Таблица 2. Излъчването на вирус от инфектирани животни в зависимост от вида животно и етапа на инфекцията (ден 0 – ден на поява на лезиите) Ден в зависимост от поява на лезиите -3 -2 -1 Свине Говеда Овце Излъчителство на вирус: силно слабо по-слабо Прави впечатление, че излъчването на вируса започва няколко дни преди появата на клиничните симптоми на болестта и следва да се има предвид при пробовземането.
\nСъвременните серологични методи , описани в Ръководството за диагностични тестове и ваксини на OIE (Manual of Diagnostic Tests and Vaccines for Terrestrial Animals, 2010), са насочени към откриване основно на антитела от клас IgG в клинични проби от различно естество, като кръвен серум и мляко. Те могат да бъдат използвани както за проследяване на имунния отговор във ваксинирана популация животни, така и като потвърдителен тест при клинично инфектирани животни, имайки предвид бързия имунен отговор при шапната инфекция (8 – 12 дни), особено в случаите, когато заболяването протича с по-слабо проявена клиника или при установяването на по-стари лезии.
\nСтатистически базираното пробовземане при извършване на серологичнен мониторинг дава възможност за доказване на наличие или отсъствие на шапна инфекция в дадено поголовие или регион. Рутинно използваните серологични тестове за диагностика на шапа са ензимосвързаните имуносорбентни тестове (ELISA) за доказване на антитела срещу структурни и неструктурни протеини на вируса в различните си модификации и реакция вирус неутрализация, надлежно отразени на фигура 3.
\nФиг. 2. Времеви прозорец за поява на вируса на шапа в кръвта, поява на клиника и имунен отговор при инфектирана крава. Забележка на редакцията: виж фигурата в PDF -а на броя След повишаване на температурата във фазата на виремия (фигура 2) следва фазата на антитялообразуване. Три до пет дни от първата проява на клиника антителата могат да се установят с помощта на ELISA. Динамиката на антитялообразуване е добре изучена при естествена или експериментална инфекция с вируса. Най-високо ниво на антителата се констатира между 14 и 21 дни след началото на инфекцията. Сравнително високи титри на антителата обикновено се задържат много месеци след инфекцията и могат да бъдат открити при преживните животни до няколко години. При прасетата, особено при младите, антителата могат да се открият само за няколко месеца.
\nАнтителата, образувани срещу неструктурните протеини (NSP) на шапния вирус, представляват интерес, тъй като те са естествен „маркер“ на шапна инфекция. Това прави NS ELISA тестовете подходящи за целите на ранната диагностика. Разработването на NS ELISA метод, който да е бърз и лесен за изпълнение и да осигурява детекция на вируса на шапа без значение от серотиповата му принадлежност, позволява разграничаване на ваксинираните от инфектирани или реконвалесцентни животни и има изключителна практическа стойност. Такъв метод е особено подходящ за целите на превантивния активен надзор на шапа особено в страни, в които не се прилага ваксинация като част от стратегията им за борба със заболяването. Той е особено полезен и когато се очаква проникване на вируси на шапа от различни серотипове, какъвто е случаят между България и Турция. Азиатската част на Република Турция (Анадола) от години е ендемична по отношение на вируса на шапа и в нея едновременно циркулират до три различни серологични типове на вируса (О, А и Азия). Използването на тази техника в лабораторната диагностика на заболяването в България се обосновава с факта, че цялата популация от преживни животни у нас не подлежи на ваксинация срещу шап и наличието на 280-километровата обща граница с Република Турция, а откриването на NS ELISA позитивни серореагенти ще бъде сигурен сигнал за трансгранично навлизане и циркулация на инфекция от шап в страната.
\nФиг. 3. Серологични методи за откриване на антитела срещу вируса на шапа.
\nЗабележка на редакцията: виж фигурата в PDF -а на броя Лабораторни методи за доказване на вируса на шапа или неговия геном Индиректна (двойна) „сандвич“ ELISA за доказване на шапен антиген в теренни проби (афти, везикули, везикулозна течност и т.н.). Методът дава възможност за директно определяне на серотиповата принадлежност на изолирания теренен щам, както и отдиференциране от вируса на везикулозната болест по свинете (SVD) (Ferris, N. P., Dawson, M. 1988 и Hamblin, C. и сътр., 1984).
\nАнтиген ELISA техниката доказва 70 – 80 % от позитивните проби, като в същото време на изследване може да се определи и типа на вирусния щам (О, А, Asia-1, SAТ-1, SAТ-2, SAТ-3). В диференциално диагностично отношение той е насочен и към определяне на антигена на вируса на везикулозната болест по прасетата.
\nПолимеразно-верижна реакция в реално време (Real time RT-PCR) Това е бърз и съвременен метод за качествено или количествено определяне в реално време на таргетна секвенция от генома на вируса на шапа на базата на детекция на флуоресцентен сигнал, излъчван от различни химични маркери. Отчитането на сигнала се извършва през цялото време на анализа и позволява следене на резултата в реално време, без да е необходимо да се изчаква приключване процеса на амплификация (end-point analysis) на реакцията.
