{"html": "

Чл. 183

\n
(1)Военнослужещите не могат да отказват изпълнение на служебните си задължения по религиозни мотиви или да извършват религиозна или атеистична пропаганда, когато изпълняват задължения по служба
\n
(2)Не се допуска създаване на религиозни общности във военните формирования и обекти.
\n

Чл. 184Военнослужещите нямат право на стачка и на синдикални действия

\n

Чл. 185

\n

Военнослужещите, които упражняват професия като лекари, лекари по дентална медицина, магистър-фармацевти, медицински сестри, акушерки и асоциирани медицински специалисти, могат да членуват в съответните съсловни организации

\n

Чл. 186

\n
(1)В мирно време военнослужещите могат да се сдружават за осъществяване на дейности от взаимен интерес извън служебните си задължения. Тези дейности се извършват извън служебно време и не могат да накърняват бойната готовност, подготовката, дисциплината, моралния дух на личния състав и да нарушават установения ред и единоначалието в Министерството на отбраната
\n
(2)Въпросите, свързани с отбранителната политика на държавата, военното строителство, подготовката, бойната готовност и мобилизацията на въоръжените сили, тяхното комплектуване с личен състав, въоръжение, техника и други имущества не могат да бъдат предмет на дейност на сдруженията по ал. 1.
\n
(3)Сдруженията могат да членуват в сродни международни организации.
\n
(4)Дейността на сдруженията в министерството се урежда със споразумение между сдружението и министъра на отбраната.
\n

Чл. 187

\n
(1)Военнослужещият може да се кандидатира за президент, вицепрезидент на републиката, народен представител, член на Европейския парламент от Република България, общински съветник или кмет при условия, определени със закон
\n
(2)Военнослужещ, регистриран за кандидат за изборна длъжност от политическа партия или коалиция, се освобождава от военна служба.
\n
(3)Военнослужещият, избран за народен представител и кмет от независима листа, се смята в неплатен отпуск за времето на мандата и след прекратяване на пълномощията му се осигурява заемането на същата или равностойна длъжност.
\n

Чл. 188(1) Военнослужещият не може да изпълнява друга държавна служба освен в случаите, определени със закон

\n
(2)Несъвместимост с военната служба в министерството е налице, когато военнослужещият:
\n
1.е в непосредствена йерархическа връзка на ръководство и контрол с друг военнослужещ като: съпруг, роднина по права линия без ограничения, по съребрена линия до втора степен включително или по сватовство до втора степен включително;
\n
2.е едноличен търговец, съдружник в търговско дружество, управител или член на управителни органи на търговско дружество или кооперация, търговски пълномощник, прокурист, търговски представител, ликвидатор или синдик, освен ако участието в управителните органи на дружествата му е възложено служебно;
\n
3.извършва търговска дейност;
\n
4.работи по трудово правоотношение или по граждански договор, освен за извършване на преподавателска, медицинска, научноизследователска, спортносъстезателна или друга творческа дейност;
\n
5.е регистриран за кандидат на изборна длъжност от политическа партия или коалиция.
\n
(3)Не се смята за търговска дейност по смисъла на ал. 2, т. 3 притежаването на акции, участието в кооперации със земеделски земи или гори и в жилищностроителни кооперации.
\n
(4)Несъвместимост със службата не е налице при участие в юридически лица с нестопанска цел.
\n
(5)Военнослужещият подава декларация за обстоятелствата по ал. 1 и ал. 2, т. 1 - 4 в 7-дневен срок от възникването им. За обстоятелството по ал. 2, т. 5 декларацията се подава едновременно със заявлението за регистрация в съответната избирателна комисия.
\n

Чл. 189(1) На военнослужещите се издават служебни карти, които удостоверяват служебния им статус при изпълнение на служебните им задължения

\n
(2)Служебната карта съдържа номер на картата, снимка, трите имена, мястото на раждане, единния граждански номер, военното звание, мястото на изпълнение на военната служба, кръвната група, срока на валидност и други данни.
\n
(3)Данните по ал. 2 се изписват на български и на английски език.
\n
(4)Редът за издаване, водене на отчет и унищожаване на служебната карта по ал. 1 се определя с акт на министъра на отбраната.
\n

Чл. 190Военнослужещите имат право да носят и да използват служебно оръжие по ред, определен с уставите на въоръжените сили

\n

Чл. 191(1) В мирно време военнослужещите могат да използват служебното оръжие като крайна мярка при въоръжено нападение или при непосредствена заплаха с оръжие

\n
(2)Военнослужещите са длъжни по възможност да пазят живота на лицето, срещу което е насочено използването на служебно оръжие, и да не застрашават живота и здравето на други лица.
\n
(3)След използване на служебното оръжие в случаите по ал. 1 военнослужещите са длъжни да докладват писмено на непосредствения си командир или началник.
\n
(4)Използването на служебното оръжие от военнослужещите, участващи в международни операции и мисии извън територията на страната, се урежда с правилата за използване на сила.
\n

Чл. 192(1) Военнослужещите жени се ползват от специалната закрила на жените по Кодекса на труда с изключение на правото на надомна работа и закрила при уволнение

\n
(2)Бременните военнослужещи жени и ползващите отпуск поради бременност и раждане се ползват и от специалната закрила по Кодекса на труда при уволнение.
\n

Раздел IV

\n

Задължение за служебно време и задължение за разположение

\n

Чл. 193(1) Военнослужещите са длъжни по всяко време на денонощието да бъдат на разположение за изпълнение на задълженията си, свързани с военната служба

\n
(2)Задължението за разположение при въвеждане на степените на бойна готовност на въоръжените сили се определя с уставите на въоръжените сили.
\n
(3)Когато са в отпуск, военнослужещите са длъжни да посочват точно местопребиваването си и при повикване да се явяват за изпълнение на служебните си задължения в определения от командира или началника срок при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона и с уставите на въоръжените сили.
\n

Чл. 194(1) Нормалната продължителност на служебното време на военнослужещите е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица

\n
(2)Общата продължителност на служебното време на военнослужещия в денонощие не може да надвишава с повече от една втора нормалната дневна продължителност на служебното време.
\n
(3)В случаите на превишаване продължителността на служебното време по ал. 2 на военнослужещия се заплаща допълнително възнаграждение по чл. 214, ал. 1, т. 3.
\n
(4)За изпълнение на службата през дните на официалните празници на военнослужещия се заплаща допълнително възнаграждение в размер 100 на сто, изчислено върху основното му възнаграждение.
\n
(5)Алинеи 1 - 4 не се прилагат при военни учения, мероприятия и мобилизация, планирани с продължителност, по-голяма от едно денонощие, както и при обявяване на извънредно положение, военно положение или положение на война.
\n
(6)Времето за почивка на военнослужещите не се включва в продължителността на служебното време.
\n
(7)Редът за разпределяне на служебното време и за неговото отчитане извън нормалната продължителност се определя с акт на министъра на отбраната.
\n

Чл. 195

\n
(1)Военнослужещите могат да бъдат назначавани за носене на дежурства при условия и по ред, определени с уставите на въоръжените сили и с други нормативни и административни актове, издадени от министъра на отбраната
\n
(2)Максималната продължителност на дежурството не може да превишава 24 часа, а общо за един месец - 168 часа.
\n
(3)Времето за дежурство е служебно време.
\n

Чл. 196

\n

В случаите, когато военнослужещият изпълнява дежурство по график, той получава допълнително възнаграждение по чл. 214, ал. 1, т. 1 за часовете над служебното време по чл. 194, ал. 2 или за почивни или празнични дни

\n

Раздел V

\n

Почивки и отпуски

\n

Чл. 197(1) Военнослужещите имат право на

\n
1.основен платен годишен отпуск в размер 30 работни дни;
\n
2.допълнителен платен годишен отпуск в размер един работен ден за всяка прослужена година, но не повече от 10 работни дни.
\n
(2)Военнослужещите в определени области и дейности имат право на допълнителен платен годишен отпуск при условия и по ред, определени с акт на министъра на отбраната. Този отпуск не се включва в размера на допълнителния отпуск по ал. 1.
\n
(3)Военнослужещите имат право на допълнителен платен отпуск за кандидатстване и обучение във висши училища в размерите, определени в Кодекса на труда.
\n
(4)Военнослужещите, освидетелствани като хронично болни, имат право на допълнителен платен отпуск до 5 работни дни годишно.
\n

Чл. 198

\n

Командирите и началниците са длъжни да осигуряват ползването на годишния отпуск в съответната календарна година. Отлагането на годишния отпуск се допуска при служебна необходимост със съгласието на военнослужещия, но за не повече от една година

\n

Чл. 199Забранява се компенсиране на отпуските с парично обезщетение освен при освобождаване от военна служба

\n

Чл. 200

\n
(1)Военнослужещите имат право на отпуск за временна неработоспособност в размер, определен от военномедицинските експертни органи или от органите на експертизата на работоспособността
\n
(2)По време на отпуска по ал. 1 военнослужещите не могат да бъдат освобождавани от военна служба освен по взаимно съгласие на страните, при навършване на пределна възраст или при налагане на дисциплинарно наказание уволнение.
\n

Чл. 201Военнослужещите имат право на платен отпуск в размер 7 календарни дни

\n
1.при сключване на граждански брак;
\n
2.при раждане или осиновяване на дете в семейството;
\n
3.при тежко заболяване или смърт на съпруга (съпруг), дете, родител или други роднини по права линия, брат, сестра и родител на другия съпруг;
\n
4.когато семейството му е пострадало от бедствие, авария или друго извънредно обстоятелство;
\n
5.при преместване на служба в друго населено място.
\n

Чл. 202(1) Военнослужещите имат право на отпуск, когато

\n
1.са призовани в съд или в други органи като страна, свидетел или вещо лице;
\n
2.са кръводарители - за деня на прегледа и кръводаряването, както и два дни след него;
\n
3.участват в заседания като общински съветници или като съдебни заседатели.
\n
(2)Отпускът по ал. 1 не се включва в другите отпуски, определени с този закон.
\n

Чл. 203

\n
(1)Военнослужещите жени имат право на отпуск поради бременност, раждане и осиновяване, за отглеждане на дете, за кърмене на дете, за гледане на болно дете и на допълнителен отпуск за две и повече живи деца в размерите и при условията на Кодекса на труда
\n
(2)Военнослужещите мъже могат да ползват отпуск за отглеждане на дете в случаите по ал. 1 при смърт или тежко заболяване на майката.
\n

Чл. 204

\n

За времето на платения си годишен отпуск военнослужещите получават брутно месечно възнаграждение, определено по служебното им правоотношение към момента на започване ползването на отпуска

\n

Чл. 205

\n
(1)Военнослужещите имат право на неплатен отпуск до 30 работни дни в една година, който се разрешава от съответния командир или началник при важни лични или семейни нужди и ако интересите на службата позволяват това
\n
(2)Военнослужещите имат право и на неплатен отпуск до 6 месеца, който може да се ползва веднъж през целия срок на службата и се разрешава от министъра на отбраната, при условие че имат не по-малко от 10 години служба във въоръжените сили.
\n
(3)През времето на неплатения отпуск военнослужещите запазват статуса си, а времето на отпуска се зачита за служебен стаж по този закон.
\n
(4)Неплатен отпуск може да се ползва, след като е ползван полагащият се платен отпуск.
\n

Чл. 206

\n
(1)Военнослужещите могат с разрешение на министъра на отбраната да кандидатстват за заемане на длъжности по срочен договор в международни правителствени организации в областта на отбраната и сигурността, в които Република България членува
\n
(2)За времето на изпълнение на договора по ал. 1 военнослужещите се назначават във временен задграничен щат и се смятат в неплатен отпуск.
\n
(3)След изтичането на срока на договора по ал. 1 на военнослужещите се предлага длъжност, съответстваща на притежаваното военно звание и квалификация.
\n
(4)Военнослужещите могат да кандидатстват отново за заемане на длъжности по ал. 1, ако са изминали не по-малко от 5 години от прекратяването на предходния договор и през този период са изпълнявали военна служба на територията на страната или в операции и мисии извън нея.
\n
(5)През времето на неплатения отпуск военнослужещите запазват статуса си, като времето на отпуска се зачита за стаж от трета категория.
\n

Чл. 207(1) Отпуските се ползват след писмено разрешение от съответния командир или началник

\n
(2)Отпуските за временна неработоспособност, за бременност, за раждане и осиновяване на дете се ползват след представяне на болничен лист и след уведомяване на съответния командир или началник.
\n
(3)Когато през време на ползването на платения годишен отпуск на военнослужещия бъде разрешен друг вид платен отпуск, ползването на платения годишен отпуск се прекъсва по негово искане и остатъкът се ползва допълнително.
\n

Чл. 208Редът за разрешаване и ползване на отпуск, за неговото отлагане и прекъсване се определя с правилника за прилагане на закона

\n

Чл. 209На военнослужещите в мирно време задължително в денонощието се осигурява почивка за хранене през служебното им време

\n

Чл. 210

\n

Военнослужещите имат право на минимална непрекъсната междуседмична почивка с продължителност 48 часа. Когато почивката не може да се ползва поради служебни причини, на военнослужещите се предоставя съответна почивка във време, определено от командира или началника

\n

Чл. 211

\n

Министърът на отбраната може да обявява празнични дни за военнослужещите и цивилните служители в Министерството на отбраната и извън обявените в Кодекса на труда

\n

Раздел VI

\n

Възнаграждения, здравно и социално осигуряване на военнослужещите

\n

Чл. 212(1) Военнослужещите имат право на основно месечно възнаграждение в съответствие с присвоеното им военно звание и степента в обхвата на военното звание

\n
(2)Размерите на основното месечно възнаграждение по ал. 1 се определят с акт на Министерския съвет по предложение на министъра на отбраната.
\n
(3)Базата за определяне размера на основното месечно възнаграждение за най-ниската длъжност се определя ежегодно със закона за държавния бюджет на Република България, като месечното възнаграждение се увеличава с коефициент спрямо базата, както следва:
\n
1.за офицери - не по-малко от 2,2;
\n
2.за сержанти - не по-малко от 1,75;
\n
3.за войници (матроси) - не по-малко от 1,6.
\n

Чл. 213(1) На военнослужещите се изплаща допълнително възнаграждение за продължителна служба върху основното месечно възнаграждение в размери, както следва

\n
1.две на сто - за първата прослужена година;
\n
2.пет на сто - за две прослужени години;
\n
3.десет на сто - за 3 и 4 прослужени години;
\n
4.двадесет на сто - за 5 и 6 прослужени години;
\n
5.двадесет и пет на сто - за 7 до 9 прослужени години;
\n
6.тридесет на сто - за 10 и 11 прослужени години;
\n
7.тридесет и пет на сто - за 12 до 14 прослужени години;
\n
8.четиридесет на сто - след 15 прослужени години.
\n
(2)При определяне размера на допълнителното възнаграждение за продължителна служба се взема предвид целият трудов или служебен стаж, приравнен към първа категория труд.
\n

Чл. 214(1) На военнослужещите се изплащат допълнителни възнаграждения за

\n
1.специфични условия при изпълнение на военната служба;
\n
2.рискове за живота и здравето, които не могат да бъдат отстранени, ограничени или намалени;
\n
3.изпълнение на възложени задължения извън установеното служебно време;
\n
4.научно-образователна или научна степен;
\n
5.постигнати високи резултати в служебната дейност въз основа на атестация;
\n
6.други случаи, установени в нормативен акт.
\n
(2)Допълнителните възнаграждения по ал. 1, т. 1 - 5 се определят при условия, по ред и в размер, определени с акт на министъра на отбраната.
\n
(3)Допълнителното възнаграждение по ал. 1, т. 5 се изплаща на тримесечен период.
\n
(4)За военнослужещите от служба “Военна полиция” и служба “Военна информация” допълнителните възнаграждения по ал. 1, т. 1, 2 и 5 се изплащат при условия, по ред и в размер, определени с акт на министъра на отбраната по предложение на ръководителя на съответната служба.
\n
(5)На военнослужещите от Военномедицинската академия се изплащат и възнаграждения за работа по клинични пътеки съгласно Националния рамков договор и/или за работа по договор с Националния осигурителен институт.
\n

