Кандидатът трябва да владее в писмена форма следните речеви актове, включени в програмите по френски като първи чужд език за гимназиите с профилирана подготовка:
\nОт кандидата се очаква да е овладял следните граматически категории:
\nIV - V. Формат, времетраене и изисквания за оценяване № Компонент Времетраене Брой на изпита точки 1.
\nТест за проверка на правописа 30 мин.
\n2.
\nТест за устно разбиране (разбиране при слушане) 40 мин.
\n3.
\nТекст(ове) за разбиране (разбиране при четене) с текстови въпроси 40 мин.
\n4.
\nТест за проверка на гра- матическите и лексикал- ните знания 40 мин.
\n5.
\nПисмен - отговор-разсъж- дение на въпрос, тема- тично свързан с текста 90 мин.
\nОБЩО 240 мин.
\n10 т.
\nОткриване и поправяне на съзнателно допуснати правописни грешки (сгрешени, пропуснати или излишни букви; погрешни окончания) в свързан текст или задача за множествен избор от няколко варианта, един от които е верен.
\nТестът включва 10 пункта върху текст от 10 - 15 реда.
\nВсяка неоткрита или непоправена грешка или грешен отговор в множествения избор води до отнемането на 1 т.
\n20 т.
\nИзпитният материал е записан на касета - автентичен аудиоматериал с продължителност около 3 мин. (2 мин. 30 сек. - 3 мин. 30 сек.).
\nГоворещите лица се изразяват на стандартен език, с ясна дикция. Избягват се записи, в които има околен шум.
\nВ указанията са предвидени средно три слушания, разпределени във времето според типа задача и трудността на материала. Предвидено е и точно време за отговор на всеки въпрос. Всички указания са записани на български език върху касетата.
\nТочките се разпределят между отделните задачи.
\n15 т.
\nПредлага се един текст или няколко текста, но с обща дължина до 50 реда. Тестът включва от 3 до 5 въпроса (за множествен избор, за отговор с да/не, за отворен отговор), част от които задължително проверяват разбиране на имплицитно съдържаща се в текста информация. Последният въпрос предполага по-обстоятелствен отговор.
\nПри всеки от въпросите за отворен отговор се заделят и (относително по-малък брой) точки за писмено изразяване.
\n15 т.
\nТестът включва:
\nТочките се разпределят между отделните задачи.
\n30 т.
\nДават се два въпроса по избор: единият е тематично свързан с текста или текстовете за разбиране (по т. 3), а вторият - с автор/автори и произведение/произведения от включените в учебните програми по френски като първи чужд език за ХI и XII клас с профилирана подготовка.
\nОтговорът-разсъждение трябва да е с обем от 200 до 250 думи.
\nДвадесет и осем от тридесетте точки за оценяване на писменото изразяване се разпределят в следните 10 критерия:
\nЗабележка на редакцията: виж таблицата в PDF -а на броя Останалите 2 т. се дават по преценка на оценителя само като бонус за оригинални тези, умела аргументация, сполучливи изразни средства (2 т. бонус, 1 т. бонус или 0 т. бонус).
\nСанкции при неспазване на изискването за обем:
\nКрайната оценка се изчислява, като полученият общ брой точки от всички елементи се умножи по 6 и се раздели на максималния възможен брой точки (130):
\nБрой точки x 6 ------------------------- Приложение № 33 Учебно-изпитна програма за държавен зрелостен изпит по френски език (втори чужд език) I. Вид на изпита Изпитът е писмен и анонимен.
\nII. - III. Учебно съдържение и оценявани компетентности В учебното съдържание са включени акценти върху ключови моменти от учебните програми за гимназиалния етап. Гаранция за успешно полагане на зрелостния изпит е пълното изпълнение на учебните програми за IХ, Х, ХI и ХII клас профилирана подготовка.
\nУчебното съдържание, което е обект на оценяване на зрелостния изпит по френски като втори чужд език, е в съответствие с очакваните резултати в четирите ядра на Учебните програми по френски като втори чужд език за IХ, Х, ХI и ХII клас с профилирана подготовка.
\nВ резултат на усвоените умения за устно разбиране (разбиране при слушане) от кандидата на зрелостен изпит по френски като втори чужд език се очаква да:
\nВ резултат на усвоените умения за писмено разбиране (разбиране при четене) от кандидата на зрелостен изпит по френски като втори чужд език се очаква да:
\nВ резултат на усвоените умения за писмено изразяване (писане) от кандидата на зрелостен изпит по френски като втори чужд език се очаква да:
\nВ резултат на усвоените умения за устно изразяване (говорене) от кандидата на зрелостен изпит по френски език се очаква да:
\nТекстовете за писмено и устно разбиране могат да бъдат по една от следните теми, предвидени за разглеждане в програмите по френски като втори чужд език на гимназиите с профилирана подготовка:
\nКандидатът трябва да владее в писмена форма следните речеви актове, включени в програмите по френски като втори чужд език за гимназиите с профилирана подготовка:
\nОт кандидата се очаква да е овладял следните граматически категории:
\nIV. - V. Формат, времетраене и изисквания за оценяване Зрелостният изпит по френски като втори чужд език се състои от 4 компонента, които носят максимален брой 60 точки. № Компоненти Времетраене Точки на изпита 1.
\nТекст(ове) за разбиране с тестови въпроси 40 мин.
\n15 т.
\n2.
\nТест за проверка на гра- матическите знания 40 мин.
\n15 т.
\n3.
\nКомуникативен тест 40 мин.
\n10 т.
\n4.
\nЗадача за писмено изразяване 60 мин.
\n20 т.
\nОбщо 180 мин.
\n60 т.
\n15 т.
\nПредлага се един текст или няколко текста, но с обща дължина не повече от 50 реда.
\nТестът включва от 3 до 5 въпроса (за множествен избор, за отговор с да/не, за търсене на информация в текста, въпрос за отворен отговор).
\nТочките се разпределят между съответните въпроси.
\n15 т.
\nОт 3 до 5 граматически задачи, свързани с части от текста по т. 1.
\nТочките се разпределят между съответните въпроси.
\n10 т.
\nПопълване на липсващи елементи в микродиалог (евентуално чрез множествен избор) или подреждане на разместени реплики в предложен в писмена форма разговор.
\nТочките се разпределят между съответните липсващи елементи или броя на разместените реплики.
\n20 т.
\nСъздаване на писмен текст по въведена ситуация - 180 - 200 думи.
\nКритерии за оценяване:
\n1.2. Свързаност на изложението 0 - 4 т.
\n2.2. Спазване на граматическите (морфологични и синтактични) норми на френския език 0 - 4 т.
\nКрайната оценка се изчислява, като полученият общ брой точки от всички елементи се умножи по 6 и се раздели на максималния възможен брой точки (60):
\nБрой точки x 6 ------------------------.
\nПриложение № 34 Учебно-изпитна програма за държавен зрелостен изпит по математика I. Вид и времетраене на изпита Изпитът е писмен, анонимен, с продължителност 5 (пет) астрономически часа (300 минути).
\nII. - III. Учебно съдържание и оценявани умения Алгебра и анализ 1. Числа: реални числа.
\nС това съдържание се проверява умението за действия и сравняване на реални числа, представени с различен запис.
\nС това съдържание се проверява умението за намиране на допустими стойности на променливи и параметри, преобразуване на изрази, решаване на дробни уравнения и неравенства, уравнения и неравенства, съдържащи модули, параметрични уравнения и неравенства с един параметър, доказване на тъждества.
\nС това съдържание се проверяват уменията за решаване на посочените видове уравнения, неравенства и системи, уменията за приложение на формулите на Виет, теоремите за разположение на корените на квадратен тричлен, уменията за решаване на модулни уравнения и неравенства, уменията за решаване на параметрични уравнения с един параметър.
