{"html": "
(3)Чуждестранното лице уведомява териториалната дирекция за всяка промяна на обстоятелствата по чл. 136 и 139 в 30-дневен срок от настъпването им.
\n

Действия на органите по приходите

\n

Чл. 141

\n
(1)Органите по приходите осъществяват контрол по прилагането на СИДДО, като извършват проверка или ревизия. Когато се извършва проверка, становище за наличие или липса на основания за прилагане на СИДДО се издава на чуждестранното лице в 30-дневен срок от подаване на искането по чл. 137, ал. 1. Копие от становището се изпраща и на платеца на дохода
\n
(2)Органите по приходите издават становище за липса на основания за прилагане на СИДДО, когато чуждестранното лице не е изпълнило изискванията на чл. 136 - 138. Непроизнасянето в срока по ал. 1 се смята за становище за липса на основания за прилагане на СИДДО.
\n
(3)От момента на издаване на становището за наличие на основание за прилагане на СИДДО се смятат за изпълнени изискванията на чл. 135, ал. 2.
\n
(4)Становището за липса на основания за прилагане на СИДДО подлежи на обжалване само заедно с ревизионния акт или с акта за прихващане или връщане по чл. 129, ал. 2, с който е отказано прилагането на СИДДО.
\n
(5)Независимо от становището по ал. 1 и в случаите по чл. 142 законосъобразното прилагане на СИДДО подлежи на последващ контрол при извършване на ревизия.
\n

Особени случаи

\n

Чл. 142

\n
(1)Когато платец начислява на чуждестранно лице доходи от източник в страната с общ размер до 25 000 лв. годишно, обстоятелствата по чл. 136 се удостоверяват пред платеца на дохода. В този случай искане по чл. 137, ал. 1 не се подава
\n
(2)В случаите по ал. 1, когато общият размер на реализираните доходи надвиши 25 000 лв. в рамките на данъчната година, основанията за прилагане на СИДДО по отношение на общия размер на доходите се удостоверяват по реда на чл. 137 - 139.
\n
(3)След внасяне на данък основанията за прилагане на СИДДО по отношение на вече обложения доход се доказват по реда на чл. 129.
\n
(4)При извършване на проверка по реда на чл. 129 или на ревизия обстоятелствата по чл. 136 се удостоверяват пред органа по приходите, без да се подава искане по образец, а ако такова е подадено, становище по него не се издава.
\n

Раздел IV

\n

Процедура за обмен на информация с други държави Компетентен орган и условия за обмена на информация

\n

Чл. 143

\n
(1)Министърът на финансите или упълномощено от него лице може да обменя информация с други държави, необходима за прилагане на законодателството във връзка с данъчното облагане, съгласно сключените международни договори, по които Република България е страна
\n
(2)Извън случаите по ал. 1, министърът на финансите или упълномощено от него лице може да обменя информация, необходима за прилагане на законодателството във връзка с данъчното облагане, и когато са изпълнени следните условия:
\n
1.при условията на взаимност;
\n
2.държавата, която иска информация, гарантира, че получената информация ще се смята за поверителна по същия начин, по който и информацията, получена съобразно вътрешното законодателство на тази държава, и че предоставените сведения и документи ще се използват единствено за целите на данъчното облагане или в наказателно производство за данъчни престъпления (включително административни и съдебни производства), както и че сведенията и документите ще бъдат предоставени само на лица, органи и съдилища, които са компетентни да разглеждат въпроси, свързани с данъчното облагане или преследването на данъчни престъпления;
\n
3.държавата, която иска информация, гарантира готовност да отстрани всяко възможно двойно данъчно облагане при данъците върху доходите, печалбите и имуществата, като в случай на необходимост това може да стане по взаимно споразумение.
\n
(3)Разпоредбите на ал. 2 няма да се смятат като налагащи задължение да се:
\n
1.предприемат административни мерки, отклоняващи се от законодателството или административната практика;
\n
2.предоставя информация, която не може да бъде получена съобразно законодателството и по обичайния административен ред;
\n
3.предоставя информация, която би разкрила търговска, стопанска, промишлена, професионална тайна или търговски процес, или информация, разкриването на която би противоречало на публичния ред.
\n

ДЯЛ ТРЕТИ ОБЖАЛВАНЕ Глава седемнадесета ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ Приложимост

\n

Чл. 144(1) По реда за обжалване на ревизионен акт се обжалват и другите актове, издавани от органите по приходите, доколкото в този кодекс не е предвидено друго

\n
(2)Разпоредбите на тази глава се прилагат в производствата по обжалване, уредени и в другите дялове на този кодекс, ако не е предвидено друго.
\n
(3)Когато органът по приходите или публичният изпълнител не изпълнява задълженията си в установените срокове, задълженото лице има право да подаде жалба за бавност до горестоящия административен орган. Горестоящият орган се произнася в тридневен срок и дава задължителни указания на органа по приходите.
\n

Съдържание и приложения на жалбата при административно обжалване

\n

Чл. 145(1) Жалбата трябва да съдържа

\n
1.наименованието (фирмата или името) на жалбоподателя, съответно и на пълномощника, ако се подава от пълномощник, и адреса за кореспонденция;
\n
2.посочване на акта или действието, против които се подава;
\n
3.всички доказателства, които жалбоподателят иска да бъдат събрани;
\n
4.в какво се състои искането;
\n
5.подпис на подателя.
\n
(2)Към жалбата се прилагат:
\n
1.пълномощно, когато се подава от пълномощник;
\n
2.писмените доказателства.
\n

Изпращане на преписката при административно обжалване

\n

Чл. 146

\n

В 7-дневен срок от получаването на жалбата органът, чрез когото е подадена, е длъжен да комплектува преписката и да я изпрати на компетентния за решаването й орган Действия при просрочена или нередовна жалба

\n

Чл. 147(1) Когато жалбата е просрочена, тя се оставя без разглеждане от компетентния да я разгледа орган с решение

\n
(2)Ако подадената жалба не е подписана, не е посочен актът или действието, против които се подава, или не е приложено пълномощно, когато жалбата се подава от пълномощник, решаващият орган уведомява жалбоподателя за отстраняване на нередовностите в 7-дневен срок от получаване на съобщението. Когато недостатъците на жалбата не са отстранени в срок, производството се прекратява с решение на компетентния да я разгледа орган.
\n
(3)Решението по ал. 1 и 2 може да се обжалва в 7-дневен срок от връчването му пред окръжния съд по местонахождението на решаващия орган. Съдът се произнася с определение в 30-дневен срок.
\n

Съобщаване на решението

\n

Чл. 148Решението на административния орган по жалбата се връчва на жалбоподателя в 7-дневен срок от издаването му

\n

Съдържание и приложения на жалбата до съда

\n

Чл. 149(1) Жалбата до съда трябва да отговаря на изискванията по чл. 145, ал. 1

\n
(2)Към жалбата се прилагат:
\n
1.пълномощно, когато се подава от пълномощник;
\n
2.препис от жалбата за органа по приходите;
\n
3.писмени доказателства;
\n
4.документи за платени държавни такси, когато се дължат такива.
\n

Изпращане на жалбата при съдебно обжалване

\n

Чл. 150

\n
(1)В 7-дневен срок от получаването на жалбата органът, чрез когото е подадена, е длъжен да комплектува преписката и да я изпрати на компетентния за разглеждането й съд
\n
(2)Ако в срока по ал. 1 преписката не бъде изпратена на съда, жалбоподателят може да изпрати препис от жалбата направо до съда. Съдът изисква преписката служебно.
\n

Проверка за допустимост на жалбата

\n

Чл. 151(1) Когато жалбата е просрочена, съдът я оставя без разглеждане

\n
(2)Ако не са изпълнени изискванията по чл. 149, ал. 1 и 2, съдът уведомява жалбоподателя за отстраняване на нередовностите в 7-дневен срок от получаване на съобщението. Когато недостатъците по жалбата не са отстранени в срок, производството се прекратява.
\n
(3)Актът на съда по ал. 1 и 2 може да се обжалва пред Върховния административен съд. Съдът се произнася по жалбата с определение.
\n

Глава осемнадесета ОБЖАЛВАНЕ НА РЕВИЗИОННИЯ АКТ ПО АДМИНИСТРАТИВЕН РЕД Обжалване по административен ред

\n

Чл.152(1) Ревизионният акт може да се обжалва изцяло или в отделни негови части в 14-дневен срок от връчването му

\n
(2)Решаващ орган е съответният директор на дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” при централното управление на Националната агенция за приходите.
\n
(3)Жалбата се подава чрез териториалната дирекция.
\n
(4)В жалбата може да се посочат изрично доказателствата, за които се предлага постигане на споразумение по реда на тази глава.
\n
(5)В срока по чл. 146 органът по приходите, издал обжалвания акт, може да посочи писмено пред решаващия орган и жалбоподателя доказателствата, за които предлага постигане на споразумение по реда на тази глава, независимо дали с жалбата е направено предложение по ал. 4.
\n

Спиране на изпълнението

\n

Чл. 153(1) Обжалването на ревизионния акт по административен ред не спира неговото изпълнение

\n
(2)Изпълнението на ревизионния акт може да се спре по искане на жалбоподателя. Искане за спиране на изпълнението може се прави само за частта на ревизионния акт, която е обжалвана.
\n
(3)Искането се подава до органа, компетентен да разгледа жалбата, като към него се прилагат доказателствата за направеното обезпечение в размера на главницата и лихвите към датата на подаване на искането, а в случаите, когато не е наложено обезпечение, искането трябва да съдържа предложение за обезпечение в същия размер.
\n
(4)Решаващият орган спира изпълнението на ревизионния акт, ако представеното обезпечение е в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа и е в размера по ал. 3.
\n
(5)В останалите случаи решаващият орган извършва преценка съобразно представеното, съответно предложеното обезпечение и може да спре изпълнението, като задължи компетентния публичен изпълнител в определен срок да наложи обезпечителни мерки върху предложеното като обезпечение имущество. Спирането на изпълнението има действие от датата на налагане на обезпечителните мерки от публичния изпълнител.
\n
(6)Решаващият орган се произнася по искането за спиране на изпълнението с решение в 7-дневен срок от подаването му.
\n
(7)Отказът да се спре изпълнението може да се обжалва пред окръжния съд, компетентен да разгледа жалбата по същество, в 7-дневен срок от получаването на решението по ал. 6, съответно в 7-дневен срок от изтичането на срока за произнасяне на решаващия орган по искането. Съдът се произнася по жалбата срещу отказа за спиране на изпълнението с определение.
\n

Споразумение относно доказателствата

\n

Чл. 154

\n
(1)В срока за издаване на решение по жалбата срещу ревизионния акт може да се постигне писмено споразумение между органа по приходите, издал обжалвания акт, и ревизирания субект относно доказателствата, които ще се смятат за безспорни
\n
(2)Споразумението по ал. 1 се одобрява писмено с резолюция от решаващия орган по жалбата. Той не може да се произнесе по нея преди изтичането на 14-дневен срок от началото на срока за произнасяне по жалбата, с която е направено предложението за постигане на споразумение.
\n
(3)За доказателствата, за които е постигнато споразумение, не се допускат нови доказателства за опровергаването или потвърждаването им в производството по административното и съдебното обжалване.
\n

Правомощия на решаващия орган

\n

Чл. 155

\n
(1)Решаващият орган разглежда жалбата по същество и се произнася с мотивирано решение в 45-дневен срок от постъпването на жалбата по чл. 152, ал. 3, съответно от изправянето на нередовностите по чл. 145 или от одобряването на споразумението по чл. 154. Когато жалбата е подадена чрез лицензиран пощенски оператор, по писмено искане на жалбоподателя се издава удостоверение за датата на постъпването й по чл. 152, ал. 3
\n
(2)Решаващият орган може да потвърди, измени или отмени изцяло или частично ревизионния акт в обжалваната част.
\n
(3)Решаващият орган може да събира нови доказателства. Ако новите доказателства не са представени от жалбоподателя, копия от тях му се връчват заедно с решението.
\n
(4)Ревизионният акт се отменя изцяло или отчасти и преписката се връща на органа, издал заповедта за възлагане на ревизията, със задължителни указания за издаване на нов ревизионен акт в случаите на:
\n
1.непълнота на доказателствата, когато решаващият орган не може да ги събере в хода на производството по обжалването, или 2. допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при извършване на ревизията, които не могат да се отстранят в производството по обжалването.
\n
(5)Не се допуска повторно връщане на преписката за нова ревизия.
\n
(6)В случаите по ал. 4 производството за издаване на новия акт започва от незаконосъобразното действие, което е послужило като основание за отмяна на акта.
\n
(7)Когато до изтичането на срока за произнасяне по жалбата пред същия решаващ орган са подадени жалби и срещу ревизионни актове за отговорността на други лица за задължения, установени с обжалвания ревизионен акт, решаващият орган може да обедини преписките за общо разглеждане и решаване.
\n
(8)С решението ревизионният акт не може да се изменя във вреда на жалбоподателя.
\n
(9)Относно решението се прилага съответно чл. 133, ал. 3.
\n

Глава деветнадесета СЪДЕБНО ОБЖАЛВАНЕ НА РЕВИЗИОННИЯ АКТ Обжалване пред съда

\n

Чл. 156

\n
(1)Ревизионният акт в частта, която не е отменена с решението по чл. 155, може да се обжалва чрез решаващия орган пред окръжния съд по местонахождението му в 14-дневен срок от получаването на решението
\n
(2)Ревизионният акт не може да се обжалва по съдебен ред в частта, в която не е обжалван по административен ред.
\n
(3)Ревизионният акт не може да се обжалва по съдебен ред в частта, в която жалбата е изцяло уважена с решението.
\n
(4)Непроизнасянето на решаващия орган в срока по чл. 155, ал. 1 се смята за потвърждение на ревизионния акт в обжалваната част.
\n
(5)В случаите по ал. 4 жалбата против ревизионния акт може да се подаде в 30-дневен срок от изтичането на срока за произнасяне чрез решаващия орган пред окръжния съд по местонахождението му.
\n
(6)Решаващият орган не може да постанови решение след изтичането на срока за изпращане на преписката в съда.
\n
(7)Срокът за произнасяне по жалбата може да бъде продължен по взаимно писмено съгласие между жалбоподателя и решаващия орган за срок до 3 месеца, в което се посочва срокът на продължаването. При непроизнасяне в този срок се прилагат разпоредбите на ал. 5 и 6.
\n

