{"html": "

ж) Възможно е даването на разрешително на свине, с гарантиран здравен статус и за които няма съмнение за заразяване с вируса на АЧС до кланици за незабавно клане. Преди издаването на такова разрешение ОДБХ се консултира с БАБХ. Такова движение не трябва да се осъществява в начални етапи от огнище на АЧС. Всяко движение на свине се осъществява под задължителен официален контрол. з) Възможно е разрешение за транзит през предпазната зона при положение, че липсва всякакъв риск от разпространение на заболяването.

\n

4.4.6.2. Мерки при съмнение и потвърждение на африканска чума при източнобалкански свине:

\n

При възникване на съмнение за АЧС при пасищно отглеждани свине от източнобалканската порода и нейните кръстоски е необходимо всички животни да бъдат прибрани и затворени във временните постройки за тяхното отглеждане, изградени в разрешения район за отглеждане, съгласно Наредба № 6 от 2007 г. за условията и реда за пасищно отглеждане на свине от източнобалканската порода и нейните кръстоски (ДВ, бр. 29 от 2007 г.), след което да бъдат описани по категории и извършена сверка с регистъра на стадото.

\n

Собственикът на свинете оказва съдействие при преброяването и намирането на всички животни, които да бъдат прибрани и затворени, докато трае наложената възбрана. В случаите, когато е необходимо, се разпорежда на стопаните да укрепят допълнително временните постройки с цел недопускане на излизането на свине от тях.

\n

С помощта на GPS се определят точните места на отглеждане и паша на отделните стада. След потвърждаване на положителен резултат определените координати се използват за определяне на предпазната и надзорната зона върху подробна карта на региона. След получаване на информация от стопаните по отношение на местата, където се отглеждат и пасат свинете, се определят точни координати посредством GPS. На база снетите координати от GPS се определят предпазната и надзорната зона на подробна карта на региона.

\n

При потвърждаване на огнището и пристъпване към умъртвяване на животните да бъде осигурено присъствието на поне двама ловци, които при спазване на правилата за носене и употреба на ловно оръжие да охраняват и да недопускат напускането на свине от временните постройки, докато трае умъртвяването на свинете. В случай на изпускане на животно от загражденията на временните постройки то да бъде незабавно отстреляно.

\n

Фиг. 4. Райони в България, където е регламентирано отглеждането на източнобалкански свине.

\n

Забележка на редакцията: виж фигурата в PDF -а на броя Г. Мерки при съмнение и потвърждение на АЧС при диви свине:

\n
1.Мерки на ловния терен при констатиране на огнище на заболяването при дивите свине: а) БАБХ незабавно извършва проучване на епизоотологичната обстановка и определя зоните на заразения район, както е посочено в Директива 2002/60/ЕС. б) БАБХ незабавно разпорежда редуциране на популацията на дивите свине, обитаващи територията, попадаща в 3- и 10-километровата зона, като се оставят до 2 броя свине на 1 кв. км с опрасените от тях свине, когато заболяването е констатирано по време на ловния сезон. Извън ловния сезон се разпорежда разреждане на дивите свине, като се ловуват само приплоди на възраст до 1 година. По време на засиления отстрел се внимава стадата диви свине, попадащи в посочената по-горе територия, да не се разпръснат и да навлязат в нови територии. От всички отстреляни свине се вземат и изпращат проби за изследване в НРЛ в София. Труповете на отстреляните диви свине се идентифицират и съхраняват до излизане на резултатите. При положителен резултат трупът с вътрешните органи се насочва за обезвреждане в екарисаж. При отрицателен резултат – трупът и вътрешните органи се разрешават за консумация от съответната ловна дружина. в) БАБХ забранява отварянето на трупове на отстреляни диви свине на терена, а само в определени за целта места. При констатиране на положителни за заболяването диви свине БАБХ изплаща обезщетение на съответната ловна дружина. За всяко отстреляно диво прасе в 3 и 10 км зони се води подробна документация от съответното ловно дружество, вкл. за пробите, които са взати и изпратени. В документацията се посочва – идентификация на трупа, место (землище на отстрел), възраст, пол, кг и писмо с изпратени проби за изследване. г) БАБХ определя зона в размер 40 километра извън 3 и 10 км зони, където разпорежда вземане на 100 % проби от отстреляните диви свине.
\n
2.Мерки при домашните свине при констатиране на огнище на заболяването при дивите свине: а) БАБХ уведомява незабавно всички собственици на домашни свине и ловци в района, попадащ в 3- и 10-километровите зони на огнището. б) БАБХ незабавно поставя под държавен надзор всички свиневъдни обекти в определения заразен район и нарежда да се предприемат мерки, включващи:
\n
–официално преброяване на всички категории прасета във всички животновъдни обекти, като данните от това преброяване трябва да бъдат постоянно актуализирани от съответния собственик; информацията за това преброяване трябва да бъде представяна при поискване и може да бъде обект на проверка при всяко инспектиране;
\n
–по отношение на свиневъдните обекти, отглеждащи свине при пасищни условия – разпорежда се незабавно отглеждането на източнобалканските свине да бъде при затворено отглеждане (забранява се пашата), извършва се преброяване на отглежданите източнобалкански свине по стада, попадащи в 3- и 10-километровите зони;
\n
–разпореждане всички прасета в животновъдните обекти в зоната да се държат затворени в обитаваните от тях боксове или на други места, позволяващи изолирането им от диви прасета; диви прасета не трябва да имат никакъв достъп до какъвто и да било материал, който впоследствие би могъл да влезе в контакт с прасета от животновъдния обект;
\n
–разпореждане никакви прасета не могат да влизат или напускат животновъдния обект, освен ако няма издадено от ветеринарномедицинските специалисти от БАБХ изрично разрешение за това, което да отчита епидемиологичната обстановка;
\n
–разпореждане използването на подходящи средства за дезинфекция на входовете и изходите на сградите, в които са настанени домашни прасета, както и на самия животновъден обект като цяло;
\n
–разпореждане използването на подходящи хигиенни мерки от всички влизащи в контакт с диви прасета лица с цел да се намали рискът за разпространение на вируса на АЧС, като тези мерки включват и налагането на временна забрана за влизане в животновъден обект на лица, за които съществува вероятност да са били в контакт с диви прасета (ловци, ловни и горски надзиратели);
\n
–разпореждат вземане и изследване на проби за АЧС от умрели или заболели прасета с клинична картина, сходна с клиника на заболяването АЧС;
\n
–забраняват внасянето в свиневъдните обекти на месо от диви свине и месни продукти от диви свине, независимо дали е отстреляно, или намерено мъртво, както и какъвто и да е материал или оборудване, за които съществува възможност да са контаминирани с вируса на АЧС;
\n
–забраняват движението на домашни свине и получени от такива животни семенен материал, яйцеклетки или ембриони от животновъдните обекти в зоната с цел търговия;
\n
–уведомяване на съседните страни, страни членки или трети страни, когато заразеният район е в близост до границата с други страни;
\n
–свине за незабавно клане може да се изпращат в месодобивни предприятия на територията на съответната област само след извършване на клинично обследване на свиневъдния обект, като чек-листът от извършеното обследване придружава партидата свине, предназначени за незабавно клане;
\n
–свине за разплод може да напускат свиневъден обект, намиращ се в 3 или 10 км зони на огнището, само след получаване на отрицателен резултат от извършено изследване за наличие на вирус, чрез полимеразно-верижна реакция, като кръвните проби се вземат 7 дни преди транспортирането на свинете.
\n

4.7. Задължения на собствениците на животнивъдни обекти за свине:

\n

Съгласно Закона за ветеринарномедицинската дейност собствениците на селскостопански животни са длъжни:

\n
•да осигуряват ветеринарномедицинско обслужване на животните, които отглеждат, като сключват договори с ветеринарните лекари;
\n
•да спазват изискванията за хуманно отношение към животните, както и да спазват ветеринарномедицинските изисквания за отглеждане, придвижване и транспортиране на животните;
\n
•да съхраняват за срок най-малко три години от датата на издаването им документите за придвижване на животните;
\n
•в тридневен срок писмено уведомяват ветеринарния лекар, обслужващ животновъдния обект, за новородени и закупени животни от видове, които подлежат на идентификация; ? незабавно писмено уведомяват за умрели животни ветеринарния лекар, обслужващ животновъдния обект, кмета на населеното място и обекта за обезвреждане на странични животински продукти, обслужващ съответната територия;
\n
•в срок до 24 часа преди транспортиране, промяна на собствеността или клане на животни от видове, които подлежат на идентификация, предназначени за лична консумация, писмено уведомяват ветеринарния лекар, обслужващ животновъдния обект;
\n
•да не допускат в обекта животни, които не са идентифицирани по чл. 51 ЗВД, на които не са извършени мероприятията по профилактичната програма за АЧС или които са с различен здравен статус;
\n
•да осигуряват достъп до животновъдния обект и животните на ветеринарния лекар, който ги обслужва;
\n
•да водят регистър на животните в животновъдния обект, в който вписват новородените, закланите, умрелите, продадените и придобитите животни; регистърът се съхранява за срок най-малко три години от последното вписване;
\n
•да отговарят за официалната идентификация и за изпълнението на мерките по програмите за надзор и ликвидиране на болести по животните и на държавната профилактична програма на животните си;
\n
•да предават с протокол на ветеринарния лекар, обслужващ животновъдния обект, средствата за официалната идентификация на закланите за лична консумация свине;
\n
•да съхраняват дневник по образец, в който ветеринарният лекар, обслужващ животновъдния обект, записва проведените лечебно-профилактични мероприятия, както и дата на доставяне на ВМП, наименование на ВМП; приложено количество; партиден номер и карентен срок на ВМП; име и адрес на доставчика, идентификационен номер на третираното животно; дневникът се съхранява 5 години от последното вписване, включително в случаите, когато дейността на обекта е прекратена преди изтичането на този срок;
\n
•да предават в екарисаж странични животински продукти, умрелите животни и специфичнорисковите материали от заклани за лична консумация животни;
\n
•да спазват предписаните дози и продължителност на третиране на животни с медикаментозен фураж в рецепта от ветеринарен лекар;
\n
•да осигуряват постоянен достъп до живот-новъдния обект на контролните органи от БАБХ и други компетентни органи;
\n
•да изпълняват предписанията на ветеринарните лекари, свързани с прилагане на мерките за профилактика, ограничаване и ликвидиране на болестите по животните;
\n
•да извършват ежегодно в периода от 1 до 20 октомври инвентаризация на животните в обекта и подават до официалния ветеринарен лекар, отговарящ за съответната община, декларация по образец, утвърден от изпълнителния директор на БАБХ.
\n

Собствениците на новородените свине доказват собственост върху животните си с декларация или при придобити по друг начин животни – с договор за прехвърляне правото на собственост или с друг документ, удостоверяващ придобиването на собствеността върху животните.

\n

Собствениците на животновъдни обекти, предназнчени за отглеждане на свине, са длъжни да спазват следните забрани:

\n
1.Движение на неидентифицирани животни до пазари, изложения, кланици, панаири, състезания и до други стопанства или населени места.
\n
2.Изхранването на свине с кухненски отпадъци е забранено съгласно чл. 139, ал. 1, т. 7 ЗВД.
\n

При нарушения се прилагат постановленията на чл. 420 ЗВД:

\n
–санкции на собствениците на животни в рамките на 50 – 300 лв. при първо нарушение и 100 – 500 лв. при повторно нарушение;
\n
–санкции на търговци и юридически лица в рамките на 300 – 500 лв. при първо нарушение и 500 – 1000 лв. при повторно нарушение.
\n

4.8. Информация и преценка на мерките за биосигурност и инфраструктура, включени в свиневъдните ферми.

\n

При извършване на активния надзор за появата и разпространението на болестта КЧС/АЧС е предвиден специален чек-лист за вписването на данните от клиничните изследвания и проверка на въведените мерки за биосигурност в предприятието.

\n

Въз основа на мерките за биосигурност, въведени за целите на този списък, стопанствата се делят на: Индустриални ферми (ферми със затворен цикъл на производство и изработени мерки за биосигурност), Фамилни ферми тип „А“, това са фермите с отворен цикъл на производство и изработени мерки за биосигурност, ферми тип „Б“, ферми с невъведени или в процес на въвеждане на мерки за биосигурност, ферми тип „заден двор“ – лични стопанства, в които се отглеждат до пет прасета, без свине майки за собствена консумация, източнобалканската порода свине, която се отглежда само на територията на дванадесет общини на територията на три региона, при определени условия, което гарантира тяхната биосигурност. По отношение на пропуските в биосигурносста при провеждането на клиничните изследвания официалният ветеринарен лекар издава предписание в съответствие със ЗВД за отстраняване на констатираните пропуски в определен срок на собственика на животновъдния обект.

\n

4.9. Алтернативни стратегии за контрол на болестта.

\n

Алтернативните стратегии за контрол на болестта АЧС са насочени към ранно откриване на болестта и увеличаване на процента на докладване в случай на съмнение. Дейностите, които са обхванати в алтернативни стратегии на настоящата програма, включват:

\n
1.Разяснителни кампании за всички заинтересовани страни – ветеринарномедицински специалисти, фермери, ловци, местната власт и обществото, относно болестта АЧС и заплахите, които тя поставя.
\n

За целта разработихме информационна брошура, която се състои от 4 страници във формат А4 и съдържа в себе си следната информация – причинител, начини за възникване и предаване, форми на болестта, патологоанатомична находка, вземане и изпращане на проби за лабораторна диагноза, диференциална диагноза и докладване при съмнение.

\n

Брошурата е в тираж 100 000 бройки и е разпространена на територията на цялата страна сред официални и частнопрактикуващи ветеринарни лекари, животновъди и ловци. Разпределението по региони е извършено на база данните от популацията домашни и диви свине.

\n

В допълнение на хартиените брошури и с цел обхващане на повече заинтересовани лица брошурата е разпространена безплатно на следния интернет адрес (http://asforce.org/flyers/asforce-bu.pdf).

\n

Същевременно изготвихме и кратко информационно видео относно заболяването АЧС. То включва в себе си информация относно заболяването, препоръки за предпазване на стопанствата чрез въвеждане на стриктни мерки за биосигурност, както и кратка информация за лабораторната диагностика.

\n
2.Периодични обучения на ветеринарномедицински специалисти относно болестта АЧС и практически аспекти за ранно откриване, контрол и ликвидиране.
\n

4.10. Мерки и условия на узаконяване по отношение на компенсация на собствениците за заклани и убити животни:

\n

В чл. 108, ал. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност е посочено, че собствениците на умрели, принудително убити, заклани и унищожени животни се обезщетяват със средства от бюджета на Министерството на земеделието и храните. Редът и условията за обезщетяване са посочени в Наредба на Министерския съвет на Република България за условията и реда за разходване на средствата за покриване на разходите, свързани с епизоотичните рискове.

\n

4.11. Контрол по изпълнение на програмата.

\n

БАБХ и 28- те ОДБХ са компетентните власти, отговарящи за контрола на заболяването АЧС.

\n
5.Общо описание на разходите и ползите:
\n

Финансирането на настоящата план-програма трябва да бъде залегнало в бюджета на БАБХ. Необходимите финансови средства за обезщетения на собствениците на умрели и принудително убити животни от АЧС, както и необходимите финансови средства за контрол и ликвидиране на огнища на АЧС следва да са разчетени в бюджета на Министерството на земеделието и храните.

\n

Редът и условията за обезщетяване на собствениците на унищожени животни е посочен в Наредба по чл. 109 ЗВД.

