(3)Проверките на място по ал. 1 включват проверка дали броят на наличните в стопанството животни, за които са подадени заявления за подпомагане, и броят на животните, които потенциално отговарят на условията за подпомагане, отговаря на броя животни, въведени в интегрираната информационна система на БАБХ по чл. 51, ал. 3 от ЗВД и вписани в регистъра на животните в животновъдния обект. За всяко заявено животно, обект на проверка, следва да се установи в какъв тип животновъден обект се отглежда.
\n
(4)Проверките на място по ал. 1 включват също така проверки:
\n
1.на сертификати за клане, ветеринарни сертификати, паспорти на животните и документи за движение, свързани с животните, за които са подадени заявления за подпомагане, и тяхното съответствие с вписванията в системата за идентификация и регистрация на животните;
\n
2.дали всички животни от рода на едрия рогат добитък или от рода на овцете и козите са идентифицирани с ушни марки или други средства за идентификация; при проверката на място се следи и дали в стопанството не се отглеждат животни, неидентифицирани с ушни марки от съответния вид и категория.
\n
(5)Проверките по ал. 1 могат да бъдат извършени въз основа на случайна извадка. Когато при тази проверка на извадката се установи неспазване, всички животни се проверяват или заключенията от извадката се екстраполират.
\n
(6)Когато при осъществяване на контрола по чл. 26а, ал. 2 от ЗПЗП при проверка на крави и биволи ДФЗ установи несъответствия във връзка със системата за идентификация и регистрация на БАБХ, които се отнасят до грешни данни в регистъра по чл. 132, ал. 1, т. 8 от ЗВД или паспортите на животните, при две последователни проверки за период от 24 месеца, животните се считат за неустановени животни.
\n
Чл. 69(1) За всяка проверка на място на животни се изготвя доклад за проверка, в който се отразяват детайлите на извършените проверки
\n
(2)В доклада по ал. 1 се посочват:
\n
1.проверените интервенции и заявления за подпомагане;
\n
2.присъстващите лица;
\n
3.броят и видът на установените животни, номерата на ушните марки, всички проверени документи, резултатите от проверките и конкретни забележки относно отделни животни и/или тяхната идентификация, ако има такива;
\n
4.дали бенефициентът е бил уведомен предварително за проверката, какъв е бил срокът на предварителното уведомление и когато е надхвърлено ограничението от 48 часа по чл. 62, ал. 2 – причината за това;
\n
5.данни за всички установени случаи на неспазване, които биха могли да изискват взаимно уведомяване с оглед на други интервенции и/или с предварителните условия;
\n
6.данни за всички установени случаи на неспазване, които биха могли да изискват последващи действия през следващите години.
\n
(3)Докладът по ал. 1 се предоставя на проверявания земеделски стопанин чрез съобщение в индивидуалния му профил в СЕУ.
\n
(4)Когато проверяваният земеделски стопанин не приема доклада по ал. 1, може да изпрати чрез СЕУ възражения до Държавен фонд „Земеделие“ в 14-дневен срок.
\n
(5)Възраженията по ал. 4 се разглеждат в едномесечен срок, след което кандидатите се уведомяват за резултатите в срок до 5 работни дни чрез СЕУ.
\n
Чл. 70Държавен фонд „Земеделие“ предоставя информация на НАП за извършените плащания на земеделски стопани с източник на финансиране от държавния бюджет
\n
Чл. 71
\n
Държавен фонд „Земеделие“ използва информацията за площите и за животните за биологично земеделие и в преход към биологично земеделие, вписани в регистъра по чл. 16а, ал. 1, т. 1 от Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз на името на кандидата по еко схемата по чл. 38, като извършва служебна проверка
\n
Чл. 72(1) Държавен фонд „Земеделие“ извършва административни проверки за спазването на чл. 62 от Регламент (ЕС) 2021/2116 по един или няколко от следните начини
\n
1.проверка на управлението на юридическото лице – кандидат за подпомагане;
\n
2.проверка на различни юридически лица с един управител или кандидат физическо лице, което е управител на юридическо лице или е едноличен търговец;
\n
3.при съмнение за изкуствено създадени условия за подпомагане – проверка дали дадено физическо лице е собственик на поне 50 на сто от капитала на свързаните с него юридически лица.
\n
(2)Изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“ може да разпореди извършване на проверки по чл. 62 от Регламент (ЕС) 2021/2116 въз основа на данни извън посочените в ал. 1.
\n
Раздел II
\n
Проверки на предварителните условия
\n
Чл. 73
\n
(1)Системата за контрол на предварителните условия служи за проверка на спазването на задълженията, установени в дял III, глава I, раздел 2 от Регламент (ЕС) 2021/2015, от бенефициентите по интервенциите по чл. 52, ал. 1, т. 1 от ЗПЗП
\n
(2)Контролът на предварителните условия се осъществява от следните компетентни контролни органи:
\n
1.специализираните контролни органи, които носят отговорността за извършване на контрол и проверки по спазването на изискванията и стандартите по чл. 55 от ЗПЗП;
\n
2.Държавен фонд „Земеделие“, който носи отговорността за определяне на административните санкции по чл. 78 от ЗПЗП и чл. 88 от тази наредба.
\n
(3)Управляващият орган на Стратегическия план може да възложи контролът и проверките във връзка с всички или някои изисквания, стандарти, актове или области на предварителните условия да бъдат извършвани от Държавен фонд „Земеделие“ по реда на чл. 50, ал. 4 от ЗПЗП.
\n
Чл. 74
\n
(1)За прилагането на системата за контрол и санкции във връзка с предварителните условия се използва интегрираната система за администриране и контрол по глава трета от ЗПЗП
\n
(2)Където е уместно, се използва информация и от друга публична база данни.
\n
Чл. 75(1) За да се гарантира спазването на правилата за предварителните условия, ежегодно се извършват проверки на място
\n
(2)В зависимост от приложимите изисквания, стандарти, актове или области на предварителните условия могат да се извършват и административни проверки, които са предвидени в системите за контрол, приложими към съответното изискване, стандарт, акт или област на предварителните условия, когато ефективността на тези проверки е поне равностойна на проверките на място, посочени в ал. 1.
\n
Чл. 76
\n
(1)Проверките на място може да се обявяват, при условие че това не е в разрез с тяхната цел или ефективност. Обявяването на проверките на място не надвишава 14 дни. При проверки на място, свързани с животни, уведомяването не надвишава 48 часа, освен в надлежно обосновани случаи
\n
(2)С изключение на случаи на непреодолима сила или на извънредни обстоятелства, заявленията за подпомагане или исканията за плащане се отхвърлят, ако бенефициентът или негов представител умишлено възпрепятства извършването на проверка на място.
\n
Чл. 77
\n
(1)Когато е приложимо, спазването на изискванията и стандартите се установява чрез средствата, определени в законодателството, приложимо към съответното изискване или стандарт
\n
(2)Установяването се извършва чрез всички подходящи средства, за които е взел решение компетентният контролен орган, които гарантират необходимата точност, изисквана най-малко за официалните констатации съгласно приложимото законодателство.
\n
(3)Когато е целесъобразно, проверките на място могат да се извършват посредством дистанционно наблюдение или чрез други подходящи технологии.
\n
Чл. 78
\n
(1)Компетентните контролни органи по чл. 73, ал. 2 извършват проверки на място на най-малко 1 % от общия брой на бенефициентите по интервенциите по чл. 52, ал. 1, т. 1 от ЗПЗП за спазване изискванията и стандартите по чл. 55 от ЗПЗП, които попадат в обхвата на контрол на съответния компетентен контролен орган
\n
(2)Ако при проверките на място се установи значителна степен на неспазване на дадено законоустановено изискване или стандарт, броят на проверките на място, които трябва да бъдат извършени по отношение на това изискване или стандарт през следващия контролен период, се увеличава. В рамките на конкретно законоустановено изискване или стандарт компетентният контролен орган може да реши да ограничи обхвата на тези допълнителни проверки на място до най-често нарушаваните изисквания.
\n
Чл. 79
\n
(1)Подборът на контролната извадка от стопанства за проверка на място се извършва въз основа на анализ на риска, който взема предвид и прилага тегловни коефициенти за структурата на земеделските стопанства, риска от неспазване и когато е приложимо, участието на бенефициентите в консултантските услуги в областта на селското стопанство, посочени в член 15 от Регламент (ЕС) 2021/2115. В контролната извадка не се включват стопанствата, които прилагат интервенцията по чл. 1, ал. 2, т. 6
\n
(2)За проверка на място се избират на случаен принцип от 20 % до 25 % от минималния брой на бенефициентите, подлежащи на проверки на място, съгласно чл. 78, ал. 1. Ако броят на бенефициентите, подлежащи на проверки на място, надвишава минималния брой съгласно чл. 78, ал. 1, процентът на избраните на случаен принцип бенефициенти в допълнителната извадка не трябва да надвишава 25 %.
