(2)При разполагане на осветители над контактната мрежа на трамваи или тролейбуси височината на окачване е най-малко 7 m при трамвайна линия и 9 m при тролейбусна линия. Разстоянието от проводниците на захранващите линии до носещото въже или контактната мрежа е най-малко 1,5 m.
\n
(3)Най-малката височина на окачване на осветителите на парапети на мостове, върху зелени площи за декоративно осветление и др. не се ограничава при условие, че достъпът до лампите е с помощта на специален инструмент.
\n
Чл. 1882При оразмеряване на мрежите за външно осветление се приема коефициент на едновременност единица
\n
Чл. 1883
\n
В уредбите за външно осветление се използват осветители с индивидуална или групова компенсация на реактивната мощност. При групова компенсация изключването на осветителната уредба е едновременно с изключване на компенсиращите устройства
\n
Чл. 1884В основата на всеки стълб отклоненията от захранващия кабел към осветителите се защитават с предпазители или автоматични прекъсвачи
\n
Чл. 1885Охранното осветление се захранва от самостоятелна линия
\n
Чл. 1886
\n
Осветителите, поставени на входовете на сгради, се захранват от токов кръг на аварийното осветление на сградата, ако то е постоянно включено с работното осветление
\n
Чл. 1887Захранването на външното осветление е непосредствено от трансформаторен пост, разпределителен шкаф или от мрежа НН
\n
Чл. 1888
\n
При използване на отклонителни муфи отклонението към осветителите от кабелни разпределителни линии за уличното осветление и външно осветление на промишлените предприятия се изпълнява без прекъсване на жилата на кабела
\n
Чл. 1889
\n
За резервиране на захранването на уличното осветление на магистрални улици се допуска полагане на резервни кабелни линии между крайните осветители, захранвани от съседни линии. Резервната връзка при нормален режим се секционира
\n
Чл. 1890Въздушни разпределителни линии на външното осветление се изпълняват без резервиране, като сечението по дължината на линията може да е различно
\n
Чл. 1891Външното осветление на промишлени предприятия се управлява независимо от вътрешното осветление
\n
Чл. 1892
\n
В градовете може да се изпълни централизирано управление на уличното осветление, като в пункта за управление се предвижда контрол за състоянието на осветителната уредба
\n
Чл. 1893
\n
Устройствата за автоматично управление включват и изключват уличното осветление в зависимост от естествената осветеност, яркост на пътното платно или зададено календарно време
\n
Чл. 1894
\n
Ако е предвидено централизирано управление на уличното осветление, на другите видове външно осветление се осигурява възможност за изключване на осветлението от определен брой места, в случай на авария в управляващия пункт
\n
Чл. 1895
\n
При кабелно захранване на външното осветление въводът се полага в основата на стълба или в прикрепена подходяща кутия (чугунена или алуминиева), монтирана на височина не по-малко от 0,30 m от кота нула на терена
\n
Чл. 1896
\n
Разрешава се разполагане на осветители, прожектори и линии на електрическата инсталация на осветителната уредба върху метални и стоманобетонни стълбове от контактната мрежа на електрическия транспорт с напрежение до 660 V
\n
Чл. 1897Въздушните мрежи за външно осветление се изграждат при спазване на изискванията
\n
1.в местата на пресичане на мрежите с улици и пътища, при разстояние между стълбовете до 40 m не се използват опъвателни стълбове и двойно закрепване на проводниците;
\n
2.стълбовете се изчисляват на механична якост както стълбовете на въздушни електроразпределителни мрежи с напрежение до 1000 V; стълбовете, които не носят проводници, се проверяват на собствено тегло и натоварване от вятър;
\n
3.минималните сечения на проводниците на мрежите за улично осветление и разстоянията от тях до повърхността на земята се приемат както за мрежи с напрежение до 1000 V.
\n
Чл. 1898Стълбовете за осветителите на уличното осветление се разполагат спрямо бордюрите съгласно разпоредбите на чл. 329
\n
Раздел V
\n
Рекламно осветление
\n
Чл. 1899
\n
(1)За захранване на светещи газонапълнени тръби се използват сухи трансформатори, на които вторичната намотка издържа продължително късо съединение без недопустимо прегряване
\n
(2)Откритите тоководещи части на разположени на открито трансформатори се отдалечават от горими материали и конструкции на разстояние най-малко 50 mm.
\n
Чл. 1900
\n
Трансформаторите за захранване на светещи газонапълнени тръби се разполагат по възможност в непосредствена близост до тръбите на труднодостъпни места за външни лица или в метални кутии, при отварянето на които се изключва първичното напрежение на трансформаторите
\n
Чл. 1901
\n
В обща метална кутия се допуска монтиране заедно с трансформатора и на блокиращи и компенсиращи устройства, апарати на първично напрежение (напр. предпазители) при условие, че трансформаторът сигурно се изключва автоматично от мрежата при отваряне на кутията под действието на блокиращото устройство
\n
Чл. 1902
\n
Витрините на магазини, където са монтирани части на светещи газонапълнени тръби, включени на високо напрежение, се снабдяват с блокировка, която при отваряне на витрините изключва уредбата от страната за високо напрежение. Персоналът включва ръчно осветителната уредба при затворена витрина
\n
Чл. 1903
\n
Всички части на светещата тръба извън витрина, снабдена с блокировка, се разполагат на височина най-малко 3 m от пода и 0,5 m над повърхността на площадка за обслужване, покриви или други строителни конструкции
\n
Чл. 1904Частите на уредбата със светещи тръби под напрежение, достъпни за външни лица, се ограждат и се поставят предупредителни надписи
\n
Чл. 1905Откритите тоководещи части на светещи тръби отстоят от метални конструкции или части на сградите на разстояние най-малко 20 mm, а изолираните части на 10 mm
\n
Чл. 1906Допустимото най-малко разстояние между открити тоководещи части на светещи тръби с различен потенциал е 50 mm
\n
Чл. 1907
\n
Металните нетоководещи части на светещи тръби на страна високо напрежение, а също един от изводите или средната точка на вторичната намотка на трансформаторите, от които се захранват светещи тръби, се заземяват
\n
Чл. 1908
\n
(1)Трансформатори или група трансформатори на светещи тръби се изключват от първичната им страна с комутационен апарат с видимо разединяване на всички полюси. Защитната апаратура се оразмерява за номиналния ток на трансформатора
\n
(2)За изключване на трансформаторите се допуска използването на пакетни прекъсвачи с фиксирано положение на ръкохватката.
\n
Чл. 1909(1) Мрежата на страна високо напрежение на уредбата за рекламнo осветление се изпълнява с изолирани проводници с изпитателно напрежение не по-ниско от 15 kV
\n
(2)В достъпни за механично въздействие или докосване места проводниците се полагат в стоманени тръби, кутии или други механично устойчиви и негорими конструкции.
\n
(3)За връзка между отделни електроди с дължина не по-голяма от 40 mm се допуска използването на голи проводници.
\n
Раздел VI
\n
Изпълнение и защита на мрежи за осветителни уредби
\n
Чл. 1910Осветителните уредби се изпълняват в съответствие с изискванията на тази глава и на глави тринадесета, четиринадесета и петнадесета
\n
Чл. 1911
\n
Допуска се съвместно полагане на проводници за работно, аварийно и евакуационно осветление при условие, че имат изолация за напрежение най-малко 660 V и се спазват изискванията 1. при изтегляне на проводниците в общ сноп разстоянието между проводниците за работното осветление и проводниците за аварийното или евакуационното осветление е най-малко 20 mm;
\n
2.преминаващите през корпус на осветител проводници за работното осветление не се допират с проводниците за аварийното или евакуационното осветление;
\n
3.при монтаж на осветители с луминесцентни лампи се изключва възможността от допиране на проводниците за работното осветление с проводниците за аварийното или евакуационното осветление.
\n
Чл. 1912
\n
Защитата на електрическите линии или токови кръгове за осветителни уредби се изпълнява съгласно указанията, посочени в глава осемнадесета. При избор на апаратите за защита се отчита пусковият ток на лампи с нажежаема жичка с голяма мощност (300 W и по-голяма) и на разрядните лампи
\n
Чл. 1913Забранява се прекъсване на неутрален проводник (N) чрез монтиране предпазители или прекъсвачи
\n
Раздел VII
\n
Заземяване и зануляване
\n
Чл. 1914Заземяването и зануляването на осветителни уредби се извършват съгласно изскванията на глава седма
\n
Чл. 1915
\n
Заземяването и зануляването на корпусите на осветителите с лампи с нажежаема жичка и с разрядни лампи с вградени пусково-регулиращи апарати, при заземен неутрален проводник се изпълнява 1. при открито полагане на проводниците - с помощта на гъвкава връзка между заземителната клема на осветителя и защитния проводник; връзката със защитния проводник се изпълнява към най-близката неподвижна опора на осветителя;
\n
2.при полагане на защитени изолирани проводници, кабели или изолирани проводници в стоманени тръби, въведени в корпуса на осветителя чрез специален детайл - с помощта на връзката между заземителната клема на осветителя със защитния проводник, изпълнена вътре в осветителя.
\n
Чл. 1916
\n
Заземяването и зануляването на корпусите на осветителите с лампи с нажежаема жичка и с разрядни лампи с изнесени пусково-регулиращи апарати при заземен неутрален проводник се извършват с помощта на връзка между заземителната клема на пусково-регулиращия апарат и заземителната клема на осветителя
\n
Чл. 1917(1) Заземяването и зануляването на корпусите на осветителите за местно осветление при напрежение, по-високо от 42 V, се изпълнява
\n
а) с помощта на специален проводник, ако между конзолата и корпуса на осветителя няма сигурна електрическа връзка; б) с осигурна електрическа връзка между конструкцията, конзолата и корпуса на осветителя, ако заземителният проводник се присъединява не към корпуса на осветителя, а към металната конструкция, на която е закрепен осветителят.
\n
(2)Проводниците в пространството на работното място на осветителите за местно осветление с напрежение, по-високо от 42 V, се полагат в метални тръби или метални шлаухи.
\n
Чл. 1918
\n
(1)Зануляването на корпусите на преносими осветители с напрежение, по-високо от 42 V, се извършва посредством специално жило на шланговия кабел, което не служи едновременно за работен и защитен проводник
\n
(2)Жилото по ал. 1 се присъединява самостоятелно към специална клема на контакта.
\n
Чл. 1919
\n
Контактите (щепселните розетки) за преносими електрически осветители с части, подлежащи на заземяване, се избират със защитна клема за свързване на заземяващия проводник. Конструкцията на щепселната розетка изключва възможността за използване на тоководещи контакти за зануляване
\n
Чл. 1920
\n
Осветителите за външно осветление, разположени на железобетонни или метални стълбове в мрежи с изолиран звезден център, се заземяват, а в мрежи с директно заземен звезден център - зануляват. Осветители, монтирани на дървени стълбове, на които не са предвидени заземителни шини, не се заземяват или зануляват Глава четиридесет и първа ОСВЕТИТЕЛНИ ТЕЛА, АРМАТУРА И КОМУТАЦИОННИ АПАРАТИ
\n
Раздел I
\n
Осветителни тела и арматура
\n
Чл. 1921
\n
(1)Осветителните тела, арматурата и комутационните апарати се избират за номиналното напрежение на мрежата и условията на околната среда, в която работят. Степента на защита от проникване на вода и прах, както и класът на защита с оглед на тяхното електрообезопасяване се съобразяват с изискванията на действащите стандарти
\n
(2)Осветителите, които се използват в пожароопасни и взривоопасни помещения, отговарят на изискванията на НИПАБ.
\n
Чл. 1922На места с повишени вибрации или сътресения се използват осветители, чиято конструкция не позволява самоотвиване
\n
Чл. 1923
\n
(1)Винтовите тоководещи гилзи на фасунгата за лампи с нажежаема жичка, живачни, металхалогенни и натриеви лампи в мрежите със заземен звезден център се свързват към неутралния проводник. Това изискване не се отнася за преносими лампи, за които не се изисква зануляване и заземяване
\n
(2)Ако фасунгата е с нетоководеща винтова гилза, неутралният проводник се присъединява към който и да е от двата контакта на фасунгата.
\n
Чл. 1924
\n
Във витрините на магазините се допуска използване на фасунги за лампа с нажежаема жичка с мощност, не по-голяма от 100 W, при условие че са поставени на негорима основа. Допуска се разполагане на фасунги върху запалим материал, при условие че е обшит с ламарина
\n
Чл. 1925
\n
Отворите за проводниците в конзолите са с диаметър най-малко 8 mm, като се допуска на места стесняване до 6 mm. При въвеждане на проводници в осветително тяло се използват изолационни втулки
\n
Чл. 1926Забранява се снаждане на проводници в конзолите и тръбите за осветителите
\n
Чл. 1927
\n
За окачване на осветителите се използват приспособления, които издържат в продължение на 1 h без повреди и остатъчни деформации товар, равен на петкратното тегло на осветителя, а при многолампови полилеи с тегло 100 daN и повече - товар, равен на двукратното тегло на полилея плюс 80 daN
\n
Чл. 1928
\n
Допуска се окачване на осветител непосредствено на захранващите го проводници само при условие, че проводниците са предназначени за тази цел и връзките към таванната конструкция са изготвени по специални технически условия
\n
Чл. 1929За захранване на осветителни уредби за общо осветление се използват проводници с медни жила и сечение не по-малко от 1 mm 2
\n
Чл. 1930
\n
За захранване на преносими лампи и осветители за местно осветление, окачени на шнурове или проводници, се използват гъвкави проводници с медни жила и сечения най-малко 0,35 mm 2 в бита и 0,75 mm 2 при производствени дейности
\n
Чл. 1931
\n
За захранване на стационарни осветителни уредби за местно осветление се използват гъвкави проводници с медни жила и сечение най-малко 1 mm 2 - за подвижни конструкции, и 0,5 mm 2 - за неподвижни
\n
Чл. 1932Мрежата на осветителните уредби за местно осветление се изпълнява при спазване на изискванията
\n
1.за напрежения, по-високи от 42 V, проводниците се защитават от механични повреди;
\n
2.проводниците в шарнирните сглобки не са подложени на разтягане и претриване;
\n
3.използваните подвижни конструкции изключват възможността от преместване или разлюляване на осветителите.
\n
Чл. 1933Защитният проводник се свързва към металния корпус на осветителя чрез защитна клема
\n
Раздел II
\n
Комутационни апарати
\n
Чл. 1934
\n
Изискванията по този раздел се отнасят за комутационни апарати (ключове, превключватели и щепселни съединения) с номинален ток до 16 A и напрежение до 250 V, както и за щепселни съединения със заземен или занулен защитен проводник за номинален ток 63 A и напрежение до 380 (400) V
\n
Чл. 1935Комутационните апарати за монтаж във взривоопасни и пожароопасни помещения се избират по изискванията на НИПАБ
\n
Чл. 1936
\n
Комутационните апарати за монтаж навън от сгради във влажни, особено влажни, запрашени или помещения с вредно въздействаща среда по отношение на апаратите се избират със степен на защита, съответстваща на околната среда
\n
Чл. 1937Таблата за осветление с комутационни апарати се снабдяват със заключващи устройства
\n
Чл. 1938
\n
Комутационни апарати, свързвани с открито положени проводници, се поставят върху непроводими подложки с дебелина най-малко 10 mm. Подложките може да са елемент от самите апарати
\n
Чл. 1939Комутационните апарати, предназначени за стационарен монтаж, се избират с контактни клеми за присъединяване на медни проводници
\n
Чл. 1940
\n
(1)Контактите на преносимите електроконсуматори, които имат части за заземяване или зануляване, са с клема за присъединяване на проводник за заземяване или зануляване
\n
(2)Конструкцията на щепселното съединение изключва възможността за използване на тоководещи контакти за заземяване или зануляване.
