§ 66
\n
За подаване на декларация по досегашната глава осемнадесета за последния данъчен период преди влизането в сила на този закон и за внасяне на изискуемия за същия период данък се прилага досегашният ред
\n
§ 67(1) Данъчно задължено лице, регистрирано по реда на отменените чл. 97б, 98 и чл. 100, ал. 3, се счита за регистрирано по реда на чл. 96, ал. 9 към 1 юли 2021 г
\n
(2)Започналите и неприключили до влизането в сила на този закон процедури за регистрация по реда на отменените чл. 97б и 98 се продължават по реда за регистрация на чл. 96, ал. 9.
\n
(3)Когато данъчно задълженото лице, регистрирано по реда на отменените чл. 97б и 98, е избрало да се регистрира за прилагане на режим в Съюза, режим извън Съюза или за режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, в друга държава членка или по чл. 154, разпоредбите на ал. 1 и 2 не се прилагат, при условие че лицето е уведомило по електронен път компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите за този избор в срок до 30 юни 2021 г. включително.
\n
(4)Данъчно задължено лице, регистрирано по реда на чл. 96, 97, 99 или чл. 100, ал. 1, 2 и 3, установено по седалище и адрес на управление в Обединено кралство Великобритания или в трета страна, с която Европейският съюз не е сключил споразумение за взаимопомощ, сходно по обхват с Директива 2010/24/ЕС и Регламент (ЕС) № 904/2010, се счита за регистрирано по закона, ако определи акредитиран представител по чл. 133 и уведоми писмено компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите в срок до 31 март 2021 г. включително.
\n
(5)Данъчно задължено лице, регистрирано по реда на чл. 98, установено по седалище и адрес на управление в Обединено кралство Великобритания, се счита за регистрирано по реда на чл. 96, ал. 9, ако определи акредитиран представител по чл. 133 до 15 януари 2021 г. включително.
\n
(6)Регистрацията по ал. 5 се извършва по реда на чл. 101 в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по чл. 8 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
\n
(7)Ако данъчно задължено лице, регистрирано по реда на чл. 98, установено по седалище и адрес на управление в Обединено кралство Великобритания, не определи акредитиран представител в срока по ал. 5, регистрацията му се прекратява по инициатива на органа по приходите с издаване на акт за дерегистрация.
\n
(8)В случаите по ал. 7 актът за дерегистрация не се връчва на лицето, а датата на дерегистрация е датата, на която изтича срокът по ал. 5.
\n
(9)Ако данъчно задълженото лице по ал. 4 не определи акредитиран представител в посочения срок, регистрацията му се прекратява по инициатива на орган по приходите с издаване на акт за дерегистрация.
\n
(10)В случаите по ал. 9 актът за дерегистрация не се връчва на лицето, а датата на дерегистрация е датата, на която изтича срокът по ал. 4.
\n
(11)При дерегистрацията по ал. 7 и 9 се приема, че лицето извършва доставка по чл. 111.
\n
(12)Условията на досегашния чл. 20, ал. 2 и 6 се прилагат за стоки, изпратени или транспортирани от друга държава членка до територията на страната преди 1 юли 2021 г. и пристигащи на територията на страната на или след 1 юли 2021 г.
\n
(13)Регистрираните по този закон лица, за доставки на стоки при условията на досегашния чл. 20, ал. 1 и 5, изпратени или транспортирани от територията на страната преди 1 юли 2021 г. и пристигащи на или след 1 юли 2021 г. до територията на друга държава членка, прилагат ДДС законодателството на тази държава членка.
\n
(14)За стоки, закупени от трета територия или трета държава преди 1 юли 2021 г. и пристигащи на територията на Европейския съюз на или след 1 юли 2021 г., се прилагат общите правила за внос.
\n
§ 68
\n
За лицата, които са подали декларация в Националната агенция за приходите по чл. 118, ал. 14 за софтуери за управление на продажбите в търговските обекти до влизането в сила на този закон, се счита, че отговарят на изискванията на този закон
\n
§ 69В тримесечен срок от влизането в сила на този закон министърът на финансите привежда наредбата по чл. 118, ал. 4 в съответствие с него
\n
§ 70Параграф 14 и § 62, т. 1, букви „б“ и „в“ влизат в сила от 1 декември 2020 г. и се прилагат до 31 декември 2021 г
\n
§ 71
\n
В Закона за акцизите и данъчните складове (обн., ДВ, бр. 91 от 2005 г.; изм., бр. 105 от 2005 г., бр. 30, 34, 63, 80, 81, 105 и 108 от 2006 г., бр. 31, 53, 108 и 109 от 2007 г., бр. 36 и 106 от 2008 г., бр. 6, 24, 44 и 95 от 2009 г., бр. 55 и 94 от 2010 г., бр. 19, 35, 82 и 99 от 2011 г., бр. 29, 54 и 94 от 2012 г., бр. 15, 101 и 109 от 2013 г., бр. 1 и 105 от 2014 г., бр. 30, 92 и 95 от 2015 г., бр. 45, 58, 95 и 97 от 2016 г., бр. 9, 58, 63, 92, 97 и 103 от 2017 г., бр. 24, 62, 65, 98 и 103 от 2018 г., бр. 7, 17, 33, 96 и 100 от 2019 г. и бр. 9, 14, 18, 28, 44 и 65 от 2020 г.) се правят следните изменения и допълнения 1. В чл. 22, ал. 3, т. 2 накрая се поставя запетая и се добавя „включително при използване на етилов алкохол, използван за почистване и/или дезинфекция на оборудване, служещи за производството на лекарствeни продукти“.
\n
2.В чл. 24б: а) алинея 2 се изменя така: „(2) За установяване на вложеното количество от акцизната стока в крайния продукт и за определяне на кода по КН митническите органи вземат проби за лабораторен анализ. Проби могат да се вземат на всеки етап от производствения процес.“; б) създават се ал. 9 и 10: „(9) Когато за изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за издаването на удостоверението за освободен от акциз краен потребител е необходимо становище от друг орган, включително в случаите на получаване на лабораторни експертизи за взети проби за лабораторен анализ, срокът по ал. 6 се смята за продължен, но не с повече от три месеца.
