(2)В случаите на отказване изпълнението на нареждане за превод участникът е длъжен в началото на следващия работен ден да отправи с текуща дата до съответните платежни системи по чл. 107, ал. 2 или до RINGS същото нареждане със същия регистрационен номер.
\n
Гаранционна схема
\n
Чл. 110
\n
(1)За осигуряване нормалното извършване на сетълмента БНБ може да създава механизми за осигуряване на достатъчна наличност по сетълмент- сметките, включително чрез създаване на гаранционни схеми със средства на участниците в RINGS и поставяне на изискване за задължителна минимална наличност по всяка сметка
\n
(2)Правилата за функциониране на гаранционната схема се определят с наредба.
\n
Раздел V
\n
Tрансевропейска автоматизирана система за брутен сетълмент на експресни преводи в реално време
\n
Чл. 111
\n
(1)Българската народна банка може да бъде оператор на системен компонент към системата за сетълмент в евро “Tрансевропейска автоматизирана система за брутен сетълмент на експресни преводи в реално време (ТАРГЕТ 2/TARGET 2)”
\n
(2)Участието в системата по ал. 1 се осъществява съобразно правилата на системата, приети от Европейската централна банка.
\n
Глава седма ПЛАТЕЖЕН НАДЗОР
\n
Раздел I
\n
Осъществяване на платежния надзор Общи разпоредби
\n
Чл. 112(1) Платежният надзор се осъществява от БНБ
\n
(2)Обект на платежния надзор са:
\n
1.платежните институции и другите доставчици на платежни услуги по отношение на дейността им по предоставяне на платежни услуги;
\n
2.операторите на платежни системи и участниците в тях;
\n
3.операторите на системи за сетълмент на ценни книжа при осъществяване на дейността им по извършване на платежни операции.
\n
(3)Българската народна банка и оправомощените от нея длъжностни лица не носят отговорност за вреди при упражняване на функциите си по платежен надзор, освен ако са действали умишлено.
\n
(4)При упражняване на платежен надзор оправомощените от БНБ длъжностни лица са длъжни да не допускат възникване на конфликт на интереси, при който надзорните им задължения влизат в противоречие с техните собствени интереси.
\n
Събиране на информация за нуждите на платежния надзор
\n
Чл. 113
\n
Лицата - обект на платежен надзор, предоставят на БНБ за нуждите на платежния надзор и за статистически цели информация и отчети за дейността си по ред, със съдържание и периодичност, определени с наредба Правомощия на БНБ
\n
Чл. 114Във връзка с осъществяването на платежния надзор БНБ има право
\n
1.на свободен достъп чрез оправомощени служители в служебните помещения на лицата - обект на платежен надзор;
\n
2.да изисква документи и да събира сведения във връзка с изпълнението на възложената задача;
\n
3.да ползва външни независими експерти;
\n
4.да извършва чрез оправомощени служители проверки на място на лицата - обект на платежен надзор, както и на техни представители, клонове и подизпълнители;
\n
5.да присъства чрез оправомощени служители на заседанията на управителните и контролните органи на лицата - обект на платежен надзор, които могат да изразяват становища и препоръки, които се отразяват в протокола от заседанието.
\n
Съдействие при упражняването на платежен надзор
\n
Чл. 115
\n
(1)Лицата - обект на платежен надзор, както и клоновете, представителите и подизпълнителите на платежни институции, са длъжни да осигуряват необходимите документи, информация и съдействие, изисквани с оглед осъществяването на платежния надзор, както и да се въздържат от действия, които биха могли да попречат на неговото провеждане
\n
(2)За нуждите на платежния надзор, упражняван от БНБ, органите и институциите, осъществяващи публичноправни функции, са длъжни да оказват съдействие и да предоставят на БНБ цялата поискана информация, с която разполагат.
\n
(3)За нуждите на платежния надзор БНБ може да изисква при необходимост информация и от други физически и юридически лица.
\n
Задължение за конфиденциалност при упражняване на платежния надзор
\n
Чл. 116
\n
(1)Членовете на Управителния съвет на БНБ, служителите, експертите и другите лица, работещи за БНБ, са длъжни да пазят професионалната тайна, включително след прекратяване на отношенията им с БНБ
\n
(2)Професионална тайна е информацията, която БНБ получава или създава за целите на платежния надзор или във връзка с него и чието разгласяване би увредило търговския интерес или престижа на лицата, които са обект на платежен надзор, или техни акционери. Професионалната тайна не представлява служебна тайна по смисъла на Закона за защита на класифицираната информация.
\n
(3)Не е професионална тайна информацията, която подлежи на публикуване или оповестяване съгласно нормативен акт.
\n
(4)Лицата по ал. 1 могат да използват информацията, представляваща професионална тайна, само за целите и при изпълнение на служебните си задължения. Тази информация не може да се разгласява или предоставя на други лица или органи освен посочените в чл. 117.
\n
(5)Ограниченията по ал. 4 не се прилагат, ако информацията се предоставя в обобщен вид, така че да не могат да бъдат идентифицирани лицата, за които тя се отнася.
\n
(6)Информацията, получена от лице, задължено да я предоставя по този закон, може да му бъде предоставена обратно при поискване от негова страна.
