Чл. 198
\n
(1)На осъдените на доживотен затвор и на доживотен затвор без замяна първоначалният специален режим може да бъде изменен в по-лек, ако имат добро поведение и са изтърпели не по-малко от 5 години от наложеното наказание
\n
(2)Осъдените на доживотен затвор и на доживотен затвор без замяна могат да бъдат настанявани в общи помещения с останалите лишени от свобода с условие за съвместно участие в трудови, възпитателни, образователни, спортни и други дейности с решение на комисията по изпълнение на наказанията, ако са поставени на строг режим и въз основа на оценка за тяхната личност.
\n
Чл. 199
\n
(1)Осъдените на доживотен затвор и на доживотен затвор без замяна не се поставят на лек и общ режим и нямат право на награди, които се ползват извън района на затвора
\n
(2)Осъдените на доживотен затвор могат да бъдат премествани в затворнически общежития от открит тип, ако съдът постанови замяна на доживотния затвор с наказание лишаване от свобода. В тези случаи ограниченията по ал. 1 не се прилагат.
\n
ЧАСТ ТРЕТА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯ БЕЗ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА Глава шестнадесета ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЕТО ПРОБАЦИЯ
\n
Чл. 200(1) Наказанието пробация се изпълнява от пробационните служби
\n
(2)Пробационните служби се създават и закриват със заповед на министъра на правосъдието, който осъществява общото ръководство и контрола върху тяхната дейност.
\n
(3)Прякото ръководство и контрол върху дейността на пробационните служби се осъществяват от главния директор на Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”.
\n
Чл. 201Пробационите служби
\n
1.подпомагат съда при избора на подходящо наказание и съответен вид пробационни мерки;
\n
2.организират и осъществяват пробационните мерки и ограничения за осъдените;
\n
3.осигуряват необходимото наказателно-изпълнително въздействие за поправяне и превъзпитание на осъдените лица и постигане целите на наказанието;
\n
4.работят във взаимодействие с държавни органи, правителствени и неправителствени организации за ресоциализацията на осъдените.
\n
Чл. 202(1) Областните пробационни служби организират и ръководят работата на пробационните служители в съдебния район на съответния окръжен съд
\n
(2)По искане на съда за избор на подходящо наказание или пробационни мерки областните пробационни служби изготвят предсъдебни доклади.
\n
(3)В района на действие на всеки районен съд се създават пробационни съвети в състав:
\n
1.председател - пробационен служител;
\n
2.членове - представители на общините, районните управления на Министерството на вътрешните работи, териториалните структури на здравеопазването, образованието, социалните грижи и службите по заетостта.
\n
(4)В заседанието на пробационния съвет участва прокурор от съответната районна прокуратура.
\n
(5)За участие в заседанията на пробационния съвет може да се привличат представители на неправителствени организации.
\n
(6)Поименният състав на пробационните съвети се определя от главния директор на Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” по предложение на началниците на пробационните служби.
\n
Чл. 203(1) Пробационният съвет заседава най-малко веднъж месечно
\n
(2)Заседанията се провеждат, ако присъстват две трети от членовете на пробационния съвет.
\n
(3)Пробационният съвет взема решения относно:
\n
1.обектите, в които се изпълнява безвъзмезден труд в полза на обществото;
\n
2.подбора на доброволците и неправителствените организации, които се привличат за подпомагане на пробационната дейност;
\n
3.изготвяне на предложения до съответния съд по чл. 43а от Наказателния кодекс;
\n
4.изготвяне на становище до съответния прокурор за прилагане на принудителни медицински мерки по реда на чл. 89 - 92 от Наказателния кодекс.
\n
(4)Решенията на пробационния съвет се вземат с обикновено мнозинство от общия брой на членовете.
\n
Чл. 204Окръжният прокурор упражнява надзор за законност върху дейността на пробационните служби и пробационните съвети по реда на Закона за съдебната власт
\n
Чл. 205(1) Пробационните мерки се изпълняват по настоящия адрес на осъдения
\n
(2)Местоизпълнението на пробационните мерки може да бъде променено със заповед на главния директор на Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” по молба на осъдения, придружена със становище на съответния пробационен служител.
\n
(3)Местоизпълнението на пробационните мерки в района на една и съща пробационна служба може да бъде променено със заповед на началника й по молба на осъдения, придружена със становище от пробационния служител. При промяна задължително се уведомява съответната прокуратура.
\n
Чл. 206(1) Съдебните актове, с които е наложено наказанието пробация, се изпращат от прокурора за изпълнение в съответната пробационна служба
\n
(2)За получения съдебен акт пробационният служител уведомява незабавно кмета на населеното място по местоизпълнение на наказанието и съответния началник на районното управление на Министерството на вътрешните работи. В уведомителното писмо се отбелязват данни за осъденото лице, характерът на извършеното престъпление, размерът и видът на постановените от съда пробационни мерки.
\n
Чл. 207
\n
(1)В тридневен срок от получаването на съдебния акт пробационният служител призовава по реда на Наказателно-процесуалния кодекс осъдения да се яви за изпълнение на наказанието
\n
(2)Когато осъденият не се яви без уважителни причини три дни след изтичането на указания срок, се уведомява съответният прокурор, който разпорежда принудителното му довеждане.
