{"html": "<div class=\"lf-doc\"><h4 class=\"lf-art\" id=\"a-98\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 98</span></h4>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(1)</span>За да установят, разберат и оценят рисковете от изпиране на пари и финансиране на тероризма, лицата по чл. 4 изготвят собствени оценки на риска, като отчитат съответните рискови фактори, включително тези, които се отнасят до клиентите, държавите или географските зони, предлаганите продукти и услуги, извършваните операции и сделки или механизмите за доставка</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(2)</span>При изготвянето на оценките на риска по ал. 1 се съобразяват видът на лицето по чл. 4 и обемът на извършваната от него дейност.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(3)</span>Алинеи 1 и 2 не се прилагат от лицата по чл. 4, т. 28, които не попадат едновременно и в друга категория лица по чл. 4.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(4)</span>Лицата по ал. 3 с годишен оборот над 20 000 лв. изготвят оценка на риска чрез използване на критерии за оценка на риска, изготвени и публикувани от Държавна агенция „Национална сигурност“.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(5)</span>Лицата по ал. 3, независимо от годишния си оборот, могат да изготвят оценка на риска по ал. 4 и когато преценят, че е налице опасност от използване на дейността им за:</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">1.</span>изпиране на пари или финансиране на тероризъм от отделни терористи, терористични организации и лица, финансиращи тероризма;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">2.</span>прикриване финансирането на тероризъм чрез използването на лица със законни цели и дейност, включително с цел избягване блокиране на финансови средства и други финансови активи или икономически ресурси;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">3.</span>отклоняване на средства, предназначени за законни цели, към отделни терористи, терористични организации и лица, финансиращи тероризма.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(6)</span>Оценките на риска по ал. 1 и 4 се актуализират периодично. Сроковете, редът и допълнителните изисквания към оценките на риска, както и факторите, които следва да се съобразят при изготвянето на оценката на риска по ал. 1 и 4, се определят с правилника за прилагане на закона.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(7)</span>Оценките на риска по ал. 1 и 4 се документират и се съхраняват по реда на глава трета, раздел І.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(8)</span>Оценките на риска по ал. 1 и 4 са достъпни за дирекция „Финансово разузнаване“ на Държавна агенция „Национална сигурност“ и за органите за надзор.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(9)</span>Въз основа на изготвените оценки на риска лицата определят рисковия профил на клиента и на деловото взаимоотношение с него и прилагат мерките по този закон в съответствие с определения рисков профил.</div>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-99\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 99</span></h4>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(1)</span>При изготвянето и актуализирането на оценката на риска по чл. 98, ал. 1 и 4 задължително се съобразяват и отразяват резултатите от националната оценка на риска по чл. 95, ал. 1, както и резултатите от наднационалната оценка на риска и препоръките на Европейската комисия по чл. 95, ал. 2</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(2)</span>В случай че при изготвяне на оценката на риска по чл. 98, ал. 1 и 4 лице по чл. 4 не се съобрази с резултатите от националната оценка на риска по чл. 95, ал. 1, в 14-дневен срок от изготвянето на оценката лицето по чл. 4 уведомява дирекция „Финансово разузнаване“ на Държавна агенция „Национална сигурност“ за решението си и мотивите за него.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(3)</span>При уведомление по ал. 2 директорът на дирекция „Финансово разузнаване“ на Държавна агенция „Национална сигурност“ може да даде задължителни указания на лицето по чл. 4, които се отразяват в оценката на риска по чл. 98.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(4)</span>Алинеи 1 – 3 се прилагат съответно и за оценките на риска по чл. 100, ал. 1.</div>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-100\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 100</span></h4>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(1)</span>Професионалните организации и сдружения на лицата по чл. 4 могат да изготвят и актуализират оценки на риска от изпирането на пари и финансирането на тероризма на секторно равнище</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(2)</span>Резултатите от оценките на риска по ал. 1 се предоставят на членовете на професионалните организации и сдружения на лицата по чл. 4 за целите на изготвянето на оценките на риска по чл. 98, ал. 1 и 4.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(3)</span>Оценките на риска по ал. 1 се документират и се съхраняват по реда на глава трета, раздел І.</div>\n<p class=\"lf-p\">Глава осма ВЪТРЕШНА ОРГАНИЗАЦИЯ И КОНТРОЛ Раздел І Вътрешни правила за контрол и предотвратяване изпирането на пари</p>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-101\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 101</span></h4>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(1)</span>Лицата по чл. 4 приемат вътрешни правила за контрол и предотвратяване изпирането на пари, които се прилагат ефективно и по отношение на техни клонове и дъщерни дружества в чужбина. Лицата по чл. 4, т. 28, които не попадат едновременно и в друга категория лица по чл. 4, приемат вътрешни правила в случаите по чл. 98, ал. 4 и 5</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(2)</span>Вътрешните правила по ал. 1 съдържат:</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">1.</span>ясни критерии за разпознаване на съмнителните операции или сделки и клиенти;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">2.</span>реда за използването на технически средства за предотвратяване и разкриване изпирането на пари;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">3.</span>система за вътрешен контрол върху изпълнението на задълженията, установени в този закон и в актовете по прилагането му;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">4.</span>възможност за извършването на преглед от вътрешен одит, когато лицето по чл. 4 е създало такъв, при който да се проверяват и оценяват правилата, процедурите и изискванията по тази алинея;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">5.</span>възможност за извършването на независим одит, при който да се проверяват и оценяват правилата, процедурите и изискванията по тази алинея, когато това е целесъобразно с оглед на размера и естеството на стопанската дейност на лицето по чл. 4;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">6.</span>вътрешната система по чл. 42;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">7.</span>вътрешна система за оценка на риска и определяне на рисковия профил на клиентите;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">8.</span>пропорционални на размера и естеството на стопанската дейност на лицето по чл. 4 политики, механизми за контрол и процедури за ограничаване и ефективно управление на рисковете от изпиране на пари и финансиране на тероризма, установени на равнището на Европейския съюз, на национално равнище, както и на равнище задължен субект;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">9.</span>правила и организация за изпълнение на задълженията за изясняване произхода на средствата и източника на имущественото състояние;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">10.</span>условията и реда за събиране, съхраняване и разкриване на информация;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">11.</span>времевите интервали, през които се преглеждат и актуализират поддържаните бази от данни и клиентските досиета в изпълнение на чл. 15 и 16, при съобразяване на установеното и документирано по реда на чл. 98 ниво на риска за клиентите и деловите взаимоотношения;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">12.</span>разпределението на отговорността за прилагане на мерките срещу изпирането на пари по клоновете на лицето по чл. 4 и мерки, включващи процедури за оценка на риска по отношение на клонове и дъщерни дружества при условията на чл. 7, ако има такива;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">13.</span>правилата за организиране и за работа на специализираната служба по чл. 106, както и правилата за обучение на служителите в специализираната служба;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">14.</span>правилата за обучение на останалите служители;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">15.</span>разпределението на отговорността на представителите и служителите на лицето по чл. 4 за изпълнението на задълженията, установени в този закон и в актовете по прилагането му, както и данни за контакт с лицето по чл. 4 и с отговорните му представители и служители, за целите на този закон;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">16.</span>пропорционална на размера и естеството на стопанската дейност на лицето по чл. 4 процедура за анонимно и независимо подаване на вътрешни сигнали от служители за нарушения на този закон и актовете по прилагането му;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">17.</span>оценката по чл. 98, ал. 4;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">18.</span>други правила, процедури и изисквания съобразно особеностите на дейността на лицето по чл. 4.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(3)</span>Условията и редът за приемане и представяне на вътрешните правила по ал. 1 се определят с правилника за прилагане на закона.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(4)</span>Висшият адвокатски съвет, Нотариалната камара на Република България, Камарата на частните съдебни изпълнители и Институтът на дипломираните експерт-счетоводители приемат единни вътрешни правила за контрол и предотвратяване на изпирането на пари, които се прилагат от членовете на тези организации след утвърждаването им по реда на чл. 103.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(5)</span>Дирекция „Финансово разузнаване“ на Държавна агенция „Национална сигурност“ изготвя примерни вътрешни правила по отношение дейността на лицата по чл. 4, т. 13, 19, 20, 25 и 27 – 29, които публикува на интернет страницата си.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(6)</span>Лицата по чл. 4, т. 13, 19, 20, 25, 27 и 29 приемат вътрешни правила по реда на чл. 102, които съответстват на примерните правила по ал. 5, като ги допълват съобразно нивото на риск, определено по реда на глава седма, включително и по отношение на критериите за съмнителни операции, сделки и клиенти, или приемат собствени вътрешни правила по ал. 1. Лицата по чл. 4, т. 28, които не попадат едновременно и в друга категория лица по чл. 4, в случаите по чл. 98, ал. 4 и 5 приемат вътрешни правила по реда на чл. 102, които съответстват на примерните правила по ал. 5, като ги допълват и с оценката по чл. 98, ал. 4.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(7)</span>В срока по чл. 103, ал. 2 лицата по чл. 4, т. 13, 19, 20, 25, 27 – 29 са длъжни да изпратят уведомление до дирекция „Финансово разузнаване“ на Държавна агенция „Национална сигурност“ за приемането на вътрешни правила по ал. 6.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(8)</span>Представителите на доставчици на платежни услуги по чл. 4, т. 2 са длъжни да спазват и прилагат приетите по реда на чл. 102 и утвърдени по реда на чл. 103 вътрешни правила на доставчика на платежни услуги по чл. 4, т. 2. Застрахователните агенти изпълняват задълженията си на лица по чл. 4, т. 5, като спазват и прилагат приетите по реда на чл. 102 и утвърдени по реда на чл. 103 вътрешни правила на застрахователя или презастрахователя.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(9)</span>Доставчиците на платежни услуги, застрахователите и презастрахователите от друга държава членка, които извършват дейност директно на територията на Република България при условията на правото на установяване или свободата на предоставяне на услуги, прилагат политики и процедури за контрол и предотвратяване изпирането на пари и финансирането на тероризма, които съдържат най-малко изискванията, посочени в ал. 2, или покриват тези изисквания чрез други средства, за което уведомяват дирекция „Финансово разузнаване“ на Държавна агенция „Национална сигурност“, като предоставят пълна информация относно прилаганите политики и процедури.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(10)</span>След извършване на уведомяването по ал. 9 представителите на доставчиците на платежни услуги по ал. 9, както и на застрахователи и презастрахователи по ал. 9 са длъжни да спазват и прилагат политиките и процедурите за контрол и предотвратяване изпирането на пари и финансирането на тероризма на доставчика на платежни услуги, когото представляват, съответно на застрахователя или презастрахователя, за когото извършват застрахователно или презастрахователно посредничество.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(11)</span>Лицата по чл. 4 са длъжни да осигуряват въвеждащо и продължаващо обучение на служителите си за запознаването им с изискванията на този закон и актовете по прилагането му, както и с вътрешните правила по този член, включително провеждане на текущи програми за обучение, насочени към разпознаване на съмнителни операции, сделки, източници и клиенти и към предприемане на необходимите действия при възникнали случаи на съмнение за изпиране на пари.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(12)</span>Когато лицата по чл. 4, т. 28, които не попадат едновременно и в друга категория лица по чл. 4, не са приели вътрешни правила в случаите по чл. 98, ал. 4 и 5, директорът на дирекция „Финансово разузнаване“ на Държавна агенция „Национална сигурност“ дава задължителни указания за предприемане на допълнителни действия.</div>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-102\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 102</span></h4>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(1)</span>Лицата по чл. 4 приемат правилата по чл. 101 в 4-месечен срок от регистрацията си. Лицата по чл. 4, т. 28, които не попадат едновременно и в друга категория лица по чл. 4, приемат правилата по чл. 101 до 31 юли на годината, следваща годината, за която годишният им оборот надвишава сумата по чл. 98, ал. 4, или в едномесечен срок от изготвянето на оценката по чл. 98, ал. 5</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(2)</span>Когато определена дейност подлежи на лицензиране, разрешение или регистриране, лицата по чл. 4 приемат правилата по чл. 101 в 4-месечен срок от издаване на лицензията или разрешението или от вписването в съответния регистър.