Чл. 221
\n
Броят на изследваните образци при одобряване типа на манометрите за автомобилни гуми е два манометъра, като в процеса на изследване могат да бъдат изискани допълнително образци
\n
Чл. 222Неопределеността на използваните еталони при изследването трябва да е поне една четвърт от максимално допустимата грешка на изследвания манометър
\n
Чл. 223(1) При изследване на манометрите за автомобилни гуми се провежда изпитване
\n
1.за съответствие с максимално допустимите грешки, което се извършва най-малко в 5 точки, равномерно разпределени в обхвата на скалата, включително горната и долната граница на измерване;
\n
2.за съответствие с грешката от хистерезис, което се извършва за манометри, предназначени да измерват стойността при намаляване на налягането; то се извършва най-малко в пет точки, равномерно разпределени в обхвата на скалата, при повишаване и намаляване на налягането;
\n
3.на стабилността на характеристиките на манометрите;
\n
4.на изменението на показанията при температурни въздействия.
\n
(2)При изпитването по ал. 1, т. 2 показанията се отчитат, след като манометърът в продължение на 20 минути е бил поставен под налягане, равно на горната граница на измервателния обхват.
\n
(3)При изпитването по ал. 1, т. 3 манометрите се подлагат на:
\n
1.претоварване с налягане, превишаващо 25 % горната граница на измерване в продължение на 15 минути;
\n
2.въздействие на: а) 1000 цикъла при променливо налягане от 0 до 90 — 95 % от горната граница на измерване; б) 10 000 цикъла при бавно изменящо се налягане от 20 до 75 % от горната граница на измерване с честота до 60 цикъла за минута;
\n
3.температурни въздействия на манометрите при минус 20 °С за 6 часа и 50 °С за 6 часа.
\n
(4)При изпитването по ал. 3 манометрите 1 час след изпитването по т.1 и 2 и най-малко 6 часа след изпитването по т. 3 трябва да отговарят на изискванията за максимално допустими грешки, грешка от хистерезис и за връщане на стрелката на манометъра срещу знака за нулата или предварително определен знак в предписания температурен обхват по чл. 216, ал. 2.
\n
(5)При изпитването по ал. 1, т. 4 се определя изменението на показанията на манометрите за дадено налягане при температури минус 10 °С и 40 °С, сравнени с показанията в предписания температурен обхват. Измененията трябва да са в границите на максимално допустимите изменения на показанията по чл. 217.
\n
Чл. 224(1) Първоначалната и последващите проверки включват
\n
1.проверка на манометрите за съответствие с одобрения тип;
\n
2.проверка за съответствието с изискванията за максимално допустими грешки;
\n
3.проверка на грешката от хистерезис в работни условия.
\n
(2)Проверките на манометрите за автомобилни гуми се извършват при нормални условия на употреба, най-малко в 3 точки, равномерно разпределени в обхвата на скалата, при нарастване и намаляване на налягането.
\n
(3)Неопределеността на използваните еталони трябва да е поне една четвърт от максимално допустимата грешка на проверявания манометър.
\n
Раздел XII
\n
Мерки за обем
\n
Чл. 225
\n
(1)Мерките за обем са материални мерки, предназначени да възпроизвеждат или да дават постоянно за времето на тяхната употреба една или няколко известни стойности на обема на налетите в тях течности
\n
(2)Изискванията на този раздел се прилагат за материални мерки за обем, използвани при продажба на алкохолни и безалкохолни напитки и други течности, различни от водата.
\n
Чл. 226Мерките за обем в зависимост от начина на определяне на вместимостта и предназначението им се делят на
\n
1.мярка със знак за напълване, който показва номиналната й вместимост;
\n
2.мярка до ръба, на която вътрешният обем е равен на номиналната й вместимост;
\n
3.мярка за пренасяне (пресипване), предназначена за пренасяне (пресипване) на течност преди консумация.
\n
Чл.227(1) Вместимостта се определя от вътрешния обем на мярката от дъното до ръба или до поставения знак
\n
(2)Мярката може да има знак само за една номинална стойност или скала с набор от номинални стойности на обема.
\n
Чл. 228
\n
(1)Мерките за обем трябва да са конструирани и произведени така, че да поддържат метрологичните си характеристики при нормални условия на употреба за предвидения период на употреба
\n
(2)Материалните мерки за обем трябва да осигуряват повторяемост и възпроизводимост на резултатите от измерване на обема на налетите в тях течности при приблизително еднакви условия на околната среда или когато се използват от различни потребители.
\n
Чл. 229(1) Материалите, от които са направени мерките, трябва да са подходящи за условията, при които са предназначени да се използват
\n
(2)Мерките за обем трябва да са направени от материал с такава твърдост и да имат такава дебелина на стените, че да не се деформират при нормални условия на употреба и да запазват вместимостта си в границите на максимално допустимата грешка.
\n
Чл. 230
\n
Мерките за пренасяне/пресипване трябва да са конструирани така, че изменение на съдържанието, равно на максимално допустимата грешка, да предизвиква изменение на нивото на течността с 2 mm от върха или от знака за напълване
\n
Чл.231Мерките за пренасяне/пресипване трябва да са конструирани така, че да не възпрепятстват пълното изпразване на измерваната течност
\n
Чл. 232
\n
Мерките за обем със знак за напълване могат да са означени за различни номинални стойности на обема, но не повече от 3, като се допуска поставянето на допълнителен знак за напълване до половината, когато той не води до объркване
\n
Чл. 233
\n
(1)Знаците трябва да са поставени така, че да са ясни, видими и неизтриваеми и да не дават възможност за злоупотреба или объркване на една номинална стойност на обема с друга при употреба на мерките за обем
\n
(2)Означението на номиналната стойност трябва задължително да се придружава от единицата на измерване.
\n
Чл. 234
\n
Отчитането на всеки резултат от измерване трябва да е ясно и недвусмислено и да се придружава от такива означения и надписи, които са необходими за информиране на потребителя за значимостта на резултата. При нормални условия представеният резултат трябва лесно да се отчита
\n
Чл. 235
\n
Когато мерките са с много малки размери или са твърде чувствителни, за да може да им се постави съответната информация, те се придружават от подходящо означена документация
\n
Чл. 236Относителните максимално допустими грешки за мерки за обем трябва да са в границите
\n
1.± 3%—за мерки за пренасяне/пресипване;
\n
2.± 5% — за мерки със знак за напълване с обем, по-малък от 200 ml;
\n
3.± 3% — за мерки със знак за напълване с обем, по-голям или равен на 200 ml;
\n
4.от 0 до 10%—за мерки до връх с обем, по-малък от 200 ml;
\n
5.от 0 до 6% — за мерки до връх с обем, по-голям или равен на 200 ml.
\n
Чл. 237Мерките за обем се пускат на пазара и/или в действие след първоначална проверка без одобряване на типа и не подлежат на последващи проверки
\n
Чл. 238Първоначалната проверка се извършва при температура на околната среда и водата 20 °С
\n
Чл. 239Положението на правилно отчитане е свободното положение на повърхността на течността
\n
Чл. 240(1) Знакът за първоначална проверка се поставя върху мярката за обем така, че да не се нарушават метрологичните им характеристики
\n
(2)Знакът за първоначална проверка се поставя върху придружаващата ги документация, когато е невъзможно да се постави върху мярката за обем.
\n
Раздел XIII
\n
Водомери
\n
Чл. 241
\n
(1)Водомерите са средства за измерване, предназначени за непрекъснато определяне на обема на водата, която преминава през тях, и са снабдени с измервателно устройство, свързано към показващо устройство
\n
(2)Водомерите биват водомери за студена вода и водомери за топла вода.
\n
(3)Студена е водата с температура от 0 °С до 30 °С, топла е водата от 30 °С до 90 °С.
\n
Чл. 242
\n
(1)Изискванията на този раздел се прилагат само към водомери, които работят изцяло на механични принципи и използват обемни камери с подвижни стени или действието на скоростта на водата върху скоростта на въртене на подвижна част (радиална или аксиална турбина, ротор и др.)
\n
(2)Изискванията на чл. 244 — 255 не се отнасят за водомери с електронни устройства, като показанията на водомера трябва да съответстват на реда от разряди, посочен като означения в чл. 251, ал. 2.
\n
Чл. 243(1) Техническите и метрологичните характеристики на водомерите се определят чрез следните величини
\n
1.доставян обем, който е обемът вода, преминаващ през водомера за определено време;
\n
2.максимален разход, обозначаван с „Q max \", който е най-големият разход, при който водомерът може да работи в ограничени периоди, без повреда и без превишаване на максимално допустимите грешки и максимално допустимата стойност за загуба на налягане;
\n
3.номинален разход, обозначаван с „Q n \", който е равен на половината от максималния разход Q max , изразява се в кубични метри за час и се използва за означаване на водомера;
\n
4.минимален разход, обозначаван с „Q m j n \", е разходът, над който водомерът не трябва да превишава максимално допустимите грешки и който се определя като функция на номиналния разход Q n .
\n
5.преходен разход, обозначаван с „Q t \"; той разделя горната и долната зона на обхвата на разхода, при който максимално допустимите грешки стават дискретни.
\n
(2)Разход е обемът вода, преминаващ през водомера за единица време, като обемът се изразява в кубични метри или в литри, а времето — в часове, минути или секунди.
\n
(3)При номинален разход Q n водомерът трябва да е в състояние да работи при нормални условия за употреба, т.е. при непрекъснати и прекъснати работни условия, без превишаване на максимално допустимите грешки.
\n
(4)Обхватът на разхода на водомера се ограничава от максималния и минималния разход, Q max и Q m j n . Той се разделя на две зони, наричани „горна\" и „долна\", с различни максимално допустими грешки.
\n
(5)Загубата на налягане представлява загубата, която се причинява от наличието на водомера на водопровода.
\n
Чл. 244
\n
Водомерите трябва да са конструирани по такъв начин, че да осигуряват продължителна употреба, да гарантират защита срещу измами и да съответстват на изискванията на този раздел при нормални условия на употреба
\n
Чл. 245
\n
Когато са подложени на случайна промяна на потоците, водомерите трябва да я издържат без всякакво влошаване или промяна на своите метрологични характеристики и в същото време да отчитат адекватно такава промяна
\n
Чл. 246
\n
(1)Водомерът трябва да е направен от материали с подходяща якост и стабилност, устойчиви на вътрешна и нормална външна корозия, и ако е необходимо, защитени чрез подходяща повърхностна обработка
\n
(2)Измененията на температурата на водата в границите от 0 °С до 30 °С за водомерите за студена вода и от 0°С до 110 °С за водомерите за топла вода не трябва да влияят неблагоприятно върху използваните в конструкцията на водомера за студена вода материали.
\n
Чл. 247
\n
(1)Водомерът трябва да издържа постоянното налягане на водата, за което е предназначен, без оперативни повреди, изтичане, просмукване през стените или остатъчни деформации, като водомерът за топла вода да издържа и при непрекъснато прилагана температура на водата 90 °С
\n
(2)Минималната стойност на непрекъснатото налягане на водата, за което е проектиран водомерът, наричано „максимално работно налягане\", трябва да е 10 bar.
\n
Чл. 248
\n
(1)Загубата на налягане през водомера, причинена от присъствието на водомера в тръбопровода, се определя при изпитванията за одобряване на типа и не трябва да превишава 0,25 bar при номинален разход и 1 bar при максимален разход
\n
(2)В зависимост от резултатите от изпитване водомерите се причисляват към една от четирите групи, които имат следните максимални стойности за загуба на налягане: 1; 0,6; 0,3 или 0,1 bar. Съответната стойност трябва да е показана в удостоверението за одобрен тип.
\n
Чл. 249
\n
(1)Показващото устройство чрез просто съпоставяне на неговите различни съставни елементи трябва да позволява надеждно, лесно и недвусмислено отчитане на измервания обем вода, изразен в кубични метри
\n
(2)Обемът на водата трябва да е представен по един от следните начини:
\n
1.чрез положението на една или повече стрелки върху кръгови скали;
\n
2.чрез показването на ред от последователни цифри в една линия, в един или повече процепи;
\n
3.чрез комбинация от първите два начина.
\n
(3)Кубичният метър и неговите кратни се показват в черно, а неговите дробни — в червено.
\n
(4)Действителната или видимата височина на цифрите не трябва да е по-малка от 4 mm.
\n
Чл. 250(1) Върху цифровите показващи устройства по чл. 249, ал. 2, т. 2 и 3 видимото преместване на всички цифри трябва да е в посока на нарастване на стойността
\n
(2)Придвижването напред на всяка дадена цифрова единица трябва да завършва, когато цифрата на непосредствено следващата по-малка стойност описва последната десета от своя ход. В случаите по чл. 249, ал. 2, т. 3 ролката, показваща цифрите на най-малката стойност, може да се движи непрекъснато.
\n
(3)Цялата част кубични метри трябва да е ясно показана.
\n
Чл.251(1) Показващите устройства със стрелки по чл. 249, ал. 2, т.1 и 3 трябва да се въртят в посока на часовниковата стрелка
\n
(2)Стойността в кубични метри за всяко скално деление трябва да се изразява като 10 n , където „n\" е положително или отрицателно цяло число или нула, като по този начин се създава система от последователни декади. Близо до всяка част на скалата трябва да са нанесени означения „х 1000 —х 100 —х 10 —х 1 —х 0,1 — х0,01 —х 0,001\".
\n
Чл. 252Независимо от вида на показващото устройство—скално или цифрово
\n
1.означението на единицата „m 3 \" трябва да се показва върху кръговата скала или в непосредствена близост до цифровото показание;
\n
2.най-бързо движещият се и визуално четлив градуиран елемент-контролният елемент, чието скално деление се нарича „проверочно скално деление\", трябва да се движи непрекъснато; контролният елемент може да е постоянен или временно поставян чрез прибавяне на разглобяеми части, които не трябва да оказват съществено влияние върху метрологичните характеристики на водомера.
\n
Чл. 253(1) Дължината на проверочното скално деление трябва да е не по-малка от 1 mm и не по-голяма от 5 mm
\n
(2)Скалата трябва да се състои:
\n
1.от линии с еднаква дебелина, която не превишава една четвърт от разстоянието между осите на две последователни линии и се различава само по дължина, или 2. от контрастни ленти с постоянна широчина, равна на дължината на скалното деление.
