(5)В случаите на отнемане на правоспособност по ал. 4 лицето може да иска признаване правоспособност на отговорен актюер не по-рано от три години след влизането в сила на решението. С отнемането на правоспособност на някое от основанията по ал. 4 се смята за отнета и правоспособността на лицето като отговорен актюер, призната по реда на Кодекса за социално осигуряване или на Закона за здравното осигуряване.
\n
Допълнителни изисквания към отговорния актюер
\n
Чл. 96
\n
(1)Отговорният актюер не може да бъде съпруг или роднина по права или по съребрена линия до четвърта степен включително или по сватовство до трета степен с член на управителен или контролен орган на застрахователя, както и член на управителен или контролен орган на друг застраховател
\n
(2)Отговорният актюер се избира от общото събрание на застрахователя или презастрахователя, пред което предварително удостоверява с декларация липсата на обстоятелства по ал. 1. Застрахователят или презастрахователят уведомява заместник-председателя за взетото решение за избор на отговорен актюер в срок 7 дни от датата на вземане на решение, като представя и заверено копие на декларацията по изречение първо.
\n
(3)При промяна на обстоятелствата по ал. 1 или при отнемане правоспособност на отговорен актюер по чл. 95, ал. 4 общото събрание на застрахователя или презастрахователя е длъжно да освободи отговорния актюер и да избере нов в тримесечен срок от узнаване на обстоятелствата.
\n
Актюерско обслужване
\n
Чл. 97(1) Отговорният актюер отговаря за
\n
1.разработване на достатъчни по размер премии, с изключение на премиите по застраховки на големи рискове;
\n
2.образуване на достатъчни по размер технически резерви, за правилното изчисляване на границата на платежоспособност, както и за коректното използване на актюерските методи в практиката на застрахователя или презастрахователя;
\n
3.коректността на схемата за разпределение на дохода от инвестиции на активите между застрахования и застрахователя в животозастраховането.
\n
(2)Във връзка с дейността по ал. 1 отговорният актюер:
\n
1.изготвя и заверява справките на застрахователя във връзка с актюерската дейност;
\n
2.изготвя годишен актюерски доклад - до 31 март на годината, следваща годината, за която се отнася докладът.
\n
(3)При изпълнение на задълженията си отговорният актюер има достъп до цялата необходима информация, а управителните органи и служителите на застрахователя или презастрахователя са длъжни да му оказват съдействие.
\n
(4)Актюерът уведомява незабавно комисията за всяко обстоятелство, което му е станало известно при изпълнение на неговите функции и което се отнася до застрахователя или презастрахователя и съставлява съществено нарушение на този кодекс или на актовете по прилагането му или може да повлияе неблагоприятно върху осъществяването на дейността на застрахователя или презастрахователя.
\n
(5)В случаите по ал. 4 не се прилагат ограниченията за разкриване на информация, предвидени в закон, подзаконов нормативен акт или договор. Отговорният актюер не носи отговорност за добросъвестното разкриване на информация по ал. 4 пред комисията и заместник-председателя.
\n
(6)Формата на актюерската заверка и формата и съдържанието на актюерския доклад и на справките, които отговорният актюер заверява, се определят с наредба на комисията.
\n
Раздел II
\n
Отчетност Организация на счетоводната отчетност
\n
Чл. 98
\n
(1)Управителните органи на застрахователя и презастрахователя отговарят за организацията и функционирането на счетоводната отчетност, която да гарантира точното отразяване на неговите резултати и финансово състояние
\n
(2)Органите по ал. 1 съобразяват процедурите във връзка с документооборота и отчетността с особеностите и обема на дейността на предприятието.
\n
(3)Застрахователи, получили лиценз по раздел I от приложение№ 1, и застрахователи, получили лиценз по раздел II от приложение № 1 и които са свързани в рамките на застрахователна група, не могат да сключват споразумения и да прилагат други уговорки, които водят до некоректно представяне на финансовите им резултати и по-специално влияят на структурата на техните приходи и разходи.
\n
Годишни и периодични отчети на застрахователи
\n
Чл. 99(1) Застрахователят представя за целите на финансовия надзор в комисията
\n
1.годишен финансов отчет - до 31 март на годината, следваща годината, за която се отнася отчетът;
\n
2.годишни справки, доклади и приложения - до 30 април на годината, следваща годината, за която се отнасят;
\n
3.тримесечни отчети, справки, доклади и приложения - до края на месеца, следващ тримесечието, за което се отнасят;
\n
4.месечни справки - до края на месеца, следващ месеца, за който се отнасят.
\n
(2)Застраховател от трета държава, който е получил лиценз да открие клон в Република България, представя също и консолидираните годишни отчети, които е длъжен да изготвя съгласно закона по своето седалище заедно с превод на български език, извършен от заклет преводач.
\n
(3)Минималните изисквания за организацията на счетоводната отчетност на застрахователите, както и формата и съдържанието на отчетите, справките, докладите и приложенията по ал. 1, се определят с наредба.
\n
(4)Комисията и заместник-председателят обменят документи и сведения във връзка с осъществявания надзор върху застраховането с компетентните органи, осъществяващи застрахователния надзор в държавите членки.
\n
Отчетност на застрахователна група
\n
Чл. 100
\n
Застрахователите, които са част от застрахователна група по чл. 299, ал. 1, изготвят консолидираните си финансови отчети в съответствие с изискванията на закона и ги представят за целите на финансовия надзор в комисията до 30 юни на годината, следваща годината, за която се отнасят Уведомления
\n
Чл. 101(1) Застрахователят е длъжен да уведомява комисията за
\n
1.нововъзникнали факти и обстоятелства, които подлежат на вписване в регистъра на комисията;
\n
2.промени на вписаните в търговския регистър обстоятелства;
\n
3.други обстоятелства, определени с наредбата по чл. 99, ал. 3.
\n
(2)Задължението по ал. 1 се изпълнява в 7-дневен срок от настъпване или узнаване на съответния факт или обстоятелство, а когато то подлежи на вписване в търговския регистър - в 7-дневен срок от вписването. Към уведомлението се прилагат документите, удостоверяващи извършената промяна.
\n
Одит и заверка на годишния финансов отчет
\n
Чл. 102(1) Годишният финансов отчет по чл. 99, ал. 1, т. 1 се заверява от двама регистрирани одитори, включени в списък, утвърден от заместник-председателя
\n
(2)Одиторите по ал. 1 трябва да отговарят на изискванията на чл. 13, ал. 1, т. 3, 4, 5, 7, 8 и 9, както и най-малко на едно от следните изисквания:
\n
1.да имат не по-малко от три години опит в одитирането на застраховател, презастраховател, банка или друга финансова институция;
\n
2.да имат не по-малко от три години професионален опит като счетоводител или служител от службата за вътрешен контрол на застраховател или презастраховател, или като хабилитиран преподавател в областта на застрахователното счетоводство;
\n
3.да са били членове на управителен или контролен орган на застраховател или презастраховател в продължение на не по-малко от три години.
\n
(3)Одиторите по ал. 1 уведомяват незабавно комисията за всяко обстоятелство, което им е станало известно при извършване на одита и което се отнася до застрахователя или до лице по чл. 299, ал. 1 или 2, когато застрахователят е част от застрахователна група, и съставлява съществено нарушение на този кодекс или на актовете по прилагането му или може да повлияе неблагоприятно върху осъществяването на дейността на застрахователя, или представлява основание за отказ за изразяване на мнение, основание за изразяване на резерви или основание за изразяване на отрицателно мнение.
\n
(4)Одиторите по ал. 1 уведомяват комисията и за всяко обстоятелство по ал. 3, което им е станало известно при извършване на одит на свързано лице със застрахователя.
\n
(5)В случаите по ал. 3 и 4 не се прилагат ограниченията за разкриване на информация, предвидени в закон, подзаконов нормативен акт или договор. Одиторът не носи отговорност за добросъвестното разкриване на информация по ал. 3 и 4 пред комисията и заместник-председателя.
\n
Утвърждаване на одитори
\n
Чл. 103(1) За включване в списъка по чл. 102, ал. 1 регистрираният одитор подава до комисията писмено заявление по образец, към което прилага необходимите документи
\n
(2)Заместник-председателят се произнася в едномесечен срок от постъпване на заявлението. При констатиране на нередовности или ако е необходима допълнителна информация, съответно се прилага чл. 33, ал. 2, 4 и 5, като срокът за отстраняване на нередовностите или предоставянето на допълнителна информация е не по-кратък от 15 дни.
\n
(3)Заместник-председателят отказва включване в списъка по чл. 102, ал. 1, ако заявителят:
\n
1.не отговаря на изискванията на чл. 102, ал. 2;
\n
2.не е отстранил констатираните непълноти или несъответствия или не е представил поисканата допълнителна информация и документи в определения срок;
\n
3.е представил неверни данни или документи с невярно съдържание.
\n
(4)Заместник-председателят публикува на страницата на комисията в Интернет актуален списък на лицата, които могат да бъдат одитори на застраховател.
\n
Глава девета ОРГАНИЗАЦИЯ НА ДЕЙНОСТТА ПО УРЕЖДАНЕ НА ЗАСТРАХОВАТЕЛНИ ПРЕТЕНЦИИ Вътрешни правила
\n
Чл. 104
\n
(1)Управителният съвет, съответно съветът на директорите на застрахователя, приема вътрешни правила за дейността по уреждане на претенции по застрахователни договори. Правилата не се прилагат за уреждане на претенции за застраховки на големи рискове, освен ако в тях е предвидено друго
\n
(2)Правилата уреждат процедурите, по които застрахователят приема претенциите по застрахователните договори, събира доказателствата за установяване на техните основания и размер, извършва оценка на причинените вреди, определя размерите на обезщетенията, извършва разплащанията с потребителите и разглежда жалби, подадени от тях.
\n
(3)Правилата не могат да противоречат на закона и трябва да гарантират правата на потребителите за бързо, прозрачно и справедливо уреждане на техните претенции.
\n
(4)Правилата заедно с последващите им изменения и допълнения се предоставят на комисията в 7-дневен срок от приемането им. Заместник-председателят може да дава задължителни предписания за отстраняване на противоречия със закона, както и в случаи на необосновано ограничаване правата на потребителите.
\n
(5)Правилата са публични. Застрахователят ги публикува на страницата си в Интернет и осигурява безплатно достъп до тях в местата, където извършва дейност.
\n
Завеждане на застрахователни претенции. Доказателства
\n
Чл. 105(1) Застрахователните претенции се завеждат по реда и в сроковете, предвидени в застрахователния договор пред застрахователя
\n
(2)Застрахователят удостоверява всяка заведена претенция.
\n
(3)Когато потребителят на застрахователната услуга е увредено лице по застраховки “Гражданска отговорност” или трето ползващо се лице по други застраховки, застрахователят го уведомява за доказателствата, които то трябва да представи за установяване на основанието и размера на претенцията си. Допълнителни доказателства може да се изискват само в случай че необходимостта от тях не е можела да бъде предвидена към датата на завеждане на претенцията и най-късно в срок 45 дни от датата на представяне на доказателствата, изискани при завеждане по изречение първо.
\n
(4)Когато потребителят на застрахователната услуга е страна по застрахователния договор, застрахователят го уведомява за допълнителните доказателства най-късно в срок 45 дни от представянето на доказателствата, определени с договора и правилата по чл. 104, които не са били предвидени в застрахователния договор при сключването му и които са необходими за установяване на основанието и размера на неговата претенция.
\n
(5)Не се допуска изискване на доказателства, с които потребителят на застрахователната услуга не може да се снабди поради съществуващи нормативни пречки или поради липсата на правна възможност за осигуряването им, както и на такива, за които може да бъде направена благоразумна преценка, че нямат съществено значение за установяване на основанието и размера на претенцията и целят необосновано забавяне и удължаване на процедурата по уреждане на претенцията.
\n
(6)Алинеи 3 и 4 не се прилагат в дейността по уреждане на претенции по застраховки на големи рискове.
\n
Съдействие от държавни органи и трети лица
\n
Чл. 106
\n
(1)За нуждите на установяване на застрахователното събитие и на вредите, причинени от него, застрахователят, лицето, което търси обезщетение, Гаранционният фонд или Националното бюро на българските автомобилни застрахователи има право да получи необходимата информация, съхранявана от органите на Министерството на вътрешните работи, разследващите органи, другите държавни органи, личния лекар, лечебните и здравните заведения и лицата, които имат право да удостоверяват настъпването на обстоятелства, както и заверени преписи от документи. Когато исканата информация е част от материалите по предварителното производство, прокурорът разрешава достъпа до нея
\n
(2)Когато информацията по ал. 1 представлява защитена от закона тайна, при предоставянето й на лицата писмено и срещу подпис се разясняват задълженията им да не я разгласяват, както и последиците от нейното нерегламентирано разгласяване.
\n
Заключение на застрахователя. Плащане
\n
Чл. 107(1) В срок 15 дни от представянето на всички доказателства по чл. 105 застрахователят трябва
\n
1.да определи и изплати размера на обезщетението или застрахователната сума, или 2. мотивирано да откаже плащането.
\n
(2)Срокът по ал. 1 не се прилага в дейността по уреждане на претенции по застраховки на големи рискове.
\n
Глава десета ПРЕХВЪРЛЯНЕ НА ЗАСТРАХОВАТЕЛЕН ПОРТФЕЙЛ Прехвърляне
\n
Чл. 108
\n
(1)Застраховател може да прехвърли всички или част от застрахователните си портфейли (прехвърлящ застраховател) на друг застраховател (поемащ застраховател) след писмено разрешение на заместник-председателя
\n
(2)В застрахователния портфейл се включват сключените от застрахователя договори по отделен вид застраховка.
\n
(3)Прехвърляне на застрахователен портфейл се допуска, при условие че:
\n
1.поемащият застраховател притежава лиценз за видовете застраховки, включени в застрахователния портфейл, който е предмет на прехвърляне;
\n
2.след прехвърлянето поемащият застраховател разполага със собствени средства, които съответстват на границата на платежоспособност;
\n
3.с прехвърлянето на застрахователния портфейл не се засягат интересите на застрахованите.
