{"html": "<div class=\"lf-doc\"><div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(5)</span>Стойностите на Fp,c [kN] в зависимост от класа и диаметъра на болта са дадени в таблица 17.</div>\n<p class=\"lf-p\">Таблица 17 Клас на болта Диаметър на болта в mm 8.8 10.9</p>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(6)</span>Болтовите комплекти, в зависимост от избрания метод за натягане, отговарят на изискванията за k-класове, посочени в таблица 18.</div>\n<p class=\"lf-p\">Таблица 18 Метод за натягане K -класове Метод на въртящия момент (чл. 103) К2 Комбиниран метод (чл. 104) К2 или К1 Метод HRC (чл. 105) К0 с гайки тип HRD или К2 Метод с използване на директен индикатор за опън (чл. 106) К2, К1 или К0</p>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(7)</span>Множителите на k-класовете (конкретната стойност) за болтовите комплекти при условия на доставка се определят съгласно изискванията на БДС EN 14399 и се декларират от производителя. Когато е предписано в проектната документация, множителите на k-класовете се определят в лабораторни условия съгласно приложение Н на БДС EN 1090-2.</div>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-107\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 107</span></h4>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(1)</span>Площите на контактните повърхности при фрикционни, предварително напрегнати съединения се специфицират в проектната документация (производствените чертежи) за всеки отделен елемент</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(2)</span>При липса на указания се приема широчината и дължината на контактната площ на свързващите плочи със свързваните елементи да се увеличат с 10 mm от всяка страна. Обработените контактни повърхности се предпазват от полагане на антикорозионно покритие върху тях.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(3)</span>Изискванията по ал. 2 не се отнасят за конструкции от неръждаема стомана, за които всички изисквания се специфицират в проектната документация.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(4)</span>Изискванията за обработка на контактните повърхности за постигане на изискващия се коефициент на триене са посочени в таблица 18. Изискванията се прилагат и за двете страни на пълнежните плочи, когато такива са предвидени във фрикционното съединение.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(5)</span>Когато не се прилагат изискванията и класовете от таблица 18, коефициентът на триене се определя чрез изпитване съгласно изискванията на приложение G на БДС EN 1090-2 и контактните повърхности се обработват в процеса на производство съгласно метода, използван при изпитваните образци.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(6)</span>Преди монтажа на съединението се изпълняват следните условия:</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">1.</span>контактните повърхности се почистват от замърсители (боя, прах, масло, корозия);</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">2.</span>контактните повърхности се съхранят в проектния си вид чрез подходящи мерки по време на транспортиране и складиране на елементите;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">3.</span>не се допуска релаксация (дебели повърхностни покрития) от страните на главата на болта и гайката съгласно приложение L на БДС EN 1090-2.</div>\n<p class=\"lf-p\">Таблица 19 Обработване на повърхността Клас Коефициент на триене µ 1 Повърхности, подложени на дробеструйна обработка с метални частици или сачми, с отстранена несвързана ръжда, без шупли и вдлъбнатини по повърхността.</p>\n<p class=\"lf-p\">А 0,50 Повърхности, горещо поцинковани съгласно БДС EN ISO 1461, почистени с водна струя (или чрез изтриване) 2 и покрити с алкална цинкова силикатна боя с номинална дебелина 60 µm 3 .</p>\n<p class=\"lf-p\">В 0,40 Повърхности, подложени на дробеструйна обработка с метални частици или сачми: а) покрити с алкална цинкова силикатна боя с номинална дебелина от 60 µm 3 ; б) термично пръскани с алуминий или цинк или комбинация от двете, с номинална дебелина, непревишаваща 80 µm.</p>\n<p class=\"lf-p\">В 0,40 Повърхности, горещо поцинковани съгласно БДС EN ISO 1461 и почистени с водна струя (или чрез изтриване) (или чрез еквивалентен абразивен метод) 3 .</p>\n<p class=\"lf-p\">С 0,35 Повърхности, почистени с помощта на телена четка или с пламък, с отстранена несвързана ръжда.</p>\n<p class=\"lf-p\">С 0,30 Повърхности след валцуване (необработени).</p>\n<p class=\"lf-p\">D 0,20 Забележки:</p>\n<p class=\"lf-p\">1 В стойностите за коефициента на триене са отчетени потенциални загуби на предварително напрягане.</p>\n<p class=\"lf-p\">2 Почистването с водна струя (или чрез изтриване) на горещо поцинкованите повърхности трябва да се извършва съгласно процедурите и условията в БДС EN 15773.</p>\n<p class=\"lf-p\">3 Дебелината след изсъхване да бъде в границите 40 µт до 80 µт.</p>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-108\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 108</span></h4>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(1)</span>Методите, които се прилагат за предварително напрягане на болтовите съединения, освен ако са специфицирани ограничения, са: метод на въртящия момент, комбиниран метод, метод с характеристиките на болта (HRC) и метод с директен индикатор на опън (DTI)</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(2)</span>При предварително напрягане по метода на въртящия момент и при първата стъпка на комбинирания метод се използват основните стойности на въртящия момент Mr,i за постигане на съответната напрягаща сила F p ,c, определени за съответната комбинация от болт и гайка. Въртящият момент се определя чрез:</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">1.</span>стойности, основани на k-клас, съответно стойност на множителя k m , деклариран от производителя на болтовия комплект съгласно съответните части на БДС EN 14399: М r,2 = k m d F p ,c, с множител k т за k -клас, К2; М r,1 = k m d F p ,c, с множител k т за k-клас, К1;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">2.</span>стойности, определени съгласно приложение Н на БДС EN 1090-2: M r,test = М т с М т , определен съгласно процедура, съответстваща на използвания метод за натягане.