{"html": "<div class=\"lf-doc\"><p class=\"lf-p\">107,0 464,6 138,2 802,3 21,0 567,1 91,9 Cапарева баня 3 599,1 714,3 109,4 604,9 119,6 2 367,1 218,1 99,6 80,4 Tрекляно 1 154,2 611,2 223,8 387,4 96,1 340,6 1,5 35,9 68,9 ОБЛАСТ ЛОВЕЧ Aприлци 2 646,6 555,3 92,5 462,8 143,7 1 214,1 22,0 550,7 160,8 Летница 3 307,6 639,9 99,8 540,1 136,6 1 829,2 69,2 483,4 149,3 Ловеч 28 774,0 2 386,0 598,7 1 787,3 327,5 18 110,0 1 715,1 4 190,4 2 045,0 Луковит 13 093,8 1 198,2 256,3 941,9 211,4 9 799,7 470,6 1 149,8 264,1 Tетевен 13 658,7 1 267,3 273,3 994,0 182,9 10 009,6 532,5 1 230,0 436,4 Tроян 16 595,2 1 674,9 410,4 1 264,5 201,7 11 435,9 977,8 1 468,3 836,6 Угърчин 4 709,8 771,6 207,7 563,9 144,5 2 935,5 106,6 579,3 172,3 Ябланица 5 847,6 746,4 178,5 567,9 113,4 4 582,6 157,2 75,7 172,3 ОБЛАСТ МОНТАНА Берковица 13 568,3 1 178,9 237,6 941,3 168,3 7 625,1 667,3 3 710,5 218,2 Бойчиновци 5 305,3 900,9 263,7 637,2 148,8 3 168,0 126,9 696,6 264,1 Брусарци 3 192,9 697,3 178,5 518,8 136,3 2 040,7 81,6 87,7 149,3 Bълчедръм 6 232,4 874,2 224,6 649,6 146,5 4 256,7 162,6 620,1 172,3 Bършец 4 938,6 765,1 146,7 618,4 139,6 3 443,9 102,3 349,9 137,8 Георги Дамяново 3 122,3 651,0 212,6 438,4 126,6 964,7 11,7 1 230,5 137,8 Лом 16 949,7 1 411,7 206,9 1 204,8 179,2 10 486,8 608,7 3 895,8 367,5 Mедковец 3 015,7 605,0 114,3 490,7 121,0 1 993,7 80,6 89,1 126,3 Mонтана 32 865,5 2 367,6 425,1 1 942,5 400,2 22 232,8 2 361,9 3 950,1 1 552,9 Чипровци 1 803,3 664,3 181,6 482,7 123,8 601,5 32,3 75,7 305,7 Якимово 2 378,1 608,6 109,4 499,2 141,4 1 432,2 36,7 55,8 103,4 ОБЛАСТ ПАЗАРДЖИК Батак 5 437,5 669,8 93,3 576,5 133,6 2 550,9 66,8 1 609,8 406,6 Белово 4 767,2 818,3 174,4 643,9 163,1 2 873,9 81,7 600,5 229,7 Брацигово 5 247,5 815,3 156,6 658,7 126,3 2 839,4 155,9 1 126,9 183,7 Bелинград 24 924,8 1 821,9 382,1 1 439,8 189,5 19 162,7 450,5 2 675,4 624,8 Лесичово 3 887,0 698,0 160,7 537,3 126,5 1 632,9 36,7 1 232,1 160,8 Пазарджик 65 302,5 4 078,0 670,8 3 407,2 327,3 48 520,2 1 688,0 8 234,5 2 454,5 Панагюрище 12 042,2 1 301,1 209,3 1 091,8 163,9 8 486,8 356,7 989,1 744,6 Пещера 10 765,6 1 148,1 93,3 1 054,8 155,7 7 761,7 366,8 1 161,0 172,3 Pакитово 9 989,3 960,4 101,3 859,1 142,0 7 666,7 282,6 776,8 160,8 Cептември 13 689,3 1 448,1 313,1 1 135,0 163,3 10 371,7 319,0 870,0 517,2 Cтрелча 3 044,0 636,8 107,0 529,8 155,9 1 895,7 84,2 140,3 131,1 Сърница 3 889,4 629,2 89,2 540,0 104,1 2 806,2 41,6 273,8 34,5 ОБЛАСТ ПЕРНИК Брезник 4 497,7 902,5 342,4 560,1 142,8 2 436,5 58,8 658,0 299,1 Земен 1 754,0 642,6 201,9 440,7 114,6 765,9 24,9 79,7 126,3 Kовачевци 1 717,3 569,4 158,2 411,2 135,7 333,0 5,3 501,6 172,3 Перник 47 920,5 3 318,6 512,6 2 806,0 280,9 36 119,7 2 424,8 3 640,7 2 135,8 Pадомир 11 247,7 1 415,4 485,1 930,3 175,6 6 390,2 260,6 2 615,4 390,5 Tрън 3 491,0 760,7 267,7 493,0 120,2 1 427,6 83,0 904,3 195,2 ОБЛАСТ ПЛЕВЕН Белене 4 489,4 787,2 123,3 663,9 163,6 2 851,5 142,8 326,1 218,2 Гулянци 6 188,1 964,5 239,3 725,2 150,4 4 338,5 209,0 296,0 229,7 Долна Mитрополия</p>\n<p class=\"lf-p\">9 240,8 1 288,3 343,2 945,1 214,4 6 535,2 220,1 649,8 333,0 Долни Дъбник 7 774,9 987,7 174,4 813,3 180,0 5 922,6 125,2 387,1 172,3 Искър 3 707,2 705,0 109,4 595,6 119,9 2 551,5 85,9 95,6 149,3 Левски 9 961,9 1 259,8 276,5 983,3 183,3 6 736,5 631,7 702,7 447,9 Hикопол 4 845,1 940,3 270,1 670,2 159,6 2 580,2 47,1 796,4 321,5 Плевен 74 003,3 4 338,1 507,7 3 830,4 358,9 54 618,6 6 015,9 5 114,6 3 557,2 Пордим 4 972,0 725,3 171,2 554,1 115,2 3 030,9 46,9 915,9 137,8 Червен бряг 16 317,1 1 539,8 312,3 1 227,5 214,1 12 247,6 872,2 1 098,9 344,5 Kнежа 9 737,8 903,4 107,8 795,6 159,2 7 636,9 663,8 179,3 195,2 ОБЛАСТ ПЛОВДИВ Aсеновград 31 145,4 2 826,8 423,6 2 403,2 250,7 23 594,0 1 181,6 2 667,5 624,8 Брезово 4 978,4 850,2 288,0 562,2 120,8 3 046,3 44,9 743,9 172,3 Kалояново 6 082,6 995,6 290,4 705,2 145,5 3 678,5 138,5 986,7 137,8 Kарлово 28 308,5 2 410,8 535,5 1 875,3 280,0 20 398,8 1 115,6 3 294,0 809,3 Кричим 4 748,9 706,6 48,7 657,9 144,8 3 424,0 165,5 262,1 45,9 Лъки 2 296,7 619,9 158,2 461,7 149,1 825,0 31,1 579,7 91,9 „Mарица“ 15 580,4 1 699,6 450,2 1 249,4 220,8 12 282,6 457,9 310,8 608,7 Перущица 3 856,3 589,7 48,7 541,0 132,7 2 701,9 146,3 55,8 229,9 Пловдив 205 383,4 13 785,6 324,5 13 461,1 1 433,4 151 395,5 15 327,8 17 155,1 6 286,0 Първомай 15 173,3 1 497,4 344,1 1 153,3 189,3 11 451,6 382,0 1 251,1 401,9 Pаковски 15 259,7 1 342,1 176,9 1 165,2 135,9 12 226,0 680,2 680,3 195,2 „Pодопи“ 13 205,9 1 747,0 452,6 1 294,4 146,0 9 988,7 588,7 402,5 333,0 Cадово 9 826,0 1 086,6 266,0 820,6 113,5 7 498,8 194,0 783,8 149,3 Стамболийски 9 990,2 1 172,2 146,0 1 026,2 146,6 7 395,0 571,1 521,6 183,7 Cъединение 4 346,9 867,0 196,3 670,7 177,2 2 745,9 141,3 220,3 195,2 Xисаря 7 028,5 966,7 232,0 734,7 150,2 4 502,8 113,5 721,5 573,8 Куклен 3 710,0 736,7 121,7 615,0 121,5 2 548,6 143,6 67,7 91,9 Сопот 6 384,6 778,5 72,9 705,6 150,8 4 142,3 376,0 718,6 218,4 ОБЛАСТ РАЗГРАД Завет 5 673,9 984,5 182,4 802,1 147,1 4 050,2 124,4 103,6 264,1 Исперих 17 247,1 1 804,0 487,5 1 316,5 187,9 11 855,0 751,8 1 725,9 922,5 Kубрат 11 010,2 1 403,9 345,5 1 058,4 122,2 7 182,1 565,2 1 254,5 482,3 Лозница 6 518,9 1 102,1 330,2 771,9 130,9 4 303,8 69,1 671,8 241,2 Pазград 35 459,9 2 660,5 453,5 2 207,0 263,7 23 722,7 1 784,3 4 926,3 2 102,4 Cамуил 7 130,9 1 032,0 302,7 729,3 140,1 2 910,8 71,5 2 792,8 183,7 Цар Калоян 3 408,7 707,5 87,6 619,9 114,4 1 935,2 63,5 461,8 126,3 ОБЛАСТ РУСЕ Борово 3 903,4 719,6 154,9 564,7 125,4 1 444,9 62,7 1 367,1 183,7 Бяла 6 698,4 1 023,8 223,2 800,6 165,2 4 428,4 120,4 726,1 234,5 Bетово 6 482,9 986,9 152,4 834,5 138,6 4 706,6 208,8 212,3 229,7 Две могили 5 688,6 901,0 235,3 665,7 145,8 3 604,7 192,2 649,7 195,2 Иваново 3 115,3 893,9 258,0 635,9 121,6 1 533,4 38,8 252,0 275,6 Pусе 85 294,7 5 363,1 322,9 5 040,2 416,2 57 340,2 6 266,7 12 843,4 3 065,1 Cливо поле 5 417,8 992,9 240,1 752,8 119,8 3 510,8 109,1 455,5 229,7 Ценово 2 816,9 730,8 185,8 545,0 114,5 1 455,8 39,5</p>\n<p class=\"lf-p\">258,1 218,2 ОБЛАСТ СИЛИСТРА Aлфатар 2 822,4 618,8 145,1 473,7 144,3 933,0 19,8 934,2 172,3 Главиница 7 027,1 1 233,0 442,1 790,9 142,9 4 207,7 94,3 924,3 424,9 Дулово 17 774,5 1 974,0 558,9 1 415,1 153,8 12 891,1 359,3 1 782,5 613,8 Kайнарджа 6 265,1 778,1 213,4 564,7 151,3 4 401,2 63,6 721,6 149,3 Cилистра 32 330,7 2 346,5 359,4 1 987,1 297,8 18 819,3 2 435,8 6 507,9 1 923,4 Cитово 3 851,9 801,1 226,3 574,8 114,9 2 625,2 42,3 107,6 160,8 Tутракан 9 286,9 1 157,8 267,7 890,1 190,0 6 025,3 161,7 1 065,1 687,0 ОБЛАСТ СЛИВЕН Kотел 11 296,8 1 514,3 423,6 1 090,7 156,5 7 907,1 148,1 852,1 718,7 Hова Загора 22 061,4 2 088,9 577,6 1 511,3 210,9 16 077,4 860,2 1 835,6 988,4 Cливен 74 849,1 4 578,6 848,6 3 730,0 393,0 54 563,9 4 249,3 8 110,4 2 953,9 Tвърдица 13 000,0 1 062,0 203,6 858,4 139,6 8 290,8 295,0 3 017,4 195,2 ОБЛАСТ СМОЛЯН Баните 2 740,3 725,0 222,1 502,9 113,4 1 580,1 23,4 172,1 126,3 Борино 2 028,1 607,4 108,7 498,7 129,0 1 143,3 16,6 39,9 91,9 Девин 7 796,8 1 028,5 275,8 752,7 163,0 5 946,2 158,8 270,6 229,7 Доспат 6 242,4 842,7 184,9 657,8 113,2 4 732,5 87,6 351,6 114,8 Златоград 7 746,3 932,7 179,1 753,6 134,0 5 352,1 444,7 699,1 183,7 Mадан 7 497,4 1 139,5 390,2 749,3 131,9 5 242,0 130,9 680,8 172,3 Hеделино 4 132,3 848,5 269,2 579,3 124,2 2 334,6 84,6 556,7 183,7 Pудозем 7 427,8 1 006,5 317,2 689,3 175,5 5 428,2 99,4 511,5 206,7 Cмолян 29 345,3 2 205,5 718,7 1 486,8 272,1 18 558,6 883,4 5 118,7 2 307,0 Чепеларе 5 285,8 797,2 203,6 593,6 137,8 3 783,0 126,0 258,1 183,7 СТОЛИЧНА ОБЩИНА 652 005,1 43 838,9 1 805,6 42 033,3 7 756,5 507 258,2 39 272,0 41 508,8 12 370,7 ОБЛАСТ СОФИЙСКА Антон 1 281,8 473,1 48,7 424,4 104,9 630,6 18,8 19,9 34,5 Божурище 5 354,8 739,6 141,1 598,5 128,6 3 964,8 191,9 146,2 183,7 Ботевград 20 721,4 1 571,1 249,9 1 321,2 162,3 15 205,3 1 242,7 1 898,8 641,2 Годеч 2 775,6 708,8 180,2 528,6 116,4 1 709,6 56,8 103,6 80,4 Горна Mалина 4 414,4 790,7 251,4 539,3 117,5 3 041,3 116,5 176,1 172,3 Долна баня 5 689,0 593,0 63,2 529,8 133,8 2 812,7 176,4 1 904,2 68,9 Драгоман 3 348,4 755,4 232,8 522,6 158,3 1 341,9 148,0 795,5 149,3 Eлин Пелин 14 161,0 1 367,2 372,3 994,9 178,1 11 324,9 464,2 390,2 436,4 Eтрополе 9 620,3 926,3 171,2 755,1 184,8 7 009,0 524,4 651,9 323,9 Златица 4 463,9 651,0 92,5 558,5 121,3 3 186,0 81,6 297,7 126,3 Ихтиман 10 817,2 1 202,4 284,7 917,7 159,7 8 294,6 248,1 705,7 206,7 Kопривщица 2 560,0 494,4 48,7 445,7 106,8 1 422,5 19,0 27,9 489,4 Kостенец 7 600,3 888,1 141,1 747,0 134,6 5 853,1 254,5 171,4 298,6 Kостинброд 9 482,8 1 060,0 211,7 848,3 178,6 6 829,1 370,1 849,8 195,2 Мирково 1 573,5 547,9 107,0 440,9 125,9 767,3 16,1 35,9 80,4 Пирдоп 4 821,8 693,3 68,9 624,4 125,2 3 226,1 139,8 545,5 91,9 Правец 8 068,4 828,4 213,4 615,0 152,2 5 417,3 177,7 1 097,4 395,4 Cамоков 22 549,4 1 864,0 449,4 1 414,6 209,7 16 474,3 495,7 2 652,2 853,5 Cвоге 10 095,8 1 451,9 508,6 943,3 158,1 6 318,3 223,4 1 599,6 344,5 Cливница 5 434,2 832,3</p>\n<p class=\"lf-p\">185,7 646,6 132,9 3 912,2 120,6 263,9 172,3 Чавдар 1 233,3 462,6 48,7 413,9 119,1 586,5 14,7 15,9 34,5 Челопеч 1 937,5 471,9 48,7 423,2 116,3 1 176,4 76,6 15,9 80,4 ОБЛАСТ СТАРА ЗАГОРА Братя Даскалови 4 734,7 985,9 395,8 590,1 130,4 3 154,3 79,2 178,2 206,7 Гурково 3 558,0 684,7 129,0 555,7 125,0 2 482,4 98,7 63,8 103,4 Гълъбово 7 925,3 964,3 217,5 746,8 119,1 5 565,9 138,9 941,9 195,2 Kазанлък 43 775,9 3 017,6 433,1 2 584,5 264,1 30 587,9 3 017,9 5 468,7 1 419,7 Mъглиж 7 668,6 993,5 251,5 742,0 164,2 5 978,8 204,3 155,5 172,3 Николаево 4 645,4 647,9 105,3 542,6 130,7 3 538,9 96,8 116,3 114,8 Oпан 1 765,8 667,2 225,5 441,7 103,3 779,7 14,0 63,8 137,8 Павел баня 9 712,7 1 159,1 274,2 884,9 156,2 7 211,5 532,5 423,7 229,7 Pаднево 10 513,1 1 322,5 382,1 940,4 186,8 7 435,1 322,9 868,8 377,0 Cтара Загора 90 723,6 5 753,0 889,9 4 863,1 429,8 63 053,1 7 415,7 11 075,3 2 996,7 Чирпан 13 954,2 1 337,3 319,7 1 017,6 226,5 10 529,7 604,5 775,9 480,3 ОБЛАСТ ТЪРГОВИЩЕ Aнтоново 3 812,9 1 088,8 495,7 593,1 151,7 2 181,8 48,9 123,5 218,2 Oмуртаг 10 823,7 2 016,6 742,3 1 274,3 127,4 7 379,2 515,9 256,3 528,3 Oпака 3 370,8 742,5 146,0 596,5 137,0 2 064,2 49,7 274,0 103,4 Попово 17 227,5 1 856,2 622,3 1 233,9 194,3 11 579,6 324,5 2 416,0 856,9 Tърговище 36 271,7 3 340,7 941,0 2 399,7 253,8 25 042,6 2 361,2 3 358,6 1 914,8 ОБЛАСТ ХАСКОВО Димитровград 24 803,9 2 434,2 473,8 1 960,4 224,5 18 431,0 819,6 2 228,5 666,1 Ивайловград 4 734,2 993,8 374,8 619,0 137,5 2 885,0 85,2 529,3 103,4 Любимец 6 316,4 833,5 156,5 677,0 147,4 4 642,2 463,4 103,6 126,3 Mаджарово 1 985,5 707,1 218,2 488,9 127,8 1 041,2 19,7 43,8 45,9 Mинерални бани 3 301,4 858,1 240,9 617,2 99,6 2 042,0 38,1 160,2 103,4 Cвиленград 14 791,9 1 365,5 293,6 1 071,9 217,2 10 319,1 800,9 1 762,9 326,3 Cимеоновград 5 632,8 863,0 171,2 691,8 113,1 3 879,5 262,0 331,5 183,7 Cтамболово 4 531,1 1 362,7 508,6 854,1 122,2 2 701,7 53,3 176,4 114,8 Tополовград 7 275,9 986,1 293,7 692,4 150,5 4 512,8 111,9 1 250,5 264,1 Xарманли 13 328,8 1 619,5 410,5 1 209,0 173,7 9 729,3 342,1 1 089,8 374,4 Xасково 54 704,3 3 826,4 691,2 3 135,2 318,3 42 088,0 2 064,9 4 301,7 2 105,0 ОБЛАСТ ШУМЕН Велики Преслав 7 127,8 1 077,1 246,6 830,5 148,1 4 421,8 305,8 568,0 607,0 Bенец 4 378,4 1 085,3 288,8 796,5 107,4 2 761,6 57,7 205,6 160,8 Bърбица 6 535,0 1 159,0 339,2 819,8 139,6 4 903,7 117,7 111,6 103,4 Kаолиново 7 893,3 1 387,3 339,2 1 048,1 146,0 6 009,1 120,0 127,5 103,4 Kаспичан 5 448,0 830,4 191,4 639,0 148,7 3 379,9 116,5 742,8 229,7 Hикола Kозлево 5 552,0 895,5 236,0 659,5 139,9 4 170,5 79,2 71,7 195,2 Hови пазар 14 313,0 1 293,6 286,3 1 007,3 179,3 9 726,5 423,5 2 403,0 287,1 Cмядово 6 194,0 783,0 197,0 586,0 148,9 2 683,9 98,9 2 284,1 195,2 Xитрино 3 397,4 1 202,9 415,3 787,6 116,8 1 743,3 31,1 119,6 183,7 Шумен 59 715,4 3 553,3 487,5 3 065,8 311,1 40 649,0 5 078,2 6 557,6 3 566,2 ОБЛАСТ ЯМБОЛ Болярово 4 979,1 807,9 329,4 478,5 167,2 1 497,5</p>\n<p class=\"lf-p\">39,5 2 306,2 160,8 Eлхово 9 768,5 1 187,4 343,2 844,2 176,7 6 779,5 204,1 1 009,3 411,5 Cтралджа 8 723,5 1 127,2 375,6 751,6 154,1 5 777,1 197,9 1 099,7 367,5 „Tунджа“ 11 211,6 1 792,5 809,6 982,9 201,1 7 096,7 320,8 1 054,0 746,5 Ямбол 45 728,2 2 665,7 56,8 2 608,9 262,8 33 965,3 2 490,7 4 607,8 1 735,9 ВСИЧКО:</p>\n<p class=\"lf-p\">4 332 483,6 418 337,0 82 818,9 335 518,1 54 440,5 3 074 561,2 209 936,7 421 927,2 151 118,9 2162,1</p>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-52\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 52</span></h4>\n<p class=\"lf-p\">Разчетите за финансиране на капиталовите разходи на общините, одобрени с решение на общинския съвет, се представят в Министерството на финансите при условия и по ред, определени от министъра на финансите и се публикуват на интернет страниците на общините</p>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-53\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 53</span><span class=\"lf-art-t\">(1) Годишният размер на общата субсидия за делегираните от държавата дейности за общините се разпределя по тримесечия, както следва</span></h4>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">1.</span>първо тримесечие – 30 на сто;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">2.</span>второ тримесечие – 25 на сто;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">3.</span>трето тримесечие – 20 на сто;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">4.</span>четвърто тримесечие – 25 на сто.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(2)</span>Целевата субсидия за капиталови разходи по чл. 50 се предоставя на общините до 5-о число на текущия месец, въз основа на заявки на общините, при условията и реда, определени от министъра на финансите по чл. 52.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(3)</span>Общата изравнителна субсидия по чл. 50 се предоставя на общините до 20 януари в размер 50 на сто, до 20 юли в размер 25 на сто и до 20 октомври – останалите 25 на сто.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(4)</span>Средствата за зимно поддържане и снегопочистване по чл. 50 се предоставят на общините до 20 януари в размер 75 на сто и до 20 октомври – останалите 25 на сто.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(5)</span>Общата субсидия за делегираните от държавата дейности се предоставя ежемесечно до 5-о число на текущия месец в размер една трета от тримесечното разпределение по ал. 1.</div>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-54\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 54</span></h4>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(1)</span>Приема трансфери за други целеви разходи за местни дейности от централния бюджет за 2021 г. за общините с население до 30 000 жители по данни на Националния статистически институт към 31 декември 2019 г., които нямат достъп до обща изравнителна субсидия за 2021 г. и при които е отчетено намаление на приходите от данък върху недвижимите имоти по данни от отчета за касовото изпълнение на бюджета на общината към 30 септември 2020 г. с повече от 5 на сто спрямо отчетените постъпления за този данък към 30 септември 2019 г. и намаление на приходите от туристически данък по данни от отчета за касово изпълнение на бюджета на общината към 30 септември 2020 г. с повече от 15 на сто спрямо отчетените постъпления за този данък към 30 септември 2019 г. в размер, както следва Общини Сума (хил. лв.) Банско 178,3 Несебър 315,5 Поморие 335,0 Приморско 78,4 Созопол 161,3 Царево 141,2 Бяла (област Варна) 46,7 Чепеларе 123,6 ВСИЧКО:</div>\n<p class=\"lf-p\">1 380,0</p>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(2)</span>Приема трансфери за други целеви разходи за местни дейности от централния бюджет за 2021 г. за общините с население до 30 000 жители по данни на Националния статистически институт към 31 декември 2019 г., които нямат достъп до обща изравнителна субсидия за 2021 г. и при които е отчетено намаление на приходите от туристически данък по данни от отчета за касовото изпълнение по бюджета на общината към 30 септември 2020 г. с повече от 15 на сто спрямо отчетените постъпления за този данък към 30 септември 2019 г. в размер, както следва:</div>\n<p class=\"lf-p\">Общини Сума (хил. лв.) Аврен 206,8 Девня 151,0 Балчик 201,7 Елин Пелин 429,4 Златица 227,1 ВСИЧКО:</p>\n<p class=\"lf-p\">1 216,0</p>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(3)</span>Средствата по ал. 1 и ал. 2 се предоставят по реда и в сроковете по чл. 53, ал. 3.