Чл. 215(1) Военнослужещите имат право на допълнително възнаграждение за заместване на отсъстващ повече от 30 работни дни военнослужещ

\n
(2)Заместването по ал. 1 се извършва със заповед на командира или началника, който има право да назначава на длъжността на отсъстващия.
\n
(3)За времето на заместването военнослужещият продължава да изпълнява задълженията на основната си длъжност.
\n
(4)Срокът на заместването не може да бъде по-дълъг от една година.
\n
(5)Размерът на допълнителното възнаграждение по ал. 1 е 25 на сто от основното месечно възнаграждение на замествания.
\n
(6)Възнаграждението по ал. 1 не се изплаща на военнослужещите, които по длъжност са заместници на отсъстващия или заместват подчинените им служители.
\n

Чл. 216

\n
(1)Военнослужещите имат право на допълнително възнаграждение при временно изпълнение на задълженията на вакантна длъжност в размер 25 на сто от основното възнаграждение за вакантната длъжност
\n
(2)Назначаването се извършва от командира или началника, който има правомощия да назначава на вакантната длъжност.
\n
(3)Срокът по ал. 1 не може да бъде по-дълъг от една година.
\n

Чл. 217Военнослужещият няма право на възнаграждение за времето, през което се намира в отклонение от военна служба или е отстранен от длъжност

\n

Чл. 218Брутното месечно възнаграждение на военнослужещите се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения

\n

Чл. 219

\n

При командироване военнослужещите получават освен брутното си възнаграждение пътни, дневни и квартирни пари при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет

\n

Чл. 220Задължителното обществено и здравно осигуряване на военнослужещите са за сметка на държавния бюджет

\n

Чл. 221

\n

Медицинската помощ, военномедицинската експертиза и профилактиката на заболяванията на военнослужещите, които се осъществяват от Военномедицинската академия, са за сметка на бюджета на Министерството на отбраната в частта му за Военномедицинската академия

\n

Чл. 222Трудът на военнослужещите при пенсиониране се зачита за първа категория

\n

Чл. 223

\n
(1)Военнослужещите се застраховат задължително срещу смърт и неработоспособност в резултат на злополука, настъпила при или по повод изпълнение на служебните им задължения, за сметка на държавния бюджет
\n
(2)Задължителното застраховане не е пречка за сключване на други застрахователни договори от заинтересованите.
\n

Раздел VII

\n

Материално осигуряване на военнослужещите

\n

Чл. 224(1) На военнослужещите се изплащат пари за униформено облекло

\n
(2)На военнослужещите се осигурява храна. При обективна невъзможност за осигуряване на храна в натура на военнослужещите се изплаща левовата й равностойност.
\n
(3)Доволствията по ал. 1 и 2 не се облагат с данъци и се осигуряват в размери, при условия и по ред, определени с акт на министъра на отбраната.
\n

Чл. 225(1) На военнослужещите се осигуряват

\n
1.безплатна топла храна и ободряващи напитки при носене на нощни дежурства, занятия, учения, тренировки и лагери;
\n
2.безплатна храна при извършване на дейности със специфичен характер;
\n
3.лични предпазни средства, специално и работно облекло;
\n
4.друго вещево имущество и снаряжение.
\n
(2)Доволствията по ал. 1 не се облагат с данъци и се осигуряват във вид, по норми и при условия, определени с акт на министъра на отбраната.
\n

Чл. 226

\n

Пътуването на военнослужещите и техните семейства при отиване и връщане от платен годишен отпуск на територията на страната веднъж в годината е за сметка на Министерството на отбраната. Условията, редът за изплащането на средствата и конкретният им размер се определят с акт на министъра на отбраната

\n

Раздел VIII

\n

Обезщетения на военнослужещите

\n

Чл. 227

\n
(1)При освобождаване от военна служба военнослужещите имат право на еднократно парично обезщетение в размер на толкова брутни месечни възнаграждения, колкото прослужени години имат, но не повече от 20
\n
(2)При последващо освобождаване от военна служба от размера на дължимото обезщетение се приспадат толкова брутни месечни възнаграждения, колкото са получени по ал. 1.
\n
(3)Когато военнослужещият е прослужил 10 и повече години и е освободен като негоден за военна служба поради заболяване или увреждане при или по повод изпълнение на военната служба, размерът на еднократното парично обезщетение по ал. 1 не може да бъде по-малък от 15 брутни месечни възнаграждения.
\n
(4)В случаите по ал. 3, когато прослуженото време е по-малко от 10 години, военнослужещият има право на еднократно парично обезщетение в размер 10 брутни месечни възнаграждения.
\n
(5)При освобождаване от военна служба след прослужени 10 и повече години военнослужещите имат право на еднократно парично доволствие по чл. 224, ал. 1.
\n
(6)Алинеи 1 и 5 не се прилагат при дисциплинарно уволнение.
\n
(7)При смърт на военнослужещ обезщетенията по ал. 1 - 6 се изплащат общо на наследниците му.
\n
(8)Обезщетенията по ал. 1 - 8 не се облагат с данъци.
\n

Чл. 228

\n
(1)За определяне размера на еднократното парично обезщетение при освобождаване от военна служба се вземат предвид прослужените години без приравнения трудов и служебен стаж
\n
(2)При освобождаване от военна служба поради пенсиониране, на прослужилите последните 13 години и 4 месеца като военнослужещи, размерът на обезщетението се определя от сбора на:
\n
1.прослужените години на военна служба;
\n
2.годините на приравнения трудов и служебен стаж към първа категория труд.
\n

Чл. 229

\n
(1)При преместване на служба в друго населено място на военнослужещия и на всеки член от семейството му се изплаща еднократно обезщетение при условия и по ред, определени с акт на министъра на отбраната
\n
(2)Транспортните разходи за преместването са за сметка на Министерството на отбраната.
\n

Чл. 230

\n
(1)На съпругите (съпрузите) на военнослужещите, които са ги последвали при преместването им в друго населено място и поради това са прекратили трудовите или служебните си правоотношения, се изплаща обезщетение в размер на минималната работна заплата, установена за страната
\n
(2)Обезщетението по ал. 1 се изплаща от Националния осигурителен институт за сметка на държавния бюджет за периода, през който лицата са останали без работа, но не повече от 12 месеца, ако са се регистрирали в съответното териториално поделение на Агенцията по заетостта в едномесечен срок от преместването.
\n
(3)Времето, през което се получава обезщетението, се зачита за трудов или служебен стаж в зависимост от характера на прекратеното правоотношение по ал. 1.
\n

Чл. 231

\n
(1)На безработните съпруги (съпрузи) на военнослужещите, участващи в международни операции и мисии, се изплаща обезщетение в размер на минималната работна заплата, установена за страната за периода на операцията или мисията
\n
(2)Обезщетението по ал. 1 се изплаща от Националния осигурителен институт за сметка на държавния бюджет при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет.
\n
(3)Децата до 27-годишна възраст на военнослужещите, участващи в международни операции и мисии, които учат в основни и средни училища, в редовна форма на обучение във висшите училища в страната и в чужбина, имат право на стипендия за периода на операцията или мисията. Размерът на стипендията се определя с акт на министъра на отбраната, а необходимите средства се предвиждат по бюджета на операцията или мисията и се изплащат от Министерството на отбраната.
\n

Чл. 232

\n

При съкращения на числеността на въоръжените сили по решение на Народното събрание обезщетенията, които се изплащат на военнослужещите, се определят с акта за съкращение независимо от дължимите по този закон

\n

Чл. 233

\n
(1)На военнослужещите се изплаща еднократно парично обезщетение в размер 10 брутни месечни възнаграждения при тежка телесна повреда и 6 брутни месечни възнаграждения при средна телесна повреда, причинени при или по повод изпълнение на военната служба
\n
(2)На съпругата (съпруга), децата и родителите на военнослужещ, загинал при или по повод изпълнение на служебните задължения, се изплаща еднократно парично обезщетение в размер 12 брутни месечни възнаграждения на всеки правоимащ. Получаването на обезщетението не се смята за приемане на наследство.
\n
(3)Обезщетенията по ал. 1 и 2 не се облагат с данъци.
\n
(4)Обезщетение по ал. 1 и 2 не се изплаща, ако телесната повреда или смъртта са настъпили по време на отпуск, при самоволно отклонение от военна служба или при умишлено причиняване на увреждането или смъртта.
\n
(5)Лицата по ал. 1 и 2 могат да търсят обезщетение и по общия исков ред. В този случай се дължи разликата между присъдената сума и полученото общо като обезщетение от Министерството на отбраната и от застрахователя.
\n
(6)Дължимото обезщетение се намалява, ако пострадалият е допринесъл за увреждането.
\n
(7)За изплатеното обезщетение Министерството на отбраната има право на иск срещу лицето, което виновно е причинило увреждането или смъртта.
\n

Чл. 234

\n

Обезщетенията на военнослужещите по този закон се определят на базата на брутното месечно възнаграждение, дължимо към датата на освобождаването от военна служба, на увреждането или на смъртта на военнослужещия, което включва 1. основното месечно възнаграждение;

\n
2.допълнителни месечни възнаграждения за прослужено време, за специфични условия при изпълнение на военната служба и за научно-образователна или научна степен.
\n

Чл. 235(1) Военнослужещите имат право на възнаграждения и обезщетения при условия и по ред, определени с акт на министъра на отбраната

\n
(2)Обезщетенията по този раздел се изплащат в срок до 45 дни от настъпването на основанието за изплащането им, по ред, определен с акт на министъра на отбраната.
\n

Чл. 236

\n

Военнослужещите не дължат сумите, които са получили добросъвестно. Виновните длъжностни лица, които са наредили или допуснали неоснователното изплащане на суми, носят имуществена отговорност

\n

Чл. 237(1) Без съгласието на военнослужещите не могат да се правят удръжки от възнагражденията им освен за

\n
1.получени аванси;
\n
2.надвзети суми вследствие на технически грешки;
\n
3.данъци, които по специални закони могат да се удържат от заплатата;
\n
4.запори, наложени по съдебен ред;
\n
5.удръжки за наложена ограничена имуществена отговорност.
\n
(2)Общият размер на месечните удръжки по ал. 1 не може да надвишава размера, установен от Гражданския процесуален кодекс.
\n

Раздел IX

\n

Обучение и професионална квалификация

\n

Чл. 238

\n
(1)Военнослужещите могат да кандидатстват и да учат във военно или гражданско висше училище и докторантура в България и в чужбина при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона
\n
(2)Войниците (матросите) и сержантите (старшините) могат да кандидатстват и да учат във военно или гражданско висше училище и в професионални колежи след прослужване на три години военна служба при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона.
\n

Чл. 239(1) Начална и специална военна подготовка на войниците (матросите) и на резервистите се провежда в учебни центрове

\n
(2)Войниците (матросите) и резервистите не заплащат такса за обучение в центровете.
\n

Раздел Х Награди и отличия

\n

Чл. 240

\n
(1)За високи постижения в службата и за заслуги към отбраната военнослужещите могат да бъдат награждавани от министъра на отбраната или от оправомощено от него длъжностно лице с отличия и награди при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона
\n
(2)За особени заслуги към отбраната военнослужещите могат да бъдат награждавани от министъра на отбраната с поименно лично оръжие, което се регистрира по установения ред. Левовата равностойност на наградата не се облага с данък.
\n
(3)За съществен принос и заслуги към отбраната на страната български и чуждестранни граждани могат да бъдат награждавани от министъра на отбраната с отличия и предметни награди.
\n

Раздел ХI Дисциплинарна отговорност

\n

Чл. 241Виновното неизпълнение на служебните задължения от военнослужещите е нарушение на военната дисциплина

\n

Чл. 242Нарушения на военната дисциплина са

\n
1.неизпълнение на задължение по военната служба;
\n
2.нарушаване на правилата за подчиненост;
\n
3.нарушаване на правилата за военната вежливост и отдаването на чест;
\n
4.злоупотреба със служебното положение;
\n
5.увреждане на имущество - държавна собственост, разпиляване на материали, суровини, енергия и други средства;
\n
6.превишаване на предоставената дисциплинарна власт;
\n
7.нарушаване на правилата за защита на класифицирана информация;
\n
8.самоволно отклонение от военна служба.
\n

Чл. 243

\n
(1)Нарушителят на военната дисциплина се наказва с дисциплинарните наказания по този закон независимо от предвидената имуществена, административнонаказателна или наказателна отговорност
\n
(2)За едно и също нарушение на военната дисциплина може да се наложи само едно дисциплинарно наказание.
\n

Чл. 244Дисциплинарните наказания са

\n
1.забележка;
\n
2.мъмрене;
\n
3.строго мъмрене;
\n
4.предупреждение за понижаване на военното звание с една степен за срок от 6 месеца до една година;
\n
5.понижаване на военното звание с една степен за срок от 6 месеца до една година;
\n
6.предупреждение за уволнение;
\n
7.уволнение.
\n

Чл. 245(1) Дисциплинарното наказание уволнение се налага задължително в следните случаи

\n
1.осъждане за умишлено престъпление от общ характер или лишаване от право да заема държавна длъжност или да упражнява професията или дейността;
\n
2.нарушаване забраните по чл. 182 и 184;
\n
3.неподаване на декларация по чл. 188, ал. 5;
\n
4.нарушаване на правилата за защита на класифицираната информация, довело до нерегламентиран достъп;
\n
5.неявяване на работа без уважителни причини в два последователни работни дни;
\n
6.злоупотреба със служебното положение;
\n
7.увреждане на имущество - държавна собственост, разпиляване на материали, суровини, енергия и други средства, когато са причинени значителни вреди на държавата;
\n
8.явяване на военнослужещия в състояние, което не му позволява да изпълнява служебните си задължения, причинено от употреба на алкохол или от злоупотреба с наркотични вещества;
\n
9.когато по вина на военнослужещия настъпи смърт или тежка телесна повреда на негов подчинен военнослужещ.
\n
(2)Дисциплинарното наказание уволнение може да се наложи и при други тежки нарушения на военната дисциплина.
\n
(3)В случаите на временно отстраняване от длъжност по реда на Наказателно-процесуалния кодекс, когато военнослужещият е осъден за извършено умишлено престъпление от общ характер, дисциплинарното наказание уволнение се налага от датата на отстраняването.
\n

Чл. 246(1) Дисциплинарните нарушения се установяват от преките командири или началници на нарушителите

\n
(2)Когато на военнослужещия се налага дисциплинарно наказание уволнение, съответният командир или началник назначава извършване на служебна проверка за събиране на доказателства за извършеното нарушение, изслушва нарушителя или приема писмените му обяснения. Материалите от служебната проверка се изпращат на наказващия орган.
\n
(3)Извършването на служебна проверка по ал. 2 не е задължително, ако нарушението е установено с финансова ревизия, с вътрешноведомствена проверка или с влязла в сила осъдителна присъда.
\n
(4)Командирът или началникът е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша военнослужещия или да приеме писмените му обяснения, освен когато по вина на военнослужещия той не може да бъде изслушан или да даде писмени обяснения.
\n

