2.1. За тялото на депото се избира подходяща геоложка основа, като водещи критерии за нейното определяне са: а) носещата й способност и устойчивост, която да позволява при нейното натоварване да не се получават слягания, които да доведат до нарушаване на долния екран и да застрашат устойчивостта на отпадъчното тяло и на депото като цяло; б) качеството й на естествена геоложка бариера срещу проникване и разпространение на замърсявания от отпадъчното тяло на депото.
\n2.1.1. При възможност геоложката основа и откосите трябва да се състоят от здрави, свързани и слабопропускливи почви и да представляват хомогенен пласт с достатъчно площно разпространение извън обхвата на тялото на депото, като удовлетворяват изискванията на чл. 19, ал. 2 на наредбата.
\n2.1.2. Геоложката основа се оформя с надлъжни и напречни наклони, които осигуряват събиране на инфилтрата в дренажна мрежа, елемент на долния изолиращ екран, както и неговото оттичане при осигуряване стабилността на тялото на депото.
\n2.1.3. Когато естествената геоложка основа не удовлетворява изискванията по т. 2.1.1, при проектиране на фундирането на долния изолиращ екран се предвиждат необходимите технически мероприятия за постигане на еквивалентна защита срещу вредното въздействие на отпадъчното тяло на депото, в т. ч.: а) заздравяване на геоложката основа чрез уплътняване, заместване на неустойчивата геоложка основа с подложен пласт (частично или под цялата площ на тялото на депото), укрепване на неустойчивата геоложка основа, вкл. скатовете, насипите и другите негативни земни форми, чрез полагане на геомрежа, вещества и методи за консолидиране (заздравяване) на почвата и др.; б) включване в системата на долния изолиращ екран на минерален запечатващ пласт, изолационна геомембрана и защитен слой на изолационната геомембрана.
\n2.1.4. Видът, съставът, размерите и технологиите на полагане на подложния пласт по т. 2.1.3, буква “а” се определят въз основа на резултатите от геоложките и хидрогеоложките проучвания и изискванията за носеща способност и устойчивост на тялото на депото, както и за предотвратяване на слягания, които могат да нарушат функциите на минералния запечатващ пласт.
\n2.2. Средногодишното ниво на почвените води в геоложката основа (подземните води) под тялото на депото трябва да бъде на дълбочина най-малко на 1 м под котата на фундиране.
\n2.2.1. При депа за опасни и неопасни отпадъци, за които изискването по т. 2.2 не е изпълнено преди полагане на долния изолиращ екран, се предвиждат мероприятия (дренажна система, повишаване котата на фундиране и др.) за ограничаване на достъпа на почвени води до него.
\n2.2.2. Допуска се при депата за инертни отпадъци дълбочината по т. 2.2 да бъде по-малка от 1 м.
\n3.1. Долният изолиращ екран на депото в комбинация с геоложката основа трябва да удовлетворява изискванията за пропускливост и дебелина съгласно чл. 19, ал. 2 от Наредбата, да предпазва почвата, повърхностните и подземните води от вредното въздействие на отпадъчното тяло на депото и да осигурява стабилитета на тялото на депото като цяло.
\n3.2. Долният изолиращ екран се проектира като система за запечатване на дъното и скатовете (откосите) на депата, която може да включва: а) минерален запечатващ пласт; б) изолационна геомембрана; в) защитен слой; г) дренажна система.
\n3.2.1. Видът и съставът на отделните елементи на изолиращия екран се определят в зависимост от: а) характеристиките на геоложката основа в качеството й на геоложка бариера срещу проникването на замърсявания от отпадъчното тяло на депото; б) приетата технология на депониране; в) геотехническите показатели на депонираните отпадъци.
\n3.2.2. При депа за неопасни и опасни отпадъци долният изолиращ екран задължително включва изолационна геомембрана и дренажна система.