</div>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-55\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 55</span></h4>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(1)</span>Утвърждава допустимите максимални размери на задълженията към доставчици към 31 декември 2021 г. на бюджетните организации по чл. 13, ал. 3 от Закона за публичните финанси, както следва № Наименование Сума (хил. лв.) 1.</div>\n<p class=\"lf-p\">Българска академия на науките 2 800,0 2.</p>\n<p class=\"lf-p\">Българска телеграфна агенция 20,0 3.</p>\n<p class=\"lf-p\">Българска национална телевизия 10 000,0 4.</p>\n<p class=\"lf-p\">Българско национално радио 2 000,0 5.</p>\n<p class=\"lf-p\">Държавни висши училища 17 664,3 А) Държавни висши училища, финансирани от Министерството на образованието и науката 16 664,3 5.1.</p>\n<p class=\"lf-p\">Технически университет – София 800,0 5.2.</p>\n<p class=\"lf-p\">Технически университет – Варна 60,0 5.3.</p>\n<p class=\"lf-p\">Технически университет – Габрово 60,0 5.4.</p>\n<p class=\"lf-p\">Русенски университет „Ангел Кънчев“ 145,0 5.5.</p>\n<p class=\"lf-p\">Университет по хранителни технологии – Пловдив 115,0 5.6.</p>\n<p class=\"lf-p\">Химикотехнологичен и металургичен университет – София 300,0 5.7.</p>\n<p class=\"lf-p\">Университет „Проф. д-р Асен Златаров“ – Бургас 300,0 5.8.</p>\n<p class=\"lf-p\">Лесотехнически университет – София 300,0 5.9.</p>\n<p class=\"lf-p\">Университет по архитектура, строителство и геодезия – София 246,0 5.10.</p>\n<p class=\"lf-p\">Минно-геоложки университет „Св. Иван Рилски“ – София 239,0 5.11.</p>\n<p class=\"lf-p\">Университет за национално и световно стопанство – София 934,0 5.12.</p>\n<p class=\"lf-p\">Икономически университет – Варна 100,0 5.13.</p>\n<p class=\"lf-p\">Стопанска академия „Димитър А. Ценов“ – Свищов 205,0 5.14.</p>\n<p class=\"lf-p\">Софийски университет „Св. Климент Охридски“ 4 500,0 5.15.</p>\n<p class=\"lf-p\">Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“ 400,0 5.16.</p>\n<p class=\"lf-p\">Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“ 230,0 5.17.</p>\n<p class=\"lf-p\">Югозападен университет „Неофит Рилски“ – Благоевград 830,0 5.18.</p>\n<p class=\"lf-p\">Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“ 70,3 5.19.</p>\n<p class=\"lf-p\">Национална спортна академия „Васил Левски“ – София 700,0 5.20.</p>\n<p class=\"lf-p\">Аграрен университет – Пловдив 115,0 5.21.</p>\n<p class=\"lf-p\">Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство „Проф. Асен Диамандиев“ – Пловдив 35,0 5.22.</p>\n<p class=\"lf-p\">Национална академия за театрално и филмово изкуство „Кръстьо Сарафов“ – София 58,0 5.23.</p>\n<p class=\"lf-p\">Национална музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ – София 350,0 5.24.</p>\n<p class=\"lf-p\">Национална художествена академия – София 130,0 5.25.</p>\n<p class=\"lf-p\">Университет по библиотекознание и информационни технологии – София 42,0 5.26.</p>\n<p class=\"lf-p\">Висше училище по телекомуникации и пощи – София 65,0 5.27.</p>\n<p class=\"lf-p\">Медицински университет – София 2 385,0 5.28.</p>\n<p class=\"lf-p\">Медицински университет „Проф. д-р Параскев Стоянов“ – Варна 1 500,0 5.29.</p>\n<p class=\"lf-p\">Медицински университет – Пловдив 780,0 5.30.</p>\n<p class=\"lf-p\">Медицински университет – Плевен 60,0 5.31.</p>\n<p class=\"lf-p\">Тракийски университет – Стара Загора 400,0 5.32.</p>\n<p class=\"lf-p\">Висше транспортно училище „Тодор Каблешков“ – София 125,0 5.33.</p>\n<p class=\"lf-p\">Висше строително училище „Любен Каравелов“ – София 85,0 Б) Държавни висши училища, финансирани от Министерството на отбраната 1 000,0 5.34.</p>\n<p class=\"lf-p\">Военна академия „Георги Стойков Раковски“ 200,0 5.35.</p>\n<p class=\"lf-p\">Национален военен университет „Васил Левски“ 500,0 5.36.</p>\n<p class=\"lf-p\">Висше военноморско училище „Никола Йонков Вапцаров“ 200,0 5.37.</p>\n<p class=\"lf-p\">Висше военновъздушно училище „Георги Бенковски“ 100,0 Всичко:</p>\n<p class=\"lf-p\">32 484,3</p>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(2)</span>Сумите за съответните бюджетни организации по ал. 1 могат да бъдат увеличени с акт на Министерския съвет, като общият размер на увеличенията не може да надвишава 20 на сто от сумата по ал. 1 за съответната бюджетна организация.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(3)</span>Министерският съвет може да извършва компенсирани промени в сумите по ал. 1, когато очакваният размер на задълженията към доставчиците на съответната бюджетна организация е по-малък от съответната сума по ал. 1.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(4)</span>В обхвата на задълженията по ал. 1 – 3 се включват всички задължения към доставчици, които подлежат на плащане и отчитане по съответните бюджети на бюджетните организации по ал. 1, с изключение на задълженията по финансов лизинг, търговски лизинг и други форми на дълг, за доставки на активи, отчетени като бюджетни разходи.</div>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-56\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 56</span></h4>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(1)</span>Утвърждава целеви текущи и капиталови разходи в областта на електронното управление и за използваните информационни и комуникационни технологии в рамките на бюджетите на бюджетните организации, както следва (хил. лв.) № Наименование Общо разходи Текущи разходи Капиталови разходи 2.1 2.2 1.</div>\n<p class=\"lf-p\">Сметна палата 840,0 550,0 290,0 2.</p>\n<p class=\"lf-p\">Администрация на президента 153,1 49,2 103,9 3.</p>\n<p class=\"lf-p\">Министерски съвет 3 534,6 2 649,4 885,2 4.</p>\n<p class=\"lf-p\">Омбудсман 82,0 57,0 25,0 5.</p>\n<p class=\"lf-p\">Министерство на финансите 43 211,9 33 427,8 9 784,1 6.</p>\n<p class=\"lf-p\">Министерство на външните работи 7 393,1 4 032,8 3 360,3 7.</p>\n<p class=\"lf-p\">Министерство на отбраната 100,0 100,0 8.</p>\n<p class=\"lf-p\">Министерство на вътрешните работи 3 287,2 2 687,2 600,0 9.</p>\n<p class=\"lf-p\">Министерство на правосъдието 10 188,9 4 178,9 6 010,0 10.</p>\n<p class=\"lf-p\">Министерство на труда и социалната политика 13 951,5 4 747,2 9 204,3 11.</p>\n<p class=\"lf-p\">Министерство на здравеопазването 13 458,6 4 897,3 8 561,3 12.</p>\n<p class=\"lf-p\">Министерство на образованието и науката 11 035,0 2 522,5 8 512,5 13.</p>\n<p class=\"lf-p\">Министерство на културата 1 026,9 497,6 529,3 14.</p>\n<p class=\"lf-p\">Министерство на околната среда и водите 4 252,0 1 362,3 2 889,7 15.</p>\n<p class=\"lf-p\">Министерство на икономиката 1 665,5 1 107,4 558,1 16.</p>\n<p class=\"lf-p\">Министерство на енергетиката 618,6 341,6 277,0 17.</p>\n<p class=\"lf-p\">Министерство на туризма 743,3 543,3 200,0 18.</p>\n<p class=\"lf-p\">Министерство на регионалното развитие и благоустройството 9 874,4 5 139,0 4 735,4 19.</p>\n<p class=\"lf-p\">Министерство на земеделието, храните и горите 5 655,5 3 146,6 2 508,9 20.</p>\n<p class=\"lf-p\">Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията 3 068,2 1 063,8 2 004,4 21.</p>\n<p class=\"lf-p\">Министерство на младежта и спорта 647,9 567,1 80,8 22.</p>\n<p class=\"lf-p\">Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия 168,0 104,0 64,0 23.</p>\n<p class=\"lf-p\">Комисия за защита от дискриминация 107,6 35,6 72,0 24.</p>\n<p class=\"lf-p\">Комисия за защита на личните данни 366,3 141,3 225,0 25.</p>\n<p class=\"lf-p\">Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество 972,0 412,4 559,6 26.</p>\n<p class=\"lf-p\">Национална служба за охрана 31,8 26,8 5,0 27.</p>\n<p class=\"lf-p\">Национален статистически институт 4 525,0 1 860,0 2 665,0 28.</p>\n<p class=\"lf-p\">Комисия за защита на конкуренцията 10,0 10,0 29.</p>\n<p class=\"lf-p\">Комисия за регулиране на съобщенията 3 528,0 546,0 2 982,0 30.</p>\n<p class=\"lf-p\">Съвет за електронни медии 107,5 87,8 19,7 31.</p>\n<p class=\"lf-p\">Комисия за енергийно и водно регулиране 325,7 197,7 128,0 32.</p>\n<p class=\"lf-p\">Агенция за ядрено регулиране 549,7 513,7 36,0 33.</p>\n<p class=\"lf-p\">Държавна комисия по сигурността на информацията 433,5 233,5 200,0 34.</p>\n<p class=\"lf-p\">Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ 115,9 36,0 79,9 35.</p>\n<p class=\"lf-p\">Комисия за финансов надзор 1 709,0 635,0 1 074,0 36.</p>\n<p class=\"lf-p\">Комисия за публичен надзор над регистрираните одитори 37,0 30,0 7,0 37.</p>\n<p class=\"lf-p\">Държавен фонд „Земеделие“ 8 052,5 3 752,5 4 300,0 38.</p>\n<p class=\"lf-p\">Национално бюро за контрол на специалните разузнавателни средства 49,6 35,3 14,3 39.</p>\n<p class=\"lf-p\">Държавна агенция „Електронно управление“ 6 384,3 4 693,4 1 690,9 Всичко:</p>\n<p class=\"lf-p\">162 261,6 86 919,0 75 342,6</p>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(2)</span>Промени на утвърдените с ал. 1 разходи могат да се извършват по реда на Закона за публичните финанси при обективна невъзможност за усвояване на част от утвърдените разходи, както и при доказана необходимост от увеличаването им, след предварително съгласуване с председателя на Държавна агенция „Електронно управление“.</div>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-57\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 57</span></h4>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(1)</span>В 10-дневен срок от обнародването на постановлението за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2021 г. в „Държавен вестник“ бюджетните организации, чиито бюджети са част от държавния бюджет, публикуват на интернет страницата си утвърдените им бюджети, както и програмните формати на бюджетите си при спазване на изискванията на Закона за защита на класифицираната информация</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(2)</span>Първостепенните разпоредители с бюджет са отговорни и контролират процеса по публикуване от второстепенните им разпоредители с бюджет на информация или на документи на интернет страницата им, когато това е предвидено в този закон или в Закона за публичните финанси.</div>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-58\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 58</span></h4>\n<p class=\"lf-p\">При създаване през 2021 г. на бюджетна организация, чийто бюджет е част от държавния бюджет и ръководителят й е определен за първостепенен разпоредител с бюджет, Министерският съвет определя размера на основните показатели на бюджета на организацията и други показатели съгласно Закона за публичните финанси, без да се нарушава бюджетното салдо по чл. 1, ал. 3</p>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-59\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 59</span><span class=\"lf-art-t\">Утвърждава обща годишна квота за предоставяне на ваучери за храна по чл. 209, ал. 7 от Закона за корпоративното подоходно облагане в размер на 350 млн. лв</span></h4>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-60\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 60</span></h4>\n<p class=\"lf-p\">Определя до 100 млн. лв. общ размер на сумата, подлежаща за възстановяване на земеделските стопани от акциза за газьола съгласно чл. 47б от Закона за подпомагане на земеделските производители</p>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-61\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 61</span></h4>\n<p class=\"lf-p\">Минималният размер на основната заплата за най-ниската длъжност, предвидена за заемане от държавен служител по чл. 68 от Закона за държавния служител, е 650 лв. от 1 януари 2021 г</p>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-62\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 62</span></h4>\n<p class=\"lf-p\">Базата за определяне размера на основното месечно възнаграждение за най-ниската длъжност на лицата по чл. 212, ал. 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, по чл. 177, ал. 2 и чл. 180, ал. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи, по чл. 22 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, по чл. 71, ал. 2 и чл. 73, ал. 2 от Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“, по чл. 64, ал. 3 от Закона за Националната служба за охрана и по чл. 64, ал. 2 от Закона за Държавна агенция „Разузнаване“ е 380 лв. от 1 януари 2021 г</p>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-63\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 63</span><span class=\"lf-art-t\">(1) Средномесечният доход по чл. 4 от Закона за семейни помощи за деца за 2021 г. е 510 лв</span></h4>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(2)</span>Средномесечният доход по чл. 4а, ал. 2, т. 1 от Закона за семейни помощи за деца за 2021 г. е 410 лв.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(3)</span>Средномесечният доход по чл. 4а, ал. 2, т. 2 от Закона за семейни помощи за деца за 2021 г. е от 410,01 лв. до 510 лв. включително.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(4)</span>Размерът на месечните помощи за отглеждане на дете по чл. 7, ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца за 2021 г. за семействата със средномесечен доход на член от семейството за предходните 12 месеца, по-нисък или равен на дохода по ал. 2, е, както следва:</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">1.</span>за семейство с едно дете – 40 лв.;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">2.</span>за семейство с две деца – 90 лв.;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">3.</span>за семейство с три деца – 135 лв.;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">4.</span>за семейство с четири деца – 145 лв., като за всяко следващо дете в семейството помощта за семейството расте с 20 лв.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(5)</span>Размерът на месечните помощи за отглеждане на дете по чл. 7, ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца за 2021 г. за семействата със средномесечен доход на член от семейството за предходните 12 месеца съгласно ал. 3 е 80 на сто от размера на помощта, определен в ал. 4.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(6)</span>Размерът на месечната помощ за отглеждане на дете по чл. 7, ал. 2 от Закона за семейни помощи за деца се определя и изплаща в размера по ал. 4, т. 1.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(7)</span>Размерът на месечната помощ за отглеждане на близнаци по чл. 7, ал. 6 от Закона за семейни помощи за деца е 75 лв.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(8)</span>Размерът на еднократната помощ при бременност по чл. 5а, ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца за 2021 г. е 150 лв.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(9)</span>Размерът на еднократната помощ при раждане на живо дете по чл. 6, ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца за 2021 г. е, както следва:</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">1.</span>за първо дете – 250 лв.;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">2.</span>за второ дете – 600 лв.;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">3.</span>за трето дете – 300 лв.;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">4.</span>за четвърто и всяко следващо дете – 200 лв.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(10)</span>Размерът на допълнителната еднократна помощ за дете с установени трайни увреждания 50 и над 50 на сто до навършване на двегодишна възраст по чл. 6, ал. 6 от Закона за семейни помощи за деца за 2021 г. е 100 лв.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(11)</span>Размерът на еднократната помощ при осиновяване на дете по чл. 6б, ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца се определя и изплаща в размера по ал. 9, т. 1.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(12)</span>Размерът на месечните помощи за отглеждане на дете до навършване на една година по чл. 8, ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца за 2021 г. е 200 лв.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(13)</span>Размерът на еднократната помощ за отглеждане на близнаци по чл. 6а, ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца за 2021 г. е 1200 лв. за всяко дете.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(14)</span>Размерът на еднократната помощ за отглеждане на дете от майка (осиновителка) студентка, учаща в редовна форма на обучение, по чл. 8в, ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца за 2021 г. е 2880 лв.