Чл. 174
\n
(1)Когато е необходимо изграждането или разширението, или поддържането на съществуващи обществени мрежи и съоръжения да се извършва в урегулирани и неурегулирани поземлени имоти—публична или частна държавна собственост или публична или частна общинска собственост, общественият оператор, който осъществява далекосъобщения чрез далекосъобщителна мрежа, има право на преминаване. Конкретните параметри за реализирането му се определят със заповед на областния управител, съответно на кмета на общината
\n
(2)Когато правото на преминаване по реда на ал. 1 е невъзможно, операторите на обществени мрежи и съоръжения имат право на преминаване в поземлени имоти—собственост на физически и юридически лица.
\n
(3)Операторите и собствениците на имоти по ал. 2 писмено договарят срокове и условия за реализация на правото на преминаване, за да не се затруднява или влошава обичайното ползване на поземления имот.
\n
(4)Операторът по ал. 1 обезщетява собственика за всички щети, причинени в имота му във връзка с извършените от него работи, включително възстановява за своя сметка състоянието на имота в съответствие с неговото предназначение или обичайното му ползване.
\n
(5)Когато не е постигнато съгласие за правото на преминаване и друго техническо решение е явно икономически нецелесъобразно, правото на преминаване се учредява със заповед на кмета на съответната община по реда на Закона за устройство на територията.
\n
Чл. 175
\n
(1)Упълномощени от далекосъобщителните оператори лица имат право да извършват дейности, свързани с използването и поддържането на далекосъобщителните мрежи и съоръженията, в имотите, в които те са разположени
\n
(2)Лицата по ал. 1 са длъжни да уведомяват собствениците или ползвателите на имотите по ал. 1 най-малко 24 часа преди извършването на дейностите по използването и поддържането на далекосъобщителните мрежи и съоръженията в тези имоти.
\n
(3)Операторите възстановяват за своя сметка състоянието на имота в съответствие с неговото предназначение или обичайното му ползване във връзка с дейностите по ал. 1, а когато това е невъзможно, обезщетяват собственика за всички щети, причинени в имота му. Спорове относно размера на обезщетението не спират изпълнението на дейностите по използването и поддържането на далекосъобщителните мрежи и съоръженията.
\n
Чл. 176
\n
(1)Обществените оператори имат право да използват пътища, железопътни линии, мостове, тунели, улици, тротоари, серви-тутните ивици и друга техническа инфраструк-тура—публична собственост, за изграждане, разширение и използване на далекосъобщителни мрежи в съответствие с предвижданията на подробните устройствени планове при наличие на техническа и физическа възможност и след получаване на разрешение от органите или лицата, които ги стопанисват, като осигуряват техническа безопасност и предприемат мерки за недопускане на щети
\n
(2)Редът, по който обществените оператори осъществяват дейностите си по ал. 1, се определя с наредба на министъра на транспорта и съобщенията и министъра на регионалното развитие и благоустройството.
\n
Раздел IV
\n
Съвместно ползване на помещения и съоръжения
\n
Чл. 177
\n
(1)Обществен оператор може да поиска съвместно ползване на помещения и съоръжения, ползвани от друг обществен далекосъобщителен оператор. Условията и редът за съвместно ползване се договарят между операторите
\n
(2)Обществени оператори на фиксирани телефонни мрежи, предоставящи фиксирани гласови телефонни услуги, и обществени оператори, предоставящи услугата „линии под наем\" със значително въздействие върху съответния пазар, не могат да отказват искане за съвместно ползване при наличие на техническа и физическа възможност.
\n
(3)Отказът за съвместно ползване по ал. 2 се мотивира.
\n
Чл. 178(1) При договаряне на съвместното ползване операторите по чл. 177, ал. 2 спазват следните принципи
\n
1.равнопоставеност и прозрачност;
\n
2.публичност на условията и сроковете за сключване на договора.
\n
(2)При определяне на цените за съвместно ползване операторите по ал. 1 спазват принципа за разходоориентираност, като отчитат и следните елементи:
\n
1.първоначална цена, покриваща разходите по физическото осъществяване на съвместното ползване;
\n
2.цени, покриващи разходите по текущото поддържане на съоръженията и помещенията.
\n
Чл. 179(1) Операторите по чл. 177, ал. 2 разработват общи условия за сключване на договор за съвместно ползване
\n
(2)Общите условия задължително съдържат:
\n
1.описание на различните съоръжения и помещения за съвместно ползване, условия и срокове за предоставянето им;
\n
2.условия за монтаж, ползване и поддържане на съоръженията и помещенията;
\n
3.технически изисквания;
\n
4.цени и начини на плащане;
\n
5.минимални срокове за уведомяване при изменение, допълнение и прекратяване на договора.
\n
(3)Общите условия по ал. 2 или предложенията за тяхното изменение и допълнение се одобряват от Комисията за регулиране на съобщенията в едномесечен срок от постъпването им в комисията. Операторите осигуряват актуалност и публична достъпност на общите условия и ги предоставят безвъзмездно при поискване.
\n
(4)Операторите по чл. 177, ал. 2 сключват договори за съвместно ползване въз основа на общите условия. Договорите не могат да изменят общите условия по ал. 2.
\n
Чл. 180
\n
Комисията за регулиране на съобщенията може да задължи операторите по чл. 177, ал. 2 да изменят своите общи условия в интерес на потребителите по отношение на технически условия, съобразяване с определени стандарти, защита на околната среда, живота и здравето на хората
\n
Чл. 181
\n
(1)В случай на отказ по чл. 177, ал. 3, както и при непостигане на съгласие в двумесечен срок относно предоставянето или условията за предоставяне на съвместно ползване засегнатата страна може да отправи искане до Комисията за регулиране на съобщенията
\n
(2)Комисията проучва направеното искане, като дава възможност на оператора по чл. 177, ал. 2 да представи становище по него и при необходимост изисква допълнителни доказателства по направеното искане.
\n
(3)Комисията в двумесечен срок от постъпване на искането с решение може да даде задължителни указания на оператора по чл. 177, ал. 2 по направеното искане.
\n
Глава дванадесета ОСИГУРЯВАНЕ НА ДАЛЕКОСЪОБЩЕНИЯТА ПРИ КРИЗИ ОТ НЕВОЕНЕН ХАРАКТЕР, РЕЖИМ „ВОЕННО ПОЛОЖЕНИЕ\", РЕЖИМ „ПОЛОЖЕНИЕ НА ВОЙНА\" ИЛИ ЗА ДРУГО ИЗВЪНРЕДНО ПОЛОЖЕНИЕ
\n
Чл. 182
\n
Условията и редът за използване на далекосъобщителните мрежи при кризи от невоенен характер, при въвеждане на режим „военно положение\", режим „положение на война\" или извънредно положение по чл. 60а от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България се определят от министъра на транспорта и съобщенията съгласувано със съответните компетентни органи
\n
Чл. 183
\n
(1)Далекосъобщителните оператори оказват съдействие за осигуряване на далекосъобщения при кризи от невоенен характер, при въвеждане на режим „военно положение\", режим „положение на война\" или извънредно положение по чл. 60а от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България
\n
(2)Задълженията, изискванията и ограниченията, свързани с отбраната и сигурността на страната, се определят в издаваните индивидуални и общи лицензии.
\n
Чл. 184
\n
При обявяване в страната на режим „военно положение\" или „положение на война\" министърът на транспорта и съобщенията по предложение на компетентен орган може да поиска Комисията за регулиране на съобщенията да спре действието на издадените индивидуални лицензии, както и да забрани използването на радиосъоръжения и радиочестотен спектър за граждански нужди
\n
Чл. 185
\n
(1)Българската телекомуникационна компания използва, модернизира и поддържа в готовност за осигуряване на далекосъобщения при кризи от невоенен характер и при въвеждане на режим „военно положение\", режим „положение на война\" или извънредно положение по чл. 60а от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България далекосъобщителни обекти с отбранително предназначение и инсталирани мощности за военно време, които са елемент от системата за национална отбрана и сигурност
\n
(2)Далекосъобщителните обекти по ал. 1 и земята, върху която са построени, могат да се отчуждават, ликвидират, отдават под наем или да се обременяват с вещни тежести с решение на Министерския съвет.
\n
(3)Далекосъобщителните обекти по ал. 1 и инсталираните мощности за военно време могат да се използват в мирно време за граждански нужди при условия и по ред, определени от Министерския съвет.
\n
(4)Средствата за изграждане, поддържане, реконструкция и модернизация на обектите и мощностите по ал. 1 се осигуряват от държавния бюджет, от Българската телекомуникационна компания и от други източници при условия и по ред, определени от Министерския съвет.