</div>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-109\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 109</span></h4>\n<p class=\"lf-p\">При метода на въртящия момент болтовите съединения се напрягат чрез динамометрични гаечни ключове при две стъпки на натягане. При всяка от двете стъпки натягането се извършва непрекъснато и равномерно. Стойностите на натягащите моменти са, както следва: при първата стъпка, която завършва за всички болтове в съединението преди започването на втората стъпка, въртящият момент е равен на 0,75 М r , i, където М r ,i = М r,2 или M r ,test; при втората стъпка въртящият момент е равен на 1,10 М r , i , където М r ,i = М r,2 или M r ,test. Динамометричните ключове, използвани на всеки от двата етапа на натягане, се осигуряват с точност ± 4 % съгласно БДС EN ISO 6789. Ключовете се проверяват регулярно, както и след всеки случай, който би могъл да доведе до неточна работа (удар, претоварване, промяна на дължина на маркуч при пневматични ключове и др.)</p>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-110\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 110</span></h4>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(1)</span>При комбинирания метод болтовите съединения се напрягат на две стъпки. Първата стъпка е същата както при метода на въртящия момент ( М r , i = М r,2 или M r , 1 или M r ,test), като се допуска 0,75 M r , i = 0,094dF p,c (d – диаметър на болта). Въртящият момент (0,75 M r ,i , в [Nm]), който се прилага при първата стъпка, е даден в таблица 20 Таблица 20 Клас на болта Диаметър на болта в mm 8.8 1550 10.9 1110 1935</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(2)</span>При втората стъпка се прилага допълнително завъртане на определен ъгъл на този елемент от комплекта, който е бил затяган при първата стъпка (гайка или болт), след маркиране на позицията на гайката (или главата на болта) в края на първата стъпка. Стойностите на допълнителното завъртане за втората стъпка на комбинирания метод зависят от дължината на болта (за болтове 8.8 и 10.9) и са дадени в таблица 21.</div>\n<p class=\"lf-p\">Таблица 21 Обща номинална дебелина „t“ на пакета (включително всички пълнежни плочи и шайби) d = диаметър на болта Завъртане за втора стъпка на натягане градуси част от пълно завъртане t &lt; 2 d 1/6 2 d ≤ t &lt; 6 d 1/4 6 d ≤ t ≤ 10 d 1/3</p>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-111\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 111</span></h4>\n<p class=\"lf-p\">При използване на болтове тип HRC постигането на минималната сила на предварително напрягане се гарантира от характеристиките на самия болт. Натягането на болтовете тип HRC се извършва чрез специални гайковерти с въртящи се в противоположни посоки съосни гнезда. При използване на болтове тип HRC се спазват изискванията на т. 8.5.5 от БДС EN 1090-2</p>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-112\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 112</span></h4>\n<p class=\"lf-p\">При метода с директни индикатори за опън (DTI) постигането на минималната сила на предварително напрягане се гарантира чрез контрол на луфтовете по периферията на специалните индикаторни шайби. При монтаж се спазват изискванията на БДС EN 14399-9, както и на т. 8.5.6 от БДС EN 1090-2</p>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-113\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 113</span></h4>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(1)</span>При използване на „пас“ болтове се спазват приложимите изисквания от раздел VI „Болтове и болтови съединения“ и дължината на резбата в зоната под комплекта шайба-гайка, включена в общата дължина на болта, не трябва да превишава 1/3 от дебелината (t) на последната плоча в пакета (фигура 3). При монтаж на „пас“ болтове се вземат мерки резбата им да не се наруши</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(2)</span>При монтаж на нитове се спазват изискванията на т. 8.7 от БДС EN 1090-2.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(3)</span>При използване на специални съединителни средства и методи за съединяване се спазват изискванията на т. 8.8 от БДС EN 1090-2.</div>\n<h3 class=\"lf-part\">Раздел VII</h3>\n<p class=\"lf-p\">Допустими геометрични отклонения при монтаж</p>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-114\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 114</span></h4>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(1)</span>Отклонения от реалната геометрия при монтаж на стоманени конструкции или елементи спрямо идеалната проектна геометрия се реализират вследствие на: налични допустими производствени геометрични отклонения, обективна невъзможност за постигане на точност при монтаж, субективни грешки и/или разлики в температурата на околната среда</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(2)</span>Монтажното геометрично отклонение се счита за допустимо, ако е по-малко или равно на максималните допустими отклонения ?, дадени в таблици от 1 до 11 от приложение № 2.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(3)</span>Монтажните геометрични отклонения са: съществени и функционални.</div>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-115\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 115</span></h4>\n<p class=\"lf-p\">Спазването на максималните допустими отклонения ? за съществените монтажни геометрични отклонения в процеса на монтаж гарантира съответствие с правилата и стандартите за проектиране, както и че монтажът не намалява проектната носимоспособност на стоманените елементи, възли, съединения и конструкции</p>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-116\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 116</span></h4>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(1)</span>Функционалните монтажни геометрични отклонения произтичат от предназначението на строителната стоманена конструкция и вида на строежа, в който се влага. В наредбата са регламентирани само основни функционални геометрични отклонения при монтаж (за конструкции с често срещано предназначение), които съответстват на монтажни функционални геометрични отклонения за клас 1 на приложение В от БДС EN 1090-2</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(2)</span>Когато към дадена конструкция има завишени критерии за функционални монтажни геометрични отклонения, същите се регламентират в проектната документация или в договора за възлагане на монтаж и се спазват препоръките на приложение В от БДС EN 1090-2 за функционални допустими отклонения клас 2.