Развитието и състоянието на морковите трябва да бъдат такива, че те да могат:
\n2.2. Класификация Морковите се класифицират в три класа на качество.
\n2.2.1. Клас “Екстра”
\nМорковите от този клас трябва да бъдат с най-добро качество и измити. Те трябва да притежават всички основни характеристики и свойства, типични за сорта или сортовата разновидност, към която принадлежат.
\nДопускат се съвсем незначителни дефекти по повърхността при условие, че не се влошават основните характеристики на морковите по отношение на външния вид, качеството, съхраняемостта и търговския вид в опаковката.
\nКореноплодите трябва да бъдат:
\nНе се допуска зеленикаво или виолетово/пурпурно оцветяване по горната част на кореноплода (откъм листата).
\n2.2.2. Клас I Морковите от този клас трябва да бъдат с добро качество. Те трябва да притежават всички основни характеристики и свойства, типични за сорта или сортовата разновидност, към която принадлежат.
\nКореноплодите трябва да бъдат:
\nДопускат се следните незначителни дефекти при условие, че те не влошават общия външен вид, качеството, съхраняемостта и търговския вид в опаковката:
\nДопуска се зеленикаво или виолетово/пурпурно оцветяване на горната част на кореноплода (откъм листата) с дължина до 1 cм за моркови с дължина до 10 cм и до 2 cм за другите моркови.
\n2.2.3. Клас II Към този клас се отнасят моркови, които не могат да се отнесат към клас “Екстра” и клас I, но съответстват на посочените минимални изисквания.
\nДопускат се следните дефекти при условие, че морковите запазват основните характеристики относно качеството, съхраняемостта и търговския вид в опаковката:
\nДопуска се зеленикаво или виолетово/пурпурно оцветяване на горната част на кореноплода (откъм листата) с дължина до 2 cм за моркови с дължина до 10 cм и до 3 cм за другите моркови.
\n3.1. Ранни сортове 1 и дребноплодни сортове моркови Кореноплодите трябва да бъдат не по-малки от 10 мм, когато размерът се определя по диаметъра, и не по-леки от 8 г, когато размерът се определя по теглото.
\nКореноплодите трябва да бъдат не по-големи от 40 мм, когато размерът се определя по диаметъра, и не по-тежки от 150 г, когато размерът се определя по теглото.
\n1 Кореноплоди, които не са приключили растежа си.
\n3.2. Сортове за масово реколтиране и едроплодни сортове моркови Кореноплодите трябва да бъдат не по-малки от 20 мм, когато размерът се определя по диаметъра, и не по-леки от 50 г, когато размерът се определя по теглото.
\nКореноплодите, класирани в клас “Екстра”, трябва да бъдат не по-големи от 45 мм, когато размерът се определя по диаметъра, и не по-тежки от 200 г, когато размерът се определя по теглото. Разликата в диаметрите на най-малкия и най-големия кореноплод в една опаковка не трябва да бъде по-голяма от 20 мм, а разликата в теглото - не повече от 150 г.
\nПри кореноплодите, класирани в клас I, разликата в диаметрите на най-малкия и най-големия кореноплод в една опаковка не трябва да бъде по-голяма от 30 мм, а разликата в теглото - не повече от 200 г.
\nПри кореноплодите, класирани в клас II, се изисква кореноплодите да удовлетворяват само минималните изисквания по отношение на размерите.
\n4.1. Допустими отклонения от качеството 4.1.1. Клас “Екстра”
\nДопуска се до 5 % от теглото на морковите да не отговарят на изискванията за този клас, но да отговарят на изискванията за клас I или в изключителни случаи - да съответстват на допустимите отклонения за клас I.
\nДопуска се до 5 % от теглото на морковите да имат незначителни следи от леко зеленикаво или виолетово/пурпурно оцветяване по горната част на кореноплода (откъм листата).
\n4.1.2. Клас I Допуска се до 10 % от теглото на морковите да не отговарят на изискванията за този клас, но да отговарят на изискванията за клас II или в изключителни случаи - да съответстват на допустимите отклонения за клас II. В рамките на тези 10 % не се включват счупени моркови и/или моркови без връхната им част.
\nДопуска се до 10 % от теглото да бъдат счупени моркови и/или кореноплоди без връхната им част.
\n4.1.3. Клас II Допуска се до 10 % от теглото на кореноплодите да не отговарят на изискванията за този клас, нито на минималните изисквания. Не се допускат загнили или развалени кореноплоди, негодни за консумация.
\nДопуска се до 25 % от теглото да бъдат счупени моркови.
\n4.2. Допустими отклонения от размерите Допуска се за всички класове до 10 % от теглото на кореноплодите да не отговарят на посочените размери.
\nВидимата част от съдържанието на всяка опаковка или партида, представена в насипно състояние, трябва да съответства на съдържанието на цялата опаковка или партида.
\nМорковите могат да бъдат смесвани в търговски опаковки с нетно тегло до три килограма с пресни плодове и зеленчуци от различни видове при условията, посочени в чл. 25а от Наредба № 9 от 2002 г.
\n5.2. Търговски вид Морковите могат да бъдат представени по един от следните два начина:
\n5.2.1. Моркови на връзки Кореноплодите могат да бъдат представени заедно с листата, които трябва да са свежи, зелени и здрави. В една и съща връзка кореноплодите трябва да бъдат практически от един размер. Връзките във всяка опаковка трябва да бъдат с еднакво тегло и да са равномерно разположени на един или повече слоеве.
\n5.2.2. Моркови с отрязани листа Листата трябва да бъдат откъснати или отрязани в основата на моркова така, че да не се повреди кореноплодът.
\nКореноплодите могат да бъдат:
\n5.3. Опаковка Кореноплодите трябва да бъдат опаковани по начин, осигуряващ запазването им.
\nМатериалите, използвани от вътрешната страна на опаковката, трябва да бъдат нови, чисти и с такова качество, че да предпазват продукта от външни или вътрешни повреди. Допуска се използването на материали, хартия и етикети, съдържащи търговски обозначения, само когато при отпечатването или залепването им не е използвано токсично мастило или лепило.
\nВ опаковките или партидата, когато продуктът е представен в насипно състояние, не трябва да има никакви чужди тела.
\nКогато измитите моркови са покрити с чист торф, то използваният торф не се счита за чуждо вещество.
\nИндивидуално поставените стикери върху продукта трябва да бъдат такива, че след отстраняването им да не оставят видими следи от лепило и да не причиняват дефекти по кожицата.
\n6.1.1. Идентификация
\nТези данни могат да бъдат заменени:
\n6.1.2. Естество на продукта
\n6.1.3. Произход на продукта
\n6.1.4. Търговски характеристики
\n6.1.5. Официален знак за контрол (не е задължителен).
\nОпаковките не трябва да съдържат данните, посочени в т. 6.1, когато се състоят от търговски опаковки, ясно видими отвън и съдържащи тези данни. Тези опаковки не трябва да съдържат обозначения, които биха могли да бъдат подвеждащи. Когато опаковките са под формата на палети, данните трябва да бъдат обозначени върху бележка, поставена на видно място най-малко върху две от страните на палета.
\n6.2. За морковите в насипно състояние (директно натоварени в транспортно средство или в негово отделение) посочените данни трябва да бъдат отразени в документ, придружаващ стоката и прикрепен на видно място вътре в транспортното средство.
\nА-15. Изисквания за качество на патладжани 1. Област на приложение Изискванията за качество на патладжаните се отнасят за културните сортове от вида Solanum melongena L., var. esculentum, insanum, ovigerum, предназначени за консумация в прясно състояние.
\nВ зависимост от формата патладжаните се разделят на:
\nРазвитието и състоянието на патладжаните трябва да бъдат такива, че те да могат:
\n2.2. Класификация Патладжаните се класифицират в два класа на качество.
\n2.2.1. Клас I Патладжаните от този клас трябва да бъдат с добро качество, да притежават типичните характеристики за сорта и да бъдат в оптимална зрялост.
\nДопускат се следните незначителни дефекти при условие, че те не влошават общия външен вид на патладжаните, качеството, съхраняемостта и търговския вид в опаковката:
\nПатладжаните трябва да бъдат без петна от слънчев пригор.
\n2.2.2. Клас II Към този клас се отнасят патладжани, които не могат да се отнесат към клас I, но съответстват на посочените минимални изисквания.
\nДопускат се следните дефекти при условие, че патладжаните запазват основните характеристики по отношение на качеството, съхраняемостта и търговския вид в опаковката:
\nРазликата между най-малкия и най-големия патладжан в една опаковка не трябва да бъде повече от:
\nПосочените размери са задължителни за клас I.
\nМинималната дължина на продълговатите патладжани без дръжката трябва да бъде 80 мм.
\nИзискванията за размера не се прилагат за миниатюрни продукти 1 .
