{"html": "
(2)Управляващите системи за безопасност се проектират така, че:
\n
1.единичен отказ да не води до загуба на управляващата функция;
\n
2.извеждането от състояние на готовност на който и да е компонент или канал да не води до загуба на необходимата минимална резервираност;
\n
3.да са в състояние да преодолеят възможните опасни въздействия на управляващите системи за нормална експлоатация;
\n
4.да предотвратяват операторски действия, които могат да компрометират ефективността на системите за безопасност в експлоатационни състояния и аварийни условия, но не противодействат на правилните операторски действия в аварийни условия;
\n
5.в случай на отказ на управляваща система за безопасност да достигнат безопасно състояние на ЯЦ чрез използване на принципа на безопасния отказ;
\n
6.да задействат системите за безопасност без намесата на оперативния персонал за определен период от началото на очаквани експлоатационни събития или аварийни условия;
\n
7.да предоставят на оперативния персонал информация за мониторинг на ефекта от автоматичните действия;
\n
8.да осигуряват непрекъсната автоматична диагностика на работоспособността на системите и диагностика на технологичните компоненти, чиито откази са изходни събития за аварии.
\n

Чл. 110

\n
(1)Системите за контрол и управление на КСК, важни за безопасността, се проектират с висока функционална надеждност и възможности за периодична проверка, съвместими с функциите на безопасност, които изпълняват
\n
(2)За предотвратяване на загуба на функции на безопасност в проекта се прилагат в практически възможната степен принципите за функционално или компонентно разнообразие, независимост и резервиране.
\n
(3)Периодичните проверки трябва да определят функционалността на сензорите, входните сигнали, логическите схеми, техническите средства за управление и техническите и компютърните средства за регистрация.
\n
(4)За извеждане на система за безопасност от състояние на готовност за провеждане на периодична проверка при работа на мощност в проекта се предвижда възможност за ясно идентифициране на всяко изолиране на системата, необходимо по време на проверката или техническото обслужване.
\n

Чл. 111

\n
(1)При проектиране на компютризирани системи за контрол и управление на КСК, важни за безопасността, се определят и използват стандарти и практики, които осигуряват високо качество при разработване и изпитване на хардуера и софтуера през жизнения цикъл на системите, особено при разработване на софтуера
\n
(2)Целият процес на разработване, включително контролът, изпитването и въвеждането на проектни изменения, се документира систематично по начин, който позволява проследяване и проверка.
\n
(3)Оценката на надеждността на системите се извършва от експерти, независими от доставчика и проектанта. Когато изпълняваните функции на безопасност са важни за достигане и поддържане на безопасното състояние на ЯЦ и необходимата висока надеждност на хардуера и софтуера не може да се демонстрира с висока степен на достоверност, се осигуряват други средства за изпълнение на функциите на безопасност.
\n
(4)Отказите по обща причина, произтичащи от софтуера, се отчитат при оценка на изпълнението на функциите на безопасност.
\n
(5)Системите трябва да са защитени срещу неочаквано прекъсване или преднамерена намеса в тяхната работа.
\n

Чл. 112

\n
(1)Взаимодействието между управляващи системи за безопасност и управляващи системи за нормална експлоатация трябва да е предотвратено посредством изолиране, избягване на общи връзки или функционална независимост
\n
(2)Когато се използват общи сигнали, се осигурява адекватно електрическо разделяне и сигналите се класифицират като част от управляващата система за безопасност.
\n
(3)Системите за контрол и управление на техническите средства, предназначени за защита срещу множествени откази и за защита на херметичната конструкция при аварии със стопяване на ядрено гориво, трябва да са изолирани и в практически възможната степен независими от останалите системи за контрол и управление. Активните компоненти на системите трябва да са резервирани.
\n

Чл. 113

\n
(1)От БПУ трябва да има възможност ЯЦ да се експлоатира безопасно във всички експлоатационни състояния както автоматично, така и ръчно и да могат да се предприемат мерки за поддържане на ЯЦ в безопасно състояние или да се възстанови безопасното състояние след очаквани експлоатационни събития и аварийни условия
\n
(2)Разположението на средствата за контрол и управление и начинът на представяне на информацията трябва да са такива, че оперативният персонал на БПУ да е в състояние еднозначно и бързо да определи състоянието и поведението на енергийния блок, спазването на пределите и условията за експлоатация, идентифицирането и диагностиката на автоматичното сработване и функционирането на системите за безопасност и функционирането на системите за управление на аварии.
\n
(3)В проекта се определят вътрешните и външните за БПУ събития, които може да представляват директна заплаха за неговата непрекъсната експлоатация, и разумните практически мерки за ограничаване на ефектите от тези събития.
\n
(4)Оперативният персонал на БПУ трябва да е защитен с помощта на бариери срещу високи нива на радиация в резултат на аварийни условия, изхвърляне на радиоактивни вещества, пожар, взривоопасни или токсични вещества.
\n

Чл. 114(1) От резервния пулт за управление (РПУ) трябва да се осъществяват следните функции

\n
1.управление на системите за безопасност;
\n
2.привеждане и поддържане на реактора в подкритично състояние;
\n
3.отвеждане на топлината от контура на топлоносителя на реактора и от басейна за съхранение на отработено гориво;
\n
4.контрол на състоянието на реакторната инсталация и на басейна за съхранение на отработено гориво.
\n
(2)Блочният пулт за управление и РПУ трябва да са физически разделени, електрически изолирани и функционално независими. С технически средства трябва да се изключи възможността за едновременно задействане от БПУ и РПУ по всеки управляващ компонент, както и мерки за изключване на възможността за отказ на веригите за управление и контрол на БПУ и РПУ по обща причина при постулирани изходни събития.
\n
(3)Резервният пулт за управление се проектира така, че персоналът в него да е защитен при условията, предизвикани от вътрешни и външни събития, и при аварийни условия.
\n

Раздел V

\n

Система на контура на топлоносителя на реактора

\n

Чл. 115

\n
(1)Системата на контура на топлоносителя на реактора и свързаните с нея системи за безопасност се проектират с достатъчен запас, така че да не се допуска превишаване на проектните предели за контура на топлоносителя на реактора при всички експлоатационни състояния
\n
(2)В проекта се предвиждат устройства за намаляване на налягането в контура на топлоносителя на реактора и предотвратяване на неприемливи изхвърляния на радиоактивни вещества в околната среда при всички експлоатационни състояния и аварии без стопяване на ядрено гориво.
\n
(3)Проектът на тръбопроводите на системите, присъединени към контура на топлоносителя на реактора, предвижда изолиращи устройства за ограничаване изтичането на радиоактивен топлоносител и предотвратяване на загуба на топлоносител през системи, с които си взаимодействат.
\n

Чл. 116

\n
(1)Компонентите, тръбопроводите и укрепващите конструкции на контура на топлоносителя на реактора трябва да издържат всички статични и динамични натоварвания и температурни въздействия, възникващи в който и да е техен компонент при всички експлоатационни състояния и аварии без стопяване на ядрено гориво
\n
(2)Материалите, които се използват за производство на компонентите на контура на топлоносителя на реактора, се избират така, че да се намали тяхната активация и вероятността за развитие на пукнатини и неутронно окрехкостяване с отчитане на предполагаемото влошаване на техните характеристики в края на проектния експлоатационен срок под въздействието на ерозия, пълзене, умора и химични въздействия.
\n
(3)Проектът предвижда поне три независими, основани на различен принцип на действие системи за ранно откриване на изтичания от системата на контура на топлоносителя.
\n

Чл. 117

\n

Корпусът на реактора и тръбопроводите под налягане се проектират и изработват с осигуряване на най-високо качество по отношение на избора на материали, норми за проектиране, пригодност за инспектиране и производство

\n

Чл. 118

\n

Вътрешните компоненти на системата на контура на топлоносителя на реактора се проектират така, че да се сведе до минимум вероятността за отказ и свързаните с него последващи откази и повреди на други компоненти при всички експлоатационни състояния и аварии без стопяване на ядрено гориво

\n

Чл. 119

\n
(1)Компонентите на контура на топлоносителя на реактора се проектират, произвеждат и разполагат така, че през срока на експлоатация на ЯЦ да има възможност да се инспектират и изпитват през определени интервали
\n
(2)С изпълнението на програма за наблюдение на контура на топлоносителя на реактора се осигурява контрол на влиянието на облъчването, образуването на пукнатини при корозия под напрежение, окрехкостяването и стареенето на конструкционните материали, особено в местата с високо ниво на облъчване и други фактори.
\n

Чл. 120

\n

В проекта се предвиждат средства за контрол и регулиране на количеството, температурата и налягането на топлоносителя, които имат достатъчен капацитет, за да се осигури спазване на проектните предели при всички експлоатационни състояния, с отчитане на обемните изменения и неплътностите

\n

Чл. 121

\n
(1)В проекта се предвиждат системи за очистване на топлоносителя на реактора от радиоактивни вещества, включително активирани продукти на корозия и продукти на делене
\n
(2)Капацитетът на системите по ал. 1 трябва да се основава на проектните предели за неплътност на горивото и консервативен запас за осигуряване на практически достижимото ниско ниво на активност на топлоносителя.
\n

Раздел VI

\n

Системи за охлаждане на активната зона и отвеждане на топлината към краен поглътител

\n

Чл. 122

\n

За изпълнение на основната функция на безопасност „отвеждане на топлината от активната зона към краен поглътител“ след планово спиране на реактора, при и след очаквани експлоатационни събития и при аварийни условия в проекта на ЯЦ се предвиждат 1. системи за отвеждане на остатъчното топлоотделяне от активната зона;

\n
2.системи за аварийно отвеждане на топлината от активната зона;
\n
3.системи за отвеждане на топлината към краен поглътител.
\n

Чл. 123

\n

Системите за отвеждане на остатъчното топлоотделяне от активната зона в спряно състояние на реакторната инсталация се проектират с достатъчен капацитет за осигуряване спазването на проектните предели за ядреното гориво, за системата на контура на топлоносителя и за конструкциите, важни за безопасността

\n

Чл. 124

\n
(1)Системите за аварийно отвеждане на топлината от активната зона трябва да осигуряват възстановяване и поддържане на охлаждането на ядреното гориво в аварийни условия, включително при нарушена цялост на системата на контура на топлоносителя. За надеждно изпълнение на функцията на безопасност в проекта на системите се отчита загуба на външно електрозахранване и единичен отказ и се осигурява достатъчно резервиране, разнообразие и независимост
\n
(2)Ефективността на системите за аварийно отвеждане на топлината от активната зона, заедно с предвидените технически средства за откриване на изтичания от контура на топлоносителя на реактора, свойствата на вътрешна самозащита на реакторната инсталация и възможностите за изолиране, трябва да е достатъчна за изпълнение на следните изисквания:
\n
1.да не се нарушават критериите за плътност на обвивките на топлоотделящите елементи и за цялост на ядреното гориво;
\n
2.възможните химически реакции на взаимодействие на веществата в активната зона да се поддържат в установени приемливи граници;
\n
3.възможното изменение на вътрешната геометрия на активната зона да позволява движение на органите за регулиране и преминаване на достатъчно количество топлоносител за охлаждането й;
\n
4.да са осигурени условията за необходимата продължителност на охлаждане на активната зона, включително наличие на достатъчно запас на топлоносител.
\n
(3)Задействането и работата на системите за аварийно отвеждане на топлината от активната зона не трябва да води до повреда или нарушаване на функциите на други системи. За целта се предвиждат мерки, предотвратяващи:
\n
1.възможността за достигане на критично състояние на реактора;
\n
2.нарушаването на критериите за защита на границите на контура на топлоносителя на реактора, установени в проектните предели.
\n
(4)В проекта се предвиждат възможности за дългосрочно отвеждане на топлината при аварии със стопяване на активната зона.
\n
(5)Проектът на системите за аварийно отвеждане на топлина от активната зона трябва да позволява провеждане на периодични инспекции на компонентите и периодични изпитвания на системите за потвърждаване на:
\n
1.целостта на конструкцията и плътността на компонентите на системата;
\n
2.работоспособността и работните характеристики на активните компоненти на системите;
\n
3.работоспособността на системата като цяло при определени експлоатационни състояния.
\n

Чл. 125

\n
(1)Системите и средствата за отвеждане на топлината от активната зона и КСК, важни за безопасността, към краен поглътител трябва да изпълняват функцията си при всички експлоатационни състояния и аварийни условия с много висока степен на надеждност. Надеждността на изпълнение на функцията се осигурява чрез едновременно прилагане на принципите на резервиране, разнообразие, физическо разделяне, функционално изолиране при допускане за загуба на основния краен поглътител на топлина или връзката с него
\n
(2)Основните и алтернативните системи и средства за отвеждане на топлината трябва да са способни да изпълняват функцията си напълно независимо при аварийни условия.
\n
(3)При избора на основен и алтернативен краен поглътител на топлина и при проектиране на системите за отвеждане на топлината се отчитат характерните за площадката природни явления и техногенни събития с цел да се осигури изпълнението на функцията в условията на екстремни външни събития.
\n

Раздел VІІ Конструкции и системи, изпълняващи локализираща функция на безопасност

\n

Чл. 126

\n
(1)В проекта на реакторната инсталация се предвиждат херметична строителна конструкция и набор от системи и средства, с които се осигурява изпълнението на основната функция на безопасност „задържане разпространението на радиоактивните вещества в околната среда“ в съответствие с установените граници при всички експлоатационни състояния и аварийни условия. Освен това херметичната конструкция трябва да предпазва реакторната инсталация от екстремни външни събития
\n
(2)За осъществяване на локализиращата функция в проекта се предвиждат:
\n
1.херметична конструкция;
\n
2.системи и средства за контрол на параметрите на средата в херметичния обем;
\n
3.системи и средства за изолиране на херметичната конструкция;
\n
4.системи и средства за намаляване концентрацията на радиоактивни продукти на делене, водород и други вещества, които биха могли да се отделят в атмосферата на херметичния обем при аварийни условия, включително аварии със стопяване на ядрено гориво.
\n

