{"html": "<div class=\"lf-doc\"><p class=\"lf-p\">7.1.3. Включване на подходящи количествени показатели, свързани с приложна научна дейност, при атестирането на научните звена и учените.</p>\n<p class=\"lf-p\">7.1.4. Разработване на ред за финансиране от държавата на дейности, произтичащи от държавни и международни нормативни актове за разработване и развитие на системи за наблюдение на околната среда, природните ресурси, промените в климата, поддържане на системи за ранни предупреждения и др., които се осъществяват от научни организации. Финансирането на тези дейности трябва да бъде отделено от финансирането за научноизследователска и развойна дейност.</p>\n<p class=\"lf-p\">Дейност 7.2. Въвеждане на специфични програми за провеждане на приложни научни изследвания.</p>\n<p class=\"lf-p\">7.2.1. Разработване и изпълнение на стратегически програми за приложни научни изследвания в приоритетните области на ИСИС.</p>\n<p class=\"lf-p\">7.2.2. Включване в инициативи за съвместни научни програми за приложни научни изследвания със споделено финансиране със страните – членки на ЕС, и Европейската комисия и участие в европейски и международни мрежи за такива изследвания.</p>\n<p class=\"lf-p\">7.2.3. Стимулиране реализация на съвременни модели за университети, като въвеждане на модел за предприемачески университет; консорциум/мрежа на университети и институти; съвместни или дуални програми за обучение (използване на инструментите на HEInnovate).</p>\n<p class=\"lf-p\">Специфична цел 8. Стимулиране на частните инвестиции в науката.</p>\n<p class=\"lf-p\">Ниското ниво на частните инвестиции в науката за България е многократно подчертавано в редица документи, но практически липсват конкретни мерки за преодоляване на този проблем. Поведението на бизнеса се определя предимно от икономически стимули. Ето защо за целта е необходимо да се предвидят адекватни нормативни мерки.</p>\n<p class=\"lf-p\">Дейност 8.1. Подобряване на нормативната база за стимулиране на частни инвестиции в научните изследвания и въвеждане на механизми за научни изследвания по проблеми на бизнеса.</p>\n<p class=\"lf-p\">Мерки 8.1.1. Създаване на нормативни предпоставки за стимулиране на бизнеса при финансиране на научни изследвания и закупуване на научна апаратура.</p>\n<p class=\"lf-p\">8.1.2. Нормативно уреждане на процедури и механизми (напр. ваучерна система) за провеждане на приложни научни изследвания с потенциална полза за индустрията и с частично финансиране от частни източници.</p>\n<p class=\"lf-p\">8.1.3. Регламентиране на правилата, финансовите и други условия за използване на научна инфраструктура, закупена изцяло или частично с публични средства, от бизнеса или частни организации.</p>\n<p class=\"lf-p\">8.1.4. Въвеждане на насърчителни схеми за заетост в предприятията на млади изследователи, придобили научно-образователната степен доктор.</p>\n<p class=\"lf-p\">8.1.5. Разработване и изпълнение на програма на конкурсен принцип за обучение на млади учени по заявка и с финансовото участие на бизнеса и за съвместни докторантури между научни и бизнес организации, основани на принципите на иновативното докторантско обучение.</p>\n<p class=\"lf-p\">8.1.6. Разработване и приложение на механизми за провеждане и стимулиране на „изнесени научни изследвания“ (аутсорсинг) по заявка на бизнес или други организации от страната или от чужбина.</p>\n<p class=\"lf-p\">8.1.7. Създаване на мрежи (клъстери) от регионални институции, научни организации и високотехнологични предприятия за изпълнение на целеви научни и иновативни задачи и програми.</p>\n<p class=\"lf-p\">4.8. Политика за интеграция в Европейското изследователско пространство и разширяване на международното научно сътрудничество Българските учени участват активно в международното научно сътрудничество, като съвместните публикации с учени от чужбина като дял от общия брой международно видими научни публикации е близък до средния дял за ЕС. Целта на настоящата политика е да създаде необходимите условия за още по-активно включване на учените от България в Европейското изследователско пространство (ЕИП) и разширяване на обхвата и ефективността на международното научно сътрудничество. Един от ключовите елементи на тази политика е пълноценното използване на възможностите на европейските програми в областта на НИРД.