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(15)</span>Размерът на месечната помощ за отглеждане на дете с трайно увреждане по чл. 8д, ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца за 2021 г. е, както следва:</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">1.</span>за дете с определени 90 и над 90 на сто вид и степен на увреждане или степен на трайно намалена работоспособност – 930 лв.;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">2.</span>за дете с определени от 70 до 90 на сто вид и степен на увреждане или степен на трайно намалена работоспособност – 450 лв.;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">3.</span>за дете с определени от 50 до 70 на сто вид и степен на увреждане или степен на трайно намалена работоспособност – 350 лв.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(16)</span>Размерът на месечната помощ за отглеждане на дете с трайно увреждане по чл. 8д, ал. 2 от Закона за семейни помощи за деца за 2021 г. е, както следва:</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">1.</span>за дете с определени 90 и над 90 на сто вид и степен на увреждане или степен на трайно намалена работоспособност – 490 лв.;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">2.</span>за дете с определени от 70 до 90 на сто вид и степен на увреждане или степен на трайно намалена работоспособност – 420 лв.;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">3.</span>за дете с определени от 50 до 70 на сто вид и степен на увреждане или степен на трайно намалена работоспособност – 350 лв.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(17)</span>Размерът на месечната помощ за дете без право на наследствена пенсия от починал родител по чл. 8е, ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца за 2021 г. е 115 лв.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(18)</span>Размерът на еднократната помощ за ученици, записани в първи клас, по чл. 10а от Закона за семейни помощи за деца за учебната 2021 – 2022 година е 300 лв.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(19)</span>Размерът на еднократната помощ за ученици, записани в осми клас, по чл. 10б от Закона за семейни помощи за деца за учебната 2021 – 2022 година е 300 лв.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(20)</span>Размерът на обезщетенията по чл. 230, ал. 1 и чл. 231, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България за 2021 г. е 340 лв.</div>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-64\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 64</span></h4>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(1)</span>През 2021 г. на пенсионери, на които пенсията или сборът от пенсиите заедно с добавките и компенсациите към тях е от 300,01 лв. до 369 лв. включително, се отпуска еднократно годишна финансова подкрепа за хранителни продукти в размер на 120 лв</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(2)</span>Помощта по ал. 1 се изплаща чрез бюджета на Министерството на труда и социалната политика по предоставена информация за правоимащите лица от Националния осигурителен институт.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(3)</span>Министърът на труда и социалната политика или оправомощено от него длъжностно лице писмено определя кръга на правоимащите лица по ал. 1 и издава заповед на всяко правоимащо лице за еднократно изплащане на помощта.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(4)</span>Помощта по ал. 1 не се счита за доход при определяне на други видове помощи по Закона за социално подпомагане и Закона за семейни помощи за деца.</div>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-65\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 65</span></h4>\n<p class=\"lf-p\">Максималният размер на държавните парични награди по чл. 3, ал. 1 от Закона за награждаване на лица за особени заслуги към българската държава и нацията е, както следва 1. за наградата по чл. 3, ал. 1, т. 1 – до 700 лв.;</p>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">2.</span>за наградата по чл. 3, ал. 1, т. 2 – до 700 лв.;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">3.</span>за наградата по чл. 3, ал. 1, т. 3 – до 5000 лв.</div>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-66\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 66</span><span class=\"lf-art-t\">Размерът на държавната субсидия за един получен действителен глас по чл. 26, ал. 1 от Закона за политическите партии за 2021 г. е 8 лв</span></h4>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-67\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 67</span><span class=\"lf-art-t\">Максималният размер на присъдената издръжка, която се изплаща от държавата по чл. 152, ал. 1 от Семейния кодекс, за 2021 г. е 90 лв</span></h4>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-68\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 68</span><span class=\"lf-art-t\">Минималният размер на фискалния резерв към 31 декември 2021 г. е в размер 4,5 млрд. лв</span></h4>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-69\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 69</span><span class=\"lf-art-t\">Максималният размер на държавния дълг към края на 2021 г. не може да надвишава 31,9 млрд. лв</span></h4>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-70\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 70</span><span class=\"lf-art-t\">(1) Максималният размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет по реда на Закона за държавния дълг, е 4,5 млрд. лв</span></h4>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(2)</span>В рамките на ограничението по ал. 1 Министерският съвет може да поема външен държавен дълг по средносрочната програма за емитиране на дълг на международните пазари, създадена с Договора за дилърство между Република България в качеството на Емитент и Ситигруп Глобъл Маркетс Лимитид, Ейч Ес Би Си Банк Пи Ел Си, Сосиете Женерал и Уникредит Банк АГ в качеството на Организатори и Дилъри относно Глобална средносрочна програма на Република България за издаване на облигации на стойност евро, Договора за агентство между Република България в качеството на Емитент и Ситибанк Н.А., клон Лондон, в качеството на Фискален агент, Платежен агент, Агент по замяната, Агент по прехвърлянето и Агент за изчисляване и Ситигруп Глобъл Маркетс Дойчланд АГ в качеството на Регистратор, Платежен агент и Агент по прехвърлянето относно Глобална средносрочна програма на Република България за издаване на облигации на стойност евро, и Акта за поемане на задължения от Република България в качеството на Емитент относно Глобална средносрочна програма на Република България за издаване на облигации на стойност евро, подписани на 6 февруари 2015 г. (ратифицирани със закон – ДВ, бр. 16 от 2015 г.) (ДВ, бр. 25 от 2015 г.), с максимален съвкупен номинален обем на облигациите, които могат да бъдат издадени по програмата, увеличен от евро на евро в изпълнение на чл. 68, ал. 4 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2020 г., както и външен държавен дълг чрез заеми по инструменти на Европейския съюз и от международни финансови институции, включително за финансиране на проекти и програми.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(3)</span>В рамките на текущата бюджетна година разпоредителите с бюджет по държавния бюджет не могат да поемат нов държавен дълг по чл. 37, ал. 1, т. 1, буква „б“ от Закона за публичните финанси.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(4)</span>В рамките на ограничението по ал. 1 Министерският съвет може да поема държавен дълг за финансиране на програми и инструменти за финансова стабилизация, включително за предоставяне на заемно финансиране на Единния фонд за преструктуриране в рамките на Единния механизъм за преструктуриране на кредитни институции и някои инвестиционни посредници.</div>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-71\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 71</span></h4>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(1)</span>За целите на касовото управление и плащанията на бюджетните организации освен дълга по чл. 70, ал. 1 може да се поема държавен дълг, който се изплаща до края на текущата бюджетна година, при условие че не се увеличава държавният дълг към края на годината</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(2)</span>За оптимизиране на обслужването на държавния дълг министърът на финансите може:</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">1.</span>да емитира освен дълга по чл. 70, ал. 1 държавни ценни книжа за обратно изкупуване на вътрешни и външни задължения на страната, при условие че не се увеличава държавният дълг към края на годината;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">2.</span>да сключва договори за намаляване на риска при рефинансиране и изглаждане на матуритетната структура на дълга, при условие че в резултат на това не се увеличава номиналната стойност на дълга;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">3.</span>да сключва договори за валутни и лихвени суапови операции;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">4.</span>да изплаща предсрочно задължения по държавния дълг.</div>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-72\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 72</span><span class=\"lf-art-t\">В рамките на текущата бюджетна година Министерският съвет може да издава държавни гаранции, както следва</span></h4>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">1.</span>под формата на гаранционни депозити съгласно чл. 83 – в общ размер до 100 млн. лв.;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">2.</span>по Закона за кредитиране на студенти и докторанти – в общ размер до 40 млн. лв.;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">3.</span>по нови заемни споразумения на Българската банка за развитие по Закона за Българската банка за развитие в размер до 700,0 млн. лв. или тяхната валутна равностойност при спазване на законодателството в областта на държавните помощи.</div>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-73\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 73</span><span class=\"lf-art-t\">Максималният размер на новите държавни гаранции, които могат да бъдат издадени по реда на чл. 72, е 840 млн. лв</span></h4>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-74\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 74</span></h4>\n<p class=\"lf-p\">За 2021 г. приходите, разходите, включително за сметка на националното съфинансиране, както и елементите на финансирането, свързани с държавните инвестиционни заеми и държавните инвестиционни заеми с краен бенефициент – търговско дружество, администрирани и управлявани от разпоредители с бюджет по държавния бюджет, са планирани по централния бюджет. Общият лимит на разходите е в размер до 26 187,8 хил. лв</p>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-75\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 75</span></h4>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(1)</span>Държавните висши училища могат да поемат дълг в общ размер до 20 млн. лв. за финансиране на проекти чрез финансови инструменти по смисъла на чл. 2, т. 11 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета (ОВ, L 347/320 от 20 декември 2013 г.), от финансови посредници, в изпълнение на финансов инструмент, управляван от „Фонд мениджър на финансови инструменти в България“ – ЕАД</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(2)</span>Дълг по ал. 1 се поема съгласувано с министъра на образованието и науката след преценка от негова страна на възможностите на съответното държавно висше училище за обслужването на плащанията по дълга.</div>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-76\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 76</span></h4>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(1)</span>В случаите, когато на основание чл. 109 и 110 от Закона за публичните финанси се одобряват промени на показатели по отделните бюджетни програми по бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет, които прилагат програмен формат на бюджет, свързани с увеличение на администрираните разходи, за които с постановлението за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2021 г. не са утвърдени администрирани разходни параграфи, с акта за одобряване на промените се създават администрирани разходни параграфи и се посочва размерът на сумите по тях</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(2)</span>С промени по бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет по ал. 1, извършвани на основание чл. 112, ал. 2 и 3 от Закона за публичните финанси, могат да се създават нови администрирани разходни параграфи извън утвърдените с постановлението за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2021 г. или вече създадените по реда на ал. 1, само след предварително съгласуване с министъра на финансите или оправомощено от него лице.</div>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-77\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 77</span></h4>\n<p class=\"lf-p\">Министерският съвет може да извършва промени на утвърдените с този закон максимални размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2021 г., и на максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2021 г., на първостепенните разпоредители с бюджет, част от държавния бюджет, след представянето по реда на чл. 167 от Закона за публичните финанси на отчетните данни, отнасящи се за техните годишни финансови отчети за 2020 г</p>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-78\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 78</span><span class=\"lf-art-t\">(1) Разходите за персонал, утвърдени по чл. 4 – 47, се извършват до определения размер с изключение на делегираните бюджети</span></h4>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(2)</span>Промени на разходите за персонал могат да се извършват само с акт на Министерския съвет при структурни промени, за дейности, свързани с превенция на разпространението на COVID-19, лечението на заразените лица или ограничаване на последствията от COVID-19, както и при компенсирани промени между бюджети.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(3)</span>При намаляване числеността на персонала, извън случаите на извеждане на дейности от бюджетно на друго финансиране и случаите на намаляване на персонала вследствие на преминаване на функции и персонал към друга бюджетна организация, икономиите от разходите за персонал може да се използват за увеличение на индивидуалните основни месечни заплати съобразно оценката на изпълнението, включително извън сроковете по наредбата по чл. 67, ал. 3 от Закона за държавния служител и чл. 107а, ал. 9 от Кодекса на труда.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(4)</span>Икономията на разходите за персонал може да се използва текущо или с натрупване за изплащането на допълнителни възнаграждения за постигнати резултати и дължимите за тях осигурителни вноски и/или за други разходи. При необходимост първостепенните разпоредители с бюджет по държавния бюджет извършват съответните вътрешнокомпенсирани промени по бюджетите си и уведомяват министъра на финансите.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(5)</span>Алинеи 1 и 2 не се прилагат по отношение на увеличение на разходите за персонал за сметка на:</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">1.</span>получени средства от помощи и дарения;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">2.</span>вътрешно преструктуриране на разходите за социално-битово и културно обслужване на персонала и за допълнителни плащания по чл. 71, ал. 3, чл. 75 и 76 от Закона за дипломатическата служба с характер на плащания за персонала и свързаните с тях осигурителни вноски и данъци;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">3.</span>получени трансфери от други бюджети, които не са част от държавния бюджет;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">4.</span>получени трансфери от бюджети по държавния бюджет в годишен размер на увеличението до 2 млн. лв.;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">5.