2 The Benefits Of Compliance With The Environmental Acquis For The Candidate Countries, DGENV Contract: Environmental Policy In The Applicant Countries And Their Preparations For Accession, Service Contract B7-8110/2000/159960/MAR/H1, ECOTEC Research & Consulting Limited.
\n3 Проект „Актуализация на икономическия анализ на водоползването“, изпълнен от Обединение „Икономически анализи 2000/60“ по поръчка на БДЗБР, БДИБР, БДДР и БДЧР, 16.04.2009 – 16.01.2010. б) Повишена надеждност на водоснабдяването:
\nТази полза произтича от подобряване на методите за водовземане, разпределение и водоснабдяване. Тя е свързана с ограничаване на инцидентните прекъсвания на водоподаването или премахване на необходимостта на въвеждане на режим на водоподаването.
\nПолзите от подобрената надеждност на водоснабдяване се остойностяват на база на размера на избегнатите разходи за населението, произтичащи от необходимостта от самостоятелно водоснабдяване (при прекъсване на предоставянето на съответната услуга). Тези разходи включват закупуване и поддръжка на резервоари за събиране на води и електрически уреди за изпомпване на водата, както и разходи за поддръжка и електроенергия. Към разходите, които биват спестени посредством повишаването на надеждността на водоснабдяването, се прибавя и времето, което струва на населението да се информира за евентуални прекъсвания на водоподаването и да се подготви за тях. в) Подобрено качество на питейната вода:
\nПолзите от подобреното качество на водите могат да бъдат остойностени на база на спестените (избегнатите) разходи от страна на населението за закупуване на вода или като спестените от страна на ВиК оператора разходи за предоставяне на вода с високо качество по алтернативен начин. Най-добрата практика от гледна точка на остойностяването на ползите в случая е сценарий, при който необходимостта от закупуване на вода с добро качество от страна на населението е напълно елиминирана вследствие на подобрено качество на доставяната от ВиК операторите питейната вода.
\nАлтернативен подход за остойностяване на ползите от подобреното качество на питейната вода е оценка на разходите за изграждане и поддръжка на (собствени) филтриращи системи. При цялостно подобрение на качеството на питейното водоснабдяване необходимостта от филтриране на водата от страна на населението би била елиминирана, като свързаните с това разходи биха били избегнати. г) Подобрено състояние на повърхностните водоизточници и подобрено качество на услугите, свързани с опазване на екосистемите:
\nПодобрението на състоянието на повърхностните водни тела предполага намаляване на концентрацията на замърсители и/или повишаване на концентрацията на разтворен кислород. То има положителен ефект върху опазването на екосистемите и биоразнообразието.
\nМетодите за остойностяване на ползите от подобреното състояние на повърхностните водоизточници зависят от това, дали водното тяло се използва за развлекателни цели или риболов.
\nВ случаите, в които бива премахната забрана за къпане, риболов и/или други развлекателни дейности вследствие на осъществяването на мярка за подобряване състоянието на съответното водно тяло, остойностяването на ползите може да се извърши посредством пазарната стойност на концесиите, свързани с предоставянето на развлекателни услуги или възможности за риболов.
\nВ случаите, когато водното тяло не е предоставено на концесия, но се използва за развлекателни цели или риболов, на практика на остойностяване подлежи желанието на плащане на населението за съществуването на незамърсено място за отдих. Приложим в случая е методът на трансфер на ползите (benefit transfer approach). При него за основа се използва изработен сходен проект за остойностяване на ползите за друго водно тяло, като съответните стойности биват коригирани за разглеждания район (например с нивото на БВП и доходите на населението).
\nПодходяща за използване е методиката от Доклад „Ползи от изпълнение на екологичните достижения от страните кандидатки“, изготвен за нуждите на Европейската комисия от Консорциум Ecotec (която е използвана при анализа разходи – ползи на ПУРБ 2009 – 2015 г.). В разработката е предложен следният алгоритъм за остойностяване на този тип ползи:
\nОценката на „облагодетелстваното население“ от подобрено качество на водите за къпане (и на водите, използвани за развлекателни цели) следва да се базира на общия брой на населението (а не на броя туристи или на отделните видове развлекателни дейности). Причините за това са:
\nКато пример може да бъде дадено изследването на Гоксен (Goksen et al, 2000) за Босфора. То не се фокусира върху някоя конкретна развлекателна дейност, а върху качеството на водите и стойността, която то има за хората.
\nЗа целите на изследването ползите са изчислени на базата на три комбинации от оценки на съответното желание за плащане (ЖЗП), както следва: а. ЖЗП за „Балтика“: приема се, че за всички държави може да се използва изчисленото за Полша ЖЗП за подобрено качество на водите за къпане (Zylicz et al, 1995). Стойността на показателя е 20 евро/човек/г. (по цени от 1999 г.). Основната причина в случая да се използва тази стойност за всички страни е, че изследването е директно свързано с директивата, касаеща водите за къпане. b. „Смесена“ оценка на ЖЗП: използват се три стойности на показателя, като се обособяват три групи страни на базата на характеристиките на наличните водни ресурси за къпане в тях. За Естония, Латвия, Литва и Полша се използва ЖЗП за „Балтика“ (20 евро/ч./г.); за страните от Централна Европа – България , Чехия, Унгария, Румъния, Словакия и Словения, се използва изчисленото ЖЗП за езерото Балатон (Мурато, 1999 г.) – 22,5 евро/човек/г. (по цени от 1999 г.); за Турция, Кипър и Малта се използва изчисленото ЖЗП за Босфора (Goksen et al, 2000) – 4 евро/ч./г. (по цени от 1999 г.). с. ЖЗП на домакинство за риболов на базата на изследвания за САЩ (Лумис 1996, Ханеман 1991, Олсен 1991, Сандерс 1990). Средната стойност на показателя ЖЗП за риболов, изчислена на базата на тези изследвания, е около 129 евро/домакинство/година по цени от 1999 г. Следва да се отбележи, че тези изследвания се фокусират единствено върху риболова, а не за водите за къпане като цяло.
\nИ трите подхода предоставят количествена оценка на една и съща полза – подобрено качество на водите, използвани за развлекателни цели; те обаче се базират на различни допускания и следва да се разглеждат като анализи на чувствителността. Авторите на цитираното изследване считат, че вариант (b) е по-надежден, тъй като вариант (а) не отчита диференциацията между страните, а при вариант (с) остава неизяснен обхватът на използваните данни за риболов. д) Намаляване на ресурсните разходи (спестени водни количества, които могат да бъдат използвани за други цели):
\nМерките, насочени към ограничаване на течовете по водоразпределителната мрежа, водят до намаляване на ресурсните разходи и до спестяване на водни количества. С други думи, при ограничаване на течовете по мрежата (респ. загубите на вода) необходимото за целите на водоснабдяването на населението водно количество намалява, т.е. съществено количество вода може да бъде използвано за други цели.
\nНа практика ползата се свежда до стойността на спестените от ВиК оператора оперативни разходи вследствие на факта, че същото равнище на водоснабдяване може да бъде постигнато с по-малко водно количество.
\nПозитивното влияние върху здравето, произтичащо от подобреното състояние на водните тела, може да бъде включено в икономическия анализ посредством оценка на икономическата стойност на понижената заболеваемост.
\nЕдин от възможните подходи е оценка на „болничните разходи“ (cost of illness approach). Този подход съчетава преките и непреките разходи, свързани с лекуването на болести, предизвикани от влошено качество на водата. Преките разходи включват медицинските разходи за лечение на заболяването (например хоспитализация, лекарства, рехабилитация, диагностика и др.), докато непреките разходи включват пропуснатите ползи за производството, произтичащи от факта, че даден работник/служител е в отпуск по болест. Преките разходи следва да бъдат изчислени поотделно за всеки конкретен случай. Непреките разходи могат да бъдат изчислени, като продължителността на съответния отпуск по болест (брой работни дни) се умножи по брутната дневна работна заплата. За децата, хората с увреждания и възрастните хора пропуснатите производствени ползи могат да се изчислят на база на продължителността на отпуските, взети от техни близки. б) Промяна в емисиите на парникови газове:
\nИзвършваните в рамките на проекта интензивни дейности могат да доведат до увеличение на емисиите (например поради повишена необходимост от извозване на утайки и други отпадъци до съответните депа) или до ограничаване на емисиите в резултат на оптимизиране на системата.
\nТранспортните разходи за извозване се изчисляват на базата на количеството обезводнени утайки и други отпадъци, които следва да бъдат депонирани, и респективно на броя курсове до депото, които следва да бъдат направени.
\nЗа мерки за рекултивация могат да се включват ползите от намаляване на видимото нарушаване на околната среда, миризмите и преките опасности за здравето от 1 тон неправилно депониран отпадък, които в Изследването за икономическата оценка на второстепенните фактори за околната среда при наличието на депо за обезвреждане и инсинерация на отпадъци EС, 2000, са определени на 1,52 евро/тон (2,97 лв./тон).
\nБ.5. Изчисляване на икономическите показатели на всяка комбинация от мерки и избор на комбинация, която има по-високи ползи за обществото:
\nВ рамките на тази стъпка се изчисляват икономическите показатели на всяка комбинация от мерки за всяко водно тяло, които са финансово обезпечени (съгласно стъпката, представена в Б.3) и чиито ползи са остойностени в стъпка Б.4. Избира се комбинацията от мерки, която има по-високи ползи за обществото.
\nЗа целта за всяка комбинация се изчисляват:
\nСлед определянето на нетния паричен поток за всяка комбинация от мерки се изчисляват показателите: икономическа нетна настояща стойност (ИННС) и съотношение „ползи/разходи“ (П/Р) по формулата, представена по-горе, и при използване на социална дисконтова норма от 5% съгласно изискванията на Ръководството на ЕК за програмен период 2014 – 2020 г.
\nАнализираните комбинации от мерки се оценяват по икономическа нетна настояща стойност (ИННС) и съотношението „ползи/разходи“ (П/Р) и се избира комбинация, която има по-висока икономическа нетна настояща стойност (ИННС) и съотношение „ползи/разходи“ (П/Р) или носи по-големи социално-икономически ползи за обществото.
\nВ случаите на хипотезата (съгласно стъпка Б.3), при която финансовата нетна настояща стойност на комбинацията от мерки е отрицателна, се прави проверка за прекомерност на разходите. За целта е необходимо след прилагане на стъпки Б.4 и Б.5 да бъде изпълнено следното условие – разходите да надвишават със значителен марж (поне 20 %) очакваните ползи.
\nПриложение № 2 към § 3 от ДР Примери за прилагане на изключение по чл. 156в и г: оценка на ефективността на разходите и анализ разходи – ползи Методологията (приложение № 1) е приложена за:
\nПример 1: повърхностно водно тяло BG4DO135R1118 – р. Доспат от язовирна стена до границата.
\nПример 2: повърхностно водно тяло BG1IS200R1243 (р. Малък Искър от вливане на р. Суха при Етрополе до вливане на приток при с. Малък Искър).
\nПример 3: повърхностно водно тяло BG2KA700R016 р. Стара река (Текедере) – от извор до вливане в р. Камчия.
\nПреди същинското прилагане на методологията се извършва работа по информационното обезпечаване, както следва:
\nПример 1: Повърхностно водно тяло BG4DO135R1118 – р. Доспат от язовирна стена до границата.
\n1.1. Текущо състояние.
\nРазгледан е пример за повърхностното водно тяло BG4DO135R1118 – р. Доспат от язовирна стена до границата код на типа R3; планински тип река; дължина 77789,63 м; водосборна площ 83,75 км 2 ; земеползване като % от водосборната площ – земеделска територия 16,72 %, горска територия 75,22 % и други видове земеползване 5,97 %; няма стопански ценни видове, както и къпане; морфологични изменения (т. 4) – по отношение на корекциите на речното русло те са с обща дължина за тялото – 1 км, и процент от дължината на разглеждания участък – 3,38 % (слаб натиск < 30 %); регулация на оттока (т. 5) – МВЕЦ „Црънча“ има изграден рибен проход (комбиниран с отвор за пропускане на екологичния минимум) – по констативни протоколи е работещ и по отношение на осушения участък от водното тяло той е 3,66 % (< 30 %) 4 ].
\nОценката за текущото състояние на BG4DO135R1118 е, както следва (източник: Басейнова дирекция за Западнобеломорски район):
\n1.2. Параметри, по които съответното водно тяло не достига ДЕС.
\nОпределянето на параметрите, по които не се достига ДЕС, се основава на проведения мониторинг за физикохимични показатели, специфични замърсители, химични елементи и биологични елементи за трите пункта (виж следващата таблица):
\n4 По информация от Басейнова дирекция за Западнобеломорски район (БДЗБР).
\nТаблица 1. Физикохимични показатели на р. Доспат средно за периода 2011 – 2014 г. и за 2014 г.
\nФизико- химични показатели БПК 5 , mg/l Амониев азот, mg/l Нитритен азот, mg/l Нитратен азот, mg/l Общ азот, mg/l Общ фосфор (като Р), mg/l Ортофосфати (като РO 4 ), mg/l Отлично* <1 <0.04 <0.01 <0.2 <0.2 <0.012 <0.01 Добро* 1.0 – 2.5 0.04 – 0.4 0.01 – 0.025 0.2 – 0.5 0.2 – 0.8 0.012 – 0.03 0.01 – 0.02 Умерено* >2.5 >0.4 >0.025 >0.5 >0.8 >0.03 >0.02 р. Доспат след гр. Доспат:
\nСредно 2011 – 2014 г.
\n7.8 0.8 0.045 0.7 2.5 0.4 - 2014 г.
\n7.7 0.3 0.03 0.6 1.8 0.3 р. Доспат след с. Барутин:
\nСредно 2011 – 2014 г.
\n2.9 0.57 0.066 0.91 2.34 0.33 0.3 2014 г.
\n1.7 0.4 0.026 0.56 1.65 0.1 0.3 р. Доспат след с. Црънча:
\nСредно 2011 – 2014 г.
\n2.4 0.52 0.068 0.9 2.4 0.3 0.2 2014 г.
\n1.6 1.25 0.056 0.6 2.6 0.3 0.2 * Наредба № Н-4 от 2012 г. за река тип R3.
\nВсички физикохимични показатели се подобряват през 2014 г. с изключение на показателя амониев азот и общ азот в мониторинговия пункт след с. Црънча. Това повишение се дължи на липсата на пречистване на битовите отпадъчни води.
\nИзмерените специфични замърсители в трите пункта на р. Доспат, характерни за индустриалните замърсители и селското стопанство, не показват отклонения от стандарта за оценка на екологичното състояние съгласно Наредба № Н-4 от 2012 г. Отклонения има единствено по химичните елементи мед и цинк, което вероятно се дължи на фоново замърсяване. Основание за това е, че замърсяването с мед и цинк се наблюдава и в изворните води на р. Доспат.
