Крайречни гори, гори от лонгозен тип. В много речни участъци коренната растителност е заменена с производна, като е запазена крайречна, дървесна буферна зона.
\nКрайречни гори, смесени широколисни гори. В много речни участъци коренната растителност е заменена с производна, като е запазена крайречна, дървесна буферна зона.
\nКрайречни гори, смесени широколисни гори. В много речни участъци коренната растителност е заменена с производна, като е запазена крайречна, дървесна буферна зона.
\nСмесени широколистни гори. В много речни участъци коренната растителност е заменена с производна, като е запазена крайречна, дървесна буферна зона.
\nТипова растителност, съответстваща на речния тип и географското местоположение Предимно иглолистни, включително клекови формации или смесени гори. На места планински галерии от бяла елша ( Alnus incana ).
\nШироколистни, иглолистни или смесени гори. Планински галерии от бяла елша (Alnus incana).
\nОсновно широколистни (елша, габър, върби), по-рядко иглолистни или смесени гори. Крайречни гори от елша и планински ясен. Крайречни върбово-тополови гори. Гори om Platanus orientalis, по-ограничено ( долината на р. Арда, по течението на Чепеларска, долините на реките Места и Струма). На места коренната растителност е заменена с производна, като е запазена крайречна, дървесна буферна зона.
\nКрайречни гори от полски бряст, полски ясен, летен и дръжкоцветен дъб. Гори от черна елша, върби и тополи. Хигрофитните гори от лонгозен тип в заливаемите тераси с участие на ливадно-блатни видове и увивни растения. В много речни участъци коренната растителност е заменена с производна, като е запазена крайречна, дървесна буферна зона.
\nКрайречни гори от полски бряст, полски ясен, летен и дръжкоцветен дъб. Гори от цер и благун, примесени на места с виргилиев дъб. В много речни участъци коренната растителност е заменена с производна, като е запазена крайречна, дървесна буферна зона.
\nКрайречни гори от полски бряст, полски ясен, летен и дръжкоцветен дъб, смесени гори от цер ( Quercus cerris ) и благун ( Q. frainetto ), гори от горун ( Quercus dalechampii ), смесени гори от виргилиев дъб ( Q. virgiliana ), граница ( Q. pubescens ). В много речни участъци коренната растителност е заменена с производна, като е запазена крайречна, дървесна буферна зона.
\nЗа Екорегион 12: Гори от дръжкоцветен дъб ( Quercus pedunculiflora ), цер ( Quercus cerris ), виргилиев дъб ( Q. virgiliana ), граница ( Q. pubescens ). На места коренната растителност е заменена с производна – най-често гори и храсталаци от келяв габър ( Carpinus orientalis ), като е запазена крайречна, дървесна буферна зона. За Екорегион 7: Смесени гори от източен бук ( Fagus orientalis ), келяв габър ( Carpinus orientalis ) и сребролистна липа ( Tilia tomentosa ), източен горун ( Quercus polycarpa ) и благун ( Q. frainetto ).
\nРеферентни хидроморфологични условия за подтиповете в обхвата на националния тип R14 Субсредиземноморски реки в ЕР7.
\nГрупа критерии Критерий Подтипове в обхвата на националния тип R14 Субсредиземноморски реки в ЕР 7 R14a Субсредиземноморски малки полупланински реки и потоци със сезонен отток R14b Субсредиземноморски сезонни реки R14c Субсредиземноморски, временни (пресъхващи) малки и средни реки и потоци Основни критерии Описание на подтипа Субсредиземноморски, сезонни малки полупланински реки и потоци в обхвата на тип R14.
\nСубсредиземноморски сезонни реки в обхвата на тип R14.
\nСубсредиземноморски, временни малки и средни реки и потоци в обхвата на тип R14. Реките от този подтип си приличат по временния характер на речният отток, но показват съществени различия, що се отнася до състав на субстрата и наклон, като могат да се разделят на две основни групи Маришко – Тунджански и Струмски.
\nВодосбор на реката/Размер Под 100 km 2 , малки реки и потоци.
\nМежду 100 и 1000 km 2 , малки и средни реки.
\nОбикновено под 100 km 2 - рядко до 150 km 2 , основно малки реки и потоци (за този подтип критерият не е значим).
\nХарактеристика на оттока Сезонен. Значима флуктуация на водното количество. Бързо течение.
\nСезонен. Значима флуктуация на водното количество. Бавна до средна скорост на речното течение.
\nВременен. Периоди на пълно пресъхване с различна честота на проява през годините.
\nГеология Смесена, на места в басейна на р. Тунджа доминирана от карст.
\nСмесена, на места в басейна на р. Тунджа доминирана от карст.
