8.4.1. Промяната в счетоводната политика трябва да се прилага с обратна сила, освен ако сумата, която се отнася за предходни години, не е определима в разумни граници. Всяка корекция вследствие на промяна на счетоводната политика трябва да се включи в другите приходи или разходи при определянето на печалбата или загубата за текущия период.
\n8.4.2. Изготвят се проформа отчет за приходите и разходите, счетоводен баланс, отчет за паричния поток и отчет за собствения капитал, в които позициите от предходния и текущия период се посочват във вид, като че ли новата счетоводната политика е била прилагана винаги.
\nОповестяване 9. Когато дадена промяна в счетоводната политика има съществен ефект върху текущия или върху предходен период или може да има съществен ефект върху следващи периоди, предприятието оповестява: а) причината за промяната; б) сумата на корекцията за текущия и за предходния период; в) сумата на корекцията, отнасящата се за периоди, предхождащи периода, включен в сравнителната информация; г) фактът, че сравнителната информация е била преизчислена или че това е практически неизпълнимо.
\nПример към СС 8 Примерът не е част от стандарта.
\nЦелта на примера е да илюстрира прилагането на определени изисквания от стандарта.
\nИзвънредни статии “Стела” ООД използва сграда и земя за осъществяване на производството на продукт “А”.
\nСъгласно решение на съда сградата и земята се отчуждават в полза на действителния им собственик считано от 1 май 2001 г. “Стела” ООД няма възможност да продължи производството на продукт “А”, поради което продава тази дейност.
\nОтчетната стойност на земята към датата на отчуждаването е 700 лв., на сградата - 2700 лв., с начислена амортизация 1300 лв.
\nРазликата между приходите и разходите от продажбата на дейността по производството на продукт “А” е 300 лв. печалба.
\nИзвънредните статии ще се представят по следния начин в отчета за приходите и разходите: “Стела” ООД Извлечение от отчета за приходите и разходите с отразени извънредни статии Показатели Текуща Предходна година година Печалба (загуба) от обичайната дейност 6 000 5 000 Извънредни разходи, в т.ч 2 100
\nГрешката е в размер 2000 хил. лв., данъчният норматив е 20 на сто.
\nI. Препоръчителен подход за отразяване на фундаментална грешка “Стела” ООД Извлечение от отчета за приходите и разходите с представено отразяване на грешката ( препоръчителен подход) Показатели Текуща Предходна година година Приходи от продажби 115 000 105 000 Отчетна стойност на продадените стоки 89 000 82 000 Корекция - 2 000 Печалба от обичайната дейност 26 000 23 000 Корекция + 2 000 Разходи за данъци от печалбата 5 200 4 600 Корекция + 400 Печалба 20 800 18 400 Корекция + 1 600 “Стела” ООД Извлечение от преизчисления отчет за приходите и разходите след коригиране на грешката (препоръчителен подход ) Показатели Текуща Предходна година година Приходи от продажби 115 000 105 000 Отчетна стойност на продадените стоки 89 000 80 000 Печалба от обичайната дейност 26 000 25 000 Разходи за данъци от печалбата 5 200 5 000 Печалба 20 800 20 000 “Стела” ООД Извлечение от баланса с представено отразяване на грешката (препоръчителен подход) Извлечение от баланса след отразяване на грешката (препоръчителен подход) II. Допустим алтернативен подход за отразяване на фундаментална грешка “Стела” ООД Извлечение от отчета за приходите и разходите с представено текущо отразяване на грешката като други приходи (допустим алтернативен подход) “Стела” ООД Извлечение от преизчисления - проформа отчет за приходите и разходите след отразяване на грешката (допустим алтернативен подход) “Стела” ООД Извлечение от баланса за текущата година с отразяване на грешката в увеличение на стоките (допустим алтернативен подход) “Стела” ООД Извлечение от преизчисления проформа баланс (допустим алтернативен подход) Счетоводна политика През текущата година “Стела” ООД е променила счетоводната си политика по отношение на амортизациите.
\nПреизчислението за предходната година показва, че са начислени амортизации в по-малко с 800 лв.
\nI. Препоръчителен подход за отразяване на промените в счетоводната политика “Стела” ООД Извлечение от отчета за приходите и разходите преди отразяване на изменението на счетоводната политика и с посочване на начина на отразяване на изменението на счетоводната политика (препоръчителен подход) Забележка. В конкретния случай промяната в счетоводната политика не се отразява за текущата година в отчета за приходите и разходите, а само в счетоводния баланс като корекция на неразпределената печалба и на натрупаната амортизация.
\nФирма “Стела” ООД Извлечение от счетоводния баланс преди отразяване на промяната в счетоводната политика и с посочване на начина за отразяване на изменението на счетоводната политика (препоръчителен подход) “Стела” ООД Извлечение от отчета за приходите и разходите след отразяване на промяната в счетоводната политика (препоръчителен подход) “Стела” ООД Извлечение от счетоводния баланс след отразяване на промяната в счетоводната политика (препоръчителен подход) Забележка. При промяна на счетоводната политика корекцията на задължението за данъци е за сметка на неразпределената печалба.
\nII. Допустим алтернативен подход за отразяване на промяната в счетоводната политика “Стела” ООД Извлечение от отчета за приходите и разходите за текущата година с текущо отразена корекция в увеличение на другите разходи от промяната на счетоводната политика (допустим алтернативен подход) “Стела” ООД Извлечение от счетоводния баланс за текущата година с текущо отразена корекция от промяна на счетоводната политика в увеличение на другите разходи (допустим алтернативен подход) “Стела” ООД Извлечение от преизчисления проформа отчет за приходите и разходите за текущата година с отразена промяна на счетоводната политика (допустим алтернативен подход) “Стела” ООД Извлечение от преизчисления проформа счетоводен баланс за текущата година след отразяване на влиянието на промените в счетоводната политика (допустим алтернативен подход) СС 9 - ПРЕДСТАВЯНЕ НА ФИНАНСОВИТЕ ОТЧЕТИ НА ПРЕДПРИЯТИЯТА С НЕСТОПАНСКА ДЕЙНОСТ Цел СС 9 определя изискванията за съставяне и представяне на финансовите отчети на предприятията с нестопанска дейност.
\nОбхват 1.1. Този стандарт се прилага от всички предприятия с нестопанска дейност, създадени и регистрирани съгласно действащото законодателство.
\n1.2. За отчитане на сделки и операции, които не са уредени в този стандарт, се прилагат правилата на другите счетоводни стандарти.
\nОпределения 2. В този стандарт се използва определение със следното значение:
\nПредприятия с нестопанска дейност - сдружения, фондации, създадени по реда на действащото законодателство, с което се урежда тяхната дейност.
\nТекущо счетоводно отчитане 3.1. Предприятията с нестопанска дейност разработват собствена счетоводна политика, съобразена с изискванията на този стандарт и на останалите счетоводни стандарти.
\n3.2. Предприятията с нестопанска дейност съставят индивидуален сметкоплан, в който предвиждат сметки за отделно отчитане на нестопанската от стопанската дейност, както и за отделно отчитане на приходите и разходите, свързани с тези дейности.
\n3.3. Имуществените вноски на учредителите (първоначални и последващи) се отчитат като собствен капитал на предприятията с нестопанска дейност.
\n3.4. Даренията, които не са обвързани с условия, и членският внос се признават като текущ приход за периода.
\n3.5. Даренията, които са обвързани с определени условия, се отчитат като финансиране по реда на СС 20 - Отчитане на правителствени дарения и оповестяване на правителствена помощ.
\n3.6. Отчитането на амортизируемите и други активи се извършва по общия ред, предвиден в счетоводните стандарти.
\nСчетоводен баланс 4.1. Предприятията с нестопанска дейност съставят счетоводен баланс съгласно приложение № 1 към този стандарт.
\n4.2. В статия “Други резерви” от пасива на баланса се записва сумата на резултата от нестопанската дейност, отразена в отчета за приходите и разходите.
\nОтчет за приходите и разходите 5.1. Предприятията с нестопанска дейност съставят отчет за приходите и разходите съгласно приложение № 2 или 3 към този стандарт.
\n5.2. В отчета за приходите и разходите разходите за дейността се отчитат като: а) разходи за регламентирана дейност, и б) административни разходи.
\n5.3. При извършване на стопанска дейност от предприятия с нестопанска дейност в отчета за приходите и разходите на отделен ред се отразява печалбата или загубата от тази дейност.
\nОтчет за паричния поток 6. Отчетът за паричния поток се съставя съгласно приложение № 4 към този стандарт и изискванията на СС 7 - Отчети за паричните потоци.
\nОтчет за собствения капитал 7. Отчетът за собствения капитал се съставя съгласно приложение № 5 към този стандарт.
\nПриложение 8.1. Предприятията с нестопанска дейност изготвят приложение към годишния финансов отчет в съответствие със СС 1 - Представяне на финансови отчети.
\n8.2. Когато предприятията с нестопанска дейност осъществяват и стопанска дейност, те съставят отчет за приходите и разходите за стопанската си дейност в двустранна или едностранна форма съгласно изискванията на СС 1 - Представяне на финансови отчети.
\nПриложение № 1 към СС 9 Приложение № 2 към СС 9 Приложение № 3 към СС 9 Приложение № 4 към СС 9 Приложение № 5 към СС 9 СС 10 - СЪБИТИЯ, НАСТЪПИЛИ СЛЕД ДАТАТА НА ГОДИШНИЯ ФИНАНСОВ ОТЧЕТ Цел СС 10 определя: а) случаите, при които предприятието извършва корекции при съставянето на годишния финансов отчет по повод на събития, настъпили след датата на годишния финансов отчет, и б) оповестяванията, които предприятието трябва да направи относно датата, на която годишният финансов отчет е официално одобрен за публикуване по отношение на събитията, настъпили след датата на годишния финансов отчет.
\nОбхват 1. Този стандарт се прилага от предприятията при отчитане и оповестяване на събития, настъпили след датата на годишния финансов отчет.
\nОпределения 2. В този стандарт се използват определения със следното значение:
\nНепредвидимо обстоятелство - състояние или ситуация, чийто краен изход, бил той печалба или загуба, може да бъде потвърден само след настъпването или ненастъпването на едно или повече несигурни бъдещи събития.
\nСъбития след датата на годишния финансов отчет - събития, както благоприятни, така и неблагоприятни, които настъпват между датата на годишния финансов отчет и датата, на която годишният финансов отчет е одобрен за публикуване. Тези събития могат да бъдат: а) коригиращи събития - събития, които доказват условия, съществували на датата на годишния финансов отчет, и б) некоригиращи събития - събития, които са показателни за условия, настъпили след датата на годишния финансов отчет.
\nДата на годишния финансов отчет - последната дата от отчетния период, за който е съставен годишният финансов отчет. Тя може да бъде: а) 31 декември; б) датата на прекратяване дейността на предприятието независимо от причините за прекратяването - ликвидация, несъстоятелност или официално обявено временно прекратяване (замразяване) на дейността; в) друга дата, към която със закон се предвижда съставяне на финансов отчет, който да отговаря на изискванията за съставяне на годишен финансов отчет.
\nДата на изготвяне на годишния финансов отчет - датата, определена със закон, на която най-късно следва да се изготви годишният финансов отчет.
\nДата на официално одобрение за публикуване на годишния финансов отчет - датата, на която в зависимост от управленската структура и законовите и уставните изисквания се взема решение от управляващия орган на предприятието за публикуване на годишния финансов отчет.
\nКогато се изисква одобрение на годишните финансови отчети от собствениците или от надзорния орган, след като вече са публикувани, за дата на официалното одобрение за публикуване на годишния финансов отчет се приема датата на първоначалното им публикуване, а не тази, на която собствениците или надзорният орган са одобрили годишния финансов отчет за публикуване.
\nДата на заверка на годишния финансов отчет - датата, на която дипломиран експерт-счетоводител или специализирано одиторско предприятие заверява годишния финансов отчет на предприятието. Тази дата не може да бъде по-ранна от датата, на която годишният финансов отчет се одобрява за публикуване, и по-късна от датата, на която той се публикува.
\nДата на публикуване на годишния финансов отчет - датата, на която той се публикува. Тя не може да бъде по-късна от определената със закон.
\nНепредвидими обстоятелства 3.1. Предприятието коригира признатите суми или признава суми, които не са били признати, за да отрази коригиращите събития.
\n3.2. Коригиращи събития могат да бъдат: а) заличаване от търговския регистър на клиент, от когото са останали неудовлетворени вземания; б) влязло в сила решение на съда, което потвърждава вземания или задължения на предприятието, но в размери, отличаващи се от признатите в годишния финансов отчет; в) получаване на информация след датата на годишния финансов отчет, показваща, че даден актив е бил обезценен към датата на годишния финансов отчет или че сумата на предварително признатата загуба от обезценка за този актив трябва да бъде коригирана; г) всички събития, които конкретизират стойности на активи или пасиви, за определянето на които предприятието е ползвало към датата на годишния финансов отчет приблизителни стойности в съответствие с основния счетоводен принцип на начисляването; д) всички събития, които конкретизират стойности, залегнали при определянето на потенциални задължения към датата на годишния финансов отчет; е) разкриването на измама или грешка, която показва, че годишният финансов отчет е недостоверен.