\n
(3)Когато е целесъобразно, може да се извърши частичен подбор на контролната извадка преди края на периода за подаване на заявления въз основа на наличната информация за бенефициентите от предходната година. Предварителната извадка се допълва, след като всички заявления бъдат подадени.
\n
Чл. 80
\n
(1)При извършване на проверките в рамките на извадката, предвидена в чл. 79, компетентният контролен орган гарантира, че всички избрани бенефициенти се проверяват по отношение на спазването на изискванията и стандартите, които попадат в обхвата на неговия контрол
\n
(2)Всеки бенефициент, избран за проверка на място, се проверява в момент, когато могат да бъдат проверени повечето от изискванията и стандартите, заради които е бил избран.
\n
(3)Компетентният контролен орган гарантира достигането на подходящо ниво на контрол за всички изисквания и стандарти през годината. За тази цел може да извърши частична проверка на извадка от стопанства по отношение на конкретни изисквания и стандарти в определен период на годината.
\n
(4)Проверките на място обхващат цялата декларирана земеделска земя на стопанството и животновъдните обекти и пчелини на кандидата, собствени или наети, независимо дали с тях кандидатства за подпомагане. Обект на проверка са и всички други площи от стопанството, които обслужват земеделската дейност – складови помещения, площадки за съхранение на фуражи, торове, препарати, горива, машини и др.
\n
(5)Проверките се извършват в рамките на едно посещение и включват проверка на изискванията и стандартите, чието спазване може да бъде проверено по време на това посещение. Чрез тях се откриват всички неспазвания на тези изисквания и стандарти и се идентифицират случаите, които да бъдат обект на допълнителни проверки.
\n
(6)Проверките на място на извадката по чл. 78, ал. 1 се извършват в рамките на календарната година, в която са подадени заявленията за подпомагане и/или исканията за плащане, и обхващат периода от началото на календарната година до датата на проверката.
\n
(7)Компетентният контролен орган проследява всички случаи на неспазване на изискванията и стандартите на предварителните условия, установени по време на проверки на място или за които е бил информиран по друг начин.
\n
Чл. 81
\n
(1)За всяка проверка на място, извършена по настоящия раздел, се изготвя доклад за проверка, съставен от компетентния контролен орган. Докладът включва следните части 1. Обща част, съдържаща следната информация: а) за избрания за проверка на място бенефициент; б) за стопанството на бенефициента, налична в ИСАК, която е от значение за проверката; в) за присъстващите лица; г) дали бенефициентът е бил уведомен предварително за посещението и ако е така, какъв е бил срокът на предварителното уведомяване;
\n
2.Специализирана част, отразяваща проверките, извършени по отношение на всяко от изискванията и стандартите, и съдържаща следната информация: а) изискванията и стандартите, които са предмет на проверката на място; б) характера и степента на извършените проверки; в) констатациите; г) изискванията и стандартите, във връзка с които са открити случаи на неспазване;
\n
3.Оценъчна част, даваща оценка на значимостта на неспазването по отношение на всяко изискване и/или стандарт въз основа на критериите „тежест“, „степен“ и „продължителност“, на база определените показатели в методиката по чл. 55, ал. 2 от ЗПЗП.
\n
(2)Алинея 1 се прилага за проверките на място по чл. 78, ал. 1 и за последващите действия при случаи на неспазване, за които е информиран компетентният контролен орган по друг начин.
\n
(3)Бенефициентът получава информация за всяко установено неспазване в срок до три месеца след датата на проверката на място, като копие от доклада за проверката се изпраща чрез СЕУ.
\n
(4)Докладът за проверката трябва да бъде изготвен в срок от един месец след проверката на място. Срокът може да бъде удължен до три месеца, ако това се налага заради извършване на химически или физически анализ.
\n
(5)Когато компетентният контролен орган не е Държавен фонд „Земеделие“, докладът за проверката и при поискване и съответните удостоверителни документи се изпращат или се осигурява пряк достъп по електронен път до тях на Държавен фонд „Земеделие“ в срок до един месец след неговото изготвяне.
\n
(6)Когато в доклада не се съдържат констатации за установено неспазване, компетентният контролен орган може да реши да не го изпраща, при условие че на Държавен фонд „Земеделие“ се осигури пряк достъп по електронен път до него до един месец след неговото изготвяне.
\n
Глава четвърта НАМАЛЕНИЯ НА ПЛАЩАНИЯТА, ОТКАЗИ И РЕД ЗА НАЛАГАНЕ НА АДМИНИСТРАТИВНИ САНКЦИИ ПО ИНТЕРВЕНЦИИТЕ ПОД ФОРМАТА НА ДИРЕКТНИ ПЛАЩАНИЯ
\n
Раздел I
\n
Намаления на плащанията и откази по интервенциите под формата на директни плащания
\n
Чл. 82
\n
(1)Подаването на заявление за подпомагане след крайната дата за такова подаване води до намаление от 1 % за всеки работен ден на сумата, на която кандидатът за подпомагане би имал право, но не повече от 10 %
\n
(2)Ако закъснението по ал. 1 е повече от 25 календарни дни, заявлението за подпомагане е недопустимо и на кандидата не се предоставя подпомагане.
\n
Чл. 83
\n
(1)На основание чл. 19 от Регламент (ЕС) 2021/2115 1,5 на сто от размера на директните плащания, които се изплащат на земеделски стопанин, се използват за неговия принос към инструмента за управление на риска по чл. 11, ал. 2, т. 2 от ЗПЗП
\n
(2)Ако за дадена година кандидат за подпомагане по интервенции за подпомагане на площ или за животни не декларира всички земеделски парцели, които стопанисва, и разликата между площта, декларирана в заявлението за подпомагане, и площта на недекларираните парцели е над 3 % и над 2 ха, размерът на директните плащания по интервенциите за подпомагане за площ, дължим на съответния кандидат за съответната година, се намалява с 1 %. Намалението не се прилага за интервенцията по чл. 1, ал. 2, т. 6.
\n
Чл. 84
\n
(1)По заявления за подпомагане по интервенции за подпомагане на площ, ако бъде констатирано, че установената площ по интервенцията е по-голяма от декларираната в заявлението за подпомагане, за изчисляването на размера на подпомагането се използва декларираната площ
\n
(2)По интервенциите за подпомагане за животни броят на животните, за които се отпуска подпомагане, е не по-голям от посочения в заявлението за подпомагане. Ако декларираният в заявлението за подпомагане брой животни превишава броя, установен в резултат на административни проверки или проверки на място, размерът на подпомагането се изчислява въз основа на установените животни.
\n
Чл. 85
\n
(1)Когато по еко схемата за разнообразяване на отглежданите култури не е спазено изискването на чл. 45, ал. 1, т. 1 основната култура да не превишава 90 % от площите с обработваема земя и/или с медицински и ароматни култури, площта, която се използва за изчисляване на плащането, се намалява с двукратния размер на площта на основната култура, която надвишава 90 % от установената обща площ на обработваемата земя или с медицински и ароматни култури
\n
(2)Когато по еко схемата по ал. 1 не е спазено изискването на чл. 45, ал. 1, т. 2 в земеделските стопанства с площи обработваема земя и/или медицински и ароматни култури между 10 ха и 30 ха и с най-малко 3 различни култури основната култура да не превишава 75 % от тези площи, площта, която се използва за изчисляване на плащането, се намалява с площта на основната култура, която надвишава 75 % от установената обща площ на обработваемата земя и/или медицинските и ароматните култури.
\n
(3)Когато по еко схемата по ал. 1 не е спазено изискването на чл. 45, ал. 1, т. 3 в земеделските стопанства с площи обработваема земя и/или медицински и ароматни култури над 30 ха и с най-малко 4 различни култури основната култура да не превишава 75 % от тези площи, площта, която се използва за изчисляване на плащането, се намалява с двукратния размер на площта на основната култура, която надвишава 75 % от установената обща площ на обработваемата земя и/или медицинските и ароматните култури.
\n
(4)Когато по еко схемата по ал. 1 не е спазено изискването на чл. 45, ал. 1, т. 2 или на т. 3 в земеделските стопанства с площи обработваема земя и/или заети с медицински и ароматни култури между 10 ха и 30 ха и с 3 различни култури и в земеделските стопанства с такива площи над 30 ха и с 4 различни култури двете основни култури по т. 2 или трите основни култури по т. 3 да обхващат заедно не повече от 90 % от тях, площта, която се използва за изчисляване на плащането се намалява с двукратния размер на площта на двете или трите основни култури, която надвишава 90 % от установената обща площ на обработваемата земя и/или медицинските и ароматните култури.