\n
Заявление за издаване на разрешение за прехвърляне на застрахователен портфейл
\n
Чл. 109(1) За издаване на разрешение за прехвърляне на застрахователен портфейл се подава заявление, към което се прилагат
\n
1.договор за прехвърляне на застрахователния портфейл;
\n
2.списък на прехвърляните застрахователни договори, посочени общо и по видове застраховки;
\n
3.справка за техническите резерви, съответстващи на договорите - предмет на прехвърляне, и за активите, които ще се прехвърлят за покритието им, както и доказателства за притежаването на активите;
\n
4.прогноза за размера на границата на платежоспособност и собствените средства на поемащия застраховател след прехвърлянето на портфейла;
\n
5.други документи.
\n
(2)Заместник-председателят се произнася по заявлението за прехвърляне на застрахователен портфейл в двумесечен срок от постъпването му. Член 33, ал. 2, 4 и 5 се прилагат съответно, като срокът за отстраняване на нередовности или предоставяне на допълнителна информация е не по-дълъг от един месец.
\n
(3)Заместник-председателят отказва да издаде разрешение, когато поемащият застраховател изпълнява план за оздравяване, ако не са спазени изискванията на този кодекс и актовете по прилагането му или не са защитени интересите на застрахованите.
\n
(4)Заместник-председателят може по искане на прехвърлящия и поемащия застраховател да разреши прехвърляне на активи за покритие на техническите резерви, които не съответстват на изискванията на чл. 73, но са достатъчно ликвидни и са оценени по справедлива стойност, когато това се налага за защита на интересите на застрахованите и финансовото състояние на поемащия застраховател няма да бъде застрашено. В изключителни случаи заместник-председателят може да разреши прехвърляне на активи с недостатъчна ликвидност или в по-малък размер от необходимия за покритие на техническите резерви.
\n
Уведомяване на заинтересованите лица. Право на прекратяване на договора
\n
Чл. 110
\n
(1)Поемащият застраховател уведомява писмено застрахованите за прехвърлянето на застрахователния портфейл и за неговите условия в 14-дневен срок от прехвърлянето
\n
(2)Застрахованият има право да прекрати договора, като писмено уведоми поемащия застраховател в срок 60 дни от получаване на уведомлението.
\n
(3)Застрахованите по застраховки “Живот” имат право да получат премийния резерв, който съответства на застрахователния договор към деня на прехвърлянето, а застрахованите по други застраховки - съответната част от премията за неизтеклия срок на договора, при условие че не е платено или не предстои плащане на застрахователно обезщетение.
\n
Действие на прехвърлянето
\n
Чл. 111(1) Прехвърлянето на застрахователен портфейл има действие от издаване на разрешението по чл. 108, ал. 1
\n
(2)В случай че застрахованият не се е възползвал от правото си по чл. 110, ал. 2, прехвърлянето поражда действието си по отношение на всички лица, които имат права или задължения по договора.
\n
(3)След прехвърлянето прехвърлящият застраховател се освобождава от задълженията си по прехвърлените застрахователни договори.
\n
(4)Едновременно с прехвърлянето на застрахователните договори се прехвърлят и активите за покритие на техническите резерви.
\n
Прехвърляне на застрахователен портфейл в рамките на Европейския съюз и Европейското икономическо пространство
\n
Чл. 112
\n
(1)Застраховател може да прехвърли всички или част от застрахователните си портфейли от договори, сключени при условията на правото на установяване или на свободата на предоставяне на услуги, на поемащ застраховател със седалище в друга държава членка след разрешение от заместник-председателя. Прилагат се чл. 108 - 111
\n
(2)Заместник-председателят издава разрешение след получаване от компетентния орган на държавата членка по произход на поемащия застраховател на документ, удостоверяващ, че след прехвърлянето поемащият застраховател ще разполага със собствени средства, които съответстват на границата на платежоспособност.
\n
(3)Когато застрахователят прехвърля застрахователни договори, сключени чрез негов клон, заместник-председателят иска становището на компетентния орган на държавата членка на клона.
\n
(4)В случаите по ал. 1 и 3 заместник-председателят издава разрешение след получаване съгласието на компетентните органи на държавите членки, където е разположен рискът.
\n
(5)Ако в тримесечен срок заместник-председателят не е получил отговор от компетентните органи по ал. 2 - 4, смята се, че е дадено положително становище, съответно мълчаливо съгласие.
\n
(6)В случаите по ал. 1 и 3 поемащият застраховател публикува съобщение за прехвърлянето на застрахователния портфейл съгласно законодателството на държавата членка, където е разположен рискът.
\n
Прехвърляне на застрахователен портфейл от клон на застраховател от трета държава в рамките на Европейския съюз и Европейското икономическо пространство
\n
Чл. 113
\n
(1)Клон по Търговския закон на застраховател от трета държава, регистриран в Република България, може да прехвърли всички или част от застрахователните си портфейли на поемащ застраховател със седалище в Република България или в друга държава членка след разрешение от заместник-председателя. Прилагат се чл. 108 - 111
\n
(2)При прехвърляне на застрахователен портфейл на поемащ застраховател от друга държава членка заместник-председателят издава разрешение след получаване от компетентния орган на държавата членка по произход на поемащия застраховател на документ, удостоверяващ, че след прехвърлянето застрахователят ще разполага със собствени средства, които съответстват на границата на платежоспособност.
\n
(3)В случаите, когато застрахователният портфейл се прехвърля на клон по Търговския закон на застраховател от трета държава, регистриран на територията на Република България, ако е необходимо, заместник-председателят издава разрешение след получаване на документ от компетентния орган по чл. 47, ал. 3, удостоверяващ, че след прехвърлянето застрахователят ще разполага със собствени средства, които съответстват на границата на платежоспособност. В случаите, когато застрахователният портфейл се прехвърля на клон на застраховател от трета държава, създаден на територията на друга държава членка, заместник-председателят издава разрешение след получаване на документ от компетентния орган на държавата членка на клона или ако е необходимо, от компетентния орган по чл. 47, ал. 3, удостоверяващ, че след прехвърлянето поемащият застраховател ще разполага със собствени средства, които съответстват на границата на платежоспособност, че законодателството на държавата членка на клона позволява такова прехвърляне и компетентният орган е съгласен то да бъде извършено.
\n
(4)В случаите по ал. 1 - 3 заместник-председателят издава разрешение след получаване на съгласие на компетентния орган на държавата членка, където е разположен рискът, когато тази държава не е Република България.
\n
(5)Ако в тримесечен срок заместник-председателят не е получил отговор от компетентните органи по ал. 2 - 4, смята се, че е дадено положително становище, съответно мълчаливо съгласие.
\n
(6)В случаите по ал. 1 - 3 поемащият застраховател публикува съобщение за прехвърлянето на застрахователния портфейл съгласно законодателството на държавата членка, където е разположен рискът.
\n
Даване на съгласие при прехвърляне на застрахователен портфейл в рамките на Европейския съюз и Европейското икономическо пространство
\n
Чл. 114
\n
(1)При прехвърляне на застрахователен портфейл в рамките на Европейския съюз и Европейското икономическо пространство, включващ договори, по които Република България е държавата членка, където е разположен рискът, заместник-председателят дава съгласие за прехвърлянето в тримесечен срок от получаването на искането на компетентния да издаде разрешение за прехвърлянето орган, ако са защитени интересите на застрахованите лица
\n
(2)При непроизнасяне в срока по ал. 1 се смята, че е налице мълчаливо съгласие.
\n
Удостоверяване границата на платежоспособност на застраховател със седалище в Република България при прехвърляне на застрахователен портфейл от застраховател от трета държава със седалище в държава членка
\n
Чл. 115
\n
(1)В тримесечен срок от получаване на искане от съответния компетентен орган на държавата членка по произход на прехвърлящия застраховател, който възнамерява да прехвърли застрахователен портфейл от договори, сключени при условията на правото на установяване или на свободата на предоставяне на услуги, на застраховател със седалище в Република България, заместник-председателят издава документ, удостоверяващ, че след прехвърлянето поемащият застраховател ще разполага със собствени средства, съответстващи на границата на платежоспособност
\n
(2)Заместник-председателят отказва издаването на документ по ал. 1, ако след прехвърлянето поемащият застраховател няма да разполага със собствени средства, съответстващи на границата на платежоспособност, както и когато поемащият застраховател прилага план за оздравяване и в тази връзка интересите на застрахованите са застрашени.
\n
Удостоверяване границата на платежоспособност на застраховател със седалище в Република България при прехвърляне на застрахователен портфейл от застраховател от трета държава, установен в държава членка
\n
Чл. 116
\n
(1)В тримесечен срок от получаване на искането на съответния компетентен орган на държавата членка на клона на застраховател от трета държава, който възнамерява да прехвърли застрахователен портфейл на застраховател със седалище в Република България или на клон по Търговския закон на застраховател от трета държава, регистриран в Република България, както и в случаите, когато комисията е компетентен орган по чл. 47, ал. 3, заместник-председателят издава документ, удостоверяващ, че след прехвърлянето поемащият застраховател ще разполага със собствени средства, съответстващи на границата на платежоспособност
\n
(2)Заместник-председателят отказва издаването на документ по ал. 1, ако след прехвърлянето поемащият застраховател няма да разполага със собствени средства, съответстващи на границата на платежоспособност, както и в случаите, когато негов клон прилага план за оздравяване и в тази връзка интересите на застрахованите са застрашени.
\n
ДЯЛ ТРЕТИ ПРЕОБРАЗУВАНЕ И ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ЗАСТРАХОВАТЕЛ Глава единадесета ПРЕОБРАЗУВАНЕ НА ЗАСТРАХОВАТЕЛ Условия за преобразуване на застраховател
\n
Чл. 117(1) Преобразуване на застраховател се извършва с разрешение на комисията, при условие че
\n
1.се гарантират правата на потребителите на застрахователни услуги;
\n
2.след преобразуването застрахователят разполага със собствени средства, съответстващи на границата на платежоспособност.
\n
(2)Доколкото в тази глава не е предвидено друго, се прилагат съответно разпоредбите на Търговския закон или на Закона за кооперациите. Преобразуване чрез промяна на правната форма, както и чрез промяна на предмета на дейност, не се допуска.
\n
(3)Преобразуване чрез сливане или вливане се извършва само между застрахователи при спазване изискването на чл. 9, ал. 1.
\n
(4)При преобразуване чрез разделяне или отделяне новоучредените дружества също трябва да бъдат застрахователи.
\n
Разрешение за преобразуване на застраховател
\n
Чл. 118(1) За издаване на разрешение по чл. 117, ал. 1 се подава заявление по образец, определен от заместник-председателя, към което се прилагат
\n
1.решението на компетентния орган на всяко от преобразуващите се дружества за осъществяване на преобразуването;
\n
2.договор или план за преобразуване;
\n
3.доклад на управителния орган на всяко от преобразуващите се и приемащите дружества, посочващ и причините, поради които се налага преобразуването;
\n
4.други документи, определени с наредба.
\n
(2)Комисията се произнася по заявлението за преобразуване в 4-месечен срок от постъпване на заявлението. При констатиране на нередовности или ако е необходима допълнителна информация, съответно се прилагат чл. 33, ал. 2, 4 и 5, като срокът за отстраняване на нередовностите или предоставянето на допълнителна информация е не по-кратък от 15 дни.
\n
(3)Комисията издава разрешението за преобразуване едновременно с издаването на лиценз за извършване на застрахователна дейност на новоучредените дружества.
\n
(4)Комисията отказва да издаде разрешение, ако не са спазени изискванията на кодекса или не са защитени интересите на застрахованите лица.
\n
(5)Застрахователите, участващи в преобразуването, са длъжни да уведомят застрахованите лица за осъщественото преобразуване. Прилага се съответно чл. 110.
\n
Глава дванадесета ЛИКВИДАЦИЯ И НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ
\n
Раздел I
\n
Ликвидация Прекратяване на застраховател
\n
Чл. 119Застрахователят се прекратява
\n
1.доброволно - само по решение на общото събрание и при спазване разпоредбите на чл. 120 и 121;
\n
2.принудително - при отнемане на лиценз по чл. 36, ал. 1, т. 1 - 5, 7 и 8 и ал. 2, т. 1 - 3;
\n
3.при обявяване в несъстоятелност.
\n
Доброволно прекратяване
\n
Чл. 120
\n
(1)Доброволно прекратяване се извършва по решение на общото събрание и след получаване на разрешение на комисията. За издаване на разрешение за прекратяване застрахователят подава заявление по образец, определен от заместник-председателя, към което се прилагат 1. протокол от общото събрание, на което е взето решение за доброволно прекратяване, и предложение за назначаване на ликвидатор от съда;
\n
2.план за ликвидация, приет от общото събрание, със съдържание, определено с наредба;
\n
3.договор с друг застраховател за прехвърляне на застрахователния портфейл;
\n
4.документите по чл. 109, ал. 1, т. 2 - 5.
\n
(2)Договорът за прехвърляне на застрахователен портфейл по ал. 1, т. 3 може да бъде сключен с повече от един застраховател и предвижда прехвърляне на всички застрахователни договори, включително договорите, по които са заведени претенции за плащане, както и на активите за покритие на техническите резерви.
\n
(3)След вземане на решението по чл. 119, т. 1 застрахователят е длъжен да преустанови сключването на нови договори, както и продължаването на срока и разширяването на покритието на действащите застрахователни договори.
\n
Издаване на разрешение за доброволно прекратяване
\n
Чл. 121
\n
(1)Комисията се произнася в двумесечен срок от постъпване на заявлението по чл. 120, ал. 1. При констатиране на нередовности или ако е необходима допълнителна информация, съответно се прилагат чл. 33, ал. 2, 4 и 5, като срокът за отстраняване на нередовностите или предоставянето на допълнителна информация е не по-кратък от 15 дни
\n
(2)Едновременно с разрешението за прекратяване комисията отнема лиценза на застрахователя.
\n
(3)Последващи изменения в плана за ликвидация се извършват по реда на неговото приемане и последващо одобрение.
\n
Решение на съда
\n
Чл. 122
\n
(1)Застрахователят представя в съда необходимите документи за вписване на прекратяването и за образуване на производство по ликвидация в срок три работни дни след получаване на разрешението по чл. 121, ал. 2, като прилага и заверен препис от решението на комисията
\n
(2)Застрахователят е длъжен да представи в комисията препис от решението на съда за откриване на производство по ликвидация в срок три работни дни от вписването му.
