{"html": "<div class=\"lf-doc\"><p class=\"lf-p\">„(1) Преди да вземе решение по чл. 90, ал. 1, т. 2 – 5 или 6 по отношение на институция, лицензирана в Република България, която е дъщерно дружество на предприятие майка от Европейския съюз и е емитирала съответните капиталови инструменти или приемливите задължения по чл. 89, ал. 5, с цел изпълнение на изискването по чл. 70а на индивидуална основа, или съответните капиталови инструменти, признати за целите на изпълнение на капиталовите изисквания на индивидуална основа, както и на консолидирана основа по отношение на групата, БНБ, съответно Комисията, след консултация с органа за преструктуриране на съответния субект за преструктуриране, уведомява в срок от 24 часа:</p>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">1.</span>консолидиращия надзорен орган и когато е различен, подходящия орган от неговата държава членка;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">2.</span>органите за преструктуриране на други субекти в рамките на същата група за преструктуриране, които пряко или непряко са закупили задължения по чл. 70а, ал. 5 от субекта, към който се прилага чл. 70а, ал. 1 – 4.“ 2. В ал. 2: а) в текста преди т. 1 думите „чл. 90, ал. 1, т. 4“ се заменят с „чл. 90, ал. 1, т. 3 и 4“; б) в т. 2 накрая се добавя „и консолидиращият надзорник“.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">3.</span>В ал. 5 в текста преди т. 1 думите „по ал. 1 или 2 и след консултация с уведомените органи“ се заменят с „по ал. 1, съответно по ал. 2, и след консултация с органите по ал. 1, т. 1, съответно по ал. 2“.</div>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"p-56\"><span class=\"lf-art-num\">§ 56</span><span class=\"lf-art-t\">В чл. 94, ал. 2, т. 5 и 6 и навсякъде в т. 10 думите „приемливи задължения“ се заменят със „задължения, които споделят загуби“</span></h4>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"p-57\"><span class=\"lf-art-num\">§ 57</span><span class=\"lf-art-t\">В чл. 97, ал. 4 думите „приемливите задължения“ се заменят със „задълженията, които споделят загуби“</span></h4>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"p-58\"><span class=\"lf-art-num\">§ 58</span><span class=\"lf-art-t\">В чл. 100 се правят следните изменения</span></h4>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">1.</span>В ал. 4 текстът преди т. 1 се изменя така: „При условие че изпълнението на съществени договорни задължения продължава, включително на задължения за плащане, доставка или осигуряване на обезпечение, спирането на изпълнението по чл. 52а, мярката за предотвратяване на кризи или мярката за управление на кризи, включително настъпването на събитие, което е пряко свързано с прилагането на такава мярка, не могат да послужат като основание на страна по договор да извърши следното:“.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">2.</span>В ал. 6 думите „чл. 101 – 103“ се заменят с „чл. 52а, чл. 101, 102 или 103“ и думите „за целите на ал. 1“ се заменят с „за целите на ал. 1, 2 и 4 и чл. 103, ал. 1“.</div>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"p-59\"><span class=\"lf-art-num\">§ 59</span><span class=\"lf-art-t\">В чл. 101 се правят следните изменения и допълнения</span></h4>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">1.</span>В ал. 4: а) точка 1 се отменя; б) в т. 2 думите „централни контрагенти и централни банки“ се заличават; в) точка 3 се изменя така: „3. централни контрагенти, получили разрешение за извършване на дейност в Европейския съюз съгласно чл. 14 от Регламент (ЕС) № 648/2012, както и централни контрагенти от трети държави, признати от ЕОЦКП съгласно чл. 25 от Регламент (ЕС) № 648/2012;“ г) създава се т. 4: „4. централни банки.“ 2. Създават се ал. 6 и 7: „(6) Органът за преструктуриране определя вида и обхвата на задълженията за плащане или доставка, по отношение на които да бъде приложено спиране съгласно ал. 1, като съобразява обстоятелствата във всеки отделен случай, включително дали е целесъобразно спиране на изпълнението по влогове на физически лица или микро-, малки и средни предприятия, попадащи в обхвата на гаранцията по Закона за гарантиране на влоговете в банките.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(7)</span>Когато прецени, че е целесъобразно да спре изпълнението на задължения по отговарящи на условията влогове, с решението по ал. 1 органът за преструктуриране определя за срока на спирането максимална дневна сума, която може да бъде изплащана по искане на вложителя. Условията и редът за определяне и изплащане на максималната дневна сума се уреждат с наредба на БНБ.