Спиране на изпълнението от съда

\n

Чл. 157(1) Обжалването на ревизионния акт пред съда не спира неговото изпълнение

\n
(2)Изпълнението може да бъде спряно от окръжния съд по искане на жалбоподателя. Искане за спиране на изпълнението може да се прави само за частта на ревизионния акт, която е обжалвана пред съда.
\n
(3)Към искането се прилагат доказателствата за направеното обезпечение в размер на главницата и лихвите, а когато не е наложено обезпечение, искането трябва да съдържа предложение за обезпечение в същия размер. В тези случаи се прилагат съответно разпоредбите на чл. 153, ал. 3 - 5 и ал. 8.
\n
(4)Съдът се произнася в 14-дневен срок от подаването на искането за спиране с определение, което подлежи на обжалване пред Върховния административен съд.
\n

Особени правила за доказателствата в съдебното производство

\n

Чл. 158(1) Свидетелски показания се допускат само в случаите на чл. 57, ал. 1

\n
(2)Съдът следи служебно за спазването на чл. 154, ал. 3.
\n

Разглеждане на жалбата срещу ревизионния акт

\n

Чл. 159

\n
(1)Съдът разглежда жалбата с участие на страните. Прокурорът може да встъпи в производството, когато намери за необходимо, в защита на държавен или обществен интерес
\n
(2)При разглеждането на жалбата се призовават решаващият орган и жалбоподателят.
\n
(3)Когато в същия съд са образувани дела по жалби срещу ревизионни актове за отговорността на други лица за задължения, установени с обжалвания ревизионен акт, съдът може по своя инициатива или по искане на някоя от страните да ги обедини в едно производство за общо разглеждане и решаване.
\n

Решаване на делото

\n

Чл. 160(1) Съдът решава делото по същество, като може да отмени изцяло или частично ревизионния акт, да го измени в обжалваната част или да отхвърли жалбата

\n
(2)Съдът преценява законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, като преценява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му.
\n
(3)Когато естеството на акта не позволява решаването на делото по същество, съдът го отменя и връща преписката на компетентния орган по приходите със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.
\n
(4)Алинея 3 не се прилага за ревизионните актове.
\n
(5)Със съдебното решение не може да се изменя актът във вреда на жалбоподателя.
\n
(6)Решението на окръжния съд подлежи на касационно обжалване по реда на Закона за Върховния административен съд.
\n
(7)Отмяна на влязло в сила съдебно решение може да се поиска по реда на Закона за Върховния административен съд.
\n

Разноски

\n

Чл. 161

\n
(1)На жалбоподателя се присъждат разноските по делото и възнаграждението за един адвокат за всяка инстанция съразмерно уважената част на жалбата. На ответника се присъждат разноски съобразно отхвърлената част от жалбата. На администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда юрисконсултско възнаграждение в размера до минималното възнаграждение за един адвокат
\n
(2)При прекомерно възнаграждение за адвокат без оглед на действителната правна и фактическа сложност на делото съдът може да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.
\n
(3)В случаите, когато пред съда се представят доказателства, които е могло да бъдат представени в административното производство, представилата ги страна заплаща изцяло разноските по делото независимо от неговия изход, освен в случаите по чл. 155, ал. 3 и 4.
\n

ДЯЛ ЧЕТВЪРТИ СЪБИРАНЕ НА ПУБЛИЧНИТЕ ВЗЕМАНИЯ Глава двадесета ОСНОВНИ ПОЛОЖЕНИЯ Публични и частни вземания

\n

Чл. 162(1) Държавните и общинските вземания са публични и частни

\n
(2)Публични са държавните и общинските вземания:
\n
1.за данъци, включително акцизи, както и митни сборове, задължителни осигурителни вноски и други вноски за бюджета;
\n
2.за други вноски, установени по основание и размер със закон;
\n
3.за държавни и общински такси, установени по основание със закон;
\n
4.за незаконосъобразно извършени осигурителни разходи;
\n
5.за паричната равностойност на вещи, отнети в полза на държавата, глоби и имуществени санкции, конфискации и отнемане на парични средства в полза на държавата;
\n
6.по влезли в сила присъди, решения и определения на съдилищата за публични вземания в полза на държавата или общините;
\n
7.по влезли в сила наказателни постановления;
\n
8.лихвите за вземанията по т. 1 - 6.
\n
(3)Публичните вземания се установяват и събират в левове.
\n
(4)Частни са държавните и общинските вземания извън тези по ал. 2.
\n

Ред на събиране

\n

Чл. 163(1) Публичните вземания се събират по реда на този кодекс, освен ако в закон е предвидено друго

\n
(2)Частните държавни и общински вземания се събират по общия ред.
\n
(3)Публичните вземания се събират от публичните изпълнители при Агенцията за държавни вземания, освен ако в закон е предвидено друго.
\n

Особени случаи при несъстоятелност

\n

Чл. 164(1) Публичните вземания могат да се събират и чрез участие в производство или чрез присъединяване към открито производство по несъстоятелност на длъжника

\n
(2)Екземпляр от акта за установяване на публичното вземане се предоставя на Агенцията за държавни вземания в 7-дневен срок от връчването му.
\n
(3)Публичните вземания се предявяват от Агенцията за държавни вземания пред съда по несъстоятелността, освен ако в закон е предвидено друго.
\n
(4)В случай че вземането е установено с влязъл в сила акт, синдикът незабавно го включва в списъка на приетите от него вземания така, както е предявено. Това вземане не може да бъде оспорено по реда на част четвърта от Търговския закон или чрез обжалване на определението на съда по несъстоятелността за одобряване на списъка с приетите от синдика вземания.
\n
(5)В случай че вземането е установено, но актът не е влязъл в сила, то се включва под условие в списъка на приетите от синдика вземания и се удовлетворява по реда на чл. 725, ал. 1 от Търговския закон, освен ако в закон е предвидено друго.
\n

Изпълнително основание

\n

Чл. 165

\n

Събирането на държавните и общинските публични вземания се извършва въз основа на влязъл в сила акт за установяване на съответното публично вземане, издаден от компетентен орган, освен ако в закон е установено друго Установяване

\n

Чл. 166(1) Установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон

\n
(2)Ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване на публичното вземане, то се установява по основание и размер с акт за публично вземане, който се издава по реда за издаване на административен акт, предвиден в Закона за административното производство. Ако в съответния закон не е определен органът за издаване на акта, той се определя от кмета на общината, съответно от ръководителя на съответната администрация.
\n
(3)Актът за публично общинско вземане се обжалва по административен ред пред кмета на общината, а за публично държавно вземане - пред ръководителя на съответната администрация по реда на Закона за административното производство. Ръководителят на администрацията може да упълномощи органи, горестоящи на органа, издал акта, които да разглеждат по същество и да се произнасят по жалбите против актовете за публични вземания. Заповедта за упълномощаването се обнародва в “Държавен вестник”.
\n

Публичен изпълнител

\n

Чл. 167

\n
(1)Публичният изпълнител е орган на принудителното изпълнение и осъществява действията по обезпечаване и принудително изпълнение на публичните вземания по реда на този кодекс
\n
(2)Публичните изпълнители са:
\n
1.служители на Агенцията за държавни вземания;
\n
2.органи на Националната агенция за приходите.
\n

Начини на погасяване

\n

Чл. 168Публичното вземане се погасява

\n
1.когато е платено;
\n
2.чрез прихващане;
\n
3.по давност;
\n
4.при опрощаване;
\n
5.при смърт на физическото лице - след изчерпване на имуществото му, освен ако наследниците или други лица отговарят за публичното задължение;
\n
6.след разпределение на постъпленията от осребряване на актива на юридическо лице, обявено в несъстоятелност, освен ако други лица отговарят за публичното задължение;
\n
7.при заличаване на юридическото лице след прекратяване с производство по ликвидация, освен ако други лица отговарят за публичното задължение.
\n

Последователност на погасяванията

\n

Чл. 169(1) Публичните вземания се погасяват в следната последователност: главница, лихви, разноски

\n
(2)Разсрочените и отсрочените публични вземания се погасяват в последователност: главница, лихви, разноски.
\n
(3)При наличие на няколко публични вземания, които длъжникът не е в състояние да погаси едновременно до започване на принудителното им събиране, той може да заяви кое от тях погасява пред съответния компетентен орган. Ако не е заявил това, те се погасяват съразмерно.
\n
(4)Задълженията за данъци се погасяват по реда на възникването им, а когато се отнасят за една и съща година, лицето има право да заяви кое от тях погасява.
\n
(5)След образуване на изпълнителното дело ал. 3 и 4 не се прилагат.
\n

Прихващане до започване на производството за принудително изпълнение и обезпечение

\n

Чл. 170

\n
(1)Извън случаите по чл. 128 - 130 до образуването на производството за принудително изпълнение на публичното вземане компетентният за установяването на публичните вземания орган извършва прихващане по реда на чл. 166, ал. 2, когато са налице основания за погасяването му с изискуемо вземане на длъжника за надвнесени или подлежащи на възстановяване суми от публични вземания, и по актове, издадени от същия орган, компетентен да ги определя. Длъжникът се уведомява за направеното прихващане
\n
(2)При условията на ал. 1 прихващане може да поиска и длъжникът. Отказът за прихващане може да бъде обжалван от длъжника по реда на Закона за административното производство. Отказът се обжалва пред органите по чл. 166, ал. 3 в 7-дневен срок от съобщаването му.
\n
(3)Може да се извърши прихващане с погасено по давност публично задължение, когато вземането на длъжника е станало изискуемо, преди задължението му да бъде погасено по давност.
\n

Давност

\n

Чл. 171

\n
(1)Публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок
\n
(2)С изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено.
\n

Спиране и прекъсване на давността

\n

Чл. 172(1) Давността спира

\n
1.когато е започнало производство по установяване на публичното вземане - до издаването на акта, но за не повече от една година;
\n
2.когато изпълнението на акта, с който е установено вземането, бъде спряно - за срока на спирането;
\n
3.когато е дадено разрешение за разсрочване или отсрочване на плащането - за срока на разсрочването или отсрочването;
\n
4.когато актът, с който е определено задължението, се обжалва;
\n
5.с налагането на обезпечителни мерки;
\n
6.когато е образувано наказателно производство, от изхода на което зависи установяването или събирането на публичното задължение.
\n
(2)Давността се прекъсва с издаването на акта за установяване на публичното вземане или с предприемането на действия по принудително изпълнение. Ако актът за установяване бъде отменен, давността не се смята прекъсната.
\n
(3)От прекъсването на давността започва да тече нова давност.
\n

Отписване на вземанията

\n

Чл. 173Вземанията се отписват, когато са погасени по давност, както и в случаите, предвидени със закон

\n

Доброволно плащане след изтичане на сроковете

\n

Чл. 174Не подлежат на връщане доброволно платени публични задължения, изпълнени след изтичане на давностния срок, включително отписаните по реда на чл. 173

\n

Лихви

\n

Чл. 175(1) За неплатените в законоустановените срокове публични задължения се дължи лихва в размер, определен в съответния закон

\n
(2)Лихва се дължи и:
\n
1.за неправилно възстановени или прихванати публични вземания, включително всякакви плащания, получени въз основа на искане за възстановяване съгласно данъчното и осигурителното законодателство;
\n
2.върху невнесената в предвидения в закона срок авансова вноска - до 31 декември на съответната година;
\n
3.върху задълженията на чуждестранно лице за данъци, подлежащи на удържане при източника - от датата на изтичането на срока за внасянето им съгласно българското законодателство до деня, когато чуждестранното лице докаже наличието на основание за прилагане на СИДДО, по която Република България е страна, включително в случаите, когато съгласно спогодбата данък не се дължи или се дължи в по-нисък размер.
\n
(3)Лихви върху лихви и лихви върху глоби не се дължат.
\n

Трети задължени лица

\n

Чл. 176

\n
(1)Когато по силата на закон публичното вземане се удържа и внася от трето лице, различно от длъжника, правилата на този кодекс по отношение на длъжника се прилагат и по отношение на третото лице
\n
(2)Когато третото задължено лице по ал. 1 не е удържало или не е внесло публичното задължение, то отговаря солидарно за него.
\n

Принудително изпълнение от публични изпълнители на Националната агенция за приходите

\n

Чл. 177

\n
(1)Неплатените в срока за доброволно изпълнение задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски, глоби и имуществени санкции, установяването на които е възложено на Националната агенция за приходите, се събират чрез изпълнение върху паричните средства на длъжника, включително в банките, и паричните му вземания от трети лица. Събирането се извършва от публичните изпълнители на Националната агенция за приходите в 6-месечен срок от изтичането на срока за доброволно изпълнение по чл. 182, ал. 1
\n
(2)При постъпващи плащания от страна на длъжника публичният изпълнител на Националната агенция за приходите може и след изтичането на срока по ал. 1 да продължи действията си до погасяване на задължението при условията и по реда на чл. 229.
\n
(3)Ако вземането не бъде събрано изцяло в срока по ал. 1 и не са налице условията по ал. 2, изпълнителното дело се изпраща на публичния изпълнител на Агенцията за държавни вземания.
\n
(4)Обезпечението на вземанията по ал. 1 може да се извършва от публичния изпълнител при Националната агенция за приходите до изпращането на изпълнителното дело на публичния изпълнител при Агенцията за държавни вземания за принудително изпълнение на вземането.
\n
(5)За публичните вземания, установявани от Националната агенция за приходите, публичният изпълнител на Националната агенция за приходите упражнява правата на публичния взискател по този кодекс.
\n

Глава двадесет и първа ИЗПЪЛНЕНИЕ Доброволно изпълнение

\n

Чл. 178

\n
(1)Публичните задължения се изпълняват доброволно чрез плащане в брой или безкасово по съответната сметка. Публичните задължения, установявани или събирани от Националната агенция за приходите, с изключение на задълженията по Закона за местните данъци и такси се плащат безкасово
\n
(2)Националната агенция по приходите поема разноските по безкасовото плащане, когато:
\n
1.наредителят е физическо лице, което не е едноличен търговец, за данъци по Закона за облагане доходите на физическите лица, и 2. се извършват в офисите на обслужващите Националната агенция по приходите банки, разкрити в съответната териториална дирекция.
\n
(3)Наказателните постановления, санкциите по които следва да постъпят в републиканския бюджет, се изпращат от съответния административнонаказващ орган на публичния изпълнител в 7-дневен срок от изтичането на срока за доброволно плащане, като не се прилага чл. 182, ал. 1.
\n
(4)Номерата на сметките за плащане по безкасов начин се посочват от органите, установили задълженията, в издаваните от тях актове и съобщения. Сметките се разгласяват и чрез обявяването им по подходящ начин в банките и пощенските клонове.
\n
(5)Безкасовото плащане чрез банка се извършва с платежно нареждане (вносна бележка) за плащане към бюджета по образец, утвърден от министъра на финансите или от упълномощено от него лице, съгласуван с Българската народна банка.
\n
(6)Безкасовото плащане чрез лицензиран пощенски оператор се извършва с пощенски запис за плащане към бюджета по образец, утвърден от министъра на финансите или от упълномощено от него длъжностно лице, съгласувано със съответния лицензиран пощенски оператор.
\n
(7)Плащане в брой може да се извършва и на упълномощени лица. Редът за събирането и отчитането на сумите се определя със заповед на ръководителя на съответната администрация или организация.
\n

