3.3.7.2.Трансплантационното отделение трябва да има осигурен достъп до микробиологична лаборатория, в която се осъществява рутинна и експресна микробиологична диагностика на биологични секрети и хемокултури с изолиране на патогенни микроорганизми, идентификация и антибиограма. Същата трябва да притежава възможности за изследване на широк спектър от вирусни и микотични инфекции, в които задължително се включват изследвания за: вирусен хепатит, HIV, EBV, цитомегаловирус.
\n3.3.8. Терапевтични процедури.
\nВ трансплантационно отделение освен общотерапевтични се осъществяват и следните специализирани терапевтични процедури: а) конвенционална, високодозова, миелоаблативна химиотерапия и режими с редуциран интензитет с трансплантация на хемопоетични стволови клетки; б) инфузия на хемопоетични стволови клетки; в) трансфузия на кръв и кръвни продукти; г) приложение на растежни фактори (гранулоцитни колониостимулиращи фактори, еритропоетин); д) приложение на имуномодулатори; е) имуносупресорна терапия; ж) използване на други биологично активни вещества с противотуморно действие; з) глюкокортикостероидна терапия; и) широкоспектърна антибактериална, антивирусна, антимикотична и антипротозойна терапия.
\n3.3.9. Други дейности: а) мобилизация на периферни стволови клетки; б) участие в добив на костен мозък от пациенти или здрави донори; в) поддържане на медицинска документация относно: прием на пациенти, информация на пациента за прилаганите диагностични и терапевтични процедури, водене и съхраняване на пациентско досие, изписване на пациент, консултации на пациенти от други лечебни звена, експертизи; г) докладване на данните за всички проведени трансплантационни процедури на Изпълнителната агенция по трансплантация и ЕВМТ; д) научна дейност, участие в клинични проучвания, работни срещи, научни конференции и конгреси; е) учебна дейност: отделението може да е база за практическо обучение на студенти и/или специализанти; ж) участие на екипа на отделението в обсъждане на пациенти, подходящи за включване в трансплантационна програма в рамките на трансплантационна комисия.
\n3.3.9.1. Осигуряване на безопасност за пациентите и персонала при работа в трансплантационно отделение: а) провежда се обучение на персонала за използване на подходящи предпазни средства (престилки, ръкавици, очила) при боравене с кръв, телесни течности, хемопоетични стволови клетки и други биологични материали, които могат да пренасят инфекциозни агенти; б) необходимо е спазване на правилата за обеззаразяване, складиране и отстраняване на биологично опасните болнични отпадъци; в) предпазни средства се използват и при работа с цитостатици.
\n3.3.10. Персонал в трансплантационно отделение. Персоналът трябва да има подходящи условия за работа и съответна квалификация и опит.
\n3.3.10.1. Лекари.
\n3.3.10.1.1. Броят на лекарите се определя от броя на разкритите в отделението легла и обема на дейността.
\n3.3.10.1.2. Трансплантационен екип включва минимум началник отделение и още един лекар с придобита специалност “Клинична хематология”, който е преминал обучение и има опит в областта на стволовоклетъчната терапия.
\n3.3.10.1.3. Лекарите от трансплантационното отделение могат да участват и в конвенционалното лечение на пациенти с хематологични заболявания, да се включват в клинични проучвания и административна дейност.
\n3.3.10.1.4. Началникът на трансплантационно отделение трябва да има придобита специалност “Клинична хематология”, като е необходимо най-малко едногодишно специфично клинично обучение в областта на трансплантологията.
\n3.3.10.1.5. Лекарите, работещи в трансплантационно отделение, трябва да имат придобита специалност “Клинична хематология”.
\n3.3.10.1.6. Специфично обучение в областта на трансплантацията на хемопоетични стволови клетки изисква минимум една година работа с трансплантирани пациенти.