\n4.1. Допустими отклонения от качеството 4.1.1. Клас I Допуска се до 10 % от броя или теглото на патладжаните да не отговарят на изискванията за този клас, но да отговарят на изискванията за клас II или в изключителни случаи - да съответстват на допустимите отклонения за клас II.
\n4.1.2. Клас II Допуска се до 10 % от броя или теглото на патладжаните да не отговарят нито на изискванията за този клас, нито на минималните изисквания. Не се допускат загнили или с други повреди патладжани, негодни за консумация.
\n4.2. Допустими отклонения от размерите и теглото 4.2.1. Клас I Допуска се до 10 % от броя или теглото на патладжаните да бъдат над или под посочения размер върху опаковката.
\n4.2.2. Клас II Допуска се до 10 % от броя или теглото на патладжаните да не отговарят на минималния размер.
\nТакъв допуск е неприложим за патладжани от всички класове, диаметърът на които е по-малък от минималния диаметър с 5 мм или теглото им е под 90 г.
\n1 Миниатюрни продукти (продукти с малки размери) означават сортове или културни сортове патладжани, получени чрез размножение и/или специална техника за отглеждане, като се изключват патладжаните от неминиатюрните сортове, които не са се развили напълно или са с недостатъчен размер. Всички останали изисквания за качество трябва да бъдат спазени.
\nПродълговатите патладжани в една опаковка трябва да бъдат видимо, в достатъчна степен, еднакви по дължина.
\nМиниатюрните патладжани трябва да бъдат приемливо еднакви по отношение на размера. Те могат да бъдат смесени с други миниатюрни продукти от различен тип и произход.
\nВидимата част от съдържанието на всяка опаковка трябва да съответства на съдържанието на цялата опаковка.
\nПатладжаните могат да бъдат смесвани в търговски опаковки с нетно тегло до три килограма с пресни плодове и зеленчуци от различни видове при условията, посочени в чл. 25а от Наредба № 9 от 2002 г.
\n5.2. Опаковка Патладжаните трябва да бъдат опаковани по начин, осигуряващ запазването им.
\nМатериалите, използвани от вътрешната страна на опаковката, трябва да бъдат нови, чисти и с такова качество, че да предпазват продукта от външни или вътрешни повреди. Допуска се използването на материали, хартия и етикети, съдържащи търговски обозначения, само когато при отпечатването или залепването им не е използвано токсично мастило или лепило.
\nВ опаковките не трябва да има никакви чужди тела.
\nИндивидуално поставените стикери върху продукта трябва да бъдат такива, че след отстраняването им да не оставят видими следи от лепило и да не причиняват дефекти по кожицата.
\n6.1. Идентификация
\nТези данни могат да бъдат заменени:
\n6.2. Естество на продукта
\n6.3. Произход на продукта
\n6.4. Търговски характеристики
\n6.5. Официален знак за контрол (не е задължителен)
\nА-16. Изисквания за качество на праз 1. Област на приложение Изискванията за качество на праза се отнасят за културните сортове от вида Allium porrum L., предназначени за консумация в прясно състояние.
\nЛистата трябва да бъдат гладко отрязани.
\nРазвитието и състоянието на праза трябва да бъдат такива, че той да може:
\n2.2. Класификация Празът се класифицира в два класа на качество.
\n2.2.1. Клас I Празът от този клас трябва да бъде с добро качество. Той трябва да притежава всички основни характеристики, типични за сорта или търговския тип.
\nНай-малко една трета от общата дължина или половината от защитената с обвивка част на праза трябва да бъде бяла или бяла със зеленикав оттенък. За ранните сортове праз 1 бялата или бяла със зеленикав оттенък част трябва да бъде не по-малко от една четвърт от общата дължина или една трета от защитената с обвивка част на праза.
\nДопускат се незначителни дефекти по повърхността при условие, че те не влошават общия външен вид на праза, качеството, съхраняемостта и търговския вид в опаковката:
\n2.2.2. Клас II Към този клас се отнася празът, който не може да се отнесе към клас I, но съответства на посочените минимални изисквания.
\nБялата или бяла със зеленикав оттенък част трябва да бъде не по-малко от една четвърт от общата дължина или една трета от защитената с обвивка част на праза.
\nДопускат се следните дефекти при условие, че празът запазва основните характеристики по отношение на качеството, съхраняемостта и търговския вид:
\n1 Праз, който е засят на редове, не е бил пикиран и се прибира от края на зимата до началото на лятото.
\nМинималният диаметър трябва да бъде:
\nЗа клас I диаметърът на най-големия праз не трябва да бъде по-голям от два пъти диаметъра на най-малкия праз в една и съща връзка или опаковка.
\n4.1. Допустими отклонения от качеството 4.1.1. Клас I За ранните сортове праз се допуска до 10 % от броя или теглото на праза да имат нежно цветоносно стъбло, намиращо се в защитената с обвивка част, и до 10 % от праза да не отговарят на изискванията за този клас поради други причини, но да отговарят на изискванията за клас II или в изключителни случаи - да съответстват на допустимите отклонения за клас II.
\nЗа другите сортове праз се допуска до 10 % от броя или теглото на праза да не отговарят на изискванията за този клас, но да отговарят на изискванията за клас II или, в изключителни случаи - да съответстват на допустимите отклонения за клас II.
\n4.1.2. Клас II Допуска се до 10 % от броя или теглото на праза да не отговарят нито на изискванията за този клас, нито на минималните изисквания. Не се допуска праз, засегнат от загниване, наранявания или други повреди, което го прави негоден за консумация.
\n4.2. Допустими отклонения от размерите и теглото Допуска се за всички класове до 10 % от броя или теглото на праза да не отговарят на посочения минимален диаметър или за клас I - на изискванията за еднородност.
\nВидимата част от съдържанието на всяка опаковка или връзка трябва да съответства на съдържанието на цялата опаковката или връзка.
\nПразът може да бъде смесван в търговски опаковки с нетно тегло до три килограма с пресни плодове и зеленчуци от различни видове при условията, посочени в чл. 25а от Наредба № 9 от 2002 г.
\n5.2. Опаковка Празът трябва да бъде опакован по начин, осигуряващ запазването му.
\nМатериалите, използвани от вътрешната страна на опаковката, трябва да бъдат нови, чисти и с такова качество, че да предпазват продукта от външни или вътрешни повреди. Допуска се използването на материали, хартия и етикети, съдържащи търговски обозначения, само когато при отпечатването или залепването им не е използвано токсично мастило или лепило.
\nВ опаковките или във връзките, които не са опаковани, не трябва да има никакви чужди тела.
\nИндивидуално поставените стикери върху продукта трябва да бъдат такива, че след отстраняването им да не оставят видими следи от лепило и да не причиняват дефекти по кожицата.
\n5.3. Търговски вид Празът може да бъде предлаган, както следва:
\n6.1. Идентификация
\nТези данни могат да бъдат заменени:
\n6.2. Естество на продукта
\n6.3. Произход на продукта
\n6.4. Търговски характеристики
\n6.5. Официален знак за контрол (не е задължителен).
\nЗа праза, експедиран в насипно състояние и натоварен директно в транспортното средство, данните, посочени в раздел VI, трябва да се съдържат в документ, придружаващ стоките, или да бъдат нанесени на бележка, поставена на видно място вътре в транспортното средство.
\nА-17. Изисквания за качество на салати, къдраволистна ендивия, широколистна ендивия (салата ескариол) 1. Област на приложение Изискванията за качество на салатите се отнасят за културните сортове:
\nИзискванията за качество не се отнасят за салатите, къдраволистната ендивия и широколистната ендивия, предлагани като отделни листа или салати в саксии.
\nЗа салатите се допуска червеникаво потъмняване, причинено от ниски температури през периода на растеж, при условие, че то не се отразява сериозно на външния вид на продукта.
\nКорените трябва да бъдат отрязани близко до основата на външните листа, като отрезът трябва да бъде чист.
\nСалатите, къдраволистната ендивия и широколистната ендивия (салатата ескариол) трябва да бъдат нормално развити.
\nРазвитието и състоянието им трябва да бъдат такива, че те да могат:
\n2.2. Класификация Салатите, къдраволистната ендивия и широколистната ендивия (салатата ескариол) се класифицират в два класа на качество.
\n2.2.1. Клас I Салатите, къдраволистната ендивия и широколистната ендивия (салатата ескариол) от този клас трябва да бъдат с добро качество. Те трябва да притежават основните характеристики и оцветяване, типични за сорта или вида, към който се отнасят. Те трябва да бъдат:
\nГлавестите салати трябва да имат само една добре оформена сърцевина. Допуска се не много добре оформена сърцевина при главестите салати, отглеждани под покритие.
\nСалатите “Кос”(марулите) трябва да имат сърцевина, която може да бъде малка.
