{"html": "<div class=\"lf-doc\"><div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">4.</span>средният остров трябва да бъде видим от автомобилния поток в двете посоки и през деня, и през нощта; в тъмните часове на денонощието се изисква осветяване на това място; стълбовете за осветителните тела не трябва да се поставят на средния остров;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">5.</span>трябва да бъде осигурена необходимата зона на видимост;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">6.</span>преди острова с маркировка се оформя площ, забранена за движение, съгласно фигура 57; при необходимост се въвежда ограничение на скоростта на движение;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">7.</span>оформянето на средния остров (защрихованата площ) се изпълнява с наклон 1:20 при скорост на движение до 50 km/h и с наклон 1:50 – при по-висока скорост; в средата на пътното платно се оформят два острова с „легнал“ бордюр;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">8.</span>лентите за движение в областта на острова не трябва да бъдат стеснявани. (6 ) При пътища с интензивно движение се изисква местата за пресичане да бъдат регулирани със светлинна уредба.</div>\n<p class=\"lf-p\">Фигура 61. Помощен среден остров при алея за велосипедисти и пешеходци</p>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-127\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 127</span><span class=\"lf-art-t\">( 1 ) Островите и капките с площ до 8,00 m 2 се изпълняват с хоризонтална маркировка</span></h4>\n<p class=\"lf-p\">(2 ) Островите и капките с площ над 8,00 m 2 се изпълняват за главното направление с маркировка, а за второстепенното – със скосени бордюри.</p>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-128\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 128</span></h4>\n<p class=\"lf-p\">( 1 ) Като „кръгово кръстовище“ би могъл да бъде определен всеки събирателен елемент от пътища, в който конфликтните транспортни потоци от различните направления се вливат или отливат на едно ниво чрез схема на еднопосочно кръгово движение около централен остров в посока, обратна на часовниковата стрелка (2 ) При въвеждането на предимство за кръга изискванията за проектиране се състоят в следните принципи:</p>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">1.</span>кръговите кръстовища са съвкупност от последователни Т-кръстовища, където главното направление е платното за кръгово движение;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">2.</span>предимството е за движещите се в кръга превозни средства;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">3.</span>всички пресичащи се направления са равнопоставени независимо от интензивността по тях;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">4.</span>организацията на движение налага своевременно намаляване на скоростта на движение преди навлизане в кръга;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">5.</span>достъпът до централния остров е забранен;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">6.</span>забранено е спирането и паркирането по платното за кръгово движение. (3 ) Проектиране на нови кръгови кръстовища и основен ремонт на съществуващи кръстовища се извършва при наличие на следните условия:</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">1.</span>установяване на места, в които се пресичат четири или повече клона и/или направленията сключват остри ъгли на пресичане, както и места, които определят сложна геометрия на обикновеното кръстовище;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">2.</span>разликата в прогнозната интензивност на движението по основното и второстепенното направление на движението е не повече от 30 %, практически е трудно да се установи кое е главното направление и въвеждане на път с предимство не би отговаряло адекватно на транспортните интензивности; пропускателната способност трябва да отговаря на текущата транспортна интензивност и очакваното бъдещо нарастване на натоварването във всички клонове от кръстовището;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">3.</span>пресичане на две главни направления на Т или Y кръстовища с еднаква интензивност на движението;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">4.</span>при концентрация на ПТП в кръстовища при пътища III клас и местни пътища, когато поставянето на знаци Б2 „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!“ („знак „Стоп“) или Б1 „Пропусни движещите се по пътя с предимство“ („знак „Пресичане на път с предимство“) не подобряват ситуацията;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">5.</span>при пресичания извън населени места с интензивност по второстепенното направление, по-малка от 200 МПС/24 h, кръговото кръстовище не е практически ефективно поради големите транспортни задръжки на превозните средства по главното направление;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">6.</span>при кръстовища по периферните градски части и подстъпите към градовете, където скоростта и интензивността на движение и в двете направления са високи;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">7.</span>в централния остров всички препятствия, като пътни знаци, окопи, огради, залесяване и друг вид ландшафтно оформяне, се поставят на разстояние от платното за кръгово движение, което да осигурява безопасността на движение;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">8.</span>размерът на кръговите кръстовища трябва да е съобразен с интензивността на движението и близостта до населени места; по възможност формата на централния остров да е окръжност, да не бъдат добавяни без нужда обособени локални ленти за дясно завиване и др. (4 ) Кръгово кръстовище не се проектира в следните случаи:</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">1.</span>места, в които не би могло да се реализира подходящата геометрия на кръговото кръстовище поради недостатъчно пространство, неподходящ релеф (топография) или твърде висока строителна стойност, включваща сложна промяна на подземни комуникации и др.;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">2.</span>когато се наблюдава разлика, по-голяма от 30 %, в интензивността на движение по пресичащите се направления.</div>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-129\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 129</span></h4>\n<p class=\"lf-p\">( 1 ) Кръговите кръстовища могат да бъдат обединени в три главни вида според големината на външния диаметър D кр . Според големината на външния диаметър се различават следните основни видове</p>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">–</span>малки кръгови кръстовища: 13 m ≤ D кр ≤ 25 m;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">–</span>компактни кръгови кръстовища: 25 m ≤ D кр ≤ 45 m;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">–</span>големи кръгови кръстовища: 45 m ≤ D кр ≤ 90 m. (2 ) Малките кръгови кръстовища се проектират в урбанизирани зони и до тях или при пресичане на пътища III клас с местни пътища при наличие на концентрация на ПТП. (3 ) Компактните кръгови кръстовища се проектират както в урбанизирана територия, включвайки и периферията на града, така и извън населените места. Проектират се като еднолентови (с една лента в кръга и в клоновете) и двулентови (с две ленти в кръга, с една или две ленти в клоновете). (4 ) Големите кръгови кръстовища се характеризират с големите си размери – външен диаметър 45 ≤ D кр ≤ 90 m и две ленти в кръга, подходите и изходите. Проектирането на големите кръгови кръстовища с повече от две ленти за движение се извършва след технико-икономическа обосновка. (5 ) Кръговите кръстовища при пътни възли се разделят на два основни типа – с едно или две мостови съоръжения (фигура 62 и фигура 63).</div>\n<p class=\"lf-p\">Фигура 62. Кръгово кръстовище с две съоръжения Фигура 63. Кръгово кръстовище с едно съоръжение</p>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-130\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 130</span><span class=\"lf-art-t\">( 1 ) Геометричните елементи на кръгово кръстовище са посочени на фигура 64</span></h4>\n<p class=\"lf-p\">Фигура 64. Геометрични елементи на кръгово кръстовище (2 ) Ключовият параметър за определяне на големината на кръстовището е външният диаметър D кр (диаметърът на описаната по външния ръб на платното за кръгово движение окръжност), чиято стойност се определя съгласно таблица 27.</p>\n<p class=\"lf-p\">Таблица 27 Стойност на външния диаметър според вида на кръговото кръстовище в метри Разположение Стойност Еднолентови кръгови кръстовища, D (m) Двулентови кръгови кръстовища, D (m) Кръгови кръстовища в населени места минимална 13,00 25,00 максимална 25,00 45,00 Кръгови кръстовища извън населени места минимална 25,00 45,00 максимална 45,00 90,00 (3 ) Радиусът на централния остров R кр е структуроопределящ параметър, чрез който се контролират траекторията на движение и скоростта на превозните средства. Радиусът трябва да бъде такъв, че централният остров да осигурява нужното отклонение на траекторията на движещите се направо леки автомобили. От гледна точка на безопасност се препоръчва форма на окръжност. Елиптичната или овалната форма на централния остров трябва да бъде симетрична и по възможност да се избягва. При овалната форма дължината на правите трябва да бъде равна на радиуса на кривите. (4 ) Широчината на платното за кръгово движение B се определя от броя на лентите за движение, като не може да е по-малка от широчината на входа. Широчината на платното за кръгово движение трябва да бъде постоянна. Тя е функция от външния диаметър и е със стойности съгласно таблица 28. (5 ) Широчината на ивицата за застъпване d се включва към площта на централния остров. (6 ) Широчината на входа b вх и широчината на изхода b изх се определят в точката, където вписаната окръжност пресича вътрешния ръб на настилката. Широчината се измерва по перпендикуляра от тази точка към външния ръб на входа или изхода. (7 ) Широчината на пътните ленти в подходите се означава при входа и при изхода. Широчината на платното за движение е извън областта на кръстовището, измерена по перпендикуляра към оста на пътя.</p>\n<p class=\"lf-p\">Таблица 28 Широчина на платното за кръгово движение в зависимост от радиуса на външния диаметър Геометричен елемент Еднолентови кръстовища Двулентови кръстовища Външен диаметър D кр (m) 25,00 30,00 35,00 &gt; 40,00 45,00 – 90,00 Широчина на платното за кръгово движение В (m) * 9,00 8,00 7,00 6,50 8,00 – 10,00** * По-малкият диаметър D изисква по-голяма широчина B. ** При голяма интензивност на тежкотоварно движение се препоръчва по-голяма широчина на платното. (8 ) Широчината на входа b вх (изхода b изх ) на кръговото кръстовище се измерва по перпендикуляра, издигнат от началото (съответно края) на входящата (изходящата) бордюрна крива на съответния клон до ръба на разделителния остров. При двулентови входове допълнителната лента трябва да бъде изградена от вътрешната страна. Широчините на входовете и изходите на кръгово кръстовище са съгласно таблица 29. (9 ) Входовете и изходите на кръговото кръстовище трябва да бъдат перпендикулярни на платното за кръгово движението, т.е. осите на клоновете да бъдат разположени радиално на централния остров. Изходите е препоръчително да бъдат еднолентови.</p>\n<p class=\"lf-p\">Таблица 29 Широчина на лентата на входовете и изходите на кръгови кръстовища в метри Разположение Геометричен елемент, m Еднолентови кръгови кръстовища, m Двулентови кръгови кръстовища, m Кръгови кръстовища в населени места Широчина на лентата при входа b вх (m) 3,25 – 3,75 3,25 – 3,50 Широчина на лентата при изхода b изх (m) 3,50 – 4,00 3,50 – 4,00 Кръгови кръстовища извън населени места Широчина на лентата при входа b вх (m) 3,50 – 4,00 3,25 – 3,50 Широчина на лентата при изхода b изх (m) 3,75 – 4,50 3,75 – 4,50 (10 ) Големината на входящия R вх и изходящия радиус R изх при кръгови кръстовища трябва да стимулира намаляването на скоростта и в същото време да осигурява пространство за маневриране на проектния автомобил. За препоръчване е бордюрната крива да се състои само от една циркулярна крива. В някои случаи е възможно и използването на кошови криви, състоящи се от три елемента, като отправна точка е радиусът на средната крива. Стойностите на радиусите са дадени в таблица 30. При изходи на кръгови кръстовища без пешеходно и велосипедно пресичане се допуска увеличаване на стойностите от таблицата до 30 %.</p>\n<p class=\"lf-p\">Таблица 30 Радиуси на входовете и изходите на кръгови кръстовища в метри Разположение Геометричен елемент, m Еднолентови кръгови кръстовища, m Двулентови кръгови кръстовища, m Кръгови кръстовища в населени места Радиус на входа R вх 10,00 – 14,00 12,00 – 16,00 Радиус на изхода R изх 12,00 – 16,00 12,00 – 20,00 Кръгови кръстовища извън населени места Радиус на входа R вх 14,00 – 30,00 15,00 – 40,00 Радиус на изхода R изх 20,00 – 60,00 30,00 – 100</p>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-131\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 131</span><span class=\"lf-art-t\">Основните елементи на кръговите кръстовища са следните</span></h4>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">1.</span>централен остров – повдигната с бордюри площ в центъра на кръговото кръстовище, забранена за движение; обикновено формата на тази площ е кръг, но може да бъде овал, елипса или друга особена форма;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">2.</span>платно за кръгово движение – разрешената за движение площ около централния остров, включително водещите ивици, по която превозните средства циркулират в посока, обратна на часовниковата стрелка; може да се състои от една или няколко пътни ленти за движение;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">3.</span>разделителни острови – повдигнати с бордюри площи (понякога могат да бъдат само с маркировка) в клоновете, разделящи входящото от изходящото движение (приложение № 14);</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">4.</span>ивица за застъпване – допълнителна площ около централния остров, позволяваща на едрогабаритни превозни средства (камиони и автобуси) да завият безпрепятствено, застъпвайки я с вътрешната част на колелата; ивицата се включва към площта на централния остров и не се счита за част от платното за кръгово движение; обикновено се изгражда от материал с различен цвят и текстура (паваж, цветен асфалтобетон и др.); при малки кръгови кръстовища може да бъде означена само с маркировка със забрана за движение;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">5.</span>линия за изчакване – напречна пътна маркировка тип М7 съгласно Наредба № 2 от 2001 г. за сигнализация на пътищата с пътна маркировка (ДВ, бр. 13 от 2001 г.), указваща границата между входящото платно и платното за кръгово движение; при достигането й водачите са длъжни да намалят скоростта или да спрат, за да пропуснат циркулиращите пътни превозни средства.</div>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-132\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 132</span></h4>\n<p class=\"lf-p\">( 1 ) С байпас се провеждат дяснозавиващите потоци в кръгово кръстовище директно и извън кръговото платно. Дяснозавиващите потоци се отклоняват по байпаса с лента за отливане и се включват в изхода на кръговото кръстовище с лента за вливане. Елементите са показани на фигура 65 (2 ) Лентата за отливане заедно с маркировката е с широчина 3,50 m. В дължината на лентата за отливане е включена лентата за скосяване на платното. Дължината на лентата за скосяване е 20,00 m. Водещите ивици вдясно от лентата за отливане са с широчина 0,50 m. (3 ) Дължината на лентата за отливане трябва да бъде определена така, че началото на лентата да не се блокира от задържаните автомобили, които са на входа на кръстовището. (4 ) Байпасът трябва да бъде строително отделен от кръговото движение и широчината му е 5,50 m. (5 ) Лентата за вливане заедно с маркировката има широчина 3,50 m. Нейната дължина L e е с размери от 80 до 100 m, като включва участъка за скосяване L z, , който има дължина от 30,00 до 35,00 m. Водещите ивици вдясно от лентата за вливане са с широчина 0,50 m. (6 ) Пешеходците и велосипедистите преминават с изчакване през лентата на байпаса. (7 ) Ако се докаже, че е необходим повече от един байпас, трябва да се търси друго проектно решение за кръстовището.</p>\n<p class=\"lf-p\">Фигура 65. Байпас на кръгово кръстовище</p>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-133\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 133</span></h4>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(1)</span>Повърхностните води се отвеждат по възможно най-късия път чрез съгласуването на надлъжните и напречните наклони, както и преходите от тези наклони във входовете на кръстовищата. При проектиране на пътното пространство при кръстовища се спазват следните изисквания 1. наклоните на главното направление остават непроменени; наклоните на второстепенното направление се съобразяват по наклоните на главното;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">2.</span>повърхностната вода от входовете и изходите не трябва да стига до платното на кръговото движение или до други входове на кръстовището;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">3.</span>при второстепенните входове на кръстовището отводнителните мерки стоят над пътнодинамичните изисквания;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">4.</span>ниските точки от вдлъбнатите вертикални криви или най-високите от изпъкналите вертикални криви трябва да бъдат проектирани само в области с достатъчен напречен наклон q ≥ 2,50 %;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">5.</span>общо трябва да се търси един кос наклон р ≥ 2,00 %; в местата на въртене на настилката този наклон може да бъде намален, но да не е по-малък от 0,50 %. (2 ) Разделители и триъгълни острови се прилагат за отводняването на пътното платно чрез разделяне на площите в кръстовището и позволяват реализирането на ниски точки за поставяне на отводнителни шахти в краищата на разделителите съгласно приложение № 14.</div>\n<p class=\"lf-p\">Глава седемнадесета ПЪТНИ ВЪЗЛИ НА ДВЕ И ПОВЕЧЕ НИВА</p>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-134\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 134</span><span class=\"lf-art-t\">( 1 ) Пътните възли на две и повече нива могат да бъдат</span></h4>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">1.</span>Разделени в два класа: а) I клас (автомагистрален) – пътен възел при пресичане, разделяне или съединяване на автомагистрала с автомагистрала и/или автомагистрала със скоростни пътища; б) II клас – пътен възел при пресичане, разделяне или съединяване на автомагистрала или скоростен път с останалите класове пътища или на път от I клас с останалите класове пътища.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">2.</span>Определени в зависимост от своите особености и функции като: а) съвършени – с безконфликтно решение и за двата пресичащи се пътя; б) несъвършени – с конфликтни точки по второстепенния път; в) пълни – възможни са всички посоки на завиване; г) непълни – някои посоки на завиване не са възможни. (2 ) При наличие на съседни пътни възли се спазват следните минимални разстояния между началото и края на шлюзовете:</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">1.</span>между пътни възли II клас – 1500 m;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">2.</span>между пътни възли I и II клас – 1500 m;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">3.