\n3.3.10.1.7. Необходимо е лекарите, работещи в отделението, да са обучени и компетентни в областта на трансплантацията на хемопоетични стволови клетки, което включва: а) индикации за трансплантация на хемопоетични стволови клетки; б) подбор на подходящи пациенти; в) конвенционална, високодозова, миелоаблативна химиотерапия и режими с редуциран интензитет с трансплантация на хемопоетични стволови клетки; г) необходими предтрансплантациони изследвания; д) приложение на растежни фактори за мобилизация на периферни стволови клетки и за посттрансплантационна хематологична реконституция; е) лечение на фебрилна неутропения; ж) диагноза и лечение на органни усложнения при трансплантация; з) диагноза и лечение на гъбичните инфекции; и) диагноза и лечение на вено-оклузивната болест; к) лечение на тромбоцитопения и хеморагична диатеза, хеморагичен цистит, предизвикани от приложение на цитотоксични агенти; л) лечение на емезиса, свързан с приложението на противотуморни препарати; м) лечение на болката при пациенти с малигнени хемопатии; н) лечение и грижи за терминално болни; о) диагноза и лечение на усложненията при неуспешна присадка; п) избор на източника на стволови клетки при използване на донорни регистри; р) запознати с методология на HLA типизирането; с) третиране на пациентите, получаващи АВО несъвместими стволовоклетъчни продукти; т) диагноза и лечение на СМV инфекция; у) диагноза и лечение на други вирусни инфекции при имунокомпрометирани пациенти; ф) диагноза и лечение на острата и хроничната реакции на присадката срещу хазяина (GVHD); х) диагноза и лечение на посттрансплантационния имунен дефицит; ц) изследване за химеризъм.
\n3.3.10.1.8. Алогенна трансплантация на хемопоетични стволови клетки се провежда само ако персоналът е квалифициран да диагностицира и лекува реакция на присадката срещу хазяина и усложненията й.
\n3.3.10.1.9. Лекарите, работещи в трансплантационно отделение, трябва да са запознати с колекцията на стволови клетки чрез афереза и последващата обработка и криопрезервация на клетъчния материал, но не е задължително пряко да участват в тази дейност.
\n3.3.10.1.10. Лекарите са отговорни за спазването на изискванията на приетите стандартни оперативни процедури за специфичните медицински дейности, осъществявани в трансплантационно отделение.
\n3.3.10.1.11. Лекарите в отделението, които нямат придобита специалност “Клинична хематология”, работят под ръководството и контрола на лекар с придобита специалност “Клинична хематология”.
\n3.3.10.1.12. Лекарите специалисти задължително участват в програма за продължително медицинско обучение.
\n3.3.10.1.13. Работещите в трансплантационно отделение участват редовно в научни събития в областта на трансплантологията и клиничната хематология.
\n3.3.10.1.14. Трансплантационната програма трябва да има достъп при необходимост до консултанти от различни медицински специалности.
\n3.3.10.2. Медицински сестри 3.3.10.2.1. Броят на медицинските сестри се определя от броя легла в отделението и обема на дейностите. Нуждата на всеки пациент от сестрински грижи варира в зависимост от състоянието му. Необходим е достатъчен брой квалифицирани медицински сестри за оказване на качествени здравни грижи на тежко болен пациент.
\n3.3.10.2.2. Старша медицинска сестра на трансплантационно отделение се назначава съгласно изискванията на действащия в страната Закон за лечебните заведения, Кодекса на труда и процедурата по набиране и подбор на кадри, приета в лечебното заведение, в което е разкрито отделението.
\n3.3.10.2.3. Старшата медицинска сестра на хематологична клиника/отделение може да бъде лице с образователната степен “бакалавър” или “магистър” по специалността “Управление на здравните грижи” и да притежава професионален опит в грижите за трансплантирани, неутропенични и имуносупресирани пациенти.
\n3.3.10.2.4. Медицинските сестри в трансплантационно отделение трябва да са обучени за работа с трансплантирани пациенти.
\n3.3.10.2.5. Постоянното повишаване на квалификацията на медицинските сестри изисква участие в специализирани сестрински форуми в областта на трансплантацията на хемопоетични стволови клетки.
\n3.3.10.2.6 Медицинските сестри изпълняват своите задължения съгласно писмени работни стандартни протоколи за всички сестрински дейности в отделението 3.3.10.2.7. Медицинските сестри извършват следните специфични дейности в отделението, които включват: а) 24-часово наблюдение и обслужване на хематологичен болен; б) приложение на високодозова, миелоаблативна химиотерапия и режими с редуциран интензитет с трансплантация на хемопоетични стволови клетки; в) интензивни сестрински грижи; г) третиране на инфекциозни усложнения поради компрометирани защитни механизми; д) наблюдение и обслужване на пациент, на който се провежда лечение с биологично активни субстанции: имуносупресори, имуномодулатори, растежни фактори, моноклонални антитела и други; е) наблюдение и обслужване на пациент с неутропения; ж) наблюдение и обслужване на пациент с тромбоцитопения и кървене; з) наблюдение и обслужване на пациент, на който се провежда лечение с кръв и кръвни продукти; и) наблюдение и обслужване на пациент, на който се провежда лечение с високи дози глюкокортикостероиди; к) наблюдение и обслужване на пациент, който се подготвя или е след трансплантация на хемопоетични стволови клетки (ТХСК).