\nСърцевината на къдраволистната ендивия и на широколистната ендивия (салатата ескариол) трябва да бъде с жълто оцветяване.
\n2.2.2. Клас II Към този клас се отнасят салати, къдраволистна ендивия и широколистна ендивия (салата ескариол), които не могат да се отнесат към клас I, но съответстват на посочените минимални изисквания. Те трябва да бъдат:
\nДопускат се следните дефекти при условие, че продуктите запазват основните си характеристики по отношение на качеството, съхраняемостта и търговския вид:
\nГлавестите салати трябва да имат сърцевина, която може да бъде малка. Допуска се да липсва сърцевина в главестата салата, отглеждана под покритие. Допуска се да липсва сърцевина и в салатите “Кос” (марулите).
\n3.1. Минимално тегло Минималното тегло за клас I и клас II е, както следва:
\nОтглеждани Отглеждани на открито под покритие Главести салати (с изклю- 150 г 100 г чение на салати от типа “Криспхед” и “Айсберг”) и салати “Кос” и “Ромен” (с изключение на марули с маслена консистенция от типа “Литъл джем”) Главести салати от типа 300 г 200 г “Криспхед” и “Айсберг”
\nЛистни салати и марули с 100 г 100 г маслена консистенция от типа “Литъл джем”
\nКъдраволистна ендивия и 200 г 150 г широколистна ендивия (салата ескариол) 3.2. Еднородност 3.2.1. Салати За всички класове разликата в теглото между най-леката и най-тежката салата във всяка опаковка не трябва да бъде повече от:
\n3.2.2. Къдраволистна ендивия и широколистна ендивия (салата ескариол) За всички класове разликата в теглото между най-леката и най-тежката ендивия във всяка опаковка не трябва да бъде повече от 300 г.
\n4.1. Допустими отклонения от качеството 4.1.1. Клас I Допуска се до 10 % от броя на салатите, къдраволистната ендивия и широколистната ендивия (салатата ескариол) да не отговарят на изискванията за този клас, но да отговарят на изискванията за клас II или в изключителни случаи - да съответстват на допустимите отклонения за клас II.
\n4.1.2. Клас II Допуска се до 10 % от броя на салатите, къдраволистната ендивия и широколистната ендивия (салатата ескариол) да не отговарят нито на изискванията за този клас, нито на минималните изисквания. Не се допускат загнили или с други дефекти салати, къдраволистна ендивия и широколистна ендивия (салата ескариол), което ги прави негодни за консумация.
\n4.2. Допустими отклонения от размерите и теглото За всички класове се допуска до 10 % от броя на салатите, къдраволистната ендивия и широколистната ендивия (салатата ескариол) да не отговарят на посочения размер, но с разлика не повече от 10 % над или под посочения размер.
\nРазличните типове салати, къдраволистна ендивия и широколистна ендивия (салата ескариол) могат да бъдат смесени и пакетирани заедно при условие, че те са еднородни по отношение на качеството и, за всеки съответен тип, на размера. Освен това отделните типове трябва лесно да се различават един от друг и делът на всеки тип в опаковката трябва да се вижда, без да се поврежда опаковката.
\nВидимата част от съдържанието на всяка опаковка трябва да съответства на съдържанието на цялата опаковка.
\nСалатите, къдраволистната ендивия и широколистната ендивия могат да бъдат смесвани в търговски опаковки с нетно тегло до три килограма с пресни плодове и зеленчуци от различни видове при условията, посочени в чл. 25а от Наредба № 9 от 2002 г.
\n5.2. Опаковка Салатите, къдраволистната ендивия и широколистната ендивия (салатата ескариол) трябва да бъдат опаковани по начин, осигуряващ запазването им.
\nМатериалите, използвани от вътрешната страна на опаковката, трябва да бъдат нови, чисти и с такова качество, че да предпазват продукта от външни или вътрешни повреди. Допуска се използването на материали, хартия и етикети, съдържащи търговски обозначения, само когато при отпечатването или залепването им не е използвано токсично мастило или лепило.
\nВ опаковките не трябва да има никакви чужди тела.
\nИндивидуално поставените стикери върху продукта трябва да бъдат такива, че след отстраняването им да не оставят видими следи от лепило и да не причиняват дефекти по кожицата.
\n5.3. Търговски вид Салатите, къдраволистната ендивия и широколистната ендивия (салатата ескариол), представени в повече от един слой, трябва да бъдат опаковани и подредени сърцевина до сърцевината при условие, че слоевете или главите са по подходящ начин предпазени или разделени.
\n6.1. Идентификация
\nТези данни могат да бъдат заменени:
\n6.2. Естество на продукта
\n6.3. Произход на продукта
\n6.4. Търговски характеристики
\n6.5. Официален знак за контрол (не е задължителен).
\nА-18. Изисквания за качеството на сладки пиперки 1. Област на приложение Изискванията за качество на сладките пиперки се отнасят за културните сортове от вида Capsicum annuum L. var. annuum, предназначени за консумация в прясно състояние.
\nВ зависимост от формата си сладките пиперки се класифицират в четири търговски вида, както следва:
\nРазвитието и състоянието на сладките пиперки трябва да бъдат такива, че те да могат:
\n2.2. Класификация Сладките пиперки се класифицират в два класа на качество.
\n2.2.1. Клас I Сладките пиперки от този клас трябва да бъдат с добро качество. Те трябва да притежават всички основни характеристики и свойства, типични за сорта и/или търговския вид, по отношение на развитието, формата и оцветяването, като се обръща значително внимание на степента на зрялост.
\nТе трябва да бъдат:
\nДопуска се плодната дръжка да бъде с незначителни повреди или отрязана, но чашката трябва да остане цяла.
\n2.2.2. Клас II Към този клас се отнасят сладки пиперки, които не могат да се отнесат към клас I, но съответстват на посочените минимални изисквания.
\nДопускат се следните дефекти при условие, че сладките пиперки запазват основните характеристики по отношение на качеството, съхраняемостта и търговския вид:
\nСладките пиперки могат да бъдат по-малко твърди, но не трябва да бъдат завехнали.
\nДопуска се плодната дръжка да бъде повредена или отрязана.
\nЗа сладките пиперки, за които се изисква определяне на размера, разликата в диаметъра между най-голямата и най-малката пиперка в една и съща опаковка не трябва да надвишава 20 мм.
\nШирочината на сладките пиперки не може да бъде по-малка от:
\nЗа клас II размерът не е задължителен при условие, че се спазват минималните размери.
\nИзискванията за размера не се прилагат за миниатюрни продукти 1 .
\n4.1. Допустими отклонения от качеството 4.1.1. Клас I Допуска се до 10 % от броя или теглото на сладките пиперки да не отговарят на изискванията за този клас, но да отговарят на изискванията за клас II или в изключителни случаи - да съответстват на допустимите отклонения за клас II.
\n1 Миниатюрни продукти означава видове или културни сортове сладки пиперки, получени чрез размножение и/или специална техника за отглеждане, като се изключват сладките пиперки от неминиатюрните сортове, които не са се развили напълно или са с недостатъчен размер. Всички останали изисквания за качество трябва да бъдат спазени.
\n4.1.2. Клас II Допуска се до 10 % от броя или теглото на сладките пиперки да не отговарят нито на изискванията за този клас, нито на минималните изисквания. Не се допускат загнили или развалени сладки пиперки, негодни за консумация.
\n4.2. Допустими отклонения от размерите и теглото 4.2.1. Клас I Допуска се до 10 % от броя или теглото на сладките пиперки да не съответстват на посочените размери в границите до ± 5 мм, включително не се допуска повече от 5 % от сладките пиперки да са под определения минимален размер.
\n4.2.2. Клас II
\nДопуска се смесване на сладки пиперки с различно оцветяване, ако произходът, търговският вид, качеството и размерите им (когато се изисква определяне на размера) са еднородни.
\nПотребителски опаковки с нетно тегло до 1 кг могат да съдържат смеси от сладки пиперки, сладки пиперки с различно оцветяване и/или търговски типове, при условие че те са еднородни само по отношение на качеството, и за всеки цвят или търговски тип - по отношение на произхода.
\nКогато се изисква определяне на размера, продълговатите сладки пиперки (със заострена форма) трябва да бъдат с почти еднаква дължина.
\nМиниатюрните сладки пиперки трябва да бъдат приемливо еднакви по отношение на размера. Те могат да бъдат смесени с други миниатюрни продукти от различен тип и произход.
\nВидимата част от съдържанието на всяка опаковка трябва да съответства на съдържанието на цялата опаковка.
\nСладките пиперки могат да бъдат смесвани в търговски опаковки с нетно тегло до три килограма с пресни плодове и зеленчуци от различни видове при условията, посочени в чл. 25а от Наредба № 9 от 2002 г.