Правила за събиране и разпределение на задължителните осигурителни вноски

\n

Чл. 179

\n
(1)Внесените в Националната агенция за приходите вноски се прехвърлят в съответните сметки на държавното обществено осигуряване в Националния осигурителен институт, в набирателната сметка на Националната здравноосигурителна каса и фонд “Гарантирани вземания на работниците и служителите” до края на всеки работен ден
\n
(2)Националната агенция за приходите превежда вноските за допълнително задължително пенсионно осигуряване в срок до 30 дни от постъпването им от специализираната сметка по сметка на съответния пенсионен фонд, посочена от пенсионноосигурителното дружество, което го управлява.
\n
(3)Редът за внасяне и разпределяне на задължителните осигурителни вноски се урежда с наредба, приета от Министерския съвет.
\n

Изпълнение на публични задължения от трети лица

\n

Чл. 180

\n
(1)Лице, което изпълни чуждо публично задължение, установено с влязъл в сила акт и неизпълнено в сроковете за доброволно изпълнение, встъпва в правата на публичния взискател по отношение на направените обезпечения и реда на вземането в производството по несъстоятелност или в изпълнителното производство срещу длъжника по реда на Гражданския процесуален кодекс или на този кодекс, когато 1. изпълнението е станало с изрично писмено съгласие на задълженото лице с достоверна дата, или 2. изпълнилият задължението е кредитор на задълженото лице, ако публичният взискател на основание своите обезпечения или привилегии е кредитор с право на предпочтително удовлетворение, или 3. изпълнилият задължението е задължен наред със задълженото лице за изпълнението на публичното задължение, или 4. изпълнилият задължението е купувач на недвижим имот и заплаща до размера на покупната цена публичното вземане в полза на публичния взискател за имоти, за които е наложена възбрана, обезпечаваща публичното вземане, или 5. изпълнилият задължението е наследник, приел по опис наследство, и е изпълнил със свои средства публичните задължения на наследодателя.
\n
(2)Изпълнилият задължението встъпва в правата по ал. 1 до размера на своята претенция срещу задълженото лице.
\n

Вписване на обезпеченията и издаване на изпълнителен лист

\n

Чл. 181

\n
(1)Изпълнилият задължението по чл. 180 може да впише обезпеченията въз основа на удостоверение за направеното изпълнение, издадено съответно от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите или изпълнителния директор на Агенцията за държавни вземания, или от упълномощено от тях лице
\n
(2)Изпълнилият задължението може да се снабди с изпълнителен лист за размера на платеното публично задължение въз основа на издаденото удостоверение по ал. 1 в случаите по чл. 180, ал. 1, т. 1, както и когато изпълнилият задължението е встъпил като съдлъжник в публичното задължение с изричното писмено съгласие на задълженото лице с достоверна дата.
\n
(3)Ако публичното задължение е изпълнено само частично и публичният взискател и изпълнилият задължението се конкурират в производство по несъстоятелност или изпълнително производство по реда на Гражданския процесуален кодекс или на този кодекс, техните вземания се удовлетворяват съразмерно.
\n

Покана за доброволно изпълнение

\n

Чл. 182

\n
(1)Ако задължението не бъде изпълнено в законоустановения срок, преди да бъдат предприети действия за принудителното му събиране, органът, установил вземането, съответно публичният изпълнител при Националната агенция за приходите, изпраща покана до длъжника да плати задължението си в 7-дневен срок. За връчването на поканата от органа, установил вземането, се прилагат съответно разпоредбите на глава шеста
\n
(2)Едновременно със или след поканата по ал. 1 органът по ал. 1 може:
\n
1.да уведоми длъжника по телефона и/или с посещение на място за последиците и възможните действия по събирането на вземането, в случай че не изпълни доброволно определените задължения;
\n
2.ако задължението е по-голямо от 5000 лв. и не е представено обезпечение в размер на главницата и лихвите, да поиска от органите на Министерството на вътрешните работи: а) да не се разрешава на длъжника или на членовете на контролните или управителните му органи напускане на страната, както и да не се издават или да се отнемат издадените паспорти и заместващите ги документи за преминаване на държавната граница; б) да уведоми всички органи, които по силата на нормативни актове издават лицензии или разрешения за извършване на определени дейности, за които се изисква удостоверяване на публичните задължения.
\n
(3)В случаите, когато задължението не бъде изпълнено в срока за доброволно изпълнение, органът по ал. 1 може и:
\n
1.да постави на видно място в съответната администрация съобщение за длъжниците, неплатили в срок задълженията си;
\n
2.да разгласява чрез бюлетин или чрез средствата за масово осведомяване списъци на длъжници с неуредени публични задължения, включително техния размер, когато общото задължение надвишава 5000 лв.
\n
(4)По преценка на съответния орган действията по ал. 2 могат да се предприемат едновременно или поотделно с оглед размера на задължението или поведението на длъжника до окончателното му погасяване.
\n
(5)В случай, че публичното задължение не съществува или е в значително по-малък размер от разгласения, съответният орган прави опровержение по реда на ал. 3.
\n
(6)При погасяване на задължението или при предоставянето на обезпечение в размера на главницата и лихвите органът по ал. 1 е длъжен да поиска служебно прекратяване на мерките по ал. 2, т. 2, буква “а” от органите на Министерството на вътрешните работи или по искане на заинтересуваното лице в 3-дневен срок от узнаването.
\n

Глава двадесет и втора ОТСРОЧВАНЕ И РАЗСРОЧВАНЕ

\n

Раздел I

\n

Отсрочване и разсрочване на публични задължения Условия за отсрочване и разсрочване

\n

Чл. 183

\n
(1)По искане на длъжника, подадено до компетентния орган, може да се разреши плащането на дължимите суми да се извърши изцяло, до определен краен срок (отсрочване) или да става на части (разсрочване) съгласно одобрен погасителен план
\n
(2)Отсрочването или разсрочването се допуска при наличието на следните условия:
\n
1.задължението, за което се иска отсрочване или разсрочване, не може да се погаси изцяло с наличните парични средства към датата на подаване на искането и текущите парични постъпления за период от три месеца след тази дата, намалени с необходимите текущи парични плащания за период от три месеца от същата дата и гарантиращи продължаването на стопанската дейност, като към наличните парични средства се прибавят и сумите, които биха постъпили при: а) осребряване на активите по балансова стойност към датата на подаване на искането, с изключение на тези, без които е невъзможно осъществяването на извършваната стопанска дейност; б) събиране на изискуемите към датата на подаването на искането вземания на длъжника от трети лица;
\n
2.не е формиран отрицателен счетоводен финансов резултат за дейността на предприятието за предходните две години на годината, в която е подадено искането;
\n
3.коефициентите за рентабилност, ефективност и финансова автономност за предходните две години на годината, в която е подадено искането, и за периода, за който се иска отсрочване или разсрочване, въз основа на доказателствата за бъдещо развитие са определени по методи и са в границите на стойности, установени с наредбата по ал. 9;
\n
4.минималният размер на предоставеното обезпечение покрива размера на главницата и лихвите на задължението за периода на действие на разрешението.
\n
(3)За периода на отсрочването или разсрочването длъжникът дължи лихва в размер на основния лихвен процент, ако изпълнява задълженията си съгласно погасителния план. За периода на разсрочване на задължителни осигурителни вноски се дължи лихва съгласно чл. 113 от Кодекса за социално осигуряване.
\n
(4)При неизпълнение на падежа, съответно на две вноски съгласно погасителния план, дължимите суми стават незабавно изискуеми заедно със законната лихва от датата на даденото разрешение. В този случай чл. 169, ал. 2 не се прилага.
\n
(5)Отсрочване или разсрочване не се разрешава:
\n
1.по отношение на юридическо лице или на едноличен търговец, за които е взето решение за прекратяване с ликвидация, открито е производство по несъстоятелност или производство по оздравяване на предприятието;
\n
2.след като бъде определен начинът на продажба по чл. 238;
\n
3.за задължения по Закона за данък върху добавената стойност и по Закона за акцизите, с изключение на задълженията по влязъл в сила ревизионен акт;
\n
4.по отношение на задължените лица по чл. 18 за удържаните и невнесени в срок суми.
\n
(6)Разпоредбата на ал. 5 не се прилага в случаите по чл. 188 и 189.
\n
(7)Не се разрешава отсрочване на задължения за задължителни осигурителни вноски с изключение на случаите по чл. 186.
\n
(8)Към искането по ал. 1 се прилагат доказателства за:
\n
1.финансово-икономическото състояние на длъжника, както и перспективна програма за развитие - за едноличен търговец, юридическо лице или приравнено на него;
\n
2.семейното и имущественото състояние на длъжника по образец, утвърден от министъра на финансите - за физическите лица;
\n
3.всички други публични задължения, включително лихвите по тях, както и за всички задължения към частни кредитори и лихвите по тях;
\n
4.обстоятелствата по ал. 2, т. 2 и 3.
\n
(9)Границите на коефициентите за рентабилност, ефективност и финансова автономност, изискванията към представяните доказателства, особените случаи, методите и начините за определяне на коефициентите и нетния паричен поток се определят с наредба на Министерския съвет.
\n
(10)Извън случаите по ал. 2 отсрочване или разсрочване се допуска в особени случаи, определени с наредбата по ал. 9, когато компетентният орган установи, че паричните средства и текущите постъпления на длъжника не са достатъчни за погасяване на публичните задължения, но затрудненията са временни и при отсрочване или разсрочване на задължението след получаване на разрешение по реда на Закона за държавните помощи длъжникът ще успее да се издължи и да заплаща текущите публични задължения.
\n
(11)Предложение за разсрочване или отсрочване на публични вземания на регистрирани земеделски производители и тютюнопроизводители може да се подава и чрез министъра на земеделието и горите до съответния орган по чл. 148, ал. 1. За периода на разсрочване на задължителни осигурителни вноски се дължи лихва съгласно чл. 113 от Кодекса за социално осигуряване.
\n

Разрешение за отсрочване или разсрочване

\n

Чл. 184(1) Разрешението за отсрочване или разсрочване се издава от

\n
1.териториалния директор - за задължения за данъци, с изключение на акциз и задължителни осигурителни вноски общо в размер до 100 000 лв. и при условие, че отсрочването или разсрочването се иска до една година от датата на издаване на разрешението; разрешението за разсрочване на вземания за задължителни осигурителни вноски до 10 000 лв. се издава след получаване на писмено съгласие от ръководителя на компетентното териториално поделение на Националния осигурителен институт, а за разсрочване на вземания от 10 001 до 100 000 лв. - от управителя на Националния осигурителен институт;
\n
2.изпълнителния директор на Националната агенция за приходите - за задължения за данъци, с изключение на акциз или задължителни осигурителни вноски общо в размер от 100 001 до 300 000 лв. или ако се иска отсрочване или разсрочване за срок до две години от датата на издаване на разрешението; разрешението за разсрочване на вземанията за задължителни осигурителни вноски се издава след получаване на писмено съгласие от Надзорния съвет на Националния осигурителен институт;
\n
3.министъра на финансите - за задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски общо в размер над 300 000 лв. или ако се иска отсрочване или разсрочване за повече от две години от датата на издаване на разрешението; разрешението за разсрочване на вземанията за задължителни осигурителни вноски се издава след получаване на писмено съгласие от Надзорния съвет на Националния осигурителен институт.
\n
(2)Извън случаите по ал. 1 разрешение за отсрочване или разсрочване се издава от ръководителя на съответната администрация, чийто орган е установил задължението - за задължения до 30 000 лв. и при условие, че разсрочване или отсрочване се иска до една година от датата на издаване на разрешението. В останалите случаи разрешението се издава от министъра на финансите.
\n
(3)В случаите, когато компетентният орган на Националния осигурителен институт откаже да даде съгласие за разсрочване на задължения за задължителни осигурителни вноски, разрешението за разсрочване се издава, ако Управителният съвет на Националната агенция за приходите вземе решение за това
\n
(4)Когато компетентен за отсрочването или разсрочването е министърът на финансите, съответно изпълнителният директор на Националната агенция за приходите, молбата и доказателствата към нея се подават чрез териториалния директор - за задължения за данъци или за задължителни осигурителни вноски, а за други публични вземания - чрез органа, установил задължението, който представя мотивирано становище в 30-дневен срок.
\n

Издаване на разрешение

\n

Чл. 185(1) По направено искане за отсрочване или разсрочване компетентният орган се произнася, като взема предвид

\n
1.представените доказателства;
\n
2.съгласието на Националния осигурителен институт.
\n
(2)Разрешение не се издава и когато представените доказателства по чл. 183, ал. 8 съдържат данни, които не отразяват действителните факти и обстоятелства или не съответстват на пазарните цени и условия. Разрешение се издава само за тази част от задължението, която не може да бъде погасена при условията на чл. 183, ал. 2, т. 1.
\n
(3)Срокът на разрешението се определя, като се приема погасяването на задълженията да се извършва с плащания в размер не по-малко от 50 на сто от нетния паричен поток, без да се вземат предвид главницата и лихвите на отсроченото или разсроченото задължение, определен за всяка година поотделно въз основа на доказателствата за бъдещо развитие и по начин, установен в наредбата по чл. 183, ал. 9.
\n
(4)Разрешението за отсрочване или разсрочване се издава в срок до 3 месеца, а в случаите по чл. 184, ал. 1, т. 3 - в срок до 4 месеца след получаване на искането с необходимите доказателства и съгласието от Националния осигурителен институт. Разрешението се съобщава на длъжника в 7-дневен срок от издаването му. До произнасяне на компетентния орган изпълнението на задължението се спира, ако са наложени обезпечителни мерки.
\n
(5)Отказът да се издаде разрешение за отсрочване или разсрочване се извършва с мотивирано решение, което се съобщава в 7-дневен срок от издаването му на длъжника. В решението се посочва в какви срокове и пред кого може да бъде обжалвано.
\n
(6)Непроизнасянето в срок по искането за издаване на разрешение за отсрочване или разсрочване се счита за мълчалив отказ.
\n