</p>\n<p class=\"lf-p\">Специфична цел 9. Разширяване на участието на българската научна и иновационна общност в Европейското изследователско пространство и разширяване на международното научно сътрудничество.</p>\n<p class=\"lf-p\">Дейност 9.1. Пълноценно използване на възможностите на европейските програми в областта на НИРД.</p>\n<p class=\"lf-p\">Анализът на участието на български учени и колективи от България в рамковите програми на ЕС показва значително по-ниска успеваемост на проектите от България и съответно много по-малко получени средства в сравнение със средните стойности за ЕС. Затова като важен компонент на стратегията е предвидено активното участие на българските държавни органи и българските представители в органите на ЕС (ЕК, комитети на ЕК, Съвет на министрите на ЕС, Европейския парламент и др.) при формирането на европейските политики, стратегии и инструменти, свързани с НИРД, като се отчитат специфичните особености на страната. За тази цел България може да използва активно председателството на ЕС. Следвайки опита на повечето държави от ЕС като инструмент за осъществяване на такава политика, трябва да се използва Представителството на България към ЕК, представителите на България в програмните комитети на „Хоризонт 2020“ и членовете на националната контактна мрежа. Добавената стойност на тази дейност се крие в специалните канали за комуникация между големите научноизследователски участници от страната и органите на Европейската комисия, които са в течение на най-новите възможности за финансиране и сътрудничество. Предвидени са също разширяване на механизмите за подпомагане подготовката на проекти от български учени по европейски програми, както и възможности за национално финансиране или съфинансиране на проекти и програми, свързани с европейските рамкови програми.</p>\n<p class=\"lf-p\">Мерки 9.1.1. Разработване на механизъм и програма за активно участие на българските държавни органи и българските представители в органите на ЕС при формирането на европейските политики, стратегии и инструменти, свързани с НИРД, като се отчитат специфичните особености на страната.</p>\n<p class=\"lf-p\">9.1.2. Ефективно използване потенциала на Представителството на България в ЕС при разработването на политиките на ЕС в областта на НИРД за гарантиране на националните интереси и за повишаване успеваемостта на проектите с българско участие в рамковите програми на ЕС.</p>\n<p class=\"lf-p\">9.1.3. Подпомагане на участието на български колективи в програми за многостранно сът­рудничество, финансирани или съфинансирани по европейските рамкови програми – ЕРА-НЕТ, КОСТ, научни мрежи, обединени изследователски центрове и др.</p>\n<p class=\"lf-p\">9.1.4. Подпомагането на участието в регионални програми за НИРД – Дунавската стратегия, дейностите на Съвета за регионално сътрудничество със страните от Югоизточна Европа, програма „Черно море“ и др.</p>\n<p class=\"lf-p\">9.1.5. Поддържане на интерактивен информационен портал, осигуряващ актуална информация и консултации при подготовка, изпълнение и отчитане на проекти по европейските рамкови програми и организиране на системата от национални контактни лица с осигурено финансиране на дейността им.</p>\n<p class=\"lf-p\">9.1.6. Разработване и изпълнение на национална програма за подпомагане подготовката на проекти за кандидатстване по европейските рамкови програми чрез информационни кампании, обучения за подготовка на проекти по европейските рамкови програми и предоставяне на финансиране за подготовка на проекти.</p>\n<p class=\"lf-p\">9.1.7. Насърчаване на двустранно и многостранно институционално сътрудничество посредством включването му като фактор при институционалното атестиране.</p>\n<p class=\"lf-p\">9.1.8. Разработване и изпълнение на схема за финансиране на проекти на Европейския изследователски съвет, останали под прага на класиране, но получили висока оценка (съгласно системата „Печат за качество“ на ЕК).