{"html": "

Чл. 214(1) Напрежението на заземителното устройство като правило не превишава 10 kV при протичане през заземителното устройство на тока на земно съединение

\n
(2)Допуска се напрежение над 10 kV за заземителни устройства, при които е изключена възможността за изнасяне на потенциали извън границите на сградите и външните огради на електрическите уредби.
\n
(3)При напрежение на заземителното устройст­во над 5 kV се предвиждат мерки за защита на изолацията на изходящите кабели за свръзки и телемеханика и за предотвратяване на изнасянето на опасни потенциали извън границите на електрическата уредба.
\n

Чл. 215

\n
(1)Когато заземителното устройство се изпълнява по условието за допустимо съпротивление, съпротивлението на заземителното уст­ройство е не по-голямо от 0,5 W, през който и да е период на годината с отчитане и на съпротивленията на естествените заземители
\n
(2)За изравняване на потенциалите и осигуряване на присъединяването на електрообзавеждането към заземителя на територията, на която е разположено електрообзавеждането, надлъжно и напречно се разполагат хоризонтални заземители, обединени в заземителна мрежа.
\n
(3)Надлъжните заземители се полагат по оста на електрообзавеждането от страната на обслужване на дълбочина 0,5 ÷ 0,7 m от повърхността на земята и на разстояние 0,8 ÷ 1,0 m от фундаментите или основите на електрообзавеждането. Допуска се увеличаване на разстоянията от фундаментите или основите на електрообзавеждането до 1,5 m с полагане на един заземител за два реда електрообзавеждане, когато страните на обслужване са обърнати една към друга, а разстоянието между фундаментите или основите на двата реда не превишава 3,0 m.
\n
(4)Напречните заземители се полагат на подходящи места между електрообзавеждането на дълбочина 0,5 ÷ 0,7 m от повърхността на земята. Препоръчва се разстоянието между тях да се увеличава от периферията към центъра на заземителната мрежа. При това първото и последващите разстояния, като се започне от периферията, да не превишават съответно 4,0, 5,0, 6,0, 7,5, 9,0, 11,0, 13,5, 16,0, 20,0 m. Размерите на клетките на заземителната мрежа, които са близо до местата на присъединяване на неутралите на силовите транс­форматори и на късосъединителите към заземителното устройство, да не превишават 6 x 6 m.
\n
(5)Хоризонталните заземители се полагат по краищата на територията, която заема заземителното устройство, така че тяхната съвкупност да образува затворен контур.
\n
(6)Когато контурът на заземителното устройство се разполага в границите на външната ограда на електрическата уредба, при входовете и изходите на нейната територия потенциалите се изравняват чрез набиване на два вертикални заземителя, присъединени към външния хоризонтален заземител срещу входовете или изходите. Вертикалните заземители са с дължина 3 - 5 m, а разстоянието между тях е равно на широчината на входа или изхода.
\n

Чл. 216

\n
(1)Когато заземителното устройство се изпълнява по изискванията за допустимо допирно напрежение при протичане през заземителното устройство на тока на земно съединение, допирното напрежение не трябва да превишава нормираните стойности през който и да е период на годината. Съпротивлението на заземителното устройство се изчислява по допустимото напрежение и тока на земно съединение
\n
(2)При определяне на стойността на допустимото допирно напрежение като разчетно време за въздействие се приема сумата от времето за дейст­вие на защитата и пълното време за изключване на изключвателя.
\n
(3)При определяне на стойностите на допустимото допирно напрежение за работни места (места за оперативно обслужване на електрически апарати), където при извършване на оперативни пре­включвания могат да възникнат къси съединения към конструкции, достъпни за допиране от персонала, извършващ превключванията, се приема времето за действие на резервната защита, а за останалата територия - на основната защита.
\n
(4)Надлъжното и напречното разполагане на хоризонтални заземители се определя от изискванията за ограничаване на допирните напрежения до нормираните стойности и за удобство при присъединяване на заземяваното електрообзавеждане. Разстоянието между надлъжните и напречните хоризонтални изкуствени заземители не превишава 30 m, а дълбочината на полагането им е не по-малка от 0,3 m. За намаляване на допирното напрежение при необходимост на работните места се насипва трошен чакъл с дебелина 0,1 ÷ 0,2 m.
\n
(5)Когато заземителните устройства за открити разпределителни устройства с различни напрежения се обединяват в една заземителна уредба, допирното напрежение се определя по най-големия ток на земно съединение на обединяваните разпределителни устройства.
\n

Чл. 217

\n
(1)При изпълнение на заземителни устройства по изискванията за допустимо съпротивление или допустимо допирно напрежение в допълнение на чл. 215 и 216 се извършва 1. полагане в земята на заземителните проводници, чрез които електрообзавеждане или конструкции се присъединяват към заземителя на дълбочина най-малко 0,3 m;
\n
2.полагане на надлъжни и напречни хоризонтални заземители (в четирите направления) близо до местоположението на заземяванията на неутралите на силови трансформатори и късосъединители.
\n
(2)Когато заземителното устройство излиза извън оградата на електрическата уредба, хоризонталните заземители, които се намират извън територията на електрическата уредба, се полагат на дълбочина не по-малка от 1,0 m. В този случай се препоръчва външният контур на заземителното устройство да се изпълнява във вид на много­ъгълник с тъпи или заоблени ъгли.
\n

Чл. 218(1) Не се препоръчва присъединяване на външната ограда на електрическата уредба към заземително устройство

\n
(2)Когато от електрическата уредба излизат ВЛ с напрежение 110 kV и по-високо, оградата се заземява с помощта на вертикални заземители с дължина от 2 до 3 m, разположени до стойките на оградата по целия й периметър през 20 ÷ 50 m. Не се изисква поставяне на вертикални заземители при огради с метални стойки или със стоманобетонни стойки, чиято арматура е свързана електрически с металните звена (платна) на оградата.
\n
(3)За избягване на електрическа връзка на външната ограда със заземителното устройство разстоянието от оградата до елементите на заземителното устройство, разположени по нейното протежение от вътрешната, външната или от двете страни, е най-малко 2,0 m.
\n
(4)Излизащите извън границите на оградата хоризонтални заземители, тръби и кабели с метална обвивка или броня, както и другите метални комуникации се разполагат по средата между стойките на оградата на дълбочина не по-малка от 0,5 m.
\n
(5)В местата на сближаване на външната ограда със сгради и съоръжения, както и в местата на сближаване на външната ограда с вътрешни метални ограждения се правят тухлени отделяния с дължина най-малко 1,0 m.
\n
(6)Електропотребителите, разположени на външната ограда, се захранват от разделителни трансформатори, които не се разполагат на оградата. Линията, която свързва вторичната намотка на разделящия трансформатор с разположения на оградата електропотребител, се изолира от земята за разчетното напрежение на заземителното устройство.
\n
(7)Когато изпълнението дори и на една от указаните мерки в ал. 2, 3, 4 и 5 не е възможно, металните части на оградата се присъединяват към заземителното устройство и се прави изравняване на потенциалите така, че допирното напрежение от вътрешната и от външната страна на оградата не превишава допустимите стойности.
\n
(8)Изпълнението по ал. 7 се осъществява чрез полагане на хоризонтален заземител от външната страна на оградата на разстояние 1,0 m от нея и на дълбочина 1,0 m, присъединен към заземителното устройство най-малко в четири точки.
\n

Чл. 219

\n
(1)Когато заземителното устройство на електрическа уредба в мрежи с ефективно заземена неутрала с напрежение над 1000 V е свързано със заземителното устройство на друга електрическа уредба с помощта на кабел с метална обвивка, броня или други метални връзки, изравняването на потенциалите около посочената друга електрическа уредба или сграда, в която тя е разположена, се осъществява чрез 1. полагане в земята на дълбочина 1,0 m и на разстояние 1,0 m от основите на сградата или от периметъра на заеманата от електрообзавеждането територия на заземител, свързан със системата за изравняване на потенциалите на тази сграда или тази територия;
\n
2.разполагане до входовете и изходите на сградата на проводници на разстояние 1 m и 2 m от заземителя по т. 1, на дълбочина съответно 1,0 m и 1,5 m и свързването им с него;
\n
3.използване на стоманобетонните фундаменти в качеството на естествени заземители, ако се осигурява необходимото изравняване на потенциалите.
\n
(2)Не се изисква изпълнение на условията, посочени в ал. 1, когато около сградата има асфалтирани пояси, в това число до входовете и изходите. Ако до някой вход (изход) няма асфалтиран пояс, до този вход (изход) се изпълнява изравняване на потенциалите чрез разполагане на два проводника, както е посочено в ал. 1, т. 1 и 2, или се спазва условието по ал. 1, т. 3. Освен това във всички случаи се спазват изискванията на чл. 220.
\n

Чл. 220

\n
(1)Не се разрешава захранване на електропотребители извън границите на заземителните устройства на РУ с напрежение над 1000 V в мрежи с ефективно заземена неутрала, от намотките на трансформатори с напрежение до 1000 V със заземена неутрала, които се намират в границите на контура на заземително устройство на РУ с напрежение над 1000 V. Изискването е за избягване изнасянето на потенциал от РУ с напрежение над 1000 V
\n
(2)При необходимост електропотребителите по ал. 1 се захранват от трансформатори с изолирана неутрала на страната с напрежение до 1000 V по кабелна линия, изпълнена с кабел без метална обвивка/броня или по въздушна линия. При това напрежението на заземителното устройство не трябва да превишава напрежението на пробивния предпазител, разположен на страната на най-ниското напрежение на трансформатора с изолирана неутрала.
\n
(3)Електропотребителите по ал. 1 може да се захранват от разделящ трансформатор. Разделящият трансформатор и линията от неговата вторична намотка към потребителя, когато тя преминава по територия, заемана от заземително устройство на електрическа уредба с напрежение над 1000 V, е с изолация спрямо земя, равна или по-голяма от изчислителната стойност на напрежението на заземителното устройство.
\n

Раздел IХ Заземителни устройства на електрически уредби с напрежения над 1000 V в мрежи с изолирана неутрала

\n

Чл. 221

\n
(1)Съпротивлението на заземителното устройство в електрически уредби с напрежения над 1000 V, в мрежи с изолирана неутрала, при преминаването на изчислителния ток на земно съединение през който и да е период на годината с отчитане съпротивлението на естествените заземители отговаря на условието R < 250/ I , но не повече от 10 Ω , като I е разчетният ток на земно съединение, А.
\n
(2)За изчислителен ток на земно съединение се приема:
\n
1.в мрежите без компенсация на капацитивните токове - токът на земно съединение;
\n
2.в мрежите с компенсация на капацитивните токове: а) за заземителни уредби, към които са свързани компенсиращи устройства - ток, равен на 125 % от номиналния ток на най-мощното от тези устройства; б) за заземителни уредби, към които не са свързани компенсиращи устройства - остатъчният ток на земно съединение, който може да се получи в дадената мрежа при изключване на най-мощното от компенсиращите устройства, но най-малко 30 A.
\n
(3)Изчислителният ток на земно съединение се определя за експлоатационна схема на мрежата, при която токът на земно съединение има най-голяма стойност.
\n

Чл. 222(1) При използване на заземителното устройство едновременно и за електрически уредби с напрежение до 1000 V с изолирана неутрала се спазват условията по чл. 229

\n
(2)При използване на заземителното устройство едновременно и за електрически уредби с напрежение до 1000 V с директно заземена неутрала съпротивлението на заземителното устройство е не по-голямо от посоченото в чл. 226 или към заземителното устройство са присъединени металните обвивки (броните) най-малко на два кабела с напрежение до или над 1000 V, или за двете напрежения, при обща дължина на кабелите не по-малка от 1 km.
\n

Чл. 223(1) За подстанции с напрежение 6 ÷ 10/0,4 kV се изпълнява една обща заземителна уредба, към която се присъединяват

\n
1.неутралата на трансформатора на страната с напрежение до 1000 V;
\n
2.корпусът на трансформатора;
\n
3.металните обвивки и брони на кабелите с напрежение до и над 1000 V;
\n
4.достъпните токопроводими части на електрическите уредби с напрежение до и над 1000 V;
\n
5.непринадлежащите на уредбата достъпни токопроводими части.
\n
(2)Около площадката, заемана от подстанцията, на дълбочина не по-малко от 0,5 m и на разстояние не повече от 1,0 m от края на основата на сградата на подстанцията или на края на фундамента на електрообзавеждане, разположено на открито, се полага затворен хоризонтален заземител (контур), свързан към заземителното устройство.
\n

Чл. 224

\n

Когато заземителното устройство на мрежа с напрежение над 1000 V с изолирана неутрала е обединено със заземителното устройство на мрежа с напрежение над 1000 V с ефективно заземена неутрала, общата заземителна уредба отговаря на изискванията по чл. 214 и 215 Раздел Х Заземителни устройства на електрически уредби с напрежения до 1000 V в мрежи с директно заземена неутрала

\n

Чл. 225

\n
(1)В електрически уредби с директно заземена неутрала неутралата на генератора или на трансформатора за трифазно променливо напрежение средната точка на източника на постоянно напрежение или единият от изводите на източника на еднофазно напрежение се присъединяват към заземител чрез заземителен проводник
\n
(2)Изкуственият заземител, предназначен за заземяване на неутралата, като правило се разполага в близост до генератора или трансформатора. За вътрешноцехови подстанции се допуска заземителят да се разполага около основите на сградата.
\n
(3)Когато основата на сградата, в която се намира подстанцията, се използва като естествен заземител, неутралата на трансформатора се заземява чрез присъединяване към най-малко две метални колони или към закладните части, които са заварени към арматурата най-малко на два стоманобетонни фундамента.
\n
(4)При разполагане на встроени подстанции на различни етажи в многоетажна сграда заземяването на неутралата на трансформаторите на подстанциите се изпълнява чрез специално положен заземителен проводник. В този случай заземителният проводник допълнително се присъединява към колоната на сградата, която е най-близо до трансформатора, а нейното съпротивление се отчита при определяне съпротивлението на заземителното устройство, към което е присъединена неутралата на трансформатора.
\n
(5)За осигуряване непрекъснатост на веригата за заземяване и за защита на заземителния проводник от механични повреди във всички случаи се вземат мерки.
\n
(6)Ако във веригата на проводника PEN, който съединява неутралата на трансформатора или генератора с шината PEN на разпределителното устройство за напрежение до 1000 V, е разположен токов трансформатор, заземителният проводник се присъединява не към неутралата на трансформатора или генератора непосредствено, а към проводника PEN по възможност веднага след токовия трансформатор. В този случай разделянето на проводника PEN на проводник PE и проводник N също се изпълнява след токовия трансформатор. Токовият трансформатор се разполага, колкото е възможно по-близо до извода от неутралата на транс­форматора или генератора.
\n

Чл. 226

\n
(1)Съпротивлението на заземителното устройство, към което се присъединяват неутралата на трансформатор/генератор или извод на еднофазен източник, през който и да е период на годината, не надвишава Забележка на редакцията: виж таблицата в PDF -а на броя
\n
(2)Съпротивлението по ал. 1 се осигурява с отчитане на използваните естествени заземители, както и на заземителите за повторно заземяване на проводника PEN и на проводника PE на въздушните линии с напрежение до 1000 V, когато линиите са най-малко две.
\n
(3)Съпротивлението на заземителя, разположен в непосредствена близост до неутралата на трансформатор/генератор или извод на източник на еднофазно напрежение, не надвишава:
\n

Забележка на редакцията: виж таблицата в PDF -а на броя

\n
(4)При специфично съпротивление на почвата ρ > 100 Ω .m се допуска нормираните в ал. 1 и 3 стойности да се увеличат с 0,01 ρ пъти, но не повече от десетократно.
\n

Чл. 227

\n
(1)В краищата на въздушните линии или в отклоненията от тях с дължина, по-голяма от 200 m, както и на въводите на ВЛ в електрически уредби, в които като защитна мярка при индиректен допир се използва автоматично изключване на захранването, се изпълняват повторни заземявания на проводника PEN. За това с предимство се използват естествени заземители, например подземните части на стълбовете, а също заземителните устройства, предназначени за мълниезащита
\n
(2)Посочените в ал. 1 повторни заземявания се изпълняват, ако не се изискват по-чести заземявания по условията за защита от атмосферни пренапрежения.
\n
(3)Повторните заземявания на проводника PEN в мрежи с постоянно напрежение се изпълняват с отделни изкуствени заземители, които нямат метални съединения с подземни тръбопроводи.
\n

Чл. 228

\n
(1)Общото преходно съпротивление на всички заземители за повторно заземяване на проводника PEN, включително естествените заземители за всяка въздушна линия, през който и да е период на годината, не надвишава Забележка на редакцията: виж таблицата в PDF -а на броя
\n
(3)При специфично съпротивление на почвата ρ > 100 Ω m се допуска нормираните в ал. 1 и 2 стойности да се увеличат с 0,01 ρ пъти, но не повече от десетократно.
\n

Раздел ХI Заземителни устройства на електрически уредби с напрежения до 1000 V в мрежи с изолирана неутрала

\n

Чл. 229(1) Съпротивлението на заземителното устройство за защитно заземяване на достъпни токопроводими част в мрежи IT отговаря на условието

\n

R < U L / I, където:

\n

R е съпротивлението на заземителното устрой­ство, Ω ;

\n

U L - допустимото допирно напрежение (в общия случай 50 V), V;

\n

I - пълният ток на земно съединение, А.