\n5.2. Опаковка Сладките пиперки трябва да бъдат опаковани по начин, осигуряващ запазването им Материалите, използвани от вътрешната страна на опаковката, трябва да бъдат нови, чисти и с такова качество, че да предпазват продукта от външни или вътрешни повреди. Допуска се използването на материали, хартия и етикети, съдържащи търговски обозначения, само когато при отпечатването или залепването им не е използвано токсично мастило или лепило.
\nВ опаковките не трябва да има никакви чужди тела.
\nИндивидуално поставените стикери върху продукта трябва да бъдат такива, че след отстраняването им да не оставят видими следи от лепило и да не причиняват дефекти по кожицата.
\n6.1. Идентификация
\nТези данни могат да бъдат заменени:
\n6.2. Естество на продукта
\n6.3. Произход на продукта
\n6.4. Търговски характеристики
\n6.5. Официален знак за контрол (не е задължителен).
\nА-19. Изисквания за качество на спанак 1. Област на приложение Изискванията за качество на спанака се отнасят за културните сортове от вида Spinacia oleracea L., предназначени за консумация в прясно състояние.
\nИзмитият спанак трябва да бъде съответно изцеден.
\nСпанакът на розетки трябва да бъде отрязан близо до основата на външните листа.
\nРазвитието и състоянието на спанака трябва да бъдат такива, че той да може:
\n2.2. Класификация Спанакът се класифицира в два класа на качество.
\n2.2.1. Клас I Спанакът от този клас може да бъде на листа или на розетки. Той трябва да бъде с добро качество.
\nЛистата трябва да бъдат:
\nСпанакът на листа не трябва да има листна дръжка, по дълга от 10 cм.
\n2.2.2. Клас II Към този клас се отнася спанак на листа или на розетки, който не може да се отнесе към клас I, но съответства на посочените минимални изисквания.
\n4.1. Допустими отклонения от качеството 4.1.1. Клас I Допуска се до 10 % от теглото на спанака да не отговарят на изискванията за този клас, но да отговарят на изискванията за клас II или в изключителни случаи - да съответстват на допустимите отклонения за клас II.
\n4.1.2. Клас II Допуска се до 10 % от теглото на спанака да не отговарят нито на изискванията за този клас, нито на минималните изисквания. Не се допуска загнил или с други дефекти спанак на листа или на розетки, което го прави негоден за консумация.
\nДопуска се до 10 % от теглото на спанака на розетки да бъде отрязан на не повече от 1 см от основата на външните листа.
\nСпанакът на листа и спанакът на розетки не трябва да се смесват в една и съща опаковка.
\nВидимата част от съдържанието на всяка опаковка трябва да съответства на съдържанието на цялата опаковка.
\nСпанакът може да бъде смесван в търговски опаковки с нетно тегло до три килограма с пресни плодове и зеленчуци от различни видове при условията, посочени в чл. 25а от Наредба № 9 от 2002 г.
\n5.2. Опаковка Спанакът трябва да бъде опакован по начин, осигуряващ запазването му.
\nМатериалите, използвани от вътрешната страна на опаковката, трябва да бъдат нови, чисти и с такова качество, че да предпазват продукта от външни или вътрешни повреди. Допуска се използването на материали, хартия и етикети, съдържащи търговски обозначения, само когато при отпечатването или залепването им не е използвано токсично мастило или лепило.
\nВ опаковките не трябва да има никакви чужди тела.
\nИндивидуално поставените стикери върху продукта трябва да бъдат такива, че след отстраняването им да не оставят видими следи от лепило и да не причиняват дефекти по кожицата.
\n6.1. Идентификация
\nТези данни могат да бъдат заменени:
\n6.2. Естество на продукта
\n6.3. Произход на продукта
\n6.4. Търговски характеристики
\n6.5. Официален знак за контрол (не е задължителен).
\nА-20. Изисквания за качество на тиквички 1. Област на приложение Изискванията за качество на тиквичките се отнасят за културните сортове от вида Cucurbita pepo L. 1 , обрани млади и крехки, преди семената им да станат твърди, предназначени за консумация в прясно състояние.
\n1 Тези изисквания за качество не се отнасят за тиквичките с видимо развитие на семената, наричани “morrow” във Великобритания и Ирландия.
\nРазвитието и състоянието на тиквичките трябва да бъдат такива, че те да могат:
\n2.2. Класификация Тиквичките се класифицират в три класа на качество.
\n2.2.1. Клас “Екстра”
\nТиквичките от този клас трябва да бъдат с най-високо качество. Те трябва да притежават всички основни характеристики и свойства, типични за сорта и/или търговския тип.
\nТиквичките трябва да бъдат:
\nТиквичките трябва да бъдат без дефекти. Допускат се съвсем незначителни дефекти по повърхността при условие, че те не влошават общия външен вид на тиквичките, качеството, тяхната съхраняемост и търговския вид в опаковката.
\n2.2.2. Клас I Тиквичките от този клас трябва да бъдат с добро качество и да притежават типичните характеристики за сорта.
\nДопускат се следните незначителни дефекти при условие, че те не влошават общия външен вид на тиквичките, качеството, тяхната съхраняемост и търговския вид в опаковката:
\nТиквичките трябва да бъдат с дръжка с дължина до 3 cм.
\n2.2.3. Клас II Към този клас се отнасят тиквичките, които не отговарят на изискванията за клас I, но съответстват на посочените минимални изисквания.
\nДопускат се следните дефекти при условие, че тиквичките запазват основните характеристики по отношение на качеството, съхраняемостта и търговския вид в опаковката:
\nМинималната дължина е 7 см, а максималната дължина - 35 см.
\nРазмерът на тиквичките за клас “Екстра” и клас I се определя по следната скала:
\nТеглото на тиквичките за клас “Екстра” и клас I се определя по следната скала:
\nИзискванията за размера не се прилагат за миниатюрни продукти 2 и за тиквички, представени с цвета.
\n4.1. Допустими отклонения от качеството 4.1.1. Клас “Екстра”
\nДопуска се до 5 % от броя или теглото на тиквичките да не отговарят на изискванията за този клас, но да отговарят на изискванията за клас I или в изключителни случаи - да съответстват на допустимите отклонения за клас I.
\n4.1.2. Клас I Допуска се до 10 % от броя или теглото на тиквичките да не отговарят на изискванията за този клас, но да отговарят на изискванията за клас II или в изключителни случаи - да съответстват на допустимите отклонения за клас II.
\n4.1.3. Клас II Допуска се до 10 % от броя или теглото на тиквичките да не отговарят нито на изискванията за този клас, нито на минималните изисквания.
\nНе се допускат загнили или с други дефекти тиквички, негодни за консумация.
\n4.2. Допустими отклонения от размерите и теглото Допуска се за всички класове до 10 % от броя или теглото на тиквичките да бъдат с размер, който е по-малък или по-голям от размера, посочен на опаковката.
\nТози допуск се отнася само за тиквички, чиято дължина или тегло са не повече от 10 % от определените размери в съответната скала.
\nВидимата част от съдържанието на всяка опаковка трябва да съответства на съдържанието на цялата опаковка.
\nТиквичките могат да бъдат смесвани в търговски опаковки с нетно тегло до три килограма с пресни плодове и зеленчуци от различни видове при условията, посочени в чл. 25а от Наредба № 9 от 2002 г.
\nМиниатюрните тиквички трябва да бъдат приемливо еднакви по отношение на размера. Те могат да бъдат смесени с други миниатюрни продукти от различен тип и произход.
\n5.2. Опаковка Тиквичките трябва да бъдат опаковани по начин, осигуряващ запазването им. Материалите, използвани от вътрешната страна на опаковката, трябва да бъдат нови, чисти и с такова качество, че да предпазват продукта от външни или вътрешни повреди. Допуска се използването на материали, хартия и етикети, съдържащи търговски обозначения, само когато при отпечатването или залепването им не е използвано токсично мастило или лепило.
\nВ опаковките не трябва да има никакви чужди тела.
\n2 Миниатюрни продукти означава сортове или културни сортове тиквички, получени чрез размножение и/или специална техника за отглеждане, като се изключват тиквичките от неминиатюрните сортове, които не са се развили напълно или са с недостатъчен размер. Всички останали изисквания за качество трябва да бъдат спазени.
\nИндивидуално поставените стикери върху продукта трябва да бъдат такива, че след отстраняването им да не оставят видими следи от лепило и да не причиняват дефекти по кожицата.
\n6.1. Идентификация
\nТези данни могат да бъдат заменени:
\n6.2. Естество на продукта
\n6.3. Произход на продукта
\n6.4. Търговски характеристики
\n6.5. Официален знак за контрол (не е задължителен).
