{"html": "<div class=\"lf-doc\"><p class=\"lf-p\">107,2 3 305,2 80,4 938,7 208,8 Xарманли 9 999,8 1 204,8 336,8 868,0 128,6 7 486,7 251,0 626,5 302,2 Xасково 41 720,9 2 784,7 547,4 2 237,3 262,1 32 668,6 1 575,8 2 682,0 1 747,7 ОБЛАСТ ШУМЕН Велики Преслав 5 488,2 781,7 188,5 593,2 114,5 3 583,8 233,9 274,5 499,8 Bенец 3 416,7 770,9 209,1 561,8 84,1 2 293,9 49,6 85,3 132,9 Bърбица 5 053,2 830,6 251,4 579,2 105,2 3 936,2 95,8 0,0 85,4 Kаолиново 5 997,6 974,9 235,8 739,1 113,6 4 726,1 97,6 0,0 85,4 Kаспичан 4 058,1 597,3 142,1 455,2 115,0 2 582,6 91,6 491,3 180,3 Hикола Kозлево 4 240,0 634,8 168,6 466,2 109,8 3 271,5 62,6 0,0 161,3 Hови пазар 11 258,3 935,4 216,8 718,6 128,7 7 938,9 347,0 1 671,0 237,3 Cмядово 4 473,1 559,0 141,2 417,8 109,1 2 030,6 65,5 1 547,6 161,3 Xитрино 2 478,1 867,9 313,5 554,4 89,9 1 344,7 23,8 0,0 151,8 Шумен 44 645,7 2 579,8 392,0 2 187,8 241,4 31 206,9 3 382,9 4 323,2 2 911,5 ОБЛАСТ ЯМБОЛ Болярово 3 688,3 582,8 240,6 342,2 122,4 1 190,5 32,0 1 627,7 132,9 Eлхово 7 297,4 869,7 261,3 608,4 131,9 5 214,8 143,5 593,8 343,7 Cтралджа 6 741,0 850,8 311,9 538,9 106,6 4 467,1 266,0 746,8 303,7 „Tунджа“ 8 356,6 1 366,6 658,8 707,8 137,4 5 460,2 248,3 546,2 597,9 Ямбол 34 842,6 1 891,9 27,2 1 864,7 213,9 26 504,5 1 828,6 2 994,8 1 408,9 ВСИЧКО:</p>\n<p class=\"lf-p\">3 234 390,2 301 766,2 62 947,7 238 818,5 42 650,5 2 349 337,5 155 117,6 260 875,3 122 891,3 1 751,8</p>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-52\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 52</span></h4>\n<p class=\"lf-p\">Разчетите за финансиране на капиталовите разходи на общините, одобрени с решение на общинския съвет, се представят в Министерството на финансите при условия и по ред, определени от министъра на финансите</p>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-53\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 53</span><span class=\"lf-art-t\">(1) Годишният размер на общата субсидия за делегираните от държавата дейности за общините се разпределя по тримесечия, както следва</span></h4>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">1.</span>първо тримесечие – 30 на сто;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">2.</span>второ тримесечие – 25 на сто;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">3.</span>трето тримесечие – 20 на сто;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">4.</span>четвърто тримесечие – 25 на сто.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(2)</span>Целевата субсидия за капиталови разходи по чл. 50 се предоставя на общините до 5-о число на текущия месец въз основа на заявки на общините, при условията и по реда, определени от министъра на финансите по чл. 52.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(3)</span>Общата изравнителна субсидия по чл. 50 се предоставя на общините до 20 януари в размер 50 на сто, до 20 юли в размер 25 на сто и до 20 октомври – останалите 25 на сто.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(4)</span>Средствата за зимно поддържане и снегопочистване по чл. 50 се предоставят на общините до 20 януари в размер 75 на сто и до 31 октомври – останалите 25 на сто.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(5)</span>Общата субсидия за делегираните от държавата дейности се предоставя ежемесечно до 5-о число на текущия месец в размер една трета от тримесечното разпределение по ал. 1.</div>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-54\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 54</span></h4>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(1)</span>Утвърждава допустимите максимални размери на задълженията към доставчици към 31 декември 2019 г. на бюджетните организации по чл. 13, ал. 3 от Закона за публичните финанси, както следва № Наименование Сума (хил. лв.) 1.</div>\n<p class=\"lf-p\">Българска академия на науките 2 800,0 2.</p>\n<p class=\"lf-p\">Българска телеграфна агенция 20,0 3.</p>\n<p class=\"lf-p\">Българска национална телевизия 10 000,0 4.</p>\n<p class=\"lf-p\">Българско национално радио 2 000,0 5.</p>\n<p class=\"lf-p\">Държавни висши училища 15 952,0 А) Държавни висши училища, финансирани от Министерството на образованието и науката 14 952,0 5.1.</p>\n<p class=\"lf-p\">Технически университет – София 800,0 5.2.</p>\n<p class=\"lf-p\">Технически университет – Варна 60,0 5.3.</p>\n<p class=\"lf-p\">Технически университет – Габрово 50,0 5.4.</p>\n<p class=\"lf-p\">Русенски университет „А. Кънчев“ 145,0 5.5.</p>\n<p class=\"lf-p\">Университет по хранителни технологии – Пловдив 115,0 5.6.</p>\n<p class=\"lf-p\">Химико-технологичен и металургичен университет – София 200,0 5.7.</p>\n<p class=\"lf-p\">Университет „Проф. д-р Асен Златаров“ – Бургас 100,0 5.8.</p>\n<p class=\"lf-p\">Лесотехнически университет – София 170,0 5.9.</p>\n<p class=\"lf-p\">Университет по архитектура, строителство и геодезия – София 246,0 5.10.</p>\n<p class=\"lf-p\">Минно-геоложки университет „Св. Иван Рилски“ – София 164,0 5.11.</p>\n<p class=\"lf-p\">Университет за национално и световно стопанство – София 1 200,0 5.12.</p>\n<p class=\"lf-p\">Икономически университет – Варна 50,0 5.13.</p>\n<p class=\"lf-p\">Стопанска академия „Д. А. Ценов“ – Свищов 205,0 5.14.</p>\n<p class=\"lf-p\">Софийски университет „Св. Климент Охридски“ 4 285,0 5.15.</p>\n<p class=\"lf-p\">Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“ 400,0 5.16.</p>\n<p class=\"lf-p\">Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“ 200,0 5.17.</p>\n<p class=\"lf-p\">Югозападен университет „Неофит Рилски“ – Благоевград 830,0 5.18.</p>\n<p class=\"lf-p\">Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“ 14,0 5.19.</p>\n<p class=\"lf-p\">Национална спортна академия „Васил Левски“ – София 700,0 5.20.</p>\n<p class=\"lf-p\">Аграрен университет – Пловдив 115,0 5.21.</p>\n<p class=\"lf-p\">Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство – Пловдив 35,0 5.22.</p>\n<p class=\"lf-p\">Национална академия за театрално и филмово изкуство „Кръстьо Сарафов“ – София 45,0 5.23.</p>\n<p class=\"lf-p\">Национална музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ – София 350,0 5.24.</p>\n<p class=\"lf-p\">Национална художествена академия – София 56,0 5.25.</p>\n<p class=\"lf-p\">Университет по библиотекознание и информационни технологии – София 30,0 5.26.</p>\n<p class=\"lf-p\">Висше училище по телекомуникации и пощи – София 61,0 5.27.</p>\n<p class=\"lf-p\">Медицински университет – София 2 385,0 5.28.</p>\n<p class=\"lf-p\">Медицински университет „Проф. д-р Параскев Иванов Стоянов“ – Варна 561,0 5.29.</p>\n<p class=\"lf-p\">Медицински университет – Пловдив 650,0 5.30.</p>\n<p class=\"lf-p\">Медицински университет – Плевен 20,0 5.31.</p>\n<p class=\"lf-p\">Тракийски университет – Стара Загора 500,0 5.32.</p>\n<p class=\"lf-p\">Висше транспортно училище „Тодор Каблешков“ – София 125,0 5.33.</p>\n<p class=\"lf-p\">Висше строително училище „Любен Каравелов“ – София 85,0 Б) Държавни висши училища, финансирани от Министерството на отбраната 1 000,0 5.34.</p>\n<p class=\"lf-p\">Военна академия „Г. С. Раковски“ – София 200,0 5.35.</p>\n<p class=\"lf-p\">Национален военен университет „Васил Левски“ – Велико Търново 600,0 5.36.</p>\n<p class=\"lf-p\">Висше военноморско училище „Н. Й. Вапцаров“ – Варна 200,0 Всичко:</p>\n<p class=\"lf-p\">30 772,0</p>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(2)</span>Сумите за съответните бюджетни организации по ал. 1 могат да бъдат увеличени с акт на Министерския съвет, като общият размер на увеличенията не може да надвишава 20 на сто от сумата по ал. 1 за съответната бюджетна организация.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(3)</span>Министерският съвет може да извършва компенсирани промени в сумите по ал. 1, когато очакваният размер на задълженията към доставчиците на съответната бюджетна организация е по-малък от съответната сума по ал. 1.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(4)</span>В обхвата на задълженията по ал. 1 – 3 се включват всички задължения към доставчици, които подлежат на плащане и отчитане по съответните бюджети на бюджетните организации по ал. 1, с изключение на задълженията по финансов лизинг, търговски лизинг и други форми на дълг, за доставки на активи, отчетени като бюджетни разходи.</div>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-55\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 55</span></h4>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(1)</span>Утвърждава целеви текущи и капиталови разходи в областта на електронното управление и за използваните информационни и комуникационни технологии в рамките на бюджетите на бюджетните организации, както следва (хил. лв.) № Наименование Общо разходи Текущи разходи Капиталови разходи 3.1 3.2 1.</div>\n<p class=\"lf-p\">Сметна палата 896,0 516,0 380,0 2.</p>\n<p class=\"lf-p\">Администрация на президента 166,0 47,0 119,0 3.</p>\n<p class=\"lf-p\">Министерски съвет 3 961,7 1 902,9 2 058,8 4.</p>\n<p class=\"lf-p\">Омбудсман 72,9 47,9 25,0 5.</p>\n<p class=\"lf-p\">Министерство на финансите 31 754,8 20 952,8 10 802,0 6.</p>\n<p class=\"lf-p\">Министерство на външните работи 1 670,5 827,1 843,4 7.</p>\n<p class=\"lf-p\">Министерство на отбраната 100,0 0,0 100,0 8.</p>\n<p class=\"lf-p\">Министерство на вътрешните работи 2 868,0 2 132,0 736,0 9.</p>\n<p class=\"lf-p\">Министерство на правосъдието 8 688,4 3 524,4 5 164,0 10.</p>\n<p class=\"lf-p\">Министерство на труда и социалната политика 4 383,5 3 360,8 1 022,7 11.</p>\n<p class=\"lf-p\">Министерство на здравеопазването 7 760,0 3 964,1 3 795,9 12.</p>\n<p class=\"lf-p\">Министерство на образованието и науката 14 261,9 6 531,9 7 730,0 13.</p>\n<p class=\"lf-p\">Министерство на културата 590,0 340,0 250,0 14.</p>\n<p class=\"lf-p\">Министерство на околната среда и водите 2 216,1 1 113,6 1 102,5 15.</p>\n<p class=\"lf-p\">Министерство на икономиката 2 100,6 1 106,1 994,5 16.</p>\n<p class=\"lf-p\">Министерство на енергетиката 604,3 247,3 357,0 17.</p>\n<p class=\"lf-p\">Министерство на туризма 113,0 70,0 43,0 18.</p>\n<p class=\"lf-p\">Министерство на регионалното развитие и благоустройството 2 458,4 1 519,4 939,0 19.</p>\n<p class=\"lf-p\">Министерство на земеделието, храните и горите 4 087,7 672,5 3 415,2 20.</p>\n<p class=\"lf-p\">Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията 1 417,3 1 114,3 303,0 21.</p>\n<p class=\"lf-p\">Министерство на младежта и спорта 413,5 236,4 177,1 22.</p>\n<p class=\"lf-p\">Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия 107,0 53,0 54,0 23.</p>\n<p class=\"lf-p\">Комисия за защита от дискриминация 152,6 32,6 120,0 24.</p>\n<p class=\"lf-p\">Комисия за защита на личните данни 214,0 88,0 126,0 25.</p>\n<p class=\"lf-p\">Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество 438,6 372,6 66,0 26.</p>\n<p class=\"lf-p\">Национална служба за охрана 50,0 40,0 10,0 27.</p>\n<p class=\"lf-p\">Национален статистически институт 4 874,0 1 250,0 3 624,0 28.</p>\n<p class=\"lf-p\">Комисия за защита на конкуренцията 70,0 50,0 20,0 29.</p>\n<p class=\"lf-p\">Комисия за регулиране на съобщенията 988,3 516,1 472,2 30.</p>\n<p class=\"lf-p\">Съвет за електронни медии 110,0 95,0 15,0 31.</p>\n<p class=\"lf-p\">Комисия за енергийно и водно регулиране 660,7 98,0 562,7 32.</p>\n<p class=\"lf-p\">Агенция за ядрено регулиране 919,7 283,7 636,0 33.</p>\n<p class=\"lf-p\">Държавна комисия по сигурността на информацията 159,0 76,0 83,0 34.</p>\n<p class=\"lf-p\">Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ 161,5 36,8 124,7 35.</p>\n<p class=\"lf-p\">Комисия за финансов надзор 2 087,2 527,6 1 559,6 36.</p>\n<p class=\"lf-p\">Комисия за публичен надзор над регистрираните одитори 37,0 30,0 7,0 37.</p>\n<p class=\"lf-p\">Държавен фонд „Земеделие“ 6 924,7 3 868,7 3 056,0 38.</p>\n<p class=\"lf-p\">Национално бюро за контрол на специалните разузнавателни средства 58,1 32,1 26,0 39.</p>\n<p class=\"lf-p\">Държавна агенция „Електронно управление“ 10 397,0 4 752,0 5 645,0 40.