Независимо че стандартизацията е предимно движен от пазара процес, възможно е в някои случаи да е подходящо да се изисква спазването на специфични стандарти на ниво ЕС, за да се подобрят оперативната съвместимост и свободата на избор за ползвателите и да се насърчи взаимната свързаност на вътрешния пазар в ЕС. При други обстоятелства може определени европейски стандарти вече да не отговарят на потребностите на ползвателите или да спъват технологичното развитие. Затова Европейският кодекс за електронни съобщения дава възможност на ЕК, при необходимост, да поиска от европейските организации за стандартизация (Европейския комитет по стандартизация (CEN), Европейския комитет по стандартизация в електротехниката (CENELEC), Европейския институт за стандарти в далекосъобщенията (ETSI) да изготвят стандарти. Също така ЕК съставя и публикува в Официален вестник на ЕС списък на незадължителни стандарти и спецификации, които да служат като основа за насърчаване на хармонизираното предоставяне на електронни съобщителни мрежи, електронни съобщителни услуги и прилежащи съоръжения и услуги, като може да направи тяхното прилагане задължително, както и да премахне стандарти или спецификации от посочения списък.
\nПрилагането на стандартите и спецификациите за предоставянето на услуги, технически интерфейси и мрежови функции, които са посочени в публикувания в Официален вестник на ЕС списък, следва да се насърчава доколкото е необходимо за гарантиране на оперативна съвместимост на услугите, свързаност от край до край, улесняване на смяната на доставчиците и преносимостта на номера и идентификатори, както и с цел по-голяма свобода на избор за ползвателите. В случай че не са публикувани такива, се насърчава прилагането на стандарти или спецификации, приети от европейските организации за стандартизация, а при отсъствието и на такива се насърчава прилагането на международните стандарти или препоръките, приети от Международния съюз по далекосъобщения (МСД), Европейската конференция по пощи и далекосъобщения (CEPT), Международната организация по стандартизация (ISO) и Международната електротехническа комисия (IEC).
\nСъгласно Закона за националната стандартизация 31 Българският институт за стандартизация (БИС) е национален орган за стандартизация в Република България, който организира и координира стандартизационната дейност в страната, включително работата в техническите комитети по стандартизация. Насърчаването на ефективното сътрудничество и активното участие в процеса на стандартизация посредством техническите комитети на БИС на всички заинтересовани страни, включително малки и средни предприятия, организации на потребителите и различни организации, представляващи обществени интереси, е от съществено значение.
\nVI. ЗАЩИТА НА ПРАВАТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ 1. Универсална услуга Универсалната услуга е защитна мрежа, която гарантира наличността на поне минимален набор от услуги за всички крайни ползватели и на достъпни цени за потребителите, когато рискът от социална изолация, породен от липсата на такъв достъп, пречи на гражданите да участват пълноценно в икономическия и социалния живот. Концепцията за универсалната услуга следва да се развива, за да отразява напредъка в технологиите, развитието на пазара и промените в търсенето на ползвателите.
\nНовата регулаторна рамка модернизира режима на универсалната услуга чрез: включване на широколентовия достъп до интернет в обхвата на универсалната услуга, като той няма да се определя на основата на минимална скорост, а на базата на възможността да се използват определени онлайн услуги (предлага се минимален набор от 11 услуги, като в процеса на транспониране на директивата предстои да се обсъди и прецени възможността за допълване на този списък съобразно националните си особености); премахване от обхвата й на обществените телефонни апарати, телефонните указатели и справочните услуги.
\nНа всички потребители трябва да се осигури достъп на достъпна цена до наличната услуга за подходящ широколентов достъп до интернет и услуги за гласови съобщения, с необходимото качество, в определено местоположение. Обхватът на приложение може да се разшири и за крайни ползватели, които са микропредприятия, малки и средни предприятия и организации с нестопанска цел.
\nУслугата за подходящ широколентов достъп до интернет следва да е в състояние да осигурява широчина на честотната лента, необходима, за да се поддържа поне минималният набор от услуги: електронна поща, търсачки за търсене и намиране на всякакъв вид информация, базови онлайн инструменти за обучение и образование, онлайн вестници или новини, закупуване или поръчка на стоки или услуги онлайн, търсене на работа и инструменти за търсене на работа, общности за работа в мрежа с професионална цел, интернет банкиране, използване на електронни административни услуги, социални медии и комуникация в реално време чрез текстови съобщения, гласови и видеоразговори (със стандартно качество).
\nДостъпност на цената : Подходящият широколентов достъп до интернет на достъпна цена е жизнено важен за обществото и за икономиката като цяло. Той осигурява основата за участие в цифровата икономика и общество посредством важни онлайн услуги.