</div>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-117\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 117</span><span class=\"lf-art-t\">За монтажни допустими отклонения при профилирани ламарини чрез студено формуване се прилага БДС EN 1090-4</span></h4>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-118\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 118</span></h4>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(1)</span>Отклоненията при монтираните елементи се измерват спрямо техните точки на позициониране съгласно серията стандарти БДС ISO 4463 (БДС ISO 4463-1 се отнася за установяване и прилагане на еталонни системи: първична система, която покрива цялата строителна площадка; вторична система, която служи като основна еталонна система или мрежа за монтажа на конкретна сграда; точки за позициониране, които означават положението на отделни елементи)</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(2)</span>Когато не са установени точки за позициониране, отклоненията се измерват спрямо вторичната система от буквени редове и цифрови оси, трасирани по геодезичен път.</div>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-119\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 119</span></h4>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(1)</span>Положението на центровете на група анкерни болтове или други опорни устройства не трябва да се отклонява с повече от ± 6 mm от проектното положение по отношение на вторичната координатна система (буквени редове и цифрови оси), освен ако е указано друго. За група регулируеми анкерни болтове трябва да се подбере най-подходящото положение</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(2)</span>При основите на колони за отворите в плочите за свързване към фундамента, проектирани с необходимия луфт за осигуряване допустимите отклонения между фундамента и стоманената конструкция, може да се използват големи шайби между гайките на анкерните болтове и горната повърхност на плочата. Отклоненията на монтираните колони трябва да съответстват на допустимите отклонения в таблици 1, 3 и 4 на приложение № 2.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(3)</span>За групи от съседни колони, с изключение на колони на портални рамки или кранови пътища, които носят приблизително еднакви вертикални товари, допустимите отклонения са, както следва:</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">1.</span>средноаритметичното отклонение, получено от хоризонтално наклоняване на шест съседни свързани колони при многоетажни сгради, трябва да съответства на допустимите отклонения в таблица 14 от приложение № 2;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">2.</span>допуска се при наклоняване на отделна колона в рамките на група от шест съседни свързани колони, в рамките на един етаж, допустимото отклонение да е до ? = ± h/100.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(4)</span>Когато са специфицирани снаждания с плътно опиране, контактната повърхност между съединяваните елементи след напасване трябва да е в съответствие с таблица 5 от приложение № 2.</div>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-120\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 120</span></h4>\n<p class=\"lf-p\">За фланцеви съединения може да се използват клиновидни плочи в местата, където луфтът превишава определените граници след първоначалното монтиране на болтовете (за привеждане на луфта в границите на допустимото отклонение), освен ако е посочено друго в проектната документация. Клиновидните плочи може да са от плоска ламарина в съответствие с БДС EN 10025-2, с максимална дебелина 3 mm. Не повече от три клиновидни плочи се използват във всяка контактна зона. Когато е необходимо, клиновидните плочи може да се закрепват една за друга чрез ъглови заваръчни шевове или частично проварен челен заваръчен шев, който е между челата им съгласно фигура 4 Глава четвърта КОНТРОЛ И ДОКУМЕНТИРАНЕ НА ИЗРАБОТКАТА И МОНТАЖА. ПРИЕМАНЕ НА СТОМАНЕНИ КОНСТРУКЦИИ</p>\n<h3 class=\"lf-part\">Раздел I</h3>\n<p class=\"lf-p\">Контрол и документиране на изработката</p>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-121\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 121</span></h4>\n<p class=\"lf-p\">Всички строителни продукти (материали) – основни и добавъчни, необходими за изработката на стоманената конструкция, подлежат на проверка, контрол и документиране. Изпълнението на процесите, свързани с приемането, подготовката, складирането и преработката на компонентите, материалите и влаганите готови изделия, се контролира и документира</p>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-122\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 122</span></h4>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(1)</span>Основната документация, която трябва да притежава организацията, извършваща изработка на стоманената конструкция на строителната площадка, е посочена в таблица 22 Таблица 22 № Вид на документа Кратко описание 1.</div>\n<p class=\"lf-p\">Органиграма или друга форма на представяне на фирмената структура Фирмена структура с ясно обособени роли и отговорности 2.</p>\n<p class=\"lf-p\">Процедури за основни фирмени процеси Описани алгоритми за изпълнение на основните вътрешно-фирмени процеси 3.</p>\n<p class=\"lf-p\">Процедура за управление на промените Описва алгоритъма за действие при изменения в проектната документация 4.</p>\n<p class=\"lf-p\">Процедура за управление на несъответствията Описва методи за корекции на установени несъответствия 5.</p>\n<p class=\"lf-p\">Работни инструкции Подробно описание на работни процеси</p>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-123\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 123</span></h4>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(1)</span>Всички строителни продукти (компоненти, материали, съединителни средства и готови изделия), влагани в изработката на стоманената конструкция на строителната площадка, се проверяват преди използването им за съответствие с изискванията на проектната документация. Проверката обхваща: основните строителни продукти (горещовалцувани продукти от конструкционни стомани – профили, листов материал, горещообработени и/или студеноформувани кутиеобразни и тръбни профили, студеноформувани профили и други видове линейни или плоски елементи); консумативи за заваряване (плътни и тръбни електродни телове, обмазани електроди, флюси и др.); материали за антикорозионна защита (бои, лакове и др.); механични съединителни средства; готови изделия (решетъчни скари, стъпала, муфи, лагери, демпфери, отливки и др.)