</p>\n<p class=\"lf-p\">Държавна агенция „Технически операции“ 12,0 1,0 11,0 Всичко:</p>\n<p class=\"lf-p\">119 006,0 62 429,7 56 576,3</p>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(2)</span>Промени на утвърдените с ал. 1 разходи могат да се извършват по реда на Закона за публичните финанси при обективна невъзможност за усвояване на част от утвърдените разходи, както и при доказана необходимост от увеличаването им, след предварително съгласуване с председателя на Държавна агенция „Електронно управление“.</div>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-56\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 56</span></h4>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(1)</span>В 10-дневен срок от обнародването на постановлението за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2019 г. в „Държавен вестник“ бюджетните организации, чиито бюджети са част от държавния бюджет, публикуват на интернет страницата си утвърдените им бюджети, както и програмните формати на бюджетите си при спазване на изискванията на Закона за защита на класифицираната информация</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(2)</span>Първостепенните разпоредители с бюджет са отговорни и контролират процеса по публикуване от второстепенните им разпоредители с бюджет на информация или на документи на интернет страницата им, когато това е предвидено в този закон или в Закона за публичните финанси.</div>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-57\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 57</span></h4>\n<p class=\"lf-p\">При създаване през 2019 г. на бюджетна организация, чийто бюджет е част от държавния бюджет и ръководителят й е определен за първостепенен разпоредител с бюджет, Министерският съвет определя размера на основните показатели на бюджета на организацията и други показатели съгласно Закона за публичните финанси, без да се нарушава бюджетното салдо по чл. 1, ал. 3</p>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-58\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 58</span><span class=\"lf-art-t\">Утвърждава обща годишна квота за предоставяне на ваучери за храна по чл. 209, ал. 7 от Закона за корпоративното подоходно облагане в размер на 320 млн. лв</span></h4>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-59\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 59</span></h4>\n<p class=\"lf-p\">Определя до 84 млн. лв. общ размер на сумата, подлежаща за възстановяване на земеделските стопани от акциза за газьола съгласно чл. 47б от Закона за подпомагане на земеделските производители</p>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-60\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 60</span></h4>\n<p class=\"lf-p\">Минималният размер на основната заплата за най-ниската длъжност, предвидена за заемане от държавен служител по Закона за държавния служител, е 560 лв. от 1 януари 2019 г</p>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-61\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 61</span></h4>\n<p class=\"lf-p\">Базата за определяне размера на основното месечно възнаграждение за най-ниската длъжност на лицата по чл. 212, ал. 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, по чл. 177, ал. 2 и чл. 180, ал. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи, по чл. 22 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, по чл. 71, ал. 2 и чл. 73, ал. 2 от Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“, по чл. 64, ал. 3 от Закона за Националната служба за охрана и по чл. 64, ал. 2 от Закона за Държавна агенция „Разузнаване“ е 380 лв. от 1 януари 2019 г</p>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-62\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 62</span><span class=\"lf-art-t\">(1) Средномесечният доход по чл. 4 от Закона за семейни помощи за деца за 2019 г. е 450 лв</span></h4>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(2)</span>Средномесечният доход по чл. 4а, ал. 2, т. 1 от Закона за семейни помощи за деца за 2019 г. е 400 лв.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(3)</span>Средномесечният доход по чл. 4а, ал. 2, т. 2 от Закона за семейни помощи за деца за 2019 г. е от 400,01 лв. до 500 лв. включително.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(4)</span>Размерът на месечните помощи за отглеждане на дете по чл. 7, ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца за 2019 г. за семействата със средномесечен доход на член от семейството за предходните 12 месеца, по-нисък или равен на дохода по ал. 2, е, както следва:</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">1.</span>за семейство с едно дете – 40 лв.;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">2.</span>за семейство с две деца – 90 лв.;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">3.</span>за семейство с три деца – 135 лв.;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">4.</span>за семейство с четири деца – 145 лв., като за всяко следващо дете в семейството помощта за семейството расте с 20 лв.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(5)</span>Размерът на месечните помощи за отглеждане на дете по чл. 7, ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца за 2019 г. за семействата със средномесечен доход на член от семейството за предходните 12 месеца съгласно ал. 3 е 80 на сто от размера на помощта, определен в ал. 4.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(6)</span>Размерът на месечната помощ за отглеждане на дете по чл. 7, ал. 2 от Закона за семейни помощи за деца се определя и изплаща в размера по ал. 4, т. 1.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(7)</span>Размерът на месечната помощ за отглеждане на близнаци по чл. 7, ал. 6 от Закона за семейни помощи за деца е 75 лв.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(8)</span>Размерът на еднократната помощ при бременност по чл. 5а, ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца за 2019 г. е 150 лв.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(9)</span>Размерът на еднократната помощ при раждане на живо дете по чл. 6, ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца за 2019 г. е, както следва:</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">1.</span>за първо дете – 250 лв.;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">2.</span>за второ дете – 600 лв.;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">3.</span>за трето дете – 300 лв.;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">4.</span>за четвърто и всяко следващо дете – 200 лв.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(10)</span>Размерът на допълнителната еднократна помощ за дете с установени трайни увреждания 50 и над 50 на сто до навършване на 2-годишна възраст по чл. 6, ал. 6 от Закона за семейни помощи за деца за 2019 г. е 100 лв.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(11)</span>Размерът на еднократната помощ при осиновяване на дете по чл. 6б, ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца се определя и изплаща в размера по ал. 9, т. 1.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(12)</span>Размерът на месечните помощи за отглеждане на дете до навършване на една година по чл. 8, ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца за 2019 г. е 100 лв.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(13)</span>Размерът на еднократната помощ за отглеждане на близнаци по чл. 6а, ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца за 2019 г. е 1200 лв. за всяко дете.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(14)</span>Размерът на еднократната помощ за отглеждане на дете от майка (осиновителка) студентка, учаща в редовна форма на обучение, по чл. 8в, ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца за 2019 г. е 2880 лв.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(15)</span>Размерът на месечната помощ за отглеждане на дете с трайно увреждане по чл. 8д, ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца за 2019 г. е, както следва:</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">1.</span>за дете с определени 90 и над 90 на сто вид и степен на увреждане или степен на трайно намалена работоспособност – 930 лв.;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">2.</span>за дете с определени от 70 до 90 на сто вид и степен на увреждане или степен на трайно намалена работоспособност – 450 лв.;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">3.</span>за дете с определени от 50 до 70 на сто вид и степен на увреждане или степен на трайно намалена работоспособност – 350 лв.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(16)</span>Размерът на месечната помощ за отглеждане на дете с трайно увреждане по чл. 8д, ал. 2 от Закона за семейни помощи за деца за 2019 г. е, както следва:</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">1.</span>за дете с определени 90 и над 90 на сто вид и степен на увреждане или степен на трайно намалена работоспособност – 490 лв.;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">2.</span>за дете с определени от 70 до 90 на сто вид и степен на увреждане или степен на трайно намалена работоспособност – 420 лв.;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">3.</span>за дете с определени от 50 до 70 на сто вид и степен на увреждане или степен на трайно намалена работоспособност – 350 лв.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(17)</span>Размерът на месечната помощ за дете без право на наследствена пенсия от починал родител по чл. 8е, ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца за 2019 г. е 115 лв.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(18)</span>Размерът на обезщетенията по чл. 230, ал. 1 и чл. 231, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България за 2019 г. е 340 лв.</div>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-63\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 63</span></h4>\n<p class=\"lf-p\">Максималният размер на държавните парични награди по чл. 3, ал. 1 от Закона за награждаване на лица за особени заслуги към българската държава и нацията е, както следва 1. за наградата по чл. 3, ал. 1, т. 1 – до 700 лв.;</p>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">2.</span>за наградата по чл. 3, ал. 1, т. 2 – до 700 лв.;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">3.</span>за наградата по чл. 3, ал. 1, т. 3 – до 5000 лв.</div>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-64\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 64</span><span class=\"lf-art-t\">Годишният размер на държавната субсидия за един получен действителен глас съгласно Закона за политическите партии за 2019 г. е 11 лв</span></h4>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-65\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 65</span><span class=\"lf-art-t\">Максималният размер на присъдената издръжка, която се изплаща от държавата по чл. 152, ал. 1 от Семейния кодекс, за 2019 г. е 80 лв</span></h4>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-66\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 66</span><span class=\"lf-art-t\">Минималният размер на фискалния резерв към 31 декември 2019 г. е в размер 4,5 млрд. лв</span></h4>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-67\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 67</span><span class=\"lf-art-t\">Максималният размер на държавния дълг към края на 2019 г. не може да надвишава 22,2 млрд. лв</span></h4>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-68\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 68</span><span class=\"lf-art-t\">(1) Максималният размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет по реда на Закона за държавния дълг, е 1,0 млрд. лв</span></h4>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(2)</span>В рамките на текущата бюджетна година разпоредителите с бюджет по държавния бюджет не могат да поемат нов държавен дълг по чл. 37, ал. 1, т. 1, буква „б“ от Закона за публичните финанси.