25.Органите, предоставящи държавна помощ, трябва да поддържат подробна информация относно схемите за помощ, индивидуална помощ, отпусната по тези схеми, и индивидуална помощ, предоставена извън съществуваща схема за помощ. Тези досиета трябва да съдържат цялата информация, необходима да се установи, че условията, посочени в това приложение, са изпълнени. Органите, предоставящи държавна помощ, съхраняват информация за всяка индивидуална помощ в продължение на 10 години от датата на предоставянето й, а по отношение на схемите за помощ - в продължение на 10 години от датата на предоставяне на последната индивидуална помощ в рамките на схемата за помощ. При писмено искане в срок 20 работни дни или в по-дълъг срок, определен в искането, държавните органи или органите на местното самоуправление, предоставящи съответната държавна помощ, трябва да представят на Министерството на финансите цялата информация, която е необходима, за да се прецени дали са спазени условията по това приложение.
\n
Приложение № 5 към чл. 6 Държавна помощ за насърчаване на заетостта I. Въведение 1. Насърчаването на заетостта е основна задача на икономическата и социалната политика в Република България и за постигане на тази цел е разработена Стратегия по заетостта. В някои райони на страната безработицата представлява значителен проблем и някои категории работоспособни лица срещат особена трудност при навлизането на пазара на труда. Поради тази причина държавните органи и органите на местното самоуправление имат оправдание да прилагат мерки, осигуряващи стимули за предприятията по увеличаване на заетостта, особено на категориите безработни лица в неравностойно положение.
\n
2.Това приложение се прилага само за мерки по заетостта, които отговарят на всички условия на чл. 1, ал. 3 от закона и поради това представляват държавна помощ. Някои мерки, свързани с политиката по заетостта, не представляват държавна помощ по смисъла на чл. 1, ал. 3 от закона, тъй като са помощи за граждани, с което не се облагодетелстват определени предприятия или производството на определени стоки. Това приложение не се прилага по отношение на мерки от общ характер, които касаят общо намаляване на данъчното облагане на разходите за работна сила и социални дейности, увеличаване на инвестициите в общообразователната система и обучението, предоставяне на услуги за професионално ориентиране и консултиране, обща помощ и обучение за безработни и усъвършенстване на трудовоправната уредба. Това се отнася и за мерките, които не отговарят на всички критерии на закона и на изискването за уведомяване съгласно закона.
\n
3.С оглед на изложеното целта и ефектът от помощта, предоставена в съответствие с разпоредбите на това приложение, трябва да бъде насърчаването на заетостта в съответствие със Стратегията по заетостта, по-специално на трудоспособните лица в неравностойно положение, без това да оказва неблагоприятно въздействие върху търговските условия до степен, несъвместима с общия интерес. Помощта за заетост, предоставена на едно предприятие индивидуално, може да има значително въздействие върху конкуренцията на съответния пазар, като тя облагодетелства това предприятие в сравнение с другите, които не са получили такава помощ. Предоставена само на едно предприятие, подобна помощ ще има ограничен ефект върху заетостта. Поради тази причина това приложение се прилага за помощ само ако е предоставена под формата на схема за помощ.
\n
4.Това приложение не се прилага за държавните помощи, предоставяни в отраслите “корабостроене” и “въгледобив”.
\n
5.Това приложение трябва да се прилага в отрасъл “транспорт”, но имайки предвид специфичните характеристики на конкуренцията в този отрасъл, това приложение не се прилага за помощ за разкриване на работни места.
\n
6.Разпоредбите на това приложение касаят в по-малка степен помощите за отделните отрасли - в т. ч., но не само, помощ за чувствителни отрасли, в които се наблюдава свръхпроизводство или криза. Следователно схемите за помощи, насочени към конкретни отрасли, не трябва да се обхващат от това приложение.
\n
7.За да се гарантира, че помощта ще бъде пропорционална и ограничена до необходимия размер, праговете се определят като интензитети на помощта, отнесени към приемливите разходи вместо към максималния размер на помощта.
\n
8.С цел да се установи съвместимостта на помощта с принципите на свободната конкуренция по реда на това приложение е необходимо да се вземе предвид интензитетът на помощта и по този начин да се отчете размерът на помощта като еквивалент на помощта. При изчисляване еквивалента на помощ, платима на няколко вноски или под формата на нисколихвен заем, се прилагат пазарните лихвени проценти към момента на предоставянето й. С оглед на единно, прозрачно и опростено прилагане на правилата за държавните помощи за целите на това приложение пазарните лихвени проценти са референтните лихвени проценти. При нисколихвен заем условието е той да бъде обезпечен с обикновена гаранция и да не поражда рискове, по-големи от обичайните. Референтните лихвени проценти се определят периодично от Министерството на финансите въз основа на обективни критерии и се публикуват в интернет.
\n
9.Като се имат предвид различията между предприятия от различен мащаб, трябва да се определят различни тавани на интензитета на помощта за разкриване на работни места по отношение на малките и средните предприятия и на големите предприятия. С цел премахване на различията, които водят до нарушаване на конкуренцията, и от съображения за административна яснота и правна сигурност дефиницията за “малки и средни предприятия (МСП)” е по смисъла на Закона за малките и средните предприятия.
\n
10.Таваните на интензитета на помощта трябва да се фиксират така, че да се постига равновесие между минималното нарушаване на конкуренцията и насърчаването на заетостта. В интерес на съгласуваността таваните трябва да бъдат хармонизирани с посочените в приложение № 3 относно държавна помощ за малки и средни предприятия, което позволява помощта да бъде изчислена чрез препратка към създаване на заетост, свързана с инвестиционни проекти.
\n
11.Разходите за наемане на персонал представляват част от обичайните разходи за дейност на всяко предприятие. Ето защо е особено важно помощта да има положителен ефект върху заетостта, а не да дава възможност на предприятията да намалят разходите, които биха направили.
\n
12.Без осъществяване на строг контрол и стриктни ограничения помощите за трудова заетост могат да окажат вредно въздействие, което да анулира техния пряк ефект върху разкриването на работни места. Ако с помощта се цели защита на предприятия, подложени на конкурентен натиск, нейният ефект може да се изрази в забавяне на преструктурирането, за да се гарантира конкурентоспособност на националната промишленост.
\n
13.Помощта за разкриване на работни места трябва да се съобрази с условието, че разкритото работно място се запазва за определен минимален срок. Срокът, предвиден в това приложение, трябва да има по-голяма тежест от правилото за петте години, предвидено в приложение № 1 относно регионална помощ.
\n
14.Помощта за запазване на работните места като финансова подкрепа, дадена на предприятие с цел да бъде стимулирано да не съкращава наетите от него лица, е сходна с оперативната помощ. Ето защо предвид на всички отраслови правила, като тези за морския транспорт, помощта трябва да се разрешава само при конкретни обстоятелства и за ограничен период. Ограничените обстоятелства, при които тя може да се разрешава, включва такива, при които в съответствие с чл. 3, т. 2 от закона помощта е предназначена за преодоляване на щети от природни бедствия или извънредни събития. Друга хипотеза е тази, при която помощта се предоставя при условията за оперативна помощ по приложение № 1 относно помощ за регионално развитие, в райони по чл. 4, т. 1 от закона и касае икономическото развитие на области, където жизненият стандарт е необичайно нисък или има голяма безработица, включително в отдалечените райони. Трети пример е този, при който такава помощ се предоставя за оздравяване и преструктуриране на предприятие в затруднение в съответствие с разпоредбите на приложение № 8 относно държавната помощ за оздравяване или преструктуриране на предприятия в затруднение.
\n
15.Малките и средните предприятия играят решаваща роля при разкриване на работни места. Същевременно техният мащаб може да се окаже пречка пред разкриването на нови работни места поради рисковете и административната тежест, свързани с назначаването на нов персонал. Също така разкриването на работни места може да допринесе за икономическото развитие на райони, поставени в по-неблагоприятно положение в Република България, и по този начин да се укрепи икономическото и социалното сближаване. Ето защо е целесъобразно малките и средните предприятия и предприятията в подпомаганите райони да имат възможност да се възползват от помощите за създаване на трудова заетост.
\n
16.Определени категории трудоспособни лица изпитват особени затруднения при намиране на работа, тъй като работодателите ги смятат за по-нископроизводителни. Тази така разглеждана по-ниска производителност може да се дължи на липса на трудов опит (например млади трудоспособни лица, останали безработни продължително време) или на трайно увреждане. Помощта за трудова заетост, предназначена да стимулира работодателите да назначават такива лица, от една страна, е основателна поради факта, че по-ниската производителност на такива трудоспособни лица намалява финансовото предимство на предприятията. От друга страна, трудоспособните лица също се възползват от мярката, тъй като за тях има вероятност да бъдат изключени от пазара на труда, ако на работодателите не се предложат съответни стимули. Ето защо е целесъобразно да се разрешат схеми, по които се предоставят такива помощи, независимо от мащаба или местонахождението на получателя.
\n
17.Категориите трудоспособни лица в неравностойно положение трябва да бъдат определени, но предоставящите държавни помощи органи трябва да имат възможност да нотифицират и помощи за насърчаване наемането на други категории лица, които те смятат за поставени в неравностойно положение, с представяне на съответни аргументи.
\n
18.Лицата с намалена работоспособност може да се нуждаят от постоянна помощ, за да останат на пазара на труда, която е извън помощта за първоначално назначаване на работа и може да обхваща закрила на заетостта. Схемите, по които се предоставят помощи за такива цели, трябва да показват, че помощта не е по-голяма от необходимото за компенсиране на по-ниската производителност на съответните работници, на съпътстващите разходи за тяхното наемане или на разходите за създаване или поддържане на защитени работни места. Това условие е предвидено, за да се избегне положение, при което предприятията, ползвайки такива помощи, продават под конкурентните цени на пазари, които се обслужват и от други предприятия.
\n
19.С това приложение не може да се възпрепятства натрупването на помощи за назначаване на трудоспособни лица в неравностойно положение, за назначаване или наемане на лица с намалена работоспособност, с други помощи във връзка с разходите за трудова заетост, тъй като в тези случаи е основателно да се предоставят стимули за работоспособни лица от тези категории, които да се наемат на работа с предимство пред останалите.
\n
20.С цел да се гарантира, че помощта е необходима и насърчава заетостта, това приложение не се прилага за помощи за дейности по разкриване на работни места или назначаване на персонал, които получателят би предприел сам при съществуващите пазарни условия.
\n
21.С това приложение не се освобождават от задължение за уведомление помощите за износ или помощите, с които се предоставя предимство на местните пред вносните стоки, тъй като в противен случай биха били несъвместими с международните ангажименти на Република България по Споразумението на Световната търговска организация (СТО) за субсидиите и изравнителните мерки. В случай че за такива помощи е било подадено уведомление, предоставянето им не трябва да се разрешава от комисията.
\n
II. Обхват 1. Това приложение се прилага за схеми, които представляват държавна помощ по смисъла на чл. 1, ал. 3 от закона и на базата на които се предоставя помощ за разкриване на работни места, помощ за назначаване на работоспособни лица в неравностойно положение или с намалена работоспособност или помощ за покриване на допълнителните разходи по наемане на лица с намалена работоспособност.
\n
2.Това приложение се прилага за помощи във всички отрасли. То не се прилага за помощи, предоставени във въгледобивния или корабостроителния отрасъл, нито за помощи за разкриване на работни места по смисъла на раздел V, предоставени в отрасъл “транспорт”.
\n
3.Това приложение не се прилага: а) за помощи за дейности, свързани с износ, а именно - помощи, пряко обвързани с количествата, обект на износа, с изграждането и работата на мрежа за дистрибуция или с други текущи разходи, свързани с дейността по износа; б) за помощи, при които е поставено условие за използването с предимство на местни пред вносни стоки.
