Чл. 103(1) За укрепяване на стените на сондажите за изливни пилоти се допуска да се прилагат глинени (или други) укрепителни разтвори (бентонитови суспензии)
\n
(2)Укрепяване на стените на сондажите за изливни пилоти чрез използване на воден напор се допуска само при строителни площадки, на които няма съществуващи постройки и при отстояние на сондажите от съществуващи сгради и съоръжения най-малко 40 m. Оптималният воден напор се определя на място при първите сондажи, като не се допуска да е над стойността, съответстваща на 4 m воден стълб.
\n
(3)В зимни условия при сондиране под защитата на глинени разтвори или укрепяване на стените на сондажите чрез воден напор не се допуска замръзване на глинения (бентонитовия) разтвор или на водата в сондажите.
\n
(4)Не се допуска нивото на глинения разтвор в сондажите по време на сондирането, почистването и бетонирането им да е по-малко от 0,5 m над нивото на подземните води.
\n
(5)Не се допуска бетонирането на изливните пилоти да се извършва по-късно от 24 часа, а при пропадъчни почви – по-късно от 8 часа – след завършване на сондирането за тях.
\n
Чл. 104
\n
(1)Допуска се при сондажи, които не достигат до нивото на подземните води и са укрепени с изтеглящи се обсадни тръби в пластове от песъчлива глина и глина (без прослойки и без лещи от пясък или от глинест пясък), пилотите да се бетонират с вибро-улеи, вибро-хоботи, бетонови кофи-кюбели с гъвкави хоботи и гъвкави шлангове (хоботи) на автобетонпомпи, т.е. без използване на бетоноизливни (ВПТ/контракторни) тръби
\n
(2)За предпазване от разслояване при полагане на бетонната смес при използване на средствата по ал. 1 не се допуска свободното й гравитачно падане от височина над 2 m.
\n
Чл. 105(1) При бетониране на изливни пилоти по метода „вертикално преместваща се тръба“ (ВПТ/контракторна) се спазват следните изисквания
\n
1.в приемната фуния преди напълването й с бетонна смес се поставя подходяща тапа за изтласкване на навлязлата в бетониращата тръба вода в началото на бетонирането;
\n
2.бетонната смес се подава непрекъснато в приемната фуния, като бетониращата тръба се изтегля постепенно нагоре и се скъсява с премахване на тръбни звена (с дължини 0,5 - 3 m);
\n
3.приемната фуния трябва да бъде постоянно пълна с бетонна смес, а бетониращата тръба да бъде потопена във вече бетонираната част на пилота на дълбочина от 0,8 m до 1,5 m.
\n
(2)От всеки 50 m положен бетон в сондажи за пилоти се вземат не по-малко от 3 броя проби за лабораторно изпитване за доказване на съответствие с проекта.
\n
(3)За контрол на еднородността на бетонния стълб на изливните пилоти, изпълнявани по метода ВПТ, могат да се извършват ударно-акустични проверки, а от един пилот на всеки 100 броя пилоти, но не по-малко от 2 броя пилоти за целия обект, се изваждат и изследват бетонни ядки от цялата му дължина.
\n
Чл. 106
\n
(1)Уширенията при върховете (петите) на набивните, изливните, кухите забивни пилоти се формират чрез нанасяне на удари, чрез локални взривове или електрошокове с раздробяващо или раздробяващо-изхвърлящо действие
\n
(2)При използване на взривяване или електрошокове бетонната смес в изливните пилоти се полага така, че горната й повърхност в сондажа преди взривяването, съответно предизвикването на волтова дъга, да е по-високо спрямо зоната на зарядите (електроразрядите).
\n
(3)За нивото на бетонната смес в сондажите за изливни пилоти, чиято пета е уширена чрез механични приспособления към работните органи на сондажните машини, се спазват изискванията на чл. 105, ал. 1.
\n
(4)Обемът на бетонната смес, положена преди образуването на уширенията по ал. 1, трябва да е достатъчен за цялостното запълване на уширенията и най-малко 2 m от стъблото на пилота над тях, включително след взривяването (респ. след електрошока).
\n
(5)По време на образуването на уширението (наричано „камуфлетно“) на всеки пилот се контролира нивото на спуснатия в забоя заряд (електроизлъчвател) и нивото на бетонната смес в тръбата преди и след взривяването.
\n
Чл. 107(1) Не се допуска
\n
1.полагане на армировката на изливните пилоти без почистване на сондажите от тинята, останала на дъното след сондирането;
\n
2.спускане на армировъчните пакети в сондажите, без да е осигурена вертикалността им и без да е фиксирано центричното им положение спрямо устието и стените на сондажите.
\n
(2)При пилоти, които се изпълняват с едновременно сондиране и изливане на бетоновите или цименто-пясъчните смеси, се допуска армировъчните пакети да се спускат (гравитачно, чрез затежаване или посредством вибриране) до проектното им положение в прясно излятата бетонна смес, непосредствено след изваждането на сондиращо-бетониращия шнек.
\n
Чл. 108
\n
(1)Допустимите отклонения от проектното положение на забивните пилоти и кухите пилоти в план и на котата на главата на пилота се изисква да са съгласно приложение № 29 и приложение № 30
\n
(2)Допустимите отклонения на осите на изливните пилоти спрямо вертикалното направление (за всички посоки) се допускат до стойност 0,5 % от дължината на изливния пилот.
\n
(3)Броят на пилотите с максимално допустими отклонения не трябва да превишава 25 % от общия брой пилоти при ивично разположение на пилотите в план и 5 % – при стоящи пилоти.
\n
Чл. 109Микропилотите се изпълняват съгласно БДС EN 14199. Те са
\n
1.забивни – изготвени от стоманобетон, стомана или дърво;
\n
2.инжекционни – изпълнени на място чрез еднократно или неколкократно инжектиране на циментов разтвор под контролирано високо налягане в предварително изготвени сондажи с малък диаметър (от 70 mm до 100 mm); инжектирането се осъществява на тактове с помощта на специално впръскващо устройство (пакер); втори или трети цикъл на инжектиране може да бъде изпълнен в почви с ниска плътност на следващия ден след предния инжекционен цикъл.
\n
Чл. 110
\n
(1)Инжекционните микропилоти могат да бъдат армирани с корави профилни стоманени пръти, с дебелостенни тръби или с предварително изготвени скелети от армировъчна стомана. В тези случаи те се изпълняват чрез нагнетяване на циментови разтвори в почвата от сондажи или от отвори, създадени от самопробивни устройства. Изискванията към състава и подвижността на инжекционните разтвори се определят в проекта при съобразяване с параметрите на инжекционната техника и почвите. Преди започване на процеса се извършва пробно изпълнение
\n
(2)При изпълнение на инжекционните микропилоти се спазват изискванията: разходът на разтвор за един инжекционен пилот след нагнетяването му да не бъде по-малко от 1,25 пъти изчислителния обем на съответния сондаж при плътна земна основа и не повече от 2,5 пъти – при слаба и силно деформируема земна основа; при констатиран разход на разтвор повече от 2,5 пъти спрямо изчислителния обем на проектирания пилот инжектирането се преустановява и се повтаря след 8 – 12 часа по указания, дадени от проектанта.
\n
Чл. 111
\n
При инжекционните микропилоти (струйно-инжектирани) не се допуска краят на тръбата за инжектиране да е на разстояние повече от 0,5 m над дъното на предварителния сондаж. Диаметърът на инжекционните тръби (от типа „тръби с маншети“) не се допуска да е по-малък от 40 mm при използването на цименто-пясъчни разтвори и от 30 mm – при циментови разтвори
\n
Чл. 112
\n
(1)Подхоризонталните (субхоризонтални, подобни на земните анкери) микропилоти се прилагат за поемане на срязващи усилия при укрепяване на откосите на строителни изкопи. Земните анкери могат да бъдат инжекционни или забити в почвения откос стоманени пръти или тръби. Главите могат да бъдат обединени от метални въжета и мрежи, покрити или не с пръскан бетон
\n
(2)При покритие на откоса с пръскан бетон и наличие на повърхностни и инфилтрационни води между почвата (скалата) и покритието от пръскан бетон се поставят дрениращи подложки (дрениращи ленти) или дренажни тръби, а през пласта от пръскан бетон трябва да се направят отвори за оттичане.
\n
Чл. 113
\n
За усилване и реконструкция на фундаменти или изграждане на фундаменти в стеснени условия, както и за укрепяване на строителни изкопи, е допустимо да се прилага технологията „Jet grouting“, като се спазват изискванията на БДС EN 12716 „Извършване на специални геотехнически работи. Инжектиране при високо налягане“ (БДС EN 12716) и инструкциите на производителя. Изпълнението се осъществява чрез въртяща се „режеща водна струя“, подавана през дюзи със скорост над 100 m/s, която разрушава структурата на почвата и води до изнасяне на размитите почвени частици, а на тяхно място се инжектират втвърдяващи се разтвори
\n
Чл. 114
\n
Неармирани пилоти, които се получават от смесване на място (по технологията „Mixed at place“) на просондирани почви с добавки от вода и цимент или други свързващи материали, се изпълняват в съответствие с препоръките в проекта, БДС EN 14679 „Изпълнение на специални геотехнически работи. Уплътняващи смеси“ и инструкциите на производителя
\n
Чл. 115
\n
Изпълнението на пилоти, които са предназначени за поемане на опънни (изтръгващи) сили или сили, с направление, перпендикулярно на оста на пилотите, се извършва съгласно всички изисквания за армирани пилоти от наредбата. При изпълнение на опънни сондажно-изливни пилоти за укрепвяване на стените на сондажите не се използват глинени разтвори или други тиксотропни (бентонитни) смеси, намаляващи околното триене на пилотите
\n
Чл. 116
\n
Пилотите от пилотните фундаменти и пилотните укрепителни стени се обединяват в горния си край посредством ростверк (монолитни или сглобяеми стоманобетонни греди или плочи). Ростверкът е „нисък“ или „висок“ в зависимост от положението му спрямо теренната повърхност (респ. спрямо дъното на водоема), а по отношение на връзката му с пилотите – ставно свързан или запънат. Преди бетонирането главите на забивните пилоти се разрушават, надлъжната им армировка се изправя, навлиза и се свързва с ростверка съгласно предвиденото в проекта. Изпълнението на ростверка, в т.ч. материали, технология на изпълнението, допустими отклонения на размерите, бетонови покрития, повърхностна изолация и др., се извършва съгласно изискванията на проекта
\n
Чл. 117
\n
(1)При пилоти и пилотни конструкции, натоварени с постоянни опънни или знакопроменливи (опънно-натискови) товари, изпълнението, включително изискването за монолитност на връзката „пилот – ростверк – връхна конструкция“, се документира и контролира с констативен акт, обр. 12 от приложение № 12 на Наредба № 3 от 2003 г
\n
(2)Констативните актове за приемане на завършените пилотни работи трябва да съдържат данни за условията и начина на изпълнението им, проведените изпитвания, включително отклоненията от проектното положение на пилотите съгласно приложение № 29 и приложение № 30 от наредбата.
\n
Глава трета ФУНДИРАНЕ И УКРЕПЯВАНЕ НА СТРОИТЕЛНИ ИЗКОПИ ПО МЕТОДА „ШЛИЦОВА СТЕНА“
\n
Чл. 118
\n
(1)Стоманобетонни (монолитни или сглобяеми) конструкции по метода „шлицова стена“ се прилагат за укрепяване на строителни изкопи, като дълбоко заложени фундаменти, противоземетръсни шайби и елементи на подземни съоръжения
\n
(2)Шлицовите стени се изграждат според изискванията на БДС EN 1538 „Изпълнение на специални геотехнически работи. Шлицови стени“ чрез бетониране или спускане на готови стоманобетонни панели в тесни вертикални изкопи (шлицове), укрепени с глинени (бентонитови) или други разтвори. По изключение (и със съгласието на проектанта) се разрешава спускане и в неукрепени шлицове.
\n
(3)Когато шлицовите стени изпълняват и постоянни водозащитни функции, между отделните им части (шлицови ламели) се поставят уплътнители (Waterstop приспособления). В горния край стените могат да бъдат свързани посредством монолитни обединителни (тип „ростверк“) греди или други конструкции.
\n
(4)Шлицовите стени се изпълняват като част от проектите за фундиране или по отделни конструктивни проекти, когато са предназначени за укрепяване на строителни изкопи.
\n
Чл. 119
\n
Допуска се започване на строителството на подземни съоръжения, фундаменти и укрепителни стени по метода „шлицова стена“, ако на строителната площадка са изпълнени условията по осигуряване на устойчивостта на горната част на шлицовите изкопи чрез изграждане на водеща траншея, ограничена по дължината й от направляващи водещи бордюри или други технически средства
\n
Чл. 120
\n
Използваните за укрепяване на шлицовите изкопи разтвори: глинени (бентонитови), полимерни или др., трябва да отговарят на предвидените в проекта технически и екологични изисквания. Не се допуска в разтворите да се съдържат опасни и вредни за подземните води вещества, посочени в приложение № 1 и приложение № 2 на Наредба № 1 от 2007 г. за проучване, ползване и опазване на подземните води (Наредба № 1 от 2007 г.)
\n
Чл. 121
\n
(1)Съставът, техническите показатели и качествата на разтворите за укрепване на шлицовите изкопи трябва да осигуряват устойчивост на стените на изкопите до запълването им с бетонни смеси по метода ВПТ, респективно до приключване на изпълнението на сглобяемите шлицови стени
\n
(2)Водата за приготвяне на глинените разтвори се изисква да е в съответствие с БДС EN 1008 „Вода за направа на бетон. Изисквания за вземане на проби, изпитване и оценяване на годността на вода, включително на рециклирана вода от производството на бетон като вода за направа на бетон“.
\n
(3)За техническите характеристики на укрепващите глинени разтвори за шлицови стени се спазват следните изисквания:
\n
1.водоотдаване – до 17 сm 3 за 30 min;
\n
2.дебелина на глинената кора по стените на шлицовите изкопи – до 4 mm;
\n
3.условен вискозитет – 19 - 30 s;
\n
4.съдържание на пясък – до 4 %;
\n
5.стабилност – до 0,02 g/сm 3 ;
\n
6.избистряне – до 3 % за 24 часа (градуиран цилиндър 0,10 dm 3 );
\n
7.водороден показател рН – от 8 до 11,5 (определен с индикаторна хартия).
\n
(4)За да осигури устойчивостта на вертикалните изкопи, обемната плътност на укрепващия разтвор трябва да е в следните граници:
\n
1.за разтвори от бентонитова глина – от 1,03 до 1,10 g/сm 3 ;
\n
2.за разтвори от други глини – от 1,13 до 1,25 g/сm 3 ;
\n
3.за полимерни разтвори – съгласно указанията на производителя им.
\n
(5)При работа в неустойчива земна основа и/или при наличие на напорни подземни води за повишаване на обемната плътност на укрепващите глинени разтвори се допуска влагането на добавки от фино смлян барит, магнетит и др. Количеството на добавките е в зависимост от изискващата се за устойчивостта на шлицовете плътност на разтвора, но не повече от 7 % от масата на глината в него. При едрозърнеста земна основа (съдържаща водопропускливи прослойки от пясъци и чакъли) за намаляване на водоотдаването и загубите на разтвор се допуска добавянето на водно стъкло (калиев или натриев силикат) – от 2 до 6 % от масата на глината в разтвора.
\n
(6)При сглобяемите шлицови стени след спускането им до проектното положение укрепващият разтвор или се заменя с втвърдяващ се разтвор, или в него се въвеждат реагенти за втвърдяване. За укрепване на изкопа и замонолитване на готови стоманобетонни шлицови панели се използват и самовтвърдяващи се двуфункционални разтвори, като в състава им се включват цимент и добавки, забавящи началото на свързване на цимента. Видът на тези разтвори се предписва в проекта, като за регулиране на сроковете за свързване и втвърдяване се изисква съставът им да е проверен експериментално в реални работни условия.