</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(2)</span>Всички компоненти, материали, съединителни средства и готови изделия подлежат на входящ контрол за съответствие с изискванията на проектната документация и при спазване изискванията на чл. 14. Проверката се записва в протокол от входящ контрол, като успешно преминалите входящия контрол се вписват в регистър на материалите.</div>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-124\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 124</span></h4>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(1)</span>Всеки етап от процеса на изработката на стоманената конструкция, в т.ч. почистване и подготовка на компонентите, приобектово складиране, механично и термично рязане, пробиване на отвори, сглобяване и изпълнение на прихватки, проверка на геометрията, заваряване, контрол на качеството на заварените съединения, изпълнение на антикорозионни покрития, маркиране и др., се проверява и документира. Документите, които се използват за документиране на резултатите от проведените проверки, са посочени в таблица 23 Таблица 23 № Име на документа/ите Кратко описание 1.</div>\n<p class=\"lf-p\">Регистър на материалите комплект протоколи от входящ контрол 2.</p>\n<p class=\"lf-p\">Протокол от почистване на основните компоненти описва грапавината на повърхността на стоманените компоненти и степента на почистване съгласно БДС EN ISO 8501 3.</p>\n<p class=\"lf-p\">Протоколи от междинна проверка на процеси, като разкрой, огъване за променяне на формата, фасониране и пробиване на отвори описва резултатите на линейни и геометрични измервания (дименсионен контрол) вследствие на извършени производствени операции 4.</p>\n<p class=\"lf-p\">Протоколи за извършен БРК описва резултатите от проведен БРК 5.</p>\n<p class=\"lf-p\">Протоколи от нанасяне на АКЗ или горещо поцинковане описва условията, при които е извършено нанасянето и дебелината на отделните слоеве АКЗ съгласно БДС EN ISO 12944 или изпълнението на горещо поцинковане 6.</p>\n<p class=\"lf-p\">Протокол за маркиране на елементи лист от проведена проверка (check list) за маркиране на елементи 7.</p>\n<p class=\"lf-p\">Протокол от натягане на болтови съединения описва резултати от проверка на натягащите моменти 8.</p>\n<p class=\"lf-p\">Протокол от натягане на болтови фрикционни съединения описва начина на подготовка на повърхността, методиката на затягане и резултат от проверката на натягащите моменти 9.</p>\n<p class=\"lf-p\">Протокол от проведен пробен монтаж описва начина на подготовка на стенда и резултати от замерване на стенда; описва резултати от проведен пробен монтаж 10.</p>\n<p class=\"lf-p\">Протокол от извършени коригиращи действия по предписание на проектант описва начина на извършване на коригиращите действия съобразно предписаното от проектант 11.</p>\n<p class=\"lf-p\">Протокол от извършени специфични дейности описва начина на извършване на специфичните дейности, указани в проектната документация</p>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(2)</span>При провеждане на пробен монтаж документирането се извършва съгласно изискванията на глава втора, раздел VI „Пробен монтаж“.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(3)</span>Специфични дейности от процеса на изработката на стоманената конструкция се специфицират и документират съгласно указанията от проектната документация.</div>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-125\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 125</span></h4>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(1)</span>При процеса на изработката на стоманената конструкция в зависимост от специфичните изисквания на проектната документация се изработва план за качество и контрол от изпълнителя със следното съдържание 1. организационен план за управление на проекта;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">2.</span>вътрешнофирмени процедури и работни инструкции за изработката на стоманената конструкция;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">3.</span>вътрешнофирмена документация за проверка и контрол на операциите;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">4.</span>технологични операции, които подлежат на проверка и документиране;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">5.</span>заварени съединения, които подлежат на контрол и изпитване преди, по време на и след заваряването – плана за инспекция и качество (QIP – Quality and Inspection Plan);</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">6.</span>опис на документите за издаване на стоманената конструкция.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(2)</span>Планът за качество и контрол може да съдържа допълнителни позиции в съответствие с приложение С на БДС EN 1090-2.</div>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-126\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 126</span></h4>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(1)</span>Когато е изпълнена в заводски условия, стоманената конструкция се предава на строителния надзор и възложителя с издадена ДЕП на български език въз основа на изискванията на настоящата наредба и на Наредба № РД-02-20-1 от 2015 г</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(2)</span>Към ДЕП се представят и документите, посочени в таблица 24.</div>\n<p class=\"lf-p\">Таблица 24 № Име на документа Забележки 1.</p>\n<p class=\"lf-p\">Копие на сертификат от система за производствен контрол съгласно БДС EN 1090-1 и приложение съгласно БДС EN 1090-2 за процес заваряване с определено лице за надзор по заваряване когато стоманената конструкция е изпълнена в заводски условия 2.</p>\n<p class=\"lf-p\">Протоколи от входящ контрол на основни и допълнителни материали, АКЗ продукти, скрепителни средства и готови изделия т.нар. регистър на материалите 3.</p>\n<p class=\"lf-p\">Сертификати за произход на основните материали съгласно БДС EN 10204 4.</p>\n<p class=\"lf-p\">Сертификати за произход на допълнителни материали съгласно БДС EN 10204 5.</p>\n<p class=\"lf-p\">Сертификати за произход на АКЗ продуктите съгласно БДС EN 10204 6.</p>\n<p class=\"lf-p\">Сертификати за произход на скрепителните елементи съгласно БДС EN 10204 7.