\nПо такъв начин в зависимост от етапа на развитие на заболяването шап в лабораторията могат да се използват различни техники. Познаването им е важно за специалистите на терена, за да могат те правилно да се ориентират и винаги да вземат и изпращат за изследване подходящите проби. Времевите прозорци, използваните техники и видът на пробите могат да се видят на таблица 3:
\nТаблица 3. Времеви прозорци за различните техники за откриване на шапа и вид на подходящите проби (ден 0 – ден на поява на лезиите) Поява на лезиите -1 .... .... ....
\nТехника Проба Клетъчни култури (Антиген Елайза) Епител Серум Мляко RT-PCR Епител Серум Мляко Антитела Структурна Елайза Неструктурна Елайза Вирус неутрализация Период за използване на съответната техника:
\nСигурна специфична реакция Съмнителен резултат В последните години все по-голямо внимание се обръща на възможностите за децентрализирана предварителна извънлабораторна диагностика, включително и на терена, в съмнителната ферма. Изключително подходящи за целта са преносимите хроматографски тестове (LFD) като елемент от системата за ранна диагностика и оповестяване на заболяването, която обаче задължително трябва да бъде лабораторно потвърдена ! Те могат да бъдат използвани за ранно разкриване на вторични огнища на заболяването. Преносимите хроматографски тестове са използвани при лабораторни условия за установяване на шапен вирус във везикулозен материал от едри преживни животни (говеда, област Бургас) и клетъчно културална супернатанта, получена при култивиране на шапен вирус, серотип О-1 Лозана на постоянната клетъчна линия BHK 21.
\nОписаната диагностична схема е използвана при изследването на проба от диво прасе, отстреляно в района на с. Кости, община Царево, област Бургас. В периода 4.02.–14.02.2011 г. са изследвани общо 18 броя проби от едри преживни животни (говеда) от селата Кости и Резово, област Бургас, при комбинирано приложение на LFD, ag ELISA и r RT-PCR, като е установена 100 % корелация между Ag ELISA (IAH, Pirbright) метода и преносимите хроматографски тестове (SVANODIP, SVANOVA) и r RT-PCR (5’UTR и 3D) (таблица 4, фигура 5).
\nТаблица 4. Степен на корелация между Ag ELISA (IAH, Pirbright), RT-PCR (3D) и преносимите хроматографски тестове (SVANODIP, SVANOVA) Степен на корелация Брой проби/ вид проба Произход LFD Ag ELISA ( OD > 0,1 OD background ) RT - PCR – 3 D ( Ct 18.0–34.0) 100 % везикулозен епител говеда, с. Кости пол. пол. пол. везикулозен епител говеда, с. Резово пол. пол. пол.
\nОбщо: - пол. пол. пол.
\nФиг. 5. Лабораторни методи за диагностика на шап.
\nЗабележка на редакцията: виж фигурата в PDF -а на броя Като недостатък на преносимите хроматографски тестове може да се посочи субективното отчитане на резултата (и двата теста по-долу са положителни, въпреки че единият от тях е с доста по-слаба реакция):
\nФиг. 6. Бързи (LFD) хроматографски тестове за диагностика на шап.
\nЗабележка на редакцията: виж фигурата в PDF -а на броя Голямото предимство на тези тестове се дължи на факта, че при тях липсват кръстосани реакции с вируса на везикулозната болест по свинете (SVD), както и бързината на анализа (20 мин.), което определя приложението им като алтернативни, насочващи тестове в допълнение към класическата схема за диагностика на шапа, включваща Ag ELISA и r RT-PCR. Окончателната диагностика на заболяването е свързана с изолация на етиологичния агент върху чувствителни клетъчни линии (IBRS-2, BHK, ZZ-r 127) и определяне на серотиповата принадлежност на изолирания щам при комбинирано приложение на VI и Ag ELISA. Това най-често се прави в Референтната лаборатория на ЕС в Пърбрайт, Англия.
\nНа базата на досегашния опит на НРЛ за шап и везикулозни болести към НДНИВМИ и съвременните тенденции в диагностиката на шапа може да се обособи примерна схема за лаборатрна диагностика на шапа при запазване на приоритетната роля на изследването в лабораторни условия и използването на комбинацията Ag ELISA + r RT-PCR + LFD + VI. (фигура 7).
\nТази схема за диагностика на шапа е залегнала и при разработването на лабораторен план за спешни мерки (контингенс план) в случай на съмнение, за потвърждаване на огнище на заболяването.
\nОтново следва да се подчертае, че в началните стадии на инфекцията от шап доказването на вируса или неговата нуклеинова киселина излизат на преден план. Образуването на специфични антитела срещу вируса все още е едва започнало или титрите са толкова ниски, че отрицателният резултат е най-често налице.
\nФиг. 7. Схема за диагностика на шап и надзор на шап в НРЛ при НДНИВМИ.