\n
Чл. 122
\n
(1)Не се допуска изливане (проникване) на укрепващи разтвори върху теренни повърхности, в карстови каверни, крайпътни окопи, канализации, течащи повърхностни води и водоеми
\n
(2)Допуска се повторно използване на замърсени (употребявани) укрепващи разтвори след рециклиране в пречиствателна инсталация към бентонитовото стопанство на обекта, ако се достигнат характеристики, посочени в чл. 121.
\n
Чл. 123
\n
Механизацията за шлицовите изкопи се избира съгласно проекта – в зависимост от характеристиките на земната основа, условията (стеснеността) на работния участък и размерите на изгражданата шлицова стена. Работните позиции на шлицовите машини и схемите с ходовете за тяхното придвижване от една в друга позиция се дават в ПОИС
\n
Чл. 124Не се допуска
\n
1.нивото на укрепващия разтвор по време на изкопните работи да е по-ниско от 0,2 до 0,6 m спрямо горния ръб на водещите бордюри;
\n
2.нивото на укрепващия разтвор да бъде по-ниско от 1 m спрямо нивото на подземните води в зоната на шлицовия изкоп.
\n
Чл. 125
\n
(1)Не се допуска започване на запълването на шлицовите изкопи с бетонни смеси, готови стоманобетонни конструкции или противофилтрационни материали без почистване на дъното на шлицовите изкопи от утайки и евентуални обрушвания на почвата
\n
(2)Бетонирането на секциите на изливните шлицови стени се извършва без прекъсване. В съответствие с проекта се допуска използването на водоплътни бетони. При установена агресивност на подземните води бетоните се защитават с влагането в тях на специални цименти, включително и чрез поставянето на синтетични обвивки върху готовите шлицови панели.
\n
Чл. 126(1) Не се допуска при изпълнение на монолитни (изливни) шлицови стени под защита на укрепващи разтвори преминаването на бетонни смеси от една секция в друга
\n
(2)Ограничители (напр. фуговите тръби) между отделните секции и армировъчните скелети се поставят преди полагането на бетонната смес не по-късно от 8 часа след изкопаването на секцията. Конструкцията на тръбните ограничители, които след започване втвърдяването на бетона се изтеглят нагоре и изваждат от траншеята, трябва да поема натоварването от запълващия материал преди началото на втвърдяването.
\n
(3)Допустимо е за ограничители между секциите да се използват сглобяеми стоманобетонни елементи, които остават вбетонирани в шлицовата стена и осигуряват водонепропускливост на фугите й. В съответствие с проекта се допускат и други технически решения за разграничаване на шлицовите секции.
\n
(4)При спускане на армировъчните скелети в шлицовите отвори се изисква осигуряване на пространство за проектното бетоново покритие на армировката, което трябва да е с дебелина най-малко 5 cm.
\n
(5)При бетонирането на монолитните и спускането на сглобяемите шлицови стени се измества укрепващият разтвор, който се отвежда (или изпомпва), но без да се допуска понижаване на нивото му в секцията съгласно изискванията по чл. 123.
\n
(6)Минималната дълбочина на потапяне на бетониращите (бетононаливните, контракторните) тръби в запълващата бетонна смес е в следната зависимост от дълбочината на шлицовия изкоп: до дълбочина 10 m – потапяне 1 m; при дълбочина от 10 m до 15 m – 1,2 m; при дълбочина над 15 m – 1,5 m.
\n
(7)Бетонната смес за шлицови стени трябва да отговаря на изискването за клас по якост на натиск на бетона С30/37, а консистенцията й – на клас по диаметър на разстилане F4 или на клас по слягане S3 съгласно БДС EN 206.
\n
(8)Когато е предвидено върху шлицовите стени да се изпълняват други стоманобетонни конструкции, включително когато стените служат за фундаменти, бетонирането им в края се изпълнява с надвишение 40 - 60 сm, което се отстранява веднага след приключване на бетонирането.
\n
Чл. 127
\n
Интензивността (скоростта) на подаване на запълващ материал (бетонна смес) в шлицовите изкопи е най-малко 8 m 3 /h. Не се допуска започване на бетонирането на шлицова стена, ако не е осигурено количество бетонна смес за запълване на една цяла секция без прекъсвания с продължителност, която предполага настъпване на начало на втвърдяване на последно положената бетонна смес. Допуска се влагането в бетонната смес на химически добавки, забавящи втвърдяването
\n
Чл. 128
\n
(1)При полагане на бетон по метода ВПТ с една или повече бетоноизливни тръби след всеки 5 - 8 m 3 положен бетон трябва да се измерва нивото му в шлицовия изкоп и данните да се съпоставят с графика на бетонирането. При констатирано обрушване на стените на шлицовите изкопи, свързано с невъзможност за бетониране, или при големи загуби на бетонна смес (в каверни, в дефектирала канализация или в други подземни проходи) не се допуска работата да продължи без вземане на мерки, съгласувано с проектанта, освен ако такива не са предвидени в проекта и/или предварително заложени в ПОИС
\n
(2)Класът на бетоните за шлицови стени се контролира за съответствие с БДС EN 206 и БДС EN 206/NA. Не се допуска взетите и изследвани проби от бетона при площ на шлицовата стена до 10 000 m 2 да са по-малко от 1 брой на 100 m 2 , а при площ на стената до 500 m 2 – 1 брой.
\n
Чл. 129
\n
Разкриването (откопаването) на шлицовите стени се извършва равномерно и на пластове, след като излетите бетони или втвърдяващите се суспензии при сглобяемите стени са достигнали необходимата по проект якост, но не по-рано от 14 дни след приключване на бетонирането. Съгласно специални указания в проекта се допуска изкопните работи за разкриване на шлицове, служещи като оградни стени на строителни изкопи, да се извършват на отделни участъци
\n
Чл. 130
\n
След едностранно разкриване на монолитните шлицови стени се извършва повърхностна обработка на стените – фрезоване, изчукване на издатини, измазване, заглаждане с пръскан бетон и полагане на хидроизолация и др., ако това е предвидено в проекта
\n
Чл. 131
\n
Не се допуска при сглобяеми шлицови стени готовите елементи да се приемат и спускат в шлицовете без представяне на нормативно изискващите се документи (декларации за експлоатационни показатели и/или декларации за съответствие), които демонстрират съответствие на показателите с предвидените в проекта
\n
Чл. 132Армопакетите при изливните шлицови стени се приемат с Акт, обр. 7 от приложение № 7 на Наредба № 3 от 2003 г
\n
Чл. 133(1) При шлицови стени се допускат отклонения от проектните размери относно
\n
1.нивелета на водещите бордюри: а) при изливни стени – до ±50 mm; б) при сглобяеми стени – до ±20 mm;
\n
2.широчина на изкопа – до +100 mm;
\n
3.дълбочина на изкопа – до +150 mm;
\n
4.вертикалност – напречните отклонения се ограничават от по-ниската стойност между 0,15 d при изливните стени, съответно 0,12 d при сглобяемите стени и 0,005 L (където d е широчината на шлицовия изкоп, а L е височинaтa на шлицовaтa стенa);
\n
5.изкривяване по дължината на стоманобетонните елементи – до 10 mm при дължина на елементите до 7 m и до 12 mm при дължина на елементите над 7 m.
\n
(2)Допуска се да не се контролира прекопаване/недокопаване на шлицов изкоп до 2 % от дълбочината на секцията, мерено от горната повърхност на водещите бордюри, ако друго не е предвидено в проекта.
\n
Чл. 134Завършените шлицови стени се приемат със
\n
1.Протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа (с осите на стените и специалните указания за терена и чертежите на водещите бордюри), обр. 2 или 2а от приложение № 2, респ. № 2а на Наредба № 3 от 2003 г.;
\n
2.Акт за приемане на земната основа и действителните коти на извършените изкопни работи (шлицовия изкоп преди спускането на армопакетите), обр. 6 от приложение № 6 на Наредба № 3 от 2003 г.;
\n
3.Акт за приемане на извършените СМР по нива и елементи на строителната конструкция (армопакетите – преди и след спускането в шлицовия изкоп), обр. 7 от приложение № 7 на Наредба № 3 от 2003 г.;
\n
4.Акт за установяване на всички видове СМР, подлежащи на закриване, удостоверяващ, че са постигнати изискванията на проекта (приемане на шлицовата стена или части от нея), обр. 12 от приложение № 12 на Наредба № 3 от 2003 г.;
\n
5.технологични схеми и график за монтаж и демонтаж на бетоноизливните (контракторните) стоманени тръби;
\n
6.График на извършването на бетонирането съгласно проекта;
\n
7.протоколи от извършени лабораторни и/или на място изследвания на укрепителните суспензии и запълващите бетони за шлицовите отвори.
\n
Чл. 135
\n
Монолитното свързване на оградни шлицови стени с фундаментни плочи и с други сутеренни плочи на сгради и съоръжения се извършва съгласно проекта въз основа на работни детайли на зоните за свързване. Армопакетите и готовите шлицови панели в този случай трябва да се фиксират в дълбочина много прецизно (например чрез окачване към напречни носещи стоманени гредички, които стъпват върху водещите стоманобетонни бордюри)
\n
Чл. 136
\n
Шлицовите стени, които служат за фундаменти, се изпълняват като монолитни (изливни). В горната си част те могат да бъдат обединени с помощта на плочи или греди (ростверк), както и да са обединени и с вертикални носещи елементи от връхната конструкция Глава четвърта ФУНДИРАНЕ ВЪРХУ МЕХАНИЧНО ЗАЗДРАВЕНА ЗЕМНА ОСНОВА ЧРЕЗ УПЛЪТНЯВАНЕ ИЛИ ЗАМЯНА НА ЧАСТ ОТ ЗЕМНАТА ОСНОВА.
\n
ПОЧВЕНИ ПИЛОТИ
\n
Чл. 137
\n
(1)Механични заздравителни работи в естествената земна основа се извършват, когато са предвидени в проекта и е доказано от проектанта, че натоварването от проектираните фундаменти върху естествената земна основа ще предизвика загуба на устойчивост и/или недопустими слягания на земната основа – по-големи от посочените в приложение № 5 към чл. 82 от Наредба № 1 от 1996 г. или на БДС EN 1997-1 и БДС EN 1997-1:NA
\n
(2)За случаите по ал. 1 почвите в земната основа трябва предварително да бъдат оценени като изцяло или частично неподходящи за фундиране без заздравяване. Оценката се извършва от проектанта въз основа на литоложко описание и физико-механични характеристики от доклада за инженерногеоложко проучване, като в нея се аргументира необходимостта от повърхностно и/или дълбочинно уплътняване на земната основа в нейното естествено състояние.
\n
(3)Уплътняването на земната основа се осъществява чрез трамбоване, използване на вибромашини, прилагане на импулсни методи и др., след което се прилага метод на фундиране, съобразен с подобрените физико-механични характеристики на земната основа.
\n
Чл. 138
\n
(1)Когато под котата на фундиране са разположени почви, оценени в инженерногеоложкото проучване и/или в проекта като слаби (или относително слаби), земната основа частично или изцяло се замества от почвена подложка от несвързани или свързани почви. Почвените подложки („възглавници“) се използват за намаляване на слягането на плоскостните фундаменти и ускоряване на консолидацията на естествената земна основа под тях. Параметрите на подложките се определят с проекта за фундиране
\n
(2)Полагането на почвени подложки („възглавници“) се извършва на пластове, а уплътняването им – чрез валиране или трамбоване, като се спазват следните изисквания:
\n
1.дебелината на насипваните пластове да е определена съобразно изискванията в проекта и предвидената уплътняваща механизация;
\n
2.почвата, влагана в подложките, да е с оптимално водно съдържание в съответствие с чл. 43 от наредбата;
\n
3.почвата, влагана в подложките в зимни условия, да не е замръзнала; при температури на приземния въздух под 0 о С подготвените, но неуплътнени участъци от подложките се покриват с топлоизолиращи материали или със суха рохкава почва;
\n
4.всеки следващ пласт от подложките да се насипва само след доказване (лабораторно или на място) достигането на предписаната в проекта плътност (деформируемост) на предшестващия пласт; не се допуска насипване на почва за уплътняване върху замръзнал пласт;
\n
5.да се спазват предписанията, дадени в чл. 46 и 47 от наредбата.
\n
Чл. 139
\n
При повърхностно уплътняване на дъното на строителни ями за изпълнение на плоскостни фундаменти чрез валиране, трамбоване или с прилагане на импулсни методи се спазват следните изисквания 1. уплътняването (изцяло или на участъци) се извършва при заравнено дъно на ямата, като задължително след уплътняването се подравнява отново цялото дъно или само в зоните на предвидените фундаменти; уплътняването с импулсни методи може да се извърши неколкократно при спазване на същата процедура; фундирането се осъществява върху окончателно подравнена и валирана основа;
\n
2.за постигане на оптималната влажност в дълбочина на уплътнявания пласт се допуска доовлажняване и механично хомогенизиране на естествената почва при последващо уплътняване, ако е предвидено в проекта;
\n
3.допуска се уплътняване на почвите, с влагане в тях (с хомогенизиране) на стабилизиращи вещества, въз основа на проведенo изпитване на място и съгласно проекта;
\n
4.допуска се уплътняване след размразяване на замръзнала почва в земната основа по цялата дълбочина на замръзването (на участъци или по цялото дъно на строителната яма) след хомогенизиране и естествено изсушаване на почвата до оптимална влажност – съгласно писмени указания на проектанта;
\n
5.не се допуска прилагането на импулсно уплътняване на земна основа без доказване на приложимостта на метода с изпитване на място;
\n
6.не се допуска механично уплътняване на почви с консистенция, която не позволява удовлетворяване на изискванията относно тяхната проектна плътност и деформируемост;
\n
7.не се допускат динамични методи на повърхностно и дълбочинно уплътняване, ако създават въздействия, които са несъвместими със сигурността и експлоатацията, включително условията за обитаване на околните сгради и съоръжения.
\n
Чл. 140
\n
Качествата на повърхностните пластове на слаби, включително льосови, земни основи могат да се подобряват чрез влагане на (смесване със) цимент и последващо уплътняване. Цименто-льосовите възглавници се изпълняват чрез полагане на дъното на строителения изкоп на пластове от льосова почва с дебелина 15 - 20 сm, хомогенизирана предварително с цимент в съответствие с проекта. Сместа непосредствено преди началото на уплътнителните работи се навлажнява до оптималната стойност за уплътняване, като количеството на цимента е до 6 % от масата на сухата уплътняема почва (60 - 90 kg/m 3 ). Пластовете се уплътняват така, че да не се разрушават вече изпълнени по-долу пластове. Цименто-льосовите възглавници се приемат след доказване (лабораторно и/или на място) на конкретните механични характеристики, изисквани за тях
\n
Чл. 141
\n
При строителни работи за подобряване качествата на земната основа чрез дълбочинно уплътняване се допуска прилагането на методи за насипване и уплътняване на почви с чакъли и валуни, трошен камък с подходяща зърнометрия и други в сондажни отвори в земната основа и създаване на уплътнени обеми почва (т. нар. почвени пилоти), като се спазват следните изисквания 1. при изпълнение на уплътнителни сондажи в почвата в съответствие с БДС EN 14731 „Изпълнение на специални геотехнически работи. Обработване на земната основа с дълбоко вибриране“ или при оформяне и запълване на вертикални отвори чрез удари, параметрите на вибрационното въздействие или масата на ударната трамбовка и височината на падането й (прилаганата кинетична енергия) са съгласно проекта, съобразени с характеристиките на земната основа и вида на насипваните почви;
\n
2.критериите за уплътненост на материалите в уплътнителните сондажи и почвите извън (встрани от) тях се посочват в проекта; същото се отнася и при запълване на отвори, получени в почвата чрез взривяване или други динамични методи;
\n
3.за осушаване на почвите в земната основа в състава на влаганите материали (почви) в почвените пилоти може да се добавя негасена вар (в изпълнение на „варови пилоти“) или други хигроскопични субстанции;
\n
4.приложимостта на дълбочинното уплътняване се доказва с изпитвания на място;
\n
5.влаганите материали (почви) в отворите за дълбочинно уплътняване не трябва да са замръзнали и с консистенция, несъответстваща на проектната.
