(4)Производството по заявката или исканията се възобновява служебно или по искане на заявителя, съответно страните по спора, след като отпаднат основанията за спирането му:
\n
1.по заявката – с решение на държавен експерт по чл. 64;
\n
2.по исканията – с решение на председателя на Патентното ведомство или на оправомощен от него заместник-председател.
\n
Прекратяване на производството
\n
Чл. 102(1) Производството по заявката или исканията се прекратяват в случаите
\n
1.на оттегляне на заявката за регистрация на географско означение;
\n
2.на оттегляне на искането;
\n
3.на прекратено по-ранно право по смисъла на чл. 87, т. 3 и 4;
\n
4.на прекратено без правоприемство юридическо лице – искател или ползвател;
\n
5.когато единственият вписан ползвател на географското означение се откаже от правото си на използване.
\n
(2)Производството се прекратява и в случаите по чл. 96, ал. 2 и чл. 98, ал. 6.
\n
(3)Прекратяването на производството:
\n
1.по заявката се извършва с решение на държавен експерт по чл. 64;
\n
2.по исканията се извършва с решение на председателя на Патентното ведомство или на оправомощен от него заместник-председател.
\n
Продължаване и възстановяване на срокове
\n
Чл. 103
\n
(1)По искане на заявителя, подадено преди изтичането на сроковете по чл. 96, ал. 1, чл. 97, ал. 2 и чл. 98, ал. 5 пред Патентното ведомство, тези срокове може да бъдат продължени еднократно със същата продължителност. Искането не се разглежда, когато към него не е приложен документ за платена държавна такса
\n
(2)Срокове, които не са спазени поради особени непредвидени обстоятелства, може да бъдат възстановени еднократно по искане на лицето, което не ги е спазило. Към искането се прилага документ за платена държавна такса, ако плащането е по банков път.
\n
(3)Искането се подава до един месец след отпадането на причината за неспазване на срока, но не по-късно от три месеца от изтичане на срока.
\n
(4)В искането се посочват всички обстоятелства, които го обосновават, и се представят всички доказателства за основателността му.
\n
(5)Решението за възстановяване се постановява от председателя на Патентното ведомство или от оправомощен от него заместник-председател.
\n
(6)Сроковете по ал. 1 и 3 не подлежат на възстановяване.
\n
Задължение за пазене на тайна
\n
Чл. 104Разпоредбата на чл. 82 се прилага и при производствата по тази глава
\n
Публикация на регистрацията
\n
Чл. 105
\n
(1)Патентното ведомство публикува в Официалния си бюлетин всички регистрирани географски означения и последващите промени, свързани с тях, в едномесечен срок от влизането в сила на съответното решение
\n
(2)Публикацията съдържа входящ номер на заявката, дата на подаване, дата на регистрация, име и адрес на заявителя, съответно на вписания ползвател, име и адрес на представителя по индустриална собственост, когато има такъв, вида на географското означение, описание на географското означение, когато е необходимо, представяне на географското означение, класовете и списъка на стоките, за които е регистрирано.
\n
Съдебен контрол
\n
Чл. 106(1) Решенията по чл. 100, ал. 1, 4 и 5 може да се обжалват пред Административния съд – град София, в двумесечен срок от съобщаването
\n
(2)Решенията по чл. 101, ал. 2 и 3 и чл. 102, ал. 3 може да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс в 14-дневен срок от съобщаването.
\n
(3)При обжалване на актове по тази глава страна в съдебното производство е председателят на Патентното ведомство.
\n
(4)При отмяна по съдебен ред на решения по ал. 1 и 2 въз основа на факти и доказателства, които жалбоподателят е могъл да узнае, посочи и представи в производството пред Патентното ведомство, на административния орган не се възлагат съдебни разноски.
\n
Глава четвърта МЕЖДУНАРОДНА РЕГИСТРАЦИЯ Международна регистрация на марки с посочване на Република България
\n
Чл. 107
\n
(1)Международна регистрация на марка с посочване на Република България е регистрация, извършена от Международното бюро по реда на Мадридската спогодба за международна регистрация на марките от 14 април 1891 г. с нейните изменения и допълнения ( ратифицирана с Указ № 4312 на Държавния съвет – бр. 97 от 1984 г.) (ДВ, бр. 65 от 2001 г.), наричана по-нататък „Мадридската спогодба“, и по Протокола относно Мадридската спогодба за международна регистрация на марките, приет в Мадрид на 27 юни 1989 г., с неговите изменения и допълнения (ратифициран със закон – ДВ, бр. 35 от 2001 г.), наричан по-нататък „Протокола“
\n
(2)Международната регистрация на марка по ал. 1 има същото действие, както ако тази марка е била директно заявена и регистрирана в Република България. Тя действа от датата на международната регистрация, съответно от датата на регистрацията на териториалното разширение, при условие че действието й бъде признато на територията на Република България.
\n
(3)Признаването на действието на международната регистрация на територията на Република България може да се откаже в предвидените от Мадридската спогодба и Протокола срокове.
\n
(4)Всяка международна регистрация на марка, за която в Патентното ведомство е постъпило уведомление от Международното бюро, подлежи на проверка по чл. 39, ал. 3, чл. 40, ал. 2, чл. 41, ал. 2, чл. 43 и чл. 47.
\n
(5)Проверката по чл. 39, ал. 3, чл. 40, ал. 2, чл. 41, ал. 2 и чл. 43 се извършва в едномесечен срок от уведомяването на Патентното ведомство за международната регистрация на марка.
\n
(6)За всяка международна регистрация, която отговаря на изискванията на чл. 39, ал. 3, чл. 40, ал. 2, чл. 41, ал. 2, чл. 43 и на изискванията на чл. 11, се изпраща съобщение до Международното бюро с указание, че в предвидения за това срок тя може да е обект на възражение по чл. 51 или на опозиция.
\n
(7)Съобщение до Международното бюро се изпраща и когато:
\n
1.е постановен отказ за признаване на действието на международната регистрация по чл. 39, ал. 3, чл. 40, ал. 2, чл. 41, ал. 2, чл. 43 и чл. 47;
\n
2.отказът за признаване на действието на международната регистрация по чл. 39, ал. 3, чл. 40, ал. 2, чл. 41, ал. 2, чл. 43 и чл. 47 е потвърден с влязло в сила решение;
\n
3.при подадена опозиция срещу признаване на действието й;
\n
4.не е подадена опозиция или тя е отхвърлена като неоснователна с влязло в сила решение;
\n
5.вследствие на подадена опозиция действието на международната регистрация е отказано изцяло или частично с влязло в сила решение.
\n
(8)Когато по международната регистрация е постановено окончателно решение за отказ за признаване на действието й, решението за отказ може да се обжалва при условията и по реда на чл. 69 – 79.
\n
(9)Международните регистрации, по които Република България е посочена страна, подлежат на публикация при условията и по реда на чл. 49, ал. 3, чл. 50, ал. 5 и чл. 83, ал. 2.
\n
(10)Всяка международна регистрация с признато действие на територията на Република България може да бъде обект на искане за отмяна или заличаване, които се разглеждат при условията и по реда на чл. 69 – 79.
\n
(11)Когато действието на международна регистрация на марка е изцяло или частично отменено или заличено с влязло в сила решение, до Международното бюро се изпраща съобщение.