\nНекоригиращи събития 4.1. Предприятието не коригира признати суми или не признава суми, които не са били признати, когато са налице некоригиращи събития.
\n4.2. Некоригиращи събития могат да бъдат: а) погиване на активи на предприятието след датата на годишния финансов отчет; б) изменения в пазарните стойности на активи или пасиви, настъпили след датата, на която годишният финансов отчет е одобрен за публикуване; в) бизнескомбинация, осъществена след датата на годишния финансов отчет; г) приемането на план за преустановяване или преструктуриране на дейност за период след датата на годишния финансов отчет; д) преструктуриране на предприятието, започващо след датата на годишния финансов отчет; е) важни сделки, водещи до промени в състава на собствениците на предприятието след датата на годишния финансов отчет; ж) необичайно големи промени в цените и/или валутните курсове след датата на годишния финансов отчет; з) промени в данъчното законодателство след датата на годишния финансов отчет, които имат съществен ефект върху активите и пасивите по отсрочени данъци; и) значителни обвързвания на предприятието след датата на годишния финансов отчет; к) започване на важен съдебен спор, произтичащ единствено от събития, настъпили след датата на годишния финансов отчет.
\nДивиденти 5. Предложените или декларираните след датата на годишния финансов отчет дивиденти (включително на притежатели на инструменти на собствения капитал) не се признават като задължение на датата на годишния финансов отчет. Те само се оповестяват в приложението към годишния финансов отчет.
\nПринципи за действащо предприятие 6. Предприятието не следва да изготвя финансовите си отчети на основата на принципа за действащо предприятие, ако след датата на годишния финансов отчет е взето решение да се ликвидира предприятието или да се преустанови дейността му.
\nОповестяване 7.1. Предприятието оповестява: а) датата, на която годишният финансов отчет е официално одобрен за публикуване; б) органа, одобрил годишния финансов отчет за публикуване и решението за одобряване.
\n7.2. Когато се получи информация след датата на годишния финансов отчет относно условия, които са съществували към датата на годишния финансов отчет, предприятието актуализира с новата информация оповестяванията, които се отнасят до тези условия.
\n7.3. Предприятието оповестява за всички важни и/или значителни за дейността му некоригиращи събития следната информация: а) естеството на събитията; б) оценка на финансовия им ефект или изявление, че такава оценка не може да бъда направена.
\nСС 11 - ДОГОВОРИ ЗА СТРОИТЕЛСТВО Цел СС 11 определя реда за счетоводно отчитане на приходите и разходите, свързани с договорите за строителство, които обхващат най-малко два отчетни периода.
\nОбхват 1. Този стандарт се прилага за отчитане на договорите за строителство във финансовите отчети на предприемачите.
\nОпределения 2. В този стандарт се използват понятия със следните значения:
\nДоговор за строителство - договор за създаване (построяване) на актив или на съвкупност от активи, които представляват един обект. Дейностите, свързани с такива договори, са: строителство на сгради, пътища, мостове, язовири, тунели, кораби и друго сложно оборудване и съоръжения; разрушаване или възстановяване на активи и рекултивиране на околната среда след унищожаването на активи и други.
\nДоговор на базата на “твърда цена” - договор за строителство, при който предприемачът (изпълнителят) се съгласява на твърда договорна цена или на твърда единична цена на готовия строителен продукт. Договорът на базата на “твърда цена” може да съдържа клауза за нейното предоговаряне в случаи, когато се очаква повишаване на разходите.
\nДоговор на базата на “разходи плюс” - договор за строителство, при който на предприемача (изпълнителя) се възстановяват допустимите или определени по друг начин разходи плюс процент върху тези разходи или твърдо възнаграждение.
\nДял на завършено строителство - метод за признаване на приходи и разходи чрез отнасянето им към етап на завършване на договора.
\nКомбиниране на договорите за строителство 3.1. Когато даден договор обхваща построяването на съвкупност от активи, строителството на всеки актив следва да бъде третирано като отделен договор за строителство, при условие че: а) за всеки актив са били представени отделни проекти; б) всеки актив е бил предмет на отделни преговори и предприемачът (изпълнителят) и клиентът са могли да приемат или да отхвърлят тази част от договора, която се отнася за отделния актив; в) могат да бъдат определени разходите и приходите за всеки актив.
\n3.2. Група от договори независимо от това, дали са с един или с няколко клиенти, се третират като един договор за строителство, когато: а) групата от договори се договаря като един пакет; б) договорите са взаимно свързани и са част от един проект с обща норма на печалба; в) договорите се изпълняват едновременно или в непрекъсната последователност.
\n3.3. Даден договор може да предвижда строителство на допълнителен актив по избор на клиента или може да бъде изменен така, че да включва строителство на допълнителен актив. Строителството на допълнителния актив следва да се третира като отделен договор за строителство, когато: а) активът значително се различава по отношение на проект, технология или функция от актива или активите, обхванати от първоначалния договор; б) цената на актива се договаря без връзка с първоначалната договорна цена.
\nПриходи по договора 4.1. Приходите по договора включват: а) първоначалната сума на прихода, определена в договора; б) сумата за допълнителните работи, извършени вследствие на допълнителни изменения в обема на договорените работи, изплащането на искове и материални стимули дотолкова, доколкото е вероятно те да доведат до реализиране на приходи и те могат да бъдат надеждно измерени.
\n4.2. Приходите по договора се измерват по справедливата стойност на полученото или подлежащото на получаване възнаграждение.
\n4.3. Сумата на приходите по договора може да се увеличава или намалява през различните периоди, например: а) предприемачът и клиентът се договарят за изменения в обема на работите или по отношение на изплащането на искове и материални стимули извън първоначално договорените; б) сумата на договорените приходи при договор на базата на “твърда цена” може да се увеличи в резултат на клаузи, свързани с увеличаването на разходите; в) сумата на приходите по договора може да се намали вследствие на неустойки, произтичащи от закъснение по вина на предприемача при изпълнението на договора; г) когато при договор на базата на “твърда цена” се използва твърда цена за единица продукт, приходите по договора се увеличават с увеличаване на изпълнените единици от този продукт.
\n4.4. Изменението на обема на работите се отчита като приход по договора, когато: а) има вероятност клиентът да одобри изменението и сумата на приходите, произтичащи от изменението; б) сумата на приходите може да бъде надеждно измерена.
\n4.5. Исковете, които не са били включени в договора, се отчитат в увеличение на приходите, когато възстановяват разходи, които не са били включени в договора, и само когато: а) преговорите са достигнали един напреднал етап, на който е вероятно клиентът да приеме рекламацията; б) сумата, която е вероятно да бъде приета от клиента, може да бъде надеждно измерена.
\n4.6. Материалните стимули представляват допълнителни суми, които се изплащат на предприемача за постигането или преизпълнението на определени показатели. Те се включват в приходите по договора, когато: а) изпълнението на договора е на достатъчно напреднал етап, на който е вероятно да бъдат постигнати или преизпълнени определените показатели; б) сумата на материалните стимули може да бъде надеждно измерена.
\nРазходи по договора 5.1. Разходите по договора включват: а) разходи, които са свързани пряко с конкретния договор: разходи за труд на обекта, включително обектов надзор; разходи за материали, използвани при строителството; амортизация на машините, оборудването и съоръженията, използвани по договора; разходи за придвижването на машините, оборудването, съоръженията и материалите до и от площадката на изпълнение на договора; разходи за наемане на машини, оборудване и съоръжения; разходи за проектиране и техническа помощ, които са пряко свързани с договора; приблизителни разходи за работи по извършването на корекции и работи по гаранционната поддръжка, включително очакваните гаранционни разходи; искове от трети страни; б) разходи, които се отнасят към договорната дейност изобщо и могат да бъдат отнесени към конкретен договор: застраховки; разходи за проектиране и техническа помощ, които не са пряко свързани с конкретен договор; общи разходи по строителството; в) други разходи, които могат да бъдат конкретно начислени на клиента съгласно условията на договора: общи административни разходи; разходи за развойна дейност, за които в условията на договора е предвидено заплащане.
\n5.2. Разходи, които не могат да бъдат отнесени към договорна дейност или не могат да бъдат причислени към даден договор, са: общи административни разходи, изплащането на които не е предвидено в договора; разходи, свързани с продажби; разходи за изследователска и развойна дейност, изплащането на които не е предвидено в договора; амортизация на машини, съоръжения и оборудване, които не са били използвани по даден договор, и др.
\n5.3. Разходите по договора включват разходи, които се отнасят към даден договор за времето от датата на възлагането на договора до окончателното му изпълнение. Разходите, понесени по сключването на договора, се включват като част от разходите по договора. Те не се включват като част от разходите по договора, когато са осъществени през текущия период, а договорът е сключен пред следващ период. В този случай те се отчитат като текущи разходи за дейността, а не по изпълнението на договора.
\nПризнаване на приходите и разходите по договора 6.1. Когато резултатът от един договор за строителство може да бъде надеждно предвиден, приходите и разходите, свързани с него, следва да бъдат признати за приходи и разходи чрез съпоставяне на етапа на изпълнение на договорната дейност спрямо датата на съставяне на финансовия отчет.
\n6.2. Резултатът от договора за строителство на базата на “твърда цена” може да бъде надеждно определен, ако бъдат изпълнени всички посочени условия: а) приходите по договора могат да бъдат надеждно изчислени; б) има вероятност предприятието да получи икономическите изгоди, свързани с договора; в) разходите по договора и етапът на изпълнението му могат да бъдат надеждно определени към датата на финансовия отчет; г) разходите, отнасящи се към договора, могат да бъдат ясно определени и надеждно изчислени, така че фактическите разходи, направени по договора, да могат да бъдат сравнени с предвидените.
\n6.3. Резултатът от договор за строителство на базата на “разходи плюс” може да бъде надеждно определен, когато са изпълнени всички посочени условия: а) има вероятност предприятието да получи икономическите изгоди, свързани с договора; б) разходите, отнасящи се към договора, могат да бъдат ясно определени и надеждно измерени, независимо дали са възстановими или не.
\n6.4. Признаването на приходите и разходите се извършва чрез отнасянето им към етап на завършване на договора. Този метод се определя като “Дял на завършеното строителство”.
\nПри метода “Дял на завършеното строителство” на приходите по договора съответстват разходите по договора, направени на етапа на завършването, което води до отразяване на приходи, разходи и печалба, които могат да се отнесат към частта от завършената работа.
\nПри метода “ Дял на завършеното строителство”: а) приходите по договора се признават като приход в отчета за приходите и разходите през отчетните периоди, когато е била извършена работата, за която се отнасят, и б) разходите по договора се признават като разход в отчета за приходите и разходите през отчетните периоди, когато е извършена работата, за която те се отнасят.
\n6.5. Всяко очаквано превишение на общата сума на разходите по договора спрямо общата сума на приходите по договора се признава като друг разход за дейността и като приходи за бъдещи периоди.
\n6.6. Направените от предприемача разходи по договора, които се отнасят за бъдещи дейности по договора, се класифицират като разходи за незавършени работи по договора, ако е вероятно да бъдат възстановени.
\n6.7. Когато се появи несигурност по отношение на възможността за събиране на определена сума, която вече е включена в приходите по договора и вече е призната в отчета за приходите и разходите, несъбираемата сума или сумата, по отношение на която вече не съществува вероятност за възстановяване, се признава като разход, а не като корекция на размера на приходите по договора.
\n6.8. Етапът на изпълнение на даден договор се определя по метод, който осигурява надеждно измерване на извършената работа. Тези методи могат да включват определяне на етапа чрез: а) съотношението на частта от разходите по договора, направени за извършената до момента работа, към общо предвидените разходи по договора; б) количествени разчети за извършената работа; в) частта на натуралното изпълнение на работата по договора.
\n6.9. Когато резултатите от даден договор за строителство не могат да бъдат надеждно предвидени: а) приходите трябва да бъдат признати само дотолкова, доколкото е вероятно направените разходи по договора да бъдат възстановени; б) разходите по договора трябва да бъдат признати за разход за периода, през който са направени.
\n6.10. Обстоятелства, при които не е вероятно да бъдат възстановени разходите по договора и се налага те да бъдат незабавно признати като текущ разход за дейността, са налице при договори: а) които не са напълно изпълними, т. е. валидността е поставена под въпрос; б) чието изпълнение зависи от резултатите от висящо съдебно дело или от закон; в) отнасящи се до имоти, които е вероятно да бъдат конфискувани или отчуждени; г) при които клиентът не е в състояние да изпълни задълженията си; д) при които предприемачът не е в състояние да изпълни договора или не може да изпълни други свои задължения по договора.
