{"html": "

4.4. за площадката се определя влиянието и на други процеси, явления и фактори от естествен произход (ураган, екстремални валежи, температура на въздуха и водата, обледявания, гръмотевични бури, прашни и пясъчни бури, ерозия на бреговете на реки и водоеми).

\n
5.Районът на разполагане и площадката на ИЯИ се изследва за идентифициране на източници на потенциална техногенна опасност:
\n

5.1. анализът и оценката на влиянието върху безопасността на източниците на техногенна опасност се изпълняват с отчитане разстоянието на тези източници до ИЯИ. Допуска се пренебрегване на източници на техногенна опасност, вероятността от възникване на аварии на които е по-малка от 1.10 -6 1/ г.;

\n

5.2. обектите (източниците) на техногенна опасност се характеризират с възможни аварии, предизвикващи взривове и пожари, изхвърляне на взривоопасни, токсични и корозионноактивни вещества;

\n

5.3. анализира се влиянието върху безопасността на всички стационарни и подвижни източници на взривове, включително на промишлени обекти за производство, преработване, съхраняване и транспортиране на химически и взривни вещества, разположени на разстояние до 5 km, на складове с боеприпаси - на разстояние до 10 km от границата на площадката. Определят се параметрите на въздействие на най-опасния взрив и се обосновава безопасността на ИЯИ с отчитане на ударната вълна и вторичните последици от предполагаемия взрив във вид на сътресение на земните пластове, летящи предмети и местните условия за миграция на газовия облак;

\n

5.4. анализира се влиянието върху безопасността на ИЯИ на всички стационарни и подвижни източници на аварийно изхвърляне на химически активни вещества на разстояние до 5 km от границата на площадката, включително на промишлени обекти, на които се осъществява обработка, използване, съхраняване и транспортиране на токсични и корозионноактивни вещества;

\n

5.5. определят се параметрите на въздействие върху ИЯИ и вероятността за достигането им при събития, предизвикани от:

\n

5.5.1. взривове и пожари, изхвърляне на взривоопасни, лесно запалими, токсични и корозионноактивни газове и вещества на промишлени обекти, наземен и воден транспорт;

\n

5.5.2. падане на летателни апарати (самолети, хеликоптери);

\n

5.5.3. наводнения с достигане на напорните фронтове от язовири, разположени нагоре по течението на реките от площадката;

\n

5.5.4. аварии на водния транспорт и в бреговите пристанищни зони, съпровождащи се с взривове и пожари, химически опасни изхвърляния, ако ИЯИ е разположена на крайбрежие;

\n

5.5.5. електромагнитни полета;

\n

5.5.6. външни пожари (горски масиви, торфени находища, горяща течност);

\n

5.5.7. разработване на находища на полезни изкопаеми, минни изкопи (тунели, шахти, кариери);

\n
6.В наблюдаваната зона се изследват аерологичните, хидрометеороложките, хидрогеоложките и геохимичните условия на разсейване, миграция и натрупване на радионуклидите, както и естественият радиационен фон, съставя се прогноза за изменение на тези условия през целия период на експлоатация на ИЯИ:
\n

6.1. атмосферната дисперсия се оценява с отчитане на слаб вятър, безветрие, температура на въздуха, приземни и височинни инверсии, устойчивост на атмосферата, валежи, мъгли в района на разполагане на ИЯИ;

\n

6.2. определят се характеристиките на миграция на радионуклидите в повърхностните и подземните води и натрупването на радионуклиди на дъното на водоемите с отчитане на:

\n

6.2.1. възможното радиоактивно замърсяване на дренажните и подпочвените води;

\n

6.2.2. физико-химичните свойства на радионуклидите;

\n

6.2.3. кинетиката на геохимичните реакции и възможното изменение на минералогичните особености на пластовете;

\n

6.2.4. литоложкия състав, мощността на водоносните и водоупорните слоеве, земните пластове в зоната на изветряване и почвения слой;

\n

6.2.5. сорбционната способност на насипните отлагания, земните пластове и почвения слой по отношение на радионуклидите и опасните химически вещества;

\n

6.2.6. посоката и скоростта на движение на замърсените потоци към местата на освобождаване (водо­сток, водоем, водовземни сондажи и др.);

\n

6.2.7. характеристика и стратификация на водоносни хоризонти;

\n

6.2.8. хидравлична връзка между подземните и повърхностните води;

\n

6.2.9. характеристики на водоеми, хидросъоръжения, данни за водоползването, нивата и дебитите на водата, скоростта на течението на реките, възможния механизъм на пренос и утаяване на радионук­лидите;

