(2)Народните представители нямат право да прекъсват изказващия се от място, да отправят лични нападки, оскърбителни думи, жестове или заплахи против когото и да било, да разгласяват данни, отнасящи се до личния живот или увреждащи доброто име на гражданите, да имат непристойно поведение или да извършват постъпки, които нарушават реда на заседанието.
\n
Чл. 154По отношение на народните представители по време на пленарното заседание може да се налагат следните дисциплинарни мерки
\n
1.напомняне;
\n
2.забележка;
\n
3.порицание;
\n
4.отнемане на думата;
\n
5.отстраняване от заседание;
\n
6.отстраняване до три заседания.
\n
Чл. 155Напомняне се прави от председателя на народен представител, който се отклони от предмета на разискванията
\n
Чл. 156Забележка се прави от председателя към народен представител, който се е обърнал към свой колега или колеги с оскърбителни думи, жестове или със заплаха
\n
Чл. 157Порицание се налага от председателя на народен представител, който нарушава реда на заседанието или е създал безредие в залата
\n
Чл. 158Председателят отнема думата на народен представител, който
\n
1.по време на изказването си има наложени две от предвидените в чл. 154, т. 1 – 3 дисциплинарни мерки;
\n
2.след изтичане на времето за изказване продължава изложението си въпреки поканата на председателя да го прекрати.
\n
Чл. 159Председателят може да отстрани от едно заседание народен представител, който
\n
1.възразява против наложената дисциплинарна мярка по груб и непристоен начин;
\n
2.продължително не дава възможност за нормална работа в пленарната зала;
\n
3.гласува с чужда карта.
\n
Чл. 160(1) Председателят може да отстрани за повече от едно заседание, но не повече от три заседания, народен представител, който
\n
1.оскърбява Народното събрание, членовете на Министерския съвет, президента или вицепрезидента на Републиката или други органи на държавна власт;
\n
2.призовава към или упражнява насилие в залата или в сградата на Народното събрание.
\n
(2)Отстраненият от заседанието народен представител по ал. 1 и по чл. 159 не получава възнаграждение за заседанията, от които е бил отстранен.
\n
(3)Народният представител има право да оспорва наложената дисциплинарна мярка пред председателя на Народното събрание в тридневен срок от налагането й. Председателският съвет може мотивирано да потвърди, отмени или промени наложената дисциплинарна мярка, като при вземането на решението всяка парламентарна група има право на един глас.
\n
Чл. 161На интернет страницата на Народното събрание се публикува информация за наложените дисциплинарни мерки на народните представители по чл. 154
\n
Чл. 162
\n
Всеки месец на интернет страницата на Народното събрание се публикува информация за неоправданите отсъствия на народните представители от заседания на постоянните комисии, подкомисиите, работните групи и от пленарни заседания. Информацията се публикува не по-късно от 7 дни след приключване на месеца, за който се отнася ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
\n
§ 1
\n
(1)Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание може да бъде изменян по предложение на председателя на Народното събрание или по искане на народен представител
\n
(2)Предложението се разглежда от Комисията по правни въпроси в 14-дневен срок.
\n
(3)Становището на комисията се изпраща на председателя на Народното събрание, който го предоставя в писмен вид на всеки народен представител.
\n
§ 2По въпроси, неуредени с този правилник, Народното събрание приема решения
\n
§ 3„Председател“ по смисъла на този правилник е председателстващият съответното пленарно заседание на Народното събрание
\n
§ 4
\n
Около сградите на Народното събрание се обозначават зона за сигурност съгласно Закона за събранията, митингите и манифестациите и зона за охрана след съгласуване с Министерството на вътрешните работи под разпореждането на председателя на Народното събрание
\n
§ 5
\n
Под „присъстващи“ при тайно гласуване се разбира участвалите в гласуването народни представители. Под „присъстващи“ при явно гласуване се разбира броят на народните представители, които са регистрирани при последната преди гласуването проверка на кворума
\n
§ 6Под „численост на парламентарна група“ се разбира числеността на групата към момента на вземане на съответното решение от Народното събрание
\n
§ 7(1) При осъществяване на своите правомощия Народното събрание се подпомага от администрация
\n
(2)Служителите в администрацията на Народното събрание са парламентарни служители, чийто статут се определя в правилника по чл. 8, ал. 1, т. 11.