Чл. 127

\n
(1)Херметичната конструкция и нейните компоненти, включително херметични врати за достъп, херметични проходки и изолиращи органи, се проектират с достатъчен запас да издържат статични и динамични натоварвания от вътрешно свръхналягане и подналягане, температура, ефекти от летящи предмети, реактивни сили и други потенциални източници на енергия, които се очаква да възникнат в аварийни условия, включително при аварии със стопяване на гориво. Максималната якост на херметичната конструкция и на нейните компоненти се определя с отчитане на 1. въздействия от екстремни външни събития, включително катастрофа със съвременен пътнически самолет;
\n
2.комбинация от въздействията, предизвикани от разкъсване на тръбопровод от контура на топлоносителя на реактора с максимален диаметър и на максимално проектно земетресение.
\n
(2)В проекта се предвиждат средства за наблюдение на състоянието на херметичната конструкция при всички експлоатационни състояния и аварийни условия.
\n

Чл. 128

\n
(1)Херметичната конструкция и нейните компоненти се проектират и изграждат по начин, позволяващ изпитването им на якост преди въвеждането в експлоатация и периодичното изпитване на плътност през срока на експлоатация на ЯЦ. В проекта се определят изискванията към изпитванията, методиките и средствата за тяхното провеждане. Компонентите, разположени в помещенията на херметичната конструкция, трябва да запазват работоспособността си след провеждане на изпитванията
\n
(2)В проекта се предвиждат възможности за контрол на изтичанията през неплътностите на херметичната конструкция при аварии със стопяване на ядрено гориво.
\n

Чл. 129

\n
(1)Броят на херметичните проходки през херметичната конструкция трябва да е възможно най-малък. Проектът на херметичните проходки отговаря на същите изисквания, които се прилагат по отношение на херметичната конструкция, като се вземат предвид възможните механични, топлинни и химични въздействия
\n
(2)При проектиране на еластичните компоненти на херметичните проходки се осигурява възможност за индивидуален контрол на изтичанията независимо от интегралното изпитване на херметичната конструкция.
\n

Чл. 130

\n
(1)За надеждно изолиране на херметичната конструкция при аварии, на всички линии, пресичащи херметичната конструкция и представляващи част от границите на контура на топлоносителя на реактора или непосредствено свързани с пространството на херметичния обем, се предвиждат поне два изолиращи органа с независимо автоматично управление, разположени последователно, максимално близко отвън и отвътре на херметичната конструкция
\n
(2)Всеки тръбопровод, пресичащ херметичната конструкция, който не е съединен непосредствено с контура на топлоносителя на реактора или с пространството на херметичния обем, трябва да е изолиран надеждно поне с един изолиращ орган, разположен максимално близко отвън на херметичната конструкция.
\n
(3)Изолиращите органи трябва да запазват работоспособността си при всички аварийни условия.
\n

Чл. 131

\n
(1)За достъп на персонала в помещенията на херметичната конструкция се предвиждат шлюзове с блокировки на вратите, които да осигуряват поне една врата в затворено положение във всички експлоатационни състояния и при аварийни условия. Същите изисквания трябва да се прилагат и при транспортиране на компоненти през херметичната конструкция
\n
(2)В проекта се отчитат възможностите за поддържане на функциите на херметичните шлюзове при всички аварийни условия.
\n

Чл. 132

\n

При проектиране на херметичния обем се предвиждат мерки и технически средства за осигуряване на достатъчно малка разлика в налягането в отделните помещения, която да не застрашава целостта на херметичната конструкция или на други системи, изпълняващи локализиращи функции, с отчитане на налягането и възможните ефекти при всички аварийни условия

\n

Чл. 133

\n
(1)Проектът предвижда наличието на системи за управление на налягането и температурата в херметичния обем при всяко аварийно изтичане на високоенергийни флуиди, които имат необходимата ефективност и надеждност (включително степен на резервираност, независимост и разнообразие) за изпълнение на функциите им през продължителен период след авария със стопяване на ядрено гориво, при отчитане на въздействието на некондензиращите газове
\n
(2)В случаите, когато за управление на налягането е предвидена система за филтърна вентилация, стойностите на параметрите за задействане на системата и якостта на херметичната конструкция се оразмеряват така, че да не се налага работата на системата в началната фаза на аварията, като се отчита и налягането на акумулираните некондензиращи газове в херметичния обем.
\n
(3)В случаите, когато в проекта е предвидена система за филтърна вентилация, тя не трябва да е основното средство за отвеждане на топлината от херметичния обем, генерирана в резултат на авария със стопяване на ядреното гориво.
\n

Чл. 134

\n
(1)В проекта на ЯЦ се предвиждат системи за контрол и очистване на въздуха и системи за контрол на концентрацията и управление на радиоактивни продукти на делене, кислород, водород и други вещества, които биха могли да се отделят в херметичния обем при аварийни условия
\n
(2)Системите и средствата за управление на концентрацията на водород при авария със стопяване на ядрено гориво трябва да имат достатъчен капацитет за предотвратяване разрушаването на херметичната конструкция вследствие на експлозия на възпламеними газове. Натоварванията от мигновено изгаряне и детонация на запалими газове, които могат да застрашат целостта и плътността на херметичната конструкция, трябва да са практически изключени.
\n
(3)Системите за очистване на въздуха в херметичния обем се проектират с необходимата надеждност и резервираност на компонентите, които да осигуряват изискваната ефективност на системата при независим от изходното състояние единичен отказ.
\n

Чл. 135

\n

Изборът на покрития и топлоизолации и начините на монтаж върху конструкциите, системите и компонентите, разположени в херметичния обем, трябва да осигурява изпълнение на техните функции на безопасност и да оказва минимално влияние върху изпълнението на другите функции на безопасност в случай на нарушаване на тяхната цялост

\n

Раздел VIII

\n

Осигуряващи системи за безопасност

\n

Чл. 136

\n

В проекта на ЯЦ се предвиждат осигуряващи системи за безопасност, изпълняващи функции по снабдяване на системите за безопасност с работен флуид и енергия и поддържане на условия за тяхното функциониране за обоснован период при всички експлоатационни състояния и аварийни условия

\n

Чл. 137

\n
(1)Осигуряващите системи за безопасност се проектират с необходимата надеждност и резервираност на компонентите, които гарантират изискваната ефективност при независим от изходното състояние единичен отказ
\n
(2)Степента на надеждност на изпълнение на функциите на осигуряващите системи трябва да е достатъчна за удовлетворяване на изискваните показатели за надеждност на съответните системи за безопасност.
\n
(3)При проектиране на системите се осигурява възможност за проверка на работоспособността им и за сигнализация при неизправност.
\n
(4)Изпълнението на осигуряващите функции има приоритет пред действията на собствените защити на осигуряващите системи, ако това не води до по-тежки последствия за безопасността. В проекта трябва се определят неизключваемите собствени защити на компонентите на осигуряващите системи за безопасност.
\n

Чл. 138

\n
(1)В проекта се предвиждат системи за аварийно електроснабдяване на КСК, важни за безопасността, в случай на загуба на външно електрозахранване, които са способни да изпълняват функциите си при всички експлоатационни състояния и аварийни условия с допускане за единичен отказ и отказ по обща причина
\n
(2)Проектните решения срещу откази по обща причина, включително в резултат на външни събития, включват алтернативен (диверсифициран) източник на аварийно променливо токово електрозахранване (стационарен или подвижен), квалифициран за работа в условията на екстремни външни събития от естествен произход.
\n
(3)За осигуряване на необходимата надеждност на аварийното електроснабдяване за продължителен период (не по-малко от 72 часа) след аварийни условия се предвижда:
\n
1.достатъчен капацитет на източниците на постояннотоково електрозахранване или възможност за тяхното презареждане;
\n
2.достатъчен запас от горива и консумативи за аварийните и алтернативните източници на променливо токово електрозахранване.
\n

Чл. 139

\n
(1)В проекта се предвиждат системи за пожароизвестяване и пожарогасене, които да предотвратяват откази по обща причина в системите за безопасност вследствие на пожар и да изпълняват определените функции в автоматичен режим на работа. Системите за пожарогасене трябва да имат възможност за ръчно задействане
\n
(2)Мерките за пожарна безопасност трябва да осигуряват защита в дълбочина чрез предотвратяване на възникването на пожар, бързо откриване и гасене на всеки възникнал пожар, осигуряване на устойчивостта на конструкцията при пожар, ограничаване разпространението на огъня и дима и на последствията от пожар, създаване на условия за евакуация на обитателите и за безопасност на спасителните екипи. За постигането на тези цели:
\n
1.строителните конструкции се проектират консервативно като огнеустойчиви, с отчитане на вътрешни и външни пожари;
\n
2.вътрешните конструкции и компоненти са с клас по реакция на огън А1 или А2;
\n
3.горимото натоварване се поддържа на възможния практически минимум;
\n
4.енергийният блок се разделя на пожарозащитни сектори чрез пожарозащитни прегради с необходимата огнеустойчивост за неразпространение на дима и топлината при отчитаните в проекта пожари;
\n
5.характеристиките на системите за пожароизвестяване и пожарогасене (надеждност, независимост, капацитет и квалификация) се избират с отчитане на резултатите от анализа на опасността от пожар по чл. 77;
\n
6.се осигуряват необходимите защитени зони, безопасни зони, евакуационни пътища и евакуационни изходи;
\n
7.се осигуряват условия за спешно пожарогасене: външно и вътрешно водоснабдяване за пожарогасене, пътища за противопожарни цели и достъп на спасителните екипи.
\n

Раздел IX

\n

Други КСК, важни за безопасността

\n

Чл. 140

\n
(1)С проекта на системата от парогенератори и паропроводи, на системата за подхранваща вода на парогенераторите и на системата на турбините и генераторите се гарантира, че не се достигат проектните предели на системата на контура на топлоносителя на реактора при всички експлоатационни състояния и аварийни условия
\n
(2)Проектът на системата от парогенератори и паропроводи предвижда подходящо оразмерени и квалифицирани изолиращи (отсичащи) клапани с потвърдена работоспособност за определен спектър от условия при експлоатационни състояния и аварийни условия.
\n
(3)Системата от парогенератори и паропроводи и системата за подхранваща вода на парогенераторите се проектират с достатъчен капацитет и с възможност за предотвратяване развитието на очакваните експлоатационни събития в аварийни условия.
\n
(4)Проектът на системата на турбините и генераторите осигурява защита срещу претоварване и вибрации, както и мерки срещу възможни въздействия на летящи предмети, причинени от разрушаване на компоненти, върху КСК, важни за безопасността.
\n

Чл. 141Транспортно-технологичното оборудване, което обслужва КСК, важни за безопасността, или премества тежки товари в близост до тях, се проектира така, че

\n
1.да предотвратява преместването на товари, надвишаващи проектната товароносимост;
\n
2.да предотвратява с консервативни проектни решения всяко непреднамерено падане на товари, които могат да въздействат на КСК, важни за безопасността;
\n
3.да се използва само в определени експлоатационни състояния чрез защитни блокировки;
\n
4.да е сеизмично квалифицирано.
\n

Чл. 142

\n

Проектните основи на всяка система с въздух под налягане, която обслужва КСК, важни за безопасността, трябва да определят качеството, разхода и чистотата на подавания въздух

\n

Чл. 143При всички експлоатационни състояния и аварийни условия трябва да е осигурена адекватна защита срещу мълнии на всички сгради и работни зони на площадката на ЯЦ

\n

Раздел X

\n

Система за подгряване на мрежовия топлоносител

\n

Чл. 144

\n
(1)Когато ЯЦ се използва и за топлоснабдяване на населено място, в проекта се предвиждат мерки за практическо изключване на транспортирането на радионуклиди от технологичните системи на ЯЦ към мрежовия топлоносител при всички експлоатационни състояния и аварийни условия
\n
(2)Мерките за предотвратяване на радиоактивно замърсяване на мрежовия топлоносител се определят с отчитане на следните изисквания:
\n
1.топлината от ЯЦ се отвежда чрез херметични топлообменници към междинна грееща среда;
\n
2.подгряването на мрежовия топлоносител от междинната грееща среда се извършва чрез топлообменници;
\n
3.налягането на междинната грееща среда е по-ниско от налягането на мрежовия топлоносител.
\n

Чл. 145

\n
(1)В случай на аварийно попадане на радиоактивни вещества в междинната грееща среда се предвиждат средства за изолиране на мрежовия топлоносител от топлообменника с междинната грееща среда
\n
(2)Топлообменниците за подгряване на мрежовия топлоносител се разполагат на площадката на ЯЦ.
\n

Раздел XI

\n

Управление на радиоактивни отпадъци

\n

Чл. 146

\n
(1)Системите за управление на радиоактивни отпадъци (РАО) се проектират въз основа на анализ и оценка на състава и количествата на твърдите и течните РАО и на газообразните радиоактивни вещества, генерирани при всички експлоатационни състояния и аварийни условия
\n
(2)Системите за управление на освобождаваните в околната среда течни и газообразни радиоактивни вещества се проектират така, че техните количества и концентрации да са на разумно достижимо ниско ниво при всички експлоатационни състояния и да не водят до нарушаване на установените граници за професионално облъчване и границите на дозите за населението.
\n

Чл. 147

\n
(1)В проекта на ЯЦ се предвиждат системи за предварително преработване и временно съхранение на течните РАО във форма, подходяща за тяхното транспортиране и по-нататъшно преработване
\n
(2)В проекта на ЯЦ се предвиждат хранилища за временно съхраняване на твърди РАО, оборудвани с автоматизирани устройства за манипулиране.
\n
(3)Помещенията, в които се съхраняват РАО, трябва да са хидроизолирани и оборудвани със системи за вентилация, за дезактивация, за пожароизвестяване и за пожарогасене.
\n
(4)В проекта се определя начинът за управление на големи количества течни РАО, генерирани в аварийни условия.
\n

Чл. 148

\n
(1)Проектът на ЯЦ осигурява ограничаване на обема и на активността на генерираните течни РАО до разумно достижимото ниско ниво чрез ефективни системи за очистване и многократно използване на радиоактивните флуиди, предотвратяване на изтичанията от системите, съдържащи радио­активни флуиди, и намаляване на честотата на събитията, изискващи съществени мерки за дезактивация
\n
(2)Системите за управление на РАО в ЯЦ се проектират с отчитане на изискванията на следващите етапи на безопасното управление на РАО.
\n

Раздел XII

\n

Манипулиране и съхраняване на ядрено гориво

\n

Чл. 149В проекта на ЯЦ се предвиждат КСК за манипулиране и съхраняване на свежо ядрено гориво, които

