(6)Новопостъпилите държавни служители, които подлежат на задължителна първоначална професионална подготовка, се назначават като стажанти за периода на обучението.
\n
(7)Министърът на вътрешните работи утвърждава Класификатор на длъжностите в МВР, който се обнародва в “Държавен вестник”.
\n
Чл. 171(1) Структурата и длъжностите в структурните звена на МВР се утвърждават от министъра на вътрешните работи в рамките на утвърдения числен състав и бюджет
\n
(2)В щатовете се определят категориите, наименованията на длъжностите, видът на конкурса, изискванията за минимално образование или образователно-квалификационна степен, квалификацията и численият състав на структурните звена на МВР.
\n
Чл. 172(1) Служителите на МВР полагат клетва за спазване на Конституцията и законите на страната и за лоялност към държавните институции в Република България
\n
(2)Служителите на МВР не могат да членуват в политически партии, да осъществяват политическа дейност, да изразяват политически възгледи, както и да предприемат други действия по служба, с които се нарушава политическият им неутралитет.
\n
Чл. 173
\n
На държавните служители е забранено да участват в униформа в събрания, митинги и манифестации на политически партии, включително в извънслужебно време, освен когато упражняват синдикалните си права по този закон
\n
Чл. 174За наложена мярка за неотклонение задържане под стража на държавен служител незабавно се уведомява министърът на вътрешните работи
\n
Чл. 175
\n
(1)При осъществяване на правомощията си държавните служители в МВР удостоверяват качеството си със служебна карта или с личен знак. Видът на служебната карта и на личния знак се определя от министъра на вътрешните работи
\n
(2)Министърът на вътрешните работи определя вида и модела на униформеното облекло, реда за предоставянето и носенето му, както и другите принадлежности, свързани с изпълнението на служебните задължения на държавните служители, върху които са поставени символи и отличителни знаци на структурните звена на МВР.
\n
(3)Отличителните знаци на униформеното облекло на държавните служители съответстват на притежаваната категория.
\n
(4)Забранява се на лица, неоправомощени със закон, използването на униформено облекло, символи и отличителни знаци, полицейски лампи, маскировъчни качулки или надписи, въведени за структурни звена на МВР и показващи принадлежност към тях.
\n
(5)Държавните служители носят служебно оръжие при условия и по ред, определени с инструкция на министъра на вътрешните работи.
\n
Чл. 176(1) Когато изпълняват служебни задължения извън работното си място, държавните служители са длъжни да поддържат връзка с ръководителите си
\n
(2)Държавните служители са длъжни да изпълняват и извън установеното работно време задълженията, произтичащи от функциите на МВР. Те са длъжни да се намесят за оказване помощ на лица, намиращи се в опасност, и за предотвратяване или пресичане на правонарушения.
\n
Чл. 177(1) Държавните служители в МВР не могат да изпълняват друга държавна служба, освен в случаите, определени с този или друг закон
\n
(2)Държавните служители не могат да извършват дейност, несъвместима със службата им.
\n
(3)Несъвместимост със службата в МВР е налице, когато държавните служители:
\n
1.биха се оказали в йерархическа връзка на ръководство и контрол със съпруг или съпруга, роднина по права линия без ограничения, по съребрена линия до четвърта степен включително или по сватовство до четвърта степен включително;
\n
2.са еднолични търговци, съдружници в търговско дружество, управители или изпълнителни членове на търговско дружество, търговски пълномощници, прокуристи, търговски представители;
\n
3.извършват търговска дейност;
\n
4.работят по трудово правоотношение или по граждански договор, освен за осъществяване на преподавателска дейност;
\n
5.участват в управителни и контролни органи на търговски дружества.
\n
(4)Не се смята за търговска дейност по смисъла на ал. 3, т. 3 участието в приватизацията с приватизационни бонове и в кооперации - със земеделски земи или гори с възстановено право на собственост.
\n
(5)Несъвместимост със службата в МВР е налице и в случаите, когато държавните служители са избрани за народни представители, кметове или общински съветници.
\n
(6)Несъвместимост със службата в МВР не е налице в случаите по чл. 44, ал. 1, т. 5 и чл. 84, както и при участие в търговски дружества, чийто принципал е министърът на вътрешните работи, или в юридически лица с нестопанска цел, определени за осъществяване на общественополезна дейност.
\n
(7)В 7-дневен срок от възникване на обстоятелствата по ал. 1, 3 и 5 държавните служители са длъжни да подадат декларация.
\n
Чл. 178
\n
(1)Държавните служители са длъжни всяка година до 31 март по образец, утвърден от министъра на вътрешните работи, да декларират писмено пред съответния орган по чл. 186, ал. 1 всеки търговски, финансов или друг делови интерес, който те или свързани с тях лица имат във връзка с функциите на структурното звено, в което работят
\n
(2)Държавните служители са длъжни да не участват при обсъждането, подготовката и вземането на решения, когато те или свързаните с тях лица са заинтересовани от съответното решение или когато имат със заинтересованите лица отношения, пораждащи основателни съмнения в тяхната безпристрастност.
\n
(3)В случаите по ал. 2 държавните служители писмено уведомяват съответния орган по чл. 186, ал. 1.
\n
Раздел II
\n
Изисквания за постъпване на служба в МВР
\n
Чл. 179
\n
(1)За държавни служители в МВР могат да бъдат назначавани чрез конкурс пълнолетни лица само с българско гражданство, които отговарят на общите и специфичните изисквания за възраст, образование, психо-физическа годност и професионална подготовка, както и на други условия, обявени в съответния конкурс за постъпване на държавна служба
\n
(2)До участие в конкурс за постъпване на държавна служба се допускат лица, които:
\n
1.не подлежат на наборна военна служба;
\n
2.не са осъждани за умишлено престъпление от общ характер, независимо от последвалата реабилитация, или не са освободени от наказателна отговорност за извършено умишлено престъпление от общ характер с налагане на административно наказание по чл. 78а от Наказателния кодекс;
\n
3.не са привлечени като обвиняеми за умишлено престъпление от общ характер.
\n
(3)Специфичните изисквания за възраст, образование, психо-физическа годност и професионална подготовка по ал. 1 се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
\n
(4)За работа по трудово правоотношение се приемат лица, които са български граждани и отговарят на изискванията на ал. 2, т. 2 и 3.
\n
Раздел III
\n
Назначаване на държавна служба
\n
Чл. 180(1) Постъпването на държавна служба в МВР се предхожда от конкурс
\n
(2)Обявлението за конкурса се публикува в регистъра по чл. 61, ал. 1 от Закона за администрацията и в един централен или местен ежедневник.
\n
(3)Конкурсът се провежда от комисия в състав, определен със заповед на министъра на вътрешните работи за всеки конкретен случай.
\n
(4)Условията и редът за провеждане на конкурсите се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
\n
Чл. 181
\n
(1)Лицата, кандидатстващи за държавна служба в МВР на длъжности, за които се изисква задължително първоначално професионално обучение, постъпват само в категориите Г или Е
\n
(2)На държавните служители - стажанти, успешно завършили курса за първоначална професионална подготовка, се присъжда съответната категория и те се назначават на длъжност в структурните звена на МВР.
\n
Чл. 182
\n
(1)Допускането на кандидатите до конкурса се извършва от конкурсната комисия. До участие се допускат лица, които са представили необходимите документи и отговарят на условията за съответния конкурс
\n
(2)Конкурсната комисия обявява по общодостъпен начин списъци на допуснатите и недопуснатите кандидати в 7-дневен срок от крайната дата за подаване на документите. Комисията посочва датата и мястото на провеждане и часа за започване на конкурса.
\n
(3)Недопускането до участие в конкурса може да се обжалва пред министъра на вътрешните работи в 7-дневен срок от датата на обявяване на списъка. Министърът се произнася в 7-дневен срок. Жалбата не спира конкурсната процедура. Решението по жалбата не подлежи на съдебен контрол.
\n
(4)Конкурсната комисия обявява по общодостъпен начин резултатите от отделните етапи на конкурса и крайното класиране на кандидатите.
\n
(5)Резултатите от отделните етапи на конкурса и крайното класиране могат да бъдат обжалвани пред министъра на вътрешните работи в тридневен срок от датата на обявяването им. При основателност на възраженията по крайното класиране министърът на вътрешните работи насрочва нов конкурс. Решението по жалбата не подлежи на съдебен контрол.
\n
(6)След приключване на конкурсната процедура министърът на вътрешните работи издава акт за назначаване на класираните кандидати.
\n
Чл. 183Министърът на вътрешните работи присъжда категориите на държавните служители в МВР
\n
Чл. 184(1) Главният секретар на МВР и директорите на националните служби се назначават от президента на Република България по предложение на Министерския съвет
\n
(2)Министърът на вътрешните работи присъжда категория А, съответно главен комисар, на назначените служители по ал. 1 след издаване на указа на президента на Република България.
\n
(3)При освобождаване от длъжностите по ал. 1 държавните служители запазват присъдената категория А.
\n
Чл. 185Министърът на вътрешните работи назначава държавните служители
\n
1.на длъжности от категория А извън случаите по чл. 184, ал. 1, както и на длъжности от категории Б и В;
\n
2.на длъжности от категория Г при първоначално постъпване на държавна служба;
\n
3.стажанти.
\n
Чл. 186
\n
(1)Директорите на националните служби, на специализираните дирекции, на Медицинския институт, на научноизследователските и научно-приложните институти и ректорът на Академията на МВР назначават държавните служители на длъжности от категории Г, Д и Е извън случаите по чл. 185, т. 2
\n
(2)Органите по ал. 1 сключват трудови договори с лицата, работещи по трудово правоотношение, при условията и по реда на Кодекса на труда.
\n
Чл. 187
\n
(1)При постъпване на служба в МВР държавните служители полагат клетва и подписват декларация за политически неутралитет и декларация за имуществото и доходите си
\n
(2)Отказът да се положи клетва или да се подпишат декларациите по ал. 1 е пречка за постъпване на държавна служба.