\n
Чл. 86(1) Животните в стопанството се считат за допустими за подпомагане само ако са заявени в заявлението за подпомагане
\n
(2)Когато бъдат установени несъответствия във връзка със системата за идентификация и регистрация на едър рогат добитък, се прилагат следните разпоредби:
\n
1.всяко говедо в стопанството, загубило една от двете си ушни марки, се счита за установено, при условие че е ясно и индивидуално идентифицирано чрез другите елементи на интегрираната информационна система на БАБХ по чл. 51, ал. 3 от ЗВД;
\n
2.когато само едно говедо в дадено стопанство е загубило двете ушни марки, животното се счита за определено, при условие че все още може да бъде идентифицирано чрез регистър, паспорт на животното или база данни и при условие че стопанинът може да представи доказателства, че вече е предприел мерки за отстраняване на несъответствието преди обявяване на проверката на място;
\n
3.когато са установени несъответствия, които се отнасят до неправилни вписвания в регистъра, в паспортите на животните или в компютризирана база данни за животни, но не са от значение за проверка на спазването на условията за допустимост по съответната интервенция, животното се счита за неустановено, ако посочените неправилни вписвания се констатират при най-малко две проверки в рамките на 24-месечен период. Във всички други случаи на установени несъответствия съответните животни се считат за неустановени след първата констатация.
\n
(3)Всяка овца или коза в стопанството, загубила една ушна марка, се счита за установена, при условие че животното все още може да бъде идентифицирано чрез наличното средство за идентификация и при условие че всички останали изисквания на системата за идентификация и регистрация на животни от рода на овцете и козите са изпълнени.
\n
Чл. 87Държавен фонд „Земеделие“ постановява пълен отказ на исканото от кандидата за подпомагане плащане, когато
\n
1.кандидатът за подпомагане не отговаря на критериите за допустимост по интервенцията;
\n
2.стопанство на кандидата по т. 1 не отговаря на критериите за допустимост по интервенцията;
\n
3.кандидатът не прилага земеделските практики, не изпълнява ангажиментите или други задължения, свързани с условията за предоставяне на подпомагане по интервенцията;
\n
4.размерът на намаленията е равен или по-голям от исканото плащане;
\n
5.кандидатът умишлено възпрепятства извършването на проверка на място;
\n
6.е установено, че са създадени изкуствени условия за подпомагане.
\n
Раздел II
\n
Ред за прилагане на намаления, откази и административни санкции по интервенциите под формата на директни плащания
\n
Чл. 88
\n
Държавен фонд „Земеделие“ намалява размера на плащането, отказва плащане и в случаите по глава пета, раздел VI от ЗПЗП налага административни санкции по интервенциите в чл. 1, ал. 2, когато 1. кандидатът стопанисва площи и/или земеделски парцели с размери, по-малки от определените в чл. 38в от ЗПЗП;
\n
2.установи, че за съответните площи не са спазени изискванията на предварителните условия;
\n
3.кандидатът умишлено възпрепятства извършването на проверка на място;
\n
4.кандидатът е заявил площи, които не стопанисва, или е заявил площи, които не отговарят на условията за допустимост за подпомагане, определени в раздел VI от глава втора;
\n
5.за една и съща площ са подадени две или повече заявления и застъпването на площи не е отстранено;
\n
6.кандидатът за подпомагане не е ползвател на заявените земеделски площи съгласно чл. 41, ал. 3 от ЗПЗП;
\n
7.кандидатът за подпомагане не отговаря или не е спазил изискванията, определени в глава втора;
\n
8.заявените за подпомагане площи са оценени като неотговарящи на условията за допустимост за подпомагане при проверките, извършвани по чл. 70 от ЗПЗП;
\n
9.установи, че са създадени изкуствени условия за подпомагане след 1 юни 2018 г.
\n
Чл. 89
\n
Когато случаите на неспазване на законовите изисквания за управление и на стандартите за добро земеделско и екологично състояние на земята по чл. 55 от ЗПЗП са установени чрез системата за мониторинг на площта, намалението по чл. 85, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2021/2116 е 2 % от общия размер на плащанията
\n
Чл. 90По интервенциите в чл. 1, ал. 2 намаленията на плащанията, отказите и санкциите се прилагат в следната последователност
\n
1.правилата за определяне на размера на подпомагане по чл. 84 и 85 от тази наредба и санкциите по чл. 76 и 77 от ЗПЗП се прилагат при всички случаи на неспазване;
\n
2.сумата, получена след прилагането на т. 1, служи за основа при изчисляването на намаленията по чл. 82, когато е приложимо;
\n
3.сумата, получена след прилагането на т. 2, служи за основа при изчисляването на намаленията по чл. 83, ал. 2, когато е приложимо;
\n
4.сумата, получена след прилагането на т. 3, служи за основа при изчисляването на ставката на корекция по чл. 17 от Регламент (ЕС) 2021/2116, когато е приложимо, и на намаленията по чл. 57, ал. 2 от ЗПЗП и по чл. 83, ал. 1 от тази наредба;
\n
5.сумата, получена след прилагането на т. 4, служи за основа при изчисляването на санкциите по чл. 78 от ЗПЗП, когато е приложимо.
\n
ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА
\n
§ 1По смисъла на тази наредба
\n
1.„Агне“ е мъжка или женска овца на възраст под 12 месеца.
\n
2.„Биволи по интервенцията за обвързано с производството подпомагане за биволи“ са женски животни на възраст от 36 месеца до 18 години.
\n
3.„Биволи“ са биволските бици (мъжките биволи), биволиците, малакините и малачетата.
\n
4.„Говеда“ са биците, воловете, кравите, юниците и телетата.
\n
5.„Дървесни култури с кратък цикъл на ротация“ са площи, засадени с многогодишни култури, чиито корени или дънери остават в почвата след прибиране на реколтата, като през следващия сезон се появяват нови издънки от следните видове:
\n
–Тополи (Populus ssp.) – Черна топола (Populus nigra); Бяла топола (Populus alba); Трепетлика (Populus tremula) – максимален цикъл на реколтиране – 6 години.
\n
–Върби (Salix spp.) – Бяла върба (S. alba); Тритичинкова върба (S. triandra); Трошлива върба (S. fragilis); Ракита (S. purpurea); Ива (S. caprea) – максимален цикъл на реколтиране – 6 години.
\n
–Черна елша (Alnus glutinosa) – максимален цикъл на реколтиране – 20 години.
\n
–Сребролистна липа (Tilia tomentosa) – максимален цикъл на реколтиране – 20 години.
\n
–Полски бряст (Ulmus minor) – максимален цикъл на реколтиране – 20 години.
\n
–Леска (Corylus avellana) – максимален цикъл на реколтиране – 20 години.
\n
–Източен чинар (Platanus orientalis) – максимален цикъл на реколтиране – 20 години.
\n
–Черница (Morus spp.) – максимален цикъл на реколтиране – 20 години.
\n
За видовете дървесни култури с кратък цикъл на ротация, които са с максимален цикъл на прибиране на реколтата, по-дълъг от 8 години, се изисква минимална гъстота от 6000 бр./ха и за растения с цикъл на прибиране на реколтата, по кратък от 8 години, е 8000 бр./ха.
\n
6.„Завършено средно икономическо образование със земеделска насоченост“ е завършено средно образование по специалността 3451203 „Земеделско стопанство“.
\n
7.„Завършено средно образование в областта на селското стопанство или ветеринарната медицина“ е завършено средно образование по специалностите 6210101 и 6210302 „Полевъдство“, 6210102, 6210303 и 6211101 „Зеленчукопроизводство“, 6210103, 6210304 и 6211102 „Трайни насаждения“, 6210104 и 6210305 „Селекция и семепроизводство“, 6210105, 6210306 и 6211103 „Тютюнопроизводство“, 6210106 „Гъбопроизводство“, 6210307 и 6211104 „Гъбопроизводство и билки, етерични-маслени и медоносни култури“, 6210107 „Растителна защита и агрохимия“, 6210308 „Растителна защита“, 6210201 и 6210901 „Лозаровинарство“, 6210401 и 6210502 „Говедовъдство“, 6210402 и 6210503 „Овцевъдство“, 6210403, 6210504 и 6211203 „Свиневъдство“, 6210404, 6210505 и 6211204 „Птицевъдство“, 6210405, 6210506 и 6211205 „Зайцевъдство“, 6210406 „Пчеларство и бубарство“, 6210507 и 6211206 „Пчеларство“, 6210407 и 6210508 „Коневъдство и конна езда“, 6210601 „Земеделец“, 6210602 „Производител на селскостопанска продукция“, 6210603 „Управление на растениевъдни и животновъдни ферми“, 6210701 и 6210801 „Механизация на селското стопанство“, 6211201 „Говедовъдство и биволовъдство“, 6211202 „Овцевъдство и козевъдство“, 6211207 „Бубарство“, 6211208 „Коневъдство“, 6400101 „Ветеринарен техник“, 6400201 „Ветеринарен лаборант“ и 8510101 „Екология и опазване на околната среда“.
\n
8.„Затворен цикъл на производство“ е преработката на мляко в млечни продукти и клане на животни от стопанството на земеделския стопанин в регистрирано на същия производител млекопреработвателно предприятие, кланица или кланичен пункт по чл. 31 от Закона за храните.