\n
Чл. 208(1) За начало на изпълнение на наказанието се смята денят на явяването на осъдения пред пробационния служител, за което се уведомява съответният прокурор
\n
(2)В срока по чл. 207, ал. 1 за всеки осъден се съставя досие и отчетна карта.
\n
(3)При явяването пробационният служител съставя протокол, с който осъденият се уведомява за правата и задълженията му по време на изпълнение на наложените пробационни мерки. Протоколът се подписва от осъдения и се прилага към досието.
\n
Чл. 209(1) В 14-дневен срок от началото на изпълнение на наказанието се изготвят
\n
1.оценка на осъдения, която определя степента на риска от рецидив и причиняването на значителни вреди и съдържа анализ на причините и условията, които ги пораждат;
\n
2.индивидуален план за изпълнение на пробационните мерки и мероприятия за въздействие върху причините и условията, които пораждат риска от рецидив и причиняване на значителни вреди.
\n
(2)Програмата за оценка на осъдения се изготвя от Съвета по изпълнение на наказанията и се утвърждава от министъра на правосъдието.
\n
(3)Индивидуалният план за изпълнение на пробационните мерки се изготвя от пробационния служител с участието на осъдения.
\n
Чл. 210
\n
(1)Пробационната мярка задължителна регистрация по настоящ адрес се извършва чрез подписване на осъдения пред пробационен служител или пред определено от него длъжностно лице
\n
(2)Когато на осъдения е постановена и пробационна мярка поправителен труд, задължителната регистрация може да се извършва по месторабота.
\n
(3)Времето за стационарно или домашно лечение, удостоверено с подпис от личния лекар на осъденото лице, се зачита за изтърпяно наказание задължителна регистрация.
\n
(4)Пробационната мярка задължителна регистрация по настоящ адрес се изпълнява по план, изготвен от пробационния служител и съгласуван със съответния началник на районното управление на Министерството на вътрешните работи.
\n
Чл. 211(1) Пробационният служител може да освободи осъдения от полагането на подпис за срок до 10 дни
\n
1.по причини от личен или служебен характер;
\n
2.за настаняване на лечение;
\n
3.за явяване на изпит в училища или във връзка със съдебни производства.
\n
(2)Когато се налага отсъствието да продължи повече от 10 денонощия, пробационният служител съгласува разрешението със съответния районен прокурор.
\n
Чл. 212(1) Срещите на осъдения с пробационния служител се провеждат по график и са планирани, извънредни или по искане на осъдения
\n
(2)Извънредните срещи се провеждат по ред, определен от пробационния служител, за осъществяване на контрол по спазване изпълнението на пробационните мерки. Когато се налага провеждането им след 22,00 ч. до 06,00 ч. сутринта, се уведомява районният прокурор.
\n
(3)Когато срещата е поискана от осъденото лице, тя се провежда до 7 дни от поискването й.
\n
Чл. 213
\n
(1)Изпълнението на пробационната мярка ограничения на свободното придвижване се контролира чрез проверки от пробационния служител или от определено от него длъжностно лице
\n
(2)Забраната за посещаване на посочените в присъдата места, райони и заведения се изпълнява по план, изготвен от пробационния служител и съгласуван със съответния началник на районното управление на Министерството на вътрешните работи.
\n
(3)Забраната се обявява и на собствениците или длъжностните лица, отговорни за достъпа до определените от съда места, райони и заведения.
\n
(4)Разрешение за напускане на населеното място се дава на осъдения от пробационния служител:
\n
1.по причини от личен или обществен характер - за не повече от 7 денонощия;
\n
2.за настаняване на лечение;
\n
3.за явяване на изпит в училища или във връзка със съдебни производства.
\n
(5)Когато се налага ползването на спешна медицинска помощ в болнично заведение и извън настоящия адрес на осъдения, пробационният служител разрешава отсъствието въз основа на лекарското направление и служебна бележка за времето на лечението. Осъденият или неговите близки са длъжни да уведомят незабавно пробационния служител за изпращането на лечение.
\n
(6)Когато се налага отсъствието да продължи повече от 7 денонощия, пробационният служител съгласува разрешението за напускане с районния прокурор.
\n
Чл. 214
\n
(1)Задължителната регистрация по настоящ адрес и ограниченията на свободното придвижване могат да се изпълняват чрез система за електронно наблюдение върху поведението на осъдения
\n
(2)Електронното наблюдение върху поведението на осъдения се урежда с наредба на министъра на правосъдието.
\n
Чл. 215
\n
При изпълнение на пробационната мярка включване в курсове за професионална квалификация и/или програми за обществено въздействие пробационният служител взема предвид оценката на осъдения, регистрираните зони на нужда, необходимостта от снижаване на риска от повторно извършване на престъпление, квалификацията, степента на образование и желанието на осъденото лице
\n
Чл. 216(1) При организиране на обучение за придобиване на професионална квалификация се отчитат нуждите на пазара на труда и интересите на осъдените
\n
(2)Курсовете се организират и заплащат от пробационната служба съвместно с териториалните органи на Министерството на труда и социалната политика и Министерството на образованието и науката.
\n
Чл. 217(1) Програмите за обществено въздействие се организират и заплащат от областната пробационна служба и могат да бъдат развиващи и корекционни
\n
(2)Развиващите програми включват курсове за ограмотяване, придобиване на умения за намиране на работа, консултативни срещи и беседи с представителите на социалните служби и полицията.