\n
(2)Като правило не се изисква съпротивлението на заземителното устройство да е по-малко от 4 Ω . Допуска се съпротивлението да е до 10 Ω , ако е спазено условието по ал. 1, а мощността на генераторите или трансформаторите не превишава 100 kVA, дори когато работят в паралел.
\n

Раздел ХII Заземителни устройства в райони с голямо специфично съпротивление на почвата

\n

Чл. 230

\n
(1)Заземителните устройства на електрически уредби с напрежение над 1000 V с ефективно заземена неутрала в райони с голямо специфично съпротивление на почвата като правило се изпълняват при спазване на изискванията към допустимото допирно напрежение, определени в чл. 216
\n
(2)В скални терени се допуска полагане на хоризонтални заземители на дълбочина, по-малка от изискваната по чл. 216 - 218, но не по-малка от 0,15 m. Допуска се също да не се изпълняват изиск­ванията по чл. 215 за вертикални заземители при входовете и изходите на уредбите.
\n

Чл. 231При изграждане на изкуствени заземители в райони с голямо специфично съпротивление на почвата се препоръчват следните мерки

\n
1.използване на вертикални заземители с увеличена дължина, когато с увеличаване на дълбочината специфичното съпротивление на почвата намалява, а отсъстват естествени дълбочинни заземители, например сондажи с метални обсадни тръби;
\n
2.изнасяне на заземители, ако в близост (до 2 km) до електрическата уредба има места с по-малко специфично съпротивление на почвата;
\n
3.изкопаване на траншеи в скални терени, запълване на траншеите с влажен глинест грунт, полагане на хоризонтални заземители, трамбовка и засипване с трошен чакъл до върха на траншеята;
\n
4.изкуствена обработка на грунта за намаляване на специфичното му съпротивление, ако другите мерки не могат да се приложат или не дават необходимия ефект.
\n

Чл. 232

\n

В електрически уредби с напрежение над 1000 V и с напрежение до 1000 V с изолирана неутрала, когато специфичното съпротивление на почвата е над 500 Ω m, и чрез мерките, описани в чл. 230 и 231, не се получават приемливи по икономически съображения заземители, се допуска увеличаване на изискваните в тази глава стойности за съпротивленията на заземители 0,002 ρ пъти, но не повече от десетократно ЧАСТ ВТОРА ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ НА НАСЕЛЕНИТЕ МЕСТА Глава осма ОБЛАСТ НА ПРИЛОЖЕНИЕ. ОПРЕДЕЛЕНИЯ

\n

Чл. 233

\n

Под населено място се разбира урбанизирана територия (град, село, курортен комплекс, промишлено селище, гаров район или всяко друго място), на която постоянно или сезонно живеят хора. Територията на населеното място се определя с устройствените схеми и планове

\n

Чл. 234

\n

В тази част се дефинират изчислителните електрически товари на населените места и специфичните особености на схемите на електроснабдяване, както и начините за определяне на броя, мощността и местата на трансформаторните постове

\n

Чл. 235

\n

Външното електроснабдяване на дадено населено място обхваща източниците на електрическа енергия, преносните линии до подстанциите от електроенергийната система 220/110 kV и 400/110 kV и до периферно разположените подстанции 110/СрН, съответно до разпределителните (възловите) подстанции при по-малките населени места

\n

Чл. 236Вътрешното електроснабдяване на дадено населено място обхваща подстанциите 110/СрН в него, разпределителните мрежи и трансформаторните постове

\n

Чл. 237(1) Потребителите на електрическа енергия в населените места се разделят на следните основни групи

\n
1.битови;
\n
2.обществени;
\n
3.промишлени;
\n
4.селскостопански.
\n
(2)В групата на битовите потребители се включват жилищните сгради.
\n
(3)В групата на обществените потребители се включват общественообслужващите сгради, малките обслужващи фирми, външното осветление, водоснабдяването, канализацията и градският електротранспорт.
\n

Чл. 238Електроснабдяването на населените места се проектира на базата на устройствени схеми и планове за развитие на населените места

\n

Глава девета ИЗЧИСЛИТЕЛНИ ЕЛЕКТРИЧЕСКИ ТОВАРИ

\n

Раздел I

\n

Определения

\n

Чл. 239Изчислителните електрически товари, по които се проектират мрежите за електроснабдяване на населените места, са

\n
1.среден товар - постоянен по стойност във времето фиктивен товар, който е еквивалентен на променящия се действителен товар по потребление на електрическа енергия; средният товар се определя за най-натоварения период (еквивалентен на работна смяна при производствените предприятия), денонощие, месец или година;
\n
2.средноквадратичeн товар - постоянен по стойност във времето фиктивен товар, който е еквивалентен на променящия се действителен товар по загуби на електрическа енергия;
\n
3.максималeн товар - постоянен по стойност във времето фиктивен товар, който е еквивалентен на променящия се действителен товар по най-тежкото топлинно действие, при което се достига максимална температура на нагряване или топлинно износване на изолацията; максималният товар е възможният най-голям среден товар на потребител или група потребители за интервали от 15, 30, 45 или 60 min; максималният товар може да се разглежда като активен, реактивен и пълен;
\n
4.върхов ток - възможният максимален ток с продължителност 1 ÷ 2 s.
\n

Чл. 240Различните видове изчислителни електрически товари се прилагат, както следва

\n
1.среден товар - при изчисляване на: потреблението на електрическа енергия; мощността на компенсиращите устройства; максималния товар; средноквадратичния товар;
\n
2.средноквадратичен товар - при пресмятане на загубите на енергия; оразмеряване на електрически съоръжения по допустимо нагряване;
\n
3.максимален товар - при оразмеряване на електрически съоръжения по допустимо нагряване и по допустима загуба на напрежение; определяне на отклонението на напрежението; избор на мощността на компенсиращите устройства; пресмятане на максималните загуби на мощност и загубите на енергия; присъединяване на потребители на електрическа енергия;
\n
4.върхов ток - при избор на защитни апарати; настройка на релейни защити и автоматични устройства; изчисляване на колебанието на напрежението; проверка режима на самопускане на елек­тродвигателите.
\n

Чл. 241(1) Използваемостта на максималния товар се определя като отношение на консумираната електрическа енергия към максималния товар

\n
(2)Използваемостта на максималния товар се определя в абсолютни или относителни единици.
\n

Чл. 242За определяне на изчислителните товари и разхода на електрическа енергия се използват коефициентите

\n
1.коефициент на използване на активната мощност на един или група потребители - отношението на средния активен товар на потребителя/групата потребители към номиналната мощност;
\n
2.коефициент на едновременност на активните максимални товари - отношението на общия максимален товар към сумата от максималните товари на отделните потребители;
\n
3.коефициент на запълване на товаровия график - отношението на средния товар към максималния товар;
\n
4.коефициент на формата на товаровия график - отношението на средноквадратичния товар към средния товар;
\n
5.среден коефициент (фактор) на мощността (cos j) за произволен интервал от време - определен от потребената активна и реактивна енергия за интервала.
\n

Раздел II

\n

Битови потребители

\n

Чл. 243

\n
(1)Изчислителните електрически товари за битовите електропотребители се определят в зависимост от степента на участие на отделните енергоносители - електрическа енергия, газ, централизирано топлоснабдяване, локални отоплителни системи и индивидуално топлоснабдяване в енергоснабдяването на бита
\n
(2)Индивидуалният максимален товар за едно жилище се приема в зависимост от степента на използване на електрическата енергия за отопление и нагряване на вода за битови нужди, като жилището се класифицира към една от следните групи:
\n
1.първа група - жилища, отоплявани основно с електрическа енергия - от 8 kW до 10 kW;
\n
2.втора група - жилища, отоплявани основно с друг вид енергия (топлоснабдяване, газ, твърдо или течно гориво) - от 5 kW до 6 kW;
\n
3.трета група - жилища, в които системата за отопление е комбинирана между първа и втора група жилища - от 6 kW до 8 kW.
\n
(3)Посочените в ал. 2 по-малки стойности на максималния товар се отнасят за едностайни и двустайни жилища с разгъната застроена площ до 70 m 2 , а по-големите стойности - за жилища с разгъната застроена площ от 70 m 2 до 120 m 2 .
\n
(4)За жилища с разгъната застроена площ над 120 m 2 стойността на максималния товар се определя в инвестиционния проект за съответната сграда - част електрическа.
\n
(5)При определяне на максималния товар за конкретно жилище могат да се отчитат и допълнителни фактори, като брой живущи, степен на комфорт, строителен тип на жилището, инсталирана мощност и работен режим на електропотребителите и др.
\n

Чл. 244

\n
(1)Максималният товар на линия за НН, касета, трафопост или извод, захранващи група жилища с приблизително еднакъв начин на отопление, се определя като произведение от индивидуалния максимален товар за едно жилище, броя жилища, за които се определя максималният товар, и коефициента на едновременност
\n
(2)Коефициентът на едновременност зависи от групата, към която са класифицирани жилищата, и се определя по табл. 25.
\n

Таблица 25 Стойности на коефициента на едновременност в зависимост от броя на жилищата и начина на отопление Забележка на редакцията: виж таблицата в PDF -а на броя

\n

Раздел III

\n

Обществени потребители

\n

Чл. 245

\n
(1)Перспективните изчислителни електрически товари на обществени потребители се определят в зависимост от големината и вида на населеното място, развитието на туризма и от конкретните потребители на електрическа енергия
\n
(2)Максималният товар на обществени сгради се определя чрез специфичния максимален товар. Препоръчителни стойности за специфичния максимален товар са посочени в табл. 26. По-големите стойности се отнасят за сгради с електрическо отопление или климатични уредби.
\n
(3)Максималният товар на обществени сгради със специално предназначение се определя в инвестиционния проект за съответната сграда - част електрическа.
\n

Таблица 26 Стойности на специфичните максимални товари за обществени сгради Забележка на редакцията: виж таблицата в PDF -а на броя

\n

Раздел IV

\n

Общ изчислителен товар за битови и обществени потребители

\n

Чл. 246

\n
(1)Общият максимален товар за битови и обществени потребители се определя от годишната консумация на електрическа енергия и годишната часова използваемост на максималния товар, която има стойност 1. за трафопостове, захранващи предимно битови товари: а) градски топлофицирани и нетоплофицирани жилища - от 1800 до 2200 часа; б) селски райони - от 2600 до 3200 часа;
\n
2.за изводи СрН, захранващи предимно градски битови товари - от 2000 до 2400 часа;
\n
3.за трафопостове и изводи СрН, захранващи смесени товари - от 2500 до 3500 часа.
\n
(2)По-малките стойности на годишната използваемост на максималния товар се отнасят за потребители с еднороден режим на работа.
\n

Чл. 247

\n
(1)Максималният товар на захранващите звена от електрическата мрежа в жилищните райони (трафопост, извод СрН, подстанция) се определя от произведението на коефициента на едновременност и сумата от максималните товари на захранваните елементи (линии НН, трансформаторни постове, изводи СрН)
\n
(2)Коефициентът на едновременност за захранваните елементи има стойности:
\n
1.изходящи линии НН от трансформаторния пост - от 0,9 до 0,98;
\n
2.трансформаторни постове към мрежата за СрН - от 0,9 до 0,95;
\n
3.изводи СрН към подстанцията - от 0,9 до 0,95;
\n
4.сумарния товар на подстанциите към общия връх - от 0,96 до 0,98.
\n
(3)По-високите стойности на коефициента на едновременност се отнасят за случаи, когато преобладаващият товар е от потребители с еднороден режим на работа.
\n

Раздел V

\n

Промишлени потребители

\n

Чл. 248За определянето на изчислителните товари на промишлени потребители освен коефициентите по чл. 242 допълнително се използват и коефициентите

\n
1.коефициент на натоварване - отношението на средния активен товар за времето на работа (включване) към номиналната мощност;
\n
2.коефициент на максимума на активната мощност - отношението на максималния активен товар към средния товар;
\n

3 . коефициент на търсене на активната мощност - отношението на максималния активен товар към номиналната мощност.