\nВ контекста на националните условия, ако се установи, че цените на дребно не са достъпни, тъй като потребителите с нисък доход или със специални социални потребности са лишени от достъп до тях, трябва да се предприемат мерки, за да се гарантират достъпни цени за тези потребители на услуги за подходящ широколентов достъп до интернет и за гласови съобщения най-малкото в определено местоположение. Мерките могат да включват предоставянето на подкрепа за тези потребители за комуникационни цели от държавата или предоставяне на въпросните потребители на тарифни планове или потребителски пакети, различни от предоставяните при обичайната търговска практика от доставчиците на такива услуги, или и двете.
\nТова може да включва и ваучери. За тази цел може да се наложи задължение на тези доставчици да прилагат общи тарифи, включително усредняване на географски принцип, за цялата територия на страната. В изключителни случаи, когато налагането на подобни задължения на всички доставчици би довело до демонстрирано прекомерна административна или финансова тежест за доставчиците, може, по изключение, да се наложат задължения за предлагане на специални тарифи или пакети само от предприятието, на което е наложено задължение за предоставяне на универсалната електронна съобщителна услуга. Когато се възлагат подобни задължения, се гарантира, че всички потребители с ниски доходи или специални социални нужди се възползват от избора на предприятия, предлагащи варианти на тарифни планове, които отговарят на техните нужди.
\nИзключения се допускат само ако е невъзможно да се гарантира подобен избор или това би създало допълнителна организационна или финансова тежест.
\nНаличност на универсалната услуга : Основно изискване на универсалната услуга е да гарантира, че всички потребители имат достъп на достъпна цена до наличен подходящ широколентов достъп до интернет и услуги за гласови съобщения в определено местоположение. При това няма ограничения нито за техническите средства, използвани за осигуряване на връзката, като се допускат жични и безжични технологии, нито ограничения на категориите доставчици, които са задължени да предоставят универсалната услуга изцяло или частично.
\nКогато, вземайки предвид резултатите, от географското проучване и при необходимост всички допълнителни доказателства, наличността в определено местоположение на услуга, предоставяща подходящ широколентов достъп до интернет и на услуги за гласови съобщения, не може да бъде осигурена при обичайни търговски условия или посредством други възможни инструменти на обществените политики, на националната територия или в различни части от нея, може да се налагат съответни задължения за предоставяне на универсална услуга с цел да бъдат удовлетворени всички обосновани искания от крайни ползватели за достъп до тези услуги на съответните части от територията.
\nПри това е важно да се определи най-ефикасният и целесъобразен подход за гарантиране на наличността в определено местоположение на услуга за подходящ широколентов достъп до интернет и на услуги за гласови съобщения, като същевременно се спазват принципите на обективност, прозрачност, недопускане на дискриминация и пропорционалност. Могат да се определят едно или няколко предприятия, които да гарантират тази наличност на цялата територия на държавата, или различни предприятия или групи от предприятия за предоставянето на услуга за подходящ широколентов достъп до интернет и на услуги за гласови съобщения в определено местоположение в различни части от националната територия.
\nРазходи за задълженията за предоставяне на универсална услуга: Когато националният регулаторен орган прецени, че предоставянето на услуга за подходящ широколентов достъп до интернет и на услуги за гласови съобщения или поддържането на съществуващата универсална услуга може да представлява несправедлива тежест за доставчиците на подобни услуги, които търсят компенсация, той трябва да изчисли нетните разходи за тази услуга.
\nЗа тази цел ще трябва да се оцени очакваната финансова тежест за доставчиците и ползвателите в сектора на електронните съобщения. Ако предоставянето на услуги за подходящ широколентов достъп до интернет и услуги за гласови съобщения или предоставянето на други услуги ще доведе до несправедлива тежест за даден доставчик, като се вземат предвид разходите и приходите, както и нематериалните ползи от предоставянето на съответните услуги, тази несправедлива тежест може да бъде включена в изчислението на нетните разходи по задълженията за предоставяне на универсална услуга.
\nКогато задължението за предоставяне на универсална услуга представлява несправедлива тежест за даден доставчик, се предвижда възможност за създаване на механизми за ефективно възстановяване на нетните разходи. Възстановяването чрез обществени фондове представлява един от методите за възстановяване на нетните разходи по задълженията за предоставяне на универсална услуга. Другият метод е поделянето на нетните разходи по задълженията за предоставяне на универсална услуга между доставчиците на електронни съобщителни мрежи и услуги. Може да се финансират нетните разходи за различните елементи на универсалната услуга чрез различни механизми или да се финансират нетните разходи за всички елементи или част от тях чрез един от посочените механизми, или съчетание от двата механизма.