</div>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-69\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 69</span></h4>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(1)</span>За целите на касовото управление и плащанията на бюджетните организации освен дълга по чл. 68, ал. 1 може да се поема държавен дълг, който се изплаща до края на текущата бюджетна година, при условие че не се увеличава държавният дълг към края на годината</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(2)</span>За оптимизиране на обслужването на държавния дълг министърът на финансите може:</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">1.</span>да емитира освен дълга по чл. 68, ал. 1 държавни ценни книжа за обратно изкупуване на вътрешни и външни задължения на страната, при условие че не се увеличава държавният дълг към края на годината;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">2.</span>да сключва договори за намаляване на риска при рефинансиране и изглаждане на матуритетната структура на дълга, при условие че в резултат на това не се увеличава номиналната стойност на дълга;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">3.</span>да сключва договори за валутни и лихвени суапови операции;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">4.</span>да изплаща предсрочно задължения по държавния дълг.</div>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-70\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 70</span></h4>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(1)</span>Максималният размер на новите държавни гаранции, които могат да бъдат издадени по реда на Закона за държавния дълг през 2019 г., е в размер до валутната равностойност на 215 млн. лв</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(2)</span>В рамките на текущата бюджетна година Министерският съвет може да одобрява и да предлага на Народното събрание издаване на държавни гаранции по заемни споразумения във връзка с финансирането на проект „Междусистемна газова връзка Гърция – България“ в размер до валутната равностойност на 215 млн. лв. при спазване на правото на Европейския съюз и българското законодателство в областта на държавните помощи.</div>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-71\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 71</span><span class=\"lf-art-t\">В рамките на текущата бюджетна година Министерският съвет може да издава държавни гаранции, както следва</span></h4>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">1.</span>под формата на гаранционни депозити съгласно чл. 83 – в общ размер до 100 млн. лв.;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">2.</span>по Закона за кредитиране на студенти и докторанти – в общ размер до 50 млн. лв.</div>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-72\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 72</span><span class=\"lf-art-t\">Максималният размер на новите държавни гаранции, които могат да бъдат издадени по реда на чл. 71, е 0,2 млрд. лв</span></h4>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-73\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 73</span></h4>\n<p class=\"lf-p\">За 2019 г. приходите, разходите, включително за сметка на националното съфинансиране, както и елементите на финансирането, свързани с държавните инвестиционни заеми и държавните инвестиционни заеми с краен бенефициент – търговско дружество, администрирани и управлявани от разпоредители с бюджет по държавния бюджет, са планирани по централния бюджет. Общият лимит на разходите е в размер до 77 780,2 хил. лв</p>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-74\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 74</span><span class=\"lf-art-t\">(1) Средствата за ликвидация на Министерството на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз 2018 са планирани в централния бюджет</span></h4>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(2)</span>Средствата по ал. 1 се предоставят с акт на Министерския съвет по предложение на заместник министър-председател.</div>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-75\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 75</span></h4>\n<p class=\"lf-p\">В случаите, когато на основание чл. 109 и 110 от Закона за публичните финанси се одобряват промени на показатели по отделните бюджетни програми по бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет, които прилагат програмен формат на бюджет, свързани с увеличение на администрираните разходи, за които с постановлението за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2019 г. не са утвърдени съответните показатели, с акта за одобряване на промените се създават администрирани разходни параграфи и се посочва размерът на сумите по тях</p>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-76\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 76</span></h4>\n<p class=\"lf-p\">Министерският съвет може да извършва промени на утвърдените с този закон максимални размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2019 г., и на максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2019 г., на първостепенните разпоредители с бюджет, част от държавния бюджет, след представянето на годишните им отчети за 2018 г</p>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-77\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 77</span><span class=\"lf-art-t\">(1) Разходите за персонал, утвърдени по чл. 4 – 47, се извършват до определения размер с изключение на делегираните бюджети</span></h4>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(2)</span>Промени на разходите за персонал могат да се извършват само с акт на Министерския съвет при структурни промени, както и при компенсирани промени между бюджети.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(3)</span>При намаляване числеността на персонала, извън случаите на извеждане на дейности от бюджетно на друго финансиране и случаите на намаляване на персонала вследствие на преминаване на функции и персонал към друга бюджетна организация, икономиите от разходите за персонал може да се използват за увеличаване на индивидуалните основни месечни заплати съобразно оценката на изпълнението.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(4)</span>Икономията на разходите за персонал може да се използва текущо или с натрупване за изплащането на допълнителни възнаграждения и дължимите за тях осигурителни вноски и/или за други разходи. При необходимост първостепенните разпоредители с бюджет по държавния бюджет извършват съответните вътрешнокомпенсирани промени по бюджетите си и уведомяват министъра на финансите.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(5)</span>Алинеи 1 и 2 не се прилагат по отношение на увеличение на разходите за персонал за сметка на:</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">1.</span>получени средства от помощи и дарения;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">2.</span>вътрешно преструктуриране на разходите за социално-битово и културно обслужване на персонала и за допълнителни плащания по чл. 71, ал. 3, чл. 75 и 76 от Закона за дипломатическата служба с характер на плащания за персонала и свързаните с тях осигурителни вноски и данъци;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">3.</span>получени трансфери от други бюджети, които не са част от държавния бюджет;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">4.</span>получени трансфери от бюджети по държавния бюджет в годишен размер на увеличението до 2 млн. лв.;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">5.</span>средства по програми за развитие на предучилищното и училищното образование;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">6.</span>разходи за изпълнение на Националния план за действие по заетостта и за възнаграждения на приемните семейства по Закона за закрила на детето;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">7.</span>проекти, финансирани със средства от Европейския съюз;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">8.</span>вътрешно преструктуриране на разходите за случаите, когато разпоредителите с бюджет изпълняват международни договори и програми през текущата година, в т.ч. по официална помощ за развитие и хуманитарна помощ;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">9.</span>разходи за ликвидацията на Министерството на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз 2018;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">10.</span>разходи за специфични дейности и по договори с външни изпълнители за изграждането на Комплексна автоматизирана система за управление;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">11.</span>разходи от резерва за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от бедствия по чл. 1, ал. 2, раздел ІІ, т. 5.1 при участие в спасителни и неотложни аварийно-възстановителни дейности.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(6)</span>Промените по ал. 5, по т. 1 – 8, с изключение за самостоятелните бюджети, се извършват от министъра на финансите по реда на чл. 110 от Закона за публичните финанси, а тези по т. 9 – 11 – по реда на чл. 109 от Закона за публичните финанси.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(7)</span>При промени по бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет в случаите по ал. 4 и ал. 5, т. 2 и 8 се извършват съответните промени и на показателите по чл. 86, ал. 2, т. 5 и 6 от Закона за публичните финанси.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(8)</span>Алинеи 3, 4 и 5 се прилагат съответно и от Националния осигурителен институт, Националната здравноосигурителна каса и от общините за делегираната от държавата дейност „Общинска администрация“.</div>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-78\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 78</span><span class=\"lf-art-t\">Бюджетните организации, настанени в сгради – собственост на държавата или на общините, не заплащат наеми</span></h4>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-79\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 79</span><span class=\"lf-art-t\">(1) Определя сметките за средствата от Европейския съюз, за които през 2019 г. Министерският съвет ще утвърждава годишни разчети, както следва</span></h4>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">1.</span>сметка за средствата от Европейския съюз на Националния фонд;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">2.</span>сметка за средствата от Европейския съюз на Държавен фонд „Земеделие“.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(2)</span>Промени в разчетите по сметката по ал. 1, т. 1 се извършват от Министерския съвет по предложение на министъра на финансите след изтичане на третото тримесечие на бюджетната година при съществено влошаване на бюджетното й салдо.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(3)</span>Промени в разчетите по сметката по ал. 1, т. 2 се извършват от Министерския съвет по предложение на министъра на земеделието, храните и горите съгласувано с министъра на финансите след изтичане на третото тримесечие на бюджетната година при влошаване на бюджетното й салдо.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(4)</span>Министърът на финансите може да извършва компенсирани промени по утвърдените годишни разчети на сметките по ал. 1, т. 1 и 2 при запазване на тяхното бюджетно салдо.