(3)Специалност се придобива след изпълнение на учебни програми и успешно положен практически и теоретичен изпит пред държавна изпитна комисия, определена със заповед на министъра на здравеопазването.
\n
Чл. 181
\n
(1)Номенклатурата на основните и профилните специалности в системата на здравеопазването, условията и редът за провеждане на обучението и придобиване на специалност в здравеопазването, както и финансирането му, се определят с наредба на министъра на здравеопазването, съгласувана с министъра на образованието и науката и с министъра на финансите
\n
(2)Финансирането на обучението за придобиване на специалност в здравеопазването се определя в съответствие с целите и приоритетите на националната здравна стратегия.
\n
Чл. 182
\n
(1)Съсловните организации на лекарите и стоматолозите организират, координират, провеждат и регистрират продължаващото медицинско образование на лекарите и стоматолозите при условия и по ред, определени в договори с висшите медицински училища и Военномедицинската академия
\n
(2)Висшите медицински училища, Военномедицинската академия, медицинските колежи, Българският Червен кръст и други сдружения на работещите в здравеопазването провеждат продължаващото медицинско образование на специалистите в системата на здравеопазването, извън посочените в ал. 1, при условия и по ред, определени в договори с базите за следдипломно обучение.
\n
(3)Съюзът на научните медицински дружества в България, Съюзът на учените в България и медицинските асоциации по специалности могат да участват в провеждането на продължаващото медицинско образование на лекари и стоматолози при условия и по ред, определени в договори с Българския лекарски съюз и със Съюза на стоматолозите в България.
\n
(4)Контролът на дейностите по ал. 1 - 3 се осъществява по ред, определен от министъра на здравеопазването.
\n
Раздел II
\n
Медицинска професия
\n
Чл. 183(1) Медицинската професия се упражнява от лица, придобили медицинска правоспособност
\n
(2)Лекарите и стоматолозите упражняват медицинската професия при условията на ал. 1 и на чл. 3, ал. 1 от Закона за съсловните организации на лекарите и стоматолозите.
\n
Чл. 184
\n
(1)Лицата завършват висше образование по специалности от професионални направления “Медицина”, “Стоматология”, “Фармация” и “Обществено здраве” след провеждане на практически стаж и защита на теза за придобиване на магистърска степен по медицина
\n
(2)Лицата по ал. 1 придобиват медицинска правоспособност след полагане на единен държавен изпит пред комисия, назначена от министъра на здравеопазването.
\n
(3)За явяване на държавен изпит за придобиване на правоспособност лицата по ал. 1 представят диплома за завършено висше образование и документ за проведен стаж.
\n
(4)Министърът на здравеопазването издава удостоверение за правоспособност на лицата, успешно положили държавния изпит.
\n
(5)Условията и редът за провеждане на практическия стаж и полагане на държавния изпит за придобиване на правоспособност се определят с наредба на Министерския съвет.
\n
Чл. 185(1) Министерството на здравеопазването създава и поддържа публичен регистър за лицата, придобили медицинска правоспособност в Република България
\n
(2)В регистъра се вписват следните обстоятелства:
\n
1.трите имена, гражданството, единният граждански номер (личният номер на чужденеца) и постоянният адрес;
\n
2.наименованието на професионалното направление и специалността - номер, дата на дипломата за завършено висше образование и наименование на висшето училище, издало документа;
\n
3.номер и дата на удостоверението за придобита правоспособност.
\n
(3)Редът за вписване на обстоятелства в регистъра, както и редът за неговото ползване се определят с наредба на министъра на здравеопазването.
\n
(4)Данните от регистъра са достъпни за ползване от всички лица при условията и по реда на Закона за достъп до обществена информация.
\n
Чл. 186
\n
(1)Чужденците упражняват медицинска професия в Република България след придобиване на правоспособност по реда на този закон и изпит по специалността и ако владеят български език, което се установява по ред, определен с наредба на министъра на образованието и науката и министъра на здравеопазването
\n
(2)Извън случаите по ал. 1 право да упражняват медицинска професия имат и чужденци, поканени за научен обмен между лечебни заведения, при условия и по ред, определени с наредба на министъра на здравеопазването.
\n
Чл. 187
\n
Министърът на здравеопазването определя с наредба професионалната компетентност на лицата без придобита правоспособност, притежаващи диплома за завършено висше образование по специалности от професионални направления “Медицина”, “Стоматология”, “Фармация” и “Обществено здраве”
\n
Чл. 188
\n
Министърът на здравеопазването издава наредби за професионалната компетентност на лицата, работещи в националната система за здравеопазване, завършили висше образование по специалностите “психология”, “кинезитерапия и рехабилитация”, “биология”, “биохимия”, “микробиология” и “молекулярна биология”
\n
Чл. 189
\n
Лечебните заведения задължително застраховат лицата, които упражняват медицинска професия в лечебното заведение, за вредите, които могат да настъпят вследствие на виновно неизпълнение на професионалните им задължения
\n
Чл. 190
\n
(1)Лицата, упражняващи медицинска професия, имат право на свобода на действия и решения съобразно своята професионална квалификация, медицинските стандарти и медицинската етика
\n
(2)Медицинските специалисти, както и лечебните заведения, не могат да използват за своята дейност търговска реклама.
\n
Чл. 191
\n
(1)Медицински специалист, който в продължение на повече от пет години не е заемал длъжност или не е извършвал дейност, за която се изисква медицинска правоспособност, губи правото да упражнява медицинска професия
\n
(2)Лицата по ал. 1 възстановяват правата си след полагане на изпит при условия и по ред, определени с наредбата по чл. 184, ал. 5.
\n
Чл. 192(1) Медицинските специалисти не могат да упражняват професията си, ако страдат от заболявания, които застрашават здравето и живота на пациентите
\n
(2)Списъкът на заболяванията по ал. 1 се определя от министъра на здравеопазването.
\n
(3)В случаите по ал. 1 министърът на здравеопазването издава заповед, с която заличава медицинския специалист от регистъра по чл. 185.
\n
(4)Заповедта на министъра на здравеопазването подлежи на обжалване по реда на Закона за Върховния административен съд.
\n
Чл. 193
\n
(1)Министърът на здравеопазването може със заповед да отнеме правото на едно лице да упражнява медицинска професия в Република България за срок от шест месеца до две години в случаи на 1. повторно нарушаване на утвърдените медицински стандарти;
\n
2.повторно нарушаване на принципите и реда за извършване на експертизата на работоспособността.
\n
(2)Заповедта по ал. 1 подлежи на обжалване по реда на Закона за Върховния административен съд.
\n
Раздел III
\n
Признаване на дипломи, удостоверения и други доказателства за професионална квалификация
\n
Чл. 194
\n
(1)Медицинско образование и/или правоспособност за упражняване на медицинска професия се признава на лице, което е придобило медицинско образование и/или медицинска професия в държава - членка на Европейския съюз
\n
(2)Министерският съвет по предложение на министъра на здравеопазването и министъра на образованието и науката приема наредби за условията и реда за признаване на дипломи, удостоверения и други доказателства за професионална квалификация по медицинска професия, издадени в държави - членки на Европейския съюз.
\n
(3)Извън случаите по ал. 1 правоспособност за упражняване на медицинска професия се признава на лице, придобило право да упражнява медицинска професия в държава, с която Република България има сключен международен договор за или включващ клаузи за взаимно признаване на дипломи, удостоверения и други доказателства за официална квалификация по медицинска професия, при договорените условия.