\n
Принудително прекратяване
\n
Чл. 123
\n
(1)В случаите по чл. 119, т. 2 производството по ликвидация се образува по искане на комисията от окръжния съд по седалището на застрахователя. Искането съдържа основанието за отнемане на лиценза и предложение за назначаване на ликвидатор от съда, като към него се прилага заверен препис от решението за отнемане на лиценза
\n
(2)Въз основа на искането съдът образува производство по ликвидация на застрахователя и назначава ликвидатор. Съдът е длъжен в деня на постановяване на решението за откриване на производство по ликвидация или най-късно на следващия работен ден да изпрати препис от решението на комисията.
\n
(3)В тримесечен срок от назначаването му ликвидаторът изготвя и представя на заместник-председателя план за ликвидация по чл. 120, ал. 1, т. 2. Планът може да предвижда прехвърляне на застрахователния портфейл.
\n
(4)В едномесечен срок от получаването на плана за ликвидация заместник-председателят се произнася с решение, с което одобрява плана или определя други условия в него.
\n
Ликвидатор
\n
Чл. 124(1) Ликвидатор е физическо лице, което отговаря на изискванията на чл. 13, ал. 1 и не е свързано лице със застрахователя по смисъла на Търговския закон
\n
(2)Когато с действията си ликвидаторът нарушава разпоредбите на този кодекс, актовете по прилагането му, одобрения план за ликвидация или застрашава правата на застрахованите лица, заместник-председателят издава задължителни предписания на ликвидатора във връзка с дейността му, които подлежат на незабавно изпълнение.
\n
(3)В случаите по ал. 2 заместник-председателят може да поиска от съда освобождаване на ликвидатора.
\n
Отчети на ликвидатора
\n
Чл. 125
\n
Ликвидаторът уведомява съда и комисията за хода на производството и представя баланс и отчет пред нея за всяко тримесечие не по-късно от 15-о число на месеца, следващ тримесечието. При поискване от заместник-председателя ликвидаторите са длъжни да предоставят информация за дейността си и за състоянието на застрахователя в ликвидация по начин и в срок, определени от заместник-председателя Предявяване на вземанията на кредиторите
\n
Чл. 126Вземанията на застрахованите, вписани в търговските книги на застрахователя, се смятат предявени
\n
Правомощия на ликвидатора в другите държави членки
\n
Чл. 127Ликвидаторът може да упражнява правомощията, с които разполага съгласно закона, на територията на другите държави членки, като спазва тяхното законодателство
\n
Приложимост на Търговския закон и на Закона за кооперациите
\n
Чл. 128Доколкото в този раздел не е предвидено друго, прилагат се правилата за ликвидация по Търговския закон, съответно по Закона за кооперациите
\n
Раздел II
\n
Несъстоятелност Основания за откриване на производство по несъстоятелност
\n
Чл. 129
\n
(1)Производство по несъстоятелност се открива, когато комисията е отнела лиценза на основание чл. 36, ал. 1, т. 6 и ал. 2, т. 4 и 5 поради неплатежоспособност на застрахователя
\n
(2)Застрахователят е неплатежоспособен, когато общата стойност на задълженията му, в това число техническите резерви, изчислени съгласно този кодекс и актовете по прилагането му, надвишава общата стойност на неговите активи.
\n
(3)Неплатежоспособността се предполага, когато:
\n
1.планът по чл. 86, ал. 1 или 2 не е представен в определения срок, не е одобрен или не се изпълнява;
\n
2.застрахователят неправомерно отказва плащане, плаща със закъснение или частично изискуеми и ликвидни парични задължения.
\n
(4)Производство по несъстоятелност се открива и когато в хода на производството по ликвидация се установи някое от обстоятелствата по ал. 2 или по ал. 3, т. 2.
\n
(5)Застраховател, който стане неплатежоспособен, е длъжен в 15-дневен срок да уведоми заместник-председателя.
\n
(6)Уведомлението по ал. 5 се подава от управителния орган, съответно от квестора или ликвидатора на застрахователя.
\n
Откриване на производството по несъстоятелност
\n
Чл. 130(1) Производство по несъстоятелност на застраховател се открива само по искане на комисията
\n
(2)В искането се посочват само основанието за отнемане на лиценза и предложение за назначаване на синдик и се прилага заверен препис от влязлото в сила решение за отнемане на лиценза за извършване на застрахователна дейност.
\n
(3)Съдът образува делото в деня на получаване на искането поал. 1 и насрочва заседание не по-късно от 14 дни след образуването му.
\n
(4)Искането по ал. 1 се разглежда от съда в заседание при закрити врата с участието на прокурор, като се призовават застрахователят и комисията.
\n
Решение на съда за откриване на производството по несъстоятелност
\n
Чл. 131(1) Ако искането на комисията отговаря на изискванията на чл. 130, ал. 2, съдът с решението си
\n
1.обявява неплатежоспособността и определя началната й дата;
\n
2.открива производство по несъстоятелност;
\n
3.обявява застрахователя в несъстоятелност;
\n
4.прекратява правомощията на органите на застрахователя;
\n
5.постановява обща възбрана и запор върху имуществото на застрахователя;
\n
6.лишава застрахователя от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото, включено в масата на несъстоятелността;
\n
7.постановява започване на осребряване на имуществото, включено в масата на несъстоятелността, и разпределяне на осребреното имущество;
\n
8.назначава синдик.
\n
(2)От датата на постановяване на решението по ал. 1 се смятат за прекратени застрахователните договори със срок на действие повече от една година. Когато по договора няма право на откупна стойност, застрахователят дължи връщането на частта от премията, съответстваща на неизтеклия срок, след приспадане на аквизиционните разноски. Когато според договора е възникнало право на откупна стойност, застрахователят дължи връщането на откупната стойност.
\n
(3)Съдът е длъжен в деня на постановяване на решението за откриване на производство по несъстоятелност или най-късно на следващия работен ден да изпрати препис от решението на комисията.
\n
Синдик
\n
Чл. 132(1) Синдикът е физическо лице, което отговаря на изискванията на чл. 655 от Търговския закон и
\n
1.има висше икономическо или юридическо образование и стаж по специалността не по-малко от 5 години, от които поне три години в областта на застраховането, счетоводството или финансите;
\n
2.не е бил член на управителен или контролен орган на застрахователя през последните 5 години, предхождащи датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност;
\n
3.не е лишен от право да заема материалноотговорна длъжност;
\n
4.не е временен синдик или синдик на друг търговец;
\n
5.не е бил член на управителен или контролен орган или неограничено отговорен съдружник в дружество, когато то е прекратено поради несъстоятелност, ако са останали неудовлетворени кредитори;
\n
6.е включен в утвърден от комисията списък на лицата, които могат да бъдат синдици на застраховател.
\n
(2)Освен на основанията по чл. 657 от Търговския закон съдът освобождава синдика и в случай, че престане да отговаря на изискванията на ал. 1, т. 2 - 6.
\n
(3)Освобождаване на синдик може да иска и комисията в случаите, когато синдикът не изпълнява задълженията си и с действията си застрашава правата на застрахованите.
\n
Отчети на синдика
\n
Чл. 133
\n
Синдикът уведомява съда и комисията за хода на производството и представя писмен отчет за всяко тримесечие не по-късно от 15-о число на месеца, следващ тримесечието, за което се отнася. При поискване от комисията синдикът е длъжен незабавно да предостави информация за дейността си и за хода на производството по несъстоятелност Предявяване на вземанията
\n
Чл. 134(1) Кредиторите предявяват писмено своите вземания пред синдика в срок два месеца от обнародването на решението по чл. 131
\n
(2)Кредиторите по ал. 1 посочват в молбата си основанието, размера на вземането, привилегиите и обезпеченията, адреса за кореспонденция и прилагат писмени доказателства.
\n
(3)Вземанията на застрахованите се смятат за предявени. Това не отменя правото на застрахованите да предявят пред синдика вземанията си в срока по ал. 1.
\n
Осребряване на имуществото на застрахователя
\n
Чл. 135(1) Комисията или синдикът може да поиска от съда да разреши продажбата на застрахователя като предприятие
\n
(2)Когато искането по ал. 1 е направено от синдика, съдът одобрява продажбата след получаване на писмено становище от комисията. Становището се представя не по-късно от 30 дни след поискването му.
\n
(3)Прехвърляне на собствеността преди окончателното плащане на цената не се допуска.
\n
Класове вземания
\n
Чл. 136
\n
(1)При извършване разпределение на осребреното имущество задълженията се изплащат по реда на чл. 722 от Търговския закон, като вземанията по застрахователни договори се удовлетворяват след изплащане на разноските по несъстоятелността и преди изплащането на вземанията по чл. 722, ал. 1, т. 4 от Търговския закон
\n
(2)Вземанията по застрахователни договори по ал. 1 се изплащат в следната последователност:
\n
1.вземанията по договорите за задължително застраховане;
\n
2.вземанията по застраховки “Живот”;
\n
3.вземанията по останалите видове застраховки.
\n
Правомощия на синдика в другите държави членки
\n
Чл. 137Синдикът може да упражнява правомощията, с които разполага съгласно закона, на територията на другите държави членки, като спазва тяхното законодателство
\n
Приложимост на Търговския закон
\n
Чл. 138
\n
Доколкото в този раздел и в раздел III не е предвидено друго, прилагат се разпоредбите на Търговския закон, с изключение на чл. 607, 608, 610, 611, чл. 614, ал. 2 - 4, чл. 615, 625, чл. 629, ал. 1, чл. 631, 631а, 635, 656, чл. 658, ал. 1, т. 3, 11 и 12, чл. 666 - 684, 696 - 709, 734, 740, 741 и 743
\n
Раздел III
\n
Особени правила за производствата по ликвидация и несъстоятелност Действие на решението за откриване на производство по ликвидация или по несъстоятелност
\n
Чл. 139
\n
(1)Решението на съда за откриване на производство по ликвидация или по несъстоятелност на застраховател със седалище в Република България има действие за всички негови клонове на територията на другите държави членки и третите държави
\n
(2)Едновременно с обнародването в “Държавен вестник” на решението за откриване на производство по ликвидация или по несъстоятелност съдът публикува извлечение от решението в “Официален вестник” на Европейския съюз, както и информация за приложимия закон, компетентния съд и назначения ликвидатор, съответно синдик.
\n
(3)Комисията уведомява незабавно съответните компетентни органи на другите държави членки за решението за откриване на производство по ликвидация или по несъстоятелност на застрахователя и за неговите правни последици.
\n
Действие на решението за откриване на производство по ликвидация или по несъстоятелност на застраховател, получил лиценз в друга държава членка
\n
Чл. 140
\n
(1)Решението за откриване на производство по ликвидация или по несъстоятелност на застраховател, получил лиценз в друга държава членка, поражда действие в Република България от момента, в който има действие в съответната държава членка
\n
(2)Когато комисията е била уведомена за откриване на производство по ликвидация или по несъстоятелност от компетентния орган на друга държава членка, комисията взема мерки за уведомяване на обществеността.
\n
Правомощия на ликвидатора или синдика
\n
Чл. 141
\n
(1)Назначаването на ликвидатор или синдик на застраховател, получил лиценз в друга държава членка, се доказва чрез представяне на заверен препис на решението на съответния компетентен орган за назначаването му, придружен с превод на български език, който не се легализира
\n
(2)Ликвидаторът или синдикът по ал. 1 може да упражнява на територията на Република България всички правомощия, с които разполага съгласно законодателството на държавата членка, където застрахователят е получил лиценз, освен използване на принуда и произнасяне по правни спорове.
\n
(3)При упражняване на правомощията си ликвидаторът или синдикът по ал. 1 спазва законодателството на Република България.
\n
Вписване в публичен регистър
\n
Чл. 142
\n
Ликвидаторът или синдикът по чл. 141, ал. 1 може да поиска вписване на решението за откриване на производството по ликвидация или по несъстоятелност в съответните публични регистри, които се водят в Република България. Лицето по изречение първо е длъжно да поиска вписване, когато вписването в регистрите е задължително Уведомяване на известните кредитори от държавите членки
\n
Чл. 143
\n
(1)Ликвидаторът или синдикът изпраща писмено съобщение по образец, определен от заместник-председателя, на известните кредитори с постоянно пребиваване или седалище в друга държава членка за откритото производство по ликвидация или по несъстоятелност. В съобщението се посочват правото им да предявят вземанията си, органът, пред който се предявяват, срокът за тяхното предявяване и последиците при неспазване на срока, както и дали кредиторите с привилегировани или обезпечени вземания е необходимо да предявяват вземанията си
\n
(2)Съобщението по ал. 1 се изготвя на български език и е с наименование “Покана за предявяване на вземане. Спазете срока!”, съответно “Покана за представяне на обяснения във връзка с вземане. Спазете срока!” на всички официални езици на Европейския съюз.
\n
(3)В съобщението по ал. 1 до кредиторите, чиито вземания произтичат от застрахователен договор, се посочва правото им да представят обяснения, както и последиците от ликвидацията или от несъстоятелността за техните права и задължения, и се изготвя на официалния език на държавата членка, където е постоянното им пребиваване или седалище. Вземания, които произтичат от застрахователен договор, са и застрахователните премии, които застрахователят дължи при прекратяване на застрахователния договор в съответствие със закона, приложим към тези договори преди откриването на производството по ликвидация или по несъстоятелност. Резервите за предстоящи плащания също се смятат за вземания по застрахователния договор.
\n
Предявяване на вземания от кредитори от държави членки
\n
Чл. 144
\n
(1)Кредиторите, които имат постоянно пребиваване или седалище в друга държава членка, се ползват от същите права, които имат кредиторите с постоянен адрес или седалище в Република България, и имат право да предявят своите вземания, съответно да представят обяснения във връзка с вземанията си
\n
(2)Кредиторите по ал. 1 предявяват вземанията си, като посочват вида на вземането си, неговия размер, датата на възникването му, както и дали се позовават на залог, ипотека, право на запазване на собствеността по договор за продажба или друга привилегия, и представят доказателства.
\n
(3)Вземанията, съответно обясненията във връзка с тях се предявяват на официалния език на държавата членка по тяхното постоянно пребиваване или седалище с наименование “Предявяване на вземане”, съответно “Обяснения във връзка с вземане” на български език.
\n
Предоставяне на информация за хода на производството
\n
Чл. 145(1) Ликвидаторът или синдикът публикува по подходящ начин периодичните отчети за дейността си
\n
(2)При поискване от съответните компетентни органи на другите държави членки комисията предоставя информация за хода на производството по ликвидация или по несъстоятелност.
