(4)Политиките по ал. 1 и 2 трябва да обхванат вътрешните процедури на застрахователя за проверка на спазването на изискванията по чл. 318, съответно по чл. 321б, ал. 3 във връзка с чл. 318 от Кодекса за застраховането, по отношение на застрахователните агенти и посредниците, разпространяващи застрахователни продукти като допълнителна дейност на застрахователя, техните служители, непосредствено заети с разпространение на застрахователни продукти, и членове на управителните им органи.
\n
Документиране
\n
Чл. 61
\n
(1)За проведените обучения и изпити по чл. 292, ал. 1, изречение второ от Кодекса за застраховането при постъпване на работа в застраховател, съответно в презастраховател, и за проведените обучения и изпити по чл. 317, ал. 1 и 2 и чл. 321б, ал. 2 във връзка с чл. 317, ал. 1 и 2 от Кодекса за застраховането на лицата по чл. 59, ал. 1, т. 2 функцията по чл. 293, ал. 2 от Кодекса за застраховането изготвя и съхранява документация за професионално обучение, като поддържа регистър на издадените удостоверения за проведеното обучение и за придобитите знания и умения
\n
(2)Застрахователят, съответно презастрахователят, предоставя информация на лицата, които са обучени от него по реда на тази наредба, включително в случаите, когато те вече не са негови агенти или служители.
\n
(3)За всяко проведено последващо професионално обучение по чл. 292, ал. 2 от Кодекса за застраховането, съответно по чл. 317, ал. 3 и чл. 321б, ал. 2 във връзка с чл. 317, ал. 3 от Кодекса за застраховането функцията по чл. 293, ал. 2 от Кодекса за застраховането изготвя протокол, който съдържа данни за темите, материалите и продължителността на обучението, имената и подписите на лицата, които са преминали обучението, и на лицето, провело обучението, както и данни за начина, по който е установено успешното преминаване на обучението. Протоколите се съхраняват за срок от 5 години от датата на провеждане на обучението.
\n
(4)Когато обученията са проведени със средства за комуникация от разстояние, ал. 3 се прилага с изключение на изискването протоколът да съдържа подписите на лицата, преминали обучението.
\n
Раздел ХІ Други функции в системата на управление Общи правила
\n
Чл. 62
\n
Когато застрахователят, съответно презастрахователят, на основание чл. 78, ал. 1, т. 5 от Кодекса за застраховането определи своя функция като ключова функция, с решението на компетентния орган се определят 1. задачите и правомощията на функцията;
\n
2.изискванията за надеждност, квалификация и професионален опит на лицата, които ще осъществяват функцията, както и спрямо лицето, което ще я ръководи, както и изискванията за последващо повишаване на квалификацията, което да гарантира изпълнение на задълженията им на подходящото равнище;
\n
3.правилата за взаимодействие с другите функции и структури в рамките на застрахователя, съответно на презастрахователя, и за избягване на конфликти на интереси;
\n
4.правила за отчетност;
\n
5.други правила и изисквания по преценка на компетентния орган.
\n
Управление на жалбите
\n
Чл. 63
\n
(1)Застрахователят гарантира справедлив процес на разглеждане на жалбите на ползватели на застрахователни услуги, както и идентифициране и предотвратяване на евентуални конфликти на интереси при тяхното разглеждане
\n
(2)Разглеждането на жалбите се възлага на звено, което е различно от звената, осъществяващи разпространението на застрахователните продукти, съответно уреждането на претенциите. Не се допуска работата по конкретна жалба да се възлага на лице, което е участвало при разпространението на застрахователни продукти, съответно при уреждането на претенция, за които се отнася жалбата.
\n
(3)Правилата по чл. 104, ал. 1 от Кодекса за застраховането съдържат най-малко следното относно разглеждането на жалбите:
\n
1.ред за подаването на жалбите, като се: а) осигурява възможност за тяхното подаване от заинтересованото лице на хартиен носител или по електронен път; б) осигурява възможността за подаването им във всеки офис на застрахователя и се посочва адрес на електронна поща или на друга електронна услуга за подаване жалба по електронен път; в) определят ориентировъчни реквизити на жалбата с указание, че тяхното неспазване не може да доведе до недопустимост за разглеждането й освен в случаите, когато не са предоставени данни за обратна връзка;
\n
2.информация, че подаването на жалба е безплатно за заинтересованите лица;
\n
3.ред за регистрация на жалбите и за информиране на жалбоподателя за датата и номера на регистрацията;
\n
4.правила, осигуряващи: а) разглеждане на жалбите в срок до един месец от постъпването им, съответно; б) предоставяне на фактическа и правна обосновка на определения размер на обезщетението в 7-дневен срок от постъпването на жалба от ползвател на застрахователни услуги относно размера на определеното обезщетение;
\n
5.правила, гарантиращи справедливо разглеждане на жалбите;
\n
6.съдържание на информацията и ред за уведомяване на ползвателите на застрахователни услуги по реда на чл. 324, ал. 1, т. 4 от Кодекса за застраховането, както и при поискване в случай на деклариран интерес от подаване на жалба.
\n
(4)Застрахователят води регистър на жалбите, който съдържа:
\n
1.уникален пореден номер и дата на подаване;
\n
2.данни за жалбоподателя: а) имена/фирма, както са посочени в жалбата; б) данни за контакт, както са посочени в жалбата (адрес, електронна поща, телефон и други данни за контакт);
\n
3.предмет на жалбата и обобщено съдържание на твърденията и исканията на жалбоподателя;
\n
4.където е относимо: а) клас застраховка; б) наименование на застрахователния продукт; в) номер на застрахователна полица; г) номер на застрахователна претенция;
\n
5.дата и изходящ номер на отговора по жалбата;
\n
6.обобщено съдържание на отговора по жалбата;
\n
7.кратко описание на последиците от жалбата (наличие на промяна на заключение по претенция, предприети мерки от компетентния орган на застрахователя, от функция на застрахователя и др.);
\n
8.информация за архивирането на досието по жалбата.
\n
(5)Регистърът по ал. 4 може да се води като част от информационната система по чл. 114 от Кодекса за застраховането или да съдържа препратки към информацията, която се съдържа в нея.
\n
(6)При разглеждане и изготвяне на отговор по жалбите застрахователят:
\n
1.събира всички относими доказателства и информация, необходими за всестранното разглеждане и справедливото им решаване;
\n
2.изготвя отговора по жалбите на ясен и разбираем език;
\n
3.при вземане на решение, което не удовлетворява изцяло или отчасти искането на жалбоподателя, мотивира отговора с изчерпателно посочване на установените факти и обстоятелства и изчерпателни правни съображения с посочване на относимите нормативни разпоредби и договорни клаузи;
\n
4.при вземане на решение, което не удовлетворява изцяло или отчасти искането на жалбоподателя, го уведомява за правото му да се обърне към комисията (съответно към друг компетентен надзорен орган при извършване на дейност при правото на установяване или свободата на предоставяне на услуги), съответно към орган за извънсъдебно решаване на спорове или към компетентен правораздавателен орган.
\n
(7)За всяка постъпила в застрахователя жалба се създава досие, което съдържа всички събрани или създадени от застрахователя документи, и се съхранява в звеното, отговорно за управлението на жалбите.
\n
(8)Застрахователят отчита жалбите по реда на Наредба № 53.
\n
(9)Компетентният орган на застрахователя анализира информацията от разглеждането на жалбите, за да гарантира установяването и преодоляването на проблеми, за които жалбите сигнализират, като:
\n
1.установява първопричините за отделните жалби, за групи жалби, които имат сходен предмет или характеристики, и за жалбите като цяло;
\n
2.прави преценка дали тези първопричини могат да засегнат други продукти или процеси от дейността на застрахователя;
\n
3.приема мерки за преодоляване на установените първопричини за подаваните жалби;
\n
4.осъществява контрол за спазването на приетите мерки по т. 3.
\n
Раздел ХІІ Оценка на активи и пасиви, различни от технически резерви Оценка на активите и пасивите, различни от техническите резерви
\n
Чл. 64
\n
(1)В своята политика и процедури за оценка на активите и пасивите по чл. 77, ал. 1, т. 3, буква „к“ от Кодекса за застраховането, съответно по чл. 267, параграф 2 от Делегиран регламент (ЕС) 2015/35, застрахователят, съответно презастрахователят, урежда най-малко следното 1. методологията и критериите, които трябва да бъдат използвани за оценка на активните и неактивните пазари;
\n
2.изискванията за осигуряване на адекватно документиране на процеса за оценка и съпътстващите контроли, включително и тези за качество на информацията;
\n
3.изискванията относно документирането на използваните подходи за оценка във връзка със: а) тяхната концепция и начина, по който са приложени; б) адекватността на информацията, параметрите и допусканията;
\n
4.процеса за независим преглед и проверка на подходите за оценка;
\n
5.изискванията за редовна отчетност пред компетентния орган на застрахователя, съответно на презастрахователя, по въпроси, свързани с управлението на оценката.
\n
(2)Застрахователят, съответно презастрахователят, последователно прилага подходяща методология и критерии, за да определи дали пазарите са активни, въз основа на критериите, определени в международните счетоводни стандарти, одобрени с Регламент (ЕО) № 1606/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 19 юли 2002 г. за прилагането на международните счетоводни стандарти (OB, L 243/1 от 11 септември 2002 г.), и документира адекватно методологията и извършените оценки за активността на пазарите.
\n
(3)Застрахователят, съответно презастрахователят, урежда изрично начина за оценяване на активите и пасивите, които са трудни за оценка или по отношение на които оценките му са несигурни, както и регламентира подробно процедурите за прилагане на алтернативни методи за оценка.
\n
(4)Застрахователят, съответно презастрахователят, трябва да осигури одитна следа, която по надежден и прозрачен начин документира последователно съответните предприети стъпки в процеса по оценка на активите и пасивите, като идентифицира и записва какви действия, от кого, кога и къде са били извършени при предоставянето на информацията и нейното обработване.
\n
Процедури за контрол на качеството на информацията
\n
Чл. 65
\n
(1)За контрол на качеството на данните и с цел идентифициране на недостатъци и измерване, наблюдение, управление и документиране на качеството на данните застрахователят, съответно презастрахователят, въвежда процедури, които включват 1. оценка на пълнотата на данните;
\n
2.оценка на уместността и пригодността на данните както от вътрешни, така и от външни източници;
\n
3.независим преглед и проверка на качеството на данните.
\n
(2)Прилаганите от застрахователя, съответно от презастрахователя, политики и процедури предвиждат необходимостта от периодична съпоставка на пазарната информация и данни спрямо алтернативни източници и резултати.
\n
(3)Застрахователят, съответно презастрахователят, извършва поредица от проверки на пълнотата и уместността на данните, като взема предвид и всеки анализ, който е бил извършен от вътрешния одит, от независим финансов одит или от друго лице.
