13.В чл. 73, ал. 1, т. 8 думите „чл. 116, ал. 10 и чл. 117, ал. 11“ се заменят с „чл. 116, ал. 12 и чл. 117, ал. 13“.
\n
14.В чл. 87 се създава ал. 4: „(4) При изготвянето на краткосрочните и дългосрочните планове за развитие на електроенергийната система операторът на електропреносната мрежа взема предвид оценките по чл. 90, ал. 3.“ 15. В чл. 90 се създават ал. 3 и 4: „(3) Операторът на електроразпределителната мрежа оценява поне веднъж на всеки 4 години в сътрудничество с операторите на районни отоплителни или охладителни системи в съответния район потенциала на районните отоплителни или районните охладителни системи за балансиране и други системни услуги, включително оптимизация на потреблението и съхранението на излишъка от електрическа енергия от възобновяеми източници, и дали използването на констатирания потенциал би било ресурсно и разходно по-ефективно в сравнение с алтернативни решения.
\n
(4)Оценката по ал. 3 се предоставя на оператора на електропреносната мрежа.“ 16. Създават се чл. 92б и 92в: „Чл. 92б. (1) Крайните клиенти, включително битовите, може да участват в гражданска енергийна общност, без да губят правата или задълженията си като крайни клиенти и без да изпълняват необосновани или дискриминационни условия или процедури, които биха възпрепятствали участието им в гражданската енергийна общност. При участие на предприятия в граждански енергийни общности тяхното участие не трябва да е свързано с основната им търговска или професионална дейност.
\n
(2)Гражданските енергийни общности може да се организират под формата на търговско дружество, кооперация, сдружение с нестопанска цел по реда на Закона за управление на етажната собственост или гражданско дружество по Закона за задълженията и договорите при спазване на изискванията на този закон.
\n
(3)Отношенията между членовете на гражданската енергийна общност се определят с устав или договор според избраната организационна форма, който съдържа задължително следното:
\n
1.основните цели, свързани с екологични, икономически и/или социални ползи на членове и/или района;
\n
2.условията относно развитието на проекти за производството, потребяването, съхранението, продажбата и/или споделянето на енергия в рамките на общността съобразно предмета на дейност на общността и правата и задълженията на членовете на общността във връзка с това;
\n
3.условията за набиране и разходване на средствата относно екологичните, икономическите и/или социалните дейности и цели на общността;
\n
4.условията и реда за защита правата на членовете на общността като потребители на енергия;
\n
5.видовете фондове, условията за разпределяне на дивиденти и начина за определяне на техния размер.
\n
(4)Гражданските енергийни общности:
\n
1.може да произвеждат, потребяват, съхраняват и продават излишните количества енергия като равнопоставен участник на пазарите на енергия при определените в този закон и в подзаконовите нормативни актове по прилагането му условия, включително чрез споразумения за закупуване на електрическа енергия;
\n
2.може да споделят в рамките на общността енергията, произведена от инсталации, притежавани от общността, при зачитане на правата и задълженията на членовете като потребители;
\n
3.имат достъп по недискриминационен начин до всички подходящи пазари на енергия.
\n
(5)Развитието на гражданските енергийни общности се насърчава чрез:
\n
1.премахване на необоснованите регулаторни и административни пречки;
\n
2.прилагане на изискванията на този закон при продажба на енергия и други енергийни услуги;
\n
3.осигуряване на сътрудничество със съответния оператор на разпределителна мрежа и/или топлопреносно предприятие за преноса на енергията в общността;
\n
4.прилагане от страна на компетентните органи на справедливи, пропорционални и прозрачни административни процедури, включително регистрация и лицензиране, които гарантират, че за всички ползватели на мрежите се прилагат регулирани цени за мрежови услуги, които следва да допринасят по адекватен, справедлив и балансиран начин за разпределянето на общите разходи за системата в съответствие с прозрачен анализ на разходите и ползите на разпределените енергийни ресурси;
\n
5.прилагане на недискриминационно третиране към общностите по отношение на дейностите, правата и задълженията им като крайни потребители, производители, доставчици или като други участници на пазара;
\n
6.достъпност на всички потребители за участие в общности, включително домакинство в положение на енергийна бедност или уязвимите клиенти;
\n
7.улесняване на достъпа до финансиране и информация;
\n
8.предоставяне на регулаторна подкрепа и помощ за изграждане на капацитет на публичните органи при улесняването и създаването на енергийни общности и при улесняването на прякото им участие;
\n
9.въвеждане на правила за гарантиране на еднаквото и недискриминационно третиране на потребителите, участващи в гражданската енергийна общност.
\n
Чл. 92в. (1) Крайните клиенти имат право да действат като активни клиенти, без да са обект на непропорционални или дискриминационни технически и административни изисквания, процедури и цени за достъп до мрежата, които не отразяват извършени от съответния мрежови оператор разходи.
\n
(2)Активните клиенти може:
\n
1.да действат пряко или чрез агрегиране;
\n
2.да продават произведената от тях електрическа енергия директно на друг краен клиент на базата на сключен договор между тях;
\n
3.да участват в схеми за гъвкавост и схеми за енергийна ефективност;
\n
4.да възложат на трета страна управлението на инсталациите, необходими за тяхната дейност, включително инсталирането, експлоатацията, управлението на данни и поддръжката, без третата страна да се счита за активен клиент.
\n
(3)Цените за достъп до мрежата за активните клиенти са прозрачни и недискриминационни и отразяват разходите. При определяне на тези цени се отчита предоставената и/или договорената мощност, като активните клиенти може да ползват схеми за отчитане поотделно на електрическата енергия, постъпваща в мрежата, и електрическата енергия, потребявана от мрежата.
\n
(4)Активните клиенти са финансово отговорни за небалансите, които причиняват в електроенергийната система.
\n
(5)Активните клиенти може да притежават съоръжение за съхранение на енергия.