\n
1.предотвратяват с достатъчен запас възможността за достигане на критичност при най-неблагоприятните условия чрез осигуряване на съответни физически средства или процеси, като геометрична конфигурация, характеристики на компонентите и средата;
\n
2.осигуряват възможност за входящ контрол на горивото, техническо обслужване и извършване на периодични инспекции и изпитване на компонентите, важни за безопасността;
\n
3.осигуряват контрол на условията на съхраняване;
\n
4.намаляват до минимум възможността за повреждане или неоторизиран достъп до ядреното гориво;
\n
5.предотвратяват падането на горивни касети при превоз;
\n
6.предотвратяват падането на тежки предмети върху горивните касети.
\n

Чл. 150

\n
(1)Проектът на КСК за съхранение и манипулиране на отработено ядрено гориво (ОЯГ) трябва да има за цел практическото изключване на аварии с големи или ранни изхвърляния на радиоактивни вещества, включително на аварии със стопяване на ядрено гориво
\n
(2)Освен изискванията, приложими за съхранение на свежо ядрено гориво, в проекта на КСК за съхранение и манипулиране на ОЯГ се отчитат следните допълнителни мерки и средства:
\n
1.наличие на достатъчно надеждни и при необходимост на диверсифицирани системи и средства за отвеждане на остатъчното топлоотделяне при всички експлоатационни състояния и аварийни условия;
\n
2.мерки за предотвратяване на недопустими въздействия върху горивните касети при манипулиране;
\n
3.средства за съхранение на нехерметични или повредени горивни касети или топлоотделящи елементи;
\n
4.системи за местна вентилация и други мерки за осигуряване на радиационната защита;
\n
5.средства за идентификация на касетите.
\n
(3)При съхраняване на ОЯГ под вода се предвиждат и:
\n
1.средства за контрол и управление на параметрите на средата в басейна (включително ниво на водата, химически състав и активност), както и средства за откриване на изтичане;
\n
2.средства и мерки за запазване целостта на строителната конструкция на басейна, включително екстремни външни събития;
\n
3.мерки за предотвратяване на изпразването на басейна вследствие на сифонен ефект и в случай на скъсване на тръбопровод;
\n
4.средства за контрол на концентрацията на разтворимия поглътител на неутрони.
\n
(4)В проекта и оценката на безопасността се обосновава капацитетът на конструкциите за съхраняване на ОЯГ с отчитане на възможността за пълно изваждане на горивото от активната зона на реактора по всяко време.
\n

Раздел XIII

\n

Радиационна защита

\n

Чл. 151

\n
(1)За осигуряване на радиационната защита в проекта на ЯЦ трябва да се определят всички реални и потенциални източници на йонизиращи лъчения и се предвиждат мерки за осигуряване на необходимия технически и административен контрол при тяхното използване
\n
(2)Изискванията по отношение на класификацията на зоните и помещенията, радиационния мониторинг, средствата за индивидуална защита и санитарно-пропусковия режим се определят с отделна наредба по чл. 26, ал. 2 ЗБИЯЕ.
\n

Чл. 152

\n

За постигане на разумно достижимо ниско ниво на облъчване на персонала и населението при експлоатация на ЯЦ проектът на контура на топлоносителя на реактора трябва да предвижда 1. използване на конструктивни материали, съдържащи минимално количество химични елементи с голямо сечение на активация и образуващи дългоживеещи радиоактивни продукти на корозия;

\n
2.очистване на топлоносителя от радио­активните продукти на делене и корозия;
\n
3.контрол на воднохимичния режим;
\n
4.минимална дължина на тръбопроводите с минимално количество изолиращи органи и присъединителни връзки;
\n
5.проверка на херметичността на работещите компоненти;
\n
6.провеждане на дезактивация на външните и вътрешните повърхности на КСК;
\n
7.предотвратяване на неконтролирани радиоактивни изтичания в помещенията на ЯЦ.
\n

Чл. 153

\n
(1)Биологичната защита се проектира консервативно и с отчитане на натрупването на радионуклиди в периода на експлоатация на ЯЦ и на възможната загуба на ефективност вследствие въздействието на неутронното лъчение и гама-лъчението
\n
(2)Сградите, помещенията и компонентите, които могат да бъдат замърсени с радиоактивни вещества, се проектират така, че да се дезактивират лесно с химични или механични средства.
\n
(3)Достъпът на персонал до помещения с високо радиоактивно замърсяване се контролира посредством заключващи устройства с блокировки и сигнализация за задействане и за неработоспособност.
\n

Чл. 154

\n
(1)Биологичната защита се проектира консервативно и с отчитане на натрупването на радионуклиди в периода на експлоатация на ЯЦ, на възможната загуба на ефективност вследствие на ефектите от въздействието на неутронното лъчение и гама-лъчението, другите материали, дезактивационните разтвори и на очакваните температурни ефекти
\n
(2)Изборът на материали за биологичната защита се основава на характеристиките на йонизиращите лъчения, защитните, механичните и други качества на материалите и пространствените ограничения.
\n

Чл. 155(1) При проектиране на ЯЦ се предвиждат вентилационни системи за

\n
1.предотвратяване на разпространението на газообразните радиоактивни вещества в помещенията на ЯЦ;
\n
2.намаляване и поддържане на концентрациите на аерозоли в помещенията под установените граници и на разумно достижимо ниско ниво при всички експлоатационни състояния и проектни аварии;
\n
3.вентилиране на помещенията, съдържащи инертни или вредни газове.
\n
(2)При проектиране на вентилационните системи се отчитат следните фактори:
\n
1.механизмите на механично и термично смесване;
\n
2.ограничената ефективност на очистване на аерозолите;
\n
3.изтегляне на въздуха от потенциално замърсените зони в близост до източника на замърсяване;
\n
4.осигуряване на отдалеченост между местата за изхвърляне и вземане на въздуха;
\n
5.осигуряване на по-високо налягане в зоните с по-ниско замърсяване от това в зоните с по-високо замърсяване;
\n
6.предотвратяване на разпространението на димни газове и продукти на горене, отделяни при пожар към съседни помещения.
\n

Чл. 156(1) В проекта се предвиждат вентилационни и очистващи системи за освобождаване на газообразните радиоактивни вещества в околната среда

\n
(2)Филтриращите компоненти на очистващите системи трябва да са достатъчно надеждни, за да изпълняват функциите си с необходимия коефициент на очистване при всички режими на експлоатация. В проекта се предвиждат средства за изпитване на ефективността им.
\n

Чл. 157

\n
(1)В проекта се предвиждат автоматизирана система за радиационен контрол в помещенията и на площадката на ЯЦ и система за контрол на радиационната обстановка в зоната за превантивни защитни мерки и наблюдаваната зона, които осигуряват получаване и обработване на информацията за радиационната обстановка, за ефективността на защитните бариери, за активността на радионуклидите, както и информация, необходима за прогнозиране на измененията в радиационната обстановка при всички експлоатационни състояния и аварийни условия
\n
(2)Техническите средства на автоматизираната система за радиационен контрол осигуряват изпълнението на:
\n
1.радиационен технологичен контрол;
\n
2.радиационен дозиметричен контрол;
\n
3.радиационен контрол на помещенията и площадката на ЯЦ;
\n
4.радиационен контрол за ограничаване на разпространението на радиоактивно замърсяване.
\n
(3)Лабораторните методи и техническите средства на системата за контрол на радиационната обстановка осигуряват измерване на съдържанието на техногенни радионуклиди в почвата, водата, отлаганията, растителността, водната флора и фауна и селскостопанската продукция.
\n

Глава седма СТРОИТЕЛСТВО И ВЪВЕЖДАНЕ В ЕКСПЛОАТАЦИЯ

\n

Раздел I

\n

Общи изисквания

\n

Чл. 158

\n

Експлоатиращата организация осъществява контрол на изпълнението на проектните, строителните и монтажните работи и на качеството на влаганите материали, конструкции и компоненти с помощта на собствена организационна структура и в съответствие с изискванията на нормативната уредба

\n

Чл. 159

\n

По време на строителството и въвеждането в експлоатация площадката на ЯЦ трябва да се контролира, охранява и поддържа с цел осигуряване на защита на КСК, провеждане на изпитванията и съхраняване на съответствието с техническия проект и анализите на безопасността

\n

Чл. 160

\n

Доставените КСК трябва да са произведени в съответствие с програми за осигуряване на качеството, които включват инспекции на технологичния цикъл, чистота, калибриране и проверка на работоспособност

\n

Чл. 161(1) Експлоатиращата организация осигурява авторски надзор от проектанта на ЯЦ за осъществяване на техническа помощ

\n
(2)Производството на конструкции и компоненти на площадката на ЯЦ, методите за строителство, монтажните дейности, единичните изпитвания и инспекциите по време на строителството се съгласуват с проектанта на ЯЦ.
\n

Чл. 162

\n
(1)Строителните и монтажните дейности и единичните изпитвания на КСК, важни за безопасността, се изпълняват в съответствие с писмени процедури, които съдържат мерките за осигуряване на съответствие с изискванията за безопасност, за осигуряване на качеството и за техническа безопасност на персонала
\n
(2)Дейностите на доставчиците се изпълняват в съответствие с процедури, спецификации и чертежи с определени изисквания за осигуряване на качеството.
\n

Чл. 163

\n
(1)По време на строителството и въвеждането в експлоатация се използват възможностите за обучение на експлоатационния персонал в работни условия с цел запознаване със строителните и монтажните решения, провеждането на изпитванията на КСК и на ЯЦ като цяло и резултатите от тях, проверката на валидността на експлоатационните и организационните процедури за техническо обслужване, надзор и инспекции, за допускане до работа и за управление на несъответствията
\n
(2)Целият персонал, включително на доставчиците и на външните изпълнители, който участва в строителните и монтажните дейности и при въвеждането в експлоатация, се обучава за формиране на култура на безопасност в съответствие с чл. 24 и 25.
\n

Чл. 164

\n
(1)По време на строителството и въвеждането в експлоатация се извършва сравнение на изградените, доставените и монтираните КСК с техните проектни характеристики
\n
(2)На конструкциите и елементите, които могат да влошат своите характеристики по време на строителството, се извършва техническо обслужване. Техническото обслужване при въвеждане в експлоатация отговаря на същите изисквания както при експлоатация.
\n
(3)На КСК, на които впоследствие ще се извършва контрол на метала, се провежда встъпителен контрол.
\n
(4)На откритите и незащитените компоненти се извършват подходящи дейности за защита от попадане на чужди тела и от замърсяване.
\n

Чл. 165

\n

При предаване на управлението и контрола на завършените работи по време на строителството, монтажа и въвеждането в експлоатация от една организация на друга се осигурява, че документите, свързани с КСК, са проверени за пълнота и точност, че всички несъответствия или незавършени работи могат да се идентифицират и са решени по начин, който няма да повлияе на безопасността

\n

Чл. 166Преди началото на въвеждане в експлоатация се разработват, въвеждат и осигуряват

\n
1.организационни документи за управление на въвеждането в експлоатация;
\n
2.предели и условия при въвеждане в експлоатация;
\n
3.експлоатационни инструкции, процедури за техническо обслужване, изпитвания и надзор на КСК, важни за безопасността;
\n
4.документи от системата за управление, включително за контрол на измененията;
\n
5.инструкции за действие на персонала в случай на авария и вътрешен авариен план на ЯЦ;
\n
6.система за физическа защита и система за пожарна безопасност;
\n
7.достатъчно персонал, който притежава необходимата квалификация и правоспособност.
\n

Раздел II

\n

Програма за въвеждане в експлоатация

\n

Чл. 167

\n

Експлоатиращата организация разработва и изпълнява програма за въвеждане в експлоатация, която обхваща всички експлоатационни състояния. Резултатите от изпълнението на програмата трябва да демонстрират съответствие на характеристиките на КСК, важни за безопасността, и на параметрите на технологичните процеси на ЯЦ с изискванията на проекта и условията на издаденото разрешение на председателя на Агенцията за ядрено регулиране за въвеждане в експлоатация

\n

Чл. 168(1) С програмата за въвеждане в експлоатация се осигурява

\n
1.изпълнение на всички изпитвания, които са необходими за демонстриране на съответствието на изградената ЯЦ с проектните изисквания;
\n
2.изпълнение на изпитванията в логична последователност;
\n
3.определени са точките на задържане в процеса на въвеждане в експлоатация;
\n
4.експлоатационният персонал е обучен и процедурите са валидирани.
\n
(2)Изпитванията, провеждани в изпълнение на програмата за въвеждане в експлоатация, не трябва да водят до експлоатационни състояния и аварийни условия, които не са анализирани в междинния отчет за анализ на безопасността.
\n

Чл. 169

\n
(1)Въвеждането на ЯЦ в експлоатация се изпълнява на последователни етапи, за които се разработват отделни програми. Изпълнението на всеки следващ етап се предхожда от оценка на резултатите от предходния етап и потвърждаване на изпълнението на поставените цели и проектни изисквания
\n
(2)Всяка етапна програма описва:
\n
1.последователността, времетраенето и логическата връзка между отделните дейности на етапа;
\n
2.началното и крайното състояние на етапа;
\n
3.организацията на изпълнение и необходимия персонал;
\n
4.предпоставките за изпълнение на изпитванията;
\n
5.изискванията за технологична подготовка и осигуряване на енергоизточници и работни флуиди;
\n
6.критериите за приемливост и за оценка на тяхното изпълнение;
\n
7.условията за преминаване към следващия етап.
\n
(3)Етапните програми съдържат график и списък на процедурите за изпълнение на изпитванията.
\n

Чл. 170(1) Изпитванията се провеждат съгласно писмени процедури, които като минимум съдържат изисквания за

\n
1.въвеждане и извеждане на временните изменения, необходими за провеждане на изпитването;
\n
2.проверка за изпълнение на предпоставките и началните условия за провеждане на изпитването;
\n
3.използваните средства за измерване и тяхното калибриране;
\n
4.пределите и условията за провеждане на изпитването;
\n
5.средствата за водене на записи за резултатите от изпитването;
\n
6.критериите за приемливост на резултатите и техните допустими диапазони;
\n
7.ясни и недвусмислени указания за изпълнение на изпитването;
\n
8.ясни правила при неизпълнение на критериите за приемливост;
\n
9.възстановяване на нормалното състояние на ЯЦ след изпълнение на изпитването.
\n
(2)Разработването, утвърждаването, изменението, разпространението и съхранението на процедурите за изпитване и отчетните документи с резултатите от тях трябва да са в съответствие със системата за управление.
\n

Чл. 171Одобряването на резултатите от изпитванията трябва да е така организирано, че да се постигнат следните цели