“</div>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"p-60\"><span class=\"lf-art-num\">§ 60</span><span class=\"lf-art-t\">В чл. 102 ал. 2 се изменя така</span></h4>\n<p class=\"lf-p\">„(2) Органът за преструктуриране не упражнява правомощието по ал. 1 по отношение на:</p>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">1.</span>обезпечени интереси на системи или на системни оператори, определени за целите на осигуряване на окончателност на сетълмента съгласно Закона за платежните услуги и платежните системи и съответното приложимо законодателство;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">2.</span>централни контрагенти, които са получили разрешение в Европейския съюз съгласно чл. 14 от Регламент (ЕС) № 648/2012, както и централни контрагенти от трети държави, признати от ЕОЦКП съгласно чл. 25 от Регламент (ЕС) № 648/2012;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">3.</span>централни банки във връзка с активи, заложени от институцията в режим на преструктуриране или предоставени от тази институция под формата на маржин или обезпечение.“</div>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"p-61\"><span class=\"lf-art-num\">§ 61</span><span class=\"lf-art-t\">В чл. 103 ал. 4 се изменя така</span></h4>\n<p class=\"lf-p\">„(4) Спирането по ал. 1 и 2 не се прилага по отношение на:</p>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">1.</span>системи или системни оператори, осигуряващи окончателност на сетълмента съгласно Закона за платежните услуги и платежните системи или съответното приложимо законодателство;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">2.</span>централни контрагенти, които са получили разрешение в Европейския съюз съгласно чл. 14 от Регламент (ЕС) № 648/2012, както и централни контрагенти от трети държави, признати от ЕОЦКП съгласно чл. 25 от Регламент (ЕС) № 648/2012;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">3.</span>централни банки.“</div>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"p-62\"><span class=\"lf-art-num\">§ 62</span><span class=\"lf-art-t\">Създава се чл. 103а</span></h4>\n<p class=\"lf-p\">„Договорно признаване на правомощия за спиране във връзка с преструктурирането Чл. 103а. (1) При сключване на финансов договор институциите и дружествата по чл. 1, ал. 1, т. 3 – 5 включват клаузи, с които страните признават, че финансовият договор може да бъде предмет на упражняване на правомощия на органите за преструктуриране за спиране или ограничаване на правата и задълженията по чл. 52а, 101, 102 и 103, и признават, че са обвързани от изискванията по чл. 100, при условие че:</p>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">1.</span>финансовият договор се урежда от правото на трета държава;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">2.</span>финансовият договор предвижда упражняването на едно или повече права за прекратяване или права за изпълнение на обезпечени интереси, за които биха се прилагали чл. 52а, 101, 102 или 103, ако финансовият договор се уреждаше от приложимото законодателство в Република България.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(2)</span>Институциите и дружествата по чл. 1, ал. 1, т. 3 – 5, които са предприятия майки от Европейския съюз, предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че дъщерните им предприятия от трети държави включват във финансовите договори по ал. 1 клаузи, съгласно които упражняването на правомощието на органа за преструктуриране по чл. 52а, чл. 100, 101, 102 или 103 за спиране или ограничаване на правата и задълженията на предприятието майка от Европейския съюз не представлява валидно основание за упражняване на право на ранно прекратяване, спиране, изменение, нетиране или прихващане или за изпълнение на обезпечени интереси по тези договори.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(3)</span>Алинея 2 се прилага за дъщерни предприятия в трета държава, които са кредитни институции, инвестиционни посредници, предприятия, които биха били инвестиционни посредници, ако главното им управление беше в Република България, или финансови институции.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(4)</span>Когато институция или дружество по чл. 1, ал. 1, т. 3 – 5 не включи във финансов договор изискваната съгласно ал. 1 клауза, това не възпрепятства органа за преструктуриране по чл. 2 или по чл. 3 да упражни правомощията по чл. 52а, 100, 101, 102 или 103 по отношение на задълженията, произтичащи от този финансов договор.“</div>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"p-63\"><span class=\"lf-art-num\">§ 63</span><span class=\"lf-art-t\">В чл. 106 се създава ал. 4</span></h4>\n<p class=\"lf-p\">„(4) Оценката по ал. 1 в случаите, в които БНБ е орган за преструктуриране, се извършва от независим оценител, избран по реда на наредбата по чл. 55а.