\n
(4)При идентифициране на недостатъци в данните застрахователят, съответно презастрахователят, ги документира, идентифицира възможното им въздействие и преценява дали и как може да се подобри тяхното качество.
\n
(5)За да гарантира надеждността на входящата информация, включително данни, параметри и допускания, застрахователят, съответно презастрахователят, трябва да предвиди комбинация от вътрешни контроли и процедури, които да гарантират, че:
\n
1.въвеждането се извършва само от оторизирани потребители;
\n
2.входящата информация не е компрометирана от последващи промени;
\n
3.всякакви промени във входящата информация и данни подлежат на наблюдение.
\n
Документиране на използваните алтернативни методи за оценка
\n
Чл. 66(1) При използване на алтернативни методи за оценка застрахователят, съответно презастрахователят, документира
\n
1.описание на метода, целта, ключовите допускания, ограничения и резултат;
\n
2.обстоятелствата, при които методът не би работил ефективно;
\n
3.описание и анализ на процеса на оценка и контролите, свързани с този метод;
\n
4.анализ на несигурността на оценката, свързана с метода;
\n
5.описание на процедури за обратно тестване (back-testing), приложени спрямо резултатите на метода, и когато е възможно, сравнение със сравними модели или други показатели, което трябва да се извършва при първото прилагане на метода за оценка и най-малко веднъж годишно след това;
\n
6.описание на използваните инструменти или програми.
\n
(2)Документацията за всеки алтернативен метод за оценка трябва да включва ръководство за експлоатация или подобен документ, който описва процедурите, използвани за експлоатация, поддържане и актуализиране на метода за оценка. Това ръководство трябва да бъде достатъчно подробно, за да даде възможност на квалифицирано трето лице да работи и самостоятелно да поддържа метода за оценка.
\n
Независим преглед и проверка на методите за оценка
\n
Чл. 67
\n
(1)Застрахователят, съответно презастрахователят, гарантира, че независимият преглед на методите за оценка в съответствие с чл. 267, параграф 4, буква „б“ на Делегиран регламент (ЕС) 2015/35 се извършва преди прилагането на нов метод или голяма промяна на метод, който вече се прилага, а след това – редовно
\n
(2)Застрахователят, съответно презастрахователят, определя честотата на прегледа в съответствие със значението на метода за процесите по вземане на решение и по управление на риска, като прегледът по ал. 1 се извършва най-малко веднъж годишно.
\n
(3)Застрахователят, съответно презастрахователят, прилага същите принципи за независимия преглед и проверка както по отношение на вътрешно създадени методи за оценка или модели, така и по отношение на методи за оценка или модели, доставени от трети лица.
\n
(4)Застрахователят, съответно презастрахователят, въвежда процеси за отчитане на резултатите от независимия преглед и проверка, както и на препоръките за коригиращи действия, на подходящото управленско равнище на застрахователя, съответно на презастрахователя, като, когато не е предвидено друго, функцията по управление на риска ръководи процеса и отчита неговите резултати пред компетентния орган на застрахователя, съответно на презастрахователя.
\n
(5)Застрахователят, съответно презастрахователят, може да предвиди процесът на независим преглед и проверка да се извършва вътрешно или от външни експерти.
\n
(6)Застрахователят, съответно презастрахователят, взема мерки за разграничаване на отговорността за проектиране и прилагане на подходите за оценка от отговорностите за извършване на независим преглед и проверка.
\n
(7)Когато използва методи или модели за оценка, предоставени от трети лица, застрахователят, съответно презастрахователят, трябва да разбира използваните методологии, допусканията, залегнали в основата на модела, генерираните резултати и чувствителността, присъща на модела.
\n
(8)Независимият преглед и проверка на моделите, предоставени от трети лица, включва преглед на всяка информация от доставчика на услуги, описваща модела, както и оценка дали теоретичната база и логиката му са общоприети и аргументирани.
\n
(9)Застрахователят, съответно презастрахователят, трябва да осигури за всеки независим преглед и проверка да се изготвя доклад, който предоставя информация за:
\n
1.качеството на методите за оценка;
\n
2.всички известни конструктивни слабости в използваните методи за оценка;
\n
3.всякакви опасения, свързани с точността и целесъобразността на входящата информация, като използвани данни, параметри и допускания;
\n
4.сравнения с предишни доклади.
\n
(10)Застрахователят без право на достъп до единния пазар на Европейския съюз е длъжен да познава методите за оценка на активи и пасиви, различни от технически резерви, които прилага.
\n
Надзор от компетентния орган и изпълнителното ръководство
\n
Чл. 68
\n
(1)Компетентният орган и изпълнителното ръководство на застрахователя, съответно на презастрахователя, трябва да притежават необходимите знания за цялостно разбиране на подходите за оценка и неяснотите, свързани с процеса на оценка, за да се гарантира подходящ контрол на процеса на управление на риска във връзка с оценката
\n
(2)Със съдействието на ключовите функции лицата по ал. 1 осъществяват контрол, който включва:
\n
1.периодично наблюдение на ефективността на одобрените политики и процедури, включително тези за независимия преглед и проверка;
\n
2.преглед на докладите относно независимия преглед и проверка, документиране и вътрешен контрол;
\n
3.намеса според случая, за да се осигури правилното управление на риска на оценката.
\n
Извършване на независима външна оценка или проверка
\n
Чл. 69
\n
(1)Комисията може да изиска от застрахователя, съответно от презастрахователя, извършването на независима оценка или проверка на съществени активи или пасиви най-малко в случай на наличие на риск от неточности при тяхната оценка с възможни съществени последици за платежоспособността на предприятието. Изречение първо се прилага и по отношение на недвижими имоти, оценени по реда на чл. 76 от Наредба № 53
\n
(2)Рискът от неточности при оценката по ал. 1 е налице:
\n
1.при наличието на неактивен пазар за даден актив или пасив;
\n
2.одиторът на застрахователя, съответно на презастрахователя, е изразил съмнения по отношение на някои аспекти на изготвянето на счетоводните отчети на предприятието;
\n
3.оценката на актива или пасива не се е променила в съответствие с очакванията на комисията, включително когато оценката е останала една и съща през продължителен период от време или не се е променила в условията на промяната на подобни активи или пасиви на пазара и др.;
\n
4.в други подобни случаи.
\n
(3)Комисията определя независим оценител, за когото са налице изискванията по чл. 76, ал. 1 – 4 от Наредба № 53.
\n
Раздел ХІІІ Прехвърляне на дейности на доставчици на услуги Критични или важни функции или дейности
\n
Чл. 70
\n
(1)Застрахователят, съответно презастрахователят, определя и документира дали възложената на доставчик на услуги функция или дейност е критична или важна функция или дейност въз основа на това дали тази функция или дейност е от съществено значение за неговата работа и дали без съответната функция или дейност той ще е в състояние да предоставя своите услуги на ползвателите на застрахователни услуги
\n
(2)Критични или важни функции и дейности са най-малко:
\n
1.разработването и ценообразуването на застрахователните продукти;
\n
2.инвестирането на активи или управление на портфейл;
\n
3.уреждането на застрахователни претенции;
\n
4.функцията за съответствие, функцията по вътрешен одит, функцията по управление на риска и актюерската функция;
\n
5.счетоводството;
\n
6.осигуряването на съхранение на данни;
\n
7.осигуряването на текуща, ежедневна поддръжка на информационни системи;
\n
8.процесът на СОРП.
\n
(3)Когато функциите или дейностите по ал. 1 или 2 са частично прехвърлени на доставчик на услуги, застрахователят, съответно презастрахователят, преценява дали тези прехвърлени части сами по себе си са критични или важни в зависимост от степента, в която са прехвърлени, както по обхват, така и по време.
\n
(4)Не се считат за критични или важни следните оперативни функции или дейности:
\n
1.предоставяне на консултантски услуги, извършвани от застрахователя, съответно от презастрахователя, и други услуги, които не са част от застрахователните или презастрахователните дейности, като правни консултации, обучение на служители и агенти и охрана на помещенията и служителите;
\n
2.закупуване на стандартизирани услуги, включително услуги за събиране на пазарна информация;
\n
3.предоставяне на логистична подкрепа, като почистване или кетъринг;
\n
4.осигуряване на подкрепа на човешките ресурси, като набиране на временни служители и обработка на ведомостта за заплати.
\n
(5)Прехвърлянето на функция или дейност от застрахователя, съответно от презастрахователя, на доставчици на услуги не ограничава отговорността на неговия компетентен орган за законосъобразното осъществяване на функцията или дейността като цяло.
\n
(6)В случай че е предвидено в споразумението за прехвърляне на дейност на доставчик на услуги, доставчикът на услугата може да предостави извършването на услугата на подизпълнител. В този случай застрахователят, съответно презастрахователят, трябва да предвиди в договора за прехвърляне на дейност задължение на доставчика на услуги, да го информира за всяко прехвърляне на дейност на подизпълнител и да осигури правата му да контролира дейността на подизпълнителя във връзка с осъществяването на прехвърлената функция или дейност, както и да гарантира изпълнението на задълженията на подизпълнителя да предоставя информация на комисията и да съдейства при извършване на проверки.
\n
Подписвачество
\n
Чл. 71
\n
(1)Когато застрахователен посредник е получил правомощия да записва дейност или да урежда застрахователни претенции при определени условия от името и за сметка на застрахователя, съответно на презастрахователя, то застрахователят, съответно презастрахователят, трябва да гарантира, че дейността на този посредник се подчинява на изискванията за възлагане на дейности на доставчици на услуги
\n
(2)Записване на дейност по смисъла на ал. 1 е налице тогава, когато застрахователният посредник има право на самостоятелна преценка дали да сключи застраховка в рамките на предварително определените му лимити и условия.
\n
(3)Дейността по разпространение на продукти, изразяваща се в свързване, предлагане и извършване на подготвителна дейност за сключването на застрахователен договор, когато застрахователният посредник не извършва самостоятелно преценка на риска, не се приема за записване на дейност дори в случаите, когато застрахователният посредник подписва застрахователния договор от името на застрахователя, съответно на презастрахователя, при условие че това се извършва въз основа на негови изрични инструкции или се практикува по стандартизирани застрахователни продукти.
\n
Прехвърляне на функции или дейности в рамките на група
\n
Чл. 72
\n
(1)Ако критични или важни функции или дейности са прехвърлени на доставчици на услуги в рамките на групата, застрахователят, съответно презастрахователят, който е участващо предприятие, застрахователният холдинг или финансовият холдинг със смесена дейност, документира кои функции към кое юридическо лице се отнасят и гарантира, че осъществяването на ключовите функции на равнище застраховател, съответно презастраховател, не е влошено в резултат на прехвърлянето
\n
(2)Когато доставчикът на услуги е юридическо лице от същата група като предприятието възложител, проверката на доставчика на услуги може да бъде по-малко подробна, при условие че, от една страна, управителният орган на застрахователя, съответно на презастрахователя, познава по-добре доставчика на услуги, а от друга страна, има достатъчен контрол върху него или може да повлияе върху неговите действия.