\n
1.извършено е сравнение на поведението на ЯЦ с проектните изисквания;
\n
2.осигурени са достатъчно данни за преоценка на проектните основи, когато поведението на блока се различава от очакванията;
\n
3.да се установи, че ЯЦ, така както е изпитана, позволява продължаване на следващия етап от въвеждането в експлоатация или изпълнение на следващото изпитване.
\n

Чл. 172

\n
(1)Дейностите по въвеждане в експлоатация се изпълняват в съответствие с програмата за въвеждане в експлоатация, процедурите за изпълнение на изпитванията, експлоатация, техническо обслужване, надзор и инспекции
\n
(2)В процеса на въвеждане в експлоатация се проверяват приложимостта и качеството на процедурите за експлоатация.
\n

Чл. 173

\n
(1)Преди началото на зареждане на активната зона с ядрено гориво се изпитват и проверява работоспособността на КСК, важни за безопасността, необходими за този етап, провеждат се изпитвания за определяне характеристиките на контура на топлоносителя на реактора, изпитва се ефективността на биологичната защита и се осъществява радиационен контрол на помещенията, площадката, зоната за превантивни защитни мерки и наблюдаваната зона
\n
(2)Преди първоначалното достигане на критично състояние на активната зона се провеждат функционални изпитвания на КСК, важни за безопасността, за потвърждаване на изпълнението на предвидените функции и на съответствието с проектните характеристики.
\n
(3)Преминаването на различни нива на мощност се извършва след успешни неутронно-физически експерименти на реакторната инсталация и завършване на всички строителни и монтажни дейности.
\n
(4)Опитната експлоатация като етап от въвеждането в експлоатация се изпълнява за еволюционни ЯЦ.
\n

Чл. 174Енергиен блок на ЯЦ, който е в процес на въвеждане в експлоатация, се изолира физически от други работещи или строящи се блокове на същата площадка

\n

Глава осма ЕКСПЛОАТАЦИЯ

\n

Раздел I

\n

Управление на експлоатационната безопасност

\n

Чл. 175

\n
(1)Управителният орган на експлоатиращата организация приема документ, който определя политика на безопасност, с която дава най-висок приоритет на безопасността във всички дейности, и поема ясен ангажимент непрекъснато да подобрява безопасността и да стимулира персонала за критично отношение към извършваната работа с цел постигане на най-високи резултати
\n
(2)С политиката на безопасност трябва да бъде запознат персоналът, който изпълнява дейности, които имат влияние върху безопасността, по такъв начин, че политиката да бъде разбрана и приложена. Ключови елементи от политиката на безопасност се представят на външните изпълнители, за да бъдат разбрани и приложени изискванията на експлоатиращата организация.
\n

Чл. 176(1) Политиката на безопасност предвижда издаването на инструкции за нейното прилагане и за контрол на дейностите, които имат влияние върху безопасността

\n
(2)Политиката на безопасност определя ясно формулирани цели и намерения по безопасност, които могат лесно да се контролират и проследяват от ръководния персонал.
\n
(3)Политиката на безопасност изисква непрекъснато повишаване на ядрената безопасност посредством:
\n
1.непрекъснат процес на преоценка на безопасността на ЯЦ с отчитане на експлоатационния опит, изследванията и анализите на безопасността и достиженията на науката и технологиите;
\n
2.навременно прилагане на практически възможните подобрения;
\n
3.използване без забавяне на съществена нова информация, която може да бъде свързана с безопасността на ЯЦ.
\n
(4)Адекватността и статусът на прилагане на политиката на безопасност се оценяват по-често от периодичния преглед на безопасността.
\n

Чл. 177(1) Ядрената централа се експлоатира по безопасен начин, като

\n
1.решенията, свързани с безопасността, трябва да са навременни и да се предхождат от съответните проучвания и консултации, за да бъдат отчетени всички аспекти на безопасността;
\n
2.проблемите на безопасността трябва да са предмет на анализи на безопасността, изпълнени от квалифициран и независим от експлоатацията персонал;
\n
3.на персонала трябва да се осигурят необходимите технически средства и работни условия за изпълнение на дейностите по безопасен начин;
\n
4.изпълнението на дейностите непрекъснато се контролира чрез подходящи управленски процеси, за да се осигури поддържане на нивото на безопасност и при необходимост – неговото повишаване;
\n
5.приложимият експлоатационен опит, развитието на международните стандарти за безопасност и новите знания, придобити от научноприложните проекти, непрекъснато се анализират и използват за подобряване на ЯЦ и на дейностите на експлоатацията;
\n
6.процесите се управляват чрез документирана система за управление, която обхваща всички дейности, включително дейностите на доставчиците и външните организации, които могат да имат влияние върху безопасната експлоатация.
\n
(2)Изпълнението на изискванията за безопасност и на изискванията за физическа защита трябва да удовлетворява както целите на безопасността, така и целите на физическата защита. Възможните конфликти се решават чрез взаимодействие между ръководния персонал по безопасност и по физическа защита.
\n
(3)Мерките за техническа безопасност на персонала се интегрират с програмите за ядрена безопасност и за радиационна защита по начин, който осигурява поддържане на риска за безопасността толкова нисък, колкото е разумно постижимо.
\n

Чл. 178

\n
(1)При експлоатация на ЯЦ се разработва и прилага система за непрекъснат мониторинг на безопасността и на изпълнението на дейностите. Систематичната самооценка на всички нива на експлоатиращата организация е неотменна част от тази система
\n
(2)Мониторингът и самооценката трябва да определят постигнатото ниво на безопасно изпълнение на дейностите и всички признаци на понижаване на това ниво.
\n
(3)Мониторингът включва поведението на персонала и неговото отношение към безопасността и нарушенията на експлоатационните предели и условия, експлоатационните процедури, регулиращите изисквания и условията на лицензиите за експлоатация. За целите на мониторинга на състоянието на ЯЦ на изпълняваните дейности и на поведението на персонала се извършват систематични обходи на ръководния персонал.
\n
(4)Разработват се и се използват подходящи индикатори за безопасно изпълнение, които да позволяват ръководният персонал да открива и да реагира на слабостите и несъответствията в управлението на безопасността.
\n
(5)В резултат на мониторинга и прегледа на безопасното изпълнение се определят и изпълняват коригиращи мерки, които се контролират и оценяват.
\n

Чл. 179

\n
(1)Периодичните прегледи на безопасността трябва да оценят последствията от кумулативния ефект на стареенето, измененията и преквалификацията на КСК, експлоатационния опит, съвременните стандарти за безопасност и постиженията на науката и технологиите, промените в характеристиките на площадката на ЯЦ и организационните и управленските проблеми. Периодичните прегледи трябва да са насочени към осигуряване на високо ниво на безопасност през целия експлоатационен срок на ЯЦ
\n
(2)Обхватът на прегледа включва факторите на безопасност по чл. 89, които да се оценят с детерминистични методи. При изпълнение на изискванията по чл. 80, ал. 1 вероятностните анализи могат да се използват в обобщената оценка на безопасността най-вече за определяне на приноса на установените факти в общото ниво на безопасност.
\n
(3)На основата на получените резултати трябва да се изпълнят всички коригиращи мерки и практически изпълними изменения за постигане на нивото на безопасност, определено в съвременните стандарти за безопасност.
\n

Чл. 180

\n
(1)При нормална експлоатация всички физически бариери трябва да са работоспособни, а всички нива на защита да се намират в състояние на готовност. При установена неработоспособност на физическа бариера или липса на готовност на ниво на защита реакторната инсталация се спира и се привежда в безопасно състояние
\n
(2)Неработоспособността на физическа бариера или неготовността на ниво на защита при всички експлоатационни състояния се обосновават в проекта и в оценката на безопасността на ЯЦ.
\n

Чл. 181(1) За поддържане на нивата на защита в състояние на готовност експлоатацията на ЯЦ се осъществява в съответствие с предели и условия за експлоатация

\n
(2)Пределите и условията за експлоатация се определят и обосновават на базата на проекта, анализите на безопасността и изпитванията при въвеждане в експлоатация и периодично и при необходимост се преразглеждат за отразяване на експлоатационния опит, извършените изменения на КСК, важни за безопасността, новите анализи на безопасността и развитието на науката и технологиите.
\n
(3)Измененията на пределите и условията за експлоатация се обосновават чрез анализи на запасите на безопасност и независим преглед на тези анализи.
\n

Чл. 182

\n
(1)Пределите и условията за експлоатация обхващат всички състояния на нормална експлоатация, включително работа на мощност, подкритично състояние на реакторната инсталация, презареждане на активната зона и всички преходни между тези състояния режими на работа или временни състояния, вследствие на техническо обслужване и изпитвания и включват като минимум 1. предели за безопасност;
\n
2.стойности на параметрите за сработване на системите за безопасност;
\n
3.експлоатационни предели и условия;
\n
4.изпитвания, проверки, надзор и оперативен контрол на КСК, важни за безопасността;
\n
5.минимално количество оперативен персонал в експлоатационните състояния, включително правоспособния и квалифициран персонал на БПУ;
\n
6.действия на персонала при отклонения от пределите и условията за експлоатация.
\n
(2)За избягване на нежелателното често сработване на системите за безопасност се осигуряват адекватни запаси между експлоатационните предели и стойностите на параметрите за сработване на системите за безопасност.
\n
(3)При определяне на пределите за безопасност се използва консервативен подход с отчитане на неопределеностите в анализите на безопасността.
\n
(4)Експлоатационните предели и условия включват предели на експлоатационните параметри, минималното количество на работоспособните КСК (в работа или в резерв) за всяко състояние при нормална експлоатация, действията, които да се предприемат в случай на отклонение от експлоатационните предели, и времето за изпълнение на тези действия.
\n
(5)В случаите, в които условията за работоспособност на КСК, важни за безопасността, не могат да бъдат изпълнени, се определят действията и времето за привеждане на енергийния блок в безопасно и стабилно състояние.
\n

Чл. 183

\n
(1)В случай че оперативният персонал не може да потвърди, че енергийният блок се експлоатира в рамките на експлоатационните предели, или когато поведението на блока е неочаквано, се предприемат незабавни мерки за неговото привеждане в безопасно и стабилно състояние
\n
(2)Енергийният блок не може да бъде пуснат в експлоатация след непланово спиране, докато не бъде демонстрирано, че това може да се извърши безопасно.
\n

Чл. 184

\n
(1)Програмата за надзор включва контрол на съответствието с пределите и условията за експлоатация, включително на тенденциите в рамките на установените предели, за да бъдат установени отклоненията от проектните цели
\n
(2)В случаите на несъответствие с пределите и условията за експлоатация се предприемат незабавни действия за възстановяване на съответствието с изискванията. За предотвратяване на такива несъответствия в бъдеще се изпълняват коригиращи мерки.
\n
(3)Случаите, при които предприетите действия при отклонение от пределите и условията за експлоатация не са такива, каквито са предписани, включително когато са превишени допустимите времена за изпълнение на тези действия, се считат за несъответствия с пределите и условията за експлоатация.
\n

Чл. 185

\n

Пределите и условията за експлоатация, събрани в един документ (технологичен регламент за експлоатация), трябва да са леснодостъпни за персонала на БПУ, който да е запознат с тях и техните технически основи. Ръководният персонал на експлоатиращата организация трябва да има ясна представа за тяхното значение за безопасността

\n

Чл. 186

\n
(1)Дейностите, които имат влияние върху безопасността, се анализират и контролират, за да се осигури, че радиационният риск при тяхното изпълнение е толкова нисък, колкото е разумно постижимо
\n
(2)Всички оперативни дейности се оценяват за техния потенциален риск. Нивото на оценката и контролът на дейностите трябва да зависят от степента на тяхната важност за безопасността.
\n
(3)Изпитвания на КСК, важни за безопасността, специални режими на експлоатация или експерименти, които не се съдържат в технологичния регламент за експлоатация или в експлоатационните процедури, се оценяват за тяхното влияние върху безопасността и се изпълняват по специални програми и процедури след положително становище на Агенцията за ядрено регулиране.
\n

Чл. 187

\n
(1)Ядрената централа се управлява от компетентни ръководители, запознати с принципите за осигуряване на безопасността, особеностите на технологичния процес и рисковете, свързани с него. Всички дейности, които имат влияние върху безопасността, се изпълняват от персонал, който притежава необходимата квалификация и опит
\n
(2)Експлоатационното състояние на ЯЦ и на измененията в него се контролират и управляват от правоспособен и квалифициран оперативен персонал при условията и по реда на ЗБИЯЕ.
\n
(3)При експлоатация на ЯЦ на БПУ се намират поне двама оператори, притежаващи удостоверения за правоспособност, издадени от председателя на Агенцията за ядрено регулиране.
\n
(4)Отговорностите и правомощията на оперативния персонал и на лицата, отговорни за безопасността при експлоатация, се определят в длъжностни инструкции и в длъжностни характеристики за всяко работно място.
\n

Чл. 188

\n
(1)Оперативният персонал експлоатира ЯЦ в съответствие с писмени експлоатационни инструкции и процедури. Стриктното спазване на инструкциите и процедурите е съществен елемент на политиката на безопасност на ЯЦ
\n
(2)Нивото на изчерпателност на инструкциите и процедурите трябва да зависи от тяхното предназначение. Указанията трябва да са ясни и кратки, верифицирани и валидирани.
\n
(3)Инструкциите, процедурите и помощните материали трябва да са ясно идентифицирани, различими съобразно тяхното предназначение и леснодостъпни в БПУ и при необходимост – в други пултове за управление.
\n

Чл. 189

\n
(1)Експлоатационните инструкции и процедури за нормална експлоатация се разработват въз основа на проектната и техническата документация, пределите и условията за експлоатация и резултатите от въвеждането на ЯЦ в експлоатация
\n
(2)Действията на оперативния персонал при аварийни условия, възникнали при всички експлоатационни състояния, се определят в аварийни инструкции и в ръководства за управление на тежки аварии (РУТА).
\n