\n3.3.10.3. Допълнителен персонал - при необходимост и възможност: а) лекар с придобита специалност “Хранене и диететика”; б) психолог; в) социален работник; г) рехабилитатор; д) персонал за координация и водене на документацията и обобщаване на данните.
\n3.3.11. Изисквания към устройството на други специализирани структури към лечебно заведение за хематологична помощ от III (национално) ниво:
\n3.3.11.1. Стая за дневна химио-/хемотерапия (дневен стационар) - изисквания:
\n3.3.11.1.1. Стаята за дневна химио- и/или хемотерапия при възможност e без пряка комуникация с болничните стаи.
\n3.3.11.1.2. Стаята за дневна химио- и/или хемотерапия се състои от: а) помещение, в което са разположени леглата (постове) за пациентите, подлежащи на дневна химио- и/или хемотерапия (за възрастни и деца над 14 г. - по 6,5 m 2 площза едно легло); б) манипулационна - минимум 9 m 2 площ,с работна маса, спешен шкаф, медицински шкаф за подготовка на терапевтичната процедура, ръстомер, кантар.
\n3.3.11.1.3. В стаята за дневна химио-/хемотерапия се лекуват болни с уточнени заболявания на кръвта и кръвотворните органи в добро общо състояние с индекс ECOG < 3, тествани и понесли начален обем химиотерапия без странични ефекти, с лека и средно тежка степен на вродени или придобити коагулопатии без кръвотечения със животозастрашаваща локализация, болни за хематологична реанимация с кръв и кръвни биопродукти при малигнени хемопатии и вродени или придобити анемии, болни с полицитемии в регулярен режим на кръвопускане.
\n3.3.11.2. Хематологичен лабораторен блок се състои от разкрити по преценка и/или необходимост лаборатории, отделения и сектори за специализирани хематологични морфологични, имунологични (флоуцитометрични, имунохистохимични и имунохимични), имунохематологични, цитогенетични, молекулярно-биологични, нуклеарно-медицински изследвания, изследвания на еритроцитни нарушения и хемостаза: а) площта на лабораториите трябва да е достатъчно голяма, за да могат да се извършват всички процедури и отговарят на утвърдени специфични изисквания, съобразени с извършваната дейност в тях; необходимо е подходящо осветление и вентилация, съответстващи на действащите норми; б) лабораториите трябва да отговарят на всички нормативни изисквания, свързани с осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд, противопожарна охрана, работа с химични, биологични и радиоактивни материали и тяхното съхранение.
\n3.3.11.3. Звено за получаване и консервиране на хемопоетични стволови клетки от костен мозък и/или периферна кръв, кръвни клетъчни концентрати с аферезна техника и осъществяване на терапевтични аферези разполага с обособени помещения за провеждане на аферезни манипулации и помещения за обработка, консервиране и съхранение на клетъчни концентрати и подготовка за инфузия (вкл. хемопоетични стволови клетки).
\n3.3.11.4. Учебен център по хематология, който разполага с конферентна зала.
\n3.3.12. Общи изисквания към оборудването на лечебно заведение, в което се осъществява специализирана хематологична помощ от III (национално) ниво.
\n3.3.12.1. Стандартно оборудване за общотерапевтично отделение с интензивен сектор, включително: ЕКГ апарат, инфузионни помпи, възможност за ползване на набор за кардиопулмонална ресуститация, централни венозни катетри, набори за осъществяване на пункции на серозни кухини (плеврална, перитонеална), на лумбални пункции, аспиратор.
\n3.3.12.2. Пълен обем от специфично оборудване, което осигурява осъществяване на специфичните медицински диагностични и лечебни дейности, съответстващи на хематологична клиника.
\n3.3.12.3. Специфично оборудване, което осигурява осъществяване на колекция и консервиране на хемопоетични стволови клетки от костен мозък и/или периферна кръв, кръвни клетъчни концентрати с аферезна техника, терапевтични аферези, което включва, без да се ограничава до: клетъчни сепаратори, ламинарни боксове, центрофуги, плазма екстрактори, хладилници, фризери и др.
\n3.3.12.4. Стандартно лабораторно оборудване: центрофуги, термостати, водни бани, хладилници, фризери, шейкъри, автоматични микропипети и пипетори и други.