\n
9.„Зелени зони около водни течения“ са буферните ивици, разположени върху земеделска земя, по протежение на повърхностни водни басейни (реки, потоци, канали, езера, язовири, море), с изключение на оризовите клетки, с ширина минимум 5 м и максимум 30 м. Върху буферните ивици не се произвежда селскостопанска продукция, но може да се извършва паша или коситба.
\n
10.„Земеделска площ“ включва обработваема земя, трайни насаждения и постоянно затревени площи и когато в тях се намират агролесовъдни системи.
\n
11.„Земя, оставена под угар“ е земеделска площ, върху която до 15 юли на годината на кандидатстване е извършена най-малко една от следните почвени обработки: изораване, дисковане, листеруване (плоскорезна обработка), култивиране, ивични обработки, мулчиране с остатъците от предходната култура и върху която не се произвежда земеделска продукция в периода от 1 януари до 15 юли на годината на кандидатстване.
\n
12.„Ивици по краищата на гори“ са ивици земи по краищата на гори, отговарящи на чл. 53, на които не се извършва селскостопанско производство. Върху тях се запазват и поддържат съществуващите постоянни пасища, мери и ливади от нежелана растителност – Орлова папрат (Pteridium aquilinum), чемерика (Veratrum spp.), Айлант (Ailanthus altissima) и Аморфа (Amorpha fruticosa).
\n
13.„Инвазивни чужди видове“ са следните растителни видове: Жлезиста слабонога (Impatiens glandulifera Royle), Гигантски хераклеум (Heracleum mantegazzianum Sommier et Levier), Персийски девисил (Heracleum persicum Fischer), Гигантски хераклеум (Heracleum mantegazzianum Sommier et Levier), Асклепиас (Asclepias syriaca L.), Айлант (Ailanthus altissima), Синя акация (Аморфа), Блатен троскот (Paspalum distichum), Пелинолистна амброзия (Ambrosia artemisiifolia), Японски хмел (Humulus scandens), Фонтан (Pennisetum setaceum; syn. Cenchrus setaceus).
\n
14.„Клане на ишлеме“ е клане на животни от стопанството на земеделски стопанин в кланица по негова поръчка.
\n
15.„Коза-майка“ е всяко женско животно от рода на козите, родило поне веднъж или на възраст най-малко една година.
\n
16.„Контролиращо лице“ е лице съгласно § 1, т. 7 от допълнителната разпоредба на Наредба № 5 от 2018 г. за прилагане на правилата на биологично производство, етикетиране и контрол и за издаване на разрешение за контролна дейност за спазване на правилата на биологичното производство, както и за последващ официален надзор върху контролиращите лица.
\n
17.„Минимални агротехнически мероприятия“ представляват съвкупност от технологични операции и дейности, съобразени с биологичните изисквания на вида и сорта, съобразени с района и технологията на отглеждане и включващи: а) при отглеждането на зеленчуци: подготовка на площта – основна обработка на почвата и/или фрезоване/брануване, култивиране и/или лехо- и тирообразуване и/или полагане на фолио; сеитба/засаждане; борба с плевели, болести и неприятели: окопаване или третиране с ПРЗ, или окосяване, и/или употреба на хербициди/инсектициди/фунгицид, когато е необходимо; прибиране на продукцията (беритби); б) при отглеждането на трайни насаждения: зимни и летни резитби; основна обработка на почвата; вегетационна обработка на овощни култури – фрезоване, култивиране, зачимяване на междуредията или косене в междуредията; борба с болести и неприятели – хербициди/инсектициди/фунгициди, когато е необходимо; подхранване с торове, когато е необходимо; прибиране на продукцията (беритби).
\n
18.„Млечни крави“ са кравите на възраст над 22 месеца, които в интегрираната информационна система на БАБХ по чл. 51, ал. 3 от ЗВД са вписани с предназначение за производство на мляко.
\n
19.„Месодайни крави“ са крави на възраст над 22 месеца, които в интегрираната информационна система на БАБХ по чл. 51, ал. 3 от ЗВД са вписани с предназначение за производство на месо.
\n
20.„Обработваема земя“ е земя, обработвана за отглеждане на култури, или площ на разположение за отглеждане на култури, но оставена под угар.
\n
21.„Овца-майка“ е всяко женско животно от рода на овцете, родило поне веднъж или на възраст най-малко една година.
\n
22.„Пасищни селскостопански животни“ са животните по § 2в, т. 1 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.
\n
23.„Планински райони“ са землищата на населените места съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредбата за определяне на критериите за необлагодетелстваните райони и териториалния им обхват, приета с ПМС № 30 от 2008 г. (ДВ, бр. 20 от 2008 г.).
\n
24.„Плодови насаждения“ са нови трайни насаждения до встъпването им в плододаване.
\n
25.„Поддържане на постоянно затревени площи“ е извършване на годишна основа на поне една от следните дейности: паша на животни, косене на тревата с изнасяне на сено/сенаж и предотвратяване на навлизането и разпространението на нежелана и рудерална растителност.
\n
26.„Поддържане на обработваема земя“ е извършване на годишна основа на поне една от следните дейности – изораване; дисковане; култивиране; ивични обработки (обработка на почвената повърхност на ивици с различна ширина); мулчиране с остатъците от предходната култура, косене на трева с изнасяне на сено/сенаж.
\n
27.„Поддържането на селскостопанска площ“ включва поддържане на обработваема земя, поддържане на трайни насаждения и поддържане на постоянно затревени площи.
\n
28.„Поддържане на трайни насаждения“ е извършване на годишна основа на поне една от следните дейности: косене на тревата или поддържане на почвената повърхност в междуредията с подходящи обработки според прилаганите системи (угарна, чимово мулчирна, мулчирна или ливадно зачимяване); подходящи зимни и/или летни резитбени операции, поддържане на добро фитосанитарно състояние на трайните насаждения.
\n
29.„Постоянно затревена площ“ е земя, използвана за отглеждане на трева или други тревни фуражни култури по естествен начин (самозасяване) или чрез култивиране (засяване), която не е била включена в сеитбооборота на стопанството в продължение на 5 или повече години и може да се използва за пасище или да се коси, с изключение на земите, оставени под угар. Тя може да включва други видове, като храсти или дървета, при условие че преобладават тревите и другите тревни фуражи. Трева и други тревисти фуражни култури са всички тревисти растения, които се срещат традиционно, растат на естествените пасища и ливади или обикновено са включени в смесите от семена, предназначени за засяване на пасища или ливади, независимо дали се използват, или не се използват за паша на животните. Включват набор от земеделски системи, при които се отглеждат многогодишни дървесни или храстовидни видове, които са свързани с обработваемата земя или постоянно затревени площи с възможно присъствие на животни върху същата повърхност, с цел да се подобри устойчивото използване на земята, върху която се извършват селскостопанските дейности, с възможност за разнообразяване на производството на стопанството. В случай че има дървета, максималният брой дървета на хектар не надвишава 100. Площите, заети с дървета, не трябва да се изваждат.
\n
30.„Преработка на мляко на ишлеме“ е производството на млечни продукти в млекопреработвателно предприятие по поръчка на земеделски стопанин от мляко, произведено в стопанството му.
\n
31.„Производство на селскостопански продукти“ е производството, отглеждането или култивирането на селскостопански продукти, прибиране на реколтата, доене, развъждане и отглеждане на животни за селскостопански цели.
\n
32.„Разсадници“ са площи с млади фиданки за по-късно разсаждане:
\n
–лозови разсадници и разсадници за подложки за присаждане;
\n
–разсадници за овошки и ягодови плодове;
\n
–разсадници за декоративни растения;
\n
–търговски разсадници за горски дървесни видове, без тези за задоволяване нуждите на самото стопанство в рамките на залесени площи;
\n
–горски разсадници, на чиято площ се извършва производство на фиданки от горски дървесни и храстови видове, вписани в националния регистър съгласно условията и реда за регистрация на горски разсадници.
\n
33.„Реализация на пазара на животни“ е продажба и придвижване на живи животни от стопанството на един земеделски стопанин към стопанството на друг земеделски стопанин, продажба и придвижване на живи животни за клане към одобрена по чл. 31 от Закона за храните кланица, продажба и придвижване на живи животни към държави от ЕС или трети страни, клане на ишлеме, придвижване на живи животни за клане в кланица или кланичен пункт, регистрирани на земеделския стопанин (затворен цикъл на производство). При реализация в страната животните трябва да са пристигнали в животновъдния обект на приемащата страна по ветеринарномедицинското свидетелство и това да е отбелязано в системата за идентификация и регистрация на животните на БАБХ.