\nА-21. Изисквания за качество на цветно зеле (карфиол) 1. Област на приложение Изискванията за качество на цветното зеле (карфиола) се отнасят за културните сортове от вида Brassica oleracea L. convar. botrytis (L.) Alef. var. botrytis, предназначено за консумация в прясно състояние.
\nРазвитието и състоянието на цветното зеле (карфиола) трябва да бъдат такива, че то да може:
\n2.2. Класификация Цветно зеле (карфиол) се класифицира в три класа на качество.
\n2.2.1. Клас “Екстра”
\nЦветното зеле (карфиолът) от този клас трябва да бъде с най-високо качество. То трябва да има типичните за сорта форма, степен на развитие и оцветяване. Главите трябва да бъдат:
\nАко цветното зеле (карфиолът) се опакова “с листа” или “с подрязани листа”, листата трябва да бъдат свежи на вид.
\n2.2.2 . Клас I Цветното зеле (карфиолът) от този клас трябва да бъде с добро качество и да притежава всички характеристики, типични за сорта.
\nГлавите трябва да бъдат:
\nДопускат се следните незначителни дефекти на главите при условие, че те не влошават общия външен вид на продукта, качеството, съхраняемостта и търговския вид в опаковката:
\nАко цветното зеле (карфиолът) се опакова “с листа” или “с подрязани листа”, листата трябва да бъдат свежи на вид.
\n2.2.3. Клас II Към този клас се отнася цветно зеле (карфиол), което не може да се отнесе към клас “Екстра” и клас I, но съответства на посочените минимални изисквания.
\nГлавите могат да бъдат:
\nТе могат да имат:
\nГлавите могат да имат два от следните дефекти при условие, че те запазват основните си характеристики по отношение на качеството, съхраняемостта и търговския вид:
\n1 Допуска се продажба на цветно зеле (карфиол) от сортове с друго оцветяване при условие, че то отговаря на изискванията за съответния клас и оцветяването му е характерно за дадения сорт.
\nИзискванията за размера не се прилагат за миниатюрни продукти 2 .
\n4.1. Допустими отклонения от качеството 4.1.1. Клас “Екстра”
\nДопуска се до 5 % от броя на главите да не отговарят на изискванията за този клас, но да отговарят на изискванията за клас I или в изключителни случаи - да съответстват на допустимите отклонения за клас I.
\n4.1.2. Клас I Допуска се до 10 % от броя на главите да не отговарят на изискванията за този клас, но да отговарят на изискванията за клас II или в изключителни случаи - да съответстват на допустимите отклонения за клас II.
\n4.1.3. Клас II Допуска се до 10 % от броя на главите да не отговарят нито на изискванията за този клас, нито на минималните изисквания. Не се допускат загнили или развалени глави, негодни за консумация.
\n4.2. Допустими отклонения от размерите и теглото За всички класове се допуска до 10 % от броя на главите да отговарят непосредствено на по-малкия или по-големия размер по отношение на размера, посочен върху опаковката, като минималният диаметър на главите трябва да бъде 10 cм.
\nМиниатюрното цветно зеле (карфиол) трябва да бъде приемливо еднакво по отношение на размера. То може да бъде смесено с други миниатюрни продукти от различен тип и произход.
\nВидимата част на съдържанието в опаковката трябва да съответства на съдържанието на цялата опаковка.
\nЦветното зеле (карфиолът) може да бъде смесвано в търговски опаковки с нетно тегло до три килограма с пресни плодове и зеленчуци от различни видове при условията, посочени в чл. 25а от Наредба № 9 от 2002 г.
\n5.2. Опаковка Цветното зеле (карфиолът) трябва да бъде опаковано по начин, осигуряващ запазването му.
\nМатериалите, използвани от вътрешната страна на опаковката, трябва да бъдат нови, чисти и с такова качество, че да предпазват продукта от външни или вътрешни повреди. Допуска се използването на материали, хартия и етикети, съдържащи търговски обозначения, само когато при отпечатването или залепването им не е използвано токсично мастило или лепило.
\nВ опаковките не трябва да има никакви чужди тела.
\nИндивидуално поставените стикери върху продукта трябва да бъдат такива, че след отстраняването им да не оставят видими следи от лепило и да не причиняват дефекти по кожицата.
\n2 Миниатюрни продукти означава сортове или културни сортове цветно зеле (карфиол), получени чрез размножение и/или специална техника за отглеждане, като се изключва цветното зеле (карфиолът) от неминиатюрните сортове, което не се е развило напълно или е с недостатъчен размер. Всички останали изисквания за качество трябва да бъдат спазени.
\n5.3. Търговски вид Цветното зеле (карфиолът) може да бъде предлагано, както следва:
\n6.1. Идентификация
\nТези данни могат да бъдат заменени:
\n6.2. Естество на продукта
\n6.3. Произход на продукта
\n6.4. Търговски характеристики
\n6.5. Официален знак за контрол (не е задължителен).
\nА-22. Изисквания за качество на дръжкова целина 1. Област на приложение Изискванията за качество на дръжковата целина се отнасят за културните сортове от вида Apium graveolens L. var. dulce Mill., предназначени за консумация в прясно състояние.
\nГлавният корен трябва да бъде добре почистен и дължината му да не надвишава 5 cм.
\nРазвитието и състоянието на дръжковата целина трябва да бъдат такива, че тя да може:
\n2.2. Класификация Дръжковата целина се класифицира в два класа на качество.
\n2.2.1. Клас I Дръжковата целина от този клас трябва да бъде с добро качество. Тя трябва да притежава всички характеристики, типични за сорта. Тя трябва да бъде с правилна форма и без следи от болести по листата и листните дръжки.
\nЛистните дръжки не трябва да бъдат счупени, влакнести, смачкани или скъсани.
\nДопускат се незначителни дефекти при условие, че те не влошават общия външен вид на дръжковата целина, качеството, нейната съхраняемост и търговския вид в опаковката.
\nПо-малко от половината от дължината на листната дръжка на дръжковата целина трябва да бъде оцветена в бяло до жълтеникавобяло или зеленикавобяло.
\n2.2.2. Клас II Към този клас се отнася дръжкова целина, която не може да се отнесе към клас I, но съответства на посочените минимални изисквания.
\nПо-малко от една трета от дължината на листата на дръжковата целина трябва да бъде оцветена в бяло до жълтеникавобяло или зеленикавобяло.
\nДопускат се следните дефекти при условие, че дръжковата целина запазва основните си характеристики по отношение на качеството, съхраняемостта и търговския вид:
\nМинималното тегло е 150 г.
\nСпоред теглото дръжковата целина се разделя на три групи, както следва:
\nМаксималната разлика в теглото на дръжковата целина в една опаковка, съответно за групите, може да бъде 200, 150 и 100 г. Това изискване за еднородност се отнася само за клас I.
\n4.1. Допустими отклонения от качеството 4.1.1. Клас I Допуска се до 10 % от броя на дръжковата целина да не отговарят на изискванията за този клас, но да отговарят на изискванията за клас II или в изключителни случаи - да съответстват на допустимите отклонения за клас II.
\n4.1.2. Клас II Допуска се до 10 % от броя на дръжковата целина да не отговарят нито на изискванията за този клас, нито на минималните изисквания. Не се допуска загнила или с други дефекти дръжкова целина, което я прави негодна за консумация.
\n4.2. Допустими отклонения от размерите и теглото Допуска се за всички класове до 10 % от броя на дръжковата целина да не отговарят на посочения размер.
\nВидимата част от съдържанието на всяка опаковка трябва да съответства на съдържанието на цялата опаковката.
\nДръжковата целина може да бъде смесвана в търговски опаковки с нетно тегло до три килограма с пресни плодове и зеленчуци от различни видове при условията, посочени в чл. 25а от Наредба № 9 от 2002 г.
\n5.2. Опаковка Дръжковата целина трябва да бъде опакована по начин, осигуряващ запазването й.
\nМатериалите, използвани от вътрешната страна на опаковката, трябва да бъдат нови, чисти и с такова качество, че да предпазват продукта от външни или вътрешни повреди. Допуска се използването на материали, хартия и етикети, съдържащи търговски обозначения, само когато при отпечатването или залепването им не е използвано токсично мастило или лепило.
\nВ опаковките не трябва да има никакви чужди тела.
\nИндивидуално поставените стикери върху продукта трябва да бъдат такива, че след отстраняването им да не оставят видими следи от лепило и да не причиняват дефекти по кожицата.
\n5.3. Търговски вид Дръжковата целина може да бъде представена в опаковките:
\nПри опаковане на дръжковата целина на връзки всяка връзка трябва да бъде с еднакъв брой листни дръжки.
\n6.1. Идентификация
\nТези данни могат да бъдат заменени:
\n6.2. Естество на продукта
\n6.3. Произход на продукта
\n6.4. Търговски характеристики
\n6.5. Официален знак за контрол (не е задължителен).
