{"html": "<div class=\"lf-doc\"><div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">64.</span>“Хигиена на храните” е съвкупността от всички мерки и условия, необходими за контрол на опасностите и за гарантиране пригодността на храната за консумация от човека, отчитайки нейното предназначение.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">65.</span>“Храна за лична консумация” е храна, която не е предназначена да бъде пускана на пазара.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">66.</span>“Храна за лични нужди” е храна, предназначена за употреба в домакинствата.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">67.</span>“Храна, която не е безопасна за консумация от потребителите” е храна, която уврежда или може да увреди здравето на хората или е негодна за консумация, като при определянето й като такава трябва да се вземат предвид: а) условията на нормалната й употреба от и на всеки етап от производството, преработката и предлагането на храната; б) информацията, предоставена на потребителите, включително информацията на етикета или друга общодостъпна за потребителя информация за предпазване от специфични вредни за здравето ефекти на определена храна или група храни.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">68.</span>“Храна, която уврежда или може да увреди здравето на хората” е храна, която е определена като такава въз основа на: а) влаганите добавки или съставки, извличането на основни компоненти на храната, както и прилаганите методи на технологична обработка; б) непосредствените, краткосрочните и дългосрочните ефекти на храната върху здравето на потребителите и бъдещите поколения; в) възможните кумулативни токсични ефекти при консумация на храната; г) специфичната възприемчивост на определени групи от населението, когато една храна е предназначена за консумация от тези групи.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">69.</span>“Храни от животински произход” са храни, добити от животни, със или без хранителни добавки, претърпели или не съответната технологична преработка или обработка.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">70.</span>“Хранителна верига” е последователност от етапи и дейности/операции, които се извършват при производството, преработката, дистрибуцията, съхранението и манипулирането на храните и техните съставки от добиването до консумирането им.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">71.</span>“Хранителна информация” са данните за съдържание на енергия и хранителни вещества, както и хранителните претенции, които се включват при етикетирането на храните.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">72.</span>“Хранителни добавки” са храни, предназначени да допълнят нормалната диета и които представляват концентрирани източници на витамини и минерали или други вещества с хранителен или физиологичен ефект, използвани самостоятелно или в комбинация, които се пускат на пазара в дозирани форми, като капсули, таблетки, хапчета и други подобни, на прах, ампули с течност и други подобни течни или прахообразни форми, предназначени да бъдат приемани в предварително дозирани малки количества.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">73.</span>“Храна, произведена от ГМО” е храна, произхождаща напълно или частично от ГМО, но която не съдържа ГМО или не е съставена от ГМО.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">74.</span>“Хранителна индустрия” е всяка обществена или частна дейност с цел печалба или не, която включва всички етапи на производството, преработката и дистрибуцията на храни.”</div>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"p-84\"><span class=\"lf-art-num\">§ 84</span><span class=\"lf-art-t\">В допълнителните разпоредби се създават § 1б - § 1д</span></h4>\n<p class=\"lf-p\">“§ 1б. (1) При изготвянето, оценката, изменението и допълнението на нормативни актове, които уреждат безопасността на храните, се вземат предвид приложимите международни стандарти и наличната научна информация.</p>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(2)</span>При изготвяне на нормативни актове, които регулират безопасността на храните, се вземат предвид резултатите от извършения анализ на риска, освен в случаите, когато анализ на риска е неприложим.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(3)</span>Анализът на риска се извършва на базата на научни доказателства по независим, обективен и прозрачен начин.