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(3)</span>Правилата по чл. 101 се приемат с писмен акт на лицето по чл. 4. В случаите на лица по чл. 4, които са юридически лица или други правни образувания, правилата се приемат с писмен акт на лицата, които ги управляват и/или представляват.</div>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-103\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 103</span></h4>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(1)</span>Вътрешните правила по чл. 101, ал. 1, изречение първо и ал. 4 се утвърждават от директора на дирекция „Финансово разузнаване“ на Държавна агенция „Национална сигурност“</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(2)</span>В 14-дневен срок от приемането им вътрешните правила по чл. 101, ал. 1, изречение първо и ал. 4 се изпращат на директора на дирекция „Финансово разузнаване“ на Държавна агенция „Национална сигурност“ за утвърждаване.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(3)</span>Когато вътрешните правила по чл. 101, ал. 1, изречение първо и ал. 4 не съответстват на този закон или на акт по прилагането му, не са приети от компетентен орган на лицето по чл. 4, не са придружени от документа по чл. 105, ал. 2, настъпили са обстоятелствата по чл. 105, ал. 3 или предвидените във вътрешните правила мерки не са достатъчни за постигане целите на този закон, директорът на дирекция „Финансово разузнаване“ на Държавна агенция „Национална сигурност“ дава на лицето по чл. 4 задължителни указания за отстраняване на установените несъответствия. Лицата по чл. 4 се уведомяват за публикуване на информацията по ал. 9 при неизпълнение на указанията.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(4)</span>Лицата по чл. 4 са длъжни в срок до един месец от получаването на указанията да отстранят несъответствията и да представят повторно вътрешните си правила на директора на дирекция „Финансово разузнаване“ на Държавна агенция „Национална сигурност“ за утвърждаване.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(5)</span>Вътрешните правила по чл. 101, ал. 1, изречение първо са задължителни за прилагане от лицата по чл. 4 след утвърждаването им от директора на дирекция „Финансово разузнаване“ на Държавна агенция „Национална сигурност“.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(6)</span>Вътрешните правила по чл. 101, ал. 4 са задължителни за прилагане от членовете на организациите по чл. 101, ал. 4 след утвърждаването им от директора на дирекция „Финансово разузнаване“ на Държавна агенция „Национална сигурност“.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(7)</span>Лицата по чл. 4 изпращат копие от утвърдените вътрешни правила по чл. 101, ал. 1, изречение първо на съответния орган за надзор в 14-дневен срок от получаване на уведомлението за утвърждаването им.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(8)</span>Директорът на дирекция „Финансово разузнаване“ на Държавна агенция „Национална сигурност“ може да даде задължителни указания относно вътрешните правила и критерии по чл. 101, ал. 6, 8 и 9 с оглед постигане на целите на този закон. Указанията се изпълняват в срока по ал. 4, за което се уведомява дирекцията. Лицата по чл. 4 се уведомяват за публикуване на информацията по ал. 9 при неизпълнение на указанията.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(9)</span>Когато лицата по ал. 4 не изпълнят указанията на директора на дирекция „Финансово разузнаване“ на Държавна агенция „Национална сигурност“, дадени по реда на ал. 3 или 8, в срока по ал. 4, информация за неизпълнението се публикува на официалната интернет страница на Държавна агенция „Национална сигурност“ при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона.</div>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-104\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 104</span></h4>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(1)</span>Лицата по чл. 4, които са част от група, прилагат политики и процедури за контрол и предотвратяване изпирането на пари и финансирането на тероризма, които обхващат цялата група, когато тези политики и процедури съдържат най-малко изискванията, посочени в чл. 101, ал. 2, или покриват тези изисквания чрез други средства</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(2)</span>В 30-дневен срок от възникването на обстоятелствата по ал. 1 лицата по чл. 4 уведомяват директора на дирекция „Финансово разузнаване“ на Държавна агенция „Национална сигурност“, като предоставят пълна информация относно прилаганите на ниво група политики и процедури за контрол и предотвратяване изпирането на пари и финансирането на тероризма.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(3)</span>В случай че посочените в ал. 1 политики и процедури за контрол и предотвратяване изпирането на пари и финансирането на тероризма не отговарят на изискванията на чл. 101, ал. 2, директорът на дирекция „Финансово разузнаване“ на Държавна агенция „Национална сигурност“ или оправомощено от него лице дава задължителни указания по отношение на тяхното съдържание и прилагането им.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(4)</span>В 30-дневен срок от възникването на обстоятелствата по ал. 1 лицата по чл. 4 уведомяват съответния орган за надзор, като предоставят пълна информация относно прилаганите на ниво група политики и процедури за контрол и предотвратяване изпирането на пари и финансирането на тероризма.</div>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-105\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 105</span></h4>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(1)</span>Физическо лице по чл. 4, т. 15, 16 или 18, както и прокурист, управител, член на управителен или контролен орган или неограничено отговорен съдружник в лице по чл. 4, т. 15, 16 или 18, не може да е лице, което е осъждано за умишлено престъпление от общ характер, освен ако е реабилитирано, доколкото в закон не е предвидено друго</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(2)</span>Обстоятелството по ал. 1 за българските граждани се проверява служебно. Лицата, които не са български граждани, представят документ от независим официален източник от съответната държава на гражданство или постоянно пребиваване или друг еквивалентен документ за липса на обстоятелството по ал. 1. При изпращането на вътрешните правила по чл. 101, ал. 1, изречение първо за утвърждаване от директора на дирекция „Финансово разузнаване“ на Държавна агенция „Национална сигурност“ лицата по чл. 4, т. 15, 16 и 18, изпращат документа по изречение второ.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(3)</span>В срок 14 дни от настъпването на промяна в обстоятелството по ал. 1 лицата по ал. 1 уведомяват дирекция „Финансово разузнаване“ на Държавна агенция „Национална сигурност“.</div>\n<p class=\"lf-p\">Раздел ІІ Специализирани служби</p>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-106\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 106</span></h4>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(1)</span>Лицата по чл. 4, т. 1, 3, 5 и 8 – 11 с изключение на застрахователните посредници създават специализирани служби, които подготвят, предлагат за утвърждаване и изпълняват програми за обучение на служителите по прилагането на този закон, актовете по прилагането му и вътрешните правила по чл. 101, както и организират, управляват и контролират дейностите по 1. събиране, обработване, съхраняване и разкриване на информация за конкретните операции или сделки;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">2.</span>събиране на доказателства относно собствеността на имуществото, подлежащо на трансфер;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">3.</span>изискване на сведения за произхода на паричните средства или ценности – предмет на операциите или сделките, както и за източника на имущественото състояние, в предвидените от този закон случаи;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">4.</span>събиране на информация за клиентите и поддържане на точна и подробна документация за операциите им с парични средства или ценности, включително сведенията и документите по чл. 6 от Валутния закон;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">5.</span>предоставяне на събраната информация по т. 1 – 4 на дирекция „Финансово разузнаване“ на Държавна агенция „Национална сигурност“ при условията и по реда на чл. 72.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(2)</span>Специализираните служби по ал. 1 се ръководят от служител на лицата по чл. 4, т. 1, 3, 5 и 8 – 11, заемащ висша ръководна длъжност. Ръководителят на специализираната служба отговаря за осъществяването на вътрешния контрол по изпълнението на задълженията по този закон и правилника за прилагането му, освен в случаите, в които тези функции се изпълняват от лицата, които управляват и представляват лицата по чл. 4, т. 1, 3, 5 и 8 – 11, или са възложени на друг служител, заемащ висша ръководна длъжност. Възлагането на функциите на друг служител се извършва по реда на чл. 107, ал. 3 – 5.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(3)</span>Специализираните служби по ал. 1 се създават с писмен акт на лицата, които управляват и представляват лицата по чл. 4, т. 1, 3, 5 и 8 – 11.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(4)</span>Специализираните служби по ал. 1 се създават в 4-месечен срок от издаването на лицензията или разрешението за извършване на съответната дейност или от вписването в съответния регистър.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(5)</span>Лицата по чл. 4, т. 1, 3, 5 и 8 – 11 са длъжни в 7-дневен срок от определянето или смяната на служителя по ал. 2 да уведомят дирекция „Финансово разузнаване“ на Държавна агенция „Национална сигурност“ за имената на служителя, както и да предоставят координати за връзка с него.</div>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-107\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 107</span></h4>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(1)</span>Лицата по чл. 4, т. 2, 4, 6, 7, 12 – 27 и 29 – 32 създават специализирани служби при условията и по реда на чл. 106 или изпълняват лично вътрешния контрол по изпълнението на задълженията си по този закон и правилника за прилагането му</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(2)</span>В случай че не е създадена специализирана служба, вътрешният контрол по изпълнението на задълженията по този закон и правилника за прилагането му се осъществява лично от лицата по чл. 4, т. 2, 4, 6, 7, 12 – 27 и 29 – 32, съответно от лицата, които ги управляват и представляват.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(3)</span>В случаите по ал. 2 лицата по чл. 4, т. 2, 4, 6, 7, 12 – 27 и 29 – 32, съответно лицата, които ги управляват и представляват, може да определят с писмен акт служител, заемащ висша ръководна длъжност, който да осъществява вътрешния контрол по изпълнението на задълженията по този закон и правилника за прилагането му.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(4)</span>Дирекция „Финансово разузнаване“ на Държавна агенция „Национална сигурност“ се уведомява за лицата, които осъществяват контрола по ал. 2, както и за служителите по ал. 3 по реда на чл. 106, ал. 5.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(5)</span>Задълженията на служителите по ал. 3 възникват след уведомяването по ал. 4.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(6)</span>Алинеи 1 – 5 се прилагат от лицата по чл. 4, т. 28, които не попадат едновременно и в друга категория лица по чл. 4, в случаите по чл. 98, ал. 4 и 5.</div>\n<p class=\"lf-p\">Глава девета КОНТРОЛ ВЪРХУ ДЕЙНОСТТА НА ЗАДЪЛЖЕНИТЕ СУБЕКТИ</p>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-108\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 108</span><span class=\"lf-art-t\">(1) Контролът по прилагането на закона се упражнява от председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“</span></h4>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(2)</span>Контролни органи са определените от председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“ длъжностни лица от състава на дирекция „Финансово разузнаване“ на агенцията.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(3)</span>Контролните органи по ал. 2 извършват проверки на място на лицата по чл. 4 по прилагането на мерките за превенция на използването на финансовата система за целите на изпирането на пари, както и при съмнение за изпиране на пари.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(4)</span>Проверките по ал. 3 могат да се извършват съвместно с органите за надзор. Редът за извършване на съвместните проверки се определя със съвместни инструкции на председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“ и ръководителите на органите за надзор.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(5)</span>Проверките по ал. 3 се извършват въз основа на писмена заповед на председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“ или на оправомощено от него длъжностно лице, в която се посочват целите, срокът и мястото на проверката, проверяваното лице, както и имената и длъжностите на контролните органи по ал. 2, на които е възложено да извършат проверката.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(6)</span>Проверки по изпълнението на изискванията на този закон от поднадзорните лица се извършват и от органите за надзор. При констатиране на нарушение органите за надзор незабавно уведомяват дирекция „Финансово разузнаване“ на Държавна агенция „Национална сигурност“, като изпращат извлечение от констативния акт в съответната част и информация за предприетите мерки.</div>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-109\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 109</span><span class=\"lf-art-t\">(1) При извършване на проверките на място по чл. 108, ал. 3 контролните органи по чл. 108, ал. 2 имат право</span></h4>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">1.</span>на свободен достъп в служебните помещения на проверяваното лице;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">2.</span>да изискват и събират документи, справки, извлечения и други сведения във връзка с изпълнението на възложената им задача;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">3.</span>да изискват и събират копия от документи, заверени от проверяваното лице или от упълномощено от него лице;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">4.</span>да изискват писмени и устни обяснения за обстоятелства, свързани с предмета на проверката;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">5.