\n

Чл. 249

\n

Средният активен товар на група потребители за най-натоварената работна смяна се определя като сума от произведенията на коефициента на използване и номиналната мощност за всеки потребител от групата

\n

Чл. 250Средноквадратичният товар се определя от произведението на коефициента на формата и средния товар за най-натоварената работна смяна

\n

Чл. 251

\n

За група потребители със строго определен технологичен режим на работа (напълно автоматизирано и поточно производство, животновъдни ферми и др.), за които във фаза работен проект е възможно построяването на товаров график, максималният товар се приема равен на най-големия от средните товари за 30-минутен интервал, определени като сума от произведенията на коефициента на натоварване и номиналната мощност на всички потребители, включени през съответния интервал

\n

Чл. 252

\n
(1)Максималният товар на група потребители със случаен режим на работа се определя като произведение на коефициента на максимума и средния товар за най-натоварената работна смяна
\n
(2)Коефициентът на максимума се определя в зависимост от среднопретегления коефициент на използване и еквивалентния брой потребители.
\n
(3)Среднопретегленият коефициент на използване се определя от отношението на сумата от произведенията на коефициента на използване и номиналната мощност на всеки потребител от групата и сумата от номиналните мощности на тези потребители.
\n
(4)Еквивалентният брой потребители се определя от отношението на квадрата на сумата от номиналните мощности и сумата от квадратите на номиналните мощности на отделните потребители в групата.
\n
(5)Агрегатите с многодвигателно задвижване се разглеждат като един потребител на електрическа енергия с номинална мощност, равна на сумата от номиналните мощности на отделните електродвигатели. При крановите механизми електрозадвижването на всеки отделен механизъм се разглежда като отделен потребител. Номиналните мощности се привеждат към продължителен режим на работа (ПВ =100 %).
\n
(6)При действителен брой на потребителите в групата, по-малък от четири, максималният товар се приема равен на сумата от номиналните им мощности.
\n
(7)При действителен брой на потребителите в групата, равен или по-голям от четири, и при еквивалентен брой потребители, по-малък от четири, максималният товар се определя като сума от произведенията на коефициента на натоварване и номиналната мощност на отделните потребители. Стойностите за коефициента на натоварване и коефициента на мощността се приемат съответно 0,9 и 0,8 за потребители в продължителен режим на работа и 0,75 и 0,7 за потребители в повторно-кратковременен режим на работа.
\n
(8)Максималният товар не може да е по-малък от сумата от номиналните мощности на трите най-мощни потребителя от групата.
\n

Чл. 253

\n

Допуска се за предварителни фази на проектиране и за контролни изчисления максималният активен товар на група потребители да се определя като сума от произведенията на коефициента на търсене и номиналната мощност на потребителите в групата

\n

Чл. 254

\n
(1)Допуска се за приблизителни изчисления максималният товар във възлова точка на електроснабдителната система (трафопост, подстанция, извод СрН или ВН) да се определя като произведение от коефициента на едновременност и сумата от максималните товари на отделните клонове, захранвани от възловата точка
\n
(2)За изчисленията по ал. 1 стойността на коефициента на едновременност се приема от 0,85 до 1. По-голямата стойност се приема за потребители с еднороден режим на натоварване и възлова точка, която е по-близо до захранващия източник.
\n

Чл. 255(1) Върховият ток на единичен потребител е равен на пусковия му ток

\n
(2)Върховият ток на група потребители с индуктивен товар се определя като сума от пусковия ток на потребителя с най-голям пусков ток и общия максимален ток на останалите потребители в групата.
\n
(3)Върховият ток на група потребители, които се включват едновременно, е равен на сумата от пусковите токове на отделните потребители.
\n

Чл. 256Стойностите на съответните коефициенти се определят съгласно отраслови технологични норми за проектиране на промишлени обекти

\n

Раздел VI

\n

Селскостопански потребители

\n

Чл. 257

\n

Максималният товар за селскостопански потребители се определя чрез специфичния максимален товар, стойности за който са дадени в табл. 27. По-малките стойности се отнасят за обекти с по-голям обем на производството

\n

Чл. 258Максималният товар за селскостопански потребители, работещи по специална технология, се определя в инвестиционния проект за обекта - част електрическа

\n

Чл. 259(1) При съвместно захранване на селскостопански и други потребители се отчита коефициентът на сезонност, посочен в табл. 27

\n
(2)Коефициентът на сезонност се определя от отношението на максималния товар през съответния годишен сезон и максималния товар през най-натоварения годишен сезон.
\n

Таблица 27 Специфичен максимален товар и коефициент на сезонност за селскостопански потребители Забележка на редакцията: виж таблицата в PDF -а на броя Г лавадесета ВЪНШНО ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ НА НАСЕЛЕНИ МЕСТА

\n

Чл. 260(1) Външното електроснабдяване на населени места се изпълнява най-малко с два източника на захранване

\n
(2)По изключение се допуска електроснабдяване от един източник само за отдалечени малки населени места.
\n

Чл. 261При проектиране на външните захранващи електрически линии задължително се вземат предвид

\n
1.етапността на изграждане на населеното място;
\n
2.балансите на електрическа енергия и мощност;
\n
3.източниците за захранване на мрежата;
\n
4.подстанциите ВН/СрН;
\n
5.конфигурацията на електрическите мрежи СрН и НН.
\n

Г лаваединадесета ВЪТРЕШНО ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ НА НАСЕЛЕНИ МЕСТА

\n

Раздел I

\n

Преносни електрически мрежи с напрежение 110 kV и по-високо

\n

Чл. 262

\n

За преносните електрически мрежи с напрежение 110 kV и по-високо (мрежи ВН) до град с население над 100 000 жители се препоръчва свързването им в пръстен около града

\n

Чл. 263

\n
(1)Броят на подстанциите 110/СрН и тяхната мощност се определят с технико-икономически сравнения на варианти или чрез общи оптимизационни изчисления на база средна плътност (kW/km 2 ), определена по прогнозния максимален електрически товар за населеното място и наличието на конкретни големи потребители
\n
(2)Подстанциите 110/СрН се разполагат в центъра на захранваните от тях електрически товари или възможно най-близо до него.
\n

Чл. 264

\n

Разпределителните уредби за напрежение 110 kV и по-високо на подстанциите, разположени в централните жилищни райони на големите градове или в силно замърсени промишлени зони, се изпълняват закрити

\n

Раздел II

\n

Разпределителни електрически мрежи за средно напрежение до 35 kV

\n

Чл. 265

\n

Разпределителните електрически мрежи с напрежение до 35 kV (мрежи СрН) на територията на населените места се захранват от уредбите на подстанциите 110/СрН и електрическите централи или от разпределителните уредби на генераторно напрежение на електрическите централи

\n

Чл. 266(1) Разпределителните електрически мрежи за СрН на територията на населените места се изпълняват с напрежение 20 kV

\n
(2)Допуска се използване на напрежение 10 kV само при разширение на съществуващи електрически мрежи 10 kV.
\n

Чл. 267Видът на разпределителните електрически мрежи за СрН (въздушни, кабелни или смесени) се избира по архитектурни и технико-икономически съображения

\n

Чл. 268(1) Към разпределителните мрежи за СрН се поставят изисквания за осигуряване на

\n
1.надеждност на електроснабдяването и качество на напрежението;
\n
2.гъвкава, удобна и безопасна експлоатация;
\n
3.възможност линиите за резервиране да се намират постоянно под напрежение.
\n
(2)Резервни трансформатори се предвиждат само при доказана необходимост.
\n

Чл. 269Електрическите мрежи за СрН се из­граждат като

\n
1.магистрални - с два и повече трафопоста включени по дължина на линията;
\n
2.радиални - всеки трафопост е свързан към отделна линия СрН;
\n
3.отворени пръстеновидни - започват и завършват в две различни подстанции (електрически централи) или в различни секции на една и съща подстанция (електрическа централа); пръстенът в нормален режим работи като две магистрали, разделени в токоразделната точка; мястото на разделяне се изменя по указание на оператора на мрежата.
\n

Чл. 270

\n
(1)Електрическите мрежи за захранване на обществени и битови потребители в градовете, както и районните електрически мрежи за електроснабдяване на селските райони се изграждат по отворена пръстеновидна схема
\n
(2)Натоварването на началния участък при пръстеновидна схема в нормален режим се приема не по-голямо от половината на допустимия ток с оглед на нагряването му. При прекъсване на началния участък на магистралата след превключване всички трафопостове по нея се захранват от другата страна на пръстена и съответният начален участък се натоварва с целия допустим ток.
\n
(3)Възлови трафопостове с повече от два извода, предназначени за осигуряване напречни връзки между магистралите, се изграждат при необходимост.
\n
(4)При захранване на отдалечени потребители от трета категория се допуска използване на нерезервирана магистрална схема.
\n
(5)Затворени електрически мрежи, които нормално работят със захранване от две или повече страни, се проектират само след конкретна технико-икономическа обосновка.
\n

Чл. 271

\n

Допуска се, когато източникът на захранване е един (подстанция или електрическа централа), отделните магистрали в нормален режим да се натоварват до 100 % от допустимия ток, като резервирането на всяка от тях се осъществява от обща резервна линия, която нормално не носи товар и има аварийна връзка с края на всяка една от магистралите

\n

Чл. 272(1) Уредбите СрН на подстанциите се проектират със секциониране на шинните системи

\n
(2)Отворени в нормален режим комутационни апарати от електрическата мрежа се включват автоматично при захранване на потребители от нулева и първа категория или ръчно чрез оперативни превключвания - при потребители втора категория.
\n
(3)За намаляване на броя и продължителността на прекъсванията във въздушните мрежи 20 kV може да се използват автоматични отделители (бързодействащи разединители), които прекъсват електропровода по време на безтоковата пауза в цикъла на многократно АПВ.
\n

Чл. 273

\n

Уредбите средно напрежение на под­станциите се изграждат с комплектни разпределителни устройства - КРУ (с предимство пред конвенционалните), а уредбите за средно напрежение на трансформаторните постове - с опростени КРУ, съдържащи мощностни разединители или мощност­ни разединители, комбинирани с предпазители

\n

Чл. 274(1) Сечението на проводниците на разпределителните мрежи СрН и НН се проверява по условието за допустима загуба на напрежение

\n
(2)Допустимите загуби на напрежение в отделните звена на мрежите са посочени в табл. 28.
\n

Таблица 28 Допустими загуби на напрежение в електрическите мрежи Забележка на редакцията: виж таблицата в PDF -а на броя

\n

Раздел III

\n

Разпределителни електрически мрежи с напрежение до 1000 V

\n

Чл. 275

\n
(1)Разпределителните електрически мрежи с напрежение до 1000 V (мрежи НН) на територията на населените места се изграждат за трифазен променлив ток с напрежение 380/220 V (400/230 V)
\n
(2)Допуска се изпълнението на еднофазни отклонения от трифазни мрежи за захранване на отдалечени потребители с обща мощност до 15 kW и на двуфазни отклонения - за отдалечени потребители с обща мощност до 30 kW. Непълнофазните отклонения се разпределят и свързват така, че при работните режими се осигурява симетрично натоварване на захранващата трифазна магистрална линия.
\n

Чл. 276Видът на разпределителните електрически мрежи за НН (въздушни, кабелни или смесени) се избира по архитектурни и технико-икономически съображения

\n

Чл. 277Разпределителните електрически мрежи за НН се изпълняват по схеми, съобразени с категорията на потребителите

\n

Раздел IV

\n

Трансформаторни постове в населени места

\n

Чл. 278

\n
(1)Схемите на трансформаторните постове, изграждани в самостоятелни сгради, вградени в сгради или комбинирани с трайно свързани с терена обекти, се съобразяват с възприетата схема на мрежата средно напрежение при спазване на съответните технически изисквания
\n
(2)При захранване по отворена пръстеновидна схема схемата на страна СрН на трансформаторните постове с общо предназначение е с единична шинна система, входящо поле, изходящо поле и трансформаторно поле. Входящите и изходящите (линейни) полета се съоръжават само с разединители или с мощностни разединители, а трансформаторното поле - с разединител и предпазители или с мощностен разединител, комбиниран с предпазители.
\n
(3)Трансформаторните постове, при които се осъществява напречна връзка между две магистрали, се съоръжават с трето линейно поле.
\n
(4)Трансформаторните постове, захранващи потребители първа категория с две и повече независими захранвания на страна СрН, се проектират с усложнени схеми на шинните системи СрН (единична секционирана, двойна и др.) в зависимост от обекта.
\n

Чл. 279

\n
(1)Комплектните трансформаторни постове (КТП) за закрит или за открит монтаж се използват с предимство пред конвенционално изгражданите, когато условията позволяват това
\n
(2)Допуска се използването на КТП с опростени схеми и конструкции.
\n

Чл. 280

\n

Средната трансформаторна мощност и броят на трансформаторните постове в нови жилищни райони се определят чрез общи оптимизационни изчисления на база средна плътност (kW/km 2 ), определена по прогнозния максимален електрически товар

\n

Чл. 281

\n

При определяне броя на трансформаторните постове и мощността на трансформаторите, захранващи обществено-битови потребители, се отчитат коефициентът на запълване на товаровия график и допустимото претоварване на трансформаторите

\n

Чл. 282Трансформаторните постове, които захранват обществено-битови потребители, се изпълняват

\n
1.с два трансформатора - при захранване на потребители от първа и втора категория и на потребители трета категория с преобладаващо електрическо отопление;
\n
2.с един трансформатор - при захранване на потребители трета категория при условие, че прекъсването на електроснабдяването, необходимо за ремонт или подмяна на повреден елемент, не превишава 24 часа.
\n

Чл. 283Трансформаторните постове се разполагат в центъра на захранваните товари или възможно най-близо до него

\n

ЧАСТ ТРЕТА ЕЛЕКТРОПРОВОДНИ ЛИНИИ Глава дванадесета ТОКОПРОВОДИ ЗА НАПРЕЖЕНИЕ ДО 35 kV

\n

Раздел I

\n

Област на приложение. Определения

\n

Чл. 284(1) Изискванията в тази глава се отнасят за токопроводи за постоянен и променлив ток с напрежение до 35 kV

\n
(2)Допълнителните изисквания към токопроводите са посочени в глави двадесет и четвърта, двадесет и пета, тридесет и четвърта.
\n
(3)Изискванията в тази глава не се отнасят за специалните токопроводи за електролизни и електротермични уредби, както и за въздушни електропроводни линии.
\n
(4)Изисквания за токопроводите по отношение на противопожарната и аварийна безопасност са посочени в НИПАБ.
\n

Чл. 285

\n

Токопроводпо смисъла на наредбата е устройството, състоящо се от неизолирани или изолирани проводници и принадлежащите към тях изолатори, защитни кожуси, конструкции и др., предназначено за пренасяне на електрическа енергия

\n

Чл. 286(1) По вида на проводниците токопроводите се разделят на гъвкави(изпълнени с проводници) и твърди (изпълнени с шини или с тръби)

\n
(2)По начина на защита срещу допиране до тоководещите части и срещу въздействието на околната среда токопроводите се разделят на:
\n
1.открити - тоководещите части не са защитени срещу допиране или срещу попадане върху тях на чужди тела;
\n
2.защитени - тоководещите части са предпазени срещу случайно допиране или попадане върху тях на чужди тела посредством метална мрежа, перфорирана ламарина и др.
\n
3.закрити - тоководещите части са разположени в плътен кожух със защита против проникване на прах и водни капки.
\n

Раздел II

\n

Общи изисквания

\n

Чл. 287(1) В електрическите уредби при токове над 1000 А като правило токопроводите се прилагат с предимство пред кабелните линии

\n
(2)Във всички случаи, когато е възможно, токопроводите се проектират в открито изпълнение.
\n
(3)За условията на агресивна околна среда токопроводите са в подходящо изпълнение или се вземат мерки за неутрализиране на въздействието на тази среда.
\n

Чл. 288

\n
(1)Тоководещите части на токопроводите като правило се изпълняват от алуминиеви, стомано-алуминиеви и стоманени проводници, тръби и шини с кръгло, правоъгълно или профилно сечение
\n
(2)Използването на медни проводници и шини се ограничава и се прилага само за случаи и места, където изпълнението с други метали е неприложимо.
\n

Чл. 289(1) За нормални условия на работа токопроводите се избират и оразмеряват съгласно глава трета по условията на нагряване

\n
(2)Токопроводите по условията на к.с. се оразмеряват съгласно глава четвърта.
\n

Чл. 290

\n
(1)При симетрично натоварени токо­проводи за стойности на променливия ток 1600 А и по-големи се прилагат мерки за намаляване на загубите в шинодържателите, арматурата и носещата конструкция от въздействието на магнитното поле
\n
(2)При несиметрично натоварени токопроводи стойностите на променливия ток, при които се прилагат мерки по ал. 1, се определят чрез изчисление.
\n
(3)При стойности на токовете от 2500 А и по-големи се предвиждат мерки и за намаляване и изравняване на индуктивното съпротивление (например разположение на плоските шини в пакет по страните на квадрат, използване на профилни шини, тръби с кръгло или квадратно сечение, прилагане на транспозиции).
\n

Чл. 291За токопроводите се предвиждат стационарни заземители или места за присъединяване на преносими заземители

\n

Чл. 292Токопроводите се изпълняват конструктивно и с разположение удобно за монтаж и ремонт

\n

Чл. 293На токопроводите, изпълнени с твърди тоководещи части, се монтират компенсатори или други устройства с подобно действие, когато