\n
(4)Извън случаите по ал. 1 и 3 правоспособност може да бъде призната на чужденец при условията на взаимност, установени за всеки конкретен случай, когато лицето притежава диплома, удостоверение или друго доказателство за професионална квалификация, в съответствие с единните държавни изисквания за придобиване на висше образование и отговаря на изискванията на чл. 186.
\n
Чл. 195
\n
(1)Признава се специалност в областта на здравеопазването, придобита в държава - членка на Европейския съюз, при наличието на обучение, което съответства на изискванията на наредбата по чл. 181
\n
(2)Условията и редът за признаване на специалност в областта на здравеопазването, придобита в държави - членки на Европейския съюз, се определят с наредбите по чл. 194, ал. 2.
\n
(3)Извън случаите на ал. 1 се признава специалност в областта на здравеопазването, придобита в държавата, с която Република България има сключен международен договор за или включващ клаузи за взаимно признаване на дипломи, удостоверения и други доказателства за професионална квалификация за придобита специалност в областта на здравеопазването, при договорените условия и предпоставки.
\n
Чл. 196
\n
Извън случаите по чл. 195 специалност в областта на здравеопазването може да бъде призната при условията на взаимност, установени за всеки конкретен случай, когато лицето притежава диплома, удостоверение или друго доказателство за професионална квалификация и когато отговаря на изискванията на този закон
\n
Раздел IV
\n
Медицински научни изследвания върху хора. Медицинска наука
\n
Чл. 197(1) Министерството на здравеопазването организира и контролира провеждането на медицински научни изследвания върху хора
\n
(2)Медицинско научно изследване по смисъла на този закон е всеки опит върху хора, който се извършва с цел повишаване на медицинското познание.
\n
(3)Изследваното лице има всички права на пациент.
\n
(4)Медицинското научно изследване се осъществява при осигуряване на максимална безопасност за здравето на изследваното лице и запазване тайната на личните му данни.
\n
(5)Интересите на изследваното лице са по-важни от научните и финансовите интереси на изследователя във всеки етап на медицинското изследване.
\n
Чл. 198(1) Медицински научни изследвания върху хора не се извършват, когато
\n
1.противоречат на закона или на медицинската етика;
\n
2.не са представени доказателства за тяхната безопасност;
\n
3.не са представени доказателства за очакваните научни ползи;
\n
4.не съответстват на поставената научна цел и на плана за провеждане на научното изследване;
\n
5.съществува повишен риск за здравето и живота на изследваното лице.
\n
(2)Не се провеждат медицински научни изследвания върху хора с химически субстанции и физични източници на лъчение, които могат да предизвикат изменения в човешкия геном.
\n
(3)Не се провеждат медицински научни изследвания върху хора с продукти на генното инженерство, които могат да доведат до предаване на нови признаци в потомството.
\n
Чл. 199
\n
(1)Медицински научни изследвания се извършват само върху лица, които са изразили писмено информирано съгласие след писмено уведомяване от ръководителя на изследването за същността, значението, обхвата и евентуалните рискове от изследването
\n
(2)Съгласие за участие в медицинско научно изследване се дава само от дееспособно лице, което разбира същността, значението, обхвата и евентуалните рискове от клиничното изпитване.
\n
(3)Съгласието се дава лично в писмена форма. То може да бъде оттеглено по всяко време.
\n
Чл. 200(1) Медицински научни изследвания не се извършват върху недееспособни лица
\n
(2)Когато не се очакват значителни ползи за здравето, на медицински научни изследвания не се подлагат:
\n
1.бременни и кърмачки;
\n
2.лица, лишени от свобода;
\n
3.военнослужещи на наборна военна служба.
\n
Чл. 201(1) Всички лица, върху които се провеждат медицински научни изследвания, се застраховат за случаи на увреждания на здравето или смърт
\n
(2)Общите условия, минималната застрахователна сума, минималната застрахователна премия, редът и срокът за извършване на застраховането по ал. 1 се определят с наредба на Министерския съвет.
\n
Чл. 202(1) Ръководителят на медицинското изследване е лекар или стоматолог с призната медицинска специалност и отговаря за планирането и провеждането на изследванията
\n
(2)Медицински научни изследвания върху хора се провеждат само от квалифицирани специалисти с висше образование в областта на медицината, стоматологията, фармацията, биологията, биохимията.
\n
(3)Медицински научни изследвания могат да се провеждат от чуждестранни лица само въз основа на договор, съгласуван с министъра на здравеопазването.
\n
Чл. 203
\n
(1)Медицински научни изследвания се провеждат след положително становище от местна комисия по етика, учредена в лечебното или здравното заведение, или в научната организация, в която се извършват медицински научни изследвания
\n
(2)Съставът на комисията по ал. 1 се определя от ръководителя на заведението или организацията.
\n
(3)Специалисти, които участват в подготовката, организацията и провеждането на научното изследване, не могат да участват в комисията по ал. 1.
\n
(4)Местната комисия по етика дава становище в срок до 30 дни от постъпване на искането от ръководителя на изследването.
\n
(5)Местната комисия по етика упражнява контрол върху провеждането на медицинските научни изследвания върху хора, за които е изразила положително становище.
\n
Чл. 204При завършване на медицинското научно изследване върху хора ръководителят на изследването в срок до 30 дни информира за това местната комисия по етика
\n
Чл. 205(1) Медицинското научно изследване може да бъде преустановено във всеки етап от провеждането му
\n
1.при оттегляне на съгласието на изследваното лице;
\n
2.по предложение на ръководителя на изследването;
\n
3.по предложение на председателя на местната комисия по етика в лечебното или здравното заведение при доказани пропуски и нарушения в процеса на извършването му.
\n
(2)При прекратяване на медицинското научно изследване по ал. 1, т. 1 и 2 ръководителят на изследването информира в срок до 15 дни местната комисия по етика.
\n
Чл. 206
\n
Условията и редът за провеждане на медицинските научни изследвания се определят с наредба на министъра на здравеопазването съгласувано с министъра на образованието и науката
\n
Чл. 207
\n
Министърът на здравеопазването ежегодно определя научни проекти по държавните научни приоритети в областта на медицината по предложение на ректорите на висшите училища, директорите на националните центрове по проблемите на общественото здраве, ръководители на научни организации и други юридически лица и след становище на Висшия медицински съвет
\n
Чл. 208(1) Министърът на здравеопазването обявява конкурс за избор на изпълнители на научни проекти по определените научни приоритети
\n
(2)Условията и редът за провеждане на конкурса и изискванията към кандидатите се определят с наредба на министъра на здравеопазването съгласувано с министъра на образованието и науката.
\n
(3)Научните проекти се финансират чрез държавни субсидии и други източници.
\n
Глава осма АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
\n
Чл. 209
\n
(1)Който не се яви на задължителен профилактичен медицински преглед, изследване или имунизация, се наказва с глоба от 50 до 100 лв., а при повторно неявяване - от 100 до 200 лв
\n
(2)Наказанията по ал. 1 се налагат и на длъжностните лица, които са възпрепятствали явяването на лицата за извършване на задължителен профилактичен медицински преглед, изследване и имунизация.
\n
(3)Родители или настойници, които не осигуряват провеждането на задължителните имунизации на децата си, се наказват с глоба от 50 до 100 лв. При повторно извършване на нарушението глобата е от 100 до 200 лв.
\n
Чл. 210
\n
(1)Който извършва дейност в нарушение на здравните изисквания по този закон и нормативните актове по прилагането му, се наказва с глоба от 200 до 5000 лв., а при повторно нарушение - от 3000 до 10 000 лв
\n
(2)Когато нарушението по ал. 1 е извършено от едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 100 до 1500 лв., а при повторно нарушение - от 3000 до 9000 лв.