\n
Предоставяне на информация - професионална тайна
\n
Чл. 117
\n
(1)Лицата по чл. 116, ал. 1 могат да предоставят информация, представляваща професионална тайна, на следните органи във връзка с изпълнението на техните функции или задължения 1. органите на съдебната власт - в случаите на образувано наказателно производство;
\n
2.съда: а) в случаите на обжалване на административен акт на БНБ, издаден по реда на този закон; б) във връзка със съдебно дело, засягащо извършени надзорни действия; в) в случаите на образувано производство по ликвидация или несъстоятелност на платежна институция с изключение на информацията, която се отнася до трети лица, които искат да придобият част или цялото предприятие на платежната институция в рамките на плана за оздравяването й;
\n
3.органите за финансов надзор в Република България и на Държавна агенция “Национална сигурност” - в случаи и по ред, определени със съвместни инструкции или споразумения;
\n
4.синдиците или ликвидаторите на платежна институция, както и на органите, които по закон осъществяват контрол върху платежна институция в производство по ликвидация или несъстоятелност;
\n
5.одиторите на финансовите отчети на платежна институция, както и на лицата, които по закон осъществяват контрол върху одиторите на платежна институция;
\n
6.органите на държави членки, посочени в чл. 118;
\n
7.органите на държави членки, които участват в процедури по ликвидация или несъстоятелност на платежна институция или в други подобни процедури, както и на органите на държави членки, които отговарят за контрола над платежна институция в производство по несъстоятелност, ликвидация или в други подобни процедури;
\n
8.органите на други държави членки, които отговарят за предвидените в закон одити на отчетите на платежни институции, както и на органите, които по закон осъществяват контрол върху одиторите на платежни институции.
\n
(2)Органите по ал. 1 са длъжни да използват получената информация само за целите, за които им е предоставена, и да не я разпространяват и предоставят на трети лица освен при изпълнение на задължение, предвидено в закон.
\n
(3)Органите по ал. 1, т. 3 - 8 могат да получават информация от БНБ, ако са обвързани от задължение за опазване на професионална тайна, аналогично на установеното в този закон.
\n
(4)Разпоредбите на чл. 116 и на ал. 1 - 3 се прилагат съответно и за информацията, получена от БНБ при осъществяване на платежен надзор над лица - обекти на платежен надзор, които не са платежни институции.
\n
Надзорно сътрудничество
\n
Чл. 118
\n
(1)При упражняване на своите надзорни функции БНБ си сътрудничи със съответните компетентни органи за надзор над платежни институции на държавите членки и, при необходимост, с Европейската централна банка и националните централни банки, с компетентните органи за надзор над другите доставчици на платежни услуги, както и със съответните компетентни органи за надзор над платежните системи и системите за сетълмент на ценни книжа
\n
(2)Българската народна банка има право да обменя информация, необходима за платежния надзор, с органите по ал. 1, както и с други органи на държавите членки, отговорни за спазване на законодателството в областта на защита на личните данни и на предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма.
\n
(3)Обменът на надзорна информация се извършва при спазване на изискванията относно професионалната тайна, включително като се гарантира защита на личните данни и на търговската тайна.
\n
Предоставяне на информацията, получена от компетентните органи на държави членки
\n
Чл. 119(1) Разпоредбите на чл. 116 се прилагат и за информацията, получена от БНБ от компетентните надзорни органи на държави членки
\n
(2)Информацията, получена от БНБ от компетентните надзорни органи на други държави членки, може да се предоставя по реда на този закон на органите по чл. 117 или на други лица и органи, ако е налице изрично писмено съгласие на компетентния надзорен орган на държавата членка, от който е получена информацията, и при спазване на условията, при които е дадено това съгласие.
\n
Раздел II
\n
Надзор над платежни системи Общи разпоредби
\n
Чл. 120
\n
Българската народна банка упражнява надзор за спазване изискванията на този закон и на подзаконовите актове по прилагането му спрямо операторите и участниците в платежни системи Надзорни мерки спрямо платежни системи
\n
Чл. 121(1) В случай че БНБ установи нарушения в дейността на платежна система, в зависимост от характера и тежестта на установените нарушения тя може да
\n
1.отправи писмено предупреждение и/или да даде задължителни указания до оператор и/или участник в платежната система;
\n
2.задължи оператор и/или участник в платежната система да преустанови и отстрани нарушенията в предварително определен срок;
\n
3.разпореди на оператора на платежна система да изключи определен участник от платежната система, ако участникът не спазва установените с този закон изисквания или правилата на системата;
\n
4.разпореди на участниците и оператора на платежна система промени в правилата й;
\n
5.задължи оператора на платежната система да извърши за своя сметка извънреден вътрешен или външен одит на системата или на участници в нея;
\n
6.наложи на оператора на платежна система временна или постоянна забрана за извършване на дейност на платежната система;
\n
7.отнеме лиценза на оператора на платежна система, подлежаща на лицензиране.
\n
(2)Мерките по ал. 1, т. 1 могат да се прилагат и спрямо лица, които по договор осъществяват ръководни функции, както и спрямо лица, които осъществяват контрол по смисъла на § 1, ал. 1, т. 7 от допълнителните разпоредби на Закона за кредитните институции върху оператор или участник в платежна система.
\n
Раздел III
\n
Надзор над доставчици на платежни услуги Общи разпоредби
\n
Чл. 122
\n
(1)Българската народна банка упражнява надзор за спазване изискванията на този закон и на подзаконовите актове по прилагането му спрямо доставчиците на платежни услуги със седалище в Република България, както и спрямо клоновете и представителите на доставчици на платежни услуги със седалище в държава членка, които извършват дейност на територията на Република България, като упражняват правото на установяване
\n
(2)Ако служебно или въз основа на възражение от ползвател на платежни услуги или от друго заинтересовано лице, включително сдружение на потребители, БНБ установи, че доставчик на платежни услуги е допуснал нарушение на този закон или на подзаконовите актове по прилагането му, БНБ има право да приложи подходящи надзорни мерки и/или да наложи имуществени санкции с цел преустановяване на нарушението.
\n
(3)При подаване на възражение от ползвател на платежни услуги или друго заинтересовано лице БНБ с отговора си информира подателя на възражението за възможността да отнесе спора за разглеждане от Помирителната комисия за платежни спорове.