\n
1.температурните разширения, вибрациите на трансформаторите и др. предизвикват опасни механични напрежения в изолаторите или в токо­проводите;
\n
2.токопроводите пресичат температурни или улягащи фуги на сгради и съоръжения.
\n

Чл. 294На твърдите токопроводи с токове над 2500 А неразглобяемите връзки се изпълняват чрез заварка

\n

Чл. 295На гъвкавите токопроводи неразглобяемите връзки се изпълняват чрез пресоване

\n

Чл. 296При съединяване на елементи от различен метал се предвиждат мерки срещу електрохимична корозия на контактните повърхности

\n

Чл. 297(1) Оцветяването и подреждането на фазите на токопроводите е съгласно глава първа, раздел I

\n
(2)Токопроводите от закрит тип се оцветяват след излизането им от защитните кожуси на раз­стояние 0,3 m.
\n

Раздел III

\n

Токопроводи за напрежение до 1000 V

\n

Чл. 298Във влажни и особено влажни помещения се използват открити или водозащитени токопроводи. Във всички останали случаи ограничения няма

\n

Чл. 299

\n
(1)В производствени помещения, в които има достъп неквалифициран персонал, токопроводите в изпълнение със степен на защита IР 00 отстоят от пода или от площадките за обслужване на височина най-малко 3,5 m, а тези в изпълнение до IР 31 - най-малко 2,5 m
\n
(2)В помещения, в които има достъп неквалифициран персонал, височините по ал.1 не се нормират, ако токопроводът е:
\n
1.с изолирани проводници в изпълнение IР 20 или по-високо;
\n
2.в закрито изпълнение IР 40 или по-високо;
\n
3.за променлив ток с напрежение не по-високо от 50 V или постоянен ток с напрежение не по-високо от 120 V.
\n
(3)В помещения, в които има достъп само квалифициран персонал, височината от пода или от площадките за обслужване не се нормира, ако токопроводът е във:
\n
1.изпълнение IР 20 или по-високо;
\n
2.изпълнение IР 00, но ограден в местата, достъпни за случаен допир.
\n
(4)Огражденията на токопроводите се разполагат над проходите на височина най-малко 1,9 m от пода или площадката за обслужване. Използват се преградни мрежи от стоманена тел с диаметър най-малко 1 mm, с отвори до 25 ґ 25 mm.
\n
(5)Там, където са възможни механически повреди на токопроводите, се осигурява допълнителна защита.
\n
(6)Носещите конструкции на токопроводите се избират от негорим материал с необходимата огнеустойчивост.
\n

Чл. 300(1) За токопровод в изпълнение IР 00 разстоянието от тоководещите му части до тръбопроводи е най-малко 1,0 m, а до технологични съоръжения - 1,5 m

\n
(2)За токопровод в изпълнение IР 21 и по-високо разстоянията по ал.1 не се нормират.
\n

Чл. 301Светлите разстояния при токопроводи в изпълнение IР 00 се приемат

\n
1.между фази (полюси) - най-малко 50 mm;
\n
2.между фази (полюси) и заземени конструкции или негорими стени - най-малко 50 mm;
\n
3.между фази (полюси) и горими стени - най-малко 200 mm.
\n

Чл. 302Местата на отклонение от токопроводите се избират достъпни за обслужване

\n

Чл. 303(1) Комутационните и защитните апарати за дадено отклонение се поставят на отклонението в непосредствена близост до токопровода

\n
(2)Апаратите по ал. 1 се разполагат и при нужда ограждат така, че се изключва възможността от случаен допир до части под напрежение.
\n
(3)За управление на комутационните апарати, разположени на недостъпна височина от нивото на пода, се осигурява подходящо задвижване (щанга, стационарен лост, двигател и др.), а за контрол на комутационното им състояние - механически указател, ясно видим от мястото на обслужване.
\n

Чл. 304При гъвкави токопроводи се вземат мерки срещу допиране между фазите (полюсите) при късо съединение

\n

Раздел IV

\n

Т окопроводи за напрежение над 1000 V

\n

Чл. 305(1) Токопроводите с напрежение над 1000 V се прилагат според изискванията на раздел II във всякакви защитни изпълнения

\n
(2)Допускат се в производствени помещения токопроводи в изпълнение IР 41 и по-високо на височина от пода най-малко 2,5 m.
\n
(3)В помещения, в които има достъп само квалифициран персонал, шинопроводите се разполагат:
\n
1.на височина над нивото на обслужване най-малко 2,5 m - в изпълнение по-ниско от IР 41;
\n
2.не се нормира височината им над нивото на обслужване - в изпълнение IР 41 и по-високо.
\n

Чл. 306

\n
(1)При полагане на токопроводи в тунели или галерии в изпълнение IP 00 освен изискванията на глава двадесет и пета, раздел IV се спазват и следните най-малки размери 1. широчина на коридора при едностранно обслужване - 1,0 m;
\n
2.широчина на коридора при двустранно обслужване - 1,2 m;
\n
3.височина на обслужващия коридор - 1,9 m;
\n
4.разстояния между изходите - 100 m.
\n
(2)В началото и в края на токопровод, а също и в междинните точки се предвиждат стационарни заземители или места за присъединяване на преносими заземители. Местата за поставянето на преносими заземители се определят така, че при късо съединение в съседни токопроводи индуктираното напрежение между две съседни точки със заземители не надвишава 250 V.
\n
(3)Осветлението на тунелите се изпълнява по изискванията, посочени в глава четиридесета с допълненията:
\n
1.лампите се присъединяват през една към два различни източника или се използват осветители със собствен АВР (с акумулатор на подзаряд);
\n
2.за открити токопроводи осветителите се разполагат по начин, позволяващ безопасното им обслужване;
\n
3.линиите за осветителната и сигнална инсталации, телефонните линии и др. са в защитно изпълнение или положени в стоманени тръби.
\n
(4)Вентилацията на тунелите се оразмерява така, че температурата на изходящия въздух не надвишава температурата на входящия с повече от 15 °С.
\n
(5)През тунелите не се разрешава преминаването на технически проводи.
\n

Чл. 307Гъвкавите токопроводи се оразмеряват съгласно изискванията, посочени в глава шест­надесета

\n

Чл. 308(1) Разстоянието между проводниците на токопроводи с разцепени фази се приема най-малко шест пъти диаметъра на един проводник

\n
(2)Ако няма технически пречки, фазите се разполагат във вид на равностранен триъгълник.
\n

Глава тринадесета КАБЕЛНИ ЛИНИИ С НАПРЕЖЕНИЕ ДО 110 kV

\n

Раздел I

\n

Област на приложение. Определения

\n

Чл. 309(1) Изискванията в тази глава се отнасят за силови кабелни линии за постоянен и променлив ток с напрежение до 110 kV и за линии, изпълнени с контролни кабели

\n
(2)Силовите кабелни линии за по-високи напрежения се изпълняват с проекти по техническите условия на производителя на кабелите.
\n
(3)Допълнителните изисквания за проектиране и изграждане на кабелни линии по отношение на противопожарната и аварийна безопасност са посочени в нормативните изисквания за пожарна и аварийна безопасност (НИПАБ).
\n

Чл. 310

\n

Кабелна линия е линията, състояща се от един или няколко успоредни кабела с принадлежащите им муфи (съединителни, отклонителни, спирателни, крайни) и принадлежности (крепителни съоръжения, резервоари за масло или газ, помпени агрегати, сигнални устройства и др.), която служи за пренос и разпределение на електрическа енергия

\n

Чл. 311Кабелно съоръжение е инженерното съоръжение, предназначено за полагане на кабелни линии, към което се отнасят

\n
1.кабелна естакада - открито наземно или надземно, хоризонтално или наклонено по дължината си, проходимо или непроходимо линейно кабелно съоръжение;
\n
2.кабелно помещение - закрито пространство в сграда, предназначено за полагане на кабелни линии;
\n
3.кабелен тунел - закрито линейно съоръжение, в което кабелните линии се полагат върху носещи конструкции, свободно проходимо по цялата си дължина;
\n
4.кабелен канал - покрито непроходимо линейно съоръжение, в което кабелните линии се полагат върху носещи конструкции и се обслужва след снемане на покритието;
\n
5.кабелна канална система - непроходимо линейно съоръжение, състоящо се от канали (цеви) за полагане на кабелни линии и от обслужващи шахти, при което не се налага разкопаване за извършване на ремонти и полагане на допълнителни кабели; каналите (цевите) са оформени директ­но в бетоново тяло или представляват съответни тръби, заложени при отливането му;
\n
6.кабелна шахта - вертикално изградено преходно или непреходно помещение, покрито с подвижни плочи или неподвижни, снабдени с люк, предназначено за полагане, изтегляне, свързване и обслужване на кабелни линии.
\n

Чл. 312

\n

Кабелна маслонапълнена линия - линия, изпълнена с кабели, в които маслото се намира под налягане. Според налягането на маслото линиите се разделят на линии за ниско налягане (под 0,1 MPa), средно налягане (0,3 MPa) и високо налягане (1,6 MPa)

\n

Раздел II

\n

Общи изисквания

\n

Чл. 313При проектиране и изграждане на кабелни линии се отчитат

\n
1.перспективното развитие на електрическите мрежи;
\n
2.сигурността и предназначението им;
\n
3.особеностите на трасето;
\n
4.типът и начинът на полагане на кабелите.
\n

Чл. 314Кабелното трасе се избира по условието за минимален разход на кабел

\n

Чл. 315

\n
(1)При избиране на кабелното трасе се избягват по възможност участъци с агресивна среда спрямо кабелните обвивки, опасност от механическо натоварване или вибрации, нагряване от странични източници на топлина. В случай, че няма възможност за избягването им се предвиждат защитни мерки
\n
(2)п ри избиране на трасе за маслонапълнени кабели се взема предвид и релефът на терена с оглед най-рационалното разполагане и използване на резервоарите за поддържане на налягането на маслото в кабелите.
\n

Чл. 316Кабелните линии се полагат без механически напрежения и повреди през време на монтажа, както следва

\n
1.с резерв до 5 % за компенсиране на деформации от температурни промени или от разместване на терена;
\n
2.във формата на буквите “S” или “ Ω ” до кабелните муфи (крайни или съединителни) за отговорните линии;
\n
3.с известен запас (като разтеглена буква “ Ω ”), когато преминават по трасе край трафопост, кабелен шкаф или табло, които не са изградени, но местата им са вече определени;
\n
4.в стоманени тръби с обработени краища по начин, ненараняващ кабелите при изтеглянето им;
\n
5.на меки подложки, които предпазват кабелите от нараняване в местата на излизане от отвори в стени или тръби;
\n
6.защитени на височина 2 m над пода или земната повърхност и на дълбочина 0,3 m под тях на местата, където са възможни механични повреди или достъп на външни лица.
\n

Чл. 317При полагане на кабели в съседство с топлопровод при необходимост топлопроводът се изолира с допълнителна топлоизолация, но в никакъв случай не и кабелите

\n

Чл. 318Кабелите се защищават от блуждаещи токове при доказана необходимост съгласно наредбата за защита на подземните метални съоръжения от корозия

\n

Чл. 319Кабелите, изложени на директна слънчева светлина, се избират със специална външна обвивка или съответно се вземат предпазни мерки за защитата им

\n

Чл. 320Максималната сила и начинът на теглене на кабелите се определят по указанията на производителя им

\n

Чл. 321Минималните радиуси на огъване на кабелите и на жилата им се определят по указанията на производителя им

\n

Чл. 322

\n

Кабелните съоръжения и носещите конструкции се оразмеряват за натоварвания както от самите кабели, така и от външни сили (земен натиск, транспортни средства, лед, вятър и др.)

\n

Чл. 323(1) Всяка кабелна линия се означава с диспечерски номер и наименование

\n
(2)Когато една линия включва няколко успоредни кабела, всеки от тях носи еднакъв номер или наименование, но с допълнителна собствена буква.
\n

Чл. 324

\n

Към кабелите се закрепват устойчиви на въздействието на околната среда маркировъчни табели (марки). На табелите към съединителните муфи се отбелязват датата на монтажа и номерът на муфата

\n

Чл. 325При преминаване на кабелното трасе през големи зелени площи, ниви и др. трасето се маркира с бетонни реперни стълбчета

\n

Чл. 326Кабелните трасета се нанасят на планове и схеми със съответните репери, включително и на муфите

\n

Раздел III

\n

Избор на начин на полагане

\n

Чл. 327(1) В районите на електрическите централи, подстанции и големите възлови станции кабелите се полагат по естакади, в тунели, канали и кабелни канални системи

\n
(2)Допуска се полагане в изкоп само на единични кабели до отдалечени спомагателни обекти, разположени отстрани на основните кабелни трасета.
\n

Чл. 328В района на промишлени предприятия начинът на полагане на кабелите не се ограничава

\n

Чл. 329

\n

В населените места кабелите се полагат, като се спазват изискванията на наредбата по чл. 70, ал. 4 ЗУТ за правилата и нормите за разполагане на проводите и съоръженията на техническата инфраструктура. Кабелни съоръжения се използват по трасета с ценни улични настилки за преминаване на голям брой кабели в малка свободна ивица терен, съвместно полагане с телефонни кабели, както и при специални пресичания

\n

Чл. 330Използването на кабелни канали в ненаселени места е нецелесъобразно, а в населени места се избягва

\n

Чл. 331Допуска се транзитно преминаване на кабели за СрН и НН през сутерените на сгради при положение, че са изтеглени в заземени стоманени тръби

\n

Чл. 332н е се допуска поотделно изтегляне на едножилни кабели в стоманена тръба или през затворен контур от магнитен материал

\n

Чл. 333

\n
(1)Едножилните силови кабели с напрежение от 6 до 20 kV, които образуват трифазна линия, се полагат като сноп с форма на равностранен триъгълник, пристегнат през всеки 3 m или в една равнина, с разстояние между кабелите най-малко два пъти външния им диаметър
\n
(2)Еднофазните кабели се закрепват със скоби от немагнитен материал.
\n

Чл. 334

\n
(1)При възможно възникване на вибрации по мостове и специални съоръжения под кабелите се поставят подходящи меки подложки (или се използват кабели с оловна мантия и медни жила), шлангови кабели и др
\n
(2)При опасност от силно нагряване се използват кабели със специална изолация или се поставят термоустойчиви екрани.
\n
(3)При опасност от корозия кабелите са със специална външна обвивка или се изтеглят в подходящи тръби и др.
\n
(4)При свличащи се терени се оставят по-големи резервни дължини за линейна компенсация или кабелите са със специална телена броня, позволяваща значително по-големи надлъжни усилия.
\n
(5)При пресичане на реки със силно течение или при излизане от водоеми със силен прибой кабелите са със специална телена броня, позволяваща значително по-големи надлъжни усилия.
\n
(6)При вертикално полагане на голямо разстояние кабелите се закрепват така, че не носят усилия от собствената си тежест, по-големи от допустимите.
\n
(7)При голяма денивелация по трасето се използват сухи или с неизтичаща импрегнация кабели или маслени кабели със спирателни муфи.
\n
(8)За електрозахранване на подвижни или временни потребители се използват кабели с гъвкави медни жила.
\n

Раздел IV

\n

Избор на тип на кабелите

\n

Чл. 335

\n
(1)За трасета, преминаващи през терени с различни условия на околната среда, типът на кабела се избира според изискванията за най-тежкия участък при положение, че дължината на общото трасе е съизмерима с фабричната дължина на кабела
\n
(2)Допуска се за по-голяма дължина на трасето използването на различни типове кабели, подходящи за съответните участъци.
\n
(3)При участъци с различни условия на охлаждане сечението на кабела се избира за участъка с най-неблагоприятни условия, ако дължината му е по-голяма от 10 m.
\n

Чл. 336(1) В земята се полагат кабели с подсилена външна обвивка (броня)

\n
(2)За маслонапълнените кабели на ниско и средно налягане, тръбопроводите на маслонапълнени кабели с високо налягане и на газонапълнените кабели се осигурява антикорозионна защита.
\n

Чл. 337

\n

В кабелните съоръжения се полагат кабели без броня. к огато полагането на кабелите е свързано с триене върху външната им обвивка (изтегляне в бетонни тръби и др.), обвивката е от усилен тип

\n

Чл. 338

\n

Разрешавасеполагането на небронирани кабели впомещения на височина най-малко 2,0 m от пода. При по-малка височина кабелите се защитават от механични повреди (чрез тръби, профили, скари и др.)

