7.7.1. Максималната и минималната височина при незадействана подпорна система и минималната дълбочина на стъпалата за пътници до обслужващите врати и аварийните врати и във вътрешността на ПС са, както следва:
\nКласове I и А II, III и В Първо Максимална стъпало височина (mm) 340( 1 ) 380( 1 ) ( 2 ) ( 5 ) от земята Минимална дълбочина (mm) 300( * ) Други стъ- Максимална пала “Е” височина (mm) 250( 3 ) 350( 4 ) Минимална ви- сочина (mm) Минимална дълбочина (mm) 200 ( * ) 230 mm за превозни средства с вместимост, непревиша- ваща 22 пътници. ( 1 ) 700 mm за аварийна врата;
\n1500 mm за аварийна врата, разположена на горния етаж на двуетажно превозно средство. ( 2 ) 430 mm за превозни средства с изцяло механично окачване. ( 3 ) 300 mm за стъпала при вратите зад най-задната ос. ( 4 ) 250 mm на пътеките на превозните средства с вмести- мост, непревишаваща 22 пътници. ( 5 ) За поне една обслужваща врата; 400 mm за всички оста- нали обслужващи врати.
\nЗабележки:
\n7.7.1.1. Всеки праг между пътеката и зона с места за сядане не се счита за стъпало. Вертикалното разстояние между повърхността на пътеката и пода на зоната с места за сядане да не е по-голямо от 350 mm.
\n7.7.2. За целите на т. 7.7 височината на дадено стъпало се измерва в средната точка от неговата широчина. Производителите да вземат предвид необходимостта от улесняване на достъпа на пътници с ограничена подвижност главно по отношение височината на стъпалата, която да се запазва минимална.
\n7.7.3. Височината на първото стъпало от земята се измерва на ПС, разположено на земята, с маса каквато е при готовност за движение, оборудвано с гуми от тип и с налягане, определени от производителя за технически допустимата максимална маса в натоварено състояние (М).
\n7.7.4. При наличие на повече от едно стъпало всяко стъпало може да навлиза в зоната на вертикалната проекция на следващото стъпало до 100 mm, а проекцията му върху по-долу разположеното стъпало оставя върху последното свободно пространство най-малко 200 mm (виж фиг. 8 от приложение № 8); ръбовете на всички стъпала са в контрастен цвят или цветове и са конструирани така, че да намалят до минимум риска от препъване.
\n7.7.5. Широчината и формата на всяко стъпало да бъдат такива, че правоъгълник с посочените в таблицата размери да може да бъде разположен на стъпалото по подходящ начин, заемайки го с допустимо надвесване извън него, непревишаващо 5 % от площта на правоъгълника. При двоен вход всяка половина от него да отговаря на тези изисквания.
\nБрой пътници > 22 < 22 Площ Първо стъпало (mm) 400 х 300 400 х 200 Други стъпала (mm) 400 х 200 400 х 200 7.7.6. Повърхността на всички стъпала да не е хлъзгава.
\n7.7.7. Максималният наклон на стъпалото във всяка посока да не е по-голям от 5 % при ненатоварено ПС, разположено върху гладка и хоризонтална повърхност при нормално състояние за движение (в частност с незадействано подпорно устройство).
\n7.8. Седалки за пътници и пространство за седящи пътници 7.8.1. Минимална широчина на седалката 7.8.1.1. Минималната широчина на възглавницата на седалката - размер F (фиг. 9 от приложение № 8), измерена от вертикалната равнина, минаваща през центъра на мястото за сядане, да е: за клас I, II, A, B - 200 mm; за клас III - 225 mm.
\n7.8.1.2. Минималната широчина на наличното пространство на всяко място за сядане - размер G (фиг. 9 от приложение № 8), измерена от вертикалната равнина, минаваща през центъра на мястото за сядане, на височина между 270 и 650 mm над ненатисната възглавница на седалката, да е не по-малка от: за индивидуални седалки - 250 mm; за непрекъснати седалки за двама или повече пътници - 225 mm.
\n7.8.1.3. За ПС с широчина, равна или по-малка от 2,35 m, широчината на наличното пространство на всяко място за сядане, измерена от вертикалната равнина, минаваща през центъра на мястото за сядане, на височина между 270 и 650 mm над ненатисната възглавница на седалката, да е 200 mm (виж фиг. 9б от приложение № 8). При удовлетворяване на тези условията не се прилагат изискванията по т. 7.8.1.2.
\n7.8.1.4. По отношение на ПС с вместимост, непревишаваща 22 пътници за седалки в близост до стената на ПС, пространството не включва в горната си част триъгълна площ с широчина на основата 20 mm и височина 100 mm (виж фиг. 10 от приложение № 8). В допълнение като изключение се счита пространството, необходимо за предпазни колани и тяхното закрепване и за сенниците.
\n7.8.2. Минимална дебелина на възглавницата на седалката (размер К, виж фиг. 11 от приложение № 8) Минималната дебелина на възглавницата на седалката да е:
\n7.8.2.1. за ПС от класове I, A и B - 350 mm;
\n7.8.2.2. за ПС от класове II и III - 400 mm.
\n7.8.3. Височина на възглавницата на седалката (размер Н, виж фиг. 11 от приложение № 8) Височината на ненатисната възглавница на седалката спрямо пода да е такава, че разстоянието от пода до хоризонталната равнина, допирателна към предния край на горната повърхност на възглавницата на седалката, да бъде между 400 и 500 mm. Тази височина може да бъде намалена до не по-малко от 350 mm за седалка над свода на калника или отделението за двигателя.
\n7.8.4. Разстояние между седалките (виж фиг. 12 от приложение № 8) 7.8.4.1. Ако седалките са ориентирани в една и съща посока, разстоянието между предната страна на облегалката на дадена седалка и задната страна на облегалката на седалката, разположена отпред (размер Н), измерено хоризонтално, и на каквато и да е височина над пода между горната повърхност на възглавницата на седалката и височина 620 mm над нивото на пода да е не по-малко от:
\nН Клас I, A и B 650 mm Клас II и III 680 mm 7.8.4.2. Всички измерванията се извършват при ненатиснати възглавници и облегалки на седалките, във вертикална равнина, минаваща през средната линия на всяко индивидуално място за сядане.
\n7.8.4.3. При обърнати една срещу друга напречно разположени седалки минималното разстояние между предните повърхности на облегалките на седалките, измерено в най-високите точки от възглавниците на седалките, да е не по-малко от 1300 mm.
\n7.8.4.4. При седалки за пътници с наклоняеми облегалки и регулируема седалка за водача измерванията се извършват при облегалки и други настройки в нормално положение за употреба, определено от производителя.
\n7.8.4.5. Измерванията трябва да се извършват, като всички монтирани сгъваеми масички на облегалките на седалките са в прибрано положение.
\n7.8.4.6. Седалки, монтирани на релси или по друг начин, който дава възможност на обслужващото лице или на ползвателя да изменя лесно вътрешната конфигурация на ПС, да се измерват в нормално положение за употреба, посочено от производителя в заявлението за одобряване на типа.