\n
Допълнителни изисквания при упражняване на надзор над платежни институции
\n
Чл. 123
\n
Надзорните правомощия на БНБ спрямо платежните институции се осъществят в съответствие с рисковете, на които те са изложени или могат да бъдат изложени във връзка с дейността си, както и за поддържане на адекватен на рисковете собствен капитал Надзорни мерки спрямо доставчици на платежни услуги
\n
Чл. 124
\n
(1)В случай че БНБ установи нарушения в дейността на доставчик на платежни услуги по чл. 122, ал. 1, в зависимост от характера и тежестта на установените нарушения тя може да 1. отправи писмено предупреждение и/или да даде задължителни указания на доставчика на платежни услуги;
\n
2.задължи доставчика на платежни услуги да преустанови и/или отстрани нарушението в предварително определен срок;
\n
3.изиска извършването на промени във вътрешните правила и процедури на доставчика на платежни услуги;
\n
4.забрани извършването на дейност по предоставяне на някои или всички платежни услуги, докато не бъдат отстранени констатираните нарушения.
\n
(2)Когато лица, лицензирани да извършват пощенски парични преводи по Закона за пощенските услуги, системно нарушават разпоредбите на този закон или на актовете по прилагането му, управителят на БНБ отправя мотивирано предложение до председателя на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения за отнемане на лиценза им за извършване на пощенски парични преводи.
\n
(3)Прилагането на надзорни мерки не засяга възможността за прилагане на мерки по други нормативни актове.
\n
(4)По преценка на БНБ прилагането на надзорни мерки може да бъде направено обществено достояние.
\n
Допълнителни надзорни мерки спрямо платежните институции
\n
Чл. 125(1) Освен мерките по чл. 124, в случай че БНБ установи нарушения в дейността на платежна институция, тя може да
\n
1.задължи платежната институция да извърши за своя сметка извънреден одит;
\n
2.наложи на платежната институция по-строги надзорни изисквания от установените за нея при нормалното й функциониране;
\n
3.ограничи дейността на платежната институция, като й забрани да извършва определени сделки, дейности или операции;
\n
4.ограничи обема на определен вид дейности, извършвани от платежната институция, или да изисква увеличение на собствения капитал;
\n
5.отнеме лиценза на платежната институция.
\n
(2)Прилагането на надзорни мерки не засяга възможността за прилагане на мерки по други нормативни актове.
\n
(3)По преценка на БНБ прилагането на надзорни мерки може да бъде направено обществено достояние.
\n
Раздел IV
\n
Нарушения Видове нарушения
\n
Чл. 126За нарушения по смисъла на чл. 121, ал. 1, чл. 124, ал. 1 и чл. 125, ал. 1 се смятат
\n
1.нарушение или заобикаляне на този закон или на друг нормативен акт, издаден по неговото прилагане;
\n
2.неизпълнение на указания и разпореждания на БНБ;
\n
3.възпрепятстване упражняването на платежен надзор и проверки на място;
\n
4.непредоставяне на изискваната от БНБ информация;
\n
5.неоказване на съдействие, когато такова е било поискано от проверяваното лице;
\n
6.неспазване на условията за издаване на лиценза, когато лицето - обект на платежен надзор, подлежи на лицензиране по реда на този закон;
\n
7.застрашаване или засягане сигурността и финансовата стабилност на платежна система;
\n
8.застрашаване или засягане сигурността и финансовата стабилност на платежна институция, включително поради извършвана от нея друга търговска дейност, несвързана с предоставянето на платежни услуги.
\n
Глава осма ИЗВЪНСЪДЕБНО РАЗРЕШАВАНЕ НА СПОРОВЕ
\n
Раздел I
\n
Вътрешни процедури Възражения
\n
Чл. 127
\n
(1)Всеки доставчик на платежни услуги в рамките на вътрешните си правила предвижда процедура за подаване на възражения, решаване на спорове и определяне на обезщетения във връзка с предоставянето на платежни услуги
\n
(2)Доставчикът на платежни услуги е длъжен да се произнесе и да уведоми писмено клиента за решението си по всяко постъпило възражение в 7-дневен срок от подаването му.
\n
(3)Ако доставчикът на платежни услуги не се произнесе в предвидения в ал. 2 срок, както и когато решението не удовлетворява клиента, спорът може да бъде отнесен за разглеждане от Помирителната комисия за платежни спорове. Доставчикът на платежни услуги информира ползвателя на платежни услуги за наличието на тази възможност.
\n
Раздел II
\n
Помирителна комисия за платежни спорове Статут
\n
Чл. 128
\n
(1)Помирителната комисия за платежни спорове към Комисията за защита на потребителите е помирителен орган за разрешаване на спорове между доставчици на платежни услуги и ползватели на платежни услуги
\n
(2)Помирителната комисия за платежни спорове, наричана по-нататък “комисията”, е независима и към нея не могат да се отправят задължителни указания относно изпълнението на дейността й.
\n
Състав на Помирителната комисия за платежни спорове
\n
Чл. 129
\n
(1)Помирителната комисия за платежни спорове се състои от председател и заместник-председател, определени от управителя на БНБ, и членове - лица, посочени в листи, утвърдени от представителна организация на банките и от Комисията за защита на потребителите. Във всяка листа трябва да бъдат включени най-малко три лица с необходимата квалификация. Те могат да бъдат отзовавани по всяко време
\n
(2)Помирителното производство се разглежда в състав от трима членове, който включва председателя или заместник-председателя на комисията и по един член от съответните листи. Членовете се определят от председателя на ротационен принцип съгласно разпоредбите на правилника за дейността на комисията.
\n
(3)При невъзможност на някой от членовете да участва в отделно помирително производство председателят на комисията определя друг член.
\n
(4)Членовете на комисията, председателят и заместник-председателят нямат право да разгласяват сведения, които са им станали известни във връзка с изпълнението на задълженията им.