\n
34.„Свидетелство за получена степен на професионална квалификация в областта на селското стопанство“ е свидетелство за професионална квалификация в професионално направление 345 „Администрация и управление“, професия 345120 „Икономист“, специалност 3451203 „Земеделско стопанство“; професионално направление 621 „Растениевъдство и животновъдство“, професии 621010 „Техник-растениевъд“, 621020 „Техник в лозаровинарството“, 621030 „Растениевъд“, 621040 „Техник-животновъд“, 621050 „Животновъд“, 621060 „Фермер“, 621070 „Техник на селскостопанска техника“, 621080 „Монтьор на селскостопанска техника“, 621090 „Лозаровинар“, 621110 „Работник в растениевъдството“ и 621120 „Работник в животновъдството“; професионално направление 640 „Ветеринарна медицина“ – всички професии, и професионално направление 851 „Технологии на опазване на околната среда“, професия 851010 „Еколог“.
\n
35.„С доказан произход“ са животни, посочени от развъдните организации или от ИАСРЖ в случаите по чл. 3б, ал. 1, т. 7 от Закона за животновъдството като вписани в Родословната книга.
\n
36.„Селскостопанска дейност“ е производството на селскостопански продукти, както и поддържането на селскостопанската площ в състояние, което да я прави подходяща за паша или обработване без никакви специални подготвителни действия, които са извън рамките на употребата на традиционните селскостопански методи и машини. Не е селскостопанска дейност извършването само на дейностите по премахването на камъни, дървесна, храстовидна и нежелана растителност, включително чрез използване на методи и машини, които водят до увреждане на почвената покривка и промяна в екосистемите.
\n
37.„Селскостопански продукти“ са продуктите, изброени в приложение I към Договора за функциониране на Европейския съюз, с изключение на рибни продукти, както и памук и дървесни култури с кратък цикъл на ротация.
\n
38.„Специализирани контролни органи“ са контролни органи, отговарящи за гарантиране на спазването на правилата по директивите и регламентите, изброени в приложение III от Регламент (ЕС) 2021/2115.
\n
39.„Стопанство в планински район“ е стопанство, в което всички регистрирани животновъдни обекти по реда на ЗВД на името на един земеделски стопанин, в които се отглеждат говеда, овце и/или кози, и/или биволи, са разположени в планински райони.
\n
40.„Стопанство“ е стопанство по смисъла на чл. 3, т. 2 от Регламент (ЕС) 2021/2115.
\n
41.„Трайни насаждения“ са култури, за които не се прилага сеитбооборот, различни от постоянно затревени площи и постоянни пасища, които дават реколта многократно, включително разсадници и дървесни култури с кратък цикъл на ротация.
\n
42.„Удостоверение за завършен курс от минимум 150 часа или получена степен на професионална квалификация в областта на селското стопанство“ означава удостоверение за завършен курс от 150 часа в областта на селското стопанство или за завършено обучение от 150 часа по част от професия, или получена степен на професионална квалификация по професии и специалности от професионално направление с код 621 „Растениевъдство и животновъдство“ или с код 3451203 „Земеделско стопанство“ или професионално направление с код 640 „Ветеринарна медицина“.
\n
43.„Яре“ е мъжка или женска коза на възраст под 12 месеца.
\n
ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
\n
§ 2Наредбата се издава на основание чл. 64, ал. 1 и чл. 70, ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители
\n
§ 3Наредбата влиза в сила от деня на обнародването й в „Държавен вестник“
\n
Министър: Явор Гечев Приложение № 1 към чл. 2, ал. 7 Метод за изчисляване на стандартните разходи за заплати Стандартните разходи се отчитат за всички работници, които са заети в земеделското стопанство, назначени под Код на икономическата дейност в областта на селското стопанство съгласно Класификацията на икономическите дейности в Република България.
\n
Стандартните разходи се определят въз основа на разходи на работодателя за труд на един отработен час в икономическа дейност „Селско, горско и рибно стопанство“ по данни на Националния статистически институт за годината на кандидатстване, умножени по броя на годишните работни единици (ГРЕ), декларирани от съответния земеделски производител.
\n
Една ГРЕ е равна на отработените часове от един работник при пълно работно време в рамките на една година съгласно определението на Европейския съюз.
\n
Приложение № 2 към чл. 9, ал. 1 Списък на породите говеда с развъдни програми за производство на мляко 1. Черношарено говедо, Червеношарено говедо и всички породи, в чието наименование има думите Холщайн или Holstein 2. Кафяво говедо 3. Джерсей 4. Симентал и Млечен симентал 5. Монбелиард Приложение № 3 към чл. 11, ал. 1 Списък на породите говеда с развъдни програми за производство на месо 1. Абердин Ангус 2. Лимузин 3. Херефорд 4. Гаскон 5. Галоуей (Galloway) 6. Вагу (Wagyu) 7. Месодаен симентал 8. Шароле 9. Обрак Приложение № 4 към чл. 12, ал. 1 Списък на застрашените от изчезване породи говеда 1. Българско сиво говедо 2. Искърско говедо 3. Родопско късорого говедо 4. Българско родопско говедо 5. Българско червено говедо 6. Българско кафяво говедо 7. Българско сименталско говедо Приложение № 5 към чл. 15, ал. 1 Списък на застрашени от изчезване породи овце и кози, включени в развъдни програми 1. Каракачанска овца 2. Копривщенска овца 3. Сакарска овца 4. Котленска овца 5. Местна старозагорска овца 6. Местна карнобатска овца 7. Тетевенска овца 8. Западностаропланинска овца 9. Брезнишка овца 10. Софийска (Елинпелинска) овца 11. Средностаропланинска овца 12. Среднородопска овца 13. Медночервена шуменска овца 14. Дъбенска овца 15. Реплянска овца 16. Бяла маришка овца 17. Вакла маришка овца 18. Свищовска овца 19. Странджанска овца 20. Карнобатска тънкорунна овца 21. Североизточнобългарска тънкорунна овца 22. Тракийска тънкорунна овца 23. Родопски цигай 24. Старопланински цигай 25. Плевенска черноглава овца 26. Калоферска дългокосместа коза 27. Дългокосместа коза/местна коза 28. Местна дългокосместа коза (Малашевски тип) 29. Българска виторога дългокосместа коза Приложение № 6 към чл. 16, ал. 4 Списък на млечните породи овце и кози, включени в развъдни програми 1. Синтетична популация Българска млечна 2. Лакон 3. Асаф 4. Аваси 5. Хиос 6. Българска бяла млечна коза 7. Англонубийска коза 8. Тогенбургска коза 9. Саанска коза 10. Алпийска коза 11. Тюринген Валд 12. Източнофризийска овца Списък на породите овце и кози, ползвани за месо, включени в развъдни програми 1. Ил дьо Франс 2. Мутон шароле 3. Кавказка тънкорунна 4. Асканийска тънкорунна 5. Романовска 6. Боер 7. Мутон Вендеен Приложение № 7 към чл. 21, ал. 5 Превръщане на сурово мляко от обемни в тегловни единици и на млечните продукти от мляко в млечен еквивалент 1. 1 литър сурово краве, козе и биволско мляко = 1,03 кг;
\n
2.1 литър сурово овче мляко = 1,035 кг.
\n
Необходимо количество сурово мляко в килограми за получаване на 1 килограм готов млечен продукт:
\n
1.краве и козе мляко: а) за 1 кг масло = 22,5 кг мляко; б) за 1 кг сметана = 7,90 кг мляко; в) за 1 кг сирене твърдо (кашкавал) = 10,3 кг мляко; г) за 1 кг сирене (бяло саламурено) = 6,8 кг мляко; д) за 1 кг кисело мляко = 1,04 кг мляко; е) за 1 кг млечна извара = 5,55 кг мляко; ж) пастьоризирано мляко = 1,02 кг мляко; з) за 1 кг други сирена = 12 кг мляко; и) за 1 литър айрян = 0,55 кг мляко; к) за 1 кг катък или цедено мляко = 3,4 кг мляко;
\n
2.овче мляко: а) за 1 кг сирене твърдо (кашкавал) = 7 кг мляко; б) за 1 кг сирене (бяло саламурено) = 4,8 кг мляко; в) за 1 кг кисело мляко = 1,06 кг мляко; г) пастьоризирано мляко = 1,04 кг мляко; д) за 1 кг други сирена = 12 кг мляко;
\n
3.биволско мляко: а) за 1 кг сирене твърдо (кашкавал) = 10,1 кг мляко; б) за 1 кг сирене (бяло саламурено) = 6,6 кг мляко; в) за 1 кг кисело мляко = 1,04 кг мляко; г) пастьоризирано мляко = 1,02 кг мляко; д) за 1 кг други сирена = 12 кг мляко; е) за 1 кг катък = 3,2 кг мляко.
