1.данни с резултатите от физико-химичните, микробиологичните и радиологичните анализи на водата със заключение от органите на ДСК;
\n
2.дневник на пробното изпомпване;
\n
3.актове за извършеното циментиране, изрязване на колони и торпедиране на сондажите.
\n
Чл. 259(1) За водовземните съоръжения се съставя приемателно-предавателна документация, която съдържа най-малко
\n
1.разрешението за ползване;
\n
2.актовете, съставени по време на строителството;
\n
3.протоколите от измерването на дълбочината на кладенеца и на дълбочината до статичното водно ниво, дебита и относителния дебит на кладенеца, вертикалността на обсадните тръби (при тръбни кладенци) и др.;
\n
4.протоколите от изпитванията на водовземното съоръжение;
\n
5.одобрения инвестиционен проект и/или заверената екзекутивна документация;
\n
6.техническото заключение за водовземното съоръжение;
\n
7.резултатите от физико-химични, микробиологични и радиологични изследвания на водата;
\n
8.гаранционния паспорт на водовземното съоръжение;
\n
9.документ от експлоатационното дружество, че разполага с необходимото оборудване и персонал за техническата експлоатация на водовземното съоръжение;
\n
10.документи за удостоверено съответствие на всички вложени продукти със съществените изисквания към тях.
\n
(2)Документацията по ал. 1 се съхранява от лицето, което отговаря за техническата експлоатация на водовземното съоръжение.
\n
Чл. 260
\n
(1)По време на техническата експлоатация на водовземните съоръжения се води дневник, в който се вписват всички изменения, настъпили в процеса на експлоатация, както и необходимостта от текущи или основни ремонти
\n
(2)При техническата експлоатация се извършват периодични и/или непрекъснати измервания на дебита и на качествените показатели на водата, като при констатиране на отклонения се провеждат санитарно-технически мероприятия в зависимост от вида на водоизточника и установените замърсители.
\n
(3)При недопустими отклонения водовземното съоръжение се изключва от работа.
\n
Глава дванадесета ИЗГРАЖДАНЕ, ИЗПИТВАНЕ И ВЪВЕЖДАНЕ В ЕКСПЛОАТАЦИЯ НА ПРЕЧИСТВАТЕЛНИ СТАНЦИИ ЗА ПРИРОДНИ ВОДИ
\n
Чл. 261
\n
Съоръженията, реагентното стопанство, складовете за реагенти и филтърни материали, спомагателните и обслужващите сгради се изграждат в съответствие с издадените строителни книжа, правилата и нормативите на тази наредба и нормативните актове, с които се определят правилата при изпълнението на СМР на видовете строителни конструкции
\n
Чл. 262
\n
(1)Хидравличното изпитване на водните съоръжения за проверка на якост на конструкцията и за водоплътност на стените и дъната се извършва след завършване на всички СМР и при достигане на проектната якост на бетона
\n
(2)Когато в проекта няма указания за изпитване, съоръженията по ал. 1 се изпитват на якост и водоплътност в съответствие с изискванията на глава петнадесета, раздел II.
\n
(3)Съоръженията се засипват след успешно проведени изпитвания.
\n
(4)Не се допускат течове при изпитването на резервоари за агресивни течности и на варели за промивка на филтрите и за химични реагенти, разположени в сгради.
\n
(5)При изпитването на открити съоръжения се отчита допълнително загубата на вода от изпарения на откритата водна повърхност.
\n
Чл. 263(1) Корпусите на напорните филтри се изпитват на якост и плътност преди натоварването им
\n
(2)При запълване на филтъра с вода въздухът от него се отстранява напълно.
\n
(3)Пробното налягане при изпитване на корпуса на филтъра на якост се приема равно на работното налягане, увеличено с коефициент 1,5.
\n
(4)Изпитването на корпуса е проведено успешно, ако при пробното налягане в продължение на 10 min не се открият изтичания и разрушения.
\n
(5)Пробното налягане при изпитване на корпуса на напорния филтър на плътност се приема равно на работното налягане, увеличено с 0,5 MPa. Изпитването е проведено успешно, ако не се открият изтичания и разрушения и налягането не спадне с повече от 0,05 МРа.
\n
Чл. 264(1) Корпусът на филтъра се приема заедно с филтрационните му устройства и арматурите преди подреждането на филтърните материали
\n
(2)Филтърът се приема след зареждане на филтърния материал, като се проверява хоризонталността на повърхността на филтриращия слой.
\n
(3)След извършване на проверката по ал. 2 се прави пробно промиване на филтъра с интензивност в съответствие с проектните изисквания.
\n
Чл. 265
\n
(1)При приемането на пречиствателната станция за природни води се извършва комплексна оценка за нейното изпълнение в съответствие с изискванията на издадените строителни книжа и за готовността за въвеждането й в експлоатация
\n
(2)При приемането на пречиствателната станция за природни води се проверяват:
\n
1.заповедната книга на строежа;
\n
2.констативният акт за установяване годността на строежа;
\n
3.генералният план на площадката с нанесени подземни технически проводи;
\n
4.актовете и протоколите, съставени по време на строителството;
\n
5.съответствието с издадените строителни книжа на съоръженията, сградите, оборудването, тръбопроводите, електрическите, отоплителните и вентилационните инсталации, контролно-измервателните прибори и автоматиката;
\n
6.хоризонталността на ръбовете на стените на струенасочващите прегради и на други части на съоръженията, през които водата прелива при експлоатацията им;
\n
7.правилното поставяне на елементите, през които водата постъпва в паралелно работещите съоръжения, както и на елементите за постъпване на водата в отделните съоръжения;
\n
8.документите за удостоверено съответствие на всички вложени продукти със съществените изисквания към тях.
\n
Чл. 266
\n
(1)При приемането на пречиствателната станция за природни води за синхронизиране на работата на пречиствателните съоръжения се провежда 72-часова проба при експлоатационни условия, за което се съставя протокол
\n
(2)След успешно проведена 72-часова проба съоръженията и тръбопроводите се дезинфекцират с хлорсъдържащ дезинфекционен разтвор с концентрация и време за контакт съгласно проекта, но не по-малко от 6 h.
\n
(3)Пречиствателният ефект се доказва след най-малко 48-часова пробна експлоатация на пречиствателната станция, като се вземат проби за анализ на качествата на пречистената вода в присъствието на представител на ДСК. За резултатите от анализа на водата се съставя протокол.
\n
Чл. 267(1) За пречиствателните станции за природни води се съставя приемателно-предавателна документация, която съдържа най-малко
\n
1.разрешението за ползване;
\n
2.генералния план на площадката с нанесени и приети подземни технически проводи;
\n
3.актовете, съставени по време на строителството;
\n
4.протоколите от изпитванията на машините и съоръженията;
\n
5.протокола за проведена 72-часова проба;
\n
6.протокола за извършена пробна експлоатация;
\n
7.одобрения инвестиционен проект и/или заверената екзекутивна документация на пречиствателната станция;
\n
8.договорите с експлоатационните дружества за присъединяване към мрежите на техническата инфраструктура;
\n
9.заверените технически паспорти на машините, уредите и апаратурите;
\n
10.документи за удостоверено съответствие на съдовете под налягане със съществените изисквания към тях (за проектираните и монтираните съдове под налягане);
\n
11.документи за удостоверено съответствие на всички вложени продукти със съществените изисквания към тях;
\n
12.протоколите от анализите на качеството на водата на изхода на пречиствателната станция;
\n
13.документ от експлоатационното предприятие, че разполага с необходимото оборудване и персонал за техническата експлоатация на пречиствателната станция;
\n
14.указанията за техническа експлоатация на станцията и на отделни нейни части и съоръжения в съответствие с възприетата технология на пречистване на суровата природна вода при нормална работа, авария, профилактичен и основен ремонт;
\n
15.инструкция за безопасни и здравословни условия на труд по време на техническата експлоатация;
\n
16.инструкция за поддържане на чистота и хигиена по време на техническата експлоатация.