</span>да определят срока за представяне на документите, справките, извлеченията, сведенията и обясненията по т. 2 – 4.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(2)</span>За целите на проверките по чл. 108, ал. 3 може да бъдат ползвани вещи лица или други експерти, както и да се изискват от трети лица сведения, документи и други данни и информация, необходими за извършването на тези проверки.</div>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-110\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 110</span><span class=\"lf-art-t\">(1) Проверяваното лице е длъжно да оказва съдействие на контролните органи, като</span></h4>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">1.</span>получава срещу подпис заповедта за извършване на проверката;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">2.</span>осигурява място за извършване на проверката и се явява при поискване в служебните помещения на Държавна агенция „Национална сигурност“;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">3.</span>определя свой служител за контакти и оказване на съдействие на контролните органи;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">4.</span>предоставя достъп до служебните помещения;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">5.</span>предоставя в срока, определен от контролните органи, всички документи, справки, извлечения и други сведения, необходими за установяване на факти и обстоятелства, свързани с обхвата и предмета на проверката;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">6.</span>при поискване предоставя в срока, определен от контролните органи, заверени копия от документи, като заверката се извършва с полагане на надпис „Вярно с оригинала“, дата и подпис от законен или упълномощен представител на проверяваното лице, както и печат на лицето по чл. 4;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">7.</span>при поискване дава в срока, определен от контролните органи, писмени и устни обяснения за обстоятелства, свързани с предмета на проверката.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(2)</span>Всички документи, сведения, справки, извлечения и писмени обяснения, изискани за целите на проверките по чл. 108, ал. 3, се предоставят от проверяваното лице на български език. Документите, които са на чужд език, се представят заедно с превод на български език.</div>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-111\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 111</span></h4>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(1)</span>Предоставянето на документи, сведения, справки, извлечения, писмени и устни обяснения за целите на проверките по чл. 108, ал. 3 не може да бъде отказано или ограничено по съображения за служебна, банкова, търговска или професионална тайна или че същата представлява данъчна и осигурителна информация или защитена лична информация</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(2)</span>При условията на ал. 1 не се поражда отговорност за нарушаване на други закони или на договор.</div>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-112\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 112</span></h4>\n<p class=\"lf-p\">Държавните и местни органи и техните служители са длъжни да оказват съдействие на контролните органи на дирекция „Финансово разузнаване“ на Държавна агенция „Национална сигурност“ при изпълнението на техните функции</p>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-113\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 113</span></h4>\n<p class=\"lf-p\">За всяка извършена проверка на място по чл. 108, ал. 3 се съставя констативен протокол в два екземпляра, който се подписва от контролните органи по чл. 108, ал. 2, извършили проверката, и се връчва срещу подпис на провереното лице</p>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-114\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 114</span></h4>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(1)</span>Контролната дейност по прилагането на мерките за превенция на използването на финансовата система за целите на изпирането на пари се извършва чрез прилагане на основан на риска подход, който се състои от 1. идентифициране на относимите рискови фактори чрез събиране на необходимата информация, включително по отношение на рискови клиенти, продукти и услуги;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">2.</span>използване на събраната информация за оценяване и разбиране на риска от изпиране на пари и финансиране на тероризъм, на който са изложени лицата по чл. 4, както и на мерките, които са предприети от тях за намаляване и ограничаване на този риск;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">3.</span>предприемане на мерки за осъществяване на контролна дейност, пропорционални на тези рискове, и разпределяне на ресурсите в съответствие с оценката на риска, включително вземане на решения относно обхвата, задълбочеността, продължителността и честотата на проверките на място, както и относно необходимостта от човешки ресурси и експертни познания за осъществяване на контролната дейност;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">4.</span>текущо наблюдение и периодичен преглед на оценката на риска и на разпределението на ресурсите за осъществяване на контролната дейност, включително при настъпване на обстоятелства от съществено значение или промени в управлението и дейността на лицата по чл. 4, за да се гарантира, че оценката на риска и разпределението на ресурсите са актуални, приложими и относими.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(2)</span>За целите на ал. 1 дирекция „Финансово разузнаване“ на Държавна агенция „Национална сигурност“ събира документи и сведения от лицата по чл. 4. Документите и сведенията се предоставят от лицата по чл. 4 в определения от дирекцията срок и формат.</div>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-115\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 115</span></h4>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(1)</span>Дирекция „Финансово разузнаване“ на Държавна агенция „Национална сигурност“ определя риска за целите на извършването на проверките по чл. 108, ал. 3 при прилагането на подхода по чл. 114, ал. 1</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(2)</span>За целите на чл. 108, ал. 6 определянето на риска при прилагането на подхода по чл. 114, ал. 1 се извършва и от органите за надзор.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(3)</span>При прилагането на подхода по чл. 114, ал. 1 се съобразяват резултатите от националната оценка на риска по чл. 95, ал. 1, както и резултатите от наднационалната оценка на риска и препоръките на Европейската комисия по чл. 95, ал. 2.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(4)</span>За целите на чл. 114, ал. 1 дирекция „Финансово разузнаване“ на Държавна агенция „Национална сигурност“ и органите за надзор обменят статистически и други данни и информация за конкретните лица, които попадат под надзора на съответния орган при условия и по ред, определени със съвместна инструкция, която да позволи ефективно осъществяване на правомощията по ал. 1 и 2.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(5)</span>За целите на чл. 114, ал. 1 по отношение на лицата по чл. 4, т. 1 – 3, 5 и 8 – 11 обменът на информация се съобразява с насоките за осъществяване на надзор, основан на риска, приети съгласно чл. 48, параграф 10 от Директива (ЕС) 2015/849.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(6)</span>При определяне на рисковете дирекция „Финансово разузнаване“ на Държавна агенция „Национална сигурност“ може да използва и информация от компетентен надзорен орган, службите за сигурност и обществен ред, Прокуратурата на Република България, Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, Агенция „Митници“, Европейските надзорни органи, Европейската комисия, компетентен орган на друга държава и достоверни публични източници на информация.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(7)</span>Обменът на данните и информацията по ал. 4, както и предоставянето на информация по чл. 114, ал. 2 не могат да бъдат отказани или ограничени по съображения за служебна, банкова, търговска или професионална тайна.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(8)</span>Получената информация може да се използва единствено за целите на чл. 114 и не може да се предоставя на трети лица.</div>\n<p class=\"lf-p\">Глава десета АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ</p>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-116\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 116</span></h4>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(1)</span>Който извърши или допусне да се извърши нарушение на чл. 7, чл. 9, чл. 11, ал. 1 – 3, чл. 12 – 22, чл. 24 – 31, чл. 33 – 60, чл. 65 – 69, чл. 72, ал. 1 – 3 и 5 – 7, чл. 73, ал. 1, чл. 74, ал. 1 – 5 и 11, чл. 76, ал. 1, чл. 80, чл. 87, ал. 4, чл. 101, ал. 11, чл. 106, ал. 2, 4 и 5, чл. 107, ал. 4, чл. 110, ал. 1 и чл. 111, ал. 1, ако деянието не съставлява престъпление, се наказва със 1. глоба от 1000 до 10 000 лв., когато нарушителят е физическо лице;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">2.</span>имуществена санкция от 2000 до 20 000 лв., когато нарушителят е юридическо лице или едноличен търговец;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">3.</span>имуществена санкция от 5000 до 50 000 лв., когато нарушителят е лице по чл. 4, т. 1 – 6 и 8 – 11.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(2)</span>При повторно нарушение по ал. 1 наказанието е:</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">1.</span>по ал. 1, т. 1 – глоба от 2000 до 20 000 лв.;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">2.</span>по ал. 1, т. 2 – имуществена санкция от 5000 до 50 000 лв.;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">3.</span>по ал. 1, т. 3 – имуществена санкция от 10 000 до 200 000 лв.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(3)</span>За системни нарушения по ал. 1, ако деянието не съставлява престъпление, наказанието е:</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">1.</span>по ал. 1, т. 1 – глоба от 5000 до 2 000 000 лв.;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">2.</span>по ал. 1, т. 2 – имуществена санкция от 10 000 до 2 000 000 лв. или до двойния размер на облагата от нарушението, ако същата може да бъде установена;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">3.</span>по ал. 1, т. 3 – имуществена санкция от 20 000 до 10 000 000 лв. или до 10 на сто от годишния оборот, включително брутните приходи съгласно консолидирания отчет на крайното предприятие майка за предходната година, състоящи се от вземания по лихви и други подобни доходи, доходи от акции и други ценни книжа с променлива или фиксирана доходност и вземания от комисиони и/или такси.</div>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-117\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 117</span></h4>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(1)</span>Глобите по чл. 116, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 се налагат и на лице, което управ­лява и представлява лице по чл. 4, както и на лице, което отговаря за осъществяването или осъществява вътрешния контрол по изпълнението на задълженията на лице по чл. 4 по този закон и правилника за прилагането му, когато тези лица са извършили или са допуснали, или са участвали в извършване на нарушение по чл. 116, ал. 1</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(2)</span>За системни нарушения по чл. 116, ал. 1, ако деянието не съставлява престъпление, наказанието е:</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">1.</span>глоба от 5000 до 2 000 000 лв. – когато нарушителят е лице, което управлява и представлява лице по чл. 4, т. 7 и 12 – 35, както и лице, което отговаря за осъществяването или осъществява вътрешния контрол по изпълнението на задълженията на лице по чл. 4, т. 7 и 12 – 35 по този закон и правилника за прилагането му, когато тези лица са извършили или са допуснали, или са участвали в извършване на нарушение по чл. 116, ал. 1;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">2.</span>глоба от 10 000 до 10 000 000 лв., когато нарушителят е лице, което управлява и представлява лице по чл. 4, т. 1 – 6 и 8 – 11, както и лице, което отговаря за осъществяването или осъществява вътрешния контрол по изпълнението на задълженията на лице по чл. 4, т. 1 – 6 и 8 – 11 по този закон и правилника за прилагането му, когато тези лица са извършили или са допуснали, или са участвали в извършване на нарушение по чл. 116, ал. 1.</div>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-118\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 118</span></h4>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(1)</span>Който извърши или допусне да се извърши нарушение на този закон извън случаите по чл. 116, ал. 1 и извън случаите по чл. 11, ал. 4 – 6 и по чл. 101, ал. 1, изречение второ или на правилника за прилагането му, ако деянието не съставлява престъпление, се наказва със 1. глоба от 500 до 5000 лв., когато нарушителят е физическо лице;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">2.</span>имуществена санкция от 1000 до 10 000 лв., когато нарушителят е юридическо лице или едноличен търговец;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">3.</span>имуществена санкция от 2000 до 20 000 лв., когато нарушителят е лице по чл. 4, т. 1 – 6 и 8 – 11.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(2)</span>При повторно нарушение по ал. 1 наказанието е:</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">1.</span>по ал. 1, т. 1 – глоба от 1000 до 10 000 лв.;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">2.</span>по ал. 1, т. 2 – имуществена санкция от 2000 до 20 000 лв.;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">3.</span>по ал. 1, т. 3 – имуществена санкция от 5000 до 50 000 лв.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(3)</span>За системни нарушения по ал. 1, ако деянието не съставлява престъпление, наказанието е:</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">1.</span>по ал. 1, т. 1 – глоба от 2000 до 20 000 лв.;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">2.</span>по ал. 1, т. 2 – имуществена санкция от 5000 до 50 000 лв.;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">3.</span>по ал. 1, т. 3 – имуществена санкция от 10 000 до 100 000 лв.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(4)</span>Лице по чл. 61, ал. 1 или по чл. 62, ал. 1, което, след като е наказано с глоба или с имуществена санкция по ал. 1 за неизпълнение на задължение за заявяване на вписване на данните по чл. 63, ал. 4, не заяви вписване в определения срок, се наказва съгласно ал. 1 всеки месец до заявяване на вписването.