\nСъгласно новите изисквания на директивата обхватът на универсалната електронна съобщителна услуга, който включва елементи, като обществени телефонни указатели, телефонни справочни услуги и обществени телефони, следва да се преразгледа до 21 декември 2021 г., както и на всеки три години след това.
\nВ тази връзка следва да се определи или да се прецени:
\nЗа да се постигне високо общо ниво на защита, в Европейския кодекс за електронни съобщения се засилват изискванията, засягащи правата на крайните ползватели, предвид най-добрите практики в държавите членки – по-добра защита в области, в които общите правила за защита на потребителите не отговарят на специфичните за сектора нужди; опростени са или частично заличени някои разпоредби относно договорите; въвежда се изискване операторите да предоставят и „кратка форма/резюме“ на договора, в която да са дадени основните клаузи от договора с крайния потребител, за което ще се изготви хармонизиран образец от ЕК; изисква се предоставяне на възможност за потребителя да контролира разходите си, както и средства за сравняване на цени и качество на услугите; забранява се дискриминацията, базирана на националност или място на живеене.
\nНиво на хармонизация: До 21 декември 2021 г. ще може да продължи прилагането на по-строги национални разпоредби за защита на потребителите, които се различават от предвидените в кодекса, при условие че тези разпоредби са били в сила на 20 декември 2018 г. и евентуалните ограничения за функционирането на вътрешния пазар, произтичащи от тяхното прилагане, са пропорционални на целта за защита на потребителите.
\nИзисквания за предоставяне на информация в договорите: Договорите представляват важно средство за крайните ползватели, което гарантира прозрачност на информацията и правна сигурност. Разпоредбите за предоставяне на информация за договорите, максималната продължителност на договора и пакетите следва да бъдат от полза не само за потребителите, но и за микропредприятията и малките предприятия, както и за организациите с нестопанска цел.
\nЗа да се даде възможност на крайния ползвател да направи добре информиран избор, от особена важност е необходимата свързана с това информация да му се предостави преди сключването на договора и да бъде поднесена на ясен и разбираем език и на траен носител или когато това не е възможно и без да се засяга определението за траен носител – в предоставен от доставчика и съобщен на ползвателя документ, който е лесен за изтегляне, отваряне и консултиране на обичайно използвани от потребителите устройства. Доставчикът изрично насочва вниманието на потребителя към наличието на този документ и към това, че е важно документът да бъде изтеглен за целите на документацията, бъдещи справки и непроменено възпроизвеждане.
\nДоставчиците трябва да предоставят на потребителите кратко и лесночетимо резюме на договора, което да съдържа информация минимум за:
\nДоставчиците предоставят безплатно резюмето на договор на потребителите преди сключването на договора, включително при договори от разстояние. Когато по обективни технически причини не е възможно да се предостави резюме на договор в този момент, същото се предоставя без необосновано забавяне след това, а договорът влиза в сила, когато потребителят потвърди съгласието си след получаване на резюмето на договор.
\nИнформацията, посочена в резюмето, както и тази, която се изисква да бъде предоставена преди сключването на договор, представлява неразделна част от договора и не се променя, освен ако страните изрично не се договорят за това.
\nПрозрачност, сравнимост на офертите и публикуване на информация: Наличието на прозрачна, актуална и сравнима информация относно офертите и услугите е ключов елемент за потребителите в конкурентни пазари с няколко доставчици, предлагащи услуги. Крайните ползватели следва да могат да сравняват цените на различни предлагани на пазара услуги лесно въз основа на информация, публикувана в леснодостъпна форма. За да им се даде възможност лесно да сравняват цени и услуги, компетентните органи, в координация по целесъобразност с националните регулаторни органи, следва да могат да изискват от доставчиците на услуги за достъп до интернет или обществени междуличностни съобщителни услуги по-голяма информационна прозрачност (включително тарифи, качество на услугата, условия за предоставяното крайно устройство и друга, свързана с това статистика).
\nВсички промени в договорните условия, предложени от доставчиците на обществени електронни съобщителни услуги, различни от междуличностните съобщителни услуги без номера, които не са в полза на крайния ползвател, например по отношение на таксите, тарифите, ограниченията за обема на данните, скоростите на предаване на данни, покритието или обработката на личните данни, следва да дават право на крайния ползвател да прекрати договора си, без да дължи такси, дори ако са комбинирани с някои изгодни промени. Поради това всяка промяна на договорните условия от доставчика следва да дава право на крайния ползвател да прекрати договора, освен ако всяка промяна сама по себе си е от полза за него, или ако промените са от чисто административен характер, например промяна в адреса на доставчика, и не оказват отрицателно въздействие върху крайния ползвател, или промените са строго наложени от законодателни или регулаторни промени, като например нови изисквания за предоставяне на информация за договорите, наложени от правото на Съюза или националното право.