\nМониторингът по биологични елементи, проведен в периода 2009 – 2013 г., показва следното:
\n1.3. Източници на замърсяване по показателите, за които е констатирано, че не достигат ДЕС.
\nИзточниците на замърсяване по експертна оценка за отделните физикохимични показатели през 2014 г. са показани в следващата таблица.
\nТаблица 2. Източници на замърсяване на водата на р. Доспат през 2014 г.
\nИзточник на замърсяване БПК 5 , mg/l Амониев азот, mg/l Нитритен азот, mg/l Нитратен азот, mg/l Общ азот, mg/l Общ фосфор (като Р), mg/l Ортофосфати (като РO 4 ), mg/l р. Доспат след гр. Доспат:
\nГК на гр. Доспат 5.4 0.13 0.016 0.3 0.90 0.14 Мандра 1.5 0.08 0.010 0.2 0.54 0.08 Неидентифицирани дифузни 0.8 0.05 0.006 0.1 0.36 0.06 р. Доспат след с. Барутин:
\nКК на с. Барутин 1.18 0.20 0.013 0.28 0.83 0.05 0.15 Дифузни 0.34 0.12 0.008 0.17 0.50 0.03 0.09 Неидентифицирани 0.17 0.08 0.005 0.11 0.33 0.02 0.06 р. Доспат след с. Црънча:
\nКК на с. Црънча 1.12 0.62 0.028 0.3 1.3 0.17 0.1 Дифузни 0.32 0.37 0.0168 0.2 0.8 0.10 0.06 Неидентифицирани 0.16 0.25 0.0112 0.1 0.5 0.07 0.04 1.4. Мерки за подобряване и постигане на добро състояние.
\nВъзможни мерки за постигане на ДЕС по отделните показатели са – подобряване на канализационните системи на населените места и прилагането на добри земеделски практики (вж. следващите таблици).
\nЗа целите на анализа следва да се заложат различни коефициенти на редукция (подобрение след прилагане на мерките) за всяка мярка в зависимост от източника на замърсяване и конкретния замърсител.
\nТаблица 3. Коефициент на редукция (подобрение след прилагане на мерките) за всяка мярка по отделните замърсители за 2014 г.
\nИзточник на замърсяване БПК 5 Амониев азот Нитритен азот Нитратен азот Общ азот Общ фосфор (като Р) Ортофосфати (като РO 4 ) р. Доспат след гр. Доспат:
\nОбучение за използването на екологосъобразни перилни препарати и торове 0.3* Построяване на ГПСОВ Доспат и канализация 0.8 0.7 0.8 0.2 0.7 0.9 Пречистване на отп. води от мандрата 0.8 0.7 0.8 0.2 0.7 0.9 Обучение по добри земеделски практики 0.3 0.2 0.3 0.5 0.3 0.8 р. Доспат след с. Барутин:
\nПострояване на ПСОВ Барутин и канализация 0.7 0.8 0.8 0.8 0.8 0.8 0.98 Обучение по добри земеделски практики 0.1 0.2 0.2 0.2 0.3 0.5 0.9 р. Доспат след с. Црънча:
\nПострояване на ПСОВ Црънча и канализация 0.7 0.9 0.9 0.7 0.9 0.95 0.9 Обучение по добри земеделски практики 0.1 0.5 0.4 0.4 0.5 0.9 0.9 * След обучението ще се постигне намаление на общия фосфор с 30 % от всички източници на замърсяване, т.е. този коефициент се прилага за изчисляване на общия фосфор от всеки източник на замърсяване преди използването на редукционните коефициенти за всяка мярка.
\nСлед умножение на замърсяването по отделните показатели за 2014 г. със съответния редукционен коефициент за всяка мярка се получава намалената стойност по всеки показател, съответстващ на приложената мярка.
\nТаблица 4. Намаление на замърсяванията по отделните показатели след изпълнение на мерките Източник на замърсяване БПК 5 , mg/l Амониев азот, mg/l Нитритен азот, mg/l Нитратен азот, mg/l Общ азот, mg/l Общ фосфор (като Р), mg/l Ортофосфати (като РO 4 ), mg/l р. Доспат след гр. Доспат:
\nПострояване на ГПСОВ Доспат и канализация 4.303 0.094 0.013 0.059 0.630 0.089 - Пречистване на отп. води от мандрата 1.229 0.056 0.008 0.035 0.378 0.076 - Обучение по добри земеделски практики 0.231 0.011 0.002 0.059 0.108 0.011 - Общо 5.763 0.161 0.022 0.153 1.116 0.176 р. Доспат след с. Барутин:
\nПострояване на ПСОВ Барутин и канализация 0.828 0.161 0.010 0.225 0.660 0.039 0.147 Обучение по добри земеделски практики 0.051 0.040 0.003 0.056 0.248 0.024 0.135 Общо 0.879 0.202 0.013 0.282 0.908 0.063 0.282 р. Доспат след с. Црънча:
\nПострояване на ПСОВ Црънча и канализация 0.785 0.561 0.025 0.217 1.189 0.158 0.090 Обучение по добри земеделски практики 0.048 0.311 0.011 0.124 0.661 0.150 0.090 Общо 0.833 0.872 0.036 0.341 1.850 0.308 0.180 Постигнатото добро състояние след прилагане на мерките за отделните физикохимични показатели се изчислява като разлика между стойностите им преди и след прилагане на конкретната мярка.
\nТаблица 5. Постигнато състояние по физикохимични показатели след прилагане на мерките Мерки Физикохимични показатели, mg/l БПК 5 Амониев азот Нитритен азот Нитратен азот Общ азот Общ фосфор (като Р) Ортофосфати (като РO 4 ) Добро състояние 1.0 – 2.5 0.04 – 0.4 0.01 – 0.025 0.2 – 0.5 0.2 – 0.8 0.012 – 0.03 0.01 – 0.02 р. Доспат след гр. Доспат:
\nПострояване на ГПСОВ Доспат и канализация 1.076 0.040 0.003 0.235 0.270 0.010 - Пречистване на отп. води от мандрата 0.307 0.024 0.002 0.141 0.162 0.008 - Обучение по добри земеделски практики 0.538 0.043 0.004 0.059 0.252 0.003 - Общо 1.921 0.108 0.010 0.435 0.684 0.021 р. Доспат след с. Барутин:
\nПострояване на ПСОВ Барутин и канализация 0.355 0.040 0.003 0.056 0.165 0.010 0.003 Обучение по добри земеделски практики 0.456 0.161 0.010 0.113 0.578 0.024 0.015 Общо 0.811 0.202 0.013 0.169 0.743 0.034 0.018 р. Доспат след с. Црънча:
\nПострояване на ПСОВ Црънча и канализация 0.337 0.062 0.003 0.093 0.132 0.008 0.010 Обучение по добри земеделски практики 0.433 0.311 0.017 0.186 0.661 0.017 0.010 Общо 0.769 0.374 0.020 0.279 0.793 0.025 0.020 2. Прилагане на методологията.
\n2.1. Избор на варианти от мерки и определяне на ефекта от тяхното прилагане.
\nВъз основа на избраните в т. 1.4 мерки са разработени четири варианта (комбинации) от мерки. При разработването на вариантите се спазва изискването, че за основни мерки не се предвиждат алтернативи. Такива се предлагат само за допълнителни мерки. В конкретния пример са предложени:
\nРазгледаните варианти от мерки са обвързани с достигането на добро екологично състояние на водното тяло, като всички варианти водят до постигане на целта:
\nТаблица 6. Ефект на вариантите от мерки за достигане на добро екологично състояние на водното тяло Варианти/ мерки Вид на мярката Наименование на мярката Цел 1:
\nНамаление на съдържанието на органично замърсяване (БПК 5 ) до достигане на добро състояние Цел 2: Намаление на съдържанието на амониев азот до достигане на добро състояние Цел 3:
\nНамаление на съдържанието на нитритен азот до достигане на добро състояние Цел 4:
\nНамаление на съдържанието на нитратен азот до достигане на добро състояние Цел 5:
\nНамаление на съдържанието на общ азот до достигане на добро състояние Цел 6:
\nНамаление на съдържанието на общ фосфор до достигане на добро състояние Вариант 1 Мярка 1 Основна Построяване на ГПСОВ Доспат и канализация 4,303 0,094 0,013 0,059 0,630 0,089 Мярка 2 Основна Построяване на ПСОВ Барутин и канализация 0,828 0,161 0,010 0,225 0,660 0,039 Мярка 3 Основна Построяване на ПСОВ Црънча и канализация 0,785 0,561 0,025 0,217 1,189 0,158 Мярка 4 Допълнителна Изграждане на собствена ПСОВ за мандрата 1,279 0,059 0,008 0,037 0,393 0,079 Мярка 5 Допълнителна Обучение по добри земеделски практики – Обхват 1 (в страната) 0,316 0,348 0,015 0,229 0,975 0,178 Сумарно намаляване на замърсителя след прилагането на комбинацията от мерки 7,511 1,223 0,071 0,767 3,848 0,544 Вариант 2 Мярка 1 Основна Построяване на ГПСОВ Доспат и канализация 4,303 0,094 0,013 0,059 0,630 0,089 Мярка 2 Основна Построяване на ПСОВ Барутин и канализация 0,828 0,161 0,010 0,225 0,660 0,039 Мярка 3 Основна Построяване на ПСОВ Црънча и канализация 0,785 0,561 0,025 0,217 1,189 0,158 Мярка 4 Допълнителна Изграждане на собствена ПСОВ за мандрата 1,279 0,059 0,008 0,037 0,393 0,079 Мярка 5 Допълнителна Обучение по добри земеделски практики – Обхват 2 (в чужбина – трансфер на добри практики и ноу-хау) 0,342 0,377 0,016 0,249 1,057 0,193 Сумарно намаляване на замърсителя след прилагането на комбинацията от мерки 7,537 1,252 0,072 0,786 3,929 0,558 Вариант 3 Мярка 1 Основна Построяване на ГПСОВ Доспат и канализация 4,303 0,094 0,013 0,059 0,630 0,089 Мярка 2 Основна Построяване на ПСОВ Барутин и канализация 0,828 0,161 0,010 0,225 0,660 0,039 Мярка 3 Основна Построяване на ПСОВ Црънча и канализация 0,785 0,561 0,025 0,217 1,189 0,158 Мярка 4 Допълнителна Изграждане на канализация за включване на отпадъчните води от мандрата в ГПСОВ 1,180 0,054 0,007 0,034 0,363 0,073 Мярка 5 Допълнителна Обучение по добри земеделски практики – Обхват 1 (в страната) 0,316 0,348 0,015 0,229 0,975 0,178 Сумарно намаляване на замърсителя след прилагането на комбинацията от мерки 7,412 1,218 0,071 0,764 3,817 0,538 Вариант 4 Мярка 1 Основна Построяване на ГПСОВ Доспат и канализация 4,303 0,094 0,013 0,059 0,630 0,089 Мярка 2 Основна Построяване на ПСОВ Барутин и канализация 0,828 0,161 0,010 0,225 0,660 0,039 Мярка 3 Основна Построяване на ПСОВ Црънча и канализация 0,785 0,561 0,025 0,217 1,189 0,158 Мярка 4 Допълнителна Изграждане на канализация за включване на отпадъчните води от мандрата в ГПСОВ 1,180 0,054 0,007 0,034 0,363 0,073 Мярка 5 Допълнителна Обучение по добри земеделски практики – Обхват 2 (в чужбина – трансфер на добри практики и ноу-хау) 0,342 0,377 0,016 0,249 1,057 0,193 Сумарно намаляване на замърсителя след прилагането на комбинацията от мерки 7,439 1,247 0,072 0,783 3,899 0,552 2.2. Определяне на разходите за предложените мерки.
\nРазходите за предложените мерки са остойностени на базата на Националния каталог, съдържащ информация за формиране на цената – мерни единици и единични стойности на мерките, а именно:
\nИнвестиционните разходи за изграждане на ПСОВ за гр. Доспат, за с. Барутин и обща ПСОВ за селата Црънча и Бръщен са изчислени като произведение на броя на еквивалент жителите за съответните населени места и единичната цена за изграждане на ПСОВ – респективно 1300 лв./е.ж. за гр. Доспат и 1450 лв./е.ж. за с. Барутин и селата Црънча и Бръщен.
\nИнвестиционните разходи за изграждане на канализация за гр. Доспат, с. Барутин, с. Црънча и с. Бръщен са изчислени като произведение на броя на реалните жители за съответните населени места, дължината на канализацията, която се пада на 1 жител в зависимост от големината на агломерацията (в случая – 9,2 м/1 ж. за агломерация под 10 хил.ж.) и единичната цена за изграждане на 1 м канализация (390 лв./1 м). За остойностяването на разходите е направено допускането, че 42 % от канализацията на гр. Доспат е вече изградена (по информация от регионален генерален план), а за селата трябва да се изгради 100 % от канализацията.
\nОперативните разходи за експлоатацията на ПСОВ са остойностени като произведение на броя на реалните жители за съответните населени места и единичните годишни оперативни разходи на 1 ж. (35 лв./1 ж.).
\nОперативните разходи за експлоатация на канализацията са остойностени като произведение на дължината на канализацията, която ще бъде изградена, и единичните годишни оперативни разходи на 1 м канализация (3 лв./1 м/год.).
\nЗа разпределението на разходите по години са направени следните допускания:
\n2.3. Оценка на ефективността на разходите на предложените варианти.
\nОценката на ефективността на разходите се извършва в съответствие с предложената методология (приложение № 1). Резултатите са представени в следващата таблица.
\nТаблица 7. Оценка на ефективността на разходите на предложените варианти Мярка Вид на мярката Наименование на мярка Мерна единица 2016 2017 2018 2019 2020 2021 Вариант 1 Мярка 1 Основна Построяване на ПСОВ Доспат и канализация – инвестиция лв.
\n676 260 1 690 650 1 014 390 ПСОВ – оперативни разходи лв.
\n81 340 81 340 81 340 Мярка 2 Основна Построяване на ПСОВ Барутин и канализация – инвестиция лв.
\n564 804 1 412 010 847 206 ПСОВ – оперативни разходи лв.
\n57 960 57 960 57 960 Мярка 3 Основна Построяване на ПСОВ Црънча и канализация – инвестиция лв.
\n651 905 1 629 763 977 858 ПСОВ – оперативни разходи лв.
\n65 520 65 520 65 520 Мярка 4 Допълни- телна Изграждане на собствена ПСОВ за мандрата лв.
\n20 000 50 000 30 000 Мярка 5 Допълни- телна Обучение по земеделски практики – Обхват 1 (в страната) лв.
\n12 000 12 000 12 000 ВСИЧКО лв.
\n1 924 969 4 794 423 2 881 454 204 820 204 820 204 820 Вариант 2 Мярка 1 Основна Построяване на ПСОВ Доспат и канализация – инвестиция лв.
\n676 260 1 690 650 1 014 390 ПСОВ – оперативни разходи лв.
