{"html": "

3.1.1. Напречното сечение на всеки защитен проводник трябва да отговаря на условията за автоматично изключване на захранването, изисквано в приложение № 1 към наредбата, и да бъде способно да издържа механични и термични натоварвания, причинени от проспектния ток на дефект по време на изключването на защитния апарат.

\n

Напречното сечение на защитен проводник трябва или да се изчислява съгласно т. 3.1.2, или да се избира съгласно таблица П7.2. И в двата случая изискванията на т. 3.1.3 трябва да бъдат взети предвид.

\n

Клемите за защитните проводници трябва да могат да приемат проводници с размери, изисквани от тази подточка.

\n

При схеми TT, където заземителите на електрозахранващата система и на достъпните токопроводими части са електрически независими, не е необходимо сечението на защитните проводници да превишава:

\n
–25 mm 2 за медни проводници,
\n
–35 mm 2 за алуминиеви проводници.
\n

Таблица П7.2 Минимално сечение на защитни проводници (когато не се изчислява съгласно т. 3.1.2) Напречно сечение на линейния (фазовия) проводник, S , mm 2 Cu Минимално напречно сечение на съответния защитен проводник, mm 2 Cu Когато защитният проводник е от същия материал както линейния (фазовия) проводник Когато защитният проводник не е от същия материал както линейния (фазовия) проводник S ≤ 16 S (k 1 /k 2 ) х S 16 < S ≤ 35 16 a (k 1 /k 2 ) х 16 S > 35 S/2 а (k 1 /k 2 ) х (S/2) където: k 1 е стойността на коефициента k за линеен проводник, получена по формулата в т. 5 или избрана според материалите на проводника и изолацията; k 2 – стойността на коефициента k за защитен проводник, избрана съответно от таблици П7.4 до П7.8. a За PEN проводник намаляване на напречното сечение се допуска само в съответствие с правилата за оразмеряване на неутралния проводник.

\n

3.1.2. Напречното сечение на защитните проводници трябва да бъде най-малко равно на това определено:

\n
–или чрез изчисление на термично допустимите токове на късо съединение, като се вземат предвид неадиабатните процеси; или
\n
–или чрез следната формула, приложима само за времена на изключване, непревишаващи 5s:
\n

S = , където:

\n

S е напречното сечение, mm 2 ;

\n

I – ефективната стойност, изразена в ампери, на проспектния ток при дефект, който може да протече през защитния апарат при дефект с незначителен (пренебрежим) импеданс, А; t – времето за задействане на защитния апарат, в секунди, s ; k – коефициентът, чиято стойност зависи от материала на защитния проводник, на изолацията и други части, както и от началната и крайната температура (метод за изчисляване на k е даден в т. 5).

\n

Когато при прилагането на формулата се получат нестандартни напречни сечения, трябва да се използват проводници с най-близкото по-голямо напречно сечение.

\n

Понеже металните екрани на кабели с минерална изолация имат устойчивост на дефект към земя, по-голяма от тази на линейните (фазовите) проводници, не е необходимо да се изчислява напречното сечение на металните екрани, когато те се използват като защитни проводници.

\n

3.1.3. Напречното сечение на всеки защитен проводник, който не е част от кабел или който не е разположен в обща обвивка с линейния (фазовия) проводник, трябва да е най-малко:

\n
–2,5 mm 2 Cu или 16 mm 2 Al, когато има осигурена защита срещу механично увреждане;
\n
–4 mm 2 Cu или 16 mm 2 Al, когато няма защита срещу механично увреждане.
\n

Използването на стомана за защитен проводник не се изключва.

\n

Приема се, че защитен проводник, който не е част от кабел, е механично защитен, когато е инсталиран в тръбна система, в кабелна инсталационна система или е защитен по подобен начин.

\n

3.1.4. Когато защитният проводник е общ за две или повече вериги, неговото напречно сечение трябва да бъде:

\n
–или изчислено съгласно т. 3.1.2 за най-неблагоприятните проспектен ток при дефект и време за изключване за разглежданите вериги; или
\n
–или избрано съгласно таблица П7.2, така че да съответства на напречното сечение на най-големия линеен (фазов) проводник във веригите.
\n

3.2. Видове защитни проводници 3.2.1. Като защитни проводници може да се използват:

\n
–проводници в многожилни кабели;
\n
–изолирани или неизолирани проводници в обща обвивка с линейните проводници;
\n
–неподвижно инсталирани неизолирани или изолирани проводници;
\n
–метални обвивки на кабели, метални екрани на кабели, щит на кабел, брони на кабели, жични оплетки, концентрични проводници, метални тръбни системи според условията, описани в т. 3.2.2, букви „a“ и „б“.
\n

3.2.2. Когато уредбата съдържа електрообзавеждане с метални обвивки, като комплектни комутационни устройства за ниско напрежение или предварително изработени възли или магистрални шинопроводи в метална обвивка, металните обвивки може да се използват като защитни проводници, ако те отговарят едновременно на следните три условия:

\n
a)електрическата непрекъснатост да е реализирана чрез конструкцията или чрез подходящи свързвания по такъв начин, че да се гарантира защитата срещу механични, химични или електрохимични увреждания; б) да съответстват на изискванията на т. 3.1; в) да позволяват свързването на други защитни проводници във всяка предварително определена точка за разклонение.
\n

3.2.3. Не се разрешава използване като защитни проводници или като проводници за защитно изравняване на потенциалите на следните метални части: а) метални водопроводни инсталации; б) метални инсталации, съдържащи леснозапалими и горими вещества и материали, като газове, течности, прахове; в) конструктивни части, подлагани на механични усилия по време на нормално функциониране; г) гъвкави или еластични метални тръби, освен когато са специално предназначени за използване като защитни проводници; д) гъвкави метални части; е) носачи, поддържащи проводници; ж) кабелни лавици и кабелни скари.

\n

3.3. Електрическа непрекъснатост на защитните проводници 3.3.1. Защитните проводници трябва да са подходящо защитени срещу механични, химични или електрохимични увреждания и срещу електродинамични и термодинамични усилия.

\n

Всяко свързване (например винтови съединения, съединители със скоби) между защитни проводници или между защитен проводник и друго обзавеждане трябва трайно да осигурява електрическа непрекъснатост и подходяща механична якост и защита. Винтовите съединения за свързване на защитни проводници не трябва да се използват за каквито и да било други цели. Свързванията не трябва да се изпълняват чрез заваряване.

\n

3.3.2. Съединенията на защитните проводници трябва да са достъпни за преглед и изпитване с изключение на: а) съединения с компаунд; б) капсуловани съединения; в) съединения в метални тръби, кабелни канални системи и предварително изготвени шинопроводи; г) съединения, които са част от оборудване, съответстващи на стандартите за оборудването; д) съединения, изпълнени чрез заваряване или спояване; е) съединения, изпълнени посредством инструмент с пресоване.

\n

3.3.3. Във веригите на защитните проводници не трябва да се предвиждат никакви комутационни апарати, но за провеждане на измервания/изпитвания може да се използват съединения, които се разединяват само с помощта на инструмент.

\n

3.3.4. Когато се използват устройства за контрол на електрическата непрекъснатост на заземяването, никакви техни елементи (например датчици, бобини, токови трансформатори) не трябва да се включват последователно в защитните проводници.

\n

3.3.5. Достъпни токопроводими части на електрообзавеждане не трябва да се използват като част от защитния проводник на друго обзавеждане с изключение на указаното в т. 3.2.2.

\n

3.4. PEN, PEL или PEM проводници 3.4.1. PEN, PEL или PEM проводник може да се използва само в стационарни електрически уредби и от гледна точка на механична якост трябва да има напречно сечение не по-малко от 10 mm 2 мед или 16 mm 2 алуминий.

\n

3.4.2. PEN, PEL или PEM проводникът трябва да бъде изолиран за обявеното напрежение на линейния (фазовия) проводник.

\n

Металните обвивки на електрическите инсталации не трябва да се използват като PEN, PEL или PEM проводници с изключение на предварително изработени сборни шини и шинопроводи.

