{"html": "

Главните характеристики на манекена са посочени на фигури и таблици, както следва: фиг. 8. поглед отстрани на глава, врат и торс; фиг. 9. поглед отпред на глава, врат и торс; фиг. 10. поглед отстрани на ханш, бедро и долна част на крака; фиг. 11. поглед отпред на ханш, бедро и долна част на крака; фиг. 12. основни размери; фиг. 13. манекен в седнало положение, показващо:

\n
-местоположение на центъра на тежестта;
\n
-местоположение на точките, където се измерва преместване: табл.1: маса на глава, врат, торс, бедро и долна част на крак; табл. 2: справочен номер, наименование, материали и основни размери за компоненти на манекена.
\n

1.2. Описание на манекена 1.2.1. Конструкция на долната част на крака (виж фиг. 10 и 11) Конструкцията на долната част на крака се състои от три компонента:

\n
-плоча за долна част на ходилото (30);
\n
-тръба за пищял (29);
\n
-тръба за коляно (26).
\n

Тръбата за коляно има две изпъкналости, които ограничават движението на долната част на крака спрямо бедрото. Долната част на крака може да се върти назад около 120° от изправеното положение.

\n

1.2.2. Конструкция на бедро (виж фиг. 10 и 11) Конструкцията на бедрото се състои от три компонента:

\n
-коленна тръба (22);
\n
-прът за бедро (21);
\n
-тръба за ханша (20).
\n

Движението на коляното е ограничено от два прореза в коленната тръба (22), които се зацепват с издатъците на крака.

\n

1.2.3. Конструкция на торса (виж фиг. 8 и 9) Конструкцията на тялото (торс) се състои от следните компоненти:

\n
-тръба за ханша (2);
\n
-ролкова верига (4);
\n
-ребра (6) и (7);
\n
-гръдна кост (8); закрепващи елементи на верига (3 и частично 7 и 8).
\n

1.2.4. Врат (виж фиг. 8 и 9) Вратът е съставен от седем полиуретанови дискове (9). Степента на съпротивление на деформация може да се регулира посредством опъващо устройство на веригата.

\n

1.2.5. Глава (виж фиг. 8 и 9) Главата (15) е куха; полиуретанът е усилен със стоманени ленти (17). Опъващото устройство на веригата, което позволява вратът да бъде регулиран, се състои от полиамидна подпора (10), дистанционна втулка (11) и опъващ компонент (12 и 13). Главата може да се върти при връзката между първия и втория шийни гръбначни прешлени (става на първия шиен прешлен), която се състои от регулиращо устройство (14 и 18), дистанционен елемент (16) и полиамидна подпора (10).

\n

1.2.6. Коленна става (виж фиг. 11) Долната част на крака и бедрата са съединени посредством тръба (27) и опъващо устройство (28).

\n

1.2.7. Става при ханша (виж фиг. 11) Бедрата и тялото (торс) са свързани посредством тръба (23), фрикционни пластини (24) и опъващо устройство (25).

\n

1.2.8. Полиуретан тип - PU 123 CH съединение твърдост - 50 до 60 по Шор А.

\n

1.2.9. Работна престилка Манекенът е покрит с работна престилка.

\n
2.Корекция на масата За да се калибрира манекенът към дадени стойности и неговата обща маса, разпределението на масата трябва да се регулира посредством шест коригиращи тежести по 1 kg всяка, които могат да се поставят на ставата на ханша. Шест други полиуретанови тежести по 1 kg всяка се поставят на гърба на торса.
\n
3.Възглавница Между гръдния кош на манекена и работната престилка се поставя възглавница от полиуретанова пяна със следните характеристики: твърдост - 7 до 10 по Shore А дебелина - 25 ± 5 mm.
\n

Възглавницата трябва да бъде заменима.