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(5)</span>Физическо лице за контакт по чл. 63, ал. 4, т. 3, което не изпълни задълженията си по чл. 61 или 62, се наказва с глоба от 100 до 1000 лв., а при повторно нарушение – от 200 до 2000 лв.</div>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-119\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 119</span></h4>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(1)</span>Глобите по чл. 118, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 се налагат и на лице, което управ­лява и представлява лице по чл. 4, както и на лице, което отговаря за осъществяването или осъществява вътрешния контрол по изпълнението на задълженията на лице по чл. 4 по този закон и правилника за прилагането му, когато тези лица са извършили или са допуснали, или са участвали в извършване на нарушение по чл. 118, ал. 1</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(2)</span>За системни нарушения по чл. 118, ал. 1, ако деянието не съставлява престъпление, наказанието е:</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">1.</span>глоба от 2000 до 20 000 лв. – когато нарушителят е лице, което управлява и представлява лице по чл. 4, т. 7 и 12 – 35, както и лице, което отговаря за осъществяването или осъществява вътрешния контрол по изпълнението на задълженията на лице по чл. 4, т. 7 и 12 – 35 по този закон и правилника за прилагането му, когато тези лица са извършили или са допуснали, или са участвали в извършване на нарушение по чл. 118, ал. 1;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">2.</span>глоба от 5000 до 50 000 лв., когато нарушителят е лице, което управлява и представлява лице по чл. 4, т. 1 – 6 и 8 – 11, както и лице, което отговаря за осъществяването или осъществява вътрешния контрол по изпълнението на задълженията на лице по чл. 4, т. 1 – 6 и 8 – 11 по този закон и правилника за прилагането му, когато тези лица са извършили или са допуснали, или са участвали в извършване на нарушение по чл. 118, ал. 1.</div>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-120\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 120</span></h4>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(1)</span>Който не изпълни задължителни указания, издадени при условията и по реда на този закон и правилника за прилагането му, или не спази срока за изпълнението им, се наказва с наказанията по чл. 118, ал. 1 и 2</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(2)</span>Лице по чл. 4, т. 28, което не попада едновременно и в друга категория лица по чл. 4, което не изпълни задължителни указания по чл. 11, ал. 7 или по чл. 101, ал. 12, или не спази срока за изпълнението им, се наказва с имуществена санкция от 1000 до 10 000 лв., а при повторно нарушение – от 2000 до 20 000 лв.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(3)</span>Лице, което управлява и представлява лице по чл. 4, т. 28, което не попада едновременно и в друга категория лица по чл. 4, се наказва с глоба от 100 до 1000 лв., а при повторно нарушение – от 200 до 2000 лв., когато това лице е извършило или допуснало нарушението по ал. 2.</div>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-121\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 121</span></h4>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(1)</span>Лица по чл. 4, регистрирани в друга държава членка или в трета държава, които извършват дейност в Република България чрез клон, участват в административни, административнонаказателни и съдебни производства пред български административни или съдебни органи чрез упълномощения представител на клона</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(2)</span>Действията, извършени от и спрямо упълномощения представител, се считат за извършени от и спрямо лицето по чл. 4.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(3)</span>Документите, връчени по установения ред на адреса на управление на клона, се смятат за връчени на лицето по чл. 4.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(4)</span>При нарушения, извършени от регистриран в Република България клон на лице по чл. 4, което е регистрирано в друга държава членка или в трета държава, предвидените в тази глава имуществени санкции за юридически лица се налагат на лицето по чл. 4, а глобите и принудителните административни мерки спрямо физически лица се налагат на упълномощения представител на клона, на лице по чл. 107, ал. 3, определено да осъществява контрол по изпълнението на задълженията по този закон и правилника за прилагането му, както и на лице по чл. 106, ал. 2, когато тези физически лица са извършили или са допуснали, или са участвали в извършването на нарушението.</div>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-122\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 122</span></h4>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(1)</span>Държавна агенция „Национална сигурност“ публикува своевременно на официалната си интернет страница информация за влезлите в сила наказателни постановления, с които са наложени наказания за нарушения на този закон и на правилника за прилагането му. В публикациите се съдържа информация за нарушителя, вида и естеството на нарушението и вида и размера на наложената санкция</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(2)</span>Информацията по ал. 1 се публикува в обобщен вид, когато председателят на Държавна агенция „Национална сигурност“ прецени, че публикуването:</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">1.</span>на лични данни за физическо лице, на което е наложена санкция, е непропорционално на целта на този закон или на Закона за мерките срещу финансирането на тероризма;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">2.</span>може да застраши стабилността на финансовите пазари или висящо наказателно производство;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">3.</span>може да причини прекомерни вреди на засегнатите лица.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(3)</span>Публикуването по ал. 1 се отлага за подходящ срок, ако има вероятност обстоятелствата по ал. 2 да отпаднат.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(4)</span>Публикуването на обобщена информация по ал. 2 не се извършва, когато председателят на Държавна агенция „Национална сигурност“ прецени, че такова публикуване би попречило на гарантирането стабилността на финансовите пазари.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(5)</span>Преценката по ал. 2, т. 2 и 3 и ал. 4 се извършва въз основа на писмено становище, предоставено на председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“ от съответния орган за надзор върху дейността на санкционираното лице. Становището се предоставя на председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“ в 14-дневен срок от поискването му.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(6)</span>Публикуваната информация е достъпна на официалната интернет страница на Държавна агенция „Национална сигурност“ за срок, не по-кратък от 5 години.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(7)</span>Дирекция „Финансово разузнаване“ на Държавна агенция „Национална сигурност“ информира Европейските надзорни органи за всички наложени на лица по чл. 4, т. 1 – 11 административни наказания за нарушения на този закон и правилника за прилагането му, включително за всяко обжалване по тях и резултатите от него.</div>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-123\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 123</span></h4>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(1)</span>Актовете за установяване на нарушенията се съставят от контролните органи на дирекция „Финансово разузнаване“ на Държавна агенция „Национална сигурност“, а наказателните постановления се издават от председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“ или от оправомощено от него длъжностно лице</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(2)</span>Актовете за установяване на нарушенията на чл. 63, ал. 1 – 5 се съставят от длъжностни лица, оправомощени от изпълнителния директор на Агенцията по вписванията, а наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на агенцията или от оправомощени от него длъжностни лица.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(3)</span>Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.</div>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-124\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 124</span></h4>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(1)</span>Лице по чл. 117, ал. 1, на което е наложена глоба с влязло в сила наказателно постановление по чл. 117, ал. 2, не може да заема висша ръководна длъжност при лице по чл. 4 за срок от една година</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(2)</span>Лице по чл. 119, ал. 1, на което е наложена глоба с влязло в сила наказателно постановление по чл. 119, ал. 2, не може да заема висша ръководна длъжност при лице по чл. 4 за срок три месеца.</div>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-125\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 125</span></h4>\n<p class=\"lf-p\">При условията на чл. 116, ал. 3 по предложение на председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“ или по своя инициатива органът, който е издал разрешението или лиценза за извършване на дейност на лице по чл. 4, може да отнеме издаденото разрешение или лиценз за съответната дейност или да разпореди заличаване на вписването – при регистрационен режим</p>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-126\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 126</span></h4>\n<p class=\"lf-p\">Когато лице по чл. 4 не изпълни задълженията си по чл. 101, ал. 7, чл. 102, чл. 103, ал. 2 или чл. 104, ал. 2, както и при установени нарушения по чл. 116, директорът на дирекция „Финансово разузнаване“ на Държавна агенция „Национална сигурност“ може да разпореди на лицето да преустанови нарушението и да предприеме конкретни мерки, необходими за отстраняването му, като определи срок за предприемането им</p>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-127\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 127</span><span class=\"lf-art-t\">Актовете по чл. 125 и по чл. 126 се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс</span></h4>\n<p class=\"lf-p\">ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ</p>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"p-1\"><span class=\"lf-art-num\">§ 1</span><span class=\"lf-art-t\">По смисъла на този закон</span></h4>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">1.</span>„Банка фантом“ е кредитна институция или финансова институция по смисъла на чл. 3, т. 2 от Директива (ЕС) 2015/849 или институция, извършваща дейности, еквивалентни на извършваните от такива институции, учредена в юрисдикция, в която тя няма физическо присъствие, включващо концепция и управление, и е необвързана с регулирана финансова група (финансова група, която е обект на ефективен консолидиран надзор). Наличието на местен агент или изпълнителски персонал не отговаря на изискването за физическо присъствие.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">2.</span>„Група“ е група от предприятия, състояща се от предприятие майка, от неговите дъщерни предприятия и от правните образувания, в които предприятието майка или неговите дъщерни предприятия имат участие, както и от предприятия, свързани едно с друго по смисъла на чл. 22 от Директива 2013/34/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно годишните финансови отчети, консолидираните финансови отчети и свързаните доклади на някои видове предприятия за изменение на Директива 2006/43/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на директиви 78/660/ЕИО и 83/349/ЕИО на Съвета (ОВ, L 182/19 от 29 юни 2013 г.).</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">3.</span>„Делово взаимоотношение“ е стопанско, търговско или професионално взаимоотношение, което е свързано с дейността по занятие на задължените институции и лица по този закон и към момента на установяването на контакт се предполага, че то ще има елемент на продължителност.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">4.</span>„Други официални лични документи“ са документите по смисъла на: а) член 1, ал. 5, т. 2 и 3 от Закона за българските лични документи; б) член 40, ал. 1, т. 1 от Закона за убежището и бежанците.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">5.</span>„Друго правно образувание“ е всяко неперсонифицирано дружество или всяка друга правна форма, независимо от наличието на правосубектност, което може да встъпва в правоотношения, да притежава или да управлява финансови средства и други финансови активи или икономически ресурси.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">6.</span>„Държава членка“ е държава, която е членка на Европейския съюз.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">7.</span>„Европейски надзорни органи“ са: Европейският банков орган, създаден с Регламент (ЕС) № 1093/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. за създаване на Европейски надзорен орган (Европейски банков орган), за изменение на Решение № 716/2009/ЕО и за отмяна на Решение 2009/78/ЕО на Комисията (OB, L 331/12 от 15 декември 2010 г.); Европейският орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване, създаден с Регламент (ЕС) № 1094/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. за създаване на Европейски надзорен орган (Европейски орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване), за изменение на Решение № 716/2009/ЕО и за отмяна на Решение 2009/79/ЕО на Комисията (OB, L 331/48 от 15 декември 2010 г.) и Европейският орган за ценни книжа и пазари, създаден с Регламент (ЕС) № 1095/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. за създаване на Европейски надзорен орган (Европейски орган за ценни книжа и пазари), за изменение на Решение № 716/2009/ЕО и за отмяна на Решение 2009/77/ЕО на Комисията (OB, L 331/84 от 15 декември 2010 г.).</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">8.</span>„Електронни пари“ са електронни пари по смисъла на чл. 34, ал. 1 от Закона за платежните услуги и платежните системи.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">9.</span>„Клиент“ е всяко физическо или юридическо лице или друго правно образувание, което встъпва в делови взаимоотношения или извършва случайна операция или сделка с лице по чл. 4.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">10.</span>„Кореспондентски отношения“ са: а) предоставянето на банкови услуги от една банка (като „кореспондент“) на друга банка (като „респондент“), включително с цел предоставяне на текуща сметка или друга сметка за пасиви и свързани с това услуги, като управление на парични средства, международни преводи на средства, клиринг на чекове, кореспондентски сметки и валутни услуги; б) взаимоотношенията между кредитни институции, финансови институции по смисъла на чл. 3, т. 2 от Директива (ЕС) 2015/849 и между кредитни институции и такива финансови институции, когато се предоставят сходни услуги от институция кореспондент на институция респондент, включително взаимоотношенията с цел извършване на сделки с ценни книжа или преводи на средства.