10.4.7. Вентилационен шкаф. Горивната камера може да се постави във вентилационен шкаф при условие, че вътрешният му обем е най-малко 20 пъти по-голям от този на камерата, но не превишава 110 пъти обема й и при условие, че нито един от размерите на вентилационния шкаф - височина, широчина или дължина, не превишава 2,5 пъти другите два.
\nПреди изпитването се измерва вертикалната скорост на движение на въздуха през вентилационния шкаф на 100 mm пред и зад горивната камера. Тя е между 0,10 m/s и 0,30 m/s, за да се избегне възможно неудобство на изпитателя от горивните продукти. Възможно е да се използва вентилационен шкаф с естествена вентилация и подходяща въздушна скорост.
\n10.5. Образци 10.5.1. Форма и размери Формата и размерите на образците са посочени на фиг. № 20. Дебелината на образците съответства на дебелината на продуктите, които ще се изпитват. Тя е не повече от 13 mm. Образецът е с еднаква дебелина по цялата си дължина, когато го позволява продуктът. Когато формата и размерите на продукта не позволяват вземането на образец с указания размер, се спазват следните минимални размери: а) за образци с широчина от 3 до 60 mm дължината е 356 mm; в този случай материалът се изпитва по широчината на продукта; б) за образци с широчина от 60 до 100 mm дължината е най-малко 138 mm; в този случай действителното изгорено разстояние съответства на дължината на образеца, а измерването започва в първата измервателна точка; в) образци с широчина, по-малка от 60 mm, и дължина, по-малка от 356 mm, и образци с широчина между 60 и 100 mm и дължина, по-малка от 138 mm, не се изпитват по разгледания метод, както и образци с широчина, по-малка от 3 mm.
\nЗабележка на редакцията: виж фигурата в PDF -а на броя Фиг. № 20. Образец 10.5.2. Избор на образец Избират се най-малко пет образеца от изпитвания материал. Ако материалите имат различна скорост на горене по отношение на посоката на материала (това се установява чрез предварително изпитване), петте (или повече) образеца се вземат и поставят в апаратурата за изпитване по такъв начин, че да се измерва най-голямата скорост на горене. Когато материалът се поставя по широчина, той се отрязва с дължината най-малко 500 mm, като покрива цялата широчина. От така отрязаното парче се вземат образци, изрязани на не по-малко от 100 mm от ръба на материала и в точки, равноотстоящи една от друга.
\nОбразците се вземат по същия начин от завършени продукти, когато формата на продукта го позволява. Ако дебелината на продукта е по-голяма от 13 mm, тя се намалява до 13 mm чрез механичен процес, приложен върху страните, които не са обърнати с лице към купето.
\nСъставни материали (т. 10.2.2) се изпитват само ако са хомогенни.
\nВ случай на материали, включващи наложени един върху друг слоеве с различен състав, които не са съставни материали, се изпитват отделно, като се вземат всички слоеве на включения материал на дълбочина 13 mm от повърхността, намираща се с лице към купето.
\n10.5.3. Темпериране Образците се темперират за най-малко 24 h, но не повече от 7 дни, при температура 23 ± 2 °С и относителна влажност 50 ± 5 % и се поддържат при тези условия непосредствено до прилагането на изпитването.
\n10.6. Процедура 10.6.1. Образците с мъхеста повърхност или повърхност с кичури се поставят върху гладка повърхност и се сресват два пъти с гребен срещу мъха (т. 10.4.5).
\n10.6.2. Образецът се поставя в стойката (т. 10.4.2) така, че откритата страна да е насочена надолу към пламъка.
\n10.6.3. Газовият пламък се регулира на височина 30 mm, като се използва маркировката в камерата и всмукваният от горелката въздух се ограничава. Пламъкът гори най-малко една минута преди да започне първото изпитване, за да се стабилизира.
\n10.6.4. Стойката с образеца се вкарва в горивната камера, така че краят на образеца да е изложен на пламъка, и след 15 s се прекратява подаването на гориво.
\n10.6.5. Измерванията за времето на горене започват в момента, когато езикът на пламъка премине през първата измервателна точка. Следи се разпространението на пламъка върху страните (горна и долна), които горят бързо.
\n10.6.6. Измерването на времето за горене приключва, когато пламъкът достигне до последната измервателна точка или когато пламъкът изгасне, преди да достигне тази точка. Ако пламъкът не достигне последната измервателна точка, се измерва разстоянието на горене до точката, където пламъкът е изгаснал. Изгореното разстояние е частта от повърхностното или вътрешното разрушаване на образеца от горенето.
\n10.6.7. Ако образецът не се възпламени или не продължи да гори, след като огънят е загаснал, или пламъкът угасне, преди да достигне първата измервателна точка, така че не е измерено никакво време на горене, в отчета се отбелязва, че горенето е 0 mm/min.
\n10.6.8. Когато се провеждат серия от изпитвания или изпитванията се повтарят, е необходимо преди започване на изпитването да се установи, че температурата на горивната камера и на стойката за образеца не е по-висока от 30° С.
\n10.7. Изчисление Скоростта на горене В се изразява чрез формулата:
\nЗабележка на редакцията: виж формулата в PDF -а на броя , където: s е изгорялото разстояние в mm, t е времето в секунди за изгаряне на разстоянието s.
\n10.8. Показатели на трудност за вторичните характеристики Вторични характеристики не се разглеждат.
\n10.9. Представяне на резултатите Стъкла с пластмасово покритие и безопасни стъкла от пластмаса се приема, че отговарят на изискванията от гледна точка на тяхното поведението при горене (устойчивост на огън), ако скоростта на горене не превишава 250 mm/min.
\n11.1.1. неабразивен сапунен разтвор - 1 % тегловен калиев разтвор в дейонизирана вода;
\n11.1.2. почистващ препарат за стъкло - воден разтвор от изопропанол и дипропилен глюкол монометил, всеки с тегловна концентрация от 5 до 10 %, и от амониев хидроксид с тегловна концентрация от 1 до 5 %;
\n11.1.3. неразреден денатуриран алкохол - една обемна единица от метилов алкохол в 10 обемни единици етилов алкохол;
\n11.1.4. еталонна бензинова смес с обем 50 % към обема на толуол, 30 % към обема на 2,2,4-триметилпентан, 15 % към обема на 2,2,4-триметил-1-пентан и 5 % към обема на етилов алкохол;
\n11.1.5. еталонен керосин - смес с обемна концентрация 50 % n-октан и 50 % n-декан.
\n11.2. Метод на изпитване Две проби с размери 180 x 25 mm се изпитват всяка с химични вещества от посочените в т. 11.1, като за всяко изпитване и продукт се използва ново пробно тяло. След всяко изпитване телата се почистват съгласно инструкцията на производителя и след това се поставят за 48 h при температура 23 ± 2° С и относителна влажност 50 ± 5 %. Тези условия се поддържат по време на изпитването. Пробните тела се потапят изцяло в опитната течност за една минута, изваждат се от нея и веднага се изсушават с (чиста) хигроскопична памучна тъкан.
\n11.3. Показатели на трудност на вторичните характеристики Безцветен Оцветен Оцветяване на пластмасовия вътрешен слой или покритие 1 2 Не се разглеждат вторични характеристики.
\n11.4. Тълкуване на резултатите 11.4.1. Изпитването за устойчивост на химични вещества се счита за положително, ако изпитваните проби не показват омекване, залепване, счупване на повърхността или видима загуба на прозрачност.
\n11.4.2. Серия от изпитвани проби, предоставени за одобрение на типа на компонент, се счита, че отговаря на изискванията по отношение на устойчивост на химични елементи при наличие на едно от следните условия:
\n11.4.2.1. всички изпитвания дават задоволителни резултати;
\n11.4.2.2. ако едно изпитване дава незадоволителен резултат, се провеждат допълнителни серии от изпитвания върху нов набор от проби и се получават задоволителни резултати.
\nЗакалени предни стъкла 1. Определяне на типа Счита се, че закалените предни стъкла принадлежат към различен тип, ако се различават поне в една от основните или вторичните характеристики.
\n1.1. Основните характеристики са:
\n1.1.1. търговското наименование или марка;
\n1.1.2. формата и размерите.
\nЗа целите при изпитване на раздробяване и механичните свойства и т. н. закалените предни стъкла се смятат, че принадлежат към едната от двете групи:
\n1.1.2.1. плоски предни стъкла и 1.1.2.2. извити предни стъкла;
\n1.1.3. категорията по дебелина, в която се намира номиналната дебелина “е” (допуска се отклонение от ± 0,2 mm от производителя): категория I е < 4,5 mm категория II 4,5 mm < e < 5,5 mm категория III 5,5 mm < e < 6,5 mm категория IV 6,5 mm < e 1.2. Вторичните характеристики са следните:
\n1.2.1. вид на материала (полирано, флоат, листово стъкло);
\n1.2.2. оцветяване (безцветно или оцветено);
\n1.2.3. вградени или липса на проводници;
\n1.2.4. вградени или липса на противозаслепяващи ленти.
\n2.1.2. Флоат стъкло и листовото стъкло се смятат, че са с еднакъв показател на трудност.
\n2.1.3. Изпитванията на раздробяване се повтарят в ред от полираното към флоат или листовото стъкло и обратно.
\n2.1.4. Изпитванията се повтарят, ако се използват различни от оцветените противозаслепяващи ленти.
\n2.2. Брой на образците За изпитване се вземат шест образеца от сериите с най-малка разгъната повърхнина и шест образеца от сериите с най-голяма разгъната повърхнина, подбрани, както е описано в раздел ХII.
\n2.3. Различни зони на стъклото Закалените предни стъкла трябва да съдържат две основни зони FI и FII.
\nСъщо може да включват и средна зона FIII.
\nТези зони са определени, както следва:
\n2.3.1. Зона I: периферна зона с добра степен на раздробяемост, широка най-малко 7 cm, намираща се по ръба на предното стъкло и включваща външна лента с широчина 2 cm, която не се подлага на оценяване.
\n2.3.2. Зона II: зона на видимост с променлива степен на раздробяемост, винаги съдържаща правоъгълна част с минимална височина 20 cm и дължина 50 cm.
\n2.3.2.1. Центърът на правоъгълника е в окръжност с радиус 10 cm, чийто център е проекцията на базовата точка.
\n2.3.2.2. За трактори, на които е невъзможно да се определи базовата точка, положението на зоната на видимост се отбелязва в доклада от изпитването.
\n2.3.2.3. Височината над правоъгълника може да се намали до 15 cm за предни стъкла, които са с височина, по-малка от 44 cm.
\n2.3.3. Зона FIII: средна, междинна зона не по-широка от 5 cm, между зони FI и FII.
\n2.4. Метод на изпитване Използва се методът, описан в т. 1 на раздел II.
\n2.5. Точки на удар (раздел ХIII, фиг. № 22) 2.5.1. Точките на удар се избират, както следва:
\n2.5.2. Изпитването на раздробяване се провежда във всяка от точките 1, 2, 3, 3', 4 и 5.
\n2.6. Представяне на резултатите 2.6.1. Приема се, че изпитването е със задоволителен резултат, ако раздробяването задоволява всички условия в предоставените т. 2.6.1.1, 2.6.1.2 и 2.6.1.3.
\n2.6.1.1. Зона FI 2.6.1.1.1. Броят на фрагментите от всяка квадратна площ с размери 5 ? 5 cm е не по-малко от 40 или не повече от 350. В случай, че преброените фрагменти са по-малко от 40, тогава резултатът се смята за приемлив, ако броят на фрагментите във всяка квадратна площ с размери 10 ? 10 cm, включваща площта с размери 5 ? 5 cm, е не по-малко от 160.
\n2.6.1.1.2. За целите на метода фрагмент, намиращ се извън края на квадрата, се брои за половин част.
\n2.6.1.1.3. Не се проверява раздробяването в лента с широчина 2 cm по края на образците, която представлява рамката на стъклото, или в радиус 7,5 cm от точката на удар.
\n2.6.1.1.4. Допускат се максимум три фрагмента от площ с лице 3 cm 2 , когато два от тези фрагмента не се съдържат в една и съща окръжност с диаметър 10 cm.
\n2.6.1.1.5. Удължени фрагменти могат да се допуснат при условие, че техните краища не са заострени и тяхната дължина не превишава 7,5 cm, с изключение на условията по т. 2.6.2.2. Ако тези удължени фрагменти продължават до ръба на стъклото, те да не оформят ъгъл с него, по-голям от 45°.