\n
(6)Активните клиенти, които притежават съоръжения за съхранение на енергия, имат право:
\n
1.на присъединяване към мрежата в рамките на разумен срок след подаване на заявлението, при условие че са изпълнени всички необходими условия, като например отговорност за балансиране и подходящо измерване;
\n
2.да предоставят едновременно няколко услуги, ако това е технически осъществимо.
\n
(7)На активните клиенти, които притежават съоръжения за съхраняване на енергия, не се налагат:
\n
1.двойни такси, включително такси за достъп до мрежата, за съхраняваната в техните обекти електрическа енергия или при предоставяне на услуги за гъвкавост на операторите на мрежите;
\n
2.непропорционални лицензионни изисквания или лицензионни такси.“ 17. В чл. 116 се създава ал. 14: „(14) Операторът на електропреносната мрежа, съответно операторът на електроразпределителна мрежа съгласува представените от производителя инвестиционни проекти на обекта на производителя единствено по отношение на съответствието на съоръженията за присъединяване с изискванията на действащите технически правила и нормативи за тяхното проектиране и предварителния договор или договора за присъединяване, подписан от производителя.“ 18. В чл. 116а се създават ал. 4 и 5: „(4) В случай че присъединяването на обект на оператор на електроразпределителната мрежа изисква разширение или реконструкция в електропреносната мрежа, операторът на електропреносната мрежа може да предложи на оператора на електроразпределителната мрежа присъединяване при временна схема на достъп на цялата или на част от заявената мощност на обекта, която да бъде приложена до извършване на разширението или реконструкцията.
\n
(5)С цел гарантиране сигурността на електроенергийната система, за срока на действие на временната схема на присъединяване операторът на електропреносната мрежа може да разпореди на оператора на електроразпределителната мрежа налагането на ограничения при ползването на обекти, присъединени към електроразпределителната мрежа. Ограниченията може да бъдат налагани единствено по отношение на обекти, които със съгласието на собствениците им са присъединени към електроразпределителната мрежа при действието на временна схема на достъп за обекта на оператора на електроразпределителната мрежа. В тези случаи операторът на електропреносната мрежа и операторът на електроразпределителната мрежа не носят отговорност за вреди, претърпени от собственици на обекти в резултат на наложените ограничения.“ 19. В чл. 125: а) в ал. 1 след думата „Топлоснабдяването“ се добавя „и централизираното охлаждане“ и накрая се добавя „и охладени течности, включително охладена вода“; б) в ал. 2 след думата „Топлоснабдяването“ се добавя „и централизираното охлаждане“ и накрая се добавя „и система за централизирано охлаждане“; в) алинея 3 се изменя така: „(3) Редът и техническите условия за топлоснабдяване и централизирано охлаждане, за оперативно управление на топлоснабдителната система и системата за централизирано охлаждане, за присъединяване на производители и клиенти към топлопреносната мрежа, за разпределение, прекратяване на топлоснабдяването и централизирано охлаждане и спиране на топлоподаването и охлаждането се определят с наредба на министъра на енергетиката.“ 20. В чл. 127: а) в ал. 1 т. 2 се изменя така: „2. районни отоплителни и охладителни централи;“ б) създава се ал. 4: „(4) Когато топлопреносното предприятие разработи план за развитие на районната отоплителна или охладителна система и превръщането й в ефективна районна отоплителна или охладителна система, го представя за одобрение на министъра на енергетиката.“ 21. В чл. 131, ал. 1 след думите „топлоснабдителната система“ се добавя „и системата за централизирано охлаждане“.
\n
22.В чл. 132, ал. 1 в текста преди т. 1 след думите „топлопреносната мрежа“ се добавя „и системата за централизирано охлаждане“.
\n
23.В чл. 162в, ал. 4 думите „т. 1, 2 и 4“ се заменят с „т. 1 и 4“.
\n
24.В § 1 от допълнителните разпоредби: а) точка 24д се изменя така: „24д. „Зелен водород“ е водород, получен чрез електролиза или други технологии, при които използваната електрическа енергия е в съответствие с изискванията на Делегиран регламент (ЕС) 2023/1184 на Комисията от 10 февруари 2023 г. за допълване на Директива (ЕС) 2018/2001 на Европейския парламент и на Съвета чрез установяване на методология на Съюза за определяне на подробни правила за производството на възобновяеми течни и газообразни транспортни горива от небиологичен произход (ОВ, L 157/11 от 20 юни 2023 г.).“; б) създава се т. 24з: „24з. „Районна отоплителна система“ или „районна охладителна система“ е съвкупност от съоръжения за разпределение на топлинна енергия под формата на пара, гореща вода или охладени течности от централни или децентрализирани източници на производството чрез пренос по топлопреносна мрежа или мрежа за охлаждане до множество сгради или обекти за използване за отопление или охлаждане на сгради или за технологични процеси.“; в) създават се т. 74 – 79: „74. „Агрегиране“ е функция, осъществявана от физическо или юридическо лице, което съчетава множество товари при потребителя или произведена електрическа енергия с цел продажба, купуване или обявяване на търг на пазарите на електрическа енергия.
\n
75.„Активен клиент“ е краен клиент или група от действащи съвместно крайни клиенти, които потребяват или съхраняват електрическата енергия, произведена в обекти, разположени в точно определени граници, продава/продават произведената от него/тях електрическа енергия или участва/участват в схеми за гъвкавост или за енергийна ефективност, при условие че тези дейности не са основните му/им търговски или професионални дейности.
\n
76.„Гражданска енергийна общност“ е правен субект: а) основан на доброволно и открито участие, реално контролиран от членове, съдружници или акционери, които са физически лица, общини или малки предприятия; б) има за основна цел осигуряване на екологични, икономически или социални общностни ползи за своите членове или акционери или за местните райони, в които извършва дейност, а не финансови печалби, и в) може да извършва производство, включително на енергия от възобновяеми източници, разпределение, доставка, потребление, агрегиране, съхранение на електрическа енергия, услуги за повишаване на енергийната ефективност или услуги за зареждане на електрически превозни средства или да предоставя други енергийни услуги на своите членове или акционери.