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">11.</span>„Органи за надзор“ са Комисията за финансов надзор, Българската народна банка и държавните органи, овластени от закон или друг нормативен акт да упражняват общ надзор върху дейността на лице по чл. 4.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">12.</span>„Официален документ за самоличност“ е документ по смисъла на: а) член 13 и чл. 14, ал. 1 от Закона за българските лични документи; б) параграф 1, т. 3 от допълнителните разпоредби на Закона за чужденците в Република България; в) член 21, ал. 1 от Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз, които не са български граждани, и членовете на техните семейства; г) документ за самоличност, издаден от чужд компетентен държавен орган, с уникален идентификационен номер на документа, дата на издаване и валидност, съдържащ снимка, имена, дата и място на раждане на лицето и гражданство.</div>\n<p class=\"lf-p\">Не са „официални документи за самоличност“ документите за пребиваване и чуждестранното свидетелство за управление на моторно превозно средство.</p>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">13.</span>„Повторно нарушение“ е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което е наложено наказание за нарушение от същия вид.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">14.</span>„Свързани операции“ са операциите и сделките, които отговарят на следните условия: а) поредица от последователни прехвърляния на парични средства или ценности от или на едно и също физическо лице, юридическо лице или друго правно образувание, които са извършени във връзка с едно задължение, когато всяко отделно прехвърляне е под законовия праг, но които заедно отговарят на критериите за прилагане на мерките за комплексна проверка, или б) поредица от прехвърляния чрез различни лица по чл. 4, която е свързана с едно и също задължение, или в) друга свързаност, установена с оглед на спецификата на операциите или сделките, основана на прилагане на мерките по този закон.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">15.</span>„Системно нарушение“ е налице, когато са извършени 5 или повече административни нарушения на този закон или на правилника за прилагането му от същия вид в рамките на една година.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">16.</span>„Служби за обществен ред“ са Главна дирекция „Национална полиция“, Главна дирекция „Гранична полиция“, Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“, областните дирекции на Министерството на вътрешните работи и служба „Военна полиция“ към министъра на отбраната.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">17.</span>„Служби за сигурност“ са Държавна агенция „Разузнаване“, служба „Военна информация“ на Министерството на отбраната и Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ на Министерството на вътрешните работи.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">18.</span>„Служител на висша ръководна длъжност“ е длъжностно лице или служител, които притежават достатъчно познания относно рисковата експозиция на лицето по чл. 4 във връзка с изпирането на пари и финансирането на тероризма и достатъчно висок ранг за вземане на решения, засягащи тази рискова експозиция, като не е необходимо във всички случаи това да бъде орган или член на орган на управление или представителство на лицето по чл. 4.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">19.</span>„Случайна операция или сделка“ е всяка операция или сделка, свързана с дейността на лице по чл. 4, която се извършва извън рамките на установени делови взаимоотношения.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">20.</span>„Трета държава“ е държава, която не е членка на Европейския съюз.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">21.</span>„Групата за финансови действия срещу изпирането на пари (FATF)“ е групата, създадена с Решение на държавните глави на страните от Г-7 и председателя на Европейската комисия по време на срещата на върха на Г-7, състояла се в Париж през 1989 г.</div>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"p-2\"><span class=\"lf-art-num\">§ 2</span></h4>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(1)</span>„Действителен собственик“ е физическо лице или физически лица, което/които в крайна сметка притежават или контролират юридическо лице или друго правно образувание, и/или физическо лице или физически лица, от чието име и/или за чиято сметка се осъществява дадена операция, сделка или дейност, и които отговарят най-малко на някое от следните условия 1. По отношение на корпоративните юридически лица и други правни образувания действителен собственик е лицето, което пряко или косвено притежава достатъчен процент от акциите, дяловете или правата на глас в това юридическо лице или друго правно образувание, включително посредством държане на акции на приносител, или посредством контрол чрез други средства, с изключение на случаите на дружество, чиито акции се търгуват на регулиран пазар, което се подчинява на изискванията за оповестяване в съответствие с правото на Европейския съюз или на еквивалентни международни стандарти, осигуряващи адекватна степен на прозрачност по отношение на собствеността.</div>\n<p class=\"lf-p\">Индикация за пряко притежаване е налице, когато физическо лице/лица притежава акционерно или дялово участие най-малко 25 на сто от юридическо лице или друго правно образувание.</p>\n<p class=\"lf-p\">Индикация за косвено притежаване е налице, когато най-малко 25 на сто от акционерното или дяловото участие в юридическо лице или друго правно образувание принадлежи на юридическо лице или друго правно образувание, което е под контрола на едно и също физическо лице или физически лица, или на множество юридически лица и/или правни образувания, които в крайна сметка са под контрола на едно и също физическо лице/лица.</p>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">2.</span>По отношение на доверителната собственост, включително тръстове, попечителски фондове и други подобни чуждестранни правни образувания, учредени и съществуващи съобразно правото на юрисдикциите, допускащи такива форми на доверителна собственост, действителният собственик е: а) учредителят; б) доверителният собственик; в) пазителят, ако има такъв; г) бенефициерът или класът бенефициери, или д) лицето, в чийто главен интерес е създадена или се управлява доверителната собственост, когато физическото лице, което се облагодетелства от нея, предстои да бъде определено; е) всяко друго физическо лице, което в крайна сметка упражнява контрол над доверителната собственост посредством пряко или косвено притежаване или чрез други средства.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">3.</span>По отношение на фондации и правни форми, подобни на доверителна собственост – физическото лице или лица, които заемат длъжности, еквивалентни или сходни с посочените в т. 2.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(2)</span>Не е действителен собственик физичес­кото лице или физическите лица, които са номинални директори, секретари, акционери или собственици на капитала на юридическо лице или друго правно образувание, ако е установен друг действителен собственик.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(3)</span>„Контрол“ е контролът по смисъла на § 1в от допълнителните разпоредби на Търговския закон, както и всяка възможност, която, без да представлява индикация за пряко или косвено притежаване, дава възможност за упражняване на решаващо влияние върху юридическо лице или друго правно образувание при вземане на решения за определяне състава на управителните и контролните органи, преобразуване на юридическото лице, прекратяване на дейността му и други въпроси от съществено значение за дейността му.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(4)</span>Индикация за „непряк контрол“ е упражняването на краен ефективен контрол върху юридическо лице или друго правно образувание чрез упражняването на права чрез трети лица, включително, но не само, предоставени по силата на упълномощаване, договор или друг вид сделка, както и чрез други правни форми, осигуряващи възможност за упражняване на решаващо влияние чрез трети лица.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(5)</span>Когато, след като са изчерпани всички възможни средства, не може да се установи като действителен собственик лице съгласно ал. 1 или когато съществуват съмнения, че установеното лице или лица не е действителният собственик, за „действителен собственик“ се счита физическото лице, което изпълнява длъжността на висш ръководен служител. Задължените лица водят документация за предприетите действия с цел установяване на действителния собственик по ал. 1.</div>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"p-3\"><span class=\"lf-art-num\">§ 3</span></h4>\n<p class=\"lf-p\">Този закон въвежда изисквания на Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 г. за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма, за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 2005/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и на Директива 2006/70/ЕО на Комисията (ОВ, L 141/73 от 5 юни 2015 г.)</p>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"p-4\"><span class=\"lf-art-num\">§ 4</span></h4>\n<p class=\"lf-p\">Този закон предвижда мерки по прилагане на Регламент (ЕС) № 389/2013 на Комисията от 2 май 2013 г. за създаване на Регистър на ЕС съгласно Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и решения № 280/2004/ЕО и № 406/2009/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на регламенти (ЕС) № 920/2010 и (ЕС) № 1193/2011 на Комисията (ОВ, L 122/1 от 3 май 2013 г.)</p>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"p-5\"><span class=\"lf-art-num\">§ 5</span></h4>\n<p class=\"lf-p\">Изричното посочване на една или повече от дейностите по чл. 4 в предмета на дейност по партидата на юридическо лице или друго правно образувание в съответния публичен регистър, когато тази дейност не подлежи на разрешение, лицензиране или регистриране, е основание да се смята, че посочената дейност се извършва по занятие, а лицето попада в обхвата на лицата по чл. 4 и същото е задължено да прилага мерките по този закон, докато не докаже с официални, счетоводни и други документи, че посочената дейност не се извършва по занятие или е извършена случайно ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ</p>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"p-6\"><span class=\"lf-art-num\">§ 6</span></h4>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(1)</span>Лицата по чл. 4, за които задължението за прилагане на мерки срещу изпирането на пари е възникнало до влизането в сила на този закон, привеждат вътрешните си правила в съответствие с изискванията на чл. 101 и ги изпращат за утвърждаване по реда на чл. 103 в 4-месечен срок от приемането на правилника за прилагане на закона</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(2)</span>Лицата по чл. 4, за които с този закон възниква задължение за прилагане на мерки срещу изпирането на пари, приемат и изпращат вътрешни правила по чл. 101 в срока по ал. 1.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(3)</span>В случаите по чл. 104 лицата по чл. 4, за които задължението за прилагане на мерки срещу изпирането на пари е възникнало до влизането в сила на този закон, извършват уведомяването по чл. 104, ал. 2 и 4 в 30-дневен срок от приемане на правилника за прилагане на закона.</div>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"p-7\"><span class=\"lf-art-num\">§ 7</span></h4>\n<p class=\"lf-p\">Лицата по чл. 4, т. 1, 3, 5 и 8 – 11, за които задължението за прилагане на мерки срещу изпирането на пари е възникнало до влизането в сила на този закон и не са създали специализирани служби по отменения Закон за мерките срещу изпирането на пари, са длъжни да създадат служби по чл. 106 в 4-месечен срок от влизането в сила на този закон</p>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"p-8\"><span class=\"lf-art-num\">§ 8</span><span class=\"lf-art-t\">(1) Член 79, ал. 1 и чл. 94, ал. 2 се прилагат след осигуряване на съответната техническа възможност и изграждане на защитени канали за електронна комуникация</span></h4>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(2)</span>Член 79, ал. 3 се прилага след осигуряване на съответната техническа възможност и изграждане на автоматизирани информационни системи или мрежи.</div>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"p-9\"><span class=\"lf-art-num\">§ 9</span><span class=\"lf-art-t\">(1) В срок до 1 октомври 2018 г. Агенцията по вписванията осигурява възможност за вписване на данните по чл. 63, ал. 4 в съответния регистър по чл. 63</span></h4>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(2)</span>Лицата, за които се прилага изискването за вписване на данните по ал. 1 в съответния регистър по чл. 63, заявяват за вписване тези данни в срок до 4 месеца от изтичането на срока по ал. 1.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(3)</span>Юридическите лица с нестопанска цел по § 25 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за юридическите лица с нестопанска цел (ДВ, бр. 74 от 2016 г.), които са извършили пререгистрация до 1 октомври 2018 г., заявяват за вписване данните по ал. 1 в срок до 4 месеца от изтичането на срока по ал. 1.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(4)</span>Лицата по ал. 3, които са извършили пререгистрация след 1 октомври 2018 г., заявяват за вписване данните по ал. 1 в срок до 4 месеца от извършването на пререгистрацията.</div>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"p-10\"><span class=\"lf-art-num\">§ 10</span><span class=\"lf-art-t\">Министерският съвет приема правилника за прилагане на закона в 5-месечен срок от влизането в сила на този закон</span></h4>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"p-11\"><span class=\"lf-art-num\">§ 11</span></h4>\n<p class=\"lf-p\">В Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“ (обн., ДВ, бр. 109 от 2007 г.; изм., бр. 69 и 94 от 2008 г., бр. 22, 35, 42, 82 и 93 от 2009 г., бр. 16, 80 и 97 от 2010 г., бр. 9 и 100 от 2011 г., бр. 38 от 2012 г., бр. 15, 30, 52, 65 и 71 от 2013 г., бр. 53 от 2014 г., бр. 14, 24 и 61 от 2015 г., бр. 15, 101, 103 и 105 от 2016 г., бр. 103 от 2017 г. и бр. 7 от 2018 г.) в чл. 132 ал. 4 се изменя така „(4) В доклада по ал. 3 се включва информация относно използването на данните по чл. 75, ал. 3, чл. 76 и 78 от Закона за мерките срещу изпирането на пари.