\n
(12)Притежателят на международна регистрация на марка, действаща на територията на Република България, може да поиска международната регистрация да се трансформира в национална заявка.
\n
(13)Притежателят на международна регистрация на марка, действаща на територията на Република България, който има по-ранна национална регистрация на същата марка, може с искане до Патентното ведомство, придружено с документ за платена държавна такса, ако плащането е по банков път, да поиска международната регистрация да се счита като заместваща националната със запазване на всички права, придобити от националната регистрация.
\n
Международна регистрация на национални марки
\n
Чл. 108
\n
(1)Всяко лице с постоянен адрес или с действителна търговска дейност в Република България, което е притежател на марка, регистрирана или заявена по този закон, може да подаде заявка за международна регистрация
\n
(2)Заявката се подава чрез Патентното ведомство в Международното бюро.
\n
(3)В случаите на заявка за териториално разширение тя може да се подаде чрез Патентното ведомство или директно в Международното бюро.
\n
(4)Таксите за международна регистрация и териториално разширение се заплащат от заявителя в Международното бюро.
\n
(5)Такси за международна регистрация и за териториално разширение, когато то се подава чрез Патентното ведомство, се дължат и на ведомството съгласно тарифата по чл. 4, ал. 1.
\n
(6)В срок 5 години от датата на международната регистрация, когато заявката или регистрацията на национална марка, която е базова за международната регистрация, бъде изцяло или частично отказана, съответно отменена или заличена, с влязло в сила решение, до Международното бюро се изпраща съобщение.
\n
(7)Съобщение до Международното бюро се изпраща и когато в срок 5 години от датата на международната регистрация, заявката или регистрацията на национална марка, която е базова за международната регистрация, бъде разделена.
\n
(8)Датата и номерът на международната регистрация на национална марка се отразяват в досието на националната марка и се вписват в Държавния регистър на марките.
\n
Международна регистрация на наименования за произход с посочване на Република България
\n
Чл. 109
\n
(1)Международна регистрация на наименование за произход с посочване на Република България е регистрация, извършена от Международното бюро по реда на Лисабонската спогодба за закрила на наименованията за произход и тяхната международна регистрация от 31 октомври 1958 г. с нейните изменения и допълнения (ратифицирана с Указ № 523 на Държавния съвет – ДВ, бр. 24 от 1975 г.), наричана по-нататък „Лисабонската спогодба“
\n
(2)Международната регистрация на наименование за произход с посочване на Република България има същото действие, както ако това наименование е било директно заявено и регистрирано в Република България. Това наименование не може да се превърне в родово, докато се ползва със закрила в страната на произхода.
\n
(3)Закрилата на международно наименование за произход в Република България може да се откаже в предвидения от Лисабонската спогодба срок.
\n
(4)Международната регистрация на наименование за произход с посочване на Република България се разглежда при условията и по реда на глава трета.
\n
(5)За всяка международна регистрация на наименование за произход, чието действие е признато на територията на Република България, се изпраща съобщение до Международното бюро.
\n
(6)Съобщение до Международното бюро се изпраща и когато:
\n
1.е постановен отказ за признаване на действието на международната регистрация на наименование за произход;
\n
2.отказът за признаване на действието на международната регистрация на наименование за произход е потвърден с влязло в сила решение.
\n
Международна регистрация на български наименования за произход
\n
Чл. 110(1) Вписан ползвател на регистрирано наименование за произход може да подаде заявка за международна регистрация
\n
(2)Заявката се подава чрез Патентното ведомство в Международното бюро.
\n
(3)Таксите за международна регистрация се заплащат от заявителя в Международното бюро.
\n
(4)Такси за международна регистрация се дължат и на Патентното ведомство съгласно тарифата по чл. 4, ал. 1.
\n
(5)Когато с влязло в сила решение заявката, съответно регистрацията, на българско наименование за произход, която е базова за международната регистрация, бъде отказана, съответно заличена, или правната закрила на регистрираното наименование за произход бъде прекратена, до Международното бюро се изпраща съобщение.
\n
(6)Датата и номерът на международната регистрация на български наименования за произход се отразяват в досието на наименованието за произход, регистрирано по реда на този закон, и се вписват в Държавния регистър на географските означения.
\n
Глава пета МАРКА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ Регистрация и действие на марката на Европейския съюз
\n
Чл. 111
\n
(1)Марката на Европейския съюз е марка, която е регистрирана в Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост при условията и по реда на Регламент (ЕС) 2017/1001
\n
(2)Марката на Европейския съюз има действие на територията на Република България и притежателят й се ползва с правата по този закон.
\n
(3)Марката на Европейския съюз се смята за по-ранна марка по смисъла на чл. 12, ал. 2.
\n
(4)Патентното ведомство на Република България е централно ведомство по индустриална собственост по смисъла на Регламент (ЕС) 2017/1001.
\n
(5)Гражданскоправната защита при нарушение на правата върху марка на Европейския съюз се осъществява по реда, предвиден в Регламент (EC) 2017/1001.
\n
(6)В случай че искове и мерки, свързани със защитата на марка на Европейския съюз, се предявяват и искат в Република България, се прилага българското законодателство, доколкото в Регламент (EC) 2017/1001 не е предвидено друго.
\n
(7)Исковете по ал. 6 са подсъдни на Софийския градски съд като първа инстанция и на Софийския апелативен съд като втора инстанция, които се явяват съдилища за марките на Европейския съюз по смисъла на Регламент (EC) 2017/1001.
\n
(8)Принудителното изпълнение на окончателно решение на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост, с което са определени разноски, се извършва по реда на Гражданскопроцесуалния кодекс. Компетентен орган по чл. 110, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 2017/1001 е Софийският градски съд.
\n
Преобразуване на марка на Европейския съюз в национална заявка
\n
Чл. 112
\n
(1)Заявител или притежател на марка на Европейския съюз може да поиска преобразуване на заявката или на регистрацията в заявка за национална регистрация на марка в Република България при условията на чл. 139 – 141 на Регламент (ЕС) 2017/1001
\n
(2)Когато искането по ал. 1 бъде допуснато от Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост и е изпратено на Патентното ведомство, Патентното ведомство уведомява заявителя или притежателя на марката на Европейския съюз, че ще разгледа искането, ако в двумесечен срок заявителят или притежателят представи:
\n
1.искане за регистрация на марка съгласно чл. 42 ал. 3 с посочени данни на преобразуваната заявка/марка на Европейския съюз;
\n
2.документ за платени такси за регистрация и приоритет (ако има деклариран), при условие че плащането е по банков път;
\n
3.пълномощно на представител по индустриална собственост.
\n
(3)За дата на подаване на заявки по ал. 1 с дата на подаване или приоритет преди присъединяването на Република България към Европейския съюз се счита 1 януари 2007 г.
\n
(4)За дата на подаване на заявки по ал. 1, подадени в Службата на E вропейския съюз за интелектуална собственост след 1 януари 2007 г., се счита датата на подаване на заявката за марка на Европейския съюз.