\n

6.3. при избора на площадка се обосновава радиационната обстановка за нормална експлоатация, проектни и надпроектни аварии и се разработват технически и организационни мероприятия, осигуряващи безопасността на населението. Оценката на радиационната обстановка за нормалната експлоатация на ИЯИ се извършва с прилагане на вероятностно разпределяне на параметрите на атмосферната дисперсия, характерни за района на разполагане. Оценката на радиационната обстановка за проектни и надпроектни аварии се извършва за най-неблагоприятните метеорологични условия, характерни за района на разполагане на ИЯИ;

\n

6.4. последиците от възможното радиационно въздействие на аварийните радиоактивни изхвърляния от ИЯИ върху населението и околната среда трябва да бъдат определени с отчитане на:

\n

6.4.1. резултатите от оценката на радиационната обстановка;

\n

6.4.2. характеристиките на водовземните съоръжения в наблюдаваната зона;

\n

6.4.3. характеристиките на водоемите за риболов, възпроизводство на рибните запаси и други биологични ресурси в наблюдаваната зона;

\n

6.4.4. данните за съществуващото и планирано разпределение на населението в района на разполагане на ИЯИ.

\n

Приложение № 3 към чл. 123 Фактори, които трябва да бъдат разгледани при разработването на пределите и условията за безопасна експлоатация на ИЯИ Въз основа на списъка, представен по-долу, експлоатиращата организация трябва да определи конкретните фактори в зависимост от типа и характеристиките на ИЯИ и да дефинира експлоатационни предели и условия, които могат да бъдат ограничения към експлоатацията и административни ограничения.

\n

Групирането на елементите по системи или дейности с общ произход е примерно.

\n

Представеният списък не изчерпва всички възможни фактори.

\n
1.Гориво, горивни елементи и касети:
\n

1.1. обогатяване по уран-235;

\n

1.2. материали, от които е произведено горивото;

\n

1.3. геометрия;

\n

1.4. съдържание на уран;

\n

1.5. ограничения по дълбочина на изгаряне;

\n

1.6. критерии за повреда на горивото;

\n

1.7. инспектиране и тестване на свежи горивни елементи и касети.

\n
2.Манипулации и съхраняване на горивото:
\n

2.1. съхраняване на свежо гориво;

\n

2.2. съхраняване на отработено гориво;

\n

2.3. съхраняване на повредено гориво;

\n

2.4. възможности за изваждане и съхраняване на елементи от активната зона;

\n

2.5. изисквания за подготовка на горивото за транспорт.

\n
3.Активна зона:
\n

3.1. допустими вътрешни или периферни кухини;

\n

3.2. максимален и минимален брой горивни елементи;

\n

3.3. условия за отражателя (т.е. тип на отражателя и конфигурация);

\n

3.4. брой на органите за контрол и управление;

\n

3.5. смесени конфигурации на активната зона (зони, съдържащи гориво с различно обогатяване);

\n

3.6. позволени конфигурации;

\n

3.7. условия за определяне на нови конфигурации;

\n

3.8. мощност на реактора;

\n

3.9. средна и максимална (пикова) мощност в горивните елементи;

\n

3.10. коефициент на запас до криза на топлообмен или нестабилност на потока.

\n
4.Реактивност. Система за контрол и управление:
\n

4.1. максимален запас на реактивност;

\n

4.2. запас на реактивност за спиране на реактора при експлоатация и при преместване на горивото;

\n

4.3. тегло по реактивност на органите за въздействие върху реактивността;

\n

4.4. скорости за въвеждане на реактивност чрез механизмите за контрол на реактивността, експериментите или горивните елементи;

\n

4.5. общо тегло по реактивност на всички експерименти;

\n

4.6. максимално тегло по реактивност на специфични експерименти;

\n

4.7. тегло по реактивност на дублиращата система за спиране на реактора (ако има такава);

\n

4.8. баланс на реактивността (т.е. схема за височината на изтегляне на механизмите за въздействие върху реактивността, разпределение на дълбочината на изгаряне по обема на активната зона);

\n

4.9. тип и брой на органите за контрол и управление (включително материал, конфигурация).

\n
5.Експериментални устройства:
\n

5.1. материали: съвместими с вътрешните условия, капсулиране на пробите за облъчване, делящите се материали и др.;

\n

5.2. експлозивни материали;

\n

5.3. влияние на отказ на експеримент върху реактора и влияние на отказ на реактора върху експериментите.

