{"html": "<div class=\"lf-doc\"><p class=\"lf-p\">529,9 150,5 2 554,4 143,6 179,6 198,4 Гулянци 5 074,9 725,1 145,0 580,1 139,0 3 745,2 183,1 73,7 208,8 Долна Mитрополия 7 809,5 1 044,7 293,5 751,2 182,7 5 814,3 173,7 291,3 302,8 Долни Дъбник 6 853,5 800,4 155,9 644,5 165,5 5 450,8 101,4 178,8 156,6 Искър 3 139,5 570,9 97,7 473,2 110,2 2 242,6 80,1 0,0 135,7 Левски 8 329,0 1 005,3 221,2 784,1 169,2 5 970,1 424,2 353,0 407,2 Hикопол 4 022,9 698,2 163,1 535,1 140,7 2 355,1 40,7 495,9 292,3 Плевен 63 081,6 3 414,1 362,3 3 051,8 334,3 48 151,5 4 958,6 2 986,7 3 236,4 Пордим 4 179,3 566,9 126,8 440,1 106,2 2 693,4 41,3 646,2 125,3 Червен бряг 13 865,8 1 255,3 279,0 976,3 197,6 10 839,3 636,8 623,6 313,2 Kнежа 8 292,3 715,8 83,4 632,4 142,2 6 789,8 467,0 0,0 177,5 ОБЛАСТ ПЛОВДИВ Aсеновград 26 188,6 2 165,2 260,9 1 904,3 209,5 20 669,7 998,7 1 586,7 558,8 Брезово 4 019,4 573,4 126,8 446,6 111,8 2 636,9 38,8 501,9 156,6 Kалояново 4 988,3 738,8 181,3 557,5 134,1 3 175,5 105,6 709,0 125,3 Kарлово 24 057,7 1 909,4 413,2 1 496,2 260,3 17 988,8 873,8 2 297,5 727,9 Кричим 4 007,5 563,6 43,5 520,1 126,2 2 987,1 133,7 155,1 41,8 Лъки 1 810,1 410,8 43,5 367,3 136,8 717,2 20,1 441,7 83,5 „Mарица“ 13 181,9 1 388,2 402,3 985,9 196,9 10 660,1 355,4 28,0 553,3 Перущица 3 465,9 472,3 43,5 428,8 121,5 2 528,9 132,9 0,0 210,3 Пловдив 171 768,6 10 934,4 289,9 10 644,5 1 306,5 129 904,3 12 475,3 11 845,7 5 302,4 Първомай 12 823,5 1 185,4 268,2 917,2 168,7 9 996,1 333,5 774,4 365,4 Pаковски 12 929,5 1 065,6 145,0 920,6 125,6 10 705,6 524,3 341,4 167,0 „Pодопи“ 10 661,1 1 345,9 326,2 1 019,7 135,4 8 398,6 478,4 0,0 302,8 Cадово 8 343,0 873,8 224,8 649,0 104,5 6 553,4 161,4 514,2 135,7 Стамболийски 8 382,1 943,3 130,6 812,7 134,4 6 452,0 458,9 226,5 167,0 Cъединение 3 603,5 654,6 123,2 531,4 149,4 2 437,4 110,9 73,7 177,5 Xисаря 5 836,6 700,3 116,0 584,3 139,5 3 897,1 105,9 471,5 522,3 Куклен 3 001,1 529,3 43,5 485,8 102,5 2 198,4 87,4 0,0 83,5 Сопот 5 438,5 625,7 65,2 560,5 138,2 3 648,4 308,8 517,5 199,9 ОБЛАСТ РАЗГРАД Завет 5 015,0 798,3 163,2 635,1 132,5 3 739,4 104,7 0,0 240,1 Исперих 14 776,3 1 449,9 409,6 1 040,3 173,8 10 423,9 644,7 1 254,5 829,5 Kубрат 9 257,2 1 121,9 282,7 839,2 113,7 6 232,2 454,1 896,8 438,5 Лозница 5 659,0 855,1 242,9 612,2 120,7 3 943,9 58,9 461,2 219,2 Pазград 30 155,3 2 054,4 300,8 1 753,6 244,3 20 818,9 1 465,3 3 676,8 1 895,6 Cамуил 5 932,6 834,6 257,4 577,2 128,8 2 510,0 66,5 2 225,7 167,0 Цар Калоян 2 904,7 556,6 65,2 491,4 105,0 1 771,1 50,5 306,7 114,8 ОБЛАСТ РУСЕ Борово 3 256,0 560,8 112,3 448,5 116,6 1 312,8 34,9 1 063,9 167,0 Бяла 5 732,9 771,8 134,1 637,7 149,2 4 005,0 102,2 490,9 213,8 Bетово 5 509,3 784,2 123,3 660,9 128,1 4 148,3 166,2 73,7 208,8 Две могили 4 826,8 673,7 144,9 528,8 134,4 3 186,1 132,0 533,6 167,0 Иваново 2 541,7 658,1 152,2 505,9 113,3 1 400,4 31,8 87,5 250,6 Pусе 72 389,0 4 305,5 275,4 4 030,1 407,9 50 201,7 5 065,1 9 663,3 2 745,5 Cливо поле 4 511,7 786,2 188,5 597,7 110,6 3 034,4 86,5 285,2</p>\n<p class=\"lf-p\">208,8 Ценово 2 326,4 560,5 126,8 433,7 105,5 1 273,6 33,3 155,1 198,4 ОБЛАСТ СИЛИСТРА Aлфатар 2 342,3 466,2 90,7 375,5 133,4 844,9 17,1 734,5 146,2 Главиница 5 894,0 956,3 329,8 626,5 132,3 3 776,0 80,2 573,4 375,8 Дулово 15 101,8 1 596,8 474,8 1 122,0 142,7 11 444,8 304,9 1 101,0 511,6 Kайнарджа 5 273,1 559,0 112,3 446,7 130,1 3 842,7 52,8 552,8 135,7 Cилистра 27 041,8 1 768,2 177,6 1 590,6 274,3 16 555,6 1 993,5 4 727,7 1 722,5 Cитово 3 194,9 586,4 130,5 455,9 106,0 2 318,7 37,6 0,0 146,2 Tутракан 7 875,8 882,3 174,0 708,3 184,1 5 356,5 137,4 689,0 626,5 ОБЛАСТ СЛИВЕН Kотел 9 682,3 1 125,7 260,9 864,8 146,0 7 060,9 121,6 572,8 655,3 Hова Загора 19 317,3 1 534,1 333,4 1 200,7 209,1 14 605,4 714,6 1 352,9 901,2 Cливен 63 663,1 3 498,8 536,3 2 962,5 351,9 47 799,2 3 319,4 6 010,4 2 683,4 Tвърдица 10 973,8 834,0 155,9 678,1 130,0 7 078,2 244,6 2 509,5 177,5 ОБЛАСТ СМОЛЯН Баните 2 185,8 495,8 94,2 401,6 104,6 1 381,1 19,5 70,0 114,8 Борино 1 689,1 453,6 58,0 395,6 118,5 1 019,9 13,6 0,0 83,5 Девин 6 651,2 782,0 181,3 600,7 150,8 5 275,3 123,8 110,5 208,8 Доспат 5 303,0 675,3 152,2 523,1 104,4 4 119,0 63,4 236,5 104,4 Златоград 6 524,8 701,4 101,5 599,9 125,8 4 658,0 365,2 507,4 167,0 Mадан 6 204,5 723,4 126,8 596,6 121,1 4 660,9 111,5 431,0 156,6 Hеделино 3 362,2 519,9 58,0 461,9 113,3 2 107,7 66,5 387,8 167,0 Pудозем 6 272,6 674,8 126,8 548,0 161,1 4 828,6 83,9 336,3 187,9 Cмолян 25 201,2 1 345,3 159,4 1 185,9 252,9 16 506,9 744,2 4 268,3 2 083,6 Чепеларе 4 689,1 562,9 90,7 472,2 127,0 3 510,0 112,4 209,8 167,0 СТОЛИЧНА ОБЩИНА 544 839,3 34 523,4 1 565,7 32 957,7 6 847,9 435 906,4 31 647,6 24 741,0 11 173,0 ОБЛАСТ СОФИЙСКА Антон 1 089,8 379,3 43,5 335,8 96,1 568,1 15,0 0,0 31,3 Божурище 4 458,3 557,3 86,9 470,4 113,4 3 421,6 168,9 40,5 156,6 Ботевград 17 105,4 1 195,3 145,0 1 050,3 150,5 12 918,8 993,8 1 262,8 584,2 Годеч 2 327,0 463,7 43,5 420,2 107,5 1 622,7 60,0 0,0 73,1 Горна Mалина 3 610,0 521,2 94,2 427,0 106,5 2 661,1 94,6 70,0 156,6 Долна баня 4 924,6 463,7 43,5 420,2 122,6 2 579,1 159,3 1 537,3 62,6 Драгоман 2 699,4 472,5 58,0 414,5 139,0 1 244,6 102,1 605,5 135,7 Eлин Пелин 11 603,3 1 017,4 228,3 789,1 164,6 9 534,5 379,5 110,6 396,7 Eтрополе 8 322,7 661,3 61,7 599,6 156,2 6 384,4 430,7 428,3 261,8 Златица 3 887,3 487,1 43,5 443,6 116,3 2 884,6 81,1 203,4 114,8 Ихтиман 9 081,9 824,8 97,9 726,9 154,1 7 249,6 225,1 440,4 187,9 Kопривщица 2 243,2 397,1 43,5 353,6 98,0 1 284,8 15,8 0,0 447,5 Kостенец 6 396,9 681,6 87,1 594,5 124,2 5 126,7 203,4 0,0 261,0 Kостинброд 7 877,0 767,4 97,9 669,5 144,8 5 963,9 261,2 562,2 177,5 Мирково 1 289,6 393,6 43,5 350,1 127,8 681,4 13,7 0,0 73,1 Пирдоп 4 091,7 558,2 61,6 496,6 115,0 2 815,9 114,1 405,0 83,5 Правец 7 004,1 599,6 112,3 487,3 140,2 4 901,1 162,0 840,5 360,7 Cамоков 18 752,1 1 358,0 232,1 1 125,9 195,4 14 367,6 434,3 1 643,0 753,8 Cвоге 8 359,8 960,1 206,6 753,5 147,1 5 451,1 177,6 1 310,7 313,2 Cливница 4 494,9 575,0 61,6 513,4 122,1</p>\n<p class=\"lf-p\">3 420,2 98,9 122,1 156,6 Чавдар 1 026,4 371,1 43,5 327,6 108,4 503,8 11,8 0,0 31,3 Челопеч 1 650,8 378,5 43,5 335,0 106,4 1 025,9 66,9 0,0 73,1 ОБЛАСТ СТАРА ЗАГОРА Братя Даскалови 3 700,3 613,5 144,9 468,6 120,4 2 666,0 61,5 51,0 187,9 Гурково 3 006,3 515,7 76,1 439,6 115,0 2 202,6 79,0 0,0 94,0 Гълъбово 6 949,1 710,9 116,0 594,9 110,1 5 124,0 129,9 696,7 177,5 Kазанлък 37 306,7 2 399,4 347,9 2 051,5 245,8 26 902,0 2 358,5 4 107,1 1 293,9 Mъглиж 6 500,1 747,4 159,4 588,0 151,8 5 241,8 164,3 38,2 156,6 Николаево 3 968,6 523,6 94,2 429,4 119,6 3 068,4 82,6 70,0 104,4 Oпан 1 283,4 408,6 58,0 350,6 95,1 641,9 12,5 0,0 125,3 Павел баня 8 357,0 931,6 232,1 699,5 144,4 6 410,8 428,1 243,7 198,4 Pаднево 8 768,2 935,1 184,8 750,3 172,4 6 504,9 256,4 555,3 344,1 Cтара Загора 76 803,8 4 216,0 351,5 3 864,5 395,0 55 359,6 5 940,7 8 193,9 2 698,6 Чирпан 11 710,3 925,5 116,0 809,5 208,4 9 240,6 501,9 447,6 386,3 ОБЛАСТ ТЪРГОВИЩЕ Aнтоново 2 948,3 561,5 90,7 470,8 139,9 2 014,3 34,2 0,0 198,4 Oмуртаг 9 278,8 1 475,0 467,5 1 007,5 115,9 6 764,3 431,9 11,5 480,2 Oпака 3 006,3 603,6 130,5 473,1 122,6 1 959,6 36,8 189,7 94,0 Попово 14 483,1 1 291,0 308,1 982,9 180,6 10 203,6 265,0 1 773,0 769,9 Tърговище 30 778,7 2 480,2 579,9 1 900,3 235,7 22 108,9 1 904,6 2 346,0 1 703,3 ОБЛАСТ ХАСКОВО Димитровград 20 824,9 1 824,2 253,7 1 570,5 207,8 16 079,0 673,8 1 434,6 605,5 Ивайловград 3 784,8 564,0 72,4 491,6 128,0 2 567,4 71,7 359,7 94,0 Любимец 5 202,0 598,4 61,6 536,8 123,1 3 993,1 372,6 0,0 114,8 Mаджарово 1 555,4 475,1 90,7 384,4 117,4 906,8 14,3 0,0 41,8 Mинерални бани 2 722,4 651,8 163,1 488,7 91,6 1 780,9 34,1 70,0 94,0 Cвиленград 12 537,7 963,2 112,4 850,8 207,5 8 974,7 654,6 1 497,6 240,1 Cимеоновград 4 814,9 605,5 61,7 543,8 103,9 3 493,3 229,7 215,5 167,0 Cтамболово 3 807,6 1 091,9 420,4 671,5 113,0 2 378,8 45,8 73,7 104,4 Tополовград 6 081,9 697,7 145,0 552,7 139,8 3 967,1 91,9 955,7 229,7 Xарманли 11 155,9 1 106,9 145,0 961,9 161,4 8 562,9 287,3 696,3 341,1 Xасково 47 339,7 2 986,5 500,1 2 486,4 308,4 37 413,3 1 750,7 2 970,5 1 910,3 ОБЛАСТ ШУМЕН Велики Преслав 6 071,1 840,2 181,3 658,9 136,1 4 008,3 224,6 307,5 554,4 Bенец 3 789,3 861,2 232,1 629,1 99,1 2 539,9 50,8 92,1 146,2 Bърбица 5 557,3 937,6 290,0 647,6 129,3 4 296,1 100,3 0,0 94,0 Kаолиново 6 731,0 1 118,3 290,0 828,3 134,7 5 282,3 101,7 0,0 94,0 Kаспичан 4 626,0 650,3 144,9 505,4 139,7 2 992,9 98,5 546,2 198,4 Hикола Kозлево 4 777,6 705,3 184,8 520,5 128,7 3 698,3 67,8 0,0 177,5 Hови пазар 12 578,0 977,4 177,6 799,8 151,6 8 949,2 382,4 1 856,4 261,0 Cмядово 5 067,5 562,8 97,7 465,1 137,5 2 380,1 79,8 1 729,8 177,5 Xитрино 2 834,1 972,3 351,6 620,7 107,8 1 560,4 26,6 0,0 167,0 Шумен 50 855,0 2 744,6 311,6 2 433,0 282,8 35 813,7 3 960,0 4 820,1 3 233,8 ОБЛАСТ ЯМБОЛ Болярово 4 062,5 453,3 72,4 380,9 154,6 1 391,9 34,7 1 881,8 146,2 Eлхово 8 237,3 836,7 163,2 673,5 165,8 6 029,1 163,3 667,0 375,4 Cтралджа 7 451,6 723,8 126,8 597,0 150,8 5 257,0</p>\n<p class=\"lf-p\">168,3 817,6 334,1 „Tунджа“ 9 205,4 1 232,3 449,5 782,8 187,5 6 245,9 273,8 597,7 668,2 Ямбол 39 192,4 2 122,6 50,7 2 071,9 236,0 30 066,2 1 859,7 3 325,2 1 582,7 ВСИЧКО:</p>\n<p class=\"lf-p\">3 653 185,2 313 644,3 47 811,2 265 833,1 49 723,9 2 690 851,6 170 000,7 290 899,3 136 044,1 2 021,3</p>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-52\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 52</span></h4>\n<p class=\"lf-p\">Разчетите за финансиране на капиталовите разходи на общините, одобрени с решение на общинския съвет, се представят в Министерството на финансите при условия и по ред, определени от министъра на финансите</p>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-53\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 53</span><span class=\"lf-art-t\">(1) Годишният размер на общата субсидия за делегираните от държавата дейности за общините се разпределя по тримесечия, както следва</span></h4>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">1.</span>първо тримесечие – 30 на сто;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">2.</span>второ тримесечие – 25 на сто;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">3.</span>трето тримесечие – 20 на сто;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">4.</span>четвърто тримесечие – 25 на сто.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(2)</span>Целевата субсидия за капиталови разходи по чл. 50 се предоставя на общините до 5-о число на текущия месец, въз основа на заявки на общините, при условията и реда, определени от министъра на финансите по чл. 52.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(3)</span>Общата изравнителна субсидия по чл. 50 се предоставя на общините до 20 януари в размер 50 на сто, до 20 юли в размер 25 на сто и до 20 октомври – останалите 25 на сто.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(4)</span>Средствата за зимно поддържане и снегопочистване по чл. 50 се предоставят на общините до 20 януари в размер 75 на сто и до 30 октомври – останалите 25 на сто.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(5)</span>Общата субсидия за делегираните от държавата дейности се предоставя ежемесечно до 5-о число на текущия месец в размер една трета от тримесечното разпределение по ал. 1.</div>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-54\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 54</span></h4>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(1)</span>Утвърждава допустимите максимални размери на задълженията към доставчици към 31 декември 2020 г. на бюджетните организации по чл. 13, ал. 3 от Закона за публичните финанси, както следва № Наименование Сума (хил. лв.) 1.</div>\n<p class=\"lf-p\">Българска академия на науките 2 800,0 2.</p>\n<p class=\"lf-p\">Българска телеграфна агенция 20,0 3.</p>\n<p class=\"lf-p\">Българска национална телевизия 10 000,0 4.</p>\n<p class=\"lf-p\">Българско национално радио 2 000,0 5.</p>\n<p class=\"lf-p\">Държавни висши училища 15 952,0 А) Държавни висши училища, финансирани от Министерството на образованието и науката 14 952,0 5.1.</p>\n<p class=\"lf-p\">Технически университет – София 800,0 5.2.</p>\n<p class=\"lf-p\">Технически университет – Варна 60,0 5.3.</p>\n<p class=\"lf-p\">Технически университет – Габрово 50,0 5.4.</p>\n<p class=\"lf-p\">Русенски университет „Ангел Кънчев“ 145,0 5.5.</p>\n<p class=\"lf-p\">Университет по хранителни технологии – Пловдив 115,0 5.6.</p>\n<p class=\"lf-p\">Химикотехнологичен и металургичен университет – София 200,0 5.7.</p>\n<p class=\"lf-p\">Университет „Проф. д-р Асен Златаров“ – Бургас 100,0 5.8.</p>\n<p class=\"lf-p\">Лесотехнически университет – София 170,0 5.9.</p>\n<p class=\"lf-p\">Университет по архитектура, строителство и геодезия – София 246,0 5.10.</p>\n<p class=\"lf-p\">Минно-геоложки университет „Св. Иван Рилски“ – София 164,0 5.11.</p>\n<p class=\"lf-p\">Университет за национално и световно стопанство – София 1 200,0 5.12.</p>\n<p class=\"lf-p\">Икономически университет – Варна 50,0 5.13.</p>\n<p class=\"lf-p\">Стопанска академия „Димитър А. Ценов“ – Свищов 205,0 5.14.</p>\n<p class=\"lf-p\">Софийски университет „Св. Климент Охридски“ 4 285,0 5.15.</p>\n<p class=\"lf-p\">Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“ 400,0 5.16.</p>\n<p class=\"lf-p\">Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“ 200,0 5.17.</p>\n<p class=\"lf-p\">Югозападен университет „Неофит Рилски“ – Благоевград 830,0 5.18.</p>\n<p class=\"lf-p\">Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“ 14,0 5.19.</p>\n<p class=\"lf-p\">Национална спортна академия „Васил Левски“ – София 700,0 5.20.</p>\n<p class=\"lf-p\">Аграрен университет – Пловдив 115,0 5.21.</p>\n<p class=\"lf-p\">Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство „Проф. Асен Диамандиев“ – Пловдив 35,0 5.22.</p>\n<p class=\"lf-p\">Национална академия за театрално и филмово изкуство „Кръстьо Сарафов“ – София 45,0 5.23.</p>\n<p class=\"lf-p\">Национална музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ – София 350,0 5.24.</p>\n<p class=\"lf-p\">Национална художествена академия – София 56,0 5.25.</p>\n<p class=\"lf-p\">Университет по библиотекознание и информационни технологии – София 30,0 5.26.</p>\n<p class=\"lf-p\">Висше училище по телекомуникации и пощи – София 61,0 5.27.</p>\n<p class=\"lf-p\">Медицински университет – София 2 385,0 5.28.</p>\n<p class=\"lf-p\">Медицински университет „Проф. д-р Параскев Стоянов“ – Варна 561,0 5.29.</p>\n<p class=\"lf-p\">Медицински университет – Пловдив 650,0 5.30.</p>\n<p class=\"lf-p\">Медицински университет – Плевен 20,0 5.31.</p>\n<p class=\"lf-p\">Тракийски университет – Стара Загора 500,0 5.32.</p>\n<p class=\"lf-p\">Висше транспортно училище „Тодор Каблешков“ – София 125,0 5.33.</p>\n<p class=\"lf-p\">Висше строително училище „Любен Каравелов“ – София 85,0 Б) Държавни висши училища, финансирани от Министерството на отбраната 1 000,0 5.34.</p>\n<p class=\"lf-p\">Военна академия „Георги Стойков Раковски“ 200,0 5.35.</p>\n<p class=\"lf-p\">Национален военен университет „Васил Левски“ 500,0 5.36.</p>\n<p class=\"lf-p\">Висше военноморско училище „Никола Йонков Вапцаров“ 200,0 5.37.