\n

Разчетените финансови средства са необходими за:

\n
–обезпечаване по искане на ветеринарните служби на мерките по убиване, клане, транспорт на животните от огнищата и от защитната и надзорните зони;
\n
–обезпечаване по искане на ветеринарните служби на временно или постоянно затваряне на стопанства, кланици, предприятия за преработка на продукти от животински произход, пазари за животни, магазини за месо в съответствие с мерките, залегнали в програмите за контрол на болестта;
\n
–контрол на транспортните средства за живи животни по обществените пътища с оглед да се пресече нелегалния транспорт;
\n
–за установяване на ефикасна система за събиране, транспорт и унищожаване на умрелите животни и животинските отпадъци;
\n
–обезпечаване на система за компенсации във връзка с искане да се компенсират умрелите или убити за целта на ерадикационната програма животни;
\n
–извършване на клиничен надзор на популацията домашни свине и изпращане на проби за изследване;
\n
–въвеждане на данните от проведените клинични обследвания, включени в активния клиничен надзор на популацията домашни свине;
\n
–провеждане на научни анализи на резултатите от провежданата Програма за контрол на АЧС и във връзка с проучване на епидемиологията на АЧС в България.
\n

Приблизителната оценка на разходите за изпълнение на Програмата за контрол на АЧС е дадена в т. 8 по-долу.

\n

Ползи от прилагане на програмата:

\n
–намалява се рискът за разпространение на АЧС в страните от Европейския съюз чрез изпълнение на надзор на популациите;
\n
–възможност за българските фермери да получат достъп до европейските пазари на домашни и диви свине;
\n
–възможност за производителите на свинско месо и продукти от свинско месо за свободна търговия със страните от ЕС и трети страни.
\n

Очакван резултат от изпълнението на програмата е предотвратяване възникването на болест-та на територията на страната или в случай на възникване бързо ограничаване и ликвидиране.

\n
6.Данни за епизоотологията на заболяването през последните пет години 6.1. Данни за еволюция на заболяването: Към 01.11.2015 г. заболяването Африканска чума по свинете (АЧС) никога не е констатирано на територията на страната.
\n

6.2. Данни за диви животни (по една таблица за година) 6.2.1. Преброяване на диви животни В таблицата по-долу е посочен общият брой на популацията от диви свине, а) разпределени в 16-те регионални държавни ловни райони според данни от Регионалните управления на горите в България (РУГ), б) 7-те национални парка, в които ловуването е забранено, и в) ловни райони, определени за ловуване за членовете на Националния съюз на ловците и риболовците (НСЛР).

\n

Регион Брой на дивите свине в държавните ловни полета Брой на дивите свине в ловните райони, разрешени за ловуване на ловните дружинки към НЛРС Общо:

\n

Ловни райони, определени от Регионалните управления на горите (РУГ) Берковица 3813 4468 Бургас 4403 4132 8535 Благоевград 1861 3106 4967 Варна 2344 2589 4933 Велико Търново 2004 4827 6831 Кърджали 5672 6552 Кюстендил 2709 3388 Ловеч 1675 3809 5484 Пазарджик 1063 2039 3102 Пловдив 1936 2386 4322 Русе 1260 1683 2943 Сливен 2035 3974 6009 Смолян 2824 3716 София 2053 7312 9365 Стара Загора 1054 2667 3721 Шумен 2005 2153 4158 Общо 26799 55695 82494 Национални паркове УОГС – Петрохан УОГС – Юндола МНО Общо Общо: 2013 г.

\n

82 593 7. Цели за периода 2016 – 2018 г.

\n

7.1. Цели, свързани с провеждането на диагностични тестове (по една таблица за година, ако има разлика в целите за различните години) Болест: Африканска чума по свинете Животински видове – домашни, източнобалкански и диви свине.

\n

Цели на изследванията при тази Програма.

\n

При определяне на обекта на изледване – стада и животни, са взети под внимание епидемиологическите аспекти на болестта АЧС. От епидемиологична гледна точка в България има пет различни категории свине.

\n

В таблицата по-долу са показани целите, свързани с изследванията на пет различни категории свине, съгласно изработения план за контрол на заболяването АЧС в България за 2016 – 2018 г.

\n

7.1.1. Цели, свързани с диагностични тестове Регион Вид тест Целеви животни (вид, категория) Вид проба Цел (надзор, определяне на серопревалентност, съмнение, контрол на ваксинация, тестване на ваксина и т.н.) Брой планирани тестове за календарна година България AB – Elisa Всички категории Кръв Мониторинг на сероконверсията при домашни свине и при диви свине и/или откриване на вирусна циркулация 1797 Имуноблот Всички категории Кръв Мониторинг, диференциални тестове Virus Isolation Всички категории Кръв и други Потвърждение RT PCR Всички категории Органи или кръв Потвърждение 1500 Общо 3317 7.1.2. Цели, свързани с тестване на стада и животни:

\n

7.1.2.1. Цели, свързани с тестване на стада:

\n

Регион Животински вид Общ брой стада /ЖО Брой стада/ЖО, включени в програ- мата Брой стада/ЖО, които да бъдат про-верени (чрез лабора- торни тестове) Брой очаквани положи- телни стада/ЖО Брой очаквани нови положи телни -стада/ЖО Брой стада/ЖО, които се очаква да бъдат ликви-дирани % положителни стада/ЖО, които се очаква да бъдат ликви-дирани Индикатори Очакван % проверени стада/ЖО Очакван % положителни стада/ЖО, прева-лентност Очакван % нови положителни стада/ЖО, инцидент- ност 9 = (8/6)x100 10 = (5/4)x100 11 = (6/5)x100 12 = (7/5)x100 България Висо-корис-кови региони Индустриални Фамилна ферма тип А Фамилна ферма тип Б Източно балкански Общо:

\n

7.1.2.2. Цели на тестваните диви свине – 2016 – 2018 г.:

\n

Region Приблизителен брой стада съгласно Програмата Приблизителен брой диви свине Брой животни, които се очаква да бъдат изследвани за календарна година Общо 6600 82 593 1500 За целите на Програмата и целевото проучване на здравния статус на дивите свине по отношение на заболяването Африканска чума по свинете (АЧС) на цялата територия на страната Република България има определени 5 високорискови региона (вж. фиг. 4), където да се извърши целево вземане на проби от отстреляни диви свине.

\n
8.Анализ на разходите в програмата Забележка на редакцията: виж таблицата в PDF -а на броя Забележка. Разходите при вземане на пробите от домашни и диви свине могат да бъдат намалени, тъй като ще бъдат проби, взети съвместно с тези за контрол на КЧС.
\n

Цялостната сума за изпълнение на програмата за 2016 календарна година в България е 43 666,66 лв., а за периода от 3 година (2016 – 2018 г.) – 130 999,97 лв.

\n

Приложение № I Категории на свиневъдните стопанства на територията на България Таблица 1. Индустриални ферми Област Брой ферми Брой свине Клинични обследвания /чек-листи за календарна година Брой проби за лабораторни изследвания за година ** Частнопрактикуващи лекари * Официални ветеринарни лекари Общо Бургас 29399 Варна 62025 Добрич – Силистра 9 644 Шумен 54130 Общо 155198 1120 1152 ** За калкулиране на серологичния надзор за откриване на 20 % разпространение с 95 % достоверност е взет средният брой свине за индустриална ферма за съответния регион.

\n

Забележки:

\n
1.Кръвни проби се вземат във фермите от частнопрактикуващи ветеринарни лекари веднъж годишно по схема за откриване на 20 % разпространение с 95 % достоверност.
\n
2.При съмнение за АЧС минималният брой проби за серологично изследване трябва да позволи откриване на 10 % разпространение с 95 % достоверност. В случай на разплодни свине майки минималният брой проби трябва да е по схема за откриване на 5 % разпространение с 95 % достоверност. В събирателните центрове за семенна течност проби се вземат от всички нерези.
\n
3.Частнопрактикуващите ветеринарни лекари извършват клинични обследвания на всяка пратка свине, отиваща за клане – пратката свине се придружава от чек-лист за КЧС и АЧС.
\n
4.Официалният ветеринарен лекар извършва клинични обследвания на всички категории свине в индустриалните ферми два пъти годишно за КЧС и АЧС.
\n
5.Минималният брой свине, които да бъдат клинично прегледани, следва да бъде по схема за откриване на 5 % разпространение с 95 % достоверност. В събирателните центрове за семенна течност всички нерези следва да бъдат прегледани.
\n

ПРОБИ ЗА АЧС СЕ ВЗЕМАТ ПРИ ИЗЪЛНЕНИЕ НА ПРОГРАМАТА ЗА КЧС И СЕ ИЗСЛЕДВАТ И ЗА ДВЕТЕ ЗАБОЛЯВАНИЯ!!!

\n

Таблица 2. Фамилна ферма тип А Област Брой ферми Брой свине Клинични обследвания/чек-листи за календарна година Брой проби за лабораторни изследвания за календарна година ** Частно-практикуващи лекари * Официални ветеринарни лекари Общо Бургас Варна Добрич 1862 Силистра Шумен 1100 Общо 3271 * 10 пратки свине, заминаващи за кланици, са предвидени за ферма тип А за година. ** За калкулиране на серологичния надзор за откриване на 20 % разпространение с 95 % достоверност е взет средният брой свине за ферма тип А за съответния регион.

\n

Забележки:

\n
1.Пробите се вземат в животновъдните обекти от регистрираните ветеринарни лекари при спазване на изискването за 95 % достоверност на резултатите и 20 % разпространение на вируса – веднъж годишно.
\n
2.При съмнение за АЧС минималният брой проби за серологично изследване трябва да позволи откриване на 10 % разпространение с 95 % достоверност. В случай на разплодни свине майки минималният брой проби трябва да е по схема за откриване на 5 % разпространение с 95 % достоверност. В събирателните центрове за семенна течност проби се вземат от всички нерези.
\n
3.Частнопрактикуващите ветеринарни лекари извършват клинични обследвания на всяка пратка свине, отиваща за клане – пратката свине се придружава от чек-лист за КЧС и АЧС.
\n
4.Официалните ветеринарни лекари за съответната община извършват клинични обследвания на всички категории свине във ферми тип А два пъти годишно .
\n
5.Минималният брой свине, които да бъдат клинично прегледани, следва да бъде по схема за откриване на 5 % разпространение с 95 % достоверност. В събирателните центрове за семенна течност всички нерези следва да бъдат прегледани.
\n

ПРОБИ ЗА АЧС СЕ ВЗЕМАТ ПРИ ИЗЪЛНЕНИЕ НА ПРОГРАМАТА ЗА КЧС И СЕ ИЗСЛЕДВАТ И ЗА ДВЕТЕ ЗАБОЛЯВАНИЯ!!!

\n

Таблица 3. Фамилна ферма тип Б Област Брой ферми Брой свине Клинични обследвания /чек-листи за календарна година Брой проби за лабораторни изследвания за календарна година* Частнопрактикуващи лекари Официални ветеринарни лекари Общо Бургас 2435 Варна Добрич Силистра Шумен Общо 2946 * За калкулиране на серологичния надзор за откриване на 20 % разпространение с 95 % достоверност е взет средният брой свине за ферма тип Б за съответния регион.

\n

Забележки:

\n
1.Пробите се вземат на терена от регистрираните ветеринарни лекари на ветеринарна практика при спазване изискването за 95 % достоверност на резултатите и 20 % разпространение на вируса – веднъж годишно.
\n
2.Регистрираните ветеринарни лекари извършват клинични обследвания на всеки обект веднъж годишно.
\n
3.Официалните ветеринарни лекари за съответната община извършват клинични обследвания на 50 % от наличните обекти веднъж годишно.
\n
4.Минималният брой свине, които да бъдат клинично прегледани, следва да бъде по схема за откриване на 5 % разпространение с 95 % достоверност. В събирателните центрове за семенна течност всички нерези следва да бъдат прегледани.
\n

ПРОБИ ЗА АЧС СЕ ВЗЕМАТ ПРИ ИЗЪЛНЕНИЕ НА ПРОГРАМАТА ЗА КЧС И СЕ ИЗСЛЕДВАТ И ЗА ДВЕТЕ ЗАБОЛЯВАНИЯ!!!

\n

Таблица 4. Източнобалкански свине Област Брой стада Брой свине Клинични обследвания /чек листи за календарна година Брой проби за лабораторни изследвания за календарна година* Частнопрактикуващи лекари** Официални ветеринарни лекари Общо Бургас Варна 2881 Шумен 1247 Общо 4968 *За калкулиране на серологичния надзор за откриване на 10 % разпространение с 95 % достоверност е взет средният брой свине от стадо за съответния регион. **Средно една пратка ИБС е предвидена за кланица за година от стадо.

\n

Забележки:

\n
1.Проби за серологични изследвания се вземат на терена от регистрираните ветеринарни лекари на ветеринарна практика при спазване изискването за 95 % достоверност на резултатите и 20 % разпространение на вируса – веднъж годишно .
\n
2.При съмнение за АЧС минималният брой проби за серологично изследване трябва да позволи откриване на 5 % разпространение с 95 % достоверност.
\n
3.Регистрираните ветеринарни лекари извършват клинични обследвания на всеки 6 месеца и на всяка пратка, отиваща за клане .
\n
4.Официалният ветеринарен лекар за съответната община извършва клинични обследвания на стадата веднъж годишно.
\n
5.Минималният брой свине, които да бъдат клинично прегладани, следва да бъде по схема за откриване на 5 % разпространение с 95 % достоверност. В събирателните центрове за семенна течност всички нерези следва да бъдат прегледани.
\n

Приложение № II Обяснения на начина за определяне на броя на пробите по надзорната програма и начин за определяне броя на кръвните проби при свинете за изследване за АЧС Брой на свинете в една единица или обект АЧС – разпространение 20 % 10 % 5 % Брой на свинете, които трябва да бъдат изследвани(n) 1.000 1.200 1.400 1.600 1.800 2.000 3.000 4.000 5.000 6.000 7.000 8.000 9.000 10.000 > 10.000 Таблицата дава възможност за определяне на индивидуалния брой на свинете, от които се вземат проби за КЧС при достоверност 95 %, при което може да се открие поне едно инфектирано животно при разпространение на заболяването от 5 %, 10 % или 20 %.

\n

Приложение № 4 Програма за надзор на болестта бруцелоза по едрите преживни животни в България през 2016 – 2018 г.

\n
1.Идентификация на програмата Държава членка: Република България Заболяване: Бруцелоза по едрите преживни животни Период на изпълнение: 2016 – 2018 г.
\n

Референции към този документ: Закон за ветеринарномедицинската дейност и Наредба № 4 от 2010 г.за здравните изисквания към говеда и свине при транспортирането им между Република България и другите държави – членки на Европейския съюз, и за определяне на здравния статус на районите и обектите, от които произхождат тези животни (ДВ, бр. 23 от 2010 г.), въвеждаща Директива 64/432/ЕС.

\n

Контактно лице (име, телефон, факс, имейл):

\n

Д-р Илиан Бойковски – гл. експерт в дирекция „ВОК“ при ЦУ на БАБХ тел.: +359 2 915 98 42 e-mail: i_boyk@bfsa.bg 2. Исторически данни за епизоотологията на болестта в България Бруцелоза по едрите преживни животни (ЕПЖ) в Република България е регистрирана за последен път през 1958 г.

\n
3.Описание на програмата Програмата включва:
\n
•еднократно серологично изследване на всички ЕПЖ на възраст над 24 месеца;
\n
•изследване на сборна проба от мляко от определени от ОДБХ млекодобивни ферми не по-малко от 3 пъти годишно вместо серологичното изследване на ЕПЖ млекодайно направление съгласно точката по-горе;
\n
•двукратно серологично изследване на всички абортирали ЕПЖ – непосредствено след аборта и 15 – 20 дни след това;
\n
•бактериологично изследване на всички абортирани фетуси, плаценти или мъртвородени телета и малачета;
\n
•еднократно серологично изследване по време на задължителната карантина на всички ЕПЖ, внесени от трети страни ( изследването при внос се заплаща от собственика на внесените животни ) ;
\n
•серологични изследвания през два месеца на всички ЕПЖ, ДПЖ, свине, еднокопитни и кучета в населените места с констатирана бруцелоза;
\n
•убиване на животни в случай на положителен резултат за бруцелоза;
\n
•обезщетяване на собствениците за принудително убити животни.
\n
4.Мерки съгласно програмата 4.1. Обобщение на мерките съгласно програмата Период на изпълнение на програмата: 01.01.2016 – 31.12.2018 г.
\n

X Контрол Х Лабораторно изследване (серологично и бактериологично) Х Убиване на говеда с положителен резултат.