\n
(10)В случаите по ал. 9 лицето се уведомява писмено.“ 3. В чл. 43 ал. 5 се изменя така: „(5) Последният данъчен период обхваща времето:
\n
1.от началото на календарния месец, през който е прекратен лицензът или регистрацията, до датата на съобщаването на решението за прекратяването им;
\n
2.от началото на календарния месец, през който е влязло в сила решението за прекратяване, до датата на влизане в сила на решението за прекратяване, при спряно предварително изпълнение на: а) решение за прекратяване действието на лиценза за управление на данъчен склад, или б) решение на директора на компетентната териториална дирекция за прекратяване действието на регистрация.“ 4. В чл. 44: а) в ал. 1: аа) в т. 1 думата „сметката“ се заменя със „сметка на Агенция „Митници“; бб) в т. 2 думите „сметката на компетентното митническо учреждение“ се заменят със „сметка на Агенция „Митници“; вв) в т. 3 думите „сметката на компетентното митническо учреждение по постоянен адрес, съответно седалище“ и запетаята след тях се заменят със „сметка на Агенция „Митници“; гг) в т. 4 думите „компетентното митническо учреждение“ се заменят с „Агенция „Митници“; дд) в т. 6 думите „сметката на компетентното митническо учреждение“ се заменят със „сметка на Агенция „Митници“; ее) в т. 7 думите „сметката на компетентното митническо учреждение по местонахождение на обекта“ се заменят със „сметка на Агенция „Митници“; жж) в т. 8 думите „митническото учреждение, издало ревизионния акт“ се заменят с „Агенция „Митници“; б) в ал. 3 думата „сметката“ се заменя със „сметка на Агенция „Митници“; в) създават се ал. 7 – 9: „(7) На всяко данъчно задължено лице се открива виртуална сметка, в която се отразяват постъпилите плащания за вземания по акцизното законодателство по съответния му идентификатор ЕИК/БУЛСТАТ/ЕГН/ЛНЧ.
\n
(8)При наличие на няколко вземания по акцизното законодателство, които лицето не е в състояние да погаси едновременно до изтичане на срока за внасяне на дължимия акциз по ал. 1, той може да заяви кое от тях погасява. Ако не е заявил това, те се погасяват съразмерно, при съобразяване на поредността по чл. 169, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Заявяването може да се осъществи:
\n
1.при касово плащане, като писмено индивидуализира задължението, което се погасява;
\n
2.при безкасово плащане чрез приоритизиране във виртуалната сметка на задълженото лице.
\n
(9)В случаите по ал. 8, т. 1 писменото заявление се подава в териториална дирекция, в която лицето, имащо задължение, иска да заяви неговото погасяване. За да бъде разгледано заявлението, то следва да е получено в срока по ал. 1.“ 5. В чл. 52, ал. 1, т. 1 накрая се добавя „с изключение на случаите на издадено разрешение по чл. 79, ал. 10“.
\n
6.В чл. 57а, ал. 10 накрая се поставя запетая и се добавя „като се регистрира местното юридическо лице – акредитиран представител“.
\n
7.В чл. 75б, ал. 4 думите „съответния данъчен период“ се заменят с „6 последователни данъчни периода“ и се създава изречение второ: „В случай че се установяват липси, за които се дължи акциз и той е заплатен в страната, не се издава решение за установяване на задължение за заплащане на акциз на изпращача.“ 8. В чл. 76б се създават ал. 4 и 5: „(4) В случай че изпратените акцизни стоки бъдат отказани от получателя и ще бъдат върнати на територията на страната, лицето уведомява по реда на чл. 76в, ал. 4, т. 1 незабавно компетентното митническо учреждение, като представи съответния документ по чл. 76а, ал. 1, 2 или 8.
\n
(5)При въвеждане на територията на страната на върнати по ал. 4 акцизни стоки митническите служители следва да установят безспорно, че същите са освободени за потребление на територията на страната и са били изпратени до друга държава членка с опростен придружителен документ/търговски документ.“ 9. В чл. 77, ал. 2 накрая се добавя „и чл. 79, ал. 10“.
\n
10.В чл. 79: а) досегашният текст става ал. 1; б) създават се ал. 2 – 12: „(2) По искане на лицензирания складодържател в случаите, когато при освобождаване за потребление на акцизни стоки ще се надвиши определеното и предоставено за данъчния склад обезпечение, може да бъде разрешено надвишаването му, при условие че са изпълнени едновременно следните условия:
\n
1.надвишаването на обезпечението не е повече от 25 на сто от определеното и предоставено за данъчния склад обезпечение;
\n
2.сумата, с която се иска да бъде надвишено определеното и предоставено за данъчния склад обезпечение, е постъпила по сметка на Агенция „Митници“ към датата на подаване на искането;
\n
3.лицензираният складодържател не е имал забавено плащане на акциз през последните 12 данъчни периода;
\n
4.надвишаването се отнася за текущия или следващия данъчен период;
\n
5.искането не е подадено през период, за който е спряно предварителното изпълнение на решение за отнемане и прекратяване на лиценз за управление на данъчен склад.
\n
(3)При издадено разрешение постъпилата сума по ал. 2, т. 2 се използва за погасяване на задължението за акциз за посочения данъчен период по ал. 6, т. 6.
\n
(4)Искането по ал. 1 се подава в следните срокове:
\n
1.до 10-о число на месеца, когато се отнася за текущия данъчен период;
\n
2.до края на текущия месец, когато се отнася за следващия данъчен период.
\n
(5)Разрешение за надвишаване на определеното и предоставено за данъчния склад обезпечение е допустимо да бъде издадено до три пъти за 12 последователни данъчни периода.
\n
(6)Искането за издаване на разрешение за надвишаване на определеното и предоставено за данъчния склад обезпечение се подава до директора на териториалната дирекция по местонахождение на данъчния склад и съдържа данни за:
\n
1.лицето, подало искането – име, седалище, адрес на управление, единен идентификационен код и електронна поща;
\n
2.имена на представляващия/пълномощника, подал искането;
\n
3.идентификационния номер на лицензирания складодържател;
\n
4.идентификационния номер на данъчния склад;
\n
5.причини, поради които се иска издаване на разрешение за надвишаване на учредено обезпечение;
\n
6.данъчния период, за който се отнася;
\n
7.дата и подпис на представляващия/пълномощника.
\n
(7)Към искането за издаване на разрешение за надвишаване на определеното и предоставено за данъчния склад обезпечение се представя документ, удостоверяващ, че сумата е постъпила по сметка на Агенция „Митници“ към датата на подаване на искането. Не се дължи лихва върху предоставената сума, с която се иска да бъде надвишено определеното и предоставено за данъчния склад обезпечение.
\n
(8)Когато се установят нередовности, директорът на териториалната дирекция уведомява лицето да отстрани нередовностите в тридневен срок от съобщението за това с указание, че неотстраняването им ще предизвика прекратяване на производството.
\n
(9)В срока, определен по ал. 8, лицето, подало искането, трябва да отстрани нередовностите, като при неизпълнение на това задължение директорът на териториалната дирекция издава решение, с което прекратява производството. Решението за прекратяване на производството подлежи на обжалване по реда на глава десета, раздел IV от Административнопроцесуалния кодекс.
\n
(10)Директорът на териториалната дирекция в 7-дневен срок от постъпване на искането, съответно от отстраняване на нередовностите в него, издава или отказва издаването на разрешение за надвишаване на определеното и предоставено за данъчния склад обезпечение – изцяло или частично. Непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ изцяло по направеното искане.
\n
(11)Актът по ал. 10 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
\n
(12)При отказ за издаване на разрешение – изцяло или частично, предоставената сума по ал. 7 се възстановява или прихваща по реда на чл. 27 в частта, за която е получен отказът.“ 11. В чл. 82: а) алинея 1 се изменя така: „(1) Когато съгласно митническото законодателство не се изисква или се изисква обезпечаване на митата, акцизът не се обезпечава или се обезпечава в съответствие с определените в митническото законодателство размери и по реда за обезпечаване на митата.“; б) алинея 2 се отменя.