\n7.8.5. Пространство за седящи пътници (виж фиг. 13 от приложение № 8) 7.8.5.1. Пред всяко място за пътник да се предвиди минимално свободно пространство в съответствие с фиг. 13 от приложение № 8. Част от това пространство може да се заема от облегалката на седалката, разположена отпред, или преграда, контурът на която съответства приблизително на контура на наклоняемата облегалка на предната седалка, както е предвидено в т. 7.8.4. Допуска се наличието в това пространство на подпора, при условие че остава достатъчно пространство за краката на пътника. За седалки, разположени успоредно до седалката на водача в ПС с вместимост, непревишаваща 22 пътници, се допуска навлизане на калник, арматурно табло, челно стъкло, сенник, обезопасителни колани и закрепващи устройства за тях.
\n7.8.5.2. Поне две (при ПС от клас I и клас II) и една (за клас А) седалка, ориентирана напред или назад, специално предназначена и обозначена за пътници с намалена подвижност, различни от ползвателите на инвалидни колички, да бъде осигурена в онази част на автобуса, която е най-подходяща за качване. Седалките за пътници с ограничена подвижност да са проектирани така, че да осигуряват достатъчно пространство, да имат подходящо проектирани и удобно разположени дръжки, които да подпомагат сядането и ставането от седалката и да осигуряват връзка от мястото за сядане в съответствие с т. 7.10.
\nСедалките за пътници с намалена подвижност да осигуряват най-малко 110 % от пространството, предвидено в т. 7.8.5.1.
\n7.8.6. Свободно пространство над местата за сядане 7.8.6.1. Над всяко място за сядане и прилежащото място за крака, с изключение на предния ред седалки в ПС с вместимост, непревишаваща 22 пътници, да бъде измерено свободно пространство с височина не по-малка от 900 mm, измерена от най-високата точка на ненатисната възглавница на седалката, и най-малко 1350 mm от средното ниво на пода в мястото за краката. За ПС, по отношение на които се прилагат изискванията по т. 7.1.10, тези размери могат да бъдат намалени до 1200 mm, измерено от пода.
\n7.8.6.2. Свободното пространство се простира над зоната, определена от:
\n7.8.6.2.1. надлъжните вертикални равнини на 200 mm от двете страни на разполовяващата мястото за сядане вертикална равнина, и 7.8.6.2.2. напречната вертикална равнина през задната най-горна точка на облегалката на седалката и напречната вертикална равнина на 280 mm пред най-предната точка на ненатисната възглавница на седалката, измерена във всеки от случаите спрямо разполовяващата мястото за сядане вертикална равнина.
\n7.8.6.3. От краищата на свободното пространство, определено в т. 7.8.6.1 и 7.8.6.2, могат да бъдат изключени следните площи:
\n7.8.6.3.1. в случай на горна част от външни седалки - площта с правоъгълно напречно сечение с височина 150 mm и широчина 100 mm (виж фиг. 14 от приложение № 8);
\n7.8.6.3.2. в случай на горна част от външни седалки - площта с триъгълно напречно сечение, чийто връх се намира на 650 mm от нивото на пода и чиято основа има широчина 100 mm (виж фиг. 15 от приложение № 8);
\n7.8.6.3.3. в случай на вдлъбнатина за крака на външни седалки - площта на напречното сечение не по-голяма от 0,02 m 2 (0,03 m 2 за ПС с нисък под от клас I), с максимална широчина не по-голяма от 100 mm (150 mm за ПС с нисък под от клас I) (виж фиг. 13 от приложение № 8);
\n7.8.6.3.4. при ПС с вместимост, непревишаваща 22 пътници, в случай на места за сядане, разположени в близост до задните ъгли на каросерията, външният заден край на свободното пространство с изглед в хоризонталната равнина може да бъде закръглен с радиус не по-голям от 150 mm (виж фиг. 17 от приложение № 8).
\n7.8.6.4. В свободното пространство, определено в т. 7.8.6.1, 7.8.6.2 и 7.8.6.3, могат да навлизат следните допълнителни елементи:
\n7.8.6.4.1. облегалката на друга седалка, нейните опори и нейните приспособления (например сгъваема масичка);
\n7.8.6.4.2. за ПС с вместимост, непревишаваща 22 пътници - свод на калник, при положение че е изпълнено едно от следните две условия:
\n7.8.6.4.2.1. навлизането на свода на калника да не преминава след вертикалната разполовяваща равнина на мястото за сядане (виж фиг. 18 от приложение № 8), или 7.8.6.4.2.2. най-близкият край на площта с дълбочина 300 mm, предназначена за разполагане на краката на седящ пътник, навлиза на не повече от 200 mm пред края на ненатисната възглавница на седалката и на не повече от 600 mm пред облегалката на седалката; тези измервания се извършват в разполовяващата мястото за сядане вертикална равнина (виж фиг. 19 от приложение № 8); в случай на две седалки, ориентирани една срещу друга, това изискване се прилага само за една от седалките, като пространството, оставащо за разполагане на краката на седящите пътници, е не по-малко от 400 mm;
\n7.8.6.4.3. в случай на седалки, разположени до седалката на водача, в ПС с вместимост, непревишаваща 22 пътници - падащи прозорци, когато са отворени, и техните приспособления, калник/арматурно табло, челно стъкло, сенник, обезопасителни колани и закрепващи устройства за тях и преден свод.
\n7.9. Връзка с водача 7.9.1. Превозните средства от класове I, II и A да са оборудвани със средства, с помощта на които пътниците да могат да сигнализират на водача да преустанови движението на ПС. Механизмите за управление на всички средства за връзка да притежават бутони, издадени напред, които при ПС от класове I и A се разполагат на височина от нивото на пода не по-голяма от 1200 mm, оцветени с контрастни цвят/цветове. Механизмите за управление да са разпределени подходящо и равномерно в ПС. Задействането на механизмите да е указано и на пътниците чрез един или повече осветени знаци. Знакът да показва надписа “Спиране на автобуса” или аналогичен текст и/или подходяща пиктограма, и трябва да остават осветени до отварянето на обслужващата врата(-и). Съчленените ПС да имат такива знаци във всяка отделна секция на ПС, а двуетажните ПС - на всеки етаж.
\n7.9.2. Връзка с отделението за екипажа. Ако отделението за екипажа няма достъп до отделенията за пътници или за водача, да са осигурени средства за връзка между водача и отделението за екипажа.
\n7.10. Автомати за горещи напитки и кухненско оборудване 7.10.1. Автоматите за горещи напитки и кухненското оборудване да са монтирани и защитени така, че аварийното спиране или възникващите центробежни сили при смяна на посоката на движение на ПС да не причиняват изпадане на горещи хранителни продукти или напитки върху пътника.
\n7.10.2. По отношение на всички места за пътници в ПС, снабдени с автомати за горещи напитки или кухненско оборудване, да е възможно поставянето на горещите хранителни продукти или напитки при местата за сядане в движещото се ПС.