\n3.2.3. Отделни елементи на изолиращия екран могат да не се предвиждат като: а) минерален запечатващ пласт - когато геоложка основа в качеството й на естествена геоложка бариера удовлетворява изискванията на чл. 19, ал. 2 на наредбата; б) изолационна геомембрана, защитен слой и дренажна система - при депа за инертни отпадъци.
\n3.3. Долният изолиращ екран заедно с геоложката основа и откосите се изчислява за носеща способност и устойчивост за основно и особено съчетание на натоварванията.
\n3.3.1. Долният изолиращ екран, положен по откосите на изкопи и насипи, се изчислява за обща устойчивост срещу хлъзгане (свличане) заедно с геомембраната (фолиото) и нейния защитен слой. Коефициентът на сигурност се определя за следните случаи: а) хлъзгане в контактната повърхнина между изолационната геомембрана и минералния запечатващ пласт; б) хлъзгане в контактната повърхнина между изолационната геомембрана и нейния защитен слой.
\nИзчислението се извършва за основно съчетание на натоварванията без отчитане на сеизмичното въздействие.
\n3.3.2. При неудовлетворителен резултат от изчисленията по т. 3.3.1 в зависимост от вида на очакваното разрушение се предвиждат самостоятелно или в съчетание следните технически мероприятия, с които трябва да се достигне проектната стойност на коефициента на сигурност: а) намаляване на наклона на откоса; б) увеличаване на коефициента на триене чрез избор на структурирани геомембрани (фолио с едностранни или двустранни шипове, с кръстовидни профили, с напречни ребра, с грапави профили или комбинации от различните структури), които осигуряват необходимия коефициент на триене; в) армиране на минералния запечатващ пласт, защитния слой или слоя на дренажната система с геомрежа.
\nА. Минерален запечатващ пласт 3.4. Минералният запечатващ пласт трябва: а) да осигурява защита срещу просмукване и дифузия на вредни вещества; б) да има висока степен на водоплътност; в) да е устойчив срещу излужване; г) да притежава способност за задържане на тежки метали; д) да сляга в определените с проекта граници и да притежава способност за самозаздравяване чрез подходящ избор на материалите по пластичност и зърнометричен състав; е) при изменение на хидрогеоложките условия деформациите да остават в определените с проекта граници.
\n3.5. Минералният запечатващ пласт се изгражда с дебелина минимум 0,5 м. Той се полага върху подготвената повърхност на геоложката основа или подложния пласт.
\n3.5.1. За изграждане на минералния запечатващ пласт се използват естествени хомогенни минерални материали, с които могат да се постигнат изискванията на чл. 19, ал. 2 на наредбата.
\n3.5.2. Влаганите материали в минералния запечатващ пласт трябва да осигуряват състав, физични характеристики и състояние на отделните слоеве, както следва: а) стабилна зърнометрична крива, определена по БДС 2762, която да остава в границите на проектния диапазон; б) съдържание на глинести частици с размери на зърната < 0,002 мм - не по-малко от 20 тегловни %; в) съдържание на органични примеси по БДС 11302 - не повече от 5 тегловни %, и на водоразтворими соли - не повече от 2 %; г) съдържание на плаващи чакълени зърна с диаметър от 2 до 10 мм - не повече от 10 тегловни %; д) водно съдържание, определено по БДС 3214, БДС 17146 или друг еквивалентен метод - равно на оптималното, с допустимо отклонение не повече от ± 2 %; е) плътност r n =D pr .r d,s , където r d,s е стандартната плътност, определена лабораторно по БДС 3214, БДС 17146 или друг еквивалентен метод; D pr е коефициентът на уплътняване съгласно предвижданията на проекта, но не по-малък от 0,95.
\n3.6. Когато изискванията на чл. 19, ал. 2 от наредбата не могат да се постигнат с естествени материали при минимално изискваната по т. 3.5 дебелина, се допуска използването на бентонитови хидроизолации (GCL’s) в комбинация с минералния запечатващ пласт.