</div>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-80\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 80</span></h4>\n<p class=\"lf-p\">Националното съфинансиране на средствата от помощта, предоставена на Република България от Европейския съюз и от други донори по Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Инициативата за младежка заетост, Фонда за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица на Европейския съюз, програмите за трансгранично сътрудничество по външни граници на Европейския съюз, Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство, Норвежкия финансов механизъм и по Програмата за сътрудничество „България – Швейцария“, се предоставя като трансфер по чл. 1, ал. 2, раздел III, т. 1.4 от държавния бюджет по сметката за средствата от Европейския съюз на Националния фонд</p>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-81\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 81</span></h4>\n<p class=\"lf-p\">При необходимост възстановяването на средства към Европейската комисия по предприсъединителните финансови инструменти, Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Инициативата за младежка заетост, Фонда за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица на Европейския съюз, програмите за трансгранично сътрудничество по външни граници на Европейския съюз, Преходния финансов инструмент, както и към донорите по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство, Норвежкия финансов механизъм и Програмата за сътрудничество „България – Швейцария“, е за сметка на трансфера от централния бюджет и/или на такъв от минали години по сметката за средства от Европейския съюз на Националния фонд</p>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-82\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 82</span></h4>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(1)</span>За уреждане на взаимоотношенията, свързани с наложени финансови корекции по оперативни програми и с предоставени безлихвени заеми от централния бюджет, министърът на финансите, по предложение на органите, отговорни за финансовото управление на средствата от Европейския съюз, може да извършва промени на бюджетните взаимоотношения между централния бюджет, сметките за средства от Европейския съюз и бюджетите на бенефициентите – бюджетни организации</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(2)</span>Разпоредбата на ал. 1 се прилага съответно и за средствата от други международни програми и договори, за които се прилага режимът на сметките за средства от Европейския съюз.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(3)</span>Размерът на неразплатените задължения на общини – бенефициенти по програми, съфинансирани от Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за рибарство, за наложени финансови корекции и/или за предоставени безлихвени заеми от централния бюджет за финансиране на плащания по проекти с наложени финансови корекции за програмен период 2007 – 2013 г. се намалява с 80 на сто чрез сключване на тристранно споразумение между управляващия орган на оперативната програма, министъра на финансите и кмета на съответната община.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(4)</span>За предоставените временни безлихвени заеми от централния бюджет на общини – бенефициенти по програми, съфинансирани от Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и от Европейския фонд за рибарство, за финансиране на плащания по проекти с наложени финансови корекции, за които има подписано тристранно споразумение по ал. 3, министърът на финансите извършва прихващане на подлежащите на предоставяне обща изравнителна субсидия и целева субсидия за капиталови разходи с подлежащия на възстановяване намален размер на заема.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(5)</span>Прихващането на средствата по ал. 4 се извършва през 2019 и 2020 г., като крайният срок за прихващане на заема не може да бъде след 30 септември 2020 г.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(6)</span>Намаляването на размера на задължението по ал. 3 е еднократно.</div>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-83\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 83</span></h4>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(1)</span>За покриване на финансовия недостиг на общини, други бюджетни организации и на държавни предприятия по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон, които са бенефициенти по проекти по оперативните програми „Транспорт и транспортна инфраструктура 2014 – 2020“, „Околна среда 2014 – 2020“ и „Региони в растеж 2014 – 2020“, одобрени от Европейската инвестиционна банка в съответствие с изискванията на Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка (проект „България – съфинансиране по Фондовете на ЕС 2014 – 2020 г. (СПЗ)“), може да се отпускат заеми от Българската банка за развитие въз основа на предоставени от централния бюджет възстановими средства със специално предназначение по смисъла на § 1, т. 2 от допълнителната разпоредба на Закона за Българската банка за развитие</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(2)</span>Средствата по ал. 1 се предоставят на Българската банка за развитие като гаранционни депозити.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(3)</span>Предоставянето на средства за покриване на финансов недостиг на заемообразен принцип чрез Българската банка за развитие се извършва в съответствие със Споразумението за определяне на обхвата на управленската отговорност с цел осигуряване на изпълнението на чл. 6.05 (g) от Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка (проект „България – съфинансиране по Фондовете на ЕС 2014 – 2020 г. (СПЗ)“).</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(4)</span>Поетият дълг от общините по линия на Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка (проект „България – съфинансиране по Фондовете на ЕС 2014 – 2020 г. (СПЗ)“) не се включва в ограничението по чл. 32, ал. 1 от Закона за публичните финанси.</div>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-84\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 84</span></h4>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(1)</span>Годишният размер на плащанията за 2019 г. по дългосрочни договори с гарантиран резултат (ЕСКО договори), по заемите въз основа на средства по § 9 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, както и по заемите по ал. 5, за всяка отделна община не се включва в общия годишен размер на плащанията по общинския дълг за съответната община при определяне на съотношението и при прилагане на ограничението по чл. 32, ал. 1 от Закона за публичните финанси</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(2)</span>Алинея 1 не се прилага при установени от контролен орган нарушения при сключването на договорите с гарантиран резултат (ЕСКО договори) и/или при установяване на негативно въздействие на договорите с гарантиран резултат (ЕСКО договори) върху параметрите на разходите на общините.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(3)</span>Плащанията през 2018 г. по главницата на съществуващ дълг със средства от нов дълг, който е поет за рефинансирането му, не се включват в ограничението по чл. 32, ал. 1 от Закона за публичните финанси.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(4)</span>При прилагане на ограничението по чл. 32, ал. 1 от Закона за публичните финанси се включват извършените плащания по главницата на банкови заеми тип овърдрафт/револвиращи кредити.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(5)</span>През 2019 г. общините могат да поемат извън ограниченията по чл. 32, ал. 1 от Закона за публичните финанси дълг чрез заеми въз основа на предоставени от „Фонд мениджър на финансови инструменти в България“ – ЕАД, средства от оперативни програми на финансови посредници-кредитори по съответните заеми.</div>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-85\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 85</span></h4>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(1)</span>В случаите, когато по одобрени проекти данък върху добавената стойност е финансиран като разход от първостепенни разпоредители с бюджет и/или бюджетни организации по чл. 13, ал. 4 от Закона за публичните финанси и за който възниква право на приспадане на данъчен кредит по реда на Закона за данък върху добавената стойност, сумата подлежи на връщане в срок до края на месеца, следващ месеца, през който правото на данъчен кредит е упражнено. За невъзстановените в срок суми се дължи лихва за забава съгласно Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(2)</span>Вземанията по ал. 1 са публични и се събират по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.</div>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-86\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 86</span></h4>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(1)</span>Държавен фонд „Земеделие“ извършва плащания за финансиране на разходи за данък върху добавената стойност на общини по одобрени за подпомагане проекти по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г. и 2014 – 2020 г. и по Програмата за морско дело и рибарство за периода 2014 – 2020 г. въз основа на подадено от бенефициентите искане за плащане съгласно реда и условията за това, определени от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(2)</span>Общините са длъжни в срок до десет дни от постъпването на финансовите средства по ал. 1 по банковата сметка за средства от Европейския съюз да ги преведат по сметките на съответния доставчик на услуга, стока или строителство по одобрения проект, като в същия срок представят пред Държавен фонд „Земеделие“ доказателства за извършеното плащане. При неизпълнение на задължението по изречение първо общините дължат възстановяване на Държавен фонд „Земеделие“ на изплатените финансови средства заедно със законната лихва, считано от изтичането на десетдневния срок.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(3)</span>Разход, финансиран по ал. 1, за данък, за който възниква право на приспадане на данъчен кредит по реда на Закона за данък върху добавената стойност, подлежи на възстановяване от общината на Държавен фонд „Земеделие“ по реда на чл. 85.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(4)</span>В случаите, когато изплатена по одобрения проект безвъзмездна финансова помощ подлежи на възстановяване, общината възстановява на Държавен фонд „Земеделие“ и предоставените по ал. 1 финансови средства в размер, съответстващ на размера на подлежащата на възстановяване финансова помощ по проекта, заедно със законната лихва съгласно Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(5)</span>Вземанията по ал. 2, 3 и 4 са публични и се събират по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Вземанията по ал. 4 се установяват от Държавен фонд „Земеделие“, а за Програмата за морско дело и рибарство за периода 2014 – 2020 г. – от Управляващия орган, с акта, с който по основание и размер се определя размерът на подлежащата на възстановяване финансова помощ по проекта.</div>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-87\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 87</span></h4>\n<p class=\"lf-p\">За финансиране на проекти на общините за рекултивация на общински депа, неотговарящи на нормативните изисквания и обект на изпълнение на решение на Съда на Европейския съюз от 16 юли 2015 г. по дело С-145/14 във връзка с нарушение на чл. 14 от Директива 1993/31/ЕО относно депонирането на отпадъци, въз основа на решение на Управителния съвет на Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС), може да се предостави финансиране на база на фактически извършени разходи на общините от бюджета на ПУДООС в общ размер до 70 млн. лв. за сметка на преходния остатък на предприятието, съгласувано с министъра на финансите, без да се нарушава салдото по консолидираната фискална програма</p>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-88\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 88</span></h4>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(1)</span>Целевата субсидия за капиталови разходи по чл. 50 може да бъде трансформирана в трансфер за други целеви разходи на общината за извършване на неотложни текущи ремонти на общински пътища и на улична мрежа</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(2)</span>В рамките на бюджетните взаимоотношения на общината с централния бюджет произтичащите от ал. 1 промени се извършват от министъра на финансите по предложение на кмета на общината въз основа на решение на общинския съвет.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(3)</span>Предложението на кмета по ал. 2 се представя в Министерството на финансите при условия и по ред, определени от министъра на финансите.