Чл. 247

\n

При определяне на дисциплинарното наказание се вземат предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, и поведението на военнослужещия до извършване на нарушението

\n

Чл. 248Дисциплинарните наказания се налагат от длъжностните лица, определени с правилника за прилагане на закона

\n

Чл. 249

\n
(1)Дисциплинарните наказания забележка и мъмрене се налагат в срок до 10 денонощия от установяване на нарушението, но не по-късно от 6 месеца от извършването му
\n
(2)Другите дисциплинарни наказания се налагат не по-късно от два месеца от установяване на нарушението, но не по-късно от една година от извършването му.
\n
(3)Дисциплинарното нарушение се смята за установено от момента на узнаването му от дисциплинарнонаказващия орган.
\n
(4)Сроковете по ал. 1 и 2 спират да текат, докато военнослужещият е в отпуск, по отношение на него е взета мярка за неотклонение задържане под стража или домашен арест или е отстранен от длъжност, както и до приключването на образувано производство за осъществяване на наказателна или административнонаказателна отговорност.
\n

Чл. 250

\n
(1)Заповедта за дисциплинарно наказание се връчва на военнослужещия срещу подпис и се отбелязва датата на връчване. При невъзможност заповедта да бъде връчена лично на военнослужещия наказващият орган я изпраща на постоянния му адрес с препоръчано писмо с обратна разписка
\n
(2)Заповедта за налагане на дисциплинарното наказание подлежи на изпълнение от деня на връчването й на военнослужещия или от деня на нейното получаване, когато е изпратена с препоръчано писмо с обратна разписка.
\n

Чл. 251Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването не спира изпълнението

\n

Чл. 252

\n

Редът за провеждане на дисциплинарното производство, за налагане, изпълнение и заличаване на дисциплинарните наказания се определя с правилника за прилагане на закона Раздел ХII Имуществена отговорност

\n

Чл. 253(1) Военнослужещите отговарят имуществено за вредите, които са причинили на държавата по непредпазливост при или по повод изпълнение на служебните си задължения

\n
(2)За вреди, причинени умишлено или в резултат на престъпление или причинени не при или по повод изпълнение на служебните задължения, отговорността се определя в съответствие с гражданския закон.
\n
(3)Имуществената отговорност на военнослужещите се прилага независимо от дисциплинарната, административнонаказателната и наказателната отговорност за същото деяние.
\n
(4)Военнослужещият не отговаря имуществено за вредите, които са настъпили в резултат на военна или друга рискова дейност, свързана с изпълнението на служебните му задължения.
\n
(5)За изплатеното обезщетение за вреди, причинени на граждани от незаконни актове, действия или бездействия на военнослужещи, Министерството на отбраната има право на иск срещу виновно причинилите вредите военнослужещи при условията на ал. 1 или 2.
\n

Чл. 254(1) Военнослужещият отговаря за претърпените вреди, но не и за пропуснатите ползи

\n
(2)Размерът на вредите се определя към деня на настъпването им, а ако това не може да се установи - към деня на откриването им.
\n

Чл. 255

\n
(1)За вреди, причинени по непредпазливост при или по повод изпълнение на служебните задължения, военнослужещият отговаря в размера на вредите, но не повече от три брутни месечни възнаграждения, изчислени към размера на възнаграждението, получено към датата на установяване на вредата
\n
(2)Имуществената отговорност по ал. 1 не може да се търси, когато от деня на причиняване на вредите са изтекли повече от три години.
\n

Чл. 256(1) Военнослужещ, на когото е възложено като служебно задължение да събира, съхранява, разходва или отчита парични или материални ценности, отговаря

\n
1.в размера на вредите, но не повече от трикратния размер на брутното месечно възнаграждение;
\n
2.за липса - в пълен размер заедно със законната лихва от деня на причиняването на вредата, а ако това не може да се установи - от деня на откриване на липсата.
\n
(2)Лицата, които са получили нещо без основание от причинителя на вредите или са се възползвали от увреждането по ал. 1, т. 1, дължат солидарно с причинителя на вредите връщане на полученото до размера на обогатяването. Лицата дължат връщане и на полученото по дарение от причинителя на вредата, когато дарението е със средства, извлечени от причинената вреда.
\n
(3)Отговорността по ал. 1, т. 2 се погасява с изтичане на 10-годишна давност от деня на причиняването на вредата.
\n

Чл. 257Когато вредите са причинени от няколко лица, те отговарят

\n
1.в случаите на ограничена имуществена отговорност - съобразно участието на всеки в причиняването на вредата, а когато то не може да бъде установено - пропорционално на брутното месечно възнаграждение; сборът на дължимите обезщетения не може да надвишава размера на вредите;
\n
2.в случаите на пълна имуществена отговорност - солидарно.
\n

Чл. 258

\n
(1)В случаите на ограничена имуществена отговорност командирът или началникът определя със заповед основанието и размера на отговорността. Когато вредите са причинени от командир или началник, заповедта се издава от съответния висшестоящ командир или началник
\n
(2)Заповедта се издава в едномесечен срок от откриването на вредите, но не по-късно от три години от причиняването им, а когато вредите са причинени при изпълнение на ръководни функции или при извършване на отчетническа дейност - в тримесечен срок от откриването им, но не по-късно от 5 години от тяхното причиняване. Тези срокове не текат, ако е образувано производство за осъществяване на пълна имуществена отговорност, докато производството е висящо.
\n
(3)Ако военнослужещият в едномесечен срок от връчването на заповедта писмено оспори основанието или размера на отговорността, Министерството на отбраната може да предяви срещу него иск пред съда.
\n
(4)Дължимата сума се удържа от възнаграждението на военнослужещия и/или от полагащите му се обезщетения при освобождаване от военна служба в размер, определен в Гражданския процесуален кодекс.
\n
(5)Ограничената имуществена отговорност може да бъде осъществена и от компетентните органи по Закона за държавната финансова инспекция, ако вредите са установени по реда на същия закон.
\n

Чл. 259(1) Пълната имуществена отговорност се осъществява по съдебен ред. Военнослужещият може да внесе доброволно сумата преди съдебното производство

\n
(2)Исковете за пълна имуществена отговорност по ал. 1 се погасяват с 10-годишен давностен срок, който започва да тече от деня на причиняването на вредата. В тези случаи давността се прекъсва и с акт, съставен от контролен орган, от деня на връчването му на военнослужещия.
\n

Чл. 260

\n
(1)Военнослужещите, освободени от военна служба на основание чл. 163, 165 и 166 преди изтичането на първоначалния срок на военната служба по чл. 142, ал. 5, чл. 143, ал. 1 и чл. 144, ал. 3 и на удължения срок по чл. 145, ал. 1, дължат възстановяване на разходите за издръжка, обучение, квалификация и/или преквалификация пропорционално на срока на неизпълнението
\n
(2)Курсантите, отстранени от обучение по реда, определен с правилниците на висшите военни училища, напуснали по собствено желание по време на обучението, както и завършилите висшето военно училище, на които заповедите за приемане на военна служба са отменени по реда на чл. 152, възстановяват разходите за издръжка и обучение за периода, в който са били обучавани.
\n
(3)Кадетите, отстранени от обучение по реда, определен с правилниците на професионалните колежи, или напуснали по собствено желание по време на обучението, възстановяват разходите за издръжка и обучение за периода, в който са били обучавани.
\n
(4)Сумата по ал. 1 и 3 се удържа изцяло от обезщетението и другите вземания, които задълженото лице има право да получи, а ако дължимата сума не може да се събере по този начин и в случаите по ал. 2, вземането се събира по реда на Гражданския процесуален кодекс въз основа на извлечение от счетоводните книги.
\n

Раздел ХIII Отговорност на държавата за вреди, причинени от военнослужещия

\n

Чл. 261

\n
(1)Държавата отговаря за причинените на трети лица имуществени и неимуществени вреди, причинени по небрежност от военнослужещ при или по повод изпълнение на службата му, когато причиняването не е в резултат на престъпление
\n
(2)За изплатеното обезщетение виновният военнослужещ отговаря по правилата на чл. 253.
\n
(3)За вреди, причинени от военнослужещ на трети лица извън случаите по ал. 1, се прилага общият ред.
\n

Раздел XIV

\n

Военна служба във военните съдилища и прокуратури

\n

Чл. 262(1) Военната служба във военните съдилища и военните прокуратури се изпълнява при условия и по ред, определени с този закон и със Закона за съдебната власт

\n
(2)Военнослужещите от военните съдилища и военните прокуратури се приемат и освобождават от военна служба след решение на Висшия съдебен съвет за назначаването и освобождаването им като съдии, прокурори и следователи съгласно Закона за съдебната власт. В изпълнение на решението административният ръководител на съответния съд или прокуратура издава заповед за приемане и освобождаване от военна служба съгласувано с министъра на отбраната. За военнослужещите от военните съдилища и военните прокуратури не се прилага изискването на чл. 141, ал. 1, т. 2.
\n
(3)Административният ръководител на съответния съд или прокуратура присвоява военно звание, повишава в по-горно, съответно понижава във военно звание военнослужещите от военните съдилища и военните прокуратури при условията, определени с този закон и с правилника за прилагането му, съгласувано с министъра на отбраната.
\n
(4)Правата по ал. 3 по отношение на административните ръководители на военните съдилища и военните прокуратури се упражняват от ръководителите на по-горните съдилища и прокуратури.
\n
(5)Назначаването и освобождаването от длъжност и от военна служба на военнослужещите от военните съдилища и военните прокуратури, които са висш команден състав, както и удостояването им с висши военни звания, повишаването и понижаването им във военно звание се извършват с указ на президента на републиката по предложение на Министерския съвет. Указът се приподписва от министър-председателя. Изпълнението на указа се възлага на административния ръководител на съответния съд или прокуратура.
\n
(6)Униформата и отличителните знаци на военнослужещите от военните съдилища и военните прокуратури се утвърждават от Висшия съдебен съвет по предложение на председателя на Върховния касационен съд и на главния прокурор на Република България съгласувано с министъра на отбраната.
\n
(7)Военнослужещите от военните съдилища и военните прокуратури получават за сметка на бюджета на съдебната власт:
\n
1.основни и допълнителни месечни възнаграждения, определени от Висшия съдебен съвет;
\n
2.материално осигуряване и обезщетения по този закон, ако Законът за съдебната власт не предвижда друго.
\n
(8)За неуредените от Закона за съдебната власт въпроси относно правата, задълженията и ограниченията на правата на военнослужещите от военните съдилища и военните прокуратури се прилага този закон.
\n

Глава осма РЕЗЕРВ НА ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ. ВОЕНЕН ОТЧЕТ НА ГРАЖДАНИТЕ

\n

Чл. 263(1) За увеличаване на отбранителните способности на въоръжените сили в мирно и военно време функционира резерв на въоръжените сили

\n
(2)Резервът на въоръжените сили са определените с този закон човешки ресурси и техника.
\n
(3)Числеността на резерва от човешки ресурси по ал. 2 се определя с акт на Министерския съвет.
\n

Чл. 264

\n
(1)Резервът от човешки ресурси на въоръжените сили е постоянен и мобилизационен, формира се съгласно организационната структура на въоръжените сили и подлежи на военен отчет
\n
(2)На лицата от постоянния и от мобилизационния резерв се присвояват и отнемат военни звания. Те се повишават във военни звания последователно при условия и по ред, определени с правилника за резерва на въоръжените сили.
\n
(3)Резервът от техника е техниката, която се води на военен отчет и има мобилизационно назначение.
\n

Чл. 265(1) Постоянният резерв е предназначен за докомплектуване на военните формирования в мирно време

\n
(2)Мобилизационният резерв от човешки ресурси е предназначен за комплектуване на въоръжените сили по време на мобилизация и включва годните за служба във въоръжените сили български граждани, които имат военна подготовка или определена гражданска специалност и са получили мобилизационно назначение по щатовете за военно време.
\n
(3)Мобилизационният резерв от техника е техниката, получила мобилизационно назначение за комплектуване на въоръжените сили по щатове за военно време.
\n

Чл. 266(1) Формирането и използването на резерва на въоръжените сили в мирно време се планира, организира, подготвя и ръководи от министъра на отбраната

\n
(2)Формирането и използването на резерва на специализираните формирования на въоръжените сили в мирно време се планира, организира, подготвя и ръководи от ръководителя на съответното ведомство.
\n
(3)Формирането и използването на резерва на въоръжените сили във военно време се ръководи от върховния главнокомандващ.
\n

Чл. 267(1) Военният отчет на гражданите на Република България включва отчета на постоянния и мобилизационния резерв, както и отчета на

\n
1.всички мъже, навършили 18 години;
\n
2.жени, които упражняват професии и специалности, определени с правилника за резерва на въоръжените сили.
\n
(2)Завеждането и снемането от военен отчет се извършва служебно, при условия и по ред, определени с правилника за резерва на въоръжените сили.
\n
(3)Български граждани, които се водят на военен отчет, не са получили мобилизационно назначение и не са сключили договор за служба в постоянния резерв, са военнотчетни лица.
\n
(4)Задълженията по военния отчет на лицата по ал. 3 се прекратяват при:
\n
1.навършване на пределна възраст за водене на военен отчет;
\n
2.настъпила негодност за военновременна служба;
\n
3.приемане на военна служба;
\n
4.възникване на служебно правоотношение по Закона за Министерството на вътрешните работи и Закона за Държавна агенция “Национална сигурност”, както и при възникване на служебно или трудово правоотношение в Министерството на извънредните ситуации и в Министерството на транспорта;
\n
5.смърт;
\n
6.освобождаване или лишаване от българско гражданство.
\n
(5)Пределната възраст за водене на военен отчет на лицата по ал. 3 е:
\n
1.за военноотчетни лица без военна подготовка - 35 години;
\n
2.за военноотчетни лица с военна подготовка: а) за войниците и сержантите (старшините) - 55 години ; б) за младшите офицери - 55 години; в) за старшите офицери - 60 години; г) за офицерите с висшите военни звания - 63 години;
\n
3.за военноотчетните лица, прекратили служебните си правоотношения по Закона за Министерството на вътрешните работи и Закона за Държавна агенция “Национална сигурност” - 62 години.
\n

Чл. 268

\n
(1)Военният отчет на техниката включва отчета на годните за експлоатация автомобили, ремаркета, трактори, инженерни машини, подвижни подемно-транспортни машини, специализирания железопътен състав, въздухоплавателни средства, кораби и друга техника, необходима за въоръжените сили
\n
(2)Завеждането и снемането от военен отчет на техниката се извършва служебно при условия и по ред, определени с правилника за резерва на въоръжените сили.
\n
(3)Заведената на военен отчет техника без мобилизационно назначение е военноотчетна техника.
\n
(4)Техниката по ал. 3 се снема от военен отчет при унищожаване, повреждане и изменения в конструкцията й, които я правят неизползваема.
\n

Чл. 269Службата в резерва на въоръжените сили е служба с особено предназначение, която се изпълнява съгласно този закон и актовете за прилагането му

\n

Чл. 270На служба в постоянния резерв се приемат български граждани, които отговарят на следните изисквания

\n
1.не са навършили пределната възраст за служба в мобилизационния резерв;
\n
2.годни са за военна служба;
\n
3.не са осъждани за умишлено престъпление от общ характер, независимо от реабилитацията;
\n
4.срещу тях няма образувано наказателно производство за умишлено престъпление от общ характер;
\n
5.нямат друго гражданство;
\n
6.не са освобождавани от военна служба поради наложено дисциплинарно наказание уволнение.
\n