\n6.11. Когато съмненията, които са представлявали пречка за надеждното предвиждане на резултатите от договора, вече не съществуват, приходите и разходите, свързани с договора за строителство, трябва да бъдат признати незабавно.
\nПризнаване на очакваните загуби 7.1. Когато има вероятност общата сума на разходите по договора да превишава общата сума на приходите по договора, очакваните загуби трябва да бъдат незабавно признати като други разходи за дейността.
\n7.2. Сумата на подобна загуба се определя независимо от: а) това, дали работата по договора е започнала или не; б) етапа на изпълнение на дейността по договора, или в) сумата на очакваните повишения на печалбите от други договори, които не се третират като един договор за строителство.
\nПромени в предвижданията 8.1. Методът “Дял на завършеното строителство” се прилага кумулативно за всеки отчетен период по отношение на текущите предвиждания за приходите и разходите по договора.
\n8.2. Ефектът от промените в предвижданията за размера на приходите и разходите по договора се признават в отчета за приходите и разходите за отчетния период, през който е направена промяната в предвижданията, както и за следващите периоди, ако промяната се отнася и за тях.
\nПлащания по договора 9.1. Междинните плащания и получените аванси не се използват като измерител за извършената работа по договора.
\n9.2. Авансите представляват получени суми от предприемача преди или по време на изпълнението на съответната работа и се отчитат като задължения.
\n9.3. Признаването на приходите се извършва в съответствие с извършената по договора работа независимо от това, че не са платени или част от сумите са задържани по друг повод.
\n9.4. От междинните плащания по договора могат да се правят удръжки, които не се изплащат от възложителя, докато не бъдат изпълнени посочените в договора условия или не бъдат отстранени дефектите. Удръжките при предприемача се отчитат като вземания.
\n9.5. Когато за извършената по договора работа са договорени за отстраняване (чрез ремонт или подмяна) производствени дефекти, очакваните разходи се признават като провизия по реда на СС 37 - Провизии, условни задължения и условни активи.
\nОповестяване 10. В приложението към годишния финансов отчет се оповестява информация за: а) сумата на приходите по договора, признати като приход през отчетния период; б) начините, използвани за определяне на приходите по договора, признати през отчетния период; в) начините, използвани за определяне на етапа на завършеност на договорите в процес на изпълнение; г) договорите, които са в процес на изпълнение към датата на приключване на баланса, като за тях предприятието трябва да отрази поотделно:
\nСС 12 - ДАНЪЦИ ОТ ПЕЧАЛБАТА Цел СС 12 определя реда за отчитане и представяне на данъците от печалбата, временните разлики и данъчния ефект от временните разлики.
\nОбхват 1. Този стандарт се прилага от предприятията, които начисляват данъци от печалбата.
\nОпределения 2. В този стандарт се използват следните определения:
\nСчетоводна печалба или загуба - печалбата или загубата за периода, определена като разлика между приходите и разходите от отчета за приходите и разходите, преди приспадане на разхода за данъци от печалбата.
\nДанъчна печалба (загуба) - печалбата (загубата) за даден период, определена съгласно установените от действащото данъчно законодателство правила, на основата на която се определя размерът на дължимите (възстановимите) данъци.
\nДанъчна основа - стойността, по която се признава даден актив или пасив от данъчното законодателство при определянето на данъчната печалба (загуба).
\nРазход за данъци от печалбата - сумата на текущия данък от печалбата, измененията на активите и пасивите по отсрочени данъци от печалбата и преизчисленията, признати през текущия период на текущи данъци от печалбата за предходни отчетни периоди.
\nТекущ данък от печалбата - сумата на данъците от печалбата, които са определени като дължими (възстановими) по отношение на данъчната печалба (загуба) за периода.
\nАктиви по отсрочени данъци - сумите на данъците от печалбата, възстановими в бъдещи периоди, по отношение на: а) намаляеми временни разлики; б) пренасяне напред на неизползвани данъчни загуби, и в) пренасяне напред на неизползвани данъчни кредити.
\nПасиви по отсрочени данъци - сумите на дължимите данъци от печалбата, платими в бъдещи периоди, по отношение на облагаеми временни разлики.
\nВременни разлики - разликите между балансовата стойност на един актив или пасив и неговата данъчна основа.
\nВременните разлики биват: а) облагаеми временни разлики - временните разлики, от които ще произтекат суми, с които ще се увеличи данъчната печалба или ще се намали данъчната загуба през бъдещи периоди, когато балансовата стойност на актива или пасива бъде възстановена или погасена, или б) намаляеми временни разлики - временните разлики, от които ще произтекат суми, с които ще се намали данъчната печалба или ще се увеличи данъчната загуба през бъдещи периоди, когато балансовата стойност на актива или пасива бъде възстановена или погасена.
\nПризнаване, оценяване и представяне на текущи данъчни активи и текущи данъчни пасиви 3.1. Текущите данъци от печалбата за текущия и предходни данъчни периоди следва да се признаят като пасив до размера, до който не са платени. Ако вече платените данъци от печалбата за текущия и предходни периоди надвишават дължимата сума за тези периоди, превишението следва да се признае като актив.
\n3.2. Текущият данък от печалбата се определя по данъчните ставки, които се прилагат към датата на финансовия отчет.
\n3.3. Текущият данък от печалбата се представя в отчета за приходите и разходите като разход за данъци от печалбата за периода, с който се намалява счетоводната печалба или се увеличава счетоводната загуба, освен в случаите по т.7.4.
\n3.4. Преизчисленията на текущи данъци от печалбата за предходни отчетни периоди, които са признати през текущия период се представят в отчета за приходите и разходите като разход (икономия) за данъци от печалбата за текущия период, освен в случаите по т.7.4.
\n3.5. Текущи данъчни активи и текущи данъчни пасиви не се компенсират в консолидираните финансови отчети.
\nПризнаване на активи и пасиви по отсрочени данъци 4.1. Определеният върху намаляемите временни разлики данък от печалбата се признава като актив по отсрочени данъци.
\n4.2. Определената икономия на данък от печалбата върху данъчни загуби и данъчни кредити се признава като актив по отсрочени данъци.
\n4.3. Актив по отсрочени данъци се признава до степента, до която е вероятно да има бъдещи данъчни печалби, срещу които може да се приспадне намаляемата временна разлика, данъчната загуба или данъчния кредит.
\n4.4. Непризнатите активи по отсрочени данъци и балансовата стойност на признатите активи по отсрочени данъци се преразглеждат към датата на всеки финансов отчет, за да се прецени отново степента на вероятност да има достатъчни бъдещи данъчни печалби, срещу които може да се приспадне намаляемата временна разлика, данъчната загуба или данъчния кредит.
\n4.5. Определеният върху облагаемите временни разлики данък от печалбата се признава като пасив по отсрочени данъци.
\n4.6. Пасив по отсрочени данъци се признава задължително за всички възникнали облагаеми временни разлики.
\nОценяване на активите и пасивите по отсрочени данъци 5.1. Активите и пасивите по отсрочени данъци се оценяват по данъчните ставки съгласно данъчното законодателство, действащо за периодите, в които се очаква активът да се реализира или пасивът да се уреди. Оценяването следва да отразява данъчните ефекти на начина, по който предприятието очаква да възстанови активите или да уреди пасивите.
\n5.2. В случаите когато за различните нива (и/или компоненти) на данъчна печалба се прилагат различни данъчни ставки активите и пасивите по отсрочени данъци се оценяват по ефективната (и/или конкретната очаквана) данъчна ставка съгласно данъчното законодателство на база на очакваната данъчна печалба за периодите, в които активът се реализира или пасивът се уреди.
\n5.3. Активите и пасивите по отсрочени данъци не се дисконтират.
\nПредставяне на активите и пасивите по отсрочени данъци във финансовия отчет 6.1. В счетоводния баланс активите и пасивите по отсрочени данъци се представят в отделна балансова група от другите активи и пасиви.
\n6.2. Активите и пасивите по отсрочени данъци се представят компенсирано във финансовия отчет като дългосрочни активи или пасиви. Компенсиране на активи и пасиви по отсрочени данъци не се допуска в консолидираните финансови отчети.
\n6.3. Измененията на активите и пасивите по отсрочени данъци, освен в случаите по т. 7.6, се представят във финансовия отчет като разход за данъци от печалбата.
\nСчетоводно отчитане 7.1. Текущият данък от печалбата се отразява като краткосрочно задължение към бюджета и намаление на счетоводната печалба или увеличение на счетоводната загуба за периода.
\n7.2. Активът по отсрочените данъци се отразява като дългосрочно вземане и увеличение на счетоводната печалба или намаление на счетоводната загуба за периода, освен в случаите по т. 7.4.
\n7.3. Пасивът по отсрочените данъци се отразява като дългосрочно задължение и намаление на счетоводната печалба или увеличение на счетоводната загуба за периода, освен в случаите по т.7.4.
\n7.4. Текущите и отсрочените данъци се дебитират или кредитират директно в собствения капитал, когато данъкът възниква в резултат на операция или събитие, което е признато през същия или различен отчетен период директно в собствения капитал.
\n7.5. Промяната в сумата на активите и пасивите по отсрочени данъци се отразява като увеличение/намаление на счетоводната печалба/загуба за текущия период, включително и промени, произтичащи от промяна в данъчните ставки, данъчното законодателство или очаквания начин на възстановяване на актива или уреждане на пасива.
\n7.6. Промяната в сумата на активите и пасивите по отсрочени данъци, които са дебитирани или кредитирани директно в собствения капитал се отчита в същата балансова статия.
\nОповестяване 8. Предприятието следва да оповести отделно: а) преизчисленията на текущи данъци от печалбата за предходни отчетни периоди, признати през текущия период; б) сумата на признатите през текущия период активи по отсрочени данъци върху намаляемите временни разлики, данъчните загуби и данъчните кредити, както и естеството на доказателствата за признаването им като актив; в) сумата на признатите през текущия период пасиви по отсрочени данъци върху облагаемите временни разлики; г) общата сума на активите и пасивите по отсрочени данъци, отнасящи се до статии, които са дебитирани или кредитирани директно в собствения капитала.
\nСС 13 - ОТЧИТАНЕ ПРИ ЛИКВИДАЦИЯ И НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ Цел СС 13 определя реда за счетоводно отчитане и за съставяне на финансови отчети от предприятията в производство по ликвидация или в несъстоятелност.
\nОбхват 1. Този стандарт се прилага от предприятията, които са обявени в ликвидация или в несъстоятелност.
\nСчетоводно отчитане при ликвидация 2. Към датата на съдебното решение за обявяване на предприятието в ликвидация се извършва счетоводно приключване по реда, предвиден в счетоводното законодателство за отчетен период .
\nИзготвят се счетоводен баланс, отчет за приходите и разходите, отчет за паричния поток и отчет за собствения капитал за периода от началото на отчетния период до датата на съдебното решение за обявяване на предприятието в ликвидация. Счетоводният баланс се трансформира в “Начален баланс при ликвидация”.
\nИзисквания при изготвяне на “Начален баланс при ликвидация”
\n3.1. Извършва се инвентаризация на активите и пасивите.
\n3.2. Наличните активи и пасиви се оценяват по справедлива стойност. разликите между балансовите оценки на активите и пасивите и справедливите им цени се отразяват като разход или резерв от последващи оценки в зависимост от възприетата политика при прилагането на друг стандарт, уреждащ въпросите относно оценките.
\n3.3. Разчетите в чуждестранна валута се трансформират в левове по централния курс на Българската народна банка към датата на съдебното решение за обявяване на предприятието в ликвидация.
\n3.4. Основният капитал се отчита на нетен размер - регистрираният капитал се намалява с невнесения капитал и изкупените собствени акции и дялове.
\n3.5. Финансовите резултати до ликвидацията и всички останали видове резерви се обединяват и се отчитат като други резерви.
\n3.6. Активите и пасивите, които в условията на ликвидацията не могат да се реализират, се отписват за сметка на резервите.
\nНапример: а) разходите за учредяване и за разширяване; б) търговските репутации; в) разчетите по данъчните временни разлики; г) разходите и приходите за бъдещи периоди; д) финансовите разходи и финансовите приходи за бъдещи периоди; е) финансиранията; ж) други.
\n3.7. Изготвя се счетоводен баланс съгласно приложение № 1 към този стандарт с надпис “Начален баланс при ликвидация”, в който колоната “Предходна година” не се попълва.
\n3.8. На заглавната страница на всички елементи на финансовия отчет към наименованието на предприятието се добавя “в ликвидация”.
\nФинансови отчети на предприятие в ликвидация 4.1. В процеса на ликвидация активите и пасивите се оценяват по справедлива стойност.