\n3.3.12.5. Специализирано лабораторно оборудване, което включва, без да се ограничава до: автоматизирани системи за хематологичен и биохимичен анализ, микроскопи (с имерсионен обектив, флуоресцентен), нефелометър, системи за хоризонтална и вертикална електрофореза, многопараметърен флоуцитометър; центрофуга с цито-ротор за изготвяне на монослойни цитологични препарати; термосайклър; УВ трансилюминатор; спектрофотометър; система за видеодокументация, микротом за хистологични срези; лазерен дензитометър; автоматичен гама брояч, ELISA спектрофотометър, СО 2 инкубатор за клетъчни култури, система за експресна микробиологична диагностика и други.
\n3.3.12.6. Наличие на информационна система и компютърно осигуряване, включително с достъп до интернет.
\n3.3.12.7. Оборудване за мултимедийно обучение.
\n3.3.13. Специфични медицински дейности.
\n3.3.13.1. Терапевтични процедури: а) цитотоксични средства; б) имуномодулатори; в) имуносупресори; г) други регистрирани биологично активни вещества с противотуморно действие; д) патогенетична таргетна терапия; е) лечение с моноклонални антитела; ж) коагулационни фактори; з) растежни фактори; и) глюкокортикостероиди (високодизирани режими); й) антибактериални, антивирусни, антимикотични препарати; к) терапевтична цитафереза и плазмафереза; л) антитромбозни средства; м) лечебно кръвопускане; н) кръв и кръвни биопродукти; о) обезболяващи и антиеметични средства.
\n3.3.13.2. Диагностичните процедури в лечебно заведение за хематологична помощ от III (национално) ниво включват: а) морфологична оценка и интерпретация на рутинни и цитохимични оцветявания за характеризиране на хемопоетични клетки в кръвни натривки, аспирати и отпечатъци от костен мозък, ликвор и телесни течности, аспират от тънкоиглена биопсия на лимфен възел; оценка на костно-мозъчните депа на желязо; б) специализирана комплексна морфологична и имунохистохимична оценка и интерпретация на хистологични материали от костен мозък, лимфен възел, слезка и биопсии от други тъкани за диагностика на хематологични заболявания; в) специализирано флоуцитометрично изследване за анализ на левкоцитни антигени и идентифициране на левкоцитни субпопулации при доброкачествени и неопластични хематологични заболявания; определяне на линейната принадлежност на неопластична популация, степен на зрялост и специфичен подтип на хематологичната неоплазия чрез флоуцитометрия; установяване и количествена оценка на минимална резидуална болест при пациенти с остра левкемия и хронични лимфопролиферативни заболявания; изследване на автоложни трансплантати от ХСК за минимална резидуална болест; количествено определяне броя CD34+ стволови клетки за контрол на мобилизацията и определяне на обема цитафереза, за контрол на дозата в ХСК продукти; г) цитогенетично изследване на структурни и бройни хромозомни аномалии към диагнозата и при проследяване на хематологични заболявания, осъществено чрез хромозомен лентов анализ; оценка на цитогенетичния отговор при пациенти с хематологични неоплазии; д) молекулярно-генетичен анализ на специфични аномалии при хематологични заболявания - фузионни генни, аберантна генна експресия, мутации и клонални маркери, и проследяване на минимална резидуална болест чрез полимеразно-верижна реакция (PCR); изследване на химеризъм след алогенни ТХСК; изследване на вирусни нуклеинови киселини в клинични проби чрез PCR; е) специализирани комплексни изследвания на еритроцити и техните нарушения: електрофореза на хемоглобини; осмотична резистентност; изследване на ензимни дефекти на еритроцитите; лабораторна констелация за оценка на железния метаболизъм и недоимъчни състояния (желязо, трансферин, сатурация на трансферин, феритин, витамин В 12 , фолиева киселина); лабораторна констелация за оценка на хемохроматоза - първична и вторична; ж) комплексна имунохематологична диагностика: разширено изследване на еритроцитни кръвногрупови антигени, скрининг за авто- и ало-анти-еритроцитни антитела, разширени изследвания за съвместимост, медикаментозно-свързани антитела, антитромбоцитни антитела;
\nз) изследване на нормални и патологични протеини (парапротеини, криоглобулини, еуглобулини) в серум, урина и/или ликвор чрез електрофореза и имуноелектрофореза/ имунофиксация; количествено изследване на имуноглобулини; и) специализирано комплексно изследване на унаследени и придобити нарушения в хемостазата; камерно броене и функционално изследване на тромбоцити; скриниращи и диференциращи тестове за хемостазна диагностика; количествено определяне на коагулационните фактори; изследване на инхибитори на коагулацията; й) специализирани хемотологични кинетични изследвания: определяне на обем циркулираща кръв, еритроцитна маса и плазма; определяне на преживяемост и секвестрация на кръвни клетки - тромбоцити, еритроцити; к) нуклеарно-медицинска туморотропна диагностика: визуализация на лимфо-пролиферативни процеси, асоциирани с хематологични неоплазии и туморни маркери; л) рутинна и експресна микробиологична диагностика на биологични секрети и хемокултури с изолиране на патогенни микроорганизми, идентификация и антибиограма; вирусологична диагностика на хепатит, HIV, CMV и други.