\n
Чл. 254
\n
Показващото устройство при измерване с водомера при номинален разход и с продължителност поне 1999 часа трябва да регистрира обем, изразен в кубични метри, без да преминава през нулата
\n
Чл.255(1) Големината на проверочното скално деление се определя по формулите: 1 х 10 n или 2 х 10 n , или 5 х 10 n
\n
(2)При проверка големината на проверочното скално деление трябва да е:
\n
1.достатъчно малка, така че грешката на измерване да е не по-голяма от 0,5 %, което да позволява възможна грешка от отчитане не по-голяма от половината от дължината на най-малкото скално деление;
\n
2.достатъчно малка, така че при минимален разход изпитването да не отнема повече от 1 1 /2 часа.
\n
(3)За да се покаже движението на измервателното устройство, преди това да е видимо от показващото устройство, се допуска да се прибави допълнително устройство (звезда, диск със сравнителен знак и др.).
\n
Чл. 256(1) Водомерите могат да са снабдени с устройство за настройване, което да променя зависимостта между показвания обем и действително преминалия обем
\n
(2)Водомерите, които използват действието на скоростта на водата върху въртенето на движещата се част, задължително трябва да имат допълнително устройство за регулиране.
\n
(3)На входа на водомера трябва да е монтиран механичен филтър.
\n
(4)Не се разрешава използване на ускоряващо устройство за увеличаване скоростта на водомера при разход под Q m ; n .
\n
(5)Водомерът за топла вода може да включва импулсно-генериращо устройство, при условие че то не въздейства значително върху неговите метрологични характеристики.
\n
(6)За да се извърши автоматична проверка на водомера, се монтират допълнителни устройства, ако това е указано в удостоверението за одобрен тип.
\n
Чл. 257
\n
(1)Върху водомерите трябва да е поставена по четлив и незаличим начин следната информация, отделно или групирана заедно, върху корпуса, върху показващата скала или върху показващата плоча 1. наименованието или търговската марка на производителя;
\n
2.типът на водомера;
\n
3.класът на точност и номиналният разход Q n , изразен в кубични метри за час;
\n
4.годината на производство и индивидуалният сериен номер;
\n
5.една или две стрелки, показващи посоката на движение на потока;
\n
6.знакът за одобрен тип;
\n
7.максималното работно налягане, изразено в барове, в случаите, когато то превишава 10 bar;
\n
8.максималната работна температура: „90 °С\" за водомерите за топла вода;
\n
9.буквата „V\" или „Н\" в случаите, когато водомерът може да работи правилно съответно само във вертикална или в хоризонтална позиция.
\n
(2)Знаците, които удостоверяват резултатите от проверката, се поставят върху основната част на водомера, обикновено върху корпуса, така че да са видими, без да е необходимо разглобяване.
\n
Чл. 258
\n
Водомерите трябва да имат защитни устройства, които могат да се запечатват чрез пломбиране така, че след пломбиране, преди и след правилно монтирания водомер, да не позволяват разглобяване или промяна на водомера или на неговото устройство за настройване без разрушаване на пломбите
\n
Чл. 259(1) Максимално допустимата грешка на водомерите за студена вода трябва да е
\n
1.± 5% в долната зона при Q min < Q < Q t ;
\n
2.± 2% в горната зона при Q t < Q < Q max . (2) Максимално допустимата грешка на водомерите за топла вода трябва да е:
\n
1.± 5% в долната зона при Q min < Q < Q t ;
\n
2.± 3% в горната зона при Q t < Q < Q max . Чл. 260. Класът на точност на водомерите се определя в зависимост от стойностите на Q m j n и Q t и съгласно таблиците в приложение № 20.
\n
Чл. 261Водомерите се пускат на пазара и/или в действие след одобряване на типа и първоначална проверка и подлежат на последващи проверки
\n
Чл. 262(1) Броят на водомерите, които трябва да се изпитат за целите на одобряването на типа, трябва да e
\n
1.за водомери за студена вода: а) десет при номинален разход, Q n , до 5 m 3 /h; б) шест при номинален разход, Q n , от 5 m 3 /h до 50 m 3 /h включително; в) два при номинален разход, Qn, от 50 m 3 /h до 1000 m 3 /h включително; г) един при номинален разход, Q n , по-голям от 1000 m 3 /h;
\n
2.за водомери за топла вода: а) десет при номинален разход, Q n , до 1,5 m 3 /h; б) три при номинален разход, Q n , от 1,5 m 3 /h до 15 m 3 /h включително; в) два при номинален разход, Q n , по-голям или равен на 15 m 3 /h.
\n
(2)Водомерите се изпитват индивидуално или по такъв начин, че да покажат индивидуалните си характеристики.
\n
(3)В зависимост от резултатите от изпитване лабораторията, която извършва изпитванията, може да не изпитва всички представени водомери или да изиска допълнителни водомери от заявителя.
\n
Чл. 263Налягането на изхода на водомера при изпитването трябва да е достатъчно високо, за да се избегне кавитация
\n
Чл. 264Лабораторията, която извършва изпитването, трябва да осигури
\n
1.максимална относителна грешка при измерване на обема на подаваната вода, в която се включват различните източници на неопределеност при монтиране, която не надвишава ± 0,2 % при изпитване на водомери за студена вода и ± 0,3 % при изпитване на водомери за топла вода;
\n
2.максимално допустима грешка при измерване на налягане, която не надвишава ± 5%;
\n
3.максимално допустима грешка при измерване на загуба на налягане, която не надвишава ± 2,5 %;
\n
4.по време на всяко изпитване—относител-но изменение в разходите, което да не превишава 2,5 % между Q min и Q t и 5% между Q t и Q max ;
\n
5.максимално допустима грешка при измерване на температурата 1 °С при изпитване на водомери за топла вода.
\n
Чл. 265(1) Изпитването на водомерите за студена вода включва следните операции, извършвани в посочения ред
\n
1.изпитване за плътност (херметичност) при налягане;
\n
2.определяне кривите на грешките на базата на разхода чрез установяване влиянието на налягането и като се отчетат условията за нормално монтиране на типа водомер (прави участъци на водопровода по течението и срещу течението на потока на водомера, стеснения, препятствия и др.), определени от производителя;
\n
3.определяне загубите на налягане;
\n
4.ускорено изпитване за издръжливост. (2) Изпитването за херметичност при налягане се състои от два етапа:
\n
1.всеки водомер трябва да издържа, без пропускане или просмукване на вода през стените, налягане 16 bar, прилагано за период 15 min, или 1,6 пъти максималното работно налягане за водомери, чието максимално работно налягане превишава 10 bar;
\n
2.всеки водомер трябва да издържа без каквато и да е повреда или блокиране налягане 20 bar, прилагано за период една минута, или два пъти работното налягане за водомери, чието максимално работно налягане превишава 10 bar.
\n
(3)Резултатите от изпитванията по ал. 1, т. 2 и 3 трябва да осигуряват достатъчен брой точки, за да може кривите да се начертаят точно в целия обхват.
\n
(4)Ускореното изпитване за издръжливост трябва да се извършва, както следва:
\n
1.когато номиналният разход на водомера за студена вода е по-малък или равен на 10 m 3 /h — чрез: а) изпитване с прекъсване—при разход на изпитване, равен на номиналния разход, със 100 000 прекъсвания, с продължителност на паузите 15 s, с продължителност на работа при разхода на изпитване 15 s и с продължителност на пускане и спиране, равна на стойността на 0,15Q n , изразена в кубични метра за час, при минимум 1 s; б) изпитване без прекъсване—при разход на изпитване, равен на два пъти номиналния разход, и с продължителност на работа при разхода на изпитване 100 h;
\n
2.когато номиналният разход на водомера за студена вода е по-голям от 10 гп 3 /11 — чрез: а) изпитване без прекъсване—при разход на изпитване, равен на номиналния разход, с продължителност на работа при разхода на изпитване 800 h; б) изпитване без прекъсване—при разход на изпитване, равен на два пъти номиналния разход, и с продължителност на работа при разхода на изпитване 200 h.
\n
(5)Преди първото изпитване и след всяка серия от изпитвания грешките от измерване трябва да са определени най-малко при следните разходи: Q min, Q t, 0,3Q n, 0,5Q n, Q n и 2Q n.
\n
(6)При всяко изпитване обемът на водата, която преминава през водомера, трябва да е достатъчен, за да завърти стрелката или ролката върху проверочната скала с един или повече пълни обороти и да елиминира ефектите на циклично изкривяване.
\n
Чл. 266(1) Изпитването на водомерите за топла вода включва следните операции, извършвани в посочения ред
\n
1.изпитване за плътност (херметичност) при налягане;
\n
2.определяне кривите на грешките на базата на разхода чрез установяване на влиянието на налягането и температурата, като се отчетат условията за нормално монтиране на типа водомер (прави участъци на водопровода по течението и срещу течението на потока на водомера, стеснения, препятствия и др.), предвидени от производителя;
\n
3.определяне загубите на налягане;
\n
4.ускорено изпитване за издръжливост;
\n
5.изпитване за устойчивост на топлинен удар за водомери с номинален разход Q n не по-голям от 10 m 3 /h.
\n
(2)Изпитването за херметичност при налягане се състои от две части при (85 ± 5) °С:
\n
1.всеки водомер трябва да може да издържа, без каквото и да е изтичане или просмукване, налягане, равно на 1,6 пъти максималното работно налягане, прилагано за период 15 min;
\n
2.всеки водомер трябва да може да издържа, без каквато и да е повреда или смущение, налягане, равно на два пъти максималното работно налягане, прилагано за период една минута.
\n
(3)Резултатите от кривите на грешката и изпитванията за загуба на налягане трябва да осигуряват достатъчен брой точки, за да може кривите да се начертаят точно в целия обхват.
\n
(4)Ускореното изпитване за издръжливост трябва да се извършва, както следва:
\n
1.когато номиналният разход на водомера за топла вода е по-малък или равен на 10 m 3 /h, чрез: а) изпитване с прекъсване — при разход на изпитване, равен на номиналния разход и температура на изпитване (50 ± 5) °С, със 100 000 прекъсвания, с продължителност на паузите 15 s, продължителност на работа при разхода на изпитване 15 s и с продължителност на пускане и спиране, равна на стойността на 0,15Q n , изразена в кубични метри за час, при минимум 1 s; б) изпитване без прекъсване — при разход на изпитване, равен на максималния разход и температура на изпитване (85 ± 5) °С, и с продължителност на работа при разхода на изпитване 100 h;
\n
2.когато номиналният разход на водомера за топла вода е по-голям от 10 m 3 /h, чрез: а) изпитване без прекъсване—при разход на изпитване, равен на номиналния разход и температура на изпитване (50 ± 5) °С, и с продължителност на работа при разхода на изпитване 500 h; б) изпитване без прекъсване—при разход на изпитване, равен на максималния разход и температура на изпитване (85 ± 5) °С, и с продължителност на работа при разхода на изпитване 200 h.
\n
(5)Преди първото изпитване и след всяка серия от изпитвания грешките от измерване трябва да се определят най-малко при следните разходи: Q min, Q t, 0,5Q n и Q max.
\n
(6)Изпитването за устойчивост на топлинен удар включва 25 цикъла, които трябва да се извършат, както следва:
\n
1.при температура на водата (85 ± 5) °С и разход Q max — с продължителност 8 min, с прекъсване на процеса за 1 до 2 min;
\n
2.със студена вода при разход Q max — с продължителност 8 min, с прекъсване на процеса за 1 до 2 min.
\n
Чл.267(1) Типът на водомера може да е одобрен, ако съответства на техническите и метрологичните изисквания, определени в този раздел
\n
(2)Изпитванията по чл. 265, ал. 1, т. 1, 2 и 3 и чл. 266, ал. 1, т. 1, 2 и 3 се извършват, за да се установи съответствие на водомера с изискванията на метрологичните и техническите характеристики, определени в този раздел.
\n
(3)За водомерите за студена вода след всяко ускорено изпитване за издръжливост не трябва да се наблюдава изменение спрямо първоначалната крива по-голямо от 1,5 % между Q t и Q max или по-голямо от 3% между Q m i n и Q t и максималната грешка на водомера между Q m i n и Q t не е по-голяма от ± 6% и между Q t и Q max — от ± 2,5%.
\n
(4)За водомерите за топла вода след всяко ускорено изпитване за издръжливост и след всяко изпитване за устойчивост на топлинен удар не трябва да се наблюдава изменение спрямо първоначалната крива по-голямо от 1,5 % между Q t и Q max или по-голямо от 3% между Q min и Q t .
\n
Чл. 268(1) При първоначалната проверка на водомерите за студена вода трябва да са изпълнени изискванията на чл. 262, ал. 2 и чл. 264, т.1 — 4
\n
(2)При първоначалната проверка на водомерите за топла вода трябва да са изпълнени изискванията на чл. 264, с изключение на изискванията за температурите, при които изпитванията се извършват със студена вода при условия, определени в удостоверението за одобрен тип.
\n
(3)Водомерите могат да се проверяват на серии, като в този случай изходното налягане на всички водомери трябва да е достатъчно, за да се избегне кавитация, и трябва да се вземат специални мерки за избягване на взаимното влияние между водомерите.
\n
(4)Изпитвателното оборудване може да включва автоматични уреди, обходни вентили, ограничители на потока и т.н., при условие че всеки изпитвателен кръг между водомерите, които трябва да се проверят, и контролните резервоари е ясно определен и е възможно по всяко време да се проверява вътрешният му пад на налягане.
\n
(5)За подаване на вода може да се използва всякакъв вид система. Ако няколко изпитвателни кръга работят заедно, не трябва да се допускат взаимни влияния, несъвместими с изискванията на чл. 262, ал. 2 и чл. 264, т.1 — 4 за водомерите за студена вода и на чл. 264 — за водомерите за топла вода.
\n
(6)Когато контролният резервоар е разделен на няколко камери, разделящите стени трябва да са достатъчно твърди, за да осигурят изменение на обема на камерата не повече от 0,2 % при напълване или изпразване на съседните камери.
\n
Чл.269
\n
(1)Проверката на водомерите за студена вода включва изпитване за плътност (херметичност) и проверка на точността поне при три стойности на разхода между 0,9 Q max и Q max, между Q t и 1,1 Q t и между Q min и 1,1 Q min
\n
(2)При проверката за първата стойност на разхода се определя загубата на налягане, която трябва да е по-малка от стойността, посочена в удостоверението за одобрен тип на водомера за студена вода.
\n
Чл.270(1) Проверката на водомерите за топла вода включва изпитване за плътност (херметичност) при налягане и проверка на точност
\n
(2)Изпитването за плътност при налягане може да се извърши със студена вода за една минута при налягане, равно на 1,6 пъти максималното работно налягане. По време на изпитването не трябва да има пропускане или просмукване на вода през стените на водомера.
\n
(3)Проверката за точност се провежда с топла вода при температура (50 ± 5) °С най-малко при 3 разхода в границите между 0,9 Q max и Q max, Q t и 1,1 Q t и Q min и 1,1 Q min
\n
(4)Проверката за точност на водомера за топла вода може да се извърши със студена вода, ако в удостоверението за одобрен тип е описан такъв метод.
