(2)Националната ветеринарномедицинска служба разрешава придвижването на животни от възприемчиви видове между животновъдните обекти, разположени в зоната на ваксиниране.
\n
(3)Придвижването на животни от възприемчиви видове извън зоната на ваксиниране не се разрешава. Като изключение може да се извършва директно транспортиране до кланица за незабавно клане на животни от възприемчиви видове, при условие че са спазени предвидените в чл. 54, ал. 5 изисквания.
\n
(4)Националната ветеринарномедицинска служба разрешава транспортирането на неваксинирани животни от възприемчиви видове при условие, че са спазени следните условия:
\n
1.в рамките на 24 h преди натоварването им всички намиращи се в животновъдния обект животни от възприемчиви видове са подложени на клиничен преглед, при който не са показали никакви клинични признаци на шап;
\n
2.животните са приключили принудителното си пребиваване единствено в животновъдния обект на произход в продължение на най-малко 30 дни и през този период нито едно животно от възприемчив вид не е било въвеждано в този животновъден обект;
\n
3.животновъдният обект на произход не е разположен в предпазната или надзорната зона;
\n
4.предназначените за транспортиране животни са били подложени в края на изолационния период на индивидуални изследвания за откриване на антитела срещу шапния вирус, които са дали отрицателни резултати;
\n
5.по време на транспортирането им от животновъдния обект на произход до мястото на крайно местоназначение животните не са излагани на какъвто и да било източник на заразяване.
\n
(5)Не се разрешава неваксинираното поколение на ваксинирани майки да напуска животновъдния обект на произход, освен ако не се транспортира до:
\n
1.разположен в зоната на ваксиниране животновъден обект със същия здравен статус като този на животновъдния обект на произход;
\n
2.кланица за незабавно клане;
\n
3.определен от НВМС животновъден обект, от който такова поколение се изпраща директно за кланицата;
\n
4.всеки животновъден обект след получен отрицателен резултат от серологичен тест за откриване на антитела срещу шапния вирус, проведен върху кръвна проба, взета преди изпращането на животните от животновъдния обект на произход.
\n
(6)Добитото от неваксинирани животни от възприемчиви видове прясно месо се предлага на пазара вътре във и извън зоната на ваксиниране, при условие че са спазени следните изисквания:
\n
1.в цялата зона на ваксиниране е приключило прилагането на предвидените мерки по чл. 56, ал. 3 или животните са транспортирани до кланица при спазване на условията по ал. 3 или ал. 4, т. 4;
\n
2.предприятието функционира под строг ветеринарен контрол;
\n
3.в предприятието се преработва само и единствено прясно месо, добито от животни по т. 1, или от животни, отглеждани и/или заклани извън зоната на ваксиниране, или прясно месо по ал. 8;
\n
4.прясното месо има здравна маркировка; в случай на мляно месо или в случай на месо от други чифтокопитни животни - отговаря на изискванията на наредба по чл. 57, ал. 4 ЗВД;
\n
5.през цялото времетраене на производствения процес прясното месо е ясно идентифицирано, транспортирано и съхранявано отделно от месо с различен ветеринарноздравен статус.
\n
(7)Прясното месо, произведено от ваксинирани животни от възприемчиви видове или от неваксинирано серопозитивно поколение от ваксинирани майки, заклани през посочения в ал. 1 период, се идентифицира със здравна маркировка, предвидена в наредба по чл. 57, ал. 4 ЗВД. Месото се съхранява и транспортира отделно от месо, което няма такъв печат, като се превозва в запечатани контейнери или други опаковъчни съдове до предприятие, определено от НВМС за обработка.
\n
(8)Прясно месо и обрязани (почистени) субпродукти, произведени от ваксинирани едри и дребни преживни животни или от тяхно неваксинирано серопозитивно поколение, се предлагат на пазара във или извън зоната на ваксиниране, ако:
\n
1.предприятието функционира под строг ветеринарен контрол;
\n
2.в предприятието се преработва само и единствено прясно месо (с изключение на субпродукти), подложено на обработката, описана в наредба по чл. 57, ал. 4 ЗВД, или прясно месо по ал. 6, или прясно месо, произведено от животни, отгледани и/или заклани извън зоната на ваксиниране;
\n
3.прясното месо, месото от други чифтокопитни животни или мляното месо и месните заготовки имат здравна маркировка, отговаряща на съответните изисквания на наредба по чл. 57, ал. 4 ЗВД;
\n
4.по време на целия производствен процес прясното месо е ясно идентифицирано, транспортирано и съхранявано отделно от месо с различен ветеринарноздравен статус.
\n
(9)Прясно месо от ваксинирани свине и тяхното неваксинирано серопозитивно поколение, произведено през периода от започване на проучването до приключване на прилагането на мерките по чл. 56 в цялата зона на ваксиниране и до изтичане на най-малко 3 месеца от датата на последното отчетено в тази зона огнище, се предлага само и единствено на вътрешния (националния) пазар на страната, вътре и извън зоната на ваксиниране, в случай че са спазени следните изисквания:
\n
1.предприятието функционира под строг ветеринарен контрол;
\n
2.в предприятието се преработва само и единствено прясно месо от животни с произход от животновъдни обекти, съответстващи на условията по чл. 56, ал. 5, или прясно месо, добито от животни, отгледани и заклани извън зоната на ваксиниране;
\n
3.прясното месо има здравна маркировка в съответствие с наредба по чл. 57, ал. 4 ЗВД;
\n
4.през цялото времетраене на производствения процес прясното месо е ясно идентифицирано, транспортирано и съхранявано отделно от месо с различен ветеринарноздравен статус.
\n
(10)Националната ветеринарномедицинска служба има право да разреши разширяване обхвата на пазарно предлагане на месото по ал. 9 върху територия на Република България или част от нея при условия, определени по същата процедура.
\n
(11)Националната ветеринарномедицинска служба одобрява правилата за изпращане на прясно месо от ваксинирани свине от зоната на ваксиниране, когато това месо е произведено след периода, посочен в ал. 9, до момента на възстановяване на статута на свободна от шап страна в съответствие с чл. 58.
\n
(12)Съответствието с условията по ал. 6 и 8 и където е приложимо - на основание условията по ал. 10, се удостоверя от компетентния орган за прясно месо, когато то е предназначено за пускане на пазара. Националната ветеринарномедицинска служба контролира предприятията за спазването на това съответствие и в случаите на пускане на пазара информира останалите държави членки и Европейската комисия за списъка на предприятията, одобрени за целите на това удостоверяване.
\n
(13)Алинея 8 не се прилага, когато се използва специална здравна маркировка, различна от здравната маркировка по ал. 8, т. 3 и ал. 9, т. 3. Специалната здравна маркировка се отнася за добито от преживни животни прясно месо, което не е било подложено на обработка в съответствие с част А от приложение № 2, и за произведени от него мляно месо и месни заготовки, предназначени за пазарно предлагане в определен район на страната на произход.
\n
(14)Пускането на пазара във и извън зоната на ваксиниране на добити от ваксинирани животни мляко и млечни продукти се извършва, при условие че в зависимост от крайната им употреба за човешка консумация или за друга млякото е преминало през една от обработките по чл. 17, ал. 3, т. 3 - 8. Тази обработка трябва да е била проведена в предприятие, разположено в зоната на ваксиниране, или в съответствие с разпоредбите по чл. 53, ал. 4 - 7.
\n
(15)Събирането и транспортирането на млечни проби от животни от възприемчиви видове от животновъдни обекти, разположени в надзорната зона, до лаборатория, различна от ветеринарнодиагностична лаборатория, одобрена за диагностика на шап, както и преработката на мляко в такива лаборатории трябва са обект на официално разрешение и на мерки за възпрепятстване възможното разпространение на шапния вирус.
\n
(16)Продукти от животински произход, различни от посочените в ал. 6 - 11 и ал. 13 - 15, се пускат на пазара при условията по чл. 29 - 31 и чл. 41.
\n
Раздел IХ Възстановяване на статута на свободна от шап страна
\n
Чл. 58Република България възстановява статута на свободна от шап страна, като се вземат под внимание условията по чл. 59 и 60
\n
Чл. 59
\n
(1)Република България или райони от страната, на които е дадена регионалност в съответствие с изискванията по чл. 44, възстановяват предишния си статут на свободни от шап след проведени борба, контрол и ликвидиране на едно или повече от едно шапни огнища без прилагане на ваксинация, при условие че 1. е завършено прилагането на всички мерки по чл. 35 и 43;
\n
2.е в сила поне едно от условията: а) изпълнени са съответните препоръки, посочени в главата за шапа от последния вариант на Ветеринарно-санитарния кодекс на Световната организация по здравеопазване на животните; б) изминали са най-малко три месеца от последното регистрирано шапно огнище и проведеният клиничнолабораторен надзор е потвърдил отсъствието на шапен вирус в страната или района.
\n
(2)Европейската комисия с решение възстановява статута на свободна от шап страна след ликвидиране на шап без използване на извънредна ваксинация.