\n
(3)При прехвърляне на критични или важни функции или дейности на доставчици на услуги в рамките на групата застрахователят, съответно презастрахователят, сключва писмено споразумение, в което да се определят задълженията и отговорностите на двете страни.
\n
(4)Прехвърлянето на критични или важни функции или дейности на друго предприятие от групата не освобождава застрахователя, съответно презастрахователя, от отговорността за тяхното извършване и за управление на договора за прехвърляне на дейност, включително посредством подходящи планове за действие в извънредни ситуации.
\n
Политика за прехвърляне на функции или дейности на доставчици на услуги
\n
Чл. 73
\n
(1)В политиката по чл. 77, ал. 1, т. 3, буква „д“ от Кодекса за застраховането застрахователят, съответно презастрахователят, трябва да определи подхода и процесите си за възлагане на дейности на доставчици на услуги, в това число 1. критериите за определяне на прехвърляната функция или дейност по смисъла на чл. 110 от Кодекса за застраховането;
\n
2.процеса за определяне дали дадена функция или дейност е критична или важна;
\n
3.процеса и критериите за подбор на доставчик на услуги с подходящо качество;
\n
4.ред и честота за оценяване на изпълнението на доставчика на услуги;
\n
5.уговорките, които трябва да бъдат включени в писмения договор за възлагане с доставчика на услуги, като по отношение на застрахователите с право на достъп до единния пазар на Европейския съюз се вземат предвид изискванията, изложени в Делегиран регламент (ЕС) 2015/35;
\n
6.изискванията към плановете за извършване на дейността при извънредни ситуации, включително планове за изход от извънредни ситуации с ограничаване до минимум на неблагоприятните последици (наричани по-нататък „стратегии за изход“) във връзка с възложени на доставчици на услуги критични или важни функции или дейности.
\n
(2)За целите на подбора на доставчик на услуги по ал. 1, т. 3 застрахователят, съответно презастрахователят, определя в политиката реда за извършване на проверка преди вземане на решение за сключване на договор за възлагане на доставчик на услуги. Въпросите, които подлежат на преценка, включват финансовите и техническите възможности на доставчика на услуги, капацитета му да извършва функцията или дейността, предмет на възлагането, неговата система за контрол, всеки конфликт на интереси, включително между доставчик на услуги и застрахователя, съответно презастрахователя, или договорености с конкуренти, както и очакваното изменение на оперативния риск за застрахователя, съответно за презастрахователя, вследствие на прехвърлянето на функцията или дейността.
\n
(3)Политиката по ал. 1 трябва да определи условията, при които е възможно доставчикът на услуги да превъзложи извършването на функцията или дейността на подизпълнител, както и уговорки за предсрочно прекратяване на договора с доставчика на услуги. В случай че функцията или дейността е критична или важна за застрахователя, съответно за презастрахователя, нейното превъзлагане на подизпълнител следва да бъде одобрено от застрахователя, съответно от презастрахователя.
\n
(4)Заключенията от подбора на доставчика на услуги подлежат на документиране от застрахователя, съответно от презастрахователя, който може да ги преразгледа по всяко време.
\n
(5)В плановете по ал. 1, т. 6 застрахователят, съответно презастрахователят, трябва да предвиди при какви обстоятелства и как функциите и дейностите, прехвърлени на доставчици на услуги, могат да бъдат поети от нов доставчик на услуги или отново да започнат да се осъществяват от застрахователя, съответно от презастрахователя.
\n
(6)Компетентният орган на застрахователя, съответно на презастрахователя, при спазване на изискванията по чл. 110, ал. 3 от Кодекса за застраховането одобрява прехвърлянето на доставчици на услуги на функции или дейности и редовно изисква доклади за тяхното изпълнение.
\n
(7)Застрахователят, съответно презастрахователят, включва в своята система за управление процес за наблюдение и преглед на качеството на изпълнението на възложените функции или дейности, за да осигури ефективен контрол, и ефективно наблюдава дали доставчикът на услуги спазва всички договорни условия, като в случай че не изпълнява точно функциите или дейностите в съответствие с условията на договора за прехвърляне на функции или дейности, предприема подходящи действия, в това число прекратяване на договора за прехвърляне на функцията или дейността.
\n
Писмено уведомление до комисията
\n
Чл. 74
\n
(1)При представяне пред комисията на договора за прехвърляне на критични или важни функции или дейности на доставчик на услуги съгласно чл. 111, ал. 4 от Кодекса за застраховането застрахователят, съответно презастрахователят, представя и описание на обхвата и основанието за възлагането и името на доставчика на услуги, както и информация за проверката по чл. 73, ал. 2 и за резултатите от нея. Когато възлагането има за предмет ключова функция по чл. 78, ал. 1, т. 1 – 4 от Кодекса за застраховане, информацията също така включва името на лицето в предприятието на доставчика на услуги, отговорно за възложената функция или дейности, заедно с доказателствата за спазване на изискванията за квалификация и надеждност
\n
(2)Застрахователят предоставя на комисията информация за изпълнението на прехвърлената функция или дейност във всеки случай, когато са налице обстоятелства, които имат значение за надзорни цели, включително:
\n
1.обстоятелства, налагащи повторна преценка на спазването на изискванията за възлагане на дейност на доставчици на услуги, като: а) съществени промени в договора за прехвърляне на функцията или дейността; б) превъзлагане на прехвърлената функция или дейност на подизпълнител; в) смяна на доставчика на услуги;
\n
2.обстоятелства, които неблагоприятно засягат възможността на застрахователя да изпълнява задълженията си спрямо ползвателите на застрахователни услуги или съществени проблеми в изпълнението на услугите от първоначалния доставчик на услуги, като: а) неизпълнение на прехвърлената функция или дейност в резултат на прекъсване да търговската дейност; б) неспазване на приложимите нормативни актове; в) сериозни нарушения на дадените указания; г) неадекватно управление на риска; д) недостатъчна прозрачност в отношенията с възложителя; е) всякакви други обстоятелства, които водят до неудовлетворение на възложителя или на ползватели на застрахователни услуги от качеството на предоставяните услуги от страна на доставчика на услуги.
\n
Прехвърляне на функции или дейности на доставчици на облачни услуги
\n
Чл. 75
\n
(1)При прехвърляне на функции и дейности на доставчици на облачни услуги застрахователят, съответно презастрахователят, спазва Насоките за възлагане на дейности на доставчици на облачни услуги (EIOPA-BoS-20-002), издадени от Европейския орган по застраховане и професионално пенсионно осигуряване, за които комисията е взела решение за прилагането им съгласно чл. 13, ал. 1, т. 26 от Закона за Комисията за финансов надзор
\n
(2)Комисията за финансов надзор издава указания относно прилагането на ал. 1.
\n
Раздел ХІV Специфични изисквания към управлението на група Задължения за определяне на вътрешни изисквания за управление
\n
Чл. 76
\n
(1)Застрахователят, съответно презастрахователят, който е участващо предприятие, застрахователният холдинг или финансовият холдинг със смесена дейност, определя адекватни изисквания за вътрешно управление в рамките на групата, подходящи за структурата, дейността и рисковете на групата и на свързаните й предприятия, и създава подходящата структура и организация за управление на риска на равнище група, като определя ясно разпределение на отговорностите между всички предприятия в групата
\n
(2)Застрахователят, съответно презастрахователят, който е участващо предприятие, застрахователният холдинг или финансовият холдинг със смесена дейност, начело на групата, не накърнява задълженията и не ограничава отговорността на компетентния орган на всяко предприятие от групата при създаването на система на управление на съответното предприятие.
\n
Система на управление на равнище група
\n
Чл. 77
\n
(1)Застрахователят, съответно презастрахователят, който е участващо предприятие, застрахователният холдинг или финансовият холдинг със смесена дейност, начело на групата 1. разполага с подходящи и ефективни инструменти, процедури и механизми за получаване на отчетност и за реализиране на отговорност, което му позволява да контролира и направлява работата на системите за управление на риска и вътрешен контрол на равнището на отделното предприятие;
\n
2.разполага с канали за докладване в рамките на групата и ефективни системи за осигуряване на информационните потоци в групата отдолу нагоре и отгоре надолу;
\n
3.документира и уведомява всички предприятия в групата относно инструментите, използвани за идентифициране, измерване, наблюдение, управление и отчитане на всички рискове, на които е изложена групата;
\n
4.взема под внимание интересите на всички предприятия, принадлежащи към групата, и как тези интереси допринасят за общата цел на групата като цяло в дългосрочен план.
\n
(2)Компетентният орган на застрахователя, съответно на презастрахователя, който е участващо предприятие, на застрахователния холдинг или финансовия холдинг със смесена дейност, начело на групата, за целите на управлението на групата:
\n
1.отговаря за приемането на общата стратегия на групата и нейните политики, както и за техния последващ преглед и промяна;
\n
2.отговаря за прегледа на цялостната стопанска дейност на групата;
\n
3.приема структура за управление, която допринася за ефективния контрол на предприятията в рамките на групата, като се вземат предвид естеството, обемът и сложността на рисковете, на които групата и отделните й предприятия са изложени;
\n
4.гарантира общата последователност на структурата на управление на групата, като отчита структурата и дейността на различните предприятия в нейните рамки;
\n
5.разполага с подходящи механизми за контрол дали всяко предприятие в рамките на групата спазва всички относими към него изисквания по отношение на вътрешното управление;
\n
6.гарантира, че системите за отчетност в групата са ясни, прозрачни и подходящи, за да се гарантира адекватна и навременна комуникация в нейните рамки.
\n
(3)Компетентният орган на застрахователя, съответно на презастрахователя, който е участващо предприятие, на застрахователния холдинг или финансовия холдинг със смесена дейност, начело на групата, познава:
\n
1.отделните предприятия в рамките на групата;
\n
2.връзките и взаимоотношенията между тях;
\n
3.специфичните за групата рискове;
\n
4.сделките в рамките на групата;
\n
5.начините, по които могат да се повлияят финансирането, капиталът и рисковият профил на групата в нормални и неблагоприятни условия.
\n
(4)Компетентният орган на застрахователя, съответно на презастрахователя, който е участващо предприятие, на застрахователния холдинг или финансовия холдинг със смесена дейност, начело на групата, гарантира, че всяко предприятие в рамките на групата получава достатъчна информация относно общите цели и рискове на групата, както и че обменът на информация между предприятията на групата по съществени за системата на управление въпроси се документира и може да бъде своевременно направен достъпен при необходимост на компетентния орган, на контролните функции в рамките на групата и на надзорните органи.