Чл. 271

\n
(1)Службата в постоянния резерв се изпълнява при условия и по ред, определени с правилника за резерва на въоръжените сили и с подписания договор между резервиста и министъра на отбраната или оправомощено от него длъжностно лице
\n
(2)Службата в постоянния резерв включва задължения по активно изпълнение на договора и задължения за разположение за активно изпълнение на договора.
\n
(3)През времето на активно изпълнение на договора за служба в постоянния резерв гражданите имат статус на военнослужещи, а през времето на разположение - на резервисти.
\n

Чл. 272

\n
(1)С договора за служба в постоянния резерв се определят срокът на договора, мястото на службата, възнаграждението на резервиста, правата и задълженията на страните по договора и последиците от неизпълнението му
\n
(2)Договорът за служба в постоянния резерв е със срок до три години, който може да бъде продължен по взаимно съгласие на страните.
\n

Чл. 273

\n
(1)При повикване за активно изпълнение на договора за служба в постоянния резерв гражданите, които работят по трудово или служебно правоотношение, имат право на отпуск при условията на чл. 158 от Кодекса на труда, съответно чл. 62, ал. 1, т. 6 и ал. 2 от Закона за държавния служител
\n
(2)Работодателят, съответно органът по назначаването няма право да прекратява трудовото или служебното правоотношение с работник или служител по времето на активно изпълнение на договора за служба в постоянния резерв.
\n
(3)Разходите по пътуване на гражданите до мястото за активно изпълнение на договора за служба в постоянния резерв и обратно са за сметка на Министерството на отбраната и се изплащат при условия и по ред, определени с правилника за резерва на въоръжените сили.
\n

Чл. 274Времето, през което гражданите изпълняват активна служба в постоянния резерв, се зачита за трудов стаж от първа категория

\n

Чл. 275Договорът за служба в постоянния резерв се прекратява при

\n
1.изтичане срока на договора;
\n
2.взаимно съгласие на страните;
\n
3.отпадане на някое от основанията за сключване на договора;
\n
4.неизпълнение на задължение по договора;
\n
5.приемане на военна служба;
\n
6.смърт на резервиста.
\n

Чл. 276

\n
(1)Службата в мобилизационния резерв включва изпълнение на задълженията за поддържане на мобилизационна готовност, за придобиване на военна или друга отчетна специалност и за повишаване на военната или друга специална квалификация
\n
(2)Задължения за мобилизационен резерв имат следните лица, получили мобилизационно назначение:
\n
1.освободените от военна служба;
\n
2.държавните служители в Държавна агенция “Национална сигурност”, служителите в Министерството на извънредните ситуации и в Министерството на транспорта след прекратяване на служебните или трудовите им правоотношения;
\n
3.мъжете, навършили 18-годишна възраст, годни за военновременна служба;
\n
4.жените на военен отчет, годни за военновременна служба.
\n
(3)Годността за военновременна служба се установява от органи на Министерството на отбраната, чийто състав и организация на работата се определят с правилника за резерва на въоръжените сили.
\n
(4)Гражданите, които не са положили военна клетва до зачисляването им в мобилизационния резерв, подписват клетвен лист.
\n

Чл. 277От мобилизационен резерв се освобождава

\n
1.навършилият пределна възраст за мобилизационния резерв;
\n
2.признатият за негоден за военновременна служба;
\n
3.изтърпяващият наказание лишаване от свобода и обвиняемият с мярка за неотклонение задържане под стража или домашен арест - за времето, през което изтърпява наказанието, или за времето на взетата мярка;
\n
4.военнослужещият и служителят от специализираните формирования на въоръжените сили по чл. 50, ал. 2;
\n
5.при снемане на мобилизационното назначение;
\n
6.при смърт на резервиста.
\n

Чл. 278(1) Пределната възраст за мобилизационен резерв на офицерите е

\n
1.за младшите офицери - 55 години;
\n
2.за старшите офицери - 60 години;
\n
3.за висшия команден състав - 63 години.
\n
(2)Пределната възраст за мобилизационен резерв на войниците и сержантите (старшините) е 55 години.
\n
(3)Пределната възраст за мобилизационен резерв на лицата по чл. 276, ал. 2, т. 2 е 62 години.
\n

Чл. 279

\n
(1)Резервистите могат да бъдат повиквани веднъж в годината за не повече от 20 денонощия на учебни сборове, командно-щабни учения, командирски занятия и други учебно-мобилизационни мероприятия
\n
(2)Резервистите могат да бъдат повиквани на курсове за придобиване на специалност и повишаване на квалификацията за срок от 30 до 90 денонощия веднъж на 5 години.
\n
(3)Техника от мобилизационния резерв може да бъде използвана веднъж в годината за не повече от 30 денонощия на учебни сборове, командно-щабни учения, командирски занятия и други учебно-мобилизационни мероприятия.
\n
(4)Резервистите и собствениците на техниката от мобилизационния резерв се уведомяват за мероприятията по ал. 1 - 3 най-малко 30 дни преди започването им.
\n

Чл. 280

\n

В случай че резервистът е възпрепятстван да се яви на учебно-мобилизационно мероприятие, а собственикът на техниката е възпрепятстван да достави техниката, те са длъжни да уведомят органа по военния отчет и да изпълняват неговите разпореждания

\n

Чл. 281

\n
(1)Разходите по пътуването на резервистите и собствениците на техника за участие в учебно-мобилизационно мероприятие са за сметка на ведомството, което го провежда
\n
(2)От деня на явяването на мястото за провеждане на учебно-мобилизационното мероприятие до приключването му резервистът има статус на военнослужещ или държавен служител от ведомството, което провежда мероприятието.
\n
(3)Резервистите и собствениците на техника, взели участие в учебно-мобилизационни мероприятия, получават възнаграждение в размер, при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет.
\n
(4)За всяко учебно-мобилизационно мероприятие се изготвя длъжностно разписание. Резервистите се зачисляват на длъжности, които съответстват на длъжностите по военновременния щат.
\n

Чл. 282

\n

Съставът на резерва, изпълнението на службата в резерва, редът за водене на военния отчет на гражданите и свързаните с него права и задължения на гражданите и на органите на Министерството на отбраната се уреждат с правилник за резерва на въоръжените сили, приет от Министерския съвет Глава девета ЦИВИЛНИ СЛУЖИТЕЛИ В МИНИСТЕРСТВОТО НА ОТБРАНАТА

\n

Раздел I

\n

Статус на цивилните служители

\n

Чл. 283(1) Статусът на цивилните служители по служебно правоотношение се урежда с този закон и със Закона за държавния служител

\n
(2)Статусът на цивилните служители по трудово правоотношение се урежда с Кодекса на труда и с този закон.
\n

Чл. 284

\n

Цивилните служители не могат да осъществяват политическа дейност в Министерството на отбраната. Те не могат да изразяват политически възгледи през работно време и във формированията и обектите на министерството

\n

Чл. 285Цивилните служители могат да създават и да членуват в синдикални организации. Те нямат право на ефективна стачка

\n

Чл. 286(1) На цивилните служители се осигуряват

\n
1.безплатна топла храна и ободряващи напитки при нощно дежурство;
\n
2.безплатна храна при извършване на дейности със специфичен характер;
\n
3.лични предпазни средства, специално и работно облекло.
\n
(2)Доволствията по ал. 1 не се облагат с данъци и се осигуряват във вид, по норми и при условия, определени с акт на министъра на отбраната.
\n

Чл. 287

\n

Пътуването на цивилните служители при отиване и връщане от платен годишен отпуск на територията на страната веднъж в годината е за сметка на средствата за социално-битово и културно обслужване. Условията, размерът на сумите и редът за изплащането им се определят с акт на министъра на отбраната

\n

Чл. 288

\n

Цивилните служители могат да бъдат награждавани с отличия и награди от министъра на отбраната или от оправомощено от него длъжностно лице при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона

\n

Чл. 289

\n

Министърът на отбраната съгласувано с министъра на финансите определя категориите цивилни служители, които задължително се застраховат за гражданска отговорност за сметка на държавния бюджет

\n

Чл. 290

\n
(1)Служебните правоотношения с цивилните служители по служебно правоотношение възникват, изменят се и се прекратяват при условията и по реда на Закона за държавния служител и на този закон
\n
(2)Органи по назначаването на цивилните служители по служебно правоотношение са министърът на отбраната, изпълнителните директори на изпълнителни агенции към министъра на отбраната и ръководителите на службите и структурите по чл. 77, ал. 2, т. 4 и 5.
\n
(3)Освен в предвидените в Закона за държавния служител случаи служебното правоотношение с цивилен служител, заемащ длъжност в службите по чл. 100, ал. 1, се прекратява без предизвестие от ръководителя на съответната служба и в случаите по чл. 166, ал. 1.
\n

Чл. 291

\n

Трудовите договори с цивилните служители по трудово правоотношение се сключват, изменят и прекратяват при условията и по реда на Кодекса на труда и на този закон

\n

Чл. 292

\n
(1)Обучението, квалификацията и професионалната подготовка на цивилните служители се извършват при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона
\n
(2)Когато образователно-квалификационните изисквания и характерът на изпълняваните дейности налагат повишаване на професионалната квалификация и преквалификация на лицата по ал. 1, разходите са за сметка на министерството.
\n
(3)Цивилният служител, изпратен при условията на ал. 2 на обучение с обща продължителност повече от един месец в рамките на една календарна година, се задължава да работи в министерството за период от една до три години след обучението. Условията и срокът се определят от органа по назначаване или от работодателя.
\n
(4)При прекратяване на служебното или трудовото правоотношение по искане на служителя или при негово виновно поведение той възстановява разходите за обучението, съответно на неизпълнението. Неиздължената сума се удържа изцяло от обезщетението и другите вземания, които задълженото лице има право да получи, а ако дължимата сума не може да се събере по този начин, вземането се събира по реда на Гражданския процесуален кодекс въз основа на извлечение от счетоводните книги.
\n

Чл. 293(1) Цивилен служител може да бъде временно отстранен от длъжност

\n
1.при условията и по реда на Наказателно-процесуалния кодекс;
\n
2.когато се яви в състояние, което не му позволява да изпълнява служебните си задължения; в този случай отстраняването се извършва от непосредствения или по-горестоящия ръководител и продължава, докато служителят възстанови годността си за изпълнение на служебните си задължения.
\n
(2)Служителят по ал. 1 не получава възнаграждение за времето, през което е бил отстранен.
\n

Чл. 294

\n

Когато наказателното производство спрямо цивилния служител е прекратено, той е оправдан или е осъден за неумишлено престъпление от общ характер, цивилният служител се възстановява на длъжността. Времето на отстраняването се зачита за служебен или трудов стаж и на служителя се дължи обезщетение в размер на възнаграждението му за периода на отстраняването

\n

Раздел II

\n

Възнаграждения и отпуски на цивилните служители

\n

Чл. 295Брутното месечно възнаграждение на цивилните служители се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения

\n

Чл. 296(1) Към основното месечно възнаграждение на цивилните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за

\n
1.прослужено време или трудов стаж и професионален опит - в размер не по-малко от 1 на сто върху основното месечно възнаграждение за всяка година трудов стаж;
\n
2.специфични условия на труд;
\n
3.рискове за живота и здравето, които независимо от предприетите мерки не могат да бъдат отстранени, ограничени или намалени;
\n
4.извънреден труд;
\n
5.научно-образователна или научна степен;
\n
6.постигнати високи резултати в служебната дейност;
\n
7.други случаи, установени в нормативен акт.
\n
(2)Допълнителните възнаграждения по ал. 1, т. 1 - 6 се изплащат при условия, по ред и в размери, определени с акт на министъра на отбраната.
\n
(3)Допълнителното възнаграждение по ал. 1, т. 6 се изплаща на тримесечен период.
\n
(4)За цивилните служители от служба “Военна полиция” и служба “Военна информация” допълнителните възнаграждения по ал. 1, т. 2, 3 и 6 се изплащат при условия, по ред и в размери, определени с акт на министъра на отбраната по предложение на ръководителя на съответната служба.
\n
(5)На цивилните служители от Военномедицинската академия се изплаща и възнаграждение за работа по клинични пътеки съгласно Националния рамков договор и/или за работа по договор с Националния осигурителен институт.
\n

Чл. 297

\n
(1)Цивилните служители получават добавка за работа в Министерството на отбраната при условия, по ред и в размер, определени с акт на министъра на отбраната. Това не се отнася за работниците, на които размерът на трудовите възнаграждения се определя според изработеното
\n
(2)Когато цивилни служители и военнослужещи заемат длъжности с еднакви функционални или образователно-квалификационни изисквания, основните им месечни възнаграждения са равни.
\n
(3)Министърът на отбраната определя длъжностите, за които се прилага ал. 2.
\n

Чл. 298(1) На цивилните служители се изплащат пари за представително облекло

\n
(2)На цивилните служители се осигурява храна. При обективна невъзможност за осигуряване на храна в натура се изплаща левовата й равностойност.
\n
(3)Доволствията по ал. 1 и 2 не се облагат с данъци и се осигуряват при условия, по ред и в размери, определени с акт на министъра на отбраната.
\n

Чл. 299За неуредените в тази глава въпроси се прилагат разпоредбите на Закона за държавния служител и на Кодекса на труда

\n

Глава десета СОЦИАЛНА ПОЛИТИКА, ПРОВЕЖДАНА ОТ МИНИСТЕРСТВОТО НА ОТБРАНАТА

\n

Чл. 300

\n
(1)Министерството на отбраната провежда социална политика, насочена към подобряване на социалната среда за функциониране на военните формирования и на условията на труд и живот на военнослужещите, цивилните служители и техните семейства
\n
(2)Социалната политика се осъществява на основата на социална стратегия, приета от министъра на отбраната за 10-годишен период.
\n

Чл. 301(1) Социалната политика се осъществява чрез

\n
1.осигуряване ползване на жилище за периода на службата;
\n
2.предоставяне на право за закупуване на жилище от фонда на Министерството на отбраната;
\n
3.предоставяне ползване на почивната и спортната база;
\n
4.създаване на условия за спортна дейност на военнослужещите, цивилните служители и членовете на техните семейства;
\n
5.подпомагане семействата на военнослужещите и цивилните служители;
\n
6.развитие на културна дейност и на военно-патриотично възпитание;
\n
7.поддържане на система от дейности за социална адаптация на освобождаваните от военна служба;
\n
8.грижа за пенсионираните военнослужещи и цивилни служители;
\n
9.подпомагане на изпаднали в тежко материално положение военнослужещи и цивилни служители от Министерството на отбраната и на техните семейства.
\n
(2)За осъществяване на социалната политика по ал. 1 министърът на отбраната може да създава:
\n
1.центрове за индивидуално социално обслужване;
\n
2.детски градини и дневни центрове за деца;
\n
3.социални кухни;
\n
4.домове за пенсионирани военнослужещи;
\n
5.домове за ветерани;
\n
6.ведомствена спортна организация и военни спортни клубове;
\n
7.други звена.
\n
(3)Организацията и дейността на структурите, звената, клубовете и ведомствената спортна организация по ал. 2 се определят с акт на министъра на отбраната.
\n

Чл. 302(1) В Министерството на отбраната се създава жилищен фонд, състоящ се от

\n
1.служебни жилища, ателиета и гаражи;
\n
2.жилища, ателиета и гаражи за продажба или замяна.
\n
(2)Министерството на отбраната може да наема жилища, ателиета и гаражи за отдаване под наем с цел задоволяване жилищните нужди на военнослужещите и на цивилните служители от министерството.
\n
(3)Военнослужещите от Министерството на отбраната не заплащат наем за ползваните жилища по ал. 1, т. 1 и ал. 2.
\n
(4)Условията и редът за настаняване в имотите по ал. 1, т. 1 и ал. 2 се определят с наредба на министъра на обраната.
\n
(5)Условията и редът за продажба или замяна на имоти от жилищния фонд на министерството се определят с наредба на Министерския съвет.
\n