</span>между пътни възли I клас – 2500 m. (3 ) При пътни мрежи, за които не може да се изпълни изискването на ал. 2, трябва да се прецени дали не може два възела да бъдат комбинирани в един. (4 ) Безопасността на преминаване на автомобилния трафик трябва да бъде осигурена. (5 ) Главното направление при пътен възел е пътят от по-висок клас. (6 ) При пътища от еднакъв клас за главно направление се приема направлението с по-голямо транспортно натоварване. (7 ) Потокът с по-слабо натоварване се отлива вдясно и се влива от дясната страна на потока с по-голямо транспортно натоварване.</div>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-135\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 135</span></h4>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(1)</span>Типизирани проектни решения на пътни възли от І клас от тип „Пълна детелина“, както и техните модифицирани решения при доказано натоварване по едно или няколко направления са посочени на фигура 66 Фигура 66. Типизирани проектни решения на пътни възли от първи клас (2 ) Типизираните проектни решения за пътни възли от I клас могат да се проектират с локални платна при доказано транспортно натоварване като при пътни връзки тип Q2 и Q3съгласно чл. 141, ал. 1, т. 2 и 3. (3 ) Характеристиките на модифицирана „Детелина“ с полудиректнa връзка (фигура 67) са следните:</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">1.</span>предимства: а) елиминиране на преплитащи се товаропотоци; б) възприемане на полудиректната връзка като директно направление; в) повишено качество на движението в полудиректната връзка;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">2.</span>недостатъци: а) строителство на три мостови съоръжения; б) заема се по-голяма площ от основната форма; в) ограничена възможност за обръщане на посоката на движение;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">3.</span>при по-големи транспортни натоварвания може да се премине към вариант с разделяне на трафика в отделни връзки.</div>\n<p class=\"lf-p\">Фигура 67. Модифицирана „Детелина“ с полудиректна връзка (4 ) Характеристиките на модифицирана „Детелина“ за бързо пресичане с една полудиректна връзка (фигура 68) са следните:</p>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">1.</span>предимства: а) елиминиране на минимум два преплитащи се товаропотока; б) бързо възприемане на връзките на полудиректните връзки като главни направления; в) по-добро качество на движението на товаропотоците в полудиректните връзки;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">2.</span>недостатъци: а) строителство на три мостови съоръжения в системата с една полудиректна връзка; б) изисква голяма площ за строителството; в) ограничени възможности за обръщане на посоките на движение;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">3.</span>за повишаване безопасността на движението в силно натоварени връзки може да се премине към посоченото вариантно решение.</div>\n<p class=\"lf-p\">Фигура 68. Модифицирана „Детелина“ с полудиректна връзка за бързо пресичане на натоварено направление (5 ) Характеристиките на модифицирана „Детелина“ за бързо пресичане с две полудиректни връзки в диагонално противоположни квадранти (фигура 69) са следните:</p>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">1.</span>предимства: а) елиминиране на минимум два преплитащи се товаропотока; б) бързо възприемане на връзките на полудиректните връзки като главни направления; в) по-добро качество на движението на товаропотоците в полудиректните връзки;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">2.</span>недостатъци: а) строителство на пет мостови съоръжения в системата с две полудиректни връзки; б) изисква голяма площ за строителството; в) ограничени възможности за обръщане на посоките на движение.</div>\n<p class=\"lf-p\">Фигура 69. Модифицирана „Детелина“ с две полудиректни връзки за бързо пресичане на натоварени направления (6 ) Характеристиките на възел тип „Вятърна мелница“ (фигура 70) са следните:</p>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">1.</span>предимства: а) направленията не се пресичат; б) изисква сравнително малка площ за строителство;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">2.</span>недостатъци: а) строителство на пет мостови съоръжения; б) получават се големи надлъжни наклони в полудиректните връзки; в) неблагоприятни условия за видимост в изпъкналите вертикални криви; г) неблагоприятни условия за експлоатация при зимни условия.</div>\n<p class=\"lf-p\">Фигура 70. Възел тип „Вятърна мелница“ (7 ) Модифициран възел за бързо пресичане с рампа тип „Примка“ е посочен на фигура 71.</p>\n<p class=\"lf-p\">Фигура 71. Модифициран възел с рампа тип „Примка“ (8 ) Характеристиките на възел тип „Малтийски кръст“ (фигура 72) са следните:</p>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">1.</span>предимства: а) високи скорости на директните потоци във всички направления; б) висока пропускателна способност;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">2.</span>недостатъци: а) изисква мостово съоръжение на четири нива; б) изисква голяма строителна площ; в) създава неблагоприятни условия за зимна поддръжка и експлоатация.</div>\n<p class=\"lf-p\">Фигура 72. Възел тип „Малтийски кръст“ (9 ) Характеристиките на модифициран възел с тунели тип „Малтийски кръст“ (фигура 73) са следните:</p>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">1.</span>предимства: а) високи скорости на директните потоци във всички направления; б) висока пропускателна способност; в) изисква по-малка строителна височина; г) постига се по-добра градска съвместимост;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">2.</span>недостатъци: а) изисква две нива на тунелите; б) изисква по-голяма строителна площ; в) по-високи строителни и експлоатационни разходи.</div>\n<p class=\"lf-p\">Фигура 73. Модифициран възел с тунели тип „Малтийски кръст“</p>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-136\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 136</span><span class=\"lf-art-t\">( 1 ) Типизирани проектни решения на триколонни пътни възли – I клас, са посочени на фигура 74</span></h4>\n<p class=\"lf-p\">Фигура 74. Типизирани проектни решения на триколонни пътни възли – I клас (2 ) Характеристиките на пътен възел тип „Тромпет“ (фигура 75) са следните:</p>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">1.</span>предимства: а) строителство на едно мостово съоръжение; б) малка строителна площ; в) целесъобразно решение при слабо натоварена връзка В ч С и силно натоварена връзка С ч А;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">2.</span>огледалният образ на пътен възел тип „Тромпет“ е целесъобразен при силно натоварена връзка В ч С, а също и при равностойно натоварване на завиващите потоци.</div>\n<p class=\"lf-p\">Фигура 75. Пътен възел тип „Тромпет“ (3 ) Характеристиките на пътен възел тип „Круша“ (фигура 76) са следните:</p>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">1.</span>предимства: а) изисква сравнително малка строителна площ; б) строителство на две мостови съоръжения; в) целесъобразно решение при слабо натоварена връзка А ч С и силно натоварена връзка В ч С.</div>\n<p class=\"lf-p\">Фигура 76. Пътен възел тип „Круша“ (4 ) Характеристиките на пътен възел тип „Триъгълник“ на три нива с разделени пътни връзки (фигура 77) са следните:</p>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">1.</span>предимства: а) изисква сравнително малка строителна площ; б) строителство на мостово съоръжение на три нива; в) създава еднакви транспортно-експлоатационни условия за всички направления;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">2.</span>недостатъци: а) съоръжение на три нива; б) изисква голяма строителна височина.</div>\n<p class=\"lf-p\">Фигура 77. Пътен възел тип „Триъгълник“ на три нива с разделени пътни връзки (5 ) Характеристиките на пътен възел тип „Триъгълник“ с три мостови съоръжения (фигура 78) са следните:</p>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">1.</span>предимства: а) целесъобразен за силно натоварени и сравнително равни транспортни натоварвания по направленията; б) бързо преминаване на директните направления; в) много висока пропускателна способност;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">2.</span>недостатъци: а) три съоръжения с остри ъгли на пресичане; б) голяма строителна площ.</div>\n<p class=\"lf-p\">Фигура 78. Пътен възел тип „Триъгълник“ с три мостови съоръжения (6 ) Свободно планиран пътен възел тип „Триъгълник“ е посочен на фигура 79.</p>\n<p class=\"lf-p\">Фигура 79. Свободно планиран пътен възел тип „Триъгълник“ (7 ) Характеристиките на магистрален пътен възел тип „Вилица“ (фигура 80) са следните:</p>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">1.</span>предимства: а) създава условия за равномерна скорост на транспортните потоци във всички направления; б) изисква строителството на едно мостово съоръжение;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">2.</span>недостатъци: а) непълен пътен възел; б) няма възможност за завиване във всички посоки.</div>\n<p class=\"lf-p\">Фигура 80. Магистрален пътен възел тип „Вилица“</p>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-137\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 137</span><span class=\"lf-art-t\">( 1 ) Стандартни схеми на примерни пътни възли от II клас с кръстовища на второстепенното направление са посочени на фигура 81</span></h4>\n<p class=\"lf-p\">Фигура 81. Стандартни схеми на пътни възли II клас с кръстовища на второстепенното направление (2 ) При проектирането на стандартни схеми на пътни възли от II клас с кръстовища на второстепенното направление не се изисква задължително устройването на локални платна. (3 ) Характеристиките на диагонална „Полудетелина“ с излизане преди мостовото съоръжение (фигура 82) са следните:</p>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">1.</span>предимства: а) скоростни изходни връзки; б) сравнително тясно мостово съоръжение; в) целесъобразно решение за поддръжка и експлоатация при зимни условия;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">2.</span>вариантно решение с малки кръгови кръстовища: а) избягва се ляво вливане в директно направление; б) намаляване на строителната площ по второстепенното направление; в) намаляване на ширината на мостовото съоръжение.</div>\n<p class=\"lf-p\">Фигура 82. Диагонална „Полудетелина“ с излизане преди мостовото съоръжение (4 ) Характеристиките на диагонална „Полудетелина“ с излизане след мостовото съоръжение (фигура 83) са следните:</p>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">1.</span>предимства: а) целесъобразно решение, когато се налага да се освободят диагонални площи; б) целесъобразно решение за поддръжка и експлоатация при зимни условия;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">2.</span>вариантно решение за подобряване на ляво завиващите: а) подобрява се ефективността на трафика;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">3.</span>вариант с малки кръгови кръстовища: а) избягва се ляво вливане в директно направление.</div>\n<p class=\"lf-p\">Фигура 83. Диагонална „Полудетелина“ с излизане след мостовото съоръжение (5 ) Характеристиките на симетрична „Полудетелина“ (фигура 84) са следните:</p>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">1.</span>предимства: а) целесъобразно решение при едностранно ограничение на строителната площ по протежение на подчинения път; б) целесъобразно решение за поддръжка и експлоатация при зимни условия;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">2.</span>недостатъци: а) няма транспортна връзка с незастроената площ;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">3.</span>вариант с малки кръгови кръстовища: а) минимална ширина на мостовото съоръжение.</div>\n<p class=\"lf-p\">Фигура 84. Симетрична „Полудетелина“ (6 ) Характеристиките на „Диамант“ с кръстовища на второстепенното направление (фигура 85) са следните:</p>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">1.</span>предимства: а) постига се висока ефективност и пропускателна способност; б) по-малка строителна площ; в) не засяга площи по второстепенното направление; г) създава условия за обръщане на направленията и подобрява работата при зимни условия;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">2.</span>недостатъци: а) създава условия за объркване на посоките; б) заема четирите квадранта при реализация на връзките; в) относително широко мостово съоръжение;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">3.</span>вариантното решение увеличава пропускателната способност и се постига по-малко разстояние между връзките.</div>\n<p class=\"lf-p\">Фигура 85. „Диамант“ с кръстовища по второстепенното направление (7 ) Характеристиките на „Диамант“ с две кръстовища по второстепенното направление (фигура 86) са следните:</p>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">1.</span>предимства: а) по-малка строителна площ;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">2.</span>недостатъци: а) голям брой конфликтни точки в кръстовищата; б) четирите квадранта са обхванати от развитието на връзките; в) много широко мостово съоръжение; г) без възможност за обръщане на посоките на движение.</div>\n<p class=\"lf-p\">Фигура 86. „Диамант“ с две кръстовища по второстепенното направление (8 ) Характеристиките на „Диамант“ с кръгово кръстовище по второстепенното направление (фигура 87) са следните:</p>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">1.</span>предимства: а) добра пропускателна способност; б) създава възможност за обръщане на посоките и ниски оперативни разходи при зимна поддръжка;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">2.</span>недостатъци: а) четирите квадранта са обхванати от развитието на връзките; б) изисква две мостови съоръжения.</div>\n<p class=\"lf-p\">Фигура 87. „Диамант“ с кръгово кръстовище по второстепенното направление</p>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-138\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 138</span><span class=\"lf-art-t\">( 1 ) Преминаването от единия към другия път в пътния възел се осъществява чрез пътни връзки, които са директни, индиректни и полудиректни (фигура 88)</span></h4>\n<p class=\"lf-p\">Фигура 88. Видове пътни връзки (2 ) Разстоянието между директна и индиректна връзка при пътен възел „Пълна детелина“ трябва да осигурява независими едно от друго нивелетни решения. (3 ) При транспортно натоварване на пътната връзка с интензивност, по-голямо от 2500 МПС/24 h, не се препоръчва провеждане на движението по индиректни връзки. В тези случаи се търси решение с полудиректни връзки, при доказана технико-икономическа целесъобразност и осигурени условия за безопасност на движението. (4 ) Схемите за оформяне на директни, полудиректни и индиректни връзки са систематизирани във фигура 89 (проектните скорости за връзките, обозначени с пунктир, са по изключение).</p>\n<p class=\"lf-p\">Фигура 89. Оформяне на директни, полудиректни и индиректни връзки и проектни скорости V пр (km/h)</p>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-139\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 139</span><span class=\"lf-art-t\">( 1 ) Проектната скорост в хоризонталните криви при пътните връзки се определя съгласно чл. 141, ал. 5</span></h4>\n<p class=\"lf-p\">(2 ) Стойностите на проектните елементи на връзките са систематизирани в таблица 31.</p>\n<p class=\"lf-p\">Таблица 31 Проектни елементи на пътни връзки</p>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-140\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 140</span></h4>\n<p class=\"lf-p\">Всички циркулярни криви се свързват с преходни криви съгласно изискванията на чл. 32 от тази наредба. Изключение може да бъде допуснато след направена технико-икономическа обосновка при пътни възли от II клас</p>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-141\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 141</span><span class=\"lf-art-t\">( 1 ) В зависимост от пътното платно пътните връзки, дадени на фигура 90, са следните типове</span></h4>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">1.</span>Q1 – еднолентова връзка;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">2.</span>Q2 – двулентова връзка за еднопосочно движение;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">3.</span>Q3 – двулентова връзка за еднопосочно движение и ивица за спиране;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">4.</span>Q4 – двулентова връзка за двупосочно движение. (2 ) Изборът на пътната връзка се оразмерява в зависимост от транспортното натоварване (фигура 90). (3 ) При напречни профили на пътните връзки тип Q1, Q2 и Q3 не се проектира уширение на настилката в хоризонталните криви. При пътна връзка тип Q4 уширението е съгласно общите условия за уширения в хоризонтална крива. (4 ) Областите на приложение са дадени на фигура 89.</div>\n<p class=\"lf-p\">Фигура 90. Типове габарити на пътни връзки (5 ) Пътните връзки в хоризонтални криви се проектират с едностранен напречен наклон на настилката в границите от 2,50 до 6,00 %, насочен към вътрешната страна на кривата. Големината на едностранния напречен наклон q k се определя в зависимост от стойностите на фигура 91. (6 ) При преоформяне на напречния наклон на пътната повърхност за ос на въртене се приема десният ръб на настилката на пътната връзка. Допуска се в зависимост от конкретния случай с оглед по-добра плавност за ос на въртене да се използва оста или левият ръб на настилката. Преоформянето се извършва по дължината на преходната крива. (7 ) Разпределителните платна се оформят с едностранен напречен наклон, насочен навън.</p>\n<p class=\"lf-p\">Фигура 91. Напречни наклони при пътни връзки</p>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-142\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 142</span></h4>\n<p class=\"lf-p\">( 1 ) На входовете и изходите на пътния възел се проектират допълнителни ленти към пътното платно на автомагистралите и първокласните пътища за вливане и отливане на МПС към (от) транзитния транспортен поток (2 ) Допълнителните ленти се устройват за сметка на ивицата за принудително спиране или банкета при осигуряване на минимален банкет 1,00 m. Преминаването от директното платно към лентите за вливане или отливане се осъществява чрез преход L пpex. с дължина на прехода за пътни възли I клас 70,00 m, съответно за пътни възли II клас – 60,00 m. (3 ) Широчината на настилката на входовете и изходите е най-малко 3,50 m за автомагистрали и 3,00 m – за пътища от I клас. (4 ) Входовете и изходите по правило получават напречния наклон на директното платно. В случай на противоположни напречни наклони (директното платно в хоризонтална крива) разликата (сборът) от напречните наклони не може да надвишава 5,00 %. (5 ) Ако преди, респективно след върха на острова не могат да се избегнат сумарни наклони, по-големи от 5,00 %, участъкът се отделя от директното платно с плътна маркировъчна линия и участъците L о и L в се проектират извън него.</p>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-143\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 143</span><span class=\"lf-art-t\">( 1 ) Изходите на пътните възли се проектират съгласно фигури 92 и 93</span></h4>\n<p class=\"lf-p\">Фигура 92. Изход при директни и индиректни връзки Фигура 93. Изход при разпределително платно</p>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(2)</span>Дължината на участъка за отливане L 0 се определя съгласно таблица 32.</div>\n<p class=\"lf-p\">Таблица 32 Клас на пътния възел Lо в m Lо препоръ - чително Lо min Lо изключение І клас ІІ клас</p>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-144\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 144</span><span class=\"lf-art-t\">( 1 ) Дължината на участъка за L заб в m се приема съгласно таблица 33 или се изчислява по формулата</span></h4>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(19)</span>, където:</div>\n<p class=\"lf-p\">V о е скоростта при отливането в km/h;</p>\n<p class=\"lf-p\">80 km/h – за автомагистрали;</p>\n<p class=\"lf-p\">70 km/h – за пътища от І клас;</p>\n<p class=\"lf-p\">V R – скоростта в хоризонтална крива в km/h с радиус след забавителната лента съгласно таблица 34; b 3 = 2 m/s 2 – ускорението при забавяне.