Чл. 146(1) Широчината на спирковите перони на спирките на обществения транспорт за превоз на пътници зависи от
\n
1.разположението на спирката;
\n
2.натовареността на спирката от слизащи и качващи се пътници.
\n
(2)Минималната допустима широчина за спиркови перони, разположени на комуникационни елементи тип направляващ остров, е 2,20 m.
\n
(3)При ограничен габарит на уличното платно се допуска широчина на спирковия остров от 1,50 m.
\n
Чл. 147(1) Минималното отстояние между най-външната част на спирковите навеси и светлия габарит на превозните средства, обслужващи спирката, е не по-малко от 0,50 m
\n
(2)Спирковите навеси могат да се предвидят на всички спирки на обществения транспорт за превоз на пътници, независимо дали те са разположени върху тротоара, на спирков остров или в обособено платно за градския транспорт.
\n
Раздел VІІІ Тупикови улици и обръщачи
\n
Чл. 148(1) Задънени улици (тупици) се предвиждат за ограничаване достъпа на трафик, непринадлежащ към даден район, и за минимизиране работите по регулация
\n
(2)Краят на тупика следва да бъде проектиран с уширение, което да дава възможност за обръщане. За осигуряване на необходимото пространство за обръщане може да се използват и подстъпите, които обслужват даден поземлен имот и преходните участъци в зоната на тротоара.
\n
(3)Пространството за обръщане може да бъде интегрирано в площадка или да бъде оформено като площадка, като освен за нуждите на автомобилния транспорт може да изпълнява и важна устройствена функция и да предоставя възможност за свободно време и детска игра. Поради това на местата за обръщане трябва да бъдат спазени не само изискванията за геометрия, но и тези за устройство и опазване на околната и градската среда.
\n
Чл. 149
\n
(1)Автомобилните обръщачи или съоръженията за обръщане се обособяват в края на тупици, задънени алеи и бариери пред тупици, когато не се предвижда достъп за обръщане до преходни участъци на тротоари или гаражни пространства
\n
(2)Геометричните елементи на автомобилните обръщачи са дадени в приложение № 34.
\n
(3)Обръщачите под формата на чук изискват маневриране и поради това от гледна точка на пътната безопасност и емисионното натоварване (особено при редовен тежкотоварен трафик) са по-неподходящи от кръговите или от тези с формата на капковиден кръг, които позволяват преминаването с маневриране на един ход.
\n
(4)Когато за определени редовно движещи се превозни средства не могат да бъдат изпълнени обръщачи, се оформят трасета за директно преминаване (например с ограничителни или потъващи колчета – боларди).
\n
Раздел IX
\n
Бензиностанции и газостанции
\n
Чл. 150
\n
(1)Техническите елементи на входовете и изходите на бензиностанциите и газостанциите се съобразяват с класа на улиците, на които са разположени, както и с изискванията за оформяне на кръстовищата и възлите по тях
\n
(2)Пред входовете и след изходите на улици I и II клас се предвиждат съответно забавителни и ускорителни ленти. При наличие на габаритни възможности такива ленти се предвиждат и на улици III клас.
\n
Чл. 151
\n
(1)Когато бензиностанциите и газостанциите се изграждат в близост до кръстовища, входовете и изходите им се съобразяват с предвидената организация на движението в тях
\n
(2)Във входящите гърловини входовете/изходите се предвиждат на разстояние най-малко 5,00 m от зоната за изчакване, а в изходящите гърловини – на разстояние най-малко 15,00 m от края на бордюрната крива (КК).
\n
Чл. 152
\n
Входовете и изходите на бензиностанциите и газостанциите се проектират с широчина най-малко 6,00 m. Когато бензиностанцията обслужва товарни автомобили и автобуси, входовете и изходите се проектират с по-голяма широчина, но не повече от 8,00 m. Това изискване се отнася и за случаите, когато бензиностанцията или газостанцията има общ вход-изход
\n
Чл. 153(1) Минималната ширина на острова, който отделя уличното платно за движение от съответната площадка, е 1,50 m. Островът се оформя с видими бордюри
\n
(2)Колонките на бензиностанции се разполагат върху острови, оформени с видими бордюри. При последователно разполагане най-малкото разстояние между осите на колонките е 5,00 m. Най-малкото разстояние от средата на входа на бензиностанцията до колонката е 10,00 m.
\n
(3)Минималната широчина на единичната пътна лента за движение на МПС на територията на бензиностанция е 3,00 m, а за МПС с възможност за заобикаляне или на специално платно за товарни автомобили – 0,50 m. Двойните пътни ленти между островите също са с минимална широчина 5,00 m.