</p>\n<p class=\"lf-p\">Сертификати за произход на технически газове съгласно БДС EN 10204 8.</p>\n<p class=\"lf-p\">ДЕП/ДХСП за основните материали 9.</p>\n<p class=\"lf-p\">ДЕП/ДХСП за допълнителни материали когато се считат за строителни продукти 10.</p>\n<p class=\"lf-p\">ДЕП/ДХСП за скрепителните средства и готови изделия когато са класифицирани като строителен продукт 11.</p>\n<p class=\"lf-p\">Протоколи от почистване на конструкционни стомани 12.</p>\n<p class=\"lf-p\">Протоколи за извършен контрол на линейни и геометрични размери т.нар. дименсионен контрол 13.</p>\n<p class=\"lf-p\">Протоколи от извършен контрол на качеството на термични срезове издава се за всяка конструкция преди стартиране 14.</p>\n<p class=\"lf-p\">Протоколи за извършен 100% визуален контрол на заварените съединения 15.</p>\n<p class=\"lf-p\">Протоколи от извършен магнитно-прахов БРК 16.</p>\n<p class=\"lf-p\">Протоколи от извършен ултразвуков БРК когато се изисква такъв 17.</p>\n<p class=\"lf-p\">Протоколи от извършен радиографичен БРК когато се изисква такъв 18.</p>\n<p class=\"lf-p\">Заваръчни дневници 19.</p>\n<p class=\"lf-p\">Валидни сертификати на заварчици за правоспособност 20.</p>\n<p class=\"lf-p\">Квалифицирани заваръчни процедури от оторизиран орган (WPQR) 21.</p>\n<p class=\"lf-p\">Работни заваръчни процедури (WPS) 22.</p>\n<p class=\"lf-p\">Протоколи за подготовка и нанасяне на АКЗ 23.</p>\n<p class=\"lf-p\">Дневник на АКЗ 24.</p>\n<p class=\"lf-p\">Дневник на монтажните работи прилага се и в случаите, когато част от монтажа се извършва от производителя 25.</p>\n<p class=\"lf-p\">Протокол от натягане на болтови съединения важи и за изпълнение в заводски условия, ако са предписани заводски болтови съединения 26.</p>\n<p class=\"lf-p\">Схема за индивидуално маркиране на елементи когато се изисква от проектната документация 27.</p>\n<p class=\"lf-p\">Протоколи за установени несъответствия със съответните мерки за корекция когато са регистрирани такива 28.</p>\n<p class=\"lf-p\">Протокол от проведен пробен монтаж когато се изисква от проектната документация 29.</p>\n<p class=\"lf-p\">Приемно-предавателен протокол за приемане на стоманената конструкция протоколът се подписва от изпълнителя, проектанта (когато това се изисква в проектната документация) и възложителя или от упълномощено от него лице</p>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-127\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 127</span></h4>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(1)</span>При извършване на допълнителни проверки и процедури за контрол от организацията, която ще извършва изработка на стоманената конструкция на строителната площадка, същите се документират и предават на възложителя, ако договорът го изисква</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(2)</span>Организацията (изпълнител или монтажник), която изработва стоманената конструкция/елемент от стоманена конструкция на строителната площадка, съставя Декларация за съответствие с изискванията на инвестиционния проект по образец, даден в приложение № 3 на наредбата.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(3)</span>Организацията по ал. 2, която изработва стоманената конструкция/елемент от стоманената конструкция на строителната площадка, е длъжна да съхранява Декларацията за съответствие с изискванията на инвестиционния проект за период от 10 години считано от датата на подписване на приемно-предавателен протокол за приемане на изработената стоманена конструкция.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(4)</span>Когато стоманена конструкция не се влага в строеж за период, повече от една година, преди влагане в строежа, за който е предназначена, се приема от комисия за оценка на състоянието на конструкцията в състав възложител, строителен надзор, изпълнител и проектант.</div>\n<h3 class=\"lf-part\">Раздел II</h3>\n<p class=\"lf-p\">Контрол и документиране на монтажа. Приемане на стоманени конструкции</p>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-128\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 128</span></h4>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(1)</span>Преди приемане на монтираната стоманена конструкция се проверява наличието и пълнотата на основните протоколи, в т.ч. ДЕП/ДХСП, актове, протоколи и други документи, отнасящи се до процесите на изработка и монтаж на стоманената конструкция, свързани с изискванията на БДС EN 1090-2, тази наредба и Наредба № РД-02-20-1 от 2015 г</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(2)</span>Основните документи за качество, въз основа на които се съставя акт за приемане на монтираната стоманена конструкция, са дадени в таблица 25.</div>\n<p class=\"lf-p\">Таблица 25 № Име на документа Забележки 1.</p>\n<p class=\"lf-p\">Комплект от ДЕП/ДХСП на вложените строителни продукти, включително стоманени елементи, вбетонирани стоманени части, анкерни болтове и анкерни устройства, готови изделия и други анкерни устройства, готови изделия и др. - 2.</p>\n<p class=\"lf-p\">Сертификати за произход на основните материали съгласно БДС EN 10204 ако при монтажа е предвидено влагане на такива материали 3.</p>\n<p class=\"lf-p\">Сертификати за произход на допълнителни материали съгласно БДС EN 10204 ако при монтажа е предвидено влагане на такива материали, например електроди 4.</p>\n<p class=\"lf-p\">ДЕП/ДХСП за скрепителните средства и готови изделия (например лагери, муфи и подобни) 5.</p>\n<p class=\"lf-p\">ДЕП/ДХСП на АКЗ продуктите ако при монтажа е предвидено обектово изпълнение на АКЗ или репарация 6.</p>\n<p class=\"lf-p\">ДЕП/ДХСП на строителни продукти за подливки под бази на колони, лагери и др. - 7.</p>\n<p class=\"lf-p\">ДЕП/на скрепителните елементи - 8.</p>\n<p class=\"lf-p\">Протокол/и за извършен геодезически контрол на стоманената конструкция или на части от нея прави се измерване на части на конструкцията, когато е указано в проектната документация 9.</p>\n<p class=\"lf-p\">Протоколи за извършен 100% визуален контрол на монтажните заварени съединения при наличие на монтажно заваряване 10.</p>\n<p class=\"lf-p\">Протоколи от извършен магнитно-прахов БРК, ултразвуков БРК, радиографичен БРК при наличие на монтажно заваряване и предписания на проектната документация 11.</p>\n<p class=\"lf-p\">Валидни сертификати на заварчици за правоспособност при наличие на монтажно заваряване 12.</p>\n<p class=\"lf-p\">Квалифицирани заваръчни процедури от оторизиран орган (WPQR) 13.