\n
77.„Интегрираност поради определени технически причини“ по смисъла на т. 24е и/или т. 24ж е налице в случаите, когато за разпределението на електрическа енергия и/или природен газ на територията на индустриален парк или на географски обособен промишлен обект се използва разпределителна мрежа, която е собственост на собственика или оператора на индустриалния парк или на географски обособения промишлен обект или свързани с тях лица, и/или която се използва и/или ще се използва изключително за разпределение на електрическа енергия или природен газ на територията на затворената електроразпределителна или газоразпределителна мрежа, и/или е икономически нецелесъобразно и/или технологично невъзможно отделните ползватели на мрежата на територията на индустриалния парк или на географски обособения промишлен обект да се свързват самостоятелно със съответната основна разпределителна мрежа.
\n
78.„Интегрираност поради причини, свързани с безопасността“ по смисъла на т. 24е и/или т. 24ж е налице, когато елементите, от които е изградена затворената разпределителна мрежа, се диспечират само от едно предприятие или когато ползвателите на мрежата имат сходни технически изисквания към качеството или характеристиките на мрежата, които не могат да бъдат удовлетворени частично или в цялост от основните мрежи и/или това е икономически нецелесъобразно.
\n
79.„Разпределение на електрическа енергия или природен газ, осъществявано основно за собственика, оператора на мрежата или за свързани с тях предприятия“ е налице, когато частта от разпределената електрическа енергия или природен газ за нуждите на собственика, оператора на мрежата или за свързани с тях предприятия е по-голяма от разпределената електрическа енергия или природен газ за нуждите на всеки един от останалите крaйни клиенти на територията на индустриалния парк или на географски обособен промишлен обект.“ 25. В Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката (ДВ, бр. 38 от 2018 г.) в § 68, ал. 6 от преходните и заключителните разпоредби се създава изречение второ: „В случай че енергийният обект е за производство на електрическа енергия от слънчева енергия, от момента на въвеждане в експлоатация на реконструкцията и/или модернизацията премия се предоставя за произведените от него количества електрическа енергия в размер на 90 на сто от нетното специфично производство на електрическа енергия за инсталираната мощност преди извършването им, въз основа на което е определена преференциалната му цена в съответното решение на Комисията за енергийно и водно регулиране.“ 26. В Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката (ДВ, бр. 41 от 2019 г.) в § 34, ал. 5 от преходните и заключителните разпоредби се създава изречение второ: „В случай че енергийният обект е за производство на електрическа енергия от слънчева фотоволтаична енергия, от момента на въвеждане в експлоатация на реконструкцията и/или модернизацията премия се предоставя за произведените от него количества електрическа енергия в размер на 90 на сто от нетното специфично производство на електрическа енергия за инсталираната мощност преди извършването им, въз основа на което е определена преференциалната му цена в съответното решение на Комисията за енергийно и водно регулиране.“ 27. В Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката (ДВ, бр. 9 от 2021 г.), в § 28, ал. 6 от преходните и заключителните разпоредби се създава изречение второ: „В случай че енергийният обект е за производство на електрическа енергия от слънчева фотоволтаична енергия, от момента на въвеждане в експлоатация на реконструкцията и/или модернизацията премия се предоставя за произведените от него количества електрическа енергия в размер на 90 на сто от нетното специфично производство на електрическа енергия за инсталираната мощност преди извършването им, въз основа на което е определена преференциалната му цена в съответното решение на Комисията за енергийно и водно регулиране.“
\n
§ 75
\n
(1)Разпоредбата на чл. 21, ал. 1, т. 8 от Закона за енергетиката в частта относно ежегодно определяне на пределна цена за сключване на сделки на пазара на балансираща енергия се прилага до датата, на която независимият преносен оператор се присъедини ефективно към всички европейски платформи за балансиране съгласно Регламент (ЕС) 2017/2195 на Комисията от 23 ноември 2017 г. за установяване на насоки за електроенергийното балансиране (OB, L 312/6 от 28 ноември 2017 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) 2017/2195“
\n
(2)Независимият преносен оператор обявява датата, от която условията на европейските платформи съгласно Регламент (ЕС) 2017/2195 към всички координатори на балансиращи групи са изпълнени.
\n
§ 76
\n
От влизането в сила на този закон сключените договори за компенсиране с премия се считат за изменени, като премия се изплаща при условията на чл. 36и, ал. 5 от Закона за енергетиката
\n
§ 77
\n
В Закона за енергийната ефективност (обн., ДВ, бр. 35 от 2015 г.; изм., бр. 105 от 2016 г., бр. 103 от 2017 г., бр. 27, 38 и 83 от 2018 г., бр. 21 от 2020 г. и бр. 21 от 2021 г.) се правят следните изменения и допълнения 1. В чл. 50 се създава ал. 8: „(8) Отоплителните инсталации и инсталациите за комбинирано отопление и вентилация, които са предмет на договор за енергийноефективни услуги или на договор с гарантиран резултат и подлежат на мерки за контрол на ефективността на системно равнище, не подлежат на проверка по ал. 1, при условие че критериите за контрол са равностойни на въздействието, произтичащо от оценката по ал. 3.“ 2. В чл. 51 се създава ал. 4: „(4) Климатичните инсталации, които са предмет на договор за енергийноефективни услуги или на договор с гарантиран резултат и подлежат на мерки за контрол на ефективността на системно равнище, не подлежат на проверка по ал. 1, при условие че критериите за контрол са равностойни на въздействието, произтичащо от оценката по ал. 2.“ 3. В чл. 67 се създават ал. 7 – 12: „(7) Когато енергийно предприятие, доставящо енергия или природен газ на краен клиент, предоставя на същия клиент и енергийноефективна услуга, доставчикът и клиентът може да договорят разсрочено плащане на тази услуга чрез сметките за доставената енергия или природен газ.
\n
(8)Когато лицето, доставящо енергийноефективни услуги, е различно от енергийното предприятие по ал. 7, клиентите на тези услуги може да договорят с лицето, предлагащо енергийноефективни услуги, и с енергийното предприятие, което им доставя енергия или природен газ, да заплащат задълженията си за тези услуги чрез сметките за доставената енергия или природен газ.