\n
III. Дефиниции За целите на това приложение: а) “помощ” е всяка мярка, която осъществява критериите на чл. 1, ал. 3 от закона; б) “малки и средни предприятия” са предприятията съгласно дефиницията по смисъла на Закона за малките и средните предприятия; в) “брутен интензитет на помощта” е размерът на помощта като процент от съответните разходи; всички стойности се взимат преди намаленията за целите на прякото подоходно облагане; когато помощта се предоставя под форма, различна от безвъзмездното финансиране, размерът на помощта е еквивалентът на безвъзмездното финансиране; помощта, платима на няколко вноски, се сконтира до нейната стойност към момента на предоставянето й; лихвеният процент, който ще се използва за сконтирането и изчисляване на размера на помощта при заем с особено изгодни условия, е референтният лихвен процент, приложим към момента на предоставяне на помощта; г) “нетен интензитет на помощта” означава сконтирания размер на помощта, изчистен от данъци, изразен като процент от съответните разходи; д) “численост на персонала” означава броя на работещите единици за годината (РЕГ), а именно - броя на лицата, наети на пълно работно време в рамките на една година, като работата на непълен работен ден и на сезонни начала представлява малка част от РЕГ; е) “работоспособно лице в неравностойно положение” е всяко лице, което принадлежи към категорията лица, за които влизането на пазара на труда без оказана помощ е трудно, а именно лице, което отговаря поне на един от следните критерии:
\n
•всяко лице, което е на възраст под 25 години или са изминали две години след завършване на пълния курс на обучението му и което в миналото не е било наемано на редовна платена работа;
\n
•всеки емигрант, който се установява или се е установил в Република България или е получил постоянно местожителство в Република България, за да започне работа;
\n
•всяко лице, което е представител на етническо малцинство и което има необходимост от повишаване на своята езикова или професионална квалификация или характеристиките на трудовия си опит, за да се увеличат перспективите за получаване на достъп до трайна заетост;
\n
•всяко лице, което желае да работи активно и което в продължение най-малко на две години не е работило или не се е обучавало; в частност лице, което е спряло активно да работи поради невъзможност да съвмести трудовата си кариера и ангажиментите на семейния си живот;
\n
•всяко пълнолетно лице, което без брак отглежда едно или повече деца;
\n
•всяко лице, което не е завършило по-висока образователна степен от среднообразователния курс или неговия еквивалент, което няма работа или за което съществува голяма вероятност да остане без работа;
\n
•всяко лице над 50-годишна възраст, което няма работа или за което съществува голяма вероятност да остане без работа;
\n
•всяко лице на възраст под 25 години, останало без работа за продължителен период, т. е. всяко лице, което е било безработно през 12 от предходните 16 месеца или 6 от предходните 8 месеца;
\n
•всяко лице, което сега или преди е било освидетелствано като зависим от наркотични вещества в съответствие с националното законодателство;
\n
•всяко лице, което не е било наето за първи път на редовна платена работа от началото на срока на лишаване от свобода или на друга наказателна мярка;
\n
•всяка жена в географска област от ниво II - райони за планиране на НТЕС (Номенклатура на териториалните единици за статистически цели), където средната безработица е превишавала със 100 % средната за Европейската общност за период поне две календарни години и където безработицата сред жените е превишавала със 150 % нивото на безработицата сред мъжете в съответната област най-малко за две от последните три години; ж) “лице с намалена работоспособност” означава всяко лице:
\n
•освидетелствано за лице с намалена работоспособност по националното законодателство, или
\n
•което има освидетелствано тежко физическо, умствено или психическо увреждане; з) “защитени работни места” означава наемане на работа в организация, където най-малко 50 % от персонала са лица с намалена работоспособност, които не са в състояние да намерят работа на открития пазар на труда; и) “разходи за възнаграждения” включва следните компоненти, действително платими от получателя на държавната помощ по отношение на съответните работни места:
\n
•брутната работна заплата, т. е. преди данъчно облагане, и
\n
•задължителните вноски за социално осигуряване; к) едно работно място е “свързано с изпълнението на инвестиционен проект”, ако се отнася до дейност, за която е предназначена инвестицията, и ако работното място е разкрито в рамките на 3 години от приключване на инвестиционния процес; работните места, разкрити през този период след по-оптималното използване на мощностите, създадени посредством инвестицията, също са свързани с инвестицията; л) “инвестиция в материални активи” означава инвестиция в дълготрайни материални активи, свързани със създаването на ново предприятие, разширяване на съществуващото или ангажиране с дейност, която изисква основна промяна в продукта или в производствения процес на съществуващото предприятие (по-специално чрез рационализация, диверсификация или обновяване); инвестиция в материални активи е и поглъщане на предприятие, което е закрито или би могло да бъде закрито, ако не бъде купено; м) “инвестиция в нематериални активи” означава инвестиция в развитието на нови технологии чрез придобиване на патентни права, лицензи, ноу-хау или непатентовано техническо познание.
\n
IV. Условия за разрешаване Схемите за помощи, които отговарят на всички условия на това приложение, могат да бъдат съвместими с принципите на свободната конкуренция и ще бъдат разрешени, при положение че помощите, предоставени по схема за помощ, отговарят на всички условия на това приложение.
\n
V. Разкриване на работни места 1. Схемите на помощи за разкриване на работни места и всички помощи, които могат да се предоставят по такива схеми, трябва да отговарят на условията по т. 2, 3 и 4.
\n
2.Когато работните места се разкриват в области или в отрасли, които не покриват изискванията за регионална помощ към момента на предоставяне на помощта, брутният интензитет на помощта не може да надвишава: а) 15 % за малки предприятия; б) 7,5 % за средни предприятия.
\n
3.Когато работните места се разкриват в райони и отрасли, които покриват изискванията за регионална помощ към момента на предоставяне на помощта, нетният интензитет на помощта не може да надвишава съответния таван на регионалната помощ за инвестиции, определен в картата за регионална помощ, одобрена от Комитета по асоцииране ЕС - България, на базата на която се оценява регионалната помощ, предоставяна в Република България. В този случай трябва да се вземат предвид и разпоредбите на приложение № 2 за регионални помощи за големи инвестиционни проекти.
\n
В случай на малки и средни предприятия този таван може да бъде увеличен с 15 процентни пункта на брутна основа в районите, обхванати от чл. 4, т. 1 от закона, при условие че общият нетен интензитет на помощта не надвишава 75 %.
\n
По-високите тавани за регионална помощ се прилагат само в случай, че получателят участва поне с 25 % собствени финансови средства и работните места се запазят в рамките на отговарящия на изискванията за помощ район.
\n
4.Таваните, определени в т. 2 и 3, се прилагат за интензитета на помощта, изчислен като процент от разходите за труд за период две години във връзка с разкритите работни места при следните условия: а) разкритите работни места трябва да представляват нетно увеличение на персонала в съответната организация и предприятие, сравнени със средната численост на персонала през последните 12 месеца; б) разкритите работни места се запазват за минимален срок 3 години или две години - при случай на МСП, и в) новоназначените лица в резултат от разкриването на работни места трябва да са лица, които никога не са били наемани, не са губили работата си или за тях не е съществувала опасност да изгубят предишното си работно място.
\n
5.Когато се предоставя помощ за разкриване на работни места по схема за помощ, разрешена по реда на този раздел, може да се даде допълнителна помощ в случай на назначаване на трудоспособно лице в неравностойно положение или с намалена работоспособност в съответствие с условията на раздел VI или VII.
\n
VI. Назначаване на трудоспособни лица в неравностойно положение и на лица с намалена работоспособност 1. Схемите на помощи за назначаване в предприятие на трудоспособни лица в неравностойно положение и на лица с намалена работоспособност и всички помощи, които могат да се предоставят по такава схема, трябва да изпълняват условията на т. 2 и 3.
\n
2.Брутният интензитет на всички помощи, свързани с наемането на съответното лице/лица в неравностойно положение или с намалена работоспособност, изчислен като процент от разходите за възнаграждения за период една година след назначаването, не могат да надвишават 50 % за лица в неравностойно положение или 60 % за лица с намалена работоспособност.
\n
3.Прилагат се следните условия: а) когато назначаването не представлява нетно увеличение в числеността на персонала в съответното предприятие, мястото или местата трябва да са освободени след доброволно напускане, пенсиониране поради навършена възраст, доброволно съкращаване на работното време или законно уволнение поради неспазване на трудовата дисциплина, а не е резултат от съкращаване на работна ръка, и б) освен при случай на законно дисциплинарно уволнение на наетото или наетите лица трябва да се предостави непрекъсната трудова заетост за най-малко 12 месеца.
\n
VII. Допълнителни разходи по наемане на лица с намалена работоспособност 1. Схемите на помощи за наемане на лица с намалена работоспособност и всички помощи, които могат да се предоставят по такива схеми, трябва да отговарят на условията по т. 2 и 3.
\n
2.Помощта заедно с всички помощи, предоставени по реда на раздел VI, не могат да надвишават необходимото равнище за компенсиране на всеки случай на намалена производителност, който произтича от намалената работоспособност на лицето или лицата, и на всеки от следните разходи: а) разходи по приспособяване на помещенията; б) разходи по наемане на персонал за времето, прекарано единствено в оказване на помощ на лицето или лицата с намалена работоспособност; в) разходи по приспособяване или придобиване на оборудване за ползване от тях, които са в допълнение към разходите, които получателят би направил, в случай че наема лица, които не са с намалена работоспособност, независимо от периода, през който лицето или лицата с намалена работоспособност са действително наети на работа.
\n
Когато получателят осигурява защитени работни места, помощите могат допълнително да покриват, но без да надвишават, разходите по изграждане, внедряване или разширяване на съответното предприятие и всички разходи по администриране и превоз, които произтичат от наемането на лица с намалена работоспособност.
\n
3.В разрешените по този раздел схеми трябва да се предвиди, че получателят на помощ по схемата трябва да води документация, от която да е видно съответствието на предоставената помощ с разпоредбите на този раздел и на раздел IX, т. 4.
\n
VIII. Необходимост от помощта 1. Помощ съгласно раздел V от това приложение ще бъде разрешавана само в случай, че преди да се разкрият съответните работни места: а) получателят е подал искане за помощ до предоставящ помощта орган, или б) с нормативен акт, е постановено право за предоставяне на помощ на основата на обективни критерии, без да се извършва последваща оценка от страна на държавните органи и органите на местното самоуправление.
\n
2.Помощите подлежат на разрешаване по реда на раздел V, когато: а) разкритите работни места са свързани с изпълнението на инвестиционен проект за материални или нематериални активи, и б) работните места се разкриват в рамките на 3 години от приключване на инвестиционния процес, ако искането по т. 1, буква “а” е направено или нормите по т. 1, буква “б” са приети, преди да започне работата по проекта.
\n
IX. Натрупване на помощта 1. Таваните на помощта, определени в раздели V, VI и VII, се прилагат независимо дали подкрепата за работните места или новите назначения - обект на подпомагане, се финансира изцяло от държавен ресурс или се финансира частично от Европейската общност.
\n
2.Помощите по схемите, одобрени съгласно раздел V от това приложение, не могат да се натрупват с други държавни помощи по смисъла на чл. 1, ал. 3 от закона или с друга форма на държавно финансиране, свързано с едни и същи разходи за възнаграждения, ако такова натрупване би довело до интензитет на помощта, който надвишава интензитета, определен с това приложение.
\n
3.Помощите по схемите, одобрени съгласно раздел V от това приложение, не могат да се натрупват: а) с други държавни помощи по смисъла на чл. 1, ал. 3 от закона или с друга форма на финансиране от Европейската общност за разходи по инвестиционни проекти, свързани с разкритите работни места и не са осъществени напълно към момента на разкриване на работните места, или които са завършили в рамките на тригодишен период преди разкриване на работните места, или б) с помощи или с друга форма на финансиране във връзка с едни и същи разходи за възнаграждения или с наемане на работници и служители по един и същ инвестиционен проект, ако такова натрупване би довело до интензитет на помощта, който надвишава тавана за регионалните помощи за инвестиции, определен в приложение № 1 относно регионална помощ и в регионалната карта, одобрена от Комитета по асоцииране ЕС - България, или тавана в приложение № 3 относно държавната помощ за малки и средни предприятия; когато съответният таван е адаптиран за конкретен случай, по-специално при прилагане на правилата за държавни помощи за конкретен отрасъл или при механизъм, приложим за големи инвестиционни проекти, като приложение № 2 относно регионалната помощ за големи инвестиционни проекти, той се прилага за целите на този параграф.
\n
4.Под формата на освобождаване от разпоредбите на т. 2 и 3 помощите по схеми по раздели VI и VII от това приложение могат да се натрупват с други държавни помощи по смисъла на чл. 1, ал. 3 от закона или с друга форма на държавно финансиране във връзка с едни и същи разходи, включително с помощи по схеми, по раздел V от това приложение, които са съвместими с т. 2 и 3, при условие че такова натрупване не води до брутен интензитет на помощта, който надвишава със 100 % разходите за труд за всеки период, през който лицето или лицата са наети.
\n
Първият подпараграф не може да влияе върху по-ниските ограничения за интензитета на помощта, които могат да са поставени по реда на приложение № 6 относно държавните помощи за научноизследователска и развойна дейност.
\n
Приложение № 6 към чл. 7 Държавна помощ за научноизследователска и развойна дейност 1. Общи разпоредби 1.1. Научноизследователската и развойната дейност допринася за повишаване на икономическия растеж, засилване на конкурентоспособността и насърчаване на заетостта.
\n
1.2. Правилата за конкуренция трябва да се прилагат конструктивно с оглед поощряване на сътрудничеството, което спомага за развитието и разпространението на нови технологии, при спазване правилата на интелектуалната собственост. Контролът на държавните помощи се осъществява, като се отчита необходимостта от предоставяне на ресурси на тези отрасли, които допринасят за повишаване на конкурентоспособността на промишлеността.
\n
1.3. Комисията се отнася положително към държавната помощ за научноизследователска и развойна дейност. От гледна точка на целите на тази помощ, значителните финансови изисквания, рисковете при операциите, свързани с научноизследователската дейност и отдалечеността на такива проекти от пазара има минимална вероятност подобна помощ да наруши конкуренцията.
\n
2.Приложимост на правилата за държавните помощи относно научноизследователската и развойната дейност 2.1. Законът постановява, че всяка помощ, отпусната от държавата или чрез държавни или общински ресурси под каквато и да е форма, която нарушава или заплашва да наруши конкуренцията, като поставя в по-благоприятно положение определени предприятия или производството на определени стоки, е несъвместима с принципите на свободната конкуренция.
\n
2.2. Колкото по-близко до пазара е научноизследователската и развойната дейност, толкова по-значим е нарушаващият конкуренцията ефект от държавната помощ. За да определи близостта на научноизследователската и развойната дейност до пазара, комисията прави разграничение между фундаменталните научни изследвания, промишлените научни изследвания и допазарната развойна дейност (Вж. форма I).
\n
2.3. Иновациите не се разглеждат като отделна категория на научноизследователската и развойната дейност. Държавните помощи за дейности, които се считат за иновационни, но не съответстват на посочените в т. 2.2 категории, се предоставят само ако са в съответствие с политиката на комисията относно помощите за инвестиции.
\n
2.4. Държавното финансиране на научноизследователската и развойната дейност от държавни учреждения с нестопанска цел (висши училища или изследователски учреждения) не попада под разпоредбите на чл. 1, ал. 3 от закона .