\n
Приложение № 8 към чл. 21, ал. 6 Допустими количества директно продадено сурово краве мляко от земеделския стопанин на други земеделски стопани за изхранване на животните Вид животно в стопанството на купувача на мляко за изхранване Период на хранене от раждането, дни Общо изхранено количество на 1 животно в литри (л) за периода Теле от 2 до 88 вкл. до 400 Малаче от 2 до 119 вкл. до 600 Прасета без ограничение без ограничение Приложение № 9 към чл. 25, ал. 2 Списък на сортовете десертно грозде 1. Болгар 2. Брестовица 3. Чауш 4. Дружба 5. Гарант 6. Хибрид VІ-4 7. Italia (Muscato Italia ) – 318 8. Кондарев 6 9. Надежда 10. Наслада 11. Перл дьо Ксаба (Перла) 12. Плевен 13. Плевенски фаворит 14. Приста 15. Ранно без семе 16. Разакия бяла 17. Русенско без семе 18. Ряхово 19. Супер ран болгар 20. Sultanina – 919 21. Alphonso Lavallee – 319 22. Кралски Рубин 23. Cardinal – 80 24. Дунав 25. Flame seedless 26. Кондарев 10 27. Лисича опашка 28. Michele Palieri 29. Мир 30. Muscat de Hambourg – 202 31. Мискет плевенски 32. Мискет русенски 33. Разакия черна 34. Русалка 3 35. Сияна 36. Тангра 37. Велика 38. Зорница Приложение № 10 към чл. 25, ал. 3, т. 4 Култури Зеленчукови култури – полско производство:
\n
Добив, кг/ха Домати 19 000 Пипер 13 400 Краставици 20 750 Корнишони 19 000 Главесто зеле 17 460 Лук 12 450 Патладжан 18 980 Морков 12 430 Чесън 3 510 Картофи 15 000 Дини 24 870 Пъпеши 8 450 Овощни култури и десертно грозде (плодове):
\n
Добив, кг/ха Ябълки 11 914 Ягоди 4 980 Круши 5 922 Кайсии и зарзали 4 970 Праскови и нектарини 7 500 Сливи 6 246 Череши 4 700 Вишни 3 718 Малини 3 300 Десертно грозде 4 500 Оранжерийно производство – зеленчуци и плодове:
\n
Минимален добив, кг/ха Среден добив, кг/ха Домати в оранжерии 72 000 170 000 Пипер в оранжерии 45 000 85 000 Краставици в оранжерии 81 000 250 000 Ягоди в оранжерии 20 000 35 000 Малини в оранжерии 18 000 27 000 Приложение № 11 към чл. 27, ал. 2, т. 3 и чл. 44, ал. 1, т. 3 Минимални разходни норми на семена и посадъчен материал за единица площ на ха Култура Минимална сеитбена норма кг/ха при сеитба на семена Минимален брой растения на ха при използване на посадъчен материал I. Зеленчуци и плодове по интервенциите за обвързано с производството подпомагане Домати 0,10 15 000 Пипер 0,40 45 000 Патладжан 0,14 22 000 Краставици 0,50 15 000 Корнишони 0,60 20 000 Дини 0,25 4 200 Пъпеши 0,20 5 500 Лук от семена 2,5 500 000 Лук от арпаджик - Чесън - Моркови 2,0 - Зеле 0,15 25 000 Малини - 5 600 Ябълки - Круши - Кайсии и зарзали - Череши - Вишни - Праскови и нектарини - Сливи (Prunus domestica) - Десертно грозде - 2 300 Ягоди - 40 000 II. Култури, благоприятни за изхранване на диви животни Пшеница - Ръж - Ечемик - Овес - Просо - Царевица - Слънчоглед - III. Памук Памук - Приложение № 12 към чл. 39, ал. 1, т. 1 Задължителни за извършване дейности по поддържане на екологичната инфраструктура 1. При живи плетове или редици от дървета Запазване целостта на ландшафтния елемент.
\n
Почистване на инвазивни видове растения извън периодите на гнездене на птиците – от 1 април до 30 юли.
\n
Почистване на сухи клони и ниски клони до 1,5 м височина извън периода на гнездене на птиците.
\n
Поддържане на граничните зони чрез косене или мулчиране най-малко 1 път годишно извън периода на гнездене на птиците.
\n
Поддръжката на елемента може да се осъществява и само от страната на съответния ползвател или собственик.
\n
Не се извършват третирания с продукти за растителна защита.
\n
2.При отделни дървета Почистване на сухи клони и ниски клони до 1,5 м височина, както и поддържане на сервитутните ивици чрез косене или мулчиране най-малко 1 път годишно извън периодите на гнездене на птиците – от 1 април до 30 юли.
\n
3.При дървета в група Почистване на ниски клони до височина 1,5 м извън периодите на гнездене на птиците. Почистване на инвазивни видове растения извън периодите на гнездене на птиците, както и поддържане на сервитутните ивици чрез косене или мулчиране най-малко 1 път годишно извън периодите на гнездене на птиците – от 1 април до 30 юли.
\n
4.При дървесни противоерозионни пояси Почистване на инвазивни видове растения извън периодите на гнездене на птиците – от 1 април до 30 юли.
\n
Почистване на сухи храстовидни видове извън периодите на гнездене на птиците – от 1 април до 30 юли.
\n
Почистване на ниски клони до височина 1,5 м извън периодите на гнездене на птиците – от 1 април до 30 юли.
\n
Косене или мулчиране най-малко 1 път годишно на сервитутните ивици извън периодите на гнездене на птиците – от 1 април до 30 юли.
\n
Запазване на съществуващата дървесна растителност с изключение на инвазивните видове.
\n
5.При синори Запазване целостта на ландшафтния елемент.
\n
Почистване на инвазивни видове растения извън периодите на гнездене на птиците – от 1 април до 30 юли.
\n
Почистване на сухи клони и ниски клони до 1,5 м височина извън периода на гнездене на птиците – от 1 април до 30 юли.
\n
Поддържане на граничните зони чрез косене или мулчиране най-малко 1 път годишно извън периода на гнездене на птиците – от 1 април до 30 юли.
\n
Поддръжката на елемента може да се осъществява и само от страната на съответния ползвател или собственик.
\n
Не се извършват третирания с продукти за растителна защита.
\n
6.При влажни зони Поддържане на крайбрежната растителност чрез изрязване и отстраняване на нежеланата растителност от инвазивни и чужди видове в периоди извън гнездене на птиците – от 1 април до 30 юли. Поддържане на естествен тревостой при ниски води на акваторията, ако такъв съществува, без дрениране на площите. Неразораване и/или отводняване на езерцата. Неизползване на Първа група продукти за растителна защита (ПРЗ) в територии, граничещи на акваториите.
\n
7.При зелени зони около водни течения Косене най-малко 1 път годишно на сервитутните ивици, като дейностите следва да се извършат извън периодите на гнездене на птиците – от 1 април до 30 юли. Отстраняване на сухи дървета, отстраняване на храсти и инвазивни видове извън периодите на гнездене на птиците – от 1 април до 30 юли. Не се извършват третирания с продукти за растителна защита.
\n
8.Тераси Запазване целостта на ландшафтния елемент.
\n
Почистване на инвазивни видове растения извън периодите на гнездене на птиците.
\n
При наличие на храстовидна и/или дървесна растителност – почистване на сухи клони и ниски клони до 1,5 м височина извън периода на гнездене на птиците – от 1 април до 30 юли.
\n
Поддържане на граничните зони чрез косене най-малко 1 път годишно извън периода на гнездене на птиците – от 1 април до 30 юли.
\n
Поддръжката на елемента може да се осъществява и само от страната на съответния ползвател или собственик.
\n
Не се извършват третирания с продукти за растителна защита.
\n
9.При ивици по краищата на гори Косене най-малко 1 път годишно на териториите в границите на ивиците, като дейностите следва да се извършат извън периодите на гнездене на птиците – от 1 април до 30 юли. Косенето да се извършва извън периода с риск за горски пожари с цел намаляване на риска от пожари.
\n
Не се извършват третирания с продукти за растителна защита.
\n
10.При буферни ивици Поддържане на естествен тревостой, ако такъв съществува, без почвени обработки на площите. Не се извършват нарочни третирания с препарати за растителна защита (ПРЗ) на тези територии. Поддържането се състои в косене най-малко 1 път годишно на териториите в границите на буферните ивици, като дейностите следва да се извършат извън периодите на гнездене на птиците.
\n
Приложение № 13 към чл. 39, ал. 5 Коефициенти за преобразуване и тегловни коефициенти за екологична инфраструктура Характеристики Коефициент за преобразуване Тегловен коефициент Екологична инфраструктура Живи плетове или редици от дървета (на 1 м) 1,5 9 кв. м Отделни дървета (за 1 дърво) 1,5 30 кв. м Дървета в група (на 1 м 2 ) - 1,5 1,5 кв. м Дървесни противоерозионни пояси (на 1 м 2 ) - 1,5 1,5 кв. м Синори (на 1 м) 1,5 9 кв. м Влажни зони (на 1 м 2 ) - 1,5 1,5 кв. м Зелени зони около водни течения (на 1 м) 1,5 9 кв. м Тераси (на 1 м) 1,5 9 кв. м Ивици по краищата на гори (на 1 м) 1,5 9 кв. м Буферни ивици (на 1 м) 1,5 9 кв. м Приложение № 14 към чл. 40, ал. 1 Земеделски практики на внасяне на външна органична материя в почвата А) Внасяне на хранителни вещества в почвата чрез отглеждане на непроизводствени междинни култури/покривни култури с последващо зелено торене:
\n
1.Допустими за отглеждане междинни/покривни култури по схемата:
\n
Междинните култури/покривните култури са създадени като смески от нежитни култури и житни култури.