\n
(5)Компетентният орган на застрахователя, съответно на презастрахователя, който е участващо предприятие, на застрахователния холдинг или финансовия холдинг със смесена дейност, начело на групата, създава условия, за да получава навременна информация относно рисковете, произтичащи от структурата на групата, в това число информация за факторите, определящи рисковете, и доклади, оценяващи общата структура на групата, дейността на отделните субекти в рамките на групата и спазването от тяхна страна на одобрената стратегия.
\n
Рискове със значително въздействие на равнище група
\n
Чл. 78
\n
(1)Застрахователят, съответно презастрахователят, който е участващо предприятие, застрахователният холдинг или финансовият холдинг със смесена дейност, начело на групата, взема предвид в своята система за управление на риска както рисковете на индивидуално и групово равнище, така и тяхната взаимна зависимост, и по-специално 1. репутационния риск и рисковете, произтичащи от сделки в рамките на групата и концентрации на риска, включително риск от разпространяване, на равнище група;
\n
2.взаимозависимостите между рисковете, произтичащи от извършването на стопанска дейност чрез различни предприятия и в различни юрисдикции;
\n
3.рискове, произтичащи от предприятия в трети страни;
\n
4.рискове, произтичащи от нерегулирани предприятия;
\n
5.рискове, произтичащи от други регулирани предприятия.
\n
(2)За изпълнение на задълженията по ал. 1 застрахователят, съответно презастрахователят, който е участващо предприятие, застрахователният холдинг или финансовият холдинг със смесена дейност, начело на групата, трябва да разполага със:
\n
1.процес за идентифициране на съществените рискове на равнище група;
\n
2.система за измерване на риска на равнище група;
\n
3.система от лимити за управление на експозиции и други концентрации на риска;
\n
4.процеси за провеждане на стрес-тестове и за анализи на сценарии и взаимовръзки;
\n
5.информационни системи и отчетност, които да осигуряват процеса по управление на рисковете.
\n
Концентрации на риска на равнище група
\n
Чл. 79
\n
Застрахователят, съответно презастрахователят, който е участващо предприятие, застрахователният холдинг или финансовият холдинг със смесена дейност, начело на групата, трябва да обезпечи, че са въведени процедури и процеси за идентифициране, измерване, управление, наблюдение и отчетност на концентрациите на риска Сделки в рамките на групата
\n
Чл. 80
\n
Застрахователят, съответно презастрахователят, който е участващо предприятие, застрахователният холдинг или финансовият холдинг със смесена дейност, начело на групата, гарантира, че системата за управление на риска в групата и отделните застрахователи, съответно презастрахователи, включва процеси и отчетни процедури за идентифициране, измерване, наблюдение, управление и отчетност на сделките в рамките на групата, включително значителни и много значителни сделки в рамките на групата, в съответствие с чл. 264, съответно с чл. 211 от Кодекса за застраховането Управление на риска на група
\n
Чл. 81
\n
(1)Застрахователят, съответно презастрахователят, който е участващо предприятие, застрахователният холдинг или финансовият холдинг със смесена дейност, начело на групата, в своето управление на риска на равнище група прилага подходящи процеси и процедури за идентифициране, измерване, управление, наблюдение и отчитане на рисковете, на които групата и всяко отделно предприятие са или могат да бъдат изложени
\n
(2)Застрахователят, съответно презастрахователят, който е участващо предприятие, застрахователният холдинг или финансовият холдинг със смесена дейност, начело на групата, гарантира, че структурата и организацията на управлението на риска на групата не накърняват правната възможност на застрахователя, съответно на презастрахователя, да изпълнява своите законови, регулаторни и договорни задължения.
\n
(3)Застрахователят, съответно презастрахователят, който е участващо предприятие, застрахователният холдинг или финансовият холдинг със смесена дейност, начело на групата, оценява как и до каква степен рисковете в рамките на групата ефективно се идентифицират, измерват, управляват и проследяват.
\n
Глава трета ИЗИСКВАНИЯ КЪМ СОБСТВЕНАТА ОЦЕНКА НА РИСКА И ПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА Раздел І Общи правила Общ подход
\n
Чл. 82
\n
(1)Застрахователят, съответно презастрахователят, създава процедура за СОРП с подходящи и адекватни техники, които да отговарят на неговата организационна структура и система за управление на риска, като има предвид естеството, обема и сложността на рисковете, присъщи на неговата дейност
\n
(2)Застрахователят, съответно презастрахователят, извършва СОРП с грижата на добър търговец, за да оцени добросъвестно всички рискове, присъщи на дейността му, и за да определи съответстващите нужди от капитал.
\n
(3)За целите на СОРП застрахователят, съответно презастрахователят, внедрява адекватни и стабилни процеси за оценка, наблюдение и измерване на своите рискове и на съвкупните нужди по отношение на платежоспособността, както и гарантира, че резултатите от оценката са неразделна и важна част от процесите на вземане на решенията му.
\n
(4)В процеса на СОРП застрахователят, съответно презастрахователят, събира и обработва информация от всички относими сфери на дейност на предприятието.
\n
(5)Застрахователят, съответно презастрахователят, разработва модел на СОРП:
\n
1.като взема предвид начина си на управление на рисковете посредством капитал или други техники за намаляване на риска;
\n
2.като отчита рисковия си профил, одобрените лимити за поемане на рискове и стратегията за дейността си;
\n
3.за да съдейства за решаване на практически задачи, включително дали да се задържи, или прехвърли даден риск, как да се оптимизира управлението на капитала и как да се определят подходящи равнища на премиите.
\n
Роля на компетентния орган. Подход отгоре надолу
\n
Чл. 83
\n
(1)Компетентният орган на застрахователя, съответно на презастрахователя, взема активно участие в процесите, свързани със СОРП, включително като направлява извършването на оценката и като подлага на проверка резултатите от нея
\n
(2)Компетентният орган на застрахователя, съответно на презастрахователя, подлага на проверка идентификацията и оценката на рисковете и на други фактори, които са предмет на СОРП, а също така и допусканията, които обуславят изчисляване на капиталовото изискване за платежоспособност, за да се направи преценка дали те са подходящи за оценка на рисковете на предприятието.
\n
(3)Вземайки предвид заключенията от СОРП, компетентният орган на застрахователя, съответно на презастрахователя, одобрява дългосрочния и краткосрочния капиталов план, съобразявайки се със стратегиите относно дейността и риска, които е приел за предприятието, като предвижда в него алтернативи, гарантиращи, че капиталовите изисквания ще бъдат покрити дори в случаи на извънредни неблагоприятни обстоятелства.
\n
Документация
\n
Чл. 84Застрахователят, съответно презастрахователят, поддържа най-малко следната документация относно СОРП
\n
1.правила за СОРП;
\n
2.документиране на всяка извършена СОРП;
\n
3.вътрешен доклад за всяка СОРП;
\n
4.надзорен доклад за СОРП.
\n
Правила за СОРП
\n
Чл. 85
\n
Като част от политиката за управление на риска по чл. 77, ал. 1, т. 3, буква „а“ от Кодекса за застраховането компетентният орган на застрахователя, съответно на презастрахователя, приема правила за СОРП, които включват най-малко описание на 1. процеса и процедурите за извършване на СОРП;
\n
2.връзката между рисковия профил, одобрените лимити за поемане на риск и съвкупните нужди по отношение на платежоспособността;
\n
3.методите и методологиите, включително информация за: а) това как и колко често трябва да бъдат прилагани стрес-тестове, анализ на чувствителността, обратни стрес-тестове или други релевантни анализи; б) стандарти по отношение качеството на информацията; в) честотата на провеждане на оценката и обосновка на адекватността на тази честота, като се вземе предвид рисковият профил на застрахователя, съответно на презастрахователя, променливостта на неговите съвкупни нужди по отношение на платежоспособността, отнесени към неговата капиталова позиция; г) срокове за извършване на СОРП и обстоятелствата, които биха наложили необходимостта от нейното извършване извън редовния график.
\n
Документиране на СОРП
\n
Чл. 86
\n
(1)Застрахователят, съответно презастрахователят, удостоверява и документира всяка СОРП и резултатите от нея, в това число оценката на установени отклонения в рисковия му профил от допусканията, стоящи в основата на изчислението на капиталовото изискване за платежоспособност в такава степен на подробност, която позволява на квалифицирано трето лице да провери оценката
\n
(2)Документирането за всяка СОРП включва:
\n
1.анализа на индивидуалните рискове, включително описание и пояснение за разгледаните рискове;
\n
2.връзката между оценката на риска и процеса на разпределение на капитала и обяснение как са взети предвид одобрените лимити за поемане на риск;
\n
3.обяснение как се управляват рисковете, непокрити със собствени средства;
\n
4.техническа спецификация на подхода, използван за СОРП, включително: а) подробно описание на ключовата структура заедно със списък и обосновка на допусканията, обосноваващи използването на конкретния подход; б) процес за определяне на зависимостите, ако има такива, и обосновка за избрания доверителен интервал, ако има такъв; в) описание на стрес-тестовете и използваните анализи на сценарии и начина, по който са приети резултатите от тях; г) обяснение как са оценени несигурността на параметрите и данните;
\n
5.стойност или диапазон от стойности за съвкупните нужди по отношение на платежоспособността за период от една година, както и за по-дълъг период, и описание на начина, по който застрахователят, съответно презастрахователят, очаква да отговори на тези нужди;
\n
6.планове за действие в резултат от оценката и обосновките към тях, включително документиране на всякакви стратегии за набиране на допълнителни собствени средства, когато е необходимо, и предложения график за действия за подобряване на финансовото състояние на застрахователя, съответно на презастрахователя;
\n
7.подробни заключения и обосновката за тях въз основа на оценката на постоянното спазване на изискванията относно регулаторния капитал и техническите резерви;
\n
8.описание на промените, направени във вътрешния модел в процеса на прилагането му – за предприятия, които използват вътрешен модел за изчисляване на капиталовото изискване за платежоспособност;
\n
9.идентифициране и обяснение на разликите между рисковия профил на предприятието и допусканията, стоящи в основата на капиталовото изискване за платежоспособност, като при значителни отклонения, които водят до подценяване или надценяване на капиталовото изискване за платежоспособност, вътрешната документация сочи начините, по които застрахователят, съответно презастрахователят, е реагирал или ще реагира;
\n
10.описание на вътрешните и външните фактори, взети предвид при преценката, ориентирана в перспектива;
\n
11.подробности за всички планирани относими управленски действия, включително обосновка за тези действия и тяхното въздействие върху оценката;
\n
12.документиране на процеса на проверка от страна на компетентния орган.
