{"html": "<div class=\"lf-doc\"><h4 class=\"lf-art\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 2</span></h4>\n<p class=\"lf-p\">( 1) Председателят на Народното събрание или упълномощено от него лице утвърждава бюджетна процедура, с която определя реда и сроковете за съставянето на проект на средносрочна бюджетна прогноза и проект на бюджет на Народното събрание въз основа на решението на Министерския съвет за приемане на бюджетната процедура по съставянето на тригодишна бюджетна прогноза и държавен бюджет за следващата година</p>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(2)</span>Дирекция „Парламентарен бюджет и финанси“ координира и изготвя проектите на средносрочната бюджетна прогноза и на бюджет на Народното събрание и проекта на придружаващите ги доклади. Обобщените проекти на бюджетна прогноза и на бюджет се изготвят въз основа на проектите на първостепенния и на второстепенните разпоредители с бюджет. Постоянно действащата подкомисия по отчетност на публичния сектор към Комисията по бюджет и финанси обсъжда изготвените проекти на бюджетна прогноза и на бюджет и се произнася със становища по тях. Проектът на бюджетната прогноза, проектът на бюджет, проектодокладите и становищата на подкомисията се предоставят на председателя на Народното събрание.</div>\n<h4 class=\"lf-art\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 3</span><span class=\"lf-art-t\">Използването на резерва за непредвидени и/или неотложни разходи по бюджета на Народното събрание се извършва със заповед на председателя на Народното събрание</span></h4>\n<h4 class=\"lf-art\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 4</span></h4>\n<p class=\"lf-p\">( 1) Дирекция „Парламентарен бюджет и финанси“ изготвя доклад към годишния касов отчет за изпълнение на бюджета на Народното събрание въз основа на отчетите на първостепенния и второстепенните разпоредители с бюджет след извършен одит на годишния финансов отчет на Народното събрание от Сметната палата. Докладът се предоставя на председателя на Народното събрание, който го изпраща за становище на постоянно действащата подкомисия по отчетност на публичния сектор към Комисията по бюджет и финанси</p>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(2)</span>Докладът към годишния касов отчет за изпълнението на бюджета на Народното събрание заедно с одитното становище и одитния доклад на Сметната палата и становището на подкомисията по ал. 1 се предоставя на председателя на Народното събрание. Председателят на Народното събрание уведомява писмено министъра на финансите за становището на постоянно действащата подкомисия по ал. 1.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(3)</span>Отчетът за изпълнението на бюджета на Народното събрание се приема от Народното събрание заедно с годишния отчет за изпълнението на държавния бюджет на Република България.</div>\n<h4 class=\"lf-art\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 5</span></h4>\n<p class=\"lf-p\">Народните представители получават основно месечно възнаграждение, равно на три средномесечни заплати на наетите лица по трудово и служебно правоотношение в обществения сектор, съобразно данни на Националния статистически институт. Основното месечно възнаграждение се преизчислява всяко тримесечие, като се взема предвид средномесечната работна заплата за последния месец от предходното тримесечие</p>\n<h4 class=\"lf-art\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 6</span></h4>\n<p class=\"lf-p\">( 1) Председателят на Народното събрание получава месечно възнаграждение с 55 на сто по-високо от основното месечно възнаграждение по чл. 5, заместник-председателите на Народното събрание – с 45 на сто, председателите на парламентарните комисии и председателите на парламентарните групи по чл. 9 от правилника – с 35 на сто, заместник-председателите на комисии – с 25 на сто, членовете на постоянна комисия – с 15 на сто, и секретарите на Народното събрание – с 10 на сто</p>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(2)</span>При съпредседателство на парламентарната група се полага възнаграждение за един председател.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(3)</span>Народен представител, който заема повече от една ръководна длъжност, получава по-високото възнаграждение измежду тях – за едната длъжност, а за другите длъжности – получава възнаграждение като член.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(4)</span>За участие в подкомисии, временни комисии, както и за работни групи, избрани от постоянните комисии, народните представители получават възнаграждение пропорционално на времето на работа, но не по-голямо от 5 на сто от основното месечно възнаграждение. При удължаване на срока на дейността на временните комисии и работните групи се решава дали участващите в тях получават допълнително възнаграждение.