\nЗабележка на редакцията: виж фигурата в PDF -а на броя 5. Определяне възрастта на лезиите Определянето възрастта на лезиите (афтите) при говедата има за цел:
\nОпределянето възрастта на афтите има ориентировъчно значение за епизоотологичното проучване. Следва веднага да се отбележи, че определянето на възрастта на ранните лезии от 1 – 5-дневна възраст не почива на научна основа. То е само ориентировъчно и изисква голям клиничен опит. Освен това допустимата вариация във възрастта на лезиите е около 1 ден. Тази възможна грешка след 5-я ден намалява. За да се намали рискът от грешки, следва да се прегледат колкото се може повече животни в стадото.
\n5.1. Откриване на шапни лезии на възраст 1 ден в стадото .
\nЕднодневните лезии при говедото се изразяват в образуването на мехурчести сребристи или перлени образувания по лигавиците на носното огледало, по устните, гингивите, в интердигиталното пространство или по кожата на цицките на вимето при лактиращите крави. В началото те са проминиращи над повърхността и имат изглед на перли „blisters“. При обследване на устата в ранни етапи от заболяването се наблюдават везикули по зъбния ръб, от вътрешната страна на устните, понякога в подножието на носното огледало, както и по горната повърхност на езика. Първоначално везикулите са с малки размери, съдържащи сламеножълта прозрачна течност, като в последствие нарастват до големина на лешник или по-големи, особено по гърба на езика. Две или повече везикули могат да се обединят и формират голям везикул, понякога покриващ половината повърхност на езика.
\nЛезиите по краката се развиват по същото време или малко по-късно от тези по устата и устната кухина. Най-често те се наблюдават в задната част на копитата, по коронарните ръбове и в междупръстовото пространство.
\nЗабележка на редакцията: виж снимката в PDF -а на броя Най-подходящ материал за доказване на вируса на шапа за лабораторията представлява афтозната течност и епитела на афтата или епител от току-що разкъсана афта, взет принудително с помощта на остра ножица или пинсета (около 2 см 2 ) .
\nТези проби,поставени в подходящ фосфатно буфериран разтвор с pH 7,2 – 7,6 с антибиотици и подходящо транспортирани в охладено състояние (2 – 4 о С), дават най-голям шанс и сигурност за правилно поставяне на диагнозата шап в специализираната лаборатория.
\nРанните етапи на развитие на лезиите при кравите и появата на т.нар. първична афта обикновено остават скрити, без клинична изява се характеризират с повишаване на температурата, угнетеност от страна на животните и спад в консумацията на фураж. Наблюдава се рязък спад в млеконадоя при млекуващите крави. В рамките на няколко часа обикновено започва образуването на вторичните афти и везикули.
\nНай-общо, лезиите при говедата на първия ден на поява на афтите може да се опишат като участъци с проминиращ сребрист или обезцветен епител, които впоследствие се променят до изпълнени с течност везикули (мехурчета):
\nЗабележка на редакцията: виж снимките в PDF -а на броя 5.2. Откриване на шапни лезии на възраст 2 – 3 дни.
\nВпоследствие везикулите се пукат и оставят лезии по лигавиците и кожата. Кожата (лигавицата) лесно се отстранява, като остават открити зачервени подкожни участъци.
\nХарактерни са премляскването поради болезненост в устната кухина и усилената и свръх-обилна саливация след пукането на първите афти.
\nЗабележка на редакцията: виж снимките в PDF -а на броя По същото време се появяват болките по краката. Животното или постоянно лежи, или се движи изключително внимателно, с широки настрани крачки, по начин сякаш прескача някое препятствие (ходене в „паници“). Обикновенно куцотата се влошава. Загубата на кондиция е свързана с треската и отчасти с болката в устната кухина, водеща до пълен отказ от храна.
\nЗабележка на редакцията: виж снимките в PDF -а на броя Кравите с везикули по папилите на млечните жлези оказват съпротива при доене.
\nЗабележка на редакцията: виж снимките в PDF -а на броя След спукването на везикулите температурата спада, болката намалява и животните отново започват да поемат храна.
\nЛезиите на 2 дни най-типично се описват като прясно спукани везикули (мехурчета), през които се откроява свежа субмукоза или дерма, ръбовете на афтите са ясно очертани и липсва отлагане на фибрин:
\nЗабележка на редакцията: виж снимките в PDF -а на броя 5.3. Откриване на шапни лезии на възраст 3-4-5 дни в стадото.
\nЛезиите на възраст 3-4 дни се характеризират с това, че резките очертания на лезиите вследствие пукането на афтите започват да се загубват, в основата на спуканите афти епителът от субмукозния слой започва да гранулира, а самият кратер на язвата се запълва с фибринови нишки.
\nКъм четвъртия ден фибрина е в по-големи количества, лесно се забелязва новото израстване на епитела в периферията на язвите.