\n
(2)Документацията по ал. 1 се съхранява от лицето, което отговаря за техническата експлоатация на пречиствателната станция.
\n
(3)При техническата експлоатация на пречиствателната станция се организира необходимата документирана и работеща система за контрол на техническото състояние и за ремонтно обслужване на всички нейни части.
\n
Глава тринадесета ИЗГРАЖДАНЕ, ИЗПИТВАНЕ И ВЪВЕЖДАНЕ В ЕКСПЛОАТАЦИЯ НА ПОМПЕНИ СТАНЦИИ
\n
Чл. 268
\n
Помпените станции се изграждат в съответствие с издадените строителни книжа, правилата и нормативите на тази наредба и нормативните актове за правилата за изпълнение на видовете строителни конструкции
\n
Чл. 269(1) При приемането на помпената станция се проверяват
\n
1.констативният акт за установяване годността на строежа;
\n
2.заповедната книга на строежа;
\n
3.генералният план на площадката с нанесените подземни технически проводи;
\n
4.одобреният инвестиционен проект за отделните сгради и съоръжения, за оборудването, тръбопроводите, електроснабдяването, отоплението, вентилацията и автоматизацията;
\n
5.актовете и протоколите, съставени по време на строителството;
\n
6.протоколите от изпитванията на арматурите и тръбопроводите;
\n
7.съответствието с проекта на монтираните тръбопроводи, помпени агрегати, арматури, контролно-измервателни прибори и автоматика;
\n
8.характеристиките и параметрите на монтираните работни и резервни помпени агрегати, контролно-измервателни прибори и автоматика и на подемно-транспортните устройства за съответствието им с проекта;
\n
9.съответствието с проекта на удароубивателите, отоплението, вентилацията и осветлението на машинната зала;
\n
10.документите за удостоверено съответствие на всички вложени продукти със съществените изисквания към тях.
\n
(2)Помпената станция се приема в експлоатация след извършване на 72-часова проба при експлоатационни условия, ако нейната работа съответства на проектните изисквания, за което се съставя протокол.
\n
Чл. 270(1) За помпените станции се съставя приемателно-предавателна документация, която съдържа най-малко
\n
1.разрешението за ползване;
\n
2.генералния план на площадката с приетите подземни технически проводи;
\n
3.одобрения инвестиционен проект и/или заверената екзекутивна документация на помпената станция;
\n
4.актовете, съставени по време на строителството;
\n
5.протокол за проведена 72-часова проба;
\n
6.заверени технически паспорти на помпените агрегати, контролно-измервателните прибори и автоматиката;
\n
7.документ от експлоатационното дружество, че разполага с необходимото оборудване и персонал за техническата експлоатация на помпената станция;
\n
8.указания за техническа експлоатация на помпените агрегати при нормална работа, авария, профилактичен и основен ремонт;
\n
9.указания за техническата експлоатация на контролно-измервателните прибори, автоматиката и подемно-транспортните устройства;
\n
10.инструкция за безопасни и здравословни условия на труд по време на техническата експлоатация;
\n
11.документи за удостоверено съответствие на всички вложени продукти със съществените изисквания към тях.
\n
(2)Документацията по ал. 1 се съхранява от лицето, което отговаря за техническата експлоатация на помпената станция.
\n
(3)За нормалната техническа експлоатация на помпената станция се организира документирана система за техническо и ремонтно обслужване.
\n
Глава четиринадесета ПОЛАГАНЕ, МОНТАЖ, ИЗПИТВАНЕ, ПРИЕМАНЕ И ВЪВЕЖДАНЕ В ЕКСПЛОАТАЦИЯ НА ВОДОПРОВОДИ
\n
Раздел I
\n
Общи изисквания
\n
Чл. 271
\n
Тръбопроводите се полагат и монтират в съответствие с издадените строителни книжа, правилата и нормативите на тази наредба и указанията на производителя за полагане, монтаж и изпитване на тръбите
\n
Чл. 272
\n
Тръбопроводните части се транспортират и складират в съответствие с указанията на производителя така, че да се избегнат взаимодействия с опасни вещества, замърсявания и повреди
\n
Раздел II
\n
Траншейно полагане и монтаж
\n
Чл. 273
\n
При извършване на изкопните работи за полагане на тръбите се спазват нормативните изисквания за отстояния от фундаменти, подземни съоръжения и технически проводи и се вземат необходимите мерки срещу нанасяне на щети върху тях
\n
Чл. 274
\n
(1)При определяне на размерите на траншеята за полагане на тръбите и нейното оформяне, както и при определяне височината на засипване се спазват проектните изисквания. Всички отклонения от проекта се съгласуват с проектанта
\n
(2)Преди полагането на тръбите се проверяват дълбочината на полагане, откосите, широчината и състоянието на дъното на изкопа.
\n
Чл. 275(1) Основата на траншеята се оформя с оглед безпрепятствено полагане на тръбите по цялата им дължина. При необходимост се извършват вкопавания за връзките
\n
(2)Когато дъното на траншеята е подходящо и може да служи за основа на тръбите, то се оформя в съответствие с надлъжния профил на тръбопровода и при необходимост се уплътнява.
\n
(3)Когато дъното на траншеята не е подходящо за основа на тръбите (състои се от камъни, скали, неустойчиви или льосови почви), траншеята се изкопава на по-голяма дълбочина в зависимост от материала на тръбите и външната им защита. Отстранената излишна почва се заменя с подходяща съгласно проекта, която се оформя в съответствие с надлъжния профил на тръбопровода и се уплътнява.
\n
(4)Когато основите за полагане на тръбите са неустойчиви или льосови почви, се вземат специалните мерки в съответствие с проекта и при спазване изискванията на глава шестнадесета.
\n
Чл. 276
\n
Тръбите се свързват с отделни съоръжения посредством шарнирни тръбопроводни връзки или компенсатори, монтирани в стената на съоръжението, за предотвратяване на недопустими натоварвания върху тръбите или съоръженията
\n
Чл. 277(1) Тръбите се свързват с фасонните части, предвидени в проекта, така, че тръбопроводът да е водонепропусклив и да издържа на работните натоварвания
\n
(2)Бетонните опорни блокове се изграждат така, че тръбната връзка да остава свободна.
\n
(3)Тръбите се заваряват от квалифициран персонал, като се използват заваръчна техника и методи, одобрени от производителя на съответните видове тръби и фасонни части.
\n
(4)При свързването на тръбите се използват смазки за контакт с питейна вода.
\n
Чл. 278
\n
(1)Нарушени изолационни покрития върху тръбите и фасонните части се възстановяват и нанасят на места, където покритието е нарушено, съгласно указанията на проектанта и в съответствие с техническата спецификация на тръбите
\n
(2)Когато тръбите са с пластмасово покритие, се вземат мерки за предпазването им от контакт с остри камъни или други твърди образувания по траншеята, както и за недопускане на продължително топлинно въздействие на топлопроводи и контакт с опасни вещества.