</p>\n<p class=\"lf-p\">Таблица 33 R в m Автомагистрали L заб в m Пътища от I клас L заб в m &lt; 40 &lt; 60 &lt; 80 &lt; 120 &lt; 150 &lt; 200 &lt; 250 - Таблица 34 Н апре ч ен на к лон q в % R в m V R в k m /h q = 6,00 % q = 4,00 % (2 ) Участъкът за забавяне L заб завършва при върха на острова или при началото на циркулярната крива, ако то е преди върха на острова.</p>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-145\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 145</span><span class=\"lf-art-t\">( 1 ) Параметърът на преходната крива А (фигури 92 и 93) се избира в границите А = 0,8 R ч R при индиректни връзки и А = 0,50 R ч R – при директни връзки</span></h4>\n<p class=\"lf-p\">(2 ) Забавителната лента при разпределителното пътно платно се оформя съгласно фигура 93. Радиусите се приемат R1 &gt; 500 m, R2 &gt; 1000 m и α &gt; 6 gon. (3 ) Изходи не се устройват в хоризонтални криви с R &lt; 1500 m и в изпъкнали вертикални криви с R &lt; 10 000 m.</p>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-146\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 146</span><span class=\"lf-art-t\">( 1 ) Входовете при пътни възли се оформят съгласно фигури 94 и 95</span></h4>\n<p class=\"lf-p\">Фигура 94. Вход при директна и индиректна връзка Фигура 95. Вход при разпределително платно (2 ) Дължината на участъка за вливане в L в се определя по таблица 35.</p>\n<p class=\"lf-p\">Таблица 35 К л ас н а пътни я в ъз ел L в в m L в п р еп ор L в m in L в и з к л І клас І І клас (3 ) Участъкът започва от върха на острова или от началото на циркулярната крива, ако то е след върха на острова. (4 ) Параметърът на преходната крива А се избира между А преп = 80 m и А min = 60 m при индиректни връзки и между А преп = 100 m и А min = 80 m – при директни връзки. (5 ) Входовете при разпределителното пътно платно се оформят съгласно фигура 95, като радиусите са съответно R1 &gt; 400 m, R2 &gt; 1000 m, α &lt; 14°. (6 ) Входове не могат да се устройват от вътрешната страна на хоризонтални криви с R &lt; 3000 m. (7 ) Дължината на участъка за скосяване L n се определя при условията за изчисление на уширение в прав участък.</p>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-147\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 147</span></h4>\n<p class=\"lf-p\">( 1 ) Дължината на зоната на преплитане L зп (фигура 96) се определя в зависимост от интензивността на движение (броя на автомобилите (N1 + N2), извършващи преплитането) по таблица 36 Фигура 96. Зона на преплитане Таблица 36 Дължина на зоната на преплитане L з п в m Интензивност N 1+ N 2в МПС/h V пр = 40 в k m /h V пр = 60 в k m /h 1 000 1 070 1 130 1 200 1 270 1 330 1 400 1 600 1 050 1 700 1 200 2 000 1 400 (2 ) Зоните на преплитане върху платното на автомагистрала (получени от индиректните връзки при „Пълна детелина“) се отделят от лентите за транзитно движение чрез странична разделителна ивица и преплитането се осъществява върху разпределителното платно (фигура 97). (3 ) Не се допускат зони на преплитане, при които се използва лента за транзитно движение от автомагистрала. Когато оформянето съгласно фигура 97 е невъзможно, се устройва допълнителна лента, отделена с плътна маркировъчна линия от лентите за транзитно движение, и към нея се оформя зоната на преплитане.</p>\n<p class=\"lf-p\">Фигура 97. Зона на преплитане към допълнителна лента, отделена от автомагистрала със странична разделителна ивица</p>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-148\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 148</span><span class=\"lf-art-t\">( 1 ) Видимостта на пътните връзки се осигурява за проектните скорости в таблица 37, като същите се увеличават със</span></h4>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">1.</span>20 km/h – при V пр &lt; 60 km/h;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">2.</span>10 km/h – при V пр &gt; 60 km/h. (2 ) Разстоянията за видимост се определят съгласно таблица 37.</div>\n<p class=\"lf-p\">Таблица 37 V пр в k m /h Lв m Забележка. V пр е скоростта, увеличена съгласно ал. 1. (3 ) Полето на видимост се осигурява така, че при входовете на пътните връзки върхът на триъгълния остров да се разпознава от разстояние 200 m, а при изходите на пътните връзки краят на ускорителната лента да се разпознава от разстояние 200 m. (4 ) Триъгълният остров при входовете и изходите на пътните връзки трябва да е свободен от препятствия с оглед осигуряване на видимост.</p>\n<p class=\"lf-p\">ВИЖ фигурите ЧАСТ ПЕТА ЗЕМНО ТЯЛО Глава осемнадесета ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ</p>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-149\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 149</span><span class=\"lf-art-t\">(1) Земното тяло се състои от следните елементи</span></h4>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">1.</span>земна основа на пътната настилка;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">2.</span>земна основа на насип (естествена земна основа);</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">3.</span>насип;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">4.</span>изкоп;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">5.</span>стабилизиращи и укрепителни конструкции;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">6.</span>отводнителни и дренажни съоръжения.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(2)</span>Земна основа на пътната настилка при насип и изкоп е зоната непосредствено под настилката с дълбочина 0,50 m.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(3)</span>Горната повърхност на земната основа на пътната настилка се нарича земно легло на настилката.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(4)</span>Тялото на насип се подразделя на зони съгласно фигура 98, мерено от най-ниската точка на земното легло на пътната настилка, която се изпълнява с напречен наклон 4,00 ч 5,00 %:</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">1.</span>зона А – горната част на насипа до дълбочина 0,50 m;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">2.</span>зона Б – частта от насипа в дълбочина от 0,50 до 4,00 m;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">3.</span>зона В – частта от насипа в дълбочина, по-голяма от 4,00 m.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(5)</span>При насип земната основа на пътната настилка съвпада с неговата зона А.</div>\n<p class=\"lf-p\">Фигура 98. Зони при насип и изкоп</p>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-150\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 150</span></h4>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(1)</span>Елементите на земното тяло се оразмеряват в съответствие с Наредба № РД-02-20-19 от 2011 г. за проектиране на строителните конструкции на строежите чрез прилагане на европейската система за проектиране на строителни конструкции (ДВ, бр. 2 от 2012 г.) (Наредба № РД-02-20-19 от 2011 г.) в зависимост от категорията на строежа съгласно чл. 137, ал. 1 от Закона за устройство на територията</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(2)</span>При проектиране на реконструкция или основен ремонт на пътища елементите на земното тяло се оразмеряват в съответствие с изискванията на тази наредба при спазване на чл. 1а от Наредба № РД-02-20-19 от 2011 г.</div>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-151\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 151</span></h4>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(1)</span>При проектиране на елементите на земното тяло натоварването от пътен трафик се определя съгласно товарен модел LM 1 по БДС EN 1991-2 „Еврокод 1: Въздействия върху строителните конструкции. Част 2: Подвижни натоварвания от трафик върху мостове“. Моделът LM 1 включва площни разпределени товари и тандем-система от двуосни съсредоточени товари. Тандем-системата може да бъде заместена с еквивалентен равномерно разпределен товар, приложен върху подходяща правоъгълна повърхност (т. 4.9.1 на БДС EN 1991-2)</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(2)</span>Допуска се прилагането на други товарни модели за превозни средства, регламентирани в БДС EN 1991-2, по задание на Възложителя в зависимост от конкретното натоварване от пътния трафик.</div>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-152\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 152</span></h4>\n<p class=\"lf-p\">За установяване на геотехнически проектни изисквания елементите на земното тяло се класифицират по геотехнически категории съгласно БДС EN 1997-1 „Еврокод 7: Геотехническо проектиране. Част 1: Основни правила“, като отделни елементи могат да бъдат класифицирани в различни категории, както следва 1. категория 1 – неголеми, опростени конструкции, за които е възможно основните проектни изисквания да се удовлетворят на базата на опит при наличие на достатъчни геотехнически проучвания;</p>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">2.</span>категория 2 – обикновени типове конструкции, без трудни условия на фундиране или на натоварване, за които се изискват геотехнически данни и изчисления, за да се гарантира удовлетворяването на основните проектни изисквания;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">3.</span>категория 3 – конструкции, които не попадат в границите на категории 1 и 2 и изискват специални изследвания и решения (случаи на големи или необичайни конструкции, тежки почвени условия или натоварване, висока сеизмичност, неустойчиви площадки).</div>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-153\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 153</span></h4>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(1)</span>За оразмеряване на земното тяло предварително се извършва геотехническо проучване на терена, което включва полеви и лабораторни изследвания и като характер и обхват зависи от фазата на изследване (за идеен или за технически проект) и от геотехническата категория на отделните елементи на земното тяло. При провеждане на геотехническото проучване се спазват принципите за геотехнически данни, формулирани в т. 3 на БДС EN 1997-1, и принципите за изследвания и изпитвания на земна основа, формулирани в БДС EN 1997-2 „Еврокод 7: Геотехническо проектиране. Част 2: Изследване и изпитване на земната основа“</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(2)</span>Параметрите на инженерно-геоложкото и/или геотехническото проучване се уточняват в заданието на Възложителя за вида и обхвата на прединвестиционните проучвания съгласно чл. 245, ал. 1, т. 3.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(3)</span>Резултатите от проучването по ал. 1 и 2 се представят в доклад, който съдържа информация за геология, геоморфология, сеизмичност, хидрогеология, история на площадката, както и оценка на тази информация.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(4)</span>За специфични изследвания, свързани с проучването по ал. 1 и 2, които не са дефинирани в Наредба № РД-02-20-19 от 2011 г., се прилагат изискванията на тази наредба и цитираните в нея стандарти.</div>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-154\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 154</span></h4>\n<p class=\"lf-p\">На база на проучването по ал. 1 и 2 се изготвя последващ доклад за проектиране. Той съдържа анализ на геотехническите условия за строителство на проектните елементи, както и препоръки за проектиране на земното тяло. Докладът за проектиране включва и план за мониторинг, когато това се изисква Глава деветнадесета РАЗЧИСТВАНЕ НА ТЕРЕНА В ЗОНАТА НА ЗЕМНОТО ТЯЛО</p>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-155\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 155</span><span class=\"lf-art-t\">(1) Зоните на пътните изкопи, насипи и взаимствени изкопи се почистват от дървета, храсти, пънове, корени и друга растителност, както и от предмети и отпадъци</span></h4>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(2)</span>Корените на дърветата и храстите се премахват на дълбочина не по-малка от 0,60 m под нивото на естествената земна основа при насипите или под нивото на земното легло при изкопите. Корените на растителността се премахват на дълбочина не по-малка от 0,30 m под нивото на прилежащия терен в площите извън зоните на пътните изкопи и насипи, в обхвата на ограничителните ивици.</div>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-156\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 156</span></h4>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(1)</span>В зоната на земното тяло задължително се предвиждат изземването, складирането и съхраняването на хумусната почва, която е необходима за довършителни земни работи</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(2)</span>Горният хумусен пласт на естествената земна основа се изкопава и отстранява по цялата му дълбочина, доказана в проекта или при конкретни измервания. Дълбочината на изкопаване е не по-малка от 0,15 m.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(3)</span>Изкопаната хумусна почва се превозва и складира на депо на подходящо място или се влага по предназначение.</div>\n<p class=\"lf-p\">Глава двадесета КЛАСИФИКАЦИЯ НА ПОЧВИТЕ И МАТЕРИАЛИТЕ НА ЗЕМНОТО ТЯЛО</p>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-157\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 157</span><span class=\"lf-art-t\">Класификацията се отнася за почви и смеси от почви и зърнести материали, налични в земното тяло или предназначени за влагане в земното тяло</span></h4>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-158\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 158</span></h4>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(1)</span>Класификацията на почвите и материалите на земното тяло е в зависимост от зърнометричния състав и консистентните им граници съгласно таблица 38. Според тази класификация почвите се подразделят на следните групи и подгрупи: А-1 (A-1-a, А-1-в), A-2 (A-2-4, A-2-5, A-2-6, A-2-7), А-3, A-4, A-5, A-6 и A-7 (A-7-5 и A-7-6)</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(2)</span>Почви с високо съдържание на органични вещества (торф, торфени наноси) могат да бъдат класифицирани като група А-8. Класифицирането им се основава на визуална оценка и не зависи от зърнометричния състав и консистентните им граници. Тези почви се характеризират с висока степен на деформируемост и ниска носимоспособност.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(3)</span>Групите почви по ал. 1 съдържат следните пет фракции:</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">1.</span>валуни (скални късове) – материалът, задържан на сито с размер на отворите 75 mm;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">2.</span>чакъл – материалът, преминал през сито с размер на отворите 75,00 mm и задържан на сито с размер на отворите 2,00 mm;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">3.</span>едър пясък – материалът, преминал през сито с размер на отворите 2,00 mm и задържан на сито с размер на отворите 0,425 mm;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">4.</span>дребен пясък – материалът, преминал през сито с размер на отворите 0,425 mm и задържан на сито с размер на отворите 0,063 mm;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">5.</span>прах и глина – материалът, преминал през сито с размер на отворите 0,063 mm.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(4)</span>Определението „прахов“ се поставя към едрозърнести и дребнозърнести почви, когато техният показател на пластичност Ip е по-малък или равен на 10,00 % (групи А-2-4, А-2-5, А-4 и А-5).</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(5)</span>Определението „глинест“ се поставя към едрозърнести и дребнозърнести материали, когато техният показател на пластичност Ip е по-голям или равен на 11,00 % (групи А-2-6, А-2-7, А-6 и А-7).</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(6)</span>Скалите в зависимост от коефициента на размекване ( K рз ) се делят на неразмекващи се – при K рз ≥ 0,75, и на размекващи се – при K рз &lt; 0,75.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(7)</span>Коефициентът на размекване е отношението на якостта на натиск на скалата във водонапито състояние ( R 2 ) към якостта на натиск във въздушно сухо състояние ( R 1 ).</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(8)</span>Якостта на натиск на скалата се определя в съответствие с БДС EN 12 372 „Методи за изпитване на естествени скални материали. Определяне на якост на огъване под въздействие на концентриран товар“, а нейното състояние – в съответствие с БДС 12 159 „Скални строителни материали. Методи за определяне на естествена влажност, водопопиваемост, водонасищане, коефициент на насищане и водоотдаване“.</div>\n<p class=\"lf-p\">Таблица 38 Класификация на почви и смеси от почви и зърнести материали Обща класификация Зърнести материали (35 % или по-малко частици, преминали през сито 0,063 mm) Прахово-глинести материали (35 % или повече частици, преминали през сито 0,063 mm) Групова класификация А-1 А-3 А-2 А-4 А-5 А-6 А-7 А-1-а А-1-в А-2-4 А-2-5 А-2-6 А-2-7 А-7-5 А-7-6 Зърнометричен състав (преминали тегловни проценти) през сито:</p>\n<p class=\"lf-p\">2,000 mm не повече от 50 0,425 mm не повече от 30 не повече от 50 не по-малко от 51 0,063 mm не повече от 15 не повече от 25 не повече от 10 не повече от 35 не повече от 35 не повече от 35 не повече от 35 не по-малко от 36 не по-малко от 36 не по-малко от 36 не по- малко от 36 Характеристики на фракцията, преминала през сито 0,425 mm, граница на протичане W L , % не повече от 40 не по-малко от 41 не повече от 40 не по-малко от 41 не повече от 40 не по-малко от 41 не повече от 40 не по-малко от 41 Показател на пластичност Ip, % не повече от 6 не пластични не повече от 10 не повече от 10 не по-малко от 11 не по-малко от 11 не повече от 10 не повече от 10 не по-малко от 11 не по-малко от 11 Кратко описание скални късове, чакъл и пясък фин пясък прахов или глинест чакъл и пясък прахови почви глинести почви Обща оценка като земна основа отлична до добра средна до лоша Забележки:</p>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">1.</span>Показателят на пластичност I p за подгрупа А-7-5 е равен или по-малък от границата на протичане w L минус 30.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">2.</span>Показателят на пластичност I p за подгрупа А-7-6 е по-голям от границата на протичане w L минус 30.</div>\n<p class=\"lf-p\">Глава двадесет и първа ПОДБОР НА ПОЧВИТЕ И МАТЕРИАЛИТЕ ЗА ИЗГРАЖДАНЕ НА ЗЕМНОТО ТЯЛО</p>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-159\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 159</span><span class=\"lf-art-t\">(1) Материалът, получен от изкоп и принадлежащ към групите А-1 и А-2, е подходящ за изграждане на тялото на насипа</span></h4>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(2)</span>При изкоп на материали от групи А-3, А-4, А-5, А-6 и А-7 за всеки отделен случай се преценява дали да се складират на депо, или след подобряване на физико-механичните им характеристики чрез стабилизация да се вложат в някоя от зоните на насипа.</div>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-160\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 160</span><span class=\"lf-art-t\">Почвите, които не отговарят на изискванията за годност при извършване на земни работи, са</span></h4>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">1.</span>почви от група А-8 на груповата класификация;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">2.