\n
Глава тринадесета ОСИГУРЯВАНЕ НА УСЛОВИЯ ЗА ПРИХВАЩАНЕ НА ДАЛЕКОСЪОБЩЕНИЯ, СВЪРЗАНИ С НАЦИОНАЛНАТА СИГУРНОСТ И ОБЩЕСТВЕНИЯ РЕД
\n
Чл. 186
\n
Обществените оператори осигуряват възможност за прихващане на далекосъобщения в реално време, възможност за непрекъснато наблюдение, както и достъп в реално време до данни, свързани с дадено повикване. В случай че тези данни не могат да бъдат предоставени в реално време, те се предоставят на специализирано звено по чл. 122 от Закона за Министерството на вътрешните работи във възможно най-кратък срок след приключването на разговора. Възможностите за прихващане, непрекъснато наблюдение и достъпа до данни, свързани с дадено повикване в реално време, се реализират само по реда на Закона за специалните разузнавателни средства
\n
Чл. 187
\n
(1)Обществените оператори предоставят за своя сметка един или няколко прихващащи интерфейса, от които прихванатите далекосъобщения могат да бъдат предадени към съоръженията на специализираното звено по чл. 122 от Закона за Министерството на вътрешните работи
\n
(2)Специализираното звено по чл.122 от Закона за Министерството на вътрешните работи и обществените далекосъобщителни оператори съгласуват изискванията към прихващащите интерфейси и другите въпроси, свързани с тях, при условия и по ред, определени в наредба на министъра на вътрешните работи. Съгласуваните изисквания се представят на комисията за включване в лицензията на съответния оператор.
\n
Чл. 188
\n
Обществените оператори предоставят данни, свързани с повикването и съдържанието на това повикване, по начин, позволяващ установяване на точно съответствие между данните за повикването и съдържанието на повикването
\n
Чл. 189
\n
В случай че обществените оператори предприемат кодиране, компресиране или криптиране на прихванатите далекосъобщения, те ги предоставят на специализирано звено по чл. 122 от Закона за Министерството на вътрешните работи в първоначалния им вид
\n
Чл. 190
\n
Обществените оператори са длъжни да осигурят възможност за предаване на прихванатите далекосъобщения към съоръженията на специализирано звено по чл. 122 от Закона за Министерството на вътрешните работи чрез фиксирани или комутируеми връзки
\n
Чл. 191
\n
Прихващането се осъществява по начин, който изключва възможност за незаконна намеса и осигурява опазване на информацията, свързана с прихващането. Прихващаните далекосъобщения се получават само от специализираното звено по чл. 122 от Закона за Министерството на вътрешните работи по реда на Закона за специалните разузнавателни средства
\n
Чл. 192
\n
(1)Преди осъществяване на прихващане въз основа на законно основание специализираното звено по чл. 122 от Закона за Министерството на вътрешните работи изисква от обществените далекосъобщителни оператори 1. данни за установяване самоличността на абоната, номер или друг идентификационен признак на далекосъобщителната услуга;
\n
2.информация за услугата и характеристиките на далекосъобщителната система, използвани от обекта на прихващане и предоставяни от далекосъобщителни оператори;
\n
3.информация за техническите параметри на преноса до съоръженията на специализираното звено по чл. 122 от Закона за Министерството на вътрешните работи.
\n
(2)Данните по ал. 1 се предоставят на специализираното звено на Министерството на вътрешните работи по реда на Закона за Министерството на вътрешните работи.
\n
Глава четиринадесета ТАЙНА НА СЪОБЩЕНИЯТА И ЗАЩИТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ ПРИ ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА ДАЛЕКОСЪОБЩЕНИЯТА
\n
Раздел I
\n
Тайна на съобщенията
\n
Чл. 193Обществените оператори са длъжни да гарантират тайната на съобщенията, като предприемат всички необходими технически и организационни мерки за това
\n
Чл. 194
\n
(1)Обществените оператори са длъжни да не разпространяват съдържанието на съобщенията и данните, свързани с тях, които са им станали известни при предоставяне на далекосъобщителна услуга
\n
(2)Задълженията по ал. 1 се отнасят и за служителите на оператора, които имат достъп или биха могли да получат достъп до съдържанието на съобщенията и данните, свързани с тях.
\n
Чл. 195(1) Тайната на съобщенията обхваща вида на услугата, съдържанието на съобщението и всички данни, свързани с предоставяне на услугата
\n
(2)При опасност от нарушаване тайната на съобщенията общественият оператор уведомява абонатите си за наличие на такава опасност, както и за средствата за отстраняването й, включително необходимите за това разходи.
\n
Чл. 196
\n
С цел опазване тайната на съобщенията се забранява проследяването, записването и съхраняването на съобщения, предназначени за други лица, освен със съгласие на лицата, за които те са предназначени или когато това е предвидено в закон
\n
Раздел II
\n
Защита на личните данни и данните на крайни потребители на далекосъобщителни услуги
\n
Чл. 197
\n
(1)Обществените оператори могат да събират, обработват и използват лични данни и данни за крайни потребители, когато те са предназначени за предоставяне на далекосъобщителна услуга
\n
(2)Данните по ал. 1 обхващат данни, пряко свързани с предоставяне на далекосъобщителни услуги, както следва:
\n
1.данни, необходими за предоставяне на далекосъобщителни услуги-трафични данни: а) номер на викащ краен потребител и номер на викан краен потребител, номер на карта, когато се използват карти за електронно разплащане, местоположение на мобилен краен потребител при използване на мобилни крайни устройства; б) начало и край на повикването, определени с дата и час, с точност до секунда при наличие на техническа възможност и/или при пренос на данни-обем на пренесените данни, когато това е необходимо за целите на таксуването; в) вида на далекосъобщителната услуга, използвана от крайния потребител; г) точки на взаимно свързване при осъществяване на повикването, начало и край на тяхното използване, определени с дата и час, с точност до секунда при наличие на техническа възможност; д) други данни, необходими за изграждане и поддържане на повикването; е) данни, необходими за формиране на цените на повикванията, като вид на връзката или зони-часови и териториални;
\n
2.данни, необходими за разплащане при предоставяне на далекосъобщителни услуги и при формиране на абонатните сметки, както и за доказване на тяхната достоверност, включващи данните по т. 1, както и следните данни: а) данни за абоната-име и адрес на абоната; б) вид на използваните съоръжения или далекосъобщителна услуга; в) общ брой мерни (таксови) единици, начислени за съответен период на изготвяне на сметката при периодична сметка; г) обем пренесени данни; д) дължима цена за ползваните услуги за съответния период; е) информация, свързана с избрания от абоната начин на плащане и извършените и дължимите плащания; ж) информация за промени в ползването на услугата-ограничение за ползване, възстановяване след ограничение.
\n
Чл. 198(1) Обществените оператори не могат да изискват от краен потребител повече данни от тези по чл. 197, ал. 2 за предоставяне на далекосъобщителни услуги
\n
(2)Обществените оператори не могат да поставят условия за предоставяне на далекосъобщителни услуги в зависимост от съгласието на крайния потребител данните му да бъдат използвани за други цели.
\n
Чл. 199
\n
(1)Обществен оператор, който е събрал и обработил трафични данни за целите на дадено повикване, е длъжен след приключване на повикването или връзката да изтрие тези данни или да ги направи анонимни, освен ако те са непосредствено необходими за осъществяване на ново повикване, или в случаите, предвидени в този закон
\n
(2)Общественият оператор съхранява данни, необходими за разплащане и за формиране на абонатните сметки след приключване на повикването или връзката, до приключването на периода, през който данните от таксуването могат да бъдат изисквани, оспорени и да се осъществи плащане.
\n
(3)Общественият оператор може да използва данните по ал. 2 за проучване, доколко предоставени от него далекосъобщителни услуги удовлетворяват изискванията на крайните потребители, само с писменото им съгласие. Данните за викания абонат се деперсонифицират.
\n
Чл. 200(1) Обработването на трафичните данни и на данните от таксуване се извършва от определени от обществения оператор длъжностни лица, които отговарят за
\n
1.управлението на трафичните данни и на данните от таксуване;
\n
2.запитванията на крайните потребители;
\n
3.установяването на злоупотреби;
\n
4.маркетинга на далекосъобщителните услуги.
\n
(2)Лицата по ал. 1 имат достъп само до необходимите за съответната дейност данни.
\n
Чл. 201
\n
(1)По искане на абоната трафични-те данни, които са събрани и обработени от обществения оператор, се изтриват напълно не по-късно от момента на изпращане на сметките
\n
(2)Когато данните са изтрити при условията на ал. 1, общественият оператор не е длъжен да предоставя тези данни като доказателство при оспорване на сметката.