</p>\n<p class=\"lf-p\">Висше военновъздушно училище „Георги Бенковски“ 100,0 Всичко:</p>\n<p class=\"lf-p\">30 772,0</p>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(2)</span>Сумите за съответните бюджетни организации по ал. 1 могат да бъдат увеличени с акт на Министерския съвет, като общият размер на увеличенията не може да надвишава 20 на сто от сумата по ал. 1 за съответната бюджетна организация.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(3)</span>Министерският съвет може да извършва компенсирани промени в сумите по ал. 1, когато очакваният размер на задълженията към доставчиците на съответната бюджетна организация е по-малък от съответната сума по ал. 1.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(4)</span>В обхвата на задълженията по ал. 1 – 3 се включват всички задължения към доставчици, които подлежат на плащане и отчитане по съответните бюджети на бюджетните организации по ал. 1, с изключение на задълженията по финансов лизинг, търговски лизинг и други форми на дълг, за доставки на активи, отчетени като бюджетни разходи.</div>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-55\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 55</span></h4>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(1)</span>Утвърждава целеви текущи и капиталови разходи в областта на електронното управление и за използваните информационни и комуникационни технологии в рамките на бюджетите на бюджетните организации, както следва (хил. лв.) № Наименование Общо разходи Текущи разходи Капиталови разходи 2.1 2.2 1.</div>\n<p class=\"lf-p\">Сметна палата 840,0 590,0 250,0 2.</p>\n<p class=\"lf-p\">Администрация на президента 133,3 41,9 91,4 3.</p>\n<p class=\"lf-p\">Министерски съвет 3 673,4 2 570,6 1 102,8 4.</p>\n<p class=\"lf-p\">Омбудсман 79,8 54,8 25,0 5.</p>\n<p class=\"lf-p\">Министерство на финансите 35 565,1 25 689,1 9 876,0 6.</p>\n<p class=\"lf-p\">Министерство на външните работи 9 760,2 4 437,2 5 323,0 7.</p>\n<p class=\"lf-p\">Министерство на отбраната 100,0 0,0 100,0 8.</p>\n<p class=\"lf-p\">Министерство на вътрешните работи 2 660,0 2 060,0 600,0 9.</p>\n<p class=\"lf-p\">Министерство на правосъдието 8 865,6 3 537,1 5 328,5 10.</p>\n<p class=\"lf-p\">Министерство на труда и социалната политика 4 590,9 3 451,3 1 139,6 11.</p>\n<p class=\"lf-p\">Министерство на здравеопазването 8 883,9 5 304,0 3 579,9 12.</p>\n<p class=\"lf-p\">Министерство на образованието и науката 14 858,8 6 608,4 8 250,4 13.</p>\n<p class=\"lf-p\">Министерство на културата 1 036,8 652,3 384,5 14.</p>\n<p class=\"lf-p\">Министерство на околната среда и водите 4 146,7 1 326,3 2 820,4 15.</p>\n<p class=\"lf-p\">Министерство на икономиката 1 389,0 1 064,9 324,1 16.</p>\n<p class=\"lf-p\">Министерство на енергетиката 550,1 215,1 335,0 17.</p>\n<p class=\"lf-p\">Министерство на туризма 103,0 70,0 33,0 18.</p>\n<p class=\"lf-p\">Министерство на регионалното развитие и благоустройството 5 593,8 3 242,7 2 351,1 19.</p>\n<p class=\"lf-p\">Министерство на земеделието, храните и горите 6 384,0 1 725,0 4 659,0 20.</p>\n<p class=\"lf-p\">Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията 2 388,2 1 172,3 1 215,9 21.</p>\n<p class=\"lf-p\">Министерство на младежта и спорта 714,7 542,3 172,4 22.</p>\n<p class=\"lf-p\">Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия 162,0 102,0 60,0 23.</p>\n<p class=\"lf-p\">Комисия за защита от дискриминация 107,3 35,3 72,0 24.</p>\n<p class=\"lf-p\">Комисия за защита на личните данни 222,0 92,0 130,0 25.</p>\n<p class=\"lf-p\">Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество 435,6 319,6 116,0 26.</p>\n<p class=\"lf-p\">Национална служба за охрана 34,8 20,8 14,0 27.</p>\n<p class=\"lf-p\">Национален статистически институт 4 897,0 1 502,0 3 395,0 28.</p>\n<p class=\"lf-p\">Комисия за защита на конкуренцията 10,0 10,0 0,0 29.</p>\n<p class=\"lf-p\">Комисия за регулиране на съобщенията 1 684,1 734,5 949,6 30.</p>\n<p class=\"lf-p\">Съвет за електронни медии 107,5 85,9 21,6 31.</p>\n<p class=\"lf-p\">Комисия за енергийно и водно регулиране 916,4 188,4 728,0 32.</p>\n<p class=\"lf-p\">Агенция за ядрено регулиране 538,3 358,3 180,0 33.</p>\n<p class=\"lf-p\">Държавна комисия по сигурността на информацията 179,0 90,0 89,0 34.</p>\n<p class=\"lf-p\">Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ 170,1 65,7 104,4 35.</p>\n<p class=\"lf-p\">Комисия за финансов надзор 1 746,0 543,1 1 202,9 36.</p>\n<p class=\"lf-p\">Комисия за публичен надзор над регистрираните одитори 37,0 30,0 7,0 37.</p>\n<p class=\"lf-p\">Държавен фонд „Земеделие“ 8 369,0 3 755,0 4 614,0 38.</p>\n<p class=\"lf-p\">Национално бюро за контрол на специалните разузнавателни средства 68,0 29,5 38,5 39.</p>\n<p class=\"lf-p\">Държавна агенция „Електронно управление“ 10 072,3 4 556,3 5 516,0 Всичко:</p>\n<p class=\"lf-p\">142 073,7 76 873,7 65 200,0</p>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(2)</span>Промени на утвърдените с ал. 1 разходи могат да се извършват по реда на Закона за публичните финанси при обективна невъзможност за усвояване на част от утвърдените разходи, както и при доказана необходимост от увеличаването им, след предварително съгласуване с председателя на Държавна агенция „Електронно управление“.</div>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-56\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 56</span></h4>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(1)</span>В 10-дневен срок от обнародването на постановлението за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2020 г. в „Държавен вестник“ бюджетните организации, чиито бюджети са част от държавния бюджет, публикуват на интернет страницата си утвърдените им бюджети, както и програмните формати на бюджетите си при спазване на изискванията на Закона за защита на класифицираната информация</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(2)</span>Първостепенните разпоредители с бюджет са отговорни и контролират процеса по публикуване от второстепенните им разпоредители с бюджет на информация или на документи на интернет страницата им, когато това е предвидено в този закон или в Закона за публичните финанси.</div>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-57\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 57</span></h4>\n<p class=\"lf-p\">При създаване през 2020 г. на бюджетна организация, чийто бюджет е част от държавния бюджет и ръководителят й е определен за първостепенен разпоредител с бюджет, Министерският съвет определя размера на основните показатели на бюджета на организацията и други показатели съгласно Закона за публичните финанси, без да се нарушава бюджетното салдо по чл. 1, ал. 3</p>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-58\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 58</span><span class=\"lf-art-t\">Утвърждава обща годишна квота за предоставяне на ваучери за храна по чл. 209, ал. 7 от Закона за корпоративното подоходно облагане в размер на 350 млн. лв</span></h4>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-59\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 59</span></h4>\n<p class=\"lf-p\">Определя до 84 млн. лв. общ размер на сумата, подлежаща за възстановяване на земеделските стопани от акциза за газьола съгласно чл. 47б от Закона за подпомагане на земеделските производители</p>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-60\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 60</span></h4>\n<p class=\"lf-p\">Минималният размер на основната заплата за най-ниската длъжност, предвидена за заемане от държавен служител по чл. 68 от Закона за държавния служител, е 610 лв. от 1 януари 2020 г</p>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-61\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 61</span></h4>\n<p class=\"lf-p\">Базата за определяне размера на основното месечно възнаграждение за най-ниската длъжност на лицата по чл. 212, ал. 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, по чл. 177, ал. 2 и чл. 180, ал. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи, по чл. 22 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, по чл. 71, ал. 2 и чл. 73, ал. 2 от Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“, по чл. 64, ал. 3 от Закона за Националната служба за охрана и по чл. 64, ал. 2 от Закона за Държавна агенция „Разузнаване“ е 380 лв. от 1 януари 2020 г</p>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-62\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 62</span><span class=\"lf-art-t\">(1) Средномесечният доход по чл. 4 от Закона за семейни помощи за деца за 2020 г. е 450 лв</span></h4>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(2)</span>Средномесечният доход по чл. 4а, ал. 2, т. 1 от Закона за семейни помощи за деца за 2020 г. е 410 лв.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(3)</span>Средномесечният доход по чл. 4а, ал. 2, т. 2 от Закона за семейни помощи за деца за 2020 г. е от 410,01 лв. до 510 лв. включително.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(4)</span>Размерът на месечните помощи за отглеждане на дете по чл. 7, ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца за 2020 г. за семействата със средномесечен доход на член от семейството за предходните 12 месеца, по-нисък или равен на дохода по ал. 2, е, както следва:</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">1.</span>за семейство с едно дете – 40 лв.;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">2.</span>за семейство с две деца – 90 лв.;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">3.</span>за семейство с три деца – 135 лв.;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">4.</span>за семейство с четири деца – 145 лв., като за всяко следващо дете в семейството помощта за семейството расте с 20 лв.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(5)</span>Размерът на месечните помощи за отглеждане на дете по чл. 7, ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца за 2020 г. за семействата със средномесечен доход на член от семейството за предходните 12 месеца съгласно ал. 3 е 80 на сто от размера на помощта, определен в ал. 4.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(6)</span>Размерът на месечната помощ за отглеждане на дете по чл. 7, ал. 2 от Закона за семейни помощи за деца се определя и изплаща в размера по ал. 4, т. 1.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(7)</span>Размерът на месечната помощ за отглеждане на близнаци по чл. 7, ал. 6 от Закона за семейни помощи за деца е 75 лв.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(8)</span>Размерът на еднократната помощ при бременност по чл. 5а, ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца за 2020 г. е 150 лв.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(9)</span>Размерът на еднократната помощ при раждане на живо дете по чл. 6, ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца за 2020 г. е, както следва:</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">1.</span>за първо дете – 250 лв.;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">2.</span>за второ дете – 600 лв.;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">3.</span>за трето дете – 300 лв.;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">4.</span>за четвърто и всяко следващо дете – 200 лв.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(10)</span>Размерът на допълнителната еднократна помощ за дете с установени трайни увреждания 50 и над 50 на сто до навършване на 2-годишна възраст по чл. 6, ал. 6 от Закона за семейни помощи за деца за 2020 г. е 100 лв.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(11)</span>Размерът на еднократната помощ при осиновяване на дете по чл. 6б, ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца се определя и изплаща в размера по ал. 9, т. 1.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(12)</span>Размерът на месечните помощи за отглеждане на дете до навършване на една година по чл. 8, ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца за 2020 г. е 100 лв.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(13)</span>Размерът на еднократната помощ за отглеждане на близнаци по чл. 6а, ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца за 2020 г. е 1200 лв. за всяко дете.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(14)</span>Размерът на еднократната помощ за отглеждане на дете от майка (осиновителка) студентка, учаща в редовна форма на обучение, по чл. 8в, ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца за 2020 г. е 2880 лв.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(15)</span>Размерът на месечната помощ за отглеждане на дете с трайно увреждане по чл. 8д, ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца за 2020 г. е, както следва:</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">1.</span>за дете с определени 90 и над 90 на сто вид и степен на увреждане или степен на трайно намалена работоспособност – 930 лв.;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">2.</span>за дете с определени от 70 до 90 на сто вид и степен на увреждане или степен на трайно намалена работоспособност – 450 лв.;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">3.</span>за дете с определени от 50 до 70 на сто вид и степен на увреждане или степен на трайно намалена работоспособност – 350 лв.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(16)</span>Размерът на месечната помощ за отглеждане на дете с трайно увреждане по чл. 8д, ал. 2 от Закона за семейни помощи за деца за 2020 г. е, както следва:</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">1.</span>за дете с определени 90 и над 90 на сто вид и степен на увреждане или степен на трайно намалена работоспособност – 490 лв.;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">2.</span>за дете с определени от 70 до 90 на сто вид и степен на увреждане или степен на трайно намалена работоспособност – 420 лв.;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">3.</span>за дете с определени от 50 до 70 на сто вид и степен на увреждане или степен на трайно намалена работоспособност – 350 лв.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(17)</span>Размерът на месечната помощ за дете без право на наследствена пенсия от починал родител по чл. 8е, ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца за 2020 г. е 115 лв.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(18)</span>Размерът на обезщетенията по чл. 230, ал. 1 и чл. 231, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България за 2020 г. е 340 лв.</div>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-63\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 63</span></h4>\n<p class=\"lf-p\">Максималният размер на държавните парични награди по чл. 3, ал. 1 от Закона за награждаване на лица за особени заслуги към българската държава и нацията е, както следва 1. за наградата по чл. 3, ал. 1, т. 1 – до 700 лв.;</p>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">2.</span>за наградата по чл. 3, ал. 1, т. 2 – до 700 лв.;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">3.</span>за наградата по чл. 3, ал. 1, т. 3 – до 5000 лв.