\n
(9)За осъществяване на плащанията по ал. 8 енергийните предприятия сключват договори с лица, предлагащи енергийноефективни услуги, за събиране и изплащане стойността на предоставените енергийноефективни услуги на техни клиенти чрез доставчика на енергия и природен газ.
\n
(10)Когато задължението за енергийноефективната услуга е към финансираща институция, клиентът на тази услуга, финансиращата институция и енергийното предприятие, доставящо енергия или природен газ на този клиент, може да сключват договори за събиране и изплащане стойността на предоставените енергийноефективни услуги чрез доставчика на енергия и природен газ.
\n
(11)Енергийноефективните услуги по ал. 7, 8 и 10 не включват инсталирането на отоплителни инсталации на природен газ при подмяна на инсталации на течни горива от нефтен произход.
\n
(12)Енергийното предприятие по ал. 8 може да договори с доставчика на енергийноефективна услуга и с крайния клиент да отчита постигнатите енергийни спестявания от резултата на енергийноефективната услуга за изпълнение на индивидуалните си цели по чл. 14а в качеството му на задължено лице.“ 4. В § 1, т. 6 от допълнителните разпоредби след думите „енергийна ефективност“ се добавя „и/или използване на енергия от възобновяеми енергийни източници“.
\n
§ 78
\n
В Закона за опазване на земеделските земи (обн., ДВ, бр. 35 от 1996 г.; изм., бр. 14 и 26 от 2000 г., бр. 28 от 2001 г., бр. 112 от 2003 г., бр. 18, 29 и 30 от 2006 г., бр. 13 и 64 от 2007 г., бр. 36 и 43 от 2008 г., бр. 10 и 103 от 2009 г., бр. 87 от 2010 г., бр. 19 и 39 от 2011 г., бр. 22, 38 и 91 от 2012 г., бр. 27 и 66 от 2013 г., бр. 98 от 2014 г., бр. 14, 61 и 100 от 2015 г., бр. 61 от 2016 г., бр. 58 и 96 от 2017 г., бр. 17, 77 и 83 от 2018 г., бр. 21 от 2021 г. и бр. 102 от 2022 г.) се правят следните изменения и допълнения 1. В чл. 2, ал. 4 след думите „земеделското предназначение на земята“ се добавя „и за агрофотоволтаици“.
\n
2.В чл. 17а, ал. 3 след думите „индустриалните паркове“ се добавя „на обекти за производство на енергия от възобновяеми източници“.
\n
3.В чл. 23, ал. 3 думата „седма“ се заменя с думата „пета“, а думите „при наличие на становище за присъединяване на обекта, издадено от съответния мрежови оператор“ се заличават.
\n
4.В чл. 24: а) в ал. 7 накрая се добавя „или изграждане на обект за производство на енергия от възобновяеми източници“; б) в ал. 8 накрая се добавя „освен в случаите на изграждане на обекти за производство на енергия от възобновяеми източници“.
\n
5.В § 1 от допълнителните разпоредби се създава т. 11: „11. „Агрофотоволтаици“ са енергийни обекти за производство на електрическа енергия от слънчева енергия, изградени върху земеделска земя, които позволяват спокойното и безпрепятствено използване на земеделската земя за нейното предназначение.“
\n
§ 79
\n
В Закона за индустриалните паркове (ДВ, бр. 21 от 2021 г.) в § 8 от преходните и заключителните разпоредби думите „2000 г.“ се заменят с „влизането в сила на Закона за индустриалните паркове“
\n
§ 80
\n
В Закона за устройството на Черноморското крайбрежие (обн., ДВ, бр. 48 от 2007 г.; изм., бр. 36 и 67 от 2008 г., бр. 19, 82 и 92 от 2009 г., бр. 45 и 82 от 2012 г., бр. 27, 28 и 66 от 2013 г.; Решение № 12 на Конституционния съд от 2013 г. – бр. 105 от 2013 г.; изм., бр. 40 и 98 от 2014 г., бр. 9, 61 и 101 от 2015 г., бр. 20 и 36 от 2016 г., бр. 58, 96 и 103 от 2017 г., бр. 28 от 2018 г., бр. 56 и 60 от 2019 г., бр. 21 от 2020 г., бр. 16 и 17 от 2021 г. и бр. 102 от 2022 г.) в чл. 19 се правят следните изменения и допълнения 1. В ал. 2 накрая се добавя „а когато изменението на общия устройствен план не засяга територии от зона „А“ и зона „Б“, възлагането се извършва от кмета на общината“.