\n
Чл. 202Обществените оператори могат да събират, обработват и използват данни за
\n
1.откриване, локализиране и отстраняване на неизправности и грешки в далекосъобщителните мрежи;
\n
2.откриване и преустановяване на незаконно използване на обществените мрежи и съоръжения, когато има основание да се смята, че такива действия се извършват и това е изложено писмено от засегнатата страна или от компетентен орган;
\n
3.откриване и проследяване на обезпокоителни повиквания при наличие на заявка от засегнатия абонат за предприемане на мерки от оператора.
\n
Чл. 203(1) Обществените оператори информират своевременно комисията, когато събират и обработват данни в случаите по чл. 202
\n
(2)При предприемане на действията по чл. 202 обществените оператори информират засегнатите лица във възможно най-кратък срок, освен ако по този начин ще се възпрепятства постигането на целите по чл. 202.
\n
Чл. 204
\n
(1)Обществените оператори, които осъществяват далекосъобщения чрез мобилна или фиксирана телефонна мрежа и предоставящи гласови телефонни услуги, при наличие на техническа възможност за това са длъжни да осигурят функции на мрежата „идентификация на линията на викащия\" и „идентификация на свързаната линия\"
\n
(2)Когато не е налице техническа възможност по ал. 1, комисията съвместно с операторите по ал. 1 и съобразно инвестиционната им политика определя ред и срок за въвеждане в действие на тези функции на мрежата.
\n
(3)Операторите по ал. 1, осигуряващи функцията на мрежата „идентификация на линията на викащия\", безвъзмездно дават възможност на крайните си потребители да активират или деактивират функцията с достъпни средства от своите крайни устройства за всяко отделно повикване или постоянно за линията.
\n
(4)При предоставяне на услуги за осъществяване на спешни повиквания операторите по ал. 1 гарантират, че функцията „идентификация на линията на викащия\" не може да бъде деактивирана.
\n
(5)Операторите по ал. 1 осигуряват безвъзмездно на крайните си потребители функцията на мрежата „прекратяване на получаването на пренасочените към неговото крайно устройство повиквания\" при наличие на техническа възможност на крайното устройство.
\n
(6)Операторите по ал. 1 осъществяват или предоставят мрежите си за осъществяване на повиквания или предаване на факсимилни съобщения, предназначени за пряка реклама, само след изрично писмено съгласие на абонатите си.
\n
(7)Условията и редът за предоставяне и ползване на функциите на мрежите по ал. 1 и по ал. 5 се определят с наредба на министъра на транспорта и съобщенията.
\n
Чл. 205
\n
(1)Обществените оператори, които изготвят и публикуват телефонни указатели в печатна или електронна форма, включват безплатно в телефонните указатели името, адреса и телефонния номер на абоната. В телефонния указател могат да бъдат включени и допълнителни данни, ако абонатът е поискал това
\n
(2)Обществените оператори, които публикуват телефонни указатели в електронна форма, ползвани включително и чрез Интернет или друга мрежа, са длъжни да осигурят достъп до съответния телефонен номер само при пълно и точно въведен минимален обем от данни. Предоставянето на данни само по въведен телефонен номер се забранява.
\n
(3)Абонатът има право да откаже включване на част или на всички данни в телефонен указател, без да е длъжен да заплаща за това.
\n
(4)Абонатът има право да поиска заличаване изцяло или частично или промяна на данните си в телефонен указател. Данните се заличават или изменят при издаване на нов или при актуализиране на съществуващ телефонен указател.
\n
(5)Абонатът може да поиска в телефонния указател да бъде включена и допълнителна информация за други лица, ползващи съвместно абонатната линия, ако те са дали предварително писмено съгласието си за това.
\n
(6)Условията и редът за издаване на телефонни указатели, включително работа с базите от данни, тяхното прехвърляне и ползване, се уреждат в наредба на министъра на транспорта и съобщенията.
\n
Чл. 206
\n
(1)Обществените оператори, които са длъжни да предоставят телефонни справочни услуги, ги предоставят в съответствие с данните, включени в публикуван телефонен указател в печатна или електронна форма
\n
(2)Операторите по ал. 1 осигуряват справка за съответния телефонен номер само при пълно и точно подаден минимален обем от данни. Предоставянето на данни само по телефонен номер се забранява.
\n
(3)Условията и редът за предоставяне на телефонни справочни услуги се уреждат с наредбата по чл.205, ал.6.
\n
Чл. 207За неуредените в тази глава въпроси се прилагат разпоредбите на Закона за защита на личните данни
\n
Глава петнадесета РАДИОСЪОРЪЖЕНИЯ И КРАЙНИ ДАЛЕКОСЪОБЩИТЕЛНИ УСТРОЙСТВА
\n
Чл. 208
\n
(1)Лице, което пуска на пазара ра-диосъоръжение, което не може да се пуска в действие на територията на Република България или може да се пуска в действие след издадена индивидуална лицензия или регистрация по обща лицензия, уведомява Съвета по националния радиочестотен спектър и комисията най-малко един месец преди пускането му на пазара
\n
(2)Уведомлението по ал. 1 съдържа:
\n
1.наименование и адрес на лицето, пускащо радиосъоръжението на пазара;
\n
2.наименование на радиосъоръжението и данни за неговите технически характеристики;
\n
3.идентификационен номер на лицето, оценило съответствието на радиосъоръжението със съществените изисквания по реда на Закона за техническите изисквания към продуктите;
\n
4.дата и подпис.
\n
(3)Лицето по ал. 1 нанася знак за специфична маркировка за идентификация на радиосъоръженията, като редът и начинът за нейното нанасяне се определят с наредба на Министерския съвет по предложение на комисията.
\n
Чл. 209(1) Ограничения за пускане в действие на радиосъоръжения могат да се въвеждат само от съображения
\n
1.за ефективно и без радиосмущения използване на радиочестотния спектър, разпределен съгласно Националния план за разпределение на радиочестотния спектър;
\n
2.за опазване на живота и здравето на хората;
\n
3.свързани с националната сигурност и отбраната на страната.
\n
(2)Комисията съгласувано със Съвета по националния радиочестотен спектър изготвя списък на радиосъоръженията, за които са въведени ограничения за пускане в действие, който се приема с решение на Министерския съвет. Решението се обнародва в „Държавен вестник\".
\n
(3)Списъкът по ал. 2 съдържа:
\n
1.радиосъоръжения, които не могат да се пускат в действие;
\n
2.радиосъоръжения, които могат да се пускат в действие от далекосъобщителни оператори след издаване на индивидуална лицензия или регистрация по обща лицензия за съответната далекосъобщителна дейност.
\n
Чл. 210
\n
(1)Обществените оператори, които осъществяват далекосъобщения чрез далекосъобщителни мрежи, не могат да отказват поради технически причини свързване на крайни далекосъобщителни устройства с оценено съответствие
\n
(2)Когато крайни далекосъобщителни устройства с оценено съответствие причиняват сериозни повреди на мрежата, създават радиосмущения, пречат на мрежата или на функционирането й или не се използват съгласно предназначението им, операторите по ал. 1 имат право да отказват включването им, да ги изключват или да прекратяват предоставянето на услугите чрез тях, след като извършат всички необходими технически проверки. В тези случаи операторите незабавно уведомяват комисията и Държавната агенция за метрология и технически надзор.
\n
(3)При аварии операторите могат да изключват крайно далекосъобщително устройство, ако защитата на мрежата изисква то да бъде незабавно изключено и ако на потребителя може веднага и без разходи за него да бъде предложено друго решение за свързване към мрежата.
\n
(4)В случаите по ал. 3 операторите незабавно уведомяват комисията.
\n
Чл. 211
\n
(1)Обществените оператори, които осъществяват далекосъобщения чрез далекосъобщителни мрежи, преди да предложат своите услуги, публикуват технически спецификации на интерфейсите за свързване на крайните далекосъобщителни устройства към техните мрежи и периодично ги актуализират
\n
(2)Техническите спецификации по ал. 1 включват всички необходими данни, позволяващи на производителите да извършват по свой избор изпитвания за приложимите съществени изисквания към крайните далекосъобщителни устройства и да ги проектират така, че да могат да се предоставят всички услуги през съответния интерфейс.
\n
Чл. 212
\n
(1)Радиосъоръжения и крайни далекосъобщителни устройства, включващи съоръжения, използвани за криптографиране на далекосъобщения, се внасят, разпространяват и използват след разрешение от министъра на вътрешните работи
\n
(2)Условията и редът за издаване на разрешенията по ал.1 се определят с наредба на Министерския съвет по предложение на министъра на вътрешните работи.
\n
(3)Разпоредбата на ал. 2 не се отнася за разпространение на радиои телевизионни програми.