\n7.11. Врати на вътрешните отделения Всяка врата към тоалетна или към друго вътрешно помещение:
\n7.11.1. да може да се затваря сама и да не е оборудвана с устройства, които да я задържат отворена, ако отвореното й положение представлява препятствие за пътниците при аварийни обстоятелства;
\n7.11.2. в отворено положение да не закрива която и да е дръжка, механизъм за отваряне или задължителните обозначения, предвидени за обслужващите вратите, аварийните врати, аварийните изходи, пожарогасителите или комплектите за оказване на първа помощ;
\n7.11.3. да е снабдена със средства, даващи възможност за отваряне на вратата от външната страна на отделението при аварийни обстоятелства;
\n7.11.4. да е невъзможно заключването отвън, освен ако тя може винаги да се отваря от вътрешната страна.
\n8.1.1. всички отделения за пътници, отделения за екипажа, тоалетни и съчленените участъци на съчленените ПС;
\n8.1.2. всяко стъпало или стъпала;
\n8.1.3. достъпа към всички изходи и пространството, непосредствено до обслужващата врата(-и);
\n8.1.4. вътрешните обозначения и вътрешните механизми за управление на всички изходи;
\n8.1.5. всички места, на които има препятствия.
\n8.2. Да има най-малко две вериги за вътрешно осветление, при което евентуална повреда на едната да не засяга действието на другата; верига, обслужваща само постоянното осветление на входа и изхода, може да бъде приета за една от тези вериги.
\n8.3. Да се осигури защитата на водача от различните заслепяващи или светлинноотразяващи ефекти, причинявани от изкуственото вътрешно осветление.
\n9.2. Когато съчленено ПС с маса, каквато е при движение, стои неподвижно върху хоризонтална равна повърхност, не трябва да има непокрита пролука между пода на която и да е от отделните му секции и пода на въртящата се основа или елемента, който замества тази основа, широчината на която да е по-голяма от:
\n9.2.1. когато всички колела на ПС са разположени в една и съща равнина - 10 mm;
\n9.2.2. когато колелата на оста в близост до участъка на съчленяване лежат върху повърхност, която е на разстояние 150 mm над повърхността, върху която се намират колелата на останалите оси - 20 mm.
\n9.3. Разликата в нивата между пода на отделните секции и пода на въртящата се основа, измерена в мястото на съединяването, да не е по-голяма от:
\n9.3.1. при условията по т. 9.2.1 - 20 mm;
\n9.3.2. при условията по т. 9.2.2 - 30 mm.
\n9.4. В съчленените ПС да са осигурени средства за физическо предотвратяване на достъпа на пътниците до която и да е част на участъка на съчленяване, където:
\n9.4.1. има непокрита пролука в пода, която не отговаря на изискванията по т. 9.2;
\n9.4.2. подът не може да издържи масата на пътниците;
\n9.4.3. движението на стените представлява опасност за пътниците.
\n11.1.2. Перилата и дръжките се проектират и монтират така, че да не представляват опасност за причиняване на телесни повреди на пътниците.
\n11.1.3. Перилата и дръжките да имат сечение, което гарантира лесното им и здраво хващане от пътниците. Всяко перило да осигурява участък за разполагане на ръка с дължина не по-малка от 100 mm. Никой от размерите на сечението да не е по-малък от 20 mm или по-голям от 45 mm, с изключение на перилата за врати и седалки и в случай на ПС от класове II, III и B - перилата на входните пътеки. В тези случаи се допуска разполагане на перила с минимален размер 15 mm, при условие че има друг размер не по-малък от 25 mm. Върху перилата не трябва да има остри извивки.
\n11.1.4. Свободното пространство между перило или дръжка и съседно разположената част от каросерията или стените на ПС да е най-малко 40 mm. В случай на перила на вратите и седалките или перила на входните пътеки на ПС от класове II, III и B се допуска минимално свободно пространство 35 mm.
\n11.1.5. Повърхността на всяко перило, дръжка или подпора да е оцветена контрастно и да не е хлъзгава.
\n11.2. Перила и дръжки за правостоящи пътници 11.2.1. За всяка точка от площта на пода, предназначена за правостоящи пътници в съответствие с т. 2.2, се осигуряват достатъчен брой перила и/или дръжки. За тази цел висящите дръжки, ако има такива, могат да се възприемат като нормални дръжки, при условие че са закрепени по подходящ начин. Счита се, че изискването от тази точка е удовлетворено, ако при всички възможни местоположения на изпитвателното устройство, показано на фиг. 20 от приложение № 8, поне две перила или дръжки могат да бъдат достигнати с подвижната ръка на устройството. Изпитвателното устройство да може да се върти свободно около своята вертикална ос.
\n11.2.2. При прилагане на т. 11.2.1 се вземат под внимание само онези перила и дръжки, които са на разстояние не по-малко от 800 mm и не повече от 1900 mm от нивото на пода.
\n11.2.3. За всяко положение, което може да бъде заемано от правостоящ пътник, най-малко едното от двете необходими - перила или дръжки, да е на не повече от 1500 mm над нивото на пода в съответното място. Това условие не се прилага за участъци, разположени в близост до врати, в които при отворено положение вратите или техните механизми биха направили невъзможно използването на съответната дръжка.
\n11.2.4. В участъците за правостоящи пътници, които не са отделени чрез седалки от страничните или задната стена на ПС, се предвиждат хоризонтални перила, успоредни на стените и разположени на височина между 800 и 1500 mm над нивото на пода.
\n11.3. Перила и дръжки за обслужващите врати 11.3.1. Отворите на вратите да са снабдени с перила и/или дръжки от двете страни. По отношение на двойните врати това изискване може да се изпълни чрез монтиране на една (-о) подпора или перило с централно разположение.
\n11.3.2. Предвидените за обслужващите врати перила и/или дръжки да са такива, че да включват точка за хващане, достъпна за лице, стоящо върху земята в близост до обслужващата врата или на което и да е от последващите стъпала. Тези точки се разполагат вертикално на височина между 800 и 1100 mm над земята или над повърхността на което и да е от стъпалата и хоризонтално:
\n11.3.2.1. на не повече от 400 mm навътре от външния ръб на първото стъпало за обичайното положение на стоящо върху земята лице, и 11.3.2.2. на не повече от 600 mm навътре от същия ръб, без да излизат отвъд външния ръб на съответното стъпало, за обичайното положение на стоящо върху някое от стъпалата лице.
\n11.4. Перила за местата за сядане с предимство Да се осигурява перило на височина между 800 и 900 mm над нивото на пода между местата за сядане с предимство, описани в т. 7.8.5.2, и обслужващата врата, подходяща за качване и слизане. Допуска се локално нарушаване на непрекъснатостта на перилата в случаите, когато се налага осигуряване на достъп до пространството за инвалидни колички, до места за сядане, разположени над свода на калника, до стълбище, до входна пътека или пътека. Всеки участък на прекъсване на перилото да е с дължина не по-голяма от 1050 mm, като поне от едната страна на участъка на прекъсването е предвидено наличие на вертикално перило.
\nСпециални изисквания по отношение на двуетажните превозни средства Изложените по-долу точки заменят и/или допълват съответните точки на раздел 1.
\n4.2.1. Върху всяко място за сядане на пътник на горния етаж се прилага натоварване, равно на Q (както е определено в Наредба № 75 от 2003 г. за одобряване типа на моторни превозни средства от категориите M 2 , M 3 и N и техните ремаркета от категория О по отношение на масите и размерите). Ако ПС е предназначено да бъде използвано с член на екипажа, за който не е предвидено място за сядане, центърът на тежестта на товар с маса 75 kg, представляващ членът на екипажа, се разполага на пътеката на горния етаж на височина 875 mm.Отделенията за багаж да не съдържат никакъв багаж.