\n3.3.14. Други високо специализирани медицински дейности:
\n3.3.14.1. Колекция на хемопоетични стволови клетки (ХСК) от периферна кръв/костен мозък от пациенти или здрави донори.
\n3.3.14.2. Обработка, криоконсервиране и съхранение на продукти от ХСК.
\n3.3.14.3. Получаване на тромбоцитен концентрат чрез афереза.
\n3.3.14.4. Интердисциплинарни консултации 3.3.14.4.1. Консултациите със специалисти от други специалности се осъществяват във връзка с изискванията на комплексния лечебно-диагностичен подход, съпътстващите заболявания, настъпилите усложнения в хода на лечението и съгласно СОП на лечебната структура.
\n3.3.14.4.2. Консултации на пациенти с хематологични заболявания или пациенти с хематологични изяви или усложнения при заболявания на други органи и системи, които се диагностицират и лекуват в други лечебни заведения, могат да се осъществяват по искане на лечебното заведение съгласно договор със специализираното хематологично лечебно заведение от национално ниво.
\n3.3.14.5. Провеждане на теоретично и практическо обучение в основните раздели на хематологията на студенти, специализанти, докторанти. Провеждане на модули за “продължаващо медицинско обучение” по основните раздели на клиничната хематология.
\n3.3.14.6. Провеждане на научна дейност в основните направления на клиничната хематология, участие във и организиране на клинични проучвания, работни срещи, научни форуми.
\n3.3.15. Персонал Персоналът в специализирано лечебно заведение по клинична хематология от национално ниво трябва да има подходящи условия за работа и съответна квалификация и опит.
\n3.3.15.1. Лекари: а) специализирано лечебно заведение по хематология от национално ниво се ръководи от лекар, хабилитиран по научната специалност шифър 03.01.39 “Хематология и преливане на кръв”; неговото назначаване се осъществява съгласно изискванията на действащия в страната Закон за лечебните заведения, Кодекса на труда и процедурата по набиране и подбор на кадри, приета в лечебното заведение; б) началник-клиника по хематология в лечебно заведение за хематологична помощ от III (национално) ниво може да бъде лекар с придобита специалност “Клинична хематология”, хабилитиран по научната специалност шифър 03.01.39 “Хематология и преливане на кръв”; в) началник на хематологично отделение трябва да има придобита специалност “Клинична хематология”; г) началникът на трансплантационното отделение трябва да има придобита специалност по клинична хематология с най-малко едногодишно специфично клинично обучение в областта на трансплантологията или двугодишен трудов стаж като лекар в трансплантационно отделение и третиране на трансплантирани пациенти; д) началници на специализирани хематологични лаборатории могат да бъдат лекари с придобита в направлението медицинска специалност, в което работи лабораторията (клинична патология, клинична имунология, клинична лаборатория, цитогенетика, нуклеарна медицина, клинична или трансфузионна хематология), притежаващи допълнителна квалификация и опит в лабораторната хематологична диагностика не по-малко от три години или хабилитирани по научна специалност шифър 03.01.39 “Хематология и преливане на кръв”; е) лекари с придобита специалност “Клинична хематология” извършват самостоятелно дейности, регламентирани в стандарта, отговорни са за спазването на изискванията на приетите стандартни оперативни процедури за специфичните медицински дейности, осъществявани в съответните звена; ж) лекарите без придобита специалност и/или специализанти извършват дейности, регламентирани в този стандарт под ръководството на лекар-специалист и ръководителя на съответното звено; з) лекарите задължително участват във форми на “продължаващо медицинско обучение” по клинична хематология.
\n3.3.15.2. Медицински сестри 3.3.15.2.1. Броят на медицинските сестри се определя от броя на леглата в отделението и обема на дейностите в съотношение лекар:медицинска сестра - 1:2.
\n3.3.15.2.2. Старшата медицинска сестра на хематологична клиника/отделение се назначава съгласно изискванията на Закона за лечебните заведения, Кодекса на труда и процедурата по набиране и подбор на кадри, приета в лечебното заведение, в което е разкрито отделението.