</p>\n<p class=\"lf-p\">Работни заваръчни процедури (WPS) 14.</p>\n<p class=\"lf-p\">Дневник на монтажните заваръчни работи 15.</p>\n<p class=\"lf-p\">Дневник на монтажните работи 16.</p>\n<p class=\"lf-p\">Дневник за контрол на натягане на болтови съединения и контрол на състоянието на триещи се повърхности триещи повърхности се проверяват при фрикционни съединения 17.</p>\n<p class=\"lf-p\">Дневник за изпълнение на специализирани дейности, като полагане на течен метал, фиксиране на лагери или дилатационни фуги при определена температура, изпълнение на водна проба и др. при наличие на предписания в проектната документация 18.</p>\n<p class=\"lf-p\">Протоколи за подготовка и нанасяне на обектова АКЗ или извършване на репарации на АКЗ 19.</p>\n<p class=\"lf-p\">Протокол от проведен пробен монтаж на строителната площадка или от предмонтаж ако се изисква от проектната документация 20.</p>\n<p class=\"lf-p\">Протокол от проведено пробно натоварване ако се изисква от проектната документация или нормативите на Република България</p>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(3)</span>Документите по ал. 2 се осигуряват от техническия ръководител, отговорен за монтажа на стоманената конструкция, и се съхраняват от възложителя най-малко 10 години след датата на въвеждане в експлоатация на строежа, в който е вложена конструкцията.</div>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"a-129\"><span class=\"lf-art-num\">Чл. 129</span></h4>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(1)</span>Приемането на стоманената конструкция се удостоверява с акт (Образец 14) за приемане на конструкцията, подписан от проектанта-конструктор, строителя, технически правоспособното физическо лице по част „Конструктивна“ към лицето, упражняващо строителен надзор съгласно Наредба № 3 от 2003 г</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(2)</span>Актът по ал. 1 се подписва след изпълнени изисквания на наредбата за нивото на надеждност и качество на конструкцията, в зависимост от класа на изпълнение на строежа, и съдържа констатации за съответствието на строежа с одобрения проект, както и с одобрената от проектанта-конструктор част от документация за монтаж съгласно чл. 80, ал. 2, с правилата за изпълнение на стоманени конструкции, както и с действащата нормативна уредба за изпълнение, контрол и приемане на отделните видове СМР. Актът включва оценка за наличие на недостатъци, възможността за тяхното отстраняване и заключение за приемане на стоманената конструкция.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">(3)</span>На приемане подлежат, когато това е специфицирано в проектната документация, отделни, специфични части от конструкцията или специфични СМР (монтаж и фиксиране на лагери на мостове, водни или друг вид проби за инженерни съоръжения, отговорни монтажни заваръчни съединения, освобождаване от временни опори и др.).</div>\n<p class=\"lf-p\">ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ</p>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"p-1\"><span class=\"lf-art-num\">§ 1</span><span class=\"lf-art-t\">По смисъла на наредбата</span></h4>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">1.</span>„Строежи“ са строежите по смисъла на § 5, т. 38 от допълнителните разпоредби на ЗУТ.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">2.</span>„Строителни и монтажни“ са работите по смисъла на § 5, т. 40 от ЗУТ.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">3.</span>„Бластиране“ е метод за струйна обработка на повърхността на детайлите с различни абразивни материали за почистване, отстраняване на ръжда, премахване на покрития, боя и замърсявания или придаване на текстура.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">4.</span>„Болтов комплект“ е болт и гайка, както и компоненти за неговото окомплектоване (втора гайка, шайба/и, пружинни шайби, самозаконтряща се шайба, директен индикатор за опън и др.п.), когато това е описано в проектната документация.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">5.</span>„Входящ контрол“ е система от мероприятия за осигуряване на идентификация, документиране, чрез типове документи за оценка на съответствие и проследяване на доставяните материали или компоненти в процеса на изпълнение на стоманена конструкция.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">6.</span>„Готово изделие“ е съставна част, която се закупува като готово изделие (продукт), влага се в стоманената конструкция (например демпфер, лагер, дилатационна фуга, готови стъпала и др.) и изпълнява определена конструктивна функция.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">7.</span>„Декларация за експлоатационни показатели“ е декларация, съставена съгласно изискванията на Регламент (ЕС) № 305/2011 и образеца, даден в Приложение III на Регламент (ЕС) № 305/2011 и на чл. 4, ал. 1, т. 1 от Наредба № РД-02-20-1 от 2015 г., когато за строителния продукт има хармонизиран европейски стандарт или е издадена европейска техническа оценка.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">8.</span>„Декларация за характеристиките на строителния продукт“ е декларация, съставена съгласно изискванията на чл. 4, ал. 1, т. 2 от Наредба № РД-02-20-1 от 2015 г., когато за строителния продукт няма хармонизиран европейски стандарт или не е издадена европейска техническа оценка.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">9.</span>„Детайл“ е първична конструкционна стоманена част, получена чрез технологична обработка, от която се изграждат стоманените елементи. Детайлите се изработват в процеса на производство и винаги са само от един материал. Те могат да бъдат линейни, равнинни или обемни. Детайлите се наименуват, като тяхното наименование се нарича позиция.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">10.</span>„Дименсионен контрол“ е контролно измерване и записи на основните размери на произведените елементи или на привързващи размери между отвори. Извършва се от специалист по качеството от организацията на производителя.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">11.</span>„Дробеструйна (песъкоструйна) обработка“ е операцията по принудително задвижване на ускорен и завихрен поток от абразивен материал (стоманени дробини, пясък) срещу повърхност, под високо налягане и с висока скорост за изглаждане на грапавини, придаване на грапавост на гладка повърхност, оформяне или отстраняване на повърхностни замърсители и др.