“</p>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"p-12\"><span class=\"lf-art-num\">§ 12</span></h4>\n<p class=\"lf-p\">В Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (обн., ДВ, бр. 105 от 2005 г.; изм., бр. 30, 33, 34, 59, 63, 73, 80, 82, 86, 95 и 105 от 2006 г., бр. 46, 52, 53, 57, 59, 108 и 109 от 2007 г., бр. 36, 69 и 98 от 2008 г., бр. 12, 32, 41 и 93 от 2009 г., бр. 15, 94, 98, 100 и 101 от 2010 г., бр. 14, 31, 77 и 99 от 2011 г., бр. 26, 38, 40, 82, 94 и 99 от 2012 г., бр. 52, 98, 106 и 109 от 2013 г., бр. 1 от 2014 г.; Решение № 2 на Конституционния съд от 2014 г. – бр. 14 от 2014 г.; изм. и доп., бр. 18, 40, 53 и 105 от 2014 г., бр. 12, 14, 60, 61 и 94 от 2015 г., бр. 13, 42, 58, 62, 97 и 105 от 2016 г., бр. 58, 63, 85, 92 и 103 от 2017 г. и бр. 7 и 15 от 2018 г.) се правят следните изменения и допълнения 1. В чл. 12 се създава ал. 9: „(9) За целите на административното сът­рудничество и обмена на информация по глава шестнадесета, раздели IIIа, IV, V и VI органът по приходите освен правомощията по ал. 1 има право на достъп до:</p>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">1.</span>информацията, документите и данните, събирани по реда на глава втора от Закона за мерките срещу изпирането на пари и съхранявани по реда на глава трета, раздел I от същия закон, включително информацията, документите и данните за отделните сделки и операции;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">2.</span>информацията, механизмите и процедурите за прилаганите мерки за комплексна проверка по реда на глава втора от Закона за мерките срещу изпирането на пари, както и до вътрешните правила, политики и процедури за контрол и предотвратяване изпирането на пари по глава осма, раздел I от същия закон;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">3.</span>информацията и данните за действителните собственици, с които разполагат лицата по чл. 61, ал. 1 и чл. 62, ал. 1 от Закона за мерките срещу изпирането на пари, както и до информацията и данните по чл. 63, ал. 4 от същия закон, вписани в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел и в регистър БУЛСТАТ.“ 2. В чл. 74, ал. 1, т. 3 думите „председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“ или оправомощени от него длъжностни лица“ се заменят с „председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“, директора на дирекция „Финансово разузнаване“ на Държавна агенция „Национална сигурност“ или други оправомощени от председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“ длъжностни лица“.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">3.</span>В § 2б от допълнителните разпоредби след думите „(ОВ, L 332/1 от 18 декември 2015 г.)“ съюзът „и“ се заменя със запетая, а накрая се добавя „и на Директива (ЕС) 2016/2258 на Съвета от 6 декември 2016 г. за изменение на Директива 2011/16/ЕС по отношение на достъпа на данъчните органи до информация за борбата с изпирането на пари (OB, L 342/1 от 16 декември 2016 г.)“.</div>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"p-13\"><span class=\"lf-art-num\">§ 13</span></h4>\n<p class=\"lf-p\">В Закона за мерките срещу финансирането на тероризма (обн., ДВ, бр. 16 от 2003 г.; изм., бр. 31 от 2003 г., бр. 19 от 2005 г., бр. 59 от 2006 г., бр. 92 и 109 от 2007 г., бр. 28 и 36 от 2008 г., бр. 33 и 57 от 2011 г., бр. 38 и 102 от 2012 г., бр. 27 и 81 от 2016 г. и бр. 7 от 2018 г.) се правят следните изменения и допълнения 1. В чл. 6: а) алинея 1 се изменя така: „(1) Блокират се всички финансови средства и други финансови активи или икономически ресурси, които са собственост на лицата, посочени в чл. 4б, т. 2 и 3, независимо в чие владение се намират, както и всички финансови средства и други финансови активи или икономически ресурси, намиращи се във владение, държани или контролирани от лицата, посочени в чл. 4б, т. 2 и 3, както и от лица, действащи от тяхно име и за тяхна сметка или по тяхно указание, с изключение на вещите и правата, върху които не може да се насочва принудително изпълнение.“; б) алинея 4 се изменя така: „(4) Всичко придобито и генерирано от финансови средства и други финансови активи или икономически ресурси, притежавани, намиращи се във владение, държани или контролирани от лицата, посочени в чл. 4б, т. 2 и 3, както и от лица, действащи от тяхно име и за тяхна сметка или по тяхно указание, също се блокира от съответната дата по ал. 2.“ 2. В чл. 7 ал. 1 се изменя така: „(1) Забранява се на физическите и юридическите лица или други правни образувания да предоставят финансови средства и други финансови активи или икономически ресурси, както и финансови услуги на лица, посочени в чл. 4б, т. 2 и 3, освен с разрешение, издадено при условията и по реда на чл. 6.“ 3. В чл. 8 ал. 1 се изменя така: „(1) Забраняват се сделките с блокирани финансови средства и други финансови активи или икономически ресурси на лица, посочени в чл. 4б, т. 2 и 3, както и на лица, действащи от тяхно име и за тяхна сметка или по тяхно указание, както и сделките по предоставянето на финансови средства и други финансови активи или икономически ресурси на такива лица.“ 4. В чл. 9: а) алинея 3 се изменя така: „(3) Лицата по чл. 4 от Закона за мерките срещу изпирането на пари са длъжни при възникване на съмнение за финансиране на тероризъм да извършат идентифициране на клиентите и проверка на тяхната идентификация по съмнителната операция или сделка по реда на глава втора, раздели V и VI от Закона за мерките срещу изпирането на пари, да съберат информация за съществените елементи и стойността на операцията или сделката, съответните документи и другите идентификационни данни и да уведомят незабавно и дирекция „Финансово разузнаване“ на Държавна агенция „Национална сигурност“ преди извършване на операцията или сделката, като забавят нейното осъществяване в рамките на допустимия срок съгласно нормативните актове, уреждащи съответния вид дейност. В тези случаи дирекцията упражнява правомощията си по чл. 74 и 90 от Закона за мерките срещу изпирането на пари.“;</p>\n<p class=\"lf-p\">б) алинея 5 се изменя така: „(5) В случаите, когато забавянето на операцията или сделката по ал. 3 е обективно невъзможно или има вероятност това да осуети действията по преследване на бенефициерите на съмнителна сделка или операция, лицето по чл. 4 от Закона за мерките срещу изпирането на пари уведомява дирекция „Финансово разузнаване“ на Държавна агенция „Национална сигурност“ незабавно след извършването й, като посочва причините, поради които забавянето е било невъзможно.“; в) създават се нови ал. 6 и 7: „(6) Дирекция „Финансово разузнаване“ на Държавна агенция „Национална сигурност“ може да получи информация за финансиране на тероризъм освен от лицата по ал. 3 и от държавен орган или чрез международен обмен. В тези случаи дирекцията упражнява правомощията си по чл. 74 и 90 от Закона за мерките срещу изпирането на пари.</p>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(7)</span>Дирекция „Финансово разузнаване“ на Държавна агенция „Национална сигурност“ предоставя на лицето по ал. 3 и на органите по ал. 6 информация, свързана с извършеното от него уведомяване. Решението относно обема информация, който следва да се предостави обратно за всеки конкретен случай на уведомяване, се взема от директора на дирекцията.“; г) досегашната ал. 6 става ал. 8 и се изменя така: „(8) Лицата по чл. 4 от Закона за мерките срещу изпирането на пари включват във вът­решните си правила по глава осма, раздел І от същия закон критерии за разпознаване на съмнителни операции, сделки и клиенти, насочени към финансиране на тероризъм.“; д) създава се нова ал. 9: „(9) Когато при анализа на получена по реда на чл. 76, 77 и 78 от Закона за мерките срещу изпирането на пари информация възникне съмнение за финансиране на тероризъм, дирекция „Финансово разузнаване“ на Държавна агенция „Национална сигурност“ упражнява правомощията си по чл. 74, ал. 3 от същия закон.“; е) досегашната ал. 7 става ал. 10 и се изменя така: „(10) Разкриването на информация по ал. 3 и 6 не може да бъде отказано или ограничено по съображения за служебна тайна, банкова, търговска или професионална тайна, или че същата представлява данъчна и осигурителна информация или защитена лична информация, и не поражда отговорност за нарушаване на ограниченията за разкриване на информация, предвидени с договор, законов или подзаконов нормативен акт или административен акт.“; ж) досегашната ал. 8 става ал. 11 и в нея думите „ал. 7“ се заменят с „ал. 10“; з) досегашните ал. 9, 10 и 11 стават съответно ал. 12, 13 и 14 и се изменят така: „(12) Лицата по чл. 4 от Закона за мерките срещу изпирането на пари, органите по чл. 74, ал. 4 и по чл. 88 от същия закон, лицата, които ги управляват и представляват, както и техните служители не могат да уведомяват своя клиент или трети лица за разкриването на информация по този закон освен в случаите по чл. 80, ал. 2 – 5 от Закона за мерките срещу изпирането на пари и при спазване на чл. 80, ал. 7 от същия закон.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(13)</span>Информация относно докладването на съмнение по ал. 3 се обменя в рамките на групата, освен ако директорът на дирекция „Финансово разузнаване“ на Държавна агенция „Национална сигурност“ не даде други указания в срока по ал. 3.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(14)</span>Информация относно докладването на съмнение по ал. 5 се обменя в рамките на групата, освен ако директорът на дирекция „Финансово разузнаване“ на Държавна агенция „Национална сигурност“ не даде други указания.“; и) създава се ал. 15: „(15) Формата и редът за подаване на уведомлението по ал. 3 и 5 се определят с правилника за прилагане на Закона за мерките срещу изпирането на пари.“ 5. Член 9а се изменя така: „Чл. 9а. (1) Органите за надзор по смисъла на § 1, т. 11 от допълнителните разпоредби на Закона за мерките срещу изпирането на пари са длъжни да предоставят информация на министъра на вътрешните работи и на Държавна агенция „Национална сигурност“ незабавно, ако при осъществяване на надзорната си дейност установят факти, които може да са свързани с финансиране на тероризъм.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(2)</span>Органите за надзор по ал. 1 извършват и проверки по изпълнението на изискванията на този закон от поднадзорните лица. При констатиране на нарушение органите за надзор незабавно уведомяват дирекция „Финансово разузнаване“ на Държавна агенция „Национална сигурност“, като изпращат извлечение от констативния акт в съответната част.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(3)</span>Дирекция „Финансово разузнаване“ на Държавна агенция „Национална сигурност“ и органите за надзор по ал. 1 могат да обменят класифицирана информация за целите на осъществяваните от тях законоустановени функции при спазване на чл. 87, ал. 3 и 4 от Закона за мерките срещу изпирането на пари.“ 6. Създават се чл. 9б и 9в: „Чл. 9б. (1) Когато при проучването и анализа на информацията, получена при условията и по реда на този закон, съмнението за финансиране на тероризъм не отпадне, дирекция „Финансово разузнаване“ на Държавна агенция „Национална сигурност“ упражнява правомощията си по чл. 75, ал. 1 от Закона за мерките срещу изпирането на пари.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(2)</span>Достъпът до информация при условията на чл. 75, ал. 3 от Закона за мерките срещу изпирането на пари може да се използва за целите на този закон, като пълна информация се предоставя при условията и по реда на чл. 75, ал. 3 и чл. 81, ал. 2 от същия закон.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(3)</span>Прокуратурата, съответната служба за сигурност или обществен ред, компетентните специализирани дирекции на Държавна агенция „Национална сигурност“ и дирекцията по чл. 16, ал. 2 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, получили информация от дирекция „Финансово разузнаване“ на Държавна агенция „Национална сигурност“ по реда на ал. 1 и 2, предоставят на дирекцията обратна информация за това как е била използвана предоставената информация, за насочването й към друг компетентен орган или институция, както и за резултатите от извършените въз основа на тази информация разследвания или проверки, включително относно образувано досъдебно производство.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(4)</span>Предоставената от дирекция „Финансово разузнаване“ на Държавна агенция „Национална сигурност“ информация по ал. 1 и 2 представлява служебна тайна по смисъла на Закона за защита на класифицираната информация, ако не е класифицирана като държавна тайна по смисъла на същия закон.</div>\n<p class=\"lf-p\">Чл. 9в.(1) Предоставянето на информация в случаите по чл. 9, ал. 1 и 3 може да се извърши и по електронен път с квалифициран електронен подпис или с издаден от Държавна агенция „Национална сигурност“ сертификат за достъп. При получаване на информацията се извършва автоматично издаване на входящ номер и дата, които се изпращат на подателя с електронно съобщение.</p>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(2)</span>Условията и редът за издаване и използване на сертификата за достъп по ал. 1, видовете документи и данните, които могат да се подават чрез използването на квалифициран електронен подпис или сертификат за достъп, и редът за тяхното подаване по електронен път се определят с писмени указания на директора на дирекция „Финансово разузнаване“ на Държавна агенция „Национална сигурност“. Указанията се публикуват на интернет страницата на Държавна агенция „Национална сигурност“.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(3)</span>Обменът на информация по реда на чл. 9, ал. 6 и на чл. 9а и 9б може да се извършва чрез защитени канали за електронна комуникация при спазване на изискванията на Закона за защита на класифицираната информация.“ 7. В чл. 11 ал. 1 се изменя така: „(1) В случаите по чл. 9, ал. 1, 3 и 6 министърът на вътрешните работи или председателят на Държавна агенция „Национална сигурност“, или оправомощени от тях длъжностни лица могат да издадат писмена заповед за спиране на определена операция или сделка за срок до 5 работни дни, считано от деня, следващ деня на издаването на заповедта, с цел извършване на анализ, потвърждаване на съмнението и разкриване на резултатите от извършения анализ на компетентните органи. След извършване на анализа дирекция „Финансово разузнаване“ на Държавна агенция „Национална сигурност“ незабавно уведомява прокуратурата за спирането на операцията или сделката, като предоставя необходимата информация при запазване анонимността на лицето, извършило уведомяването по чл. 9, ал. 1, 3 и 6. Когато до изтичането на този срок не бъде наложен запор или възбрана, лицето по чл. 4 от Закона за мерките срещу изпирането на пари може да извърши операцията или сделката.