\n3.3.15.2.3. Старшата медицинска сестра на хематологична клиника/отделение може да бъде лице с образователната степен “бакалавър” или “магистър” по специалността “Управление на здравните грижи”.
\n3.3.15.2.4 Медицинските сестри изпълняват своите задължения съгласно изискванията на приетите в хематологичното отделение СОП за организация на потока на медицинските дейности и съгласно изискванията на заеманата позиция и място на работа.
\n3.3.15.2.5. Медицинските сестри трябва да извършват специфичните дейности в хематологичното отделение съгласно писмени правила за субординация и отговорности, спазвайки приетите в отделението работни стандартни протоколи или СОП за: а) наблюдение и обслужване на пациент, на който се провежда цитотоксична терапия в конвенционални режими, високодозови и/или спасителни режими; б) наблюдение и обслужване на пациент, на който се провежда лечение с биологично активни субстанции: имуносупресори, имуномодулатори, растежни фактори, моноклонални антитела и други; в) наблюдение и обслужване на пациент с неутропения; г) наблюдение и обслужване на пациент с хеморагична диатеза; д) наблюдение и обслужване на пациент, на който се провежда лечение с кръв и кръвни продукти; е) наблюдение и обслужване на пациент, на който се провежда лечение с високи дози глюкокортикостероиди; ж) наблюдение и обслужване на пациент, на който се провежда лечение с коагулационни фактори; з) наблюдение и обслужване на пациент с хемолитични кризи; и) подготовка на необходимите принадлежности и асистиране при стернални пункции, трепанобиопсии, биопсия на лимфен възел; к) подготовка на материали за специализирани изследвания съобразно инструкциите за съхранение и транспорт; л) наблюдение и грижи за пациенти в терминални стадии на заболяванията; м) животоспасяващи действия до намеса на лекаря (изкуствено дишане, сърдечен масаж); н) познаване дозата, действието и начина на приложение на лекарствените продукти при провеждане на химио- и имунотерапия; о) участие в програма за продължително професионално обучение.
\n3.3.15.3. Биолози с образователна степен “магистър”.
\nСпециалисти по медицинска биология с образователна степен “магистър” могат да извършват дейности в областта на лабораторната хематологична диагностика под ръководството на лекар с придобита специалност.
\n3.3.15.4. Медицински лаборанти: а) старши медицински лаборант в структурата на лечебно заведение за специализирана хематологична помощ от III (национално) ниво се назначава съгласно изискванията на действащото в страната законодателство; старшият медицински лаборант трябва да има съответното висше медицинско образование, да има опит в специализирана хемотологична лаборатория и да е запознат с дейността във всички диагностични звена; б) медицинските лаборанти извършват дейности, регламентирани в настоящия стандарт, като владеят всички диагностични методи и апаратура, включени в списъка с медицински процедури на звеното, в което работят, като точно спазва стандартните работни протоколи; в) медицинските лаборанти работят под ръководството на лекари с придобита специалност в съответното направление; г) медицинските лаборанти участват в програма за продължаващо медицинско обучение.
\n1.2. Лекарят с придобита специалност “Клинична хематология” от хематологичния кабинет при необходимост от хоспитализация насочва пациента към съответно хематологично лечебно заведение за болнична помощ.
\n1.3. Лекарят/лекарите с придобита специалност “Клинична хематология” от хематологично лечебно заведение за болнична помощ могат да насочат пациент към хематологично отделение/клиника от по-високо ниво (I, II, III, национално ниво).
\n1.4. Лекарят/лекарите с придобита специалност “Клинична хематология” от хематологично лечебно заведение за болнична помощ могат да насочат пациент към хематологичен сектор или отделение/клиника от I и II ниво, когато лечението може да се проведе в него в зависимост от конкретната диагноза, етапа на болестта, настъпилите усложнения, терапевтичната стратегия, определена от решението на клиничната комисия.
\n2.2. В зависимост от обема на дейността на лечебното заведение и спецификата на дейностите в него могат да бъдат създавани клинични хематологични комисии по специфични проблеми - клинична комисия “Лимфоми”, клинична комисия “Левкемии”, клинична комисия “Трансплантация на ХСК” и др.
\n2.3. Клиничните комисии по хематология се създават към лечебни заведения, в които са разкрити хематологични отделения/клиники от II и III ниво:
\n2.4. Клиничните комисии се назначават със заповед от ръководителя на лечебното заведение, в което се провеждат заседанията.