\n81 340 81 340 81 340 Мярка 2 Основна Построяване на ПСОВ Барутин и канализация – инвестиция лв.
\n564 804 1 412 010 847 206 ПСОВ – оперативни разходи лв.
\n57 960 57 960 57 960 Мярка 3 Основна Построяване на ПСОВ Црънча и канализация – инвестиция лв.
\n651 905 1 629 763 977 858 ПСОВ – оперативни разходи лв.
\n65 520 65 520 65 520 Мярка 4 Допълни- телна Изграждане на собствена ПСОВ за мандрата лв.
\n20 000 50 000 30 000 Мярка 5 Допълни- телна Обучение по земеделски практики – Обхват 2 (в чужбина – трансфер на добри практики и ноу-хау) лв.
\n37 500 37 500 37 500 ВСИЧКО лв.
\n1 950 469 4 819 923 2 906 954 204 820 204 820 204 820 Вариант 3 Мярка 1 Основна Построяване на ПСОВ Доспат и канализация – инвестиция лв.
\n676 260 1 690 650 1 014 390 ПСОВ – оперативни разходи лв.
\n81 340 81 340 81 340 Мярка 2 Основна Построяване на ПСОВ Барутин и канализация – инвестиция лв.
\n564 804 1 412 010 847 206 ПСОВ – оперативни разходи лв.
\n57 960 57 960 57 960 Мярка 3 Основна Построяване на ПСОВ Црънча и канализация – инвестиция лв.
\n651 905 1 629 763 977 858 ПСОВ – оперативни разходи лв.
\n65 520 65 520 65 520 Мярка 4 Допълни- телна Изграждане на канализация за включване на отпадъчните води от мандрата в ГПСОВ лв.
\n15 000 Мярка 5 Допълни- телна Обучение по земеделски практики – Обхват 1 (в страната) лв.
\n12 000 12 000 12 000 ВСИЧКО лв.
\n1 919 969 4 744 423 2 851 454 204 820 204 820 204 820 Вариант 4 Мярка 1 Основна Построяване на ПСОВ Доспат и канализация – инвестиция лв.
\n676 260 1 690 650 1 014 390 ПСОВ – оперативни разходи лв.
\n81 340 81 340 81 340 Мярка 2 Основна Построяване на ПСОВ Барутин и канализация – инвестиция лв.
\n564 804 1 412 010 847 206 ПСОВ – оперативни разходи лв.
\n57 960 57 960 57 960 Мярка 3 Основна Построяване на ПСОВ Црънча и канализация – инвестиция лв.
\n651 905 1 629 763 977 858 ПСОВ – оперативни разходи лв.
\n65 520 65 520 65 520 Мярка 4 Допълни- телна Изграждане на канализация за включване на отпадъчните води от мандрата в ГПСОВ лв.
\n15 000 Мярка 5 Допълни- телна Обучение по земеделски практики – Обхват 2 (в чужбина – трансфер на добри практики и ноу-хау) лв.
\n37 500 37 500 37 500 ВСИЧКО лв.
\n1 945 469 4 769 923 2 876 954 204 820 204 820 204 820 Вариант Мерна единица Настояща стойност на инвестицията (PV) Вариант 1 лв.
\n9 350 548 Вариант 2 лв.
\n9 421 313 Вариант 3 лв.
\n9 272 843 Вариант 4 лв.
\n9 343 608 Резултатите от оценката показват, че варианти 3 и 4 са с най-ниска настояща стойност на инвестицията, поради което те се избират за по-нататъшна оценка на поносимостта.
\n2.4. Оценка на поносимостта.
\nВ рамките на оценката на поносимостта се определя максималният размер на средствата, които домакинствата, индустрията, селското стопанство и услугите могат да заделят за финансиране на изпълнението на двете най-разходно ефективни комбинации от мерки за постигане на добро екологично състояние на водното тяло. Оценката се извършва в съответствие с предложената Методология за анализ на ефективността на разходите на мерки/комбинации от мерки и оценка на прекомерността на разходите въз основа на оценка на поносимостта и анализ разходи – ползи.
\nТъй като разглежданият пример е за водно тяло, за оценката на поносимостта са необходими данни за доходи на домакинствата и произведената Брутна добавена стойност (БДС) по сектори на ниво водно тяло.
\nНай-ниското териториално ниво, на което официалната статистика в страната в лицето на НСИ публикува данни по тези показатели, е област. Същите могат да бъдат предоставени от НСИ и на ниво район за басейново управление.
\nЗа целите на примера е използвана информация от проекта на ПУРБ за Западнобеломорски район, където след направени преизчисления са представени:
\nБДС (общо и по сектори) и доходи на домакинствата на ниво речен басейн, като е изготвена и прогноза за периода 2016 – 2027 г.
\nЗа целите на оценката на поносимостта на ниво водно тяло е необходимо да бъдат изчислени на разчетни величини на прогнозни доходи на домакинствата и БДС за индустрията, селското стопанство и услугите. За целта е приложен следният алгоритъм:
\nРезултатите от изчисленията по описания алгоритъм за разглежданото водно тяло са представени в следващата таблица.
\nТаблица 8. Изчисляване на границата на поносимост за водното тяло Мерна единица 2016 2017 2018 2019 2020 2021 2022 2023 2024 2025 2026 2027 Население гр. Доспат бр.
\n2 302 2 281 2 259 2 237 2 215 2 193 2 171 2 149 2 127 2 105 2 084 2 062 с. Барутин бр.
\n1 641 1 625 1 610 1 594 1 579 1 563 1 547 1 532 1 516 1 500 1 485 1 469 с. Црънча и с. Бръщен бр.
\n1 855 1 837 1 820 1 802 1 785 1 767 1 749 1 731 1 714 1 696 1 678 1 661 Общо население за водното тяло бр.
\n5 797 5 743 5 688 5 633 5 579 5 523 5 468 5 412 5 357 5 302 5 246 5 191 Домакинства Общ годишен доход на лице в РБ Доспат (разчетна величина) лв.
\n5 084 5 245 5 499 5 764 6 036 6 394 6 769 7 161 7 571 8 001 8 416 8 848 Общ годишен доход на домакинствата във водното тяло лв.
\n29 475 489 30 118 531 31 277 806 32 469 445 33 673 450 35 317 878 37 012 757 38 759 637 40 560 107 42 415 802 44 151 969 45 933 417 Граница на поносимостта (1,1 % от годишния доход) лв.
\n324 230 331 304 344 056 357 164 370 408 388 497 407 140 426 356 446 161 466 574 485 672 505 268 Индустрия Произведена БДС в РБ Доспат млн.лв.
\nНаселение в РБ Доспат бр.
\n13 281 13 156 13 031 12 906 12 780 12 653 12 526 12 399 12 272 12 146 12 019 11 893 БДС на 1 жител лв.
\n1 089 1 156 1 225 1 294 1 366 1 438 1 513 1 588 1 666 1 745 1 825 1 908 БДС в индустрията за водното тяло лв.
\n6 312 638 6 639 011 6 965 383 7 291 755 7 618 127 7 944 499 8 270 871 8 597 243 8 923 615 9 249 987 9 576 359 9 902 731 Граница на поносимостта (1,1 % от произведената БДС) лв.
\n69 439 73 029 76 619 80 209 83 799 87 389 90 980 94 570 98 160 101 750 105 340 108 930 Селско стопанство Произведена БДС в РБ Доспат млн.лв.
\nНаселение в РБ Доспат бр.
\n13 281 13 156 13 031 12 906 12 780 12 653 12 526 12 399 12 272 12 146 12 019 11 893 БДС на 1 жител лв.
\n1 608 1 688 1 771 1 859 1 952 2 049 2 151 2 259 2 373 2 492 2 618 2 750 БДС в селското стопанство за водното тяло лв.
\n9 323 975 9 692 261 10 075 094 10 473 049 10 886 722 11 316 734 11 763 732 12 228 386 12 711 393 13 213 478 13 735 395 14 277 927 Граница на поносимостта (1,1 % от произведената БДС) лв.
\n102 564 106 615 110 826 115 204 119 754 124 484 129 401 134 512 139 825 145 348 151 089 157 057 Услуги Произведена БДС в РБ Доспат млн. лв.
\nНаселение в РБ Доспат бр.
\n13 281 13 156 13 031 12 906 12 780 12 653 12 526 12 399 12 272 12 146 12 019 11 893 БДС на 1 жител лв.
\n2 583 2 731 2 882 3 035 3 192 3 352 3 515 3 682 3 852 4 025 4 202 4 383 БДС в услугите за водното тяло лв.
\n14 976 710 15 683 711 16 390 712 17 097 713 17 804 714 18 511 716 19 218 717 19 925 718 20 632 719 21 339 720 22 046 721 22 753 723 Граница на поносимостта (1,1 % от произведената БДС) лв.
\n164 744 172 521 180 298 188 075 195 852 203 629 211 406 219 183 226 960 234 737 242 514 250 291 ВСИЧКО СРЕД СТВА лв.
\n660 977 683 469 711 799 740 652 769 813 803 999 838 927 874 621 911 106 948 409 984 615 1 021 546 2.5. Изчисляване на финансовите показатели на двата варианта от мерки и оценка на възможните изключения.
\nЦелта на тази стъпка е да се определи финансовата обезпеченост на двете най-разходно ефективни комбинации от мерки и да се прецени необходимостта от възможни изключения. За целта се прилага инструментариумът на финансовия анализ и се изчислява показателят Финансова нетна настояща стойност (ФННС). Входящите парични потоци за анализа са формирани от:
\nИзходящите парични потоци са формирани от сумата на разходите (инвестиционни и оперативни) за двата варианта от мерки. Прилага се дисконтов коефициент в размер на 4 % съгласно изискванията на Ръководството за анализ на разходите и ползите на ЕК за програмен период 2014 – 2020 г. Изчисленията са представени в следващата таблица.
\nТаблица 9. Изчисляване на нетна настояща стойност на двата варианта от мерки Вариант 3 Мерна единица 2016 2017 2018 2019 2020 2021 Входящи парични потоци лв.
\n1 079 335 1 101 826 1 130 157 1 159 009 1 188 171 1 222 357 Изходящи парични потоци лв.
\n1 919 969 4 744 423 2 851 454 204 820 204 820 204 820 Нетен паричен поток лв. -840 635 -3 642 597 -1 721 297 954 189 983 351 1 017 537 Нетна настояща стойност лв. -3 278 253,49 Вариант 4 2016 2017 2018 2019 2020 2021 Входящи парични потоци лв.
\n1 079 335 1 101 826 1 130 157 1 159 009 1 188 171 1 222 357 Изходящи парични потоци лв.
\n1 945 469 4 769 923 2 876 954 204 820 204 820 204 820 Нетен паричен поток лв. -866 135 -3 668 097 -1 746 797 954 189 983 351 1 017 537 Нетна настояща стойност лв. -3 349 018,31 И двата разглеждани варианта имат отрицателна нетна настояща стойност, което означава, че не е наличен достатъчно финансов ресурс за изпълнението им за периода 2016 – 2021 г. Въпреки това е необходимо да се изпълнят всички основни мерки съгласно Договора за присъединяване, тъй като не може да има дерогации на основни мерки. За целта се прави проверка на възможността за удължаване на срока , т.е. дали е възможно да се постигнат целите на Директива 2000/60/ЕС в следващия цикъл на ПУРБ. За целта е необходимо да се направи АРП за периода 2016 – 2027 г., като разходите за допълнителни мерки се включат в периода след 2021 г. Резултатите от изчисленията са представени в следващата таблица.
\nТаблица 10. Проверка на възможността за удължаване на срока Вариант 3 М. ед.
\n2016 2017 2018 2019 2020 2021 2022 2023 2024 2025 2026 2027 Входящи парични потоци лв.
\n1 079 335 1 101 826 1 130 157 1 159 009 1 188 171 1 222 357 1 257 285 1 292 978 1 329 464 1 366 767 1 402 973 1 439 903 Изходящи парични потоци – основни мерки лв.
\n1 892 969 4 732 423 2 839 454 204 820 204 820 204 820 204 820 204 820 204 820 204 820 204 820 204 820 Изходящи парични потоци – допълнителни мерки лв.
\n27 000 12 000 12 000 Нетен паричен поток лв. -813 635 -3 630 597 -1 709 297 954 189 983 351 1 017 537 1 025 465 1 076 158 1 112 644 1 161 947 1 198 153 1 235 083 Нетна настояща стойност лв.
\n1 451 502,66 Вариант 4 2016 2017 2018 2019 2020 2021 2022 2023 2024 2025 2026 2027 Входящи парични потоци лв.
\n1 079 335 1 101 826 1 130 157 1 159 009 1 188 171 1 222 357 1 257 285 1 292 978 1 329 464 1 366 767 1 402 973 1 439 903 Изходящи парични потоци – основни мерки лв.
\n1 892 969 4 732 423 2 839 454 204 820 204 820 204 820 204 820 204 820 204 820 204 820 204 820 204 820 Изходящи парични потоци – допълнителни мерки лв.
\n52 500 37 500 37 500 Нетен паричен поток лв. -813 635 -3 630 597 -1 709 297 954 189 983 351 1 017 537 999 965 1 050 658 1 087 144 1 161 947 1 198 153 1 235 083 Нетна настояща стойност лв.
\n1 395 576,19 Резултатите от изчисленията показват положителни стойности на нетната настояща стойност и при двата разглеждани варианта. Това означава, че е необходимо да се търси удължаване на срока за периода след 2021 г. Не е необходимо да се търси изключение по линията на по-малко строга цел за даденото водно тяло.
\nИзбор на вариант от мерки.
\nСледваща стъпка след вземане на решение за удължаване на срока е изборът на вариант от мерки. Това се извършва въз основа на съотношението ползи/разходи (П/Р).
\nЗа да се изчисли този коефициент, е необходимо да бъдат остойностени социално-икономическите ползи, до които ще доведе реализацията на всеки един от двата варианта. За целта е приложена м етодиката от Доклад „Ползи от изпълнение на екологичните достижения от страните кандидатки“, изготвен за нуждите на Европейската комисия от Консорциум Ecotec 5 . Съгласно посочената методика, когато състоянието на екосистемите се подобрява от „лошо“ до „добро“ се приема, че ползата е равна на 0,0107 евро/домакинство/км/година, като ефектите са върху цялото население на страната, изразено в брoй домакинства. Прави се допускането, че това ще бъдат ползите от реализацията на Вариант 3. При Вариант 4 (в който има трансфер на ноу-хау и добри чуждестранни практики) тази стойност на ползите експертно е завишена с 1 % и е равна на 1,108 евро/домакинство/км/година.