\n
Чл. 279
\n
(1)Когато се предвижда изпитване на външните антикорозионни покрития или когато тръбопроводите са метални с електроизолационно покритие и за тях е предвидена катодна защита, покритието се изпитва с електроконтролна апаратура
\n
(2)Напрежението за изпитване се определя в проекта в зависимост от вида и дебелината на покритието.
\n
(3)Всички открити дефекти се отстраняват съгласно изискванията на техническата спецификация на тръбите, като възстановената област се изпитва повторно.
\n
(4)За резултатите от проведените изпитвания се съставят протоколи.
\n
Чл. 280(1) Нарушенията на вътрешното покритие или на облицовката на тръбите и фасонните части се възстановяват в съответствие с указанията на производителя
\n
(2)Вътрешното покритие или облицовката на тръбите и фасонните части се изпълняват така, че да отговарят на изискванията за безопасност на продуктите (материалите), които са в контакт с вода, предназначена за питейно-битови цели.
\n
Чл. 281Сглобяемите стоманобетонни шахти на водопроводите се изграждат при спазване на изискванията на проекта
\n
Чл. 282При изграждане на водопроводи под елементи на транспортната техническа инфраструктура се осигурява необходимата устойчивост срещу пропадане на съоръженията
\n
Чл. 283
\n
(1)Преди полагането на тръбопроводи през водно препятствие се извършват контролни измервания на дълбочината на дъното и се установява съответствието между действителните и проектните коти по проектното трасе на подводната траншея
\n
(2)При значителни отклонения между действителните и проектните коти на дъното на водното препятствие и при недостатъчен защитен почвен слой се спазват изискванията на проекта.
\n
(3)Широчината на подводната траншея и начинът на преминаване на водопровода се определят в зависимост от геоложките проучвания.
\n
Чл. 284(1) Дюкерите през реки и дерета се изграждат по време на най-ниските водни стоежи
\n
(2)Дюкерите се затежават с допълнителни товари, свързани с тръбите, за противодействие срещу изплуване.
\n
Чл. 285(1) Тръбите се засипват чрез полагане на пластове от подходящи материали: долен слой, горен слой, странично и начално засипване или части от тях
\n
(2)Качеството и степента на уплътняване на материала за засипване на тръбите се определят в съответствие с проекта в зависимост от местоположението на тръбопровода (зелена площ, пътно плътно, промишлена площадка и др.).
\n
(3)За нуждите на техническата експлоатация на водопроводите непосредствено върху тръбопроводите, изпълнени от синтетични материали, се полагат детекторни ленти с медни проводници.
\n
(4)След основното засипване и преди окончателното възстановяване на горната повърхност на изкопа, в който е положен водопроводът, се поставят предупредителни ленти за обозначаване и предпазване на водопровода.
\n
Раздел III
\n
Безтраншейно полагане
\n
Чл. 286Преди безтраншейното полагане на тръбопроводите
\n
1.се определя местоположението на съществуващите подземни сгради и на подземните мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура по проектното трасе на полагания водопровод;
\n
2.се съгласуват следните технически характеристики на тръбите: а) вътрешни и външни диаметри; б) дължина; в) допустими експлоатационни натоварвания; г) вид и изпълнение на тръбопроводните връзки; д) допустим радиус на кривина или ъглово отклонение на тръбопроводните връзки;
\n
3.се извършват подробни геоложки проучвания за вида и параметрите на земните слоеве по проектното трасе на водопровода, като се избира подходящ метод за неговото прокарване и безпрепятствено изпълнение.
\n
Чл. 287
\n
(1)Главните и междинните шахти за безтраншейно полагане на тръбопроводите се проектират и конструират така, че да издържат на статичните и динамичните натоварвания при прокарването
\n
(2)Местоположението на главните шахти се съобразява с местата на свързванията със съществуващ водопровод и/или с промяната на посоката на трасето на тръбопровода.
\n
Чл. 288
\n
(1)За безтраншейно полагане на тръбопроводите се предвиждат методи и съоръжения, които не водят до загуби на земни слоеве и на отклонения от проектното трасе на тръбопровода
\n
(2)При определяне на метода за безтраншейно полагане се отчитат:
\n
1.необходимата точност на полагане;
\n
2.местоположението на съседни технически проводи и съоръжения на техническата инфраструктура;
\n
3.външният диаметър на тръбите за полагане;
\n
4.дължината на прокарване;
\n
5.земните условия;
\n
6.наличието на подпочвени води;
\n
7.минималното земно покритие на тръбопровода.
\n
Чл. 289
\n
(1)По време на изграждането на тръбопроводите се регистрират и документират посоката, дължината и дълбочината на полагане, максималната прокарваща сила в главните шахти, корекциите на управлението (при управляемите методи) и количеството на използваните укрепващи и смазочни средства или промивна течност
\n
(2)Максималният интервал на регистриране при управляемо хоризонтално сондиране е 0,2 m, а при останалите методи - едно регистриране на една тръба.
\n
Чл. 290
\n
В случаите, когато прокарването се ръководи от лазерна или друга оптична система, тя се монтира така, че да не се влияе от движенията, породени вследствие на прокарването
\n
Чл. 291
\n
(1)Максимално допустимите отклонения от посоката и дълбочината на полагане се определят в проекта за безтраншейно полагане в зависимост от изискванията за експлоатация и поддържане, наклона на тръбопровода, възможностите на метода за прокарване, съществуващите подземни сгради и подземните мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура и геоложките условия
\n
(2)Отклоненията от проектното трасе на тръбопровода при безтраншейното му полагане се отбелязват по време на прокарването. Не се допуска превишаване на проектните допустими стойности.
\n
Раздел IV
\n
Изпитване
\n
Чл. 292
\n
(1)Всеки изграден тръбопровод (водопровод) се подлага на изпитване по хидравличен начин за доказване на водоплътността и якостта след подробен оглед, както и за установяване на съответствието на изпълнението на тръбопровода, на връзките и извършените укрепвания с издадените строителни книжа
\n
(2)Безтраншейно положените водопроводи се изпитват преди засипване на главните и междинните шахти.
\n
Чл. 293(1) Водопроводът се изпитва цялостно или на участъци
\n
(2)По време на изпитването на водопровода се вземат мерки за подаване и изпускане на необходимото водно количество без каквито и да е затруднения.
\n
Чл. 294(1) Преди изпитването на тръбопровода се извършва проверка за спазването на изискванията на нормативните актове за безопасни и здравословни условия на труд
\n
(2)В изкопите се забранява извършването на работи, които не са пряко свързани с изпитването на тръбопроводите.
\n
Чл. 295(1) Преди изпитването се укрепват глухите фланци и другите временно монтирани фасонни части на тръбопровода
\n
(2)Не се допуска отстраняване на временно монтираните опори и укрепвания в краищата на изпитвания участък преди окончателно спадане на налягането след изпитването.
\n
Чл. 296
\n
(1)Преди изпитванията на налягане се извършва проверка на съоръженията за изпитване по отношение на тяхното калибриране, годност за работа и съвместимост с тръбопроводите
\n
(2)Тръбопроводите се пълнят с вода при отворени въздушни вентили за изпускане на въздуха.
\n
(3)Тръбопроводите се изпитват на налягане при затворени устройства за обезвъздушаване и отворени междинни арматури на изпитвания участък.
\n
(4)По време на всички етапи от изпитването се спазва проектната последователност.