\n5.4.* Пожарогасители и средства за оказване на първа долекарска помощ 5.4.1. Да се осигури свободно пространство за разполагане на два пожарогасители, като единият от тях да се намира в близост до мястото на водача и един на горния етаж. Пространството да е не по-малко от 15 dm 3 .
\nБрой пътници Брой на обслужващите врати на двуетажно превозно средство класове I и A клас II класове III и B 9 - 45 46 - 70 71 - 100 над 100 6.1.4. Минималният брой на аварийните изходи да е такъв, че общият брой на изходите за всеки отделен етаж и всяко отделно отделение да е, както следва:
\nБрой на пътниците и членовете на екипажа, предвиден за съответното отделение или етаж Минимален общ брой на аварийните изходи 1 - 8 9 - 16 17 - 30 31 - 45 46 - 60 61 - 75 76 - 90 91 - 110 111 - 130 над 130 Тоалетните или кухненските отделения не се считат за отделни отделения за целите на определянето на броя на аварийните изходи. Аварийните люкове се считат само за един брой от посочените аварийни изходи. * Номерацията отговаря на използваната в Директивите на Европейския съюз.
\n6.1.11. Освен аварийни врати и прозорци ПС от класове II и III се оборудват с аварийни люкове на покрива на горния етаж. С такива могат да бъдат снабдени и ПС от клас I. Минималният брой люкове е, както следва:
\nБрой пътници на Брой люкове горния етаж (Аа) Не повече от 50 1 Повече от 50 2 6.1.12. Всяка свързваща стълба се счита за изход от горния етаж.
\n6.1.13. Всички лица на долния етаж да имат възможност за напускане на ПС при аварийни ситуации, без да е необходимо да се качват на втория етаж.
\n6.1.14. Пътеката на горния етаж да има връзка чрез една или повече свързващи стълби за достъп до входа на обслужваща врата или с пътеката на долния етаж на разстояние не повече от 3 m от обслужваща врата: а) за ПС от класове I и II се предвиждат две или най-малко една стълба и една полустълба, ако горният им етаж е предназначен за превоз на повече от 50 пътници; б) за ПС от клас III се предвиждат две или най-малко една стълба и една полустълба, ако горният им етаж е предназначен за превоз на повече от 30 пътници.
\n6.2. Разположение на изходите 6.2.2. Две от посочените в т. 6.1.1 врати да са отделени една от друга по начин, при който разстоянието между напречните вертикални равнини през централната линия на съответната врата е не по-малко от 25 % от общата дължина на ПС, или от 40 % от общата дължина на отделението за пътници на долния етаж. Това изискване не се прилага в случай, че двете врати са разположени от различни страни на ПС. Ако една от тези две врати представлява съставна част от двойна врата, измерването на въпросното разстояние се извършва върху двете врати, които са възможно най-отдалечени една от друга.
\n6.2.3. Изходите на всеки етаж се разполагат по начин, при който техният брой върху всяка от двете страни на ПС е приблизително еднакъв.
\n6.2.4. За всеки горен етаж се предвижда разполагането на поне един авариен изход върху задната или предната страна на ПС.
\n6.4. Технически изисквания към всички обслужващи врати 6.4.6. Ако директната видимост не е достатъчна, се монтира оптическо или друго устройство, позволяващо на водача да забелязва от неговото седящо положение за присъствието на пътник в непосредствена близост отвън и до всяка обслужваща врата, която не се управлява автоматично. В случай на ПС от клас I изискването се прилага също до вътрешната част на всички обслужващи врати и за мястото в непосредствена близост до всяка свързваща стълба към горния етаж.
\n6.7. Технически изисквания към аварийните врати 6.7.3. Всеки механизъм или устройство за отваряне отвън на аварийна врата на долния етаж да е на разстояние между 1000 и 1500 mm от земята и на не повече от 500 mm от вратата. При ПС от класове I, II и III всеки механизъм или устройство за отваряне на аварийна врата отвътре да е на разстояние между 1000 и 1500 mm от горната повърхност на пода или най-близко разположеното до механизма стъпало, и на не повече от 500 mm от вратата. Това изискване не се прилага за разположените в зоната около водача механизми.
\n7.5. Пътеки (виж фигура 1) Забележка на редакцията: виж фигурата и таблицата в PDF -а на броя ( 1 ) Размерите в скоби се прилагат само за горния етаж и/или най-задната част на долния етаж и/или долния етаж в близост до предната ос (виж точка 7.5.10).
\n7.5.1. Пътеките в ПС се проектират и изработват така, че да осигуряват възможност за свободното преминаване на изпитвателно устройство, състоящо се от два коаксиални цилиндъра и обърнат пресечен конус, разположен в пространството между тях, при което тази конструкция има следните размери (в mm):
\nЗабележка на редакцията: виж таблицата в PDF -а на броя ( * ) Размерите в скоби се прилагат само за най- задната част на долния етаж и частта близо до предната ос (виж точка 7.5.10).
\nИзпитвателното устройство може да влиза в контакт с висящи ремъчни дръжки за правостоящи пътници, ако са монтирани, и да ги измества. Диаметърът на горния цилиндър в горната му част може да се намали до 300 mm чрез скосяване под ъгъл не по-голям от 30° спрямо хоризонталата (виж фигурата към т. 7.5).
\n7.5.4. За съчленени градски и междуградски автобуси устройството, описано в т. 7.5.1, трябва да може да преминава безпрепятствено през участъка на съчленяването на всеки етаж, където конструкцията на двете секции позволява преминаването на пътник. Не трябва да има части от мекото покритие в този участък, включително части от меката връзка, които да имат вертикална проекция върху пътеката.
\n7.5.10. Общата височина на изпитвателното устройство, описано в т. 7.5.1, може да бъде намалена:
\n7.7. Стъпала 7.7.1. максималната височина на нишата и/или стълбата със стъпалата е 850 mm в случай на аварийни врати на долния етаж и 1500 mm в случай на аварийни врати на горния етаж.
\n7.8.6. Свободно пространство над местата за сядане 7.8.6.1. Над всяко място за сядане да бъде измерено свободно пространство с височина не по-малка от 900 mm, измерена от най-високата точка на ненатисната възглавница на седалката. Това свободно пространство да се простира над вертикалната проекция на цялата седалка и прилежащото място за краката. На горния етаж това свободно пространство може да бъде намалено до 850 mm.
\n7.12. Свързваща стълба (виж фиг. 1 от приложение № 8) 7.12.1. Минималната широчина на всяка свързваща стълба да е така проектирана, че да дава възможност за безпрепятствено преминаване на шаблон за достъп от единична врата, показан на фиг. 1 от приложение № 8. Панелът да се движи от пътеката на долния етаж до последното стъпало в предполагаемата посока на движение на пътника, използващ стълбата.
\n7.12.2. Свързващите стълби се конструират така, че при рязко спиране на ПС, движещо се напред, да няма опасност от падане на пътник надолу.