\n
Вътрешен доклад за СОРП
\n
Чл. 87
\n
(1)Застрахователят, съответно презастрахователят, информира всичките си служители, които имат отношение най-малко за резултатите и заключенията от СОРП, след като процедурата и резултатите бъдат одобрени от компетентния орган
\n
(2)Информацията, предоставена на компетентния орган на застрахователя, съответно на презастрахователя, трябва да бъде достатъчно подробна, за да може да бъде използвана в процеса на вземане на стратегически решения, а информацията, предоставена на съответните служители, трябва да бъде достатъчно подробна, за да могат да предприемат необходимите последващи действия.
\n
Раздел ІІ Особени правила при извършване на СОРП Оценка на съвкупните нужди по отношение на платежоспособността
\n
Чл. 88
\n
(1)Застрахователят, съответно презастрахователят, извършва количествено остойностяване на нуждите от капитал и описание на други средства, необходими за отразяване на всички съществени рискове, независимо от това, дали тези рискове могат да се изразят количествено, или не
\n
(2)Където е подходящо, застрахователят, съответно презастрахователят, подлага идентифицираните съществени рискове на достатъчно широк обхват от стрес-тестове или анализ на сценарии с цел да осигури адекватна основа за оценката на съвкупните нужди по отношение на платежоспособността.
\n
(3)Когато застрахователят, съответно презастрахователят, е част от група, в своята СОРП трябва да вземе предвид всички рискове на равнище група, които могат да му повлияят съществено.
\n
(4)В процеса на СОРП застрахователят, съответно презастрахователят, оценява въздействието и ефективността на презастраховането и на другите техники за намаляване на риска. Когато не е налице ефективно прехвърляне на риска, това обстоятелство се взема предвид при оценката на съвкупните нужди по отношение на платежоспособността.
\n
(5)След като идентифицира съществените рискове, на които е изложен, застрахователят, съответно презастрахователят, решава дали тези рискове ще бъдат покрити с капитал или с инструменти за намаляване на риска, или с двете. В случай че рисковете бъдат покрити с капитал, е необходимо да се извърши оценка на риска и равнището на неговата същественост, като за съществените рискове се определи необходимият капитал и се обясни как те ще се управляват, а в случай че се прилагат техники за намаляване на риска, застрахователят, съответно презастрахователят, обяснява кои техники спрямо кои рискове се прилагат и кои са причините за това.
\n
(6)При извършване на СОРП застрахователят, съответно презастрахователят, преценява дали разполага с достатъчни финансови ресурси и с реалистични планове за набиране на допълнителен капитал в случай на необходимост. При преценката на достатъчността на финансовите ресурси застрахователят, съответно презастрахователят, взема предвид качеството и променливостта на собствените си средства, като особено внимание се обръща на възможността им да абсорбират загуби при различни сценарии.
\n
(7)При извършването на оценката на съвкупните нужди по отношение на платежоспособността застрахователят, съответно презастрахователят, взема предвид всички съществени рискове, на които е изложен, в това число краткосрочни, средносрочни и дългосрочни рискове, рискове с количествено изражение и рискове, които не могат да се изразят количествено. За целите на оценката застрахователят, съответно презастрахователят, събира информация от всички относими източници в предприятието.
\n
(8)При извършването на оценката на съвкупните нужди по отношение на платежоспособността застрахователят, съответно презастрахователят, извършва най-малко следното:
\n
1.отразява съществените рискове, произтичащи от активите и пасивите, включително от споразумения в рамките на групата и от задбалансови споразумения;
\n
2.отразява управленските практики, системи и контроли на предприятието, включително употребата на техники на намаляване на риска;
\n
3.оценява качеството на процесите и входящата информация и особено адекватността на системата за вътрешно управление, като взема предвид рисковете, които могат да възникнат от нейната неадекватност или слабости;
\n
4.свързва планирането на дейността с нуждите по отношение на платежоспособността;
\n
5.изрично идентифицира възможни бъдещи сценарии;
\n
6.предвижда мерки в случай на потенциален външен стрес;
\n
7.използва база за оценка, която е последователна през цялото изследване на съвкупните нужди по отношение на платежоспособността.
\n
(9)При извършването на оценката на съвкупните нужди по отношение на платежоспособността застрахователят, съответно презастрахователят, взема предвид управленските действия, които може да бъдат предприети при неблагоприятни обстоятелства, като оценява възможните последствия от такива действия, включително техния финансов ефект, и взема предвид възможни предпоставки, които могат да засегнат тяхната ефикасност като способи за намаляване на риска. На оценка подлежи и начинът, по който управленските действия ще бъдат осъществени в условия на финансови затруднения.
\n
(10)Когато застраховател, съответно презастраховател, използва стандартната формула за база за оценката на съвкупните си нужди по отношение на платежоспособността, той обосновава защо това е подходящо спрямо рисковете, присъщи на дейността му, и отразява неговия рисков профил.
\n
(11)Когато застраховател, съответно презастраховател, използва вътрешен модел, може да се използват обясненията и обосновките за използването на вътрешния модел, но за използването на различни основи за признаване и оценка в рамките на СОРП застрахователят, съответно презастрахователят, представя специално обяснение.
\n
(12)Алинеи 10 и 11 не се прилагат за застрахователите, които нямат достъп до единния пазар на Европейския съюз.
\n
Проекция на капиталовите нужди
\n
Чл. 89
\n
(1)Застрахователят, съответно презастрахователят, гарантира, че оценката на съвкупните нужди по отношение на платежоспособността е ориентирана в перспектива, включително в средносрочен и дългосрочен план, когато това е подходящо
\n
(2)В рамките на СОРП застрахователят, съответно презастрахователят, прави анализ на възможностите на предприятието да продължава текущата си дейност и на необходимите финансови ресурси за това за период от повече от една година занапред, включително като анализира рисковете, които могат да възникнат в дългосрочна перспектива.
\n
(3)Застрахователят, съответно презастрахователят, прави проекция на капиталовите си нужди за периода на програмата на дейността си по чл. 77, ал. 1, т. 2 от Кодекса за застраховането, като взема предвид средносрочните и дългосрочните рискове, когато това е приложимо. Проекцията по предходното изречение се извършва, като се вземат предвид вероятните изменения на рисковия профил и на програмата за дейността през периода на планиране и чувствителността на използваните допускания. При приемане на нова програма за дейността или при нейното изменение промените се отразяват в СОРП, като се отчитат новият рисков профил, обемът на дейността и бизнес миксът, които се очакват.
\n
(4)Застрахователят, съответно презастрахователят, идентифицира и взема предвид външните фактори, които могат да окажат неблагоприятно влияние върху съвкупните му нужди по отношение на платежоспособността или върху размера на собствените средства, и взема предвид в плановете си за управление на капитала и в проекциите на капитала начина, по който може да отговори на неочаквани промени във външните фактори.
\n
Основи за оценка на съвкупните нужди по отношение на платежоспособността
\n
Чл. 90
\n
(1)Застрахователят, съответно презастрахователят, в случай че използва основи за оценка и признаване, които са различни от тези по чл. 8 – 16 от Делегиран регламент (ЕС) 2015/35 за извършване на оценка на съвкупните нужди по отношение на платежоспособността, трябва да обясни в доклада по чл. 87 как използването на тези различни основи допринася за по-доброто определяне на специфичния рисков профил, одобрените лимити за поемане на риска и бизнес стратегията на самия застраховател, съответно презастраховател, като в същото време покрива изискванията за стабилно и разумно управление на дейността
\n
(2)Застрахователят, съответно презастрахователят, изчислява количествено влиянието на различни основи за оценка и признаване върху оценката на съвкупните нужди по отношение на платежоспособността в случаите, при които използваните бази са различни от указаните в чл. 8 – 16 от Делегиран регламент (ЕС) 2015/35 за оценка на съвкупните нужди по отношение на платежоспособността.
\n
Постоянно спазване на капиталовите изисквания
\n
Чл. 91
\n
(1)Застрахователят, съответно презастрахователят, анализира дали постоянно спазва капиталовото изискване за платежоспособност и минималното капиталово изискване и като част от тази оценка включва най-малко следното 1. потенциалните бъдещи съществени промени в рисковия профил;
\n
2.количеството и качеството на неговите собствени средства за целия период на програмата на дейността по чл. 77, ал. 1, т. 2 от Кодекса за застраховането;
\n
3.подробната разбивка на собствените средства по редове и как тя може да бъде променена в резултат от изкупуване, изплащане и настъпили падежи за целия период на програмата на дейността по чл. 77, ал. 1, т. 2 от Кодекса за застраховането.
\n
(2)За оценка на постоянното спазване на капиталовите изисквания и на изискванията във връзка с техническите резерви застрахователят, съответно презастрахователят, използва основи за признаване и оценка, които са в съответствие с принципите по чл. 8 – 16 от Делегиран регламент (ЕС) 2015/35.
\n
(3)Застрахователят, съответно презастрахователят, обсъжда промени в рисковия профил на предприятието, преценява дали те могат да засегнат минималното капиталово изискване или капиталовото изискване за платежоспособност в един бъдещ момент и взема предвид резултатите от оценката в процеса на управление на капитала.
\n
(4)Застрахователят, съответно презастрахователят, оценява промените, които могат да настъпят със собствените му средства в ситуации на стрес, като за тази цел извършва стрес-тестове и анализи на сценарии, за да оцени устойчивостта на дейността си.
\n
(5)За целите на планирането на капитала и проектирането на собствените средства и капиталовите изисквания застрахователят, съответно презастрахователят, подбира подходящи методи, допускания, параметри, зависимости и доверителни интервали, които да се използват в неговия процес, и редовно извършва стрес-тестове, обратни стрес-тестове и анализи на сценарии с честота и обхват, които съответстват на обема, сложността и характера на дейността, които да осигуряват информация за целите на СОРП.
\n
(6)При преценка на количеството, качеството и състава на собствените си средства застрахователят, съответно презастрахователят, взема предвид комбинацията между основни собствени средства и допълнителни собствени средства, комбинацията на основни средства от различни редове, относителното качество на собствените средства и тяхната способност да абсорбират загуби.
\n
(7)При преценка на бъдещите изисквания за собствени средства застрахователят, съответно презастрахователят, взема предвид:
\n
1.управлението на капитала, включително най-малко емитирането, изкупуването или изплащането на капиталовите инструменти, дивиденти и други форми на разпределяне на доход или капитал и искания по елементи от допълнителни собствени средства, като се включват прогнозираните промени и плановете за извънредни ситуации в резултат на ситуация на стрес;
\n
2.взаимодействието между управлението на капитала и рисковия профил и неговото очаквано развитие и развитие при стресирани обстоятелства;
\n
3.ако се налага, възможността на предприятието да събере собствени средства с подходящо качество и в подходящ период от време, като се имат предвид достъпът до капиталови пазари, състоянието на пазарите, зависимостта от определена база от инвеститори или други членове в рамките на групата и въздействието на други предприятия, търсещи да наберат собствени средства в същото време;
\n
4.как средната дюрация на елементите на собствени средства се отнася към средната дюрация на застрахователните задължения и бъдещите нужди от собствени средства.