\n
(5)След изпитването налягането в тръбопровода се понижава бавно до атмосферното налягане и тръбопроводът се изпразва при отворени въздушни устройства.
\n
(6)При изпитването на тръбопроводите се използва питейна вода, освен ако в проекта не е предвидено друго.
\n
Чл. 297(1) Продължителността на предварителното изпитване се определя съгласно проектните изисквания
\n
(2)При предварителното изпитване водопроводът или отделни негови участъци се напълват с вода и се обезвъздушават. Налягането се увеличава до работното, без да се превишава пробното налягане.
\n
(3)При поява на недопустими промени в състоянието на леглото в част от тръбопровода и/или на течове предварителното изпитване се прекратява, налягането в изпитвания участък се изравнява с атмосферното налягане и дефектите се отстраняват.
\n
(4)Предварителното изпитване е проведено успешно, ако няма видими дефекти или признаци на водопропускливост.
\n
Чл. 298(1) Подводно полаганите тръбопроводи се подлагат на предварително изпитване на два етапа
\n
1.върху бермата на изкопа - след заваряване на тръбите;
\n
2.в дъното на траншеята - след проверка за правилно полагане в траншеята и преди засипването.
\n
(2)Предварителното изпитване на тръбопроводи при преминаването им под елементи на транспортната инфраструктура се извършва след полагане на тръбопровода в кожух или в колекторен тунел преди запълването им до проектната кота и засипването на работните и приемните изкопи.
\n
Чл. 299(1) Тръбопроводите се изпитват на спад на налягане, ако това се изисква с проекта
\n
(2)Когато няма подробни указания, изпитването на спад на налягане се извършва съгласно приложение № 7.
\n
Чл. 300(1) Не се разрешава основното изпитване на тръбопроводите да се извършва преди предварителното им изпитване
\n
(2)Методът за провеждане на основното изпитване на тръбопроводите се определя съгласно проектните изисквания.
\n
(3)Когато няма подробни указания, изпитването по метода на загубите на вода и/или по метода на загубите на налягане се извършва съгласно приложение № 7.
\n
(4)В случай че загубите на вода надвишават определените стойности или се открият дефекти, изпитваният участък се проверява, дефектите се отстраняват и изпитването се повтаря, докато загубите спаднат под определените стойности.
\n
Чл. 301
\n
В случаите, когато тръбопроводът е разделен на участъци за изпитване и резултатите от изпитванията на всички участъци са в пределно допустимите стойности, цялата система се подлага на окончателно изпитване под налягане, равно на работното, за не по-малко от 2 часа, освен ако не е предписано друго
\n
Чл. 302За резултатите от проведените изпитвания се съставят протоколи
\n
Раздел V
\n
Приемане и въвеждане в експлоатация
\n
Чл. 303При приемането на водопроводите се проверяват
\n
1.констативният акт за установяване годността на строежа;
\n
2.заповедната книга на строежа;
\n
3.актовете за скрити работи;
\n
4.тръбопроводът, компенсаторите, шахтите и всички достъпни за преглед елементи;
\n
5.котите на надлъжния профил на тръбопровода;
\n
6.всички арматури, вкл. хидрантите, за правилното им функциониране и съответствие с издадените строителни книжа;
\n
7.протоколите от проведените изпитвания на тръбопровода;
\n
8.протоколите от изпитванията на външните антикорозионни и електроизолационни покрития на тръбопроводите;
\n
9.документът от Агенцията по кадастъра за геодезично заснет и нанесен провод в подземния кадастър;
\n
10.документите за удостоверено съответствие на всички вложени продукти със съществените изисквания към тях;
\n
11.данните за водопровода (инструкции за експлоатация, поддържане и обслужване на отделните части от системата, мерки срещу замръзване, корозия, замърсяване или предотвратяване застоя на водата в тръбопроводи с малка хидравлична проводимост и др.).
\n
Чл. 304Нови, преустроени или реконструирани водопроводи се промиват и/или дезинфекцират преди въвеждането им в експлоатация
\n
Чл. 305(1) Дезинфекцираният водопровод задължително се изолира от действащите части на водопроводната система
\n
(2)Видът на дезинфектанта и начинът на дезинфекция на водопроводната система се определят с проекта.
\n
Чл. 306При промиване на водопроводите скоростта и минималната продължителност на вливанията се съобразяват с проектните изисквания
\n
Чл. 307Дезинфекцията с дезинфекционен разтвор се изпълнява в изцяло напълнен участък от тръбопровода
\n
Чл. 308
\n
(1)В зависимост от времето за контакт на дезинфектанта участъкът се промива така, че остатъчното съдържание на дезинфектант във водата да не превишава изискваните стойности за качество на водата. При необходимост се използва съответен неутрализиращ реагент
\n
(2)След дезинфекция и промиване водопроводът се напълва с питейна вода, като се вземат проби за химичен и микробиологичен анализ в присъствието на представител на ДСК.
\n
(3)За резултатите от анализите на водата се съставят протоколи.
\n
(4)Когато резултатите от анализите по ал. 2 отговарят на изискванията за качество на водата, участъкът от тръбопровода се свързва своевременно към водоснабдителната система за предотвратяване на вторичното му замърсяване.
\n
(5)При къси участъци от водопровод, при ремонтни работи и при сградни отклонения с диаметри, по-малки от 80 mm, не се вземат проби за анализ на водата, освен ако не е предписано друго.
\n
Чл. 309За проведените промивки и дезинфекции на водопроводите се съставят констативни актове
\n
Чл. 310(1) За тръбопроводите на водоснабдителните системи се съставя приемателно-предавателна документация, която съдържа най-малко
\n
1.разрешението за ползване;
\n
2.одобрения инвестиционен проект и/или заверената екзекутивна документация;
\n
3.актовете, съставени по време на строителството;
\n
4.протоколите от изпитванията на тръбопровода;
\n
5.актовете от промивките и дезинфекциите на водопровода и протоколите от анализите на водата;
\n
6.документ от експлоатационното дружество, че разполага с необходимото оборудване и персонал за техническата експлоатация на водопровода;
\n
7.указания за техническа експлоатация на водопровода;
\n
8.документи за удостоверено съответствие на всички вложени продукти със съществените изисквания към тях.
\n
(2)Документацията по ал. 1 се съхранява от лицето, което отговаря за техническата експлоатация на водопроводите.
\n
Чл. 311
\n
За нормалната техническа експлоатация на водопровода се организира документирана система за неговото техническо и ремонтно обслужване в зависимост от конкретните местни условия, категорията на водопровода, установените загуби на вода, качеството на водата, напора и осигуряването на необходимото водно количество, пътните натоварвания, условията на полагане, вида на почвата и материала, от който са изпълнени тръбите Глава петнадесета ИЗГРАЖДАНЕ, ИЗПИТВАНЕ, ПРИЕМАНЕ И ВЪВЕЖДАНЕ В ЕКСПЛОАТАЦИЯ НА РЕЗЕРВОАРИ
\n
Раздел I
\n
Изграждане
\n
Чл. 312
\n
Резервоарите се изграждат в съответствие с издадените строителни книжа, правилата и нормативите на тази наредба и нормативните актове за изпълнение на видовете строителни конструкции
\n
Чл. 313
\n
(1)Когато на дъното на резервоара се предвижда дренаж, изкопите на дренажа се изпълняват едновременно с изкопите на основите, като дренажът се нарежда непосредствено преди бетонирането на основите и дъното
\n
(2)При наличие на подземни води в изкопа за полагане на основите и дъното на резервоара водното ниво се понижава чрез водочерпене в продължение на 24 h след завършване на бетоновите работи.