\n
(5)Проверката по ал. 4 е допустима, ако при изпитването за одобряване на типа е използвана студена вода и водомерът, преминал това изпитване, отговаря на максимално допустимите грешки съгласно чл. 259, ал. 2.
\n
(6)В случаите по ал. 5 удостоверението за одобрен тип трябва да съдържа описание на метода на изпитването и на изискванията по отношение на максимално допустимите грешки и разходи при изпитване.
\n
Чл. 271
\n
При всяко измерване обемът на водата, преминаващ през водомера, трябва да е достатъчен, за да завърти стрелката или ролката върху проверочната скала на един или повече пълни обороти и да елиминира ефекта на циклично изкривяване
\n
Чл. 272
\n
(1)Грешките на водомера при първоначална проверка трябва да са по-малки или равни от максимално допустимите грешки по чл. 259, ал. 1 — за водомерите за студена вода, и по чл. 259, ал. 2 — за водомерите за топла вода
\n
(2)Когато всички грешки са с един и същ знак, само положителни или само отрицателни, водомерът трябва да се настрои така, че всички грешки да не превишават една втора от максимално допустимата грешка.
\n
Чл. 273(1) Последващата проверка на водомерите се извършва при изискванията за първоначална проверка и включва проверка на точността
\n
(2)Максимално допустимите грешки на водомерите за студена вода при последваща проверка трябва да са:
\n
1.след ремонт: а) ± 5% в долната зона за Q min < Q < Q t ; б) ± 2% в горната зона Q t < Q < Q max ;
\n
2.при периодична проверка: а) ± 5% в долната зона за Q min < Q < Q t ; б) ± 5% в горната зона Q t < Q < Q max .
\n
(3)Максимално допустимите грешки на водомерите за топла вода при последваща проверка трябва да са:
\n
1.след ремонт: а) ± 5% в долната зона за Q min < Q < Q t ; б) ± 3% в горната зона Q t < Q < Q max ;
\n
2.при периодична проверка: а) ± 5% в долната зона за Q min < Q < Q t ; б) ± 5% в горната зона Q t < Q < Q max .
\n
Раздел XIV
\n
Обемни разходомери за течности, различни от вода, и допълнителни устройства към тях
\n
Чл. 274
\n
(1)Обемните разходомери за течности, различни от вода, са средства за измерване, предназначени за определяне разхода на определени течности (като течен петрол и производни продукти, течни храни, алкохол и смеси на алкохол и вода, химически продукти в течно състояние и други), при които течността предизвиква движение на подвижните стени на измервателните камери, което позволява да се измерват различни обеми
\n
(2)Обемните разходомери за течности, различни от вода, се състоят от измервателно и показващо устройство, като обикновено разхо-домерът е част от измервателна система.
\n
(3)Разходомерите за течности, различни от вода, се характеризират със:
\n
1.минимално доставено количество, равно на минималния обем течност, който може да се измери от даден тип устройство;
\n
2.цикличен обем, равен на обема течност, отговарящ на работния цикъл на средството за измерване, т.е. който се отнася към движението като цяло, в края на който всички вътрешни движещи се части на средството за измерване се връщат отново в изходното си положение;
\n
3.периодична вариация, равна на максималната разлика за един работен цикъл между обема, транспортиран от подвижните компоненти, и съответния обем, отчетен от показващото устройство, свързано със средството на измерване без хлабина и приплъзване по такъв начин, че в края на всеки цикъл да отчита за този цикъл обем, еквивалентен на цикличния обем. Тази разлика може да се намали чрез подходящо устройство за регулиране.
\n
Чл. 275(1) Определени разходомери за течности, различни от вода, трябва да работят с допълнителни устройства, които са неразделна част от тях
\n
(2)Допълнителните устройства могат да са:
\n
1.нулиращ механизъм;
\n
2.сумиращ обемен брояч;
\n
3.съставни показващи устройства;
\n
4.ценообразуващи устройства;
\n
5.печатащи устройства, или 6. устройства за предварително установяване на измерваното количество.
\n
Чл. 276
\n
(1)Разходомерите трябва да включват показващ механизъм, който да отчита измервания обем в кубически сантиметри или милилитри, в кубически дециметри или литри или в кубически метри
\n
(2)В показващия механизъм с един или повече елементи елементът, на който са нанесени най-малки скални деления, се нарича „първи елемент\".
\n
(3)Задвижването между показващото устройство и измервателното устройство трябва да е надеждно, трайно и да се задейства чрез механична връзка или чрез устройство с постоянен магнит.
\n
(4)Отчитането на показанията трябва да е надеждно, лесно и недвусмислено.
\n
(5)Ако показващият механизъм включва няколко елемента, като цяло той трябва да е конструиран така, че отчитането на показанията да може да се извършва чрез просто съпоставяне на показанията на различните елементи.
\n
Чл. 277Максималният обхват на показващия механизъм трябва да се формира от реда
\n
1 х 10 n , 2 х 10 n или 5 х 10 n в избраните съгласно чл. 276 единици за обем, където „n\" е цяло положително или отрицателно число или нула.
\n
Чл. 278(1) Движението на даден елемент може да е непрекъснато или дискретно
\n
(2)Когато движещата се част от даден елемент има непрекъснато движение, градуираната скала и означението на данните трябва да дават възможност измерваното количество да се определя за всяко положение, в което се установява елементът.
\n
Чл. 279
\n
(1)Скалните интервали на първия елемент трябва да се формират от реда 1 х 10 n , 2 х 10 n или 5 х 10 n в избраните съгласно чл. 276 единици за обем.
\n
(2)С изключение на елемента, който съответства на максималния обхват на показващия механизъм, стойността на едно завъртане на даден елемент, когато градуираната му скала е напълно видима, трябва да се формира от реда 10 n в избраните съгласно чл. 276 единици.
\n
(3)Когато даден елемент се състои от фиксирана кръгла скала и въртяща се стрелка, стрелката трябва да се върти по посока на часовниковата стрелка.
\n
Чл. 280
\n
(1)При показващ механизъм, който има няколко елемента, всяко завъртане на движещата се част на елементите, на които гра-дуировката се вижда изцяло, трябва да съответства на стойността на скалния интервал на следващия елемент
\n
(2)При показващ механизъм, който има няколко елемента, показанието на даден елемент с дискретно действие, с изключение на първия елемент, трябва да се придвижва напред с една цифра, когато предходният елемент се придвижи с не повече от една десета от своя оборот. Движението напред трябва да спре, когато предходният елемент сочи нула.
\n
(3)Когато един показващ механизъм има няколко елемента и само дадена част от скалата на втория и последващите елементи се вижда през прозорчетата, движението на тези елементи трябва да е дискретно. Движението на първия елемент може да е непрекъснато или дискретно.
\n
Чл. 281
\n
Ако показанията са дадени с цифри, подредени в ред, и движението на първия елемент е дискретно, се допуска означаване на една или повече нули от дясната страна на този елемент
\n
Чл. 282
\n
(1)Когато само част от скалата на първия елемент е видима в прозорчето и елементът има непрекъснато движение, това може да доведе до двусмислено показание, което трябва да се отстранява, когато е възможно
\n
(2)В случая по ал. 1, за да може да се отчита чрез интерполация, прозорчето трябва да има, успоредно на движението на скалата, размер, равен поне на 1,5 пъти разстоянието между централните линии на два последователни номерирани градуировъчни знака, така че поне два градуировъчни знака, от които единият цифров, винаги да са видими. Прозорчето може да е асиметрично на означението на данните.
\n
Чл. 283
\n
(1)Означенията върху скали, имащи градуировъчни знаци, трябва да са с еднаква дебелина по цялата си дължина, която да не превишава една четвърт от разстоянието между централните линии на два последователни знака
\n
(2)Знаците, избрани от реда 1 х 10 n , 2 х 10 n или 5 х 10^ в избраните съгласно чл. 276 единици, трябва да се различават само по своята дължина.
\n
Чл. 284(1) Действителното или видимото разстояние между осите на два последователни градуировъчни знака трябва да е не по-малко от 2 mm
\n
(2)Действителната или видимата височина на цифрите трябва да е не по-малка от 4 mm.
\n
Чл.285
\n
(1)Разходомерите за течности, различни от вода, трябва да съдържат устройство за регулиране, което да променя отношението между отчетените и действителните обеми на течността, преминаваща през разходомера, и да позволява намаляване на периодичната вариация
\n
(2)Когато устройството за регулиране променя отношението по дискретен начин, последователните нараствания на това отношение никога не трябва да се отличават с повече от 0,002.
\n
(3)Разходомерите за течности, различни от вода, не могат да се регулират чрез използване на байпаси.
\n
Чл. 286
\n
(1)Минималното доставено количество трябва да е такова, че максимално допустимата грешка да не е по-голяма от посочената в чл. 322, ал. 2 и 3 за всяка от следните стойности 1. обема, съответстващ на движение, равно на 2 mm от скалата на първия елемент на показващия механизъм и на една пета от стойността на скалния интервал, когато първият елемент има непрекъснато движение;
\n
2.обема, съответстващ на две последователни движения на цифрите, когато първият елемент има дискретно действие;
\n
3.грешката, която при нормални работни условия се причинява от разстоянието или при-плъзването на задвижването между измерваното устройство и първия елемент на индикаторния механизъм;
\n
4.удвоената периодична вариация, която да не е по-голяма от максимално допустимата грешка по чл. 322 за това количество.
\n
(2)При определяне на минималното доставено количество трябва да се отчита при необходимост влиянието на допълнителните устройства към измервателното оборудване, в съответствие с изискванията към тях.
\n
(3)Минималното доставено количество се избира от реда 1 х 10 n , 2 х 10 n или 5 х 10 n в единици за обем, където „n\" е цяло положително или отрицателно число или нула.
\n
Чл. 287
\n
(1)Максималната и минималната стойност на разхода на разходомерите за течности, различни от вода, се посочват в удостоверението за одобрен тип в зависимост от резултатите, получени при изпитването
\n
(2)Разходомерът трябва да работи определен период от време, посочен в удостоверението за одобрен тип, при разход, приблизително равен на максималната стойност на разхода, без да показва някакви видими промени в метрологичните си характеристики.
\n
(3)Отношението между максималната и минималната стойност на разхода трябва да е равно поне на:
\n
1.десет — за разходомери с общо предназначение;
\n
2.пет — за разходомери за втечнени газове.
\n
Чл. 288(1) В удостоверението за одобрен тип
\n
се посочват видът на течността или течностите, за които са предназначени разходомерите, границите на температура за течността, която се измерва, когато те са под минус 10 °С или над 50 °С, и максималното работно налягане.
\n
(2)Изследването за одобряване на даден тип разходомер трябва да показва, че вариациите на грешката, дължаща се на:
\n
1.максималните вариации в свойствата на течностите;
\n
2.налягането и температурата на течността в границите, които се посочват в удостоверението за одобрен тип, не трябва да надвишават за всеки от тези фактори половината от стойностите по чл. 322.
\n
Чл. 289(1) Нулиращият механизъм е механизъм към показващото устройство, който връща показващото устройство към нула ръчно или автоматично
\n
(2)Нулиращият механизъм не трябва да влияе на резултата от измерването.
\n
(3)Ако нулиращата операция започне, измерване не трябва да се извършва, докато тя не приключи.
\n
(4)Изискванията по ал. 2 и 3 не са задължителни:
\n
1.за индикатори, чиято скала носи надпис „Продажбата на клиенти е забранена\" или друга еквивалентна забрана за използване;
\n
2.за стрелкови скали, монтирани към разхо-домери, при които максималната стойност на разхода не превишава 1200 l/h. Ако разходоме-рите са предвидени за търговски цели, ръчното увеличаване на отчетеното количество не трябва да е възможно.
\n
Чл.290
\n
(1)При показващи устройства с непрекъснато движение след всяко нулиране допустимата разлика спрямо нулата не трябва да е по-голяма от половината от максимално допустимата грешка за минималното измервано количество, означено върху скалата на показващото устройство, но не по-голямо от една пета от стойността на скалното деление
\n
(2)При показващи устройства с дискретно движение показанието трябва да е точно нула.
\n
Чл. 291(1) Показващо устройство с нулиращ механизъм може да е свързано към един или няколко брояча (сумиращи обемни броячи), които да изпълняват функции на сумиране
\n
(2)Броячите не трябва да включват нулиращ механизъм.
\n
(3)Броячите могат да са само от тип „нереверсивен\".
\n
(4)Броячите могат да са скрити.
\n
Чл. 292
\n
Единицата, в която се изразява сумираният обем (или нейният символ), трябва да е означена и да съответства на единицата на обемния разходомер за течност, различна от вода
\n
Чл. 293
\n
Скалният интервал на първия елемент на всеки брояч трябва да е от реда 1 х 10 n , 2 х 10 n или 5 х 10 n в приетите единици за обем, където „n\" е цяло положително или отрицателно число или нула, и да е равен или по-голям от скалния интервал на първия елемент на показващото устройство с нулиращ механизъм
\n
Чл. 294
\n
Ако показанията на броячите и показанията на показващото устройство с нулиращ механизъм се виждат едновременно, цифрите на броячите трябва да са с размери не по-големи от половината от съответните размери на цифрите на показващото устройство с нулиращ механизъм
\n
Чл. 295(1) Показващите устройства могат да имат няколко скали и да са свързани с едно или повече едновременно повтарящи предавателни показващи устройства
\n
(2)Скалните деления на различните показващи устройства може да са различни, но минималното доставено количество трябва да е еднакво за всички и да е зададено като функция на скалното деление, което завършва с най-голямата стойност за това доставено количество.
\n
(3)Изискванията на този раздел се прилагат за всяко показващо устройство и за всяка скала.
\n
(4)Показанията върху различните скали на показващото или показващите устройства не трябва да се различават с повече от максимално допустимата грешка за минималното доставено количество, посочено върху скалата или скалите.
\n
Чл. 296
\n
(1)Нереверсивните показващи устройства за обем, които имат нулиращо устройство, могат да имат и ценообразуващо устройство за цена от нереверсивен тип, което има устройство за нулиране. Единичната цена е цената за единица обем, която се използва за отчитане на измереното количество
\n
(2)Единичната цена трябва да може да се настройва. Избраната единична цена трябва да се посочва на показващото устройство.
\n
(3)Механизмите за избиране и отчитане на единичната цена трябва да са свързани с показващото устройство за цената по такъв начин, че цената, съответстваща на дадено измерване, винаги да е равна на произведението от избраната и показана единична цена и отчетения обем.