</div>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-89\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 89</span></h4>\n<p class=\"lf-p\">Кметовете на общините задължително поддържат постоянен интернет и комуникационна свързаност на общинските администрации за нуждите на компонентите на електронното управление съобразно минимални изисквания за качество, одобрени от председателя на Държавна агенция „Електронно управление“. Минималните изисквания за качество се публикуват на интернет страницата на Държавна агенция „Електронно управление“ в едномесечен срок от влизането в сила на този закон</p>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-90\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 90</span></h4>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(1)</span>Размерът на средствата за представителни разходи за кметовете в общините не може да бъде по-голям от 2 на сто от общия годишен размер на разходите за издръжка за дейност „Общинска администрация“</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(2)</span>Размерът на средствата за представителни разходи за общинските съвети не може да бъде по-голям от 1 на сто от общия годишен размер на разходите за издръжка за дейност „Общинска администрация“.</div>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-91\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 91</span></h4>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(1)</span>Акционерните дружества с над 50 на сто държавно участие в капитала и дружествата, които те контролират, в които размерът на средствата на фонд „Резервен“ е достигнал или е надхвърлил една десета част от капитала или определената от устава по-голяма част, при приключване на финансовата 2018 г. не правят отчисления за фонд „Резервен“</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(2)</span>Акционерните дружества по ал. 1, в които средствата на фонд „Резервен“ са в размер, по-малък от посочения в ал. 1, при приключване на финансовата 2018 г. правят отчисления за фонда в размер на една десета част от реализираната печалба, а когато така определените отчисления биха довели до превишаване на определения размер на фонд „Резервен“, правят отчисления в размер, съответстващ на средствата, необходими за неговото попълване.</div>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-92\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 92</span></h4>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(1)</span>Държавните и общинските предприятия и едноличните търговски дружества с държавно, съответно с общинско участие, отдали под наем предоставените им застроени или незастроени недвижими имоти, дължат вноска в размер 50 на сто от получения наем в държавния бюджет, а общинските – в общинския бюджет</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(2)</span>Алинея 1 не се прилага за юридически лица, когато при тяхното образуване или преобразуване имуществото, което те отдават под наем, е предоставено за извършване на дейности, свързани с отдаването под наем.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(3)</span>Държавните или общинските лечебни заведения – еднолични търговски дружества, както и лечебните заведения – търговски дружества със смесено държавно и общинско участие в капитала, прилагат чл. 105 от Закона за лечебните заведения.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(4)</span>Сумите по ал. 1 се внасят от държавните предприятия и дружествата с държавно участие в капитала в 10-дневен срок от всяко получаване на суми по наемния договор по сметка за приходите по централния бюджет на Националната агенция за приходите.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(5)</span>Сумите по ал. 1 се внасят от общинските предприятия и дружествата с общинско участие в капитала в 10-дневен срок от всяко получаване на суми по наемния договор по сметката за приходите на общината, която има участие в съответното общинско предприятие или дружество.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(6)</span>Вноските по ал. 1, дължими към държавния бюджет, се установяват и събират от Националната агенция за приходите по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(7)</span>Вноските по ал. 1, дължими към общинския бюджет, се установяват и събират от органите на общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.</div>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-93\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 93</span></h4>\n<p class=\"lf-p\">Първостепенните разпоредители с бюджет по държавния бюджет предвиждат в рамките на утвърдените с този закон капиталови разходи по бюджетите им за 2019 г. средства за реализиране на енергоспестяващи мерки и за реализиране на мерки за осигуряване на достъпна архитектурна среда за хората с увреждания, при условие че те не са изпълнени до края на 2018 г</p>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-94\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 94</span></h4>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(1)</span>Целево предоставяните средства от държавния бюджет на нефинансовите предприятия за субсидии, компенсации и капиталови трансфери за възложени от държавата дейности и услуги не могат да се използват за обезпечения</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(2)</span>Средствата по ал. 1 не могат да се използват и за принудително погасяване на публични и частни държавни вземания, както и на вземания на трети лица.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(3)</span>Неправомерно получени или неправомерно усвоени средства по ал. 1 може да се прихващат в пълен размер с подлежащи на отпускане такива средства.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(4)</span>Алинеи 1 – 3 се прилагат и когато средствата за субсидии, компенсации и капиталови трансфери за възложени от държавата дейности и услуги на нефинансовите предприятия се предоставят от държавния бюджет чрез бюджетите на общините.</div>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-95\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 95</span></h4>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(1)</span>Средствата по чл. 49, ал. 1 и 2 за юридическите лица с нестопанска цел се предоставят само за нестопанската им дейност и не могат да бъдат използвани за дейности с икономически характер</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(2)</span>В случаите, когато лицата по ал. 1 извършват стопанска и нестопанска дейност, са задължени да разграничат видовете си дейности така, че да е налице фактическо или финансово-счетоводно обособяване на съответните дейности, и да поддържат отделно счетоводно отчитане на стопанската и нестопанската дейност по отношение на активите, пасивите, приходите и разходите, свързани с тези дейности.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(3)</span>Лицата по ал. 1 предоставят на министъра на финансите декларация по образец за вида на дейността и обособяването й. Образецът на декларация се публикува на интернет страницата на Министерството на финансите.</div>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-96\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 96</span></h4>\n<p class=\"lf-p\">Разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 3 от Закона за Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система не се прилага за приходите от първоначално концесионно възнаграждение по договора за възлагане на концесия за строителство на обект „Гражданско летище за обществено ползване София“ – публична държавна собственост</p>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-97\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 97</span></h4>\n<p class=\"lf-p\">Държавните висши училища, съгласувано с министъра на образованието и науката могат да поемат дълг в общ размер до 20 млн. лв. за финансиране на проекти чрез финансови инструменти по смисъла на чл. 2, т. 11 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета (ОВ, L 347/320 от 20 декември 2013 г.), от финансови посредници, избрани от „Фонд мениджър на финансови инструменти в България“ – ЕАД, въз основа на открита, прозрачна, пропорционална и недискриминационна процедура Преходни и заключителни разпоредби</p>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"p-1\"><span class=\"lf-art-num\">§ 1</span></h4>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(1)</span>Считано от 1 януари 2019 г. Националният институт по метеорология и хидрология от основно звено при Българската академия на науките се преобразува в Национален институт по метеорология и хидрология като юридическо лице, чийто ръководител е разпоредител с бюджет по бюджета на Министерството на образованието и науката</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(2)</span>Националният институт по метеорология и хидрология е национална научна организация за осъществяване на оперативни дейности в областта на метеорологията, хид­рологията и агрометеорологията, както и за научни изследвания, и за научно-приложна, иновативна и образователна дейност.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(3)</span>Националният институт по метеорология и хидрология е националната хидрометеорологична служба на Република България и не изпълнява функции във връзка с осъществяването на изпълнителната власт.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(4)</span>Дейността на Националния институт по метеорология и хидрология се осъществява от служители, които работят по трудово правоотношение, в т.ч. и заемащите академични длъжности.</div>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"p-2\"><span class=\"lf-art-num\">§ 2</span></h4>\n<p class=\"lf-p\">Разпоредбите на § 16, ал. 1 и 2 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за администрацията (обн., ДВ, бр. 15 от 2012 г.; изм., бр. 96 от 2015 г., бр. 57 и 98 от 2016 г., бр. 85 от 2017 г. и бр. 80 от 2018 г.) не се прилагат по отношение на числеността на персонала в Националния институт по метеорология и хидрология към министъра на образованието и науката за 2019 г</p>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"p-3\"><span class=\"lf-art-num\">§ 3</span></h4>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(1)</span>Считано от 1 януари 2019 г. имуществото, архивът, както и всички права и задължения, включително членствените правоотношения в национални, европейски и международни организации по метеорология и хидрология, и правото да обучава докторанти по акредитирани докторски програми на Националния институт по метеорология и хидрология при Българската академия на науките преминават към Националния институт по метеорология и хидрология към министъра на образованието и науката</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(2)</span>Трудовите правоотношения на служителите на Националния институт по метеорология и хидрология при Българската академия на науките се уреждат съгласно чл. 123 от Кодекса на труда.</div>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"p-4\"><span class=\"lf-art-num\">§ 4</span></h4>\n<p class=\"lf-p\">Средствата за осигуряване на дейността на Националния институт по метеорология и хидрология към министъра на образованието и науката са включени в разчетите по чл. 16, ал. 1 – 3 в бюджета на Министерството на образованието и науката</p>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"p-5\"><span class=\"lf-art-num\">§ 5</span></h4>\n<p class=\"lf-p\">В срок до един месец от влизането в сила на закона Министерският съвет по предложение на министъра на образованието и науката приема правилник за устройството и дейността на Националния институт по метеорология и хидрология</p>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"p-6\"><span class=\"lf-art-num\">§ 6</span></h4>\n<p class=\"lf-p\">Органите за управление на Българската академия на науките в рамките на своята компетентност да предприемат необходимите правни и фактически действия за изпълнението на § 1 и 3</p>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"p-7\"><span class=\"lf-art-num\">§ 7</span></h4>\n<p class=\"lf-p\">В Закона за радиото и телевизията (обн., ДВ, бр. 138 от 1998 г.; Решение № 10 на Конституционния съд от 1999 г. – бр. 60 от 1999 г.; изм., бр. 81 от 1999 г., бр. 79 от 2000 г., бр. 96 и 112 от 2001 г., бр. 77 и 120 от 2002 г., бр. 99 и 114 от 2003 г., бр. 99 и 115 от 2004 г., бр. 88, 93 и 105 от 2005 г., бр. 21, 34, 70, 80, 105 и 108 от 2006 г., бр. 10, 41, 53 и 113 от 2007 г., бр. 110 от 2008 г., бр. 14, 37, 42 и 99 от 2009 г., бр. 12, 47, 97, 99 и 101 от 2010 г., бр. 28, 99 и 105 от 2011 г., бр. 38 и 102 от 2012 г., бр. 15, 17 и 27 от 2013 г.; Решение № 8 на Конституционния съд от 2013 г. – бр. 91 от 2013 г.; изм., бр. 109 от 2013 г., бр. 19 и 107 от 2014 г., бр. 96 от 2015 г., бр. 46, 61, 98 и 103 от 2016 г., бр. 8, 63, 75, 92 и 99 от 2017 г. и бр. 7, 27, 44 и 77 от 2018 г.) в § 2 от преходните и заключителните разпоредби се правят следните изменения 1. В ал. 1 и 2 думите „2018 г.