\n
(3)С Класификатора на длъжностите в администрацията на Народното събрание се определят: броят на парламентарните служители, наименованията на длъжностите, минималната образователна степен, минималният ранг и/или професионален опит, видът правоотношение, други изисквания за заемане на длъжността, както и минималният и максималният размер на възнаграждението за всяка длъжност.
\n
(4)Главният секретар на Народното събрание осъществява неотложни административни функции на председателя на Народното събрание по този правилник и по закон, когато мандатът на Народното събрание е изтекъл или е предсрочно прекратен, до избора на председател на Народното събрание.
\n
§ 8
\n
Предоставянето на всички проекти, документи и други материали, необходими на народните представители за работата им в пленарна зала, се извършва чрез служебната електронна поща. За ден и час на предоставянето се смятат денят и часът, в които са изпратени. Председателят на Народното събрание може при необходимост да разпореди предоставяне на материалите и на хартиен носител в пленарната зала – по време на пленарно заседание или по парламентарни групи
\n
§ 9Сроковете по този правилник се изчисляват по реда на Гражданския процесуален кодекс. Последният ден на срока изтича в 18,00 ч
\n
§ 10
\n
Достъпът на журналисти в сградата на Народното събрание за пленарни заседания, при изпълнение на служебните им задължения, е свободен и неограничен, както и тяхното придвижване. Достъпът се предоставя съгласно Правилата за акредитация в Народното събрание ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
\n
§ 11
\n
Разпоредбата на чл. 46, ал. 1 относно предаването на откритите заседания на Народното събрание от парламентарен телевизионен канал (БНТ) се прилага от момента на осигуряването на техническа и финансова възможност за това
\n
§ 12
\n
Законопроектите и проектите за решения, декларации и обръщения се внасят на хартиен носител и в електронен вид до издаването на удостоверенията за електронен подпис и осигуряването на техническа възможност за това
\n
§ 13
\n
Този правилник се приема на основание чл. 73 от Конституцията и отменя Правилника за организацията и дейността на Народното събрание (обн., ДВ, бр. 109 от 2021 г.; изм., бр. 86 от 2022 г.)
\n
§ 14
\n
Решенията за избиране, попълване и промени на постоянни комисии на Народното събрание, приети на 26, 27 и 28 октомври и 3 и 4 ноември 2022 г. при условията и по реда на отменения Правилник за организацията и дейността на Народното събрание (обн., ДВ, бр. 109 от 2021 г.; изм., бр. 86 от 2022 г.), запазват действието си и при този правилник
\n
§ 15Правилникът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“
\n
Правилникът е приет от 48-ото Народно събрание на 8 ноември 2022 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.
\n
Председател на Народното събрание: Вежди Рашидов Приложение към чл. 71, ал. 3 Методология за извършване на предварителна оценка на въздействието на законопроектите Елементи на оценката Примерна аргументация Основания на законодателната инициатива Определят се обществените отношения, които законодателната инициатива си поставя за цел да регулира. Необходимо е да бъде направено кратко представяне на причините и промените в обществените отношения, които налагат необходимостта от нормативна регулация.
\n
Заинтересовани групи Оценката на въздействието включва кратко описание на заинтересованите групи от приемането на законодателната инициатива (бизнес, граждански организации, граждани, включително българите и българските граждани, живеещи извън Република България, държавни органи, други), степента, в която тя ги засяга, както и тяхното отношение към законодателната инициатива.
\n
Посочва се очакваното въздействие на законодателната инициатива върху конкретни групи и обществени отношения, както и използваните методи за тяхното идентифициране, като например – изследвания, обществени консултации, сравнителни анализи и други.
\n
Анализ на разходи и ползи Описват се икономическите, социалните и другите публични разходи, необходими за реализирането на законодателната инициатива. Описва се кои разходи се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни.
\n
Описват се икономическите, социалните и други ползи в резултат от приемането на законодателната инициатива. Описва се как очакваните ползи отговарят на формулираните цели.
\n
Административна тежест и структурни промени 1. Включват се предвижданите и необходими административни промени, като закриване, сливане или създаване на нови административни структури;
\n
2.Представя се информация за административната тежест, която предполага съответната законодателна инициатива. Посочва се дали се въвеждат, или се изменят регулаторни режими и такси. Определя се дали те облекчават, или не регулаторната среда.