\nПри 3 005 589 домакинства в страната и приблизителна дължина от 77,8 км на водното тяло, върху което изпълнението на мерките ще има пряк ефект, годишните ползи от подобряване състоянието на екосистемите могат да се изчислят на:
\nГодишни ползи за Вариант 3 = 0,0107*3 005 589*77,8 = 2 502 033 евро (4 893 550 лв.) Годишни ползи за Вариант 4 = 0,0108*3 005 589*77,8 = 2 527 053 евро (4 942 486 лв.) Изчислените ползи се включват в анализа на разходите и ползите за периода 2016 – 2027 г. Изчисленията са представени в следващата таблица.
\nТаблица 11. Анализ разходи – ползи с включени ползи от подобряването на екосистемите Вариант 3 М. ед.
\n2016 2017 2018 2019 2020 2021 2022 2023 2024 2025 2026 2027 Входящи парични потоци лв.
\n1 079 335 1 101 826 1 130 157 1 159 009 1 188 171 1 222 357 1 257 285 1 292 978 1 329 464 1 366 767 1 402 973 1 439 903 Изходящи парични потоци – основни мерки лв.
\n1 892 969 4 732 423 2 839 454 204 820 204 820 204 820 204 820 204 820 204 820 204 820 204 820 204 820 Изходящи парични потоци – допълнителни мерки лв.
\n27 000 12 000 12 000 Социално-икономически ползи лв.
\n4 893 550 4 893 550 4 893 550 4 893 550 4 893 550 4 893 550 4 893 550 4 893 550 4 893 550 4 893 550 4 893 550 4 893 550 Нетен паричен поток лв.
\n4 079 916 1 262 954 3 184 253 5 847 740 5 876 901 5 911 087 5 919 015 5 969 709 6 006 194 6 055 497 6 091 703 6 128 634 Нетна настояща стойност лв.
\n62 333 602,75 Съотношение (В/С) 5,686 Вариант 4 2016 2017 2018 2019 2020 2021 2022 2023 2024 2025 2026 2027 Входящи парични потоци лв.
\n1 079 335 1 101 826 1 130 157 1 159 009 1 188 171 1 222 357 1 257 285 1 292 978 1 329 464 1 366 767 1 402 973 1 439 903 Изходящи парични потоци – основни мерки лв.
\n1 892 969 4 732 423 2 839 454 204 820 204 820 204 820 204 820 204 820 204 820 204 820 204 820 204 820 Изходящи парични потоци – допълнителни мерки лв.
\n52 500 37 500 37 500 Социално-икономически ползи лв.
\n4 942 486 4 942 486 4 942 486 4 942 486 4 942 486 4 942 486 4 942 486 4 942 486 4 942 486 4 942 486 4 942 486 4 942 486 Нетен паричен поток лв.
\n4 128 851 1 311 889 3 233 189 5 896 675 5 925 837 5 960 023 5 942 450 5 993 144 6 029 630 6 104 432 6 140 639 6 177 569 Нетна настояща стойност лв.
\n62 844 328,81 Съотношение (В/С) 5,699 Изчисленията показват, че Вариант 4 е с по-висока стойност на съотношението разходи/ползи в сравнение с Вариант 3. В резултат на това за реализация се препоръчва Вариант 4.
\nПример 2: повърхностно водно тяло BG1IS200R1243 (р. Малък Искър от вливане на р. Суха при Етрополе до вливане на приток при с. Малък Искър) 1. Информационно обезпечаване.
\n1.1. Текущо състояние.
\nРазгледано е повърхностно водно тяло BG1IS200R1243 (р. Малък Искър от вливане на р. Суха при Етрополе до вливане на приток при с. Малък Искър), тип R4 – полупланинска река в Понтийската низина, дължина на реката 15,8 км, водосборна площ 96,48 км 2 , урбанизирана територия 3,699%, промишлена територия 0,602%, земеделска територия 37,227% и горска територия 58,472%.
\nОт приложената карта е видно, че над водосбора на повърхностно водно тяло BG1IS200R1243 е разположено водно тяло BG1IS200R1443 (нагоре по течението на реката). Мониторинговият пункт с европейски код BG1IS00025MS070 в BG1IS200R1243 отчита натоварването по целия водосбор на левия ръкав на р. Малък Искър.
\nФигура 1. Карта на водните тела в повърхностно водно тяло Малък Искър (Виж фигурата в PDF-а на броя) (Източник: Дунавска басейнова дирекция) Точкови източници на замърсяване Заустващите отпадъчни води от точкови източници на замърсяване, пряко влияещи върху качеството на р. Малък Искър, са:
\nАгломерация Етрополе е с над 10 000 е.ж. и канализацията ù е изградена 100 % към 31.12.2012 г. Спазването на посочените параметри в разрешителното за заустване след пуска на ПСОВ Етрополе през 2014 г. (Q ср. ден. = 3 320 м 3 /ден., Q макс. час. = 230 м 3 /ч и Q год. = 1 211 800 м 3 /год., рН 6 – 8,5, БПК 5 25 мг/л, амониев азот 2 мг/л, общ азот 15 мг/л, общ фосфор 2 мг/л и др.) няма да позволи допълнително замърсяване на водоприемника от смесената канализационна система.
\nВисоките концентрации на разтворени тежки метали, като олово, кадмий и никел, както и на металите мед, манган и желязо, измервани в пункта в с. Лъга, в голямата си част са в резултат на заустване на непречистени/недостатъчно пречистени отпадъчни води от рудничния комплекс.
\nВ разрешителните за заустване на рудничните води във водно тяло BG1IS200R1443 допустимите концентрации в мг/л са, както следва: желязо (общо) – 3,5; манган (общ) – 5; мед – 0,5; олово – 0,2; никел – 0,5, и цинк – 2, както и стойността за рН = 6 – 9.
\nДифузни източници на замърсяване Разглежданото водно тяло BG1IS200R1243 включва части от землищата на с. Бойковец с население към 1.02.2011 г. – 127 жители, с. Рибарица – 226 жители, с. Горунака – 36 жители, с. Лъга – 194 жители, и с. Лопян – 448 жители. И петте села са без изградени канализации и ПСОВ.
\nОсвен битовите отпадъчни води допълнителни източници на дифузни замърсители във водното тяло BG1IS200R1243 са: земеделие, вкл. животновъдство, и почвена ерозия.
\nСъстоянието на водно тяло BG1IS200R1243 е оценено, както следва:
\n1.2. Параметри, по които съответното водно тяло не достига ДЕС.
\nФизикохимичните показатели в мониторингов пункт р. Малък Искър при с. Лъга са представени в следващата таблица.
\nТаблица 12. Физикохимични показатели на р. Малък Искър при с. Лъга (Мониторингов пункт BG1IS00025MS070) Физико- химични показатели Разтворен кислород рН БПК 5 , мг/л Амониев азот, мг/л Нитритен азот, мг/л Нитратен азот, мг/л Общ азот, мг/л Общ фосфор (като Р), мг/л Отлично състояние* 10.5 – 8.0 - <1.2 <0.04 <0.01 <0.5 <0.5 <0.025 Добро състояние* 8.0 – 6.0 6.5 – 8.5 1.2 – 3 0.04 – 0.4 0.01 – 0.03 0.5 – 1.5 0.5 – 1.5 0.025 – 0.075 Умерено състояние* <6.0 - >3 >0.4 >0.03 >1.5 >1.5 >0.075 средно 2010 – 2014 7.45 8.01 18.69 2.27 0.13 4.71 9.0 0.22 средно 2014 7.48 8.02 17.75 1.86 0.04 4.05 6.90 0.20 10.02.2015 7.9 8.22 4.76 0.322 0.0145 2.2 3.15 0.0832 *Наредба № Н-4 от 2012 г. за река тип R4 Независимо че се наблюдава подобрение на физикохимичните показатели през 2014 г. в сравнение с 5-годишен минал период, водното тяло не достига добро състояние. Стойността на отделните показатели на замърсяване зависи както от сезона, така и от часа на водовземане. Взетата речна проба в 14,15 ч. на 10.02.2015 г. е със значително по-добро качество в сравнение със средните годишни стойности за 2014 г. Това подобрение се дължи и на:
\nВ периода 19.08.2014 – 23.06.2015 г. максимално измерените замърсявания в заустваните руднични води от собствения и контролния мониторинг са по следните показатели: манган (общ) – 22,4 мг/л, мед – 27,84 мг/л, и никел – 0,72 мг/л, които стойности са значително по-високи от разрешените.
\n1.3. Източници на замърсяване по показателите, за които е констатирано, че не достигат ДЕС.
\nИзточниците на замърсяване по отделните физикохимични показатели след влизане в експлоатация на пречиствателните съоръжения на ПСОВ Етрополе и на рудничния комплекс през 2014 г. са показани в следващата таблица.
\nТаблица 13. Източници на замърсяване на водата на р. Малък Искър при с. Лъга – 10.02.2015 г.
\nИзточник на замърсяване БПК 5 , мг/л Нитратен азот, мг/л Общ азот, мг/л Общ фос-фор, мг/л Алуминий, мкг/л Мед, мкг/л Манган, мкг/л Население – дифузни 2,38 1,08 1,575 0,0416 Земеделие 2,38 1,08 1,575 0,0416 Рудничен комплекс 1.4. Мерки за подобряване и постигане на добро състояние.
\nВъзможните мерки за постигане на ДЕС по отделните показатели са свързани с подобряване на индивидуалните съоръжения за самостоятелно събиране на отпадъчни води в селата, прилагане на добри земеделски практики и подобряване пречистването на рудничните води (вж. следващите таблици). За целите на анализа следва да се заложат различни коефициенти на редукция (подобрение след прилагане на мерките) за всяка мярка в зависимост от източника на замърсяване и конкретния замърсител, измерен на 10.02.2015 г.
\nТаблица 14. Коефициент на редукция (подобрение след прилагане на мерките) за всяка мярка по отделните замърсители Мярка БПК 5 Нитратен азот Общ азот Общ фосфор Алуминий Мед Манган Подобряване на индивидуалните съоръжения за самостоятелно събиране на отпадъчни води в селата 0.8 0.2 0.8 0.5 - - - Обучение по добри земеделски практики 0.2 0.8 0.5 0.5 - - - Подобряване пречистването на рудничните води - - - - 0.6 0.8 0.9 След умножение на замърсяването по отделните показатели със съответния редукционен коефициент за всяка мярка се получава намалената стойност по всеки показател, съответстващ на приложената мярка (вж. следващата таблица).
\nТаблица 15. Намаление на замърсяванията по отделните показатели след изпълнение на мерките Мярка БПК 5 , мг/л Нитратен азот, мг/л Общ азот, мг/л Общ фосфор, мг/л Алуминий, мкг/л Мед, мкг/л Манган, мкг/л Подобряване на индивидуалните съоръжения за самостоятелно събиране на отпадъчни води в селата 1.90 0.22 1.26 0.021 0.0 0.0 0.0 Обучение по добри земеделски практики 0.48 0.86 0.79 0.021 0.0 0.0 0.0 Подобряване пречистването на рудничните води 0.00 0.00 0.00 0.000 18.6 24.0 228.6 Общо 2.38 1.08 2.05 0.042 18.6 24.0 228.6 Постигнатото добро състояние след прилагане на мерките за основните физикохимични показатели – БПК 5 , нитратен азот, общ азот, общ фосфор, както и за алуминий, мед и манган, се изчислява като разлика между стойностите им преди и след прилагане на конкретната мярка.
\nТаблица 16. Постигнато състояние по физикохимични показатели след прилагане на мерките Мярка БПК 5 , мг/л Нитратен азот, мг/л Общ азот, мг/л Общ фосфор, мг/л Алуминий, мкг/л Мед, мкг/л Манган, мкг/л Добро състояние 1.2 – 3 0.5 – 1.5 0.5 – 1.5 0.025 – 0.075 Подобряване на индивидуалните съоръжения за самостоятелно събиране на отпадъчни води в селата 0.48 0.86 0.32 0.021 – – – Обучение по добри земеделски практики 1.90 0.22 0.79 0.021 – – – Подобряване пречистването на рудничните води – – – – 12.4 6.0 25.4 Общо 2.38 1.08 1.10 0.042 12.4 6.0 25.4 2. Прилагане на методологията.
\n2.1. Избор на варианти от мерки и определяне на ефекта от тяхното прилагане.
\nВъз основа на избраните в т. 1.4 (Пример 2) мерки са разработени четири варианта (комбинации) от мерки. При разработването на вариантите се спазва изискването, че за основни мерки не се предвиждат алтернативи. Такива се предлагат само за допълнителни мерки. В конкретния пример са предложени:
\nРазгледаните варианти от мерки са обвързани с достигането на добро екологично състояние на водното тяло, като всички варианти водят до достигане на целта:
\nТаблица 17. Ефект на вариантите от мерки за достигане на добро екологично състояние на водното тяло Варианти/мерки Вид на мярката Наименование на мярката Цел 1:
\nНамаляване на съдържанието на БПК до достигане на добро състояние Цел 2:
\nНамаляване на съдържанието на нитратен азот до достигане на добро състояние Цел 3:
\nНамаляване на съдържанието на общ азот до достигане на добро състояние Цел 4:
\nНамаляване на съдържанието на общ фосфор до достигане на добро състояние Цел 5:
\nНамаляване на съдържанието на алуминий до достигане на добро състояние Цел 6:
\nНамаляване на съдържанието на мед до достигане на добро състояние Цел 7:
\nНамаляване на съдържанието на манган до достигане на добро състояние Вариант 1 Мярка 1 Допъл- нителна Подобряване на индивидуалните съоръжения за самостоятелно събиране на отпадъчни води 1,87 0,21 1,23 0,02 0,00 0,00 0,00 Мярка 2 Допъл- нителна Обучение по добри земеделски практики – Обхват 1 (в страната) 0,47 0,85 0,77 0,02 0,00 0,00 0,00 Мярка 3 Допъл- нителна Подобряване пречистването на рудничните води 0,00 0,00 0,00 0,00 18,60 24,00 228,60 Сумарно намаляване на замърсителя след прилагането на комбинацията от мерки 2,33 1,06 2,01 0,04 18,60 24,00 228,60 Вариант 2 Мярка 1 Допъл- нителна Подобряване на индивидуалните съоръжения за самостоятелно събиране на отпадъчни води 1,87 0,21 1,23 0,02 0,00 0,00 0,00 Мярка 2 Допъл- нителна Обучение по добри земеделски практики – Обхват 2 (в чужбина – трансфер на добри практики и ноу-хау) 0,49 0,88 0,80 0,02 0,00 0,00 0,00 Мярка 3 Допъл- нителна Подобряване пречистването на рудничните води 0,00 0,00 0,00 0,00 18,60 24,00 228,60 Сумарно намаляване на замърсителя след прилагането на комбинацията от мерки 2,35 1,09 2,04 0,04 18,60 24,00 228,60 Вариант 3 Мярка 1 Допъл- нителна Изграждане на ПСОВ и канализация в селата в обхвата на водното тяло 1,94 0,22 1,29 0,02 0,00 0,00 0,00 Мярка 2 Допъл- нителна Обучение по добри земеделски практики – Обхват 1 (в страната) 0,47 0,85 0,77 0,02 0,00 0,00 0,00 Мярка 3 Допъл- нителна Подобряване пречистването на рудничните води 0,00 0,00 0,00 0,00 18,60 24,00 228,60 Сумарно намаляване на замърсителя след прилагането на комбинацията от мерки 2,41 1,07 2,06 0,04 18,60 24,00 228,60 Вариант 4 Мярка 1 Допъл- нителна Изграждане на ПСОВ и канализация в селата в обхвата на водното тяло 1,94 0,22 1,29 0,02 0,00 0,00 0,00 Мярка 2 Допъл- нителна Обучение по добри земеделски практики – Обхват 2 (в чужбина – трансфер на добри практики и ноу-хау) 0,49 0,88 0,80 0,02 0,00 0,00 0,00 Мярка 3 Допъл- нителна Подобряване пречистването на рудничните води 0,00 0,00 0,00 0,00 18,60 24,00 228,60 Сумарно намаляване на замърсителя след прилагането на комбинацията от мерки 2,43 1,10 2,09 0,04 18,60 24,00 228,60 2.2. Определяне на разходите за предложените мерки.