</span>почви в замръзнало състояние;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">3.</span>глини с граница на протичане w L ≥ 45 %, определена с „паничка на Casagrande “ съгласно метода за определяне на границата на протичане на почви (приложение № 15), или с показател на пластичност I p ≥ 27 %, получен съгласно метода за определяне на границата на източване и на показателя за пластичност на почви (приложение № 16);</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">4.</span>несвързани почви с водно съдържание, превишаващо с повече от 10,00 % оптималното водно съдържание;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">5.</span>свързани почви с водно съдържание, превишаващо с повече от 5,00 % оптималното водно съдържание;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">6.</span>почви, склонни към самозапалване;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">7.</span>почви с опасни физични и химични характеристики, изискващи специални мерки за изкопаване, обработка, складиране, транспортиране и депониране.</div>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-161\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 161</span></h4>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(1)</span>За изграждане на зона А на земното тяло при насип за автомагистрали, скоростни пътища и пътища I клас се използват почви и материали от група А-1, а за останалите класове пътища – от групи А-1, А-2-4 и А-2-5. Използваните почви и материали трябва да отговарят на техническите изисквания, посочени в таблица 39</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(2)</span>В зона А на земното тяло не се допуска използването на разпадащи се (размекващи се) при контакт с вода скални материали (мергели, аргелити и др.).</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(3)</span>На почви и зърнести материали при оптимално водно съдържание за различните степени на уплътняване се провежда изпитване на носимоспособността по метода за определяне на калифорнийския показател за носимоспособност на почвата (CBR) съгласно приложение № 17.</div>\n<p class=\"lf-p\">Таблица 39 № по ред Наименование на показателя Ед. мярка Стандартизационен документ за провеждане на изпитването Гранична стойност в зависимост от категорията на движение много леко, леко и средно тежко и много тежко 1.</p>\n<p class=\"lf-p\">Максимален размер на зърната mm БДС EN ISO 17892-4 Геотехнически изследвания и изпитвания. Лабораторни изпитвания на почвите. Част 4: Определяне на зърнометричния състав не по-голям от 75 не по-голям от 75 БДС EN 933-1 Изпитвания за определяне на геометричните характеристики на скалните материали. Част 1: Определяне на зърнометричния състав. Метод чрез пресяване 2.</p>\n<p class=\"lf-p\">Водно съдържание % БДС EN ISO 17892-1 Геотехнически изследвания и изпитвания. Лабораторни изпитвания на почвите. Част 1: Определяне съдържанието на вода да не се различава с повече от 3 % от оптималното водно съдържание (Wopt±3 %) да не се различава с повече от 3 % от оптималното водно съдържание (Wopt±3 %) 3.</p>\n<p class=\"lf-p\">Съдържание на напълно заоблени зърна % БДС EN 933-5 Изпитвания за определяне на геометричните характеристики на скалните материали. Част 5: Определяне на процентното съдържание на частици с натрошени и раздробени повърхности в едри скални материали декларирана стойност не по-голямо от 70 4.</p>\n<p class=\"lf-p\">Калифорнийски показател за носимоспособност CBR, определен след четиридневно киснене на почвени проби във вода, уплътнени до плътност, равна на 95 % от максималната обемна плътност за скелета на почвата % БДС EN 13286-47 Несвързани и хидравлично свързани смеси. Част 47: Метод за изпитване за определяне на Калифорнийския показател за носимоспособност (CBR), показателя за непосредствена носимоспособност и линейното набъбване;</p>\n<p class=\"lf-p\">Приложение № 17 Метод за определяне на Калифорнийския показател за носимоспособност (CBR). не по-малък от 20 не по-малък от 30 5.</p>\n<p class=\"lf-p\">Съдържание на обща сяра % БДС EN 1744-1 Изпитвания за определяне на химични характеристики на скални материали. Част 1: Химичен анализ</p>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">–</span>добавъчни материали, различни от въздушно охладена доменна шлака не по-голямо от 1 не по-голямо от 1</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">–</span>въздушно охладена доменна шлака не по-голямо от 2 не по-голямо от 2 6.</div>\n<p class=\"lf-p\">Съдържание на киселинно-разтворими сулфати % БДС EN 1744-1 Изпитвания за определяне на химични характеристики на скални материали. Част 1: Химичен анализ</p>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">–</span>добавъчни материали, различни от въздушно охладена доменна шлака не по-голямо от 0,2 не по-голямо от 0,2</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">–</span>въздушно охладена доменна шлака не по-голямо от 1 не по-голямо от 1 7.</div>\n<p class=\"lf-p\">Съдържание на водоразтворими соли % БДС EN 1744-1 Изпитвания за определяне на химични характеристики на скални материали. Част 1: Химичен анализ</p>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">–</span>сулфати не по-голямо от 1,3 не по-голямо от 1,3</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">–</span>хлориди не по-голямо от 8 не по-голямо от 8 8.</div>\n<p class=\"lf-p\">Максимално увеличаване на обема на несвързани скални материали от стоманодобивна шлака % БДС EN 1744-1 Изпитвания за определяне на химични характеристики на скални материали. Част 1: Химичен анализ - не по-голямо от 10 9.</p>\n<p class=\"lf-p\">Съдържание на неорганични вещества % БДС EN 1744-1 Изпитвания за определяне на химични характеристики на скални материали. Част 1: Химичен анализ не се допуска не се допуска БДС EN 11302 Почви строителни. Методи за определяне на органични вещества</p>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-162\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 162</span></h4>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(1)</span>За изпълнението на насипа в зони Б и В се използват почви и материали от групите А-1, А-2 или други почви и материали, които отговарят на техническите изисквания, посочени в таблица 40</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(2)</span>Почви и материали от групи А-3, А-4, А-5, А-6 и А-7, които са извън обхвата на чл. 160, могат да се влагат в някоя от зоните на насипа след подобряване на физико-механичните им характеристики чрез подходяща стабилизация.</div>\n<p class=\"lf-p\">Таблица 40 № по ред Наименование на показателя Ед. мярка Стандартизационен документ за провеждане на изпитването Гранична стойност 1.</p>\n<p class=\"lf-p\">Максимален размер на зърната mm БДС EN ISO 17 892-4 Геотехнически изследвания и изпитвания. Лабораторни изпитвания на почвите.Част 4: Определяне на зърнометричния състав не по-голям от 200 БДС EN 933-1 Изпитвания за определяне на геометричните характеристики на скалните материали. Част 1: Определяне на зърнометричния състав. Метод чрез пресяване 2.</p>\n<p class=\"lf-p\">Водно съдържание % БДС EN ISO 17 892-1 Геотехнически изследвания и изпитвания. Лабораторни изпитвания на почвите. Част 1: Определяне съдържанието на вода да не се различава с повече от 3 % от оптималното водно съдържание (Wopt±3 %) 3.</p>\n<p class=\"lf-p\">Калифорнийски показател за носимоспособност CBR, определен след четиридневно киснене на почвени проби във вода, уплътнени до плътност, равна на 95 % от максималната обемна плътност за скелета на почвата % БДС EN 13286-47 Несвързани и хидравлично свързани смеси. Част 47: Метод за изпитване за определяне на Калифорнийския показател за носимоспособност (CBR), показателя за непосредствена носимоспособност и линейното набъбване;</p>\n<p class=\"lf-p\">Приложение № 17 Метод за определяне на Калифорнийския показател за носимоспособност (CBR). не по-малък от 5 4.</p>\n<p class=\"lf-p\">Съдържание на водоразтворими соли % БДС EN 1744-1 Изпитвания за определяне на химични характеристики на скални материали. Част 1: Химичен анализ</p>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">–</span>сулфати не по-голямо от 4</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">–</span>хлориди не по-голямо от 8 5.</div>\n<p class=\"lf-p\">Съдържание на неорганични вещества % БДС EN 1744-1 Изпитвания за определяне на химични характеристики на скални материали. Част 1: Химичен анализ не се допуска БДС EN 11302 Почви строителни. Методи за определяне на органични вещества</p>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-163\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 163</span></h4>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(1)</span>При пътища с категория на движението „много леко“, „леко“ и „средно“ съгласно Наредба № РД-02-20-19 от 2012 г. за поддържане и текущ ремонт на пътищата (ДВ, бр. 91 от 2012 г.) се допуска зона Б и зона В на насипа да се оформят като ядро от еднороден материал, защитено от зона А и от периферен пласт с минимална дебелина 0,50 m, съгласно фигура 99</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(2)</span>В ядрото на насипа могат да се влагат размекващи се скални материали с максимален размер до 120 mm. Зона А се изпълнява от почви и материали, отговарящи на изискванията, посочени в чл. 161, а периферният пласт – от стабилизирани по подходящ начин почви, така че да не се допуска проникване на вода в ядрото.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(3)</span>В ядрото на насипа могат да се влагат почви А-3, А-4, А-5, А-6 и А-7. Зона А и периферният пласт се изпълняват от стабилизирана по подходящ начин почва, така че да не се допуска проникване на вода в ядрото. По аналогичен начин се стабилизира и естествената земна основа на насипа на дълбочина 0,25 ч 0,30 m.</div>\n<p class=\"lf-p\">Фигура 99. Тяло на насип с оформено ядро от еднороден материал, защитено от зона А и от периферен пласт</p>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-164\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 164</span></h4>\n<p class=\"lf-p\">При изграждане на дренажен пласт в основата на насипа материалът, с който той се изпълнява, може да е пясък, чакъл, трошен камък или смеси от тях (група А-1), като се спазват следните изисквания 1. максималният размер на зърната е не по-голям от 100 mm;</p>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">2.</span>преминалото количество фракция през сито 0,063 mm е не повече от 10,0 % по маса;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">3.</span>коефициентът на разнозърност ( d 60 /d 10 ) е не по-малък от 10,0.</div>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-165\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 165</span><span class=\"lf-art-t\">При изграждане на насип до или върху водостоци и тръбни дренажи за обратната засипка се използва материал от група А-1, който отговаря на следните изисквания</span></h4>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">1.</span>максималният размер на зърната е не по-голям от 0,063 mm;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">2.</span>преминалото количество фракция през сито 0,063 mm е не повече от 15,0 % по маса;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">3.</span>коефициентът на разнозърност ( d 60 /d 10 ) е не по-малък от 10,0;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">4.</span>отклонението на водното съдържание не трябва да се различава с повече от 3,00 % от оптималното водно съдържание ( mod w opt, Pr ± 3,00 %), получено съгласно БДС EN 13 286-2 „Несвързани и хидравлично свързани смеси. Част 2: Методи за изпитване за определяне на стандартна плътност при оптимално водно съдържание в лабораторни условия. Уплътняване по Proctor “, или БДС 17 146 „Почви строителни. Определяне на максималната плътност на скелета и оптималното водно съдържание на почвите. Метод по Проктор“;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">5.</span>когато естествената земна основа при път в изкоп е изградена от скални материали, които не се разпадат или размекват при контакт с вода, тя е подходяща за земно легло на пътната настилка.</div>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-166\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 166</span></h4>\n<p class=\"lf-p\">Когато през зимния период земната основа на пътната настилка е под въздействието на отрицателни температури, почвите, които я изграждат, трябва да отговарят на допълнителни изисквания за мразоустойчивост Глава двадесет и втора ПЛЪТНОСТ НА ПОЧВИТЕ И МАТЕРИАЛИТЕ, ВГРАЖДАНИ В ЗЕМНОТО ТЯЛО</p>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-167\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 167</span></h4>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(1)</span>За почвите и материалите, вграждани в земното тяло, се провежда лабораторно изпитване по метода „модифициран Proctor “ и се определят параметрите максимална обемна плътност на скелета на почвата mod ρ d, Pr и оптимално водно съдържание mod w opt, Pr съгласно БДС EN 13 286-2 или БДС 17 146</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(2)</span>Плътността на почвите и материалите при вграждането им в земната основа на пътната настилка, в тялото на насипа и в основата на насипа се дефинира чрез степента на уплътняване mod k Pr съгласно БДС 17 146: mod k Pr = ρ d / mod ρ d, Pr (20), където: ρ d е обемната плътност на скелета на уплътнената на място почва.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(3)</span>Степента на уплътняване на земната основа на пътната настилка при насип и изкоп е със стойност не по-малка от 95 % ( mod k Pr ≥ 0,95).</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(4)</span>Степента на уплътняване за цялата височина на насипа, във всички насипни площи, включително банкети и откоси, е със стойност не по-малка от 95 % ( mod k Pr ≥ 0,95).</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(5)</span>При насипи с височина, по-голяма от 0,50 m, естествената земна основа под пълната широчина на насипа се уплътнява до степен не по-малка от 93 % ( mod k Pr ≥ 0,93), на дълбочина не по-малка от 0,25 m.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(6)</span>При насипи с височина, по-малка от 0,50 m, естествената земна основа под пълната широчина на насипа се уплътнява до степен не по-малка от 95 % ( mod k Pr ≥ 0,95), на дълбочина не по-малка от 0,25 m.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(7)</span>В случай че почвата в естествената земна основа не отговаря на изискванията за годност съгласно чл. 160, тя се отстранява на дълбочина 0,50 m и се заменя с материал, отговарящ на изискванията по чл. 159, или се стабилизира на място за постигане на необходимите физико-механични характеристики.</div>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-168\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 168</span></h4>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(1)</span>Плътността на вложените в земното тяло свързани почви се определя по метода „режещ пръстен“, а при несвързани – чрез заместващ пясък съгласно метода за определяне на обемната плътност на строителни почви на място чрез заместващ пясък (приложение № 18)</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(2)</span>Постигнатата плътност на място се контролира за всеки положен пласт на насипа. Честотата на вземане на пробите е една проба на не повече от 50 m дължина на участъка или на всеки 300 m 3 уплътнена маса за автомагистрали, скоростни пътища и пътища I клас и на не повече от 200 m дължина на участъка или на всеки 1000 m 3 уплътнена маса за останалите пътища.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(3)</span>Изпитванията за определяне на достигнатата степен на уплътняване се извършват на произволно посочено място и за цялата уплътнена площ в посочения участък. Всеки пласт се счита за уплътнен, когато не повече от 10,00 % от взетите проби показват плътност, по-малка от необходимата, като разликата между необходимата и получената плътност за тези проби е не по-голяма от 2,00 % за пластове, изпълнявани на автомагистрали и скоростни пътища, и 3,00 % за други пътища.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(4)</span>Допълнителен контрол на плътността се провежда на всеки уплътнен пласт от насип около водостоците, конусите на мостовете и зад устоите им.</div>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-169\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 169</span><span class=\"lf-art-t\">(1) При изпълнение на насипни работи със скални материали не се допуска влагане на скални късове с размер, по-голям от 2/3 от проектната дебелина на пласта</span></h4>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(2)</span>Когато в насипа или в отделни негови зони се предвижда вграждане на едрозърнести слабосвързани почви и скални материали, които съдържат зърна, по-големи от 63 mm, вместо плътността се проверяват модулите на еластичност и на деформация на материала чрез натоварване с кръгла плоча съгласно БДС 15 130 „Почви строителни. Определяне на еластичния и деформационен модул чрез натоварване с кръгла плоча“. В този случай степента на уплътняване се определя опитно на място чрез уплътняване на опитен пласт с вибрационни и тежки пневматични статични валяци. Дебелината на уплътнявания опитен пласт е променлива. За уплътнена се счита тази дебелина, за която максималното слягане (затихнало след няколко преминавания на уплътнителните машини), измерено по геодезичен начин, е не по-голямо от 3,00 % от съответната дебелина на уплътнения пласт. Изчислява се отношението Е 2 /Е 1 , където Е 2 и Е 1 са модулите на деформация при втори и първи цикъл на натоварване. За автомагистрали и скоростни пътища това отношение е не по-голямо от установеното на място за опитния пласт и не превишава 2,00 – за зона А, 2,50 – за зона Б, и 2,20 – за зона В на насипа. За останалите пътища се спазват следните изисквания:</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">1.</span>за пътища с прогнозен трафик над един милион броя еквивалентни оразмерителни оси отношението Е 2 /Е 1 е не по-голямо от посочените гранични стойности за отделните зони на насипа;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">2.</span>за пътища с прогнозен трафик под един милион броя еквивалентни оразмерителни оси отношението Е 2 /Е 1 е не по-голямо от 2,50 – за всички зони на насипа.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(3)</span>За доказване на отношението Е 2 /Е 1, , се провежда изпитване върху опитен участък, при което се уточнява и технологията на уплътняване. В случай че е възможно постигането на стойност на отношението Е 2 /Е 1 , по-малка от посочените стойности за съответните случаи в ал. 2, меродавна е получената стойност на опитния участък.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(4)</span>Честотата на изпитванията при натоварване с кръгла плоча е едно изпитване на не повече от 200 m.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(5)</span>Изпитването с натискова плоча за определяне на модулите на еластичност и на деформация и степента на уплътняване може да се извърши и за свързани и несвързани почви, които съдържат зърна, по-малки от 63 mm.</div>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-170\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 170</span></h4>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(1)</span>Ако почвата в земната основа на пътната настилка при изкоп не отговаря на изискванията за годност при извършване на земни работи съгласно чл. 160, тя се отстранява на дълбочина 0,50 m и се заменя с друга, отговаряща на изискванията за зона А, след което се уплътнява до достигане на необходимата степен на уплътняване съгласно чл. 167</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(2)</span>Материалът от земната основа на настилката при изкоп се отстранява на дълбочина 0,50 m, когато той спада към размекващите се скали. На негово място се вгражда почва, отговаряща на критериите за зона А съгласно чл. 161 и 167.