\n

Х Контрол на животинските продукти и пазарите Х Надзор 4.2. Обозначаване на централния орган, отговорен за надзора, и координацията на отделите, отговорни за изпълнение на програмата:

\n
•Българската агенция по безопасност на храните към Министерството на земеделието и храните
\n
–е централен компетентен орган, който следи за изпълняването на контрола на заразните заболявания и задължителното им обявяване;
\n
–взаимодейства с институции, които участват в програмата на национално ниво;
\n
–осъществява контрол на програми и доклади с други ДЧ;
\n
–организира незабавни мерки за предотвратяване на свободното движение на живи животни от засегнатите зони.
\n
•Дирекция „Здравеопазване и хуманно отношение на животните и контрол на фуражите“ при ЦУ на БАБХ:
\n
–разработва стратегия за контрола на заболяването и изпълнява контрола по прилагането на програмата;
\n
–координира действията на всички органи, участващи в програмата;
\n
–събира информация и изготвя доклади с резултатите по програмата;
\n
–изпраща ежегодно доклад до Европейската комисия за извършените дейности по отношение на заболяването.
\n
•Директорите и началник-отделите на „Здравеопазване на животните“ в областните дирекции по безопасност на храните:
\n
–строго контролират изпълнението на програмата;
\n
–контролират дейностите на всички регистрирани ветеринарни лекари на регионално ниво по обезпечаване на програмата и докладват данните в ЦУ на БАБХ.
\n
•Официалните ветеринарни лекари по здравеопазване на животните на общинско ниво:
\n
–контролират изпълнението на програмата на местно ниво;
\n
–събират данни за абортите при ЕПЖ;
\n
–ежемесечно официалните лекари изпращат форма 12 ВД на началник-отделите „Здравеопазване на животните“ към ОДБХ;
\n
–осигуряват проследяемост на пробите – връщане на резултатите от взетите проби обратно до фермата;
\n
–контролират резултатите от лабораторните изследвания в базата данни, предоставена от регистрираните ветеринарни лекари;
\n
–контролират спазването на правилата за регистрация и идентификация на животните, тяхното движение, включително затваряне на ферми, изземване на възприемчиви животни съгласно чл. 139„а“ от Закона за ветеринарномедицинската дейност.
\n
•Регистрираните ветеринарни лекари:
\n
–вземат проби за серологично изследване по програмата;
\n
–изпращат фетуси от абортирали крави в акредитирана лаборатория за бактериологично изследване;
\n
–въвеждат в системата ВетИс идентификационните номера на едрите преживни животни, от които са взели проби за серологични изследвания.
\n
•Дирекция „Контрол на храните“ към ЦУ на БАБХ осъществява контрол на предприятията, осъществяващи месодобивна и преработваща дейност .
\n
•Национална референтна лаборатория, секция „Бактериология и бактериални болести“ към НДНИВМИ в гр. София, извършва изследване на проби от ЕПЖ за серологично изследване.
\n

Изследването за бруцелоза се извършва в акредитираните лаборатории в страната. Акредитираните лаборатории нанасят данните от лабораторните изследвания в системата ВетИс.

\n

4.3. Описание на географските и административни райони, в които ще бъде изпълнена програмата.

\n

Програмата ще се изпълнява на територията на цялата страна.

\n

4.4.Мерки, изпълнявани по програмата 4.4.1. Мерки и законови разпоредби по отношение на регистрацията на животновъдните обекти:

\n

Съгласно чл. 3 от Наредба № 61 от 2006 г. за условията и реда за официална идентификация на животните, за които не са предвидени изисквания в регламент на Европейския съюз, регистрацията на животновъдните обекти се извършва от органите на БАБХ или от упълномощени от тях регистрирани ветеринарномедицински специалисти. Всички животновъдни обекти, в които се отглеждат едри, дребни преживни и свине, са обект на задължителна регистрация в регистър за контрол на движението на животните, които се пазят от собственика и компютърния регистър на ЦУ на БАБХ.

\n

4.4.2. Мерки и законови разпоредби по отношение на идентификацията на животните:

\n

В чл. 51 от Закона за ветеринарномедицинската дейност е посочено, че животните подлежат на идентификация, а животновъдните обекти – на регистрация. БАБХ е официалната компетентна служба за идентификацията на животните, която поддържа компютризирана информационна система за въвеждане на данни за идентифицираните животни и регистрираните животновъдни обекти. Последната по-късно ще се използва за проследяване на пробите и на процеса на тяхното разработване, както и за въвеждане на активния клиничен надзор на популацията от възприемчиви домашни животни;

\n

4.4.3. Мерки и законови разпоредби по отношение на обявяването на заболяването:

\n

Член 124 от Закона за ветеринарномедицинската дейност и Наредба № 23 от 2005 г. за реда и начина за обявяване и регистрация на заразните болести по животните определя реда и условията за обявяване на заразните болести.

\n

Задължения на собствениците на животновъдни обекти по отношение на информирането за промяна в здравословния статус на животните, за случаите на клане по необходимост и умрели животни се вменяват с чл. 55 и чл. 132, ал. 1, т. 4, 5 и 6 ЗВД.

\n

4.4.4. Мерки и законови разпоредби в случай на положителен резултат:

\n

Предприемат се мерките съгласно Наредба № 84 от 2006 г. за изготвяне на планове за ликвидиране на бруцелозата по говедата, туберкулозата по говедата и ензоотичната левкоза по говедата (ДВ, бр. 64 от 2006 г.) и Наредба № 4 от 2010 г.за здравните изисквания към говеда и свине при транспортирането им между Република България и другите държави – членки на Европейския съюз, и за определяне на здравния статус на районите и обектите, от които произхождат тези животни, въвеждаща Директива 64/432/ЕС.

\n
5.Общо описание на разходите и ползите Разходите в обхвата на програмата следва да бъдат за:
\n
–вземане и транспортиране на проби до акредитираните лаборатории за диагностика на бруцелозата по говедата;
\n
–закупуване на необходимите диагностични китове и диагностикуми;
\n
–компенсиране на собствениците в случай на епизоотични огнища;
\n
–надзора и ерадикация в случай на епизоотично огнище.
\n

Ползите от програмата са:

\n
–Ранно откриване.
\n
–Предпазване на хората от заразяване с бруцелоза.
\n
–Доказване на официално свободен животновъден обект от бруцелоза по говедата.
\n
–Получаване на свободен статут по отношение на бруцелозата по говедата.
\n

Очакван резултат: Получаване на статут на Република България на официално свободна от бруцелоза по говедата.

\n
6.Данни за епизоотологията на болестта през последните години Държава: България Година: 2011 Държава: България Година: 2012 Държава: България Година: 2013 Държава: България Година: 2014 Забележка на редакцията: виж таблиците в PDF -а на броя 7. Цели за периода 2016 – 2018 г.
\n
•Оперативна цел – Своевременно установяване на животновъдните обекти с бруцелоза по едрите преживни животни и прилагане на бързи и ефективни мерки за нейното ограничаване и ликвидиране.
\n
•Стратегическа цел – Постигане на статут на България като страна, официално свободна от бруцелоза по едрите преживни животни.
\n
•Крайна цел: В края на 2018 г. България да бъде страна, официално свободна от бруцелоза по едрите преживни животни според изискванията на законодателството на ЕС.
\n

7.1. Цели, свързани с провеждането на диагностични тестове В програмата са планирани:

\n
–проби за извършване на серологични изследванията за бруцелоза в България на всички ЕПЖ на възраст над 24 месеца;
\n
–изследване на сборна проба от мляко от определени от ОДБХ млекодобивни ферми не по-малко от 3 пъти годишно като алтернатива на серологичното изследване на ЕПЖ млекодайно направление съгласно точката по-горе;
\n
–проби за серологично изследване на всички абортирали ЕПЖ – непосредствено след аборта и 15 – 20 дни след това;
\n
–бактериологично изследване на всички абортирани фетуси, плаценти или мъртвородени телета и малачета.
\n

Регион Общ брой ЕПЖ, които ще бъдат изследвани за календарна година Говеда Биволи Благоевград 24626 Бургас 19463 Варна 8336 В. Търново 10351 Видин 3491 Враца 12580 Габрово 5186 Добрич 15623 Кърджали 40136 Кюстендил 4172 Ловеч 7243 Монтана 10459 Пазарджик 14027 Перник 5122 Плевен 16890 Пловдив 50147 Разград 13025 Русе 8474 Силистра 9260 Сливен 21349 Смолян 7709 София-град 2769 София област 11722 Стара Загора 21905 Търговище 14073 Хасково 24868 Шумен 16404 Ямбол 14381 Общо:

\n

413791 7511 8. Анализ на разходите в програмата Забележка на редакцията: виж таблицата в PDF -а на броя Забележка. ELISA bulk milk може се използва като алтернатива на ЕLISA тестовете.

\n

Сумата за изпълнение на програмата за календарна година е 4 513 063,38 лева, а за периода от 3 години (2016 – 2018 г.) е на стойност 13 539 190,14 лева.

\n

Приложение № 5 Програма за надзор и контрол на болестта бруцелоза ( brucella melitensis ) по овцете и козите в България през 2016 – 2018 г.

\n
1.Идентификация на програмата Държава членка: Република България Заболяване: Бруцелоза по овцете и козите Период на изпълнение: 2016 – 2018 г.
\n

Референции към този документ: Закон за ветеринарномедицинската дейност и Наредба № 52 от 2006 г. за здравните изисквания към овце и кози при придвижването или транспортирането им между Република България и държавите – членки на Европейския съюз, за определяне на здравния статус на обектите, от които произхождат, и допълнителните гаранции за здравния статус на тези обекти (ДВ, бр.52 от 2006г.).

\n

Контактно лице (име, телефон, факс, имейл):

\n

Д-р Илиан Бойковски – гл. експерт в дирекция „ВОК“ при ЦУ на БАБХ тел.: +359 2 915 98 42 e-mail: i_boyk@bfsa.bg 2. Епизоотологичен анализ на разпространението на бруцелозата по овцете и козите в България за периода 2005 – 2015 г.

\n

През 2005 г . у нас са установени случаи на бруцелоза по овцете и козите (БОК) при хора, които са работели в животновъдни ферми в Гърция. Тази зооноза, причинявана от Brucella melitensis , се считаше за ликвидирана преди няколко десетилетия (1941 г). За периода 2005 – 2008 г. са диагностицирани 120 заразени души в 12 области, с най-много случаи в Хасковска и Сливенска област.

\n

Резултатите от епидемиологичното проучване показват, че в Гърция са заразени 45 души (37,5 % от общия брой на заразените), а в Кипър, Турция и Италия и Танзания – по един. Останалите са заразени в нашата страна и обикновено са собственици на овце и кози или са консумирали млечни продукти от тях.

\n

През юни 2006 г. са установени първите епизоотични огнища при овце и кози в Смолянска област. До края на 2008 г. заболяването е регистрирано в 16 населени места в 4 области – Смолянска, Ямболска, Хасковска и Старозагорска. За ликвидиране на тази зооноза са унищожени 496 кози, 117 овце и 7 говеда (фигура 1).

\n

Фиг. 1. Засегнати от бруцелоза по овцете и козите населени места и брой заразени животни по области за периода 2006 – 2008 г.

\n

Забележка на редакцията: виж фигурата в PDF -а на броя Бруцелоза по овцете и козите през 2015 г . Първите положителни случаи на бруцелоза по дребните преживни животни в Кюстендилска област са констатирани на 27 юли 2015 г. в гр. Рила. До 10 октомври в този град са изследвани 636 кози, от които 106 положителни (16,7 %). От 20 изследвани кучета – 8 са положителни (40 %). Всичките изследвани 360 овце, 6 коне и 27 свине са отрицателни.

\n

В гр. Рила са засегнати 22 животновъдни обекта, в с. Смочево – 7, в Рилски манастир – 1, с. Падала – 1, и с Мурсалево (община Кочериново) – 4 обекта (Карта 2).

\n

Борбата с тази зооноза се води съгласно Наредба № 52 от 2006 г. за здравните изисквания към овце и кози при придвижването или транспортирането им между Република България и държавите – членки на EC – ДВ, бр. 52 от 2006 г.), хармонизирана с Директива 91/68/ЕИО). В нея се изисква изследване на кръвни проби от всички възприемчиви животни (овце, кози, свине, коне, кучета) и унищожаване на положителните. При висок процент на заразеност се унищожава цялото стадо. Такъв е случаят в едно стадо кози в с. Смочево – от 126 кози – 72 положителни (57,1 %). В това село са изследвани общо 206 кози – 79 положителни (38,4 %), 352 овце – 15 положителни (4,3 %), 140 говеда – 4 положителни (2,9 %). В Рилски манастир са изследвани 26 кози – 2 положителни (7,7 %), 51 овце и 2 говеда – отрицателни. В с. Падала са изследвани 25 кози – 1 положителна (4 %), и 46 овце – отрицателни. В с. Мурсалево (община Кочериново) от 130 кози – 3 положителни (2,3 %), 3 овце – отрицателни.

\n

Проведени са изследвания в други 36 населени места в общините Рила, Кочериново, Бобошево Кюстендил и Дупница, където резултатите са отрицателни. От изследваните в Рила, Смочево и Мурсалево 48 кучета – 9 (18,7 %) са положителни (от Рила и Смочево). Там, където има най-много заразени кози и овце, има и заразени кучета. Изследваните от тези населени места 70 свине са отрицателни.

\n

За ликвидиране на тази зооноза до 10.10.2015 г. в Кюстендилска област са унищожени 229 кози, от които 190 заразени, 14 овце, 4 говеда и 10 кучета. До 1.10.2015 г. са установени 51 заразени души, вкл. и двама ветеринарни лекари.

\n

Установено е още едно епизоотично огнище на бруцелоза в с Ракита, Плевенска област, намиращо се на около 200 км от Кюстендилска област. На 27 март 2015 г. във връзка с новата наредба за субсидиране на млади фермери от Рила са закупени 25 кози и транспортирани до с. Ракита.

\n

Заедно с 14 други кози от с. Радомирци и два пръча от Тетевен е регистрирано стадо, което кандидатства по програмата „Млад фермер“. Има данни за отстраняване на марки и слагане на нови марки. Пръчовете не се маркират. От изследваните общо 41 кози – 25 са положителни (61 %).

\n

Както и при предишната епизоотия през 2005 – 2008 г. заразеността на козите е значително по-голяма от тази на овцете. През 2005 – 2008 г. при козите тя е от 2 до 87 % за отделните стада, а при овцете – от 1 до 22 %. При сегашната епизоотиязаразеността на козите е от 2,1 % до 57 %, а на овцете е 4,2 % (заразени овце има само в Смочево). Висок процент на инфектиране показват кучетата от Рила и Смочево – 9 положителни (18,7 %) от 48 изследвани.

\n

Фиг. 2. Разпространение на бруцелозата по овцете и козите в България през 2015 г.

\n

Забележка на редакцията: виж фигурата в PDF -а на броя Източник на инфекция . При първата епизоотия (2005 – 2008 г.) това безспорно са кози от Гърция. При епизоотиите през 2015 г. има две възможности – по-вероятна Гърция, по-малка Македония, въпреки че разстоянията на тези страни от гр. Рила са съответно 80 и 20 км. И двете страни имат проблеми с бруцелоза по дребните преживни животни, а Гърция и бруцелоза по говедата.