Отсрочване и разсрочване без лихви

\n

Чл. 186

\n
(1)При стихийни бедствия (пожари, земетресения, градушки, катастрофи и други подобни) или крупни производствени аварии, при които са нанесени значителни материални щети на длъжника, по негово искане органите по чл. 184, ал. 1 могат да разрешат отсрочване или разсрочване на задължението
\n
(2)В случаите по ал. 1 от деня на възникването на бедствието, съответно на аварията, до изтичането на срока на действие на отсрочването или разсрочването не се дължат лихви върху отсрочените или разсрочените задължения. В случаите на крупни производствени аварии, когато рискът се покрива от застраховки, за периода се дължи основният лихвен процент.
\n
(3)Когато отсрочването или разсрочването представлява държавна помощ съгласно Закона за държавните помощи, отсрочването или разсрочването се разрешава след решение на Комисията за защита на конкуренцията за допустимост.
\n
(4)Към молбата се прилагат доказателства за настъпилите обстоятелства по ал. 1, определени с наредбата по чл. 183, ал. 9, а когато това не е възможно, органът събира необходимите доказателства.
\n
(5)Отсрочването или разсрочването се разрешава, като се прилагат чл. 183 - 185.
\n

Обжалване на отказа

\n

Чл. 187(1) Отказът може да се обжалва в 14-дневен срок от връчването му чрез органа, който го е издал, пред

\n
1.окръжния съд по местонахождението на органа по чл. 184, ал. 1, т. 1 и 2;
\n
2.Върховния административен съд в случаите, когато отказът е издаден от министър или ръководител на администрация, непосредствено подчинена на Министерския съвет;
\n
3.окръжния съд по местонахождението на органа по чл. 184, ал. 2 извън случаите по т. 2.
\n
(2)Мълчаливият отказ може да се обжалва в 14-дневен срок от изтичането на срока по чл. 185, ал. 4, изречение първо.
\n
(3)Органът, чийто отказ се обжалва, може да преразгледа въпроса в 7-дневен срок от получаването на жалбата и да издаде исканото разрешение за отсрочване или разсрочване.
\n
(4)При разглеждането на жалбата се призовават органът, чийто отказ се обжалва, и жалбоподателят.
\n
(5)Съдът отхвърля жалбата или задължава съответния орган да издаде исканото разрешение за отсрочване или разсрочване. Решението на съда може да се обжалва по реда на Закона за Върховния административен съд.
\n

Раздел II

\n

Особени случаи Обединяване на публични задължения

\n

Чл. 188

\n
(1)В особено важни случаи, определени с наредбата по чл. 183, ал. 9, органите по чл. 184, ал. 1, т. 1 и 2 могат да предложат на министъра на финансите обединяването на всички публични задължения на длъжника и намаляването, отсрочването или разсрочването им след предварителното произнасяне на Комисията за защита на конкуренцията за допустимостта и съвместимостта на предложението с принципите на свободната конкуренция
\n
(2)Министърът на финансите след получаване на съгласието на съответния орган по чл. 184, ал. 1 относно разсрочването на задълженията за задължителни осигурителни вноски внася въпроса за решаване от Министерския съвет.
\n
(3)Министерският съвет има право да намали, отсрочи и/или разсрочи обединеното публично задължение по ал. 1, както и лихвите занапред. В този случай кредиторите на публичните вземания се удовлетворяват съразмерно по начина и в сроковете, определени от Министерския съвет.
\n
(4)Не се разрешава намаляване, разсрочване или отсрочване на общото публично задължение по ал. 1 при влязло в сила решение на Комисията за защита на конкуренцията за недопустимост на държавната помощ.
\n
(5)Решението на Министерския съвет, с което не се разрешава разсрочване и/или отсрочване на обединеното публично задължение, не подлежи на обжалване.
\n

Оздравителен план при разсрочване и отсрочване

\n

Чл. 189

\n
(1)Оздравителен план или извънсъдебно споразумение в производството по несъстоятелност не може да предвижда намаляване, отсрочване и/или разсрочване на публични задължения без предварителното съгласие на министъра на финансите, който взема предвид становището на съответните органи по чл. 184, ал. 1 за разсрочване на задължения за задължителни осигурителни вноски. Не се допуска преобразуване на публични задължения в акции и дялове от капитала на дружеството длъжник
\n
(2)Министърът на финансите не дава съгласие по ал. 1, ако по отношение на намаляването, разсрочването или отсрочването на публичните задължения планът или извънсъдебното споразумение съдържат по-неблагоприятни условия, отколкото за задълженията към другите кредитори.
\n
(3)Не се допуска намаляване на главницата по публични държавни и общински задължения.
\n
(4)Намаляването на лихвените задължения по публични вземания се допуска само ако се поеме задължението погасяването на главницата да се извърши в определените от министъра на финансите срокове.
\n
(5)При неизпълнение на условията по ал. 1 - 4 съдът не допуска оздравителния план за разглеждане от събранието на кредиторите. При неизпълнение на оздравителния план или извънсъдебното споразумение съдът възобновява производството по несъстоятелност по искане на министъра на финансите или на упълномощено от него лице, като в този случай не се прилага изискването публичните задължения да представляват не по-малко от 15 на сто от общия размер на вземанията съгласно чл. 709, ал. 1 от Търговския закон.
\n
(6)За извършеното намаляване, отсрочване или разсрочване се уведомява органът, установил вземането.
\n

Забрана за цесия на публични вземания

\n

Чл. 190(1) Забранява се цесията на публични вземания

\n
(2)Забранява се цесията на вземания на задължените лица по чл. 128, ал. 1 и на други вземания от надвнесени публични задължения.
\n

Глава двадесет и трета КОНКУРЕНЦИЯ Конкуренция между публично и изпълнително производство по реда на Гражданския процесуален кодекс

\n

Чл. 191

\n
(1)Имущество, върху което преди образуването на изпълнително производство по реда на Гражданския процесуален кодекс са наложени мерки за обезпечаване на публични вземания или срещу което е започнато принудително изпълнение за събиране на публични вземания, се реализира от публичния изпълнител при условията и по реда на този дял
\n
(2)Когато срещу имуществото на длъжника са започнали принудителни изпълнителни действия по реда на Гражданския процесуален кодекс, държавата се смята винаги като присъединен взискател за дължимите й от длъжника публични вземания, размерът на които е бил съобщен на съдия-изпълнителя до извършване на разпределението. За тази цел съдия-изпълнителят изпраща съобщение на Националната агенция за приходите и Агенцията за държавни вземания за всяко започнато от него изпълнение и за всяко разпределение.
\n
(3)Най-късно в 14-дневен срок от получаването на съобщението по ал. 2 Националната агенция за приходите и Агенцията за държавни вземания издават удостоверения, които съдържат информация за размера на публичните задължения на длъжника, за наложените върху имуществото му мерки за обезпечаването им, ако има такива, както и за имуществото, срещу което е започнато принудително изпълнение.
\n
(4)Съдия-изпълнителят няма право да продължи производството преди изтичане на срока по ал. 3.
\n

Действия след приключване на изпълнителното производство

\n

Чл. 192

\n

В случаите по чл. 191, ал. 1, ако след осребряване на имуществото на длъжника и погасяване на задълженията и разноските по изпълнението останат парични средства, Агенцията за държавни вземания ги превежда по сметката на съдия-изпълнителя Принудително изпълнение при несъстоятелност

\n

Чл. 193

\n
(1)Имущество, върху което преди откриването на производство по несъстоятелност вече са наложени мерки за обезпечаване на публични вземания или срещу което е започнало принудително изпълнение за събиране на публични вземания, се реализира от публичния изпълнител при условията и по реда на този кодекс
\n
(2)Когато получените от реализацията на имуществото по ал. 1 средства не покриват изцяло вземането и натрупаната лихва и разноските по публичното изпълнение, държавата или общината се удовлетворяват за остатъка по общия ред.
\n
(3)Когато получените от реализацията на имуществото по ал. 1 средства превишават вземането и натрупаната лихва и разноските по изпълнението, публичният изпълнител превежда остатъка по сметката на несъстоятелността.
\n

Присъединяване на обезпечени кредитори

\n

Чл. 194

\n
(1)Кредитор, в чиято полза са учредени залог или ипотека или който е упражнил право на задържане по общия ред върху имущество, срещу което са започнали изпълнителни действия или са наложени обезпечения по този кодекс, се смята за присъединил се в производството пред публичния изпълнител
\n
(2)Публичният изпълнител уведомява обезпечения кредитор за започнатото от него изпълнително производство.
\n
(3)Обезпеченият кредитор се удовлетворява преди другите кредитори от имуществото, обезпечаващо вземането му. Припадащата се на обезпечения кредитор сума се запазва по сметката на Агенцията за държавни вземания и му се предава, след като представи изпълнителен лист, или се внася в масата на несъстоятелността, при условие че вземането е прието и списъкът е окончателно одобрен от съда.
\n
(4)Ако обезпечението бъде отменено, сумата по ал. 3 се разпределя между останалите взискатели или остава в масата на несъстоятелността.
\n
(5)Ако събраната сума е недостатъчна за удовлетворяването на всички взискатели, публичният изпълнител извършва разпределение, като най-напред определя суми за изплащане на вземанията, които се ползват с право на предпочтително удовлетворение. Остатъкът се разпределя между другите вземания по съразмерност.
\n

Глава двадесет и четвърта ОБЕЗПЕЧЕНИЯ

\n

Раздел I

\n

Обезпечаване на публични вземания Подлежащи на обезпечение публични вземания

\n

Чл. 195(1) Подлежат на обезпечение установените и изискуеми публични вземания

\n
(2)Обезпечение се извършва, когато без него ще бъде невъзможно или ще се затрудни събирането на публичното задължение, включително когато е разсрочено или отсрочено.
\n
(3)Обезпечението се налага с постановление на публичния изпълнител:
\n
1.по искане на органа, издал акта за установяване на публичното вземане;
\n
2.когато не е наложено обезпечение или наложеното обезпечение не е достатъчно, след получаване на изпълнителното основание.
\n
(4)Длъжникът не се уведомява за искането за обезпечение.
\n
(5)В случаите на уведомяване по реда на чл. 78, ал. 1, когато от данъчно-осигурителната сметка на лицето, от търговската му и счетоводната документация или от други налични данни може да се направи извод, че лицето дължи данъци или задължителни осигурителни вноски, публичният изпълнител при Националната агенция за приходите може да наложи обезпечителни мерки върху имуществото му въз основа на мотивирано искане от орган по приходите.
\n
(6)Обезпеченията се извършват по балансовата стойност на активите, а когато такава няма - в следната последователност:
\n
1.по данъчната оценка;
\n
2.по застрахователната стойност;
\n
3.по придобивната стойност на вещи - собственост на физически лица.
\n
(7)Обезпеченията трябва да съответстват на вземанията на държавата или общините, установени или установяеми по реда на ал. 5.
\n
(8)Обезпеченията по ал. 5 се налагат с постановление на публичния изпълнител.
\n

Съдържание на постановлението

\n

Чл. 196(1) Постановлението се издава в писмена форма и съдържа

\n
1.името и длъжността на органа, който го издава;
\n
2.наименованието на акта, номера и датата на издаването му;
\n
3.фактическите и правните основания за издаването му;
\n
4.наименованието, идентификационния номер, адреса за кореспонденция и постоянния адрес, съответно седалището и адреса на управление на длъжника;
\n
5.размера на публичното задължение и лихвите;
\n
6.вида на обезпечителната мярка и имуществото, върху което се налага;
\n
7.забрана за разпореждане с имуществото, върху което е наложена обезпечителната мярка;
\n
8.пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва постановлението;
\n
9.датата на издаване и подписа на органа, който го е издал, с означение на длъжността му.
\n
(2)Препис от постановлението се изпраща на длъжника и на третите лица, засегнати от действията.
\n

Обжалване

\n

Чл. 197

\n
(1)Постановлението за налагане на обезпечителни мерки може да бъде обжалвано в 7-дневен срок от връчването му пред изпълнителния директор на Агенцията за държавни вземания, съответно пред директора на териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по местонахождението на публичния изпълнител, който се произнася с мотивирано решение в 14-дневен срок, а в случаите на налагане на предварителни обезпечителни мерки по чл. 121 - в 7-дневен срок, от получаването на жалбата
\n
(2)Решението на органа по ал. 1 може да се обжалва пред окръжния съд по местонахождението на публичния изпълнител, съответно на териториалната дирекция, чийто директор го е издал, в 7-дневен срок от връчването му на жалбоподателя и на публичния взискател. Непроизнасянето на решаващия орган в сроковете по ал. 1 се смята за потвърждение на постановлението, което може да се обжалва в 14-дневен срок от изтичането на срока за произнасяне.
\n
(3)Съдът отменя обезпечителната мярка, ако длъжникът представи обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа, ако не съществува изпълнително основание или ако не са спазени изискванията за налагане на предварителни обезпечителни мерки по чл. 121, ал. 1 и чл. 195, ал. 5.
\n
(4)Решението на окръжния съд не подлежи на обжалване.
\n
(5)Трети лица могат да обжалват обезпечителната мярка, наложена от публичния изпълнител, само когато той я е наложил върху вещи, които в деня на запора или възбраната се намират във владение на тези лица. Жалбата не се уважава, ако се установи, че вещта е била собственост на длъжника при налагането на запора или възбраната.
\n
(6)Изпълнението на постановлението, с което се налага обезпечението, не може да бъде спряно поради обжалването му.
\n

Раздел II

\n

Обезпечителни мерки Видове обезпечителни мерки

\n

Чл. 198(1) Обезпечението се извършва

\n
1.с налагане на възбрана върху недвижим имот или кораб;
\n
2.със запор на движими вещи и вземания на длъжника;
\n
3.със запор на сметките на длъжника;
\n
4.със запор на стоките в оборот на длъжника.
\n
(2)Публичният изпълнител може да наложи няколко вида обезпечения на обща сума до размера на вземането.
\n
(3)Запор и възбрана за публични вземания не могат да се налагат върху имуществата по чл. 213.
\n

Замяна на обезпечителни мерки

\n

Чл. 199

\n
(1)Публичният изпълнител или съдът, след като обсъди възраженията на публичния взискател, може по искане на длъжника да допусне заменянето на един вид обезпечение с друго равностойно обезпечение
\n
(2)Без съгласието на публичния взискател длъжникът може винаги да замени наложеното обезпечение с пари, неотменяема и безусловна банкова гаранция или държавни ценни книжа. Паричната гаранция се прави по сметката на публичния изпълнител.
\n
(3)В останалите случаи наложеното обезпечение може да бъде заменено със съгласието на взискателя и публичния изпълнител чрез налагане на възбрана върху недвижим имот или на запор върху движими вещи или банкови сметки, посочени от длъжника.
\n
(4)В случаите по ал. 1, 2 и 3 запорът и възбраната се отменят.
\n
(5)Отказът на публичния изпълнител за замяна на наложеното обезпечение, включително на обезпечителните мерки по чл. 121, ал. 1 и чл. 195, ал. 5, подлежи на обжалване по реда на чл. 197.
\n

Налагане на запор

\n

Чл. 200Налагането на запор се извършва от публичния изпълнител с постановление за обезпечение