\n
(3)Декларацията за имуществото и доходите се подава ежегодно до 31 март.
\n
Чл. 188(1) Службата в МВР започва от датата на заемане на длъжността, включително като стажант
\n
(2)При първоначално присъждане на категория и назначаване на длъжност започва да тече едногодишен срок за изпитване за държавните служители, считано от датата на заемане на длъжността.
\n
(3)Срокът за изпитване не тече през времето, през което държавният служител е бил в законоустановен отпуск.
\n
Раздел IV
\n
Преминаване на държавната служба
\n
Чл. 189
\n
(1)Професионалната кариера на държавния служител се основава на последователно израстване в следващата категория чрез конкурс и преминаване на съответна професионална подготовка
\n
(2)За израстване в категория А конкурс не се провежда.
\n
(3)Допускането до участие и класирането в конкурс за израстване в категория могат да бъдат обжалвани в 7-дневен срок пред министъра на вътрешните работи. Министърът се произнася в 7-дневен срок. Жалбата не спира конкурсната процедура. Решението по жалбата не подлежи на съдебен контрол.
\n
(4)Условията и редът за израстване в категория, както и в степените на категории Б, Г и Е, се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
\n
Чл. 190(1) Заемането на длъжност в рамките на притежаваната категория се предхожда от конкурс
\n
(2)Видовете конкурси по ал. 1 са:
\n
1.конкурс за длъжности с общ профил;
\n
2.конкурс за специфични длъжности;
\n
3.конкурс за длъжности с особена отговорност.
\n
(3)При провеждане на конкурс за заемане на длъжности с общ профил се прилага точкова система за оценка на професионалния опит, професионалната квалификация, изпълнението на служебните задължения, отличията и наградите на участниците в конкурса.
\n
(4)Конкурс за специфични длъжности, изискващи специализирана подготовка или професионални умения и опит в конкретни области, се провежда по документи и чрез един или повече от следните начини:
\n
1.решаване на тест;
\n
2.практически изпит;
\n
3.писмена разработка или защита на концепция;
\n
4.интервю.
\n
(5)Конкурс за длъжности с особена отговорност се провежда по документи.
\n
(6)Допускането до участие и класирането в конкурсите по ал. 2 могат да бъдат обжалвани в 7-дневен срок пред министъра на вътрешните работи. Министърът се произнася в 7-дневен срок. Жалбата не спира конкурсната процедура. Решението по жалбата не подлежи на съдебен контрол.
\n
(7)Условията и редът за провеждане на конкурси за заемане на длъжности в рамките на притежаваната категория се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
\n
Чл. 191(1) Държавният служител може да бъде назначаван без конкурс на друга длъжност в рамките на притежаваната категория в следните случаи
\n
1.съкращаване на длъжността;
\n
2.възстановяване на незаконно уволнен служител;
\n
3.установени незадоволителни резултати в служебната дейност въз основа на оценка на изпълнението на длъжността;
\n
4.намалена работоспособност за изпълнение на служебните задължения поради здравословни причини;
\n
5.отказ или отнемане на разрешение за достъп до класифицирана информация;
\n
6.наличие на обстоятелства по чл. 178, ал. 1, констатирани след подаване на декларация в законоустановения срок;
\n
7.когато заема длъжност с особена отговорност;
\n
8.участие в мисии на международни организации, както и при приключване на участието;
\n
9.завръщане от неплатен отпуск по чл. 212, т. 8.
\n
(2)Назначаването по ал. 1 се извършва при спазване на следните условия:
\n
1.новата длъжност да отговаря на категорията и професионалната квалификация на служителя;
\n
2.новото работно място да е в същото населено място и по възможност в същото основно структурно звено, а при липса на подходящи незаети места - и в друго населено място или основно структурно звено.
\n
(3)Установяването на обстоятелствата по ал. 1, т. 3 и 4 се извършва по ред, определен в правилника за прилагане на закона.
\n
(4)В случаите по ал. 1, т. 7 държавният служител, придобил категория А, може да бъде назначаван и на длъжности, предвидени за категория Б, като запазва придобитата категория А.
\n
Чл. 192
\n
(1)Държавният служител може да бъде временно назначаван на вакантна длъжност от същата или следващата по-висока категория до обявяване на конкурс за заемането й или при отсъствие на титуляря над 30 дни по ред, определен с наредба на министъра на вътрешните работи
\n
(2)Временното назначаване се извършва със съгласието на служителя, освен в случаите на мотивирана служебна необходимост.
\n
(3)Временното назначаване е за срок до една година. Временно назначаване за по-дълъг срок може да се прилага, когато титулярят на длъжността е в законоустановен отпуск за срок над една година.
\n
(4)За срока на временното назначаване държавният служител получава заплатата за категория и заплатата за длъжност и допълнителните възнаграждения, произтичащи от временно заеманата длъжност.
\n
Раздел V
\n
Професионална подготовка
\n
Чл. 193(1) Професионалната подготовка на служителите в МВР се провежда под формата на професионално образование и професионално обучение
\n
(2)Професионалното обучение при първоначално постъпване и при израстване в категория се провежда в Академията на МВР.
\n
(3)Професионалното обучение на държавните служители в МВР се извършва в Академията на МВР, в научноизследователските и научно-приложните институти на МВР и в други учебни заведения.
\n
(4)Професионална подготовка може да се извършва и в сродни учебни заведения на други държави.
\n
Чл. 194(1) Приетите в Академията на МВР за придобиване на професионално образование в редовна форма на обучение имат статут на курсанти
\n
(2)Правата и задълженията на курсантите се определят с правилника за устройството и дейността на Академията на МВР.
\n
(3)Курсантите получават униформено облекло и стипендия в размер, при условия и по ред, определени с инструкция на министъра на вътрешните работи.
\n
(4)Приетите наборници за курсанти в Академията на МВР отбиват наборната си военна служба по време на обучението.
\n
(5)По време на подготовката лицата по ал. 1 не могат да бъдат използвани за служба в основните структурни звена на МВР освен за целите на обучението.
\n
(6)След дипломирането на курсантите се присъжда категория Г и те се назначават в основните структурни звена на МВР.
\n
Чл. 195
\n
Завършилите редовно обучение в Академията на МВР са длъжни да служат в МВР за срок не по-кратък от 10 години въз основа на подписан договор с министъра на вътрешните работи при приемането им за обучение
\n
Чл. 196(1) Спечелилите конкурс за постъпване на служба в МВР подлежат на първоначално професионално обучение
\n
(2)Министърът на вътрешните работи утвърждава списък на длъжностите, за които не се изисква първоначално професионално обучение.
\n
Чл. 197
\n
(1)По време на първоначалното професионално обучение стажантите не могат да бъдат използвани за служба в основните структурни звена на МВР освен за целите на обучението
\n
(2)Правата и задълженията на стажантите във връзка с първоначалното професионално обучение се определят в правилника за устройството и дейността на Академията на МВР.
\n
(3)Стажантите се задължават да служат в МВР не по-малко от 5 години след завършване на обучението въз основа на подписан договор с министъра на вътрешните работи или с оправомощени от него длъжностни лица.
\n
Чл. 198
\n
(1)Курсантите, отстранени от обучение поради слаб успех, по дисциплинарен ред, при осъждане за умишлено престъпление от общ характер, напуснали по собствено желание по време на обучението, както и отказали след дипломиране да заемат съответната длъжност, възстановяват на МВР разходите за издръжка и обучение за периода, в който са били обучавани
\n
(2)Разходите по ал. 1 се възстановяват и от освободените от служба стажанти.
\n
(3)Разходите по ал. 1 се възстановяват и от държавните служители, чието служебно правоотношение е прекратено по тяхно желание или по дисциплинарен ред, преди да са изслужили срока по чл. 195 и чл. 197, ал. 3, пропорционално на времето на неизпълнение.
\n
Раздел VI
\n
Възнаграждения, материално и социално осигуряване на служителите на МВР
\n
Чл. 199(1) Държавните служители получават основно месечно възнаграждение, което се образува от заплатата за категория и заплатата за длъжност
\n
(2)Размерите на заплатите за категория, както и размерите на заплатите за най-ниската и най-високата длъжност във всяка категория, се определят от Министерския съвет по предложение на министъра на вътрешните работи.
\n
(3)Базата за определяне размера на основното месечно възнаграждение за най-ниската длъжност се утвърждава ежегодно със закона за държавния бюджет на Република България, като месечното възнаграждение се увеличава с коефициент спрямо базата, както следва:
\n
1.за най-ниската длъжност в категория Г - не по-малко от 2,1;
\n
2.за най-ниската длъжност в категория Е - не по-малко от 1,4.
\n
(4)Стажантите получават месечно възнаграждение в размер, определен от Министерския съвет по предложение на министъра на вътрешните работи.
\n
Чл. 200Конкретният размер на заплатата за длъжност се определя от министъра на вътрешните работи и се състои от
\n
1.възнаграждение за ниво, което отразява мястото на съответната длъжност в йерархията;
\n
2.възнаграждение, което отразява специфичните условия на работното място.
\n
Чл. 201
\n
(1)На държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за продължителна работа върху основното месечно възнаграждение в размер 2 на сто за всяка година трудов стаж, но не повече от 40 на сто
\n
(2)При определяне размера на допълнителното възнаграждение по ал. 1 се взема предвид целият трудов стаж, приравнен към първа категория труд.
\n
Чл. 202(1) На държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения и за
\n
1.специфични условия на труд - при условия и в размери, определени от министъра на вътрешните работи;
\n
2.постигнати резултати в служебната дейност въз основа на оценка;
\n
3.извънреден труд;
\n
4.научна степен;
\n
5.работа по чл. 113, ал. 1, т. 1, 2 и 4 - в размер, определен от министъра на вътрешните работи.
\n
(2)Допълнителното възнаграждение по ал. 1, т. 2 се изплаща на тримесечен период. Условията и редът за оценяване на служителите и за формиране на допълнителното възнаграждение се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
\n
(3)Служителите на МВР, работещи в Медицинския институт на МВР, получават и възнаграждение за работа по клинични пътеки съгласно Националния рамков договор.