\nЗабележка на редакцията: виж снимките в PDF -а на броя Разграничаването на малко по-възрастните лезии (4 – 5-дневни) е повече или по-малко субективно и се основава на факта, че те съдържат повече фибрин. Петдневните язви по езика на говедо, запълнени изцяло с фибринни маси.
\nЗабележка на редакцията: виж снимките в PDF -а на броя След 6-ия ден започва организиране на лезиите, а запълването на язвите с нова епителна тъкан е доста напреднало.
\nЗабележка на редакцията: виж снимката в PDF -а на броя Следва да се отбележи, че доказването на вируса на шапа в епител от лезии на възраст, по-голяма от 4 – 5 дни, е вече проблематично (таблица 3) и диагностиката на шапа на този етап, когато епителните лезии застаряват, а образуването на антителата е все още в начален стадий, създава най-много предпоставки за фалшиво негативни резултати в лабораторията. Макар от епизоотологична гледна точка инфекцията да се развива в геометрична прогресия, факт е, че в стадото вирусът на шапа не засяга едновременно всички животни. По тази причина вероятността все още да има животни в по-ранен стадий на инфекцията е все още голяма и следва да се прегледат възможно по-голям брой животни, за да се издирят и установят по-ранни лезии, като пробите за вирусологично изследване следва да се вземат именно от най-ранните лезии.
\n5.4. Откриване на шапни лезии на възраст 6 – 8-и ден и по-възрастни в стадото.
\nНовосформираната епителна тъкан бързо запълва ерозиите, язвите и пораженията изглеждат като цикатриксни полета с млад сланинестобял непигментиран епител.
\nПри 10-дневни лезии по езика на говедото цикатризиралият епител напълно запълва увредените епителни участъци:
\nЗабележка на редакцията: виж снимките в PDF -а на броя 6. Вземане на орофарингеални проби за вирусологично изследване Орофарингеалните проби (ОР, пробанг тест) се вземат с помощта на специални метални канистри, съобразени с големината на преживните животни:
\nЗабележка на редакцията: виж снимката в PDF -а на броя Те са най-подходящи за пробовземане в периода 4-10-15-и ден от началото на шапната инфекция поради факта, че вирусът се натрупва в назо-фарингеалната лигавица и „остъргването й “ с помощта на тези канистри дава възможност да се добие вирус с най-висока концентрация в периода, когато доказването му в лезиите е проблематично и може да даде фалшиво негативни резултати. Този период, както вече бе отбелязано, съвпада с времето, когато специфичните антитела срещу вируса все още не са се образували или титърът им е все още твърде нисъск за да се постави със сигурност етиологичната диагноза.
\nТук е мястото да се отбележи, че в много по-късните фази на инфекцията пробанг или ОР проба задължително се взема, дори когато клиничните симптоми на болестта са отшумели напълно, и този факт се основава на феномена на безсимптомно носителство („carrier status“) на вируса в назо-фарингеалния лимфен пръстен и лигавици при дребните преживни до 9 месеца, при говедата – до 2 години, при биволите – до 3 години, а при кафарския бивол в Африка – до 5 години.
\nДоказването на вируса на шапа в епител от лезии на възраст, по-голяма от 4 – 5 дни, е вече проблематично. Най-подходящи за пробовземане в периода 4-10-15-и ден от началото на шапната инфекция е орофарингеалният секрет (ОР). В този период доказването на вируса в лезиите може да даде фалшиво негативни резултати. ОР проба задължително се взема и при животни в много по-късните фази на шапната инфекция, дори когато клиничните симптоми на болестта напълно отсъстват. Вирусът на шапа засяга лимфоретикуларната тъкан. На този факт се основава феномена на безсимптомното носителство („carrier status“) на вируса в назо-фарингеалния лимфен пръстен и лигавици при преживните животни с различен период след преболедуването от шап.
\nРутинно използваните серологични тестове за диагностика на шапа са ензимосвързаните имуносорбентни тестове (ELISA) за доказване на антитела срещу структурни и неструктурни протеини на вируса в различните си модификации. Антителата, образувани срещу неструктурните протеини (NSP) на шапния вирус, представляват интерес, тъй като те са естествен „маркер“ на шапна инфекция и не са серотипово специфични. Това прави NS ELISA тестовете подходящи за целите на ранната диагностика. NS ELISA тестът е особено полезен, когато се очаква множествено проникване на вируси на шапа от различни серотипове. В Република Турция (Анадола) от години едновременно циркулират до три различни серологични типове на вируса на шапа (О, А и Азия). Използването на тази техника в лабораторната диагностика и откриването на NS ELISA позитивни серореагенти следва да се счита като сигурен сигнал за трансгранично навлизане и циркулация на инфекция от шап в страната.
\nПриложение № 22 Програма за надзор и контрол на болестите по пчелите в България през 2016 – 2018 г.
\nРеференции към този документ: Закон за ветеринарномедицинската дейност и Наредба № 10 от 2015 г. за условията и реда за идентефикация на пчелните семейства (ДВ, бр. 27 от 2015 г.) и Наредба № 11 от 2015 г. за профилактика, ограничаване и ликвидиране на някои заразни болести по пчелите (ДВ, бр. 27 от 2015 г.).