\n
Чл. 314Всички наклони на дъното към изпразнителните шахти и нивото на основите се оформят при полагането на бетона, преди изпълнението на замазките
\n
Чл. 315Стените на резервоара се изграждат преди втвърдяването на бетона на дъното
\n
Чл. 316При бетониране на покривните стоманобетонни плочи над водните и сухите камери на резервоарите се осигуряват наклони за оттичане на повърхностните води
\n
Чл. 317
\n
При конструкции от предварително изготвени елементи за осигуряване водоплътността на резервоара се използват подходящи уплътнения при изпълнението на дилатационните фуги и при преминаването на тръби и канали през конструктивни елементи
\n
Чл. 318Съединителните елементи и арматурите на тръбопроводите се изпълняват водоплътни и достъпни за монтаж, демонтаж и обслужване
\n
Чл. 319(1) Не се допуска бетониране на тръбопроводите в стените на сухата камера
\n
(2)Тръбите и арматурите, които преминават през разделителната стена между водната и арматурната камера, след почистване се бетонират плътно при полагането на бетона.
\n
Чл. 320Топлоизолациите се изпълняват съгласно изискванията на проекта и на съответните технически спецификации
\n
Чл. 321(1) Тръбопроводите на кулорезервоари се изпълняват чрез компенсационни съединения
\n
(2)Водочерпните арматури на кулорезервоарите се топлоизолират.
\n
Чл. 322Металните части на резервоара се боядисват след почистване и подсушаване и след изпълнението на замазките
\n
Чл. 323(1) Резервоарите се засипват след изпитването им
\n
(2)Около резервоарите се изгражда защитен канал за отклоняване на повърхностните води.
\n
Раздел II
\n
Изпитване
\n
Чл. 324(1) Резервоарите се изпитват на водоплътност след завършване на всички СМР и при достигане на проектната якост на бетона (при стоманобетонни резервоари)
\n
(2)Преди изпитването се извършва подробен преглед за готовността за изпитване на резервоара (наличие на дефекти в конструкцията и отклонения от проекта), за което се съставя констативен акт.
\n
(3)При изпитването на водоплътност се използва вода, предназначена за питейно-битови цели.
\n
Чл. 325(1) Всяка водна камера се изпитва на водоплътност
\n
(2)Изпитването по ал. 1 включва изпитване за водонепропускливост на покрива, стените и дъната на резервоара.
\n
Чл. 326(1) Начинът на провеждане на изпитването за водонепропускливост на покрива на резервоара се определя в съответствие с проектните изисквания
\n
(2)Изпитването по ал. 1 е проведено успешно, ако няма видими течове от долната страна на покрива.
\n
Чл. 327
\n
(1)Преди изпитването на водоплътност на стените и дъната на водните камери на резервоара всички технологични затворни органи се затварят така, че през тях да не се просмуква вода
\n
(2)Всички арматури и отвори се пломбират, а външните повърхности на стените се оставят открити за свободен достъп и оглед.
\n
Чл. 328Водните камери на резервоара се напълват с вода на два етапа
\n
1.частично напълване с вода на височина до 1 m в продължение на едно денонощие за проверка на водоплътността на дъното;
\n
2.напълване до проектната кота.
\n
Чл. 329
\n
(1)Стените на водните камери на резервоара се изпитват на водоплътност в продължение на не по-малко от пет денонощия след напълването им с вода до проектната кота
\n
(2)Преди започване на контрола за определяне на филтрационните загуби е необходимо големината на ежедневното понижаване на водата да не се увеличава.
\n
(3)Изпитването е проведено успешно, ако денонощната загуба на вода не превишава 3 l/m 2 намокрена повърхност на стените и дъното, през стените не се получава струене на вода, няма изтичания през фугите и основата не е овлажнена.
\n
(4)При изпитването се допуска само потъмняване или слабо изпотяване в отделни места на външните стени.
\n
Чл. 330
\n
(1)Изпитването не е проведено успешно при наличие на струйни изтичания на вода по стените или при овлажняване на почвата в основата на резервоара дори ако загубите на вода не надвишават пределно допустимите. В този случай местата, подлежащи на ремонт, се фиксират. След отстраняване на дефектите изпитването се извършва отново
\n
(2)За резултатите от проведените изпитвания се съставят протоколи.
\n
Раздел III
\n
Приемане и въвеждане в експлоатация
\n
Чл. 331При приемането на резервоарите се проверяват
\n
1.заповедната книга на строежа;
\n
2.констативният акт за установяване годността на строежа;
\n
3.актовете и протоколите, съставени по време на строителството;
\n
4.тръбопроводните системи, уплътненията, водните камери и всички достъпни за преглед елементи за съответствието им с издадените строителни книжа;
\n
5.всички арматури за правилното им функциониране;
\n
6.протоколите от проведените изпитвания;
\n
7.документите за удостоверено съответствие на всички вложени продукти със съществените изисквания към тях.
\n
Чл. 332Преди въвеждане в експлоатация резервоарът се почиства, промива и дезинфекцира
\n
Чл. 333Всички вътрешни повърхности на резервоара се почистват и всички тръбопроводни системи се промиват обилно с чиста питейна вода с достатъчно налягане
\n
Чл. 334(1) Резервоарът се дезинфекцира с разтвор на дезинфектант, чиято концентрация и контактно време са съгласно проектните изисквания
\n
(2)Тръбопроводните системи се дезинфекцират при спазване на изискванията за дезинфекция, посочени в глава четиринадесета, раздел V.
\n
(3)Всички вътрешни повърхности на резервоара се промиват с дезинфекционен разтвор, а след това и с чиста питейна вода, след което резервоарът се напълва до проектното водно ниво с питейна вода, съдържаща остатъчен дезинфектант с концентрация, по-ниска от минимално изискваните стойности за води, предназначени за питейно-битови цели.
\n
(4)Проби за химичен и бактериологичен анализ се вземат след изтичане на времето за престой на водата в резервоара, определено с проекта, в присъствието на представител на ДСК.
\n
(5)Резервоарът се въвежда в експлоатация, след като резултатите от анализа потвърдят, че водата в резервоара и в свързаните към него водопроводи отговаря на минималните изисквания за качество на водата, предназначена за питейно-битови цели.
\n
Чл. 335За резултатите от анализите на водата се съставят протоколи, а за дезинфекцията на резервоара - актове
\n
Чл. 336(1) За резервоарите се съставя приемателно-предавателна документация, която съдържа най-малко
\n
1.разрешението за ползване;
\n
2.одобрения инвестиционен проект и/или заверената екзекутивна документация;
\n
3.актовете, съставени по време на строителството;
\n
4.актовете от хидравличните изпитвания и дезинфекцията на резервоара, както и протоколите от анализите на водата;
\n
5.документ от експлоатационното дружество, че разполага с необходимото оборудване и персонал за техническата експлоатация на водопровода;
\n
6.указания за техническа експлоатация на резервоара;
\n
7.документи за удостоверено съответствие на всички вложени продукти със съществените изисквания към тях.
\n
(2)Документацията по ал. 1 се съхранява от лицето, което отговаря за техническата експлоатация на резервоара.