\n2.5. Клиничните комисии се състоят от специалисти по: клинична хематология, обща и клинична патология, образна диагностика и лъчелечение:
\n2.6. Клиничната комисия на национално ниво, разкрита в структура за хематологична помощ в заведение от III ниво, се състой от: а) специалисти по: клинична хематология, обща и клинична патология, клинична имунология, медицинска генетика, специалист по образна диагностика, нуклеарна медицина, лъчелечение, трансфузионна хематология и лекар с квалификация за ТХСК; б) ръководят се от хабилитирано лице по научна специалност шифър 03.01.39 “Хематология и преливане на кръв” с призната специалност “Клинична хематология”; в) може да включва (включват) в редовния си състав и други специалисти в зависимост от конкретната проблематика; г) право да бъдат членове на клинична комисия имат и специалисти от други лечебни заведения, ако отговарят на изискванията; д) достъп до заседанията на клиничните комисии имат и лекарите, ангажирани с лечебно-диагностичния процес.
\n2.7. Клиничните комисии заседават по предварително обявен график.
\n2.8. Насочването към клинична комисия по хематология става с оригиналната медицинска документация (епикризи, рентгенови снимки, компютър-томографии, сцинтиграфии) и всички цитологични и хистологични материали (препарати и парафинови блокчета от биопсии).
\n2.9. Решенията на клиничните комисии са писмени и се подписват от членовете на комисията. Копие от решението се предоставя на лекуващия лекар.
\n2.10. Решението на клиничната комисия за всеки един новодиагностициран случай задължително включва:
\n2.11. Решението на клиничната комисия при пациенти, обсъждани в хода на лечението, включва становище за: а) оценката на терапевтичния отговор; б) промяна в лечебната тактика при показания; в) спиране на лечението при показания; г) насочване за палиативни грижи при показания.
\n2.12. Решенията на клиничната комисия са препоръчителни за всички лечебни заведения, провеждащи лечението или отделни компоненти (методи) от лечебната тактика, освен в случаите на поява на тежки нежелани събития (налагащи временно преустановяване на лечението) или прогресия на заболяването със значително влошаване на общото състояние.
\n2.13. Решенията на клиничните комисии са съобразени със стандартните оперативни процедури за диагностика и лечение на заболяванията на кръвта и кръвотворните органи.
\n2.14. Специфичното лечение на пациент със злокачествено хематологично заболяване не започва, ако той не е обсъден на клинична комисия и не е определена цялостната комплексна лечебна тактика. По изключение лечението може да бъде започнато при спешни показания, но случаят следва да бъде разгледан от клиничната комисия при първото й редовно заседание.
\n3.2. Задължителна медицинска документация при обслужване на пациент в лечебно заведение за болничната помощ по клинична хематология включва изискваните от нормативната уредба форми и копие от решение на клиничната комисия по хематология при всички пациенти с малигнени хематологични заболявания.
\n4.2. Проследяването след лечение на пациент с хематологично заболяване е периодът след приключване на лечението. Задачата на регулярните клинични прегледи и специализирани изследвания е да се потвърдят излекуването, ремисията, рецидивът и/или прогресията на болестта.
\n4.3. Проследяването на доброкачествените хематологични заболявания се осъществява от лекар с призната специалност по клинична хематология на всички нива на хематологичната помощ, а диспансеризацията им - съгласно действащите нормативни актове.
\n4.4. Проследяване на пациенти със злокачествени хематологични заболявания се извършва от лекар с придобита специалност “Клинична хематология” на всички нива на хематологичната помощ, а диспансеризацията - съгласно Наредба № 39 от 2004 г. за профилактични прегледи и диспансеризация.
\n4.5. Проследяването при отделните хематологични заболявания (клиничните прегледи, видът и честотата на изследванията) се базира на стандартите в диагностиката, лечението и проследяването на пациентите, отразени в Европейския паспорт на хематолога.
\n4.6. Неизменни изисквания в хода на проследяване са насочващата анамнеза и физикален преглед, както и извършване на стандартни (рутинни) и специализирани изследвания (специфични за отделните болести).
\n4.7. Право и компетентност в процеса на проследяването има лекар с придобита специалност “Клинична хематология” в СИМП и в трите нива на болничната помощ. При невъзможност да се извърши специализирано изследване пациентът се насочва към по-високото ниво. При този многостъпален процес на проследяване се ползват националните или лечебните заведения в същия район по здравната карта на страната или избрано от пациента лечебно заведение извън територията, на която живее.