\n
2.В ал. 3 думите „ал. 2“ се заменят с „чл. 18, ал. 1, т. 2“ и се създава изречение второ: „По този ред се одобрява проект за изменение на общ устройствен план по чл. 18, ал. 1, т. 2, а когато изменението не засяга територии от зона „А“ и зона „Б“, проектът се приема от общинския експертен съвет и се одобрява с решение на общинския съвет.“
\n
§ 81
\n
В Закона за устройство на територията (обн., ДВ, бр. 1 от 2001 г.; изм., бр. 41 и 111 от 2001 г., бр. 43 от 2002 г., бр. 20, 65 и 107 от 2003 г., бр. 36 и 65 от 2004 г., бр. 28, 76, 77, 88, 94, 95, 103 и 105 от 2005 г., бр. 29, 30, 34, 37, 65, 76, 79, 80, 82, 106 и 108 от 2006 г., бр. 41, 53 и 61 от 2007 г., бр. 33, 43, 54, 69, 98 и 102 от 2008 г., бр. 6, 17, 19, 80, 92 и 93 от 2009 г., бр. 15, 41, 50, 54 и 87 от 2010 г., бр. 19, 35, 54 и 80 от 2011 г., бр. 29, 32, 38, 45, 47, 53, 77, 82 и 99 от 2012 г., бр. 15, 24, 27, 28, 66 и 109 от 2013 г., бр. 49, 53, 98 и 105 от 2014 г., бр. 35, 61, 62, 79 и 101 от 2015 г., бр. 15 и 51 от 2016 г., бр. 13, 63, 92, 96 и 103 от 2017 г., бр. 21, 28, 55 и 108 от 2018 г., бр. 1, 24, 25, 41, 44, 62 и 101 от 2019 г., бр. 17, 21, 60 и 62 от 2020 г.; Решение № 14 на Конституционния съд от 2020 г. – бр. 92 от 2020 г.; изм., бр. 104 от 2020 г., бр. 16, 20 и 21 от 2021 г., бр. 42 от 2022 г. и бр. 6 от 2023 г.) се правят следните допълнения 1. В чл. 124, ал. 1 се създава изречение второ: „По този ред се разрешава изработване на проект за изменение на общ устройствен план на общините по Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, когато изменението не засяга територии от зона „А“ и зона „Б“.“ 2. В чл. 134, ал. 1 се създава нова т. 8: „8. възникнат инвестиционни инициативи за изграждане на обекти за производство на енергия от възобновяеми източници по Закона за енергията от възобновяеми източници или съоръжения за съхранение на електрическа енергия.“ 3. В чл. 147:
\n
a)в ал. 1 се създава нова т. 8: „8. изграждане на геотермална система за експлоатация на плитки геотермални ресурси по смисъла на Закона за енергията от възобновяеми източници;“ б) в ал. 2 се създава изречение трето: „За строежите по ал. 1, т. 8 се представя геоложки доклад, а за хидрогеотермална система – хидрогеоложки доклад, изготвени съгласно наредбата по чл. 135, ал. 1, т. 2 от Закона за водите, проектно решение на инженер по топлотехника с чертежи, схеми, изчисления и указания за изпълнението.“ 4. В чл. 151, ал. 1, т. 19 след думите „възобновяеми източници“ се добавя „а в случаите на геотермални системи – до дълбочина от 10 метра включително“.
\n
§ 82
\n
В Закона за обществените поръчки (обн., ДВ, бр. 13 от 2016 г.; изм., бр. 34 от 2016 г., бр. 63, 85, 96 и 102 от 2017 г., бр. 7, 15, 17, 24, 30, 49, 77, 80, 86, 102 и 105 от 2018 г., бр. 17, 83 и 102 от 2019 г., бр. 23 и 107 от 2020 г. и бр. 62 от 2022 г.) в чл. 13, ал. 1 се създава т. 22 „22. за обществени поръчки, които са свързани с изпълнение на дейности по експлоатация на индустриален парк по смисъла на Закона за индустриалните паркове, дейности по разпределение на електрическа енергия и природен газ в затворена разпределителна мрежа по смисъла на Закона за енергетиката и други секторни дейности, когато последните се извършват само на територията на индустриален парк или индустриална зона.“
\n
§ 83
\n
В Закона за подземните богатства (обн., ДВ, бр. 23 от 1999 г.; изм., бр. 28 от 2000 г., бр. 108 от 2001 г., бр. 47 от 2002 г., бр. 86 от 2003 г., бр. 28 и 94 от 2005 г., бр. 30, 36 и 37 от 2006 г., бр. 55 от 2007 г., бр. 70 от 2008 г., бр. 19 и 82 от 2009 г., бр. 46, 61 и 100 от 2010 г., бр. 19 от 2011 г., бр. 14 и 45 от 2012 г., бр. 66 от 2013 г., бр. 98 от 2014 г., бр. 14 и 56 от 2015 г., бр. 96 от 2017 г., бр. 77 и 98 от 2018 г., бр. 79 от 2020 г. и бр. 17 от 2021 г.) се правят следните изменения и допълнения 1. В чл. 1, ал. 2 се създава т. 4: „4. плитки геотермални ресурси.“ 2. В чл. 2, ал. 1: а) в текста преди т. 1 след думите „полезните изкопаеми“ се добавя „дълбоките геотермални ресурси“; б) създава се т. 8: „8. дълбоки геотермални ресурси.“ 3. В чл. 4, ал. 1, т. 1 накрая се добавя „и т. 8“.
\n
4.В чл. 7, ал. 2, т. 7 цифрата „7“ се заменя с „8“.
\n
5.В глава четвърта се създава чл. 15а: „Чл. 15а. (1) Информацията и документацията, отнасящ се до подземни води, придобита във връзка с изпълнение на дейностите по този закон, се споделя със съответните басейнови дирекции.
\n
(2)Басейновите дирекции и Националният геоложки фонд създават обща база данни за управление, съхранение и достъп до информация и документация, отнасяща се до подземни води, придобита или използвана във връзка с изпълнение на дейностите по този закон.
\n
(3)Условията и редът за предоставяне на данните по ал. 2 се определят по реда на чл. 16, ал. 3 и наредбата по чл. 135, ал. 1, т. 2 от Закона за водите.“ 6. В чл. 16 се създава ал. 4: „(4) Министърът на енергетиката има право да изисква и да получи цялата налична геоложка и хидрогеоложка информация, налична при органите по управление на водите.“ 7. В чл. 25, ал. 2, т. 1 думите „и 7“ се заменят със „7 и 8“.
\n
8.В чл. 26а, ал. 1, т. 2 буква „а“ се изменя така: „а) е регистрирано находище на подземни богатства, за ползването на които има признати и/или предоставени права или съществува находище на подземни богатства, с действаща концесия за добив, освен в случаите по чл. 24а, ал. 1;“.
\n
9.В чл. 29: а) в ал. 2 след думите „открито находище“ се добавя „или на геотермална зона“; б) създава се ал. 4: „(4) В случай че в резултат на дейностите по търсене и проучване или проучване или по концесия за добив на подземни богатства или минни отпадъци титулярят на разрешението или концесионерът е открил находище на дълбоки геотермални ресурси, същият има право да получи концесия при условията на ал. 1, 2 или 3.“ 10. В чл. 31:
\n
a)в ал. 1: аа) в текста преди т. 1 след думите „ т. 1 – 4“ се добавя „и 8“; бб) в т. 1 накрая се добавя „и за дълбоки геотермални ресурси“; б) в ал. 4 след думите „т. 3“ се добавя „и 8“; в) в ал. 5 след думите „т. 1 – 4“ се добавя „и 8“.