“</p>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"p-64\"><span class=\"lf-art-num\">§ 64</span><span class=\"lf-art-t\">В чл. 113, ал. 1 думите „ал. 3“ се заменят с „ал. 4“</span></h4>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"p-65\"><span class=\"lf-art-num\">§ 65</span><span class=\"lf-art-t\">В чл. 120 се правят следните изменения</span></h4>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">1.</span>В ал. 1 думите „71, чл. 72, ал. 9“ се заменят с „69 – 72“.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">2.</span>В ал. 3, т. 8 думите „чл. 69 – 71 и чл. 72, ал. 9“ се заменят с „чл. 69 – 72“.</div>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"p-66\"><span class=\"lf-art-num\">§ 66</span><span class=\"lf-art-t\">В чл. 122 се правят следните изменения и допълнения</span></h4>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">1.</span>В ал. 1 думите „от този закон и органите за преструктуриране на другите държави членки“ се заменят с „и органите за преструктуриране на държавите членки, в които са установени дъщерните дружества и значимите клонове“.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">2.</span>Алинея 2 се изменя така: „(2) Когато предприятието майка от Европейския съюз, установено в Република България, притежава всички дъщерни предприятия от Европейския съюз на институция от трета държава или на предприятие майка от трета държава, европейската колегия за преструктуриране се председателства от органа за преструктуриране по чл. 2, съответно по чл. 3.“ 3. Създава се нова ал. 3: „(3) Органът за преструктуриране по чл. 2, съответно по чл. 3, участва като член на европейската колегия за преструктуриране, когато предприятието майка от Европейския съюз, което е установено в друга държава членка, притежава всички дъщерни предприятия от Европейския съюз на институция от трета държава или на предприятие майка от трета държава. В тези случаи европейската колегия за преструктуриране се председателства от органа за преструктуриране от държавата членка, в която е установено предприятието майка от Европейския съюз.“ 4. Досегашната ал. 3 става ал. 4 и се изменя така: „(4) Когато не са налице условията по ал. 2 или 3, европейската колегия за преструктуриране се председателства от органа за преструктуриране на предприятието майка от Европейския съюз или дъщерното предприятие от Европейския съюз с най-висока обща стойност на балансовите активи.“ 5. Досегашната ал. 4 става ал. 5.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">6.</span>Създават се ал. 6 и 7: „(6) При определяне на минималните изисквания по чл. 69 – 72 членовете на европейската колегия за преструктуриране вземат предвид глобалната стратегия за преструктуриране, ако има такава, приета от органите от третата държава.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(7)</span>Когато в съответствие с глобалната стратегия за преструктуриране дъщерните предприятия, установени в Европейския съюз, или предприятието майка от Европейския съюз и неговите дъщерни институции не са субекти за преструктуриране и членовете на европейската колегия за преструктуриране са съгласни с тази стратегия, дъщерните предприятия, установени в Европейския съюз, или предприятието майка от Европейския съюз на консолидирана основа изпълняват изискването по чл. 70а, като емитират инструменти, отговарящи на условията по чл. 70а, ал. 5, т. 1 и 2 на:</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">1.</span>своето крайно предприятие майка, установено в трета държава;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">2.</span>дъщерните предприятия на крайното предприятие майка, които са установени в същата трета държава, или 3. други субекти, при условията по чл. 70а, ал. 5, т. 1, буква „а“ и т. 2, буква „б“.“ 7. Досегашната ал. 5 става ал. 8 и в нея думите „ал. 2 – 4“ се заменят с „ал. 2 – 7“.</div>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"p-67\"><span class=\"lf-art-num\">§ 67</span><span class=\"lf-art-t\">В чл. 125, ал. 4, т. 4 думите „чл. 17, ал. 6, т. 6 и ал. 7“ се заменят с „чл. 17, ал. 7, т. 7 и ал. 8“</span></h4>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"p-68\"><span class=\"lf-art-num\">§ 68</span><span class=\"lf-art-t\">В чл. 136, ал. 1, т. 7 думите „до 31 март“ се заменят с „до 30 април“</span></h4>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"p-69\"><span class=\"lf-art-num\">§ 69</span><span class=\"lf-art-t\">В чл. 143, ал. 3 в текста преди т. 1 думите „чл. 17, ал. 6, т. 6“ се заменят с „чл. 17, ал. 7, т. 7“</span></h4>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"p-70\"><span class=\"lf-art-num\">§ 70</span><span class=\"lf-art-t\">В чл. 145 се правят следните изменения и допълнения</span></h4>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">1.