\n3.6.1. Бентонитовите хидроизолации представляват слой от бентонит на прах или зърна, поставен между два слоя геотекстил или между геотекстил и геомембрана, и трябва да отговарят на следните изисквания: а) съдържание на бентонит (определено при водно съдържание на бентонита І 15 %) - при депа за неопасни отпадъци съдържанието на бентонит трябва да е і 4,5 кг/м 2 , а при депа за опасни отпадъци - і 5,0 кг/м 2; допустимo отклонение ± 5 %; б) коефициент на филтрация - І 5 ґ 10 -11 м/сек; допустимо отклонение ± 10 %; в) якост на разлепване (отделяне на двата външни слоя) - і 60 N; допустимо отклонение ± 10 %; г) стареене при атмосферни условия - материалът трябва да се покрие в рамките на един ден след полагането му.
\n3.7. При полагане на минералния запечатващ пласт се извършва текущо наблюдение и контрол на предписаните с проекта технология на полагане, коефициент на уплътняване и качествени показатели на влаганите материали.
\n3.8. Върху откоси, по-стръмни от 1:2,5, полагането на минералния запечатващ пласт се извършва на хоризонтални слоеве с минимална дебелина на пласта, измерена под прав ъгъл към плоскостта на откоса, осигуряваща защита на почвата, подземните и повърхностните води, най-малко еквивалентна на защитата, осигурена от пласта по дъното на депото.
\nБ. Изолационна геомембрана 3.9. Изолационната геомембрана трябва да: а) поема деформациите от слягането в минералния запечатващ пласт и геоложката основа; б) осигурява заедно с минералния запечатващ пласт и геоложката основа защита на почвата и подземните води срещу течове и просмуквания на образувалия се инфилтрат от отпадъчното тяло на депото; в) е химически и биологически устойчива срещу въздействието на образуваните в отпадъчното тяло на депото микроорганизми, газове и инфилтрат; г) е устойчива на въздействието на ултравиолетовите (UV) лъчи и на стареене при атмосферни условия.
\n3.10. Изолационната геомембрана трябва да е произведена от първичен синтетичен материал (полиетилен висока плътност или друг материал, сертифициран за изграждане на изолационни геомембрани), да е с гладка или структурирана повърхност в съответствие с предвижданията на проекта и да удовлетворява следните общи изисквания: а) дебелина і 2,0 мм; допустимо отклонение ± 5 %; б) ширина на ивиците (ролките) - минимум 5,0 м; в) якост на опън при скъсване - і 25 МРа и в двете посоки (надлъжно и напречно на ивиците); допустимо отклонение ± 10 %; г) якост на опън при границата на провлачане - і 15 МРа и в двете посоки (надлъжно и напречно на ивиците); допустимо отклонение ± 10 %; д) деформация (удължение) при скъсване - і 700 % и в двете посоки (надлъжно и напречно на ивиците); допустимо отклонение ± 10 %; е) деформация (удължение) при провлачане - і 10 % и в двете посоки (надлъжно и напречно на ивиците); допустимо отклонение ± 10 %; ж) съпротивление на пробождане - і 300, 400 или 500 N за геомембрани с дебелина съответно 1,5 мм, 2,0 мм и 2,5 мм; допустимо отклонение ± 10 %; з) съдържание на сажди - 2 ё 3; допустимо отклонение ± 10 %; и) индекс на топене - І 1,0 г/10 мин при тегло на пробата 2,16 кг или І 3,0 г/10 мин при тегло на пробата 5,0 кг; допустимо отклонение ± 10 %; й) време до започване на окисление - і 100 мин при температура 200 °C в среда с чист кислород при налягане 1 атм.; допустимо отклонение ± 10 %; к) устойчивост срещу напукване - і 300 часа; допустимо отклонение ± 10 %;
\nВ. Защитен слой на изолационната геомембрана 3.11. За предпазване на изолационната геомембрана се предвижда защитен слой от геотекстил или от друг подходящ материал.