\nКонтактно лице (име, телефон, факс, имейл):
\nБрой ЕО през 2014 г.
\nБрой ЕО през 2015 г.
\nБлагоевград Бургас Варна Велико Търново Видин Враца Габрово Добрич Кърджали Кюстендил Ловеч Монтана Пазарджик Перник Плевен Пловдив Разград Русе Силистра Сливен Смолян София-град София област Стара Загора Търговище Хасково Шумен Ямбол Общо Териториално разпространение на заболяването нозематоза в България Област ЕО през 2013 г.
\nЕО през 2014 г.
\nЕО през 2015 г.
\nБургас - - Благоевград - Бургас - - Велико Търново - - Враца - - Кюстендил - - Монтана - - Стара Загора - - Шумен - - Ямбол - - Общо 3. Описание на програмата и цели Програмата включва:
\nЦел и ползи от програмата:
\nВ настоящата програма са посочени схемите за профилактика и надзор на заразните болести с цел гарантиране на благополучен здравен статус на отглежданите на територията на страната пчели и гарантиране на качествена продукция.
\n4.3. Описание на географските и административните райони, в които ще бъде изпълнена програмата.
\nПрограмата ще бъде изпълнявана на територията на цялата страна.
\n4.4.Мерки, изпълнявани по програмата:
\n4.4.1. Мерки и законови разпоредби по отношение на обявяването на заболяването:
\nЧлен 124 от Закона за ветеринарномедицинската дейност и Наредба № 23 от 2005 г. за реда и начина за обявяване и регистриране на заразните болести по животните определят реда и условията за обявяване на заразните болести и Наредба № 11 от 2015 г. за профилактика, ограничаване и ликвидиране на някои заразни болести по пчелите.
\n4.4.2. Целеви животни и популации:
\nПчелни семейства, пчели майки, пило.
\n4.4.3. Мерки и законови разпоредби по отношение на регистрацията на животновъдните обекти и идентификация на животните:
\nМерки и законови разпоредби по отношение на регистрацията на животновъдните обекти :
\nВ чл. 51 от Закона за ветеринарномедицинската дейност е посочено, че животните подлежат на официална идентификация, а животновъдните обекти – на регистрация.
\nРегистрацията на животновъдни обекти се извършва съгласно изискванията на чл. 137 ЗВД.
\nВсички животновъдни обекти, в които се отглеждат пчелни семейства, са обект на задължителна регистрация в регистър за контрол на движението на животните, които се пазят от собственика и компютърния регистър на ЦУ на БАБХ.
\nКодовият регистрационен номер на обекта се дава еднократно и остава постоянен, независимо какви видове животни се регистрират в този обект. Всички информационни данни се съхраняват за срок 3 години след прекратяване на дейността на животновъдния обект или продажба, смърт и др. на отглежданите в обекта пчелни семейства.
\nЗадължения на собствениците на животновъдни обекти по отношение информирането за промяна в здравословния статус на животните, за случаите на клане по необходимост и умрели животни се вменяват с чл. 55 и чл. 132, т. 5 ЗВД.
\n4.4.4. Изисквания за движение на животните и посочване на съответната нормативна база:
\nНаредба № 10 от 2015 г. за условията и реда за идентификация на пчелните семейства и Наредба № 11 от 2015 г. за профилактика, ограничаване и ликвидиране на някои заразни болести по пчелите и чл. 124 от Закона за ветеринарномедицинската дейност и Наредба № 23 от 2005 г. за реда и начина за обявяване и регистрация на заразните болести по животните определят реда и условията за обявяване на заразните болести.
\n4.4.5. Схема за вземане на проби, методи за лабораторно изследване и посочване на съответната нормативна база:
\nЛабораторно-диагностичните изследвания за акароза се извършват по методи, посочени в глава 2.2.1 на Ръководството за стандарти на диагностични тестове и ваксини на OIE.
\nЛабораторно-диагностичните изследвания за американски гнилец по пчелите се извършват по методи, посочени в глава 2.2.2 на Ръководството за стандарти на диагностични тестове и ваксини на OIE.
\nЛабораторно-диагностичните изследвания за малък кошерен бръмбар се извършват по методи, посочени в глава 2.2.5 на Ръководството за стандарти на диагностични тестове и ваксини на OIE.
\nЛабораторно-диагностичните изследвания за нозематоза по пчелите се извършват по методи, посочени в глава 2.2.4 на Ръководството за стандарти на диагностични тестове и ваксини на OIE.
\n4.4.6. Мерки и законови разпоредби в случай на положителен резултат:
\nПредприемат се мерките съгласно Наредба № 11 от 2015 г. за профилактика, ограничаване и ликвидиране на някои заразни болести по пчелите.
\n4.4.7. Компенсации за умрели или умъртвени животни:
\nЧлен 124 от Закона за ветеринарномедицинската дейност и Наредба № 23 от 2005 г. за реда и начина за обявяване и регистрация на заразните болести по животните определят реда и условията за обявяване на заразните болести.