\n
(3)Корекционните програми са насочени към промяна на нагласите, ценностите, поведението на осъдените и за преодоляване на зависимости.
\n
Чл. 218
\n
(1)За организирането на курсове за професионална квалификация или програми за обществено въздействие могат да се привличат неправителствени организации и доброволци
\n
(2)Пробационните служби и неправителствените организации могат да разработват съвместно и да реализират пробационни програми и практики.
\n
(3)Пробационните служби могат да ползват специализирани услуги от физически и юридически лица за работа с осъдени.
\n
Чл. 219(1) Изпълнението на пробационната мярка поправителен труд се организира по местоработата на осъдения от пробационния служител
\n
(2)Удръжките от възнаграждението се изчисляват от брутното месечно възнаграждение на осъдения, получено от служебни и трудови правоотношения или хонорари.
\n
(3)Когато осъденият бъде уволнен или премине на друга работа, той уведомява незабавно пробационния служител. При преминаване на друга работа изпълнението на поправителния труд продължава по новата месторабота.
\n
(4)Когато осъденият не може да изпълнява поправителния труд по уважителни причини - продължително заболяване, настъпила трайна или временна нетрудоспособност, пробационният служител внася пред пробационния съвет предложение за замяна на поправителния труд с друга мярка.
\n
Чл. 220(1) Изпълнението на пробационната мярка безвъзмезден труд в полза на обществото се организира от пробационния служител
\n
(2)Безвъзмездният труд се изпълнява на обекти на Държавно предприятие “Фонд затворно дело” и обекти, утвърдени от съответния пробационен съвет.
\n
(3)Не може да се полага безвъзмезден труд в полза на физически лица, еднолични търговци или търговски дружества, в които няма държавно или общинско участие.
\n
Чл. 221(1) Безвъзмездният труд може да бъде положен в полза на граждани, пострадали от престъпления, с изрично съгласие от тяхна страна и от страна на осъдения
\n
(2)При определянето на обектите, в които се изпълнява безвъзмезден труд, се отчитат трудовите умения, квалификацията и работоспособността на осъдения.
\n
(3)На осъдения се възлага работа до три часа дневно в извънработно време или за пълен работен ден в един от празничните или почивните дни.
\n
(4)По време на годишен отпуск или ако осъденият е безработен, може да му бъде възложена работа за не повече от 7 работни дни месечно.
\n
(5)Надзорът върху осъдените по време на работа се осъществява от пробационния служител, определено от него длъжностно лице или от представител на лицето, в полза на което се полага безвъзмездният труд.
\n
Чл. 222
\n
(1)Ако след изтичането на календарния срок за полагане на безвъзмезден труд определен брой часове не са отработени, задължението на осъдения за отработването им се погасява
\n
(2)Пробационните служители носят дисциплинарна отговорност за неизпълнение на задълженията си относно определянето на обектите и контрола по полагане на безвъзмездния труд.
\n
Чл. 223
\n
Когато осъденият не изпълни задължението си за полагане на безвъзмезден труд въпреки създадените за това условия, пробационният служител внася предложение пред пробационния съвет за 1. замяна на безвъзмездния труд с друга пробационна мярка, ако безвъзмездният труд не може да бъде положен по уважителни причини - продължително заболяване на осъдения, настъпила трайна или временна неработоспособност и други;
\n
2.замяна изцяло или отчасти на пробацията с лишаване от свобода при условията на чл. 43а, т. 2 от Наказателния кодекс.
\n
Чл. 224
\n
Началникът на пробационната служба организира взаимодействието с началника на затвора или на поправителния дом по местоизпълнение на наказанието и осигурява участието на пробационен служител при заседание на комисията по изпълнение на наказанията за 1. замяна на режима на лишените от свобода;
\n
2.преместване в други затворнически заведения;
\n
3.условно предсрочно освобождаване.
\n
Чл. 225(1) Пробационният служител внася за обсъждане в съответния пробационен съвет оценка за поведението на всеки осъден
\n
(2)Оценката по ал. 1 се прави най-малко веднъж на 6 месеца по време на изтърпяване на наказанието.
\n
Чл. 226
\n
(1)Когато осъденият е изтърпял най-малко една четвърт от определения размер на наложената пробационна мярка и е показал примерно поведение, пробационният съвет по предложение на пробационния служител съобразно оценката на осъдения може да 1. промени задължението на осъдения за регистрация по настоящ адрес в задължение за регистриране веднъж месечно или да смекчи интензивността на електронното наблюдение;
\n
2.отмени забраната за напускане на жилището след 22,00 ч. през почивните и празничните дни;
\n
3.отмени забраната за напускане без разрешение на населеното място по местоживеене през почивните и празничните дни.
\n
(2)За допуснати от осъдения нарушения пробационният съвет може да възстанови първоначалното съдържание на пробационните мерки.
\n
Чл. 227(1) За допуснати нарушения на постановените пробационни мерки осъдените могат да бъдат наказвани със
\n
1.бележка с устно предупреждение;
\n
2.писмено предупреждение за предложение за замяна на пробацията с наказание лишаване от свобода.
\n
(2)Заповедта за наказанието по ал. 1, т. 2 се издава от началника на областното звено “Изпълнение на наказанията” след изслушване на нарушителя.