\n
Приложимо право
\n
Чл. 146(1) В производството по ликвидация или по несъстоятелност на застраховател се прилага българското законодателство, доколкото друго не е предвидено в този раздел
\n
(2)За трудовите договори и трудовите правоотношения се прилагат разпоредбите на правото на държавата членка, приложимо към тези договори или правоотношения.
\n
(3)За договори, с които се предоставя право на ползване или се прехвърля право на собственост върху недвижима вещ, чието местонахождение е на територията на държава членка, се прилага правото на тази държава членка.
\n
(4)За правата на застрахователя върху недвижима вещ, кораб или самолет, вписани в публичен регистър в държава членка, се прилага правото на тази държава членка.
\n
Последици от откриването на производството по ликвидация или по несъстоятелност
\n
Чл. 147
\n
(1)Откриването на производството по ликвидация или по несъстоятелност не засяга вещните и обезпечителните права на кредиторите или на третите лица по отношение на имущество на застрахователя, включващо материални или нематериални активи, недвижими или движими вещи, поотделно или в съвкупност, което към датата на откриването на производството се намира на територията на друга държава членка
\n
(2)Правата по ал. 1 включват:
\n
1.правото на разпореждане с това имущество и удовлетворяване от цената или от доходите от него по силата на залог или ипотека;
\n
2.правото на предпочтително удовлетворение по силата на залог върху вземането или по силата на прехвърляне на вземането като обезпечение;
\n
3.правото да се иска връщане и/или възстановяване на имуществото от всяко трето лице, което го владее или ползва без правно основание;
\n
4.правото на ползване на имуществото;
\n
5.всяко вписано в публичен регистър и противопоставимо на трети лица право, по силата на което може да се придобие вещно или обезпечително право по т. 1 - 4.
\n
(3)Откриването на производството по ликвидация или по несъстоятелност на застраховател не засяга:
\n
1.правата на продавача по сключен със застрахователя договор за продажба със запазване на собствеността до изплащане на цената, когато към датата на откриване на производството вещта се намира на територията на друга държава членка;
\n
2.правото на купувача да придобие собствеността върху продадената от застрахователя вещ и не е основание за прекратяване или разваляне на договора за продажба, ако вещта е предадена на купувача, когато към датата на откриване на производството вещта се намира на територията на друга държава членка;
\n
3.правото на прихващане на кредиторите на застрахователя, когато прихващането е допустимо по закона, приложим към вземането на застрахователя.
\n
(4)Извън случаите по ал. 1 и 2 последиците от откриването на производството по ликвидация или по несъстоятелност върху правата и задълженията по сделки, сключени на регулиран пазар, се уреждат от правото, приложимо към този регулиран пазар.
\n
(5)Когато след откриване на производството по ликвидация или по несъстоятелност застрахователят се е разпоредил възмездно с недвижим имот, кораб или самолет, които подлежат на вписване в публичен регистър, както и с прехвърлими или други ценни книжа, чието съществуване или прехвърляне предполага вписване в регистър или сметка, водени на законно основание, или които са включени в централна депозитарна система, регулирана от закона на друга държава членка, действителността на сделката или действието се урежда от правото на държавата членка, на чиято територия се намира недвижимият имот, съответно в която се води регистърът, сметката или депозитарната система.
\n
(6)Действието на откритото производство по ликвидация или несъстоятелност върху висящо съдебно производство относно вещ или право, отнето от застрахователя, се урежда от закона на държавата членка по седалището на съда, пред който се разглежда делото.
\n
Права на ликвидатора, синдика и кредиторите за запазване имуществото на застрахователя
\n
Чл. 148
\n
(1)Разпоредбите на чл. 147, ал. 1 и 3 не ограничават правата на ликвидатора, синдика или кредиторите съгласно Търговския закон и Закона за задълженията и договорите да се позовават на нищожност или да искат обявяване на унищожаемост или на недействителност на действия или сделки по отношение на кредиторите
\n
(2)Разпоредбата на чл. 147, ал. 4 не ограничава правата на ликвидатора, синдика или кредиторите съгласно Търговския закон и Закона за задълженията и договорите да се позовават на нищожност или да искат обявяване на унищожаемост или на недействителност по отношение на кредиторите на действия или сделки, сключени на регулиран пазар съгласно приложимото към него право.
\n
(3)Ликвидаторът, синдикът или кредиторите не могат да се позовават на нищожност или да искат обявяване на унищожаемост или на недействителност по отношение на кредиторите на действия или сделки съгласно Търговския закон и Закона за задълженията и договорите, ако трето лице, което е придобило права по тях, докаже, че действието или сделката се уреждат от правото на друга държава членка и че съгласно него те са действителни.
\n
Прилагане на правилата за ликвидация и несъстоятелност при изпълнение на принудителни административни мерки
\n
Чл. 149(1) Член 139, ал. 1 и 3, чл. 140, 146 и 147 се прилагат съответно при прилагане на принудителните административни мерки по чл. 302, ал. 2, т. 3 и 11
\n
(2)Решение за прилагане на мярка по ал. 1 се обнародва в “Държавен вестник” и в “Официален вестник” на Европейския съюз заедно с информация за приложимия закон, компетентния орган, който осъществява надзор върху прилагането на оздравителната мярка, и за назначения квестор, ако такъв е бил назначен.
\n
ЧАСТ ТРЕТА ЗАСТРАХОВАТЕЛНИ И ПРЕЗАСТРАХОВАТЕЛНИ ПОСРЕДНИЦИ Глава тринадесета ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ Определение
\n
Чл. 150
\n
(1)Застрахователни и пр езастрахователни посредници са застрахователните брокери и застрахователните агенти, които срещу възнаграждение извършват застрахователно и/или презастрахователно посредничество
\n
(2)Застрахователните и презастрахователните посредници могат да извършват и друга търговска дейност, доколкото в този кодекс или в друг закон не е предвидено друго.
\n
(3)Не са застрахователни и презастрахователни посредници лицата, които предоставят услуги по посредничество във връзка със застрахователни договори, ако едновременно са налице следните условия:
\n
1.застрахователният договор изисква само познаването на предоставяното застрахователно покритие;
\n
2.застрахователният договор не покрива рискове по застраховка “Живот”;
\n
3.застрахователният договор не покрива рискове по т. 10 - 13 от раздел II, буква “А” на приложение № 1;
\n
4.основната професионална дейност на лицето не е застрахователно посредничество;
\n
5.застраховката е допълнение към предоставен продукт или услуга и покрива: а) риска от погиване, загуба или повреда на предоставена стока, или б) повреда или загуба на багаж и други рискове, свързани с пътуване, включително когато застраховката покрива рискове по т. 2 или 3, при условие че това покритие е спомагателно по отношение на основното покритие, свързано с пътуването;
\n
6.размерът на годишната премия не надхвърля 1000 лв. и общата продължителност на застрахователния договор, включително след подновяването му, е не повече от 5 години.
\n
Изключения
\n
Чл. 151
\n
(1)Разпоредбите на тази част не се прилагат по отношение на извършвано застрахователно и презастрахователно посредничество относно рискове, разположени в трети държави
\n
(2)Разпоредбите на тази част не се прилагат относно дейността на застрахователите и презастрахователите, осъществявана чрез застрахователни и презастрахователни посредници, разположени в трети държави.
\n
Фирма
\n
Чл. 152
\n
Лице, което не е вписано в регистъра по чл. 30, ал. 1, т. 9 от Закона за Комисията за финансов надзор, не може да използва в своето наименование, рекламна или друга дейност думи на български или чужд език, означаващи извършване на застрахователно или презастрахователно посредничество Глава четиринадесета ЗАСТРАХОВАТЕЛЕН БРОКЕР
\n
Раздел I
\n
Общи положения Определение
\n
Чл. 153
\n
(1)Застрахователният брокер е търговско дружество или едноличен търговец, вписан във водения от комисията регистър по чл. 30, ал. 1, т. 9 от Закона за Комисията за финансов надзор, който срещу възнаграждение по възлагане от потребител на застрахователни услуги извършва застрахователно посредничество и по възлагане от застраховател или презастраховател извършва презастрахователно посредничество
\n
(2)Отношенията между потребителя на застрахователни услуги, съответно застрахователя или презастрахователя, и застрахователния брокер се уреждат с писмен договор, освен при посредничество във връзка със задължителните застраховки по чл. 249, т. 1 и 2.
\n
(3)При извършване на застрахователно посредничество възнаграждението на застрахователния брокер се включва в застрахователната премия и се дължи от застрахователя, освен ако в договора по ал. 2 е уговорено друго.
\n
(4)При осъществяване на дейността си застрахователният брокер извършва пълен анализ на застрахователните рискове, на предложенията за застрахователно или презастрахователно покритие, предоставя консултантски услуги, администрира сключването на застрахователния или презастрахователния договор, следи сроковете за подновяване на договорите и съдейства на потребителя на застрахователни услуги при уреждането на претенциите при настъпване на застрахователно събитие.
\n
Ограничения на дейността
\n
Чл. 154(1) Застрахователният брокер не може да извършва дейност като застрахователен агент
\n
(2)Ограничението по ал. 1 се прилага и за членовете на управителните и контролните органи на застрахователния брокер, за всички други лица, оправомощени да управляват и представляват застрахователния брокер, както и за неговите служители, непосредствено заети с извършване на застрахователно или презастрахователно посредничество.
\n
(3)Застрахователният брокер не може да бъде акционер или съдружник, или член на управителен или контролен орган на застрахователен агент.
\n
Раздел II
\n
Условия за извършване на дейност като застрахователен брокер Гаранции за дейността на застрахователния брокер
\n
Чл. 155
\n
(1)Застрахователният брокер е длъжен да гарантира изпълнението на задълженията си да прехвърли платена на него застрахователна премия, предназначена за застрахователя, или да прехвърли на потребителя на застрахователни услуги, платено от застрахователя застрахователно обезщетение или парична сума по един от следните начини 1. като поддържа постоянно собствени средства в размер 4 на сто от общия размер на застрахователните премии по застрахователни и/или презастрахователни договори, сключени с неговото посредничество през предходната финансова година, но не по-малко от 30 000 лв., или 2. като създаде специална клиентска сметка, по която да се превеждат застрахователните премии за застрахователя и застрахователните обезщетения или парични суми за потребителя на застрахователни услуги.
\n
(2)Когато застрахователният брокер не е създал условия за гарантиране изпълнението на задълженията си по начините по ал. 1, паричните средства, които са му били платени от потребителите на застрахователни услуги, се смятат за изплатени на застрахователя, а паричните средства, платени на застрахователния брокер от застрахователя, не се смятат за изплатени на потребителя на застрахователни услуги, докато последният не ги получи, освен ако те са изплатени на застрахователния брокер от застрахователя по изричното упълномощаване за това, дадено от потребителя на застрахователната услуга с пълномощно с нотариална заверка на подписа.
\n
(3)Паричните средства по ал. 1, т. 2 не са част от имуществото на застрахователния брокер, не подлежат на запориране и не влизат в масата на несъстоятелността при откриване на производство по несъстоятелност за застрахователния брокер.
\n
(4)Застрахователният брокер уведомява заместник-председателя кой от начините за гарантиране изпълнението на задълженията по ал. 1 ще прилага в своята дейност, за неговата последваща промяна, както и за начина, по който ще се гарантират правата на потребителите в процеса на промяна на този начин. Заместник-председателят може да дава допълнителни предписания за защита на интересите на потребителите при преминаване от един начин за гарантиране изпълнението на задълженията по ал. 1 към друг.
\n
Поддържане на задължителна застраховка “Професионална отговорност”
\n
Чл. 156
\n
(1)Застрахователният брокер е длъжен постоянно да поддържа задължителна застраховка “Професионална отговорност”, валидна за цялата територия на Европейския съюз и Европейското икономическо пространство, която покрива отговорността за вреди, настъпили на територията на държава членка при извършване на дейност по застрахователно и/или презастрахователно посредничество вследствие на негово виновно действие или бездействие. Минималната застрахователна сума е 2 000 000 лв. за всяко застрахователно събитие и 3 000 000 лв. за всички застрахователни събития за една година
\n
(2)Застраховката по ал. 1 покрива отговорността за вреди, причинени и от виновно действие или бездействие на служители на застрахователния брокер при или по повод извършването на застрахователно или презастрахователно посредничество.
\n
Изисквания към застрахователния брокер
\n
Чл. 157(1) Когато застрахователният брокер е физическо лице - едноличен търговец, той трябва да
\n
1.има висше образование;
\n
2.има професионален опит в областта на застраховането или да е преминал успешно изпит за професионална квалификация, организиран от комисията;
\n
3.не е осъждан на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер, освен ако е реабилитиран;
\n
4.не е лишаван от право да заема материалноотговорна длъжност;
\n
5.не е бил член на управителен или контролен орган или неограничено отговорен съдружник в дружество, за което е открито производство по несъстоятелност, или в прекратено поради несъстоятелност дружество, ако са останали неудовлетворени кредитори;
\n
6.не е обявяван в несъстоятелност и да не се намира в производство по несъстоятелност.
\n
(2)Когато застрахователният брокер е юридическо лице, членовете на неговия управителен орган и всички други лица, оправомощени да го управляват или представляват, трябва да отговарят на изискванията на ал. 1
\n
(3)Когато член на управителен или контролен орган на застрахователния брокер е юридическо лице, изискванията по ал. 1 се отнасят за физическите лица, които ги представляват в тези органи.
\n
(4)Служителите на застрахователния брокер, непосредствено заети с извършването на застрахователно или презастрахователно посредничество, трябва да имат поне средно образование и да отговарят на изискванията на ал. 1, т. 3 - 6.
\n
(5)Професионален опит по ал. 1, т. 2 означава най-малко две последователни години работа на ръководна длъжност или на длъжност непосредствено свързана със сключването и изпълнението на застрахователни договори в застраховател, презастраховател, застрахователен брокер или застрахователен агент.
\n
(6)Застрахователният брокер е длъжен да осигури обучение на служителите по ал. 4.
\n
(7)Условията и редът за провеждане на изпит за професионална квалификация по ал. 1, т. 2, както и за признаване на квалификация, придобита в държава членка, се определят от комисията с наредба.
\n
(8)Професионалните изисквания по този член към застрахователните брокери - физически лица или еднолични търговци, както и към членовете на техните органи на управление и техните служители, когато са юридически лица, са задължителни.