\n
Глава шеста ЗАЩИТА НА ПРАВАТА ВЪРХУ МАРКИ И ГЕОГРАФСКИ ОЗНАЧЕНИЯ
\n
Раздел I
\n
Гражданскоправна защита срещу нарушения Нарушение на правото на регистрирана марка
\n
Чл. 113(1) Използването в търговската дейност на знак по смисъла на чл. 13, ал. 1 – 4 без съгласието на притежателя на марката съставлява нарушение
\n
(2)Нарушение съставлява и:
\n
1.поставянето на марката върху материал, предназначен да се използва за етикетиране или опаковане, за търговски книжа или за рекламиране на стоки или услуги, ако лицето, което извършва тези действия, знае или има основание да счита, че поставянето на марката е без съгласието на притежателя;
\n
2.изработването на средство, специално предназначено или пригодено за възпроизвеждане на марката или за притежаването, или за съхраняването на такова средство, ако лицето, което извършва тези действия, знае или има основание да счита, че това средство служи или ще служи за произвеждане на стоки или на материал по т. 1 без съгласието на притежателя;
\n
3.осъществяването на подготвителни действия по смисъла на чл. 14 без съгласието на притежателя на марката;
\n
4.използване на марка от нейния притежател, когато същата е регистрирана на името на агент или представител без съгласието на действителния й притежател, освен ако агентът или представителят обоснове своите действия.
\n
Нарушение на регистрирано географско означение
\n
Чл. 114(1) Използването на регистрирано географско означение в нарушение на разпоредбата на чл. 88, ал. 2 съставлява нарушение
\n
(2)Нарушение съставлява и използването на регистрирано географско означение от лице, което не е вписано като негов ползвател.
\n
Право на иск
\n
Чл. 115(1) Право на иск за нарушение имат
\n
1.притежателят на правото върху марка;
\n
2.лицензополучател със съгласието на притежателя, освен ако друго не е предвидено в договора;
\n
3.лицензополучател на изключителна лицензия, ако притежателят на правото върху марката, след като бъде надлежно уведомен за нарушението, сам не подаде иск в 6-месечен срок от получаване на писмената покана от страна на лицензополучателя;
\n
4.съпритежателят на правото върху марка без съгласието на другите съпритежатели;
\n
5.действителният притежател на марка, която е била регистрирана на името на агент или представител.
\n
(2)Със съгласието на притежателя на колективна марка иск за нарушение може да подаде и всяко лице, което може да я използва. Съгласието на притежателя не се изисква, ако, след като бъде надлежно уведомен за нарушението, сам не подаде иск в 6-месечен срок от уведомяването.
\n
(3)Право на иск има и всеки вписан ползвател на регистрирано географско означение.
\n
(4)Право на иск има и орган за професионална защита, който е редовно признат като лице, имащо право да представлява ползвателите на конкретно регистрирано географско означение, наименование на храна с традиционно специфичен характер или традиционно наименование за вино.
\n
(5)С цел получаване на обезщетение за претърпените от него вреди лицензополучателят, както и лицето, което има право да използва колективна марка, може да участва в производство по иск за нарушение, започнато от притежателя на правото върху марката.
\n
(6)Притежателят на колективна марка има право да претендира обезщетение от името на лицата, получили право да използват марката, за претърпените от тях вреди в резултат на неразрешеното използване на марката.
\n
Искове за нарушение
\n
Чл. 116(1) Исковете за нарушение на правата по този закон може да бъдат за
\n
1.установяване факта на нарушението;
\n
2.преустановяване на нарушението и/или за забрана за извършване на дейността, която ще съставлява нарушение;
\n
3.обезщетение за вреди;
\n
4.изземване и унищожаване на вещите, предмет на нарушението, включително средствата и материалите за неговото извършване.
\n
(2)Едновременно с иска по ал. 1 ищецът може да поиска по съдебен ред и:
\n
1.да му бъдат предадени вещите, предмет на нарушението;
\n
2.да му бъдат заплатени разходите, свързани със съхранението и унищожаването на вещите, предмет на нарушението;
\n
3.разгласяване за сметка на нарушителя на диспозитива на решението на съда в два всекидневника, в часови пояс на телевизионна програма с национално покритие или по друг начин, определен от съда.
\n
(3)Независимо от исковете по ал. 1 носителят на права по този закон може да предяви иск за преустановяване на предоставяни от посредници дейности или услуги, когато същите допринасят на трети страни за нарушаване на права по този закон. Уважаването на иск по отношение на посредник не е обвързано с предявяване на иск по ал. 1 срещу самия нарушител. Когато по отношение на посредник са налице условията за изключване на отговорността по чл. 16 от Закона за електронната търговия, срещу него може да бъде предявен искът по тази алинея само ако преди това до него е отправена покана за доброволно изпълнение.
\n
Възражение за реално използване
\n
Чл. 117
\n
(1)В срока за отговор на исковата молба ответникът може да възрази, че към момента на предявяване на иска марката не е реално използвана по смисъла на чл. 21, при условие че от датата на регистрация на марката до датата на предявяване на иска са изминали не по-малко от 5 години
\n
(2)При възражение по ал. 1 съдът задължава ищеца да представи доказателства, че в 5-годишния период преди датата на предявяване на иска марката е реално използвана във връзка със стоките или услугите, за които е регистрирана и на които се основава искът, или че съществуват основателни причини за неизползването й.
\n
(3)Когато марката не е реално използвана във връзка със стоките или услугите, за които е регистрирана и на които се основава искът, или не бъдат представени доказателства, че съществуват основателни причини за неизползването, искът се отхвърля.
\n
Определяне на обезщетението
\n
Чл. 118(1) Обезщетение се дължи за всички претърпени имуществени и неимуществени вреди и пропуснати ползи, които са пряка и непосредствена последица от нарушението
\n
(2)При определяне размера на обезщетението съдът взема предвид и всички обстоятелства, свързани с нарушението, както и приходите, получени от нарушителя вследствие на нарушението.
\n
(3)Съдът определя справедливо обезщетение, което трябва да въздейства възпиращо и предупредително на нарушителя и на останалите членове на обществото.
\n
Особени случаи на обезщетение
\n
Чл. 119(1) Когато искът е установен по основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, ищецът може да иска като обезщетение
\n
1.от 500 до 100 000 лв., като конкретният размер се определя по преценка на съда при условията на чл. 118, ал. 2 и 3, или 2. равностойността по цени на дребно на правомерно произведени стоки, идентични или сходни със стоките – предмет на нарушението.
\n
(2)При определяне на обезщетението по ал. 1 се вземат предвид и приходите, получени вследствие на нарушението.
\n
Изземване на вещи – предмет на нарушение
\n
Чл. 120
\n
Изземване на вещите по чл. 116, ал. 1, т. 4 – предмет на нарушение, може да се иска както по отношение на вещи, намиращи се на конкретно място, така и по отношение на вещи, намиращи се в търговската мрежа Носене на отговорност
\n
Чл. 121
\n
Юридическите лица и едноличните търговци носят гражданска отговорност за нарушаването на права по този закон, извършено виновно от лицата, които ги представляват, от техни служители или от лица, наети от тях. В този случай вината се предполага до доказване на противното Осигуряване на доказателства по искови и обезпечителни производства
\n
Чл. 122
\n
(1)Когато ищецът е представил доказателства в подкрепа на исканията си, но е посочил и други доказателства от значение за решаване на делото, които се намират под контрола на ответника, съдът може по искане на ищеца да задължи ответника да предостави тези доказателства
\n
(2)Съдът може при условията на ал. 1 по искане на ищеца да задължи ответника да осигури възможност за запознаване с банкови, финансови и търговски документи, които се намират под негов контрол.