\n
Списък на смески с междинни/покривни култури Група „Житни култури“ Група „Нежитни култури“ ръж грах тритикале фий ечемик звездан пшеница еспарзета овес леща лимец фасул просо нахут сорго бакла метла лупина бурчак соя синап репко фуражна ряпа рапица 2. Изисквания за минимални срокове на отглежданите култури:
\n
Не са площи с междинни култури/покривни култури площите, засети със зимни култури за получаване на реколта или използване за паша.
\n
Междинните култури/покривните култури трябва да бъдат налични на полето в периода от 15 октомври на годината на кандидатстване до 15 февруари на следващата година.
\n
3.Изисквания към минимално изискуемите обработки:
\n
Използват се за последващо зелено торене (посредством заораване, валиране, естествено измръзване или друг метод на механично терминиране на културата по избор на земеделския стопанин). В периода на отглеждане на междинните култури/покривните култури не трябва да се прилагат изкуствени торове и продукти за растителна защита. Терминирането на културите не се извършва с хербицид.
\n
Б) Внасяне на хранителни вещества в почвата чрез използването на външни органични подобрители на почвата:
\n
Да извършват внасяне на органично вещество на различни видове (подобрители на почвата), от които:
\n
1.Подобрители, получени чрез процес на аеробно третиране от отпадъчна биомаса.
\n
2.Подобрители, получени чрез процес на анаеробно третиране от отпадъчна биомаса.
\n
3.Подобрители, получени чрез процес на биологично третиране от отпадъчна биомаса чрез червеи.
\n
4.Подобрители, получени чрез процес на термално третиране от отпадъчна биомаса.
\n
5.Използване на нискоемисионни техники за прилагане на оборски тор (впръскване на течен оборски тор; включване в рамките на 4 часа от прилагането).
\n
Забранява се използването на подобрители на почвата, получени след химическо третиране.
\n
Приложение № 15 към чл. 42, ал. 1, т. 1 Списък на културите, които се засяват и отглеждат самостоятелно или в смес в междуредията и по вътрешната граница на парцела с трайни насаждения Междуредията и/или площите от вътрешната страна на границата на парцела се поддържат с една или смес от изброените култури:
\n
Хибридна детелина (Trifolium hybridum) Червена (ливадна) детелина (Trifolium pratense) Обикновен звездан (Lotus corniculatus) Теснолистен звездан (Lotus tenuis) Еспарзета (Onobrychis Paertn.) Пясъчен фий (Vicia villosa) Панонски фий (Vicia pannonica) Фуражен грах (Pisum sativum L.) Лупина (Lupinus) Секирче (Lathyrus sativus) Египетска детелина Фуражна ряпа Елда (Fagopyrum esculenum) Бял синап (Sinapis alba) Фацелия (Phacelia sp.) Английски райграс (Lolium perenne L.) Италиански, многоцвeтен райграс (Lolium multiflorum L.) Безосилеста овсига (Bromus inermis Leyss) Ежова главица (Dactylis glomerata L.) Ливадна власатка (Festuca pratensis Huds) Червена власатка (Festuca rubra L.) Ливадна метлица (Poa pratensis L.) Тимотейка (Phleum pratense L.) Приложение № 16 към чл. 44, ал. 1, т. 2 Култури, благоприятни за изхранване на диви животни 1. Овес 2. Ечемик 3. Просо 4. Пшеница 5. Ръж 6. Слънчоглед 7. Царевица Приложение № 17 към чл. 53, ал. 7 Елементи на агролесовъдните системи, създадени и/или поддържани в земеделска площ 1. Обработваема земя Агролесовъдните системи включват набор от земеделски системи, в които се отглеждат видове многогодишни дървета или храсти, които са свързани с обработваема земя или постоянно затревени площи с възможно присъствие на животни върху същата площ, за да се подобри устойчивото използване на земята, върху която се извършва селскостопанска дейност, с възможност за разнообразяване на производството. Максималният брой дървета на хектар не надвишава 100.
\n
Агролесовъдните системи включват:
\n
Земеделски системи, при които дървесни или плододаващи дървесни видове се отглеждат смесено с култури на обработваема земя или фуражни култури.
\n
Горско-пасищни системи, при които пасища и отглеждането на дървесни видове за дървесина или плододаващи съжителстват на една площ или се комбинира отглеждането на дървесни видове с фуражни треви (за паша или за сено) и домашни животни с цел увеличаване на продуктивността на животновъдството. В повечето такива системи се включват специални дървесни и храстови видове, които предоставят плодове или листна маса за допълнително изхранване на животните през неблагоприятния сезон. Най-голямо значение сред тях имат широколистните видове – дъб, бряст, габър, ясен, липа, топола.
\n
Горско фермерство – за добив на специфични растителни и други продукти (медицински, подправки и др.).
\n
Засята обработваема земя, в която има разпръснати дървесни растения върху обработваемата земя, предназначени за спомагателно земеделско производство (дърва за огрев, жълъди, плодове, подправки, мед).
\n
Линейни системи, при които защитните пояси или ивици дървета по краищата на полетата имат функция за защита на агроекосистемите и защита на земеделските площи.
\n
Алейна система – типични за тази система са комбинациите от широколистни дървесни видове (дъб, орех, ясен, топола) със земеделски култури (зеленчукови, полски и по-рядко овощни видове) върху обработваема земя.
\n
Защитни пояси – създават се за спомагателно земеделско производство с цел запазване и повишаване на почвеното плодородие върху земеделските площи и ограничаване на почвената ерозия, подобряване на водния баланс, увеличаване на земеделската продукция, защита на домашните животни при свободно отглеждане, снегозадържане, повишаване на биоразнообразието и др. Защитните пояси се изграждат от три групи растителни видове: 1) главни, които образуват основата или скелета на пояса, разполагат се около главния вид, определят неговата височина и изпълняват главната защитна роля, достигат най-голяма възраст и височина (дъб, орех, тополи, върби, елши и др.); 2) съпътстващи видове – дървета, които формират втория етаж на пояса, засенчват почвата, ограничават обрастването с плевелна растителност и намаляват изсушаващото действие на слънцето и вятъра (липи, ясен, явор, черница, махалебка, кайсия и др.), и 3) храсти – за по-добро засенчване на почвата и предпазването й от заплевяване и изсушаване под въздействието на слънцето и вятъра (смрадлика, птиче грозде, люляк, златен дъжд, черен бъз, дрян).
\n
Крайбрежни защитни пояси – създават се от многогодишни растения и тревни видове покрай реки, езера, преовлажнени зони, язовири и дренажни канали. Чрез тях се поема и ограничава оттокът на продукти за растителна защита от близките земеделски площи – служат като утаители и за филтриране на излишъците от торове и пестициди. Основните типове използвана растителност са дървета, храсти и треви. Всеки от тях се прилага съобразно специфичните цели и условия при създаването на крайбрежните пояси. Когато се цели да се контролира повърхностното преовлажняване и натрупването на седименти, използването на треви е по-високоефективно в сравнение с дървесните видове. Ако се цели да се стабилизира бреговата ивица и защити от наводнения, по-висок ефект има отглеждането на храстови и дървесни видове. Когато се преследват разнообразни цели (обезвреждане на агрохимикали, стабилизиране на бреговете, създаване на местообитания за дивите видове и увеличаване на биоразнообразието), най-добър ефект има комбинираното, едновременно наличие на дървесни, храстови и тревни видове. Желателно е да се използват характерните за тези местообитания дървесни видове, като черна и бяла топола, дървовидна и храстовидна върба, бряст, обикновен дъб, елша.
\n
Буферни ивици – многогодишна растителност (треви, храсти, дървета), засадени на ивици между обработваемите земи или пасищата с цел подобряване и опазване на водните ресурси (езера, реки) от негативните ефекти на земеделските практики и за паша на животните.
\n
Повечето агролесовъдни системи могат да бъдат намерени във всички екологични зони. У нас сравнително добре проучени и интензивно прилагани в практиката са различните видове защитни пояси, основно в Североизточната част на страната (Добруджа). Срещат се разпръснати дървета върху обработваемите земи.