\n
(5)Ежегодно до три месеца след изтичането на календарната година председателят на комисията изготвя отчет, който предоставя на БНБ и на организациите, утвърдили листите по ал. 1. При изготвяне на отчета се спазват изискванията на ал. 4.
\n
Несъвместимост
\n
Чл. 130(1) Не може да участва в помирителното производство член на комисията, който
\n
1.е съпруг, роднина по права линия, по съребрена линия до четвърта степен или по сватовство до трета степен на някоя от страните по спора;
\n
2.се намира с някоя от страните по спора в отношения, които пораждат основателни съмнения в неговата безпристрастност.
\n
(2)Искането за отстраняване на член на комисията може да бъде направено от всяка от страните в помирителното производство.
\n
(3)Член на комисията е длъжен да си направи отвод, ако са налице обстоятелствата по ал. 1.
\n
(4)Преди началото на помирителното производство членовете на комисията попълват декларация, че не са налице обстоятелствата по ал. 1.
\n
Ред за подаване на възражението
\n
Чл. 131(1) Възражението е писмено и съдържа изложение на фактите и искането. Към възражението се прилагат всички документи, необходими за изясняване предмета на спора
\n
(2)Подателят представя и декларация, че към момента на подаване на възражението не е отнесъл същия спор за разрешаване пред съд, арбитражен съд или друга помирителна институция, както и че не е сключил с ответната страна спогодба. Подателят на възражението може да упълномощи свой представител, който да го представлява пред комисията.
\n
(3)Ако липсват достатъчно документи или изложеното във възражението е непълно или неясно, комисията оставя възражението без движение, информира подателя за това и му дава срок 10 работни дни за отстраняване на недостатъка.
\n
(4)Полученото възражение се изпраща на засегнатите лица, които в срок до 10 работни дни трябва да представят становища и доказателства. По изключение срокът може да бъде удължен с 10 работни дни.
\n
(5)След изтичане на срока по ал. 4 на подателя на възражението се предоставят получените становища и доказателства на ответната страна и му се дава срок до 10 работни дни за допълнително становище и нови доказателства, ако ответната страна не желае да удовлетвори възражението му.
\n
(6)Ако подателят на възражението представи допълнително становище и/или нови доказателства, комисията дава възможност на засегнатите лица да представят допълнително становище и нови доказателства.
\n
Разглеждане на спора
\n
Чл. 132(1) В срок до един месец след изтичане на срока по чл. 131, ал. 5 комисията разглежда спора
\n
(2)Когато комисията сметне, че е необходимо допълнително изясняване на обстоятелствата по спора, тя може да поиска от страните документи, информация или допълнителни доказателства. Комисията може да извършва и проверки на място във връзка с предмета на спора.
\n
(3)Комисията може да разгледа спора в открито заседание, като разяснява на страните приложимите към спора нормативни разпоредби и ги приканва да се споразумеят.
\n
Оставяне на възражението без разглеждане
\n
Чл. 133
\n
Комисията оставя без разглеждане възражението на подателя или прекратява помирителното производство, когато към момента на подаване на възражението по същия спор вече има заведено съдебно или арбитражно дело или спорът се разреши чрез спогодба Помирително предложение
\n
Чл. 134(1) След извършване на необходимите действия по изясняване на спора комисията изготвя писмено помирително предложение за неговото разрешаване
\n
(2)Помирителното предложение се приема с обикновено мнозинство от пълния числен състав на комисията. Въздържане при гласуване не се допуска.
\n
(3)Помирителното предложение може да бъде прието от страните в срок до 10 дни след получаването му, като приемането става чрез писмено известие до комисията. Приемането на предложението от двете страни има силата на спогодба между тях. Страните трябва да бъдат уведомени, че не са длъжни да приемат помирителното предложение.
\n
(4)След изтичане на срока по ал. 3 комисията съобщава резултата на страните, след което прекратява помирителното производство.
\n
Разходи за производството
\n
Чл. 135
\n
(1)Страните не заплащат такса за разглеждане на спора от комисията. Направените от страните разноски са за тяхна сметка. Всяка от страните може да предложи в помирителното предложение да бъде включена и уговорка за поемане на разноските
\n
(2)Разходите за възнаграждения на членовете на комисията се поемат от организациите, които са ги определили. Комисията за защита на потребителите осигурява персонал и подходящи условия за работа на Помирителната комисия за платежни спорове.
\n
(3)Управителят на БНБ утвърждава правилник за дейността на комисията.
\n
Сътрудничество
\n
Чл. 136
\n
В случаи на презгранични спорове комисията си сътрудничи със съответните органи за извънсъдебно разрешаване на спорове в държавите членки, като обменя информация и становища с тях Глава девета ИЗДАВАНЕ И ОБЖАЛВАНЕ НА АДМИНИСТРАТИВНИ АКТОВЕ Издаване и обжалване на административни актове
\n
Чл. 137
\n
(1)Индивидуалните административни актове по чл. 12, 14, 15, 97, 100 и 101 се издават от Управителния съвет на БНБ по предложение на управителя и подуправителя, ръководещ управление “Банково”
\n
(2)В случаите извън ал. 1 индивидуалните административни актове се издават от подуправителя, ръководещ управление “Банково”, или от оправомощено от него длъжностно лице.
\n
(3)Административните актове на БНБ се мотивират и подлежат на незабавно изпълнение.
\n
(4)Административните актове могат да се обжалват пред Върховния административен съд относно тяхната законосъобразност по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съдът не може да спре изпълнението на акта до окончателното произнасяне по жалбата.
\n
(5)В съдебните производства по ал. 4, когато е необходимо извършването на съдебно-счетоводна или съдебно-икономическа експертиза, съдът назначава вещи лица от списъка по чл. 151, ал. 4 от Закона за кредитните институции.