\nРазходите за предложените мерки са остойностени на базата на Националния каталог, съдържащ информация за формиране на цената – мерни единици и единични стойности на мерките, а именно:
\nИнвестиционните разходи за изграждане на ПСОВ за с. Бойковец, с. Рибарица, с. Горунака, с. Лъга и с. Лопян са изчислени като произведение на броя на еквивалент жителите за съответните населени места и единичната цена за изграждане на ПСОВ – респективно 1450 лв./е.ж.
\nИнвестиционните разходи за изграждане на канализация за посочените села са изчислени като произведение на броя на реалните жители за съответните населени места, дължината на канализацията, която се пада на 1 жител в зависимост от големината на агломерацията (в случая – 9,2 м/1 ж. за агломерация под 10 хил.ж.), и единичната цена за изграждане на 1 м канализация (390 лв./1 м). За остойностяването на разходите е направено допускането, че трябва да се изгради 100 % от канализацията за селата.
\nОперативните разходи за експлоатацията на ПСОВ са остойностени като произведение на броя на реалните жители за съответните населени места и единичните годишни оперативни разходи на 1 ж. (35 лв./1 ж.).
\nОперативните разходи за експлоатация на канализацията са остойностени като произведение на дължината на канализацията, която ще бъде изградена, и единичните годишни оперативни разходи на 1 м канализация (3 лв./1 м/год.).
\nЗа изчисляване на инвестиционните и оперативни разходи, както и разпределението им по години са направени следните допускания:
\nПроблемът е решим, например ако се приложат подходящите реагенти – вар за коригиране на рН и коагулант-флокулант-сорбент CFS. (Източник: Добрев, Хр., П. Добрева, Г. Бърдарска. 1994. Производство на високоефективни реагенти – приоритетно направление на водопречистването. Водно дело, 1, 28 – 32).
\nТаблица 18. Пречистване на водите на р. Негърщица в лабораторни условия и директно непрекъснато подаване на реагенти в реката Резултати от физикохимична обработка на вода от р. Негърщица и излужване на утайка с дестилирана вода № Показател Норма Наредба № 7 В лабораторни условия Директно непрекъснато подаване на реагент в реката Речна вода, С, mg/l 21.06.1990 Джар тест CFS 100 mg/l mg/l + CaO3 g/l Излугване на утайка, C mg/l Речна вода, C, mg/l 10.10.1990 CFS 70 mg/l + вар 13 g/l 1. рH 6,0 – 8,5 3,3 6,9 7,2 3,3 8,5 2.
\nРазтворени вещества, mg/l 1000 6675 3143 2378 10820 3143 3.
\nСулфати 4520 2010 1530 7580 2410 4.
\nХлориди 2,5 5.
\nФосфати 1,0 11,8 0,4 0,2 11,7 - 6.
\nМед, mg/l 0,1 0,07 0,03 0,01 7.
\nМанган, mg/l 0,3 0,13 0,07 0,08 8.
\nЖелязо, mg/l 1,5 0,05 0,04 0,03 9.
\nНикел, mg/l 0,2 3,8 0,004 0,003 0,01 10.
\nЦинк, mg/l 3,7 0,03 0,03 6,5 0,05 11.
\nКадмий, mg/l 0,01 0,013 0,001 0,0002 0,002 – Забележка. CFS – течен коагулант на база алуминиев оксихлорид, предоставен от Ф. „Солво“. Анализите са извършени по БДС от лабораторията на Централния институт по химическа промишленост, София.
\nСлед подаване на доза 70 мг/л от българския химически продукт CFS и 13 г/л вар директно и непрекъснато в р. Негърщица концентрациите на мед от 94 мг/л, манган – 80 мг/л, желязо – 84 мг/л, никел – 9 мг/л, и цинк – 6,5 мг/л, намаляват и достигат съответно до 0,01 мг/л, 0,08 мг/л, 0,03 мг/л, 0,01 мг/л и 0,05 мг/л, т.е. много по-ниско от стандартните изисквания съгласно отменената Наредба № 7 от 1986 г. и сега действащата Наредба № Н-4 от 2012 г. Същевременно се коригира и рН – от 3,3 до 8,5. От дългосрочния престой на получената утайка в дестилирана вода (излугване) няма обратно замърсяване, т.е. същата може да се депонира в изоставени кариери и други подходящи места.
\n2.3. Оценка на ефективността на разходите на предложените варианти.
\nОценката на ефективността на разходите се извършва в съответствие с предложената методология (приложение № 1). Резултатите са представени в следващата таблица.
\nТаблица 19. Оценка на ефективността на разходите на предложените варианти Мярка Вид на мярката Наименование на мярка Мерна единица 2016 2017 2018 2019 2020 2021 Вариант 1 Мярка 1 Допъл- нителна Подобряване на индивидуалните съоръжения за самостоятелно събиране на отпадъчни води лв.
\n419 245 1 048 112 628 867 Оперативни разходи лв.
\n135 473 198 694 293 526 451 578 451 578 451 578 Мярка 2 Допъл- нителна Обучение по добри земеделски практики – Обхват 1 (в страната) лв.
\n12 000 12 000 12 000 Мярка 3 Допъл- нителна Подобряване пречистването на рудничните води лв.
\n1 688 516 1 688 516 1 688 516 1 688 516 1 688 516 1 688 516 ВСИЧКО лв.
\n2 255 234 2 947 323 2 622 909 2 140 094 2 140 094 2 140 094 Вариант 2 Мярка 1 Допъл- нителна Подобряване на индивидуалните съоръжения за самостоятелно събиране на отпадъчни води лв.
\n419 245 1 048 112 628 867 Оперативни разходи лв.
\n135 473 198 694 293 526 451 578 451 578 451 578 Мярка 2 Допъл- нителна Обучение по добри земеделски практики – Обхват 2 (в чужбина – трансфер на добри практики и ноу-хау) лв.
\n37 500 37 500 37 500 Мярка 3 Допъл- нителна Подобряване пречистването на рудничните води лв.
\n1 688 516 1 688 516 1 688 516 1 688 516 1 688 516 1 688 516 ВСИЧКО лв.
\n2 280 734 2 972 823 2 648 409 2 140 094 2 140 094 2 140 094 Вариант 3 Мярка 1 Допъл- нителна Изграждане на ПСОВ и канализация в селата в обхвата на водното тяло лв.
\n1 098 634 2 746 584 1 647 950 Оперативни разходи 64 541 64 541 64 541 Мярка 2 Допъл- нителна Обучение по добри земеделски практики – Обхват 1 (в страната) лв.
\n12 000 12 000 12 000 Мярка 3 Допъл- нителна Подобряване пречистването на рудничните води лв.
\n1 688 516 1 688 516 1 688 516 1 688 516 1 688 516 1 688 516 ВСИЧКО лв.
\n2 799 150 4 447 100 3 348 467 1 753 057 1 753 057 1 753 057 Вариант 4 Мярка 1 Допъл- нителна Изграждане на ПСОВ и канализация в селата в обхвата на водното тяло лв.
\n1 098 634 2 746 584 1 647 950 Оперативни разходи 64 541 64 541 64 541 Мярка 2 Допъл- нителна Обучение по добри земеделски практики – Обхват 2 (в чужбина – трансфер на добри практики и ноу-хау) лв.
\n37 500 37 500 37 500 Мярка 3 Допъл- нителна Подобряване пречистването на рудничните води лв.
\n1 688 516 1 688 516 1 688 516 1 688 516 1 688 516 1 688 516 ВСИЧКО лв.
\n2 824 650 4 472 600 3 373 967 1 753 057 1 753 057 1 753 057 Вариант Мерна единица Настояща стойност на инвестицията (PV) Вариант 1 лв.
\n12 504 928 Вариант 2 лв.
\n12 575 692 Вариант 3 лв.
\n14 104 731 Вариант 4 лв.
\n14 175 496 Резултатите от оценката показват, че варианти 1 и 2 са с най-ниска настояща стойност на инвестицията, поради което те се избират за по-нататъшна оценка на поносимостта.
\n2.4. Оценка на поносимостта.
\nВ рамките на оценката на поносимостта се определя максималният размер на средствата, които домакинствата, индустрията, селското стопанство и услугите могат да заделят за финансиране на изпълнението на двете най-разходно ефективни комбинации от мерки за постигане на добро екологично състояние на водното тяло. Оценката се извършва в съответствие с предложената Методология за анализ на ефективността на разходите на мерки/комбинации от мерки и оценка на прекомерността на разходите въз основа на оценка на поносимостта и анализ разходи-ползи.
\nТъй като разглежданият пример е за водно тяло, за оценката на поносимостта са необходими данни за доходи на домакинствата и произведената брутна добавена стойност (БДС) по сектори на ниво водно тяло.
\nНай-ниското териториално ниво, на което официалната статистика в страната в лицето на НСИ публикува данни по тези показатели, е област. Същите могат да бъдат предоставени от НСИ и на ниво район за басейново управление.
\nЗа целите на примера е използвана информация от проекта на ПУРБ на Дунавски район, където след направени преизчисления са представени:
\nБДС (общо и по сектори) и доходи на домакинствата на ниво речен басейн, като е изготвена и прогноза за периода 2016 – 2027 г.
\nЗа целите на оценката на поносимостта на ниво водно тяло е необходимо да бъдат изчислени разчетни величини на прогнозни доходи на домакинствата и БДС за индустрията, селското стопанство и услугите. За целта е приложен следният алгоритъм:
\nИзчислява се сума на общия брой на населението в населените места в обхвата на водното тяло към 2014 г. Изчисленият брой на населението се екстраполира за периода до 2027 г. със средния темп на прираст на населението за речния басейн, към който принадлежи даденото водно тяло. За целта могат да се ползват демографските прогнози за речните басейни, представени в ПУРБ.
\nИзчисляват се прогнозни доходи на домакинствата в обхвата на водното тяло. За целта за всяка една година от периода 2016 – 2027 г. прогнозният брой на населението за водното тяло (изчислен в предходната стъпка) се умножава с прогнозния доход на 1 лице за речния басейн (информацията е налична в Плановете за управление на речните басейни).
\nИзчисляват се прогнозни стойности на БДС за секторите индустрия, услуги и селско стопанство за територията на водното тяло. За целта на базата на прогнозните стойности на БДС за всеки сектор и прогнозния брой на населението за речния басейн се изчислява прогнозна БДС/1 жител за съответния сектор на ниво речен басейн. Прогнозната БДС по сектори на ниво водно тяло се изчислява като произведение на БДС/1 жител за съответния сектор на ниво речен басейн и прогнозния брой на населението за водното тяло.
\nМаксималният размер на средствата, които домакинствата, индустрията, селското стопанство и услугите могат да заделят за финансиране на изпълнението на двете най-разходно ефективни комбинации от мерки за постигане на добро екологично състояние на водното тяло, се изчислява като съгласно методологията (приложение № 1) прогнозните доходи на населението и прогнозната БДС за секторите индустрия, услуги и селско стопанство се умножат по коефициент 1,1 %. Посоченият коефициент е определен на база експертна оценка за целите на апробиране на методологията и включва всички приходи от водни услуги от четирите сектора, с изключение на приходите от услугата обществено водоснабдяване.
\nРезултатите от изчисленията по описания алгоритъм за разглежданото водно тяло са представени в следващата таблица.
\nТаблица 20. Изчисляване на границата на поносимост за водното тяло Мерна еди- ница 2016 2017 2018 2019 2020 2021 2022 2023 2024 2025 2026 2027 Население с. Бойковец бр. с. Рибарица бр. с. Горунака бр. с. Лъга бр. с. Лопян бр.
\nОбщо население за водното тяло бр.
\nДомакинства Общ годишен доход на домакинство в РБ Искър (разчетна величина) лв.
\n16 522 17 043 17 869 18 730 19 615 20 779 21 997 23 271 24 604 25 998 27 347 28 752 Брой домакинства във водното тяло бр.
\nОбщ годишен доход на домакинствата във водното тяло лв.
\n7 068 125 7 291 010 7 644 373 8 012 710 8 391 313 8 889 273 9 410 335 9 955 353 10 525 612 11 121 966 11 699 069 12 300 129 Граница на Поносимостта (1,1 % от годишния доход) лв.
\n77 749 80 201 84 088 88 140 92 304 97 782 103 514 109 509 115 782 122 342 128 690 135 301 Индустрия Произведена БДС в РБ Искър млн.лв.
\n5 642 5 977 6 313 6 649 6 984 7 320 7 656 7 991 8 327 8 663 8 998 9 334 Население в РБ Искър бр.
\n1 607 308 1 615 471 1 623 429 1 631 185 1 639 047 1 646 494 1 653 783 1 660 918 1 667 900 1 674 732 1 681 482 1 688 088 БДС на 1 жител лв.
\n3 510 3 700 3 889 4 076 4 261 4 446 4 629 4 811 4 993 5 173 5 351 5 529 БДС в индустрията за водното тяло лв.
\n3 254 707 3 405 489 3 552 071 3 693 879 3 830 364 3 962 629 4 090 119 4 212 306 4 330 253 4 443 425 4 551 316 4 654 945 Граница на поносимостта (1,1 % от произведената БДС) лв.
\n35 802 37 460 39 073 40 633 42 134 43 589 44 991 46 335 47 633 48 878 50 064 51 204 Селско стопанство Произведена БДС в РБ Искър млн. лв.
\nНаселение в РБ Искър бр.
\n1 607 308 1 615 471 1 623 429 1 631 185 1 639 047 1 646 494 1 653 783 1 660 918 1 667 900 1 674 732 1 681 482 1 688 088 БДС на 1 жител лв.
\nБДС в селското стопа нство з а водното тяло лв.