\n
4.Регулиране на ставите 4.1. Общи положения За да се постигнат възпроизводими резултати, е необходимо да се определи и проверява триенето при всяка става.
\n

4.2. Коленна става:

\n
-затяга се коленната става;
\n
-установяват се бедрото и пищялът вертикално;
\n
-завърта се пищялът през 30 0 ;
\n
-постепенно се разхлабва опъващото устройство, докато пищялът падне под собственото си тегло;
\n
-фиксира се опъващото устройство в това положение.
\n

4.3. Бедрена става:

\n
-за целите на регулирането се увеличава твърдостта на бедрената става;
\n
-поставят се бедрата в хоризонтално положение и торсът във вертикално положение;
\n
-завърта се торсът напред, докато образува ъгъл 60 ° с бедрата;
\n
-постепенно се разхлабва опъващото устройство, докато торсът започне да пада под собственото си тегло;
\n
-фиксира се опъващото устройство в това положение.
\n

4.4. Става на първия шиен прешлен (атлас аксис):

\n
-регулира се ставата на първия шиен прешлен, така че тя да издържа само собственото си тегло в предна и задна посока.
\n

4.5. Врат:

\n
-вратът може да бъде регулиран посредством опъващото устройство за верига (13);
\n
-когато вратът е регулиран, горният край на опъващото устройство трябва да бъде преместен между 40 и 60 mm, когато е подложен на хоризонтален товар 10 daN.
\n

Таблица 1 Таблица 2 Забележка на редакцията: виж таблиците в PDF -а на броя Забележка на редакцията: виж фигурите в PDF -а на броя Фиг. 8. Поглед отстрани на глава, врат и торс Фиг.9. Поглед отпред на глава, врат и торс Фиг. 10. Поглед отстрани на Фиг.11. Поглед отпред ханш, бедро и долна част на ханш, бедро и на крака долна част на крака Фиг.12. Основни размери Фиг. 13. Манекен в седнало положение Манекен седнал в положението, показано в част IV на приложение № 10, фиг. 4;

\n

G= център на тежестта;

\n

Т = измервателна точка на торса (разположена пред средната линия на манекена);

\n

P = измервателна точка на таза (разположена зад средната линия на манекена).

\n

Част VI

\n

Фиг. 14. Двойно изпитване на ключалка (посочено в т. 4.6.5, част I от приложение № 7)

\n

Част VII

\n

Изпитвания за изтриване и микроприплъзване Фиг. 15. Изпитване тип 1 Примери на устройства за изпитване, съответстващи на типа на регулиращото устройство Фиг.16. Изпитване тип 2 Общ ход = 300 ± 20 mm Опънато състояние Отпуснато състояние Фиг.17. Изпитване тип 3 и изпитване на микро­приплъзване

\n

Част VIII

\n

Изпитване на корозия 1. Изпитвателна апаратура 1.1. Апаратурата включва камера за мъгла, резервоар за солен разтвор, доставка на подходящ кондициониран въздух под налягане, една или повече пулверизиращи дюзи, опори за образеца, средства за загряване на камерата и необходимите средства за контрол. Размерите и конструктивните подробности на апаратурата не са задължителни, при условие че се изпълняват условията на изпитването.

\n

1.2. Върху изпитвателните образци не трябва да падат капки от разтвор, отложени по тавана или обвивката на камерата.

\n

1.3. Капките от разтвора, които се стичат от изпитвателните образци, не се връщат в резервоара и тогава да се пулверизират отново.

\n

1.4. Апаратурата да не е изработена от материали, които се влияят от корозивността на мъглата.

\n
2.Разполагане на изпитвателните образци в камерата за мъгла 2.1. Образците, освен прибиращи устройства, са подпрени или окачени между 15 и 30 °от вертикалата и за предпочитане - успоредно на основната посока на хоризонталния поток мъгла през камерата, както е определено, спрямо преобладаващата изпитвана повърхност.
\n

2.2. Прибиращите устройства са подпрени или окачени така, че осите на барабаните за съхранение на лентата да са перпендикулярни на основната посока на хоризонталния поток мъгла през камерата. Отворите на лентата в прибиращото устройство също гледат тази основна посока.

\n

2.3. Всеки образец е поставен така, че да позволи на мъглата да се отлага свободно на всички образци.

\n

2.4. Всеки образец е разположен така, че да не се допуска соленият разтвор да капе от един образец на друг.

\n
3.Солен разтвор 3.1. Соленият разтвор е изготвен при разтварянето на 5 ± 1 тегловни части натриев хлорид в 95 части дестилирана вода. Солта е натриев хлорид, практически фактически без никел и мед и съдържаща в сухо състояние не повече от 0,1 % натриев йодид и не повече от 0,3 % примеси общо.
\n

3.2. Разтворът е такъв, че когато се пулверизира при 35 °C, събраният разтвор е в pH обхват от 6,5 до 7,2.