\n
(3)Заповедта за наказание може да се обжалва пред главния директор на Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” в 7-дневен срок. Решението на главния директор е окончателно.
\n
(4)Ако в продължение на 6 месеца от налагане на дисциплинарното наказание осъденият на пробация не извърши друго дисциплинарно нарушение, той се смята за ненаказан.
\n
Чл. 228
\n
(1)При внасяне на предложение за замяна на пробацията с лишаване от свобода при условията на чл. 43а от Наказателния кодекс изпълнението на пробационните мерки се спира
\n
(2)Остатъкът от наказанието пробация, който се заменя с лишаване от свобода, се изчислява към датата на внасяне на предложението по ал. 1.
\n
(3)Когато по време на изтърпяване на наказанието пробация се постанови мярка за неотклонение задържане под стража или домашен арест или бъде приведена в изпълнение друга присъда по отношение на осъденото лице с наложено ефективно наказание лишаване от свобода, изпълнението на пробационните мерки се спира. В тези случаи пробационният служител изчислява изтърпяната част от наказанието пробация и я изпраща на съответния прокурор, привел в изпълнение наказанието.
\n
Чл. 229
\n
Изпълнението на пробацията по отношение на непълнолетни осъдени лица се осъществява от специализиран пробационен служител на пробационната служба съвместно с инспектор от детската педагогическа стая
\n
Чл. 230
\n
Специализираният пробационен служител, социален работник от отдела за закрила на детето, инспектор от детската педагогическа стая и педагогически съветник изготвят съвместно 1. индивидуална програма за изпълнение на наложените пробационни мерки по отношение на непълнолетното осъдено лице;
\n
2.програми за обществено въздействие по отношение на непълнолетни осъдени лица;
\n
3.предложения до пробационния съвет за вземане на решения от пробационния съвет;
\n
4.становища до съда в случаите, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс.
\n
Чл. 231(1) Изпълнението на наказанието пробация приключва след изтичането на срока на пробационната мярка с най-дълъг срок
\n
(2)За приключването на изпълнението на наказанието писмено се уведомяват прокурорът, Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”, съответното районно управление на Министерството на вътрешните работи, военното окръжие по постоянния адрес на осъдения, кметът на населеното място по последното местоизпълнение на наказанието, а в случаите по чл. 213, ал. 3 и чл. 219, ал. 1 - съответните лица.
\n
(3)На освободения от изтърпяване на наказанието пробация се издава удостоверение, а по негова молба - и характеристика.
\n
Чл. 232
\n
Доколкото в тази глава не е предвидено друго, разпоредбите относно изпълнението на наказанието лишаване от свобода се прилагат и при изпълнението на наказанието пробация Глава седемнадесета ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА. КОНФИСКАЦИЯ НА ИМУЩЕСТВО И ГЛОБА
\n
Чл. 233(1) Наказанието конфискация се изпълнява от Националната агенция за приходите по
\n
1.местонахождението на конфискуваните движими и недвижими вещи;
\n
2.постоянния адрес на осъдения, когато са конфискувани парични суми съобразно разпоредбите за събиране на държавни вземания.
\n
(2)Иззетите при изпълнение на конфискацията недвижими и движими вещи се предоставят на Националната агенция за приходите, а паричните суми се внасят в приход на републиканския бюджет.
\n
Чл. 234
\n
Ако след изпълнението й конфискацията бъде отменена, иззетите имущества се връщат на осъдения или на неговите наследници. Когато връщането е невъзможно, заплаща се тяхната равностойност по съответните държавни цени на дребно, а когато няма такива - по пазарните цени, като се взема предвид съответното овехтяване
\n
Чл. 235Наказанието глоба се изпълнява от Националната агенция за приходите по постоянния адрес на осъдения съобразно разпоредбите за събиране на държавни вземания
\n
Глава осемнадесета ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВА И ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ
\n
Чл. 236
\n
(1)Наказанието лишаване от право да се заема определена държавна или обществена длъжност се изпълнява от органите, които избират или назначават съответните длъжностни лица
\n
(2)Ако осъденият заема длъжност, от правото на заемане на която е лишен, органът по ал. 1 го освобождава незабавно.
\n
Чл. 237
\n
(1)Наказанието лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност се изпълнява от органите, които признават това право и контролират упражняването му, и от ръководителите на учрежденията, предприятията и организациите, където осъдените работят
\n
(2)Ако осъденият упражнява професия или дейност, от правото на упражняване на която е лишен, ръководителят на учреждението, предприятието или организацията го освобождава незабавно.
\n
Чл. 238Наказанията лишаване от право на получени ордени, почетни звания и отличия и лишаване от военно звание се изпълняват по установения за това ред
\n
Чл. 239
\n
Наказанието обществено порицание се изпълнява чрез обявяване по мястото на работа или по постоянния адрес на осъдения, в печата или по друг, указан в присъдата, начин ЧАСТ ЧЕТВЪРТА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА МЯРКАТА ЗА НЕОТКЛОНЕНИЕ ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА
\n
Чл. 240
\n
Доколкото в тази част не се предвижда друго, разпоредбите относно осъдените на лишаване от свобода се прилагат и по отношение на обвиняемите и подсъдимите с мярка за неотклонение задържане под стража
\n
Чл. 241
\n
(1)Лицата с мярка за неотклонение задържане под стража се настаняват в ареста, в района на който се осъществява досъдебното производство или се разглежда делото
\n
(2)В арестите се настаняват и:
\n
1.осъдените на лишаване от свобода, преведени по разпореждане на съда или прокурора за явяване по съдебни дела, за участие в действия по разследването и други процесуални действия или осъдените с взета мярка за неотклонение задържане под стража като обвиняеми и подсъдими за други престъпления;
\n
2.задържаните лица, обявени за национално издирване;
\n
3.задържаните от прокурора по реда на Наказателно-процесуалния кодекс.