\n4.2. Преустановява се начисляването на амортизации.
\n4.3. Когато в процеса на ликвидация се извършва стопанска дейност, за нея се организира отделно счетоводно отчитане съгласно счетоводното законодателство.
\n4.4. Стопанската дейност на предприятие в ликвидация може да е свързана със: а) производствената дейност на предприятието във връзка с приключването на клиентски поръчки, поети преди обявяването му в ликвидация; б) производствената дейност на предприятието във връзка с приключването на договорни взаимоотношения, поети преди обявяването му в ликвидация; в) производствената дейност на предприятието по приключване на незавършеното производство към датата на обявяването му в ликвидация; г) отдаването на активи под наем в процеса на ликвидация и т. н.
\n4.5. Финансовият резултат за стопанската дейност се отчита отделно.
\n4.6. В края на отчетния период, ако производството по ликвидация не е приключило, предприятието в ликвидация изготвя финансов отчет, който включва: а) счетоводен баланс съгласно приложение № 1 към този стандарт; б) отчет за приходите и разходите съгласно приложение № 2 към този стандарт; в) отчет за приходите и разходите съгласно СС 1 - Представяне на финансови отчети за стопанската дейност, осъществявана от предприятието в ликвидация; г) отчет за паричния поток съгласно приложение № 3 към този стандарт; д) приложение съгласно СС 1 - Представяне на финансовите отчети.
\n4.7. Данните за предходния отчетен период се попълват само ако през този период предприятието е било в производство по ликвидация. В началото на всеки отчетен период резултатът от ликвидацията от предходния отчетен период се приключва в ликвидационния капитал.
\n4.8. В приложението към финансовия отчет се оповестяват сумите на задълженията към кредиторите, които са получили и които не са получили своите вземания през отчетния период.
\nКраен ликвидационен баланс 5.1. След удовлетворяване на кредиторите се съставя краен ликвидационен баланс.
\nИмуществото, което остава след удовлетворяване на кредиторите, се посочва в крайния ликвидационен баланс. Прилагат се документите, с които се доказва, че е извършено разпределение между съдружниците, съответно между акционерите.
\n5.2. Когато при съставянето на крайния ликвидационен баланс активите не са били достатъчни, за да се постигне удовлетворяване на кредиторите, разликата се посочва в баланса като задължение и като загуба.
\n5.3. При заличаване на предприятието в ликвидация от търговския регистър в съда ликвидаторите предават в държавния архив счетоводните документи, които подлежат на съхранение.
\nСчетоводно отчитане при прекратяване на производството по ликвидация 6.1. Към датата на прекратяване на производството по ликвидация предприятието изготвя “Краен ликвидационен баланс”.
\n6.2. Към датата на прекратяване на производството по ликвидация предприятието трансформира салдата по сметките от “Крайния ликвидационен баланс” в начални салда по сметки, които се използват в действащото предприятие.
\n6.3. От датата на прекратяване на производството по ликвидация се възстановява отчитането на: а) активите по възприетия със счетоводната политика подход; б) неуредените разчети във валута, които към датата на съдебното решение за обявяване в ликвидация са били трансформирани в левове; в) изкупените собствени акции и облигации, дялове, невнесен капитал; г) разходите и приходите за бъдещи периоди; д) финансиранията; е) другите активи, които са били изписани за сметка на резервите, ако има бъдеща изгода от тях; ж) резервите по видове; з) другите вземания и задължения, ако не са погасени по давност.
\nСчетоводно отчитане при постановяване на решение за откриване на производство по несъстоятелност 7.1. Когато молбата за откриване на производството по несъстоятелност се подава от собственика (длъжника), той: а) извършва инвентаризация на активите и пасивите; б) изготвя опис, в който активите и пасивите се посочват по справедливата им стойност; описът се представя в съда.
\nОценката на активите и пасивите по справедливата им стойност се отчита в съответствие с възприетата политика при прилагането на друг стандарт, уреждащ въпросите относно оценките.
\n7.2. Когато производството по несъстоятелност е открито по молба на кредитор, при встъпване в длъжност синдикът извършва инвентаризация на активите и пасивите на предприятието.
\n7.3. След датата, на която започва производството по несъстоятелност, на заглавната страница на всички елементи на финансовия отчет към името на фирмата на предприятието се добавя “в производство по несъстоятелност”.
\n7.4. Счетоводството на предприятие, за което е открито производство по несъстоятелност, се осъществява при спазване на изискванията за действащо предприятие.
\nСчетоводно отчитане при постановяване на решение за обявяване в несъстоятелност 8. Към и след датата, на която предприятието е обявено в несъстоятелност, се прилагат процедурите, предвидени в този стандарт, за предприятие в производство по ликвидация.
\nПриложение № 1 към СС 13 Приложение № 2 към СС 13 Приложение № 3 към СС 13 СС 16 - ДЪЛГОТРАЙНИ МАТЕРИАЛНИ АКТИВИ Цел СС 16 определя основните изисквания за счетоводното отчитане на дълготрайните материални активи.
\nОбхват 1. Този стандарт се прилага при отчитането на всички дълготрайни материални активи, с изключение на:
\nОпределения 2. В този стандарт се използват определения със следното значение:
\nДълготрайни материални активи - установими нефинансови ресурси, придобити и притежавани от предприятието, които: а) имат натурално-веществена форма; б) се използват за производството и/или доставката/продажбата на активи или услуги, за отдаване под наем, за административни или за други цели; в) се очаква да бъдат използвани през повече от един отчетен период.
\nУстановимост - възможност за определяне на връзката между конкретен дълготраен материален актив и черпенето на икономическата изгода от него. Очакваната икономическа изгода може да произтича от комбинираното действие на група активи, при което изгодите не могат да се разграничат по конкретни активи. В този случай е необходимо дълготрайният материален актив да се определи (идентифицира) въз основа на: а) притежаваните от предприятието права върху актива отделно от другите активи; б) възможността активът да се изведе от предприятието отделно от другите активи.
\nПритежание е правото на предприятието да получава очакваните икономически изгоди от дълготрайния материален актив, което произтича от: а) придобитите от предприятието съгласно действащото законодателство права върху актива; б) възможността на предприятието да ограничи достъпа на други до икономическите изгоди от актива.
\nИкономическа изгода - постигане (пряко или косвено) в хода на употребата на дълготрайния материален актив на: а) увеличение на приходите; б) намаление на разходите.
\nБалансова стойност - сумата, с която един актив се признава във финансовия отчет, след като се приспаднат всички натрупани за него амортизации и се коригира със загубите от обезценката им и с извършените преоценки.
\nВъзстановима стойност - по-високата сума от нетната продажна цена на даден актив и стойността му в употреба, определени съгласно СС 36 - Обезценка на активи.
\nПризнаване на дълготрайни материални активи 3.1. Един актив се признава и се отчита като дълготраен материален актив, когато: а) отговаря на определението за дълготраен материален актив; б) стойността на актива може надеждно да се изчисли; в) предприятието очаква да получи икономически изгоди, свързани с актива.
\n3.2. Дълготрайните материални активи, които се състоят от разграничими съставни части, отговарящи поотделно на критериите за дълготраен материален актив, могат да бъдат разделени на своите съставни части и всяка част да се третира като самостоятелен актив. Това е необходимо, когато съставните активи имат различни полезни срокове на годност или по различен начин осигуряват икономическа изгода за предприятието, което налага да се използват различни методи и норми на амортизация.
\nПървоначална оценка на дълготрайни материални активи 4. Първоначално всеки дълготраен материален актив се оценява по цена на придобиване, която включва покупната цена (включително митата и невъзстановимите данъци) и всички преки разходи.
\n4.1. Преки са разходите, които са необходими за привеждане на актива в работно състояние в съответствие с предназначението му. Те са: а) разходи за подготовка на обекта (на терена, където ще се използва активът); б) разходи за първоначална доставка и обработка; в) разходи за монтаж, включително направените през контролните и предпусковите периоди, както и обичайните разходи, свързани с поетапното въвеждане в употреба на дълготрайния материален актив; г) разходи за привеждане в работно състояние на придобития дълготраен материален актив; д) разходи за хонорари на архитекти, инженери, икономисти и други, свързани с проекта, икономическата обосновка, поръчката и/или изграждането, доставката, монтажа, въвеждането в употреба и др. на дълготрайния материален актив; е) предполагаемите разходи до размера на начислената провизия за условни задължения за:
\n4.2. Когато придобиването е свързано с разсрочено плащане, разликата между първоначалната оценка и сумата на всички плащания се признава за лихвен разход през периода на кредита.
\n4.3. Административните и други общи разходи не се включват в първоначалната оценка, освен ако са пряко свързани с придобиването или привеждането на дълготрайния материален актив в работно състояние.
\n4.4. Разходите за пуск и други подобни предпроизводствени разходи не се включват в цената на придобиване на актива.
\n4.5. Началните оперативни загуби, понесени преди активът да достигне планираната производителност, не се включват в цената на придобиване и се признават за текущ разход за дейността.
\n4.6. Разходите за обучение на персонала за работа с дълготрайния материален актив не се включват в първоначалната му оценка. Те се отразяват като разходи за квалификация на персонала.
\n4.7. Дълготрайните материални активи първоначално се оценяват, както следва: а) по себестойност - когато са създадени в предприятието; начинът за определяне на себестойността следва да е идентичен с начина за определяне себестойността на произведената в предприятието продукция; не следва да се включват: вътрешни печалби; необичайните количества бракувани ресурси (материали, труд и други); административните и други общи разходи (несвързани пряко с процеса по придобиването на дълготрайния материален актив) и т.н.; б) по справедлива стойност - когато са получени в резултат на безвъзмездна сделка; в) по оценка, приета от съда, и всички преки разходи по т. 4.1 - когато са получени в резултат на апортна вноска по реда на Търговския закон.
\nРазмяна на активи 5.1. Когато дълготраен материален актив е получен в резултат на замяна или частична замяна срещу друг несходен дълготраен материален актив или други активи, цената на придобиване се определя по справедливата стойност на получения актив, която е еквивалентна на справедливата стойност на отдадения актив, коригирана с всички преведени парични средства или парични еквиваленти.
\n5.2. Когато материален дълготраен актив се придобива в замяна на подобен актив, който има сходна употреба в същата сфера на стопанската дейност и сходна справедлива стойност, не се признава никаква печалба или загуба за съответната сделка. Цената на придобиване на новия актив е балансовата стойност на отдадения актив. Когато справедливата стойност на получения актив представлява доказателство за намалената стойност на отдадения актив, първо се намалява стойността на отдадения актив и тази намалена стойност се приписва на новия актив.
\nПоследващи разходи 6.1. С последващите разходи, свързани с отделен материален дълготраен актив, се коригира балансовата стойност на актива, когато е вероятно предприятието да има икономическа изгода над тази от първоначално оценената стандартна ефективност на съществуващия актив. Всички други последвали разходи трябва да се признават за разход в периода, през който са направени.
\n6.2. Разходите, които водят до подобряване на бъдещите икономически изгоди, са: а) изменение на отделен актив, за да се удължи полезният срок на годност на актива или да се увеличи производителността му; б) осъвременяване на машинни части, за да се постигне значително подобряване на качеството на продукцията и/или услугите; в) разширяване на възможностите за нови продукти и/или нови услуги; г) въвеждане на нови производствени процеси, които дават възможност за съкращаване на производствените разходи; д) икономически по-изгодна промяна във функционалното предназначение на актива.
\n6.3. При подмяна на разграничима част от дълготраен материален актив, отчетена по реда на т. 3.2, подменената част се отписва, а направеният разход за подмяната или подновяването на частта се отчита като придобиване на отделен актив.
\nОценка след първоначалното признаване Препоръчителен подход 7.1. След първоначалното признаване като актив всеки отделен дълготраен материален актив следва да се отчита по цена на придобиване, намалена с начислените амортизации и натрупаната загуба от обезценка.
\nДопустим алтернативен подход 7.2. След първоначалното признаване като актив всеки отделен дълготраен материален актив трябва де се отчита по преоценена стойност към датата на преоценката, намалена с начислените амортизации, и последвалата натрупана загуба от обезценка.
\nПреоценките трябва да се правят достатъчно редовно, така че балансовата стойност на дълготрайните материални активи да не се различава съществено от тази, която би била определена при използването на справедливата стойност към датата на финансовия отчет.