\n

Запор на движими вещи

\n

Чл. 201

\n
(1)При запор на движима вещ публичният изпълнител извършва опис, оценка и предаване на вещта за пазене на длъжника или на трето лице или изземва и съхранява вещите, като върху вещта може да се поставя запорен знак (стикер)
\n
(2)Описът, оценката и предаването на вещта за пазене или изземването и съхранението й се извършват по реда на този кодекс.
\n
(3)В случаите, когато запорът се налага върху моторно превозно средство, съобщение за наложения запор се изпраща до органите на Министерството на вътрешните работи. Не се допуска промяна на регистрацията преди вдигането на запора.
\n
(4)В случаите, когато запорът се налага върху гражданско въздухоплавателно средство, съобщение за наложения запор се изпраща до Главна дирекция “Гражданска въздухоплавателна администрация” за вписване в регистъра на гражданските въздухоплавателни средства. Прехвърлянето на правото на собственост, учредяването и прехвърлянето на вещни права и учредяването на вещни тежести върху въздухоплавателното средство, извършени след получаване на съобщението за наложен запор, нямат действие спрямо публичния взискател.
\n
(5)В случаите, когато запорът се налага върху земеделска или горска техника, подлежаща на регистрация по реда на чл. 11 от Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника, съобщение за наложения запор се изпраща до общината, в чийто регистър подлежи на регистрация запорираната земеделска или горска техника. Прехвърлянето на правото на собственост, учредяването и прехвърлянето на вещни права и учредяването на вещни тежести върху земеделската или горската техника, извършени след получаване на съобщението за наложен запор, нямат действие спрямо публичния взискател.
\n

Запор върху вземания на длъжника

\n

Чл. 202

\n
(1)Запорът върху вземания на длъжника и свързани с него лица от банки се извършва чрез връчване на запорно съобщение на банките, като запорът се смята наложен от часа в деня на връчване на запорното съобщение на банката. Подлежат на запор всички видове банкови сметки, депозити, както и вложени вещи в трезори, включително съдържанието на касети и суми, предоставени за доверително управление от длъжника
\n
(2)Запорът върху ликвидно или изискуемо вземане, което длъжникът има към трето лице, се налага чрез запорно съобщение, което се изпраща на длъжника, на третото задължено лице и на банките, в които третото задължено лице има сметки.
\n
(3)Запорът се смята наложен спрямо третото задължено лице и банките от деня и часа на получаването на запорното съобщение.
\n
(4)Налагането на запор върху вземания по изпълнителни листове се извършва чрез опис и изземване от публичния изпълнител, който ги предава за съхранение в банка. За изземването и предаването на изпълнителните листове в банка се съставя протокол.
\n
(5)Ако запорираното вземане е обезпечено със залог, нарежда се на лицето, което държи заложената вещ, да не я предава на длъжника и да я предаде на публичния изпълнител.
\n
(6)Ако запорираното вземане е обезпечено с ипотека, запорът се отбелязва в съответната книга в службата по вписванията.
\n

Запор върху ценни книжа и дялове

\n

Чл. 203

\n
(1)Налагането на запор върху налични ценни книжа става чрез опис и изземване от публичния изпълнител, който ги предава за съхранение в банка. За изземването и предаването на наличните ценни книжа в банка се съставя протокол
\n
(2)При налагането на запор върху налични поименни акции или облигации публичният изпълнител уведомява дружеството за това. Запорът има действие за дружеството от получаване на запорното съобщение.
\n
(3)Запорът върху безналични ценни книжа се налага чрез изпращане на запорно съобщение до Централния депозитар, като едновременно с това се уведомява дружеството. Централният депозитар уведомява незабавно съответния регулиран пазар за наложения запор.
\n
(4)Запорът върху държавни ценни книжа се налага чрез изпращане на запорно съобщение до лицето, водещо регистър на държавни ценни книжа.
\n
(5)Запорът по ал. 3 и 4 има действие от момента на връчването на запорното съобщение.
\n
(6)Централният депозитар и лицето, водещо регистър на държавни ценни книжа, са длъжни в 3-дневен срок от получаване на запорното съобщение да съобщят на публичния изпълнител какви ценни книжа притежава длъжникът, наложени ли са други запори и по какви претенции.
\n
(7)От получаване на запорното съобщение безналичните ценни книжа преминават на разпореждане на публичния изпълнител.
\n
(8)Запорът върху дял от търговско дружество се налага чрез изпращане на запорно съобщение до дружеството и има действие от датата на получаване на запорното съобщение. По искане на публичния изпълнител запорът се вписва по реда за вписване на особен залог върху дялове от търговски дружества в търговския регистър.
\n
(9)Запорът върху ценни книжа обхваща всички имуществени права по ценната книга.
\n

Запор върху парични средства

\n

Чл. 204

\n

Налагането на запор по чл. 215, ал. 2 върху парични средства на длъжника в национална или чужда валута се извършва чрез описването, изземването и внасянето й по сметката на публичния изпълнител. При преизчисляване на курса на чуждата валута се прилага курсът на банката, чрез която се извършва операцията по внасяне на валутата Възбрана

\n

Чл. 205

\n
(1)Налагането на възбрана върху недвижим имот или кораб се извършва чрез вписване на постановлението по разпореждане на съответния съдия по вписванията по реда на вписванията. За извършеното вписване съдията по вписванията изпраща съобщение до длъжника. За възбраната се изпраща съобщение до Централния регистър на особените залози. Особен залог, вписан след съобщението, не може да се противопостави на публичното вземане
\n
(2)За наложената възбрана върху кораб се изпраща съобщение до изпълнителна агенция “Морска администрация” за вписване в съответните регистри на корабите. Прехвърлянето на правото на собственост, учредяването и прехвърлянето на вещни права и учредяването на вещни тежести върху кораба, извършени след получаване на съобщението за наложен запор, нямат действие спрямо публичния взискател.
\n

Действия на запора и възбраната

\n

Чл. 206

\n
(1)Доколкото в този кодекс не е предвидено друго, запорът и възбраната, наложени за обезпечение на вземането, произвеждат действията, предвидени в чл. 345, 346 и 347, чл. 354, ал. 1, чл. 391, 392, 395, 396 и 397 от Гражданския процесуален кодекс. Органът, наложил обезпечението, може да предяви срещу третото задължено лице иск за сумите или вещите, които то отказва да предаде доброволно
\n
(2)От датата на получаването на запорното съобщение третото задължено лице не може да предава дължимите от него суми или вещи на длъжника, като спрямо тях то има задължението на пазач. Изпълнението след получаване на запорното съобщение е недействително спрямо държавата. Третото задължено лице отговаря солидарно за вземането с длъжника до размера на задължението му.
\n
(3)Съдът по регистрацията отказва вписване на промени, произтичащи от прехвърлянето на дялове след запора. Управителните органи на акционерни дружества отказват вписване на прехвърлянето на поименни акции от длъжника след запора.
\n
(4)Прехвърляне на дялове и акции, включително поименни, след запорното съобщение няма действие по отношение на публичния взискател.
\n

Запор върху стоки в оборот

\n

Чл. 207

\n
(1)Запорът върху стоки в оборот се извършва с опис. Стоките в оборот се предават на отговорно пазене на длъжника и на материалноотговорните лица, които се разпореждат с тях
\n
(2)Едновременно с налагането на запора върху стоките в оборот може да се наложи запор и върху сметките на длъжника по чл. 202.
\n
(3)Продажбата на стоките в оборот и закупуването на необходимите суровини и материали, както и заплащането на разходите за производството и оборота могат да се извършват само с предварителното писмено съгласие на публичния изпълнител, наложил обезпечението, при определени от него условия.
\n

Отмяна на обезпечението

\n

Чл. 208

\n
(1)Отмяната на обезпечението се извършва от публичния изпълнител служебно или по искане на длъжника в 14-дневен срок от постъпването й след погасяване на публичното задължение, както и в случаите по чл. 225, ал. 1, т. 2 и 5. При съществена несъразмерност на наложените обезпечителни мерки с размера на публичното вземане отмяната на обезпечението се извършва от публичния изпълнител служебно
\n
(2)Отказът за отмяна на обезпечението може да бъде обжалван по реда на чл. 197 в 7-дневен срок от съобщаването му. Мълчаливият отказ за отмяна на обезпечението може да се обжалва в 14-дневен срок от изтичане на срока за произнасяне по ал. 1.
\n
(3)Решаващият орган, съответно съдът, отменя обезпечението, когато се установи, че са изпълнени изискванията по ал. 1, изречение първо или че са налице условията по чл. 199, ал. 2. Длъжникът може да поиска отново отмяна на обезпечението при наличие на нови основания за това.
\n

Глава двадесет и пета ПРИНУДИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ

\n

Раздел I

\n

Общи разпоредби Изпълнителни основания

\n

Чл. 209(1) Принудително изпълнение на публични вземания се допуска въз основа на предвидения в съответния закон акт за установяване на вземането

\n
(2)Принудително изпълнение се предприема въз основа на:
\n
1.ревизионен акт, независимо дали е обжалван;
\n
2.декларация, подадена от задължено лице с изчислени от него задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски;
\n
3.актовете по чл. 106 и 107, независимо дали са обжалвани;
\n
4.постановление за принудително събиране, издадено от митническите органи, независимо дали е обжалвано;
\n
5.влязло в сила наказателно постановление;
\n
6.влезли в сила решения, присъди и определения на съдилищата;
\n
7.разпореждане за събиране на суми по акт за начет, издаден от органите на Националния осигурителен институт, независимо дали е обжалван;
\n
8.разпореждане по чл. 211, ал. 3, независимо дали е обжалвано.
\n

Страни в производството за принудително изпълнение

\n

Чл. 210(1) Страни в производството за принудително изпълнение са

\n
1.публичният взискател;
\n
2.длъжниците или техните наследници и правоприемници, както и третите лица, отговарящи за плащането на задължението на длъжника;
\n
3.третите лица със самостоятелни права върху обекти на изпълнението;
\n
4.обезпечените кредитори.
\n
(2)Обезпечението и принудителното изпълнение на публичните вземания се извършват от публичния изпълнител.
\n
(3)В производството по принудително изпълнение страните могат да ползват вещи лица, оценители, пазачи и преводачи.
\n

Солидарна отговорност

\n

Чл. 211

\n
(1)Който изплати на длъжника вземания или му предаде вещи въпреки наложения по съответния ред запор, отговаря солидарно с него за изплатеното или предаденото до размера на задължението с лихвата след плащането
\n
(2)Когато изплащането по ал. 1 е извършено от юридическо лице или неперсонифицирано дружество, заедно с него отговаря солидарно управителят или членовете на управителния орган, или управляващият съдружник, които са допуснали изплащането.
\n
(3)В случаите по ал. 1 и 2 се издава разпореждане за изпълнение от публичния изпълнител, който може да приложи предвидените в този кодекс обезпечителни мерки и изпълнителни действия.
\n

Задължение за предоставяне на информация

\n

Чл. 212

\n
(1)Всички лица, държавни и общински органи, които разполагат със сведения за доходи, имущество или активи на длъжника, са длъжни по писмено искане на публичния изпълнител да предоставят информацията или данните, с които разполагат, в 7-дневен срок от получаването му
\n
(2)Лицата и органите по ал. 1 са длъжни да декларират оценимите в пари задължения към длъжника и неговото имущество, намиращо се при тях или в тяхно разпореждане.
\n
(3)По реда на ал. 1 банките, небанковите финансови институции, застрахователните дружества и кооперациите са длъжни да предоставят информация за сключените договори за доверително управление или предоставените банкови касетки, както и за другите сключени от тях сделки с длъжника, свързани с негово движимо и недвижимо имущество или дялови участия.
\n

Раздел II

\n

Предмет на изпълнението Имущество, подлежащо на принудително изпълнение

\n

Чл. 213(1) Принудителното изпълнение се насочва върху цялото имущество на длъжника, с изключение на

\n
1.вещите за всекидневна употреба на длъжника и на неговото семейство, необходимата храна, топливо, работен добитък и предмети за упражняване на занятие или дейност по списък, одобрен от Министерския съвет;
\n
2.единственото жилище на длъжника; ако жилищната площ е повече от 30 кв. м за длъжника и за всеки от членовете на семейството му поотделно, разликата се продава, ако при тези условия жилището е реално поделяемо;
\n
3.сумите по сметки в банки в размер до 250 лв. за всеки член от семейството;
\n
4.земеделските земи - до една четвърт от притежаваните, но не по-малко от 3 дка, обработвани пряко от длъжника или от член на неговото семейство, както и необходимия за обработването им инвентар;
\n
5.трудовото възнаграждение, обезщетението по трудово правоотношение, пенсията или стипендията - в размер до 250 лв. месечно.
\n
(2)Не се допуска принудително изпълнение и върху:
\n
1.обезщетенията по социалното осигуряване, включително за безработица;
\n
2.социалните помощи, предоставяни от държавния или общинския бюджет;
\n
3.сумите по дарение от физически и юридически лица, получени от лица с трайни увреждания с намалена работоспособност над 50 на сто и други категории лица в неравностойно социално положение;
\n
4.вземанията за издръжка, определени от съда.
\n

Възможност за избор от длъжника

\n

Чл. 214

\n
(1)Длъжникът може, след като обяви цялото си имущество, да предложи изпълнението да бъде насочено върху друга движима или недвижима вещ или да бъде извършено само чрез някои от исканите от публичния изпълнител способи
\n
(2)Предложението на длъжника не се приема, ако предложеният начин на изпълнение не е в състояние да удовлетвори изцяло публичния взискател.
\n
(3)Публичният изпълнител се произнася по предложението на длъжника в 7-дневен срок от постъпването му. Отказът на публичния изпълнител да приеме предложения от длъжника способ за изпълнение може да се обжалва по реда на чл. 197.
\n

Раздел III

\n

Способи Способи за принудително изпълнение

\n

Чл. 215(1) Принудителното изпълнение на вземанията по реда на този кодекс се извършва чрез

\n
1.изпълнение върху вземания и парични средства в банките;
\n
2.изпълнение върху парични средства и вземания на длъжника;
\n
3.изпълнение върху движими и недвижими вещи и ценни книжа.
\n
(2)За движими вещи и парични средства на длъжника по смисъла на ал. 1 се смятат, до доказване на противното, и тези, намерени у него, в жилището му или в други собствени или наети от него помещения, превозни средства, офиси, каси или сейфове.
\n
(3)Публичният изпълнител може да използва всеки от способите по ал. 1 заедно или поотделно.
\n