\n
Раздел X
\n
Гаражни рампи
\n
Чл. 154(1) Гаражните рампи са, както следва
\n
1.външни – за вход и/или изход в гаражите;
\n
2.вътрешни – за осигуряване на връзка между отделни нива при многоетажните паркинги и паркинг-гаражите.
\n
(2)Входовете и/или изходите на подземните или надземните гаражи се устройват директно на второстепенната улична мрежа. Когато се налага устройването им на първостепенната улична мрежа, то се извършва от локалните платна или чрез шлюзове. По изключение за улица III и IV клас се допуска директно заустване към активното платно на малки (до 25 автомобила) или единични гаражи, когато това не води до смущения в организацията и безопасността на движението.
\n
Чл. 155
\n
(1)Откритите външни рампи се проектират с надлъжен наклон най-много 10 %. За малки гаражи се допускат рампи с наклон до 15 %, като чрез набраздяване на повърхността на настилката, подгряване на настилката и други се осигуряват условия за удобство и безопасност на движението. При силно затруднени условия за единични гаражи и по изключение за малки гаражи се допускат рампи с наклон до 20 %, които се покриват с подходящи конструкции, съгласно приложение № 35
\n
(2)Вътрешните рампи съгласно приложение № 35 са, както следва:
\n
1.пълни (цели) рампи;
\n
2.полурампи;
\n
3.кръгови (винтови) рампи;
\n
4.паркрампи.
\n
(3)Вътрешните рампи се проектират с надлъжен наклон най-много 15 %, с изключение на паркрампите, които могат да са с наклон не по-голям от 6 %.
\n
(4)При малки гаражи, както и при къси рампи по изключение се допуска наклон до 20 %.
\n
(5)Наклонът на кръговите рампи се изчислява по оста на рампата.
\n
(6)При промени в надлъжните наклони съгласно приложение № 35 с разлика между съседните участъци, по-голяма от 8 %, е необходимо в чупките да се правят закръглявания с вертикални криви с радиуси, както следва:
\n
1.за изпъкнали криви – Rи ≥ 15,00 m;
\n
2.за вдлъбнати криви – Rв ≥ 20,00 m.
\n
(7)При разлика в съседните наклони до 15 % вместо вертикални криви може да се използват преходни прави с наклон до 50 % от наклона на рампата и с дължина 1,50 m при изпъкналите чупки и 2,50 m при вдлъбнатите чупки, симетрично разположени спрямо тях.
\n
Чл. 156
\n
(1)Широчината на проходната част на правите еднопосочни рампи съгласно фигура 5 от приложение № 35 е най-малко 3,00 m (по изключение 2,75 m). При двупосочно движение тя е с размери 2 х 3,00 m, като двете посоки се разделят със среден борд с ширина 0,50 m
\n
(2)При кръгови (винтови) рампи вътрешният радиус на движение е най-малко 5,00 m. Широчината на проходната част на рампите се определя в зависимост от вътрешния радиус съгласно фигура 3 и фигура 6 от приложение № 35.
\n
(3)Пешеходно движение по рампите се допуска по изключение, за което се предвижда служебен тротоар с широчина 0,75 m. За правите рампи обикновено се предвиждат странични бордове с широчина 0,25 m, а за кръговите рампи се предвиждат странични бордове с широчина 0,50 m. При кръгови рампи с плътни вътрешни стени, без осигурена видимост на движещия се отпред автомобил, от вътрешната страна на кривата се предвижда борд с широчина 1,00 m. Бордовете и тротоарите са с височина не по-голяма от 80 mm и с леко скосена челна плоскост.
\n
Раздел XI
\n
Норми за проектиране на зарядни точки за ЕПС
\n
Чл. 157(1) Зарядните точки (колонки) за ЕПС се предвиждат равномерно в градската територия без ограничения
\n
(2)Зарядните точки за ЕПС с нормална мощност за променлив ток (AC) се оборудват за целите на оперативната съвместимост най-малкото с открити контакти или конектори тип 2 за превозни средства съгласно изискванията на техническата спецификация от Приложение ІІ, т. 1.1 от Директива 2014/94/ЕС. Тези открити контакти могат да бъдат оборудвани с устройства, например механични затвори, като се запазва съвместимостта на конекторите тип 2.
\n
(3)Зарядните точки за ЕПС с голяма мощност за променлив ток (AC) се оборудват за целите на оперативната съвместимост най-малкото с конектори тип 2 съгласно изискванията на техническата спецификация от Приложение ІІ, т. 1.2 от Директива 2014/94/ЕС.
\n
(4)Зарядните точки за ЕПС с голяма мощност за постоянен ток (DC) се оборудват за целите на оперативната съвместимост най-малкото с комбинирани зарядни системи „Combo 2“ съгласно изискванията на техническата спецификация от Приложение ІІ, т. 1.2 от Директива 2014/94/ЕС.