\nС това съдържание се проверява умението да се преобразуват изрази, съдържащи степени, умението за определяне на допустими стойности и чужди корени, за решаване на ирационални уравнения с не повече от три радикала (до 4-ти корен) и ирационални неравенства.
\nС това съдържание се проверява умението да се прилагат свойствата и графиката на показателна функция, умението да се преобразуват изрази, да се решават показателни уравнения и неравенства (с не повече от един параметър).
\nС това учебно съдържание се проверява умението да се преобразуват изрази с логаритми, определянето на допустими стойности, прилагането на свойствата и графиката на функцията, умението да се решават логаритмични уравнения и неравенства (с не повече от един параметър).
\nС това съдържание се проверява умението да се прилагат свойствата и графиките на основните тригонометрични функции, да се доказват тригонометрични тъждества, да се решават тригонометрични уравнения (с не повече от един параметър), да се решават основни тригонометрични неравенства.
\nС това съдържание се проверява умението да се намират граници на числови редици с теоремите за граници, да се решават задачи, свързани с прогресии.
\nС това съдържание се проверява умението да се изследват полиномна функция (с не по-висока от четвърта степен) или дробно-линейна функция, умението да се моделира с функции при решаване на екстремални задачи.
\nЗадачите, свързани с учебното съдържание по алгебра и анализ, са четири.
\nКомбинаторика, вероятности и статистика 1. Съединения без повторения: пермутации, вариации, комбинации.
\nС това съдържание се проверява умението за определяне вида на съединението, определяне броя на възможностите по различни начини, умение да се използват формулите за съединения без повторения.
\nС това съдържание се проверява умението да се намира класическа вероятност.
\nС това съдържание се проверява умението да се обработват и анализират данни, да се избира средната стойност (мода, медиана, средноаритметично), характеризираща най-добре дадена статистическа съвкупност, да се изчислява средноквадратичното отклонение и дисперсия, да се прилага кривата на нормалното разпределение.
\nЗадачата, свързана с учебното съдържание по комбинаторика, вероятности и статистика, е една.
\nГеометрия 1. Геометрични преобразувания на равнината: еднаквости в равнината, хомотетия.
\nС това съдържание се проверява умението за откриване на необходимото изображение и прилагане на свойствата му при решаване на задачи за намиране елементи на фигури и задачи за доказателство.
\nС това съдържание се проверява умението за намиране на елементи на правоъгълен и равнобедрен триъгълник, умението да се използват и доказват метрични и тригонометрични зависимости за елементи на такива триъгълници, умението за намиране на лице.
\nС това съдържание се проверява умението да се откриват подобни триъгълници и да се прилагат свойствата им, умението за намиране на елементи и лице на произволен триъгълник, умението за използване и доказване на зависимости между елементи на триъгълник чрез свойства на ъглополовящи, теорема на Талес, синусова теорема и косинусова теорема, умението за параметризиране с ъгъл или линеен елемент, забележителни точки в триъгълник (медицентър, ортоцентър, център на вписаната и център на описаната окръжност).
\nС това съдържание се проверява умението да се намират елементи и лица на тези фигури чрез метрични и тригонометрични зависимости, умението да се доказват зависимости.
\nС това съдържание се проверява умението да се намират и сравняват ъгли, свързани с окръжност, умението да се прилагат метричните зависимости в окръжност.
\nС това съдържание се проверява умението да се обосновават положения на точки, прави и равнини в пространството, да се определя и обосновава ъгъл между две прави, ъгъл между права и равнина, двустенен ъгъл, да се определя и обосновава видът на сечения на многостен с равнина, умението да се намират елементи на многостени, лица на повърхнини и обеми.
\nС това съдържание се проверява умението да се намират елементи на ротационни тела, лица на повърхнини и обеми на ротационни тела, умението да се прилагат необходими и достатъчни условия за вписване и описване на сфера във и около многостен.
\nЗадачите, свързани с учебното съдържание по геометрия, са три.
\nIV. Формат на изпита Темата съдържа 8 задачи, които са разделени в три групи по трудност. Първата група съдържа задачи, които се решават с пряко приложение на изучените теореми, свойства или стандартни алгоритми. Втората група задачи се решават на базата на използване на аналитико-синтетични разсъждения. Задачите от третата група са задачи с повишена трудност. Броят на задачите в съответните групи е: първа група - 3 задачи, втора група - 3 задачи, и трета група - 2 задачи.
\nV. Изисквания за оценяване Решението на всяка от задачите се оценява с по 10 точки , като критерият за разпределянето на точките за всяка задача се дава от Централната изпитна комисия в зависимост от темата. Максималният брой точки е 80.
\nОценка Отличен (6,00) се получава при набиране на поне 68 точки. Изпитът се счита за издържан при получени не по-малко от 17 точки (25% от минималния брой точки за отличен). Оценката по шестобалната система в зависимост от получените точки се получава по формулата: k О ц = 2 + ––--, където 17 < k < 68.
\nПособия и помагала, които са разрешени за използване по време на изпита По време на изпита ученикът може да използва математически справочници, одобрени от МОН, които съдържат определения, правила, теореми и формули, съответстващи на учебните програми по математика. Ученикът може да използва чертожни инструменти, черен молив, синьо пишеща химикалка и калкулатор, който има само действията събиране, изваждане, умножение, деление, квадратен корен и процент.
\nПриложение № 35 Учебно-изпитна програма за държавен зрелостен изпит по информатика I. Вид и времетраене на изпита Националният зрелостен изпит по информатика е анонимен. Той е съставен от две части - теоретична, под формата на тест, и практическа.
\nПродължителността на изпита е 4 часа. Изпитваните могат да използват компютър веднага щом приключат работата по теоретичната част и бъде запечатан листът с отговори.
\nII. Учебно съдържание Държавният зрелостен изпит по информатика се базира на следното учебно съдържание:
\nФормални математически модели 1. Думи над крайна азбука. Лексикографска наредба. Операции с думи - намиране на начало и край на дума, конкатенация на думи.
\nКомпютърни системи 4. Компютърна архитектура на фон Нойман - основни принципи.
\nОперационни системи 7. Операционна система с команден интерфейс DOS - файлова система.
\nАлгоритми и структури данни 9. Списък, стек, опашка - статични или динамични реализации.
\nПрограмиране 17. Език за програмиране (Pascal или C/C++) - представяне на данните, изрази, оператор за присвояване, масиви, записи/структури, низове/масиви от тип char, завършващи с ?\\0?.
\nIII. Оценявани знания, умения и отношения
\nIV. Формат на изпита Изпитът е съставен от две части. Първата е теоретична под формата на тест, а втората част е практическа.
\nТеоретичната част се състои само от въпроси и задачи с избираем отговор. Предлагат се по четири варианта за отговор (А, Б, В, Г), от които само един е верен. Въпросите и задачите, свързани с език за програмиране, са разработени в два варианта - на С/С++ и Pascal. Практическата част се провежда с използване на компютър и се състои в написване на две програми (на С/С++ или Pascal) под операционната система DOS, решаващи две отделни задачи.
\nПървата задача за програмиране ще изисква: въвеждане на числови или текстови данни от клавиатурата, съхраняването им в подходяща структура, несложна обработка на данните, която изисква преминаване (итеративно, рекурсивно) през елементите на структурата и извеждане на решението, намерено в резултат на обработката, на екран.
\nПри решаването на втората задача непременно ще се използва някой от изучаваните абстрактни типове данни (списък, опашка, стек и т.н.) и на някои от изучаваните алгоритми или алгоритмични техники (сортиране, търсене и т.н.).