</div>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-171\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 171</span></h4>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(1)</span>Дъната на всички изкопи за съоръжения и водостоци, които се засипват отново, както и всички насипи в подстъпите към съоръжения се уплътняват до степен не по-малка от 98 % ( mod k Pr ≥ 0,98), на разстояние най-малко 5,00 m преди и след съоръжението, мерено от горната му част</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(2)</span>Обратна засипка с дебелина над един метър върху водосток се уплътнява до степен не по-малка от 95 % ( mod k Pr ≥ 0,95), а при дебелина под един метър – не по-малка от 98 % ( mod k Pr ≥ 0,98).</div>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-172\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 172</span></h4>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(1)</span>Когато в основата на насипа се предвижда дрениращ пласт за ускоряване на консолидационния процес, същият се уплътнява до степен не по-малка от 95 % ( mod k Pr ≥ 0,95)</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(2)</span>Когато в дрениращия пласт по ал. 1 се използват едрозърнести почви и скални материали с диаметър на зърната, по-голям от 63 mm, се проверяват модулите на еластичност и на деформация на материала чрез натоварване с кръгла плоча съгласно чл. 169, ал. 2.</div>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-173\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 173</span></h4>\n<p class=\"lf-p\">Водното съдържание на почвите, вграждани в земното тяло, не трябва да се различава с повече от 3,00 % от оптималното водно съдържание ( mod w opt, Pr ± 3,00 %), получено съгласно БДС EN 13 286-2 или БДС 17 146 Глава двадесет и трета УСТОЙЧИВОСТ НА НАСИПИ</p>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-174\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 174</span></h4>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(1)</span>Оразмеряването на пътните насипи за устойчивост включва проверки за крайни гранични състояния за тялото на насипа при неговото взаимодействие с естествената земна основа и прилежащи (съществуващи и проектни) конструкции и съоръжения</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(2)</span>Задължително конструктивно изискване, свързано с устойчивостта на насипи върху естествена земна основа с наклон, по-голям от 1:5, е преди полагане на насипа повърхността на основата да се оформи чрез изсичане на стъпала с размери:</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">1.</span>широчина – 1,00 ч 3,00 m;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">2.</span>височина – до 1,00 m;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">3.</span>напречен наклон на стъпалото – 1,00 ч 2,00 % по направление на наклона на ската.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(3)</span>При оразмеряване на насип по ал. 1 се отчитат всички фактори, влияещи върху неговото поведение, като влошаване качеството на насипа вследствие на големи транспортни товари, влияние на строителни процеси, климатични влияния, изменения на околната среда и т.н.</div>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-175\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 175</span></h4>\n<p class=\"lf-p\">Дефинира се активна зона на напреженията и деформациите в естествената земна основа на насипа. Нейната дълбочина Н а най-точно се определя с числен модел на взаимодействието на насипа и естествената земна основа с отчитане на еласто-пластичното поведение на почвата и изменението на нейната коравина в дълбочина. Допуска се Н а ориентировъчно да се определя като дълбочината, за която е изпълнено условието σ z ≤ 0,5 . σ γ (21), където: σ z е вертикалното напрежение в естествената земна основа от теглото на насипа; σ γ – вертикалното напрежение от геоложки товар.</p>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-176\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 176</span></h4>\n<p class=\"lf-p\">Естествената земна основа на насипа се класифицира като „здрава“, ако е изградена от скали, които имат якост на натиск във водонаситено състояние R c &gt; 50 MPa, коефициент на размекване К рз &gt; 0,75 и степен на изветряване К с изв. &gt; 0,80, от сбити скални наслаги и от почви от групите А-1, А-2-4, А-2-5, при отсъствие на почвени води в активната зона Н а</p>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-177\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 177</span></h4>\n<p class=\"lf-p\">Наклоните на откосите на насип се определят на базата на изследване за обща устойчивост на насипа, проведено в съответствие с чл. 179 и 180. Допуска се прилагането на опростени решения за случаите, регламентирани в чл. 178</p>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-178\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 178</span></h4>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(1)</span>Наклоните на откосите на насип с височина до 4,00 m, измерена във външния ръб на банкета от страна на по-ниската част на терена, за райони с изчислително земетръсно ускорение не по-голямо от 0,15 g , при наклон на естествената земна основа не по-голям от 1:5, независимо от вида на изграждащите я почви, могат да се предписват по типови решения в съответствие с данните от таблица 41 Таблица 41 Клас на пътя Едрозърнести, слабо свързани почви и скални материали Прахов чакъл и пясък Глинест чакъл и пясък, фин пясък, прахови почви, глинести почви група А-1 групи А-2-4, А-2-5 групи А-2-6, А-2-7, А-3, А-4, А-5, А-6, А-7 автомагистрали и скоростни пътища 1:1,50 1:1,75 1:2,00 I клас 1:1,50 1:1,75 1:1,75 II клас 1:1,50 1:1,50 1:1,75 III клас 1:1,50 1:1,50 1:1,50 местни и общински пътища 1:1,50 1:1,50 1:1,50</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(2)</span>Наклоните на откосите на насип с височина от 4,00 до 10,00 m, измерена във външния ръб на банкета от страна на по-ниската част на терена, за райони с изчислително земетръсно ускорение не по-голямо от 0,15 g , при наклон на естествената земна основа не по-голям от 1:5 и когато тази основа е „здрава“ според критериите, посочени в чл. 176, могат да се оразмеряват с помощта на таблични данни и номограми (приложение № 19) – при изграждащи насипа почви и материали от групите А-1, А-2 и/или стабилизирани почви и материали от групите А-3, А-4, А-5, А-6 и А-7.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(3)</span>При определяне на наклоните на откосите по ал. 2 натоварването от пътен трафик се симулира чрез увеличаване на височината на насипа с дебелината на фиктивен почвен пласт в горната част на насипа, предизвикващ еквивалентно на пътния трафик натоварване.</div>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-179\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 179</span></h4>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(1)</span>Изследването за обща устойчивост на насип се извършва по чл. 180, като първоначално се приема геометрията на откосите, при което на всеки 5,00 ч 6,00 m по височина се предвиждат берми с широчина не по-малка от 2,00 m, след което се прилага изчислителен метод за проверка на устойчивостта. Проверяват се всички меродавни форми на разрушение, които могат да бъдат 1. глобални хлъзгателни повърхнини, преминаващи през тялото на насипа от върха до основата на откоса, тангиращи с естествената земна основа (проявява се при здрава естествена земна основа);</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">2.</span>глобални хлъзгателни повърхнини, преминаващи през тялото на насипа от върха до основата на откоса, навлизащи в естествената земна основа (проявява се при слаба естествена земна основа);</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">3.</span>локални хлъзгателни повърхнини по височина на откоса.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(2)</span>При наличие на хидростатично ниво на почвените води в естествената земна основа на насипа в изследването за устойчивост по глобални хлъзгателни повърхнини се отчита подемната сила във водонаситените пластове.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(3)</span>При изграждане на водопонизителна система в земното тяло в изследването за устойчивост по глобални хлъзгателни повърхнини се отчита действието на хидродинамичния натиск и на подемната сила в пластовете под депресионната крива.</div>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-180\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 180</span><span class=\"lf-art-t\">(1) За изследване на общата устойчивост на откосни почвени масиви се прилагат равнинни или пространствени изчислителни модели</span></h4>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(2)</span>При изчислителни ситуации от статично действащи товари се прилагат следните методи за съставяне на изчислителен модел за обща устойчивост:</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">1.</span>ламелни методи по теория на граничното равновесие за хлъзгане по кръгово-цилиндрична хлъзгателна повърхнина или по повърхнина с произволно очертание; препоръчват се методите, които отчитат междуламелните сили и боравят със силово и моментово равновесно условие (методи на Spencer, Morgenstern-Price ).</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">2.</span>блокови методи по теория на граничното равновесие – подходящи са при равнинно хлъзгане;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">3.</span>метод на редукция на якостта на срязване на почвата при модел на почвения масив по крайни елементи – получава се потенциалният механизъм на разрушение и оценка на сигурността срещу загуба на устойчивост на базата на анализ на напрегнатото и деформирано състояние и якостта на срязване на почвата.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(3)</span>При сеизмична изчислителна ситуация общата устойчивост на откосни почвени масиви се изследва с помощта на следните методи (т. 4.1.3.3 БДС EN 1998-5 „Еврокод 8: Проектиране на конструкциите за сеизмични въздействия. Част 5: Фундаменти, опорни конструкции и геотехнически аспекти“):</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">1.</span>методите според ал. 2, когато сеизмичното въздействие се представя чрез квазистатични инерционни сили F H и F V , действащи съответно в хоризонтално и вертикално направление и приложени в центъра на тежестта на хлъзгащата се почвена маса; силите F H и F V се определят съгласно т. 4.1.3.3 на БДС EN 1998-5;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">2.</span>по теорията на Newmark за определяне на перманентните премествания на откосния почвен масив, на базата модел на корав хлъзгащ се блок върху основа, намираща се в гранично състояние; перманентните премествания са акумулираните премествания в масива за отделните кратки интервали от времето на земетръсното въздействие, когато ускоренията в хлъзгащата се част от масива превишават критичното ускорение а с , съответстващо на равенство между хлъзгащите и задържащите сили; анализът за перманентни премествания се провежда с помощта на подходящ софтуер или се ползват опростени алгоритми с графично представени решения; оценката за устойчивостта на откоса е по деформационен критерий;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">3.</span>динамичен анализ на почвения масив по метод на крайните елементи (МКЕ); при този анализ сеизмичното въздействие се представя най-често с акселерограма или със спектър на реагиране; оценката за устойчивостта на масива се извършва по деформационен критерий въз основа на получената функция на преместванията във времето; анализът позволява отчитане на комплексни фактори и получаване на прецизни решения; динамичният анализ се прилага при опасност от възникване на висок порен натиск или значителна деградация на коравината на почвата.</div>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-181\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 181</span><span class=\"lf-art-t\">(1) Изследването за устойчивост на естествената земна основа на насип включва проверки за следните крайни гранични състояния</span></h4>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">1.</span>загуба на обща устойчивост при формиране на едностранни или двустранни хлъзгателни повърхнини на изтласкване на почвата от естествената земна основа встрани от насипа;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">2.</span>загуба на обща устойчивост при хлъзгане по контактната повърхност между насип и естествена земна основа при насип, изграден върху наклонен терен;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">3.</span>загуба на обща устойчивост при хлъзгане по контактна повърхност между два пласта от естествената земна основа при насип, изграден върху терен с почвени пластове, залягащи под наклон;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">4.</span>формиране на големи пластични зони в естествената земна основа под петите на откосите на насипа.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(2)</span>Проверките за обща устойчивост по т. 1, 2 и 3 на ал. 1 се извършват по методите, описани в чл. 180.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(3)</span>За определяне на пластичните зони в естествената земна основа по т. 4 на ал. 1 се прилагат следните изчислителни методи:</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">1.</span>метод на φ k -линиите, при който насипът се замества с трапецовиден разпределен товар, напреженията в земната основа се определят по аналитични формули по теорията на линейнодеформируема среда, а пластичните зони се установяват по критерий на Mohr-Coulomb ;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">2.</span>чрез по-точни числени решения по МКЕ на системата насип/естествена земна основа с използване на подходящи физични (конститутивни) модели за материалите.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(4)</span>При строителство на насип върху естествена земна основа под нивото на почвените води, в границите на активната зона, трябва да се отчете редукцията на якостта на срязване на тези почви вследствие на генерирания порен натиск от теглото на положените пластове от насипа, определен от консолидационен анализ. От проверките за устойчивост на естествената земна основа се установяват темповете на строителство на насипа с цел осигуряване на време за достатъчно разсейване на порния натиск.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(5)</span>При доказано наличие на зони на втечняване в естествената земна основа съгласно чл. 182, ал. 3, в изследванията за обща устойчивост на естествената земна основа, зоните на втечняване се отчитат, като за тях якостните параметри на почвата се приемат φ = 0,00 ° и с = 0,00.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(6)</span>В естествената земна основа се допускат пластични зони с дълбочина не по-голяма от 0,05. В, където В е широчината на основата на насипа. При необходимост пластичните зони „се затварят“ чрез изграждане на контрабанкети.</div>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-182\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 182</span><span class=\"lf-art-t\">(1) Крайните гранични състояния, които са свързани с хидравличната устойчивост на насипа и естествената земна основа, са следните</span></h4>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">1.</span>суфозионно разрушаване при отводняване на земното тяло;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">2.</span>втечняване на водонаситена земна основа на насип при земетръсно въздействие;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">3.</span>разрушаване на насипа, причинено от повърхностна ерозия или отмиване.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(2)</span>Проверката за суфозионно разрушаване се удовлетворява при изпълнение на неравенството:</div>\n<p class=\"lf-p\">I d ≤ I cr / γ R,I (22), където:</p>\n<p class=\"lf-p\">I d е действителен хидравличен градиент;</p>\n<p class=\"lf-p\">I cr – критичен хидравличен градиент, при който настъпва извличане на почвени частици; γ R,I – частен коефициент за критичния хидравличен градиент, който се приема със стойност от 1,50 до 3,00, или на неравенството: vd ≤ vcr / γ R,v (23), където: v d е действителната скорост на движение на водата в почвата; v cr – критичната скорост; γ R,v – частен коефициент за критичната скорост, който се приема със стойност от 1,50 до 3,00.</p>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(3)</span>Устойчивостта срещу втечняване е необходимо да се доказва, когато естествената земна основа на насипа е изградена от дебели пластове рохък пясък, със или без съдържание на глинести частици и нивото на почвените води е близо до основата на насипа. Устойчивостта срещу втечняване е осигурена при удовлетворяване на неравенството: τ е ≤ τ е,l / γ R, τ (24), където: τ е е еквивалентното циклично напрежение на срязване, към което се привежда напрежението на срязване от земетръс; τ е,l – цикличното напрежение на срязване, при което се поражда втечняване; γ R, τ = 1,35 – частен коефициент за цикличното напрежение на срязване.</div>\n<p class=\"lf-p\">Величините τ е и τ е,l се определят в съответствие с т. 4.1.4 на БДС EN 1998-5.</p>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(4)</span>За оценка на устойчивостта срещу повърхностна ерозия и отмиване се дефинира зърнометричен филтрационен критерий за материала на насипа. В случай че този критерий не е изпълнен, се предприемат защитни мероприятия.</div>\n<p class=\"lf-p\">Глава двадесет и четвърта УСТОЙЧИВОСТ НА ИЗКОПИ И ЕСТЕСТВЕНИ СКЛОНОВЕ</p>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-183\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 183</span></h4>\n<p class=\"lf-p\">Устойчивостта на изкопи и естествени склонове в обсега на земното тяло на пътя се доказва с извършване на проверки за крайни гранични състояния, при отчитане на съвместната работа на почвения масив с прилежащи (съществуващи и проектни) конструкции и съоръжения</p>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-184\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 184</span></h4>\n<p class=\"lf-p\">Наклоните на откосите на изкопи се определят на базата на изследване за обща устойчивост за меродавни изчислителни ситуации, проведено по методите, посочени в чл. 180. Допуска се прилагането на опростени решения за случаите, регламентирани в чл. 185 и 186</p>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-185\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 185</span></h4>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(1)</span>Наклоните на откоси на изкопи с дълбочина до 4,00 m, мерено във външния ръб на банкета от страна на по-високата част на естествената земна основа, за райони с изчислително земетръсно ускорение не по-голямо от 0,15 g , при отсъствие на почвени води на дълбочина до 10,00 m под контурите на напречния профил на изкопа и при еднородност на геоложкия строеж, могат да се предписват по типови решения в съответствие с данните от таблица 42. За случай на нееднороден геоложки строеж на изкопа таблица 42 може да се ползва, като за всяка почвена разновидност се прилага съответният наклон</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(2)</span>При изкопи в неизветрели и слабо изветрели скали типовите решения за наклони на откоса (втора колона на таблица 42) са валидни и за височина над 4,00 m, за райони с изчислително земетръсно ускорение не по-голямо от 0,15 g .</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(3)</span>Всички видове почви в таблица 42 се доказват при извършване на инженерно-геоложките проучвания.