\n
4.Подаване на въздух Подаваният сгъстен въздух към дюзата или дюзите за пулверизиране на соления разтвор не съдържа масло и примеси и има налягане, поддържано постоянно в обхвата между 70 и 170 kN/m 2 .
\n
5.Условия в камерата за мъгла 5.1. В зоната в камерата за мъгла, в която са поставени образците, се поддържа температура 35 ± 5 °C. В тази зона се поставят най-малко два чисти колектора за мъгла, за да се предотврати събирането на капки от разтвор от изпитвателните образци или от друг източник. Колекторите се поставят близо до изпитваните образци, единият - възможно най-близо до дюзите, и другият - колкото е възможно по-далеч от дюзите. Мъглата е такава, че на всеки 80 cm 2 от хоризонтална събираща площ се събира средно количество от 1,0 и 2,0 ml от разтвора на час за всеки колектор, когато се измерва най-малко в продължение на 16 часа.
\n

5.2. Дюзата или дюзите са насочени или регулирани така, че пръските да не удрят директно изпитваните образци.

\n

Приложение № 11 към чл. 25, ал. 3 Минимален обхват на съдържанието на инструкцията за експлоатация 1. В инструкцията за експлоатация трябва да бъдат включени информация и обяснения за: а) важността от носене на колана при всички пътувания; б) правилния начин на носене на колана и по-специално:

\n
-предвиденото местоположение на ключалката;
\n
-необходимостта коланите да прилягат плътно при ползване;
\n
-правилното разположение на лентите и необходимостта да се избягва усукването им;
\n
-обстоятелството, че всеки колан трябва да се използва само от един пътник и че коланът не трябва да се поставя около дете, седнало в скута на пътник; в) начина за затваряне и отваряне на ключалката; г) начина за регулиране на колана; д) начина на действие на всяко прибиращо устрой­ство, вградено в комплекта, и начина на проверка, че то е било блокирано; е) препоръчителните начини за почистване на колана и сглобяването му отново след почистване, когато е подходящо; ж) необходимостта да се подмени обезопасителния колан, когато след ползването му при сериозна злополука той има признаци на голямо изтриване или е бил срязан, или при седалка с устройство за предварително натоварване последното не се е било задействало; з) факта, че коланът не трябва да се поправя или изменя по никакъв начин, тъй като такива промени могат да намалят ефективността му; когато конструкцията на колана позволява да бъдат разглобявани части, трябва да се дадат инструкции, за да се осигури правилното сглобяване отново; и) факта, че коланът е предназначен за ползване от пътник с телосложение на пълнолетен; к) скатаване на колана, когато не се използва.
\n
2.В случая на обезопасителни колани, снабдени с прибиращото устройство тип 4N, в инструкцията за монтаж и на всяка опаковка трябва да бъде обозначено, че този колан не е подходящ за монтиране в ПС с повече от девет места, включително мястото на водача.
\n
3.Производителят на ПС трябва да включи в наръчника към ПС препоръка на български език относно годността на всяко място за сядане на пътник да се транспортира дете до 12-годишна възраст (или високо 1,5 m) или да се поставя система за обезопасяване за дете.
\n

3.1. За всяко гледащо напред място за сядане на пътник производителят трябва:

\n

3.1.1. да посочи, че мястото за сядане е подходящо при системи за обезопасяване за деца от универсални категории;

\n

3.1.2. да достави списък на системи за обезопасяване, универсални или полууниверсални, които са ограничени, или на специфични категории превозни средства, подходящи за това място за сядане в ПС, като укаже възрастовите обхвати, за които са посочени системите за обезопасяване;

\n

3.1.3. да достави вградена система за обезопасяване за деца, като укаже възрастовия обхват(и), за който е предвидено обезопасяването, при всяка конфигурация, както е подходящо; или 3.1.4. всяка комбинация от разпоредбите по т. 3.1.1, 3.1.2 и 3.1.3;

\n

3.1.5. ако даден възрастов обхват не е обхванат от разпоредбите по т. 3.1.1 до 3.1.4 по отношение на дадено място за сядане, производителят трябва да посочи, че деца от този възрастов обхват не трябва да бъдат превозвани на това място за сядане;

\n

3.1.6. пример за подходящ образец за тази информация е даден в таблицата.

\n

Забележка на редакцията: виж таблиците в PDF -а на броя

", "next": 0}