\n

3.4.3. Когато от която и да е точка на уредбата функциите на неутралния/средния/линейния (фазовия) и защитния проводник се изпълняват от отделни проводници, не се разрешава свързване на неутралния/средния/линейния (фазовия) проводник към която и да е друга заземена част от уредбата. Обаче се допуска PEN, PEL или PEM проводници да се разделят на няколко неутрални/средни/линейни (фазови) и на няколко защитни проводника. В такъв случай PEN, PEL или PEM проводникът трябва да се свързва към клема или шина, предназначена за защитния проводник, както е показано на фигура П7.1a – пример 1, освен когато е предвидена специална клема или шина, предназначена за свързване на PEN, PEL или PEM проводник, както е показано на фигура П7.1б – пример 2, и фигура П7.1в – пример 3.

\n

Фигура П7.1a. Пример 1 за свързване на PEN проводник.

\n

Фигура П7.1б. Пример 2 за свързване на PEN проводник.

\n

Фигура П7.1в. Пример 3 за свързване на PEN проводник.

\n

3.4.4. Непринадлежащи на уредбата токопроводими части (странични токопроводими части) не трябва да се използват като PEN, PEL или PEM проводници.

\n

3.5. Проводници, комбиниращи защитно заземяване и функционално заземяване 3.5.1. Когато един заземителен проводник се използва за защитно и функционално заземяване, той трябва да отговаря на изискванията за защитен проводник. Освен това той трябва да отговаря и на съответните функционални изисквания.

\n

3.5.2. Обратният проводник за постоянен ток PEL или PEM от захранването на средства за информационни технологии може да служи за комбиниран проводник за защитно и функционално заземяване.

\n

3.6. Токове в проводници за защитно заземяване 3.6.1. Проводник за защитно заземяване не трябва да се използва за токопроводима част за ток при нормални условия на функциониране (например свързване на филтри за целите на електромагнитна съвместимост).

\n

3.6.2. Когато токът при нормални условия на функциониране превишава 10 mA, трябва да се използва усилен защитен проводник съгласно т. 3.7.

\n

3.7. За електрооборудване, предназначено за постоянно свързване и чийто ток през защитния заземителен проводник при нормални условия на функциониране превишава 10 mA, се прилага следното: а) когато оборудването има само една защитна заземителна клема, защитният заземителен проводник трябва да има напречно сечение най-малко 10 mm 2 Cu или 16 mm 2 Al по цялата си дължина; б) когато оборудването има отделна клема за втори защитен заземителен проводник, втори защитен заземителен проводник с напречно сечение, най-малко равно на изискваното за защита при дефект, трябва да бъде положен до точката, където защитният заземителен проводник има напречно сечение не по-малко от 10 mm 2 Cu или 16 mm 2 Al.

\n

3.8. Разполагане на защитните проводници Когато за целите на защитата срещу поражения от електрически ток се използват апарати за защита срещу свръхтокове, защитният проводник трябва да е елемент от електрическата инсталация на линейните проводници или да е разположен в непосредствена близост до тях.

\n
4.Проводници за защитно изравняване на потенциалите 4.1. Проводници за защитно изравняване на потенциалите за присъединяване към главната заземителна клема (шина) 4.1.1. Проводниците за защитно изравняване на потенциалите за присъединяване към главната заземителна клема трябва да имат напречно сечение не по-малко от половината напречно сечение на най-големия защитен заземителен проводник в уредбата, но най-малко равно на:
\n
–6 mm 2 мед, или
\n
–16 mm 2 алуминий, или
\n
–50 mm 2 стомана.
\n

4.1.2. Напречното сечение на проводниците за защитно изравняване на потенциалите за присъединяване към главната заземителна клема не трябва да превишава 25 mm 2 Cu или еквивалентно напречно сечение за други материали.

\n

4.2. Проводници за допълнително свързване за защитно изравняване на потенциалите 4.2.1. Проводниците за допълнително свързване за защитно изравняване на потенциалите, свързващи две достъпни токопроводими части, трябва да имат проводимост, най-малко равна на минималната проводимост на защитните проводници, свързани към тези достъпни токопроводими части.

\n

4.2.2. Проводниците за допълнително свързване за защитно изравняване на потенциалите, свързващи достъпни токопроводими части към непринадлежаща на уредбата токопроводима част (странична токопроводима част), трябва да имат проводимост не по-малка от тази на половината от напречното сечение на съответния защитен проводник.

\n

4.2.3. Минималното напречно сечение на проводниците на защитно изравняване на потенциалите за допълнително свързване за изравняване на потенциалите и на проводниците за свързване за изравняване на потенциалите между две непринадлежащи на уредбата токопроводими части (странични токопроводими части) трябва да е съгласно т. 3.1.3.

\n
5.Метод за определяне на коефициента k по т. 3.1.2 5.1. Коефициентът k се определя от формулата: , където:
\n

Q c е обемният топлинен капацитет на материала на проводника (J/K mm 3 ) при 20 °C; β – реципрочната стойност на температурния коефициент на съпротивлението при 0 °C за проводника (°C); ρ 20 – специфичното съпротивление на материала на проводника при 20 °C ( Ω mm); θ i – началната температура на проводника (°C); θ f – крайната температура на проводника (°C).

\n

Стойности на използваните във формулата параметри за различни материали са дадени в таблица П7.3.

\n

Таблица П7.3 5.2. Стойности на коефициента k за различни случаи са дадени в таблици от П7.4 до П7.8.

\n

Таблица П7.4 Стойности на коефициента k за изолирани защитни проводници, които не са включени в кабели и не са групирани с други кабели Изолация на проводника Температура °C Материал на проводника Мед Алуминий Стомана Начална Крайна Стойности на k Изолация на проводника Температура °C Материал на проводника Мед Алуминий Стомана Начална Крайна Стойности на k 70 °C термопластична (PVC) 160/140 a 143/133 a 95/88 a 52/49 a 90 °C термопластична (PVC) 160/140 a 143/133 a 95/88 a 52/49 a 90 °C термореактивна (например XLPE и EPR) 60 °C термореактивна (EPR каучук) 85 °C термореактивна (EPR каучук) 185 °C термореактивна (силикониран каучук) a По-ниската стойност се прилага към проводници с термопластична (например PVC) изолация с напречно сечение, по-голямо от 300 mm 2 .

\n

Таблица П7.5 Стойности на коефициента k за неизолирани защитни проводници, допиращи се до обвивка на кабел, но не са групирани с други кабели Обвивка на кабела Температура, °C Материал на проводника Мед Алуминий Стомана Начална Крайна Стойности на k Термопластична (PVC) Полиетилен CSP CSP = Хлоро-сулфо-полиетилен Таблица П7.6 Стойности на коефициента k за защитни проводници, които са изолирани проводници, вградени в кабели или са групирани с други кабели или с изолирани проводници Изолация на проводника Температури, °C Материал на проводника Мед Алуминий Стомана Начална Крайна Стойности на k c 70 °C термопластична (PVC) 160/140 a 115/103 a 76/68 a 42/37 a 90 °C термопластична (PVC) 160/140 a 100/86 a 66/57 a 36/31 a 90 °C термореактивна (например XLPE и EPR) 60 °C термореактивна (каучук) 85 °C термореактивна (каучук) 185 °C термореактивна (силикониран каучук) a По-ниската стойност се прилага към проводници с термопластична (например PVC) изолация с напречно сечение, по-голямо от 300 mm 2 .

\n

Таблица П7.7 Стойности на коефициента k за защитни проводници, които са метална обвивка на кабел, например броня, метален екран, концентричен проводник и други Изолация на проводника Температури, °C Материал на проводника Мед Алуминий Стомана Начална Крайна Стойности на k Изолация на проводника Температури, °C Материал на проводника Мед Алуминий Стомана Начална Крайна Стойности на k 70 °C термопластична (PVC) 90 °C термопластична (PVC) 90 °C термореактивна (например XLPE и EPR) 60 °C термореактивна (каучук) 85 °C термореактивна (каучук) Минерално термопластично (PVC) покритие * - - Неизолирани с минерално покритие - - * Тази стойност се използва също за неизолирани проводници, които се допират или могат да бъдат в контакт със запалими материали.