\n
(3)Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 5000 лв., а при повторно нарушение - от 6000 до 12 000 лв.
\n
Чл. 211
\n
(1)Който осъществява дейност в обект с обществено предназначение, без да е изпълнил задължението си за уведомяване на РИОКОЗ, се наказва с глоба от 1000 до 3000 лв., а при повторно нарушение - от 3000 до 10 000 лв
\n
(2)Когато нарушението по ал. 1 е извършено от едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 3000 до 9000 лв., а при повторно нарушение - от 9000 до 15 000 лв.
\n
(3)Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер от 5000 до 15 000 лв., а при повторно нарушение - от 10 000 до 20 000 лв.
\n
Чл. 212
\n
(1)Който отказва или препятства извършването на държавен здравен контрол или вземането на проби от органите на държавния здравен контрол, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв., а при повторно нарушение - от 1000 до 1500 лв
\n
(2)Който не изпълни предписание на органите на държавния здравен контрол, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв., а при повторно нарушение - от 1000 до 1500 лв.
\n
(3)Когато нарушението по ал. 1 и 2 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 500 до 1000 лв., а при повторно нарушение - от 1000 до 1500 лв.
\n
Чл. 213
\n
(1)Който не изпълни заповед за спиране на обекти или на части от тях или наруши забрана за реализация на продукти и стоки, разпоредена от органите на държавния здравен контрол, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с глоба от 3000 до 9000 лв., а при повторно нарушение - от 10 000 до 30 000 лв
\n
(2)Когато нарушението по ал. 1 е извършено от едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 6000 лв., а при повторно нарушение - от 6000 до 12 000 лв.
\n
(3)Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер от 5000 до 15 000 лв., а при повторно нарушение - от 15 000 до 30 000 лв.
\n
Чл. 214
\n
(1)Който извършва дейности по разрушаване или демонтаж на азбест и/или азбестосъдържащи материали от сгради, конструкции, предприятия, инсталации или кораби без разрешение, се наказва с глоба до 1500 лв., а при повторно нарушение - от 1500 до 3000 лв
\n
(2)Когато нарушението по ал. 1 е извършено от едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 500 до 1500 лв., а при повторно нарушение - от 1500 до 5000 лв.
\n
(3)Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 3000 лв., а при повторно нарушение - от 3000 до 6000 лв.
\n
Чл. 215
\n
Болен от заразна болест, посочена в чл. 61, който откаже задължителна изолация и лечение, се наказва с глоба от 50 до 500 лв. Лицата, отказали да се явят доброволно за изолация и лечение, се довеждат принудително със съдействието на органите на Министерството на вътрешните работи по искане на ръководителя на лечебното заведение за болнична помощ
\n
Чл. 216
\n
Медицински специалист, който наруши реда за регистрация, съобщаване и отчет, както и реда за изолация, изследване и диспансеризация на болни, преболедували, заразоносители и контактни лица, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв., а при повторно нарушение - с лишаване от правото да упражнява медицинска професия за срок от 6 месеца до една година
\n
Чл. 217
\n
(1)Който извършва дейности по дезинфекция, дезинсекция и дератизация в нарушение на установените изисквания по този закон и нормативните актове по прилагането му, се наказва с глоба от 500 до 1500 лв., а при повторно нарушение - от 1500 до 3000 лв
\n
(2)Когато нарушението по ал. 1 е извършено от едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 300 до 1000 лв., а при повторно нарушение - от 1000 до 3000 лв.
\n
(3)Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер от 500 до 1500 лв., а при повторно нарушение - от 1500 до 5000 лв.
\n
Чл. 218(1) Който наруши чл. 54 или чл. 56, се наказва с глоба от 50 до 100 лв., а при повторно извършване на същото нарушение - от 100 до 300 лв
\n
(2)За нарушения по чл. 54, извършени от юридически лица, се налагат имуществени санкции в размер от 500 до 1500 лв., а при повторно нарушение - от 3000 до 10 000 лв.
\n
(3)Който рекламира алкохолни напитки в нарушение на чл. 55, ал. 1 и 2, се наказва с глоба от 500 до 1500 лв., а при повторно нарушение - от 1500 до 5000 лв.
\n
(4)Ако нарушението по ал. 3 е извършено от едноличен търговец, имуществената санкция е от 300 до 1000 лв., а при повторно нарушение - от 1000 до 3000 лв.
\n
(5)Ако нарушението по ал. 3 е извършено от юридическо лице, имуществената санкция е от 500 до 1500 лв., а при повторно нарушение - от 1500 до 5000 лв.
\n
(6)Радио- и телевизионни оператори, които в нарушение на чл. 55, ал. 1 и 3 излъчват реклама на спиртни напитки, се наказват с имуществена санкция в размер 5000 лв., а при повторно нарушение - 10 000 лв., налагани от Съвета за електронни медии по реда на Закона за радиото и телевизията.
\n
(7)Радио- и телевизионни оператори, които в нарушение на чл. 55, ал. 2 излъчват реклама на спиртни напитки, се наказват по реда на Закона за радиото и телевизията.
\n
Чл. 219
\n
(1)Който осъществява дейности с източници на йонизиращи лъчения в нарушение на изискванията на този закон и нормативните актове по прилагането му, се наказва с глоба от 2000 до 5000 лв., а при повторно нарушение - от 5000 до 15 000 лв
\n
(2)Когато нарушението по ал. 1 е извършено от едноличен търговец, имуществената санкция е от 1000 до 3000 лв., а при повторно нарушение - от 3000 до 10 000 лв.
\n
(3)Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице, имуществената санкция е от 1500 до 5000 лв., а при повторно нарушение - от 5000 до 15 000 лв.
\n
Чл. 220
\n
(1)Длъжностно лице, което не информира пациента относно обстоятелствата по чл. 88, ал. 1, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв., а при повторно нарушение - с лишаване от правото да упражнява медицинска професия за срок от 6 месеца до една година
\n
(2)Който окаже медицинска помощ без информирано съгласие на пациента или в нарушение на изискванията за даване на информирано съгласие от пациента, се наказва с глоба от 500 до 1500 лв., а при повторно нарушение - с лишаване от правото да упражнява медицинска професия за срок от 6 месеца до 1 година.
\n
(3)Длъжностно лице, което предостави здравна информация извън условията и реда на този закон и нормативните актове по прилагането му, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с глоба от 500 до 1500 лв., а при повторно нарушение - от 2000 до 6000 лв.
\n
Чл. 221
\n
Който наруши права на пациент, регламентирани с този закон и с нормативните актове по прилагането му, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв., а при повторно нарушение - от 500 до 1500 лв
\n
Чл. 222
\n
(1)Който оказва медицинска помощ или извършва здравна дейност, без да има необходимата правоспособност за това, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с глоба от 5000 до 10 000 лв., а при повторно нарушение - от 10 000 до 20 000 лв
\n
(2)Медицински специалист, който допуска системно нарушения при упражняване на професията си поради небрежност или незнание, допуска груби грешки в работата си или извършва неморални деяния, като използва служебното си положение, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с лишаване от право да упражнява професията си за срок от три месеца до две години.
\n
(3)Лекар, стоматолог, медицинска сестра, акушерка и фелдшер, който откаже оказването на спешна медицинска помощ на лице в критично за живота му състояние, се наказва с глоба от 1000 до 5000 лв., а при повторно нарушение - с лишаване от правото да упражнява професията си за срок от три месеца до една година.