</div>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-64\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 64</span><span class=\"lf-art-t\">Размерът на държавната субсидия за един получен действителен глас по чл. 26, ал. 1 от Закона за политическите партии за 2020 г. е 8 лв</span></h4>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-65\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 65</span><span class=\"lf-art-t\">Максималният размер на присъдената издръжка, която се изплаща от държавата по чл. 152, ал. 1 от Семейния кодекс, за 2020 г. е 80 лв</span></h4>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-66\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 66</span><span class=\"lf-art-t\">Минималният размер на фискалния резерв към 31 декември 2020 г. е в размер 4,5 млрд. лв</span></h4>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-67\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 67</span><span class=\"lf-art-t\">Максималният размер на държавния дълг към края на 2020 г. не може да надвишава 23,1 млрд. лв</span></h4>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-68\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 68</span><span class=\"lf-art-t\">(1) Максималният размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет по реда на Закона за държавния дълг, е 2,2 млрд. лв</span></h4>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(2)</span>В рамките на ограничението по ал. 1 Министерският съвет може да поема външен държавен дълг по средносрочната програма за емитиране на дълг на международните пазари, създадена с Договора за дилърство между Република България в качеството на Емитент и Ситигруп Глобъл Маркетс Лимитид, Ейч Ес Би Си Банк Пи Ел Си, Сосиете Женерал и Уникредит Банк АГ в качеството на Организатори и Дилъри относно Глобална средносрочна програма на Република България за издаване на облигации на стойност евро, Договора за агентство между Република България в качеството на Емитент и Ситибанк Н.А., клон Лондон, в качеството на Фискален агент, Платежен агент, Агент по замяната, Агент по прехвърлянето и Агент за изчисляване и Ситигруп Глобъл Маркетс Дойчланд АГ в качеството на Регистратор, Платежен агент и Агент по прехвърлянето относно Глобална средносрочна програма на Република България за издаване на облигации на стойност евро, и Акта за поемане на задължения от Република България в качеството на Емитент относно Глобална средносрочна програма на Република България за издаване на облигации на стойност евро, подписани на 6 февруари 2015 г. (ратифицирани със закон – ДВ, бр. 16 от 2015 г.) (ДВ, бр. 25 от 2015 г.).</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(3)</span>В рамките на текущата бюджетна година разпоредителите с бюджет по държавния бюджет не могат да поемат нов държавен дълг по чл. 37, ал. 1, т. 1, буква „б“ от Закона за публичните финанси.</div>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-69\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 69</span></h4>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(1)</span>За целите на касовото управление и плащанията на бюджетните организации освен дълга по чл. 68, ал. 1 може да се поема държавен дълг, който се изплаща до края на текущата бюджетна година, при условие че не се увеличава държавният дълг към края на годината</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(2)</span>За оптимизиране на обслужването на държавния дълг министърът на финансите може:</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">1.</span>да емитира освен дълга по чл. 68, ал. 1 държавни ценни книжа за обратно изкупуване на вътрешни и външни задължения на страната, при условие че не се увеличава държавният дълг към края на годината;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">2.</span>да сключва договори за намаляване на риска при рефинансиране и изглаждане на матуритетната структура на дълга, при условие че в резултат на това не се увеличава номиналната стойност на дълга;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">3.</span>да сключва договори за валутни и лихвени суапови операции;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">4.</span>да изплаща предсрочно задължения по държавния дълг.</div>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-70\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 70</span><span class=\"lf-art-t\">В рамките на текущата бюджетна година Министерският съвет може да издава държавни гаранции, както следва</span></h4>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">1.</span>под формата на гаранционни депозити съгласно чл. 81 – в общ размер до 100 млн. лв.;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">2.</span>по Закона за кредитиране на студенти и докторанти – в общ размер до 50 млн. лв.;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">3.</span>по Закона за гарантиране на влоговете в банките държавна гаранция по споразумение между Международната банка за възстановяване и развитие и Фонда за гарантиране на влоговете в банките, за осигуряване на достъп на Фонда за гарантиране на влоговете в банките до инструмент за условно финансиране в размер до 350 млн. евро, при условие за последваща ратификация.</div>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-71\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 71</span><span class=\"lf-art-t\">Максималният размер на новите държавни гаранции, които могат да бъдат издадени по реда на чл. 70, е 835 млн. лв</span></h4>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-72\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 72</span></h4>\n<p class=\"lf-p\">За 2020 г. приходите, разходите, включително за сметка на националното съфинансиране, както и елементите на финансирането, свързани с държавните инвестиционни заеми и държавните инвестиционни заеми с краен бенефициент – търговско дружество, администрирани и управлявани от разпоредители с бюджет по държавния бюджет, са планирани по централния бюджет. Общият лимит на разходите е в размер до 42 583,2 хил. лв</p>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-73\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 73</span></h4>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(1)</span>Държавните висши училища могат да поемат дълг в общ размер до 20 млн. лв. за финансиране на проекти чрез финансови инструменти по смисъла на чл. 2, т. 11 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета (ОВ, L 347/320 от 20 декември 2013 г.), от финансови посредници, в изпълнение на финансов инструмент, управляван от „Фонд мениджър на финансови инструменти в България“ – ЕАД</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(2)</span>Дълг по ал. 1 се поема съгласувано с министъра на образованието и науката след преценка от негова страна на възможностите на съответното държавно висше училище за обслужването на плащанията по дълга.</div>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-74\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 74</span></h4>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(1)</span>В случаите, когато на основание чл. 109 и 110 от Закона за публичните финанси се одобряват промени на показатели по отделните бюджетни програми по бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет, които прилагат програмен формат на бюджет, свързани с увеличение на администрираните разходи, за които с постановлението за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2020 г. не са утвърдени администрирани разходни параграфи, с акта за одобряване на промените се създават администрирани разходни параграфи и се посочва размерът на сумите по тях</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(2)</span>С промени по бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет по ал. 1, извършвани на основание чл. 112, ал. 2 и 3 от Закона за публичните финанси, могат да се създават нови администрирани разходни параграфи извън утвърдените с постановлението за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2020 г. или вече създадените по реда на ал. 1, само след предварително съгласуване с министъра на финансите или оправомощено от него лице.</div>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-75\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 75</span></h4>\n<p class=\"lf-p\">Министерският съвет може да извършва промени на утвърдените с този закон максимални размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2020 г., и на максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2020 г., на първостепенните разпоредители с бюджет, част от държавния бюджет, след представянето по реда на чл. 167 от Закона за публичните финанси на отчетните данни, отнасящи се за техните годишни финансови отчети за 2019 г</p>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-76\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 76</span><span class=\"lf-art-t\">(1) Разходите за персонал, утвърдени по чл. 4 – 47, се извършват до определения размер с изключение на делегираните бюджети</span></h4>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(2)</span>Промени на разходите за персонал могат да се извършват само с акт на Министерския съвет при структурни промени, както и при компенсирани промени между бюджети.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(3)</span>При намаляване числеността на персонала, извън случаите на извеждане на дейности от бюджетно на друго финансиране и случаите на намаляване на персонала вследствие на преминаване на функции и персонал към друга бюджетна организация, икономиите от разходите за персонал може да се използват за увеличаване на индивидуалните основни месечни заплати съобразно оценката на изпълнението.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(4)</span>Икономията на разходите за персонал може да се използва текущо или с натрупване за изплащането на допълнителни възнаграждения за постигнати резултати и дължимите за тях осигурителни вноски и/или за други разходи. При необходимост първостепенните разпоредители с бюджет по държавния бюджет извършват съответните вътрешнокомпенсирани промени по бюджетите си и уведомяват министъра на финансите.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(5)</span>Алинеи 1 и 2 не се прилагат по отношение на увеличение на разходите за персонал за сметка на:</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">1.</span>получени средства от помощи и дарения;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">2.</span>вътрешно преструктуриране на разходите за социално-битово и културно обслужване на персонала и за допълнителни плащания по чл. 71, ал. 3, чл. 75 и 76 от Закона за дипломатическата служба с характер на плащания за персонала и свързаните с тях осигурителни вноски и данъци;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">3.</span>получени трансфери от други бюджети, които не са част от държавния бюджет;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">4.</span>получени трансфери от бюджети по държавния бюджет в годишен размер на увеличението до 2 млн. лв.;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">5.</span>средства по програми за развитие на предучилищното и училищното образование;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">6.</span>разходи за изпълнение на Националния план за действие по заетостта и за възнаграждения на приемните семейства по Закона за закрила на детето;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">7.</span>проекти, финансирани със средства от Европейския съюз;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">8.</span>вътрешно преструктуриране на разходите за случаите, когато разпоредителите с бюджет изпълняват международни договори и програми през текущата година, в т.ч. по официална помощ за развитие и хуманитарна помощ;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">9.</span>разходи от резерва за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от бедствия по чл. 1, ал. 2, раздел ІІ, т. 5.1 при участие в спасителни и/или неотложни аварийно-възстановителни дейности.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(6)</span>Промените по ал. 5, по т. 1 – 8, с изключение за самостоятелните бюджети, се извършват от министъра на финансите по реда на чл. 110 от Закона за публичните финанси, а тези по т. 9 – по реда на чл. 109 от Закона за публичните финанси.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(7)</span>Алинеи 3, 4 и 5 се прилагат съответно и от Националния осигурителен институт, Националната здравноосигурителна каса и от общините за делегираната от държавата дейност „Общинска администрация“.</div>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-77\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 77</span><span class=\"lf-art-t\">Бюджетните организации, настанени в сгради – собственост на държавата или на общините, не заплащат наеми</span></h4>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-78\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 78</span><span class=\"lf-art-t\">(1) Определя сметките за средствата от Европейския съюз, за които през 2020 г. Министерският съвет ще утвърждава годишни разчети, както следва</span></h4>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">1.</span>сметка за средствата от Европейския съюз на Националния фонд;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">2.</span>сметка за средствата от Европейския съюз на Държавен фонд „Земеделие“.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(2)</span>Промени в разчетите по сметката по ал. 1, т. 1 се извършват от Министерския съвет по предложение на министъра на финансите след изтичане на третото тримесечие на бюджетната година при съществено влошаване на бюджетното й салдо.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(3)</span>Промени в разчетите по сметката по ал. 1, т. 2 се извършват от Министерския съвет по предложение на министъра на земеделието, храните и горите съгласувано с министъра на финансите след изтичане на третото тримесечие на бюджетната година при влошаване на бюджетното й салдо.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(4)</span>Министърът на финансите може да извършва компенсирани промени по утвърдените годишни разчети на сметките по ал. 1, т. 1 и 2 при запазване на тяхното бюджетно салдо.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(5)</span>Предвидените трансфери от централния бюджет за сметките за средства от Европейския съюз по ал. 1, както и останалите приложими за тези сметки форми за финансиране съгласно чл. 17, ал. 4 от Закона за публичните финанси се използват за финансиране на плащания, свързани с функциите и дейността на Националния фонд и на Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателната агенция, включително и за покриване на суми и/или тяхното възстановяване на европейските фондове, произтичащи от недопустими разходи, финансови корекции, прихващания и възстановявания на суми, осигуряване на финансирания чрез временни безлихвени заеми по чл. 104, ал. 1, т. 2 и чл. 142, ал. 1 от Закона за публичните финанси, както и за акумулиране на средства по тези сметки, разполагаеми за плащания за следващи години.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(6)</span>По реда на ал. 2 и 3 може да се извършва промяна на трансфера от централния бюджет за съответната сметка за средства от Европейския съюз, включително чрез възстановяване на неусвоени трансфери, в т.ч. и от минали години, по сметка на централния бюджет, при условие че при тази промяна не се възпрепятства своевременното финансиране и извършване на разплащания от съответната сметка или промяната на трансфера се компенсира за съответната сметка за средства от Европейския съюз с други приложими форми за финансиране съгласно чл. 17, ал. 4 от Закона за публичните финанси.