\n

В Гърция процент ът на положителните стада овце и кози през 2011 г. е 5,38 %, а през 2012 г. – 8,64 %. За бруцелоза по говедата през 2012 г. са неблагополучни 0,97 % от стадата. В повечето от областите, включително и в тези, граничещи с България, се прилага ваксинация на овцете и козите с ваксина REV 1 . През 2013 г. в Гърция е установена най-високата заболеваемост на хора в ЕС – 1,44/100 000.

\n

В Македония през 2008 г. от изследваните5820 стада положителни са 10,9 %, а през 2009 г. от 5500 стада – 12,1 %. Броят на заразените хора през двете години е съответно 490 и 287 души.

\n

В Сърбия през 2014 г. са установени 3 епизоотични огнища на бруцелоза по говедата и 17 огнища на бруцелоза по дребните преживни животни. Регистрирани са 26 заболели души. В Турция през 2008 г. са заболели 18 264 души.

\n

Още при първата епизоотия през 2005 – 2008 г. бяха отчетени негативните епизоотични аспекти на свободното движение на стоки и хора между държавите – членки на ЕС, в резултат на което е възникването на нова епизоотия на бруцелоза по дребните преживни животни. През 2013 г. бяха установени две епизоотични огнища на шарка по овцете и козите, най-вероятен източник на инфекция овце от Гърция.

\n
3.Описание на програмата Програмата включва:
\n
–еднократно серологично изследване на всички овце и кози, навършили 6-месечна възраст, отглеждани в стадо с по-малко от 50 броя животни;
\n
–еднократно серологично изследване на 25 % от овце и кози, навършили 6-месечна възраст, отглеждани в стадо с повече от 50 броя животни;
\n
–еднократно серологично изследване на всички некастрирани мъжки разплодни животни ( кочове и пръчове ) на възраст над шест месеца;
\n
–двукратно серологично изследване на абортирали овце и кози при масови аборти – непосредствено след аборта и 15 – 20 дни след това;
\n
–бактериологично изследване на абортирани фетуси при масови аборти или мъртвородени агнета и ярета;
\n
–серологични изследвания през два месеца на всички ЕПЖ, ДПЖ, свине, еднокопитни и кучета в населените места с констатирана бруцелоза.
\n

Серологичните и бактериологичните лабораторно-диагностични изследвания се извършват по методите, посочени в Ръководството за стандарти за диагностични тестове и ваксини на OIE.

\n

Всички резултати от извършените изследвания се въвеждат в системата ВетИС.

\n

В обхвата на програмата попадат още:

\n
–задълбочени епизоотологични проучвания в епизоотичните огнища за установяване на източника на инфекция;
\n
–оценка на реалното изпълнение на вземаните проби;
\n
–оценка на реалната епизоотична ситуация в сборните селски стада овце и кози;
\n
–получаване на достоверна информация от броя на абортите;
\n
–разкриване на неустановени до края на 2015 г. епизоотични огнища;
\n
–ликвидиране на всички епизоотични огнища на бруцелоза по овцете и козите през 2016 г.;
\n
–преглед и изменение на нормативната уредба за субсидиране от европейски фондове на фермери, отглеждащи над 10 до 50 овце и кози, защото в голяма степен тази дейност е свързана с масово закупуване и преместване на такива животни;
\n
–осигуряване на адекватен епизоотичен контрол на овце и кози, закупувани и придвижвани от Гърция;
\n
–оценка на ефективността от прилаганите противоепизоотични мерки и анализ на причините, които могат да доведат до проблеми.
\n
4.Мерки съгласно програмата 4.1. Обобщение на мерките съгласно програмата Период на изпълнение на програмата: 01.01.2016 – 31.12.2018 г.
\n

Контрол върху:

\n
–Идентификацията на овцете и козите и регистрацията на животновъдните обекти;
\n
–Вземане на кръвни проби;
\n
–Контрол на здравния статус на овцете и козите и безопасността на животинските продукти;
\n
–Спазването на мерките за биосигурност в обектите с епизоотично значение, посочени в Закон за ветеринарномедицинската дейност.
\n

4.2. Определяне на централния компетентен орган, отговорен за надзора, и координацията на отделите, отговорни за изпълнение на програмата:

\n
•Българската агенция по безопасност на храните към Министерството на земеделието и храните е компетентният орган за България, който:
\n
–Организира и следи за изпълняването на мерките за контрол на заразните болести по животните, подлежащи на задължително обявяване;
\n
–Удостоверява статута на страната/областите като свободни от бруцелоза по овцете и козите;
\n
–Обявява възникналите огнища на бруцелоза по дребните преживни животни и определя мерки за ограничаване и ликвидиране на заболяването;
\n
–Взаимодейства с институциите, които участват в програмата на национално ниво;
\n
–Осъществява взаимодействието с другите държави членки и гарантира за здравния статус на животните и продуктите от тях при международната търговия;
\n
–Удостоверява пред международните институции възстановяването на статута на отделните области в страната и като цяло на страната ни, като свободни от бруцелоза по дребните преживни животни.
\n
•Дирекция „Здравеопазване и хуманно отношение на животните и контрол на фуражите“ при ЦУ на БАБХ:
\n
–Разработва стратегия за контрола на бруцелоза по дребните преживни животни и осъществява контрола по прилагането на програмата.
\n
–Координира действията на всички органи, участващи в програмата.
\n
–Събира, съпоставя и анализира данни и изготвя информация и доклади с резултатите по програмата.
\n
•Директорите и началник-отделите на „Здравеопазване на животните“ в областните дирекции по безопасност на храните :
\n
–Контролират изпълнението на програмата;
\n
–Контролират дейностите на всички регистрирани ветеринарни лекари на регионално ниво по обезпечаване на програмата и докладват данните в ЦУ на БАБХ;
\n
–Съвместно с официалните ветеринарни лекари на общините контролират вземането на пробите от регистрираните ветеринарни лекари.
\n
•Официалният контрол по здравеопазване на животните на общинско ниво:
\n
–Привежда в изпълнение програмата на местно ниво;
\n
–Осигурява проследяемост на пробите – връщане на резултатите от взетите проби обратно до фермата;
\n
–Контрол на резултатите от серологичния надзор в базата данни, предоставена от регистрираните ветеринарни лекари;
\n
–Контрол на спазването на правилата за регистрация и идентификация на животните, тяхното движение.
\n
•Регистрираните ветеринарни лекари:
\n
–Вземат проби за серологично изследване по програмата;
\n
–Изпращат фетуси от абортирали дребни преживни животни в акредитирана лаборатория за бактериологично изследване;
\n
–Въвеждат в системата ВетИс идентификационните номера на дребните преживни животни, от които са взели проби за серологични изследвания .
\n
•Национална референтна лаборатория, секция „Бактериология и бактериални болести“ към НДНИВМИ в гр. София:
\n
–Извършва изследване на проби от ДПЖ за серологично изследване и изпраща резултатите до БАБХ;
\n
–Сътрудничи с Националните референтни лаборатории на други държави членки по отношение на необходимите изследвания;
\n
–Изследването се извършва в акредитираните лаборатории в страната;
\n
–Нанасят се данните от лабораторните изследвания в системата ВетИс;
\n
–Изпращат се изолатите в Референтна лаборатория на ЕС;
\n
–Участва в организираните от Европейската референтна лаборатория „ринг“ тестове;
\n
–Сътрудничи с Националните референтни лаборатории на други държави членки по отношение на необходимите изследвания.
\n

4.3. Описание на географските и административните райони, в които ще бъде изпълнена програмата.

\n

Програмата ще бъде изпълнена на територията на 28 области в Република България, като се обръща специално внимание на засегнатите за периода 2005 – 2006 г. и 2015 г. области.

\n

4.4. Мерки, изпълнявани по програмата 4.4.1. Мерки и законови разпоредби по отношение на регистрацията на животновъдните обекти:

\n

Съгласно чл. 3 от Наредба № 61 от 2006 г. за условията и реда за официална идентификация на животните, за които не са предвидени изисквания в регламент на Европейския съюз регистрацията на животновъдните обекти се извършва от органите на БАБХ или от упълномощени от тях регистрирани ветеринарни лекари. Всички животновъдни обекти, в които се отглеждат говеда, са обект на задължителна регистрация в регистър за контрол на движението на животните, които се пазят от собственика и компютърния регистър на ЦУ на БАБХ.

\n

Кодовият регистрационен номер на обекта се дава еднократно и остава постоянен, независимо какви видове животни се регистрират в този обект. Всички информационни данни се съхраняват за срок 3 години след прекратяване на дейността на животновъдния обект или продажба, клане, смърт и др. на отделно животно, отглеждано в обекта.

\n

4.1.2. Мерки и законови разпоредби по отношение на идентификацията на животните:

\n

В чл. 51 от Закона за ветеринарномедицинската дейност е посочено, че животните подлежат на идентификация, а животновъдните обекти на регистрация. БАБХ е официалната компетентна служба за идентификацията на животните, която поддържа компютризирана информационна система за въвеждане на данни за идентифицираните животни и регистрираните животновъдни обекти. Последната по-късно ще се използва за проследяване на пробите и на процеса на тяхното разработване, както и за въвеждане на активния клиничен надзор на популацията от възприемчиви домашни животни.

\n

4.1.3. Мерки и законови разпоредби по отношение на обявяването на заболяването:

\n

Член 124 от Закона за ветеринарномедицинската дейност и Наредба № 23 от 2005 г. за реда и начина за обявяване и регистрация на заразните болести по животните определя реда и условията за обявяване на заразните болести. Задълженията на собствениците на животновъдни обекти по отношение на информирането за промяна в здравословния статус на животните, за случаите на клане по необходимост и умрели животни се вменяват с чл. 55 и чл. 132, ал. 1, т. 4, 5 и 6 ЗВД.

\n

4.1.4. Мерки и законови разпоредби в случай на положителен резултат:

\n

Предприемат се мерките съгласно Наредба № 52 от 2006 г. за здравните изисквания към овце и кози при придвижването или транспортирането им между Република България и държавите – членки на Европейския съюз, за определяне на здравния статус на обектите, от които произхождат.

\n
5.Общо описание на разходите и ползите от изпълнението на програмата Разходите за изпълнението на програмата следва да бъдат за:
\n
–заплащане извършването на залегналите в програмата вземане на кръвни проби от практикуващите ветеринарни лекари, за транспортирането на пробите до съответните лаборатории;
\n
–закупуване на необходимите диагностични китове и поддържането на диагностичната апаратура;
\n
–изследване на пробите съгласно програмата;
\n
–извършване на мерките в епизоотичните огнища и мерките за контрол върху движението;
\n
–за обезщетения на собствениците на заклани и унищожени животни;
\n
–за трудови договори на персонал, изпълняващ програмата.
\n

Ползите от програмата са:

\n
–своевременно установяване на бруцелозата по дребните преживни животни и ограничаване на по-нататъшното й разпространение;
\n
–предпазване на здравето на хора и животни от болестта;
\n
–доказване на свободни от болестта и постигане на статут на България като страна, официално свободна от бруцелоза по дребните преживни животни в рамките на вътреобщностната и международната търговия.
\n
6.Данни за извършен надзор и лабораторните тестове 6.1. Данни за надзора и лабораторните тестове (по една таблица за всяка година) Година: 2011 Година: 2012 Година: 2014 Година: до Август 2015 Забележка на редакцията: виж таблиците в PDF -а на броя 7. Цели за периода 2016 – 2018 г.
\n

Оперативна цел – Своевременно установяване на животновъдните обекти с бруцелоза по дребните преживни животни и прилагане на бързи и ефективни мерки за нейното ограничаване и ликвидиране и за поддържане на статут на страната ни като официално свободна от бруцелоза по дребните преживни животни.

\n

Стратегическа цел – Постигане на стату т на България като страна, официално свободна от бруцелоза по дребните преживни животни.

\n

Крайна цел: В края на 2018 г. България да бъде страна, официално свободна от бруцелоза по дребните преживни животни според изискванията на законодателството на ЕС.

\n

7.1. Цели, свързани с провеждането на диагностични тестове Регион Брой дребни преживни животни, които да бъдат изследвани за календарна година Брой стада дребни преживни животни, които да бъдат изследвани за календарна година Благоевград 106000 10 298 Бургас 69150 6 151 Варна 11200 6 616 Велико Търново 19000 6 465 Видин 9800 6 077 Враца 15300 9 275 Габрово 7500 2 350 Добрич 14800 4 171 Кърджали 45000 1 806 Кюстендил 10000 3 484 Ловеч 9000 5 328 Монтана 18850 11 339 Пазарджик 10000 3 143 Перник 6000 2 090 Плевен 13250 10 607 Пловдив 28500 3 306 Разград 12000 4 694 Русе 7500 5 134 Силистра 10400 6 836 Сливен 22000 3 909 Смолян 21450 2 337 София 2900 София (столица) 17000 7 742 Стара Загора 19450 4 110 Търговище 16600 4 904 Хасково 56000 5 549 Шумен 18500 10 380 Ямбол 39150 4 692 Общо 636 300 153 027 8. Детайлен анализ на разходите по програмата Забележка на редакцията: виж таблицата в PDF -а на броя Приложение № 6 Програма за профилактика, надзор, контрол и ликвидиране на болестта бяс в България през 2016 – 2018 г.

\n
1.Идентификация на програмата Държава членка: Република България Болест(и) ( 1 ): Бяс Години на прилагане: 01.01.2016 – 31.12.2018 г.
\n

Референция на настоящия документ: Закон за ветеринарномедицинската дейност и Наредба за здравните изисквания към говеда и свине при тяхното движение и транспортиране между Република България и държавите – членки на ЕС, и за определяне на здравния статус на територии и стада на техния произход и допълнителни гаранции, с които трябва да се съобразяват (транспонирана версия на Директива 64/432/EК и Директива 97/12 на ЕС.

\n

Контакти (име, телефон, факс, и-мейл):

\n

Д-р Цвятко Александров, началник-отдел „Здравеопазване на животните“, дирекция „Здравеопазване и хуманно отношение към животните и контрол на фуражите“ Българска агенция по безопасност на храните бул. Пенчо Славейков 15А 1606 София, България тел. ++ факс: ++ E-mail: t_alexandrov@bfsa.bg 2. Исторически данни за епидемиологичното развитие на болестта ( 2 ) На територията на страната болестта бяс е била разпространена главно в Северна България. Общият брой на потвърдените случаи в България от началото на 1994 г. до края на август 2014 г. е 392, от които 332 (85 %) са в Северна България и 60 (15 %) случаи са в Южна България.

\n

Дивите хищници са резервоар на болестта бяс у нас, като това са главно лисици и в по-малка степен чакали.

\n

Повече положителни за бяс случаи се регистрират през пролетта и по-малко през есенно-зимния сезон, а идентифицираните случаи през лятото са най-малко. Това се дължи на екологичните и биологичните особености на популацията на лисиците в страната. Пролетният пик на заболяването е свързан с репродуктивния период на лисиците, докато есенно-зимната нарастваща тенденция е във връзка с търсенето и намирането на ареал от младите лисици.

\n

Причината за определено преобладаващото разпространение на бяс в Северна България може да се обясни с географските особености на страната. Северна България е отделена от южните части на страната чрез естествена географска бариера – Стара планина, която се явява естествена преграда за разпространението на бяс от север на юг. Източните райони на страната също граничат с естествена географска бариера – Черно море. На север България граничи с Румъния, като границата е посредством река Дунав и сухопътна граница с дължина 130 км, през която може да преминават животни. На запад България граничи с Република Сърбия и Република Македония, като граничните зони са предимно с планински релеф, но има и някои области с равнинен релеф (в Северозападна България).