\n
Глава шестнадесета ЦЕНИ И ТАКСИ
\n
Раздел I
\n
Цени
\n
Чл. 213(1) Обществените оператори определят цени за предоставените от тях услуги съобразно изискванията на този закон
\n
(2)Цените по ал. 1 се публикуват от операторите по начин, определен в лицензиите.
\n
Чл. 214
\n
(1)Цените на далекосъобщителните услуги се определят от обществените оператори съобразно търсенето и предлагането им при осигуряване на равнопоставеност на потребителите, отчитайки вида на използваната технология, категориите крайни потребители и обема на трафика
\n
(2)Обществените оператори могат да определят ценови пакети за услуги, като се осигурява правото на потребителя за ползване на услугите и извън ценовия пакет.
\n
(3)Обществените оператори могат да предоставят отстъпки за ползвани услуги при публично известни условия, когато се ползват от всеки, който отговаря на предварително оповестените условия за тяхното предоставяне.
\n
(4)Преди публикуването им цените на далекосъобщителните услуги се представят за сведение в комисията.
\n
Раздел II
\n
Регулирани цени
\n
Чл. 215
\n
(1)Комисията регулира следните цени, определени от операторите със значително въздействие върху пазара на фиксирани телефонни мрежи и фиксирани гласови телефонни услуги и предоставяне на услугата „линии под наем\"
\n
1.за фиксирана гласова телефонна услуга;
\n
2.за взаимно свързване;
\n
3.за предоставяне на услугата „линии под наем\" от обхвата на минималния пакет;
\n
4.за специфичен достъп;
\n
5.за необвързан достъп до абонатната линия;
\n
6.за съвместно ползване на помещения и съоръжения.
\n
(2)Комисията предоставя информация за цените на услугите по ал. 1 на Комисията по търговия и защита на потребителите.
\n
Чл. 216
\n
(1)Цените на услугата по чл. 215, ал. 1, т. 1 се определят от обществените оператори въз основа на приети с решение на комисията правила за определянето им и разходите по нейното предоставяне
\n
(2)Цените на услугите по чл. 215, ал. 1, т. 2 и 5 се определят от обществените оператори въз основа на разходите по предоставянето им, изчислени по одобрена от комисията система за определяне на разходите.
\n
(3)Комисията може да налага ограничения по отношение на цените по чл. 215, ал. 1 с оглед стимулиране ефективността на оператора и съобразно с инвестиционните му разходи за развитие на мрежата в средносрочен план.
\n
(4)Цените по чл. 215, ал. 1 не могат:
\n
1.да съдържат елементи на ценообразуването, основаващи се единствено на значителното въздействие върху пазара на оператора;
\n
2.да съдържат отстъпки, които нарушават възможностите за конкуренция от страна на други обществени оператори за съответната услуга;
\n
3.да създават предимства за отделни потребители на същата или сходна услуга;
\n
4.да бъдат под нивото на разходите по предоставянето им.
\n
Чл. 217
\n
(1)Операторите по чл. 215, ал. 1 в 4-месечен срок от определянето им за оператори със значително въздействие върху съответния пазар представят за одобряване от комисията системата за определяне на разходите по чл. 216, ал. 2
\n
(2)Комисията одобрява системата в двумесечен срок от постъпването й. Преди одобряването след консултации със съответните оператори комисията може да изиска изменения в нея, които не застрашават финансовата жизнеспособност на оператора.
\n
(3)Операторите осигуряват актуалност и публична достъпност на основните елементи на одобрената система за определяне на разходите и предоставят информацията безвъзмездно при поискване.
\n
(4)Операторите ежегодно публикуват анализ на степента на прилагане на принципите за разходоориентираност и за разделно счетоводство за съответните предлагани от тях услуги.
\n
Чл. 218(1) Операторите представят цените на услугите по чл. 215, ал. 1 в комисията един месец преди публикуването им заедно с документите по ценообразуване
\n
(2)В случай че цените не отговарят на изискванията по чл. 216, комисията задължава операторите да ги преработят.
\n
(3)Комисията може да поиска веднъж на 6 месеца да бъде доказвана разходоориентира-ността на съгласувани вече цени.
\n
(4)Комисията регулира и цените на далекосъобщителните услуги, за които е установено, че се предоставят при злоупотреба с господстващо положение по смисъла на Закона за защита на конкуренцията.
\n
Чл. 219
\n
В случай че в едномесечен срок операторите не преработят цените съгласно чл. 218, ал. 2, както и в случаите по чл. 218, ал. 4, комисията след съгласуване с Комисията за защита на конкуренцията определя граници на цените на съответните услуги за срок до 6 месеца
\n
Раздел III
\n
Такси
\n
Чл. 220
\n
(1)Лицензионните и регистрационните такси покриват административните разходи на комисията за дейностите, свързани с лицензирането, регистрирането и контрола на условията, предвидени в лицензиите
\n
(2)Таксите за ограничен ресурс осигуряват предпоставки за ефективното му използване, развитието на конкуренцията и предоставянето на нови услуги.
\n
Чл.221(1) Всички лицензирани с индивидуални лицензии оператори заплащат лицензи-онни такси
\n
(2)Лицензионните такси са:
\n
1.първоначална — за издаване на лицензията;
\n
2.годишна — за осигуряване дейностите по регулиране — до 1,2 на сто от годишните брутни приходи от лицензираната дейност без данък върху добавената стойност след приспадане на разходите, при наличието на такива, за изходящ трафик, при взаимно свързване на мрежи и за специфичен достъп;
\n
3.такса за изменение и допълнение на ли-цензията.
\n
(3)Размерът на първоначалната лицензионна такса се определя, като се имат предвид административните разходи по подготовката и издаването й, включващи:
\n
1.труд и материали;
\n
2.пропорционално разпределена развойна и консултантска дейност и анализ на съответния пазар, свързани с издаването на лицензията;
\n
3.честотно планиране и национална и международна координация.
\n
(4)При провеждане на търг за издаване на лицензията първоначалната лицензионна такса е в размер на окончателната тръжна цена, която съдържа и таксата по смисъла на ал. 3.
\n
(5)Таксата по ал. 2, т. 2 се определя ежегодно по реда на чл. 42 и се плаща на тримесечни вноски до 15-о число на месеца, следващ тримесечието. Вноската за четвъртото тримесечие е изравнителна и се заплаща до 15 дни след срока, определен със Закона за счетоводството за изготвяне на годишния финансов отчет. Внесените през годината вноски се изравняват на базата на предоставено от лицензирания оператор копие от заверения му от независим финансов одитор годишен финансов отчет, заедно с приложенията към него.
\n
Чл. 222
\n
(1)Индивидуално лицензираните оператори заплащат годишни такси за ползване на ограничен ресурс от радиочестотния спектър и/или от позициите на геостационарната орбита, определени за Република България с международни споразумения
\n
(2)При предоставяне на допълнителен радиочестотен спектър на лицензирани обществени оператори по чл. 76, ал. 2 те заплащат допълнителна еднократна такса.
\n
(3)Индивидуално лицензираните оператори заплащат годишна такса за ползване на ограничен ресурс от Националния номерацио-нен план.
\n
(4)Размерите на таксите по ал. 1 и 2 се определят въз основа на един или повече от следните критерии:
\n
1.брой на регистрираните жители, които могат да бъдат обслужени от лицензираната дейност;
\n
2.териториален обхват, предвиден в ли-цензията;
\n
3.мощност на изхода на предавателя;
\n
4.заемана честотна лента;
\n
5.брой на използваните радиостанции;
\n
6.брой на използваните радиочестотни канали;
\n
7.вид на радиочестотния канал (радиочестотна лента) — симплексен/дуплексен;
\n
8.вид на лицензираната дейност;
\n
9.брой на използваните радиомрежи;
\n
10.предназначение на радиостанциите и мрежите;
\n
11.срок на ползване на радиочестотния спектър.
\n
(5)Таксите по ал. 1 и 3 се плащат на 4 равни вноски до края на месеца, предхождащ тримесечието.
\n
(6)По искане на оператора таксите по ал. 1 и 3 могат да бъдат платени до края на първото тримесечие на текущата година. В този случай таксата се плаща с отстъпка в размер 5 на сто.
\n
Чл. 223(1) Всички регистрирани оператори по обща лицензия заплащат регистрационна такса
\n
(2)Размерът на регистрационната такса се определя в зависимост от административните разходи по регистрацията и изготвянето и издаването на общата лицензия.
\n
Чл.224
\n
(1)Размерът на таксите по този раздел, сроковете и начинът на плащането им се определят в Тарифа за таксите, които се събират от Комисията за регулиране на съобщенията, приета от Министерския съвет по предложение на комисията
\n
(2)В тарифата по ал. 1 се определя и размерът на таксите за административни услуги, предоставяни от комисията.