\n
Когато резултатите от държавно финансираните проекти за научноизследователска и развойна дейност, извършвани от посочените по-горе учреждения, се предоставят на промишлеността без дискриминация, комисията приема, че не е налице държавна помощ по смисъла на чл. 1, ал. 3 от закона.
\n
Когато научноизследователската и развойната дейност се извършва от държавни учреждения с нестопанска цел (висши училища или научноизследователски учреждения) от името или в сътрудничество с промишлеността, комисията приема, че не е налице държавна помощ по смисъла на чл. 1, ал. 3 от закона, когато: а) държавни висши училища с нестопанска цел или научноизследователски учреждения участват в научноизследователски проекти като търговска фирма, например срещу заплащане по пазарна цена за извършените от тях услуги, б) или
\n
-промишлени предприятия, участващи в изследователската дейност, поемат всички разходи по проекта, или
\n
-резултатите, които не водят до възникване на права на интелектуална собственост, могат да бъдат широко разпространени, а при възникване на права на интелектуална собственост, свързани с резултатите от научноизследователската дейност, те се разпределят изцяло между държавните учреждения с нестопанска цел, или
\n
-държавни учреждения с нестопанска цел получават от предприятията участници компенсация, равностойна на пазарната цена за правата по интелектуална собственост, които произтичат от научноизследователския проект и които се притежават от тези предприятия участници, а когато резултатите, които не водят до възникване на права на интелектуална собственост, могат да бъдат широко разпространявани сред заинтересувани трети страни.
\n
2.5. Държавните органи могат да възложат научноизследователска и развойна дейност на предприятия или да закупят директно от тях резултатите от тази дейност. При липса на открита тръжна процедура комисията приема, че има наличие на държавна помощ по смисъла на чл. 1, ал. 3 от закона. Ако тези договори са възложени при пазарни условия, по-конкретно - след провеждане на открита тръжна процедура, се приема, че не е налице държавна помощ по смисъла на чл. 1, ал. 3 от закона.
\n
3.Съвместимост на помощта за научноизследователска и развойна дейност 3.1. Когато помощта отговаря на условията от закона, комисията оценява помощта, предоставена на предприятия за научноизследователска и развойна дейност, за допустима по силата на някое от изключенията, предвидени в чл. 4 от закона.
\n
3.2. Във всички случаи, когато комисията заключи след проучване, че целта на въпросната помощ e насърчаване изпълнението на важен проект за Република България и страните, с които Република България е установила режим за наблюдение на държавните помощи, подобна помощ може да се квалифицира като отговаряща на условията по изключението, предвидено в чл. 4, т. 2 от закона.
\n
3.3. Необходимо е да се докаже в практически аспект, че проектът води до съществен напредък на конкретни научноизследователски програми или че позволява да се осъществи значителен прогрес за постигане на конкретните цели в Република България и в страните, с които тя е установила режим за наблюдение на държавните помощи.
\n
3.4. Ако помощта за научноизследователска и развойна дейност не попада в обхвата на предвиденото в чл. 4, т. 2 от закона изключение, независимо от това помощта е съвместима по силата на чл. 4, т. 3 от закона, който предвижда изключение при помощ, подпомагаща развитието на определени стопански дейности, доколкото не се оказва неблагоприятно влияние върху търговските условия между Република България и страните, с които тя е установила режим за наблюдение на държавните помощи.
\n
3.5. Когато комисията проучва дали чл. 4, т. 3 от закона е приложим или не, комисията взема предвид вида на провежданото научно изследване, получателите, интензитета на помощта, достъпността до резултатите и другите значими фактори, посочени в раздели 5 и 6.
\n
4.Уведомление за намерение за предоставяне на държавна помощ за научноизследователска и развойна дейност 4.1. Съгласно чл. 7 от закона комисията трябва да бъде уведомена за държавната помощ за научноизследователска и развойна дейност. За да подпомогне дейността на органите, предоставящи помощта, както и дирекциите на комисията, уведомлението се изготвя по стандартен формуляр съгласно приложение № 23 и в съответствие с формуляра съгласно приложения № 29 или 30.
\n
4.2. Целта на комисията е да постигне възможно най-висока степен на прозрачност при прилагането на схемите за държавна помощ, което означава, че поставените цели за изпълнение, получателите и др. трябва да бъдат ясно изложени. Различните категории разходи, които помощта планира да намали, се упоменават изрично, като помощта трябва да бъде предоставена под такава форма, която да позволи изчисляването на интензитета й във връзка с посочените във форма II разходи.
\n
4.3. При проекти за научноизследователска и развойна дейност всички видове помощ са разрешени. Органите, предоставящи помощта, трябва да направят възможното, за да може комисията да изчисли еквивалента на помощта, в случай че помощта не е изплатена под формата на субсидия, и съответно да предоставят на комисията достатъчно информация, за да бъде изчислен еквивалентът на помощта.
\n
4.4. Когато органът, предоставящ помощта, счита, че чл. 4, т. 2 от закона е приложим, той трябва да проучи дали са изпълнени съответните условия и да докаже пред комисията в уведомлението си, че те са изпълнени.
\n
4.5. Индивидуално предоставяните помощи по разрешена от комисията схема за научноизследователска и развойна дейност по принцип не трябва да се нотифицират. За да може комисията да извърши оценка на големи помощи по одобрени схеми и съвместимостта им с принципите на свободната конкуренция, комисията изисква предварително уведомление за всеки отделен научноизследователски проект, по-голям от левовата равностойност на 25 милиона евро и по който се предлага да се предостави помощ с брутен еквивалент, по-голям от левовата равностойност на 5 млн. евро.
\n
4.6. Индивидуално предоставените помощи, които са извън обхвата на разрешените схеми за научноизследователска и развойна дейност, се нотифицират съгласно чл. 7 от закона, освен ако представляват минимална помощ.
\n
5 . Интензитет на помощта 5.1. Комисията определя допустимия интензитет на помощта за всеки отделен случай. При оценката на всеки случай комисията взема предвид естеството на проекта или програмата, общите съображения, свързани с конкурентоспособността на българската промишленост, риска от нарушаване на конкуренцията и ефекта върху търговията между Република България и страните, с които Република България е установила режим за наблюдение на държавните помощи. На базата на общата оценка на тези рискове комисията прави извод, че фундаменталните научни изследвания и промишлените научни изследвания могат да ползват по-високи нива на помощ в сравнение с допазарните развойни дейности, които са по-тясно свързани с въвеждането на пазара на резултатите от научноизследователската и развойната дейност, и ако те са подпомогнати, могат по-лесно да доведат до нарушаване на конкуренцията.
\n
5.2. Държавното финансиране за фундаменталните научни изследвания, което се извършва независимо от държавни организации с нестопанска цел (висши учебни заведения или изследователски учреждения), не представлява държавна помощ по смисъла на чл. 1, ал. 3 от закона.
\n
По изключение, когато фундаменталните научни изследвания се извършват от или за предприятия, помощта попада под разпоредбите на чл. 1, ал. 3 от закона, но тъй като този вид изследвания се намират далеч от пазара и резултати от тях са широко достъпни за използване без дискриминация и при пазарни условия, помощта се предоставя при брутен интензитет, достигащ до 100 %.
\n
За да бъде квалифицирана като фундаментално научно изследване, дейността не трябва да бъде свързана с промишлените или търговските цели на конкретното предприятие и трябва да се гарантира широко разпространение на резултатите от изследването.
\n
5.3. Брутният интензитет на помощта за промишлени научни изследвания не трябва да превишава 50 % от приемливите разходи на проекта, както са определени във форма II.
\n
5.4. При проучвания за техническа приложимост при подготвителни дейности по промишлени научни изследвания се предоставя помощ, възлизаща на 75 % от разходите за проучването; при проучвания, подготвящи извършването на допазарни развойни дейности, се предоставя помощ, възлизаща на 50 % от разходите за проучването. Посочените тавани са определени в контекста на незначителното въздействие на подобна помощ върху конкуренцията.
\n
5.5. Допазарната развойна дейност се намира близо до пазара и съществува по-голям риск от нарушаване на конкуренцията. Допустимият брутен интензитет на помощта е определен на 25 % от приемливите разходи за проекта, както са определени във форма II.
\n
5.6. Съгласно т. 4.3 от това приложение органите, предоставящи помощта, са свободни да използват всички форми на помощ за подпомагане на научноизследователската и развойната дейност. В случай на авансови плащания, които подлежат на възстановяване само при успешен резултат от научноизследователските дейности, допустимият интензитет на помощта (в брутен еквивалент) е определеният в това приложение за различните етапи на изследване. В случай на неуспех на изследването комисията разрешава по-висок интензитет на помощта, тъй като неуспехът на проекта намалява риска от нарушение на конкуренцията и търговията.
\n
При изготвяне на уведомлението за помощ, подлежаща на възстановяване, органите, предоставящи помощта, информират комисията за сумите и точните процедури по възстановяване, като комисията прави оценка на предложените условия по всеки отделен случай.
\n
5.7. С цел да се насърчи разпространението на резултатите от научните изследвания комисията приема, че помощ за малки и средни предприятия (по смисъла на Закона за малките и средните предприятия) с цел получаване и подновяване на патенти се предоставя до същото ниво, както за дейностите по научните изследвания, които първи са довели до съответните патенти.
\n
5.8. При държавна помощ за научноизследователски проект, осъществяван от държавни научноизследователски учреждения и предприятия, комбинираната помощ - получена директно от правителството в подкрепа на съответния изследователски проект, и доколкото това участие представлява помощ - виж. т. 2.4, подкрепата от страна на държавните научноизследователски учреждения не трябва да превишава посочените по-горе тавани на помощ.
\n
5.9. В случай на научноизследователска и развойна дейност, включваща едновременно промишлени научни изследвания и допазарна развойна дейност, допустимият интензитет на помощта не трябва да превишава изчислената средна стойност на допустимите интензитети, приложими за двата вида изследвания.
\n
5.10. Без да се засяга оценката на всеки отделен случай, извършвана от комисията съгласно т. 5.1, интензитетът на помощта, определен в т. 5.3 - 5.8, може да бъде превишен в следните случаи:
\n
5.10.1. Когато помощта е отпусната за МСП: добавка от 10 %.
\n
5.10.2. Когато научноизследователският проект се изпълнява в райони съгласно чл. 4, т. 1 от закона: добавка от 10 % 29 .
\n
Регионалната добавка може да бъде надвишена, като се отчитат таваните, приложими за регионалната помощ за инвестиции и необходимостта от стимулиране на инвестициите в нематериални активи съгласно политиката на комисията, но без да се превишават ограниченията, посочени в т. 5.10.6.
\n
5.10.3. Когато научноизследователският проект е в съответствие с целите на конкретен проект или програма в рамките на текуща програма за научноизследователска и развойна дейност на Европейския съюз, той може да получи добавка от 15 %. Тази добавка може да нарасне до 25 %, когато проектът включва ефективно трансгранично сътрудничество между предприятия и държавни научноизследователски организации или поне между двама независими партньори в Република България и една страна, с която Република България е установила режим за наблюдение на държавните помощи, и когато резултатите от проекта са широко разпространени и оповестени при спазване правата на интелектуалната и индустриалната собственост.
\n
5.10.4. Когато научноизследователският проект не съответства на целите на конкретен проект или програма като част от текуща рамкова програма за научноизследователска и развойна дейност, комисията разрешава увеличение с 10 %, при условие че е изпълнено поне едно от следните условия: а) проектът включва ефективно трансгранично сътрудничество поне между два независими партньори в Република България и една страна, с която Република България е установила режим за наблюдение на държавните помощи, по-конкретно - в контекста на координиране на националните политики в областта на научноизследователската и техническата развойна дейност; б) проектът включва ефективно сътрудничество между предприятия и държавни научноизследователски институти, по-конкретно - в контекста на координирането на националните политики в областта на научноизследователската и техническата развойна дейност;
\n
29 Към настоящия момент цялата територия на Република България е територия, попадаща в обхвата на чл. 4, т. 1 от закона. в) резултатите от проекта са широко разпространени и оповестени или са предоставени лицензи за ползване на патенти.
\n
5.10.5. Органът, предоставящ помощта, трябва да предостави на комисията достатъчно информация, която да прецени дали са изпълнени тези критерии.
\n
5.10.6. Комбинирането на увеличенията, описани в т. 5.10.1 - 5.10.4, с процентите, определени в т. 5.3 и 5.8, не трябва да превишава максималния брутен интензитет от 75 % за промишлени научни изследвания и 50 % за допазарна развойна дейност. Тези граници трябва да бъдат спазвани във всички случаи.
\n
5.11. Когато държавната помощ за научноизследователска и развойна дейност се ползва от изключението по чл. 4, т. 2 от закона, брутният интензитет на помощта не трябва да надвишава границите, разрешени в Кодекса за субсидиите на Световната търговска организация (75 % за промишлени научни изследвания и 50 % за допазарна развойна дейност).
\n
5.12. Определените по-горе тавани за научноизследователската и развойната дейност се прилагат спрямо държавната помощ.
\n
При разглеждането на държавната помощ за научноизследователска и развойна дейност комисията взема предвид ефекта върху конкуренцията на комбинирането на държавна помощ и финансирането от Европейската общност.
\n
Когато финансирането от Европейската общност и държавната помощ са комбинирани, общото официално подпомагане не може да превишава 75 % за промишлени научни изследвания и 50 % за допазарна развойна дейност.