\n
Въздействие върху нормативната база Включва се информация за необходимостта от непосредствени или последващи промени в други нормативни актове в резултат от приемането на законодателната инициатива.
\n
Равно третиране от държавата и балансирано демографско развитие Описва се как предложението допринася за спазване на принципа на равенство съгласно българското законодателство и за равното третиране от държавата на българите и българските граждани, живеещи извън страната, включително за приобщаването им към държавния и обществено-политически живот в България.
\n
Посочва се какво е очакваното въздействие на предложението върху балансираното демографско развитие, включително върху темповете на намаляване на броя на населението, динамиката на миграционните потоци и ограничаването на броя на емигриращите българи.
\n
Забележка. Предварителната оценка на въздействието на законопроектите не е задължително да се изготвя в табличен вид.
\n
Приложение към правилника Финансови правила по бюджета на Народното събрание
\n
Чл. 1( 1) Самостоятелният бюджет на Народното събрание е част от държавния бюджет на Република България
\n
(2)Бюджетът на Икономическия и социален съвет е част от бюджета на Народното събрание.
\n
(3)Бюджетът на Народното събрание включва всички приходи от дейността на неговите второстепенни разпоредители с бюджет, административните и стопанските разходи, издръжката на парламентарните групи, разходите на комисиите, на народните представители, за международната дейност и интерпарламентарните организации.
\n
(4)От бюджета на Народното събрание могат да се финансират и конкретни проекти и програми, свързани с формиране на демократична гражданска култура, лидерски умения и демократични практики в процеса на вземане на решения, както и курсове за квалификация на народни представители и лидери от всички парламентарно представени партии и коалиции с оглед членството на Република България в Европейския съюз.
\n
(5)Второстепенните разпоредители с бюджет по бюджета на Народното събрание са ръководителите на Икономическия и социален съвет, на редакцията на „Държавен вестник“, на Националния център за парламентарни изследвания, на Регионалния секретариат за парламентарно сътрудничество в Югоизточна Европа към Народното събрание на Република България, на Лечебно-възстановителната база на Народното събрание – Велинград, и на Хранителния комплекс.
\n
(6)В бюджета на Народното събрание ежегодно се предвиждат средства за Програма „Студентска програма за законодателни проучвания в Народното събрание“. Проучванията се публикуват на сайта на програмата на интернет страницата на Народното събрание.
\n
(7)В бюджета на Народното събрание ежегодно се предвижда резерв за непредвидени и/или неотложни разходи.
\n
Чл. 2
\n
( 1) Председателят на Народното събрание или оправомощено от него длъжностно лице утвърждава бюджетна процедура, с която определя реда и сроковете за съставянето на проект на средносрочна бюджетна прогноза и проект на бюджет на Народното събрание въз основа на решението на Министерския съвет за приемане на бюджетната процедура по съставянето на тригодишна бюджетна прогноза и държавен бюджет за следващата година
\n
(2)Дирекция „Парламентарен бюджет и финанси“ координира и изготвя проектите на средносрочната бюджетна прогноза и на бюджет на Народното събрание и проекта на придружаващите ги доклади. Обобщените проекти на бюджетна прогноза и на бюджет се изготвят въз основа на проектите на първостепенния и на второстепенните разпоредители с бюджет. Подкомисията за контрол на публичните средства към Комисията по бюджет и финанси обсъжда изготвените проекти на бюджетна прогноза и на бюджет и се произнася със становища по тях. Проектът на бюджетната прогноза, проектът на бюджет, проектодокладите и становищата на подкомисията се предоставят на председателя на Народното събрание.
\n
Чл. 3Използването на резерва за непредвидени и/или неотложни разходи по бюджета на Народното събрание се извършва със заповед на председателя на Народното събрание
\n
Чл. 4
\n
( 1) Дирекция „Парламентарен бюджет и финанси“ изготвя доклад към годишния касов отчет за изпълнение на бюджета на Народното събрание въз основа на отчетите на първостепенния и второстепенните разпоредители с бюджет след извършен одит на годишния финансов отчет на Народното събрание от Сметната палата. Докладът се предоставя на председателя на Народното събрание, който го изпраща за становище на подкомисията за контрол на публичните средства към Комисията по бюджет и финанси
\n
(2)Докладът към годишния касов отчет за изпълнението на бюджета на Народното събрание заедно с одитното становище и одитния доклад на Сметната палата и становището на подкомисията по ал. 1 се предоставя на председателя на Народното събрание. Председателят на Народното събрание уведомява писмено министъра на финансите за становището на постоянно действащата подкомисия по ал. 1.