</span>Създава се нова ал. 4: „(4) Наказанията по ал. 1 – 3 се налагат и при нарушения на минималното изискване за собствен капитал и приемливи задължения по чл. 70 или 70а.“ 2. Досегашната ал. 4 става ал. 5 и в нея в текста преди т. 1 думите „ал. 1 – 3“ се заменят с „ал. 1 – 4“.</div>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"p-71\"><span class=\"lf-art-num\">§ 71</span><span class=\"lf-art-t\">В допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения</span></h4>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">1.</span>В § 1: а) създава се т. 1а: „1а. „Базов собствен капитал от първи ред“ е базовият собствен капитал от първи ред, изчислен в съответствие с чл. 50 от Регламент (ЕС) № 575/2013.“; б) създава се т. 5а: „5а. „Глобална системно значима институция (Г-СЗИ)“ е понятие по смисъла на чл. 4, параграф 1, т. 133 от Регламент (ЕС) № 575/2013.“; в) създава се т. 6а: „6а. „Група за преструктуриране“ е: а) субект за преструктуриране и неговите дъщерни предприятия, които не са: аа) самите те субекти за преструктуриране; бб) дъщерни предприятия на други субекти за преструктуриране; вв) субекти, установени в трета държава, които не са включени в групата за преструктуриране в съответствие с плана за преструктуриране, и техните дъщерни предприятия, или б) кредитни институции, които са дълготрайно свързани с централен орган, и самият централен орган, когато най-малко една от тези кредитни институции или централният орган е субект за преструктуриране, и съответните им дъщерни предприятия.“; г) точка 10 се изменя така: „10. „Дъщерно дружество“ е понятие по смисъла на чл. 4, параграф 1, т. 16 от Регламент (ЕС) № 575/2013. За целите на прилагането на чл. 8, 9, 17, 29 – 33, 69 – 72в, 89 – 93 и 124 – 128 спрямо групите за преструктуриране по т. 6а, буква „б“ понятието „дъщерно дружество“ включва, когато е приложимо, кредитните институции, които са дълготрайно свързани с централен орган, самия централен орган и съответните им дъщерни предприятия.“; д) създава се т. 10а: „10а. „Задължения, които споделят загуби“ са задълженията и капиталовите инструменти, които не са включени в инструментите на базовия собствен капитал от първи ред, допълнителния капитал от първи ред и капитала от втори ред на институция или дружество по чл. 1, ал. 1, т. 3 – 5 и които не са изключени от обхвата на инструмента за споделяне на загуби съгласно чл. 66, ал. 2 – 5 и чл. 67, ал. 2.“; е) създава се т. 28а: „28а. „Комбинирано изискване за буфер“ е понятие по смисъла на чл. 39, ал. 2 от Закона за кредитните институции.“; ж) създава се т. 39а: „39а. „Непрофесионален клиент“ е понятие по смисъла на § 1, т. 11 от допълнителните разпоредби на Закона за пазарите на финансови инструменти.“; з) създава се т. 46а: „46а. „Подчинени приемливи задължения“ са инструменти, които отговарят на всички условия по чл. 72а и чл. 72б, параграфи 1, 2, 6 и 7 от Регламент (ЕС) № 575/2013.“; и) точка 56 се изменя така: „56. „Приемливи задължения“ са задълженията и капиталовите инструменти, които споделят загуби и които отговарят на условията по чл. 69а или чл. 70а, ал. 5, т. 1, както и инструменти на капитала от втори ред, които отговарят на условията по чл. 72а, параграф 1, буква „б“ от Регламент (ЕС) № 575/2013.“;</div>\n<p class=\"lf-p\">к) създава се т. 62а: „62а. „Риск от прекомерен ливъридж“ е понятие по смисъла на чл. 4, параграф 1, т. 94 от Регламент (ЕС) № 575/2013.“; л) създава се т. 63а: „63а. „Системен риск“ е понятие по смисъла на § 1, т. 36 от допълнителните разпоредби на Закона за кредитните институции.“; м) създава се т. 71а: „71а. „Субект за преструктуриране“ е: а) установено в Европейския съюз юридическо лице, определено от органа за преструктуриране в съответствие с чл. 17 като субект, по отношение на който в плана за преструктуриране се предвиждат действия по преструктуриране, или б) институция, която не е част от група, подлежаща на консолидиран надзор съгласно чл. 90 и 92 от Закона за кредитните институции, съответно съгласно чл. 230 и 231 от Закона за пазарите на финансови инструменти, по отношение на която институция в плана за преструктуриране се предвиждат действия по преструктуриране.“; н) създава се т. 76а: „76а. „Съществено дъщерно предприятие“ е понятие по смисъла на чл. 4, параграф 1, т. 135 от Регламент (ЕС) № 575/2013.