\n
Чл. 223
\n
Който извършва асистирана репродукция в нарушение на глава четвърта, раздел III, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с глоба от 15 000 до 50 000 лв., а при повторно нарушение - с лишаване от правото да упражнява професията си за срок от три месеца до една година
\n
Чл. 224
\n
Длъжностно лице, което налага мерки за физическо ограничаване на пациент с установено психично разстройство в нарушение на изискванията на този закон и нормативните актове по прилагането му, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с глоба от 500 до 1500 лв., а при повторно нарушение - с лишаване от право да упражнява професията си за срок от три месеца до една година
\n
Чл. 225
\n
(1)Медицински специалист, който издаде болничен лист в нарушение на нормативно установените изисквания, се наказва с глоба от 1000 до 3000 лв., а при повторно нарушение - от 4000 до 10 000 лв
\n
(2)Длъжностно лице, което не изпълни заповедта на директора на регионалния център по здравеопазване за създаване на лекарска консултативна комисия, се наказва с глоба от 500 до 1500 лв., а при повторно нарушение - от 1500 до 4500 лв.
\n
Чл. 226
\n
Който извърши медицинско научно изследване в нарушение на този закон, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с глоба от 2000 до 6000 лв., а при повторно нарушение - с лишаване от правото да упражнява професията си за срок от три месеца до една година
\n
Чл. 227
\n
Който практикува неконвенционални методи за въздействие върху индивидуалното здраве в нарушение на този закон и нормативните актове по прилагането му, се наказва с глоба от 500 до 1500 лв., а при повторно нарушение - от 1500 до 5000 лв
\n
Чл. 228
\n
Медицински специалист, който наруши установените с този закон и с нормативните актове по прилагането му изисквания към формата, съдържанието, условията и реда за използване, обработка, анализ, съхраняване и предоставяне на медицинската документация, се наказва с глоба от 500 до 1500 лв., а при повторно нарушение - от 1500 до 3000 лв
\n
Чл. 229
\n
(1)Който наруши разпоредбите на този закон или нормативните актове по прилагането му извън случаите по чл. 209 - 228, се наказва с глоба от 200 до 600 лв., а при повторно извършване на същото нарушение - от 1000 до 3000 лв
\n
(2)Когато нарушението по ал. 1 е извършено от едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 200 до 600 лв., а при повторно нарушение - от 600 до 2000 лв.
\n
(3)Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лв., а при повторно нарушение - от 2000 до 5000 лв.
\n
Чл. 230
\n
(1)Нарушенията по чл. 225 и 227 се установяват с актове, съставени от длъжностни лица, определени от директора на РЦЗ, а наказателните постановления се издават от директора на РЦЗ
\n
(2)Препис от наказателното постановление, издадено за нарушения по ал. 1, се изпраща на висшестоящия орган по експертиза на работоспособността, на регионалния съвет за контрол върху актовете, издадени от органите за експертиза на временната неработоспособност, на заинтересованите от експертизата лица (освидетелстваните, осигурителите и Националния осигурителен институт) и на РЗОК.
\n
Чл. 231
\n
Нарушенията по чл. 210 - 217 и чл. 218, ал. 1, 2, 3, 4 и 5 се установяват с актове, съставени от държавни здравни инспектори, а наказателните постановления се издават от директора на РИОКОЗ
\n
Чл. 232
\n
Нарушенията по чл. 209, 215 и 217 се установяват с актове, съставени от длъжностни лица, определени от директора на РЦЗ или от държавни здравни инспектори, а наказателните постановления се издават съответно от директора на РЦЗ или от директора на РИОКОЗ
\n
Чл. 233
\n
Нарушенията по чл. 219 се установяват с актове, съставени от държавни здравни инспектори или длъжностни лица, определени от директора на НЦРРЗ, а наказателните постановления се издават от директора на съответната РИОКОЗ или от директора на НЦРРЗ
\n
Чл. 234
\n
Нарушенията по чл. 220 - 228 се установяват с актове, съставени от длъжностни лица, упълномощени от министъра на здравеопазването или от директора на РЦЗ, а наказателните постановления се издават от министъра на здравеопазването или от упълномощено от него длъжностно лице, или от директора на РЦЗ
\n
Чл. 235
\n
Нарушенията по чл. 229 се установяват с актове, съставени от длъжностни лица, упълномощени от министъра на здравеопазването или от директора на РЦЗ, или от държавни здравни инспектори, а наказателните постановления се издават съобразно предоставената им компетентност - от министъра на здравеопазването, от директора на РЦЗ или от директора на РИОКОЗ
\n
Чл. 236
\n
Съставянето на актовете, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват съгласно разпоредбите на Закона за административните нарушения и наказания ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА
\n
§ 1По смисъла на този закон
\n
1.“Здравна документация” са всички форми за регистриране и съхраняване на здравна информация.
\n
2.“Диспансеризация” е метод за активно издирване, диагностика, лечение и периодично наблюдение на болни с определени заболявания.
\n
3.“Инвазивни методи” са диагностични и лечебни инструментални методи, при които чрез нарушаване целостта на кожата и лигавиците или през естествени отвърстия се прониква в човешкото тяло.
\n
4.“Медико-правни процедури” са процедури, извършвани с цел защита на сигурността на страната, вътрешния ред или здравето на гражданите без медицински показания.
\n
5.“Повторно нарушение” е нарушение, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което нарушителят е наказан за нарушение от същия вид.
\n
6.“Скрининг” е целево профилактично изследване, извършено по определена програма за установяване разпространението на определен признак, симптом или заболяване сред група от индивиди.
\n
7.“Физическо ограничаване” е прилагане на механични средства за обездвижване, принудителна изолация в специално затворено помещение и употреба на лекарствени продукти за намаляване физическата активност на пациента в случаи, при които е опасен за себе си или за околните.
\n
8.“Промоция на здравето” е процес, при който чрез осигуряване на социални, икономически, екологични и други условия и на адекватно здравно образование се дава възможност на индивидите да подобрят собственото си здраве чрез засилване на личната и груповата отговорност.
\n
9.“Обекти с обществено предназначение” са: а) водоизточници и минерални водоизточници, водоснабдителни обекти, съоръжения и мрежи за питейно-битово водоснабдяване; б) плувни басейни, плажове и места за къпане; в) средства за подслон - хотели, мотели, вилни и туристически селища, и места за настаняване - пансиони, почивни станции, семейни хотели, самостоятелни стаи, вили, къщи, бунгала, къмпинги и туристически хижи; г) спортни обекти - стадиони, спортни зали, игрални площадки, фитнес центрове и зали; д) театри, киносалони, концертни зали, компютърни и Интернет зали, игрални зали; е) бръснарски, фризьорски и козметични салони, обществени бани, перални, сауни, обществени тоалетни; ж) гробищни паркове; з) предприятия за производство и търговия на едро с лекарства, аптеки, дрогерии; и) предприятия за производство, съхраняване и търговия с козметични средства; к) железопътни гари, летища, пристанища, автогари, метростанции; л) бензиностанции, газостанции; м) транспортни средства за обществен превоз - влакове, самолети, кораби, автобуси, трамваи, тролеи, метровлакове, транспортни средства със специално предназначение - санитарни автомобили за болни, лекарства и консумативи, автомобили за превоз на храни, автомобили за превоз на тленни останки; н) предприятия за производство, съхраняване и търговия с храни, заведенията за хранене и развлечения; о) детски ясли и градини и заведения за социални услуги за деца и ученици, училища и висши училища, ученически и студентски общежития, школи - музикални, езикови, спортни, и центрове за работа с деца; п) лечебни и здравни заведения, здравни кабинети, служби по трудова медицина; р) предприятия за дезинфекция, дезинсекция и дератизация; с) обекти с източници на йонизиращи лъчения; т) обекти за производство, съхраняване и търговия с химични вещества, препарати и продукти; у) селскостопански аптеки.