\nСмесена.
\nДопълнителни критерии Надморска височина Основно в полупланинската зона и на границата с планинската (200 - 600 m).
\nВариабилна. Основното течение в равнинната зона с изворна част в полупланинската (100 - 500 m).
\nОсновното течение е в равнинната и на границата с полупланинската зона (80 – 200 m). При някои струмски реки с голям наклон изворните участъци са в полупланинската и на границата с планинската зона.
\nДължина на реката Къси реки, най-често притоци на средни и по-големи реки с дължина до 20 (25) km.
\nРеки с дължина между 20 и 70 km.
\nКъси реки с дължина до 25 (рядко 30) km.
\nНаклон Планински реки със значителен наклон тип А - J=4 – 10% и лъкатушни реки със среден наклон от тип В - J=2 – 4%.
\nОсновно реки с малък наклон, многоръкавни, често с вкопани речни легла от типове C, D, F - J<2%, по-рядко лъкатушни реки със среден наклон от тип В - J=2 – 4%.
\nВарира. В басейна на Тунджа и Марица реки с малък наклон от типове C - J<2%, а в басейна на Струма - планински реки със значителн наклон тип А - J=4 – 10% и лъкатушни реки със среден наклон от тип В - J=2 – 4%.
\nДоминиращ речен субстрат Твърд субстрат – скали, камъни, чакъл, рядко пясък.
\nОсновно твърд субстрат - камъни, чакъл, пясък. В приустийните и някои антропогенно повлияни участъци на реки от басейните на Тунджа и Марица, примесен или доминиран от мек субстрат - пясък и органична тиня.
\nВариабилен. В басейна на Тунджа и Марица - чакъл, пясък, на места органична тиня. В басейна на Струма основно твърд субстрат - камъни и чакъл, по-рядко чакъл и пясък.
\nРазпространение, речни участъци и референтни пунктове Речен басейн Основно в басейна на р. Арда и р. Струма. По- ограничено в Тунджанския и Маришкия речен басейн.
\nСравнително равностойно в басейните на реките Марица, Тунджа, Арда, Струма и Бяла.
\nОсновно в басейна на р. Струма. Ограничено в речния басейн на Марица. Река Луда от водосбора на Бяла. Възможно е да бъде идентифициран и в басейна на р. Арда.
\nПримерни речни участъци Горните течения на р. Върбица до Златоград, р. Джебелска до гр. Джебел, р. Бисерска до с. Долно Ботево, реките Гидюрска, Брезнишка, Белишка, Брежанска, Мечкулска, Стара (Железнишка), Неделенска, Манастирска.
\nСредните и долните течения на р. Върбица след Златоград, р. Бисерска след село Долно Ботево, р. Джебелска след гр. Джебел, реките Крумовица, Перперек, Поповска, Бяла.
\nРеките Врабча, Седелска, Луда, Пъстрогорска, вероятно и някои малки притоци в басейна на р. Арда.
\nРеферентни или условно референтни пунктове Референтни пунктове:
\nРека Джебелска преди гр. Джебел Река Неделенска преди гр. Неделено.
\nРека Манастирска преди мина „Мрамор“.
\nРека Стара (Железнишка) при с. Железница.
\nУсловно референтни пунктове с най-малко нарушени условия:
\nРека Брежанска преди с. Полето.
\nРеферентни пунктове:
\nРека Копривен преди устие.
\nРека Бяла при с. Меден бук.
\nУсловно референтни пунктове с най-малко нарушени условия:
\nРека Перперек при с. Долна крепост.
\nРека Крумовица при устие.
\nРеферентни пунктове не са определени поради липса на данни за БЕК за много от реките, отнесени към този подтип.
\nСпецифични (диагностични) таксони БЕК Макрозообентос.
\nOligoneuriella rhenana, Ephemerella ignita, Cricotopus sylvestris, Chaetogaster cristallinus, Simuliidae.
\nBaetis alpinus, Baetis vernus, Cheumatopsyche lepida, Isonychia ignota, Torleya major, Caenis sp., Hydrachnidae.
\nBaetis rhodani, Baetis buceraus, Serratella ignita, Critocopus sp., Chironomus riparius, Nais sp.
\nБЕК Фитобентос.
\nCymbella excisa var. еxcisa , Gomphonema tergestinum , Melosira varians , Achnanthidium minutissimum, Amphora pediculus.
\nAchnanthidium pyrenaicum, Achnanthidium minutissimum, Cocconeis pediculus, Gomphonema tergestinum, Gomphonema olivaceum var . olivaceum. Cymbella excisa var. еxcisa Achnanthidium pyrenaicum, Staurosira construens var . binodis, Achnanthidium minutissimum, Amphora pediculus, Cocconeis placentula var . lineata, Nitzschia paleacea.