\n
(3)Ищецът е длъжен да не разгласява съдържащата се в документите по ал. 2 информация.
\n
(4)Представянето на доказателства за единично или еднократно използване на закриляна по този закон марка или географско означение се приема като достатъчно основание за прилагане на разпоредбите на ал. 1 и 2.
\n
(5)Наличието на обстоятелствата, свързани с твърдяно нарушение, може да се установи и с представянето на доказателства за единично или еднократно неправомерно използване на закриляна по този закон марка или географско означение.
\n
Искане на информация за произхода и разпространителските мрежи при нарушение
\n
Чл. 123(1) Съдът може по искане на ищеца да задължи ответника или трето лице да предостави информация относно обстоятелства, които са от значение за решаване на делото
\n
(2)Трето лице по смисъла на ал. 1 е всяко лице, което:
\n
1.държи стоки или вещи – предмет на нарушение, или 2. предоставя услуги, водещи до нарушение, или 3. ползва услуги, които съставляват нарушение, или 4. е посочено от лице по т. 1 – 3 като участник в изработването, производството или разпространението на тези стоки или услуги.
\n
(3)Данните по ал. 1 могат да включват:
\n
1.имената и адресите на производителите, разпространителите, доставчиците и други лица, които са били преди това държатели на стоките, вещите, предмет на нарушението, или услугите, както и на предполагаемите разпространители на едро и дребно, търговците на едро и на дребно, за които са били предназначени ;
\n
2.данни за произведените, доставените, получените или поръчаните количества, както и за приходите, получени от въпросните стоки, вещи или услуги, предмет на нарушението.
\n
(4)Алинея 1 не се прилага, когато изпълнението й може да доведе до нарушаване на разпоредба на друг закон.
\n
(5)Алинеи 1 и 3 се прилагат само за действия, които се извършват за пряка или непряка икономическа или търговска изгода.
\n
Привременни мерки
\n
Чл. 124
\n
(1)При нарушение на правото върху марка или географско означение или когато има достатъчно данни да се смята, че такова нарушение ще се извърши или някое доказателство ще се изгуби, унищожи или укрие, съдът по искане на лицето, което има право на иск, може, без да уведоми ответната страна за това, да допусне и някоя от следните мерки 1. забрана за извършване на действия, за които се твърди, че съставляват или ще съставляват неправомерно използване на марка или географско означение;
\n
2.изземване на вещите, предмет на нарушението, за които се твърди, че нарушават правото върху марка или географско означение, както и на други доказателства от значение за доказване на нарушението;
\n
3.изземване от употреба на вещите по чл. 113, ал. 2;
\n
4.запечатване на помещението, в което се твърди, че се извършва или ще се извърши нарушението.
\n
(2)Допускането, налагането и отмяната на привременните мерки се извършва по реда на чл. 389 – 403 от Гражданския процесуален кодекс с изключение на чл. 398, ал. 2, изречение първо и доколкото този закон не предвижда друго.
\n
(3)Привременната мярка забрана за извършване на действия се налага със съобщаването й от съда.
\n
(4)Привременните мерки по ал. 1, т. 2 – 4 се налагат от съдебния изпълнител, който извършва действието едновременно с връчването на съобщението за налагане на мярката в тридневен срок от постъпването на искането от ищеца до съдебния изпълнител. Привременната мярка, допусната за предотвратяване на предстоящо нарушение, се налага в срок, съобразен с целта й. Иззетото имущество се предава по опис за пазене на ищеца, който може да го използва единствено като доказателствено средство.
\n
(5)Ищецът или негов представител има право да присъства и съдейства при налагането на привременните мерки.
\n
(6)Привременната мярка по ал. 1, т. 1 може да бъде наложена и по отношение на трети лица, за които има достатъчно данни, че способстват за извършването на дейността, за която се твърди, че съставлява или ще съставлява неправомерно използване.
\n
(7)Лицето, което има право на иск, е длъжно да не разгласява информацията, станала му известна при или по повод на мерките по ал. 1.
\n
(8)Ако се установи, че наложената мярка е поискана неоснователно, ответната страна може да иска от лицето, което я е поискало, да й заплати причинените вследствие на мярката вреди.
\n
Подсъдност
\n
Чл. 125Исковете по този закон са подсъдни на Софийския градски съд
\n
Раздел II
\n
Мерки за защита от страна на митническите органи Основания и приложно поле
\n
Чл. 126
\n
(1)Митническите органи прилагат мерки спрямо стоки под митнически надзор или митнически контрол, за които се предполага, че нарушават право върху марка или географско означение, при условията и по процедурите на Регламент (ЕС) № 608/2013
\n
(2)Мерките за защита се прилагат по отношение на всички представени пред митническите органи стоки, независимо дали са поставени под митнически режим, в това число по отношение на стоки, които са придвижвани под режим транзит.
\n
(3)Алинея 1 се прилага и спрямо стоки, независимо дали по отношение на тях е задействан митнически режим, които са открити в резултат на проверка, осъществена от митническите органи при упражняване на правомощията им, на територията на Република България.
\n
(4)При прилагането на мерките митническите органи събират такси за покриване на разходите по съхранението на стоките в размер, определен от Министерския съвет по реда на чл. 12 от Закона за митниците.
\n
Раздел III
\n
Административнонаказателни разпоредби Административни нарушения и наказания
\n
Чл. 127
\n
(1)Лице, което използва в търговската дейност по смисъла на чл. 13, ал. 1 и 2 стоки или услуги, означени със знак, идентичен или сходен на регистрирана марка, без съгласието на нейния притежател, се наказва с глоба от 2000 до 10 000 лв., а едноличните търговци и юридическите лица – с имуществена санкция в размер от 3000 до 20 000 лв
\n
(2)Наказанията по ал. 1 се налагат и на лице, което без съгласието на притежателя на регистрирана марка:
\n
1.поставя знак, идентичен или сходен на марката, върху опаковки, етикети, маркировки, елементи или устройства за защита или автентичност, или върху всякакви други средства и материали;
\n
2.предлага за продажба, пуска на пазара, съхранява или държи с тези цели, внася, изнася опаковки, етикети, маркировки, елементи или устройства за защита или автентичност, или върху всякакви други средства и материали, върху които е поставена марката, с цел да се използват тези опаковки, етикети, маркировки, елементи или устройства за защита или автентичност, или всякакви други средства и материали за стоки или услуги в търговската дейност по смисъла на чл. 13, ал. 1 и 2.
\n
(3)Наказанията по ал. 1 се налагат и на лице, което:
\n
1.въвежда на територията на Република България стоки по чл. 13, ал. 3 без съгласието на притежателя на регистрираната марка;
\n
2.използва означение, което не се различава съществено от регистрирано географско означение;
\n
3.използва регистрирано по този закон географско означение, без да е вписано като негов ползвател.
\n
(4)При повторно и всяко следващо нарушение по ал. 1 – 5, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на предходното наказателно постановление, на лицето се налага глоба от 3000 до 15 000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица – имуществена санкция в размер от 5000 до 30 000 лв.
\n
(5)Предметът на нарушението по ал. 1 – 4, независимо чия собственост е, се отнема в полза на държавата и се предава за унищожаване на органите на Министерството на вътрешните работи, като притежателят на марката или упълномощено от него лице може да присъства на унищожаването.