\n
10.“Продукти и стоки със значение за здравето на човека” са: а) храни, добавки в храни, материали и предмети, предназначени за контакт с храни; б) лекарства; в) козметични продукти; г) химични вещества, препарати и продукти; д) дрехи втора употреба.
\n
11.“Дейности със значение за здравето на човека” са: а) устройство на урбанизираните територии; б) проектиране, строителство, реконструкция, разширение, въвеждане в експлоатация на жилищни сгради и обекти с обществено предназначение; в) поддържане чистотата на населените места от общините; г) изпълнение на имунизационния календар на Република България; д) недопускане и ограничаване на вътрешноболничните инфекции в лечебните заведения; е) извършване на дезинфекция, дезинсекция и дератизация; ж) изготвяне и спазване на седмичните учебни разписания; з) спазване на физиологичните норми за организирано хранене на групи от населението.
\n
12.“Факторите на жизнената среда” са: а) води, предназначени за питейно-битови нужди; б) води, предназначени за къпане; в) минерални води, предназначени за пиене или за използване за профилактични, лечебни или за хигиенни нужди; г) шум и вибрации в жилищни, обществени сгради и урбанизирани територии; д) йонизиращи лъчения в жилищните, производствените и обществените сгради; е) нейонизиращи лъчения в жилищните, производствените и обществените сгради; ж) химични фактори и биологични агенти в обектите с обществено предназначение; з) курортни ресурси; и) въздух.
\n
13.“Урбанизирани територии” са населените места и селищните образувания в определени с устройствен план строителни граници.
\n
14.“Козметичен продукт” е всяка субстанция или препарат, предназначен за контакт с различните външни части на човешкото тяло - кожа (епидермиса), коса, нокти, устни и външни полови органи, или със зъбите и лигавицата (мукозната мембрана) на устната кухина, изключително или преди всичко с цел тяхното почистване, парфюмиране, промяна на външния вид и/или корекция на миризмите и/или предпазване и поддържане в добро състояние.
\n
15.“Информирано съгласие” е съгласие, предоставено доброволно след запознаване с определена информация.
\n
16.“Репродуктивно здраве” е здравето на лицата, свързано със способността им за създаване на потомство.
\n
17.“Алкохолни напитки” са спиртните напитки, виното и бирата.
\n
18.“Спиртни напитки” са течности, предназначени за консумация, които съдържат най-малко 15 обемни процента етилов алкохол.
\n
19.“Пряка реклама” е всяка форма на търговско послание, съобщение или препоръка, която цели популяризирането на алкохолните напитки и/или консумацията им, чрез използване на самите напитки или на действия, свързани с тяхното консумиране, производство и разпространение.
\n
20.“Непряка реклама” е всяка форма на търговско послание, съобщение, препоръка или действие, която използва име или фабрична марка на алкохолна напитка, както и име или фабрична марка на производител на алкохолни напитки върху продукти и стоки, които не са алкохолни напитки.
\n
21.“Асистирана репродукция” е диагностични и лечебни методи, чрез които се цели преодоляване на безплодието и които се осъществяват в специализирани центрове.
\n
22.“Диетика” е лечебен метод, при който чрез предписан режим на хранене, включително и само с плодове, зеленчуци или с други продукти от органичен произход, се постига благоприятно въздействие върху индивидуалното здраве.
\n
23.“Лечебно гладуване” е лечебен метод, при който чрез предписан режим на приемане на вода, сокове или други течности се постига благоприятно въздействие върху индивидуалното здраве.
\n
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
\n
§ 2
\n
(1)Лицата, които имат право да упражняват медицинска професия по реда на отменения Закон за народното здраве, са правоспособни медицински специалисти по смисъла на чл. 184
\n
(2)Министърът на здравеопазването определя с наредба реда за вписване на лицата по ал. 2 в регистъра по чл. 185.
\n
§ 3
\n
Лицата, на които до 31 декември 2004 г. е определен срок за степен на трайно намалена работоспособност, при навършване на 65-годишна възраст се смятат с пожизнено определена степен на трайно намалена работоспособност
\n
§ 4
\n
(1)В едномесечен срок от влизането в сила на закона Министерският съвет преобразува съществуващите районни центрове по здравеопазване в регионални центрове по здравеопазване, а съществуващите хигиенно-епидемиологични инспекции - в регионални инспекции по опазване и контрол на общественото здраве
\n
(2)Министърът на здравеопазването в едномесечен срок от влизането в сила на постановлението по ал. 1 издава Правилник за устройството и дейността на регионалните центрове по здравеопазване и Правилник за устройството и дейността на регионалните инспекции по опазване и контрол на общественото здраве.
\n
(3)Лицата, които упражняват държавен санитарен контрол в хигиенно-епидемиологичните инспекции към влизането в сила на този закон, имат правата по § 3 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния служител.
\n
(4)Регионалните инспекции по опазване и контрол на общественото здраве могат да сключват договори с НЗОК до 31 декември 2005 г.
\n
§ 5
\n
Този закон отменя Закона за народното здраве (обн., ДВ, бр. 88 от 1973 г.; попр., бр. 92 от 1973 г.; изм., бр. 63 от 1976 г., бр. 28 от 1983 г., бр. 66 от 1985 г., бр. 27 от 1986 г., бр. 89 от 1988 г., бр. 87 и 99 от 1989 г., бр. 15 от 1991 г.; попр., бр. 24 от 1991 г.; изм., бр. 64 от 1993 г., бр. 31 от 1994 г., бр. 36 от 1995 г., бр. 12, 87 и 124 от 1997 г., бр. 21, 70, 71 и 93 от 1998 г., бр. 30, 62, 67, 90 и 113 от 1999 г., бр. 10 и 36 от 2000 г., бр. 63 от 2002 г., бр. 83 и 102 от 2003 г.)
\n
§ 6
\n
В чл. 52, ал. 2 от Закона за автомобилните превози (обн., ДВ, бр. 82 от 1999 г.; изм., бр. 11 и 45 от 2002 г., бр. 99 от 2003 г.) думата “санитарните” се заменя с “органите за държавен здравен контрол”
\n
§ 7В Закона за безопасно използване на ядрената енергия (обн., ДВ, бр. 63 от 2002 г.; изм., бр. 120 от 2002 г.) се правят следните изменения и допълнения
\n
1.В чл. 15: а) в ал. 3 т. 6 се отменя; б) в ал. 4 т. 8 се отменя.
\n
2.В чл. 18, ал. 1 т. 3 се изменя така: “3. по чл. 15, ал. 3, т. 2 - 5 в срок до един месец”.
\n
3.В чл. 29: а) досегашният текст става ал. 1; б) създава се ал. 2: “(2) Не се дължи такса за издаване на разрешение за внос или износ на източници на йонизиращи лъчения или на части от тях.”
\n
4.В чл. 31: а) създава се нова ал. 2: “(2) Първоначалната лицензионна такса за издаване на лицензия за използване на радиоактивни вещества и други източници на йонизиращи лъчения за медицински цели и годишните лицензионни такси са в размер на 50 на сто от определените такси по чл. 28, ал. 1.”; б) досегашната ал. 2 става ал. 3.