</div>\n<h4 class=\"lf-art\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 7</span></h4>\n<p class=\"lf-p\">( 1) Към основните месечни възнаграждения, определени в чл. 5 и 6, се начисляват допълнителни месечни възнаграждения за трудов стаж и професионален опит – 1 на сто за всяка прослужена година, за научна степен „доктор“ – 10 на сто, и за „доктор на науките“ – 15 на сто от основното месечно възнаграждение за народен представител</p>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(2)</span>Народните представители могат да получават допълнителни възнаграждения при реализиране на приоритетни за страната задачи.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(3)</span>От начислените възнаграждения по чл. 5 и 6 и по ал. 1 и 2 се правят удръжки за сметка на осигурените лица за осигурителни вноски по Кодекса за социално осигуряване, Закона за здравно осигуряване, за данък съгласно Закона за данъците върху доходите на физическите лица, за други удръжки, определени със закон, както и удръжките по чл. 13.</div>\n<h4 class=\"lf-art\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 8</span><span class=\"lf-art-t\">Народните представители се осигуряват за всички осигурителни случаи с процент на трета категория труд и се застраховат по рискова застраховка „Живот“</span></h4>\n<h4 class=\"lf-art\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 9</span><span class=\"lf-art-t\">Всички допълнителни разходи за придружител и помощник на народен представител с увреждане се поемат от бюджета на Народното събрание</span></h4>\n<h4 class=\"lf-art\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 10</span></h4>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(1)</span>Признават се транспортните разходи на народен представител при пътуване с държавния и общинския вътрешноградски транспорт, железопътния, автомобилния и водния транспорт – първа класа, и спално място за цялата вътрешна транспортна мрежа</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(2)</span>Признават се транспортните разходи на народните представители по частни автобусни линии във връзка с дейността им като народни представители.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(3)</span>Признават се транспортните разходи на народните представители, избрани в райони, намиращи се в области, с които има самолетна връзка и отстоящи на повече от 250 километра от София, до общо 40 самолетни билета годишно – еднопосочни или двупосочни, а на останалите – до общо 12 самолетни билета годишно – еднопосочни или двупосочни, във връзка с дейността им като народни представители.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(4)</span>На народните представители, които не притежават семейно жилище на територията на Столичната община, безвъзмездно се осигурява жилище в София от мандатния жилищен фонд на Народното събрание, като разходите по основен ремонт, типово обзавеждане, охрана чрез сигнална охранителна техника или по друг начин, данъците и таксите по Закона за местните данъци и такси се поемат от бюджета на Народното събрание.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(5)</span>Народните представители имат право на квартирни и дневни за сметка на Народното събрание при посещение в изборните райони. Размерът на квартирните и лимитът на пътните, когато се пътува със собствен автомобил, се определят от председателя на Народното събрание. Този въпрос се регламентира от вътрешен акт, издаден от председателя на Народното събрание.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(6)</span>Народният представител има право на работно помещение в София, осигурено от Народното събрание с необходимите технически и комуникационни средства, както и на служебна уебстраница в интернет, поддържана на сървъра на Народното събрание.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(7)</span>Народното събрание осигурява възмездно при необходимост на членовете на Европейския парламент от Република България работно помещение в сградите си с необходимите технически и комуникационни средства. Разходите се поемат от съответния член на Европейския парламент.