\n
(6)Индивидуалните административни актове по този закон се съобщават на адресатите им чрез връчване срещу подпис или чрез препоръчано писмо с обратна разписка. Връчването с препоръчано писмо с обратна разписка се извършва на постоянния адрес на лицето, ако то е физическо лице, или по неговото седалище и адрес на управление, ако е юридическо лице.
\n
(7)Ако административният акт не бъде връчен по един от посочените в ал. 6 начини, той се смята за връчен с поставянето му на публично достъпно място в сградата на БНБ. Последното обстоятелство се удостоверява с протокол, съставен от длъжностни лица, определени със заповед на подуправителя, ръководещ управление “Банково”.
\n
(8)При прилагане на надзорни мерки чл. 26 и 34 от Административнопроцесуалния кодекс не се прилагат.
\n
Глава десета АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ Глоби и имуществени санкции
\n
Чл. 138
\n
(1)Който извърши или допусне извършването на нарушение на този закон и на подзаконовите актове по прилагането му, ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба в размер до 3000 лв., а при повторно нарушение - от 3000 до 5000 лв
\n
(2)На оператор на платежна система, който извърши или допусне извършването на нарушение на този закон и на подзаконовите актове по прилагането му, се налага имуществена санкция в размер до 10 000 лв., а при повторно нарушение - от 10 000 до 20 000 лв.
\n
(3)На доставчик на платежни услуги по чл. 122, ал. 1, който извърши или допусне извършването на нарушение на този закон и на подзаконовите актове по прилагането му, се налага имуществена санкция в размер до 8000 лв., а при повторно нарушение - от 8000 до 15 000 лв.
\n
(4)На участник в платежна система, който извърши или допусне извършването на нарушение на този закон и на подзаконовите актове по прилагането му, се налага имуществена санкция в размер до 8000 лв., а при повторно нарушение - от 8000 до 15 000 лв.
\n
(5)На оператор на платежна система, доставчик на платежни услуги или участник в платежна система, който не изпълни приложена от БНБ надзорна мярка, се налага имуществена санкция в размер до 20 000 лв., а при повторно нарушение - от 20 000 до 100 000 лв.
\n
(6)Който извършва дейност като платежна институция без лиценз, ако деянието не съставлява престъпление, или извършва без разрешение друга дейност, за която този закон изисква разрешение, се наказва с глоба в размер до 20 000 лв., а при повторно нарушение - от 20 000 до 40 000 лв. Ако нарушителят е юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер до 40 000 лв., а при повторно нарушение - от 40 000 до 80 000 лв.
\n
(7)Който извършва дейност като оператор на платежна система без лиценз, когато такъв се изисква, ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба в размер до 50 000 лв., а при повторно нарушение - от 50 000 до 100 000 лв. Ако нарушителят е юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер до 100 000 лв., а при повторно нарушение - от 100 000 до 200 000 лв.
\n
Имуществени санкции при нарушение на Регламент (ЕО) № 1781/2006 и на Регламент (ЕО) № 2560/2001
\n
Чл. 139
\n
При нарушения на Регламент (ЕО) № 1781/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15 ноември 2006 г. относно информацията за платеца, придружаваща парични преводи, и на Регламент (ЕО) № 2560/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 19 декември 2001 г. относно трансграничните плащания в евро се налагат имуществените санкции по чл. 138, ал. 3 Издаване и обжалване на наказателни постановления
\n
Чл. 140
\n
(1)Актовете за установяване на нарушенията по чл. 138 и 139 се съставят от оправомощени от подуправителя на БНБ, ръководещ управление “Банково”, длъжностни лица, а наказателните постановления се издават от подуправителя или от оправомощено от него длъжностно лице
\n
(2)Съставянето на актовете, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.
\n
ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
\n
§ 1По смисъла на този закон
\n
1.“Вальор” е референтна дата, използвана от доставчик на платежни услуги за изчисляване на лихвите по средствата, с които е задължена или заверена платежната сметка. Когато не е договорено олихвяване на платежната сметка, вальор е датата, на която доставчикът на платежни услуги е длъжен да задължи или завери платежната сметка.
\n
2.“Група” е група от предприятия, която се състои от: а) предприятие майка и неговите дъщерни дружества, както и образуванията, в които предприятието майка или дъщерните му дружества имат участие, или б) предприятия, които се управляват общо по силата на договор или на учредителните им актове или устави, или в) предприятия, в които повече от половината от членовете на управителните или контролните им органи са едни и същи лица през съответната финансова година до датата на изготвяне на консолидирания финансов отчет.
\n
3.“Директен дебит” е платежна услуга по задължаване на платежна сметка на платеца, когато платежната операция се извършва по инициатива на получателя въз основа на даденото съгласие от платеца на получателя, на доставчика на платежни услуги на получателя или на доставчика на платежни услуги на платеца.
\n
4.“Дълготраен носител” е всеки инструмент, който позволява на ползвателя на платежни услуги да съхранява адресирана до него информация по начин, достъпен за последващи справки, за период от време, достатъчен за целите, за които е предоставена информацията, и който позволява непроменено възпроизвеждане на съхранената информация. За дълготрайни носители се смятат разпечатки от устройства за разпечатване на извлечения по сметки, дискети, CD-ROM, DVD, компютърни твърди дискове, на които може да се съхраняват електронни съобщения, както и интернет страници, които са достъпни за последващи справки, за срок, достатъчен за целите на информацията и позволяващ непромененото възпроизвеждане на съхранената информация.
\n
5.“Държава членка” e държава - членка на Европейския съюз, или друга държава, която принадлежи към Европейското икономическо пространство.
\n
6.“Държава членка по произход” е държава членка, в която се намира седалището на доставчика на платежни услуги, а ако доставчикът на платежни услуги няма седалище съгласно националното му право - държавата членка, в която се намира централното му управление.