“ 8. Създава се чл. 11а: „Чл. 11а. (1) Дирекция „Финансово разузнаване“ на Държавна агенция „Национална сигурност“ използва получената при условията и по реда на този закон информация за извършване на стратегически анализи по чл. 84 от Закона за мерките срещу изпирането на пари.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(2)</span>Дирекция „Финансово разузнаване“ на Държавна агенция „Национална сигурност“ може да използва информацията, получена по чл. 76, 77 и 78 от Закона за мерките срещу изпирането на пари, и за целите на противодействието на финансирането на тероризма.“ 9. Член 14 се изменя така: „Чл. 14. (1) Държавна агенция „Национална сигурност“ по своя инициатива и при запитване обменя информация по този закон със съответните международни органи, с органите на Европейския съюз и с органи на други държави въз основа на международни договори и/или при условията на взаимност.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(2)</span>Дирекция „Финансово разузнаване“ на Държавна агенция „Национална сигурност“ по своя инициатива и при запитване обменя информация за съмнение за финансиране на тероризъм при условията и по реда на глава шеста, раздел ІІ на Закона за мерките срещу изпирането на пари.“ 10. Създава се чл. 14а: „Чл. 14а. Контролът по изпълнението на задълженията по този закон от лицата по чл. 4 от Закона за мерките срещу изпирането на пари се извършва от председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“ по реда на глава девета от Закона за мерките срещу изпирането на пари.“ 11. Член 15 се изменя така: „Чл. 15. (1) Който извърши или допусне да се извърши нарушение на чл. 6, ал. 1 – 4, чл. 7, ал. 1, чл. 9, ал. 1 и 3 и чл. 11, ал. 1 и 2, ако деянието не съставлява престъпление, се наказва със:</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">1.</span>глоба от 2000 до 10 000 лв., когато нарушителят е физическо лице;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">2.</span>имуществена санкция от 20 000 до 50 000 лв., когато нарушителят е юридическо лице или едноличен търговец;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">3.</span>имуществена санкция от 30 000 до 100 000 лв., когато нарушителят е лице по чл. 4, т. 1 – 6 и 8 – 11 от Закона за мерките срещу изпирането на пари.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(2)</span>При повторно нарушение по ал. 1 наказанието е:</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">1.</span>по ал. 1, т. 1 – глоба от 5000 до 20 000 лв.;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">2.</span>по ал. 1, т. 2 – имуществена санкция от 40 000 до 100 000 лв.;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">3.</span>по ал. 1, т. 3 – имуществена санкция от 50 000 до 200 000 лв.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(3)</span>За системни нарушения по ал. 1, ако деянието не съставлява престъпление, наказанието е:</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">1.</span>по ал. 1, т. 1 – глоба от 5000 до 2 000 000 лв.;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">2.</span>по ал. 1, т. 2 – имуществена санкция от 50 000 до 2 000 000 лв. или до двойния размер на облагата от нарушението, ако същата може да бъде установена;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">3.</span>по ал. 1, т. 3 – имуществена санкция от 100 000 до 10 000 000 лв. или до 10 на сто от годишния оборот, включително брутните приходи съгласно консолидирания отчет на крайното предприятие майка за предходната година, състоящи се от вземания по лихви и други подобни доходи, доходи от акции и други ценни книжа с променлива или фиксирана доходност и вземания от комисиони и/или такси.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(4)</span>Глобите по ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 се налагат и на лице, което управлява и представлява лице по чл. 4 от Закона за мерките срещу изпирането на пари, както и на лице, което отговаря за осъществяването или осъществява вътрешния контрол по изпълнението на задълженията на лице по чл. 4 от Закона за мерките срещу изпирането на пари и правилника за прилагането му, когато тези лица са извършили или са допуснали, или са участвали в извършване на нарушение по ал. 1.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(5)</span>За системни нарушения по ал. 1, ако деянието не съставлява престъпление, наказанието е:</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">1.</span>глоба от 5000 до 2 000 000 лв. – когато нарушителят е лице, което управлява и представлява лице по чл. 4, т. 7 и 12 – 35 от Закона за мерките срещу изпирането на пари, както и лице, което отговаря за осъществяването или осъществява вътрешния контрол по изпълнението на задълженията на лице по чл. 4, т. 7 и 12 – 35 от Закона за мерките срещу изпирането на пари и правилника за прилагането му, когато тези лица са извършили или са допуснали, или са участвали в извършване на нарушение по ал. 1;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">2.</span>глоба от 10 000 до 10 000 000 лв., когато нарушителят е лице, което управлява и представлява лице по чл. 4, т. 1 – 6 и 8 – 11 от Закона за мерките срещу изпирането на пари, както и лице, което отговаря за осъществяването или осъществява вътрешния контрол по изпълнението на задълженията на лице по чл. 4, т. 1 – 6 и 8 – 11 от Закона за мерките срещу изпирането на пари и правилника за прилагането му, когато тези лица са извършили или са допуснали, или са участвали в извършване на нарушение по ал. 1.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(6)</span>В случаите на нарушения, извършени от лице, което е гражданско дружество по смисъла на Закона за задълженията и договорите, адвокатско съдружие по смисъла на Закона за адвокатурата или друго неперсонифицирано правно образувание, глобите и имуществените санкции по ал. 1, 2 и 3 се налагат на управляващите съдружници и на лицата, които управляват и представляват лицето.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(7)</span>Лице по ал. 4, на което е наложена глоба с влязло в сила наказателно постановление по ал. 5, не може да заема висша ръководна длъжност при лице по чл. 4 от Закона за мерките срещу изпирането на пари за срок една година.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(8)</span>При условията на ал. 3 по предложение на председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“ или на министъра на вътрешните работи, или по своя инициатива органът, който е издал разрешението или лиценза за извършване на дейност на лице по чл. 4 от Закона за мерките срещу изпирането на пари, може да отнеме издаденото разрешение или лиценз за съответната дейност или да разпореди заличаване на вписването – при регистрационен режим.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(9)</span>Актовете по ал. 8 се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(10)</span>Държавна агенция „Национална сигурност“ публикува своевременно на официалната си интернет страница информация за всички влезли в сила наказателни постановления, с които са наложени наказания за нарушения на този закон. Публикуването се извършва при условията и по реда на чл. 122 от Закона за мерките срещу изпирането на пари.“ 12. В допълнителната разпоредба: а) наименованието „Допълнителна разпоредба“ се изменя така: „Допълнителни разпоредби“; б) в § 1: аа) точка 3 се изменя така: „3. „Финансиране на тероризъм“ е прякото или косвеното, незаконното и умишленото предоставяне и/или събиране на финансови средства и други финансови активи или икономически ресурси, и/или предоставяне на финансови услуги с намерение те да бъдат използвани или със съзнанието, че ще бъдат използвани изцяло или частично за извършване на тероризъм, финансиране на тероризъм, набиране или обучаване на отделни лица или групи от хора с цел извършване на тероризъм, излизане или влизане през границата на страната, както и незаконно пребиваване в нея с цел участие в тероризъм, образуване, ръководене или членуване в организирана престъпна група, която си поставя за цел да извършва тероризъм или финансиране на тероризъм, приготовление към извършване на тероризъм, кражба с цел набавяне на средства за извършване на тероризъм, подправка на официален документ с цел улесняване извършване на тероризъм, явно подбуждане към извършване на тероризъм или закана за извършване на тероризъм по смисъла на Наказателния кодекс.“; бб) точка 4 се отменя; вв) създава се т. 5: „5. „Системно нарушение“ е налице, когато са извършени 5 или повече административни нарушения на този закон от същия вид в рамките на една година.“; в) създава се нов § 1а: „§ 1а. Този закон въвежда изисквания на Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 г. за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма, за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 2005/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и на Директива 2006/70/ЕО на Комисията (ОВ, L 141/73 от 5 юни 2015 г.).“</div>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"p-14\"><span class=\"lf-art-num\">§ 14</span></h4>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(1)</span>Член 9в, ал. 1 от Закона за мерките срещу финансирането на тероризма се прилага след осигуряване на съответната техническа възможност и изграждане на защитени канали за електронна комуникация</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(2)</span>Член 9в, ал. 3 от Закона за мерките срещу финансирането на тероризма се прилага след осигуряване на съответната техническа възможност и изграждане на автоматизирани информационни системи или мрежи.</div>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"p-15\"><span class=\"lf-art-num\">§ 15</span></h4>\n<p class=\"lf-p\">В Търговския закон (обн., ДВ, бр. 48 от 1991 г.; изм., бр. 25 от 1992 г., бр. 61 и 103 от 1993 г., бр. 63 от 1994 г., бр. 63 от 1995 г., бр. 42, 59, 83, 86 и 104 от 1996 г., бр. 58, 100 и 124 от 1997 г., бр. 21, 39, 52 и 70 от 1998 г., бр. 33, 42, 64, 81, 90, 103 и 114 от 1999 г., бр. 84 от 2000 г., бр. 28, 61 и 96 от 2002 г., бр. 19, 31 и 58 от 2003 г., бр. 31, 39, 42, 43, 66, 103 и 105 от 2005 г., бр. 38, 59, 80 и 105 от 2006 г., бр. 59, 92 и 104 от 2007 г., бр. 50, 67, 70, 100 и 108 от 2008 г., бр. 12, 23, 32, 47 и 82 от 2009 г., бр. 41 и 101 от 2010 г., бр. 14, 18 и 34 от 2011 г., бр. 53 и 60 от 2012 г., бр. 15 и 20 от 2013 г., бр. 27 от 2014 г., бр. 22 и 95 от 2015 г., бр. 13 и 105 от 2016 г., бр. 62 и 102 от 2017 г. и бр. 15 от 2018 г.) се правят следните допълнения 1. Създава се чл. 65а: „Действителен собственик Чл. 65а. (1) Дружеството е длъжно да получава, да разполага и да предоставя в определените по закон случаи подходяща, точна и актуална информация относно физическите лица, които са негови действителни собственици, включително с подробни данни относно притежаваните от тях права.</p>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(2)</span>Идентификационните данни за действителните собственици и данните за юридическите лица или други правни образувания, чрез които пряко или непряко се упражнява контрол, съгласно изискванията на Закона за мерките срещу изпирането на пари подлежат на вписване в търговския регистър.“ 2. В допълнителните разпоредби се създава § 1д: „§ 1д. „Действителен собственик“ е понятие по смисъла на § 2 от допълнителните разпоредби на Закона за мерките срещу изпирането на пари.“</div>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"p-16\"><span class=\"lf-art-num\">§ 16</span></h4>\n<p class=\"lf-p\">В Закона за юридическите лица с нестопанска цел (обн., ДВ, бр. 81 от 2000 г.; изм., бр. 41 и 98 от 2001 г., бр. 25 и 120 от 2002 г., бр. 42, 102 и 105 от 2005 г., бр. 30, 33, 38, 79 и 105 от 2006 г., бр. 42 от 2009 г. и бр. 74 и 103 от 2016 г.) в чл. 18, ал. 1 се създава т. 11 „11. идентификационните данни за действителните собственици и данните за юридическите лица или други правни образувания, чрез които пряко или непряко се упражнява контрол, съгласно изискванията на Закона за мерките срещу изпирането на пари.“</p>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"p-17\"><span class=\"lf-art-num\">§ 17</span></h4>\n<p class=\"lf-p\">В Закона за кооперациите (обн., ДВ, бр. 113 от 1999 г.; изм., бр. 92 от 2000 г., бр. 98 от 2001 г., бр. 13 от 2003 г., бр. 102 и 105 от 2005 г., бр. 33, 34, 80 и 105 от 2006 г., бр. 41, 53 и 104 от 2007 г., бр. 43 от 2008 г. и бр. 91 от 2017 г.) в чл. 3, ал. 2 се създава т. 3 „3. идентификационните данни за действителните собственици и данните за юридическите лица или други правни образувания, чрез които пряко или непряко се упражнява контрол, съгласно изискванията на Закона за мерките срещу изпирането на пари.“</p>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"p-18\"><span class=\"lf-art-num\">§ 18</span></h4>\n<p class=\"lf-p\">В Закона за регистър БУЛСТАТ (обн., ДВ, бр. 39 от 2005 г.; изм., бр. 105 от 2005 г., бр. 34 от 2006 г., бр. 42 от 2007 г., бр. 82 и 95 от 2009 г., бр. 28 от 2011 г., бр. 38 от 2012 г., бр. 15 от 2013 г., бр. 12 от 2015 г., бр. 8 и 74 от 2016 г. и бр. 85 от 2017 г.) се правят следните изменения и допълнения 1. В чл. 3: а) създава се нова ал. 3: „(3) В регистър БУЛСТАТ се регистрират и физическите и юридическите лица и други правни образувания, които действат на територията на Република България в качеството си на доверителни собственици на тръстове, попечителски фондове и други подобни чуждестранни правни образувания, учредени и съществуващи съобразно правото на юрисдикциите, допускащи такива форми на доверителна собственост.“; б) досегашните ал. 3 и 4 стават съответно ал. 4 и 5.</p>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">2.</span>В чл. 6 ал. 1 се изменя така: „(1) Кодът по БУЛСТАТ на лицата по чл. 3, ал. 1, т. 1 – 7 и 10, ал. 2 и ал. 3 е 9-значен.“ 3. В чл. 7: а) в ал. 1: аа) в текста преди т. 1 след думите „чл. 3, ал. 1, т. 1 – 8“ се поставя запетая и се добавя „ал. 2 и 3“; бб) създава се т. 19: „19. идентификационните данни за действителните собственици и данните за юридическите лица или други правни образувания, чрез които пряко или непряко се упражнява контрол, съгласно изискванията на Закона за мерките срещу изпирането на пари.“; б) в ал. 2: аа) в текста преди т. 1 след думите „чл. 3, ал. 1, т. 9 – 11“ се поставя запетая и се добавя „ал. 2 и 3“; бб) създава се т. 9: „9. идентификационните данни за действителните собственици и данните за юридическите лица или други правни образувания, чрез които пряко или непряко се упражнява контрол, съгласно изискванията на Закона за мерките срещу изпирането на пари;“ в) в ал. 4 след думите „ал. 1, т. 5 – 9“ се добавя „и т. 19“, а думите „ал. 2, т. 2, 4 и 5“ се заменят с „ал. 2, т. 2, 4, 5 и 9“.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">4.</span>В чл. 8, ал. 1 след думите „чл. 7, ал. 1, т. 1 – 17“ се добавя „и т. 19“.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">5.