\nИ при двете задачи входът и изходът се осъществяват от стандартните устройства за вход и изход.
\nКато резултат от изпита ученикът представя две идентични по съдържание дискети, съдържащи файлове съгласно условията на задачите.
\nV. Изисквания за оценяване Окончателната оценка от зрелостния изпит се формира по следния начин: 50% от оценката се вземат от теоретичната част и 50% - от практическата част на изпита.
\nВсеки правилен отговор на въпрос в теоретичната част се оценява с 1 точка. Броят на въпросите е 22. За оценка Среден (3,00) на теоретичната част са необходими 5 точки, а за оценка Отличен (6) - 20 или повече точки. Оценката се пресмята по формулата 2+0,20.К1, ако K1 < 20, или Отличен (6), ако K1 і 20 (К1 е броят на получените точки).
\nЗа оценка Среден (3,00) на практическата част са необходими 5 точки, а за оценка Отличен (6) - 20 точки. Оценката се пресмята по формулата 2+0,20.К2, където К2 е общият брой на получените от двете задачи точки.
\nВсяка от двете задачи се тества с по 5 тестови примера, всеки от които носи по 2 точки.
\nОрганизация на изпита 1. Националният зрелостен изпит по информатика се провежда в изпитни центрове (ИЦ). Компютрите в ИЦ трябва да са предварително подготвени, като на твърдите дискове (почистени от вируси) е инсталиран само софтуерът, необходим за изпитите по информатика и информационни технологии. Мрежата, ако такава има, трябва да бъде изключена за изпита по информатика.
\nЗа практическата част на всеки изпитван се предоставя избрана от него среда за програмиране - Free Pascal, Borland Pascal 7.0, RHIDE (за DJGPP или Pascal) или Borland C/C++ 3.1.
\nКомисията по засекретяване поставя един и същ фиктивен номер на трите плика, листа с отговори и двете дискети.
\nПриложение № 36 Учебно-изпитна програма за държавен зрелостен изпит по информационни технологии I. Вид на изпита Държавният зрелостен изпит по информационни технологии (ИТ) се състои от две части - теоретична и практическа.
\nТеоретичният изпит е анонимен и включва решаването на тестови задачи. Изпитният материал за теоретичния изпит е единен за всички ученици.
\nПрактическият изпит не е анонимен и включва решаването на практическа задача и задание. При недостатъчно работни места за учениците той се провежда на няколко сесии, като изпитният материал е различен за отделните изпитни сесии.
\nТеоретичният изпит е 1 астрономически час. Практическият изпит е 3 астрономически часа. По време на практическия изпит ученикът може да ползва индивидуална почивка от 15 минути за всеки астрономически час.
\nII. Учебно съдържание
\nIII. Оценявани знания, умения и отношения Целта на зрелостния изпит е да се оценят общите компетенции на зрелостниците в областта на ИТ. Като основна цел на тестовите задачи е да се провери степента на усвоените знания, владеенето на понятийния апарат по дисциплината и способността да се прави адекватен подбор на средства на ИТ за решаване на даден проблем.
\nПри практическата задача се оценява до каква степен се използва ефективно конкретно програмно средство.
\nПри заданието се оценява възможността да се създава компютърен продукт чрез комбинативното използване на различни програмни средства, като се обръща внимание на адекватния подбор на отделните програмни средства, с които се създава всеки един от елементите както по отношение на ефективност, така и по отношение на ефикасност, прецизността в изработката на всеки един отделен информационен елемент и композиционната схема, в която те са представени.
\nIV. Формат на изпита Теоретичният изпит съдържа тестови задачи с изборен или свободен отговор. Тук под тестови задачи с изборен отговор разбираме въпроси с определен брой фиксирани отговори, като само един от предложените е верен. Броят на предложените отговори трябва да бъде еднакъв за всички въпроси, като не трябва да бъде по-малък от три. Това изискване не важи за въпроси, които представляват твърдение, чиято истинност е необходимо да бъде потвърдена или отхвърлена. Тестовите задачи със свободен отговор представляват въпроси, чиито отговори ученикът е длъжен сам да формулира. Поставеният въпрос трябва да бъде дефиниран така, че неговият отговор да бъде в рамките на три-четири изречения. Броят на тестовите задачи се определя, като се спазват следните изисквания за необходимо време при решаване на една тестова задача: с изборен отговор не по-малко от 1 - 2 минути; със свободен отговор - 3 - 4 минути, като продължителността може и да бъде по-голяма в зависимост от условието на тестовата задача.
\nПрактическата задача изисква извършване на последователност от действия, като се работи с инструментариума на едно и също приложение. Пример за такива задачи са: създаване на конкретно изображение в графичен редактор; въвеждане, редактиране и форматиране на даден текст в текстообработваща система; въвеждане и извършване на операции с данни, в това число и тяхно графично представяне в електронна таблица и т.н. В условието на задачата могат да са изброени основните стъпки, които трябва да бъдат извършвани.
\nПри работата върху заданието се изисква създаването на компютърен продукт за решаване на проблем. Проблемът трябва да бъде дефиниран така, че да позволява неговото решаване да бъде извършено със средствата на изучаваните програмни средства и да изисква като резултат представянето на краен продукт. В неговото условие не трябва да фигурират в явен вид какви програмни средства са подходящи за използване, както и последователността на тяхното прилагане. Това ще позволи да се направи оценка на стратегията, която е предприел изпитваният в решаването на проблема. Не е задължително в условието на поставения проблем да бъде дефиниран видът на крайния продукт. Така например, ако проблемът, поставен за разрешаване, е свързан с извършването на анализ, крайният продукт може да бъде компютърна презентация, текстов документ или web страница. По този начин може да бъде направена и оценка на подбора на средство за представяне на информация.
\nV. Изисквания за оценяване Тестовите въпроси, практическата задача и заданието се оценяват с точки. Общият брой на точките (К) е число, кратно на 8. В зависимост от него се определя тежест (Т) на всяка точка. Тя се получава, като се раздели числото 4 на общия брой точки, т.е. по формулата Т=4:К.
\nСъотношението на броя точки между теоретичния изпит (ТИ), практическата задача (ПЗ), заданието (З) е ТИ : ПЗ : З е 3:1:4.
\nОценката от изпита се получава след сумиране на получените точки (С) на ученика по формулата: 2 + С ? Т. Окончателната оценка се закръглява с точност до 0,25.
\nПроверката на резултатите от практическия изпит се извършва от оценители. При проверка на практическата задача и заданието оценителят попълва формуляр за точките, поставени от него за всяка една от стъпките, които се оценяват. Формулярите за попълване и критериите за оценяване се определят от националната комисия за оценяване по информационни технологии.
\nОрганизация на изпита Зрелостният изпит по ИТ се състои от две части - теоретична и практическа. Провеждането на всяка една от тези части е разделено във времето от другата, като двете части трябва да бъдат проведени в рамките на един ден. За провеждане на зрелостния изпит по информационни технологии се организират изпитни центрове (ИЦ). Началният час на теоретичния изпит за всички ИЦ в страната е един, а за практическия се решава от Регионалната комисия за подготовка и провеждане на държавните зрелостни изпити по информационни технологии.
\nВсеки един ИЦ се състои от учебни зали за провеждане на теоретичната част и компютърни зали с минимум 7 работни места, свързани в локална мрежа, в които ще се провежда практическата част. За всяка компютърна зала се осигурява едно резервно работно място, което се използва при необходимост. Върху локалния диск на всяко едно работно място се създава директория, която се обявява на учениците за работна в началото на практическия изпит.
\nПо време на практическия изпит учениците нямат право да ползват мрежовите ресурси. При установен опит за нарушение на това изискване работата на ученика се анулира.