\n
Чл. 203(1) Лицата, работещи по трудово правоотношение, получават основно месечно възнаграждение, което се образува от заплатата за длъжност и добавката за работа в МВР
\n
(2)Базата за определяне размера на основното месечно възнаграждение за най-ниската длъжност се утвърждава ежегодно със закона за държавния бюджет на Република България, като месечното възнаграждение се увеличава с коефициент спрямо базата, както следва:
\n
1.за висше образование - не по-малко от 1,6;
\n
2.за средно образование - не по-малко от 1,1.
\n
(3)Размерът на добавката за работа в МВР се определя със заповед на министъра на вътрешните работи.
\n
(4)Лицата, работещи по трудово правоотношение, получават и допълнителното възнаграждение по чл. 202, ал. 1, т. 2.
\n
(5)На лицата по ал. 1 се изплаща ежегодно сума за облекло в размера за неносещите униформа държавни служители при условия и по ред, определени със заповед на министъра на вътрешните работи.
\n
Чл. 204(1) На служителите на МВР се осигурява храна или левовата й равностойност
\n
(2)На държавните служители се осигуряват работно и униформено облекло и друго вещево имущество и снаряжение, а на неносещите униформа - левовата равностойност на униформеното облекло.
\n
(3)За извършване на дейности, свързани с вредни за здравето последици, на служителите на МВР се осигуряват безплатна предпазна храна и противоотрови.
\n
(4)При преместване на работа в други населени места в случаите, определени от министъра на вътрешните работи, на държавните служители и на членовете на техните семейства се изплащат еднократно обезщетение и транспортните разходи при преместването.
\n
(5)Служителите, както и членовете на семействата на загиналите при изпълнение на служебните си задължения държавни служители, изпаднали в тежко материално положение, се подпомагат с парични средства по ред, определен от министъра на вътрешните работи.
\n
(6)Размерът на сумите и доволствията по ал. 1 - 5, условията и редът за предоставянето им се определят ежегодно със заповед на министъра на вътрешните работи.
\n
Чл. 205При смърт на служител на МВР разноските за погребението се поемат от МВР в размер, определен от министъра на вътрешните работи
\n
Чл. 206Задължителното социално и здравно осигуряване на държавните служители е за сметка на републиканския бюджет
\n
Чл. 207Трудът на държавните служители при пенсиониране се зачита като първа категория
\n
Чл. 208
\n
(1)Служителите на МВР задължително се застраховат срещу смърт, временна неработоспособност или трайно загубена или намалена работоспособност вследствие на злополука за сметка на републиканския бюджет
\n
(2)Задължителното застраховане не е пречка за сключване на други застрахователни договори от заинтересованите.
\n
Чл. 209При изпълнение на служебните си задължения държавните служители в МВР пътуват безплатно в обществения градски транспорт
\n
Чл. 210
\n
На държавните служители, които ползват жилище при условията на свободно договаряне, МВР изплаща компенсационни суми при условия и по ред, определени от Министерския съвет
\n
Раздел VII
\n
Работно време и отпуски
\n
Чл. 211(1) Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица
\n
(2)За държавните служители, които изпълняват служебните си задължения при вредни, опасни или специфични условия на труд, се установява намалено работно време.
\n
(3)Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период.
\n
(4)За държавните служители в МВР, извън тези по ал. 2 и работещите на смени, се установява ненормиран работен ден. Те са длъжни при необходимост да изпълняват служебните си задължения и след изтичане на редовното работно време.
\n
(5)Работата извън редовното работно време се компенсира със:
\n
1.допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни - за служителите по ал. 4;
\n
2.възнаграждение за извънреден труд за отработени до 50 часа на отчетен период и с допълнителен отпуск за отработеното време над 50 часа - за служителите по ал. 3.
\n
(6)Извънредният труд по ал. 5 се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.
\n
(7)Редът за разпределянето на работното време, за неговото отчитане и за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време се определя с инструкция на министъра на вътрешните работи.
\n
Чл. 212(1) Държавните служители в МВР имат право на следните видове отпуски
\n
1.редовен платен годишен отпуск - в размер 30 работни дни;
\n
2.допълнителен платен годишен отпуск - по един ден за всяка прослужена година, включително за приравнения трудов стаж, но не повече от 10 работни дни;
\n
3.допълнителен платен годишен отпуск по чл. 211, ал. 5 - до 12 работни дни;
\n
4.допълнителен платен годишен отпуск при преместване на работа в друго населено място - в размер до три работни дни, който не може да се компенсира с парично обезщетение;
\n
5.допълнителен платен отпуск до 5 работни дни за календарна година при награждаване с “обявяване на благодарност” от министъра, заместник-министрите и главния секретар на МВР и до три работни дни при награждаване от ръководителите на основните структурни звена по чл. 186, ал. 1;
\n
6.неплатен отпуск - до 6 месеца, веднъж през цялата служба;
\n
7.неплатен отпуск - за времето на участие в международни мисии или в международни организации, въз основа на договори, по които Република България е страна;
\n
8.неплатен отпуск по реда на чл. 259;
\n
9.неплатен служебен отпуск по реда на чл. 52, ал. 1 - 3 от Закона за избиране на народни представители и чл. 47 от Закона за местните избори;
\n
10.неплатен отпуск - за времето на провеждане на стаж по чл. 163 от Закона за съдебната власт.
\n
(2)Отпуските по ал. 1 се зачитат за трудов стаж по този закон, освен в случаите по ал. 1, т. 10.
\n
(3)За времето на платения годишен отпуск държавните служители в МВР получават основното месечно възнаграждение и допълнителните възнаграждения с постоянен характер съобразно размера им към момента на започване ползването на отпуска.
\n
(4)Забранява се компенсирането на отпуските по ал. 1, т. 1 - 3 и 5 с парично обезщетение освен при прекратяване на служебното правоотношение.
\n
(5)Пътуването на служителите на МВР на територията на страната по време на платен годишен отпуск веднъж в годината е за сметка на МВР.
\n
Чл. 213
\n
(1)Държавните служители в МВР имат право на отпуск за работа във вредни за здравето условия, за изпълнение на обществени и граждански задължения, за временна неработоспособност, за бременност, раждане и осиновяване, за кърмене и хранене на малко дете, за отглеждане на малко дете, при смърт или тежко заболяване на родител, за приемен изпит в учебно заведение и за обучение, както и на неплатен отпуск, при условията, по реда и в размерите, предвидени в Кодекса на труда
\n
(2)Бременните държавни служителки в МВР се ползват от специалната закрила по Кодекса на труда.
\n
Раздел VIII
\n
Отличия и награди
\n
Чл. 214
\n
Служителите на МВР могат да бъдат награждавани с отличия и награди за постигнати високи резултати, за конкретен съществен принос при изпълнение на служебните си задължения или за продължителна служба в МВР
\n
Чл. 215(1) Отличията са
\n
1.писмена похвала;
\n
2.обявяване на благодарност с допълнителен платен отпуск в размерите по чл. 212, ал. 1, т. 5;
\n
3.почетно отличие на МВР;
\n
4.почетен знак на МВР.
\n
(2)Наградите са парични и предметни.
\n
(3)Отличията и наградите се дават от министъра на вътрешните работи, а в случаите по ал. 1, т. 1 и 2 и ал. 2, с изключение на огнестрелното оръжие - и от служители, определени от него.
\n
(4)Условията и редът за награждаване, както и съдържанието на отличията и наградите се определят в правилника за прилагане на закона.
\n
Чл. 216
\n
За оказване на съдействие и конкретна помощ на МВР български или чужди граждани могат да бъдат награждавани с почетното отличие на МВР и с парични или предметни награди, включително и с огнестрелно оръжие
\n
Раздел IX
\n
Дознатели
\n
Чл. 217(1) За дознатели са назначават след конкурс лица, които отговарят на изискванията за постъпване на служба в МВР по чл. 179 и имат висше юридическо образование
\n
(2)Дознателите са държавни служители в Национална служба “Полиция”.
\n
(3)Дознателските длъжности са:
\n
1.главен дознател;
\n
2.старши дознател;
\n
3.дознател;
\n
4.младши дознател.
\n
(4)На издържалите конкурса за длъжностите по ал. 3, т. 2 - 4 се присъжда категория Г, а по ал. 3, т. 1 - категория Б или В.
\n
(5)За длъжностите по ал. 3, т. 2 - 4 могат да кандидатстват и държавни служители в МВР, притежаващи категория Г, а по ал. 3, т. 1 - категория Б или В.
\n
Чл. 218(1) За заемане на длъжност дознател се изисква най-малко две години юридически стаж или две години стаж като младши дознател
\n
(2)За заемане на длъжност старши дознател се изисква най-малко пет години юридически стаж или три години стаж като дознател.
\n
(3)За заемане на длъжност главен дознател се изисква най-малко седем години юридически стаж или пет години стаж като старши дознател.
\n
Чл. 219
\n
(1)Главният дознател осъществява и координация и методическо ръководство на дейността на дознателите, като следи за законосъобразното провеждане на разследването, изпълнението на задължителните указания на прокурора и спазването на срока за разследване
\n
(2)Главният дознател ежегодно изготвя оценка за работата на младшия дознател, дознателя и старшия дознател, като взема предвид и становището на съответния районен прокурор по чл. 118а, ал. 3 от Закона за съдебната власт.
\n
Чл. 220При израстване в степен или в категория се вземат предвид оценките от главния дознател и становищата на съответния районен прокурор
\n
Чл. 221
\n
Наблюдаващият прокурор може да прави предложение за награждаване на дознателя за постигнати високи резултати или за конкретен съществен принос при изпълнение на служебните му задължения
\n
Чл. 222
\n
(1)Системното нарушаване на сроковете, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, или извършването на действия, които неоправдано забавят наказателното производство, съставляват дисциплинарно нарушение
\n
(2)Когато установи наличие на основание по ал. 1, наблюдаващият прокурор може да направи предложение за налагане на дисциплинарно наказание до органа по чл. 228.