\n
Чл. 297
\n
(1)Ценообразуващите устройства трябва да съответстват на изискванията за показващи устройства, с изключение на изискването по чл. 290, касаещо нулиращия механизъм
\n
(2)Използваната парична единица или нейният символ трябва да са означени върху скалата на ценообразуващото показващо устройство.
\n
(3)Размерите на цифрите на ценообразуващото устройство не трябва да превишават размерите на цифрите на показващото устройство за обем.
\n
Чл. 298
\n
Нулиращите механизми на ценообразуващото устройство и на показващото устройство за обем трябва да са конструирани така, че при работа на механизма на което и да е от двете устройства другото автоматично да се нулира
\n
Чл. 299
\n
Изчислената цена за количество, равно на максимално допустимата грешка за минималното измерено количество, означено върху скалата на показващото устройство, не трябва да е по-малка от една пета от стойността на скалното деление, но и не по-малка от цената, съответстваща на интервал от 2 mm от скалата на първия елемент на показващото устройство за цена, когато движението на този елемент е непрекъснато. Този интервал от една пета от стойността, или 2 mm, може да не съответства на парична стойност, по-малка от една стотинка
\n
Чл. 300
\n
Цената на количеството, равно на максимално допустимата грешка за минималното измерено количество, означена върху скалата на показващото устройство, трябва да е равна поне на две деления от скалата, когато движението на първия елемент на ценообразуващото устройство е дискретно. Скалният интервал може да не съответства на парична стойност, по-малка от една стотинка
\n
Чл. 301
\n
При нормални условия разликата между отчетената цена и цената, изчислена на базата на единичната цена и измереното количество, не трябва да надвишава цената на количеството, равно на максимално допустимата грешка за минималното доставено количество, означено върху скалата на показващото устройство. Разликата може да не е по-малка от две стотинки
\n
Чл.302
\n
(1)За показващите устройства с непрекъснато движение след всяко връщане на нула допустимата разлика спрямо нулата трябва да е не по-голяма от половината от цената на количеството, равно на максимално допустимата грешка за минималното доставено количество, означено върху скалата на показващото устройство, но и да не надвишава една пета от стойността на скалното деление. Разликата може да не е по-малка от 1 стотинка
\n
(2)За показващи устройства с дискретно движение показанието трябва да е точно нула.
\n
Чл. 303(1) Към показващото устройство на разходомера може да се свърже и цифрово печатащо устройство за отпечатване на измереното количество
\n
(2)Стойността на отпечатваното скално деление трябва да е от реда 1 х 10 n , 2 х 10 n или 5 х 10 n в приетите единици за обем, където „n\" е цяло положително или отрицателно число или нула.
\n
(3)Стойността на отпечатваното скално деление не трябва да е по-голяма от максимално допустимата грешка за минималното измервано количество, посочено върху скалата на показващото устройство.
\n
(4)Стойността на отпечатваното скално деление трябва да е посочена върху печатащото устройство.
\n
Чл. 304
\n
(1)Отпечатваното количество трябва да е изразено в една от приетите единици за обем. Цифрите, използваната единица или нейният символ, както и всяка десетична точка, когато е необходимо, трябва да се отпечатват от устройството върху бележката от продажба
\n
(2)Печатащото устройство може да отпечатва информация относно извършваната доставка, като например: идентификационен номер, дата, място на измерване, вид на течността.
\n
(3)Устройството може да е конструирано така, че отпечатването да може да се повтаря. В този случай отпечатаната информация трябва напълно да съвпада и да има същия сериен номер.
\n
(4)Ако количеството се определя чрез разликата между две отпечатани стойности, едната от които може да е нула, бележката от продажба не трябва да се отпечатва, докато измерването не приключи.
\n
(5)С изключение на случая по ал. 4 печатащото устройство трябва да има устройство за нулиране, което да е комбинирано с показващото устройство.
\n
Чл. 305Разликата между отчетеното и отпечатваното количество не трябва да надвишава стойността на едно отпечатано скално деление
\n
Чл.306
\n
(1)Печатащото устройство като допълнение към измерваното количество може да отпечатва или цената за това количество, или тази цена и единичната цена. То също може да отпечатва само цената, която трябва да се плати, когато печатащото устройство е свързано с дадено показващо устройство за количества и за изчислени цени в случай на пряка продажба на клиенти
\n
(2)Цифрите, използваната парична единица или нейният символ и всеки десетичен знак, когато е необходимо, трябва да се отпечатват от устройството върху бележката от продажба.
\n
Размерите на отпечатваните цифри за цената не трябва да са по-големи от размерите на отпечатаните цифри за измереното количество.
\n
Чл. 307
\n
(1)Стойността на скалното деление при отпечатване на цената трябва да е от реда 1 х 10 n , 2 х 10 n или 5 х 10 n в приетите парични единици, където „n\" е цяло положително или отрицателно число или нула
\n
(2)Стойността по ал. 1 не трябва да надвишава цената на количеството, равно на максимално допустимата грешка за минималното измерено количество, означено върху скалата на показващото устройство. Скалното деление може и да не съответства на парична стойност, по-малка от една стотинка.
\n
Чл. 308
\n
(1)Ако с разходомера се използва ценообразуващо показващо устройство, разликата между отчетената и отпечатаната цена не трябва да превишава стойността на отпечатаното скално деление
\n
(2)Ако с разходомера не се използва ценообразуващо показващо устройство, разликата между отпечатаната цена и цената, изчислена чрез отчетеното количество, и единичната цена трябва да отговаря на изискванията на чл. 301.
\n
Чл. 309
\n
(1)Разходомерите за течности, различни от вода, могат да имат устройства за предварително установяване, които позволяват предварително да се избере количеството, което ще се измерва, и автоматично спират потока течност, когато избраното количество е измерено
\n
(2)Избраното количество се показва чрез устройство със скала и информационен ред или чрез цифрово устройство.
\n
Чл. 310
\n
(1)Когато предварителното установяване може да се извърши чрез няколко независими управляващи елемента, стойността на скалното деление на всеки управляващ елемент трябва да е равна на обхвата за предварително установяване на управляващия елемент на следващата най-малка декада
\n
(2)Устройствата за предварително установяване могат да се настройват така, че дадено количество да се избира повторно без ново установяване на управляващите елементи.
\n
Чл. 311
\n
(1)Когато изобразяваните цифри на устройствата за предварително установяване са отделни от тези на показващото устройство и ако е възможно да се виждат едновременно, размерите на първите не трябва да са по-големи от три четвърти от размерите на последните
\n
(2)По време на измерването показанието за избраното количество може или да остава непроменено, или да намалява прогресивно до нула.
\n
Чл.312
\n
При нормални условия получената разлика между избраното и отчетеното количество в края на измерването не трябва да надвишава половината от максимално допустимата грешка за минималното доставено количество
\n
Чл.313
\n
Избраните и отчетените от показващото устройство количества трябва да се изразяват в еднакви единици. Те или техните символи трябва да се изобразят върху устройството за предварително установяване
\n
Чл. 314
\n
Стойността на най-малкото скално деление на устройството за предварително установяване не трябва да е по-малка от стойността на скалното деление на първия елемент на показващото устройство
\n
Чл. 315(1) Ако е необходимо, устройствата за предварително установяване могат да включват и устройство за бързо спиране на потока течност
\n
(2)Когато устройството за предварително установяване включва устройство за намаляване на разхода в края на измерването, трябва да е осигурено и устройство за пломбиране, ако то е необходимо, за да предотврати промяна на направената настройка.
\n
Чл. 316
\n
Изискванията на чл. 312 и чл. 315, ал. 2 не се прилагат, ако печатащият механизъм е вграден към разходомера с цел отпечатване на бележка от продажбата или ако при пряка продажба на клиенти устройството за предварително установяване е скрито
\n
Чл. 317(1) Разходомерите с ценообразуващи показващи устройства могат да включват и устройство за предварително установяване на сумата
\n
(2)Потокът течност трябва да спира, когато доставеното количество достигне избраната сума.
\n
(3)Устройството за предварително установяване на цената трябва да отговаря на изискванията за устройство за предварително установяване.
\n
Чл. 318Устройствата за пломбиране трябва да предотвратяват свалянето на спомагателното оборудване и достъпа до компоненти, които се настройват
\n
Чл. 319
\n
(1)Разходомерите за течности, различни от вода, трябва да имат нанесени в четлив и еднозначен вид върху скалата на показващия механизъм или на специална табелка следните данни 1. знака за одобрен тип;
\n
2.наименованието или фирмения знак на производителя;
\n
3.описания, дадени от производителя (ако има такива);
\n
4.идентификационния номер на разходомера и годината на производство;
\n
5.цикличния обем;
\n
6.максималната и минималната стойност на разхода;
\n
7.максималното работно налягане;
\n
8.температурния обхват, в случай че течността се измерва при температура под минус 10 °С или над 50 °С;
\n
9.вида на течността или течностите, които ще се измерват, и границите на вискозитета (кинетичен или динамичен), когато посочените данни за вида на течността не са достатъчни, за да се определи техният вискозитет.
\n
(2)Върху скалата на показващия механизъм трябва да са означени:
\n
1.наименованието или означението на единицата, в която се изразяват измерваните обеми;
\n
2.минималното доставено количество.
\n
(3)Посоката на движение на течността трябва да се означи чрез стрелка върху корпуса на разходомера, ако съществува вероятност от объркване.
\n
(4)За разходомерите, които измерват течности за пиене и които могат да се демонтират, идентификационният номер или последните три цифри от него трябва да са нанесени върху всички части, чиято подмяна може да повлияе на резултатите от измерване.
\n
(5)Показващият механизъм може да носи специално означение и идентификационен номер.
\n
(6)Допълнителните устройства към разхо-домерите за измерване на течности, различни от вода, трябва да носят на специална табела или върху показващото устройство данните по ал. 1, т. 1 — 4.
\n
Чл. 320(1) Местата за пломбиране трябва да възпрепятстват
\n
1.достъпа до части, които могат да променят настройките при регулиране;
\n
2.разглобяването на разходомера, дори и частично, когато такова разглобяване не е разрешено в удостоверението за одобрен тип (например за разходомери, които измерват течности за пиене и които могат да се разглобяват).
\n
(2)Върху основна част от измервателното устройство, показващия механизъм или техния корпус трябва да е предвидено постоянно място, видимо без демонтиране или разглобяване, върху което да се поставя знакът за проверка.
\n
(3)В удостоверението за одобрен тип може да се определи място за поставяне на знаци върху разглобяемите сменяеми части на разходомера, т.е. в близост до идентификационния номер съгласно изискването на чл. 319, ал. 4.
\n
Чл. 321
\n
(1)При първоначална проверка на разходомера като самостоятелен компонент максимално допустимите грешки на разходомерите за течности, различни от вода, трябва да са равни на половината от максималните грешки по чл. 322, ал. 1 — 3, но не по-малки от 0,3 % от измерваното количество, ако използваната течност е такава, за която е предназначен разходомерът
\n
(2)Ако точността на измерване не съответства на изискването по ал. 1, в удостоверението за одобрен тип може да са определени по-големи максимално допустими грешки, при условие че са в границите по чл. 322, ал. 1 — 3.
\n
(3)Ако проверката на измервателната система за течности, различни от вода, се извършва или само с една от течностите, за които е предвиден разходомерът, или с различна течност от тази, за която е предназначен, в удостоверението за одобрен тип могат да се определят по-малки или различни грешки от максимално допустимите по чл. 322, ал. 1 — 3.
\n
(4)Когато при проверката се използва течност, различна от тази, за която е предназначен разходомерът, в удостоверението за одобрен тип може да се посочат стойности на изпитвателни разходи, различни от тези между максималния и минималния разход.
\n
Чл. 322
\n
(1)Когато разходомерът е вграден в измервателна система, стойностите на максимално допустимите грешки при първоначална и последваща проверка на системата, при нормални работни условия и в работните граници, посочени в удостоверението за одобрен тип, в зависимост от измерваните количества трябва да са в границите 1. от 0,02 l до 0,01 l — ± 2 ml;
\n
2.от 0,1 l до 0,2 l — ± 2% от измерваното количество;
\n
3.от 0,2 l до 0,4 l—± 4 ml;
\n
4.от 0,4 l до 1 l — ± 1 % от измерваното количество;
\n
5.от 1 l до 2 l—± 10 ml;
\n
6.от 2 l и нагоре—± 0,5 % от измерваното количество.
\n
(2)Максимално допустимата грешка за минималното доставено количество е равна на два пъти стойността по ал. 1 и независимо от измерваното количество максимално допустимата грешка не може да е по-малка от допустимата грешка за минималното доставено количество.
\n
(3)Поради особености на изпитвателните стендове за течни газове или други течности при температура под минус 10 °С или над 50 °С и за стендове, при които минималната стойност на разхода е не по-голяма от 1 l/h, максимално допустимите грешки са два пъти по-големи от грешките по ал. 1 и 2.
\n
(4)Ако при първоначална проверка всички грешки са с един и същ знак, поне една от тях не трябва да надвишава границите, посочени в чл. 321, ал. 1.
\n
Чл. 323
\n
(1)Разходомерите за течности, различни от вода, се пускат на пазара като самостоятелни компоненти след одобряване на типа и след първоначална проверка и в действие— след първоначална проверка на измервателните системи за течности, различни от вода, в които са вградени
\n
(2)Типът на разходомерите за течности, различни от вода, може да се одобри при одобряване типа на съответните системи, в които се вграждат.
\n
(3)Разходомерите за течности, различни от вода, подлежат на последващи проверки заедно с измервателните системи за течности, различни от вода, в които са вградени.
\n
Чл. 324
\n
(1)Допълнителните устройства към обемните разходомери за течности, различни от вода, се пускат на пазара след одобряване на типа и в действие—след първоначална проверка, заедно с разходомерите, към които са свързани
\n
(2)Допълнителните устройства подлежат на последващи проверки заедно с разходомерите, към които са свързани.
\n
Чл. 325
\n
Допълнителните устройства към разходомерите за измерване на течности, различни от вода, не влияят на метрологичните характеристики на разходомерите. Изискванията към допълнителните устройства трябва да осигурят съпоставимост между измереното количество и показанията на показващите устройства
\n
Раздел XV
\n
Измервателни системи за течности, различни от вода
\n
Чл. 326
\n
(1)Измервателните системи за течности, различни от вода, са предназначени за измерване на разход на определени течности (течен петрол и производни продукти, течни храни, алкохол и смеси на алкохол и вода, химически продукти в течно състояние и други) без студена питейна вода и топла вода, при които течността предизвиква движение на подвижните стени на измервателните камери, което позволява да се измерват различни обеми
\n
(2)Изискванията на този раздел се отнасят до измервателни системи, в които са вградени обемни разходомери, които съответстват на изискванията на раздел XIV.