Чл. 303

\n
(1)На военнослужещите и цивилните служители, на които Министерството на отбраната не може да предложи жилище и които живеят при условията на свободно договаряне, се изплащат компенсационни суми при условия и по ред, определени с акт на министъра на отбраната
\n
(2)Компенсационни суми не се изплащат, ако военнослужещият или цивилният служител е отказал предложено му от фонда на министерството жилище.
\n

Чл. 304

\n
(1)Военнослужещите от Министерството на отбраната могат да придобият чрез закупуване или замяна със собствен имот едно жилище, ателие или гараж от жилищния фонд на министерството през целия срок на службата, ако са прослужили в министерството не по-малко от 15 години. Изискването за прослужено време не се прилага в случаите на прекратяване на правоотношението за изпълнение на военна служба на основание чл. 164, т. 1
\n
(2)Военнослужещите от Министерството на отбраната, които са участвали в операции и мисии извън територията на страната с висока степен на риск, придобиват правото по ал. 1, ако са прослужили в министерството не по-малко от 10 години, а ако са участвали в операции и мисии извън територията на страната с ниска степен на риск - не по-малко от 12 години.
\n
(3)Преживелият съпруг (съпруга) и децата на военнослужещ, загинал при или по повод изпълнение на военната служба, могат да придобият чрез закупуване или замяна със собствен имот едно жилище, ателие или гараж от фонда на министерството, ако военнослужещият не е ползвал правото по ал. 1 и 2.
\n
(4)Цивилните служители от Министерството на отбраната придобиват правото по ал. 1, ако са прослужили в министерството не по-малко от 15 години, освен ако в закон не е предвидено друго.
\n

Чл. 305

\n
(1)Военнослужещите и цивилните служители от Министерството на отбраната и членовете на техните семейства ползват лечебните, санаториалните и профилактичните заведения, почивната и спортната база, центровете за индивидуално социално обслужване, дневните центрове за деца и детските градини към министерството при условия и по ред, определени с акт на министъра на отбраната
\n
(2)Ползването на центровете за индивидуално социално обслужване, дневните центрове и детските градини по ал. 1 е безплатно за военнослужещите и цивилните служители от Министерството на отбраната.
\n
(3)Разходите за осигуряване на отдиха и възстановяване здравето на военнослужещите, цивилните служители и членовете на техните семейства се извършват в рамките на предвидените в бюджета на Министерството на отбраната средства за социално-битово и културно обслужване за съответната година.
\n

Чл. 306

\n
(1)Министерството на отбраната осигурява 7-дневна безплатна физическа подготовка на военнослужещите преди заминаване за участие в операция или мисия извън територията на страната, по време на която им се разрешава допълнителен платен отпуск
\n
(2)Условията и редът за осъществяване на подготовката по ал. 1 се определят с акт на министъра на отбраната.
\n

Чл. 307

\n
(1)След завръщане от операция или мисия извън територията на страната военнослужещият и членовете на неговото семейство имат право на 7-дневна безплатна почивка в почивните бази на Министерството на отбраната. За времето на почивката на военнослужещия се разрешава допълнителен платен отпуск, а на съпругата (съпруга) - работодателят или органът по назначаването разрешава ползването на платен отпуск
\n
(2)Необходимите средства по ал. 1 за безплатната почивка се предвиждат по бюджета на операцията или мисията.
\n

Чл. 308

\n
(1)За осигуряване на успешен преход в цивилната сфера на освобождаваните от военна служба Министерството на отбраната изгражда и поддържа система за адаптация чрез 1. професионално ориентиране;
\n
2.мотивационна подготовка;
\n
3.обучение във висше гражданско училище за придобиване на следваща или различна от придобитата образователно-квалификационна степен;
\n
4.квалификационни курсове;
\n
5.подготовка за започване на самостоятелна стопанска дейност;
\n
6.съдействие за устройване на работа;
\n
7.информиране за възможностите по т. 1 - 6.
\n
(2)Финансирането на дейностите по ал. 1 се разпределя, както следва:
\n
1.по т. 3 - 70 на сто за сметка на Министерството на отбраната и 30 на сто за сметка на военнослужещия;
\n
2.по т. 1, 2, 4 - 7 - за сметка на бюджета на Министерството на отбраната.
\n
(3)Условията и редът за осъществяване на дейностите по ал. 1 се определят с наредба на министъра на отбраната.
\n

Чл. 309(1) Правата по чл. 308, ал. 1, т. 3 и 4 се ползват от военнослужещия еднократно за целия период на службата, ако е прослужил три години

\n
(2)При освобождаване от военна служба, с изключение на освобождаване поради наложено дисциплинарно наказание уволнение, военнослужещите могат да се ползват от правата по чл. 308, ал. 1, т. 1, 2, 5, 6 и 7.
\n
(3)Подлежащите на освобождаване от военна служба на основание чл. 162, т. 2, чл. 164 и 169, както и станалите негодни за военна служба при или по повод изпълнение на служебните си задължения имат право и на квалификационен курс, ако не са ползвали правата си по чл. 308, ал. 1, т. 3 и 4 по време на службата.
\n
(4)Продължителността на квалификационните курсове е до 6 месеца.
\n

Чл. 310(1) Министърът на отбраната може да подпомага национално представителните военно-патриотични съюзи и организации, като им оказва финансова или материална помощ

\n
(2)Министърът на отбраната може да предоставя на съюзите по ал. 1 за безвъзмездно ползване по предназначение помещения във военните клубове или други подходящи помещения или сгради в управление на Министерството на отбраната за осъществяване на тяхната патриотична дейност.
\n
(3)Условията и редът за предоставяне на финансовата или материалната помощ и за безвъзмездното ползване на помещенията или сградите се определят с акт на министъра на отбраната.
\n
(4)Условията, редът и критериите за признаването на военно-патриотичните съюзи и организации за национално представителни се определят с акт на Министерския съвет по предложение на министъра на отбраната.
\n

Чл. 311

\n
(1)Пенсионираните военнослужещи, военноинвалидите и военнопострадалите и ветераните от войните ползват лечебните заведения към Министерството на отбраната по ред, определен от министъра на отбараната
\n
(2)Лицата по ал. 1 ползват санаториумите и профилактичните заведения, почивната и спортната база, социалните кухни и дневните центрове към Министерството на отбраната при условията за военнослужещите с отчитане на правата, предвидени от Закона за военноинвалидите и военнопострадалите и в Закона за ветераните от войните.
\n
(3)Членовете на семействата на пенсионираните военнослужещи могат да ползват санаториумите и профилактичните заведения при условията и по реда, определени за съпрузите им.
\n
(4)Лицата по ал. 1 и пенсионираните цивилни служители могат да ползват домовете за пенсионирани военнослужещи, а ветераните от войните - домовете за ветерани, при условия и по ред, определени с акт на министъра на отбраната.
\n

Чл. 312

\n

Военнослужещите, цивилните служители, пенсионираните военнослужещи, военноинвалидите и военнопострадалите, изпаднали в тежко материално положение, могат да бъдат подпомагани с парични средства при условия и по ред, определени с наредба на министъра на отбраната

\n

Чл. 313

\n

Децата на загинали при или по повод изпълнение на службата военнослужещи имат правата по чл. 305. За времето на обучението им в основни, средни училища и в редовна форма на обучение във висшите училища в страната до навършване на 27-годишна възраст Министерството на отбраната им осигурява стипендия при условия, по ред и в размер, определени с акт на министъра на отбраната

\n

Чл. 314

\n

Разноските по погребението на военнослужещ или цивилен служител са за сметка на Министерството на отбраната. Със съгласието на близките на военнослужещия се отдават военни почести

\n

Чл. 315

\n

Преживелият съпруг (съпруга), децата и родителите на загинал при или по повод изпълнение на службата военнослужещ имат право на безплатна медицинска и психологична помощ по ред, определен с акт на министъра на отбраната Глава единадесета ИНФРАСТРУКТУРА НА ОТБРАНАТА

\n

Раздел I

\n

Недвижими имоти и съоръжения

\n

Чл. 316(1) Инфраструктурата на отбраната включва

\n
1.недвижими имоти, обекти и съоръжения, предназначени за разполагане на военните формирования;
\n
2.недвижими имоти, обекти и съоръжения, предназначени за провеждане на военни учения, за изпитване на бойна техника и въоръжение;
\n
3.недвижими имоти, обекти и съоръжения, предназначени за изпълнение на специфични функции и задачи по отбраната на страната;
\n
4.недвижими имоти за логистично осигуряване на въоръжените сили;
\n
5.обекти и съоръжения за нуждите на комуникационно-информационното осигуряване на отбраната;
\n
6.недвижими имоти за разполагане, изграждане или монтаж на съоръжения и друго движимо имущество, които са финансирани изцяло или частично по Програмата на НАТО за инвестиции в сигурността;
\n
7.недвижими имоти, обекти и съоръжения, предназначени за осигуряване на потребности във военно време;
\n
8.недвижими имоти и съоръжения - публична или частна държавна собственост, с отпаднала необходимост;
\n
9.недвижими имоти, предназначени за задоволяване на жилищните и социалните нужди на военнослужещите и на цивилните служители в Министерството на отбраната.
\n
(2)Недвижимите имоти, обектите и съоръженията по ал. 1, т. 1 - 7 са предназначени за непосредствено осъществяване на отбраната и са публична държавна собственост.
\n
(3)С подробни устройствени планове може да се извършва промяна на предназначението на имоти, предоставени за управление на министерството, само след съгласие на министъра на отбраната.
\n

Чл. 317

\n
(1)Върху незастроени имоти - частна държавна собственост, предоставени за управление на Министерството на отбраната, могат да се изграждат жилищни, общественообслужващи, спортни и културни обекти за задоволяване нуждите на военнослужещите и цивилните служителите от министерството
\n
(2)За изграждане на обектите по ал. 1 може да се учреди възмездно право на строеж със заповед на министъра на отбраната или на оправомощено от него длъжностно лице.
\n
(3)Правото на строеж се учредява след провеждане на търг при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет. В условията на търга може да се предвиди заплащането на правото на строеж да се извърши чрез равностойно имотно обезщетение в изграждания или с друг обект на базата на оценка, извършена от независим оценител.
\n
(4)Не се провежда търг при учредяване право на строеж по ал. 2 на юридически лица на бюджетна издръжка или на общини.
\n
(5)Въз основа на заповедта и след изпълнение на процедурата по ал. 3 министърът на отбраната или оправомощено от него длъжностно лице сключва договор.
\n
(6)Новоизградените жилищни обекти, получени като обезщетение по ал. 3, се включват в жилищния фонд на министерството.
\n

Чл. 318

\n
(1)Недвижимите имоти и съоръжения, предназначени за осигуряване непосредствените потребности на отбраната във военно време, се поддържат съгласно военновременните планове
\n
(2)Средствата за изграждането, поддържането и модернизацията на недвижимите имоти и съоръжения, предназначени за непосредствено осъществяване на отбраната, се осигуряват от държавния бюджет чрез бюджета на Министерството на отбраната.
\n
(3)Обектите и съоръженията, предоставени на Министерството на отбраната за непосредствено осъществяване на отбраната, се ползват при условия и по ред, определени с акт на министъра на отбраната.
\n
(4)Предназначението и собствеността на разположените, изградените или монтираните обекти, представляващи движимо или недвижимо имущество, които са финансирани изцяло или частично по Програмата на НАТО за инвестиции в сигурността, не може да се променя до прехвърляне на собствеността върху тези обекти на българската държава.
\n

Чл. 319(1) За недвижим имот или съоръжение с отпаднала необходимост за нуждите на отбраната министърът може

\n
1.да ги предостави за изграждане на обекти за задоволяване на социалните и жилищните нужди на военнослужещите и на цивилните служители в министерството;
\n
2.съвместно с министъра на регионалното развитие и благоустройството да ги предлага на Министерския съвет за безвъзмездно предоставяне на други ведомства, общини или юридически лица на бюджетна издръжка по реда на Закона за държавната собственост.
\n
(2)Недвижимите имоти, предоставени за управление на Министерството на отбраната, не могат да бъдат заменяни с недвижими имоти - собственост на физически или юридически лица или на общини, с изключение на случаите по чл. 304.
\n

Чл. 320

\n

Предоставените за управление на Министерството на отбраната имоти - частна държавна собственост, могат да се продават на инвеститори, които притежават сертификат за клас инвестиция, при условията и по реда на Закона за насърчаване на инвестициите

\n

Чл. 321

\n
(1)За нуждите на физическата подготовка за изпълнение на службата на военнослужещите и цивилните служители в Министерството на отбраната се изграждат и поддържат спортни обекти и съоръжения
\n
(2)За изпълнение на целите по ал. 1 спортните обекти и съоръжения могат да се предоставят за ползване:
\n
1.на юридически лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност, чиято основна дейност съответства на предназначението на имота и когато тази основна дейност подпомага физическата подготовка, военния спорт и социалната политика на Министерството на отбраната при условията на чл. 50а от Закона за физическото възпитание и спорта; срокът за предоставяне на имотите на лицензирани спортни организации или на спортни клубове - техни членове, които осъществяват дейности, свързани с въоръжените сили, е до 10 години;
\n
2.за срок до 20 години при условията на чл. 50б от Закона за физическото възпитание и спорта, ако спортните организации осъществяват дейности във връзка с отбраната и въоръжените сили на страната.
\n
(3)Спортните обекти и съоръжения, предоставени по реда на ал. 2, се ползват само по предназначение и в тях може да се извършва стопанска дейност съгласно Закона за юридическите лица с нестопанска цел. Когато спортните обекти и съоръжения не се ползват по предназначение, министърът на отбраната прекратява едностранно сключения договор.
\n

Чл. 322

\n

Министърът на отбраната образува или дава съгласие за участие в търговски дружества с имущество - частна държавна собственост, предоставено за управление на министерството

\n

Раздел II

\n

Въоръжения, специално оборудване, техника и други средства

\n

Чл. 323

\n

За изпълнението на задачите по отбраната на страната, както и за осъществяването на операции и мисии извън територията на Република България, въоръжените сили и военните формирования се осигуряват със съвременно въоръжение, техника, специално оборудване и други средства

\n

Чл. 324(1) Въоръжението, техниката, специалното оборудване и другите средства се осигуряват съгласно плана за организационно изграждане и развитие на въоръжените сили

\n
(2)Средствата по ал. 1 се осигуряват от държавния бюджет по бюджета на Министерството на отбраната и от други източници.
\n

Чл. 325

\n

Поддръжката и ремонтът на въоръжението, бойната и специалната техника се извършват в съответствие с необходимостта от осигуряване на постоянната им готовност за използване в бойни условия при условията и по реда за възлагане на обществени поръчки

\n

Раздел III

\n

Изисквания при провеждане на процедурите за изграждане на инфраструктурни обекти за нуждите на отбраната, разпореждане с имоти и движими вещи и доставка на въоръжение, техника и друго оборудване