\n3.11.1. Геотекстилът, използван за механична защита на геомембраната, трябва да бъде произведен от първични полимерни влакна от полиестер (полиетилентерефталат), полиетилен, полипропилен, полиамид 6, полиамид 6,6 или комбинация от тях и да съответства на БДС ЕN 13257 и на следните общи изисквания: а) площна маса - і 300 г/м 2 ; допустимо отклонение ± 10 %; б) якост на опън при скъсване - і 15 kN/м и в двете посоки (надлъжно и напречно на ивиците); допустимо отклонение ± 10 %; в) гранична деформация (удължение) при скъсване - і 50% и в двете посоки (надлъжно и напречно на ивиците); допустимо отклонение ± 10 %; г) съпротивление на статично пробождане (CBR тест) - і 3000 N; допустимо отклонение ± 10 %; д) динамично пробождане (изпитване с падащ конус) - І 20 мм; допустимо отклонение ± 10 %.
\n3.11.2. В зависимост от приложението на геотекстила и от устойчивостта му на стареене при атмосферни условия, определена чрез изпитване на ускорено стареене, той трябва да бъде покрит в сроковете, посочени в БДС ЕN 13257.
\n3.11.3. С инвестиционния проект за изграждане на депото трябва да бъде предвидено своевременното покриване на геотекстила съобразно посочения от неговия производител клас на устойчивост на стареене при атмосферни условия.
\nГ. Дренажна система за инфилтрат 3.12. Дренажната система на долния изолиращ екран се проектира за събиране и отвеждане на инфилтрата от тялото на депата и включва: а) площен дренаж с дебелина най-малко 0,50 м от промита баластра, със зърнометричен състав, осигуряващ коефициент на филтрация і 1,10 -3 м/сек, който се поддържа стабилен при дълготрайна експлоатация на депото; б) мрежа от дренажни тръби за събиране и отвеждане до събирателна шахта на получения в тялото на депото инфилтрат; в) събирателна/и и ревизионни шахти; г) тръбопровод (отвеждащ колектор) за отвеждане на инфилтрата извън тялото на депото; д) ретензионен басейн; е) помпена станция и/или пречиствателно съоръжение; ж) оросителна система.
\n3.13. Събирателната дренажна мрежа и отвеждащият колектор трябва да удовлетворяват следните изисквания: а) да осигуряват събирането и отвеждането на инфилтрата от тялото на депото, вкл. на излужените частици, със скорост, по-голяма от 1.10 -3 м/сек; б) да са устойчиви на химическото и биологичното въздействие на инфилтрата от тялото на депото; в) да бъдат положени по начин, осигуряващ лесен достъп за поддръжка и ревизия; г) да възпрепятстват процесите на колматация; д) да поемат теглото и деформациите от намиращото се над тях тяло на депото и да позволяват промиване под високо налягане.
\n3.13.1. Събирателната дренажна мрежа и отвеждащият колектор се изграждат от тръби, оразмерени за събиране и отвеждане на очакваното количество инфилтрат извън тялото на депото. Две трети от повърхността на тръбите, от които се изгражда събирателната дренажна мрежа, трябва да бъде надупчена или да е с шлицове.
\n3.14. Събирателните и ревизионните шахти се оразмеряват при отчитане на временните товари от уплътняващите машини и температурните влияния от неравномерното затопляне на отпадъчното тяло. Тяхното слягане не трябва да се различава от слягането на тялото на депото, като при необходимост се предвиждат съответни конструктивни мерки. Те трябва да са устойчиви на химическото и биологичното въздействие на инфилтрата от тялото на депото.
\n3.15. За временно съхраняване на инфилтрата се предвижда ретензионен басейн.
\n3.16. За формираните в процеса на експлоатация на депото отпадъчни води и инфилтрат се предвижда пречиствателно съоръжение, осигуряващо пречистване преди заустването им в съответния водоприемник в съответствие с условията в разрешителното за ползване на воден обект или в комплексното разрешително.