\n
2.Трайни насаждения Агролесовъдните системи включват набор от земеделски системи, в които се отглеждат видове многогодишни дървета или храсти, които са свързани с обработваемата земя или постоянно затревени площи с възможно присъствие на животни върху същата повърхност, за да се подобри устойчивото използване на земята, върху която се извършва селскостопанска дейност, с възможност за разнообразяване на производството. Максималният брой дървета на хектар не надвишава 100.
\n
Агролесовъдните системи включват:
\n
•Земеделски системи, при които дървесни или плододаващи дървесни видове се отглеждат смесено с култури на обработваема земя или фуражни култури.
\n
•Горско-пасищни системи, при които пасища и отглеждането на дървесни видове за дървесина или плододаващи съжителстват на една площ или се комбинира отглеждането на дървесни видове с фуражни треви (за паша или за сено) и домашни животни с цел увеличаване на продуктивността на животновъдството. В повечето такива системи се включват специални дървесни и храстови видове, които предоставят плодове или листна маса за допълнително изхранване на животните през неблагоприятния сезон. Най-голямо значение сред тях имат широколистните видове – дъб, бряст, габър, ясен, липа, топола.
\n
•Горско фермерство – за добив на специфични растителни и други продукти (медицински, подправки и др.).
\n
•Засята обработваема земя, в която има разпръснати дървесни растения върху обработваемата земя, предназначени за спомагателно земеделско производство (дърва за огрев, жълъди, плодове, подправки, мед).
\n
•Линейни системи, при които защитните пояси или ивици дървета по краищата на полетата имат функция за защита на агроекосистемите и защита на земеделските площи.
\n
Алейна система – типични за тази система са комбинациите от широколистни дървесни видове (дъб, орех, ясен, топола) със земеделски култури (зеленчукови, полски и по-рядко овощни видове) върху обработваема земя.
\n
Защитни пояси – създават се за спомагателно земеделско производство с цел запазване и повишаване на почвеното плодородие върху земеделските площи и ограничаване на почвената ерозия, подобряване на водния баланс, увеличаване на земеделската продукция, защита на домашните животни при свободно отглеждане, снегозадържане, повишаване на биоразнообразието и др. Защитните пояси се изграждат от три групи растителни видове: 1) главни, които образуват основата или скелета на пояса, разполагат се около главния вид, определят неговата височина и изпълняват главната защитна роля, достигат най-голяма възраст и височина (дъб, орех, тополи, върби, елши и др.); 2) съпътстващи видове – дървета, които формират втория етаж на пояса, засенчват почвата, ограничават обрастването с плевелна растителност и намаляват изсушаващото действие на слънцето и вятъра (липи, ясен, явор, черница, махалебка, кайсия и др.), и 3) храсти – за по-добро засенчване на почвата и предпазването й от заплевяване и изсушаване под въздействието на слънцето и вятъра (смрадлика, птиче грозде, люляк, златен дъжд, черен бъз, дрян).
\n
Крайбрежни защитни пояси – създават се от многогодишни растения и тревни видове покрай реки, езера, преовлажнени зони, язовири и дренажни канали. Чрез тях се поема и ограничава оттокът на продукти за растителна защита от близките земеделски площи – служат като утаители и за филтриране на излишъците от торове и пестициди. Основните типове използвана растителност са дървета, храсти и треви. Всеки от тях се прилага съобразно специфичните цели и условия при създаването на крайбрежните пояси. Когато се цели да се контролира повърхностното преовлажняване и натрупването на седименти, използването на треви е по-високоефективно в сравнение с дървесните видове. Ако се цели да се стабилизира бреговата ивица и защити от наводнения, по-висок ефект има отглеждането на храстови и дървесни видове. Когато се преследват разнообразни цели (обезвреждане на агрохимикали, стабилизиране на бреговете, създаване на местообитания за дивите видове и увеличаване на биоразнообразието), най-добър ефект има комбинираното, едновременно наличие на дървесни, храстови и тревни видове. Желателно е да се използват характерните за тези местообитания дървесни видове, като черна и бяла топола, дървовидна и храстовидна върба, бряст, обикновен дъб, елша.
\n
Буферни ивици – многогодишна растителност (треви, храсти, дървета), засадени на ивици между обработваемите земи или пасищата с цел подобряване и опазване на водните ресурси (езера, реки) от негативните ефекти на земеделските практики и за паша на животните.
\n
Повечето агролесовъдни системи могат да бъдат намерени във всички екологични зони. У нас сравнително добре проучени и интензивно прилагани в практиката са различните видове защитни пояси, основно в Североизточната част на страната (Добруджа). Срещат се разпръснати дървета върху обработваемите земи.
\n
Максималният брой дървета на хектар не надвишава 100.
\n
3.Постоянно затревени площи Включва набор от земеделски системи, при които се отглеждат многогодишни дървесни или храстовидни видове, които са свързани с обработваемата земя или постоянно затревени площи с възможно присъствие на животни върху същата повърхност, с цел да се подобри устойчивото използване на земята, върху която се извършват селскостопанските дейности, с възможност за разнообразяване на производството на стопанството. В случай че има дървета, максималният брой дървета на хектар не надвишава 100. Площите, заети с дървета, не трябва да се изваждат.
\n
Агролесовъдните системи включват:
\n
•Земеделски системи, при които дървесни или плододаващи дървесни видове се отглеждат смесено с култури на обработваема земя или фуражни култури.
\n
•Горско-пасищни системи, при които пасища и отглеждането на дървесни видове за дървесина или плододаващи съжителстват на една площ или се комбинира отглеждането на дървесни видове с фуражни треви (за паша или за сено) и домашни животни с цел увеличаване на продуктивността на животновъдството. В повечето такива системи се включват специални дървесни и храстови видове, които предоставят плодове или листна маса за допълнително изхранване на животните през неблагоприятния сезон. Най-голямо значение сред тях имат широколистните видове – дъб, бряст, габър, ясен, липа, топола.
\n
•Горско фермерство – за добив на специфични растителни и други продукти (медицински, подправки и др.).
\n
Алейна система – типични за тази система са комбинациите от широколистни дървесни видове (дъб, орех, ясен, топола) със земеделски култури (зеленчукови, полски и по-рядко овощни видове) върху обработваема земя.
\n
Защитни пояси – създават се за спомагателно земеделско производство с цел запазване и повишаване на почвеното плодородие върху земеделските площи и ограничаване на почвената ерозия, подобряване на водния баланс, увеличаване на земеделската продукция, защита на домашните животни при свободно отглеждане, снегозадържане, повишаване на биоразнообразието и др. Защитните пояси се изграждат от три групи растителни видове: 1) главни, които образуват основата или скелета на пояса, разполагат се около главния вид, определят неговата височина и изпълняват главната защитна роля, достигат най-голяма възраст и височина (дъб, орех, тополи, върби, елши и др.); 2) съпъстващи видове – дървета, които формират втория етаж на пояса, засенчват почвата, ограничават обрастването с плевелна растителност и намаляват изсушаващото действие на слънцето и вятъра (липи, ясен, явор, черница, махалебка, кайсия и др.), и 3) храсти – за по-добро засенчване на почвата и предпазването й от заплевяване и изсушаване под въздействието на слънцето и вятъра (смрадлика, птиче грозде, люляк, златен дъжд, черен бъз, дрян).
\n
Крайбрежни защитни пояси – създават се от многогодишни растения и тревни видове покрай реки, езера, преовлажнени зони, язовири и дренажни канали. Чрез тях се поема и ограничава оттокът на продукти за растителна защита от близките земеделски площи – служат като утаители и за филтриране на излишъците от торове и пестициди. Основните типове използвана растителност са дървета, храсти и треви. Всеки от тях се прилага съобразно специфичните цели и условия при създаването на крайбрежните пояси. Когато се цели да се контролира повърхностното преовлажняване и натрупването на седименти, използването на треви е по-високоефективно в сравнение с дървесните видове. Ако се цели да се стабилизира бреговата ивица и защити от наводнения, по-висок ефект има отглеждането на храстови и дървесни видове. Когато се преследват разнообразни цели (обезвреждане на агрохимикали, стабилизиране на бреговете, създаване на местообитания за дивите видове и увеличаване на биоразнообразието), най-добър ефект има комбинираното, едновременно наличие на дървесни, храстови и тревни видове. Желателно е да се използват характерните за тези местообитания дървесни видове, като черна и бяла топола, дървовидна и храстовидна върба, бряст, обикновен дъб, елша.
\n
Буферни ивици – многогодишна растителност (треви, храсти, дървета), засадени на ивици между обработваемите земи или пасищата с цел подобряване и опазване на водните ресурси (езера, реки) от негативните ефекти на земеделските практики и за паша на животните.
\n
Повечето агролесовъдни системи могат да бъдат намерени във всички екологични зони. У нас сравнително добре проучени и интензивно прилагани в практиката са различните видове защитни пояси, основно в Североизточната част на страната (Добруджа). Срещат се разпръснати дървета върху обработваемите земи.
\n
Максималният брой дървета на хектар не надвишава 100.
\n
1504