\nЗа нуждите на учителя-консултант се осигурява едно работно място със:
\nВ състава на техническата комисия влиза поне едно техническо лице, което се грижи за изправността на техниката и нормалното функциониране на компютърните системи.
\nРегионалната комисия за подготовка и провеждане на държавните зрелостни изпити по информационни технологии осигурява подходящи условия, отговарящи на техническите изисквания, за нормалното провеждане на изпита, като определя местоположението на ИЦ за региона.
\nПо време на практическия изпит ученикът работи на локалния твърд диск. Той запазва файловете си в директория, чието име е неговото ЕГН. Тази директория се създава от самия ученик като поддиректория на преди това създадената, от учителя-консултант, и обявена работна директория.
\nВ изпитния център за всеки ученик се осигурява по една работна дискета. Тя се използва от ученика за междинно съхраняване на данни.
\nСлед като приключи работата си по задачите от практическата част, ученикът предава работната дискета за съхранение и уведомява квестора за необходимостта от прехвърляне на неговата директория с файлове върху локалния диск на работното място на учителя-консултант. Това действие учителят-консултант извършва в присъствието на ученика, след което изтрива от локалния диск, на който е работил изпитваният, съдържанието на работната директория.
\nСлед приключване на изпитния ден учителят-консултант изготвя идентични копия на ученическите директории върху двата компактдиска. Заедно с работите на учениците върху компактдисковете се записват и текстови файлове, съдържащи списък на учениците с техните имена и ЕГН, които се изготвят от Регионалната комисия за подготовка и провеждане на държавните зрелостни изпити по информационни технологии.
\nЕдиният компактдиск и предадените от учениците работни дискети се запечатват и предават за съхранение в РИО като резервно копие. Вторият компактдиск се предава на оценителите за проверка на работите заедно с разпечатка на списъка с имената на учениците и ЕГН.
\nПриложение № 37 Учебно-изпитна програма за държавен зрелостен изпит по философия I. Вид и времетраене на изпита Изпитът е писмен, анонимен , по времетраене - петчасов, и се полага на изпитен свитък в училище или специално посочено място.
\nПо време на изпита не се ползват никакви помагала и помощ от други лица под каквато и да е форма.
\nII. Учебно съдържание Конкретното съдържание на изпитните задачи се извлича от тематичните и идейни ядра на предметите от цикъла “Философия” - задължителна и профилирана подготовка. Тези тематични и идейни ядра са обобщени в основни теми, на които се основава изпитът.
\nЗа задължителната подготовка тези основни теми са:
\nУчебно-изпитната програма се основава на учебното съдържание според Държавните образователни изисквания. Програмата систематизира Държавните образователни изисквания за учебно съдържание за цикъла “Философия” както от задължителната подготовка, така и от профилираната подготовка. В нея са зададени равнища на обща езикова, мисловна и изразна култура, които трябва да владее ученикът, за да покрие изискванията за завършване на средна образователна степен.
\nВ учебно-изпитната програма равностойно в качествен смисъл са представени отделните учебни съдържания на предметите от цикъл “Философия”. Конкретните задачи дават възможност на учениците да демонстрират нива на възпроизвеждане на изучавания материал, логическа култура, способности да разбират и оценяват теоретични и жизнени ситуации, умения да осмислят и създават философски текст.
\nУчебно-изпитната програма се съсредоточава в задачи по теми от учебния материал, които засягат не само уменията на учениците да прилагат знанията, овладени в средния курс в предметния цикъл по философия, но и да изразяват гражданска култура.
\nТестовите задачи и есето дават възможност на учениците да демонстрират: n знания, разбиране и приложение на изучавания материал; n логическа култура и умения за аргументиране; n способности да разбират и оценяват теоретични и жизнени ситуации; n умения да осмислят и създават философски текст.
\nIV. Формат на изпита Изпитният свитък се състои от следните части: n Индивидуализираща - включва име, презиме, фамилия на завършващия, дата и месторождение, училище, място, дата и час, в който е започнал изпитът. Тази част се попълва собственоръчно от зрелостника и при предаване на изпитния свитък се засекретява от член на изпитната комисия. n Изпитни материали:
\nПърва - решаване на двадесет и пет (25) тестови задачи.
\nДвадесет (20) от тях са въпроси от цялото учебно съдържание, регистриращи умения за възпроизвеждане на знания, цялостно владеене на материала, способности за адекватно прилагане на знания и осмисляне на междупредметни връзки, основни аналитични умения и обща култура. Всеки въпрос е адаптиран към конкретен стандарт или основно понятие от учебното съдържание за цикъла “Философия”. Тези въпроси са с един възможен отговор от посочените четири; те са точково равностойни и се оценяват по шаблон.
\nПет (5) задачи засягат способността за осмисляне и дефиниране на понятия, преформулиране на проблем, ориентиране в основополагащ за гражданското поведение текст, тълкуване на текст или ситуация при зададени условия и пр. Те се основават както на усвоените понятия, компетенции и умения според Държавните образователни изисквания по предметите от цикъла “Философия” - задължителна и профилирана подготовка, така и на връзки с учебно съдържание по други предмети от задължителната подготовка. Тази част измерва способността за приложение на знанията, преминаването от едно в друго учебно съдържание, първоначални умения за работа с понятия, анализ на текст и извличане на смисли, обосноваване на тези и антитези.
\nВтора - създаване на философско есе върху избран фрагмент от три зададени, съдържащ едно идейно ядро или минимум две от основните понятия според Държавните образователни изисквания и учебните програми. С тази част се измерват знанията, компетенциите и уменията на зрелостниците; способността им да си служат с основни философски понятия, идеи, принципи и теории в тяхното богатство и смислово многообразие като познавателни средства, осигуряващи синтез на знания и умения; способността им да осмислят своя жизнен опит с философски средства; умението им да създават и аргументират собствени идеи, свързани с общочовешките ценности, хуманизма и гражданското самосъзнание; нивото на общата писмена, интерпретативна и стилистична култура. n Информативна - отбелязват се особености по протичането на изпита, ако има такива, и задължително час на предаване на работата от член на изпитната комисия. n Обосноваваща - след всяка от двете части на изпитния свитък двамата оценители мотивират писмено оценката и отбелязват получените точки в специални графи.
\nV. Изисквания за оценяване Изпитният свитък се оценява независимо от двама оценители.
\nКрайната оценка е средноаритметична от оценките на двамата оценители и се определя с точност до третия десетичен знак.
\nОценката се формира според общия брой точки, като преходът от точкова в шестобална система се извършва по скала.
\nСкалата за оценяване има за цел да диференцира оценката с точност до 0,25:
\nОт 22 до 27 точки: оценка среден (3,00) От 28 до 33 точки: оценка среден (3,25) От 34 до 39 точки: оценка добър (3,50) От 40 до 45 точки: оценка добър (3,75) От 46 до 51 точки: оценка добър (4,00) От 52 до 57 точки: оценка добър (4,25) От 58 до 63 точки: оценка много добър (4,50) От 64 до 69 точки: оценка много добър (4,75) От 70 до 75 точки: оценка много добър (5,00) От 76 до 81 точки: оценка много добър (5,25) От 82 до 87 точки: оценка отличен (5,50) От 88 до 93 точки: оценка отличен (5,75) От 94 до 100 точки: оценка отличен (6,00) Изпитът е издържан, ако зрелостникът е постигнал минималния брой точки - от двадесет и две (22) - от двете части.
\nОценката на националната комисия е окончателна и се вписва в дипломата за завършено средно образование.
\nЗа първа част Основни критерии за оценяване на първата част са степента, в която зрелостникът демонстрира умения да:
\nОтговорите на първите двадесет (20) тестови задачи се оценяват по шаблон - 1 точка за верен отговор.