\n
Чл. 60
\n
(1)Република България или региони от страната, на които е дадена регионалност в съответствие с изискванията по чл. 44, възстановяват предишния си статут на свободни от шап след проведени борба, контрол и ликвидиране на едно или повече от едно шапни огнища с прилагане на ваксинация, при условие че 1. е завършено прилагането на всички мерки по чл. 35, 43, 53, 54, 55 и 56;
\n
2.е в сила поне едно от условията: а) изпълнени са съответните препоръки в главата за шапа от последния вариант на Ветеринарно-санитарния кодекс на Световната организация по здравеопазване на животните; б) изминали са най-малкото три месеца от клането на последното ваксинирано животно и е проведен серологичен надзор в съответствие с ръководните принципи и правила, приети по реда на процедурата, описана в чл. 69, ал. 3; в) изминали са най-малко шест месеца от последното шапно огнище или от приключването на извънредната ваксинация в зависимост от това, кое от двете събития е с по-късна дата; проведеното по реда на описаната в чл. 69, ал. 3 процедура серологично проучване на основата на откриване на антитела срещу неструктурни протеини на шапния вирус е демонстрирало отсъствие на заразяване при ваксинирани животни.
\n
(2)Европейската комисия с решение възстановява статута на свободна от шап страна след ликвидиране на шап без използване на извънредна ваксинация.
\n
Чл. 61
\n
(1)Член 59 не се прилага и може да се приеме решение за отмяна на ограниченията, ако са изпълнени изискванията по чл. 35 и 43 и са приключили клиничното и серологичното проучване, потвърдило отсъствието на вируса на шапа
\n
(2)Член 60 не се прилага и може да се приеме решение за отмяна на ограниченията, ако са приключили клиничното и серологичното проучване по чл. 55, изпълнени са мерките по чл. 56 и е потвърдено отсъствието на вируса на шапа.
\n
(3)Независимо от изискванията по ал. 1 и 2 може да се приеме решение да не се извеждат животни от възприемчиви видове от територията или район от страната за друга държава членка, ако е възникнало огнище на шап, докато не бъде възстановен статутът на свободна от шап страна в съответствие с условията на Ветеринарно-санитарния кодекс на Световната организация по здравеопазване на животните, освен ако те отговарят на следните изисквания:
\n
1.не са ваксинирани и се изпращат в кланица за незабавно клане;
\n
2.са били изолирани в продължение на най-малко 30 дни непосредствено преди транспортирането им и са преминали през серологичен тест за откриване на антитела срещу структурни протеини на шапния вирус; изследването е дало отрицателен резултат и е проведено върху проби, взети през последните 10 дни преди транспортирането.
\n
(4)Без да се нарушава разпоредбата по ал. 2, може да се приеме решение до възстановяване на статута на свободна от шап страна според условията на Ветеринарно-санитарния кодекс на Световната организация по здравеопазване на животните, посоченият в чл. 51, ал. 2 радиус на надзорната зона около зоната на ваксиниране да бъде намален след приключването с удовлетворителни резултати на мерките по чл. 56.
\n
Чл. 62
\n
Националната ветеринарномедицинска служба осигурява условия да се продължи действието на допълнително сертифициране при пускане на пазара на животни от възприемчиви видове или на продукти, добити от такива животни, до възстановяване на статута на свободна от шап страна или част от територията на страната по чл. 59 и 60
\n
Чл. 63(1) Не се разрешава изпращането на ваксинирани срещу шап животни от възприемчиви видове от страната за друга държава членка
\n
(2)Допустимо е да се приеме решение, чрез което да се определят и прилагат специфични мерки по отношение на ваксинирани животни от възприемчиви видове, отглеждани в зоопаркове и включени в програма за запазване на дивата природа или в животновъдни обекти за отглеждане на животински ресурси, включени в списъка на НВМС като репродуктивни нуклеуси (ядра) на животни от изключително значение за оцеляване на породата, поради което са обект на разпоредбите на Ветеринарно-санитарния кодекс на Световната организация по здравеопазване на животните.
\n
Глава трета ПРЕВАНТИВНИ МЕРКИ
\n
Раздел I
\n
Лаборатории и предприятия, в които се работи с шапен вирус
\n
Чл. 64(1) Националната ветеринарномедицинска служба строго контролира
\n
1.всички лаборатории и предприятия, в които се работи с шапен вирус, негови геном, антигени или произведени от такива антигени ваксини с цел научни изследвания, диагностика или производство;
\n
2.всички лаборатории и предприятия, в които с цел научни изследвания, диагностика или производство, се работи с шапен вирус, негови геном, антигени или произведени от такива антигени ваксини;
\n
3.работата с жив шапен вирус с цел производство или на дезактивирани антигени за производството на ваксини, или за ваксини; свързаната с тях научноизследователска дейност се осъществява само и единствено в одобрени предприятия и лаборатории, включени в списък на част Б от приложение № 3:
\n
4.лабораториите и предприятията по т. 2 и 3; когато те работят с шапен вирус, спазват стандартите за биобезопасност: а) работещите с жив шапен вирус лаборатории и предприятия отговарят на равни или по-строги нива от посочените в ръководството за “Минимални стандарти за лаборатории, работещи с шапен вирус in vitro и in vivo”; б) работещите с жив шапен вирус лаборатории и предприятия са обект на най-малко две инспектирания в рамките на пет последователни години; едната от тези инспектиращи проверки се провежда без предизвестие.
\n
(2)Инспектиращият екип включва: 1 експерт от Европейската комисия, 1 експерт по шапа и 1 независим експерт по въпросите на биобезопасността в лаборатории, работещи с микробиологични опасности.
\n
(3)Инспектиращият екип представя доклад в Европейската комисия и останалите държави членки.
\n
Чл. 65
\n
Ветеринарни експерти от Европейската комисия съвместно с НВМС извършват проверки на място за установяване на прилаганите в предприятията и лабораториите системи за безопасност, посочени в приложение № 3, съответстващи на стандартите за биобезопасност по чл. 64, т. 4
\n
Чл. 66(1) Включените в приложение № 3 списъци на предприятия и лаборатории могат да бъдат изменяни и допълвани при проверките на място по чл. 65
\n
(2)Включените в приложение № 3 списъци на предприятия и лаборатории са обект на редовно изменяне и допълване на основата на писмената информация, внесена от държавите членки.
\n
Чл. 67(1) Националната ветеринарномедицинска служба осигурява условия
\n
1.лабораторното изследване за шап да се извършва в одобрени от нея лаборатории и получили разрешение да извършват такова изследване;
\n
2.предназначеното за потвърждаване на наличие на шапен вирус или на друг вирус на везикулозна болест лабораторно изследване да се провежда в съответствие с разпоредбата на чл. 71 от една от лабораториите, включени в списъка от част А на приложение № 3.
\n
(2)Една от включените в част А от приложение № 3 лаборатории се определя за национална референтна лаборатория за страната членка и тя отговаря за координиране на стандартите и методите за диагностика;
\n
(3)Националната референтна лаборатория: а) функционира при условия на висока степен на сигурност и безопасност според ръководството за “Минимални стандарти за лаборатории, работещи с шапен вирус in vitrо и in vivo”; б) предоставя постоянно и непрекъснато обслужване за диагностициране на везикулозни вирусни болести; да е оборудвана и да разполага с обучен персонал за предоставяне на бърза първоначална диагноза; в) държи в запас дезактивирани референтни щамове на всички серотипове на шапния вирус, имунни серуми срещу вирусите и всички други реагенти, необходими за бърза диагностика; да поддържа в готовност подходящи тъканни култури за потвърждаване на отрицателна диагноза; г) е оборудвана и разполага с подходящо обучен и способен персонал за успешно извършване на широкомащабен серологичен надзор; д) изследва проби от всички съмнителни първични огнища; в очакване на появата на съмнение за наличие на шап има наличност и съхранява всички необходими средства и оборудване за събирането на проби и транспортирането им с установен протокол до националната референтна лаборатория; е) извършва антигенно типизиране и геномно характеризиране на всички вируси, които са причина за нови нахлувания в страната, ако съществуват условия и оборудване; в противен случай националната референтна лаборатория изпраща проба от вируса от първичния случай до Референтната лаборатория на Европейския съюз за потвърждаване и по-нататъшно характеризиране, включително и за съвет за антигенната взаимовръзка на полевия щам с ваксиналните щамове в банките на Европейския съюз за антигени и ваксини; същата процедура се следва по отношение на получени в националните лаборатории вируси от трети страни за ситуации, при които охарактеризирането на вируса може да е от полза за Европейския съюз; ж) предоставя данни за болестта шап в България на Референтната лаборатория на Европейския съюз; з) сътрудничи с Референтната лаборатория на Европейския съюз за осигуряване на условия ветеринарните лекари от регионалните ветеринарномедицински служби да имат възможност лично и непосредствено да се запознават с клинични случаи на шап, което да се реализира в националните лаборатории като част от тяхното обучение и професионална подготовка; и) сътрудничи с Референтната лаборатория на Европейския съюз и с националните референтни лаборатории на държавите членки в разработването на подобрени диагностични методи и обмен на съответни и имащи отношение към болестта материали и информация; й) участва в организираните от Референтната лаборатория на Европейския съюз упражнения за външно осигуряване на качество и стандартизиране;
\n
к) използва изследвания и стандарти, отговарящи или надвишаващи критериите, посочени в приложение № 2; при поискване предоставя на Европейската комисия данни, доказващи, че използваните методи на изследване съответстват на изискванията; л) има компетенцията да идентифицира всички вируси на везикулозни болести и вирус на енцефаломиокардита, за да се избегнат закъснения при диагностиката и последващото прилагане от страна на НВМС на мерките за борба и контрол; м) съдейства с други, определени от НВМС лаборатории, за изпълнение на изследвания, например серологични изследвания, при които не се налага работа с жив шапен вирус; не е задължително тези лаборатории да са в съответствие с посочените в чл. 64, т. 4 стандарти за биобезопасност, но са длъжни да имат установени и въведени в сила процедури, осигуряващи ефективно предотвратяване на евентуално възможно разпространение на шапния вирус; н) изследва проби, дали непозволяващи крайно решение резултат от изследването, чрез извършване на потвърждаващи тестове; о) поддържа връзки с Референтната лаборатория на Европейския съюз и по-конкретно да осигурява изпращането на подходящи проби в Референтната лаборатория на Европейския съюз; п) има право да предоставя обслужване и да функционира като национална референтна лаборатория за една или повече от една държави членки; държавите членки, които нямат разположена на територията си национална референтна лаборатория, имат право да ползват услугите на националната референтна лаборатория в една или повече от една други държави членки;
\n
(4)Сътрудничеството по ал. 1 с Референтната лаборатория на Европейския съюз задължително официално се определя във взаимно споразумение между ветеринарните служби на държавите членки и се уведомява Европейската комисия. Такова взаимодействие се посочва в специалната колонка в таблицата в част А от приложение № 3.