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">12.</span>„Елемент“ е основна съставна част на стоманената конструкция. Той се реализира в заводски или приобектови условия чрез съединяване на детайли (първични обработени конструктивни части) посредством съединителни средства (заваръчни шевове, болтови комплекти). Дадена стоманена конструкция се състои от множество елементи и по изключение от един елемент. Елементът може да бъде линеен (греда, колона), равнинен или квазиравнинен (покривен щит, сегмент от цилиндричен корпус и др.) и сборен. Сборните елементи биват равнинни (ферми, решетъчни колони) и пространствени (трипоясни ферми, сегменти от кули, конуси, цилиндри и др.).</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">13.</span>„Монтажна марка“ е наименование на елемент при разработването на производствени чертежи. Монтажната марка (наименованието) на даден елемент служи за неговата идентификация и за целта физически се изобразява върху самия елемент и еднозначно се използва в документирането му (производствените чертежи). Монтажната марка е съчетание от буквени символи и цифри. Често в практиката се използват термини, като монтажна марка, марка или експедиционен елемент, които са еквивалентни на термина елемент.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">•</span>Основна маркировка – това е съвкупността от всички монтажни марки съгласно производствените чертежи. Само напълно еднакви елементи могат да имат еднакви монтажни марки. Например К-1, което следва да се чете: Елемент от типа К (например колона) разновидност 1.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">•</span>Индивидуална маркировка – разработва се и се използва, когато в проекта има предвиден пробен монтаж. Тя представлява надграждане на основната маркировка, като към символите за монтажна марка се добавят допълнителни символи, които отразяват индивидуалното положение на елемента. Например елементи от рамка по ос 6: К-1-6-А. Означава Колона от типа К-1, намираща се на ос 6 и ред А.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">14.</span>„Монтажни детайли“ са графични изображения за възли и съединения между стоманени елементи, които се изпълняват на строителната площадка при монтаж на конструкцията.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">15.</span>„Еднопроходен заваръчен шев“ е заваръчен шев, за постигане на проектните размери на който е достатъчно еднократно заваряване по дължината му.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">16.</span>„Многопроходен заваръчен шев“ е заваръчен шев, за постигане на проектните размери на който се налага многократно заваряване по цялата му дължина на повече от един слой заварен метал.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">17.</span>„Защитен грунд“ е специален грунд, който осигурява временна защита на стоманената конструкция за периода на производството й до полагането на трайна АКЗ. Съставът на грунда не оказва неблагоприятно влияние при термична обработка на стоманата, особено на качеството на заваръчните шевове.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">18.</span>„Изпълнение на стоманените конструкции“ е комплексна дейност, която в зависимост от възлагането може да включва производство, монтаж (подготовка на елементите за монтаж, доставка на специализирани подпорни или повдигащи устройства, използване на специализирана строителна механизация, доставка на механични скрепителни средства, обектови заваръчни работи, ремонти или полагане на антикорозионна защита), контрол и приемане.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">19.</span>„Изводни помощни плочи“ са технологични временни детайли, които служат за осигуряване на място за запалване или загасяне на заваръчната дъга извън проектната (изчислителната) дължина на съответния заваръчен шев.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">20.</span>„Категория детайл“ съгласно БДС EN 1993-1-9 е класификация на детайлите, елементите и техните заваръчни и други съединения съгласно издръжливостта им при натоварване на умора.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">21.</span>„Компонент“ е съставна част, която се закупува като готово изделие и се влага след или без обработка (например болтов комплект, лагер, дилатационна фуга, електроди) в състава на стоманената конструкция.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">22.</span>„Комплект“ е строителен продукт, пуснат на пазара от един-единствен производител, под формата на набор от най-малко два отделни компонента, които да бъдат сглобени, за да бъдат вложени в строежите.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">23.</span>„K-клас“ е класификация на болтовите комплекти за предварително напрегнати болтови съединения в зависимост от условията на доставка съгласно БДС EN 14399, приложими към избрания метод за натягане.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">24.</span>„Къс и дълъг отвор“ са овални отвори, използвани при проектирането на предварително напрегнати болтови съединения или съединения, в които се позволява надлъжно преместване. Тези понятия могат да се използват и за луфтовете в обикновени (ненапрегнати) болтови съединения.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">25.</span>„Лист от проведена проверка“ е документ, чрез който се проверява качеството на доставените материали или извършените видове работи по предварително зададени параметри на проверката.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">26.</span>„Листова шайба“ е шайба, по принцип с квадратна форма, изработена от листов материал. Използва се при уголемени или овални отвори за равномерно предаване на натоварването между болтовия комплект и стоманения елемент.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">27.</span>„Луфт“ е празнина, хлабина, разстояние между две части (детайли, елементи), които контактуват. Размерите на определени луфтове се дефинират от стандарти или от проектната документация.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">28.</span>„Материал/и“ са стоманени изделия от конструкционна стомана (листов материал, профили) или други метали, от определен клас и качество, като се акцентира върху физико-механичните им свойства, а не към формата и предназначението им.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">29.