\n

Таблица П7.8 Стойности на коефициента k за неизолирани защитни проводници, когато няма риск от увреждане на съседни материали при посочените температури Условия Начална темпера-тура, °C Материал на проводника Мед Алуминий Стомана Максимална температура (крайна температура), °C Стойност на k Максимална температура (крайна температура), °C Стойност на k Максимална температура (крайна температура), °C Стой­ ност на k Видими и в зона с намален достъп Нормални условия Риск от пожар 6. Пример за разполагане на заземители и защитни проводници На фигура П7.2 е показан пример за заземителна уредба с главна заземителна клема и разполагане на заземител във фундамент, защитни проводници и проводници за защитно изравняване на потенциалите, без да са показани проводници за функционално заземяване.

\n

Легенда за фигура П7.2 Означение Наименование Забележка С Непринадлежаща на уредбата токопроводима част (странична токопроводима част) С1 Метална водопроводна инсталация, идваща отвън Или инсталация за централно отопление С2 Метална канализационна инсталация за отвеждане на отпадъчни води, идваща отвън С3 Метална газопроводна инсталация с изолационна вложка, идваща отвън С4 Система за климатизация С5 Отоплителна система С6 Метална водопроводна инсталация, например в баня С7 Метална канализационна инсталация за отвеждане на отпадъчни води, например в баня ИВ Изолационна вложка ГРТ Главно разпределително табло РТ Разпределително табло Захранвано от главното разпределително табло ГЗК Главна заземителна клема Виж т. 2.4 КДИП Клема на допълнително свързване за изравняване на потенциалите Т1 Заземител, замонолитен в бетона на фундамент, или заземител, положен в почвата Виж т. 2.2 Т2 Заземител за мълниезащитна уредба, ако има такава Виж т. 2.2 LPS Мълниезащитна уредба, ако има такава PE РЕ клема(и) в разпределително табло PE/PEN PE/PEN клема(и) в главното разпределително табло ДТЧ Достъпна токопроводима част Защитен проводник (РЕ) Виж т. 3 1а Защитен проводник, евентуално PEN проводник, идващ от захранващата мрежа Проводник за защитно изравняване на потенциалите за свързване към главната заземителна клема Виж т. 4.1 Проводник за допълнително свързване за защитно изравняване на потенциалите Виж т. 4.2 Токоотвод на мълниезащитна уредба (LPS), ако има такава Заземителен проводник Виж т. 4.3 Фигура П7.2. Пример за заземителна уредба със разполагане на заземител във фундамент, защитни проводници и проводници за защитно изравняване на потенциалите.

\n
7.Изграждане на заземители, вградени в бетона на фундамент 7.1. Общи положения 7.1.1. Бетонът, използван за фундамента на сграда, има определена проводимост и обикновено голяма допирна площ с почвата. За това неизолирани метални електроди, напълно вградени в бетон, може да се използват за целите на заземяването, освен ако бетонът е изолиран от почвата чрез използване на специална термоизолация или други мерки. Благодарение на химичните и физическите влияния неизолираните или горещопоцинкованата стомана и другите метали, вградени в бетон на дълбочина повече от 5 cm, са защитени добре срещу корозия, обикновено за експлоатационен срок на сградата. Когато е възможно, трябва да се използват токопроводимите качества на арматурата (стоманобетона) на сградата.
\n

7.1.2. Вграждането на заземителя в бетона на фундамента по време на построяването на сградата е един икономичен начин за получаване на качествен заземител за дългогодишна експлоатация, защото: а) не се налагат допълнителни изкопни работи; б) това се прави на дълбочина, в която обикновено няма негативни въздействия, резултат от сезонните метеорологични условия; в) се осигурява добър контакт с почвата; г) се обхващат на практика всички повърхности на фундамента на сградата и в резултат се получава минимален импеданс на заземителя вследствие на тази обща повърхност; д) се осигурява оптимална заземителна инсталация за целите на мълниезащитната уредба, и е) при започването на строежа на сградата може да се използва като заземител за електрическата уредба на строителната площадка.

\n

7.1.3. В допълнение към своя ефект на заземяване заземителят, вграден в бетона на сградата, осигурява добра база за главната връзка за изравняване на потенциалите.

\n

7.1.4. При изпълнението на замонолитени в бетон фундаментни заземителни електроди се препоръчва изпълнението на дадените по-долу указания и препоръки.

\n

7.2. Други съображения относно използването на заземители, замонолитени в бетона на фундамента Когато фундаментът на сградата е предвиден да минимализира загубите на топлинна енергия чрез изолирането му, използвайки нетокопроводими материали, или когато във фундамента са приложени мерки за защита срещу вода, например използване на пластмасови листове с дебелина повече от 0,5 mm, тогава ефектът на заземяването с вграден в бетона на фундамента заземител не би било ефективно. В такива случаи благоприятният ефект на металната арматура може да бъде използван за защитна връзка за изравняване на потенциалите, а за целите на заземяването трябва да се използва друг заземител, например допълнителен заземител, вграден под изолирания фундамент, заземителна уредба, разположена около сградата, или фундаментни заземителни електроди, вкопани в почвата.

\n

7.3. Конструкция на замонолитени в бетон фундаментни заземителни електроди 7.3.1. Когато бетонните фундаменти нямат метална арматура, заземителните електроди, вграждани в бетона на фундамента, трябва да бъдат съобразени с вида и размерите на фундамента. Препоръчват се един или повече взаимосвързани затворени контури (кръгли или правоъгълни) с размери до 20 m.

\n

7.3.2. За да се избегне вграждането на заземителя в бетона на дълбочина, по-малка от 5 cm, спрямо почвата, трябва да се използват подходящи средства за постигане на разстояние от позиционирането на заземителя до проводниците над земята. Когато за заземителни електроди се използват шини, те трябва да бъдат закрепени по ръба, за да се избегнат пространства без бетон под шината. Когато има арматура, проводниците трябва да бъдат закрепени за нея на разстояния не по-големи от 2 m. Връзките трябва да се изпълняват съгласно т. 2.3.2. Използването на блокиращи се връзки трябва да се избягва.

\n

7.3.3. Заземителят, замонолитен в бетона на фундамента, трябва да има най-малко един извод за всеки бетонов елемент на сградата, даващ възможност за свързване към електрическата уредба на сградата, например към главната заземителна клема, или трябва да завършва в специална свързваща клема, вградена на повърхността на бетона. В точката на свързване изводът трябва да е достъпен за целите на поддържането и за измерване.

\n

Когато за сградите има специални изисквания относно информационните технологии, може да са необходими повече изводи на вградения във фундамента заземител.

\n

За свързвания, разположени извън бетона на фундамента, преминаващи през почвата, трябва да се отчита възможността за корозия за стоманените проводници (виж т. 7.4). За такива свързвания се препоръчва да влизат в бетона в границите на сградата или ако са навън, да са на подходяща височина над нивото на земята.

\n

7.3.4. За минимални напречни сечения на заземителните електроди, включително изводите от тях, се прилагат стойностите, посочени в таблица П7.1. Свързванията трябва да са надеждни и да са със съответстващи електрически характеристики.

\n

7.3.5. Металната арматура на фундаментите на сградите може да се използва като заземител, ако отговаря на условията в т. 2.3.2. За изпълнение на връзки чрез заваряване се изисква разрешение на отговорното лице за проектирането на строителните конструкции на база анализи на строежа. Връзките, изпълнени само чрез увиване на стоманени жици, не са подходящи за целите на защитата, но може да са достатъчни за целите на електромагнитната съвместимост за информационните технологии. Предварително напрегната арматура не трябва да се използва като заземител.