\n
(5)Националната ветеринарномедицинска служба осигурява условия предвидените в тази наредба лабораторни изследвания да се провеждат с цел потвърждаване или изключване наличие на шап, както и за изключване наличие на други везикулозни болести:
\n
1.когато се потвърди наличие на шапно огнище и е определен серотипът на вируса, този вирус задължително антигенно се характеризира във връзка с референтните ваксинни щамове, когато това се налага, и със съдействието на Референтната лаборатория на Европейския съюз;
\n
2.пробите от домашни селскостопански животни с признаци за везикулозно проявяваща се болест и с отрицателен резултат за наличие на шапен вирус и на вируса на везикулозната болест по свинете задължително се изпращат за по-нататъшни изследвания в Референтната лаборатория на Европейския съюз;
\n
(6)Националната ветеринарномедицинска служба осигурява условия националната референтна лаборатория да е подходящо оборудвана и осигурена с подходящ брой обучен персонал за осъществяване на лабораторните изследвания.
\n
Раздел II
\n
Диагностика на шап
\n
Чл. 68(1) Националната ветеринарномедицинска служба осигурява условия лабораториите да използват посочените в приложение № 2 тестове и стандарти за диагностика
\n
(2)Допустимо е да се приеме решение относно условията и изискванията при закупуването, съхраняването и доставянето за лабораториите на достатъчни количества от специфични реагенти или диагностични тестове в случай на извънредни обстоятелства и по-конкретно по отношение на мерките по чл. 55, ал. 3.
\n
(3)Националната ветеринарномедицинска служба приема функционален наръчник за диагностика на шапа и за диференциална диагностика на везикулозни болести, различни от везикулозната болест по свинете.
\n
Раздел III
\n
План за действие (контингенс план) и упражнения за извънредни действия в реално време
\n
Чл. 69
\n
(1)Националната ветеринарномедицинска служба съставя план за действие (контингенс план), в който се посочват задължителните мерки за поддържане на високо ниво на информираност и подготвеност по отношение на шапна опасност, както и свързаните с това условия за опазване на околната среда, в съответствие с които трябва да се действа при поява на шапно огнище
\n
(2)В оперативния план се предвиждат условията и възможностите за достъп до всички съоръжения, оборудване, персонал и други подходящи материали, необходими за бързото и ефективното ликвидиране на шапно огнище. Планът същевременно осигурява координацията със съседните държави членки и поощрява взаимодействието с трети страни.
\n
(3)Планът за действие предвижда мерки, които се прилагат в случай на възможно най-неблагоприятния сценарии, разработва и изготвя мерките за борба и контрол върху голям брой огнища, възникващи в рамките на кратък период от време, предизвикани от няколко антигенно различни серотипове или щамове, което може да се случи и при преднамерено изпускане и заразяване с шапен вирус, като дава насоки за:
\n
1.изискванията за ваксини, необходими в случай на прилагане на извънредна ваксинация;
\n
2.регионите, включващи зони с особено висока гъстота на селскостопански животни, като се отчитат критериите, формулирани в приложение № 2.
\n
(4)Оперативният план осигурява условия да се предприемат необходимите подготвителни и организационни мерки, чрез които в случай на поява на шапно огнище се предотвратява всяка възможност за замърсяване на околната среда. Същевременно планът осигурява най-висока степен на контрол на болестта и свежда до минимум каквато и да е вреда, предизвикана в резултат от такова огнище и ако се окаже необходимо - загробване или изгаряне на място на труповете на умрелите или умъртвените животни.
\n
(5)Планът за действие по ал. 1:
\n
1.осигурява необходимите правомощия за прилагане и позволява бързо и успешно провеждане на кампанията за ликвидиране на болестта;
\n
2.осигурява използване на фондове за извънредни ситуации, бюджетни механизми и финансови ресурси, чрез които да бъдат покрити и заплатени всички страни и елементи от борбата срещу епизоотията от шап;
\n
3.гарантира бърз и ефективен процес на вземане на решения за справяне с шапната епизоотия; създава се централен орган за вземане на решения, който да отговаря за цялостното управление на стратегиите за борба и контрол, като генералният директор задължително е член на този орган;
\n
4.установява и въвежда в действие в случай на поява на огнище функционален национален център за борба със и контрол на болестта, който задължително координира прилагането на всички решения, взети от централния орган за вземане на решения; определя се и се назначава постоянно функциониращ координатор, който гарантира бързото установяване и въвеждане в действие на центъра;
\n
5.включва разработки, позволяващи пълна готовност в случай на поява на огнища от шап за незабавно създаване и въвеждане в действие на регионални центрове за борба и контрол на болестта, за прилагане на регионално равнище на всички предвиждани за такива случаи мерки за борба, контрол и защита на околната среда;
\n
6.осигурява условия за взаимодействие и сътрудничество между националните центрове за борба със и контрол на болестта, регионалните центрове за борба и контрол и компетентните органи по опазване на околната среда, за да бъде гарантирано, че всички действия по въпросите на ветеринарната безопасност и опазването на околната среда са подходящо и добре координирани;
\n
7.осигурява постоянно действаща експертна група, а където е необходимо, това се осъществява съвместно с други държави членки;
\n
8.осигурява наличие и разполагане с адекватни ресурси, включително и персонал, оборудване и лабораторен капацитет, чрез които да се гарантира провеждането на една бърза и ефективна кампания;
\n
9.включва актуализиран оперативен наръчник, в който подробно са описани всички действия, процедури, инструкции и контролни мерки, които се прилагат в случай и с цел ликвидиране на огнище от шап.
\n
(6)Националната ветеринарномедицинска служба има предварително подготвени подробни планове за действия в случай на извънредна ваксинация.
\n
(7)Официалните ветеринарни лекари и ветеринарните лекари, упражняващи ветеринарномедицинска практика, са редовно ангажирани при:
\n
1.обучение по клинични признаци, провеждане на епизоотично проучване и контролни мерки за ликвидиране на епизоотичните болести;
\n
2.извършване на практически упражнения неочаквано и в реално време, както следва: а) два пъти на всеки 5 години, като първото започва не по-рано от три години след одобряването на оперативния план; б) през петгодишния период след окончателното ликвидиране на огнище от някоя от основните епизоотични болести; в) едно от двете упражнения по буква “а” се провежда в реално време; г) обучение по комуникационни умения, чрез които се осигуряват постоянно провеждани кампании за осигуряване на информираността за заплахите и вредите от шапа сред административни органи, селски стопани и ветеринарни лекари и специалисти;
\n
3.като изключение и въз основа предвижданията на самия оперативен план НВМС има право да организира участието си и осигуряването на принос за провеждане на упражнения в реално време, осъществявани в някои от съседните държави членки, както и за провеждане на практически тренировки;
\n
(8)Оперативният план се разработва и изготвя, като се вземат под внимание ресурсите, необходими за борбата и контрола върху голям брой огнища, възникнали в рамките на кратък период от време и предизвикани от няколко антигенно различни серотипове или щамове, което би могло да бъде реалната ситуация, и при преднамереното изпускане и заразяване с шапен вирус.
\n
(9)Оперативният план се изготвя и с оглед осигуряване на условия в случай на поява на шапно огнище всякакво масово изхвърляне и унищожаване на животински трупове и животински отпадъци да бъде организирано и изпълнено, без каквото и да било застрашаване здравето на хората и без използване на процеси и методи, които биха довели до вреди на околната среда, гарантиращи:
\n
1.минимален риск за почва, въздух, повърхностни и подпочвени води, растения и животни;
\n
2.минимални смущения чрез шумове или миризми;
\n
3.минимален неблагоприятен ефект върху природата на селскостопанските райони и на местата с особено значение.
\n
(10)Оперативният план задължително включва предварителния избор и определяне на подходящите обекти и места, както и организационните условия и подготовката за третиране или унищожаване на животински трупове и отпадъци от животински произход, появили се вследствие появата и ликвидирането на шапно огнище.
\n
(11)Националната ветеринарномедицинска служба осигурява условия постоянно да информира всички стопани, населението на селскостопанските райони и обществеността като цяло. Предвижда се и се осигурява пряк и достъпен контакт на населението на всички засегнати региони (което освен чрез други средства се реализира и чрез телефонна линия за съдействие), както и предоставяне на информация чрез националните и регионалните медии.
\n
(12)Критерии и изисквания по ал. 5 може да се допълват и изменят, като се вземат под внимание специфичната природа на шапа и постигнатият напредък в развитието на мерките за контрол на болестта и опазването на околната среда.