\n
12.В чл. 99, ал. 2, т. 1 се създава изречение второ: „Забраната не се отнася при предлагане и продажба на цигари в случаите по чл. 39б, ал. 2 и 3.“ 13. В глава седма се създава чл. 101в: „Чл. 101в. (1) Забранява се движението на освободени за потребление акцизни стоки от момента на извеждането им от данъчния склад или от обектите по чл. 56, ал. 1 до мястото на тяхната доставка и разтоварване без съпровождането им от хартиен екземпляр на регистрирания електронен акцизен данъчен документ или от оригинал на акцизния данъчен документ.
\n
(2)При движение, претоварване и доставяне/получаване на освободени за потребление течни горива начисляването на акциза се удостоверява с представяне на регистрирания електронен акцизен данъчен документ, за който са подадени данни в срока и по реда на чл. 118, ал. 10 от Закона за данък върху добавената стойност. Доставчиците/получателите по доставки на освободени за потребление течни горива, които не са подали данни пред Националната агенция за приходите, следва да отговарят на условията на чл. 118, ал. 11 от Закона за данък върху добавената стойност.
\n
(3)Получателите по регистриран електронен акцизен данъчен документ или по акцизен данъчен документ са длъжни да съхраняват на местата, където се държат от тях освободените за потребление акцизни стоки:
\n
1.подписан от съставителя и заверен с печат на издателя хартиен екземпляр на регистрирания електронен акцизен данъчен документ;
\n
2.оригинал на акцизния данъчен документ с попълнени всички изискуеми реквизити.
\n
(4)Алинея 3, т. 1 не се прилага за получателя по регистриран електронен акцизен данъчен документ, когато е издател на документа, и на мястото, където държи акцизните стоки, се използва автоматизирана система за отчетност.
\n
(5)Лицата, които не са вписани като получатели в електронния акцизен данъчен документ, са длъжни да съхраняват на местата, където се държат от тях освободените за потребление течни горива:
\n
1.копие на регистрирания електронен акцизен данъчен документ, по който са получени горивата и за който са изпълнени изискванията на чл. 118, ал. 10 или условията на чл. 118, ал. 11 от Закона за данък върху добавената стойност;
\n
2.оригинал или копие на товарителница, търговски или друг документ, в който се съдържа информация, идентифицираща доставчика, получателя, транспортните средства, вида, количеството, точното място и датата на получаване на течните горива.
\n
(6)В случаите на ал. 2 и ал. 5, т. 1, с данните, подадени по реда на чл. 118, ал. 10 или отчетени по реда на чл. 118, ал. 11 от Закона за данък върху добавената стойност, не се допуска деклариране на друга доставка или получаване на същите количества горива, или доставки/получаване, с които се надхвърля общото количество на освободените за потребление течни горива по документа.
\n
(7)Получаването на течните горива на местата по ал. 5 се удостоверява върху документите с полагане на дата, име, подпис и печат от материално отговорните лица.
\n
(8)Документите по ал. 3 и 5 се съхраняват на местата, където се държат акцизните стоки до момента на потребяването им или до изчерпване на тяхното количество, но не по-малко от един месец от съставяне на документа. След изтичане на срока оригиналите на документите се съхраняват при лицето или на друго място, определено от него, като се представят при поискване.“ 14. В чл. 104, ал. 1 думите „Митническите органи“ се заменят с „Митническите служители“.
\n
15.В чл. 124, ал. 1 след думите „чл.126“ се поставя запетая и се добавя „ал. 1 и 2“.
\n
16.В чл. 126: а) алинеи 2 и 3 се изменят така: „(2) Наказанията по ал. 1 се налагат и на лице, което държи, превозва, претоварва или доставя/получава акцизни стоки в нарушение на забраните и изискванията за данъчните и другите документи по чл. 101в, ал. 1, 2, 3 или 5.
\n
(3)Наказанията по ал. 2 не се налагат при липсващи документи по чл. 101в, ал. 5, т. 2 или липсваща заверка по чл. 101в, ал. 7, ако са изпълнени едновременно следните условия:
\n
1.до завършване на проверката от лицето или негов законен представител е декларирана пред митническите органи информация, идентифицираща доставчика, транспортните средства, вида, количеството, точното място и датата на получаване на течните горива;
\n
2.митническите органи са установили, че към датата на проверката, за регистрирания електронен акцизен данъчен документ не са декларирани по реда на чл. 118, ал. 10 или отчетени по реда на чл. 118, ал. 11 от Закона за данък върху добавената стойност други доставки или получаване на същите количества горива, или доставки/получаване, с които се надхвърля общото количество на освободените за потребление течни горива по документа.“; б) алинея 4 се отменя.
\n
17.В чл. 128 се създава ал. 5: „(5) В случай на нарушение по чл. 120, ал. 5 мястото на извършване на нарушението е постоянният адрес за физическите лица или седалището и адресът на управление за юридическите лица.“
\n
§ 72
\n
В Закона за корпоративното подоходно облагане (обн., ДВ, бр. 105 от 2006 г.; изм., бр. 52, 108 и 110 от 2007 г., бр. 69 и 106 от 2008 г., бр. 32, 35 и 95 от 2009 г., бр. 94 от 2010 г., бр. 19, 31, 35, 51, 77 и 99 от 2011 г., бр. 40 и 94 от 2012 г., бр. 15, 16, 23, 68, 91, 100 и 109 от 2013 г., бр. 1, 105 и 107 от 2014 г., бр. 12, 22, 35, 79 и 95 от 2015 г., бр. 32, 74, 75 и 97 от 2016 г., бр. 58, 85, 92, 97 и 103 от 2017 г., бр. 15, 91, 98, 102, 103 и 105 от 2018 г., бр. 24, 64, 96, 101 и 102 от 2019 г. и бр. 18, 28, 38 и 69 от 2020 г.) се правят следните изменения и допълнения 1. В чл. 55 се създава ал. 7: „(7) За следните активи от категория IV годишната данъчна амортизационна норма не може да превишава 100 на сто:
\n
1.софтуер или право на ползване на софтуер, включен в списъка по чл. 118, ал. 16 от Закона за данък върху добавената стойност;
\n
2.компютри, периферни устройства за тях или мобилни телефони, на които е инсталиран софтуер, включен в списъка по чл. 118, ал. 16 от Закона за данък върху добавената стойност.“ 2. В чл. 83, ал. 2: а) в т. 1 думите „предходната година“ се заменят с „годината преди предходната година“; б) в т. 2 след думите „учредяването им“ се добавя „и за следващата година“.
\n
3.В чл. 84 думите „предходната година“ се заменят с „годината преди предходната година“.
\n
4.В чл. 87а, ал. 1 думите „годишната данъчна декларация за предходната календарна година“ се заменят с „декларация по образец в срок от 1 март до 15 април на същата година“.
\n
5.В чл. 88, ал. 1 след думите „могат да подават“ се добавя „в срок до 15 ноември на съответната година“.