\n
Чл. 142
\n
При уплътняване на земната основа чрез почвени пилоти се определя обемната плътност на скелета на почвата на нивото на основната плоскост на бъдещите фундаменти и в дълбочина – вътре в периметъра на участък, определен от три почвени пилота, представляващи в план върхове на равностранен триъгълник. На всеки 1000 m 2 уплътнена площ се извършва най-малко едно изследване на достигнатата обемна плътност на почвения скелет между пилотите. Допуска се извършване на контролни проверки и чрез пенетрационни изпитвания. Допустимото отклонение спрямо проектните разстояния между центровете на изпълнените почвени пилоти е 10 % от диаметъра на почвените пилоти
\n
Чл. 143
\n
Земната основа се приема за уплътнена независимо от уплътнителния метод, когато средната обемна плътност на скелета е в съответствие с проектната, като последната не трябва да е по-малка от 1,7 g/сm 3 (Mg/m 3 ). Допуска се обемната плътност на скелета на най-много 10 % от почвените проби след уплътняването да е по-ниска с до 0,05 g/сm 3 (Mg/m 3 ) от предвидената в проекта. Допуска се контролът на уплътняването да се извършва и в процеса на уплътняване, ако уплътняващите машини са снабдени с контролни сензори за това
\n
Чл. 144
\n
Контролът за качеството на уплътнената земна основа трябва да отговаря на изискванията за насипни работи и контрол при изпълнението на насипи от Нормите за проектиране на пилотно фундиране, глави 4 и 5 Глава пета ФУНДИРАНЕ ВЪРХУ ХИМИЧНО И ФИЗИКО-ХИМИЧНО ЗАЗДРАВЕНА ЗЕМНА ОСНОВА. ЦИМЕНТАЦИЯ, ГЛИНИЗАЦИЯ, СИЛИКАТИЗАЦИЯ И СМОЛИЗАЦИЯ
\n
Чл. 145
\n
(1)Химични и физико-химични заздравителни работи в естествената земна основа се допускат, когато в активната зона под фундаментите почвите са с ниска носимоспособност и са силно деформируеми, според критериите на Наредба № 1 от 1996 г. или на БДС EN 1997-1 и БДС EN 1997-1/NA, или имат несъответстваща на изискванията в проектите водопропускливост
\n
(2)Заздравителните работи се извършват, когато са определени с инвестиционния проект, чрез въвеждане на стабилизиращи (свързващи) вещества в земната основа по следните начини:
\n
1.размесване с почвата (миксиране), съчетано с повърхностно или дълбочинно уплътняване, в съответствие с БДС EN 14227-15 „Хидравлично свързани смеси. Изисквания. Част 15: Хидравлично стабилизирани почви“ и БДС EN 14679 „Извършване на специални геотехнически работи. Уплътняващи смеси“;
\n
2.инжектиране на разтвори в съответствие с БДС EN 12715 и БДС EN 12716.
\n
(3)След установен в проекта метод за заздравяване на земната основа се прилага метод на фундиране, оптимизиран спрямо подобрените физико-механични характеристики на земната основа.
\n
Чл. 146
\n
(1)Методът чрез инжектиране на различни разтвори (реагенти) за заздравяване на почвата може да се прилага и за големи дълбочини в земна основа. Не се допуска заздравяване на земна основа чрез инжектиране на стабилизиращи вещества без постоянно наблюдение и контрол относно достигане на заложените в проекта параметри на заздравяването
\n
(2)Контролът се осъществява съгласно предвиденото в проекта, чрез лабораторно изследване на проби, взети на всеки 0,75 - 1,0 m в дълбочина от заздравените почви в сондажи или от шурфове, чрез пробни натоварвания с корава плоча или чрез пенетрационни изпитвания на място.
\n
(3)В зависимост от резултатите от проведеното заздравяване на земната основа се допускат изменения в първоначалните проекти за фундиране в съответствие с реда, регламентиран в ЗУТ и в Наредба № 3 от 2003 г.
\n
Чл. 147
\n
(1)Методът чрез инжектиране на разтвори от цименти и глини (циментация и глинизация) се прилага за подобряване на якостта, деформируемостта и водонепропускливостта на почви и скали, в които разтворите могат да проникват
\n
(2)При заздравяване на земна основа чрез инжектиране на циментови разтвори се допуска използването на смеси от различни видове цимент, но само след лабораторни изпитвания за определяне на състава (пропорциите на „циментовото мляко“) и времето за начало и край на свързването им. С изпитвания на място се уточняват големината на налягането и условията за проникване на инжекционния разтвор в почвата и скалните пукнатини. За всяка партида на цимента, предназначен за приготвяне на циментовите разтвори, се проверяват характеристиките „якост“ и „начало и край на свързване“ съгласно БДС EN 196 „Методи за изпитване на цимент“.
\n
(3)Глините, използвани за глинизация, включително на льос, следва да имат съдържание на монтморилонит над 60 % (т.е. да са от категорията „бентонитови“) и глинените разтвори да отговарят на указаното в проекта.
\n
(4)Характеристиките на циментовите и глинените разтвори преди използването им се проверяват на пробен участък за уточняване на заздравителните им възможности и изискванията към тях. В процеса на изпълнение се контролират следните характеристики на разтворите: вискозитет, дисперсност и относително тегло.
\n
Чл. 148
\n
Не се допуска сондиране при извършване на циментация или глинизация, без да се осигури целостта на сондажите в неустойчиви почви, разположени над зоната, която ще се инжектира. Сондажите се изпълняват с обсадни тръби в съответствие с изискванията на Правилника по безопасност на труда при геологопроучвателните работи и добива на нефт и газ от 1984 г. Окончателното завършване на сондажите за инжектиране в скални масиви, респ. основи, се приема след промиване или продухването им със сгъстен въздух
\n
Чл. 149
\n
Допуска се нагнетяване на разтворите при циментация или глинизация в поредната по-висока зона на един и същ сондаж само ако в нея няма напорни подземни води и ако това се извършва след завършването на циментацията на предишната зона, без да се изчаква втвърдяването на цимента в нея. Когато има напорни подземни води и когато е невъзможно инжектиране в по-високата зона поради „отказ“ от страна на почвата да поеме разтвора, се изчаква до втвърдяването на цимента в предишната зона. Глинизация се прилага в комбинация с добавки за бързо втвърдяване
\n
Чл. 150
\n
Циментация и глинизация в едрозърнести и песъчливи почви се извършва чрез двойно тампониране на използваните сондажи (над и под зоната на впръскване на разтвора), като се допуска разтворите да се инжектират на вертикални участъци (зони) от по 0,30 - 0,50 m, ако не е предписано друго в проекта
\n
Чл. 151
\n
(1)Не се допуска заздравяване на земна основа под съществуващи сгради и съоръжения чрез инжекционни работи, ако налягането на инжекционните разтвори превишава вертикалното нормално напрежение в почвата от собственото й тегло и външните товари в зоните на инжектирането
\n
(2)При инжектиране се осигурява постоянно инструментално наблюдение (замерване) на репери по теренната повърхност и/или по конструкцията на прилежащите сгради и съоръжения. При констатиране на начало на деформации или повреди на земната основа и конструкциите инжекционните работи се преустановяват. Възобновяването на същите се допуска след извършване на оценка на причините и допустимостта на нарушенията и след корекция на параметрите на инжектирането.
\n
Чл. 152
\n
Инжекционните работи се извършват в съответствие с изискванията на Наредбата за устройството, безопасната експлоатация и техническия надзор на съоръжения под налягане, приета с ПМС № 164 от 2008 г. (ДВ, бр. 64 от 2008 г.). Не се допуска изпълнение на инжекционни работи под обитавани (населени) сгради
\n
Чл. 153
\n
(1)Химическо заздравяване на почви (силикатизация, смолизация и др.) чрез инжектиране на водни разтвори (субстанции или реактиви) на неорганични или органични свързващи вещества се прилага само ако веществата са в съответствие с проектните изисквания и стандартизационните технически и екологични документи. Техническите изисквания към химическото заздравяване на почви трябва да отговарят на чл. 150 и 151
\n
(2)Допускат се отклонения в план до 5 сm спрямо проектните при геодезическото отлагане на местата на инжекторите и на сондажите за инжектиране. Не се допуска максималните напречни отклонения на инжекторите и сондажите от проектното им направление да превишават 1 % от тяхната дълбочина.
\n
(3)Не се допуска изтичане на химически разтвори (субстанции) през съседни инжектори (респ. сондажи). Не се допуска разполагането в план на местата (точките) на инжекторите (сондажите), респ. извършване на нагнетяване на заздравяващи субстанции в земната основа на по-малко от удвоеното разстояние на тяхното проникване в почвата. Заздравителните работи се осъществяват през една инжекторна точка, като на „пропуснатите“ точки се изпълнява последващо инжектиране.
\n
Чл. 154
\n
(1)Допуска се нагнетяването на заздравяващи субстанции да се извършва на отделни интервали в дълбочина на земната основа, като се осигуряват заложените в проекта изисквания за конфигурацията и монолитността на заздравявания масив. В еднородни по водонепропускливост почви заздравяването се извършва непрекъснато или на интервали в дълбочина, като се допуска инжектиране „от горе надолу“ или „от долу нагоре“
\n
(2)При нееднородно водонепропусклива земна основа първоначално се заздравяват пластовете с по-голяма водопропускливост съгласно реда, указан в проекта.
\n
(3)При водоносна или водонаситена земна основа заздравяването се извършва съгласно проекта по ред и план, които осигуряват най-благоприятни условия за свободно изтласкване на почвената вода от нагнетяваните разтвори.
\n
Чл. 155
\n
(1)Не се допуска образуване на пукнатини в почвата и изтичане на заздравяващи реактиви (субстанции) при инжектиране. В случаите, когато се образуват пукнатини, нагнетяването на заздравителя се преустановява до втвърдяването му, след което образуваните пукнатини в зоната на заздравяванията се запълват. При скална основа се използват различни (тампониращи) материали и/или цименто-пясъчни разтвори, а при пропадъчни почви – глинесто-циментови разтвори, ако не е предписано друго в проекта
\n
(2)Не се допуска заздравяващ реактив да избие през пукнатини или кухини в земната основа в зоната на основната плоскост на съществуващи фундаменти. В тези случаи инжектирането се преустановява и след извършена оценка на състоянието им се прави спомагателна циментация на земната основа.
\n
(3)За допълнително извършени инжекционни работи се внасят необходимите изменения в проектната документация, а при приемане на работите – и в екзекутивната документация на строежа.
\n
Чл. 156
\n
При заздравяване на земната основа чрез силикатизация и смолизация се спазват изискванията на чл. 152 до чл. 155, както и изискванията за пожарна безопасност, за здравословни и безопасни условия на труд и опазване на околната среда
\n
Чл. 157
\n
На земната основа, заздравена чрез инжектиране, се проверяват непрекъснатостта и еднородността на заздравяването, якостните и деформационните характеристики, както и водопропускливостта. Броят на контролните сондажи е най-малко 2 - 3 % от общия брой на инжекционните точки, а броят на шурфовете – един на всеки 500 m 3 заздравена почва. При малки обекти се изискват не по-малко от два сондажа или два контролни шурфа
\n
Чл. 158
\n
След завършване на работите по заздравяване на земната основа съответствието с проектните данни относно конфигурацията и размерите на заздравените масиви и физико-механичните характеристики на заздравената земна основа се удостоверява и приема с Акт № 6 и Акт № 12 от Наредба № 3 от 2003 г Глава шеста ФУНДИРАНЕ ВЪРХУ ПРОПАДЪЧНИ ПОЧВИ
\n
Чл. 159
\n
Предварителните мерки за недопускане на пропадане при фундиране върху льосови почви са: недопускане на намокряне на основата, замяна, заздравяване и/или уплътняване на почвите, които ще служат за земна основа на проектираните сгради и съоръжения. Дейностите по уплътняване и заздравяване на пропадъчните почви могат да се извършат по различни технологии
\n
Чл. 160
\n
Уплътняването на льосовата земна основа бива повърхностно и дълбочинно и се определя след конкретни анализи, проведени въз основа на лабораторни и/или полеви изследвания, както и въз основа на резултати от изпълнени пробни участъци. Инвестиционният проект определя основните характеристики на земната основа, които трябва да се постигнат чрез уплътняването – намаляване на обема на макропорите, минимални стойности на обемната плътност на почвения скелет и/или съответно увеличение на модулите на деформация
\n
Чл. 161
\n
Пробното уплътняване на льосова земна основа се извършва преди проектирането и изпълнението на строителните работи в зоната на строителния обект при идентични геоложки условия с определените в проекта. Въз основа на резултатите от пробното уплътняване в проекта се уточняват подходящите начини за извършване на уплътнителните работи (параметри на уплътнителната механизация, схема за изпълнение на уплътняването, режим за провеждане на дейностите и т.н.)
\n
Чл. 162
\n
(1)При повърхностно уплътняване на естествена пропадъчна земна основа се постига уплътнителен ефект до дълбочини от 1,5 - 2 m при използване на тежки трамбовки до 10 t, падащи от височина около 10 m, и съответно над 3 m при използване на свръхтежки до 20 t трамбовки, падащи от по-големи височини. При използване на машини с ударно-импулсно действие уплътнителният ефект може да достигне до 4 - 5 m. За уплътняване на пропадъчни почви са валидни методите и изискванията, посочени в глава девета на наредбата
\n
(2)При извършване на дейностите по уплътняване на льос с трамбоване се спазват следните изисквания:
\n
1.не се допуска уплътняване на замръзнала льосова почва;
\n
2.определя се пробно големината на „отказа“ на трамбовката и според него се определя броят на ударите й за постигане на необходимия резултат;
\n
3.контролират се технологията, обхватът и ефектът на уплътняване, в т.ч. обемната плътност на почвения скелет в дълбочината след уплътняването; изисква се минимална обемна плътност на почвения скелет след уплътняването 1,6 g/сm 3 (Мg/m 3 ), ако не е предписано друго в проекта, в ПБЗ и/или в ПОИС.
\n
Чл. 163
\n
(1)Дълбочинно уплътняване на земна основа от естествени пропадъчни почви чрез предварително заливане (оводняване), включително и чрез взривяване под вода, се допуска, ако е предвидено в отделен проект, при спазване на следните изисквания 1. строителните ями, в които ще се прилага методът, се изкопават до 5 - 10 сm над проектната „кота дъно“; по контура се оформят тесни траншеи, дълбоки 1 - 1,5 m;
\n
2.взривните заряди се залагат в обсадени сондажи, достигащи дълбочини, определени в проектите;
\n
3.строителните ями се заливат с вода, чието ниво се поддържа постоянно над дъното;
\n
4.около строителните ями се поставят репери за следене на сляганията на дъното, като най-малко четири репера са извън оводняваната яма, достатъчно отдалечени от периметъра на намокряне; измерванията се правят най-малко веднъж на 5 дни;
\n
5.дълбочината на достигнатото намокряне се установява чрез сондиране до предполагаемите дълбочини на пропадане, като се вземат проби за проверка на водните съдържания от всеки метър премината дълбочина;
\n
6.взривните уплътнителни работи се изпълняват в съответствие с посочените в проекта изисквания; взривяването се осъществява в съответствие с изискванията на Правилника по безопасността на труда при взривните работи (Заповед № 294 от 1996 г. на министъра на труда и социалните грижи) (ДВ, бр. 3 от 1997 г.) и Наредбата за съществените изисквания и оценяване на съответствието на взривните вещества за граждански цели, приета с ПМС № 47 от 2016 г. (ДВ, бр. 23 от 2016 г.);
\n
7.приема се, че земната основа е уплътнена и позволява фундиране, когато слягането след взривяване е условно стабилизирано на по-малко от 1 сm за една седмица;
\n
8.след изчакване на условното стабилизиране на слягането горният почвен пласт при дъното на строителната яма повърхностно се изсушава, подравнява и валира съгласно изискванията на проекта; над него се изпълнява почвена възглавница с плътност и дебелина, указани в проекта.