\n3.17. Оросителна система се предвижда за равномерно разпределение на инфилтрата върху отпадъчното тяло, при решение за рециркулирането му или с цел осигуряване на допълнително овлажняване на отпадъците.
\n3.18. При необходимост се предвижда помпена станция за връщане на инфилтрата чрез оросителна система в тялото на депото или за заустването му в предвидения за целта водоприемник.
\n4.1. Горният изолиращ екран се проектира като система за повърхностно запечатване на депата, която може да включва: а) газов дренаж; б) минерален запечатващ пласт; в) изолационна геомембрана; г) защитен слой; д) дренажна система; е) рекултивиращ пласт.
\n4.2. Видът и съставът на отделните елементи на системата за повърхностно запечатване се определят в зависимост от класа на депото, свойствата на депонираните отпадъци или по предписание на компетентния орган, издал разрешението за извършване на дейности с отпадъци или комплексното разрешително при условията на чл. 20 от наредбата.
\n4.3. Горният изолиращ екран на депата трябва да осигурява: а) защита от проникване на повърхностните води в отпадъчното тяло на депото; б) опазване на атмосферния въздух и повърхностните води от замърсяване от отпадъчното тяло; в) удовлетворяване на изискванията на нормативната уредба за рекултивация на нарушени терени; г) удовлетворяване на условията за използване на рекултивирания повърхностен слой на депото след приключването на неговата експлоатация.
\n4.4. Горният изолиращ екран се изчислява на обща устойчивост за осигуряване на външна стабилност на откосите срещу хлъзгане и свличане и на дълбоко кръгово-цилиндрично хлъзгане, при изпълнен рекултивиращ пласт. Изчислителните проверки се извършват за основно и за особено съчетание на натоварванията с включване на сеизмичните инерционни сили.
\n4.5. Горният изолиращ екран се предвижда с геометрично оформяне на повърхността на окончателно запълненото депо съобразно: а) предвидения обем на депото; б) очакваното слягане на тялото на депото; в) изискванията за вписването му в съществуващия ландшафт.
\n4.6. Горният изолиращ екран се изпълнява поетапно, след запълване с отпадъци и приемане на всеки етап (клетка) на депото от компетентния орган, издал разрешението за извършване на дейности с отпадъци или комплексното разрешително.
\n4.7. Проектните наклони на билото и на откосите на депото се определят с оглед очакваните слягания и недопускане на заблатяване, ерозионни или свлачищни процеси. Наклонът на откосите се определя въз основа на стабилитетни изчисления за обща устойчивост и свличане (хлъзгане), като наклонът не може да бъде по-стръмен от 1:2,5.
\nА. Газов дренаж 4.8. При депата за неопасни отпадъци, в които се депонират биоразградими отпадъци, се предвижда газов дренаж.
\n4.9. Газовият дренаж включва: а) дренажен слой; б) събирателни газоотвеждащи дренажни тръби.
\n4.10. Газовият дренаж осигурява провеждане на газовите емисии, отделяни от отпадъчното тяло, до съоръженията за тяхното улавяне и отвеждане от тялото на депото.
\nБ. Минерален запечатващ пласт 4.11. Минерален запечатващ пласт на горния изолиращ екран се предвижда за защита на отпадъчното тяло на депото от проникване на повърхностни води и като бариера срещу газовите емисии.
\n4.12. Минералният запечатващ пласт удовлетворява изискванията на т. 3.4, 3.5.1 и 3.5.2, като неговите наклони се предвиждат в съответствие с изискванията на т. 4.7.
\n4.12.1. Допуска се използването на бентонитови хидроизолации (GCL’s) в комбинация с минералния запечатващ пласт на горния изолиращ екран или като алтернативно решение.
\n4.12.2. При използване на бентонитови хидроизолации като елемент на горния изолиращ екран се спазват изискванията на т. 3.6.1, като съдържанието на бентонит при депа за неопасни отпадъци трябва да е і 3,5 кг/м 2 , а при депа за опасни отпадъци - і 4 кг/м 2 .