</p>\n<p class=\"lf-p\">9.1.9. Синхронизиране на националните инструменти за финансиране на научни изследвания с оперативните програми и европейски програми и инструменти за финансиране на НИРД.</p>\n<p class=\"lf-p\">Дейност 9.2. Разширяване на участието на българските учени и научни колективи в двустранно и международно научно сътрудничество.</p>\n<p class=\"lf-p\">Мерки 9.2.1. Пълноценно реализиране на схемите (национални и институционални) за двустранно научно-техническо сътрудничество, произтичащи от подписани двустранни спогодби. Разширяване на географския обхват и добавяне на нови дейности – нови типове проекти, двустранни семинари, програми за специализация, съвместни докторантски и постдокторантски програми и др.</p>\n<p class=\"lf-p\">9.2.2. Разработване и осъществяване на програма за финансиране на научни специализации и постдокторантски програми на конкурсен принцип както на български учени в чужбина, така и на чуждестранни учени в България.</p>\n<p class=\"lf-p\">9.2.3. Използване на възможностите за европейски и международни програми за мобилност на учените и разширяване популяризирането на тези възможности чрез Европейската мрежа за мобилност и националния портал Euraxess.</p>\n<p class=\"lf-p\">9.2.4. Разширяване на програмата за финансова подкрепа за организиране на национални и международни научни форуми в страната, включваща и промоционална кампания за България.</p>\n<p class=\"lf-p\">9.2.5. Поддържане и разширяване на участието на български държавни организации в международни организации в областта на НИРД.</p>\n<p class=\"lf-p\">Дейност 9.3. Въвеждане на контрол върху спазването на принципите на научната етика на основата на Европейската харта на учения и Етичния кодекс на учения.</p>\n<p class=\"lf-p\">Мерки 9.3.1. Държавна подкрепа за създаване, регламентиране на дейността и функциониране на национална апелативна комисия по научна етика, излъчена от научната общност, организации на учените и социалните партньори.</p>\n<p class=\"lf-p\">9.3.2. Методическо съдействие от страна на МОН за приемането и прилагането на принципите за Европейската харта за изследователи, Кодекса за поведение при подбор на изследователи и Етичния кодекс на учения от научните организации и висшите училища.</p>\n<p class=\"lf-p\">Дейност 9.4. Интензифициране на връзките с българската научна диаспора.</p>\n<p class=\"lf-p\">Част от мерките, свързани с тази дейност, са описани и в дейност 3.4.</p>\n<p class=\"lf-p\">Мерки 9.4.1. Създаване на информационна база данни с български учени, работещи в чужбина.</p>\n<p class=\"lf-p\">9.4.2. Създаване и реализиране на национални и институционални системи за информиране на българските учени в чужбина за текущите въпроси, свързани с научните изследвания и обществените предизвикателства в страната.</p>\n<p class=\"lf-p\">9.4.3. Привличане на българските учени като външни експерти при подготовка на национални и регионални стратегически документи, разработване на програми и планове за развитие, при оценяване на проекти и др.</p>\n<p class=\"lf-p\">9.4.4. Регулярно организиране на специализирани научни прояви с участие на български учени от чужбина.</p>\n<p class=\"lf-p\">Специфична цел 10. Значително интензифициране на връзките на науката с образованието, бизнеса, държавните органи и обществото като цяло.</p>\n<p class=\"lf-p\">Дейност 10.1. Засилване на връзките на науката с образованието на всички нива.</p>\n<p class=\"lf-p\">Мерки 10.1.1. Създаване и реализиране на програма за стимулиране представянето на постиженията на водещи български учени и учени от българската диаспора в средните и висшите училища.</p>\n<p class=\"lf-p\">10.1.2. Създаване и реализиране на национални и институционални програми за стимулиране популяризирането на науката и научните изследвания от млади учени сред ученици и студенти.</p>\n<p class=\"lf-p\">10.1.3. Организиране на кръжочна дейност от водещи научни групи за студенти във висшите училища в страната, които не са „изследователски университети“.</p>\n<p class=\"lf-p\">10.1.4. Създаване на система за партньорство между научни организации и висши училища.