\n
(2)Не се допуска оставянето в сондажите по т. 2 на невзривени заряди.
\n
Чл. 164
\n
(1)Качеството на уплътняването на земната основа при пропадъчни почви, независимо от приложения метод на уплътняване, се контролира лабораторно или на място чрез определяне на обема на макропорите, обемната плътност на почвения скелет и/или модула на деформация, респ. чрез изменението на коефициента на пропадъчност. На всеки 300 m 2 уплътнена площ се вземат проби (или правят изпитвания) в дълбочина: при уплътняване чрез трамбоване – през 0,25 - 0,50 m, а при импулсно уплътняване – на всеки 1,0 m от цялата уплътнена площ
\n
(2)Допуска се качеството на уплътняването да се контролира чрез отказа, определен най-малко веднъж на всеки 100 m 2 уплътнена земна основа, когато е възможно да бъде измерен при уплътняване с тежки трамбовки. Допускат се и контролни пенетрационни изпитвания с различни уреди (динамични или статични) съгласно БДС EN ISO 22476-3 „Геотехнически изследвания и изпитвания. Полеви изпитвания. Част 3: Стандартизирано пенетрационно изпитване“ и БДС EN ISO 22476-1 „Геотехнически изследвания и изпитвания. Полеви изпитвания. Част 1: Изпитване на проникване с електрически конус и с пиезоелектрически конус“.
\n
(3)Обратните засипки при строителство в льосови почви се изпълняват от уплътнени свързани почви: льос, глина, като не се допуска влагането в тях на дрениращи материали: строителни отпадъци, сгурии, пясък и чакъл. Върху обратните засипки се полагат водонепропускливи настилки от глина, бетон или други подходящи строителни материали.
\n
Чл. 165
\n
(1)Върху естествена льосова основа плоскостни фундаменти с размери на основната им плоскост, които осигуряват натоварване на льосовата основа, по-малко от стойностите на първоначалното натоварване на пропадане на льосовата почва, могат да се изпълняват без заздравителни работи
\n
(2)В случаите по ал. 1 се спазват изискванията при фундиране на плоскостни фундаменти от наредбата, глава 7.
\n
Чл. 166
\n
Заздравяването на льосова земна основа се осъществява и чрез методи, изразяващи се във въвеждане на стабилизиращи (свързващи) вещества в нея съгласно наредбата, глава 10. За този тип заздравителни работи в льоса се изисква предварително изготвен проект за заздравяване, основан на експериментални участъци и изпитвания за доказване на ефекта от реализирането му Глава седма ПОНИЖАВАНЕ НА НИВОТО НА ПОДЗЕМНИТЕ ВОДИ ПРИ ФУНДИРАНЕ
\n
Чл. 167(1) Понижаването на нивото на подземните води при фундиране е
\n
1.директно – когато водочерпането е от дъното на строителната яма и се осъществява чрез ограничено по продължителност водочерпане от водосъбирателни ями във вътрешността на строителните изкопи (плитки шахти, открити канавки);
\n
2.индиректно – когато водочерпането е от дълбоки сондажи или иглофилтри, разположени встрани от дъното и/или по откосите на строителните изкопи.
\n
(2)При понижаване на нивото на подземните води по време на строителството се спазват изискванията на:
\n
1.Наредба № 1 от 2007 г.;
\n
2.БДС EN 1997-1, т. 2, 3, 4 и 10.
\n
(3)Директно или индиректно водопонижение се изпълнява въз основа на инженерно-геоложка и хидрогеоложка обосновка, при отчитане на вида и състоянието на водносните пластове и хоризонти, на нивата и очаквания дебит на подземните води, на възможностите за заустване на изпомпваните води, както и на продължителността на строителството.
\n
Чл. 168
\n
(1)Основните технически методи и схеми за понижаване на нивото на подземните води, респ. за осушаване на строителни изкопи, са: изпълнение на гравитационен дренаж, изпомпване от водосъбирателни ями, изпомпване чрез иглофилтри, изпомпване от сондажни кладенци
\n
(2)При прилагане на методите по ал. 1 не се допуска водопонижението да предизвика хидравлично разрушаване на почвената структура – набъбване и подуване на почвата от дъното и откосите на строителните ями, вътрешна ерозия, филтрационна суфозия и воден прорив. За целта се правят редовни измервания на количеството и състава на твърдите частици, които изпомпваната (и филтрирана) вода изнася.
\n
Чл. 169
\n
Гравитационното водопонижение при фундиране се прилага в съчетание с други мероприятия за трайно водопонижение и се извършва чрез открити канавки или дренажи (хоризонтални сондажни дренажи), създаващи възможност за свободно оттичане на подземните води. Водите от гравитационното водопонижение се отвеждат и заустват. Не се допуска заустване на подземни води без наличие на изискващите се разрешителни документи съгласно Наредба № 1 от 2007 г
\n
Чл. 170
\n
(1)Сондажни работи за индиректно водопонижаване на подземните води при фундиране не се допускат, ако при сондирането се създават предпоставки за изкуствено смесване на подземни води с различно състояние и качество (съгласно Наредба № 1 от 2007 г., глава 5)
\n
(2)Започване на работи по директно и индиректно понижаване на нивото на подземните води не се допуска, ако в съответствие с проекта не е проверено и уточнено техническото състояние на сградите, съоръженията и подземните комуникации в зоните на очакваните депресионни понижения.
\n
(3)При изпълнение на строителните работи за фундиране се спазват основните правила и условия съгласно БДС EN 1997-1, т. 5.4.
\n
(4)В случай на вредни въздействия от понижението на подземните води върху здравината и деформационното поведение на сградите, съоръженията и подземните комуникации следва да се предприемат и изпълнят мерките за предотвратяване или ограничаване на тези въздействия.
\n
Чл. 171Не се допуска изграждане на сондажи за индиректно водопонижение и поставяне на филтри в тях без спазване на следните изисквания
\n
1.забоят при сондажите да е с дълбочина най-много 0,5 m над долния край на обсадната тръба, а просондираните почви да се изваждат със скорост, която да не предизвиква обрушване на сондажите или засмукване на почвени материали под обсадната тръба; при достигане на почви, при които е възможно да се образуват затапвания, водата в обсадните тръби се поддържа на ниво, по-високо от статичното ниво на подземните води;
\n
2.не се допуска въртеливо сондиране без промивка – права или обратна;
\n
3.не се допускат сондажи с глинена промивка, без ефективността им да е доказана експериментално на площадката;
\n
4.отклонението от вертикалното положение на сондажите, предназначени за дълбочинно действащи помпи, да не надвишава 0,5 % от дълбочината на сондажите;
\n
5.преди спускането на филтрите и изваждането на обсадните тръби сондажите да са почистени от тиня; когато сондирането е извършено в песъчливи глини или глинести пясъци, както и в редуващи се водоносни и водоупорни пластове, обсадните тръби да се промиват с вода и да се осъществи контролно измерване на дълбочината на сондажите непосредствено преди полагането на филтрите;
\n
6.по време на сондирането да се вземат почвени проби за уточняване на границите на водоносните почвени пластове, като се определя и зърнометричният им състав по БДС EN ISO 17892-4 „Геотехнически изследвания и изпитвания. Лабораторни изпитвания на почвите. Част 4: Определяне на зърнометричния състав“.
\n
Чл. 172
\n
При експлоатацията на машините, съоръженията и сондажното оборудване, включително и за безопасната и ефективна работа с тях (при индиректно понижаване нивото на подземните води около строителните изкопи), трябва да се спазват техническите спецификации, дадени от производителите им, както и 1. БДС EN 16228 – 1 - 7 „Машини за сондиране и фундиране. Безопасност“. Части от 1 до 7;
\n
2.БДС 10175 „Уредби за геологопроучвателни сондажи. Помпи сондажни. Основни параметри“;
\n
3.БДС 11769 „Оборудване за хидрогеоложки сондажи. Филтри. Основни параметри и размери“;
\n
4.БДС 13161 „Оборудване за хидрогеоложки и инженерно-геоложки сондажи. Инструменти сондажни за ударно-въжено сондиране. Основни размери“;
\n
5.БДС 13463 „Оборудване за хидрогеоложки и инженерно-геоложки сондажи. Филтри с устообразни и продълговати отвори. Основни параметри и размери“.
\n
Чл. 173
\n
(1)Спускането в черпателните сондажи на филтриращи или обсадни тръби с воден подмив, при който на повърхността на терена излиза непрекъснато възходящ поток от втечнена почва (пулп), се допуска при осигурено непрекъснато подаване на вода под налягане от 0,3 до 1,0 МРа за размиване на почвата. При затрудняване на спускането на тръбите поради поглъщане на повече вода в почвата се подава допълнително сгъстен въздух
\n
(2)Иглофилтрите (ежекторните устройства) се използват за индиректно водопонижение, като се инсталират в земната основа по начина, посочен в ал. 1. В прослойки от плътни почви или в почви с едри включения (валуни и др.), които не се разрушават при воден подмив, се допуска иглофилтрите да се поставят в предварително направени сондажи.
\n
Чл. 174
\n
Не се допуска поставяне на филтрационни тръби в черпателните сондажи без предварителната им проверка за механични повреди (разкъсани зони, неуплътнени съединения, пукнатини и др.). При агресивност на подземните води филтрационните тръби се изпълняват с антикорозионна защита
\n
Чл. 175
\n
Не се допуска засипването с дренажни материали около филтрационни тръби, разположени в обсадени сондажи, да се прави неравномерно и/или с допускане на нееднородност на дренажния материал. При всяко поредно повдигане на обсадните тръби над долния им край в сондажите се оставя дренажен материал с височина най-малко 0,5 m, ако не е предписано друго в проекта
\n
Чл. 176
\n
(1)Помпите за извършване на индиректно водопонижение се монтират само след проверка на сондажите с шаблон, който трябва да преминава свободно по цялата им дължина, като диаметърът му е най-малко с 50 mm по-голям от диаметъра на предвидените за спускане потопяеми помпи
\n
(2)Звената на тръбите за напорните колони в сондажите трябва предварително да са почистени и да са проверени на херметичност за налягане с 50 % по-голямо от работното.
\n
Чл. 177
\n
(1)След въвеждането на системата за водопонижение в действие не се допуска безпричинно прекъсване на водочерпането (водопонижението). За всички проблеми, които съпътстват експлоатацията на системата за водопонижение около строителни ями, включително за непредвидени спирания на водопонижението, се осигурява възможност за своевременно оповестяване на отговорните технически лица
\n
(2)В случай на аварийно прекратяване на работата на помпите трябва незабавно да се затварят съответните спирателни кранове или вентили по тръбопроводната система (независимо от наличието или не на обратни клапани), за да се предотвратят водни удари и връщане на водата от колекторните тръби по гравитачен път обратно в изкопите.
\n
(3)Помпените агрегати, монтирани в резервни сондажи, както и резервните помпи (които при водопонижаване са задължителни) се проверяват периодично и при доказана необходимост се ремонтират или подменят.
\n
Чл. 178
\n
При директно водочерпане от строителна яма не се допуска създаването на условия за нарушаване на устойчивостта на дъното и откосите й независимо дали са укрепени, или не. При наличие на предпоставки за нарушаване на устойчивостта се намалява разликата (или не се допуска такава) между нивото на водата в строителната яма и в земната основа непосредствено извън нея
\n
Чл. 179(1) В процеса на понижение на нивото на подземните води не се допуска
\n
1.технически необосновано и рязко регулиране на режима на работа на водопонижаващата система, ако не е осигурена възможност за пълно, частично или периодично изключване на помпите в зависимост от намалението на дебита на водата за черпане;
\n
2.експлоатация на водопонижаващите системи в зимни условия, без да е осигурена защитата им срещу замръзване (посредством отопление и/или поставяне на топлоизолация на откритите части на помпените инсталации и комуникации), както и на възможности за тяхното пълно и безопасно изпразване след спиране на работата им.
\n
(2)По време на водопонижаването се води Дневник на извършеното водочерпане съгласно приложение № 6 от наредбата. В него се записват показанията на приборите за всяка работна смяна, продължителността на непрекъснатата работа и причините за прекъсванията. Водят се и хидрогеоложки наблюдения, с които се регистрират статичното и динамичното ниво на подземните води на местата, откъдето са взети водни проби. Чрез данните за динамичното ниво на водата (чрез пиезометрични отчети) се дефинира депресионната линия и се проследява изменението й.
\n
Чл. 180
\n
При водопонижение за изпълнение на плоскостното фундиране „на сухо“ минималната дълбочина на динамичното ниво на подземните води в границите на строителната яма трябва да бъде не по-малко от 0,5 m под нивото на дъното й
\n
Чл. 181
\n
Демонтирането на системите за индиректно водопонижение, разположени на няколко нива (хоризонти), започва от най-долния хоризонт, ако в проекта не е предписано друго, без да се допуска преустановяване на работата на по-високо разположените инсталации
\n
Чл. 182(1) Приемането и въвеждането в действие на системи за водопонижаване се допуска, ако преди това е извършено пробно водочерпане, при което се проверява
\n
1.съответствието на количеството на изпомпваната вода и налягането на помпите с паспортните им данни, а при ежекторните устройства – съответствието на налягането на циркулационната вода с предвиденото в проекта;
\n
2.херметичността на уплътнителните възли във вакуумните сондажи, надеждността на глинените тампони в горната част на сондажите, плътността на сглобките на тръбопроводите и обезвъздушаването на смукателните комуникации;
\n
3.в края на водочерпането да няма количество почвени частици в изпомпаната вода над посочените в проекта ограничения;
\n
4.съответствието на разположението на елементите от системата и местата за отвеждане на водата с определените в проекта.
\n
(2)При пробното водочерпане се измерват количеството на изпомпваната вода и понижението на нивото в контролните сондажи и в пиезометрите, като се отчитат показанията на вакуумметъра и манометъра на всяка помпа в момента на измерване на количеството изпомпана вода и пониженото водно ниво.
\n
(3)Пробното водочерпане продължава 72 часа или до достигане на относителната („псевдо“) стабилизация на водното ниво. Системата за водопонижение се въвежда в редовна експлоатация, ако е работила изправно най-малко едно денонощие след приключването на монтажа й.
\n
Чл. 183
\n
(1)Въвеждането на системата за водопонижение в експлоатация се оформя с акт за приемане на земната основа и действителните коти на извършените изкопни работи съгласно обр. 6 от приложение № 6 на Наредба № 3 от 2003 г
\n
(2)Към акта по ал. 1 се прилагат уточнени геоложки разрези и данни, необходими за изпълнение на проекта за фундиране, както следва:
\n
1.при отвеждане на подземните води: разположението в план и означенията на нивата на водопонижаващите и водоотвеждащите системи, сондажите за наблюдение, характеристиките на помпените инсталации;
\n
2.при хоризонтални сондажни дренажи: разположението на дренажите с указания за техния тип, номерация на наблюдателните шахти, надлъжни профили на дренажите, конструкция на филтрите и характеристики на помпените станции;
\n
3.при иглофилтърни уредби: начинът на полагане на иглофилтрите, котите на иглофилтърните звена, начинът на засипване, положението на помпата, разположението на сондажите за наблюдение, данните от пробното водочерпане;
\n
4.при ежекторните устройства, в т.ч. с вакуумни концентрични сондажи: начинът на направа на сондажите, конструкцията на филтрите и сондажите, начинът на засипване, котите на филтърната част и на работните органи на ежекторите, местата на контролно-измервателната апаратура, както и на пиезометрите, сондажите за наблюдение и нивото на водата в тях, данните от пробното водочерпане;
\n
5.при открити сондажи за понижение на нивото на подземните води: местата и котите на дъното на сондажите, конструкцията и начинът на тяхното изпълнение, а на филтрите – и начинът на засипването им, типът на помпите и котите на местата на смукателните и напорните им тръби, местата на контролните пиезометри, сондажите за наблюдение и нивото на водата в тях, както и данните от пробното водочерпане.