\n
(6)Когато знакът по ал. 1 е използван за предлагане или предоставяне на услуги, на нарушителя се указва да го премахне.
\n
(7)При системни нарушения мястото, в което те се извършват, се запечатва за срок от три до 6 месеца.
\n
(8)Предходните алинеи се прилагат и по отношение на стоки, които преминават транзитно през територията на Република България.
\n
(9)Алинеи 1 – 8 се прилагат, независимо дали е налице някое от обстоятелствата по чл. 37.
\n
Проверка за нарушения
\n
Чл. 128(1) Проверка за установяване на нарушенията по чл. 127 се извършва по
\n
1.инициатива на Патентното ведомство;
\n
2.искане на прокурор или на органите на МВР;
\n
3.сигнал на притежателя на правото върху марка или на вписания ползвател на регистрирано географско означение;
\n
4.сигнал на съпритежателя на правото върху марка без съгласието на другите съпритежатели;
\n
5.сигнал на лицензополучателя на изключителна лицензия;
\n
6.сигнал на лицензополучателя на неизключителна лицензия със съгласието на притежателя, освен ако друго не е предвидено в договора;
\n
7.сигнал на лице, което има право да използва колективна марка със съгласието на нейния притежател.
\n
(2)Сигналът за проверка трябва да съдържа:
\n
1.идентификационни данни за лицето, което го е подало – име, адрес за кореспонденция, факс и електронен адрес, ако лицето разполага с такива;
\n
2.идентификационни данни за марката или географското означение, правата, за които се твърди, че са нарушени;
\n
3.идентификационни данни за притежателя на марката или ползвателя на географското означение;
\n
4.идентификационни данни за предполагаемия нарушител;
\n
5.точен адрес и вид на обекта, където се извършва предполагаемото нарушение.
\n
(3)Към сигнала за проверка се прилагат:
\n
1.пълномощно, когато сигналът е подаден чрез представител по индустриална собственост;
\n
2.доказателства, установяващи обстоятелствата за лицата по ал. 1, т. 5 – 7.
\n
(4)Проверка не се извършва, когато сигналът не отговаря на изискванията по ал. 2 и 3 и след дадени указания нередовностите не са отстранени.
\n
(5)След произнасяне по административнонаказателната преписка наказващият орган уведомява лицата по ал. 1, т. 2 – 7 за резултатите от извършената проверка.
\n
Установяване на нарушенията и връчване на акт за установяване на административно нарушение
\n
Чл. 129
\n
(1)Нарушението се установява с акт, който се съставя от длъжностно лице, определено със заповед на председателя на Патентното ведомство, след извършване на проверка. За извършване на проверката органите на МВР оказват съдействие на служителите на Патентното ведомство съгласно правомощията си по Закона за Министерството на вътрешните работи. Редът за организиране и провеждане на съвместните действия се определя с инструкция, издадена от министъра на вътрешните работи и от председателя на Патентното ведомство
\n
(2)Актът за установяване на административно нарушение се връчва на нарушителя или на упълномощено от него лице срещу подпис. Когато е съставен в отсъствието на нарушителя, актът се връчва чрез съответната общинска администрация или чрез органите на МВР.
\n
(3)Когато актът не може да бъде връчен по реда на ал. 2, на таблото за обявления и на интернет страницата на Патентното ведомство се публикува съобщение за съставянето му за срок, не по-кратък от 7 дни. Ако в 14-дневен срок от свалянето на съобщението лицето по ал. 1 не се яви в Патентното ведомство за предявяване и подписване на акта, това се отбелязва в акта и той се счита за връчен в деня на отбелязването.
\n
(4)В съобщението по ал. 3 се включват името и адресът на лицето, на което е съставен актът за установяване на административното нарушение.
\n
Правомощия на длъжностното лице
\n
Чл. 130(1) Длъжностното лице по чл. 129 има право да
\n
1.изисква достъп до подлежащите на контрол обекти;
\n
2.изисква необходимите документи във връзка с осъществяваните проверки и да взема образци за експертна оценка;
\n
3.изготвя фотоснимки от подлежащите на контрол обекти.
\n
(2)Длъжностното лице е длъжно да:
\n
1.отразява точно и пълно фактите при извършената проверка в акта за нарушение;
\n
2.опазва служебната, производствената и търговската тайна, станала му известна във връзка с извършените проверки;
\n
3.не разгласява данни от проверките, освен в случаите по чл. 128, ал. 5;
\n
4.използва информацията от проверките само за целите на производството по нарушението.
\n
Протокол за изземване
\n
Чл. 131(1) Предметът на нарушението се изземва от длъжностните лица по чл. 129 с протокол
\n
(2)В протокола по ал. 1 се посочват: датата и мястото на действията; лицата, които са участвали; направените искания, бележки и възражения, ако има такива; събраните доказателства – брой, вид, както и други данни.
\n
(3)Протоколът се подписва от лицето, извършило действията, от проверяваното лице и от поне един свидетел.
\n
(4)В случаите, когато проверяваното лице откаже да подпише протокола или отсъства, той се подписва от поне още един свидетел.
\n
Задължение за съдействие
\n
Чл. 132Лицата, при които се извършва проверката по чл. 129, са длъжни
\n
1.да осигурят безпрепятствен достъп до проверяваните търговски обекти, складове и производствени бази и помещения;
\n
2.да предоставят исканите от длъжностното лице документи и доказателства;
\n
3.да съхраняват оставените на отговорно пазене вещи;
\n
4.да оказват съдействие на длъжностните лица по повод на извършваната проверка.
\n
Налагане на административните наказания
\n
Чл. 133(1) Наказателните постановления се издават от председателя на Патентното ведомство или от оправомощен от него заместник-председател
\n
(2)Наказателните постановления по ал. 1 подлежат на обжалване пред Софийския районен съд.
\n
Изпълнение на административните наказания
\n
Чл. 134
\n
(1)Наказанията глоба или имуществена санкция се изпълняват доброволно в 7-дневен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което са наложени, като сумата се внася в касата или се превежда по сметка на Патентното ведомство
\n
(2)Глобите и имуществените санкции подлежат на принудително изпълнение от публични изпълнители по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс или от съдебни изпълнители по реда на Гражданския процесуален кодекс.
\n
(3)След влизането в сила на наказателното постановление или решението на съда вещите, отнети в полза на държавата, се предават за унищожаване на органите на Министерството на вътрешните работи.
\n
Прилагане на Закона за административните нарушения и наказания
\n
Чл. 135
\n
Доколкото в този раздел не е предвидено друго, установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
\n
§ 1По смисъла на този закон
\n
1.„ Вътрешн оведомствени документи“ са документите, създадени от председателя, заместник-председателите или от длъжностно лице от администрацията на Патентното ведомство в хода на производствата по този закон , както и документи на ведомството и/или администрацията, свързани с оперативната дейност , като заповеди , становища, доклади, докладни записки и други подобни.
\n
2.„Представител по индустриална собственост“ е лице, вписано в регистъра на представителите по индустриална собственост на Патентното ведомство, или лице с право да упражнява същата дейност в друга държава – членка на Европейския съюз.