\n
(3)В арестите могат да бъдат настанени и етапно конвоирани лица, когато в съответното поделение на Министерството на вътрешните работи няма условия за това.
\n
Чл. 242(1) Никое лице не може да бъде прието в ареста без писмено нареждане за неговото задържане
\n
(2)Всеки новопостъпил се подлага на обиск, санитарна обработка и медицински преглед.
\n
(3)Документите за самоличност на задържаните лица се изземват и съхраняват в ареста. При освобождаване на лицата документите им се връщат, а при превеждането им в затвор или поправителен дом - се изпращат на съответния началник.
\n
(4)За иззетите документи, пари и вещи се съставя протокол в три екземпляра, от които един се прилага към делото, един - към документите и вещите, и един се дава на задържаното лице, от което са иззети.
\n
Чл. 243
\n
(1)Всеки задържан може незабавно да уведоми семейството или близките си за постъпването в местата за лишаване от свобода. Ако задържаният не желае да ги уведоми, той подписва декларация за това. При наличието на такава декларация администрацията не може да уведомява близките по своя инициатива
\n
(2)На задържаното лице незабавно се разясняват правата му на свиждане, телефонна връзка, кореспонденция, колетни пратки и размерът на сумите за лични нужди.
\n
(3)Задържаните, които не са български граждани, се уведомяват за правото им да се свържат с дипломатически или консулски представители на държавата, чиито граждани са, и незабавно им се осигуряват условия за това.
\n
(4)При настаняване на задържаните лица в местата за лишаване от свобода те незабавно се уведомяват срещу подпис за правата и задълженията им по спазването на вътрешния ред и дисциплината, както и за предвидените санкции за извършени нарушения.
\n
Чл. 244
\n
(1)Обвиняемите и подсъдимите се изпращат в затворите или в поправителните домове с писмено разпореждане на съответния прокурор след съставяне на заключителен акт от разследващия орган или с писмено разпореждане на съдията - след внасяне на обвинителния акт в съда
\n
(2)Прокурорът може да разпореди и преместването от арест в най-близкия затвор или в поправителен дом, в района на който се осъществява досъдебното производство или се води делото, на обвиняеми, по отношение на които действията по разследване и другите процесуални действия са приключили, но поради усложнена фактическа или правна обстановка по делото изготвянето на заключителен акт ще се забави.
\n
Чл. 245
\n
(1)При превеждането на обвиняеми и подсъдими в затвор или в поправителен дом разпореждането на прокурора или на съда се придружава с копие или справка-извлечение от заключителния акт на разследващия орган или от обвинителния акт, както и от медицинска справка за съответните лица
\n
(2)Когато по делото няма изготвен заключителен акт на разследващ орган или обвинителен акт, справката трябва да съдържа данни за правната квалификация на деянието, кратко описание на фактическата обстановка, данни за предишни осъждания и всички други сведения за задържаното лице, които са необходими за правилното изпълнение на мярката за неотклонение.
\n
Чл. 246(1) При разпределението обвиняемите и подсъдимите се настаняват отделно
\n
1.мъжете от жените;
\n
2.непълнолетните от пълнолетните;
\n
3.лицата, които не са български граждани, от останалите.
\n
(2)Обвиняемите и подсъдимите по едно и също дело не подлежат на задължително изолирано настаняване, освен ако има изрично мотивирано разпореждане на съответния прокурор или съд.
\n
(3)В затворите и в поправителните домове обвиняемите и подсъдимите се настаняват в спални помещения отделно от осъдените.
\n
(4)Подсъдимите с невлезли в сила присъди, с които им е наложено наказание доживотен затвор, се държат в постоянно заключени помещения.
\n
Чл. 247(1) Обвиняемите и подсъдимите се изпращат в затвора, в района на който се осъществява досъдебното производство или се разглежда делото
\n
(2)Непълнолетните се изпращат в поправителен дом.
\n
Чл. 248
\n
(1)В затворите и в поправителните домове обвиняемите и подсъдимите се държат в постоянно заключени помещения без право на участие в колективни мероприятия, когато 1. са обвинени за престъпления, за които се предвижда наказание лишаване от свобода над 15 години или доживотен затвор;
\n
2.грубо или системно нарушават установения ред, с което застрашават сигурността в затвора или в поправителния дом.
\n
(2)В случаите по ал. 1 настаняването се извършва с писмена заповед на началника на затвора или на поправителния дом. Копие от заповедта се изпраща на прокурора, упражняващ надзор за законност.
\n
(3)Разпоредбите на ал. 1 и 2 се прилагат и в арестите. Заповедта по ал. 2 се издава от началника на ареста.
\n
(4)Заповедите по ал. 2 и 3 подлежат на обжалване пред районния съд по местонахождението на затвора или ареста при условията и по реда на чл. 111.