\n
Чл. 184
\n
Водопонижението при строителните дейности, свързани с фундирането на сгради и съоръжения, трябва да се съчетава с технически мерки за недопускане (респ. ограничаване) на стичането на повърхностни води към строителните изкопи
\n
Чл. 185
\n
Мониторингът и надзорът на състоянието и въздействието на подземните води по време на строителството да са в съответствие с БДС EN 1997-1, т. 4.3.2 и приложение J, т. J.3 Глава осма УКРЕПЯВАНЕ НА СТРОИТЕЛНИ ИЗКОПИ ЗА ФУНДИРАНЕ ЧРЕЗ ЗАМРАЗЯВАНЕ
\n
Чл. 186
\n
(1)Замразяването на почвите е алтернативен метод за укрепяване на откосите на строителните изкопи за фундиране и спиране на водопритока към тях. Замразяването се осъществява чрез инсталирана в почвата тръбна система, по която преминава флуид (калциево-хлориден разтвор, наричан „разсол“) с отрицателна температура от -20 °С до -25 °С. Полагането на тръбите (колоните) на място за замразяване на почвата се осъществява съгласно проект, съобразен с трасировъчните планове (с основните оси и контурите) на проектираните сгради и съоръжения
\n
(2)Охладителните тръби се полагат в праволинейни (вертикални или наклонени) сондажи с диаметри, позволяващи свободното инсталиране на тръбите. Допуска се използване на глинени укрепващи разтвори при сондажи с дълбочина не по-малка от 1 m под проектната дълбочина за замразяване. Замразяване на дъното на строителните ями се допуска при условие, че охладителните тръби не достигат в дълбочина водоупор и ако няма опасност от неблагоприятно за прилежащите фундаменти и съоръжения разуплътняване на почвата след размразяване.
\n
(3)В процеса на сондирането не се допускат значителни отклонения от проектните оси и направления на сондажите с водещо устройство (кондуктор) или извършвани по друг начин. Максималните отклонения са съгласно проекта, но не трябва да превишават 1% от дълбочината при вертикалните и 2% при наклонените сондажи. При недопустими отклонения следва да се възстанови правилното изпълнение на сондажите или да се направят нови сондажи.
\n
Чл. 187
\n
Охладителните тръби (колони, тръбопроводи) предварително се промиват отвътре и се инсталират (спускат) непосредствено след направата на сондажите. Всяка секция от охладителните тръби, заедно с плътния водещ стоманен конус в долния й край, се изпитва предварително с вода под налягане 25 аtm. Херметичността на съединенията се проверява чрез напълване и наблюдение на нивото на водата в тръбите. Приема се, че те са достатъчно водоплътни, ако за три дни нивото не спадне повече от 2 - 3 mm
\n
Чл. 188
\n
(1)При монтажа на хладилната инсталация се извършва индивидуално хидравлично и/или пневматично изпитване на двата затворени кръга, от които тя се състои: вътрешния (амонячен) и външния (студопреносителен), включващ тръбопроводи, колектори, разпределители и тръби (колони). Инсталацията се регистрира в съответствие с Наредбата за съществените изисквания и оценяване на съответствието на съдовете под налягане (ПМС № 47 от 2016 г.)
\n
(2)След монтажа на хладилния агрегат и студопреносителните тръбопроводи цялата инсталация да се изпитва със сгъстен въздух под налягане 18 аtm за нагнетателните и 12аtm за отвеждащите тръбопроводи. Монтажът на инсталацията се приема, ако през първите 6 часа от изпитването налягането в нея не спадне с повече от 10 % и след това остане постоянно.
\n
Чл. 189
\n
(1)След монтажа на инсталацията външният студопрeносителен кръг (тръбопроводна разсолна мрежа) задължително се промива с вода и се изпитва хидравлически с налягане, най-малко 1,5 пъти по-ниско от работното, но не по-малко от 6 аtm. Изпитването е успешно, ако в продължение на 15 min подаденото налягане не се променя и няма течове от съединенията
\n
(2)Въвеждането на хладилната инсталация в експлоатация може да започне само след успешно завършени изпитвания съгласно ал. 1 и чл. 184, включително след отстраняване на останалата след изпитванията вода в охладителните колони и тръбопроводи.
\n
Чл. 190
\n
Не се допуска охладителните стоманени тръби (колони) да се въвеждат в експлоатация по-късно от пет денонощия след поставянето им в сондажите, ако в проекта няма други указания. Включването им в групи се допуска само ако е в съответствие с проекта, като първо се подава охладителен разтвор към тези съседни тръби (колони, тръбопроводи), които имат най-големи разстояния помежду си
\n
Чл. 191
\n
(1)По време на експлоатацията на охладителните тръби се контролира подаването на охладителния разтвор в тях. Температурата на излизащия от колоната „разсол“ след стабилизиране на режима на работа не трябва да се различава с повече от 2 - 3 °С от тази на „разсола“ във входящата тръба
\n
(2)Не се допуска прекъсване на работата на хладилната инсталация през целия период на активно замразяване на почвата. След създаване на необходимия обем замразен почвен масив се допуска активният режим на работа на хладилната инсталация да премине в пасивен с поддържане на постоянна температура в замразената почва.
\n
(3)По време на замразяването на водоносни пластове, които се намират между глинести прослойки, чрез разтоварващи сондажи се осигурява и контролира безпрепятственото повдигане на нивото на подземните води в замразявания масив и над него.
\n
Чл. 192Проектните размери и еднородността на замразения почвен масив се приемат за постигнати след установяване на следните данни
\n
1.наличие на отрицателна температура на различни дълбочини във всички термометрични (контролни) сондажи, разположени в границите на предвидения за замразяване почвен масив;
\n
2.повишаване на нивото на подземните води в хидроложките наблюдателни (разтоварващи) сондажи, ситуирани по затворен контур;
\n
3.еднаквост и стабилност на температурата на входящия и изходящия от тръбите „разсол“ съгласно чл. 186, ал. 1.
\n
Чл. 193
\n
След достигане на проектните размери и еднородност на замразения почвен масив се определя нов режим на работа на хладилния агрегат и хладилната тръбопроводна мрежа, така че проектните размери и температурата на замразения почвен масив да се поддържат постоянни до завършването на всички строителни работи
\n
Чл. 194
\n
(1)Извършването на СМР в обхвата на строителен изкоп със замразено почвено ограждане се допуска само при постоянен контрол на неговото състояние. Не се допуска СМР да водят до промяна на размерите и температурата на замразения почвен масив чрез текущи корекции в работата на хладилната инсталация
\n
(2)Плоскостно фундиране се разрешава, ако замръзването не е обхванало земната основа под фундамента до определената по изчислителен път активна зона на слягане.
\n
Чл. 195
\n
Изкопни работи в открита строителна яма със замразено почвено ограждане се допускат при положителна температура на въздуха при условие, че съгласно проекта замразеният почвен масив е ефективно предпазен от действието на атмосферни води и слънчеви лъчи
\n
Чл. 196
\n
Изваждането на хладилните тръби от сондажите се допуска след завършване на всички строителни работи, извършвани под защита на замразеното почвено ограждане. Строителните работи се приемат за окончателно завършени след извличане на хладилните колони, като всички оставащи сондажни отвори се тампонират Глава девета ШПУНТОВО УКРЕПЯВАНЕ НА СТРОИТЕЛНИ ИЗКОПИ
\n
Чл. 197
\n
(1)Шпунтовите стени за ограждане на строителни изкопи при фундиране се изпълняват от различни по материал профили – стоманени, стоманобетонни, пластмасови и дървени (по изключение) – съгласно БДС EN 12063 „Изпълнение на специални геотехнически работи. Шпунтови стени“
\n
(2)Шпунтовото ограждане на строителни ями се изпълнява при следните условия:
\n
1.наличие на данни за разположените в зоната на обекта останки от съществуващо строителство, подземни съоръжения и/или кабели и за взетите мерки за тяхното опазване или отстраняване, както и на данни за мерките по безопасността на работещите;
\n
2.съобразяване на подготовката за забиване на шпунтовете с теренните, инженерно-геоложките и хидроложките условия на строителната площадка, геометричните характеристики на шпунтовите профили и типа на наличната забивна механизация (ударна или вибрационна);
\n
3.взети мерки за избягване на повреди в шпунтовите профили при транспортирането, изправянето и забиването им;
\n
4.предварително подравнен строителен терен в зоните на изпълнение на шпунтово ограждане;
\n
5.устойчиво закрепване към дъното на водоема на платформа, от която се забиват шпунтовете в открити води.
\n
Чл. 198
\n
(1)Шпунтовите огради се трасират в съответствие с локалната координатна система и плановете на обекта. Допустимите отклонения на шпунтовия ред от проектното положение в план не трябва да превишават допустимите стойности, дадени в приложение № 31 на наредбата
\n
(2)Шпунтовете се забиват до дълбочини под „дъно изкоп“. Допускат се напречни отклонения на оста на изпълнената шпунтова стена спрямо вертикалното направление не повече от 1,5 % от дължината на шпунта. При установяване на по-големи отклонения шпунтовете се изтеглят (ремонтират, ако е необходимо) и отново се забиват.
\n
Чл. 199(1) Стоманените шпунтове се забиват след предварително смазване по цялата дължина на ключовете им
\n
(2)Не се допускат деформации, промени в напречните сечения или увреждане на ключовете на шпунтовeте при скъсяване (чрез рязане) или удължаване (чрез равноякостно заваряване).
\n
(3)Допуска се ограничаване или спиране на водопритока в строителните ями и чрез използването на шпунтове от синтетични материали, които се забиват в почвата съгласно указанията в проекта.
\n
(4)Когато шпунтовите стени се укрепяват чрез анкериране, отворите за изпълнението на анкерите и местата на анкерните глави се оформят в неогънатата част от широчината на шпунтовите профили (равно отдалечени от шпунтовите ключове). Препоръчително е шпунтовите профили да се обединяват чрез хоризонтални греди.
\n
Чл. 200(1) Не се допуска забиване на шпунтови профили със сонетки (чукове) без монтирани „шапки“ в горната им част за предотвратяване на деформации
\n
(2)При използване на виброуреди за забиване закрепването им към шпунтовите профили трябва да е кораво. Металните и дървените шпунтови профили се забиват в групи по два броя.
\n
(3)В открити води се допуска забиването на шпунтови профили от плаващи кранове и сонетки при вълнение в акваторията до два бала и при условие, че плавателните съдове, върху които те са закрепени, са добре закотвени.
\n
Чл. 201
\n
Шпунтовете могат да се използват за постоянно или временно укрепяване (и спиране) на водоприток. Необходимата опънна сила за изтегляне от земната основа на временните метални шпунтови профили трябва да бъде 1,2 - 1,5 пъти по-малка от капацитета на изтеглящия механизъм. За изтеглянето може да се използват и вибратори. Не се допуска изтегляне на шпунтови профили със скорост, по-голяма от 3 m/min при песъчлива и 1 m/min при глинеста земна основа
\n
Чл. 202
\n
Не се допускат деформации или загуба на устойчивост на шпунтовите стени при използване на воден подмив за забиване. Не се допуска прилагането на воден подмив при последните 1,0 - 1,5 m от дълбочината на забиване
\n
Чл. 203
\n
(1)Горещо- и студеновалцуваните конструкционни шпунтови профили от нелегирана стомана или листове нелегирана стомана за шпунтови профили трябва да съответстват на стандартите: БДС EN 10248-1 „Горещовалцувани листове от нелегирана стомана за шпунтови профили. Част 1: Технически условия за доставка“ и БДС EN 10248-2 „Горещовалцувани листове от нелегирана стомана за шпунтови профили. Част 2: Допустими отклонения от формата и размерите“, БДС EN 10249-1 „Студеновалцувани листове от нелегирана стомана за шпунтови профили. Част 1: Технически условия за доставка“, БДС EN 10249-2 „Студеновалцувани листове от нелегирана стомана за шпунтови профили. Част 2: Допустими отклонения от формата и размерите“
\n
(2)Горещообработените конструкционни кухи профили от стомана за шпунтови стени трябва да съответстват на стандартите: БДС EN 10210-1 „Горещообработени конструкционни кухи профили от нелегирана и дребнозърнеста конструкционна стомана. Част 1: Технически условия на доставка“, БДС EN 10210-2 „Горещообработени конструкционни кухи профили от стомана. Част 2: Допустими отклонения, размери и свойства на профила“.
\n
(3)Студенообработените заварени конструкционни кухи профили от стомана за шпунтови стени трябва да съответстват на стандартите: БДС EN 10219-1 „Студенообработени заварени конструкционни кухи профили от нелегирани и дребнозърнести стомани. Част 1: Технически условия на доставка“ и БДС EN 10219-2 „Студенообработени заварени конструкционни кухи профили от стомана. Част 2: Допустими отклонения, размери и свойства на профила“.
\n
Глава десета ОПЪННИ ФУНДАМЕНТИ. АНКЕРИ. АНКЕРИРАНИ ФУНДАМЕНТИ
\n
Чл. 204
\n
(1)Опънните фундаменти биват: бетонни или стоманобетонни блокове; вградени в насипи стоманобетонни или метални плочи. Устойчивостта на опънните фундаменти срещу изтръгване от земната основа се определя от собственото им тегло, теглото на обратните засипки и триенето на фундаментите с околната почва. Изисква се при изпълнението на опънните фундаменти да се прилагат технологии, които увеличават влиянието на факторите, повишаващи устойчивостта им (плътността на засипките, грапавостта на стените на фундаментите и др.)
\n
(2)При опънни фундаменти, включително фундаменти, натоварени с постоянен или променлив воден подем, за увеличаване на тяхната устойчивост се допуска да бъдат влагани тежки бетони, както и да се използват анкери или опънни пилоти, включително с уширени пети.
\n
Чл. 205
\n
(1)Анкерите, с които се укрепяват фундаменти и/или строителни изкопи, са конструктивни елементи (метални пръти, тръби, въжета, струни), закотвяни в почви („земни“) или в скали („скални“). Според предназначението и антикорозионната им защита те са: временни или постоянни. В зависимост от това дали са предварително напрегнати, или не, те могат да са: активни или пасивни
\n
(2)Земните анкери се изпълняват в дълги сондажни отвори в съответствие с вида на конструкцията им и приложимите технически спецификации. Закотвят се в земната основа чрез инжектиране на циментови разтвори, с които се увеличават напречните им сечения.
\n
(3)Въжените и струнните анкери, които имат свободна (неинжектирана) дължина, могат предварително да се напрягат, като сондирането, инжектирането и конструкцията се изпълняват съгласно проекта.
\n
(4)Допускат се следните отклонения в разположението на сондажите за активни анкери: в план – до 100 mm; за наклона на оста на сондажа – до 0,5°.
\n
(5)При полагането на анкерите не се допуска дължините на елементите, които се подават извън отвора на сондажа, да са по-малки от: 400 mm – за инжекционната колона, 300 mm – за защитната тръба, и 800 mm – за армировката (въжета, струни, пръти, тръби).