\n
(13)Европейската комисия преглежда оперативния план, за да определи дали позволява постигане на целта по ал. 1, и предлага на НВМС необходимите промени в него, които биха довели до съвместимост с оперативните планове на останалите държави членки.
\n
(14)Оперативният план подлежи на задължително одобряване от Европейската комисия.
\n
(15)Националната ветеринарномедицинска служба осигурява условия Европейската комисия да бъде незабавно информирана за всички значителни изменения в оперативния план.
\n
(16)Преработеният оперативен план се одобрява от Европейската комисия.
\n
(17)Националната ветеринарномедицинска служба е длъжна всеки 5 години да актуализира оперативния план, като извършва упражнения за извънредни действия в реално време, след което планът се представя в Европейската комисия за одобрение.
\n
Чл. 70
\n
(1)Националната ветеринарномедицинска служба осигурява условия за провеждане в съответствие с одобрените регионални оперативни планове на упражнения за извънредни действия в реално време
\n
(2)Националната ветеринарномедицинска служба осигурява условия, когато това е възможно и целесъобразно, да се провеждат упражнения за извънредни действия в реално време в близко сътрудничество с ветеринарните служби на съседни държави членки или на трети страни.
\n
(3)Националната ветеринарномедицинска служба информира Европейската комисия за основните резултати от провеждането на такива упражнения за извънредни действия в реално време.
\n
Чл. 71
\n
(1)Националната ветеринарномедицинска служба осигурява условия в случай на поява на огнища от шап незабавно да бъде създаден и да започне да действа национален (кризисен) център за борба с болестта
\n
(2)Националният (кризисният) център за борба с болестта управлява и наблюдава действията на регионалните центрове за борба с болестта. Някои функции, които първоначално са присъщи на националния център за борба с болестта, могат впоследствие да бъдат предадени на регионалния център за борба с болестта.
\n
(3)Националният кризисен център за борба с болестта:
\n
1.проектира необходимите мерки за борба с болестта;
\n
2.осигурява точното, бързото и ефективното прилагане на мерки от страна на регионалните центрове за контрол на болестта;
\n
3.предоставя персонал и други ресурси на регионалните центрове за контрол на болестта;
\n
4.предоставя информация на Европейската комисия, на ветеринарните служби на държавите членки и на други национални органи, включително и компетентните за опазване на околната среда власти, и на ветеринарни, земеделски и търговски организации;
\n
5.организира кампания за извънредна ваксинация и определя границите на зоните на ваксиниране;
\n
6.осъществява връзките и контактите с диагностичните лаборатории;
\n
7.осъществява връзките и контактите с отговорните за опазване на околната среда органи за координиране на действията по ветеринарната безопасност и опазването на околната среда;
\n
8.осъществява връзките и контактите с медиите;
\n
9.осъществява връзките и контактите с правоприлагащите органи за осигуряване на адекватно налагане на законовите мерки.
\n
Чл. 72
\n
(1)Националната ветеринарномедицинска служба осигурява условия националният кризисен център да разполага с всички необходими средства, включително персонал, съоръжения и оборудване, чрез които да е в състояние да управлява ефективна ликвидационна кампания
\n
(2)Средствата по ал. 1 включват:
\n
1.идентификатор на стада и система за локализиране на животни - за предпочитане компютризирани;
\n
2.всички средства за комуникация, вкл. телефони, факс и ако е възможно - средства за връзка с медиите;
\n
3.комуникационна система, позволяваща обмен на информация с регионалните центрове за контрол на болестта, с лабораториите и другите организации - за предпочитане компютризирана;
\n
4.карти и други източници на информация, които се използват за управление на мерките за борба и контрол на болестта;
\n
5.дневник за записване в хронологичен ред на всички събития, свързани с появата на огнище от шап, позволяващ свързването и координирането на различни дейности;
\n
6.списъци на националните и международните организации и лаборатории, с които следва да се влезе в контакт при поява на шап;
\n
7.списъци на персонал и други лица, които в случай на огнище от шап се призовават за действия и обслужване на регионалните центрове за борба с болестта или за включването им в експертните групи;
\n
8.списъци на свързаните с опазването на околната среда компетентни власти, с които се влиза в контакт в случай на поява на огнище от шап;
\n
9.карти, на които са обозначени подходящите зони с места за преработка;
\n
10.списъци с предприятията за третиране и преработка, на които е разрешено да обработват или преработват животински трупове и животински отпадъчни продукти, и могат да бъдат наети за целта, в случай на поява на огнище от шап, като се отбелязват техните капацитети, адреси и други данни за контакт;
\n
11.списък на мерките за наблюдение и контрол на разхода на дезинфектант, както и на изхвърляни в околната среда телесна тъкан и течности, когато всички тези замърсители са резултат от разлагане на трупове върху повърхностни и подпочвени води.
\n
Чл. 73
\n
(1)Националната ветеринарномедицинска служба осигурява условия за създаване и незабавно влизане в действие на оперативни и функционални регионални центрове за контрол на болестта след появата на огнища от шап
\n
(2)Националната ветеринарномедицинска служба осигурява условия в рамките на оперативния план да бъдат издадени инструкции за местоположенията на регионалните центрове за борба с болестта, за тяхната организация, персонал, настаняване, сгради, съоръжения и оборудване, системи за управление, комуникационни линии и информационни канали.
\n
(3)Националната ветеринарномедицинска служба осигурява условия регионалните центрове за борба с болестта да действат в близка координираност и сътрудничество с националния кризисен център за контрол на болестта във връзка с предвидените в чл. 69, ал. 3, т. 2 мерки.
\n
(4)Националната ветеринарномедицинска служба осигурява условия регионалните центрове за борба с болестта да разполагат с необходимата им организация за осигуряване на бързо и точно прилагане на предвидените в тази наредба мерки в случай на поява на огнище от шап.
\n
Чл. 74
\n
(1)Националната ветеринарномедицинска служба осигурява условия регионалните центрове за борба с болестта да разполагат с персонал, сгради, съоръжения и оборудване според изискванията; с ясна структура на управление и ефективно ръководство за осигуряване на бързото и точното прилагане на мерките за епизоотично проучване, опазването на околната среда, преработката на трупове от заразени стада, официалния контрол на зоните, проследяването, хуманното отношение към животните и неотложното клане, почистването и дезинфекцията и към другите мерки за оздравяване, извънредна ваксинация и всички други решения
\n
(2)Регионалните центрове за борба разполагат със:
\n
1.телефонна линия, запазена за връзка с достъпните телефонни линии на националния кризисен център за борба с шапа, от които собственици на животни и други местни жители могат да получат последната точна информация за предприетите мерки;
\n
2.персонал, който действа на терена, оборудван със средства за комуникация и ефективно управление;
\n
3.система за записване на данни, за предпочитане компютърно базирана и свързана с националния център за борба с болестта и с всички необходими база данни, лаборатории и други организации;
\n
4.съвместен дневник за записване в хронологичен ред на всички събития, имащи отношение към едно огнище от шап, за свързване и координиране на различните дейности;
\n
5.актуализирани списъци на местни лица за всеки отделен регион, включително и на частнопрактикуващи ветеринарни лекари, с които трябва да се влезе в контакт и е възможно да бъдат ангажирани в случай на поява на огнище от шап;
\n
6.актуализирани списъци на животновъдните обекти, за които в случай на огнище от шап е възможно да бъдат приложени изискванията по чл. 14 и 17;
\n
7.актуализирани описи на места за изгаряне или загробване на животни, умъртвени по силата на тази наредба и впоследствие обект на преработка, в съответствие с нормативната уредба на националното законодателство за опазване на околната среда;
\n
8.актуализиран списък на компетентните органи за опазване на околната среда за всеки отделен регион, с които трябва да се влезе в контакт и е възможно да бъдат включени в дейностите в случай на поява на шапно огнище;
\n
9.карти, определящи подходящите места и площадки за загробване на трупове по начин, който няма да създава риск за увреждане на околната среда, по-конкретно - на повърхностни и подпочвени води;
\n
10.списък на предприятията, на които е разрешено да третират, обработват или унищожават животински трупове или животински отпадъчни продукти;
\n
11.списък на мерките за наблюдение и контрол на разхода и оттока на дезинфектант, както и за освобождаването в околната среда на телесни тъкани и течности, получени в резултат от разлагане на трупове, по-конкретно - в повърхностни и подпочвени води.
\n
Чл. 75
\n
(1)Националната ветеринарномедицинска служба е длъжна да създаде постоянно функционираща експертна група, съставена от епизоотолози, ветеринарни научни работници и вирусолози, които подпомагат компетентния орган при осигуряване на готовност срещу огнище от шап
\n
(2)При ограничен брой животни от възприемчиви видове НВМС има право да осигури сключване на официално споразумение с други държави членки за съвместно подпомагане по отношение на експертната група. Тези споразумения подробно се описват в оперативния план.
\n
(3)В случай на наличие на подозрение за поява на огнище от шап експертната група:
\n
1.прави оценка на клиничната картина и на епизоотичната ситуация;
\n
2.дава съвет и по отношение на вземането на проби и анализите, които са необходими за диагностика на шапа, както и за допълнителните действия и мерки, които следва да бъдат предприети.