\n7.3. Преоценките се осъществяват при спазване на следните изисквания: а) на земи, сгради и терени - по справедливата (пазарната) им стойност; тази стойност се определя чрез оценка, която се извършва от лицензирани оценители; б) на останалите дълготрайни материални активи (без посочените в буква “а”) - по справедливата (пазарната) им стойност; когато липсва надеждна информация за пазарната им стойност, поради специализирания характер на активите и/или липсата на сделки с конкретен вид активи (освен като част от продължаващ функционирането си бизнес), те се оценяват по амортизираната им възстановима стойност; в) определена със счетоводната политика на предприятието честота на преоценките в зависимост от промените в справедливите стойности на отделните дълготрайни материални активи; г) на амортизируем дълготраен материален актив, както следва:
\nОтчетната стойност и цялата натрупана амортизация към датата на преоценката се преизчисляват пропорционално на промяната в балансова стойност на актива, така че балансовата стойност на актива след преоценката да е равна на преоценената му стойност, или При увеличение на балансовата стойност с разликата между балансовата стойност на актива и новата преоценена стойност се намалява натрупаната амортизация. Ако тя е недостатъчна, се коригира отчетната стойност от актива.
\nПри намаление на балансовата стойност на актива с разликата между балансовата стойност на актива и новата преоценена стойност се увеличава натрупаната амортизация.
\nСумата на корекцията, която е резултат от преизчисляването или отстраняването на натрупаната амортизация, съставлява част от увеличението или намалението на балансовата стойност.
\nПри увеличение на балансовата стойност на дълготраен материален актив в резултат на преоценка увеличението се отразява като резерв от последващи оценки. Когато текущото увеличение от преоценката се предхожда от предишно намаление от преоценка на същия актив, което е било признато за разход, текущото увеличение от преоценката се признава за приход в размер на предишното намаление.
\nПри намаление на балансовата стойност на дълготраен материален актив в резултат на преоценка намалението се признава за разход. Когато текущото намаление от преоценка се предхожда от предишно увеличение, което е било отразено като резерв от последващи оценки, с намалението от преоценката се коригира резервът, доколкото намалението не надвишава сумата, посочена в статия “Резерв от последващи оценки”.
\n7.4. Резервът от последващи оценки, включен в собствения капитал, се прехвърля директно към неразпределената печалба, когато активът бъде отписан. Предприятието може да прехвърля резерва от последващи оценки в неразпределена печалба периодично през срока на използване на актива. Частта от резерва, която се прехвърля в неразпределена печалба е разликата между амортизацията въз основа на преоценената балансова стойност и амортизацията въз основа на историческата цена на актива.
\nАмортизация 8. Амортизирането на дълготрайните материални активи се осъществява съгласно СС 4 - Отчитане на амортизациите.
\nВъзстановимост на балансовата стойност 9. Предприятието следва да преразглежда балансовата стойност на дълготрайните материални активи и да определи тяхната възстановима стойност. Когато от актива не се очакват никакви икономически изгоди, той следва да бъде отписан.
\nКомпенсации за обезценка или загуба на отделни дълготрайни материални активи 10.1. Получената от трети страни парична или непарична компенсация за отделен дълготраен материален актив, който е бил повреден, загубен, унищожен и пр., се отчита като приход, а направените разходи за отстраняване на щетите - като разход.
\n10.2. Когато в резултат на направените разходи за отстраняване на щетите се очаква по-висока ефективност от стандартната за този актив, превишението на направените разходи над получените приходи се отчита като увеличение на отчетната стойност на актива.
\nОтписване на дълготрайни материални активи 11.1. Дълготраен материален актив се отписва от баланса при продажба или когато активът окончателно бъде изведен от употреба и след отписването му не се очакват никакви други икономически изгоди.
\n11.2. Печалбите или загубите от отписването на дълготраен материален актив се отчитат, както следва, при: а) продажба - разликата между нетния приход от продажбата и балансовата стойност се отчита като печалба или загуба; б) замяна с други активи - не се отчита печалба или загуба, освен ако това е предвидено в друг счетоводен стандарт; в) трансформиране в стока с цел последваща продажба - по балансова стойност, освен ако е предвидено с друг счетоводен стандарт да се използва оценка, различна от балансовата стойност; г) трансформиране в инвестиция - разликата между справедливата стойност на инвестицията и балансовата стойност на актива се отчита като разсрочен финансов приход или разход за срока на инвестицията, но не повече от 5 години, или в съответствие с друг счетоводен стандарт, регламентиращ такъв вид трансформация.
\n11.3. Не е налице отписване на дълготрайни материални активи, когато се извеждат временно от употреба - за ремонтиране, за подобрения, за консервиране и т.н. Разходите за консервиране (извеждане от употреба за определен период и последващо въвеждане в употреба) се отчитат като текущи разходи за периода, през който са възникнали. В края на всеки отчетен период предприятието проверява временно изведените дълготрайни материални активи за обезценка по реда на СС 36 - Обезценка на активи.
\nОповестяване 12. В годишните финансови отчети на предприятията трябва да се съдържа следната информация относно отчитането на дълготрайните материални активи: а) възприетата от предприятието счетоводна политика относно дълготрайните материални активи, като се посочват:
\nСС 17 - ЛИЗИНГ Цел СС 17 определя начина за отчитане и оповестяване на лизинговите договори.
\nОбхват 1. Този стандарт се прилага при отчитане на всички лизингови договори, с изключение на: а) лизинговите договори за проучване и експлоатация на природни ресурси, като нефт, газ, дървесина, метали и други минерални ресурси; б) лизинговите договори за продукти, като кинофилми, видеозаписи, пиеси, ръкописи, патенти и авторски права.
\nОпределения 2. В този стандарт се използват определения със следното значение:
\nЛизингов договор - споразумение, по силата на което наемодателят предоставя на наемателя срещу еднократно плащане или серия от плащания (наем) правото на ползване на определен актив за договорен срок.
\nФинансов лизинг - лизингов договор, при който наемодателят прехвърля на наемателя в значителна степен всички рискове и изгоди, свързани със собствеността върху актива. В крайна сметка правото на собственост може да бъде или да не бъде прехвърлено.
\nЕксплоатационен лизинг - всеки друг лизингов договор, при който не са налице изискванията за финансов лизинг.
\nНеотменим лизинг - лизингов договор, който е отменим само в следните случаи: а) при настъпването на някакво непредвидено обстоятелство; б) с разрешението на наемодателя; в) ако наемателят сключи нов лизингов договор за същия или за равностоен актив със същия наемодател, или г) при изплащане от страна на наемателя на такава допълнителна сума, която от самото начало осигурява в голяма степен продължаването на лизинговия договор.
\nНачало на лизингов договор - по-ранната от датата на подписване на договора от наемодателя и наемателя или от датата, на която двете страни се обвързват с условията по договора.
\nСрок на лизингов договор - определеният период, за който наемателят се е договорил с наемодателя да наеме актива, който не може да се анулира, без да се наруши споразумението.
\nМинимални лизингови плащания - плащанията по време на срока на лизинговия договор, които наемателят ще извърши или може да бъде задължен да извърши, с изключение на условния наем, разходите за услугите и данъците, дължими и възстановими от страна на наемодателя, както и: а) по отношение на наемателя - всички суми, гарантирани от наемателя или страна, свързана с наемателя, или б) по отношение на наемодателя - всяка остатъчна стойност, гарантирана на наемодателя от:
\nКогато наемателят притежава опция за закупуване на актива на цена, която се очаква да бъде значително по-ниска от справедливата стойност към датата на упражняване на тази опция, упражняването на която от самото начало на лизинговия договор е сигурно в голяма степен, минималните лизингови плащания представляват минималните плащания, дължими през целия срок на лизинговия договор, и плащането, необходимо за упражняването на тази опция за закупуване.
\nСправедлива стойност - сумата, за която даден актив може да бъде заменен или даден пасив да бъде уреден между информирани и желаещи страни в пряка сделка помежду им.
\nИкономически живот: а) периодът, в който се очаква даден актив да бъде икономически използваем от едно или повече предприятия, или б) броят на производствените или сходните единици, които се очаква да се придобият от актива.
\nСрок на годност - приблизително оцененият оставащ период от началото на срока на лизинговия договор без ограничение в неговата продължителност, в който се очаква икономическите изгоди от актива да бъдат усвоени от предприятието.
\nГарантирана остатъчна стойност: а) по отношение на наемателя - онази част от остатъчната стойност, която е гарантирана от наемателя или от страна, свързана с наемателя (като размерът на гаранцията е максималната сума, която при всички случаи би могла да бъде платена), и б) по отношение на наемодателя - онази част от остатъчната стойност, която е гарантирана от наемателя или от трета страна, несвързана с наемодателя, която има финансова възможност да изпълни задълженията на гаранцията.
\nНегарантирана остатъчна стойност - онази част от остатъчната стойност на наетия актив, чиято реализация от страна на наемодателя не е сигурна или е гарантирана само от страна, свързана с наемодателя.
\nБрутна инвестиция в лизингов договор - сборът от минималните лизингови плащания по един финансов лизинг от гледна точка на наемодателя и негарантираната остатъчна стойност, начислена за наемодателя.
\nНезаработен финансов приход - разликата между: а) сбора от минималните лизингови плащания по един финансов лизинг от гледна точка на наемодателя и негарантираната остатъчна стойност, начислена за наемодателя, и б) сегашната стойност по буква “а” при лихвен процент, посочен в лизинговия договор.
\nНетна инвестиция в лизинговия договор - брутната инвестиция в лизинговия договор, намалена с незаработения финансов приход.
\nЛихвен процент, присъщ на лизингов договор - сконтовият процент, чрез който се определя размерът на лихвата (финансовият разход или приход за бъдещи периоди), която от самото начало на лизинга следва да представлява разликата между общата сума на договорените наемни плащания и справедливата цена на актива, определена от сегашната стойност, на: а) минималните лизингови плащания, и б) негарантираната остатъчна стойност.
\nДиференциален лихвен процент по задължението на наемателя - лихвеният процент, който наемателят би трябвало да плаща по подобен лизингов договор или, когато той не може да бъде определен, процентът, който в началото на лизинговия договор наемателят би поел, за да наеме за сходен срок и с подобно обезпечение необходимите средства за закупуване на актива.
\nУсловен наем - онази част от лизинговите плащания, която не е определена като сума, а се основава на друг фактор, с изключение на фактора време (например процент от продажбите, степен на експлоатация, ценови индекси, пазарни лихвени проценти).
\nКласификация на лизинговите договори 3.1. Класификацията на лизинговите договори се осъществява в началото на лизинга на базата на критерии. При промяна на условията на лизинговия договор, които водят до промяна на критериите, се извършва нова класификация на лизинговите договори.
\n3.2. Разграничаването между финансов лизинг и експлоатационен лизинг при тяхното текущо отразяване и периодично представяне във финансовите отчети се извършва в съответствие с принципа “предимство на съдържанието пред формата” (същност на сделката, а не форма на договора).
\n3.3. Лизингов договор се класифицира като финансов, когато: а) прехвърля в значителна степен всички рискове и изгоди от собствеността върху актива на наемателя към края на срока на лизинговия договор; б) наемателят притежава опция за закупуване на актива на цена, която се очаква да бъде значително по-ниска от справедливата стойност към датата, на която опцията става изпълнима, като в началото на лизинговия договор в голяма степен е сигурно, че опцията ще бъде упражнена; в) срокът на лизинговия договор покрива по-голямата част от икономическия живот на актива, дори ако правото на собственост не е прехвърлено; г) в началото на лизинговия договор сегашната стойност на минималните лизингови плащания се равнява на справедливата стойност на наетия актив, и д) наетите активи имат специфичен характер, като само наемателят може да ги експлоатира без извършването на съществени модификации.
\n3.4. Следните ситуации, индивидуално или в комбинация, също биха могли да доведат до класифицирането на лизингов договор като финансов лизинг: а) ако наемателят може да анулира лизинговия договор, свързаните с това загуби, които се понасят от наемодателя, се покриват от наемателя; б) колебанията в справедливата стойност на остатъчната стойност на актива, които водят до реализирането на печалби или загуби, остават за сметка на наемателя; в) наемателят има възможност да продължи лизинговия договор за нов срок за наем, който е значително по-нисък от пазарния наем.
\nОтчитане на лизинговите договори Финансов лизинг 4.1. Финансовият лизинг се признава като актив и пасив в счетоводния баланс на наемателя с размер, който в началото на лизинговия договор е равен на справедливата стойност на наетия актив или, ако е по-нисък - по сегашната стойност на минималните лизингови плащания.
\n4.2. При изчисляването на минималните лизингови плащания сконтовият фактор е лихвеният процент, заложен в лизинговия договор, ако той практически може да бъде определен. Когато не може да бъде определен, се използва диференциалният лихвен процент за задължението на наемателя.
\n4.3. При финансов лизингов договор наемателят: а) отчита като дългосрочно задължение определената в договора обща сума на наемните плащания; б) записва наетия актив по справедлива стойност или със стойността на минималните лизингови плащания, ако те са по-ниски; в) отчита като финансов разход за бъдещи периоди разликата между определената по буква “б” стойност на наетия актив и общата сума на договорените наемни плащания; г) признава като текущ финансов разход за периода част от финансовия разход за бъдещи периоди пропорционално на относителния дял на дължимите минимални лизингови плащания по договора за периода в общата сума на договорените наемни плащания; д) начислява амортизация на амортизируемите наети активи - в съответствие с възприетата амортизационна политика за подобни амортизируеми собствени активи; е) намалява дългосрочното си задължение с изплатените през срока на договора суми.