\n

Досега на територията на страната няма административна област в Северна България, където да не е имало потвърден случай на бяс. До 2009 г. (оралната ваксинация на лисиците срещу бяс започва през 2009 г. в България) случаи на бяс са констатирани в средно 6 – 7 от общо 14 административни области на Северна България. От всички 392 болни от бяс животни в рамките на горепосочения времеви период (1994 г. – август 2014 г.) 73 са домашни животни (крави, овце, кози и коне), 83 са котки и кучета и 238 са лисици и чакали. Този висок процент на заболяемост сред горепосочените домашни видове животни се дължи на спецификата на отглеждането им, тъй като те прекарват значително време на паша или на открито, където вероятността от контакти с диви животни е много по-висока.

\n

След 1997 г. първите случаи на бяс в Южна България са регистрирани през 2007 г. От 20 август 2007 г. насам е имало 5 случая на бяс, открити в района на град София, и 11 случая в региона на София област. След 2007 г. болестта се разпространява на юг от Стара планина – в областите София-град, София област, Перник, Кюстендил, а през 2009 г. и в област Бургас. За периода 2010 – 2014 г. са регистрирани само 10 случая на бяс – в областите Враца, Велико Търново, Шумен, Русе, Благоевград и Кюстендил – като в тях не е имало потвърдени случаи през 2013 г.; и 2 положителни случая през пролетта на 2014 г.

\n
3.Описание на представената програма ( 3 ) Целта на тази програма е да осигури ликвидиране на болестта бяс на територията на Република България чрез орална ваксинация на лисици на територията на част от Северна България (на цялата територия на административните области Видин, Монтана, Враца, Силистра, Добрич, както и на територията на 20 km ваксинален пояс по северната граница с Румъния (по река Дунав), в чиято територия влизат части от следните административни области – Плевен, В. Търново, Русе и Разград) и на част от територията на Южна България (областите София-град, София област, Перник, Кюстендил, Благоевград, Смолян и Пазарджик). Ваксинацията трябва да се извърши два пъти годишно през пролетта и есента (март – май и септември – ноември) чрез въздушно и ръчно разпределение на ваксинални примамки.
\n

Общата площ на горепосочената територия, където ще бъде проведена ваксинацията, е 50 473 кв. км и включва територии, намиращи се в рамките на 16 (административни области), както следва: Видин (площ от 3033 кв. км, брой на населените места – 141), Монтана (площ от 3635 кв. км, брой на населените места – 130), Враца (площ – 3620 км 2 , брой населени места – 123), Плевен (с включени 2100 кв. км от общата територия на областта), В. Търново (с включени 700 кв.км от общата територия на областта), Русе(с включени1800 кв.км от общата територия на областта), Разград (с включени 400 кв. км от общата територия на областта), Силистра (2846 км 2 , брой населени места – 118), Добрич (площ – 4720 км 2 , брой населени места – 217), София-град (област – 1345 км 2 , брой населени места – 38), Софийска област (област на – 7062 км 2 , брой населени места – 277), Перник (площ – 2027 км 2 , брой населени места – 172), Кюстендил (област 3084 кв. км и брой населени места – 182), Благоевград (6450 км 2 , брой населени места – 275), Смолян (3193 км 2 , брой населени места – 244) и Пазарджик (4458 км 2 , брой населени места – 117).

\n

Първата ваксинационна кампания трябва да се проведе през пролетта на 2016 г. и ще обхваща част от територията на Северна България – административни области Видин, Монтана, Враца, Плевен, В. Търново, Русе, Разград, Силистра, Добрич (9 административни области) и административни области в югозападната част на страната – София-град, София област, Перник, Кюстендил, Благоевград, Смолян и Пазарджик (7 области) – общата площ на териториите е 50 473 кв. км.

\n

Втората ваксинационна кампания трябва да се извърши през есента на 2016 г. и отново да обхване същата територия, посочена и за първата ваксинационна кампания.

\n

Териториите, посочени по-горе за 2016 г., ще бъдат включени в програмата и за 2017 г.

\n

Моля, вижте приложени Карта 1 (територии, включени в програмата за ваксинация за 2016 г. и 2017 г.) и Карта 2 (територии, включени в програмата за ваксинация през 2014 г.).

\n

Процедура за прилагане на орална ваксина Ваксиналните примамки ще се разпространяват чрез:

\n
–Въздушно разпространение на примамките.
\n
–Ръчно разпространение на примамките.
\n

Ваксината трябва да бъде предоставена най-малко 30 дни преди началото на кампанията, като от всяка партида се изпращат проби за изследване в референтна лаборатория на ЕС за бяс в Нанси, Франция. За този период партидите трябва да бъдат съхранявани в хладилни камери при температура от -20 °C.

\n

Лабораторен контрол след ваксинация Лабораторният контрол на оралната ваксинация се извършва в Националния диагностичен научноизследователски ветеринарномедицински институт (НДНИВМИ) в София. Методите, които се използват за упражняване на този контрол, са, както следва:

\n
1.RFFIT тест за откриване на наличие на антитела срещу вируса на бяс;
\n
2.IFT тест – пряк имунно-флуоресцентен тест за откриване наличието на вируса на беса;
\n
3.ELISA – имунно-ензимен тест за доказване на наличието на антитела след ваксинация;
\n
4.Тест за определяне на биомаркер тетрациклин;
\n
5.IMAGE анализ – тест за типизиране на вирусни изолати, изолирани от проби, взети в различни региони на страната.
\n

След 6 години на изпълнение на програмата на територията на България (от началото на програмата през 2009 г.) и постигането на значителен спад на броя на случаите на бяс на територията на страната (от 59 случая през 2009 г. в началото на програмата за единични случаи на година за последните няколко години, без открити положителни случаи през 2013 г. и два положителни през 2014 г. в област Благоевград), мерките по програмата бяха ревизирани, както следва:

\n
•Размерът на територията, обхваната от орална ваксинация, е намален до 50 473 кв. км (от 77 086 кв. км, обхванати през 2014 г.);
\n
•Ваксинацията трябва да се извършва на територията на 16 административни области, както е описано по-горе.
\n
4.Мерки за представената програма 4.1. Обобщение на мерките по програмата Продължителност на програмата: Най-малко две години след последния регистриран случай на бяс. Програмата ще бъде ревизирана в зависимост от епидемиологичната обстановка в страната.
\n

Година: 2016, 2017 и 2018 г.

\n

Ерадикация – Да Вземане на проби – Да Тестване – Да Убиване на положителни животни – Да Ваксиниране – Да Мониторинг или надзор – Да ? Спешна ваксинация на всички възприемчиви животни в районите, където са констатирани случаи на бяс – Да 4.2. Определяне на централния орган, натоварен с надзора, и координацията на службите, отговарящи за изпълнението на програмата (1):

\n

Изпълнението на цялата програма на национално равнище трябва да бъде ръководено от Българската агенция по безопасност на храните към Министерството на земеделието и храните, и по-специално от дирекция „Здравеопазване и хуманно отношение към животните“, като компетентен орган (КО) по програмата.

\n

Всички кампании трябва да се организират и осъществяват в тясно сътрудничество със:

\n
–Министерството на здравеопазването и неговите областни звена;
\n
–Министерството на вътрешните работи и регионалните му звена;
\n
–Министерството на околната среда и водите и регионалните му звена;
\n
–Националното управление по горите администрация към Министерството на земеделието и храните;
\n
–Съюза на ловците и риболовците в България и нейните областни и местни единици;
\n
–Местните органи на изпълнителната власт – областните управители и кметовете на общини и населени места;
\n
–Частнопрактикуващите ветеринарни лекари.
\n

На ниво административна област ваксиналните кампании се извършват под надзора на Областните дирекции по безопасност на храните (ОДБХ) в сътрудничество с местните звена на всички гореспоменати централни и местни институции.

\n

Създаване на обществена осведоменост за целите и спецификата на програмата:

\n
–Информиране на всички институции и организации на централно ниво, участващи в изпълнението на програмата, за орална ваксинация на лисици в България;
\n
–Предоставяне на информация и обучение за всички регионални дирекции на БАБХ за спецификата на програмата за орална ваксинация на лисици в България;
\n
–Информиране на всички регионални структури на двете гореспоменати институции по програма за орална ваксинация на лисици в България;
\n
–Създаване на обществена осведоменост чрез местните медии и директни срещи с обществеността;
\n
–Брошури за повишаване на информираността на обществото, плакати и други на обществени места и покрай пътищата.
\n

Тази програма включва изпълнение на активен и пасивен надзор и в частност:

\n
–Активен надзор – включва тестване на целевите видове (лисици) за откриване на вируса на бяс и за мониторинг на ефективността на ваксинацията:
\n
•Активен надзор за контрол на ваксинацията (мониторинг на извършената ваксинация) в областите, където се извършва ваксинация на целевата популация (лисици);
\n
•Активен надзор – изследване на отстреляни лисици (и други диви видове дивеч) за откриване на вируса на беса на територията на всички области на страната.
\n
–Пасивен надзор – включва тестване на целевите съмнителни / индикаторни животни от всички възприемчиви видове на цялата територия на страната (райони, в които се прилага орална ваксинация, и такива, в които не се прилага).
\n

За постигане на целите на задоволителния пасивен надзор КО изисква всички съмнителни животни от всички видове (показали симптоми, намерени мъртви или умрели при ПТП) от цялата територия на страната (там, където се прилага, и там, където не се прилага орална ваксинация) да бъдат тествани чрез ИФ метод за откриване вируса на беса. Броят от 235 съмнителни животни, които да бъдат тествани за пасивен надзор, е ориентировъчен. 4 проби от лисици на 100 кв. км трябва да бъдат изследвани за активен контрол на ваксинираните територии. Планът за пробите за календарна година за активен и пасивен надзор е представен в таблицата по-долу:

\n

Област Брой проби за активен надзор за календарна година Брой проби за пасивен надзор за календарна година Мониторинг на ваксинация Надзор на болестта в зоните без ваксинация и на чакали/други диви животни от ваксинационните зони 1.

\n

Благоевград 2.

\n

Бургас - 3.

\n

Варна - 4.

\n

В. Търново 5.

\n

Видин 6.

\n

Враца 7.

\n

Габрово - 8.

\n

Добрич 9.

\n

Кърджали - 10.

\n

Kюстендил 11.

\n

Ловеч - 12.

\n

Moнтана 13.

\n

Пазарджик 14.

\n

Перник 15.

\n

Плевен 16.

\n

Пловдив - 17.

\n

Разград 18.

\n

Русе 19.

\n

Силистра 20.

\n

Сливен - 21.

\n

Смолян 22.

\n

София-град 23.

\n

София област 24.

\n

Стара Загора - 25.

\n

Tърговище - 26.

\n

Хасково - 27.

\n

Шумен - 28.

\n

Ямбол - Общо за страната:

\n

2048* * Посочен е само целеви брой на пробите за активен надзор – мониторинг на ваксинацията само от зоните, в които се извършва такава.

\n

С цел да се направи оценка на епидемиологичната ситуация в страната и да се вземат предвид области, които да бъдат включени в програмата за орална ваксинация в бъдеще, трябва да е налице пасивен надзор на територията на цялата страна, както и следните дейности:

\n
–В рамките на изпълнението на програмата за контрол и ликвидиране на ТСЕ всички намерени мъртви преживни животни, които са показали неврологични симптоми, също трябва да се изследват за бяс.
\n
–Особено внимание по отношение на пасивния надзор трябва да се обърне от всички ОДБХ, особено от тези, които са разположени в свободните зони, граничещи с райони, в които са констатирани случаи на бяс.
\n
–Информационна кампания за обществеността с цел повишаване на познанията за епидемиологията, надзора и контрола на заболяването (такива кампании бяха извършени през 2013 г., през 2014 г. бяха разпространени информационни брошури за заболяването бяс).
\n
–ОДБХ работят в сътрудничество с организации и институции за информиране на обществеността за значението на докладването на всички съмнителни животни до съответните органи. Информационни кампании чрез брошури и плакати са били провеждани с цел обучение относно превенцията, контрола на болестта и докладване на съмнителни случаи. Информация е публикувана на сайта на БАБХ.
\n
–Контрол от страна на КО за изпълнението на пасивния надзор се извършва във всички области и при установяване на несъответствия се прилагат съответните мерки.
\n

4.3. Описание и разграничаване на географските и административните райони, в които програмата ще се изпълнява (2):

\n

Както е описано в точка 3 ваксинацията трябва да бъде изпълнена в 16 административни области (АО), както следва: Видин (площ от 3033 кв. км, брой на населените места – 141), Монтана (площ от 3635 кв. км, брой на населените места – 130), Враца (площ – 3620 км 2 , брой населени места – 123), Плевен (2100 кв. км от нейната територия е включена), В. Търново (700 кв. км от нейната територия е включена), Русе (1800 кв. км от нейната територия е включена), Разград (400 кв. км от нейната територия е включена), Силистра (област – 2846 км 2 , брой населени места – 118), Добрич (площ – 4720 кв. км, брой населени места – 217), град София (област на1345 кв. км, брой населени места – 38), област София (област – 7062 кв. км, брой на населените места – 277), Перник (площ от 2027 кв. км, брой населени места – 172), Кюстендил (област от 3084 кв. км и брой населени места – 182), Благоевград (6450 кв. км, брой населени места – 275), Смолян (3193 кв. км, брой населени места – 244) и Пазарджик (4458 кв. км, брой населени места – 117).

\n

Първата ваксинационна кампания трябва да се проведе през пролетта на 2016 г. и ще обхваща част от територията на Северна България – административните области Видин, Монтана, Враца, Плевен, В. Търново, Русе, Разград, Силистра, Добрич (9 административни области), и области в югозападната част на България – София-град, София област, Перник, Кюстендил, Благоевград, Смолян и Пазарджик (7 области) – общата площ, включена в програмата за ваксиниране, е 50 473 кв. км, а втората – през есента на 2016 г.

\n

Описаните територии и честотата на провеждане на ваксинационните кампании за 2016 г. ще бъдат в сила и за 2017 г., и 2018 г. при непроменена епизоотична обстановка.

\n

4.4. Мерките, въведени в рамките на програмата (3) 4.4.1. Обявяване на заболяването:

\n

Наредба № 23 от 2005 г. за реда и начина за обявяване и регистрация на заразните болести по животните.

\n

4.4.2. Целеви животни и животинска популация:

\n
1.Цел на програмата – орална ваксинация на лисиците срещу бяс и ликвидиране на болестта.
\n
2.Популация на лисиците – около 40 000 лисици.
\n

4.4.3. Идентификацията на животните и регистрация на животновъдните обекти:

\n

Член 51 от Закона за ветеринарномедицинската дейност гласи, че животните подлежат на идентификация, а животновъдните обекти – на регистрация в БАБХ, както и Регламент (ЕО) № 1760/2000 на Европейския парламент и на Съвета от 17 юли 2000 г. за създаване на система за идентификация и регистрация на едър рогат добитък и относно етикетирането на говеждо месо и за отмяна на Регламент (ЕО) № 820/97 на Съвета, Регламент (ЕО) № 21/2004 на Съвета от 17 декември за създаване на система за идентификация и регистрация на животни от рода на овцете и козите и за изменение на Регламент (ЕО) 1782/2003 и на директиви 92/102/ЕИО и 64/432/ЕИО и Наредба № 61 от 2006 г. за условията и реда за официална идентификация на животните, за които не са предвидени изисквания в регламент на Европейския съюз.