\n
(4)В случай на поява на огнище от шап експертната група:
\n
1.провежда поне в първичния (индексния) случай, ако е необходимо, на място оценка на клиничната картина и анализ на епизоотичното проучване и събира данни за определянето на: а) произхода на инфекцията; б) датата на проникване на инфекциозния агент-причинител; в) възможното разпространение на болестта;
\n
2.докладва на генералния директор на НВМС;
\n
3.дава съвети за процедурите за скрийнинг, вземане на проби и тестуване, за подлежащите на прилагане контролни и други мерки, както и за стратегията, която следва да се изпълнява, включително съвети за мерките за биобезопасност в посочените в чл. 15 животновъдни обекти и помещения и такива с отношение към извънредната ваксинация;
\n
4.извършва контрол и насочва дейностите, свързани с епизоотичното проучване;
\n
5.допълва епизоотичните данни с необходимата географска, метеорологична и друга необходима информация;
\n
6.през постоянни интервали от време анализира епизоотичните данни и извършва оценки на риска;
\n
7.съдейства при осигуряване на условия за осъществяване преработката на животински трупове и на животински отпадъци при минимален отрицателен за околната среда ефект.
\n
Раздел IV
\n
Банки с антигени и ваксини
\n
Чл. 76
\n
(1)Националната ветеринарномедицинска служба има право в рамките на оперативния план да създаде или поддържа национални банки с антигени и ваксини, в които да се съхраняват резерви от антигени или ваксини за целите на извънредна ваксинация
\n
(2)Националната ветеринарномедицинска служба има право да удължи работното време на предприятията за опаковане и съхраняване на ваксини в случай на провеждане на извънредна ваксинация.
\n
(3)Националната ветеринарномедицинска служба осигурява условия намиращите се в националните банки за антигени и ваксини антигени и формулирани ваксини да съответстват на минималните стандарти, определени за банките с антигени и ваксини на Европейската общност по отношение на безопасност, стерилност и съдържание на неструктурни протеини.
\n
(4)Националната ветеринарномедицинска служба информира Европейската комисия за държаните в тези банки запаси от антигени и ваксини. Тази информация се представя в Европейската комисия на всеки 12 месеца. Информацията за количествата и подтиповете на антигените или одобрените ваксини, съхранявани в националната банка за антигени и ваксини, трябва да се разглежда като класифицирана информация и не се публикува.
\n
Чл. 77
\n
Националната ветеринарномедицинска служба има достъп до банката с антигени и ваксини на Европейската общност, който се реализира след заявка до Европейската комисия
\n
Раздел V
\n
Шап в други животински видове. Мерки, които следва да се предприемат в случай на потвърждаване на шап при диви животни. Планове за ликвидиране на шап в диви животни
\n
Чл. 78
\n
(1)Националната ветеринарномедицинска служба осигурява условия действащите в съответствие с националното законодателство ограничения за ползването на кухненски отпадъци за хранене на селскостопански животни да се прилага независимо от тяхното използване или място, населявано от тези животни
\n
(2)Националната ветеринарномедицинска служба приема подробни правила за борба и контрол на шапа.
\n
(3)Веднага след като НВМС получи информация, че има съмнение за заразяване на диви животни с шап, се предприемат всички мерки за потвърждаване или отхвърляне наличието на болестта. Това се извършва чрез проучване на всички убити или намерени мъртви животни от възприемчиви видове, включително и чрез лабораторно изследване, като незабавно се информират собствениците на животни от възприемчиви видове и ловците за наличието на такова подозрение.
\n
(4)След като се получи потвърждение за поява на първичен случай на шап в диви животни, НВМС незабавно прилага мерките по ал. 5 - 7 и съставя и привежда в изпълнение план за ликвидиране на болестта в съответствие с изискванията по ал. 8 - 13. Националната ветеринарномедицинска служба е длъжна да информира собствениците на животни от възприемчиви видове и ловците.
\n
(5)След като е потвърден първичен случай на шап по диви животни от възприемчиви видове, с цел да са намали разпространението на болестта:
\n
1.Националната ветеринарномедицинска служба незабавно обявява първичния случай в съответствие с изискванията по чл. 2;
\n
2.експертната група съдейства на НВМС при: а) проучване на епизоотичната ситуация и определяне границите на заразения район; б) установяване на мерки, които се прилагат в заразения район като допълнение към мерките по т. 3 и 4; тези мерки може да включват преустановяване на ловуването и забрана за хранене на диви животни; в) съставяне на план за ликвидиране на болестта, който се представя пред Европейската комисия; г) извършване на проверки за установяване на реалната ефективност на мерките, приети за ликвидиране на болестта в границите на заразения район;
\n
3.Националната ветеринарномедицинска служба незабавно поставя под официален надзор всички намиращи се в определения като заразен район животновъдни обекти, в които са настанени животни от възприемчивите видове, като се изготви заповед: а) за провеждане на официално преброяване на всички животински видове и категории животни от възприемчиви видове във всички животновъдни обекти; данните от преброяването постоянно се актуализират от собственика; информацията от преброяването се представя при поискване и се проверява при всяко инспектиране; б) всички животни от възприемчиви видове, настанени в разположени в заразения район животински обекти, да бъдат държани в техните жилищни помещения или на друго място, където е възможно изолирането им от контакт с диви животни; дивите животни не трябва да имат достъп до какъвто и да било материал, за който е възможно впоследствие да влезе в контакт с настанени в животновъдни обекти животни от възприемчивите видове; в) нито едно животно от възприемчиви животински видове да не може да влиза или напуска животновъдния обект без разрешение от НВМС след отчитане на епизоотичната обстановка; г) за използването на входовете и изходите на сградите, в които са настанени животни от възприемчиви видове, както и на целия животновъден обект, на подходящи средства за дезинфекциране; д) да се спазват подходящите хигиенни мерки от всички лица, влизащи в контакт с диви животни, с цел да се намали рискът от разпространение на шапния вирус, като тези мерки могат да включват и временна забрана за лица, които са били в контакт с диви животни, да влизат в животновъден обект, в който са настанени животни от възприемчиви видове; е) за изследване за наличие на шап на всички намиращи се в животновъдния обект болни или умрели животни от възприемчиви видове с шапни симптоми; ж) в животновъден обект, в който са настанени животни от възприемчиви видове да не се внасят никакви части от диви животни, независимо дали са отстреляни или намерени мъртви, както и какъвто и да било материал или оборудване, който е възможно да е контаминиран с шапен вирус; з) животните от възприемчиви видове, техният семенен материал, ембрионите или яйцеклетките да не бъдат изнасяни навън от заразения район с цел пускане на пазара.
\n
4.Националната ветеринарномедицинска служба осигурява условия всички диви животни, отстреляни или намерени мъртви в заразения район, да се инспектират от официален ветеринарен лекар и да се прегледат за шап, чрез което официално да се изключи или потвърди наличието на шап в съответствие с дефиницията за огнище по чл. 3, ал. 2. Всички трупове на диви животни, за които е установено, че са положителни за шап, се преработват под официален ветеринарен контрол. Частите, които не са предназначени за човешка консумация, също се преработват под официален ветеринарен контрол;
\n
5.Националната ветеринарномедицинска служба осигурява условия изолатът от шапен вирус да е обект на лабораторната процедура, изисквана за идентифициране на генетичния тип на вируса и на неговата антигенна характеристика във връзка със съществуващите ваксинални щамове.
\n
(6)В случай че шап се е появил в диви животни в район от страната, разположен в близост до територията на друга държава членка, НВМС си сътрудничи с ветеринарната служба на засегнатата държава членка при определяне и установяване на мерките за борба със и контрола на болестта.
\n
(7)Като изключение от изискванията по ал. 5 могат да се приемат специфични мерки, когато случай на шап в диви животни е възникнал в район на страната, в който високата степен на екстензивност на отглеждането на животни от възприемчиви видове прави неприложими някои от изискванията по ал. 5.
\n
(8)Независимо от посочените в ал. 5 - 7 мерки, в рамките на 90 дни от потвърждаването на първичния случай на шап в диви животни НВМС представя на Европейската комисия писмен план за мерките, предприети за ликвидиране на болестта в заразения район, както и за мерките, приложени в разположените в този район животновъдни обекти.
\n
(9)Европейската комисия преглежда плана по ал. 8, за да определи, дали той дава възможност да се постигнат желаните цели. Планът, заедно с промените в него, ако са необходими, се одобрява. Този план впоследствие може да се изменя или допълва, за да се отчете промяната и развитието на обстановката:
\n
1.ако промените се отнасят до преопределяне на границите на заразения район, НВМС информира за тези промени незабавно Европейската комисия и останалите държави членки;
\n
2.ако промените се отнасят до други разпоредби от плана, НВМС внася променения план в Европейската комисия, която го преглежда и одобрява.
\n
(10)След като бъдат одобрени мерките, предвидени в плана по ал. 8, те заменят първоначалните мерки по ал. 5 - 7, считано от датата на даване на това одобрение.