\n
(3)Изискванията на този раздел се делят на общи изисквания към измервателните системи за течности, различни от вода, и специфични изисквания за системи за определен вид течности. Специфичните изисквания се отнасят до:
\n
1.измервателни системи за течни горива;
\n
2.измервателни системи, използвани към автоцистерни за транспорт и доставка на течности, с изключение на течности за пиене;
\n
3.измервателни системи за приемане или получаване на течности при разтоварване на танкери, железопътни и автоцистерни;
\n
4.измервателни системи, стационарни или използвани за автоцистерни, за измерване на втечнен газ под налягане, с изключение на криогенни течности;
\n
5.измервателни системи за мляко.
\n
Чл. 327(1) Измервателните системи за течности, различни от вода, включват
\n
1.разходомери за течности, различни от вода, и допълнителни устройства, които могат да са свързани към тях;
\n
2.всички устройства, необходими за осигуряване на точно и достоверно измерване или добавени с цел да облекчат работата на системата, както и от всяко друго оборудване, което може по някакъв начин да влияе върху измерването.
\n
(2)Ако няколко разходомера, предназначени за отделни измервателни операции, работят заедно с общи компоненти, всеки разходомер заедно с общите компоненти се включва в една измервателна система.
\n
(3)Ако за една измервателна операция са предвидени няколко разходомера, те съставят самостоятелна измервателна система.
\n
Чл. 328Измервателните системи за течности, различни от вода, се характеризират със
\n
1.максималния разход и минималния разход;
\n
2.максималното работно налягане;
\n
3.минималното работно налягане, ако е необходимо;
\n
4.измерваната течност или течности, границите на вискозитета — кинематичен или динамичен, ако данните за течността не са достатъчни за определяне на нейния вискозитет;
\n
5.минимално доставеното количество;
\n
6.минимално полученото количество, което е най-малкият обем течност, за който се допуска извършването на измерване в измервателни системи, предназначени за измерване на получената от системата течност; изискванията към максимално доставеното количество се прилагат и за минимално полученото количество;
\n
7.температурния обхват, когато течността се измерва при температури под минус 10 °C или над 50 °C.
\n
Чл. 329
\n
(1)Разходомерите, вградени в измервателни системи за течности, различни от вода, включително допълнителните устройства към тях, трябва да са от тип, одобрен за измерване на течността при нормални условия на употреба
\n
(2)Границите на разхода (максималната и минималната стойност на разхода) на измервателната система могат да се различават от тези на използвания в нея разходомер. В този случай се проверява дали стойностите на максималния и минималния разход на измервателната система са съвместими с тези на разходомера.
\n
(3)Когато определен брой разходомери са монтирани паралелно в една измервателна система, сумата от максималния и минималния разход на отделните разходомери трябва, с изключение на специфичните случаи, описани в този раздел, да се вземе предвид при определяне границите на разхода на измервателната система.
\n
(4)Максималният разход на измервателната система трябва да е равен поне на два пъти общия минимален разход на вградените разходомери.
\n
Чл. 330
\n
(1)Измервателните системи трябва да имат точка, определяща количеството течност, предадено (доставено) или получено (прието), наричана „точка на предаване\". Тя се разполага след разходомера в системите за приемане и преди разходомера в системите за получаване
\n
(2)Измервателните системи могат да са от типа „празен маркуч\" и от типа „пълен маркуч\", като към типа „празен маркуч\" се включват и твърди тръбопроводи:
\n
1.системите „празен маркуч\" в системите за предаване са измервателни системи, в които точката на предаване е разположена преди маркуча за доставка; тази точка на предаване има формата на наблюдателно стъкло с преливник или на затварящо устройство, комбинирано и в двата случая със система, която осигурява изпразването на захранващия маркуч след измервателната операция;
\n
2.системите „пълен маркуч\" в системите за предаване са измервателни системи, в които точката на предаване се състои от затварящо устройство, разположено в доставящия тръбопровод; когато тръбопроводът има свободен край, затварящото устройство трябва да е разположено възможно най-близо до този край.
\n
(3)В случай на системи за получаване ал. 2 се прилага аналогично към тръбопроводи за приемане на течности преди разходомерите.
\n
Чл. 331(1) Измервателните системи трябва да включват устройство филтър преди разхо-домерите, предназначено да събира твърдите замърсители в течността
\n
(2)филтрите при възможност трябва да са монтирани така, че да са лесно достъпни.
\n
Чл. 332
\n
(1)Измервателните системи за течности, различни от вода, трябва да се инсталират по такъв начин, че при нормални условия да не създават възможност преди разходомера да влиза въздух или да се отделят газове от течността
\n
(2)Ако изискването по ал. 1 не може да се изпълни, в измервателните системи трябва да се вгради оборудване за отделяне на газовете, което позволява по подходящ начин да се отделят въздухът или неразтворените газове, които могат да се съдържат в течността преди преминаването й през разходомера.
\n
Чл.333
\n
(1)Оборудването за отделяне на газовете трябва да е подходящо за условията на зареждане и да е настроено така, че допълнителната грешка, дължаща се на влиянието на въздуха или газовете и влияеща върху резултатите от измерване, да не превишава 1. за течности, различни от питейните, с вискозитет не по-голям от 1 гпРа.8 — 0,5 % от измерваното количество;
\n
2.за течности за пиене и за течности с вискозитет, по-голям от 1 гпРа.8—1% от измерваното количество.
\n
(2)Грешката може да не е по-малка от 1% от минималното доставено количество.
\n
Чл. 334
\n
(1)Ако налягането в смукателния тръбопровод на помпата може да падне под атмосферното налягане или под налягането на наситените пари на течността дори и за кратко време, трябва да се използва сепаратор на газове съгласно изискванията на този раздел
\n
(2)Сепараторът на газове е уред за непрекъснато отделяне и отстраняване чрез подходящо устройство на въздуха или газовете, съдържащи се в течността.
\n
(3)Устройството за отделяне на газовете по принцип е автоматично, освен ако има механизъм, който автоматично спира потока течност, когато съществува риск от попадане на въздух или газове в разходомера. В този случай възобновяването на измерването трябва да е възможно само ако въздухът или газовете са отстранени автоматично или ръчно.
\n
Чл. 335
\n
(1)Типът на сепаратора на газове, предвиден да работи при максимален разход не по-голям от 100 m 3 /h, може да се одобри като самостоятелен компонент или да се включи в одобряването на типа на измервателната система, част от която се явява, когато този раздел изисква одобряване на типа на системата
\n
(2)Типът на сепаратори на газове, конструирани да работят при максимален разход, по-голям от 100 m 3 /h, може да се одобри както типа на същата конструкция, но с по-малки размери.
\n
(3)Сепараторите на газове, чийто тип е одобрен като самостоятелен компонент, могат да се използват в измервателни системи без индикатори на газове.
\n
(4)Индикаторът на газове е устройство, позволяващо лесното откриване на въздушни или газови мехурчета, които могат да се съдържат в потока течност.
\n
Чл. 336(1) Сепараторът на газове трябва да е монтиран след помпата, но се допуска да се комбинира с нея
\n
(2)Сепараторът на газове се разполага възможно най-близо до разходомера така, че загубата на налягане, дължаща се на движението на потока течност между двата компонента, да е пренебрежимо малка.
\n
Чл. 337Работни граници на сепаратора на газове трябва да са
\n
1.максималният разход или разходи за една или повече определени течности;
\n
2.границите на максималното и минималното налягане, съвместими с правилната работа на сепаратора на газове.
\n
Чл. 338
\n
(1)Когато типът на сепаратора на газове, предвиден да работи при максимален разход не по-голям от 100 m 3 /h, е одобрен като самостоятелен компонент, той трябва в границите на грешките по чл. 333 да осигурява измерване на въздуха или газовете, размесени в измерваната течност, при следните условия на изпитване 1. измервателната система да работи при максимален разход за системата и при минималното налягане, посочено за сепаратора на газове;
\n
2.всяко съотношение между обема на течността и обема на въздуха или газовете, ако сепараторът на газове е конструиран за максимален разход, по-малък или равен на 20 m 3 /h; съотношението трябва да е по-малко от 30 %, ако сепараторът на газове е конструиран за максимален разход, по-голям от 20 m 3 /h; въздухът или газовете се измерват при атмосферно налягане, за да се определи техният процент.
\n
(2)Устройството за автоматично отстраняване на газовете трябва да работи правилно и при максималното налягане, определено за сепараторите на газове.
\n
Чл. 339
\n
(1)Когато типът на сепаратора на газове е одобрен като компонент, вграден в одобрена измервателна система, изискванията на чл. 338 могат да се прилагат и към него. В този случай не е необходим индикатор на газове
\n
(2)Когато в измервателната система е вграден индикатор на газове, съответстващ на чл. 353, сепараторът на газове трябва в границите на грешките по чл. 333 да елиминира въздуха или газовете, смесени с измерваната течност, при следните условия:
\n
1.измервателната система да работи при максимална стойност на разхода и минимална стойност на налягането;
\n
2.отношението на обема на въздуха и газовете спрямо обема на течността да не надвишава: а) 20%—за течности, различни от течностите за пиене, с вискозитет не по-голям от 1 mPа.s; б) 10% — за питейни течности и за други течности с вискозитет, по-голям от 1 mPа.s.
\n
(3)Изискванията на ал. 2, т. 1 и 2 се считат за изпълнени, когато ефективният обем на сепаратора е не по-малък от 8% от доставения обем за една минута при максимален разход, означен върху табелката на измервателната система.
\n
(4)Когато отношението на обема на въздуха и газовете спрямо обема на течността надвиши процентите по ал. 2 и сепараторът на газове не съответства на изискванията за максимално допустимите грешки, газовете или въздушните мехурчета трябва да се виждат ясно в индикатора на газове.
\n
Чл. 340
\n
(1)Когато налягането на входа на помпата е постоянно по-голямо от атмосферното налягане и налягането на наситените пари на течността и когато не се използва сепаратор на газове, е необходимо да се използва екстрак-тор на газове или специален екстрактор на газове, ако съществува възможност за възникване на газови формирования между помпата и разходомера по време на периодите, когато не протича течност, или ако в тръбопровода могат да попаднат въздушни възглавници (например когато захранващият резервоар е изцяло празен) по такъв начин, че да предизвикат специфична грешка, по-голяма от 1 % от минималното доставено количество
\n
(2)Екстракторът на газове е уред, който извлича почти неразтворимите въздух или газове, натрупани в тръбопровода преди разходо-мера под формата на въздушни възглавници.
\n
(3)Изискванията към устройството за извличане на газовете към сепаратора на газове се прилагат и към екстрактора на газове.
\n
Чл. 341
\n
Специалният екстрактор на газове е уред, който подобно на сепаратора на газове, но при по-облекчени условия непрекъснато отделя въздуха или газовете, съдържащи се в течността, и автоматично спира потока течност, когато съществува риск натрупаният въздух или газове под формата на въздушни възглавници, които на практика почти не се разтварят в течността, да попаднат в разходомера
\n
Чл. 342
\n
(1)Типът на екстрактора на газове или на специалния екстрактор на газове, предназначен да работи при максимален разход не по-голям от 100 m 3 /h, може да се одобри като самостоятелен компонент или да се включи в одобряването на типа на измервателната система, част от която се явява
\n
(2)Типът на екстрактори на газове, предвидени да работят при максимален разход, по-голям от 100 m 3 /h, може да се одобри както типа на същата конструкция, но с по-малки размери.
\n
(3)Екстракторите на газове или специалните екстрактори на газове, чийто тип е одобрен като самостоятелен компонент, могат да се използват в измервателни системи без индикатори на газове.
\n
Чл. 343(1) Екстракторът на газове или специалният екстрактор на газове се монтира след помпата, но може да се комбинира с нея
\n
(2)Екстракторът се монтира в най-високата точка на тръбопровода възможно най-близо преди разходомера.
\n
(3)Ако екстракторът е монтиран под нивото на разходомера, трябва да се вгради възвратен вентил, снабден при необходимост с регулатор на налягане, за да предотврати изпразването на тръбите между вентила и разходомера.
\n
(4)Ако тръбопроводът преди разходомера включва няколко високи точки, могат да са необходими няколко екстрактора на газове.
\n
Чл. 344
\n
Работните граници на екстрактора на газове или на специалния екстрактор на газове, включително минималното доставено количество, за което са предвидени тези устройства, се определят съгласно чл. 337
\n
Чл. 345
\n
(1)Екстракторът на газове или специалният екстрактор на газове трябва при максимален разход на измервателната система да осигурява отделяне на газове или въздушни възглавници, измерени при атмосферно налягане, с обем, равен поне на минималното доставено количество, без допълнителна грешка, която да превишава 1% от минималното доставено количество
\n
(2)Специалният екстрактор на газове трябва непрекъснато да отделя обем от газове или въздух, равен на 5% от обема на доставяната течност при максимален разход, без резултан-тната допълнителна грешка да превишава границите по чл.333.
\n
Чл.346Изискванията по чл.334 — 345 не изключват наличието на ръчни или автоматични екстракционни устройства в стационарните инсталации с големи размери
\n
Чл. 347
\n
Ако захранващият тръбопровод за течността е монтиран така, че в приемащия тръбопровод преди разходомера независимо от работните условия не се образуват или не проникват газове или въздух, не се изисква използването на устройство за отстраняване на газове, ако образуваните газове през неработните периоди не причиняват специфична грешка, по-голяма от 1% от минималното доставено количество
\n
Чл. 348
\n
(1)В случаите, когато разходоме-рът се захранва на гравитационен принцип, без използване на помпа, и налягането на течността във всички части на тръбопровода преди раз-ходомера и в самия разходомер е по-голямо от налягането на наситените пари и от атмосферното налягане, не се изисква използването на устройство за отстраняване на газове, ако са взети мерки системата в експлоатация да се пълни без прекъсване
\n
(2)В случай че налягането на течността е по-малко от атмосферното налягане, но по-голямо от налягането на наситените пари, се монтира подходящо устройство за предотвратяване проникването на въздух в разходомера.
\n
(3)Когато разходомерът се захранва под налягане, проникването на газове в разходомера се предотвратява чрез подходящо устройство.
\n
(4)Налягането на течността между разходомера и точката на предаване трябва да е по-голямо от налягането на наситените пари на течността.
\n
Чл. 349
\n
(1)Тръбопроводът на устройството за отделяне на газове не трябва да включва вентил с ръчно управление, ако затварянето на вентила пречи на работата на устройството
\n
(2)Ако изискванията за безопасност налагат използване на затварящо устройство от този тип, вентилът трябва чрез приспособление за пломбиране да се поддържа в отворено положение.