\n
(5)Допуска се зарядните точки да бъдат оборудвани и с други конектори, предоставящи различна функционалност, и/или с хибридни конектори, изпълнени съгласно изискванията на техническата спецификация от Приложение ІІ, т. 1.1 и/или 1.2 от Директива 2014/94/ЕС.
\n
Чл. 158
\n
При проектиране на зарядни станции със зарядни точки за ЕПС се спазват изискванията за проектиране, изграждане и поддържане на електрически уредби, както и изискванията на чл. 50 за зарядни точки с голяма мощност и за зарядни точки за ЕПС с нормална мощност ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
\n
§ 1
\n
Категоризацията на населените места в зависимост от броя на съществуващото население в тях е съгласно § 1 от допълнителните разпоредби на Наредба № 7 от 2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони
\n
§ 2По смисъла на тази наредба
\n
1.„Велосипедна инфраструктура“ е техническа инфраструктура в урбанизираните и/или извънурбанизираните територии, предназначена основно за целите и нуждите на велосипедния транспорт. Понятието велосипедна инфраструктура може да се използва както като събирателно понятие, така и като понятие за индивидуално обозначение на отделни обособени части или елементи от техническата инфраструктура. Основни видове велосипедна инфраструктура са велосипедни трасета, паркинги, светофари и др.
\n
2.„Велосипеден маршрут“ е система от непрекъснати велосипедни трасета, означена и сигнализирана по подходящ начин от съответната общинска администрация.
\n
3.„Велосипедна мрежа“ е система от взаимносвързани непрекъснати велосипедни трасета, покриващи дадена територия.
\n
4.„Велосипедна лента“ е обособена част от пътното платно по протежение на улица, предназначена единствено за еднопосочно велосипедно движение, отделена от останалата част от платното за движение чрез пътна маркировка и сигнализирана с пътни знаци.
\n
5.„Велосипедна алея“ е част от напречния профил на улицата, предназначена изключително за движение на велосипедисти, която е физически отделена (хоризонтално и/или вертикално) от платното за автомобилно движение и от пешеходното движение.
\n
6.„Интермодален терминал за превоз на товари“ е мястото, където се променя начинът на транспортиране, съгласно Наредба № 53 от 2003 г. за комбиниран превоз на товари, издадена от министъра на транспорта и съобщенията (ДВ, бр. 18 от 2003 г.).
\n
7.„Интермодален терминал за превоз на пътници“/„интермодален терминал на обществения транспорт“ е мястото, където е организирана връзката между различни видове транспорт по време на едно пътуване, което предоставя на пътниците непрекъснат превоз.
\n
8.„Самостоятелна велосипедна алея“ е велосипедна алея, която следва трасе, независимо от уличната мрежа.
\n
9.„Достъпност“ е способността да бъдат достигнати желани стоки, услуги, дейности и места (съвкупно наречени възможности).
\n
10.„Електрическо превозно средство“ е МПС със задвижване, включващо поне един непериферен електроуред, като преобразувател на енергия с презаредима електрическа система за акумулиране на енергия, която може да бъде зареждана от външен източник.
\n
11.„Зарядна точка“, „зарядна точка с нормална мощност“ и „зарядна точка с голяма мощност“ са термините, определени в чл. 2, т. 3, 4 и 5 от Директива 2014/94/ЕС за разгръщането на инфраструктура за алтернативни горива.
\n
12.„Мобилност“ е характеристика, която се отнася до движението на хора и стоки, разпознавайки особената значимост на достъпа до някои стоки, дейности и места.
\n
13.„Обслужващи улици VI клас – тип споделени“ са улици, които се използват от автомобилното, пешеходното и велосипедното движение, като се изграждат без бордюри и не се разделят по видове транспорт на пътното платно. Разрешената в тях скорост не надвишава 20 km/h за всички видове транспорт, велосипедисти и пешеходци, като се забранява паркирането в тях.
\n
14.„Обществен транспорт за превоз на пътници“ е транспорт (автобусен, тролейбусен, трамваен, с метрополитен и др.), с който се осъществява общественият превоз на пътници по редовните му линии.
\n
15.„План за устойчива градска мобилност“ е стратегически план, създаден, за да удовлетвори нуждите от придвижване на хората и бизнеса в градовете и техните околности за по-добро качество на живот, въз основа на съществуващи практики на планиране при надлежно взетите предвид принципи на интеграция, участие и оценка.
\n
16.„Шлюзове“ са допълнителни пътни ленти за ускоряване (забавяне) на скоростта на движение при вливане (отливане) на МПС към (от) транзитния транспортен поток.