</span>средства по програми за развитие на предучилищното и училищното образование;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">6.</span>разходи за изпълнение на Националния план за действие по заетостта и за възнаграждения на приемните семейства по Закона за закрила на детето;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">7.</span>проекти, финансирани със средства от Европейския съюз;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">8.</span>вътрешно преструктуриране на разходите за случаите, когато разпоредителите с бюджет изпълняват международни договори и програми през текущата година, в т.ч. по официална помощ за развитие и хуманитарна помощ;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">9.</span>разходи от резерва за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от бедствия по чл. 1, ал. 2, раздел ІІ, т. 5.1 при участие в спасителни и/или неотложни аварийно-възстановителни дейности.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(6)</span>Промените по ал. 5, по т. 1 – 8, с изключение за самостоятелните бюджети, се извършват от министъра на финансите по реда на чл. 110 от Закона за публичните финанси, а тези по т. 9 – по реда на чл. 109 от Закона за публичните финанси.</div>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-79\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 79</span><span class=\"lf-art-t\">Бюджетните организации, настанени в сгради – собственост на държавата или на общините, не заплащат наеми</span></h4>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-80\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 80</span><span class=\"lf-art-t\">(1) Определя сметките за средствата от Европейския съюз, за които през 2021 г. Министерският съвет ще утвърждава годишни разчети, както следва</span></h4>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">1.</span>сметка за средствата от Европейския съюз на Националния фонд;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">2.</span>сметка за средствата от Европейския съюз на Държавен фонд „Земеделие“.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(2)</span>Актуализиране на разчетите по сметката по ал. 1, т. 1 се извършва от Министерския съвет по предложение на министъра на финансите след изтичане на третото тримесечие на бюджетната година при съществено влошаване на бюджетното й салдо.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(3)</span>Актуализиране на разчетите по сметката по ал. 1, т. 2 се извършва от Министерския съвет по предложение на министъра на земеделието, храните и горите съгласувано с министъра на финансите след изтичане на третото тримесечие на бюджетната година при влошаване на бюджетното й салдо.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(4)</span>Министърът на финансите може да извършва компенсирани промени по утвърдените годишни разчети на сметките по ал. 1, т. 1 и 2 при запазване на тяхното бюджетно салдо.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(5)</span>Предвидените трансфери от централния бюджет за сметките за средства от Европейския съюз по ал. 1, както и останалите приложими за тези сметки форми за финансиране съгласно чл. 17, ал. 4 от Закона за публичните финанси се използват за финансиране на плащания, свързани с функциите и дейността на Националния фонд и на Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателната агенция, включително и за покриване на суми и/или тяхното възстановяване на европейските фондове, произтичащи от недопустими разходи, финансови корекции, прихващания и възстановявания на суми, осигуряване на финансирания чрез временни безлихвени заеми по чл. 104, ал. 1, т. 2 и чл. 142, ал. 1 от Закона за публичните финанси, както и за акумулиране на средства по тези сметки, разполагаеми за плащания за следващи години.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(6)</span>По реда на ал. 2 и 3 може да се извършва промяна на трансфера от централния бюджет за съответната сметка за средства от Европейския съюз, включително чрез възстановяване на неусвоени трансфери, в т.ч. и от минали години, по сметка на централния бюджет, при условие че при тази промяна не се възпрепятства своевременното финансиране и извършване на разплащания от съответната сметка или промяната на трансфера се компенсира за съответната сметка за средства от Европейския съюз с други приложими форми за финансиране съгласно чл. 17, ал. 4 от Закона за публичните финанси.</div>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-81\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 81</span></h4>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(1)</span>Националното съфинансиране на средствата от помощта, предоставена на Република България от Европейския съюз и от други донори по Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд/Европейския социален фонд плюс, Кохезионния фонд, Инициативата за младежка заетост, Фонда за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица на Европейския съюз, програмите за трансгранично сътрудничество по външни граници на Европейския съюз, Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и по Норвежкия финансов механизъм, се включва в трансфера по чл. 1, ал. 2, раздел III, т. 1.4 от държавния бюджет</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(2)</span>Националното съфинансиране на средствата от помощта, предоставена на Република България от Европейския съюз по Европейския фонд за гарантиране на земеделието, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, Европейския фонд за морско дело и рибарство и Европейския фонд за рибарство, се включва в трансфера по чл. 1, ал. 2, раздел ІІІ, т. 1.5 от държавния бюджет.</div>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-82\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 82</span></h4>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(1)</span>За уреждане на взаимоотношенията, свързани с наложени финансови корекции по оперативни програми и с предоставени безлихвени заеми от централния бюджет, министърът на финансите, по предложение на органите, отговорни за финансовото управление на средствата от Европейския съюз, може да извършва промени на бюджетните взаимоотношения между централния бюджет, сметките за средства от Европейския съюз и бюджетите на бенефициентите – бюджетни организации</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(2)</span>Разпоредбата на ал. 1 се прилага съответно и за средствата от други международни програми и договори, за които се прилага режимът на сметките за средства от Европейския съюз.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(3)</span>Размерът на неразплатените задължения на общини – бенефициенти по програми, съфинансирани от Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за рибарство, за наложени финансови корекции се намалява с 80 на сто еднократно чрез сключване на тристранно споразумение между управляващия орган на оперативната програма, министъра на финансите и кмета на съответната община.</div>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-83\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 83</span></h4>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(1)</span>За покриване на финансовия недостиг на общини, други бюджетни организации и на държавни предприятия по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон, които са бенефициенти по проекти по оперативните програми „Транспорт и транспортна инфраструктура 2014 – 2020“, „Околна среда 2014 – 2020“ и „Региони в растеж 2014 – 2020“, одобрени от Европейската инвестиционна банка в съответствие с изискванията на Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка (проект „България – съфинансиране по Фондовете на ЕС 2014 – 2020 г. (СПЗ)“), може да се отпускат заеми от Българската банка за развитие въз основа на предоставени от централния бюджет възстановими средства със специално предназначение по смисъла на § 1, т. 2 от допълнителната разпоредба на Закона за Българската банка за развитие</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(2)</span>Средствата по ал. 1 се предоставят на Българската банка за развитие като гаранционни депозити.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(3)</span>Предоставянето на средства за покриване на финансов недостиг на заемообразен принцип чрез Българската банка за развитие се извършва в съответствие със Споразумението за определяне на обхвата на управленската отговорност с цел осигуряване на изпълнението на чл. 6.05 (g) от Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка (проект „България – съфинансиране по Фондовете на ЕС 2014 – 2020 г. (СПЗ)“).</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(4)</span>Поетият дълг от общините по линия на Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка (проект „България – съфинансиране по Фондовете на ЕС 2014 – 2020 г. (СПЗ)“) не се включва в ограничението по чл. 32, ал. 1 от Закона за публичните финанси.</div>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-84\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 84</span></h4>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(1)</span>Годишният размер на плащанията за 2021 г. за всяка община по дългосрочни договори с гарантиран резултат (ЕСКО договори) и по заеми, предоставени им от финансови посредници в изпълнение на финансов инструмент, управляван от „Фонд мениджър на финансови инструменти в България“ – ЕАД, не се включва в общия годишен размер на плащанията по общинския дълг за съответната община при определяне на съотношението и при прилагане на ограничението по чл. 32, ал. 1 от Закона за публичните финанси</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(2)</span>Алинея 1 не се прилага при установени от контролен орган нарушения при сключването на ЕСКО договорите и/или при установяване на негативно въздействие на тези договори върху параметрите на разходите на общините.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(3)</span>Плащанията през 2020 г. и през 2021 г. по главницата на съществуващ дълг със средства от нов дълг, не се включват в ограничението по чл. 32, ал. 1 от Закона за публичните финанси.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(4)</span>При прилагане на ограничението по чл. 32, ал. 1 от Закона за публичните финанси се включват извършените плащания по главницата на банкови заеми тип овърдрафт/револвиращи кредити.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(5)</span>През 2021 г. общините могат да поемат дълг извън ограниченията по чл. 32, ал. 1 от Закона за публичните финанси чрез заеми, предоставени им от финансови посредници в изпълнение на финансов инструмент, управляван от „Фонд мениджър на финансови инструменти в България“ – ЕАД, като годишният размер на плащанията на общината за всяка година по всички видове заеми, без тези по ал. 3, по чл. 81, ал. 4 и по чл. 32, ал. 5 от Закона за публичните финанси, и без плащанията по ЕСКО договорите по ал. 1, не може да надвишава 18 на сто от средногодишния размер на собствените приходи и общата изравнителна субсидия за последните три години, изчислен на базата на данни от годишните отчети за изпълнението на бюджета на общината.</div>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-85\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 85</span></h4>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(1)</span>Когато по одобрени проекти данък върху добавената стойност е финансиран като разход от разпоредители с бюджет, за частта, за която възниква право на приспадане на данъчен кредит по реда на Закона за данък върху добавената стойност, сумата се връща на разпоредителя с бюджет, който е финансирал разхода, от този разпоредител с бюджет, който е получил финансирането, в срок до края на месеца, следващ месеца, през който правото на данъчен кредит е упражнено. За невъзстановените в срок суми се дължи лихва за забава съгласно Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(2)</span>Вземанията по ал. 1 са публични и се събират по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.</div>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-86\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 86</span></h4>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(1)</span>Държавен фонд „Земеделие“ извършва плащания за финансиране на разходи за данък върху добавената стойност на общини по одобрени за подпомагане проекти по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г. и 2014 – 2020 г. и по Програмата за морско дело и рибарство за периода 2014 – 2020 г. въз основа на подадено от бенефициентите искане за плащане съгласно реда и условията за това, определени от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(2)</span>Общините са длъжни в срок до 10 дни от постъпването на финансовите средства по ал. 1 по банковата сметка за средства от Европейския съюз да ги преведат по сметките на съответния доставчик на услуга, стока или строителство по одобрения проект, като в същия срок представят пред Държавен фонд „Земеделие“ доказателства за извършеното плащане в случаите на междинно или окончателно искане. При неизпълнение на задължението по изречение първо общините дължат възстановяване на Държавен фонд „Земеделие“ на изплатените финансови средства заедно със законната лихва, считано от изтичането на 10-дневния срок. В случаите, когато преди постъпване на средствата по ал. 1 общините са финансирали разходи за данък върху добавената стойност по сключени договори със съответния доставчик на услуга, стока или строителство по одобрения проект с временно свободните средства по бюджета на общината, ползваният бюджетен ресурс се възстановява с постъпилите средства по банковата сметка за средства от Европейския съюз.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(3)</span>Разход, финансиран по ал. 1, за данък, за който възниква право на приспадане на данъчен кредит по реда на Закона за данък върху добавената стойност, подлежи на възстановяване от общината на Държавен фонд „Земеделие“ по реда на чл. 85.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(4)</span>В случаите, когато изплатена по одобрения проект безвъзмездна финансова помощ подлежи на възстановяване, общината възстановява на Държавен фонд „Земеделие“ и предоставените по ал. 1 финансови средства в размер, съответстващ на размера на подлежащата на възстановяване финансова помощ по проекта, заедно със законната лихва съгласно Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(5)</span>Вземанията по ал. 2, 3 и 4 са публични и се събират по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Вземанията по ал. 4 се установяват от Държавен фонд „Земеделие“, а за Програмата за морско дело и рибарство за периода 2014 – 2020 г. – от управляващия орган, с акта, с който по основание и размер се определя размерът на подлежащата на възстановяване финансова помощ по проекта.</div>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-87\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 87</span></h4>\n<p class=\"lf-p\">За финансиране на проекти на общините за рекултивация на общински депа, неотговарящи на нормативните изисквания и обект на изпълнение на решение на Съда на Европейския съюз от 16 юли 2015 г. по дело С-145/14 във връзка с нарушение на чл. 14 от Директива 1999/31/ЕО на Съвета от 26 април 1999 г. относно депонирането на отпадъци, въз основа на решение на управителния съвет на Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда може да се предостави финансиране на база на фактически извършени разходи на общините от бюджета на Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда в общ размер до 20 млн. лв. за сметка на преходния остатък на предприятието, съгласувано с министъра на финансите, без да се нарушава салдото по консолидираната фискална програма</p>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-88\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 88</span></h4>\n<p class=\"lf-p\">Ограничението по чл. 94, ал. 3, т. 2 от Закона за публичните финанси не се прилага за ангажименти за разходи по сключени договори от общината през периода 2019 – 2021 г 1. за извършвани от общината услуги по чл. 62 от Закона за местните данъци и такси;</p>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">2.</span>за сметка на трансферите от централния бюджет по чл. 52, ал. 1, т. 1, буква „г“ от Закона за публичните финанси.