\n4.4. При финансовите лизингови договори наемодателят: а) отчита като дългосрочно вземане определените в договора наемни плащания; в сумата им се включват: справедливата (продажната) цена на отдадения актив; разликата между общата сума на договорените наемни плащания и справедливата цена на отдадения актив, която се отразява като финансови приходи за бъдещи периоди; б) отписва отдадения актив по неговата балансова стойност; в) отчита в текущия период финансовите приходи за бъдещи периоди пропорционално на относителния дял на подлежащите на получаване суми по договора за периода в общата сума на договорените наемни плащания; г) отчита в намаление на вземането по договора получените през срока на договора плащания.
\n4.5. За наемодателя финансовият лизинг за даден актив формира два вида приход: а) печалба или загуба, еквивалентна на печалбата или загубата, която би се получила от пряката продажба на наемания актив по продажни цени; б) финансов приход за срока на лизинговия договор.
\nЕксплоатационен лизинг 5.1. При експлоатационните лизингови договори наемодателят: а) отчита предоставените активи в своя счетоводен баланс и им начислява амортизация (когато те са амортизируеми); б) отразява начислените в негова полза наемни вноски като постъпления от продажби в текущия период; в) начислените разходи за амортизации се отразяват за сметка на постъпленията от наема по съответния експлоатационен лизингов договор.
\n5.2. При експлоатационни лизингови договори наемателят отчита: а) като разходи за външни услуги начислените наемни вноски; б) чрез задбалансови сметки наетите активи по справедливата им цена.
\n5.3. Извършените от наемодателя или от наемателя разходи, свързани с подготовката и сключването на лизинговия договор (комисиони, такси и др.) се отчитат като разходи за дейността за текущия период.
\n5.4. Когато в лизингов договор освен наемните плащания (наемът) се предвиждат и допълнителни плащания - например за извършване на ремонти и подобрения, за изплащане на застраховки на отдадения актив и други - те се отчитат отделно от наема.
\nПродажба с обратен лизинг 6.1. Сделката за продажба с обратен лизинг е свързана с продажбата на актив от доставчик и отдаването под наем на същия актив обратно на доставчика. Лизинговото плащане и продажната цена са взаимнозависими, тъй като се договарят в пакет. Счетоводното третиране на продажба с обратен лизинг зависи от вида на съответния лизингов договор.
\n6.2. Когато резултатът от продажба с обратен лизинг е финансов лизинг, всяко превишение на прихода от продажбата над балансовата стойност на актива не трябва да се признава незабавно за приход във финансовите отчети на продавача - наемател.
\nКогато обратният лизинг е финансов лизинг, сделката е средство за предоставяне на финансиране от наемодателя на наемателя, като активът се явява обезпечение. По тази причина не е целесъобразно превишението на прихода от продажбата над балансовата стойност да се разглежда като приход. Такова превишение се разсрочва и амортизира през целия срок на лизинговия договор.
\n6.3. Когато резултатът от продажба с обратен лизинг е експлоатационен лизинг и е ясно, че сделката се определя според справедливата стойност, всяка печалба или загуба трябва да се признава незабавно. Ако продажната цена е по-ниска от справедливата стойност, всяка печалба или загуба трябва да се признава незабавно, освен в случаите, когато загубата се компенсира от бъдещите лизингови плащания под пазарната цена. Тогава загубата трябва да се разсрочва и амортизира пропорционално на лизинговите плащания през периода, през който се очаква активът да бъде използван. Ако продажната цена е по-висока от справедливата стойност, превишението над справедливата стойност трябва да се разсрочва и амортизира през периода, през който се очаква активът да бъде използван.
\n6.4. Когато обратният лизинг е експлоатационен лизинг и лизинговите плащания и продажната цена се определят според справедливата стойност, това по същество е обикновена продажба и всяка печалба или загуба се признава незабавно.
\n6.5. При експлоатационните лизингови договори, ако справедливата стойност в момента на сделката за продажба с обратен лизинг е по-ниска от балансовата стойност на актива, незабавно се признава загуба, равна на разликата между балансовата стойност и справедливата стойност.
\nОповестяване 7.1. В приложението към годишния финансов отчет се оповестяват: а) от наемодателя:
\n7.2. Изписванията за оповестяване се прилагат и при наличието на обратен лизинг.
\nСС 18 - ПРИХОДИ Цел СС 18 определя счетоводното третиране на приходите, получени от определени видове сделки и в определени случаи, както и тяхното признаване.
\nОбхват 1.1. Този стандарт се прилага при отчитане на приходите при следните сделки и случаи: а) продажбата на продукция и стоки; б) извършването на услуги; в) използването от други лица на активите на предприятието, които носят лихви, лицензионни възнаграждения, дивиденти и др.
\n1.2. В стандарта не се разглежда признаването на приходи от: а) договори за строителна дейност; б) лизингови договори; в) правителствени дарения и оповестяване на правителствена помощ; г) дивиденти, получени от инвестиции, признати по капиталовия метод; д) промени в справедливата стойност на финансови активи и пасиви или разпродажбата им; е) промени в стойността на други текущи активи; ж) прираст на стадата, естествено увеличение на селскостопански и горски продукти; з) извличането на минерални вещества.
\nОпределения 2. В този стандарт се използват определения със следното значение:
\nПриход - брутният поток от икономически изгоди през периода, създаден в хода на обичайната дейност на предприятието, когато този поток води до увеличаване на собствения капитал отделно от увеличенията, свързани с вноските на собствениците.
\nСправедлива стойност - сумата, за която един актив може да се размени или един пасив може да се уреди между информирани и желаещи страни в пряка сделка помежду им.
\nПриходите включват брутните потоци от икономически изгоди, получени от и дължими на предприятието.
\nНе се считат за приходи събраните суми от името на трети лица, като например данък върху добавената стойност, застраховки, суми, събрани от името на възложителя, и други, които предприятието получава, но те не водят до увеличаване на собствения капитал.
\nОценка на приходите 3.1. Приходът се определя по справедливата стойност на полученото или подлежащото на получаване възнаграждение под формата на парични средства или парични еквиваленти.
\n3.2. Когато потокът от парични средства или парични еквиваленти се забави, справедливата стойност на плащането може да бъде по-малка от номиналната стойност на получените или подлежащите на получаване парични средства. Разликата между справедливата стойност и номиналната стойност на плащането се признава за лихвен приход.
\n3.3. При размяна на стоки или услуги срещу стоки или услуги със сходен характер и стойност, например преработката на ишлеме, размяната не се разглежда като сделка, която създава приход.
\n3.4. При продажба на стоки или извършване на услуги в замяна на несходни стоки или услуги размяната се разглежда като сделка, която създава приход. Приходът се определя по справедливата стойност на получените стоки или услуги, коригирана със сумата на всички преведени парични средства или парични еквиваленти.
\nИдентифициране на сделките 4. Критериите за признаване на приходите могат да се прилагат: а) за всяка сделка поотделно; б) за делими компоненти на една сделка, за да се отрази същността й; в) за две и повече сделки едновременно, когато те са свързани така, че търговският ефект може да се установи, след като се отчете цялата поредица от сделки.
\nПризнаване на приходи 5.1. Приходът се признава, когато: а) е вероятно предприятието да има икономическа изгода, свързана със сделката; б) сумата на прихода може да бъде надеждно изчислена; в) направените разходи или тези, които ще бъдат направени във връзка със сделката, могат надеждно да бъдат измерени; г) приходите за всяка сделка се признават едновременно с извършените за нея разходи (принцип на съпоставимост между приходите и разходите).
\n5.2. Приходът не се признава, когато разходите не могат да бъдат надеждно изчислени. При тези обстоятелства всяко получено плащане се признава за пасив (задължение).
\n5.3. Когато възникне неяснота по събирането на сума, която вече е включена в прихода от продажбата, несъбираемата сума се признава за разход, а не като корекция на сумата на първоначално признатия приход.
\nПродажба на продукция и стоки 6.1. Приходът от продажбата на продукция и стоки се признава, когато са изпълнени едновременно следните условия: а) продавачът е прехвърлил на купувача значителни рискове и изгоди, свързани със собствеността на продукцията и стоките; б) продавачът не запазва участие в управлението или ефективен контрол върху продаваните продукция и стоки; в) сумата на прихода може да бъде надеждно изчислена; г) продавачът има икономическа изгода, свързана със сделката по продажбата; д) направените разходи или тези, които ще бъдат направени във връзка със сделката, могат надеждно да бъдат изчислени.
\n6.2. Когато продавачът запазва значителни рискове, свързани със собствеността, сделката не е продажба и приходът не се признава.
\n6.3. Продавачът запазва значителни рискове, свързани със собствеността, когато: а) поеме задължение за незадоволително изпълнение, което не е покрито с гаранция; б) получаването на прихода от конкретна продажба на продукция или стоки зависи от създаването на приход за купувача, след като продукцията или стоките бъдат продадени на други лица; в) експедираната продукция или стоки подлежи на монтаж, представляващ съществена част от договора, която все още не е изпълнена от предприятието; г) купувачът има право да анулира покупката по причини, посочени в договора за покупко-продажба, и предприятието не е сигурно дали ще получи възнаграждение.
\n6.4. Изискванията по т. 6.1 и 6.2 се прилагат и при продажбата на активи.
\nИзвършване на услуги 7.1. Приходът, свързан със сделката за извършване на услуги, се признава в зависимост от етапа на завършеност на сделката към датата на съставянето на счетоводния баланс, при условие че резултатът от сделката може да се оцени надеждно.
\n7.2. Резултатът от сделката за извършване на услуги се оценява надеждно, когато са изпълнени едновременно следните условия: а) сумата на прихода може да бъде надеждно изчислена; б) предприятието има икономическа изгода, свързана със сделката; в) етапът на завършеност на сделката за извършване на услуги към датата на съставянето на счетоводния баланс може надеждно да се определи; г) разходите, направени по сделката, както и разходите за завършване на сделката могат надеждно да бъдат измерени.
\n7.3. Етапът на завършеност на сделката се определя, като се използва един от следните начини: а) проверка на извършената работа; б) съотношение в процент на извършените до момента услуги към обема на услугите, които ще бъдат извършени; в) съотношение между направените до момента разходи към общо изчислените разходи по сделката за извършване на услугата.
\nВ общо изчислените разходи по сделката се включват разходите, които отразяват извършените услуги и тези, които ще бъдат извършени.
\nЛихви, лицензионни възнаграждения и дивиденти 8.1. Приходът, създаден от ползването на активи на предприятието от други лица във вид на лихви, лицензионни такси и дивиденти, се признава, когато: а) сумата на приходите може да бъде надеждно изчислена; б) предприятието има икономическа изгода, свързана със сделката.
\n8.2. Приходите се признават, както следва: а) лихвите се признават текущо пропорционално на времевата база, която отчита ефективния доход от актива; б) лицензионните възнаграждения се признават според разпоредбите на съответното споразумение; в) дивидентите се признават, когато се установи правото за тяхното получаване.
\n8.5. Когато неплатена лихва се е натрупала преди придобиването на лихвоносна инвестиция, последвалите лихвени постъпления се разпределят между периода преди придобиването и периода след придобиването. Частта след придобиването се признава като приход, а с частта преди придобиването се намалява справедливата стойност на инвестицията.
\n8.6. Когато дивиденти от капиталови ценни книжа се обявят от нетния доход преди придобиването, тези дивиденти се приспадат от справедливата стойност на ценните книжа.
\nОповестяване 9. В годишния финансов отчет на предприятието трябва да се оповестят: а) счетоводната политика, приета за признаване на приходите, включително начините, приети за определяне етапа на завършеност на сделката за извършване на услуги; б) сумата на всяка важна категория приходи, признати през периода, включваща:
\nПриложение към СС 18 Приложението има за цел да илюстрира прилагането на стандарта. Посочените примери не разглеждат изчерпателно всички възможни ситуации, които могат да окажат влияние върху признаването на прихода.
\nА. Продажба на продукция и стоки 1. Фактуриране и задържане на продукцията и стоките при продавача.
\nПриходът се признава, когато купувачът поеме собствеността, при условие че: а) продукцията и стоките са в наличност при продавача и са готови за експедиране; б) купувачът е потвърдил забавянето на доставката; в) прилагат се обичайните условия на плащане.
\nПриходът се признава, след като монтажът и инспекцията са завършени и доставката е приета от купувача. Когато монтажът е обикновен по характер или инспекцията се извършва само с цел определяне на окончателните договорни цени, приходът се признава веднага при приемане на доставката. б) одобрение от купувача, когато той е договорил ограничено право на връщане на продукцията (стоката).