</span>В чл. 11, ал. 1: а) в текста преди т. 1 думите „чл. 3, ал. 1, т. 1 – 8 и ал. 2“ се заменят с „чл. 3, ал. 1, т. 1 – 8, ал. 2 и 3“; б) създава се буква „ж“: „ж) декларация относно идентификационните данни за действителните собственици и данните за юридическите лица или други правни образувания, чрез които пряко или непряко се упражнява контрол, съгласно изискванията на Закона за мерките срещу изпирането на пари.“ 6. В чл. 45 се създава ал. 3: „(3) За неизпълнение в срок на задълженията по чл. 12 относно вписване на данните по чл. 63, ал. 4 от Закона за мерките срещу изпирането на пари се налагат санкциите по Закона за мерките срещу изпирането на пари.“</div>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"p-19\"><span class=\"lf-art-num\">§ 19</span></h4>\n<p class=\"lf-p\">В Закона за икономическите и финансовите отношения с дружествата, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим, контролираните от тях лица и техните действителни собственици (обн., ДВ, бр. 1 от 2014 г.; изм., бр. 22 и 102 от 2015 г., бр. 48 от 2016 г., бр. 96 от 2017 г. и бр. 15 от 2018 г.) се правят следните изменения 1. В чл. 6: а) алинея 3 се изменя така: „(3) В регистъра по ал. 1 се вписват обстоятелствата по чл. 4, т. 2, 3, 5 – 8, както и:</p>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">1.</span>данните за дружеството, регистрирано в юрисдикция с преференциален данъчен режим, идентификационните данни за действителните собственици и данните за юридическите лица или други правни образувания, чрез които пряко или непряко се упражнява контрол, съгласно изискванията на Закона за мерките срещу изпирането на пари;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">2.</span>всяка промяна в обстоятелствата по чл. 4, т. 2, 3, 5 – 8 и данните по т. 1.“; б) в ал. 4 думите „ал. 3, т. 4“ се заменят с „ал. 3, т. 2“.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">2.</span>В § 1 от допълнителната разпоредба т. 5 и 6 се изменят така: „5. „Контрол“ е понятие по смисъла на § 2, ал. 3 от допълнителните разпоредби на Закона за мерките срещу изпирането на пари.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">6.</span>„Действителен собственик“ е понятие по смисъла на § 2 от допълнителните разпоредби на Закона за мерките срещу изпирането на пари.“</div>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"p-20\"><span class=\"lf-art-num\">§ 20</span></h4>\n<p class=\"lf-p\">В Закона за Комисията за финансов надзор (обн., ДВ, бр. 8 от 2003 г.; изм. и доп., бр. 31, 67 и 112 от 2003 г., бр. 85 от 2004 г., бр. 39, 103 и 105 от 2005 г., бр. 30, 56, 59 и 84 от 2006 г., бр. 52, 97 и 109 от 2007 г., бр. 67 от 2008 г., бр. 24 и 42 от 2009 г., бр. 43 и 97 от 2010 г., бр. 77 от 2011 г., бр. 21, 38, 60, 102 и 103 от 2012 г., бр. 15 и 109 от 2013 г., бр. 34, 62 и 102 от 2015 г., бр. 42 и 76 от 2016 г.; Решение № 10 на Конституционния съд от 2017 г. – бр. 57 от 2017 г.; изм., бр. 62, 92, 95 и 103 от 2017 г. и бр. 7 и 15 от 2018 г.) се правят следните изменения и допълнения 1. В чл. 12, ал. 1 се създава т. 20: „20. е орган за надзор по Закона за мерките срещу изпирането на пари и по Закона за мерките срещу финансирането на тероризма.“ 2. В чл. 13, ал. 1 се създава т. 34: „34. упражнява правомощията на орган за надзор по чл. 8, ал. 3 и чл. 71, ал. 1 от Закона за мерките срещу изпирането на пари.“ 3. В чл. 15, ал. 1: а) в т. 6 думите „Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране и“ се заменят със „Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране, Закона за мерките срещу изпирането на пари и“; б) в т. 7 думите „Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране и“ се заменят със „Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране, Закона за мерките срещу изпирането на пари и“; в) създава се т. 20: „20. упражнява правомощията на орган за надзор, предвидени в Закона за мерките срещу изпирането на пари, в актовете по неговото прилагане и в Закона за мерките срещу финансирането на тероризма, по отношение на лицата по чл. 4, т. 8 – 10 и 31 от Закона за мерките срещу изпирането на пари;“.</p>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">4.</span>В чл. 16, ал. 1: а) в т. 18 след думите „Кодекса за застраховането“ се поставя запетая и се добавя „на Закона за мерките срещу изпирането на пари и на актовете по тяхното прилагане“; б) в т. 19 след думите „Кодекса за застраховането“ се поставя запетая и се добавя „на Закона за мерките срещу изпирането на пари и на актовете по тяхното прилагане“; в) създава се т. 26: „26. упражнява правомощията на орган за надзор, предвидени в Закона за мерките срещу изпирането на пари, в актовете по неговото прилагане и в Закона за мерките срещу финансирането на тероризма, по отношение на лицата по чл. 4, т. 5 от Закона за мерките срещу изпирането на пари;“.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">5.</span>В чл. 17, ал. 1: а) в т. 11 след думите „социално осигуряване“ се поставя запетая и се добавя „на Закона за мерките срещу изпирането на пари и на актовете по неговото прилагане“; б) в т. 13 накрая се поставя запетая и се добавя „в Закона за мерките срещу изпирането на пари и актовете по неговото прилагане“; в) създава се т. 19: „19. упражнява правомощията на орган за надзор, предвидени в Закона за мерките срещу изпирането на пари, в актовете по неговото прилагане и в Закона за мерките срещу финансирането на тероризма, по отношение на лицата по чл. 4, т. 11 от Закона за мерките срещу изпирането на пари.“ 6. В чл. 18: а) в ал. 1: аа) в т. 1 след думите „Закона за здравното осигуряване“ се поставя запетая и се добавя „Закона за мерките срещу изпирането на пари, Закона за мерките срещу финансирането на тероризма“; бб) в т. 6 след думите „Закона за здравното осигуряване“ се поставя запетая и се добавя „Закона за мерките срещу изпирането на пари, Закона за мерките срещу финансирането на тероризма“; б) в ал. 3 след думите „Закона за дружествата със специална инвестиционна цел“ се поставя запетая и се добавя „Закона за мерките срещу изпирането на пари, Закона за мерките срещу финансирането на тероризма“.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">7.</span>В чл. 19, ал. 2, т. 1 след думите „Закона за прилагане на мерките срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти“ се поставя запетая и се добавя „Закона за мерките срещу изпирането на пари, Закона за мерките срещу финансирането на тероризма“.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">8.</span>В чл. 25, ал. 11 думите „чл. 3а“ се заменят с „чл. 87“.</div>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"p-21\"><span class=\"lf-art-num\">§ 21</span></h4>\n<p class=\"lf-p\">В Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране (обн., ДВ, бр. 77 от 2011 г.; изм., бр. 21 от 2012 г., бр. 109 от 2013 г., бр. 27 от 2014 г., бр. 22 и 34 от 2015 г., бр. 42, 76 и 95 от 2016 г., бр. 62, 95 и 103 от 2017 г. и бр. 15 и 20 от 2018 г.) се правят следните изменения и допълнения 1. В чл. 17: а) създава се нова ал. 2: „(2) Агенцията по вписванията вписва договорния фонд в регистър БУЛСТАТ, след като й бъде представено съответното разрешение за организиране и управление на договорен фонд, издадено от комисията.“; б) досегашната ал. 2 става ал. 3 и в нея думите „уведомява комисията за вписването“ се заменят с „и управляващото дружество, получило разрешение за организиране и управление на договорния фонд, уведомяват комисията за вписването по ал. 1 и 2“.</p>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">2.</span>В чл. 157: а) създава се нова ал. 4: „(4) След влизането в сила на разрешението за прекратяване на договорния фонд комисията го изпраща на Агенцията по вписванията за заличаване от регистър БУЛСТАТ.“; б) досегашните ал. 4 и 5 стават съответно ал. 5 и 6.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">3.</span>В чл. 177 се създава ал. 8: „(8) Агенцията по вписванията вписва нацио­нален договорен фонд в регистър БУЛСТАТ, след като й бъде представено съответното разрешение за организиране и управление на национален договорен фонд, издадено от комисията.“ 4. В чл. 180 се създава ал. 4: „(4) След влизането в сила на решението за отнемане на издаденото разрешение за организиране и управление на национален договорен фонд комисията изпраща решението на Агенцията по вписванията за заличаване на националния договорен фонд от регистър БУЛСТАТ.“ 5. В чл. 197 се създава ал. 13: „(13) Лице със седалище в Република България, което пряко или непряко управлява алтернативни инвестиционни фондове или друго предприятие за колективно инвестиране, в т.ч. фондове за рисков капитал, за социално предприемачество или за дългосрочни инвестиции, притежаващо лиценз за извършване на дейност по управление на алтернативни инвестиционни фондове, издаден при условията на раздел II на глава двадесета, съответно регистрирано при условията на раздел IV на глава двадесета, вписва всеки управляван фонд в регистър БУЛСТАТ.“ 6. В чл. 273, ал. 1: а) в т. 1 думите „чл. 197, ал. 1 и 6“ се заменят с „чл. 197, ал. 1, 6 и 13“; б) в т. 8 думите „чл. 17, ал. 2“ се заменят с „чл. 17, ал. 3“.</div>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"p-22\"><span class=\"lf-art-num\">§ 22</span></h4>\n<p class=\"lf-p\">Вписването на заварените към влизането в сила на този закон договорни фондове и национални инвестиционни фондове в регистър БУЛСТАТ по чл. 17, ал. 2, чл. 177, ал. 8 и чл. 197, ал. 13 от Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране се извършва в 6-месечен срок от влизането в сила на този закон</p>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"p-23\"><span class=\"lf-art-num\">§ 23</span></h4>\n<p class=\"lf-p\">В Кодекса за застраховането (обн., ДВ, бр. 102 от 2015 г.; изм., бр. 62 от 2016 г., бр. 95 и 103 от 2016 г., бр. 8, 62, 63, 85, 92, 95 и 103 от 2017 г. и бр. 7 и 15 от 2018 г.) в чл. 68 ал. 5 се изменя така „(5) Действителен собственик (действителен бенефициер) по смисъла на ал. 4 е лице по смисъла на § 2 от допълнителните разпоредби на Закона за мерките срещу изпирането на пари.“</p>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"p-24\"><span class=\"lf-art-num\">§ 24</span></h4>\n<p class=\"lf-p\">В Закона за радиото и телевизията (обн., ДВ, бр. 138 от 1998 г.; Решение № 10 на Конституционния съд от 1999 г. – бр. 60 от 1999 г.; изм., бр. 81 от 1999 г., бр. 79 от 2000 г., бр. 96 и 112 от 2001 г., бр. 77 и 120 от 2002 г., бр. 99 и 114 от 2003 г., бр. 99 и 115 от 2004 г., бр. 88, 93 и 105 от 2005 г., бр. 21, 34, 70, 80, 105 и 108 от 2006 г., бр. 10, 41, 53 и 113 от 2007 г., бр. 110 от 2008 г., бр. 14, 37, 42 и 99 от 2009 г., бр. 12, 47, 97, 99 и 101 от 2010 г., бр. 28, 99 и 105 от 2011 г., бр. 38 и 102 от 2012 г., бр. 15, 17 и 27 от 2013 г.; Решение № 8 на Конституционния съд от 2013 г. – бр. 91 от 2013 г.; изм., бр. 109 от 2013 г., бр. 19 и 107 от 2014 г., бр. 96 от 2015 г., бр. 46, 61, 98 и 103 от 2016 г., бр. 8, 63, 75, 92 и 99 от 2017 г. и бр. 7 от 2018 г.) в чл. 105, ал. 4, т. 3 след думата „капитала“ запетаята и думите „по чл. 6 от Закона за мерките срещу изпирането на пари“ се заличават</p>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"p-25\"><span class=\"lf-art-num\">§ 25</span></h4>\n<p class=\"lf-p\">В Закона за гарантиране на влоговете в банките (обн., ДВ, бр. 62 от 2015 г.; изм., бр. 96 и 102 от 2015 г., бр. 103 от 2017 г. и бр. 7, 15 и 20 от 2018 г.) в чл. 11, ал. 3 думите „чл. 3“ се заменят с „глава втора, раздел V“</p>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"p-26\"><span class=\"lf-art-num\">§ 26</span></h4>\n<p class=\"lf-p\">В Закона за рибарството и аквакултурите (обн., ДВ, бр. 41 от 2001 г.; изм., бр. 88, 94 и 105 от 2005 г., бр. 30, 65, 82, 96 и 108 от 2006 г., бр. 36, 43 и 71 от 2008 г., бр. 12, 32, 42, 80 и 82 от 2009 г., бр. 61 и 73 от 2010 г., бр. 8 и 19 от 2011 г., бр. 38, 59, 77 и 102 от 2012 г., бр. 15 и 109 от 2013 г., бр. 53 и 107 от 2014 г., бр. 12 и 102 от 2015 г., бр. 105 от 2016 г., бр. 58, 63, 92 и 103 от 2017 г. и бр. 7 и 17 от 2018 г.) се правят следните изменения 1. В чл. 21б т. 8 се изменя така: „8. документи, съдържащи информация или данни, които да показват ясен произход на средствата за осъществяване на стопанския риболов.“ 2. В чл. 21г, ал. 2 т. 5 се изменя така: „5. документи, съдържащи информация или данни, които да показват ясен произход на средствата;“.</p>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"p-27\"><span class=\"lf-art-num\">§ 27</span></h4>\n<p class=\"lf-p\">В Закона за съхранение на въглероден диоксид в земните недра (обн., ДВ, бр. 14 от 2012 г.; изм., бр. 82 от 2012 г., бр. 14 от 2015 г. и бр. 7 от 2018 г.) в чл. 46, ал. 2 т. 1 се изменя така „1. документи, съдържащи информация или данни, които да показват ясен произход на средствата;“.</p>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"p-28\"><span class=\"lf-art-num\">§ 28</span></h4>\n<p class=\"lf-p\">В Закона за енергийната ефективност (обн., ДВ, бр. 35 от 2015 г.; изм., бр. 105 от 2016 г. и бр. 103 от 2017 г.) в чл. 81, ал. 1, т. 1 думите „чл. 11 от“ се заличават</p>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"p-29\"><span class=\"lf-art-num\">§ 29</span><span class=\"lf-art-t\">В Закона за частната охранителна дейност (ДВ, бр. 10 от 2018 г.) в § 4, ал. 3 от преходните и заключителните разпоредби думите „т. 4“ се заменят с „т. 5“</span></h4>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"p-30\"><span class=\"lf-art-num\">§ 30</span></h4>\n<p class=\"lf-p\">В Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (обн., ДВ, бр. 34 от 2006 г.; изм., бр. 80 и 105 от 2006 г., бр. 53, 59 и 104 от 2007 г., бр. 50 и 94 от 2008 г., бр. 44 от 2009 г., бр. 101 от 2010 г., бр. 34 и 105 от 2011 г., бр. 25, 38 и 99 от 2012 г., бр. 40 от 2014 г., бр. 22, 54 и 95 от 2015 г., бр. 13, 74 и 105 от 2016 г. и бр. 85 от 2017 г.) в чл. 40 се създава ал. 6 „(6) За незаявяване на вписване на данните по чл. 63, ал. 4 от Закона за мерките срещу изпирането на пари се налагат санкциите по Закона за мерките срещу изпирането на пари.“</p>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"p-31\"><span class=\"lf-art-num\">§ 31</span></h4>\n<p class=\"lf-p\">Законът за мерките срещу изпирането на пари (обн., ДВ, бр. 85 от 1998 г.; изм., бр. 1 и 102 от 2001 г., бр. 31 от 2003 г., бр. 103 и 105 от 2005 г., бр. 30, 54, 59, 82 и 108 от 2006 г., бр. 52, 92 и 109 от 2007 г., бр. 16, 36, 67 и 69 от 2008 г., бр. 22, 23 и 93 от 2009 г., бр. 88 и 101 от 2010 г., бр. 16, 48, 57 и 96 от 2011 г., бр. 44, 60 и 102 от 2012 г., бр. 52 от 2013 г., бр. 1, 22 и 53 от 2014 г., бр. 14 и 79 от 2015 г., бр. 27 и 81 от 2016 г., бр. 96 от 2017 г. и бр. 7 от 2018 г.) се отменя</p>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"p-32\"><span class=\"lf-art-num\">§ 32</span><span class=\"lf-art-t\">Параграф 29 влиза в сила от 31 март 2018 г</span></h4>\n<p class=\"lf-p\">Законът е приет от 44-то Народно събрание на 14 март 2018 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.</p>\n<p class=\"lf-p\">Председател на Народното събрание: Цвета Караянчева 3007</p></div>", "next": 0}