\n

Когато за арматура се използват заварени решетки от метални пръти с малък диаметър, е възможно те да се използват като заземители, при условие че са надеждно свързани в повече от една различни точки с извода или с други части на електрода, така че да имат най-малко същото напречно сечение, изисквано в таблица П7.1. Минималният диаметър на единичен метален прът от такава решетка трябва да бъде 5 mm при най-малко четири свързвания между извода и решетката в няколко точки за всяка решетка.

\n

7.3.6. Свързването на заземителните електроди не трябва да минава над връзките между различни части на големи фундаменти. На такива места трябва да се монтират подходящи меки съединители извън бетона, за да се осигурят необходимите електрически съединения.

\n

7.3.7. Заземителните електроди, замонолитени в бетона на единични опорни фундаменти (например за изграждане на големи зали), трябва да се свързват със заземителните електроди, замонолитени в другите фундаменти, чрез използване на подходящи заземителни проводници.

\n

7.4. Възможни корозионни проблеми за други външни заземителни уредби извън вградените в бетона на фундамент 7.4.1. Трябва да се отчита фактът, че обикновената стомана без покритие или горещо поцинковане, вградена в бетона, има електрохимичен потенциал, равен на този на медта, вкопана в почвата. Следователно съществува опасност от електрохимична корозия с други заземители, направени от стомана и вкопани в почвата близо до фундамента и свързани със заземителя, вграден в бетона на фундамента. Този ефект може да се наблюдава при усилени фундаменти на големи сгради.

\n

7.4.2. Никакъв стоманен заземител не трябва да се разполага в почвата в близост до бетона на фундамента с изключение на заземителни електроди, изработени от неръждаема стомана или добре защитени чрез подходяща предварително направена защита срещу влага. Горещопоцинкованото покритие, защита чрез боя или други подобни материали не е достатъчно за целта. Допълнителни заземители около и близо до такива сгради трябва да са изработени от материал, различен от горещопоцинкована стомана, за да се осигури достатъчен експлоатационен период на тази част от заземителната уредба.

\n

7.5. Изпълнение на заземители, вградени в бетона на фундамент 7.5.1. След подготовката на заземителя и/или свързаната арматура, но преди изливането на бетона, квалифицирано лице трябва да направи проверка и да я документира. Документацията трябва да съдържа описание, планове и снимки и трябва да представлява част от документацията на цялата електрическа уредба (виж глава пета „Изграждане и начална проверка“).

\n

7.5.2. Бетонът, използван за фундамента, трябва да съдържа най-малко 240 kg цимент за 1 m 3 бетон.

\n

Бетонът трябва да има подходяща полутечна консистенция, за да се запълнят всички отвори под заземителите.

\n
8.Изграждане на заземители, вкопани в почвата 8.1. Общи положения 8.1.1. Съпротивлението на заземителя зависи от неговите размери и форма, както и от специфичното съпротивление на почвата, в която е вкопан. Това специфично съпротивление често варира от едно място до друго и се променя в съответствие с дълбочината на вкопаване. Съпротивлението на почвата се изразява в Ω m: числено, това е съпротивлението в Ω на цилиндър земя с напречно сечение 1 m 2 и дължина 1 m.
\n

8.1.2. Видът на повърхността и растителността може да даде известна представа за повече или по-малко благоприятни характеристики на почвата за разполагането на заземител. Резултати от измерването на заземители, разположени в подобни почви, дават добри насоки. Специфичното съпротивление на почвата зависи от нейната влажност и температура, като и двете се изменят през годината. Влажността се влияе от зърнеността и порьозността на почвата. На практика специфичното съпротивление на почвата се увеличава, когато влажността намалява.

\n

8.1.3. Земни слоеве, които могат да бъдат пресичани от отточни води, както е възможно да се получи около реки, рядко са подходящи за разполагане на заземители. В действителност тези слоеве са каменисти, много пропускливи и лесно подгизват от водата, която се пречиства от естествените природни филтри и поради това има високо съпротивление. Заземителните електроди трябва да се въвеждат на по-големи дълбочини, за да достигнат почви с по-добра проводимост.

\n

8.1.4. Замръзването повишава значително специфичното съпротивление на почвата, което в замръзнал слой може да достигне няколко хиляди Ω m. Дебелината на замръзналия слой може да е значителна в някои райони.

\n

8.1.5. Изсушаването на почвата също увеличава специфичното й съпротивление. В някои зони ефектът от засушаването може да се установи на дълбочина чак до 2 m. Специфичното съпротивление при такива обстоятелства може да бъде от същия порядък като при замръзване.

\n

8.2. Специфично съпротивление на почвата 8.2.1. Информация за стойностите на специфичното съпротивление за някои видове почви е дадена в таблица П7.9, а таблица П7.10 показва, че средните стойности на специфичното съпротивление за различни видове почва са в широки граници.

\n

Таблица П7.9 Специфично съпротивление на някои видове почви Вид (естество) на почвата Специфично съпротивление, Ω m Блатиста почва Наносна почва Хумус Влажен торф От няколко единици до 30 20 до 100 10 до 150 5 до 100 Мека глина Варовикова и плътна глина Юрски варовик 100 до 200 30 до 40 Глинести пясъци Силициеви пясъци Оголена камениста почва Камениста почва, покрита с трева 50 до 500 200 до 3000 1500 до 3000 300 до 500 Мек варовик Плътен варовик Напукан варовик Шистови Слюдени шисти 100 до 300 1000 до 5000 500 до 1000 50 до 300 Гранит и пясъчник в зависимост от сухотата Гранит и много сух пясъчник 1500 до 10 000 100 до 600 Таблица П7.10 Средни стойности на съпротивлението за различни видове почви Вид (естество) на почвата Средна стойност на специфичното съпротивление, Ω m Глинест горен почвен слой, влажен плътен насип Лош горен почвен слой, чакъл, груб насип Гол каменист терен, сух пясък, непропускливи скали 3000 8.2.2. Като възможност за определяне с първо приближение на съпротивлението на заземителя може да се направи изчисление, като се използват средните стойности, посочени в таблица П7.10. Изчисленията, направени по тези стойности, дават само приблизителен резултат за съпротивлението на заземителя. Измерването на специфичното съпротивление ще позволи определяне на неговата средна стойност на конкретното място. Това може да бъде използвано за последващи действия при подобни условия.

\n

8.3. Заземители, вкопани в почва 8.3.1. Съставни части 8.3.1.1. Заземителите се състоят от вкопани заземителни електроди, изработени от: а) стомана, горещопоцинкована; б) стомана с медна обвивка; в) стомана с електрогалванично медно покритие; г) неръждаема стомана; д) неизолирана мед.

\n

Връзките между метали от различно естество не трябва да бъдат в контакт с почвата. Препоръчва се да не се използват различни метали и сплави.

\n

8.3.1.2. Минималните дебелини и диаметри на заземителните електроди отразяват обичайните рискове от химични и механични увреждания. Тези размери обаче може да не са достатъчни при значителни рискове от корозия. Тези рискове може да се срещат в почви, където циркулират блуждаещи токове, например обратни постоянни токове от електрическа тяга, или в близост на инсталации за катодна защита. В такъв случай трябва да бъдат взети специални предпазни мерки.

\n

8.3.1.3. Заземителите трябва да се вкопават в най-влажните места на почвата. Те трябва да се разполагат далече от сметища, където могат да бъдат подложени на корозия от просмуквания на оборски тор, течен тор, химически продукти, кокс и т.н., и да се изграждат далеч от оживени места, доколкото е възможно.

\n

8.3.2. Оценяване на съпротивлението на заземителя 8.3.2.1. Проводници, вкопани хоризонтално Приблизителното съпротивление на заземител (R) , реализиран с хоризонтално вкопани проводници (виж таблица П7.1), може да бъде изчислено по формулата: , където: ρ е специфичното съпротивление на почвата, в Ω m, L – дължината на изкопа, заета от проводници, m.

\n

Полагането на проводниците по криволинейна траектория в изкопа не води до значително намаляване на съпротивлението на заземителя.