\n
Чл. 350
\n
Захранващият резервоар на измервателната система трябва да може да се изпразва изцяло. Изходната дюза на резервоара трябва да е снабдена с антизавихрящо устройство, освен ако в системата е вграден сепаратор на газове
\n
Чл. 351
\n
(1)Сепараторите на газове и екстракторите на газове не трябва да се използват при течности с динамичен вискозитет, по-висок от 20 mPa.s при температура 20 °С поради намаляването на ефективността им с нарастване вискозитета на течността
\n
(2)Помпата трябва да е настроена така, че входното налягане винаги да е по-голямо от атмосферното налягане.
\n
(3)Ако изискването по ал.2 не може да се изпълни, се използва устройство, което автоматично да спира потока течност при понижаване на входното налягане под атмосферното. За следене на налягането се използва манометър.
\n
(4)Изискванията по ал. 1—3 могат да не се изпълняват, ако в измервателната система са вградени устройства, които предотвратяват проникването на въздух през връзките на секциите на тръбопровода, работещи с понижено налягане.
\n
(5)Когато измервателната система не се използва, тръбопроводът трябва да се поддържа пълен с течност до точката на предаване.
\n
Чл. 352(1) Измервателните системи могат да са снабдени с индикатор на газове
\n
(2)Използването на индикатор на газове е задължително в случаите, посочени в този раздел.
\n
Чл. 353(1) Индикаторът на газове трябва да е конструиран така, че да осигурява задоволителни показания за наличието на газове или въздух в течността
\n
(2)Индикаторът на газове се инсталира след разходомера.
\n
(3)В измервателни системи „празен маркуч\" индикаторът на газове трябва да е под формата на наблюдателно стъкло с преливник и може да се използва и като точка на предаване.
\n
(4)Наблюдателното стъкло е устройство, с което се проверява дали цялата измервателна система или част от нея е напълнена с течност.
\n
(5)Индикаторът на газове може да включва винт с осов канал или друго изпускателно устройство, когато представлява висока точка в тръбопровода. Не се допуска използването на свързваща тръба към изпускателното устройство. Индикаторите на поток (например тип притискач) могат да са вградени в индикатора на газове, ако не пречат на наблюдаването на газовите образувания, намиращи се в течността.
\n
Чл.354
\n
(1)Разходомерът и тръбопроводът от него до точката на предаване трябва автоматично да се поддържат пълни с течност по време на измервателната операция и когато системата не се използва
\n
(2)Ако изискването по ал. 1 не се изпълнява, особено при стационарен монтаж, трябва да може да се въздейства ръчно върху цялостното напълване на измервателната система до точката на предаване и това да се наблюдава по време на измерването и когато системата не се използва. На подходящо място се монтира изпускателно устройство за пълното елиминиране на въздух или газове в измервателната система.
\n
Чл. 355
\n
(1)При промени в температурата тръбопроводът между разходомера и точката на предаване не трябва да внася допълнителни грешки, по-големи от 1% от минималното доставено количество
\n
(2)За да се изпълни изискването по ал. 1, се спазват техническите условия, определени в специфичните изисквания към различни типове измервателни системи.
\n
Чл. 356
\n
При необходимост устройството за регулиране на налягането се монтира след раз-ходомера, за да може налягането в устройствата за отстраняване на газове и в разходомера да е по-голямо от атмосферното налягане и налягането на наситените пари на течността
\n
Чл. 357
\n
В измервателни системи, когато има възможност течността да протече в посока, обратна на указаната на разходомера, при спиране на помпата трябва да се осигури възвратен вентил и при необходимост—с устройство, ограничаващо налягането
\n
Чл. 358
\n
(1)В измервателни системи „празен маркуч\" тръбопроводът след разходомера и при необходимост тръбопроводът преди раз-ходомера трябва да са монтирани така, че всички части на измервателната система да са постоянно напълнени
\n
(2)Захранващият маркуч съгласно чл. 330, ал. 2, т. 1 трябва да се дренира чрез вентилационен отвор.
\n
(3)В някои случаи вентилационният отвор може да се замени от специални устройства, например спомагателна помпа или инжектор на сгъстен газ, които трябва да работят автоматично при системи, конструирани за минимални доставени количества, по-малки от 10 m 3 .
\n
Чл.359
\n
(1)В измервателни системи „пълен маркуч\" свободният край на маркуча трябва да включва устройство, предпазващо маркуча от изпразване по време на неработните периоди на системата, с изключение на системите за втечнен газ
\n
(2)Когато след устройството по ал. 1 е разположено затварящо (спирателно) устройство, обемът на пространството между тях трябва да е възможно най-малък и във всички случаи да е по-малък от максимално допустимата грешка за минималното доставено количество на измервателната система.
\n
(3)При системи, предназначени за измерване на вискозни течности, краят на дюзата трябва да е конструиран така, че да не задържа количество течност, по-голямо от 0,4 пъти максимално допустимата грешка за минималното доставено количество на измервателната система.
\n
Чл.360
\n
Ако тръбопроводът и маркучът включват няколко компонента, те трябва да са сглобени чрез специално присъединително устройство, което поддържа маркуча пълен, или чрез свързваща система, която да е херметизирана или да не позволява отделянето на компонентите без специален инструмент
\n
Чл. 361
\n
(1)В измервателна система „пълен маркуч\", снабдена с макара за навиване на маркуча, нарастването на вътрешния обем, дължащо се на промяна в положението на навиване, когато маркучът не е под налягане, или дължащо се на ненавитото положение на маркуча, когато той е под налягане без протичане на течност, не трябва да е по-голямо от два пъти максимално допустимата грешка за минималното доставено количество
\n
(2)Ако измервателната система няма макара за маркуча, нарастването на вътрешния обем не трябва да надвишава максимално допустимата грешка за минималното доставено количество.
\n
Чл. 362
\n
(1)В измервателните системи, предназначени за доставяне на течности, наличието на разклонения след разходомера се допуска само ако са подбрани така, че изливането на течността в даден момент да става през един отвор
\n
(2)В измервателни системи, предназначени за получаване на течности, наличието на разклонения преди разходомера се допуска само ако са подбрани така, че доставянето на течността в даден момент да става само през една тръба.
\n
(3)Изключения от изискванията по ал. 1 и 2 се допускат само при доставящи системи, които са специално монтирани за захранване в даден момент само на един получател, и за получаващи системи, които не могат да работят в даден момент с повече от един доставчик.
\n
Чл. 363
\n
(1)В измервателни системи, които работят с празен маркуч и с пълен маркуч и имат гъвкави тръбопроводи, при необходимост възвратният вентил трябва да се вгради в твърдия тръбопровод, водещ към пълния маркуч, непосредствено след селекторния вентил
\n
(2)Селекторният вентил, независимо от положението му, не трябва да позволява изпразващият маркуч, работещ като празен маркуч, да се свързва към тръбопровода, водещ до пълния маркуч.
\n
Чл. 364(1) Всички връзки, предназначени да обхождат разходомера, трябва да се затварят чрез глухи фланци
\n
(2)Ако работните условия изискват наличие на обхождащи връзки, разходомерът трябва се затваря със затварящ диск или чрез сдвоено спирателно устройство, с контролен вентил между тях, като е осигурена възможност затварянето да се извърши чрез пломбиране.
\n
Чл. 365
\n
Ако условията на захранване могат да доведат до претоварване на разходомера, трябва да се използва устройство за ограничаване на разхода. В случай че то предизвиква загуба на налягане, трябва да е разположено след разходомера, като се пломбира
\n
Чл. 366
\n
(1)Различните положения на работните компоненти на многопътните вентили трябва да са видими и да са определени чрез зъбци, ограничители или други фиксиращи устройства
\n
(2)Изключения от изискването по ал. 1 се допускат само когато съседните положения на управляващата ръчка формират ъгъл, по-голям или равен на 90°.
\n
Чл.367
\n
Възвратните вентили и спирателните механизми, които не се използват за определяне на измерваното количество, трябва да имат, при необходимост, изпускателни вентили за предотвратяване на необичайно високи налягания, които могат да възникнат в измервателната система
\n
Чл. 368(1) Измервателните системи трябва да се монтират по такъв начин, че показващото устройство да се вижда ясно при нормални условия на употреба
\n
(2)Показващото устройство и индикаторът на газове към сепаратора на газове, ако има такъв, трябва да са удобни за наблюдение от всяко положение.
\n
(3)Пломбиращите устройства трябва да са лесни за достъп, табелките трябва да са закрепени здраво, а задължителните означения трябва да са четливи и недвусмислени.
\n
Чл. 369(1) Измервателните системи трябва да се монтират по такъв начин, че да е възможно извършване на проверките по чл. 418 и 420
\n
(2)При необходимост трябва да се използва тръбопровод за връщане на течността в резервоара за съхранение.
\n
(3)Ако работата или изпитването на измервателната система изискват показване на температурата и налягането, при монтажа на измервателната система трябва да се предвидят места за монтиране на средства за измерване на температура и налягане.
\n
Чл. 370
\n
(1)Измервателната система, компонентите или съставните й части, чийто тип е одобрен, трябва да носят в четлив и незаличим вид върху скалата на показващото устройство или върху специална табелка следните данни 1. знака за одобрен тип;
\n
2.наименованието или фирмения знак на производителя;
\n
3.означение на производителя, ако има такова;
\n
4.идентификационния номер на системата, компонента или устройството и годината на производство;
\n
5.характеристиките на измервателната система съгласно чл. 286;
\n
6.допълнителна информация, дадена в удостоверението за одобрен тип.
\n
(2)Ако в една самостоятелна система работят няколко разходомера, които използват общи компоненти, означенията, необходими за всяка част на системата, могат да се поставят върху една табелка.
\n
(3)Означенията върху скалата на показващото устройство на разходомера—част от измервателната система, не трябва да се различават от тези върху обяснителната табелка на измервателната система.
\n
(4)Ако измервателната система може да се транспортира, без да се разглобява, означенията за всяка част също могат да се поставят върху една обща табелка.
\n
Чл.371
\n
(1)Пломбирането се извършва с пломби, като се допуска поставяне на пломби с клещи върху определени чупливи уреди или когато такива пломби са осигурени срещу случайно разрушаване
\n
(2)Пломбите трябва да са леснодостъпни.
\n
(3)Незащитените части на измервателните системи трябва да са снабдени с приспособления за пломбиране, за да се предотвратят операции, които да повлияят върху точността на измерване. Такива устройства не са необходими при връзки, които могат да се разглобят само с инструмент.
\n
(4)Приспособленията за пломбиране трябва да са конструирани така, че да позволяват поставянето на знак за частична първоначална проверка.
\n
(5)Табелата към основата на измервателната система трябва да може да се пломбира, което може да се комбинира с пломбирането на пояснителната табелка на измервателната система по чл. 370, ал. 1.
\n
(6)При измервателни системи за течности за пиене пломбите трябва да са поставени така, че системата да се разглобява за почистване.
\n
Чл. 372
\n
Измервателни системи за течни горива са системи, предназначени за зареждане с течни горива на резервоарите на моторни превозни средства, към които се включват и измервателните системи, използвани за зареждане на моторни лодки и малки самолети с течно гориво. Тези системи могат да имат собствено захранване или да са конструирани за инсталиране в централна захранваща система
\n
Чл. 373Отношението между максималния и минималния разход на измервателните системи за течни горива трябва да е минимум 10:1
\n
Чл. 374
\n
(1)Когато измервателната система за течни горива има собствено захранване, сепараторът на газове при възможност трябва да е монтиран непосредствено преди входа на разходомера
\n
(2)Сепараторът на газове трябва да отговаря на изискванията на чл. 338 или 339, които обикновено се спазват, ако ефективният обем на сепаратора е равен поне на 5% от обема, доставян за една минута при максималния разход и посочен на табелката на разходомера. В този случай не трябва да се използва изпускателното устройство по чл. 353, ал. 5.
\n
Чл. 375
\n
Когато измервателната система за течни горива e конструирана за монтиране в централна захранваща система или за дистанционно презареждане, тя трябва да отговаря на изискванията на чл. 332 — 351
\n
Чл. 376
\n
(1)Измервателните системи за течни горива трябва да са снабдени с устройство за многократно нулиране на показващото устройство в съответствие с изискванията към допълнителните устройства за разходомерите за течности, различни от вода, и със сумиращ обемен брояч
\n
(2)Когато в системите по ал. 1 е вградено и ценообразуващо показващо устройство, то трябва да има механизъм за нулиране.
\n
(3)Устройствата за многократно установяване на показващите устройства за сума и за обем в нулево положение трябва да са вградени по такъв начин, че нулирането на всяко от двете автоматично да нулира и другото.
\n
Чл. 377
\n
(1)Когато измервателната система за течно гориво има собствено захранващо устройство, управлявано от електродвигател, трябва да има и устройство, което след спиране на двигателя да спира доставянето на течност, докато показващото устройство не е нулирано
\n
(2)По време на доставката не се допуска по никакъв начин възможност за нулиране.
\n
Чл.378
\n
(1)В измервателните системи за течни горива е задължително използването на възвратния вентил по чл. 357, който се монтира между сепаратора на газове и разходомера
\n
(2)Вентилът може да се разположи и непосредствено след разходомера, ако сепараторът на газове е монтиран над нивото на разходомера. В този случай вентилът може да се комбинира с устройството по чл. 356.
\n
(3)Когато възвратният вентил е монтиран между сепаратора на газове и разходомера, резултантната загуба на налягане трябва да е достатъчно малка, за да се счита за пренебрежима.
\n
Чл. 379
\n
(1)Маркучите на измервателни системи „пълен маркуч\" трябва да съдържат ръчен спирателен механизъм, който да отговаря на изискванията на чл. 359, или да имат вграден автоматичен спирателен механизъм
\n
(2)Измервателните системи „пълен маркуч\", захранвани само от ръчно управлявана помпа, трябва да имат спирателен механизъм съгласно чл.359.
\n
Чл. 380(1) Измервателните системи с максимален разход до 60 l/min трябва да имат минимално доставено количество не по-голямо от 5 1
\n
(2)Минимално доставено количество е минималният обем течност, който може да е измерен от даден модел устройство и се определя в съответствие с техническите и метрологичните изисквания към разходомерите за течности, различни от вода, и към допълнителните устройства към разходомери за течности, различни от вода, и разпоредбите за измервателни системи за течности, различни от вода.
\n
(3)В измервателни системи, предназначени за измерване на получената от системата течност, най-малкият обем течност, за който се допуска извършването на измерване, се определя като минимално получено количество. Изискванията към максималното доставено количество се прилагат и за минималното получено количество.