\n

Закон за ветеринарномедицинската дейност, чл. 51, който гласи, че животните подлежат на идентификация, а животновъдните обекти на регистрация в БАБХ и Наредба № 61 от 2006 г. за условията и реда за официална идентификация на животните, за които не са предвидени изисквания в регламент на Европейския съюз (загл. изм. – ДВ, бр. 90 от 2013 г., в сила от 15.10.2013 г.) и Наредба № 6 от 2013 г. за изискванията към средствата за официална идентификация на животните и използването им, условията, реда и контрола по събиране, въвеждане, поддържане и използване на информацията в Интегрираната информационна система на Българската агенция по безопасност на храните (ДВ, бр. 90 от 2013 г.).

\n

4.4.4. Квалификация на животните и стадата: n/a 4.4.5. Правила за придвижване на животните:

\n

Съгласно чл. 47, ал. 2 ЗВД се налагат ограничения за придвижване на заразени и контактни животни.

\n

4.4.6. Изследванията, използвани, и схеми за вземане на проби:

\n
1.IFT тест – тест за пряка имунофлуоресценция за откриване наличието на вируса на беса;
\n
2.ELISA – ензимно-свързан имуносорбентен анализ за откриване на антитела срещу вируса;
\n
3.Тест за определяне на биомаркер тетрациклин.
\n

Стратегията за контрол на ваксинацията включва:

\n
–Контрол на приемането на ваксинални примамки от лисиците чрез откриването на биомаркер тетрациклин.
\n
–Откриване на антитела срещу вируса на беса в кръвни проби от ваксинирани животни.
\n

Всички проби, изпращани в Националната референтна лаборатория за бяс, трябва да бъдат съпътствани от придружително писмо, в което да се посочи следната информация:

\n
–вид на животното;
\n
–възраст на животното (младо – до 1 година/ възрастно – над 1 година);
\n
–произход (местоположение, от където са взети, и географски координати) на пробите.
\n

Всички положителни случаи трябва да бъдат допълнително изследвани за потвърждение и типизиране на вируса. Тези тестове не се извършват на територията на страната и положителните проби трябва да бъдат изпращани в референтната лаборатория за бяс на ЕС.

\n

4.4.7. Ваксини и схеми за ваксинация:

\n

Разпространението на ваксината ще се извършва чрез самолети, два пъти годишно (пролет и есен), в доза – 20 ваксинални примамки на 1 кв. км. Разстоянието между ваксиналните линии трябва да бъде 500 м.

\n

Данни за въздушно и ръчно разпространение на ваксинални примамки по области № Област Площ (кв. км) Брой дози ваксина Брой дози ваксина (въздушно разпространение) (ръчно разпространение) За кампания За година За кампания За година Видин 3033 60660 121 320 - - Mонтана 3635 72700 145 400 2500 5000 Враца 3620 72400 144 800 2500 5000 Плевен 2100 42000 84 000 - - Велико Търново 14000 28 000 - - Русе 1800 36000 72 000 - - Разград 8000 16 000 - - Силистра 2846 56920 113 840 - - Добрич 4720 94400 188 800 - - София-град 1345 26900 53 800 7000 14 000 София област 7062 141240 282 480 - - Перник 2027 40540 81 080 - - Kюстендил 3084 61680 123 360 - - Благоевград 6450 129000 258 000 - - Смолян 3193 63 860 127 720 - - Пазарджик 4458 89 160 178 320 - - Общо 50 473 1 009 460 2 018 920 12 000 24 000 Общо въздушно и ръчно разпространение 2 042 920 Както досега, ваксината, която ще се използва на територията на България, е „Лисвулпен“, произведена от „Биовета“, Чехия, със следните технически спецификации: активна съставка атенуиран вирус на бяс Sad Berne MSV Bio 10min.1.8x106 TCID50-max.1.8x108TCID50.

\n

Общият брой на единичните примамки, необходими за една година, ще бъде 2 042 920.

\n

Моля, вижте прикачения файл (Карта 1 – области, обхванати от оралната ваксинация).

\n

Ваксината трябва да бъде доставена 30 дни преди началото на кампанията, така че да може да се вземат проби от всяка партида и да се изследват в Референтната лаборатория на ЕС за бяс в Нанси, Франция. Кампанията трябва да започне след получаване на резултатите. За този период партидите трябва да се съхраняват в хладилни камери при температура от -20 ° C.

\n

През юни 2015 г. беше подписан нов договор за доставка и разпространение на ваксина, който обхваща периода 2015 – 2017 г. (Договор № 128/26.06.2015.) 4.4.8. Информация и оценка за управлението на мерките за биосигурност и структура на включените в програмата стопанства: неприложимо 4.4.9. Мерки в случай на положителен резултат:

\n

Наредба № 23 от 2002 г. за профилактика и контрол на болестта бяс при животните (ДВ, бр. 55 от 2002 г.):

\n
•Обявяване на заболяването;
\n
•Заедно с местните органи на Министерството на здравеопазването (Регионална инспекция за контрол и опазване на общественото здраве = РИОКОЗ) се организира епизоотологично и епидемиологично проучване;
\n
•Изолиране на съмнителните животни;
\n
•Убиване на болното(ите) животно(и);
\n
•Вземане на материал за лабораторно изследване;
\n
•Унищожаване (обезвреждане) на всички трупове на животни (и техните кожи), убити или умрели вследствие на болестта бяс. Унищожаването трябва да се извърши в екарисаж или чрез загробване;
\n
•Ред за извършване на задължителна ваксинация против бяс на всички кучета, котки и домашни животни, които излизат на паша в засегнатото селище;
\n
•Забрана за движението на животните, посочени в точка 7, до други населени места;
\n
•Забрана за клането и одирането на кожата на съмнителни животни;
\n
•Клането на ваксинираното животно (с инактивирана ваксина против бяс) се допуска не по-рано 30 дни след ваксинацията;
\n
•Забрана за консумацията на мляко от болни или съмнителни животни;
\n
•Заедно с РИОКОЗ информира чрез средствата за масово осведомяване обществеността за настъпили случаи на бяс;
\n
•Налагане на забрана за движение на съмнителните за бяс животни от населени места в засегнатата зона до други населени места;
\n
•Ограничителните мерки могат да бъдат прекратени най-малко 30 дни след последния потвърден случай на бяс;
\n
•Регионалните структури на Изпълнителната агенция по горите заедно със звената на Съюза на ловците и риболовците в България организират отстрел на бездомни кучета и диви месоядни животни, намиращи се в зоните около засегнатите селища.
\n

4.4.10. Схема за обезщетение на собствениците на заклани и убити животни:

\n

4.4.11. Контрол върху изпълнението на програмата и докладване:

\n
•Ежедневен контрол на ваксинацията се извършва от официалния ветеринарен лекар на летището (по време на целия летателен ден). Официалният ветеринарен лекар трябва да следи дейностите на терен – доставката на примамките от складовете за съхранение, температурата на съхранение в транспортните средства. Освен това трябва да контролира всички полети, извършени през деня, да следи броя на примамките, които трябва да бъдат разпределени, и броя на реално разпространените примамки за деня. Цялата информация се попълва в ежедневни протоколи, както е описано в инструкцията.
\n
•Летателните линии и позицията на пускане на всяка примамка се записват с помощта на GPS система. Изпълнителят се задължава да предостави данните за разпространението на КО. КО удостоверява покриването на планираните територии с използването на GIS картографиране.
\n
•Във връзка с вътрешна процедура „Инструкция за ежедневен контрол на маршрутите на полета и данни за разпространение на примамките по програмата за орална ваксинация на лисиците“, одобрена със Заповед № РД-11 666 от 2014 г., ежедневната информация, предоставена от официалния ветеринарен лекар на летището, и онлайн данните за изпълнението на полета, предоставена от изпълнителя, се анализират ежедневно на централно ниво от експерти в дирекция „ЗХОЖКФ“. Изготвят се ежедневни доклади и се прилагат корективни мерки, ако е необходимо.
\n
•От всички получени партиди ваксина, както е обяснено по-горе, трябва да се вземат проби и да се изследват преди разпространението им. Резултатите от изследването на ваксините се включат в окончателните доклади, изпратени до Комисията.
\n
5.Общо описание на разходите и ползите (3) Средствата, които ще бъдат необходими за изпълнението на програмата, за:
\n
1.Закупуване на ваксини.
\n
2.Съхранение на примамките при -20 ° C, транспортиране на примамките и разпространение.
\n
3.Изследване.
\n
4.Пробовземане.
\n
5.Административни разходи.
\n
6.Данни за епидемиологичното развитие през последните 10 години (1) Моля, вижте приложени таблица 1 и таблица 3.
\n

6.1. Данни от епидемиологичното развитие на болестта през някои от последните години Година: 2004 Болест ( a ): Бяс Видове животни/категория: домашни и диви животни Описание на използваните серологични тестове Описание на използваните микробиологични или вирусологични тестове Описание на използвани други тестове: FAT Регион ( b ) Серологични тестове Микробиологични или вирусологични тестове Други тестове Брой на изследваните проби ( c ) Брой на положителните проби ( d ) Брой на изследваните проби ( c ) Брой на положителните проби ( d ) Брой на изследваните проби ( c ) Брой на положителните проби ( d ) София столица - Варна - Велико Търново Видин Враца - Габрово - Добрич Ловеч - Монтана - Плевен Разград - Русе - Силистра - - Търговище - Шумен - Благоевград - Бургас - - Кърджали - Кюстендил - - Пазарджик - Перник - - Пловдив - Сливен - Смолян - - София - Стара Загора - Хасково - Ямбол - - Общо ( a ) Болест и видове животни, ако е необходимо. ( b ) Региони, както са посочени в одобрената програма за ерадикация на държавата членка. ( c ) Брой на изследваните проби. ( d ) Брой на положителните проби.

\n

Година: 2005 Болест ( a ): Бяс Видове животни/категория: домашни и диви животни Описание на използваните серологични тестове Описание на използваните микробиологични или вирусологични тестове Описание на използвани други тестове: FAT Регион ( b ) Серологични тестове Микробиологични или вирусологични тестове Други тестове Брой на изследваните проби ( c ) Брой на положителните проби ( d ) Брой на изследваните проби ( c ) Регион ( b ) Брой на изследваните проби ( c ) Брой на положителните проби ( d ) София столица - Варна - - Велико Търново Видин Враца - Габрово - - Добрич Ловеч - Монтана Плевен - Разград - - Русе - Силистра Търговище - Шумен - Благоевград - Бургас - Кърджали - - Кюстендил - Пазарджик - Перник - Пловдив - Сливен - - Смолян - София област - Стара Загора - Хасково - Ямбол - Общо ( a ) Болест и видове животни, ако е необходимо. ( b ) Региони, както са посочени в одобрената програма за ерадикация на държавата членка. ( c ) Брой на изследваните проби. ( d ) Брой на положителните проби.

\n

Година: 2006 Болест ( a ): Бяс Видове животни/категория: домашни и диви животни Описание на използваните серологични тестове Описание на използваните микробиологични или вирусологични тестове Описание на използвани други тестове: FAT Регион ( b ) Серологични тестове Микробиологични или вирусологични тестове Други тестове Брой на изследваните проби ( c ) Брой на положителните проби ( d ) Брой на изследваните проби ( c ) Регион ( b ) Брой на изследваните проби ( c ) Брой на положителните проби ( d ) София столица - Варна Велико Търново - - Видин - Враца - Габрово - - Добрич Ловеч - Монтана Плевен - Разград Русе - Силистра - - Търговище - Шумен Благоевград - Бургас - - Кърджали - - Кюстендил - Пазарджик - - Перник - Пловдив - Сливен - Смолян - София област - Стара Загора - - Хасково - Ямбол - - Общо ( a ) Болест и видове животни, ако е необходимо. ( b ) Региони, както са посочени в одобрената програма за ерадикация на държавата членка. ( c ) Брой на изследваните проби. ( d ) Брой на положителните проби.

\n

Година: 2007 Болест ( a ): Бяс Видове животни/категория: домашни и диви животни Описание на използваните серологични тестове Описание на използваните микробиологични или вирусологични тестове Описание на използвани други тестове: FAT Регион ( b ) Серологични тестове Микробиологични или вирусологични тестове Други тестове Брой на изследваните проби ( c ) Брой на положителните проби ( d ) Брой на изследваните проби ( c ) Регион ( b ) Брой на изследваните проби ( c ) Брой на положителните проби ( d ) София столица - Варна Велико Търново Видин - Враца Габрово - Добрич Ловеч - Монтана - Плевен - Разград Русе - - Силистра Търговище Шумен Благоевград - Бургас - - Кърджали - - Кюстендил - Пазарджик - Перник - Пловдив - Сливен - Смолян - София област Стара Загора - Хасково - - Ямбол - - Общо ( a ) Болест и видове животни, ако е необходимо. ( b ) Региони, както са посочени в одобрената програма за ерадикация на държавата членка. ( c ) Брой на изследваните проби. ( d ) Брой на положителните проби.

\n

Година: 2008 Болест ( a ): Бяс Видове животни/категория: домашни и диви животни Описание на използваните серологични тестове Описание на използваните микробиологични или вирусологични тестове Описание на използвани други тестове: FAT Регион ( b ) Серологични тестове Микробиологични или вирусологични тестове Други тестове Брой на изследваните проби ( c ) Брой на положителните проби ( d ) Брой на изследваните проби ( c ) Брой на положителните проби ( d ) Брой на отрицателни проби ( c ) Брой на положителните проби ( d ) София столица Варна Велико Търново Видин Враца - Габрово - Добрич - Ловеч - Монтана Плевен Разград Русе Силистра Търговище - Шумен Благоевград - - Бургас - Кърджали - - Кюстендил Пазарджик - Перник - Пловдив - Сливен - - Смолян - София област Стара Загора - Хасково - Ямбол - Общо ( a ) Болест и видове животни, ако е необходимо. ( b ) Региони, както са посочени в одобрената програма за ерадикация на държавата членка. ( c ) Брой на изследваните проби. ( d ) Брой на положителните проби.

\n

Година: 2009 Болест ( a ): Бяс Видове животни/категория: домашни и диви животни Описание на използваните серологични тестове Описание на използваните микробиологични или вирусологични тестове Описание на използвани други тестове: FAT Регион ( b ) Серологични тестове Микробиологични или вирусологични тестове Други тестове Брой на изследваните проби ( c ) Брой на положителните проби ( d ) Брой на изследваните проби ( c ) Брой на положителните проби ( d ) Брой на отрицателни проби ( c ) Брой на положителните проби ( d ) София столица Варна Велико Търново Видин Враца Габрово Добрич Ловеч Монтана Плевен Разград Русе Силистра Търговище Шумен Благоевград Бургас Кърджали Кюстендил Пазарджик Перник Пловдив Сливен Смолян София област Стара Загора Хасково Ямбол Общо 509 проби, изследвани с FAT ( a ) Болест и видове животни, ако е необходимо. ( b ) Региони, както са посочени в одобрената програма за ерадикация на държавата членка. ( c ) Брой на изследваните проби. ( d ) Брой на положителните проби.

\n

Година: 2010 Болест ( a ): Бяс Видове животни/категория: домашни и диви животни Описание на използваните серологични тестове Описание на използваните микробиологични или вирусологични тестове Описание на използвани други тестове: FAT Регион ( b ) Серологични тестове Микробиологични или вирусологични тестове Други тестове Брой на изследваните проби ( c ) Брой на положителните проби ( d ) Брой на изследваните проби ( c ) Брой на положителните проби ( d ) Брой на отрицателни проби ( c ) Брой на положителните проби ( d ) 1. Варна 2. Бургас 3. Силистра 4. Разград 5. Шумен 6. Добрич 7. Русе 8. Плевен 9. Враца - 10. Монтана 11. Видин 12. Габрово 13 Ловеч 14. Велико Търново 15. Търговище 16. Кюстендил 17. Перник 18. София-град 19. София област Общо проби, изследвани с FAT ( a ) Болест и видове животни, ако е необходимо. ( b ) Региони, както са посочени в одобрената програма за ерадикация на държавата членка. ( c ) Брой на изследваните проби. ( d ) Брой на положителните проби.