\nА-23. Изисквания за качество на цикория-витлуф 1. Област на приложение Изискванията за качество на цикория-витлуф се отнасят за кълновете, поникнали от корените след формиране, на културните сортове от вида Cichorium intybus L. var. foliosum Hegi, предназначени за консумация в прясно състояние.
\nРазвитието и състоянието на цикорията трябва да бъдат такива, че тя да може:
\n2.2. Класификация Цикорията се класифицира в три класа на качество.
\n2.2.1. Клас “Екстра”
\nЦикорията от този клас трябва да бъде с най-високо качество. Тя трябва да бъде:
\nТя трябва да има листа с размери до 3/4 от нейната дължина и да е без зеленикаво оцветяване или стъкловиден блясък.
\n2.2.2. Клас I Цикорията от този клас трябва да бъде с добро качество. Тя трябва да бъде достатъчно плътна, да има външни листа с размери, по-малки от половината от дължината на цикорията, и да бъде без зеленикаво оцветяване или стъкловиден блясък.
\nТя може да бъде по-малко добре оформена и да има по-малка плътност и затворена връхна част при условие, че диаметърът на отворената част не трябва да бъде повече от 1/5 от максималния диаметър на цикорията.
\n2.2.3. Клас II Към този клас се отнася цикория, която не може да се отнесе към клас “Екстра” и клас I, но съответства на посочените минимални изисквания.
\nДопускат се следните дефекти при условие, че те не влошават основните характеристики по отношение на качеството, съхраняемостта и търговския вид в опаковката:
\nКъм този клас може да се отнесе цикория с неправилна форма при условие, че е представена отделно в еднакви опаковки и отговаря на всички останали изисквания за този клас.
\nЗа различните класове са установени следните размери:
\nКлас Клас I, Клас II, “Екстра”, см см см минимален диаметър
\n4.1. Допустими отклонения от качеството 4.1.1. Клас “Екстра”
\nДопуска се до 5 % от броя или теглото на цикорията да не отговарят на изискванията за този клас, но да отговарят на изискванията за клас I или в изключителни случаи - да съответстват на допустимите отклонения за клас I.
\n4.1.2. Клас I Допуска се до 10 % от броя или теглото на цикорията да не отговарят на изискванията за този клас, но да отговарят на изискванията за клас II или в изключителни случаи - да съответстват на допустимите отклонения за клас II.
\n1 Цикория с дължина от 6 см до 12 см може да се отнесе към клас II при условие, че върху опаковката е посочена максималната и минималната дължина на цикорията.
\n4.1.3. Клас II Допуска се до 10 % от броя или теглото на цикорията да не отговарят нито на изискванията за този клас, нито на минималните изисквания. Не се допуска загнила или с други дефекти цикория, негодна за консумация.
\n4.2. Допустими отклонения от размерите и теглото Допуска се за всички класове до 10 % от броя или теглото на цикорията да бъдат с дължината или диаметър до 1 cм по-големи или по-малки от размерите за съответните класове, посочени в т.3. Не се допускат отклонения от минималния диаметър.
\nКъсчетата цикория от слоевете на всяка опаковка трябва да бъдат еднакви по качество и размер.
\nВидимата част от съдържанието на всяка опаковка трябва да съответства на съдържанието на цялата опаковка.
\nЦикорията може да бъде смесвана, в търговски опаковки с нетно тегло до три килограма, с пресни плодове и зеленчуци от различни видове при условията, посочени в чл. 25а от Наредба № 9/2002 г.
\n5.2. Опаковка Цикорията трябва да бъде опакована по начин, осигуряващ запазването й.
\nВ случаите, когато се използват дървени опаковки, цикорията трябва да бъде отделена от стените с предпазващи материали.
\nМатериалите, използвани от вътрешната страна на опаковката, трябва да бъдат нови, чисти и с такова качество, че да предпазват продукта от външни или вътрешни повреди. Допуска се използването на материали, хартия и етикети, съдържащи търговски обозначения, само когато при отпечатването или залепването им не е използвано токсично мастило или лепило.
\nВ опаковките не трябва да има никакви чужди тела.
\nИндивидуално поставените стикери върху продукта трябва да бъдат такива, че след отстраняването им да не оставят видими следи от лепило и да не причиняват дефекти по кожицата.
\n5.3. Търговски вид Цикорията трябва да бъде подредена, както следва:
\nЦикорията от клас II с неправилна форма трябва да бъде подредена в опаковки с тегло 7 кг и повече.
\n6.1. Идентификация
\nТези данни могат да бъдат заменени:
\n6.2. Естество на продукта
\n6.3. Произход на продукта
\n6.4. Търговски характеристики
\n6.5. Официален знак за контрол (не е задължителен)
\nА - 24. Изисквания за качество на чесън 1. Област на приложение Изискванията за качество на чесъна се отнасят за културните сортове от вида Allium sativum L., пресен 1 , полусух 2 или сух 3 ,предназначени за консумация в прясно състояние.
\nОтрезът на стъблата трябва да бъде чист.
\nРазвитието и състоянието на чесъна трябва да бъдат такива, че той да може:
\n2.2. Класификация Чесънът се класифицира в три класа на качество.
\n2.2.1. Клас “Екстра”
\nЧесънът от този клас трябва да бъде с най-високо качество и да притежава всички основни характеристики, типични за сорта и/или търговския вид 5 .
\nЛуковиците трябва да бъдат:
\nТе трябва да бъдат без дефекти. Допускат се съвсем незначителни дефекти по повърхността при условие, че те не влошават общия външен вид, качеството, съхраняемостта и търговския вид на чесъна в опаковката.
\nСкилидките трябва да бъдат плътни.
\n1 “ Пресен чесън” - чесън със зелено стъбло и свежа покривна люспа на луковицата.
\n2 “Полусух чесън” - чесън с не съвсем сухо стъбло и покривна люспа на луковицата.
\n3 “Сух чесън” - чесън със сухи стъбло и луковица, както и суха обвивка на всяка скилидка.
\n4 Възможен е специфичен мирис и/или вкус в резултат на третиране с газообразни вещества.
\n5 Възможна е поява на друго оцветяване в резултат на третиране с газообразни вещества.
\nПри сухия чесън корените трябва да бъдат подрязани близо до основата на луковицата.
\n2.2.2. Клас I Чесънът от този клас трябва да бъде с добро качество и да притежава всички основни характеристики, типични за сорта и/или търговския вид 5 .
\nЛуковиците трябва да бъдат:
\nДопуска се наличие на следните незначителни дефекти при условие, че те не влошават общия външен вид, качеството, съхраняемостта и търговския вид на чесъна в опаковката:
\nСкилидките трябва да бъдат достатъчно плътни.
\n2.2.3. Клас II Към този клас се отнася чесън, който не може да се отнесе към клас “Екстра” и клас I, но съответства на посочените минимални изисквания.
\nДопускат се следните дефекти на луковиците при условие, че те запазват основни характеристики по отношение на зрелостта, качеството, съхраняемостта и търговския вид:
\n4.1. Допустими отклонения от качеството 4.1.1. Клас “Екстра”
\nДопуска се до 5 % от теглото на луковиците да не отговарят на изискванията за този клас, но да отговарят на изискванията за клас I или в изключителни случаи - да съответстват на допустимите отклонения за клас I.
\n4.1.2. Клас I Допуска се до 10 % от теглото на луковиците да не отговарят на изискванията за този клас, но да отговарят на изискванията за клас II или в изключителни случаи - да съответстват на допустимите отклонения за клас II.
\nДопуска се от тези 10 % не повече от 1 % от теглото да бъдат луковици с външни видими признаци на прорастване.
\n4.1.3. Клас II Допуска се до 10 % от теглото на луковиците да не отговарят нито на изискванията за този клас, нито на минималните изисквания. Не се допускат луковици с повреди от загниване, измръзване или слънчев пригор или други дефекти, които ги правят негодни за консумация.
\nДопуска се от тези 10 % не повече от 5 % от теглото да бъдат луковици с външни видими признаци на прорастване.
\n4.2. Допустими отклонения от размерите и теглото Допуска се за всички класове до 10 % от теглото на луковиците да не отговарят на посочения размер, но да бъдат с размери малко над или под установените за съответния клас. Допуска се от тези 10 % не повече от 3 % да бъдат с диаметър, по-малък от посочения минимален диаметър, но не по-малък от 25 мм.
\nВидимата част от съдържанието в опаковката или партидата, представена в насипно състояние, трябва да съответства на съдържанието на цялата опаковка.
\nЧесънът може да бъде смесван, в търговски опаковки с нетно тегло до три килограма, с пресни плодове и зеленчуци от различни видове при условията, посочени в чл. 25а от Наредба № 9/2002 г.
\n5.2. Опаковка Чесънът трябва да бъде опакован по начин, осигуряващ запазването му, с изключение на сухия чесън на плитки, който може да се доставя в насипно състояние (натоварен директно в транспортно средство).