\nБЕК Макрофити.
\nLemna minor , Myriophyllum spicatum , Potamogeton nodosus , Ranunculus trichophyllus , Schoenoplectus lacustris , Berula erecta , Nasturtium officinale , Veronica beccabunga ;
\nХелофити : Alisma lanceolatum , Eleocharis palustris , Sparganium erectum , Typha latifolia ;
\nХигрофити : Lysimachia nummularia; Крайбрежна растителност: Equisetum arvense , Carex pseudocyperus , Carex riparia , Cyperus longus .
\nВодни мъхове : Brachythecium rivulare , Cratoneuron filicinum , Platyhypnidium riparioides ;
\nVeronica anagallis-aquatica , Equisetum fluviatile, Хелофити : Agrostis stolonifera , крайбрежни: Petasites hybridus .
\nНа този етап не могат да се определят диагностични таксони поради ограничените данни за макрофити в този подтип.
\nБЕК Риби.
\nВидовете Squalius orpheus, Barbus cyclolepis са специфични за целия речен тип R14. Срещат се и в трите подтипа.
\nНай-близък по характеристики Средиземноморски тип R-M1 R-M2 R-M5 Категория: „Езеро“ Референции:
\nФинален доклад по проект: „Интеркалибриране на методите за анализ на биологичните елементи за качество (БЕК) за типовете повърхностни води на територията на България, съответстващи на определени общи европейски типове в Географските групи за интеркалибрация“.
\nБелкинова Д., Гечева Г., Чешмеджиев С., Димитрова-Дюлгерова И., Младенов Р., Маринов М., Тенева И., Стоянов П., Иванов П., Михов С., Пехливанов Л., Варадинова Е., Карагьозова Ц., Василев М., Апостолу А., Велков Б., Павлова М., 2013. Биологичен анализ и екологичната оценка на типовете повърхностни води в България. Университетско издателство „Паисий Хилендарски“, 235 стр. ISBN 978-954-423-824-7.
\nПаспорти за определените типове реки и езера в Екорегион № 12 Понтийска провинция и в Екорегион № 7 Източни Балкани.
\nИван Бондев, 1991. Растителността на България, карта в М 1:600000 с обяснителен текст, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 184 стр.
\nDetelina BELKINOVA, Marin MARINOV, Doychin TODOROV, Georg WOLFRAM, Robert KONECNY, 2022, Verification of the typology of lakes. Technical report under the project „Validation of the typology and classification system in Bulgaria for assessment the ecological status of surface water bodies of categories „river“, „lake“ and „transitional waters“, Final Report Annex 6.5, World Bank Contract Ref. 7195735, Vienna – Sofia.
\nGeorg WOLFRAM, Detelina BELKINOVA, Marin MARINOV, Karl DONABAUM, 2022, Methods for the analysis of BQEs, reference conditions and the ecological status classification system in the target types of surface waters – phytoplankton. Technical report under the project „Validation of the typology and classification system in Bulgaria for assessment the ecological status of surface water bodies of categories „river“, „lake“ and „transitional waters“, Final Report Annex 6.5, World Bank Contract Ref. 7195735, Vienna – Sofia.
\nРеферентни хидроморфологични условия за типовете естествени езера в Екорегион 12.
\nХидроморфологични параметри L2 Планински езера и язовири L4 Равнинни и полупланински езера и блата L5 Крайречни езера L5a Крайречни блата L7 Черноморски сладководни езера и блата L8 Черноморски слабо солени езера и блата Площ (km 2 ) Старопланински естествени езера, с много малка площ - обикновено <0,1 km 2 Изолирани малки блата и езера с малка площ - обикновенно <0,1 до 0,5 km 2 Малки до средни крайречни езера (ез. Сребърна) - обикновенно <5 km 2 .
\nМного малки - обикновено <0,5 km 2 , крайречни периодично наводнени влажни зони с характеристики на временни водоеми, крайречни блата.
\nСладководни крайбрежни езера и блата, малки и средни по размер - обикновено <3,5 km 2 .
\nОлигохалинни крайбрежни езера и блата със силно вариабилни размери - до >10 km 2 .
\nНадморска височина В планинската зона, частично по-ниско - > (600) 800 m.
\nВ полупланинската и равнинната зона.
\nВ равнинната зона - обикновено <80 m.
\nВ равнинната зона - <80 m.
\nВ равнинната крайбрежна, черноморска зона - <5 m.
\nВ равнинната крайбрежна, черноморска зона - <5 m.
\nСредна дълбочина (m) Плитки езера - под 3 m.