\nКрайните ползватели следва да се ползват с безплатен достъп до най-малко едно независимо средство за сравнение, което им дава възможност да сравняват и оценяват различни услуги за достъп до интернет и обществени междуличностни съобщителни услуги с номера и когато е приложимо, обществени междуличностни съобщителни услуги без номера.
\nСмяна на доставчик и преносимост на номера: Преносимостта на номерата е ключов фактор за избора на потребителите и за действителната конкуренция в конкурентни пазари на електронни съобщения. Крайните ползватели, които поискат това, могат да запазват своите номера независимо от доставчика на услугата и за ограничен период от време между смяната на доставчиците на услуги. За да се гарантира, че смяната на доставчика и пренасянето на номера се извършват в рамките на сроковете, трябва да се приемат мерки (пропорционални на продължителността на закъснението при изпълнението на договора) – крайните ползватели да бъдат компенсирани от доставчиците по лесен и навременен начин в случаите, когато договорът между доставчика и крайния ползвател не е спазен.
\nВсички задължения на крайните ползватели, приложими за определена електронна съобщителна услуга, когато се предоставя или продава като самостоятелна, следва да са приложими и когато тя е част от пакет с поне една услуга за достъп до интернет или обществена междуличностна съобщителна услуга с номер.
\nСпешни повиквания и единен европейски номер за спешни повиквания: Доставчиците на междуличностни съобщителни услуги с номера трябва да осигуряват надежден и прецизен достъп до службите за спешно реагиране, като се отчитат националните спецификации и критерии и способностите на националните центрове за обслужване на спешни повиквания (Public-safety answering point – PSAP). Като допълнителна възможност може PSAP да обработват спешни повиквания на повече от един език.
\nКрайните ползватели трябва да са надлежно информирани за съществуването и използването на единния европейски номер за спешни повиквания „112“, както и за неговите характеристики по отношение на достъпността, включително чрез инициативи, които са специално насочени към лица, пътуващи между държави членки, и към крайни ползватели с увреждания. Тази информация се предоставя в достъпни формати, отнасящи се за различни видове увреждания.
\nПредвижда се предоставянето на информация за местоположението на обаждащото се лице на най-подходящия PSAP незабавно след установяване на връзка при спешно повикване. Това включва базирана на мрежата информация за местоположението и когато е налична – получена от телефонния апарат информация за местоположението на обаждащото се лице. Събирането и предаването на информацията за местоположението на обаждащото се лице са безплатни за крайния ползвател и за PSAP по отношение на всички спешни повиквания към единния европейски номер за спешни повиквания „112“. Точността и надеждността на предоставената информация за местоположението на обаждащото се лице се определят съгласно критерии, които изготвя регулаторният орган.
\nРавностоен достъп и избор за крайни ползватели с увреждания: Службите за спешно реагиране, включително единният европейски номер за спешни повиквания „112“, трябва да са еднакво достъпни за крайните ползватели с увреждания, в частност ползватели с увреден слух, с нарушен слух, със затруднен говор или с комбинирано увреждане на зрението и слуха, и са в съответствие с правото на Съюза в областта на хармонизирането на изискванията за достъпност на продукти и услуги. Това може да включва предоставянето на специални крайни устройства за крайни ползватели с увреждания, когато други средства за комуникация не са подходящи за тях.
\nЕвропейският кодекс за електронните съобщения налага мерки за потребители с увреждания, които максимизират оперативната съвместимост, избягват предварителната регистрация, когато е възможно, за достъп до алтернативни средства за спешна комуникация и информират всички за наличните средства за равностоен достъп до услуги за спешна комуникация при пътуване до друга държава от ЕС.
\nНа това правно основание предстои да се въведат решения за достъпност, които възпроизвеждат (са еквивалентни) на двустранната комуникация, осигурена в случай на гласово обаждане до номер 112, чрез текстови или видеорешения, достъпни по всяко време и на места в техните територии за потребители с увреждания на стационарни и мобилни устройства и включващи ефективно местоположение на повикващия.