\n
(3)Отчетът за изпълнението на бюджета на Народното събрание се приема от Народното събрание заедно с годишния отчет за изпълнението на държавния бюджет на Република България.
\n
Чл. 5
\n
Народните представители получават основно месечно възнаграждение, равно на три средномесечни заплати на наетите лица по трудово и служебно правоотношение в обществения сектор, съобразно данни на Националния статистически институт. Основното месечно възнаграждение се преизчислява всяко тримесечие, като се взема предвид средномесечната работна заплата за последния месец от предходното тримесечие. Възнаграждението се получава по банков път
\n
Чл. 6
\n
( 1) Председателят на Народното събрание получава месечно възнаграждение с 55 на сто по-високо от основното месечно възнаграждение по чл. 5, заместник-председателите на Народното събрание – с 45 на сто, председателите на парламентарните комисии и председателите на парламентарните групи – с 35 на сто, заместник-председателите на комисии – с 25 на сто, членовете на постоянна комисия – с 15 на сто, и секретарите на Народното събрание – с 10 на сто
\n
(2)При съпредседателство на парламентарната група се полага възнаграждение за един председател.
\n
(3)Народен представител, който заема повече от една ръководна длъжност, получава по-високото възнаграждение измежду тях – за едната длъжност, а за другите длъжности – получава възнаграждение като член.
\n
(4)За участие в подкомисии, временни комисии, както и за работни групи, избрани от постоянните комисии, народните представители получават възнаграждение пропорционално на времето на работа, но не по-голямо от 5 на сто от основното месечно възнаграждение. При удължаване на срока на дейността на временните комисии и работните групи се решава дали участващите в тях получават допълнително възнаграждение.
\n
(5)Възнагражденията по предходните алинеи се изплащат по банков път.
\n
Чл. 7
\n
( 1) Към основните месечни възнаграждения, определени в чл. 5 и 6, се начисляват допълнителни месечни възнаграждения за трудов стаж и професионален опит – 1 на сто за всяка прослужена година, за научна степен „доктор“ – 10 на сто, и за „доктор на науките“ – 15 на сто от основното месечно възнаграждение за народен представител
\n
(2)От начислените възнаграждения по чл. 5 и 6 и по ал. 1 и 2 се правят удръжки за сметка на осигурените лица за осигурителни вноски по Кодекса за социално осигуряване, Закона за здравното осигуряване, за данък съгласно Закона за данъците върху доходите на физическите лица, за други удръжки, определени със закон, както и удръжките по чл. 13.
\n
Чл. 8Народните представители се осигуряват за всички осигурителни случаи с процент на трета категория труд и се застраховат по рискова застраховка „Живот“
\n
Чл. 9Всички допълнителни разходи за придружител и помощник на народен представител с увреждане се поемат от бюджета на Народното събрание
\n
Чл. 10
\n
(1)Признават се транспортните разходи на народен представител при пътуване с държавния и общинския вътрешноградски транспорт, железопътния, автомобилния и водния транспорт – първа класа, и спално място за цялата вътрешна транспортна мрежа
\n
(2)Признават се транспортните разходи на народните представители по частни автобусни линии във връзка с дейността им като народни представители.
\n
(3)Признават се транспортните разходи на народните представители, избрани в райони, намиращи се в области, с които има самолетна връзка, и съседни на тях области и отстоящи на повече от 250 километра от София, до общо 40 самолетни билета годишно – еднопосочни или двупосочни, а на останалите – до общо 12 самолетни билета годишно – еднопосочни или двупосочни, във връзка с дейността им като народни представители.
\n
(4)На народните представители, които не притежават семейно жилище на територията на Столичната община, безвъзмездно се осигурява жилище в София от мандатния жилищен фонд на Народното събрание, като разходите по основен ремонт, типово обзавеждане, охрана чрез сигнална охранителна техника или по друг начин, данъците и таксите по Закона за местните данъци и такси се поемат от бюджета на Народното събрание.