\n
5.13. Брутните интензитети на помощта от 75 % за промишлени научни изследвания и 50 % за допазарна развойна дейност (максималните интензитети, разрешени от Споразумението за субсидиите и изравнителните мерки на Световната търговска организация за неподсъдните субсидии) са разрешени, в случай че подобни проекти или програми на конкуренти, намиращи се извън Република България, са получили през последните 3 години или ще получат помощ с еквивалентен интензитет за двата вида научни изследвания.
\n
Органът, предоставящ помощта, предоставя на комисията достатъчна информация, което да й позволи да прецени положението и по-конкретно - необходимостта от компенсиране на конкурентното предимство, от което се е ползвал конкурентът от трета страна.
\n
6.Стимулиращ ефект на държавната помощ за научноизследователска и развойна дейност 6.1. Държавната помощ за научноизследователска и развойна дейност трябва да стимулира предприятията да предприемат научноизследователски и развойни дейности в допълнение към техните основни дейности. По този начин се поощряват фирмите, които не извършват научноизследователска и развойна дейност, да предприемат такава дейност. Когато този стимулиращ ефект не е очевиден, комисията разглежда тези помощи по-неблагоприятно.
\n
6.2. За да провери дали планираната помощ ще подтикне фирмите да провеждат научноизследователска дейност, която иначе не биха предприели, комисията взема предвид количествени фактори, напр. промени в разходите за научноизследователска и развойна дейност, в броя на хората, ангажирани с тази дейност, в разходите за научноизследователска и развойна дейност като част от общия оборот, пазарни неуспехи, допълнителни разходи, свързани със трансгранично сътрудничество, и други подобни фактори, посочени от органите, предоставящи помощта. Помощта се разрешава, ако допринася за разширяването на обхвата на научните изследвания или за ускоряването им.
\n
6.3. Необходимо е органите, предоставящи помощ, в уведомлението за помощ за научноизследователска и развойна дейност и при предоставянето на годишните доклади за изпълнението на разрешени схеми за помощ да докажат, че помощта е насочена за стимулиране и не е помощ за текущи разходи.
\n
6.4. Комисията приема, че помощта осигурява необходимия стимул, ако получателят е МСП по смисъла на дефиницията в Закона за малките и средните предприятия.
\n
6.5. От особено значение са посочените в т. 6.2 и 6.3 условия:
\n
-в случай на отделни, близки до пазара научноизследователски проекти, които да бъдат осъществени от големи предприятия;
\n
-във всички онези случаи, при които значителен дял от разходите за научноизследователска и развойна дейност са направени преди молбата за предоставяне на помощ.
\n
7.Годишни доклади Министерството на финансите изисква годишен доклад за прилагането на всяка разрешена схема за помощ. Въз основа на тези доклади Министерството на финансите наблюдава разпределението на помощта и ако е необходимо, предлага подходящи мерки, при условие че схемата нарушава или заплашва да наруши конкуренцията чрез прекалена концентрация в специфични отрасли или предприятия.
\n
8.Изпълнение Това приложение се прилага в съответствие с други политики по отношение на държавните помощи и с разпоредбите на Европейското споразумение за асоцииране между Европейските общности и техните страни членки, от една страна, и Република България, от друга страна (ЕСА).
\n
Форма I Определяне на етапите на научноизследователската и развойната дейност Това приложение обхваща помощта за научноизследователска и развойна дейност, пряко свързана с последващо производство и маркетинг на нови продукти, процеси или услуги, доколкото тя изпълнява условията на чл. 1, ал. 3 от закона. Следните определения подпомагат органите, предоставящи помощ, при оформяне на техните уведомления. Тези определения имат по-скоро индикативен, отколкото нормативен характер.
\n
-Фундаментални научни изследвания означава дейност, предназначена да разшири научно-техническите познания и не е свързана с промишлени или търговски цели;
\n
-Промишлени научни изследвания означава планирани изследвания или критични проучвания, насочени към придобиването на нови познания, като целта е тези познания да бъдат полезни при разработването на нови продукти, процеси или услуги или да допринесат за същественото подобряване на съществуващи продукти, процеси или услуги;
\n
-Допазарна развойна дейност означава оформяне на резултатите от промишлени изследвания в план, класификация или проект на нови, променени или усъвършенствани продукти, процеси или услуги, независимо дали са предназначени за продажба или използване, включително за създаване на първоначален прототип, който не може да се използва с търговки цели. Това може също да включва идейна формулировка и проект на други продукти, процеси или услуги, както и първоначални демонстрационни или пилотни проекти, при условие че такива проекти не могат да бъдат преобразувани или използвани за промишлени приложения или да имат търговска употреба. Допазарната развойна дейност не включва рутинните или периодичните изменения на продукти, производствени линии, производствени процеси, съществуващи услуги или други операции в процес на изпълнение, дори ако такива изменения могат да представляват подобрения.
\n
Форма II Приемливи разходи за научноизследователска и развойна дейност за целите на изчисляване на интензитета на помощта Посочените разходи се считат за приемливи при изчисляването на интензитета на помощта за научноизследователска и развойна дейност (когато разходите произтичат и от други дейности за научноизследователска и развойна дейност, където те трябва да бъдат посочени по видове дейности):
\n
-разходи за персонал (научни работници, техници и друг помощен персонал, заети единствено в научноизследователската дейност);
\n
-разходи за инструменти, оборудване, земя и помещения, използвани изключително и постоянно за научноизследователска дейност (освен в случаите на търговско прехвърляне);
\n
-разходи за консултантски и еквивалентни услуги, използвани изключително за научноизследователска дейност, включително изследвания, технически познания и патенти, закупени или лицензирани от външни източници;
\n
-допълнителни режийни разноски, произтичащи пряко от изследователския проект;
\n
-други текущи разходи по дейността (например: разходи за материали, доставки и сходни продукти), произтичащи пряко от изследователския проект.
\n
Приложение № 7 към чл. 8 Държавна помощ за опазване на околната среда 1. Въведение 1. Мерки за опазване на околната среда бяха разработени особено след приемането на Протокола от Киото.
\n
Това приложение установява критериите, които комисията прилага при преценка дали планираните мерките на помощ за околна среда са съвместими с принципите на свободната конкуренция.
\n
2.Според чл. 81 от Споразумението за асоцииране 1 целите на екологичната политика трябва да бъдат интегрирани в политиката на контрол на помощите от сферата на екологията, особено тези за насърчаване на устойчивото развитие. Следователно политиката на конкуренция и екологичната политика не са противостоящи една на друга, а изискванията за опазване на околната среда трябва да бъдат включени в дефиницията и в прилагането на политиката на конкуренция най-вече с цел да се насърчи устойчивото развитие.
\n
3.Отчитайки факта, че екологичните изисквания са с дългосрочен характер, не бива да се очаква цялата помощ да бъде одобрена. Трябва да се вземе предвид ефектът, който помощта може да има върху устойчивото развитие, и как напълно да бъде приложен принципът “замърсителят плаща”. Някои форми на помощ без съмнение отговарят на тези критерии, особено когато дават възможност да се постигне високо ниво на опазване на околната среда, без да се нарушава принципът за вътрешно поемане на разходите. Други форми на помощ, освен че могат да се отразят неблагоприятно върху търговския обмен между Република България и страните, с които тя е установила режим за наблюдение на държавните помощи и върху конкуренцията, могат да противоречат на принципа “замърсителят плаща” и да попречат на напредъка на процеса на устойчиво развитие. Такъв може да бъде случаят например, когато помощта е предназначена единствено да улесни съобразяването с новите задължителни български стандарти.
\n
1 Европейско споразумение за асоцииране между Европейските общности и техните страни членки, от една страна, и Република България, от друга страна.
\n
4.Поради това подходът на това приложение цели да определи дали и при какви условия държавната помощ може да бъде третирана като необходимост за опазване на околната среда и за гарантиране на устойчивото развитие, без да влияе прекалено върху конкуренцията и икономическия растеж.
\n
2.Дефиниции и обхват 5. Дефиниции Концепцията за опазване на околната среда: за целите на това приложение “опазване на околната среда” означава всяка дейност, насочена към поправяне или предотвратяване на вреди, причинени на обкръжаващата ни физическа среда или природни ресурси, или към насърчаване ефикасното използване на тези ресурси.
\n
Енергоспестяващите мерки и използването на възобновяеми енергийни източници се третират като дейност по опазване на околната среда. Под енергоспестяващи мерки трябва да се разбира освен останалите значения и всяка дейност, която дава възможност на предприятията да намалят количеството използвана енергия в производствения цикъл. Проектирането и производството на машини или транспортни средства, работещи с по-малко естествени ресурси, или действията, предприети в заводи или други производствени звена с цел да се подобрят безопасността или хигиената, които са важни и в някои случаи могат да бъдат подкрепени с държавна помощ, не са предмет на това приложение.
\n
Концепцията за “вътрешно поемане на разходите” по смисъла на това приложение се свежда до принципа, че всички разходи по опазването на околната среда трябва да бъдат включени в производствените разходи на предприятието.
\n
Принципът “замърсителят плаща” е принципът, според който замърсителят, причинил замърсяването, трябва да понесе разходите по мерките за отстраняване на замърсяването. “Замърсител” е този, който пряко или косвено уврежда околната среда или създава условия, водещи до увреждането й. “Цените да отразяват разходите”: според този принцип цените на стоките или услугите трябва да включват допълнителните разходи, свързвани с отрицателния ефект върху околната среда на тяхното производство и разпространение. “Хармонизиран български стандарт” е задължителен български стандарт, хармонизиран със съответен стандарт в Европейската общност, определящ равнището, което трябва да се достигне в опазването на околната среда и правното задължение, да се използват най-добрите налични техники, които не водят до прекомерни разходи. “Възобновяеми енергийни източници” означава възобновяеми източници на енергия, които не представляват полезни изкопаеми, като: вятърът, слънцето, минералните извори (геотермали), вълните, приливът и отливът, водната сила, интрузивните газове, газовете, получени при преработката на отпадъци, биогазовете и биомасата, където понятието “биомаса” се определя като биологично разлагащи се части от продукти, отпадъци и остатъци от селското стопанство (включително растителни и животински субстанции), от горското стопанство и от свързаните с него отрасли, както и биологично разлагащи се части от промишлени и комунални отпадъци. “Електрическа енергия (електричество), произвеждана от възобновяеми енергийни източници” е електрическата енергия, произведена от електрическа централа, използваща само възобновяеми енергийни източници, както и частта електроенергия, произведена от възобновяеми енергийни източници в електрически централи, използващи възобновяеми и традиционни енергийни източници, както и възобновяемата електроенергия, използвана за попълване на запасните системи, като се изключи електроенергията, получена от самите запасни системи. “Екологичен данък”: Една възможна причина данъкът да се третира като екологичен е, че данъчнооблагаемата основа има ясно подчертан отрицателен ефект върху околната среда. Данъкът може да бъде третиран като екологичен и когато има не толкова ясно подчертан, но въпреки това видимо положителен ефект върху околната среда.
\n
6.Обхват Това приложение се прилага спрямо помощи за опазване на околната среда във всички отрасли, включително тези, които са предмет на специалните правила за държавната помощ (стоманодобивна промишленост, корабостроене, моторни превозни средства, синтетични влакна, транспорт и въгледобив), с изключение на селското и рибното стопанство. Държавната помощ за научноизследователска и развойна дейност е предмет на правилата, изложени в приложение № 6 относно държавната помощ за научноизследователска и развойна дейност. Съответно особеностите на помощта за обучение по дейности, свързани с околната среда, не дават основание за третирането на тази помощ като самостоятелен вид, поради което тя се оценява в съответствие с разпоредбите на приложение № 4 относно държавната помощ за обучение.
\n
3.Политика на контрол на държавните помощи и екологичната политика 7. Политиката на контрол на държавните помощи за екологични цели трябва да изпълни две изисквания: а) да осигури конкурентоспособно функциониране на пазарите и увеличена конкуретоспособност между фирмите; б) да гарантира, че изискванията за опазване на околната среда са интегрирани в дефиницията и прилагането на политиката на конкуренция в частност с цел да се насърчи устойчивото развитие; вътрешното поемане на разходите е приоритетна цел, която може да бъде постигната по различни начини, включително чрез инструменти, базирани на пазарните принципи, или такива, основани на регулаторен подход, които представляват най-резултатните методи за постигане на посочените по-горе цели.
\n
8.Вътрешното поемане на разходите гарантира, че цените отразяват обективно разходите, доколкото икономическите оператори разпределят финансовите си ресурси въз основа на цените на стоките и услугите, които желаят да купят.
\n
9.Гаранцията, че цените отразяват разходите на всички етапи от икономическия процес, е най-добрият начин всички страни в този процес да осъзнаят цената на опазването на околната среда. Освен че може да повлияе негативно върху търговския обмен и конкуренцията, държавната помощ по принцип може и да препятства изпълнението на тази цел, тъй като позволява на някои фирми да намаляват разходите изкуствено и да не доведат до знанието на потребителите разходите по опазването на околната среда. Следователно в дългосрочна перспектива някои форми на държавна помощ противоречат на целите на устойчивото развитие.
\n
10.Помощта не би трябвало да компенсира липсата на вътрешно поемане на разходите. Ако се отчитат екологичните изисквания в дългосрочна перспектива, цените трябва точно да отразяват разходите по опазване на околната среда и последните да бъдат изцяло вътрешно поети. Следователно помощта не е оправдана, в случай че целта на инвестициите е единствено да позволят на предприятията привеждане в съответствие с новите или вече съществуващите технически стандарти. За да бъдат преодолени трудностите, срещани от малките и средните предприятия (МСП), отпускането на помощ трябва бъде възможно с оглед приспособяването им към новите хармонизирани български стандарти в продължение на 3 години след тяхното приемане.