\n
5.В чл. 57 т. 1 се отменя.
\n
6.В чл. 58: а) в ал. 1 т. 5 се отменя; б) в ал. 3 след думите “за срок” се добавя “от три”.
\n
7.Член 59 се изменя така: “Чл. 59. Разрешение за внос на радиоактивни източници на йонизиращи лъчения се издава, ако:
\n
1.лицето, за което са предназначени, има необходимата лицензия или разрешение, които му дават право да ги използва и/или да ги съхранява;
\n
2.е осигурено превозването им от лице, което има лицензия или разрешение за превоз по този закон.”
\n
8.В чл. 60: а) в ал. 2 думите “и/или националните консултанти по лъчева терапия, нуклеарна медицина и рентгенология” се заличават; б) създава се ал. 3: “(3) Служебното съгласуване по ал. 2 се извършва със задължение, че източниците на йонизиращи лъчения могат да бъдат използвани за медицински цели.”
\n
9.Член 61 се отменя.
\n
10.В чл. 62 след думата “Лицензиантът” се добавя “или титулярят на разрешение”.
\n
§ 8
\n
В чл. 47, ал. 1 от Закона за висшето образование (обн., ДВ, бр. 112 от 1995 г.; изм., бр. 28 от 1996 г., бр. 56 от 1997 г.; попр., бр. 57 от 1997 г.; изм., бр. 58 от 1997 г.; бр. 60 и 113 от 1999 г., бр. 54 от 2000 г., бр. 22 от 2001 г., бр. 40 и 53 от 2002 г., бр. 48 от 2004 г.) след думите “аграрни науки” се добавя “националните центрове по проблемите на общественото здраве”
\n
§ 9
\n
В Закона за водите (обн., ДВ, бр. 67 от 1999 г.; изм., бр. 81 от 2000 г., бр. 34, 41 и 108 от 2001 г., бр. 47, 74 и 91 от 2002 г., бр. 42, 69, 84 и 107 от 2003 г., бр. 6 от 2004 г.) се правят следните изменения и допълнения 1. В чл. 42, изречение второ думата “санитарни” се заменя с “хигиенно-епидемиологични”.
\n
2.В чл. 47, ал. 2 думите “публичните здравни заведения” се заменят с “лечебните заведения за болнична помощ”.
\n
3.В чл. 48, ал. 1, т. 7 думата “санитарни” се заменя с “хигиенно-епидемиологични”.
\n
4.В чл. 151, т. 1, буква “е” думите “публични здравни заведения” се заменят с “лечебните заведения за болнична помощ”.
\n
§ 10
\n
Навсякъде в Закона за гражданската регистрация (обн., ДВ, бр. 67 от 1999 г.; изм., бр. 28 и 37 от 2001 г., бр. 54 от 2002 г., бр. 63 от 2003 г.) думите “здравно заведение”, “здравното заведение” и “специализирани здравни заведения” се заменят съответно с “лечебно заведение”, “лечебното заведение” и “лечебни заведения”
\n
§ 11
\n
В Закона за гражданското въздухоплаване (обн., ДВ, бр. 94 от 1972 г.; изм., бр. 30 от 1990 г., бр. 16 от 1997 г., бр. 85 от 1998 г., бр. 12 от 2000 г., бр. 34 и 111 от 2001 г., бр. 52 от 2004 г.) се правят следните изменения 1. В чл. 71, ал. 1, буква “а” думите “здравно заведение” се заменят с “лечебно заведение”.
\n
2.В чл. 85, ал. 2 думата “санитарните” се заменя със “здравните”.
\n
§ 12
\n
В чл. 40, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (обн., ДВ, бр. 153 от 1998 г.; попр., бр. 1 от 1999 г.; изм., бр. 44, 62, 64, 103 и 111 от 1999 г., бр. 63, 78 и 102 от 2000 г., бр. 109 от 2001 г., бр. 28, 45 и 117 от 2002 г., бр. 37, 42, 86 и 109 от 2003 г., бр. 53 от 2004 г.) думите “здравни заведения по Закона за народното здраве” се заменят с “национални центрове по проблемите на общественото здраве”, а думите “медицински специалисти по Закона за народното здраве” се заменят с “медицински специалисти по Закона за здравето”
\n
§ 13
\n
В чл. 123, ал. 1, т. 2, буква “г” от Закона за движението по пътищата (обн., ДВ, бр. 20 от 1999 г.; изм., бр. 1 от 2000 г., бр. 43, 45 и 76 от 2002 г., бр. 16 и 22 от 2003 г., бр. 6 от 2004 г.) думите “здравното заведение” се заменят с “лечебното заведение”
\n
§ 14
\n
В чл. 83, ал. 4 от Закона за железопътния транспорт (обн., ДВ, бр. 97 от 2000 г.; изм., бр. 47 и 96 от 2002 г.) думата “санитарните” се заменя с “органите за държавен здравен контрол”
\n
§ 15
\n
В чл. 32, т. 8 от Закона за закрила на детето (обн., ДВ, бр. 48 от 2000 г.; изм., бр. 75 и 120 от 2002 г., бр. 36 и 63 от 2003 г.) думите “от болести по чл. 36 и 36а от Закона за народното здраве” се заменят с “от СПИН и болести по чл. 61, ал. 1 и чл. 146, ал. 1, т. 1 и 2 от Закона за здравето.”
\n
§ 16
\n
В чл. 37, ал. 2, т. 2 от Закона за замяна на войнските задължения с алтернативна служба (обн., ДВ, бр. 131 от 1998 г.; изм., бр. 69 от 1999 г., бр. 49 от 2000 г., бр. 50 от 2003 г.) думите “органи на държавния санитарен контрол” се заменят с “органи на държавния здравен контрол”
\n
§ 17
\n
В Закона за здравното осигуряване (обн., ДВ, бр. 70 от 1998 г.; изм., бр. 93 и 153 от 1998 г., бр. 62, 65, 67, 69, 110 и 113 от 1999 г., бр. 1, 31 и 64 от 2000 г., бр. 41 от 2001 г., бр. 1, 54, 74, 107, 112, 119 и 120 от 2002 г., бр. 8, 50, 107 и 114 от 2003 г., бр. 28, 38 и 49 от 2004 г.) се правят следните изменения и допълнения 1. В чл. 49 думите “държавния санитарен контрол” се заменят с “държавния здравен контрол”.
\n
2.В чл. 58 думите “и здравни заведения по Закона за народното здраве” се заменят с “национални центрове по проблемите на общественото здраве по Закона за здравето”.
\n
§ 18
\n
В Закона за здравословни и безопасни условия на труд (обн., ДВ, бр. 124 от 1997 г.; изм., бр. 86 от 1999 г., бр. 64 и 92 от 2000 г., бр. 25 и 111 от 2001 г., бр. 18 и 114 от 2003 г.) се правят следните изменения и допълнения 1. В чл. 25 се създава ал. 6: “(6) Дейността на службите по трудова медицина подлежи на акредитация при условията и по реда, определени за акредитация на лечебните заведения със Закона за лечебните заведения.”
\n
2.В чл. 37, т. 6 думата “санитарен” се заменя със “здравен”.