\n185 176 189 162 192 992 196 666 200 732 204 628 208 887 212 961 216 851 221 068 225 087 229 406 Граница на поноси мостта (1,1 % от произведената БДС) лв.
\n2 037 2 081 2 123 2 163 2 208 2 251 2 298 2 343 2 385 2 432 2 476 2 523 Услуги Произведена БДС в РБ Искър млн. лв.
\n19 527 20 781 22 035 23 289 24 543 25 797 27 051 28 305 29 559 30 812 32 066 33 320 Население в РБ Искър бр.
\n1 607 308 1 615 471 1 623 429 1 631 185 1 639 047 1 646 494 1 653 783 1 660 918 1 667 900 1 674 732 1 681 482 1 688 088 БДС на 1 жител лв.
\n12 149 12 864 13 573 14 277 14 974 15 668 16 357 17 042 17 722 18 398 19 070 19 738 БДС в услугите за водното тяло лв.
\n11 264 565 11 840 297 12 398 209 12 938 300 13 460 569 13 965 018 14 451 645 14 920 452 15 371 437 15 804 088 16 219 438 16 616 967 Граница на поносимостта (1,1 % от произведената БДС) лв.
\n123 910 130 243 136 380 142 321 148 066 153 615 158 968 164 125 169 086 173 845 178 414 182 787 ВСИЧКО СРЕДСТВА лв.
\n239 498 249 986 261 664 273 257 284 713 297 237 309 771 322 312 334 886 347 496 359 644 371 815 2.5. Изчисляване на финансовите показатели на двата варианта от мерки и оценка на възможните изключения.
\nЦелта на тази стъпка е да се определи финансовата обезпеченост на двете най-разходно ефективни комбинации от мерки и да се прецени необходимостта от възможни изключения. За целта се прилага инструментариумът на финансовия анализ и се изчислява показателят Финансова нетна настояща стойност (ФННС). Входящите парични потоци за анализа са формирани от:
\nИзходящите парични потоци са формирани от сумата на разходите (инвестиционни и оперативни) за двата варианта от мерки. Прилага се дисконтов коефициент в размер на 4 % съгласно изискванията на Ръководството за анализ на разходите и ползите на ЕК за програмен период 2014 – 2020 г. Изчисленията са представени в следващата таблица.
\nТаблица 21. Изчисляване на нетна настояща стойност на двата варианта от мерки Вариант 1 Мерна единица 2016 2017 2018 2019 2020 2021 Входящи парични потоци лв.
\n292 304 302 791 314 470 326 063 337 519 350 043 Изходящи парични потоци лв.
\n2 255 234 2 947 323 2 622 909 2 140 094 2 140 094 2 140 094 Нетен паричен поток лв. -1 962 930 -2 644 531 -2 308 439 -1 814 031 -1 802 576 -1 790 051 Нетна настояща стойност лв. -10 831 576,21 Вариант 2 2016 2017 2018 2019 2020 2021 Входящи парични потоци лв.
\n292 304 302 791 314 470 326 063 337 519 350 043 Изходящи парични потоци лв.
\n2 280 734 2 972 823 2 648 409 2 140 094 2 140 094 2 140 094 Нетен паричен поток лв. -1 988 430 -2 670 031 -2 333 939 -1 814 031 -1 802 576 -1 790 051 Нетна настояща стойност лв. -10 902 341,03 И двата разглеждани варианта имат отрицателна нетна настояща стойност, което означава, че не е наличен достатъчно финансов ресурс за изпълнението им за периода 2016 – 2021 г. Тъй като и двата разглеждани варианти съдържат само допълнителни мерки (т.е. всички те могат да се отлагат за периода след 2021 г.), е въпрос на управленско решение кои мерки да започнат да се изпълняват в периода 2016 – 2021 г. и кои да се отложат за следващия период.
\nВ разглеждания пример ще се провери възможността за удължаване на срока само за допълнителните мерки, свързани с пречистването на рудничните води и обученията по добри земеделски практики , т.е. дали е възможно да се постигнат целите на Директива 2000/60/ЕС в следващия цикъл на ПУРБ. За целта е необходимо да се направи АРП за периода 2016 – 2027 г., като разходите за дерогираните мерки се включат в периода след 2021 г. Резултатите от изчисленията са представени в следващата таблица.
\nТаблица 22. Проверка на възможността за удължаване на срока Вариант 1 М. ед.
\n2016 2017 2018 2019 2020 2021 2022 2023 2024 2025 2026 2027 Входящи парични потоци лв.
\n292 304 302 791 314 470 326 063 337 519 350 043 362 577 375 118 387 691 400 302 412 450 424 622 Изходящи парични потоци – недерогирани лв.
\n554 718 1 246 806 922 393 451 578 451 578 451 578 451 578 451 578 451 578 451 578 451 578 451 578 Изходящи парични потоци – дерогирани лв.
\n1 700 516 1 700 516 1 700 516 1 688 516 1 688 516 1 688 516 Нетен паричен поток лв. -262 414 -944 015 -607 923 -125 515 -114 059 -101 535 -1 789 518 -1 776 977 -1 764 403 -1 739 792 -1 727 644 -1 715 473 Нетна настояща стойност лв. -9 213 858,98 Вариант 2 2016 2017 2018 2019 2020 2021 2022 2023 2024 2025 2026 2027 Входящи парични потоци лв.
\n292 304 302 791 314 470 326 063 337 519 350 043 362 577 375 118 387 691 400 302 412 450 424 622 Изходящи парични потоци – недерогирани лв.
\n554 718 1 246 806 922 393 451 578 451 578 451 578 451 578 451 578 451 578 451 578 451 578 451 578 Изходящи парични потоци – дерогирани лв.
\n1 726 016 1 726 016 1 726 016 1 688 516 1 688 516 1 688 516 Нетен Паричен поток лв. -262 414 -944 015 -607 923 -125 515 -114 059 -101 535 -1 815 018 -1 802 477 -1 789 903 -1 739 792 -1 727 644 -1 715 473 Нетна настояща стойност лв. -9 269 785,45 Резултатите от изчисленията показват негативни стойности на нетната настояща стойност и при двата разглеждани варианта. Това означава, че е необходимо да се търси изключение по линията на по-малко строга цел за даденото водно тяло, тъй като и за периода до 2027 г. е невъзможно да се акумулират достатъчно средства за финансовото обезпечаване на изпълнението на мерките.
\nИзбор на вариант от мерки.
\nСъгласно методологията се търси изключение на дадено водно тяло по линията на по-малко строга цел. Въпреки това, като илюстрация, в тази точка е представен избор на вариант от мерки въз основа на съотношението ползи/разходи (П/Р).
\nЗа да се изчисли този коефициент, е необходимо да бъдат остойностени социално-икономическите ползи, до които ще доведе реализацията на всеки един от двата варианта. За целта е приложена методиката от Доклад „Ползи от изпълнение на екологичните достижения от страните кандидатки“, изготвен за нуждите на Европейската комисия от Консорциум Ecotec 6 . Съгласно посочената методика, когато състоянието на екосистемите се подобрява от „лошо“ до „добро“, се приема, че ползата е равна на 0,0107 евро/домакинство/км/година, като ефектите са върху цялото население на страната, изразено в брoй домакинства. Прави се допускането, че това ще бъдат ползите от реализацията на Вариант 1. При Вариант 2 (в който има трансфер на ноу-хау и добри чуждестранни практики) тази стойност на ползите експертно е завишена с 1 % и е равна на 1,108 евро/домакинство/км/година.
\nПри 3 005 589 домакинства в страната и приблизителна дължина от 15,8 км на водното тяло, върху което изпълнението на мерките ще има пряк ефект, годишните ползи от подобряване състоянието на екосистемите могат да се изчислят на:
\nГодишни ползи за Вариант 1 = 0,0107*3 005 589*15,8 = 508 125 евро (993 806 лв.) Годишни ползи за Вариант 2 = 0,0108*3 005 589*15,8 = 513 206 евро (1 003 744 лв.) Изчислените ползи се включват в анализа на разходите и ползите за периода 2016 – 2027 г. Изчисленията са представени в следващата таблица.
\nТаблица 23. Анализ разходи – ползи с включени ползи от подобряването на екосистемите Вариант 1 М. ед.
\n2016 2017 2018 2019 2020 2021 2022 2023 2024 2025 2026 2027 Вариант 1 М. ед.
\n2016 2017 2018 2019 2020 2021 2022 2023 2024 2025 2026 2027 Входящи парични потоци лв.
\n292 304 302 791 314 470 326 063 337 519 350 043 362 577 375 118 387 691 400 302 412 450 424 622 Изходящи парични потоци – основни мерки лв.
\n554 718 1 246 806 922 393 451 578 451 578 451 578 451 578 451 578 451 578 451 578 451 578 451 578 Изходящи парични потоци – допълнителни мерки лв.
\n1 700 516 1 700 516 1 700 516 1 688 516 1 688 516 1 688 516 Социално-икономически ползи лв.
\n993 806 993 806 993 806 993 806 993 806 993 806 993 806 993 806 993 806 993 806 993 806 993 806 Нетен паричен поток лв.
\n731 392 49 791 385 883 868 291 879 746 892 271 -795 712 -783 171 -770 597 -745 987 -733 839 -721 667 Нетна настояща стойност лв. -743 598,05 Съотношение (В/С) 1,009 Вариант 2 2016 2017 2018 2019 2020 2021 2022 2023 2024 2025 2026 2027 Входящи парични потоци лв.
\n292 304 302 791 314 470 326 063 337 519 350 043 362 577 375 118 387 691 400 302 412 450 424 622 Изходящи парични потоци – основни мерки лв.
\n554 718 1 246 806 922 393 451 578 451 578 451 578 451 578 451 578 451 578 451 578 451 578 451 578 Изходящи парични потоци – допълнителни мерки лв.
\n1 726 016 1 726 016 1 726 016 1 688 516 1 688 516 1 688 516 Социално-икономически ползи лв.
\n1 003 744 1 003 744 1 003 744 1 003 744 1 003 744 1 003 744 1 003 744 1 003 744 1 003 744 1 003 744 1 003 744 1 003 744 Нетен паричен поток лв.
\n741 330 59 729 395 821 878 229 889 684 902 209 -811 274 -798 733 -786 159 -736 049 -723 901 -711 729 Нетна настояща стойност лв. -700 841,34 Съотношение (В/С) 1,012 Изчисленията показват, че Вариант 2 е с по-висока стойност на съотношението разходи/ползи в сравнение с Вариант 1. В резултат на това за реализация се препоръчва Вариант 2.
\n6 The Benefits Of Compliance With The Environmental Acquis For The Candidate Countries, DGENV Contract: Environmental Policy In The Applicant Countries And Their Preparations For Accession, Service Contract B7-8110/2000/159960/MAR/H1, ECOTEC Research & Consulting Limited.
\nПример 3: повърхностно водно тяло BG2KA700R016 р. Стара река (Текедере) – от извор до вливане в р. Камчия.
\n1.1. Текущо състояние.
\nПредставен е пример за повърхностното водно тяло BG2KA700R016 с тип R11 – пресъхваща и черноморски тип река.
\nПо данни на CORINE land cover от 2012 г. общият процент на неполивни ниви и други земеделски земи е 76,56 %, гори – 14,73 %, и урбанизирани територии. Налични зони на смесване на повърхностни и подземни води съществуват в целия участък. Подземните води са замърсени с нитрати и манган.
\nОценката за текущото състояние на водното тяло BG2KA700R016 е, както следва (Източник: Басейнова дирекция Черноморски район):
\n1.2. Параметри, по които водното тяло не достига ДЕС.
\nОпределянето на параметрите, по които не се достига ДЕС, се основават на проведен мониторинг за физикохимични показатели, специфични замърсители, химични елементи и биологични елементи за трите пункта (вж. следващата таблица). рН и електропроводимостта не са показани в таблица 1, тъй като отговарят на нормите за „добро състояние“. Средната стойност на рН за периода 2010 – 2014 г. е 8,29 при норма 6,5 – 8,5, а на електропроводимостта – средна стойност 880,60 µS/sm при норма до 900 µS/sm.
\nТаблица 24. Физикохимични показатели на водно тяло BG2KA700R016, пункт BG2KA0474MS022 р. Стара река – между с. Вехтово и с. Ветрище R11 – средно за периода 2010 – 2014 г.
\nФизико- химични показатели БПК 5 , mg/l Амониев азот, mg/l Нитритен азот, mg/l Нитратен азот, mg/l Общ азот, mg/l Общ фосфор (като Р), mg/l Ортофосфати (като РO 4 ), mg/l Отлично* <2 <0.30 <0.03 <1.0 <1.0 <0.15 <0.07 Добро* 2 – 5 0.30 – 0.65 0.03 – 0.06 1.0 – 2.5 1.0 – 2.5 0.15 – 0.3 0.07 – 0.15 Умерено* >5 >0.65 >0.06 >2.5 >2.5 >0.3 >0.15 2010 6,82 1,8 0,28 4,95 8,13 1,04 - 2011 8,35 4,14 0,78 7,36 22,13 1,15 - 2012 13,72 0,83 5,33 23,72 1,8 - 2013 16,1 13,32 1,14 6,21 23,67 1,59 - 2014 8,05 5,8 0,36 4,6 9,2 1,1 - средно 11,46 7,76 0,68 5,69 17,37 1,34 - *Наредба № Н-4 от 2012 г. за река тип R11.
\nНезависимо че през 2014 г. се наблюдава подобрение на физикохимичните показатели, техните стойности са значително по-високи от тези, отговарящи на нормите за добро екологично състояние.
\nИзмерените отклонения по химичните елементи мед, цинк и никел показват недобра експлоатация на действащи пречиствателни съоръжения към предприятията. Този проблем е отстраним при засилен контрол от страна на РИОСВ.
\nБиологичният индекс се влошава в периода 2013 – 2014 г., като стойността му за р. Стара река при устието при с. Иваново е много лоша.
\n1.3. Източници на замърсяване по показателите, за които е констатирано, че не се достига ДЕС.
\nИзточниците на замърсяване по експертна оценка за отделните физикохимични показатели са показани в следващата таблица.
\nТаблица 25. Източници на замърсяване на водата на р. Стара река – средно за периода 2010 – 2014 г.
\nИзточник на замърсяване БПК 5 , mg/l Амониев азот, mg/l Нитритен азот, mg/l Нитратен азот, mg/l Общ азот, mg/l Общ фосфор (като Р), mg/l Население под 2000 е.ж.
\n2,29 1,55 0,07 0,57 3,47 0,40 Земеделие и животновъдство 5,73 4,65 0,47 3,98 10,42 0,67 Промишленост 1,15 0,78 0,07 0,57 1,74 0,13 Неидентифицирани дифузни 2,29 0,78 0,07 0,57 1,74 0,13 1.4. Мерки за подобряване и постигане на добро състояние.