\n
Чл. 381
\n
Когато разходомерът е снабден с устройство за отпечатване на бележка от продажбата, това устройство трябва да се свързва с устройството, което нулира показващото устройство за обем, и да осигурява възможности за проверка на бележката от продажба след отпечатването й чрез сравняване с посоченото показание
\n
Чл. 382
\n
В съответствие с чл. 418 и 420 първоначалната проверка на измервателните системи за течни горива се извършва в един или два етапа в зависимост от това дали имат собствена система за захранване
\n
Чл. 383
\n
(1)Измервателните системи, използвани към автоцистерни за транспортиране и доставка на течности с вискозитет, по-малък или равен на 20 mPa.s, съхранявани при атмосферно налягане, с изключение на питейни течности, могат да се монтират към автоцистерни с една или няколко секции, като всяка секция трябва да е снабдена със собствен ръчен или автоматичен спирателен вентил
\n
(2)Всяка измервателна система трябва да се използва само за течности или за категория течности, за които разходомерът е одобрен като тип.
\n
(3)Тръбопроводът трябва да е конструиран така, че да не позволява смесването на течностите в измервателната система.
\n
(4)Когато цистерните са монтирани към ремаркета или полуремаркета, измервателната система може да се закрепи или към влекача, или към ремаркето или полуремаркето.
\n
Чл. 384
\n
(1)Измервателната система, използвана към автоцистерна, може да е от типа „пълен маркуч\" или от типа „празен маркуч\", или да има един пълен и един празен маркуч, или два пълни маркуча с различни размери, настроени да работят алтернативно
\n
(2)Не трябва да има възможност за размяна на маркучите по време на измерване.
\n
Чл. 385Когато разходомерът има устройство за отпечатване на бележка от продажба, отпечатването й трябва да е съпроводено с нулиране на показващото устройство за обем
\n
Чл. 386
\n
(1)Измервателната система, използвана към автоцистерни, може да е конструирана така, че да работи само с помпа, само на гравитационен принцип или с помпа и на гравитационен принцип, или посредством налягането на газа
\n
(2)Измервателната система, съоръжена само с помпа, може да работи като система „празен маркуч\" или като система „пълен маркуч\".
\n
Чл. 387(1) Ако изискването на чл. 347 не може да се изпълни, пред разходомера трябва да е предвидено устройство за отстраняване на газовете, като например
\n
1.подходящ сепаратор на газове, отговарящ на изискванията на чл. 338, 339 или чл. 374, ал. 2; ако сепараторът отговаря на изискванията на чл. 339, практиката показва, че в общия случай изискванията са спазени, ако ефективният обем на сепаратора е равен на 5 % от обема, доставен за една минута при максималния разход на измервателната система;
\n
2.екстрактор на газове;
\n
3.специален екстрактор на газове.
\n
(2)Ако налягането на изхода на разходоме-ра в измервателната система може да падне под атмосферното, но е по-високо от налягането на наситените пари на измерваната течност, тези устройства трябва да се комбинират с автоматичен механизъм за намаляване и спиране на потока, за да не влиза въздух в разходомера.
\n
(3)Обикновено при системи тип „пълен маркуч\" не са необходими автоматични механизми за намаляване и спиране на потока, ако не съществува риск налягането на изхода на разходомера да падне под атмосферното налягане.
\n
(4)Специалният екстрактор на газове с устройство за автоматично спиране трябва да има наблюдателно стъкло в съответствие с чл. 353, ал.3.
\n
Чл. 388
\n
Секциите на автоцистерните трябва да са съоръжени с антизавихрящо устройство, освен ако измервателната система има сепаратор на газове, който отговаря на изискванията на чл. 338
\n
Чл. 389(1) Измервателните системи, използвани при автоцистерни, които работят на гравитационен принцип, трябва да отговарят на следните изисквания
\n
1.оборудването да е конструирано така, че общото съдържание на секцията или секциите да може да се измерва при разход, по-голям или равен на минималния разход на измервателната система;
\n
2.да имат подходящи устройства, предотвратяващи постъпването на въздух в разходоме-ра, ако има връзки с газовата фаза в резервоара;
\n
3.секциите на цистерните да имат антизавихрящо устройство, с изключение на измервателните системи, които имат сепаратор на газове, който отговаря на изискванията на чл. 338;
\n
4.ускорителна помпа може да се използва след точката на предаване, ако са изпълнени условията на чл. 348, ал. 1, 2 и 4, и не трябва да предизвиква спадане на налягането в разходомера.
\n
(2)Не се изисква използване на индикатор на газове в измервателните системи, които са със специален екстрактор на газове и автоматично спирателно устройство или с предпазни изпускателни връзки към атмосферата непосредствено след точката на предаване.
\n
(3)В измервателни системи с ръчно вентилиране непосредствено след точката на предаване е задължително използването на индикатор на газове, с изключение на системите, в които налягането не може да падне под атмосферното налягане.
\n
Чл. 390
\n
Измервателните системи, използвани при автоцистерни, които могат да работят или чрез помпа, или на гравитационен принцип, трябва да отговарят на условията по чл. 386 — 389
\n
Чл. 391(1) Измервателните системи, захранвани посредством налягането на газа, могат да работят като системи „празен маркуч\" или „пълен маркуч\"
\n
(2)Тръбопроводът, свързващ разходомера, който предотвратява влизането на въздух в него съгласно чл. 348, ал. 3, както и самият разходомер не трябва да имат конструкция или компонент, който може да причини понижаване на налягането, което да доведе до създаване на газови образувания чрез отделяне на разтворените в течността газове.
\n
(3)Системите по ал. 1 трябва да са оборудвани с манометър, който да показва налягането в резервоара. Зоната на допустимите наляга-ния трябва да е посочена върху скалата на манометъра.
\n
Чл. 392
\n
(1)Измервателните системи, конструирани за измерване обема на течности, разтоварвани от танкери, железопътни или автоцистерни, трябва да включват междинен резервоар, в който нивото на течността определя точката на предаване
\n
(2)Междинният резервоар може да е конструиран да работи с устройства за отстраняване на газове.
\n
(3)При железопътни цистерни или автоцистерни междинният резервоар трябва автоматично да поддържа постоянно ниво, което да се вижда или да се отчита по друг начин при започване и завършване на измерването. Допустимите отклонения в постоянното ниво трябва да са равни на обем не по-голям от максимално допустимата грешка за минималното приемано количество.
\n
(4)Изискването за автоматично поддържане на постоянно ниво не е необходимо за танкери, при условие че отклоненията в съдържанието могат да се измерват.
\n
(5)Ако танкерът се изпразва чрез помпи, разположени по неговото дъно, междинен резервоар е необходим само при започване и завършване на приемането.
\n
(6)В случаите по ал. 3—5 напречното сечение на междинния резервоар трябва да е такова, че разлика в нивото 2 mm да съответства на количество, равно на максимално допустимата грешка за минималното приемано количество.
\n
Чл. 393
\n
(1)Измервателните системи — стационарни или използвани към автоцистерни, за измерване на втечнен газ под налягане, с изключение на криогенни течности, трябва да имат постоянен резервоар, успореден на тръбопровода между измервателните системи и техните захранващи резервоари. Между захранващите резервоари и разходомера трябва да се постави възвратен вентил
\n
(2)Устройството за регулиране на налягането, разположено след разходомера, трябва да гарантира по време на измерването, че продуктът вътре в разходомера остава в течна фаза. Необходимото налягане може да се поддържа или при фиксирана стойност, или при стойност, подходяща за условията на измерване.
\n
(3)Ако налягането се поддържа при фиксирана стойност, тази стойност трябва да е поне равна на налягането на парите на продукта при температура с 15 °С по-висока от най-високата възможна температура при употреба и да са създадени условия за пломбиране на устройството за настройка на регулатора на налягане.
\n
(4)Когато налягането се настройва за съответните условия на измерване, по време на измерването то трябва да надвишава налягането на парите на течността поне със 100 кРа (1 bar) и тази функция да е автоматична.
\n
(5)При стационарни измервателни системи за промишлени нужди ДАМТН може да разреши използването на ръчно настройвани устройства за регулиране на налягането, като налягането на изхода на разходомера не трябва да е по-малко от налягането на парите на продукта при температура с 15 °С по-висока от температурата на течността по време на измерване и към измервателната система трябва да се закрепи диаграма, показваща налягането на парите на измервания продукт като функция на неговата температура. Ако такива измервателни системи могат да работят дълго време без наблюдение, температурата и налягането трябва непрекъснато да се регистрират чрез записващи устройства.
\n
(6)Устройството за отстраняване на газовете трябва да е поставено преди разходомера, като в него има вграден сепаратор на газове или кондензационен съд.
\n
(7)Сепараторът на газове трябва да отговаря на общите изисквания по чл. 332 — 351 или по отношение на втечнения газ, или по отношение на течност с по-голям вискозитет.
\n
Чл. 394
\n
(1)Ако извършването на проверката е затруднено, допуска се даден сепаратор на газове да е одобрен, ако неговият ефективен обем е не по-малък от 1,5 % от доставяния обем за минута при максималния разход, в случаите, когато тръбата, свързваща разходомера с резервоара за съхраняване, не е по-дълга от 25 m. Ако същата тръба превишава дължина 25 m, обемът на сепаратора на газове трябва да е не по-малък от 3% от доставяния обем за една минута при максималния разход
\n
(2)Не е необходимо използване на индикатор на газове или наблюдателно стъкло за измервателните системи за втечнен газ.
\n
(3)Тръбата за отделяне на газовете може да се свързва към пространството, съдържащо газовата фаза в захранващия резервоар, или към устройството за регулиране на налягането, настроено на налягане от 50 kPa до 100 кРа (0,5 bar до 1 bar) под налягането на изхода на разходо-мера. Към тази тръба може да има спирателен вентил, при условие че той не може да се затваря по време на процеса на измерване.
\n
Чл. 395
\n
(1)Обемът на кондензационния съд зависи от обема на тръбопровода между вентила на захранващия резервоар и регулатора на налягане, разположен след разходомера, и не трябва да е по-малък от два пъти нарастването на обема на течността, което се получава при спадане на температурата със стойност, обикновено определена на 10 °С за открити и 2°С за подземни или термоизолирани тръбопроводи
\n
(2)За определяне на обема на кондензационния съд се използват коефициентите за термично разширение:
\n
1.за пропан и пропилен — 3.10 3 за 1 °С;
\n
2.за бутан и бутадиен — 2.10 3 за 1 °С;
\n
3.за други продукти с високо налягане на парите стойностите на коефициента се определят от ДАМТН.
\n
(3)Към кондензационния съд трябва да е монтиран ръчно управляем предпазен вентил.
\n
(4)В измервателната система кондензационният съд трябва да се разположи в най-високата точка на тръбопровода.
\n
(5)Изчисленият обем по метода по ал. 1 може да се разпредели между няколко кондензационни съда, разположени в най-високите точки на тръбопровода.
\n
(6)Кондензационният съд е затворен резервоар, конструиран да събира газовете при измервателни системи за втечнени газове под налягане, съдържащи се в измерваната течност, и да ги кондензира преди измерването.
\n
Чл.396
\n
(1)В непосредствена близост до разходомера трябва да има термосонда за поставяне на термометър. Той трябва да е проверен и със скално деление не по-голямо от 0,5 °С
\n
(2)Между разходомера и регулатора на налягане трябва да се монтира манометър.
\n
(3)За измервателни системи, вградени в автоцистерни, трябва да е предвидено място за манометър.
\n
Чл. 397
\n
Когато измерването се извършва със система, използвана към автоцистерни, не трябва да има свързване между газовата фаза на захранващия и газовата фаза на приемащия резервоар
\n
Чл. 398(1) За предпазване от необичайно високо налягане в измервателната система могат да се вградят предпазни вентили
\n
(2)Ако вентилите са разположени след разходомера, те трябва да са отворени към атмосферата или да са свързани към приемащия резервоар.
\n
(3)Не се допуска разположените преди разходомера предпазни вентили да се свързват чрез тръби към вентилите, разположени след него, като се обхожда разходомерът.
\n
Чл. 399
\n
(1)Ако работните условия изискват използване на сменяеми маркучи, те трябва да остават пълни, ако обемът им е по-голям от максимално допустимата грешка за минималното доставено количество
\n
(2)Сменяемите пълни маркучи трябва да са оборудвани със специални присъединителни устройства за пълни маркучи и при необходимост в края им да се осигурят и ръчни изпускателни устройства.
\n
Чл. 400
\n
За да се осигури безопасна работа, за всеки тръбопровод, обхождащ разходомера, контролните вентили на двойното спирателно устройство по чл. 406 трябва да се затварят и между два спирателни вентила или друга еквивалентна система трябва да е монтиран манометър, който да следи утечките
\n
Чл. 401
\n
Изискванията на чл. 400 — 409 се прилагат за преносими измервателни системи, използвани за следене при приемане на мляко в събирателни резервоари, за стационарни измервателни системи, използвани за приемане на мляко, и за стационарни или преносими измервателни системи, използвани за доставка на мляко
\n
Чл. 402
\n
При съоръжения за приемане на мляко точката на предаване трябва да се формира от постоянното ниво в резервоар, разположен преди разходомера, като постоянното ниво трябва да се вижда преди и след всяка измервателна операция и да може да се установява многократно по автоматичен път
\n
Чл. 403(1) Когато разходомерът e с помпа, резервоарът с постоянно ниво трябва да се инсталира преди помпата или между помпата и разходомера
\n
(2)В случая по ал. 1 резервоарът може да се зарежда по гравитационен принцип, чрез изпразване на бъркалките или с помощта на спомагателна помпа или вакуумна система.
\n
(3)Ако млякото се доставя в резервоара с помощта на помпа или вакуумна система, трябва да има устройство за отстраняване на газове, което може да се комбинира с резервоара с постоянно ниво, при което той изпълнява и функцията на устройство за отстраняване на газове.
\n
Чл. 404
\n
Разходомерът може да работи с помощта на вакуумна система, като се спазват изискванията на чл. 356. В този случай, ако налягането в тръбопровода между резервоара с постоянно ниво и разходомера е по-ниско от атмосферното налягане, всички връзки на тръбопровода трябва да са херметични и да има възможност да се проверява херметичността
\n
Чл. 405(1) Във всички случаи при нормални условия тръбопроводът преди резервоара с постоянно ниво трябва да се изпразва изцяло чрез автоматичен механизъм
\n
(2)Постоянното ниво се следи чрез наблюдателно стъкло или индикатор за ниво. Нивото се счита за постоянно, ако се установява в зоната, лежаща между две линии, съответстващи на разлика в обема не по-голяма от два пъти максимално допустимата грешка за минималното доставено количество. Разстоянието между двете линии трябва да е поне 15 mm.