\nТова изискване се счита за удовлетворено, ако поне едно от следните условия е изпълнено:
\n7.12.2.1. никоя част от стълбата не е прогресивно намаляваща;
\n7.12.2.2. стълбата е оборудвана със защитни приспособления или други подобни;
\n7.12.2.3. в горната част на стълбата има автоматично устройство, което предотвратява използването на стълбата, когато ПС е в движение; това устройство е лесно управляемо при аварийни ситуации.
\n7.12.3. Да е проверено с помощта на цилиндър, описан в т. 7.5.1, че условията за достъп до стълбата от пътеките (долна и горна) са подходящи.
\n11.5.2. Перилата и/или дръжките да са такива, че да включват точка за хващане, достъпна за лице, стоящо на долния или горния етаж в близост до свързващата стълба и на което и да е от последващите стъпала. Точките за хващане са разположени вертикално между 800 и 1100 mm над долния етаж или над повърхността на всяко съответно стъпало и:
\n11.5.2.1. за подходящото положение на правостоящо лице на долния етаж на не повече от 400 mm навътре от външния ръб на първото стъпало;
\n11.5.2.2. за подходящото положение на правостоящо лице върху конкретно стъпало, без да излизат извън външния ръб на съответното стъпало, и на не повече от 600 mm навътре от същия ръб.
\n14.3. Зад предното стъкло на ПС, разположено пред пътниците, заемащи най-предните седалки на горния етаж, се разполага демпфиращо защитно съоръжение. Горният край на това съоръжение е разположен вертикално между 800 и 900 mm над пода, където се намират краката на пътниците.
\n14.4. Отвесната част на всяко стъпало да е затворена.
\nПроверка на границата на статично наклоняване чрез изчисление 1. Че ПС удовлетворява изискванията по т. 4 на част I, може да бъде показано чрез метод на изчисление, одобрен от техническата служба, отговорна за провеждане на изпитванията.
\n3.2. В зависимост от местоположението на центъра на тежестта на каросерията на ПС и различните пружинни константи на окачването и гумите на ПС осите обикновено не се повдигат едновременно от едната му страна в резултат на страничното ускорение. Следователно страничното наклоняване на каросерията над всяка ос да бъде установено, като се допусне, че колелата на другата ос (-и) остават върху земята.
\n3.3. За опростяване трябва да се допусне, че центърът на тежестта на неподресорните маси лежи в хоризонталната равнина на ПС върху линията, минаваща през центъра на оста на въртене на колелото. Малкото изместване на центъра на въртенето в резултат на отклонението на оста може да бъде пренебрегнато. Не се взема под внимание устройството за управление на пневматичното окачване.
\n3.4. Трябва да се вземат под внимание най-малко следните параметри и данни за ПС:
\n3.4.1. междуосово разстояние;
\n3.4.2. широчина на колеята и подресорните/неподресорните маси;
\n3.4.3. местоположението на центъра на тежестта;
\n3.4.4. деформацията и еластичното отклонение и коефициентът на еластичност на окачването на ПС, като се вземат предвид също отклоненията от праволинейност, хоризонталната и вертикалната пружинна константа на гумите;
\n3.4.5. усукването на надстройката;
\n3.4.6. местоположението на центровете на въртене на осите.
\nПриложение № 8 към чл. 38 Пояснителни схеми (Всички размери са в mm) Aлтернатива Забележка на редакцията: виж таблицата и фигурите от фиг.1 до фиг. 23 в PDF -а на броя Приложение № 9 към чл. 39 Якост на надстройката, изпитвания за преобръщане и проверка на якостта чрез изчисление
\nЯкост на надстройката 1. Общи технически условия и изисквания Ако надстройката е получила одобряване в съответствие с Правило № 66 на ООН/ИКЕ, се счита, че тя удовлетворява тези изисквания.
\n1.1. Надстройката на ПС трябва да бъде с достатъчна якост, за да осигури по време на и след изпитванията или след изчислението по т. 2 следното:
\n1.1.1. никоя от преместените части на ПС да не навлиза в оставащото пространство, посочено в т. 3;
\n1.1.2. никоя от частите от оставащото пространство да не излиза извън границите на деформираната конструкция.
\n1.2. Изискванията по т. 1.1 се прилагат за ПС заедно с всички конструктивни части, елементи и панели и всички издадени твърди части като рафтове за багаж, вентилационно оборудване и т.н. За целите на т. 1.1 не се вземат под внимание прегради, вътрешни стени, обръчи и други части, които укрепват надстройката на ПС, както и стационарното оборудване, като барчета, кухнички или тоалетни.
\n1.3. В случай на съчленено ПС всяка част от него трябва да удовлетворява изискванията по т. 1.1.
\n2.1.1. изпитване за преобръщане на комплектовано ПС в съответствие с процедурата по част II;
\n2.1.2. изпитване за преобръщане на част или части от каросерията, представителна и за комплектованото ПС в съответствие с част III;
\n2.1.3. изпитване с махало на част или части от каросерията в съответствие с част IV; или 2.1.4. проверка на якостта на надстройката чрез изчисление в съответствие с част V.
\n2.2. Ако методите по 2.1.2, 2.1.3 и 2.1.4 не вземат под внимание значителни отклонения между отделни части на ПС (например климатична инсталация върху покрива), се предоставят на техническата служба допълнителни методи за изпитване или изчисления. При липса на такава допълнителна информация може да се изиска ПС да се подложи на изпитване по метода по т. 2.1.1.
\n3.2. Допуска се, че точката R, показана на фиг. 1 б), е разположена на 500 mm над пода под краката на пътниците, на 300 mm от вътрешната повърхност на стената на превозното средство и на 100 mm пред облегалката върху централната линия на външните седалки.
\nЗабележка на редакцията: виж фигурата в PDF -а на броя Фиг. 1. Оставащо пространство
\nИзпитване за преобръщане на комплектовано превозно средство 1. Условия за изпитване 1.1. Не е необходимо ПС да бъде напълно оборудвано, но да е представително за произвежданите ПС по отношение на масата на превозното средство в състояние за движение, центъра на тежестта и разпределението на масата, определени от производителя.
\n1.2. Седалките за водача и пътниците да са разположени с облегалки в най-изправено положение, ако са регулируеми. Височината на седалките да е в най-високото си положение, когато са регулируеми.
\n1.3. Всяка врата и отварящ се прозорец на ПС трябва да бъдат затворени и застопорени, но не заключени. Прозорците и стъклените прегради или екрани могат да бъдат остъклени или неостъклени по преценка на заявителя. Ако те не са остъклени, на ПС трябва да бъде приложена еквивалентна маса на съответните им места.
\n1.4. Гумите да са напомпани до налягане, определено от производителя на ПС, и ако ПС има система за пневматично окачване, да е осигурено подаването на въздух към пневморесорите. Всяка система за автоматично поддържане на нивото се регулира за ПС, разположено върху равна хоризонтална повърхност, до ниво, посочено от производителя. Амортисьорите да работят нормално.
\n1.5. Горивото, акумулаторната киселина и останалите запалителни смеси, експлозивни или корозионни материали може да се заменят с други материали, при условие че са изпълнени условията по т. 1.1.
\n1.6. Зоната на удар да е от бетон или друг твърд материал.
\n2.2. Положението на ПС върху платформата да е такова, че когато платформата е хоризонтална:
\n2.2.1. оста на завъртане да бъде успоредна на надлъжната ос на ПС;
\n2.2.2. оста на завъртане да бъде на 0 - 200 mm от вертикалното стъпало между двете нива;
\n2.2.3. оста на завъртане да бъде на 0 - 100 mm от страната на гумата върху най-широката ос (мост);
\n2.2.4. оста на завъртане да бъде на 0 - 100 mm под хоризонталната изходна равнина, върху която стоят гумите;
\n2.2.5. разликата между височината на хоризонталната изходна равнина и хоризонталната долна равнина, върху която става ударът, да бъде не по-малка от 800 mm.
\n2.3. Да се вземат мерки за предотвратяване на движението на ПС по неговата надлъжна ос.
\n2.4. Изпитвателното оборудване да предотвратява странично плъзгане на гумите в посоката на преобръщане посредством странични стени.
\n2.5. Изпитвателното оборудване да осигурява едновременното повдигане на осите на ПС.
\n2.6. Превозното средство да се наклонява без люлеене и динамични въздействия, докато то се преобърне. Ъгловата скорост да не е по-голяма от 5 °/s (0,087 rad/s).
\n2.7. Да се използва високоскоростна фотография, деформируеми шаблони и други подходящи средства да се определи дали са спазени изискванията по т. 1.1 от част I . Това се проверява в не по-малко от две места, обикновено в предната и задната част на отделението за пътници; точното положение е по преценка на техническата служба. Шаблоните да се закрепят към практически недеформируеми части на конструкцията.
\nЗабележка на редакцията: виж фигурата в PDF -а на броя Фиг. 2. Изпитвателна компановка
\nИзпитване за преобръщане на каросерията 1. Условия на изпитването 1.1. Каросерията да представлява част от ненатовареното ПС.
\n1.2. Геометричните характеристики на каросерията, оста на завъртане и положението на центъра на тежестта във вертикална и странична посока да са представителни за комплектованото ПС.
\n1.3. Масата на каросерията, изразена като процент от масата на ненатовареното ПС в състояние за движение, се определя от производителя.
\n1.4. Енергията, която трябва да е погълната от каросерията, изразена като процент от общата енергия, която трябва да е погълната от комплектованото ПС, се определя от производителя.
\n1.5. Процентът на общата енергия, описана в т. 1.4, да не е по-малък от процента от общата маса на ПС в състояние за движение, описана в т. 1.3.
\n1.6. Прилагат се условията на изпитване, посочени в т. 1.6 от част II и т. 2.1 - 2.6 от част IV.
\nИзпитване на каросерия с махало
\n1.2. Подходящата част от енергията, определена в този раздел, да се приложи върху конкретната част от каросерията с помощта на махало, така че в момента на удара посоката на движение на махалото да сключва ъгъл 25° (+ 0°; - 5°) с централната надлъжна вертикална равнина на каросерията. Точният ъгъл в рамките на този диапазон се определя от производителя на ПС.
\n2.2. За целите на изпитването частите от каросерията да са с обичайна конструкция, закрепени между колоните и съединени с пода, основата на каросерията, страничните стени и покрива. Когато има монтирани части от такива компоненти, като рафтове за багаж, вентилационни канали и др., те също се включват.
\n2.3. Всички врати и отварящи се прозорци на каросерията трябва да бъдат затворени и застопорени, но не и заключени. Прозорците и остъклените прегради или екрани могат да бъдат остъклени или неостъклени по преценка на заявителя.
\n2.4. Където е подходящо, могат да бъдат включени и седалки по преценка на производителя, които да са разположени в обичайните си места от конструкцията на каросерията. Включват се и обичайните закрепващи елементи и съединения между всички части и принадлежности на конструкцията. Когато са регулируеми, облегалките да са в най-изправено положение. В случай, че седалките са регулируеми, те се нагласяват в най-високо положение.
\n2.5. Страната на каросерията, върху която се нанася ударът, се избира по преценка на производителя. Ако на изпитване се подлагат няколко части от каросерията, ударът върху всички тях се прилага върху една и съща страна.
\n2.6. Да се използват високоскоростната фотография, деформируеми шаблони или други подходящи средства, за да се определи дали изискванията по т. 3.1 от част I са спазени. Шаблоните се прикрепват към практически недеформируеми части на конструкцията.
\n2.7. Частта от каросерията, която подлежи на изпитване, се закрепва здраво и надеждно към монтажната рама посредством напречници или елементите, които ги заместват, по начин, по който не може да бъде погълната значителна енергия от носещата рама и нейното закрепване по време на удара.
\n2.8. Махалото се пуска от такава височина, че да удари каросерията със скорост между 3 и 8 m/s.
\n3.2. Тялото на махалото се закрепва здраво върху два твърди лоста. Осите на лостовете са на не по-малко от 3500 mm от геометричния център на тялото на махалото.
\nИзчисляване на общата енергия (Е*) 1. Схемата за изчисляване на общата енергия е показана на фиг. 3.
\nЗабележка на редакцията: виж фигурата в PDF -а на броя Фиг. 3 Допускания:
\nИзчисляване на общата енергия (Е*):
\nКогато падането на центъра на тежестта (h) се определя с помощта на графични методи, E* се изчислява по следната формула:
\nЕ* = 0,75 M.g.h (Nm).
\nАлтернативно Е* може да се определи по формулата:
\nЗабележка на редакцията: виж формулата в PDF -а на броя където:
\nМ е масата на ненатовареното превозно средство (kg); g = 9,8 m/s 2 ;
\nW - общата ширина на превозното средство (m);
\nHs - височината на центъра на тежестта на ненатовареното превозно средство (m);
\nH - височината на превозното средство (m).
\nИзисквания по отношение на разпределението на основните части на надстройката, поглъщащи енергията 1. За да се увери техническата служба, провеждаща изпитването, че комплектуваното ПС отговаря на изискванията по т. 3.1 от част I, се провеждат достатъчен брой изпитвания. Това не означава, че винаги е необходимо да се провежда повече от едно изпитване.
\nЗабележка на редакцията: виж формулите и фигурите в PDF -а на броя Фиг. 4
\nПроверка на якостта на надстройката чрез изчисление 1. Посредством метод за изчисление, одобрен от техническата служба, отговорна за провеждане на изпитванията, може да се докаже, че надстройката или част от нея отговаря на изискванията по т. 3.1 от част I .
\n4.2. Изчислителният метод включва деформациите до границите на еластичност на материала, последвани от определяне на това, къде ще настъпят пластични деформации, както и последващото настъпване на други пластични деформации, освен ако местоположението и последователността на настъпването на пластични деформации не са известни от предишен опит. Методът да се приспособи към измененията на геометрията на съответната конструкция поне до степента, при която деформациите надхвърлят допустимите граници. Изчисленията да симулират силата и посоката на удара, които могат да се появят, ако конкретната надстройка е подложена на изпитването за преобръщане, описано в част II. Достоверността на метода за изчисление да бъде установена чрез сравняване с резултатите от физически изпитвания, за които не е задължително да са били проведени по отношение на заявеното за одобряване към настоящия момент ПС.