\nСистема за предупреждение на населението: В рамките на ЕС съществува разнопосочно национално право във връзка с предаването посредством електронни съобщителни услуги на предупреждения за населението за непосредствени или настъпили тежки извънредни ситуации и бедствия. Предвид това съгласно Европейския кодекс за електронни съобщения до 21 юни 2022 г. следва да се гарантира, че когато се създават системи за предупреждение на населението за тежки извънредни ситуации и бедствия, предупрежденията за населението се предават от доставчиците на мобилни междуличностни съобщителни услуги с номера до засегнатите крайни ползватели.
\nПредупрежденията за населението могат да се предават чрез друг вид обществени електронни съобщителни услуги – от междуличностни съобщителни услуги без номера или чрез мобилно приложение, предавано посредством услугите за достъп до интернет. Крайните ползватели трябва да бъдат информирани, автоматично чрез SMS, без неоснователно забавяне и безплатно, за начина на получаване на предупреждения за населението, включително посредством мобилно крайно устройство, което не дава възможност за услуги за достъп до интернет. Предупрежденията за населението, различни от тези, които се основават на мобилни междуличностни съобщителни услуги с номера, следва да бъдат предавани на крайните ползватели по лесен за приемане начин. Когато системата за предупреждение на населението се основава на приложение, тя следва да не изисква те да влизат в своя профил или да се регистрират пред органите или доставчика на приложението.
\nСправочни услуги: Всички доставчици на междуличностни съобщителни услуги с номера, които предоставят номера от номерационен план, изпълняват всички разумни искания за предоставяне на съответната информация с оглед осигуряването на обществени справочни услуги и указатели, в съгласуван формат и при справедливи, обективни, разходоориентирани и недискриминационни условия.
\nНационалните регулатори органи могат да налагат обективни, справедливи, недискриминационни и прозрачни задължения и условия на предприятията, които контролират достъпа до крайните ползватели с цел предоставяне на справочни услуги. Крайните ползватели в дадена държава членка трябва да имат пряк достъп до справочни услуги в други държави членки чрез гласово повикване или кратко текстово съобщение (SMS).
\nОперативна съвместимост на радиоприемниците за автомобили, потребителските радиоприемници и потребителското оборудване за цифрова телевизия: В Европейския кодекс за електронни съобщения са включени разпоредби, обхващащи изисквания за оперативна съвместимост за радиоприемниците за автомобили и потребителските радиоприемници, както и потребителското оборудване за цифрова телевизия. Всеки радиоприемник за автомобил, интегриран в ново превозно средство от категория M, който е наличен за продажба или вземане под наем на пазара в Съюза от 21 декември 2020 г., следва да съдържа приемник, който позволява приемането и възпроизвеждането поне на радиоуслуги, предоставяни чрез цифрово наземно радиоразпръскване. Предвидени са и изключения, когато радиоприемникът е само спомагателен, като например при смартфоните или за оборудването, използвано от радиолюбители. Разпоредбите относно оперативната съвместимост на потребителското радио- и телевизионно оборудване не възпрепятстват радиоприемниците и в новите превозни средства от категория М да могат да приемат и възпроизвеждат радиоуслугите, предоставяни чрез наземно аналогово радиоразпръскване.
\nПотребителите трябва да имат възможност за постигане на възможно най-пълна свързаност към цифрови телевизионни апарати. Оперативната съвместимост е развиваща се концепция на динамичните пазари.
\nВ хода на транспониране на директивата следва да се насърчат доставчиците на услуги за цифрова телевизия да гарантират по целесъобразност, че оборудването за цифрова телевизия, което предоставят на своите крайни ползватели, е оперативно съвместимо, така че когато е технически възможно, оборудването за цифрова телевизия да се използва повторно с други доставчици на услуги за цифрова телевизия.
\nВсеки цифров телевизионен апарат (за цифрова кабелна, спътникова, наземна) с интегрален екран с видим диагонал над 30 cm, който се пуска на пазара за продажба или под наем в рамките на Съюза, следва да е оборудван с поне един изход за отворен интерфейс (стандартизиран или съответстващ на стандарт, приет от призната европейска организация по стандартизация, или съответстващ на отраслова спецификация), който дава възможност за просто свързване на периферни устройства и пренос на всички съответни елементи на цифров телевизионен сигнал, включително информация, свързана с интерактивни услуги и с услуги за условен достъп.
\nVII. СИГУРНОСТ НА МРЕЖИТЕ И УСЛУГИТЕ Доставчиците на обществени електронни съобщителни мрежи или услуги следва да предприемат подходящи и пропорционални технически и организационни мерки, включително криптиране, когато е целесъобразно, за опазване на сигурността съответно на своите мрежи или услуги и да предотвратяват и свеждат до минимум последиците от инциденти, свързани със сигурността, върху ползвателите и върху други мрежи и услуги. Предвид актуалната степен на технологично развитие тези мерки трябва да гарантират ниво на сигурност на мрежите и услугите, което съответства на съществуващите рискове за тях.