\n
6.Защитна система и система за спиране на реактора:
\n

6.1. тип и минимален брой на устройствата за измерване на неутронния поток, необходими за аварийно спиране на реактора за всяко експлоатационно състояние;

\n

6.2. тип и минимален брой на другите устройства за измерване (температура, поток, радиационно поле и др.), необходими за аварийно спиране на реактора;

\n

6.3. предупредителни и аварийни предели за изброените по-горе устройства;

\n

6.4. блокировки и изключватели;

\n

6.5. байпасиращи канали;

\n

6.6. други инструменти по безопасност;

\n

6.7. време на закъснение на системата за спиране на реактора (време за спускане на прътите).

\n
7.Система за локализиране, включително вентилационна:
\n

7.1. температура, влажност и въздушен поток в различните части на реактора;

\n

7.2. пад на налягането през филтрите;

\n

7.3. относително налягане на системата за локализация към атмосферното (нормално, в аварийни условия);

\n

7.4. способност за изолиране на локализиращата система и стартиране на аварийната вентилационна система;

\n

7.5. експлоатация, която изисква локализиране;

\n

7.6. конфигурация и минимално оборудване за вентилация;

\n

7.7. дебит на вентилационната система;

\n

7.8. опасни материали вътре в локализиращата система;

\n

7.9. филтри и ефективност на залавяне на йод.

\n
8.Система за охлаждане:
\n

8.1. водно-химичен режим на топлоносителя (съдържание на твърди частици, разтворени газове, рН и електропроводност);

\n

8.2. температура, налягане и разход в характерни точки;

\n

8.3. конфигурация на системата за различни режими на експлоатация (колко на брой и какви помпи ще са в експлоатация, какви клапани ще са отворени или затворени и др.);

\n

8.4. промяна в условията за охлаждане от естествена към принудителна циркулация и обратно;

\n

8.5. ниво на охладителя или на забавителя;

\n

8.6. аварийно охлаждане на активната зона;

\n

8.7. откриване загуба на охладител и стойности за сигнализация;

\n

8.8. съдържание на радионуклиди в охладителя;

\n

8.9. съдържание на продукти на делене в охладителя;

\n

8.10. наличност на охладител;

\n

8.11. краен поглътител на топлина.

\n
9.Система за електрозахранване:
\n

9.1. система за аварийно електрозахранване за всички експлоатационни състояния (т.е. конфигурация на електрическите шини, списък на оборудването, свързано с една шина, включване и работа на дизел генераторите или батериите и др.);

\n

9.2. тестване на аварийната система за електрозахранване.

\n
10.Радиационна защита по време на експлоатация:
\n

10.1. тип (газове, частици, гама, неутрони и др.) и местоположение на системите за радиационен контрол;

\n

10.2. предупредителни нива за сигнализация за уредите за измерване на радиационните полета (включително сигнал за спиране на реактора, ако има такъв);

\n

10.3. граници за концентрацията на радионуклиди и други граници за течни или газови изтичания, които могат да бъдат освободени в даден момент, като максимални годишни освобождавания (границите за площадката могат да се прилагат там, където са разположени повече от една реакторни инсталации на същата площадка);

\n

10.4. контрол на дозите на облъчване при експлоатация, като годишна граница на дозата;

\n

10.5. граници за повърхностно радиоактивно замърсяване при експлоатация;

\n

10.6. колективна доза при експлоатация;

\n

10.7. критерии за защита на респираторния тракт и специално работно облекло;

\n

10.8. критерии за вземане на биологични проби или извършване на целотелесно измерване;

\n

10.9. капацитети за съхраняване на течни и твърди РАО.

\n
11.Система за контрол и управление:
\n

11.1. тип и брой на устройствата за измерване, свързани със системите за безопасност;

\n

11.2. контролно-измервателни прибори за пускане на реактора;

\n

11.3. монитори за визуализиране;

\n

11.4. системи за събиране на данни;

\n

11.5. изисквания за калибриране на контролно-измервателните прибори и периодичният им контрол, включително осъвременяване на документите.

\n
12.Спомагателни системи и оборудване:
\n

12.1. защита от пожари;

\n

12.2. системи за комуникация;

\n

12.3. съоръжения за охрана;

\n

12.4. кранове (т.е. ограничаване на манипулациите и товарите);

\n

12.5. системи за аварийно осветление.

\n
13.Пускане и експлоатация на ИЯИ:
\n

13.1. изпълнение на проверките и попълване на актове от проверките;

\n

13.2. визуални инспекции на активната зона, затворите (шибрите) на хоризонталните канали и биологичната защита;

\n

13.3. допълнителни условия за пускане на реактора след самоволно изключване на реактора.

\n
14.Други ограничения:
\n

14.1. други характеристики на проекта;

\n

14.2. характеристики на площадката;

\n

14.3. административни условия.

\n

43836

", "next": 0}