</div>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-79\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 79</span></h4>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(1)</span>Националното съфинансиране на средствата от помощта, предоставена на Република България от Европейския съюз и от други донори по Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Инициативата за младежка заетост, Фонда за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица на Европейския съюз, програмите за трансгранично сътрудничество по външни граници на Европейския съюз, Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство, Норвежкия финансов механизъм и по Програмата за сътрудничество „България – Швейцария“, се включва в трансфера по чл. 1, ал. 2, раздел III, т. 1.4 от държавния бюджет</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(2)</span>Националното съфинансиране на средствата от помощта, предоставена на Република България от Европейския съюз по Европейския фонд за гарантиране на земеделието, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, Европейския фонд за морско дело и рибарство и Европейския фонд за рибарство, се включва в трансфера по чл. 1, ал. 2, раздел ІІІ, т. 1.5 от държавния бюджет.</div>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-80\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 80</span></h4>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(1)</span>За уреждане на взаимоотношенията, свързани с наложени финансови корекции по оперативни програми и с предоставени безлихвени заеми от централния бюджет, министърът на финансите, по предложение на органите, отговорни за финансовото управление на средствата от Европейския съюз, може да извършва промени на бюджетните взаимоотношения между централния бюджет, сметките за средства от Европейския съюз и бюджетите на бенефициентите – бюджетни организации</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(2)</span>Разпоредбата на ал. 1 се прилага съответно и за средствата от други международни програми и договори, за които се прилага режимът на сметките за средства от Европейския съюз.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(3)</span>Размерът на неразплатените задължения на общини – бенефициенти по програми, съфинансирани от Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за рибарство, за наложени финансови корекции се намалява с 80 на сто еднократно чрез сключване на тристранно споразумение между управляващия орган на оперативната програма, министъра на финансите и кмета на съответната община.</div>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-81\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 81</span></h4>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(1)</span>За покриване на финансовия недостиг на общини, други бюджетни организации и на държавни предприятия по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон, които са бенефициенти по проекти по оперативните програми „Транспорт и транспортна инфраструктура 2014 – 2020“, „Околна среда 2014 – 2020“ и „Региони в растеж 2014 – 2020“, одобрени от Европейската инвестиционна банка в съответствие с изискванията на Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка (проект „България – съфинансиране по Фондовете на ЕС 2014 – 2020 г. (СПЗ)“), може да се отпускат заеми от Българската банка за развитие въз основа на предоставени от централния бюджет възстановими средства със специално предназначение по смисъла на § 1, т. 2 от допълнителната разпоредба на Закона за Българската банка за развитие</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(2)</span>Средствата по ал. 1 се предоставят на Българската банка за развитие като гаранционни депозити.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(3)</span>Предоставянето на средства за покриване на финансов недостиг на заемообразен принцип чрез Българската банка за развитие се извършва в съответствие със Споразумението за определяне на обхвата на управленската отговорност с цел осигуряване на изпълнението на чл. 6.05 (g) от Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка (проект „България – съфинансиране по Фондовете на ЕС 2014 – 2020 г. (СПЗ)“).</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(4)</span>Поетият дълг от общините по линия на Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка (проект „България – съфинансиране по Фондовете на ЕС 2014 – 2020 г. (СПЗ)“) не се включва в ограничението по чл. 32, ал. 1 от Закона за публичните финанси.</div>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-82\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 82</span></h4>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(1)</span>Годишният размер на плащанията за 2020 г. за всяка община по дългосрочни договори с гарантиран резултат (ЕСКО договори) и по заеми, предоставени им от финансови посредници в изпълнение на финансов инструмент, управляван от „Фонд мениджър на финансови инструменти в България“ – ЕАД, не се включва в общия годишен размер на плащанията по общинския дълг за съответната община при определяне на съотношението и при прилагане на ограничението по чл. 32, ал. 1 от Закона за публичните финанси</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(2)</span>Алинея 1 не се прилага при установени от контролен орган нарушения при сключването на ЕСКО договорите и/или при установяване на негативно въздействие на тези договори върху параметрите на разходите на общините.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(3)</span>Плащанията през 2019 г. по главницата на съществуващ дълг със средства от нов дълг, който е поет за рефинансирането му, не се включват в ограничението по чл. 32, ал. 1 от Закона за публичните финанси.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(4)</span>При прилагане на ограничението по чл. 32, ал. 1 от Закона за публичните финанси се включват извършените плащания по главницата на банкови заеми тип овърдрафт/револвиращи кредити.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(5)</span>През 2020 г. общините могат да поемат дълг извън ограниченията по чл. 32, ал. 1 от Закона за публичните финанси чрез заеми, предоставени им от финансови посредници в изпълнение на финансов инструмент, управляван от „Фонд мениджър на финансови инструменти в България“ – ЕАД, като годишният размер на плащанията на общината за всяка година по всички видове заеми, без тези по ал. 3, по чл. 81, ал. 4 и по чл. 32, ал. 5 от Закона за публичните финанси, и без плащанията по ЕСКО договорите по ал. 1, не може да надвишава 18 на сто от средногодишния размер на собствените приходи и общата изравнителна субсидия за последните три години, изчислен на базата на данни от годишните отчети за изпълнението на бюджета на общината.</div>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-83\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 83</span></h4>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(1)</span>Когато по одобрени проекти данък върху добавената стойност е финансиран като разход от разпоредители с бюджет, за частта, за която възниква право на приспадане на данъчен кредит по реда на Закона за данък върху добавената стойност, сумата се връща на разпоредителя с бюджет, който е финансирал разхода, от този разпоредител с бюджет, който е получил финансирането, в срок до края на месеца, следващ месеца, през който правото на данъчен кредит е упражнено. За невъзстановените в срок суми се дължи лихва за забава съгласно Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(2)</span>Вземанията по ал. 1 са публични и се събират по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.</div>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-84\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 84</span></h4>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(1)</span>Държавен фонд „Земеделие“ извършва плащания за финансиране на разходи за данък върху добавената стойност на общини по одобрени за подпомагане проекти по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г. и 2014 – 2020 г. и по Програмата за морско дело и рибарство за периода 2014 – 2020 г. въз основа на подадено от бенефициентите искане за плащане съгласно реда и условията за това, определени от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(2)</span>Общините са длъжни в срок до 10 дни от постъпването на финансовите средства по ал. 1 по банковата сметка за средства от Европейския съюз да ги преведат по сметките на съответния доставчик на услуга, стока или строителство по одобрения проект, като в същия срок представят пред Държавен фонд „Земеделие“ доказателства за извършеното плащане в случаите на междинно или окончателно искане. При неизпълнение на задължението по изречение първо общините дължат възстановяване на Държавен фонд „Земеделие“ на изплатените финансови средства заедно със законната лихва, считано от изтичането на 10-дневния срок. В случаите, когато преди постъпване на средствата по ал. 1 общините са финансирали разходи за данък върху добавената стойност по сключени договори със съответния доставчик на услуга, стока или строителство по одобрения проект с временно свободните средства по бюджета на общината, ползваният бюджетен ресурс се възстановява с постъпилите средства по банковата сметка за средства от Европейския съюз.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(3)</span>Разход, финансиран по ал. 1, за данък, за който възниква право на приспадане на данъчен кредит по реда на Закона за данък върху добавената стойност, подлежи на възстановяване от общината на Държавен фонд „Земеделие“ по реда на чл. 83.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(4)</span>В случаите, когато изплатена по одобрения проект безвъзмездна финансова помощ подлежи на възстановяване, общината възстановява на Държавен фонд „Земеделие“ и предоставените по ал. 1 финансови средства в размер, съответстващ на размера на подлежащата на възстановяване финансова помощ по проекта, заедно със законната лихва съгласно Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(5)</span>Вземанията по ал. 2, 3 и 4 са публични и се събират по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Вземанията по ал. 4 се установяват от Държавен фонд „Земеделие“, а за Програмата за морско дело и рибарство за периода 2014 – 2020 г. – от Управляващия орган, с акта, с който по основание и размер се определя размерът на подлежащата на възстановяване финансова помощ по проекта.</div>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-85\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 85</span></h4>\n<p class=\"lf-p\">За финансиране на проекти на общините за рекултивация на общински депа, неотговарящи на нормативните изисквания и обект на изпълнение на решение на Съда на Европейския съюз от 16 юли 2015 г. по дело С-145/14 във връзка с нарушение на чл. 14 от Директива 1999/31/ЕО на Съвета от 26 април 1999 г. относно депонирането на отпадъци, въз основа на решение на управителния съвет на Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС) може да се предостави финансиране на база на фактически извършени разходи на общините от бюджета на ПУДООС в общ размер до 70 млн. лв. за сметка на преходния остатък на предприятието, съгласувано с министъра на финансите, без да се нарушава салдото по консолидираната фискална програма</p>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-86\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 86</span></h4>\n<p class=\"lf-p\">Ограничението по чл. 94, ал. 3, т. 2 от Закона за публичните финанси не се прилага за ангажименти за разходи по сключени договори от общината през 2019 г. и 2020 г 1. за извършвани от общината услуги по чл. 62 от Закона за местните данъци и такси;</p>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">2.</span>за сметка на трансферите от централния бюджет по чл. 52, ал. 1, т. 1, буква „г“ от Закона за публичните финанси.</div>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-87\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 87</span></h4>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(1)</span>Целевата субсидия за капиталови разходи по чл. 50 може да бъде трансформирана в трансфер за други целеви разходи на общината за извършване на неотложни текущи ремонти на общински пътища и на улична мрежа</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(2)</span>В рамките на бюджетните взаимоотношения на общината с централния бюджет произтичащите от ал. 1 промени се извършват от министъра на финансите по предложение на кмета на общината въз основа на решение на общинския съвет.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(3)</span>Предложението на кмета по ал. 2 се представя в Министерството на финансите при условия и по ред, определени от министъра на финансите.</div>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-88\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 88</span></h4>\n<p class=\"lf-p\">Кметовете на общините задължително поддържат постоянен интернет и комуникационна свързаност на общинските администрации за нуждите на компонентите на електронното управление съобразно минимални изисквания за качество, публикувани на интернет страницата на Държавна агенция „Електронно управление“</p>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-89\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 89</span></h4>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(1)</span>Размерът на средствата за представителни разходи за кметовете в общините не може да бъде по-голям от 2 на сто от общия годишен размер на разходите за издръжка за дейност „Общинска администрация“</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(2)</span>Размерът на средствата за представителни разходи за общинските съвети не може да бъде по-голям от 1 на сто от общия годишен размер на разходите за издръжка за дейност „Общинска администрация“.</div>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-90\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 90</span></h4>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(1)</span>За общини с финансови затруднения се считат и общините, за които при изпълнение на проекти, финансирани със средства от Европейския съюз, наличните към края на 2019 г. задължения към доставчици в отчетна група сметки за средства от Европейския съюз надвишават 50 на сто от отчетените към края на годината разходи по бюджета на общината, независимо дали са налице условията по чл. 130а, ал. 1 от Закона за публичните финанси</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(2)</span>За общините по ал. 1 се прилагат разпоредбите на глава осма „а“ от Закона за публичните финанси.</div>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-91\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 91</span></h4>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(1)</span>Кметът на община, за която срокът на процедурата за финансово оздравяване е изтекъл през 2019 г. и отпуснатият по реда на чл. 130ж, ал. 1 от Закона за публичните финанси заем не е възстановен, изпраща проекта на бюджет на общината за съгласуване от министъра на финансите. При разглеждането от общинския съвет на бюджета на общината се обсъжда и становището на министъра на финансите</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(2)</span>За община, за която срокът на процедурата за финансово оздравяване е изтекъл през 2019 г., отпуснатият по реда на чл. 130ж, ал. 1 от Закона за публичните финанси заем не е възстановен и при оценката по чл. 130д, ал. 1 от Закона за публичните финанси се установи наличие на три или повече от условията по чл. 130а, ал. 1 от същия закон, планът за финансово оздравяване освен съдържанието по чл. 130е, ал. 1 – 3 от Закона за публичните финанси:</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">1.