\n
(3)При получен сигнал за нарушаване на забраната по чл. 54, ал. 5 прокурорът може да сигнализира органа по чл. 228.
\n
Чл. 223Доколкото в този раздел не е предвидено друго, се прилагат общите правила за държавните служители в МВР
\n
Глава шестнадесета ДИСЦИПЛИНАРНА ОТГОВОРНОСТ
\n
Чл. 224(1) Държавните служители в МВР, които са нарушили служебните си задължения, се наказват с предвидените в този закон наказания
\n
(2)Дисциплинарните нарушения са:
\n
1.неизпълнение на разпоредбите на този закон и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на ръководството на МВР и на преките ръководители;
\n
2.неизпълнение на служебните задължения;
\n
3.неспазване на служебните правомощия;
\n
4.неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР.
\n
(3)Държавните служители в МВР носят дисциплинарна отговорност, независимо че деянията им могат да са основание за търсене и на друг вид отговорност.
\n
Чл. 225(1) Дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му
\n
(2)Когато дисциплинарното нарушение е и престъпление или административно нарушение, сроковете по ал. 1 започват да текат от влизане в сила на присъдата или на наказателното постановление.
\n
(3)Сроковете по ал. 1 не текат, когато държавният служител е в законоустановен отпуск или му е наложена мярка за неотклонение задържане под стража или домашен арест.
\n
Чл. 226(1) Дисциплинарните наказания са
\n
1.мъмрене;
\n
2.писмено предупреждение;
\n
3.порицание;
\n
4.недопускане до конкурс за израстване в категория или в степен за срок от една до три години;
\n
5.понижаване в длъжност за срок до една година;
\n
6.уволнение.
\n
(2)За едно и също дисциплинарно нарушение може да се наложи само едно дисциплинарно наказание.
\n
Чл. 227(1) Дисциплинарното наказание уволнение се налага задължително в следните случаи
\n
1.осъждане за умишлено престъпление от общ характер или лишаване от право да се заема държавна длъжност;
\n
2.нарушаване забраната на чл. 172, ал. 2 или на чл. 173;
\n
3.неподаване на декларацията по чл. 177, ал. 7;
\n
4.нарушаване на правилата за защита на класифицираната информация, довело до нерегламентиран достъп;
\n
5.неявяване на работа без уважителни причини в два последователни работни дни;
\n
6.демонстративно неподчинение или подбуждане към такова, заплаха или насилствени действия спрямо ръководител или подчинен;
\n
7.превишаване на власт или използване на служебното положение за лична облага или за облага на трети лица;
\n
8.злоупотреба с власт или доверие;
\n
9.умишлени нарушения на служебните задължения, които са причинили значителна вреда на държавата, МВР, юридически лица или граждани;
\n
10.извършване на друго тежко дисциплинарно нарушение.
\n
(2)В случаите на временно отстраняване от длъжност по реда на Наказателно-процесуалния кодекс за извършени умишлени престъпления по дела, приключили с влязла в сила присъда, дисциплинарното наказание уволнение се налага от датата на отстраняването.
\n
Чл. 228Наказанията се налагат със заповеди от
\n
1.министъра на вътрешните работи - за всички наказания по чл. 226 за стажантите и служителите от категории А, Б, В и Г, без наказанието уволнение, ако служителят е назначен с указ;
\n
2.органите по чл. 186, ал. 1 - за всички наказания по чл. 226 за служителите от категории Д и Е, а за служителите от категории А, Б, В и Г - без наказанията по чл. 226, ал. 1, т. 4 - 6;
\n
3.служители на длъжност “началник на сектор”, приравнените на нея и по-висока - за наказанията по чл. 226, ал. 1, т. 1 - 3;
\n
4.служители на длъжност “началник на група” и приравнените на нея - за наказанията по чл. 226, ал. 1, т. 1 и 2.
\n
Чл. 229
\n
(1)Дисциплинарно наказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения, освен когато по зависещи от държавния служител причини той не може да бъде изслушан или да даде писмени обяснения
\n
(2)При определяне вида и размера на дисциплинарните наказания се вземат предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата.
\n
(3)За разкриване на обективната истина могат да се използват всички начини и средства, допустими от закон.
\n
(4)Наказващият орган е длъжен да събере и оцени всички доказателства, включително събраните при одити или други проверки, както и доказателствата, посочени от държавния служител.
\n
(5)Дисциплинарното производство се провежда в отсъствие на държавния служител, когато това няма да попречи за разкриване на обективната истина, ако държавният служител:
\n
1.не е намерен на посочения от него адрес или го е променил, без да уведоми съответния орган;
\n
2.се намира в чужбина, без да е в законоустановен отпуск или в служебна командировка, и не е представил уважителни причини за това.
\n
Чл. 230
\n
(1)При наличие на данни за извършено тежко дисциплинарно нарушение по чл. 227 дисциплинарното производство се образува с писмена заповед на министъра на вътрешните работи и се открива дисциплинарно дело
\n
(2)В случаите по ал. 1 дисциплинарното производство се провежда от дисциплинарно-разследващи органи, определени от министъра на вътрешните работи.
\n
(3)Дисциплинарно-разследващият орган е длъжен да извърши всички процедурни действия по доказване на дисциплинарното нарушение. При осъществяване на функциите си по дисциплинарното производство дисциплинарно-разследващите органи са независими и се подчиняват само на закона.
\n
(4)Държавният служител, срещу когото се води дисциплинарното производство, може да участва в производството самостоятелно или да бъде подпомаган в защитата си от посочен от него служител на МВР.
\n
Чл. 231Редът за налагане и изпълнение на дисциплинарните наказания се урежда в правилника за прилагане на закона
\n
Чл. 232
\n
Заповедта за дисциплинарно наказание се връчва на държавния служител срещу подпис, като се отбелязва датата на връчване. При невъзможност заповедта да бъде връчена лично на държавния служител наказващият орган я изпраща на постоянния му адрес с препоръчано писмо с обратна разписка
\n
Чл. 233
\n
Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание може да се обжалва по реда на Закона за административното производство или на Закона за Върховния административен съд. Обжалването не спира изпълнението
\n
Чл. 234(1) Държавен служител в МВР може да бъде временно отстранен от длъжност
\n
1.по реда на Наказателно-процесуалния кодекс;
\n
2.когато срещу него е образувано дисциплинарно производство по чл. 230 и служебното му положение би затруднило разкриването на обективната истина; в този случай отстраняването се извършва от министъра на вътрешните работи;
\n
3.когато се явява в състояние, което не му позволява да изпълнява служебните си задължения; в този случай отстраняването се извършва от непосредствения или по-горестоящия ръководител и продължава, докато служителят възстанови годността си за изпълнение на служебните си задължения.
\n
(2)Държавният служител не получава заплата за времето, през което е бил отстранен.
\n
(3)Когато дисциплинарното производство по ал. 1, т. 2 бъде прекратено или когато на служителя не бъде наложено дисциплинарно наказание уволнение, на него му се изплаща възнаграждението за времето на отстраняване.
\n
Глава седемнадесета ИМУЩЕСТВЕНА ОТГОВОРНОСТ
\n
Чл. 235
\n
(1)Държавните служители в МВР отговарят имуществено за вредите, които са причинили на държавата по непредпазливост при или по повод изпълнение на служебните си задължения
\n
(2)За вреди, причинени на граждани при условията на ал. 1, държавните служители в МВР не носят имуществена отговорност към увредения. В тези случаи държавата е длъжна да обезщети увредения за всички имуществени и неимуществени вреди съобразно общите правила на гражданското право.
\n
(3)За вредите, причинени умишлено или в резултат на престъпление или причинени не при или по повод изпълнение на служебните задължения, отговорността на държавните служители в МВР се определя в съответствие с гражданския закон.
\n
(4)Имуществената отговорност на държавните служители в МВР се прилага независимо от дисциплинарната, административнонаказателната или наказателната отговорност за същото деяние, ако такава отговорност се предвижда.
\n
Чл. 236(1) Държавните служители в МВР не отговарят имуществено за вредите, които са възникнали от рискова дейност, свързана с изпълнението на служебните им задължения
\n
(2)Държавата и държавните служители в МВР не отговарят за вреди на трети лица, когато са причинени в условията на извънредни обстоятелства при осъществяване на действия, свързани със защита на националната сигурност и обществения ред и при извършване на пожарогасителна или аварийно-спасителна дейност.
\n
Чл. 237
\n
(1)За изплатените обезщетения за вреди, причинени на граждани от незаконни актове, действия или бездействия на органи и длъжностни лица, МВР има право на иск срещу служителите, които са ги причинили виновно при условията на чл. 235, ал. 1
\n
(2)Държавата има право на иск срещу служителите, виновно причинили вреди при условията на чл. 235, ал. 2, за обезщетението, изплатено на увредения.
\n
(3)Когато служителят е изпълнявал служебните си задължения точно, държавата отговаря за всички имуществени и неимуществени вреди, причинени от него на граждани, без да има право да търси от причинителя на вредата възстановяване на платеното от нея.
\n
Чл. 238(1) Държавните служители в МВР отговарят за причинените вреди, но не и за пропуснатите ползи
\n
(2)Размерът на вредите се определя към деня на настъпването им, а ако това не може да се установи - към деня на откриването им.
\n
Чл. 239(1) За вреди, причинени при условията на чл. 235, ал. 1, служителят отговаря в размера на вредата, но не повече от едно брутно месечно възнаграждение
\n
(2)За вреди, причинени при условията на ал. 1 от висши ръководни служители, отговорността е в размера на вредата, но не повече от три брутни месечни възнаграждения.
\n
Чл. 240(1) Държавните служители в МВР, чието служебно задължение е да събират, съхраняват, разходват или отчитат парични или материални ценности, отговарят
\n
1.в размера на вредата, но не повече от три брутни месечни възнаграждения;
\n
2.за липса - в пълен размер заедно със законната лихва от деня на причиняване на вредата, а когато това не може да се установи - от деня на откриване на липсата.