\n
Раздел III
\n
Регистрация на застрахователен брокер Необходими документи за вписване в регистъра
\n
Чл. 158
\n
За вписване на застрахователен брокер в регистъра по чл. 30, ал. 1, т. 9 от Закона за Комисията за финансов надзор се подава заявление по образец, определен от заместник-председателя, към което се прилагат 1. уставът или дружественият договор - ако е юридическо лице;
\n
2.данни за лицата по чл. 157, ал. 2 и 3 - ако е юридическо лице, и документи, удостоверяващи спазването на изискванията на чл. 157, ал. 1 - ако е физическо лице - едноличен търговец;
\n
3.данни за адреса на офиса или клона, където ще се извършва дейността по застрахователно посредничество;
\n
4.удостоверение за актуално правно състояние;
\n
5.доказателства за притежаване на собствени средства по чл. 155, ал. 1, т. 1, когато заявителят е избрал този начин за гарантиране на изпълнението на задълженията си;
\n
6.удостоверение от банка, извършваща дейност в Република България за разкриване на клиентска сметка по чл. 155, ал. 1, т. 2, когато заявителят е избрал този начин за гарантиране на изпълнението на задълженията си.
\n
Произнасяне по заявлението
\n
Чл. 159
\n
Заместник-председателят се произнася с решение по заявлението за вписване в регистъра в едномесечен срок от постъпването му. При констатиране на нередовности или ако е необходима допълнителна информация, прилагат се чл. 33, ал. 2, 4 и 5, като срокът за отстраняване на нередовностите или за предоставяне на допълнителната информация е не по-кратък от 15 дни Удостоверение за регистрация
\n
Чл. 160
\n
(1)След вписването на застрахователния брокер в регистъра комисията му издава удостоверение за регистрация по образец, определен от заместник-председателя, който съдържа фирмата, седалището и адреса на управление на застрахователния брокер, регистъра, в който е вписан, начините, по които вписването може да се удостовери, както и имената на лицата, оправомощени да управляват и представляват застрахователния брокер
\n
(2)Удостоверението за регистрация се предоставя на застрахователния брокер след представяне в Комисията за финансов надзор на заверено копие от сключена задължителна застраховка “Професионална отговорност” съгласно изискванията на чл. 156.
\n
(3)Удостоверението за регистрация по ал. 1 се прилага към искането за вписване на брокера, съответно за вписване на промяна на предмета на дейност и на фирмата на брокера в търговския регистър, и е условие за разглеждането му от съда.
\n
Основания за отказ
\n
Чл. 161(1) Заместник-председателят отказва вписване в регистъра, когато
\n
1.не са изпълнени изискванията на този кодекс;
\n
2.заявителят е представил неверни данни или документи с невярно съдържание.
\n
(2)Отказът на заместник-председателя за вписване в регистъра се мотивира писмено.
\n
(3)В случай на отказ заявителят може да подаде ново заявление за вписване в регистъра не по-рано от 6 месеца от влизането в сила на решението по ал. 1.
\n
Уведомления
\n
Чл. 162(1) Застрахователният брокер е длъжен да уведомява комисията за
\n
1.нововъзникнали факти и обстоятелства, които подлежат на вписване в регистъра на комисията;
\n
2.промени на вписаните в търговския регистър обстоятелства.
\n
(2)Задължението по ал. 1 се изпълнява в 7-дневен срок от настъпването или узнаването на съответния факт или обстоятелство, а когато то подлежи на вписване в търговския регистър - в 7-дневен срок от вписването. Към уведомлението се прилагат документите, удостоверяващи извършената промяна.
\n
Основания за заличаване от регистъра
\n
Чл. 163(1) Заместник-председателят заличава с решение застрахователния брокер от регистъра
\n
1.когато е представил неверни данни или документи с невярно съдържание, които са послужили като основание за вписването му в регистъра;
\n
2.когато не е започнал да извършва дейност по застрахователно посредничество в срок една година от вписването му в регистъра;
\n
3.когато е престанал да извършва дейността си за повече от 6 месеца;
\n
4.когато е престанал да отговаря на условията за извършване на дейност като застрахователен брокер;
\n
5.когато срещу него бъде открито производство по обявяване в несъстоятелност или ликвидация;
\n
6.когато е извършил груби или системни нарушения на този кодекс или на актовете по прилагането му;
\n
7.при смърт на физическото лице - едноличен търговец;
\n
8.по искане на застрахователния брокер.
\n
(2)След заличаването от регистъра застрахователният брокер не може да извършва застрахователно и презастрахователно посредничество. Застрахователният брокер е длъжен да върне издаденото от комисията удостоверение за регистрация в 7-дневен срок от датата, на която е уведомен за заличаването.
\n
Глава петнадесета ЗАСТРАХОВАТЕЛЕН АГЕНТ
\n
Раздел I
\n
Общи положения Определение. Видове
\n
Чл. 164
\n
(1)Застрахователният агент е физическо лице или търговец, вписан във водения от комисията регистър по чл. 30, ал. 1, т. 9 от Закона за Комисията за финансов надзор, което срещу възнаграждение по възлагане от застраховател извършва застрахователно посредничество от негово име и за негова сметка. Застрахователните агенти биват обвързани и необвързани
\n
(2)Обвързаният застрахователен агент не може да събира премии и да извършва плащания към потребителите на застрахователни услуги.
\n
(3)Отношенията между застрахователя и застрахователния агент се уреждат с писмен договор - “договор за застрахователно агентство”. Видът на агента задължително се указва в застрахователния договор.
\n
Ограничения на дейността
\n
Чл. 165(1) Застрахователният агент не може да работи за застрахователен брокер
\n
(2)Упражняването на дейност като застрахователен агент от физическо лице е свободна професия.
\n
(3)Застрахователният агент - физическо лице, не може да бъде в трудови правоотношения със застраховател.
\n
Особени ограничения
\n
Чл. 166
\n
(1)Застрахователният агент може да посредничи за един застраховател, получил лиценз за извършване на застраховане, обхващащо застраховки по раздел I от приложение № 1, и за един застраховател, получил лиценз за извършване на застраховане, обхващащо застраховки по раздел II от приложение № 1
\n
(2)Със съгласието на лицата по ал. 1 застрахователният агент може да извършва застрахователно посредничество и за други застрахователи, ако извършва посредничество по застраховки, различни от вида на застраховките, за които е упълномощен от застрахователите по ал. 1.
\n
Раздел II
\n
Условия за извършване на дейност като застрахователен агент Гаранции за дейността на застрахователния агент
\n
Чл. 167
\n
(1)Застрахователният агент - физическо лице, или лицата, които управляват и представляват застрахователния агент - юридическо лице, трябва да се ползват с добро име, да имат поне средно образование и да отговарят на изискванията на чл. 157, ал. 1, т. 3 - 6. Служителите на застрахователния агент, непосредствено заети със застрахователно посредничество, трябва да отговарят на изискванията на чл. 157, ал. 4
\n
(2)Застрахователният агент е длъжен да поддържа задължителна застраховка “Професионална отговорност”, валидна за цялата територия на Европейския съюз и Европейското икономическо пространство, която да покрива отговорността за вреди, настъпили на територията на държава членка при извършване на дейност по застрахователно посредничество вследствие на неговото виновно действие или бездействие. Минималната застрахователна сума на застраховката е 2 000 000 лв. за всяко застрахователно събитие и 3 000 000 лв. за всички застрахователни събития за една година.
\n
(3)Застраховката по ал. 2 покрива отговорността за вреди, причинени и от виновно действие или бездействие на застрахователен агент - физическо лице, или на негови служители, ако той е юридическо лице, по повод извършването на застрахователно посредничество.
\n
(4)Задължението по ал. 2 и 3 се смята за изпълнено, ако застрахователният агент представи декларация от застрахователя/застрахователите, които са го упълномощили да извършва застрахователно посредничество, за поемане на пълна отговорност за неговите действия като посредник
\n
(5)За застрахователния агент - юридическо лице или едноличен търговец, се прилагат разпоредбите на чл. 155. Застрахователният агент - юридическо лице, декларира обстоятелствата по чл. 155, ал. 4 пред застрахователя.
\n
(6)За застрахователния агент - физическо лице, се прилагат разпоредбите на чл. 155, ал. 1, т. 2 и ал. 3, освен ако е налице декларация по ал. 4.
\n
(7)Паричните средства, платени на застрахователния агент от потребителите на застрахователни услуги, се смятат за изплатени на застрахователя, а паричните средства, платени на застрахователния агент от застрахователя, не се смятат за изплатени на потребителя на застрахователни услуги, докато последният не ги получи.
\n
Обучение на застрахователните агенти
\n
Чл. 168
\n
(1)Застрахователите са длъжни да осигурят обучение на застрахователните агенти, с които са сключили договор за застрахователно агентство, както и на техните служители, непосредствено заети с извършването на застрахователно посредничество. Обучението трябва да съответства на изискванията, свързани с предлаганите от застрахователните агенти застраховки
\n
(2)Застрахователят е длъжен да проведе изпит накрая на обучението и да издаде удостоверение на успешно издържалите изпита застрахователни агенти, което да удостоверява наличието на професионална квалификация, свързана с познаването и предлагането на застраховките, както и правото да предлага посочените в удостоверението видове застраховки.
\n
Проверка за спазване на изискванията
\n
Чл. 169
\n
(1)Преди да сключи договор за застрахователно агентство, застрахователят установява дали лицето, с което сключва договор, отговаря на изискванията на чл. 167, ал. 1 във връзка с чл. 157, ал. 1, т. 3 - 6
\n
(2)В случай че лицето по ал. 1 няма застраховка “Професионална отговорност” или не отговаря на изискванията на чл. 167, застрахователят, който е сключил договор с него, носи пълна отговорност за неговите действия във връзка с извършването на застрахователното посредничество по договора.
\n
Вписване в регистъра
\n
Чл. 170
\n
(1)Застрахователят води списък на лицата, с които има сключени договори за застрахователно агентство, по образец, определен от заместник-председателя. Към списъка се прилагат съответните документи по чл. 158
\n
(2)Застрахователят подава заявление до комисията за вписване в регистъра по чл. 30, ал. 1, т. 9 от Закона за Комисията за финансов надзор на лицата, включени в списъка по ал. 1.
\n
(3)Застрахователят отразява всяка промяна във фактите и обстоятелствата в списъка по ал. 1 и уведомява за това комисията.
\n
(4)Задължението по ал. 3 се изпълнява в 7-дневен срок от узнаването на съответния факт или обстоятелство. Към уведомлението се прилагат документите, удостоверяващи извършената промяна.
\n
Удостоверение за легитимация
\n
Чл. 171
\n
След вписването на застрахователния агент в регистъра застрахователят му издава удостоверение за легитимация по образец, определен от заместник-председателя, което съдържа най-малко следните данни 1. името и адреса на физическото лице, съответно фирмата, седалището и адреса на управление на застрахователния агент - едноличен търговец;
\n
2.адреса на офиса или клона, в който се извършва дейността;
\n
3.видовете застраховки, които може да предлага, и максималния размер на застрахователната сума, до която може да сключва такива застраховки;
\n
4.имената на лицата, оправомощени да управляват и представляват застрахователния агент - юридичеко лице;
\n
5.регистъра, в който е вписан, и начините, по които вписването може да се удостовери.
\n
Основания за заличаване от регистъра
\n
Чл. 172
\n
(1)За заличаването на застрахователния агент от регистъра се прилага съответно чл. 163, ал. 1. Заместник-председателят заличава с разпореждане застрахователния агент от регистъра и при прекратяване на договора за застрахователно агентство
\n
(2)След заличаването от регистъра застрахователният агент не може да извършва застрахователно посредничество. Застрахователният агент е длъжен да върне издаденото удостоверение за легитимация.
\n
Глава шeстнадесета ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ДЕЙНОСТТА НА ЗАСТРАХОВАТЕЛНИТЕ ПОСРЕДНИЦИ Принципи
\n
Чл. 173
\n
При осъществяване на дейността си застрахователните посредници са длъжни да спазват принципа на доброволността и добросъвестно и с дължимата грижа да разясняват правата и задълженията по застрахователния договор с оглед защита на интересите на потребителите на застрахователни услуги Опазване на тайна
\n
Чл. 174
\n
При осъществяване на дейността си застрахователният брокер и застрахователният агент са длъжни да пазят търговската тайна и доброто име на застрахователя и презастрахователя, както и застрахователната тайна, като не използват получената информация за други цели освен във връзка с упражняване на правата и за изпълнение на задълженията по застрахователното правоотношение Документи за легитимиране
\n
Чл. 175
\n
При извършване на дейността си застрахователният брокер се легитимира с издаденото от комисията удостоверение за регистрация, а застрахователният агент - с издаденото от застрахователя удостоверение за легитимация Отчетност и контрол на застрахователния агент
\n
Чл. 176(1) Застрахователният агент се отчита пред застрахователя по ред и начин, предвидени в договора за застрахователно агентство
\n
(2)Застрахователният агент подлежи на контрол от службата за вътрешен контрол на застрахователя, за когото извършва застрахователно посредничество.
\n
Предоставяне на информация на потребители на застрахователни услуги
\n
Чл. 177
\n
(1)При сключване на застрахователен договор и ако е необходимо, при неговото изменение или подновяване застрахователният брокер и застрахователният агент предоставят на потребителя на застрахователни услуги най-малко следната информация 1. името и адреса си, съответно фирмата, седалището и адреса на управление;
\n
2.регистъра, в който са вписани, и начините, по които вписването може да се удостовери;
\n
3.дали притежават пряко или чрез свързани лица повече от 10 на сто от гласовете в общото събрание или от капитала на застраховател;
\n
4.дали застраховател или контролиращо дружество на застраховател притежава пряко или чрез свързани лица акции или дялове, представляващи повече от 10 на сто от гласовете в общото събрание или от капитала на застрахователния брокер или застрахователния агент;
\n
5.реда, по който могат да се подават жалби от потребители на застрахователни услуги и други заинтересовани лица срещу застрахователния брокер или застрахователния агент, както и реда за извънсъдебно уреждане на спорове между тях.
\n
(2)При сключване на застрахователния договор застрахователният брокер и застрахователният агент уведомяват потребителя на застрахователни услуги и за това, дали във връзка с предлагания договор:
\n
1.дават съветите си въз основа на задължението по ал. 3, или 2. имат договорно задължение да извършват застрахователно посредничество изключително за един или повече застрахователи; в този случай по искане на потребителя на застрахователни услуги застрахователният брокер или застрахователният агент му предоставя имената на тези застрахователи, или 3. нямат договорно задължение да извършват застрахователно посредничество изключително за един или повече застрахователи и не дават съветите си въз основа на задължението по ал. 3; в този случай по искане на потребителя на застрахователни услуги застрахователният брокер или застрахователният агент му предоставя имената на застрахователите, за които може да извършва и извършва застрахователно посредничество.