\n
(8)Застрахователят, съответно презастрахователят, също така оценява и идентифицира относими компенсиращи или неутрализиращи мерки, които може реалистично да предприеме, за да възстанови или подобри капиталовата си адекватност или състоянието на паричните потоци след евентуални бъдещи случаи на стрес.
\n
(9)Застраховател без право на достъп до единния пазар на Европейския съюз анализира дали постоянно спазва границата за платежоспособност и минималния гаранционен капитал. Алинеи 1 – 8 се прилагат съответно, като се отчитат методите за изчисляване на границата за платежоспособност.
\n
Непрекъснато спазване на изискванията спрямо техническите резерви
\n
Чл. 92
\n
(1)За преценка на непрекъснатото спазване на изискванията спрямо техническите резерви застрахователят, съответно презастрахователят, създава и прилага процеси и процедури за редовен преглед на изчисляването на техническите резерви
\n
(2)Застрахователят, съответно презастрахователят, изисква актюерската му функция да:
\n
1.осигурява информация дали предприятието спазва непрекъснато изискванията по отношение на изчислението на техническите резерви;
\n
2.идентифицира потенциалните рискове, произлизащи от неопределеност, свързана с тези изчисления.
\n
(3)Информацията, свързана със спазването на изискванията спрямо изчислението на техническите резерви и с рисковете, произтичащи от тяхното изчисление, съответства на информацията в годишния актюерски доклад.
\n
Отклонения от допусканията при изчислението на капиталово изискване за платежоспособност
\n
Чл. 93
\n
(1)Застрахователят, съответно презастрахователят, оценява дали неговият рисков профил се отклонява от допусканията, стоящи в основата на изчислението на капиталовото изискване за платежоспособност, и дали тези отклонения са значителни. Когато при извършване на качествен анализ се установи, че отклонението не е значително, застрахователят, съответно презастрахователят, може да не извършва количествена оценка
\n
(2)За целите на ал. 1, изречение първо застрахователят, съответно презастрахователят, сравнява допусканията, стоящи в основата на изчислението на капиталовото изискване за платежоспособност, със собственото си разбиране за рисковия си профил, за да се предпази от автоматично прилагане на законоустановените капиталови изисквания, които може да не са адекватни за дейността му.
\n
(3)Допусканията, стоящи в основата на стандартната формула, за застрахователите, съответно за презастрахователите, които използват стандартна формула, се публикуват на страницата на комисията.
\n
(4)Застрахователят, съответно презастрахователят, оценява значението на отклонението на специфичния си рисков профил от относимите допускания, стоящи в основата на модулите и подмодулите за изчисляване на капиталовото изискване за платежоспособност, на корелациите между модулите и подмодулите и на градивните елементи на модулите и подмодулите.
\n
(5)Застрахователят, съответно презастрахователят, прави необходимата преценка на следните разлики между рисковия профил на предприятието и допусканията, стоящи в основата на изчислението на капиталовото изискване за платежоспособност:
\n
1.разлики, които се дължат на рискове, които не са взети предвид в стандартната формула, и 2. разлики, които са подценени или надценени в стандартната формула в сравнение с рисковия профил.
\n
(6)Процесът по оценка включва:
\n
1.анализ на рисковия профил и оценка на причините защо стандартната формула е подходяща, включително класиране на рисковете;
\n
2.анализ на чувствителността на стандартната формула спрямо промените в рисковия профил, включително влияние на презастрахователните договори, на диверсификационни ефекти и на ефектите от други техники за намаляване на риска;
\n
3.анализ на чувствителността на капиталовото изискване за платежоспособност спрямо основните параметри, включително параметри, специфични за предприятието;
\n
4.разработка на въпроса за пригодността на параметрите на стандартната формула или на специфичните за предприятието параметри;
\n
5.обяснение защо естеството, обемът и сложността на рисковете обосновават употребата на опростявания;
\n
6.анализ на това, как резултатите от стандартната формула се използват в процеса по вземане на решения.
\n
(7)Когато в процеса на качествената и количествената оценка се установят значителни отклонения между рисковия профил на предприятието и изчислението на капиталовото изискване за платежоспособност, застрахователят, съответно презастрахователят, набелязва мерки в отговор на отклоненията, включително привеждане на рисковия профил в съответствие със стандартната формула, прилагане на специфични за предприятието параметри, разработване на пълен или частичен вътрешен модел, намаляване на риска и др.
\n
(8)Не се допуска застрахователят, съответно презастрахователят, да определя, че рисковият профил се отклонява значително от допусканията, стоящи в основата на капиталовото изискване за платежоспособност, чрез сравняване на стойността на съвкупните нужди по отношение на платежоспособността, определени посредством СОРП, с капиталовото изискване за платежоспособност.
\n
(9)Застраховател, съответно презастраховател, който прилага вътрешен модел наред с използването на модела за оценка на собствения капитал и платежоспособността по чл. 176, ал. 1, т. 2 от Кодекса за застраховането, извършва СОРП, в която се включва оценка на:
\n
1.въздействието на изключените съществени рискове или по-големи линии бизнес върху състоянието на платежоспособността в случай на частичен вътрешен модел;
\n
2.взаимовръзките между рисковете, които са обхванати и които са изключени от обхвата на модела;
\n
3.идентификацията на рискове, различни от тези, обхванати от вътрешния модел, които могат да предизвикат промяна в него.
\n
(10)Алинеи 1 – 9 не се прилагат за застрахователите без право на достъп до единния пазар на Европейския съюз.
\n
Връзка с процеса на стратегическо управление и рамката за вземане на решение
\n
Чл. 94
\n
(1)Застрахователят, съответно презастрахователят, отчита резултатите от СОРП и изводите, направени по време на процеса на извършване на тази оценка, най-малко във 1. управлението на своя капитал;
\n
2.планирането на своята дейност;
\n
3.разработката, структурата и съдържанието на своите продукти.
\n
(2)Застрахователят, съответно презастрахователят, взема предвид резултатите от извършената СОРП в процеса на определяне на програмата за дейността си.
\n
(3)Като неразделна част от програмата за дейността си застрахователят, съответно презастрахователят, разработва собствени стратегии за управление на съвкупните си нужди по отношение на платежоспособността и законоустановените капиталови изисквания, съответно на границата на платежоспособност по отношение застрахователите без право на достъп до единния пазар на Европейския съюз, и ги включва в управлението на всички съществени рискове, на които е изложен.
\n
(4)Преди вземане на всяко стратегическо или друго важно решение, което може съществено да повлияе на риска или на собствения капитал, застрахователят, съответно презастрахователят, го преценява чрез СОРП. Преценката може да се извърши и като се прецени как ще се променят резултатите от последната оценка на съвкупните нужди по отношение на платежоспособността, ако се вземат определени решения и как тези решения биха засегнали законоустановените капиталови изисквания, а по отношение на застрахователите без право на достъп до единния пазар на Европейския съюз – как тези решения биха засегнали границата на платежоспособност.
\n
Честота на собствената оценка на риска и платежоспособността
\n
Чл. 95(1) Застрахователят, съответно презастрахователят, извършва СОРП най-малко веднъж в годината
\n
(2)Застрахователят, съответно презастрахователят, определя кога да извърши редовната СОРП, която трябва да има същата референтна дата както датата на изчисляване на капиталовото изискване за платежоспособност, съответно на границата на платежоспособност по отношение застрахователите без право на достъп до единния пазар на Европейския съюз, като различни референтни дати са допустими, ако няма съществена промяна на рисковия профил между тях.
\n
(3)Освен редовното извършване на СОРП застрахователят, съответно презастрахователят, извършва извънредна оценка непосредствено след всяка съществена промяна в рисковия му профил при обстоятелства, довели до значителни:
\n
1.промени в организационната структура, включително сливания, придобивания и продажби;
\n
2.промени в модела за рисков капитал;
\n
3.промени в презастрахователните договорености;
\n
4.смущения в капиталовия пазар;
\n
5.регулаторни или законови изменения, като съществени промени в капиталовите изисквания;
\n
6.увеличение на количествено неоценени рискове, включително стратегически, репутационен или ликвиден риск;
\n
7.други промени, имащи отношение към рисковия профил на застрахователя, съответно на презастрахователя.
\n
(4)Извънредната СОРП трябва да се съсредоточи върху тези аспекти от рисковия профил, които потенциално са претърпели значителна промяна спрямо най-скорошната редовна СОРП, и да предостави актуализирано заключение относно съвкупните нужди по отношение на платежоспособността, постоянното спазване на капиталовите изисквания или изискванията спрямо техническите резерви или план за предотвратяване или отстраняване на потенциални или появили се наскоро или неочаквани рискове във връзка с платежоспособността, като не е необходимо да извършва всеобхватно оценяване на рисковия профил и съответстващите нужди във връзка с платежоспособността. Когато извънредната СОРП се извършва като част от процеса по вземане на стратегически решения, тя се съсредоточава върху изследването по какъв начин обсъжданото стратегическо решение ще повлияе на рисковия профил и как ще се отрази на съвкупните нужди по отношение на платежоспособността и на постоянното спазване на капиталовите изисквания.
\n
(5)Застрахователят, съответно презастрахователят, представя надзорния доклад за СОРП в комисията в срока по чл. 312, параграф 1, буква „б“ от Делегиран регламент (ЕС) 2015/35.
\n
Раздел ІІІ Особени правила при извършване на СОРП на равнище група Обхват на СОРП на равнище група
\n
Чл. 96
\n
(1)Застрахователят, съответно презастрахователят, който е участващо предприятие, застрахователният холдинг или финансовият холдинг със смесена дейност, начело на групата, разработва СОРП на равнище на групата по начин, който да отразява същността на структурата на групата и нейния рисков профил. Той взема под внимание в СОРП на равнище на групата съществените рискове, произлизащи от всички предприятия в групата
\n
(2)Собствената оценка на риска и платежоспособността на равнище на групата обхваща адекватно всички специфики на конкретната група и включва най-малко:
\n
1.рискове, които са специфични за групата, включително рискове, произтичащи от предприятия, неподлежащи на надзор, взаимозависимости в групата и тяхното въздействие върху рисковия профил и други;
\n
2.рискове, които може да не бъдат взети под внимание на равнище на отделното предприятие, но трябва да бъдат взети предвид при оценката на групата, включително риск от разпространяване в групата (заразяване), и други;
\n
3.различия между застрахователите, съответно презастрахователите, които участват в групата, включително в областта на програмата за дейността, период на планиране на дейността и рисков профил и други;
\n
4.национални особености в държавите по произход, техните ефекти и как се отразяват на равнище група.