\nПриходът се признава, когато доставката е приета формално от купувача или срокът за отказ е изтекъл. в) продажби на консигнация, при които купувачът (консигнантът) се задължава да продава стоките от името на доставчика (консигнатора).
\nПриходът за консигнатора се признава, след като продукцията и стоките бъдат продадени от консигнанта на други лица. г) разносна търговия.
\nПриходът се признава, когато доставката е извършена и паричните средства са получени от продавача или агента му.
\nПриходът се признава, след като продукцията и стоките са доставени на клиента. б) продукцията и стоките се произвеждат или доставят при купувача едва след като се получи цялото плащане или част от плащането от клиента.
\nПриходът се признава, след като продукцията и стоките са доставени на клиента.
\nСделката за обратно изкупуване се счита за финансиране и не създава приход, когато продавачът е запазил рисковете и възнагражденията от собствеността, независимо от това, че юридическото право на собственост е прехвърлено на купувача.
\nПриходът се признава при следните условия: а)когато се прехвърлят рисковете и възнагражденията от собствеността - веднага с прехвърлянето; б)когато купувачът действа като агент по същество - при условията на продажба на консигнация.
\nПолученият приход за продукция и стоки, които имат сходни стойности през всички периоди, се признава за текущ приход на равни части за периода, през който продукцията или стоките са изпратени. Когато стойността на продукцията и стоките се променя през различните периоди, приходът се признава въз основа на справедливата им стойност.
\nПриходът се признава на датата на продажбата без лихвите. Продажната цена е сегашната стойност на плащането, определена, като дължимите вноски се сконтират с условен лихвен процент.
\nПриходът се признава, след като правото на собственост бъде прехвърлено на купувача. Когато участието на клиента в собствеността при определени обстоятелства му бъде прехвърлено, преди да му бъде прехвърлено правото на собственост, и доставчикът няма да извършва никакви други значими действия, приходът се признава веднага. Ако следва да се извършат други значими действия, приходът се признава след извършването им.
\nБ. Извършване на услуги 1. Такси за монтаж.
\nПризнават се за приход в зависимост от етапа на завършеност на монтажа. Когато монтажът е свързан с продажбата на продукция или стоки, приходът се признава след монтажа им.
\nВключените в продажната цена суми за последващо обслужване след продажбата на продукцията или стоката се разсрочват като приход за бъдещ период и се признават за текущ приход през периода, през който се извършва обслужването.
\nПризнават се за приход, когато съответните реклами или рекламни клипове се появят пред обществеността. Комисионите за производство се признават в зависимост от етапа на завършеност на проекта.
\nПолучените или подлежащите на получаване комисиони, които не изискват извършване на допълнителни услуги от агента, се признават за приход на датата на влизане в сила или подновяване на съответните полици.
\nПризнаването на приходите от такси за финансови услуги зависи от целта, за която се отнасят таксите, и базата за осчетоводяването на съответния финансов инструмент. При признаването на прихода е необходимо да се направи разлика между таксите, които са неделима част от ефективния доход по даден финансов инструмент, таксите, които се получават при извършването на услугите, и таксите, които се получават при изпълнение на дадено съществено действие. а) такси, които са неделима част от ефективния доход по даден финансов инструмент.
\nРазглеждат се като корекция на ефективния доход. Когато финансовият инструмент се оценява по справедлива стойност след първоначалното му признаване, таксите се признават за приход при първоначалното признаване на иструмента.
\nТези такси са неделима част от създаването на текущ ангажимент с финансов инструмент и заедно със съответните преки разходи се разсрочват и признават за корекция на ефективния доход от инвестицията.
\nПолучените такси за ангажимент се разглеждат като възнаграждение за текущ ангажимент за придобиване на финансов инструмент и заедно със съответните преки разходи се разсрочват и признават за корекция на ефективния доход от кредита. б) такси, получавани при осигуряване на следните услуги:
\nПризнават се за приход при осигуряване на обслужването. Ако предприятието продаде кредит, но запази обслужването по този кредит срещу такса, която е по-ниска от нормалната такса за подобни услуги, част от продажната цена на кредита, равна на таксите, се забавя и се признава за приход при осигуряване на обслужването.
\nКогато съществува вероятност кредитното споразумение да не бъде сключено, таксата за ангажимент се признава за приход пропорционално на времето от срока на ангажимента. в) такси за извършване на значимо действие:
\nПризнават се за приход, когато значимото действие бъде извършено.
\nПризнава се за приход, когато акциите бъдат разпределени.
\nПризнават се за приход, когато кредитът бъде уреден.
\nТаксата за синдикиране, получена от предприятието, което урежда кредит и което не запазва никаква част от кредитния пакет за себе си или запазва част при същия ефективен доход за риск, съпоставим с този на другите участници, е възнаграждение за услугата по синдикирането. Такава такса се признава за приход, когато синдикирането бъде завършено.
\nКогато синдикаторът запазва част от кредитния пакет при ефективен доход за съпоставим риск, по-нисък от дохода, получаван от другите участници в синдиката, съответна част от таксата се забавя и се отразява като корекция на ефективния доход от инвестицията.
\nКогато синдикаторът запази част от кредитния пакет при ефективен доход за съпоставим риск, който е по-висок от дохода, получаван от другите участници в синдиката, част от ефективния доход се признава за част от таксата за синдикиране, когато синдикирането бъде извършено.
\nПриходът се признава при осъществяване на събитието. Когато се продава абонамент за няколко събития, таксата се признава за приход за бъдещ период и се разпределя за всяко събитие. Разсроченият приход се признава като текущ приход за периода, през който е осъществено събитието.
\nПриходът се признава през периода на обучението.
\nТакси, които осигуряват само членство, а всички други услуги се заплащат отделно или има отделен годишен обонамент, се признават за приход, когато не съществува никаква съществена несигурност около събирането им.
\nТакси, които дават право на членуващия да получава услуги, публикации или други ползи през периода на членството или да закупува стоки или услуги по цени, по-ниски от тези за нечленуващите, се признават за приход при осигуряване на ползите.
\nВъзнаграждението за франчайз се признава за приход, така че да отразява целта, за която таксите се начисляват. Възможните случаи за признаване на прихода са следните: а) доставка на оборудване и други материални активи;
\nПризнават се за приход, след като стоките бъдат доставени на клиента или правото на собственост бъде прехвърлено. б) осигуряване на начално или допълнително обслужване;
\nПризнават се за приход при извършване на обслужването.
\nКогато отделна такса не покрива разходите за непрекъснатото обслужване, част от таксата, достатъчна за покриване на разходите и разумната печалба от обслужването, се отлага и се признава за приход при извършване на обслужването.
\nКогато франчайз споразумението предвижда франчайзодателят да доставя оборудване, запаси или други материални активи по цена, която не осигурява разумна печалба от продажбата, част от началната такса, осигуряваща покриване на определените разходи, се разсрочва и се признава за приход, когато стоките се предадат на франчайзополучателя.
\nОстатъкът от началната такса се признава за приход, когато всички начални услуги и други задължения изискват от франчайзодателя да бъдат извършени.
\nАко началната такса се събира в продължение на един дълъг период и съществува значителна несигурност около цялостното й събиране, таксата се признава за приход при получаване на паричните средства. в) постоянни франчайзни такси;
\nПризнават се за приход при осигуряването на услугите или използването на правата. г) агентски операции;
\nКогато франчайзодателят действа като агент на франчайзополучателя и поръчва или урежда доставки без печалба, тези операции не създават приход.
\nПризнават се за приход в зависимост от етапа на завършеност на разработката, включително предвиденото обслужване след доставката.
\nВ. Лихви, лицензионни такси и дивиденти 1. Лицензионни такси и проценти от приходи.
\nЛицензионни такси и проценти от приходи, получени от използването на активи на предприятието, се признават в съответствие с клаузите на споразумението.
\nПрехвърлянето на права срещу фиксирана такса или неподлежаща на връщане гаранция по силата на неанулируем договор, който позволява на лицензополучателя свободно да използва тези права, а лицензодателят няма никакви други задължения за изпълнение, по същество се счита за продажба и приходът се признава в момента на продажбата.
\nКогато лицензионната такса или процентът от приходите зависи от реализирането на бъдещо събитие, приходът се признава само когато е възможно тяхното получаване, което обикновено става с възникване на събитието.
\nПризнават се за приход, когато се установи правото за тяхното получаване.
\nГ. Други случаи на признаване на приходи 1. Излишък на активи.
\nПриходът се признава при установяване на излишъка.
\nПриходът се признава при изтичане на давностния срок или при наличие на други основания за отписване на задълженията.
\nПриходът се признава след установяване на правото за тяхното получаване съгласно договор или чрез съдебен иск.
\nПризнават се за приход при плащане на липсите или начетите.
\nСС 19 - ДОХОДИ НА ПЕРСОНАЛА Цел СС 19 определя начина за счетоводното отчитане и оповестяване на разходите, които предприятието понася във връзка с осигуряването на доходи на персонала.
\nОбхват 1.1. Този стандарт се прилага от предприятията при счетоводното отчитане на разходи, които представляват доходи на персонала, включително тези, които са обезпечени съгласно: а) формални програми или други официални споразумения между предприятието и персонала (отделни лица, група лица или техни представители); б) нормативни изисквания или браншови (отраслови) спогодби, съгласно които предприятията са задължени да внасят суми за изпълнението на конкретни програми за доходи на персонала; в) промяна на установения ред, при която предприятието няма друга алтернатива, освен да изплати съответните доходи на персонала.
\n1.2. Доходите на персонала включват: а) краткосрочни доходи; б) доходи след напускане; в) други дългосрочни доходи; г) доходи при напускане; д) доходи под формата на компенсации с акции или дялове от собствения капитал.
\nСтандартът изисква предприятието да признава: а) задължение (пасив) към персонала, когато той е работил (прослужил е трудов стаж) в замяна на доходи, които са платими в бъдеще; б) разход за доход на персонала, когато предприятието консумира икономическа изгода, възникнала вследствие на изработеното от персонала срещу доходи за него.
\nОпределения 2. За целите на този стандарт се използват определения със следното значение:
\nПерсонал - лицата, които работят (прослужват трудов или служебен стаж) в предприятието. За целите на стандарта в тази категория се включват и лицата, работещи по договори за управление и по други договори.
\nДоходи на персонала - форми на възнаграждения, предоставени от предприятието на персонала в замяна на положения от него труд.
\nКраткосрочни доходи - онези доходи на персонала, които стават напълно изискуеми в рамките на 12 месеца след края на периода, в който персоналът е положил труд за тях. В тези доходи не се включват доходи при напускане и компенсациите (доходите) под формата на акции или дялове от собствения капитал.
\nДоходи при напускане (прекратяване на трудовото или служебното правоотношение) - онези доходи на персонала, които са платими като резултат от решението на:
\nКомпенсации (доходи) под формата на акции или дялове от собствения капитал - онези доходи на персонала, които са:
\nДруги дългосрочни доходи - онези доходи на персонала, които са платими 12 или повече месеца от края на периода, през който заетите са положили съответния трудов или служебен стаж.
\nВ тези доходи не се включват доходи след прекратяване на трудовото или служебното правоотношение, доходи при напускане и компенсации под формата на акции или дялове от собствения капитал, които не са изцяло платими в рамките на 12 месеца след края на периода, в който персоналът е положил труда за тях.
\nДоходи след напускане (прекратяване на трудовото или служебното правоотношение) - онези доходи на персонала, които са платими след приключване на трудовото или служебното правоотношение. В тези доходи не се включват доходи при напускане и компенсациите (доходите) под формата на акции или дялове от собствения капитал.
\nУстановени (регламентирани) доходи - онези доходи на персонала, които не са условни при бъдещо наемане на персонал.
\nКомпенсируеми отпуски - обезщетения, предоставени на персонала за ползван платен годишен отпуск, платен отпуск по болест и неработоспособност, по майчинство или бащинство, за участие като съдебен заседател, запас и др.
\nСпоред периода на получаване те са: а) краткосрочни - обезщетенията се очаква да възникнат в рамките на 12 месеца след края на периода, през който заетите са положили свързания с тези отпуски труд; б) дългосрочни - обезщетенията се очаква да възникнат 12 месеца след края на периода, през който заетите са положили свързания с тези отпуски труд.
\nСпоред начина на определяне на размера им те са: а) натрупващи се - могат да бъдат използвани в бъдещи периоди, ако правото на такива отпуски за текущия период не е използвано изцяло; те могат да бъдат:
\nНастояща стойност на задължението за изплащане на определени доходи - настоящата стойност на очакваните бъдещи плащания, необходими за уреждане на задължението, произтичащо от трудовия или служебния стаж на персонала в текущия и за минали периоди. От тази стойност не се приспадат каквито и да са активи по програмата.