\n
(3)Когато застрахователният брокер или застрахователният агент уведомява потребителя на застрахователни услуги, че дава съветите си въз основа на справедлив анализ, той е длъжен да дава тези съвети след анализ на достатъчно голям брой застраховки, за да бъде в състояние да направи професионална препоръка относно застраховката, която ще бъде най-подходяща с оглед нуждите на потребителя на застрахователни услуги.
\n
(4)Преди сключване на конкретен застрахователен договор застрахователният брокер и застрахователният агент са длъжни въз основа на писмено предоставена от потребителя на застрахователни услуги информация да определят неговите изисквания и потребности, както и основанията си за дадените на потребителя съвети относно конкретна застраховка.
\n
(5)Изискванията за предоставяне на информация по ал. 1 - 4 не се прилагат, когато застрахователният брокер или застрахователният агент извършва застрахователно посредничество по застраховането на големи рискове, както и при извършване на презастрахователно посредничество.
\n
Изисквания към предоставяната информация
\n
Чл. 178
\n
(1)Информацията по чл. 177 се предоставя на хартиен или на друг траен носител, достъпен за потребителя на застрахователни услуги, на официалния език на държавата членка, където е разположен рискът, или на друг език, за който страните са се договорили, и трябва да бъде ясна, точна и разбираема за потребителя на застрахователни услуги
\n
(2)Информацията по чл. 177 може да бъде предоставена устно по искане на потребителя на застрахователни услуги и когато е необходимо незабавно покритие. В тези случаи информацията се предоставя на потребителя на застрахователни услуги по реда на ал. 1 незабавно след сключването на застрахователния договор.
\n
Глава седемнадесета ИЗВЪРШВАНЕ НА ДЕЙНОСТ ОТ ЗАСТРАХОВАТЕЛЕН БРОКЕРИ ЗАСТРАХОВАТЕЛЕН АГЕНТ ОТ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ В ДРУГА ДЪРЖАВА ЧЛЕНКА. ИЗВЪРШВАНЕ НА ДЕЙНОСТ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ОТ ЗАСТРАХОВАТЕЛЕН БРОКЕР И ЗАСТРАХОВАТЕЛЕН АГЕНТ ОТ ДРУГА ДЪРЖАВА ЧЛЕНКА
\n
Раздел I
\n
Извършване на дейност от застрахователен брокер и застрахователен агент от Република България в друга държава членка Право на установяване и свобода на предоставяне на услуги
\n
Чл. 179
\n
Застрахователен брокер и застрахователен агент, регистрирани при условията и по реда на глава четиринадесета, съответно глава петнадесета, могат да извършват дейност на територията на друга държава членка при условията на правото на установяване и на свободата на предоставяне на услуги Уведомяване и започване на дейност
\n
Чл. 180
\n
(1)Застрахователният брокер или застрахователният агент, регистриран в Република България, който възнамерява да извършва дейност в една или повече приемащи държави членки при условията на правото на установяване или на свободата на предоставяне на услуги, предварително уведомява за това комисията
\n
(2)В едномесечен срок от получаване на уведомлението по ал. 1 комисията уведомява съответния компетентен орган на приемащата държава членка, ако тя желае да бъде уведомявана, за намерението на застрахователния брокер или застрахователния агент да извършва дейност на територията й. Комисията незабавно уведомява застрахователния брокер, съответно застрахователния агент, за уведомяването на компетентния орган на приемащата държава членка.
\n
(3)Застрахователният брокер, съответно застрахователният агент, може да започне да извършва дейност на територията на приемащата държава членка след изтичането на един месец от уведомяването му по реда на ал. 2. Ако приемащата държава членка не желае да бъде уведомявана, застрахователният брокер, съответно застрахователният агент, може незабавно да започне да извършва дейността си при спазване на закона на приемащата държава членка.
\n
(4)Комисията уведомява незабавно съответния компетентен орган на приемащата държава, в случай че застрахователният брокер, съответно застрахователният агент, бъде заличен от регистъра по чл. 30, ал. 1, т. 9 от Закона за Комисията за финансов надзор.
\n
Раздел II
\n
Извършване на дейност в Република България от застрахователни посредници от друга държава членка Право на установяване и свобода на предоставяне на услуги
\n
Чл. 181
\n
Застрахователен посредник, регистриран в държава членка, може да извършва дейност на територията на Република България при условията на правото на установяване и на свободата на предоставяне на услуги Започване на дейност
\n
Чл. 182
\n
Застрахователен посредник по чл. 181 може да започне да извършва дейност на територията на Република България при условията на правото на установяване или на свободата на предоставяне на услуги след изтичане на един месец от уведомяването на комисията от съответния компетентен орган на държавата по произход за намерението на застрахователния посредник да извършва дейност в Република България ЧАСТ ЧЕТВЪРТА ЗАСТРАХОВАТЕЛЕН ДОГОВОР Глава осемнадесета ОБЩА ЧАСТ Определение
\n
Чл. 183
\n
(1)С договора за застраховка застрахователят се задължава да поеме определен риск срещу плащане на премия и при настъпване на застрахователно събитие да заплати на застрахования или на трето ползващо се лице застрахователно обезщетение или парична сума
\n
(2)За застрахователните договори се прилагат общите правила на Търговския закон и Закона за задълженията и договорите, доколкото в този кодекс не е предвидено друго.
\n
Форма
\n
Чл. 184
\n
(1)Застрахователният договор се сключва писмено във формата на застрахователна полица или на друг писмен акт. По искане на застрахования за удостоверяване на сключен застрахователен договор застрахователят издава и застрахователно удостоверение, сертификат или свидетелство. Застрахователят задължително издава застрахователно удостоверение, сертификат или друг писмен документ, удостоверяващ сключен застрахователен договор, когато това е предвидено в закон
\n
(2)Писменото предложение или искане до застрахователя за сключване на застрахователен договор или писмените отговори на застрахования на поставени от застрахователя въпроси относно обстоятелства, имащи значение за естеството и размера на риска, са неразделна част от застрахователния договор.
\n
(3)Застрахователният договор съдържа:
\n
1.имената, съответно наименованията и адресите на страните;
\n
2.предмета на договора;
\n
3.покритите застрахователни рискове;
\n
4.срока на договора, включително началото и края на периода на застрахователното покритие;
\n
5.застрахователната сума или начина на определянето й;
\n
6.застрахователната премия или начина на определянето й, както и сроковете и реда за нейното плащане;
\n
7.размера на самоучастието, ако такова е уговорено между страните;
\n
8.имената и адреса на застрахователния посредник, ако договорът е сключен чрез посредник, а за застрахователните агенти - и номера на легитимационния им документ;
\n
9.датата и мястото на сключване на договора;
\n
10.подписите на страните.
\n
(4)При сключването на застрахователен договор в полза на трето лице договорът трябва да съдържа и имената, съответно наименованието и адреса, на ползващото се лице или начина, по който то може да бъде определено.
\n
(5)Когато договорът се сключва със застраховател, който извършва дейност в Република България при условията на свободата на предоставяне на услуги, в договора се вписват и името (фирмата) и адресът на представителя по чл. 55, ал. 3, съответно на клона или на представителя по чл. 269, ал. 7, натоварени с изпълнение на неговите функции.
\n
(6)Писмената форма на застрахователния договор се смята за спазена и когато той е съставен във формата на електронен документ по смисъла на Закона за електронния документ и електронния подпис.
\n
(7)Застрахователният договор може да бъде сключен и чрез средства за дистанционна комуникация при спазване разпоредбите на този кодекс, когато това е предвидено в закон.
\n
(8)Застрахователят е длъжен в 7-дневен срок от поискването да снабди застрахования със заверено копие от писмения документ по ал. 1. Липсата на оригинален екземпляр не е основание за отказ или намаляване на застрахователното плащане.
\n
Информация за потребителите на застрахователни услуги
\n
Чл. 185
\n
(1)Застрахователят е длъжен да предоставя на всеки потребител на застрахователни услуги преди сключването на застрахователен договор по раздел I от приложение № 1 информация в подходяща писмена форма за съответния вид застраховка, която да съдържа 1. фирмата (наименованието) на застрахователя и правноорганизационната му форма;
\n
2.седалището, адреса на управление на застрахователя, както и на клона, посредством който се сключва застраховката;
\n
3.покритите и изключените рискове; възможностите за изменение на застрахователния договор съобразно общите условия;
\n
4.срока и начините за прекратяване на договора;
\n
5.начина за определяне на премиите, срока и начините за плащането им и последиците от неплащането, както и размера на премията, който съответства на основното и допълнителното покритие;
\n
6.предпоставките и срока за плащане на застрахователно обезщетение или парична сума;
\n
7.начините за калкулиране и разпределяне на бонуси, ако такива са предвидени;
\n
8.начина на изчисляване на откупната стойност и на намалената застрахователна сума в случай на предсрочно прекратяване на плащанията, както и размера, до който те са гарантирани - при договорите за застраховки по раздел I, т. 1, 2, 3 и 5 от приложение № 1;
\n
9.изчерпателно посочване на конкретните фондове, в които могат да бъдат инвестирани средствата при договор за застраховка “Живот”, свързана с инвестиционен фонд по раздел I, т. 3 от приложение № 1, и характеристика на активите, от които фондовете се състоят;
\n
10.процедурите за уреждане на спорове между страните по застрахователния договор съгласно вътрешните правила на застрахователя, без да се засяга правото на иск по съдебен ред;
\n
11.условията, при които е възможно едностранно прекратяване на договора;
\n
12.обща информация относно данъците и таксите във връзка с договора;
\n
13.приложимия закон към договора, когато страните нямат право на свободен избор на приложимо право, съответно предлагания от застрахователя приложим закон, когато страните имат право на свободен избор.
\n
(2)Застрахователят по ал. 1 е длъжен по време на действие на договора да предоставя на застрахованото лице:
\n
1.информация за всяка промяна в обстоятелствата по ал. 1, т. 1 и 2;
\n
2.информацията по ал. 1, т. 3 - 9 - в случай на промяна на общите условия или на закона, приложим към застрахователния договор, и 3. ежегодна информация за състоянието на бонусите.
\n
(3)Застрахователят е длъжен да предоставя на всеки потребител на застрахователни услуги - физическо лице, преди сключването на застрахователен договор по раздел II от приложение № 1 информация в подходяща писмена форма за съответния вид застраховка, която да съдържа обстоятелствата по ал. 1, т. 1, 2, 10 и 13. Информацията по ал. 1, т. 1 и 2 се посочва във всеки документ, който се изпраща на застрахованото лице.
\n
(4)Когато застрахователният договор се сключва чрез застрахователен брокер или застрахователен агент, информацията по ал. 1 или 3 се предоставя от тях.
\n
(5)Разпоредбите на ал. 1 - 4 не се прилагат при договори за застраховка на големи рискове.
\n
Общи условия
\n
Чл. 186
\n
(1)Общите условия на застрахователя, установени отнапред за сключването на определен вид застраховка, обвързват застрахования, ако са му били предадени при сключването на застрахователния договор и той е заявил писмено, че ги приема. Приетите от застрахования общи условия са неразделна част от застрахователния договор. При несъответствие между застрахователния договор и общите условия има сила уговореното в договора
\n
(2)Общите условия на застрахователя се приемат от неговия управителен орган, като датата на приемането и на последващите им изменения и допълнения задължително се посочват в тях.
\n
(3)Застрахователят е длъжен да даде на потребителя на застрахователни услуги общите условия по застраховката преди сключването на застрахователния договор. Когато по застраховката има изготвен въпросник, общите условия се дават заедно с него.
\n
(4)Изменението или замяната на общите условия с нови по време на действието на застрахователния договор има сила за застрахования само ако измененията или новите общи условия са му били дадени и застрахованият писмено ги е потвърдил.
\n
(5)Общите условия трябва да определят ясно и недвусмислено:
\n
1.покритите рискове и изключенията от покритие;
\n
2.условията за плащане на премиите от страна на застрахования и последиците от неплащане или от неточно плащане;
\n
3.задълженията на застрахователя, срока за плащане и начина за определяне размера на плащанията;
\n
4.задълженията на застрахования при настъпване на застрахователното събитие и за неговото доказване;
\n
5.обстоятелствата, свързани с промени в застрахователното правоотношение;
\n
6.условията и размера на предварителните плащания или заеми срещу застрахователни полици “Живот” и откупуването им.
\n
Влизане в сила на застрахователен договор
\n
Чл. 187
\n
Застрахователният договор влиза в сила след плащането на цялата дължима премия или на първата вноска от нея при разсрочено плащане на премията, освен ако със закон е предвидено или в договора е уговорено друго Задължение за обявяване
\n
Чл. 188
\n
(1)При сключването на застрахователния договор застрахованият е длъжен да обяви точно и изчерпателно съществените обстоятелства, които са му известни и са от значение за риска
\n
(2)За съществени по ал. 1 се смятат само обстоятелствата, за които застрахователят писмено е поставил въпрос.
\n
(3)Неотговарянето на въпрос, без да има укриване на съществено за риска обстоятелство, не е основание за едностранно прекратяване на застрахователния договор, за искане на неговото изменяне или за отказ за плащане на обезщетение по чл. 189.
\n
Съзнателно неточно обявяване или премълчаване
\n
Чл. 189
\n
(1)Ако застрахованият съзнателно е обявил неточно или е премълчал обстоятелство, при наличието на което застрахователят не би сключил договора, ако е знаел за това обстоятелство, застрахователят може да прекрати договора. Той може да упражни това право в едномесечен срок от узнаване на обстоятелството
\n
(2)В случая по ал. 1 застрахователят задържа платената част от премията и има право да иска плащането й за периода до прекратяването на договора.
\n
(3)Ако съзнателно неточно обявеното или премълчаното обстоятелство е от такъв характер, че застрахователят би сключил договора, но при други условия, той може да поиска изменението му. Това право може да се упражни в едномесечен срок от узнаване на обстоятелството. Ако застрахованият не приеме предложението за промяна в двуседмичен срок от получаването му, договорът се прекратява с последиците по ал. 2.