Недействителност на действия и сделки

\n

Чл. 216

\n
(1)Недействителни по отношение на държавата, съответно на общините, са сключените след датата на установяване на публичното задължение, съответно след връчването на заповедта за възлагане на ревизия, ако в резултат на ревизията са установени публични задължения 1. безвъзмездни сделки с имуществени права на длъжника;
\n
2.възмездни сделки с имуществени права на длъжника, при които даденото значително надхвърля по стойност полученото;
\n
3.непарични вноски на имуществени права на длъжника;
\n
4.сделки или действия с намерение да се увредят публичните взискатели;
\n
5.погасяване на парични задължения чрез прехвърляне на собственост, ако връщането би довело до увеличаване на сумата, която публичните взискатели биха получили при разпределение на осребреното имущество на длъжника;
\n
6.сделки, извършени във вреда на публичните взискатели, по които страна е свързано с длъжника лице.
\n
(2)Недействителността по ал. 1 се обявява по иск на съответния публичен взискател или на публичния изпълнител по реда на Гражданския процесуален кодекс.
\n
(3)Извън случаите по ал. 1 правата на кредитора по чл. 134 и 135 от Закона за задълженията и договорите могат да бъдат упражнени от съответния публичен взискател или от публичния изпълнител. В тези случаи знанието на лицето, с което длъжникът е договарял, за увреждането по чл. 135, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите се предполага до доказване на противното, ако третото лице и длъжникът са свързани лица.
\n

Присъединяване на кредитори

\n

Чл. 217

\n
(1)В производствата по този дял могат да се присъединяват публични взискатели, както и кредитори, чието вземане е обезпечено с ипотека, залог или особен залог, както и тези, които са упражнили право на задържане
\n
(2)Присъединяването се допуска с разпореждане на публичния изпълнител до изготвянето на разпределението на събраните суми. Публичните взискатели се присъединяват с писмено заявление до публичния изпълнител, към което прилагат изпълнителното основание.
\n
(3)Присъединилият се взискател има същите права в изпълнителното производство, каквито има и първоначалният взискател.
\n
(4)Извършените до присъединяването изпълнителни действия ползват и присъединилия се взискател.
\n
(5)Разпоредбите на ал. 1 не се прилагат в случаите по чл. 177.
\n

Противопоставимост на обезпечения

\n

Чл. 218

\n

Заложният кредитор или кредиторът, упражнил право на задържане, може да противопостави вземането си на публичния взискател въз основа на писмени доказателства с достоверна дата Конкуренция между публични вземания

\n

Чл. 219

\n
(1)Когато производството е за събиране на разнородни публични вземания и имуществото на длъжника не е достатъчно за тяхното погасяване независимо от прилаганите способи или от реда, по който се събират тези вземания, постъпленията до изчерпването им се разпределят по следния ред 1. за данъчните и митническите задължения и задълженията за задължителни осигурителни вноски - съразмерно;
\n
2.за други публични задължения, които постъпват направо в републиканския и/или местния бюджет - съразмерно;
\n
3.за други публични вземания - съразмерно.
\n
(2)При спор между публични взискатели въпросът се решава от министъра на финансите или от оправомощено от него лице, чието решение не подлежи на обжалване.
\n

Раздел IV

\n

Действия Образуване на изпълнително дело

\n

Чл. 220

\n
(1)Когато публичното вземане не бъде платено в срок, изпълнителното основание се изпраща на публичния изпълнител на Агенцията за държавни вземания по постоянния адрес или седалището на длъжника, съответно в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите, за образуване на изпълнително производство
\n
(2)Публичният изпълнител при необходимост може да препрати изпълнителното дело за извършване на изпълнителни действия на друг публичен изпълнител. В този случай публичният изпълнител указва действието и срока за извършването му. След извършване на съответното действие публичният изпълнител връща изпълнителното дело.
\n

Започване на производството

\n

Чл. 221

\n
(1)Когато задължението не е изплатено в 7-дневния срок от получаването на поканата по чл. 182, ал. 1, публичният изпълнител пристъпва към изпълнение, като е длъжен да изпрати на длъжника съобщение, с което му дава 7-дневен срок за доброволно изпълнение
\n
(2)Съобщението трябва да посочва изпълнителното основание, номера на изпълнителното дело и взискателя и да съдържа предупреждение към длъжника, че ако в дадения му срок не изпълни задължението си, ще се пристъпи към принудително изпълнение.
\n
(3)Когато са налице няколко отделни изпълнителни основания за различни публични задължения, образува се едно изпълнително дело, като се осигурява отчетност за погасяването на всяко от задълженията.
\n
(4)В случаите, когато не са наложени обезпечителни мерки, принудителното изпълнение върху вземания на длъжника и върху негови движими и недвижими вещи започва чрез налагането на запор, съответно чрез вписването на възбрана, с постановление на публичния изпълнител.
\n
(5)Запорът и възбраната по ал. 4 се налагат със съобщението и имат действието, предвидено в този кодекс.
\n
(6)В случаите, когато мерките по чл. 182, ал. 2, т. 2 и ал. 4 не са предприети от съответния орган, публичният изпълнител може, ако задължението е в размер над 5000 лв. и не е представено обезпечение в размера на главницата и лихвите:
\n
1.да поиска от органите на Министерството на вътрешните работи: а) да забранят на длъжника или на членовете на контролните или управителните му органи да напускат страната; б) да не издават или да отнемат издадените паспорти и заместващите ги документи за преминаване на държавната граница;
\n
2.да уведоми всички органи, които по силата на нормативни актове издават лицензии или разрешения за извършване на определени дейности, за които се изисква удостоверяване на задължения към държавата.
\n
(7)Публичният изпълнител е длъжен да поиска в тридневен срок от узнаването от органите на Министерството на вътрешните работи прекратяване на мерките по ал. 6, т. 1, букви “а” и “б” при погасяване на задължението или предоставяне на обезпечение в размер на главницата и лихвите, служебно или по искане на заинтересуваното лице. Тази разпоредба се прилага и в случаите, когато мерките са поискани от органа по чл. 182, ал. 1 преди изпращането на изпълнителното дело на публичния изпълнител.
\n
(8)Не се започва принудително изпълнение за вземане, за което разходите по описване, оценяване, съхраняване и продажба са несъразмерни с очакваните приходи. Несъразмерността на разходите с очакваните приходи се установява с постановление на публичния изпълнител. Постановлението може да се обжалва в 7-дневен срок пред изпълнителния директор на Агенцията за държавни вземания, чието решение е окончателно.
\n

Спиране, отлагане и възобновяване

\n

Чл. 222(1) С разпореждане на публичния изпълнител принудителното изпълнение се спира, без да се начисляват лихви за срока на спирането

\n
1.при поставяне на длъжника под запрещение - до назначаването на настойник или попечител;
\n
2.при отбиване от длъжника на наборна военна служба, както и при повикване на учебен сбор - до завършването им;
\n
3.при смърт на длъжника - до приемане на наследството;
\n
4.в други случаи, предвидени в закон.
\n
(2)Спирането по ал. 1, т. 1 и 2 се извършва въз основа на писмени доказателства, удостоверяващи посочените обстоятелства.
\n
(3)В случаите по ал. 1, т. 3 след изтичането на шестмесечен срок от откриване на наследството и ако наследството не е прието, по искане на публичния изпълнител районният съдия определя срок за приемане или за отказ от наследството при условията и по реда на чл. 51 от Закона за наследството. В този случай срокът за спиране се удължава със срока, даден от съда. По искане на наследниците органът по приходите издава удостоверение за дължимите от наследодателя данъци и задължителни осигурителни вноски и начислените лихви върху тях
\n
(4)В случаите по ал. 1, т. 3 производството по принудителното изпълнение се възобновява от деня на приемането на наследството.
\n
(5)Извършените до спирането действия запазват силата си. След спирането публичният изпълнител не може да извършва нови изпълнителни действия, но може да извършва действия по обезпечаване на вземането.
\n
(6)Възобновяването на изпълнителното производство се извършва с разпореждане на публичния изпълнител след отпадане на обстоятелствата, поради които е разпоредено спирането.
\n
(7)Публичният изпълнител може да отложи насроченото изпълнително действие, като в този случай в протокола се отбелязват обстоятелствата, поради които действието се отлага, и се посочва друга дата за извършването му. Ако датата не може да бъде определена в протокола, органът уведомява за това участниците в производството.
\n

Прихващане

\n

Чл. 223

\n
(1)Когато в хода на принудителното производство възникнат основания за прихващане, по искане на длъжника или по решение на публичния изпълнител производството се спира до приключване на действията по прихващането, но за не повече от 3 месеца, освен ако се възложи ревизия. Публичният изпълнител, пред когото длъжникът е представил писмените доказателства, удостоверяващи основанията за прихващане, изпраща искането заедно с доказателствата на съответния компетентен орган за извършване на прихващането. Ако в резултат на прихващането задължението бъде погасено изцяло или частично, изпълнителното производство се прекратява или се продължава за остатъка от вземането
\n
(2)Прихващането по ал. 1 може да бъде направено до датата на провеждане на публичната продан. Ако с прихващането публичното вземане се погаси изцяло, включително разноските по организирането на проданта, тя се отменя и изпълнителното производство се прекратява.
\n
(3)Отказът на публичния изпълнител да спре производството и да препрати преписката за извършване на прихващане може да се обжалва по реда на този кодекс, предвиден за защита срещу принудително изпълнение. В този случай жалбата спира действията по принудителното изпълнение до окончателното й решаване.
\n

Производство за принудително изпълнение при несъстоятелност на длъжника

\n

Чл. 224

\n
(1)В случаите, когато са наложени обезпечения по реда на чл. 195, ал. 5 - 8, публичният изпълнител започва производство за принудително събиране на публични вземания срещу длъжник, за когото е открито производство по несъстоятелност, след установяването на тези вземания по предвидения в този кодекс ред
\n
(2)Когато производството по несъстоятелност е открито, без длъжникът да е обявен в несъстоятелност, публичният изпълнител не може да изнася на публична продан имущество, което е обект на наложените по реда на чл. 195, ал. 5 - 8 обезпечения, преди да е изтекъл срокът за предлагане на план за оздравяване.
\n
(3)Разпоредбата на ал. 2 не се прилага в случаите, когато длъжникът е обявен в несъстоятелност.
\n
(4)При наличието на предложен план за оздравяване или на предложение за сключване на извънсъдебно споразумение, които отговарят на изискванията на чл. 189, и когато предявените по реда на чл. 125 или от Агенцията за държавни вземания публични вземания са включени в списъка на приетите от синдика и одобрени от съда по несъстоятелността вземания, изпълнителният директор на Агенцията за държавни вземания може да спре принудителното изпълнение.
\n
(5)При констатирано неизпълнение на утвърдения план за оздравяване, съответно на извънсъдебното споразумение, по отношение удовлетворяването на публичните вземания, изпълнителният директор на Агенцията за държавни вземания възобновява спряното производство за принудително събиране.
\n
(6)В случаите по ал. 5 разпоредбите на чл. 706, ал. 1 и 3 от Търговския закон не се прилагат по отношение на публичните вземания.
\n
(7)При възобновено по реда на ал. 5 производство за принудително събиране на публични вземания публичният изпълнител реализира проданта на имуществото на длъжника, което е обект на наложените по чл. 195, ал. 5 - 8 обезпечения.
\n

Прекратяване на производството

\n

Чл. 225(1) Производството по принудително изпълнение на публичните вземания се прекратява с разпореждане на публичния изпълнител

\n
1.когато задължението и направените до датата на провеждане на търг с явно наддаване, съответно до изтичане на срока за подаване на предложенията при търг с тайно наддаване, разноски бъдат погасени изцяло; когато плащането е по безкасов начин, плащането се счита извършено с постъпването на сумата по сметката, посочена от публичния изпълнител;
\n
2.когато актът, с който е установено публичното вземане, бъде обявен за нищожен, обезсилен или отменен по установения ред;
\n
3.когато починалият длъжник няма наследници или всички наследници са се отказали от наследството;
\n
4.когато публичният изпълнител е преценил, че вземането е несъбираемо, след като всички изпълнителни способи са изчерпани;
\n
5.когато актът за установяване на задължението бъде изменен с решение на по-горестоящ орган или от съда и при предприетото принудително изпълнение е събрана сума, равна или надхвърляща сумата на задължението съгласно изменението; в този случай публичният изпълнител разпорежда връщането на надвнесената сума до размера, определен в решението за изменение, след което прекратява производството;
\n
6.по писмено искане на публичния взискател;
\n
7.в други случаи, предвидени в закон.
\n
(2)В случаите по ал. 1 публичният изпълнител вдига служебно наложените запори и възбрани.
\n
(3)Разпореждането по ал. 1 се издава в 7-дневен срок от:
\n
1.получаването на плащането и отразяването му по съответната сметка - в случаите по ал. 1, т. 1;
\n
2.уведомяването на публичния изпълнител с приложен заверен екземпляр от решението за обявяване на нищожността, обезсилването, отменянето или изменението на акта;
\n
3.получаването на служебна справка за липсата на наследници или на уведомление, придружено от удостоверение за наследници и документ за направен отказ от всички наследници;
\n
4.възникването на условията и предпоставките по ал. 1, т. 4;
\n
5.получаването на писменото искане от публичния взискател.
\n

Актове, издавани от публичния изпълнител

\n

Чл. 226(1) В изпълнение на правомощията си публичният изпълнител издава постановления и разпореждания

\n
(2)За всяко предприето и извършено действие от публичния изпълнител се съставя протокол, в който се отбелязват датата и мястото на съставянето му, предприетите действия, направените искания, постъпилите суми и направените разноски.
\n
(3)Към образуваното изпълнително дело се прилагат всички протоколи за предприетите от органа по ал. 1 действия, както и издадените постановления и разпореждания, другите документи, удостоверяващи изпълнението, и извлечения от данъчноосигурителната сметка.
\n

Съдействие по изпълнението

\n

Чл. 227

\n
(1)При осъществяване на правомощията си публичният изпълнител може да поиска от компетентните органи да се отворят и претърсят вещи, жилища, офиси, складове и други помещения на длъжника или места, където се намират негови вещи
\n
(2)При необходимост публичният изпълнител може да иска и съдействие от полицейските органи в рамките на правомощията им, определени със закон, от кмета на общината или от областния управител за осигуряване на достъп до жилища, офиси, складове и други помещения на длъжника или до места, където се намират негови вещи, както и в случаите на извършване на опис, предаване на вещи, въвод във владение и други изпълнителни действия.
\n

Изпълнение върху вземания на длъжника и свързани с него лица от банки

\n

Чл. 228

\n
(1)Прехвърлянето на дължимата от длъжника сума по сметката на публичния изпълнител, наложил запора, се извършва от банката незабавно след получаване на разпореждането
\n
(2)Банката е длъжна в 7-дневен срок от получаване на разпореждането да уведоми публичния изпълнител, наложил запора, за причините за неизпълнението му.
\n
(3)Когато изпълнението е насочено върху валутна сметка, банката, в която се води сметката, изкупува валутата по нейния курс за деня, в който е получено разпореждането, и прехвърля левовата равностойност по сметката на публичния изпълнител, наредил изпълнението.
\n