\n6.2. Данни за надзора и лабораторните тестове за нозематоза година 2013 2014 2015 Регион/лаборатория Брой изследвани проби Брой положителни проби Брой изследвани проби Брой положителни проби Брой изследвани проби Брой положителни проби НДНИВМИ – София 1 680 1 246 1 044 ИЛ Благоевград ИЛ Враца ИЛ Пловдив ИЛ Сливен ИЛ Шумен Общо:
\n1 684 1 262 1 061 7. Цели и стратегии за периода 2016 – 2018 г.
\n7.1. Акароза:
\nПри влошена епизоотична обстановка по отношение на болестта в граничещи с Репубика България страни, в общините, съседни на засегнатата страна, по нареждане на ЦУ на БАБХ ранна пролет (февруари – март) и/или късна есен (октомври – ноември) се вземат проби от 1 % от пчелините в застрашените общини. Вземат се 50 броя пчели от всяко семейство (пълзящи, неспособни да летят или умрели пчели, намерени до около 3 метра от кошера) и се изпращат за изследване в акредитирана лаборатория.
\nВ случаи на изпращане на проби от умрели пчели смъртта на пчелите не трябва да е настъпила преди повече от два-три дни.
\nЛабораторно-диагностичните изследвания за акароза се извършват по методи, посочени в глава 2.2.1 на Ръководството за стандарти на диагностични тестове и ваксини на OIE.
\n7.2. Американски гнилец:
\nИзвършват се:
\nПроби за лабораторен анализ се вземат при съмнение за гнилцови заболявания, като същите се придружават с писмо по утвърден образец (образец ЗХОЖ – 31) до акредитирана лаборатория за изследване.
\nЛабораторно-диагностичните изследвания за американски гнилец по пчелите се извършват по методи, посочени в глава 2.2.2 на Ръководството за стандарти на диагностични тестове и ваксини на OIE.
\n7.3. Малък кошерен бръмбар:
\nПри провеждане на пролетните и есенните прегледи на пчелните семейства се извършва и преглед за наличие на малък кошерен бръмбар.
\nПри съмнение за възникване на болестта се вземат проби (възрастни бръмбари и ларви), които се умъртвяват чрез замразяване или при поставяне в 70-градусов алкохол. Пробите се придружават с писмо по утвърден образец (образец ЗХОЖ – 31) до акредитирана лаборатория за изследване.
\nЛабораторно-диагностичните изследвания за малък кошерен бръмбар се извършват по методи, посочени в глава 2.2.5 на Ръководството за стандарти на диагностични тестове и ваксини на OIE.
\n7.4. Нозематоза:
\nИзвършва се задължителен преглед и вземане на проби от подмора през периода от 1 февруари до 15 май на всички майко-производни стопанства, както и при всяко съмнение за възникнало заболяване. При липса на подмор се взема проба, която съдържа 60 – 100 живи пчели. Пробите се изпращат за изследване в акредитирана лаборатория.
\nЛабораторно-диагностичните изследвания за нозематоза по пчелите се извършват по методи, посочени в глава 2.2.4 на Ръководството за стандарти на диагностични тестове и ваксини на OIE.
\n7.5. Брой пчелни семейства по региони и брой проби при съмнение за американски гнилец:
\nОбласт Брой пчелни семейства Брой проби Благоевград 16 512 Бургас 50 000 Варна 30 175 Велико Търново 40 000 Видин 18 000 Враца 23 470 Габрово 6 915 Добрич 55 485 Кърджали 14 140 Кюстендил 8 789 Ловеч 16 855 Монтана 25 143 Пазарджик 10 690 Перник 7 432 Плевен 43 881 Пловдив 19 842 Разград 33 443 Русе 47 000 Силистра 46 676 Сливен 36 000 Смолян 3 887 София-град 1 700 София област 12 000 Стара Загора 26 000 Търговище 35 677 Хасково 15 000 Шумен 31 773 Ямбол 54 410 Общо 730 895 8. Анализ на разходите в програмата.
\nЗабележка на редакцията: виж таблицата в PDF -а на броя Цялостната сума за изпълнение на програмата за една календарна година в България е 1 477 440,50 лв., а за период от 3 години (2016 – 2018 г.) е 4 432 321,50 лв.
\nПриложение № 23 Програма за надзор на екзотични и неекзотични болести по рибите и двучерупчестите мекотели в България през 2016 – 2018 г.
\nПериод на изпълнение: 1.01 . 2016 – 31.12.2018 г.
\nРеференции към този документ: БАБХ извършва официален ветеринарен контрол на аквакултурнопроизводствения бизнес и одобрените преработвателни предприятия съгласно Закона за ветеринарномедицинската дейност, изискванията на чл. 3 от Регламент (EC) № 882/2004, чл. 10, ал. 1 и 2 от Наредба № 17 от 2008 г. за здравните изисквания към стопанските водни животни, продуктите от тях и предпазването и контрола на болести по водните животни (ДВ, бр. 64 от 2008 г.), Директива 2006/88/ЕС и Решение 1554/2015 г . за определяне на правила за прилагане на Директива 2006/88/ЕО по отношение на изискванията за надзор и диагностичните методи.