</div>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-89\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 89</span></h4>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(1)</span>Целевата субсидия за капиталови разходи по чл. 50 може да бъде трансформирана в трансфер за други целеви разходи на общината за извършване на неотложни текущи ремонти на общински пътища, на улична мрежа и на сгради, публична общинска собственост</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(2)</span>В рамките на бюджетните взаимоотношения на общината с централния бюджет произтичащите от ал. 1 промени се извършват от министъра на финансите по предложение на кмета на общината въз основа на решение на общинския съвет.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(3)</span>Предложението на кмета по ал. 2 се представя в Министерството на финансите при условия и по ред, определени от министъра на финансите.</div>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-90\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 90</span></h4>\n<p class=\"lf-p\">Кметовете на общините задължително поддържат постоянен интернет и комуникационна свързаност на общинските администрации за нуждите на компонентите на електронното управление съобразно минимални изисквания за качество, публикувани на интернет страницата на Държавна агенция „Електронно управление“</p>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-91\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 91</span></h4>\n<p class=\"lf-p\">За унифициране на счетоводните процеси във всички общини кметовете задължително въвеждат Интегрирана финансово – информационна система за общините съгласно одобрения от министъра на финансите план за нейното внедряване. Кметовете на общини, включени в плана за 2021 г., оказват съдействие на изпълнителя на проекта за въвеждането на системата</p>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-92\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 92</span></h4>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(1)</span>Размерът на средствата за представителни разходи за кметовете в общините не може да бъде по-голям от 2 на сто от общия годишен размер на разходите за издръжка за дейност „Общинска администрация“</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(2)</span>Размерът на средствата за представителни разходи за общинските съвети не може да бъде по-голям от 1 на сто от общия годишен размер на разходите за издръжка за дейност „Общинска администрация“.</div>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-93\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 93</span></h4>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(1)</span>За общини с финансови затруднения се считат и общините, за които при изпълнение на проекти, финансирани със средства от Европейския съюз, наличните към края на 2020 г. задължения към доставчици в отчетна група сметки за средства от Европейския съюз надвишават 50 на сто от отчетените към края на годината разходи по бюджета на общината, независимо дали са налице условията по чл. 130а, ал. 1 от Закона за публичните финанси</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(2)</span>За общините по ал. 1 се прилагат разпоредбите на глава осма „а“ от Закона за публичните финанси.</div>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-94\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 94</span></h4>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(1)</span>Кметът на община, за която срокът на процедурата за финансово оздравяване е изтекъл през 2019 г. или 2020 г. и отпуснатият по реда на чл. 130ж, ал. 1 от Закона за публичните финанси заем не е възстановен, изпраща проекта на бюджет на общината за съгласуване от министъра на финансите. При разглеждането от общинския съвет на бюджета на общината се обсъжда и становището на министъра на финансите</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(2)</span>За община, за която срокът на процедурата за финансово оздравяване е изтекъл през 2019 г. или 2020 г., отпуснатият по реда на чл. 130ж, ал. 1 от Закона за публичните финанси заем не е възстановен и при оценката по чл. 130д, ал. 1 от Закона за публичните финанси се установи наличие на три или повече от условията по чл. 130а, ал. 1 от същия закон, планът за финансово оздравяване освен съдържанието по чл. 130е, ал. 1 – 3 от Закона за публичните финанси:</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">1.</span>включва мерки за оптимизиране на разходите за възнаграждения в дейност „Общински съвети“;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">2.</span>не предвижда ползването на временен безлихвен заем по чл. 130ж, ал. 1 от Закона за публичните финанси.</div>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-95\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 95</span></h4>\n<p class=\"lf-p\">Невъзстановени в сроковете по погасителния план вноски по безлихвени заеми, отпуснати по реда на чл. 130ж, ал. 1 от Закона за публичните финанси на общини, при които в срок от една година след започване на изпълнението на плана за финансово оздравяване е постигнат заложеният общ ефект от изпълнение на мерките в плана за съответния период, могат да се прихващат с подлежащите на отпускане трансфери за общината</p>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-96\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 96</span></h4>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(1)</span>Акционерните дружества с над 50 на сто държавно участие в капитала и дружествата, които те контролират, в които размерът на средствата на фонд „Резервен“ е достигнал или е надхвърлил една десета част от капитала или определената от устава по-голяма част, при приключване на финансовата 2020 г. не правят отчисления за фонд „Резервен“</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(2)</span>Акционерните дружества по ал. 1, в които средствата на фонд „Резервен“ са в размер, по-малък от посочения в ал. 1, при приключване на финансовата 2020 г. правят отчисления за фонда в размер на една десета част от реализираната печалба, а когато така определените отчисления биха довели до превишаване на определения размер на фонд „Резервен“, правят отчисления в размер, съответстващ на средствата, необходими за неговото попълване.</div>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-97\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 97</span></h4>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(1)</span>Държавните и общинските предприятия и едноличните търговски дружества с държавно, съответно с общинско участие, отдали под наем предоставените им застроени или незастроени недвижими имоти, дължат вноска в размер 50 на сто от получения наем в държавния бюджет, а общинските – в общинския бюджет</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(2)</span>Алинея 1 не се прилага за юридически лица, когато при тяхното образуване или преобразуване имуществото, което те отдават под наем, е предоставено за извършване на дейности, свързани с отдаването под наем.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(3)</span>Държавните или общинските лечебни заведения – еднолични търговски дружества, както и лечебните заведения – търговски дружества със смесено държавно и общинско участие в капитала, прилагат чл. 105 от Закона за лечебните заведения.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(4)</span>Сумите по ал. 1 се внасят от държавните предприятия и едноличните търговски дружества с държавно участие в капитала в 10-дневен срок от всяко получаване на суми по наемния договор по сметка за приходите по централния бюджет на Националната агенция за приходите.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(5)</span>Сумите по ал. 1 се внасят от общинските предприятия и едноличните търговски дружества с общинско участие в капитала в 10-дневен срок от всяко получаване на суми по наемния договор по сметката за приходите на общината, която има участие в съответното общинско предприятие или дружество.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(6)</span>Вноските по ал. 1, дължими към държавния бюджет, се установяват и събират от Националната агенция за приходите по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(7)</span>Вноските по ал. 1, дължими към общинския бюджет, се установяват и събират от органите на общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.</div>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-98\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 98</span></h4>\n<p class=\"lf-p\">Първостепенните разпоредители с бюджет по държавния бюджет предвиждат в рамките на утвърдените с този закон капиталови разходи по бюджетите им за 2021 г. средства за реализиране на енергоспестяващи мерки и за реализиране на мерки за осигуряване на достъпна архитектурна среда за хората с увреждания, при условие че те не са изпълнени до края на 2020 г</p>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-99\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 99</span></h4>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(1)</span>Целево предоставяните средства от държавния бюджет на нефинансовите предприятия за субсидии, компенсации и капиталови трансфери за възложени от държавата дейности и услуги не могат да се използват за обезпечения</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(2)</span>Средствата по ал. 1 не могат да се използват и за принудително погасяване на публични и частни държавни вземания, както и на вземания на трети лица.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(3)</span>Неправомерно получени или неправомерно усвоени средства по ал. 1 може да се прихващат в пълен размер с подлежащи на отпускане такива средства.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(4)</span>Алинеи 1 – 3 се прилагат и когато средствата за субсидии, компенсации и капиталови трансфери за възложени от държавата дейности и услуги на нефинансовите предприятия се предоставят от държавния бюджет чрез бюджетите на общините.</div>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-100\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 100</span><span class=\"lf-art-t\">(1) Средствата за юридическите лица с нестопанска цел по бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет се предоставят за</span></h4>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">1.</span>дейности с неикономически характер;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">2.</span>дейности с икономически характер при съобразяване с правилата в областта на държавните помощи и чл. 21 от Закона за публичните финанси.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(2)</span>В случаите, когато лицата по ал. 1 извършват стопанска и нестопанска дейност, са задължени да разграничат видовете си дейности така, че да е налице фактическо или финансово-счетоводно обособяване на съответните дейности, и да поддържат отделно счетоводно отчитане на стопанската и нестопанската дейност по отношение на активите, пасивите, приходите и разходите, свързани с тези дейности.</div>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-101\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 101</span></h4>\n<p class=\"lf-p\">Разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 3 от Закона за Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система не се прилага за приходите от първоначално концесионно възнаграждение по договора за възлагане на концесия за строителство на обект „Гражданско летище за обществено ползване София“ – публична държавна собственост</p>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-102\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 102</span></h4>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(1)</span>При прилагане през 2021 г. на чл. 156 от Закона за публичните финанси министърът на финансите може да включи съответните лица в схемата за централизирано разплащане по чл. 159 – 161 от Закона за публичните финанси на осигурителни вноски и данъците върху доходите на физическите лица по реда на ал. 2 и в определени от него срокове</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(2)</span>Министърът на финансите определя начина на включване на съответните лица на основата на принципите и правилата на схемата за централизирано разплащане по Закона за публичните финанси, включително и чрез прилагане на подход на превеждане на дължимите суми по сметка на съответния първостепенен разпоредител с бюджет.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(3)</span>При прилагане на подход на превеждане на дължимите от лицата по ал. 1 суми по сметка на съответния първостепенен разпоредител с бюджет, те се превеждат месечно, до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(4)</span>Наличните на датата на включване в схемата за централизирано разплащане по Закона за публичните финанси задължения на лицата по ал. 1 за осигурителни вноски и данъци върху доходите на физически лица, попадащи в схемата, се декларират и превеждат по сметки на Националната агенция за приходите по досегашния ред.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(5)</span>Алинеи 2 – 4 се прилагат и за включените към 31 декември 2020 г. в схемата за централизирано разплащане по чл. 159 – 161 от Закона за публичните финанси лица по чл. 156 от Закона за публичните финанси.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(6)</span>Министърът на финансите дава указания по прилагането на ал. 1 – 5.</div>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-103\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 103</span></h4>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(1)</span>Считано от 1 януари 2021 г. разходите за обслужването от банките на операциите на бюджетните организации по събирането на приходи и други постъпления чрез картови плащания по чл. 4, ал. 1 от Закона за ограничаване на плащанията в брой се изплащат чрез съответните бюджети за сметка на централния бюджет, като се прилагат цените от съответните тарифни позиции, определени в договорите между Министерството на финансите и банките по чл. 154, ал. 9 от Закона за публичните финанси</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(2)</span>Разходите по ал. 1 са за сметка на централния бюджет чрез извършване на съответните промени по реда на Закона за публичните финанси, както следва:</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">1.</span>на първостепенните разпоредители с бюджет по държавния бюджет – чрез одобряване на допълнителни разходи за сметка на бюджетното взаимоотношение с централния бюджет;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">2.</span>на общините – чрез допълнителни трансфери по чл. 52, ал. 1, т. 1, буква „г“ от Закона за публичните финанси;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">3.</span>на социалноосигурителните фондове – чрез допълнителен трансфер от централния бюджет, като за Националния осигурителен институт възстановяването на разходите може да е за сметка на частта от предвидения трансфер от централния бюджет за покриване на недостига от средства, в случай на неусвоени суми от него;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">4.</span>на държавните висши училища, Българската академия на науките и бюджетните организации по чл. 13, ал. 4 от Закона за публичните финанси – чрез одобряване на допълнителен трансфер от бюджета на съответния първостепенен разпоредител с бюджет по държавния бюджет за сметка на бюджетното взаимоотношение с централния бюджет;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">5.</span>на останалите разпоредители с бюджет по чл. 13, ал. 3 от Закона за публичните финанси– чрез допълнителен трансфер от централния бюджет.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(3)</span>При плащането в края на годината на дължимите разходи в случай на недостиг, първостепенните разпоредители с бюджет по държавния бюджет могат да ги извършат за сметка на икономии в съответните бюджети в частта на разходите и предоставените трансфери, а разпоредителите с бюджет по чл. 13, ал. 3 и 4 от Закона за публичните финанси – за сметка на икономии в разходите, финансирани чрез трансфери от държавния бюджет.