\n

На практика тези проводници се полагат по два различни начина: а) заземител във фундамента на сградата: електродите се полагат във фундамента като контур по целия периметър на сградата, дължината е равна на периметъра на сградата; б) хоризонтални изкопи: проводниците се вкопават на дълбочина около 1 m в направени за целта изкопи.

\n

Изкопите не трябва да се запълват с камъни, пепел или други подобни материали, за предпочитане е запълване с пръст, която може да задържа влага.

\n

8.3.2.2. Вкопани плочи За да се поддържа добър контакт на двете повърхности на плочата с почвата, се препоръчва плочите да се разполагат вертикално.

\n

Плочите трябва да се вкопават така, че техният горен ръб да е разположен приблизително на дълбочина 1 m.

\n

Съпротивлението (R) на заземител – плоча вкопана на достатъчна дълбочина, е приблизително равно на: , където: ρ е специфичното съпротивление на почвата (в Ω m);

\n

L – периметърът на плочата (в m).

\n

8.3.2.3. Заземители, вкопани вертикално Приблизителното съпротивление ( R ) на вертикално вкопан заземител (виж таблица П7.1) може да бъде получено по формулата: , , където: ρ е специфичното съпротивление на почвата, Ω m, L – дължината на пръта или тръбата, m.

\n

Когато съществува риск от замръзване или засушаване, дължината на прътите трябва да се увеличи с 1 m или с 2 m.

\n

Стойността на съпротивлението на заземителя може да се намали чрез използване на няколко вертикални пръта, свързани паралелно, разположени на разстояние един от друг, съответстващо на дължината на един прът, когато прътовете са два, и на по-голямо разстояние, когато прътовете са повече от два.

\n

Когато се въвеждат много дълги пръти, понеже почвата рядко е хомогенна, такива пръти може да достигнат слоеве с ниско съпротивление.

\n

8.4. Използване на метални колони като заземител Метални колони, елемент от метална конструкция, вкопани на определена дълбочина в земята, може да се използват като заземители.

\n

Приблизителното съпротивление (R) на вкопана метална колона може да бъде изчислено по формулата: , където:

\n

L е вкопаната дължина на колоната, m; d – диаметърът на окръжността на цилиндъра на колоната, m; ρ – специфичното съпротивление на почвата, Ω m.

\n

Набор от взаимносвързани колони, разположени около сградата, има съпротивление от същия порядък както това на заземители във фундамент.

\n

Замонолитването в бетон не е пречка за използването на метални колони като заземители и не променя значително съпротивлението на заземителя.“

\n

§ 21Създава се приложение № 8 към чл. 45, ал. 1, т. 6

\n

„Приложение № 8 към чл. 45, ал. 1, т. 6 Електроенергийна ефективност Това приложение въвежда съществените текстове от европейския хармонизиращ документ HD 60364-8-1:2015 „Електрически уредби за ниско напрежение. Част 8-1: Енергийна ефективност“.

\n

В него са определени допълнителни изисквания, мерки и препоръки с цел подобряване на ефективността при употребата на електрическа енергия, които се отнасят за проектирането на електрически уредби в рамките на съвременния подход на енергийноефективно управление, с цел оптимално, постоянно, функционално равностойно обслужване, при най-малка консумация на електрическа енергия, най-приемлива енергийна наличност и икономически баланс.

\n
1.Основни положения 1.1. Изискванията, мерките и препоръките, определени в това приложение, се отнасят само за електрическата уредба и само при съгласие на собственика/ползвателя на уредбата биха могли да бъдат елемент от енергийната ефективност на цялата сграда.
\n

1.2. Изискванията, мерките и препоръките се прилагат за нови електрически уредби в сгради и при реконструкция, основно обновяване или основен ремонт (модификация) на съществуващи уредби в сгради. Те не се прилагат за продукти. Енергийната ефективност на продуктите и техните работни характеристики са предмет на продуктовите стандарти.

\n

1.3. Изискванията, мерките и препоръките в това приложение не водят до намаляване на ефекта от мерките, свързани с безопасността на хората и защитата на имуществото, а активните мерки за електрическа енергийна ефективност не нарушават пасивните мерки за енергийна ефективност на сградата.

\n

1.4. Наличност на електроенергия и решения на собственика/потребителя Управлението на енергийната ефективност не намалява наличността на електрическа енергия и не води до услуги или операции под желаното от собственика/потребителя ниво.

\n

Собственикът/потребителят на електрическата уредба може да вземе окончателното решение дали да приеме, или да откаже да използва съответна услуга на номинална стойност, оптимална стойност или да не се възползва от услугата за определен период.

\n

Собственикът/потребителят може да прави изключения по всяко време и да използва услугата в съгласие със собствените си изисквания, стига да отчита, че това може да се окаже по-скъпо от очакваното от гледна точка на потреблението на електрическа енергия.

\n

Например, ако у дома има болен, потребителят може да реши да отоплява стаята на по-висока температура дори през върхова консумация, или ако дадена фирма получи спешна поръчка, може да се наложи производството да работи и извън предвидения най-икономичен период от време през денонощието.

\n
2.Изисквания при проектирането При проектирането, без да се влошава качеството на услугата и производителността в електрическата уредба, трябва да се вземат предвид следните аспекти: а) енергиен профил на натоварване (активен и пасивен); б) наличност на генерирана енергия от собствен източник, например соларен/вятърен генератор; в) намаляване на енергийните загуби в електрическата уредба; г) устройство на веригите съобразно електроенергийната ефективност; д) употреба на електроенергия спрямо изискванията на собственика/ползвателя; е) тарифна структура, предложена от доставчика на електроенергия.
\n
3.Сектори на действие За единен подход към електроенергийната ефективност се определят четири сектора, всеки от които има особени характеристики, изискващи специфична методология, както следва: а) жилищни сгради (жилища); б) търговски сгради; в) промишлени сгради; г) съпътстваща инфраструктура.
\n
4.Подобряване на фактора на мощността (cos φ ) Намаляването на консумацията на реактивна енергия на нивото на товара намалява топлинните загуби. Възможно решение за подобряване на фактора на мощността е въвеждането на система за корекция на фактора на мощността в съответните вериги на товара.
\n
5.Намаляване на влиянията на хармоничните токове Намаляването на хармоничните токове на ниво товар, например чрез избиране на продукти без генериране на хармоници, намалява топлинните загуби. Възможни решения са намаляване на: а) хармониците чрез въвеждане на филтри за хармоници в съответните товарови вериги; б) ефекта на хармониците чрез увеличаване на напречното сечение на проводниците.
\n
6.Определяне на зоните, потреблението и клоновете 6.1. Определяне на зоните Една зона представлява площ в m 2 или местоположение, където се използва електрическа енергия, например:
\n
–индустриален цех;
\n
–място, близо до прозорци, или далеч от прозорци;
\n
–стая в жилище;
\n
–хотелска кухня.
\n

Проектантите, електропредприемачите и собственикът/ползвателят на сградата (уредбата) трябва да постигнат съгласие относно зоните в сградата.

\n

Определянето на зоните е необходимо за коректното определяне на клоновете.

\n

6.2. Определяне на потреблението в зоните Определянето на потреблението за отделна верига или зона е необходимо за анализиране на енергийното й потребление (консумацията), например:

\n
–загряване на вода;
\n
–отопление и/или охлаждане;
\n
–осветление;
\n
–електродвигатели;
\n
–битови уреди.
\n

6.3. Определяне на клоновете Клон е верига или група от вериги, идентифицирани със захранваното от тях електрооборудване като полезни за управлението на енергийната ефективност.

\n

Един клон определя един или няколко вида потребление в една или няколко зони.

\n

Клоновете трябва да се управляват по такъв начин, че да използват електроенергията с цел винаги да задоволяват потребността, отчитайки фактори, като наличието на дневна светлина, ползването на помещение, външната температура и редица други аспекти, свързани с конструкцията на сградата и пасивната енергийна ефективност.