Разрешение за неотложни плащания

\n

Чл. 229

\n
(1)Публичният изпълнител с разпореждане до банката може да разреши определена част от постъпилите или постъпващите по сметката на длъжника суми да се оставят на негово временно разпореждане за неотложни плащания във връзка с дейността му
\n
(2)Преценката от органа по ал. 1 се извършва въз основа на писмена молба от длъжника с приложени към нея доказателства.
\n
(3)Разрешението по ал. 1 се дава, при условие че:
\n
1.сумите са дължими по договори, свързани с основната дейност на длъжника;
\n
2.забавянето или неплащането на тези суми може да доведе до тежки стопански последици за длъжника - прекратяване или спиране за продължително време на основната му дейност, разваляне на търговски договори или изпадане в забава по търговски договори, неизпълнение на задължения по трудови договори и други подобни.
\n
(4)Когато органът по ал. 1 даде разрешение, той посочва в него плащането, за което то се отнася, и срока, в който може да се извърши.
\n
(5)Банката е длъжна да извърши плащането съобразно условията на разрешението и носи солидарна отговорност с длъжника за сумата, несъответстваща на разрешението. Отговорността се реализира по реда на чл. 211, ал. 3.
\n
(6)Разрешението по ал. 1 може да се изменя или отменя само от органа, който го е издал.
\n

Принудително изпълнение от трети лица, които не са банки

\n

Чл. 230(1) Принудителното изпълнение на вземанията се насочва върху вземания на длъжника от трето лице, ако вземането е ликвидно и изискуемо

\n
(2)Вземането е ликвидно и изискуемо, когато бъде признато пред публичния изпълнител или когато е установено с влязло в сила съдебно решение, с нотариално заверен документ или с ценна книга, издадена от третото лице.
\n
(3)Независимо дали вземането е изискуемо или ликвидно, ако третото лице плати, вземането се счита за такова, а ако плати на длъжника, се задължава към публичния изпълнител в същия размер.
\n
(4)Третото задължено лице е длъжно да внесе дължимата сума по сметката на публичния изпълнител или да му предаде вещите на длъжника в тридневен срок от получаване на нареждането за изпълнение. Ако задължението на третото задължено лице е за периодично плащане, то внася сумите в тридневен срок от падежа на всяка вноска.
\n

Изпълнение върху дялове

\n

Чл. 231

\n
(1)Когато изпълнението е насочено върху дял на неограничено отговорен съдружник, публичният изпълнител, като констатира изпълнението на условията по чл. 96, ал. 1 от Търговския закон, връчва на дружеството и останалите неограничено отговорни съдружници изявление за прекратяване на дружеството. След изтичане на 6 месеца публичният изпълнител или публичният взискател предявява иск пред окръжния съд по седалището на дружеството за неговото прекратяване
\n
(2)Съдът отхвърля иска, ако се установи, че вземането е удовлетворено. Ако намери, че искът е основателен, съдът прекратява дружеството и това се вписва служебно в търговския регистър, след което се извършва ликвидация от назначен от съда ликвидатор.
\n
(3)Когато изпълнението е насочено върху дял на ограничено отговорен съдружник, публичният изпълнител връчва на дружеството изявление за прекратяване участието на длъжника в дружеството, което има действие на изявление за напускане на съдружник. След изтичане на 3 месеца публичният изпълнител или публичният взискател предявява иск пред окръжния съд по седалището на дружеството за неговото прекратяване.
\n
(4)Съдът отхвърля иска, ако се установи, че дружеството е изплатило по сметка на публичния изпълнител припадащата се на съдружника длъжник част от имуществото, определена съгласно чл. 125, ал. 3 от Търговския закон, или че вземането е удовлетворено. Ако намери, че искът е основателен, съдът прекратява дружеството и това се вписва служебно в търговския регистър, след което се извършва ликвидация от назначен от съда ликвидатор.
\n

Изпълнение върху ценни книжа, вземания по изпълнителни листове и парични средства

\n

Чл. 232

\n
(1)Изпълнението върху налични ценни книжа се извършва, като публичният изпълнител с постановление се суброгира в правата на длъжника спрямо лицата, които са задължени по ценната книга или чрез продажбата им
\n
(2)Наличните ценни книжа се продават от публичния изпълнител съобразно правилата за публична продажба на недвижим имот по този кодекс поотделно и/или в пакети. Публичният изпълнител прехвърля всяка ценна книга по надлежния за нея начин и я предава на купувача след влизането в сила на постановлението за възлагане. Когато ценната книга се прехвърля с джиро, редът на джирата не се прекъсва.
\n
(3)Безналичните ценни книжа се продават чрез банка по установения за тях ред, като публичният изпълнител действа от свое име и за сметка на длъжника.
\n
(4)В случаите по ал. 2 и 3 със сумата от продажбата на ценните книжа се удовлетворява публичното вземане.
\n
(5)Принудително изпълнение върху национална и чужда валута се извършва чрез разпореждане на публичния изпълнител за изземването й за удовлетворяване на публичното вземане.
\n
(6)Вземанията по изпълнителни листове се изпълняват, като публичният изпълнител се суброгира в правата на длъжника с постановление. Вземанията се изпълняват, като се прилага разпоредбата на чл. 230.
\n

Изпълнение върху вещи

\n

Чл. 233

\n
(1)Ако вземането не е било обезпечено или вещта не е била описана в съобщението за налагане на запора или възбраната, изпълнението се извършва чрез опис. Публичният изпълнител насрочва времето за извършване на опис
\n
(2)Описът трябва да съдържа:
\n
1.изпълнителното основание;
\n
2.мястото, където се извършва;
\n
3.подробно описание на вещта;
\n
4.оценката на вещта;
\n
5.възраженията на длъжника и заявените от трети лица права върху описаната вещ;
\n
6.подписите на публичния изпълнител, на задълженото лице и на третите лица, когато те имат заявени права върху описаната вещ.
\n
(3)Описът на недвижимия имот се извършва само ако публичният изпълнител се увери, че имотът е собственост на длъжника в деня на налагане на възбраната. Проверката се извършва въз основа на справка от службата по вписванията. Когато няма сигурни данни за собствеността, взема се предвид владението към деня на налагане на възбраната.
\n
(4)В описа се посочват местонахождението на имота, неговите граници, вписаните възбрани и ипотеки, дължимите данъци и други обстоятелства, свързани с имота.
\n
(5)Ако е невъзможно оценяването на вещта в момента на описа, вписват се временна оценка въз основа на данни на длъжника за покупната й цена, ценова информация, с която разполага органът по ал. 1, и други данни за вещта.
\n

Пазене на вещта

\n

Чл. 234(1) Описаната движима вещ се оставя за пазене на длъжника

\n
(2)Ако публичният изпълнител прецени, че вещта не трябва да се оставя у длъжника, тя се предава на пазач или се оставя на съхранение в определено от публичния изпълнител място.
\n
(3)Пазачът се назначава от публичния изпълнител, който определя и възнаграждението. Пазачът се избира с оглед на лицето, естеството на вещта и мястото, където се намира или където ще се съхранява вещта, която се предава за пазене срещу подпис.
\n
(4)Пазачът е длъжен да пази вещта като добър стопанин, да дава сметка за приходите от нея и за разходите по пазенето й. При неизпълнение на задълженията публичният изпълнител може да назначи друг пазач.
\n
(5)Недвижимият имот се оставя във владение на длъжника до извършване на проданта. От получаването на съобщението за вписване на възбраната длъжникът е длъжен да го управлява с грижата на добър стопанин. Публичният изпълнител може да определи срещу възнаграждение управител на имота, ако длъжникът пречи на огледа или не управлява добре имота.
\n

Оценка

\n

Чл. 235

\n
(1)Описаната вещ се оценява по нейната пазарна стойност от публичния изпълнител. При необходимост за оценката може да бъде привлечен оценител по списъка на Агенцията за държавни вземания
\n
(2)Заключението на оценителя се изготвя в писмена форма и се представя на публичния изпълнител, който мотивирано определя окончателната оценка, като я съобщава на длъжника и на взискателя.
\n
(3)Оценката на недвижимите имоти не може да бъде по-малка от данъчната оценка, а оценката на моторните превозни средства не може да бъде по-малка от застрахователната оценка.
\n

Контролна оценка

\n

Чл. 236

\n
(1)Ако е недоволен от оценката, длъжникът или взискателят в 7-дневен срок може да поиска от изпълнителния директор на Агенцията за държавни вземания възлагане на нова оценка. Директорът или оправомощено от него длъжностно лице назначава оценител, чиято оценка е окончателна
\n
(2)Когато длъжникът или взискателят е недоволен от оценката на недвижимите имоти и на вещи с единична цена като нови повече от 20 000 лв., на произведения на изкуството, предмети от благородни метали и антикварни предмети, определена от публичния изпълнител, той може да поиска в 7-дневен срок контролна оценка.
\n
(3)Контролната оценка по ал. 2 се извършва от трима оценители от списъка на Агенцията за държавни вземания с познания и опит в съответната област, един от които се посочва от длъжника, един - от взискателя, и един - от изпълнителния директор на Агенцията за държавни вземания.
\n
(4)В случаите, когато в списъка няма вписан оценител с познания в съответната област или той не може да участва в експертизата, изпълнителният директор на Агенцията за държавни вземания може да я възложи и на други специалисти от съответната професия.
\n
(5)Заключението на оценителите се приема с обикновено мнозинство и може да бъде оспорвано от длъжника или от взискателя по реда на чл. 268.
\n
(6)Възнаграждението на оценителите се определя от изпълнителния директор на Агенцията за държавни вземания и е за сметка на този, който е поискал контролната оценка.
\n

Несъразмерност на разходите с приходите

\n

Чл. 237

\n
(1)Не се започва принудително изпълнение върху права и вещи, за които разходите по описване, оценяване, съхраняване и продажба са несъразмерни с очакваните приходи
\n
(2)Когато само за някои от вещите и правата разходите по принудителното изпълнение се очаква да надхвърлят постъпленията от продажбата, изпълнението се насочва върху останалото имущество на длъжника.
\n

Глава двадесет и шеста ПУБЛИЧНА ПРОДАН

\n

Раздел I

\n

Общи правила Начин на продажбата

\n

Чл. 238

\n
(1)Продажбата на движими вещи се извършва чрез публична продажба на постоянно определени места или чрез търг. Начинът на продажба се определя от публичния изпълнител
\n
(2)Продажбата чрез търг може да се извършва с явно или тайно наддаване.
\n
(3)Когато продажбата се извършва чрез търг, тя се смята за действителна дори и при участие само на един купувач, ако предложената от него цена не е по-ниска от началната тръжна цена.
\n
(4)Публичният изпълнител може да определи продажбата да се извърши:
\n
1.отделно на всяка движима или недвижима вещ на длъжника;
\n
2.на групи от вещи, които обичайно се продават заедно;
\n
3.на обособени части от предприятие;
\n
4.на всички активи на длъжника търговец, включително движими и недвижими вещи и оценими в пари права.
\n
(5)Когато се продават недвижими вещи самостоятелно или включени в група вещи, вещни права върху недвижими имоти, моторни превозни средства, кораби и въздухоплавателни средства, както и движими вещи с първоначална цена над 500 лв., продажбата се извършва чрез търг.
\n
(6)Длъжникът може да предложи начин по ал. 4, по който да бъде продадена вещта или имуществото. Публичният изпълнител може да приеме предложения начин, ако прецени, че държавата ще бъде удовлетворена.
\n
(7)Не могат да участват в продажбата длъжникът, негов представител, органите, провеждащи търга, и вещите лица, оценили вещта.
\n

Действие на публичната продан

\n

Чл. 239(1) Продадените чрез публична продан движими вещи и оценими в пари права върху тях стават собственост на купувача дори и да не са били собственост на длъжника

\n
(2)Купувачът става собственик на продадената недвижима вещ дори и длъжникът да не е бил собственик, ако до изтичането на една година от обнародването в “Държавен вестник” на постановлението за възлагане не е предявен иск за собственост.
\n
(3)Ако искът е предявен в срока по ал. 2 и с влязло в сила решение бъде установено, че длъжникът не е бил собственик на продадената недвижима вещ, купувачът може да иска платената от него цена, ако тя не е още изплатена на взискателите, а ако е била изплатена, той може да иска от всеки един от тях, както и от длъжника, това, което е получил. И в двата случая купувачът има право на лихвите и разноските за своето участие в проданта. Освен това той има право да иска връщането на всички платени от него такси по прехвърлянето.
\n

Разноски

\n

Чл. 240(1) Всички разноски, свързани с обезпечаването и принудителното изпълнение на публичните вземания, са за сметка на длъжника

\n
(2)Всички постъпили суми от продажбата се внасят по определената сметка. След покриване на разноските, лихвите и главницата на публичното задължение разликата се връща на длъжника.
\n
(3)Разноски, свързани с прехвърляне на вещта или с въвод във владение, са за сметка на купувача.
\n

Цена и състояние на вещта

\n

Чл. 241(1) Първоначалната продажна цена на вещта или на имота не може да бъде по-малка от оценката по чл. 235 и 236

\n
(2)Вещта или имотът се продават такива, каквито са в момента на продажбата им, и купувачите не могат да претендират за недостатъци на закупената вещ.
\n

Продажба на специфични вещи

\n

Чл. 242

\n
(1)Бързоразвалящи се стоки се продават с разрешение от съответните местни органи на Държавния санитарен контрол и Държавно-ветеринарния санитарен контрол. Те се продават чрез борсата, стоковите тържища или специализираните магазини
\n
(2)Продажбата на произведения на изкуството, вещи с антикварна или нумизматична ценност, злато, сребро и други благородни метали и скъпоценни камъни или изделия от тях се извършва след експертна оценка чрез специализираните магазини, галерии и други подобни, одобрени от министъра на финансите.
\n
(3)Продажбата на стоки, търгувани на борсите, се извършва чрез борсите.
\n
(4)Продажбата на чуждестранна валута се извършва чрез търговските банки.
\n
(5)Животни от националния генофонд, сортови семена и посадъчен материал с гарантиран произход се продават с разрешение на министъра на земеделието и горите или оправомощено от него лице само на други земеделски производители.
\n