\n
(3)Таксите се определят в съответствие със следните принципи:
\n
1.равнопоставеност на операторите;
\n
2.пропорционалност по отношение на административните разходи;
\n
3.насърчаване на конкуренцията и на предоставянето на нови услуги;
\n
4.осигуряване на ефективно използване на ограничените ресурси;
\n
5.задоволяване потребността на обществото от качествени далекосъобщителни услуги.
\n
(4)Лицензираните оператори заплащат еднакви лицензионни такси при еднакъв вид и обем на лицензираната дейност.
\n
Чл. 225(1) Лицензионните такси, предвидени в индивидуалните лицензии за далекосъобщителна дейност, се разпределят, както следва
\n
1.първоначалната такса, получена при тръжна процедура: а) 25 на сто — за осигуряване на средствата по чл. 17; б) 5 на сто — по бюджета на комисията; в) 70 на сто — в приход на републиканския бюджет;
\n
2.първоначалната и годишната такса — по бюджета на комисията.
\n
(2)Таксите за ползване на ограничен ресурс се разпределят, както следва:
\n
1.таксата за ползване на радиочестотен спектър: а) 35 на сто — за осигуряване на средствата по чл. 17; б) 40 на сто — по бюджета на комисията; в) 25 на сто — в приход на републиканския бюджет;
\n
2.допълнителната еднократна такса за предоставяне на допълнителен радиочестотен спектър: а) 25 на сто — за осигуряване на средствата по чл. 17; б) 5 на сто — по бюджета на комисията; в) 70 на сто — в приход на републиканския бюджет;
\n
3.таксата за ползване на номера от Националния номерационен план—по бюджета на комисията;
\n
4.таксите за ползване на позициите на геостационарната орбита, определени за Република България с международни споразумения: а) 25 на сто — за осигуряване на средствата по чл. 17; б) 5 на сто — по бюджета на комисията; в) 70 на сто — в приход на републиканския бюджет.
\n
Чл. 226(1) Всички такси постъпват по бюджета на комисията и в тримесечен срок след получаването им се преразпределят по реда на чл. 225
\n
(2)Не се дължат такси по реда на този раздел от:
\n
1.държавни органи, които осъществяват далекосъобщения за собствени нужди, свързани с техните функции;
\n
2.дипломатически представителства и други организации със статут на дипломатически мисии, когато осъществяват далекосъобщения за техни собствени нужди на основата на взаимност.
\n
Глава седемнадесета КОНТРОЛ
\n
Чл. 227(1) Контролът върху далекосъобщителните дейности се осъществява от комисията
\n
(2)Контролът за пускане в действие на ра-диосъоръжения по списъка по чл. 209, ал. 2 се осъществява от комисията.
\n
(3)При осъществяване на контрола по ал. 1 и 2 комисията взаимодейства с Министерството на транспорта и съобщенията, Министерството на вътрешните работи, Министерството на отбраната и Министерството на финансите. Условията и редът за взаимодействието се уреждат в съвместно издадена инструкция.
\n
Чл. 228(1) За осъществяване на контрола върху далекосъобщителните дейности председателят на комисията оправомощава със заповед служители от нейната администрация
\n
(2)Служителите по ал. 1 задължително се застраховат срещу злополука, настъпила при или по повод изпълнение на служебните им задължения, със средства от бюджета на комисията.
\n
Чл. 229(1)В изпълнение на своите функции оправомощените по чл. 228, ал. 1 служители на комисията имат право
\n
1.да извършват проверки, да констатират нарушения и да съставят актове по реда на Закона за административните нарушения и наказания;
\n
2.на свободен достъп в подлежащите на контрол обекти, в които се намират далекосъобщителни съоръжения;
\n
3.да проверяват документите, издавани от комисията, доказващи правоспособността на лицата в контролираните обекти;
\n
4.да изискват сведения и документи, свързани с осъществяване на контрола;
\n
5.да изискват оригинални документи, данни, сведения, справки и други носители на информация от проверяваните лица, както и да изземват заверени копия от документи във връзка с извършване на далекосъобщителна дейност и/или с установяване на административни нарушения по този закон;
\n
6.да проверяват счетоводни, търговски или други книги или документи и носители на информация, както и други документи, свързани с извършване на далекосъобщителна дейност, подлежаща на индивидуално лицензиране, и/ или с установяване на административни нарушения по този закон;
\n
7.да изискват от трети лица сведения, извлечения и други документи, необходими за извършване на насрещни проверки във връзка с осъществяване на контрол по този закон и/или с установяване на административни нарушения по този закон;
\n
8.да контролират качествените параметри на далекосъобщителните услуги, като извършват документални и технически проверки;
\n
9.да претърсват помещения, използвани от проверяваните лица за осъществяване на далекосъобщителна дейност, както и помещения, в които се намират доказателства за извършване на административни нарушения.
\n
(2)В случаите, когато се касае за проверка на помещения по ал. 1, т. 9, служещи за жилище, проверките се извършват от оправомоще-ните по чл. 228, ал. 1 служители съвместно с органите на Министерството на вътрешните работи при спазване на разпоредбите на Нака-зателнопроцесуалния кодекс.
\n
Чл. 230
\n
(1)При установяване на нарушения по реда на Закона за административните нарушения и наказания съставителите на актове могат да изземват и да задържат веществени доказателства, свързани с установяване на нарушението, по реда на чл. 41 от Закона за административните нарушения и наказания
\n
(2)Иззетите веществени доказателства подлежат на отнемане в полза на държавата с наказателно постановление или с резолюция по реда на чл. 20 и 21 от Закона за административните нарушения и наказания, когато са осъществени съставите на нарушения по съответните административнонаказателни разпоредби.
\n
(3)Отнетите в полза на държавата вещи се съхраняват в помещения, специално предвидени за това, до изтичането на една година от влизането в сила на резолюцията, наказателното постановление или на съдебното решение, с което то е потвърдено.
\n
(4)След изтичането на срока по ал. 3 отнетите вещи подлежат на унищожаване по ред, предвиден в наредба на Министерския съвет, по предложение на комисията. Отнетите в полза на държавата вещи или част от тях, които могат да бъдат използвани, без да се нарушават законите и действащите стандарти в страната, могат да се предоставят на учебни заведения с учебна цел, на болници или други организации с решение на комисията.
\n
Чл. 231(1) При изпълнение на служебните си задължения оправомощените по чл. 228, ал. 1 служители са длъжни
\n
1.да се легитимират чрез служебна карта;
\n
2.да пазят в тайна обстоятелствата и фактите, които са им станали известни при или по повод изпълнение на служебните им задължения.
\n
(2)Редът и начинът за използване и съхраняване на обстоятелствата и фактите по ал. 1, т. 2, както и организацията на работа при осъществяване на контрола върху далекосъобщителните дейности се определят с решение на комисията.
\n
(3)Председателят на комисията определя служителите от администрацията, които са отговорни за съхраняването и използването на фактите и обстоятелствата по ал. 1, т. 2.
\n
(4)Служителите по ал. 1 и 3 подписват декларация по образец във връзка със задълженията си, в която изрично се отразява и отговорността им при неизпълнение на тези задължения.
\n
Чл. 232
\n
(1)Председателят на комисията може да издава заповеди, с които да спира до отстраняване на нарушенията извършването на далекосъобщителни дейности, осъществявани в нарушение на закона, подзаконовите нормативни актове и лицензионните условия
\n
(2)Със заповедите по ал. 1 може да се налага и принудителна административна мярка запечатване на обекти и/или съоръжения, послужили при извършването на далекосъобщителни дейности, осъществявани в нарушение на закона, подзаконовите нормативни актове и ли-цензионните условия.
\n
(3)Заповедите по ал. 1 подлежат на обжалване пред Върховния административен съд.
\n
Глава осемнадесета АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
\n
Чл.233
\n
(1)Който без лицензия извършва далекосъобщителна дейност, която подлежи на лицензиране след провеждане на конкурс или търг, или продължи да я извършва след спиране, прекратяване или отнемане на лицензията, в случай че деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба в размер от 50 000 до 500 000 лв
\n
(2)Който без лицензия извършва далекосъобщителна дейност, която подлежи на лицен-зиране без конкурс или търг, като осъществява далекосъобщения чрез обществени далекосъобщителни мрежи и/или предоставяне на далекосъобщителни услуги, които ползват индивидуално определен ограничен ресурс, или продължи да я осъществява след спиране, прекратяване или отнемане на лицензията, в случай че деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба в размер от 20 000 до 250 000 лв.
\n
(3)Който без лицензия извършва далекосъобщителна дейност, която подлежи на лицен-зиране без конкурс или търг без използване на ограничен ресурс, или продължи да я извършва след спиране, прекратяване или отнемане на лицензията, се наказва с глоба в размер от 10 000 до 200 000 лв.