\n
7.“Дъщерно дружество” е юридическо лице, контролирано от друго юридическо лице (предприятие майка). Юридически лица, които са дъщерни на дъщерното дружество, също се смятат за дъщерни дружества на предприятието майка.
\n
8.“Институция” е: а) лицензирана от БНБ кредитна институция и клон на кредитна институция от държава членка, осъществяващи дейност на територията на страната; б) инвестиционен посредник и клон на инвестиционен посредник от държава членка, осъществяващи дейност на територията на страната; в) кредитна институция и инвестиционен посредник със седалище в трета държава, получили лиценз да извършват дейност на територията на страната.
\n
9.“Клирингова къща” е субект, който отговаря за изчисляването на нетните позиции на институциите, евентуален централен съконтрагент и/или евентуален агент по сетълмента.
\n
10.“Клон на платежна институция” е място на стопанска дейност, представляващо юридически необособена част от платежна институция, чрез което се извършват пряко всички или някои от дейностите на платежната институция. За извършване на дейност като платежна институция на територията на Република България чрез клон платежната институция, лицензирана в държава членка, създава един клон независимо от броя на местата на дейност.
\n
11.“Наличен паричен превод” е платежна услуга, при която средствата се предоставят от платеца, без да са открити платежни сметки на името на платеца или на получателя, с единствена цел прехвърляне на съответната сума на получателя или на друг доставчик на платежни услуги, действащ от името на получателя, и/или когато тези средства се получават от името на получателя и са на негово разположение.
\n
12.“Нареждане за превод” в платежна система е всяко нареждане на участник в системата да предостави на разположение на получателя парична сума чрез записване по сметките в банка, централна банка или агент по сетълмента или всяко друго нареждане, водещо до поемане или изпълнение на задължение за плащане според правилата на системата.
\n
13.“Невалиден уникален идентификатор” е идентификатор, който не отговаря на стандартизираните изисквания, ако има такива.
\n
14.“Непряк участник” е кредитна институция, която се намира в договорни отношения с институция, участваща в системата, изпълняваща нареждания за превод, която позволява на посочената кредитна институция да извършва нареждания за превод чрез системата.
\n
15.“Нетиране” е преобразуване на всички вземания и задължения, произтичащи от нареждания за превод, които участник или участници издават или получават от един или повече други участници, така че само едно нетно вземане може да се иска или едно нетно задължение се дължи.
\n
16.“Платежен инструмент” е персонализирано/персонализирани устройство/устройства и/или набор от процедури, договорени между ползвателя на платежни услуги и доставчика на платежни услуги и използвани от ползвателя на платежни услуги с цел подаване на платежно нареждане.
\n
17.“Платежна операция” е действие, предприето от платеца или от получателя по внасяне, прехвърляне или теглене на пари в наличност независимо от основното правоотношение между платеца и получателя.
\n
18.“Платежна сметка” е сметка, водена на името на един или повече ползватели на платежни услуги, използвана за изпълнението на платежни операции.
\n
19.“Платежно нареждане” е всяко нареждане от платеца или получателя към доставчика на платежни услуги, с което се разпорежда изпълнението на платежна операция.
\n
20.“Платец” е физическо или юридическо лице, което е титуляр на платежна сметка и разпорежда изпълнението на платежно нареждане по тази сметка, а когато липсва платежна сметка - физическо или юридическо лице, което дава платежно нареждане.
\n
21.“Ползвател на платежни услуги” е физическо или юридическо лице, което се ползва от платежна услуга в качеството си на платец или на получател, или и в двете си качества.
\n
22.“Получател” е физическо или юридическо лице, определено като краен получател на средства, които са предмет на платежна операция.
\n
23.“Потребител” е физическо лице - ползвател на платежна услуга, което при договори за предоставяне на платежни услуги извършва дейност, различна от неговата търговска или професионална дейност.
\n
24.“Предприятие майка” е юридическо лице, което упражнява контрол спрямо едно или повече дружества (дъщерни дружества).
\n
25.“Приемаща държава” е държава членка, различна от държавата членка по произход, в която доставчикът на платежни услуги има клон, представител или предоставя директно платежни услуги.
\n
26.“Работен ден” е денят, в който съответният доставчик на платежни услуги на платеца или доставчикът на платежни услуги на получателя, които участват в изпълнението на платежната операция, осъществяват дейност, необходима за изпълнението на платежната операция.
\n
27.“Регистрационен номер” е предварително оповестен набор от данни или уникален номер, присвояван от доставчика на платежни услуги, който позволява еднозначно идентифициране на платежната операция.
\n
28.“Референтен лихвен процент” е лихвеният процент, използван като основа за изчисляване на приложимия лихвен процент и който произтича от общодостъпен източник, който може да бъде проверен от двете страни по договор за предоставяне на платежна услуга.
\n
29.“Референтен обменен курс” е обменният курс, използван като основа за изчисляване при обмяна на валута, който е предоставен от доставчика на платежни услуги или от общодостъпен източник.
\n
30.“Средства” са банкноти и монети, пари по сметка и електронни пари.
\n
31.“Средства за дистанционна комуникация” са средства, чрез които може да се сключи договор за платежна услуга без едновременното физическо присъствие на доставчика и ползвателя на платежни услуги.
\n
32.“Трета държава” е държава, която не е държава членка по смисъла на т. 5.
\n
33.“Уникален идентификатор” е комбинация от букви, цифри или символи, съобщена от доставчика на платежни услуги на ползвателя на платежни услуги, която трябва да бъде предоставена от ползвателя на платежни услуги при изпълнение на платежна операция, за да може еднозначно да бъде установен другият ползвател на платежни услуги и/или неговата платежна сметка.
\n
34.“Централен съконтрагент” е лице, разположено между институциите в системата, действащо като изключителен контрагент на тези институции във връзка с нарежданията им за превод.