</span>включва мерки за оптимизиране на разходите за възнаграждения в дейност „Общински съвети“;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">2.</span>не предвижда ползването на временен безлихвен заем по чл. 130ж, ал. 1 от Закона за публичните финанси.</div>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-92\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 92</span></h4>\n<p class=\"lf-p\">Невъзстановени в сроковете по погасителния план вноски по безлихвени заеми, отпуснати по реда на чл. 130ж, ал. 1 от Закона за публичните финанси на общини, при които в срок от една година след започване на изпълнението на плана за финансово оздравяване е постигнат заложеният общ ефект от изпълнение на мерките в плана за съответния период, могат да се прихващат с подлежащите на отпускане трансфери за общината</p>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-93\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 93</span></h4>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(1)</span>Акционерните дружества с над 50 на сто държавно участие в капитала и дружествата, които те контролират, в които размерът на средствата на фонд „Резервен“ е достигнал или е надхвърлил една десета част от капитала или определената от устава по-голяма част, при приключване на финансовата 2019 г. не правят отчисления за фонд „Резервен“</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(2)</span>Акционерните дружества по ал. 1, в които средствата на фонд „Резервен“ са в размер, по-малък от посочения в ал. 1, при приключване на финансовата 2019 г. правят отчисления за фонда в размер на една десета част от реализираната печалба, а когато така определените отчисления биха довели до превишаване на определения размер на фонд „Резервен“, правят отчисления в размер, съответстващ на средствата, необходими за неговото попълване.</div>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-94\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 94</span></h4>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(1)</span>Държавните и общинските предприятия и едноличните търговски дружества с държавно, съответно с общинско участие, отдали под наем предоставените им застроени или незастроени недвижими имоти, дължат вноска в размер 50 на сто от получения наем в държавния бюджет, а общинските – в общинския бюджет</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(2)</span>Алинея 1 не се прилага за юридически лица, когато при тяхното образуване или преобразуване имуществото, което те отдават под наем, е предоставено за извършване на дейности, свързани с отдаването под наем.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(3)</span>Държавните или общинските лечебни заведения – еднолични търговски дружества, както и лечебните заведения – търговски дружества със смесено държавно и общинско участие в капитала, прилагат чл. 105 от Закона за лечебните заведения.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(4)</span>Сумите по ал. 1 се внасят от държавните предприятия и едноличните търговски дружества с държавно участие в капитала в 10-дневен срок от всяко получаване на суми по наемния договор по сметка за приходите по централния бюджет на Националната агенция за приходите.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(5)</span>Сумите по ал. 1 се внасят от общинските предприятия и едноличните търговски дружества с общинско участие в капитала в 10-дневен срок от всяко получаване на суми по наемния договор по сметката за приходите на общината, която има участие в съответното общинско предприятие или дружество.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(6)</span>Вноските по ал. 1, дължими към държавния бюджет, се установяват и събират от Националната агенция за приходите по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(7)</span>Вноските по ал. 1, дължими към общинския бюджет, се установяват и събират от органите на общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.</div>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-95\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 95</span></h4>\n<p class=\"lf-p\">Първостепенните разпоредители с бюджет по държавния бюджет предвиждат в рамките на утвърдените с този закон капиталови разходи по бюджетите им за 2020 г. средства за реализиране на енергоспестяващи мерки и за реализиране на мерки за осигуряване на достъпна архитектурна среда за хората с увреждания, при условие че те не са изпълнени до края на 2019 г</p>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-96\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 96</span></h4>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(1)</span>Целево предоставяните средства от държавния бюджет на нефинансовите предприятия за субсидии, компенсации и капиталови трансфери за възложени от държавата дейности и услуги не могат да се използват за обезпечения</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(2)</span>Средствата по ал. 1 не могат да се използват и за принудително погасяване на публични и частни държавни вземания, както и на вземания на трети лица.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(3)</span>Неправомерно получени или неправомерно усвоени средства по ал. 1 може да се прихващат в пълен размер с подлежащи на отпускане такива средства.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(4)</span>Алинеи 1 – 3 се прилагат и когато средствата за субсидии, компенсации и капиталови трансфери за възложени от държавата дейности и услуги на нефинансовите предприятия се предоставят от държавния бюджет чрез бюджетите на общините.</div>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-97\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 97</span><span class=\"lf-art-t\">(1) Средствата за юридическите лица с нестопанска цел по бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет се предоставят за</span></h4>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">1.</span>дейности с неикономически характер;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">2.</span>дейности с икономически характер при съобразяване с правилата в областта на държавните помощи и чл. 21 от Закона за публичните финанси.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(2)</span>В случаите, когато лицата по ал. 1 извършват стопанска и нестопанска дейност, са задължени да разграничат видовете си дейности така, че да е налице фактическо или финансово-счетоводно обособяване на съответните дейности, и да поддържат отделно счетоводно отчитане на стопанската и нестопанската дейност по отношение на активите, пасивите, приходите и разходите, свързани с тези дейности.</div>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-98\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 98</span></h4>\n<p class=\"lf-p\">Разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 3 от Закона за Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система не се прилага за приходите от първоначално концесионно възнаграждение по договора за възлагане на концесия за строителство на обект „Гражданско летище за обществено ползване София“ – публична държавна собственост</p>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-99\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 99</span></h4>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(1)</span>Лицата, за които към 31 декември 2019 г. е приложена разпоредбата на чл. 156 от Закона за публичните финанси, се включват в схемата за централизирано разплащане по чл. 159 – 161 от Закона за публичните финанси на осигурителни вноски и данъците върху доходите на физическите лица считано от 1 юли 2020 г</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(2)</span>Министърът на финансите определя начина на включване на съответните лица на основата на принципите и правилата на схемата за централизирано разплащане по Закона за публичните финанси, включително и чрез прилагане на подход на превеждане на дължимите суми по сметка на съответния първостепенен разпоредител с бюджет.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(3)</span>Наличните към 30 юни 2020 г. задължения на лицата по ал. 1 за осигурителни вноски и данъци върху доходите на физически лица, попадащи в схемата за централизирано разплащане по Закона за публичните финанси, се декларират и превеждат по сметки на Националната агенция за приходите по досегашния ред.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(4)</span>При прилагане през 2020 г. на чл. 156 от Закона за публичните финанси за други лица министърът на финансите може да включи съответните лица в схемата за централизирано разплащане по Закона за публичните финанси на осигурителни вноски и данъците върху доходите на физическите лица по реда на ал. 2 и в определени от него срокове.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(5)</span>Наличните на датата на включване в схемата за централизирано разплащане по Закона за публичните финанси задължения на лицата по ал. 4 за осигурителни вноски и данъци върху доходите на физически лица, попадащи в схемата, се декларират и превеждат по сметки на Националната агенция за приходите по досегашния ред.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(6)</span>Министърът на финансите дава указания по прилагането на ал. 1 – 5.</div>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-100\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 100</span></h4>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(1)</span>Считано от 1 януари 2020 г., Националният институт по метеорология и хидрология (НИМХ) прилага делегиран бюджет, като генералният директор е второстепенен разпоредител с бюджет, който 1. извършва компенсирани промени по плана на приходите и разходите, като уведомява за това първостепенния разпоредител с бюджет;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">2.</span>се разпорежда със средствата на НИМХ;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">3.</span>определя броя и числеността на персонала в НИМХ;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">4.</span>определя индивидуалните възнаграждения на персонала в рамките на утвърдените разходи по бюджета на НИМХ за съответната бюджетна година.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(2)</span>Установеното към края на годината превишение на постъпленията над плащанията по бюджета на НИМХ се включва в бюджета му за следващата година.</div>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-101\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 101</span></h4>\n<p class=\"lf-p\">Министерският съвет по реда на чл. 109, ал. 3 от Закона за публичните финанси осигурява средства в размер до 10 млн. лв. за 2020 г. за финансиране на разширяването на достъпа и обхващането в задължителното предучилищно образование на децата, навършили 4-годишна възраст, както и за подпомагане на заплащането от родителите на такси по чл. 298, ал. 2 от Закона за предучилищното и училищното образование Заключителни разпоредби</p>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"p-1\"><span class=\"lf-art-num\">§ 1</span></h4>\n<p class=\"lf-p\">В Закона за радиото и телевизията (обн., ДВ, бр. 138 от 1998 г.; Решение № 10 на Конституционния съд от 1999 г. – бр. 60 от 1999 г.; изм., бр. 81 от 1999 г., бр. 79 от 2000 г., бр. 96 и 112 от 2001 г., бр. 77 и 120 от 2002 г., бр. 99 и 114 от 2003 г., бр. 99 и 115 от 2004 г., бр. 88, 93 и 105 от 2005 г., бр. 21, 34, 70, 80, 105 и 108 от 2006 г., бр. 10, 41, 53 и 113 от 2007 г., бр. 110 от 2008 г., бр. 14, 37, 42 и 99 от 2009 г., бр. 12, 47, 97, 99 и 101 от 2010 г., бр. 28, 99 и 105 от 2011 г., бр. 38 и 102 от 2012 г., бр. 15, 17 и 27 от 2013 г.; Решение № 8 на Конституционния съд от 2013 г. – бр. 91 от 2013 г.; изм., бр. 109 от 2013 г., бр. 19 и 107 от 2014 г., бр. 96 от 2015 г., бр. 46, 61, 98 и 103 от 2016 г., бр. 8, 63, 75, 92 и 99 от 2017 г. и бр. 7, 27, 44, 77, 103 и 106 от 2018 г.) в § 2 от преходните и заключителните разпоредби се правят следните изменения 1. В ал. 1 и 2 думите „2019 г.“ се заменят с „2020 г.“.</p>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">2.</span>В ал. 4, изречение първо думите „2020 г.“ се заменят с „2021 г.“.</div>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"p-2\"><span class=\"lf-art-num\">§ 2</span></h4>\n<p class=\"lf-p\">В Закона за Националната агенция за приходите (обн., ДВ, бр. 112 от 2002 г.; изм., бр. 114 от 2003 г., бр. 105 от 2005 г., бр. 105 от 2006 г., бр. 109 от 2007 г., бр. 12, 32, 42 и 95 от 2009 г., бр. 15, 51, 54, 97, 98 и 99 от 2010 г., бр. 38 и 94 от 2012 г., бр. 109 от 2013 г., бр. 60, 94 и 95 от 2015 г., бр. 58 и 105 от 2016 г., бр. 103 от 2017 г., бр. 7 и 38 от 2018 г. и бр. 13, 94 и 96 от 2019 г.) в чл. 3 се правят следните изменения и допълнения 1. Алинея 13 се изменя така: „(13) Събираните от агенцията чрез сметки за чужди средства публични и частни вземания по ал. 1, т. 3 и 9, подлежащи на превеждане в полза на бюджета на съдебната власт, както и на бюджети, които не са част от държавния бюджет, се превеждат по съответните им сметки най-малко веднъж тримесечно, а събраните средства за останалите бюджети по държавния бюджет се превеждат по сметките на агенцията за приходите на централния бюджет.“ 2. Създава се нова ал. 14: „(14) Събраните от агенцията вземания по ал. 1, т. 3 и 9 в полза на сметки за средства от Европейския съюз се превеждат, както следва:</p>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">1.</span>за сметките за средства от Европейския съюз по чл. 144, ал. 2 от Закона за публичните финанси и за сметките за средства от Европейския съюз на разпоредителите с бюджет по държавния бюджет, с изключение на тези по т. 2 – по банковите сметки на агенцията за приходите на централния бюджет;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">2.</span>за сметките за средства от Европейския съюз на съдебната власт, Националния осигурителен институт, Националната здравноосигурителна каса и първостепенните разпоредители с бюджет по чл. 13, ал. 3 от Закона за публичните финанси – по банковата бюджетна сметка на съответния първостепенен разпоредител с бюджет;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">3.</span>за сметките за средства от Европейския съюз на държавните висши училища и Българската академия на науките – по съответната им банкова бюджетна сметка в Българската народна банка;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">4.</span>за общинските сметки за средства от Европейския съюз – по банковата бюджетна сметка на първостепенен разпоредител с бюджет – съответната община;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">5.