\nКонтактно лице (име, телефон, факс, имейл):
\nВ периода 1980 – 1989 г. вирусната хеморагична септицемия (ВХС) бе широко разпространена в пъстървовите стопанства, предимно от Смолянски регион. През следващите години на икономическа стагнация голяма част от рибовъдните ферми не функционираха. След възстановяване на рибопроизводството се наблюдава трайна тенденция за намаляване броя на огнищата, като заболяването се проявява спорадично в отделни ферми.
\nПрез 2011 г. бяха регистрирани 2 огнища на ВХС, едното от тях в регион на страната, където ВХС никога не е установявана и технологичните връзки са се ограничавали само до вноса на оплоден хайвер. В периода 2013 – 2015 г. в страната не са доказани случаи на ВХС и инфекциозна хемопоетична некроза по пъстървите. Инфекциозна панкреатична некроза по пъстървата обаче получи широко разпространение и е установена в 12 рибовъдни стопанства. При проведените скринингови изследвания няма данни за проявление на кой херпес вирусна инфекция и пролетна виремия по шарана.
\nПроведените епизоотологични наблюдения показват, че рибовъдните ферми, разположени на различни водоизточници и дори от различни региони на страната, осъществяват интензивни технологични връзки, които невинаги подлежат на ветеринарен контрол. В страната ежегодно се търгува и се внася оплоден хайвер и декоративни видове риби от редица европейски страни, както и от трети страни, което крие рискове от разпространение на вирусни инфекции.
\nДо момента няма епидемиологични данни и липсва информация за разпространението на екзотични вирусни инфекции в рибовъдните ферми в страната. Не е провеждан надзор върху фермите за отглеждане на двучерупчести мекотели за доказване наличието на заболяването мартелиоза.
\nЗа периода 2013 – 2015 г. са изследвани общо 4705 бр. проби, което представлява едва 30 % от регистрираните в БАБХ 560 рибовъдни обекта. Проследен е статусът на рибовъдните ферми, като са проведени повече от 10 800 анализа за доказване на заболяванията, включени в Приложение № IV на Директива 2006/88/ЕС и OIE. Липсата на системни изследвания обаче е основание по-голям брой от рибовъдните ферми в страната на този етап да бъде определен към категория III, т.е. ферми с неизяснен здравен статус.
\n5.1. Регистрация на рибовъдните ферми.
\nБАБХ е официалният компетентен орган, който поддържа компютризирана информационна система за регистрираните животновъдни обекти. Регистрация на рибовъдните ферми на територията на съответната областна дирекция на БАБХ се извършва по реда на изискванията на чл. 137 ЗВД. Кодовият регистрационен номер се дава еднократно и остава постоянен.
\nРегистърът на фермите за отглеждане на аквакултури включва индентификационния номер на фермата, наименованието на фирмата или името на собственика, географските координати на обекта, местонахождението – населеното място и водосборния район, вида на отглежданата риба, внедрената биотехнология и мениджмънта на рибовъдните ферми. Предвижда се и въвеждане на данни за здравния статус. Регистър на всички регистрирани обекти за аквакултури е публикуван на електронната страница на БАБХ.
\n5.2. Редовни инспекции и клинични обследвания.
\nРегистрираните рибовъдни ферми се посещават и инспектират от официален ветеринарен лекар най-малко два пъти годишно за осъществяване на контрол за здравословния статус.
\nВ пъстървовите ферми клинични инспекции и вземане на проби за лабораторен контрол се осъществяват в периода от месец октомври до края на месец май при температура на водата не по-висока от 14 °С и с интервал между инспекциите не по-малко от четири месеца.
\nВ шарановите ферми инспекции и вземане на проби се извършва не по-рано от две седмици след достигане температура на водата 15 °С. Клиничен преглед на рибите се извършва във всички производствени единици (басейни, вани в риболюпилнята, садки и др.), като се проверява за наличието на умрели риби или риби с отклонения от нормалното състояние (слабоподвижни, не реагират на външни дразнения, с екзофталмус, почерняване на тялото, хеморагии и др).
\nЗдравните инспекции и вземането на проби за лабораторно изследване от мидените ферми се провеждат, след като температурата на водата превиши 17 °С.
\nПроби за лабораторно изследване се вземат и в случаите на повишена смъртност над технологичните норми или регистрирана смъртност в естествените ареали на водосборната зона.
\nПробите се пакетират поотделно в асептични пликове и се транспортират в хладилни контейнери или в съд под лед (температура от 0 °С до 5 °С).