</div>\n<h4 class=\"lf-art\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 11</span></h4>\n<p class=\"lf-p\">Народното събрание поема допълнителни разходи на народните представители, организирани в парламентарни групи, и на народните представители, нечленуващи в парламентарна група, в размер на две трети от основното месечно възнаграждение на народните представители по чл. 5. Сумата се предоставя на парламентарните групи и на народните представители, нечленуващи в парламентарна група. Парламентарните групи определят начина на разпределението на средствата, отчитането и контрола. Тези средства се използват за заплащане на сътрудници, консултации, експертизи, помещения и други дейности, свързани с работата на народните представители в Народното събрание и изборните им райони. Народните представители информират парламентарната група на всеки три месеца за изразходваните средства, които могат да бъдат обявявани и на страницата им в интернет. Народните представители, нечленуващи в парламентарна група, обявяват на всеки три месеца на страницата си в интернет информация за изразходваните средства. Допълнителните разходи се облагат по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане</p>\n<h4 class=\"lf-art\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 12</span></h4>\n<p class=\"lf-p\">Бюджетът на Народното събрание включва средства за представителни разходи на председателя и заместник-председателите на Народното събрание, на председателите на парламентарните групи, на председателите на постоянните комисии, както и средства за посрещане на гости, поканени от Народното събрание</p>\n<h4 class=\"lf-art\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 13</span><span class=\"lf-art-t\">(1) При неоправдано отсъствие от пленарно заседание на народния представител се прави удръжка, равна на дневното му възнаграждение</span></h4>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(2)</span>При неоправдано отсъствие от заседание на парламентарна комисия, подкомисия и работна група на народния представител се прави удръжка, равна на съответната добавка за участие в заседанието.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(3)</span>При неоправдано отсъствие от три поредни или общо 5 пленарни заседания за съответния месец на народния представител се прави удръжка, равна на две трети от месечното му възнаграждение, и Народното събрание не поема повече от една трета от допълнителните му разходи по чл. 11.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(4)</span>Когато поради липса на кворум заседанието на Народното събрание не бъде открито или бъде прекратено, на народните представители, отсъствали по неуважителни причини от заседанието, се прави удръжка, равна на две трети от дневното възнаграждение.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(5)</span>Данните се вземат от разпечатките за регистрация и гласуване, справки от председателите на парламентарни комисии, подкомисии и работни групи и от стенографските протоколи.</div>\n<h4 class=\"lf-art\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 14</span><span class=\"lf-art-t\">Сумите, набирани по чл. 13, се отнасят в икономия на бюджета на Народното събрание</span></h4>\n<h4 class=\"lf-art\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 15</span></h4>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(1)</span>Възнагражденията по чл. 5 и 7 се начисляват от изборния ден, а за встъпилите допълнително народни представители – от деня, в който народният представител е обявен за избран от Централната избирателна комисия. По чл. 6 възнагражденията се начисляват от датата на избирането на народните представители на съответните длъжности и за членове на комисии</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(2)</span>Министри, избрани за народни представители в следващо Народно събрание, декларират от кой държавен орган желаят да получават полагащото им се възнаграждение за периода до избор на нов Министерски съвет.</div>\n<h4 class=\"lf-art\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 16</span></h4>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(1)</span>Парламентарен служител, който е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, при освобождаване от длъжност има право на еднократно парично обезщетение в размер на толкова основни заплати, колкото прослужени години има в Народното събрание, но не повече от 10</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(2)</span>На парламентарните служители се изплаща всяка година сума за облекло в размер до две средномесечни заплати на заетите в бюджетната сфера.</div>\n<h4 class=\"lf-art\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 17</span></h4>\n<p class=\"lf-p\">Националният център за парламентарни изследвания публикува на сайта на центъра на интернет страницата на Народното събрание плана си за работа, извършените изследвания или проучвания по заявка на Народното събрание, парламентарна група или комисия и извършените последващи оценки на въздействието на законите, възложени от комисиите по чл. 28, ал. 2, финансирани от бюджета на Народното събрание, направените публикации и архив по години и теми 3133</p></div>", "next": 0}