\n
Чл. 206
\n
(1)Инжекционните почвени анкери се изпълняват съгласно БДС EN 1537 „Извършване на специални геотехнически работи. Инжекционни почвени анкери“ и БДС EN 14490 „Изпълнение на специални геотехнически работи. Земни анкери“
\n
(2)Физико-механичните характеристики на материалите, които се използват при изпълнението на инжекционните анкери, се определят в лаборатории в съответствие с техническите спецификации и определените с проекта изисквания.
\n
(3)При изпълнение на инжекционни анкери, включително с временно предназначение, не се допуска поставянето в сондажите на стоманена корозирала армировка.
\n
Чл. 207(1) Не се допуска приемане на анкерите за експлоатация (работни анкери), без носимоспособността им да е проверена чрез контролни изпитвания
\n
(2)Изпитването на инжекционните почвени анкери се извършва по стандартната процедура на БДС EN ISO 22477-5 „Геотехнически изследвания и изпитвания. Изпитване на геотехнически конструкции. Част 5: Изпитване на инжекционни анкери“. Допуска се изпитване и по други стандарти, ако се изисква в проекта.
\n
Чл. 208
\n
(1)Контролни изпитания на пробните анкери се правят чрез статични, нарастващи на стъпала, опънни натоварвания. Всяко товарно стъпало трябва да е част от максималния изчислителен товар за анкера, а продължителността на задържането на товара на всяко стъпало и съответните измервания да са съгласно предписания в проекта стандартен метод за пробно изпитване
\n
(2)Преди приемане и включване на анкерите в работа те се натоварват еднократно на опън до максималния им изчислителен товар. Носимоспособността им се оценява въз основа на преместванията им, ако в проекта не е посочен друг критерий.
\n
(3)След изпитване на натоварване анкерите се разтоварват до указаното в проекта работно натоварване и се закрепват за (блокират към) опорната конструкция (опънния фундамент).
\n
(4)Ако при контролните изпитвания анкерите се окажат негодни за експлоатация, те се отпускат и дублират.
\n
(5)След приключване на строителните работи по фундирането временните активни анкери задължително се отпускат.
\n
Чл. 209
\n
(1)За проведените контролни и приемателни изпитвания се съставя акт за подлежащи на закриване работи – Акт, обр. 12 на Наредба № 3 от 2003 г. Към него се прилагат 1. протокол за извършените сондажни работи за анкерите;
\n
2.протокол за осъщественото инжектиране на анкерите;
\n
3.протокол за напрягане на анкерите съгласно указания в проекта стандарт.
\n
(2)Анкерната (анкерираната) конструкция се приема с акт за приемане на СМР по нива и елементи – Акт, обр. 7 на Наредба № 3 от 2003 г.
\n
Глава единадесета ФУНДИРАНЕ СЪС СПУСКАЕМИ КЛАДЕНЦИ И КЕСОНИ
\n
Чл. 210
\n
(1)Фундирането с кладенци и кесони е вид дълбоко фундиране, което се осъществява чрез спускане (потъване) в земната основа на отворени в двата края (или затворени в горния край) стоманобетонни съоръжения. Прилага се при преминаване на слоеве от слаби почви в земната основа или при пренасяне на големи товари в дълбочина
\n
(2)При фундиране със спускаеми кладенци („спускаеми отворени сандъци“) или кесони („спускаеми затворени сандъци“) се спазват предписаните в проекта условия за плавното им и равномерно спускане, особено когато се изграждат на строителни площадки с разнородна по периметъра на кладенеца и в дълбочина земна основа. Кладенците и кесоните трябва да достигат в дълбочина до оценени като здрави и непропадъчни земни пластове.
\n
Чл. 211
\n
(1)Най-долната (ножовата) част на кладенците и кесоните се изпълнява върху заравнен терен на площадката, откъдето предстои те да бъдат спускани. Начинът на предварителното фиксиране на главните оси на кладенците (кесоните) на място трябва да позволява по всяко време на спускането извършването на проверка на положението им в план и при необходимост да се извършват съответни корекции
\n
(2)Реперите и знаците за контрол на главните оси и вертикалните коти на кладенците (кесоните) се стабилизират извън зоните на възможните почвени деформации, предизвикани от спускането им.
\n
Чл. 212
\n
(1)Изграждането на фундаменти на други съоръжения, входни и изходни колектори, както и монтаж на тръбопроводи и комуникации във възможната призма на обрушване на почвата около кладенците (кесоните), се допуска след 1. приключване на спускането;
\n
2.окончателно фиксиране на проектната кота след бетонирането на дъното;
\n
3.възстановяването на естественото състояние на околния почвен масив, включително на естественото ниво на подземните води.
\n
(2)Допуска се разполагане в границите на възможната призма на обрушване на временни технически съоръжения и инсталации, свързани с изграждането на самите кладенци и кесони, като стационарни или мобилни цехове за бетонни смеси, инсталации за глинени разтвори, компресорни станции при осигуряване на нормалната им експлоатация в съответствие с нормативната база.
\n
Чл. 213
\n
При фундиране с кладенци (кесони) в открити води не се допуска котата на строителната площадка на изкуствения остров (респ. скелята), откъдето ще се осъществява спускането, да е по-ниско от 0,5 m спрямо максималното ниво на водата във водоема за периода на строителството. Не се допуска широчината на бермите на изкуствения остров, встрани от кладенчовото тяло (респ. кесонната камера), да е по-малка от 3,0 (респ. 5,0) m, ако не е предвидено друго в проекта
\n
Чл. 214
\n
При сглобяеми кладенци бетонирането или монтажът на елементи от най-долния пръстен на кладенците се допуска да започне, след като бетонът на временния фундамент (единичните опори), върху който ще стъпва ножът, достигне проектната якост
\n
Чл. 215(1) Спускането на пръстените на монолитните, бетонирани на място, кладенци (кесони) се допуска, след като бетонът в тях е достигнал проектната якост
\n
(2)При сглобяеми и сглобяемо-монолитни кладенци (кесони) спускането на пръстени се допуска, след като замонолитващият бетон между спуснатите пръстени достигне проектната якост. Монтирането на най-долния пръстен на сглобяемо-монолитните кладенци с монолитна ножова част се допуска, след като бетонът на ножа достигне проектната якост. Когато в конструкцията на кладенеца има хоризонтални замонолитващи пръстени, монтажът на по-горните стенни пръстени (панели) се допуска, след като бетонът на вече изградените замонолитващи пръстени достигне проектната якост.
\n
(3)Спускането на кладенците (кесоните) не се допуска да става на стъпки, по-големи от 0,5 m. След всяка стъпка се проверяват вертикалността и положението на кладенците (кесоните) в план, като отклоненията незабавно се коригират и причините за тях се отстраняват.
\n
(4)Не се допуска спускане на кладенци и кесони близо до съществуващи сгради и съоръжения без геодезически наблюдения и контрол за недопускане на деформации, изискващи съответни работи за укрепяване или заздравяване.
\n
Чл. 216
\n
(1)Транспортирането на готови кладенци (кесони) чрез самостоятелно плаване по вода се допуска след проверка на устойчивостта им, при височина на борда над водата най-малко 1,0 m, като се отчита височината на вълната и възможното им наклоняване (крен)
\n
(2)Транспортирането на готови кладенци (кесони) или елементи от тях, натоварени върху плавателно средство, се допуска след проверка на товарния му капацитет, сигурността на закрепване на товара и устойчивостта в транспортни условия.
\n
(3)При спускането или изтеглянето на готови кладенци и кесони във вода до състояние на плаване се спазват изискванията за устойчивост по ал. 1.
\n
(4)Транспортирането по вода на кладенци и кесони се допуска след осигурени мерки срещу сблъскването им с други плавателни съдове и засядане на дъното на водоема.
\n
(5)Преди започване на строителните работи се извършва планировка (хоризонтално подравняване) на дъното на водоема (на акваторията) на мястото на спускане на всеки плаващ кладенец (кесон). Подводната планировка и подравняване в условията на Черноморското и Дунавското крайбрежие се изпълнява с драгажни машини, а във вътрешните затворени водоеми – с драглайнови багери. Когато е предвидено с проекта, се изпълняват подравняващи подложки от пясък и/или заскаляване от ломен камък, които се изпълняват със саморазтоварващи се шалани, плаващи баржи, а в затворените водоеми – с багери, оборудвани с драглайнов кош. Окончателното оформяне и подравняване на подложките се изпълнява ръчно от водолази по строго определен часов график за работа, декомпресия и почивка при спазване изискванията на приложение № 6, т. 4 на Наредба № 2 от 2004 г. и Наредба № Н-7 от 12 юни 2008 г. за извършване на водолазна и друга подводна дейност (ДВ, бр. 59 от 2008 г.).
\n
(6)Спускането на кладенците (кесоните) до проектното им положение първоначално се извършва плавно чрез запълване с вода, а окончателното им фиксиране към подравнените подложки – посредством затежаване чрез запълване с пясък, баластра, чакъл, ломен камък или бетон.
\n
Чл. 217(1) Използването на хидравличен и хидро-пневматичен подмив на почвата при спускането на кладенци и кесони се допуска само ако е предвидено в проекта
\n
(2)Използването на глинени разтвори („тиксотропна риза“) за намаляване на триенето между спусканото съоръжение и почвата се допуска при условие, че глинените разтвори (суспензии) отговарят на изискванията на чл. 120 и техническите характеристики по чл. 121 от наредбата.
\n
Чл. 218Спускане на кладенци в „тиксотропна риза“ се допуска съгласно проекта, като
\n
1.нивото на глинения разтвор около кладенеца се поддържа не по-ниско от 20 сm от ръба на предварителния изкоп („форшахтата“);
\n
2.отвесността на спускането се контролира и регулира непрекъснато;
\n
3.при преминаването през водонаситени прослойки, склонни към протичане, не се копае в непосредствена близост до върха на ножа;
\n
4.най-малко веднъж на работна смяна се контролира проектното качество на глинения разтвор в „тиксотропната риза“.
\n
Чл. 219
\n
При спускане на кладенци във водонаситени почви без водопонижение или в акватория не се допуска нахлуване на почви под ножа към вътрешността на кладенеца, като за целта нивото на водата от вътрешната страна на кладенеца се поддържа не по-ниско от нивото й отвън
\n
Чл. 220
\n
(1)При опасност от суфозия и при прилагане на „тиксотропни ризи“ в песъчливи водонаситени почви не се допуска директно (и до дъно) водочерпене от вътрешността на кладенеца до спускането му до проектната кота и отпадането на опасността от суфозия
\n
(2)Фиксирането на кладенците на проектната кота се прави преди бетонирането на дъното и при работа на система за понижение на подземните води преди изключването й.
\n
Чл. 221
\n
(1)Стоманобетонните дъна на кладенците се бетонират „на сухо“ по зони при непрекъснато водочерпене. Първоначално се бетонират зоните при ножа, ако не е предвидено друго в проекта. Допуска се при неустойчиви терени кладенци с небетонирано дъно да служат за укрепяване на стените на изкопи за фундаменти и да служат за постоянна защита срещу свлачищен натиск на разположените във вътрешността им фундаменти
\n
(2)Изпомпването на водата от кладенци, чието дъно е бетонирано под вода, се допуска, след като положеният на дъното бетон достигне проектната якост. Когато стоманобетонната дънна плоча на кладенеца се изпълнява върху подложен бетон, положен под вода, полагането на бетона на дънната плоча се извършва на сухо.
\n
Чл. 222
\n
Когато кладенецът се спуска с помощта на затежаване или на хидравлични крикове, упражняващи натиск със закотвени в дълбочина временни анкери (или анкерни пилоти) при извършване на изкопните работи, в забоя се оставя почвен тампон (целик) с дебелина не по-малка от 1,0 m при глини и песъчливи глини, съответно 1,5 m при пясъци и 2,0 m при почви, склонни към протичане, ако не е предвидено друго в проекта
\n
Чл. 223
\n
(1)За направляване и равномерно спускане на кладенеца всеки хидравличен крик се управлява отделно. Броят на криковете е съгласно проекта, но не се допуска по-малко от един на всеки 6 m от периметъра на кладенеца
\n
(2)Не се допуска при спускане на кладенеца най-голямата разлика между вертикалните премествания на диаметрално противоположни точки от контура му да превишава 10 mm.
\n
Чл. 224
\n
(1)Не се допуска започване на спускане на кесони, преди конструкцията на камерата да е достигнала проектната якост и заедно с цялото оборудване да е изпитана за налягане 1,5 пъти по-високо от максималното работно налягане
\n
(2)Не се допуска въздушното налягане в кесоните, спускани без хидромеханизация, да превишава с повече от 0,2 МРа (2 atm) външното за кесона хидростатично налягане. За работещите в кесоните в условия на повишено въздушно налягане се изготвят и спазват строго определени часови графици за работа, декомпресия и почивка.
\n
Чл. 225
\n
(1)Изкопните работи в кесона се извършват така, че да осигурят условия за равномерното му спускане и недопускане на изтичане на въздух от работната камера навън
\n
(2)Не се допуска котата на повърхността на почвата в работната камера по време на спускане на кесона да превишава котата на върха на ножа с повече от 0,60 m.
\n
(3)Твърдите включения под ножа на кесона се отстраняват така, че да не се допусне изтичане на въздух от камерата навън.
\n
Чл. 226
\n
(1)Допуска се „увисването“ на кесоните да се отстранява посредством форсирано спускане – чрез рязко временно понижаване на налягането в камерата на кесона, но с не повече от 50 % от работното налягане
\n
(2)Не се допуска преди форсирано спускане да се извършва подкопаване на почвата под ножа на дълбочина, по-голяма от 0,5 m.
\n
(3)Не се допуска в кесона да има хора по време на форсирано спускане.
\n
(4)Допуска се запълването на камерата на кесона с вода (при принудително прекъсване на работа) само чрез постепенно понижаване на въздушното налягане в нея. Не се допуска изтласкването на водата (обратната операция) да се извършва при налягане, по-високо от проектното.
\n
(5)Не се допуска отклоненията в размерите и положението на кладенците и кесоните по отношение на проектните да превишават стойностите, посочени в приложение № 32 от наредбата.
\n
Чл. 227При работа със спускаеми кладенци и кесони на частично приемане с Акт, обр. 12 от приложение № 12 на Наредба № 3 от 2003 г. подлежат следните СМР
\n
1.направата на площадките за изпълнение (монтиране) и спускане;
\n
2.готовите кесони и пръстени на спускаемите кладенци – преди спускането им в почвата или потапянето им във вода;
\n
3.състоянието на спуснатите кладенци или кесони преди запълването им и състоянието на достигнатата от тях земна основа.
\n
Чл. 228При приемане на работите по спускаеми кладенци и кесони изпълнителят трябва да представи
\n
1.данни за точното положение на кладенеца (кесона) след завършване на работите;
\n
2.геоложки профил на преминатите почвени пластове;
\n
3.данни за изпитването на бетонните проби от конструкцията и вътрешността (пълнежа) на кесона (кладенеца);
\n
4.дневник и график, по които е било извършено спускането на кладенеца (кесона).
\n
ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА
\n
§ 1По смисъла на тази наредба
\n
1.„Строителни почви“ (почви) са горната част на естествената земна кора, с изключение на богатите на органични съединения пластове (напр. хумуса); строителните почви се характеризират с дисперсен (прекъснат, зърнест) строеж, включващ почвени частици и пори (запълнени в общия случай от въздух и вода).
\n
2.„Уплътняване на строителните почви“ е съвкупност от механични въздействия, целящи намаляване на порьозността на почвите; уплътняването има за пряк резултат намаляване на обема, на деформируемостта и водопропускливостта на почвите.
\n
3.„Зърнометрия“ (зърнометричен състав) е количествено съотношение между масите на отделните фракции, представени в проценти, от общата маса на изследваната почва; установява се в лабораторни условия чрез пресевен анализ и ареометров анализ.