\n
(2)Лицата, които са получили нещо без основание от причинителя на вредата или са се възползвали от увреждането по ал. 1, т. 1, дължат солидарно с причинителя на вредата връщане на полученото до размера на обогатяването. Лицата дължат връщане и на полученото по дарение от причинителя на вредата, когато дарението е със средства, извлечени от причинената вреда.
\n
(3)Исковете по ал. 1, т. 2 и ал. 2 се погасяват с изтичане на 10-годишна давност от деня на причиняването на вредата.
\n
Чл. 241Когато вредата е причинена от няколко лица, те отговарят
\n
1.в случаите на ограничена имуществена отговорност - съобразно участието на всеки от тях в причиняването на вредата, а когато това не може да бъде установено - пропорционално на брутното месечно възнаграждение; сборът на дължимите от тях обезщетения не може да надвишава размера на вредата;
\n
2.в случаите на пълна имуществена отговорност - солидарно.
\n
Чл. 242(1) В случаите на ограничена имуществена отговорност лицата по чл. 228 издават заповеди за основанието и размера на отговорността на служителя
\n
(2)Заповедта се издава в едномесечен срок от откриването на вредата, но не по-късно от една година от причиняването й, а когато е причинена от ръководен служител или при извършване на отчетна дейност - в тримесечен срок от откриването й, но не по-късно от 5 години от нейното причиняване. Тези срокове не текат, ако е образувано производство за осъществяване на пълна имуществена отговорност, докато производството е висящо.
\n
(3)Ако служителят в едномесечен срок от връчването на заповедта писмено оспори основанието или размера на отговорността, МВР може да предяви срещу него иск пред съда.
\n
Чл. 243(1) Пълната имуществена отговорност се осъществява по съдебен ред, освен ако държавният служител не внесе доброволно сумата преди съдебното производство
\n
(2)Исковете за пълна имуществена отговорност по ал. 1 се погасяват с изтичане на 5-годишна давност, която започва да тече от деня на причиняването на вредата. В тези случаи давността се прекъсва и с акт, съставен от контролен орган, от деня на връчването му на служителя.
\n
Чл. 244За неуредените в този раздел въпроси се прилагат разпоредбите на гражданския закон
\n
Глава осемнадесета ПРЕКРАТЯВАНЕ НА СЛУЖЕБНОТО ПРАВООТНОШЕНИЕ
\n
Чл. 245(1) Служебното правоотношение на държавния служител в МВР се прекратява
\n
1.при навършване на пределна възраст за служба в МВР - 60 години;
\n
2.при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст - по искане на служителя или по предложение на органа по назначаването;
\n
3.по здравословни причини - при невъзможност държавният служител да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайна неработоспособност, или по здравни противопоказания;
\n
4.по собствено желание;
\n
5.при съкращаване на длъжността;
\n
6.при неявяване или отказ на служителя да заеме длъжността, на която е възстановен, в 14-дневен срок от влизане в сила на съдебното решение за отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, освен когато този срок не бъде спазен по уважителни причини;
\n
7.при обективна невъзможност да изпълнява задълженията си поради: а) влизане в сила на присъда, с която е наложено наказание лишаване от свобода, когато изпълнението на наказанието не е отложено по реда на Наказателния кодекс, или е наложено наказание по чл. 37, ал. 1, т. 6 и 7 от Наказателния кодекс и не е задължително налагането на дисциплинарно наказание уволнение; б) получаване на най-ниската обща оценка на изпълнението на длъжността; в) незавършване на курса за първоначална професионална подготовка; г) неподаване на декларации по чл. 187, ал. 3; д) установяване наличието на обстоятелства по чл. 179, ал. 2, т. 2, когато не е задължително налагането на дисциплинарно наказание уволнение; е) отказ или отнемане на разрешение за достъп до класифицирана информация; ж) установяване на несъвместимост в случаите по чл. 177, ал. 3;
\n
8.при налагане на дисциплинарно наказание уволнение;
\n
9.при преминаване на изборна длъжност в случаите по чл. 177, ал. 5;
\n
10.при прекратяване действието на договор или при намаляване числеността на служителите по договор, сключен на основание чл. 76, ал. 1 или чл. 107, ал. 1;
\n
11.в периода на срока за изпитване - поради несправяне със служебните задължения след изготвена оценка на изпълнението;
\n
12.при смърт на държавния служител.
\n
(2)Обстоятелствата по ал. 1, т. 3 се установяват въз основа на решение на Централната експертна лекарска комисия, което може да бъде обжалвано пред Софийския градски съд по реда на Закона за административното производство.
\n
(3)В случаите по ал. 1, т. 9 след прекратяване на пълномощията на изборната длъжност служителят има право да заеме предишната или друга длъжност в рамките на притежаваната категория.
\n
(4)Прекратяване на служебните правоотношения в случаите по ал. 1, т. 3, 5 и 7, буква “е” се допуска само ако служителят откаже да заеме друга предложена му длъжност в рамките на притежаваната категория или ако няма незаета длъжност, подходяща за него.
\n
(5)Редът за прекратяване на служебното правоотношение по ал. 1 и за установяване на обстоятелствата по ал. 1, т. 7, буква “б” и т. 11 се определя в правилника за прилагане на закона.
\n
(6)Държавните служители запазват притежаваната категория при следващо назначаване на държавна служба в МВР, освен в случаите по ал. 1, т. 8 във връзка с чл. 227, ал. 1, т. 1.
\n
Чл. 246Заповедите за прекратяване на служебното правоотношение на държавните служители се издават от
\n
1.министъра на вътрешните работи - за стажантите и за държавните служители от категории А, Б, В и Г;
\n
2.органите по чл. 186, ал. 1 - за държавните служители от категории Д и Е.
\n
Чл. 247
\n
(1)Органът по чл. 246 прекратява служебното правоотношение по чл. 245, ал. 1, т. 5 и 7 с едномесечно предизвестие. При неспазване на срока на предизвестие на държавния служител се дължи обезщетение за неспазения срок на предизвестието
\n
(2)Заповедта за прекратяване на служебното правоотношение по чл. 245, ал. 1, т. 2 и 4 се издава в срока по ал. 1. Органът по чл. 246 може да прекрати служебното правоотношение преди изтичането на срока, като заплати обезщетение на държавния служител за остатъка от времето.
\n
Чл. 248
\n
Държавните служители в МВР не могат да бъдат освобождавани от служба през време на отпуск, освен в случаите по чл. 245, ал. 1, т. 1 и 3, както и когато са осъдени на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер
\n
Чл. 249(1) Заповедта за прекратяване на служебното правоотношение подлежи на незабавно изпълнение
\n
(2)Служебното правоотношение се прекратява от датата на връчването на заповедта, освен в случаите по:
\n
1.член 245, ал. 1, т. 1 и 3 - от датата на издаване на заповедта;
\n
2.член 245, ал. 1, т. 12 - от датата на смъртта.
\n
Чл. 250
\n
Заповедта за прекратяване на служебното правоотношение може да се обжалва по реда на Закона за административното производство или на Закона за Върховния административен съд. Обжалването не спира изпълнението
\n
Чл. 251
\n
При отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение държавните служители в МВР се възстановяват на предишната или на друга равностойна длъжност в рамките на притежаваната категория и могат да я заемат, ако в двуседмичен срок от влизането в сила на съдебното решение се явят в съответната служба Глава деветнадесета ОБЕЗЩЕТЕНИЯ
\n
Чл. 252
\n
(1)При прекратяване на служебното правоотношение държавните служители имат право на обезщетение в размер на толкова месечни възнаграждения, колкото прослужени години имат, но не повече от 20
\n
(2)Когато държавните служители са прослужили 10 и повече години и служебното им правоотношение е прекратено по здравословни причини, размерът на еднократното обезщетение не може да бъде по-малък от 15 месечни възнаграждения.
\n
(3)При прекратяване на служебното правоотношение при условията на ал. 2, когато прослуженото време е по-малко от 10 години, еднократното обезщетение е в размер 10 месечни възнаграждения.
\n
(4)При повторно и при всяко следващо прекратяване на служебното правоотношение от полагащото се обезщетение, определено по реда на ал. 1 - 3, се приспадат толкова месечни възнаграждения, колкото вече са получени от служителите на длъжности по чл. 253, ал. 1.
\n
(5)При прекратяване на служебното правоотношение след прослужени 10 и повече години държавните служители имат право на еднократно допълнително вещево имущество или на левовата му равностойност.
\n
(6)При прекратяване на служебното правоотношение поради смърт на държавния служител на преживелия съпруг, децата и родителите се изплаща обезщетението по ал. 1.
\n
(7)Разпоредбите на ал. 1 и 5 не се прилагат, когато служебното правоотношение е прекратено по чл. 245, ал. 1, т. 8 .
\n
Чл. 253
\n
(1)При определяне размера на обезщетението по чл. 252 се вземат предвид прослужените години като държавен служител в МВР и като държавен служител - офицер, сержант или гражданско лице по отменения Закон за Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ. бр. 122 от 1997 г.; бр. 29 от 1998 г. - Решение № 3 на Конституционния съд от 1998 г.; изм., бр. 70, 73 и 153 от 1998 г., бр. 30 и 110 от 1999 г., бр. 1 и 29 от 2000 г., бр. 28 от 2001 г., бр. 45 и 119 от 2002 г., бр. 17, 26, 95, 103, 112 и 114 от 2003 г., бр. 15, 70 и 89 от 2004 г., бр. 11, 19, 27, 86, 103 и 105 от 2005 г.), като служител по отменения § 19 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за изпълнение на наказанията (обн., ДВ, бр. 73 от 1998 г.; изм., бр. 62 от 2002 г.) или на кадрова военна служба без приравнения трудов стаж
\n
(2)Извън случаите по ал. 1 приравненият трудов стаж се зачита за определяне на еднократното обезщетение при прекратяване на служебното правоотношение на държавните служители от МВР поради пенсиониране, когато са прослужили последните 13 години и 4 месеца на длъжности по ал. 1.