“ 2. В § 4 накрая се добавя „и на Директива (ЕС) 2019/879 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2019 г. за изменение на Директива 2014/59/ЕС по отношение на капацитета за поемане на загуби и рекапитализация на кредитните институции и инвестиционните посредници и на Директива 98/26/ЕО (ОВ, L 150/296 от 7 юни 2019 г.)“.</p>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"p-72\"><span class=\"lf-art-num\">§ 72</span><span class=\"lf-art-t\">В приложение № 2 към чл. 14, ал. 11 и 12 се правят следните изменения и допълнения</span></h4>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">1.</span>В наименованието думите „ал. 11 и 12“ се заменят с „ал. 15“.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">2.</span>В т. 3 думите „ал. 3“ се заменят с „ал. 4“.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">3.</span>Точки 15 и 16 се изменят така: „15. Изискванията по чл. 70 и 70а и краен срок за достигане на нивото на минималното изискване за собствен капитал и приемливи задължения.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">16.</span>Когато е приложимо, график за изпълнение на изискванията по чл. 69а, ал. 7 – 10, съответно по чл. 69а, ал. 11 – 13, или по чл. 69а, ал. 16 от субекта за преструктуриране в съответствие с крайния срок по т. 15.“</div>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"p-73\"><span class=\"lf-art-num\">§ 73</span><span class=\"lf-art-t\">В приложение № 3 към чл. 16, ал. 1, т. 2, в т. 6 думите „приемливите задължения“ се заменят със „задълженията, които споделят загуби“</span></h4>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"p-74\"><span class=\"lf-art-num\">§ 74</span><span class=\"lf-art-t\">В приложение № 4 към чл. 26, ал. 5 и чл. 27, ал. 6, в т. 16 думите „приемливите задължения“ се заменят със „задълженията, които споделят загуби“</span></h4>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"p-75\"><span class=\"lf-art-num\">§ 75</span><span class=\"lf-art-t\">Създава се приложение № 5 към чл. 28а</span></h4>\n<p class=\"lf-p\">„Приложение № 5 към чл. 28а Изчисляване на максималната сума за разпределяне във връзка с минималното изискване за собствен капитал и приемливи задължения (М-МСР) 1. Максималната сума за разпределяне във връзка с минималното изискване за собствен капитал и приемливи задължения (М-МСР) се изчислява, като се умножи стойността, получена в съответствие с т. 2, по коефициента, определен в съответствие с т. 3, и резултатът се намали със сумата, получена в резултат на някое от действията по чл. 28а.</p>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">2.</span>Стойността по т. 1 се формира от следните елементи: а) междинните печалби, които не са включени в базовия собствен капитал от първи ред съгласно чл. 26, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 575/2013, след приспадане на разпределението на печалбите или на всяко плащане в резултат на действията, посочени в чл. 28а; б) годишните печалби, които не са включени в базовия собствен капитал от първи ред съгласно чл. 26, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 575/2013, след приспадане на разпределението на печалбите или на всяко плащане в резултат на действията, посочени в чл. 28а; в) сумите, дължими като данък, когато не бъдат разпределени елементите, посочени в букви „а“ и „б“.</div>\n<p class=\"lf-p\">Стойността по т. 1 се изчислява, като от сбора на елементите по букви „а“ и „б“ се извади стойността на елемента по буква „в“.</p>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">3.</span>Коефициентът по т. 1 се определя, както следва: а) когато поддържаният от институцията или дружеството по чл. 1, ал. 1, т. 4 и 5 базов собствен капитал от първи ред, който не се използва за изпълнение на изискванията по чл. 92а от Регламент (ЕС) № 575/2013 и чл. 69б – 69е, покрива до 25 на сто от комбинираното изискване за буфер, коефициентът по т. 1 е 0; б) когато поддържаният от институцията или дружеството по чл. 1, ал. 1, т. 4 и 5 базов собствен капитал от първи ред, който не се използва за изпълнение на изискванията по чл. 92а от Регламент (ЕС) № 575/2013 и чл. 69б – 69е, покрива над 25 на сто, но не повече от 50 на сто от комбинираното изискване за буфер, коефициентът по т. 1 е 0,2; в) когато поддържаният от институцията или дружеството по чл. 1, ал. 1, т. 4 и 5 базов собствен капитал от първи ред, който не се използва за изпълнение на изискванията по чл. 92а от Регламент (ЕС) № 575/2013 и чл. 69б – 69е, покрива над 50 на сто, но не повече от 75 на сто от комбинираното изискване за буфер, коефициентът по т. 1 е 0,4; г) когато поддържаният от институцията или дружеството по чл. 1, ал. 1, т. 4 и 5 базов собствен капитал от първи ред, който не се използва за изпълнение на изискванията по чл. 92а от Регламент (ЕС) № 575/2013 и чл. 69б – 69е, покрива над 75 на сто от комбинираното изискване за буфер, коефициентът по т. 1 е 0,6.