\n
11.Помощта може да бъде оправдана и когато служи като стимул за постигане равнища на опазване на околната среда, по-високи от изискваните от хармонизираните български стандарти. Такъв е случаят, при който предприятие инвестира в опазване на околната среда извън и над най-стриктните съществуващи хармонизирани български стандарти или когато хармонизирани български стандартите не съществуват.
\n
12.Помощта няма подобен насърчителен ефект в случаите, когато е предназначена единствено да подпомага фирмите при съобразяването им със съществуващите или с новите технически стандарти. Тези стандарти са част от законодателството, с което фирмите са длъжни да се съобразяват, и не е оправдано предоставяне на помощ с цел спазване на закона.
\n
Специфичен случай при енергийния отрасъл и намаляване на данъците 13. Данъците могат да имат благоприятен ефект върху опазването на околната среда. Опрощаването на данъци или намаляването на данъчни задължения на определени категории предприятия с цел да се избегне поставянето им в неизгодно конкурентно положение може да съставлява държавна помощ по смисъла на закона. Неблагоприятният ефект от такава помощ може да се компенсира чрез положителните резултати от въвеждането на определени данъци. Следователно данъчните облекчения са приемливи само при определени условия и за ограничен период, ако те са необходими за гарантиране въвеждането или продължителното прилагане на данъци, отнасящи се до всички продукти. Ако са налице всички условия, този период може да продължи 10 години. След изтичането на периода въпросните мерки могат да бъдат нотифицирани пред комисията, която може да приложи същия подход в своите анализи, отчитайки положителните резултати по опазването на околната среда.
\n
14.Мерките за насърчаване използването на възобновяемите енергийни източници и комбинираното производство на електрическа и топлинна енергия имат огромни предимства за околната среда. Дори когато представляват държавна помощ, тези мерки при определени условия могат да бъдат приемливи, при положение че подобна помощ не влиза в противоречие с други правни разпоредби и изисквания.
\n
4.Общи условия за разрешаване на помощ за околна среда 4.1. Помощ за инвестиции 4.1.1. Преходна инвестиционна помощ за подпомагане на МСП за тяхното приспособяване към новите хармонизирани български стандарти 15. В продължение на 3 години от приемането на нови задължителни хармонизирани български стандарти може да се разреши инвестиционна помощ за МСП, която да подпомогне тяхното адаптиране към новите стандарти в размер максимум 15 % в брутно изражение от приемливите разходи.
\n
4.1.2. Общи условия за разрешаване на инвестиционна помощ за надвишаване на хармонизираните български стандарти от предприятията 16. Инвестиционната помощ, която позволява предприятията да надвишат приложимите хармонизирани български стандарти, може да бъде одобрена в размер не повече от 30 % в брутно изражение от приемливите разходи, определени в т. 24. Това правило се прилага и когато предприятията инвестират при липсата на задължителни хармонизирани български стандарти или когато е необходимо да се направят инвестиции с оглед спазването на стандарти, по-стриктни от приложимите хармонизирани български стандарти.
\n
4.1.3. Инвестиции в енергетиката 17. Инвестициите в енергоспестяващи мерки, определени в т. 5, се приемат за равностойни на инвестициите за насърчаване опазването на околната среда. Такива инвестиции играят важна роля за постигане с икономически средства на екологичните цели. Ето защо те са приемливи за инвестиционна помощ с базисен размер 40 % от приемливите разходи.
\n
18.Инвестициите в комбинираното производство на електрическа и топлинна енергия могат също да бъдат допустими съгласно това приложение, ако се докаже, че мерките допринасят за опазването на околната среда поради особено високата ефикасност на конверсията 2 , тъй като мерките позволяват намаляване на енергийното потребление или увреждане на околната среда от производствения процес в по-малка степен. Във връзка с това от особена важност за комисията е видът първична енергия, използвана в производствения процес. Необходимо е да се отчита и фактът, че увеличеното потребление на енергия при комбинираното производство на електрическа и топлинна енергия е приоритет за опазването на околната среда. За такива инвестиции могат да бъдат предоставени помощи с базисен размер 40 % от приемливите разходи.
\n
19.Инвестициите за насърчаване използването на възобновяеми енергийни източници се считат за равностойни на екологичните инвестиции, предприети при липсата на задължителни хармонизирани български стандарти. Мерките в подкрепа на възобновяемите енергийни източници са сред екологичните приоритети и една от дългосрочните цели, които трябва най-много да бъдат насърчавани. Размерът на помощта за инвестиции в подкрепа на тези енергийни форми е в размер 40 % от приемливите разходи.
\n
Инсталациите, които използват възобновяеми енергийни източници, обслужващи цяла общност, например жилищен район, също могат да бъдат подпомагани. За инвестиции, направени във връзка с такива инсталации, може да се определи допълнителна добавка от 10 процентни точки към базисния размер 40 % от приемливите разходи.
\n
При доказана необходимост инвестиционна помощ може да бъде предоставена за стимулиране производството на възобновяема енергия (енергия, произведена от възобновяеми енергийни източници) в размер до 100 % от приемливите разходи. Въпросните инсталации не могат да бъдат предмет на по-нататъшно подпомагане.
\n
4.1.4. Добавки за фирми, разположени в подпомагани райони 3 20. В райони, приемливи за регионална помощ, фирмите могат да получат помощ за регионално развитие. За да бъдат насърчени фирмите да влагат средства в опазване на околната среда, трябва да се осигури възможност при необходимост да се предостави допълнителна помощ за всяка екологична инвестиция, направена в съответствие с т. 16 4 .
\n
21.В районите, приемливи за регионална помощ, максималният приложим размер на помощта за околна среда с оглед на приемливите разходи, посочени в т. 24, се определя по следния начин:
\n
При подпомаганите райони максималният приложим размер на помощ е по-високият от следните две възможности: а) или базисния размер за екологична инвестиционна помощ, т. е. 30 % в брутно изражение (стандартна система), 40 % в брутно изражение (инвестиции в енергоспестяващи мерки, във възобновяеми енергийни източници или в насърчаване на комбинираното производство на електрическа и топлинна енергия) или 50 % в брутно изражение (инвестиции във възобновяеми енергийни източници, снабдяващи една цяла общност) плюс 10 % в районите, квалифициращи се по чл. 4, т. 1 от закона 5 , 2 Под “ефикасност на конверсията” се разбира съотношението между количеството първоначална енергия, използвана, за да се произведе вторична форма на енергия, и количеството реално произведена вторична енергия. Изчислява се, както следва: произведена електроенергия + произведена топлинна енергия/използвана енергия.
\n
3 Понастоящем цялата територия на Република България се счита за район по смисъла на чл. 4, т. 1 от закона.
\n
4 Тази допълнителна възможност не се прилага, когато инвестиционната помощ се предоставя в съответствие с параграф 3 от т. 19 (помощ в размер до 100 % от приемливите разходи).
\n
5 Инвестиции в подпомагани райони са приемливи за инвестиционна помощ, ако са спазени условията в приложение № 1 относно регионалната помощ. б) или размера за регионалната помощ плюс 10 % в брутно изражение 6 .
\n
4.1.5. Добавки за МСП 22. Когато инвестиции от вида, посочен в т. 16 - 19, се извършват от малки или средни предприятия, може да се разреши увеличение на размера на помощта с 10 % в брутно изражение 7 . За целите на това приложение дефиницията за МСП е по смисъла на Закона за малките и средните предприятия.
\n
Посочените по-горе добавки за подпомаганите райони и МСП могат да се комбинират, като максималният размер на екологичната помощ не трябва да надхвърля 100 % в брутно изражение от приемливите разходи. Малките и средните предприятия не могат да получават двойна добавки при условията, приложими за регионална помощ, или при условията, приложими в сферата на екологията 8 .
\n
4.1.6. Инвестициите 23. Разглежданите инвестиции са инвестициите в земя, строго необходими, за да се постигнат целите по опазването на околната среда; инвестиции в сгради, заводи и съоръжения, необходими за намаляване или отстраняване на замърсяването и щетите от него, и инвестиции, предназначени за приспособяване на методите на производство към изискванията за опазване на околната среда.
\n
Разходите по трансфера на технологии чрез придобиване на разрешения (лицензии) за работа или патентовано или непатентовано ноу-хау също могат да бъдат приемливи. Но всеки такъв нематериален актив трябва да отговаря на следните изисквания: а) да бъде третиран като амортизируем актив; б) да бъде закупен при пазарни условия от предприятие, в което придобиващият няма възможност да упражнява директен или индиректен контрол; в) да бъде включен в активите на предприятието получател, да остане в това предприятие и да бъде използван там за период не по-малък от 5 години; това условие не се отнася за случаите, при които нематериалните активи са технически остарели; ако през тези 5 години активът бъде продаден, приходите от продажбата трябва да бъдат приспаднати от приемливите разходи и целият или част от размера на помощта да бъде възстановен в случаите, когато това се окаже необходимо.
\n
4.1.7. Приемливи разходи 24. Приемливите разходи трябва да бъдат ограничени до размера на допълнителните разходи за инвестиции, необходими за постигането на екологичните цели.
\n
Когато разходите за инвестиции за опазване на околната среда не могат ясно да бъдат определени в общите разходи, комисията прибягва до обективни и прозрачни методи за тяхното изчисляване: напр. разходите по технически сравнима инвестиция, която все пак не дава същата степен на екологична защита. Във всички случаи приемливи разходи трябва да се изчисляват нето от (т. е. като се приспаднат) всички ползи, произтичащи от увеличаването на капацитета, спестените разходи през първите 5 години от живота на инвестицията и допълнителното спомагателно производство през този 5-годишен период 9 .
\n
6 Понастоящем размерът на регионалната помощ за цялата територия на Република България е 50 %.
\n
7 Тази добавка не се предоставя, когато инвестиционната помощ е предоставена съгласно параграф 3 на т. 19 (помощ до 100 % от приемливите разходи).
\n
8 Инвестиции за МСП са приемливи за инвестиционна помощ съгласно разпоредбите на приложение № 3 относно държавна помощ за малки и средни предприятия.
\n
9 Ако инвестициите са предназначени единствено за опазване на околната среда без никакви други икономически облаги, при определянето на приемливите разходи не се прилага допълнителното приспадане.За възобновяема енергия приемливи инвестиционни разходи са допълнителните разходи на предприятието в сравнение с традиционна електроцентрала със същия капацитет от гледна точка на ефективното енергопроизводство.
\n
Когато МСП се приспособяват към новите хармонизирани български стандарти, приемливите разходи включват допълнителните инвестиции, необходими за постигане равнището на екологична защита, изисквано от тези стандарти.
\n
Когато предприятието се приспособява към стандарти, приети при липсата на хармонизирани български стандарти, приемливите разходи се състоят от допълнителните инвестиционни разходи, необходими за постигане равнището на защита на околната среда, изисквано от така приетите стандарти.
\n
Когато предприятието се приспособява към стандарти, по-строги от хармонизираните български стандарти, или предприема доброволно надвишаване на хармонизираните български стандарти, приемливите разходи се състоят от допълнителните инвестиционни разходи, необходими за достигане на по-високото ниво на екологична защита от това, което се изисква от хармонизираните български стандарти. Инвестиционните разходи, необходими за достигане ниво на защита, което се изисква от хармонизираните български стандартите, не са приемливи.
\n
Когато не съществуват стандарти, приемливите разходи се състоят от инвестиционните разходи, необходими за постигане на по-високо ниво на екологична защита от нивото, което предприятието(та) би(ха) постигнало(и) без помощ за околна среда.
\n
4.1.8. Рехабилитация на замърсени промишлени площадки 25. Действията на фирмите, насочени към възстановяване нанесените щети на околната среда чрез рехабилитация на замърсените промишлени площадки, могат да попаднат в обхвата на това приложение 10 . Въпросните екологични щети могат да се отнасят до увреждане качеството на почвата или на надземните или подпочвените води 11 .
\n
Когато лицето, отговорно за замърсяването, е ясно определено, то е длъжно да финансира рехабилитацията в съответствие с принципа “замърсителят плаща”, като в този случай държавна помощ не може да бъде предоставена. Под “лице, отговорно за замърсяването” се разбира лице, чиято отговорност произтича от закон или подзаконов акт.
\n
Когато лицето, отговорно за замърсяването, не може да бъде идентифицирано или не може да бъде заставено да понесе разходите, лицето, което отговаря за дейността, може да получи помощ 12 .
\n
Помощта за рехабилитация на замърсени промишлени площадки може да бъде в размер до 100 % от приемливите разходи плюс 15 % от разходи за дейността. Приемливите разходи са равни на разходите за дейността, намалени с увеличението на цената на земята.
\n
Общият размер на помощта в никакъв случай не трябва да надвишава действителните разходи, понесени от предприятието.
\n
4.1.9. Преместване на фирми 26. Преместването на фирми на ново място не представлява защита на околната среда, поради което не дава право на помощ по това приложение.
\n
10 Рехабилитационната дейност, извършвана от държавните органи, не попада в обхвата на чл. 1, ал. 3 от закона. Проблеми на държавните помощи могат да възникнат в случаите, когато след рехабилитацията на земята тя е продадена на цена, по-ниска от пазарната.
\n
11 Всички разходи, понесени от предприятието в процеса на рехабилитацията на неговата площадка, независимо дали могат да бъдат показани или не като постоянни активи в неговия баланс, се смятат за приемлива инвестиция в случай на рехабилитация на замърсени площадки.
\n
12 Лицето, което отговаря за дейността, не е задължително да бъде лицето, виновно за замърсяването, в значението, в което това понятие тук се употребява.