\n
(11)Планът по ал. 8 задължително съдържа:
\n
1.резултатите от епизоотичните проучвания и контролните мерки, проведени в съответствие с ал. 5 - 7 и географското разпространение на болестта;
\n
2.определения като заразен район в границите на територията на страната, като при определянето му НВМС взема под внимание: а) резултатите от проведените епизоотологични проучвания и географското разпространение на болестта; б) популацията на диви животни в района; в) съществуването на големи и значими естествени или изкуствени препятствия за придвижвания на диви животни;
\n
3.организацията за близко взаимодействие между дивечови биолози, ловци, ловни организации, службите за защита на дивата природа и ветеринарните служби;
\n
4.организацията на засилена информационна кампания за повишаване информираността на ловците относно мерките, които те трябва да спазват и прилагат в рамките на плана за ликвидиране на болестта;
\n
5.полаганите специфични усилия за определяне броя и местоположението на групите от диви животни с ограничени контакти с други групи от диви животни вътре, във и около инфектирания район;
\n
6.приблизителния брой на групи от диви животни по т. 5 и техния брой във и около заразения район;
\n
7.положените конкретни усилия за определяне степента и обхвата на болестта сред дивите животни посредством проучване и изследване на отстреляни от ловци или намерени мъртви диви животни и посредством лабораторно тестуване, включително и възрастово разпределени епизоотични проучвания;
\n
8.мерките, приети за намаляване разпространението на болестта, дължащо се на придвижвания на диви животни и на контакта между отделните групи от диви животни; тези мерки могат да включват и забрана на лова;
\n
9.мерките, приети за намаляване на популацията от диви животни, в частност - на млади животни от възприемчивите видове от популацията на диви животни;
\n
10.изискванията, които трябва да спазват ловците, за да се избегне каквото и да било разпространение на болестта;
\n
11.метода за отстраняване на диви животни, намерени мъртви или отстреляни, който предвижда: а) преработване под официален ветеринарен контрол; б) инспектиране, проведено от официален ветеринарен лекар, и лабораторни тестове, предвидени в приложение № 2; труповете на всички диви животни с положителен резултат за шап се преработват под официален ветеринарен контрол; частите, които не са предназначени за човешка консумация, също се преработват под официален ветеринарен контрол;
\n
12.епизоотичното проучване, проведено за всяко отделно диво животно от възприемчиви видове независимо дали същото е отстреляно или намерено мъртво; това проучване включва попълването на въпросник, осигуряващ информация за: а) географския район, в който животното е отстреляно или намерено мъртво; б) датата, на която животното е отстреляно или намерено мъртво; в) лицата, които са отстреляли или намерили животното; г) възрастта и пола на животното; д) ако животното е отстреляно - симптоми преди отстрела; е) ако е намерено мъртво - състояние на трупа; ж) лабораторни резултати и факти;
\n
13.програмите за надзор и превантивни мерки, приложими по отношение на разположените в определения като заразен район животновъдни обекти, в които са настанени животни от възприемчиви видове, а когато това е необходимо - и в неговите околности, включително и по отношение на транспортирането и придвижването на животни от възприемчиви видове в границите, навън или навътре от този район; тези мерки като минимум включват забрана за придвижване на животни от възприемчиви видове, на получен от тях семенен материал, ембриони и яйцеклетки, когато това придвижване се реализира навън от заразения район и за целите на пускане на пазара;
\n
14.други критерии, които се прилагат за отмяна на мерките, предприети за ликвидиране на болестта в определения район, и на мерките, предприети и прилагани в разположените в него животновъдни обекти;
\n
15.органа на власт, натоварен да надзирава и контролира дейността на отделните административни единици, отговорни за изпълнение и прилагане на плана;
\n
16.информация за установената и въведената в действие система, осигуряваща възможност на определената и назначена по ал. 5, т. 2 експертна група да извършва редовен преглед на резултатите от ликвидационния план;
\n
17.мерките за мониторинг на болестта, които се прилагат след изтичане на период най-малко 12 месеца, считано от последния потвърден случай на шап в диви животни от определения като заразен район; тези мерки за мониторинг остават в сила в продължение на най-малко 12 месеца и включват мерките, вече въведени в сила по т. 7, 11 и 12.
\n
(12)Докладът за епизоотичната ситуация в заразения район и резултатите от плана за ликвидиране на болестта се изпращат веднъж на всеки шест месеца до Европейската комисия и останалите държави членки.
\n
(13)Националната ветеринарномедицинска служба може да приеме по-подробни правила за съставяне и прилагане на плановете за ликвидиране на шап при диви животни.
\n
Глава четвърта АДМИНСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
\n
Чл. 79
\n
Националната ветеринарномедицинска служба създава правила за санкциите, които се прилагат в случай на нарушаване на разпоредби от националната нормативна уредба и предприема всички мерки за осигуряване на условия те да бъдат прилагани. Националната ветеринарномедицинска служба информира Европейската комисия за тези разпоредби и незабавно информира за всички последващи изменения Глава пета ПРОЦЕДУРА ЗА ПРИЕМАНЕ НА ЕПИЗООТОЛОГИЧНИ МЕРКИ
\n
Чл. 80
\n
Когато НВМС установи, че мерките, предвидени в тази наредба, не са адаптивни към конкретна епизоотична ситуация, или когато се установи, че шапният вирус се разпространява независимо от мерките по тази наредба, може да приеме решение, чрез което да се одобрят и приложат алтернативни и подходящи за епизоотичната ситуация мерки с еквивалентен епизоотологичен ефект за ограничен период от време ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА
\n
§ 1За целите на тази наредба следва да се прилагат следните дефиниции
\n
1.“животно от възприемчиви видове” e всяко домашно или диво животно от подредовете “преживни” (Ruminantia) и “свине” (Suina), както и от подред “мазолестоноги” (Tylopoda) от ред “чифтокопитни” (Artiodactyla);
\n
По отношение на някои специфични мерки и особено на такива по прилагането на чл. 1 ал. 2, чл. 14 и чл. 84, ал. 2 на основа на научни данни също могат да се разглеждат като възприемчиви към шапа и други животни, например такива от ред “гризачи” (Rodentia) или от ред “какадуви” (Proboscidae);
\n
2.“животновъден обект” e всяко селскостопанско или друго помещение или обект, включително и циркове, разположени в границите на националната територия на Република България, където временно или постоянно се развъждат или гледат животни от възприемчиви видове;
\n
3.“стадо” e животно или група животни, отглеждани като една епизоотологична единица в един животновъден обект; ако в един животновъден обект се отглежда повече от едно стадо, всяко едно от тези стада формира ясно разграничена единица с еднакъв здравен статус;
\n
4.“собственик” e всяко физическо или юридическо лице или лица, притежаващи собственост върху животно от възприемчиви животински видове, или на което е поверено гледането на такива животни, независимо дали е със или без финансово възнаграждение;
\n
5.“компетентен орган” e съответният орган на държава членка, на който са делегирани компетенциите за осъществяване на ветеринарни или зоотехнически проверки, или всеки орган, на който същият е делегирал тази си компетенция;
\n
6.“официален ветеринарен лекар” е ветеринарен лекар от НВМС;
\n
7.“оторизация (одобрение)” следва да се разбира издадено от компетентните органи писмено одобрение, нужните копия от което са на разположение за последващо инспектиране по силата на съответната нормативна уредба в съответната страна членка;
\n
8.“инкубационен период” е продължителността на периода от време между инфектирането и появата на клинични признаци на шап; за целите на тази наредба това са 14 дни за говеда и свине, 21 дни за овце, кози и всички други животни от възприемчиви видове;
\n
9.“съмнително заразено животно” е всяко животно от възприемчиви видове, което показва клинични признаци, следсмъртни изменения или реакции на лабораторни тестове, даващи основание в разумна степен да се подозира наличие на шап;
\n
10.“подозрително контаминирано животно” е всяко животно от възприемчиви видове, което на основание събраната епидемиологична информация би могло да се смята, че е било пряко или непряко изложено на вируса на шап;
\n
11.“случай на шап” или “заразено с шап животно” е всяко животно от възприемчиви видове или труп на такова животно, за които официално е потвърдено наличие на шап: а) на основание на съответстващи на шапа симптоми или следсмъртни изменения; б) в резултат от проведено в съответствие с изискванията на приложение № 2 лабораторно изследване;
\n
12.“огнище на шап” е животновъден обект, в който се гледат животни от възприемчивите видове;
\n
13.“първично огнище” - възникване на заразна болест, което няма епизоотична връзка с предишно избухване в същия регион на България или с първично възникване в друг регион на България;
\n
14.“неотложно клане” е клането, разпоредено от ветеринарен лекар поради нещастен случай или сериозни физиологични и функционални смущения в здравословното състояние на животното;
\n
15.“преработка” е третиране на високорисков материал, осъществено по такъв начин, недопускащ какъвто и да било риск от разпространение на шапен вирус;
\n
16.“регионализация” е определянето на граници на зона, в която се прилагат ограничения върху придвижванията или търговията с някои животни и животински продукти по чл. 44 с цел да се предотврати разпространението на шап в свободни зони, в които не се прилагат никакви ограничения по силата на тази наредба;
\n
17.“регион” - онази част от територията на държава членка с площ най-малко 2000 km 2 , която е обект на инспектираща дейност, осъществявана от НВМС, и която следва да обхваща най-малко един от следните райони на административно деление:
\n
•Белгия - провинция;
\n
•Германия - региерунгбецирк;
\n
•Дания - амт или остров;
\n
•Франция - департамент;
\n
•Италия - провинция;
\n
•Люксембург - (няма);
\n
•Холандия - ррв-кринг;
\n
•(каунти); Шотландия - област (дистрикт) или островна зона;
\n
•Обединено кралство: Англия, Уелс и Северна Ирландия - графство Ирландия - графство (каунти);
\n
•Гърция - (неясно);
\n
•Испания - провинция;
\n
•Португалия: континента - дистрито (област); за другите автономни части от територията на Португалия - реджиао аутонома;
\n
•Австрия - бецирк;
\n
•Швеция - лаан;
\n
•Финландия - лаани (лан);
\n
•Чешка република - край;
\n
•Естония - мааконд;
\n
•Кипър - епархия;
\n
•Латвия - ражонс;
\n
•Литва - апскритис;
\n
•Унгария - мегие;
\n
•Малта - (няма);
\n
•Полша - повиат;
\n
•Словения - обмочие;
\n
•Словакия - край;
\n
•България - област;
\n
18.“подрегион” е определена зона от регион на страна;
\n
19.“банка с антигени и ваксини на Европейската общност” са подходящи помещения, определени в съответствие с разпоредбите на тази наредба, предназначени за съхранение на резервите на Европейската общност от предназначен за производство на шапни ваксини консервиран дезактивиран антиген на шапния вирус и на пресъздадени от такива антигени ветеринарни имунологични продукти (ваксини); тази банка е одобрена и оторизирана от компетентните органи на държава членка;
\n
20.“извънредна ваксинация” е ваксинацията, извършена по чл. 49, ал. 1;
\n
21.“предпазна ваксинация” е извънредна ваксинация, извършена в животновъдни обекти, разположени в нарочно определена зона с цел намиращите се в границата на тази зона животни от възприемчиви видове да бъдат предпазени от разпространение на шапния вирус по въздуха или чрез фомити (фактори на предаване) с оглед на това животните от тази зона да бъдат оставени живи след ваксинирането;
\n
22.“фомити” са всички неодушевени предмети, чрез които могат да се предават патогенни организми, независимо че същите не поддържат техния растеж;
\n
23.“потискаща (супресивна) ваксинация” е извънредната ваксинация, осъществена изключително във връзка с прилагането на политика на ликвидиране на животни (стемпинг-аут) в животновъден обект или район, където съществува спешна необходимост да се намали количеството на циркулиращия шапен вирус с цел понижаване на риска от разпространението му отвъд границите на животновъдния обект или района; този случай предвижда още и умъртвяване на животните след ваксинирането;
\n
24.“диво животно” е животно от възприемчив вид, живеещо извън животновъдни обекти или извън помещенията или обектите по чл. 14 и 15;
\n
25.“първичен случай на шап при диви животни” е всеки случай на шап, установен при диво животно в зона, в която няма наложени мерки по чл. 78, ал. 3 и 4;
\n
26.“биоцид” е химически агент, като някои инсектициди или фунгициди, с приложение върху почва или листа, или други повърхности, а не директно върху организмите, срещу които е насочен;
\n
27.“сероконверсия” е нарастване титъра на антителата, измервани в логаритмичен порядък;
\n
28.“структурни протеини” са вирусни полипептиди, които влизат в състава на структурните протеини, изграждащи вирусните белтъци;
\n
29.“неструктурни протеини” са вирусни полипептиди, образувани по време на вирусната репликация в инфектирания организъм, но невлизащи в състава на белтъците, изграждащи новите дъщерни вириони;
\n
30.“серопозитивен статус” е състояние, при което чувствителните индивиди от дадено стадо животни имат определено ниво на антитела спрямо състояние, при което чувствителните индивиди от дадено стадо животни имат определено ниво на антитела спрямо вируса на шапа;
\n
31.“серонегативен статус” е състояние, при което чувствителните индивиди от дадено стадо животни нямат антитела спрямо структурните и неструктурните протеини на вируса на шапа;
\n
32.“серологично изследване” е лабораторно изследване на кръв с цел диагностика на болест;
\n
33.“титър” - количествен израз на антитела;
\n
34.“скрийнинг”е изследване на определен брой проби по предварително определена схема;
\n
35.“защитна зона” - зона с радиус 3 km от възникнало огнище на шап, в която се прилагат ограничителни мерки по отношение на придвижване на животни, продукти от тях, превозни средства и хора;
\n
36.“контаминиране” - замърсяване с микроорганизми;
\n
37.“сентинелни животни” - възприемчиви към болестта шап животни, които се подлагат периодично на лабораторно изследване за доказване на антитела срещу причинителя на болестта;
\n
38.“реципиентни животни” - приемни животни;
\n
39.“фосфатазен тест” - лабораторно изследване на мляко за откриване вируса на шапа;
\n
40.“дисперсия” - параметър на разпределението - мярка за разсейването около средното;
\n
41.“везикулозни болести” са болести по коне, говеда и прасета, които се причиняват от везикуловирус или ентеровируси и се характеризират с поява на везикули по устата и крайниците;
\n
42.“оесофагеални - фарингеални (пробанг) проби - тестове, при които се остъргва назофарингеалната лигавица (сливиците) на говедото за търсене на вирус при продължително безсимптомно носителство;
\n
43.“вирусен РНК” - фрагмент от генетичната верига на вируса на шапа;
\n
44.“рh” - водородно-йонна концентрация.
\n
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
\n
§ 2
\n
Наредбата се издава на основание чл. 47, ал. 3 от Закона за ветеринарномедицинската дейност и отменя Наредба № 36 от 2002 г. за профилактика и борба с болестта шап по чифтокопитните животни (ДВ, бр. 95 от 2002 г.)
\n
§ 3Наредбата влиза в сила от 01.05.2006 г
\n
§ 4Изпълнението на наредбата се възлага на генералния директор на Националната ветеринарномедицинска служба
\n
За министър: Б. Абазов Приложение № 1 към чл. 9, ал. 7, т. 2 Диагностични тестове и стандарти за шап и за диференциална диагностика на други везикулозни вирусни болести В контекста на това приложение, под “тест” следва да се разбира лабораторнодиагностична процедура, а под “стандарт” - референтен реагент, който се е превърнал в международно признат стандарт в резултат от проведена в няколко различни лаборатории процедура за сравнително тестуване.
\n
Приложение № 2 към чл. 49, ал. 2 1. Критерии за приемане на решение за прилагане на предпазна ваксинация (*) Критерии Решение за ваксиниране срещу ваксиниране Плътност на популацията от възприемчивите Висока Ниска животни Преобладаващи клинично засегнати животински Прасета Преживни животни видове Придвижване навън от защитната зона на Налични факти за това Няма налични факти потенциално инфектирани животни или продукти за това Предвиждано и очаквано въздушно разпростра- Високо (силно изразено) Ниско (слабо изразено) нение на вируса от инфектирани животновъдни или никакво обекти Подходяща ваксина В наличност Няма в наличност Произход на огнищата (проследяемост) Неизвестен Известен Наклон на графиката на честотата на огнищата Бързо растящ Плосък или слабо растящ Разпределение на огнищата Широко разпространено Ограничено Обществена реакция на прилагането на Силна Слаба политика за тотално умъртвяване на животни (стемпинг аут) Приемане на регионализация след ваксиниране Да Не (*) В съответствие с доклада на Научния комитет по здравеопазване на животните, 1999 г.
\n
2.Допълнителни критерии за приемане на решение за въвеждане на извънредна ваксинация:
\n
Критерии Решение за ваксиниране срещу ваксиниране Приемане от трети страни на регионализация Известно Неизвестно Икономическа оценка на конкурентните стра- Ако може да се очаква, Ако може да се очаква, тегии за борба със и контрол на болестта че стратегия за борба със че стратегия за борба със и контрол на болестта без и контрол на болестта с извънредна ваксинация би прилагане на извънредна довела до значително ваксинация би довела до по-големи икономи- значително по-големи чески загуби в отрас- икономически загуби в лите на селското сто- отраслите на селското панство и в другите стопанство и в другите отрасли отрасли Ако може да се очаква, че 24/48-часовото Да Не правило не може да бъде ефективно приложено в два последователни дни ( 1 ) Значително обществено и психологическо Да Не въздействие от прилагането на политика на тотално умъртвяване и унищожаване на животни (тотален стемпинг аут).
\n
Съществуването на големи животновъдни Да Не обекти с интензивно животновъдно произ- водство в райони с невисока плътност на селскостопански животни ( 1 ) Под 24/48-часово правило се разбира:(а) заразените стада от посочени в чл. 9 животновъдни обекти не могат да бъдат напълно унищожени в рамките на 24 h след потвърждаване на болестта; (б) предварително умъртвяване на животни, за които съществува вероятност да са контаминирани, не може да бъде безопасно осъществено в рамките на по-малко от 48 h.
\n
Забележка на редакцията: виж таблицата в PDF -а на броя 3. Дефиниция на “райони с висока плътност на селскостопански животни” (Densely Populated Livestock Areas = DPLA): а) при приемане на решение за предприетите мерки по прилагане на разпоредбите на тази наредба и по-конкретно на тези по чл. 51, ал. 2 НВМС е длъжна освен със задълбочените и пълнообхватни епизоотично проучване и оценка да се съобразява и с дефинициите за “райони с висока плътност на селскостопански животни” (РВПСЖ) или, където това е уместно - с тази дефиниция, представена в наредба, като използва по-стриктната от двете дефиниции;
\n
Дефиницията може да бъде изменена на база на нови научни факти. б) в случай на животни от възприемчиви видове под “район с висока плътност на селскостопански животни” следва да се разбира географски район с радиус от 10 km около животновъден обект, в който са настанени животни от възприемчиви видове, за които се подозира или е сигурно, че са инфектирани с шапен вирус, когато плътността на такива животни от възприемчиви видове е по-висока от 1000 глави на квадратен километър (km 2 ). Въпросният животновъден обект трябва да е разположен или в рамките на подрайон, когато плътността от животни от възприемчивите видове е по-голяма от 450 глави на km 2 , или на разстояние не по-малко от 20 km от такъв подрайон.