\n4.13. Минералният запечатващ пласт се осигурява със защита срещу замръзване и срещу проникване на корени, вследствие на предвидената биологична рекултивация.
\nВ. Изолационна геомембрана и защитен слой на изолационната геомембрана 4.14. Изолационна геомембрана и защитен слой на изолационната геомембрана се предвижда при депа за опасни отпадъци и в случаите, когато с минералния запечатващ пласт не може да се осигури необходимата защита на депата за неопасни отпадъци от проникване на повърхностни води.
\n4.15. Изолационната геомембрана и защитният й слой трябва да удовлетворяват изискванията на т. 3.9 и 3.10, а нейният защитен слой - на т. 3.11, 3.11.1, 3.11.2 и 3.11.3, като се допуска дебелината на геомембраната да е по-малка от 2 мм.
\nГ. Дренажна система 4.16. Дренажна система на горния изолиращ екран се предвижда за събиране и отвеждане на повърхностните води извън тялото на депото.
\n4.17. Дренажната система се състои от: а) площен дренаж, удовлетворяващ изискванията за дренаж на долния изолиращ екран; б) система от дренажни тръби, която да осигурява събирането и отвеждането на повърхностните води от рекултивиращия пласт.
\n4.17.1. Дренажната система трябва да поема натоварванията и въздействията от рекултивиращия пласт.
\n4.17.2. Дренажната система трябва да удовлетворява изискванията за: а) поемане на повърхностен отток, формирал се от интензивен валеж с обезпеченост 10 %; б) устойчивост на течението; в) устойчивост на износване; г) незатлачване на канала и съоръженията; д) зимен режим на работа на съоръженията; е) отвеждане на водата до водоприемника.
\n4.18. Около терена на депото и по протежение на пътищата, по които се доставят отпадъците, се изграждат охранителни канали за улавяне на повърхностните атмосферни води и отвеждането им извън тялото на депото.
\nД. Рекултивиращ пласт 4.19. Рекултивиращият пласт се проектира в съответствие с предвиденото използване на територията на депото след приключване на неговата експлоатация (за рекреационни цели, земеделско ползване, горскостопанско ползване и др.).
\n4.20. Проектът за рекултивация се изработва в съответствие с предвиденото ползване на територията на депото по т. 4.19 при съобразяване с изискванията на наредбата по чл. 16 от Закона за опазване на земеделските земи.
\n4.21. Техническата и биологичната рекултивация трябва да осигуряват билото и откосите срещу ветрова и дъждова ерозия.
\n5.1. При наличност на газови емисии те се улавят и отвеждат извън тялото на депото до инсталация за тяхното оползотворяване или изгаряне във факел посредством газоотвеждаща система.
\n5.2. Газоотвеждащата система включва: а) газов дренаж съгласно изискванията на т. 4.8, 4.9 и 4.10; б) вертикални газоотвеждащи кладенци; в) контролни шахти; г) газоотвеждащи тръби.
\n5.3. Газоотвеждащата система на депата се изгражда от материали, които отговарят на изискванията за безопасност и устойчивост срещу физичните, химичните и биологичните въздействия на отделяните газови емисии от отпадъчното тяло.
\n5.4. Вертикалните газоотвеждащи кладенци удовлетворяват следните изисквания: а) изграждат се успоредно с депонирането на отпадъците след първия работен хоризонт; б) предвиждат се през разстояние от 50 до 100 м.
\n5.5. Уловените газови емисии се отвеждат до инсталация за тяхното оползотворяване или изгаряне във факел посредством система от хоризонтални и вертикални газоотвеждащи тръби. В мястото на тяхното свързване се предвиждат контролни шахти с цел осъществяване на ревизия на газоотвеждащата система.
\n5.6. В проекта на депото задължително се предвижда съоръжение за изгаряне във факел или инсталация за оползотворяване на газовите емисии.