\n
Предоставянето на помощ може да бъде оправдано, когато предприятие се намира в градска зона или в зона, обозначена като “Природа 2000”, и тъй като, осъществявайки законно дейността си, причинява тежки замърсявания, трябва поради това свое местоположение да бъде преместена в по-подходящ район.
\n
В този случай трябва да са налице кумулативно следните условия: а) промяната на местоположението трябва да е продиктувана от съображения за защита на околната среда и да е постановена с административен акт или със съдебно решение; б) предприятието трябва да възприеме най-високите екологични стандарти, приложими на новото място.
\n
Предприятие, която отговаря на тези условия, може да получи инвестиционна помощ в съответствие с т. 16. Правилата по т. 22, касаещи добавките за МСП, също се прилагат. За да определи размера на приемливите разходи в случай на помощ за преместване, комисията отчита приходите от продажбата или отдаването под наем на освободената земя или фабрика, компенсацията, изплатена в случай на отчуждаване, и разходите за покупка на земя или за строителство или за купуване на нова фабрика със същия капацитет, както освободената. Вземат се предвид и всички други печалби, свързани с прехвърлянето на фабриката, и по-специално печалбите от подобрения на използваната технология в случаите на прехвърляне, както и счетоводни печалби, свързани с по-доброто използване на фабриката. Инвестициите, свързани с увеличаване на капацитета, не могат да бъдат взети под внимание при изчисляването на приемливите разходи, даващи право на предоставяне на екологична помощ.
\n
Ако административният акт или съдебното решение, постановяващо промяна в местоположението, е резултат от предсрочно прекратяване на договор за наем на земята или сградите, всички глоби, наложени на предприятието за прекратяването на договора, могат да се вземат предвид при изчисляването на приемливите разходи.
\n
4.1.10. Общи правила 27. Инвестиционна помощ за надвишаване на хармонизираните български стандартите или предвидена в случаи, когато липсват хармонизирани български стандарти, не може да бъде предоставяна, ако това надвишаване би довело единствено до привеждане на предприятията в съответствие с хармонизираните български стандарти, които вече са приети, но не са влезли в сила. Предприятието може да получи помощ за достигане на стандарти, които са по-строги от хармонизираните български стандарти или ако хармонизирани български стандарти не съществуват, единствено ако то изпълнява стандартите до крайния срок, посочен в съответните мерки по приемане на стандартите. Инвестициите, направени след тази дата, не са приемливи 13 .
\n
4.2. Помощ за МСП за консултантски услуги в областта за екологията 28. Консултантските услуги имат съществено значение за подпомагането на МСП за развитие на екологичната защита. Поради това помощ може да бъде предоставяна съгласно разпоредбите на приложение № 3 относно държавна помощ за МСП.
\n
4.3. Оперативна помощ 4.3.1. Правила, приложими към всяка оперативна помощ за насърчаване третирането на отпадъци и енергоспестяване 29. Посочените по-долу правила се прилагат към два вида оперативна помощ, а именно: а) помощ за третиране на отпадъци, когато това третиране е в съответствие с йерархическата класификация на принципите за третирането на отпадъци; б) помощ в сферата на енергоспестяването.
\n
13 Правилата в тази точка не противоречат на т. 15 относно помощта за МСП.
\n
30.Когато такава помощ е абсолютно необходима, тя трябва да бъде строго ограничена до компенсиране на допълнителните производствени разходи чрез сравняване с пазарните цени на съответните продукти или услуги 14 . Такава помощ трябва да има временен характер и по правило да е намаляваща във времето, така че да представлява стимул цените да отразяват разходите в разумно кратък срок.
\n
31.При нормални обстоятелства предприятията трябва да понесат разходите по третирането на промишлените отпадъците в съответствие с принципа “замърсителят плаща”. Разбира се, оперативната помощ може да бъде необходима, когато са въведени стандарти, по-строги от приложимите хармонизирани български стандарти, или при липсата на хармонизирани български стандарти, като по този начин предприятията временно губят конкурентоспособността си на международно равнище.
\n
Предприятията, получаващи оперативна помощ за третирането на промишлени или непромишлени отпадъци, трябва да финансират предоставяната услуга пропорционално на обема отпадъци, които произвеждат, и/или на разходите по третирането.
\n
32.Всяка такава оперативна помощ се предоставя само за период 5 години, като стойността й трябва да е намаляваща. Максималният интензитет на помощта може да достигне до 100 % от допълнителните разходи през първата година, като намалява по линеен начин и в края на петата година трябва да бъде сведен до нула.
\n
33.В случай на “ненамаляваща помощ” нейната продължителност е ограничена до 5 години и нейният интензитет не трябва да надвишава 50 % от допълнителните разходи.
\n
4.3.2. Правила, приложими към всяка оперативна помощ под формата на намаляване или освобождаване от данъци 34. Когато се въвеждат данъци, с които трябва да се облагат определени дейности по причина опазване на околната среда, може да бъде необходимо предвиждане на временно освобождаване от данъци за определени фирми, особено поради липсата на ниво на хармонизация или поради временен риск от загуба на конкурентоспособност на международно равнище. Такова освобождаване представлява оперативна помощ по смисъла на чл. 1, ал. 3 от закона. При анализа на тези мерки трябва да се установи дали данъкът се налага в резултат на решение за хармонизиране на данъчното законодателство със съответното данъчно законодателство на Европейската общност или по други причини.
\n
35.Ако данъкът се налага по причини, различни от хармонизацията, засегнатите предприятия могат да срещнат трудности с бързото адаптиране към новото данъчно бреме. При тези обстоятелства може да има основания за временно освобождаване от данъци, което позволява на засегнатите фирми да се адаптират към новата ситуация.
\n
36.Ако данъкът се налага в резултат на хармонизация, съществуват две възможни хипотези: а) данъкът се налага за определени продукти с данъчна ставка, по-висока от минималната ставка, определена в съответния правен акт на Европейската общност, и освобождаване от данъка се предоставя на определени фирми, които като резултат плащат данък със ставка, която е по-ниска, но въпреки това е поне равна на минималната ставка, определена в съответния правен акт на Европейската общност; при тези обстоятелства временното освобождаване от данък може да бъде оправдано с цел да се даде възможност на фирмите да се адаптират към по-високото данъчно облагане и да представлява стимул за тези фирми да оперират по по-благоприятен за околната среда начин;
\n
14 Концепцията за производствените разходи трябва да се тълкува като нетната стойност на всяка помощ, но включваща нормално равнище на печалба. б) данъкът се налага за определени продукти с минималната ставка, определена в съответния правен акт на Европейската общност, и освобождаването от данък се предоставя на определени фирми, които по този начин са субекти на данъчно облагане при данъчна ставка, по-ниска от минималната; ако такова данъчно освобождаване не се допуска от въпросния правен акт на Европейската общност, това е помощ, несъвместима със закона; ако такова данъчно освобождаване се допуска от въпросния правен акт на Европейската общност, комисията може да приеме, че то е съвместимо със закона, доколкото то е необходимо и не е непропорционално (не нарушава конкуренцията в значителна степен) с оглед на преследваните цели; на комисията трябва да се докаже, че такова освобождаване от данъци е строго ограничено във времето.
\n
37.Като цяло въпросните данъчни мерки трябва да имат значителен принос към опазването на околната среда. Особено внимание трябва да се обърне на гарантирането, че това освобождаване от данъци поради своето естество няма да наруши преследваните общи цели.
\n
38.Освобождаването от данъци може да представлява оперативна помощ, която може да бъде разрешена при следните условия:
\n
1.Когато по екологични причини се въвежда нов данък в определена сфера на дейност или за продукти, по отношение на които в Европейската общност не е проведена данъчна хармонизация, или когато предвиденият данък е по-висок от определения в Европейското законодателство, решенията за освобождаване от данъци за 10-годишен период, без да бъдат намаляващи, са оправдани в два случая: а) тези освобождавания са под условие сключването на споразумения между органа, предоставящ помощта, и предприятията получатели, по силата на които предприятията или сдруженията на предприятията се задължават да изпълнят целите по опазването на околната среда през периода, за който се прилага освобождаването от данъци, или когато предприятията сключат доброволни споразумения със същия ефект; такива споразумения или действия могат да бъдат свързани освен с всичко останало и с намаляване на енергийното потребление или на емисиите или с друга екологична мярка; съдържанието на споразуменията трябва да бъде оценено от комисията при нотифициране на проектите за предоставяне на помощ; органът, предоставящ помощта, трябва стриктно да следи изпълнението на задълженията, поети от предприятия или от техните сдружения; споразуменията трябва да съдържат разпоредби за глоби и неустойки в случай на неизпълнение на поетите задължения.
\n
Тези правила се прилагат и в случаите, когато намаляването на данъци се извършва при условия, чийто ефект е аналогичен на посочените по-горе споразумения или задължения; б) не е необходимо тези освобождавания да бъдат под условие сключването на споразумения между органа, предоставящ помощта, и фирмите получатели, ако са изпълнени следните алтернативни изисквания:
\n
-когато намаляването на данъка се извършва с цел хармонизиране на данъчното законодателство със законодателството на Европейската общност, фактически платеният от фирмите данък след намалението трябва да остане по-висок от минималния, съдържащ се в съответното европейско законодателство, с цел фирмите да бъдат насърчени да подобряват екологичната защита;
\n
-в останалите случаи фирмите, приемливи за данъчното намаление, трябва въпреки това да заплатят съществена част от новия данък.
\n
2.Правилата по т. 38.1 могат да се прилагат и към съществуващи данъци при едновременно спазване на следните две условия: а) въпросният данък оказва значително положително въздействие върху опазването на околната среда; б) изключенията за съответните предприятия трябва да са били предвидени по време на въвеждането на данъка или да са се оказали необходими в резултат на съществена промяна в икономическите условия, поставили предприятията в особено трудно конкурентно положение; в последния случай намалението не трябва да надхвърля увеличението на разходите в резултат промяната в икономическите условия; данъчните намаления трябва да бъдат преустановени от момента, в който разходите престанат да нарастват.
\n
3.Развитието може да бъде стимулирано чрез процеси за производство на електрическа енергия от традиционни енергийни източници, като газ, чиято енергийна ефективност е много по-висока от тази, получена чрез традиционни производствени процеси. В такива случаи предвид значението на подобни методи за опазване на околната среда и отчитайки, че използваната първична енергия значително намалява отрицателните ефекти с оглед на екологичната защита, пълното освобождаване от данъци може да бъде допустимо за период 5 години, когато помощта не е намаляваща. Допустимост за период от 10 години е възможна в съответствие с условията, съдържащи се в т. 38.1 и 38.2.
\n
39.Когато съществуващият данък е значително увеличен и когато са нужни изключения за определени фирми, по аналогия се прилагат условията за новите данъци, установени в т. 38.1.
\n
40.Когато намаленията касаят данък, който е бил хармонизиран на равнище Европейска общност, и когато националният данък е по-нисък или равен на минимума, съдържащ се в европейското законодателство, комисията приема, че дългосрочното освобождаване от данъци не е допустимо. В този случай всяко освобождаване от данък трябва да изпълнява условията, съдържащи се в т. 32 и 33, и за всеки конкретен случай трябва да има изрично одобрение за намаляване под минимума, съдържащ се в съответното законодателство на Европейската общност.
\n
Във всички случаи на намаляване на данъци оперативна помощ може да бъде предоставена в съответствие с т. 32 и 33.
\n
4.3.3. Правила, приложими към оперативна помощ за възобновяеми енергийни източници 41. По отношение на производството на енергия от възобновяеми източници оперативна помощ по принцип е допустима съобразно правилата на това приложение.
\n
42.Такава помощ е предмет на специална уредба поради трудностите, които тези източници на енергия срещат в конкуренцията с традиционните. Трябва да се отчита и фактът, че насърчаване развитието на такива енергийни източници, особено с оглед на екологията, е въпрос на правителствена политика. Помощ може да е необходима и по-специално там, където наличните технически процеси не позволяват производството на енергия при разходи на единица енергия, сравними с тези при традиционните източници.
\n
43.Оперативната помощ тук може да бъде оправдана с цел компенсиране на разликата между разходите по производството на енергия от възобновяеми енергийни източници и пазарната цена на тази енергия. Формата на такава помощ може да варира в зависимост от вида енергия, използвана в съответните механизми на помощ. При проучване на отделните случаи комисията взема предвид конкурентоспособността на всяка от използваните форми на енергия.
\n
44.Помощ за възобновяеми енергийни източници може да бъде предоставена при следните условия:
\n
4.3.3.1. Вариант 1 45. В областта на възобновяемата енергия инвестиционните разходи за единица енергия са особено високи и съставляват съществена част от фирмените разходи и не позволяват на фирмите да излизат с конкурентни цени на енергийния пазар.
\n
46.За да не се подценява тази бариера за достъп до пазара на възобновяемите енергии, може да бъде предоставена помощ за компенсиране на разликата между производствените разходи за възобновяемата енергия и пазарната цена на съответната форма енергия. В такъв случай оперативната помощ може да се отпусне само за амортизация на електроцентралата. Всяка енергия, произведена след това, не е приемлива за помощ. Помощта може също да покрие съответна възвръщаемост на капитала, ако се докаже, че това е абсолютно необходимо предвид слабата конкурентоспособност на определени възобновяеми енергийни източници.
\n
При определяне размера на оперативната помощ трябва да се вземе предвид и всяка инвестиционна помощ, предоставена на въпросното предприятие за нови съоръжения и инсталации.