\nПлитки езера и блата - под 3 m (рядко повече).
\nПлитки езера - обикновено < 3 m (рядко повече).
\nПлитки водоеми - обикновено < 3 m.
\nПлитки водоеми, средната дълбочина обикновено е < 3 m.
\nПлитки езера - обикновено <6 m средна дълбочина (рядко повече).
\nСезонни промени във водното ниво Слаби до умерени сезонни колебания на водното ниво. Подхранването е основно от повърхностни потоци и подземни води.
\nУмерени сезонни колебания на водното ниво. Подхранването е основно от повърхностни потоци, дъждовни и подземни, дрениращи, води.
\nЗначителни сезонни колебания на водното ниво. Езерото Сребърна се подхранва основно чрез приток на дунавски речни води.
\nЗначителни сезонни колебания на водното ниво. Подхранването е основно от дъждовни и подземни, дрениращи, води.
\nУмерени до значителни сезонни колебания на водното ниво. Подхранването е от повърхностни, дъждовни и по слабо подземни, дрениращи, води.
\nУмерени до значителни сезонни колебания на водното ниво. Подхранването е от повърхностни, дъждовни и подземни, дрениращи и пукнатинни води. Частично навлизане на солена морска вода.
\nВреме на престой Нерелевантно Нерелевантно Нерелевантно Нерелевантно Нерелевантно Нерелевантно Миктичност Полимиктични Полимиктични Полимиктични Полимиктични Полимиктични Полимиктични Соленост Сладководни - <0,5‰ Сладководни - <0,5‰ Сладководни - <0,5‰ Сладководни - <0,5‰ Сладководни - <0,5‰ Олигохалинни - 0,5 – 5‰.
\nКоличество, структура и субстрати на езерното легло Микс от твърди фракции - камъни, чакъл и меки фракции - пясъци. Каменисти и пясъчни седименти.
\nОсновно мек субстрат, представен от пясъци и тини.
\nОсновно мек субстрат, представен от пясъци и тини.
\nВ състава на дънния субстрат доминира глината - кален субстрат, включително от органичен произход.
\nОсновно песъчливо-тинест дънен субстрат, рядко, на места, примесен с чакъл.
\nВ състава на дънния субстрат доминират меките фракции – тиня и пясък, включително от органичен произход на места примесен с глина.
\nГеология Смесена: силикатни (различни видове гранити), седиментни скали (предимно пясъчници, алевролити и мергели) и карст.
\nСмесена - карст и кредни андезити (силикатни скали).
\nСмесена геология: кватерни и неогенни отлагания (повечето крайречни), по-рядко карстови (барем-аптски варовик) (ез. Сребърна) Смесена геология: кватерни и неогенни наслаги (повечето крайречни), по-рядко карст (барем-аптски варовик).
\nКарстови води от сарматския водоносен хоризонт, кватернерни глини в \"удавени\" речни долини.
\nСмесена: кватернерни седименти, подложени от палеогешки седиментни скали, кватернерни седименти (предимно глини).
\nСтруктура на бреговата зона, субстрат Полегати (10 - 30°) до средно стръмни (30 - 60°), чакълести до песъкливи с хигрофитна тревиста растителност.
\nПолегати (10 - 30°) до средно стръмни (30 - 60°) с хидро и хидрофитна тревиста растителност. Силни обраствания от хелофити на границата с бреговата зона.
\nПолегати (10 - 30°) до средно стръмни (30 - 60°) с хидро и хидрофитна тревиста растителност. Силни обраствания от хелофити на границата с бреговата зона.
\nПолегати (10 - 30°), кални речни брегове с хидро и хидрофитна тревиста растителност. Силни обраствания от хелофити на границата с бреговата зона.
\nПолегати (10 - 30°), песъкливи брегове с хидро и хидрофитна тревиста растителност. Силни обраствания от хелофити на границата с бреговата зона.
\nПолегати (10 - 30°) до средно стръмни (30 - 60°) песъкливи до кални брегове с хидро и хидрофитна тревиста растителност. Силни обраствания от хелофити на границата с бреговата зона.
\nМакрофитни съобщества (покритие) Слабо развити макрофитни съобщества - основно потопени мъхове. По-рядко обраствания от хеловитни видове на малки групи на границата с бреговата зона.
\nСилно макрофитно покритие и на трите екологични групи - потопени, плаващи и хелофити (водни мъхове, харови водорасли, покритосеменни растения). Голяма част от водното огледало също е заето от макрофитни съобщества.
\nЗначимо развитие на макрофитни съобщества и от трите екологични групи. Част от водното огледало също е заето от макрофитни съобщества.