\n
3.„Представяне на марката“ е формата й на обективиране, която позволява чрез използването на общодостъпна технология да бъде възпроизведена по ясен, точен, автономен, лесно достъпен, разбираем, устойчив и осезаем начин.
\n
4.„Общоизвестна марка“ е марка по смисъла на чл. 6, второ от Парижката конвенция.
\n
5.„Официална или официално призната изложба“ е изложба по смисъла на Конвенцията от 22 ноември 1928 г. за международните изложения, организирани в държавите – членки на Парижката конвенция, с нейните изменения и допълнения.
\n
6.„Внос или износ на стоки“ е фактическото пренасяне през границата на Република България на стоки, носещи знак, идентичен или сходен на регистрирана марка или регистрирано географско означение, или негова имитация, независимо дали по отношение на тези стоки е задействан митнически режим.
\n
7.„Агент или представител“ е лице, което действа или трябва да действа в интерес на действителния притежател на марка въз основа на правна или фактическа връзка с него по отношение на стоките или услугите, означени с марката.
\n
8.„Държавен експерт“ е експерт по смисъла на чл. 83, ал. 2 от Закона за патентите и регистрацията на полезните модели.
\n
9.„Фирма“ за целите на чл. 12, ал. 7 не включва вида на търговеца.
\n
§ 2
\n
Разпоредбите на този закон, които се прилагат за държавите – членки на Европейския съюз, се прилагат и за другите държави – страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство
\n
§ 3
\n
Този закон въвежда изискванията на Директива (ЕС) 2015/2436 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2015 г. за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките (OB, L 336/1 от 23 декември 2015 г.) ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
\n
§ 4
\n
Законът за марките и географските означения (обн., ДВ, бр. 81 от 1999 г.; попр., бр. 82 от 1999 г.; изм., бр. 28, 43, 94 и 105 от 2005 г., бр. 30, 73 и 96 от 2006 г., бр. 59 от 2007 г., бр. 36 от 2008 г., бр. 12 и 32 от 2009 г., бр. 19 и 80 от 2010 г., бр. 54 от 2011 г., бр. 58 от 2016 г., бр. 58 и 85 от 2017 г. и бр. 61 от 2018 г.) се отменя
\n
§ 5(1) Този закон се прилага за заявките за регистрация на марки и географски означения, по които няма влязло в сила решение до влизането му в сила
\n
(2)Този закон се прилага за исканията за отмяна и заличаване на регистрация на марки и географски означения, по които няма вляз ло в сила решение до влизането му в сила.
\n
(3)Регистрациите на географските означения по отменения Закон за марките и географските означения за спиртни напитки, които попадат в обхвата на Регламент (ЕО) № 110/2008, за продукти по чл. 92, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1308/2013 и за ароматизирани лозаро-винарски продукти, които попадат в обхвата на Регламент (ЕС) № 251/2014, се прекратяват от деня на влизането в сила на този закон.
\n
(4)Производствата по заявките за регистрация на географско означение за спиртни напитки, които попадат в обхвата на Регламент (ЕО) № 110/2008, за продукти по чл. 92, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1308/2013 и за ароматизирани лозаро-винарски продукти, които попадат в обхвата на Регламент (ЕС) № 251/2014, или по заявките за вписване на ползвател на такова географско означение, по които до влизането в сила на този закон няма влязло в сила решение, се прекратяват.
\n
(5)Не се образуват административнонаказателни производства, а образуваните се прекратяват, за нарушения на права върху регистрирани географски означения за земеделски продукти и храни, които попадат в обхвата на Регламент (ЕС) № 1151/2012, извършени до влизането в сила на този закон.
\n
(6)В тридневен срок от влизането в сила на този закон Патентното ведомство уведомява Международното бюро за прекратяването на националните регистрации на географски означения, въз основа на които са направени международни регистрации.
\n
(7)До 6 месеца от влизането в сила на този закон всички обстоятелства, подлежащи на вписване в държавните регистри на марките и на географските означения, се публикуват и в Официалния бюлетин на Патентното ведомство.
\n
§ 6
\n
В Закона за патентите и регистрацията на полезните модели (обн., ДВ, бр. 27 от 1993 г.; изм., бр. 83 от 1996 г., бр. 11 от 1998 г., бр. 81 от 1999 г., бр. 45, 66 и 68 от 2002 г., бр. 17 от 2003 г., бр. 30 и 64 от 2006 г., бр. 31 и 59 от 2007 г., бр. 36 от 2008 г., бр. 19 от 2010 г., бр. 38 от 2012 г. и бр. 58 от 2017 г.) се правят следните изменения и допълнения 1. В чл. 3, ал. 1, изречение първо думата „местен“ се заличава.
\n
2.В глава първа се създава чл. 5б: „Досие Чл. 5б. (1) Патентното ведомство поддържа за всяко изобретение, полезен модел и сертификат за допълнителна закрила досие на хартиен и електронен носител, което включва цялата документация по издаването на защитния документ и последващите вписвания. В случаите на чл. 67, чл. 72а, чл. 72б, ал. 2 и чл. 72в досието включва цялата документация във връзка с действията, предвидени в този закон.
\n
(2)Право на достъп до досието на изобретението, полезния модел и сертификата за допълнителна закрила имат заявителят, притежателят, представителят по индустриална собственост, юрисконсулт от администрацията на заявителя или притежателя, както и адвокат, писмено упълномощен от заявителя или притежателя. Достъп до досието има и лице, което е изрично упълномощено с нотариално заверено пълномощно от заявителя или притежателя.
\n
(3)Право на достъп до административната преписка по образувано производство по спорове имат страните, участващи в тях, представителите по индустриална собственост, юрисконсулт от администрацията на заявителя, притежателя или искателя, адвокат, писмено упълномощен от заявителя, притежателя или искателя, както и лице, което е изрично упълномощено с нотариално заверено пълномощно от тях.
\n
(4)Всяко лице има право на информация за данните, съдържащи се в досието на изо бретението, полезния модел и сертификата за допълнителна закрила, които подлежат на вписване.
\n
(5)След публикацията по чл. 51 всяко лице има право да получи достъп до заявката за издаден патент, така както е подадена.
\n
(6)След публикацията по чл. 77, ал. 1 всяко лице има право да получи достъп до заявката за регистрация на полезния модел, така както е подадена, и до доклада по чл. 75е, ал. 3.
\n
(7)Трети лица, по отношение на които са вписани допустими от закона обстоятелства, имат право на достъп само до документацията, въз основа на която е извършено вписването.
\n
(8)Правото на достъп до досие включва правото на оправомощените по този закон лица да се запознаят и да получат копия от всички материали и документи, които се съхраняват в съответното досие, с изключение на вътрешноведомствените документи по смисъла на § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на Закона за марките и географските означения.
\n
(9)Редът за предоставяне на достъп до досиетата и за получаване на справки или извлечения от регистрите се определя с инструкция на председателя на Патентното ведомство.“ 3. Членове 51а и 77а се отменят.
\n
4.Наименованието на глава осма „а“ се изменя така: „Мерки за защита от страна на митническите органи“.
\n
5.Член 83а се изменя така: „ Основания и приложно поле Чл. 83а. (1) Митническите органи прилагат мерки спрямо стоки под митнически надзор или митнически контрол, за които се предполага, че нарушават патент, сертификат за допълнителна закрила или регистриран полезен модел, при условията и по процедурите на Регламент (ЕС) № 608/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 12 юни 2013 г. относно защитата на правата върху интелектуалната собственост, осъществявана от митническите органи, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1383/2003 на Съвета ( OB, L 181/15 от 29 юни 2013 г.).