\n2.6.1.2. Зона FII 2.6.1.2.1. Останалата видимост след раздробяването се проверява в правоъгълна площ, определена в т. 2.3.2. В този правоъгълник сумарната площ от фрагментите на повърхнина с лице 2 cm 2 следва да отговаря на не по-малко от 15 % от площа на правоъгълника. В случаите на предни стъкла с височина, по-малка от 44 cm, или на такива, на които ъгълът на монтиране е по-малък от 15° спрямо вертикалната равнина, процентът на видимост трябва да е най-малко 10 % в съответния правоъгълник.
\n2.6.1.2.2. Да няма фрагмент с площ, по-голяма от 16 cm 2 , освен в случая, предвиден в т. 2.6.2.2.
\n2.6.1.2.3. Допускат се три фрагмента с площ, по-голяма от 16 cm 2 и по-малка от 25 cm 2 , в окръжност с радиус 10 cm и с център - точката на удар, но само в тази част на окръжността, която включва повърхност от зона FII.
\n2.6.1.2.4. Фрагментите са основно с правилна форма и нямат участъци от вида, описан в т. 2.6.1.2.4.1. Допускат се до 10 фрагмента с неправилна форма във всеки правоъгълник с размери 50 ? 20 cm и не повече от 25 от цялата повърхнина на предното стъкло.
\nДа няма фрагменти с участъци, по-дълги от 35 mm, измерени в съответствие с т. 2.6.1.2.4.1.
\n2.6.1.2.4.1. За фрагмент с неправилна форма се смята този, който не може да се впише в окръжност с диаметър 40 mm, или ако има поне един участък, по-дълъг от 15 mm, измерен от върха на участъка до място, на което широчината му е равна на дебелината на стъклото, или ако един или повече участъка имат ъгъл при върха, по-малък от 40°.
\n2.6.1.2.5. Фрагменти с издължена форма са разрешени като цяло в зона FII при условие, че не са по-дълги от 10 cm, освен в случая по т. 2.6.2.2.
\n2.6.1.3. Зона FIII Раздробяването в тази зона е със средни характеристики между тези от приетите съответни раздробявания на двете съседни зони (FI и FII).
\n2.6.2. Предоставено предно стъкло за одобрение на типа на компонент се приема, че отговаря на изискванията от гледна точка на раздробяването, ако поне едно от следните условия е изпълнено:
\n2.6.2.1. когато всички изпитвания, проведени в точките на удар, дават задоволителен резултат;
\n2.6.2.2. когато едно изпитване от всичките, проведени в точките на удар, описани в т. 2.5.1, даде незадоволителен резултат, като се вземат под внимание отклоненията, недостигнали следните граници: зона FI - не повече от пет фрагмента с дължина между 7,5 и 15 cm; зона FII - не повече от три фрагмента с лица между 16 и 20 cm 2 се намират извън окръжност с радиус 10 cm и с център, точката на удар; зона FIII - не повече от четири фрагмента с дължина между 10 и 17,5 cm, и е повторено за нов образец, който или отговаря на изискванията на т. 2.6.1, или показва отклоненията на определените граници;
\n2.6.2.3. когато две от изпитванията, проведени с използване точките на удар, описани в т. 2.5.1, са дали незадоволителен резултат за отклоненията, недостигащи границите, определени в т. 2.6.2.2, и следващите серии от изпитвания, проведени върху нова серия от образци, отговарят на изискванията по т. 2.6.1, или не повече от два образеца от новата серия представят отклонения, които са в определените в т. 2.6.2.2 граници.
\n2.6.3. Ако посочените отклонения са установени, те се отбелязват в протокола от изпитването и към него се прикрепват снимки на съответните части от предното стъкло.
\n3.2. Брой на образците 3.2.1. Предмет на изпитването за всяка група калени предни стъкла са четири образеца, имащи приблизително най-малката разгъната площ, и четири образеца, имащи приблизително най-голямата разгъната площ, като всичките осем образеца са от същия тип като този, който е избран за изпитването за картина на разрушаване (т. 2.2).
\n3.2.2. По преценка на лабораторията, провеждаща изпитването, предмет на изпитването могат да бъдат шест проби с размери (1100 ? 500 )+5/-2 mm за всяка категория спрямо дебелината на предното стъкло.
\n3.3. Метод на изпитването 3.3.1. Използваният метод е описания в т. 3 на раздел II.
\n3.3.2. Височината на падане е 1,50 m +0/-5 mm.
\n3.4. Тълкуване на резултатите 3.4.1. Приема се, че изпитването е със задоволителен резултат, ако предното стъкло или изпитваният образец е счупен.
\n3.4.2. Серия от образци, предоставени за одобрение на типа на компонент, се приемат, че удовлетворяват изискванията от гледна точка на изпитването на безопасност при удар с глава, ако едно от следните две условия е изпълнено:
\n3.4.2.1. всичките изпитвания са дали задоволителен резултат;
\n3.4.2.2. при изпитване, дало незадоволителен резултат, се провеждат поредица от последващи изпитвания върху нова серия от образци до получаване на задоволителни резултати.
\nОбикновени закалени стъкла, различни от предни стъкла (1) 1. Определяне на типа Счита се, че обикновените закалени стъкла принадлежат към различен тип, ако се различават поне в една от следните основни или вторични характеристики.
\n1.1. Основните характеристики са:
\n1.1.1. търговското наименование и марка;
\n1.1.2. вид на процеса по закаляване (термичен или химичен);
\n1.1.3. категорията по форма; различават се две категории:
\n1.1.3.1. плоски стъкла;
\n1.1.3.2. плоски и криви стъкла;
\n1.1.4. категорията по дебелина, в която се намира номиналната дебелина “е” (допуска се отклонение от ± 0,2 mm от производителя): категория I е < 3,5 mm категория II 3,5 mm < e < 4,5 mm категория III 4,5 mm < e < 6,5 mm категория IV 6,5 mm < e 1.2. Вторичните характеристики са:
\n1.2.1. вид на материала (полирано, флоат, листово стъкло);
\n1.2.2. оцветяване (безцветни или оцветени);
\n1.2.3. вградени или липса на проводници.
\n2.2. Избор на образци 2.2.1. Трудни за изработване образци от всяка категория по форма и всяка категория по дебелина се избират спрямо следните критерии за изпитване:
\n2.2.1.1. в случай на плоски стъкла се осигуряват две серии от образци, съответстващи на:
\n2.2.1.1.1. най-голямата разгърната площ;
\n2.2.1.1.2. най-малкия ъгъл между две съседни страни;
\n2.2.1.2. при плоските и кривите стъкла се осигуряват три серии от образци, отговарящи на:
\n2.2.1.2.1. най-голямата разгърната площ;
\n2.2.1.2.2. най-малкия ъгъл между две съседни страни;
\n2.2.1.2.3. най-голямата височина на сегмент.
\n2.2.3. Ако предоставените образци имат ъгъл ?, по-малък от 30°, изпитванията се смятат за приложими за всички стъкла с получен ъгъл, по-голям от ? - 5°.
\nАко предоставените образци имат ъгъл ?, по-голям или равен на 30°, изпитванията се смятат за приложими за всички стъкла с получен ъгъл, по-голям или равен на 30°.
\n2.2.4. Ако височината на сегмента h на предоставените образци е по-голяма от 100 mm, изпитванията се считат за приложими за всички стъкла, получили височина на сегмента, по-малка от h + 30 mm.
\nАко височината на сегмента h на предоставените образци е по-малка или равна на 100 mm, изпитванията се считат за приложими за всички стъкла, получили височина на сегмента, по-малка или равна на 100 mm.
\n2.3. Брой на образците за серия Броят на образците във всяка група е спрямо категорията по форма, определена в т. 1.1.3, както следва:
\nВид на прозоречното стъкло Брой на образците Плоско (две серии) Плоско и извито (три серии) 2.4. Метод на изпитване 2.4.1. Използва се методът, посочен в т. 1 на раздел II.
\n2.5. Точки на удар (раздел ХIII, фиг. № 23) 2.5.1. За плоските и извитите стъкла точките на удар са показани съответно в раздел ХIII, фиг. № 23а, 23б и 23в, както следва: точка 1 - 3 cm от краищата на стъклото в частта, където радиусът на кривина на ръба е най-малък; точка 2 - 3 cm от краищата на медианите, като се избира тази страна на стъклото, която има знаци за щипки (ако има такива); точка 3 - в геометричния център на стъклото; точка 4 - само за криви стъкла; тази точка се избира върху най-голямата медиана в частта на стъклото, където радиусът на кривина е най-малък.
\n2.5.2. Провежда се само по едно изпитване във всяка предписана точка на натиск.
\n2.6. Тълкуване на резултатите 2.6.1. Приема се, че изпитването има положителен резултат, ако раздробяването удовлетворява следните условия:
\n2.6.1.1. броят на фрагментите от всяка квадратна площ с размери 5 ? 5 cm 2 е не по-малко от 40 или не повече от 400; или 450 в случай на стъкло с дебелина, по-малка от 3,5 mm;
\n2.6.1.2. за нуждите на правилото по т. 2.6.1.2 фрагмент, намиращ се извън края на квадрата, се брои за половин част;
\n2.6.1.3. раздробяването не се проверява в лента с широчина 2 cm по края на образците, която представлява рамката на стъклото, или в радиус 7,5 cm от точката на удар;
\n2.6.1.4. не се допускат фрагменти с площ, по-голяма от 3 cm 2 , освен в участъците, описани в т. 2.6.1.3;
\n2.6.1.5. някои фрагменти се допускат при условие, че:
\n2.6.2. Серия от образци, предоставени за одобрение на типа на компонент, се приема, че отговаря на изискванията от гледна точка на раздробяването, ако поне едно от следните условия е изпълнено:
\n2.6.2.1. всички изпитвания, проведени в участъците на удар, описани в т. 2.5.1, са дали удовлетворителен резултат;
\n2.6.2.2. едно изпитване измежду всичките, проведени в участъците на удар, както е описано в т. 2.5.1, даде незадоволителен резултат от гледна точка на отклоненията, които не са достигнали следните граници:
\n2.6.2.3. две изпитвания измежду всичките, проведени с използване местата на удар, описани в т. 2.5.1, са дали незадоволителен резултат за отклоненията, недостигащи границите, определени в т. 2.6.2.2 и следващите серии от изпитвания, проведени върху нова серия от образци, отговарят на изискванията по т. 2.6.1 или не повече от два образеца от новата серия представят отклонения, които са в определените в т. 2.6.2.2 граници.
\n2.6.3. Ако посочените отклонения са установени, те се отбелязват в доклада от изпитването и към него се прикрепват снимки на съответните части от стъклото.
\n3.1.2. Брой на изпитваните проби Предмет на изпитването са шест проби от всяка категория по дебелина, определена в т. 1.1.4.
\n3.1.3. Метод на изпитването 3.1.3.1. Използва се описаният в т. 2.1 на раздел II метод.
\n3.1.3.2. Височината на падане (измерена от долната част на сферата до най-високата повърхнина на изпитваната проба) е отбелязана в следващата таблица в съответствие с дебелината на стъклото:
\nНоминална дебелина Височина на прозоречното стъкло, е на падане е < 3,5 mm 2,0 m +/-0 mm 3,5 mm < e 2,5 m +/-0 mm 3.1.4. Представяне на резултатите 3.1.4.1. Счита се, че изпитването дава задоволителни резултати, ако изпитваната проба не се счупи.
\n3.1.4.2. Сериите от изпитвани проби, предоставени за одобрение на типа на компонент, се смятат за задоволителни от гледна точка на механичната якост, ако поне едно от следващите условия е изпълнено:
\n3.1.4.2.1. не повече от едно изпитване е дало незадоволителен резултат;
\n3.1.4.2.2. две изпитвания са дали незадоволителни резултати, а следващите серии от изпитвания , провеждани върху нова серия от шест образеца, дават задоволителни резултати.
\nПредни стъкла от обикновено пластово стъкло 1. Определяне на типа Предните стъкла от обикновено пластово стъкло принадлежат към различни типове, ако се различават поне по една от следващите основни или вторични характеристики.
\n1.1. Основните характеристики са:
\n1.1.1. търговското наименование или марка;
\n1.1.2. формата и размерите (за целите при изпитвания на механични характеристики и устойчивост на околната среда предните стъкла от обикновено пластово стъкло се приемат, че са от една група, независимо от формата и размерите им);
\n1.1.3. броят на слоевете на стъклото;
\n1.1.4. номиналната дебелина “е” на предното стъкло - допуска се отклонение от ± 0,2 n mm от производителя от номиналната стойност (където n е броят на слоевете на предното стъкло);
\n1.1.5. номиналната дебелина на междинния слой или слоеве;
\n1.1.6. видът и типът на междинния слой или слоеве (напр. ПВБ или друг материал от пластмаса на междинния слой или слоеве).
\n1.2. Вторичните характеристики са:
\n1.2.1. видът на материала (полирано, флоат, листово стъкло);
\n1.2.2. оцветяването (пълно или частично) на междинния слой или слоеве (безцветни или оцветени);
\n1.2.3. оцветяването на стъклото(безцветно или оцветено);
\n1.2.4. вградените или липсата на проводници;
\n1.2.5. вградените или липсата на затъмнителни ленти.
\n2.2. Преди всяко изпитване пробата се съхранява не по-малко от четири часа при температура от 23 ± 2° С. Изпитванията се започват, колкото се може по-бързо, след като изпитваните проби се извадят от съда, в който са били съхранявани.
\n3.2. Изпитване на безопасност при удар с глава на цели предни стъкла 3.2.1. Брой на образците Изпитват се четири образеца с най-малката разгъната площ и четири образеца с най-голямата разгъната площ от сериите, избрани в съответствие с изискванията на раздел ХII.
\n3.2.2. Метод на изпитването 3.2.2.1. Използва се описаният в т. 3.3.2 на раздел II метод.
\n3.2.2.2. Височината на падане е 1,5 m +0/-5 mm.
\n3.2.3. Тълкуване на резултатите 3.2.3.1. Приема се, че изпитването е със задоволителен резултат, ако са изпълнени условията:
\n3.2.3.1.1. счупванията на образеца показват многобройни, кръгообразни пукнатини, центрирани приблизително около точката на удар, като пукнатините, които са най-близки до точката на удар, са на не повече от 80 mm от нея;
\n3.2.3.1.2. слоевете на стъклото остават слепени към пластичния материал на междинния слой, допускат се едно или повече частични отлепвания от междинния слой на разстояние не по-малко от 4 mm едно от друго, от една и съща страна, извън окръжност с диаметър 60 mm и с център точката на удара;
\n3.2.3.1.3. от страната на удара:
\n3.2.3.1.3.1. междинният слой да не остава непокрит на площ, по-голяма от 20 cm 2 ;
\n3.2.3.1.3.2. допуска се разкъсване на междинния слой до 35 mm.
\n3.2.3.2. Серия от образци, предоставени за одобрение на типа на компонент, се смятат за задоволителни от гледна точка на изпитването на безопасност при удар с глава, ако е изпълнено едно от условията:
\n3.2.3.2.1. всичките изпитвания са дали задоволителен резултат;
\n3.2.3.2.2. при изпитване, дало незадоволителен резултат, са проведени поредица от последващи изпитвания върху нова серия от образци и са получени задоволителни резултати.
\n3.3. Изпитване на безопасност при удар с глава на плоски проби 3.3.1. Брой на изпитваните проби Предмет на изпитването са шест плоски проби (1100 x 500) +5/-2 mm.
\n3.3.2. Метод на изпитването 3.3.2.1. Използва се методът, посочен в т. 3.3.1 на раздел II.
\n3.3.2.2. Височината на падане е 4 m +25/-0 mm.
\n3.3.3. Тълкуване на резултатите 3.3.3.1. Смята се, че изпитването е дало задоволителен резултат, ако са изпълнени условията:
\n3.3.3.1.1. изпитваната проба не издържа и се чупи на многобройни, кръгообразни пукнатини, центрирани приблизително около точката на удар;
\n3.3.3.1.2. допускат се разкъсвания на междинния слой при условие, че главата на манекена не преминава през изпитваната проба;
\n3.3.3.1.3. няма големи фрагменти, отделени от междинния слой.
\n3.3.3.2. Серия от изпитвани проби, предоставени за одобрение на типа на компонент, се смятат за задоволителни от гледна точка на изпитването на безопасност при удар с глава, ако е изпълнено едно от условията:
\n3.3.3.2.1. всичките изпитвания са дали задоволителен резултат;
\n3.3.3.2.2. при изпитване, дало незадоволителен резултат, са проведени поредица от последващи изпитвания върху нова серия от образци и са получени задоволителни резултати.
\n4.2. Изпитване със сфера 2260 g 4.2.1. Брой на изпитваните проби Предмет на изпитването са шест квадратни проби със страна 300 +10/-0 mm.
\n4.2.2. Метод на изпитването 4.2.2.1. Използва се описаният в т. 2.2 на раздел II метод.
\n4.2.2.2. Височината на падане (от долната страна на сферата до най-високата повърхнина на изпитваната проба) е 4 m +25/-0 mm.
\n4.2.3. Представяне на резултатите 4.2.3.1. Приема се, че изпитването дава задоволителни резултати, ако сферата не преминава през стъклото до 5 s от момента на удара.
\n4.2.3.2. Серия от изпитвани проби, предоставена за одобрение на типа на компонент, се смята за задоволителна от гледна точка на изпитването със сфера 2260 g, ако едно от следващите две условия е изпълнено:
\n4.2.3.2.1. всички изпитвания са дали задоволителен резултат;
\n4.2.3.2.2. при изпитване, дало незадоволителен резултат, са проведени поредица от последващи изпитвания върху нова серия от образци и са получени задоволителни резултати.
\n4.3. Изпитване със сфера 227 g 4.3.1. Показатели за трудност при вторичните характеристики Не са включени вторични характеристики.
\n4.3.2. Брой на изпитваните проби Предмет на изпитването са 20 квадратни проби със страна 300 +10/-0 mm.
\n4.3.3. Метод на изпитването 4.3.3.1. Използва се методът, описан в т. 2.1 на раздел II. Изпитват се 10 образеца при температура +40 ± 2° С и 10 образеца при -20 ±2° С.
\n4.3.3.2. Височината на падане за различните категории по дебелина и маса на отделените фрагменти са дадени в таблицата:
\nДебелина +40° С -20° С на изпит- Височина Максимал- Височина Максимал- вания на падане но допус- на падане но допус- проба m (*) тима маса m (*) тима маса mm на фрагмен- на фрагмен- тите g тите g е 8,5 5,5 е > 6,5 9,5 (*) Допуска се отклонение във височината на падане +25/ -0 mm.
\n4.3.4. Представяне на резултатите 4.3.4.1. Приема се, че изпитването е дало задоволителни резултати, ако са изпълнени условията:
\n4.3.4.2. Серия от изпитвани проби, предоставена за одобрение на типа на компонент, се смята за задоволителна от гледна точка на изпитването със сфера 227 g, ако едно от следващите условия е изпълнено:
\n4.3.4.2.1. не по-малко от 8 изпитвания са дали удовлетворяващи резултати при всяка температура на изпитване, или 4.3.4.2.2. когато повече от две изпитвания при всяко температурно изпитване са дали незадоволителен резултат, следващите серии от изпитвания са проведени върху нова серия от изпитвани проби и са получени задоволителни резултати.
\n5.1.1. Представяне на резултатите Безопасното стъкло се приема за удовлетворяващо изискванията по отношение на устойчивостта на износване, ако разсейването на светлината не надвишава 2 % в резултат на надраскване на изпитваната проба.
\n5.2. Изпитване на устойчивост на висока температура Приложими са изискванията от т. 5 на раздел II.
\n5.3. Изпитване на устойчивост към въздействие на светлина 5.3.1. Общи изисквания Това изпитване се провежда само ако лабораторията сметне, че това e необходимо предвид информацията, с която разполага за междинния слой.
\n5.3.2. Прилагат се изискванията по т. 6 на раздел II.
\n5.4. Изпитване на устойчивост на влага Прилагат се изискванията по т. 7 на раздел II.
\nСтъкла от пластово стъкло, различни от предни стъкла (1) 1. Определяне на типа Стъклата от пластово стъкло, различни от предни стъкла, принадлежат към различни типови, ако се различават поне в едно от следващите основни или вторични характеристики.
\n1.1. Основните характеристики са:
\n1.1.1. търговското наименование или марка;
\n1.1.2. категорията по дебелина на стъклото, при която се намира номиналната дебелина “е”, като се допуска отклонение ± 0,2.n mm от производителя (където n е броят на слоевете на предното стъкло);
\n1.1.4. видът и типът на слоя или слоевете, напр. ПВБ или друг материал от пластмаса на междинния слой;
\n1.1.5. всяка специална термична обработка, на която може да е бил подложен някой от слоевете.
\n1.2. Вторичните характеристики са:
\n1.2.1. видът на материала (полирано, плавко, листово стъкло);
\n1.2.2. оцветяването (пълно или частично) на междинния слой или слоеве (безцветни или оцветени);
\n1.2.3. оцветяването на стъклото(безцветни или оцветени).
\n2.2. Преди всяко изпитване пробите от пластово стъкло се съхраняват не по-малко от четири часа при температура от 23 ± 2° С. Изпитванията се започват, колкото се може по-бързо, след като изпитваните проби се извадят от съда, в който са били съхранявани.
\n2.3. Изискванията на този раздел се смятат за изпълнени, ако стъклото, предоставено за одобрение на типа на компонент, е със същия състав както предно стъкло, което е вече одобрено по изискванията на раздели V, VII или VIII.
\n3.2. Брой на изпитваните проби Предмет на изпитването са шест образеца с размери 1100 Х 500 (+25/-0) mm.
\n3.3. Метод на изпитването 3.3.1. Използва се описаният метод в т. 3 на раздел II.
\n3.3.2. Височината на падане е 1,5 m +0/ -5 mm. Тя се увеличава на 4 m +25/-0 mm при изпитване на стъкла, използвани при трактори като предни.
\n3.4. Представяне на резултатите 3.4.1. Смята се, че изпитването е дало задоволителен резултат, ако са изпълнени условията:
\n3.4.1.1. изпитваната проба не издържа и се чупи на многобройни, кръгообразни пукнатини, центрирани приблизително около точката на удар;
\n3.4.1.2. допускат се разкъсвания на междинния слой, но главата на манекена не преминава през тях;
\n3.4.1.3. няма големи фрагменти, отделени от междинния слой.
\n3.4.2.1. всичките изпитвания са дали задоволителен резултат;
\n3.4.2.2. при изпитване, дало незадоволителен резултат, са проведени поредица от последващи изпитвания върху нова серия от образци и са получени задоволителни резултати.
\n4.2. Брой на изпитваните проби Предмет на изпитването са четири квадратни проби с размер на страната 300 (+10/-0) mm.
\n4.3. Метод на изпитването 4.3.1. Използва се описаният метод в т. 2.1 на раздел II.
\n4.3.2. Височината на падане (от долната страна на сферата до най-високата повърхнина на изпитваната проба) е отбелязана в таблицата като функция от номиналната дебелина:
\nНоминална дебелина Височина на падане на стъклото (е) е < 5,5 mm 5 m 5,5 mm < e < 6,5 mm 6 m } +25 mm/-0 mm 6,5 mm < e 7 m 4.4. Представяне на резултатите 4.4.1. Изпитването се смята, че е дало задоволителни резултати, ако са изпълнени условията:
\n4.4.2. Серия от изпитвани проби, предоставена за одобрение на типа на компонент, се смята за задоволителна от гледна точка на механична якост, ако едно от следващите условия е изпълнено:
\n4.4.2.1. всичките изпитвания са дали задоволителен резултат; или 4.4.2.2. не повече от две изпитвания са дали незадоволителен резултат, но следващите серии от изпитвания, проведени върху нова серия от проби, са дали задоволителен резултат.
\n5.1.2. Представяне на резултатите Безопасността на стъклото по отношение на устойчивостта му на износване се смята за удовлетворена, ако разсейването на светлината не надвишава 2 % в резултат на надраскване на изпитваната проба.
\n5.2. Изпитване на устойчивост на висока температура Приложими са изискванията по т. 5 на раздел II.
\n5.3. Изпитване на устойчивост на облъчване 5.3.1. Общи изисквания Изпитването се провежда само ако лабораторията смята, че това e полезно, предвид информацията, която има, засягаща междинния слой.
\n5.3.2. Прилагат се изискванията по т. 6 на раздел II.
\n5.4. Изпитване на устойчивост на влага 5.4.1. Прилагат се изискванията по т. 7 на раздел II.
\nПредни стъкла от обработено пластово стъкло 1. Определяне на типа Предните стъкла от обработено пластово стъкло принадлежат към различни типове, ако се различават поне в едно от следващите основни или вторични характеристики.
\n1.1. Основните характеристики са:
\n1.1.1. търговското наименование или марка;
\n1.1.2. формата и размерите - за целите на изпитванията на раздробяване, механична якост и устойчивост на околната среда предните стъкла от обработено пластово стъкло се приемат, че принадлежат към една група, независимо от формата и размерите им;
\n1.1.3. броят на слоевете на стъклото;
\n1.1.4. номиналната дебелина на предното стъклото “е”, като се допуска отклонение ± 0,2 n mm от производителя (където n е броят на стъклените слоеве на предното стъкло);
\n1.1.5. всяка специална обработка, на която може да е бил подложен един или няколко от слоевете;
\n1.1.6. номиналната дебелина на междинния слой или слоеве;
\n1.1.7. естеството и видът на слоя или слоевете (напр. PVB или друг материал от пластмаса).
\n1.2. Вторичните характеристики са:
\n1.2.1. видът на материала (полирано, плавко, листово стъкло);
\n1.2.2. оцветяването (пълно или частично) на междинния слой или слоеве (безцветни или оцветени);
\n1.2.3. оцветяването на стъклото(безцветни или оцветени);
\n1.2.4. вградените или липсата на проводници;
\n1.2.5. вградените или липсата на противозаслепителни ленти.
\n2.2. Преди всяко изпитване пробата или образецът се съхранява не по-малко от четири часа при температура от 23 ± 2° С. Изпитванията се започват колкото се може по-бързо, след като изпитваните проби се извадят от съда, в който са били съхранявани.
\n3.1. изпитванията, посочени в раздел V за предните стъкла от обикновено пластово стъкло;
\n3.2. изпитването на раздробяване, описано в т. 4.
\n4.3. Метод на изпитване Използва се описаният метод в т. 1 на раздел II.
\n4.4. Точка или точки на удар Стъклото се удря в центъра на всеки външен обработен лист на изпитваната проба или образец.
\n4.5. Тълкуване на резултатите 4.5.1. За всяка точка на удар изпитването за картина на разрушаване се смята, че отговаря на изискванията, ако сумата от лицата на фрагментите с площ, по-голяма от 2 cm 2 , представлява площ не по-малка от 15 % от тази на правоъгълника, определен в т. 2.3.2 на раздел III.
\n4.5.1.1. За образец 4.5.1.1.1. Центърът на правоъгълника се намира в окръжност с радиус 10 cm и център в проекцията на базовата точка, както е определено в т. 2.1.1 на раздел Х от приложение № 1 на Наредба № 21 за одобрение на типа на колесни трактори.
\n4.5.1.1.2. При трактори, за които е трудно да се определи базовата точка, в доклада от изпитването се отбелязва положението на полето на видимост.
\n4.5.1.1.3. Височината на правоъгълника може да се намали до 15 cm за предни стъкла, височината на които е по-малка от 44 cm или чийто ъгъл на монтиране е по-малък от 15° спрямо вертикала; видимостта в проценти е равна на най-малко 10 % от площта на правоъгълника по т. 2.3.2 на раздел III.
\n4.5.1.2. При изпитвана проба центърът на правоъгълника по т. 2.3.2 на раздел III се намира на по-голямата ос на изпитваната проба на разстояние 450 mm от единия от нейните крайща.
\n4.5.2. Изпитваната(ите) проба(и) или образец(и), предложена за одобрение на типа на компонент, се смята за задоволителна от гледна точка на раздробяването, ако е изпълнено едно от двете условия:
\n4.5.2.1. изпитването е дало задоволителен резултат; или 4.5.2.2. при изпитване, дало първоначално за някоя точка на удар незадоволителен резултат, са проведени повторни изпитвания за всяка точка на удар върху нова серия от четири изпитвани проби и при всичките са получени задоволителни резултати в същите точки на удар.
\nБезопасни стъкла, покрити с материал от пластмаса от вътрешната страна 1. Определяне на типа Безопасните материали, дефинирани в раздели III до VII, ако покриват вътрешната повърхност със слой от пластмасов материал, трябва да отговарят на изискванията на съответните раздели и на изисквания по този раздел.
\n2.2. Тълкуване на резултатите Пластмасовото покритие отговаря на изискванията по отношение на устойчивостта си на абразивно износване, ако светлинното разсейване в резултат от износването на изпитваната проба не надвишава 4 %.
\n3.2. Прилагат се изискванията по т. 7 на раздел II.
\nРаздел IХ Предни стъкла от стъкло пластмаса 1. Определяне на типа Предните стъкла от стъкло пластмаса принадлежат към различни типове, ако се различават поне по една от следващите основни или вторични характеристики.
\n1.1. Основните характеристики са:
\n1.1.1. търговското наименование или марка;
\n1.1.2. формата и размерите - предните стъкла от стъкло пластмаса се приемат, че принадлежат към една група за целите на изпитванията на механична якост, устойчивост към околната среда, устойчивост към температурни промени и към химични вещества;
\n1.1.3. броят на пластмасовите слоеве;
\n1.1.4. номинална дебелина “е” на предните стъкла, като се допуска отклонение от ± 0,2 mm от производителя;
\n1.1.5. номиналната дебелина на слоя стъкло;
\n1.1.6. номиналната дебелина на слоя(евете) от пластмаса, който се явява вътрешен слой(оеве);
\n1.1.7. видът и типът на слоя(евете) от пластмаса, който се явява вътрешен слой(оеве) (напр. ПВБ или друг материал), и на слоя от пластмаса, намиращ се от вътрешната страна;
\n1.1.8. специалната обработка, на която може да е било подложено стъклото.
\n1.2. Вторичните характеристики са:
\n1.2.1. естеството на материала (полирано, плавко стъкло, листово стъкло);
\n1.2.2. оцветяването (пълно или частично) на слой (евете) от пластмаса (безцветен или оцветен);
\n1.2.3. оцветяването на стъклото (безцветно или оцветено);
\n1.2.4. вградените или липсата на проводници;
\n1.2.5. вградените или липсата на противозаслепителни ленти.
\n2.2. Преди всяко изпитване пробите се съхраняват не по-малко от четири часа при температура 23 ± 2° С. Изпитванията започват колкото се може по-бързо, след като изпитваните проби се извадят от съда, в който са били съхранявани.
\n3.2. Изпитване на безопасност при удар с глава върху цяло предно стъкло 3.2.1. Брой на образците Изпитват се четири образеца от сериите с най-малка разгъната площ и четири образеца от сериите с най-голяма разгъната площ, избрани в съответствие с изискванията на раздел ХII.
\n3.2.2. Метод на изпитване 3.2.2.1. Използва се методът, описан в т. 3.3.2 на раздел II.
\n3.2.2.2. Височината на падане е 1,50 m +0/-5 mm.
\n3.2.3. Представяне на резултатите 3.2.3.1. Това изпитване се приема, че е с удовлетворителен резултат, ако са изпълнени следните условия:
\n3.2.3.1.1. слоят от стъкло се счупва, като се оформят многобройните кръгли пукнатини, центрирани приблизително в точката на удар, и пукнатините най-близко до точката на удар се намират на не повече от 80 mm от нея;
\n3.2.3.1.2. слоят от стъкло остава прилепен към материала от пластмаса на междинния слой; допускат се едно или повече частични отлепвания от междинния слой на широчина не по-голяма от 4 mm от двете страни на пукнатината, от външната страна на окръжност с диаметър 60 mm и център точката на удар;
\n3.2.3.1.3. допуска се разкъсване с дължина до 35 mm на междинния слой от страната на удара.
\n3.2.3.2. Серия от изпитвани проби, предоставени за одобрение на типа на компонент, се смятат за задоволителни от гледна точка на изпитването на безопасност при удар с глава, ако е изпълнено едно от двете условия:
\n3.2.3.2.1. всички изпитвания дават задоволителни резултати; или 3.2.3.2.2. при изпитване, дало незадоволителен резултат, са проведени поредица от последващи изпитвания върху нова серия от изпитвани проби и са получени задоволителни резултати.
\n3.3. Изпитване на безопасност при удар с глава върху плоските изпитвани проби 3.3.1. Брой на изпитваните проби Предмет на изпитване са шест плоски проби с размери 1100 ? 500 (+5/-2) mm.
\n3.3.2. Метод на изпитване 3.3.2.1. Използва се методът по т. 3.3.1 на раздел II.
\n3.3.2.2. Височината на падане е 4 m+/-0 mm.
\n3.3.3. Тълкуване на резултатите 3.3.3.1. Изпитването дава удовлетворителен резултат, ако са изпълнени следните условия:
\n3.3.3.1.1. слоят от стъкло не издържа и се чупи на многобройни кръгообразни пукнатини, центрирани приблизително около точката на удар;
\n3.3.3.1.2. допускат се разкъсвания на междинния слой, но главата на манекена не преминава през тях;
\n3.3.3.1.3. няма големи фрагменти, отделени от междинния слой.
\n3.3.3.2. Серия от изпитвани проби, предоставени за одобрение на типа на компонент, се смятат за задоволителни от гледна точка на изпитването на безопасност при удар с глава, ако е изпълнено едно от двете условия:
\n3.3.3.2.1. всички изпитвания дават задоволителни резултати; или 3.3.3.2.2. при изпитване, дало незадоволителен резултат, са проведени поредица от последващи изпитвания върху нова серия от образци и са получени задоволителни резултати.
\n4.2. Третото изискване, посочено в т. 4.3.4.1 на раздел V, не е приложимо.
\n5.1.2. Изпитване за устойчивост при абразивно износване от вътрешната страна 5.1.2.1. Прилагат се изискванията по т. 2 на раздел VIII.
\n5.2. Изпитване за устойчивост на висока температура Прилагат се изискванията по т. 5 на раздел II.
\n5.3. Изпитване за устойчивост на въздействие на светлина Прилагат се изискванията по т. 6 на раздел II.
\n5.4. Изпитване за устойчивост на влажност Прилагат се изискванията по т. 7 на раздел II.
\n5.5. Изпитване за устойчивост на температурни промени Прилагат се изискванията по т. 8 на раздел II.
\nРаздел Х Стъкла от стъкло пластмаса, различни от предни стъкла 1. Определяне на типа Стъклата от стъкло пластмаса, различни от предни стъкла, принадлежат към различни типове, ако се различават поне по една от следващите основни или вторични характеристики.
\n1.1. Основните характеристики са:
\n1.1.1. търговското наименование или марка;
\n1.1.2. категорията по дебелина, приложима към номиналната дебелина “е”, като се допуска отклонение ± 0,2 mm от производителя;
\n1.1.4. номиналната дебелина на стъклото;
\n1.1.5. типът на слоя(те) на пластмасовия материал, който се явява вътрешен слой(е) (напр. PVB или друг материал), и на пластмасовия слой, намиращ се от вътрешната страна;
\n1.1.6. всяка специална обработка на стъклото, на която може да е бил подложен слоят от стъкло.
\n1.2. Вторичните характеристики са:
\n1.2.1. видът на материала (полирано, флоат стъкло, листово стъкло);
\n1.2.2. оцветяването (пълно или частично) на някой слой(е) от пластмаса (безцветен или оцветен);
\n1.2.3. оцветяването на стъклото (безцветно или оцветено).
\n2.2. Преди всяко изпитване изпитваните проби от стъкла от стъкло пластмаса, различни от предни стъкла, се складират за не по-малко от 4 h при температура 23 ± 2° С. Изпитванията започват възможно най-бързо, след като изпитваните проби се извадят от съда, в който те са били съхранявани.
\n2.3. Изискванията на този раздел се считат за изпълнени, ако стъкло, предоставено за одобрение на типа на компонент, има същия състав като това на предно стъкло, което е вече одобрено по изискванията на раздел IХ.
\n3.2. Брой на изпитваните проби Предмет на изпитване са шест плоски проби с размери 1100 x 500 (+5/-2) mm.
\n3.3. Метод на изпитване 3.3.1. Използваният метод е посочен в т. 3 на раздел II.
\n3.3.2. Височината на падане е 1,50 m +0/-5 mm. (Тази височина се увеличава до 4 m +25/-0 mm за стъкло, използвано като предно стъкло на трактор.) 3.4. Оценяване на резултатите от изпитването 3.4.1. Изпитването дава задоволителен резултат, ако са изпълнени условията:
\n3.4.1.1. слоят от стъкло се счупва, като се образуват множество пукнатини;
\n3.4.1.2. допускат се разкъсвания на вътрешния слой, при условие че главата на манекена не преминава през изпитваната проба;
\n3.4.1.3. няма големи фрагменти от стъкло, отделени от междинния слой.
\n3.4.2. Серия от изпитвани проби, предоставени за одобрение на типа на компонент, се смятат за задоволителни от гледна точка на изпитването на безопасност при удар с глава, ако е изпълнено едно от двете условия:
\n3.4.2.1. всички изпитвания дават задоволителни резултати; или 3.4.2.2. при изпитване, дало незадоволителен резултат, са проведени поредица от последващи изпитвания върху нова серия от образци и са получени задоволителни резултати.
\nНоминална плътност Височина на спускане е < 3,5 mm 5 m 3,5 mm < e І 4,5 mm 6 m } +25/-0 mm e > 3,5 mm 7 m 4.2. Изискванията на третия абзац на т. 4.4.1 от приложение № 20 не са приложими.
\n5.1.2. Изпитване за устойчивост към абразивно износване от вътрешната страна Прилагат се изискванията по т. 2.1 на раздел VIII.
\n5.2. Изпитване за устойчивост към висока температура Прилагат се изискванията по т. 5 на раздел II.
\n5.3. Изпитване за устойчивост на въздействие на светлина Прилагат се изискванията по т. 6 на раздел II.
\n5.4. Изпитване за устойчивост на влажност Прилагат се изискванията по т. 7 на раздел II.
\n5.5. Изпитване на устойчивост към температурни промени Прилагат се изискванията по т. 8 на раздел II.
\nРаздел ХI Двойни стъкла 1. Определяне на типа Двойните стъкла принадлежат към различни типове, ако се различават най-малко по една от следващите основни или вторични характеристики.
\n1.1. Основните характеристики са:
\n1.1.1. търговското наименование или марка;
\n1.1.2. съставът на двойното стъкло (симетричен, асиметричен);
\n1.1.3. типът на всеки компонент от стъкло, както е определен в т. 1 на раздели IV, VI и Х;
\n1.1.4. номиналната широчина на празното пространство между двете стъкла;
\n1.1.5. типът на уплътняването (органично или от стъкло към стъкло/към метал).
\n1.2. Вторичните характеристики са вторичните характеристики на всеки компонент от стъкло, определени в т. 1.2 на раздели IV, VI и Х.
\n2.2. Изпитванията, които се провеждат върху двойни стъкла с номинална широчина на празното пространство “е”, се приемат, че са приложими за всички двойни стъкла, имащи същите характеристики и номинална широчина на празното пространство “е” ± 3 mm. Кандидатът може да предостави за изпитванията за одобрение на типа на компонент образец, имащ най-малкото празно пространство, или образец с най-голямото празно пространство.
\n2.3. В случай на двойни стъкла, имащи поне едно стъкло от пластово стъкло или едно стъкло от стъкло пластмаса, изпитваните проби се съхраняват за не по-малко от 4 h преди изпитването при температура 23 ± 2° С. Изпитванията започват възможно най-бързо, след като изпитваните проби се извадят от съда, в който те са били съхранявани.
\n3.2. Брой на изпитваните проби Предмет на изпитване за всяка категория по дебелина на компонент от стъкла и всяка категория - празно пространство, както е определена в т. 1.1.4, са 6 проби с размери 1100 ? 500 (+5/-22) mm.
\n3.3. Метод на изпитване 3.3.1. Използва се методът по т. 3 на раздел II.
\n3.3.2. Височината на падане е 1,5 m (+0/-5 mm).
\n3.3.3. В случай на асиметрични двойни стъкла се провеждат по три изпитвания от всяка страна.
\n3.4. Оценяване на резултатите от изпитването 3.4.1. Двойни стъкла, включващи две обикновени закалени стъкла Изпитването се приема, че е със задоволителен резултат, ако и двата компонента се счупят.
\n3.4.2. Двойни стъкла, включващи две стъкла от пластово стъкло, различни от предни стъкла Изпитването се приема, че е със задоволителен резултат, ако са изпълнени следните условия:
\n3.4.2.1. двата компонента не издържат и се счупват, като се оформят множество концентрични пукнатини около точката на удар;
\n3.4.2.2. допускат се разкъсвания на вътрешните слоеве, при условие че главата на манекена не преминава през изпитваната проба;
\n3.4.2.3. няма отделени големи фрагменти от стъкло от междинния слой.
\n3.4.3. Двойни стъкла, състоящи се от обикновени закалени стъкла и от стъкло от пластово стъкло или стъкло от пластмаса, различни от предни стъкла Изпитването се приема, че е със задоволителен резултат, ако са изпълнени следните условия:
\n3.4.3.1. закаленото стъкло се счупва;
\n3.4.3.2. стъклото от пластово стъкло или стъклото от пластмаса не издържа и се счупва, като се оформят множество концентрични пукнатини около точката на удар;
\n3.4.3.3. допускат се разкъсвания на вътрешния(е) слой, при условие че главата на манекена не преминава през изпитваната проба;
\n3.4.3.4. няма отделени големи фрагменти от стъкло от междинния слой.
\n3.4.4. Серия от изпитвани проби, предоставени за одобрение на типа на компонент, се смятат за задоволителни от гледна точка на изпитването на безопасност при удар с глава, ако е изпълнено едно от двете условия:
\n3.4.4.1. всички изпитвания дават задоволителни резултати;
\n3.4.4.2. при изпитване, дало незадоволителен резултат, са проведени поредица от последващи изпитвания върху нова серия от образци и са получени задоволителни резултати.
\nРаздел ХII Групиране на предни стъкла за изпитване за одобрение на типа на компонент 1. Характеристиките, които се отчитат, са:
\n1.1. разгъната площ на предното стъкло;
\n1.2. височината на сегмента;
\n1.3. извивката.
\n1 - за най-голямата 1 - за най-малката 2 - за следващата 2 - за следващата по-малка след 1 по-голяма след 1 3 - за следващата 3 - за следващата по-малка след 2 по-голяма след 2 4 - за следващата 4 - за следващата по-малка след 3 по-голяма след 3 5 - за следващата 5 - за следващата по-малка след 4 по-голяма след 4 4. Във всяка една от двете серии, определени по т. 3, височините на сегмента се отбелязват, както следва:
\n1 - за най-голямата височина на сегмента;
\n2 - за следващата по-малка;
\n3 - за следващата по-малка и т. н.
\n1 - за най-малкия радиус на кривина;
\n2 - за следващия по-голям;
\n3 - за следващия по-голям и т. н.
\n6.1. Това предно стъкло между петте най-големи, което има най-малката сума, и това предно стъкло между петте най-малки, което има най-малката сума, се избират за пълните изпитвания, определени в раздели III, V, VII, VIII и IХ.
\n6.2. Другите предни стъкла от същите серии се изпитват, за да проверят оптичните им свойства, определени в т. 9 на раздел II.
\n9.1. се установява дали този модел може да се включи между петте най-големи или петте най-малки избрани за одобрение на типа на компонент от въпросната група;
\n9.2. се прави отново номерирането по процедурите, определени в т. 3, 4 и 5;
\n9.3. ако сборът от стойностите за предното стъкло, отново включено между петте най-големи и петте най-малки предни стъкла:
\n9.3.1. е най-малкият, се провеждат изпитванията:
\n9.3.1.1. за закалено предно стъкло:
\n9.3.1.1.1. раздробяване;
\n9.3.1.1.2. безопасност при удар с глава;
\n9.3.1.1.3. оптично изкривяване;
\n9.3.1.1.4. разделяне на вторично изображение;
\n9.3.1.1.5. преминаване на светлината;
\n9.3.1.2. за предни стъкла от пластово стъкло или стъкло пластмаса:
\n9.3.1.2.1. безопасност при удар с глава;
\n9.3.1.2.2. оптично изкривяване;
\n9.3.1.2.3. разделяне на вторично изображение;
\n9.3.1.2.4. преминаване на светлината;
\n9.3.1.3. за обработено предно стъкло от пластово стъкло - изпитванията, определени в т. 9.3.1.1.1, 9.3.1.1.2 и 9.3.1.2;
\n9.3.1.4. за предно стъкло, покрито с пластмаса - изпитванията, определени в т. 9.3.1.1 или т. 9.3.1.2, които са подходящи;
\n9.3.2. не е най-малкият, се провеждат само изпитванията за проверяване на оптичните свойства, определени в т. 9 на раздел II.
\nРаздел ХIII Измерване на височините на сегмента и разположението на точите на удар Фиг. № 21. Определяне височината на сегмента, h За стъкло с изкривяване по една крива височината на сегмента ще бъде h 1 максимум.
\nЗа стъкло с изкривяване по две криви с двойна крива височината на сегмента ще бъде h 1 +h 2 максимум.
\nФиг. № 22. Определени точки на удар за предни стъкла Фиг. 23а, 23б и 23в . Определени точки на удар за еднакво закалени прозоречни стъкла Точките “2”, показани на фигури 23а, 23б и 23в, са примери на страните за точка “2”, определени в т. 2.5 на раздел IV.
\nЗабележка на редакцията: виж фигурите в PDF -а на броя Раздел ХIV Изпитвания, свързани с извършването на проверка за съответствие на продукцията 1. За целите на оценяването на съответствието се извършват изпитвания, посочени в този раздел.
\n2.1. Закалени предни стъкла 2.1.1. Изпитване чрез раздробяване в съответствие с изискванията по т. 2 на раздел III.
\n2.1.2. Измерване на светлинно пропускане в съответствие с изискванията по т. 9.1 на раздел II.
\n2.1.3. Изпитване на оптично изкривяване в съответствие с изискванията по т. 9.2 на раздел II.
\n2.1.4. Изпитване за разделяне на вторично изображение в съответствие с изискванията по т. 9.3 на раздел II.
\n2.2. Обикновени закалени стъкла 2.2.1. Изпитване чрез раздробяване в съответствие с изискванията по т. 2 на раздел IV.
\n2.2.2. Измерване на светлинно пропускане в съответствие с изискванията по т. 9.1 на раздел II.
\n2.2.3. В случай на стъкла, използвани като предни стъкла:
\n2.2.3.1. Изпитване на оптично изкривяване в съответствие с изискванията по т. 9.2 на раздел II.
\n2.2.3.2. Изпитване за разделяне на вторично изображение в съответствие с изискванията по т. 9.3 на раздел II.
\n2.3. Обикновени предни стъкла от пластово стъкло и предни стъкла от стъкло пластмаса 2.3.1. Изпитване на безопасност при удар с глава в съответствие с изискванията по т. 3 на раздел V.
\n2.3.2. Изпитване със сфера 2260 g в съответствие с изискванията по т. 4.2 на раздел V и т. 2.2 на раздел II.
\n2.3.3. Изпитване за устойчивост на висока температура в съответствие с изискванията по т. 5 на раздел II.
\n2.3.4. Измерване на преминаването на светлината в съответствие с изискванията по т. 9.1 на раздел II.
\n2.3.5. Изпитване на оптично изкривяване в съответствие с изискванията по т. 9.2 на раздел II.
\n2.3.6. Изпитване за отделяне на вторично изображение в съответствие с изискванията по т. 9.3 на раздел II.
\n2.3.7. За предни стъкла от стъкло пластмаса само:
\n2.3.7.1. изпитване за устойчивост на абразивно износване в съответствие с изискванията по т. 2.1 на раздел VIII;
\n2.3.7.2. изпитване за устойчивост на влага в съответствие с изискванията по т. 3 на раздел VIII;
\n2.3.7.3. изпитване за устойчивост на химикали в съответствие с изискванията по т. 11 на раздел II.
\n2.4. Обикновени стъкла от пластово стъкло и от стъкло пластмаса, различни от предни стъкла 2.4.1. Изпитване при удар със сфера 227 g в съответствие с изискванията по т. 4 на раздел VI.
\n2.4.2. Изпитване за устойчивост на висока температура в съответствие с изискванията по т. 5 на раздел II.
\n2.4.3. Измерване на преминаването на светлината в съответствие с изискванията по т. 9.1 на раздел II.
\n2.4.4. За стъкла от стъкло пластмаса само:
\n2.4.4.1. изпитване за устойчивост на абразивно износване в съответствие с изискванията по т. 2.1 на раздел VIII;
\n2.4.4.2. изпитване за устойчивост на влага в съответствие с изискванията по т. 3 на раздел VIII;
\n2.4.4.3. изпитване за устойчивост на химикали в съответствие с изискванията по т. 11 на раздел II.
\n2.4.5. Посочените изисквания се приемат за изпълнени, ако съответните изпитвания са проведени на предно стъкло със същия състав.
\n2.5. Обработени предни стъкла от пластово стъкло Допълнително към изпитванията, описани в т 2.3, се извършва изпитване за раздробяване в съответствие с изискванията по т. 4 на раздел VII.
\n2.6. Стъкла, покрити с пластмасов материал В допълнение към изпитванията, посочени в различните части на този раздел, е необходимо да се проведат следните изпитвания:
\n2.6.1. за устойчивост на абразивно износване в съответствие с изискванията по т. 2.1 на раздел VIII;
\n2.6.2. за устойчивост на влага в съответствие с изискванията по т. 3 на раздел VIII;
\n2.6.3. за устойчивост на химикали в съответствие с изискванията по т. 11 на раздел II.
\n2.7. Двойни стъкла Изпитванията, определени в този раздел, за всяко стъкло, съставящо двойно стъкло, със същата честота и същите изисквания.
\nЗа закалени предни стъкла тези първи серии от изпитвания се провеждат само ако годишното производство на този тип стъкло надвишава 200 броя.
\n3.1.1.2. По време на производствения цикъл контролното изпитване се провежда, като се използва точката на удар, както е определено в т. 3.1.1.1.
\n3.1.1.3. Проверката се провежда при започване на всеки производствен цикъл или последваща промяна на цвета.
\n3.1.1.4. По време на производствения цикъл контролните изпитвания се провеждат при следната минимална честота:
\nЗакалени предни Обикновени Обработе- стъкла закалени ни предни стъкла, раз- стъкла от лични от пластово предни стъкла стъкло Ps < 200: едно счупване Pr < 500:
\n0,1 % за тип при работа при нормал- едно на смяна ни условия Ps < 200: едно счупване Pr > 500: на всеки 4 часа две на смяна Забележка.
\n3.1.1.5. Проверката се извършва в края на производствения цикъл на едно от последните произведени стъкла.
\n3.1.1.6. При Pr < 20 е необходимо да се проведе само едно изпитване чрез раздробяване за един производствен цикъл.
\n3.1.2. Резултати Всички резултати се записват, включително резултатите без фотокопия.
\nКато допълнение контактно фотокопие се прави веднъж на смяна, с изключение на случаите, когато Pr < 500. В този случай се прави само едно контактно фотокопие за производствен цикъл.
\n3.2. Изпитване с удар за безопасност при удар с глава 3.2.1. Изпитвания Проверката се извършва върху образци, отговарящи най-малко на 0,5 % от ежедневното производство на предни стъкла от пластово стъкло от една производствена линия. Изпитват се максимум 15 предни стъкла на ден.
\nОбразецът за изпитване е типичен за производството от различни типове предно стъкло.
\nСъс съгласието на административната служба тези изпитвания могат да бъдат заместени с изпитване с удар със сфера 2260 g (т. 3.3 на този раздел). Във всеки случай състоянието/характеристиките при удар с глава се проверяват върху най-малко два образеца за всеки клас дебелина за година.
\n3.2.2. Резултати Всички резултати се записват.
\n3.3. Изпитване на удар със сфера 2260 g 3.3.1. Изпитвания Минималната честота за проверка е едно пълно изпитване на месец за всеки клас по дебелина.
\n3.3.2. Резултати Всички резултати се записват.
\n3.4. Изпитване на удар със сфера 227 g 3.4.1. Изпитвания Изпитваните проби се отрязват от образците. Практически изпитванията могат да се проведат на крайни продукти или на части от тях.
\nПроверката се провежда при вземане на проби, чиито брой съответства най-малко на 0,5 % от производството на една смяна с максимум 10 образци на ден.
\n3.4.2. Резултати Всички резултати се записват.
\n3.5. Висока температура 3.5.1. Изпитвания Изпитваните проби се отрязват от образците. На практика изпитванията могат да се проведат върху крайни продукти или на части от тях. Те се избират така, че всички вътрешни слоеве да са изпитани пропорционално на тяхното използване.
\nПроверката се провежда на най-малко три образеца от един цвят на вътрешния слой, взети от ежедневното производство.
\n3.5.2. Резултати Всички резултати се записват.
\n3.6. Преминаване на светлината 3.6.1. Изпитвания За това изпитване се предоставят типични образци на цветни крайни продукти.
\nПроверката се провежда в началото на работния цикъл, ако има някаква промяна в характеристиките на стъклото, влияещо на резултатите от изпитването.
\nСтъклата с постоянно преминаване на светлина, измерено по време на одобрението на типа на компонент, не по-малко от 80 % в случая на предни стъкла и не по-малко от 75 % в случая на стъкла, различни от предни стъкла и стъкла от категория V, са освободени от това изпитване.
\nПри провеждане на изпитването доставчикът може да предостави сертификат за съответствие с посочените изисквания за стъкла от закалено стъкло.
\n3.6.2. Резултати Нивото на светлинно преминаване се записва. В допълнение за предни стъкла със засенчващи или противозаслепителни ленти от чертежите към т. 3.2.1.2.2.3 на приложение № 5 се проверява дали тези ленти са извън зона I.
\n3.7. Оптично изкривяване и отделяне на вторично изображение 3.7.1. Изпитвания Всяко предно стъкло се проверява за дефекти при гледане през него. В допълнение, използвайки определените методите или всеки метод, даващ подобни резултати, измерванията се извършват в различни полета на видимост при следните минимални честоти:
\n3.7.2. Резултати Всички резултати се записват.
\n3.8. Устойчивост на абразивно износване 3.8.1. Изпитвания Предмет на това изпитване са само стъклата, покрити с пластмаса, и от стъкло пластмаса. Прави се поне една проверка на месец и на тип от пластмасовия материал, покриващ стъклото или вътрешен слой.
\n3.8.2. Резултати Измерванията на светлинно разсейване се записват.
\n3.9. Устойчивост на влага 3.9.1. Изпитвания Предмет на това изпитване са само стъклата, покрити с пластмаса, и от стъкло пластмаса. Провежда се поне една проверка на месец и на тип от пластмасовия материал, покриващ стъклото или вътрешен слой.
\n3.9.2. Резултати Всички резултати се записват.
\n3.10. Устойчивост на химикали 3.10.1. Изпитвания Предмет на това изпитване са само стъклата, покрити с пластмаса, и от стъкло пластмаса. Прави се поне една проверка на месец и на тип от пластмасовия материал, покриващ стъклото или вътрешен слой.
\n3.10.2. Резултати Всички резултати се записват.
\nПриложение № 2 към чл. 6, ал. 2 МИНИСТЕРСТВО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ГОРИТЕ СЕРТИФИКАТ № ...
\nЗА ОДОБРЕНИЕ НА ТИПА НА БЕЗОПАСНО СТЪКЛО 1 ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ОДОБРЕНИЯ ТИП НА БЕЗОПАСНО СТЪКЛО 1
\nИзменение 2 : .............................................................................
\n1 Излишното се заличава 2 Когато е приложимо, се посочва поредността на измене- нието (първо, второ и т.н.). Ако няма изменение на типа, се посочва: “неприложимо”
\n3 Ненужните номера на части към сертификата се заличават 4 Ако няма забележки, се посочва: “неприложимо”
\nЗАКАЛЕНИ ПРЕДНИ СТЪКЛА (Основни и второстепенни характеристики, както са посочени в раздел III или раздел VIII на приложение № 1) Номер на одобрението на типа на компонент: ..............................
\nНомер на изменението на одобрения тип: ...................................
\nОсновни характеристики
\nВторостепенни характеристики
\nЗабележки:
\nПриложени документи:
\nСписък на предните стъкла (по част IХ на сертификата за одобрение на типа).
\nОБИКНОВЕНИ ЗАКАЛЕНИ СТЪКЛА, РАЗЛИЧНИ ОТ ПРЕДНИ СТЪКЛА (Основни и второстепенни характеристики по раздел IV или раздел VIII на приложение № 1) Номер на одобрението на типа на компонент: ..............................
\nНомер на изменението на одобрения тип: ...................................
\nОсновни характеристики
\nВторостепенни характеристики
\nКритерий за одобрение
\nЗабележки:
\nПриложени документи:
\nСписък на предните стъкла (ако е приложимо) (по част IХ на сертификата за одобрение на типа).
\nПЛАСТОВИ ПРЕДНИ СТЪКЛА (обикновени, обработени или с пластмасово покритие) (Основни и второстепенни характеристики, както са определени в раздели V, VII или VIII на приложение № 1) Номер на одобрението на типа на компонент: ..............................
\nНомер на изменението на одобрения тип:....................................
\nОсновни характеристики
\nВторостепенни характеристики
\nЗабележки:
\nПриложени документи:
\nСписък на предните стъкла (по част IХ на сертификата за одобрение на типа).
\nПЛАСТОВИ СТЪКЛА, РАЗЛИЧНИ ОТ ПРЕДНИ СТЪКЛА (Основни и второстепенни характеристики, както са определени в раздели VI или VIII на приложение № 1) Номер на одобрението на типа на компонент: ..............................
\nНомер на изменението на одобрения тип: ...................................
\nОсновни характеристики
\nВторостепенни характеристики
\nЗабележки:
\nПриложени документи:
\nСписък на предните стъкла (по част IХ на сертификата за одобрение на типа).
\nПРЕДНИ СТЪКЛА ОТ СТЪКЛО ПЛАСТМАСА (Основни и второстепенни характеристики по раздел IХ на приложение № 1) Номер на одобрението на типа на компонент: ..............................
\nНомер на изменението на одобрения тип: ...................................
\nОсновни характеристики
\nВторостепенни характеристики
\nЗабележки:
\nПриложени документи:
\nСписък на предните стъкла (по част IХ на сертификата за одобрение на типа).
\nСТЪКЛА ОТ СТЪКЛО ПЛАСМАСА, РАЗЛИЧНИ ОТ ПРЕДНИ СТЪКЛА (Основни и второстепенни характеристики по раздел Х на приложение № 1) Номер на одобрението на типа на компонент: ..............................
\nНомер на изменението на одобрения тип: ...................................
\nОсновни характеристики
\nВторостепенни характеристики
\nЗабележки:
\nПриложени документи:
\nСписък на предните стъкла (ако е приложимо) (по част IХ на сертификата за одобрение на типа).
\nДВОЙНИ СТЪКЛА (Основни и второстепенни характеристики по раздел ХI на приложение № 1) Номер на одобрението на типа на компонент: ..............................
\nНомер на изменението на одобрения тип: ...................................
\nОсновни характеристики
\nПриложени документи:
\nПо един формуляр за двете стъкла от симетричното двойно стъкло в съответствие с раздела на приложение № 1, по който е изпитано или одобрено.
\nПо един формуляр за всяко стъкло от асиметричното двойно стъкло в съответствие с раздела на приложение № 1, по който е изпитано или одобрено.
\nЗабележки:
\nЧАСТ IХ СЪДЪРЖАНИЕ НА СПИСЪКА ЗА ПРЕДНИ СТЪКЛА (1) За всяко предно стъкло, предмет на настоящото одобрение на типа на компонент, се предоставя следната информация:
\nОписание на параметъра F на предното стъкло 1 Списъкът се прикрепя към части II, III (ако е приложим), IV и VI на сертификата.
\nПриложение № 3 към чл. 6, ал. 2 Система за номериране на сертификат за одобрение на типа на безопасно стъкло Номерът на сертификата за одобрение на типа на безопасно стъкло се съставя при спазване на следните изисквания:
\nПриложение № 4 към чл. 15, ал. 3 Изисквания към начина на изписване на маркировката за одобрение на типа на безопасно стъкло Забележка на редакцията: виж фигурите в PDF -а на броя I. Предни стъкла от закалено стъкло:
\nЗабележка на редакцията: виж фигурата в PDF -а на броя Номерът на одобрението на типа “001247” е индикативен и е посочен само за целите на представяне на образеца на маркировка.
\nII. Предни стъкла от закалено стъкло, покрити с материал от пластмаса:
\nЗабележка на редакцията: виж фигурата в PDF -а на броя Номерът на одобрението на типа “001247” е индикативен и е посочен само за целите на представяне на образеца на маркировка.
\nIII. Предни стъкла от обикновено пластово стъкло:
\nЗабележка на редакцията: виж фигурата в PDF -а на броя Номерът на одобрението на типа “001247” е индикативен и е посочен само за целите на представяне на образеца на маркировка.
\nIV. Предни стъкла от обикновено пластово стъкло, покрити с материал от пластмаса:
\nЗабележка на редакцията: виж фигурата в PDF -а на броя Номерът на одобрението на типа “001247” е индикативен и е посочен само за целите на представяне на образеца на маркировка.