“ се заменят с „2019 г.“.</p>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">2.</span>В ал. 4, изречение първо думите „2019 г.“ се заменят с „2020 г.“.</div>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"p-8\"><span class=\"lf-art-num\">§ 8</span></h4>\n<p class=\"lf-p\">В Закона за Българската академия на науките (обн., ДВ, бр. 85 от 1991 г.; изм., бр. 90 от 1993 г., бр. 123 от 1997 г., бр. 41 от 2007 г., бр. 101 от 2010 г., бр. 30 от 2011 г. и бр. 15 от 2013 г.) в чл. 11 се правят следните изменения и допълнения 1. Алинея 2 се изменя така: „(2) Приходите по бюджета на Българската академия на науките се формират от:</p>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">1.</span>трансфер от държавния бюджет, утвърден със закона за държавния бюджет, за изпълнението на: а) основни дейности; б) администрирани дейности; в) национално възложени дейности;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">2.</span>постъпления по сключени договори за изследователски проекти, предложени от компетентни държавни органи, юридически и физически лица и други организации;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">3.</span>приходи от реализация на интелектуални и други продукти;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">4.</span>постъпления от помощи и дарения.“ 2. Създават се нови ал. 3 и 4: „(3) Средствата за основни дейности се разходват за:</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">1.</span>научни изследвания;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">2.</span>участие в международни проекти и програми;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">3.</span>други капиталови и текущи разходи, в т.ч. за издръжка на обучението на докторанти.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(4)</span>Средствата за администрирани дейности се разходват за:</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">1.</span>разходи за членски внос и участие в нетърговски организации и дейности;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">2.</span>допълнителните възнаграждения съгласно чл. 8, ал. 1;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">3.</span>стипендии на докторанти.“ 3. Създава се ал. 5: „(5) Средствата за национално възложени дейности се разходват в изпълнение на закон или на друг нормативен акт.“ 4. Досегашната ал. 3 става ал. 7, а досегашната ал. 4 става ал. 6.</div>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"p-9\"><span class=\"lf-art-num\">§ 9</span></h4>\n<p class=\"lf-p\">В Закона за водите (обн., ДВ. бр. 67 от 1999 г.; изм., бр. 81 от 2000 г., бр. 34, 41 и 108 от 2001 г., бр. 47, 74 и 91 от 2002 г., бр. 42, 69, 84 и 107 от 2003 г., бр. 6 и 70 от 2004 г., бр. 18, 77 и 94 от 2005 г., бр. 29, 30, 36, 65, 66, 105 и 108 от 2006 г., бр. 22 и 59 от 2007 г., бр. 36, 52 и 70 от 2008 г., бр. 12, 32, 35, 47, 82, 93, 95 и 103 от 2009 г., бр. 61 и 98 от 2010 г., бр. 19, 28, 35 и 80 от 2011 г., бр. 45, 77 и 82 от 2012 г., бр. 66 и 103 от 2013 г., бр. 26, 49, 53 и 98 от 2014 г., бр. 12, 14, 17, 58, 61, 95 и 101 от 2015 г., бр. 15, 51, 52 и 95 от 2016 г., бр. 12, 58 и 96 от 2017 г. и бр. 55, 77 и 98 от 2018 г.) се правят следните изменения и допълнения 1. В чл. 139в, ал. 3 цифрата „8“ се заменя със „7“.</p>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">2.</span>В чл. 151, ал. 3, т. 5 думите „при Българската академия на науките“ се заменят с „към министъра на образованието и науката“.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">3.</span>В чл. 171: а) в ал. 2 в текста преди т. 1 след думите „Националния институт по метеорология и хидрология“ се добавя „към министъра на образованието и науката“; б) в ал. 6: аа) в текста преди т. 1 думите „при Българската академия на науките“ се заменят с „към министъра на образованието и науката“; бб) в т. 4 думите „при Българската академия на науките“ се заменят с „към министъра на образованието и науката“; в) в ал. 8 след думите „Националния институт по метеорология и хидрология“ се добавя „към министъра на образованието и науката“.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">4.</span>В чл. 173, ал. 1, т. 2 думите „при Българската академия на науките“ се заменят с „към министъра на образованието и науката“.</div>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"p-10\"><span class=\"lf-art-num\">§ 10</span></h4>\n<p class=\"lf-p\">В Закона за чистотата на атмосферния въздух (обн., ДВ, бр. 45 от 1996 г.; попр., бр. 49 от 1996 г.; изм., бр. 85 от 1997 г., бр. 27 от 2000 г., бр. 102 от 2001 г., бр. 91 от 2002 г., бр. 112 от 2003 г., бр. 95 от 2005 г., бр. 99 и 102 от 2006 г., бр. 86 от 2007 г., бр. 36 и 52 от 2008 г., бр. 6, 82 и 93 от 2009 г., бр. 41, 87 и 88 от 2010 г., бр. 35 и 42 от 2011 г., бр. 32, 38, 53, 54, 77 и 102 от 2012 г., бр. 98 от 2014 г., бр. 14 и 101 от 2015 г., бр. 58 от 2016 г. и бр. 12, 58, 85 и 98 от 2017 г.) в чл. 22, ал. 1 думите „при Българската академия на науките“ се заменят с „към министъра на образованието и науката“</p>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"p-11\"><span class=\"lf-art-num\">§ 11</span></h4>\n<p class=\"lf-p\">В Закона за закрила и развитие на културата (обн., ДВ, бр. 50 от 1999 г.; изм., бр. 1 от 2000 г.; попр., бр. 34 от 2001 г.; изм. и доп., бр. 75 от 2002 г., бр. 55 от 2004 г., бр. 28, 74, 93, 99 и 103 от 2005 г., бр. 21, 41 и 106 от 2006 г., бр. 84 от 2007 г., бр. 19, 42 и 74 от 2009 г., бр. 13, 50 и 97 от 2010 г., бр. 25 и 54 от 2011 г., бр. 77 и 102 от 2012 г., бр. 15 и 68 от 2013 г., бр. 96 от 2015 г., бр. 16 от 2016 г. и бр. 7, 28, 88 и 94 от 2018 г.) в чл. 23д, ал. 1 се правят следните допълнения 1. В текста преди т. 1 след думите „Културен център „Двореца“ се поставя запетая и се добавя „Българската национална филмотека“.</p>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">2.</span>В т. 1 след думата „културното“ се поставя запетая и се добавя „аудио-визуалното“.</div>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"p-12\"><span class=\"lf-art-num\">§ 12</span></h4>\n<p class=\"lf-p\">В Закона за националната стандартизация (обн., ДВ, бр. 88 от 2005 г.; изм., бр. 42 от 2009 г., бр. 97 от 2010 г., бр. 82 от 2012 г. и бр. 7 от 2018 г.) в чл. 24 ал. 4 се изменя така „(4) Един от членовете на контролния съвет е представител на Министерството на икономиката и се определя от министъра на икономиката.“</p>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"p-13\"><span class=\"lf-art-num\">§ 13</span><span class=\"lf-art-t\">В Закона за Националната служба за охрана (обн., ДВ, бр. 61 от 2015 г.; доп., бр. 103 от 2017 г.) в чл. 21, ал. 1, т. 1 думата „омбудсмана“ се заличава</span></h4>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"p-14\"><span class=\"lf-art-num\">§ 14</span></h4>\n<p class=\"lf-p\">В Закона за държавния служител (обн., ДВ, бр. 67 от 1999 г.; изм., бр. 1 от 2000 г., бр. 25, 99 и 110 от 2001 г., бр. 45 от 2002 г., бр. 95 от 2003 г., бр. 70 от 2004 г., бр. 19 от 2005 г., бр. 24, 30 и 102 от 2006 г., бр. 59 и 64 от 2007 г., бр. 43, 94 и 108 от 2008 г., бр. 35, 42, 74 и 103 от 2009 г., бр. 15, 46, 58 и 77 от 2010 г.; Решение № 12 на Конституционния съд от 2010 г. – бр. 91 от 2010 г.; изм., бр. 97 от 2010 г., бр. 1, 18 и 100 от 2011 г., бр. 15, 20, 38 и 82 от 2012 г., бр. 15 и 68 от 2013 г., бр. 14, 24, 54 и 98 от 2015 г.; Решение № 5 на Конституционния съд от 2016 г. – бр. 38 от 2016 г.; изм., бр. 57, 81 и 105 от 2016 г., бр. 86 и 103 от 2017 г. и бр. 7, 30, 38 и 77 от 2018 г.) се правят следните изменения и допълнения 1. В чл. 7, ал. 2 се създава т. 8: „8. е упражнило правото си на пенсия по чл. 68, 68а, 69 или 69б от Кодекса за социално осигуряване, освен при условията на чл. 15, ал. 1, чл. 81в, ал. 6 и чл. 84а.“ 2. В чл. 84а, ал. 1, т. 1 думите „чл. 106, ал. 1, т. 5 или 5а“ се заменят с „чл. 103, ал. 1, т. 4 или на основание чл. 106, ал. 1, т. 5“.</p>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">3.</span>В чл. 103: а) в ал. 1, т. 4 накрая се поставя точка и запетая и се добавя „когато несъвместимостта е по чл. 7, ал. 2, т. 8, служебното правоотношение се прекратява с едномесечно предизвестие“; б) създава се нова ал. 2: „(2) Органът по назначаването получава служебно от Националния осигурителен институт информация относно наличието на упражнено право на пенсия от държавния служител. Националният осигурителен институт предоставя информацията безвъзмездно в 14-дневен срок от получаването на искането.“ 4. В чл. 106: а) в ал. 1 т. 5а се отменя; б) в ал. 5 думите „5а и“ се заличават.</div>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"p-15\"><span class=\"lf-art-num\">§ 15</span></h4>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(1)</span>Държавните служители, назначени към датата на влизането в сила на този закон, уведомяват органа по назначаването за наличието на основание за недопустимост по чл. 7, ал. 2, т. 8 от Закона за държавния служител в срока по чл. 27 от същия закон</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(2)</span>Служебните правоотношения на държавните служители, назначени към датата на влизането в сила на този закон, които са упражнили правото си на пенсия по чл. 68, 68а, 69 или 69б от Кодекса за социално осигуряване, се прекратяват от органа по назначаването с едномесечно предизвестие.</div>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"p-16\"><span class=\"lf-art-num\">§ 16</span></h4>\n<p class=\"lf-p\">В Закона за енергетиката (обн., ДВ, бр. 107 от 2003 г.; изм., бр. 18 от 2004 г., бр. 18 и 95 от 2005 г., бр. 30, 65 и 74 от 2006 г., бр. 49, 55 и 59 от 2007 г., бр. 36, 43 и 98 от 2008 г., бр. 35, 41, 42, 82 и 103 от 2009 г., бр. 54 и 97 от 2010 г., бр. 35 и 47 от 2011 г., бр. 38, 54 и 82 от 2012 г., бр. 15, 20, 23, 59 и 66 от 2013 г., бр. 98 от 2014 г., бр. 14, 17, 35, 48 и 56 от 2015 г., бр. 42, 47 и 105 от 2016 г., бр. 51, 58, 102 и 103 от 2017 г. и бр. 7, 38, 57, 64, 77, 83 и 91 от 2018 г.) се правят следните изменения и допълнения 1. В чл. 27 ал. 7 се отменя.</p>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">2.</span>В чл. 36б, ал. 1 в текста преди т. 1 думата „енергийната“ се заменя с „електроенергийната“.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">3.</span>В чл. 36д, ал. 1 т. 6 се отменя.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">4.</span>Член 36к се изменя така: „Чл. 36к. (1) За плащания по чл. 36б, ал. 1 и 2 може да се използва сметка за чужди средства на фонда до размера на постъпилите по бюджета на фонда приходи, преведени по тази сметка, след съгласуване с министъра на финансите.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(2)</span>Преведените по реда на ал. 1 суми по сметката за чужди средства се отразяват в изпълнението на съответните разходни показатели по бюджета на фонда, като за съхраняването, разплащането и отчитането на тези средства се прилагат съответните изисквания на Закона за публичните финанси за сметките за чужди средства.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(3)</span>Министерският съвет определя с наредба реда и начина за набирането, разходването, отчитането и контрола на средствата на фонда, както и реда за предоставяне, освобождаване и усвояване на обезпечението по чл. 36ж, ал. 3.“</div>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"p-17\"><span class=\"lf-art-num\">§ 17</span><span class=\"lf-art-t\">В Закона за държавния бюджет на Република България за 2018 г. (ДВ, бр. 99 от 2017 г.) се правят следните изменения</span></h4>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">1.