\n
11.В чл. 32:
\n
a)в ал. 1 се създава т. 7: „7. за дълбоки геотермални ресурси – до 1000 кв. км.“; б) в ал. 2 след думите „т. 1 – 4“ се добавя „и 8“; в) в ал. 3 след думите „т. 1 – 4“ се добавя „и 8“.
\n
12.В чл. 39, ал. 2, т. 3 накрая се добавя „и 2“.
\n
13.В чл. 50, ал. 1, т. 1 думите „4 – 7“ се заменят с „4 – 8“.
\n
14.В чл. 54: а) в ал. 1: аа) в текста преди т. 1 след думите „чл. 29, ал. 1“ се добавя „или 2“; бб) създава се т. 6: „6. необходимата информация, изисквана по чл. 60 от Закона за водите, когато се подава заявление за концесия за дълбоки хидрогеотермални ресурси.“; б) в ал. 2 се създава т. 4: „4. съответните документи, изисквани по чл. 60 от Закона за водите, когато се подава заявление за концесия за дълбоки хидрогеотермални ресурси.“ 15. В § 1 от допълнителните разпоредби:
\n
a)създават се т. 1а – 1г: „1а. „геотермални ресурси“ е понятие по смисъла на § 1, т. 67 от допълнителните разпоредби на Закона за енергията от възобновяеми източници;
\n
1б. „геотермална енергия“ е понятие по смисъла на § 1, т. 43 от допълнителните разпоредби на Закона за енергията от възобновяеми източници;
\n
1в. „дълбоки геотермални ресурси“ е понятие по смисъла на § 1, т. 69 от допълнителните разпоредби на Закона за енергията от възобновяеми източници;
\n
1г. „плитки геотермални ресурси“ е понятие по смисъла на § 1, т. 70 от допълнителните разпоредби на Закона за енергията от възобновяеми източници;“ б) в т. 2 след думите „полезните изкопаеми“ се добавя „и геотермални ресурси“; в) в т. 3 след думите „резервоари на въглеводороди“ се добавя „или геотермални ресурси“; г) в т. 4 думите „и газообразни полезни изкопаеми“ се заменят с „газообразни полезни изкопаеми и геотермални ресурси“; д) в т. 13 думата „което“ се заменя с „или съществуването на дълбок геотермален ресурс, които“; е) точка 19 се изменя така: „19. „търговско откритие“ е находище на подземни богатства, открити и регистрирани в резултат на дейности по разрешение за търсене и проучване или за проучване, на място и в момент, когато тяхната разработка, добивът и/или преработката на полезни изкопаеми или геотермални ресурси от тях са икономически изгодни, екологосъобразни и имат търговска стойност по актуални пазарни критерии;“ ж) в т. 21 след думите „органични образувания“ се добавя „и геотермални ресурси“; з) точка 24 се изменя така: „24. „минни отпадъци“ са отпадъци в твърдо, течно или шламово състояние – пряк резултат от дейности по проучване, добив, първична преработка и складиране на подземни богатства, в т.ч. открит и подземен добив на подземни богатства, включително чрез сондажи, преработка на извлечения материал или извличане на субпродукти, включително редкоземни елементи, от проучване или добив на геотермална енергия, независимо от техния собственик или държател и от момента, в който са генерирани; не са минни отпадъци отпадъците, които не са пряк резултат от дейности по проучване, добив, първична преработка и складиране на подземни богатства, отпадъците, образувани при дейности по проучване, добив и първична преработка на подземни богатства в континенталния шелф и в изключителната икономическа зона на Република България в Черно море, и водите, които се инжектират и/или реинжектират в земните недра, за които се изисква разрешително по чл. 118а, ал. 7 и ал. 9, т. 1 от Закона за водите;“ и) в т. 34 след думите „подземни богатства“ се добавя „и геотермална енергия“.
\n
§ 84Всички съществуващи разрешения и концесии по Закона за подземните богатства към датата на влизане в сила на този закон остават в сила
\n
§ 85
\n
В Закона за водите (обн., ДВ, бр. 67 от 1999 г.; изм., бр. 81 от 2000 г., бр. 34, 41 и 108 от 2001 г., бр. 47, 74 и 91 от 2002 г., бр. 42, 69, 84 и 107 от 2003 г., бр. 6 и 70 от 2004 г., бр. 18, 77 и 94 от 2005 г., бр. 29, 30, 36 и 65 от 2006 г.; попр., бр. 66 от 2006 г.; изм., бр. 105 и 108 от 2006 г., бр. 22 и 59 от 2007 г., бр. 36, 52 и 70 от 2008 г., бр. 12, 32, 35, 47, 82, 93, 95 и 103 от 2009 г., бр. 61 и 98 от 2010 г., бр. 19, 28, 35 и 80 от 2011 г., бр. 45, 77 и 82 от 2012 г., бр. 66 и 103 от 2013 г., бр. 26, 49, 53 и 98 от 2014 г., бр. 12, 14, 17, 58, 61, 95 и 101 от 2015 г., бр. 15, 51, 52 и 95 от 2016 г., бр. 12, 58 и 96 от 2017 г., бр. 55, 77, 98 и 103 от 2018 г., бр. 17, 25 и 61 от 2019 г., бр. 21, 44 и 52 от 2020 г., бр. 13 и 17 от 2021 г., бр. 20 и 102 от 2022 г. и бр. 66 от 2023 г.) се правят следните изменения и допълнения 1. В чл. 43: а) в ал. 2 думите „както и в случаите на ползване на индивидуални системи за отопление и/или охлаждане с обща инсталирана мощност до 50 kW, използващи като първичен енергиен източник енергията на сухите зони в земните недра и на подземните води с температура до 20 °С“ се заличават; б) създава се нова ал. 3: „(3) Физически и юридически лица имат право на безвъзмездно водовземане от повърхностни и подземни води и на безвъзмездно ползване на повърхностни и подземни водни обекти в случаите на експлоатация на плитки геотермални ресурси и изграждане на свързани геотермални системи съгласно условията на Закона за енергията от възобновяеми източници.“; в) досегашната ал. 3 става ал. 4; г) досегашната ал. 4 става ал. 5 и в нея след думите „Извън случаите по ал. 2“ се добавя „и ал. 3“; д) досегашната ал. 5 става ал. 6 и в нея след думите „При доказани нарушения по ал. 2“ се добавя „или ал. 3“.