\nМатериалите, използвани от вътрешната страна на опаковката, трябва да бъдат нови, чисти и с такова качество, че да предпазват продукта от външни или вътрешни повреди. Допуска се използването на материали, хартии и етикети, съдържащи търговски обозначения, само когато при отпечатването или залепването им не е използвано токсично мастило или лепило.
\nВ опаковките или партидите в насипно състояние не трябва да има никакви чужди тела.
\nИндивидуално поставените стикери върху продукта трябва да бъдат такива, че след отстраняването им да не оставят видими следи от лепило и да не причиняват дефекти по кожицата.
\n5.3. Търговски вид Чесънът може да бъде представен по един от следните начини: а) Насипно , с отрязани стъбла, не по-дълги от:
\nПлитките трябва да се състоят от:
\nЧесънът трябва да бъде оплетен от собствените си стъбла и вързан с подходящи материали.
\nЗа чесън на плитки в насипно състояние (натоварен директно в транспортно средство) посочените данни трябва да бъдат отразени в документ, придружаващ стоката и прикрепен на видно място вътре в транспортното средство:
\n6.1. Идентификация
\nТези данни могат да бъдат заменени:
\n6.2. Естество на продукта
\n6.3. Произход на продукта
\n6.4. Търговски характеристики
\n6.5. Официален знак за контрол (не е задължителен).
\nБ-1. Изисквания за качество на бадеми с черупки 1. Област на приложение Изискванията за качество на бадемите с черупки се отнасят за културните сортове необелени сладки бадеми с черупки от вида Prunus amygdalu Batsch syn. Prunus Dulcis (Mill.) D.A.Webb, без външната зелена обвивка, предназначени за пряка консумация.
\nВ зависимост от твърдостта на черупката бадемите с черупки се подразделят на две групи 1 :
\n1 Други еквивалентни названия, които се използват в международната търговия за бадеми с мека/полутвърда черупка, са приети като например “Paper type”, “Mollares”, “Fitas” и т.н.
\n2 Малки външни части от черупката могат да липсват, при условие че ядливата част е защитена.
\nБадемите с черупки трябва да бъдат набрани, когато са достигнали пълна степен на зрялост.
\nСъстоянието на бадемите с черупки трябва да бъде такова, че те да могат:
\n2.1.2. Съдържание на влага Съдържанието на влага в бадемите с черупки не трябва да превишава 10 % за целия бадем и 7 % за бадемовата ядка 5 .
\n2.2. Класификация Бадемите с черупки се класифицират в три класа на качество.
\n2.2.1. Клас “Екстра”
\nБадемите с черупки от този клас трябва да бъдат с най-високо качество. Те трябва да притежават всички основни характеристики и свойства, типични за сорта или за групата сортове с подобни характеристики 6 , обозначени върху маркировката 7 , и да принадлежат към групата на бадемите с меки/полутвърди черупки.
\nТе трябва да бъдат без дефекти. Допускат се съвсем незначителни дефекти по повърхността при условие, че бадемите запазват основните си характеристики по отношение на общия външен вид на продукта, неговото качество, съхраняемост и търговски вид в опаковката.
\n2.2.2. Клас I Бадемите с черупки от този клас трябва да бъдат с добро качество. Те трябва да притежават подобни характеристики 8 и да принадлежат към групата на бадемите с меки/полутвърди черупки.
\n3 Черупката може да бъде изчистена отвън и избелвана при положение, че прилаганият начин на избелване не засяга качеството на ядките и е разрешен от законодателството на страната вносителка.
\n4 Не се считат за дефект “ядки близнаци” или “двойни” ядки.
\n5 Съдържанието на влага се определя по един от методите, описани в приложение 1 към изискванията за качество.
\n6 Подобни характеристики означават, че бадемите с черупки във всяка партида са подобни по отношение на формата и външния вид и сравнително еднородни по отношение на твърдината на черупката.
\n7 Позоваването на даден сорт или група сортове е задължително за клас “Екстра”, а за клас I и клас II не е задължително.
\n8 Подобни характеристики означават, че бадемите с черупки във всяка партида са подобни по отношение на формата и външния вид и сравнително еднородни по отношение на твърдината на черупката.
\nДопускат се незначителни дефекти по повърхността на черупката и незначителни дефекти във формата или развитието при условие, че бадемите запазват основните си характеристики по отношение на общия външен вид на продукта, неговото качество, съхраняемост и търговски вид в опаковката.
\n2.2.3. Клас II Към този клас се отнасят бадеми, които не могат да се отнесат към клас “Екстра” или клас I, но отговарят на посочените минимални изисквания. Бадемите с черупки могат да принадлежат или към групата бадеми с меки/полутвърди черупки, или към групата бадеми с твърди черупки. Не се допускат смеси от различните групи.
\nДопускат се дефекти по повърхността и дефекти във формата и развитието, при условие че бадемите запазват основните си характеристики по отношение на качеството, съхраняемостта и търговския вид в опаковката.
\nРазмерът се определя чрез диаметъра на най-голямото напречно сечение на черупката с помощта на мрежесто сито с кръгли или продълговати отвори. Допуска се използването на други незадължителни системи на определяне на размера, като например определяне на размера според броя на бадемите с черупки в 100 г или за унция (28.3495 г).
\n3.1. Бадеми, сортирани по размер - максималната разлика в диаметъра между максималния и минималния размер, обозначена в милиметри, не трябва да надвишава 2 мм. Когато се посочва разликата в броя на бадемите с черупки, то бадемите с черупки трябва да бъдат сравнително еднородни по размер, а техният среден брой не трябва да превишава посочената разлика 9 .
\n3.2. Бадеми, сортирани през сито (“скрининг”) - определя се минимален размер, обозначен в милиметри, последван от думите “и повече” или друго еквивалентно обозначение, или се определя максимален брой бадеми с черупки в 100 г или за унция, следван от думите “и по-малко” или друго еквивалентно обозначение.
\nАлтернативно при сортирането през сито може да се определи максимален размер, обозначен в милиметри, последван от думите “и по-малко” или друго еквивалентно обозначение, или се определя минимален брой бадеми с черупки в 100 г или за унция, следван от думите “и повече” или друго еквивалентно обозначение. Когато продуктът е предназначен за крайния потребител и е сортиран чрез пресяване през сито, не се допуска такова алтернативно обозначение.
\n4.1. Допустими отклонения от качеството Допустими отклонения (в процент от броя на дефектните плодове) Допустими дефекти 10 клас клас I клас II “Екстра” (а) Общо допустими отклоне- ния за черупките, които не отговарят на минималните изисквания, от които не-повече от:
\n0.5 (в) Други дефекти, невключени (в процент от теглото на дефектните плодове) в общите допустими отклонения:
\n10 Определенията на термините и дефектите са посочени в приложение 2 към изискванията за качество. а Не се допускат живи вредители в нито един клас на качество.
\nЗа партиди, които не са маркирани с думите “бадеми с твърда черупка”, се допуска отклонение до 5 % за клас “Екстра” и клас I и до 10 % за клас II от броя на бадемите с твърди черупки.
\nКогато даден сорт или група сортове са посочени в маркировката, се допуска отклонение до 10 % за клас “Екстра” и клас I и до 20 % за клас II от броя на бадемите, принадлежащи към други сортове.
\n4.2. Минерални (неорганични) примеси Съдържанието на неразтворимата в киселина пепел не трябва да превишава 1 г/кг.
\n4.3. Допустими отклонения от размерите и теглото За всички класове се допуска до 15 % от броя на бадемите с черупки да не отговарят на размерите, посочени в маркировката.
\nВидимата част от съдържанието на опаковката трябва да съответства на съдържанието на цялата опаковка.
\n5.2. Опаковка Бадемите без черупки трябва да бъдат опаковани по начин, осигуряващ запазването им.
\nМатериалите, използвани от вътрешната страна на опаковката, трябва да бъдат нови, чисти и с такова качество, че да не причиняват каквито и да са външни или вътрешни повреди на продукта. Използването на материали и по-специално на хартия или етикети, съдържащи търговски обозначения, е разрешено само при условие, че при отпечатването на текста или залепването на етикетите не е използвано токсично мастило или лепило.
\n5.3. Търговски вид Бадемите без черупки трябва да бъдат предлагани в торби или твърди опаковки. Всички единични опаковки, съдържащи се в една обща опаковка, трябва да бъдат с еднакво тегло.
\n6.1. Идентификация
\n6.2. Естество на продукта
\n6.3. Произход на продукта
\n6.4. Търговски характеристики
\n6.5. Официален знак за контрол (не е задължителен).