\nКредитен метод на прогнозираните единици (метод на начислените доходи, изчислени на базата на трудов или служебен стаж, или метод на доходи или години трудов или служебен стаж) - разглежда всеки период от прослужения стаж като пораждащ допълнителна единица право на доходи и измерва всяка такава единица поотделно, за да определи окончателното задължение.
\nРазходи по текущ трудов или служебен стаж - увеличението на настоящата стойност на задължението за изплащане на определени доходи, произтичащо от трудовия или служебния стаж на персонала за текущия период.
\nРазходи по минал трудов или служебен стаж - увеличението на настоящата стойност на задължението за изплащане на определени доходи, произтичащо от трудовия или служебния стаж на персонала за минали периоди. Увеличението е вследствие на въвеждането на или промяната в доходите след напускане или в другите дългосрочни доходи.
\nРазходите по минал трудов или служебен стаж могат да бъдат:
\nРазходи за лихви - увеличението на настоящата стойност на задължението за изплащане на определени доходи, произтичащо от различните отчетни периоди, в които задължението възниква и в които се урежда.
\nИзчислява се, като се умножи коефициентът на дисконтиране по настоящата стойност на задължението за изплащане на определени доходи през целия период, като се вземат предвид всички съществени изменения на задълженията за изплащане на определени доходи.
\nПрограми за доходи след прекратяване на трудовото или служебното правоотношение - формални или неформални спогодби, съгласно които предприятието осигурява доходи на едно или повече лица от персонала след напускането им. Те могат да бъдат:
\nПрограми с определени вноски - програми, при които предприятието:
\nПрограми с определени доходи - всички други програми, различни от програмите с определени вноски, при които стойността на задължението се актуализира така, че да не се различава съществено от сумите, подлежащи на изплащане.
\nПрограми на множество работодатели - програми, при които:
\nТе могат да бъдат програми с определени вноски или с определени доходи.
\nВ тази категория не се включват държавните програми.
\nДържавни програми - програми, създадени с нормативен акт, които обхващат всички предприятия (или предприятия от дадена категория) и се ръководят от правителството или от друга организация, създадена за тази цел.
\nТези програми не са обект на контрол и влияние от страна на предприятието, което съставя финансовия отчет.
\nПрограми за компенсации (доходи) под формата на акции или дялове от собствения капитал - формални или неформални спогодби, според които предприятието осигурява на персонала компенсации (доходи) под формата на акции и дялове от собствения капитал или суми, чийто размер зависи от бъдещата цена на финансовите инструменти, носещи дивиденти (или други доходи).
\nАктиви по програмата - онези активи, които са притежавани от фонд, при наличие на следните условия:
\nТе не могат да бъдат върнати на предприятието или могат да бъдат върнати само в случай че оставащите във фонда активи са достатъчни за посрещане на задълженията по програмата или за предприятието съществува правно или тълкувателно задължение да изплаща директно доходи на персонала.
\nВъзвръщаемост на активите по програмата - лихви, дивиденти или други приходи, произтичащи от активите по програмата, заедно с реализирани и нереализирани печалби или загуби от тях, намалени с всички разходи по управление на програмата и с всички платими по програмата данъци.
\nСтатистически актюерски печалби и загуби включват:
\nСправедлива стойност - сумата, за която един актив може да бъде разменен или едно задължение да бъде уредено между добре осведомени и желаещи страни в пряка сделка помежду им.
\nКраткосрочни доходи 3.1. Краткосрочните доходи, предоставени на персонала, включват: а) основно възнаграждение за отработено време (заплата, надница); б) възнаграждение над основното възнаграждение, определено според прилаганите системи за заплащане на труда; в) допълнително възнаграждение за продължителна работа, за работа при вредни или при други специфични условия на труд, за по-висока лична квалификация на лица с научна степен или за звание и за работа при специален режим, нощен и извънреден труд и вътрешно заместване; г) други специфични допълнителни възнаграждения, уговорени с колективния или с индивидуалния трудов договор; д) възнаграждения, изплатени за престой и за работа през официални празници; е) социални осигуровки и надбавки, включително за платен отпуск по болест, майчинство и др.; ж) разпределение на финансовия резултат (печалбата) или премии; з) платен годишен отпуск и други компенсируеми отпуски; и) непарични възнаграждения (медицинско обслужване, жилищно настаняване и др. на заетия персонал).
\n3.2. Когато лице от персонала е положило труд в дадено предприятие в рамките на един отчетен период, предприятието следва да признае недисконтираната сума на краткосрочните доходи на заетите, която се очаква да бъде платена в замяна на положения труд: а) като разход, включително онези доходи на персонала, които съгласно друг счетоводен стандарт се изисква да бъдат включени в отчетната стойност на даден актив; б) като текущо задължение - след приспадане на всички платени вече суми и полагащи се удръжки.
\nАко платената сума надвишава недисконтираната сума на доходите, предприятието следва да признае това превишение като актив (авансово платен доход) до степен, до която това авансово плащане ще доведе до:
\n3.3. Полагащите се суми за компенсируеми отпуски на персонала се отчитат като задължение и като разход, свързан с краткосрочните доходи на персонала.
\n3.3.1. При ненатрупващите се компенсируеми отпуски предприятието не признава задължение и разход до момента на отпуска, тъй като трудовият стаж на персонала не увеличава размера на обезщетението.
\n3.3.2. При натрупващите се компенсируеми отпуски възниква задължение, което се признава за разход и в случаите, когато те са без фиксирани права, въпреки вероятността, че заетите могат да напуснат, преди да използват правото си на отпуск.
\n3.3.3. Предприятието следва да оцени очакваните разходи по натрупващите се компенсируеми отпуски като допълнителна сума (задължение и разход), която се очаква да бъде изплатена като резултат от неизползваното право на натрупан отпуск към датата на съставяне на годишния финансов отчет.
\n3.4. Полагащите се суми от разпределение на печалбата се отчитат като разходи (а не като разпределение на печалбата) и като задължение, когато: а) за предприятието съществува правно или тълкувателно задължение за извършването на такива плащания като резултат от минали събития; б) задължението за изплащане може да бъде надеждно оценено.
\n3.4.1. Предприятието може да направи надеждни изчисления на правното или на тълкувателното задължение по програмата за разпределение на печалбата или изплащането на премии, когато: а) в програмата се съдържа формула за определяне размера на възнаграждението (части от печалбата или премия); б) размерът на възнаграждението (части от печалбата или премията) се определя, преди годишният финансов отчет да бъде одобрен за публикуване; в) в резултат на миналия опит може ясно да се определи размерът на тълкувателното задължение на предприятието.
\n3.4.2. Когато съгласно програма за разпределение на печалбата заетите получават дял от печалбата само ако останат на работа в предприятието за точно определен срок, задължението за възнаграждение за разпределение на печалбата се изчислява, като се отрази текучеството на персонала през отчетния период.
\n3.4.3.Когато за предприятието не съществува правно задължение за изплащане на възнаграждение от разпределение на печалбата, но то има практика за изплащането на такива възнаграждения, то следва да ги начисли като задължение и разход, тъй като няма друга алтернатива, освен да ги изплати.
\n3.4.4. Ако доходът от разпределението на печалбата или изплащането на премии не е изискуем напълно в рамките на 12 месеца от края на периода, в който заетите лица са положили свързания с тях труд, тези плащания се считат за други дългосрочни доходи на персонала.
\nДоходи при напускане (прекратяване на трудовото или служебното правоотношение) 4.1. Доходите при напускане, предоставени на персонала, включват: а) глобална сума, определена законодателно или чрез договорно или друго споразумение; б) увеличение на пенсиите или на другите доходи след напускане; в) заплата до края на определен предизвестен период, ако работникът или служителят не полага по-нататъшен труд, който да осигурява икономически изгоди за предприятието.
\n4.2. Предприятието признава доходите, начислени при напускане, като задължение и разход, когато се е ангажирало: а) да прекрати трудовото или служебното правоотношение на едно лице или на група лица от персонала преди нормалната дата за пенсиониране; б) да осигури доходи при напускане като резултат от направено предложение за поощряване на доброволното напускане.
\n4.2.1. Предприятието се е ангажирало с прекратяване на трудовото или служебното правоотношение тогава, когато разполага с план за прекратяване и не съществува реална възможност за оттегляне от изпълнението на плана.
\n4.2.2. Планът включва: а) длъжностите и броя на заетите, чието трудово или служебно правоотношение ще бъде прекратено; б) доходите за всяка длъжност, които следва да бъдат изплатени при напускане на персонала; в) датата и периода, за които планът ще бъде приложен.
\n4.3. Доходите при напускане не осигуряват на предприятието бъдещи икономически изгоди, поради което се признават за разход в момента на възникването им.
\n4.4. Когато доходите при напускане станат изискуеми за повече от 12 месеца след датата на счетоводния баланс, те трябва да бъдат дисконтирани чрез коефициент.
\nКомпенсации (доходи) под формата на акции или дялове от собствения капитал 5.1. Компенсациите (доходите), предоставени на персонала под формата на акции или дялове от собствения капитал на предприятието, включват: а) дялове и акции, дялови опции и други финансови инструменти, свързани със собствения капитал, издавани на персонала на по-ниска от справедливата цена, на която тези инструменти биха били издадени на трети лица; б) плащания в брой, чийто размер зависи от бъдещата пазарна цена на акциите на предприятието.
\n5.2. Оценяването (измерването) на задълженията за изплащане на доходи под формата на акции или дялове от собствения капитал на предприятието към 31 декември се извършва: а) по номиналната стойност на дяловете и акциите, дяловите опции и другите финансови инструменти, свързани със собствения капитал, които се предоставят като компенсации на персонала; б) по очакваната стойност на плащанията, които зависят от бъдещата пазарна цена на акциите на предприятието.
\nДруги дългосрочни доходи 6.1. Другите дългосрочни доходи на персонала включват: а) суми за дългосрочни компенсируеми отпуски като допълнителни отпуски за прослужен дългогодишен стаж; б) юбилейни и други възнаграждения за прослужен дългогодишен стаж; в) доходи от разпределение на финансов резултат (премии), платими 12 или повече месеци след края на периода, през който заетите са положили съответния стаж; г) отсрочени обезщетения, платими 12 или повече месеци след края на периода, през който са отработени.
\n6.2. При измерването (оценяването) на другите дългосрочни доходи следва да се признаят незабавно: а) статистическите актюерски печалби и загуби, и б) всички разходи по миналия стаж.
\n6.3. Сумата, призната като задължение (пасив) по повод на другите дългосрочни доходи на персонала, следва да бъде сбор от: а) настоящата стойност на задължението за изплащане на определени доходи към датата на счетоводния баланс; б) минус справедливата стойност на активите по програмата, посредством които задълженията ще бъдат пряко уредени.
\nДоходи след напускане (прекратяване на трудовото или служебното правоотношение) 7. Доходите, предоставени на персонала след напускане (прекратяване на трудовото или служебното правоотношение), включват: а) пенсии; б) медицинско обслужване; в) други доходи.
\nРазграничаване (класифициране) на програмите 8. Предприятията следва да класифицират програмите за доходи, изплатени на персонала след напускане, според икономическата им същност (вноските) като:
\n8.1. Програми с определени вноски, при които: а) правното или тълкувателното задължение на предприятието е ограничено до размера, който е уговорен да се внася във фонда; б) статистическият актюерски риск (доходите ще бъдат по-малко от очакваните) и инвестиционният риск (инвестираните активи няма да бъдат достатъчни за покриване на предвидените доходи) са за сметка на персонала, или 8.2. Програми с определени доходи, при които: а) предприятието е задължено да осигури уговорените доходи на настоящия и на бившия персонал; б) статистическият актюерски риск (доходите ще костват повече от очакваното) и инвестиционният риск са за сметка на предприятието.
\nПрограми на множество работодатели 9.1. Програма на множество работодатели за доходи, изплащани на персонала след напускане.
\nПредприятието следва да класифицира програмата на множество работодатели за доходи, изплащани на персонала след напускане, според условията като програма: а) с определени вноски, или б) с определени доходи.
\n9.2. Когато една програма на множество работодатели е класифицирана като програма с определени доходи, предприятието трябва да отчита своя съразмерен дял от: а) задължението за изплащане на определени доходи; б) активите по програмата; в) разноските, свързани с програмата.
\n9.3. Когато: а) предприятието не разполага с достатъчна информация (или няма достъп до такава информация) за осчетоводяването на програмата с определени доходи като такава, или б) програмата на множество работодатели излага на статистически и инвестиционни рискове участващите предприятия поради това, че липсва последователна и надеждна база за разпределяне на задължението, активите и разходите между отделните предприятия, участващи в програмата, следва: (а) да осчетоводи доходите по програмата като програма с определени вноски; (б) да оповести:
\nДържавни програми за доходи