\n

Чл. 326

\n
(1)Процедурите по изграждане на инфраструктурни обекти и за доставка на въоръжение, техника и друго оборудване за нуждите на отбраната се възлагат от Министерството на отбраната при спазване на следните принципи 1. публичност;
\n
2.точно прилагане на законовите изисквания;
\n
3.постигане на висока ефективност в провеждането на държавната политика в областта на отбраната;
\n
4.осъществяване на политиката за ускорено развитие на националната икономика.
\n
(2)Принципите по ал. 1 се прилагат и при разпореждане с недвижими имоти и движими вещи, при учредяване право на строеж върху недвижими имоти в управление на Министерството на отбраната и при разпореждане с дялове и акции от търговски дружества, в които министърът на отбраната упражнява правата на собственост в капитала.
\n
(3)Принципите по ал. 1 се прилагат и при разпореждане с дялове от търговски дружества, образувани с капитал от дружествата по ал. 2.
\n

Чл. 327

\n
(1)До участие в процедурите по чл. 326 не се допускат кандидати с неизяснен произход и собственик на капитала, регистрираните непосредствено преди участие в провежданата процедура, с капитал, по-малък от размера на началната (офертната) цена в обявената процедура, както и търговски дружества, в които капиталът е структуриран в акции на приносител
\n
(2)Министърът на отбраната може да въвежда допълнителни изисквания в провежданите процедури за постигане на целите по чл. 326.
\n

Глава дванадесета РЕГИСТРИ

\n

Чл. 328(1) В Министерството на отбраната се създават и поддържат

\n
1.регистър на военнослужещите;
\n
2.регистри на недвижимите имоти в управление на Министерството на отбраната: а) публична държавна собственост; б) частна държавна собственост; в) жилищен фонд;
\n
3.регистър на търговските дружествата, в които правата на държавата се упражняват от министъра на отбраната;
\n
4.регистър на имотите, включени като непарична вноска в капитала на търговските дружества, в които министърът на отбраната упражнява правата на държавата;
\n
5.Централен регистър на военноинвалидите и военнопострадалите;
\n
6.други регистри.
\n
(2)Министърът на отбраната или оправомощено от него длъжностно лице определя правилата за водене на регистрите по ал. 1.
\n
(3)Регистрите се изграждат и като автоматизирани.
\n

Чл. 329(1) Регистрите по чл. 328, ал. 1 са информационни системи, част от които са структурирани като съвкупност от лични данни

\n
(2)Администратори на лични данни по смисъла на Закона за защита на личните данни са министърът на отбраната и оправомощени от него длъжностни лица, които възлагат обработката на лични данни на определени от тях длъжностни лица.
\n
(3)Всяко лице има право да иска достъп до отнасящите се за него лични данни, обработвани в регистрите на Министерството на отбраната.
\n
(4)Администраторите на лични данни по ал. 2 се произнасят в 14-дневен срок от постъпване на искането за достъп.
\n
(5)При поискване администраторът на лични данни по ал. 2 предоставя на военнослужещия копие от обработваните за него лични данни на хартиен носител.
\n
(6)Администраторите на лични данни по ал. 2 отказват изцяло или частично предоставянето на лични данни, когато от това би възникнала опасност за отбраната или националната сигурност, за защитата на класифицираната информация, за разкриването на източниците на информацията или негласните методи и средства за нейното събиране, или ако предоставянето на тези данни би застрашило изпълнението на законово определените задачи на Министерството на отбраната
\n
(7)Условията и редът за събиране, съхраняване, обработване и предоставяне на лични данни и за достъп до регистъра по чл. 328, ал. 1, т. 1 се определят с наредба на министъра на отбраната.
\n
(8)Условията и редът за събиране, съхраняване, обработване и предоставяне на лични данни от служба “Военна полиция” се определят с акт на министъра на отбраната.
\n
(9)Контролът по защитата на правата на физическите лица при обработването на личните им данни и при осъществяването на достъп до тези данни се упражнява от Комисията за защита на личните данни при условията и по реда на Закона за защита на личните данни.
\n

Глава тринадесета АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

\n

Чл. 330

\n
(1)Който наруши разпоредбите на този закон или на нормативни актове по прилагането му, се наказва с глоба от 250 до 2500 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание
\n
(2)Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер от 500 до 5000 лв.
\n
(3)За повторно нарушение по ал. 1 глобата е в размер от 500 до 3000 лв., а имуществената санкция е в размер от 1000 до 7000 лв.
\n

Чл. 331

\n

Длъжностно лице, което не изпълни задължение, произтичащо от нормативен или административен акт на орган за ръководство на отбраната, се наказва с глоба от 300 до 3500 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание

\n

Чл. 332Който не изпълни писмено разпореждане на орган от служба “Военна полиция” по чл. 103, ал. 5 или заповед по чл. 335, ал. 2, се наказва с глоба от 100 до 500 лв

\n

Чл. 333

\n

Който противозаконно пречи на орган на служба “Военна полиция” да изпълнява функциите си, се наказва с глоба от 200 до 1000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание

\n

Чл. 334(1) Нарушенията по тази глава се установяват с актове, които се съставят от оправомощени от министъра на отбраната длъжностни лица

\n
(2)Наказателните постановления се издават от министъра на отбраната или от оправомощени от него длъжностни лица, извън лицата по ал. 1.
\n
(3)Съставянето на актовете, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.
\n

Глава четиринадесета ПРИНУДИТЕЛНИ АДМИНИСТРАТИВНИ МЕРКИ

\n

Чл. 335

\n
(1)За предотвратяване и преустановяване на нарушенията на този закон Главният инспекторат към Министерския съвет може да прилага следните принудителни административни мерки 1. задължителни предписания на държавните органи, органите на местното самоуправление и местната администрация и на ръководителите на юридическите лица за съставянето на военновременните планове и за изпълнението на задачите по поддържането на мобилизационната им готовност;
\n
2.спиране изграждането и въвеждането в експлоатация на обекти и съоръжения на транспортната, енергийната, съобщителната и складовата система и на други обекти в случаите, когато не са спазени предвидените в нормативен акт специални изисквания на отбраната;
\n
3.спиране експлоатацията на транспортни средства, производствени обекти и други съоръжения в случаите, когато не са изпълнени предвидените в нормативен акт специални изисквания за поддържането им в мобилизационна готовност.
\n
(2)За предотвратяване и преустановяване на нарушенията министърът на отбраната или оправомощени от него длъжностни лица могат да спират строителството, въвеждането в експлоатация и ползването на обекти, инсталации, уреди и съоръжения на Министерството на отбраната, както и други дейности в министерството, които създават опасност за възникването на пожари и производствени аварии.
\n

Чл. 336Принудителните административни мерки могат да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс

\n

ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

\n

§ 1По смисъла на този закон

\n
1.“Повторно” е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателно постановление, с което е наложено наказание за същия вид нарушение.
\n
2.“Тежко материално положение” е това материално положение, при което гражданите не могат да осигурят задоволяване на основните си жизнени нужди сами или с помощта на лицата, задължени по закон да се грижат за тях.
\n
3.“Годен за военна служба” е състояние на физическото и психическото здраве, при което лицето може да изпълнява военна служба.
\n
4.“Годен за военновременна служба” е състояние на физическото и психическото здраве, при което лицето може да изпълнява служба в резерва.
\n
5.“Оперативна готовност” е степента на подготвеност на формированията за изпълнение на оперативни задачи.
\n
6.“Мобилизационна готовност” е степента на подготвеност на формированията за преминаване в определени срокове към военновременни състав и организация.
\n
7.“Военно време” е периодът след обявяване на положение на война и военно положение или фактическото начало на военните действия.
\n
8.“Загинали или претърпели телесна повреда при изпълнение на службата” са, когато смъртта или телесната повреда е настъпила при действия или бездействия, които образуват съдържанието на военната служба или конкретно поставена задача.
\n
9.“Загинали или претърпели телесна повреда по повод изпълнение на службата” са, когато смъртта или телесната повреда са настъпили при действия или бездействия, които не са елемент от съдържанието на военната служба, но я предхождат или следват по време и са в пряка причинна връзка с нея.
\n
10.“Военно формирование” е взвод, рота, батарея, батальон, дивизион, ескадрила, полк, бригада, база или друга структура от въоръжените сили, която е организационно и икономически обособена.
\n
11.“Правила за използване на сила” са комплекс от норми, основаващи се на международното право и/или на българското законодателство, които определят действията и/или бездействията на военнослужещите при изпълнението на задачите им във връзка с конкретната операция или мисия.
\n
12.“Съюзническа държава” е държава - страна по международен договор, ратифициран, обнародван и влязъл в сила за Република България, с който се създава съюз с политико-военен характер.
\n
13.“Съюзнически задължения” са задължения, произтичащи от международния договор по т. 13.
\n
14.“Стоки” са всички предмети, пренасяни през държавната граница на Република България, необходими на българските въоръжени сили за изпълнение на задачите, с които те се изпращат извън нейната територия по този закон.
\n
15.“Хуманитарна мисия” е организирано действие на международната общност, отделна държава или международна организация по предотвратяване и овладяване на кризи без политически и/или военен характер, както и за преодоляване на техните последици.
\n
16.“Пряк началник” е началник, на когото военнослужещите са подчинени по йерархическата структура на военното формирование, отразена в неговия щат, както и по йерархическата подчиненост между военните формирования.
\n
17.“Непосредствен началник” е първият пряк началник на военнослужещия.
\n
18.“Критична инфраструктура” е система от съоръжения, услуги и информационни системи, чието спиране, неизправно функциониране или разрушаване би имало сериозно негативно въздействие върху здравето и безопасността на населението, околната среда, националното стопанство или върху ефективното функциониране на държавното управление.
\n

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

\n

§ 2Този закон отменя

\n
1.Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (обн., ДВ, бр. 112 от 1995 г., изм., бр. 67 от 1996 г., бр. 122 от 1997 г., бр. 70, 93, 152 и 153 от 1998 г., бр. 12, 67 и 69 от 1999 г., бр. 49 и 64 от 2000 г., бр. 25 и 34 от 2001 г., бр. 1, 40, 45 и 119 от 2002 г., бр. 50, 86, 95 и 112 от 2003 г., бр. 93 и 111 от 2004 г., бр. 27, 38, 76, 88 и 105 от 2005 г., бр. 30, 36, 56, 82, 91 и 102 от 2006 г., бр. 11, 41, 46 и 59 от 2007 г., Решение № 9 на Конституционния съд от 2007 г. - бр. 68 от 2007 г.; изм., бр. 89 и 109 от 2007 г., бр. 13 от 2008 г., Решение № 2 на Конституционния съд от 2008 г. - бр. 28 от 2008 г.; изм., бр. 36, 43 и 102 от 2008 г.).
\n
2.Закона за изпращане и използване на български въоръжени сили извън територията на Република България (обн., ДВ, бр. 102 от 2005 г.; изм., бр. 46 от 2007 г.).
\n
3.Закона за управление при кризи (обн., ДВ, бр. 19 от 2005 г.; изм., бр. 17, 30 и 102 от 2006 г., бр. 11, 41 и 78 от 2007 г., бр. 102 от 2008 г.).
\n

§ 3

\n
(1)Офицерите, сержантите (старшините) и войниците (матросите), заварени на кадрова военна служба към датата на влизане в сила на закона, се смятат за военнослужещи по този закон
\n
(2)Правоотношенията със заварените на служба военнослужещи се преобразуват в служебни правоотношения, считано от датата на влизане в сила на закона.
\n
(3)Образуваните производства за налагане на дисциплинарни наказания, за освобождаване от служба и за търсене на имуществена отговорност срещу военнослужещи се довършват по досегашния ред.
\n
(4)До влизането в сила на плана за организационно изграждане и развитие на въоръжените сили по чл. 22, ал. 2, т. 6, Класификатора по чл. 24, ал. 1 и до утвърждаването на длъжностите, за които се изискват висши офицерски звания, военнослужещите заемат длъжностите, на които са назначени към датата на влизане в сила на закона.
\n
(5)До влизането в сила на акта по чл. 212, ал. 2 на лицата по ал. 1 се заплащат досегашните възнаграждения.
\n
(6)При определяне размера на дължимите обезщетения по този закон прослуженото време на кадрова военна служба по отменения Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България се зачита за военна служба.
\n

§ 4Военните звания на лицата от постоянния и мобилизационния резерв по отменения Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България се запазват

\n

§ 5

\n

Началникът на Генералния щаб на Българската армия, заварен на кадрова военна служба към датата на влизане в сила на закона, се назначава за началник на отбраната до изтичането на срока по чл. 75, ал. 1 от отменения Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България

\n

§ 6

\n

Заварените към влизането в сила на закона граждански лица по отменения Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България придобиват статус на цивилни служители

\n

§ 7

\n

Длъжностните наименования и възнагражденията на служителите в Националния военноисторически музей се приравняват на длъжностните наименования и възнагражденията на цивилните служители по служебно или трудово правоотношение от изпълнителна агенция към министъра на отбраната

\n

§ 8

\n

Кадрови военнослужещ, който е освободен от служба за наложено дисциплинарно наказание уволнение по реда на отменения Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България, не може да бъде приет на военна служба по този закон

\n

§ 9

\n
(1)До 2012 г. министърът на отбраната има право да удължава максималния срок за престояване във военно звание и в длъжност на старшите офицери с една година, но не повече от три пъти
\n
(2)До 2015 г. пределната възраст за военна служба на сержантите от Министерството на отбраната е 52 години.
\n

§ 10До приемането на правилник за резерва на въоръжените сили задълженията по воденето на военния отчет се изпълняват от военните окръжия

\n

§ 11

\n
(1)По отношение на Националната разузнавателна служба и Националната служба за охрана, на правомощията на техните ръководители и на статуса на служителите им се прилагат този закон и правилникът за прилагането му, доколкото в тях не е предвидено друго, до приемането на закони за организацията и дейността на тези служби. Ръководителите на Националната разузнавателна служба и на Националната служба за охрана имат правата на министър по този закон по отношение на съответните служби
\n
(2)Забраната по чл. 49 не се прилага за службите по ал. 1 до приемането на закони за организацията и дейността им.
\n
(3)Службите по ал. 1 са юридически лица на бюджетна издръжка.
\n
(4)Назначаването и освобождаването на офицерите с висши офицерски звания, както и удостояването с висши офицерски звания в службите по ал. 1 се извършват по реда на този закон.
\n
(5)Пределната възраст за военна служба в Националната разузнавателна служба е:
\n
1.за офицери със звание “майор” - 54 години;
\n
2.за офицери със звание “подполковник” - 56 години;
\n
3.за офицери със звание “полковник” - 60 години;
\n
4.за офицери със звание “бригаден генерал” - 62 години;
\n
5.за офицери със звание “генерал-майор” - 63 години;
\n
6.за офицери със звание “генерал-лейтенант” - 64 години;
\n
7.за офицери със звание “генерал” - 65 години.
\n
(6)Пределната възраст за военна служба в Националната служба за охрана е:
\n
1.за сержантите (старшините) - 53 години;
\n
2.за офицерите със звание “майор” (капитан III ранг) и по-ниско - 53 години;
\n
3.за офицерите със звание “подполковник” (капитан II ранг) - 54 години;
\n
4.за офицери със звание “полковник”, “капитан I ранг” - 55 години;
\n
5.за офицери със звание “бригаден генерал”, “комодор” - 57 години;
\n
6.за офицери със звание “генерал-майор”, “контраадмирал” - 58 години;
\n
7.за офицери със звание “генерал-лейтенант”, “вицеадмирал” - 59 години.
\n
(7)Военнослужещите от Националната разузнавателна служба при изпълнение на служебните си задължения могат за прикритие да заемат и длъжности в държавната администрация и в юридически лица при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет.
\n

§ 12

\n

В Закона за преминаването през и пребиваването на територията на Република България на съюзнически и на чужди въоръжени сили (ДВ, бр. 102 от 2005 г.) се правят следните изменения и допълнения 1. В чл. 13 ал. 1 се изменя така: “(1) Министърът на отбраната разрешава преминаването през и/или пребиваването на територията на Република България с невоенен характер на:

\n
1.отделни военнослужещи и/или формирования до 1000 военнослужещи от съюзнически въоръжени сили;
\n
2.чужди въоръжени сили в състав до 120 военнослужещи;
\n
3.военни кораби и/или военни подводни кораби, и/или до 15 военни въздухоплавателни средства включително от съюзнически въоръжени сили с щатното въоръжение, без ядрени и енергийни установки на борда, с техните екипажи във връзка с участието им в мероприятия и военни учения, свързани с изпълнение на задължения, произтичащи от членството на Република България в международни организации и съюзи, по договори, ратифицирани, обнародвани и влезли в сила за Република България;
\n
4.до 5 военни кораба и/или един военен подводен кораб, и/или до 3 въздухоплавателни средства включително от чужди въоръжени сили с щатното въоръжение, без ядрени и енергийни установки на борда, с техните екипажи.”
\n
2.В глава втора се създава се чл. 18а: “Чл. 18а. (1) Министърът на отбраната определя условията и реда за преминаване през и/или пребиваване на територията на страната на чужди и/или съюзнически въоръжени сили, когато са в изпълнение на международен договор, ратифициран, обнародван и влязъл в сила за Република България, в който са посочени целите, периодът на пребиваване и съставът на въоръжените сили.
\n
(2)В случаите по ал. 1 исканията по чл. 14 постъпват по дипломатически канали и се разглеждат от министъра на отбраната.”
\n

§ 13

\n

В Закона за електронните съобщения (обн., ДВ, бр. 41 от 2007 г.; изм., бр. 109 от 2007 г., бр. 36, 43 и 69 от 2008 г., бр. 17 от 2009 г.) се правят следните изменения и допълнения 1. В чл. 14 след думите “Министърът на отбраната” се добавя “или оправомощено от него длъжностно лице”.