\n

Чл. 339Бронирани кабели се използват в случаите на

\n
1.възможни големи усилия на опън (подводни кабелни линии и др.);
\n
2.особено отговорни връзки (контролни кабелни линии в централи с единична мощност на агрегатите над 100 MW, в подстанции 400 kV и др.).
\n

Чл. 340(1) В четирипроводникови и петпроводникови мрежи с напрежение до 1000 V се използват четирижилни и петжилни кабели

\n
(2)Не се допуска използването на трижилни/четирижилни кабели с отделно положено жило за неутрала/защитен проводник от фазовите жила.
\n
(3)Разрешава се използването на алуминиевата обвивка на трижилни кабели за напрежение до 1000 V като неутрален проводник в четирипроводникова мрежа с директно заземена неутрала в случаите:
\n
1.кабелът се полага в помещение, което не е взривоопасно;
\n
2.при нормална работа през неутралния проводник не протича ток, по-голям от 25 % от тока във фазните проводници;
\n
3.алуминиевата обвивка има достатъчно сечение, за да не се повреди кабелът при еднофазно късо съединение.
\n

Чл. 341При кабелна линия за напрежение 110 kV и по-високо типът и конструкцията на кабелите се избират по техническите условия на производителя на кабелите

\n

Раздел V

\n

Уредби за захранване и сигнализация за налягане на маслото в маслонапълнени кабели

\n

Чл. 342Уредбите, захранващи с масло маслонапълнени кабели, се проектират за работа при нормални и преходни топлинни режими

\n

Чл. 343(1) Количеството на маслото в маслозахранващата система се определя съобразно изчисления разход на масло за нейното редовно дей­ствие

\n
(2)За отстраняване на аварии и за напълване на най-дългия участък от кабелната линия се предвижда резерв от масло.
\n
(3)За подготовка на маслото (сушене, филтриране, обезгазяване) се предвижда възможност за работа на маслообработваща машина.
\n

Чл. 344(1) Разрешава се монтирането в закрити помещения на резервоарите за захранване с масло на кабелните линии с ниско и средно налягане

\n
(2)Маслените резервоари по ал. 1 в краищата на маслонапълнени кабели се разполагат върху носещата конструкция на кабелните глави или близо до нея.
\n
(3)Всички маслени резервоари се снабдяват със средства за измерване на налягането на маслото.
\n

Чл. 345

\n
(1)Агрегатите, които захранват кабелните линии с масло под високо налягане, се разполагат в закрити помещения с поддържане на температурата в тях не по-ниска от 10 °С и по възможност най-близко до кабелните линии
\n
(2)Свързването на няколко маслозахранващи агрегата към кабелната линия е чрез маслен колектор.
\n

Чл. 346

\n

Разрешава се при паралелно полагане на няколко маслонапълнени кабелни линии с високо налягане захранването на всяка линия с масло от отделен маслозахранващ агрегат или с използването на автоматично превключване на агрегата към една или друга линия

\n

Чл. 347Електрозахранването на маслозахранващите агрегати като правило е от два независими източника с автоматично превключване (АВР)

\n

Чл. 348

\n

На всяка кабелна маслонапълнена линия се монтира сигнална уредба, която при намаляване или покачване на налягането на маслото извън допустимите граници подава сигнал на дежурния персонал

\n

Чл. 349(1) На всеки участък от кабелна маслонапълнена линия се поставя датчик за налягане на маслото, действащ на сигнал, както следва

\n
1.за линия с ниско налягане - един датчик;
\n
2.за линия средно налягане - два датчика;
\n
3.за линия високо налягане - датчик при всеки маслозахранващ агрегат.
\n
(2)Аварийните сигнали се предават в местата с постоянен дежурен персонал.
\n
(3)Системата за сигнализация за налягане на маслото има защита от влиянието на електрическите полета на евентуално намиращи се в съсед­ство силови кабели.
\n

Чл. 350

\n
(1)Маслопроводът, който свързва колектора на маслозахранващия агрегат с маслонапълнените кабели с високо налягане, се разполага в помещение с поддържане на темературата над 0 °С
\n
(2)Допуска се разполагане на маслопровод по ал. 1 в канали или земя при условие, че се осигурява температура на околната среда над 0 °С.
\n

Чл. 351

\n

Не се допуска разполагане на таблото с апаратите за автоматично командване на маслозахранващите агрегати в помещение с високи вибрации, които могат да предизвикат неправилната им работа

\n

Чл. 352Апаратите, които поддържат налягането на газа в газонапълнените кабели, се разполагат в краищата им по предписанията на производителя

\n

Раздел VI

\n

Кабелни муфи

\n

Чл. 353(1) Кабелните муфи се изпълняват по начин, който защитава кабелите от проникването на влага и срещу въздействието на вредни вещества от околната среда

\n
(2)Муфите се избират за изпитвателните на­прежения за съответния тип кабел.
\n

Чл. 354Муфите се монтират съгласно действащите технически инструкции, изготвени по указания на производителя на муфите

\n

Чл. 355Муфите се разполагат по начин и на място без опасност от измъкване на жилата на кабелите или от повреждане на уплътненията им

\n

Чл. 356

\n

Разполаганите в земята метални муфи, при които е възможен взрив, отстоят от съседни кабели на разстояние най-малко 0,25 m или се отделят от тях с вертикална преграда или с вкопаване на по-нисък хоризонт

\n

Чл. 357Разполаганите в кабелно съоръжение метални муфи, при които е възможен взрив, се избират в специално изпълнение, защитаващо съседните кабели

\n

Чл. 358Допускат се за 1 km кабелна линия, изпълнена с трижилен кабел с напрежение до 35 kV, не повече от 6 съединителни муфи

\n

Чл. 359

\n
(1)Допускат се за 1 km кабелна линия, изпълнена с едножилни кабели с напрежение до 35 kV, две съединителни муфи на фаза (три - при съгласуване със собственика на кабелната линия)
\n
(2)Броят на съединителните муфи за 1 km кабелна линия с напрежение над 35 kV се определя в проекта.
\n

Чл. 360Муфите на маслонапълнените кабели се монтират съгласно указанията на производителя на кабелите с материали, доставени или предписани от него

\n

Чл. 361Съединенията на кабели с импрегнирана маслено-хартиена изолация с кабели с пласт­масова изолация се изпълняват със специални (хибридни) муфи

\n

Раздел VII

\n

Заземяване

\n

Чл. 362

\n
(1)На кабелните линии с напрежение над 1000 V от двата края се заземяват броните, металните обвивки, екраните на кабелите, както и металните конструкции, по които са положени, а за кабелните линни с напрежение до 1000 V се присъединяват към защитния проводник съгласно изискванията, посочени в глава седма
\n
(2)б роните и металните обвивки на кабелите се свързват с гъвкав меден проводник както помежду си, така и с металните обвивки (ако има такива) на кабелните муфи.
\n
(3)При кабели с алуминиева обвивка с напрежение, по-високо от 6 kV, заземяването на бронята и на обвивката се изпълнява с отделни проводници.
\n
(4)При кабели без метална обвивка или броня, но с екран, за свързване към заземителите се използва самият екран.
\n

Чл. 363(1) Кабелните глави и муфи на кабелите с напрежение 110 kV се заземяват съгласно проекта

\n
(2)При използване на бронирани маслонапълнени кабели с ниско и средно налягане броните от двете страни на муфите във всяка камера се свързват помежду си и се заземяват съгласно проекта.
\n

Чл. 364(1) Стоманеният тръбопровод на маслонапълнените кабели с високо налягане, положен в земята, се заземява във всяка камера и в краищата си

\n
(2)Когато тръбопроводът е положен открито, се правят допълнителни заземявания съгласно проекта.
\n
(3)Когато на тръбопровода се монтира специална защита от корозия, заземяването му се изпълнява съобразно изискванията на тази защита.
\n

Чл. 365

\n
(1)Допуска се присъединяването на кабелна глава, разположена на открито на конструкция, която не е удобна за заземяване (високо на сграда или незаземен стълб) към металната обвивка (екрана) на кабела при положение, че кабелната глава на другия край на линията е заземена и съпротивлението на металната обвивка (екрана) отговаря на изискванията, посочени в глава седма
\n
(2)При преход на електропроводна линия от въздушна в кабелна заземяваните елементи на линията се свързват със заземителното устройство на вентилните отводи, ако има такива. Използването само на металната обвивка (екрана) на кабела за заземяващо устройство по смисъла на ал. 1 не се допуска.
\n

Раздел VIII

\n

Специални изисквания за кабелни линии в електрически централи и подстанции

\n

Чл. 366Изискванията в този раздел се отнасят за кабелните стопанства на електрически централи с мощност 100 MW и по-голяма и подстанции с напрежение 110 kV и по-високо

\n

Чл. 367

\n
(1)В електрически централи, изграждани на блоков принцип, главната електрическа схема, схемата за собствени нужди, вторичната комутация, командването и разполагането на съоръженията и кабелните линии се изпълняват по такъв начин, че при пожар не се прекъсва работата на повече от един енергоблок в централата, както и действието на пожароизвестителните и пожарогасителни инсталации
\n
(2)В подстанциите схемите по ал. 1 се изпълняват така, че не допускат едновременното отпадане на взаимнорезервиращи се връзки в РУ, както и нарушаване на действието на пожароизвестителните и пожарогасителни инсталации.
\n

Чл. 368

\n
(1)Главните кабелни потоци в електрическите централи се полагат в кабелни помещения, тунели, естакади, етажи, шахти и др. отделно от тези на технологичните съоръжения
\n
(2)Кабелните трасета се избират, като се избягва:
\n
1.загряването на кабелите от нагрети части на технологичните съоръжения;
\n
2.полагането на кабелни линии в района на действие на предпазните устройства на прахосистемите;
\n
3.полагането на транзитно преминаващи кабели през помещения и места, където се намират тръбопроводи и канали с агресивни химически течности.
\n

Чл. 369(1) Взаимнорезервиращите се кабелни линии (силови, съобщителни, сигнални, за пожарогасене и др.) се полагат така, че при пожар да не се засегне резервната линия

\n
(2)В кабелни участъци, където има опасност от разпространяване на авария, кабелните линии се разделят на изолирани една от друга групи (снопове).
\n

Чл. 370

\n
(1)Допуска се за един енергоблок в електрическа централа полагането на кабели извън специалните кабелни помещения при условие, че кабелите са защитени от механични повреди, замърсяване от прах и др., от искри и огън при ремонтни работи по технологичните съоръжения и са осигурени нормални температурни условия за работа и обслужване
\n
(2)Достъпът до кабелно трасе на височина над 5 m, по което минават над 20 кабелни линии, се осигурява посредством монтирани стационарни стълби и площадки.
\n
(3)За по-малък брой на кабелните линии стационарни площадки не се изграждат, но се осигуряват условия за удобен достъп с преносими или возими стълби.
\n
(4)Кабелните линии на един енергоблок, разположени извън специалните кабелни съоръжения, по възможност се разделят на групи, разположени по различни трасета.
\n

Чл. 371(1) За контролни кабели се използват кабели с екранираща метална обвивка, заземена в единия край на кабела със съпротивление на заземлението не по-голямо от 4 W

\n
(2)Допуска се за екранираща обвивка по ал. 1 използването на бронята на кабела, ако има такава.
\n
(3)Разрешава се използването на контролни кабели без броня за помощните стопанства и за уредбите с напрежение до 110 kV.
\n
(4)Кабелите за топлотехнически контрол, автоматично регулиране и технологични защити в електрическите централи се избират бронирани.
\n

Раздел IХ Полагане на кабели в земя

\n

Чл. 372

\n
(1)При изпълнение на кабелни линии непосредствено в земята кабелите се полагат на дъното на изкопа, ако по него няма камъни или строителни отпадъци, които може да ги наранят. При опасност от нараняване се разстила подложка с дебелина 0,10 m от пясък или пресята пръст
\n
(2)Върху кабелите се насипва пласт от пясък или пресята пръст (която се трамбова) с дебелина 0,35 m и върху насипа се поставя предупредителна лента (ленти) от подходяща синтетична материя.
\n
(3)Допуска се вместо предупредителна лента нареждането на плътни тухли (блокчета от газобетон , плочи и др.) в подходяща конфигурация върху пласт от пясък или пресята пръст с дебелина 0,10 m.
\n
(4)За кабели с напрежение 110 kV задължително се използват предпазни бетонни плочи с минимална широчина 0,50 m, поставени върху пласт от пясък над кабела с дебелина 0,20 m.
\n
(5)Кабелният изкоп се дозасипва с чиста пръст, която се трамбова на пластове по 15 - 20 сm, след което се възстановява съответното външно по­критие.
\n

Чл. 373(1) В населени места под тротоари или терени, където не се движат превозни средства, кабелите се полагат на дълбочина

\n
1.за напрежение до 1000 V - 0,7 m;
\n
2.за напрежение над 1000 V до 35 kV - 0,8 m;
\n
3.за напрежение 110 kV - 1,0 m.
\n
(2)Допуска се полагане на кабели до 35 kV на дълбочина 0,5 m в участък с дължина до 5 m при влизане в сгради или пресичане с подземни съоръжения при условие, че кабелите са защитени от механични повреди.
\n
(3)Под уличните платна или терени, по които се движат транспортни средства, кабелите се полагат на дълбочина най-малко 1,0 m. Допуска се при необходимост кабелите да се положат на по-малка дълбочина, като се осигури механичната им защита.
\n

Чл. 374Извън населени места кабелите се полагат на дълбочина 1,3 m, ако минават през земеделски земи или на дълбочина 1,0 m - в останалите случаи

\n

Чл. 375

\n
(1)В населени места хоризонталните отстояния на кабелите от други подземни проводи и съоръжения при успоредно полагане, както и вертикалните отстояния от същите при пресичането им се приемат съгласно наредбата по чл. 329
\n
(2)При полагане на силови и съобщителни кабели под общ тротоар поясът на силовите кабели се разполага най-близко до регулационната линия.
\n
(3)Допуска се при недостатъчно място намаляването на хоризонталните отстояния по ал. 1, както следва:
\n
1.силови кабели с напрежение до 35 kV от съобщителни кабели - до 0,10 m при условие, че единият от двата вида кабели е положен в негорими тръби;
\n
2.силови кабели с напрежение над 35 kV от съобщителни кабели - до 0,50 m при условие, че участъкът на сближение е не по-дълъг от 200 m и между двата вида кабели са поставени вертикални негорими прегради (например базалтови плочи) и чрез изчисление не се установи вредно електромагнитно влияние върху съобщителните кабели;
\n
3.силови кабели с напрежение 110 kV от силови кабели за всички напрежения - до 0,30 m при условие, че единият от двата вида кабели е положен в негорими тръби или между тях са поставени вертикални негорими прегради (например базалтови плочи);
\n
4.силови кабели за всички напрежения от топлопровод - до 0,50 m при условие, че топлоизолацията на топлопровода по целия участък на сближаване не допуска допълнително нагряване на почвата в зоната на кабелите, което да повиши температурата й с повече от 10 °С за кабели с на­прежение до 10 kV и с повече от 5 °С - за кабели с по-високи напрежения;
\n
5.силови кабели за всички напрежения от кабелни съоръжения - до допиране при условие, че кабелите са положени така, че не пречат при експлоатацията на съоръжението.
\n
(4)Допуска се при недостатъчно място намаляването на вертикалните отстояния по ал. 1, както следва:
\n
1.силови кабели от топлопровод - до 0,25 m при условие, че топлоизолацията на топлопровода в участъка на пресичане и на 2 m от всяка негова страна не допуска допълнително нагряване на почвата в зоната на кабелите, което да повиши температурата й с повече от 10 °С - за кабели с напрежение до 10 kV, и с повече от 5 °С - за кабели с по-високи напрежения;
\n
2.силови кабели за всички напрежения до неф­топровод или газопровод - до 0,25 m при условие, че кабелите са положени в стоманена тръба на разстояние, равно на широчината на пресичането и по 2 m от всяка страна;
\n
3.силови кабели за всички напрежения до кабелни съоръжения - до допиране при условие, че кабелите са положени в негорими тръби, така че не пречат при отваряне на съоръжението, ако това е необходимо.
\n