\n
(2)Алинея 1 се прилага и спрямо стоки, независимо дали по отношение на тях е задействан митнически режим, които са открити в резултат на проверка, осъществявана от митническите органи при упражняване на правомощията им, на територията на Република България.
\n
(3)При прилагането на мерките митническите органи събират такси за покриване на разходите по съхранението на стоките в размери, определени от Министерския съвет по реда на чл. 12 от Закона за митниците.“ 6. Член 83б се отменя.
\n
§ 7
\n
В Закона за промишления дизайн (обн., ДВ, бр. 81 от 1999 г.; изм., бр. 17 от 2003 г., бр. 43 и 105 от 2005 г., бр. 30 и 73 от 2006 г., бр. 59 от 2007 г., бр. 12 и 32 от 2009 г., бр. 35 от 2010 г., бр. 58 от 2016 г. и бр. 85 от 2017 г.) се правят следните изменения 1. В чл. 5 навсякъде думата „местен“ се заличава.
\n
2.Член 7 се изменя така: „Досие
\n
Чл. 7
\n
(1)Патентното ведомство поддържа за всеки промишлен дизайн досие на хартиен и електронен носител, което включва цялата документация по регистрацията и последващите вписвания. В случаите по чл. 50 – 53 досието включва цялата документация във връзка с действията, предвидени в този закон
\n
(2)Право на достъп до досието на промишления дизайн имат заявителят, притежателят, представителят им по индустриална собственост, юрисконсулт от администрацията на заявителя или притежателя, както и адвокат, писмено упълномощен от заявителя или притежателя. Достъп до досието има и лице, което е изрично упълномощено с нотариално заверено пълномощно от заявителя или притежателя.
\n
(3)Право на достъп до административната преписка по образувано производство по спорове имат страните, участващи в тях, представителите им по индустриална собственост, юрисконсулт от администрацията на заявителя, притежателят на промишления дизайн или искателят, адвокат, писмено упълномощен от заявителя, притежателя на промишлен дизайн или искателя, както и лице, което е изрично упълномощено с нотариално заверено пълномощно от тях.
\n
(4)Всяко лице има право на информация за данните, съдържащи се в досието на промишления дизайн, които подлежат на вписване.
\n
(5)Трети лица, по отношение на които са вписани допустими от закона обстоятелства, имат право на достъп само до документацията, въз основа на която е извършено вписването.
\n
(6)Правото на достъп до досие включва правото на оправомощените по този закон лица да се запознаят и да получат копия от всички материали и документи, които се съхраняват в съответното досие, с изключение на вътрешноведомствените документи по смисъла на § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на Закона за марките и географските означения.
\n
(7)Редът за предоставяне на достъп до досиетата и за получаване на справки или извлечения от Д ържавния регистър на промишлените дизайни се определя с инструкция на председателя на Патентното ведомство.“ 3. Наименованието на глава шеста се изменя така: „Мерки за защита от страна на митническите органи“.
\n
4.Член 62 се изменя така: „ Приложно поле
\n
Чл. 62
\n
(1)Митническите органи прилагат мерки спрямо стоки под митнически надзор или митнически контрол, за които се предполага, че нарушават право върху промишлен дизайн, при условията и по процедурите на Регламент (ЕС) № 608/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 12 юни 2013 г. относно защитата на правата върху интелектуалната собственост, осъществявана от митническите органи, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1383/2003 на Съвета ( OB, L 181/15 от 29 юни 2013 г.)
\n
(2)Мерките за защита се прилагат за всички представени пред митническите органи стоки, независимо дали са поставени под митнически режим, в това число по отношение на стоки, които са придвижвани под режим транзит.
\n
(3)Алинея 1 се прилага и спрямо стоки, независимо дали по отношение на тях е задействан митнически режим, които са открити в резултат на проверка, осъществявана от митническите органи при упражняване на правомощията им, на територията на Република България.
\n
(4)При прилагането на мерките митническите органи събират такси за покриване на разходите по съхранението на стоките в размер, определен от Министерския съвет по реда на чл. 12 от Закона за митниците.“ 5. Членове 63, 63а, 64 и 64а се отменят.
\n
6.В чл. 66 ал. 2 се отменя.
\n
7.В § 1 от допълнителните разпоредби: а ) в т. 4 думата „местен“ се заличава, а думите „Закона за патентите“ се заменят със „Закона за патентите и регистрацията на полезните модели“; б ) в т. 5 думите „Закона за патентите“ се заменят със „Закона за патентите и регистрацията на полезните модели“.
\n
§ 8
\n
В Закона за закрила на новите сортове растения и породи животни (обн., ДВ, бр. 84 от 1996 г.; изм., бр. 27 от 1998 г., бр. 81 от 1999 г., бр. 86 от 2000 г., бр. 18 от 2004 г., бр. 30 от 2006 г., бр. 109 от 2007 г., бр. 36 от 2008 г., бр. 26 от 2010 г. и бр. 58 от 2017 г.) се правят следните изменения и допълнения 1. В чл. 5, ал. 1 думата „местен“ се заличава.
\n
2.Създават се чл. 5а, 5б и 5в: „Регистър на сертификатите за нови сортове растения и породи животни Чл. 5а. (1) Патентното ведомство поддържа Регистър на сертификатите за нови сортове растения и породи животни.
\n
(2)Регистърът по ал. 1 съдържа:
\n
1.номер и дата на подаване на заявката;
\n
2.номер на издадения сертификат;
\n
3.TAXON код;
\n
4.номер на Официалния бюлетин на Патентното ведомство и дата на публикация на заявката;
\n
5.номер на Официалния бюлетин на Патентното ведомство и дата на публикация за издадения сертификат;
\n
6.наименование на сорта растения/породата животни;
\n
7.латинско наименование на сорта растения/породата животни;
\n
8.име и адрес на заявителя;
\n
9.име на автора;
\n
10.начало на действие на сертификата;
\n
11.заплатени годишни такси за поддържане действието на сертификата – дата на плащането и поредната година, за която се отнася;
\n
12.актуален статус на сертификата;
\n
13.име и адрес на представителя по интелектуална собственост, когато е упълномощен такъв.
\n
Достъп до регистъра Чл. 5б. (1) Регистърът по чл. 5а е електронен и публичен. Той се публикува на интернет страницата на Патентното ведомство.
\n
(2)Патентното ведомство събира, организира, оповестява публично и съхранява дан ните, подлежащи на вписване, включително всички лични данни, необходими за целите на поддържане на регистъра и изпълнение на дейностите си по този закон.
\n
(3)Всяко лице може да иска справка или извлечение от съдържанието на регистъра.
\n
Досие Чл. 5в. (1) Патентното ведомство поддържа за всеки нов сорт растения и порода животни досие на хартиен и електронен носител, което включва цялата документация по издаването на защитния документ и последващите вписвания.
\n
(2)Право на достъп до досиетата на новите сортове растения и породи животни имат заявителят, притежателят, представителят им по интелектуална собственост, юрисконсулт от администрацията на заявителя или притежателя, както и адвокат, писмено упълномощен от заявителя или притежателя. Достъп до досието има и лице, което е изрично упълномощено с нотариално заверено пълномощно от заявителя или притежателя.