\n
Когато уведомява комисията за схемите на помощ, органът, предоставящ помощта, трябва да представи точните механизми на помощ и по-специално методите за изчисляване размера на помощта. Ако комисията одобри схемата, съответният орган трябва да приложи тези механизми и изчислителни методи при отпускането на помощ на предприятията.
\n
47.За разлика от повечето други възобновяеми енергийни източници биомасата изисква сравнително по-малки инвестиции, но по-високи оперативни разходи. Комисията следователно може да допусне оперативната помощ да надхвърли размера на инвестицията в случаите, в които може да се докаже, че общите разходи на предприятието след амортизацията на съоръженията и инсталациите са все още по-високи от пазарните цени на енергията.
\n
4.3.3.2. Вариант 2 48. Помощ за възобновяеми енергийни източници може да бъде предоставена чрез използване на пазарни механизми като зелени сертификати или търгове. Тези механизми позволяват всички производители на възобновяема енергия да се облагодетелстват косвено от гарантираното търсене на тяхната енергия при цена, по-висока от пазарната цена на традиционната енергия. Цената на тези зелени сертификати не е определена предварително, а зависи от търсенето и предлагането.
\n
49.Когато представляват държавна помощ, тези механизми могат да бъдат одобрени от комисията, ако бъде доказано, че помощта е от съществено значение за гарантиране жизнеспособността на съответните възобновяеми енергийни източници, не води в общия резултат до свръхкомпенсация за възобновяемата енергия и не пречи на производителите на възобновяема енергия да бъдат по-конкурентоспособни. С цел да се установи дали тези критерии са изпълнени комисията може да одобри тези механизми за помощ за период 10 години, след който трябва да се прецени дали мерките за подпомагане трябва да бъдат продължени.
\n
4.3.3.3. Вариант 3 50. Оперативна помощ може да бъде предоставена за нови електроцентрали, произвеждащи енергия от възобновяеми източници (възобновяема енергия), която помощ се изчислява на основата на спестените външни разходи - това са екологичните разходи, които обществото трябва да понесе, ако същото количество енергия бъде произведено от производствени централи, опериращи с традиционни форми на енергия. Те се изчисляват на основата на разликата между, от една страна, външните разходи, направени и неплатени от производителите на енергия от възобновяеми източници, и, от друга страна, външните разходи, направени и неплатени от производители на енергия от невъзобновяеми енергийни източници. За да се направят тези изчисления, се използва изчислителен метод, който е международно признат и е представен на комисията. Методът трябва да представи и обоснован сравнителен количествен анализ на разходите заедно с оценка на външните разходи на конкурентните производители на енергия, така че да се докаже, че помощта наистина компенсира непокритите външни разходи.
\n
Размерът на така предоставената на производителите на енергия от възобновяеми източници помощ не трябва да надвишава левовата равностойност на 0,05 евро за киловатчас.
\n
Освен това предприятията трябва да реинвестират във възобновяеми енергийни източници помощта, отпусната на производителите, която надвишава по размер помощта по вариант 1. Ако тази дейност също е приемлива за държавна помощ, комисията взема предвид това обстоятелство.
\n
51.Ако вариант 3 отговаря на общите конкурентни правила, комисията трябва да установи със сигурност, че помощта не води до изкривяване на конкуренцията в противоречие на общия интерес на Република България и страните, с които тя е установила режим за наблюдение на държавните помощи. С други думи, комисията трябва да бъде убедена, че помощта допринася за общо реално увеличение в използването на възобновяеми енергийни източници за сметка на традиционните енергийни източници, а не само до прехвърляне на пазарни дялове между възобновяемите енергийни източници. Поради тази причина трябва да са изпълнени следните условия:
\n
-помощта, отпусната по този вариант, трябва да представлява част от схема, която третира еднакво предприятията, работещи с възобновяеми енергийни източници;
\n
-схемата трябва да гарантира, че помощта се предоставя без дискриминация между предприятията, произвеждащи еднакъв вид енергия от възобновяеми източници;
\n
-схемата трябва да се преразглежда от комисията на всеки 5 години.
\n
4.3.3.4. Вариант 4 52. Оперативна помощ може да бъде предоставена в съответствие с общите правила, регулиращи такава помощ, по т. 32 и 33.
\n
4.3.4. Правила, приложими към оперативната помощ за комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия 53. Оперативната помощ за комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия може да бъде одобрена, ако са изпълнени условията, установени в т. 18. Такава помощ може да се отпусне на предприятия, които са дистрибутори на електрическа и топлинна енергия за населението, при което разходите за производство на такава енергия надхвърлят пазарната й цена. При сходни условия оперативна помощ може да бъде предоставена в съответствие с правилата, посочени в т. 45 - 52. Решението дали такава помощ е от съществено значение трябва да се базира върху разходите и приходите, произтичащи от производството и продажбата на електрическа или топлинна енергия.
\n
54.Оперативна помощ може да се предоставя при същите условия, както при промишленото използване на комбинираното производство на електрическа и топлинна енергия, когато може да се докаже, че производствените разходи на единица енергия, произведена чрез този метод, надхвърлят пазарната цена на единица традиционна енергия. Производствената цена може да включва нормалната възвръщаемост на капитала, но всички печалби на предприятието от производството на топлинна енергия трябва да бъдат отчислени (извадени) от производствените разходи.
\n
5.Основания за одобряване на всички проекти, разгледани от комисията 55. Като предмет на ограниченията и условията, установени в това приложение, екологичната помощ се одобрява от комисията съгласно чл. 4, т. 3 от закона.
\n
56.Помощ за осъществяването на проект от значителен икономически интерес за Република България и за страните, с които тя е установила режим за наблюдение на държавните помощи, който представлява екологичен приоритет и често има благоприятно влияние извън границите на съответната държава, може да бъде одобрена съгласно разпоредбите на чл. 4, т. 2 от закона. Разбира се, помощта трябва да е необходима за действието на проекта, като самият проект трябва да бъде специфичен, точно формулиран и от съществено значение, както и да има ясно определен принос за общия интерес на Република България и страните, с които тя е установила режим за наблюдение на държавните помощи. В този случай комисията може да одобри помощта много над установените граници, разрешени в чл. 4, т. 3 от закона.
\n
6.Припокриваща се помощ от различни източници 57. Таваните за помощи, уредени в това приложение, важат независимо от това, дали въпросната помощ се финансира изцяло или частично с държавни или общински средства или със средства на Европейската общност. Помощта, одобрена съгласно това приложение, не може да бъде комбинирана с други форми на държавна помощ по смисъла на чл. 1, ал. 3 от закона или с други форми на финансиране от Европейската общност, ако такова припокриване води до интензитет на помощта, по-висок от предвидения в това приложение.
\n
В случай че помощта се използва за различни цели и включва едни и същи приемливи разходи, прилага се най-благоприятният таван.
\n
Приложение № 8 към чл. 9 Държавна помощ за оздравяване и преструктуриране на предприятия в затруднение 1. Въведение 1. Това приложение установява правилата, приложими по отношение на държавната помощ за оздравяване и преструктуриране.
\n
2.Държавната помощ за оздравяване на застрашените от фалит предприятия и подпомагането им с цел преструктуриране може да се разглежда като легитимна единствено в контекста на определени условия. Това може да бъде оправдано например от социални или регионални съображения, от необходимостта да се вземе предвид благотворната роля на малките и средните предприятия в икономиката или, по изключение - от желанието да се поддържа конкурентна пазарна структура, когато закриването на фирми може да доведе до монопол или до стагниран олигопол.
\n
2.Дефиниции и обхват на приложението. Връзки с други текстове относно държавната помощ 2.1. Дефиниция за “предприятие в затруднение”
\n
3.За целите на това приложение едно предприятие е в затруднение, когато не е в състояние със собствени средства или със средства, които може да получи от собствениците/акционерите или кредиторите на предприятието да преустанови загубите си, което без външна намеса от страна на държавните органи води до преустановяване на стопанската му дейност в краткосрочен или средносрочен план.
\n
4.За целите на това приложение едно предприятие се разглежда като предприятие в затруднение във всички случаи независимо от размера му:
\n
a)в случай на дружество с ограничена отговорност, когато първоначално регистрираният му капитал е намалял с повече от половината му и повече от една четвърт от този капитал е загубен през предходните 12 месеца, или б) в случай на дружество с неограничена отговорност, когато повече от половината от капитала, посочен в баланса на предприятието, е изразходван и повече от една четвърт от този капитал е бил загубен през предходните 12 месеца, или в) каквото и да е по вид предприятие, когато е в процедура по обявяване в несъстоятелност.
\n
5.Обичайните характеристики на предприятие в затруднение са: увеличаване на загубите, намаляване на оборота, нарастваща нереализирана продукция, свръхпроизводство, намален паричен поток, нарастващи дългове, увеличаващо се лихвено бреме и намаляваща или нулева нетна стойност на активите. В по-тежки случаи предприятието може вече да е станало неплатежоспособно или да е в процедура по обявяване в несъстоятелност по смисъла на неговото местно законодателство. В последния случай това приложение се прилага по отношение на всякакъв вид предоставена помощ в контекста на процедурата по несъстоятелност, която води до продължаване на бизнеса на предприятието. Във всеки случай се приема, че едно предприятие в затруднение може да получи помощ само тогава, когато очевидно то не може да се възстанови със собствени средства или със средствата, които получава от неговите собственици/акционери или кредитори.
\n
6.За целите на това приложение едно новосъздадено предприятие 1 няма право на помощ за оздравяване или преструктуриране дори в случаите, когато първоначалното му финансово положение е несигурно. Такъв е случаят например, когато новото предприятие възниква в резултат на ликвидация на предишно предприятие или когато само му се прехвърлят активите на ликвидираното предприятие.
\n
7.Предприятие, принадлежащо към по-голяма икономическа група, няма право на помощ за преструктуриране и оздравяване, освен когато може да докаже, че трудностите на предприятието са негови собствени и не са резултат от произволно преразпределение на разходите в рамките на групата и че трудностите са твърде сериозни, за да може групата сама да се справи с тях.
\n
2.2. Дефиниция за “помощ за оздравяване и преструктуриране”
\n
8.Помощите за оздравяване и преструктуриране се регламентират в това приложение, тъй като и в двата случая държавните органи са изправени пред предприятие в затруднение, като оздравяването и преструктурирането често са части от една и съща дейност, дори когато те се извършват при различни процедури.
\n
9.Помощта за оздравяване представлява временно подпомагане, което да позволи на боледуващото предприятие да бъде действащо за период, необходим за изработване на план за преструктуриране или ликвидация, и/или за периода, необходим на комисията да вземе решение относно този план.
\n
10.От друга страна, преструктурирането се базира на осъществим, обоснован и перспективен план за възстановяване жизнеността на предприятието в дългосрочен аспект. Преструктурирането включва един или повече от следните елементи: реорганизация и рационализация на дейността на предприятието на по-ефективна основа, което включва изтегляне от губещата дейност, преструктуриране на онези съществуващи дейности, които могат да станат отново конкурентоспособни, и при възможност - диверсификация в посока на нови и жизнени дейности. Финансовото преструктуриране (капиталови инжекции, редуциране на дълга) обикновено е съпроводено от физическо преструктуриране. Дейностите по преструктурирането, включени в това приложение, не могат да бъдат ограничени единствено до финансова помощ, предназначена да компенсира минали загуби без анализ на причините за тези загуби.
\n
2.3. Обхват 11. Това приложение се прилага по отношение на предприятия от всички отрасли (с изключение на въгледобива и стоманодобива), без да се нарушават които и да са специфични правила, касаещи предприятията в затруднение в съответния отрасъл 2 .
\n
2.4. Приложимост на чл. 1, ал. 3 от закона 1 Създаването от едно предприятие на дъщерно предприятие единствено като средство предприятието да получи активите на дъщерното дружество и евентуално неговите задължения не се разглежда като създаване на ново предприятие.
\n
2 Съществуват специални правила за отрасъл “корабостроене”.
\n
12.Държавната помощ за оздравяване или преструктуриране на предприятия в затруднения предполага нарушаване на конкуренцията. Дотолкова, доколкото помощта засяга търговията между Република България и страните, с които тя е установила режим за наблюдение на държавните помощи, помощта попада в обхвата на чл. 1, ал. 3 от закона.
\n
13.Помощта за преструктуриране може да бъде в различни форми, като капиталови инжекции, отписване на дълг, заеми, данъчни облекчения, облекчения по вноските за социално осигуряване или гаранции по заеми. При оздравяването, освен ако изрично друго не е посочено в други закони, помощта за преструктуриране би трябвало да се ограничи до заеми или гаранции по заеми (виж т. 22 - 26).
\n
14.Източник на помощ може да бъде всеки орган на изпълнителната власт или на местното самоуправление, както и всяко държавно предприятие, така както е определено в § 1, т. 2 от Наредба № 6 от 2002 г. на министъра на финансите за реда за наблюдение и осигуряване на прозрачност на държавните помощи, изменена с Наредба № 3 от 2004 г. Следователно помощта за оздравяване или преструктуриране би могла например да се предостави от държавни холдингови компании или от държавни инвестиционни компании.
\n
15.За да се определи дали вливането на свеж капитал от органите на изпълнителната власт или органи на местното самоуправление в предприятия, които са тяхна собственост, съдържа елемент на помощ, се прилага критерият - принципът на “частния инвеститор в условията на пазарна икономика”. Това означава, че ако при същите обстоятелствата един частен инвеститор, действащ при пазарни условия, би предоставил финансиране или гаранция за предприятие, това предоставяне на средства няма да се счита за помощ.