\n
(4)Който без лицензия извършва далекосъобщителна дейност, като осъществява далекосъобщения чрез обособени далекосъобщителни мрежи за собствени нужди, които ползват индивидуално определен ограничен ресурс, или продължи да я осъществява след спиране, прекратяване или отнемане на лицензията, в случай че деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв.
\n
(5)Който без регистрация извършва далекосъобщителна дейност като обществен оператор при условията на обща лицензия, се наказва с глоба в размер от 5000 до 10 000 лв.
\n
(6)Който без регистрация извършва далекосъобщителна дейност за собствени нужди при условията на обща лицензия, се наказва с глоба в размер от 1000 до 5000 лв.
\n
(7)За нарушения по ал. 1 — 6, извършени повторно, административнонаказващият орган с наказателно постановление може да лиши нарушителя от правото да упражнява далекосъобщителната дейност, за която е санкциониран, за срок до една година.
\n
Чл. 234
\n
(1)Оператор със значително въздействие върху пазара, който наруши или не изпълни условията на издадената му лицензия, отнасящи се до специфичните му задължения като оператор със значително въздействие върху пазара, се наказва с имуществена санкция в размер от 100 000 до 500 000 лв
\n
(2)Обществен оператор, който наруши или не изпълни условията на издадената му индивидуална лицензия, се наказва с имуществена санкция в размер от 5000 до 50 000 лв.
\n
(3)Обособен оператор, който наруши или не изпълни условията на издадената му индивидуална лицензия, се наказва с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв.
\n
(4)Обществен оператор, който извършва далекосъобщителна дейност въз основа на регистрация по обща лицензия и наруши условията й, се наказва с имуществена санкция в размер от 5000 до 15 000 лв.
\n
(5)Обособен оператор, който извършва далекосъобщителна дейност въз основа на регистрация по обща лицензия и наруши условията й, се наказва с глоба в размер от 1000 до 5000 лв.
\n
Чл. 235
\n
(1)Който наруши правилата относно опазването на тайната на съобщенията, изпращани по обществени далекосъобщителни мрежи, в случай че деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв
\n
(2)Обществен оператор, който не изпълни задължение за осигуряване на условия за прихващане на далекосъобщения, свързани с националната сигурност и обществения ред, се наказва с имуществена санкция в размер от 5000 до 100 000 лв.
\n
(3)Обществен оператор, който не изпълни задължение, свързано с осигуряване защита на лични данни в областта на далекосъобщенията, се наказва с имуществена санкция в размер от 1000 до 20 000 лв.
\n
Чл. 236
\n
Който смущава и/или изменя съдържанието на съобщения на трети лица в обществена далекосъобщителна мрежа чрез използване на далекосъобщителни съоръжения, в случай че деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба в размер от 200 до 2000 лв
\n
Чл. 237
\n
Който предава чрез обществена далекосъобщителна мрежа неверни повиквания или заблуждаващи знаци и/или сигнали за помощ, бедствие, авария, злополука или тревога, се наказва с глоба от 2000 до 50 000 лв
\n
Чл. 238
\n
Който с цел да набави за себе си или за другиго облага използва далекосъобщителни съоръжения, като с това причини вреда на далекосъобщителен оператор или на трето лице, в случай че деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 3000 до 10 000 лв., като щетите се възстановяват по общия исков ред
\n
Чл. 239
\n
Който пуска в действие радиосъо-ръжения в нарушение на изискванията на чл. 209, в случай че деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба в размер от 3000 до 15 000 лв
\n
Чл. 240
\n
Който причини повреди на обществени далекосъобщителни мрежи и съоръжения, с което прекъсне или попречи на далекосъобщенията, в случай че деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 100 до 5000 лв., като щетите се възстановяват по общия исков ред
\n
Чл. 241
\n
(1)Който при поискване от комисията не предостави информация, свързана с прилагането на този закон или й предостави невярна, непълна, неточна или не в срока, който може да бъде определен с поискването, информация, се наказва с глоба в размер от 100 до 500 лв
\n
(2)Който препятства осъществяването на контрола по чл. 227 от комисията, се наказва с глоба в размер от 1000 до 5000 лв.
\n
(3)Който не изпълни влязло в сила решение на комисията, се наказва с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв.
\n
(4)Обществен оператор, който не предостави на комисията документи и информация, необходими при определяне на оператор със значително въздействие върху пазара, се наказва с имуществена санкция в размер от 2000 до 20 000 лв.
\n
(5)Оператор със значително въздействие върху пазара, който не изпълни влязло в сила решение на комисията, отнасящо се до специфичните му задължения като оператор със значително въздействие върху пазара, се наказва с имуществена санкция в размер от 10 000 до 100 000 лв.
\n
Чл. 242
\n
Лицата по чл. 228, ал. 1, които разгласят, предоставят, публикуват, използват или разпространяват по друг начин данни и обстоятелства, представляващи служебна тайна, се наказват с глоба от 500 до 5000 лв. и се лишават от правото да заемат съответната длъжност за срок от 6 месеца до една година
\n
Чл. 243За нарушение на чл. 185 се налага имуществена санкция в размер от 50 000 до 500 000 лв
\n
Чл. 244За нарушение на този закон и на издадените въз основа на него актове, за което не е предвидено друго наказание, се налага глоба в размер от 100 до 1000 лв
\n
Чл. 245
\n
За нарушенията по чл. 233, ал. 1-6, чл. 234, ал. 3 и 5, чл. 235, ал. 1, чл. 236, 239, 240, чл. 241, ал. 1 и 3 и чл. 244, извършени от юридически лица или от еднолични търговци, се налагат имуществени санкции в размерите на предвидените глоби
\n
Чл. 246
\n
(1)При установяване на нарушенията по чл. 233 -244 оправомощените по чл. 228, ал. 1 служители съставят актове по реда на Закона за административните нарушения и наказания
\n
(2)Въз основа на актовете по ал. 1 председателят на комисията или изрично оправомоще-но от него лице-член на комисията, издава наказателни постановления или мотивирани резолюции за прекратяване на административ-нонаказателното производство.
\n
(3)Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършва по реда на Закона за административните нарушения и наказания.
\n
(4)Наказателни постановления, с които е наложена глоба или имуществена санкция до 200 лв., не подлежат на обжалване.
\n
ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
\n
§ 1По смисъла на този закон
\n
1.„Далекосъобщителна мрежа\" е съвкупност от преносни съоръжения и когато е необходимо комутационни съоръжения и други ресурси, които дават възможност за осъществяване на далекосъобщения.
\n
2.„Обществена далекосъобщителна мрежа\" е далекосъобщителна мрежа, използвана изцяло или частично за предоставяне на обществени далекосъобщителни услуги и/или за осъществяване на далекосъобщения за неограничен кръг потребители.
\n
3.„Обособена далекосъобщителна мрежа\" е далекосъобщителна мрежа, използвана за осъществяване на далекосъобщения по нетърговски начин, за собствени нужди. Използване за собствени нужди е налице, когато обособената мрежа не се използва като средство за предоставяне на далекосъобщителни услуги.
\n
4.„Кабелна мрежа за разпространение на радиои телевизионни програми\" е обществена далекосъобщителна проводно базирана мрежа, предназначена за предоставяне и разпространение на радиои телевизионни сигнали.
\n
5.„фиксирана обществена телефонна мрежа\" е обществена далекосъобщителна мрежа, която дава възможност за пренос на глас и звукова информация с ширина на честотната лента 3100 Hz, крайните точки на която са фиксирани географски и която поддържа пренос на глас, факсимилни съобщения и пренос на данни чрез модеми със скорост най-малко 2400 бита в секунда.
\n
6.„Мобилна мрежа\" е далекосъобщителна мрежа, крайните точки на която не са фиксирани географски.
\n
7.„Крайна точка на мрежата\" е физическата точка, в която потребителят получава достъп до обществената далекосъобщителна мрежа. Мястото на крайната точка се определя от комисията и представлява границата на обществената далекосъобщителна мрежа за целите на регулирането.
\n
8.„Взаимно свързване\" е физическо и/или логическо свързване на далекосъобщителни мрежи, използвано от един и същ или от различни оператори по такъв начин, че потребителите, ползващи една от тези мрежи, да имат възможност за достъп до потребители, ползващи същата или друга мрежа, или да имат достъп до далекосъобщителни услуги, предоставяни чрез тези други мрежи.
\n
9.„Линии под наем\" са далекосъобщителни съоръжения, чрез които се осигурява прозрачен преносен капацитет между крайни точки на далекосъобщителна мрежа без комутация по заявка — комутационни функции, които потребителят може да контролира като част от предоставянето на линиите под наем.