</span>„Множител на k-клас“ е преводен коефициент, който дава връзката между необходимия затягащ момент и съответната минимална напрягаща сила в предварително напрегнати болтови комплекти.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">30.</span>„Монтаж“ е дейност, която включва СМР, при които доставените елементи и закупените съединителни средства и компоненти се сглобяват и образуват строителна конструкция.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">31.</span>„Описание на метода за монтаж“ е текстово и графично описание на избраната технология на монтаж, осигуряваща носимоспособност и устойчивост на конструкцията за всички етапи на монтажа.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">32.</span>„Позиция“ е наименованието на даден детайл, чрез което детайлът се идентифицира в производствения процес. Позициите се дефинират при разработването на производствените чертежи.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">33.</span>„Предмонтаж“ е технологичен подход, при който част от индивидуалните стоманени елементи се сглобяват в заводски условия в окрупнени транспортни единици. По този начин се спестява обектова монтажна дейност. Тъй като това е монтажна операция, изнесена във времето преди самия обектов монтаж, то за нея се изискват същите документи и контрол, както е предписано в проектната документация за самия монтаж. Обектовият монтаж и заводският предмонтаж се извършват от различни бригади.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">34.</span>„Проектна документация“ е комплект от чертежи, обяснителни записки, изчислителни доклади, технически спецификации за изпълнение на определени технологични или монтажни операции, която се разработва и подписва от проектанта по част „Конструкции“, по смисъла на ЗУТ. На базата на инвестиционен проект, част от който е проектната документация по част „Конструкции“, и след преглед и приемане съгласно процедурите, регламентирани в ЗУТ, се издава разрешение за строеж.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">35.</span>„Спецификацията на стоманената конструкция за производство в заводски условия“ представлява техническо и детайлно надграждане на проектната документация за нуждите на производството и монтажа, детайлно дефинирана в чл. 6, ал. 2 и 3.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">36.</span>„Изпълнение на стоманени конструкции“ са дейности, необходими за изработката и доставянето на стоманени елементи, които според възлагането може да включват доставка на материали и компоненти, подготовка и монтаж, заваряване, механични съединителни средства, транспорт, обработка на повърхността, както и тяхното инспектиране и документиране. Извършва се съгласно изискванията на БДС EN 1090-2.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">37.</span>„Производствени чертежи“ са чертежи, които дават пълната, точна и еднозначно представена информация, необходима за производството на елементи от стоманена конструкция.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">38.</span>„Пълен провар“ е заваръчен шев, при който сплавяването между заваряваните детайли и/или елементи се осъществява по цялата дебелина на контактуващите повърхнини.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">39.</span>„Разкрой“ е технологична операция, при която стоманените компоненти се изрязват чрез различни методи така, че да придобият предварително зададена форма.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">40.</span>„Технологична операция“ е част от технологичния процес за един или няколко едновременно обработвани детайли, която се изпълнява с едни и същи машини и инструменти и от един и същи изпълнител. Различават се основни технологични операции, при които се променят състоянието и степента на готовност на детайлите и елементите, и спомагателни, които са свързани с подготовката на работното място, машините, инструментите и др.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">41.</span>„Работни технологични карти“ са помощна документация, разработвана от производителя на стоманената конструкция или организацията, извършваща изработката на строителната площадка.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">42.</span>„Стоманена конструкция“ е съвкупност от основни съставни части, наречени елементи, съединителни средства и готови изделия.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">43.</span>„Строителен продукт“ е всеки продукт или комплект, който е произведен и пуснат на пазара за трайно влагане в строежи или в части от тях и чиито експлоатационни показатели имат отражение върху експлоатационните характеристики на строежите по отношение на основните изисквания към строежите.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">44.</span>„Частичен провар“ е заваръчен шев, при който сплавяването между заваряваните детайли и/или елементи се осъществява само в определена част от дебелината им на контактуващите дебелини.</div>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"p-2\"><span class=\"lf-art-num\">§ 2</span></h4>\n<p class=\"lf-p\">За нарушения на наредбата се прилагат административнонаказателните разпоредби на ЗУТ и на Закона за административните нарушения и наказания, освен ако по реда на друг закон не се предвижда по-тежко наказание ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ</p>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"p-3\"><span class=\"lf-art-num\">§ 3</span></h4>\n<p class=\"lf-p\">Наредбата се издава на основание чл. 169, ал. 4 във връзка с ал. 1, т. 1 от ЗУТ и отменя Правилата за изпълнение и приемане на видовете строителни и монтажни работи, част „Сгради“, раздел „Стоманени конструкции“, утвърден със Заповед № 2904 от 1968 г. на министъра на строежите (публ., БСА, кн. 10 от 1968 г.), изм. и доп., 1978 г. и 1982 г. (публ., БСА, кн. 8 от 1978 г. и кн. 1 от 1982 г.)</p>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"p-4\"><span class=\"lf-art-num\">§ 4</span><span class=\"lf-art-t\">Наредбата влиза в сила 6 месеца след обнародването й в „Държавен вестник“</span></h4>\n<h4 class=\"lf-art\" id=\"p-5\"><span class=\"lf-art-num\">§ 5</span></h4>\n<p class=\"lf-p\">Производството по въвеждането в експлоатация на строеж, започнало преди влизането в сила на наредбата, се довършва по досегашните условия и ред. За започнало производство по въвеждане в експлоатация се счита датата на внасяне на искане пред компетентния орган съгласно ЗУТ Министър: Иван Шишков ВИЖ приложенията 6509</p></div>", "next": 0}