\n5.1.1. Правата на пациента са регламентирани в редица международни (Харта на правата на човека в Конвенция на ООН (ДВ, бр. 66 от 1992 г.); Парижка харта за борба с рака 04.01.2000 г. [www. CharterAgainst Cancer.org]) и национални документи (Закон за здравето (ДВ, бр. 70 от 2004 г.), Харта за правата на пациента на БЛС, Наредба № 29 на МЗ, Кодекс на професионалната етика (ДВ, бр. 79 от 2000 г.), национални рамкови договори от 2001 - 2005 г. между МЗ, НЗОК и БЛС).
\n5.1.2. Пациент с хематологично заболяване има право да бъде подробно запознат с диагностичния план и последователността на изследванията, чрез които да се достигне до окончателна диагноза.
\n5.1.3. При пациент с хематологично заболяване се извършват лабораторни тестове, инструментални и инвазивни методи на изследване след разясняване на необходимостта и ползата от тях, рисковете за усложнения и приноса им за диагнозата.
\n5.1.4. Възможността за развиване на непредвидими усложнения в резултат на извършваните диагностични процедури и начинът за овладяването им следва да бъдат подробно и достъпно обяснени на пациента.
\n5.1.5. Пациент с хематологично заболяване изразява писмено “Информирано съгласие” за извършване на диагностични и лечебни процедури след подробна информация от лекар.
\n5.1.6. По достъпен начин да бъде запознат с необходимостта от провеждане на лечение, очакваните от него резултати и прогнозата на заболяването.
\n5.1.7. Да получава информация за здравословното си състояние във всеки един етап от хода на лечебния процес, за възможните рискове и усложнения или нежелани реакции от провеждане на лечението, както и за съществуването на алтернативни терапевтични методи.
\n5.1.8. Да бъде запознат с правилника за вътрешния ред на съответната клиника/отделение и да упражнява правата си в съответствие с този правилник.
\n5.1.9. Да изисква запазване поверителността на информацията за неговото здравословно състояние, освен в случаите, предвидени от закона.
\n5.1.10. Да прекъсне или откаже по всяко време лечението си, като писмено го изразява с подпис в медицинската документация.
\n5.1.11. При неблагоприятна еволюция на заболяването пациентът има право на палиативни грижи в обем и качество, гарантирани от чл. 95 на Закона за здравето.
\n5.2. Задължения на пациент с хематологично заболяване:
\n5.2.1. Да съдейства за укрепване на собственото си здраве по време на лечението.
\n5.2.2. Да не застрашава здравето на другите болни и на персонала, извършващ лечението.
\n5.2.3. Да спазва стриктно препоръките на екипа за подготовка за изследванията.
\n5.2.4. Да осведомява екипа, извършващ изследванията, за болести и състояния, повишаващи риска от изследванията.
\n5.2.5. Да съдейства на екипа, провеждащ лечението му, и да спазва всички негови препоръки.
\n5.2.6. Да не нарушава правилника за вътрешния ред на лечебното заведение и клиниката/отделението, където се провежда негово лечение.
\n6.2. Налице е тежък психогенен фактор, свързан с обслужването на тежко болни пациенти, което прави вредните условия на труд при тази група медицински специалисти с най-висок относителен индекс.
\n6.3. Стандартните вредности са заложени в Кодекса на труда и нормативните документи, имащи отношение към безопастност на труда (Постановление № 5 на МС от 10.I.2001 г. за приемане на наредба за основните норми за радиационна защита (ОНРЗ - 2000), (ДВ, бр. 5 от 2001 г.); № 0601-10 от 5.VI.2003 г. относно безплатната предпазна храна и допълнителното възнаграждение при вредни условия на труд; № 94-КО-261 от 22.I.2002 г. относно правото на допълнителен отпуск при ненормиран работен ден и за работа във вредни за здравето условия).
\n6.4. Стандартните вредности се определят основно от класическите методи за лечение на болните от злокачествени кръвни заболявания, а именно: приготвяне (разтваряне) и прилагане на химически отрови (цитостатици), работа с кръв и кръвни биопродукти.
\n6.5. Налице е и лабораторен труд, свързан с използване на химически вредни вещества, както и микроскопски труд от страна на лекарите, ангажиращ голям дял от работното им време.
\n8.2. Сроковете за профилактика са заложени в съответните нормативни актове.
\n9.2. Юридическата защита на персонала се базира на изготвените специални протоколи за информирано съгласие на пациента за предстоящата медицинска манипулация и наличните рискове за здравето и живота му.
\n4332