\n
6.В чл. 89: а) в ал. 1 навсякъде думите „20 на сто“ се заменят с „25 на сто“; б) в ал. 2, т. 1 и 2 числото „0,2“ се заменя с „0,25“.
\n
7.В чл. 90: а) в ал. 1: аа) в т. 2 думата „декември“ се заменя с „ноември“; бб) създава се т. 3: „3. за месец декември – в срок до 1 декември на текущата календарна година.“; б) в ал. 2 думите „15 декември“ се заменят с „1 декември“.
\n
8.В чл. 92, ал. 2 думите „до 31 март“ се заменят с „от 1 март до 30 юни“.
\n
9.В чл. 93 думите „до 31 март“ се заменят с „до 30 юни“.
\n
10.В чл. 118, ал. 1 накрая се добавя „в годината на преобразуването и в следващата година“.
\n
11.В чл. 147, ал. 1 накрая се добавя „в годината на преобразуването и в следващата година“.
\n
12.Член 208 се изменя така: „Освобождаване от облагане на социалните разходи за вноски и премии за допълнителното социално осигуряване и застраховки „Живот“
\n
Чл. 208
\n
Не се облагат с данък социалните разходи по чл. 204, ал. 1, т. 2, буква „а“ в размер до 60 лв. месечно за всяко наето лице, когато към края на месеца, през който са начислени разходите, данъчно задълженото лице няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения. За целите на предходното изречение не са налице задължения, когато към края на месеца, през който са начислени разходите, задълженията не са отразени в данъчно-осигурителната сметка или не са отразени като предявени за принудително изпълнение в Националната агенция за приходите.“ 13. В чл. 209, ал. 1: а) в текста преди т. 1 числото „60“ се заменя с „80“; б) точка 2 се изменя така: „2. към края на месеца, през който са начислени разходите за ваучери, данъчно задълженото лице няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения; за целите на предходното изречение не са налице задължения, когато към края на месеца, през който са начислени разходите, задълженията не са отразени в данъчно-осигурителната сметка или не са отразени като предявени за принудително изпълнение в Националната агенция за приходите;“.
\n
14.В чл. 217, ал. 2 думите „до 31 март“ се заменят с „до 30 юни“.
\n
15.В чл. 218а, ал. 3 навсякъде думите „31 март“ се заменят с „30 юни“.
\n
16.В чл. 219, ал. 5 думите „до 31 март“ се заменят с „от 1 март до 30 юни“.
\n
17.В чл. 245 се създава ал. 5: „(5) Алинея 4 не се прилага в случаите на спиране на дейността в изпълнение на административен акт, издаден по реда на глава втора, раздел пети от Закона за здравето. В тези случаи данъкът по ал. 1, т. 1 – 3 се дължи пропорционално на дните от тримесечието, през които не е спряна дейността.“ 18. В чл. 252, ал. 1 думите „до 31 март“ се заменят с „от 1 март до 30 юни“.
\n
19.В чл. 253 думите „до 31 март“ се заменят с „до 30 юни“.
\n
20.В чл. 259, ал. 2 думите „до 31 март“ се заменят с „от 1 март до 30 юни“.
\n
21.В чл. 260 думите „до 31 март“ се заменят с „до 30 юни“.
\n
22.В § 1, т. 21 от допълнителните разпоредби се създава буква „д“: „д) с акции, извършени на пазар на трета държава, който се счита за еквивалентен на регулиран пазар и за който Европейската комисия е приела решение относно еквивалентността на правната и надзорната уредба на третата държава в съответствие с Директива 2014/65/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. относно пазарите на финансови инструменти и за изменение на Директива 2002/92/ЕО и на Директива 2011/61/ЕС (OB, L 173/349 от 12 юни 2014 г.).“ 23. В преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане (ДВ, бр. 98 от 2018 г.; изм., бр. 37 от 2019 г.) в § 55, т. 4 думите „30 юни“ се заменят с „30 септември“.
\n
§ 73
\n
Данъчното облекчение по чл. 184 от Закона за корпоративното подоходно облагане, представляващо минимална помощ по чл. 188 от Закона за корпоративното подоходно облагане, може да се ползва до 31 декември 2023 г., в т. ч. за корпоративния данък за 2023 г
\n
§ 74
\n
Данъчното облекчение по чл. 184 от Закона за корпоративното подоходно облагане, представляващо държавна помощ за регионално развитие по чл. 189 от Закона за корпоративното подоходно облагане, може да се ползва до 31 декември 2021 г., в т. ч. за корпоративния данък за 2021 г., след решение от Европейската комисия за удължаване на срока на действие на Схема SA.39869 (2014/N) – България, Схема за освобождаване от корпоративен данък съгласно чл. 184 от Закона за корпоративното подоходно облагане. Преотстъпване на авансови вноски за корпоративен данък не се допуска до датата на решението на Европейската комисия, при условие че същото е след 31 декември 2020 г
\n
§ 75
\n
(1)Преотстъпеният данък за 2019 и 2020 г. във връзка с чл. 189б, ал. 2, т. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане се инвестира в нови сгради и нова земеделска техника, необходими за извършване на посочената в чл. 189б, ал. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане дейност, в срок до края на втората година, следваща годината, за която се ползва преотстъпването
\n
(2)Алинея 1 се прилага след получаване на разписка с идентификационния номер на помощта от Европейската комисия за промяна на условията на схема – Помощ за инвестиции в земеделски стопанства чрез преотстъпване на корпоративен данък.
\n
§ 76
\n
Параграф 72, т. 8, 9, 14 – 16, 18 – 21 относно чл. 92, ал. 2, чл. 93, чл. 217, ал. 2, чл. 218а, ал. 3, чл. 219, ал. 5, чл. 252, ал. 1, чл. 253, чл. 259, ал. 2, чл. 260 от Закона за корпоративното подоходно облагане се прилага и за годишната данъчна декларация, годишния отчет за дейността и внасянето на съответните данъци за 2020 г
\n
§ 77
\n
(1)До 31 декември 2025 г. разпореждане с финансови инструменти за целите на чл. 44 и 196 от Закона за корпоративното подоходно облагане са и сделките с дялове и акции на колективни инвестиционни схеми и на национални инвестиционни фондове, акции, права и държавни ценни книжа, извършени на пазар за растеж по смисъла на чл. 122, ал. 1 от Закона за пазарите на финансови инструменти. Права за целите на изречение първо са ценните книжа, даващи право за записване на определен брой акции във връзка с взето решение за увеличаване на капитала
\n
(2)До 31 декември 2025 г. с данък при източника по чл. 195, ал. 6 от Закона за корпоративното подоходно облагане не се облагат:
\n
1.доходите от лихви по облигации или други дългови ценни книжа, издадени от местно юридическо лице, държавата и общините и допуснати до търговия на пазар за растеж по смисъла на чл. 122, ал. 1 от Закона за пазарите на финансови инструменти в страната или в държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство;
\n
2.доходите от лихви по заем, предоставен от чуждестранно лице – емитент на облигации или други дългови ценни книжа, когато облигациите или другите дългови ценни книжа са допуснати до търговия на пазар за растеж по смисъла на чл. 122, ал. 1 от Закона за пазарите на финансови инструменти в страната или в държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, и отговарят на условията на чл. 195, ал. 6, т. 2, букви „а“ и „б“ от Закона за корпоративното подоходно облагане.