\n
(4)Когато в случаите по ал. 1 или 3 застрахователното събитие настъпи, застрахователят може да откаже изцяло или частично плащане на застрахователно обезщетение или сума само ако неточно обявеното или премълчаното обстоятелство е оказало въздействие за настъпването на събитието. Когато обстоятелство по ал. 1 или 3 е оказало въздействие само за увеличаване размера на вредите, застрахователят не може да откаже плащане, но може да го намали съобразно съотношението между размера на платената премия и на премията, която трябва да се плати според реалния застрахователен риск.
\n
(5)Ако застрахованият е сключил договора чрез пълномощник или за сметка на трето лице, достатъчно е укритото обстоятелство да е било известно на застрахования или на пълномощника му, съответно на третото лице.
\n
Несъзнателно неточно обявяване
\n
Чл. 190
\n
(1)Ако при сключването на застрахователния договор обстоятелство по чл. 188, ал. 1 не е било известно на страните, всяка от тях може в двуседмичен срок от узнаването му да предложи изменение на договора
\n
(2)Ако другата страна не приеме предложението по ал. 1 в двуседмичен срок от получаването му, предложителят може да прекрати договора, за което писмено уведомява другата страна.
\n
(3)Ако договорът бъде прекратен, застрахователят възстановява частта от платената премия, която съответства на неизтеклия срок на застрахователния договор.
\n
(4)При настъпване на застрахователното събитие преди изменението или прекратяването на договора застрахователят не може да откаже плащане на застрахователно обезщетение или сума, но може да ги намали съобразно съотношението между размера на платената премия и на премията, която трябва да се плати според реалния застрахователен риск.
\n
Обявяване на новонастъпили обстоятелства
\n
Чл. 191
\n
(1)По време на действието на застрахователния договор застрахованият е длъжен да обявява пред застрахователя всички новонастъпили обстоятелства, за които при сключването на договора застрахователят писмено е поставил въпрос. Обявяването на обстоятелствата трябва да се извърши незабавно след узнаването им
\n
(2)При неизпълнение на задължението по ал. 1 се прилагат чл. 189 и 190.
\n
(3)Застрахованият е длъжен незабавно писмено да уведоми застрахователя за промяна на указания в застрахователния договор адрес и да съобщи на застрахователя новия си адрес. До получаване на съобщението за промяна на адреса от страна на застрахователя съобщенията, изпратени от него на адреса на застрахования, обявен в застрахователния договор, се смятат за връчени и получени от застрахования с всички предвидени в закона или договора правни последици.
\n
Застрахователна премия
\n
Чл. 192(1) Цялата премия или първата вноска при разсрочено плащане на премията се плаща при сключването на застрахователния договор, освен ако е уговорено друго
\n
(2)Ако през периода на действие на договора застрахователният риск значително се увеличи или намали, всяка от страните може да иска съответно увеличение или намаление на застрахователната премия или прекратяване на договора.
\n
Плащане на застрахователно обезщетение или сума
\n
Чл. 193(1) При настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати на застрахования застрахователно обезщетение или сума
\n
(2)Застрахователят не може да бъде задължаван над застрахователната сума, освен когато това е предвидено в този кодекс или е уговорено между страните.
\n
Самоучастие
\n
Чл. 194
\n
(1)Страните по застрахователния договор могат да уговорят самоучастие на застрахования, което се изразява в поемане от него на част от отговорността в случай на настъпване на застрахователно събитие. Самоучастието може да бъде безусловно или условно
\n
(2)При безусловното самоучастие застрахованият поема отговорността от настъпване на застрахователно събитие до определен размер при всяка вреда.
\n
(3)При условното самоучастие застрахователят заплаща целия размер на вредата, ако той надвишава размера на самоучастието, определен в застрахователния договор. Вредите, които не надвишават установения по застрахователния договор размер на условното самоучастие, се поемат от застрахования.
\n
(4)Размерът на самоучастието не може да надхвърля 50 на сто от застрахователната сума по договора.
\n
(5)Самоучастие не се допуска по задължителните застраховки на рискове във връзка с живота и здравето на физически лица по задължителната застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите, както и по застраховки “Живот”.
\n
Застрахователен интерес
\n
Чл. 195(1) Недействителен е застрахователен договор, сключен при липса на застрахователен интерес
\n
(2)Застрахованият може да иска връщане на цялата платена премия или на платената част от нея при разсрочено плащане, освен ако е знаел или е трябвало да знае за липсата на застрахователен интерес.
\n
(3)Застрахователният договор се прекратява, ако интересът отпадне по време на неговото действие. Застрахователят има право да задържи частта от премията, съответстваща на изтеклия срок на застрахователния договор до неговото прекратяване.
\n
Прекратяване
\n
Чл. 196(1) Застрахователният договор се прекратява с изтичането на срока, за който е сключен, както и в случаите, предвидени в този кодекс
\n
(2)Застрахователният договор може да се прекрати и на основания, предвидени в него, когато те не противоречат на правилата на добрите нрави и интересите на потребителите на застрахователни услуги не се засягат необосновано.
\n
Давност
\n
Чл. 197
\n
Правата по застрахователния договор се погасяват с тригодишна давност считано от датата на настъпване на застрахователното събитие, а при застраховки “Живот” и “Злополука” и при застраховки “Гражданска отговорност” по т. 10 - 13 на раздел II, буква “А” от приложение № 1 - с петгодишна давност от датата на настъпване на събитието Несеквестируемост
\n
Чл. 198
\n
(1)Не се допуска принудително изпълнение върху застрахователна сума по застраховка “Живот” и “Злополука”, както и върху обезщетение по застраховка “Гражданска отговорност”
\n
(2)Принудително изпълнение върху застрахователно обезщетение по имуществена застраховка се допуска, ако то е могло да се насочи върху застрахованото имущество.
\n
Съзастрахователен договор
\n
Чл. 199
\n
(1)Със съзастрахователния договор двама или повече застрахователи разпределят помежду си отговорността по вече сключен от един от тях застрахователен договор или по договор, който предстои да бъде сключен
\n
(2)В съзастрахователния договор страните задължително определят: а) водещия застраховател; б) съотношението, в което застрахователите поемат отговорността; в) разпределението на застрахователната премия; г) приложимите общи условия.
\n
(3)Отношенията със застрахования по застрахователния договор се осъществяват от водещия застраховател, ако друго не е уговорено.
\n
(4)В седемдневен срок от сключването на застрахователния договор водещият съзастраховател уведомява застрахования за обстоятелствата по ал. 2, ако те не са видни от застрахователния договор. Когато застрахованият е физическо лице, уведомяването става по реда на чл. 185.
\n
(5)Застрахованият има право да прекрати застрахователния договор с писмено предизвестие, отправено до водещия съзастраховател в седемдневен срок от уведомяването по ал. 4.
\n
(6)Когато застрахованият е бил уведомен по ал. 4, съзастрахователите отговарят към него всеки за своята част съобразно съотношението, в което са поели отговорността, освен ако в застрахователния договор е уговорено друго.
\n
Глава деветнадесета ИМУЩЕСТВЕНО ЗАСТРАХОВАНЕ
\n
Раздел I
\n
Общи положения Предмет на застрахователния договор
\n
Чл. 200Предмет на застрахователния договор за имуществено застраховане може да бъде всяко право, което за застрахования е оценимо в пари
\n
Сключване на договор без пълномощие
\n
Чл. 201(1) Който от свое име застрахова чуждо имущество, отговаря лично за плащането на застрахователната премия
\n
(2)Договорът за застраховка на чуждо имущество е действителен, ако е налице одобрение от собственика на застрахованото имущество.
\n
(3)Ако премията е редовно платена, одобрението на застрахователния договор има сила и когато е направено след настъпването на застрахователното събитие.
\n
Разсрочено плащане на застрахователната премия
\n
Чл. 202
\n
(1)В случаите на разсрочено плащане вноските от застрахователната премия се плащат в срока, уговорен в застрахователния договор. При неплащането на разсрочена вноска от застрахователната премия застрахователят може да намали застрахователната сума, да измени договора или да го прекрати
\n
(2)Застрахователят може да упражни правата по ал. 1 не по-рано от 15 дни от датата, на която застрахованият е получил писмено предупреждение. Писменото предупреждение ще се смята връчено и когато в застрахователната полица застрахователят изрично е посочил кое от правата по ал. 1 ще упражни след изтичането на 15-дневния срок от датата на падежа на разсрочената вноска.
\n
(3)Когато застрахователно събитие е настъпило преди застрахователната премия да е издължена изцяло от застрахования, застрахователят може да удържи размера на неиздължената премия от размера на застрахователното обезщетение.
\n
(4)Ако е уговорено застрахователното покритие да започне, без да е платена цялата премия или първата вноска при разсрочено плащане, застрахователят има право да иска плащането й със законната лихва от деня на забавата.
\n
Застрахователна сума
\n
Чл. 203(1) Застрахователната сума не може да надвишава действителната или възстановителната стойност на имуществото
\n
(2)За действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество.
\n
(3)За възстановителна стойност се смята цената за възстановяване на имуществото от същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка.
\n
(4)Когато друго не е уговорено, приема се, че застрахователната сума е определена съгласно действителната стойност на имуществото. За установяване на действителната стойност застрахователят има право да прегледа имуществото.
\n
Надзастраховане
\n
Чл. 204
\n
(1)Ако е уговорена по-голяма застрахователна сума от действителната, съответно възстановителната стойност на застрахованото имущество, договорът остава в сила, като застрахователната сума се намалява до размера на действителната, съответно възстановителната стойност
\n
(2)Застрахователят не е длъжен да върне частта от платената премия, която съответства на разликата между уговорената застрахователна сума и действителната, съответно възстановителната, стойност на застрахованото имущество, освен ако застрахованият е бил добросъвестен.
\n
Подзастраховане
\n
Чл. 205
\n
(1)Ако е уговорена по-малка застрахователна сума от действителната, съответно възстановителната стойност на застрахованото имущество и то погине или бъде повредено, обезщетението се определя според съотношението между застрахователната сума и действителната, съответно възстановителната стойност
\n
(2)Ако застрахователният договор е сключен с уговорка срещу първи риск, обезщетява се пълният размер на вредата, доколкото тя не надвишава застрахователната сума.
\n
Задължение за съобщаване
\n
Чл. 206
\n
(1)При настъпване на застрахователното събитие застрахованият е длъжен в 7-дневен срок от узнаването да уведоми застрахователя, освен ако в договора е предвиден друг подходящ срок
\n
(2)Срокът за уведомяване по договора не може да бъде по-кратък от три дни от узнаването. При застраховки срещу рисковете от кражба или грабеж срокът за уведомяване по договора не може да бъде по-кратък от 24 часа от узнаването.
\n
(3)Застрахователят има право да откаже плащането, ако застрахованият не е изпълнил задълженията си в сроковете по ал. 1 и 2 с цел да попречи на застрахователя да установи обстоятелствата, при които е настъпило събитието, или неизпълнението е направило невъзможно установяването им от застрахователя.
\n
Предотвратяване и ограничаване на вредите
\n
Чл. 207
\n
(1)Застрахованият е длъжен да вземе мерки за предпазване на застрахованото имущество от вреди, да спазва предписанията на застрахователя и на компетентните органи за отстраняване на източниците на опасност за причиняване на вреди и да допуска застрахователя да прави проверки
\n
(2)При неизпълнение на задълженията по ал. 1 застрахователят има право да прекрати застрахователния договор само ако не е настъпило застрахователно събитие. В случай на настъпване на застрахователно събитие застрахователят може да намали съответно застрахователното обезщетение. Ако настъпването на застрахователното събитие е следствие от неизпълнение на задължението по ал. 1, застрахователят може да откаже плащане само ако изрично е предвидил това в договора.
\n
(3)При настъпване на застрахователното събитие застрахованият е длъжен да допусне застрахователя за извършване на оглед на увреденото имущество и да представи поисканите от застрахователя документи, пряко свързани с установяването на събитието и на размера на вредите.
\n
(4)Застрахованият е длъжен да извърши необходимите действия за ограничаване на вредите от застрахователното събитие и да следва указанията на застрахователя.
\n
Застрахователно обезщетение
\n
Чл. 208
\n
(1)При настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок. Срокът не може да бъде по-дълъг от 15 дни и започва да тече от деня, в който застрахованият е изпълнил задълженията си по чл. 206, ал. 1 или 2 и чл. 207, ал. 3
\n
(2)Застрахователят обезщетява застрахования отделно за разходите, които е направил за ограничаване на вредите, когато е действал с необходимата за случая грижа, дори ако усилията му са останали безрезултатни. В този случай застрахователят може да бъде задължаван и над застрахователната сума, когато разходите са били направени в изпълнение на негови указания.
\n
(3)Обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието. Застрахователят не дължи обезщетение за пропуснати ползи, освен ако е уговорено друго в застрахователния договор.
\n
(4)Когато за едно имуществено право са сключени два или повече застрахователни договора при еднакви покрити застрахователни рискове, като сборът на отделните застрахователни суми надвишава действителната стойност на застрахованото имущество, всеки застраховател отговаря в такава пропорция, в каквато застрахователната сума по сключената с него застраховка се отнася към общата застрахователна сума на всички застраховки. Застрахованият е длъжен да уведоми всеки от застрахователите за наличието и на други застрахователни договори, като посочи другите застрахователи и застрахователните суми по сключените с тях договори.
\n
(5)Ако след плащане на застрахователното обезщетение противозаконно отнетото или изгубено застраховано имущество бъде намерено, застрахованият е длъжен да прехвърли правото на собственост върху него на застрахователя или на писмено посочено от застрахователя лице. В случай че застрахованият желае да задържи намереното имущество, той е длъжен да върне на застрахователя полученото обезщетение.
\n
Възстановяване на вреди
\n
Чл. 209(1) При настъпване на застрахователно събитие застрахователят може със съгласието на застрахования да възстанови претърпените от него вреди и в натура
\n
(2)Срокът за възстановяване на вреди не може да бъде по-дълъг от 45 дни считано от деня, в който застрахованият е изпълнил задълженията си по чл. 206, ал. 1 или 2 и чл. 207, ал. 3.