\nна отпадъчното тяло на депото 6.1. За осигуряване стабилност на отпадъчното тяло за всяко конкретно депо се изследва балансът на отпадъците и се определя технологията за тяхното депониране. Разполагането на отпадъците в депото трябва да се организира така, че да се осигури стабилност на отпадъчната маса и свързаните с нея масиви, за да се избегне образуването на свличания.
\n6.2. За осигуряване на вътрешна стабилност на отпадъчното тяло отпадъците с ниски якостни и деформационни характеристики се депонират на безопасно разстояние от проектната повърхност на депото, което осигурява недопускане на допълнителни напрежения в екраните на депото вследствие на диференциални слягания извън допустимите граници на напреженията.
\n6.3. За осигуряване на вътрешна стабилност на отпадъчното тяло към периферията му (откосите) се насочват отпадъци с по-високи якостни и деформационни характеристики, с което се осигурява предизвикване на начални и странични деформации в долната част и слягания - в горната част на откосите.
\n6.4. За депата се съставят специализирани (работни) карти, регистри и информационни системи за състоянието на изграждане и окончателното местоположение и оформяне на отпадъчното тяло по реда и при условията на глава четвърта “Специализирани карти, регистри и информационни системи. Допълнителни кадастрални данни” от Закона за кадастъра и имотния регистър.
\nПриложение № 3 към чл. 3, ал. 2, т. 3, чл. 12, ал. 1, чл. 13, чл. 16, т. 3, чл. 22, ал. 4, чл. 40, ал. 1, т. 1 и чл. 44, ал. 2 ПЛАН ЗА КОНТРОЛ И МОНИТОРИНГ НА ДЕПАТА
\n1.1. Целта на плана за контрол и мониторинг на депата е да осигури минималните изисквания за мониторинг, които трябва да се провеждат, за да се провери, че: а) отпадъците са били приети за депониране в съответствие с критериите, предвидени за съответния клас депо; б) процесите в рамките на депото протичат в съответствие с очакванията; в) системите за защита на околната среда функционират в съответствие с предназначението им; г) се изпълняват условията в разрешението за извършване на дейности с отпадъци или комплексното разрешително.
\n1.2. Планът за контрол и мониторинг на депата по чл. 40, ал. 1, т. 1 от наредбата се осъществява: а) в процеса на експлоатацията на депото; б) след закриването на депото.
\n1.2.1. Мониторингът включва минималните изисквания, необходими за наблюдение и контрол при депониране на отпадъка в съответствие с изискванията на проекта, вкл. за осигуряване опазването на компонентите на околната среда чрез долния и горния изолиращ екран и газоотвеждащата система в случаите, когато такава се предвижда.
\n1.2.2. Измерванията и наблюденията на контролираните показатели на околната среда и техните параметри се извършват в съответствие със стандартизираните или одобрените методики.
\n2.1. Метеорологичните данни и периодът на тяхното измерване за определяне на инфилтрата чрез водния баланс на депото се извършват съгласно таблица 1, като данните се събират от наблюдения и измервания на място или по данни от най-близката хидрометеорологична служба.
\nТаблица 1 № Показатели По време на След закриване по експлоатация на депото ред на депото 1.
\nКоличество вале- ежедневно ежедневно, жи добавено към месечните стойности 2.
\nТемпература (ми- ежедневно средномесечно нимална, макси- мална, в 14 ч.
\nCET) (1) 3.
\nПосока и сила ежедневно не се изисква на вятъра 4.
\nИзпарения ежедневно ежедневно, добавено към месечните стойности 5.
\nАтмосферна ежедневно средномесечно влага (в 14 ч. CET) (1) Забележка.