</span>за сметките за средства от Европейския съюз на останалите бюджетни организации – по банковата бюджетна сметка на съответното лице по чл. 13, ал. 4 и чл. 171 от Закона за публичните финанси, чиито средства и операции се включват в консолидираната фискална програма като бюджет на първостепенен разпоредител.“ 3. Досегашната ал. 14 става ал. 15 и се изменя така: „(15) Разпоредбите на ал. 13 и 14 се прилагат по отношение на събираните от агенцията вземания за средства по международни програми и договори, включително свързаното с тях национално съфинансиране и авансово финансиране, доколкото този ред е в съответствие с международните програми и договори за тези средства или не е определено друго с нормативен акт на Министерския съвет.“</div>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"p-3\"><span class=\"lf-art-num\">§ 3</span></h4>\n<p class=\"lf-p\">В Закона за митниците (обн., ДВ, бр. 15 от 1998 г.; изм., бр. 89 и 153 от 1998 г., бр. 30 и 83 от 1999 г., бр. 63 от 2000 г., бр. 110 от 2001 г., бр. 76 от 2002 г., бр. 37 и 95 от 2003 г., бр. 38 от 2004 г., бр. 45, 86, 91 и 105 от 2005 г., бр. 30 и 105 от 2006 г., бр. 59 и 109 от 2007 г., бр. 28, 43 и 106 от 2008 г., бр. 12, 32, 42, 44 и 95 от 2009 г., бр. 54, 55, 73 и 94 от 2010 г., бр. 82 от 2011 г., бр. 38 и 54 от 2012 г., бр. 15 и 66 от 2013 г., бр. 98 от 2014 г., бр. 42 и 60 от 2015 г., бр. 58, 75 и 98 от 2016 г., бр. 99 и 103 от 2017 г., бр. 24, 80, 98 и 105 от 2018 г., бр. 7 и 17 от 2019 г.; Решение № 4 на Конституционния съд на РБ от 2019 г. – бр. 32 от 2019 г.; Решение № 7 на Конституционния съд на РБ от 2019 г. – бр. 75 от 2019 г.) чл. 240 се изменя така „Чл. 240. Сумите, постъпили от реализацията на изоставени и отнети в полза на държавата стоки, и сумите, представляващи равностойността на отнетите в полза на държавата стоки, когато те липсват или са отчуждени, се внасят в приход на централния бюджет.“</p>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"p-4\"><span class=\"lf-art-num\">§ 4</span></h4>\n<p class=\"lf-p\">В Закона за вътрешния одит в публичния сектор (обн., ДВ, бр. 27 от 2006 г.; изм., бр. 64 и 102 от 2006 г., бр. 43, 69, 71 и 110 от 2008 г., бр. 42, 44, 78, 80, 82 и 99 от 2009 г., бр. 54 от 2010 г., бр. 8 и 98 от 2011 г., бр. 50 от 2012 г., бр. 15 от 2013 г., бр. 101 от 2015 г., бр. 43, 51 и 95 от 2016 г., бр. 103 от 2017 г. и бр. 13 и 64 от 2019 г.) се правят следните изменения и допълнения 1. В чл. 16 ал. 3 се отменя.</p>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">2.</span>В чл. 18: а) в ал. 1: аа) в текста преди т. 1 се създава ново изречение второ: „В състава на одитните комитети не може да участват длъжностните лица по чл. 7, ал. 1 от Закона за обществените поръчки и вътрешните одитори от съответните организации.“, а досегашното изречение второ става изречение трето; бб) в т. 3 думите „повече от два одитни комитета“ се заменят с „друг одитен комитет, включително в организация по ал. 4“; б) в ал. 9 след думите „членовете на одитния комитет“ се добавя „включително в организациите по ал. 4“.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">3.</span>В чл. 19 ал. 4 се отменя.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">4.</span>В чл. 31 ал. 6 се отменя.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">5.</span>В приложението към чл. 12, ал. 2, т. 5 ред № 7 се заличава.</div>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"p-5\"><span class=\"lf-art-num\">§ 5</span></h4>\n<p class=\"lf-p\">В Закона за предучилищното и училищното образование (обн., ДВ, бр. 79 от 2015 г.; изм., бр. 98 и 105 от 2016 г., бр. 58 и 99 от 2017 г., бр. 24, 92 и 108 от 2018 г. и бр. 24 и 42 от 2019 г.) в чл. 283 се правят следните изменения 1. В ал. 2 изречение второ се изменя така: „Средства от държавния бюджет за транспорт се предоставят и за ученици, които пътуват ежедневно до училище в друго населено място в същата или в съседна административно-териториална област, в което се обучават за придобиване на квалификация по професия, и обратно, ако такова обучение не се провежда в населеното място, в което живее ученикът, или ако ученикът се обучава по защитена специалност от професия или специалност от професия, по която е налице очакван недостиг на специалисти на пазара на труда, и в населеното място, в което живее, няма организирано професионално образование по същата или по друга защитена специалност от професия, по която е налице очакван недостиг на специалисти на пазара на труда.“ 2. Алинея 3 се изменя така: „(3) Средствата по ал. 1, т. 1, 3 и 9, както и средствата по ал. 1, т. 6 в частта им за изпълнение на дейностите за ресурсно подпомагане на деца и ученици със специални образователни потребности, се предоставят и на частните детски градини и училища.“</p>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"p-6\"><span class=\"lf-art-num\">§ 6</span></h4>\n<p class=\"lf-p\">В Закона за професионалното образование и обучение (обн., ДВ, бр. 68 от 1999 г.; изм., бр. 1 и 108 от 2000 г., бр. 111 от 2001 г., бр. 103 и 120 от 2002 г., бр. 29 от 2003 г., бр. 28, 77 и 94 от 2005 г., бр. 30 и 62 от 2006 г.; попр., бр. 63 от 2006 г.; изм., бр. 13 и 26 от 2008 г., бр. 36 и 74 от 2009 г., бр. 50 и 97 от 2010 г., бр. 66, 68 и 70 от 2013 г., бр. 61, 98 и 107 от 2014 г., бр. 14 и 79 от 2015 г., бр. 59 от 2016 г., бр. 58 и 103 от 2017 г. и бр. 7, 92 и 108 от 2018 г.) в чл. 41, ал. 3 думите „с не по-малко от 30 души щатен персонал“ се заличават</p>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"p-7\"><span class=\"lf-art-num\">§ 7</span></h4>\n<p class=\"lf-p\">В Закона за военноинвалидите и военнопострадалите (обн., ДВ, бр. 27 от 2005 г.; изм., бр. 88 от 2005 г., бр. 110 от 2008 г., бр. 35 от 2009 г., бр. 16 от 2010 г., бр. 23 от 2011 г., бр. 20 от 2012 г., бр. 54 от 2014 г. и бр. 24 от 2019 г.) в чл. 15 ал. 2 се изменя така „(2) Военноинвалидите с намалена работоспособност до 50 на сто и военнопострадалите имат правото по ал. 1, като заплащат 25 на сто от цената на лекарствените продукти. Останалите средства са за сметка на държавния бюджет.“</p>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"p-8\"><span class=\"lf-art-num\">§ 8</span></h4>\n<p class=\"lf-p\">В Закона за Националния дарителски фонд „13 века България“ (обн., ДВ, бр. 12 от 2001 г.; изм., бр. 32 и 94 от 2005 г., бр. 113 от 2007 г., бр. 42 и 74 от 2009 г., бр. 97 от 2010 г., бр. 68 от 2013 г. и бр. 7 от 2018 г.) се правят следните изменения 1. В чл. 13, т. 4 думата „централния“ се заменя с „държавния“.</p>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">2.</span>В чл. 14, т. 3 думата „централния“ се заменя с „държавния“.</div>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"p-9\"><span class=\"lf-art-num\">§ 9</span></h4>\n<p class=\"lf-p\">В Закона за закрила и развитие на културата (обн., ДВ, бр. 50 от 1999 г.; изм., бр. 1 от 2000 г.; попр., бр. 34 от 2001 г.; изм., бр. 75 от 2002 г., бр. 55 от 2004 г., бр. 28, 74, 93, 99 и 103 от 2005 г., бр. 21, 41 и 106 от 2006 г., бр. 84 от 2007 г., бр. 19, 42 и 74 от 2009 г., бр. 13, 50 и 97 от 2010 г., бр. 25 и 54 от 2011 г., бр. 77 и 102 от 2012 г., бр. 15 и 68 от 2013 г., бр. 96 от 2015 г., бр. 16 от 2016 г., бр. 7, 28, 88, 94 и 103 от 2018 г. и бр. 47 от 2019 г.) се правят следните изменения и допълнения 1. В чл. 23а: а) в ал. 3 т. 1 се изменя така: „1. базов компонент, който включва средства, определени на базата на единни разходни стандарти, утвърдени от Министерския съвет за съответната група държавни културни институти, за един лев реализирани приходи от брой продадени билети от съответния културен институт, при спазване на следните условия: а) текущо през годината преизчислението на приходите от продажба на билети се извършва до 105 на сто от прогнозния бюджет в частта субсидия, в рамките на утвърдените средства по бюджета на Министерството на културата за съответната година; б) при провеждане на спектакли и концерти в сценични пространства, включително и извън собствените зали на института, се субсидират приходи от билети до броя на местата на зрителната зала на съответния институт, за която е създаден продуктът; в) при провеждане на оперни спектакли в турне се субсидират приходи от билети до 1000 зрителски места на представление; г) средствата се предоставят за приходи от билети в размер до 20 лв. средна цена от продадените билети за съответния спектакъл или концерт, при спазване изискванията на букви „б“ и „в“;“ б) създава се ал. 4: „(4) Разпределението на средствата по ал. 1, т. 1 се извършва до размера на утвърдените за целта средства по бюджета на Министерството на културата за съответната година.“ 2. В чл. 23в, т. 1 накрая се поставя запетая и се добавя „което не може да надвишава 10 на сто от полагаемата субсидия за текущата година“.</p>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"p-10\"><span class=\"lf-art-num\">§ 10</span></h4>\n<p class=\"lf-p\">В Закона за електронните съобщения (обн., ДВ, бр. 41 от 2007 г.; изм., бр. 109 от 2007 г., бр. 36, 43 и 69 от 2008 г., бр. 17, 35, 37 и 42 от 2009 г.; Решение № 3 на Конституционния съд от 2009 г. – бр. 45 от 2009 г.; изм., бр. 82, 89 и 93 от 2009 г., бр. 12, 17, 27 и 97 от 2010 г., бр. 105 от 2011 г., бр. 38, 44 и 82 от 2012 г., бр. 15, 27, 28, 52, 66 и 70 от 2013 г., бр. 11, 53, 61 и 98 от 2014 г., бр. 14 от 2015 г.; Решение № 2 на Конституционния съд от 2015 г. – бр. 23 от 2015 г.; изм., бр. 24, 29, 61 и 79 от 2015 г., бр. 50, 95, 97 и 103 от 2016 г., бр. 58, 85 и 101 от 2017 г., бр. 7, 21, 28, 77 и 94 от 2018 г. и бр. 17, 47, 74 и 94 от 2019 г.) се правят следните изменения 1. Член 19 се изменя така: „Чл. 19. (1) За сметка на постъпили по този закон, по Закона за пощенските услуги, по Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги и по Закона за електронните съобщителни мрежи и физическа инфраструктура приходи от такси, глоби и имуществени санкции по бюджета на Комисията за регулиране на съобщенията се предвижда трансфер за подпомагане на дейности и проекти на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията.</p>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(2)</span>Трансферът по ал. 1 се предвижда до размера на превишението на приходите по ал. 1 над предвидените разходи по бюджета на Комисията за регулиране на съобщенията.“ 2. В чл. 20 ал. 4 се отменя.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">3.</span>В чл. 50 думата „Комисията“ се заменя с „Председателят на комисията“.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">4.</span>Член 51 се изменя така: „Чл. 51. (1) По бюджета на комисията постъпват следните приходи и средствата от:</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">1.</span>административни такси;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">2.</span>годишните такси за ползване и за временно ползване на индивидуално определен ограничен ресурс – радиочестотен спектър;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">3.</span>такси за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс – номера;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">4.</span>лицензионни и регистрационни такси по Закона за пощенските услуги, Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги и Закона за електронните съобщителни мрежи и физическа инфраструктура;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">5.</span>окончателната тръжна цена след провеждане на търг за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">6.</span>годишните такси за ползване на позициите на геостационарната орбита, определени за Република България съгласно международни споразумения;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">7.</span>еднократната такса за ползване на допълнително предоставен радиочестотен спектър;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">8.</span>глоби и имуществени санкции, предвидени в този закон;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">9.</span>лихви по просрочени вземания;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">10.</span>други източници и от дейности, определени в закон.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(2)</span>Средствата по бюджета на комисията се разходват за финансиране на дейността й и на нейната администрация, включително за проекти и извършването на проучвания, анализи и експертизи, свързани с регулирането и либерализирането на пазара, за участие в работата на Органа на европейските регулатори в областта на електронните съобщения, за осигуряване на ефективен и действен контрол, както и за подпомагане на дейности и проекти на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията чрез предоставяне на трансфери по чл. 19.“ 5. Член 148 се изменя така: „Чл. 148. Таксите по тарифата постъпват и се отчитат по бюджета на комисията, която е администратор на тези приходи.“ 6. В чл. 149 ал. 1 се отменя.</div>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"p-11\"><span class=\"lf-art-num\">§ 11</span></h4>\n<p class=\"lf-p\">В Закона за пощенските услуги (обн., ДВ, бр. 64 от 2000 г.; изм., бр. 112 от 2001 г., бр. 45 и 76 от 2002 г., бр. 26 от 2003 г., бр. 19, 88, 99 и 105 от 2005 г., бр. 34, 37, 80 и 86 от 2006 г., бр. 41, 53 и 109 от 2007 г., бр. 109 от 2008 г., бр. 35, 87 и 93 от 2009 г., бр. 101 и 102 от 2010 г., бр. 105 от 2011 г., бр. 38 от 2012 г., бр. 61 от 2014 г., бр. 81 и 95 от 2016 г., бр. 97 от 2017 г., бр. 77 от 2018 г. и бр. 53 от 2019 г.) чл. 64 се изменя така „Чл. 64. Таксите по чл. 62 постъпват и се отчитат по бюджета на Комисията за регулиране на съобщенията, която е администратор на тези приходи.“</p>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"p-12\"><span class=\"lf-art-num\">§ 12</span></h4>\n<p class=\"lf-p\">В Закона за данък върху добавената стойност (обн., ДВ, бр. 63 от 2006 г.; изм., бр. 86, 105 и 108 от 2006 г.; Решение № 7 на Конституционния съд от 2007 г. – бр. 37 от 2007 г.; изм., бр. 41, 52, 59, 108 и 113 от 2007 г., бр. 106 от 2008 г., бр. 12, 23, 74 и 95 от 2009 г., бр. 94 и 100 от 2010 г., бр. 19, 77 и 99 от 2011 г., бр. 54, 94 и 103 от 2012 г., бр. 23, 30, 68, 98, 101, 104 и 109 от 2013 г., бр. 1, 105 и 107 от 2014 г., бр. 41, 79, 94 и 95 от 2015 г., бр. 58, 60, 74, 88, 95 и 97 от 2016 г., бр. 85, 92, 96 и 97 от 2017 г., бр. 24, 65 и 98 от 2018 г. и бр. 24, 33 и 96 от 2019 г.) в чл. 188 се правят следните изменения и допълнения 1. Досегашният текст става ал. 1 и се изменя така: „(1) Принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 подлежи на предварително изпълнение при условията на чл. 60, ал. 1 – 7 от Административнопроцесуалния кодекс.“ 2. Създава се ал. 2: „(2) Определението на съда не подлежи на обжалване.“</p>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"p-13\"><span class=\"lf-art-num\">§ 13</span></h4>\n<p class=\"lf-p\">В Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (обн., ДВ, бр. 25 от 2009 г.; изм., бр. 74 и 82 от 2009 г., бр. 32 и 73 от 2010 г., бр. 81 от 2011 г., бр. 103 от 2012 г., бр. 15 и 68 от 2013 г., бр. 53 от 2014 г., бр. 42 и 79 от 2015 г., бр. 32 и 81 от 2016 г., бр. 13 и 63 от 2017 г. и бр. 7, 16, 17 и 64 от 2019 г.) в чл. 285 се правят следните изменения 1. Алинея 1 се изменя така: „(1) Искът за обезщетение се разглежда по реда на глава единадесета от Административнопроцесуалния кодекс. Решението на административния съд подлежи на касационно оспорване по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс пред тричленен състав на същия съд. Постановените от административния съд определения и разпореждания подлежат на обжалване по реда на глава тринадесета от Административнопроцесуалния кодекс пред тричленен съдебен състав на същия съд.