“</div>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"p-76\"><span class=\"lf-art-num\">§ 76</span><span class=\"lf-art-t\">Създава се приложение № 6 към чл. 69а, ал. 8 и 16</span></h4>\n<p class=\"lf-p\">„Приложение № 6 към чл. 69а, ал. 8 и 16 1. Определяне на частта от минималното изискване, която да се изпълнява чрез собствен капитал, подчинени приемливи инструменти или задължения по чл. 69а, ал. 6, в случаите по чл. 69а, ал. 8.</p>\n<p class=\"lf-p\">При определяне на резултата по чл. 69а, ал. 8 се прилага формулата: (1-(X1/X2)) х 8 % от общите задължения, включително собствения капитал, където, предвид намалението, което е възможно съгласно чл. 72б, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 575/2013:</p>\n<p class=\"lf-p\">X1 = 3,5 % от общата рискова експозиция по чл. 92, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 575/2013, и X2 = сбора на 18 % от общата рискова експозиция по чл. 92, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 575/2013 и размера на комбинираното изискване за буфер.</p>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">2.</span>Определяне на сумата по чл. 69а, ал. 16.</div>\n<p class=\"lf-p\">При определяне на сумата по чл. 69а, ал. 16 се прилага формулата:</p>\n<p class=\"lf-p\">2 x A + 2 х B + C, където:</p>\n<p class=\"lf-p\">A = сумата, произтичаща от изискването по чл. 92, параграф 1, буква „в“ от Регламент (EС) № 575/2013;</p>\n<p class=\"lf-p\">B = сумата, произтичаща от изискването по чл. 103а, ал. 2 от Закона за кредитните институции;</p>\n<p class=\"lf-p\">С = сумата, произтичаща от комбинираното изискване за буфер.“ Преходни и заключителни разпоредби</p>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"p-77\"><span class=\"lf-art-num\">§ 77</span></h4>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(1)</span>Органите за преструктуриране по чл. 2 и 3 определят преходни периоди, през които институциите и дружествата по чл. 1, ал. 1, т. 3 – 5, установени до влизането в сила на този закон, са длъжни да достигнат минималните изисквания за собствен капитал и приемливи задължения, определени при съответното прилагане на чл. 70 или 70а, или изискванията, произтичащи от прилагането на чл. 69а, ал. 7 – 10, съответно ал. 11 – 13 или ал. 16. Преходните периоди се определят в рамките на крайния срок за достигане на минималните изисквания по ал. 3</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(2)</span>При определяне на преходните периоди органите за преструктуриране вземат предвид:</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">1.</span>преобладаващото наличие на депозити и липса на дългови инструменти в модела на финансиране;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">2.</span>достъпа до капиталовите пазари за приемливи задължения;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">3.</span>степента, в която субектът за преструктуриране използва базов собствен капитал от първи ред за спазване на изискването по чл. 70.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(3)</span>Крайният срок за достигане на минималните изисквания по ал. 1 е 1 януари 2024 г. Органът за преструктуриране може да определи преходен период, който приключва след 1 януари 2024 г., въз основа на критериите по ал. 2, като взема предвид:</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">1.</span>развитието на финансовото състояние на институцията или дружеството по чл. 1, ал. 1, т. 3 – 5;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">2.</span>вероятността институцията или дружеството по чл. 1, ал. 1, т. 3 – 5 да е в състояние да осигури в разумен срок изпълнението на изискванията по чл. 70 или 70а или на изискването, произтичащо от прилагането на чл. 69а, ал. 7 – 10, съответно ал. 11 – 13 или ал. 16;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">3.</span>дали институцията или дружеството по чл. 1, ал. 1, т. 3 – 5 е в състояние да замени задълженията, които вече не отговарят на критериите за приемливост или падеж, предвидени в чл. 72б и 72в от Регламент (ЕС) № 575/2013 и в чл. 69а или чл. 70а, ал. 5;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">4.</span>когато институцията или дружеството по чл. 1, ал. 1, т. 3 – 5 не е в състояние да изпълни условията по т. 3 – дали тази невъзможност е с индивидуален характер, или се дължи на затруднения за целия пазар.