</p>\n<p class=\"lf-p\">10.1.5. Създаване на система за партньорство между научни организации/висши училища и средни училища.</p>\n<p class=\"lf-p\">Дейност 10.2. Повишаване информираността на обществото за достиженията на науката и за научните аспекти на актуални проблеми.</p>\n<p class=\"lf-p\">Мерки 10.2.1. Създаване и реализиране на програма за популяризиране на науката в обществото и борба с лъженауката с използване на традиционни и съвременни средства за комуникация.</p>\n<p class=\"lf-p\">10.2.2. Организиране представянето на световни научни постижения (напр. на учени, удостоени с Нобелова награда) пред ученици, студенти и пред обществото.</p>\n<p class=\"lf-p\">10.2.3. Стимулиране на специализиране на журналисти от медиите и студенти по журналистика по проблемите и достиженията на научните изследвания.</p>\n<p class=\"lf-p\">10.2.4. Стимулиране на популяризирането на върховите достижения на български научни организации, научни групи и учени.</p>\n<p class=\"lf-p\">10.2.5. Въвеждане на нормативни изисквания към водещите научни организации и висши училища да определят компетентни учени, които да дават становища пред държавните органи и средствата за информация по актуални проблеми на страната и обществото.</p>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">5.</span>ОРГАНИЗАЦИЯ И КОНТРОЛ ПО ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА СТРАТЕГИЯТА 5.1. Организация на изпълнението на стратегията Отчитайки националния характер на стратегията и нейното определящо значение за успешното развитие на България като просперираща европейска държава, отговорен държавен орган за нейното изпълнение е Министерският съвет, който има следните функции във връзка със стратегията:</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">•</span>приема многогодишен оперативен план за изпълнение на всеки етап на стратегията, включващ и дейности за подготовка на изпълнението на следващите етапи;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">•</span>в края на всеки етап приема отчет за изпълнение и предложение за актуализация на стратегията и ги представя пред Народното събрание и Международния контролен съвет по изпълнение на стратегията;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">•</span>включва целите, дейностите и мерките, залегнали в стратегията, при разработването на Националната програма за развитие, Споразумението за партньорство с ЕК за съответния програмен период, дългосрочните и краткосрочните бюджетни прогнози, Закона за държавния бюджет и други програмни, нормативни и финансови държавни документи;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">•</span>координира изпълнението на оперативния план от държавните органи;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">•</span>приема ежегоден отчет за изпълнението на оперативния план и актуализиран план за следващата година и ги представя пред Международния контролен съвет по изпълнение на стратегията и ресорната комисия на Народното събрание;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">•</span>осигурява активното участие на държавните органи и българските представители в органите на ЕС за разработване на програми и приемане на решения, гарантиращи изпълнението на целите и дейностите, предвидени в настоящата стратегия;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">•</span>отразява предвидените в стратегията средства за финансирането за научни изследвания от държавния бюджет в проектобюджета и бюджетните прогнози.</div>\n<p class=\"lf-p\">Оперативната дейност по изпълнение на стратегията се осъществява от Министерството на образованието и науката, което:</p>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">•</span>подготвя проекти на документите във връзка с изпълнението на стратегията, които представя за разглеждане от Министерския съвет, включително и проекти за актуализация на стратегията;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">•</span>подготвя предложения за промени в закони и други нормативни актове за изпълнение на стратегията;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">•</span>при подготовка на предложенията ги съгласува с други заинтересовани министерства, държавни органи, научни организации и висши училища, социалните партньори и научната общност;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">•</span>оказва методическа помощ и подпомага дейностите на другите министерства и държавни, областни и общински органи по изпълнение на стратегията.