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(4)</span>Управлението на риска се извършва, като се вземат предвид резултатите от оценката на риска и становищата на научните организации, а при необходимост се прилагат и временни предпазни мерки.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(5)</span>Временни предпазни мерки се предприемат, когато оценката на наличната информация покаже вероятност за увреждащи здравето ефекти, но не съществуват сигурни научни доказателства за тяхното настъпване. Мерките се прилагат до получаване на нова научна информация за извършване на цялостна оценка на риска.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(6)</span>Предприетите временни предпазни мерки трябва да:</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">1.</span>са пропорционални на мерките, необходими за защита на живота и здравето на хората;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">2.</span>не ограничават търговията, освен когато е необходимо за защита на живота и здравето на хората;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">3.</span>са съобразени с техническите и икономическите възможности и други приложими фактори;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">4.</span>се преразглеждат периодично в зависимост от вида на установения риск за здравето на хората и научната информация, необходима за извършване на цялостна оценка на риска.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(7)</span>При изготвянето, оценката и изменението и допълнението на нормативните актове, които регулират безопасността на храните, държавните органи провеждат открити и прозрачни обществени консултации, освен в случаите по чл. 37. § 1в. Разпоредбите на закона, засягащи производителите и търговците на храни от държави - членки на Европейския съюз, се прилагат и за производителите и търговците на храни от Европейското икономическо пространство. § 1г. Министърът на здравеопазването, съответно министърът на земеделието и горите може да определи и лаборатории за анализ на проби храни, които не са акредитирани по реда на чл. 32, ал. 2, при условие че лабораториите:</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">1.</span>покажат, че са започнали и провеждат необходимите процедури за акредитация по БДС ЕN ISO/IEC 17025 “Общи изисквания към компетентността на лабораториите за изпитване и калибриране”;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">2.</span>докажат, че при провеждането на анализи за целите на официалния контрол прилагат схеми за контрол на качеството на лабораторната дейност. § 1д. Министърът на земеделието и горите, съответно министърът на икономиката и енергетиката и министърът на здравеопазването осигуряват в интернет страниците на министерството възможност за ползване от заинтересованите лица на разпоредбите на документите и актовете по чл. 6, ал. 6, т. 7 и ал. 7, чл. 8, ал. 4, т. 2, чл. 17, ал. 4, т. 1 и чл. 23е, ал. 5, т. 2, буква “б” и ал. 9.”</div>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"p-85\"><span class=\"lf-art-num\">§ 85</span><span class=\"lf-art-t\">В преходните и заключителните разпоредби се създава § 5</span></h4>\n<p class=\"lf-p\">“§ 5. Изпълнението на закона се възлага на министъра на здравеопазването и на министъра на земеделието и горите, които дават указания по прилагането му.”</p>\n<p class=\"lf-p\">Преходни и заключителни разпоредби</p>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"p-86\"><span class=\"lf-art-num\">§ 86</span></h4>\n<p class=\"lf-p\">До одобряването от министъра на земеделието и горите на контролни органи за храни с традиционно специфичен характер, контролът се осъществява от министъра на земеделието и горите или от оправомощени от него лица</p>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"p-87\"><span class=\"lf-art-num\">§ 87</span></h4>\n<p class=\"lf-p\">В шестмесечен срок от влизането в сила на този закон чуждестранните лица могат да подават в Министерство на земеделието и горите документи за получаване на разрешение по чл. 6и, ал. 1</p>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"p-88\"><span class=\"lf-art-num\">§ 88</span></h4>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(1)</span>Обектите за търговия на дребно, в които се предлагат само храни от животински произход, които са регистрирани от РИОКОЗ по реда на чл. 12, получават удостоверения, издадени служебно от РВМС</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(2)</span>Започналите процедури в РИОКОЗ за регистрация на обекти за търговия на дребно, в които се предлагат само храни от животински произход, преминават служебно към РВМС, без да е необходимо подаване на ново заявление и документи за регистрация.