\n
§ 19
\n
В чл. 9 от Закона за изпълнение на наказанията (обн., ДВ, бр. 30 от 1969 г.; изм. и доп., бр. 34 от 1974 г., бр. 84 от 1977 г., бр. 36 от 1979 г., бр. 28 от 1982 г., бр. 27 и 89 от 1986 г., бр. 26 от 1988 г., бр. 21 от 1990 г., бр. 109 от 1993 г., бр. 50 от 1995 г., бр. 12 и 13 от 1997 г., бр. 73 и 153 от 1998 г., бр. 49 от 2000 г., бр. 62 и 120 от 2002 г., бр. 61 от 2004 г.) думите “санитарните изисквания” се заменят със “здравните изисквания”
\n
§ 20В Закона за кръвта, кръводаряването и кръвопреливането (ДВ, бр. 102 от 2003 г.) се правят следните изменения и допълнения
\n
1.Създава се чл. 34а: “Чл. 34а. (1) Всички лечебни заведения за болнична помощ и диспансери с легла могат да вземат кръв за автохемотрансфузия при спазване изискванията на чл. 12, ал. 2, когато нямат медицински противопоказания за това и след получаване на писмено информирано съгласие.
\n
(2)Когато лицето е непълнолетно, писмено информирано съгласие се взема от законния представител или попечител на непълнолетния.”
\n
2.В допълнителната разпоредба се създава т. 13: “13. “Автохемотрансфузия” е метод, при който на пациент се прелива кръв, взета предварително от него.”
\n
§ 21
\n
В Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина (обн., ДВ, бр. 36 от 1995 г., бр. 61 от 1996 г. - Решение № 10 на Конституционния съд от 1996 г.; изм., бр. 38 от 1998 г., бр. 30 от 1999 г., бр. 10 от 2000 г., бр. 37 от 2000 г. - Решение № 3 на Конституционния съд от 2000 г.; изм., бр. 59 от 2000 г., бр. 78 от 2000 г. - Решение № 7 на Конституционния съд от 2000 г.; изм., бр. 41 от 2001 г., бр. 107 и 120 от 2002 г.; попр., бр. 2 от 2003 г.; изм., бр. 56, 71 и 112 от 2003 г.) навсякъде думите “главния държавен санитарен инспектор” се заменят с “главния държавен здравен инспектор”, а думите “хигиенно-епидемиологичната инспекция” и “хигиенно-епидемиологичните инспекции” се заменят съответно с “регионалната инспекция за опазване и контрол на общественото здраве” и “регионалните инспекции за опазване и контрол на общественото здраве”
\n
§ 22
\n
В Закона за лечебните заведения (обн., ДВ, бр. 62 от 1999 г.; изм., бр. 88 и 113 от 1999 г.; попр., бр. 114 от 1999 г.; изм., бр. 36, 65 и 108 от 2000 г., бр. 51 от 2001 г. - Решение № 11 на Конституционния съд от 2001 г.; изм., бр. 28 и 62 от 2002 г., бр. 83, 102 и 114 от 2003 г.) се правят следните изменения и допълнения 1. В чл. 86: а) създава се нова ал. 2: “(2) Лечебните заведения, извън посочените в ал. 1, подлежат на доброволна акредитация за оценка на базовите им възможности за обучение на студенти и специализанти и лекари за целите на продължаващото медицинско образование.”; б) досегашната ал. 2 става ал. 3.
\n
2.Член 91 се изменя така: “Чл. 91. В лечебните заведения за извънболнична помощ може да се провежда практическо обучение на специализанти по специалности, определени с наредбата по чл. 181 от Закона за здравето, и обучение за целите на продължаващото медицинско образование.”
\n
3.В чл. 115 се правят следните изменения: а) в ал. 1 думите “100 до 300 лв.” се заменят с “1000 до 3000 лв.”; б) създава се нова ал. 2: “(2) Който извършва дейност по извънболнична медицинска помощ в нарушение на чл. 39, се наказва с глоба от 2000 до 5000 лв., а при повторно нарушение - с лишаване от правото да упражнява професията си за срок от три месеца до една година.”; в) досегашната ал. 2 става ал. 3 и в нея думите “200 до 500 лв.” се заменят с “2000 до 5000 лв.”.
\n
4.В чл. 116: а) в ал. 1 думите “100 до 500 лв.” се заменят с “1000 до 5000 лв.”; б) в ал. 2 думите “750 до 2000 лв.” се заменят с “8000 до 20 000 лв.”.
\n
5.Навсякъде в закона думите “районен център по здравеопазване”, “районния център по здравеопазване” и “районните центрове по здравеопазване” се заменят съответно с “регионален център по здравеопазване”, “регионалния център по здравеопазване” и “регионалните центрове по здравеопазване”, а думите “хигиенно-епидемиологичната инспекция” се заменят с “регионалната инспекция за опазване и контрол на общественото здраве”.
\n
§ 23
\n
В чл. 6, ал. 1, буква “в” от Закона за местните данъци и такси (обн., ДВ, бр. 117 от 1997 г.; изм., бр. 71, 83, 105 и 153 от 1998 г., бр. 103 от 1999 г., бр. 34 и 102 от 2000 г., бр. 109 от 2001 г., бр. 28, 45, 56 и 119 от 2002 г., бр. 84 и 112 от 2003 г., бр. 6, 18 и 36 от 2004 г.) след думите “детски ясли” се добавя “детски кухни”
\n
§ 24
\n
В чл. 82 от Закона за Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 122 от 1997 г., бр. 29 от 1998 г. - Решение № 3 на Конституционния съд от 1998 г.; изм., бр. 70, 73 и 153 от 1998 г., бр. 30 и 110 от 1999 г., бр. 1 и 29 от 2000 г., бр. 28 от 2001 г., бр. 45 и 119 от 2002 г., бр. 17, 26, 95, 103, 112 и 114 от 2003 г., бр. 15 от 2004 г.) ал. 3 се изменя така “(3) Заведения за отрезвяване се създават от Министерството на вътрешните работи съгласувано с общините.”
\n
§ 25
\n
В Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България (обн., ДВ, бр. 12 от 2000 г.; изм., бр. 111 от 2001 г., бр. 24 от 2004 г.) се правят следните изменения 1. В чл. 23, ал. 1 думата “санитарните” се заменя със “здравните”.
\n
2.В чл. 38 и в чл. 66, т. 2 думите “санитарните разпоредби” се заменят със “здравните изисквания”.
\n
§ 26
\n
В чл. 19, ал. 2, т. 1 от Закона за облагане доходите на физическите лица (обн., ДВ, бр. 118 от 1997 г., бр. 35 от 1998 г. - Решение № 6 на Конституционния съд от 1998 г.; изм., бр. 71 и 153 от 1998 г., бр. 50, 103 и 111 от 1999 г., бр. 105 от 2000 г., бр. 110 от 2001 г., бр. 40, 45, 61 и 118 от 2002 г., бр. 42, 67, 95 и 112 от 2003 г., бр. 36, 37 и 53 от 2004 г.) думите “и здравните” се заличават
\n
§ 27
\n
В чл. 95 от Закона за управление на отпадъците (ДВ, бр. 86 от 2003 г.) думите “Директорът на хигиенно-епидемиологичната инспекция” се заменят с “Директорът на РИОКОЗ”, а думата “санитарен” се заменя със “здравен”
\n
§ 28
\n
В Закона за опазване на околната среда (обн., ДВ, бр. 91 от 2002 г.; попр., бр. 98 от 2002 г.; изм., бр. 86 от 2003 г.) в глава трета след чл. 59 се създава раздел VIII с наименование “Опазване на околната среда от замърсяване с азбест” с чл. 59а “Раздел VIII Опазване на околната среда от замърсяване с азбест Чл. 59а. (1) Министърът на околната среда и водите, съгласувано с министъра на здравеопазването, определя с наредба:
\n
1.изискванията и мерките за предотвратяване и намаляване замърсяването на въздуха и водата с азбест;
\n
2.методите и процедурите за определяне на азбест в прахови емисии;
\n
3.методите и процедурите за определяне на концентрацията на неразтворени вещества в отпадни води, съдържащи азбест;
\n
4.случаите, в които се допускат изключения от изискванията и мерките по т. 1.