</div>\n<p class=\"lf-p\">Ресорните министерства, съгласувано с Министерството на образованието и науката, осъществяват дейностите за развитие на научните изследвания в съответния ресор, като подкрепят развитието на съществуващи или създаването на нови специализирани научни звена и използват мерките, предвидени в стратегията.</p>\n<p class=\"lf-p\">Координацията на национални, регионални и секторни политики и програми ще се осъществява от Съвета за интелигентен растеж. Министерството на икономиката и Министерството на образованието и науката, както и съответните областни или общински управи ще работят на оперативно ниво за осъществяване на научни изследвания, свързани с изпълнението на националните и регионалните приоритети на ИСИС.</p>\n<p class=\"lf-p\">В рамките на компетенциите си Министерството на външните работи ще оказва съдействие на Министерството на образованието и науката и на научните организации и висшите училища за ефективно двустранно и международно научно сътрудничество, както и за привличане на докторанти, постдокторанти и учени от чужбина. Министерството ще подпомага изпълнението на стратегията и чрез експертна или техническа помощ по европейски или международни програми или в рамките на междуправителствени споразумения.</p>\n<p class=\"lf-p\">За подпомагане дейността на държавните органи по изпълнение на стратегията ще бъде създаден Обществен съвет за развитие на науката. Съветът ще включва водещи и млади учени – представители на различните области на науката с доказани постижения по критериите на съответната научна област (вкл. носители на наградата „Питагор“). Към съвета ще бъдат асоциирани представители на съюзи на учени, бизнес организации, браншови и синдикални организации, журналисти, общественици и др. Съветът ще съдейства за ефективен диалог на научната общност с държавните органи, с обществото и с институциите на ЕС, ще следи за успешно реализиране на стратегията и нейното актуализиране и за пълноценно участие на България в Европейското изследователско пространство. В третия етап от изпълнение на стратегията съветът ще организира широко обществено обсъждане за постигане на национален консенсус за дългосрочните цели и приоритети за развитие на българската наука след 2030 г. и за основните мерки и инструменти за тяхното постигане.</p>\n<p class=\"lf-p\">5.2. Етапи и индикатори за изпълнение на стратегията Изпълнението на стратегията е разделено на три етапа за осигуряване на ефективно оперативно планиране, осъществяване на планираните дейности и контрол върху тях, както и за отчитане на изпълнението. Всеки от етапите е свързан с реализиране на част от специфичните цели на стратегията и допринася за реализиране на нейната визия. За оценка на изпълнението на всеки етап са посочени стойности на избрани индикатори, които трябва да бъдат постигнати. Работата по всеки етап започва с изработване и приемане от Министерския съвет на многогодишен оперативен план за изпълнение на етапа, включващ и дейности за подготовка на изпълнението на следващите етапи. Контролът по текущото изпълнение на плана се осъществява чрез ежегоден отчет за изпълнението му, който се представя пред Народното събрание, придружен със становище от Международния контролен съвет по изпълнение на стратегията. Копия на отчета и становището на Международния контролен съвет се предоставят и на Европейската комисия. В края на всеки етап Министерският съвет представя анализ на изпълнението му и предложение за актуализация на стратегията. Тъй като настоящата стратегия е разработена въз основа на текущите стратегически документи – Национална програма за развитие, ИСИС и др., актуализацията на стратегията за всеки от следващите етапи трябва да отразява промените в съответните национални стратегически документи.