\n
Чл. 406
\n
Ако в измервателната система са вградени механизми за забавяне на потока за изпълнение на изискванията на чл. 405, ал. 2, разходът по време на периода на забавяне не трябва да се понижава под минималния разход на разходомера
\n
Чл. 407
\n
Ако в приемащото оборудване измерваната течност се предава при ниво по-ниско от нивото на разходомера, трябва да има автоматичен механизъм, който да осигурява налягане по-високо от атмосферното на изхода на разходомера
\n
Чл. 408Измервателните системи, използвани за доставка на мляко, трябва да отговарят на изискванията на чл. 327 — 371
\n
Чл.409
\n
(1)Оборудването за отстраняване на газове трябва да отговаря на изискванията на чл. 332 и 333 само при работни условия, т.е. когато въздухът прониква в началото и в края на всяко измерване
\n
(2)Връзките на приемащото оборудване трябва да са херметични, така че по време на измерването да е невъзможно проникване на въздух преди разходомера. За доставящо оборудване системата трябва да е сглобена така, че налягането на течността в свързващите тръби, които излизат от захранващия резервоар, винаги да е положително.
\n
Чл. 410
\n
(1)Измервателните системи, използвани при автоцистерните, се одобряват като тип въз основа на изготвената документация, ако тя е в съответствие с една от стандартните схеми, посочени в приложение № 21, и отговаря на следните изисквания 1. приетата стандартна схема е добавена към маркировката на измервателната система съгласно чл. 370;
\n
2.компонентите на измервателната система са от одобрен тип, когато това се изисква от изискванията към разходомери за течности, различни от вода, и техните допълнителни устройства или от този раздел.
\n
(2)Ако цистерната има няколко секции, изходните тръби от секциите могат да се свързват към измервателната система поотделно или чрез колектор, освен ако в съответната стандартна схема няма други изисквания, при спазване изискванията на чл. 383.
\n
(3)Когато една измервателна система е свързана към няколко секции чрез колектор, трябва да има устройство, което да предотвратява възможността за едновременно свързване на измервателната система с повече от една секция. Това изискване не се прилага, когато измервателната система включва сепаратор на газове в съответствие с чл.338.
\n
(4)Ако автоцистерната има две измервателни системи, които могат да се свързват според изискванията с една или няколко определени секции, тръбопроводите и вентилите трябва да са така подбрани, че да се предотврати възможността за едновременно свързване на едни и същи секции с двете измервателни системи. Съединенията между секциите и измервателните системи трябва да са ясно означени, така че да не се свързва дадена секция към измервателна система, която не е предвидена за измерване на продукта, който се намира в тази секция.
\n
(5)Ако се изисква наличие на антизавихрящо устройство, то може да се комбинира с вентила на дъното на секцията.
\n
(6)Тръбопроводите, вентилите и крановете между секциите и измервателните системи трябва да са така подбрани, че да е невъзможно свързването на някоя от измервателните системи към резервоар, намиращ се извън автоцистерната.
\n
(7)филтърът може да се постави непосредствено преди разходомера, но се допуска сепараторът на газове да се вгради в него.
\n
(8)Устройствата, които позволяват доставка на продукта без преминаването му през раз-ходомера, трябва да се пломбират.
\n
(9)Ако измервателните системи включват двупътни вентили, те трябва да са конструирани така, че да се предотврати възможността за едновременно свързване между трите им изходни дюзи.
\n
Чл. 411Класовете на точност и максимално допустимите грешки на измервателните системи за течности, различни от вода, се определят съгласно приложения № 22 и 23
\n
Чл. 412
\n
(1)Измервателните системи за течности, различни от вода, се пускат на пазара и/или в действие след одобряване на типа и първоначална проверка и подлежат на последваща проверка
\n
(2)На одобряване на типа подлежат:
\n
1.измервателни системи за течни горива; ако такива системи са конструирани за монтиране в централна захранваща система, удостоверението за одобрен тип трябва да се придружава от един или повече чертежи, показващи условията на сглобяване в мястото на употреба;
\n
2.измервателни системи, използвани към автоцистерни за транспорт и доставка на течности с вискозитет, по-малък или равен на 20 mPa.s, с изключение на питейни течности, съхранявани при атмосферно налягане;
\n
3.измервателни системи за втечнени газове под налягане, използвани към автоцистерни;
\n
4.измервателни системи за приемане на мляко;
\n
5.измервателни системи, използвани при автоцистерни.
\n
Чл. 413
\n
(1)Неопределеността на измерване от методите на калибриране на използваните при изпитването работни еталони не трябва да надвишава една пета от максимално допустимата грешка за изследваната измервателна система
\n
(2)При изпитването на разходомера се определя кривата на грешките като функция на разхода, като се използва достатъчно голям брой измервателни точки между минималната и максималната стойност на разхода и широчината на обхвата на грешките на разходомера в зоната. Разположението на кривата на грешките по отношение на нулевата линия е несъществено.
\n
(3)Може да се извърши изпитване и извън допустимите граници на разхода.
\n
(4)Изпитването се извършва по възможност при максимална и минимална температура на течността и при зададените стойности на вискозитета, както и за минималното доставено количество.
\n
(5)С изключение на изпитването за минималното доставено количество изследваният обем трябва да се избира достатъчно голям, така че стойността на грешката от скалата на показващото устройство да не е по-голяма от една трета от максимално допустимата грешка.
\n
Чл. 414
\n
(1)Ако разходомерът и неговите допълнителни устройства са от одобрен тип, е необходимо да се изследва дали характеристиките на разходомера и на измервателната система са съвместими в задоволителна степен
\n
(2)В случай че измервателната система отговаря на изискването по ал. 1, не е необходимо разходомерът да преминава други изпитвания, при условие че минималното доставено количество на измервателната система се определя в съответствие с чл. 286, ал. 2.
\n
(3)Ако характеристиките на разходомера са несъвместими с характеристиките на измервателната система или ако разходомерът и неговите допълнителни устройства не са от одобрен тип, на изпитване за одобряване на типа се подлага цялата измервателна система за съответствие с изискванията на този раздел и с изискванията към разходомери за течности, различни от вода, и изискванията към допълнителните устройства към тях.
\n
Чл. 415(1) При изпитване на сепаратора на въздух или газове трябва да се установи съответствие с изискванията на чл. 338, 339 и 345
\n
(2)Когато се използват сепаратори на газове и специални екстрактори на газове, непрекъснатото отстраняване на газовете трябва да се контролира чрез сравняване на резултатите от измерването чрез подходящ обемен разходомер, поставен след сепаратора (специалния екстрактор), със или без добавяне на въздух или газ.
\n
(3)Когато се използват специални екстрак-тори, се изпитва и пълното изпразване на резервоара при възможност с подходяща течност. При изпитване на макети или модели по скала, различна от скалата на действителното оборудване, трябва да се вземат под внимание методите на подобие, отнасящи се до вискозитета, гравитацията и повърхностното налягане.
\n
Чл. 416Изпитването на измервателни системи за течни горива включва
\n
1.изпитване на разходомера, на допълнителните устройства и определяне влиянието на тези устройства (ценообразуващо показващо устройство, печатащо устройство, устройство за предварително установяване и др.);
\n
2.изпитване на устройството за отстраняване на газове;
\n
3.проверка на постоянството на обема на маркуча;
\n
4.специален контрол с цел проверка за правилното движение на ценообразуващото показващо устройство (неправилно движение може да се получи при първия компонент на показващото устройство за цена чрез внезапно затваряне на вентила за доставяне на течността).
\n
Чл.417(1) Изпитването на измервателни системи за втечнен газ включва
\n
1.проверка от чертежите на ефективния обхват и конструкцията на сепараторите на газове;
\n
2.изпитване работата на устройството за отстраняване на газове (регулатор на ниво), което може да се вгради в сепаратора на газове;
\n
3.проверка на устройството за регулиране на налягането по чертежите, като при необходимост лабораторията може да изиска и изпитване на даден образец.
\n
(2)При измервателни системи за течни горива и стационарни измервателни системи или при измервателни системи, използвани към автоцистерни за измерване на втечнен газ под налягане, с изключение на криогенните течности, типът може да се одобри по чертежи и диаграми, ако те съответстват на изискванията за измервателни системи, използвани при автоцистерни.
\n
Чл. 418(1) Първоначалната проверка на системи за течности, различни от вода, може да се извърши в един или в два етапа
\n
(2)Първоначалната проверка се извършва в един етап, когато системата е изцяло произведена от един производител, може да се транспортира, без да се разглобява, и се проверява при нормалните условия, за които е предвидена да работи.
\n
(3)Във всички останали случаи проверката се извършва в два етапа.
\n
Чл. 419
\n
(1)Първият етап от първоначалната проверка се извършва на разходомера и на допълнителните устройства към него, ако има такива, независимо дали са включени в обособен функционален възел
\n
(2)Първият етап от първоначалната проверка може да се извършва на изпитвателен стенд по възможност при производителя или на инсталираната измервателна система, като изследването се извършва с течности, различни от тези, за които е предвидена системата.
\n
(3)Вторият етап от първоначалната проверка се извършва при реални работни условия, на мястото за монтиране на измервателната система и с течността, за която е предвидена системата.
\n
(4)Вторият етап от първоначалната проверка може да се извърши и на място, избрано от лицето, което извършва проверката, ако измервателната система се транспортира, без да се разглобява, а изпитването се провежда при условията, при които е предвидено да работи измервателната система.
\n
(5)При едноетапна проверка се извършват изпитванията съгласно чл. 420, ал. 1.
\n
Чл. 420(1) Когато първоначалната проверка се извършва в два етапа, първият етап включва
\n
1.изследване съответствието на разходомера, включително на допълнителните устройства, с одобрения тип;
\n
2.изследване на метрологичните характеристики на разходомера, включително на вградените допълнителни устройства.
\n
(2)Вторият етап включва:
\n
1.изследване съответствието на измервателната система, включително на разходомера и на допълнителните устройства;
\n
2.изследване на метрологичните характеристики на разходомера и допълнителните устройства в измервателната система;
\n
3.изследване на устройството за отстраняване на газове, ако има такова, като не е необходимо да се проверява дали се надвишава максимално допустимата грешка за това устройство;
\n
4.изследване настройката на устройството за регулиране на налягането;
\n
5.изследване за отклоненията във вътрешния обем на маркучите при система „пълен маркуч\";
\n
6.определяне на остатъчните количества в системи „празен маркуч\".
\n
Чл. 421(1) Последващата проверка на измервателната система се извършва при спазване на изискванията за първоначална проверка и включва операциите по чл. 420, ал. 2
\n
(2)Разходомерът и допълнителните устройства се проверяват само ако са нарушени пломбите на измервателната му част.
\n
Раздел XVI
\n
Електромагнитни разходомери
\n
Чл. 422(1) Електромагнитните разходомери са средства за измерване, предназначени да определят разхода и обема на преминаващия през тях електропроводим флуид
\n
(2)Минималните експлоатационни изисквания за електрическата проводимост на флуида се определят от производителя.
\n
Чл. 423
\n
При електромагнитните разходомери движението на електропроводящия флуид в перпендикулярно на него магнитно поле индуцира електромагнитна сила, пропорционална на обемния разход
\n
Чл. 424(1) Електромагнитният разходомер се състои от първично и едно или повече вторични устройства
\n
(2)Първичното устройство включва следните елементи:
\n
1.електрически изолирана измервателна тръба, през която протича измерваната електропроводяща течност;
\n
2.една или повече двойки електроди, диаметрално разположени, които измерват генерирания сигнал;
\n
3.електромагнит за генериране на електромагнитно поле в измервателната тръба.
\n
(3)Първичното устройство създава сигнал, пропорционален на разхода, и/или сигнал за сравнение.
\n
(4)Вторичното устройство е оборудване, което преобразува сигнала, генериран от първичното устройство, в стандартен сигнал, пропорционален на разхода. Стойностите на измерваните величини се визуализират на показващото устройство, което е неразделна част от вторичното устройство.
\n
(5)Вторичното устройство се монтира върху първичното устройство и е неразделна част от него или е отделно и се свързва с първичното устройство посредством кабел.
\n
Чл. 425(1) Електромагнитните разходоме-ри се характеризират със
\n
1.размер на измервателната тръба, който се обозначава с главни букви „DN\", следвани от цифра;
\n
2.максимално работно налягане, означено с „P max \", като работното налягане е равно на разликата между налягането на флуида на входа на разходомера и атмосферното налягане.
\n
(2)Измервателната тръба трябва да е изработена от немагнитен материал.
\n
(3)За металните тръби се използва изолираща обшивка, предпазваща електрическа връзка между тръбата и измервателните електроди.
\n
(4)Материалите, използвани за изработката на обшивката и измервателните електроди, се избират така, че да са съвместими с измервания флуид.
\n
(5)Независимо от начина на монтаж на първичното устройство то трябва да е монтирано така, че измервателната тръба винаги да е пълна.
\n
Чл. 426
\n
(1)Електромагнитните разходомери трябва да са конструирани така, че да е невъзможно влияние върху точността на измерване, без да се разрушават знаците от проверка или защитните пломби
\n
(2)При разходомери, чиито вторични устройства работят с натрупване само в една посока на движение на потока, посоката на движение трябва да е означена със стрелка.
\n
Чл. 427(1) Всеки електромагнитен разходомер трябва да носи следните означения
\n
1.върху първичното устройство или върху табелка: а) типа и идентификационния номер; б) номиналното налягане и температурата; в) параметрите на захранване—напрежение, честота и мощност; г) номиналния диаметър;
\n
2.върху табелка на вторичното устройство: а) типа и идентификационния номер; б) параметрите на захранване—напрежение, честота и мощност; в) за изходни и входни точки (ако има такива)—вида, формата и предназначението на сигнала; г) ограничение на товарния импеданс.
\n
(2)Разходомерите могат да носят следните допълнителни означения:
\n
1.класа на защита на корпуса;
\n
2.коефициента на калибриране;
\n
3.вида на материала на обшивката;
\n
4.вида на материала на електрода;
\n
5.търговската марка, масата на разходомера и датата на производството.
\n
(3)Означенията върху разходомерите трябва да са ясни, четливи и неизтриваеми при нормални условия.
\n
(4)Местата за разполагане на знаците от проверката и на пломбите трябва да са избрани така, че демонтирането на частта, запечатана чрез знаците или пломбите, да доведе до тяхното разрушаване.
\n
Чл. 428
\n
(1)Грешките от измерване на електромагнитните разходомери се изчисляват като отношение в проценти на разликата между отчетения обем и действително преминалия обем през разходомера към действителния обем