\n

6.4. Критерии за съставяне на клоновете 6.4.1. Технически критерии, базирани на външни параметри, например време, осветеност, температура Прекъсването на някои услуги или приложения трябва да бъде избягвано през някои периоди от време. Проектантът, електропредприемачът, собственикът и/или крайният потребител трябва да се съгласят на дневен, седмичен, месечен или годишен график за времето, в което някои услуги или приложения ще бъдат налични или ще могат да бъдат намалени или спрени. Идентифицирането на тези приложения и събирането им в клон са от ключово значение от гледна точка на енергийната ефективност. Например определянето на клон за осветители близо до прозорци и втори клон за осветители близо до стените позволява изключване на тези близо до прозорците, когато дневната светлина е достатъчна.

\n

6.4.2. Технически критерии, базирани на системата за управление Един клон може да обхваща няколко товара, които са функционално свързани с едно или повече контролиращи устройства. Например термостатът на електрическа система за отопление, контролиращ радиатори от няколко електрически вериги, така че тези радиатори да принадлежат към един и същ клон.

\n

6.4.3. Технически критерии, базирани на критични точки за измерване Допустимата неопределеност на измерването няма да е една и съща, ако целта е да се изследва тенденция или да се фактурира услуга. Целта на измерването може да помогне за правилния избор на подходящ клон.

\n

6.4.4. Икономически критерии, базирани на съотношение За място, където голяма група от оборудване се налага да работи по едно и също време, създаването на голям клон, съдържащ цялото това оборудване, е особено полезно. В друг случай, като например няколко групи осветители в едно работно помещение, реализирането на няколко по-малки клонове позволява по-ефективно използване на електроенергията.

\n

6.4.5. Икономически критерии, базирани на променливата цена на електрическата енергия Цената на електрическата енергия може да се променя в периода на използване (намаляване или увеличаване на цената за kWh в даден период от време) и с максималната мощност, разрешена от захранващата мрежа (поискване/отговор), поради което може да е необходим мониторинг на енергията.

\n

В зависимост от промените на цената на електрическата енергия, когато е възможно, може да се предвиждат или отлагат определени нива на потребление.

\n

6.4.6. Технически критерии, базирани на инерция в енергийното потребление Почти винаги е трудно да се въведе разпределение на товара в осветителна уредба (без инерция), докато е значително по-лесно това да се прави в системи за водно отопление (голяма инерция). Отчитането на инерцията на товарите е необходимо при решаване как да се въведе разпределение на товарите между отделните клонове на уредбата. Така например клоновете, включващи отоплителни системи, охладителни системи, хладилници и др., могат да бъдат обединени срещу клоновете, включващи осветление, налични контакти за IT оборудване и др. Следователно е възможно да се въведе подходящо разпределение на товарите и правила за разпределение на товарите в клонове с висока инерция в енергийното потребление.

\n
7.Управление на електроенергийната ефективност Управлението на електроенергийната ефективност е системен подход, целящ да оптимизира управлението на потреблението на електрическа енергия, вземайки предвид цялата необходима информация, отнасяща се до техническите и икономическите подходи.
\n

Рядко се случва оптимумът на една система да е равен на сумата от оптимумите на отделните части от системата. Следователно е необходимо да се разгледат най-подходящите клонове на електрическата уредба от гледна точка на електроенергийна ефективност.

\n

Също така трябва да се отчита, че прилагането на устройство за въвеждане на модифицирано действие или нови функции, предназначени да оптимизират електрическата консумация на този продукт, може да доведе до нарастване на електрическата консумация за взаимосвързани товари в една и съща система.

\n

Въвеждането на електрическо оборудване или функции за намаляване, измерване, оптимизиране и мониторинг на консумацията на енергия или някоя друга употреба, имаща за цел да подобри употребата на електрическата енергия, може да увеличи консумацията на енергия в някои части на системата.

\n

Употребата на контролиращо устройство, например термостат в електрическа отоплителна система или детектор на човешко присъствие в електрическа осветителна уредба, може да увеличи непосредствената или глобалната консумация на отделно оборудване за някои устройства, но да намали общата консумация на клона.

\n

Най-малкият клон е ограничен до едно електрическо устройство (електрооборудване), а най-големият клон обхваща всички електрически вериги, използвани за всички услуги в цялата сграда.

\n
8.Въздействия върху проекта за разпределение в електрическата уредба Проектът за разпределение в електрическата уредба трябва да отчита електроенергийната ефективност във всеки етап, включително и въздействието на различните товарни искания, приложения, зони и клонове.
\n

Внедряването на фиксирано оборудване за измерване, контрол и електроуправление се прилага за нови уредби и при модификация.

\n

Главните разпределителни табла се проектират така, че да отделят веригите, захранващи всяка зона или всеки клон. Това изискване трябва да се прилага и за други разпределителни табла, където е нужно.

\n
9.Изисквания на собственика/потребителя 9.1. Изискванията на собственика/потребителя трябва да бъдат взети под внимание на първо място. Тези изисквания са ключови при изграждането на системата на управление на електроенергийната ефективност.
\n

9.2. Изисквания по товарите Проектантът и изпълнителят трябва да прилагат решенията на собственика/потребителя относно избора на електроенергийно ефективни уреди (фризери, осветители и др.).

\n

Собственикът/потребителят може да отдаде приоритет на употребата на различни товари чрез въвеждане на товарооптимизиращ процес (например разпределение на товарите).

\n

Проектантът трябва да вземе предвид приложението (експлоатацията) на уредбата, когато подготвя енергийноефективен проект, и да предвиди съоръжение за ръчна намеса, която да позволява на собственика/потребителя да поеме контрол над автоматичните функции.

\n
10.Предварителна информация от товари и прогнози 10.1. Измервания Измерванията са ключови за определяне на ефективността на електрическата уредба, осигурявайки на собственика/потребителя данни за неговата консумация. Точността на средствата за измерване и измервателният им диапазон трябва да са адаптирани към предвиденото използване на уредбата, колкото е възможно по-близо до самите товари.
\n

При основно използване на електрическа енергия в сгради (жилища, магазини, обществени сгради, офиси) при измерванията от особена важност е малката неопределеност още в началото на уредбата, където се извършва търговското мерене, но също и за да се установи и оцени ефективността на цялата електрическа уредба, включително и чрез обобщаване за съставните й части.

\n

10.2. Товари Товарите трябва да бъдат класифицирани според съгласието на техния собственик/потребител за желаното разпределение на товарите. Някои товари, като системно оборудване за информационни технологии, компютри, телевизори и т.н., не са подходящи за товарно разпределение. Някои други товари, като нагреватели, хладилници и др., могат да приемат, без да има въздействие върху качеството на услугата им, разпределение за определен период от време.

\n

За всеки тип товар трябва да бъде определено допустимо време за разпределение в нормални условия. Примери: допустимото време за настолен компютър е 0 ms, за лампа е 50 ms, за хладилник или нагревател е 15 min.

\n

Максималното време за разпределение на всяка уредба се определя от индивидуалния товар с най-малкото изчислено време, през което апаратурата не работи. Поради тази причина се препоръчва да се уточнят елементите на уредбата, които имат товари с подобно измерено време, през което апаратурата не работи.

\n

От особена важност е информацията за това, дали товарите подлежат, или не подлежат на разпределение, както и съответстващата продължителност.