\n

Година: 2011 Болест ( a ): Бяс Видове животни/категория: домашни и диви животни Описание на използваните серологични тестове Описание на използваните микробиологични или вирусологични тестове Описание на използвани други тестове: FAT Регион ( b ) Серологични тестове Микробиологични или вирусологични тестове Други тестове Брой на изследваните проби ( c ) Брой на положителните проби ( d ) Брой на изследваните проби ( c ) Брой на положителните проби ( d ) Брой на отрицателни проби ( c ) Брой на положителните проби ( d ) Видин - Монтана - Враца - София-град - София област - Перник - Кюстендил Ловеч - Плевен - Габрово - Велико Търново - Русе - Шумен - Разград - Търговище - Варна - Добрич - Силистра - Бургас - Общо проби, изследвани с FAT ( a ) Болест и видове животни, ако е необходимо. ( b ) Региони, както са посочени в одобрената програма за ерадикация на държавата членка. ( c ) Брой на изследваните проби. ( d ) Брой на положителните проби.

\n

Година: 2012 Болест ( a ): Бяс Видове животни/категория: домашни и диви животни Описание на използваните серологични тестове Описание на използваните микробиологични или вирусологични тестове Описание на използвани други тестове: FAT Регион ( b ) Серологични тестове Микробиологични или вирусологични тестове Други тестове Брой на изследваните проби ( c ) Брой на положителните проби ( d ) Брой на изследваните проби ( c ) Брой на положителните проби ( d ) Брой на отрицателни проби ( c ) Брой на положителните проби ( d ) Видин Монтана Враца София-град София област Перник Кюстендил Ловеч Плевен Габрово Велико Търново Русе Шумен Разград Търговище Варна Добрич Силистра Бургас Благоевград Общо ( a ) Болест и видове животни, ако е необходимо. ( b ) Региони, както са посочени в одобрената програма за ерадикация на държавата членка. ( c ) Брой на изследваните проби. ( d ) Брой на положителните проби.

\n

Година: 2013 Болест ( a ): Бяс Видове животни/категория: домашни и диви животни Описание на използваните серологични тестове Описание на използваните микробиологични или вирусологични тестове Описание на използвани други тестове: FAT, ЕLISA, TMT Област ELISA Tetracycline FAT Благоевград Бургас Варна В. Търново Видин Враца Габрово Добрич Kърджали Kюстендил Ловеч Moнтана Пазарджик Перник Плевен Пловдив Разград Русе Силистра Сливен Смолян София-град София област Стара Загора Tърговище Хасково Шумен Ямбол Общо Година: 2014 Болест ( a ): Бяс Видове животни/категория: домашни и диви животни Описание на използваните серологични тестове Описание на използваните микробиологични или вирусологични тестове Описание на използвани други тестове: FAT, ELISA, TMT Област ELISA Tetracycline DIF Благоевград Бургас Варна В. Търново Видин Враца Габрово Добрич Kърджали Kюстендил Ловеч Moнтана Пазарджик Перник Плевен Пловдив Разград Русе Силистра Сливен Смолян София-град София област Стара Загора Tърговище Хасково Шумен Ямбол Общо 6.2. Данни за инфекцията Година: 2004 Болест: Бяс Животински видове: Домашни и диви животни Област Брой на засегнатите стада Брой засегнати животни Видин Велико Търново Добрич Плевен Враца Общо Година: 2005 Болест: Бяс Животински видове: Домашни и диви животни Област Брой на засегнатите стада Брой засегнати животни Видин Велико Търново Добрич Монтана Силистра Общо Година: 2006 Болест: Бяс Животински видове: Домашни и диви животни Област Брой на засегнатите стада Брой засегнати животни Варна Добрич Монтана Разград Шумен Общо Година: 2007 Болест: Бяс Животински видове: Домашни и диви животни Област Брой на засегнатите стада Брой засегнати животни Варна Враца Велико Търново Добрич Разград Силистра София-град София област Tърговище Шумен Общо Година: 2008 Болест: Бяс Животински видове: Домашни и диви животни Област Брой на засегнатите стада Брой засегнати животни Варна Видин В. Търново Враца Кюстендил Ловеч Монтана Перник Плевен Разград Русе Силистра София-град София област Шумен Общо Година: 2009 Болест: Бяс Животински видове: Домашни и диви животни Област Брой на засегнатите стада Брой засегнати животни София-град Видин Враца Монтана Кюстендил Плевен Разград Силистра Търговище Шумен Бургас Пловдив София област Общо Година: 2010 Болест: Бяс Животински видове: Домашни и диви животни Област Брой на засегнатите стада Брой засегнати животни Враца Велико Търново Русе Шумен Общо Година: 2011 Болест: Бяс Животински видове: Домашни и диви животни Област Брой на засегнатите стада Брой засегнати животни Кюстендил Общо Година: 2012 Болест: Бяс Животински видове: Домашни и диви животни Област Брой на засегнатите стада Брой засегнати животни Кюстендил Общо

\n

Година: 2013 Болест: Бяс Животински видове: Домашни и диви животни Област Брой на засегнатите стада Брой засегнати животни Общо Година: 2014 Болест: Бяс Животински видове: Домашни и диви животни Област Брой на засегнатите стада Брой засегнати животни Благоевград Общо 6.3. Данни за диви животни.

\n

Приблизителна оценка на популация диви животни. Година: 2015 Регион Оценка на популацията за отнасящия се вид диви животни Вид: вълци Вид: чакали Вид: лисици Вид: бездомни кучета (извън населените места) България 2074 39 365 43 912 41 352 Общо 2074 39 365 43 912 41 352 7. Цели за периода 2016 – 2018 г.

\n

7.1. Цели, свързани с изследванията (по една таблица за всяка година) 1. Цели на диагностичните тестове Болест ( a ): Бяс Видове животни: лисици Година: 2016, 2017 и 2018 г.

\n

Регион Видове тестове Целева популация Вид проби Предмет Брой на плануваните тестове за календарна година България Тест: Immuno-fluorescent лисици мозък Активен надзор – контрол на ваксинацията 2048 Тест: Immuno-fluorescent Съмнителни животни от всички видове (пасивен надзор) мозък Пасивен надзор Отстреляни лисици/чакали/вълци в неваксинирани зони и отстреляни чакали/вълци във ваксинирани зони мозък Активен надзор Тест:Virus neutralisation серум Контрол на ваксинация Тест:Immune-enzyme (ELISA) серум Контрол на ваксинация 2048 Хистологични тестове за идентификация на тетрациклин Зъби, кости Контрол на ваксинация 2048 Таблиците показват точния брой на лисиците, които се изследват в рамките на програмата за контрол на ваксинацията по правилото: 4 лисици на 100 кв. км. Освен това в рамките на програмата трябва да се изследват всички съмнителни животни от всички видове (показващи симптоми, намерени мъртви, убити на пътя и т.н.) от цялата територия на страната (области, където ваксинацията се извършва, и области, където не се извършва орална ваксинация) чрез IF тест за наличие на вируса на бяс.

\n

Описание на серологичните тестове, които ще бъдат използвани Вид анализ Заболяване Технологично време (в часове) Лабораторен капацитет (брой на изследваните проби за посоченото технологично време 1.

\n

Реакция вирус неутрализация в клетъчни култури Вирус неутрализация в мишки Бяс при домашни животни 72 – 96 2.

\n

Изолация и идентификация на вируса в клетъчни култури Биологични проби при мишки Бяс 3.

\n

Директна имунофлоресценция на мозък и клетъчни култури Бяс 4.

\n

ELISA тестове Антитела на бяс 7.2. Данни за ваксинация на диви животни Период: 2016 Заболяване: Бяс Животински вид: лисици Описание на използваната ваксина, схемата за приложение и т.н.

\n

Област Площ Ваксинационна програма Брой ваксинални дози, приложени за 1 кампания Брой кампании Общ брой дози ваксина, приложени през 2016 г.

\n

България (2015) 50 473 1 009 460 (за една кампания, въздушно разпространение) 12 000 (за 1 кампания, ръчно разпространение) 2 кампании годишно (пролетна и есенна) 2 042 920 (за 2 кампании за ръчно и въздушно разпространение) Период: 2017 Заболяване: Бяс Животински вид: лисици Описание на използваната ваксина, схемата за приложение и т.н.

\n

Област Площ Ваксинационна програма Брой ваксинални дози, приложени за 1 кампания Брой кампании Общ брой дози ваксина, приложени през 2017 г.

\n

България (2015) 50 473 1 009 460 (за една кампания, въздушно разпространение) 12 000 (за 1 кампания, ръчно разпространение) 2 кампании годишно (пролетна и есенна) 2 042 920 (за 2 кампании за ръчно и въздушно разпространение) Период: 2018 Заболяване: Бяс Животински вид: лисици Описание на използваната ваксина, схемата за приложение и т.н.

\n

Област Площ Ваксинационна програма Брой ваксинални дози, приложени за 1 кампания Брой кампании Общ брой дози ваксина, приложени през 2018 г.

\n

България (2015) 50 473 1 009 460 (за една кампания, въздушно разпространение) 12 000 (за 1 кампания, ръчно разпространение) 2 кампании годишно (пролетна и есенна) 2 042 920 (за 2 кампании за ръчно и въздушно разпространение) Ваксинация през 2018 г. ще бъде извършена единствено ако през 2016 и 2017 г. са констатирани случаи на бяс.

\n
8.Детайлен анали на разходите по програмата Забележка на редакцията: виж таблицата в PDF -а на броя Забележка. Ваксинация през 2018 г. ще бъде извършена единствено ако през 2016 и 2017 г. са констатирани случаи на бяс.
\n

Необходимата сума за изпълнението на програмата за една година е 4 583 788,08 лева, а за периода 2016 – 2018 г. – 13 751 364,24 лева.

\n

ПРИЛОЖЕНИЯ Таблица 1. Случаи на бяс на територията на България за периода 1994 – 2013 Забележка на редакцията: виж таблицата в PDF -а на броя Tаблица 2. Сезонно разпространение на беса (1996 – 2007+) Месец I II III IV V VI VII VIII IX X XI XII Случаи на бяс Таблица 3. Брой и видове на заразените с бяс животни (1988 – 2013) Година Общо Домашни селскостопански животни Кучета Котки Лисици Чакали Други видове 1988 - - - 1989 - - 1990 - - - 1991 - - 1992 - - - - 1993 - - 1994 - - - - 1995 - - - 1996 - - 1997 - - 1998 - 1999 - - - 2000 - 2001 2002 - - - 2003 - - 2004 - - 2005 2006 - - 2007 - - 2008 - - 2009 - 2010 - - - 2011 - - - - - 2012 - - - - - 2013 - - - - - - - Общо:

\n

Карта 1. Територии, включени в плана за ваксинация за 2016, 2017 и 2018 г.

\n

Карта 2. Територии, в които е провеждана ваксинация през 2014 г.

\n

Забележка на редакцията: виж картите в PDF -а на броя Приложение № 7 Програма за надзор и контрол на болестта инфекциозна анемия по конете в България през 2016 – 2018 г.

\n
1.Идентификация на програмата Държава членка: Република България Заболяване: Инфекциозна анемия по конете Период на изпълнение: 2016 – 2018 г.
\n

Референции към този документ:

\n
•Закон за ветеринарномедицинската дейност
\n
•Директива 2009/156/ЕО на Съвета от 30 ноември 2009 г. относно ветеринарно-санитарните условия, регулиращи движението и вноса от трети страни на еднокопитни животни
\n
•Регламент (ЕО) № 504/2008 от 6 юни 2008 г.за прилагане на Директива 90/426/ЕИО и Директива 90/427/ЕИО на Съвета относно методите за идентификация на еднокопитни животни
\n
•Наредба №45 от 2006 г. за здравните изисквания при придвижване на еднокопитни животни между Република България и държавите–членки на Европейския съюз, и внасянето от трети страни (ДВ, бр. 43 от 2006 г.)
\n
•Наредба № 23 от 2005г.за реда и начина за обявяване и регистрация на заразните болести по животните Контактно лице (име, телефон, факс, имейл) :
\n
•Д-рСимона Чакърова – ръководител НРЛ „Син език по преживните животни“ и НРЛ „Африканска чума по конете“, НДНИВМИ
\n
•тел.: + ;
\n
•e-mail: simona.tchakarova@hotmail.co.uk 2. Исторически данни за епизоотологията на заболяването в Република България:
\n

За пръв път заболяването е констатирано в България през 1940 г. До 1975 г. случаите на инфекциозна анемия по конете са били диагностицирани чрез клинични, патоморфологични изследвания и потвърждаване чрез биопороба. За периода 1940–1975 г. от заболяването са засегнати девет района в страната: Монтана, Бургас, Пловдив, Ямбол, Силистра, Добрич, Шумен, Разград, Сливен и София.

\n

През 1975 г. е регистрирана ензоотия от инфекциозна анемия в област Добрич, ликвидирането на която отнема няколко години.

\n

През 2014 г. антитела срещу заболяването са установени при една кобила от област Монтана (фигура 1). При последващите изследвания на контактните животни не са установени други серореагенти.

\n

През 2015 г. в страната е регистриран един случай на инфекциозна анемия в област Видин (фигура 1).

\n

Фиг. 1 . Положителни случаи на инфекциозна анемия по конете в България за периода 2014 – 2015 г.

\n

Забележка на редакцията: виж фигурата в PDF -а на броя 3. Описание на програмата:

\n

Програмата включва:

\n
•Лабораторно изследване на кръвни проби от еднокопитни животни за откриване на антитела срещу вируса на инфекциозната анемия
\n
•Клинични обследвания на възприемчиви селскостопански животни;
\n
•Убиване и обезвреждане на инфектирани животни (серореагенти);
\n
•Обезщетяване на собствениците за принудително убити и заклани животни.
\n
4.Мерки съгласно програмата 4.1. Обобщение на мерките съгласно програмата Период на изпълнение на програмата: 01.01.2016 – 31.12.2018 г.
\n

X Контрол Х Лабораторно изследване Х Клане по необходимост на животни с положителен резултат при изследване чрез АГИД Х Убиване на животни с клинични признаци Ваксинация Лечение Х Контрол на животинските продукти и пазарите Х Надзор 4.2. Обозначаване на централния орган, отговорен за надзора и координацията на отделите, отговорни за изпълнение на програмата:

\n
•Българската агенция по безопасност на храните към Министерството на земеделието и храните:
\n
–е централен компетентен орган, който следи за изпълняването на контрола на заразните заболявания и задължителното им обявяване;
\n
–взаимодейства с институции, които участват в програмата на национално ниво;
\n
–осъществява контрол на програми и доклади с други ДЧ;
\n
–организира незабавни мерки за предотвратяване на свободното движение на живи животни от засегнатите зони.
\n
•Дирекция „Здравеопазване и хуманно отношение към животните и контрол на фуражите“ при ЦУ на БАБХ:
\n
–Разработва програма за надзор на заболяването инфекциозна анемия и изпълнява контрола по прилагането на програмата.
\n
–Координира действията на всички органи, участващи в програмата.
\n
–Събира информация и изготвя доклади с резултатите по програмата.
\n
•Директорите и началник-отделите на „Здравеопазване на животните“ в областните дирекции по безопасност на храните:
\n
–Организират стриктно изпълнение на програмата.
\n
–Контролират дейностите на всички институции на регионално ниво и докладват данните в БАБХ.
\n
–О рганизират вземането и изпращането за лабораторно изследване на проби от съмнителни за инфекциозна анемия по конете животни .
\n
•Официалният контрол по здравеопазване на животните на общинско ниво:
\n
–Привежда в изпълнение програмата на местно ниво.
\n
–Извършва клинично наблюдение (според схемата за клинично наблюдение) и проверява чувствителността на домашната популация (в съответствие със схемата за вземане на проби).
\n
–О рганизира вземането на проби от всяко едно съмнително за инфекциозна анемия животно и рутинни проби съгласно контролния план.
\n
–Осигурява проследяемост на пробите – връщане на резултатите от взетите проби обратно до животновъдния обект.
\n
–Контролира резултатите от клиничния надзор в базата данни, вписани от регистрираните ветеринарни лекари.
\n
–Контролира спазването на правилата за регистрация и идентификация на животните, тяхното движение, включително при констатирани несъответствия налага съответните мерки – затваряне на ферми, изземване на възприемчиви на инфекциозна анемия животни съгласно чл. 139 „а“ от Закона за ветеринарномедицинската дейност и Регламент 882/2004/ЕС.
\n
•Национална референтна лаборатория за Африканска чума по конете в гр. София:
\n
–Извършва изследване на проби от еднокопитни животни за серологично изследване и изпраща резултатите до БАБХ.
\n
–Пренасочва пробите за потвърждение към Референтна лаборатория на Съюза и взема участие в ринг тестовете.
\n
–Сътрудничи с Националните референтни лаборатории на други ДЧ по отношение на необходимите изследвания.
\n

4.3. Описание на географските и административните райони, в които ще бъде изпълнена програмата.