\n
10.„Далекосъобщителна услуга\" е осъществяване на далекосъобщения по търговски начин.
\n
11.„Обществени далекосъобщителни услуги\" са далекосъобщителни услуги, достъпни за обществото.
\n
12.„Гласова телефонна услуга\" е обществена далекосъобщителна услуга за пряко пренасяне на говор в реално време чрез обществена далекосъобщителна мрежа, използваща комутация и/или маршрутизация, независимо от използваната технология за пренос, която позволява на краен потребител, свързан към крайна точка, да разговаря с друг краен потребител, свързан към друга крайна точка.
\n
13.„фиксирана гласова телефонна услуга\" е гласова телефонна услуга с определено качество, предоставяна чрез фиксирана далекосъобщителна мрежа, осъществявана между фиксирани крайни точки на тази мрежа.
\n
14.„Телефонни справочни услуги\" са далекосъобщителни услуги, даващи възможност на осъществяващия повикване краен потребител да получи информация за телефонния номер на абонат по подадени данни за индивидуализация на абоната — име, и когато е необходимо—адрес.
\n
15.„Услуги за осъществяване на спешни повиквания\" са безвъзмездни далекосъобщителни услуги, даващи възможност за далекосъобщителен достъп на всеки краен потребител до службите „Спешна медицинска помощ\", „Полиция\" и „Пожарна и аварийна безопасност\".
\n
16.„Крайно далекосъобщително устройство\" е устройство или елемент от устройство, позволяващи осъществяване на далекосъобщения и предназначени за пряко или непряко свързване по какъвто и да е начин към крайна точка на далекосъобщителна мрежа.
\n
17.„Обществен телефон\" е телефонен апарат, достъпен за обществото и за използването на който се плаща чрез монети, жетони, дебитни/кредитни или предварително платени карти.
\n
18.„Ограничен ресурс\" е ресурсът, ограничен по природни дадености или по технически причини—номера от Националния номе-рационен план, радиочестотния спектър и позициите на геостационарна орбита, определени за Република България с международни споразумения.
\n
19.„Разходоориентираност на цени на услуги\" е налице, когато цените на услугите включват направените разходи по предоставянето на услугите, включително размера на вложения капитал, и обичайната печалба по смисъла на Закона за корпоративното подоходно облагане.
\n
20.„Нетни загуби\" е разликата между разходите на оператора със задължение за предоставяне на универсална услуга и разходите без задължение за предоставяне на универсална услуга, като към нея се добавят приходите от предоставянето на универсалната услуга и се отчитат предимствата в резултат на задължението за предоставяне на универсална услуга.
\n
21.„Радиосъоръжение\" е устройство (продукт) или част от устройство за осъществяване на далекосъобщения чрез излъчване или излъчване и приемане на радиовълни, използвайки спектъра, определен за земни или спътникови радиосъобщения.
\n
22.„Радиочестотен спектър\" е поредица от честоти в радиочестотния обхват от 9 кН до 3000 GHz.
\n
23.„Радиочестотна лента\" е част от радиочестотния спектър, ограничена от две честоти.
\n
24.„Криптографски ключ\" е метод за закриване (кодиране) на обменяна информация по такъв начин, че тя да остане разбираема само за упълномощени за това лица.
\n
25.„Далекосъобщения за морско и въздушно търсене и спасяване\" и „информация за безопасност\" са всички далекосъобщения, определени като такива в радиоправилата на Международния съюз по далекосъобщения.
\n
26.„Наземно радиоразпръскване\" е излъчване от земни радиопредаватели на радиои/ или телевизионни сигнали, предназначени за приемане от населението.
\n
27.„Далекосъобщителна инфраструктура\" е техническата инфраструктура по смисъла на Закона за устройство на територията и включва далекосъобщителни мрежи и съоръжения.
\n
28.„Интерфейс\" е средство за физическо и/ или логическо свързване на системи, устройства или съоръжения.
\n
29.„Техническа спецификация на интерфейс\" е описание на типа, количеството, формата, последователността на взаимните връзки и начина на взаимодействие между интерфейси.
\n
30.„фонокарта\" е вид разплащателно средство (предварително платена дебитна или кредитна карта), предназначението на което е заплащане на далекосъобщителни услуги, предоставяни чрез обществени телефонни апарати.
\n
31.„Маршрутизация\" е процес на определяне на път или е метод за осъществяване на далекосъобщения между точки от една или повече далекосъобщителни мрежи.
\n
32.„Номер\" е последователност от десетични цифри, която еднозначно идентифицира крайна точка в обществената мрежа. Номерът съдържа информацията, необходима за маршру-тизиране и/или таксуване на едно повикване до тази крайна точка.
\n
33.„Номерационно пространство\" е целият набор от номера, използван в далекосъобщенията.
\n
34.„Адрес\" е последователност от цифри и/ или символи, използвана за идентифициране на даден елемент или крайна точка от мрежа при маршрутизация, с изключение на Интернет адрес.
\n
35.„Име\" е последователност от букви, цифри и/или символи, идентифицираща даден елемент от мрежа и предназначена за достъп до услуги, с изключение на Интернет име.
\n
36.„Абонат\" е физическо или юридическо лице, което е страна по договор с оператор, който предоставя далекосъобщителни услуги, за предоставянето на тези услуги.
\n
37.„Потребител\" е физическо или юридическо лице, което ползва или е заявило желание за ползване на далекосъобщителни услуги.
\n
38.„Крайни потребители\" са потребители, включително абонати, които ползват далекосъобщителна услуга, без да предоставят далекосъобщителни услуги чрез нея.
\n
39.„Криза\" е всяка внезапна или очаквана промяна на установеното състояние на живот, предизвикана от човешката дейност, събития и природни явления, засягащи територията, населението и материалните ценности на страната и изискващи незабавни действия за възстановяването му.
\n
40.„Криза от невоенен характер\" е криза, която не включва кризите, изискващи въвеждането на режим „военно положение\" или режим „положение на война\".
\n
41.„Повикване\" е действие, което предприема краен потребител, за да установи връзка с друг краен потребител или да получи достъп до услуга, независимо дали това действие е било успешно или не.
\n
42.„Идентификация на линията на викащия\" е услуга, при която виканият получава съобщение за номера на този, който го търси, преди да се осъществи разговорът.
\n
43.„Прихващане\" е дейност за осъществяване на достъп до и предоставяне на далекосъобщенията на даден абонат и данните, свързани с повикванията на компетентните органи по чл. 20, ал. 1 от Закона за специалните разузнавателни средства, извършвана въз основа на законово разрешение.
\n
44.„Прихващащ интерфейс\" е входно-изход-но програмно-техническо средство на далекосъобщителен оператор, където се предоставя достъп до прихващаните далекосъобщения или данните, свързани с повикването. Прихващащият интерфейс може да бъде в повече от една фиксирана точка.
\n
45.„Радиослужба\" е съвкупност от технически и организационни правила при предаване, излъчване и/или приемане на съобщения чрез радиовълни за различните специфични случаи за осъществяване на далекосъобщения.
\n
46.„Самостоятелно ползване при необвързан достъп\" е осигуряване от оператор на ползване на пълната честотна лента на усукана медна двойка за предоставяне на услуги от лице, различно от оператора.
\n
47.„Съвместно ползване при необвързан достъп\" е осигуряване на ползване на частта от честотната лента на усукана медна двойка, извън частта, предназначена за пренос на глас, като операторът, осигуряващ необвързан достъп, продължава да предоставя гласова услуга.
\n
48.„Клетка на мобилна мрежа\" е покривана от радиосигнала на една базова станция на мобилна мрежа географска площ, в границите на която крайните потребители на мобилната мрежа имат достъп до мрежата.
\n
49.„Ценови пакет за икономично ползване\" е пакет от цени, който включва намаление на абонамента и на цената на фиксираната гласова телефонна услуга, която над определена стойност е с по-висока цена от цената на същата услуга, предоставяна на абонати, които не ползват този пакет.
\n
50.„Далекосъобщителен обект с отбранително предназначение от мрежата на Българската телекомуникационна компания\" е обект, разположен на определени места в изградената далекосъобщителна мрежа, представляващ съвкупност от архитектурно-конструктивен защитен свързочен възел, пункт за управление, свързващи кабелни магистрали, свързочни линии и съоръжения, които са елементи от системата за национална сигурност и отбрана.
\n
51.„Контрол върху управлението на дружество\" е налице, когато едно лице: а) притежава, включително чрез дъщерно дружество или по силата на споразумение с друго лице, повече от половината плюс един от броя на гласовете в общото събрание на дружеството; или б) може да определя пряко или непряко повече от половината от членовете на управителния орган на дружеството; или в) може по друг начин да упражнява решаващо влияние върху вземането на решения във връзка с далекосъобщителната дейност на дружеството.