\nПри пробовземането се обхващат пропорционално всички технологични групи риби във фермата на случаен принцип. При използване на повече от един водоизточник в пробовземането се включват риби от басейните на различни водоизточници. Когато се касае за стопанства, предназначени основно за производство на оплоден хайвер и зарибителен материал, при вземане на пробите трябва да се фокусира на периода за размножаване. В пробата за лабораторно изследване се включват преимуществено риби с отклонения от нормалното поведение или показващи признаци на заболяване при клиничния преглед.
\nПри изпълнение на настоящата програма се спазват основните модели за извършване на клинични инспекции в регистрираните обекти за отглеждане на аквакултура и минималните изисквания, прилагани за плановете за вземане на проби съгласно Решение 1554/2015/ЕС.
\nСхема за мониторинг на зони и отделни компартменти за двугодишен период на контрол, предшестващ получаването на одобрен статут по отношение на ВХС и/или ИХН Вид рибовъдна ферма Бр. клинични инспекции Бр. лабораторни изследвания Бр. риби риби за угояване производители и ремонтно стадо Пълносистемни 50 (първо инспектиране) 75 (второ инспектиране) 30 (първо инспектиране) 0 (второ инспектиране) Разплодни ферми 75 (първо или второ инспектиране) Угоителни 75 (първо и второ инспектиране) Схема за мониторинг на зони и отделни компартменти за двугодишен период на контрол, предшестващ получаването на одобрен статут по отношение на Koi херпес вирусна инфекция (KHV) и пролетна виремия по шарана (SVCV) Бр. клинични инспекции Бр. лабораторни изследвания Бр. риби в проба Ферма Първите 2 години на надзор Макс. бр. риби за 1 пул: 2 Схема за надзор на зони и отделни компартменти за достигане статут на свободна от заболяване за Marteilia refringens Бр. клинични инспекции Бр. лабораторни изследвания Бр. миди в проба Ферма/зона за аквакултура 5.3. Лабораторни изследвания.
\nЛабораторните изследвания за диагностика на екзотични и неекзотични заболявания по рибите и двучерупчестите мекотели, включени в изпълнението на настоящата програма, се провеждат по акредитирани методи съгласно ISO 17025:2006, съобразени с посочените в Наръчника за диагностични тестове за водни животни на Световната организация по здравеопазване на животните, O.I.E 2015, и Решение на Комисията 1554/2015/ЕС.
\nСтандартните скринингови и диагностични методи за вирусна хеморагична септицемия, инфекциозна хемопоетична некроза и инфекциозна панкреатична некроза (IPN) по пъстървата включват: конвенционално изолиране на вирусите в чувствителни клетъчни култури с последваща серологична идентификация чрез вируснеутрализационен тест, ензим, свързан имуносорбентен метод (ELISA), индиректен имунофлуоресцентен тест (IFAT) и/или реверсна транскриптазна полимеразноверижна реакция (конвенционална или в реално време (RT-PCR иRT-qPCR).
\nПоявата на огнище на ВХС или ИХН се потвърждава след изолиране на вирусите или ако поне два от методите за откриване на вирусния антиген са дали положителен резултат. Други случаи могат да се потвърдят, ако е установена епизоотична връзка с потвърдени случаи и ако един метод за откриване на антиген е дал положителен резултат.
\nВсички изолати при вирусологичните изследвания от първични огнища или при първоначални случаи на инфекция се изпращат за потвърждаване и генетичен анализ в Референтната лаборатория на Европейската общност за тези вируси (EURL for Fish Diseases), Копенхаген, Дания.
\nКачеството и ефикасността на използваните в Националната референтна лаборатория методи се контролират и чрез междулабораторни профишънси тестове, организирани ежегодно от Референтната лаборатория на Европейския съюз.
\n5.4. Мерки и законови разпоредби по отношение на обявяването на заболяването:
\nЧлен 124 от Закона за ветеринарномедицинската дейност и Наредба № 23 от 2005 г. за реда и начина за обявяване и регистрация на заразните болести по животните определят реда и условията за обявяване на заразните болести.
\nСтратегическа цел – категоризация на фермите за аквакултури и официално признаване на статут на страната „свободна от екзотични и неекзотични заболявания по водните животни“ (вирусна хеморагична септицемия, инфекциозна хемопоетична некроза, кой херпес вирусна инфекция и пролетна виремия по шарана, мартелиоза по двучерупчести мекотели) и отчитане на риска, който аквакултурнопроизводственият бизнес и одобрените преработвателни предприятия представляват във връзка с ограничаването и разпространението на тези заболявания.
\nКатегория Здравен статус на фермата От/за Технологични връзки I Свободни от заболяване I I – V II Програма за надзор I III+V III Неизяснен статус I, II & III III+V IV Ерадикационна програма I V V Инфектирани I – V V Разходите за изпълнение на програмата за надзор на екзотични и неекзотични заболявания във фермите за аквакултура в Република България включват:
\nЗабележка на редакцията: виж таблицата в PDF -а на броя Цялостната сума за изпълнение на програмата за една календарна година в България е 10 783,20 лв., а за периода от 3 година (2016 – 2018 г.) е 32 349,60 лв.
\n7091