“ 2. Алинея 2 се изменя така: „(2) Искът се предявява пред административния съд по мястото на увреждането или по настоящия адрес на увредения.“</p>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"p-14\"><span class=\"lf-art-num\">§ 14</span></h4>\n<p class=\"lf-p\">В Закона за държавния бюджет на Република България за 2019 г. (обн., ДВ, бр. 103 от 2018 г.; Решение № 3 на Конституционния съд на РБ от 2019 г. – бр. 23 от 2019 г.; изм., бр. 60 от 2019 г.) се правят следните изменения и допълнения 1. В чл. 1: а) алинея 2 се изменя така: „(2) Приема държавния бюджет за 2019 г. по разходите, бюджетните взаимоотношения и вноската в общия бюджет на Европейския съюз, както следва: № Показатели Сума (хил. лв.) II.</p>\n<p class=\"lf-p\">РАЗХОДИ 15 156 331,6 1.</p>\n<p class=\"lf-p\">Текущи разходи 10 448 425,8 в т.ч.</p>\n<p class=\"lf-p\">1.1.</p>\n<p class=\"lf-p\">Персонал 5 146 886,0 1.2.</p>\n<p class=\"lf-p\">Субсидии и други текущи трансфери 955 507,3 1.2.1.</p>\n<p class=\"lf-p\">Субсидии и други текущи трансфери за нефинансови предприятия 885 181,0 1.2.2.</p>\n<p class=\"lf-p\">Субсидии и други текущи трансфери за юридически лица с нестопанска цел 70 326,3 1.3.</p>\n<p class=\"lf-p\">Лихви 633 338,6 1.4.</p>\n<p class=\"lf-p\">Текущи трансфери, обезщетения и помощи за домакинствата 1 283 573,1 2.</p>\n<p class=\"lf-p\">Капиталови разходи 4 593 222,7 2.1 Придобиване на дълготрайни активи и основен ремонт 4 158 926,8 2.2.</p>\n<p class=\"lf-p\">Капиталови трансфери 434 295,9 3.</p>\n<p class=\"lf-p\">Прираст на държавния резерв (нето) 19 233,1 4.</p>\n<p class=\"lf-p\">Предоставени текущи и капиталови трансфери за чужбина 14 350,0 5.</p>\n<p class=\"lf-p\">Резерв за непредвидени и/или неотложни разходи 81 100,0 5.1.</p>\n<p class=\"lf-p\">По централния бюджет за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от бедствия 80 000,0 5.2.</p>\n<p class=\"lf-p\">По бюджета на съдебната власт 600,0 5.3.</p>\n<p class=\"lf-p\">По бюджета на Народното събрание 500,0 III.</p>\n<p class=\"lf-p\">БЮДЖЕТНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ (ТРАНСФЕРИ) – НЕТО 11 486 769,2 1.</p>\n<p class=\"lf-p\">Предоставени трансфери за:</p>\n<p class=\"lf-p\">11 505 227,2 в т.ч.</p>\n<p class=\"lf-p\">1.1.</p>\n<p class=\"lf-p\">Общините 3 745 750,5 1.2.</p>\n<p class=\"lf-p\">Държавното обществено осигуряване 4 231 661,6 1.3.</p>\n<p class=\"lf-p\">Националната здравноосигурителна каса 1 437 589,0 в т.ч.</p>\n<p class=\"lf-p\">1.3.1.</p>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">–</span>от Министерството на здравеопазването 43 000,0 1.4.</div>\n<p class=\"lf-p\">Сметката за средствата от Европейския съюз на Националния фонд 862 582,2 1.5.</p>\n<p class=\"lf-p\">Сметката за средствата от Европейския съюз на Държавния фонд „Земеделие“ 294 833,8 2.</p>\n<p class=\"lf-p\">Получени трансфери от:</p>\n<p class=\"lf-p\">18 458,0 в т.ч.</p>\n<p class=\"lf-p\">2.1.</p>\n<p class=\"lf-p\">Държавното обществено осигуряване 7 400,0 2.1.1.</p>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">–</span>за Министерството на труда и социалната политика 7 150,0 2.1.2.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">–</span>за Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията 250,0 2.2.</div>\n<p class=\"lf-p\">Националната здравноосигурителна каса за Министерството на финансите 5 058,0 IV.</p>\n<p class=\"lf-p\">ВНОСКА В ОБЩИЯ БЮДЖЕТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ 1 282 127,7 “ б) в ал. 3 числото „-2 228 328,7“ се заменя с „-2 231 928,7“; в) в ал. 4 числото „2 228 328,7“ се заменя с „2 231 928,7“.</p>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">2.</span>В чл. 46: а) алинея 1 се изменя така: „(1) Приема бюджета на Държавната агенция „Технически операции“ за 2019 г., както следва: № Показатели Сума (хил. лв.) I.</div>\n<p class=\"lf-p\">ПРИХОДИ, ПОМОЩИ И ДАРЕНИЯ 136,0 1.</p>\n<p class=\"lf-p\">Неданъчни приходи 136,0 1.1.</p>\n<p class=\"lf-p\">Приходи и доходи от собственост 111,0 1.2.</p>\n<p class=\"lf-p\">Глоби, санкции и наказателни лихви 5,0 1.3.</p>\n<p class=\"lf-p\">Други приходи 20,0 II.</p>\n<p class=\"lf-p\">РАЗХОДИ 55 731,0 1.</p>\n<p class=\"lf-p\">Текущи разходи 51 680,0 в т.ч.</p>\n<p class=\"lf-p\">1.1.</p>\n<p class=\"lf-p\">Персонал 47 411,0 2.</p>\n<p class=\"lf-p\">Капиталови разходи 4 051,0 2.1.</p>\n<p class=\"lf-p\">Придобиване на дълготрайни активи и основен ремонт 4 051,0 III.</p>\n<p class=\"lf-p\">БЮДЖЕТНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ (ТРАНСФЕРИ) – (+/-) 55 595,0 1.</p>\n<p class=\"lf-p\">Бюджетно взаимоотношение с централния бюджет (+/-) 55 595,0 IV.</p>\n<p class=\"lf-p\">БЮДЖЕТНО САЛДО (І-ІІ+ІІІ) 0,0 V.</p>\n<p class=\"lf-p\">ОПЕРАЦИИ В ЧАСТТА НА ФИНАНСИРАНЕТО – НЕТО 0,0 “ б) алинея 2 се изменя така: „(2) Утвърждава разпределение на разходите по ал.1 по области на политики и бюджетни програми, както следва: № Наименование на областта на политика/бюджетната програма Сума (хил. лв.) 1.</p>\n<p class=\"lf-p\">Политика в областта на осигуряването и прилагането на специални разузнавателни средства с цел защита на националната сигурност и опазване на обществения ред 55 731,0 Всичко:</p>\n<p class=\"lf-p\">55 731,0 “ 3. Създава се чл. 98: „Чл. 98. За ангажиментите за разходи по сключени договори от общината през 2019 г. за извършвани услуги по чл. 62 от Закона за местните данъци и такси и за сметка на трансферите от централния бюджет по чл. 52, ал. 1, т. 1, буква „г“ от Закона за публичните финанси не се прилага ограничението по чл. 94, ал. 3, т. 2 от Закона за публичните финанси.“</p>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"p-15\"><span class=\"lf-art-num\">§ 15</span></h4>\n<p class=\"lf-p\">В Закона за държавния служител (обн., ДВ, бр. 67 от 1999 г.; изм., бр. 1 от 2000 г., бр. 25, 99 и 110 от 2001 г., бр. 45 от 2002 г., бр. 95 от 2003 г., бр. 70 от 2004 г., бр. 19 от 2005 г., бр. 24, 30 и 102 от 2006 г., бр. 59 и 64 от 2007 г., бр. 43, 94 и 108 от 2008 г., бр. 35, 42, 74 и 103 от 2009 г., бр. 15, 46, 58, 77, 91 и 97 от 2010 г., бр. 1, 18 и 100 от 2011 г., бр. 15, 20, 38 и 82 от 2012 г., бр. 15 и 68 от 2013 г., бр. 14, 24, 54 и 98 от 2015 г., бр. 38, 57, 81 и 105 от 2016 г., бр. 86 и 103 от 2017 г., бр. 7, 30, 38, 77 и 103 от 2018 г.; Решение № 3 на Конституционния съд от 2019 г. – бр. 23 от 2019 г.; изм., бр. 79 от 2019 г.) се правят следните изменения и допълнения 1. В чл. 9а, ал. 2 думата „централизиран“ се заличава.</p>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">2.</span>В чл. 10, ал. 1 думите „който включва централизиран етап и децентрализиран етап“ се заличават.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">3.</span>В чл. 10в: а) в ал. 1 изречение трето се заличава; б) в ал. 2, изречение второ думата „датите“ се заменя с „датата“ и думите „централизирания етап“ се заменят с „конкурса, като датата не може да бъде по-рано от 7 дни след информирането“, а изречение трето се заличава.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">4.</span>Член 10д се изменя така: „Провеждане на конкурс Чл. 10д. (1) Конкурсната комисия провежда конкурса по обявения начин, като преценява професионалните и деловите качества на кандидатите и класира от първо до трето място най-успешно издържалите конкурса. За проведения конкурс се съставя протокол. Протоколът и всички документи на класираните кандидати се представят на органа по назначаването в 10-дневен срок от провеждането на конкурса.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(2)</span>Преценката на комисията и класирането на кандидатите не подлежат на съдебен контрол.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(3)</span>Участвалите в проведения конкурс кандидати, които не са класирани на първо място, могат да възразят пред органа по назначаването в 7-дневен срок от получаването на протокола на комисията. При основателност на възраженията органът по назначаването прекратява конкурсната процедура и насрочва нов конкурс. Решението на органа по назначаването не подлежи на съдебен контрол.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(4)</span>В 14-дневен срок от представянето на протокола по ал. 1 органът по назначаването издава акт за назначаване на кандидата, който е класиран на първо място. Когато за заемането на длъжността се изисква достъп до класифицирана информация, актът за назначаване се издава в 14-дневен срок от получаване на разрешението за достъп.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(5)</span>Ако назначеният служител не встъпи в длъжност или не положи клетва съгласно чл. 14, органът по назначаването издава акт за назначаване на следващия класиран кандидат.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(6)</span>Алинея 5 може да се прилага и в случаите, когато в едногодишен срок заетата въз основа на конкурс длъжност или друга длъжност със същите функции се освободи.“ 5. Член 10е се отменя.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">6.</span>В чл. 10ж: а) в ал. 1 думите „включително на тестовете по чл. 10д, ал. 1 и 2 и мястото на провеждане на централизирания етап“ се заличават; б) алинея 2 се отменя.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">7.</span>В чл. 13а: а) в ал. 6 думите „успешно преминаване на теста по чл. 10д, ал. 1“ се заличават; б) в ал. 7 думите „както и когато тестът по чл. 10д, ал. 1 не е успешно издържан“ се заличават.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">8.</span>В чл. 15 ал. 2 се изменя така: „(2) Служебното правоотношение по ал. 1 може да възникне и без провеждане на конкурс при спазване на условията за назначаване.“ 9. В чл. 81а: а) алинея 5 се отменя; б) в ал. 6 думите „Алинеи 1 – 5“ се заменят с „Алинеи 1 – 4“.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">10.</span>В чл. 82, ал. 1 изречение второ се заличава.</div>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"p-16\"><span class=\"lf-art-num\">§ 16</span><span class=\"lf-art-t\">В Закона за публичните предприятия (ДВ, бр. 79 от 2019 г.) в § 1 от допълнителната разпоредба т. 9 се отменя</span></h4>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"p-17\"><span class=\"lf-art-num\">§ 17</span></h4>\n<p class=\"lf-p\">В Закона за акцизите и данъчните складове (обн., ДВ, бр. 91 от 2005 г.; изм., бр. 105 от 2005 г., бр. 30, 34, 63, 80, 81, 105 и 108 от 2006 г., бр. 31, 53, 108 и 109 от 2007 г., бр. 36 и 106 от 2008 г., бр. 6, 24, 44 и 95 от 2009 г., бр. 55 и 94 от 2010 г., бр. 19, 35, 82 и 99 от 2011 г., бр. 29, 54 и 94 от 2012 г., бр. 15, 101 и 109 от 2013 г., бр. 1 и 105 от 2014 г., бр. 30, 92 и 95 от 2015 г., бр. 45, 58, 95 и 97 от 2016 г., бр. 9, 58, 63, 92, 97 и 103 от 2017 г., бр. 24, 62, 65, 98 и 103 от 2018 г. и бр. 7, 17, 33 и 96 от 2019 г.) се правят следните допълнения 1. B чл. 47, ал. 1 се създава т. 12: „12. използва система за видеонаблюдение и контрол, отговаряща на изискванията на чл. 47б, в случаите на производство и/или складиране на: а) етилов алкохол; б) тютюневи изделия.“ 2. B чл. 47б: а) в ал. 1 след думите „т. 11“ се добавя „и 12“; б) създават се ал. 4а и 4б: „(4a) B данъчните складове в случаите по чл. 47, ал. 1, т. 12, буква „а“, освен видеокамерите по ал. 3 се монтират и видеокамери на всички места, определени за влизане или напускане на физически лица от обекта. (4б) Видеокамерите по ал. 4a трябва да отговарят на изискванията на ал. 4.“</p>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"p-18\"><span class=\"lf-art-num\">§ 18</span></h4>\n<p class=\"lf-p\">В Закона за туризма (обн., ДВ, бр. 30 от 2013 г.; изм., бр. 68 и 109 от 2013 г., бр. 40 от 2014 г., бр. 9, 14 и 79 от 2015 г., бр. 20, 43, 59 и 75 от 2016 г., бр. 58, 85 и 96 от 2017 г., бр. 37, 77 и 86 от 2018 г. и бр. 17 и 60 от 2019 г.) се правят следните изменения и допълнения 1. В чл. 111: а) в ал. 1 след думата „категоризирани“ се добавя „или регистрирани“; б) в ал. 2 се създава изречение второ: „Регистрацията се извършва от кметовете на общини или от оправомощени от тях длъжностни лица – в случаите по чл. 113, ал. 2.“ 2. В чл. 113: а) алинея 2 се изменя така: „(2) Хотелиерство в стаи за гости, апартаменти за гости и къщи за гости може да извършва и лице, което не е търговец по смисъла на Търговския закон, включително когато те са част от обитаваното от него жилище в жилищна сграда. В тези случаи стаите за гости и апартаментите за гости, ако не са категоризирани, се регистрират при условия и по ред, определени с наредбата по чл. 121, ал. 5.“; б) създава се ал. 3: „(3) Онлайн, включително чрез електронна платформа, която свързва потребители на туристически услуги и лицата, които ги предоставят, могат да се предлагат туристически услуги само за категоризирани или регистрирани места за настаняване.“; в) създава се ал. 4: „(4) За местата за настаняване, за които се предлагат туристически услуги чрез електронна платформа, която свързва потребители на туристически услуги и лицата, които ги предоставят, задължително се осигурява възможност за плащане и по електронен път чрез електронната платформа.“; г) създава се ал. 5: „(5) По споразумение между държавни органи/общини и лицата, които осъществяват посредническа дейност за онлайн предлагане на туристически услуги, включително чрез електронна платформа, може да се предвиди лицата да предоставят информация, свързана с предоставените туристически услуги и/или да събират суми за публични вземания, в това число срещу възнаграждение.“ 3. В чл. 176 се създават ал. 5, 6 и 7: „(5) Министърът на туризма или оправомощено от него длъжностно лице извършва контрол по спазване на изискванията по чл. 113, ал. 3 и налага глобите и имуществените санкции по чл. 231.</p>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(6)</span>При неизпълнение на чл. 113, ал. 3 от лицето, което осъществява посредническа дейност за онлайн предлагане на туристически услуги, включително чрез електронна платформа, независимо от предвидените глоби и имуществени санкции, министърът на туризма или оправомощено от него длъжностно лице подава искане до председателя на Софийския районен съд да постанови всички предприятия, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, да спрат достъпа до съответните интернет страници при първо нарушение за срок до 14 дни, а при следващо нарушение до 30 дни. Председателят на Софийския районен съд или оправомощен от него заместник-председател се произнася по искането в срок до 72 часа от постъпването му, като може да измени предложения от министъра на туризма срок при първо нарушение. Издаденото от съда разпореждане се публикува на интернет страницата на Министерството на туризма в деня на получаването му. Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, са длъжни да спрат достъпа до съответните интернет страници в срок до 24 часа от публикуване на разпореждането на съда.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(7)</span>Органите по чл. 171, ал. 1, т. 2 и 4 уведомяват министъра на туризма в случаите на нарушения по чл. 231, ал. 1.“ 4. Създава се нов чл. 231: „Чл. 231. (1) Лице, което допусне включване в електронна платформа на некатегоризиран туристически обект по чл. 3, ал. 2, т. 1 – 3 или нерегистриран туристически обект по чл. 113, ал. 2, се наказва с глоба в размер от 500 до 5000 лв. – за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция в размер от 1000 до 10 000 лв. – за едноличните търговци и юридическите лица.