\n
2.В чл. 44, ал. 1: а) в т. 1 накрая се добавя „и ал. 3“; б) създава се т. 4: „4. при водовземане за експлоатация на дълбоки геотермални ресурси по реда на Закона за подземните богатства.“ 3. В чл. 46: а) в ал. 1 се създава т. 11: „11. изграждане и експлоатация на геотермални системи за плитки геотермални ресурси, когато това се изисква по реда на Закона за енергията от възобновяеми източници.“; б) създава се ал. 9: „(9) Не се изисква разрешително за ползване на воден обект в случаите по чл. 43, ал. 2 и 3, както и в случаите на използване на воден обект или водовземане за експлоатация на дълбоки геотермални ресурси по реда на Закона за подземните богатства.“ 4. Създава се чл. 46б: „Чл. 46б. (1) В случаите по чл. 44, ал. 1, т. 4 или чл. 46, ал. 9, когато дейностите по експлоатация на хидрогеотермални ресурси включва някоя от дейностите по чл. 44 и/или чл. 46, съответните параметри и изисквания на водоползването съгласно този закон, включително съгласно чл. 56, се инкорпорират в и прилагат по отношение на съответното разрешение за търсене и проучване или проучване, или концесия за добив, на дълбоки геотермални ресурси, издадени съгласно Закона за подземните богатства.
\n
(2)Компетентният орган относно съответните води, определен съгласно чл. 52, има задължение да участва в комисията по предоставяне на правата по реда на Закона за подземните богатства.“ 5. В чл. 47, ал. 2, т. 2 накрая се добавя „освен в случаите, когато ценни вещества се извличат в рамките на концесия за добив на дълбоки геотермални ресурси съгласно Закона за подземните богатства“.
\n
6.В чл. 48 се създава ал. 6: „(6) Титулярите на разрешения и концесионерите, които имат право да експлоатират хидрогеотермални ресурси съгласно Закона за подземните богатства, са длъжни да спазват изискванията по ал. 1, които са приложими към експлоатирания хидрогеотермален ресурс.“ 7. В чл. 49, ал. 3 се създава т. 4: „4. права на експлоатация на хидрогеотермални ресурси.“ 8. В чл. 50: а) в ал. 4: аа) в текста преди т. 1 след думата „водовземанията“ се добавя „включително при съгласуване на разрешения или концесии за експлоатация на геотермални ресурси по Закона за подземните богатства“; бб) създава се нова т. 4: „4. експлоатация на геотермални ресурси;“ вв) досегашната т. 4 става т. 5; б) в ал. 9, т. 1 след думите „издаване на разрешение за строеж“ се добавя „когато това се изисква“.
\n
9.В чл. 56: а) в ал. 3 след думите „чл. 46, ал. 1, т. 7“ се добавя запетая и съюзът „и“ се заличава; б) създава се нова ал. 7: „(7) Разрешителните за експлоатация на хидрогеотермални ресурси по чл. 44, ал. 1, т. 4 и чл. 46, ал. 1, т. 11 съдържат и:
\n
1.начин на отвеждане, циркулация, реинжектиране или инжектиране на води във водното тяло;
\n
2.характеристика на подземното водно тяло, в което се отвеждат водите, и близостта до други подземни водни тела, които могат да бъдат засегнати;
\n
3.максимална енергийна мощност на геотермалната система.“ 10. В чл. 57, ал. 1, т. 1 след думите „хидромелиоративни цели“ се добавя „както и за водовземане с цел производство на зелен водород“.
\n
11.В чл. 62а, ал. 1, т. 5 се създава буква „г“: „г) възможни промени на температурните характеристики на водното тяло в различните случаи на водоползване;“.
\n
12.В чл. 68: а) в т. 1 думите „т. 1 и 2“ се заменят с „т. 1, 2 и 4“; б) в т. 8 накрая се добавя „освен в случаите на експлоатация на плитки геотермални ресурси съгласно Закона за енергията от възобновяеми източници“.
\n
13.В чл. 116, ал. 1 се създава т. 5: „5. постигане на устойчиво състояние на геотермалния потенциал на водите.“ 14. В чл. 118а: а) алинея 8 се изменя така: „(8) Инжектираните води по ал. 7, т. 1 и ал. 11 не могат да съдържат вещества, различни от тези, получени в резултат от проучването и добива на нефт и газ, на геотермални ресурси, или от минната дейност.“; б) в ал. 9 т. 2 се заличава; в) създават се ал. 11 и 12: „(11) Разрешава се инжектирането и реинжектирането:
\n
1.на води, съдържащи вещества, резултат от проучването и добива на хидрогеотермални ресурси, и 2. в случаите на използване на води за добив на хидрогеотермални ресурси.
\n
(12)В случаите по ал. 11 не се издава отделно разрешително по този закон, а параметрите на разрешеното инжектиране и реинжектиране се включват:
\n
1.в рамките на правото на свободното ползване по чл. 43, ал. 3, доколкото не се използва водно тяло, различно от това, от което се добива вода;
\n
2.в условията на разрешението или концесията по Закона за подземните богатства, в случаите на експлоатация на дълбоки хидрогеотермални ресурси;
\n
3.в условията на разрешителното за водовземане или ползване на воден обект за експлоатация на плитки хидрогеотермални ресурси в останалите случаи.“ 15. В чл. 118г се създава ал. 7: „(7) В регистъра по ал. 3 в отделна категория се вписват и геотермалните системи за експлоатация на хидрогеотермални ресурси, независимо дали представляват водовземни съоръжения или не и независимо дали по отношение на тях има издадено разрешение по този закон или не.“ 16. В глава десета, раздел IX се създава чл. 181а: „Чл. 181а. (1) Всички геоложки и хидрогеоложки данни, налични и създавани в резултат или във връзка с дейностите по този закон, се събират от съответните басейнови дирекции и се предоставят в цифрова форма за завеждане в Националния геоложки фонд.