\n

10.3. Разпределение на товарите и избор на устройство за управление Някои мерки, предприети за подобряване на електроенергийната ефективност по отношение на електроуправлението, могат да имат недостатъци, когато е избрано неподходящо устройство. Ето защо трябва да бъде направен преглед как чрез прилагането на мерки за електроенергийна ефективност може да се въздейства на експлоатационния срок на оборудването. Оборудването трябва да бъде така избрано, че да съответства на предвиденото управление на електропотреблението. Например лампите с нажежаема жичка са широко използвани с таймери или детектори на присъствие за осветление на коридори, стълбища и др. с цел подобряване на електроенергийната ефективност на осветителната уредба, така че лампите да светят само когато има хора. Замяната на този вид лампи с лампи, които използват друга технология и са много по-чувствителни към броя на превключванията в режимите на работа, може драстично да намали живота на тези лампи, дори в някои случаи да доведе до отхвърляне от таймерите, използвани преди това. В резултат на това лампите могат да се оставят включени денонощно, за да се избегне честата им подмяна и чрез това да се намали енергийната ефективност на уредбата. Този пример илюстрира колко важно е да се отчете ценовата чувствителност на собственика/потребителя, когато разходите за смяна на лампите надхвърлят икономията на електроенергия.

\n

Правилен избор относно електроенергийната ефективност може да е използване на лампи с подходяща технология по отношение на режима на включване/изключване, за да се получи по-ниска консумация на енергия при нормално очаквания живот на лампите.

\n

10.4. Прогнози Прогнозите са индикатори, използвани като входяща информация за системата за енергийно­ефективно управление.

\n

Прегледът на данни от предходни периоди е входяща информация за изготвяне на прогноза за потреблението на електроенергия.

\n

Системата за управление за електроенергийната ефективност не трябва да възпрепятства комуникацията за други цели, като например безопасност, контрол или функциониране на устройства или оборудване.

\n

10.5. Входяща информация от доставчиците на електроенергия – наличност, цени и интелигентно отчитане Собственикът/потребителят трябва да има информация за разполагаемата наличност на електроенергия и за цените, които могат да варират с времето. Собственикът/потребителят трябва да прецени минимума и/или максимума налична мощност и да определи цената на тази енергия, базирана на общия разход за собствеността, включващ фиксирани и променливи разходи.

\n

10.6. Информация за собственика/потребителя от наблюдение на електрическата уредба Препоръчва се електрическата уредба да бъде проектирана така, че да позволява измерването на общата й консумация в kWh на всеки час от всеки ден. Тези данни и свързаната с тях информация за енергията трябва да бъдат регистрирани и запазени за поне една година и трябва да бъдат достъпни за потребителя. Също така трябва да има възможност за записване и запазване на данни за консумацията на индивидуални товари или клонове, представляващи 70 % от общия товар.

\n

10.7. Управление на товарите през клоновете 10.7.1. Една система за управление на електроенергийната ефективност включва мониторинг за цялата интелигентна електрическа уредба, за да може ръчно (в най-лесните случаи) или автоматично (повечето ситуации) да се следи консумацията на електрическа енергия, така че да се оптимизират перманентно общите разходи и консумация на системата, с приоритетно отчитане на изискванията на собственика/потребителя и на входните параметри.

\n

Системата за управление на електроенергийната ефективност се базира на: а) крайния избор на собственика/потребителя; б) мониторинга на потребяваната енергия; в) наличността и цената на енергията; г) входящата информация от товарите.

\n

Системата за управление на електроенергийната ефективност включва: а) измерване на клоновете; б) контрол; в) качество; г) докладване; д) аларми за проверка на добрата работа на устройствата; е) управление на тарифата, ако има такова; ж) сигурност на данните; з) наличие на визуализация за осведомяване на потребителя.

\n

10.7.2. Изискванията на собственика/потребителя определят входящата информация за системата, като средства за измерване, сензори, контроли и др., и контролната методология за определяне на изходните сигнали и контролните параметри.

\n

10.7.3. Към системата може да се предявят изисквания да измерва качеството, мощността, нивата на напрежение и товарите. Също така може да контролира товара или да променя тарифи, ако зададените лимити са надхвърлени.

\n

10.8. Поддръжка и подобрение на изпълнението на електрическата уредба 10.8.1. Прилагането на мерки за електроенергийна ефективност изисква системен подход към електрическата уредба, а оптимизирането на консумацията на електроенергия изисква обсъждане и оценяване на всички модели на работа на уредбата.

\n

10.8.2. В съществуващи уредби трябва да бъдат взети мерки за намаляване на консумацията на електроенергия. Това изисква коректно познаване на консумацията на електроенергия на потребление или на площ. Анализът на консумацията на електроенергия е първата стъпка за намаляване на консумацията на електроенергия в съществуващи уредби.

\n

Обикновено само установяването къде и как се използва електроенергията може да доведе до 10 % икономия без някаква капиталова инвестиция и използвайки само промени в процедурите или поведението.

\n

10.9. Оценяване на електроенергийната ефективност 10.9.1. Когато се изисква оценяване на електроенергийната ефективност, на собственика/потребителя на уредбата се предлага да приеме програма за подобряване и/или поддържане на електроенергийна ефективност, която включва: а) начална и периодична проверка на уредбата; б) подходяща неопределеност на средствата за измерване; в) прилагане на мерки за подобряване на електроефективността на уредбата; г) периодична поддръжка на уредбата.

\n

10.9.2. Главната цел на мерките за електроенергийна ефективност е да оптимизират общата консумация на електроенергия. Затова е необходимо да се гарантира ефективността на всички мерки, приложени в електрическата уредба за целия експлоатационен срок на уредбата. Това може да бъде постигнато чрез постоянен мониторинг и периодичен контрол.

\n

10.10. Поддръжка Освен за осигуряване на безопасното функциониране поддръжката е необходима и за запазване на уредбата в добро експлоатационно състояние. Поддръжката обаче трябва да бъде преразгледана от икономическа и енергийноефективна гледна точка.

\n
11.Параметри за прилагане на ефективни мерки Проектантът на електрическата уредба трябва да определи мерките за електроенергийна ефективност. За целта се прилагат изисквания за анализ или начин за постигане на желаното ниво на електроенергийна ефективност. Изискванията и нивата се използват за изграждане на профил на уредбата и определяне на класа на ефективност на електрическата уредба. Тези изисквания са организирани в следните три теми: а) ефективност на оборудване, използващо/пренасящо ток; б) ефективност на електрическата разпределителна мрежа; в) внедряване на системи за контрол, мониторинг и наблюдение.
\n

Ефективността на оборудване, използващо/пренасящо ток, се основава на спецификацията и указанията за употребата на това оборудване, дадени от производителя.

\n
12.Мерки за електроенергийна ефективност 12.1. Оборудване, използващо/пренасящо ток 12.1.1. Електродвигатели Един асинхронен двигател за променлив ток може да консумира повече енергия, отколкото му е необходима, особено когато работи на по-малко от номиналното натоварване. Тази излишна консумация на енергия се разсейва от двигателя под формата на топлина.
\n

Работещи на празен ход, циклични или малко натоварени електродвигатели консумират повече енергия от необходимото. По-добър избор на електродвигатели и на тяхното управление подобрява електроенергийната ефективност.

\n

Тъй като 95 % от разхода, свързан с работата на електродвигател, идва от неговата консумация на електроенергия, приемането на по-висок клас на енергийна ефективност спестява значително количество енергия.

\n

Употребата на пусково устройство на двигателя или други управляващи устройства като различни скорости за задвижване трябва да бъде разгледана с цел постигане на по-висока електроенергийна ефективност, особено при управление на разхода на електроенергия за приложения с интензивна консумация (например контрол на потока на вентилатори, помпи, въздушни компресори).

\n

Примери за аспектите, които трябва да бъдат отчетени, са: а) намаляване на консумацията на електроенергия; б) оптимизиране на номиналната мощност; в) намаляване на токовите удари; г) намаляване на шума и вибрацията, като по този начин се избягват механичните щети и повреди в климатизацията или отоплителната система; д) по-добър контрол и по-добра прецизност в достигането на необходимия дебит и налягане.

\n

12.1.2. Осветление Осветлението може да представлява голям дял в консумация на енергия в една електрическа уредба, зависейки от вида лампи и осветителни тела за тяхното приложение. Контролът на осветлението е един от най-лесните начини за подобряване на енергийната ефективност. Затова контролът на осветлението трябва да бъде обект на особено внимание. Видът на светлинните източници, конструкцията на баластните устройства, комутационната апаратура и управляващата апаратура трябва да бъдат отчетени при прилагането на контрол на осветлението.