\n
Чл. 337
\n
За нормалната техническа експлоатация на резервоара се организира документирана система за техническо и ремонтно обслужване, включваща необходимото наблюдение на качеството на водата, периодичен контрол на всички елементи, поддържане, почистване и дезинфекция
\n
Чл. 338
\n
(1)Когато при техническата експлоатация се установи, че резервоарът е непригоден да изпълнява своето предназначение, се вземат мерки за извършване на необходимите ремонтни и възстановителни работи
\n
(2)Преди повторно въвеждане на резервоара в експлоатация водните камери, които са били изключени за ремонтни и възстановителни работи, се почистват и дезинфекцират.
\n
Глава шестнадесета ИЗГРАЖДАНЕ НА ВОДОСНАБДИТЕЛНИ СИСТЕМИ В ПРОПАДЪЧНИ ПОЧВИ
\n
Чл. 339(1) Водопроводите и съоръженията се полагат в земна основа от I тип по пропадъчност както в непропадъчни почви
\n
(2)Основата под водопроводи и съоръжения, полагани в земна основа от II тип по пропадъчност, се подготвя в съответствие с проектните изисквания и изискванията на Наредба № 1 от 1996 г. за проектиране на плоско фундиране (ДВ, бр. 85 от 1996 г.).
\n
Чл. 340(1) Изкопаването на траншеи и изкопи се разрешава след завършване на мероприятията за осигуряване оттичането на повърхностни води
\n
(2)Траншеите се изкопават на участъци с големина съгласно проектните изисквания.
\n
Чл. 341
\n
(1)Изкопните работи се прекратяват при откриване на участък с внезапно нарастващо пропадане на земната основа до ликвидиране на източниците на овлажняване и се подновяват не по-рано от стабилизиране на пропадането
\n
(2)За всеки отделен случай се съставя акт за деформациите на конструкцията.
\n
Чл. 342(1) Удълбочаванията под съединенията на тръбопровода се изпълняват след предварително уплътняване на почвата
\n
(2)Не се допускат удълбочавания под челно заварени съединения.
\n
Чл. 343
\n
(1)При земни основи от II тип по пропадъчност не се допуска обратно засипване на траншеите и изкопите с преовлажнени почви или с пясъчни и дрениращи почви и материали
\n
(2)Под тръбите не се допуска поставяне на подложки от пясък и други дрениращи материали.
\n
Чл. 344
\n
(1)Подземни или полуподземни съоръжения на водоснабдителната система, независимо от размерите им и почвените условия, се изграждат след предварително уплътняване на почвата до проектната дълбочина, но не по-малко от 2 m
\n
(2)Почвата се уплътнява върху площ, по-голяма от площта на съоръжението, най-малко с по 1,5 m извън очертанията му.
\n
(3)Уплътняването на почвата в основата на водопроводите и съоръженията се контролира чрез определяне на обемната маса на скелета на почвата в очертанията на всеки уплътняван пласт.
\n
Чл. 345(1) Стоманобетонните съоръжения се бетонират без прекъсване
\n
(2)При прекъсване на бетонирането фугите се обработват за осигуряване на тяхната водонепропускливост.
\n
(3)При бетонирането, както и при обработката на бетона в процеса на неговото полагане се спазват изискванията на Наредба № 3 от 1994 г. за контрол и приемане на бетонни и стоманобетонни конструкции (обн., ДВ, бр. 97 от 1994 г.; изм. и доп., бр. 53 от 1999 г.).
\n
Чл. 346(1) За предпазване от повърхностни води около съоръженията се изпълняват водозащитни мероприятия и мероприятия за укрепване
\n
(2)За системно наблюдение на пропадането на земната основа при пропадъчни почви след изграждане на съоръженията се поставят странични репери (най-малко 4 броя) на разстояние два пъти широчината на съоръженията.
\n
Чл. 347
\n
При пропадъчни почви кулорезервоарите се фундират при пълно осигуряване отвеждането на водите в случай на протичане на салници, връзки и други повреди. Основите се предпазват от просмукване на повърхностни води посредством широки тротоари и отводнителни канавки. Преливно-изпразнителните системи се извеждат на разстояние най-малко 15 m от основите
\n
Чл. 348
\n
След изграждането и изпитването на съоръжения в земна основа от II тип по пропадъчност празнините, които се образуват между стената на изкопа и съоръжението, се засипват с глинеста почва на пластове при оптимална влажност, като се уплътняват до проектната обемна маса на скелета на почвата ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА
\n
§ 1По смисъла на тази наредба
\n
1.“Водовземно съоръжение” е съоръжение, предназначено да улавя вода и да я подава при запазване на природните й качества към водоснабдителната система.
\n
2.“Черпателно съоръжение” е съоръжение, разположено преди помпената станция за изравняване на притока на вода и препомпваното водно количество съобразно възприетия режим на работа на помпите.
\n
3.“Помпена станция” е помпено съоръжение за осигуряване на съответното налягане и водно количество във водоснабдителната система.
\n
4.“Пречиствателна станция” е комплекс от съоръжения за обработка на суровата природна вода с оглед осигуряване на нормативните изисквания към качеството на водата преди нейното подаване във водопроводите.
\n
5.“Регулиращо водонапорно съоръжение” е съоръжение за изравняване на относително постоянния приток и променливото потребление на вода в отделни часове на денонощието (напорни резервоари, водонапорни кули и хидрофори).
\n
6.“Външен водопровод” е водопровод, който транспортира водата от водоизточника до регулиращите водонапорни съоръжения, пречиствателната станция за природни води и водопроводната мрежа във водоснабдяваната територия.
\n
7.“Водопроводна мрежа” е мрежа от водопроводи във водоснабдяваната територия за доставяне на необходимите водни количества до потребителите.
\n
8.“Главен водопроводен клон от водопроводна мрежа” е водопровод с разпределителни функции във водоснабдяваната територия, обикновено без преки връзки с потребителите.
\n
9.“Второстепенен водопроводен клон от водопроводна мрежа” е водопровод, свързващ един или повече главни водопроводни клонове със сградните водопроводни отклонения.
\n
10.“Сградно водопроводно отклонение” е водопровод, свързващ главен или второстепенен водопроводен клон от водопроводната мрежа със сградната водопроводна инсталация.
\n
11.“Технически загуби на вода по водопроводните системи” са загуби на вода вследствие изпразване на водопроводната мрежа при изграждане на сградни отклонения, както и при промиване, дезинфекциране и отстраняване на аварии във водоснабдителната система.
\n
12.“Максимално допустимо работно налягане (РMA)” е налягане, което даден тръбопровод или негов елемент може да издържи при работа на системата, проявяващо се краткотрайно, както и при хидравличен удар.
\n
13.“Допустимо работно налягане (PFA)” е налягане, което даден тръбопроводен елемент може да издържи при продължителна работа на системата.
\n
14.“Допустимо налягане при изпитване (PEA)” е налягане, което новоинсталиран тръбопроводен елемент може да издържи за сравнително кратък период от време за осигуряване на целостта и водоплътността на тръбопровода.
\n
15.“Оразмерително налягане (DP)” е налягане във водоснабдителната система, без да се отчита хидравличният удар.
\n
16.“Максимално оразмерително налягане (MDP)” е налягане във водоснабдителната система, като се отчита хидравличният удар.
\n
17.“Работно налягане (ОР)” е вътрешно налягане, което се появява в определено време и място във водоснабдителната система.
\n
18.“Налягане за изпитване (пробно налягане) (STP)” е хидростатично налягане за изпитване на нови водопроводи, за проверка на тяхната цялост и водонепропускливост.