\n3.1. Контролирането на емисиите и имисиите на повърхностни води и на емисиите на инфилтрат и газ от отпадъчното тяло се извършва по таблица 2, като: а) местата за мониторинг на повърхностните и отпадъчните води, показателите и емисионните ограничения се определят в разрешителното за ползване на воден обект, като измервания се извършват в най-малко един пункт за мониторинг над депото срещу течението и един - след депото, по посока на естествения поток на повърхностните води; б) мониторингът на газа трябва да бъде представителен за всеки участък или клетка (подобект) от депото; в) вземането на проби и определянето на обема и състава на инфилтрата трябва да се извършват поотделно на всички места на площадката, на които се отделя инфилтрат; пробовземането може да се извършва съгласно Общото ръководство за пробовземане, ISO 5667-2 (1991); г) се взема представителна проба за определяне на средния химичен състав на инфилтрата и водите.
\nТаблица 2 № По време на След закриване След закриване по експлоатация на депото на депото (3) ред на депото 1.
\nОбем на месечно (1), (3) на всеки инфилтрата (8) 6 месеца 2.
\nСъстав на ин- на тримесечие (3) на всеки филтрата (2), (8) 6 месеца 3.
\nОбем и състав на на тримесечие (3) на всеки повърхностните 6 месеца води (7) 4.
\nПотенциални месечно (3), (5) на всеки газови емисии и 6 месеца (6) атмосферно на- лягане (СН 4 , СО 2 , О 2 , Н 2 S, Н 2 и др.) (4) Забележки.
\n4.1. Мониторингът за опазване на подземните води трябва да бъде такъв, че да осигурява информация за застрашените от замърсяване подземни води в резултат на депонирането на отпадъци, като се извършват измервания с най-малко един пункт за мониторинг над депото и два - след депото, по посока на естествения поток на подземните води съгласно таблица 3.
\n4.1.1. Броят на пунктовете за мониторинг може да бъде увеличен въз основа на хидрогеоложките проучвания или при необходимост от прогнозиране на изпускането на инфилтрат в подземните води.
\n4.1.2. Пробовземането се извършва най-малко на три места преди започване на дейностите по депониране, за да се установят препоръчителните места за бъдещо пробовземане.
\n4.1.3. Пробовземане и анализ на инфилтрата и подземните води се извършват по индикаторните показатели на очакваното замърсяване, които са необходими за ранно установяване на измененията в качествата на подземните води.
\nТаблица 3 № Показатели По време на След закриване по експлоатация на депото ред на депото 1.
\nНиво на подземни- на всеки на всеки те води 6 месеца (1) 6 месеца (1) 2.
\nСъстав на подзем- честотата честотата се ните води се определя определя в за- в зависимост висимост от от местопо- местоположе- ложението и нието и специ- спецификата фиката на на депото (2), (3) депото (2), (3) Забележки:
\n4.1.4. Значителните неблагоприятни въздействия върху околната среда съгласно чл. 40, ал. 1, т. 2 и чл. 44, ал. 3 от наредбата се считат за настъпили, когато анализът на пробите от подземните води показва съществени изменения в качествата на водите, изразяващи се в превишения на концентрациите на индикаторните показатели над прага на замърсяване. Прагът на замърсяване на подземните води се определя с условията на разрешението за извършване на дейности с отпадъци или комплексното разрешително въз основа на инженерно-геоложките и хидрогеоложките изследвания за установяване на специфичния геоложки строеж в района на депото и качеството на подземните води и съобразно наредбата по чл. 135, т. 2 от Закона за водите.
\n4.1.5. Наблюденията по т. 4.1.4 се оценяват чрез контролни диаграми с установени контролни нива за всеки наблюдателен кладенец по посока на напорния градиент на потока. Контролните нива трябва да се определят съобразно местните промени в качеството на подземните води.
\n5.1. Мониторингът за състоянието на тялото на депото (топографията на депото) се извършва съгласно таблица 4.
\nТаблица 4 № Показатели По време на След закри- по експлоатация ване на ред на депото депото 1.
\nСтруктура и състав ежегодно на отпадъчното тяло (1) 2.
\nПоведение (сляга- ежегодно ежегодно, с ния) на повърхно- установяване стта на тялото на на настъпилите депото изменения Забележка.
\n42954