\n
Частично погиване
\n
Чл. 210
\n
При частично погиване на застрахованото имущество то се смята за застраховано до изтичане срока на застрахователния договор в размер, равен на разликата между първоначалната застрахователна сума и изплатеното застрахователно обезщетение, освен ако в застрахователния договор е уговорено друго Отказ за плащане на застрахователно обезщетение
\n
Чл. 211Застрахователят може да откаже плащане на обезщетение само
\n
1.при умишлено причиняване на застрахователното събитие от застрахования или от трето ползващо се лице;
\n
2.при неизпълнение на задължение по застрахователния договор, което е значително с оглед интереса на застрахователя и е било предвидено в закон или в застрахователния договор;
\n
3.в други случаи, предвидени със закон.
\n
Прехвърляне на застрахованото имущество
\n
Чл. 212
\n
(1)Ако застрахованото имущество бъде прехвърлено, приобретателят встъпва в правата по застрахователния договор, освен ако е уговорено друго. Прехвърлителят или приобретателят уведомява писмено застрахователя за прехвърлянето в 7-дневен срок
\n
(2)Приобретателят е солидарно отговорен за неплатената част от премията до встъпването.
\n
(3)Застрахователят има право да иска премията от прехвърлителя, докато прехвърлянето не му бъде съобщено.
\n
(4)Застрахователят и приобретателят могат да прекратят договора с предизвестие до другата страна, направено не по-късно от 30 дни от уведомяването по ал. 1.
\n
Встъпване в правата на застрахования
\n
Чл. 213
\n
(1)С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. В случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка “Гражданска отговорност”, застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка “Гражданска отговорност” - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към застрахователя по “Гражданска отговорност”
\n
(2)Ако лицето, причинило вредата, е възходящ, низходящ или негов съпруг, както и ако принадлежи към домакинството на застрахования, застрахователят има правата по ал. 1, ако то е действало умишлено.
\n
(3)Застрахованият е длъжен да съдейства на застрахователя при упражняване на правата му срещу причинителя на вредата.
\n
(4)Ако имуществото на причинителя на вредата е недостатъчно, застрахователят се удовлетворява след застрахования.
\n
(5)В случай че причинителят на вредата е обезщетил застрахования в пълен размер, застрахователят се освобождава от задължението си да плати застрахователно обезщетение.
\n
Договор за абонаментно застраховане
\n
Чл. 214(1) С договора за абонаментно застраховане се предвижда обхващане на права и задължения на застрахования за определен период
\n
(2)Застрахованият е длъжен да уведоми предварително застрахователя за застрахованото имущество за всеки отделен случай по ред, предвиден в застрахователния договор. В тези случаи по искане на застрахования застрахователят е длъжен да издава отделен документ.
\n
(3)Всяка от страните може да прекрати договора с писмено предизвестие от един месец, освен ако е уговорено друго.
\n
Застраховане срещу рисковете по превоза
\n
Чл. 215(1) Застрахователният договор при сухопътни, въздушни и речни превози покрива всички рискове, на които е изложен превозваният товар, освен ако е уговорено друго
\n
(2)Превозваните товари могат да се застраховат до пазарната цена, която имат в местоназначението.
\n
(3)Застрахователният договор влиза в сила с предаването на товара за превоз и има действие до предаването му на получателя, включително при претоварване и складиране, освен ако е уговорено друго.
\n
(4)Застрахователят не покрива рисковете след прекъсване на превоза или отклонение от пътя, освен ако е уговорено друго.
\n
(5)Ако получателят по превозния договор приеме товара, преди да са установени вредите, застрахователят не дължи обезщетение.
\n
(6)Ако повредите не са могли да се забележат външно при получаването, а са установени след това, но в срока според правилата за съответния вид превоз, застрахователят дължи обезщетение само ако получателят му изпрати съобщение, но не по-късно от 15 дни от получаването на товара.
\n
Договор за морска застраховка
\n
Чл. 216Договорът за морска застраховка се урежда в Кодекса на търговското корабоплаване
\n
Раздел II
\n
Застраховане на правни разноски Същност
\n
Чл. 217
\n
(1)С договора за застраховка на правни разноски застрахователят се задължава да поеме разноските на застрахования във връзка с участието му в съдебни, досъдебни, административни и арбитражни производства и да предостави други услуги, пряко свързани със застрахователния договор, по-специално когато застрахованият 1. претендира обезщетение за претърпени от него вреди, или 2. бива представляван или защитаван във връзка с всякакви претенции, предявени спрямо него.
\n
(2)Разпоредбите на този раздел не се прилагат:
\n
1.в случаите на правни спорове и рискове, произтичащи от или във връзка с използването на морски плавателни съдове;
\n
2.в случаите на защита и представителство на застрахованото лице във връзка с договор за застраховка “Гражданска отговорност”, които застрахователят осигурява за защита и на своите интереси.
\n
(3)Не се допуска застраховането на задължения за плащане на глоба, конфискация или друга имуществена санкция по смисъла на наказателна или административнонаказателна разпоредба.
\n
Форма на договора за застраховка на правни разноски. Задължително съдържание
\n
Чл. 218(1) Договорът за застраховане на правни разноски се сключва
\n
1.отделно от договора за покритие на други рискове, или 2. като обособена част от договор за покритие на други рискове, в която се посочват размерът на премията и видът на покритите правни разноски.
\n
(2)В договора за застраховка на правни разноски изрично се посочват:
\n
1.начинът за уреждане на претенции по чл. 92, приет от застрахователя;
\n
2.правата на застрахования по чл. 219 и 220.
\n
Право на избор
\n
Чл. 219
\n
(1)Застрахованият има право по свой избор да упълномощи адвокат или друго лице, което да дава юридически съвети или да осъществява процесуално представителство в производство по чл. 217, ал. 1 в съответствие със закона по седалището на органа, пред който се развива производството
\n
(2)Застрахованият има правото по ал. 1 и в случай на конфликт на интереси в отношенията със застрахователя.
\n
(3)Лицата, упълномощени от застрахования в съответствие с ал. 1 или 2, не могат да получават указания във връзка с дейността си от застрахователя.
\n
Извънсъдебно решаване на спорове
\n
Чл. 220
\n
Застрахованото лице има право да се отнесе до обективен и безпристрастен орган за извънсъдебно решаване на спорове във всеки случай на разногласие със застрахователя във връзка с договора за застраховка на правни разноски. Правото на иск пред съда не може да се ограничава Уведомяване на застрахованото лице
\n
Чл. 221
\n
Застрахователят, съответно лицето за уреждане на претенции по чл. 92, т. 2 е длъжно да уведоми застрахования за правата му по чл. 219 и 220 във всеки случай на конфликт на интереси или на разногласие със застрахования
\n
Раздел III
\n
Застраховка “Помощ при пътуване”
\n
Същност
\n
Чл. 222
\n
(1)С договора за застраховка “Помощ при пътуване” застрахователят се задължава срещу заплащане на застрахователна премия да осигури непосредствена помощ на лице, което вследствие на случайно събитие е попаднало в затруднение по време на пътуване. Събитията и условията за предоставяне на помощта се определят със застрахователния договор
\n
(2)Застрахователят предоставя помощта в пари или в натура съобразно уговореното в договора.
\n
(3)Договорът за застраховка “Помощ при пътуване” не покрива поправка, ремонт и гаранционно обслужване на имущество, както и направените разходи за посредничество при намиране и предоставяне на помощ.
\n
Глава двадесета ЗАСТРАХОВАНЕ НА ГРАЖДАНСКА ОТГОВОРНОСТ Определение
\n
Чл. 223
\n
(1)С договора за застраховка “Гражданска отговорност” застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. С договора за застраховка “Гражданска отговорност” застрахователят може да се задължи да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за неизпълнение на негово договорно задължение
\n
(2)Застрахователят заплаща обезщетение, включително за пропуснати ползи, които представляват пряк и непосредствен резултат от непозволено увреждане, и за лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице. Застрахователят отговаря за лихвите за забава, присъдени в тежест на застрахования, считано от датата на съобщаването по чл. 224, ал. 1.
\n
(3)За отговорност за пропуснати ползи в резултат на неизпълнение на договорно задължение застрахователят може да осигури покритие срещу заплащане на допълнителна премия, освен ако е уговорено друго.
\n
(4)Застрахователят заплаща до размера на застрахователната сума и разноските по дела, водени срещу застрахования за установяване на гражданската му отговорност, когато е привлечен в процеса.
\n
Съобщаване и привличане. Представителство
\n
Чл. 224
\n
(1)Застрахованият е длъжен в 7-дневен срок от узнаването да съобщава на застрахователя обстоятелствата, които биха могли да доведат до възникване на гражданска отговорност. В същия срок застрахованият е длъжен да уведоми застрахователя за предявените срещу него искове или за плащанията, които е извършил
\n
(2)При предявен иск от увредения застрахованият е длъжен да иска привличане на застрахователя в процеса, когато това е допустимо от закона.
\n
(3)Застрахователят или определено от него лице може по упълномощаване от страна на застрахования да го представлява в съдебни производства или при извънсъдебно уреждане на претенции във връзка с гражданската му отговорност, когато това е в интерес и на застрахователя. Разноските във връзка с упълномощаването и представителството са за сметка на застрахователя до размера на застрахователната сума. Обстоятелствата, установени в актовете на съда, постановени при участието на лица по изречение първо, обвързват застрахователя.
\n
Прилагане на правилата за имущественото застраховане
\n
Чл. 225При застраховка “Гражданска отговорност” се прилагат правилата по чл. 202, чл. 207, ал. 3 и 4 и чл. 208, ал. 1
\n
Пряк иск
\n
Чл. 226(1) Увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя
\n
(2)Застрахователят може да прави възраженията, които произтичат от договора и от гражданската отговорност на застрахования, с изключение на възраженията по чл. 207, ал. 3 и 4 и чл. 224, ал. 1. Когато застраховката “Гражданска отговорност” е задължителна по закон, застрахователят не може да прави и възраженията за самоучастие на застрахования.
\n
(3)По застраховка “Гражданска отговорност”, която е задължителна, застрахователят отговаря спрямо увредения и когато застрахованият го е увредил умишлено.
\n
Регресен иск
\n
Чл. 227Застрахователят има право на регресен иск срещу застрахования
\n
1.за всичко платено на увредения - в случаите по чл. 226, ал. 3;
\n
2.за платените лихви за забава, съответстващи на периода от датата на настъпване на застрахователното събитие до датата на съобщаване на обстоятелствата по чл. 224, ал. 1 от застрахованото лице или до датата на предявяване на прекия иск по чл. 226, ал. 1, освен ако застрахованото лице не е изпълнило задълженията си по причини, които не могат да му се вменят във вина;
\n
3.за размера на договореното самоучастие в случаите по чл. 226, ал. 2, изречение второ.
\n
Спогодба
\n
Чл. 228(1) Спогодбата между увредения и застрахования, както и признаването на задължението от застрахования имат действие за застрахователя, ако той ги одобри
\n
(2)Спогодба, постигната със знанието и съгласието на представител по чл. 224, ал. 3, се смята одобрена от застрахователя.
\n
Право на застрахования
\n
Чл. 229Застрахованият има право да получи застрахователното обезщетение, ако е удовлетворил увреденото лице
\n
Глава двадесет и първа ЗАСТРАХОВКИ “ЖИВОТ” И “ЗЛОПОЛУКА”
\n
Предмет на застрахователния договор
\n
Чл. 230(1) Договорите за застраховки “Живот” и “Злополука” се сключват срещу събития, свързани с живота, здравето или телесната цялост на физическо лице
\n
(2)Договорът за застраховка “Живот” може да бъде с покритие за случай на смърт или за случай на доживяване на определена възраст, или да бъде със смесено покритие.
\n
(3)Недействителен е договор за застраховка “Живот” или “Злополука” с покритие за случай на смърт на малолетно лице или на лице, поставено под пълно запрещение, както и с покритие на рисковете от аборт или раждане на мъртво дете. Застрахователят е длъжен да върне застрахователните премии, получени в изпълнение на договор за застраховка “Живот” или “Злополука” с покритие на тези рискове. Когато застрахованият съзнателно е укрил информация относно лицата по изречение първо, чийто живот е предмет на договор за застраховка “Живот” или “Злополука”, застрахователят има право да прихване стойността на направените разходи за сключване на договора за застраховка от размера на премията, която подлежи на връщане.
\n
Групово застраховане
\n
Чл. 231
\n
(1)С един договор за застраховка “Живот” или “Злополука” могат да се застраховат две или повече лица, чийто брой е определен или определяем. В този случай не е необходимо договорът да съдържа имената и адресите на застрахованите, ако те са определени по друг недвусмислен начин, включително чрез посочване на определено тяхно качество
\n
(2)Груповата застраховка може да се сключи от работодател, като застраховани са неговите служители и/или работници, чийто живот, здраве и работоспособност са предмет на застраховката.
\n
(3)Работодателят по ал. 2 е длъжен да даде на застрахованите си работници и/или служители цялата информация, която е получил от застрахователя относно сключения договор за застраховка “Живот” или “Злополука” и която е необходима на застрахованите за упражняване на правата им по застрахователния договор.
\n
Взаимно застраховане
\n
Чл. 232
\n
(1)Договор за взаимно застраховане могат да сключват съпрузи, лица, живеещи във фактическо извънбрачно съжителство, лица в родствена връзка, съдружници в дружество по чл. 357 от Закона за задълженията и договорите, както и съдружници в събирателно, командитно или адвокатско дружество
\n
(2)При развод на съпрузи взаимните застраховки се разделят. Това правило не се прилага, ако договорът е сключен в полза на дете от прекратения брак.
\n
(3)При прекратяване на дружествата по ал. 1 взаимните застраховки се разделят.
\n
(4)При прекратяване на връзката между лицата, живеещи във фактическо извънбрачно съжителство, те могат да поискат разделяне на застраховките, освен ако договорът е сключен в полза на дете, родено и припознато от тези лица.
\n
Застраховка “Живот” или “Злополука” върху трето лице
\n
Чл. 233
\n
(1)Застрахованият може да сключи договор за застраховка “Живот” или “Злополука”, чийто предмет е животът, здравето или телесната цялост на трето лице. Този договор има сила само ако е сключен с изричното писмено съгласие на третото лице
\n
(2)Лицето, чийто живот е предмет на застраховане, винаги може да го прекрати с едностранно писмено изявление, отправено до застрахователя. В този случай, ако договорът е поддържан поне две години, застрахователят е длъжен да заплати на застрахования премийния резерв по застраховката.
\n
(3)Ако застрахованият почине преди третото лице, върху чийто живот, здраве или телесна цялост е сключен договорът, той се прекратява, освен ако е уговорено друго.