\n
2.В чл. 17, ал. 1, т. 2 думите “кризи по смисъла на Закона за управление при кризи” се заменят с “бедствия по смисъла на Закона за защита при бедствия”.
\n
3.В чл. 20, ал. 1, т. 14 думата “кризи” и запетаята се заличават.
\n
4.В чл. 40, ал. 2 думите “отбраната и управлението при кризи” се заменят с “и отбраната”.
\n
5.В чл. 73, ал. 3, т. 7, буква “д” думите “кризи по смисъла на Закона за управление при кризи” се заменят с “бедствия по смисъла на Закона за защита при бедствия”.
\n
6.В чл. 106, т. 12 думите “кризи по смисъла на Закона за управление при кризи” се заменят с “бедствия по смисъла на Закона за защита при бедствия”.
\n
7.В чл. 120, ал. 1, т. 1 думата “кризи” се заменя с “бедствия”.
\n
8.В наименованието на глава осемнадесета думата “кризи” се заменя с “бедствия”.
\n
9.В чл. 300 ал. 1 се отменя.
\n
10.В чл. 301, ал. 1 думите “кризи по смисъла на Закона за управление при кризи” се заменят с “бедствия по смисъла на Закона за защита при бедствия”.
\n
11.В чл. 303, ал. 1 и 2 думите “кризи по смисъла на Закона за управление при кризи” се заменят с “бедствия по смисъла на Закона за защита при бедствия”.
\n

§ 14

\n

В Закона за данъците върху доходите на физическите лица (обн., ДВ, бр. 95 от 2006 г.; изм., бр. 52, 64 и 113 от 2007 г., бр. 28, 43 и 106 от 2008 г. и бр. 25 от 2009 г.) в чл. 24, ал. 2 се правят следните изменения 1. В т. 1: а) в буква “г” думите “чл. 234, ал. 3 и 4” се заменят с “чл. 225, ал. 1, т. 1 и 2 и чл. 286, ал. 1, т. 1 и 2”; б) в буква “д” думите “чл. 234, ал. 2 и чл. 275, ал. 6” се заменят с “чл. 224, ал. 2 и чл. 298, ал. 2”.

\n
2.В т. 7 думите “чл. 240, ал. 4” се заменят с “чл. 303, ал. 1”.
\n
3.В т. 8 думите “чл. 235, 237 и 239” се заменят с “чл. 227, 229, 232”.
\n
4.В т. 16 думите “паричната помощ по чл. 245, ал. 1” се заменят с “паричните средства по чл. 312”.
\n

§ 15

\n

В Кодекса за социално осигуряване (обн., ДВ, бр. 110 от 1999 г.; Решение № 5 на Конституционния съд от 2000 г. - бр. 55 от 2000 г.; изм., бр. 64 от 2000 г., бр. 1, 35 и 41 от 2001 г., бр. 1, 10, 45, 74, 112, 119 и 120 от 2002 г., бр. 8, 42, 67, 95, 112 и 114 от 2003 г., бр. 12, 21, 38, 52, 53, 69, 70, 112 и 115 от 2004 г., бр. 38, 39, 76, 102, 103, 104 и 105 от 2005 г., бр. 17, 30, 34, 56, 68, 80, 82, 95, 102 и 105 от 2006 г., бр. 41, 52, 53, 64, 77, 97, 100, 109 и 113 от 2007 г., бр. 33, 43, 67, 69, 89 и 102 от 2008 г. и бр. 23 и 25 от 2009 г.) се правят следните изменения и допълнения 1. В чл. 4, ал. 1, т. 4 думите “кадровите военнослужещи” се заменят с “военнослужещите”.

\n
2.В чл. 26а, т. 3 думите “чл. 233” се заменят с “чл. 230”.
\n
3.В чл. 26б думите “чл. 233” се заменят с “чл. 230”.
\n
4.В чл. 42, ал. 3 думите “договори за кадрова военна служба” се заменят със “служебни правоотношения по изпълнение на военна служба”.
\n
5.В чл. 54б, ал. 3 думите “чл. 128, т. 1, 7 и 8, чл. 128а и чл. 128в, т. 2” се заменят с “чл. 162, т. 1 и 6, чл. 163 и чл. 165, т. 2 и 3”.
\n
6.В чл. 54е, ал. 1 думите “чл. 134, ал. 1” се заменят с “чл. 172, ал. 1”.
\n
7.В чл. 69: а) в заглавието думите “кадровите военнослужещи” се заменят с “военнослужещите”; б) алинея 1 се изменя така: “(1) Военнослужещите придобиват право на пенсия при уволнение, независимо от възрастта им, при 25 години осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като военнослужещи по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.”; в) в ал. 3 думата “кадрова” се заличава; г) в ал. 4 думите “Кадровите военнослужещи и лицата по ал. 2 и 3” се заменят с “Лицата по ал. 1, 2 и 3”.
\n
8.В чл. 104: а) в ал. 7 думите “които непосредствено участват в бойни действия, във военно време” се заменят с “при участие в операции и мисии извън територията на страната с висока степен на риск, както и при участие в бойни действия или във военно време”; б) създава се ал. 8: “(8) За лицата по чл. 69 при участие в операции и мисии извън територията на страната с ниска степен на риск една година действително изслужено време се зачита за две години осигурителен стаж от трета категория.”
\n
9.В чл. 230, ал. 3, т. 3, буква “в” думите “кадровите военнослужещи” се заменят с “военнослужещите”.
\n
10.В чл. 262, ал. 1, т. 4 думите “кадровите военнослужещи” се заменят с “военнослужещите”.
\n
11.В чл. 282, ал. 1, т. 3, буква “в” думите “кадровите военнослужещи” се заменят с “военнослужещите”.
\n
12.В чл. 287, ал. 2 думите “чл. 128, т. 1, 7 и 8, чл. 128а и чл. 128в, т. 2” се заменят с “чл. 162, т. 1 и 6, чл. 163 и чл. 165, т. 2 и 3”.
\n
13.В преходните и заключителните разпоредби се създава § 8а: “§ 8а. При придобиване на права по този кодекс прослуженото време на кадрова военна служба по отменения Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България (обн., ДВ, бр. 112 от 1995 г.; изм., бр. 67 от 1996 г., бр. 122 от 1997 г., бр. 70, 93, 152 и 153 от 1998 г., бр. 12, 67 и 69 от 1999 г., бр. 49 и 64 от 2000 г., бр. 25 и 34 от 2001 г., бр. 1, 40, 45 и 119 от 2002 г., бр. 50, 86, 95 и 112 от 2003 г., бр. 93 и 111 от 2004 г., бр. 27, 38, 76, 88 и 105 от 2005 г., бр. 30, 36, 56, 82, 91 и 102 от 2006 г., бр. 11, 41, 46 и 59 от 2007 г., Решение № 9 на Конституционния съд от 2007 г. - бр. 68 от 2007 г.; изм., бр. 89 и 109 от 2007 г., бр. 13 от 2008 г., Решение № 2 на Конституционния съд от 2008 г. - бр. 28 от 2008 г.; изм., бр. 36, 43 и 102 от 2008 г.; отм., бр. 35 от 2009 г.) се зачита за военна служба.”
\n

§ 16

\n

В Закона за защита на класифицираната информация (обн., ДВ, бр. 45 от 2002 г.; попр., бр. 5 от 2003 г.; изм., бр. 31 от 2003 г., бр. 52, 55 и 89 от 2004 г., бр. 17 и 82 от 2006 г., бр. 46, 57, 95 и 109 от 2007 г., бр. 36, 66, 69 и 109 от 2008 г.) се правят следните изменения и допълнения 1. В чл. 11, ал. 3: а) в текста преди т. 1 думите “и на Българската армия” се заличават; б) в т. 1 думата “кадрова” се заличава, думите “граждански лица” се заменят с “цивилни служители”, а думите “и Българската армия, както и във второстепенните разпоредители с бюджетни кредити към министъра на отбраната” се заличават; в) в т. 2 думите “Министерството на отбраната и Българската армия, както и във второстепенните разпоредители с бюджетни кредити към министъра на отбраната” се заменят със “структурите на Министерството на отбраната”; г) в т. 3 думите “Министерството на отбраната и в Българската армия, както и във второстепенните разпоредители с бюджетни кредити към министъра на отбраната” се заменят със “структурите на Министерството на отбраната”.

\n
2.В чл. 18, ал. 5 думите “гражданските лица от Министерството на отбраната и Българската армия” се заменят с “цивилните служители от структурите на Министерството на отбраната”.
\n
3.В чл. 22, ал. 3 думите “Министерството на отбраната и в Българската армия” се заменят със “структурите на Министерството на отбраната”.
\n
4.В чл. 51 думите “Министерството на отбраната и в Българската армия” се заменят със “структурите на Министерството на отбраната”.
\n
5.В § 1, т. 3 от допълнителните разпоредби след думата “администрации” се добавя “структурите на Министерството на отбраната по чл. 77, ал. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България”, а думите “както и въоръжените сили на Република България” се заличават.
\n

§ 17

\n

В Закона за държавните резерви и военновременните запаси (обн., ДВ, бр. 9 от 2003 г.; попр., бр. 37 от 2003 г.; изм., бр. 19, 69 и 105 от 2005 г., бр. 30 и 102 от 2006 г., бр. 54 от 2008 г.) се правят следните изменения и допълнения 1. В чл. 2, ал. 1 и 2 думата “кризи” се заменя с “кризисна ситуация”.

\n
2.В чл. 7, ал. 2: а) създава се нова т. 12: “12. разработва и внася по съответния ред предложения за възлагане на военновременните задачи за производство на основна военна продукция за въоръжените сили и на основна гражданска продукция;”; б) досегашната т. 12 става т. 13.
\n
3.В чл. 14 след думите “министъра на отбраната” се добавя “и на председателя на агенцията”.
\n
4.В чл. 19 ал. 5 се изменя така: “(5) Заповедите на председателя на агенцията за освобождаване на държавните резерви, за тяхното предаване или преместване са задължителни за търговците и организациите съхранители и подлежат на незабавно изпълнение. Заповедите не подлежат на обжалване.”
\n
5.В чл. 22 след думите “военновременни задачи” се поставя запетая и се добавя “или на търговци и организации, определени от агенцията на конкурсен принцип”.
\n
6.В чл. 24: а) в ал. 1 в текста преди т. 1 изречения първо и второ се изменят така: “Освобождаването на военновременните запаси се извършва с решение на Министерския съвет или на упълномощен от него орган по предложение на председателя на агенцията. Въз основа на решението председателят на агенцията издава последваща заповед за освобождаване.”; б) алинея 5 се изменя така: “(5) Заповедите на председателя на агенцията за освобождаване на военновременните запаси, за тяхното предаване или преместване са задължителни за търговците и организациите съхранители и подлежат на незабавно изпълнение. Заповедите не подлежат на обжалване.”
\n

§ 18

\n

В Закона за народната просвета (обн., ДВ, бр. 86 от 1991 г.; изм., бр. 90 от 1996 г., бр. 36, 124 и 153 от 1998 г., бр. 67 и 68 от 1999 г., бр. 90 и 95 от 2002 г., бр. 29, 71, 86 и 114 от 2003 г., бр. 40 от 2004 г., бр. 28, 94, 103 и 105 от 2005 г., бр. 41 и 105 от 2006 г., бр. 113 от 2007 г., бр. 50 от 2008 г.) се правят следните изменения и допълнения 1. В чл. 10: а) създава се нова ал. 3: “(3) Държавни са и детските градини към Министерството на отбраната, предназначени за обучение, възпитание и отглеждане на деца на военнослужещи и цивилни служители на Министерството на отбраната и финансирани от бюджета на министерството. Предоставените им за ползване имоти са публична държавна собственост.”; б) досегашните ал. 3, 4 и 5 стават съответно ал. 4, 5 и 6; в) досегашната ал. 6 става ал. 7 и в нея се създава изречение второ: “Държавните детски градини по ал. 3 се откриват, преобразуват и закриват със заповед на министъра на отбраната, съгласувано с министъра на образованието и науката.”; г) досегашната ал. 7 става ал. 8.

\n
2.В чл. 19 се създава ал. 4: “(4) Военнослужещите и цивилните служители на Министерството на отбраната - родители на децата, настанени в държавните детски градини към Министерството на отбраната, не заплащат таксите по ал. 2.”
\n
3.В чл. 20а: а) в ал. 1 след думите “случаите по” се добавя “чл. 10, ал. 3 и”; б) създава се ал. 3: “(3) В държавните детски градини към Министерството на отбраната постъпват с предимство деца на военнослужещи и цивилни служители на Министерството на отбраната.”
\n
4.В чл. 37: а) в ал. 3 накрая се добавя “а за детските градини по чл. 10, ал. 3 - министърът на отбраната”; б) в ал. 8 след думите “министъра на образованието и науката” се добавя “на директорите на държавните детски градини по чл. 10, ал. 3 - от министъра на отбраната”.
\n

§ 19

\n

В Закона за Консултативен съвет за национална сигурност (обн., ДВ, бр. 13 от 1994 г.; изм., бр. 28 от 2008 г.) в чл. 2, ал. 2, т. 8 думите “Генералния щаб на Българската армия” се заменят с “отбраната”

\n

§ 20

\n

В Кодекса на труда (обн., ДВ, бр. 26 и 27 от 1986 г.; изм., бр. 6 от 1988 г., бр. 21, 30 и 94 от 1990 г., бр. 27, 32 и 104 от 1991 г., бр. 23, 26, 88 и 100 от 1992 г., Решение № 12 на Конституционния съд от 1995 г. - бр. 69 от 1995 г.; изм., бр. 87 от 1995 г., бр. 2, 12 и 28 от 1996 г., бр. 124 от 1997 г., бр. 22 от 1998 г.; Решение № 11 на Конституционния съд от 1998 г. - бр. 52 от 1998 г.; бр. 56, 83, 108 и 133 от 1998 г., бр. 51, 67 и 110 от 1999 г., бр. 25 от 2001 г., бр. 1, 105 и 120 от 2002 г., бр. 18, 86 и 95 от 2003 г., бр. 52 от 2004 г., бр. 19, 27, 46, 76, 83 и 105 от 2005 г., бр. 24, 30, 48, 57, 68, 75, 102 и 105 от 2006 г., бр. 40, 46, 59, 64 и 104 от 2007 г., бр. 43, 94, 108 и 109 от 2008 г.) се правят следните изменения 1. В чл. 144, т. 2 думите “кризи или” се заличават.