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(4)</span>Данните от таблица 42 могат да се използват и при високи почвени води, при условие че в инвестиционния проект е предвидено отводняване на откосите.</div>\n<p class=\"lf-p\">Таблица 42 Клас на пътя Скала, неизветряла и слабо изветряла Скала, силно изветряла, включително едрозърнести почви Прахов чакъл и пясък Глинест чакъл и пясък, фин пясък, прахови почви, глинести почви група А-1 групи А-2-4, А-2-5 групи А-2-6, А-2-7, А-3, А-4, А-5, А-6, А-7 автомагистрали и скоростни пътища 10:1 – 5:1 5:1 – 1:1 1:1 – 1:1,5 1:1,5 – 1:1,75 I клас 10:1 – 5:1 5:1 – 1:1 1:1 – 1:1,5 1:1,5 – 1:1,75 II клас 10:1 – 5:1 5:1 – 1:1 1:1 – 1:1,5 1:1,5 – 1:1,75 III клас 90° – 5:1 5:1 – 1,5:1 1:1 – 1:1,3 1:1,5 местни и общински пътища 90° – 5:1 5:1 – 1,5:1 1:1 – 1:1,3 1:1,5</p>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(5)</span>Състоянието на скалата – неизветряла, слабо изветряла и силно изветряла, се приема съгласно таблица 43 в зависимост от коефициента на изветряване K k,изв .</div>\n<p class=\"lf-p\">Таблица 43 Коефициент на изветряване K k, изв Състояние на скалата 0,00 &lt; K k, изв ≤ 0,50 неизветряла 0,50 &lt; K k, изв ≤ 0,75 слабо изветряла 0,75 &lt; K k, изв ≤ 1,00 силно изветряла</p>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(6)</span>Коефициентът на изветряване K k, изв се определя чрез изпитване на износване по метода „Лос Анжелос“ съгласно БДС EN 1 097-2 „Изпитвания за определяне на механични и физични характеристики на скалните материали. Част 2: Методи за определяне на устойчивост на раздробяване (дробимост)“ по формулата:</div>\n<p class=\"lf-p\">K k, изв = ( К 1 – К 0 )/ К 1 (25), където:</p>\n<p class=\"lf-p\">К 0 , К 1 е отношението на съдържанието на зърната с диаметър под 2,00 mm към съдържанието на зърната с диаметър над 2,00 mm, съответно преди и след изпитване на износване.</p>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(7)</span>За определяне на наклоните на откоси на изкоп, при наличие на почвени води в естествената земна основа и когато в инвестиционния проект не е предвидено дрениране, се прилага методът с използване на номограми по чл. 186.</div>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-186\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 186</span></h4>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(1)</span>При изкопи с височина от 4,00 до 10,00 m в естествена земна основа с еднороден геоложки профил, за райони с изчислително земетръсно ускорение не по-голямо от 0,15 g , могат да се прилагат следните опростени методи за определяне на наклоните на откоси на изкоп 1. метод с използване на таблични данни съгласно приложение № 19, при условие че откосът на изкопа е дрениран;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">2.</span>метод с използване на номограми съгласно приложение № 19.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(2)</span>При метода по т. 2, ал. 1 са възможни следните случаи (Х, Y – параметри за отчитане от номограма):</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">1.</span>откосът на изкопа е частично дрениран с водопонижение по депресионна крива, валидна е схемата на фигура 100;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">2.</span>откосът на изкопа е недрениран, валидна е схемата на фигура 101;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">3.</span>откосът на изкопа е дрениран, валидна е схемата на фигура 102.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(3)</span>Величината Н 90 на фигура 100 и фигура 101 се отнася за опънната пукнатина на повърхността на терена, поставяща началото на хлъзгателната повърхнина.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(4)</span>Случаят, представен на фигура 101, трябва да се счита като изключение, като се допуска при изкоп с дълбочина до 6,00 m, при напречен наклон на терена не по-голям от 1:5 при пътища III клас, местни и общински пътища. В този случай почвената вода излиза през откоса и се стича по него. Повърхностното отводняване на пътя трябва да се оразмери според дебита на тази вода.</div>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-187\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 187</span></h4>\n<p class=\"lf-p\">Якостните параметри – ъгъл на вътрешно триене j и кохезия с , при почвени пластове под нивото на почвените води, трябва да съответстват на максималното водно съдържание на почвите, освен ако в инвестиционния проект не се предвижда специално отводняване на почвения масив в зоната на откоса, при което водното съдържание се свежда до стойности, близки до границата на източване на почвата</p>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-188\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 188</span></h4>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(1)</span>Когато пътното трасе преминава в участък на естествен откосен терен (склон), е необходимо да се изследва устойчивостта на склона както над пътя, така и под него. Методите за изследване и оразмеряване трябва да се базират на оценка на следните фактори 1. нарушаване на естественото равновесно състояние на терена вследствие на промяна на неговата геометрия и допълнително натоварване от страна на пътната конструкция (подсичане в основата на склона над пътя, натоварване от насип върху склона под пътя);</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">2.</span>терен с активни свлачищни процеси;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">3.</span>терен с активни срутищни процеси.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(2)</span>При терен с непроявени свлачищни процеси или затихнала свлачищна дейност (древни свлачища) са валидни всички принципни съображения за устойчивост на откосни почвени масиви и се прилагат изчислителните методи по чл. 180 за оценка на устойчивостта.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(3)</span>При терен с активни свлачищни процеси изследването се провежда в съответствие с действащата нормативна уредба и е обвързано с проектиране на съответните геозащитни мероприятия.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(4)</span>При терен с активни срутищни процеси се провежда специфично изследване за движението и въздействието на падащите блокове и отломки скален материал с цел проектиране на адекватни защитни съоръжения и конструкции.</div>\n<p class=\"lf-p\">Глава двадесет и пета ДЕФОРМАЦИИ НА НАСИПИ</p>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-189\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 189</span><span class=\"lf-art-t\">(1) Оразмеряването на пътни насипи за деформации се състои в извършване на проверки за експлоатационни гранични състояния</span></h4>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(2)</span>Деформациите на насип включват деформациите на почвите в тялото на насипа и на почвите в естествената земна основа до дълбочината на активната зона Н а , дефинирана съгласно чл. 175.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(3)</span>За свързани почви под нивото на почвените води се изследва развитието на деформациите във времето вследствие на филтрационна консолидация.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(4)</span>За свързани почви в тялото и естествената земна основа на насипа се отчитат и допълнителните деформации вследствие пълзене на почвения скелет.</div>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-190\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 190</span></h4>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(1)</span>Деформациите на насип се определят с помощта на изчислителни модели по МКЕ на системата насип/естествена земна основа – равнинни или пространствени, с използване на подходящи физични (конститутивни) модели за материалите</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(2)</span>При насипи с височина до 10,00 m и дълбочина на активната зона Н а до 10,00 m се допуска използването на едномерни изчислителни модели според ал. 3 за определяне на слягането в конкретни вертикали, прекарани през тялото и естествената земна основа на насипа.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(3)</span>Валидни са следните едномерни изчислителни модели:</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">1.</span>слягането на почвите в насипното тяло се изчислява по метод на послойно сумиране на базата на разпределението на вертикалните напрежения от подвижни товари и от собствено тегло съгласно фигура 103;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">2.</span>слягането на естествената земна основа се изчислява по метод на послойно сумиране на базата на напреженията от теглото на насипа, разпределено във вид на трапецовиден товар, съгласно фигура 104;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">3.</span>развитието на слягането на естествената земна основа във времето се изследва по теорията на Terzaghi за едномерна филтрационна консолидация, за която необходимият обобщен материален параметър за естествена земна основа е коефициентът на консолидация C v , определен от компресионна зависимост където:</div>\n<p class=\"lf-p\">Т е време, а S – слягане;</p>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">4.</span>слягането вследствие на пълзене се изчислява за даден период от време чрез коефициента на пълзене C α , определен от компресионна зависимост log (време)/слягане, след края на филтрационната консолидация.</div>\n<p class=\"lf-p\">Фигура 103. Разпределение на вертикалните нормални напрежения в насип от подвижни товари и от собствено тегло на насипа Фигура 104. Вертикални нормални напрежения в естествената земна основа от теглото на насип, разпределено във вид на трапецовиден товар</p>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-191\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 191</span></h4>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(1)</span>Определя се стойността на общото слягане S с (на насипа и на естествената земна основа) за зададения строителен период T c на пътя (началото на проектния експлоатационен период) и съответно S k за края на проектния експлоатационен период T e на пътната конструкция</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(2)</span>За проектния експлоатационен период T e на пътната конструкция се приема продължителността на периода между началото на проектния експлоатационния период и предварително регламентирания срок за първи основен ремонт на настилката, който е 15 години.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(3)</span>Сляганията S с и S k се определят най-малко за пет напречни профила на пътя, включващи най-голямата височина на насипа.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(4)</span>При използване на едномерни модели за изчисляване на слягането S k , по вертикали, броят на вертикалите в даден напречен профил се установява в зависимост от броя на платната за движение. Вертикалите обикновено са в краищата на короната на насипа и в средата на отделните платна.</div>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-192\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 192</span></h4>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(1)</span>Периодите T c и T e се съпоставят с времето Т k , необходимо за пълната консолидация на естествената земна основа на насипа, при което се реализира крайното общо слягане S k</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(2)</span>Когато Т k ≤ Т c , крайното общо слягане S k се реализира в строителния период на насипа и това позволява да се изчисли необходимото количество насипен материал за изпълнение на проектните геометрични данни на насипа.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(3)</span>Когато Т c &lt; Т k &lt; T e , крайното общо слягане S k се реализира в проектния експлоатационен период на пътната конструкция T e . В случаите, когато слягането S c , реализирано в процеса на строителството, не е анулирано в резултат на допълнителни компенсиращи насипни работи, то се приспада от S k . Полученото слягане ( S k – S c ) е меродавно за равността на настилката.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(4)</span>Разликите ( S k – S c ) във всички вертикали на даден напречен профил образуват линията на денивелацията в напречно направление, която внася промени в напречните наклони на настилката. За автомагистрали и скоростни пътища отклоненията не трябва да са по-големи от 0,20 %, а за останалите пътища – съответно от 0,30 %.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(5)</span>Разликите ( S k – S c ) от най-малко пет напречни профила във вертикалите в оста на пътя и в осите на платната за движение се нанасят мащабно в надлъжни профили на слягането съгласно фигура 105. Въз основа на тези профили се извършват проверки за спазване на изискванията за сигурност на движението, както следва:</div>\n<p class=\"lf-p\">Фигура 105. Надлъжна крива на слягането, когато то се реализира в проектния експлоатационен период на пътната конструкция 1. проверка за поява на опасни вълни: а) целта на проверката е избягване на вълни, които биха предизвикали опасни за безопасността и комфорта на движението колебания на колелата на автомобилите (от 2 до 10 Нz); б) дължината на вълните λ е от 10,00 до 35,00 m – за проектна скорост над 100 km/h, и от 10,00 до 25,00 m – за проектна скорост под 100 km/h; в) височината на вълната h се ограничава чрез поддържане на наклона i под определени гранични стойности, показани на фигура 106, които са посочени в таблица 44; г) въз основа на данните от таблица 44 трябва да се изчисли допустимата стойност на височината на вълната h доп и тя да се съпостави с максималното очаквано слягане max ( S k – S c ): h доп = ( λ /2).i max (26) max (S k – S c ) ≤ h доп (27) Фигура 106. Елементи на надлъжно огъната пътна конструкция вследствие консолидиране на насипа Таблица 44 Проектна скорост Vпр (km/h) Дължина на вълната λ (m) i max (%) &gt; 100 0,135 0,125 - 0,120 ≤ 100 0,150 0,145 0,140 - 2. проверка за размера на радиуса на кривата на слягането: а) ако дължината на вълната λ , отчетена от всеки надлъжен профил на слягането, е по-голяма от посочените в проверките за равност на дължина съгласно таблица 44, се изчислява радиусът на образувалата се от слягането вертикална вдлъбната крива R в m, който се сравнява със стойността на допустимия минимален радиус, съответстващ на нормите за геометричните елементи на пътя; изчисляването се извършва по приблизителната формула (28):</p>\n<p class=\"lf-p\">R = λ 2 /(8 h) (28); б) изчисленият радиус трябва да бъде по-голям от минимално допустимия радиус на вдлъбнати вертикални криви съгласно таблица 45.</p>\n<p class=\"lf-p\">Таблица 45 Проектна скорост V пр , km/h Минимален радиус R min , m 1 000 2 000 3 000 5 000 10 000 20 000</p>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(6)</span>Когато T k &gt; T e , крайното общо слягане S k се реализира след изтичане на приетия срок за първи основен ремонт на пътната конструкция. Този случай е недопустим за пътищата от всички класове.</div>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-193\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 193</span></h4>\n<p class=\"lf-p\">При неудовлетворяване изискванията на формула (27), таблица 45, както и на изискването за недопускане на консолидационния процес след изтичане на срока на експлоатация на пътната настилка до нейния първи основен ремонт (15 години) се налага да се определят нови проектни параметри чрез 1. изменение на първоначално приетата нивелета;</p>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">2.</span>намаляване на наклоните на откосите на насипа;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">3.</span>включване на контрабанкети в контурите на напречните профили на насипа на всеки 5 – 8 m височина;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">4.</span>изграждане на дренажна система в естествената земна основа на насипа за ускоряване на нейната консолидация.</div>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-194\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 194</span><span class=\"lf-art-t\">(1) Слягането на почвите в тялото на насип S , когато неговата височина е до 10,00 m, може приблизително да се определи по емпиричната формула (29)</span></h4>\n<p class=\"lf-p\">S = (0,2 % ч 1,0 %) .H (29), където:</p>\n<p class=\"lf-p\">Н е височината на насипа в изследваната вертикала от напречния профил.</p>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(2)</span>Във формула (29) долната граница (0,20 %) е характерна за несвързани почви и скални материали (групи А-1, А-3), а горната граница (1,00 %) е характерна за почви от групите А-6 и А-7.</div>\n<p class=\"lf-p\">Глава двадесет и шеста УКРЕПИТЕЛНИ И СТАБИЛИЗИРАЩИ КОНСТРУКЦИИ</p>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-195\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 195</span><span class=\"lf-art-t\">(1) При доказана необходимост земното тяло се укрепва и стабилизира чрез</span></h4>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">1.</span>корави и огъваеми подпорни стени;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">2.</span>анкери, почвени гвоздеи;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">3.</span>готови стоманобетонни елементи;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">4.</span>стоманени мрежи;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">5.</span>торкретбетон;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">6.</span>геосинтетични материали;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">7.</span>габиони;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">8.</span>биологично укрепване и др.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(2)</span>Начините на укрепване по ал. 1 могат да се прилагат самостоятелно или комбинирано в зависимост от конкретните геотехнически условия.</div>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-196\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 196</span></h4>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(1)</span>Подпорните стени (тежки бетонови, L- и T-образни стоманобетонови, пилотни, шлицови, шпунтови и др.) като силови конструкции се прилагат с цел осигуряване на общата устойчивост на земното тяло и в зависимост от геотехническите условия се оразмеряват за крайни гранични състояния от въздействието на земен натиск, свлачищен натиск, хидростатичен натиск, удари от падащи блокове при срутища и т.н. Проверките за експлоатационни гранични състояния, отнасящи се за деформациите на стените, се обвързват с експлоатационната годност както на подпорната конструкция, така и на пътната конструкция</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(2)</span>Подпорните стени в редица случаи се явяват част от по-сложна укрепителна конструкция, включваща анкериране, дълбоко фундиране и т.н. Видът на укрепителната конструкция се уточнява след технико-икономическа оценка на вариантни решения в идейна фаза на инвестиционния проект.</div>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-197\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 197</span></h4>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(1)</span>Анкерите и почвените гвоздеи са конструктивни елементи, чиято носеща способност се дефинира в съответствие с БДС EN 1997-1 чрез изчислителни методи и пробни изпитвания</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(2)</span>Анкерите се прилагат като самостоятелни укрепващи елементи на откоси или като елементи, изпълняващи ролята на опори в едноредово или многоредово подпрени укрепителни конструкции. Видът на анкера като начин на изпълнение (класически, инжекционен и т.н.), като механично поведение (активен, пасивен) и като експлоатационен срок (временен до 2 години, постоянен) се определя в проекта за укрепване.