</span>В чл. 1 ал. 2 се изменя така: „(2) Приема държавния бюджет за 2018 г. по разходите, бюджетните взаимоотношения и вноската в общия бюджет на Европейския съюз, както следва: № Показатели Сума (хил. лв.) IІ.</div>\n<p class=\"lf-p\">РАЗХОДИ 11 923 291,5 1.</p>\n<p class=\"lf-p\">Текущи разходи 9 575 655,8 в т.ч.</p>\n<p class=\"lf-p\">1.1.</p>\n<p class=\"lf-p\">Персонал 4 607 985,8 1.2.</p>\n<p class=\"lf-p\">Субсидии и други текущи трансфери 924 759,3 1.2.1.</p>\n<p class=\"lf-p\">Субсидии и други текущи трансфери за нефинансови предприятия 856 086,0 1.2.2.</p>\n<p class=\"lf-p\">Субсидии и други текущи трансфери за юридически лица с нестопанска цел 68 673,3 1.3.</p>\n<p class=\"lf-p\">Лихви 684 305,2 1.4.</p>\n<p class=\"lf-p\">Текущи трансфери, обезщетения и помощи за домакинствата 1 124 690,4 2 .</p>\n<p class=\"lf-p\">Капиталови разходи 2 242 952,6 2.1.</p>\n<p class=\"lf-p\">Придобиване на дълготрайни активи и основен ремонт 2 006 078,9 2.2.</p>\n<p class=\"lf-p\">Капиталови трансфери 236 873,7 3.</p>\n<p class=\"lf-p\">Прираст на държавния резерв (нето) 19 233,1 4.</p>\n<p class=\"lf-p\">Предоставени текущи и капиталови трансфери за чужбина 14 350,0 5.</p>\n<p class=\"lf-p\">Резерв за непредвидени и/или неотложни разходи 71 100,0 5.1.</p>\n<p class=\"lf-p\">По Централния бюджет за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от бедствия 70 000,0 5.2.</p>\n<p class=\"lf-p\">По бюджета на съдебната власт 600,0 5.3.</p>\n<p class=\"lf-p\">По бюджета на Народното събрание 500,0 ІІІ .</p>\n<p class=\"lf-p\">БЮДЖЕТНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ (ТРАНСФЕРИ) – НЕТО 11 082 080,7 1.</p>\n<p class=\"lf-p\">Предоставени трансфери за:</p>\n<p class=\"lf-p\">11 100 063,7 в т.ч.</p>\n<p class=\"lf-p\">1.1.</p>\n<p class=\"lf-p\">Общините 3 264 075,1 1.2.</p>\n<p class=\"lf-p\">Държавното обществено осигуряване 4 495 090,4 1.3.</p>\n<p class=\"lf-p\">Националната здравноосигурителна каса 1 286 186,0 в т.ч.</p>\n<p class=\"lf-p\">1.3.1.</p>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">–</span>от Министерството на здравеопазването 24 000,0 1.4.</div>\n<p class=\"lf-p\">Сметката за средствата от Европейския съюз на Националния фонд 899 826,3 1.5.</p>\n<p class=\"lf-p\">Сметката за средствата от Европейския съюз на Държавния фонд „Земеделие“ 275 890,8 2.</p>\n<p class=\"lf-p\">Получени трансфери от:</p>\n<p class=\"lf-p\">17 983,0 в т.ч.</p>\n<p class=\"lf-p\">2.1.</p>\n<p class=\"lf-p\">Държавното обществено осигуряване 7 400,0 2.1.1.</p>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">–</span>за Министерството на труда и социалната политика 7 150,0 2.1.2.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">–</span>за Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията 250,0 2.2.</div>\n<p class=\"lf-p\">Националната здравноосигурителна каса за Министерството на финансите 4 583,0 ІV .</p>\n<p class=\"lf-p\">ВНОСКА В ОБЩИЯ БЮДЖЕТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ 1 133 942,7 “ 2. В чл. 12: а) алинея 1 се изменя така: „(1) Приема бюджета на Министерството на вътрешните работи за 2018 г., както следва: № Показатели Сума (хил. лв.) I.</p>\n<p class=\"lf-p\">ПРИХОДИ, ПОМОЩИ И ДАРЕНИЯ 157 388,0 1.</p>\n<p class=\"lf-p\">Неданъчни приходи 157 388,0 1.1.</p>\n<p class=\"lf-p\">Държавни такси 87 564,0 1.2.</p>\n<p class=\"lf-p\">Приходи и доходи от собственост 40 499,0 1.3.</p>\n<p class=\"lf-p\">Глоби, санкции и наказателни лихви 41 390,0 1.4.</p>\n<p class=\"lf-p\">Други приходи -12 065,0 II.</p>\n<p class=\"lf-p\">РАЗХОДИ 1 396 400,0 1.</p>\n<p class=\"lf-p\">Текущи разходи 1 373 653,0 в т.ч.</p>\n<p class=\"lf-p\">1.1.</p>\n<p class=\"lf-p\">Персонал 1 261 763,0 2.</p>\n<p class=\"lf-p\">Капиталови разходи 22 747,0 2.1.</p>\n<p class=\"lf-p\">Придобиване на дълготрайни активи и основен ремонт 22 747,0 III.</p>\n<p class=\"lf-p\">БЮДЖЕТНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ (ТРАНСФЕРИ) – (+/-) 1 239 012,0 1.</p>\n<p class=\"lf-p\">Бюджетно взаимоотношение с централния бюджет (+/-) 1 325 240,0 2.</p>\n<p class=\"lf-p\">Трансфери между бюджети и сметки за средствата от Европейския съюз (+/-) -86 228,0 2.1.</p>\n<p class=\"lf-p\">Предоставени трансфери (-) -86 228,0 IV.</p>\n<p class=\"lf-p\">БЮДЖЕТНО САЛДО (І-ІІ+ІІІ) V.</p>\n<p class=\"lf-p\">ОПЕРАЦИИ В ЧАСТТА НА ФИНАНСИРАНЕТО – НЕТО “ б) алинея 2 се изменя така: „(2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по области на политики и бюджетни програми, както следва: № Наименование на областта на политика/бюджетната програма Сума (хил. лв.) 1.</p>\n<p class=\"lf-p\">Политика в областта на противодействието на престъпността и опазването на обществения ред 804 932,5 2.</p>\n<p class=\"lf-p\">Политика в областта на защитата на границите и контрол на миграционните процеси 199 401,5 3.</p>\n<p class=\"lf-p\">Политика в областта на пожарната безопасност и защитата на населението при извънредни ситуации 235 372,0 4.</p>\n<p class=\"lf-p\">Политика в областта на управлението и развитието на системата на Министерството на вътрешните работи 156 694,0 Всичко:</p>\n<p class=\"lf-p\">1 396 400,0 “ 3. В чл. 13: а) алинея 1 се изменя така: „(1) Приема бюджета на Министерството на правосъдието за 2018 г., както следва: № Показатели Сума (хил. лв.) I.</p>\n<p class=\"lf-p\">ПРИХОДИ, ПОМОЩИ И ДАРЕНИЯ 61 500,0 1.</p>\n<p class=\"lf-p\">Неданъчни приходи 61 500,0 1.1.</p>\n<p class=\"lf-p\">Държавни такси 61 264,0 1.2.</p>\n<p class=\"lf-p\">Глоби, санкции и наказателни лихви 36,0 1.3.</p>\n<p class=\"lf-p\">Други приходи 200,0 II.</p>\n<p class=\"lf-p\">РАЗХОДИ 248 895,0 1.</p>\n<p class=\"lf-p\">Текущи разходи 239 104,0 в т.ч.</p>\n<p class=\"lf-p\">1.1.</p>\n<p class=\"lf-p\">Персонал 176 559,0 1.2.</p>\n<p class=\"lf-p\">Субсидии и други текущи трансфери 600,0 1.2.1.</p>\n<p class=\"lf-p\">Субсидии и други текущи трансфери за юридически лица с нестопанска цел 600,0 2.</p>\n<p class=\"lf-p\">Капиталови разходи 9 791,0 2.1.</p>\n<p class=\"lf-p\">Придобиване на дълготрайни активи и основен ремонт 9 791,0 III.</p>\n<p class=\"lf-p\">БЮДЖЕТНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ (ТРАНСФЕРИ) – (+/-) 187 395,0 1.</p>\n<p class=\"lf-p\">Бюджетно взаимоотношение с централния бюджет (+/-) 187 415,6 2.</p>\n<p class=\"lf-p\">Трансфери между бюджети и сметки за средствата от Европейския съюз (+/-) -20,6 2.1.</p>\n<p class=\"lf-p\">Предоставени трансфери (-) -20,6 IV.</p>\n<p class=\"lf-p\">БЮДЖЕТНО САЛДО (І-ІІ+ІІІ) V.</p>\n<p class=\"lf-p\">ОПЕРАЦИИ В ЧАСТТА НА ФИНАНСИРАНЕТО – НЕТО “ б) алинея 2 се изменя така: „(2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по области на политики и бюджетни програми, както следва: № Наименование на областта на политика/бюджетната програма Сума (хил. лв.) 1.</p>\n<p class=\"lf-p\">Политика в областта на правосъдието 84 394,0 2.</p>\n<p class=\"lf-p\">Политика в областта на изпълнение на наказанията 156 518,0 3.</p>\n<p class=\"lf-p\">Бюджетна програма „Администрация“ 7 983,0 Всичко:</p>\n<p class=\"lf-p\">248 895,0 “</p>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"p-18\"><span class=\"lf-art-num\">§ 18</span></h4>\n<p class=\"lf-p\">В Закона за акцизите и данъчните складове (обн., ДВ, бр. 91 от 2005 г.; изм., бр. 105 от 2005 г., бр. 30, 34, 63, 80, 81, 105 и 108 от 2006 г., бр. 31, 53, 108 и 109 от 2007 г., бр. 36 и 106 от 2008 г., бр. 6, 24, 44 и 95 от 2009 г., бр. 55 и 94 от 2010 г., бр. 19, 35, 82 и 99 от 2011 г., бр. 29, 54 и 94 от 2012 г., бр. 15, 101 и 109 от 2013 г., бр. 1 и 105 от 2014 г., бр. 30, 92 и 95 от 2015 г., бр. 45, 58, 95 и 97 от 2016 г., бр. 9, 58, 63, 92, 97 и 103 от 2017 г., бр. 24, 62, 65 и 98 от 2018 г.) се правят следните изменения и допълнения 1. В чл. 4, т. 6 думата „бандерола“ се заменя с „потребителската опаковка“.</p>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">2.</span>В чл. 29, ал. 4, т. 2 думата „бандерола“ се заменя с „потребителската опаковка“.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">3.</span>В чл. 64: а) в ал. 5 изречение второ се заличава, а досегашното изречение трето става изречение второ и в него думите „и цената на единична бройка“ се заличават; б) алинея 14 се отменя; в) в ал. 20 след думите „други характерни белези за съответните бандероли“ се поставя запетая и се добавя „а за тютюневите изделия в констативния протокол се отразяват само видът, емисията и общият брой на бандеролите“.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">4.</span>В чл. 99, ал. 2, т. 1 думата „бандерола“ се заменя с „потребителската опаковка“.</div>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"p-19\"><span class=\"lf-art-num\">§ 19</span></h4>\n<p class=\"lf-p\">В Закона за корпоративното подоходно облагане (обн., ДВ, бр. 105 от 2006 г.; изм., бр. 52, 108 и 110 от 2007 г., бр. 69 и 106 от 2008 г., бр. 32, 35 и 95 от 2009 г., бр. 94 от 2010 г., бр. 19, 31, 35, 51, 77 и 99 от 2011 г., бр. 40 и 94 от 2012 г., бр. 15, 16, 23, 68, 91, 100 и 109 от 2013 г., бр. 1, 105 и 107 от 2014 г., бр. 12, 22, 35, 79 и 95 от 2015 г., бр. 32, 74, 75 и 97 от 2016 г., бр. 58, 85, 92, 97 и 103 от 2017 г. и бр. 15, 91 и 98 от 2018 г.) чл. 174 се изменя така „Колективни инвестиционни схеми, национални инвестиционни фондове и други алтернативни инвестиционни фондове</p>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-174\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 174</span></h4>\n<p class=\"lf-p\">Колективните инвестиционни схеми, които са допуснати за публично предлагане в Република България, националните инвестиционни фондове и алтернативните инвестиционни фондове, създадени за изпълнението на финансови инструменти въз основа на финансови споразумения по смисъла на чл. 38, параграф 7 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за ре гионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета (OB, L 347/320 от 20 декември 2013 г.) по Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране, не се облагат с корпоративен данък. “</p>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"p-20\"><span class=\"lf-art-num\">§ 20</span><span class=\"lf-art-t\">Изпълнението на закона се възлага на Министерския съвет</span></h4>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"p-21\"><span class=\"lf-art-num\">§ 21</span></h4>\n<p class=\"lf-p\">Законът влиза в сила от 1 януари 2019 г., с изключение на § 9, т. 1, § 16 и 17, които влизат в сила от деня на обнародването на закона в „Държавен вестник“, и § 18, който влиза в сила от 20 май 2019 г Законът е приет от 44-то Народно събрание на 29 ноември 2018 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.</p>\n<p class=\"lf-p\">Председател на Народното събрание: Цвета Караянчева Приложение към чл. 50 Механизъм за определяне на основните бюджетни взаимоотношения между централния бюджет и бюджетите на общините под формата на субсидии за 2019 г.</p>\n<p class=\"lf-p\">Основните бюджетни взаимоотношения между централния бюджет и бюджетите на общините за 2019 г. се изчисляват по следната формула:</p>\n<p class=\"lf-p\">С = С1 + С2 + С3 + С4, където С е размерът на основното бюджетно взаимоотношение между централния бюджет и бюджета на конкретната община за 2019 г. под формата на субсидии.</p>\n<p class=\"lf-p\">С1 е размерът на общата субсидия за делегираните от държавата дейности от централния бюджет за конкретната община. Изчислява се като сума от всички разходи за делегираните от държавата дейности, определени по стандарти.</p>\n<p class=\"lf-p\">С2 е размерът на общата изравнителна субсидия от централния бюджет за конкретната община.</p>\n<p class=\"lf-p\">Право да получават обща изравнителна субсидия през 2019 г. имат общините, чиито постоянни данъчни постъпления към 31 декември 2017 г. на един жител са по-ниски от 120 на сто от равнището им за страната на един жител (ДПх1&lt;1,2*тр.) Общата изравнителна субсидия за общините с достъп за 2019 г. се изчислява по следната формула:</p>\n<p class=\"lf-p\">С2 = A1 + A2 + А3 + А4 + А5 А1 е първата част от размера на общата изравнителна субсидия от централния бюджет за конкретната община. Право да получават тази част от субсидията имат общините с посочения достъп в зависимост от постоянните данъчни постъпления на един жител, като изравняването е в размер на разликата между 120 на сто от равнището за страната и постоянните данъчни постъпления на един жител за конкретната община, умножена по броя на жителите й.