\nСилно и балансирано макрофитно покритие и на трите екологични групи. При добро екологично състояние такъв тип езера имат високо разнообразие от жизнени форми с доминирането на р. Ceratophyllum, Salvinia natans, Nymphaea alba, Nuphar lutea , и в по-малка степен на бриофити ( Fontinalis antipyretica, Riccia fluitans ). Голяма част от водното огледало също е заето от макрофитни съобщества.
\nЕстествените езера имат силно развити макрофитни съобщества от потопени и плаващи видове, включително обилни крайбрежни (хелофити). „Макрофитен“ тип езера, като на места съобществата образува плътни масиви до почти плътно покритие в плитките участъци.
\nЗначително обрастване с макрофитна растителност - потопени и крайбрежни съобщества. На места образуват плътни масиви до почти плътно покритие в плитките участъци.
\nОколен ландшафт Широколистна горска растителност, примесена с мозаично разпространени тревисти съобщества.
\nОткрити пространства с тревисти и храстови съобщества, по-рядко дървестна растителност.
\nОткрити пространства с тревисти и храстови съобщества, по-рядко дървестна растителност.
\nГорска, широколистна растителност.
\nОткрити пространства с тревисти съобщества. Съществува пряка връзка с крайбрежната черноморска зона.
\nШироколистна горска растителност. Съществува пряка връзка с крайбрежната черноморска зона.
\nТипова растителност, съответстваща на речния тип и географското местоположение Широколистни старопланински гори от обикновен бук, мизийски бук, горун, на места примесени с обикновен габър.
\nШироколистни гори от граница, вергилиев дъб, бряст, полски ясен, летен и дръжкоцветен дъб, храстови и тревисти степни и ксеротермни формации. На много места коренната растителност е заменена с производна.
\nШироколистни гори от цер, виргилиев и дръжкоцветен дъб, граница и келяв габър, мезоксеротермна тревиста растителност. На много места коренната растителност е заменена с производна.
\nЗаливни гори от черна елша, върби ( Salix sp. ) и тополи ( Populus sp. ).
\nШироколистни гори от цер, благун, виргилиев, дръжкоцветен дъб, полски бряст, полски ясен, блатно и мочурна хигрофитна растителност, мезоксеротермна тревиста растителност. На много места коренната растителност е заменена с производна.
\nШироколистни гори от цер и благун, блатна и мочурна хигрофитна растителност, псамофитни тревни формации. На места коренната растителност е заменена с производна.
\nПримерни езера и блата Малки старопланински естествени езера в планинската зона над 600 m. надм. височина.
\nДрагоманско блато, Алдомировско блато Ез. Сребърна Вельов вир, езеро Аркутино Ез. Дуранкулак, Шабленска езеро, Езеретско езеро, ез. Мандра Ез. Алепу, Дяволското блато, ез. Стомополу Референтни хидроморфологични условия за типовете естествени езера в Екорегион 7.
\nХидроморфологични параметри L1 Алпийски глациални езера L3 Планински езера и язовири L6 Крайречни влажни зони Площ (km 2 ) Високопланински езера, с много малка площ - обикновено <0,15 km 2 .
\nПланински, торфени, езера с малка площ - обикновено <0,1 km 2 .
\nКрайречни периодично заливаеми влажни зони с характеристики на временни водоеми, крайречни блата, мъртвици/старици, стари речни корита с площ обикновено <0.5 km 2 .
\nНадморска височина Обикновено > 2000 m В планинската зона- обикновено над 1000 - 1200 m, частично по-ниско - > 800 m.
\nВ равнинната и по-рядко в полупланинската зона <300 m.
\nСредна дълбочина (m) От < 3 до 15 m (рядко >20 m). Много висока прозрачност на водата (често SD >15 m).
\nМного плитки езера със средна дълбочина обикновено <3 m.
\nПлитки водоеми, средната дълбочина обикновено е < 3 m (рядко повече – за някои баластиерни „езера“).
\nСезонни промени във водното ниво Слаби сезонни колебания на водното ниво. Подхранването е основно от повърхностни потоци.
\nОбикновенно слаби сезонни колебания на водното ниво. Подхранването е основно от подземни води, по-рядко от повърхностни потоци. Езерата, чийто приток е само от повърхностни дъждовни и снежни води, имат значимо флуктоации до частично пресъхване в летния сезон.
\nУмерени до значителни сезонни колебания на водното ниво. Подхранването е основно от дъждовни и подземни, дрениращи, води.