\n
§ 2
\n
Този закон въвежда разпоредбите на Директива 2007/64/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 ноември 2007 г. относно платежните услуги във вътрешния пазар, за изменение на директиви 97/7/ЕО, 2002/65/ЕО, 2005/60/ЕО и 2006/48/ЕО и за отмяна на Директива 95/7/ЕО (ОВ, L 319/1 от 5 декември 2007 г.) и разпоредбите на Директива 98/26/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 май 1998 г. относно окончателността на сетълмента в платежните системи и в системите за сетълмент на ценни книжа и на Директива 2000/46/EО на Европейския парламент и на Съвета от 18 септември 2000 г. относно предприемането, упражняването и надзора над дейността на институциите за електронни пари
\n
§ 3
\n
До 1 януари 2012 г. платецът и неговият доставчик на платежни услуги могат да договарят срок за изпълнение на платежните услуги, по-дълъг от предвидения в чл. 64, ал. 2, но не повече от три работни дни. Този срок може да се удължава с още един работен ден при иницииране на платежни операции на хартиен носител
\n
§ 4
\n
Банките, които са лицензирани за дейностите по чл. 2, ал. 2, т. 1 от Закона за кредитните институции, могат да извършват платежни услуги без допълнително разрешение ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
\n
§ 5
\n
Законът за паричните преводи, електронните платежни инструменти и платежните системи (обн., ДВ, бр. 31 от 2005 г.; изм., бр. 99 от 2005 г., бр. 30 и 59 от 2006 г. и бр. 16 от 2008 г.) се отменя
\n
§ 6
\n
(1)В тримесечен срок от влизането в сила на закона доставчиците на платежни услуги, операторите на платежни системи и другите задължени по закона лица са длъжни да приведат в съответствие със закона дейността си и своите правоотношения с трети лица, възникнали преди влизането му в сила
\n
(2)Доставчиците на платежни услуги могат да използват начините и реда за уведомяване, посочени в чл. 42, ал. 1 и чл. 43, ал. 1 и 2, при уведомяване на лицата, с които имат вече сключени рамкови договори, за настъпилите промени в тези договори, произтичащи от този закон.
\n
§ 7
\n
В тримесечен срок от влизането в сила на закона БНБ актуализира лицензите на дружествата за налични парични преводи, издадени по отменения Закон за паричните преводи, електронните платежни инструменти и платежните системи, съгласно изискванията на този закон и ги вписва в регистъра по чл. 17. Актуализираните лицензи се издават от управителя на БНБ
\n
§ 8
\n
В тримесечен срок от влизането в сила на закона БНБ актуализира лицензите на системните оператори на платежни системи по чл. 60 от отменения Закон за паричните преводи, електронните платежни инструменти и платежните системи съгласно изискванията на този закон и ги вписва в регистъра по чл. 81. Актуализираните лицензи се издават от управителя на БНБ
\n
§ 9
\n
Извън случаите по § 7 и 8 дружествата, извършващи някоя от платежните услуги по чл. 4, в тримесечен срок от влизането в сила на закона подават заявление до БНБ за издаване на лиценз. Дружество, което не подаде заявление в срока по изречение първо или, след като документите бъдат разгледани от БНБ, получи отказ по реда на чл. 14, няма право да извършва дейност като платежна институция
\n
§ 10
\n
Управителният съвет на БНБ приема наредби по прилагането на глави втора, трета, четвърта и шеста в тримесечен срок от обнародването на закона в “Държавен вестник”
\n
§ 11Управителният съвет на БНБ приема наредба, с която определя начина на формиране на уникалния идентификатор на водените от банките платежни сметки (IBAN)
\n
§ 12
\n
В Закона за кредитните институции (обн., ДВ, бр. 59 от 2006 г.; изм., бр. 105 от 2006 г., бр. 52, 59 и 109 от 2007 г. и бр. 69 от 2009 г.) в чл. 2, ал. 2 се правят следните изменения и допълнения 1. Точка 1 се изменя така: “1. извършване на платежни услуги по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи;”.
\n
2.В т. 2 след думите “администриране на” се добавя “други”, а накрая се добавя “доколкото тази дейност не е обхваната от т. 1”.
\n
§ 13В Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ДВ, бр. 105 от 2006 г.) се правят следните изменения и допълнения
\n
1.В чл. 8: а) създава се нова ал. 2: “(2) Когато доставчикът е доставчик на платежни услуги по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, в случаите по ал. 1 се прилагат разпоредбите на чл. 39, съответно чл. 41 и 42 от Закона за платежните услуги и платежните системи, като на потребителя се предоставя и информацията по ал. 1, т. 2, букви “в” - “ж”, т. 3, букви “а”, “г” и “д” и т. 4, буква “б”.”; б) досегашните ал. 2 и 3 стават съответно ал. 3 и 4.
\n
2.В чл. 15 думите “чл. 8, ал. 1 и 3” се заменят с “чл. 8, ал. 1 и 4”.
\n
§ 14
\n
В Закона за защита на потребителите (обн., ДВ, бр. 99 от 2005 г.; изм., бр. 30, 51, 53, 59, 105 и 108 от 2006 г., бр. 31, 41, 59 и 64 от 2007 г., бр. 36 и 102 от 2008 г.) чл. 60 се отменя
\n
§ 15
\n
В Закона за мерките срещу изпирането на пари (обн., ДВ, бр. 85 от 1998 г.; изм. и доп., бр. 1 и 102 от 2001 г., бр. 31 от 2003 г., бр. 103 и 105 от 2005 г., бр. 30, 54, 59, 82 и 108 от 2006 г., бр. 52, 92 и 109 от 2007 г. и бр. 16, 36, 67 и 69 от 2008 г.) в чл. 3, ал. 2, т. 1 думите “дружествата, извършващи налични парични преводи” се заменят с “другите доставчици на платежни услуги”
\n
§ 16В Закона за държавния дълг (обн., ДВ, бр. 93 от 2002 г.; изм., бр. 34 от 2005 г. и бр. 52 от 2007 г.) се правят следните изменения и допълнения
\n
1.В чл. 35, ал. 1 т. 3 се изменя така: “3. изгражда и организира система за сетълмент на държавни ценни книжа, в която участват трима или повече членове, които могат да бъдат първични дилъри, поддепозитари на държавни ценни книжа и други лица, определени от министъра на финансите и от управителя на Българската народна банка по реда на наредбата по чл. 36, ал. 1, с общи правила, гарантиращи изпълнението на задълженията, свързани с участието в системата на основата на споразумение;”.