\n
(2)Басейновите дирекции и Националният геоложки фонд създават споделена обща база данни за управление, съхранение и достъп до геоложките и хидрогеоложките данни, създавани и използвани във връзка с дейностите по този закон.
\n
(3)Изпълнението на предходните алинеи се конкретизира в наредбата по чл. 16, ал. 3 от Закона за подземните богатства и наредбата по чл. 135, ал. 1, т. 2 от този закон.“ 17. В чл. 194: а) създава се нова ал. 13: „(13) Не се дължи такса за водовземане при търсене и проучване, проучване и добив на дълбоки геотермални ресурси, освен за количествата вода, когато има водовземане без връщане обратно във водното тяло, както и в случаите съгласно Закона за енергията от възобновяеми източници.“; б) досегашната ал. 13 става ал. 14.
\n
18.В § 1, ал. 1 от допълнителните разпоредби: а) създават се т. 102 и 103: „102. „геотермални ресурси“ е понятие по смисъла на § 1, т. 1а от допълнителните разпоредби на Закона за подземните богатства;
\n
103.„хидрогеотермални ресурси“ е понятие по смисъла на § 1, т. 70 от допълнителните разпоредби на Закона за енергията от възобновяеми източници.“ 19. В § 8 от преходните и заключителните разпоредби ал. 4 се изменя така: „(4) Титулярите на разрешителните по ал. 3 заплащат такса за разрешеното водно количество в размер на 5 лв./куб. м за бутилиране на минерална вода и 2 лв./куб. м за количества използвана вода в приложимите случаи при добив на хидрогеотермална енергия, които не се връщат обратно във водното тяло.“
\n
§ 86В срок от 6 месеца от влизането в сила на този закон басейновите дирекции
\n
1.правят списък с всички титуляри на разрешителни, които използват хидрогеотермални ресурси в рамките на разрешенията си, и категоризират съответните съоръжения в регистъра съгласно чл. 118г, ал. 7 от Закона за водите;
\n
2.предават в Националния геоложки фонд всички налични геоложки и хидрогеоложки данни, свързани с дейностите по Закона за водите.
\n
§ 87В тримесечен срок от влизането в сила на този закон подзаконовите нормативни актове по прилагането на Закона за водите се привеждат в съответствие с него
\n
§ 88
\n
В Закона за безопасно използване на ядрената енергия (обн., ДВ, бр. 63 от 2002 г.; изм., бр. 120 от 2002 г., бр. 70 от 2004 г., бр. 76, 88 и 105 от 2005 г., бр. 30 от 2006 г., бр. 11 и 109 от 2007 г., бр. 36 и 67 от 2008 г., бр. 42 и 74 от 2009 г., бр. 80, 87, 88 и 97 от 2010 г., бр. 26 от 2011 г., бр. 38 и 82 от 2012 г., бр. 15, 66 и 68 от 2013 г., бр. 98 от 2014 г., бр. 14 от 2015 г., бр. 58, 99, 102 и 103 от 2017 г., бр. 7 и 77 от 2018 г., бр. 17 от 2020 г. и бр. 102 от 2022 г.) се създава чл. 16а „Чл. 16а. Ядрените централи осъществяват медицинско наблюдение на допускани до работа лица чрез наети правоспособни лекари с придобита специалност съгласно приложение № 3 към наредбата по чл. 65, ал. 1, т. 4 от Закона за здравето и медицински специалисти, организирани в собствено структурно звено в централата. Медицинското осигуряване в ядрени централи в случаи на аварийни ситуации и/или инциденти се извършва от наети правоспособни лекари с придобита специалност и медицински специалисти, организирани в собствено структурно звено в централата, което отговаря на изискванията, посочени в наредбата по чл. 65, ал. 1, т. 1 от Закона за здравето.“
\n
§ 89
\n
В Закона за здравето (обн., ДВ, бр. 70 от 2004 г.; изм., бр. 46, 76, 85, 88, 94 и 103 от 2005 г., бр. 18, 30, 34, 59, 71, 75, 80, 81, 95 и 102 от 2006 г., бр. 31, 41, 46, 52, 59, 82 и 95 от 2007 г., бр. 13, 102 и 110 от 2008 г., бр. 36, 41, 74, 82, 93, 99 и 101 от 2009 г., бр. 41, 42, 50, 59, 62, 98 и 100 от 2010 г., бр. 8, 9, 45 и 60 от 2011 г., бр. 38, 40, 54, 60, 82, 101 и 102 от 2012 г., бр. 15, 30, 66, 68, 99, 104 и 106 от 2013 г., бр. 1, 98 и 107 от 2014 г., бр. 9, 72, 80 и 102 от 2015 г., бр. 17, 27, 98, 103 от 2016 г., бр. 58, 85 и 102 от 2017 г., бр. 18, 77, 91, 98 и 102 от 2018 г., бр. 24, 58, 99 и 101 от 2019 г., бр. 23, 28, 34, 44, 67, 103, 105 и 110 от 2020 г., бр. 21 от 2021 г., бр. 8, 17, 18, 32, 41, 58, 62 от 2022 г.; Решение № 14 на Конституционния съд от 2022 г. – бр. 94 от 2022 г.; изм., бр. 102 и 104 от 2022 г. и бр. 8, 66 и 80 от 2023 г.) в чл. 64, ал. 3 се създава изречение второ: „Медицинското наблюдение на лицата, допускани до работа в ядрени централи, се осъществява от наети правоспособни лекари с придобита специалност съгласно приложение № 3 към наредбата по чл. 65, ал. 1, т. 4 от Закона за здравето и медицински специалисти, организирани в структурно звено в централата.“
\n
§ 90Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“
\n
Законът е приет от 49-ото Народно събрание на 29 септември 2023 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.
\n
Председател на Народното събрание: Росен Желязков 7444