\n
16.Когато държавен орган или орган на местното самоуправление предоставя финансиране или го гарантира в полза на предприятие в затруднение, трябва да се предполага, че твърде вероятно е финансовите трансфери да съдържат държавна помощ. Следователно такива финансови трансфери трябва да бъдат съобщавани на Комисията за защита на конкуренцията предварително, когато това е подходящо, чрез уведомление на схемата на помощ в съответствие с чл. 7 от закона. Предположението за държавна помощ е по-силно в случаите, когато съществува структурен излишък на производствени мощности на пазара, където предприятието - получател на помощта, действа или където промишленият отрасъл като цяло има затруднения.
\n
17.Оценката на помощта за оздравяване и преструктуриране за едно предприятие не трябва да се влияе от промените в собствеността на подпомаганото предприятие.
\n
2.5. Съвместимост с принципите на свободната конкуренция 18. Членове 3 и 4 от закона предвиждат възможност помощта да се разглежда като съвместима с принципите на свободната конкуренция. Отделно от случаите на предоставяне на помощ за възстановяване на последствията от национални бедствия или изключителни обстоятелства (чл. 3, т. 2), които не са предмет на обсъждане тук, чл. 4, т. 3 е единственото основание помощта за оздравяване и преструктуриране на предприятия в затруднение да се смята за съвместима. По силата на тази разпоредба Комисията за защита на конкуренцията може да разрешава “помощ за подпомагане развитието на определени стопански дейности в случаи, когато подобна помощ не засяга по неблагоприятен начин условията на търговския обмен между Република България и страните, с които тя е установила режим за наблюдение на държавните помощи”.
\n
19.Помощта за оздравяване и преструктуриране може да допринесе за развитието на стопански дейности, без да влияе отрицателно на търговията до такава степен, че да противоречи на взаимния интерес на споменатите страни, ако изложените условия в това приложение са изпълнени. Когато предприятията за оздравяване и преструктуриране се намират в подпомагани райони, Комисията за защита на конкуренцията има предвид посочените в чл. 4, т. 1 регионални съображения, описани в т. 52 и 53.
\n
2.6. Други правни разпоредби 20. Трябва да се подчертае, че Комисията за защита на конкуренцията не може да разреши помощ за оздравяване и преструктуриране на предприятия в затруднение, когато условията на помощта нарушават правилата за държавните помощи или други правни разпоредби.
\n
3.Общи условия за разрешаване на помощ за оздравяване и/или преструктуриране при индивидуално уведомяване на комисията за защита на конкуренцията 21. Този раздел урежда изключително мерките, които са нотифицирани пред Комисията за защита на конкуренцията индивидуално. При определени условия комисията може да разреши схеми за оздравяване и преструктуриране. Тези условия са изложени в раздел 4.
\n
3.1. Помощ за оздравяване 22. За да бъде одобрена от комисията, помощта за оздравяване, както е определена в т. 9, трябва да отговаря на следните условия: а) помощта да се състои в подкрепа на ликвидността под формата на заеми или гаранции по заеми 3 ; и в двата случая заемът трябва да бъде предоставен при лихвен процент поне сравним с този за финансово стабилните фирми и по-специално с референтния лихвен процент, определен от министъра на финансите; б) да бъде свързана със заеми, които подлежат на изплащане за период не по-дълъг от 12 месеца след получаването от предприятието на последния транш от заема 4 ; в) да бъде обоснована с наличието на сериозни социални затруднения и да няма нежелано отрицателно въздействие върху другите страните, с които Република България е установила режим на наблюдение на държавните помощи; г) да бъде придружена от уведомление за помощта за предприятието (изготвено от предоставящия помощта орган) с ангажимент за предприятието не по-късно от 6 месеца след разрешаване на помощта да представи на комисията план за преструктуриране или ликвидация или доказателство, че заемът е бил напълно изплатен и/или че действието на гаранцията е било прекратено; д) да бъде ограничена до размер, необходим за поддържане функционирането на предприятието за периода, за който е отпусната помощта (напр. за покриване на разходи за заплати, възнаграждения и рутинни доставки).
\n
23.Помощта за оздравяване подлежи на разрешаване първоначално за не повече от 6 месеца или когато предоставящият помощта орган е представил план за преструктуриране - за периода, в който комисията взема решение по него. При надлежно обосновани изключителни обстоятелства и по молба на предоставящия помощта орган комисията може да продължи първоначалния 6-месечен период.
\n
3 При помощ за оздравяване в банковия сектор може да се направи изключение, за да се даде възможност на кредитната институция да продължи временно банковия си бизнес в съответствие с действащото законодателство. Всяка помощ, отпусната под форма, различна от описаните в буква “б”, например вливане на капитал или заем, ще се взема предвид при разглеждането на всякакви компенсаторни мерки в рамките на плана за преструктуриране в съответствие с т. 34 - 38.
\n
4 Възстановяването на заем, свързан с помощ за оздравяване, може евентуално да бъде извършено с помощ за преструктуриране, която впоследствие следва да бъде одобрена от комисията.
\n
24.Помощта за оздравяване е еднократно действие, предназначено да осигури функционирането на предприятието за ограничен период, през който може да се направи оценка за неговото бъдеще. От друга страна, не е разрешено повторното прилагане на спасителни мерки, когато с тях единствено се поддържа съществуването на предприятието и се отлага неизбежното, докато съпътстващите икономически и социални проблеми се изместват към други по-ефективни производители или към други страни, с които Република България е установила режим на наблюдение на държавните помощи.
\n
25.В случай че предоставящият помощта орган не успее да предостави информацията, посочена в т. 22, буква “д”, преди изтичането на 6-месечния срок и не представи надлежно обоснована молба за продължаване на този срок, комисията започва процедура по чл. 17 от закона.
\n
26.Одобряването на помощта за оздравяване не означава задължително, че и свързаната с плана за преструктуриране помощ ще бъде също впоследствие одобрена. Помощта за преструктуриране трябва да бъде преценявана по съответните за нея критерии.
\n
3.2. Помощ за преструктуриране 3.2.1. Основни принципи 27. Помощта за преструктуриране поражда конкретна загриженост по отношение на конкуренцията, доколкото по този начин несправедливо голям дял от бремето на структурното преустройство и съпътстващите го социални и икономически проблеми се прехвърлят върху други производители, които успяват да се справят без помощ. Следователно общият принцип би трябвало да бъде да се разрешава отпускането на помощ за преструктуриране само при обстоятелства, при които може да се обоснове, че това няма да противоречи на общия интерес на Република България и на страните, с които тя е установила режим на наблюдение на държавните помощи. Това е възможно единствено в случай, че се спазват строги критерии и е сигурно, че всяко нарушаване на конкуренцията се компенсира от изгодите, произтичащи от съживяването на предприятието (и по-точно, когато е ясно, че като краен ефект от освобождаването на работна сила в резултат на преустановяване работата на предприятието в комбинация с ефекта върху неговите доставчици, се изострят местните, регионалните и националните проблеми на безработицата или по-изключение, когато закриването на едно предприятие води до монопол или стагниран олигопол), и когато е подходящо се вземат адекватни компенсаторни мерки в полза на конкурентите.
\n
3.2.2. Условия за разрешаване на помощта 28. Съгласно разпоредбите на т. 52 и 53 и специалните разпоредби за малките и средните предприятия (виж т. 54) комисията разрешава предоставянето на помощ само при следните условия:
\n
a)Приложимост на това приложение спрямо предприятието:
\n
29.Едно предприятие трябва да отговаря на критериите, определящи го като предприятие в затруднение по смисъла на това приложение (виж т. 3 - 7). б) Възстановяване на жизнеспособността:
\n
30.Предоставянето на помощ се обуславя от изпълнението на плана за преструктуриране, който трябва да бъде одобрен от комисията по отношение на всички индивидуални мерки на помощ.
\n
31.Планът за преструктуриране, чиято продължителност трябва да бъде възможно най-кратка, трябва да възстанови жизнеспособността на предприятието в дългосрочен план в рамките на разумни срокове и на базата на реалистични прогнози за бъдещите условия за дейност. Следователно помощта за преструктуриране трябва да бъде свързана с план за преструктуриране, чрез който се възстановява жизнеспособността на предприятието и с който се ангажира самият предоставящ помощта орган. Планът трябва да бъде представен в комисията с всички съдържащи се в него подробности и по-специално трябва да включва проучване на пазара. Постигането на жизнеспособност трябва да произтича главно от вътрешните мерки, съдържащи се в плана за преструктуриране, и може да се основава на такива външни фактори, като промяна на цените и търсенето, върху които предприятието няма съществено влияние, само ако представените прогнози за пазара са общопризнати. Планът трябва да включва преустановяване на дейности, които биха останали структурно губещи дори и след преструктурирането.
\n
32.Планът за преструктуриране трябва да описва обстоятелствата, довели до икономическите затруднения на предприятието, въз основа на които да може да се направи преценка дали предложените мерки са подходящи. Планът трябва да е съобразен с моментното състояние и с бъдещите перспективи на търсенето и предлагането на съответния продуктов пазар, като съдържа сценарии, отразяващи най-благоприятното, междинното и най-неблагоприятното развитие на обстоятелствата, както и специфично силните и слабите страни на предприятието. Планът трябва да осигури развитие на предприятието чрез нова структура, която му дава перспективи за дългосрочна жизнеспособност и възможност да функционира посредством собствените си възможности.
\n
33.Планът трябва да предвижда промяна, която да позволи на предприятието след приключване на преструктурирането му да покрива всичките си разходи, включително амортизационните и финансовите разходи. Очакваната капиталова възвръщаемост би трябвало да е достатъчна, за да позволи на преструктурираното предприятие да бъде конкурентно на пазара със собствени сили. в) Избягване на неоправдано нарушаване на конкуренцията:
\n
34.Необходимо е да се вземат мерки за смекчаване, доколкото е възможно, на всеки отрицателен ефект на помощта върху конкурентите. В противен случай помощта би се разглеждала като “противоречаща на взаимния интерес” и следователно като несъвместима с принципите на свободната конкуренция.
\n
35.Горното условие се изпълнява чрез ограничаване на присъствието, което едно предприятие може да има на съответния пазар(и), след края на периода на преструктурирането. Когато размерът на съответния пазар(и) 9 е незначителен на ниво Република България и страните, с които тя е установила режим за наблюдение на държавните помощи, или делът на предприятието на съответния пазар(и) е незначителен, би могло да се счита, че не съществува неоправдано нарушаване на конкуренцията. Това условие не се прилага за средни и малки предприятия, освен ако обратното изрично е посочено в правилата за държавните помощи, отнасящи се за конкретен отрасъл.
\n
36.Принудителното ограничаване или намаляване присъствието на предприятието на релевантния пазар(и) представлява компенсаторна мярка в полза на неговите конкуренти. Ограничението или намалението трябва да бъдат пропорционални на деформиращия ефект на помощта и по-специално на относителната тежест на предприятието на релевантния пазар(и). Комисията определя степента на намалението или ограничението, основавайки се на пазарното проучване, приложено към плана за преструктуриране, а когато процедурата е започнала служебно или по молба на засегнато предприятие конкурент - на базата на информацията, предоставена от заинтересуваните страни. Намаляването на присъствието на предприятието трябва да бъде осъществено посредством плана за преструктуриране и условията, съдържащи се в него.
\n
9 Когато инвестицията касае производството на междинни продукти, релевантният пазар може да бъде пазарът на крайния продукт, ако по-голяма част от продукцията не е продадена на свободния пазар.
\n
37.Може да се допусне освобождаване от условието за налагане на компенсаторни мерки, ако при такова намаляване или ограничаване има вероятност те да предизвикат рязко влошаване на структурата на пазара, довеждайки например непряко до създаване на монопол или на стагниран олигопол.
\n
38.Компенсаторните мерки могат да бъдат в различни форми в зависимост от това, дали предприятието участва на пазар, където има свръхпроизводство. При определяне наличието на свръхпроизводство на даден пазар комисията може да вземе предвид всички релевантни данни, които са на нейно разположение: а) когато на пазара, на който участва получателят на помощта, съществува структурен излишък на производствени мощности, в плана за преструктуриране трябва да се предвиди компенсаторен механизъм, пропорционален на сумата на получената помощ и отражението й върху този пазар, с цел подобряване на пазарните условия чрез необратимо намаляване на производствените мощности; намаляването на производствените мощности е необратимо, когато съответните активи са в състояние на трайна невъзможност да достигнат предишното ниво на производство или се използват постоянно за други цели; в този случай продажбата на производствени мощности на конкуренти не е достатъчна, освен ако заводът е продаден за опериране на такъв географски пазар, че продължаването на работата му няма да се отрази съществено върху конкуренцията в Република България и в страните, с които тя е установила режим за наблюдение на държавните помощи; изискванията за намаляване на производствените мощности трябва да допринесат за намаляване присъствието на предприятието - получател на помощта, на пазара(ите); б) когато няма структурен излишък на производствени мощности на пазара, на който участва получателят на помощта, комисията въпреки това проучва дали са необходими компенсаторни мерки; там, където такива компенсаторни мерки предвиждат намаляване на производствените мощности на въпросното предприятие, необходимото намаление ще бъде постигнато чрез освобождаване от активите или от дъщерни предприятия; комисията проучва компенсаторните мерки (независимо от тяхната форма), предложени от получателя на помощта и/или от предоставящия помощта орган, и ще определя дали те са достатъчни да смекчат потенциално деформиращото въздействие на помощта върху конкуренцията; проучвайки необходимите компенсаторни мерки, комисията взема предвид състоянието на пазара и по-специално нивото на неговия растеж, както и нивото на търсене. г) Помощ, ограничена до минималната: