{"html": "<div class=\"lf-doc\"><p class=\"lf-p\">а) 40 ml на 1,6 % агароза в 0,05 M Tris/HCl буфер, pH 7,2 с 8,5 % NaCl; б) 15 ml от серум на говежда левкоза, който има антитела само към вирусни гликопротеини на левкоза по говедата, разреден 1:10 в 0,05 M Tris/HCl буфер, pH 7,2 с 8,5 % NaCl; в) 15 ml на говежда левкоза серум, който има антитела само към вирусни гликопротеини на левкоза по говедата, разреден 1:5 в 0,05 M Tris/HCl буфериран, pH 7,2 с 8,5 % NaCl; г) 4 пластмасови легенчета с диаметър 85 mm; д) перфорация с диаметър от 4 до 6 mm; е) референтен антиген; ж) стандартизиран антиген; з) водна баня (56 °C).</p>\n<p class=\"lf-p\">Процедура Агарозата се разтваря (1,6 %) в Tris/HCl буфер чрез внимателно нагряване до 100 °C. Поставя се на 56 °C водна баня за приблизително един час. Също така се поставят разрежданията на говеждия левкозен серум на 56 °C водна баня.</p>\n<p class=\"lf-p\">След това се смесват 15 ml от 56 °C агарозен разтвор с 15 ml говежди левкозен серум (1:10), бързо се разклаща и се изсипват 15 ml в едно от двете каменни легенчета. Процедурата се повтаря с говеждия левкозен серум, разреден 1:5.</p>\n<p class=\"lf-p\">Когато агарозата се втвърди, в нея се правят дупки, както следва:</p>\n<p class=\"lf-p\">Добавяне на антиген а) каменни легенчета 1 и 3: клетка A - с неразреден референтен антиген, клетка Б - с 1:2 разреден референтен антиген, клетки В и Д - с референтен антиген, клетка Г - с неразреден тест антиген; б) каменни легенчета 2 и 4: клетка A - с неразреден тест антиген, клетка Б - с 1:2 разреден тест антиген, клетка В - с 1:4 разреден тест антиген, клетка Г - с 1:8 разреден тест антиген.</p>\n<p class=\"lf-p\">Допълнителни инструкции 1. Експериментът се изпълнява с две серумни разреждания (1:5 и 1:10) за получаване на оптимална утайка.</p>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">2.</span>Ако диаметърът на утайката е прекалено малък и при двете разреждания, по-нататък серумът трябва да бъде разреден.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">3.</span>Ако диаметърът на утайката при двете разреждания е прекалено голям и слаб, се избира по-нисък серум.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">4.</span>Финалната концентрация на агароза трябва да бъде 0,8 %, този на серумите - съответно 5 и 10 %.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">5.</span>Отбелязват се измерените диаметри в следващата координатна система. Разреждането на антигена се тества със същия диаметър, като референтният антиген е работното разреждане.</div>\n<p class=\"lf-p\">В. Имуноензимен метод (ЕЛАЙЗА) за откриване на ензоотична левкоза по говедата 1. Материалът и реагентите, които се използват, са:</p>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">a)</span>твърдофазови микроплаки, епруветки или друга твърда фаза; б) антиген - фиксиран към твърдата фаза със или без помощта на поликлонални или моноклонални улавящи антитела; ако антигенът е директно приложен към твърдата фаза, всички тестови проби, даващи положителни реакции, се тестват отново към контролен антиген в случая на EBL. Контролният антиген следва да бъде идентичен с антигена, освен за BLV антигени; ако улавящите антитела са приложени към твърдата фаза, антителата не трябва да реагират на антигени, различни от BLV антигени; в) биологичният флуид, който се тества; г) субстрат, адаптиран към използвания ензим; д) спиращ разтвор, ако е необходимо; е) разтвори за разреждането на тестовите проби за приготвяне на реагенти и за измиване; ж) отчитаща система, подходяща за използвания субстрат.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">2.</span>Стандартизация и чувствителност на теста Чувствителността на метода ЕЛАЙЗА трябва да бъде на такова равнище, че E4 серум да се точкува положително, когато е разреден 10 пъти (серум проби) или 250 пъти (проби на мляко) повече от разреждането, получено от индивидуални проби, когато са включени в пулове. При образци, където пробите (серум и мляко) са тествани индивидуално, E4 серум, разреден 1 до 10 (в отрицателен серум) или 1 до 250 (в отрицателно мляко), се точкува положително, когато е тестван в същото разреждане на образец, както е използвано за индивидуалните тест проби. Официалните институти, посочени в т. A.2, отговарят за проверката на качеството на ЕЛАЙЗА метода и по-специално за определянето за всяка производствена партида, на броя на мострите, които да бъдат обединени в пулове на база на броенето, получено за E4 серума.</div>\n<p class=\"lf-p\">Серумът E4 се доставя от Националната ветеринарна лаборатория, Копенхаген.</p>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">3.</span>Условия за използване на ЕЛАЙЗА теста за EBL Методът ЕЛАЙЗА може да бъде използван върху проби на мляко или суроватка, взети от събраното мляко от ферма с най-малко 30 % от млечни крави в процес на лактация.</div>\n<p class=\"lf-p\">Ако е използван този метод, се вземат мерки за взетите проби да могат да бъдат идентифицирани с животните, от които млякото или изследваните серуми са били взети.</p>\n<p class=\"lf-p\">Приложение № 5 към чл. 11, ал. 1 Задължително е оповестяването на следните болести (а) Болести при говедата:</p>\n<p class=\"lf-p\">Бяс Туберкулоза Бруцелоза Шап Антракс (синя пъпка) Чума при говедата Плевро-пневмония (б) Болести при свинете:</p>\n<p class=\"lf-p\">Бяс Бруцелоза Антракс (синя пъпка) Шап Класическа и африканска чума по свинете Заразна парализа при свинете (болестта Teschen) Приложение № 6 към чл. 11, ал. 2 Болести, за които се изискват допълнителни гаранции Ауески Заразен ринотрахеит по говедата Бруцелоза по свинете Трансмисивен гастроентерит 39299</p></div>", "next": 0}