Съобщение за продажба

\n

Чл. 243(1) Съобщението за продажба съдържа

\n
1.наименованието на органа, който го издава;
\n
2.номера и датата на изпълнителното дело;
\n
3.начина на продажба;
\n
4.времето и мястото за оглед;
\n
5.времето и мястото на продажба;
\n
6.списък на продаваните вещи и първоначална продажна цена;
\n
7.други условия, свързани с определения начин на продажба;
\n
8.дата, подпис и печат на органа.
\n
(2)Съобщението се изпраща на длъжника с указание, че до датата на провеждане на търга с явно наддаване, съответно до изтичане на срока за подаване на предложенията при търга с тайно наддаване, може да плати задължението си заедно с разноските.
\n
(3)Съобщението се поставя на определени за целта места в служебните помещения на органите, установили публичните задължения.
\n
(4)Съобщението се разгласява и чрез поставянето му на местата, където ще се извършва огледът или продажбата, и чрез публикуването му в поне един централен ежедневник. Агенцията осигурява разпространението на съобщенията за продажби и чрез Интернет.
\n
(5)Когато длъжникът е физическо лице, съобщението, с изключение на това, което се изпраща на длъжника, не може да съдържа данни за длъжника.
\n

Раздел II

\n

Публична продажба на постоянно определени места Условия

\n

Чл. 244

\n
(1)Движими вещи, чиято първоначална продажна цена не надвишава 500 лв. и които се намират на мястото на продажбата, могат да се продават чрез публична продажба на постоянно определени места, при която вещта се предава на купувача след заплащане на цената
\n
(2)Продажбата се извършва от борси, тържища и магазини, на които това е възложено по договор.
\n
(3)Продажбата чрез борси, тържища и магазини се извършва по установените за тях правила, като отношенията между тях и публичния изпълнител се уреждат по договор при общи условия.
\n

Намаляване на цената

\n

Чл. 245(1) Ако в едномесечен срок от излагането й за продажба вещта не бъде продадена, продажната цена се определя в размер 90 на сто от първоначалната продажна цена

\n
(2)Ако в едномесечен срок от намаляването на цената по ал. 1 не се намери купувач, продажната цена се определя в размер 80 на сто от първоначалната цена.
\n
(3)В случай че вещта не бъде продадена в 6-месечен срок от излагането й за продан, тя се продава на цена в размер 50 на сто от първоначалната цена.
\n
(4)Ако след изтичане на 9 месеца от излагането й за продан вещта не бъде продадена, длъжникът има право в едномесечен срок да я вземе обратно. В тези случаи публичният изпълнител издава постановление за връщане, като посочва други изпълнителни способи за събиране на вземането.
\n
(5)Непотърсени в едномесечния срок по ал. 4 вещи се считат за изоставени в полза на държавата. В тези случаи публичният изпълнител издава постановление.
\n

Раздел III

\n

Продажба чрез търг Общи правила

\n

Чл. 246(1) Продажбата чрез търг се извършва с явно или тайно наддаване на място и време, определени от публичния изпълнител

\n
(2)Едновременно със съобщението за обявяване на публичната продажба публичният изпълнител оповестява и правилата за продажбата, размера на депозита за участие, начина, по който следва да се внесе, и крайния срок за внасянето му.
\n
(3)Депозитът за участие в търга е 10 на сто от обявената начална продажна цена.
\n
(4)Когато вещта е купена от лице, което не е имало право да наддава, възлагането е недействително.
\n
(5)В този случай внесената от купувача сума служи за удовлетворяване на публичните вземания по изпълнителното дело и се обявява нов търг, ако търгът не е обжалван.
\n
(6)След получаване на сумата от продажбата по сметката, посочена от публичния изпълнител, той издава постановление за възлагане.
\n
(7)Постановлението за възлагане съдържа:
\n
1.наименованието на органа, който го издава;
\n
2.номера, датата и мястото на издаването му;
\n
3.описание на вещта или вещите и продажната цена;
\n
4.датата на търга;
\n
5.данни за купувача, за длъжника и цената, на която е придобита вещта;
\n
6.номера и датата на изпълнителното дело;
\n
7.подписа и длъжността на издателя.
\n
(8)Собствеността преминава върху купувача от датата на постановлението. Нотариална форма не е необходима.
\n
(9)Купувачът е длъжен незабавно да вдигне вещта. Когато за продажба на движими вещи се изисква специална форма, тя се смята спазена с постановлението за възлагане.
\n
(10)Публичният изпълнител въвежда купувача на имота във владение в 7-дневен срок въз основа на издаденото постановление. Въводът се извършва срещу всяко лице, което се намира във владение на имота. Това лице може да се защити само с иск за собственост по реда на чл. 269.
\n
(11)Купувачът е длъжен да поиска вписване на постановлението за възлагане на недвижимия имот от съдията по вписване чрез службата по вписванията.
\n

Подготовка на търг с явно наддаване

\n

Чл. 247(1) Всяка вещ или група от вещи получава тръжен номер. Номерът се обозначава върху вещта най-късно до определения начален час за оглед

\n
(2)В търга може да се участва и чрез пълномощник, който представя нотариално заверено пълномощно за участие в търга.
\n
(3)Документът за внасяне на депозита се представя на публичния изпълнител най-късно до обявения начален час за провеждането на търга.
\n
(4)Въз основа на представените документи за самоличност всеки участник получава знак (табелка) с номер на участник в търга.
\n

Провеждане на търг с явно наддаване

\n

Чл. 248

\n
(1)В обявения ден и час органът, провеждащ търга, открива търга, проверява самоличността и документите на участниците и констатира изпълнението на условията за провеждане на търга
\n
(2)На мястото, където се провежда търгът, могат да присъстват само допуснатите участници в търга, публичният изпълнител и служебните лица, които го подпомагат.
\n
(3)При започването на търга органът, който го провежда, е длъжен да оповести отново правилата за продажба и допуснатите до търга участници, като може да определи и стъпка на наддаване като процент от началната цена.
\n
(4)Наддаването започва от началната тръжна цена. Недействително е предложението за цена, по-ниска от началната.
\n
(5)Всеки участник с високо вдигане на номера огласява предлаганата от него цена.
\n
(6)За провеждане на търга се води протокол. В протокола се отбелязват всички условия на търга, броят на участниците, началният и крайният час, стъпката на наддаване, ако такава е определена. Протокол се съставя и в случаите, когато обявеният търг не се проведе.
\n
(7)За направените предложения се води наддавателен лист, в който се посочват тръжният номер на продаваната вещ, номерата на участниците, наддавали за нея, и предлаганите от тях цени. Наддавателният лист е неразделна част от протокола за провеждане на търга.
\n
(8)След всяко направено предложение органът, провеждащ търга, произнася последователно три пъти последната предложена цена и след третия път, ако нова цена не бъде предложена, огласява с “продадено” продажбата на вещта, цената и номера на участника, който я е предложил.
\n
(9)В протокола се записват тръжният номер на вещта, цената и номерът на участника, предложил най-високата цена, името на лицето и единният граждански номер или наименованието на търговеца и единният идентификационен код по БУЛСТАТ, съответно данните на упълномощения представител. За купувач се обявява този наддавач, който е предложил най-висока цена. Купувачът се обявява от органа, провеждащ търга, върху наддавателния лист, който се подписва от него.
\n
(10)В протокола се записват и данните за лицата, които са предложили цена, поставяща ги на второ и трето място след участника, предложил най-високата цена, както и данните, необходими за уведомяване.
\n
(11)Купувачът трябва в 5-дневен срок от приключване на продажбата да внесе предложената от него цена, като приспадне внесения депозит.
\n
(12)В тридневен срок от постъпването на сумата по указаната сметка публичният изпълнител издава постановление за възлагане на вещта на купувача.
\n

Определяне на последващ купувач

\n

Чл. 249

\n
(1)Ако в срока по чл. 248, ал. 11 цената не бъде внесена по посочената сметка от обявения за купувач, с внесения от него депозит се покриват разноските по търга, а с остатъка се намалява публичното вземане в следната последователност: разноски, лихви, главница
\n
(2)Публичният изпълнител съставя протокол, с който обявява за купувач наддавача, предложил следващата по размер цена, като му изпраща съобщение за това. Ако и този наддавач не внесе цената, като приспадне внесения депозит, в 5-дневен срок от получаване на съобщението публичният изпълнител обявява за купувач следващия по реда на предложените цени наддавач и при необходимост постъпва така до изчерпване на всички наддавачи, при условие че предложената от тях цена е не по-малка от началната тръжна цена и не са изтеглили депозитите си.
\n
(3)Наддавач, който е обявен за купувач и не внесе в 5-дневен срок предложената цена, като приспадне внесения депозит, отговаря съобразно ал. 1.
\n
(4)Когато никой от наддавачите по ал. 2 и 3 не внесе предложената от него цена, провежда се нов търг.
\n

Нов търг

\n

Чл. 250(1) Новият търг се провежда по правилата на първия, когато

\n
1.не се яви кандидат и явилите се предложат цена, по-ниска от началната;
\n
2.никой от участниците не внесе предложената от него цена;
\n
3.са нарушени други условия за провеждане на търга.
\n
(2)Продажната цена на вещта на новия търг се определя в размер 80 на сто от началната тръжна цена на предишния търг. На всеки следващ търг продажната цена се намалява с по 10 на сто от първоначалната продажна цена, но не по-малко от 50 на сто.
\n
(3)Когато след последния търг вещта не бъде продадена, по искане на публичния взискател тя му се възлага по цена 50 на сто от първоначалната тръжна цена. Когато публичните вземания са на различни взискатели, вещта се възлага на взискателя с най-големи вземания. Уравняването на сметките между взискателите се извършва от публичния изпълнител при последващи изпълнения върху имуществото на длъжника.
\n
(4)Когато вещта не се възложи в случаите по ал. 3, тя се освобождава от изпълнение.
\n

Търг с тайно наддаване

\n

Чл. 251

\n
(1)Публичният изпълнител може да определи продажбата да се извърши на търг с тайно наддаване, като в съобщението се посочват мястото на подаване на предложенията, началният и крайният срок за подаването им, размерът на депозита и времето и мястото на отваряне на предложенията
\n
(2)Предложенията се подават в запечатан плик. Върху плика предложителят отбелязва номера и датата на съобщението, публичния изпълнител, обявил продажбата, данни за предложителя (наименование, адрес, идентификационен номер), подпис и печат, когато предложителят е длъжен да има такъв.
\n
(3)Предложението трябва да съдържа:
\n
1.данни за предложителя - име, единен граждански номер (наименование, единен идентификационен код по БУЛСТАТ) и адрес;
\n
2.вещта, за която се прави предложението;
\n
3.предлаганата цена;
\n
4.документ, удостоверяващ внесения депозит в размер 10 на сто от първоначалната тръжна цена;
\n
5.подписа на предложителя.
\n
(4)Постъпващите предложения за всяка обявена продажба поотделно се завеждат по реда на постъпването им с пореден номер и дата, като изрично се отбелязва и датата на пощенското клеймо, ако са получени по пощата.
\n
(5)С изтичането на крайния срок на приемане на предложенията публичният изпълнител поставя в края на списъка удостоверителен надпис, в който посочва броя на постъпилите предложения, датата и часа на приключване и се подписва.
\n
(6)За валидно направено предложение се счита и това, което е постъпило до изтичането на работното време на публичния изпълнител в деня преди обявения за отваряне на предложенията ден, при условие че пощенското клеймо в станцията на подаването носи дата не по-късна от посочената крайна дата за подаване на предложенията. Неотговарящите на тези условия предложения се считат за невалидни и за постъпилите по този ред валидни и невалидни предложения публичният изпълнител прави допълнително отбелязване в списъка след удостоверителния подпис.
\n
(7)До обявения краен срок за подаване на предложенията предложителят може писмено да оттегли предложението, което се прилага към протокола. Предложението се връща в запечатания плик. Върху плика се поставя печат на публичния изпълнител с надпис: “Оттеглено с писмо номер и дата на писмото”, като публичният изпълнител се подписва и поставя датата. Ново предложение може да се подаде след оттегляне на първоначалното, при условие че е спазен крайният срок.
\n

Разглеждане на предложенията и продажба

\n

Чл. 252(1) Предложенията се разглеждат в определеното място и време, където могат да присъстват предложителите, техните законни или упълномощени представители

\n
(2)Публичният изпълнител разглежда последователно по реда на постъпването им направените предложения, като съобщава поредния номер и датата на постъпването или датата на пощенското клеймо, ако предложението е получено по пощата.
\n
(3)Публичният изпълнител огласява направените предложения и тяхната редовност. Нередовни са предложенията, които не отговарят на изискванията на чл. 251, ал. 2 и 3, както и подадените от лица, които нямат право да участват в продажбата. Предложителите, които не се допускат до търга и основанията за това се отразяват в протокола и подадените от тях документи се прилагат към протокола.
\n
(4)Направените предложения се отразяват по реда на отваряне в наддавателен лист. Срещу поредните номера, оттеглили предложението си, в наддавателния лист се отбелязват номерът на писмото и датата на оттеглянето.
\n
(5)След изчерпване на пълния списък на предложенията публичният изпълнител обявява най-високата предложена цена.
\n
(6)При еднаква цена, предложена от двама или повече от присъстващите участници в наддаването, търгът продължава само между тях с явно наддаване. В този случай публичният изпълнител обявява стъпката за наддаване. Стъпката и направените предложения се отразяват в наддавателния лист.
\n
(7)Ако най-високата цена е предложена от двама или повече от неприсъстващите участници в търга, публичният изпълнител определя спечелилия търга чрез жребий в присъствието на явилите се участници.
\n
(8)Извън случаите по ал. 6 и 7 предложителите се подреждат последователно, като се отчита по-високата предложена цена.
\n
(9)Спечелилият търга и следващите две най-добри предложения се обявяват от органа по ал. 2 и се вписват в протокола. Срещу всяко от предложенията се записват данните на предложителите и резултатът се обявява на подходящо място в канцеларията на публичния изпълнител и в Агенцията за държавни вземания.
\n

Плащане и постановление за възлагане

\n

Чл. 253В 3-дневен срок от постъпването на сумата по указаната сметка публичният изпълнител издава постановление за възлагане на вещта на купувача

\n

Последващ купувач

\n

Чл. 254

\n
(1)В случай че цената не постъпи по определената сметка в 5-дневен срок от датата на търга, смята се, че купувачът се е отказал да купи вещта. С внесения от него депозит се покриват разноските по търга, а остатъкът служи за погасяване на публичното вземане. В случаите, когато купувачът не е присъствал на провеждането на търга, срокът за безкасовото плащане тече от уведомяването му за резултата от търга
\n
(2)След изтичане на срока по ал. 1 публичният изпълнител писмено уведомява втория по реда участник, предложил следващата най-висока цена. Ако същият участник не плати в 5-дневен срок от уведомяването, смята се, че и той се е отказал да купи вещта.
\n
(3)След отказа на втория купувач по реда на ал. 2 се уведомява и третият купувач и при необходимост се постъпва така до изчерпване на всички участници, при условие, че предложената от тях цена е не по-малка от началната тръжна цена и не са изтеглили депозитите си.
", "next": 239835}