\nСъгласно Европейския кодекс за електронни съобщения мерките, свързани със сигурността, следва да отчитат като минимум всички имащи отношение аспекти на следните елементи:
\nПредвид нарастващото значение на междуличностните съобщителни услуги без номера е необходимо и за тях да се прилагат подходящи изисквания за сигурност в съответствие с тяхната специфика и икономическо значение. Затова доставчиците на такива услуги следва също да гарантират ниво на сигурност, съответстващо на риска. Като се има предвид, че доставчиците на междуличностни съобщителни услуги без номера обикновено не упражняват действителен контрол върху преноса на сигнали по мрежи, степента на риск за такива услуги в някои отношения може да се разглежда като по-ниска от тази за традиционните електронни съобщителни услуги. Затова, когато е оправдано от действителната оценка на потенциалния риск за сигурността, мерките, взети от доставчиците на междуличностни съобщителни услуги без номера могат да бъдат по-облекчени. Същият подход ще се прилага и към междуличностните съобщителни услуги с номера, при които не се упражнява действителен контрол върху преноса на сигнали.
\nКъм момента доставчиците на обществени електронни съобщителни мрежи или услуги следва да уведомяват незабавно КРС за всеки инцидент, свързан със сигурността, който е оказал значително въздействие върху функционирането на мрежите или услугите. За определяне на значимостта на въздействието от инцидент, свързан със сигурността, ще трябва да се вземат предвид следните параметри, когато са налични:
\nПонастоящем КРС също може да информира обществеността или да изиска от доставчиците да го направят, ако прецени, че оповестяването на инцидента, свързан със сигурността, е от обществен интерес. Когато е целесъобразно, КРС може да информира за случаите на инцидент, свързан със сигурността, компетентните органи в други държави членки и Агенцията на Европейския съюз за киберсигурност (ENISA).
\nВ бъдеще ENISA ще улеснява координацията между държавите в ЕС с цел да се избегнат различия в националните изисквания за сигурност на мрежите, които може да създадат рискове за сигурността на мрежите и бариери пред вътрешния пазар.
\nВ хода на транспонирането на директивата предстои да се определи, че националният орган, който ще отговаря за сигурността на мрежите и услугите, следва да притежава и правомощия за разследване при липсата на съответствие и ефектите от това върху сигурността на мрежите и услугите.
\nДоставчиците на обществени електронни съобщителни мрежи или услуги следва безплатно да информират ползвателите за конкретни и значителни заплахи от инциденти, свързани със сигурността, и за всички възможни защитни или корективни мерки, които те могат да предприемат, за да защитят сигурността на своите съобщения, например чрез използване на специални типове софтуер или технологии за криптиране. Изискването за уведомяване на ползвателите за такива заплахи не освобождава доставчика на услуги от задължението да предприеме за своя сметка подходящи и незабавни мерки за отстраняване на каквито и да било заплахи за сигурността и да възстанови нормалното ниво на сигурност на услугата.
\nСъгласно действащото национално законодателство КРС може да дава задължителни указания на доставчиците на обществени електронни съобщителни мрежи или услуги, включително за мерките, изисквани за преодоляване на последствията от инцидент, свързан със сигурността, или за предотвратяване на такъв при наличието на значителна заплаха, както и за сроковете за изпълнение. Също така може да изисква информация, необходима за оценка на нивото на сигурност на мрежите и услугите, както и изчерпателни и надеждни данни за действителните инциденти, свързани със сигурността, които са оказали значително въздействие върху функционирането на мрежите или услугите. КРС може и да изисква от доставчиците на обществени електронни съобщителни мрежи или услуги да подложат сигурността на одит, извършван от квалифициран независим орган или от компетентен орган, и да й предоставят резултатите от одита, като разходите за одита се заплащат от доставчика.
\nКогато е необходимо, компетентният орган ще се подпомага от Националния екип за реагиране при инциденти с компютърната сигурност към Държавна агенция „Електронно управление“, като може да изисква предоставянето на информация за рисковете и инцидентите, свързани със сигурността, които засягат обществени електронни съобщителни мрежи и услуги, и препоръчването на начини за справяне с тях.
\nЩе продължат усилията за поддържане на сигурността на обществените електронни съобщителни мрежи и услуги, включително чрез прецизиране на законодателството по отношение на елементите, които следва да се отчитат от мерките за опазване на сигурността на мрежите и услугите, както и на параметрите за определяне на значимостта на въздействието от инцидент, свързан със сигурността. Предстои предприемане на действия относно актуализация на действащото законодателство по отношение на сигурността на мрежите и услугите с цел привеждане в съответствие с новата регулаторна рамка на ЕС.