\n
ЧАСТ А Диагностични тестове 1. Препоръчвани процедури Диагностичните тестове, описани в Ръководството на Международното бюро по епизоотии (МБЕ), наричано по-нататък “Ръководството на МБЕ”, като “Предписани тестове” за международна търговия съставляват референтните тестове за диагностика на везикулозни болести в границите на общността. Националните лаборатории са длъжни да приемат стандарти и тестове, които са поне толкова стриктни, колкото тези, определени в Ръководството на МБЕ.
\n
Комисията има право да вземе решение за приемане и прилагане на по-стриктни тестови процедури от тези, определени в Ръководството на МБЕ.
\n
2.Алтернативни процедури Позволено е използването на тестове, определени в Ръководството на МБЕ като “алтернативни тестове”, или на други тестове, които не са включени в Ръководството на МБЕ, ако е доказано, че изпълнението и представянето на тези тестове е еднакво или надвишава параметрите за чувствителност и специфичност, определени в Ръководството на МБЕ или в анексите към нормативната уредба на общността, в зависимост от това, кои от двете са по-строги и точни.
\n
Националните лаборатории, в които се получават резултати от тестуване за нуждите на националната, вътрешната за общността или международната търговия, трябва да генерират и съхраняват необходимите данни, записи и документация, чрез които да са в състояние да докажат, че съществува съответствие между техните тестови процедури и съответните изисквания на МБЕ или на Европейската общност.
\n
3.Стандарти и контрол на качеството Националните лаборатории са длъжни да участват в периодично провежданите упражнения за стандартизиране и външно осигуряване на качеството, организирани от Референтната лаборатория на Европейската общност.
\n
В рамките на такива упражнения Референтната лаборатория на Европейската общност има право да вземе под внимание резултатите, постигнати от всяка национална лаборатория, която в рамките на разумно продължителен период от време е участвала в упражнение за осигуряване на качеството, организирано от някоя от международните организации, отговорни за външното осигуряване на качеството на диагностиката на везуколозни болести, например МБЕ, Организацията по прехрана и земеделие (ФАО) на ООН или Международната агенция по атомна енергия.
\n
В националните лаборатории задължително трябва да се изпълняват вътрешни програми за осигуряване на качеството. До приемането на подробни разпоредби в тази насока трябва да се прилагат конкретните норми и текстове, формулирани в издаваното от МБЕ Ръководство за оценка на качеството на лабораторните дейности (Комисия по стандартите на МБЕ, м. септември 1995 г.).
\n
Като част от осигуряването на качеството националните лаборатории са длъжни да доказват съответствието на рутинно използваните от тях тестове с изискванията за чувствителност и специфичност, определени в Ръководството на МБЕ.
\n
Процедури за приемане и преразглеждане на тестове и стандарти за диагностика на везикулозни вирусни болести.
\n
Тестовете и стандартите за диагностика на везикулозни вирусни болести трябва да бъдат приети от НВМС след съгласуване с Европейската комисия.
\n
Европейската комисия има право да вземе под внимание научното консултиране, предоставено от срещите на националните лаборатории, които следва да бъдат организирани от Референтната лаборатория на Европейската общност.
\n
4.Процедура за осигуряване на съответствие Данните от организираните от Референтната лаборатория на Европейската общност упражнения за стандартизиране и външно осигуряване на качеството следва да бъдат оценявани и анализирани на годишните срещи на националните лаборатории и да бъдат предоставяни на Европейската комисия за преразглеждане на списъка на национални лаборатории.
\n
Онези лаборатории, чиито тестове не отговарят на предписаните изисквания за чувствителност и специфичност, трябва да бъдат обект на изискване от Комисията да адаптират своите процедури в рамките на подходящ период от време, за да осигурят спазването от тяхна страна на тези изисквания. Ако в рамките на посочения краен срок лабораторията не успее да докаже необходимото задължително ниво на професионално съответствие, следва да й бъде отнето правото проведените след този краен срок тестове да бъдат признавани в рамките на Общността.
\n
5.Подбор и транспортиране на проби Разреден разтвор (аликуот) от полеви материал трябва да се изпрати в една от лабораториите, включени в списъка от част А към приложение № 3. Независимо от това, когато такива проби няма или те не са подходящи за транспортиране, приемливо е да се използва животински пасажен материал, получен от същия гостоприемен животински вид, или ниско пасажен материал от клетъчна култура.
\n
Трябва да се предостави и историята на животинския или клетъчния пасажен материал.
\n
Пробите за диагностика на везикулозен вирус следва да бъдат транспортирани при температура 4°С, ако очакваното време за транспортиране до лабораторията получател е по-малко от 24 h.
\n
За оесофагеални-фарингеални (пробанг) проби се препоръчва транспортиране върху твърд въглероден двуокис или течен азот, особено ако не са изключени възможни закъснения по летища.
\n
Специални предпазни мерки се изискват за безопасното опаковане на материал от подозрителни за шап случаи, което се отнася както за транспортирането в страните членки, така и за това между тях. Тези изисквания са предвидени основно за предотвратяване на счупване на или течове от съдовете, в които е поставен такъв материал, и за изключване на риска от контаминиране, но са важни и за осигуряване на пристигането на образците в задоволително състояние. Пакетите с лед се предпочитат пред мокрия лед с оглед на това, да се предотврати възможността за изтичане на вода от пакета.
\n
Преди изпращането на пробите трябва да се информира лабораторията получател за очакваната дата на получаване и се осигури съгласието й за това.
\n
Трябва да се осигури и спазването на всички изисквания за внос и износ на държави членки, включени в такова транспортиране.
\n
ЧАСТ Б Стандарти Включените в Ръководството на МБЕ протоколи предоставят референтни процедури за изолиране на вирус, за откриване на антиген и за откриване на антитела за везикулозни болести.
\n
1.Шап а) откриване на антиген Стандартите за откриване на антиген на шапния вирус трябва да бъдат установени и въведени в действие след консултиране с Референтната лаборатория на общността.
\n
Стандартизирани, дезактивирани антигени на всичките седем серотипа са в наличност в поддържаната от МБЕ и ФАО Световна референтна лаборатория за шап.
\n
Националните лаборатории би трябвало да осигурят условия системите за откриване на антиген да са в съответствие с тези минимални стандарти. Когато е необходимо, лабораториите получават консултиране и съвети от Референтната лаборатория на общността за предназначените за ползване като силни и слаби положителни контроли разреждания на тези антигени. б) вирусна изолация Стандартите за откриване на шапен вирус трябва да бъдат установени и въведени след консултиране с Референтната лаборатория на Европейската общност.
\n
Изолати от шапен вирус са в наличност и могат да се получат от Световната референтна лаборатория.
\n
Националните лаборатории са длъжни да осигурят условия използваните за изолиране на шапен вирус системи от тъканни култури да са чувствителни към пълния набор от серотипове и щамове, за които съответната лаборатория поддържа свой диагностичен капацитет. в) методи за откриване чрез нуклеинова киселина Стандартите за откриване на РНК на шапен вирус трябва да бъдат установени и въведени в сила след консултиране с Референтната лаборатория на Европейската общност.
\n
Комисията има право да предприеме необходимите организационни мерки за осъществяване на сравнително тестуване на чувствителността на методите за откриване на РНК, използвани от всяка една от тях, за целите на бъдещо стандартизиране между националните лаборатории.
\n
Комисията има право да предприеме необходимите организационни мерки за одобряване и приемане на стандартизирани референтни серуми за всички главни антигенни варианти на шапния вирус, което да бъде резултат от стандартизиращи упражнения, проведени между Референтната лаборатория на Европейската общност и отделните национални лаборатории. Тези референтни серуми ще бъдат приети в качеството им на стандарти за използване от всички национални лаборатории в границите на Европейската общност. г) откриване на антитела (структурни протеини) Стандартите за откриването на антитела на шапния вирус трябва да бъдат установени и въведени в сила след консултиране с Референтната лаборатория на Европейската общност.
\n
Комисията има право да предприеме необходимите организационни мерки за одобряване и приемане на стандартизирани референтни серуми, като това приемане бъде резултат от стандартизиращи упражнения, проведени между Референтната лаборатория на Европейската общност и отделните национални лаборатории. Тези референтни серуми ще бъдат приети в качеството им на стандарти за използване от всички национални лаборатории в границите на Европейската общност.
\n
2.Везикулозна болест по свинете (ВБС) Диагностиката на ВБС трябва да се извършва в съответствие с разпоредбите на Решение 2000/428/ЕС.
\n
3.Други везикулозни болести Когато това е необходимо, Европейската комисия има право да предприеме организационни мерки да бъдат установени и въведени в сила стандартите за лабораторна диагностика на везикулозен стоматит или везикулозна екзантема при свинете.
\n
Националната ветеринарномедицинска служба има право да поддържа лабораторен капацитет за диагностика на вирусни везикулозни болести, различни от шап и везикулозна болест по свинете, т.е. на везикулозен стоматит и везикулозна екзантема при свинете.
\n
Националните лаборатории, желаещи да поддържат диагностичен капацитет за тези вируси, имат възможност да получат референтни реагенти за тях от Световната референтна лаборатория (СРЛ) в Пърбрайт или от съответната Референтна лаборатория на МБЕ.
\n
Приложение № 3 ЧАСТ А Национални лаборатории, на които е разрешено да работят с жив шапен вирус Списък на националните лаборатории на страните членки, оторизирани за диагностика на вируса на шапа ЧАСТ Б Лаборатории, на които е разрешено да работят с жив шапен вирус за производството на ваксини Забележка на редакцията: виж приложението в PDF -а на броя 22980