\n
§ 78Параграф 72, т. 1 във връзка с чл. 55, ал. 7 от Закона за корпоративното подоходно облагане се прилага и при определяне на данъчния финансов резултат за 2020 г
\n
§ 79
\n
В Закона за данъците върху доходите на физическите лица (обн., ДВ, бр. 95 от 2006 г.; изм., бр. 52, 64 и 113 от 2007 г., бр. 28, 43 и 106 от 2008 г., бр. 25, 32, 35, 41, 82, 95 и 99 от 2009 г., бр. 16, 49, 94 и 100 от 2010 г., бр. 19, 31, 35, 51 и 99 от 2011 г., бр. 40, 81 и 94 от 2012 г., бр. 23, 66, 100 и 109 от 2013 г., бр. 1, 53, 98, 105 и 107 от 2014 г., бр. 12, 22, 61, 79 и 95 от 2015 г., бр. 32, 74, 75, 97 и 98 от 2016 г., бр. 58, 63 и 97 от 2017 г., бр. 15, 98, 102 и 105 от 2018 г., бр. 24, 79, 96 и 101 от 2019 г. и бр. 14, 18, 28, 38 и 60 от 2020 г.) се правят следните изменения и допълнения 1. В чл. 9: а) алинея 2 се изменя така: „(2) Данъчно задължените лица, които не са длъжни да издават фискална касова бележка от фискално устройство или касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност съгласно ал. 1, издават документ за придобитите от тях доходи от източници по чл. 10, ал. 1, т. 3 и 4, съдържащ реквизитите по чл. 6, ал. 3 от Закона за счетоводството. Документът се издава в два екземпляра, като единият се предоставя на платеца на доходите, а вторият се съхранява от физическото лице.“; б) алинея 3 се изменя така: „(3) Документът по ал. 2 не се издава, когато:
\n
1.за доходите платецът издава предвидения в този закон формуляр „Сметка за изплатени суми“, или 2. доходите са обложени с окончателен данък по реда на глава шеста, или 3. доходите са освободени от облагане на основание чл. 13, ал. 1, т. 24, или 4. доходите са платени по банкова сметка на физическото лице, освен в случаите по ал. 4.“; в) създава се ал. 4: „(4) Когато платец на доходите по чл. 10, ал. 1, т. 3 е предприятие или самоосигуряващо се лице, което е задължено да прилага Закона за счетоводството и на основание чл. 45, ал. 6 не издава „Сметка за изплатени суми“, в документа по ал. 2 физическото лице, придобило доходите, включва и реквизитите по чл. 6, ал. 1, т. 3 от Закона за счетоводството.“ 2. Създава се чл. 22е: „Данъчно облекчение за подобрения и/или ремонт на недвижим жилищен имот
\n
Чл. 22e
\n
(1)Местните физически лица и чуждестранните физически лица, установени за данъчни цели в държава – членка на Европейския съюз, или в друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, ползват данъчно облекчение, като приспадат от общата годишна данъчна основа по чл. 17 направените през годината плащания за труд във връзка с подобрения и/или ремонт на един недвижим жилищен имот в общ размер до две хиляди лева, когато едновременно са налице следните условия 1. недвижимият жилищен имот е на територията на Република България;
\n
2.данъчно задълженото лице е собственик или съсобственик на недвижимия жилищен имот;
\n
3.подобренията и/или ремонтът са извършени от местни лица на държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство;
\n
4.недвижимият жилищен имот не е включен в предприятието на лице, което извършва стопанска дейност като търговец по смисъла на Търговския закон;
\n
5.данъчно задълженото лице притежава документ за платения труд във връзка с извършването на подобренията и/или ремонта на жилищния имот, съдържащ реквизитите по чл. 6, ал. 1 от Закона за счетоводството, придружен от документ за плащането му (фискален бон, разписка, банков или друг документ);
\n
6.данъчно задълженото лице и лицето, извършило ремонта, не са свързани лица.
\n
(2)Данъчното облекчение се ползва до размера на сумата от годишните данъчни основи по чл. 17.
\n
(3)Когато недвижимият жилищен имот е собственост на повече от едно физическо лице, облекчението може да се ползва от всеки съсобственик, при условие че общият размер на облекчението, ползван от всички съсобственици, за имота не превишава сумата по ал. 1.
\n
(4)Когато в нарушение на условието по ал. 3 е ползван по-голям общ размер на данъчното облекчение, всяко от лицата, ползвали облекчението, дължи частта от данъка, съответстваща на размера на ползваното облекчение.
\n
(5)Обстоятелствата и условията по ал. 1 и 3 се декларират от лицето в годишната данъчна декларация по чл. 50.“ 3. В чл. 43, ал. 8 изречение второ се заличава.
\n
4.В чл. 47 ал. 2 се отменя.
\n
5.В чл. 53: а) в ал. 1 накрая се поставя запетая и се добавя „с изключение на годишната данъчна декларация за лицата по чл. 51, ал. 1, която се подава в срок от 1 март до 30 юни на годината, следваща годината на придобиване на дохода“; б) алинея 6 се изменя така: „(6) Лицата, които подадат годишната данъчна декларация до 31 март на следващата година по електронен път, ползват отстъпка 5 на сто върху данъка за довнасяне по чл. 48, ал. 1 и 2, при условие че нямат подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към момента на подаване на декларацията и данъкът за довнасяне е внесен в срок до 31 март. Общият размер на ползваната отстъпка за данъците по чл. 48, ал. 1 и 2 не може да превишава 500 лв.“ 6. В чл. 67 ал. 5 се изменя така: „(5) Дължимият данък по чл. 48, ал. 1 се внася до 30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода, а дължимият данък по чл. 48, ал. 2 – до 30 юни на годината, следваща годината на придобиване на дохода.“ 7. В чл. 73, ал. 3 думите „начисляване на сумите – в случаите“ се заменят с „извършване“.
\n
§ 80
\n
(1)До 31 декември 2025 г. „разпореждане с финансови инструменти“ за целите на чл. 13, ал. 1, т. 3 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица са и сделките с дялове и акции на колективни инвестиционни схеми и на национални инвестиционни фондове, акции, права и държавни ценни книжа, извършени на пазар за растеж по смисъла на чл. 122, ал. 1 от Закона за пазарите на финансови инструменти. „Права“ за целите на изречение първо са ценните книжа, даващи право за записване на определен брой акции във връзка с взето решение за увеличаване на капитала
\n
(2)До 31 декември 2025 г. с окончателен данък по чл. 37, ал. 1, т. 3 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица не се облагат лихвите по облигации или други дългови ценни книжа, издадени от държавата или общините и допуснати до търговия на пазар за растеж по смисъла на чл. 122, ал. 1 от Закона за пазарите на финансови инструменти в страната или в държава – членка на Европейския съюз, или в друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство.