\nВреме на престой Нерелевантно Нерелевантно Нерелевантно Миктичност Мономиктични Полимиктични Полимиктични Соленост Сладководни - <0,5 ‰ Сладководни - <0,5 ‰ Сладководни - <0,5 ‰ Количество, структура и субстрати на езерното легло Доминират твърдите фракции, големи камъни (>256 mm) и валчести камъни (64 – 256 mm). Каменисти и пясъчни седименти.
\nРазнообразен характер на дънния субстрат - предимно твърда основа, големи и валчести камъни, чакъл и органичен субстрат/торф.
\nСъставът на дънния субстрат изцяло или преобладаващо включва меки фракции (тиня и по-рядко пясък), включително седименти от органичен произход.
\nГеология Предимно в силикатни масиви (гранити, гранитогнайси и др.).
\nПредимно магмени и метаморфни (силикатни) скали, седименти скали и органична торфена основа.
\nКватернерни и неогенски отложения (пясъци, чакъли, глини).
\nСтруктура на бреговата зона, субстрат Обикновено стръмни (60 - 80°), каменисти, със слабо развита ниска тревна растителност. Нерядко бреговата зона не е ясно изразена, а естествено преминава в околните планински склонове.
\nПолегати (10 - 30°) до средно стръмни (30 - 60°), чакълести по каменисти с хигрофитна тревиста растителност.
\nСредно стръмни (30 - 60°) кални до песъкливи брегове с хидро и хигрофитна тревиста и ниска храстова растителност.
\nМакрофитни съобщества (покритие) Хетерогенен тип с голяма вариабилност относно обрастванията на макрофити. Високо специализирани и специфични макрофитни съобщества, като при някои от езерата те липсват. При по-плитките обикновено започват да се развиват изобилно Sparganium angustifolium, Isoetes и по-малко Subulari.
\nУмерено наличие на макрофитни съобщества в граничната брегова зона – основни потопени видове, по-рядко хелофити.
\nЗначително макрофитно покритие и на трите екологични групи. Част от водното огледало също е заето от макрофитни съобщества.
\nОколен ландшафт Открити пространства с храстова и тревиста растителност, включително клекови формации - над 2000 m надм. височина. В по-ниската зона (1800 - 2000 m) предимно иглолистни гори.
\nИглолистна горска растителност и открити пространства с тревисти съобщества.
\nОткрити пространства с буферна зона от дървестна растителност.
\nТипова растителност, съответстваща на речния тип и географското местоположение Ацедофилни психрофитни тревни съобщества, формации на клека ( Pineta mugi ), гори от смърч, на места смесени с бял бор и бяла мура.
\nИглолистни гори от смърч и бял бор.
\nШироколистни гори от полски бряст, полски ясен, дръжкоцветен дъб, мезоксеротермна тревиста растителност. На много места коренната растителност е заменена с производна.
\nПримерни езера и блата Езерна група „Западен Пирин“, Езерна група „Източен Пирин“, Езерна група „Западна Рила“, Езерна група „Южна Рила“.
\nСмолянски езера.
\nЗМ Злато поле, мъртвица на р. Марица при с. Поповица. “ 2. В раздел II „КЛАСИФИКАЦИОННА СИСТЕМА ЗА ЕКОЛОГИЧНО СЪСТОЯНИЕ ЗА ОПРЕДЕЛЕНИТЕ ТИПОВЕ ПОВЪРХНОСТНИ ВОДИ ОТ КАТЕГОРИЯ „КРАЙБРЕЖНИ МОРСКИ ВОДИ“, в буква А „Биологични елементи за качество“ се правят следните изменения и допълнения: а) наименованието на „Таблица ФП9: Система за екологична оценка на крайбрежните морски типове по БЕК Фитопланктон, Комбиниран индекс за фитопланктона – IBI. Системата се прилага за всички сезони“ и прилежащата таблица се изменят така: „Таблица ФП9: Класификационна скала на Интегриран Биологичен индекс (IBI) IBI Отлично Добро Умерено Лошо Мн. лошо >0 . 8 0. 80-0.63 0.63- 0. 43 0.43- 0. 23 < 0. 23 EQR 1-0,80 0. 80-0.63 0.63- 0. 43 0.43- 0. 23 0. 23-0.0 “ б) в таблица с наименование „Макробезгръбначна фауна“ в ред „Референции на метода“ след т. 7 на нов ред се създава т. 8: „8. Тодорова, В. 2023. Предложения за промени в Наредба № Н-4 за характеризиране на повърхностните води в частта й, касаеща крайбрежните води. В: Доклад, анализ и интерпретация на данните за екологичното състояние на морските води – 2022 г. Споразумение № Д-33-37/31.08.2022 г. между Министерството на околната среда и водите и Институт по океанология – БАН, Варнa, за изпълнение на задължения по извършване на мониторинг на Черно море на основание чл. 171, ал. 2, т. 3 от Закона за водите.“; в) таблици МЗБ1, МЗБ2, МЗБ3 и МЗБ4 се заличават; г) на мястото на заличените таблици се добавя текстът: „Таблица „Класификационни системи с референтни и прагови стойности за петте класа на екологичното състояние на БЕК макрозообентос по индикаторите AMBI, H‘, S, M-AMBI(n) и EQR в национални подтипове дънни местообитания в крайбрежните води и типове крайбрежни водни тела, в които са приложими“.