\n
4.„Почвени частици“ (почвени зърна) са обединени във фракция и попадат между два стандартни диаметъра на зърната.
\n
5.„Водно съдържание“ е отношението (в %) между масата на водата и масата на почвените частици в даден обем изследвана почва.
\n
6.„Оптимално водно съдържание“ е водното съдържание, при което се постига най-добро уплътняване на съответната почва при едно и също количество на уплътнителната работа.
\n
7.„Консистенция“ е състоянието на почвата в зависимост от водното й съдържание; според Атерберг (Atterberg) почвите имат 6 граници на консистенция, от които в строителната практика се използват три: на свиване (w S ), на източване (w P ) и на протичане (w L ); методът на Атерберг е стандартизиран.
\n
8.„Показател на пластичност“ (Ip) (индекс на пластичност) е разликата между границата на протичане и границата на източване за дадена почва; индексът на пластичност е един от критериите за дефиниране на вида на почвите.
\n
9.„Стандартна плътност“ е лабораторно получена максимална плътност на почвата при стандартно определена уплътнителна работа и оптимално водно съдържание.
\n
10.„Льосови почви І тип“ са почви, които при намокряне пропадат само от действието на допълнително приложени върху тях товари (от фундаменти например).
\n
11.„Льосови почви ІІ тип“ са почви, които при намокряне пропадат и от действието на собственото тегло на естествените почвени пластове (геоложкия товар) над тях; наличието на пропадъчен льос, неговото разпространение и мощност се установяват на етапа на инженерно-геоложките проучвания.
\n
12.„Хлориди“ и „сулфати“ са водоразтворими съединения, които в условия на филтрация могат да бъдат извлечени от насипните почви до степен да се наруши тяхната първоначална структура и които същевременно способстват за бърза корозия на контактуващите с тях метали (например: обикновени соли (натриев и калиев хлорид), гипс, фосфогипс).
\n
13.„Депресионно водопонижение“ е понижение на нивото на подземните води, свързано с дрениране на водите към изкопите или следствие на осъществено водочерпене от шахти, сондажни кладенци, иглофилтри и др.; установява се на място чрез използване на технически средства – пиезометри, и се изобразява с т.нар. „депресионни линии (криви)“.
\n
14.„Хидромониторни уредби“ са помпи и помощни съоръжения за изкопи и добиване на почвени материали чрез силата на насочена водна струя.
\n
15.„Пулп“ (земен) е втечнена почва в резултат на хидродобив, доведена до състояние, в което може да се транспортира с гравитачни или напорни тръбопроводи.
\n
16.„Скатни изкопи“ са изкопи за оформяне на наклонени земни откоси.
\n
17.„Заимствани изкопи“ са изкопи от кариерен тип за добиване на почвени материали за влагане в насипи; заимстваните изкопи обикновено се правят (при спазване на разпоредбите на ЗУТ и екологичното законодателство) в зони, прилежащи непосредствено до обекта.
\n
18.„Шалан“ е плоскодънен шлеп, който се използва за транспортиране на добитите чрез плаващи земекопни и земесмукателни устройства материали от дъното на море, река или езеро или за транспортиране и изсипване на дънни насипи („подложки“, „възглавници“, „заскалявки“).
\n
19.„Валуни“ са заоблени камъни с едрина над 15 cm.
\n
20.„Забивни пилоти“ са предварително заготвени от дърво, стомана, стоманобетон пилоти, които се влагат в почвата посредством нанасяне на удари или чрез вибратори.
\n
21.„Набивни пилоти“ се изпълняват от бетонна смес или чакъли, вложени в почвата, които образуват пилотно тяло посредством нанасяне на удари (напр. по метода „Франки“).
\n
ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
\n
§ 2
\n
Наредбата се издава на основание чл. 169, ал. 4 във връзка с ал. 1, т. 1 от ЗУТ и отменя Правилата за приемане на земни работи и земни съоръжения, утвърдени със Заповед № РД-02-14-101 от 1988 г. на председателя на Комитета за териториално и селищно устройство, и Правилника за приемане на земната основа и на фундаментите, утвърден със Заповед № РД-14-02-456 от 1985 г. на министъра на строителството и селищното устройство
\n
§ 3Наредбата влиза в сила 6 месеца след обнародването й в „Държавен вестник“
\n
Министър: Андрей Цеков Приложение № 1 към чл. 4, ал. 2 СПИСЪК с приложимите технически спецификации 1. БДС EN 1997-1: Еврокод 7: Геотехническо проектиране. Част 1: Основни правила.
\n
2.БДС EN 1997-2: Еврокод 7: Геотехническо проектиране. Част 2: Изследване и изпитване на земната основа.
\n
3.БДС EN 196-1 Методи за изпитване на цимент. Част 1: Определяне на якост.
\n
4.БДС EN 206 Бетон. Спецификация, свойства, производство и съответствие.
\n
5.БДС EN 459-1 Строителна вар. Част 1: Определения, изисквания и критерии за съответствие.
\n
6.БДС EN 1536 Изпълнение на специални геотехнически работи. Изливни пилоти.
\n
7.БДС EN 1537 Извършване на специални геотехнически работи. Инжекционни почвени анкери.
\n
8.БДС EN 16907-1 - 6 Земни работи (в 6 части).
\n
9.БДС EN 14475 Изпълнение на специални геотехнически работи. Армирани насипи.
\n
10.БДС EN 14679 Изпълнение на специални геотехнически работи. Уплътняващи смеси.
\n
11.СД CEN/TS 17006 Земни работи. Непрекъснат контрол на уплътняването (ССС).
\n
12.БДС EN ISO 17892-1 Геотехнически изследвания и изпитвания. Лабораторни изпитвания на почвите. Част 1: Определяне съдържанието на вода.
\n
13.БДС EN ISO 17892-4 Геотехнически изследвания и изпитвания. Лабораторни изпитвания на почвите. Част 4: Определяне на зърнометричния състав.
\n
14.БДС EN ISO 17892-12 Геотехнически изследвания и изпитвания. Лабораторни изпитвания на почвите. Част 12: Определяне на границите на протичане и източване.
\n
15.БДС 10188 Метод за лабораторно определяне якостта на срязване с едноплоскостен апарат.
\n
16.БДС 15133 Почви строителни. Определяне обемната плътност и водното съдържание с повърхнинни радиоизотопни плътномери и влагомери.
\n
17.БДС 15557 Почви строителни. Определяне на обемна плътност с радиоизотопни плътномери, използващи проникващо излъчване.
\n
18.БДС EN 12794 Готови бетонни продукти. Фундаментни пилоти .
\n
19.БДС 15130 Почви строителни. Определяне на еластичния и деформационен модул чрез натоварване с кръгла плоча.
\n
20.БДС 8497 Почви строителни. Метод за лабораторно определяне на водопропускливостта.
\n
21.БДС ЕN 1744-1 Изпитвания за определяне на химични характеристики на скални материали. Част 1: Химичен анализ.
\n
22.БДС 11302 Почви строителни. Методи за определяне на органични вещества.
\n
23.БДС ЕN 13286-2 Несвързани и хидравлично свързани смеси. Част 2: Методи за изпитване за определяне на стандартна плътност при оптимално водно съдържание в лабораторни условия. Уплътняване по Proctor.
\n
24.БДС ЕN ISO 11272:2017 Качество на почвата. Определяне на суха обемна плътност.
\n
25.БДС ЕN 13286-47 Несвързани и хидравлично свързани смеси. Част 47: Метод за изпитване за определяне на калифорнийския показател за носимоспособност, показателя за непосредствена носимоспособност и линейното набъбване.
\n
26.БДС 17146 Почви строителни. Определяне на максималната плътност на скелета и оптималното водно съдържание на почвите. Метод по Проктор.
\n
27.БДС 8497 Почви строителни. Метод за лабораторно определяне на водопропускливостта.
\n
28.БДС 8004 Почви строителни. Определяне на обща деформация.
\n
29.БДС EN 474-1 Машини за земни работи. Безопасност. Част 1: Общи изисквания.
\n
30.БДС EN 13331-1 Системи за укрепване на изкопи. Част 1: Изисквания към продуктите.
\n
31.БДС EN 13331-2 Системи за укрепване на изкопи. Част 2: Оценка чрез изчисления или изпитвания.
\n
32.БДС EN 10025-2 Горещовалцувани продукти от конструкционни стомани. Част 2: Технически условия на доставка за нелегирани конструкционни стомани.
\n
33.БДС EN 10210-1 Горещообработени конструкционни кухи профили от нелегирана и дребнозърнеста конструкционна стомана. Част 1: Технически изисквания на доставка.
\n
34.БДС EN 10210-2 Горещообработени конструкционни кухи профили от стомана. Част 2: Допустими отклонения, размери и свойства на профила.
\n
35.БДС EN 10219-1 Студенообработени заварени конструкционни кухи профили от нелегирани и дребнозърнести стомани. Част 1: Технически условия на доставка.
\n
36.БДС EN 10219-2 Студенообработени заварени конструкционни кухи профили от стомана. Част 2: Допустими отклонения, размери и свойства на профила.
\n
37.БДС EN 10248-1 Горещовалцувани листове от нелегирана стомана за шпунтови профили. Част 1: Технически условия за доставка.
\n
38.БДС EN ISO 17892-2:2015 Геотехнически изследвания и изпитвания. Лабораторни изпитвания на почвите. Част 2: Определяне на обемна плътност (ISO 17892-2:2014).
\n
39.БДС EN ISO 17892-3:2016 Геотехнически изследвания и изпитвания. Лабораторни изпитвания на почвите. Част 3: Определяне плътността на частиците (ISO 17892-3:2015).
\n
40.БДС EN 10248-2 Горещовалцувани листове от нелегирана стомана за шпунтови профили. Част 2: Допустими отклонения от формата и размерите.
\n
41.БДС EN 10249-1 Студеновалцувани листове от нелегирана стомана за шпунтови профили. Част 1: Технически условия за доставка.
\n
42.БДС EN 10249-2 Студеновалцувани листове от нелегирана стомана за шпунтови профили. Част 2: Допустими отклонения от формата и размерите.
\n
43.БДС EN 1538 Изпълнение на специални геотехнически работи. Шлицови стени.
\n
44.БДС EN 12063 Изпълнение на специални геотехнически работи. Шпунтови стени.
\n
45.БДС EN 12350-2 Изпитване на бетонна смес. Част 2: Изпитване на слягане.
\n
46.БДС EN 12699 Изпълнение на специални геотехнически работи. Набивни пилоти.
\n
47.БДС EN 12715 Изпълнение на специални геотехнически работи. Инжектиране.
\n
48.БДС EN 12716 Извършване на специални геотехнически работи. Инжектиране при високо налягане.
\n
49.БДС 8498 Пилоти стоманобетонни.
\n
50.БДС EN 13670/NA Изпълнение на бетонни и стоманобетонни конструкции. Национално приложение.
\n
51.БДС EN 13670 Изпълнение на бетонни и стоманобетонни конструкции.
\n
52.БДС EN 14199 Изпълнение на специални геотехнически работи. Микропилоти.
\n
53.БДС EN 14227-15 Хидравлично свързани смеси. Изисквания. Част 15: Хидравлично стабилизирани почви.
\n
54.БДС EN 14490 Изпълнение на специални геотехнически работи. Земни анкери.
\n
55.БДС EN 14679 Изпълнение на специални геотехнически работи. Уплътняващи смеси.
\n
56.БДС EN 14731 Изпълнение на специални геотехнически работи. Обработване на земната основа с дълбоко вибриране.
\n
57.БДС EN 16228-1 - 7 Машини за сондиране и фундиране. Безопасност. Части от 1 до 7.
\n
58.БДС EN ISO 22476-1 Геотехнически изследвания и изпитвания. Полеви изпитвания. Част 1: Изпитване на проникване с електрически конус и с пиезоелектрически конус.
\n
59.БДС EN ISO 22476-3 Геотехнически изследвания и изпитвания. Полеви изпитвания. Част 3: Стандартизирано пенетрационно изпитване.
\n
60.БДС EN ISO 22477-1 Геотехнически изследвания и изпитвания. Изпитване на геотехнически конструкции. Част 1: Изпитване на пилоти: пробно натоварване посредством статичен натиск.
\n
61.БДС EN ISO 22477-4 Геотехнически изследвания и изпитвания. Изпитване на геотехнически конструкции. Част 4: Изпитване на пилоти: изпитване с динамично натоварване.
\n
62.БДС EN ISO 22477-5 Геотехнически изследвания и изпитвания. Изпитване на геотехнически конструкции. Част 5: Изпитване на инжекционни анкери.
\n
63.БДС EN ISO 22477-10 Геотехнически изследвания и изпитвания. Изпитване на геотехнически конструкции. Част 10: Изпитване на пилоти: изпитване при ударно натоварване.
\n
64.БДС 2419 Фундиране с пилоти. Пробно статично натоварване на забивни и набивни пилоти.
\n
65.БДС 10175 Уредби за геологопроучвателни сондажи. Помпи сондажни. Основни параметри.
\n
66.БДС 11769 Оборудване за хидрогеоложки сондажи. Филтри. Основни параметри и размери.
\n
67.БДС 13161 Оборудване за хидрогеоложки и инженерногеоложки сондажи. Инструменти сондажни за ударно-въжено сондиране. Основни размери.
\n
68.БДС 13463 Оборудване за хидрогеоложки и инженерногеоложки сондажи. Филтри с устообразни и продълговати отвори. Основни параметри и размери.
\n
69.БДС EN 1744-1 Изпитвания за определяне на химични характеристики на скални материали. Част 1: Химичен анализ.
\n
Приложение № 2 към чл. 9, ал. 1 и чл. 11, ал. 4 КАТЕГОРИЗАЦИЯ НА СТРОИТЕЛНИТЕ ПОЧВИ, НАЧИН ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ФИЗИКО-МЕХАНИЧНИТЕ ИМ ХАРАКТЕРИСТИКИ В ЗАВИСИМОСТ ОТ ПРИЛОЖИМАТА СИСТЕМА ЗА ПРОЕКТИРАНЕ НА СТРОИТЕЛНИ КОНСТРУКЦИИ I. Категоризация и класификация на строителните почви според действащите национални норми за проектиране на строителни конструкции I.1. Категоризация и класификация на строителните почви според Нормите за проектиране на плоско фундиране:
\n
1.Група А: а) скали; б) чакъли, сбити едри и средни пясъци; в) свързани почви в твърда и полутвърда консистенция.
\n
2.Група Б: а) средно сбити едри, средни и дребни пясъци; б) свързани почви в твърдопластична до мекопластична консистенция, а за кватернерни почви и с коефициент на порите за глинести пясъци е J 0,7, за песъчливи глини е J 1,0 и за глини е J 1,1.
\n
3.Група В: а) прахови пясъци и рохки несвързани почви; б) свързани почви в течнопластична и течна консистенция, а за кватернерни почви и с коефициент на порите за глинести пясъци е 0,7, за песъчливи глини е 1,0 и за глини е 1,1; в) особени почви.
\n
Забележки:
\n
1.Несвързаните почви (валуни, чакъли и пясъци) се класифицират по зърнометричен състав.
\n
2.Свързаните почви (глинести пясъци, песъчливи глини и глини) се класифицират според показателя на пластичност и по съдържанието на прахови и чакълести фракции.
\n
3.Особени са пропадъчните, набъбващите, органичните и с органични примеси, тинестите и заторфените почви, засолените, както и почвите с изкуствен произход.
\n
4.Скалите, като основа на сгради и съоръжения, се подразделят в зависимост от якостта на натиск във водонаситено състояние, коефициента на размекване и коефициента на изветряване.
\n
5.Заздравените почви чрез циментация, силикатизация, битумизация, глинизация, термично заздравяване или други методи се характеризират според степента на подобряване на строителните им качества.