\n
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
\n
§ 2
\n
Наредбата се издава на основание § 18, ал. 1 ЗУТ и отменя Нормите за проектиране на водоснабдителни системи, утвърдени със заповед № РД-02-14-171 от 28.ХI.1986 г. на председателя на Комитета по териториално и селищно устройство (обн., ДВ, бр. 99 от 1986 г.; БСА, бр. 1, 2 и 3 от 1987 г.; изм., бр. 1 от 1993 г.), и Правилата за изпълнение и приемане на СМР за водоснабдителни системи от ПИПСМР - Външни мрежи и съоръжения за водоснабдяване, канализация и топлоснабдяване (БСА, бр. 4 от 1984 г., попр., бр. 3 - 4 от 1985 г.; изм., бр. 1 от 1993 г.)
\n
§ 3Наредбата се прилага за водоснабдителни системи, чието проектиране започва след обнародването й в “Държавен вестник”
\n
§ 4Указания по прилагане на наредбата дава министърът на регионалното развитие и благоустройството
\n
Министър: В. Церовски Приложение № 1 към чл. 21 Определяне на оразмерителното водно количество за определен участък от водопроводната мрежа 1. Оразмерителното водно количество Q (l/s) за определен участък от водопроводната мрежа се определя по формулата:
\n
Q= Q т + ??Q п + ?? Q k (1), където:
\n
Q т е транзитното водно количество през оразмерявания участък, l/s;
\n
Q п - пътният разход за оразмерявания участък, l/s; ? - коефициент, който се определя в зависимост от отношението Q п –––– ; приема се ? = 0,5;
\n
Q т + Q п ?? Q k - сумарното максимално часово водно количество за удовлетворяване нуждите на концентрираните потребители, l/s.
\n
2.Транзитното водно количество Q т се определя по формулата:
\n
Q т = q о ?? L R (2), където: q о е специфичното водно количество, l/s; ?? L R - редуцираната дължина на оразмерявания участък, m.
\n
3.Пътният разход Q п се определя по формулата:
\n
Q п = q o L R (3), където L R е редуцираната дължина на оразмерявания участък, m.
\n
4.Специфичното водно количество q o се определя по формулата:
\n
Q максч q o = –––– (4), ?? L R където Q максч е максималният часов разход на населеното място, намален с максималния часов разход на концентрираните потребители.
\n
5.Редуцираната дължина L R (m) на водопроводната мрежа се определя по формулата:
\n
L R = K . L (5), където:
\n
К е коефициент, който се приема:
\n
-при двустранно застроени улици - 1,0;
\n
-при едностранно застроени улици - 0,5;
\n
-при транзитни участъци - 0;
\n
-при зони с гъстота на населението, по-голяма от средната за населеното място - от 1,0 до 2,0;
\n
L - действителната дължина на водопроводната мрежа, m.
\n
Приложение № 2 към чл. 39, ал. 2 Определяне на брутната площ на водоприемните отвори Брутната площ на водоприемните отвори F бр (m 2 ) се определя по формулата: k . Q op F бр = 1,25 –––– , V където:
\n
V е скоростта на водата във водоприемните отвори, отнесена към светлото сечение, m/s;
\n
Q ор - оразмерителното водно количество на една секция, m/s;
\n
1,25 - коефициент, отчитащ затлачването на отворите; k - коефициент, отчитащ стеснението на отворите на прътовите решетки или мрежите, който се приема, както следва: a +б
\n
-за решетки - k = ––– ; а a +б
\n
-за мрежи - k = (––– ) 2 , а където: а е светлото разстояние между прътите, cm; б - дебелината на прътите, cm.
\n
Приложение № 3 към чл. 77, ал. 1 и чл. 79, ал. 2 Определяне площта на филтърния и еквивалентния диаметър на зърната 1. Площта на филтрите F ф (m 2 ) се определя по формулата:
\n
Q F ф = –– (1), ? ф където:
\n
Q е оразмерителната производителност на станцията, m 3 /h; ? ф - скоростта на филтрация, m/h.
\n
2.Коефициентът на разнозърненост К на филтърния пълнеж се определя по формулата: d 80 К = –– (2), d 10 където d 80 и d 10 са диаметрите на отворите на ситата, през които преминават съответно 80 и 10 % (по маса) от изследваната проба при ситовия анализ на пълнежа.
\n
3.Еквивалентният диаметър на зърната d екв (mm) се определя по формулата: d екв = (3), където p i e масата на зърната, останали върху сито с диаметър на отворите d i (mm), изразена в проценти от общата маса на пробата.
\n
Приложение № 4 към чл. 81 Обработване на технологични отпадъчни води от пречиствателни станции 1. Технологичните отпадъчни води (ТОВ) при двустъпални пречиствателни станции се обработват в следните съоръжения:
\n
1.1. технологични отпадъчни води от избистрители и утаители - в изравнител, утаител, уплътнител;
\n
1.2. технологични отпадъчни води от бързи филтри - в песъкозадържател, осреднител, изравнител, утаител, уплътнител.
\n
2.Утайките от уплътнителите по т. 1.1 и 1.2 могат да се уплътняват в общо съоръжение.
\n
3.Технологичните отпадъчни води от едностъпални пречиствателни станции с бързи филтри се обработват в съоръженията, посочени в т. 1.2.
\n
4.Осреднители се проектират само при реагентно третиране на отпадъчни промивни води от бързи филтри.
\n
5.Осреднителите се оразмеряват в съответствие с режима за промиване на филтрите, количеството на промивните води и специфичните характеристики на приетата конструкция на съоръжението, като:
\n
5.1. осреднителите коридорен тип се проектират с не по-малко от 5 коридора;
\n
5.2. броят на осреднителите се приема не по-малко от два.
\n
6.Обемът на изравнителите се определя въз основа на режима за получаване на ТОВ и с оглед равномерното им подаване към следващите съоръжения.
\n
7.Когато няма лабораторни или други изследвания, времето за утаяване на ТОВ се приема, както следва:
\n
7.1. при технологични отпадъчни води от утаителите и избистрителите - до 2 h;
\n
7.2. при технологични отпадъчни води от бързи филтри: а) при избистряне на водата - 2 h; б) при безреагентно обезманганяване - 3 h; в) при реагентно обезманганяване - 2 h; г) при безреагентно обезжелезяване - 4 h; д) при реагентно обезжелезяване - 2 h; е) при обработване на промивните води с флокулант - от 0,5 до 1 h.
\n
8.Влажността на утайката от утаителите за ТОВ се приема, както следва: 99 % - при реагентно избистряне и обезжелезяване; 96,5 % - при безреагентно обезжелезяване; 95 % - при безреагентно обезманганяване.
\n
9.Утайката от утаителите се изважда периодично през 12 или повече часа.
\n
10.Видът и конструкцията на уплътнителя се определят в зависимост от средногодишната мътност на водата, производителността на пречиствателната станция, необходимата степен на уплътняване и др.
\n
11.При безреагентно уплътняване утайките престояват в съоръжението от 8 до 10 дни, а при използване на варно мляко и флокуланти - от 3 до 5 дни.
\n
12.Дозата на варта (по СаО) е от 20 до 25 % от количеството на суспендираните вещества в третираната утайка.
\n
13.Влажността на утайката от уплътнителите се приема, както следва: от 97 до 98 % - за утайки от избистряне на водата; от 90 до 92 % - за утайки от безреагентно обезманганяване; от 96 до 97 % - за утайки от реагентно обезманганяване и обезжелезяване.