\n

Програмата ще бъде изпълнена на територията на осем области на страната: Видин, Монтана, Враца, Плевен, Велико Търново, Русе, Силистра и Добрич (фигура 2).

\n

Фиг. 2. Области, в които ще се извършва надзор на заболяването инфекциозна анемия по конете за периода 2016 – 2018 г.

\n

Забележка на редакцията: виж фигурата в PDF -а на броя Необходимо условие е кръвните проби да се вземат единствено от еднокопитни животни (коне, магарета, мулета и катъри) от лични стопанства („заден двор“). В случай че животните не са регистрирани, се попълва опис, който се прилага към съпроводителното писмо (приложение № 1).

\n

Изборът на населените места, от които ще се вземат пробите, е по преценка на регионалните звена, като с приоритет са населените места в близост до границата с Република Румъния.

\n

Пробите от всяка област се групират в партиди от най-малко 50 бр. и се изпращат до лабораторията.

\n

В таблицата по-долу (таблица 1) е показана схемата за вземане на проби по региони. Броят на пробите е изчислен на база на откриване на 0,5 % разпространение на заболяването с 95 % достоверност, 80 % power ( Cameron and Baldock, 1998).

\n

Таблица 1. Годишно разпределение на пробите за инфекциозна анемия по конете по региони № Област Период на пробовземане Брой проби Велико Търново Януари Видин Февруари Враца Март Добрич Април Монтана Септември Плевен Октомври Русе Ноември Силистра Декември Общо:

\n

2391 При констатиране на заболяването в областите Русе и Силистра е предвидено пробовземане от еднокопитни животни от област Разград (с приоритет на общините Кубрат, Завет и Цар Калоян), което се организира от отдел „ЗХОЖКФ“.

\n

В случай на съмнение за инфекциозна анемия ще бъдат вземани кръвни проби за потвърждаване на заболяването. В допълнение всички контактни животни с лабораторно потвърдени положителни животни следва да бъдат изследвани двукратно през период от три месеца. Вземането на проби в случай на съмнение и изследванията на контактните животни трябва да бъдат съгласувани с дирекция „ЗХОЖКФ“ към БАБХ.

\n

В случай на неблагоприятна епизоотична обстановка в страната или в съседни държави схемата за надзор ще бъде ревизирана в съответствие.

\n

4.4.Мерки, изпълнявани по програмата 4.4.1. Мерки и законови разпоредби по отношение на регистрацията на животновъдните обекти:

\n

Съгласно чл. 3 от Наредба № 61 от 2006 г. за условията и реда за официална идентификация на животните, за които не са предвидени изисквания в регламент на Европейския съюз регистрацията на животновъдните обекти се извършва от органите на БАБХ или от упълномощени от тях регистрирани ветеринарномедицински специалисти. Всички животновъдни обекти, в които се отглеждат еднокопитни животни, са обект на задължителна регистрация в регистър за контрол на движението на животните, които се пазят от собственика и компютърния регистър на ЦУ на БАБХ.

\n

4.4.2. Мерки и законови разпоредби по отношение на идентификацията на животните:

\n

В чл. 51 от Закона за ветеринарномедицинската дейност е посочено, че животните подлежат на идентификация, а животновъдните обекти на регистрация. БАБХ е официалната компетентна служба за идентификацията на животните, която поддържа компютъризирана информационна система за въвеждане на данни за идентифицираните животни и регистрираните животновъдни обекти. Последната по-късно ще се използва за проследяване на част от пробите (при регистрирани еднокопитни) и на процеса на тяхното разработване, както и за въвеждане на активния клиничен надзор на популацията от възприемчиви домашни животни.

\n

4.4.3. Мерки и законови разпоредби по отношение на обявяването на заболяването:

\n

Член 124 от Закона за ветеринарномедицинската дейност и Наредба № 23 от 2005 г. за реда и начина за обявяване и регистрация на заразните болести по животните определя реда и условията за обявяване на заразните болести.

\n

Задължения на собствениците на животновъдни обекти по отношение на информирането за промяна в здравословния статус на животните, за случаите на клане по необходимост и умрели животни. се вменяват с чл. 55 и чл. 132, ал. 1, т. 4, 5 и 6 ЗВД.

\n
5.Общо описание на разходите и ползите:
\n
1.Разходи за взимане и транспортиране на проби до Националната референтна лаборатория за диагностика на Африканска чума по конете в София.
\n
2.Разходи за закупуване на необходимите диагностични китове и диагностикуми.
\n
3.Разходи за клиничните обследвания на възприемчивите селскостопански животни.
\n
4.Разходи за компенсиране на собствениците в случай на епизоотични огнища.
\n
5.Разходи за трудови договори на персонал, изпълняващ програмата.
\n
6.Надзор и ерадикация в случай на епизоотично огнище.
\n

Ползи от програмата:

\n
–Ранно откриване на заболяването във високорисковите региони от Северна България и предотвратяване на разпространението му в останалата част на страната Очакван резултат:
\n
–Откриване на инфектираните животни (серореагенти)
\n
–Изясняване движението на еднокопитни от и към заразеното стопанство
\n
–Идентифициране на източника на инфекция
\n
–Ликвидиране на инфекцията в заразеното стопанство
\n
–Доказване ефикасността на приложените противоепизоотични мерки 6. Данни за извършен надзор и лабораторните тестове 6.1. Данни за надзора и лабораторните тестове (по една таблица за всяка година) Година: 2014 Регион Животински вид Вид тест Описание на теста Брой изследвани проби Брой положителни проби Благоевград ЕК Когинс антитела Варна ЕК Когинс антитела Видин ЕК Когинс антитела Враца ЕК Когинс антитела Добрич ЕК Когинс антитела Кюстендил ЕК Когинс антитела Ловеч ЕК Когинс антитела Монтана ЕК Когинс антитела Пазарджик ЕК Когинс антитела Плевен ЕК Когинс антитела Пловдив ЕК Когинс антитела Русе ЕК Когинс антитела Силистра ЕК Когинс антитела Сливен ЕК Когинс антитела Смолян ЕК Когинс антитела София ЕК Когинс антитела Стара Загора ЕК Когинс антитела Търговище ЕК Когинс антитела Хасково ЕК Когинс антитела Шумен ЕК Когинс антитела Общо 1058 Година: 2013 Регион Животински вид Вид тест Описание на теста Брой изследвани проби Брой положителни проби Пловдив ЕК Когинс антитела Разград ЕК Когинс антитела София ЕК Когинс антитела София област ЕК Когинс антитела Шумен ЕК Когинс антитела Общо Година: 2012 Регион Животински вид Вид тест Описание на теста Брой изследвани проби Брой положителни проби Добрич ЕК Когинс антитела Търговище ЕК Когинс антитела София ЕК Когинс антитела София област ЕК Когинс антитела Хасково ЕК Когинс антитела Шумен ЕК Когинс антитела Общо 1092 Година: 2011 Регион Животински вид Вид тест Описание на теста Брой изследвани проби Брой положителни проби София ЕК Когинс антитела Шумен ЕК Когинс антитела Общо Година: 2010 Регион Животински вид Вид тест Описание на теста Брой изследвани проби Брой положителни проби Смолян ЕК Когинс антитела София ЕК Когинс антитела Общо 6.2. Данни за заболяването (по една таблица за година) Година: 2015 Регион Животински вид Брой заразени стада/ЖО Брой заразени животни Видин КН Общо Година: 2014 Регион Животински вид Брой заразени стада/ЖО Брой заразени животни Монтана КН Общо 7. Цели за периода 2016 – 2018 г.
\n

7.1.Цели, свързани с провеждането на диагностични тестове (по една таблица за година, ако има разлика в целите за различните години) 7.1.1. Цели, свързани с диагностични тестове Регион Вид тест Целеви животни (вид, категория) Вид проба Цел (надзор, определяне на серопревалентност, съмнение, контрол на ваксинация, тестване на ваксина и т.н.) Брой планирани тестове за календарна година Велико Търново Когинс ЕК „заден двор“ Серумни проби надзор Видин Когинс ЕК „заден двор“ Серумни проби надзор Враца Когинс ЕК „заден двор“ Серумни проби надзор Добрич Когинс ЕК „заден двор“ Серумни проби надзор Монтана Когинс ЕК „заден двор“ Серумни проби надзор Плевен Когинс ЕК „заден двор“ Серумни проби надзор Русе Когинс ЕК „заден двор“ Серумни проби надзор Силистра Когинс ЕК „заден двор“ Серумни проби надзор Общо 2391 8. Анализ на разходите в програмата Забележка на редакцията: виж таблицата в PDF -а на броя *Включва 10% над необходимите дози за изследване на изчислените проби (фира, повторно изследване на съмнителни и положителни проби).

\n

Пробите се взимат от официални ветеринарни лекари, като разходи за пробовзимането не са отразени в таблицата по горе.

\n

Цялостна сума за изпълнение на програмата за календарна година в България е 71 891,7 0 лв., а за периода от 3 години (2016 – 2018 г. ) – 215 675,1 0 лв.

\n

Приложение № 1 Опис на нерегистрираните еднокопитни животни, от които са получени кръвни проби Кръвна проба № Вид (кон, магаре, муле, катър) Порода Пол Възраст (години) Собственик (име, фамилия) № на обекта Приложение № 8 Програма за надзор на болестта инфлуенца при домашни и диви птици в България през 2016 – 2018 г.

\n
1.Идентификация на програмата:
\n

Държава членка: Република България Заболяване: Инфлуенца по птиците Период на изпълнение: 2016 – 2018 г.

\n

Законови разпоредби:

\n
•Закон за ветеринарномедицинската дейност „Чл. 123. (1) БАБХ изготвя проекти на национални програми за надзор на някои специфични заразни болести.
\n
(2)Министърът на земеделието и храните утвръждава програмите по ал. 1 по предложение на изпълнителния директор на БАБХ.“
\n
•Наредба № ДВ-103 от 2006 г. за мерките за профилактика, ограничаване и ликвидиране на болестта инфлуенца (грип) по птиците (ДВ, бр. 83 от 2006 г. (хармонизирана с Директива на Съвета 2005/94 ЕЕС).
\n
•Решение 2010/367/ЕС от 25 юни 2010 г. относно прилагането от страна на държавите-членки на програми за надзор на инфлуенцата по птиците при домашни и диви птици.
\n

Лице за контакт:

\n

Д-р Цвятко Александров Началник-отдел „Здравеопазване на животните“ (ЗЖ), дирекция „Здравеопазване и хуманно отношение към животните и контрол на фуражите“ Българска агенция по безопасност на храните бул. Пенчо Славейков 15A 1606 София, България тел. + E-mail: t _ alexandrov@bfsa.bg 2. Описание на програмата за надзор при домашни птици:

\n

Цели, общи изисквания и критерии A. Цели:

\n

Ранно откриване циркулацията на вируса с оглед контрол на болестта в съответствие с Директива 2005/94/ЕС чрез активен надзор на:

\n
–Високопатогенна и нископатогенна (H5 и Н7) инфлуенца при кокошеви птици (пилета, пуйки, токачки, фазани, яребици и пъдпъдъци) и щрауси.
\n
–Нископатогенна инфлуенца H5 и Н7 и високопратогенна инфлуенца при домашни водоплаващи (патици, гъски, зеленоглави патици за възстановяване на запаси от дивеч).
\n

Б. Общи изисквания и критерии:

\n
–Вземането на проби и серологичните тестове в птицевъдни стопанства се извършват с цел да се установи наличието на антитела срещу инфлуенца по птиците, както е определено в Директива 2005/94/ЕО.
\n
–Надзорът на заболяването ще бъде основан на риска и въз основа на схема за вземане на представителна проба.
\n

2.1. Задачи на централния орган, отговарящ за надзора и координацията на лицата, отговорни за изпълнение на програмата Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) е компетентният орган за контрол по изпълнението на програмата.

\n

Отдел „Здравеопазване на животните“ в дирекция „Здравеопазване и хуманно отношение към животните и контрол на фуражите“ в Централното управление на БАБХ има следните отговорности:

\n
1.да разработи проект на надзорна програма за инфлуенца и да я внесе за одобрение в МЗХ;
\n
2.да контролира изпълнението на надзорната програма;
\n

3 да събере и анализира данните за птиците, изследвани за инфлуенца;

\n
4.да обобщи данните за положителните обекти;
\n
5.да води и поддържа регистър в базата данни за всички обекти под контрола на програмата;
\n
6.да изпраща годишен доклад в Европейската комисия, съдържащ данните, посочени в точки от 3 до 5.
\n

На регионално ниво съответната ОДБХ и началници на отдел „Здравеопазване на животните“ към тях имат следните задължения:

\n
1.да контролират и да прилагат изпълнението на Програмата за надзор на регионално ниво;
\n
2.да събират и анализират данните за птиците от региона, изследвани за инфлуенца;
\n
3.да обобщават данните за позитивните животни;
\n
4.да обобщават данните за разходите за надзор на инфлуенца, направени на регионално ниво;
\n
5.да водят регистър в базата данни за всички обекти;
\n
6.да изпращат годишни доклади, съдържащи данните, посочени в точки от 1 до 5 в дирекция ЗХОЖКФ в ЦУ на БАБХ.
\n

Официалният ветеринарен лекар има следните задължения:

\n
1.да контролира и да прилага изпълнението на Програмата за надзор на инфлуенца в съответната община;
\n
2.да контролира вземането на проби и изпращането им за изследване в лаборатории;
\n
3.да събира и анализира данните, взети от ветеринарните участъци, намиращите се в съответната община стопанства, изследвани за инфлуенца;
\n
4.да обобщава данните за положителни животни;
\n
5.да обобщава данните за разходите за надзора на салмонелата, направени за територията на съответната община;
\n
6.да води регистър в базата данни за всички птицевъдни обекти.
\n

Програмата се осъществява с помощта на орнитоложки дружества и Националното ловно-рибарско сдружение „Съюз на ловците и риболовците в България“.

\n

2.1.2. Система за регистрация на птицевъдни стопанства Всички животновъдни обекти се регистрират съгласно чл. 137 от Закона за ветеринарномедицинската дейност. Регистърът на всички животновъдни обекти се въвежда в Националната база данни и се поддържа от ЦУ на БАБХ. Данните за всички регистрирани животновъдни обекти се съхраняват на централно (ЦУ на БАБХ) или регионално (ОДБХ) ниво.

\n

2.1.3. Структура (надзор, основан на риска, и надзор, основан на представителни проби) Структурата на надзора в програмата е базирана на два подхода – надзор, основан на риск анализ, и надзор, основан на взимането на представителни проби.

", "next": 239832}