\nПоследните пет задачи предполагат вариативни отговори, насочени към проверка на способността за прилагане на философски умения, както в предметите от цикъл “Философия” - задължителна и профилирана подготовка, така и от други предмети от общообразователния курс. Отговорите се оценяват в диапазон от 0 до 6 точки.
\nОценяването на петте задачи се основава на следните критерии:
\nЗа втора част Оценяването на философското есе по теми и проблеми, зададени от избран фрагмент, се основава на критерии (вж. Учебни програми, част III, София, 2000, с. 102 и сл.), основаващи се на следните показатели:
\nОсновните критерии за оценката на философското есе са равнището на осмисляне и философизиране на темата/проблема, зададен чрез фрагмента, както и изразеното оригинално и обосновано лично отношение на “аз”-а към себе си, към другите и към света.
\nОценяването на философското есе е поместено в диапазон от 10 до 50 точки и се извършва по следната скала:
\nПриложение № 38 Учебно-изпитна програма за държавен зрелостен изпит по история и цивилизация I. Вид и времетраене на изпита Изпитът е писмен, анонимен, с продължителност 4 (четири) астрономически часа.
\nII. - III. Учебно съдържание и оценявани компетентности Държавният зрелостен изпит по история и цивилизация обхваща съдържанието по история на България по учебните програми за ХI клас за задължителна и профилирана подготовка и отделни теми от съвременната световна история по учебната програма за Х клас (Приложение 38 А). 1 До 2004/2005 учебна година, когато ще е постигнат пълен цикъл на въвеждането на учебниците, съответстващи на новите учебни програми, зрелостният изпит ще се осъществява само върху съдържанието на учебните програми по История и цивилизация за ХI клас.
\nЦелта на изпита е да установи степента, в която кандидатите са постигнали държавните образователни изисквания за:
\nВ тематично отношение подборът на изпитните задачи е ориентиран към различни аспекти на историческото съдържание (общество, политика, стопанство, изкуство, всекидневие и манталитет).
\nДържавните зрелостни изпити по История и цивилизация ще позволят да се оцени историческата компетентност на кандидатите и да се прояви гражданската им образованост.
\nХарактеристика на компонентите на изпита ПЪРВИ КОМПОНЕНТ Първият компонент включва проверка на знания върху конкретни исторически събития, на умения на кандидатите да боравят самостоятелно с исторически факти и историческа хронология, които се отнасят до различни аспекти на политическия, стопанския, културния и всекидневния живот.
\nЗадачите в тази част са 6 и изискват кандидатите да:
\nВТОРИ КОМПОНЕНТ Вторият компонент обхваща проверка на знанията за съдържание на понятия и уменията за тяхното приложение в конкретно зададени ситуации.
\n1 Вж. Учебни програми по история и цивилизация за Х - ХI клас Задачите в тази част са също 6 и изискват кандидатите да:
\nПървите два компонента включват задачи, които обхващат учебно съдържание от българската и от съвременната световна история.
\nЗадачите от първи и втори компонент могат да съдържат различен брой елементи, като общият им брой за всеки един от компонентите е 30.
\nТРЕТИ КОМПОНЕНТ Третият компонент предвижда проверка на уменията на кандидатите да съставят самостоятелен текст по избор на един от следните варианти:
\nПри работа с тези източници кандидатите проявяват умението си да:
\nТекстовете трябва да разкриват историческите компетенции и общата езикова култура на кандидатите.
\nДвата варианта се придружават от въпроси, които подпомагат структурирането на изложението.
\nОбемът на съставените от кандидатите текстове по този компонент не бива да надхвърля:
\nПърви вариант - отговор на исторически въпрос Формулировката на въпроса съответства на изискванията на учебните програми и е съобразена с наличието на достатъчна по обем историческа информация в учебниците за ХI клас. Тя не повтаря заглавията на урочните единици и не допуска буквалното възпроизвеждане на основни текстове от тях.
\nВъпросът може да се отнася до процеси, личности, идеи.
\nСъставеният текст показва умението на кандидата да анализира и прави заключения, като подбира и организира исторически факти в съответствие със зададения въпрос.
\nВ структурно отношение отговорът на историческия въпрос включва:
\nВтори вариант - съставяне на текст по отделен исторически източник (или комбинация от източници) Кандидатът може да избира между анализа на два вида исторически източници: текст или изображение (или комбинация от текст и изображение).
\nИзточниците могат да бъдат подбрани измежду включените в утвърдените от МОН учебници или да бъдат сходни на тях по вид и съдържание (текст, схема, карта, карикатура, таблица, диаграма, графика, статистически данни и др.).
\nПодбират се източници, които съдържат достатъчно информация, позволяваща да бъде направен анализ.
\nКоментарът на източника не допуска неговото преразказване или излизане извън съдържанието му.
\nПри работа с тези източници кандидатите проявяват умението си да:
\nIV. Формат на изпита Състои се от три компонента, които не са обвързани тематично помежду си. Съдържанието на задачите във всеки един компонент може да се отнася до различни исторически епохи и периоди.
\nСъществените различия между тях се изразяват във включването на такива задачи, които оценяват различни равнища на постижения и различни умения, заложени в държавните образователни изисквания.
\nV. Изисквания за оценяване 1. Крайната оценка на изпитните материали се формира от общия бал, получен за трите компонента.
\nОт учебното съдържание на посочените теми се съставят задачи за първите два компонента на изпита.
\nПриложение № 39 Учебно-изпитна програма за държавен зрелостен изпит по география и икономика I. Вид и времетраене на изпита Изпитът е писмен, анонимен, с продължителност 4 (четири) астрономически часа.
\nII. - III. Учебно съдържание и оценявани компетентности Учебно-изпитната програма за държавен зрелостен изпит по география и икономика обхваща съдържанието по социално-икономическа география на света и география на България. Тя е в съответствие с утвърдените от МОН учебни програми за IX - XII клас за задължителна и профилирана подготовка.
\nЦелта на зрелостния изпит е да провери и оцени степента на географските знания и умения на зрелостниците в съответствие с Държавните образователни изисквания.
\nСъгласно поставените цели на обучението по география и икономика за задължителна подготовка на проверка подлежат следните Държавни образователни изисквания:
\nСъгласно поставените цели на обучението по география и икономика за профилирана подготовка на проверка подлежат следните Държавни образователни изисквания:
\nIV. Формат на изпита В структурен план се състои от три компонента, разпределени, както следва:
\nКомпонент А - включва учебното съдържание по География на света и География на България в съотношение 50% : 50%. Зрелостниците развиват по избор две от предложените географски теми:
\nKомпонент А участва с най-голям дял във формирането на окончателната оценка на изпита - 45%. Препоръчително е обемът на писмените разработки по двете теми да бъде около 6 (шест) страници - по три на тема, а времетраенето за тяхната разработка да е около два часа.
\nКомпонент Б - представлява тестови задачи със структуриран и отворен (без посочен) отговор. Всяка задача със структуриран отговор съдържа четири отговора, от които само един е верен. Задачите с отворен отговор също изискват само един верен отговор. Съотношението между въпросите от тестовите задачи е в полза на География на България - 60 % : 40 %. Препоръчително е времетраене около един час от изпитното време. Компонентът формира 30 % от окончателната оценка.
\nКомпонент В - проверява практическите знания и умения на зрелостниците. Постига се чрез анализиране и интерпретиране на географска информация. При отговорите се изисква знания за географски обекти и пространствена ориентация върху географска карта. Проверяват се знанията и уменията на зрелостниците при работа с източници на географска информация. Компонентът изисква изпълнението на две практически задачи - по една от учебните програми за География на света и География на България. Оценката от него формира 25 % от окончателната оценка на изпита.