\n
(3)Застрахователят, съответно презастрахователят, който е участващо предприятие, застрахователният холдинг или финансовият холдинг със смесена дейност, начело на групата, който е отговорен за извършване на СОРП на равнище на групата, осигурява цялата необходима информация за извършването на оценката и надеждността на нейните резултати.
\n
(4)При извършване на СОРП на равнище на групата лицето по ал. 3 обхваща съществените рискове, които произтичат от всички субекти в рамките на групата:
\n
1.застрахователи и презастрахователи, в това число каптивни застрахователи и презастрахователи и застрахователи и презастрахователи със седалище в трети страни;
\n
2.други предприятия, подлежащи на финансов надзор, които се вземат предвид при изчисляване на платежоспособността на равнище група;
\n
3.други предприятия, които не подлежат на финансов надзор.
\n
(5)Застрахователят, съответно презастрахователят, който е участващо предприятие, застрахователният холдинг или финансовият холдинг със смесена дейност, начело на групата, който е отговорен за извършване на СОРП на равнище на групата, взема мерки за преодоляване на ограничения или затруднения, свързани с извършване на оценката на застрахователи или презастрахователи със седалище в трети страни.
\n
(6)Естеството на оценката по отношение на предприятията в групата, които не подлежат на финансов надзор, се определя от естеството, размера и сложността на всяко такова предприятие и от ролята му в рамките на групата.
\n
Отчитане пред комисията
\n
Чл. 97
\n
(1)Застрахователят, съответно презастрахователят, който е участващо предприятие, застрахователният холдинг или финансовият холдинг със смесена дейност, начело на групата, представя на комисията надзорен доклад за СОРП на равнище на групата. Документът с резултатите от СОРП на равнище на групата се изготвя на български език
\n
(2)Ако е изготвен единен документ за СОРП по чл. 265, ал. 4 от Кодекса за застраховането, застрахователят, съответно презастрахователят, който е участващо предприятие, застрахователният холдинг или финансовият холдинг със смесена дейност, начело на групата, осигурява своевременно при поискване от страна на член или нов член на надзорния колегиум превод на официалния език на държавата членка на тази част от оценката, съдържаща информация за застраховател, съответно за презастраховател, в рамките на групата.
\n
(3)Не е задължително всички отделни предприятия от групата да се включват в обхвата на СОРП по чл. 265, ал. 4 от Кодекса за застраховането и да са включени в единния документ за СОРП. В случай на заявление за извършване на СОРП съгласно чл. 265, ал. 4 от Кодекса за застраховането всички оценки на отделни предприятия, обхванати от заявлението, трябва да са включени в единния документ за СОРП.
\n
(4)Алинея 2 не се прилага за застрахователи без право на достъп до единния пазар на Европейския съюз. Група от застрахователи без право на достъп до единния пазар на Европейския съюз може да изготви единен документ за СОРП, като чл. 265, ал. 7 и 8 от Кодекса за застраховането се прилага съответно.
\n
Специални изисквания на равнище група относно съвкупните нужди по отношение на платежоспособността
\n
Чл. 98
\n
(1)Застрахователят, съответно презастрахователят, който е участващо предприятие, застрахователният холдинг или финансовият холдинг със смесена дейност, начело на групата, адекватно оценява влиянието на всички специфични за групата рискове и на взаимозависимостите в рамките на групата и влиянието на тези рискове и взаимозависимости върху съвкупните нужди по отношение на платежоспособността, като в допълнение към рисковете, взети предвид при изчисляване на капиталовото изискване за платежоспособност, трябва да отчетат всички съществени рискове, особено рисковете, които не са количествено измерими. Предприятието, начело на групата, взема предвид особеностите на групата и факта, че определени рискове на равнище на групата могат да бъдат по-силно изразени. На изследване подлежат и взаимозависимостите на рисковете на предприятието, начело на групата, и рисковете на индивидуалните предприятия
\n
(2)Специфичните за групата рискове включват:
\n
1.риск от разпространяване в групата (заразяване), включително ефект от прехвърляне на рискове, проявени в едни части на групата, в други нейни части, и др.;
\n
2.рискове, произтичащи от сделки в рамките на групата, както и от концентрация на риск, по-специално свързани със: а) участия; б) презастраховане в рамките на групата или вътрешно презастраховане; в) заеми в рамките на групата; г) прехвърляне на дейност в рамките на групата;
\n
3.оперативни рискове, произтичащи от сложността на структурата на групата;
\n
4.други рискове, произтичащи от сложността на структурата на групата.
\n
(3)Предприятието, начело на групата, извършва в рамките на СОРП на групата анализ на ефектите от диверсификация на равнище на групата, който включва анализ на рационалността на диверсификационните ефекти, допуснати на равнище на групата, съпоставени с рисковия профил на групата и съвкупните нужди по отношение на платежоспособността на групата.
\n
(4)В съответствие с чл. 86 застрахователят, съответно презастрахователят, който е участващо предприятие, застрахователният холдинг или финансовият холдинг със смесена дейност, включва в документирането на СОРП на равнище на групата най-малко информация за следните фактори, които са взети предвид при оценката на съвкупните нужди по отношение на платежоспособността:
\n
1.идентифициране на възможните източници на капитал в рамките на групата и определяне на потенциалните нужди от допълнителен капитал;
\n
2.оценката на наличието, преносимостта или заменяемостта на капитала;
\n
3.информация за всички планирани прехвърляния на капитал в рамката на групата, които биха имали съществено влияние върху което и да е юридическо лице от групата, и последствията от това;
\n
4.съгласуване на индивидуалните стратегии с тези, установени на групово равнище;
\n
5.специфични рискове, на които може да бъде изложена групата.
\n
Групови особености относно продължаващото съответствие с регулаторните изисквания по отношение на капитала
\n
Чл. 99
\n
В съответствие с чл. 86 застрахователят, съответно презастрахователят, който е участващо предприятие, застрахователният холдинг или финансовият холдинг със смесена дейност, включва в документирането на СОРП на равнище на групата най-малко информация за следните фактори, които са взети предвид при оценката на непрекъснатото спазване на регулаторните изисквания 1. идентифициране на източниците на собствени средства в рамките на групата и дали съществува необходимост от допълнителни средства;
\n
2.оценката на наличието, преносимостта или заменяемостта на собствените средства;
\n
3.информация за всички планирани прехвърляния на собствени средства в рамките на групата, които биха имали съществено влияние върху което и да е юридическо лице от групата, и последствията от това;
\n
4.съгласуване на индивидуалните стратегии с тези, които са установени на групово равнище;
\n
5.специфични рискове, на които може да бъде изложена групата.
\n
Специфични изисквания по отношение на СОРП на равнище група, за която се изготвя единен документ
\n
Чл. 100
\n
(1)В случай на заявление за извършване на СОРП в съответствие с чл. 265, ал. 7 от Кодекса за застраховането застрахователят, съответно презастрахователят, който е участващо предприятие, застрахователният холдинг или финансовият холдинг със смесена дейност, предоставя на комисията следното 1. списък на застрахователите, съответно презастрахователите, чиито индивидуални собствени оценки на риска и платежоспособността са включени в СОРП, за която се изготвя единен доклад, и причините за този избор;
\n
2.описание за това, как са спазени изискванията за управление на равнище застраховател, съответно презастраховател, и по-специално как компетентният орган на всяко едно дъщерно предприятие участва в процеса на оценка и одобрение на резултатите;
\n
3.описание как е организирана СОРП, за която се изготвя единен документ, така че да позволи на органа за надзор на групата да разграничи индивидуалните оценки, предвидени за други надзорни органи – членове на надзорния колегиум;
\n
4.ако е необходимо, конкретно отбелязване на изискуемите писмени преводи със специално внимание по отношение на навременност и съдържание.
\n
(2)Извършването на СОРП на равнище група с изготвяне на единен документ отразява естеството, обема и сложността на групата и на рисковете в нея и се концентрира върху съществените части на групата, без да освобождава дъщерните дружества на групата от задължението за извършване на СОРП на индивидуално равнище. В процеса на СОРП на равнище група с изготвяне на единен документ се документират оценките на дъщерните застрахователи и презастрахователи на индивидуално равнище по чл. 90 от Кодекса за застраховането.
\n
(3)Докладът за СОРП в съответствие с чл. 265, ал. 4 от Кодекса за застраховането отговаря на следните изисквания:
\n
1.резултатите от всяко едно дъщерно предприятие трябва да могат да бъдат идентифицирани индивидуално в структурата, предвидена за единния доклад за СОРП, за да се даде възможност за извършване на подходящ процес на надзорен преглед на индивидуално равнище от отделните заинтересовани надзорни органи;
\n
2.единният доклад за СОРП трябва да отговаря на изискванията на надзорния орган на групата, както и на отделните заинтересовани надзорни органи.
\n
(4)При извършване на СОРП на равнище група от застрахователи без право на достъп до единния пазар на Европейския съюз ал. 1 и 3 се прилагат съответно, като се отчита, че комисията е единствен надзорен орган на всички застрахователи в групата.
\n
Интегриране на свързаните застрахователни и презастрахователни предприятия от трети страни
\n
Чл. 101
\n
При оценката на съвкупните нужди по отношение на платежоспособността на равнище на групата застрахователят, съответно презастрахователят, който е участващо предприятие, застрахователният холдинг или финансовият холдинг със смесена дейност, начело на групата, включва рисковете на дейността в трети страни по последователен начин така, както това се извършва по отношение на дейността в Европейското икономическо пространство, със специално внимание към оценката на преносимост и заменяемост на капитал Глава четвърта ИЗИСКВАНИЯ КЪМ СИГУРНОСТТА И УПРАВЛЕНИЕТО НА ИНФОРМАЦИОННИTE И КОМУНИКАЦИОННИTE ТЕХНОЛОГИИ НА ЗАСТРАХОВАТЕЛИТЕ И ПРЕЗАСТРАХОВАТЕЛИТЕ Изисквания към сигурността и управлението на информационните и комуникационните технологии на застрахователите и презастрахователите
\n
Чл. 102
\n
(1)Застрахователят, съответно презастрахователят, спазва Насоките за сигурност и управление на информационните и комуникационните технологии (EIOPA- BoS-20/600), издадени от Европейския орган по застраховане и професионално пенсионно осигуряване, за които комисията е взела решение за прилагането им съгласно чл. 13, ал. 1, т. 26 от Закона за Комисията за финансов надзор
\n
(2)Комисията за финансов надзор издава указания относно прилагането на ал. 1.