\n
§ 81
\n
Параграф 79, т. 5 и 6 относно чл. 53, ал. 1 и 6, чл. 67, ал. 5 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица се прилага и за годишната данъчна декларация и внасянето на съответните данъци за 2020 г
\n
§ 82
\n
В Закона за местните данъци и такси (обн., ДВ, бр. 117 от 1997 г.; изм., бр. 71, 83, 105 и 153 от 1998 г., бр. 103 от 1999 г., бр. 34 и 102 от 2000 г., бр. 109 от 2001 г., бр. 28, 45, 56 и 119 от 2002 г., бр. 84 и 112 от 2003 г., бр. 6, 18, 36, 70 и 106 от 2004 г., бр. 87, 94, 100, 103 и 105 от 2005 г., бр. 30, 36 и 105 от 2006 г., бр. 55 и 110 от 2007 г., бр. 70 и 105 от 2008 г., бр. 12, 19, 41 и 95 от 2009 г., бр. 98 от 2010 г., бр. 19, 28, 31, 35 и 39 от 2011 г.; Решение № 5 на Конституционния съд от 2012 г. – бр. 30 от 2012 г.; изм., бр. 53, 54 и 102 от 2012 г., бр. 24, 30, 61 и 101 от 2013 г., бр. 105 от 2014 г., бр. 14, 35, 37, 79 и 95 от 2015 г., бр. 32, 43 и 74 от 2016 г.; попр., бр. 80 от 2016 г.; изм., бр. 97 от 2016 г., бр. 88, 92, 96, 97 и 99 от 2017 г., бр. 98 и 108 от 2018 г., бр. 1 от 2019 г., Решение № 4 на Конституционния съд от 2019 г. – бр. 32 от 2019 г.; изм., бр. 38, 96, 101 и 102 от 2019 г. и бр. 18 и 71 от 2020 г.) се правят следните изменения 1. В чл. 15: а) в ал. 3 след думите „Закона за устройство на територията“ запетаята и думите „както и с удостоверение по чл. 54а, ал. 3 от Закона за кадастъра и имотния регистър“ се заличават; б) в ал. 4 и 6 думите „данъчната служба на“ се заменят със „звеното за местни приходи в“.
\n
2.В чл. 44 ал. 4 се изменя така: „(4) Алинея 1 не се прилага за моторни превозни средства:
\n
1.придобити преди първоначалната им регистрация за движение в страната;
\n
2.за които приобретателят е в чужбина и за които няма последваща регистрация за движение в страната;
\n
3.с прекратена регистрация на основание тотална щета и за които няма последваща регистрация за движение от нов приобретател в страната.“
\n
§ 83
\n
В Закона за счетоводството (обн., ДВ, бр. 95 от 2015 г.; изм., бр. 74, 95 и 97 от 2016 г., бр. 85, 92 и 97 от 2017 г., бр. 15, 22 и 98 от 2018 г., бр. 13, 37 и 96 от 2019 г. и бр. 26 и 28 от 2020 г.) се правят следните изменения 1. В чл. 38: а) в ал. 1 навсякъде думата „юни“ се заменя със „септември“; б) в ал. 9, т. 2 думите „31 март“ се заменят с „30 юни“; в) в ал. 13: аа) в т. 1 думата „юли“ се заменя с „октомври“; бб) в т. 2 думите „30 април“ се заменят с „31 юли“.
\n
2.В чл. 48: а) алинея 1 се изменя така: „(1) Нефинансовата декларация съдържа информация в степен, необходима за разбиране на развитието, резултатите, състоянието на предприятието и въздействието на неговата дейност, отнасяща се като минимум до екологичните и социалните въпроси и въпросите, свързани със служителите, зачитането на правата на човека, борбата с корупцията и подкупите.“; б) алинея 2 се изменя така: „(2) Нефинансовата декларация включва и:
\n
1.кратко описание на бизнес модела на предприятието;
\n
2.описание на политиките, следвани от предприятието по отношение на въпросите по ал. 1, включително извършените процеси на надлежна проверка;
\n
3.резултата от политиките по т. 2;
\n
4.основните рискове, свързани с въпросите по ал. 1 и имащи отношение към дейностите на предприятието, включително, когато е приложимо и пропорционално, неговите стопански отношения, продукти или услуги, които има вероятност да предизвикат неблагоприятни въздействия в тези области, и начина, по който предприятието управлява тези рискове;
\n
5.нефинансови ключови показатели за резултата от дейността, имащи отношение към конкретната стопанска дейност.“; в) алинея 3 се изменя така: „(3) Когато предприятието няма или не следва политиките по отношение на един или няколко от въпросите по ал. 1, нефинансовата декларация представя ясно и аргументирано обяснение за това.“; г) в ал. 5, изречение първо думите „свързани с екологичните или социалните въпроси“ и запетаята пред тях се заличават.
\n
3.В чл. 49, т. 2, буква „б“ думата „юни“ се заменя със „септември“.
\n
4.Член 51 се изменя така: „Чл. 51. (1) Предприятия от обществен интерес, които са предприятия майки в голяма група, която към 31 декември надхвърля на консолидирана основа критерия за среден брой на служителите през финансовата година от 500 души, включват в консолидирания доклад за дейността консолидирана нефинансова декларация, съдържаща информация в степен, необходима за разбиране на развитието, резултатите, състоянието на групата и въздействието на нейната дейност, отнасяща се като минимум до екологичните и социалните въпроси и въпросите, свързани със служителите, зачитането на правата на човека, борбата с корупцията и подкупите, включително:
\n
1.кратко описание на бизнес модела на групата;
\n
2.описание на политиките, следвани от групата по отношение на въпросите по ал. 1, включително извършените процеси на надлежна проверка;
\n
3.резултата от политиките по т. 2;
\n
4.основните рискове, свързани с въпросите по ал. 1 и имащи отношение към дейностите на групата, включително, когато е приложимо и пропорционално, нейните стопански отношения, продукти или услуги, които има вероятност да предизвикат неблагоприятни въздействия в тези области, и начина, по който групата управлява тези рискове;
\n
5.нефинансови ключови показатели за резултата от дейността, имащи отношение към конкретната стопанска дейност.
\n
(2)Когато групата няма или не следва политиките по отношение на един или няколко от въпросите по ал. 1, консолидираната нефинансова декларация представя ясно и аргументирано обяснение за това.“ 5. В чл. 52 думите „ал. 3 – 5“ се заменят с „ал. 4 – 6“.
\n
§ 84
\n
В Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (обн., ДВ, бр. 105 от 2005 г.; изм., бр. 30, 33, 34, 59, 63, 73, 80, 82, 86, 95 и 105 от 2006 г., бр. 46, 52, 53, 57, 59, 108 и 109 от 2007 г., бр. 36, 69 и 98 от 2008 г., бр. 12, 32, 41 и 93 от 2009 г., бр. 15, 94, 98, 100 и 101 от 2010 г., бр. 14, 31, 77 и 99 от 2011 г., бр. 26, 38, 40, 82, 94 и 99 от 2012 г., бр. 52, 98, 106 и 109 от 2013 г., бр. 1 от 2014 г.; Решение № 2 на Конституционния съд от 2014 г. – бр. 14 от 2014 г.; изм., бр. 18, 40, 53 и 105 от 2014 г., бр. 12, 14, 60, 61 и 94 от 2015 г., бр. 13, 42, 58, 62, 97 и 105 от 2016 г., бр. 58, 63, 85, 86, 92 и 103 от 2017 г., бр. 7, 15, 27, 77 и 98 от 2018 г., бр. 17, 64, 83, 96 и 102 от 2019 г. и бр. 18, 28, 34 и 69 от 2020 г.) се правят следните изменения и допълнения 1. В чл. 71д, ал. 1 думите „31 март“ се заменят с „30 юни“.