\n
Чл. 249
\n
Изолацията на обвиняемите и подсъдимите, които се настаняват отделно от останалите, се осигурява и при конвоиране, при лечение, свиждане, престой на открито и при други случаи на напускане на помещението
\n
Чл. 250
\n
(1)Обвиняемите и подсъдимите могат да бъдат премествани от един затвор в друг и от един арест в друг само по разпореждане на наблюдаващия прокурор или по разпореждане на съответния съд само за извършването на действия по разследване и други процесуални действия
\n
(2)Когато се налага незабавно настаняване в лечебно заведение или възникне обстановка, застрашаваща сигурността в затвора или ареста, или живота на задържаното лице, или на служители, преместването по ал. 1 може да се извърши със заповед на главния директор на Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” по предложение на началника на затвора или на ареста, за което се уведомява съответният прокурор или съд.
\n
Чл. 251
\n
Действията по разследване и други процесуални действия по друго дело с осъдени на лишаване от свобода или с обвиняеми и подсъдими по дела, за които няма постановена мярка задържане под стража, се провеждат в затвора, поправителния дом или ареста, в който се намират. В изключителни случаи те могат да бъдат премествани в друг затвор или в друг арест само с писмено разпореждане на съответния прокурор или съд, като в разпореждането изрично се отбелязва срокът, за който преместването се разрешава
\n
Чл. 252
\n
(1)Съдът уведомява писмено администрацията на затвора или поправителния дом, в който подсъдимият се води на отчет, за постановената присъда незабавно след произнасянето й
\n
(2)Когато съдът освободи подсъдимия в съдебната зала, той незабавно изпраща препис от решението на затвора, поправителния дом или ареста.
\n
(3)При довеждане на подсъдимия за съдебно заседание администрацията на затвора или на поправителния дом изпраща справка за времето на задържане по това дело, включително за зачетените работни дни.
\n
Чл. 253(1) Право на достъп до обвиняемите и подсъдимите имат прокурорът, разследващият орган, съдиите, експертите, адвокатите, защитниците и поверениците по делото
\n
(2)Достъп до обвиняемите и подсъдимите и до местата, в които се настаняват, имат международните експерти, които могат да ги посещават по силата на международни договори, ратифицирани от Република България. В тези случаи се спазват изискванията на съответния договор.
\n
(3)Съответният прокурор или съдът могат да разрешат срещи с представители на правозащитни, религиозни и други организации и общности, регистрирани в страната, както и със служители от оперативно-издирвателните служби.
\n
(4)Срещи на обвиняеми и подсъдими с представители на средствата за масово осведомяване се допускат след писмено разрешение на съответния прокурор или съд. Обвиняемите и подсъдимите могат да бъдат интервюирани и фотографирани само ако изразят изрично писмено съгласие за това.
\n
(5)Достъпът на лицата по ал. 1 - 4 се осигурява в рамките на работното време след представяне на съответните документи. По изключение този достъп може да бъде удължен за не повече от два часа.
\n
(6)На прокурорите, които упражняват надзор за законност в местата за лишаване от свобода, се осигурява достъп по всяко време на денонощието.
\n
Чл. 254(1) Обвиняемите и подсъдимите имат право на среща със своя защитник незабавно след задържането им
\n
(2)По време на срещите със защитника обвиняемите и подсъдимите могат да предават или да получават само писмени материали във връзка с делото, съдържанието на които не подлежи на проверка.
\n
(3)Срещите на обвиняемите и подсъдимите с адвокати, защитници и повереници се извършват насаме. Те могат да бъдат наблюдавани, но разговорите им не могат да бъдат слушани и записвани.
\n
Чл. 255(1) Обвиняемите и подсъдимите се посещават от лекар най-малко веднъж седмично, а в неотложни случаи - незабавно
\n
(2)При спешни случаи се осигурява незабавна медицинска помощ, а при необходимост задържаният се настанява в специализирано лечебно заведение, за което незабавно се уведомяват разследващият орган, съответният прокурор или съд.
\n
(3)Предписанията на лекаря са задължителни за служителите от охраната и администрацията на затвора, поправителния дом или ареста.
\n
Чл. 256(1) Обвиняемите и подсъдимите имат право
\n
1.на свиждания, по време на които могат да получават хранителни пратки, пратки с дрехи и други разрешени за лично ползване вещи, кореспонденция, престой на открито и суми за лични нужди;
\n
2.на телефонна връзка с роднини, близки, защитника и повереника по ред, установен от главния директор на Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”;
\n
3.да ползват лично облекло и обувки;
\n
4.да получават и четат вестници, списания, книги, да слушат радиопредавания и да гледат телевизионни програми.
\n
(2)Кореспонденцията на обвиняемите и подсъдимите не подлежи на проверка от администрацията.
\n
(3)Свижданията, телефонните разговори и кореспонденцията на обвиняемите и подсъдимите с определени лица могат да бъдат забранени с писмено разпореждане на съответния прокурор или на съда, когато това се налага за разкриване или предотвратяване на тежки престъпления. Тези ограничения на свижданията, телефонните разговори и кореспонденцията не се отнасят до защитника и повереника, низходящите и възходящите по права линия без ограничения, съпруга, съпругата, братята и сестрите.