</p>\n<p class=\"lf-p\">I. Етап на възстановяване (2017 – 2022 г.) През този етап се предвижда възстановяване на нормалното функциониране на националната система за научни изследвания чрез прилагане на основната част от мерките, предвидени в дейностите по отделните специфични цели и достигане до финансиране за НИРД по консолидираната фискална програма в размер на 0.70 % от БВП. Целта е в края на етапа научноизследователската дейност да се оценява коректно, да е привлекателна за учените и за младите хора и да са създадени подходящи условия за научни изследвания и за тяхното потенциално приложение. По отношение на индикаторите за изпълнение трябва да се промени посоката на изоставане на България по брой научни публикации към изкачване в световната класация. В края на етапа компонентите на иновационния индекс, свързани с научните изследвания, трябва да достигнат стойностите, съответстващи на „умерен иноватор“.</p>\n<p class=\"lf-p\">II. Етап на ускорено развитие (2023 – 2025 г.) През втория етап се предвижда ускорено развитие на научните изследвания чрез продължаване прилагането и разширяването на политиките, предвидени в стратегията, включително и устойчиво нарастване на финансирането. За оценка на успеха в изпълнението на стратегията в началото на етапа се предвижда провеждане на независима международна оценка на научните организации – институтите на БАН и ССА, научните институти към министерства и ведомства и изследователските университети, съобразно утвърдената международна практика и натрупания опит в органите на Европейската комисия. През този етап новосъздадените Центрове за върхови постижения, Центрове по компетентност и Регионалните научни центрове трябва да са достигнали до използване на пълния си капацитет за НИРД. На този етап трябва да се достигне ниво на научните изследвания по основните индикатори на средно европейско равнище. За осъществяване на тази цел е необходимо научните изследвания в България да се развиват изпреварващо спрямо останалите държави в Централна и Източна Европа. Това може да стане само чрез устойчивата национална политика, предвидена в стратегията. По този начин България ще стане достатъчно привлекателна за научни изследвания, за да може да задържа талантливите си млади хора за научна кариера в страната.</p>\n<p class=\"lf-p\">III. Етап на научни изследвания на световно ниво (2026 – 2030 г.) След възстановяването на нивото на научните изследвания през първия етап и следващото им ускорено развитие чрез включване в научноизследователската система на Центровете за върхови постижения и за компетентност в последния етап на стратегията ще се достигне до световно ниво на научните изследвания. Качествен скок в развитието на НИРД през този етап ще бъде постигнат с обособяването на научно-иновационни комплекси в по-слабо развити райони на страната с активно участие на водещи партньори от чужбина. В края на етапа се предвижда България да е подобрила значително позициите си в областта на научните изследвания и иновациите по отношение на основните индикатори, като стойностите за тях да съответстват на тези за „силни иноватори“ (strong innovators).</p>\n<p class=\"lf-p\">Индикатори за изпълнението на стратегията Индикаторите за изпълнение на стратегията за отделните етапи са обобщени в таблица 6.</p>\n<p class=\"lf-p\">Таблица 6. Целеви стойности на индикаторите, които трябва да бъдат постигнати в края на всеки етап от изпълнението на стратегията Етап Възста- новяване Ускорено развитие Световно ниво Край на етапа, година 2015 2022 2025 2030 Индикатор Позиция на България в световната класация по брой индексирани в WoS публикации Процент на топ-10 % статии от общия брой статии а 3.6 % 3.8 % 5.0 % 7.0 % Общо разходи за НИРД като % от БВП 0.96 % 2.40 % 3.00 % 3.30 % Финансиране на НИРД по консолидираната фискална програма, с изключение на разходите с източник Европейските структурни и инвестиционни фондове като % от БВП 0.23 % 0.70 % 1.00 % 1.10 % Брой учени в България, отговарящи на изискванията за заемане на съответната академична