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(4)</span>Максималният срок, в рамките на който субектите за преструктуриране, за които се прилагат изискванията по чл. 69г, ал. 1 и 2 или ал. 3 – 5, трябва да започнат да изпълняват минималното ниво на изискванията, е 1 януари 2022 г.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(5)</span>За осигуряване на линейно натрупване на собствен капитал и приемливи задължения органите за преструктуриране определят междинни целеви нива на минималните изисквания по ал. 1, които институциите и дружествата по чл. 1, ал. 1, т. 3 – 5 са длъжни да изпълнят към 1 януари 2022 г.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(6)</span>Органите за преструктуриране съобщават на институциите и дружествата по чл. 1, ал. 1, т. 3 – 5 планираните минимални изисквания за собствен капитал и приемливи задължения за всеки 12-месечен период по време на преходните периоди с оглед на това да се улеснят постепенното увеличаване на техния капацитет за поемане на загуби и рекапитализация и достигането на определените минимални изисквания в края на преходните периоди.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(7)</span>Преходните периоди по ал. 1 и планираните минимални изисквания за собствен капитал и приемливи задължения за 12-месечните периоди по ал. 6 могат да бъдат изменяни от органа за преструктуриране при спазване на изискванията по ал. 1, 3 и 5.</div>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"p-78\"><span class=\"lf-art-num\">§ 78</span><span class=\"lf-art-t\">Член 67а се прилага към продажбите на финансови инструменти, които са емитирани след 28 декември 2020 г</span></h4>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"p-79\"><span class=\"lf-art-num\">§ 79</span></h4>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(1)</span>Институциите и дружествата по чл. 1, ал. 1, т. 3 – 5 изпълняват задължението за публично оповестяване на минималното изискване за собствен капитал и приемливи задължения по чл. 72б, ал. 6, считано от 1 януари 2024 г</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(2)</span>Когато органът за преструктуриране по чл. 2 или 3 е определил за институция или дружество по чл. 1, ал. 1, т. 3 – 5 преходен период за достигане на минималното изискване за собствен капитал и приемливи задължения, който приключва след 1 януари 2024 г., задължението по чл. 72б, ал. 6 се изпълнява от институцията или дружеството по чл. 1, ал. 1, т. 3 – 5, считано от датата, на която приключва преходният период.</div>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"p-80\"><span class=\"lf-art-num\">§ 80</span></h4>\n<p class=\"lf-p\">Член 103а се прилага за финансовите договори, сключени до влизането в сила на този закон, които създават нови задължения или съществено изменят съществуващи задължения след влизането в сила на закона</p>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"p-81\"><span class=\"lf-art-num\">§ 81</span></h4>\n<p class=\"lf-p\">В Закона за платежните услуги и платежните системи (обн., ДВ, бр. 20 от 2018 г.; изм., бр. 17, 37, 42 и 94 от 2019 г. и бр. 13 от 2020 г.) се правят следните изменения и допълнения 1. В чл. 8, т. 2 думата „само“ се заличава.</p>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">2.</span>В чл. 28, ал. 1 думите „пряко или чрез представител на територията на Република България“ се заменят с „на територията на Република България пряко или чрез установен на територията на страната представител“.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">3.</span>В чл. 32: а) в ал. 1 след думата „представител“ се поставя запетая, добавя се „установен на територията на държавата членка“ и се поставя запетая; б) в ал. 3 думите „чрез клон или представител“ се заменят с „чрез клон или представител, установен на територията на друга държава членка“.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">4.</span>В чл. 43: а) в ал. 3 думите „чл. 28, ал. 2 – 6, чл. 29 и 30“ се заменят с „чл. 28 – 30“; б) в ал. 4 думите „чл. 28, ал. 2 – 6, чл. 29 и 30“ се заменят с „чл. 28 – 30“; в) в ал. 6, изречение първо след думата „чрез“ се добавя „установен на територията на държавата членка“; г) в ал. 7, изречение първо след думата „чрез“ се добавя „установен на територията на държавата членка“.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">5.</span>В чл. 96 се създава ал. 6: „(6) Алинеи 1 – 5 се прилагат доколкото в правилата на платежната схема за изпълнение на платежните операции не е предвидено друго в съответствие с правилата на платежна схема по чл. 4, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 260/2012.“ 6. В чл. 129, ал. 3 накрая се поставя запетая и се добавя „освен ако е предвидено друго в този закон“.