\n
Чл. 1941
\n
За веригите за свръхниско напрежение конструкцията на щепселните съединения изключва възможността за включването им на по-високо напрежение или включването само на един от тоководещите проводници
\n
Чл. 1942Конструкцията на щепселните съединения осигурява надежден вход на проводниците без подлагането им на разтягане или нарушаване на целостта им
\n
Чл. 1943Ключовете на преносими електроконсуматори се разполагат на консуматорите. Допуска се монтиране на ключове на захранващите проводници със специална конструкция
\n
Чл. 1944В двупроводни линии на четирипроводни мрежи със заземена неутрала еднополюсните ключове се монтират във веригата на фазовия проводник
\n
Чл. 1945В помещения с повишена опасност и в особено опасни помещения при напрежение, по-високо от 42 V, се използват двуполюсни ключове
\n
Глава четиридесет и втора ЕЛЕКТРИЧЕСКИ УРЕДБИ ЗА ОТКРИТИ РУДНИЦИ
\n
Раздел I
\n
Общи изисквания
\n
Чл. 1946Електрическите уредби за открити рудници се устройват по изискванията на съответните глави от наредбата, с изключение на измененията в тази глава
\n
Чл. 1947
\n
Към електрическите уредби на откритите рудници се отнасят захранващите подстанции, въздушните и кабелните линии за електроснабдяване и присъединените към тях електрифицирани машини за откриване, добив и транспортиране на земна маса и полезни изкопаеми
\n
Раздел II
\n
Електроснабдяване
\n
Чл. 1948
\n
За електроснабдяване на потребителите на територията на откритите рудници се използват електрически мрежи за средно напрежение с изолирана или заземена през дъгогасителен реактор/активно съпротивление неутрала
\n
Чл. 1949(1) Потребителите в откритите рудници се отнасят към III категория по осигуреност на електроснабдяването
\n
(2)Захранващите подстанции на територията извън рудника се отнасят към II категория по осигуреност на електроснабдяването.
\n
Чл. 1950Трансформаторните подстанции, използвани в откритите рудници, могат да се състоят от комплектни блокове, допускащи многократен монтаж и демонтаж
\n
Чл. 1951Територията на трансформаторната подстанция се огражда с мрежа с височина 2,0 m
\n
Чл. 1952Изискванията и изборът на защити и автоматика за електрическите мрежи с напрежение над 1000 V са посочени в глави двадесета и двадесет и първа
\n
Чл. 1953
\n
Допуска се използването на дървени импрегнирани стълбове с диаметър на върха най-малко 14 сm за стълбове на ВЛ за средно напрежение със срок на експлоатация до 5 години
\n
Чл. 1954(1) Изборът на сечение на проводниците за ВЛ с напрежение до 10 kV се извършва по допустим ток на натоварване и допустима загуба на напрежение
\n
(2)Допуска се загуба на напрежение в нормален режим на работа при най-отдалечения електрически консуматор не по-голяма от 10 % от номиналното напрежение.
\n
Чл. 1955Изискванията към ВЛ с напрежение над 1000 V са посочени в глави шестнадесета и седемнадесета
\n
Чл. 1956
\n
Допуска се в мястото на пресичане на ВЛ с напрежение до 20 kV с електрифицирани жп линии (подвижни участъци) използване на носещи стълбове и окачване с глухи клеми
\n
Чл. 1957При полагане на кабелни линии в изкоп не е необходима защита от механични повреди с изключение на местата за пресичане с жп линии и пътища
\n
Чл. 1958За подвижните кабелни линии се предвиждат гъвкави кабели, предназначени за работа при тежки условия
\n
Чл. 1959За кабелите, които се навиват на кабелни барабани, се предвижда защита срещу усукване
\n
Чл. 1960
\n
Подвижните кабелни линии, захранващи постоянно или периодично движещи се машини, могат да се полагат непосредствено по земята. Трасето на полагане се маркира с предупредителни табели
\n
Чл. 1961Комутационните апарати за напрежение, по-високо от 1000 V, се монтират в метални шкафове и се снабдяват с блокировки, които не разрешават
\n
1.изключване на разединител под товар;
\n
2.включване на разединител при отворен шкаф.
\n
Чл. 1962Преди прекъсвачите и/или предпазителите на линии с напрежение, по-високо от 1000 V, се поставят разединители
\n
Чл. 1963
\n
За електродвигатели с тежък режим на развъртане се изисква при пускане спадът на напрежението да не нарушава режима на работа на другите електропотребители и да е осигурен необходимият пусков момент за двигателя
\n
Чл. 1964Допуска се директното пускане на мощни електродвигатели, ако мощността им е най-много 90 % от мощността на трансформатора, който ги захранва
\n
Глава четиридесет и трета ЕЛЕКТРИЧЕСКИ СЪОРЪЖЕНИЯ И ИНСТАЛАЦИИ В ЗАКРИТИ И ОТКРИТИ ПОЖАРООПАСНИ И ВЗРИВООПАСНИ ЗОНИ
\n
Раздел I
\n
Общи изисквания
\n
Чл. 1965(1) Класификацията на пожаро- и взривоопасните зони в помещения и външни уредби се определя съгласно НИПАБ
\n
(2)За нови обекти класифицирането по отношение на електрообзавеждането се извършва с проекта.
\n
(3)При въвеждане на нови технологии, съоръжения, материали и др. в действащи обекти съществуващата класификация задължително се преразглежда и се извършват необходимите промени, наложени от новата класификация.
\n
(4)В случаите по ал. 2 и 3 приетите класификации се съгласуват с органите на Националната служба за пожарна и аварийна безопасност.
\n
Чл. 1966
\n
(1)За целите на класифицирането се извършва основен преглед на технологичния процес и се определя при кои от режимите (нормални или аварийни) е възможно получаване на пожароопасни вещества или образуване на взривоопасни концентрации на газове, пари и прахове с въздуха или други окислители
\n
(2)По фирмени данни или на основание на лабораторни изследвания се определят характеристиките на пожаро- и взривоопасните вещества по съответните параметри.
\n
(3)Влиянието на работната среда се отчита в зависимост от технологичния процес или атмосферните условия - суха, с периодична влажност, мокра, топла, студена, прашна, химически активна или органична.
\n
Чл. 1967Класифицирането на зоните в помещенията и външните уредби се документира съгласно НИПАБ и се отразява в досието на електрическата уредба
\n
Чл. 1968На вратите към пожаро- и взривоопасни зони на помещения и външни уредби се поставят съответните знаци за пожарна опасност
\n
Раздел II
\n
Общи положения, определения
\n
Чл. 1969Електрическите съоръжения и инсталации в пожаро- и взривоопасните зони в помещения и външни уредби отговарят и на специфичните изисквания, посочени в НИПАБ
\n
Чл. 1970(1) Пожароопасни са помещенията и външните уредби, в които се използват, произвеждат или съхраняват горими вещества и течности
\n
(2)По отношение на електрообзавеждането помещенията по ал. 1 се разделят на класове съгласно НИПАБ.
\n
Чл. 1971
\n
(1)Не се отнасят към пожароопасни по отношение на електрообзавеждането помещения и открити уредби, в които се изгаря твърдо, течно и газообразно гориво, при технологични процеси, свързани с открит огън, или когато повърхността на технологичните съоръжения се нагрява до температура, превишаваща температурата на самовъзпламеняване на намиращите се в тях течности, твърди тела и прахове
\n
(2)Към помещенията по ал. 1 се отнасят пещните помещения на газгенераторни станции, газови, нафтови и мазутни котли, ковашки и термични отделения, електрически пещи и др.
\n
Чл. 1972
\n
Защитата на сгради, съоръжения и външни уредби от преки попадения на мълнии и от вторичните влияния на мълнии, а също и заземяването на съоръженията в тях (метални конструкции, тръбопроводи и др., които съдържат горими течности, прахообразни или влакнести вещества и др.) се изпълняват в съответствие с нормативните актове по мълниезащита
\n
Чл. 1973
\n
При разполагане на електрически съоръжения се вземат предвид експлоатационните условия и възможността за отдалечаване на електрическите съоръжения (комутационни апарати, пусково-регулиращи резистори, осветителни тела, електрически двигатели с искрящи контакти и др.) от местата, където са натрупани горими материали
\n
Чл. 1974
\n
Защитните конструктивни изпълнения на електрическите съоръжения и инсталации осигуряват безопасна работа в пожароопасни помещения и външни уредби, като едновременно ги предпазват от влиянието на работната среда
\n
Чл. 1975
\n
(1)Взривоопасни са помещения и външни уредби, в които в зависимост от условията на технологичния процес се образуват взривоопасни смеси на газове, пари и прахове с въздуха, кислорода или други окислители
\n
(2)Определенията по ал.1 не се отнасят за подземни уредби в мините с опасност от газ метан и въглищен прах, а също и за помещения, в които се произвеждат и съхраняват взривни вещества.
\n
(3)По отношение на електрообзавеждането помещенията и външните уредби се разделят на класове съгласно НИПАБ.
\n
Чл. 1976
\n
(1)Електрическите съоръжения във взривоопасните помещения и външни уредби се избират с конструктивни изпълнения, осигуряващи безопасна работа, като едновременно ги предпазват от влиянието на работната среда
\n
(2)За електрообзавеждане на взривоопасни производства се използват взривозащитени електрически съоръжения.
\n
Глава четиридесет и четвърта ЕЛЕКТРОТЕРМИЧНИ УРЕДБИ
\n
Раздел I
\n
Област на приложение. Определения
\n
Чл. 1977
\n
Изискванията в тази глава се отнасят за производствени и лабораторни електротермични уредби (електронагревателни устройства) - ЕТУ, за променливо напрежение с промишлена (50 Hz), понижена (под 50 Hz), повишена - средна (до 30 kHz) и висока (над 30 kHz) честота, както и за постоянно (изправено) напрежение за видовете 1. съпротивителни с директно и индиректно действие с различни материали на нагревателните елементи (твърди и течни);
\n
2.дъгови с директно (включително вакуумни), индиректно и комбинирано действие (с преобразуване на електрическата енергия в топлинна, електрическа дъга и в съпротивление на разтопяемия метал), включително рудотермични и феросплавни електропещи, както и плазмени нагревателни и топилни;
\n
3.индукционно нагревателни (вкл. за закаляване) и топилни (вкл. тигелни и канални);
\n
4.съпротивителни и електрошлакови;
\n
5.диелектрично нагревателни;
\n
6.електроннолъчеви;
\n
7.йонни и лазерни.
\n
Чл. 1978
\n
Електротермична уредба (ЕТУ) - система от функционално свързани елементи: специализирано електротермично, електро- и механо- обзавеждане, устройства за управление, автоматизация и измерване, осигуряващи провеждане на технологичния процес
\n
Чл. 1979
\n
Електротермично обзавеждане(ЕТО) - електротехнологичното обзавеждане, чрез което електрическата енергия се преобразува в топлинна, която се използва за нагряване или разстопяване на различни материали
\n
Чл. 1980
\n
Пещна подстанция (трансформаторна или преобразувателна - ПТП или ППП) - подстанция, в която се преобразува енергията на променливия ток с промишлена честота в енергия на променлив ток с други параметри (ПТП) или се преобразува енергията на променлив ток с промишлена честота в енергия на променлив ток с различна честота от промишлената или в енергия на постоянен ток (ППП)
\n
Чл. 1981
\n
Пещен трансформатор (ПТ), пещен трансформаторен агрегат (ПТА) или автотрансформатор (АТ) - трансформатор и автотрансформатор на ЕТУ, в който се преобразува енергията на променливия ток от напрежението на електрическата мрежа в работно напрежение на електрическата пещ. Изискванията за силовите маслени трансформатори са в сила и за пещните трансформатори
\n
Чл. 1982Пещен прекъсвач (ПП) - прекъсвач, комутиращ главните силови и прекъсвачите за оперативно-защитните и оперативните вериги на ЕТУ
\n
Чл. 1983
\n
Точка на присъединяване (ТП) - точката на електрическата мрежа, от която ЕТУ получава енергия на променлив ток с промишлена честота. Характеризира се с номинално напрежение U н, мощност на късо съединение (к.с.) S к и реактивно съпротивление на системата х м, свързани с израза S к =U н 2 /х м
\n
Раздел II
\n
Общи изисквания
\n
Чл. 1984(1) Електротермичните уредби по осигуреност на електроснабдяване се отнасят към II и III категория потребители според условията в глава втора, раздел III
\n
(2)Категорията на електропотребителите към основните и спомагателните съоръжения и тяхното резервиране се определят с отчитане на особеностите на конструкциите на електротермичните уредби и изискванията на действащите стандарти, норми и правила към обзавежданията на ЕТУ, средата на работните камери и системите за водо- и газоснабдяване.
\n
(3)Към III категория се отнасят електропотребителите на електротермични уредби в цехове и участъци без серийно производство (ковашки, щамповъчни, пресови, механични, механомонтажни и бояджийски), отделения и работилници (инструментални, заваръчни, сглобяеми стоманобетонни, дървообработващи, дървопокриващи, експериментални, ремонтни) и спомaгателни сгради (лаборатории, гаражи, депа и административни сгради).
\n
Чл. 1985
\n
За електроснабдяване на електротермичните уредби от електрическата мрежа за общо предназначение в зависимост от мощността на електропотребителите и приетата схема (радиална или магистрална) се използват твърди и гъвкави токопроводи, кабелни и въздушни линии
\n
Чл. 1986
\n
(1)Електротермичните уредби, в които електрическата енергия се преобразува в топлинна при постоянно и променливо напрежение с понижена, повишено-средна и висока честота, се електроснабдяват от преобразователни агрегати, свързани към захранващата електрическа мрежа за общо предназначение, непосредствено или чрез самостоятелни пещни (силови, преобразователни) трансформатори
\n
(2)Електротермичните уредби за промишлена честота с дъгови пещи с пряко, косвено и комбинирано действие (независимо от тяхното напрежение и мощност), индукционните пещи и съпротивителните пещи с директно и индиректно действие (при различно номинално напрежение от напрежението на захранващата мрежа и при единична еднофазна мощност над 400 kW и трифазна над 1,6 MW) се електроснабдяват от пещни трансформатори или автотрансформатори.
\n
(3)Преобразователите и пещните трасформатори (автотрансформатори) се избират с вторично напрежение, определено от изискванията на технологичния процес, и с първично напрежение, получено чрез технико-икономически изчисления.
\n
(4)Пещните трансформатори (автотрансформатори) и преобразователите се снабдяват с устройства за регулиране на напрежението, когато това се изисква от технологичния процес.
\n
(5)За трансформатори (автотрансформатори) с превключватели на напрежението без товар се предвижда блокировка, която не позволява превключване под товар (без предварително изключване на напрежението).
\n
Чл. 1987
\n
(1)Електрическият товар от еднофазните потребители на електротермичните уредби се разпределя равномерно към захранващата трифазна мрежа с общо предназначение, така че несиметрията на напрежението, предизвикана от товара на еднофазните потребители, за всички възможни експлоатационни режими не превишава допустимите стойности, определени в действащите стандарти
\n
(2)В случай, когато не се изпълнява условието от ал. 1 за точката на присъединяване и е нецелесъобразно еднофазните потребители на ЕТУ да се присъединят към трифазна мрежа в точка с по-голяма мощност на к.с., ЕТУ се снабдяват със симетриращи устройства, параметрични източници на ток или с подходящи комутационни апарати за възможно преразпределение на товара от еднофазните потребители между фазите на трифазната система (при несиметрии в процеса на работа).
\n
Чл. 1988
\n
(1)Не се разрешава внасянето на смущения над допустимите по действащия стандарт с изкривяване на формата на кривата на напрежението в електрическата мрежа с общо предназначение от електрическия товар на електротермичните уредби
\n
(2)Подстанциите на електротермичните уредби или цеховите (заводските) подстанции при необходимост се снабдяват с филтрокомпенсиращи устройства или се вземат други мерки за намаляване изкривяването на формата на кривата на напрежението на електрическата мрежа.
\n
Чл. 1989
\n
(1)Коефициентът на мощност (cos j) на електротермичните уредби, свързани към електрически мрежи с общо предназначение, се избира най-малко 0,8, ако електроснабдителните предприятия не предписват други стойности
\n
(2)Когато за електротермичните уредби с единична мощност 400 kW и по-голяма естественият коефиециент на мощност е по-нисък от предписаната стойност, те се снабдяват с индивидуални компенсиращи устройства.
\n
(3)Електротермичните уредби не се снабдяват с индивидуални компенсиращи устройства, ако технико-икономическите изчисления показват предимството на групова компенсация на реактивната мощност, както и при излишък на реактивна мощност в предприятието (цеха).
\n
Чл. 1990
\n
(1)Схемата на включване на кондензаторите за компенсиране на реактивната мощност на електротермичните уредби, присъединени към електрически мрежи за общо предназначение, се избира чрез технико-икономически изчисления и отчитане на характера на изменение на индуктивния товар на уредбата и формата на кривата на напрежението, определена от състава на висшите хармоници
\n
(2)Когато на електротермичните уредби (например с пещни трансформатори) индуктивният товар се изменя често и с голяма амплитуда, кондензаторните батерии се включват паралелно (напречна компенсация).
\n
(3)Необходимостта от регулиране на капацитета на кондензаторните батерии се определя в проекта.
\n
(4)В обосновани случаи за намаляване на колебанията на напрежението от измененията на индуктивния товар се предвиждат устройства за статична и динамична компенсация на реактивната мощност с използването на директни методи (включване на кондензаторите на степени) или индиректни методи (плавно регулиране на общата индуктивност на реактора или на специалния трансформатор с високо напрежение на к.с.) за компенсиране, снабдени с бързодействаща система за управление.
\n
(5)Допуска се при бавни изменения на индуктивния товар в електротермичните уредби паралелно или последователно (надлъжна компенсация) свързване на кондензаторите с постоянен или с регулируем капацитет.
\n
(6)Когато електротермичните уредби се захранват от блок “регулировъчен трансформатор (автотрансформатор) - пещен трансформатор” или от блок “главен трансформатор-волтодобавъчен (последователен допълнителен) трансформатор”, кондензаторната батерия се включва на страната средно напрежение с осигуряване на електродинамична устойчивост на съоръженията.
\n
Чл. 1991(1) Първичната верига на всяка електротермична уредба в зависимост от напрежението на захранване се съоръжава с комутационни и защитни апарати, както следва
\n
1.прекъсвач на въвода и предпазители или автоматичен прекъсвач с електромагнитни и топлинни релета - с напрежение до 1000 V;
\n
2.разединител на въвода и прекъсвач с оперативно-защитно предназначение или разединител и последователно свързани два прекъсвача (оперативен и защитен) - с напрежение над 1000 V.
\n
(2)Допуска се за електротермични уредби с мощност до 1 kW щепселно контактно включване към защитена линия с напрежение до 1000 V в силово (осветително) табло.
\n
(3)Допускат се прекъсвачи без дъгогасителни контакти в качеството на въводни комутационни апарати на първичните вериги на електротермичните уредби с напрежение до 1000 V, ако комутациите се извършват без товар.
\n
Чл. 1992За прекъсвачите с оперативно-защитно, оперативно и защитно предназначение с напрежение над 1000 V се изисква да се извършват
\n
1.оперативни превключвания при нормални експлоатационни режими и защитни изключвания при к.с. и други неизправности - за оперативно-защитните прекъсвачи;
\n
2.оперативни превключвания и част от защитните изключвания в обеми, определени с проекта (например при заработване на газова защита) - за оперативните прекъсвачи;
\n
3.защитни изключвания при к.с. и други неизправности - за защитните прекъсвачи.
\n
Чл. 1993(1) Допуска се разполагането на оперативно-защитните и оперативните прекъсвачи с напрежение над 1000 V в пещни подстанции, заводски (цехови) РУ и др
\n
(2)Допуска се за защитни изключвания на групи от електротермични уредби да се поставят общи защитни прекъсвачи.
\n
Чл. 1994(1) Прекъсвачите за електротермичните уредби с напрежение над 1000 V по условията на к.с. се избират съгласно изискванията по глава четвърта
\n
(2)Когато комутационните цикли “включване-изключване” са средно пет и повече в денонощие, се избират специални прекъсвачи с повишена механична и електрическа устойчивост.
\n
(3)Разрешава се използването за оперативно-защитни и оперативни действия на маломаслени прекъсвачи с повишена механична устойчивост в електрически вериги с напрежение 6 ÷ 35 kV с чести комутационни операции, когато изключват до 50 пъти в денонощие само ток до 10 % от номиналния или средномесечно до 15 пъти в денонощие номиналния ток.
\n
(4)Допуска се използването на прекъсвачи с понижена електродинамична устойчивост (например вакуумни или безконтактни), ако са налице условията:
\n
1.малка вероятност от к.с. във веригата между прекъсвача и пещния трансформатор (автотрансформатора, преобразувателя) и няма опасност за обслужващия персонал;
\n
2.при повреда на прекъсвача не се достига до развитие на авария, взрив или пожар в РУ.
\n
(5)При използване на бързодействащи прекъсвачи (вакуумни и въздушни) се предвиждат мерки за намаляване на комутационните пренапрежения (например чрез шунтиращи резистори) и защита с вентилни отводи на намотките и електрическите вериги.
\n
(6)За намаляване на комутационните пренапрежения прекъсвачите по ал. 5 се разполагат в близост до пещните трансформатори.
\n
Чл. 1995
\n
(1)Напрежението на цеховите подстанции, броят и мощността на трансформаторите, автотрансформаторите или преобразувателите (включително и масленонапълнени), височината на разположение спрямо пода на първия етаж и разстоянието между килиите на маслени трансформатори за различни напрежения не се ограничават
\n
(2)Маслосборни ями и специални пожарогасителни уредби се изпълняват в случаите, посочени в НИПАБ.
\n
Чл. 1996Допуска се разполагането на съоръжения за електротермичните уредби за всички напрежения непосредствено в производствени помещения от всички класове
\n
Чл. 1997
\n
(1)Допуска се монтаж в обща килия на силовите електрически съоръжения за всички напрежения, които се отнасят към една електротермична уредба (пещни трансформатори, статични преобразуватели, реактори, прекъсвачи, разединители и др.) и съоръженията на системите за охлаждане на пещните трансформатори и преобразувателите (помпи, топлообменници, вентилатори, абсорбери и др.)
\n
(2)На съоръженията по ал. 1 откритите тоководещи части се ограждат и оперативното управление на комутационните апарати се изнася извън помещенията.
\n
Чл. 1998
\n
(1)Трансформаторите, преобразувателните устройства и агрегати (двигател-генераторни и статични) на електротермичните уредби се разполагат на възможното най-малко разстояние от присъединените към тях електропещи и други електротермични устройства
\n
(2)Най-малкото разстояние от най-издадените нагрети части на пещния трансформатор на височина до 1,9 m от пода до стените на трансформаторните килии при отсъствие на други съоръжения е:
\n
1.до предната стена на килията: 0,4 m за трансформатори с мощност до 400 kVA; 0,6 m за трансформатори от 400 kVA до 12,5 MVA и 0,8 m за трансформатори с мощност над 12,5 MVA;
\n
2.до страничните и задната стена на килията: 0,8 m за трансформатори с мощност до 400 kVA; 0,6 m за трансформатори от 400 kVA до 12,5 MVA и 1,2 m за трансформатори с мощност над 12,5 MVA.
\n
(3)Широчината на проходите и разстоянието между съоръженията, както между съоръженията и стените на килиите при съвместен монтаж в обща килия на пещните трансформатори и други съоръжения се приемат с 10 ÷ 20 % по-големи от посочените в глави двадесет и трета, двадесет и девета и тридесета.
\n
Чл. 1999(1) Електротермичните уредби се снабдяват с блокировки срещу неправилни оперативни превключвания и за безопасно обслужване на електрическите съоръжения
\n
(2)Отварянето вратите на шкафове, разположени вън от електропомещения, и вратите на камери (помещения) с достъпни за допир тоководещи части с напрежение над 1000 V се разрешава само след изключване на напрежението в уредбата или ако вратите са снабдени с блокировки за мигновено изключване на напрежението при тяхното отваряне.
\n
Чл. 2000(1) За електротермичните уредби се предвиждат и избират защити съгласно изискванията на глави осемнадесета и деветнадесета
\n
(2)Изискванията към защитите на дъговите и рудотермичните пещи са съгласно чл. 2020, а за индукционните - чл. 2028.
\n
Чл. 2001
\n
(1)Електротермичните съоръжения се снабдяват с автоматични регулатори на мощност или на режима на работа с изключение на случаите, при които технологично или технико-икономически това е нецелесъобразно
\n
(2)Токовите трансформатори се поставят на страна ниско напрежение в уредбите, за които е необходимо да се отчитат ефективните стойности на променливия ток при регулиране на мощността или за защита от претоварване.
\n
(3)Допуска се поставянето на токови трансформатори на страна високо напрежение при променлив коефициент на трансформация на пещния трансформатор само когато се използва съгласуващ измерителен орган.
\n
Чл. 2002
\n
(1)Средствата за измерване, управление и защита на електротермичните уредби се разполагат така, че се избягва прегряването им от топлинни излъчвания и други причини
\n
(2)Таблата и пултовете за управление на електротермичните уредби се разполагат на достъпни места и удобни за наблюдение на извършваните производствени операции.
\n
(3)Оптични, телевизионни и други устройства за наблюдение на технологичния процес се предвиждат, ако електротермичните уредби имат големи габарити и видимостта от пулта за управление е недостатъчна.
\n
(4)Аварийни бутони за дистанционно изключване на всички уредби или отделни техни части се предвиждат при необходимост.
\n
Чл. 2003
\n
Сигнализацията за включено и изключено положение на оперативните комутационни апарати, а при уредби с единична мощност 400 kVA и по-голяма и за положението на въводните комутационни апарати, се извежда на таблата за управление на електротермичните уредби
\n
Чл. 2004
\n
(1)За определяне на сечението на токопроводите за ток над 1,5 kA с промишлена честота и за всеки ток с повишена, средна и висока честота се отчита въздействието от повърхностния и близостния ефект върху тях
\n
(2)Конструкцията на токопроводите по ал. 1 (в частност вторичните токопроводи - “къси мрежи” на електропещите) осигурява:
\n
1.оптимално реактивно и активно съпротивление;
\n
2.рационално разпределение на тока в проводника;
\n
3.симетриране съпротивлението на фазите на трифазните електротермични уредби според стандартите и техническите условия;
\n
4.ограничение на загубите на електроенергия в металните подпори на шините, конструкциите на уредбите и сградите.
\n
(3)Не се допуска образуването на затворени метални контури около единични шини и линии (в частност при преминаването им през стоманобетонни прегради и покрития, както и при изпълнение на метални подпорни конструкции, защитни екрани и др.).
\n
(4)При невъзможност да се спазят изискванията по ал. 3 се използват немагнитни или нискомагнитни материали.
\n
(5)Не се препоръчва използването на закрепващи детайли от магнитни материали за токопроводи за променлив ток с честота до 2,4 kHz, а с честота 4 kHz и по-голяма не се допуска, с изключение на възлите на свързване на шините към водоохлаждани елементи.
\n
(6)Подпорните конструкции и защитните екрани на токопроводите по ал. 5 (с изключение на конструкции за коаксиални токопроводи) се изготвят от немагнитни или нискомагнитни материали.
\n
(7)Температурата на шините и контактните съединения от токово нагряване и външни топлинни излъчвания да не надвишава 90 °C. Допуска се на вторични токопроводи в реконструирани уредби с медни шини температура 140 °C, а с алуминиеви шини - 120 °C, при съединения на шините чрез заварка.
\n
(8)При необходимост се изпълнява въздушно или водно охлаждане на токопроводите.
\n
Чл. 2005
\n
(1)Шини от алуминий или алуминиеви сплави (с правоъгълно или тръбно сечение) се използват за твърди токопроводи на електропещи със спокоен режим на работа (рудотермични, феросплавни, вакуумни дъгови, индукционни, плазмени, съпротивителни, електронно-лъчеви и др)
\n
(2)Шини от алуминиеви сплави с повишена механична якост се използват за твърди вторични токопроводи на електропещи с ударно натоварване (стомано- и чугунодобивни).
\n
(3)Твърди пакетни вторични токопроводи за променлив ток се изпълняват шихтовани, с паралелно редуване на различните фази или с права и обратна посока на тока.
\n
(4)Шихтовани и коаксиални шини се използват за твърди еднофазни токопроводи на повишена честота.
\n
(5)Допуска се използването на твърди медни шини за вторични токопроводи в обосновани случаи.
\n
(6)Гъвкавите токопроводи към подвижните части на електропещите се изпълняват с гъвкави медни кабели или ленти.
\n
(7)Водоохлаждани гъвкави кабели се използват за гъвкави токопроводи за ток 6 kA и по-голям с промишлена честота и за всички токове с повишена средна и висока честота.
\n
(8)Материалът на шините (алуминий, неговите сплави или мед) вътре в шкафовете и в други комплектни устройства се избира съгласно стандартите и техническите условия.
\n
Чл. 2006
\n
(1)Допустимите продължителни токове с промишлена и повишена средна честота на еднофазни и трифазни токопроводи от алуминиеви и медни шихтовани пакетни правоъгълни шини и концентрични тръбни шини и кабели се определят при условията 1. температура на околния въздух + 25 °C;
\n
2.температура на нагряване на правоъгълни шини + 70 °C; вътрешна концентрична тръба + 75 °C ; жилата на кабели + 80 °C.
\n
(2)При температура на околния въздух, различна от 25 °C, големината на допустимите продължителни токове се коригира в съответствие с изискванията на действащите стандарти и техническите условия на производителя.
\n
(3)Допустимата плътност на тока за водоохлаждани твърди и гъвкави токопроводи с промишлена честота е 6 A/mm 2 за алуминий и алуминиеви сплави и 8 A/mm 2 за мед.
\n
(4)Оптималната плътност на тока в токопроводите за промишлена, повишена средна и висока честота се избира по минимални приведени загуби.
\n
Чл. 2007
\n
(1)Динамичната устойчивост за токове на к.с. на твърдите токопроводи за номинален ток 10 kA и по-голям се изчислява при отчитане на възможното увеличение на електродинамичните сили в местата на огъване и пресичане на шините
\n
(2)При определяне на разстоянията между подпорите на токопроводите в ал. 1 токопроводите се проверяват по условието за частичен или пълен резонанс.
\n
Чл. 2008
\n
(1)Изолационните подпори и фиксаторите на шинните пакети на токопроводите в електрическите вериги за постоянен ток и за променлив ток с промишлена, понижена и повишена средна честота се изпълняват от текстолит, стъклотекстолит или термоустойчиви пластмаси
\n
(2)Подпорите (закрепващи и прокладки) на токопроводите към електропещи с ударно рязко променливо натоварване се изпълняват устойчиви на вибрации (при честота на колебание на ефективната стойност на тока 0,5 ÷ 20 Hz).
\n
(3)За металните части на закрепващите подпори на шинни пакети на токопроводи за променлив ток 1,5 kA и по-голям с промишлена честота и за всички токове с повишена средна и висока честота се използват профили с П-образно сечение от листова немагнитна стомана.
\n
(4)Допуска се използването на заварени профили и силуминиеви части за закрепващи подпори, с изключение на тежки многополюсни пакети.
\n
(5)За закрепване на токопроводите се използват болтове и шпилки от немагнитни хромникелови, медноцинкови (месингови) и други сплави.
\n
(6)За токопроводи с напрежение над 1000 V се използват порцеланови или стъклени подпорни изолатори.
\n
(7)За арматурата на изолаторите се използва алуминий за токове над 1,5 kA с промишлена честота и при всички токове с повишена средна и висока честота. Допуска се използването на чугунена арматура, защитена с алуминиев екран, или арматура от нискомагнитен чугун.
\n
(8)Съпротивлението на изолацията между шините (правоъгълни или тръбни) на различните полюси (фази) на вторичните токопроводи на електротермичните уредби в производствени помещения отговаря на стандартите или техническите условия на производителя.
\n
(9)Шините на вторичните токопроводи допълнително се изолират в местата на закрепване с изолационен лак или лента, а между компенсаторите на различните фази (полюси) се закрепват с термо- и механичноустойчиви изолационни фиксатори.
\n
Чл. 2009
\n
Разстоянието между шините на различните полюси (фази) на твърдите вторични токопроводи за променлив и постоянен ток, разположени в помещения, се избират според запрашеността на помещенията (сухи незапрашени и запрашени), вида на тока (променлив и постоянен), стойността на напрежението (до 1000 V и от 1 kV до 3 kV) и честотата при променлив ток (понижена, промишлена, повишена средна и висока)
\n
Чл. 2010
\n
Мостовите, конзолните и др. кранове и телфери в помещения, където са разположени съпротивителни електротермични уредби с пряко действие и дъгови пещи с комбинирано действие с пускане на самосвалящите електроди без изключване на уредбата, се снабдяват с изолационни прокладки за недопускане на свързването на елементи на уредба под напрежение със земята (чрез куката или въжето на подемно-транспортния механизъм)
\n
Чл. 2011(1) Системите за водно охлаждане на електротермичните уредби се съоръжават с апарати за контрол на състоянието им
\n
(2)Контролът се осъществява чрез релета за налягане, дебит (струйно), температура на изходящата вода, действащи на сигнал.
\n
(3)Когато прекъсването на подаването на вода или прегряването й може да предизвика авария, се предвижда автоматично изключване на уредбата.
\n
(4)Видът на системата за охлаждане - отворена (от водопроводна мрежа или от оборотно водоснабдяване на завода) или затворена (двуконтурна с топлообменници), индивидуална или групова, се избира с отчитане на изискванията за качество на водата, посочено в стандартите или техническите условия за доставка на електротермичните уредби.
\n
(5)Изборът на системата за охлаждане се извършва с отчитане на конкретните условия за водоснабдяване на завода (цеха) чрез технико-икономически изчисления.
\n
(6)Водоохлажданите съоръжения на електротермичните уредби при затворени системи за охлаждане се изчисляват за максимално налягане на водата 0,6 MРa и минимално 0,2 MPa.
\n
(7)Повторното използване на охлаждащата вода за други технологични нужди със създаване на необходимите басейни и помпи се предвижда с проекта.
\n
(8)Механични филтри за очистване на водата се предвиждат при използване на вода от мрежата за оборотно водоснабдяване на завода.
\n
(9)Схемата на вторичния контур без резервна помпа за циркулация на водата при индивидуална затворена система на охлаждане се предвижда така, че при повреда на работната помпа е възможно използването на вода от мрежовия водопровод.
\n
(10)При използването на групова затворена система на охлаждане се монтират една или две резервни помпи.
\n
Чл. 2012
\n
(1)За предпазване на обслужващия персонал от попадане под напрежение от охлажданите с вода съоръжения на електротермичните уредби, които могат да се намират под напрежение, се използват изолиращи маркучи (шлангове)
\n
(2)Входящият и изходящият край на маркучите се снабдяват със заземени метални накрайници, предпазващи допирането на персонала към тях при изключена уредба, ако няма ограда.
\n
(3)Дължината на изолиращите маркучи във водното охлаждане, свързващи елементи с различни полярности, се избира по техническата документация на производителя, като при липса на данни се приема най-малко:
\n
1.за напрежение до 1000 V - 1,5 m с диаметър на маркучите до 25 mm и 2,5 m с диаметър до 50 mm;
\n
2.за напрежение над 1000 V - 2,5 m с диаметър на маркучите до 25 mm и 4 m с диаметър до 50 mm.
\n
(4)Дължината на изолиращите маркучи не се нормира, ако между маркуча и отточната тръба има видимо разстояние и водната струя пада свободно във фунията.
\n
Чл. 2013
\n
(1)Електротермичните уредби, на които съоръженията изискват оперативно обслужване на височина над 2 m от нивото на пода на помещението, се съоръжават с работни площадки, оградени с перила и снабдени със стълби за изкачване
\n
(2)Използването на подвижни (например телескопични) стълби не се допуска.
\n
(3)Площадките, оградите и стълбите се изграждат от негорими материали.
\n
(4)Настилката на работната площадка в зоните с възможен допир на персонала до части на съоръженията, намиращи се под напрежение, се изпълнява с покритие от неразпространяващ горенето изолационен материал.
\n
Чл. 2014
\n
Помпено-акумулиращите и маслонапорните уредби на системите за хидрозадвижване на електротермичните съоръжения, съдържащи над 60 kg масло, се разполагат в помещения, в които се осигурява аварийното отделяне на маслото
\n
Чл. 2015
\n
Резервоарите под налягане над 70 kPa, устройствата за сгъстен въздух и компресорните уредби в електротермичните уредби отговарят на действащите нормативни актове за съдове под налягане
\n
Чл. 2016За газовете, изхвърляни от вакуумните помпи за предварително разреждане, се предвижда отвеждане навън от всякакви помещения
\n
Раздел III
\n
Дъгови пещи (руднотермични и феросплавни)
\n
Чл. 2017
\n
Дъговите стоманодобивни пещи се електроснабдяват така, че се удовлетворяват показателите за качество на електрическата енергия по действащия стандарт за електрическата мрежа с общо предназначение
\n
Чл. 2018
\n
(1)Разрешава се присъединяването на пещни трансформатори на дъговите стоманодобивни пещи към електрическата мрежа с общо предназначение без изчисления на колебанието на напрежението, ако е спазено условието: , Забележка на редакцията: виж формулата в PDF -а на броя където s пт е номиналната мощност на пещния трансформатор, MVA; s к - мощността на к.с. на електрическата мрежа в точката на присъединяване на пещта, MVA; n s - броят на присъединените дъгови пещи.
\n
(2)Когато не е изпълнено условието по ал. 1, колебанията на напрежението се изчисляват, като средноквадратичната амплитуда на колебанието на напрежението d U ср.кв. не надвишава допустимата стойност, определяна от стандарта.
\n
(3)Средноквадратичната амплитуда на напрежението се определя по изразите:
\n
-за една пещ;
\n
-за повече от една пещ.
\n
(4)Коефициентът k се определя от отношението между максималния ток на пещния трансформатор (ток на експлоатационно к.с. - I k ) и номиналния ток I н и е в границите:
\n
Вместимост на пеща, k t 0,5 ÷ 6 3 ÷ 3,5 10 ÷ 50 2,5 ÷ 3,2 80 ÷ 200 1,5 ÷ 2,3
\n
(5)Когато изискванията на стандарта не са изпълнени, дъговите стоманодобивни пещи се присъединяват към точка на електрическата мрежа с по-голяма мощност на к.с. или се вземат мерки за снижаване колебанията на напрежението, като се монтират бързодействащи компенсатори на реактивна мощност.
\n
(6)Изборът на вариант за присъединяване се извършва чрез технико-икономически сравнения на възможните варианти.
\n
Чл. 2019(1) За уредбите на дъговите пещи, които работят с експлоатационни токове на к.с., се вземат мерки за ограничаване на токовите удари
\n
(2)Не се допуска токовите удари при експлоатационни к.с. при дъговите стоманодобивни пещи да превишават посочените стойности на коефициента k в чл. 2018, ал. 4.
\n
(3)При използване на токоограничаващи реактори се предвижда възможност за шунтирането им, ако не се налага постоянната им работа.
\n
Чл. 2020За пещните трансформатори (тансформаторни агрегати) се предвиждат защитите
\n
1.максималнотокова защита без времезакъснение срещу к.с., отстроена по ток от експлоатационните к.с. и от токовите удари при включване на трансформаторите;
\n
2.срещу претоварване на трансформаторите, изпълнена за дъгови стоманодобивни пещи с максималнотокови релета, със зависима от тока характеристика на времезакъснение; характеристиките и времезакъснението на релето се избират с отчитане на скоростта на действие на автоматичните регулатори за повдигане на електродите на пещта; защитата работи с различно времезакъснение - на сигнал и на изключване;
\n
3.газова защита на пещните трансформатори за: а) всички пещи с ударно натоварване и с различни мощности; б) за пещи със спокойно натоварване при наличие на регулатори за напрежение на трансформаторите; в) в останалите случаи - съгласно посоченото в глава двадесета, раздел IV;
\n
4.срещу еднофазни земни съединения в намотките и на изводите, ако пещният трансформатор се присъединява към електрическа мрежа с ефективно заземена неутрала;
\n
5.от повишаване температурата на маслото в системата на охлаждане на пещния трансформатор чрез контактни термометри с действие на сигнал при достигане на максимално допустимата температура и на изключване при нейното превишаване;
\n
6.от нарушаване на циркулацията на маслото и водата в системата за принудително маслено-водно охлаждане на пещния трансформатор с действие на сигнал.
\n
Чл. 2021
\n
(1)За дъговите пещи се осигуряват електромери за активна и реактивна енергия и измервателни апарати (амперметри, волтметри, ватметри) за контрол на технологичния процес
\n
(2)Амперметрите се избират със скали, позволяващи отчитане на токовите претоварвания.
\n
(3)За дъгови руднотермични пещи с еднофазни пещни трансформатори се предвиждат амперметри за измерване на фазните токове на захранващия трансформатор и апарати за измерване и регистриране на токовете на електродите.
\n
(4)Препоръчва се за дъгови стоманодобивни пещи монтирането на апарати за регистриране на 30-минутен максимално продължителен товар.
\n
Чл. 2022
\n
Мястото под площадките на дъговите пещи, разположени по-високо от нивото на пода в цеха, може да се използва за монтаж на други съоръжения на пещите (в т. ч. пещни подстанции) без постоянен престой на хора
\n
Чл. 2023
\n
За недопускане на междуелектродно съединение при пропускане на електродите на руднотермични и феросплавни пещи се инсталират постоянни разделителни изолиращи щитове между електродите
\n
Раздел IV
\n
Уредби за индукционно и диелектрично нагряване
\n
Чл. 2024
\n
Съоръженията на уредбите за индукционно и диелектрично нагряване - трансформатори, двигател-генератори, тиристорни и йонни преобразуватели или лампови генератори и кондензатори, може да се разполагат 1. в отделни помещения с не по-ниска от II степен на огнеустойчивост;
\n
2.непосредствено в цех за технологично производство с категория Г или Д по НИПАБ.
\n
Чл. 2025(1) Разрешава се във веригите на индукторите монтаж на кондензаторни батерии за подобряване използването на трансформаторите и преобразувателите
\n
(2)Кондензаторните батерии в уредбите със стабилизирана честота за облекчаване настройката в резонанс се разделят на две части: постоянно включена и регулируема.
\n
Чл. 2026За намаляване на активното и индуктивното съпротивление се избират токопроводите на резонансните контури с възможно най-малка дължина
\n
Чл. 2027(1) Препоръчва се използване на коаксиални кабели и токопроводи за вериги с повишена средна честота
\n
(2)Използването на кабели със стоманена броня и прокарването на проводници в стоманени тръби за вериги с повишена средна честота до 10 kHz се допуска само при задължителното използване на жилата на същия кабел или проводниците в една тръба за права и обратна посока на тока.
\n
(3)Не се допуска за вериги с честота над 10 kHz използването на кабели със стоманена броня (с изключение на специални кабели) и прокарването на проводниците в стоманени тръби.
\n
(4)Кабелите със стоманена броня и проводниците в стоманени тръби в електрическите вериги с промишлена, повишена средна или понижена честота се полагат така, че бронята и тръбите не се нагряват от силното електромагнитно поле.
\n
Чл. 2028
\n
Срещу повреди при прогаряне на тигела на индукционната пещ за всички честоти и при нарушаване на изолацията на мрежата с повишена средна и висока честота спрямо корпус (земя) се предвижда релейна защита с действие на сигнал или на изключване
\n
Чл. 2029
\n
Двигател-генераторите за честота 8 kHz и по-висока се снабдяват с ограничители на празен ход, изключващи възбуждането на генератора през време на продължителни паЗП между работните цикли, когато спирането на двигател-генератора е нецелесъобразно
\n
Чл. 2030
\n
Уредбите за индукционно и диелектрично нагряване за висока честота се снабдяват с екраниращи устройства за намаляване нивото на електромагнитното поле на работните места до определените стойности по действащите санитарни норми
\n
Чл. 2031Предпазните мрежи от двете страни на проходите към уредбите за диелектрично нагряване с високочестотни сушилни се заземяват
\n
Чл. 2032
\n
Вратите на блоковете на уредбите за индукционно и диелектрично нагряване за висока честота се снабдяват с блокировки, които позволяват отваряне само при изключено напрежение на всички силови вериги
\n
Чл. 2033
\n
Широчината на проходите край таблата за управление е най-малко 1,2 m, а около нагревателните устройства на топилните пещи, нагревателните индуктори на индукционните пещи и работните кондензатори при диелектричните пещи - най-малко 0,8 m
\n
Чл. 2034
\n
(1)За двигател-генераторните преобразуватели на честота, които произвеждат шум над 80 dB, се предвиждат шумоизолиращи кожуси или монтиране в отделни помещения за намаляване на шума до ниво, допустимо по нормите
\n
(2)За намаляване на вибрациите на двигател-генераторните преобразуватели се използват виброгасители, осигуряващи допустимото до нормите ниво на вибрации.
\n
Раздел V
\n
Съпротивителни електропещи
\n
Чл. 2035
\n
(1)Допуска се разполагането на понижаващи и регулиращи сухи трансформатори (автотрансформатори) и пултовете за управление (ако на тях няма чувствителни апарати към електромагнитното поле) непосредствено върху конструкцията на самите съпротивителни електропещи или непосредствено до тях
\n
(2)Съпротивителните електропещи с пряко действие се свързват към електрическата мрежа чрез понижаващи трансформатори, като автотрансформатори се използват само за регулиране на напрежението.
\n
Чл. 2036
\n
(1)Широчината на проходите около електропещите и разстоянието между тях, както и до пултовете за управление се избират в зависимост от технологичните изисквания и изискванията в глава двадесет и пета
\n
(2)Допуска се разполагането на две електропещи една до друга без проход между тях, ако експлоатационните условия позволяват това.
\n
Чл. 2037(1) Електрическите апарати на силовите вериги и пирометричните апарати се поставят на различни табла
\n
(2)Вибрациите и ударите при работа на комутационните апарати не трябва да оказват влияние на пирометричните апарати.
\n
(3)Когато електропещите са разположени в производствени помещения с вибрации и удари, пирометричните и измервателните апарати се поставят на специални амортизатори или таблата с такива апарати се разполагат в самостоятелни командни зали (за КИП и А).
\n
(4)Когато производствените помещения са запрашени, влажни и замърсени, таблата за КИП и А се разполагат в отделни помещения.
\n
(5)Разполагането на табла с пирометрични апарати на места с резки изменения на температурата се забранява.
\n
Чл. 2038
\n
Забранява се съвместното прокарване в една тръба на проводници за пирометричните вериги и на проводници за контролни и силови вериги, както и обединяването на тези вериги в един контролен кабел
\n
Чл. 2039(1) Проводниците за пирометричните вериги се присъединяват непосредствено към апаратите, без да преминават през клеморедите на таблата за управление
\n
(2)Компенсационните проводници на пирометричните вериги от термодвойките към електрическите апарати (включително към миливолтметъра) се екранират срещу индукционни смущения и се заземяват.
\n
Чл. 2040
\n
Присъединяването на краищата на проводниците и кабелите непосредствено към нагревателите на електропещите се изпълнява чрез пресоване, съединителни клеми, заваряване или запояване с твърд припой
\n
Чл. 2041(1) На съпротивителните електропещи с мощност 100 kW и по-голяма се монтират по един амперметър на всяка зона на нагряване и електромер за активна енергия
\n
(2)На електропещи с керамични нагреватели амперметри се монтират на всяка фаза.
\n
Чл. 2042
\n
На съпротивителна електропещ с директно действие и с ръчно зареждане се предвижда блокировка за изключване, ако нейната конструкция позволява случайно допиране на персонала към нагреватели с напрежение при зареждане по-високо от 42 V
\n
Чл. 2043
\n
(1)Работната площадка, на която се намират персоналът и съоръженията на електропещ за директно нагряване с променливо напрежение над 50 V и с постоянно напрежение над 120 V, се изолира от земята
\n
(2)За пещи с непрекъснато действие, при които под напрежение се намират размотаващи и намотаващи устройства, на границата на изолираната работна площадка се поставят защитни мрежи или стени, непозволяващи напускане на обработвания материал извън работната площадка.
\n
(3)Работната площадка по ал. 1 се снабдява с устройство за контрол на изолацията с действие на сигнал.
\n
Чл. 2044
\n
За уредбите с директно нагряване с течностни контакти, отделящи отровни и силно миришещи пари или сублимиращи газове, се предвижда херметичност на контактните възли и надеждно улавяне на парите и газовете
\n
Чл. 2045Токът на утечката в уредбите с директно нагряване не надвишава 0,2 % от номиналния ток на уредбата
\n
Раздел VI
\n
Електронно-лъчеви уредби
\n
Чл. 2046За преобразувателните агрегати на електронно-лъчевите уредби, присъединени към електрическа мрежа с напрежение до 1000 V, се предвиждат защити срещу
\n
1.пробив на изолацията във веригата за ниско напрежение и в електрическата мрежа, предизвикани от въвеждане на заряди в първичните намотки на повишаващите трансформатори;
\n
2.късо съединение във вторичната намотка.
\n
Чл. 2047
\n
(1)За електронно-лъчевите уредби се предвижда защита срещу рентгеново излъчване, осигуряваща пълна радиационна безопасност и ниво на лъчение за работните, непревишаващо стойност, допустима по действащите норми за хора, неработещи с източници на йонизиращо лъчение
\n
(2)За защита срещу комутационни пренапрежения на преобразувателните агрегати се поставят вентилни отводи на страна високо напрежение.
\n
Глава четиридесет и пета ЕЛЕКТРОЗАВАРЪЧНИ УРЕДБИ
\n
Раздел I
\n
Област на приложения, определения
\n
Чл. 2048
\n
(1)Изискванията в тази глава се отнасят за електрозаваръчни уредби - стационарни, преносими и подвижни, разположени в затворени помещения и на открито, използвани при електротехнологичните процеси заваряване, наваряване, рязане, нанасяне на прахово покритие, заваряване под налягане, изпълнявани чрез 1. дъгово и плазмени заваряване, наваряване, претопяване, рязане, нанасяне на прахово покритие;
\n
2.заваряване с контактно нагряване;
\n
3.контактно или дифузно заваряване;
\n
4.електрошлаково заваряване и електрошлаково претопяване;
\n
5.индукционно заваряване и наваряване;
\n
6.електронно-лъчево заваряване;
\n
7.лазерно заваряване и рязане;
\n
8.дъговоконтактно челно заваряване с допълнително налягане.
\n
(2)Изискванията към електрозаваръчните уредби по ал. 1 се отнасят за уредби, използващи топящи или нетопящи електроди за обработване на метални и неметални материали във въздушна или газова среда (аргон, хелий, азот, въглероден двуокис и др.) при атмосферно, повишено или понижено налягане (вкл. и вакуум) както под вода, така и под флюс.
\n
Чл. 2049(1) За избора на електрозаваръчните уредби се изпълняват изискванията за съставните им елементи в съответните глави на наредбата и допълненията в тази глава
\n
(2)При електроснабдяването и работата на електрозаваръчната уредба се отчита въздействието на уредбата върху нормираните по стандарт показатели за качеството на електрическата енергия на потребителите, свързани към мрежите с общо предназначение. В случай на неспазване на показателите се предвиждат мерки за намаляване на отрицателното въздействие на уредбата.
\n
Чл. 2050
\n
(1)Електрозаваръчна уредба - съвкупност от функционално свързани елементи на електрозаваръчно, електрическо, механично и друго обзавеждане, системи за управление и контрол, които осигуряват технологичния процес
\n
(2)Съвкупността от елементи зависи от предназначението, конструкцията и степента на механизация и автоматизация.
\n
(3)В елементите на електрозаваръчните уредби се включват: електроснабдяване - чрез кабелни и други токопроводни съединения, тръбопроводи за водоохлаждане и хидравлика, сгъстен въздух, азот, аргон, хелий, въглероден двуокис и други газове, а също и вакуум.
\n
Чл. 2051
\n
(1)Източник на заваръчен ток - специално електротехническо устройство за подаване на електрическа енергия с необходимите параметри в зоната на топене или нагряване на материала при технологичните процеси, посочени в чл. 2048. Източникът на заваръчен ток е неподвижен (стационарен) или подвижен (преносим)
\n
(2)Заваръчни вериги - електрическите вериги на електрозаваръчните уредби от изводните клеми на източника на заваръчен ток до заваряваното изделие, които са предназначени за преминаване на заваръчен ток.
\n
Чл. 2052(1) Заваръчен пост - работното място на заварчика и комплексът от съоръжения за изпълнение на технологичните процеси, посочени в чл. 2048
\n
(2)Заваръчната маса с менгеме и приспособления или манипулатор влизат в състава на стационарен заваръчен пост.
\n
Чл. 2053Източниците на заваръчен ток се разделят на
\n
1.еднопостови, които захранват един заваръчен пост;
\n
2.многопостови, които захранват няколко заваръчни поста.
\n
Чл. 2054Според източника на електроснабдяване електрозаваръчните уредби се разделят на
\n
1.автономни - електроснабдявани от индивидуални двигатели с вътрешно горене - генератори;
\n
2.зависими - електроснабдявани от електрическата мрежа, вкл. от подвижни електроцентрали.
\n
Чл. 2055По степента на механизация на технологичните операции електрозаваръчните уредби се разделят на
\n
1.ръчни;
\n
2.полуавтоматични, когато автоматично се поддържа електрическият режим на заваряване, а останалите операции се изпълняват ръчно;
\n
3.автоматични.
\n
Раздел II
\n
Общи изисквания
\n
Чл. 2056(1) Съоръженията на електрозаваръчните агрегати се избират със степен на защита, която отговаря на технологичния процес и условията на работната среда
\n
(2)Съоръженията, оградите и блокировките по ал. 1 се разполагат така, че не се допускат механичното им повреждане и случайно допиране до въртящи се части и части под напрежение.
\n
(3)За електрододържателите на уредбите за ръчно дъгово заваряване, рязане и наваряване, както и за накрайници, горелки за дъгово заваряване и други детайли под напрежение се допуска изключение на изискването по ал. 1.
\n
Чл. 2057
\n
(1)Съоръженията на електрозаваръчните уредби и органите за тяхното управление се разполагат по начин, който осигурява свободен, удобен и безопасен достъп до тях
\n
(2)За органите за управление се осигурява възможност за бързо изключване на съоръженията и спиране на всички механизми.
\n
Чл. 2058(1) За електрозаваръчните уредби с обслужване на съоръженията на височина над 2 m се предвиждат работни площадки, оградени с перила и снабдени със стълби
\n
(2)Площадките, оградите и стълбите се изпълняват от негорими материали.
\n
(3)Настилките на площадките се предвиждат с покритие от диелектричен материал, неразпространяващ горенето.
\n
Чл. 2059Всички органи за управление на електрозаваръчните уредби, които нямат фиксатори на положението, се ограждат за избягване на случайното им включване и изключване
\n
Чл. 2060
\n
(1)Източниците на заваръчен ток - заваръчни трансформатори, статични преобразуватели, генератори, задвижвани с електродвигатели или двигатели с вътрешно горене, удовлетворяват изискванията на действащите стандарти и са специално предназначени за целта
\n
(2)Забранява се захранването на заваръчната дъга при електрошлаково и контактно заварявяне непосредствено от силовата или контактната електрическа инсталация.
\n
(3)Допуска се разполагането на подвижни или преносими електрозаваръчни уредби на автомобилни, тракторни ремаркета или колички, снабдени със спирачки.
\n
Чл. 2061
\n
Схемата на включване на група източници на заваръчен ток (трансформатори, преобразуватели) за работа на обща заваръчна дъга, електрошлакова вана или съпротивителна контактна заварка се избира по условието за недопускане на възможността за получаване на напрежение между изделието и електродите, по-голямо от най-високото напрежение на празен ход на един от източниците
\n
Чл. 2062Електрическият товар от няколко еднофазни източника на заваръчен ток се разпределя възможно най-равномерно между фазите на трифазната мрежа
\n
Чл. 2063Еднопостов източник на заваръчен ток се разполага не по-далеч от 15 m от заваръчния пост
\n
Чл. 2064(1) За първичните вериги на електрозаваръчните уредби се избира напрежение не по-високо от 660 V
\n
(2)Всяка първична верига се снабдява с комутационен и защитен електрически апарат.
\n
(3)Не се допускат електрически връзки на заваръчните вериги с веригите, присъединени към мрежата, в това число и с намотките за възбуждане на генераторите към преобразувателите.
\n
Чл. 2065
\n
(1)Електрозаваръчните уредби с многопостов източник на заваръчен ток са с устройство (автоматичен прекъсвач, предпазители) за защита на източника от претоварване и комутационен и защитен електрически апарат (апарати) на всяка изходяща линия към заваръчен пост
\n
(2)Изходящите линии към заваръчен пост са радиални. Допуска се използването на магистрални схеми за многопостови заваръчни изправители само след технико-икономическа обосновка.
\n
Чл. 2066(1) За електрозаваръчните уредби се предвижда измерване на заваръчния ток
\n
(2)Допуска се за електрозаваръчни уредби с еднопостов източник да не се измерва заваръчният ток при наличие на скала за тока към регулатора на ток.
\n
Чл. 2067
\n
(1)Преносимите и подвижните електрозаваръчни уредби (освен автономните) се присъединяват към електрическата мрежа директно с кабели или с кабели чрез тролейно окачване
\n
(2)Дължината на тролейните кабели не се нормира, а тяхното сечение се определя с отчитане мощността на източника за заваръчен ток.
\n
Чл. 2068
\n
(1)Преносима или подвижна електрозаваръчна уредба се присъединява към стационарната електрическа мрежа чрез комутационни и защитни апарати с щепселни или разглобяеми контактни връзки
\n
(2)Срещу отваряне и затваряне на контактните връзки, срещу свързване на кабелните (проводниковите) жила при включен комутационен апарат задължително се осигурява блокировка.
\n
Чл. 2069
\n
(1)Кабелната линия на първичната верига на преносима (подвижна) електрозаваръчна уредба от комутационния апарат до източника на заваръчен ток се изпълнява с преносим гъвкав шлангов кабел с алуминиеви или медни жила с изолация и обвивка от неразпространяващи горенето каучук или пластмаса
\n
(2)Източникът на заваръчен ток се разполага на разстояние от комутационния апарат за дължина на свързващия гъвкав кабел до 15 m.
\n
Чл. 2070
\n
(1)Препоръчва се заваръчните автомати или полуавтомати с дистанционно регулиране режима на работа на източника на заваръчен ток да се съоръжават с два комплекта органи за управление на регулиращите устройства (ръкохватки, бутони и др.), монтирани един при източника на заваръчния ток и втори на таблото (пулта) за управление на заваръчния автомат или полуавтомат
\n
(2)За избор на управлението на регулатора - местно или дистанционно, се монтира превключвател, осигуряващ блокировка срещу погрешно включване. Допуска се вместо блокировка използването на механична ключалка със специален ключ
\n
Чл. 2071
\n
Вратите на шкафовете и корпусите на заваръчните съоръжения (машини) се снабдяват със заключващи устройства, когато в тях има неизолирани тоководещи части с променливо напрежение по-високо от 50 V и постоянно по-високо от 120 V, и не е предвидена блокировка за изключване на напрежението при отваряне на вратите
\n
Чл. 2072
\n
(1)В допълнение към защитното заземяване на корпусите и металните нетоководещи части на уредбите и присъединяване към системата за изравняване на потенциалите на непринадлежащи токовопроводими части за електрозаваръчните уредби се предвижда заземяване на единия извод на вторичната верига на източника за заваръчен ток (заваръчен трансформатор, статичен преобразувател и на тези двигател-генераторни преобразуватели с прикачена възбудителна намотка към електрическата мрежа без разделителен трансформатор)
\n
(2)При уредби, в които електрическата дъга гори между електрода и електропроводимото изделие, се заземява изводът на вторичната верига на източника за заваръчен ток, свързан чрез проводник с изделието (обратният проводник).
\n
Чл. 2073
\n
(1)За заземяване на заваръчните електросъоръжения чрез защитния РЕ-проводник се предвижда защитна клема (болт, винт, шпилка) и зачистено контактно място с надпис “земя” (или с условно означение за заземление)
\n
(2)Щепселните съединители на проводниците за включване в електрическата мрежа на преносимите пултове за управление на заваръчните автомати или полуавтомати с променливо напрежение, по-високо от 50 V, или постоянно напрежение, по-високо от 120 V, се избират със заземяващи контакти.
\n
Чл. 2074С устройство за защитно изключване се снабдяват електрозаваръчните уредби, в които
\n
1.не може да се изпълни заземяване по условията на технологичния процес;
\n
2.заземяването на съоръженията представлява значителна трудност - за преносими и подвижни електрозаваръчни уредби.
\n
Чл. 2075
\n
В електрозаваръчните уредби с импулсни кондензатори за натрупване на енергия се предвижда устройство за автоматично разреждане при сваляне на защитните кожуси или отваряне на вратите на шкафовете с монтирани кондензатори
\n
Чл. 2076(1) Състоянието на системата за водно охлаждане на елементите на електрозаваръчни уредби се контролира чрез струйно реле или чрез видимо изтичане на вода
\n
(2)В системата за водно охлаждане на автоматите (полуавтоматите) се предвиждат реле за налягане, струйно и температурно реле (последните две на изхода на водата от охлажданото устройство) с действие на сигнал.
\n
(3)Автоматично изключване на уредбата се предвижда, ако прекъсването на потока или прегряването на охлаждащата вода може да предизвика авария на съоръженията.
\n
(4)В системите за водно охлаждане, в които е възможно пренасяне по водопроводите на опасен за персонала потенциал, се предвиждат изолиращи маркучи.
\n
Раздел III
\n
Помещения за електрозаваръчни уредби
\n
Чл. 2077
\n
(1)Сградите и вентилационните уредби на монтажно-заваръчните цехове и участъци, в които се разполагат електрозаваръчните уредби и заваръчните постове, се съобразяват с изискванията на санитарните и противопожарните норми
\n
(2)Електрозаваръчното производство по категория на производство по пожарна опасност се определя с НИПАБ.
\n
Чл. 2078
\n
(1)В сградите, в които не се извършват постоянни заварачни работи, за електрозаваръчните уредби и заваръчните постове се предвиждат специални вентилирани помещения със стени от негорими материали
\n
(2)Площта и обемът на помещенията по ал. 1 се определят с отчитане на габаритите на заваръчните съоръжения и на заваряваните изделия и изискванията на санитарните норми.
\n
Чл. 2079
\n
Допуска се разполагането на заваръчни постове във взриво- и пожароопасни зони само при временни заваръчни работи, изпълнявани при спазване на НИПАБ и вътрешните инструкции за пожарна и аварийна безопасност
\n
Чл. 2080
\n
Широчината на проходите в помещенията за електрозаваръчните уредби се избира за удобна безопасна работа и доставка на изделията до работното място и обратно, като се приема най-малко 0,8 m
\n
Чл. 2081
\n
Площта на самостоятелно помещение за електрозаваръчна уредба е най-малко 10 m 2 със свободна от съоръжения и материали площ не по-малко от 3 m 2 за всеки заваръчен пост
\n
Чл. 2082
\n
(1)Заваръчните постове, където системно се извършват ръчни дъгови заварки или заварки в газова среда на малки и средногабаритни изделия непосредствено в пожароопасни цехове, се поместват в специални кабини със стени от негорими материали
\n
(2)Дължината на кабината е най-малко равна на двойната дължина на заваряваните изделия, а широчината - най-малко 1,5 пъти на дължината им при площ на кабината най-малко 2 ґ 1,5 m 2 .
\n
(3)Когато в кабината се разполага и източникът за ток, размерите й по ал. 2 се увеличават.
\n
(4)Височината на стените на кабината е най-малко 2 m със светъл отвор между стените и пода 50 mm, а при заварки в газова среда 300 mm.
\n
(5)Когато над кабината се движи мостов кран, отгоре кабината се покрива с мрежа с размери на отворите не по-големи от 50 ґ 50 mm.
\n
Чл. 2083
\n
Допуска се изпълнение на периодични работи на заваръчни постове за ръчна дъгова заварка, заварка под флюс и електрошлакова заварка непосредствено в пожароопасни помещения при ограждане на работните места с щитове или завеси от негорим материал с височина най-малко 1,8 m
\n
Чл. 2084
\n
За електрозаваръчните уредби, при които системно се извършва заваряване на изделия с тегло по-голямо от 20 kg, се предвиждат подемно-транспортни устройства за повдигане и транспорт на изделията
\n
Чл. 2085
\n
Изкуственото осветление на електрозаваръчни уредби в монтажно-заваръчните цехове, участъци, работилници и отделни заваръчни постове (кабини) и площадки се изпълнява съгласно изискванията в глава четиридесета
\n
Чл. 2086
\n
За електрозаваръчните уредби за ръчна заварка с дебело покрити електроди, електрошлакова заварка, заварка под флюс и автоматична заварка с открита дъга се предвижда отвеждане на газовете в непосредствена близост до заваряваните изделия
\n
Чл. 2087
\n
(1)На заваръчните постове при заваряване с открита дъга и под флюс в резервоари и затворени обеми и конструкции се осигурява вентилация в съответствие с характера на извършваната работа
\n
(2)При невъзможност за осъществяване на необходимата вентилация по ал. 1 се предвижда принудително подаване на чист въздух под маската на заварчика с дебит 6 ÷ 8 m 3 /h.
\n
Чл. 2088
\n
За защита на работното място на заварчика и заваръчните съоръжения от атмосфернитe въздействия се изграждат навеси от негорими материали за преносимите и подвижните електрозаваръчни уредби при работа на открито
\n
Раздел IV
\n
Електрозаваръчни уредби с топене
\n
Чл. 2089
\n
(1)За електрозаваръчните уредби с топене проходите между източниците на заваръчен ток са с широчина най-малко 0,8 m за еднопостови източници на заваръчен ток, най-малко 1,5 m за многопостови, а разстоянието от еднопостови и многопостови източници до стените на помещенията - най-малко 0,5 m
\n
(2)Проходите между отделните групи заваръчни трансформатори са с широчина най-малко 1 m, като разстоянието между наредените в една група заваръчни трансформатори е най-малко 0,1 m, а между заваръчни трансформатори и ацетиленови генератори - най-малко 3 m.
\n
(3)Заваръчните проводници (кабели) се разполагат на разстояние най-малко 0,5 m от тръбопроводите за кислород и най-малко 1 m от тръбопроводите за ацетилен и други горими газове.
\n
(4)Допуска се разполагането на регулатора на заваръчния ток до заваръчния трансформатор или под него.
\n
(5)Забранява се разполагането на заваръчния трансформатор под регулатора на ток.
\n
Чл. 2090(1) Широчината на проходите от всяка страна на стелажите за изпълнение на ръчни заварки на големи детайли или конструкции е най-малко 1 m
\n
(2)Допуска се разполагането на масата за заварки на малки детайли от едната страна непосредствено до стените на кабината, когато проходите от другата страна са с широчина най-малко 1 m.
\n
(3)Широчината на проходите в работилниците за заваряване се избира според броя на работещите, но не по-малко от 1 m.
\n
Чл. 2091
\n
Широчината на проходите от всяка страна на уредбите за автоматична заварка под флюс на големи изделия, както на уредбите за дъгова заварка в защитен газ, плазмени, електронно-лъчеви заварки и заварки със светлинен лъч е най-малко 1,5 m
\n
Чл. 2092
\n
(1)Подвеждането на тока от източника към електрододържателите на уредбите за ръчно дъгово заваряване (рязане, наваряване) или към дъговата плазмена горелка с пряко действие на уредбите за плазмено заваряване (рязане) се изпълнява с гъвкави проводници с каучукова изолация и обвивка
\n
(2)Забранява се използването на проводници с изолация или обвивка от полиетилен и други полимерни материали, разпространяващи горенето.
\n
Чл. 2093
\n
Електрическите проводници на уредбите и апаратите, предназначени за дъгови заварки на отговорни конструкции (секции на кораби, носещи конструкции на сгради, мостове, летателни апарати, подвижен жп състав и други подвижни средства, както и на резервоари, котли и тръбопроводи за налягане, по-високо от 5 MPa, тръбопроводи за отровни вещества и др.), са с медни жила
\n
Чл. 2094
\n
(1)За обратен проводник, свързващ заваряваното изделие с източника на заваръчен ток, се използват гъвкави и твърди проводници, а където е възможно - и стоманени или алуминиеви шини с различни профили, но с достатъчно сечение на заваръчните плочи, стелажите и заваряваната конструкция
\n
(2)Обратният проводник на електрозаваръчните уредби с преносими и подвижни трансформатори е с равностойна изолация на прекия проводник, свързан към електрододържателя.
\n
(3)Връзката между отделните елементи, използвани в качеството на обратен проводник, се изпълнява със заваряване или с помощта на болтове, клеми или скоби.
\n
Чл. 2095
\n
Допуска се в уредбите за автоматична дъгова заварка (например заварка на кръгови шевове) свързването на обратния проводник със заваряваното изделие с помощта на плъзгащ контакт със съответна конструкция
\n
Чл. 2096
\n
(1)Забранява се използването като обратен проводник на проводниците на заземителни уредби, метални строителни конструкции, тръбопроводи и технологични съоръжения
\n
(2)Допуска се по изключение използването за обратен проводник на металните строителни конструкции на сгради (включително подкрановия път) само в случаите:
\n
1.на монтажни и ремонтни работи;
\n
2.когато веригата на целия обратен проводник от източника на захранване до мястото на заварка е видима и позволява проверката й.
\n
Чл. 2097
\n
Разрешават се само електрододържатели за ръчно дъгово заваряване и рязане с метални и въглени електроди, които отговарят на изискванията на действащите стандарти
\n
Чл. 2098(1) Напрежението на празен ход на източника за заваръчен ток на уредбите за дъгова заварка при номиналното напрежение на мрежата не надвишава
\n
1.за променлив ток при ръчна и полуавтоматична дъгова заварка - 80 V (ефективна стойност);
\n
2.за постоянен ток - 100 V (средна стойност);
\n
3.за автоматична дъгова заварка - 140 V.
\n
(2)Допуска се кратковременен връх (пик) на напрежението за не-повече от 0,5 s при прекъсване на дъгата във веригата за заваръчен ток на генераторите.
\n
Чл. 2099
\n
(1)Допуска се използването на преобразуватели на повишена честота (осцилатори) за запалване (възбуждане) на дъгата в уредби за дъгово заваряване без предварително съединяване на късо на заваръчната верига между електрода и заваряваното изделие и за повишаване стабилността на горене на дъгата
\n
(2)Допуска се използването на импулсни генератори, рязко повдигащи напрежението между електродите и заваряваните изделия в момента на повторно запалване на дъгата за устойчиво горене на дъгата при променлив ток.
\n
(3)Не се допуска импулсният генератор да увеличава напрежението на празен ход на заваръчния трансформатор с повече от 1 V (ефективна стойност) над номиналното.
\n
Чл. 2100
\n
(1)Електродвигателите и електротехническите устройства, разположени на подвижната заваръчна глава и други части на заваръчните автомати и полуавтомати, са за променливо напрежение до 50 V или постоянно до 120 V
\n
(2)При променлив ток свързването към захранващата мрежа е чрез понижаващ трансформатор със заземена вторична намотка или чрез разделителен трансформатор.
\n
(3)Допуска се корпусите на електродвигателите и другите електротехнически устройства да не се заземяват при изпълнение на изискването по ал. 2.
\n
(4)Допуска се захранването на електродвигателите и другите електротехнически устройства (за променлив или постоянен ток), разположени по частите на стационарните и подвижните електрозаваръчни автомати, монтирани на стационарни уредби, непосредствено от мрежите със:
\n
1.променливо напрежение 220 V или 380 V (230/400 V);
\n
2.постоянно напрежение 220 V или 440 V.
\n
(5)Корпусите на електродвигателите и другите електротехнически устройства със захранване по ал. 4 задължително се заземяват и са електрически изолирани от тоководещите части, които са галванично свързани със заваръчната верига.
\n
Чл. 2101Напрежението на празен ход на източниците на заваръчен ток при номиналното напрежение на мрежата не надвишава за
\n
1.уредби за автоматично рязане, прахово покритие и плазмено-механична обработка - 500 V;
\n
2.уредби за полуавтоматично рязане или разпрашване (прахово покритие) - 300 V;
\n
3.уредби за ръчно заваряване, рязане или наваряване - 180 V.
\n
Чл. 2102
\n
Уредбите за автоматично плазмено рязане се снабдяват с блокировка срещу шунтиране на затварящите контакти във веригата на захранване на намотката на комутационния апарат без електрическа дъга
\n
Чл. 2103(1) Процесите за механизирано плазмено рязане се управляват дистанционно
\n
(2)Напрежението на празен ход на дъговата глава до появата на “дежурната” дъга се подава посредством комутационния апарат при натискане на бутона “пуск” без самоблокиране.
\n
(3)Бутонът “пуск” се самоблокира автоматично след възбуждане на “дежурната” дъга.
\n
Чл. 2104
\n
(1)При източника на захранване на електронните пушки на уредбите за електронно-лъчево заваряване се поставя разрядник (отвод) между извода на положителния полюс на изправителя и заземения му корпус
\n
(2)Между изводите на първичната намотка и “земя” се включат кондензатори или се предвиждат други мерки за защита (за предотвратяване пробиви на изолацията на веригите за ниско напрежение на уредбите и изолацията на захранващата електрическа мрежа, предизвикани от индуктивните заряди в първичните намотки на повишаващите трансформатори).
\n
Чл. 2105
\n
За електронно-лъчевите уредби се предвижда защита от твърдо и меко рентгеново излъчване, осигуряващо пълна радиационна безопасност, като нивото на излъчване на работните места не надвишава действащите норми за лица, неработещи с източници на йонизиращи излъчвания
\n
Чл. 2106
\n
За електронно-лъчевите уредби се предвижда защита от рентгеново излъчване, осигуряващо пълна радиационна безопасност, като нивото на излъчване на работните места не може да надвишава действащите норми за лица, неработещи с йонизиращи излъчвания
\n
Раздел V
\n
Електрозаваръчни уредби с прилагане на налягане
\n
Чл. 2107
\n
Широчината на проходите между машините за точково, ролково (линейно) и релефно заваряване при разполагането им една срещу друга е най-малко 2 m, а между машините за челно заваряване - 3 m
\n
(2)Широчината на проходите при разполагане на машините със задните страни една спрямо друга е най-малко 1 m, а при разполагане предна страна задна странa - най-малко 1,5 m.
\n
Чл. 2108
\n
Машините за контактно заваряване по метода на съпротивителното разтопяване се ограждат (за предпазване на персонала от метални пръски и искри и за безопасно наблюдение на заваръчния процес) и обзавеждат с интензивна, местна изсмукваща вентилация
\n
Чл. 2109
\n
За довеждане на заваръчния ток към специални, подвижни и висящи (окачени) машини за контактно заваряване на обемисти конструкции в труднодостъпни места задължително се използват гъвкави шлангови кабели (проводници) с изолация и обвивка от неразпространяващи горенето каучук или пластмаса, с въздушно или при необходимост водно охлаждане
\n
Чл. 2110Единият проводник на заваръчната верига на висящи машини за контактна заварка се съединява със заземения корпус на заваръчния трансформатор
\n
Чл. 2111
\n
(1)Вторичното напрежение на празен ход на заваръчния трансформатор към машините за контактно заваряване при номиналното напрежение на мрежата не трябва да надвишава 50 V
\n
(2)Висящите машини за точково и ролково заваряване с встроени заваръчни трансформатори се присъединяват към мрежата чрез разделителен трансформатор и имат блокировка, допускаща включване на силовата верига само при заземен корпус на машината.
\n
(3)Допуска се включване на заваръчен трансформатор към мрежата с напрежение до 380 V (без разделителен трансформатор), когато първичната верига на встроения трансформатор е с двойна (усилена) изолация или машината има защитен прекъсвач за изключване от токовете с нулева последователност (дефектнотокова защита).
\n
Чл. 2112
\n
(1)Напрежението на веригите за управление на висящите машини за точкова и линейна заварка с вграден заваръчен трансформатор, които са разположени непосредствено на заваръчните клещи, не надвишава 1. за променливо напрежение - 50 V;
\n
2.за постоянно напрежение - 120 V.
\n
(2)Допуска се по изключение напрежение на веригите за управление до 220 V променлив или постоянен ток при двойна (усилена) изолация, наличие на заземление или защитен прекъсвач за изключване от токове с нулева последователност.
\n
(3)Препоръчва се водно охлаждане за проводниците на токозахранването към заваръчните клещи на висящите машини.
\n
ЧАСТ ОСМА ПРЕДАВАТЕЛНО-ПРИЕМНИ ИЗПИТВАНИЯ НА ЕЛЕКТРИЧЕСКИ СЪОРЪЖЕНИЯ Глава четиридесет и шеста ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
\n
Чл. 2113Електрическите съоръжения в електрическите уредби и мрежи се приемат в експлоатация с предавателно-приемни изпитвания
\n
Чл. 2114Предавателно-приемните изпитвания за всяко съоръжение се документират с протокол, който съдържа най-малко
\n
1.тип и номер на съоръжението;
\n
2.страна и фирма производител ;
\n
3.основни технически данни;
\n
4.опис и характеристики на използваната измервателна апаратура;
\n
5.резултати от изпитванията/измерванията;
\n
6.фамилии и подписи на лицата, провели изпитванията/измерванията;
\n
7.заключение за годност.
\n
Чл. 2115
\n
За електрически съоръжения, необхванати от посочените в тази глава, предавателно-приемните изпитвания се изпълняват съгласно заводските инструкции или съответния стандарт
\n
Чл. 2116
\n
(1)Електрическите машини и съоръжения за напрежение до 35 kV задължително се изпитват с повишено напрежение, стойностите на което са определени в техническите условия на доставките
\n
(2)При наличие на изпитателни устройства за по-високи напрежения от 35 kV изпитването с повишено напрежение е също задължително.
\n
(3)Няколко взаимно свързани помежду си електрически съоръжения се изпитват с напрежение по нормите за съоръжението с най-ниско изпитвателно напрежение.
\n
Чл. 2117Предавателно-приемните изпитвания на устройствата за релейна защита и автоматика се извършват в съответствие с проекта и заводските инструкции
\n
Чл. 2118При провеждане на няколко вида изпитвания най-напред се извършва изпитването с повишено напрежение
\n
Чл. 2119В настоящата глава се използват определенията
\n
1.продължителност на изпитване - времето, за което е приложено изпитвателното напрежение;
\n
2.изпитвателно напрежение с промишлена честота - действащото практически синусоидално напрежение с честота 50 Hz, което се издържа от вътрешната и външната изолация на съоръжението в продължение на 1 min (или 5 min), при определени условия;
\n
3.изпитвателно изправено напрежение - изправената амплитудна стойност на променливото напрежение, на което се подлага изолацията на електрическото съоръжение, при определени условия на изпитване;
\n
4.ненормирана измервана величина - величината, абсолютната стойност на която не е регламентирана с норма; оценката се прави чрез съпоставяне с други аналогични измервания на еднотипни съоръжения или с резултатите от останалите изпитвания;
\n
5.електросъоръжения с нормална изолация - елекросъоръжения за използване в уредби, подложени на действието на атмосферно пренапрежение, при използване на обичайните методи на мълниезащита;
\n
6.електросъоръжения с облекчена изолация - електросъоръжения за използване в уредби, които не са подложени на действието на атмосферно пренапрежение или имат специална мълниезащита, която ограничава амплитудната стойност на атмосферното пренапрежение до стойности, непревишаващи амплитудната стойност на изпитвателното напрежение с промишлена честота;
\n
7.клас на напрежението на електрическите машини и съоръжения - номиналното напрежение на електрическата система, за което са предназначени да работят електрическите машини и съоръжения.
\n
Раздeл I Синхронни генератори и компенсатори
\n
Чл. 2120Синхронните генератори и компенсатори с мощност над 1 МW и напрежение над 1000 V се проверяват и изпитват, както следва
\n
1.определяне на възможността за включване в работа без сушене на изолацията; условията за включване в работа без сушене на изолацията (компаундирана и термореактивна) се определят от производителя;
\n
2.измерване на изолационното съпротивление на: а) намотката на статора; б) намотката на ротора; в) лагерите на генератора и възбудителя; г) термоиндикаторите; д) веригите на възбуждане(без намотката на ротора);
\n
3.изпитване на изолацията на статорната намотка с изправено повишено напрежение и измерване на тока на утечката за всяка фаза или паралелен клон, като другите фази или паралелни клонове се свързват към корпуса на статора;
\n
4.изпитване на изолацията на статорната намотка с повишено напрежение с честота 50 Hz за всяка фаза или паралелен клон, като другите фази или паралелни клонове се свързват към корпуса на статора; продължителността на изпитването е 1 min;
\n
5.измерване на съпротивлението на намотките на статора и ротора с постоянен ток на практически студен генератор; стойностите на измерените съпротивления се сравняват с паспортните;
\n
6.измерване на съпротивлението на намотката на ротора с променлив ток с честота 50 Hz (импедансна характеристика); измерването се извършва с напрежение не по-високо от 220 V на няколко степени на въртене на ротора с различна честота, включително номиналната, както и в неподвижно състояние на ротора;
\n
7.измерване на въздушните междини между статора и ротора на генератора в диаметрално противоположни точки, които да не се различават една от друга с повече от: а) за турбогенератори с мощност 150 MW и по-голяма с директно охлаждане на намотките - 5 % от средната стойност (равна на полусбора); б) за останалите турбогенератори - 10 %; в) за хидрогенератори - 20 %;
\n
8.проверка и изпитване на системата за възбуждане, в съответствие с инструкциите на производителя;
\n
9.определяне на характеристиките на генератора: а) характеристика на трифазно късо съединение (ХТК) при изменение на тока от нула до номинална стойност; б) характеристика на празен ход (ХПХ) при номинална честота на въртене на ротора и напрежение до 1,3 от номиналното за турбогенератори и синхронни компенсатори; до 1,5 от номиналното за хидрогенератори; до 1,15 за генератор, работещ в блок с трансформатор;
\n
10.изпитване на междунавивковата изолация в продължение на 5 min на празен ход с номинална честота на въртене на генератора и плавно повишаване на напрежението над номиналното: а) за турбогенератори и синхронни компенсатори - 130 %; б) за хидрогенератори - 150 %;
\n
11.измерване на вибрациите на лагерите (вибрационна скорост или удвоена амплитуда на колебанията);
\n
12.проверка и изпитване на системата за охлаждане, в съответствие с инструкцията на производителя;
\n
13.проверка и изпитване на системата за снабдяване с масло, в съответствие с инструкцията на производителя;
\n
14.проверка на изолацията на лагерите при работа на генератора/компенсатора посредством измерване на напрежението между краищата на вала, а също между плочата на фундамента и корпуса на изолирания лагер;
\n
15.изпитване на генератора (компенсатора) под товар, при което нагряването на статора при зададено натоварване не трябва да превишава разрешеното от производителя;
\n
16.измерване на остатъчното напрежение на статорната намотка на генератора при изключен АГП; стойностите не се нормират;
\n
17.определяне на индуктивните съпротивления и времеконстантите на генератора; стойностите не се нормират.
\n
Чл. 2121(1) Синхронните генератори с мощност до 1 MW и напрежение над 1000 V се изпитват по чл. 2120, с изключение на т. 6, 16 и 17
\n
(2)Синхронните генератори с напрежение до 1000 V независимо от мощността им се проверяват и изпитват по чл. 2120, т. 2, 4, 5, 8, 10, 11, 12, 13 и 14.
\n
Раздeл II Машини за постоянен ток и колекторни възбудители
\n
Чл. 2122Машините за постоянен ток и колекторните възбудители на синхронни генератори/компенсатори се проверяват и изпитват, както следва
\n
1.измерване на изолационното съпротивление на намотките и на бандажните пръстени спрямо корпуса, а на бандажните пръстени - спрямо корпуса и намотката;
\n
2.изпитване на изолацията на намотките с повишено напрежение с честота 50 Hz;
\n
3.измерване на съпротивлението с постоянен ток на: а) намотките на индуктора; б) намотките на котвата; в) реостатите;
\n
4.снемане на характеристиката на празен ход и изпитване на изолацията между навивките с повишаване на напрежението; за генераторите с постоянен ток повишаването на напрежението е до 130 % от номиналното, а за възбудители на синхронни машини - до напрежението на форсировка;
\n
5.снемане на товаровата характеристика за възбудителки при товар не по-нисък от номиналния ток на възбуждане на генератора; отклоненията от заводската характеристика не се нормират;
\n
6.измерване на въздушните междини под полюсите в диаметрално противоположни точки, които не трябва да не се различават повече от 10 %, спрямо средната стойност от междините;
\n
7.определяне на горната граница на регулиране на честотата на въртене за електродвигатели; за електродвигатели с регулируема честота на въртене горната граница се определя на празен ход и под товар.
\n
Раздeл III Електродвигатели за променлив ток
\n
Чл. 2123Електродвигателите за променлив ток се проверяват и изпитват, както следва
\n
1.измерване на изолационното съпротивление: а) на намотката на статора; б) на намотката на ротора (за машините с навит ротор); в) на термосъпротивленията; г) на лагерите на синхронните двигатели към фундаментните плочи;
\n
2.изпитване на изолацията на намотката на статора с повишено изправено напрежение и измерване на тока на утечката за всяка фаза поотделно за електродвигатели с мощност, по-голяма от 3000 kW, за определяне на възможността за включване без сушене;
\n
3.изпитване на изолацията на статорната намотка с повишено напрежение с честота 50 Hz за всяка фаза поотделно, като другите две фази са свързани към корпуса на машината; допуска се общо изпитване на трите фази, ако няма отделни изводи за всяка фаза;
\n
4.измерване на съпротивлението с постоянен ток: а) на намотка на статора и ротора за ел.двигатели над 300 kW; б) на реостатите, ако има такива;
\n
5.измерване на въздушните междини между ротора и статора на електродвигател, сглобяван на място на обекта, в точки, разположени по окръжността на ротора отстоящи една от друга на ъгъл 90°, или в точки, специално предвидени при изработване на електродвигателя, като междините не трябва да се различават повече от 10 % от средната стойност;
\n
6.проверяване на работата на електродвигателите на празен ход или с ненатоварени механизми с продължителност на работата най-малко 1 час;
\n
7.проверяване на работата на електродвигателя под товар при мощност най-малко 50 % от номиналната за електродвигателя;
\n
8.измерване на вибрациите на лагерите на електродвигателите;
\n
9.измерване на осовото изместване на ротора за електродвигатели с плъзгащи лагери, което не трябва да надвишава 2 - 4 mm;
\n
10.хидравлично изпитване на въздухоохладителя (ако има такъв) с налягане 200 ÷ 250 kPa в продължение на 10 min.
\n
Раздeл IV Силови трансформатори, автотрансформатори и маслени реактори
\n
Чл. 2124
\n
(1)Маслонапълнените трансформатори с мощност над 1,6 МVА и отговорните трансформатори за собствени нужди в електроцентралите независимо от мощността им се проверяват и изпитват, както следва 1. определяне на възможността за включване на трансформаторите в работа без сушене на изолацията;
\n
2.определяне характеристиките на изолацията с измерване на изолационното съпротивление на намотката, коефициента на абсорбция (R60/R15), тангенса на ъгъла на диелектричните загуби и отношението C2/C50 и DC/C; измерванията се извършват до 12 часа след окончателното заливане на трансформатора с масло и температура на изолацията не по-ниска от +10 °С;
\n
3.изпитване на изолацията на намотките с повишено напрежение с честота 50 Hz за сухи трансформатори, по нормите за облекчена изолация;
\n
4.измерване на съпротивлението на намотката с постоянен ток пофазно за всяко стъпало на превключвателя за отклонения от намотката, като разликата от стойностите за същите стъпала, измерени на другите фази, не трябва да е повече от 2 %;
\n
5.определяне на коефициента на трансформация за всяко стъпало на превключвателя за отклонение от намотката; коефициентът на трансформация да не се различава с повече от 2 % от стойностите за същите стъпала, измерени на другите фази, или от паспортните данни;
\n
6.определяне на групите на свързване на намотките при монтажа в случаите, когато не се разполага със заводската документация или има съмнения за маркировката на фазите;
\n
7.измерване на тока и загубите на празен ход при номинално напрежение и при понижено напрежение;
\n
8.проверка на работата на превключващото устройство и снемане на кръгова диаграма, при всички положения на превключващото устройство;
\n
9.изпитване на казана и радиаторите на хидравлично налягане; за херметизираните трансформатори изпитването се извършва, като под гъвкавото платно се създаде надналягане с азот 10 kPa. За останалите трансформатори се създава надналягане с азот в надмасленото пространство на разширителя със стойност 10 kPa;
\n
10.проверка на охладителната система съгласно инструкцията на производителя;
\n
11.проверка състоянието на силикагела на филтрите по оцветяването му;
\n
12.сфазиране на трансформаторите; съвпадането на фазите на трансформатора с тези на системата е задължително;
\n
13.проверка и изпитване на трансформаторното масло по изискванията на стандартите;
\n
14.акустична и вибродиагностика; снема се начална фонограма на трансформатора;
\n
15.термовизионна диагностика за заснемане на термограми при различни режими на работа;
\n
16.изпитване на изводните изолатори на трансформатора съгласно раздел XVII;
\n
17.изпитване на вградените токови трансформатори съгласно раздел V.
\n
(2)Изпитванията по т. 14, 15 и 16 се извършват на транформатори с напрежение 110 kV и по-високо, ако има апаратура за провеждането.
\n
Раздeл V Измервателни трансформатори
\n
Чл. 2125Измервателните трансформатори се проверяват и изпитват, както следва
\n
1.измерване на изолационното съпротивление: а) измерване на изолационното съпротивление на основната (първична) намотка с мегаомметър с напрежение 2500 V; б) измерване на изолационното съпротивление на вторичната намотка с мегаомметър с напрежение 500 или 1000 V;
\n
2.измерване на тангенса на ъгъла на диелектричните загуби на изолацията на токовите трансформатори за трансформатори с напрежение 110 kV и по-високо; измерените стойности на tgd да не надвишават стойностите, посочени в паспорта на измервателния трансформатор;
\n
3.измерване тока на празен ход на вторичните намотки при номинално напрежение, за напреженови трансформатори каскаден тип, с напрежение 110 kV и по-високо; стойностите на тока не се нормират;
\n
4.снемане на намагнитващата характеристика на магнитопровода на токовите трансформатори и сравняване със заводската или с други еднотипни характеристики;
\n
5.определяне на полярността на изводите на напреженови трансформатори (за еднофазни) и групите на свързване (за трифазни), ако не са означени или отсъстват паспортни данни;
\n
6.определяне коефициента на трансформация за всички изводи на вградени токови трансформатори и за трансформатори с вградени превключващи устройства (при всички положения на превключвателя); отклонението на определения коефициент на трансформация от паспортния да е в границата на точността на измерване;
\n
7.измерване на съпротивлението на намотките с постоянен ток за първичните намотки на токови трансформатори за напрежение 110 kV и по-високо с превключващи устройства, както и на свързващите намотки на каскадните (групови) напреженови трансформатори; отклонението на измерената стойност на съпротивлението от тази в паспорта или от измерените стойности на другите две фази да не превишава 2 %;
\n
8.изпитване на трансформаторното масло за измервателни трансформатори с напрежение 35 kV и по-високо, съгласно раздел XXII;
\n
9.изпитване на напреженови трансформатори кондензаторен тип по инструкцията на производителя.
\n
Раздeл VI Маломаслени прекъсвачи
\n
Чл. 2126Маломаслените прекъсвачи от всички класове напрежения се проверяват и изпитват, както следва
\n
1.измерване на съпротивлението на: а) изолационните части от органични материали (тръбопроводи, подпорни и подвижни части), с мегаомметър за напрежение 2500 V; б) изолацията на вторичните вериги, съгласно раздел XIX;
\n
2.изпитване на изолацията с повишено напрежение с промишлена честота на: а) прекъсвача спрямо корпус - за прекъсвачи с номинално напрежение до 35 kV вкл.; б) вторичните вериги на включвателния и изключвателен електромагнит съгласно раздел XIX;
\n
3.измерване на съпротивлението с постоянен ток на: а) контактите на всеки полюс; б) шунтиращите резистори на дъгогасителните устройства; измерените стойности да не се различават от посочените в паспорта с повече от 3 %; в) намотките на включвателния и изключвателен електромагнит;
\n
4.измерване на времето за включване и изключване на прекъсвачите за всички класове напрежения;
\n
5.измерване на скоростта за включване и изключване на прекъсвачите за напрежение 35 kV и по-високо;
\n
6.измерване едновременността на включване и изключване на контактите на прекъсвача;
\n
7.проверка на регулируемите характеристики на задвижването съгласно заводската инструкция за монтаж на производителя;
\n
8.определяне на долната граница на напрежението (при електромагнитно задвижване) и налягането на въздуха (при пневматично задвижване), при които прекъсвачът запазва работоспособността си и изпълнява операциите включване и изключване;
\n
9.изпитване на прекъсвача на многократни операции за включване и изключване с понижено и повишено напрежение на електромагнитния привод; многократните операции на включване и изключване обхващат отделните операции на включване (В) и изключване (И) и на сложни цикли В-И и И-В-И за прекъсвачи, предназначени за работа в режим на АПВ;
\n
10.изпитване на трансформаторното масло по стандарта и изискванията в раздел XXII.
\n
Раздeл VII Въздухоструйни прекъсвачи
\n
Чл. 2127Въздухоструйните прекъсвачи за всички класове на напрежение се проверяват и изпитват, както следва
\n
1.измерване на съпротивлението на изолацията на: а) подпорните изолатори, изолаторите на дъгогасителните камери, изолационните лостове и отделителите, с мегаомметър за напрежение 2500 V; б) вторичните вериги, намотките на електромагнитите за включване и изключване, съгласно раздел XIX;
\n
2.изпитване на изолацията с повишено напрежение с промишлена честота на вторичните вериги на включвателния и изключвателен електромагнит съгласно раздел XIX;
\n
3.измерване на съпротивлението на тоководещата верига с постоянен ток на: а) контактите на въздухоструйните прекъсвачи на всеки полюс за дъгогасителната камера, отделителя и ножа; б) шунтиращите резистори на дъгогасителните устройства; в) намотките на включвателния и изключвателен електромагнит;
\n
4.проверка на механичните характеристики на прекъсвача при номинално, минимално и максимално работно налягане на въздуха, при прости и сложни цикли на прекъсвача, за съответствие с данните от паспорта;
\n
5.проверка действието на задвижването при понижено напрежение на електромагнитите за управление (65 % от номиналното) при максимално налягане на въздуха в резервоара;
\n
6.изпитване на прекъсвача на многократно включване и изключване;
\n
7.проверка на кондензаторните делители на напрежение на прекъсвачите: а) измерване на съпротивлението на изолацията с мегаомметър за 2500 V; б) измерване на капацитета на кондензаторите; стойността на капацитета се сравнява с данните от паспорта.
\n
Раздeл VIII Елегазови и вакуумни прекъсвачи
\n
Чл. 2128
\n
Предавателно-приемните изпитвания на елегазовите и вакуумни прекъсвачи се извършват съгласно инструкциите на производителя и техническите условия, записани в договора за доставка Раздeл IХ Мощностни разединители
\n
Чл. 2129Напълно комплектованите и регулирани мощностни разединители се проверяват и изпитват, както следва
\n
1.измерване съпротивлението на изолацията на: а) изолационните елементи, изработени от органичен материал, с мегаомметър за напрежение 2500 V; б) вторичните вериги и на намотките на електромагнитите за управление;
\n
2.изпитване на изолацията с повишено напрежение с промишлена честота на: а) силовите вериги на трите фази, едновременно; б) вторичните вериги и намотки на управляващите електромагнити на всяко присъединение спрямо земя;
\n
3.измерване на съпротивлението с постоянен ток на: а) контактната система на тоководещата система на полюса и на всички работни контакти; б) намотките на управляващите електромагнити;
\n
4.определяне на долната граница на напрежението за задействане на задвижването;
\n
5.изпитване при многократни операции на включване и изключване;
\n
6.изпитване на вградените предпазители с повишено напрежение с промишлена честота и проверка целостта на вложката на предпазителя.
\n
Раздeл Х Разединители, отделители и късосъединители
\n
Чл. 2130Разединителите, отделителите и късосъединителите се проверяват и изпитват, както следва
\n
1.измерване съпротивлението на изолацията на: а) изолационните елементи, изработени от органичен материал, с мегаомметър за напрежение 2500 V; б) вторичните вериги и на намотките на електромагнитите за управление, съгласно раздел XIX;
\n
2.изпитване на изолацията с повишено напрежение с промишлена честота на: а) трите фази на разединителите, отделителите и късосъединителите; б) вторичните вериги и намотките на електромагнитите за управление, съгласно раздел XIX от тази глава;
\n
3.определяне на силата на отделяне на подвижните от неподвижните контакти при несмазани контакти;
\n
4.изпробване работата на разединителите, отделителите и късосъединителите на включване и изключване: а) при ръчно управление - 5 до 10 последователни включвания и изключвания без задържане по време; б) при дистанционно управление - 10 операции на включване и изключване при номинално напрежение и 5 до 10 операции с напрежение до 80 % от номиналното;
\n
5.определяне на времето на включване и изключване на отделителите и късосъединителите.
\n
Раздeл ХI Комплектни разпределителни уредби
\n
Чл. 2131
\n
(1)Изпитването на съставните съоръжения на КРУ за закрит и открит монтаж - прекъсвачи, измервателни трансформатори, вентилни отводи, предпазители и др., се извършва съгласно посочените обеми в съответните за тях раздели от тази глава
\n
(2)За елементите в КРУ извън обхванатите по ал. 1 се провеждат следните изпитвания:
\n
1.измерване на съпротивлението на изолацията на : а) първичните вериги с мегаомметър за 2500 V; съпротивлението на изолацията на напълно събрани първични вериги на КРУ с възли и детайли, които могат да окажат влияние на резултатите от измерването, да не е по-малко от 1000 MW; б) вторичните вериги с мегаомметър за напрежение 500 ÷ 1000 V; съпротивлението на изолацията на всяко присъединение на вторичните вериги заедно със свързаните апарати (релета, апарати, вторични намотки на токови и напреженови трансформатори и др.) да не е по-малко от 1 MW;
\n
2.изпитване с повишено напрежение с промишлена честота на: а) изолацията на първичните вериги; б) изолацията на вторичните вериги, съгласно раздел XIX;
\n
3.измерване на преходното съпротивление на болтови съединения на сборни шини с постоянен ток; съпротивлението на участък с болтови съединения да не надвишава съпротивлението на участък без съединения, със същата дължина, с повече от 20 %;
\n
4.механични изпитвания, по инструкцията на производителя, включващи: а) последователно вкарване и изваждане на подвижния елемент (количката) за проверка на хода на контактите, отварянето и затварянето на щоритe, действието на блокировките, фиксаторите и др.; б) измерване на силата на натиск на главните разделящи контакти и на първичната верига; в) проверка работата и състоянието на контактите на заземяващия разединител.
\n
Раздeл ХII Комплектни екранирани токопроводи, събирателни и свързващи шини
\n
Чл. 2132Комплектните екранирани токопроводи с въздушно охлаждане, събирателните и свързващи шини след окончателния монтаж се проверяват и изпитват, както следва
\n
1.изпитване на изолацията с повишено напрежение с промишлена честота при отсъединени генератори, силови и напреженови трансформатори;
\n
2.проверка на качеството на съединенията, изпълнени с болтови връзки, заварки и пресови съединения;
\n
3.определяне на нагряването на контактите; извършва се с помощта на термоиндикатори на изолирани щанги или с термоиндикатори с непрекъснато действие;
\n
4.проверка на състоянието на изолационните подложки за токопроводи, кожусите на които са изолирани от метални конструкции;
\n
5.проверка на устройствата за принудително охлаждане на токопровода съгласно инструкцията на производителя.
\n
Раздeл ХIII Сухи реактори
\n
Чл. 2133Сухите реактори се проверяват и изпитват, както следва
\n
1.измерване на изолационното съпротивление на намотката спрямо болтовете за закрепването и към изолаторите с мегаомметър за напрежение 2500 V, което да е не по-малко от 0,5 MW ;
\n
2.изпитване на подпорните изолатори на реактора с повишено напрежение с промишлена честота;
\n
3.измерване на активното съпротивление на намотката с постоянен ток, което да не се отличава с повече от 2 % от паспортните данни.
\n
Раздeл ХIV Кондензатори
\n
Чл. 2134
\n
Кондензаторите за подобряване на фактора на мощността, кондензаторните делители на напрежение, кондензаторите за надлъжна компенсация и кондензаторите за високочестотните телефонни връзки се проверяват и изпитват, както следва 1. измерване на съпротивлението на изолацията с мегаомметър за 2500V; съпротивлението на изолацията между въводите и към корпуса, както и отношението (R 60 / R 15 ) не се нормират;
\n
2.измерване на капацитета за кондензатори с напрежение над 1000 V, при температура 15 ÷ 35°С и сравняване с паспортните данни;
\n
3.изпитване с повишено напрежение с промишлена честота, с продължителност 1 минута или с изправено напрежение, със стойност, два пъти голяма от изпитвателното променливо напрежение;
\n
4.измерване на диелектричните загуби (tgd); извършва се на кондензаторите за високочестотни връзки и за делителите на напрежение, като tgd да не превишава 0,3 % (при температура 20 °С);
\n
5.изпитване на кондензаторна батерия с трикратно включване на номинално напрежение и измерване на тока във всяка фаза; разликите на токовете по фази да е не по-голяма от 5 %.
\n
Раздел ХV Вентилни отводи
\n
Чл. 2135Вентилните отводи се проверяват и изпитват, както следва
\n
1.измерване съпротивлението на елементите на отвода;
\n
2.измерване тока на утечка;
\n
3.измерване на пробивното напрежение при промишлена честота.
\n
Чл. 2136Цинково-окисните вентилни отводи след установяването им на мястото на монтажа се изпитват в обем и норми съгласно инструкциите на производителя
\n
Раздeл ХVI Предпазители за напрежение над 1000 V
\n
Чл. 2137Предпазителите за напрежение над 1000 V с органична и керамична изолация се проверяват и изпитват, както следва
\n
1.изпитване с повишено напрежение с промишлена честота на носещата изолация на предпазителите; изпитването може да се проведе едновременно с изпитването на шините на полето;
\n
2.проверка на целостта на стопяемата вложка и токоограничаващите резистори и съответствието им с проектните данни.
\n
Раздeл ХVII Изводи и проходни изолатори
\n
Чл. 2138Изводите и проходните изолатори се проверяват и изпитват, както следва
\n
1.измерване на съпротивлението на изолацията с мегаомметър за 1000 ÷ 2500 V между стержена и фланеца на изолатора; съпротивлението на изолацията да е не по-малко от 1000 MW;
\n
2.измерване тангенса на ъгъла на диелектричните загуби (tgd) за изводи и проходни изолатори с вътрешна основна изолация: маслобариерна, хартиено-маслена, хартиено-бакелитова и хартиено-епоксидна; на изводи и проходни изолатори, които имат допълнителен извод, се измерва tgd на измервателния кондензатор, стойността на който да е същата, както и на основната изолация; при стойности на tgd, по-големи от посочените в паспорта, изводът се бракува;
\n
3.проверка на уплътненията на изводите; уплътненията на нехерметичните маслонапълнени изолатори за напрежение 110 ÷ 400 kV с хартиено-маслена изолация се изпитват под налягане 100 kPa; продължителността на изпитването е 30 min;
\n
4.изпитване на трансформаторното масло на маслонапълнени изводи съгласно стандарта и сертификата на производителя.
\n
Чл. 2139
\n
За оценка на състоянието на последните слоеве хартиено-маслена изолация на изводите и проходните изолатори може да се използва средната стойност на тангенса на ъгъла на диелектричните загуби, получена опитно 1. за изводи 110 ÷ 115 kV - 3 %;
\n
2.за изводи 220 kV - 2 %;
\n
3.за изводи 400 kV - пределните стойности на тангенса на диелектричните загуби, приети за основната изолация.
\n
Раздeл ХVIII Акумулаторни батерии
\n
Чл. 2140След завършване на монтажа акумулаторните батерии се проверяват и изпитват, както следва
\n
1.измерване на изолационното съпротивление на батерията с мегаомметър за напрежение 500 - 1000 V , което за акумулаторна батерия с работно напрежение до 110 V е не по-малко от 60 kW, а за батерия с напрежение 220 V - 150 kW;
\n
2.проверка на капацитета на акумулаторната батерия, който, приведен към температура 20 °С, да съответства на паспортните данни;
\n
3.проверка на плътността на електролита (за отворени батерии с течен електролит) за всеки елемент в края на заряда и в режим на постоянен подзаряд, приведена към температура 20 °С;
\n
4.химически анализ на електролита (за отворени батерии);
\n
5.измерване на напрежението на всеки елемент от батерията. Броят на елементите, чието напрежение се различава от средното напрежение на останалите елементи (но не повече от 1 ÷ 1,5 %), не трябва да е по-голям от 5 % от всички елементи.
\n
Раздeл ХIХ Електрически апарати, вторична комутация до 1000 V
\n
Чл. 2141Електрическите апарати и вторичните вериги за релейна защита, управление, сигнализация и измерване се проверяват и изпитват, както следва
\n
1.измерване на съпротивлението на изолацията;
\n
2.изпитване с повишено напрежение 1000 V с честота 50 Hz за вторичните вериги на защити, управление, сигнализация, измерване заедно с присъединените апарати (автоматични прекъсвачи, магнитни пускатели, контактори, релета, апарати и др.), в продължение на 1 min;
\n
3.проверка на действието на контактите на автоматични прекъсвачи с номинален ток 2000 А и по-голям;