Чл. 190

\n
(1)Аварийните инструкции обхващат проектните аварии и сценариите, при които може да бъде предотвратено значително повреждане на горивото в активната зона или в басейна за съхранение на отработено гориво. Аварийните инструкции трябва да са симптомно ориентирани (СОАИ) и съвместими с алармените процедури и РУТА
\n
(2)Аварийните инструкции за проектни аварии трябва да дават указания за достигане на стабилно безопасно състояние на ЯЦ, а аварийните инструкции за сценариите, при които може да се предотврати значително повреждане на ядрено гориво – за възстановяване или компенсиране на загубени функции на безопасност и за действия за предотвратяване на повреда на ядреното гориво в активната зона или в басейна за съхранение на отработено гориво.
\n
(3)Комплектът на СОАИ съдържа:
\n
1.процедури за диагностика на състоянието;
\n
2.процедури за оптимално възстановяване при преходни режими и проектни аварии;
\n
3.процедури за следене на състоянието и за възстановяване на функции на безопасност, като подкритичност, охлаждане на активната зона, отвеждане на остатъчното топлоотделяне, наличие на топлоносител, цялост на контура на топлоносителя на реактора и цялост на херметичната конструкция;
\n
4.процедури за преход към РУТА.
\n
(4)При разработване на СОАИ се определят форма, структура и съдържание, които:
\n
1.дават конкретни, точни и достатъчни указания на персонала за извършване на предписаните действия, включително при необходимост от преход към други процедури, инструкции и ръководства, като се отчита работата само на квалифицираното за съответните условия оборудване и измервателни средства;
\n
2.лесно се отличават от инструкциите за нормална експлоатация и са удобни за използване;
\n
3.съдържат указания за наблюдение на определени технологични параметри (симптоми) за следене на автоматичните действия на системите, основни операторски действия за непосредствено изпълнение и очаквания резултат от тях, алтернативни операторски действия при неуспех на основните;
\n
4.ясно разграничават допълнително приложената справочна информация, необходима на операторите при изпълнение на процедурите.
\n

Чл. 191

\n
(1)Ръководствата за управление на тежки аварии трябва да водят до намаляване на последствията от тежки аварии в случаите, когато действията на персонала, включително мерките, определени в СОАИ, не са били успешни за предотвратяване на повреждането на активната зона или на ядреното гориво в басейна за съхранение
\n
(2)Ръководствата за управление на тежки аварии и СОАИ трябва:
\n
1.да осигуряват възможност за управление на аварии, които едновременно въздействат на реактора и на басейна за съхранение на отработено гориво и отчитат възможното взаимодействие между реактора и басейна за съхранение;
\n
2.да отчитат възможностите един енергиен блок да осигурява друг енергиен блок на площадката на ЯЦ, без да компрометира своята безопасност;
\n
3.да осигуряват своето изпълнение, дори когато всички ядрени съоръжения на площадката на ЯЦ са в аварийни условия при отчитане на зависимостите между системите и общите ресурси;
\n
4.да отчитат очакваните условия на площадката на ЯЦ, включително радиологичните условия, свързани с авариите, за които са предназначени, и изходното събитие или външната опасност, която може да е причината за него.
\n

Чл. 192

\n
(1)Ръководствата за управление на тежки аварии се основават на стратегии за управление на сценариите, определени с анализа на слабостите и на способностите на енергийния блок при тежки аварии и на възможните мерки за управление, включително за защита на херметичната конструкция. В РУТА се отчита с приоритет работата на квалифицираните за съответните условия оборудване и измервателни средства
\n
(2)При разработване на РУТА и СОАИ се използват специфични данни за съответния енергиен блок. Ефективността на операторските действия се валидира аналитично с използване на проверени компютърни програми и специфични за енергийния блок изчислителни модели. Резултатите от анализа се документират и използват за техническа основа на инструкциите.
\n
(3)Аварийните инструкции и ръководства се верифицират и валидират от независима група експерти съгласно установени вътрешни правила (програми) във вида, в който те се използват. Практическата възможност за изпълнение на операторските действия се валидира със симулаторни средства.
\n
(4)Актуалността на аварийните инструкции и ръководства се проверява периодично от експлоатиращата организация.
\n

Чл. 193

\n
(1)При експлоатацията се разработва и се прилага процес за управление на конфигурацията на ЯЦ с цел осигуряване на съгласуваност между проектните изисквания, физическата конфигурация на КСК, важни за безопасността, и експлоатационните документи
\n
(2)Организационните мерки за управление на конфигурацията трябва да осигурят, че измененията на ЯЦ и КСК, важни за безопасността, са идентифицирани, проектирани, оценени, изпълнени и документирани.
\n
(3)Подходящи организационни мерки трябва да се предвиждат за измененията в конфигурацията на ЯЦ, произтичащи от техническото обслужване, изпитванията, ремонтите и модернизацията на ЯЦ.
\n

Чл. 194

\n

Временните и постоянните изменения на КСК, важни за безопасността, се планират, контролират и изпълняват по начин, който не влияе на способността ЯЦ да бъде експлоатирана безопасно. Измененията, включително тези на организационната структура, на пределите и условията за експлоатация, на инструкциите и процедурите, на методите и компютърните програми за оценка на безопасността се категоризират, като се използва степенуван подход с подходящи критерии съобразно тяхната важност за безопасността

\n

Чл. 195(1) При изменения на КСК, важни за безопасността, последователно се изпълняват следните стъпки

\n
1.определяне на причините и обосноваване на необходимостта от изменението;
\n
2.определяне на изискванията за проектиране и за обхвата и методите за оценка на безопасността;
\n
3.проектиране и обосноваване на безопасността, производството, доставката, инсталирането и изпитванията;
\n
4.внасяне на изменения в документите и обучение на персонала;
\n
5.въвеждане в действие на изменението.
\n
(2)Първоначалната оценка на безопасността оценява и обосновава категорията на предложеното изменение. Детайлна и задълбочена оценка на безопасността трябва да бъде изпълнена, освен ако първоначалната оценка не покаже, че обхватът на тази оценка може да бъде редуциран, за да демонстрира, че всички аспекти на безопасността са отчетени и са изпълнени приложимите изисквания за безопасност. Обхватът, заключенията за нивото на безопасност и последствията от предложените изменения се оценяват от персонал, който не е включен първоначално в тяхното проектиране или изпълнение.
\n
(3)Изпълнението и изпитванията на измененията на КСК, влиянието им на процедурите и обучението на персонала, включително на пълномащабния тренажор, се изпълняват в съответствие с процесите и документите на системата за управление.
\n
(4)Преди въвеждане на измененията в работа персоналът трябва да бъде обучен да ги обслужва и експлоатира, а всички приложими експлоатационни документи да бъдат преработени или обновени.
\n

Чл. 196

\n
(1)Временните изменения на КСК, важни за безопасността, се управляват съгласно специфични процедури. Всички временни изменения ясно се маркират на тяхното технологично място, на съответните алармени сигнализации и органи за управление. Оперативният персонал трябва да бъде запознат с тези изменения и с техните последствия за експлоатацията на ЯЦ
\n
(2)Броят и времетраенето на временните изменения се ограничават до минимум. Оставащите в действие временни изменения периодично се оценяват за тяхната необходимост.
\n

Чл. 197

\n
(1)При експлоатация се разработва и систематично се прилага програма за събиране, анализиране и документиране на собствения и на чуждия експлоатационен опит, както и на експлоатационните събития в ЯЦ
\n
(2)С оценката на експлоатационния опит на ЯЦ се определят скритите недостатъци, свързани с безопасността, потенциални предпоставки и възможни тенденции на влошено изпълнение на дейностите, които имат влияние върху безопасността или намаляване на запаси на безопасност. Съществените заключения и тенденции се докладват на ръководството на ЯЦ.
\n
(3)За изпълнение на програмата по ал. 1, за разпространение на резултатите, важни за безопасността, и за определяне на препоръки за подобрения се определя персонал, който е подходящо обучен и получава адекватни ресурси и подкрепа от ръководството на ЯЦ.
\n
(4)За предотвратяване на повторения и за противодействие на нежелани за безопасността събития се изпълняват препоръките за подобрения, прилагат се навременни и подходящи коригиращи мерки, а добрите практики се отчитат.
\n
(5)Информацията, свързана с експлоатационния опит и с безопасността, се организира, документира и съхранява по начин, който позволява лесно да бъде търсена и намирана, сортирана и оценявана от определен за тези цели персонал.
\n

Чл. 198

\n
(1)Важните за безопасността експлоатационни събития се докладват в съответствие с установени процедури и критерии. От персонала на ЯЦ се изисква да докладва отклоненията от нормалната експлоатация и трябва да се окуражава да докладва почти събитията, важни за безопасността
\n
(2)В случай на значими за безопасността откази или отклонения от нормалната експлоатация се осигурява получаването на съвети за необходимите коригиращи мерки от производителя на КСК, проектанта или научния ръководител на ЯЦ.
\n

Чл. 199

\n

Информацията, произтичаща от експлоатационния опит, се разпространява до съответния персонал, споделя се със заинтересованите национални и международни организации и се използва при обучението на персонала, изпълняващ дейности, които имат влияние върху безопасността

\n

Чл. 200

\n

Периодични прегледи на ефективността на обратната връзка от експлоатационния опит, основани на определени показатели или критерии, се изпълняват от експлоатиращата организация в рамките на процеса за самооценка или от независим екип

\n

Чл. 201

\n
(1)При експлоатация на ЯЦ се разработват спецификации и процедури за доставка, верификация, приемане, отчитане и контрол, зареждане, използване, презареждане и изпитване на ядреното гориво и компонентите на активната зона
\n
(2)В активната зона се зарежда само ядрено гориво, което е произведено съгласно утвърдените спецификации, проектните критерии за ядреното гориво и за неговото обогатяване.
\n
(3)Използването на нов тип ядрено гориво се счита за изменение, което съществено променя конфигурацията на ЯЦ, и се предшества от детайлна и задълбочена оценка на безопасността.
\n

Чл. 202

\n
(1)Решенията, планирането, оценката, изпълнението и контролът на всички операции или изменения, които включват ядрено гориво и могат да повлияят на управлението на реактивността, се предприемат в съответствие с програмата за управление на реактивността, с утвърдените процедури и експлоатационните предели за ядрено гориво
\n
(2)За мониторинг на активната зона се разработва и прилага програма, която осигурява, че:
\n
1.параметрите на активната зона са измерени, тенденциите са анализирани и са оценени за откриване на дефекти на ядреното гориво;
\n
2.действителното състояние на активната зона е в съответствие с проектните изисквания;
\n
3.стойностите на основните експлоатационни параметри са записани и съхранени по логичен, последователен и лесен за използване начин.
\n

Чл. 203

\n
(1)Оперативните действия, които водят до изменение на реактивността, се изпълняват по обмислен и внимателен начин за осигуряване поддържането на реактора в рамките на експлоатационните предели и условия и постигане на очакваната реакция на реакторната инсталация
\n
(2)Експлоатационните процедури за пускане на реактора, работа на мощност, спиране на реактора и презареждане на активната зона включват предпазни мерки и ограничения, необходими за осигуряване на плътността на ядреното гориво и съответствието с експлоатационните предели и условия за целия срок на експлоатация на ядреното гориво.
\n
(3)Процедурите за работа с ядрено гориво и компоненти на активната зона осигуряват контролирано преместване на свежо и облъчено ядрено гориво, подходящо съхранение и подготовка за превозване или транспортиране. За контрол и за изпълнение на операциите с ядрено гориво се определя отговорно лице с необходимия опит, знания и квалификация.
\n

Чл. 204(1) Планирането на основните ремонти е непрекъснат, насочен към подобрения процес, който отчита проведените, предстоящите и бъдещите основни ремонти

\n
(2)В процеса на планиране и на изпълнение на основните ремонти се отчитат факторите на безопасността и се осигурява техният приоритет. Специално внимание се отделя на управлението на реактивността, отвеждането на остатъчното топлоотделяне, манипулирането с ядреното гориво и осигуряването на цялост на контура на топлоносителя на реактора и херметичната конструкция. Управлението на конфигурацията на ЯЦ в това експлоатационно състояние трябва да е в съответствие с пределите и условията за експлоатация.
\n
(3)За управление на основните ремонти и за обезпечаване на необходимите ресурси за осигуряване на безопасността се разработват програми и процедури.
\n
(4)Задачите, отговорностите, правомощията и линиите на взаимодействие на групите и лицата, включени в подготовката, изпълнението и оценката на графиците и дейностите на основните ремонти, се определят в административни процедури и се изпълняват от персонала на ЯЦ и от външните изпълнители.
\n
(5)Оптимизацията на радиационната защита и на техническата безопасност на персонала, минимизирането на генерираните радиоактивни отпадъци и контролът на химич­ните опасности се отчитат в програмите и процедурите за основните ремонти.
\n
(6)След завършването на всеки основен ремонт се извършва изчерпателен преглед на дейностите за документиране на научените уроци.
\n

Чл. 205

\n

При експлоатация на ЯЦ се прилагат мерките за осигуряване на пожарната безопасност, определени в анализа на риска от пожар. Тези мерки включват изисквания за управление на дейностите, които имат влияние върху пожарната безопасност – техническо обслужване, контрол на горивните материали, обучение на персонала, изпитвания и аварийни учения, изменения на разположението и конфигурацията на системите за пожарогасене, системите за пожароизвестяване, вентилационните системи, системите за електроснабдяване и системите за управление на системите за безопасност и на технологичните процеси

\n

Чл. 206

\n
(1)За предотвратяване на вътрешни пожари се разработват процедури за управление и минимизиране на количествата горивни материали и възможните потенциални източници на възпламеняване, които могат да засегнат КСК, важни за безопасността. Процедурите осигуряват работоспособността на техническите средства за пожарна безопасност чрез инспекции, техническо обслужване и изпитване на пожарните бариери, системите за пожарогасене и за пожароизвестяване и ръчните средства за пожарогасене
\n
(2)За определяне на отговорностите и действията на персонала при пожар се разработват стратегия за борба с пожарите и аварийни инструкции, които се усвояват чрез аварийни учения. Стратегията обхваща всяка област, в която вътрешен пожар може да засегне КСК, важни за безопасността, и защитата на радиоактивните материали.
\n

Чл. 207

\n
(1)Когато за борба с пожари се използват силите на национални или регионални групи за пожарна защита, се създава координация между персонала на ЯЦ и тези групи и се осигурява запознаването им с рисковете на ЯЦ
\n
(2)Когато в борбата с пожари е включен персонал на ЯЦ, неговата организация и количество, изискванията за правоспособност и за обучение трябва да са документирани и потвърдени от компетентно лице по пожарна защита.
\n
(3)За оценка на ефективността на борбата с пожари се провеждат периодични съвместни аварийни учения.
\n

Чл. 208

\n

Когато експлоатиращата организация възнамерява да експлоатира ЯЦ след установения проектен срок на експлоатация, се разработва и изпълнява широкообхватна програма за дългосрочна експлоатация, която включва 1. предварителни условия, включително лицензионната основа, изпълнени мерки за повишаване и верификация на нивото на безопасност и наличните експлоатационни програми;