\n
(5)Народните представители имат право на квартирни и дневни за сметка на Народното събрание при посещение в изборните райони. Размерът на квартирните и лимитът на пътните, когато се пътува със собствен автомобил, се определят от председателя на Народното събрание. Този въпрос се регламентира от вътрешен акт, издаден от председателя на Народното събрание.
\n
(6)Народният представител има право на работно помещение в София, осигурено от Народното събрание с необходимите технически и комуникационни средства, както и на служебна уеб страница в интернет, поддържана на сървъра на Народното събрание.
\n
Чл. 11
\n
Народното събрание поема допълнителни разходи на народните представители, организирани в парламентарни групи, и на народните представители, нечленуващи в парламентарна група, в размер на две трети от основното месечно възнаграждение на народните представители по чл. 5. Сумите се превеждат на народните представители по банков път въз основа на решение на парламентарните групи. В решението се определят разпределението на средствата, тяхното отчитане и контрол. Тези средства се използват за заплащане на сътрудници, консултации, експертизи, помещения и други дейности, свързани с работата на народните представители в Народното събрание и изборните им райони. Народните представители, организирани в парламентарни групи, и народните представители, нечленуващи в парламентарна група, обявяват на страницата си в интернет информация за изразходваните средства, като посочват и получателите на средствата (собствено и фамилно име или наименование). Допълнителните разходи се облагат по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане
\n
Чл. 12
\n
Бюджетът на Народното събрание включва средства за представителни разходи на председателя и заместник-председателите на Народното събрание, на председателите на парламентарните групи, на председателите на постоянните комисии, както и средства за посрещане на гости, поканени от Народното събрание
\n
Чл. 13(1) При неоправдано отсъствие от пленарно заседание на народния представител се прави удръжка, равна на дневното му възнаграждение
\n
(2)При неоправдано отсъствие от заседание на парламентарна комисия, подкомисия и работна група на народния представител се прави удръжка, равна на съответната добавка за участие в заседанието.
\n
(3)При неоправдано отсъствие от три поредни или общо 5 пленарни заседания за съответния месец на народния представител се прави удръжка, равна на две трети от месечното му възнаграждение, и Народното събрание не поема повече от една трета от допълнителните му разходи по чл. 11.
\n
(4)Когато поради липса на кворум заседанието на Народното събрание не бъде открито или бъде прекратено, на народните представители, отсъствали по неуважителни причини от заседанието, се прави удръжка, равна на две трети от дневното възнаграждение.
\n
(5)Данните се вземат от разпечатките за регистрация и гласуване, справки от председателите на парламентарни комисии, подкомисии и работни групи и от стенографските протоколи.
\n
Чл. 14Сумите, набирани по чл. 13, се отнасят в икономия на бюджета на Народното събрание
\n
Чл. 15
\n
(1)Възнагражденията по чл. 5 и 7 се начисляват от изборния ден, а за встъпилите допълнително народни представители – от деня, в който народният представител е обявен за избран от Централната избирателна комисия. По чл. 6 възнагражденията се начисляват от датата на избирането на народните представители на съответните длъжности и за членове на комисии
\n
(2)Министри, избрани за народни представители в следващо Народно събрание, декларират от кой държавен орган желаят да получават полагащото им се възнаграждение за периода до избор на нов Министерски съвет.
\n
Чл. 16
\n
(1)Парламентарен служител, който е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, при освобождаване от длъжност има право на еднократно парично обезщетение в размер на толкова основни заплати, колкото прослужени години има в Народното събрание, но не повече от 10
\n
(2)На парламентарните служители се изплаща всяка година сума за облекло в размер до две средномесечни заплати на заетите в бюджетната сфера.
\n
Чл. 17
\n
Националният център за парламентарни изследвания публикува на сайта на центъра на интернет страницата на Народното събрание плана си за работа, извършените изследвания или проучвания по заявка на Народното събрание, парламентарна група или комисия и извършените последващи оценки на въздействието на законите, възложени от комисиите по чл. 27, ал. 2, финансирани от бюджета на Народното събрание, направените публикации и архив по години и теми 7219