\nОкончателната оценка от зрелостния изпит се формира от отговорите на задачите от трите компонента А, Б и В, които се оценяват с различна тежест.
\nV. Изисквания за оценяване Критерии за оценка. Основен критерий се явява степента на усвоеност на географските знания и умения в съответствие с Държавните образователни изисквания и Учебните програми за IX - XII клас. Получените резултати от оценените знания и умения трябва да съответстват на поставените цели на обучението по география и икономика. Те определят степента на формираната географска култура.
\nКомпонент А дава 45 точки (20 точки за разработена тема от География на света и 25 точки - за География на България). Въпросите се оценяват по зададен алгоритъм, включващ определени критерии и носещи съответен брой точки.
\nКомпонент Б формира 30 точки при пълен отговор на тестовите задачи (по една точка за всеки верен).
\nКомпонент В Верният и пълен отговор на задачите дава 25 точки.
\nII. Учебно съдържание Държавният зрелостен изпит по физика и астрономия се провежда по учебно-изпитна програма, съобразена с ДОИ за учебно съдържание върху задължителната и задължителноизбираема подготовка (приложение № 40 А).
\nIII. Оценявани компетентности Чрез държавния зрелостен изпит по физика и астрономия се проверяват:
\nЕксперименталните умения не се проверяват директно, а чрез задачи за:
\nЧрез задачите в изпитния материал ще бъдат проверявани и знанията за единиците на физичните величини, техните дробни и кратни, а така също и връзките между единиците на всички споменати в програмата физични величини.
\nIV. Формат на изпита Зрелостният изпит включва решаването на 60 тестови задачи с избираем отговор.
\nВсяка задача съдържа четири възможни отговора, от които само един е верен.
\nV. Изисквания за оценяване Всеки верен отговор на въпрос от теста се оценява с 1 (една) точка. За грешен отговор на въпрос или в случай, че не е посочен възможен отговор, точки не се дават.
\nМаксималният бал е 60 точки. Държавният зрелостен изпит по физика и астрономия е положен успешно, ако полученият бал е равен или по-голям от 30 % от максималния възможен.
\nОценката от изпита се определя по приложената таблица (приложение № 40 Б), в която е посочено съответствието между постигнатия от зрелостника бал (в проценти от максималния възможен) и оценката.
\nУчениците имат право да ползват четиризначна математическа таблица (одобрена от МОН), електронен калтулатор и периодична таблица.
\nПриложение № 40 А Изпитна програма по физика и астрономия - задължителна и задължителноизбираема подготовка Забележка на редакцията: виж приложението в PDF -а на броя Приложение № 40 Б 1. Всеки верен отговор на въпрос от теста се оценява с една точка.
\nИзпитен бал - 43 точки.
\nРезултат в проценти от максималния бал - 71,67 % ≈ 72 %.
\nОценка - много добър (5,10).
\nПриложение № 41 Учебно-изпитна програма за държавен зрелостен изпит по биология и здравно образование I. Вид и времетраене на изпита Изпитът е писмен и анонимен. Продължителността му е 4 (четири) астрономически часа.
\nII.-III. Учебно съдържание и оценявани знания и умения Учебното съдържание е разработено на основата на учебните програми по биология и здравно образование за задължителна и профилирана подготовка в IХ - ХII клас. Представено е по ядра, теми и подтеми и със съответните знания и умения, които ще бъдат оценявани (приложение № 41 А).
\nIV. Формат на изпита Изпитната тема съдържа 70 тестови задачи, разпределени в четири части - I част (30 задачи), II част (20 задачи), III част (15 задачи) и IV част (5 задачи).
\nЧаст I и част II съдържат задачи със структуриран отговор (тип “множествен избор”). В част I са включени задачи с четири възможни отговора, от които само един е верен. В част II са включени задачи, които съдържат четири елемента, комбинирани в четири възможни отговора, от които само един е верен.
\nЧаст III съдържа задачи с ограничена свобода на отговора (тип “полуоткрити задачи”). Задачите от този тип са разнообразни: за заместване; за откриване и коригиране на грешки; за асоциация; за допълване, преобразуване и редактиране на текст; за означения на схеми; за изграждане на диаграми и графики; за попълване на таблици; за решаване на генетични задачи и др.
\nЧаст IV съдържа задачи със свободен отговор (тип “есе”). Задачите от този тип са формулирани така, че предопределят кратки отговори (от няколко думи до няколко изречения). Рядко се изисква по-обширен отговор. При решаването им се проявява собствен стил на мислене, собствена позиция, находчивост, творчество.
\nV. Изисквания за оценяване Оценяването на задачите се извършва по точкова система. Оценката (в брой точки) се формира като сума от постигнатите резултати от всички части на теста. Преобразуването на крайната оценка от брой точки в оценка по шестобалната система се осъществява по скала (приложение № 41 Б).
\nВсяка задача от част I и част II има един верен отговор, който се оценява с 1 точка. При грешен отговор или при липсващ отговор задачата се оценява с нула точки.
\nВсяка задача от част III и част IV се оценява с определен брой точки в зависимост от относителната й тежест. Ако посоченият отговор е верен и пълен, задачата се оценява със съответния за нея максимален брой точки.
\nПри оценяването на задачите от част III и част IV се има предвид следното:
\nII.-III. Учебно съдържание и оценявани знания и умения Учебното съдържание е разработено на основата на учебните програми по химия и опазване на околната среда за задължителна и профилирана подготовка в IХ - ХII клас. Представено е по теми и със съответните знания и умения, които ще бъдат оценявани (приложение № 42 А).
\nIV. Формат на изпита Изпитът се състои от тест, включващ 70 задачи, разпределени в две части: част I и част II.
\nПо време на изпита зрелостникът може да използва периодична таблица, таблица на разтворимост, ред на електроотрицателност и ред на относителната активност (приложение № 42 Б). Тези пособия са едни и същи за всеки ученик и се предоставят в деня на изпита заедно с изпитния материал.
\nV. Изисквания за оценяване При оценяването се спазват следните изисквания:
\nОценяването на задачите се извършва по точкова система. За всеки правилен отговор на задачите от част I се получава по 1 точка. За всеки правилен отговор на задачите от част II се получават по 2 точки.
\nКрайната оценка по шестобалната система се изчислява по скала (приложение № 42 В).
\nПриложение № 42 А Забележка на редакцията: виж приложението в PDF -а на броя Приложение № 42 Б Забележка на редакцията: виж приложението в PDF -а на броя Приложение № 42 В Скала за преобразуване на оценката от брой точки в оценка по шестобалната система Про- цент от макси- малния брой точки Цифрова оценка Про- цент от макси- малния брой точки Цифрова оценка До 30 % Слаб 2,00 Много добър 4,50 Среден 3,00 Много добър 4,55 Среден 3,05 Много добър 4,60 Среден 3,10 Много добър 4,65 Среден 3,15 Много добър 4,70 Среден 3,20 Много добър 4,75 Среден 3,25 Много добър 4,80 Среден 3,30 Много добър 4,85 Среден 3,35 Много добър 4,90 Среден 3,40 Много добър 4,95 Среден 3,45 Много добър 5,00 Добър 3,50 Много добър 5,05 Добър 3,55 Много добър 5,10 Добър 3,60 Много добър 5,15 Добър 3,65 Много добър 5,20 Добър 3,70 Много добър 5,25 Добър 3,75 Много добър 5,30 Добър 3,80 Много добър 5,35 Добър 3,85 Много добър 5,40 Добър 3,90 Много добър 5,45 Добър 3,95 Отличен 5,50 Добър 4,00 Отличен 5,55 Добър 4,05 Отличен 5,60 Добър 4,10 Отличен 5,65 Добър 4,15 Отличен 5,70 Добър 4,20 Отличен 5,75 Добър 4,25 Отличен 5,80 Добър 4,30 Отличен 5,85 Добър 4,35 Отличен 5,90 Добър 4,40 Отличен 5,95 Добър 4,45 91 - 100 Отличен 6,00 Приложение № 43 Учебно-изпитна програма за държавен зрелостен изпит по музика I. Вид и времетраене на изпита Държавният зрелостен изпит по музика се осъществява в два етапа:
\nОбщото времетраене на писмения изпит по музика е 150 минути.