\n
ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
\n
§ 1По смисъла на тази наредба
\n
1.„Анализ на чувствителността“ е изследване на начина, по който несигурността в резултатите на математически модел или система може да бъде разделена и разпределена между различни източници на несигурност във входящите данни.
\n
2.„Групово равнище“ означава кохерентно икономическо лице (холистичен възглед), състоящо се от всички юридически лица, които са част от групата, така както е посочено в Насоките, издадени от Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване по отношение системата на управление.
\n
3.„Групова СОРП“ означава СОРП, извършена на равнище група.
\n
4.„Доставчик на услуги“ е трето лице, което извършва процес, услуга или дейност или части от тях по силата на споразумение за възлагане на дейности.
\n
5.„Доставчик на облачни услуги“ е доставчик на услуги, който по силата на споразумение за възлагане на дейности е отговорен за доставянето на облачни услуги (услуги, предоставяни чрез обработка на данни в облачно пространство, а именно – модел за реализиране на повсеместен, удобен мрежов достъп по заявка до споделен набор от изчислителни ресурси с възможност за конфигуриране (като мрежи, сървъри, хранилища, приложения и услуги и др.), които бързо могат да бъдат обезпечавани и реализирани с минимални усилия за управление или взаимодействие с доставчика на облачни услуги).
\n
6.„Етичен кодекс“ е Етичният кодекс, издаден от Института на вътрешните одитори, Алтамонти Спрингс, Флорида, САЩ, и неговият превод на български език.
\n
7.„Единен документ за СОРП“ е единен документ (надзорен доклад за СОРП), който покрива извършената собствена оценка на риска и платежоспособността на равнище група и на равнище определени подразделения в групата на една и съща референтна дата и период, предмет на надзорно одобрение, така както е посочено в третия подпараграф от чл. 246, параграф 4 от Директива 2009/138/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 г. относно започването и упражняването на застрахователна и презастрахователна дейност (Платежоспособност II) (OB, L 335/1 от 17 декември 2009 г.).
\n
8.„Лица, които действително ръководят застрахователя, съответно презастрахователя“ са членовете на управителния и надзорния съвет, съответно на съвета на директорите – при акционерните дружества, съответно управителният и контролният съвет – при кооперациите, а също така и членовете на изпълнителното ръководство по чл. 5, ал. 3.
\n
9.„Ключови функции“ са функциите по чл. 78, ал. 1, т. 1 – 4 от Кодекса за застраховането, както и функциите по чл. 78, ал. 1, т. 5 от Кодекса за застраховането, които застрахователят, съответно презастрахователят, изрично е определил като такива поради специфичната им важност за неговата дейност и организация.
\n
10.„Служители на ключова функция“ на застраховател са лицата, работещи в рамките на ключовата функция.
\n
11.„Одитен ангажимент“ е ангажиментът по смисъла на стандартите за професионална практика по вътрешен одит.
\n
12.„Оперативна функция“ е всяка функция, свързана с търговската дейност на застрахователя, съответно на презастрахователя, която е различна от ключовите функции по чл. 78, ал. 1, т. 1 – 4 от Кодекса за застраховането.
\n
13.„Правен риск“ е рискът от загуба в резултат на: а) недостатъчно добре документирана или правно оформена сделка, в резултат на което насрещната страна може да избегне изпълнение на задълженията си по нея; или б) претенция за реализиране на отговорност в резултат на неизпълнение на правни задължения; или в) пропуск за предприемане на правни действия за защита на права или имущество; или г) промени в нормативната уредба.
\n
14.„Репутационен риск“ е рискът от загуби в резултат от намаляване на доверието към застрахователя или презастрахователя и от спорове или конфликти с ползватели на застрахователни услуги или други заинтересовани лица.
\n
15.„Стандарти за професионална практика по вътрешен одит“ са Международните стандарти за професионална практика по вътрешен одит, издадени от Института на вътрешните одитори, Алтамонти Спрингс, Флорида, САЩ.
\n
§ 2
\n
(1)Освен когато комисията, съответно заместник-председателят, са определили друго, застраховател, презастраховател или друго задължено по тази наредба лице предоставя информацията, изготвена от него, пред надзорния орган в електронен формат, който позволява четене на електронно устройство и електронно търсене на думи и цифри
\n
(2)Когато информация по ал. 1 се предоставя на хартиен носител, тя се придружава с електронна версия на документа, отговаряща на изискванията на ал. 1.
\n
(3)В случаите, когато електронният документ съдържа електронно изявление, адресатът на което е комисията или заместник-председателят, то се подписва с квалифициран електронен подпис.
\n
(4)Когато се предоставя актуализиран документ, той се придружава от версия, отразяваща графично промените спрямо предходната версия, предоставена в комисията.
\n
§ 3
\n
(1)С тази наредба в практиката на комисията се въвеждат изискванията на следните насоки, приети от Европейския орган по застраховане и професионално пенсионно осигуряване 1. Насоките относно системата на управление (EIOPA-BoS-14/253 BG) заедно с Техническия анекс към тях;
\n
2.Насоките за оценка на собствения риск и платежоспособност (EIOPA-BoS-14/259 BG);
\n
3.Насоките относно разглеждането на жалби от застрахователни предприятия (EIOPA-BoS-12/069 BG).
\n
(2)С тази наредба в практиката на комисията се осигурява прилагането на следните насоки, приети от Европейския орган по застраховане и професионално пенсионно осигуряване:
\n
1.Насоките за възлагане на дейности на доставчици на облачни услуги (EIOPA-BoS-20-002);
\n
2.Насоките за сигурност и управление на информационните и комуникационните технологии (EIOPA-BoS-20/600).
\n
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
\n
§ 4
\n
(1)Застрахователите, съответно презастрахователите, привеждат политиките и процедурите си, както и вътрешните си документи, в съответствие с тази наредба в срок от 6 месеца от влизането й в сила
\n
(2)Комисията приема указанията по чл. 75, ал. 2 и чл. 102, ал. 2 в срок от 2 месеца от влизането в сила на тази наредба.
\n
§ 5
\n
Производствата пред комисията или заместник-председателя, започнали преди влизането в сила на тази наредба, се приключват по досегашния ред и условия, като изискванията на тази наредба не се прилагат в тях
\n
§ 6Наредба № 5 от 15.10.2003 г. за извършване на дейност като застрахователен брокер и застрахователен агент (ДВ, бр. 96 от 2003 г.) се отменя
\n
§ 7
\n
Наредба № 32 от 13.09.2006 г. за изискванията към организацията и дейността на службата за вътрешен контрол на застрахователя, презастрахователя и на лицата, включени в застрахователна или презастрахователна група (обн., ДВ, бр. 81 от 2006 г.; изм. и доп., бр. 4 от 2010 г.) се отменя
\n
§ 8
\n
В Наредба № 48 от 20.03.2013 г. за изискванията към възнагражденията (обн., ДВ, бр. 32 от 2013 г.; изм. и доп., бр. 41 и 66 от 2019 г. и бр. 61 от 2020 г.) се правят следните изменения и допълнения 1. В чл. 2: а) създава се нова ал. 3: „(3) Служителите, изпълняващи контролни функции в застрахователя, съответно в презастрахователя, по смисъла на ал. 1, т. 4, са лицата, които ръководят функциите по чл. 78, ал. 1, т. 1 – 3 от Кодекса за застраховането, и служителите в звената, които осъществяват тези функции. Политиката за възнагражденията на застрахователя, съответно на презастрахователя, определя длъжностите на служителите, които могат да имат съществено въздействие върху рисковия профил на предприятието по ал. 1, т. 5, или съдържа методология за тяхното определяне.“; б) досегашната ал. 3 става ал. 4.
\n
2.В чл. 4: а) създава се нова ал. 3: „(3) Политиката за възнагражденията на застрахователите и презастрахователите трябва да отговаря на изискванията по ал. 1, т. 1 – 4, като по смисъла на т. 1 „приемливото ниво“ се определя съгласно политиките за управление на риска и предвидените в тях лимити за поемане на риск, в това число в отношенията с доставчици на услуги. Политиката за възнагражденията не може да застрашава способността на застрахователя, съответно на презастрахователя, да поддържа необходимите собствени средства.“; б) досегашната ал. 3 става ал. 5; в) създава се ал. 4: „(4) Застрахователят, съответно презастрахователят, гарантира, че мерките за избягване на конфликт на интереси по ал. 1, т. 3 обхващат най-малко:
\n
1.лицата, които разработват политиката за възнагражденията, които я одобряват или преразглеждат, както и които подготвят, сключват или преразглеждат споразумения относно възнагражденията;
\n
2.лицата, които сключват или записват застрахователни или презастрахователни договори, които могат значително да се отразят на рисковия профил на застрахователя или презастрахователя;
\n
3.управителите на активи.“ 3. Създава се чл. 4а: „Чл. 4а. (1) Застрахователят, съответно презастрахователят, който е участващо предприятие, застрахователният холдинг или финансовият холдинг със смесена дейност, приема политика за възнагражденията за цялата група, като политиката трябва да отразява сложността и структурата на групата с цел единното и последователно прилагане за цялата група в съответствие със стратегиите за управление на риска на групата. Политиката се прилага по отношение на всички лица на равнище група и за всяко отделно предприятие.
\n
(2)Застрахователят, съответно презастрахователят, който е участващо предприятие, застрахователният холдинг или финансовият холдинг със смесена дейност, трябва да обезпечи, че:
\n
1.е налице взаимна обвързаност на политиките за възнагражденията в групата и тяхното съответствие със законовите и регулаторните изисквания спрямо предприятията, които са част от нея, и се прилагат правилно;
\n
2.всички предприятия от групата отговарят на законовите и регулаторните изисквания по отношение на възнагражденията;
\n
3.са създадени условия за управление на съществените рискове на равнище група, свързани с прилагането на политиката за възнагражденията в групата.“ 4. В чл. 6, ал. 2 след думите „нефинансови показатели“ се поставя запетая и се добавя „а в случаите на служител на застраховател, съответно на презастраховател – и на спазването на правилата за управление на риска и на нормативната уредба и вътрешните актове на застрахователя, съответно на презастрахователя“.
\n
5.В § 5 от преходните и заключителните разпоредби след думите „чл. 77, ал. 5“ се добавя „и във връзка с чл. 265, ал. 1“.
\n
§ 9
\n
Тази наредба се издава на основание чл. 77, ал. 5 във връзка с чл. 265, ал. 1, чл. 90, ал. 8, чл. 111, ал. 4, чл. 104, ал. 6 и чл. 232, ал. 5 от Кодекса за застраховането и е приета с Решение № 227-Н от 22.07.2021 г. на Комисията за финансов надзор Председател: Бойко Атанасов 4615