\nПриложение № 10 към чл. 40 Указания относно измерването на силите на затваряне на вратите с механизирано задействане 1. Общи изисквания Затварянето на вратите с механизирано задействане е динамичен процес. Когато движещата се врата срещне препятствие, резултатът от това се изразява във възникването на динамична противодействаща сила, която във времето зависи от няколко фактора (например масата на вратата, ускорението, размерите).
\n2.2. Максимална сила F S е максималната стойност на силата на затваряне.
\n2.3. Действителната сила F E e средната стойност на силата на затваряне, отнесена към продължителността на импулса.
\nЗабележка на редакцията: виж формулата в PDF -а на броя 2.4. Продължителността на импулса Т е времето между t 1 и t 2 :
\nT = t 2 - t 1, където: t 1 е прагът на чувствителност, когато силата на затваряне нараства над 50 N; t 2 - прагът на затихване, когато силата на затваряне намалява под 50 N.
\n2.5. Зависимостта между параметрите е показана на фиг. 1 (като пример):
\nЗабележка на редакцията: виж фигурата в PDF -а на броя Фиг. 1. Зависимост между силата на затваряне F (t) , N и времето t, s.
\n2.6. Силата на притискане F C е средноаритметичната стойност на действителните сили, измерени в една и съща измервателна точка последователно няколко пъти:
\nЗабележка на редакцията: виж формулата в PDF -а на броя .
\n3.1.1. температурен обхват - от 10° до 30° С;
\n3.1.2. превозното средство трябва да бъде разположено върху хоризонтална повърхност.
\n3.2. Точките на измерване са:
\n3.2.1. върху основните затварящи ръбове на вратата: една в средата на вратата; една на 150 mm над долния ръб на вратата;
\n3.2.2. в случай на врати, оборудвани с устройства за предотвратяване на притискането в процеса на отваряне - върху вторичните затварящи ръбове на вратата в точката, която се счита за най-опасното място за притискане.
\n3.3. Извършват се най-малко три измервания във всяка от измервателните точки, за да се определи силата на притискане в съответствие с т. 2.6.
\n3.4. Импулсът за силата на затварянето се записва посредством нискочестотен филтър с пределна честота 100 Hz. Прагът на чувствителност и прагът на затихване се настройват на 50 N, за да се ограничи продължителността на импулса.
\n3.5. Отклоненията на показанията от номиналната стойност не може да бъдат по-големи от ± 3 %.
\nЗабележка на редакцията: виж фигурата в PDF -а на броя Фиг. 2. Динамометър 4.2. Динамометърът има следните характеристики:
\n4.2.1. състои се от два плъзгащи се корпуса с външен размер 100 mm в диаметър и широчина 115 mm; във вътрешността на динамометъра се монтира пружина между двата корпуса, така че той да може да бъде притискан, ако се приложи подходяща сила;
\n4.2.2. коефициентът на еластичност на динамометъра е 10 ± 0,2 N/mm; максималната деформация на пружината е ограничена до 30 mm, така че максималната сила да достигне максимума от 300 N.
\nПриложение № 11 към чл. 41 Специални изисквания по отношение на превозните средства с вместимост, непревишаваща 22 пътници 1.1. Минимални размери на изходите Различните видове изходи имат следните минимални размери:
\nЗабележка на редакцията: виж таблицата в PDF -а на броя 1.1.1. Превозно средство, по отношение на което се прилагат условията по т. 7.1.9 от приложение № 7, част I, раздел 1, трябва да удовлетворява изискванията по т. 6.3.1 от приложение № 7, част I, раздел 1 или т. 1.1 от това приложение по отношение на аварийните прозорци и аварийните люкове, както и следния минимум от изисквания по отношение на обслужващите врати и аварийните врати:
\nЗабележка на редакцията: виж таблицата в PDF -а на броя 1.2. Разположение на изходите 1.2.1. Обслужващата(-ите) врата(-и) се разполага(-т) върху тази страна на ПС, която се намира по-близо до страничния край на пътя в съответствие с посоката на движение в страната, в която ПС ще бъде регистрирано, или върху задната страна на ПС.
\n1.2.2. Изходите се разполагат по такъв начин, че да има най-малко един изход върху всяка от страните на ПС.
\n1.2.3. Предната половина и задната половина на отделението за пътници да имат поне по един изход.
\n1.2.4. Най-малко един изход да е разположен или върху задната, или върху предната страна на ПС, освен ако не е монтиран авариен люк.
\nПриложение № 12 към чл. 42 Изисквания по отношение на техническите средства, подпомагащи достъпа на лицата с ограничена подвижност 1. Общи изисквания Това приложение съдържа изисквания, отнасящи се до ПС, проектирани с оглед на подпомагането на достъпа на пътниците с ограничена подвижност и ползвателите на инвалидни колички.
\nКато алтернатива за ПС от класове I и А, височината от земята до първото стъпало да не превишава 270 mm при вратите с два прохода - един вход и един изход.
\nМоже да се използва подпорна система и/или подвижно стъпало.
\nВисочината от земята до стъпалата, различни от първото, при обслужващата(-ите) врата(-и), на входа или на пътека, не трябва да бъде по-голяма от 200 mm за ПС от класове I и А, и 250 mm за ПС от класове II, III и В.
\nПреходът от пътека с ниво, по-ниско от нивото на зоната за седящи места, не се възприема като стъпало.
\n3.2. Седалки и участъци, ползвани с предимство от пътници с ограничена подвижност 3.2.1. Минимален брой седалки, ориентирани по посоката или срещу посоката на движението и конструирани като седалки за ползване с предимство от инвалиди, да са разположени в близост до обслужващата (-ите) врата(-и), подходящи за качване и слизане. Минималният брой седалки за ползване с предимство да са четири за клас I, две за класове II и III и една за класове А и В. Седалка, която се сгъва, когато не се използва, да не е определяна като седалка за ползване с предимство. Условията от т. 7.8.5.2 на приложение № 7, част I, раздел 1 не се прилагат по отношение на ПС, които удовлетворяват това изискване.
\n3.2.2.Да се предвиди достатъчно пространство за куче водач под или в близост до поне една от седалките, предназначени за ползване с предимство.
\n3.2.3. На седалките между местата за сядане и пътеката да са монтирани подлакътници, които да позволяват да бъдат лесно премествани от пътя за безпрепятствен достъп до седалката.
\nВ близост до седалките, предназначени за ползване с предимство, да са монтирани перила или дръжки, позволяващи на пътниците лесно да се хващат за тях.
\n3.2.4. Минималната широчина на възглавницата на седалките, предназначени за ползване с предимство, измерена от вертикалната равнина, минаваща през центъра на мястото за сядане, да е 220 mm от двете страни, а при непрекъснати седалки - по 220 mm от двете страни за всяко място за сядане.
\n3.2.5. Височината на ненатисната възглавница на седалката спрямо пода да е такава, че разстоянието от пода до хоризонталната равнина, допирателна към предната горна повърхност на възглавницата на седалката, да бъде между 400 и 500 mm.
\n3.2.6. Мястото за краката при местата за сядане, предназначени за ползване с предимство, трябва да се простира напред от седалката, от вертикалната равнина, минаваща през предния край на възглавницата на седалката. Наклонът на мястото за краката да не е по-голям от 8 % в която и да е посока.