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">7.</span>В чл. 130, ал. 1 се създава т. 7: „7. клирингов член на централен съконтрагент, получил разрешение в съответствие с чл. 17 от Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 г. относно извънборсовите деривати, централните контрагенти и регистрите на трансакции (ОВ, L 201/1 от 27 юли 2012 г.).“ 8. В чл. 147 се създава ал. 6: „(6) Редът за действие при недостиг на средства по сметката за сетълмент на участник платец за извършване на сетълмента на нареждания за превод се определя от БНБ в правилата и процедурите по чл. 145, ал. 4.“ 9. Създава се чл. 148б: „Сетълмент на незабавни плащания в левове Чл. 148б. (1) Сетълментът на незабавни плащания в левове се извършва от системен оператор на платежна система с окончателност на сетълмента, с достъп до RINGS, който регистрира изпълнението на незабавните плащания.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(2)</span>Сетълментът по ал. 1 се извършва със средства на участниците в съответната платежна система, държани при БНБ.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(3)</span>Българската народна банка може да открива специална сметка на оператор по ал. 1 с цел предварително осигуряване на средства на участниците в съответната платежна система единствено за извършване на незабавни плащания в левове. Средствата по специалната сметка са собственост на участниците. Операторът по ал. 1 поддържа данни за размера на съответните предварително осигурени средства за незабавни плащания на всеки участник към всеки момент. Прехвърлянето на средства на участниците по и от специалната сметка се извършва от оператора по ал. 1 съгласно определен в правилата на съответната платежна система ред.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(4)</span>Операторът по ал. 1 осигурява изпълнението на въведени в съответната платежна система нареждания за превод на незабавни плащания при наличие на достатъчно средства на участника платец, предварително осигурени за извършване на незабавни плащания.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(5)</span>Редът за действие при недостиг на средства на участника платец, предварително осигурени за извършване на незабавни плащания, се определя от оператора по ал. 1 в правилата на съответната платежна система.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(6)</span>Върху средствата по сметка по ал. 3 не може да се налага запор и да се извършва принудително изпълнение за задължения на оператора по ал. 1.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(7)</span>При откриването на производство по несъстоятелност за оператора по ал. 1 средствата по сметката по ал. 3 не се включват в масата на несъстоятелността, а се връщат на участниците, като се нареждат за изпълнение от синдика съразмерно на данните от оператора за размера на средствата на участниците за незабавни плащания при БНБ.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(8)</span>Принудително изпълнение и запор върху средства на участник в съответната платежна система по сметката по ал. 3 могат да бъдат извършени само до размера на средствата, собственост на съответния участник съгласно данните от оператора по ал. 1.“ 10. В § 1 от допълнителните разпоредби: а) създава се т. 24а: „24а. „Незабавно плащане в левове“ е кредитен превод в левове в съответствие със SEPA схемата за незабавни плащания на Европейския платежен съвет с изключение на валутата на превода, което може да бъде изпълнявано 24 часа в денонощието, всеки календарен ден в годината, с незабавна или близка до незабавната обработка и заверяване на сметката на получателя с потвърждение на платеца в рамките на секунди след иницииране на плащането.“; б) създава се т. 36а: „36а. „Платежна схема“ е единен набор от договорени между доставчици на платежни услуги правила, практики, стандарти и/или насоки за прилагане относно изпълнението на платежни операции на територията на Европейския съюз и/или в рамките на държавите членки, който е отделен от всяка инфраструктура или платежна система, поддържаща функционирането му.“; в) точка 65 се изменя така: „65. „Централен съконтрагент“ е понятие по смисъла на чл. 2, т. 1 от Регламент (ЕС) № 648/2012.“</div>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"p-82\"><span class=\"lf-art-num\">§ 82</span><span class=\"lf-art-t\">Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“</span></h4>\n<p class=\"lf-p\">Законът е приет от 44-то Народно събрание на 3 февруари 2021 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.</p>\n<p class=\"lf-p\">Председател на Народното събрание: Цвета Караянчева</p></div>", "next": 0}