Чл. 376Когато се полагат успоредно няколко кабела с напрежение не по-високо от 20 kV, светлото разстояние между тях е най-малко 0,10 m

\n

Чл. 377р азстоянието между контролните кабели не се нормира

\n

Чл. 378Кабелите, полагани успоредно на жп линия, отстоят извън охранителната й зона освен ако няма друго предписание от службите на жп транспорт

\n

Чл. 379Кабелите, полагани успоредно на трамвайна линия, отстоят от най-близката релса на разстояние най-малко 2 m или се полагат в неметални тръби

\n

Чл. 380Кабелите, полагани успоредно на пътища, отстоят на разстояние най-малко 1 m от външната страна на канавката, освен ако няма друго предписание на пътните служби

\n

Чл. 381

\n

Кабелите, полагани успоредно на електропроводи с напрежение 110 kV и по-високо, отстоят на разстояние най-малко 10 m от вертикалната равнина през крайния неотклонен проводник

\n

Чл. 382

\n
(1)Светлото разстояние между кабели и заземени части и заземители на стълбове на въздушни електропроводи е най-малко 5 m за на­прежение от 1000 V до 35 kV и най-малко 10 m - за напрежение 110 kV и по-високо
\n
(2)Допуска се при ограничени условия за избор на кабелно трасе намаляване на разстоянията от кабелните линии до подземните части и заземителите на стълбове ВЛ с напрежение, по-високо от 1000 V, но не по-малко от 2 m между тях. В този случай разстоянието между кабела и вертикалната равнина през крайния неотклонен проводник на ВЛ не се нормира.
\n
(3)На територията на електрическите централи и подстанции светлото разстояние между кабели и заземени части и заземители на стълбове на въздушни електропроводи и портали в ОРУ може да се намали до 0,5 m при условие, че тези заземени части са свързани със заземителния контур на уредбите.
\n

Чл. 383Светлото разстояние между кабелите и стълбове на въздушни мрежи с напрежение до 1000 V е най-малко 1,0 m (0,5 m, ако кабелите са положени в неметални тръби)

\n

Чл. 384(1) За пресичане на жп линии кабелите се полагат през цялата охранителна зона в тръби, кабелни канални системи, тунели или колектори съгласно нормативите на БДЖ

\n
(2)Мястото на пресичане отстои от мястото на стрелки или кръстовки на разстояние най-малко 5 m.
\n
(3)При пресичане на електрифицирани и подлежащи на електрифициране жп линии на постоянен ток се използват неметални тръби.
\n

Чл. 385(1) При пресичане на трамвайни линии кабелите се полагат в неметални тръби, кабелни канални системи, тунели или колектори

\n
(2)Мястото на пресичане по ал. 1 отстои от мястото на стрелки или кръстовки на разстояние най-малко 3 m.
\n

Чл. 386(1) При пресичане на улици и пътища от всякакъв вид кабелите се полагат през цялата зона в тръби, кабелни канални системи, тунели или колектори

\n
(2)Когато няма специално определен пояс за пътно платно, пресичането обхваща по 2 m от двете страни на пътя.
\n
(3)Пресичането на пътищата се изпълнява най-малко на 1 m под повърхността на платната и най-малко на 0,5 m под дъната на отводнителните канавки (0,2 m, ако кабелите са защитени).
\n
(4)При преход от подземна кабелна линия във въздушна кабелът се извежда на повърхността най-малко на 3,5 m от отводнителната канавка или банкета на пътя.
\n

Чл. 387

\n

При пресичане на пътни отклонения към дворове или гаражи кабелите се полагат така, че се избягва необходимостта от повторно разкопаване в случай на ремонт на кабелите Раздел Х Изтегляне на кабели в тръби

\n

Чл. 388При пресичане на пътни и улични платна, други проводи и съоръжения или при необходимост от механична защита кабелите се изтеглят в тръби

\n

Чл. 389(1) Разрешава се използването на тръби по чл. 389 от всякакъв вид, но задължително от негорим материал

\n
(2)Изборът на тръбите се съобразява със:
\n
1.агресивността на околната среда;
\n
2.наличието на блуждаещи токове;
\n
3.стабилността на почвата (свлачища) и подпочвените води;
\n
4.наличието на интензивен транспорт;
\n
5.начинът на възстановяване на изкопа;
\n
6.наличието на съседни съоръжения и проводи.
\n
(3)За трифазна система, образувана от едножилни кабели, когато едножилните кабели се полагат в три отделни тръби, тръбите са от немагнитен материал.
\n

Чл. 390(1) Тръбите се полагат директно върху дъното на изкопа, ако е чисто от камъни и строителни отпадъци, или върху пласт пясък или чиста пръст с дебелина 0,1 m

\n
(2)При необходимост и техническа възможност в отделни участъци тръбите се полагат чрез хоризонтално сондиране на терена.
\n
(3)Тръбите се свързват помежду си със застъпване или със съединителни муфи.
\n
(4)Краищата на всяка тръба, самостоятелна или елемент от съставна тръба, се обработват така, че не представляват опасност за нараняване на външната обвивка на изтегляния кабел.
\n
(5)Крайните отвори на тръбите се уплътняват независимо дали в тях има положен кабел.
\n
(6)Тръбите за въвеждане или преминаване на кабели през сгради или кабелни съоръжения завършват директно в почвата или в специално из­градени шахти.
\n
(7)При определяне на броя на тръбите се предвижда резерв 10 %, но най-малко една тръба.
\n

Раздел ХI Полагане на кабели в кабелни канални системи с РVС тръби

\n

Чл. 391За полагане на кабели през площи с ценна настилка или в стеснени участъци с по-голям брой кабелни линии се използват кабелни канални системи с PVC тръби

\n

Чл. 392При изграждане на кабелна канална система с РVС тръби в близост до подземни технически проводи се спазват разпоредбите в наредбата по чл. 329

\n

Чл. 393т ръбите, използвани за кабелна канална система, се избират от типоразмерите

\n
1.за кабели с напрежение до 1000 V - Ø 110 mm с дебелина на стените 3,2 mm;
\n
2.за кабели с напрежение до 35 kV - Ø 140 mm с дебелина на стените 4,1 mm.
\n

Чл. 394

\n

Тръбите се полагат със застъпване и залепване с РVС лепило, като преди монтирането краищата им се обработват така, че е изключено нараняване на външната обвивка на изтегляните кабели

\n

Чл. 395Всяка РVС тръба от системата е отделена от съседните и от стените на изкопа посредством слой бетон с дебелина, равна на половината от диаметъра на тръбите

\n

Чл. 396Минималното земно покритие върху положена кабелна канална система е 0,6 m

\n

Чл. 397Броят на тръбите в каналната система се предвижда с 10 % резерв, но най-малко една тръба

\n

Чл. 398Допуска се огъване на тръби от РVС при спазване на предписанията на производителя и с радиус на огъване най-малко 0,9 m

\n

Чл. 399

\n
(1)За изтегляне на кабели, направа на кабелни муфи и за отклонения към РУ и потребители по продължение на кабелната канална система се изграждат кабелни шахти на разстояние не по-голямо от 150 m. Препоръчва се разстояние през 60 m
\n
(2)Шахтите и капаците се оразмеряват на очакваните механични натоварвания и въздействия на околната среда с възможност за полагане на кабелите при спазване на допустимите радиуси на огъване и удобното им обслужване.
\n
(3)Разрешава се използването на дълбоки или плитки шахти в зависимост от броя на кабелите и нивото на подпочвените води.
\n
(4)При използване на дълбоки шахти се предвижда отводняване в дренажи и защита от обратно наводняване при високи подпочвени води.
\n
(5)Отворите на шахтите в земята се уплътняват с водонепропускащи материали.
\n
(6)Капаците на шахтите са с тегло не по-голямо от 50 daN с конструкция за удобно захващане при повдигане и за необходимите механични натоварвания.
\n

Чл. 400

\n
(1)В шахтите кабелите се полагат на лавици. Лавиците се заземяват, като преходното съпротивление на заземлението е не по-голямо от 30 W за най-неблагоприятните климатични условия
\n
(2)Кабелните линии с напрежение до 1000 V и тези от 1000 V до 35 kV се разполагат на различни лавици, разделени с подвижни негорими прегради.
\n

Чл. 401Във всяка шахта към всеки кабел се прикрепва маркировъчна табелка

\n

Чл. 402

\n
(1)Допуска се под тротоари с широчина до 3 m изграждането на допрени подземни канални системи за силнотокови и съобщителни кабелни линии при спазване на отстоянията, посочени в раздел IХ
\n
(2)Разрешава се в случаите по ал. 1 изграждането на два вида шахти:
\n
1.плитки - самостоятелни за всеки вид кабели, разместени по дължината на трасето, като в шахтата на единия вид кабели, другият вид минава в тръби;
\n
2.дълбоки - общи за двата вида кабели, които са разположени по такъв начин, че когато се работи по единия вид кабели другият вид е защитен от подходяща преграда.
\n
(3)Силнотоковите кабели, положени в допрени канални системи, да не предизвикват опасни и смущаващи напрежения в съобщителните кабелни линии.
\n

Раздел ХII Полагане на кабели в кабелни помещения, канали, тунели и колектори

\n

Чл. 403к олектори, кабелни помещения, тунели и канали се оразмеряват, като се предвижда 15 % резерв за допълнително полагане на кабели

\n

Чл. 404Колекторите, кабелните помещения и тунелите с огнеустойчиви прегради се отделят и преграждат съгласно нормативните изисквания за пожарна и аварийна безопасност

\n

Чл. 405Когато влизането в колектори, кабелни помещения и тунели е през люкове, се изисква

\n
1.светъл отвор на люка - най-малко 0,7 m;
\n
2.възможност за заключване - на самия люк или на втория капак под него;
\n
3.стационарна стълба - разположена така, че не пречи на обслужващия коридор.
\n

Чл. 406

\n
(1)Преминаването на кабелите през стени и огнеустойчиви прегради се изпълнява в самостоятелни негорими тръби или в подходящо оформени отвори, самостоятелни за всеки кабел
\n
(2)Независимо от наличието или отсъствието на кабели тръбите (отворите) се уплътняват с водонепропускащи материали.
\n

Чл. 407(1) Колекторите, кабелните помещения, тунелите и каналите се изпълняват така, че в тях не проникват технологични води и масла

\n
(2)За отвеждане на дъждовни или подземни води дъното на колекторите, кабелните помещения, тунелите и каналите е с наклон най-малко 0,1 % към водосборно място, излизащо през сифон към дренаж или към канализация.
\n
(3)При необходимост се предвиждат помпи в противовлажно изпълнение за изкуствено отводняване.
\n

Чл. 408Най-малкото земно покритие над колектори и тунели е 0,5 m, а над канали - 0,3 m

\n

Чл. 409(1) Колекторите, кабелните помещения и тунелите се проектират за естествено вентилиране

\n
(2)Ако разликата между температурите на входящия и изходящия въздух е по-голяма от + 10 °С, се предвижда принудителна вентилация, автоматично изключваща се в случай на пожар.
\n
(3)При съвместно полагане в колектор на силови кабели и топлопровод топлопроводът да не повишава допълнително температурата на въздуха в зоната на кабелите с повече от 5 °С по което и да е време на годината. В противен случай се предвижда подходяща топлоизолация на топлопровода или се монтира принудителна вентилация с автоматично действие, изключваща се в случай на пожар.
\n

Чл. 410

\n

В колекторите, кабелните помещения и тунелите се предвижда изкуствено осветление, изпълнено по предписанията на глава четиридесета и допълнителните изисквания по чл. 306, ал. 3

\n

Чл. 411

\n
(1)Кабелните канали се покриват с подвижни негорими капаци с конструкция, която издържа предвидените механични натоварвания и дава възможност за удобно захващане на капаците при повдигане
\n
(2)Извън сградите капаците са на ниво земна повърхност, на достъпните само за обслужващ персонал места. В противен случай се предвижда земно покритие или тротоарна настилка или и двете.
\n
(3)В ОРУ по целесъобразност се разрешава изграждането на кабелни канали изцяло над земната повърхност.
\n

Чл. 412

\n
(1)Не се разрешава използването на кабелни канали в участъци, където е възможно разливането на разтопен метал, течности с висока температура или на други вещества, които може да повредят кабелните обвивки
\n
(2)В участъците по ал. 1 не се разрешава и поставянето на входни люкове за колектори и тунели.
\n

Чл. 413

\n
(1)В колекторите се разрешава съвместно полагане на силови кабели с напрежение до 35 kV, контролни кабели, съобщителни кабели, водопроводи, топлопроводи и въздуховоди, подредени на принципа - отделящите топлина проводи отстоят възможно най-далече един от друг, като се подреждат при 1. двустранно разполагане - от едната страна на коридора - отгоре съобщителните кабели, под тях топлопроводът; от другата страна на коридора - отгоре силовите кабели, под тях водопроводът;
\n
2.едностранно разполагане - най-горе силовите кабели, под тях съобщителните и най-долу водопроводът или топлопроводът.
\n
(2)Не се допуска съвместното полагане на силови кабели с газопроводи и тръбопроводи, съдържащи възпламенителни и горими течности.
\n

Чл. 414(1) Кабелите в кабелни помещения, тунели и канали се полагат

\n
1.при двустранно разполагане - от едната страна силовите, от другата останалите кабели (контролни, съобщителни);
\n
2.при едностранно разполагане - силовите кабели отгоре, другите кабели под тях, отделени с плътна негорима хоризонтална преграда;
\n
3.силовите кабели с напрежение до 1000 V - под тези с по-високото напрежение, отделени от тях с плътна негорима хоризонтална преграда.
\n
(2)Допуска се полагането на контролни кабели заедно със силови с напрежение до 1000 V, с изключение на случаите, посочени в раздел VIII на тази глава.
\n
(3)Допуска се в местата на пресичане и от­клонение преминаването на контролни и съобщителни кабели над силовите, отделени с негорима преграда.
\n

Чл. 415Полагането на отговорни, взаимнорезервиращи се кабелни линии се изпълнява върху негорими хоризонтални прегради и на различни нива

\n

Чл. 416

\n

Кабелите с напрежение 110 kV се полагат в най-долната част на кабелните съоръжения, отделени от разположените над тях кабели с негорима плътна хоризонтална преграда

\n

Чл. 417(1) В кабелните помещения и тунели се разрешава полагането и на токопроводи в за­крито изпълнение в метални или огнеустойчиви обвивки