\n
Чл. 254
\n
(1)При незаконно прекратяване на служебното правоотношение държавните служители в МВР имат право на обезщетение в размер, изчислен по реда на чл. 256 към момента на прекратяването, за времето, през което са останали без работа, но за не повече от 6 месеца. Когато през това време са работили на по-нископлатена работа, те имат право на разликата във възнагражденията
\n
(2)Разпоредбата на ал. 1 се прилага и в случаите на отстраняване от длъжност по реда на Наказателно-процесуалния кодекс, когато наказателното производство спрямо отстранените служители бъде прекратено или те бъдат оправдани, или при отпадане на основанието за отстраняването им.
\n
Чл. 255
\n
(1)На държавните служители в МВР, претърпели телесна повреда при или по повод изпълнение на служебните си задължения, се изплаща еднократно обезщетение в размер 10 месечни възнаграждения при тежка телесна повреда и 6 месечни възнаграждения при средна телесна повреда
\n
(2)На преживелия съпруг, децата и родителите на загинали при или по повод изпълнение на служебните си задължения държавни служители в МВР се изплаща еднократно обезщетение на всеки от тях в размер 12 месечни възнаграждения.
\n
(3)Видът на причинената телесна повреда се определя от Централната експертна лекарска комисия, а обстоятелствата, при които е причинена или при които държавният служител е загинал, се удостоверяват от прекия ръководител.
\n
(4)В случаите на смърт на лицата по ал. 2 се изплаща и обезщетението по чл. 252, ал. 1.
\n
(5)Обезщетенията по ал. 1 и 2 се разрешават от директорите на служби и дирекции.
\n
Чл. 256
\n
(1)Еднократните обезщетения по този закон се изплащат на базата на месечното възнаграждение, определено към датата на прекратяване на служебното правоотношение, на отстраняване от длъжност или на установяване на събитието по чл. 255, което включва 1. основното месечно възнаграждение;
\n
2.допълнителни възнаграждения за продължителна служба, за специфични условия на труд, за научна степен и за работа по чл. 113, ал. 1, т. 1, 2 и 4.
\n
(2)Обезщетенията по чл. 252 и 255 не подлежат на облагане с данък.
\n
Глава двадесета СИНДИКАЛНА ДЕЙНОСТ
\n
Чл. 257(1) Служителите от МВР могат да се организират за подпомагане и защита на своите професионални и социално-икономически права
\n
(2)Държавните служители не могат да членуват в други синдикални организации, както и да приемат в своите организации представители на лица, неработещи в МВР. Организациите на държавните служители нямат право да се присъединяват или да се включват в синдикални организации извън МВР.
\n
(3)Организациите на служителите от МВР защитават техните интереси, без да се намесват в управлението на основните структурни звена на МВР.
\n
Чл. 258(1) Държавните служители могат да провеждат събрания в извънработно време, включително в униформа
\n
1.в помещения или места, принадлежащи на МВР, предоставени им от съответните ръководители, които определят условията за използване;
\n
2.в помещения, закрити за външни лица.
\n
(2)Държавните служители могат да провеждат събрания през работно време в рамките на 30 часа годишно, като ръководителите им имат право да определят времето и мястото на тяхното провеждане.
\n
(3)На организациите по чл. 257 се предоставят за безвъзмездно ползване помещения и подходящи места за съобщения и други печатни материали, свързани с дейността им.
\n
Чл. 259
\n
(1)Държавните служители, които заемат ръководна изборна длъжност във всяка от най-представителните в национален мащаб организации по чл. 257, излизат в неплатен отпуск въз основа на молба, която се представя чрез съответната организация. Броят им се одобрява от министъра на вътрешните работи след съгласуване в Съвета за социално партньорство в МВР
\n
(2)Времето по ал. 1 се зачита за трудов стаж по този закон.
\n
Чл. 260
\n
(1)В МВР се създава Съвет за социално партньорство. Съветът се ръководи от министъра на вътрешните работи или от оправомощено от него лице. В съвета участват делегати от организациите по чл. 257
\n
(2)Съветът обсъжда и сключва споразумения за гарантиране правата на служителите на МВР.
\n
(3)Споразуменията с лицата, работещи по трудово правоотношение, се сключват при условията и по реда на Кодекса на труда.
\n
Глава двадесет и първа ФИНАНСОВО-РЕСУРСНО ОСИГУРЯВАНЕ
\n
Чл. 261(1) Министерството на вътрешните работи е на издръжка от републиканския бюджет
\n
(2)За финансовото осигуряване на дейността си МВР съставя бюджет с приходна и разходна част.
\n
(3)В приходната част на бюджета постъпват средства от:
\n
1.собствени приходи от такси, услуги, наеми, глоби, продажби на движими вещи - дълготрайни материални активи, дарения и други, определени със закон;
\n
2.субсидия от републиканския бюджет.
\n
(4)Разходната част на бюджета се разработва по пълна бюджетна класификация в следните направления:
\n
1.текущи разходи;
\n
2.капиталови разходи;
\n
3.разходи по национални служби;
\n
4.разходи по областни дирекции;
\n
5.програми за действие.
\n
(5)Финансовото осигуряване на дейността на МВР може да се извършва и от други източници по ред, определен със закон или с акт на Министерския съвет.
\n
Чл. 262Министерството на вътрешните работи е администратор на 10 на сто от приходите по чл. 240, ал. 2 от Закона за митниците
\n
Чл. 263Материално-техническото осигуряване на МВР включва
\n
1.текуща издръжка;
\n
2.доставка, производство и ремонт на техника и въоръжение, оборудване и друго имущество;
\n
3.проектиране и извършване на капитално строителство и изграждане на жилищен, сграден, почивен и болничен фонд;
\n
4.управление на земи, сгради и съоръжения;
\n
5.социални и обслужващи дейности;
\n
6.други дейности, свързани със защитата на националната сигурност и обществения ред.
\n
Чл. 264Дейностите в областта на материално-техническото осигуряване на МВР се осъществяват при условията и по реда на Закона за обществените поръчки
\n
Чл. 265Министерският съвет предоставя на МВР за управление земи, сгради, съоръжения и други обекти - държавна собственост
\n
Чл. 266
\n
С имоти и имущество - частна държавна собственост, предоставени на МВР за осъществяване на обслужващи и социални дейности, могат да се оказват услуги на физически и юридически лица по ред, определен от министъра на вътрешните работи
\n
Чл. 267За осигуряване изпълнението на военновременни задачи МВР изгражда и поддържа необходимите за целта обекти
\n
ЧАСТ ЧЕТВЪРТА МЕРКИ ЗА АДМИНИСТРАТИВНА ПРИНУДА Глава двадесет и втора ПРИНУДИТЕЛНИ АДМИНИСТРАТИВНИ МЕРКИ
\n
Чл. 268
\n
За предотвратяване и преустановяване на нарушенията, свързани с изпълнението на задълженията по този закон, както и за отстраняване на негативните последици от тях, министърът на вътрешните работи или оправомощени от него длъжностни лица могат да спират строителството, въвеждането в експлоатация и използването на обекти, инсталации, уреди и съоръжения, както и да спират други дейности, които създават опасност за националната сигурност и обществения ред, за възникването на пожари и производствени аварии
\n
Чл. 269
\n
(1)Заповедта за налагане на принудителни административни мерки се обжалва по реда на Закона за административното производство или Закона за Върховния административен съд
\n
(2)Заповедта по ал. 1 подлежи на незабавно изпълнение, освен ако съдът не постанови друго.
\n
Глава двадесет и трета АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
\n
Чл. 270(1) Който не изпълни разпореждане на орган на МВР, направено в изпълнение на функциите му, се наказва с глоба от 50 до 200 лв
\n
(2)За маловажни нарушения органите на МВР налагат глоба до 50 лв.
\n
Чл. 271(1) Който без уважителни причини не се яви в местата по чл. 47, ал. 2 и чл. 60, ал. 1, след като е редовно призован, се наказва с глоба до 100 лв
\n
(2)При повторно неявяване без уважителни причини глобата е от 100 до 200 лв.
\n
Чл. 272
\n
Който при условията на глава седма, раздел II и глава осма, раздел II без уважителни причини не предостави на орган на МВР превозно или съобщително средство, се наказва с глоба от 100 до 200 лв
\n
Чл. 273Който не изпълни предписанията по чл. 45, ал. 2, писмените разпореждания по чл. 104, ал. 1, т. 3 и заповедите по чл. 268, се наказва с глоба от 200 до 500 лв
\n
Чл. 274(1) Физически лица, които извършват дейности по чл. 108 без разрешение, се наказват с глоба от 1000 до 10 000 лв
\n
(2)За нарушение по ал. 1 на търговците се налага имуществена санкция в размер от 10 000 до 50 000 лв.
\n
(3)При повторност на нарушенията лицата по ал. 1 се наказват с глоба от 10 000 до 20 000 лв., а по ал. 2 - с имуществена санкция в размер от 50 000 до 100 000 лв.
\n
Чл. 275Който противозаконно пречи на орган на МВР да изпълнява функциите си, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв., ако извършеното не съставлява престъпление
\n
Чл. 276
\n
Който предизвиква радиосмущения в радиочестотния спектър, разпределен за нуждите на националната сигурност и отбраната на Република България, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв
\n
Чл. 277
\n
Който неправомерно преизлъчва радиообмен, осъществяван в радиочестотния спектър, разпределен за нуждите на националната сигурност и отбраната на Република България, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв
\n
Чл. 278(1) Когато нарушението по чл. 276 или 277 е извършено от юридическо лице или от едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 2000 лв
\n
(2)Когато нарушението по чл. 276 или 277 е извършено повторно, се налага глоба или имуществена санкция в двоен размер на първоначално наложената.