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(3)</span>Почвените гвоздеи са пасивни стоманени пръти, които се разполагат в мрежа по височина на откоса (най-често шахматна), при осово разстояние между тях не повече от 1,50 до 3,00 m. Подходящи са за укрепване на естествени склонове и откоси, в комбинация с торкретиране или затревяване.</div>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-198\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 198</span></h4>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(1)</span>Готови стоманобетонни елементи за укрепване на откоси на изкопи и насипи се прилагат при: защита на повърхностния почвен слой от ерозия; спешно укрепване на откоси, застрашени от инцидентно появяване на повърхностни води; необходимост от промяна на наклона главно на насипни откоси; насипни конуси на мостови съоръжения в частта под връхната конструкция; естетично оформяне на повърхността на откоси в близост до урбанизирани територии</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(2)</span>Формите и размерите на стоманобетонните елементи се предписват в проекта за укрепване.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(3)</span>Първият ред стоманобетонни елементи стъпва върху опорен блок, изпълнен в петата на откоса. В двата края на облицованата площ се изпълняват укрепващи пояси с минимални широчина 25 cm и височина 50 cm.</div>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-199\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 199</span></h4>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(1)</span>Стоманени мрежи се прилагат за укрепване на скални откоси с цел да се предпази пътното платно от падащи върху него обрушени от повърхността на откоса скални материали</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(2)</span>Стоманената мрежа трябва да бъде стандартна съгласно БДС EN 10223-6 „Стоманен тел и продукти за огради от тел“. Част 6: „Мрежа оградна от верижно свързан стоманен тел“ или съгласно БДС EN 10223-3 „Стоманен тел и продукти от тел за ограждане и за изработване на мрежи.“ Част 3 „Продукти от мрежа от стоманен тел с хексагонални отвори със строително предназначение“. Мрежата и крепежните елементи се поцинковат съгласно БДС EN ISO 1461 „Горещоцинкови покрития на готови продукти от чугун и стомана. Технически изисквания и методи за изпитване“ с клас на корозионна устойчивост не по-нисък от С2 съгласно БДС ISO 9223:1998 „Корозия на метали и сплави. Корозионна агресивност на атмосферните условия. Класификация“, определяне и оценяване. Височината на отделните ивици се изпълнява съгласно БДС EN 10223-6 и БДС EN 10223-3 съобразно техническите възможности за монтаж и условията на ската.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(3)</span>Застъпването между отделните ивици мрежа е не по-малко от 30 cm. Отделните ивици са връзват една за друга с тел през разстояние не по-малко от 50 cm.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(4)</span>При укрепване на скални откоси за предпазване на пътното платно от падащи скални материали се допускат за прилагане материали с документ за европейско техническо одобрение.</div>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-200\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 200</span></h4>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(1)</span>Торкретбетонът за укрепване на откоси се нанася с цел предотвратяване на свличане на земни маси в обхвата на пътя. Обикновено се изпълнява в съчетание с анкери или почвени гвоздеи. Прилага се армиран и неармиран торкретбетон</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(2)</span>Торкретирането се извършва на слоеве в хоризонтални ивици с широчина от 1,00 до 1,50 m с дебелина на слоя от 5 до 7 mm. Общата дебелина на торкретбетона е от 20 до 40 mm, като при армиран торкретбетон покритието на армировката е от 12 до 15 mm.</div>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-201\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 201</span></h4>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(1)</span>Геосинтетичните материали се използват за изграждане на армонасипни конструкции (подпорни стени, насипи), за стабилизиране на откосите срещу ерозия и като елементи с дренираща или сепарираща функция. Параметрите на геосинтетичните материали в зависимост от тяхната функция се дефинират в инвестиционния проект</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(2)</span>Армонасипните конструкции се изграждат във височина от поредица уплътнени почвени слоеве и геосинтетична армировка между тях. От изследването за обща устойчивост на конструкцията се определя броят на пластовете, необходимата опънна якост и дължина на геосинтетичната армировка. Армонасипните подпорни стени се оформят с фасадна облицовка от плочи или конструкция тип „панел“, свързана по подходящ начин с армонасипното тяло.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(3)</span>За осигуряване на общата устойчивост на насип върху слаба земна основа е целесъобразно поставянето на един или повече армировъчни пластове геосинтетика в основата на насип.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(4)</span>Геосинтетичните мрежи за армиране трябва да притежават якост на опън не по-малка от 50 kN/m и относително удължение при скъсване максимум 10,00 % съгласно БДС EN ISO 10319 „Геосинтетици. Изпитване на широки ленти на опън“. При определянето на изчислителната якост на опън освен частният коефициент за якост съгласно Еврокод се включват и частни коефициенти, отчитащи факторите: пълзене на материала; повреди при транспорт и монтаж на продукта; несъвършенства при изпълнение на връзки и снаждания; влияние на околната среда и др.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(5)</span>Изграждането на система от вертикални геосинтетични дренажи за ускоряване на процеса на консолидация на водонаситена естествена земна основа е алтернативно решение на традиционните дренажи от несвързан материал.</div>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-202\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 202</span><span class=\"lf-art-t\">Пътните откоси се укрепват срещу ерозия с геосинтетични материали за</span></h4>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">1.</span>кратковременно действие – за периода на вкореняване на засадените растителни видове в повърхностния слой на откоса;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">2.</span>дългосрочно действие – за целия период на експлоатация на строителното съоръжение.</div>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-203\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 203</span><span class=\"lf-art-t\">(1) За защита от ерозия видът на геосинтетичния материал се определя в зависимост от предназначението на укрепването съгласно таблица 46</span></h4>\n<p class=\"lf-p\">Таблица 46 Предназначение Вид на геосинтетичния материал Защита на вегетационния пласт (на кореновата система) тъкан геотекстил, геомрежи, многослойни геотекстили (тип „дюшек“) Защита от повърхностна ерозия нетъкан геотекстил, многослойни геотекстили (тип „дюшек“), геомрежи за ерозионен контрол Озеленяване с пръснати семена тъкан геотекстил, многослойни геотекстили (тип „дюшек“) Хидропосев всички видове геосинтетични продукти</p>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(2)</span>Суровините за геосинтетичните материали се избират в съответствие с продължителността на действието им съгласно таблица 47.</div>\n<p class=\"lf-p\">Таблица 47 Продължителност на действие на геосинтетичния материал Суровини Дългосрочно действие (при защита от повърхностна ерозия през целия живот на съоръжението) синтетични влакна и плоскости: полиестер (ПЕК); полиетилен (ПЕ); полипропилен (ПП) – стабилизирани срещу действието на UV лъчи; полиамид (найлон 6,6) и др.</p>\n<p class=\"lf-p\">Краткосрочно действие (при защита от повърхностна ерозия до вкореняване на засадените растителни видове в повърхностния слой на откоса) естествени влакна и плоскости: юта, кокос, памук, лико, лен, тръстика (камъш); изкуствени влакна (гниещи, хумусообразуващи): целулоза и др.</p>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(3)</span>При опасност от ерозия по откоса на насип задължително се определя характеристичният диаметър на порите на геосинтетичния продукт съгласно БДС EN ISO 12 956 „Геотекстил и подобни на геотекстил продукти. Определяне на характеристичния размер на отворите“ и таблица 48.</div>\n<p class=\"lf-p\">Таблица 48 Вид на почвата за тялото на насипа Наклон на откоса на насипа, ° Максимално допустим характеристичен диаметър на порите О 90 на геосинтетика в mm при време за поникване на растителни видове: веднага до 2 месеца повече от 2 месеца Свързани &lt; 40 - - - &gt; 40 - 4.d 90 2.d 90 Несвързани &lt; 35 8.d 90 4.d 90 2.d 90 &gt; 35 4.d 90 2.d 90 1.d 90 Забележка. d 90 е диаметър на зърната, които участват с 90 % по маса в зърнометричната крива на строителната почва по откоса.</p>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-204\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 204</span></h4>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(1)</span>Габионите се прилагат при изграждане на конструкции с цел укрепване на по-стръмни откоси, за ограничаване на свлачищни процеси и в случаите, в които откосите са подложени на действието на бързотечащи води със скорост 4,00 ч 6,00 m/s. Габионите могат да бъдат тип „Ракла“, тип „Сак“ и тип „Матрак“. Типовете „Ракла“ и „Матрак“ могат да бъдат с удължена основа, т.нар. „Опашка“</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(2)</span>Скелетът на габиона (без тип „Сак“) независимо от неговия размер се изпълнява от стоманени пръти с диаметър не по-малък от ф 14 mm и поцинкована мрежа съгласно БДС EN 10 223-3 „Стоманен тел и продукти от тел за ограждане и за изработване на мрежи. Част 3: Продукти от мрежа от стоманен тел с хексагонални отвори със строително инженерно предназначение“ или съгласно БДС EN 10 223-6 „Стоманен тел и продукти за огради от тел. Част 6: Мрежа оградна от верижно свързан стоманен тел“ и БДС EN 10 244 „Стоманен тел и продукти от тел. Покрития от цветни метали върху стоманен тел. Част 1: Общи принципи и Част 2: Покрития от цинк или цинкова сплав“. Габионите се напълват с подходящ по вид и едрина каменен материал. Разполагат се като контрафорс в петата на откоса. Всички елементи на габиона се поцинковат съгласно БДС EN ISO 1 461 „Горещоцинкови покрития на готови продукти от чугун и стомана. Технически изисквания и методи за изпитване“ с клас на корозионна устойчивост не по-нисък от С2 съгласно БДС EN ISO 9 223 „Корозия на метали и сплави. Атмосферна корозионна агресивност. Класификация, определяне и оценяване“.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(3)</span>Укрепването на откоси с габиони се изпълнява съгласно т. 5.4.2 от Наредба № РД-02-20-19 от 2011 г. За оразмеряването на укрепени с габиони откоси са валидни общите принципи за устойчивост на откоси.</div>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-205\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 205</span><span class=\"lf-art-t\">Биологичното укрепване на откосите се извършва чрез</span></h4>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">1.</span>затревяване;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">2.</span>засаждане на храсти и дървесни видове.</div>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-206\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 206</span><span class=\"lf-art-t\">(1) Затревяването се извършва чрез ръчно или машинно засяване на тревни семена или чрез подреждане на чимове</span></h4>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(2)</span>Чимовете, използвани за затревяване на пътни откоси, имат квадратна или правоъгълна форма в зависимост от начина на тяхното транспортиране и полагане. Подходящи за покриване на пътни откоси са чимовете с размери 25/40, 30/30 и 70/70 cm, с дебелина от 6,00 до 12,00 cm съобразно качеството и дебелината на кореновата система.</div>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-207\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 207</span></h4>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(1)</span>Храсти и дървесни видове се засаждат при откоси от глинести почви, където има опасност от поява на деформации вследствие на локално свличане и пластично изтичане. Видовият състав на храстовата и дървесната растителност се избира от местната флора или от видове, характерни за съответния ландшафт и конкретните хидрогеоложки и климатични условия, като се предпочитат растителни видове с гъста надземна част и мощна коренова система</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(2)</span>Засаждането на дървета не се допуска на разстояние, по-малко от 3,00 m от ограничителната линия на динамичния габарит. Клони и храсти не трябва да навлизат в светлия габарит. В пътни участъци в изкоп храсти може да се засаждат на разстояние не по-малко от 0,50 m от външния ръб на окопа, ако поради съображения за осигуряване на видимост не се налага по-голямо отстояние.</div>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-208\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 208</span></h4>\n<p class=\"lf-p\">В случаите, когато затревяването е комбинирано с укрепване от бетонни елементи, особено в селищни райони или в близост до тях, в обхвата на пътни възли и др., се използват цветни тревни култури, създаващи колоритен ефект и много добър естетически вид на откоса Глава двадесет и седма ОТВОДНИТЕЛНИ И ДРЕНАЖНИ СЪОРЪЖЕНИЯ</p>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-209\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 209</span></h4>\n<p class=\"lf-p\">Повърхностните води в обхвата на пътя, както и водите, които се стичат към него, се отвеждат посредством пътни окопи, риголи, предпазни окопи, готови отводнителни улеи и др</p>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-210\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 210</span></h4>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(1)</span>Пътните окопи се устройват непосредствено до пътното платно за отвеждане на повърхностните и почвените води при път в изкоп в случаите на участъци с нулев надлъжен профил и насип с малки височини и при насипи в наклонени терени</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(2)</span>Напречното сечение на пътните окопи е трапецовидно, триъгълно, овално и др. съгласно фигура 107.</div>\n<p class=\"lf-p\">Фигура 107. Напречни сечения на пътни окопи</p>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(3)</span>В някои случаи пътните окопи освен атмосферни води поемат и почвени води от дренажни пластове и дренажни канали в изкоп съгласно фигура 108.</div>\n<p class=\"lf-p\">Фигура 108. Определяне на дълбочината на пътния окоп</p>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(4)</span>Размерите и формата на напречното сечение на пътните окопи се определят съгласно фигура 109 и фигура 110 и се съобразяват с хидроложките, почвените и климатичните условия, както и с изискванията за безопасност на движението. Размерите на пътните окопи се доказват с хидравлично оразмеряване.</div>\n<p class=\"lf-p\">Фигура 109. Геометрични елементи на пътен окоп с трапецовидно напречно сечение Фигура 110. Графика за определяне на дълбочината на водния поток в пътния окоп</p>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(5)</span>Най-малкият допустим надлъжен наклон на пътния окоп е 0,50 %.</div>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-211\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 211</span></h4>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(1)</span>Предпазните окопи събират повърхностните води, стичащи се към земното тяло, и ги отвеждат към най-близкото съоръжение или най-ниското място от релефа съгласно фигура 111. Напречното им сечение подлежи на хидравлично оразмеряване при дълбочина най-малко 0,50 m Фигура 111. Предпазен окоп</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(2)</span>В слаби и ронливи почви и при надлъжен наклон до 3,00 % откосите и дъното на пътните и предпазните окопи се укрепват с чимове, чрез затревяване, с почва, обработена със свързващо вещество, конструкции от геосинтетични материали и др.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(3)</span>При надлъжни наклони 3,00 ч 5,00 % дъното и откосите на пътните и предпазните окопи се укрепват с равен калдъръм, каменни или бетонни плочи на височина 10,00 cm над очакваното водно ниво.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(4)</span>При наклони, по-големи от 5,00 %, в пътните и предпазните окопи се изграждат прагове от каменна зидария (включително и габионни конструкции), бетон, бутобетон или стоманобетонни елементи съгласно фигура 112.</div>\n<p class=\"lf-p\">Фигура 112. Прагове в окопи (i &gt; 5 %): а) каменна зидария; б) бетон; в) стоманобетон</p>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-212\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 212</span></h4>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(1)</span>Риголите представляват част от банкет или целия банкет, оформен с по-голям напречен наклон (10,00 ч 15,00 %), и са предназначени за събиране и отвеждане на повърхностните води от пътното платно съгласно фигура 113. Те се заздравяват или се покриват с настилка Фигура 113. Напречни сечения на укрепени риголи: а) ригола с подпорна стеничка; б) ригола с бордюр; в) ригола в скала</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(2)</span>При насипи с височина, по-голяма от 4,00 m, и при надлъжен наклон на пътя, по-голям от 0,50 %, оттичането на дъждовните води от пътното платно се регулира посредством система от риголи, бордюри и откосни улеи съгласно фигура 114 и фигура 115а, които могат да бъдат изпълнени от готови бетонни елементи. Улеите се предвиждат на хидравлично доказани разстояния един от друг в зависимост от площта за отводняване, климатичните условия, надлъжния наклон и хидравличните показатели на риголата. Обикновено разстоянието между улеите е от 20,00 до 50,00 m, но се специфицира окончателно чрез хидравлични изчисления. Задължително е предвиждането на противоерозионни мерки в точката на заустване или на изчислително разстояние след нея според хидравличните изчисления за гасене на енергията на течението (енергогасителни съоръжения).</div>\n<p class=\"lf-p\">Фигура 114. Откосни (каскадни) улеи * БДС EN 1 340 „Бетонни бордюри за настилки. Изисквания и методи за изпитване“ ** БДС 11 483 „Улеи бетонни за отводняване на пътни насипи“ Фигура 115. Примери на съоръжения за странично отвеждане на водите от разделителната ивица в насип: а) свързване на напречната тръба с телескопичен улей; б) свързване на улея с водоотвеждането в петата на насипа</p>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-213\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 213</span></h4>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(1)</span>За бързо отвеждане на повърхностните води от пътното платно се предвиждат готови отводнителни улеи, които могат да служат и за ограничаване на пътното платно. Готовите отводнителни улеи са линейни елементи от предварително изработени части, които събират и отвеждат повърхностните води по протежение на цялата си дължина. Те трябва да отговарят на изискванията съгласно БДС EN 1 433 „Отводнителни канали за транспортни и пешеходни зони. Класификация, изисквания при проектиране и при изпитване, маркировка и оценяване на съответствието“. Улеите се оразмеряват въз основа на оразмерителното дъждовно количество, което постъпва в тях, в зависимост от площта за отводняване, климатичните условия, надлъжния наклон и хидравличните им показатели</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(2)</span>Отводнителните улеи и водосъбирателните шахти към тях се проектират от водоплътен и мразоустойчив материал, издръжлив на всякакви условия на времето без допълнителни покрития – студ, цикъл замразяване/размразяване и вещества за размразяване.