\nVIII. ЕВРОПЕЙСКИ ВЪПРОСИ И МЕЖДУНАРОДНА ДЕЙНОСТ 1. Европейски въпроси Представителите на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията се стремят да участват активно в работата на Комитета по съобщения (COCOM), Комитета по радиочестотния спектър (RSC), Групата за политиката в областта на радиочестотния спектър (RSPG), Работната група „Телекомуникации и информационно общество“ към Съвета на ЕС и заседанията на Комитета на заместник постоянните представители на държавите – членки на ЕС – КОРЕПЕР-І.
\nУчастието на български представители в работата на тези европейски комитети и групи в областта на електронните съобщения е възможност за пряко представяне и защита на националните позиции при подготовката на различни европейски документи (регламенти, директиви, препоръки, решения), обмяна на опит и сътрудничество при прилагане на законодателството на ЕС в сектора.
\nЧленството на Република България в ЕС налага стриктно изпълнение на всички ангажименти, произтичащи от правото на ЕС, в областта на електронните съобщения, въвеждане в българското законодателство на разпоредбите на регламенти, директиви, решения и препоръки в областта на електронните съобщения и тяхното практическо прилагане, съобразено със специфичните национални интереси.
\nМинистерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията играе важна роля в координационния механизъм по въпросите на ЕС посредством участието си в Съвета по европейски въпроси към Министерския съвет и администрирането на РГ 17 „Телекомуникации и информационни технологии“.
\nЕдин от основните приоритети на Българското председателство на Съвета на ЕС през първата половина на 2018 г. беше подкрепата за интегриране на страните от Западните Балкани към ценностите на Съюза. В тази връзка усилията ще продължат в посока подпомагане на страните от Западните Балкани по пътя им към интегриране в ЕС посредством споделяне на натрупания опит в процеса на въвеждане на законодателството на ЕС в сектора.
\nПо отношение на международните организации ще се положат усилия за по-активно участие в работните органи към специализираните международни организации, включително в процеса на подготовка на световните и регионалните конференции, асамблеи и форуми, с оглед на факта, че много голяма част от решенията на тези организации имат задължителен характер за страните членки. Прякото ангажиране в дейността на тези организации ще даде възможност за предоставяне на приноси, популяризиране на виждането на страната ни и обмяна на добри практики.
\nПо отношение на двустранните отношения ще продължи активната работа за обмен на добри практики, разглеждане на възможности за включване и реализиране на регионални или международни инициативи и проекти, насочени към насърчаване развитието на електронните съобщения. Фокусът ще се насочи върху развитието на двустранните отношения главно с държави, които представляват интерес за сектора на електронните съобщения в България, с цел създаване на благоприятни условия за развитие на бизнес отношения.
\nНай-съществено значение това може да окаже върху правилата за роуминга, като операторите от Обединеното кралство и ЕС ще могат да налагат различни цени, предмет на свободно търговско договаряне между тях, от регулираните за роуминг услуги (гласови повиквания, кратки текстови съобщения и данни), като това може да доведе до увеличаване на тарифите на дребно за роуминг услуги.
\nВ допълнение новите максимални цени на международните фиксирани и мобилни гласови повиквания и текстови съобщения в рамките на ЕС, които влизат в сила от 15 май 2019 г., няма да се прилагат задължително за международните комуникации между ЕС и Обединеното кралство.
\nПредвид сложната ситуация относно излизането на Обединеното кралство от ЕС и очакваните икономически въздействия от това Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, със съдействието на националния регулаторен орган, ще насърчава доброволното сътрудничество между операторите с цел да се избегнат негативни последици за българските граждани. За целта гражданите ще бъдат своевременно информирани за настъпилите промени и очакваните ефекти от тях.
\nIX. ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ С НЕПРАВИТЕЛСТВЕНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ От съществено значение при провеждането на политиката в областта на електронните съобщения е партньорството с неправителствени структури, браншови и бизнес организации, работещи в сектора на електронните съобщения, организации, защитаващи интересите на потребителите, научните и академичните среди с оглед стимулиране на сътрудничеството, обмен на информация, идеи и получаване на обратна връзка от сектора.
\nНеправителствените организации заемат все по-активна роля в оформянето на цялостната политика на сектора. Те са особено важни в процеса на законодателна дейност, като информацията, получена от тях за практическите аспекти от прилагането на конкретни правила, е от съществено значение за подготовката на националните позиции, тяхната защита и последващото въвеждане в националното законодателство. Това взаимодействие оказва положителен ефект при отчитането на националните особености и адаптирането на регулаторните правила.