\n
2.Създава се чл. 130а: „Използване на надвнесени суми за следващи плащания Чл. 130а. (1) Когато е подадена декларация с посочена в нея надвнесена сума и подателят е заявил, че желае надвнесената сума да служи за следващи погасявания по реда на чл. 169, ал. 4 и/или по сметката за принудително събиране на публични вземания, органът по приходите в 30-дневен срок от подаване на декларацията може да отрази в данъчно-осигурителната сметка претендираната сума съобразно заявения вид задължения, като това се смята за плащане, постъпило на датата на отразяването.
\n
(2)С отразяването на цялата претендирана сума се смята, че искането на лицето е изцяло удовлетворено.
\n
(3)При неизпълнение на искането по ал. 1 се прилага чл. 129, като срокът по ал. 3 на същата разпоредба започва да тече от датата на подаване на заявлението по ал. 1.“
\n
§ 85
\n
В Търговския закон (обн., ДВ, бр. 48 от 1991 г.; изм., бр. 25 от 1992 г., бр. 61 и 103 от 1993 г., бр. 63 от 1994 г., бр. 63 от 1995 г., бр. 42, 59, 83, 86 и 104 от 1996 г., бр. 58, 100 и 124 от 1997 г., бр. 21, 39, 52 и 70 от 1998 г., бр. 33, 42, 64, 81, 90, 103 и 114 от 1999 г., бр. 84 от 2000 г., бр. 28, 61 и 96 от 2002 г., бр. 19, 31 и 58 от 2003 г., бр. 31, 39, 42, 43, 66, 103 и 105 от 2005 г., бр. 38, 59, 80 и 105 от 2006 г., бр. 59, 92 и 104 от 2007 г., бр. 50, 67, 70, 100 и 108 от 2008 г., бр. 12, 23, 32, 47 и 82 от 2009 г., бр. 41 и 101 от 2010 г., бр. 14, 18 и 34 от 2011 г., бр. 53 и 60 от 2012 г., бр. 15 и 20 от 2013 г., бр. 27 от 2014 г., бр. 22 и 95 от 2015 г., бр. 13 и 105 от 2016 г., бр. 62 и 102 от 2017 г., бр. 15, 27 и 88 от 2018 г., бр. 28, 33 и 83 от 2019 г. и бр. 64 от 2020 г.) в чл. 245 думите „31 март“ се заменят с „30 юни“
\n
§ 86
\n
В Закона за юридическите лица с нестопанска цел (обн., ДВ, бр. 81 от 2000 г.; изм., бр. 41 и 98 от 2001 г., бр. 25 и 120 от 2002 г., бр. 42, 102 и 105 от 2005 г., бр. 30, 33, 38, 79 и 105 от 2006 г., бр. 42 от 2009 г., бр. 74 и 103 от 2016 г. и бр. 27 и 98 от 2018 г.) в чл. 40, ал. 3 думата „юни“ се заменя със „септември“
\n
§ 87
\n
В Закона за движението по пътищата (обн., ДВ, бр. 20 от 1999 г.; изм., бр. 1 от 2000 г., бр. 43 и 76 от 2002 г., бр. 16 и 22 от 2003 г., бр. 6, 70, 85 и 115 от 2004 г., бр. 79, 92, 99, 102, 103 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34, 61, 64, 80, 82, 85 и 102 от 2006 г., бр. 22, 51, 53, 97 и 109 от 2007 г., бр. 36, 43, 69, 88 и 102 от 2008 г., бр. 74, 75, 82 и 93 от 2009 г., бр. 54, 98 и 100 от 2010 г., бр. 10, 19, 39 и 48 от 2011 г.; Решение № 1 на Конституционния съд от 2012 г. – бр. 20 от 2012 г.; изм., бр. 47, 53, 54, 60 и 75 от 2012 г., бр. 15 и 68 от 2013 г., бр. 53 и 107 от 2014 г., бр. 14, 19, 37, 79, 92, 95, 101 и 102 от 2015 г., бр. 13, 50, 81, 86, 98 и 101 от 2016 г., бр. 9, 11, 54, 58, 77 и 97 от 2017 г., бр. 2, 7, 17, 55, 59, 62, 77, 86 и 105 от 2018 г., бр. 13, 17 и 60 от 2019 г. и бр. 51, 60, 69 и 71 от 2020 г.) в чл. 144, ал. 2 изречение второ се изменя така: „Изречение първо не се прилага за 1. излезлите от употреба превозни средства;
\n
2.моторните превозни средства, за които приобретателят е в чужбина и за които няма последваща регистрация за движение в страната;
\n
3.моторните превозни средства с прекратена регистрация на основание тотална щета и за които няма последваща регистрация за движение от нов приобретател в страната.“
\n
§ 88
\n
В Закона за държавния служител (обн., ДВ, бр. 67 от 1999 г., изм., бр. 1 от 2000 г., бр. 25, 99 и 110 от 2001 г., бр. 45 от 2002 г., бр. 95 от 2003 г., бр. 70 от 2004 г., бр. 19 от 2005 г., бр. 24, 30 и 102 от 2006 г., бр. 59 и 64 от 2007 г., бр. 43, 94 и 108 от 2008 г., бр. 35, 42, 74 и 103 от 2009 г., бр. 15, 46, 58, 77, 91 и 97 от 2010 г., бр. 1, 18 и 100 от 2011 г., бр. 15, 20, 38 и 82 от 2012 г., бр. 15 и 68 от 2013 г., бр. 14, 24, 54 и 98 от 2015 г., бр. 38, 57, 81 и 105 от 2016 г., бр. 86 и 103 от 2017 г., бр. 7, 30, 38, 77 и 103 от 2018 г.; Решение № 3 на Конституционния съд от 2019 г. – бр. 23 от 2019 г.; изм., бр. 79 и 100 от 2019 г. и бр. 13, 28 и 44 от 2020 г.) в чл. 7, ал. 3 думите „на търговските дружества с държавно или общинско участие в капитала или“ и „освен в случаите, предвидени в Закона за публичните предприятия“ се заличават и се създава изречение второ: „Държавен служител може да участва като представител на държавата или общината в органите на управление или контрол на търговските дружества с държавно или общинско участие в капитала, на държавните предприятия, създадени със специални закони на основание чл. 62, ал. 3 от Търговския закон, както и в органите на управление или контрол на дъщерните им дружества, за което получава възнаграждение.“
\n
§ 89
\n
В Кодекса на труда (обн., ДВ, бр. 26 и 27 от 1986 г.; изм., бр. 6 от 1988 г., бр. 21, 30 и 94 от 1990 г., бр. 27, 32 и 104 от 1991 г., бр. 23, 26, 88 и 100 от 1992 г.; Решение № 12 на Конституционния съд от 1995 г. – бр. 69 от 1995 г.; изм., бр. 87 от 1995 г., бр. 2, 12 и 28 от 1996 г., бр. 124 от 1997 г., бр. 22 от 1998 г.; Решение № 11 на Конституционния съд от 1998 г. – бр. 52 от 1998 г.; изм., бр. 56, 83, 108 и 133 от 1998 г., бр. 51, 67 и 110 от 1999 г., бр. 25 от 2001 г., бр. 1, 105 и 120 от 2002 г., бр. 18, 86 и 95 от 2003 г., бр. 52 от 2004 г., бр. 19, 27, 46, 76, 83 и 105 от 2005 г., бр. 24, 30, 48, 57, 68, 75, 102 и 105 от 2006 г., бр. 40, 46, 59, 64 и 104 от 2007 г., бр. 43, 94, 108 и 109 от 2008 г., бр. 35, 41 и 103 от 2009 г., бр. 15, 46, 58 и 77 от 2010 г.;