длъжност - 10 000 12 000 14 000 Персонал, зает в НИРД, в еквивалент на пълна заетост като % от работната сила 0,6 0,8 1,0 1,5 Общ брой изследователи в еквивалент на пълна заетост 14 224 15 000 17 000 19 000 Брой защитили през годината докторанти 1 442 1 600 2 000 2 200 Иновационен индекс като процент от средната стойност на индекса за ЕС б 24 % 30 % 50 % 80 % Привлечени средства по РП на година в евро на глава от населението 1.4 3.0 7.0 15.0 Възрастов баланс в 0.73 0.76 0.90 1.05 Политика на равенство на половете г 1.13 1.0 ± 0.15 1.0 ± 0.15 1.0 ± 0.15 а по данни на European Innovation Scoreboard б чрез компонентите, свързани с науката (по данни на European Innovation Scoreboard) в съотношение на броя изследователи до 34-годишна възраст към изследователите над 55-годишна възраст в държавен сектор и сектор „Висше образование“ (по данни на НСИ) г съотношение на броя изследователи жени/изследователи мъже.</p>\n<p class=\"lf-p\">Изпълнението на индикаторите се отнася за последната година на етапа, като се отчита през първата година на следващия етап. Целевите стойности на индикаторите са определени в съответствие с целевата позиция на страната в края на всеки етап и след сравнение със стойностите за държави от ЕС в съответната позиция.</p>\n<p class=\"lf-p\">5.3. Контрол по изпълнението на стратегията Контролът по изпълнение на стратегията се осъществява от Народното събрание и Международен контролен съвет по изпълнение на стратегията.</p>\n<p class=\"lf-p\">Народното събрание разглежда и приема отчетите на Министерския съвет за изпълнение на отделните етапи на стратегията и докладите на Международния контролен съвет и при необходимост актуализира стратегията. Ресорната комисия на Народното събрание разглежда годишните отчети на Министерския съвет за изпълнение на стратегията и докладите към тях от Международния контролен съвет и приема оценка за изпълнението. При съществено неизпълнение на стратегията комисията може да предложи на Министерския съвет промени в организацията по изпълнение на стратегията, включително и в състава на отговорните държавни органи.</p>\n<p class=\"lf-p\">За специализиран контрол по изпълнение на стратегията се създава Международен контролен съвет. В състава на съвета се включват не повече от 6 водещи чуждестранни учени от различни области на науката (включително и авторитетни български учени, работещи в чужбина). Членовете на съвета се номинират от Европейския изследователски съвет, а съставът му се утвърждава от ресорната комисия на Народното събрание. Международният контролен съвет заседава поне веднъж годишно и:</p>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">•</span>разглежда проектите на документи – многогодишния оперативен план за изпълнението на всеки етап на стратегията, предложенията за актуализация на стратегията и на оперативния план и актуализиран годишен план; за всеки от документите дава препоръки на Министерския съвет;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">•</span>разглежда отчетите на Министерския съвет за изпълнение на отделните етапи на стратегията и на годишните отчети, изготвя становище по тях с оценка за изпълнението и с препоръки за решения, които представя на Народното събрание, на министър-председателя и на президента на Република България;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">•</span>изпраща становищата по отчетите на Министерския съвет до ресорните дирекции на ЕК и ги публикува.</div>\n<p class=\"lf-p\">В периода на заседанието членовете на съвета могат да посещават държавни институции, осъществяващи изпълнението на стратегията, научни организации и висши училища и да се срещат с представители на научната общност, на социалните партньори и на обществеността.</p>\n<p class=\"lf-p\">Дейността на Международния контролен съвет се финансира от Министерството на образованието и науката и се подпомага от дирекция „Наука“. Обществен контрол върху изпълнението на дейностите по стратегията се осъществява от учените, научната общност, социалните партньори, представители на обществото и бизнеса.