\n
17.„Хора с намалена подвижност“ са определените съгласно § 1, т. 1 от Наредба № 4 от 2009 г. за проектиране, изграждане и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда на населението, включително за хората с увреждания.
\n
18.„BRT коридори“ са скоростни коридори за автобусен и/или тролейбусен обществен транспорт.
\n
§ 3
\n
Наредбата въвежда разпоредби на Директива 2014/94/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2014 г. за разгръщането на инфраструктура за алтернативни горива
\n
§ 4
\n
Наредбата е преминала процедурата за обмен на информация в областта на техническите регламенти по реда на Постановление № 165 на Министерския съвет от 2004 г. за организацията и координацията на обмена на информация за технически регламенти и правила за услуги на информационното общество и за установяване на процедурите, свързани с прилагането на някои национални технически правила за продукти, законно предлагани на пазара на друга държава членка (ДВ, бр. 64 от 2004 г.), с което е въведена Директива 98/34/ЕС, изменена с Директива 98/48/ЕС ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
\n
§ 5
\n
Тази наредба се издава на основание чл. 75, ал. 4 от Закона за устройство на територията и отменя Наредба № 2 от 2004 г. за планиране и проектиране на комуникационно-транспортните системи на урбанизираните територии(ДВ, бр. 86 от 2004 г.)
\n
§ 6Наредбата влиза в сила един месец след обнародването й в „Държавен вестник“, с изключение на разпоредбата на чл. 50, която влиза в сила от 1.01.2019 г
\n
§ 7
\n
(1)Наредбата се прилага за инвестиционни проекти, за които производството по одобряване на инвестиционен проект и производството по издаване на разрешение за строеж започва след влизането й в сила
\n
(2)За започнато производство по одобряване на инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж се счита датата на внасяне на инвестиционния проект за одобряване от компетентния орган.
\n
§ 8
\n
Отклонения от правилата и нормативите, определени с тази наредба за застроени територии със съществуваща инфраструктура, се допускат с оглед съобразяване със заварени специфични дадености с мотивирано решение на общинския съвет и при доказани технически параметри на безопасност, съгласувани с органите по безопасността на движението, и при съобразяване с предвижданията на подробните устройствени планове и схемите към тях Министър: Николай Нанков Приложение № 1 към чл. 6 Приложение № 2 към чл. 18 Приложение № 3 към чл. 39, ал. 5 Приложение № 4 към чл. 40, ал. 3 Приложение № 5 към чл. 42 и чл. 50, ал. 1 и 3 Приложение № 6 към чл. 60 Приложение № 7 към чл. 61 и чл. 65, ал. 1 Приложение № 8 към чл. 62 Приложение № 9 към чл. 67 Приложение № 10 към чл. 68, ал. 1, т. 3, ал. 2, т. 2 и ал. 3 Приложение № 11 към чл. 69 Приложение № 12 към чл. 70, ал. 4 и ал. 5, т. 4 Приложение № 13 към чл. 72, чл. 75, ал. 6, т. 1 и 3 и ал. 9 Приложение № 14 към чл. 72 и чл. 75, ал. 9 Приложение № 15 към чл. 76, ал. 1 Приложение № 16 към чл. 77, ал. 2 и чл. 133, ал. 5 Приложение № 17 към чл. 80 Приложение № 18 към чл. 87, ал. 1 Приложение № 19 към чл. 87, ал. 1 и 2, чл. 102, ал. 2, чл. 124, чл. 128 и чл. 129, ал. 2 Приложение № 20 към чл. 92, ал. 2 Приложение № 21 към чл. 93, ал. 1 Приложение № 22 към чл. 95, ал. 3 и чл. 119 Приложение № 23 към чл. 97, ал. 3 Приложение № 24 към чл. 101, ал. 1 и чл. 133, ал. 4 Приложение № 25 към чл. 105 Приложение № 26 към чл. 110, т. 2, чл. 111, ал. 1 и чл. 125, ал. 5 Приложение № 27 към чл. 112, ал. 1 Приложение № 28 към чл. 114, ал. 2 Приложение № 29 към чл. 115, чл. 116, чл. 117, чл. 118, ал. 2 и чл. 126, ал. 4 Приложение № 30 към чл. 120, ал. 2 и чл. 121, ал. 3 Приложение № 31 към чл. 127 Приложение № 32 към чл. 128 Приложение № 33 към чл. 141 и чл. 145, ал. 3 и 6 Приложение № 34 към чл. 149, ал. 2 Приложение № 35 към чл. 155, ал. 1, 2 и 6 и чл. 156, ал. 1 и 2 ВИЖ приложенията