\n
2.Създава се чл. 35а: “Чл. 35а. Правилата на чл. 83 и на глава шеста, раздел II от Закона за платежните услуги и платежните системи се прилагат съответно към системата за сетълмент на държавни ценни книжа, водена от Българската народна банка.”
\n
§ 17
\n
В Наказателния кодекс (обн., ДВ, бр. 26 от 1968 г.; попр., бр. 29 от 1968 г.; изм., бр. 92 от 1969 г., бр. 26 и 27 от 1973 г., бр. 89 от 1974 г., бр. 95 от 1975 г., бр. 3 от 1977 г., бр. 54 от 1978 г., бр. 89 от 1979 г., бр. 28 от 1982 г.; попр., бр. 31 от 1982 г.; изм., бр. 44 от 1984 г., бр. 41 и 79 от 1985 г.; попр., бр. 80 от 1985 г.; изм., бр. 89 от 1986 г.; попр., бр. 90 от 1986 г.; изм., бр. 37, 91 и 99 от 1989 г., бр. 10, 31 и 81 от 1990 г., бр. 1 и 86 от 1991 г.; попр., бр. 90 от 1991 г.; изм., бр. 105 от 1991 г., бр. 54 от 1992 г., бр. 10 от 1993 г., бр. 50, 97 и 102 от 1995 г., бр. 107 от 1996 г., бр. 62, 85 и 120 от 1997 г., бр. 83, 85, 132, 133 и 153 от 1998 г., бр. 7, 51 и 81 от 1999 г., бр. 21, 51 и 98 от 2000 г., бр. 41 и 101 от 2001 г., бр. 45 и 92 от 2002 г., бр. 26 и 103 от 2004 г., бр. 24, 43, 76, 86 и 88 от 2005 г., бр. 59, 75 и 102 от 2006 г., бр. 38, 57, 64, 85, 89 и 94 от 2007 г., бр. 19, 67 и 102 от 2008 г. и бр. 12 от 2009 г.) в чл. 252, ал. 1 след думите “други финансови сделки” се добавя “както и платежни услуги”
\n
§ 18
\n
В Търговския закон (обн., ДВ, бр. 48 от 1991 г.; изм., бр. 25 от 1992 г., бр. 61 и 103 от 1993 г., бр. 63 от 1994 г., бр. 63 от 1995 г., бр. 42, 59, 83, 86 и 104 от 1996 г., бр. 58, 100 и 124 от 1997 г., бр. 21, 39, 52 и 70 от 1998 г., бр. 33, 42, 64, 81, 90, 103 и 114 от 1999 г., бр. 84 от 2000 г., бр. 28, 61 и 96 от 2002 г., бр. 19, 31 и 58 от 2003 г., бр. 31, 39, 42, 43, 66, 103 и 105 от 2005 г., бр. 38, 59, 80 и 105 от 2006 г., бр. 59, 92 и 104 от 2007 г., бр. 50, 67, 70, 100 и 108 от 2008 г. и бр. 12 от 2009 г.) се правят следните изменения и допълнения 1. Членове 426 - 429 се отменят.
\n
2.Членове 448 - 450 се отменят.
\n
3.В чл. 634в се създава ал. 5: “(5) Ако длъжникът е участник в системата за сетълмент на сделки с държавни ценни книжа, едновременно с произнасяне на решението за откриване на производство по несъстоятелност по чл. 630 съдът уведомява Българската народна банка за откриването на производство по несъстоятелност, като изпраща решението на Българската народна банка.”
\n
§ 19
\n
В Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност (обн., ДВ, бр. 55 от 2003 г.; попр., бр. 59 от 2003 г.; изм., бр. 107 от 2003 г., бр. 39 и 52 от 2004 г., бр. 31 и 87 от 2005 г., бр. 24, 38 и 59 от 2006 г., бр. 11 и 41 от 2007 г., бр. 16 от 2008 г.) в приложението към чл. 9, ал. 1, т. 2 в т. 1 думите “по извършване на налични парични преводи” се заменят с “като платежна институция”
\n
§ 20
\n
В Закона за данък върху добавената стойност (обн., ДВ, бр. 63 от 2006 г.; изм., бр. 86, 105 и 108 от 2006 г., Решение № 7 на Конституционния съд от 2007 г. - бр. 37 от 2007 г.; изм., бр. 41, 52, 59, 108 и 113 от 2007 г., бр. 106 от 2008 г. и бр. 12 от 2009 г.) в чл. 46, ал. 1 т. 3 се изменя така “3. сделката, включително договарянето, свързана с платежни сметки, платежни услуги, електронни пари, плащания, дългове, вземания, чекове и други подобни договорни инструменти, без сделката по събиране на дългове и факторинг и отдаване под наем на сейфове;”.
\n
§ 21Законът влиза в сила от 1 ноември 2009 г., с изключение на § 10, който влиза в сила от деня на обнародването му в “Държавен вестник”
\n
Законът е приет от 40-то Народно събрание на 12 март 2009 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.
\n
Председател на Народното събрание: Георги Пирински 4028