\n
2.определяне на КСК, които ще бъдат предмет на програмата;
\n
3.категоризиране на КСК по отношение на процесите на стареене и деградация и избор на стратегия за продължаване на техния експлоатационен ресурс при необходимост;
\n
4.провеждане на нови анализи на безопасността на основата на ограничаващи във времето предположения и начални условия;
\n
5.план за подготовка на дългосрочната експлоатация.
\n

Раздел II

\n

Водене на експлоатацията

\n

Чл. 209Организационното звено, на което е възложена експлоатацията на ЯЦ, изпълнява следните задачи, функции и отговорности

\n
1.планиране на всички дейности, свързани с експлоатацията при разработване на интегрирана програма за експлоатация съвместно с другите организационни звена;
\n
2.планиране на човешките ресурси и развитието на кариерата на оперативния персонал;
\n
3.непосредствена експлоатация на ЯЦ чрез мониторинг и управление на системите в съответствие с установените правила, експлоатационни и административни процедури и пределите и условията за експлоатация;
\n
4.надзор и управление на действията на оперативния персонал от ръководителя на смяната;
\n
5.организация на надзора на дейностите по презареждане на активната зона и извършване на основните ремонти;
\n
6.разработване на експлоатационни процедури и инструкции и координация на тяхната подготовка за осигуряване на безопасна и надеждна експлоатация на КСК;
\n
7.координиране на разработването и изпълнението на програми и политики за безопасна експлоатация;
\n
8.участие в разработването на програмите за надзор на КСК, важни за безопасността, и координация на тяхното изпълнение;
\n
9.разработване и изпълнение на процесите за управление на експлоатацията, които осигуряват осведоменост на оперативния персонал за изпълняваните дейности и поддържане на конфигурацията на ЯЦ;
\n
10.поддържане на конфигурацията чрез точно изпълнение на промените в статуса на ЯЦ, необходими за изпълнение на дейностите за техническо обслужване, изменения и изпитвания;
\n
11.установяване на отказите, дефектите и недостатъците в КСК с цел планиране и ефективно изпълнение на дейностите за техническо обслужване;
\n
12.подкрепа на дейностите на основните ремонти чрез включване на оперативен персонал в разработване на графика за изпълнение, изпитванията, определяне и контрол на оперативното състояние на компонентите и системите и възстановяване на работното състояние на системите;
\n
13.разработване и изпълнение на процедури за предотвратяване на нерегламентиран достъп до или вмешателство в КСК, важни за безопасността;
\n
14.определяне на нуждите от обучение, включване в разработването на програмите за обучение, в контрола на учебните сесии и в оценката на учебните програми;
\n
15.потвърждаване на доброто състояние на помещенията, КСК и материалното състояние в районите на ЯЦ, за които отговаря;
\n
16.определяне на експлоатационни цели и намерения, които са в съответствие с общите цели и намерения на ЯЦ;
\n
17.докладване и участие в разследването на всички експлоатационни събития и отклонения, включително почти събития и събития с ниско ниво на важност, и в определянето на мерките за намаляване на вероятността за тяхната повторна проява;
\n
18.регистриране, оценка и документиране на значимия за безопасността вътрешен и външен експлоатационен опит и разпространение на информация за него до оперативния персонал.
\n

Чл. 210(1) При всички експлоатационни състояния и аварийни условия и по всяко време се осигурява необходимият квалифициран оперативен персонал

\n
(2)Броят и съставът на оперативните смени отчитат периодичното обучение, възложените задачи и нивото на автоматизация на технологичните процеси, както и осигуряването на разнообразие и резервиране на компетентностите в смяната.
\n
(3)Взаимодействието на оперативния персонал по време на смяната, воденето на експлоатацията, осъществяването на комуникациите и изпълнението на командите, начинът за предаване и приемане на смяната и връзките с другите организационни звена се определят в инструкция за оперативните взаимоотношения.
\n

Чл. 211

\n
(1)Обитаемостта и добрите условия за работа (осветление, шум, ниво на радиация, температура, средства за комуникация) се поддържат в БПУ и РПУ при всички експлоатационни състояния и аварийни условия
\n
(2)Центърът за управление на аварии, РПУ и всички местни пултове за управление се поддържат в работоспособно състояние, леснодостъпни са и са свободни от излишни материали, осигурени са с необходимите документи и средства за комуникация и периодично се проверяват.
\n
(3)На вентилационните системи на БПУ и РПУ и техните филтърни модули се провеждат периодични функционални изпитвания за потвърждаване на тяхното съответствие с проектните характеристики и коефициенти на очистване.
\n

Чл. 212

\n
(1)При експлоатацията на ЯЦ се разработват и прилагат алармени процедури, които определят действията на оперативния персонал при наличие на алармени сигнали на пултовете за управление и на дисплеите на информационните системи на БПУ. Неочакваните алармени сигнали се обявяват и документират. Всички алармени сигнали се третират като коректни и валидни, освен ако не е потвърдено, че са лъжливи, на базата на оценка по други признаци
\n
(2)Информацията за статуса на алармените сигнали и причините за тяхната поява трябва да е налична за оперативния персонал на БПУ.
\n
(3)Неработоспособните алармени сигнали, независимо дали са вследствие на отказ, или са преднамерено изведени от работа, се документират и тяхното количество трябва да бъде минимизирано.
\n
(4)За определяне на съответствието на засегнатите системи и компоненти с пределите и условията за експлоатация и за контрол на технологичните параметри се осигуряват алтернативни средства за оперативния персонал на БПУ.
\n
(5)В случаите на преходни режими, нарушения на нормалната експлоатация или други ситуации, при които се проявяват многобройни алармени сигнали, се извършва детайлен анализ за определяне на неочакваните или несъвместимите със ситуацията алармени сигнали.
\n
(6)При изпълнение на аварийна процедура оперативният персонал на БПУ дава по-висок приоритет на оценката на изпълнение на функциите на безопасност от оценката на статуса на алармените сигнали.
\n

Чл. 213

\n
(1)За поддържане на химичните параметри в определените предели, за ограничаване достъпа на химични замърсители и за ограничаване на радиационните фактори при въвеждане в експлоатация и експлоатация на ЯЦ се прилага програма за контрол на воднохимичните режими и на радиохимичните параметри
\n
(2)Програмата включва мониторинг и системи за обработване на данните, които заедно с лабораторните анализи осигуряват измерване и записване на химичните и радиохимичните параметри.
\n
(3)Оперативният персонал трябва да е способен коректно да разбира химическите параметри, да определя състоянията, които не отговарят на пределите и условията за експлоатация, да установява неблагоприятните тенденции, свързани с неточно поддържане на воднохимичните режими, и да предприема навременни коригиращи мерки при необходимост.
\n
(4)Данните от радиохимичните анализи, които са представителни за плътността на обвивките на топлоотделящите елементи, систематично се контролират и анализират за оценка на тенденциите при всички експлоатационни състояния.
\n
(5)Строго се контролира използването на химични реагенти, включително такива, внасяни в ЯЦ от външни изпълнители. Подходящи технически и организационни мерки се прилагат при използването на химични вещества и реагенти с цел недопускане на нежелано въздействие или деградация на КСК, важни за безопасността.
\n

Чл. 214

\n
(1)При експлоатация на ЯЦ се поддържат добри условия за работа във всички работни зони. Помещенията, системите и компонентите трябва да са поддържани, добре осветени, почистени от смазочни материали, химикали и отпадъци и леснодостъпни за работа. Компонентите, по които са установени пропуски на флуиди, петна от корозия, разхлабени части или нарушена топлоизолация, се докладват и се коригират навреме
\n
(2)Средствата за радиационна защита, техника на безопасност, бърза помощ и пожарна безопасност са адекватно разположени, добре маркирани и налични във всички експлоатационни състояния. Маршрутите за евакуация са добре осветени, ясно маркирани и свободни от материали и предмети от всякакъв вид.
\n
(3)Експлоатационният персонал се стимулира да открива и да докладва несъответствия и слабости в състоянието на системите, компонентите и помещенията.
\n

Чл. 215

\n
(1)За идентифициране на КСК се разработват, прилагат и непрекъснато се поддържат правила за маркиране, които добре се познават от персонала. Правилата позволяват ясно идентифициране на всеки индивидуален компонент и помещение
\n
(2)Табелите за маркиране трябва да са подходящи за условията на околната среда, в която се монтират, формата и разположението им позволяват компонентите ясно и лесно да бъдат идентифицирани и да възпрепятстват лесното им преместване или погрешно монтиране.
\n
(3)Правилата за маркиране позволяват на персонала да идентифицира липсващи или необходими табели и осигуряват предприемане на навременни коригиращи мерки.
\n

Чл. 216

\n
(1)Оперативното състояние на всички активни компоненти в системите, важни за безопасността, се документира, периодично се проверява по време на експлоатация и се контролира преди пускане на блока, планови годишни ремонти и планови изменения на състоянието на реакторната инсталация
\n
(2)Специфични мерки се разработват и поддържат за предотвратяване на неоторизиран достъп до и вмешателство в КСК, важ­ни за безопасността. Тези мерки включват контролиран достъп до някои помещения и зони и ефективна система за заключване на панели и пултове за управление. Мерките не трябва да възпрепятстват оперативния персонал ефективно да проверява готовността на системите за безопасност и да изпълнява бързи и навременни превключвания при нормална експлоатация и аварийни ситуации.
\n

Раздел ІІІ Техническо обслужване, изпитвания, надзор и инспекции. Управление на стареенето

\n

Чл. 217

\n
(1)При въвеждане в експлоатация и при експлоатация се разработват и изпълняват програми за техническо обслужване, изпитвания, надзор и инспекции, насочени към осигуряване на съответствието на работоспособността, надеждността и функционалността на КСК, важни за безопасността, с проектните изисквания през целия срок на експлоатация на ЯЦ. Тези програми отчитат пределите и условията за експлоатация и се преразглеждат с отчитане на експлоатационния опит
\n
(2)Програмите за прогнозно, превантивно и коригиращо техническо обслужване включват дейности за контролиране на процесите на деградация, за предотвратяване на отказите и за възстановяване на работоспособността и надеждността на КСК, важни за безопасността.
\n
(3)Програмите за техническо обслужване отчитат резултатите от програмата за управление на стареенето и включват замяна на морално остарели КСК или на такива с изтекъл експлоатационен ресурс, преквалификация на КСК, важни за безопасността, и използване на нови ремонтни технологии.
\n
(4)Програмите за периодични инспекции, надзор и изпитвания потвърждават, че КСК, важни за безопасността, изпълняват изискванията за по-нататъшна безопасна експлоатация или са необходими мерки за възстановяване.
\n

Чл. 218(1) Обхватът и честотата на техническото обслужване, изпитванията, надзорът и инспекциите на КСК се определят чрез систематичен подход на основата на

\n
1.тяхната важност за безопасността;
\n
2.тяхната вътрешноприсъща надеждност;
\n
3.тяхната склонност към деградация (на основата на експлоатационен опит, научни изследвания и препоръки на производителите);
\n
4.експлоатационния и друг приложим опит и резултатите от контрола на състоянието на КСК.
\n
(2)През целия срок на експлоатация на ЯЦ на предназначените за предотвратяване на практически изключени аварийни последователности КСК се осигурява същата надеждност, която е била използвана при обосновките в проекта.
\n
(3)Контролът на метала се провежда на интервали, чиято продължителност се определя на основата на откриване на всяко влошаване на най-натоварения компонент, преди да доведе до отказ.
\n

Чл. 219

\n

Данните от техническото обслужване, изпитванията, надзорът и инспекциите на КСК се протоколират, съхраняват и анализират. Тези данни се използват в търсенето на зараждащи се и повтарящи се откази и за коригиране на програмата за превантивно техническо обслужване

\n

Чл. 220

\n
(1)Програмите за техническо обслужване се преразглеждат периодично (с честота, по-малка от веднъж на 10 години) за отчитане на експлоатационния опит. Всички предложени изменения се оценяват за ефекта им на работоспособността на КСК и за съответствието им с приложимите изисквания. Общото потенциално влияние на техническото обслужване върху безопасността на ЯЦ също се оценява
\n
(2)При използване на методите на ВАБ за управление на техническото обслужване се възприема всеобхватен и структуриран подход за идентифициране на сценариите за отказ.
\n

Чл. 221

\n

За изпълнение на задачите по техническото обслужване, изпитванията, надзора и инспекциите се разработват, валидират и утвърждават работни процедури. Тези процедури определят и действията, които да се предприемат при отклонение от критериите за приемливост на получените резултати

\n

Чл. 222

\n
(1)При въвеждане в експлоатация и при експлоатация се прилага всеобхватна система за планиране и за контрол на работите, която осигурява, че дейностите за техническо обслужване, изпитвания, надзор и инспекции са надлежно разрешени, изпълняват се по безопасен начин и се документират съгласно работните процедури
\n
(2)Планирането на работите по КСК, важни за безопасността, се изпълнява по начин, който осигурява безопасното състояние на ЯЦ през цялото време на експлоатация и в съответствие с пределите и условията за експлоатация. При планиране на работите в зоната със строг режим се прилага принципът на оптимизация на радиационната защита на персонала. Експлоатационният персонал трябва активно да е включен в процеса на планиране и определяне на приоритетите на изпълнение.
\n
(3)Разрешаване на изпълнението на работите се извършва след подходяща и достатъчна оценка на риска за здравето на персонала и за безопасността на ЯЦ, произтичащ от дадената дейност, с отчитане на следните специфични въпроси:
\n
1.съответствие с пределите и условията за експлоатация;
\n
2.изолиране на работното място, на средствата за управление, механичните и електрическите части на КСК и маркиране;
\n
3.мерките за радиационна защита, пожарна и техническа безопасност;
\n
4.дрениране, запълване и вентилиране на технологичните системи;
\n
5.средствата за дрениране и вентилиране на работното място;
\n
6.контрол на извършените изменения.
\n

Чл. 223

\n

Извеждането на КСК, важни за безопасността, от работа за техническо обслужване, изпитвания, надзор и инспекции се извършва само с разрешение на отговорния за съответните КСК оперативен персонал. Връщането на КСК в работа се извършва с разрешение на оперативния персонал след писмено потвърждение, че новата конфигурация е в съответствие с пределите и условията за експлоатация и когато е необходимо – след провеждане на функционални изпитвания