\nПровеждането на практическия изпит е най-малко два работни дни след писмения, публично и по предварително фиксиран график за ден и час.
\nII. Учебно съдържание Учебно-изпитната програма обхваща следните проблемно-тематични области:
\nIII. Оценявани компетентности
\nIV. Формат на изпита Писменият изпит е във формата на тест от 20 въпроса, пет от които изискват прозвучаване на музика, записана на аудиокасета.
\nИзпитът започва с въпросите, свързани с прозвучаване на музика.Те са разположени на отделна страница в изпитната бланка. Условието на всеки въпрос трябва да бъде прочетено на глас, преди да прозвучи музиката. След всеки музикален фрагмент (с времетраене до две минути) следва пауза от по две минути, в която учениците попълват отговорите.
\nСлед прозвучаването на музикалните фрагменти учениците отговарят на останалите 15 въпроса с множествен избор. Някои от въпросите предполагат и повече от един верен отговор.
\nМузиката към звучащите въпроси се записва предварително на аудиокасета. Оторизирани органи на МОН осигуряват разпращането на изпитните бланки и аудиокасетите до съответните поделения в страната.
\nНа практически изпит се явяват ученици, получили най-малко среден (3,00) от писмения изпит.
\nПрактическият изпит е задължителен за всички зрелостници, изявили желание да се явят на трети изпит, независимо дали са изучавали музика като ЗП, ЗИП или профил.
\nПрактичиският изпит се изразява в музикално изпълнение на изучавания музикален предмет (пеене или свирене на музикален инструмент). Всеки зрелостник представя две свои изпълнения.
\nV. Изисквания за оценяване Оценяването на резултатите се извършва от национална седемчленна компетентна комисия, която включва учители по музика и утвърдени специалисти в областта на музикалната педагогия.
\nВсички въпроси се оценяват по шестобална система според приложените критерии за оценка към всеки въпрос. Общата оценка е средноаритметична с точност до 0,01 от оценките за всеки въпрос.
\nОценяването на практическия изпит става от местни комисии, определени със заповед от РИО на МОН. Комисиите включват най-малко пет членове, като в състава им задължително присъстват специалисти по вида музикални инструменти или вида пеене за всеки зрелостник. Оценяването се извършва по шестобална система.
\nОбщата оценка на всеки зрелостник се формира като средноаритметична от удвоената цифрова оценка на тесния специалист и оценките на останалите членове на комисията.
\nПри оценяването се вземат предвид утвърдените в практиката качества на изпълнението и степента на въздействие върху слушателите.
\nПри получена слаба оценка на практически изпит кандидат-зрелостникът следва да положи поправителен изпит само на този етап.
\nОкончателната оценка от държавния зрелостен изпит се оформя като средноаритметична с точност до 0,01 от оценките на двата изпита.
\nПриложение № 44 Учебно-изпитна програма за държавен зрелостен изпит по изобразително изкуство I. Вид и времетраене на изпита Зрелостният изпит се състои от две части, които се провеждат анонимно: писмена (теоретична) и практическа.
\nИзпитът се провежда в два дни:
\nII. Учебно съдържание 1. Учебни проблеми. Те са представени в обобщен, синтезиран вид. Посочени са и по-съществените им източници от учебниците по Изобразително изкуство за отделните класове.
\nТе са разпределени в две групи: теория и практика на изкуството и история на изкуството. Първата група се отнася отчасти и до ученическата изобразителна дейност.
\nТеория и практика на изкуството (Източници: учебници по Изобразително изкуство).
\nЖивопис Графика Скулптура Декоративно-приложни изкуства
\nКино Театър Сценография Дизайн - видове Неконвенционални форми Народно изкуство Форма Цвят Пространство Композиция - видове и елементи Светлосянка Обем Материали и техники Рисунка Скица Ескиз Етюд Жанр Натюрморт Портрет Пейзаж Интериор Фигурална композиция Нефигурално изкуство Цветознание:
\nГрупи цветове Тон Гама Колорит Пластична анатомия - пропорции на човешката фигура Перспектива - видове и елементи
\nЯн ван Ейк - Мария и Христос Рогир ван дер Вайден - Св. Лука, рисуващ Мадоната Йеронимус Бош - Земният рай Питър Брьогел - Пейзаж с фигури Албрехт Дюрер - Молещият се Христос Ел Греко - Петър и Павел Рембранд - Завръщане на блудния син Веласкес - Инфантите Франс Халс - Групов портрет Бароков ансамбъл - интериор Лоренцо Бернини - Екстазът на Св. Тереза Дворецът Версай край Париж Франсиско Гоя - 2 май 1808 на площад “Пуерта дел Сол”
\nЙожен Дьолакруа - Свободата води народа на барикадите Гюстав Курбе - Погребението в Орнан Оноре Домие - Любител на изкуството Василий Суриков - Боярката Морозова Едуард Мане - Закуска на тревата Клод Моне - Пейзаж Огюст Роден - Мислителят Пол Сезан - Натюрморт със завеса Ван Гог - Звездна нощ Пол Гоген - Таитянски жени Густав Климт - Дамски портрет Анри Матис - Танц Пабло Пикасо - Гуерника Василий Кандински - Абстрактна композиция Пит Мондриан - Геометрична абстракция Константин Бранкузи - Птица Марсел Дюшан - “Реди Мейд”
\nДавид Сикейрос - Нашият съвременен образ Салвадор Дали - Изкушението на Св. Антоний Джаксън Полък - Композиция Виктор Вазарели - Вега 2000
\nЗлатен ритон от Панагюрското съкровище Стенопис от Казанлъшката гробница Оброчна плоча на тракийски конник Църквата “Св. София” в София Икона на Св. Тодор Стратилат Стенопис от Боянската църква Стенопис от църквата в Земенския манастир Цар Иван Александър, царица Теодора със синовете си Иван Асен и Иван Шишман - миниатюра от Лондонското евангелие Двустранна икона на царица Елена Палеолог от Погановския манастир Икона с житието на Св. Георги Рождество Богородично - икона от ХIХ век Възрожденска къща Рилският манастир Захари Зограф - Автопортрет Станислав Доспевски - Портрет на Доменика Ламбрева Николай Павлович - Съединението на България Църквата “Александър Невски” в София Иван Мъквичка - Хоро Антон Митов - Селянки на пазар в София Ярослав Вешин - Битката при Люле Бургас Жеко Спиридонов - Нимфа Андрей Николов - Дух и материя Никола Михайлов - Портрет на жената на художника Никола Петров - Църквата “Св. София”
\nСирак Скитник - Ваза с цветя Иван Милев - Нашите майки все в черно ходят Васил Захариев - Маринчо Бимбелов Иван Ненов - Безработна Борис Ангелушев - Аспаруховата конница Кирил Цонев - Зелени маслинови дървета Иван Лазаров - Три молещи се жени Златю Бояджиев - Две сватби Илия Бешков - Публика Ненко Балкански - Семейството на работника Цанко Лавренов - Старият Пловдив Владимир Димитров Майстора - Мома Стоян Венев - Хоро Марко Марков - Паметник на Патриарх Евтимий Веселин Стайков - Велико Търново Дечко Узунов - Детски портрет Илия Петров - Боят при Шипка Бенчо Обрешков - Госпожа Виолет от Ница Найден Петков - Пейзаж Димитър Казаков - Ритуал Забележка: От този списък се подбират произведения за разглеждане и анализ в темите на писмения и практическия зрелостен изпит. Към тях могат да се посочат и други творби, също от учебниците, в зависимост от конкретните задачи на зрелостния изпит. В някои случаи, върху отделни листове, могат да се приложат допълнителни илюстративни материали.