\n
(3)Право на достъп до административната преписка по образувано производство по спорове имат страните, участващи в тях, представителите им по интелектуална собственост, юрисконсулт от администрацията им, адвокат, писмено упълномощен от заявителя, притежателя или искателя, както и лице, което е изрично упълномощено с нотариално заверено пълномощно от заявителя, притежателя или искателя.
\n
(4)След публикацията по чл. 41 всяко лице има право да получи достъп до заявката за нов сорт растения или порода животни, така както е подадена.
\n
(5)Всяко лице има право на информация за данните, съдържащи се в досието на сорта растения или породата животни, които подлежат на вписване.
\n
(6)Трети лица, по отношение на които са вписани допустими от закона обстоятелства, имат право на достъп само до документацията, въз основа на която е извършено вписването.
\n
(7)Правото на достъп до досие на нов сорт растения или порода животни включва правото на оправомощените по този закон лица да се запознаят и да получат копия от всички материали и документи, които се съхраняват в съответното досие, с изключение на вътрешноведомствените документи по смисъла на § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на Закона за марките и географските означения.
\n
(8)Редът за предоставяне на достъп до досиетата на сортовете растения или породите животни и за получаване на справки или извлечения от регистъра се определя с инструкция на председателя на Патентното ведомство.“
\n
§ 9В Закона за топологията на интегралните схеми (обн., ДВ, бр. 81 от 1999 г.; изм., бр. 30 от 2006 г.) се правят следните изменения
\n
1.В чл. 4 навсякъде думата „местен“ се заличава.
\n
2.Член 6 се изменя така: „Досие
\n
Чл. 6
\n
(1)Патентното ведомство поддържа за всяка топология досие на хартиен и електронен носител, което включва цялата документация по регистрацията и последващите вписвания
\n
(2)Право на достъп до досието на топологията имат заявителят, притежателят, представителят им по индустриална собственост, юрисконсулт от администрацията на заявителя или притежателя, както и адвокат, писмено упълномощен от заявителя или притежателя. Достъп до досието има и лице, което е изрично упълномощено с нотариално заверено пълномощно от заявителя или притежателя.
\n
(3)След публикацията по чл. 29 всяко лице има право на информация за данните, съдържащи се в досието на топологията, които подлежат на вписване.
\n
(4)Трети лица, по отношение на които са вписани допустими от закона обстоятелства, имат право на достъп само до документацията, въз основа на която е извършено вписването.
\n
(5)Патентното ведомство не предоставя достъп на трети лица до материала, идентифициращ топологията, или до частите от него, определени от нейния притежател като търговска тайна, освен по разпореждане на съда, когато тези лица са страни в съдебен процес по заличаване на регистрацията или нарушаване на изключителното право.
\n
(6)Правото на достъп до досие включва правото на оправомощените по този закон лица да се запознаят и да получат копия от всички материали и документи, които се съхраняват в съответното досие, с изключение на тези по ал. 5 и на вътрешноведомствените документи по смисъла на § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на Закона за марките и географските означения.
\n
(7)Редът за предоставяне на достъп до досиетата и за получаване на справки или извлечения от регистъра се определя с инструкция на председателя на Патентното ведомство.“ 3. В § 1 т. 3 от допълнителните разпоредби се изменя така: „3. „П редставител по индустриална соб ственост“ е лице, което е представител по смисъла на чл. 3 от Закона за патентите и регистрацията на полезните модели.“
\n
§ 10
\n
В Закона за авторското право и сродните му права (обн., ДВ, бр. 56 от 1993 г.; изм., бр. 63 от 1994 г., бр. 10 от 1998 г., бр. 28 и 107 от 2000 г., бр. 77 от 2002 г., бр. 28, 43, 74, 99 и 105 от 2005 г., бр. 29, 30 и 73 от 2006 г., бр. 59 от 2007 г., бр. 12 и 32 от 2009 г., бр. 25 от 2011 г., бр. 21 от 2014 г., бр. 14 от 2015 г., бр. 28 и 94 от 2018 г. и бр. 17 и 47 от 2019 г.) се правят следните изменения 1. В чл. 94с, ал. 2 думите „чл. 95д, 95е, 96б и 96г“ се заменят с „чл. 95д, 95е и 96б“.
\n
2.Наименованието на глава дванадесета „а“ се изменя така: „Мерки за защита от страна на митническите органи“.
\n
3.Член 96б се изменя така: „ Основания и приложно поле Чл. 96б. (1) Митническите органи прилагат мерки спрямо стоки под митнически надзор или митнически контрол, за които се предполага, че нарушават закриляно от този закон право, при условията и по процедурите на Регламент (ЕС) № 608/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 12 юни 2013 г. относно защитата на правата върху интелектуалната собственост, осъществявана от митническите органи, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1383/2003 на Съвета ( OB, L 181/15 от 29 юни 2013 г.).
\n
(2)Алинея 1 се прилага и спрямо стоки, независимо дали по отношение на тях е задействан митнически режим, които са открити в резултат на проверка, осъществявана от митническите органи при упражняване на правомощията им, на територията на Република България.
\n
(3)При прилагането на мерките митническите органи събират такси за покриване на разходите по съхранението на стоките в размер, определен от Министерския съвет по реда на чл. 12 от Закона за митниците.“ 4. Членове 96в, 96г и 96д се отменят.
\n
§ 11
\n
В Гражданския процесуален кодекс (oбн., ДВ, бр. 59 от 2007 г.; изм., бр. 50 от 2008 г.; Решение № 3 на Конституционния съд от 2008 г. – бр. 63 от 2008 г.; изм., бр. 69 от 2008 г., бр. 12, 19, 32 и 42 от 2009 г.; Решение № 4 на Конституционния съд от 2009 г. – бр. 47 от 2009 г.; изм., бр. 82 от 2009 г., бр. 13 и 100 от 2010 г.; Решение № 15 на Конституционния съд от 2010 г. – бр. 5 от 2011 г.; изм., бр. 45, 49 и 99 от 2012 г., бр. 15 и 66 от 2013 г., бр. 53 и 98 от 2014 г., бр. 50 от 2015 г., бр. 15 и 43 от 2016 г., бр. 8, 13, 63, 86, 96 и 102 от 2017 г., бр. 42 и 65 от 2018 г. и бр. 38 и 83 от 2019 г. ) в чл. 518а, ал. 6 думите „чл. 21“ се заменят с „чл. 23“
\n
§ 12
\n
В Закона за транслитерацията ( обн., ДВ, бр. 19 от 2009 г.; изм., бр. 77 от 2010 г., бр. 77 от 2012 г. и бр. 68 от 2013 г. ) в чл. 3, ал. 3 думите „чл. 51“ се заменят с „чл. 85“
\n
§ 13
\n
Министерският съвет в 6-месечен срок от влизането в сила на закона приема подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане. До приемането им се прилагат подзаконовите нормативни актове по прилагането на отменения Закон за марките и географските означения, доколкото не противоречат на закона
\n
§ 14Изпълнението на закона се възлага на председателя на Патентното ведомство
\n
Законът е приет от 44-то Народно събрание на 28 ноември 201 9 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.
\n
Председател на Народното събрание: Цвета Караянчева 9167