\nПриложение № 1 Определяне на съдържанието на влага Метод I - Лабораторен метод 1. Принцип Определяне на съдържанието на влага в сушените плодове чрез загубата на тегло след сушене в течение на 6 часа при температура 103 °С (плюс/минус 2 °С) в сушилня с регулируема температура при налягане на заобикалящия въздух.
\n2.2. Аналитична везна с точност за определяне на теглото до 1 мг.
\n2.3. Цилиндрични стъклени или метални съдове с плоско дъно с диаметър 12 см и дълбочина 5 см, снабдени с плътно затварящи се капаци.
\n2.4. Сушилня с регулируема температура, с електрическо нагряване, с добра естествена вентилация, регулирана така, че да позволява да се поддържа температура на нивото от 103 °С (плюс/минус 2 °С).
\n2.5. Изсушител, съдържащ ефективен сикатив (изсушаващо вещество, например калциев хлорид) и снабден с метална пластина, която осигурява бързо охлаждане на съдовете.
\n4.2. Определянето на съдържанието на влага се извършва, като се изследват четири проби, всяка от които тежи приблизително 50 г.
\n4.3. Претеглят се празният съд и капакът с точност до 0,001 г (М о ).
\n4.4. Претеглят се приблизително 50 г от анализирания материал с точност до 0,001 г. Материалът се разстила по дъното на съда, който след това бързо се затваря плътно с капака и целият съд заедно със съдържащия се в него материал (М 1 ) се претегля. Тези операции се извършват колкото е възможно по-бързо.
\n4.5. Отворените съдове заедно с разположените до тях капаци се поставят в сушилнята. Сушилнята се затваря и сушенето се извършва в продължение на 6 часа. След това сушилнята се отваря, съдовете се покриват бързо с техните капаци и се поставят в изсушителя за охлаждане. След като се охладят до температурата на заобикалящата ги среда, покритите съдове се претеглят с точност до 0,01 г (М 2 ).
\n4.6. Съдържанието на влага на пробата в процент от теглото се определя по следната формула:
\nМ 1 - М 2 Съдържание на влага = ––––––– ? 100 М 1 - М о 4.7. Въвежда се среден показател, получен на основата на анализа на четирите проби.
\nМетод II - Бърз метод 1. Принцип Определяне съдържанието на влага чрез използването на измервателен уред, действащ на основата на принципа на електропроводимостта. Измервателният уред трябва да бъде проверен по лабораторния метод.
\n2.2. Измервателен уред, действащ на принципа на електропроводимостта.
\n3.2. Отчитат се показанията на скалата.
\n3.3. След всяко определяне на съдържанието на влага стъкленият съд грижливо се изчиства с помощта на шпатула, твърда четка с четина, хартиена салфетка или пневматична помпа.
\nПриложение № 2 Определения на термините и дефектите на бадеми с черупки Горчив бадем:
\nБадемова ядка с характерен горчив вкус, дължащ се на амигдалин, който е естествена съставка на сортовете горчиви бадеми.
\nДвойни ядки или ядки Бадемова ядка с характерна близнаци: форма, която от едната страна е плоска или вдлъбната, дължаща се на развитието на две ядки в една и съща черупка.
\nЧисти:
\nЯдката е без ясно видима полепнала пръст или друго чуждо вещество.
\nДобре оформени:
\nЧерупката не е променила значително формата си и когато е подходящо, формата съвпада с характеристиките на сорта.
\nПразна черупка:
\nЗатворена бадемова черупка, която не съдържа ядка.
\nСчупени черупки и Половинки или разцепени части от черупки: черупки и части от черупката на бадема или външна обвивка на бадема.
\nДостатъчно развити:
\nБадемова ядка с нормална форма, без закърнели или изсушени части от нея, спаружените и сбръчкани ядки не са достатъчно развити.
\nСбръчкани или Ядки, които в голяма степен спаружени: са плоски и спаружени или са с изсушени части по тях, когато засегната част заема повече от една четвърт от ядката.
\nПолепнала външна Остатъци от външната обвив- обвивка: ка, полепнали по черупката, които заемат общо повече от 5 % от повърхността на черупката; не се смята за дефект наличието на по-малки частици от външната обвивка.
\nПлесен:
\nНаличие на плесенясали влакна, видими с невъоръжено око, намиращи се или по черупката, или по ядката.
\nГранивост:
\nОкисляване на липидите или образуване на свободни мастни киселини, придаващи неприятен привкус.
\nГниене:
\nЗначително разложение или гниене, причинено от действието на микроорганизми или други биологични процеси, нормално придружени с изменения в тъканта и/или оцветяването.
\nПовреди, причинени от Видими повреди или заразява- насекоми и вредители: не, причинени от насекоми, червеи, гризачи или други паразити от животински произход, включително наличието на умрели насекоми, остатъци от насекоми или екскрети.
\nЖиви вредители:
\nНаличие на живи вредители (насекоми, червеи и други) на всеки етап от развитието им (стари, млади, ларви, яйца и т.н.).
\nСмолисти (клеясали):
\nСмолисто вещество, което се появява върху повърхността на черупката или ядката и което покрива обща площ, по-голяма от кръг с диаметър 6 мм.
\nКафяви петна:
\nОбласт с леки кафяви петна по бадемовата ядка, които засягат или не засягат ендосперма, единични или много на брой, причинени от жилото на насекоми, като насекомото Leptocoris trivittatus Say, покриващи обща площ, по-голяма от кръг с диаметър 3 мм.
\nПетна и промяна в Забележими и широко раз- оцветяването пространени петна или изме- (на черупките): нение в оцветяването в сиво, тъмно или черно, които контрастират с естествения цвят на черупката и обхващат обща площ, по-голяма от една четвърт от повърхността на черупката; не се считат за дефект промените в естественото оцветяване между черупките в една и съща партида.
\nПетна и промяна в Забележими и широко разп- оцветяването ространени петна, различни от (на ядките): смола и кафяви петна, или силно изменение в оцветяването в тъмно или черно, които контрастират с естествения цвят на кожицата на ядката и обхващат обща площ, по-голяма от една четвърт от бадемовата ядка; не се считат за дефект промените в естественото оцветяване между ядките в една и съща партида.
\nПовишена повърхност- Наличие на вода, влага и кон- на влажност: дензация директно върху повърхността на продукта.
\nЧужд мирис и/или вкус:
\nВсякакъв мирис или вкус, който не е характерен за дадения продукт.
\nЧужди тела Всякакви видими и/или забележими вещества или материали, включително прах, които обикновено нямат отношение към дадения продукт, с изключение на минерални примеси.
\nБ-2. Изисквания за качество на бадеми без черупки (бадемови ядки) 1. Област на приложение Изискванията за качество на бадемите без черупки се отнасят за културните сортове сладки бадеми от вида Prunus amygdalus Batsch, syn. Prunus dulcis (Mill.) D.A. Webb, на които е отстранена дървенистата черупка. Тези изисквания не се отнасят за горчиви бадемови ядки, избелени бадемови ядки 1 , половинки ядки, парчета и т.н. Тези изисквания не се отнасят също така за солени, подсладени, печени и обработени по друг начин бадемови ядки.
\n1 Ядки, на които кожицата или обвивката е била отстранена.
\nСъстоянието на бадемовите ядки трябва да бъде такова, че те да могат:
\n2.1.2. Съдържание на влага Съдържанието на влага в бадемите без черупки не трябва да превишава 6,5 %.
\n2.2. Класификация Бадемите се класифицират в три класа на качество.
\n2.2.1. Клас “Екстра”
\nБадемите от този клас трябва да бъдат с най-високо качество. Те трябва да притежават всички основни характеристики и свойства, типични за сорта и/или търговския тип.
\nТе трябва да бъдат без дефекти. Допускат се съвсем незначителни дефекти по повърхността при условие, че бадемите запазват основните си характеристики по отношение на общия външен вид на продукта, качеството, съхраняемостта и търговския вид в опаковката.
\n2.2.2. Клас I Бадемите от този клас трябва да бъдат с добро качество. Тe трябва да притежават всички основни характеристики и свойства, типични за сорта и/или търговския тип.
\nДопускат се следните незначителни дефекти при условие, че бадемите запазват основните си характеристики по отношение на общия външен вид на продукта, качеството, съхраняемостта и търговския вид в опаковката:
\n2.2.3. Клас II Към този клас се отнасят бадеми, които не могат да се отнесат към клас “Екстра” и клас I, но отговарят на посочените минимални изисквания.
\nДопускат се следните дефекти при условие, че бадемите запазват основните си характеристики по отношение на общия външен вид, качеството, съхраняемостта и търговския вид:
\nРазмерът се определя чрез диаметъра на най-голямото напречно сечение на черупката с помощта на мрежесто сито с кръгли или продълговати отвори. Допуска се използването на други незадължителни системи на определяне на размера, като например определяне на размера според броя на бадемите с черупки в 100 г или за унция (28.3495 г).