\nIII. Оценявани компетентности 1. Области на оценяването В учебно-изпитната програма са обособени следните области на учебното съдържание за оценяване:
\nУчебни проблеми и задачи от учебното съдържание по изобразително изкуство.
\nУчебни проблеми и задачи от учеб- ното съдържание по изобразително изкуство 50 % 2.
\nТворци, творби, паметници и епохи 30 % 3.
\nТермини и понятия 20 % 3. Описание на типичните постижения на учениците по области на оценяването: № Области на оценява- Типични постижения нето - параметри на учениците 1.
\nУчебни проблеми и Зрелостниците: задачи от учебното притежават определен обем съдържание по и равнище на знания и прак- Изобразително тически умения от всички изкуство области на учебно-изпитната
\n2.
\nТворци, творби, па-
\n3.
\nТермини и понятия Зрелостниците:
\nОтносителната тежест на оценките по отделните параметри в различните области на оценяването се определя по следния начин: № Области на оценяването Относителна тежест на оценките по параметри 1.
\nУчебни проблеми и за-
\n(1)
\n(2)
\nТворци, творби, памет-
\n(1)
\n(2)
\n(3)
\nТермини и понятия
\n(1)
\n(2)
\n(3)
\nЗрелостниците изпълняват:
\nМатериали, които се осигуряват от зрелостника:
\nСпоред спецификата на задачата и избрания материал зрелостникът ползва различни пособия, помощни средства: моливи, пера, четки, чертожни инструменти, паус и др.
\nПо време на изпита зрелостникът може да ползва:
\nЗрелостникът няма право да внася в изпитната зала папка, рисунки, скици.
\nЗабележка: По технически причини зрелостният практически изпит не включва пластически и конструктивни задачи.
\nV. Изисквания за оценяване Системата за оценяване в зрелостния изпит по Изобразително изкуство се основава на:
\nСистемата за оценяване отчита:
\nТази особеност на системата за оценяване в зрелостния изпит по Изобразително изкуство определя:
\nКритерии за формиране на оценката Критериите за оценка са по общи показатели (учебни проблеми, понятия и термини, творби и художници) и по конкретни показатели, които са свързани със съдържанието (задачите) на отделните изпитни теми.
\nОценяването се извършва по шестобална система:
\nОтличен (6) Много добър (5) Добър (4) Среден (3) Слаб (2) Към всяка изпитна тема се посочват критерии за оценка на резултатите по задачи. Комисията мотивира поставената оценка въз основа на определените критерии и постиженията на учениците по показатели в съответните области на оценяването.
\nЗа писмения и за практическия изпит се поставят отделни оценки.
\nКрайната оценка се формира като средноаритметичен сбор от двете оценки от “Среден (3)” до “Отличен (6)” с точност до 0,25. При “Слаб (2)” на единия или на двата изпита не се формира крайна оценка.
\nЗрелостникът се явява на поправителен изпит само за изпита, по който е получил слаба оценка.
\nПриложение № 45 Учебно-изпитна програма за държавен зрелостен изпит по физическо възпитание и спорт (спортна подготовка) I. Вид и времетраене на изпита Държавният зрелостен изпит по физическо възпитание и спорт - спортна подготовка, е практически. Той се провежда в един или в няколко дни, в зависимост от броя на явилите се зрелостници.
\nII. Учебно съдържание Програмата за държавен зрелостен изпит по физическо възпитание и спорт - спортна подготовка, e изградена върху учебното съдържание за ЗИП IХ - ХII клас и върху учебното съдържание за профилирано обучение по спортна подготовка IХ - ХII клас. Тя включва тестове и нормативни таблици по основните ядра (спортове) от учебната програма за ЗИП и профилираното обучение.
\nIII. Оценка на уменията и способностите Оценка на общофизическата подготовка Оценка на специалната спортна подготовка IV. Формат на изпита Държавният зрелостен изпит е изграден от модули (спортове) тестове и нормативи по дадения вид спорт. Зрелостникът избира един модул (спорт).
\nV. Изисквания за оценяване Системата на оценяване включва:
\nПри непокриването на норматив на един от тестовете (0 точки) балната оценка е слаб 2.
\nСхема на оценяване:
\n40 т. - отличен 6.00 29 т. - добър 4.34 39 т. - отличен 5.86 28 т. - добър 4.17 38 т. - отличен 5.75 27 т. - добър 4.00 37 т. - отличен 5.62 26 т. - добър 3.83 36 т. - отличен 5.50 25 т. - добър 3.66 35 т. - мн. добър 5.34 24 т. - добър 3.50 34 т. - мн. добър 5.17 23 т. - среден 3.34 33 т.- мн. добър 5.00 22 т. - среден 3.17 32 т. - мн. добър 4.83 21 т. - среден 3.00 31 т. - мн. добър 4.66 под 21 т. - слаб 2.00 30 т. - мн. добър 4.50 Приложение № 46 Учебно-изпитна програма за държавен зрелостен изпит по физическо възпитание и спорт (теория и методика на спортната тренировка) I. Вид и времетраене на изпита Държавният зрелостен изпит по физическо възпитание и спорт - теория и методика на спортната тренировка, е писмен, с продължителност три астрономически часа.
\nII - III. Учебно съдържание и оценявани знания и умения Програмата за държавен зрелостен изпит по физическо възпитание и спорт - теория и методика на спортната тренировка, e изградена върху учебното съдържание по ТМСТ за IХ - ХII клас за спортното училище. Тя включва тестове.
\nТестовата програма включва:
\nIV. Формат на изпита Държавният зрелостен изпит е тест, съдържащ задачи за проверка знанията, понятията и уменията.
\nV. Изисквания за оценяване Оценяването е по точкова система с максимален брой 125 точки. Верните отговори получават съответно 5, 4, 3, 2, 1 точки в зависимост от съответния дял на теста.
\nСхема на оценяване:
\nМаксималният брой точки по точковата система е 125. Получените точки по системата за оценяване се конвертират в бална оценка. Преминаването в шестобална оценка (6,5,4,3,2) се извършва по следната оценъчна скала:
\nДо 45 точки оценка слаб 2,00 От 46 до 49 точки оценка среден 3,00 От 50 до 53 точки оценка среден 3,17 От 54 до 57 точки оценка среден 3,34 От 58 до 61 точки оценка добър 3,50 От 62 до 65 точки оценка добър 3,66 От 66 до 69 точки оценка добър 3,83 От 70 до 73 точки оценка добър 4,00 От 74 до 77 точки оценка добър 4,17 От 78 до 81 точки оценка добър 4,34 От 82 до 85 точки оценка мн.добър 4,50 От 86 до 89 точки оценка мн.добър 4,66 От 90 до 93 точки оценка мн.добър 4,83 От 94 до 97 точки оценка мн.добър 5,00 От 98 до 101 точки оценка мн.добър 5,17 От 102 до 105 точки оценка мн.добър 5,34 От 106 до 109 точки оценка отличен 5,50 От 110 до 113 точки оценка отличен 5,62 От 114 до 117 точки оценка отличен 5,76 От 118 до 121 точки оценка отличен 5,85 От 122 до 125 точки оценка отличен 6,00 28274