</p>\n<p class=\"lf-p\">1 http://www.government.bg/cgi-bin/e-cms/vis/vis.pl?s=001&amp;p=0212&amp;n=3099&amp;g= 2 Проектът е одобрен с Решение № 761 от 6.11.2014 г. на МС.</p>\n<p class=\"lf-p\">3 Национална програма за развитие: България 2020 г. Приета с Решение на Министерския съвет № 1057 от 20.12.2012 г.</p>\n<p class=\"lf-p\">4 Национална програма за реформи, актуализация 2016 г. Приета с Решение на Министерския съвет № 284 от 19.04.2016 г.</p>\n<p class=\"lf-p\">5 Национална стратегия за развитие на научните изследвания 2020. Решение на НС от 28.07.2011 г. обн., ДВ, бр. 62 от 12.08.2011 г.</p>\n<p class=\"lf-p\">6 Стратегия за развитие на висшето образование в Република България за периода 2014 – 2020 г.</p>\n<p class=\"lf-p\">7 В. Сгурев и др., Становище по проблемите на технологичното развитие на България, София, 2014, http://bas.bg/images/banners/Stanovishte_po_problemite_na_tehnologichnoto_razvitie_na_Bulgaria_17.04.2014g.pdf.</p>\n<p class=\"lf-p\">8 Методология за стратегическо планиране в Република България.</p>\n<p class=\"lf-p\">9 Европа 2020: Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж.</p>\n<p class=\"lf-p\">10 Рамкова програма на ЕК за научни изследвания и иновации.</p>\n<p class=\"lf-p\">11 Пътна карта на Европейското изследователско пространство ; ERA Roadmap 2015 – 2020, ERAC 1208/15, Brussels, 2015.</p>\n<p class=\"lf-p\">12 Споразумение за партньорство на Република България за Европейските структурни и инвестиционни фондове 2014 – 2020 г. ; http://www.government.bg/cgi-bin/e-cms/vis/vis.pl?s=001&amp;p=0212&amp;n=3099&amp;g= 13 European Commission (2015d), Peer Review of the Bulgarian Research and Innovation system, available at: https://rio.jrc.ec.europa.eu/en/policy-support-facility/peer-review-bulgarian-research-and-innovation-system.</p>\n<p class=\"lf-p\">14 Препоръка на Съвета от 12 юли 2016 г. относно Националната програма за реформи на България за 2016 г. и съдържаща становище на Съвета относно програмата за конвергенция на България за 2016 г. ; ОВ на ЕС, С 299 от 18.8.2016 г.</p>\n<p class=\"lf-p\">15 Работен документ на службите на Комисията: Доклад за България за 2016 г.; SWD(2016) 72 final.</p>\n<p class=\"lf-p\">16 Сметна палата, одитен доклад № 0700010614, София, юли 2015 г.</p>\n<p class=\"lf-p\">17 European Innovation Scoreboard 2016 по данни от Web of Science .</p>\n<p class=\"lf-p\">18 European Commission, JRC-IPTS (2015), Stairway to Excellence Facts and Figures: Bulgaria .</p>\n<p class=\"lf-p\">19 Report Horizon 2020 Two years on, 2016.</p>\n<p class=\"lf-p\">20 Прессъобщение на НСИ „Научноизследователска и развойна дейност през 2015 г. (предварителни данни)“.</p>\n<p class=\"lf-p\">21 European Commission, JRC-IPTS (2015), Stairway to Excellence Facts and Figures: Bulgaria и данни на НСИ.</p>\n<p class=\"lf-p\">22 Стр. 114, http://ec.europa.eu/research/era/pdf/key-figures-report2008-2009_en.pdf.</p>\n<p class=\"lf-p\">23 Документ 14728/11 на Европейския съвет, 2011.</p>\n<p class=\"lf-p\">24 По данни на НСИ.</p>\n<p class=\"lf-p\">25 По данни на БАН.</p>\n<p class=\"lf-p\">26 По данни на НСИ: „Изследователи по възрастови групи и пол в държавен сектор и сектор „Висше образование“ – 2015 година“.</p>\n<p class=\"lf-p\">27 Diagnostic Review „Mapping of the Main Research Infrastructures and Equipment in Bulgaria“, Sofia, 25 March 2017.</p>\n<p class=\"lf-p\">28 https://www.era-learn.eu/ 29 http://ec.europa.eu/research/era/joint-programming-initiatives_en.html 30 В манифеста от Лайден и според международните добри практики за оценка на научните организации е препоръчан срок между 4 и 6 години.</p>\n<p class=\"lf-p\">31 Commission recommendation on the management of intellectual property in knowledge transfer activities and code of Practice for universities and other public research organisations 32 Заключения на Съвета относно прехода към система на отворената наука (9256/16), приети от Съвета на неговото 3470-о заседание, проведено на 27 май 2016 г.</p>\n<p class=\"lf-p\">33 European Commission 2004. Europe and basic research. Brussels: COM(2004) 9 final, p. 5.</p>\n<p class=\"lf-p\">4226</p></div>", "next": 0}