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(4)</span>Заплащането през 2021 г. на разходите за извършеното до 31 декември 2020 г. обслужване от банките на операциите на бюджетните организации по събирането на приходи и други постъпления чрез картови плащания по чл. 4, ал. 1 от Закона за ограничаване на плащанията в брой, се извършва по досегашния ред от централния бюджет.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(5)</span>Заплащането на разходите за банково обслужване по останалите тарифни позиции от договорите между Министерството на финансите и банките по чл. 154, ал. 9 от Закона за публичните финанси се извършва по досегашния ред от централния бюджет.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(6)</span>Министърът на финансите дава указания по прилагането на ал. 1 – 5.</div>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-104\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 104</span><span class=\"lf-art-t\">(1) Националният институт по метеорология и хидрология (НИМХ) прилага делегиран бюджет, като генералният директор е второстепенен разпоредител с бюджет, който</span></h4>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">1.</span>извършва компенсирани промени по плана на приходите и разходите, като уведомява за това първостепенния разпоредител с бюджет;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">2.</span>се разпорежда със средствата на НИМХ;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">3.</span>определя броя и числеността на персонала в НИМХ;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">4.</span>определя индивидуалните възнаграждения на персонала в рамките на утвърдените разходи по бюджета на НИМХ за съответната бюджетна година.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(2)</span>Установеното към края на годината превишение на постъпленията над плащанията по бюджета на НИМХ се включва в бюджета му за следващата година.</div>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-105\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 105</span></h4>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(1)</span>Средства в размер на 48 248,6 хил. лв., разчетени по бюджетите на държавните висши училища като част от субсидията за издръжка на обучението, над формираната по чл. 91, ал 1, т. 1 от Закона за висшето образование, се използват за достигане на по-висок размер на заплатата за най-ниската академична длъжност, определена при условията на чл. 92, ал. 1 от Закона за висшето образование, както и на други длъжности от академичния състав в държавните висши училища</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(2)</span>Средствата по ал. 1 се предоставят на държавните висши училища след изпълнението на условия и по ред, определени от министъра на образованието и науката.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(3)</span>При неизпълнение на определените от министъра на образованието и науката условия и ред с размера на разчетените и непредоставените по бюджетите на държавните висши училища средства по ал. 1 се извършват компенсирани промени между бюджетите на държавните висши училища и бюджета на Министерството на образованието и науката. В този случай средствата се разходват за мерки и политики в областта на висшето образование.</div>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-106\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 106</span></h4>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(1)</span>Разходите, максималните размери на новите задължения за разходи по приетите бюджети по чл. 4 – 47, предоставените трансфери за други бюджети по чл. 18 и 19, бюджетното взаимоотношение с централния бюджет на разпоредителите с бюджет по чл. 48, субсидиите и другите текущи трансфери и капиталовите трансфери за нефинансови предприятия по чл. 49 се извършват в размер до 95 на сто</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(2)</span>За сметка на останалите 5 на сто чрез пропорционално намаляване на показателите по бюджетите по ал. 1 Министерският съвет при необходимост може да одобрява допълнителни разходи/трансфери по бюджетите на Министерството на здравеопазването, Националната здравноосигурителна каса и Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ и/или увеличение на показателите по чл. 86, ал. 2, т. 5 и 6 от Закона за публичните финанси за съответните бюджети по държавния бюджет, за осигуряване на лекарствени продукти, предпазни средства, дезинфектанти, апаратура, за дейности за лечение, както и за други разходи, свързани с лечението на COVID-19 при неблагоприятно развитие на пандемията.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(3)</span>Първостепенните разпоредители с бюджет по държавния бюджет по ал. 1 извършват произтичащите от ал. 2 промени по бюджетите си, включително по области на политики/функционални области и бюджетни програми, и уведомяват министъра на финансите по определен от него ред.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(4)</span>След 1 декември 2021 г. остатъкът от средствата, които не са пренасочени по реда на ал. 2, се разходват по съответните бюджети по ал. 1, в случай че не се влошава салдото по държавния бюджет.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(5)</span>Алинеи 1 и 2 не се прилагат по отношение на делегираните бюджети в системата на предучилищното и училищното образование и Националния институт по метеорология и хидрология.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(6)</span>Министерският съвет може да одобрява допълнителни разходи/трансфери и/или увеличение на показателите по чл. 86, ал. 2, т. 5 и 6 от Закона за публичните финанси за бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет, както и за бюджетните организации по чл. 13, ал. 3 и 4 от Закона за публичните финанси, за сметка на икономии на разходи и/или трансфери по бюджетите на други първостепенни разпоредители с бюджет по държавния бюджет, в рамките на ограничението по ал. 1, за финансиране на дейности, свързани с превенция на разпространението на COVID-19, лечението на заразените лица или ограничаване на последствията от COVID-19.</div>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-107\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 107</span></h4>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(1)</span>Данъчно задължените лица заплащат годишния данък върху таксиметров превоз на пътници за 2021 г., определен в съответната наредба на общинския съвет, намален с разликата между размера на определения от общинския съвет годишен данък върху таксиметров превоз на пътници за 2020 г. и минималния годишен размер на данъка по чл. 61ф от Закона за местните данъци и такси от 300 лв., но не по-малко от 300 лв. Издаденото разрешение по чл. 24а, ал. 1 от Закона за автомобилните превози се получава след заплащането на данъка</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(2)</span>Общините получават компенсация от държавния бюджет за намалението в приходите от данък върху таксиметров превоз на пътници в размер, определен въз основа на броя на автомобилите, за които е издадено разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници през 2021 г., умножен по разликата между размера на годишния данък върху таксиметров превоз на пътници за 2020 г., определен в съответната наредба на общинския съвет, и минималния годишен размер на данъка по чл. 61ф от Закона за местните данъци и такси от 300 лв., като се отчита чл. 61ч от същия закон.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(3)</span>Общините обявяват на интернет страниците си годишния размер на дължимия от данъчно задължените лица данък върху таксиметров превоз на пътници за 2021 г. съгласно ал. 1.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(4)</span>Средствата по ал. 2 се осигуряват от Министерския съвет по реда на чл. 109, ал. 3 от Закона за публичните финанси по предложение на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.</div>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-108\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 108</span></h4>\n<p class=\"lf-p\">През 2021 г. срокът по чл. 84, ал. 4 от Закона за публичните финанси за внасянето от кмета в общинския съвет на окончателния проект на бюджета на общината, индикативния годишен разчет за сметките за средства от Европейския съюз и прогнозите по чл. 82, ал. 3 от същия закон се удължава с 25 работни дни Преходни и заключителни разпоредби</p>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"p-1\"><span class=\"lf-art-num\">§ 1</span></h4>\n<p class=\"lf-p\">В Закона за радиото и телевизията (обн., ДВ, бр. 138 от 1998 г.; Решение № 10 на Конституционния съд от 1999 г. – бр. 60 от 1999 г.; изм., бр. 81 от 1999 г., бр. 79 от 2000 г., бр. 96 и 112 от 2001 г., бр. 77 и 120 от 2002 г., бр. 99 и 114 от 2003 г., бр. 99 и 115 от 2004 г., бр. 88, 93 и 105 от 2005 г., бр. 21, 34, 70, 80, 105 и 108 от 2006 г., бр. 10, 41, 53 и 113 от 2007 г., бр. 110 от 2008 г., бр. 14, 37, 42 и 99 от 2009 г., бр. 12, 47, 97, 99 и 101 от 2010 г., бр. 28, 99 и 105 от 2011 г., бр. 38 и 102 от 2012 г., бр. 15, 17 и 27 от 2013 г.; Решение № 8 на Конституционния съд от 2013 г. – бр. 91 от 2013 г.; изм., бр. 109 от 2013 г., бр. 19 и 107 от 2014 г., бр. 96 от 2015 г., бр. 46, 61, 98 и 103 от 2016 г., бр. 8, 63, 75, 92 и 99 от 2017 г., бр. 7, 27, 44, 77, 103 и 106 от 2018 г., бр. 100 от 2019 г. и бр. 68 от 2020 г.) в § 2 от преходните и заключителните разпоредби се правят следните изменения 1. В ал. 1 и 2 думите „2020 г.“ се заменят с „2021 г.“.</p>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">2.</span>В ал. 4, изречение първо думите „2021 г.“ се заменят с „2022 г.“.</div>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"p-2\"><span class=\"lf-art-num\">§ 2</span></h4>\n<p class=\"lf-p\">В Закона за политическите партии (обн., ДВ, бр. 28 от 2005 г.; изм., бр. 102 от 2005 г., бр. 17 и 73 от 2006 г., бр. 59 и 78 от 2007 г., бр. 6 от 2009 г., бр. 54 и 99 от 2010 г., бр. 9 и 99 от 2011 г., бр. 30, 68 и 71 от 2013 г., бр. 19 от 2014 г., бр. 32 и 95 от 2015 г., бр. 39 и 98 от 2016 г., бр. 86 от 2017 г., бр. 17, 50 и 60 от 2019 г. и бр. 28 от 2020 г.) се правят следните изменения и допълнения 1. В чл. 26: а) в ал. 2 думите „Министърът на финансите“ се заменят с „Министърът на правосъдието“; б) в ал. 3 в изречение първо думите „централния бюджет“ се заменят с „бюджета на Министерството на правосъдието“, а в изречение трето думите „Министерството на финансите“ се заменят с „Министерството на правосъдието“; в) в ал. 4 и 5 думите „Министерството на финансите“ се заменят с „Министерството на правосъдието“.</p>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">2.</span>В чл. 27, ал. 1 в изречение първо думите „централния бюджет“ се заменят с „бюджета на Министерството на правосъдието“ и се създава изречение трето: „Когато планираните разходи по бюджета на Министерството на правосъдието са недостатъчни, допълнителни средства за тази цел се осигуряват по реда на чл. 109, ал. 3 от Закона за публичните финанси.“ 3. В чл. 28, ал. 1 думите „Министерството на финансите“ се заменят с „Министерството на правосъдието“.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">4.</span>В преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение на Закона за политическите партии (обн., ДВ, бр. 50 от 2019 г.; изм., бр. 28 от 2020 г.): а) в § 5, ал. 7 думите „по общия ред“ се заменят с „от Националната агенция за приходите“; б) в § 6 думите „Министерството на финансите предоставя“ се заличават, а след думите „държавната субсидия“ се добавя „се предоставя“.</div>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"p-3\"><span class=\"lf-art-num\">§ 3</span></h4>\n<p class=\"lf-p\">В Закона за народните читалища (обн., ДВ, бр. 89 от 1996 г.; изм., бр. 95 от 1997 г., бр. 90 от 1999 г., бр. 28 и 94 от 2005 г., бр. 108 от 2006 г., бр. 42 и 74 от 2009 г., бр. 47 и 97 от 2010 г., бр. 68 от 2013 г., бр. 74 от 2016 г., бр. 102 от 2017 г., бр. 7 от 2018 г. и бр. 28 от 2020 г.) в чл. 4в се правят следните изменения и допълнения 1. Създава се нова ал. 3: „(3) Държавата осигурява финансова подкрепа за дейностите по ал. 2 на Съюза на народните читалища като национално представителната организация на читалищата за неикономическа дейност под формата на субсидия от държавния бюджет чрез бюджета на Министерството на културата.“ 2. Досегашната ал. 3 става ал. 4.</p>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"p-4\"><span class=\"lf-art-num\">§ 4</span></h4>\n<p class=\"lf-p\">В Закона за Националната служба за охрана (обн., ДВ, бр. 61 от 2015 г.; изм., бр. 103 от 2017 г., бр. 103 от 2018 г., бр. 17 и 99 от 2019 г. и бр. 69 от 2020 г.) се правят следните изменения и допълнения 1. В чл. 8, ал. 4: а) в т. 2 думите „по чл. 160 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България“ се заличават; б) в т. 5 думите „Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси“ се заменят със „Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество“.</p>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">2.</span>В чл. 23, ал. 5 думите „за сигурност“ се заменят със „за охрана“.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">3.</span>В чл. 27 ал. 1 се изменя така: „(1) Дейностите по глава пета се изпълняват от офицери и сержанти от Националната служба за охрана.“ 4. В чл. 38 ал. 2 се изменя така: „(2) Началникът на Националната служба за охрана определя длъжностите за отделните категории служители по ал. 1 съобразно с функциите и дейностите на службата при спазване на разпоредбата на чл. 27, ал. 1.“ 5. Създава се чл. 39а: „Чл. 39а. Конкурс за назначаване на офицери и сержанти в Националната служба за охрана не се провежда за лица, които са държавни служители по Закона за Министерството на вътрешните работи, офицери и сержанти в Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната, както и държавни служители по съответните закони за службите за сигурност или службите за обществен ред, ако отговарят на изискванията по чл. 39 и след сключване на писмено споразумение между служителя, началника на Националната служба за охрана и ръководителя на съответното министерство, ведомство или служба. При тези случаи не се прилага изискването по чл. 39, ал. 2, т. 2.“ 6. В чл. 44, ал. 1 думите „Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси“ се заменят със „Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество“.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">7.</span>В чл. 48, ал. 2 думите „30 април“ се заменят с „15 май“.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">8.</span>В чл. 64 ал. 2 се изменя така: „(2) Размерите на възнаграждението за звание се определят с акт на началника на Националната служба за охрана съобразно разполагаемите средства по бюджета на службата.“ 9. В чл. 94, ал. 1 т. 3 се изменя така: „3. тежки нарушения по чл. 89 с настъпили съществени последици.“</div>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"p-5\"><span class=\"lf-art-num\">§ 5</span></h4>\n<p class=\"lf-p\">В Закона за семейни помощи за деца (обн., ДВ, бр. 32 от 2002 г.; изм., бр. 120 от 2002 г., бр. 112 от 2003 г., бр. 69 от 2004 г., бр. 105 от 2005 г., бр. 21, 30, 33, 68 и 95 от 2006 г., бр. 113 от 2007 г., бр. 71 и 110 от 2008 г., бр. 23 от 2009 г., бр. 15 и 24 от 2010 г., бр. 99 от 2011 г., бр. 54 и 103 от 2012 г., бр. 15 и 109 от 2013 г., бр. 57, 79 и 96 от 2015 г., бр. 98 от 2016 г., бр. 99 от 2017 г., бр. 30, 77, 88 и 105 от 2018 г. и бр. 24, 35 и 101 от 2019 г.) се правят следните изменения и допълнения 1. В чл. 2: а) в ал. 2 се създава т. 8: „8. еднократна помощ за ученици, записани в осми клас.“; б) в ал. 5 след цифрата „6“ се добавя „и 8“.</p>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">2.</span>В чл. 4 думите „и 6“ се заличават.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">3.</span>В чл. 7 се създава ал. 19: „(19) При условията на ал. 1 месечната помощ се предоставя и на настойника/попечителя, който отглежда детето. Детето, поставено под настойничество/попечителство, се взема предвид при определяне на размера на помощта по реда на ал. 4 за семейството на неговия настойник/попечител.“ 4. В чл. 10а: а) алинея 2 се изменя така: „(2) Помощта по ал. 1 се отпуска независимо от дохода на семейството.“; б) създава се нова ал. 3: „(3) При условията на ал. 1 и 2 еднократната помощ се предоставя и на настойника/попечителя, който отглежда детето.“; в) алинея 4 се изменя така: „(4) При условията на ал. 1 и 2 еднократната помощ се предоставя и за деца, настанени в семейства на роднини и близки и приемни семейства по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето.“; г) алинея 5 се изменя така: „(5) Размерът на еднократната помощ се определя ежегодно в закона за държавния бюджет на Република България за съответната година, но не по-малък от предходната година.“ 5. Създава се нов чл. 10б: „Чл. 10б. (1) На семействата, чиито деца са записани в осми клас на държавно или общинско училище, се отпуска еднократна помощ за покриване част от разходите в началото на учебната година, когато децата живеят постоянно в страната и не са настанени за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(2)</span>Помощта по ал. 1 се отпуска независимо от дохода на семейството.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(3)</span>При условията на ал. 1 и 2 еднократната помощ се предоставя и на настойника/попечителя, който отглежда детето.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(4)</span>При условията на ал. 1 и 2 еднократната помощ се предоставя и за деца, настанени в семейства на роднини и близки и приемни семейства по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(5)</span>Размерът на еднократната помощ се определя ежегодно в закона за държавния бюджет на Република България за съответната година, но не по-малък от предходната година.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(6)</span>Помощта по ал. 1 се изплаща на два пъти, като 50 на сто от нейния размер се изплаща след влизане в сила на заповедта за отпускането й, а остатъкът се изплаща в началото на втория учебен срок, ако детето продължава да посещава училище.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(7)</span>Помощта се възстановява, ако:</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">1.</span>детето не постъпи в училище, освен ако това е невъзможно поради здравословното му състояние;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">2.</span>ученикът не продължи обучението си през втория учебен срок до завършване на осми клас, освен ако това е невъзможно поради здравословното му състояние;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">3.</span>ученикът е допуснал в рамките на един месец от учебната година отсъствия от 5 учебни часа, за които няма уважителни причини.“ 6. В чл. 11 думите „и 6“ се заличават.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">7.</span>В чл. 12, ал. 1 се създава т. 12: „12. за еднократната помощ за ученици, записани в осми клас – след един месец от началото на учебната година.“ 8. В чл. 14, ал. 3 след думите „ал. 6“ се поставя запетая, а думите „и чл. 10а, ал. 7“ се заменят с „чл. 10а, ал. 7 и чл. 10б, ал. 7“.</div>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"p-6\"><span class=\"lf-art-num\">§ 6</span></h4>\n<p class=\"lf-p\">В Закона за държавния бюджет на Република България за 2020 г. (обн., ДВ, бр. 100 от 2019 г.; изм., бр. 28, 34, 60 и 98 от 2020 г.) се правят следните изменения и допълнения 1. В чл. 1: а) алинея 1 се изменя така: „(1) Приема държавния бюджет за 2020 г. по приходите, помощите и даренията, както следва: № Показатели Сума (хил. лв.) I.</p>\n<p class=\"lf-p\">ПРИХОДИ, ПОМОЩИ И ДАРЕНИЯ 25 145 838,6 1.</p>\n<p class=\"lf-p\">Данъчни приходи 23 026 025,9 1.1.</p>\n<p class=\"lf-p\">Корпоративен данък 2 410 563,7 1.2.</p>\n<p class=\"lf-p\">Данъци върху дивидентите, ликвидационните дялове и доходите на юридически лица 76 801,9 1.3.</p>\n<p class=\"lf-p\">Данъци върху доходите на физически лица 4 074 551,0 1.4.</p>\n<p class=\"lf-p\">Данък върху добавената стойност 10 640 356,1 1.5.</p>\n<p class=\"lf-p\">Акцизи 5 450 000,0 1.6.</p>\n<p class=\"lf-p\">Данък върху застрахователните премии 44 229,2 1.7.</p>\n<p class=\"lf-p\">Мита и митнически такси 187 396,1 1.8.</p>\n<p class=\"lf-p\">Други данъци 142 127,9 2.</p>\n<p class=\"lf-p\">Неданъчни приходи 2 119 812,7 “ б) алинея 2 се изменя така: „(2) Приема държавния бюджет за 2020 г. по разходите, бюджетните взаимоотношения и вноската в общия бюджет на Европейския съюз, както следва: № Показатели Сума (хил. лв.) IІ.</p>\n<p class=\"lf-p\">РАЗХОДИ 15 267 069,8 1.</p>\n<p class=\"lf-p\">Текущи разходи 11 890 494,7 в т.ч.</p>\n<p class=\"lf-p\">1.1.</p>\n<p class=\"lf-p\">Персонал 5 783 150,0 1.2.</p>\n<p class=\"lf-p\">Субсидии и други текущи трансфери 1 088 977,9 1.2.1.</p>\n<p class=\"lf-p\">Субсидии и други текущи трансфери за нефинансови предприятия 989 140,6 1.2.2.</p>\n<p class=\"lf-p\">Субсидии и други текущи трансфери за юридически лица с нестопанска цел 98 152,3 1.2.3.</p>\n<p class=\"lf-p\">Субсидии и други текущи трансфери за финансови институции 1 685,0 1.3.</p>\n<p class=\"lf-p\">Лихви 691 640,8 1.4.</p>\n<p class=\"lf-p\">Текущи трансфери, обезщетения и помощи за домакинствата 1 383 293,2 2 .</p>\n<p class=\"lf-p\">Капиталови разходи 3 247 762,0 2.1.</p>\n<p class=\"lf-p\">Придобиване на дълготрайни активи и основен ремонт 2 825 902,7 2.2.</p>\n<p class=\"lf-p\">Капиталови трансфери 421 859,3 3.</p>\n<p class=\"lf-p\">Прираст на държавния резерв (нето) 19 233,1 4.</p>\n<p class=\"lf-p\">Предоставени текущи и капиталови трансфери за чужбина 28 480,0 5.</p>\n<p class=\"lf-p\">Резерв за непредвидени и/или неотложни разходи 81 100,0 5.1.</p>\n<p class=\"lf-p\">По централния бюджет за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от бедствия 80 000,0 5.2.</p>\n<p class=\"lf-p\">По бюджета на съдебната власт 600,0 5.3.</p>\n<p class=\"lf-p\">По бюджета на Народното събрание 500,0 ІІІ .</p>\n<p class=\"lf-p\">БЮДЖЕТНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ (ТРАНСФЕРИ) – НЕТО 13 668 541,5 1.</p>\n<p class=\"lf-p\">Предоставени трансфери за:</p>\n<p class=\"lf-p\">13 687 473,7 в т.ч.</p>\n<p class=\"lf-p\">1.1.</p>\n<p class=\"lf-p\">Общините 4 202 545,5 1.2.</p>\n<p class=\"lf-p\">Държавното обществено осигуряване 5 742 531,4 1.3.</p>\n<p class=\"lf-p\">Националната здравноосигурителна каса 1 616 999,5 в т.ч.</p>\n<p class=\"lf-p\">1.3.1.</p>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">–</span>от Министерството на здравеопазването 83 400,0 1.4.</div>\n<p class=\"lf-p\">Сметката за средствата от Европейския съюз на Националния фонд 881 419,3 1.5.</p>\n<p class=\"lf-p\">Сметката за средствата от Европейския съюз на Държавния фонд „Земеделие“ 265 650,9 2.</p>\n<p class=\"lf-p\">Получени трансфери от:</p>\n<p class=\"lf-p\">18 932,2 в т.ч.</p>\n<p class=\"lf-p\">2.1.</p>\n<p class=\"lf-p\">Държавното обществено осигуряване 7 400,0 2.1.1.</p>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">–</span>за Министерството на труда и социалната политика 4 000,0 2.1.2.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">–</span>за Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията 250,0 2.1.3.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">–</span>за Министерството на здравеопазването 3 150,0 2.2.</div>\n<p class=\"lf-p\">Националната здравноосигурителна каса за Министерството на финансите 5 532,2 ІV .</p>\n<p class=\"lf-p\">ВНОСКА В ОБЩИЯ БЮДЖЕТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ 1 397 382,3 “ в) в ал. 3 числото „-3 451 459,5“ се заменя с „-5 187 155,0“; г) в ал. 4 числото „3 451 459,5“ се заменя с „5 187 155,0“.</p>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">2.</span>В чл. 22: а) алинея 1 се изменя така: „(1) Приема бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за 2020 г., както следва: № Показатели Сума (хил. лв.) I.</div>\n<p class=\"lf-p\">ПРИХОДИ, ПОМОЩИ И ДАРЕНИЯ 553 332,2 1.</p>\n<p class=\"lf-p\">Неданъчни приходи 553 332,2 1.1.</p>\n<p class=\"lf-p\">Държавни такси 548 886,9 1.2.</p>\n<p class=\"lf-p\">Приходи и доходи от собственост 1 650,0 1.3.</p>\n<p class=\"lf-p\">Глоби, санкции и наказателни лихви 1 325,3 1.4.</p>\n<p class=\"lf-p\">Други приходи 1 470,0 II.</p>\n<p class=\"lf-p\">РАЗХОДИ 1 204 377,8 1.</p>\n<p class=\"lf-p\">Текущи разходи 776 871,7 в т.ч.</p>\n<p class=\"lf-p\">1.1.</p>\n<p class=\"lf-p\">Персонал 72 361,7 1.2.</p>\n<p class=\"lf-p\">Субсидии и други текущи трансфери 540,0 1.2.1.</p>\n<p class=\"lf-p\">Субсидии и други текущи трансфери за юридически лица с нестопанска цел 540,0 2.</p>\n<p class=\"lf-p\">Капиталови разходи 427 506,1 2.1.</p>\n<p class=\"lf-p\">Придобиване на дълготрайни активи и основен ремонт 427 506,1 III.</p>\n<p class=\"lf-p\">БЮДЖЕТНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ (ТРАНСФЕРИ) – (+/-) 651 045,6 1.</p>\n<p class=\"lf-p\">Бюджетно взаимоотношение с централния бюджет (+/-) 672 800,9 2.</p>\n<p class=\"lf-p\">Трансфери между бюджети и сметки за средствата от Европейския съюз (+/-) -21 755,3 2.1.</p>\n<p class=\"lf-p\">Предоставени трансфери (-) -21 755,3 IV.</p>\n<p class=\"lf-p\">БЮДЖЕТНО САЛДО (І-ІІ+ІІІ) 0,0 V.</p>\n<p class=\"lf-p\">ОПЕРАЦИИ В ЧАСТТА НА ФИНАНСИРАНЕТО – НЕТО 0,0 “ б) алинея 2 се изменя така: „(2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по области на политики и бюджетни програми, както следва: № Наименование на областта на политика/бюджетната програма Сума (хил. лв.) 1.</p>\n<p class=\"lf-p\">Политика за интегрирано развитие на регионите, ефективно и ефикасно използване на публичните финанси и финансовите инструменти за постигане на растеж и подобряване качеството на жизнената среда 5 548,0 2.</p>\n<p class=\"lf-p\">Политика за поддържане, модернизация и изграждане на техническата инфраструктура, свързана с подобряване на транспортната достъпност и интегрираното управление на водните ресурси и геозащита 1 150 625,1 3.</p>\n<p class=\"lf-p\">Политика в областта на подобряване на инвестиционния процес чрез усъвършенстване на информационните системи на кадастъра и имотния регистър, подобряване качеството на превантивния и текущ контрол в строителството и на строителните продукти 31 238,9 4.</p>\n<p class=\"lf-p\">Други бюджетни програми (общо), в т.ч.:</p>\n<p class=\"lf-p\">4 038,0 4.1.</p>\n<p class=\"lf-p\">Бюджетна програма „Ефективно управление на държавната собственост, държавното участие в търговските дружества и държавни предприятия и развитие на публично-частното партньорство и концесионирането“ 892,0 4.2.</p>\n<p class=\"lf-p\">Бюджетна програма „Гражданска регистрация и административно обслужване на населението“ 3 146,0 5.</p>\n<p class=\"lf-p\">Бюджетна програма „Ефективна администрация и координация“ 12 927,8 Всичко:</p>\n<p class=\"lf-p\">1 204 377,8 “ в) алинея 3 се изменя така: „(3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2020 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2020 г. от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, както следва: № Показатели Сума (хил. лв.) 1.</p>\n<p class=\"lf-p\">Максимален размер на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2020 г.</p>\n<p class=\"lf-p\">2 545 841,1 2.</p>\n<p class=\"lf-p\">Максимален размер на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2020 г.</p>\n<p class=\"lf-p\">1 123 485,7 “ г) в ал. 4 накрая се добавя „и Постановление № 336 на Министерския съвет от 2019 г. за одобряване на допълнителни разходи по бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за 2019 г. за изграждане на Автомагистрала „Хемус“ (ДВ, бр. 99 от 2019 г.).“; д) създават се ал. 5 – 8: „(5) Разходи в размер на 200 000 хил. лв. по ал. 1, раздел II, т. 2.1 не могат да бъдат разходвани до 23 декември 2020 г.</p>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(6)</span>За сметка на средствата по ал. 5 Министерският съвет при необходимост може да одобрява допълнителни разходи/трансфери по бюджетите на Министерството на здравеопазването, Националната здравноосигурителна каса и Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ и/или увеличение на показателите по чл. 86, ал. 2, т. 5 и 6 от Закона за публичните финанси за съответните бюджети по държавния бюджет, за осигуряване на лекарствени продукти, предпазни средства, дезинфектанти, апаратура, за дейности за лечение, както и за други разходи, свързани с лечението на COVID-19, при неблагоприятно развитие на пандемията.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(7)</span>След 23 декември 2020 г. остатъкът от средствата, които не са пренасочени по реда на ал. 6, се разходват по бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, в случай че не се влошава салдото по държавния бюджет.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(8)</span>От предвидения максимален размер на новите задължения за разходи по ал. 3, т. 2, 200 000 хил. лв. могат да бъдат поети като задължения по бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството след 23 декември 2020 г. при условията на ал. 7.“ 3. В чл. 48, т. 1 на ред „– по чл. 70, ал. 4, т. 2 от Закона за радиото и телевизията“ числото „3 900,0“ се заменя с „1 300,0“.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">4.</span>В чл. 49, ал. 1: а) на ред 2 „За превоз на пътници по нерентабилни линии във вътрешноградския транспорт и транспорта в планински и други райони“ числото „25 000,0“ се заменя с „34 000,0“; б) на ред „Всичко“ числото „181 000,0“ се заменя със „190 000,0“.</div>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"p-7\"><span class=\"lf-art-num\">§ 7</span></h4>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(1)</span>Отпуснатите до 31 декември 2020 г. еднократни помощи по чл. 10а от Закона за семейни помощи за деца се изплащат в размера, по реда и при условията, при които са отпуснати</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(2)</span>Отпуснатите до 31 декември 2020 г. еднократни помощи по чл. 12а от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците се изплащат в размера, по реда и при условията, при които са отпуснати.</div>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"p-8\"><span class=\"lf-art-num\">§ 8</span></h4>\n<p class=\"lf-p\">До 31 януари 2021 г. всички месечни помощи по чл. 8 от Закона за семейни помощи за деца, отпуснати преди 31 декември 2020 г., се изменят служебно от дирекции „Социално подпомагане“, като размерите на отпуснатите помощи се определят в съответствие с чл. 63, ал. 12</p>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"p-9\"><span class=\"lf-art-num\">§ 9</span></h4>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(1)</span>При ползване на данъчното облекчение за деца по чл. 22в от Закона за данъците върху доходите на физическите лица за 2021 г. сумата, която се приспада от годишните данъчни основи по чл. 17 от същия закон, е при 1. едно ненавършило пълнолетие дете – в размер на 4500 лв.;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">2.</span>две ненавършили пълнолетие деца – в размер на 9000 лв.;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">3.</span>три и повече ненавършили пълнолетие деца – в размер на 13 500 лв.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(2)</span>При ползване на данъчното облекчение за деца с увреждания по чл. 22г от Закона за данъците върху доходите на физическите лица за 2021 г. сумата, с която се намаляват годишните данъчни основи по чл. 17 от същия закон, е в размер на 9000 лв.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(3)</span>За 2021 г. годишната данъчна основа по чл. 28, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица се намалява със сумите по чл. 28, ал. 2, т. 1 – 3 от същия закон, както и с разликата:</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">1.</span>между допустимия размер за 2021 г. на данъчното облекчение по чл. 22в, предвиден в ал. 1, и размера на ползваното данъчно облекчение от сумата от годишните данъчни основи за същата година;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">2.</span>между 9000 лв. и размера на ползваното данъчно облекчение по чл. 22г от същия закон за 2021 г.</div>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"p-10\"><span class=\"lf-art-num\">§ 10</span></h4>\n<p class=\"lf-p\">За 2021 г. необходимите средства за държавната субсидия по чл. 25 от Закона за политическите партии се осигуряват чрез одобряване на допълнителни разходи по бюджета на Министерството на правосъдието за 2021 г. по реда на чл. 109, ал. 3 от Закона за публичните финанси за сметка на планираните по централния бюджет разходи за същата цел</p>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"p-11\"><span class=\"lf-art-num\">§ 11</span></h4>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(1)</span>Считано от 1 януари 2021 г. функциите, дейността, активите, пасивите, архивът, както и всички права и задължения на Антидопинговия център към министъра на младежта и спорта, свързани с Лабораторията за допингов контрол, преминават към Научноизследователската и изпитваща лаборатория в спорта към Софийския университет „Св. Климент Охридски“</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(2)</span>Дейността на Научноизследователската и изпитваща лаборатория в спорта към Софийския университет „Св. Климент Охридски“ се осъществява от служители, които работят по трудово правоотношение, в т.