\nV. Предни стъкла от обработено пластово стъкло:
\nЗабележка на редакцията: виж фигурата в PDF -а на броя Номерът на одобрението на типа “001247” е индикативен и е посочен само за целите на представяне на образеца на маркировка.
\nVI. Предни стъкла от стъкло пластмаса:
\nЗабележка на редакцията: виж фигурата в PDF -а на броя Номерът на одобрението на типа “001247” е индикативен и е посочен само за целите на представяне на образеца на маркировка.
\nVII. Стъкла, различни от предни стъкла, имащи нормално пропускане на светлината, по-малко от 70 % (в съответствие с изискванията на т. 9.1.4.2 от раздел I от приложение № 1):
\nЗабележка на редакцията: виж фигурата в PDF -а на броя Номерът на одобрението на типа “001247” е индикативен и е посочен само за целите на представяне на образеца на маркировка.
\nVIII. Двойни стъкла с нормално пропускане на светлината, по-малко от 70 % Забележка на редакцията: виж фигурата в PDF -а на броя Номерът на одобрението на типа “001247” е индикативен и е посочен само за целите на представяне на образеца на маркировка.
\nIХ. Стъкла, различни от предни стъкла, използвани като предни стъкла за трактори:
\nЗабележка на редакцията: виж фигурата в PDF -а на броя Номерът на одобрението на типа “001247” е индикативен и е посочен само за целите на представяне на образеца на маркировка.
\nХ. Стъкла, различни от предни стъкла, с нормално пропускане на светлината не по-малко от 70 %(в съответствие с изискванията на т. 9.1.4.2 от раздел I от приложение № 1):
\nЗабележка на редакцията: виж фигурата в PDF -а на броя Номерът на одобрението на типа “001247” е индикативен и е посочен само за целите на представяне на образеца на маркировка.
\nПриложение № 5 към чл. 29, ал. 1, т. 5 Механични теглително-прикачни устройства между трактора и тегленото превозно средство и вертикално натоварване в точката на присъединяване
\nФиг. № 24а. Неавтоматично прикачно устройство за ремаркета с цилиндричен заключващ палец Фиг. № 24б. Автоматично прикачно устройство за ремаркета с цилиндричен заключващ палец Фиг. № 24в. Автоматично прикачно устройство за ремаркета със заключващ палец с изпъкнала част Фиг. № 25. Неавтоматично прикачно устройство за ремарке (отговаря на български стандарт, въвеждащ ISO 6489/II) Никоя част от теглителната кука не може да се намира извън външния радиус r между точки x и y Фиг. № 26. Ъгъл на наклона в съответствие с точки 1.8 и 1.9 (отговаря на български стандарт, въвеждащ ISO 6489/I) Фиг. № 27. Теглителна щанга на колесен трактор (отговаря на български стандарт, въвеждащ ISO 6489/III) Забележка на редакцията: виж фигурите в PDF -а на броя 1.1. Компонентите на механичното теглително-прикачно устройство се проектират за автоматично или неавтоматично действие.
\n1.2. Компонентите на механичното теглително-прикачно устройство на трактора отговарят на изискванията към размерите и якостта, посочени в т. 2.1 и 2.2, и на изискванията за вертикално натоварване в точката на прикачване по т. 2.3.
\n1.3. Компонентите на механичното теглително-прикачно устройство се проектират и изработват така, че при нормално използване продължават да функционират задоволително и характеристиките им са в съответствие с изискванията по това приложение.
\n1.4. Всички компоненти на механичното теглително-прикачно устройство се изработват от материал с качество, позволяващо да издържат изпитванията по т. 2.2 и да имат трайни характеристики по отношение на якостта.
\n1.5. Всичките съединения и техните фиксатори са лесни за свързване и освобождаване и са проектирани така, че при нормални условия на работа да е невъзможно случайното им разединяване.
\nПри автоматично зацепващи се компоненти в положение зацепени са осигурени посредством две независимо функциониращи предпазни устройства. Все пак да могат да се разединят, като се използва един и същ контролен орган.
\n1.6. Пръстенът на теглителната щанга има възможност да се завъртва хоризонтално на не по-малко от 60° в двете посоки от надлъжната ос на съединението с частта си, която не е в прикачното устройство. Изисква се вертикално движение 20° нагоре и надолу през цялото време (фиг. № 24 - 27).
\nЪглите в съединението да не се достигат по същото време.
\n1.7. Челюстта позволява на пръстените на теглителната щанга да се въртят аксиално до 90° надясно или ляво около надлъжната ос на съединението с фиксиран спиращ момент между 30 и 150 Nm.
\nТеглителната кука позволява на пръстена на теглителната щанга да се върти аксиално до 20° надясно или ляво около надлъжната ос на куката.
\n2.2. Якост 2.2.1. За целите на проверката на якостта компонентите на механичното теглително-прикачно устройство се подлагат на динамично изпитване съгласно изискванията на раздел II на това приложение или на статично изпитване съгласно раздел III.
\n2.2.2. Изпитването да не причинява някаква остатъчна деформация, счупвания или пукнатини.
\n2.3. Вертикално натоварване в точката на прикачване (S) 2.3.1. Максималното статично вертикално натоварване се определя от производителя, като не превишава 3 t.
\n2.3.2. Условия на приемане:
\n2.3.2.1. Допустимото статично вертикално натоварване не превишава технологично допустимото вертикално натоварване, препоръчано от производителя на трактора, както и статичното вертикално натоварване върху теглително-прикачното устройство, посочени в неговото одобрение на типа, като компонент.
\n2.3.2.2. Съответства на изискванията по т. 2 на раздел I на приложение № 1 на Наредба № 21 за одобрение на типа на нови колесни трактори, без да се превишава максималното натоварване на задния мост.
\n2.4. Височина от земята до прикачното устройство (h) (в съответствие с фиг. № 28) Забележка на редакцията: виж фигурата в PDF -а на броя Фиг. № 28 Всички трактори с маса с товар, надвишаваща 2,5 t, трябва да са оборудвани с прикачно устройство за ремарке с просвет, удовлетворяващ едно от отношенията:
\nЗабележка на редакцията: виж формулите в PDF -а на броя където: m t е масата на трактора; m 1t - масата на трактора с баластни тежести на пред- ната ос; m a - теглото на предния мост на трактор без товар; m la - теглото на предната ос на трактора с баластни тежести на предната ос на трактора; l - колеята;
\nS - вертикалното натоварване в точката на прикачване; с - разстоянието между базовия център на меха- ничното теглително-прикачно устройство и вертикалната равнина, минаваща през оста на задните колела на трактора.
\nМетод на динамично изпитване 1. Процедура на изпитване Якостта на механичното теглително-прикачно устройство се определя чрез променливо натоварване на изпитвателен стенд.
\nМетодът се прилага при изпитване на умора и се използва за комплектувано механично теглително-прикачно устройство, т. е. когато е снабдено с всички необходими части за неговото монтиране, устройството е монтирано и се изпитва на стенд.
\nДоколкото е възможно, променливото натоварване се прилага синусоидално (редуващо и/или нарастващо) с цикличен товар в зависимост от използвания материал. Не се допуска появата на пукнатини или счупвания по време на изпитването.
\nХоризонталните компоненти на силата, приложени под прав ъгъл към надлъжната на ос на превозното средство, както и моментите са от второстепенна важност и не се вземат под внимание.
\nХоризонталните компоненти на силата по надлъжната ос на превозното средство се представят чрез математически определена сила със стойност D.
\nПосоченото уравнение се прилага за механичното теглително-прикачно устройство Забележка на редакцията: виж формулата в PDF -а на броя където:
\nМ Т е е технически допустимата обща маса на трактора;
\nМ R - технически допустимата обща маса на теглени- те превозни средства; g = 9,81 m/s 2 Вертикалните компоненти на силата, приложени под прави ъгли към теглещата сила, се изразяват чрез статичното вертикално натоварване S.
\nТехнически допустимите натоварвания се посочват от производителя.
\nСилата за изпитване се прилага в обичайната точка на контакт между механичното теглително-прикачно устройство и пръстена на теглителния прът.
\nХлабината между теглително-прикачното устройство и пръстена се поддържа минимална.
\nПо принцип силата за изпитване се прилага по променлив начин около нулевата точка. С променлива сила за изпитване резултатният товар е равен на нула.
\nКонструкция на теглително-прикачно устройство, при което е невъзможно да се извърши изпитването с променлив изпитващ товар (например прекалено голяма хлабина, теглеща кука), изпитващият товар може да е приложен, като се нараства в посока на тегленето или натиска, в зависимост кое от двете е по-голямо.
\nКогато изпитването се провежда по нарастваща крива на силата, товарът за изпитване е равен на най-големия товар, а най-малкият товар не превишава 5 % от най-големия товар.
\nПредприемат се мерки по отношение на променливата сила на изпитване, чрез подходящо монтиране на изпитвателната апаратура и избор на изпитваща силова система, за да не се получат допълнителни моменти или сили, възникващи под прав ъгъл към силата за изпитване. Ъгловата грешка на посоката на силата при изпитването с променлива сила не превишава ± 1,5°; за нарастваща сила на изпитване ъгълът се настройва в най-горното положение на натоварване.
\nЧестотата на изпитването не превишава 30 Hz. За компоненти, изработени от стомана или лети стомани, цикловото натоварване е до 2.10 6 . Следващото изпитване за скъсване се провежда, като се използва методът на цветното проникване или подобен метод.
\nАко пружини и/или амортисьори са включени в прикачните части, те не се премахват по време на изпитването, но могат да се сменят, ако по време на изпитването се деформират от условията, които при нормалното си функциониране няма да достигнат (например загряване) и биха могли да се повредят. Техните режими преди, по време и след изпитването се посочват в протокола от изпитването.
\n3.2. Сили за изпитване Силата за изпитване се определя чрез геометричното изразяване на хоризонталните и вертикалните изпитващи компоненти, както следва:
\nЗабележка на редакцията: виж формулите в PDF -а на броя където:
\nF h =± 0, 6 . D при променлива сила, или F h =1,0 . D при нарастваща сила (теглителна или на натиск);
\nF v =g . 1, 5 . S е статичното натоварване на теглителната щанга (вертикални силови компоненти върху звеното).
\nМетод на статично изпитване 1. Условия за извършване на изпитването 1.1. Общи изисквания Теглителното устройство преминава статично изпитване по отношение на неговите конструктивни характеристики, в съответствие с изискванията по т. 1.2, 1.3 и 1.4.
\n1.2. Подготовка за изпитването Изпитването се провежда на специална машина с теглително устройство или с някаква конструкция, твърдо прикачена към корпуса на колесния трактор чрез същите компоненти, използвани при монтирането им на трактора.
\n1.3. Изпитвателна апаратура Изпитвателната апаратура, използвана за отчитане на приложените натоварвания и движения, има следните степени на точност:
\n1.4. Процедура на изпитване 1.4.1. Теглителното устройство първо се подлага на натоварване, което не превишава 15 % от натоварването за изпитване, определено по т. 1.4.2.
\nДействията по т. 1.4.1 се повтарят поне два пъти, като се започва с нулево натоварване, коeто постепенно се увеличава, докато се достигне стойността, посочена по т. 1.4.1, тогава се намалява до 500 daN; средното натоварване се поддържа поне за 60 s.
\n1.4.2. Отчетените данни за изчертаване на кривата натоварване/деформация при теглене или графиката на тази крива при условие, че записващото устройство е свързано с теглещата машина, се основават само за прилагането на увеличаващи се натоварвания, започващи от 500 daN, по отношение на базовия център на прикачното устройство.
\nНе трябва да има счупвания за стойности на теглителното натоварване, по-голямо или равно на 1,5 пъти технически допустимата маса на ремаркето; кривата натоварване/деформация да е плавна, без неравности, в интервала между 500 daN и 1/3 максималното теглително натоварване.
\n1.4.2.1. Постоянната деформация се записва на кривата натоварване/деформация по отношение на натоварването над 500 daN, след като натоварването за изпитване е върнато обратно към тази стойност.
\n1.4.2.2. Отчетената стойност на остатъчната деформация да не превишава 25 % от настъпилата максимална еластична деформация.
\n1.5. Изпитването по т. 1.4.2 се предхожда от изпитване, при което се прилага постепенно нарастваща сила върху базовия център на прикачното устройство, започваща от 500 daN и достигаща до три пъти максималното допустимо вертикално натоварване, препоръчано от производителя.
\nПо време на изпитването остатъчните деформации на прикачното устройство да не превишават 10 % от настъпилата максимална еластична деформация.
\nПроверката се провежда след премахването на вертикалното натоварване и връщане на първоначалното натоварване 500 daN.