\n
6.Уплътнените почви чрез валиране, трамбоване или други методи се характеризират според плътността, получена при уплътняването.
\n
I.2. Класификация на насипни почви – видове и характеристики Таблица 1 Критерии Видове и характеристики 1. По начин на изпълнението Насипани в естествено състояние с автомобилен или железопътен транспорт, скрепери, булдозери и други без уплътняване.
\n
Намивни, изпълнени с помощта на хидромеханизация.
\n
2.По еднородност на състава и структурата Планомерно изпълнени насипи (обратни засипки) и подложки (възглавници), притежаващи практически еднороден състав, структура и равномерна слегаемост.
\n
Депа от почви и промишлени отпадъци, характерни с практически еднороден състав и структура, но имащи участъци с неравномерна плътност и слегаемост.
\n
Депа от почви, строителни и битови отпадъци, характерни с нееднороден състав и структура, неравномерна плътност, както и със съдържание на органични примеси.
\n
3.По вид на изходния материал, представляващ основна част от насипа Естествени почви (едрозърнести, песъчливи и глинести).
\n
Почви с изкуствен произход (промишлени отпадъци, пепели, сгурии, хвост и др.).
\n
Твърди битови отпадъци.
\n
4.По степен на самоуплътняване от собствено тегло Слегнали се, при които процесът на уплътнение от собствено тегло е завършил.
\n
Неслегнали се, при които процесът на уплътнение от собствено тегло продължава.
\n
I.3. Категоризация на почвите и скалите по начин на разработка Таблица 2 Категория Наименование и характеристика на почвите и скалите Средно обемно тегло, kN/m 3 Начин на разработване Название на категорията І 1. Пясък, среден и дребен 2. Пясък, глинест 3. Глина, прахова глина, песъчлива глина и прахово-песъчлива глина – в течнопластична и мекопластична консистенция 4. Растителна почва без дървесни корени 5. Торф 6. Льос, влажен 15,0 15,5 15,0 13,0 7,0 15,0 Ръчно – с обикновена лопата Леки земни почви ІІ 1. Чакъл, глинест, среден със зърна до 15 mm, речен и трошен 2. Пясък и глинест пясък с примеси от дребен чакъл до 40 % от обема му 3. Глина, прахова глина, песъчлива глина, прахово-песъчлива глина – в мекопластична и среднопластична консистенция, без скални примеси 4. Растителна почва с корени, дебели до 30 mm 5. Торф с корени, дебели до 30 mm 6. Льос – сух, глинест, и льос, примесен с чакъл 18,0 16,5 18,0 13,5 8,5 17,0 Ръчно – с права лопата и частично с кирка Леки земни почви ІІІ 1. Чакъл и баластра със зърна до 40 mm 2. Глина, прахова глина, песъчлива глина и прахово-песъчлива глина в среднопластична и твърда консистенция, със или без примеси от скални късове 3. Растителна почва, суха и сбира, с корени, дебели над 30 mm 4. Льос – сбит, много твърд, с варовита спойка 18,5 19,0 15,0 18,5 Ръчно – с права лопата, кирка, лостове Средни земни почви ІV 1. Чакъл с камъни и глина, сбит, със зърна до 90 mm 2. Глина, прахова глина, песъчлива глина и прахово-песъчлива глина от среднопластична до твърда консистенция с примеси от скални късове с маса до 25 kg и до 70 % от обема или с маса до 50 kg и до 10 % от обема; втвърдени глини, шистозни 3. Морени с камъни с маса до 30 kg и до 30 % от обема 19,5 20,0 21,0 Ръчно – с кирка, лостове, чукове, къртачи и частично взривяване Тежки земни почви V 1. Глинести шисти, слабо споени или силно разложени 2. Мергели, меки, изветрели 3. Пясъчници глинести, изветрели, недобре споени 4. Конгломерати от слаби скални късове, недобре споени 5. Креда 6. Кизелгур и трепел 7. Варовици – оолитни, черупчести, меки 8. Туфи и туфити, слабо каолинизирани 9. Трас 23,0 21,0 23,0 22,0 20,0 15,0 19,0 15,0 16,5 Ръчно – с кирка, лостове, чукове, къртачи и частично използване на взрив Слаби скали VІ – Х Скали от различни видове, структура, здравина и генезис 20 – 29 С къртачи и взрив или само с взрив Средни до твърди скали I.4. Категоризация в зависимост от разбухване на почвите и скалите Таблица 3 Категория на почвите Първоначално увеличение на обема на почвата след изкопаването, % Среден коефициент на разбухване на почвата след изкопаването
\n
Среден коефициент на разбухване на почви, престояли над 4 месеца І 8 – 17 1,12 1,02 ІІ 14 – 28 1,21 1,04 ІІІ 24 – 30 1,27 1,05 ІV 26 – 32 1,29 1,08 ІV (мергел) 33 – 37 1,35 1,13 V 30 – 45 1,38 1,15 VІ – Х 45 – 50 1,47 1,25 II. Класификация на строителните почви според Европейската система за проектиране на строителни конструкции (Еврокод 7, част 2) Таблица 4 Почвени фракции Подфракции Символи Размер на зърната mm Едрозърнеста почва Големи валуни LBo > 630 Валуни Bo 200 - 630 Речни камъни Co 63 - 200 Зърнеста почва Чакъл Едър чакъл Среден чакъл Дребен чакъл Gr CGr MGr FGr 2 - 63 20 - 63 6,3 - 20 2 - 6,3 Пясък Едър пясък Среден пясък Фин пясък Sa CSa MSa FSa 0,063 - 2 0,63 - 2 0,2 - 0,63 0,063 - 0,2 Фини почви Прах Едър прах Среден прах Фин прах Si CSi MSi FSi 0,002 - 0,063 0,02 - 0,063 0,0063 - 0,02 0,002 - 0,0063 Глина Cl ≤ 0,002 Приложение № 3 към чл. 16, ал. 1 ТЕХНИЧЕСКИ ПАРАМЕТРИ НА ВРЕМЕННИ АВТОМОБИЛНИ ПЪТИЩА Таблица 1 Гранични стойности на техническите елементи на временни пътища № по ред Елементи на пътищата Единица мярка За отбивен път с натоварване, бр. МПС/ден: до 500 500 – 3000 над 3000 За служебен път със средно натоварване, t/ден: до 380 380 – 2250 над 2250 1.
\n
Проектна скорост km/h 2.
\n
Минимален радиус на хоризонтални криви m 3.
\n
Максимален надлъжен наклон: а) при нормални теренни условия % б) при тежки теренни условия % в) при особено тежки теренни условия % 4.
\n
Минимален радиус на вертикални криви: а) изпъкнали m 1000 1500 б) вдлъбнати m 1000 5.
\n
Брой на лентите за движение бр.
\n
6.
\n
Широчина на лентата за движение m 3,50 2,50 3,00 7.
\n
Широчина на банкетите m 1,25 1,00 1,00 8.
\n
Широчина на пътното платно m 6,00 7,00 8,00 9.
\n
Широчина на мостовете: а) между бордюрите m 4,00 5,50 6,50 б) между парапетите m 5,00 6,50 7,50 10.
\n
Максимален напречен наклон в права % 11.
\n
Разстояние на видимост: а) на повърхността на настилката m б) на срещнат автомобил m Забележка. Оценка за теренните условия (нормални, тежки или особено тежки) се дава от Агенцията по пътища и/или регионалните пътни управления.
\n
Таблица 2 Минимални размери на уширенията за разминаване при изграждане на еднолентови временни пътища с габарит 3,50/6,00 m № по ред Технически елементи Минимален размер, m 1.
\n
Широчина на пътното платно 4,50 2.
\n
Широчина на банкета 1,00 3.
\n
Дължина на преходната рампа 4,50 Таблица 3 Препоръчителни конструкции на пътната настилка за временни пътища Натоварване Общо натоварване на пътя за целия срок на експлоатация, хил. тона до 300 300 – 1800 над 1800 Земна основа с Е-модул, МРa Покритие – плътен или порьозен асфалтобетон Е 2 = 1200 МРa), cm Основен пласт от несортирани едрозърнести минерални материали или трошен камък по БДС EN 13043 (E 1 ≥ 200 МРа), сm Забележки:
\n
1.При срок на експлоатация на пътя до 2 години покритието от плътен асфалтобетон се заменя със запечатка или единична обработка.
\n
2.При срок на експлоатация на пътя до 1 година, както и за рампи при изкопи и насип: а) в глинеста почва се прави еднопластова настилка от несортиран трошен камък, баластра или доменна шлака, като дебелината на настилката и технологията за полагането ? се определя в проекта; б) в песъчливи почви движението се извършва по профилираното и уплътнено земно легло без полагане на настилка; в) в скални породи пътното платно се оформя само чрез подравняването на леглото с уплътнен дребнозърнест скален материал.
\n
Приложение № 4 към чл. 17 ТЕХНИЧЕСКИ ПАРАМЕТРИ НА ВРЕМЕННИ ПЪТИЩА ЗА СКРЕПЕРИ Таблица 1 Максимални надлъжни наклони на временни пътища за скрепери Вид на скреперите Допустими надлъжни наклони, % с товар без товар изкачване слизане изкачване слизане прикачни 0,15 0,25 0,17 0,30 самоходни 0,12 0,20 0,15 0,25 Таблица 2 Максимална широчина на временни пътища за скрепери № по ред Скрепер с обем на коша, m 3 Минимална широчина на пътното платно, m Минимална широчина на площадките за промяна на посоката на движение, m 1. до 10 4,50 15,00 2. над 10 5,50 21,00 Приложение № 5 към чл. 21, ал. 1, т. 2, чл. 31, ал. 1, т. 3 и чл. 34, ал. 1, т. 2 Приложение № 6 към чл. 21, ал. 1, т. 4, чл. 29, ал. 1, т. 2, чл. 55, ал. 1, т. 1, буква „д“, чл. 61, ал. 1, т. 1 и 2 и ал. 2 Приложение № 7 към чл. 21, ал. 1, т. 5, чл. 32, т. 1 и чл. 55, ал. 1, т. 1, буква „а“ Приложение № 8 към чл. 21, ал. 1, т. 6 и чл. 37, ал. 3 Строеж: ................................................................................................................................................................
\n
Местонахождение: ..............................................................................................................................................
\n
Възложител: ........................................................................................................................................................
\n
Консултант (Строителен надзор): .....................................................................................................................
\n
Технически ръководител: ...................................................................................................................................
\n
Изпълнител (Строител):......................................................................................................................................
\n
ПРОТОКОЛ ЗА УСТАНОВЯВАНЕ НА РАЗЛИЧИЯТА МЕЖДУ ПРОЕКТА И ИНЖЕНЕРНОГЕОЛОЖКИТЕ ПРОУЧВАНИЯ НА РАЗКРИТАТА ЗЕМНА ИЛИ СКАЛНА ОСНОВА ПРИ ИЗГРАЖДАНЕ НА ЗЕМНОТО СЪОРЪЖЕНИЕ Днес, .............................. г., долуподписаният:
\n
А. Консултант (строителен надзор) .................................................................................................................. (трите имена по документ за самоличност и длъжност) Технически ръководител .................................................................................................................................... (трите имена по документ за самоличност и длъжност) в присъствието на:
\n
Б. Инженер-геолог (извършил геоложкото проучване) ................................................................................ (трите имена по документ за самоличност и длъжност) В. Проектанта по част „Конструктивна“ и/или на съответната част: ........................................................ (трите имена по документ за самоличност и длъжност) Г. Проектанта на съответния провод от техническата инфраструктура ...................................................... (трите имена по документ за самоличност и длъжност) Д. Изпълнител (Строител) ................................................................................................................................. (трите имена по документ за самоличност и длъжност) Е. Технически правоспособното физическо лице по част „Геодезия“ към лицето, упражняващо строителен надзор ................................................................................................................................................................. , (трите имена по документ за самоличност и длъжност) извърших оглед на разкритата земна (скална) основа на ............................................................... между профили ............................................................................................................................................................... и установих следните различия по отношение на инженерно-геоложките данни в проекта:
\n
1............................................................................................................................................................................
\n
2............................................................................................................................................................................
\n
3............................................................................................................................................................................
\n
Извършил проверката:
\n
А. .............. .............. ( . . . . .) ( . . . . .) Присъствали:
\n
Б. .............. В. .............. Г. .............. Д. .............. Е. .............. ( . . . . .) ( . . . . .) ( . . . . .) ( . . . . .) ( . . . . .) Приложение № 9 към чл. 23, ал. 2 и чл. 24, т. 1 ТЕХНИЧЕСКИ ПАРАМЕТРИ ЗА НЕУКРЕПЕНИ ИЗКОПИ Таблица 1 Максимално допустими откоси на скатни и траншейни изкопи и изкопи на строителни ями, изпълнявани без укрепване № по ред Видове почви Откоси на изкопи с дълбочина до 3 m Откоси на изкопи с дълбочина от 3 до 6 m При ненатоварена берма При наличие на товари на разстояние 0,5 m от горния ръб на откоса, имащи статично действие динамично действие 1.
\n
Песъчлива и чакълеста 1:0,75 1:1 1:1,25 1:1,50 2.
\n
Глинест пясък 1:0,50 1:0,67 1:0,67 1:1 3.
\n
Песъчлива глина 1:0,30 1:0,50 1:0,67 1:0,75 4.
\n
Глина и свързани конгломерати 1:0,25 1:0,50 1:0,50 1:0,75 5.
\n
Льос (сух) 1:0,25 1:0,30 1:0,50 1:0,75 6.
\n
М ергели, доломити и леска 1:0,10 1:0,10 1:0,20 1:0,75 7.
\n
Здрава скала 1:0 1:0 1:0 1:0,10 Таблица 2 Разполагане на берми с минимална широчина 1,5 m при дълги откоси на скатни и траншейни изкопи и изкопи на строителни ями № по ред Видове почви Максимално отстояние на бермите една от друга или от дъното, мерено по височина, m 1.
\n
Глинести и чакълести 3,0 2.
\n
Глинести почви, льос и конгломерати 6,0 Таблица 3 Максимални дълбочини, допустими за неукрепени изкопи с вертикални стени № по ред Видове почви Допустима дълбочина, m 1.
\n
Песъчливи и чакълести 1,00 2.
\n
Глинести пясъци 1,25 3.
\n
Глинести 1,50 4.
\n
Особено плътни 2,00 Приложение № 10 към чл. 26, ал. 1, т. 1 и 2 МИНИМАЛНИ ТЕХНОЛОГИЧНО НЕОБХОДИМИ ШИРОЧИНИ НА ТРАНШЕЙНИ ИЗКОПИ Таблица 1 Траншейни изкопи, изпълнявани със строителни машини № по ред Видове почви Минимална широчина на изкопа, определена от широчината на режещия орган на машината В, m 1.
\n
Песъчливи В + 0,15 2.
\n
Глинесто-песъчливи и глинести В + 0,10 Таблица 2 Минимално светло пространство около строителни конструкции в траншейни изкопи № по ред Светло пространство между конструкцията и крепежните елементи на изкопа Минимална светла широчина, m 1.
\n
Без възможност за влизане на хора 0,20 2.
\n
С възможност за влизане на хора 0,70 Приложение № 11 към чл. 27, т. 2 и чл. 28, ал. 2 ДОПУСТИМО НЕДОИЗКОПАВАНЕ И ПРЕКОПАВАНЕ НА ИЗКОПИ Таблица 1 Допустими размери на недоизкопани части от изкопи в земни почви, извършени механизирано № по ред Видове строителни машини Допустимо недоизкопаване, cm 1.
\n
Скрепери 2.
\n
Булдозери, автогрейдери и микрокофъчни багери 3.
\n
Багери-планировачи, хидравлични багери, оборудвани със специални приспособления на кофата 5 – 7 4.
\n
Еднокофъчни багери