\n
(4)Вътрешният ред в арестите, броят свиждания, времето за престой на открито и сумите за лично ползване се определят със заповед на главния директор на Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”.
\n
Чл. 257(1) Обвиняемите и подсъдимите в затворите и поправителните домове могат да работят по възможност и при изрично писмено изявено желание за това
\n
(2)Включването на обвиняемите и подсъдимите в обучения за ограмотяване, за придобиване на професионална квалификация, за придобиване и усъвършенстване на ключови компетентности и мотивационно обучение се насърчава.
\n
(3)Обвиняемите и подсъдимите в затворите и поправителните домове могат да бъдат наказвани или награждавани с наградите и наказанията, предвидени в този закон.
\n
(4)По отношение на обвиняемите и подсъдимите не се прилага наградата домашен отпуск и свиждания извън мястото, където са задържани.
\n
(5)Спрямо обвиняемите и подсъдимите, които буйстват, тероризират останалите или оказват физическа съпротива, се прилагат физическа сила, помощни средства и оръжие по реда, предвиден в този закон.
\n
(6)Когато обвиняемите и подсъдимите отказват да приемат храна и това създава опасност за живота и здравето им, по предписание на лекаря се вземат необходимите медицински мерки.
\n
(7)Обвиняемите и подсъдимите могат да се държат в помещения, които се заключват само през нощта.
\n
Чл. 258
\n
По отношение на осъдените на лишаване от свобода, които са обвиняеми или подсъдими по друго дело, се прилагат по-тежките ограничения от включените в съдържанието на съответния режим или в правното положение на обвиняемите и подсъдимите
\n
Чл. 259
\n
Обвиняемите и подсъдимите се освобождават, когато мярката за неотклонение бъде отменена или заменена с друга, след получаване на определението на съда или постановлението на прокурора, освен ако се задържат на друго основание
\n
Чл. 260
\n
(1)В затворите и поправителните домове се настаняват и задържаните лица по искане за предаване на чужда държава, както и български граждани, осъдени на лишаване от свобода от чуждестранен съд и предадени на Република България за изтърпяване на наложеното наказание
\n
(2)До изпълнението на решението за предаване на чуждата държава и до влизането в сила на решението на съда относно изпълнението на чуждестранната присъда лицата по ал. 1 се ползват от правата на обвиняемите и подсъдимите по този закон.
\n
Чл. 261Разпоредбите на тази част се прилагат и по отношение на други лица, задържани по реда на Наказателно-процесуалния кодекс
\n
ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
\n
§ 1(1) Отделните наказания лишаване от свобода, наложени на едно и също лице, се изпълняват по реда на влизане в сила на присъдите
\n
(2)Отделно по реда на ал. 1 се изпълняват наказанията, по отношение на които не се прилагат чл. 23, 24, 25 и 27 от Наказателния кодекс.
\n
(3)Ако условната присъда или определението за изтърпяване на остатъка при условно предсрочно освобождаване се получи в затвора или в поправителния дом, след като е започнало изпълнението на наказанието за извършеното в изпитателния срок престъпление, администрацията внася в личното досие на лишения от свобода съответните изменения, като привежда в изпълнение наказанието, чието изпълнение е било отложено.
\n
(4)В случаите по ал. 3 за начало на изпълнението на условно наложеното наказание или на остатъка от наказанието при условно предсрочно освобождаване се смята началото на изпълнението на наказанието за извършеното в изпитателния срок престъпление.
\n
(5)Ако в затвора или в поправителния дом се получи за изпълнение влязла в сила присъда по друго дело с наложено наказание лишаване от свобода по отношение на лице, задържано с мярка за неотклонение, изпълнението на присъдата започва от датата на получаването й.
\n
(6)За внесените изменения се уведомява незабавно съответният прокурор.
\n
§ 2
\n
(1)Когато в затвора или в поправителния дом се получат две или повече присъди, по отношение на които може да се приложат чл. 25 и 27 от Наказателния кодекс, администрацията незабавно уведомява лишения от свобода за правото му да подаде молба до съда, а също така уведомява и прокурора за получените присъди
\n
(2)В молбата на лишения от свобода се посочват: датите на присъдите и съдът, който ги е постановил, номерата на делата, видът и размерът на наказанията, каква част от тях е изтърпяна, има ли помилване или предсрочно освобождаване, по кои присъди и в какъв размер, определено ли е общо наказание до този момент, по кои присъди и какво. Администрацията на затвора или на поправителния дом съдейства на молителя за събиране на необходимите данни.
\n
(3)Администрацията на затвора или на поправителния дом в срок до 24 часа препраща молбата на съда, който е компетентен да определи общото наказание.
\n
(4)В съпроводителното писмо се съобщават данните за задържането под стража, изтърпяното наказание или част от него и евентуалното помилване или предсрочно освобождаване.
\n
§ 3(1) Рецидивисти по смисъла на този закон са
\n
1.осъжданите два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления, за които не следва да се определя общо наказание съгласно чл. 23 - 25 от Наказателния кодекс, ако са изтърпявали наказание лишаване от свобода;
\n
2.осъдените за престъпление, представляващо опасен рецидив.
\n
(2)Не са рецидивисти осъдените за престъпление, извършено:
\n
1.пет или повече години след изтърпяване на предишното наказание лишаване от свобода - ако преди са осъждани само веднъж;
\n
2.десет или повече години след изтърпяване на последното наказание лишаване от свобода - ако преди са осъждани два или повече пъти.