\n
14.Обемът на уплътнителя W се определя по формулата:
\n
W = k 1 . k 2 .W yт , където:
\n
W yт е обемът на утайката, m 3 ; k 1 - запасният коефициент, който се приема 1,3; k 2 - коефициентът на разбухване, който се приема от 1,2 до 1,3.
\n
15.Броят на камерите на уплътнителя се приема в зависимост от периодичността на постъпване и изпускане на утайките.
\n
16.Филтрационните полета се проектират с дренажна система. Диаметърът на дренажните тръби е най-малко 200 mm. Около дренажните тръби се предвижда филтър от пясък и чакъл.
\n
17.Натоварването по сухо вещество на филтрационните полета в kg/m 2 за година се приема, както следва: от 250 до 300 - за ТОВ, обработвани без реагенти; от 500 до 600 - за ТОВ, обработвани с реагенти.
\n
18.Филтърните преси се оразмеряват в съответствие с техническите им спецификации.
\n
19.Механично обезводнената утайка е с влажност до 75 %.
\n
20.Утайкопроводите се оразмеряват за скорост не по-малка от 0,9 m/s.
\n
Приложение № 5 към чл. 109, ал. 1 Хидравличен удар в напорни водопроводи 1. Хидравличен удар може да настъпи при внезапна промяна на скоростта на водата в гравитационни или тласкателни напорни водопроводи. Той се получава при затваряне и отваряне на спирателни арматури, пускане и спиране на помпи или при спиране на електрозахранването. Изменението на налягането в дадена точка от тръбопровода при настъпване на хидравличен удар е показано на фиг. 1.
\n
2.Характеристиките на ударната вълна при хидравличен удар са показани на фиг. 2.
\n
Фиг. 1.
\n
Хидравличен удар в типичен напорен водопровод:
\n
1 - повишено налягане при хидравличен удар; 2 - линия на хидростатичното налягане; 3 - надлъжен профил на тръбопроводи; 4 - пиезометрична линия; 5 - спирателна арматура Фиг. 2.
\n
Характеристики на ударната вълна при хидравличен удар:
\n
1 - налягане; 2 - максимално оразмерително налягане MDP; 3 - начално работно налягане ОР; 4 - атмосферно налягане; 5 - налягане при наситени пари; 6 - ново работно налягане ОР; 7 - време Приложение № 6 към чл. 129, ал. 4 Стойност на хидравличната грапавина k 1. При определяне на проектната стойност на грапавината k 1 напорните загуби, които се появяват във фасонните части и арматурите, се отчитат по два начина:
\n
1.1. при първия начин се използват експериментални резултати, които показват, че напорните загуби са приблизително пропорционални на квадрата на скоростта на водата, т.е. съществуват различни видове коефициенти на местни съпротивления за различните фасонни части и арматури;
\n
1.2. при втория начин се използва “еквивалентна дължина”, т.е. прав участък от тръбопровод със същите напорни загуби както във фасонните части и арматурите.
\n
2.Оразмерителната стойност на хидравличната грапавина k 2 е в границите от 0,1 ? 10 -3 m и 0,4 ? 10 -3 m - за външните водопроводи, до 0,4 ? 10 -3 m - за главните водопроводни клонове, и 1,0 ? 10 -3 m - за второстепенните водопроводни клонове. Конкретната стойност на оразмерителната хидравлична грапавина k 2 се определя в зависимост от вида и вътрешното покритие на тръбите и хидравличните условия, които могат да окажат влияние на качеството на водата, както и от вида и броя на арматурите, фасонните части и връзките съгласно фигурата.
\n
Зависимост между оразмерителната стойност на грапавината k 2 и загубите на налягане при различни вътрешни диаметри D (при дължина на участък от водопровода 100 m, скорост на водата 1,5 m/s и температура на водата 10 ° С): 1 - загуби на налягане, kPa; 2 - грапавина, m ? 10 -3 ; 3 - D = 100 mm; 4 - D = 150 mm; 5 - D = 200 mm; 6 - D = 300 mm; 7 - D = 800 mm.
\n
Приложение № 7 към чл. 165, ал. 3, чл. 166, ал. 3, чл. 299, ал. 2 и чл. 300, ал. 3 Изпитване на водопроводите 1. Водопроводите се изпитват на спад на налягане в следната последователност:
\n
1.1. Налягането във водопровода се повишава до пробното налягане след пълно обезвъздушаване на средствата за изпитване и измерване.
\n
1.2. Изпуска се определен обем вода ?V от водопровода и полученият спад се измерва на налягането ?р.
\n
1.3. Изпуснатият обем вода ?V се сравнява с допустимата промяна на обема ?V max .
\n
1.4. Допустимите загуби на вода се изчисляват по формулата:
\n
(1), където: ?V max са допустимите загуби на вода, l;
\n
V е обемът на изпитвания участък, l; ?р са измерените загуби на налягане, kPa;
\n
E w е модулът на еластичност на водата, kPa;
\n
D - вътрешният диаметър на тръбата, m; е - дебелината на стената на тръбата, m;
\n
E R - модулът на еластичност на стената на тръбата, kPa;
\n
1,5 - коефициентът за допустимо съдържание на въздух преди основното изпитване.
\n
2.За измерване на загубите на вода могат да се използват следните методи:
\n
2.1. измерване на източеното водно количество;
\n
2.2. измерване на препомпаното водно количество.
\n
3.Източеното водно количество се измерва в следната последователност:
\n
3.1. налягането се повишава постепенно до достигане на пробното налягане STP; пробното налягане се поддържа в продължение на не по-малко от един час, при необходимост - чрез препомпване;
\n
3.2. помпата се изключва за предотвратяване на по-нататъшно навлизане на вода в изпитвания участък в продължение на един час;
\n
3.3. в края на изпитването се измерва стойността на пониженото налягане, след което отново чрез препомпване се достига до пробното налягане.
\n
4.Загубите се измерват чрез източване на водата до достигане на измерената стойност на пониженото налягане.
\n
5.Препомпаното водно количество се измерва в следната последователност:
\n
5.1. налягането се повишава постепенно до достигане на пробното налягане STP;
\n
5.2. пробното налягане се поддържа в продължение на един час, като през това време препомпаното водно количество се измерва;
\n
5.3. измерените загуби на вода в края на първия час от изпитването не може да надвишават стойността, изчислена по формулата:
\n
(2), където: ?V max са допустимите загуби на вода, l;
\n
V е обемът на изпитвания участък, l; ?р са допустимите загуби на налягане съгласно т. 6.3, kPa;
\n
E w е модулът на еластичност на водата, kPa;
\n
D - вътрешният диаметър на тръбата, m; е - дебелината на стената на тръбата, m;
\n
E R - модулът на еластичност на стената на тръбата, kPa;
\n
1,2 - коефициентът за допустимо отклонение (например за съдържание на въздух) по време на основното изпитване.
\n
6.Изпитването по метода на загуби на налягане се извършва в следната последователност:
\n
6.1. налягането се повишава постепенно до достигане на пробното налягане STP;
\n
6.2. продължителността на изпитването на загубите на налягане е не по-малко от един час;
\n
6.3. по време на основното изпитване загубите на налягане ?р може да показват намаляваща тенденция, като в края на първия час те не може да надвишават следните стойности:
\n
6.3.1. за чугунени, стоманени, стоманобетонни или пластмасови тръби - 20 kPa;
\n
6.3.2. за фиброциментни тръби - 40 kPa.
\n
13529