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(3)</span>Министърът на здравеопазването предоставя на министъра на земеделието и горите информацията от регистъра, която обхваща обектите по ал. 1, в срок три месеца от влизането в сила на този закон.</div>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"p-89\"><span class=\"lf-art-num\">§ 89</span></h4>\n<p class=\"lf-p\">Параграф 61 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за храните (обн., ДВ, бр. 102 от 2003 г.; изм., бр. 87 от 2005 г.) се отменя</p>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"p-90\"><span class=\"lf-art-num\">§ 90</span><span class=\"lf-art-t\">Всички обекти за производство и търговия с храни внедряват системата или процедурите по чл. 18, ал. 1 и ги прилагат от 1 януари 2007 г</span></h4>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"p-91\"><span class=\"lf-art-num\">§ 91</span></h4>\n<p class=\"lf-p\">Разработените и съгласувани преди влизането в сила на този закон препоръки и правила за добра производствена практика при производството и търговията с храни по подотрасли се привеждат в съответствие с чл. 17, ал. 3 и 4 в тримесечен срок от влизането в сила на този закон</p>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"p-92\"><span class=\"lf-art-num\">§ 92</span><span class=\"lf-art-t\">В срок до 30 юни 2007 г. Министерският съвет представя в Народното събрание стратегия относно създаването на Национална агенция по безопасност на храните</span></h4>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"p-93\"><span class=\"lf-art-num\">§ 93</span><span class=\"lf-art-t\">В Закона за ветеринарномедицинската дейност (ДВ, бр. 87 от 2005 г.) се правят следните изменения и допълнения</span></h4>\n<p class=\"lf-p\">1 . В чл. 257, ал. 1 се създава т. 5: “5. установят, че са произведени в обекти, спрени от експлоатация по реда на този закон или на Закона за храните, или в обекти, нерегистрирани по реда на Закона за храните.”</p>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">2.</span>В § 15 от преходните и заключителните разпоредби т. 3 се отменя.</div>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"p-94\"><span class=\"lf-art-num\">§ 94</span></h4>\n<p class=\"lf-p\">В Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина (обн., ДВ, бр. 36 от 1995 г., бр. 61 от 1996 г. - Решение № 10 на Конституционния съд от 1996 г.; изм., бр. 38 от 1998 г., бр. 30 от 1999 г., бр. 10 от 2000 г., бр. 37 от 2000 г. - Решение № 3 на Конституцонния съд от 2000 г.; изм., бр. 59 от 2000 г., бр. 78 от 2000 г. - Решение № 7 на Конституционния съд от 2000 г.; изм., бр. 41 от 2001 г., бр. 107 и 120 от 2002 г.; попр., бр. 2 от 2003 г.; изм., бр. 56, 71 и 112 от 2003 г., бр. 70 и 111 от 2004 г., бр. 37, 76, 85, 87, 99 и 105 от 2005 г.) в чл. 65, ал. 1 и 4 думите “добавки към храненето” се заменят с “хранителни добавки”</p>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"p-95\"><span class=\"lf-art-num\">§ 95</span><span class=\"lf-art-t\">В Закона за защита на растенията (обн., ДВ, бр. 91 от 1997 г.; изм., бр. 90 от 1999 г., бр. 96 от 2001 г., бр. 18 от 2004 г.) чл. 13в и чл. 41а се отменят</span></h4>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"p-96\"><span class=\"lf-art-num\">§ 96</span><span class=\"lf-art-t\">Законът влиза в сила от деня на обнародването му в “Държавен вестник”, с изключение на</span></h4>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">1.</span>параграф 21, т. 3 и 4, § 25, т. 2 и § 93, т. 1, относно чл. 257, ал. 1, т. 5 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, които влизат в сила от 1 май 2006 г.;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">2.</span>параграф 2 относно чл. 1а, т. 2, § 6 относно чл. 4б, ал. 6 и 7, § 7 относно чл. 4в, ал. 9, § 9, т. 3, § 15 относно чл. 6к, ал. 6 и чл. 6о, § 18 относно чл. 8, ал. 2 - 9, § 22, § 35 относно чл. 23а, ал. 1, т. 2 и 3, чл. 23в, ал. 1, чл. 23г, ал. 1, 3 - 6 и 8 - 11, чл. 23д, чл. 23е, чл. 23ж и чл. 23з, ал. 5, § 36, т. 2, § 39, § 43 относно чл. 27а, ал. 4, § 45 относно чл. 28а, ал. 2, § 48 относно чл. 29ж, ал. 2, 4 и 5, § 53 относно чл. 32, ал. 5, § 54 и § 59 относно чл. 36а, ал. 4, чл. 36б и чл. 36в, ал. 2, които влизат в сила от 1 януари 2007 г.</div>\n<p class=\"lf-p\">Законът е приет от 40-то Народно събрание на 30 март 2006 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.</p>\n<p class=\"lf-p\">За председател на Народното събрание: Любен Корнезов 25725</p></div>", "next": 0}