</p>\n<p class=\"lf-p\">ИДП х1 = (1,2* тр - ДП х1 ) * Н х1 , където ИДП х1 е стойността на изравняването на постоянните данъчни постъпления по компонента А1 за конкретната община.</p>\n<p class=\"lf-p\">ДП х1 е размерът на постоянните данъчни постъпления (данък върху недвижимите имоти (§13-01), данък върху превозните средства (§13-03), туристически данък (§13-08) и патентен данък и данък върху таксиметров превоз на пътници (§01-03) на един жител на конкретната община към 31 декември 2017 г. тр е размерът на постоянните данъчни постъпления (§13-01, §13-03, § 13-08 и §01-03 от ЕБК) на един жител за страната към 31 декември 2017 г.</p>\n<p class=\"lf-p\">Н х1 е населението на съответната община по данни на Националния статистически институт (НСИ) към 31 декември 2017 г.</p>\n<p class=\"lf-p\">А2 е втората част от размера на общата изравнителна субсидия от централния бюджет за конкретната община с достъп.</p>\n<p class=\"lf-p\">Разпределението на сумата от компонента А2 по общини е на база дела на разходните потребности за конкретната община с достъп.</p>\n<p class=\"lf-p\">За определяне на разходните потребности на общините се използват следните натурални показатели:</p>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">-</span>Брой деца до 5 г.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">-</span>Брой деца от 6 до 14 г.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">-</span>Брой възрастни на и над 65 г.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">-</span>Територия</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">-</span>Дължина на общинските пътища</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">-</span>Население Теглото на съответния показател се определя в зависимост от структурата на разходите за местни дейности (по последни отчетни годишни данни за 2017 г.) по следния начин:</div>\n<p class=\"lf-p\">Брой деца до 5 години – 8,0 % (дял на разходите за местни дейности 311, 312, 431 от ЕБК в общите разходи за местни дейности) Брой деца от 6 до 14 години – 1,1 % (дял на останалите разходи за местни дейности във функция Образование от ЕБК в общите разходи за местни дейности) Брой възрастни на и над 65 години – 3,8 % (дял на разходите за местни дейности във функция V. Социално осигуряване, подпомагане и грижи от ЕБК в общите разходи за местни дейности) Територия – 23,4 % (дял на разходите за местни дейности в група А. Жилищно строителство, благоустройство, комунално стопанство (без дейности 603 и 605) и разходите за дейност 622 „Озеленяване“ от група Б на функция VІ от ЕБК в общите разходи за местни дейности) Дължина на общинската пътна мрежа – 10,4 % (дял на разходите за местни дейности в група В. Транспорт и съобщения от функция VІІІ от ЕБК в общите разходи за местни дейности) Население – 53,3 % (дял на разходите за всички останали местни дейности от ЕБК в общите разходи за местни дейности) На всяка община се определя дял на всеки от натуралните показатели от общата сума на показателя за страната, като всеки дял се умножава с теглото за показателя (%). Сумата от така получените дялове формира съответния дял разходни потребности на конкретната община.</p>\n<p class=\"lf-p\">РПi = (Дi/ ∑ Дi)*8,0 % + (Уi/ ∑ Уi)*1,1 % + (Вi/ ∑ Вi)*3,8 % + (Тi/ ∑ Тi)*23,4 % + (ДОПi/ ∑ ДОПi)*10,4 % + (Нi/ ∑ Нi)*53,3 %, където Д са децата до 5 години, У са децата от 6 до 14 години/ученици, В са възрастните на и над 65 години, Т е територията, ДОП е дължината на общинските пътища, Н е населението.</p>\n<p class=\"lf-p\">РПi е делът на разходните потребности за конкретната община. ∑ РПi=0,7505 само за общините с достъп.</p>\n<p class=\"lf-p\">Разпределението на общата сума от А2 по общини е на база относителния дял на разходните потребности на всяка от общините с достъп към общата сума на разходните потребности за общините с достъп РПi/ ∑ РПi.</p>\n<p class=\"lf-p\">Информацията за населението, децата до 5 години, децата от 6 до 14 години и възрастните на и над 65 години е по данни на НСИ, а за дължината на общинските пътища – по данни на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, към 31 декември 2017 г.</p>\n<p class=\"lf-p\">А3 е третата част от размера на общата изравнителна субсидия от централния бюджет за конкретната община с достъп.</p>\n<p class=\"lf-p\">Право да получават тази част от субсидията имат общините с достъп, чийто дял на приходите спрямо общите постъпления (по последни отчетни годишни данни за 2017 г.) е по-малък от 25 на сто.</p>\n<p class=\"lf-p\">П х1 /ОП х1 &lt;25 %, където П х1 е размерът на приходите (раздел І и §40-00 от раздел ІІІ от ЕБК) към 31 декември 2017 г. за конкретната община с достъп.</p>\n<p class=\"lf-p\">ОП х1 е размерът на общите постъпления към 31 декември 2017 г. за конкретната община с достъп, който се формира като сума от размера на приходите на общината, трансферите и временните безлихвени заеми (раздел І, §40-00 от раздел ІІІ и раздел ІV от ЕБК).</p>\n<p class=\"lf-p\">Разпределението на тази част от субсидията е на база относителния дял на разликата между 25 % и полученото съотношение на приходи към общи постъпления за конкретната община с достъп.</p>\n<p class=\"lf-p\">А4 е допълнителен компонент на общата изравнителна субсидия от централния бюджет за конкретната община, който осигурява размера на общата изравнителна субсидия, определен в Закона за държавния бюджет на Република България за 2018 г. (ЗДБРБ за 2018 г.) за общините с достъп. Тази част на субсидията се получава от общините с достъп, които имат отрицателна разлика между полученото от сумата на компонентите А1, А2 и А3 (А1+А2+А3) и размера на общата изравнителна субсидия, определен в ЗДБРБ за 2018 г.</p>\n<p class=\"lf-p\">А5 е допълнителен компонент на общата изравнителна субсидия от централния бюджет за конкретната община с достъп.</p>\n<p class=\"lf-p\">Право да получават тази част от субсидията имат общините с осреднено данъчно усилие над средното за страната (ДУсрх1 &gt;1), като разпределението е на база относителния дял на разликата над 1.</p>\n<p class=\"lf-p\">ДУ срх1 е осредненото съотношение между размерите на ставките на данъка върху недвижимите имоти, данъка при придобиване на имущество по възмезден начин, данъка върху превозните средства – за леки автомобили над 74 kW до 110 kW, и данъка върху превозните средства – за товарни автомобили до 12 т, на конкретната община за 2018 г. към съответните средни стойности за страната за всеки от изброените данъци. Изчислява се по следната формула:</p>\n<p class=\"lf-p\">ДУ срх1 = (СТ ДНИх1 /СТ ДНИср + СТ ДВПИх1 /СТ ДВПИср + СТ _Лх1 /СТ _Лср + СТ _Тх1 /СТ _Тср )/4, където СТ ДНИх1 е размерът на ставката за данъка върху недвижимите жилищни имоти за физически лица на конкретната община за 2018 г. При наличие на диференцирани ставки по населени места се взема предвид ставката, определена за населеното място – административен център на общината.</p>\n<p class=\"lf-p\">СТ ДНИср е средният размер на посочената ставка за данъка върху недвижимите имоти за 2018 г. за страната.</p>\n<p class=\"lf-p\">СТ ДВПИх1 е размерът на ставката за данъка при придобиване на имущество (недвижимо) по възмезден начин за 2018 г. на конкретната община.</p>\n<p class=\"lf-p\">СТ ДВПИср е средният размер на посочената ставка за данъка при придобиване на имущество по възмезден начин за 2018 г. за страната.</p>\n<p class=\"lf-p\">СТ _Лх1 е размерът на ставката за данъка върху превозните средства – за леки автомобили над 74 kW до 110 kW включително, за 2018 г. на конкретната община.</p>\n<p class=\"lf-p\">СТ _Лср е средният размер за 2018 г. за страната на ставката за данъка върху превозните средства – за леки автомобили над 74 kW до 110 kW включително.</p>\n<p class=\"lf-p\">СТ _Тх1 е размерът на ставката за данъка върху превозните средства – за товарни автомобили до 12 т технически допустима максимална маса, за 2018 г. на конкретната община.</p>\n<p class=\"lf-p\">СТ _Тср е средният размер за 2018 г. за страната на ставката за данъка върху превозните средства – за товарни автомобили до 12 т технически допустима максимална маса.</p>\n<p class=\"lf-p\">С3 е размерът на трансфера за зимно поддържане и снегопочистване на общински пътища за конкретната община, формиран от следните компоненти:</p>\n<p class=\"lf-p\">С3=ТЗ1+ТЗ2 , където:</p>\n<p class=\"lf-p\">ТЗ1 е основен компонент на трансфера за зимно поддържане и снегопочистване на общински пътища, при съотношения за разпределяне на ресурса за този компонент, както следва: 85 % от него – по показател дължина на общинските пътища с отчитане на географско и височинно разположение (на базата на параметри за дължина на общински пътища в планински райони, в равнинни райони и в райони, характерни със снегонавявания и заледявания); 10 % от него – по показател брой населени места с изключване на местата без население; 5 % от него – по показател брой население. ТЗ1 за конкретна община се формира от сбора на сумите, разпределени по относително тегло на съответния показател за общината спрямо общото за страната;</p>\n<p class=\"lf-p\">ТЗ2 е допълнителен компонент на трансфера за зимно поддържане и снегопочистване на общински пътища, който осигурява размера на трансфера за зимно поддържане и снегопочистване на общински пътища, определен в ЗДБРБ за 2018 г. Достъп до тази част на трансфера имат общините с отрицателна разлика между полученото от сумата по компонент ТЗ1 и размера на трансфера за зимно поддържане и снегопочистване на общински пътища, определен в ЗДБРБ за 2018 г.</p>\n<p class=\"lf-p\">С4 е размерът на целевата субсидия за капиталови разходи за конкретната община, формиран от следните компоненти:</p>\n<p class=\"lf-p\">С4=В1+В2+В3 , където:</p>\n<p class=\"lf-p\">В1 е основен компонент на целевата субсидия, при съотношения за разпределяне на ресурса за този компонент, както следва: 45 % от него – по показател брой населени места, с изключване на местата без население и с население до 10 души; 25 % от него – по показател дължина на общинските пътища; 25 % от него – по показател брой население; 5 % от него – по показател територия. В1 за конкретна община се формира от сбора на сумите, разпределени по относително тегло на съответния показател за общината спрямо общото за страната;</p>\n<p class=\"lf-p\">В2 е допълнителен компонент на целевата субсидия за капиталови разходи, който осигурява размера на целевата субсидия за капиталови разходи, определен в ЗДБРБ за 2018 г. Достъп до тази част на субсидията имат общините с отрицателна разлика между полученото от сумата по компонент В1 и размера на целевата субсидия за капиталови разходи, определен в ЗДБРБ за 2018 г.;</p>\n<p class=\"lf-p\">В3 е ресурс за подпомагане на общините от 4-та и 5-а категория за подобряване на състоянието на социалната и техническата инфраструктура на територията на общината. Достъп до тази част на субсидията имат всички общини от 4-та и 5-а категория съгласно утвърдената от министъра на регионалното развитие и благоустройството със Заповед № РД-02-14-2021 от 2012 г. (обн., ДВ, бр. 66 от 2012 г.; изм., бр. 73 от 2014 г., бр. 75 от 2016 г.) категоризация на общините в Република България на основание чл. 36, ал. 2 на Закона за административно-териториалното устройство на Република България и във връзка с т. 4 от Решение № 921 на Министерския съвет от 2011 г. за определяне на критерии и показатели за категоризиране на общините, кметствата, районите и населените места в Република България.</p>\n<p class=\"lf-p\">Информацията за населението и населените места е по данни на НСИ към 31 декември 2017 г., а за дължината на общинските пътища – по данни на Министерството на регионалното развитие и благоустройството към 31 юли 2018 г.</p>\n<p class=\"lf-p\">10650</p></div>", "next": 0}