\nС цел защита на правата на потребителите в областта на електронните съобщения ще продължи активното взаимодействие с гражданските организации – федерации, асоциации, съвети и комисии, ангажирани с тази дейност.
\nX. ДЕЙНОСТИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПОЛИТИКАТА С оглед постигане на поставените цели на политиката, вземайки под внимание разгледаните в настоящия документ въпроси в областта на електронните съобщения, в следващия четиригодишен период 2019 – 2022 г. следва да бъдат предприети следните действия за създаване на подходящи условия за развитие на сектора:
\n7 Директива 2014/61/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. относно мерките за намаляване на разходите за разгръщане на високоскоростни електронни съобщителни мрежи (ОВ, L 155/1 от 23 май 2014 г.) 8 Обн., ДВ, бр. 92 от 2018 г.
\n9 Обн., ДВ, бр. 15 от 2019 г.
\n10 ОВ, L 117/95 от 11 май 2010 г.
\n11 ОВ, L 118/4 от 4 май 2016 г.
\n12 ОВ, L 138/131 от 25 май 2017 г.
\n13 Обн., ДВ, бр. 25 от 2018 г.
\n14 Обн., ДВ, бр. 80 от 2015 г.
\n15 Директива 2002/19/EО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 г. относно достъпа до електронни съобщителни мрежи и тяхната инфраструктура и взаимосвързаността между тях (Директива за достъпа) (ОВ, L 108/7 от 24 април 2002 г.) 16 Директива 2002/20/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 г. относно разрешението на електронните съобщителни мрежи и услуги (Директива за разрешение) (ОВ, L 108/21 от 24 април 2002 г.) 17 Директива 2002/21/EО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 г. относно общата регулаторна рамка за електронните съобщителни мрежи и услуги (Рамкова директива) (ОВ, L 108/33 от 24 април 2002 г.) 18 Директива 2002/22/EC на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 г. относно универсалната услуга и правата на потребителите във връзка с електронните съобщителни мрежи и услуги (Директива за универсалната услуга) (ОВ, L 108/51 от 24 април 2002 г.) 19 Директива 2002/58/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 юли 2002 г. относно обработката на лични данни и защита на правото на неприкосновеност на личния живот в сектора на електронните комуникации (Директива за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации) (ОВ, L 201/37 от 31 юли 2002 г.) 20 COM(2016) 587 final 21 SWD(2016) 300 final 22 COM(2016) 588 final 23 SWD(2016) 306 final 24 Регламент (ЕС) 2017/1953 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2017 г. за изменение на регламенти (ЕС) № 1316/2013 и (ЕС) № 283/2014 по отношение на насърчаването на свързаността с интернет в местните общности (ОВ, L 286/1 от 1 ноември 2017 г.) 25 Регламент (ЕС) 2018/1971 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 г. за създаване на Орган на европейските регулатори в областта на електронните съобщения (ОЕРЕС) и на Агенция за подкрепа на ОЕРЕС (Службата на ОЕРЕС), за изменение на Регламент (ЕС) 2015/2120 и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1211/2009 (ОВ, L 321/1 от 17 декември 2018 г.) 26 Решение 2002/622/ЕО на Комисията от 26 юли 2002 г. за създаване на Група за политиката в областта на радиочестотния спектър (ОВ, L 198/49 от 27 юли 2002 г.) 27 Решение № 243/2012/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 14 март 2012 г. за създаване на многогодишна програма за политиката в областта на радиочестотния спектър (ОВ, L 81/7 от 21 март 2012 г.) 28 Решение № 676/2002/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 г. относно регулаторната рамка за политиката на Европейската общност в областта на радиочестотния спектър (Решение за радиочестотния спектър) (OB, L 108/1 от 24 април 2002 г.)
\n29 Решение за изпълнение (ЕС) 2019/235 на Комисията от 24 януари 2019 г. за изменение на Решение 2008/411/ЕО във връзка с актуализиране на съответните технически условия, приложими за радиочестотната лента 3400-3800 MHz (OB, L 37/135 от 8 февруари 2019 г.) 30 Решение № 887 на Министерския съвет от 6 декември 2018 г. за приемане на Национална пътна карта за изпълнение на задълженията на Република България по Решение (ЕС) 2017/899 на Европейския парламент и на Съвета от 17 май 2017 г. за използването на радиочестотна лента 470-790 МНz в Съюза 31 Обн., ДВ, бр. 88 от 2005 г.; посл. изм., бр. 103 от 2018 г.
\n5421