\n

Чл. 224

\n
(1)Коригиращото техническо обслужване на КСК се планира, разрешава и изпълнява колкото е възможно по-бързо и в съответствие с пределите и условията за експлоатация. Приоритетите на изпълнение зависят от относителната важност за безопасността на дефектните КСК
\n
(2)След всяко експлоатационно събитие, вследствие на което са засегнати функции на безопасност или функционалната цялост на даден компонент или система, се препотвърждават функциите на безопасност и се изпълняват необходимите възстановителни дейности, включително инспекции, изпитвания, техническо обслужване и ремонт, при необходимост.
\n

Чл. 225(1) Системата на контура на топлоносителя на реактора се изпитва на плътност преди подновяване на експлоатацията след презареждане на активната зона

\n
(2)Системата на контура на топлоносителя на реактора се изпитва на якост в края на всеки инспекционен интервал и в случаите, определени в проекта на ЯЦ.
\n

Чл. 226За потвърждаване на плътността на херметичната конструкция мерките за надзор включват

\n
1.изпитвания за определяне размера на изтичанията от херметичната конструкция;
\n
2.индивидуални изпитвания на херметичните проходки и средствата за херметизация, като шлюзове, врати и изолиращи органи, които са част от херметичната конструкция, за определяне на тяхната плътност и където е необходимо – на тяхната работоспособност;
\n
3.инспекции на структурната цялост на металната обшивка и на напрегателните снопове на херметичната конструкция.
\n

Чл. 227

\n
(1)Апаратурата и оборудването, предвидени за изпитвания и изследвания, се квалифицират и метрологично се проверяват, преди да бъдат използвани. Воденето на записи и валидността на метрологичното осигуряване трябва да са в съответствие със системата за управление
\n
(2)Методите и процедурите, апаратурата и персоналът, използвани за провеждане на контрол на метала на контура на топлоносителя на реактора, се квалифицират.
\n
(3)В случаите, когато се открият недопустими дефекти на метала или нови индикации за дефекти в дадена област, се извършват допълнителни изследвания в проблемната област и в други аналогични на нея области. Обхватът на по-нататъшните изследвания зависи от естеството на дефектите и от степента, в която засягат оценките на ядрената безопасност и възможните последствия.
\n

Чл. 228

\n
(1)Експлоатиращата организация разработва, прилага, оценява и подобрява програма за управление на стареенето, за да установи всички механизми на стареене на КСК, важни за безопасността, да определи техните възможни последствия, както и необходимите мерки за поддържане на тяхната работоспособност и надеждност
\n
(2)Всички КСК, важни за безопасността, се оценяват за изпълнение на предвидените функции на безопасност по време на техния проектен срок с отчитане на механизмите на стареене и износване, както и възможната деградация, свързана с времето на тяхната работа и циклите на натоварване.
\n
(3)Условията на околната среда, параметрите на технологичните процеси, графиците за техническо обслужване и изпитвания и стратегията за замяна на КСК, важни за безопасността, се отчитат като фактори при управление на стареенето.
\n
(4)За оценка на ефектите на стареене и за ранното откриване на неочаквано поведение или деградация се извършват контрол, изпитвания, вземане на проби и инспекции.
\n

Чл. 229

\n

Програмата за управление на стареенето се оценява и обновява като минимум при провеждане на периодичния преглед на безопасността, за да включи новата налична информация и новопоявилите се проблеми, да използва усъвършенствани методи и средства и да оцени използваната практика за техническо обслужване

\n

Чл. 230

\n
(1)Управлението на стареенето на корпуса на реактора и на неговите заваръчни шевове отчита всички приложими фактори, включително радиационно окрехкостяване, термично стареене и умора, и сравнява тяхното развитие през проектния срок на ЯЦ с предвиденото в проекта
\n
(2)Надзорът на основните структури и компоненти трябва навреме да открива началото на процесите на стареене, за да намали мерките за предотвратяване и възстановяване.
\n

Раздел IV

\n

Радиационна защита при експлоатация

\n

Чл. 231

\n

Преди въвеждането в експлоатация на ЯЦ се разработват и съгласуват с компетентните държавни органи програма за радиационна защита на персонала и програма за радиационен мониторинг на околната среда. При експлоатацията на ЯЦ програмите периодично се проверяват и обновяват на базата на експлоатационния опит

\n

Чл. 232

\n
(1)Програмата за радиационна защита на персонала има за цел ограничаване на дозите на облъчване на персонала под разрешените граници и толкова ниски, колкото е разумно достижимо, при всички експлоатационни състояния на ЯЦ
\n
(2)Изпълнението на програмата за радиационна защита на персонала и постигането на нейните цели се проверява чрез надзор, инспекции и одити.
\n

Чл. 233

\n

Програмата за радиационна защита на персонала се основава на предварителен анализ на радиационния риск, при който се отчитат зоните и размерът на радиационните опасности, и обхваща 1. класификацията на радиационните зони и контрола на достъп до тях;

\n
2.вътрешните правила и надзора на дейностите в радиационните зони;
\n
3.радиационния мониторинг на персонала и на работното място;
\n
4.планиране на дейностите и разрешенията за работа в радиационните зони;
\n
5.средствата за колективна и лична защита на персонала;
\n
6.съоръженията, екраниращите материали и оборудването за радиационна защита;
\n
7.медицинския надзор на персонала;
\n
8.прилагането на принципа за оптимизация на защитата;
\n
9.редуциране на източниците на йонизиращо лъчение;
\n
10.обучението по радиационна защита;
\n
11.мерките за аварийно реагиране.
\n

Чл. 234

\n
(1)Пределите за течните и газообразните радиоактивни изхвърляния, определени в технологичния регламент за експлоатация, се основават на оценка на тяхното радиологично въздействие върху представителни лица от населението посредством моделиране на очакваните дози в зависимост от разстоянието от ЯЦ, консумацията на храна и питейна вода, източниците на храна и питейна вода и всички местни обичаи и практики, които могат да водят до по-високо от средното облъчване
\n
(2)Пределите за течните и газообразните радиоактивни изхвърляния се контролират посредством мониторинг на източника на тези изхвърляния и се потвърждават от измервания в околната среда. При мониторинга на източника могат да се използват три вида измервания:
\n
1.непрекъснат мониторинг на изхвърлянията;
\n
2.постоянно вземане на проби и лабораторни измервания на активността в пробите;
\n
3.периодично вземане на проби и лабораторни измервания на активността в пробата.
\n
(3)Изборът на вида измерване за контрол на източника зависи от характеристиките и количествата на радионуклидите в изхвърлянията, чувствителността на системата за измерване, очакваните изменения на изхвърлянията във времето и възможността за непланирани изхвърляния, които изискват бързо откриване и уведомяване.
\n

Чл. 235

\n
(1)Програмата за радиационен мониторинг на околната среда по чл. 231 се прилага минимум две години преди очакваното начало на въвеждането в експлоатация на ЯЦ. Програмата включва измерване на радиационния фон в околността на ЯЦ и неговите изменения през годишните сезони, събиране и радионуклидни анализи на проби от зеленчуци, въздух, мляко, вода, утайки, риба, почва и растителност от няколко определени пункта извън площадката на ЯЦ
\n
(2)Програмата за радиационен мониторинг осигурява необходимата информация за целите на:
\n
1.потвърждаване адекватността на контрола на радиоактивните изхвърляния;
\n
2.съпоставяне на резултатите от мониторинга на околната среда с данните от мониторинга на източника на радиоактивни изхвърляния;
\n
3.проверка на валидността на моделите на околната среда, използвани при определяне на разрешените предели за радиоактивни изхвърляния;
\n
4.укрепване на общественото доверие;
\n
5.оценяване на тенденциите в концентрациите на радионуклиди в околната среда.
\n

Чл. 236

\n
(1)При експлоатацията на ЯЦ генерирането на радиоактивни отпадъци се поддържа на минимално достижимо ниво по отношение на активност и обем чрез подходяща експлоатационна практика
\n
(2)Конструкциите, системите и компонентите, предназначени за преработване и съхраняване на радиоактивни отпадъци при експлоатацията на ЯЦ, се поддържат в работоспособно състояние и се контролират чрез програмите за техническо обслужване, надзор, изпитвания и инспекции.
\n
(3)Натрупването на големи количества непреработени радиоактивни отпадъци, както и тяхното продължително временно съхраняване извън проектните съоръжения, се избягва.
\n
(4)Радиоактивните отпадъци се характеризират на всички етапи от тяхното управление при експлоатацията на ЯЦ. Процесът на характеризиране включва измерване на физични и химични параметри, определяне на изотопния състав и измерване на специфичната активност.
\n
(5)Измененията на характеристиките на радиоактивните отпадъци при тяхното съхраняване се контролират чрез инспекции и периодични анализи.
\n
(6)Преработването и съхраняването на радиоактивните отпадъци осигуряват тяхното изваждане от съоръженията в края на периода на тяхното съхраняване.
\n
(7)При експлоатацията на ЯЦ се осигуряват подходящи запаси в съоръженията за съхраняване на радиоактивни отпадъци в случай на непредвидени обстоятелства. Степента на запълване на съоръженията се контролира и в случай на необходимост се предприемат мерки за възстановяване на запасите.
\n
(8)Във вътрешния авариен план на ЯЦ се предвиждат мерки за съхраняване на големи количества течни радиоактивни отпадъци в случай на авария със стопяване на активната зона или повреждане на отработеното ядрено гориво, съхранявано в ЯЦ.
\n

Чл. 237

\n
(1)Организационното звено, на което са възложени функциите за контрол на радиационната защита при експлоатация на ЯЦ, трябва да има достатъчна независимост и необходимите ресурси, за да може ефективно да прилага принципа на оптимизация, да предлага и контролира вътрешните дозови ограничения и да предприема мерки за отчитане на изискванията за радиационна защита на всички нива на експлоатиращата организация
\n
(2)Ръководният персонал определя механизми за включване на персонала в разработването на методи за поддържане на дозите на облъчване на персонала и населението толкова ниски, колкото е разумно достижимо, и е длъжен да осигури обратна връзка за ефективността на мерките за радиационна защита.
\n
(3)Персоналът на ЯЦ и на външните изпълнители трябва да е запознат с радиационния риск на изпълняваните дейности и е лично отговорен за прилагане на мерките за индивидуална защита.
\n
(4)На персонала на ЯЦ се осигурява предварителен подбор и периодичен медицински преглед за потвърждаване на неговата здравна и психо-физиологична годност за заемане на съответната длъжност.
\n

Раздел V

\n

Квалификация и обучение на персонала

\n

Чл. 238

\n
(1)Експлоатиращата организация определя изискванията за квалификацията и обучението, за да осигури, че при изпълнението на дейности, които имат влияние върху безопасността, персоналът е способен да изпълни своите задължения при всички експлоатационни състояния и аварийни условия
\n
(2)Ръководният персонал на ЯЦ определя обща политика на обучение и подробен план за обучение на основата на дългосрочните нужди от квалифициран персонал, както и цели на обучението, които потвърждават критичната роля на безопасността във всички аспекти на експлоатацията и подкрепят културата на безопасност.
\n

Чл. 239

\n
(1)За обучение на персонала, който изпълнява дейности с влияние върху безопасността, се разработват и изпълняват програми за първоначално и поддържащо обучение на всяка основна група персонал. Съдържанието на всяка учебна програма се основава на систематичния подход към обучението
\n
(2)Учебните програми, лекционните материали, техническите средства за обучение, компютърните модели и пълномащабните тренажори отразяват действителното състояние на ЯЦ.
\n
(3)Учебните програми за персонала включват разглеждане на собствения и чуждия експлоатационен опит, анализа на експлоатационните събития, установените коренни причини и определените коригиращи действия. Промените в регулиращите изисквания, в международните стандарти за безопасност и в ядрените технологии са предмет на учебните програми за ръководния персонал.
\n
(4)Техническият персонал и външните изпълнители преминават обучение за придобиване на основни познания по ядрена безопасност, радиационна защита, пожарна безопасност и действия при изпълнение на вътрешния авариен план.
\n

Чл. 240

\n
(1)Оперативният персонал на ЯЦ се подготвя и обучава за заемането на постепенно възходящи оперативни длъжности след дублиране на съответните работни места за обоснован период
\n
(2)В програмите за обучение на оперативния персонал се включват проектните основи на ЯЦ, окончателният отчет за анализ на безопасността, пределите и условията за експлоатация, вътрешният авариен план, изпълнените изменения на КСК, важни за безопасността, и атрибутите на културата на безопасност.
\n

Чл. 241(1) Оперативният персонал на БПУ преминава обучение на пълномащабен тренажор поне веднъж годишно, а оперативните екипи – периодични противоаварийни тренировки

\n
(2)Ремонтният персонал се обучава на макети или реални компоненти за усъвършенстване на професионалните умения и за намаляване продължителността на операциите преди реалното провеждане на радиационноопасни ремонтни дейности.
\n
(3)Преди и след изпълнението на отговорни експлоатационни операции и изпитвания на КСК, важни за безопасността, се провеждат инструктажи на персонала, който участва в тях.
\n

Раздел VI

\n

Управление на документите, отнасящи се до безопасността

\n

Чл. 242

\n
(1)В рамките на системата за управление процесът за управление на документите при експлоатация на ЯЦ осигурява наличието, контролирането, използването и съхранението на документи и данни, отнасящи се до безопасността, като 1. проектните спецификации;
\n
2.анализите на безопасността и оценките на риска от пожар;
\n
3.данните за оборудване и материали;
\n
4.екзекутивните чертежи на системите;
\n
5.документите на производители на КСК;
\n
6.данните от въвеждането в експлоатация;
\n
7.експлоатационни данни;
\n
8.докладите от експлоатационни събития;
\n
9.данните за количеството и разположението на ядрени, радиоактивни и други специални материали и вещества;
\n
10.отчетните документи от техническото обслужване, изпитванията, надзора и инспекциите;
\n
11.проектите, екзекутивните чертежи и данните за изпълнените изменения на КСК, важни за безопасността;
\n
12.документите на системата за управление;
\n
13.данните относно квалификацията, заеманите длъжности, медицинските прегледи и обучението на персонала;
\n
14.данните за воднохимичните режими;
\n
15.данните за професионалното облъчване на персонала;
\n
16.данните за радиационния контрол в помещенията и на площадката на ЯЦ;
\n
17.данните за течните и газообразните радиоактивни изхвърляния;
\n
18.данните от мониторинга на околната среда;
\n
19.данните за съхранението и превоза на радиоактивни отпадъци;
\n
20.отчетните документи за периодичните прегледи на безопасността.
\n
(2)Процесът за управление на документите осигурява надеждното изпълнение на процеса за управление на конфигурацията при експлоатация на ЯЦ.
\n