\n
(3)При условно осъждане и при условно предсрочно освобождаване сроковете по ал. 2 започват да текат от деня, в който е изтекъл изпитателният срок.
\n
§ 4Разпоредбите на чл. 17 и 18 се прилагат и за Главна дирекция “Охрана” към Министерството на правосъдието
\n
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
\n
§ 5
\n
Законът за изпълнение на наказанията (обн., ДВ, бр. 30 от 1969 г.; изм., бр. 34 от 1974 г., бр. 84 от 1977 г., бр. 36 от 1979 г., бр. 28 от 1982 г., бр. 27 и 89 от 1986 г., бр. 26 от 1988 г., бр. 21 от 1990 г., бр. 109 от 1993 г., бр. 50 от 1995 г., бр. 12 и 13 от 1997 г., бр. 73 и 153 от 1998 г., бр. 49 от 2000 г., бр. 62 и 120 от 2002 г., бр. 61, 66, 70 и 103 от 2004 г., бр. 86 и 105 от 2005 г., бр. 17 от 2006 г.; Решение № 4 на Конституционния съд от 2006 г. - бр. 36 от 2006 г.; изм., бр. 75 и 82 от 2006 г., бр. 12 от 2009 г.) се отменя
\n
§ 6
\n
Подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на отменения Закон за изпълнение на наказанията, се прилагат до издаването на съответните нови подзаконови нормативни актове, доколкото не противоречат на този закон
\n
§ 7
\n
В Кодекса за социално осигуряване (обн., ДВ, бр. 110 от 1999 г., Решение № 5 на Конституционния съд от 2000 г. - бр. 55 от 2000 г.; изм., бр. 64 от 2000 г., бр. 1, 35 и 41 от 2001 г., бр. 1, 10, 45, 74, 112, 119 и 120 от 2002 г., бр. 8, 42, 67, 95, 112 и 114 от 2003 г., бр. 12, 21, 38, 52, 53, 69, 70, 112 и 115 от 2004 г., бр. 38, 39, 76, 102, 103, 104 и 105 от 2005 г., бр. 17, 30, 34, 56, 57, 59 и 68 от 2006 г.; попр., бр. 76 от 2006 г.; изм., бр. 80, 82, 95, 102 и 105 от 2006 г., бр. 41, 52, 53, 64, 77, 97, 100, 109 и 113 от 2007 г., бр. 33, 43, 67, 69, 89, 102 и 109 от 2008 г.) се правят следните допълнения 1. В чл. 4, ал. 1, т. 4 след думите “Закона за изпълнение на наказанията” се добавя “и задържането под стража”.
\n
2.В чл. 69: а) в заглавието след думите “Закона за изпълнение на наказанията” се добавя “и задържането под стража”; б) в ал. 2 след думите “Закона за изпълнение на наказанията” се добавя “и задържането под стража”.
\n
3.В чл. 230, ал. 3, т. 3, буква “в” след думите “Закона за изпълнение на наказанията” се добавя “и задържането под стража”.
\n
4.В чл. 262, ал. 1, т. 4 след думите “Закона за изпълнение на наказанията” се добавя “и задържането под стража”.
\n
5.В чл. 282, ал. 1, т. 3, буква “в” след думите “Закона за изпълнение на наказанията” се добавя “и задържането под стража”.
\n
§ 8
\n
В Закона за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните (обн., Изв., бр. 13 от 1958 г.; изм., бр. 11 от 1961 г., ДВ, бр. 35 от 1966 г., бр. 30 от 1969 г., бр. 89 от 1974 г., бр. 53 от 1975 г.; попр., бр. 55 от 1975 г.; изм., бр. 3 от 1976 г., бр. 36 от 1979 г., бр. 75 от 1988 г., бр. 110 от 1996 г.; попр., бр. 3 от 1997 г.; изм., бр. 69 от 1999 г., бр. 66 и 96 от 2004 г., бр. 28, 94 и 103 от 2005 г.) в чл. 10, ал. 1, буква “в” думите “чл. 17 от Закона за изпълнение на наказанията” се заменят с “чл. 73 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража”
\n
§ 9
\n
В Закона за данъците върху доходите на физическите лица (обн., ДВ, бр. 95 от 2006 г.; изм., бр. 52, 64 и 113 от 2007 г., бр. 28, 43 и 106 от 2008 г.) в чл. 24, ал. 2, т. 1, буква “д” след думите “Закона за изпълнение на наказанията” се добавя “и задържането под стража”
\n
§ 10В 6-месечен срок от влизането в сила на закона се издават подзаконовите нормативни актове по прилагането му
\n
§ 11
\n
В 6-месечен срок от влизането в сила на закона Министерският съвет приема програма за подобряване на условията в местата за лишаване от свобода в съответствие с чл. 43, ал. 3
\n
§ 12Изпълнението на закона се възлага на министъра на правосъдието, който издава правилник за прилагането му
\n
§ 13Законът влиза в сила от 1 юни 2009 г., с изключение на разпоредбата на чл. 43, ал. 3, която влиза в сила три години след приемането на програмата по § 11
\n
Законът е приет от 40-то Народно събрание на 19 март 2009 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.
\n
Председател на Народното събрание: Георги Пирински 4282