\n
Решение № 12 на Конституционния съд от 2010 г. – бр. 91 от 2010 г.; изм., бр. 100 и 101 от 2010 г., бр. 18, 33, 61 и 82 от 2011 г., бр. 7, 15, 20 и 38 от 2012 г.; Решение № 7 на Конституционния съд от 2012 г. – бр. 49 от 2012 г.; изм., бр. 77 и 82 от 2012 г., бр. 15 и 104 от 2013 г., бр. 1, 27 и 61 от 2014 г., бр. 54, 61, 79 и 98 от 2015 г., бр. 8, 57, 59, 98 и 105 от 2016 г., бр. 85, 86, 96 и 102 от 2017 г., бр. 7, 15, 30, 42, 59, 77, 91 и 92 от 2018 г., бр. 79 от 2019 г. и бр. 13, 28, 44 и 64 от 2020 г.) в чл. 107а, ал. 2 думите „на търговските дружества с държавно или общинско участие в капитала или“ и „освен в случаите, предвидени в Закона за публичните предприятия“ се заличават и се създава изречение второ: „Служителят може да участва като представител на държавата или общината в органите на управление или контрол на търговските дружества с държавно или общинско участие в капитала, на държавните предприятия, създадени със специални закони на основание чл. 62, ал. 3 от Търговския закон, както и в органите на управление или контрол на дъщерните им дружества, за което получава възнаграждение.“
\n
§ 90
\n
В Закона за хазарта (обн., ДВ, бр. 26 от 2012 г.; изм., бр. 54, 82 и 94 от 2012 г., бр. 68 от 2013 г., бр. 1 и 105 от 2014 г., бр. 61 и 79 от 2015 г., бр. 74 и 98 от 2016 г., бр. 103 от 2017 г., бр. 42 от 2019 г. и бр. 14 и 69 от 2020 г.) се правят следните изменения 1. В чл. 22, ал. 1 думите „министъра на икономиката“ се заличават.
\n
2.В чл. 30, ал. 12 думите „данъчно задълженото лице“ се заменят с „лицето“.
\n
§ 91
\n
(1)Отпечатаните до датата на влизане в сила на този закон удостоверителни знаци за участие в лотарийни игри, игри със залагания върху резултати от спортни състезания и надбягвания с коне и кучета, игри със залагания върху случайни събития и със залагания, свързани с познаване на факти, могат да се използват от организаторите и без да отговарят на изискването по чл. 10б, т. 1 от Закона за хазарта, до изчерпване на количествата им
\n
(2)Изискванията на чл. 10г и 10д от Закона за хазарта се прилагат след изтичане на 24месеца от влизането в сила на този закон.
\n
§ 92
\n
(1)Лице, подало искане за предсрочно прекратяване на лиценз по чл. 35, ал. 1, т. 4 от Закона за хазарта, по което няма издадено решение за предсрочно прекратяване на лиценз от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите до 31 декември 2020 г., не дължи годишна вноска за социално отговорно поведение по чл. 10а от Закона за хазарта за 2021 г
\n
(2)Алинея 1 не се прилага, когато:
\n
1.са налице обстоятелства по чл. 35, ал. 2 от Закона за хазарта, или 2. до издаване на решение за предсрочно прекратяване на лиценз от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите лицето оттегли искането си.
\n
§ 93
\n
В Закона за потребителския кредит (обн., ДВ, бр.18 от 2010 г.; изм. и доп., бр. 58 от 2010 г., бр. 91 от 2012 г., бр. 30 от 2013г., бр. 35 и 61 от 2014 г., бр. 14 и 57 от 2015 г., бр. 59 от 2016 г., бр. 20 и 51 от 2018 г. и бр. 17 от 2019 г.) се правят следните изменения и допълнения 1. В чл. 4, ал. 1 т. 14 се изменя така: „14. договори за кредит под формата на овърдрафт с едномесечен срок на погасяване, или договори за кредит, сключени с финансови институции по чл. 3 от Закона за кредитните институции, които отговарят на изискванията за овърдрафт с едномесечен срок на погасяване и са усвоени с платежен инструмент по смисъла на § 1, т. 30 от допълнителната разпоредба на Закона за платежните услуги и платежните системи, освен в случаите по чл. 8, ал. 7.“ 2. В чл. 19 се създава ал. 7: „(7) Разходите по ал. 3, т. 1 по договор за кредит, отпуснат от финансова институция по чл. 3 от Закона за кредитните институции, не могат да бъдат по-големи от двукратния размер на главницата, като при изпълнение на това условие те не се считат за прекомерни по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 от Закона за защита на потребителите и накърняващи добрите нрави съгласно чл. 26 от Закона за задълженията и договорите.“
\n
§ 94Законът влиза в сила от 1 януари 2021 г. с изключение на
\n
1.параграф 17, § 31, § 59 – 61 и § 68, 69, § 71, т. 11, § 88, 89, 91 и 92, които влизат в сила в тридневен срок от обнародването на закона в „Държавен вестник“;
\n
2.параграф 39 относно чл. 154, ал. 2, § 41 относно чл. 156, ал. 2, § 43 относно чл. 157а, ал. 4 и § 63, които влизат в сила от 1 април 2021 г.;
\n
3.параграфи 1 – 9, § 11 – 13, § 15, 16, § 18 – 30, § 32, § 33 – 58, § 62, т. 1, букви „а“, „д“, „е“ и т. 2, § 64 – 66 и § 67, ал. 1, 2, 3, 12, 13 и 14, които влизат в сила от 1 юли 2021 г.;
\n
4.параграф 71, т. 4, който влиза в сила от 1 януари 2022 г.
\n
Законът е приет от 44-то Народно събрание на 19 ноември 2020 г. и на 3 декември 2020 г. и подпечатан с официалния печат на Народното събрание.
\n
Председател на Народното събрание: Цвета Караянчева 9277