ч. заемащите академични длъжности.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(3)</span>Трудовите правоотношения на служителите на Лабораторията за допингов контрол към Антидопинговия център се уреждат съгласно чл. 123 от Кодекса на труда.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(4)</span>В срок до три месеца от влизането в сила на закона Министерският съвет по предложение на министъра на младежта и спорта да предостави правото на управление на помещенията на Лабораторията за допингов контрол в сградата, намираща се на ул. Никола Габровски № 1, по реда на Закона за държавната собственост.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(5)</span>В срока по ал. 4 министърът на младежта и спорта и органите за управление на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ в рамките на своята компетентност да предприемат необходимите правни и фактически действия за изпълнението на ал. 1 – 3.</div>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"p-12\"><span class=\"lf-art-num\">§ 12</span></h4>\n<p class=\"lf-p\">Министърът на културата в срок до 31 март 2021 г. да внесе в Министерския съвет проект на закон за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията за привеждане на частта за фонд „Радио и телевизия“ в съответствие със Закона за публичните финанси, както и за привеждане на финансирането на Българското национално радио и Българската национална телевизия в съответствие с правилата за държавните помощи</p>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"p-13\"><span class=\"lf-art-num\">§ 13</span></h4>\n<p class=\"lf-p\">В Закона за потребителския кредит (обн., ДВ, бр. 18 от 2010 г.; изм., бр. 58 от 2010 г., бр. 91 от 2012 г., бр. 30 от 2013 г., бр. 35 и 61 от 2014 г., бр. 14 и 57 от 2015 г., бр. 59 от 2016 г., бр. 20 и 51 от 2018 г. и бр. 17 от 2019 г.) се правят следните изменения и допълнения 1. В чл. 4: а) в ал. 1 т. 14 се отменя и се създава т. 15: „15. договори за кредит под формата на овърдрафт с едномесечен срок за погасяване на задължението освен в случаите по чл. 8, ал. 7.“; б) в ал. 2 думите „т. 14“ се заменят с „т. 15“.</p>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">2.</span>В чл. 19 ал. 7 се отменя.</div>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"p-14\"><span class=\"lf-art-num\">§ 14</span><span class=\"lf-art-t\">Изпълнението на закона се възлага на Министерския съвет</span></h4>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"p-15\"><span class=\"lf-art-num\">§ 15</span><span class=\"lf-art-t\">Законът влиза в сила от 1 януари 2021 г. с изключение на § 6, който влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“</span></h4>\n<p class=\"lf-p\">Законът е приет от 44-то Народно събрание на 26 ноември 2020 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.</p>\n<p class=\"lf-p\">Председател на Народното събрание: Цвета Караянчева Приложение към чл. 50 Механизъм за определяне на основните бюджетни взаимоотношения между централния бюджет и бюджетите на общините под формата на субсидии за 2021 г.</p>\n<p class=\"lf-p\">Основните бюджетни взаимоотношения между централния бюджет и бюджетите на общините за 2021 г. се изчисляват по следната формула:</p>\n<p class=\"lf-p\">С = С1 + С2 + С3 + С4 , където С е размерът на основното бюджетно взаимоотношение между централния бюджет и бюджета на конкретната община за 2021 г. под формата на субсидии/трансфери.</p>\n<p class=\"lf-p\">С1 е размерът на общата субсидия за делегираните от държавата дейности от централния бюджет за конкретната община. Изчислява се като сума на всички разходи за делегираните от държавата дейности, определени по стандарти.</p>\n<p class=\"lf-p\">С2 е размерът на общата изравнителна субсидия от централния бюджет за конкретната община.</p>\n<p class=\"lf-p\">Право да получават обща изравнителна субсидия през 2021 г. имат общините, чиито постоянни данъчни постъпления към 31 декември 2019 г. на един жител са по-ниски от 120 % от равнището им за страната на един жител (ДП x 1&lt;1,2*ДПстр.).</p>\n<p class=\"lf-p\">Общата изравнителна субсидия за общините с достъп за 2021 г. се изчислява по следната формула:</p>\n<p class=\"lf-p\">С2 = A1 + A2 + А3 + А4 + А5, където А1 е първата част от размера на общата изравнителна субсидия от централния бюджет за конкретната община. Право да получават тази част от субсидията имат общините с посочения достъп в зависимост от постоянните данъчни постъпления на един жител, като изравняването е в размер на разликата между 120 % от равнището за страната и постоянните данъчни постъпления на един жител за конкретната община, умножена по броя на жителите й.</p>\n<p class=\"lf-p\">ИДП х1 = (1 ,2* ДП стр - ДП х1 ) * Н х1 , където ИДП х1 е стойността на изравняването на постоянните данъчни постъпления по компонента А1 за конкретната община.</p>\n<p class=\"lf-p\">ДП х1 е размерът на постоянните данъчни постъпления (данък върху недвижимите имоти (§ 13-01), данък върху превозните средства (§ 13-03), туристически данък (§ 13-08) и патентен данък и данък върху таксиметров превоз на пътници (§ 01-03) на един жител на конкретната община към 31 декември 2019 г.</p>\n<p class=\"lf-p\">ДП стр е размерът на постоянните данъчни постъпления (§ 13-01, § 13-03, § 13-08 и § 01-03 от ЕБК) на един жител за страната към 31 декември 2019 г. (104,68 лв./жител).</p>\n<p class=\"lf-p\">Н х1 е населението на съответната община по данни на Националния статистически институт (НСИ) към 31 декември 2019 г.</p>\n<p class=\"lf-p\">А2 е втората част от размера на общата изравнителна субсидия от централния бюджет за конкретната община с достъп.</p>\n<p class=\"lf-p\">Разпределението на сумата от компонента А2 по общини е на база дела на разходните потребности за конкретната община с достъп.</p>\n<p class=\"lf-p\">За определяне на разходните потребности на общините се използват следните натурални показатели:</p>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">-</span>Брой деца до 5 г.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">-</span>Брой деца от 6 – 14 г.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">-</span>Брой възрастни на и над 65 г.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">-</span>Територия</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">-</span>Дължина на общински пътища</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">-</span>Население Теглото на съответния показател се определя в зависимост от структурата на разходите за местни дейности (по последни отчетни годишни данни за 2019 г.) по следния начин:</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">-</span>Брой деца до 5 г. – 7,0 % (дял наразходите заместни дейности 311, 312, 431 от ЕБК в общите разходи за местни дейности)</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">-</span>Брой деца от 6 – 14 г. – 1,0 % (дял на останалите разходи за местни дейности във функция Образованиеот ЕБК в общите разходи за местни дейности)</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">-</span>Брой възрастни на и над 65 г. – 4,0 % (дял на разходите за местни дейности във функция V. Социално осигуряване, подпомагане и грижи от ЕБКв общите разходи за местни дейности)</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">-</span>Територия – 28,0 % (дял на разходите за местни дейности в група А. Жилищно строителство, благоустройство, комунално стопанство (без дейности 603 и 605) и разходите за дейност 622 „Озеленяване“ от група Б на функция VІ от ЕБК в общите разходи за местни дейности)</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">-</span>Дължина на общинската пътна мрежа – 12,0 % (дял на разходите за местни дейности в група В. Транспорт и съобщения от функция VІІІ от ЕБК в общите разходи за местни дейности)</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">-</span>Население – 48,0 % (дял на разходите за всички останали местни дейности от ЕБК в общите разходи за местни дейности) На всяка община се определя дял на всеки от натуралните показатели от общата сума на показателя за страната, като всеки дял се умножава с теглото за показателя (%). Сумата от така получените дялове формира съответния дял разходни потребности на конкретната община.</div>\n<p class=\"lf-p\">РПi = (Дi/∑Дi)*7,0 % + (Уi/∑Уi)*1,0 % + (Вi/∑Вi)*4,0 % + (Тi/∑Тi)*28,0 % + (ДОПi/∑ДОПi)*12,0 % + (Нi/∑Нi)*48,0 %, където Д – деца до 5 години У – деца от 6 до 14 г./ученици В – възрастни на и над 65 години Т – територия ДОП – дължина на общински пътища Н – население РПi е делът на разходните потребности за конкретната община. ∑ РПi=0,7670 само за общините с достъп.</p>\n<p class=\"lf-p\">Разпределението на общата сума от А2 по общини е на база относителния дял на разходните потребности на всяка от общините с достъп към общата сума на разходните потребности за общините с достъп РПi/∑ РПi.</p>\n<p class=\"lf-p\">Информацията за населението, децата до 5 години, децата от 6 до 14 години и възрастните на и над 65 години е по данни на НСИ към 31 декември 2019 г., а за дължината на общинските пътища – по данни на Министерството на регионалното развитие и благоустройството към 1 октомври 2020 г.</p>\n<p class=\"lf-p\">А3 е третата част от размера на общата изравнителна субсидия от централния бюджет за конкретната община с достъп.</p>\n<p class=\"lf-p\">Право да получават тази част от субсидията имат общините с достъп, чийто дял на приходите спрямо общите постъпления (по последни отчетни годишни данни за 2019 г.) е по-малък от 25 на сто.</p>\n<p class=\"lf-p\">П х1 /ОП х1 &lt;25 %, където П х1 е размерът на приходите (раздел І и § 40-00 от раздел ІІІ от ЕБК) към 31 декември 2019 г. за конкретната община с достъп.</p>\n<p class=\"lf-p\">ОП х1 е размерът на общите постъпления към 31 декември 2019 г. за конкретната община с достъп, който се формира като сума от размера на приходите на общината, трансферите и временните безлихвени заеми (раздел І, § 40-00 от раздел ІІІ и раздел ІV от ЕБК).</p>\n<p class=\"lf-p\">Разпределението на тази част от субсидията е на база относителния дял на разликата между 25 % и полученото съотношение на приходи към общи постъпления за конкретната община с достъп.</p>\n<p class=\"lf-p\">А4 е допълнителен компонент на общата изравнителна субсидия от централния бюджет за конкретната община, който осигурява размера на общата изравнителна субсидия, определен в Закона за държавния бюджет на Република България за 2020 г. (ЗДБРБ за 2020 г.) за общините с достъп. Тази част на субсидията се получава от общините с достъп, които имат отрицателна разлика между полученото от сумата на компонентите А1, А2 и А3 (А1+А2+А3) и размера на общата изравнителна субсидия, определен в ЗДБРБ за 2020 г.</p>\n<p class=\"lf-p\">А5 е допълнителен компонент на общата изравнителна субсидия от централния бюджет за конкретната община с достъп.</p>\n<p class=\"lf-p\">Право да получават тази част от субсидията имат общините с осреднено данъчно усилие над средния размер на определените със Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) граници за съответните данъци ( ДУ ср х1 &gt;1), като разпределението е на база относителния дял на разликата над 1.</p>\n<p class=\"lf-p\">ДУ ср х1 е осредненото съотношение между размерите на ставките на данъка върху недвижимите имоти, данъка при придобиване на имущество по възмезден начин, данъка върху превозните средства – за леки автомобили над 74 kW до 110 kW, и данъка върху превозните средства – за товарни автомобили до 12 т, на конкретната община за 2020 г. към съответните средни стойности в границите, определени в ЗМДТ за всеки от изброените данъци. Изчислява се по следната формула:</p>\n<p class=\"lf-p\">ДУ срх1 = (СТ ДНИх1 /СТ ДНИср + СТ ДВПИх1 /СТ ДВПИср + СТ ДПС_Лх1 /СТ ДПС_Лср + СТ ДПС_Тх1 /СТ ДПС_Тср )/4, където СТ ДНИх1 е размерът на ставката за данъка върху недвижимите жилищни имоти за физически лица на конкретната община за 2020 г. При наличие на диференцирани ставки по населени места се взема предвид ставката, определена за населеното място – административен център на общината.</p>\n<p class=\"lf-p\">СТ ДНИср е средният размер на ставката за данъка върху недвижимите имоти в границите, определени със ЗМДТ.</p>\n<p class=\"lf-p\">СТ ДВПИх1 е размерът на ставката за данъка при придобиване на имущество (недвижимо) по възмезден начин за 2020 г. на конкретната община.</p>\n<p class=\"lf-p\">СТ ДВПИср е средният размер на ставката за данъка при придобиване на имущество по възмезден начин в границите, определени със ЗМДТ.</p>\n<p class=\"lf-p\">СТ ДПС_Л х 1 е размерът на ставката за данъка върху превозните средства – за леки автомобили над 74 kW до 110 kW включително, за 2020 г. на конкретната община.</p>\n<p class=\"lf-p\">СТ ДПС_Лср е средният размер на ставката за данъка върху превозните средства в границите, определени със ЗМДТ – за леки автомобили над 74 kW до 110 kW включително.</p>\n<p class=\"lf-p\">СТ ДПС_Т х 1 е размерът на ставката за данъка върху превозните средства – за товарни автомобили до 12 т технически допустима максимална маса, за 2020 г. на конкретната община.</p>\n<p class=\"lf-p\">СТ ДПС_Тср е средният размер на ставката за данъка върху превозните средства в границите, определени със ЗМДТ – за товарни автомобили до 12 т технически допустима максимална маса.</p>\n<p class=\"lf-p\">С3 е размерът на трансфера за зимно поддържане и снегопочистване на общински пътища за конкретната община.</p>\n<p class=\"lf-p\">Средствата за трансфера се разпределят при следните съотношения: 85 % – по показател дължина на общинските пътища с отчитане на географско и височинно разположение (на базата на параметри за дължина на общински пътища в планински райони, в равнинни райони и в райони, характерни със снегонавявания и заледявания); 10 % – по показател брой населени места с изключване на местата без население; 5 % – по показател брой население. Размерът на трансфера за конкретна община се формира от сбора на сумите, разпределени по относително тегло на съответния показател за общината спрямо общото за страната;</p>\n<p class=\"lf-p\">С4 е размерът на целевата субсидия за капиталови разходи за конкретната община, формиран от следните компоненти:</p>\n<p class=\"lf-p\">С4=В1+В2 , където:</p>\n<p class=\"lf-p\">В1 – основен компонент на целевата субсидия, при съотношения за разпределяне на ресурса за този компонент, както следва: 45 % от него – по показател брой населени места, с изключване на местата без население и с население до 10 души; 25 % от него – по показател дължина на общинските пътища; 25 % от него – по показател брой население; 5 % от него – по показател територия. В1 за конкретна община се формира от сбора на сумите, разпределени по относително тегло на съответния показател за общината спрямо общото за страната;</p>\n<p class=\"lf-p\">В2 – допълнителен компонент на целевата субсидия за подпомагане на общините от 4-та и 5-а категория за подобряване на състоянието на социалната и техническа инфраструктура на територията на общината. Достъп до тази част на субсидията имат всички общини от 4-та и 5-а категория, съгласно утвърдената от министъра на регионалното развитие и благоустройството със Заповед № РД-02-14-2021/2012 г. (обн., ДВ, бр. 66 от 2012 г.; изм. и доп., бр. 73 от 2014 г., бр. 75 от 2016 г.) категоризация на общините в Република България, на основание чл. 36, ал. 2 на Закона за административно-териториалното устройство на Република България и във връзка с т. 4 от Решение № 921 на Министерския съвет от 2011 г. за определяне на критерии и показатели за категоризиране на общините, кметствата, районите и населените места в Република България.</p>\n<p class=\"lf-p\">Информацията за населението и населените места е по данни на НСИ към 31 декември 2019 г., а за дължината на общинските пътища – по данни на Министерството на регионалното развитие и благоустройството към 1 октомври 2020 г.</p>\n<p class=\"lf-p\">9141</p></div>", "next": 0}