Чл. 243

\n
(1)Документите по чл. 242, т. 1, 2, 3, 4, 8, 11 и 15 се съхраняват в два екземпляра, в две физически разделени помещения, защитени от пожар и от заливане с вода
\n
(2)Вътрешният авариен план, процедурите, които могат да се използват при аварийни условия, и други важни документи, при необходимост, могат да се съхраняват извън площадката на ЯЦ при осигуряване на адекватни мерки за тяхната защита от неправомерен достъп.
\n

Раздел VІІ Подготовка за извеждане от експлоатация

\n

Чл. 244

\n
(1)Експлоатиращата организация разработва и поддържа при експлоатацията на ЯЦ план за извеждане от експлоатация, който демонстрира безопасното извеждане от експлоатация и достигане на крайното състояние на площадката съгласно Наредбата за безопасност при извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения
\n
(2)Планът за извеждане от експлоатация се обновява в съответствие с промените на регулиращите изисквания, измененията на ЯЦ, напредъка на технологиите, измененията в необходимостта от извеждане от експлоатация и със Стратегията по чл. 74 от Закона за безопасно използване на ядрената енергия.
\n

Чл. 245

\n

За осигуряване на необходимия мотивиран и квалифициран персонал за безопасна експлоатация до края на експлоатационния срок, за безопасно изпълнение на дейностите в подготвителния период на извеждането от експлоатация и за безопасно извеждане от експлоатация се разработва програма за управление на човешките ресурси

\n

Чл. 246

\n
(1)В подготвителния период за извеждане от експлоатация до отстраняването на ядреното гориво от реактора и басейна за съхранение на отработено гориво се поддържа високо ниво на безопасност
\n
(2)За ЯЦ с няколко енергийни блока се изпълняват мерки, които осигуряват наличност на общите КСК за поддържане на безопасността и нуждите на генериращите блокове.
\n

Чл. 247

\n

За улесняване планирането на извеждането от експлоатация през експлоатационния период се съхраняват и документират данните за радиоактивно замърсените или за облъчените КСК. Цялата анализирана информация се събира и предава на лицето – титуляр на лицензия за извеждане от експлоатация на ядреното съоръжение ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

\n

§ 1По смисъла на наредбата

\n
1.„Аварийни условия“ са отклоненията от нормалната експлоатация, по-тежки от очакваните експлоатационни събития, включително аварии със и без стопяване на ядрено гориво.
\n
2.„Активен компонент“ е компонентът, функционирането на който зависи от външно въздействие, като команда за задействане, механично преместване или захранване с енергия.
\n
3.„Активен разлом“ е тектоничен разлом със значителен потенциал за разместване на прилежащите блокове на земната повърхност или близо до нея.
\n
4.„Безопасен отказ“ е отказът на система или компонент, при възникването на който ядрената централа преминава в безопасно състояние без необходимост от каквито и да са действия на управляващите системи за безопасност.
\n
5.„Безопасно състояние“ е състояние вследствие на очаквано експлоатационно събитие или аварийни условия, при което реакторът е подкритичен и основните функции на безопасност могат да се осигурят и поддържат стабилни в продължение на дълъг период.
\n
6.„Блочен пулт за управление“ е част от енергийния блок на ядрената централа, която е разположена в специално предвидени в проекта помещения и е предназначена за централизирано управление на технологичните процеси, осъществявано от оперативния персонал и автоматизираните средства за управление.
\n
7.„Валидиране“ е процесът на определяне дали продуктът (като компютърни програми, аналитични методи, модели на ЯЦ, процедури и инструкции) е подходящ за задоволително изпълнение на предвидената функция.
\n
8.„Верифициране“ е процесът на определяне дали качеството, или характеристиките на продукта (като компютърни програми, аналитични методи, модели на ЯЦ, процедури и инструкции) са такива, както е декларирано, както е предвидено или както се изисква.
\n
9.„Вероятностна оценка на безопасността“ е многостранен, структуриран подход за определяне на сценариите за отказ и математически инструмент за определяне на количествени оценки на риска.
\n
10.„Външно събитие“ е събитие, което не е свързано с експлоатацията на ЯЦ, но което би могло да въздейства върху безопасността на ЯЦ.
\n
11.„Вътрешно събитие“ е събитие, свързано с експлоатацията на ЯЦ, което би могло да въздейства върху безопасността на ЯЦ.
\n
12.„Вътрешна самозащита на реакторната инсталация“ е свойството на реакторната инсталация да осигурява безопасността на базата на естествени обратни връзки, процеси и характеристики.
\n
13.„Геодинамична зона“ е линеен или пръстеновиден участък от земната кора, в границите на който е констатиран градиент на скоростта на кватернерските движения, равен или по-голям от 1Е-9 за година.
\n
14.„Големи изхвърляния“ са радиоактивни изхвърляния в околната среда, при които се налага изпълнението на мерки за защита на населението, прилагането на които не може да се ограничи по площ и време.
\n
15.„Единичен отказ“ е отказът, който води до загуба на способността на системата или на компонента да изпълняват предписаните им функции по безопасност, а също и всякакви последващи откази в резултат от него.
\n
16.„Експлоатационни състояния“ са състоянията на нормална експлоатация и очаквани експлоатационни събития.
\n
17.„Експлоатационни предели“ са стойности на параметрите и характеристики на състоянието на системите (компонентите) и на ядрената централа като цяло, определени в проекта за нормална експлоатация.
\n
18.„Експлоатационни условия“ са определените в проекта условия относно количеството, характеристиките, състоянието на работоспособност и техническото обслужване на системите (компонентите), необходими за работа без нарушаване на експлоатационните предели.
\n
19.„Експлоатация“ е цялата дейност, осъществявана за постигане на целта, за която е била изградена ядрената централа, включително работа на мощност, пускане, спиране, изпитвания, техническо обслужване, ремонт, презареждане на ядреното гориво, инспектиране през време на експлоатация, и другите свързани с това дейности.
\n
20.„Експлоатираща организация“ е лице, заявител или титуляр на лицензия и/или разрешение по ЗБИЯЕ.
\n
21.„Квалифициране“ е процесът на установяване на доказателства, че конструкцията, системата или компонентът ще работи, когато това е необходимо, при специфицираните условия за работа и в съответствие с изискванията за работа на системата.
\n
22.„Компоненти“ са прибори, тръбопроводи, кабели и други изделия, осигуряващи изпълнението на зададени функции самостоятелно или в състава на системи и разглеждани като структурни единици в анализите на надеждността и безопасността.
\n
23.„Консервативен подход“ е подходът към проектирането и конструирането, при който при извършването на анализи и пресмятания за параметрите и характеристиките се приемат стойности и предели, които определено водят към по-неблагоприятни резултати.
\n
24.„Конструкции, системи и компоненти“ (КСК) са всички съставни части на ядрената централа освен човешкият фактор. Конструкциите са пасивни елементи, като сгради, съдове и екрани. Системата е съставена от няколко компонента, съединени по такъв начин, че да изпълняват специфична (активна) функция.
\n
25.„Конструкции, системи и компоненти, важни за безопасността“ са системите за безопасност, КСК за нормална експлоатация, неправилната работа или отказите на които могат да доведат до недопустимо облъчване на персонала или населението, и техническите средства, предназначени за намаляване на последствията от неправилна работа или отказ на конструкции, системи и компоненти.
\n
26.„Конструкции, системи и компоненти за нормална експлоатация“ са предназначените за нормална експлоатация КСК.
\n
27.„Контролирано състояние“ е състояние вследствие на очаквано експлоатационно събитие или аварийни условия, при което основните функции на безопасност могат да се осигурят и което може да се поддържа за период до достигането на безопасно състояние.
\n
28.„Контур на топлоносителя на реактора“ е контурът, предназначен за циркулиране на топлоносителя през активната зона в установените в проекта режими и условия на експлоатация.
\n
29.„Краен поглътител на топлина“ е средата, в която остатъчното топлоотделяне може винаги да бъде отведено, дори ако всички други средства за отвеждане на топлината не могат да бъдат използвани или са недостатъчни.
\n
30.„Култура на безопасност“ е квалификационната и психологическата подготовка на персонала, при която осигуряването на безопасността на ядрената централа е приоритетна цел и вътрешна потребност, водеща към съзнаване на отговорността и самоконтрол при изпълняване на всички дейности, влияещи на безопасността.
\n
31.„Лицензионна основа“ е съвкупност от приложимите регулаторни изисквания към безопасността на ЯЦ, включително споразумения за поети ангажименти между регулаторния орган и лицензианта под формата на писмена кореспонденция, изявления, становища и протоколи от проведени двустранни технически срещи.
\n
32.„Нормална експлоатация“ е експлоатацията на ядрената централа в рамките на експлоатационните предели и условия и включва режими на пускане, експлоатация на мощност, планово и непланово спиране на реакторната инсталация, презареждане на активната зона, техническо обслужване и изпитване на конструкции, системи и компоненти.
\n
33.„Отказ по обща причина“ е отказът на две или повече системи или компоненти вследствие на единично конкретно събитие или причина.
\n
34.„Очаквано експлоатационно събитие“ е отклонение на процеса на експлоатация от нормалната експлоатация, което се очаква да възникне най-малко веднъж в рамките на експлоатационния период на ядрената централа, но поради предвидените в проекта мерки не причинява значителни повреди по КСК, важни за безопасността, или не води до аварийни условия.
\n
35.„Пасивен компонент (пасивна система)“ е компонентът (системата), чието функциониране не зависи от външно въздействие, като команда за задействане, механично преместване или захранване с енергия.
\n
36.„Периодичен преглед на безопасността“ е систематична преоценка на безопасността на ЯЦ в експлоатация, провеждана на определени интервали, за определяне влиянието на натрупващите се ефекти от стареене, извършените изменения, експлоатационния опит и техническите достижения и насочена към осигуряване на високо ниво на безопасност през срока на експлоатация на ЯЦ.
\n
37.„Персонал“ са всички лица, работещи постоянно или временно на площадката на ЯЦ.
\n
38.„Постулирано изходно събитие“ е единичен отказ в система (компонент), външно събитие или грешка на персонала, определени на етапа на проектиране като способни да доведат до очаквани експлоатационни събития или аварийни условия.
\n
39.„Почти събитие“ е потенциално значимо събитие, което би могло да настъпи вследствие на реални събития, но не настъпва поради конкретните обстоятелства в ЯЦ.
\n
40.„Прагов ефект“ е ефектът на непропорционално голямо утежняване на последствията от събитие в резултат на сравнително малко изменение в параметър или състояние на КСК.
\n
41.„Практически изключени състояния“ са състояния, събития, аварийни последователности, сценарии, процеси, явления, условия и натоварвания, които физически не могат да се случат или за които с комбинация от детерминистичен и вероятностен анализ на безопасността е доказана ефективността на предприетите мерки и изключително ниската вероятност състоянията да възникнат, определена с високо ниво на доверие. Критерият за физическа невъзможност се прилага приоритетно при демонстрирането на практически изключени състояния.
\n
42.„Предели за безопасност“ са определените в проекта стойности на параметрите на технологичния процес, отклоненията от които могат да доведат до авария.
\n
43.„Предели и условия за експлоатация“ е съвкупност от правила, определящи пределите на параметрите, функционалните възможности и начините на поведение на КСК и персонала, които са утвърдени по определения ред с цел осигуряване на безопасна експлоатация на ЯЦ.
\n
44.„Проектни основи“ са набор от условия, които изрично са взети предвид при проектирането, включително при подобрения на ЯЦ, в съответствие с установени критерии, така че да не се надвишават допустимите граници, посредством планираното действие на КСК, които изпълняват функции на безопасност.
\n
45.„Проектни предели“ са стойности на параметрите и характеристиките на състоянието на КСК, важни за безопасността, и на ЯЦ като цяло, определени в проекта за всички експлоатационни състояния и аварийни условия.
\n
46.„Разнообразие“ е осигуряване на два или повече резервни компоненти или системи за изпълняване на определена функция, при което отделните компоненти или системи имат различни свойства, така че да се намали възможността за отказ по обща причина.
\n
47.„Район на разполагане на ЯЦ“ е територията, включително площадката на ЯЦ, на която се определят условията за разполагане на ЯЦ и са възможни явленията, процесите и факторите с природен и техногенен произход, способни да оказват влияние върху безопасността на ЯЦ.
\n
48.„Ранни изхвърляния“ са радиоактивни изхвърляния в околната среда, които изискват мерки за защита на населението, чието прилагане е невъзможно поради липса на достатъчно време.
\n
49.„Резервен пулт за управление“ е част от блока на ЯЦ, разположена в предвидено в проекта помещение и предназначена – в случай на отказ на БПУ, за надеждното привеждане на блока в подкритично разхладено състояние и неограниченото му поддържане в това състояние, за задействането на системите за безопасност и за получаване на информация за състоянието на реактора.
\n
50.„Резервиране“ е осигуряване на алтернативни (идентични или разнообразни) конструкции, системи или компоненти така, че което и да е от тях да може да изпълни изискващата се функция независимо от експлоатационното състояние или отказ на останалите конструкции, системи или компоненти.
\n
51.„Система за безопасност“ е система, важна за безопасността, осигуряваща безопасно спиране на реактора или отвеждане на остатъчната топлина от активната зона или ограничаваща последиците от очакваните експлоатационни събития и авариите, предизвикани от индивидуално изходно събитие. Системите за безопасност могат да са защитни, локализиращи, управляващи или осигуряващи.
\n
52.„Състояния на ядрената централа“ са експлоатационните състояния и аварийните условия.
\n
53.„Тежка авария“ е аварията, която предизвиква значително повреждане на активната зона.
\n
54.„Управление на аварии“ е предприемане на комплекс от действия с цел: предотвратяване разширяването на дадено събитие в тежка авария; намаляване на последиците от тежка авария; постигане на дълготрайно безопасно устойчиво състояние.
\n
55.„Функционално изолиране“ е предотвратяване на влиянието на режима на работа или повреда на една верига или система върху друга. Функционалното изолиране се прилага за взаимосвързани вериги и системи, за да се предотврати разпространението на повреди и фалшиви сигнали от една към друга, и може да включва изолация на електрически вериги, на информационни потоци и др.
\n
56.„Функция на безопасност“ е конкретната цел, която трябва да бъде постигната за осигуряване на безопасност.
", "next": 239675}