\n
Чл. 279
\n
Ръководителите на държавни органи, организации и юридически лица и гражданите, които виновно не са изпълнили задълженията, предвидени в този закон или в подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказват с глоба от 200 до 2000 лв
\n
Чл. 280(1) За нарушение на чл. 175, ал. 4 на юридическите лица и едноличните търговци се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 5000 лв
\n
(2)При повторност на нарушенията по ал. 1 на юридическите лица и едноличните търговци се налага имуществена санкция в размер от 5000 до 20 000 лв.
\n
(3)Вещите, които са послужили за извършване на административно нарушение или които са били предмет на нарушение по ал. 1 и 2, независимо чия собственост са, се отнемат в полза на държавата.
\n
Чл. 281(1) Актовете за установяване на нарушенията се съставят от органите на МВР
\n
(2)Наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи или от оправомощени от него длъжностни лица.
\n
(3)Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.
\n
ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА
\n
§ 1По смисъла на този закон
\n
1.“Обща опасност” е налице, когато се застрашават неопределен брой лица или широк кръг обекти според начина на възникване, обекта на засягане, обхвата на поражение и времето на протичане.
\n
2.“Действия при изпълнение на служебни задължения” са такива действия или бездействия, които съставляват изпълнението на задължения, произтичащи непосредствено от заеманата длъжност.
\n
3.“Действия по повод изпълнение на служебни задължения” са такива действия или бездействия, които не съставляват изпълнението на задължения, произтичащи непосредствено от заеманата длъжност, но ги предхождат или следват по време и са в пряка причинна връзка с тях.
\n
4.“Загинал при или по повод изпълнение на служебни задължения” е лице, чиято смърт е настъпила при обстоятелствата по т. 2 и 3.
\n
5.“Снемане на полицейска регистрация” е операция или набор от операции с данните, обработвани при полицейската регистрация, които водят до заличаване на данни или до унищожаване на материални носители на информация от документални фондове, или до обезличаване на данните и ползването им само за целите на статистиката в автоматизираните информационни системи.
\n
6.“Повторно” е нарушението, извършено в срок една година от влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение.
\n
7.“Системни нарушения” са три или повече нарушения, извършени в продължение на една година.
\n
8.“Дисциплинарно дело” е сбор от документи, събрани в хода на дисциплинарното производство за извършено тежко дисциплинарно нарушение по чл. 227.
\n
9.“Професионално образование” е придобиването на образователно-квалификационни степени и на образователна и научна степен на висшето образование в области на висшето образование, професионални направления и специалности, за които Академията на МВР е получила програмна акредитация.
\n
10.“Професионално обучение” е придобиването на професионална квалификация във връзка с изпълнение на задачите и дейностите на МВР.
\n
11.“Полицейска подготовка” е първоначално професионално обучение за придобиване на знания и умения за изпълнение на задачите и дейностите на МВР по опазване на обществения ред и противодействие на престъпността.
\n
12.“Подготовка по пожарна безопасност и защита на населението” е първоначално професионално обучение за придобиване на знания и умения за изпълнение на задачите и дейностите на МВР по осъществяване на държавен противопожарен контрол, пожарогасителна и аварийно-спасителна дейност.
\n
13.“Подготовка по защита на националната сигурност” е първоначално професионално обучение за придобиване на знания и умения за изпълнение на задачите и дейностите на МВР по осъществяване защита на националната сигурност от действия на чужди специални служби, организации и лица.
\n
14.“Свързани лица” са лицата по смисъла на § 1 от допълнителната разпоредба на Закона за държавния служител.
\n
15.“Брутно месечно възнаграждение” е сумата от основното месечно възнаграждение и допълнителните възнаграждения на държавните служители в МВР.
\n
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
\n
§ 2
\n
Законът за Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ. бр. 122 от 1997 г.; бр. 29 от 1998 г. - Решение № 3 на Конституционния съд от 1998 г., изм., бр. 70, 73 и 153 от 1998 г., бр. 30 и 110 от 1999 г., бр. 1 и 29 от 2000 г., бр. 28 от 2001 г., бр. 45 и 119 от 2002 г., бр. 17, 26, 95, 103, 112 и 114 от 2003 г., бр. 15, 70 и 89 от 2004 г., бр. 11, 19, 27, 86, 103 и 105 от 2005 г.) се отменя
\n
§ 3
\n
(1)Служебните правоотношения със заварените на служба държавни служители - офицери, сержанти и граждански лица в МВР, не се прекратяват, а се преобразуват, считано от датата на влизане в сила на закона, като държавните служители се назначават на длъжностите, които заемат към момента на преобразуване на правоотношенията
\n
(2)Званията и ранговете на лицата по ал. 1 се премахват и им се присъжда категория съобразно заеманата длъжност, както следва:
\n
1.категория А - на главния секретар на МВР и на директорите на национални служби;
\n
2.категория Б - на командира на Специализирания отряд за борба с тероризма, на заместник-директорите на национални служби, на директорите и заместник-директорите на териториалните служби, на директорите и заместник-директорите на дирекциите от специализираната и общата администрация, на директора и заместник-директора на дирекция “Миграция”, на директорите и заместник-директорите на Медицинския институт, научноизследователските и научно-приложните институти, на началниците на регионалните звена на Национална служба “Полиция”, на началниците на регионалните звена “Пожарна и аварийна безопасност”, на началниците на направления, на началниците на отдели в специализираната и общата администрация, на научноизследователските и научноприложните институти, на началниците на районните полицейски управления и на районните служби “Пожарна и аварийна безопасност” в Столичната дирекция на вътрешните работи;
\n
3.категория В - на заместник-началниците на направления, на началниците на районните полицейски управления и на районните служби “Пожарна и аварийна безопасност” в регионалните дирекции на вътрешните работи, на началниците на сектори, на главните експерти, на главните юрисконсулти, на началниците на сектори в районните полицейски управления, на началниците на полицейски участъци и на противопожарни участъци, на началниците на групи, на експертите и на старшите юрисконсулти;
\n
4.категория Г - на главен инспектор, старши инспектор, инспектор, разузнавач, дознател, специалист, юрисконсулт, младши юрисконсулт, радиооператор, асистент и научен сътрудник III степен;
\n
5.категория Д - на борден техник, младши разузнавач, младши експерт, командир на екип и командир на отделение;
\n
6.категория Е - на полицай, старши полицай, пожарникар, старши пожарникар, старши сътрудник по охраната, сътрудник по охраната, помощник-командир на кораб, авиомеханик, водач на оперативен автомобил, младши радиооператор, завеждащ служба, главен технически сътрудник, старши технически сътрудник, домакин, старши техник, автомонтьор, снабдител, водач на автомобил, началник на склад, главен готвач, технически сътрудник и техник.
\n
(3)При присъждането на категория по реда на ал. 2 се вземат предвид длъжностите по ал. 2, т. 1 - 6 и приравнените към тях с класификаторите по чл. 115 от Правилника за прилагане на отменения Закон за Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 113 от 1998 г.; изм., бр. 37 от 1997 г., бр. 70 от 1999 г. - Решение № 4049 и Решение № 4209 на Върховния административен съд от 1999 г., бр. 62 и 92 от 2000 г., бр. 4 от 2001 г., бр. 8 и 28 от 2002 г., бр. 39 от 2003 г., бр. 37 и 65 от 2004 г., РВАС № 1219 от 2005 г. по адм. д. № 4773 от 2004 г., бр. 16 и 96 от 2005 г.).
\n
(4)При присъждане на категориите по ал. 2 за държавните служители, които притежават полицейска подготовка, подготовка по пожарна безопасност и защита на населението или подготовка по защита на националната сигурност, както и за държавните служители, заемащи длъжности, за които се изисква такава подготовка, се прилагат съответните наименования на категориите по чл. 170, ал. 2 - 4.
\n
(5)До определяне от Министерския съвет на заплатите на държавните служители по чл. 199 и 200 на лицата по ал. 1 се заплащат възнагражденията, определени по досегашния ред.
\n
(6)Лицата, на които определените основни месечни възнаграждения по чл. 199 и 200 са по-ниски от получаваните до влизането в сила на закона, запазват размера на възнагражденията си. В този случай служителите получават лична временна добавка, която се включва в основната заплата при условия и по ред, определени от министъра на вътрешните работи.
\n
§ 4
\n
(1)Създадената с този закон Национална служба “Полиция” е правоприемник на активите, пасивите, правата и задълженията на Национална служба “Полиция”, Национална служба “Борба с организираната престъпност”, Национална служба “Гранична полиция”, Национална служба “Жандармерия”, дирекция “Миграция”, Национално централно бюро “Интерпол” и Специализиран отряд за борба с тероризма
\n
(2)Създадените с този закон областни дирекции “Полиция” и “Пожарна безопасност и защита на населението” са правоприемници на активите, пасивите, правата и задълженията на Столичната дирекция на вътрешните работи и на регионалните дирекции на вътрешните работи.
\n
(3)Процесуалното представителство по висящи спорове на структурните звена по ал. 1 се осъществява от директора на Национална служба “Полиция”.
\n
(4)Процесуалното представителство по висящи спорове на структурните звена по ал. 2 се осъществява от директорите на областните дирекции “Полиция” и “Пожарна безопасност и защита на населението”.
\n
(5)Създадената с този закон Национална служба “Пожарна безопасност и защита на населението” е правоприемник на активите, пасивите, правата и задълженията на Национална служба “Пожарна и аварийна безопасност”.
\n
(6)Процесуалното представителство по висящи спорове на Национална служба “Пожарна и аварийна безопасност” се осъществява от директора на Национална служба “Пожарна безопасност и защита на населението”.
\n
§ 5
\n
(1)Образуваните производства за търсене на дисциплинарна или имуществена отговорност срещу държавните служители - офицери, сержанти и граждански лица, се довършват по досегашния ред
\n
(2)Висящите производства по отмяна на заповеди за налагане на дисциплинарни наказания или за освобождаване от служба се довършват по досегашния ред.