\nВъзможни мерки за постигане на ДЕС по отделните показатели са свързани с подобряване на канализационните системи на населените места, прилагането на добри земеделски практики, подобряването на експлоатацията на промишлените предприятия и обучение (вж. следващите таблици).
\nЗа целите на анализа следва да се заложат различни коефициенти на редукция (подобрение след прилагането на мерките) за всяко мярка в зависимост от източника на замърсяване и конкретния замърсител (таблица 3).
\nТаблица 26. Коефициент на редукция (подобрение след прилагането на мерките) за всяка мярка по отделните замърсители – средно за периода 2010 – 2014 г.
\nИзточник на замърсяване БПК 5 Амониев азот Нитритен азот Нитратен азот Общ азот Общ фосфор (като Р) Построяване на подходящи съоръжения за събиране на отпадъчните води и тяхното транспортиране към действащи ПСОВ или изграждане на локално пречистване за селища под 2000 е.ж.
\n0,8 0,92 0,92 0,5 0,9 0,9 Обучение по добри практики в земеделието и животновъдството 0,8 0,93 0,93 0,9 0,9 0,8 Подобряване експлоатацията на съоръженията за пречистване на пром. отп. води (задължение на предприятията преди заустване) 0,2 0,85 0,85 0,1 0,8 0,7 Обучение на населението за използването на екологосъобразни перилни препарати и торове и съвременни съоръжения за обработка на отпадъчни води от малки населени места 0,3 0,9 0,9 0,5 0,6 0,6 След умножение на средните стойности на замърсяването за периода 2010 – 2014 г. на отделните показатели със съответния редукционен коефициент за всяка мярка се получава намалената стойност по всеки показател, съответстващ на приложената мярка.
\nТаблица 27. Намаление на замърсяванията по отделните показатели след прилагането на мерките Източник на замърсяване БПК 5 Амониев азот Нитритен азот Нитратен азот Общ азот Общ фосфор (като Р) Построяване на подходящи съоръжения за събиране на отпадъчните води и тяхното транспортиране към действащи ПСОВ или изграждане на локално пречистване за селища под 2000 е.ж.
\n1,83 1,43 0,06 0,28 3,13 0,36 Обучение по добри практики в земеделието и животновъдството 4,59 4,33 0,44 3,58 9,38 0,53 Подобряване експлоатацията на съоръженията за пречистване на пром. отп. води (задължение на предприятията преди заустване) 0,23 0,66 0,06 0,06 1,39 0,09 Обучение на населението за използването на екологосъобразни перилни препарати и торове и съвременни съоръжения за обработка на отпадъчни води от малки населени места 0,69 0,70 0,06 0,28 1,04 0,08 Общо 7,34 7,11 0,62 4,21 14,94 1,07 Постигнатото добро състояние след прилагане на мерките за отделните физикохимични показатели се изчислява като разлика между стойностите им преди и след прилагане на конкретната мярка.
\nТаблица 28. Постигнато състояние по физикохимични показатели след прилагане на мерките Мярка Физикохимични показатели, mg/l БПК 5 Амониев азот Нитритен азот Нитратен азот Общ азот Общ фосфор (като Р) Добро състояние 2 – 5 0.30 – 0.65 0.03 – 0.06 1.0 – 2.5 1.0 – 2.5 0.15 – 0.3 Построяване на подходящи съоръжения за събиране на отпадъчните води и тяхното транспортиране към действащи ПСОВ или изграждане на локално пречистване за селища под 2000 е.ж.
\n0,46 0,12 0,01 0,28 0,35 0,04 Обучение по добри практики в земеделието и животновъдството 1,15 0,33 0,03 0,40 1,04 0,13 Подобряване експлоатацията на съоръженията за пречистване на пром. отп. води (задължение на предприятията преди заустване) 0,92 0,12 0,01 0,51 0,35 0,04 Обучение на населението за използването на екологосъобразни перилни препарати и торове и съвременни съоръжения за обработка на отпадъчни води от малки населени места 1,60 0,08 0,01 0,28 0,69 0,05 Общо 4,13 0,64 0,06 1,48 2,43 0,27 2. Прилагане на методологията.
\n2.1. Избор на варианти от мерки и определяне на ефекта от тяхното прилагане.
\nВъз основа на избраните в т. 1.4 (пример 3) мерки са разработени четири варианта (комбинации) от мерки. При разработването на вариантите се спазва изискването, че за основни мерки не се предвиждат алтернативи. Такива се предлагат само за допълнителни мерки. В конкретния пример са предложени:
\nРазгледаните варианти от мерки са обвързани с достигането на добро екологично състояние на водното тяло, като всички варианти водят до постигане на целта:
\nТаблица 29. Ефект на вариантите от мерки за достигане на добро екологично състояние на водното тяло Вид на мярката Наименование на мярката Цел 1:
\nНамаление на съдържанието на органично замърсяване (БПК 5 ) до достигане на добро състояние Цел 2:
\nНамаление на съдържанието на амониев азот до достигане на добро състояние Цел 3:
\nНамаление на съдържанието на нитритен азот до достигане на добро състояние Цел 4:
\nНамаление на съдържанието на нитратен азот до достигане на добро състояние Цел 5:
\nНамаление на съдържанието на общ азот до достигане на добро състояние Цел 6:
\nНамаление на съдържанието на общ фосфор до достигане на добро състояние Вариант 1 Мярка 1 Допъл- нителна Построяване на подходящи съоръжения за събиране на отпадъчните води и тяхното транспортиране към действащи ПСОВ 0,45 0,12 0,01 0,28 0,34 0,04 Мярка 2 Допъл- нителна Обучение по земеделски практики – Обхват 1 (в страната) 1,12 0,32 0,03 0,39 1,02 0,13 Мярка 3 Допъл- нителна Контрол от страна на РИОСВ за подобряване експлоатацията на съоръженията за пречистване на пром. отп. води 0,92 0,12 0,01 0,51 0,35 0,04 Мярка 4 Допъл- нителна Информиране на населението за използването на екологосъобразни перилни препарати и торове и съвременни съоръжения за обработка на отпадъчни води от малки населени места 1,60 0,08 0,01 0,28 0,69 0,05 Сумарно намаляване на замърсителя след прилагането на комбинацията от мерки 4,095 0,635 0,055 1,466 2,404 0,264 Вариант 2 Мярка 1 Допъл- нителна Построяване на подходящи съоръжения за събиране на отпадъчните води и тяхното транспортиране към действащи ПСОВ 0,45 0,12 0,01 0,28 0,34 0,04 Мярка 2 Допъл- нителна Обучение по земеделски практики – Обхват 2 (в чужбина – трансфер на добри практики и ноу-хау) 1,17 0,33 0,03 0,41 1,06 0,14 Мярка 3 Допъл- нителна Контрол от страна на РИОСВ за подобряване експлоатацията на съоръженията за пречистване на пром. отп. води 0,92 0,12 0,01 0,51 0,35 0,04 Мярка 4 Допъл- нителна Информиране на населението за използването на екологосъобразни перилни препарати и торове и съвременни съоръжения за обработка на отпадъчни води от малки населени места 1,60 0,08 0,01 0,28 0,69 0,05 Сумарно намаляване на замърсителя след прилагането на комбинацията от мерки 4,141 0,648 0,056 1,482 2,446 0,269 Вариант 3 Мярка 1 Допъл- нителна Построяване на канализация и ПСОВ на селата в обхвата на водното тяло 0,47 0,13 0,01 0,29 0,35 0,04 Мярка 2 Допъл- нителна Обучение по земеделски практики – Обхват 1 (в страната) 1,12 0,32 0,03 0,39 1,02 0,13 Мярка 3 Допъл- нителна Контрол от страна на РИОСВ за подобряване експлоатацията на съоръженията за пречистване на пром. отп. води 0,92 0,12 0,01 0,51 0,35 0,04 Мярка 4 Допъл- нителна Информиране на населението за използването на екологосъобразни перилни препарати и торове и съвременни съоръжения за обработка на отпадъчни води от малки населени места 1,60 0,08 0,01 0,28 0,69 0,05 Сумарно намаляване на замърсителя след прилагането на комбинацията от мерки 4,113 0,640 0,055 1,477 2,418 0,265 Вариант 4 Мярка 1 Допъл- нителна Построяване на канализация и ПСОВ на селата в обхвата на водното тяло 0,47 0,13 0,01 0,29 0,35 0,04 Мярка 2 Допъл- нителна Обучение по земеделски практики – Обхват 2 (в чужбина – трансфер на добри практики и ноу-хау) 1,17 0,33 0,03 0,41
\n1,06 0,14 Мярка 3 Допъл- нителна Контрол от страна на РИОСВ за подобряване експлоатацията на съоръженията за пречистване на пром. отп. води 0,92 0,12 0,01 0,51 0,35 0,04 Мярка 4 Допъл- нителна Информиране на населението за използването на екологосъобразни перилни препарати и торове и съвременни съоръжения за обработка на отпадъчни води от малки населени места 1,60 0,08 0,01 0,28 0,69 0,05 Сумарно намаляване на замърсителя след прилагането на комбинацията от мерки 4,159 0,653 0,056 1,493 2,460 0,271 2.2. Определяне на разходите за предложените мерки.
\nРазходите за предложените мерки са остойностени на базата на Националния каталог, съдържащ информация за формиране на цената – мерни единици и единични стойности на мерките, а именно:
\nИнвестиционните разходи за изграждане на ПСОВ за с. Васил Друмево, с. Илия Блъсково, с. Благово и с. Ивански са изчислени като произведение на броя на еквивалент жителите за съответните населени места и единичната цена за изграждане на ПСОВ – респективно 1450 лв./е.ж.
\nИнвестиционните разходи за изграждане на канализация за посочените села са изчислени като произведение на броя на реалните жители за съответните населени места, дължината на канализацията, която се пада на 1 жител в зависимост от големината на агломерацията (в случая – 9,2 м/1 ж. за агломерация под 10 хил. ж.), и единичната цена за изграждане на 1 м канализация (390 лв./1 м). За остойностяването на разходите е направено допускането, че трябва да се изгради 100 % от канализацията за селата.
\nОперативните разходи за експлоатацията на ПСОВ са остойностени като произведение на броя на реалните жители за съответните населени места и единичните годишни оперативни разходи на 1 ж. (35 лв./1 ж.) Оперативните разходи за експлоатация на канализацията са остойностени като произведение на дължината на канализацията, която ще бъде изградена, и единичните годишни оперативни разходи на 1 м канализация (3 лв./1 м/ год.).
\nЗа изчисляване на инвестиционните и оперативни разходи, както и разпределението им по години са направени следните допускания:
\n2.3. Оценка на ефективността на разходите на предложените варианти.
\nОценката на ефективността на разходите се извършва в съответствие с предложената методология (приложение № 1). Резултатите са представени в следващата таблица.
\nТаблица 30. Оценка на ефективността на разходите на предложените варианти Мярка Вид на мярката Наименование на мярка Мерна единица 2016 2017 2018 2019 2020 2021 Вариант 1 Мярка 1 Допъл- нителна Построяване на подходящи съоръжения за събиране на отпадъчните води и тяхното транспортиране към действащи ПСОВ лв.
\n1 308 216 3 270 539 1 962 324 Оперативни разходи лв.
\n98 638 98 638 98 638 Мярка 2 Допълнителна Обучение по добри практики в земеделието и животновъдството – Обхват 1 (в страната) лв.
\n12 000 12 000 12 000 Мярка 3 Допълнителна Контрол от страна на РИОСВ за подобряване експлоатацията на съоръженията за пречистване на пром. отп. води лв.
\nМярка 4 Допълнителна Информиране на населението за използването на екологосъобразни перилни препарати и торове и съвременни съоръжения за обработка на отпадъчни води от малки населени места лв.
\nВСИЧКО лв.
\n1 320 946 3 283 269 1 975 054 99 368 99 368 99 368 Вариант 2 Мярка 1 Допълнителна Построяване на подходящи съоръжения за събиране на отпадъчните води и тяхното транспортиране към действащи ПСОВ лв.
\n1 308 216 3 270 539 1 962 324 Оперативни разходи лв.
\n98 638 98 638 98 638 Мярка 2 Допълнителна Обучение по добри практики в земеделието и животновъдството – Обхват 2 (в чужбина – трансфер на добри практики и ноу-хау) лв.
\n37 500 37 500 37 500 Мярка 3 Допълнителна Контрол от страна на РИОСВ за подобряване експлоатацията на съоръженията за пречистване на пром. отп. води лв.
\nМярка 4 Допълнителна Информиране на населението за използването на екологосъобразни перилни препарати и торове и съвременни съоръжения за обработка на отпадъчни води от малки населени места лв.
\nВСИЧКО лв.
\n1 346 446 3 308 769 2 000 554 99 368 99 368 99 368 Вариант 3 Мярка 1 Допълнителна Построяване на канализация и ПСОВ на селата в обхвата на водното тяло лв.
\n2 399 731 5 999 328 3 599 597 Оперативни разходи лв.
\n156 806 156 806 156 806 Мярка 2 Допълнителна Обучение по добри практики в земеделието и животновъдството – Обхват 1 (в страната) лв.
\n12 000 12 000 12 000 Мярка 3 Допълнителна Контрол от страна на РИОСВ за подобряване експлоатацията на съоръженията за пречистване на пром. отп. води лв.
\nМярка 4 Допълнителна Информиране на населението за използването на екологосъобразни перилни препарати и торове и съвременни съоръжения за обработка на отпадъчни води от малки населени места лв.
\nВСИЧКО лв.
\n2 412 461 6 012 058 3 612 327 157 536 157 536 157 536 Вариант 4 Мярка 1 Допълнителна Построяване на канализация и ПСОВ на селата в обхвата на водното тяло лв.
\n2 399 731 5 999 328 3 599 597 Оперативни разходи лв.
\n156 806 156 806 156 806 Мярка 2 Допълнителна Обучение по добри практики в земеделието и животновъдството – Обхват 2 (в чужбина-трансфер на добри практики и ноу-хау) лв.
\n37 500 37 500 37 500 Мярка 3 Допълнителна Контрол от страна на РИОСВ за подобряване експлоатацията на съоръженията за пречистване на пром. отп. води лв.
\nМярка 4 Допълнителна Информиране на населението за използването на екологосъобразни перилни препарати и торове и съвременни съоръжения за обработка на отпадъчни води от малки населени места лв.
\nВСИЧКО лв.
\n2 437 961 6 037 558 3 637 827 157 536 157 536 157 536 Вариант Мерна единица Настояща стойност на инвестицията (PV) Вариант 1 лв.
\n6 306 667 Вариант 2 лв.
\n6 377 432 Вариант 3 лв.
\n11 478 153 Вариант 4 лв.