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(3)</span>При автомагистрали, скоростни пътища и пътища с две пътни платна, както и при напречно полагане при други видове пътища се използват монолитни системи за предотвратяване на инцидентно отваряне и осигуряване срещу вандализъм. Монолитните системи могат да бъдат отводнителни улеи от една част или отводнителни бордюри. С цел предотвратяване навлизане на вода в земното тяло всички отводнителни улеи трябва да са водоплътни, както и при връзката на елементите.</div>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-214\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 214</span></h4>\n<p class=\"lf-p\">При автомагистрали в хоризонтална крива или при изкоп и повърхностните води се отвеждат чрез хидравлично оразмерена отводнителна система от тръби, дъждоприемни шахти и/или от отводнителни улеи и събирателни (контролни) шахти, които се поставят в най-ниските места в надлъжно направление и през определени разстояния в зависимост от хидравличното оразмеряване</p>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-215\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 215</span></h4>\n<p class=\"lf-p\">При отводняване на дълбоки изкопи (с височина на откоса над 8,00 ч 10,00 m) се проектират надлъжни предпазни окопи по бермите върху откосите, които се облицоват водоплътно. Надлъжният им наклон се проектира хидравлически, така че да не се допуска отлагане на почвени материали с фракция на отделните зърна до d = 5,00 ч 10,00 mm в сечението на окопите. Допуска се заустването им в пътните окопи чрез напречни улеи, облицовани или изпълнени от готови елементи</p>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-216\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 216</span></h4>\n<p class=\"lf-p\">Отвеждането на почвените води изисква предварително запознаване въз основа на инженерно-геоложките и хидрогеоложките проучвания с литологията и стратиграфията на терена, нивото, потока и дебита на почвените води, топографската характеристика на терена и др</p>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-217\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 217</span><span class=\"lf-art-t\">Предвиждат се следните дренажни мероприятия</span></h4>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">1.</span>предотвратяване на въздействието на почвените води върху конструктивните елементи на пътя посредством траншейни дренажи зад подпорни стени съгласно фигура 116 или дренажни капиляропрекъсващи пластове съгласно фигура 108;</div>\n<p class=\"lf-p\">Фигура 116. Дренажи зад подпорни стени: а) почви с добра водопропускливост; б) почви с малка водопропускливост; в) дълъг дренаж с механизирано изграждане; г) план, включващ разрез А-А 1 – едрозърнест дрениращ материал; 2 – дребнозърнест дрениращ материал; 3 – водоплътен материал; 4 – облицован окоп; 5 – барбакани; 6 – жлебове; 7 – дренажни тръби 2. ограничаване достъпа на почвените води към откосите чрез изграждане на откосни дренажи съгласно фигура 117, хоризонтални дренажи съгласно фигура 118, дренажни галерии, дренажни кладенци;</p>\n<p class=\"lf-p\">Фигура 117. Плитки откосни врязани дренажи:</p>\n<p class=\"lf-p\">1 – ръб на надлъжния дренаж; 2 – хумус; 3 – подокопен надлъжен дренаж; 4 – трошен камък (чакъл); 5 – граница на преовлажнените почви Фигура 118. Хоризонтални дренажи:</p>\n<p class=\"lf-p\">1 – ниво на почвените води преди направата на дренажа; 2 – водосъбирателен кладенец; 3 – хоризонтален дренаж; 4 – ниво на почвените води след направата на дренажа; 5 – перфорирана тръба с вътрешен диаметър ф 100 – 150 mm; 6 – трошен камък 3. осушаване на земна основа посредством дренажни възглавници, дренажни пилоти съгласно фигура 119 и фигура 120; при проектиране на дренажни пилоти се осигурява хидравлическа връзка между тях и надеждно заустване или водоотвеждане на предвидените водни количества; при площното осушаване на терени се изчислява слягането вследствие на промяна на нивото на подземните води.</p>\n<p class=\"lf-p\">Фигура 119. Система от дренажна възглавница и дренажни пилоти Фигура 120. Напречен профил на насип върху слаба теренна основа:</p>\n<p class=\"lf-p\">1 – ниво на почвените води; 2 – изземване на повърхностния слой 20 ч 30 cm; 3 – дрениращ материал 50 cm; 4 – геотекстил; 5 – надлъжен траншеен дренаж; 6 – хумус 10 ч 15 cm; 7 – водоплътен материал; 8 – насипен материал – пепел или сгуропепелна смес ; 9 – подосновен пласт на настилката; 10 – пътна настилка</p>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-218\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 218</span></h4>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(1)</span>Траншеен дренаж се проектира за понижаване нивото на високи почвени води съгласно фигура 121. В зависимост от разположението по отношение на водоупорния геоложки пласт те са, както следва Фигура 121. Траншеен хоризонтален тръбен дренаж:</div>\n<p class=\"lf-p\">1 – водоплътен материал; 2 – полиетиленово фолио; 3 – среднозърнест пясък; 4 – крива на депресията; 5 – водоупор; 6 – едрозърнест пясък; 7 – чакъл (трошен камък) 10 ч 20 mm; 8 – азбестоциментна тръба с вътрешен диаметър 100 ч 400 mm; 9 – едрозърнест пясък; 10 – трошен камък, набит, в почвата 1. съвършен тип – с дренажна траншея до водоупора;</p>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">2.</span>несъвършен тип – с дренажна траншея, висяща над водоупорния пласт.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(2)</span>При път в изкоп се изпълняват два надлъжни дренажа под пътните окопи или под банкетите. При смесен напречен профил се изпълнява един надлъжен дренаж откъм страната на ската.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(3)</span>Горното ниво на дренажните тръби в траншейните дренажи се проектира така, че да е под дълбочината на замръзване на почвата, което се приема 1,00 m за първи климатичен район и 0,70 m за втори климатичен район на страната съгласно фигура 122 .</div>\n<p class=\"lf-p\">Фигура 122. Климатично райониране на Република България</p>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(4)</span>Допускат се пластове с дренажни и капиляропрекъсващи функции в основата на пътния насип, ако височината на насипа е над 4,00 m съгласно фигура 119 и фигура 121.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(5)</span>Не се допуска проектиране на дренажни пластове в зона А на земното тяло непосредствено под пътната настилка, освен в изкоп за пътища II и III клас и местни пътища, ако не е предвидена друга дренажна система, съгласно фигура 108.</div>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-219\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 219</span></h4>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(1)</span>За хоризонтални тръбни дренажи се използват плътни или перфорирани керамични, бетонни, пластмасови и други видове тръби с минимални размери на диаметрите, както следва: 20 cm – за автомагистрали и скоростни пътища, 15 cm – за пътища I и II клас, 10 cm – за пътища III клас и местни пътища</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(2)</span>Широчината на дъното на дренажния наклон е от 0,50 до 1,00 m в зависимост от дълбочината му.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(3)</span>Дренажната траншея се запълва с филтриращи материали с коефициент на водопропускливост, по-голям от 5,00 m/24 h, които се подреждат на пластове по принципа на обратния филтър – намаляване големината на диаметъра на зърното от долу нагоре и от вътре навън.</div>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-220\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 220</span></h4>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(1)</span>В местата на промяна на направлението на дренажа в ситуация и в надлъжен профил се проектират събирателни (контролни) шахти на разстояние не по-голямо от 50,00 ч 60,00 m за глинести почви и 70,00 ч 80,00 m за песъчливи почви за автомагистрали, скоростни пътища и пътища I клас и 250 m за останалите пътища</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(2)</span>При прилагането на гъвкави гофрирани дренажни тръби е допустимо изменението на направлението и между събирателните шахти.</div>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-221\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 221</span></h4>\n<p class=\"lf-p\">Хидравличното оразмеряване на траншейните тръбни дренажи се извършва за най-високото ниво на почвените води, определено от хидрогеоложките проучвания, изискваното ниво на понижаване на почвените води и дълбочината на залягане на водоупорния пласт</p>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-222\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 222</span></h4>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(1)</span>Разновидност на траншейните дренажи са дренажите зад подпорните стени съгласно фигура 116. Те се изграждат в откосите на земния масив зад подпорната стена с оглед намаляване на хидростатичния и хидродинамичния натиск върху стената</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(2)</span>Проектната плътност на дрениращия материал се дефинира по технологичната процедура, според която той се полага и уплътнява на пластове с дебелина до 30 cm.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(3)</span>Отвеждането на водата се осигурява с надлъжен наклон на тръбите 1,00 ч 3,00 % и чрез напречно вграждане на барбакани в подпорните стени. Барбаканите се разполагат на разстояние 1,20 ч 1,50 m във вертикално направление и на 2,00 ч 4,00 m в хоризонтално направление.</div>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-223\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 223</span></h4>\n<p class=\"lf-p\">В откосите на изкопите се прилагат дренажни завеси – екраниращи дренажи съгласно фигура 123, пресичащи плитко или дълбоко разположен водоносен пласт, врязани откосни дренажи при значителна дебелина на водоносния пласт съгласно фигура 117, насипани откосни дренажи за осушаване повърхността на откосите или на склоновете от повърхностна или капилярна вода съгласно фигура 124, каптажи – при излаз на почвени води в основата на насип съгласно фигура 125, хоризонтални дренажи – за непосредствено осушаване на откосите на изкопите или на свлачищните склонове съгласно фигура 118 Фигура 123. Траншеен дренаж – тип дренажна екранираща завеса в откос:</p>\n<p class=\"lf-p\">1 – зачимяване; 2 – водоплътен материал; 3 – два слоя чимове и почва, обработена с битум; 4 – пясък; 5 – водоносен пласт; 6 – депресионна крива; 7 – водоупорен пласт; 8 – дребнозърнест трошен камък или чакъл; 9 – едрозърнест трошен камък или чакъл; 10 – трошен камък, набит в почвата; 11 – дренажна тръба; 12 – екран от дисперсна глина Фигура 124. Откосен насипан дренаж:</p>\n<p class=\"lf-p\">1 – хумус; 2 – водоплътен материал; 3 – дребнозърнест пясък (0,25 mm); 4 – среднозърнест пясък; 5 – азбестоциментна тръба с вътрешен диаметър ф 100 ч 200 mm; 6 – граница на преовлажнените почви Фигура 125. Каптажи: а) за прихващане на вода под насипа: 1 – изходен отвор; 2 – перфорирана тръба с вътрешен диаметър ф 100 ч 200 mm; 3 – пясък; 4 – водоносен пласт б) за прихващане на вода от склона: 1 – водоплътен материал; 2 – трошен камък 5 ч 10 mm; 3 – трошен камък 70 ч 120 mm; 4 – монолитен бетон; 5 – набит в почвата трошен камък; 6 – тръба с вътрешен диаметър ф 150 mm; 7 – телескопичен улей</p>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-224\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 224</span></h4>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(1)</span>За прихващане и понижаване на почвените води на дълбочина, по-голяма от 5,00 m, при нестабилни откоси на големи изкопи (с дълбочина над 10,00 m) и при свлачища с дълбоко залягащ водоносен пласт се проектират дренажни галерии</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(2)</span>Дренажните галерии по ал. 1 са с кръгла, полукръгла, елипсовидна или друга форма, със светло сечение, което се определя чрез хидравлично оразмеряване.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(3)</span>Галериите се проектират с бетонна, стоманобетонна или стоманена облицовка.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(4)</span>Прилежащият на галерията терен се дренира с вертикални или наклонени дренажи, зауствани в облицовката и оттичащи се в галерията.</div>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-225\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 225</span></h4>\n<p class=\"lf-p\">При голяма мощност на водонаситената зона за ускоряване на консолидационния процес се прилагат вертикални дренажи (кладенци). Те се проектират като система от кладенци с диаметър 3,00 ч 6,00 m с централизирано изпомпване на водата или с изливни канали на дъната. Обикновено вертикалните дренажи се съчетават с хоризонтални дренажи в пресичаните водоносни пластове</p>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-226\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 226</span></h4>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(1)</span>В основата на насипа, особено при високи насипи, проектирани в слаби терени, се прилагат дренажни пластове (възглавници) за ускоряване на консолидационния процес на теренната основа съгласно фигура 119</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(2)</span>Дренажната възглавница се изпълнява с дебелина 50 ч 70 cm след отстраняване на хумусния пласт на терена.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(3)</span>Минималният коефициент на водопропускливост на дренажните материали (трошен камък, баластра, едър пясък, металургична шлака и др.) е 1,50.10 -1 cm/s.</div>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-227\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 227</span><span class=\"lf-art-t\">(1) Алтернативна възможност е проектирането на дренажни пилоти, комбинирани с пясъчна дренажна възглавница, съгласно фигура 119</span></h4>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(2)</span>Дълбочината на пилотите по ал. 1 (обикновено над 8,00 m) е в зависимост от дебелината и водонасищането на деформируемите пластове на теренната основа (S r над 0,90).</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(3)</span>Растерът на дренажните пилоти в план се определя след изчисления. Дренажните пилоти се разполагат шахматно на разстояние 4,00 ÷ 5,00 m един от друг.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(4)</span>Дренажни пилоти и възглавници могат да се предвиждат и от геосинтетични материали, нечувствителни на температурни промени, с минимална площна маса 350 g/m 2 , устойчивост на статично пробиване, по-голямо или равно на 2,50 kN, както и устойчивостта им срещу действието на соли, киселини, микроорганизми и др., със способност за импрегниране с битуми с дебелина не по-малка от 2,50 mm.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(5)</span>Площно отводняване на подземни води се осъществява и чрез дренажен геокомпозит, чиито характеристики се определят съгласно инвестиционния проект, в това число изчислено водно количество, вертикално натоварване, вид на строителните почви и др.</div>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-228\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 228</span><span class=\"lf-art-t\">(1) При изграждането на отводнителни съоръжения с геосинтетични материали се постига</span></h4>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">1.</span>улавяне и отвеждане на почвените води;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">2.</span>понижаване нивото на почвените води;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">3.</span>защита на строителните конструкции и на техните елементи от въздействието на почвените води;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">4.</span>ускоряване на консолидационните процеси;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">5.</span>намаляване на порния натиск в натоварени почвени масиви;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">6.</span>предпазване на дренажните системи от затлачване.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(2)</span>Геосинтетичните материали могат да заменят естествените минерални материали във филтриращите и дренажните пластове и да служат като ефективни системи за отвеждане на водата.</div>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-229\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 229</span><span class=\"lf-art-t\">Геосинтетичните материали се използват при</span></h4>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">1.</span>дренажна траншея съгласно фигура 126;</div>\n<p class=\"lf-p\">Фигура 126. Дренажна траншея 2. подокопен дренаж при надлъжно отводняване на пътя съгласно фигура 127;</p>\n<p class=\"lf-p\">Фигура 127. Подокопен дренаж при надлъжно отводняване на пътя 3. площен дренаж, свързан с надлъжното отводняване, съгласно фигура 128;</p>\n<p class=\"lf-p\">Фигура 128. Площен дренаж, свързан с надлъжното отводняване 4. прилежащ в наклона на откоса площен дренаж, комбиниран с отвеждане на водата в равнината на подокопен дренаж с геотекстил, съгласно фигура 129;</p>\n<p class=\"lf-p\">Фигура 129. Площен дренаж, лежащ по откоса и отвеждащ водата на нивото на подокопен дренаж с геотекстил 5. предпазен окоп в горния край на откоса, комбиниран с подокопен дренаж, изпълнен с геотекстил, съгласно фигура 130;</p>\n<p class=\"lf-p\">Фигура 130. Предпазен окоп, комбиниран с подокопен дренаж, изпълнен с геотекстил 6. площен дренаж под голям наклон, комбиниран с отвеждане на водата в подокопен дренаж с геотекстил, съгласно фигура 131;</p>\n<p class=\"lf-p\">Фигура 131. Площен дренаж под голям наклон, комбиниран с отвеждане на водата в подокопен дренаж с геотекстил 7. отводняване на обратна засипка съгласно фигура 132;</p>\n<p class=\"lf-p\">Фигура 132. Отводняване на обратната засипка: геотекстилът служи за защита на хидроизолацията на инженерното съоръжение и евентуално на дренажа (лява част); геотекстил се полага и между насипния материал и почвата 8. подпорна стена от габиони с геотекстилен филтър съгласно фигура 133;</p>\n<p class=\"lf-p\">Фигура 133. Стена от габиони с геотекстилен филтър 9. дренажна система с геотекстил за понижаване на порния натиск съгласно фигура 134.</p>\n<p class=\"lf-p\">Фигура 134. Дренажна система с дренажен геокомпозит, служещ за ускоряване на консолидацията</p>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-230\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 230</span></h4>\n<p class=\"lf-p\">При изпълнение на филтри и дренажи се използват геосинтетични материали от тъкан, плетен или нетъкан заздравен механично, адхезивно или кохезивно еднослоен или многослоен материал, устойчиви на механично, химично и биологично въздействие, с клас на якост не по-малко от 3,00 ( ≥ GRK 3) съгласно таблица 49 Таблица 49 Забележка. Означенията в таблицата имат следното значение:</p>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">–</span>средноаритметична стойност на измерваната величина, s – средноквадратично отклонение;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">1)</span>– масата на единица площ служи само за идентификация на геосинтетиците и е ориентировъчна; * – важи по-малката стойност от изпитванията в надлъжното (производственото MD) и напречно на производственото направление (CD) на геосинтетика; ** – отнася се за краткосрочната якост на опън в надлъжното направление за тип продукти с еднаква якост на опън от 50 kN/m в напречно направление; за класификацията се използва якостта в по-силното (носещото) направление.</div></div>", "next": 239746}