\n
52.„Повторно\" е нарушение, което е извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което е наложено наказание за същия вид нарушение.
\n
53.„Системно нарушение\" е налице, когато в двугодишен срок са извършени три или повече административни нарушения на този закон или на актовете по прилагането му.
\n
54.„Съществено\" е нарушение, което препятства постигането на целите, предвидени в чл. 2, и в резултат на което са настъпили или биха могли да настъпят неблагоприятни последици за нормалното функциониране на далекосъобщителния пазар.
\n
§ 2
\n
(1)Оператор със значително въздействие върху пазара на фиксирани обществени телефонни мрежи и фиксирани гласови телефонни услуги може да осъществява далекосъобщения чрез кабелна мрежа за разпространение на радиои телевизионни програми само когато е учредил самостоятелно юридическо лице за тази цел
\n
(2)Българската национална телевизия и Българското национално радио предоставят безвъзмездно националните и регионалните си програми на оператори, осъществяващи далекосъобщения чрез кабелни далекосъобщителни мрежи за разпространение на радиои телевизионни програми.
\n
(3)Операторите по ал. 2 са длъжни да разпространяват безвъзмездно по мрежите си националните и регионалните програми на Българската национална телевизия и на Българското национално радио.
\n
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
\n
§ 3
\n
(1)Този закон отменя Закона за далекосъобщенията (обн., ДВ, бр. 93 от 1998 г.; изм., бр. 26 от 1999 г., бр. 10 и 64 от 2000 г., бр. 34, 42, 96 и 112 от 2001 г. и бр.45 и 120 от 2002 г.) с изключение на чл. 19, чл. 37, ал. 1, чл. 116, ал. 3, т. 3 и чл. 119, които се прилагат до 31 декември 2003 г
\n
(2)Подзаконовите нормативни актове по прилагането на отменения Закон за далекосъобщенията продължават да се прилагат, доколкото не противоречат на този закон.
\n
§ 4
\n
(1)От 1 януари 2004 г. служителите от администрацията на Комисията за регулиране на съобщенията получават добавка към възнагражденията си в размер на процента на ръста за предходната година на отрасъл „Съобщения\" по данни на Националния статистически институт
\n
(2)Служебните правоотношения на държавните служители от администрацията на Комисията за регулиране на съобщенията се уреждат при условията и по реда на чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител. Срокът на предизвестията започва да тече от влизането в сила на този закон.
\n
§ 5(1) Този закон влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник\", с изключение на
\n
1.разпоредбите на чл. 17, чл. 40, ал. 1, чл. 217, чл. 221, ал. 2, чл. 222, ал. 2 и чл. 225, които влизат в сила от 1 януари 2004 г.;
\n
2.разпоредбите на чл. 119, ал. 4, чл. 121, ал. 2, 4 и 5, чл. 140, ал. 6 и 9 и чл. 216 — по отношение на фиксираната гласова телефонна услуга, взаимното свързване, предоставянето на услугата „линии под наем\" от обхвата на минималния пакет, които влизат в сила в срок три месеца от влизането в сила на този закон;
\n
3.разпоредбите на чл. 95, ал. 2, чл. 104 — чл. 112, чл. 130, 131, 133 и чл. 158, т. 2, които влизат в сила от 1 януари 2005 г.;
\n
4.разпоредбата на чл. 156, която влиза в сила от 1 януари 2007 г. по отношение на операторите на обществени мобилни далекосъобщителни мрежи;
\n
5.разпоредбата на чл. 156, която влиза в сила от 1 януари 2009 г. по отношение на операторите на обществени далекосъобщителни фиксирани телефонни мрежи.
\n
(2)Комисията за регулиране на съобщенията определя оператор със значително въздействие върху пазара на фиксирани обществени телефонни мрежи и фиксирани гласови телефонни услуги и за предоставяне на услугата „линии под наем\" в срок до 6 месеца от влизането в сила на този закон.
\n
(3)До определяне на оператора по ал. 2 за оператор със значително въздействие върху пазара на фиксирани обществени телефонни мрежи и фиксирани гласови телефонни услуги и за предоставяне на услугата „линии под наем\" се смята този оператор, който е изпълнявал дейности, върху които е бил установен държавен монопол на основание отменения Закон за далекосъобщенията.
\n
(4)Операторът по ал. 3 предоставя системата за определяне на разходите по чл. 217, ал. 1 в едномесечен срок от влизането в сила на този закон, като Комисията за регулиране на съобщенията взема решение в 14-дневен срок от постъпването й.
\n
§ 6
\n
(1)Обществените далекосъобщителни оператори, които осъществяват далекосъобщения чрез кабелни далекосъобщителни мрежи за разпространение на радиои телевизионни програми в населени места с над 3000 жители и са изградили мрежите, като са използвали електрически стълбове за ниско напрежение до 400 волта, ги полагат под повърхността на земята в подземни технически проводи до 1 януари 2007 г
\n
(2)Обществените далекосъобщителни оператори, които осъществяват далекосъобщения чрез кабелни далекосъобщителни мрежи за разпространение на радиои телевизионни програми в населени места до 3000 жители, имат право да не полагат мрежите си под повърхността на земята в подземни технически проводи.
\n
(3)Операторите по ал. 1 и 2 изграждат мрежите си при спазване на изискванията за безопасност.
\n
§7(1) Започналите процедури по издаване на индивидуални лицензии или за регистрации по обща лицензия се довършват в съответствие с разпоредбите на този закон
\n
(2)Издадените индивидуални лицензии и удостоверения за регистрация по обща лицен-зия по отменения Закон за далекосъобщенията запазват своето действие.
\n
(3)Комисията за регулиране на съобщенията привежда лицензиите по ал. 2 в съответствие с изискванията на този закон в срок до 9 месеца от влизането му в сила.
\n
(4)В случаите по ал. 3 лицензионни такси не се заплащат.
\n
§ 8
\n
(1)Операторите, които към влизането в сила на този закон извършват далекосъобщителна дейност въз основа на индивидуална ли-цензия, а този закон определя, че дейността се извършва въз основа на регистрация по обща лицензия, получават удостоверенията за регистрация от Комисията за регулиране на съобщенията в едномесечен срок от обнародването на общата лицензия в „Държавен вестник\"
\n
(2)Комисията за регулиране на съобщенията издава общата лицензия по ал. 1 в срок до три месеца от влизането в сила на този закон.
\n
(3)Операторите по ал. 1 продължават да извършват дейността си в съответствие с издадените им индивидуални лицензии, като не заплащат, считано от влизането в сила на този закон, съответната вноска от лицензионните такси за 2003 г.
\n
(4)При получаване на удостоверението по ал. 1 операторите не заплащат регистрационна такса.
\n
§9
\n
(1)Далекосъобщенията, осъществявани при свободен режим по отменения Закон за далекосъобщенията, продължават да се осъществяват свободно, когато отговарят на изискванията по чл. 48
\n
(2)В случай че за лицата, които осъществяват далекосъобщенията по ал. 1, е приложима разпоредбата на чл. 49, те са длъжни да предприемат необходимите действия по издаване на индивидуална лицензия или за регистрация по обща лицензия в 6-месечен срок от влизането в сила на този закон.
\n
(3)Комисията за регулиране на съобщенията до 1 юли 2004 г. издава лицензията или удостоверението за регистрация по ал. 2.
\n
§ 10
\n
(1)Българската телекомуникационна компания е задължена да предоставя универсалната далекосъобщителна услуга, без да бъде компенсирана за нетните загуби от предоставянето й до 31 декември 2004 г
\n
(2)В срок до три години от влизането в сила на този закон далекосъобщителните обекти с отбранително предназначение и инсталираните мощности по чл. 185, ал. 1 се отделят от далекосъобщителната мрежа на Българската телекомуникационна компания по ред, определен от Министерския съвет.
\n
(3)Средствата за отделянето по ал. 2 се осигуряват от държавния бюджет, Българската телекомуникационна компания и от други източници при условия, определени с акт на Министерския съвет.
\n
(4)Отделените далекосъобщителни обекти с отбранително предназначение и инсталираните мощности по ал. 2 се използват при условия и по ред, определени от Министерския съвет.
\n
§ 11
\n
Членовете на Комисията за регулиране на съобщенията към момента на влизането в сила на този закон довършват мандата си съгласно изискванията на § 72, ал. 2 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за далекосъобщенията (ДВ, бр. 112 от 2001 г.) Законът е приет от XXXIX Народно събрание на 23 септември 2003 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.
\n
Председател на Народното събрание: Огнян Герджиков