\n
(2)Министърът на околната среда и водите може да разреши използването на методи и процедури извън определените в наредбата по ал. 1, ако осигуряват получаването на еквивалентни данни и резултати.”
\n
§ 29
\n
В чл. 200л от Закона за съдебната власт (обн., ДВ, бр. 59 от 1994 г., бр. 78 от 1994 г. - Решение № 8 на Конституционния съд от 1994 г., бр. 87 от 1994 г. - Решение № 9 на Конституционния съд от 1994 г., бр. 93 от 1995 г. - Решение № 17 на Конституционния съд от 1995 г.; изм., бр. 64 от 1996 г., бр. 96 от 1996 г. - Решение № 19 на Конституционния съд от 1996 г.; изм., бр. 104 и 110 от 1996 г., бр. 58, 122 и 124 от 1997 г., бр. 11 и 133 от 1998 г., бр. 6 от 1999 г. - Решение № 1 на Конституционния съд от 1999 г.; изм., бр. 34, 38 и 84 от 2000 г., бр. 25 от 2001 г., бр. 74 от 2002 г., бр. 110 от 2002 г. - Решение № 11 на Конституционния съд от 2002 г., бр. 118 от 2002 г. - Решение № 13 на Конституционния съд от 2002 г.; изм., бр. 61 и 112 от 2003 г., бр. 29 и 36 от 2004 г.) се създава ал. 3 “(3) С наредбата по ал. 2 се определят и условията и редът за определяне и заплащане на разходите на лечебните заведения при извършване на съдебни експертизи”.
\n
§ 30В Закона за съсловните организации на лекарите и стоматолозите (ДВ, бр. 83 от 1998 г.) се правят следните изменения и допълнения
\n
1.В чл. 4 думите “чл. 88 и 93 от Закона за народното здраве” се заменят с “глава седма, раздел II от Закона за здравето”.
\n
2.В чл. 5, т. 4 думите “съвместно с Националната здравноосигурителна каса” се заличават.
\n
3.В чл. 9 т. 9 се отменя.
\n
4.В чл. 32, ал. 3: а) точка 2 се изменя така: “2. удостоверение за правоспособност по Закона за здравето;”; б) точка 6 се изменя така: “6. за чужденци - разрешение за дългосрочно пребиваване и работа в страната и удостоверение за правоспособност по Закона за здравето.”
\n
5.В чл. 33, ал. 1 думите “по чл. 88 и 93 от Закона за народното здраве” се заменят с “глава седма, раздел II от Закона за здравето”.
\n
6.В преходните и заключителните разпоредби се създава § 6а: “§ 6а. Българският лекарски съюз и Съюзът на стоматолозите в България изготвят и приемат Правила за добра медицинска практика и ги предлагат за утвърждаване от министъра на здравеопазването в срок до 1 юли 2005 г.”
\n
§ 31
\n
В чл. 4, ал. 4 от Закона за хазарта (обн., ДВ, бр. 51 от 1999 г.; изм., бр. 103 от 1999 г., бр. 53 от 2000 г., бр. 1, 102 и 110 от 2001 г., бр. 75 от 2002 г., бр. 31 от 2003 г.) след думата “учебните” се поставя запетая и се добавя “лечебните”
\n
§ 32
\n
В Закона за храните (обн., ДВ, бр. 90 от 1999 г.; изм., бр. 102 от 2003 г.) навсякъде думите “държавния санитарен контрол” се заменят с “държавния здравен контрол”, думите “Закона за народното здраве” се заменят със “Закона за здравето” и думите “главен държавен санитарен инспектор” и “главния държавен санитарен инспектор” се заменят съответно с “главен държавен здравен инспектор” и “главния държавен здравен инспектор”
\n
§ 33
\n
В чл. 24, ал. 1, т. 8 от Закона за чужденците в Република България (обн., ДВ, бр. 153 от 1998 г.; изм., бр. 70 от 1999 г., бр. 42 и 112 от 2001 г., бр. 45 и 54 от 2002 г., бр. 37 и 103 от 2003 г., бр. 37 от 2004 г.) думите “здравно заведение” се заменят с “лечебно заведение”
\n
§ 34
\n
В чл. 30, ал. 2 от Закона за тютюна и тютюневите изделия (обн., ДВ, бр. 101 от 1993 г.; изм., бр. 19 от 1994 г., бр. 110 от 1996 г., бр. 153 от 1998 г., бр. 113 от 1999 г., бр. 33 и 102 от 2000 г., бр. 110 от 2001 г., бр. 20 от 2003 г., бр. 57 от 2004 г.) се правят следните изменения и допълнения 1. Точка 1 се изменя така: “1. на територията на детски ясли и градини, училища, общежития за ученици, лечебни и здравни заведения;”.
\n
2.Точка 5 се изменя така: “5. които не съответстват на здравните изисквания;”.
\n
3.В т. 11 думите “в обектите, лицензирани за безмитна търговия” се заличават.
\n
4.Създава се т. 16: “16. на спортни прояви и обществени мероприятия, организирани за деца и ученици.”
\n
§ 35
\n
В Кодекса за социално осигуряване (обн., ДВ, бр. 110 от 1999 г., бр. 55 от 2000 г. - Решение № 5 на Конституционния съд от 2000 г.; изм., бр. 64 от 2000 г., бр. 1, 35 и 41 от 2001 г., бр. 1, 10, 45, 74, 112, 119 и 120 от 2002 г., бр. 8, 42, 67, 95, 112 и 114 от 2003 г., бр. 12, 38, 52 и 53 от 2004 г.) чл. 14, 15, 16 и 17 се отменят
\n
§ 36В Закона за защита срещу дискриминацията (ДВ, бр. 86 от 2003 г.) се правят следните допълнения
\n
1.В чл. 4, ал. 1 след думите “етническа принадлежност” се добавя “човешки геном”.
\n
2.В § 1 от допълнителната разпоредба се създава т. 14: “14. “Човешки геном” е съвкупността от всички гени в единичен (диплоиден) набор хромозоми на дадено лице.”
\n
§ 37В Закона за защита на личните данни (ДВ, бр. 1 от 2002 г.) се правят следните допълнения
\n
1.В чл. 2, ал. 1 накрая се добавя “както и данните за човешкия геном”.
\n
2.В § 1 от допълнителната разпоредба се създава т. 10: “10. “Човешки геном” е съвкупността от всички гени в единичен (диплоиден) набор хромозоми на дадено лице.”
\n
§ 38В едногодишен срок от влизането в сила на закона Министерският съвет приема и министърът на здравеопазването издава нормативните актове по прилагането му
\n
§ 39
\n
До влизането в сила на актовете по § 38 издадените нормативни актове по прилагането на отменения Закон за народното здраве се прилагат, доколкото не противоречат на този закон
\n
§ 40Изпълнението на закона се възлага на министъра на здравеопазването
\n
§ 41Законът влиза в сила от 1 януари 2005 г., с изключение на чл. 53, ал. 3, която влиза в сила от 1 януари 2006 г
\n
Законът е приет от ХХХIХ Народно събрание на 29 юли 2004 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.
\n
Председател на Народното събрание:
\n
Огнян Герджиков 3999