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(2)</span>Когато нарушението по ал. 1 е извършено повторно, глобата е в размер от 5000 до 8000 лв., а имуществената санкция – от 10 000 до 15 000 лв.“</div>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"p-19\"><span class=\"lf-art-num\">§ 19</span><span class=\"lf-art-t\">(1) В срок до три месеца от влизането в сила на закона Министерският съвет привежда наредбата по чл. 121, ал. 5 от Закона за туризма в съответствие с него</span></h4>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(2)</span>В срок до три месеца от влизането в сила на наредбата по ал. 1 лицата привеждат дейността си в съответствие със Закона за туризма.</div>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"p-20\"><span class=\"lf-art-num\">§ 20</span></h4>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(1)</span>В срок до един месец от обнародването на закона в „Държавен вестник“ Министерският съвет приема програма за изграждане, пристрояване, надстрояване и реконструкция на детски ясли, детски градини и училища за периода 2020 – 2022 г., с индикативен бюджет за 2020 г. до 70 млн. лв</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(2)</span>В срок до два месеца от обнародването на закона в „Държавен вестник“ Министерският съвет предприема необходимите действия, включително чрез упражняване на правото си на законодателна инициатива, за въвеждане на задължителното предучилищно образование на децата, навършили 4-годишна възраст, както и за подпомагане на заплащането от родителите на такси по чл. 298, ал. 2 от Закона за предучилищното и училищното образование.</div>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"p-21\"><span class=\"lf-art-num\">§ 21</span></h4>\n<p class=\"lf-p\">Министърът на културата в срок до 31 март 2020 г. внася в Министерския съвет проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията за привеждане на частта за фонд „Радио и телевизия“ в съответствие със Закона за публичните финанси, както и за привеждане на финансирането на Българското национално радио и Българската национална телевизия в съответствие с правилата на държавните помощи</p>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"p-22\"><span class=\"lf-art-num\">§ 22</span><span class=\"lf-art-t\">Изпълнението на закона се възлага на Министерския съвет</span></h4>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"p-23\"><span class=\"lf-art-num\">§ 23</span><span class=\"lf-art-t\">Законът влиза в сила от 1 януари 2020 г., с изключение на § 14, 15 и 20, които влизат в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“</span></h4>\n<p class=\"lf-p\">Законът е приет от 44-то Народно събрание на 5 декември 2019 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.</p>\n<p class=\"lf-p\">Председател на Народното събрание: Цвета Караянчева Приложение към чл. 50 Механизъм за определяне на основните бюджетни взаимоотношения между централния бюджет и бюджетите на общините под формата на субсидии за 2020 г.</p>\n<p class=\"lf-p\">Основните бюджетни взаимоотношения между централния бюджет и бюджетите на общините за 2020 г. се изчисляват по следната формула:</p>\n<p class=\"lf-p\">С = С1 + С2 + С3 + С4, където С е размерът на основното бюджетно взаимоотношение между централния бюджет и бюджета на конкретната община за 2020 г. под формата на субсидии/трансфери.</p>\n<p class=\"lf-p\">С1 е размерът на общата субсидия за делегираните от държавата дейности от централния бюджет за конкретната община. Изчислява се като сума на всички разходи за делегираните от държавата дейности, определени по стандарти.</p>\n<p class=\"lf-p\">С2 е размерът на общата изравнителна субсидия от централния бюджет за конкретната община.</p>\n<p class=\"lf-p\">Право да получават обща изравнителна субсидия през 2020 г. имат общините, чиито постоянни данъчни постъпления към 31 декември 2018 г. на един жител са по-ниски от 120 % от равнището им за страната на един жител (ДПх1&lt;1,2*ДПстр.).</p>\n<p class=\"lf-p\">Общата изравнителна субсидия за общините с достъп за 2020 г. се изчислява по следната формула:</p>\n<p class=\"lf-p\">С2 = A1 + A2 + А3 + А4 + А5 А1 е първата част от размера на общата изравнителна субсидия от централния бюджет за конкретната община. Право да получават тази част от субсидията имат общините с посочения достъп в зависимост от постоянните данъчни постъпления на един жител, като изравняването е в размер на разликата между 120 % от равнището за страната и постоянните данъчни постъпления на един жител за конкретната община, умножена по броя на жителите й.</p>\n<p class=\"lf-p\">ИДП х1 = (1,2*ДП стр – ДП х1 ) * Н х1 , където ИДП х1 е стойността на изравняването на постоянните данъчни постъпления по компонента А1 за конкретната община.</p>\n<p class=\"lf-p\">ДП х1 е размерът на постоянните данъчни постъпления (данък върху недвижимите имоти (§ 13-01), данък върху превозните средства (§ 13-03), туристически данък (§ 13-08) и патентен данък и данък върху таксиметров превоз на пътници (§ 01-03) на един жител на конкретната община към 31 декември 2018 г.</p>\n<p class=\"lf-p\">ДП стр е размерът на постоянните данъчни постъпления (§ 13-01, § 13-03, § 13-08 и § 01-03 от ЕБК) на един жител за страната към 31 декември 2018 г. (100,48 лв./жител).</p>\n<p class=\"lf-p\">Н х1 е населението на съответната община по данни на Националния статистически институт (НСИ) към 31 декември 2018 г.</p>\n<p class=\"lf-p\">А2 е втората част от размера на общата изравнителна субсидия от централния бюджет за конкретната община с достъп. Разпределението на сумата от компонента А2 по общини е на база дела на разходните потребности за конкретната община с достъп.</p>\n<p class=\"lf-p\">За определяне на разходните потребности на общините се използват следните натурални показатели:</p>\n<p class=\"lf-p\">Брой деца до 5 г.</p>\n<p class=\"lf-p\">Брой деца от 6 – 14 г.</p>\n<p class=\"lf-p\">Брой възрастни на и над 65 г.</p>\n<p class=\"lf-p\">Територия Дължина на общински пътища Население Теглото на съответния показател се определя в зависимост от структурата на разходите за местни дейности (по последни отчетни годишни данни за 2018 г.) по следния начин:</p>\n<p class=\"lf-p\">Брой деца до 5 г. – 7,0 % (дял на разходите за местни дейности 311, 312, 431 от ЕБК в общите разходи за местни дейности) Брой деца от 6 – 14 г. – 1,0 % (дял на останалите разходи за местни дейности във функция Образование от ЕБК в общите разходи за местни дейности) Брой възрастни на и над 65 г. – 4,0 % (дял на разходите за местни дейности във функция V. Социално осигуряване, подпомагане и грижи от ЕБК в общите разходи за местни дейности) Територия – 25,0 % (дял на разходите за местни дейности в група А. Жилищно строителство, благоустройство, комунално стопанство (без дейности 603 и 605) и разходите за дейност 622 „Озеленяване“ от група Б на функция VІ от ЕБК в общите разходи за местни дейности) Дължина на общинската пътна мрежа – 12,0 % (дял на разходите за местни дейности в група В. Транспорт и съобщения от функция VІІІ от ЕБК в общите разходи за местни дейности) Население – 51,0 % (дял на разходите за всички останали местни дейности от ЕБК в общите разходи за местни дейности) На всяка община се определя дял на всеки от натуралните показатели от общата сума на показателя за страната, като всеки дял се умножава с теглото за показателя (%). Сумата от така получените дялове формира съответния дял разходни потребности на конкретната община.</p>\n<p class=\"lf-p\">РПi = (Дi/ΣДi) * 7,0 % + (Уi/ΣУi) * 1,0 % + (Вi/ΣВi) * 4,0 % + (Тi/ΣТi) * 25,0 % + (ДОПi/ΣДОПi) * 12,0 % + (Нi/ΣНi) * 51,0 % , където Д – деца до 5 години У – деца от 6 до 14 г./ученици В – възрастни на и над 65 години Т – територия ДОП – дължина на общински пътища Н – население РПi е делът на разходните потребности за конкретната община.</p>\n<p class=\"lf-p\">Σ РПi =0,7829 само за общините с достъп.</p>\n<p class=\"lf-p\">Разпределението на общата сума от А2 по общини е на база относителния дял на разходните потребности на всяка от общините с достъп към общата сума на разходните потребности за общините с достъп РПi /Σ РПi.</p>\n<p class=\"lf-p\">Информацията за населението, децата до 5 години, децата от 6 до 14 години и възрастните на и над 65 години е по данни на НСИ, а за дължината на общинските пътища – по данни на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, към 31 декември 2018 г.</p>\n<p class=\"lf-p\">А3 е третата част от размера на общата изравнителна субсидия от централния бюджет за конкретната община с достъп.</p>\n<p class=\"lf-p\">Право да получават тази част от субсидията имат общините с достъп, чийто дял на приходите спрямо общите постъпления (по последни отчетни годишни данни за 2018 г.) е по-малък от 25 на сто.</p>\n<p class=\"lf-p\">П х1 /ОП х1 &lt;25 % , където П х1 е размерът на приходите (раздел І и § 40-00 от раздел ІІІ от ЕБК) към 31 декември 2018 г. за конкретната община с достъп.</p>\n<p class=\"lf-p\">ОП х1 е размерът на общите постъпления към 31 декември 2018 г. за конкретната община с достъп, който се формира като сума от размера на приходите на общината, трансферите и временните безлихвени заеми (раздел І, § 40-00 от раздел ІІІ и раздел ІV от ЕБК).</p>\n<p class=\"lf-p\">Разпределението на тази част от субсидията е на база относителния дял на разликата между 25 % и полученото съотношение на приходи към общи постъпления за конкретната община с достъп.</p>\n<p class=\"lf-p\">А4 е допълнителен компонент на общата изравнителна субсидия от централния бюджет за конкретната община, който осигурява размера на общата изравнителна субсидия, определен в Закона за държавния бюджет на Република България за 2019 г. (ЗДБРБ за 2019 г.) за общините с достъп. Тази част на субсидията се получава от общините с достъп, които имат отрицателна разлика между полученото от сумата на компонентите А1, А2 и А3 (А1+А2+А3) и размера на общата изравнителна субсидия, определен в ЗДБРБ за 2019 г.</p>\n<p class=\"lf-p\">А5 е допълнителен компонент на общата изравнителна субсидия от централния бюджет за конкретната община с достъп.</p>\n<p class=\"lf-p\">Право да получават тази част от субсидията имат общините с осреднено данъчно усилие над средния размер на определените със Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) граници за съответните данъци (ДУ срх1 &gt;1), като разпределението е на база относителния дял на разликата над 1.</p>\n<p class=\"lf-p\">ДУ срх1 е осредненото съотношение между размерите на ставките на данъка върху недвижимите имоти, данъка при придобиване на имущество по възмезден начин, данъка върху превозните средства – за леки автомобили над 74 kW до 110 kW, и данъка върху превозните средства – за товарни автомобили до 12 т, на конкретната община за 2019 г. към съответните средни стойности в границите, определени в ЗМДТ за всеки от изброените данъци. Изчислява се по следната формула:</p>\n<p class=\"lf-p\">ДУ срх1 = (СТ ДНИх1 /СТ ДНИср + СТ ДВПИх1 /СТ ДВПИср + СТ ДПС_Лх1 /СТ ДПС_Лср + СТ ДПС_Тх1 /СТ ДПС_Тср )/4 , където СТ ДНИх1 е размерът на ставката за данъка върху недвижимите жилищни имоти за физически лица на конкретната община за 2019 г. При наличие на диференцирани ставки по населени места се взема предвид ставката, определена за населеното място – административен център на общината.</p>\n<p class=\"lf-p\">СТ ДНИср е средният размер на ставката за данъка върху недвижимите имоти в границите, определени със ЗМДТ.</p>\n<p class=\"lf-p\">СТ ДВПИх1 е размерът на ставката за данъка при придобиване на имущество (недвижимо) по възмезден начин за 2019 г. на конкретната община.</p>\n<p class=\"lf-p\">СТ ДВПИср е средният размер на ставката за данъка при придобиване на имущество по възмезден начин в границите, определени със ЗМДТ.</p>\n<p class=\"lf-p\">СТ ДПС_Лх1 е размерът на ставката за данъка върху превозните средства – за леки автомобили над 74 kW до 110 kW включително, за 2019 г. на конкретната община.</p>\n<p class=\"lf-p\">СТ ДПС_Лср е средният размер на ставката за данъка върху превозните средства в границите, определени със ЗМДТ – за леки автомобили над 74 kW до 110 kW включително.</p>\n<p class=\"lf-p\">СТ ДПС_Тх1 е размерът на ставката за данъка върху превозните средства – за товарни автомобили до 12 т технически допустима максимална маса, за 2019 г. на конкретната община.</p>\n<p class=\"lf-p\">СТ ДПС_Тср е средният размер на ставката за данъка върху превозните средства в границите, определени със ЗМДТ – за товарни автомобили до 12 т технически допустима максимална маса.</p>\n<p class=\"lf-p\">С3 е размерът на трансфера за зимно поддържане и снегопочистване на общински пътища за конкретната община.</p>\n<p class=\"lf-p\">Средствата за трансфера се разпределят при следните съотношения: 85 % по показател дължина на общинските пътища с отчитане на географско и височинно разположение (на базата на параметри за дължина на общински пътища в планински райони, в равнинни райони и в райони, характерни със снегонавявания и заледявания); 10 % – по показател брой населени места с изключване на местата без население; 5 % – по показател брой население. Размерът на трансфера за конкретна община се формира от сбора на сумите, разпределени по относително тегло на съответния показател за общината спрямо общото за страната.</p>\n<p class=\"lf-p\">С4 е размерът на целевата субсидия за капиталови разходи за конкретната община, формиран от следните компоненти:</p>\n<p class=\"lf-p\">С4=В1+В2 ,където:</p>\n<p class=\"lf-p\">В1 – основен компонент на целевата субсидия, при съотношения за разпределяне на ресурса за този компонент, както следва: 45 % от него – по показател брой населени места, с изключване на местата без население и с население до 10 души; 25 % от него – по показател дължина на общинските пътища; 25 % от него – по показател брой население, 5 % от него – по показател територия. В1 за конкретна община се формира от сбора на сумите, разпределени по относително тегло на съответния показател за общината спрямо общото за страната.</p>\n<p class=\"lf-p\">В2 – допълнителен компонент на целевата субсидия за подпомагане на общините от 4-та и 5-а категория за подобряване на състоянието на социалната и техническа инфраструктура на територията на общината. Достъп до тази част на субсидията имат всички общини от 4-та и 5-а категория, съгласно утвърдената от министъра на регионалното развитие и благоустройството със Заповед № РД-02-14-2021/2012 г. (обн., ДВ, бр. 66 от 28.08.2012 г.; изм. и доп., бр. 73 от 2.09.2014 г., бр. 75 от 27.09.2016 г.) категоризация на общините в Република България, на основание чл. 36, ал. 2 на Закона за административно-териториалното устройство на Република България и във връзка с т. 4 от Решение № 921/2011 г. на Министерския съвет за определяне на критерии и показатели за категоризиране на общините, кметствата, районите и населените места в Република България.</p>\n<p class=\"lf-p\">Информацията за населението и населените места е по данни на НСИ към 31 декември 2018 г., а за дължината на общинските пътища – по данни на Министерството на регионалното развитие и благоустройството към 31 юли 2019 г.</p>\n<p class=\"lf-p\">9356</p></div>", "next": 0}