\n

Решения за контрола на осветлението могат да подобрят енергийната ефективност с повече от 50 %. Прилаганите системи трябва да са гъвкави и проектирани за комфорт на потребителите. Решенията могат да варират от много малки и локални, като такива с таймер и сензори за движение/обитаване, до сложни персонализирани и централизирани решения, които са част от системите на цялата сградна автоматизация.

\n

За да работи осветлението само там, където и когато е нужно, перманентен контрол на осветлението може да бъде реализиран, използвайки например: а) детектори на движение; б) устройства за контрол за постоянна яркост; в) превключватели с таймер; г) превключватели с часовник; д) превключватели, чувствителни към светлина.

\n

12.1.3. Електрически инсталации Площта на напречно сечение на проводниците и интегрираната архитектура могат да бъдат оптимизирани за намаляване на загубите.

\n

Въздействието на топлинните загуби от енергийна консумация на оборудване, свързано в серия с елементи на електрическата инсталация, като например комутационна и/или управляваща апаратура, включена в електрическа верига, е пренебрежимо спрямо енергията, употребена в товара и в транспорта на енергия (обикновено е по-малко от 1/1000 от консумация на товара).

\n

12.2. Подобряване на фактора на мощност (cos φ ) 12.2.1. Чрез подобряване на фактора на мощност (cos φ ) се намалява консумацията на реактивна енергия и може да се увеличи потребяваната активна енергия. Намаляването на реактивната енергия също така намалява топлинните загуби в електрическата инсталация.

\n

12.2.2. За да бъде намалена консумацията на реактивна енергия, може се приложи: а) избор на електрооборудване с ниска консумация на реактивна енергия; б) система за компенсация на реактивната енергия.

\n

12.3. Системи за мониторинг 12.3.1. Електрическата разпределителна система трябва да дава възможност за мониторинг: а) при измерване по зона всяка зона трябва да има специално предназначена захранваща линия, позволяваща мониторинг и извършване на съответните измервания; б) при измерване по потребление за всяко потребление трябва да има специално предназначена захранваща линия, позволяваща мониторинг и извършване на съответните измервания.

\n

12.3.2. Една мониторингова система на електрическата уредба има три главни цели: а) годишно измерване на общата kWh консумация, базирана на битовите устройства за измерване, може да бъде използвано; времеви измервания на данни (напр. измерване на всеки 30 минути) също могат да бъдат използвани и от тях могат да бъдат съставени товарни профили; ще бъде възможно тази информация да се консолидира с други данни за консумация на енергия и външни фактори, като данни за градус-ден, отношение на обитаемост и др. фокус върху специфична употреба на енергия може да бъде нужен според националното регулиране (напр. осветление, отопление и др.); б) идентификация на употребата на енергия и промени в модела на консумация, необходима, за да се:

\n
–изгради план за действие и да се проверява ефективността на действията;
\n
–провери работата на системите за контрол, използвани за оптимизиране на консумацията; в) проучване на качеството на електроенергията, което може да влияе върху изпълнението на енергийната ефективност като допълнителни загуби или преждевременно амортизиране на оборудването.
\n

12.3.3. За постигате на посочените цели проектантите, електрическите предприемачи и собствениците/ползвателите трябва да имат стратегия за измерване и мониторинг, която включва: а) устройства, измерващи съответни параметри, като например енергия, активна мощност, фактор на мощността, напрежение, индикатори за качеството на енергията (хармонично изкривяване, реактивна енергия и др.); б) инструменти за наблюдение на системата за управление на енергията на сградата (система за комуникация и софтуер), когато са необходими постоянни измервания и набиране на данни.

\n

12.3.4. Неопределеността на измерванията трябва да съответства на необходимата за прилагане на ефективни мерки. Приемливите граници на неопределеността при измерванията могат да бъдат по-големи, когато точката на измерване е далеч от входната точка на уредбата или от зоната, определена за ефективни мерки: а) на входната точка на уредбата или на зоната, определена за ефективни мерки, неопределеността трябва да е най-малка и да е съобразена с предвиденото измерване на ефективност; б) на нивото на главното електрическо табло неопределеността трябва да е по-малка от 5 %; в) на междинните разпределителни табла или на крайните разпределителни табла и надолу по веригата неопределеността трябва да е по-малка от 10 % за интервала от 5 % до 90 % от номиналната стойност на измерваната величина.

\n

12.3.5. От първостепенна важност от гледна точка на електроенергийната ефективност е да се измери първо консумацията на електрооборудването. Измерване на енергията, използвана през кратък период от време, е необходимо, за да се представи като товарен график. Това трябва да се извърши през период от минимум 24 h, за да се даде реалистична прогноза на товаровия график. Периодът от време между измерванията обикновено е от 10 min до през 1 h максимум.

\n

12.3.6. Спадът на напрежението влияе на електроенергийната ефективност. Там, където се изисква измерване на спада на напрежение, измерването на напрежението на уредбата трябва да е направено на електрооборудването и в изходната точка на веригата, захранваща електрооборудването.

\n

12.3.7. Хармонични функции Нелинейно електрическо оборудване, като например електронни системи за мощност, включващи системи за захранващи устройства (PDS), преобразуватели, непрекъсваеми токозахранващи устройства (UPS), други токови преобразуватели, електродъгови пещи, трансформатори и газоразрядни лампи, генерират изкривявания на напрежението или хармонични функции. Тези хармонични функции натоварват изолацията при претоварени кабели и трансформатори, причиняват прекъсвания и смущават нормалната работа на много видове оборудване, като например компютри, телефони или ротационни машини. Експлоатационният период на оборудването може да бъде намален.

\n

Хармоничните функции провокират прегряване и в резултат генерират допълнителни загуби през електрическата инсталация. Затова се препоръчва измерване на хармоничните функции.

\n
13.Непосредствени и перспективни действия Резултатите от измерванията трябва да бъдат анализирани и след това да бъдат предприети непосредствени или перспективни действия.
\n

Непосредствените действия водят до подобрения на електроенергийната ефективност в кратки срокове.

\n

Перспективните действия се състоят от анализ на резултати от предишни измервания през определен период от време (например година) и оценяване на резултатите съобразно определените цели. Тези действия се свеждат до: а) поддържане на съществуващи решения; б) осъществяване на нови решения.

\n

Енергийното управление трябва да води до устойчива и максимално редуцирана консумация на електроенергия чрез: а) поставяне на енергоспестяващи цели; б) проектиране на мерки за енергийно управление с цел оптимизиране на потреблението на електрическа енергия.“

\n

§ 22

\n

Наредбата е преминала процедурата за обмен на информация в областта на техническите регламенти по реда на Постановление № 165 на Министерския съвет от 2004 г. за организацията и координацията на обмена на информация за технически регламенти и правила за услуги на информационното общество и за установяване на процедурите, свързани с прилагането на някои национални технически правила за продукти, законно предлагани на българския пазар (ДВ, бр. 64 от 2004 г.), с което е въведена Директива 98/34/ЕС, изменена с Директива 98/48/ЕС

\n

§ 23Параграф 2 от преходните и заключителните разпоредби се изменя така

\n

„§ 2. Тази наредба се издава на основание § 18, ал. 1 от заключителните разпоредби на Закона за устройство на територията във връзка с чл. 169, ал. 4 от същия закон.“ Преходни и заключителни разпоредби

\n

§ 24(1) Започналите производства по одобряване на инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж се довършват по досегашния ред

\n
(2)За започнато производство по одобряване на инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж се счита датата на внасяне на инвестиционния проект за одобряване от компетентния орган. За започнато производство се счита и наличието на съгласуван идеен инвестиционен проект.
\n

§ 25Наредбата влиза в сила два месеца след обнародването й в „Държавен вестник“

\n

Министър на регионалното развитие и благоустройството: Лиляна Павлова Министър на енергетиката: Теменужка Петкова 9394

", "next": 0}