\nИндикатор Екологичен клас EQR AMBI H S M-AMBI*(n) Типове водни тела, в които е приложима* Горно-инфралиторален среден и дребен пясък, доминирани от Donax trunculus CW3 (CW3.1, CW3.2, CW3.3) CW1N CW5 (CW5.1, CW5.2) CW9 Референтни у-я 1.00 0.5 3.1 0.91 Отлично 0.9 1.05 2.79 0.82 Добро 0.68 2.26 2.11 0.62 Умерено 0.45 3.53 1.40 0.41 Лошо 0.23 4.74 0.71 0.21 Много лошо < 0.23 > 4.74 < 0.71 < 4 < 0.21 Инфралиторалeн дребeн и средeн пясък, доминирани от Chamelea gallina, Lentidium mediterraneum, Macomangulus tenuis CW3 (CW3.1, CW3.2, CW3.3) CW1N CW4N CW5 (CW5.1, CW5.2) CW9 Референтни у-я 1.00 0.3 3.4 0.87 Отлично 0.9 0.87 3.06 0.78 Добро 0.68 2.12 2.31 0.59 Умерено 0.45 3.44 1.53 0.39 Лошо 0.23 4.69 0.78 0.20 Много лошо < 0.23 > 4.69 < 0.78 < 7 <0.20 Долно-инфралиторалeн едър и среден пясък, доминирани от Upogebia pusilla CW3 (CW3.1, CW3.2, CW3.3) CW1N CW4N CW5 (CW5.1, CW5.2) CW9 Референтни у-я 1.00 2.5 3.4 0.96 Отлично 0.9 2.85 3.06 0.86 Добро 0.68 3.62 2.31 0.65 Умерено 0.45 4.43 1.53 0.43 Лошо 0.23 5.20 0.78 0.22 Много лошо < 0.23 > 5.20 < 0.78 < 8 < 0.22 Инфралиторална тиня с Mya arenaria, Anadara kagoshimensis, Upogebia pussila, Nephtys sp., Melinna palmata и други полихети CW8 Референтни у-я 1.00 2.56 3.4 0.94 Отлично 0.9 2.80 3.10 0.85 Добро 0.68 3.66 2.34 0.64 Умерено 0.45 4.45 1.55 0.43 Лошо 0.23 5.21 0.79 0.22 Много лошо < 0.23 >5.21 <0.77 <5 <0.22 Циркалиторални черупчести пясъци и чакъли с разнообразна фауна CW7 Референтни у-я 1.00 1.9 3.8 0.94 Отлично 0.9 2.40 3.42 0.85 Добро 0.68 3.28 2.58 0.64 Умерено 0.45 4.20 1.71 0.42 Лошо 0.23 5.08 0.87 0.22 Много лошо < 0.23 > 5.08 < 0.87 < 10 < 0.22 Циркалиторална тиня и черупчесто-песъчлива тиня с Pitar rudis, Spisula subtruncata, Paphia aurea, Abra spp., Cardiidae, Nephthys hombergii, Heteromastus filiformis CW8 CW6N Референтни у-я 1.00 1.56 3.7 0.92 Отлично 0.9 2.10 3.30 0.83 Добро 0.68 3.28 2.49 0.63 Умерено 0.45 4.20 1.65 0.42 Лошо 0.23 5.08 0.84 0.21 Много лошо < 0.23 >5.08 <0.77 <6 <0.22 * Забележка : В случай че мониторинговият пункт попада на тип седимент, който не съответства на характерния за типа водно тяло преобладаващ седимент, тогава се прилага класификационна система за типа седимент в конкретния мониторингов пункт. Например, ако водното тяло е плитък пясъчен тип, но мониторинговият пункт е на тинесто дъно, тогава се използва класификационна система за инфралиторална или циркалиторална тиня, според дълбочината на пункта. “ 3. В раздел II „КЛАСИФИКАЦИОННА СИСТЕМА ЗА ЕКОЛОГИЧНО СЪСТОЯНИЕ ЗА ОПРЕДЕЛЕНИТЕ ТИПОВЕ ПОВЪРХНОСТНИ ВОДИ ОТ КАТЕГОРИЯ „КРАЙБРЕЖНИ МОРСКИ ВОДИ“, в буква Б „Физикохимични елементи за качество“ се правят следните изменения и допълнения: а) в таблица „ФХЕК: Класификационна система за оценка на състоянието на крайбрежни води на база физикохимични елементи за качество“, в колона „БПК5“ думите „µg/l“ се заменят с „mg/l“;