\n
§ 6
\n
Издадените до влизането в сила на закона разрешения по чл. 120б от отменения Закон за Министерството на вътрешните работи запазват действието си до изтичането на срока на тяхната валидност
\n
§ 7
\n
(1)За дознатели могат да бъдат назначавани следователи без провеждане на конкурси и без да са налице специфичните изисквания по чл. 179, ал. 3 за постъпване на държавни служители в МВР
\n
(2)Заварените дознатели, които не отговарят на изискванията на чл. 217, ал. 1, изпълняват възложените им функции по разследване в срок до една година от влизането в сила на закона.
\n
§ 8
\n
Подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на отменения Закон за Министерството на вътрешните работи, се прилагат до издаването на съответните нови подзаконови нормативни актове, доколкото не противоречат на този закон
\n
§ 9
\n
В Закона за съдебната власт (обн., ДВ, бр. 59 от 1994 г., бр. 78 от 1994 г. - Решение № 8 на Конституционния съд от 1994 г., бр. 87 от 1994 г. - Решение № 9 на Конституционния съд от 1994 г., бр. 93 от 1995 г. - Решение № 17 на Конституционния съд от 1995 г., изм., бр. 64 от 1996 г., бр. 96 от 1996 г. - Решение № 19 на Конституционния съд от 1996 г., изм., бр. 104 и 110 от 1996 г., бр. 58, 122 и 124 от 1997 г., бр. 11 и 133 от 1998 г., бр. 6 от 1999 г. - Решение № 1 на Конституционния съд от 1999 г., изм., бр. 34, 38 и 84 от 2000 г., бр. 25 от 2001 г., бр. 74 от 2002 г., бр. 110 от 2002 г. - Решение № 11 на Конституционния съд от 2002 г., бр. 118 от 2002 г. - Решение № 13 на Конституционния съд от 2002 г., изм., бр. 61 и 112 от 2003 г., бр. 29, 36 и 70 от 2004 г., бр. 93 от 2004 г. - Решение № 4 на Конституционния съд от 2004 г., бр. 37 от 2005 г. - Решение № 4 на Конституционния съд от 2005 г., изм., бр. 43 и 86 от 2005 г.) в чл. 118а се създава ал. 3 “(3) Съответният районен прокурор дава ежегодно писмено становище за работата на дознателя, като изпраща препис от него на главния дознател.”
\n
§ 10
\n
В Закона за изпълнение на наказанията (обн., ДВ, бр. 30 от 1969 г.; изм. и доп., бр. 34 от 1974 г., бр. 84 от 1977 г., бр. 36 от 1979 г., бр. 28 от 1982 г., бр. 27 и 89 от 1986 г., бр. 26 от 1988 г., бр. 21 от 1990 г., бр. 109 от 1993 г., бр. 50 от 1995 г., бр. 12 и 13 от 1997 г., бр. 73 и 153 от 1998 г., бр. 49 от 2000 г., бр. 62 и 120 от 2002 г., бр. 61, 66, 70 и 103 от 2004 г., бр. 86 и 105 от 2005 г.) се правят следните изменения 1. В чл. 19б в т. 1 думите “офицери, сержанти и граждански лица” се заличават.
\n
2.В чл. 20: а) в ал. 1, т. 1 текстът след думите “държавни служители” се заличава; б) в ал. 2 думите “офицери и сержанти” се заменят с “държавни служители”; в) алинеи 3 и 4 се изменят така: “(3) Категориите на държавните служители се присъждат от министъра на правосъдието по реда на Закона за Министерството на вътрешните работи.
\n
(4)За личния състав по ал. 1, т. 1 се прилагат разпоредбите на част трета, глави петнадесета - двадесета от Закона за Министерството на вътрешните работи, доколкото в този закон не е предвидено друго.”
\n
3.В чл. 20и думите “Офицерите и сержантите” се заменят с “Държавните служители”.
\n
4.В чл. 20к думите “граждански лица” се заличават.
\n
5.В чл. 84б: а) в ал. 1 думите “офицерите и сержантите” се заменят с “държавните служители”; б) в ал. 2 думите “офицерите и сержантите” се заменят с “държавните служители”.
\n
6.В чл. 84в, ал. 1 думите “Офицерите и сержантите” се заменят с “Държавните служители”.
\n
7.В чл. 133, ал. 4, т. 1 думите “офицери, сержанти и граждански лица” се заличават.
\n
§ 11
\n
В Закона за политическите партии (обн., ДВ, бр. 28 от 2005 г.; изм., бр. 102 от 2005 г.) в чл. 9, ал. 1 думите “офицери, сержанти и граждански лица” се заличават
\n
§ 12В Закона за управление при кризи (ДВ, бр. 19 от 2005 г.) в чл. 58, ал. 2, т. 1 думите “офицери, сержанти и граждански лица” се заличават
\n
§ 13
\n
В Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите (обн., ДВ, бр. 133 от 1998 г.; изм., бр. 85 от 2000 г., бр. 99 от 2002 г., бр. 71 от 2003 г., бр. 102 и 105 от 2005 г.) в § 7 от преходните и заключителните разпоредби думите “офицери, сержанти и граждански лица” се заличават
\n
§ 14
\n
В Закона за местните избори (обн., ДВ, бр. 66 от 1995 г.; попр., бр. 68 от 1995 г.; бр. 85 от 1995 г. - Решение № 15 на Конституционния съд от 1995 г., изм., бр. 33 от 1996 г., бр. 22 от 1997 г. - Решение № 4 на Конституционния съд от 1997 г., изм., бр. 11 и 59 от 1998 г., бр. 69 и 85 от 1999 г., бр. 29 от 2000 г., бр. 24 от 2001 г., бр. 45 от 2002 г., бр. 69 и 93 от 2003 г., бр. 28 от 2005 г.) в чл. 35, ал. 4 след думите “Министерството на отбраната” се поставя запетая, съюзът “и” се заличава и се добавя “държавни служители от”
\n
§ 15
\n
В Закона за Икономически и социален съвет (обн., ДВ, бр. 41 от 2001 г.; изм., бр. 120 от 2002 г. и бр. 20 от 2003 г.) в чл. 9, ал. 1, т. 9 думите “офицери и сержанти” се заменят с “държавни служители”
\n
§ 16
\n
В Закона за облагане доходите на физическите лица (обн., ДВ, бр. 118 от 1997 г., бр. 35 от 1998 г. - Решение № 6 на Конституционния съд от 1998 г., изм., бр. 71 и 153 от 1998 г., бр. 50, 103 и 111 от 1999 г., бр. 105 от 2000 г., бр. 110 от 2001 г., бр. 40, 45, 61 и 118 от 2002 г., бр. 42, 67, 95 и 112 от 2003 г., бр. 36, 37, 53, 70 и 108 от 2004 г., бр. 43, 102, 103 и 105 от 2005 г.) в чл. 19, ал. 2 се правят следните изменения 1. В т. 6 думите “по чл. 223, ал. 4 и чл. 261” се заменят с “по чл. 204, ал. 4 и чл. 252”.
\n
2.В т. 10 думите “по чл. 232, ал. 1, т. 4” се заменят с “наградата във вид на огнестрелно оръжие по чл. 215, ал. 2”.
\n
3.В т. 11 думите “по чл. 223, ал. 5” се заменят с “по чл. 204, ал. 5”.
\n
§ 17
\n
В Закона за защита на класифицираната информация (обн., ДВ. бр. 45 от 2002 г.; попр., бр. 5 и 31 от 2003 г.; изм., бр. 52, 55 и 89 от 2004 г.) в чл. 14, т. 1 думите “чл. 124” се заменят с “чл. 113”
\n
§ 18
\n
В Закона за далекосъобщенията (обн., ДВ, бр. 88 от 2003 г.; изм., бр. 19, 77, 88, 95, 99 и 105 от 2005 г.) навсякъде думите “специализираното звено по чл. 122” се заменят със “специализираната дирекция по чл. 111”
\n
§ 19
\n
В Закона за здравното осигуряване (обн., ДВ, бр. 70 от 1998 г.; изм., бр. 93 и 153 от 1998 г., бр. 62, 65, 67, 69, 110 и 113 от 1999 г., бр. 1, 31 и 64 от 2000 г., бр. 41 от 2001 г., бр. 1, 54, 74, 107, 112, 119 и 120 от 2002 г., бр. 8, 50, 107 и 114 от 2003 г., бр. 28, 38, 49, 70, 85 и 111 от 2004 г., бр. 39, 45, 76, 99, 102, 103 и 105 от 2005 г.) в чл. 37, ал. 3 след думите “под стража” се добавя “лица, задържани на основание чл. 63 от Закона за Министерството на вътрешните работи”
\n
§ 20В Закона за правната помощ (обн., ДВ, бр. 79 от 2005 г.; изм., бр. 105 от 2005 г.) се правят следните изменения
\n
1.В чл. 21, т. 4 думите “по чл. 70, ал. 1” се заменят с “по чл. 63, ал. 1”.
\n
2.В чл. 28, ал. 2 думите “по чл. 70, ал. 1” се заменят с “по чл. 63, ал. 1”.
\n
§ 21
\n
Разпоредбите относно правното положение на държавните служители в Министерството на вътрешните работи се прилагат и за държавните служители по чл. 11 от Закона за пощенските услуги
\n
§ 22
\n
(1)Министерският съвет в срок един месец от влизането в сила на закона внася в Народното събрание проекти на закони за изменение и допълнение на законите, чиито разпоредби трябва да бъдат приведени в съответствие с този закон
\n
(2)Министерският съвет в срок два месеца от влизането в сила на закона приема подзаконовите актове по прилагането му.
\n
§ 23Министърът на вътрешните работи издава подзаконовите нормативни актове по прилагането на закона в срок 4 месеца от влизането му в сила
\n
§ 24Законът влиза в сила от 1 май 2006 г
\n
§ 25Министерският съвет приема правилник за прилагането на закона в срок един месец от влизането му в сила
\n
§ 26Изпълнението на закона се възлага на министъра на вътрешните работи
\n
Законът е приет от 40-то Народно събрание на 9 февруари 2006 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.
\n
За председател на Народното събрание: Любен Корнезов 13871