\n
2.В чл. 158, ал. 3 думите “предходната алинея” се заменят с “ал. 2”, а думите “Министерството на отбраната” се заменят с “ведомството, което го провежда”.
\n
3.В чл. 218: а) в заглавието думата “криза” се заменя с “бедствие”; б) в ал. 1 и 2 думите “криза или” се заличават.
\n

§ 21

\n

В Закона за държавния служител (обн., ДВ, бр. 67 от 1999 г.; изм., бр. 1 от 2000 г., бр. 25, 99 и 110 от 2001 г., бр. 45 от 2002 г., бр. 95 от 2003 г., бр. 70 от 2004 г., бр. 19 от 2005 г., бр. 24, 30 и 102 от 2006 г., бр. 59 и 64 от 2007 г., бр. 43, 94 и 108 от 2008 г.) се правят следните изменения 1. В чл. 62, ал. 1 т. 6 се изменя така: “6. при повикване на учебно-мобилизационно мероприятие - за времето на мероприятието, включително деня на отиване и връщане; ако учебно-мобилизационното мероприятие продължава 15 и повече дни, държавният служител има право на два календарни дни платен отпуск преди заминаването и на два дни след завръщането;”.

\n
2.В чл. 77: а) в заглавието думата “криза” се заменя с “бедствие”; б) в ал. 1 и 2 думите “криза или” се заличават.
\n

§ 22

\n

В Закона за администрацията (обн., ДВ, бр. 130 от 1998 г., Решение № 2 на Конституционния съд от 1999 г. - бр. 8 от 1999 г.; изм., бр. 67 от 1999 г., бр. 64 и 81 от 2000 г., бр. 99 и 101 от 2001 г., бр. 95 от 2003 г., бр. 19 от 2005 г., бр. 24, 30, 69 и 102 от 2006 г., бр. 46 и 78 от 2007 г., бр. 43 и 94 от 2008 г.) се правят следните изменения 1. В чл. 7, ал. 1, т. 6 думите “кризи и” се заличават.

\n
2.В чл. 31, ал. 1: а) в т. 9 думите “и кризи” се заличават; б) в т. 10 думите “и управление при кризи” се заменят със “сигурност”.
\n

§ 23

\n

В Закона за местното самоуправление и местната администрация (обн., ДВ, бр. 77 от 1991 г.; изм., бр. 24, 49 и 65 от 1995 г., бр. 90 от 1996 г., бр. 122 от 1997 г., бр. 33, 130 и 154 от 1998 г., бр. 67 и 69 от 1999 г., бр. 26 и 85 от 2000 г., бр. 1 от 2001 г., бр. 28, 45 и 119 от 2002 г., бр. 69 от 2003 г., бр. 19 и 34 от 2005 г., бр. 30 и 69 от 2006 г., бр. 61 и 63 от 2007 г., бр. 54 и 108 от 2008 г., бр. 6 и 14 от 2009 г.) в чл. 44, ал. 1 се правят следните изменения 1. Точка 11 се отменя.

\n
2.В т. 12 думите “и управление при кризи” се заличават.
\n

§ 24В Закона за защита при бедствия (обн., ДВ, бр. 102 от 2006 г.; изм., бр. 41 и 113 от 2007 г., бр. 69 и 102 от 2008 г.) се правят следните изменения и допълнения

\n
1.В чл. 30 ал. 1 се отменя.
\n
2.Създава се чл. 50а: “Чл. 50а. Министерският съвет по предложение на министъра на извънредните ситуации обявява с решение бедствено положение на територията на повече от една област или на територията на цялата страна.”
\n
3.В чл. 51: а) в ал. 1 след думите “по чл. 50, ал. 1” се добавя “и в решението по чл. 50а”; б) алинеи 2, 3 и 4 се изменят така: “(2) При необходимост срокът на действие на бедственото положение може да бъде удължен:
\n
1.от кмета на общината след съгласуване с областния управител;
\n
2.от областния управител след съгласуване с министъра на извънредните ситуации;
\n
3.по решение на Министерския съвет.
\n
(3)Бедственото положение се отменя предсрочно при отпадане на обстоятелствата, послужили като основание за обявяването му от органа, който го е обявил.
\n
(4)Актовете по ал. 2 и 3 влизат в сила незабавно и се разгласяват чрез средствата за масово осведомяване.”
\n
4.Член 53 се отменя.
\n
5.В чл. 62, ал. 2: а) създава се нова т. 4: “4. въвежда Национална система за ранно предупреждение и оповестяване на органите на изпълнителната власт и населението при бедствия и определя с наредба условията и реда за функционирането й по предложение на министъра на извънредните ситуации.”; б) досегашната т. 4 става т. 5.
\n

§ 25

\n

В Закона за военноинвалидите и военнопострадалите (обн., ДВ, бр. 27 от 2005 г.; изм., бр. 88 от 2005 г., бр. 110 от 2008 г.) се правят следните изменения и допълнения 1. В чл. 3, ал. 1 думите “кадрова или наборна” се заменят с “военна”.

\n
2.В чл. 4, т. 1 думите “кадрова или наборна” се заменят с “военна”.
\n
3.В чл. 21 думите “чл. 243 и 245” се заменят с “чл. 311, ал. 1, 2 и 4 и чл. 312”.
\n
4.В § 1 от допълнителната разпоредба се създава т. 2: “2. “Военна служба” по смисъла на този закон е и кадровата и наборната военна служба по отменения Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България (обн., ДВ, бр. 112 от 1995 г.; изм., бр. 67 от 1996 г., бр. 122 от 1997 г., бр. 70, 93, 152 и 153 от 1998 г., бр. 12, 67 и 69 от 1999 г., бр. 49 и 64 от 2000 г., бр. 25 и 34 от 2001 г., бр. 1, 40, 45 и 119 от 2002 г., бр. 50, 86, 95 и 112 от 2003 г., бр. 93 и 111 от 2004 г., бр. 27, 38, 76, 88 и 105 от 2005 г., бр. 30, 36, 56, 82, 91 и 102 от 2006 г., бр. 11, 41, 46 и 59 от 2007 г., Решение № 9 на Конституционния съд от 2007 г. - бр. 68 от 2007 г.; изм., бр. 89 и 109 от 2007 г., бр. 13 от 2008 г., Решение № 2 на Конституционния съд от 2008 г. - бр. 28 от 2008 г.; изм., бр. 36, 43 и 102 от 2008 г.; отм., бр. 35 от 2009 г. ).”
\n

§ 26

\n

В Закона за българските документи за самоличност (обн., ДВ, бр. 93 от 1998 г.; изм., бр. 53, 67, 70 и 113 от 1999 г., бр. 108 от 2000 г., бр. 42 от 2001 г., бр. 45 и 54 от 2002 г., бр. 29 и 63 от 2003 г., бр. 96, 103 и 111 от 2004 г., бр. 43, 71, 86, 88 и 105 от 2005 г., бр. 30, 82 и 105 от 2006 г., бр. 29, 46 и 52 от 2007 г., бр. 66, 88 и 110 от 2008 г.) се правят следните изменения 1. В чл. 38, ал. 1, т. 1, буква “л” думите “Генералния щаб на Българската армия” се заменят с “отбраната”.

\n
2.В чл. 39а думите “Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на подчинение на министъра на отбраната” се заменят със “структурите на Министерството на отбраната”.
\n

§ 27

\n

В Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (обн., ДВ, бр. 102 от 2006 г.; изм., бр. 41, 57 и 109 от 2007 г., бр. 69 от 2008 г. и бр. 25 от 2009 г. ) в чл. 3, ал. 1 т. 15 се изменя така “15. началникът и заместник-началникът на отбраната, командващият съвместното оперативно командване, началниците и заместник-началниците на щабовете по подготовката на сухопътните войски, военновъздушните и военноморските сили и началникът на щаба по осигуряването и поддръжката;”.

\n

§ 28В Закона за държавния протокол (ДВ, бр. 32 от 2000 г.) се правят следните изменения

\n
1.В чл. 9, ал. 3, т. 21 думите “Генералния щаб на Българската армия” се заменят с “отбраната”.
\n
2.В чл. 10, т. 10 думите “Генерален щаб на Българската армия” се заменят с “Щаб на отбраната”.
\n

§ 29

\n

В Закона за здравното осигуряване (обн., ДВ, бр. 70 от 1998 г.; изм., бр. 93 и 153 от 1998 г., бр. 62, 65, 67, 69, 110 и 113 от 1999 г., бр. 64 от 2000 г., бр. 41 от 2001 г., бр. 1, 54, 74, 107, 112, 119 и 120 от 2002 г., бр. 8, 50, 107 и 114 от 2003 г., бр. 28, 38, 49, 70, 85 и 111 от 2004 г., бр. 39, 45, 76, 99, 102, 103 и 105 от 2005 г., бр. 17, 18, 30, 33, 34, 59, 80, 95 и 105 от 2006 г., бр. 11 от 2007 г.; Решение № 3 на Конституционния съд от 2007 г. - бр. 26 от 2007 г.; изм., бр. 31, 46, 53, 59, 97, 100 и 113 от 2007 г., бр. 37, 71 и 110 от 2008 г.) в чл. 40, ал. 3, т. 10 думите “кадровите военнослужещи” се заменят с “военнослужещите”, а думите “чл. 233” се заменят с “чл. 230”

\n

§ 30

\n

В Административнопроцесуалния кодекс (обн., ДВ, бр. 30 от 2006 г.; изм., бр. 59 и 64 от 2007 г., бр. 94 от 2008 г.) в чл. 73 думите “или за управление при кризи” се заличават

\n

§ 31

\n

В Закона за ветеринарномедицинската дейност (обн., ДВ, бр. 87 от 2005 г.; изм., бр. 30, 31, 55 и 88 от 2006 г., бр. 51 и 84 от 2007 г., бр. 13, 36 и 100 от 2008 г. и бр. 27 от 2009 г.) се правят следните изменения 1. В чл. 16 думата “кризи” се заменя с “бедствия”;

\n
2.В чл. 45 думата “кризи” се заменя с “бедствия”.
\n

§ 32

\n

В Закона за водите (обн., ДВ, бр. 67 от 1999 г.; изм., бр. 81 от 2000 г., бр. 34, 41 и 108 от 2001 г., бр. 47, 74 и 91 от 2002 г., бр. 42, 69, 84 и 107 от 2003 г., бр. 6 и 70 от 2004 г., бр. 18, 77 и 94 от 2005 г., бр. 29, 30, 36, 65, 66, 105 и 108 от 2006 г., бр. 22 и 59 от 2007 г., бр. 36, 52 и 70 от 2008 г., бр. 12 от 2009 г.) в чл. 44, ал. 1, т. 2 думата “кризисно” се заменя с “бедствено”, а думите “Закона за управление при кризи” се заменят със “Закона за защита при бедствия”

\n

§ 33В Закона за Държавна агенция “Национална сигурност” (обн., ДВ, бр. 109 от 2007 г.; изм., бр. 69 и 94 от 2008 г., бр. 22 от 2009 г.) се правят следните изменения

\n
1.В чл. 4, ал. 1 в текста преди т. 1 думите “Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на подчинение на министъра на отбраната” се заменят със “структурите на Министерството на отбраната по чл. 77, ал. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България”.
\n
2.В чл. 12, ал. 2, т. 5 думите “кризи и” се заличават.
\n
3.В чл. 123, ал. 3 навсякъде думите “Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на подчинение на министъра на отбраната” се заменят със “структурите на Министерството на отбраната по чл. 77, ал. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България”.
\n

§ 34

\n

В Закона за енергетиката (обн., ДВ, бр. 107 от 2003 г.; изм., бр. 18 от 2004 г., бр. 18 и 95 от 2005 г., бр. 30, 65 и 74 от 2006 г., бр. 49, 55 и 59 от 2007 г., бр. 36, 43 и 98 от 2008 г.) се правят следните изменения 1. В чл. 5, ал. 4 думите “кризи от военен и невоенен характер” се заменят с “бедствия и във военно време”.

\n
2.В чл. 75, ал. 1, т. 4 думата “кризи” се заменя с “бедствия”.
\n

§ 35

\n

В Закона за железопътния транспорт (обн., ДВ, бр. 97 от 2000 г.; изм., бр. 47 и 96 от 2002 г., бр. 70 и 115 от 2004 г., бр. 77 и 88 от 2005 г., бр. 36, 37, 62, 92 и 108 от 2006 г., бр. 22 от 2009 г.) се правят следните изменения 1. В чл. 27 думите “кризисни ситуации (природни бедствия, терористични действия и военни конфликти)” се заменят с “бедствия, терористични действия и военни конфликти”.

\n
2.В чл. 32, ал. 2 думите “кризи и” се заличават.
\n
3.В чл. 115д, ал. 5, т. 11 думите “и кризи” се заличават.
\n

§ 36В Закона за инспектиране на труда (ДВ, бр. 102 от 2008 г.) в чл. 6 се правят следните изменения

\n
1.В т. 2, буква “г” думата “кризи” се заменя с “бедствия”.
\n
2.В т. 8 думите “Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на негово подчинение” се заменят със “структурите на Министерството на отбраната по чл. 77, ал. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България”.
\n

§ 37В Закона за Камарата на строителите (обн., ДВ, бр. 108 от 2006 г.; изм., бр. 19 от 2009 г.) се правят следните изменения

\n
1.В чл. 15, ал. 1, т. 4, буква “г” думите “управление при кризи” се заменят със “защита при бедствия”.
\n
2.В чл. 27, т. 4 думите “управлението при кризи” се заличават.
\n

§ 38

\n

В Закона за корпоративното подоходно облагане (обн., ДВ, бр. 105 от 2006 г.; изм., бр. 52, 108 и 110 от 2007 г., бр. 69 и 106 от 2008 г.) в чл. 31, ал. 1, т. 9 думите “кризи по смисъла на Закона за управление при кризи” се заменят с “бедствия по смисъла на Закона за защита при бедствия”

\n

§ 39

\n

В Закона за опазване на околната среда (обн., ДВ, бр. 91 от 2002 г.; попр., бр. 98 от 2002 г.; изм., бр. 86 от 2003 г., бр. 70 от 2004 г., бр. 74, 77, 88, 95 и 105 от 2005 г., бр. 30, 65, 82, 99, 102 и 105 от 2006 г., бр. 31, 41 и 89 от 2007 г., бр. 36, 52 и 105 от 2008 г., бр. 12 и 19 от 2009 г.) в чл. 116, ал. 1 думите “и управление при кризи” се заличават

\n

§ 40

\n

В Закона за отговорността за предотвратяване и отстраняване на екологични щети (обн., ДВ, бр. 43 от 2008 г.; изм., бр. 12 от 2009 г.) в чл. 5 т. 7 се изменя така “7. дейности при обявено бедствено положение по Закона за защита при бедствия .”

", "next": 239761}