\nб) наименованието на таблица 1 се изменя така: „Характеристика на типовете водни тела от категория „река“, „езеро“, „преходни води“ и „крайбрежни води“, за които е разработена класификационната система за оценка на екологично състояние“; в) в таблица „Фактори за дефиниране на типологията на „реки“ в България (по изискванията на система Б на РДВ)“ се правят следните изменения и допълнения: аа) на ред „R14a“ в колона „Размер“ думите „100 – 1000 км 2 , малки и средни реки“ се заменят с „<100 km 2 – рядко до 150 km 2 , малки реки и потоци“; бб) на ред „R14b“ в колона „Размер“ думите „<100 км 2 – рядко до 150 км 2 , малки реки и потоци“ се заменят с „100 – 1000 km 2 , малки и средни реки“; вв) на ред „R14c“ в колона „Размер“ думите „<10 km 2 , малки извори и потоци“ се заменят с „<10 km 2 , силно варира (3а), в периоди на маловодие – без воден отток или образуващи локални вирове“; гг) след таблица „Фактори за дефиниране на типологията на „реки“ в България (по изискванията на система Б на РДВ)“, след т. 3 се създава т. 3а: „ 3а . Разположени в горната част от водосборите на реките Бяла, Луда, Крумовица и други в басейна на р. Арда, Източнобеломорски район.“; г) таблица „1.2: Фактори за дефиниране на типологията на „езера“ в България (по изискванията на система Б на РДВ)“ се изменя така: „1.2: Фактори за дефиниране на типологията на „езера“ в България (по изискванията на система Б на РДВ) Код на тип езеро Име на езерен тип ЕР/ Суб-ЕР
\n200 – 800 m >15 m >10 km 2 , големи Смесена, силикати, варовик <120 m Димиктични Умерени до значими сезонни промени Олиго-мезотрофни <0,5 ‰ сладководни (R) L11 b Големи дълбоки язовири в ЕР7 200 – 400 м най-често >15 m >10 km 2 , големи Смесена, силикати, варовик <120 m Димиктични Умерени до значими сезонни промени Олиго-мезотрофни <0,5 ‰ сладководни (R) L11 c Големи дълбоки язовири на голяма надморска височина в ЕР 7 Голяма надморска височина >1000 m >15 m >10 km 2 , големи Смесена, силикати, варовик <120 m Димиктични Умерени до значими сезонни промени Олиго-мезотрофни <0,5 ‰ сладководни (R) L12 Малки до средни язовири на средна надморска височина в EP 12 200 – 800 м Варира малки < 1 km 2 , средни 1 – 5 km 2 Смесена, силикати, варовик <80 m Димиктични; Полимиктични Умерени до значими сезонни промени Олиго-мезотрофни <0,5 ‰ сладководни (R) L13 Малки до средни язовири на средна надморска височина в EP 7 най-често 200 – 800 м Варира малки < 1 km 2 , средни 1 – 5 km 2 Смесена, силикати, варовик <80 m Димиктични Полимиктични Умерени до значими сезонни промени Олиго-мезотрофни <0,5 ‰ сладководни (R) L14 Големи равнинни язовири в ЕР 12 <20 0 m < 30 m > 5 km 2 , големи Смесена, силикати, варовик <50 m Димиктични Значими сезонни промени Мезотрофни <0,5 ‰ сладководни (R) L15 Големи равнинни язовири в ЕР 7 <200 m <15 m > 5 km 2 , големи Смесена, силикати, варовик <50 m Димиктични Полимиктични Постоянни сезонни промени Мезотрофни <0,5 ‰ сладководни (R) L16 Малки до средни равнинни язовири в EP 12 12-1,2 <200 m <15 m (често <6 m) малки < 1 km 2 , средни 1 – 5 km 2 Смесена, силикати, варовик <50 m Полимиктични ( Димиктични ) Постоянни сезонни промени Еутрофни <0,5 ‰ сладководни (R) L17 Малки до средни равнинни язовири в EP 7 <200 m <15 m (често < 6m) малки < 1 km 2 , средни 1 – 5 km 2 Смесена, силикати, варовик <50 m Полимиктични ( Димиктични ) Постоянни сезонни промени Еутрофни <0,5 ‰ сладководни
\nМинистър: Юлиян Попов 5817