\n
(2)Разрешава се и полагане на въздухопроводи, които обслужват въздухоструйни прекъсвачи и пневматични задвижвания на електрически уредби, както и на маслопроводи, обслужващи маслонапълнени кабели.
\n

Чл. 418Съединенията на тръбопроводите се изпълняват чрез заварка

\n

Чл. 419Полагането на въздухопроводи и маслопроводи, освен посочените в чл. 417, ал. 2, за други нужди не се допуска

\n

Чл. 420

\n

В колектори, кабелни помещения, тунели и канали силовите кабели с напрежение до 35 kV се полагат върху специални конструкции (лавици) при спазване на размерите, посочени в табл. 29 Таблица 29 Най-малки размери при изпълнение на колектори, кабелни помещения, тунели, канали и шахти Забележка на редакцията: виж таблицата в PDF -а на броя

\n

Чл. 421

\n

Разрешава се полагане на кабели по дъното на канал с дълбочина не повече от 0,9 m при разстояние между кабелите най-малко един кабелен диаметър. Разстоянието между кабелите с напрежение над 1000 V и контролните кабели е най-малко 100 mm, ако не са разделени с вертикална негорима преграда. Засипване на кабелите с пясък не се разрешава

\n

Чл. 422

\n
(1)Допуска се стесняване широчината на обслужващите коридори както при двустранно, така и при едностранно разположение на носещите конструкции от посочените в табл. 29 до 800 mm на дължина 1 m
\n
(2)Разрешава се намаляване на височината на тунелите до 1,5 m, ако остават полупроходими при:
\n
1.дължина на тунела не по-голяма от 100 m, като останалите разстояния се запазват съгласно табл. 29;
\n
2.в двата края на тунела има врати или люкове.
\n

Чл. 423(1) В колектори, кабелни помещения, тунели и канали кабелите се полагат с цяла строителна дължина

\n
(2)Контролните кабели се полагат върху лавици на снопчета от няколко кабела с диаметър на всяко снопче до 100 mm или на пластове от няколко кабела с максимална дебелина на пласта 150 mm, като и в двата случая външните обвивки на групираните кабели са еднотипни.
\n

Чл. 424Кабелите с напрежение 110 kV се полагат върху конзоли или върху специални подложки, разположени на дъното извън обслужващия коридор, при спазване на условията

\n
1.разстоянието между местата на подпорите е не по-голямо от 1,5 m;
\n
2.за триъгълно разположение на трите фазни жила превързването помежду им е на разстояние не по-голямо от 1,5 m;
\n
3.за хоризонтално разположение на трите фазни жила закрепването е пофазно по дължина, на разстояние не по-голямо от 1,5 m; към феромагнитна конструкция закрепването е със скоби от немагнитен материал;
\n
4.предвидени са мерки срещу нараняване обвивката на кабелите, предизвикани от температурни разширения.
\n

Чл. 425

\n

Стоманените тръбопроводи на маслонапълнените или газонапълнените кабели се разполагат на конзоли, негорими трупчета или подвески, разстоянието между които се определя в проекта

\n

Чл. 426

\n

Крайните разделителни немагнитни тръби на маслонапълнени и газонапълнени кабели се прикрепват към феромагнитни конструкции със скоби от немагнитен материал, а при дължина над 10 m - с плъзгащи крепители, непозволяващи странично изместване Раздел ХIII Полагане на кабели в производствени помещения

\n

Чл. 427При полагане на кабели в производствени помещения се спазват допълнително условията

\n
1.кабелите се разполагат така, че позволяват оглед и ремонт;
\n
2.разстоянието между успоредно положени кабели и тръбопроводи е най-малко 0,5 m, а с газопроводи и тръбопроводи за горими течности - 1,0 m; при невъзможност за спазването на посочените разстояния кабелите се полагат в стоманени тръби по дължината на целия участък на сближаване, а при пресичане - и по 0,5 m от двата края;
\n
3.не се допуска успоредното полагане на силови кабели под или над тръбопроводи, пренасящи горими или химически активни флуиди;
\n
4.полагането на кабели в подовете и стените се изпълнява в канали или тръби;
\n
5.преминаването на кабелите през междуетажни плочи и стени се изпълнява в тръби или в нарочно оформени самостоятелни за всеки кабел отвори, уплътнени с негорим материал, лесно отстраним в случай на нужда.
\n

Чл. 428Забранява се полагането на кабели във вентилационни канали с изключение на случаите на пресичане с единични кабели, положени в стоманени тръби

\n

Чл. 429Откритото полагане на кабели по стълбищни клетки не се допуска

\n

Чл. 430При пресичане на проходи кабелите преминават на височина от пода най-малко 1,9 m

\n

Раздел ХIV Полагане на кабели върху специални съоръжения

\n

Чл. 431По естакади кабелите се полагат съгласно изискванията на НИПАБ

\n

Чл. 432(1) Полагане на кабели по мостове се изпълнява по начините

\n
1.при наличие на достатъчно пространство - в самостоятелни тръби или цеви, разположени една от друга на разстояние 1 / 2 от диаметъра им, положени в тротоарната част на моста с минимално покритие 300 mm (при използване на РVС тръби те се обвиват с бетон);
\n
2.при липса на пространство или тротоар - в самостоятелни стоманени тръби, закрепени отстрани на моста така, че не пречат на течението на водата, заземени в двата си края; преходното съ­противление на заземителите е не по-голямо от 10 W.
\n
(2)Допуска се открито полагане на кабели на места, удобни за поддържане, но недостъпни за хора, като се отчита нагряването от прякото слънчево греене.
\n

Чл. 433В местата на преминаване на кабелите в тръби през дилатационни фуги тръбите се прекъсват и полагат в индивидуални обвиващи маншони с дължина 0,5 m

\n

Чл. 434Допуска се полагането на кабели по язовирни стени, диги, пристанищни кейове и др. директно в земята при дебелина на земния пласт най-малко 1 m

\n

Чл. 435Не се допуска полагане на маслонапълнени и газонапълнени кабели по мостове с вибрации, предизвикани от преминаването на транспортни средства

\n

Раздел ХV Полагане на кабели през водни площи

\n

Чл. 436

\n
(1)При пресичане на реки и канали с коригирани и облицовани брегове, където няма мостове или на мостовете не се събира желаният брой кабели, се изграждат самостоятелни конструкции, състоящи се от носещи стойки и стоманени тръби
\n
(2)При техническа възможност изпълнението на пресичането по ал. 1 се използва и при реки и канали с некоригирани брегове, но в този случай тръбите се закрепват в двата си края срещу подкопаване и отвличане от водата.
\n
(3)Не се разрешава използването на кабелните конструкции като мост за преминаване. Предвиждат се подходящи мерки - ошипяване на тръбите, стационарни прегради в двата края на конструкцията и др.
\n
(4)В зависимост от случая при повече от 4 кабела тръбите през водните площи завършват в преходни шахти, в които се поема денивелацията между нивата на полагане през и извън реката (канала).
\n
(5)Положените през водните площи тръби не трябва да създават опасност за наводнение.
\n
(6)Стоманените тръби се заземяват в двата си края, като преходното съпротивление на заземителите е не по-голямо от 10 Ω .
\n
(7)При възможност като носеща конструкция се използва обсадна стоманена тръба, в която се поставя необходимият брой подходящо разделени тръби.
\n

Чл. 437

\n

Пресичането на некоригирани речни корита (при липса на възможност за използване на мостова или премостваща конструкция) се изпълнява чрез полагане на кабелите по самото дъно, като се спазват условията 1. мястото на пресичане е на полегат бряг, който не е подложен на размиване, и дъното не е каменисто;

\n
2.пред мястото на пресичане кабелите се полагат с по-голяма резервна държина;
\n
3.кабелите се полагат в изкоп с дълбочина 0,3 m и по дължина се укрепват с набити колове през 1 m.
\n

Чл. 438

\n

Ако реката (каналът) е плавателна и особено ако дъното й подлежи на периодични корекции, дълбочината на кабелния изкоп е най-малко 1 m и се съгласува със съответните служби

\n

Чл. 439

\n
(1)Преминаването на кабели през дълбоки водоеми се изпълнява по дъното, като не се допуска провисване в неравните места - прави се подравняване и вкопаване или заобикаляне на препятствията
\n
(2)В случаите по ал. 1 се използват кабели с телена броня, която ги предпазва от механични повреди и понася по-големи надлъжни усилия.
\n

Чл. 440Местата на пресичане се укрепват срещу размиване и ледоход и се отбелязват със знаци, съгласувано със службите на водния транспорт, ако има такъв

\n

Чл. 441Не се допуска пресичане на кабелни линии под водата

\n

Чл. 442Светлото хоризонтално разстояние между успоредно положени по дъното кабели е най-малко 0,25 m

\n

Чл. 443

\n

Светлото хоризонтално разстояние между успоредно положени кабели и тръбопроводи се определя от проекта за подводни изкопни работи и е най-малко 50 m (при притеснени условия след съгласуване със заинтересуваните страни може да се намали до 15 m)

\n

Чл. 444Начинът на полагане на кабели с на­прежение 110 kV през водни площи се определя в проекта, като се указват и съответните отстояния до други кабели и проводи

\n

Чл. 445

\n

При полагане на едножилни кабели с напрежение 110 kV и при отговорни линии с по-ниски напрежения се полагат резервни жила (едно жило за една трифазна система). п ри три и повече трифазни системи - съгласно проекта, но най-малко две жила Глава четиринадесета ВЪЗДУШНИ ЕЛЕКТРОПРОВОДНИ ЛИНИИ С НАПРЕЖЕНИЕ ДО 1000 V

\n

Раздел I

\n

Област на приложение. Определения

\n

Чл. 446

\n
(1)Изискванията в тази глава се отнасят за въздушни електропроводни линии (ВЛ) с напрежение до 1000 V, изпълнени с неизолирани проводници, както и с изолирани проводници за отклонение от ВЛ към потребителите
\n
(2)Изискванията не се отнасят за ВЛ, чието изграждане се определя от други нормативни актове (контактни мрежи на електрифицирания транспорт, трамваи, тролейбуси и др.).
\n
(3)Кабелните участъци и кабелните отклонения се изпълняват в съответствие с изискванията на глава тринадесета.
\n

Чл. 447

\n

Въздушна електропроводна линия (ВЛ) с напрежение до 1000 V - линия за разпределение на електрическа енергия посредством неизолирани проводници, разположени на открито, закрепени чрез изолатори и арматура към стълбове или чрез конзоли към сгради и инженерни съоръжения

\n

Чл. 448Въздушните електропроводни линии по механични показатели се оразмеряват за работа в режимите

\n
1.нормален - проводниците не са прекъснати (скъсани);
\n
2.авариен - проводниците са скъсани напълно или частично;
\n
3.монтажен режим.
\n

Раздел II

\n

Общи изисквания

\n

Чл. 449

\n
(1)По механични показатели проводниците, изолаторите и арматурата се оразмеряват по метода на разрушаващите напрежения, получавани от въздействието на изчислителните натоварвания, с отчитане на изискванията на тази наредба
\n
(2)Стълбовете и фундаментите се изчисляват съгласно действащите за тях нормативни актове.
\n

Чл. 450(1) Стълбовете на ВЛ се разполагат така, че не затрудняват транспорта и движението на пешеходците

\n
(2)Стълбовете, застрашени от повреждане от транспортни средства, се защитават по подходящ начин.
\n

Чл. 451

\n

Върху стълбовете на височина 2,5 ÷ 3 m от земята се означават: типът, поредният номер, годината на поставяне на стълба, номерът на извода от трансформаторния пост и наличието на заземяване

\n

Чл. 452Металните конструкции на ВЛ се защитават от корозия посредством галванични покрития и бои

\n

Раздел III

\n

Изчислителни климатични условия

\n

Чл. 453

\n
(1)Изчислителните климатични условия за ВЛ с напрежение до 1000 V се определят по фактически наблюдения. Налягането (скоростта) на вятъра и дебелината на ледената обвивка се избират както за ВЛ с напрежение 20 kV (глава шестнадесета)
\n
(2)За линиите, преминаващи през застроени местности, максималната скорост на вятъра допълнително се намалява с 40 % в сравнение със стойностите в чл. 549.
\n
(3)За изчислението на проводниците и стълбовете направлението на вятъра се приема под ъгъл 90°спрямо трасето на ВЛ.
\n
(4)Дебелината на ледената обвивка се приема:
\n
1.за II климатичен район - 10 mm;
\n
2.за III климатичен район - 15 mm;
\n
3.за IV климатичен район - 20 mm;
\n
4.за специалните климатични райони - над 20 mm.
\n
(5)Дебелината на ледената обвивка над 20 mm се закръглява до стойностите по чл. 551, ал. 4 и 5.
\n

Чл. 454Проводниците на ВЛ се оразмеряват за работа в нормален режим при скорост на вятъра и дебелина на ледената обвивка, определени съгласно чл. 454

\n

Чл. 455(1) Въздушните линии се оразмеряват за следните съчетания на климатичните условия

\n
1.максимална температура на въздуха, без вятър, без лед;
\n
2.проводници, покрити с лед, без вятър, температура - 5 °С;
\n
3.минимална температура на въздуха, без вятър, без лед;
\n
4.средногодишна температура на въздуха, без вятър, без лед;
\n
5.максимално налягане на вятъра Q mах , температура - 5 °С, без лед;
\n
6.проводници, покрити с лед, температура - 5 °С, налягане на вятъра 0,25 Q max (0,5. V max ).
\n
(2)За максимална температура на въздуха се приема + 40 °С, а за минимална - 30 °С.
\n

Чл. 456Проверката за приближаване на проводниците към сгради и съоръжения е при максимална скорост на вятъра и температура +15 °С

\n

Раздел IV

\n

Проводници и арматури

\n

Чл. 457(1) Използваните проводници за ВЛ са едножични и многожични

\n
(2)Проводниците по условието за механична якост се избират в зависимост от материала с най-малко сечение:
\n
1.алуминиеви и алуминиеви сплави - 16 mm 2 ;
\n
2.стоманоалуминиеви и стоманоалуминиеви сплави, медни и биметални - 10 mm 2 ;
\n
3.стоманени многожични - 25 mm 2 ;
\n
4.стоманени едножични - диаметър 4 mm.
\n
(3)Не се допуска използването на eдножични стоманени проводници с диаметър, по-голям от 5 mm, и на едножични медни и биметални проводници с диаметър, по-голям от 6,5 mm.
\n
(4)Допуска се дължина на отклонението от ВЛ до въвода на сгради, изпълнено с изолирани или неизолирани проводници, до 25 m. При по-голяма дължина се монтира допълнителен стълб или проводниците се укрепват към съществуващи фасади на сгради и др.
\n

Чл. 458По механични показатели проводниците се оразмеряват в съответствие с чл. 566 и 567

\n

Чл. 459(1) Съединение (снаждане) на проводници се изпълнява със съединителни и специални клеми (муфи)

\n
(2)Механичната якост на подложени на опън съединения е не по-малко от 90 % от якостта на скъсване на проводника.
\n
(3)Съединения на проводници от различни метали се извършват с биметални клеми, а с различни сечения със специални клеми - само на стълбове, без да се подлагат на механични сили.
\n

Чл. 460(1) Проводниците се окачват върху стълбовете единично

\n
(2)Проводниците се закрепват към носещите изолатори с превръзки или с друга специална арматура.
\n
(3)Проводниците за отклонение от ВЛ се закрепват на стълбовете с крайни връзки.
\n

Чл. 461Коефициентът на сигурност на металните пръти и куки се приема най-малко 2

\n

Раздел V

\n

Разполагане на проводници върху стълбове

\n

Чл. 462(1) Допуска се разполагане на проводниците върху стълбовете по различни начини

\n
(2)Неутралният проводник се разполага като правило под фазовите проводници.
\n
(3)Проводниците за улично осветление, окачени на стълбове заедно с проводниците на ВЛ, се разполагат над неутралния проводник.
\n
(4)Допуска се по изключение проводниците за улично осветление по ал. 3 в съществуващи ВЛ да се разполагат под неутралния проводник.
\n

Чл. 463(1) Забранява се поставянето на от­крити електрически табла и предпазители върху стълбове при отклонения към потребители

\n
(2)Средствата за измерване на електрическата енергия на потребителите, защитата, секционирането й за други цели се монтират в закрити табла върху стълбовете и се разполагат под проводниците.
\n

Чл. 464(1) Вертикалното разстояние между проводниците, разположени един под друг върху стълба, е най-малко 0,40 m

\n
(2)Хоризонталното разстояние между два съседни проводника върху стълба е най-малко 0,30 m.
\n

Чл. 465(1) Хоризонталните разстояния между проводниците за спусъци по стълба е най-малко 0,15 m

\n
(2)Разстоянието на проводниците до повърхността на стълб, конзоли, куки и др. е най-малко 0,05 m.
\n

Раздел VI

\n

Изолация

\n

Чл. 466Коефициентът на сигурност на стоящите изолатори (отношението на разрушаващата сила към действащата сила) е най-малко 2,5

\n

Чл. 467(1) За окачване на няколко проводника върху един изолатор се използват многошийкови или специални изолатори

\n
(2)Неутралният проводник се закрепва на изолатори.
\n

Раздел VII

\n

Защита от пренапрежения, заземяване

\n

Чл. 468

\n
(1)В мрежите с изолирана неутрала прътите, куките и арматурите на стоманобетонните стълбове се заземяват, а в мрежи с директно заземена неутрала се свързват към PE (защитен проводник) или PEN проводник (защитен неутрален)
\n
(2)Заземяващият спусък по стълб е с диаметър най-малко 6 mm.
\n
(3)Допуска се използването на арматурата на стоманобетонни стълбове като заземяващ спусък.
\n
(4)Преходното съпротивление на заземителите е не по-голямо от 30 Ω .
\n

Чл. 469

\n
(1)3а защита от атмосферни пренапрежения на ВЛ (които не са екранирани от високи здания, дървета и др.) се поставят заземители с преходно съпротивление по чл. 469, ал. 4
\n
(2)Разстоянията между заземителите се приемат не по-големи от 200 m за райони със средна атмосферна електрическа дейност (от 10 до 40 часа/година) и 100 m - за райони с повишена атмосферна електрическа дейност.
\n
(3)На стълбовете се поставят заземители на:
\n
1.всички стълбове с отклонения към сгради;
\n
2.крайни, разклонителни и кръстовищни стълбове, когато разстоянието до съседното защитно заземяване е по-голямо от 100 m за райони със средна атмосферна електрическа дейност и по-голямо от 50 m в райони с повишена атмосферна дейност.
\n
(4)Към заземителните уредби се присъединяват елементите на стълбовете, посочени в чл. 469.
\n
(5)Заземителните уредби могат да се използват за повторно заземяване на неутралния проводник.
\n

Раздел VIII

\n

Стълбове

\n

Чл. 470Стълбовете за ВЛ в зависимост от предназначението им се оразмеряват като носещи, опъвателни, ъглови, крайни, отклонителни и кръстовищни

\n

Чл. 471(1) За всички типове стълбове се разрешава използването на подпори или обтяжки

\n
(2)Обтяжките се закотвят в терена или към различни съоръжения.
\n
(3)Стоманените обтяжки се оразмеряват за сечение най-малко 25 mm 2 .
\n
(4)В прави участъци на ВЛ в открити места се поставя усилен тип стълб (опъвателен) след всеки 8 ÷ 9 носещи стълба.
\n

Чл. 472(1) Стълбовете независимо от техния тип се оразмеряват само за механичните товари при нормален режим и състояние на проводниците

\n
1.свободни от лед и максимална скорост на вятъра;
\n
2.покрити с лед и скорост на вятъра при заледяване.
\n
(2)Ъгловите и крайните стълбове при между­стълбия, по-малки от критичното, се проверяват при режим с минимална температура, без вятър, без лед.
\n
(3)При изчисленията се отчитат действията на силите върху:
\n
1.носещите стълбове - хоризонталната сила, перпендикулярна на оста на ВЛ, от налягането на вятъра върху проводниците и стълба;
\n
2.опъвателните стълбове - хоризонталните сили от налягане на вятъра по т. 1 и от разликите в опъна на проводниците в съседните междустълбия, насочена по оста на ВЛ, с големина най-малко 50 % от най-голямата сила на едностранен опън на проводника;
\n
3.ъгловите стълбове - хоризонталните сили от налягането на вятъра и резултантните от натягане на проводниците, проектирани по ъглополовящата на ъгъла, сключен между проводниците от двете страни на стълба;
\n
4.крайните стълбове - хоризонталните сили по оста на ВЛ от натягане на проводниците и от налягане от вятъра, определена в т. 1;
\n
5.всички видове стълбове - вертикалната сила от теглото на проводника за случая по ал. 1, т. 1 и теглото на заледения проводник по ал. 1, т. 2.
\n

Чл. 473На стълбовете в участъци, заливани от вода, където е възможно отмиване на почвата, се правят специални укрепвания

\n

Раздел IX

\n

Пресичания и сближавания

\n

Чл. 474Ъгълът на пресичане на ВЛ със съоръжения, други линии, улици и др. не се ограничава

\n

Чл. 475(1) Разстоянието от проводниците до земята при най-големия им провес се приема най-малко 6 m

\n
(2)Допуска се при пресичане на улици с отклонения на ВЛ към сгради намаляване до 3,5 m на разстоянието от проводниците до тротоарите и пешеходните пътеки при най-големия им провес.
\n

Чл. 476

\n

Разстоянието от проводниците на ВЛ до земята или до пресичани съоръжения при най-големия провес на проводниците (без вземане под внимание на нагряването от електрическия ток) се определя за 1. проводници, покрити с лед, температура - 5 °С, без вятър;

\n
2.максимална температура на въздуха, без вятър.
\n

Чл. 477(1) Разстоянието по хоризонтала от проводниците при най-голямото им отклонение до сградите е най-малко 1,5 m до балкони, прозорци и тераси

\n
(2)Преминаването на ВЛ над сгради не се допуска, с изключение на отклоненията от ВЛ към захранваната сграда.
\n
(3)Проектирането и извършването на строително-монтажни и товарно-разтоварни работи, складиране на материали, гариране на строително-монтажна и транспортна механизация в предпазната зона на ВЛ до 1000 V се забранява.
\n
(4)Предпазната зона на ВЛ до 1000 V се определя двустранно - по 5 m от крайните неотклонени проводници.
\n

Чл. 478

\n

Разстоянията от стълбовете на ВЛ до подземни кабели, тръбопроводи и надземни колонки с различни предназначения се определят в съответствие с наредбата по чл. 329

\n

Чл. 479(1) Преминаване на ВЛ над плавателни реки се разрешава по изключение, като се спазват предписанията за ВЛ над 1000 V

\n
(2)При пресичане на неплавателни реки и канали разстоянието от проводниците на ВЛ до най-високото ниво на водата е най-малко 2 m, а до леда - 6 m.
\n
(3)Разстоянието от стълбовете на ВЛ до брега на некоригирана река е най-малко равно на височината на стълба.
\n

Чл. 480(1) При преминаване на ВЛ през горски масиви и зелени насаждения не се изисква направата на просека

\n
(2)Разстоянието от проводниците при най-големия им провес или най-голямо отклонение до растителността е най-малко 1 m.
\n

Чл. 481При пресичане на ВЛ с напрежение до 1000 V с ВЛ с напрежение по-високо от 1000 V се спазват изискванията по чл. 640 - 646

\n

Чл. 482Стълбовете на пресичащи се ВЛ с напрежение до 1000 V са тип кръстовищен

\n

Чл. 483При пресичане на ВЛ със съобщителни линии се спазват изискванията

\n
1.пресичанията се изпълняват само в между­стълбията на линията;
\n
2.пресичанията с радиотранслационни линии се изпълняват на общи стълбове;
\n
3.проводниците на ВЛ се разполагат над проводниците на съобщителната линия;
\n
4.проводниците на ВЛ са многожични, като съединения в междустълбието на пресичането не се допускат;
\n
5.минималните сечения на проводниците за междустълбието на пресичане за алуминий или алуминиева сплав са 25 mm 2 , а за мед и други метали - 16 mm 2 ;
\n
6.разстоянието по вертикала от проводниците на ВЛ, при най-големия им провес, до проводниците на съобщителната линия в точката на пресичането е най-малко 1,25 m;
\n
7.стълбът на ВЛ отстои най-малко на 2 m от мястото на пресичане.
\n

Чл. 484(1) По изключение се допуска разполагането на проводниците на съобщителната линия над проводниците на ВЛ при условие, че се спазват изискванията

\n
1.разстоянието между проводниците в мястото на пресичане е най-малко 1,25 m;
\n
2.неизолираните проводници на съобщителната линия при най-неблагоприятните климатични условия - минимална температура или лед, са с коефициент на сигурност най-малко 2,2;
\n
3.изолираните проводници на съобщителната линия са за пробивно напрежение на изолацията най-малко удвоеното работно напрежение на пресичаната ВЛ и коефициент на сигурност при опъване най-малко 1,5.
\n
(2)Допуска се в населени места преминаването на въводи на сгради с изолирани проводници под телефонни линии.
\n

Чл. 485Стълбовете на ВЛ, ограничаващи междустълбията на пресичане с телефонни линии, са от носещ или опъвателен тип

\n

Чл. 486При пресичане на ВЛ с телефонни кабели, окачени на стълбове, се отчитат изискванията по чл. 494

\n

Чл. 487При пресичане на ВЛ с подземни кабелни съобщителни линии се отчитат изискванията

\n
1.хоризонталното разстояние от стълба до кабелната линия е най-малко 0,8 m в застроена мест­ност и 1,5 m при незастроена местност, а когато кабелът е защитен с тръби, разстоянието може да се намали на 0,3 m;
\n
2.разстоянието от заземителя на стълба на ВЛ до кабелната линия е най-малко: а) в защитен участък чрез поставяне в земята на допълнителен екран - 5 m; б) в незащитен участък без допълнителен екран - 25 m.
\n

Чл. 488

\n
(1)При сближаване на ВЛ с въздушни съобщителни линии разстоянието по хоризонтала между крайните проводници на тези линии е най-малко 2 m, а в стеснени участъци - 1 m
\n
(2)В незастроени местности разстоянието между линиите по ал. 1 е най-малко равно на височината на стълба на ВЛ.
\n

Чл. 489

\n

Доближаването на ВЛ с напрежение до 1000 V до антенни съоръжения на радиопредаватели, приемни радиоцентрове, отделни приемни пунктове на радиофикацията и местните радио­възли не се ограничава

\n

Чл. 490(1) Разстоянията между проводниците на отклонения от ВЛ и проводници на радиотранслационни вериги на въводите към сгради са най-малко 0,6 m

\n
(2)При взаимно разположение на проводниците по ал. 1 по вертикала тези на ВЛ се разполагат над проводниците на радиотранслационната линия.
\n

Чл. 491

\n

Съвместното окачване върху общи стълбове на неизолирани проводници от ВЛ и радио­транслационни линии се изпълнява при разполагане на проводниците на ВЛ над проводниците на радио­транслационната линия и на разстояние най-малко - върху стълб 1 m, а в междустълбие 0,6 m

\n

Чл. 492

\n

Съвместно окачване на общи стълбове на неизолирани проводници на ВЛ и кабелни линии на телевизионни оператори се урежда с действащата нормативна уредба и с разрешението на електроразпределителното предприятие

\n

Чл. 493(1) Съвместното окачване на проводници на ВЛ в мрежи директно заземена неутрала и съобщителни кабели се допуска при условие, че

\n
1.кабелите се окачват под проводниците на ВЛ;
\n
2.вертикалното разстояние по стълба от най-ниско разположения проводник до кабела е най-малко 1,1 m;
\n
3.металната обвивка на кабела е заземена през разстояния не по-големи от 250 m.
\n
(2)Съвместното окачване на проводници на ВЛ в мрежи с изолирана неутрала и съобщителни кабели се забранява.
\n

Чл. 494

\n

Съвместно окачване на проводници на ВЛ и проводниците на веригите за телеуправление се допуска при условие, че те принадлежат на един собственик и ако са спазени изискванията по чл. 491

\n

Чл. 495

\n
(1)Въздушни линии с напрежение до 1000 V се пресичат с жп линии само подземно с кабел за ниско напрежение, положен в стоманени тръби или бетонови канали, на дълбочина 1,7 m - мерено под ниво глава релса, но най-малко 0,5 m под дъното на канавката. Началото на пресичането започва на разстояние най-малко 1 m извън горния ръб на канавката
\n
(2)При съществуващите ВЛ до 1000 V разстоянието от стълба до най-близката релса е най -малко равно на надземната височина на стълба плюс 3 m.
\n
(3)Всички пресичания и доближавания на ВЛ до жп линии се съгласуват с БДЖ.
\n

Чл. 496(1) При пресичане или успоредност на ВЛ с автомагистрали и пътища I и II клас се отчитат изискванията по чл. 669 - 674

\n
(2)Пресичането по ал. 1 може да се извърши и с кабелиране на ВЛ.
\n
(3)Проводниците се разполагат над пътните знаци или техните носещи въжета на разстояние най-малко 1 m.
\n
(4)Носещите въжета се заземяват, като преходното съпротивление е не по-голямо от 10 Ω .
\n

Чл. 497При пресичане и сближение на ВЛ с контактни проводници и носещи въжета на трамвайните и тролейбусните линии се спазват изискванията

\n
1.ВЛ се разполага извън зоната на контактната мрежа;
\n
2.проводниците на ВЛ са над носещите въжета на контактните проводници;
\n
3.проводниците са многожични със сечение най-малко 70 mm 2 за алуминиеви и алуминиеви сплави и 50 mm 2 за стоманени, стоманоалуминиеви, стоманоалуминиеви сплави и медни;
\n
4.съединения в междустълбието на пресичането не се допускат;
\n
5.разстоянието от проводниците на ВЛ до повърхността на земята при най-голям провес е най-малко 8 m при пресичане с трамвайни линии и 10,5 m при пресичане с тролейбусни линии, а разстоянието от проводниците на ВЛ до носещото въже или контактния проводник е най-малко 1,5 m;
\n
6.пресичане на ВЛ при кръстосвани контактни мрежи се забранява;
\n
7.съвместно окачване на проводниците на ВЛ с напрежение до 1000 V върху стълбовете на тролейбусната и трамвайната мрежа се съгласува между собствениците на линиите.
\n

Чл. 498При пресичане и доближаване на ВЛ с въжени линии, транспортни ленти и надземни метални тръбопроводи се спазват изискванията

\n
1.преминаването над въжени линии и транспортни ленти е забранено;
\n
2.ВЛ преминава под въжените линии с кабелиране на участъка на пресичането;
\n
3.при въздушно пресичане под въжената линия се предвижда защитна мрежа за предпазване на ВЛ;
\n
4.разстоянието от проводниците на ВЛ при най-големия им провес или отклонение до метални части е най-малко 1 m;
\n
5.при успоредно доближаване разстоянието от проводниците на ВЛ до въжената линия или тръбопровода е най-малко равно на височината на стълбовете на ВЛ, а в участъци със стеснено трасе при най-голямо отклонение на проводниците - най-малко 1 m;
", "next": 239896}