\nПриложение № 6 към чл. 31, ал. 2 МИНИСТЕРСТВО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ГОРИТЕ СЕРТИФИКАТ № ...
\nЗА ОДОБРЕНИЕ НА ТИПА НА МЕХАНИЧНО ТЕГЛИТЕЛНО-ПРИКАЧНО УСТРОЙСТВО 1 ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ОДОБРЕНИЯ ТИП НА МЕХАНИЧНО ТЕГЛИТЕЛНО-ПРИКАЧНО УСТРОЙСТВО 1 Изменение 2 :
\n5.1. Динамично изпитване: стойност на D: (kN) .......................................................... вертикално натоварване върху точката на при- съединяване: (daN) ..........................................................
\n5.2. Статично изпитване: теглена маса: (kg) ............................................................. вертикално натоварване върху точката на при- съединяване: (daN) ..........................................................
\n1 Излишното се заличава.
\n2 Когато е приложимо, се посочва поредността на измене- нието (първо, второ и т.н.). Ако няма изменение на типа, се посочва “неприложимо”.
\n3 Заличава се, където не е приложимо.
\n4 Ако няма забележки, се посочва “неприложимо”.
\nПриложение № 7 към чл. 31, ал. 2 Система за номериране на сертификат за одобрение на типа на механично теглително-прикачно устройство Номерът на сертификата за одобрение на типа механично теглително-прикачно устройство се съставя при спазване на следните изисквания:
\nПриложение № 8 към чл. 40, ал. 3 Изисквания към начина на изписване на маркировката за одобрение на типа на механично теглително-прикачно устройство 1. Височината на символите на идентификационния код е равна на a/3, където а і 30 mm.
\nЗабележка на редакцията: виж фигурата в PDF -а на броя Последователният номер “88-563” е посочен индикативно за целите на представяне на образеца на маркировката.
\nПриложение № 9 към чл. 49, ал. 1, т. 5, буква “а”
\nИзисквания по отношение на размерите и масите на теглените средства 1. Максималните размери на трактора са:
\n1.1. за дължина - 12 m;
\n1.2. за широчина - 2,55 m.
\nПри измерването не се отчитат издутините на гумите в зоната на контакт с опорната повърхност.
\n1.3. за височина - 4 m;
\n1.4. измерванията за проверка на тези размери се извършват, както следва:
\n2.1. технически допустимата маса на теглените средства, определена от производителя на трактора;
\n2.2. масата на теглено превозно средство, определена за прикачното устройство, в сертификата за одобрение на типа на механично теглително-прикачно устройство.
\nПриложение № 10 към чл. 49, ал. 1, т. 5, буква “б”
\nРегулатор на скоростта и защита от движещи се компоненти, външни изпъкнали части и колела 1. Регулатор на скоростта Конструкцията и монтажът на стандартен регулатор на скоростта съответстват на изискванията за максималната конструктивна скорост на раздел VII на приложение № 1 от Наредба № 21 за одобрение на типа на нови колесни трактори.
\n2.1.2. Изискванията по т. 2.1.1 се считат за изпълнени, ако са спазени изискванията на т. 2.3. Конструктивни решения освен тези, които са посочени по т. 2.3, се допускат само ако производителя докаже, че те са равностойни на изискванията по т. 2.3.
\n2.1.3. Защитните устройства са здраво закрепени за трактора, което означава, че отстраняването на такива устройства е възможно само с използване на инструменти.
\n2.1.4. Рефлектори, капаци и кожуси, които биха причинили нараняване, ако се затворят рязко, се изработват така, че да се предотврати тяхното случайно затваряне (т.е. чрез предпазни устройства, подходящо монтиране или подходяща конструкция).
\n2.1.5. Няколко опасни части могат да са защитени от общо предпазно устройство. Когато под общо предпазно устройство са монтирани устройства за регулиране, поддържане или заглушаване, които могат да се задействат само при работещ двигател, тогава може да се монтират допълнителни предпазни устройства.
\n2.1.6. Устройствата за безопасност (пружинни скоби или капаци), предназначени да обезопасят компоненти за бързо фиксиране (щифтове), и предпазните устройства, отварящи се без използването на инструменти (капак на двигател), се закрепват здраво към свързващ елемент на трактора или към предпазното устройство.
\n2.2. Безопасни разстояния за предотвратяване на допир до опасни части 2.2.1. Безопасното разстояние се измерва от частите, достъпни за задействане, поддържане и преглед на колесния трактор, както и от нивото на земната повърхност. Под “поддържане и преглед” се разбират само такива действия, които се извършват обикновено от самия водач в съответствие с инструкциите за експлоатация. При определянето на безопасните разстояния основният принцип е тракторът да е в състояние за използване по предназначение и че не се използват никаква помощни средства за достигане на опасната част.
\nБезопасните разстояния са посочени в т. 2.2.2.1 до 2.2.2.5. В отделни специфични зони или за отделни компоненти на частите е предвидено подходящо ниво на безопасност, ако тракторът съответства на изискванията по т. 2.2.2.6 до 2.2.2.14.
\n2.2.2. Защита на опасните части 2.2.2.1. Нагоре Безопасното допустимо разстояние нагоре е 2500 mm (фиг. № 29), ако хората са изправени.
\nЗабележка на редакцията: виж фигурата в PDF -а на броя Фиг. № 29 2.2.2.2. Достигане надолу и достигане нагоре Безопасни разстояния за достигане над преградата: а - от базовата равнина нагоре до опасната част; b - височината на преградата или защитното устройство; с - хоризонталното разстояние между опасната част и преградата (фиг. № 30).
\nЗабележка на редакцията: виж фигурата в PDF -а на броя Фиг. № 30 Безопасните разстояния в табл. № 1 се спазват, когато обхватът е едновременно надолу и нагоре.
\nТаблица № 1 Забележка на редакцията: виж таблицата в PDF -а на броя 2.2.2.3. Досегаемост от всички страни Безопасните разстояния, дадени в табл. № 2, са минималните разстояния, които трябва да се поддържат, за да не може съответна част на тялото да попадне в опасната зона. При прилагането на безопасните разстояния се приема, че съответната става от тялото е максимално изнесена към края на защитното устройство. Безопасните разстояния се смятат за поддържани, когато е сигурно, че е изключена възможността частта от тялото да се премества в посока напред и през опасната зона.
\nТаблица № 2 Забележка на редакцията: виж таблицата в PDF -а на броя 2.2.2.4. Проникване и досегаемост Ако е възможно проникване в или през отвори и достигане до опасни компоненти, се спазват минималните безопасни разстояния, посочени в табл. № 3 и 4.
\nКомпонентите, които се движат една спрямо друга, или подвижни части, монтирани покрай неподвижни части, не се считат за рискови фактори при условие, че са отделени една от друга на разстояние не повече от 8 mm.
\nБезопасни разстояния за надлъжни и успоредни отвори а е по-малкият размер на отвора b е безопасното разстояние от опасната точка Таблица № 3 Забележка на редакцията: виж таблицата в PDF -а на броя Безопасни разстояния за квадратни или кръгли отвори а е отворът/диаметърът или дължината на страната b е безопасното разстояние от опасната точка Таблица № 4 Забележка на редакцията: виж таблицата в PDF -а на броя 2.2.2.5. Безопасни разстояния в притискащи точки Притискаща точка не се смята за опасна зона за показаната част от тялото, ако безопасните разстояния не превишават дадените в табл. № 5 и ако е сигурно, че размерът на следващата по-голяма част от тялото, посочена в таблицата, не може да премине през отвора.
\nТаблица № 5 Забележка на редакцията: виж таблицата в PDF -а на броя 2.2.2.6. Командни органи Хлабината между два педала и отворите, през които преминават командните органи, не се разглеждат като зони с опасност от притискане или срязване.
\n2.2.2.7. Задно триточково навесно устройство 2.2.2.7.1. Зад равнина, минаваща през средната равнина на точките на въртене на повдигащите щанги от триточковата навесна система, се спазва минимално безопасно разстояние 25 mm между подвижните компоненти и всеки шарнир от триточковата навесна система. Това безопасно разстояние, както и минималният ъгъл от 30° за частите, които се кръстосват и причиняват промяна в ъгъла на пресичане (виж фиг. № 31), трябва да се запазват за целия ход на повдигателното устройство, като това условие не се отнася за горните и долните крайни положения, които са в границите 0,1 n. Ходът n', показан на фиг. № 32, съответства на хода n, намален с 0,1 n отгоре и отдолу. Когато долните звена на навесната система се задвижват директно от механизма за повдигане, базовата равнина се определя от средната, вертикална, напречна равнина на тези звена.
\nЗабележка на редакцията: виж фигурата в PDF -а на броя Фиг. № 31 Означения:
\nА - повдигащо рамо В - долно звено С - повдигаща щанга/прът D - рама на трактора Е - равнината, формирана от точките на центровете на шарнирите на повдигащите щанги F - защитна хлабина Забележка на редакцията: виж фигурата в PDF -а на броя Фиг. № 32 2.2.2.7.2. За хода n на хидравличния повдигателен възел долното положение А на присъединителната точка на долното звено е ограничено от размер “14”, в съответствие с български стандарт, въвеждащ ISO 730, част 1, докато горното положение В е ограничено от максималния ход на хидравличния цилиндър. Ходът n' съответства на ход n, намален отгоре и отдолу с 0,1 n, и образува вертикалното разстояние между А' и B'.
\n2.2.2.7.3. Освен това в хода n' минималното безопасно разстояние 25 mm по отношение на съседните компоненти се запазва около зоната на движение на повдигащите пръти.
\n2.2.2.7.4. Ако при триточково навесно устройство са използвани навесни устройства, които не изискват присъствието на оператор между трактора и навесното устройство (при бързосъединяващо се устройство), разпоредбите по т. 2.2.2.7.3 не се прилагат.
\n2.2.2.7.5. В ръководството за експлоатация трябва да се съдържа специфична информация за опасните части, разположени в предната страна на равнината, определена в първото изречение на т. 2.2.2.7.1.
\n2.2.2.8. Предно триточково навесно устройство 2.2.2.8.1. Във всяка точка на хода n на повдигателния възел, но не за крайните горни и долни положения, които са в границите 0,1 n, минималното безопасно разстояние 25 mm се запазва между подвижните части заедно с минималния ъгъл 30° или безопасното разстояние 25 mm в случай на изменението на ъгъла на пресичане, причинен от частите, които се кръстосват и причиняват промяна в ъгъла на пресичане (фиг. № 31). Ходът n', показан на фиг. № 32, съответства на хода n, намален с 0,1 n отгоре и отдолу.
\n2.2.2.8.2. За хода n на хидравличния повдигателен възел крайното долно положение А на присъединителната точка на долното звено е ограничена от размера “14” в съответствие с български стандарт, въвеждащ ISO 8759, част 2, докато крайното горно положение В е ограничено от максималния ход на хидравличния цилиндър. Ход n', намален отгоре и отдолу с 0,1 n, е вертикалното разстояние между А' и B'.
\n2.2.2.8.3. Ако за долните звена на предно триточково навесно устройство се използват присъединителни устройства (като бързозадействащо се присъединително устройство), които не изискват присъствието на човек между трактора и навесното устройство по време на присъединяването, изискванията по т. 2.2.2.8.1 не се прилагат в обсега с радиус 250 mm от точките, в които долните звена са присъединени към трактора. Минималното безопасно разстояние 25 mm от съседните компоненти в дефинирания ход n' се запазва във всеки случай до външния граничен ход на прътите/цилиндрите.
\n2.2.2.9. Седалка на водача и околна среда Когато водачът е в седнало положение, той не трябва да може да достигне с ръце или крака всички зони с опасност от притискане и срязване. Това изискване се счита за изпълнено, ако са спазени следващите условия:
\n2.2.2.9.1. Седалката на водача е в средната точка по надлъжния и вертикалния обхват на регулиране. Разстоянието за досегаемост на водача е разделено в зоните А и В. Централната точка на сферата на тези зони е на 60 mm напред и 580 mm над базовата точка на седалката (фиг. № 33). Зона А се състои от сфера с диаметър 550 mm, докато зона В е разположена между тази сфера и сфера с радиус 1000 mm.
\nЗабележка на редакцията: виж фигурата в PDF -а на броя Фиг. № 33 2.2.2.9.2. Близко до точките на притискане и срязване се запазва безопасно разстояние 120 mm в зона А и 25 mm в зона В, докато минималният ъгъл 30° се поддържа в случаи на срязващи части, в резултат на промяна в ъгъла на пресичане.