\n11 548 918 Резултатите от оценката показват, че варианти 1 и 2 са с най-ниска настояща стойност на инвестицията, поради което те се избират за по-нататъшна оценка на поносимостта. а. Оценка на поносимостта В рамките на оценката на поносимостта се определя максималният размер на средствата, които домакинствата, индустрията, селското стопанство и услугите могат да заделят за финансиране на изпълнението на двете най-разходноефективни комбинации от мерки за постигане на добро екологично състояние на водното тяло. Оценката се извършва в съответствие с предложената Методология за анализ на ефективността на разходите на мерки/комбинации от мерки и оценка на прекомерността на разходите въз основа на оценка на поносимостта и анализ разходи-ползи.
\nТъй като разглежданият пример е за водно тяло, за оценката на поносимостта са необходими данни за доходи на домакинствата и произведената брутна добавена стойност (БДС) по сектори на ниво водно тяло.
\nНай-ниското териториално ниво, на което официалната статистика в страната в лицето на НСИ публикува данни по тези показатели, е област. Същите могат да бъдат предоставени от НСИ и на ниво район за басейново управление.
\nЗа целите на примера е използвана информация от проекта на ПУРБ на Басейнова дирекция „Черноморски район“, където след направени преизчисления са представени:
\nБДС (общо и по сектори) и доходи на домакинствата на ниво речен басейн, като е изготвена и прогноза за периода 2016 – 2027 г.
\nЗа целите на оценката на поносимостта на ниво водно тяло е необходимо да бъдат изчислени определяне на разчетни величини на прогнозни доходи на домакинствата и БДС за индустрията, селското стопанство и услугите. За целта е приложен следният алгоритъм:
\nРезултатите от изчисленията по описания алгоритъм за разглежданото водно тяло са представени в следващата таблица.
\nТаблица 31. Изчисляване на границата на поносимост за водното тяло Мерна единица 2016 2017 2018 2019 2020 2021 2022 2023 2024 2025 2026 2027 Население с. Васил Друмево бр. с. Илия Блъсково бр. с. Благово бр. с. Ивански бр.
\n1 552 1 539 1 526 1 513 1 499 1 485 1 471 1 457 1 443 1 429 1 415 1 401 Общо население за водното тяло бр.
\n2 252 2 233 2 214 2 195 2 175 2 154 2 134 2 114 2 094 2 073 2 053 2 033 Домакинства Общ годишен доход на лице в РБ Камчия (разчетна величина) лв.
\n4 391 4 529 4 749 4 977 5 213 5 522 5 846 6 184 6 538 6 909 7 267 7 641 Общ годишен доход на домакинствата във водното тяло лв.
\n9 887 620 10 112 481 10 511 988 10 923 958 11 335 900 11 896 933 12 475 768 13 072 980 13 689 157 14 324 908 14 921 183 15 533 705 Граница на поносимостта (1,1 % от годишния доход) лв.
\n108 764 111 237 115 632 120 164 124 695 130 866 137 233 143 803 150 581 157 574 164 133 170 871 Индустрия Произведена БДС в РБ Камчия млн. лв.
\nНаселение в РБ Камчия бр.
\n257 304 255 108 252 926 250 759 248 477 246 161 243 845 241 529 239 213 236 898 234 591 232 284 БДС на 1 жител лв.
\n1 929 2 055 2 182 2 311 2 444 2 580 2 718 2 858 3 002 3 148 3 297 3 449 БДС в индустрията за водното тяло лв.
\n4 344 964 4 587 464 4 829 963 5 072 462 5 314 962 5 557 461 5 799 961 6 042 460 6 284 959 6 527 459 6 769 958 7 012 458 Граница на поносимостта (1,1 % от произведената БДС) лв.
\n47 795 50 462 53 130 55 797 58 465 61 132 63 800 66 467 69 135 71 802 74 470 77 137 Селско стопанство Произведена БДС в РБ Камчия млн. лв.
\nНаселение в РБ Камчия бр.
\n257 304 255 108 252 926 250 759 248 477 246 161 243 845 241 529 239 213 236 898 234 591 232 284 БДС на 1 жител лв.
\nБДС в селското стопанство за водното тяло лв.
\n1 226 155 1 217 055 1 208 024 1 199 059 1 190 161 1 181 329 1 172 563 1 163 862 1 155 225 1 146 652 1 138 143 1 129 697 Граница на поносимостта (1,1 % от произведената БДС) лв.
\n13 488 13 388 13 288 13 190 13 092 12 995 12 898 12 802 12 707 12 613 12 520 12 427 Услуги Произведена БДС в РБ Камчия млн. лв.
\n1 093 1 152 1 211 1 270 1 328 1 387 1 446 1 505 1 563 1 622 1 681 1 740 Население в РБ Камчия бр.
\n257 304 255 108 252 926 250 759 248 477 246 161 243 845 241 529 239 213 236 898 234 591 232 284 БДС на 1 жител лв.
\n4 249 4 516 4 787 5 063 5 346 5 635 5 929 6 229 6 535 6 847 7 165 7 489 БДС в услугите за водното тяло лв.
\n9 568 762 10 082 932 10 597 103 11 111 273 11 625 443 12 139 613 12 653 783 13 167 953 13 682 124 14 196 294 14 710 464 15 224 634 Граница на поносимостта (1,1 % от произведената БДС) лв.
\n105 256 110 912 116 568 122 224 127 880 133 536 139 192 144 847 150 503 156 159 161 815 167 471 ВСИЧКО СРЕДСТВА лв.
\n275 303 285 999 298 618 311 374 324 131 338 529 353 123 367 920 382 926 398 148 412 937 427 905 b . Изчисляване на финансовите показатели на двата варианта от мерки и оценка на възможните изключения Целта на тази стъпка е да се определи финансовата обезпеченост на двете най-разходно ефективни комбинации от мерки и да се прецени необходимостта от възможни изключения. За целта се прилага инструментариумът на финансовия анализ и се изчислява показателят Финансова нетна настояща стойност (ФННС). Входящите парични потоци за анализа са формирани от:
\nИзходящите парични потоци са формирани от сумата на разходите (инвестиционни и оперативни) за двата варианта от мерки. Прилага се дисконтов коефициент в размер на 4 % съгласно изискванията на Ръководството за анализ на разходите и ползите на ЕК за програмен период 2014 – 2020 г. Изчисленията са представени в следващата таблица.
\nТаблица 32. Изчисляване на нетна настояща стойност на двата варианта от мерки Вариант 1 Мерна единица 2016 2017 2018 2019 2020 2021 Входящи парични потоци лв.
\n553 003 563 700 576 319 589 075 601 832 616 229 Изходящи парични потоци лв.
\n1 320 946 3 283 269 1 975 054 99 368 99 368 99 368 Нетен паричен поток лв. -767 943 -2 719 569 -1 398 735 489 707 502 464 516 862 Нетна настояща стойност лв. -3 256 195,16 Вариант 2 2016 2017 2018 2019 2020 2021 Входящи парични потоци лв.
\n553 003 563 700 576 319 589 075 601 832 616 229 Изходящи парични потоци лв.
\n1 346 446 3 308 769 2 000 554 99 368 99 368 99 368 Нетен паричен поток лв. -793 443 -2 745 069 -1 424 235 489 707 502 464 516 862 Нетна настояща стойност лв. -3 326 959,98 И двата разглеждани варианта имат отрицателна нетна настояща стойност, което означава, че не е наличен достатъчно финансов ресурс за изпълнението им за периода 2016 – 2021 г. Тъй като и двата разглеждани варианта съдържат само допълнителни мерки (т.е. всички те могат да се отлагат за периода след 2021 г.), е въпрос на политическо решение кои мерки да започнат да се изпълняват в периода 2016 – 2021 г. и кои да се отложат за следващия период.
\nВ разглеждания пример ще се провери възможността за удължаване на срока само за допълнителните мерки, свързани с изграждането и експлоатацията на подходящи съоръжения за събиране на отпадъчните води и тяхното транспортиране към действащи ПСОВ , т.е. дали е възможно да се постигнат целите на Директива 2000/60/ЕС в следващия цикъл на ПУРБ. За целта е необходимо да се направи АРП за периода 2016 – 2027 г., като разходите за дерогираните мерки се включат в периода след 2021 г. Резултатите от изчисленията са представени в следващата таблица.
\nТаблица 33. Проверка на възможността за удължаване на срока Вариант 1 М. ед.
\n2016 2017 2018 2019 2020 2021 2022 2023 2024 2025 2026 2027 Входящи парични потоци лв.
\n553 003 563 700 576 319 589 075 601 832 616 229 630 824 645 621 660 627 675 849 690 638 705 606 Изходящи парични потоци – дерогирани лв.
\n1 308 216 3 270 539 1 962 324 98 638 98 638 98 638 Изходящи парични потоци – недерогирани лв.
\n12 730 12 730 12 730 Нетен паричен поток лв.
\n540 273 550 970 563 589 588 345 601 102 615 499 -677 392 -2 624 919 -1 301 697 577 212 592 000 606 969 Нетна настояща стойност лв.
\n819 630,72 Вариант 2 2016 2017 2018 2019 2020 2021 2022 2023 2024 2025 2026 2027 Входящи парични потоци лв.
\n553 003 563 700 576 319 589 075 601 832 616 229 630 824 645 621 660 627 675 849 690 638 705 606 Изходящи парични потоци – дерогирани лв.
\n1 308 216 3 270 539 1 962 324 98 638 98 638 98 638 Изходящи парични потоци – недерогирани лв.
\n38 230 38 230 38 230 Нетен паричен поток лв.
\n514 773 525 470 538 089 588 345 601 102 615 499 -677 392 -2 624 919 -1 301 697 577 212 592 000 606 969 Нетна настояща стойност лв.
\n748 865,90 Резултатите от изчисленията показват положителни стойности на нетната настояща стойност и при двата разглеждани варианта. Това означава, че е необходимо да се търси удължаване на срока на допълнителните мерки, свързани с изграждането и експлоатацията на подходящи съоръжения за събиране на отпадъчните води и тяхното транспортиране към действащи ПСОВ за периода след 2021 г. Не е необходимо да се търси изключение по линията на по-малко строга цел за даденото водно тяло.
\nИзбор на вариант от мерки Следваща стъпка след вземане на решение за удължаване на срока е изборът на вариант от мерки. Това се извършва въз основа на съотношението ползи/разходи (П/Р) (В/С).
\nЗа да се изчисли този коефициент, е необходимо да бъдат остойностени социално-икономическите ползи, до които ще доведе реализацията на всеки един от двата варианта. За целта е приложена методиката от Доклад „Ползи от изпълнение на екологичните достижения от страните кандидатки“, изготвен за нуждите на Европейската комисия от Консорциум Ecotec 7 . Съгласно посочената методика, когато състоянието на екосистемите се подобрява от „лошо“ до „добро“, се приема, че ползата е равна на 0,0107 евро/домакинство/км/година, като ефектите са върху цялото население на страната, изразено в брoй домакинства. Прави се допускането, че това ще бъдат ползите от реализацията на Вариант 1. При Вариант 2 (в който има трансфер на ноу-хау и добри чуждестранни практики) тази стойност на ползите експертно е завишена с 1 % и е равна на 1,108 евро/домакинство/км/година.
\n7 The Benefits Of Compliance With The Environmental Acquis For The Candidate Countries, DGENV Contract: Environmental Policy In The Applicant Countries And Their Preparations For Accession, Service Contract B7-8110/2000/159960/MAR/H1, ECOTEC Research & Consulting Limited.
\nПри 3 005 589 домакинства в страната и приблизителна дължина от 32 км на водното тяло, върху което изпълнението на мерките ще има пряк ефект, годишните ползи от подобряване състоянието на екосистемите могат да се изчислят на:
\nГодишни ползи за Вариант 1 = 0,0107*3 005 589*32 = 1 029 114 евро (2 012 771 лв.) Годишни ползи за Вариант 2 = 0,0108*3 005 589*32 = 1 039 405 евро (2 032 899 лв.) Изчислените ползи се включват в анализа на разходите и ползите за периода 2016 – 2027 г. Изчисленията са представени в следващата таблица.
\nТаблица 34. Анализ разходи – ползи с включени ползи от подобряването на екосистемите Вариант 1 М. ед.
\n2016 2017 2018 2019 2020 2021 2022 2023 2024 2025 2026 2027 Входящи парични потоци лв.
\n553 003 563 700 576 319 589 075 601 832 616 229 630 824 645 621 660 627 675 849 690 638 705 606 Изходящи парични потоци – основни мерки лв.
\n1 308 216 3 270 539 1 962 324 98 638 98 638 98 638 Изходящи парични потоци – допълнителни мерки лв.
\n12 730 12 730 12 730 Социално-икономически ползи лв.
\n2 012 771 2 012 771 2 012 771 2 012 771 2 012 771 2 012 771 2 012 771 2 012 771 2 012 771 2 012 771 2 012 771 2 012 771 Нетен паричен поток лв.
\n2 553 045 2 563 741 2 576 360 2 601 116 2 613 873 2 628 271 1 335 379 -612 147 711 075 2 589 983 2 604 772 2 619 740 Нетна настояща стойност лв.
\n24 785 207,36 Съотношение (В/С) 4,948 Вариант 2 2016 2017 2018 2019 2020 2021 2022 2023 2024 2025 2026 2027 Входящи парични потоци лв.
\n553 003 563 700 576 319 589 075 601 832 616 229 630 824 645 621 660 627 675 849 690 638 705 606 Изходящи парични потоци – основни мерки лв.
\n1 308 216 3 270 539 1 962 324 98 638 98 638 98 638 Изходящи парични потоци – допълнителни мерки лв.
\n38 230 38 230 38 230 Социално-икономически ползи лв.
\n2 032 899 2 032 899 2 032 899 2 032 899 2 032 899 2 032 899 2 032 899 2 032 899 2 032 899 2 032 899 2 032 899 2 032 899 Нетен паричен поток лв.
\n2 547 672 2 558 369 2 570 988 2 621 244 2 634 001 2 648 399 1 355 507 -592 020 731 202 2 610 111 2 624 899 2 639 868 Нетна настояща стойност лв.
\n24 950 239,93 Съотношение (В/С) 4,916 Изчисленията показват, че Вариант 1 е с по-висока стойност на съотношението разходи/ползи в сравнение с Вариант 2. В резултат на това за реализация се препоръчва Вариант 1.
\nПРИЛАГАНЕ НА ИЗКЛЮЧЕНИЕ ПО ЧЛ. 156Е:
\nОценка на възможните изключение по чл. 4, ал. 7 на РДВ се извършва в седем стъпки, както следва:
\nПрилагането на методологията е илюстрирано с пример за изграждане на нова модификация – язовир. Примерът е построен върху информация за язовир „Луда Яна“. Въпреки че този язовир е в процес на реализация, за целите на примера е направено допускането, че неговото изграждане е предстоящо и трябва да се обоснове изключение по чл. 4, ал. 7.
\nСтъпка 1: Определяне дали дадена нова модификация/дейност отговаря на изискванията на чл. 4, ал. 7 1. Описание на основните характеристики на новата модификация/дейност.