\n3.2.7. Всяко място за сядане, предназначено за ползване с предимство, да има свободно пространство с височина не по-малка от 1300 mm за ПС от класове I и А и 900 mm за ПС от клас II, измерена от най-високата точка на ненатисната възглавница на седалката. Това пространство се простира над вертикалната проекция на цялата седалка и принадлежащото към нея място за краката. Допуска се проникване на облегалката на седалка или друг предмет в това пространство, при условие че е осигурено минимално свободно вертикално пространство 230 mm пред възглавницата на седалката. Когато седалка, предназначена за ползване с предимство, е разположена към преграда с височина по-голяма от 1,2 m, това пространство трябва да бъде 300 mm.
\n3.3. Устройства за връзка 3.3.1. В близост до всяка седалка, предназначена за ползване с предимство, и във всеки участък, предназначен за инвалидни колички, се монтират устройства за връзка на височина между 700 и 1200 mm над пода.
\n3.3.2. Устройствата за връзка, разположени в участъка с нисък под, където няма седалки, са на височина между 800 и 1500 mm.
\n3.3.3. Механизмите за управление на всички вътрешни устройства за връзка трябва да могат да се задействат с дланта на ръката и са в контрастен цвят или цветове и нюанси.
\n3.3.4. За ПС, оборудвани с рампа или подемник, средствата за връзка с водача се монтират отвън, в близост до вратата и на височина не по-голяма от 1300 mm от земята.
\n3.4. Пиктограми 3.4.1. Превозните средства, оборудвани с пространство за инвалидна количка и/или седалки за ползване с предимство, да имат пиктограми в съответствие с фиг. 23 от приложение № 8, видими отвън, както върху предната част на страната за качване на ПС, така и в близост до съответната обслужваща(-и) врата(-и). Подходящи пиктограми да се поставят и във вътрешността на ПС, в близост до пространството за инвалидни колички или седалката за ползване с предимство.
\n3.5. Наклон на пода Наклонът на която и да е пътека, вход или участък от пода, между която и да било седалка, предназначена за ползване с предимство, или пространство за инвалидни колички и най-малко един вход или изход, или комбинация от вход и изход да не е по-голям от 8 %. Зоните с наклон да не са с хлъзгава повърхност.
\n3.6. Изисквания към разполагането на инвалидните колички 3.6.1. За всеки ползвател на инвалидна количка в отделението за пътници да има специален участък с широчина най-малко 750 mm и дължина най-малко 1300 mm. Надлъжната посока на плоскостта на специалния участък да е успоредна на надлъжната посока на плоскостта на ПС. Повърхността на пода на специалния участък да не е хлъзгава.
\nВ случай на пространство за инвалидни колички, проектирано за ориентирани в посоката на движението инвалидни колички, горният край на разположените отпред облегалки на седалки може да навлиза в пространството за инвалидни колички, при условие че е осигурено свободно пространство, показано на фиг. 22 от приложение № 8.
\n3.6.2. Трябва да има поне един вход, през който да могат да минават ползвателите на инвалидни колички. В случай на ПС от клас I поне една от вратите за инвалидни колички да е обслужваща врата. Вратата за инвалидни колички да има помощно приспособление за качване, отговарящо на изискванията по т. 3.11.2 (подпорна система), в комбинация с изискванията по т. 3.1.13 (за подемник) или 3.1.14 (за рампа).
\n3.6.3. Всяка врата за инвалидни колички, която не е обслужваща врата, е с височина не по-малка от 1400 mm. Минималната широчина на всички врати, осигуряващи достъпа на инвалидни колички до ПС, е 900 mm. Тя може да е намалена със 100 mm в случаите, когато измерването се извършва на нивото на дръжките.
\n3.6.4. Трябва да е възможно придвижването на еталонна инвалидна количка с размери, показани на фиг. 21 от приложение № 8, от външната страна на ПС до специалния(-те) участък(-ци) през поне една от вратите за достъп на инвалидни колички.
\n3.7. Седалки в пространството за инвалидни колички.
\n3.7.1. В пространството за инвалидни колички могат да бъдат монтирани сгъваеми седалки. Тези седалки, когато са сгънати и не са в употреба, да не навлизат в пространството за инвалидните колички.
\n3.7.2. Превозно средство може да бъде оборудвано с разглобяеми седалки, монтирани в пространството за инвалидни колички, при условие че те може да бъдат демонтирани лесно от водача или член на екипажа.
\n3.7.3. Когато мястото за краката пред която и да е седалка или част от сгъваема седалка, когато тя е в употреба, навлиза в пространството за инвалидни колички, съответната седалка трябва да има нанесен върху нея или в близост до нея надпис със следното съдържание: “Моля, отстъпете това пространство за ползватели на инвалидни колички”
\n3.8. Стабилност на инвалидните колички 3.8.1. Система за обездвижване на инвалидните колички. Като алтернатива на изискванията по т. 3.8.1.1 - 3.8.1.2.3, системите за обездвижване могат да отговарят на изискванията по т. 3.8.2 - 3.8.2.11.
\n3.8.1.1. В ПС, където не се изисква седалките за пътници да бъдат оборудвани с какъвто и да е вид система за обезопасяване на пътниците, пространството за инвалидни колички да е оборудвано със система за обездвижване с оглед гарантирането на стабилността на инвалидните колички.
\nТрябва да се проведе статично изпитване в съответствие със следните изисквания: а) да се приложи върху системата за обездвижване сила 250 daN ± 20 daN за всяка инвалидна количка; б) силата се прилага в хоризонталната равнина на ПС и в посока към предната му част, ако системата за обездвижване не е закрепена към пода на ПС; ако системата за обездвижване е закрепена към пода, силата се прилага под ъгъл 45° ± 10° спрямо хоризонталната равнина и в посока към предната част на ПС; в) силата се прилага за период не по-малък от 1,5 s; г) системата за обездвижване да издържи изпитването; постоянни деформации, включително частично или пълно разкъсване на системата за обездвижване, не се считат за неудовлетворяване на изпитването, ако системата е издържала натоварването с определената сила за определеното време; където е приложимо, заключващото устройство, което дава възможност на инвалидната количка да напусне ПС, да може да се задейства ръчно след преустановяване на задвижващата сила.
\n3.8.1.2. Когато е поставено изискване за оборудване на местата за пътници със системи за обезопасяване на пътниците, всяко пространство за инвалидни колички се оборудва със система за обездвижване, даваща възможност за обездвижване на инвалидните колички и техните ползватели.
\nСистемата за обездвижване и нейното закрепване се конструират така, че да могат да издържат силите, равни на силите, изисквани за местата за пътници и системите за обезопасяване на пътници.
\nТрябва да се проведе статично изпитване в съответствие със следните изисквания: а) посочените сили са приложени върху системата за обездвижване поотделно в посока към предната и към задната част на ПС; б) силата се прилага за период не по-малък от 0,2 s; в) системата за обездвижване да издържи изпитването; постоянни деформации, включително частично или пълно разкъсване на системата за обездвижване, не се считат за неудовлетворяване на изпитването, ако системата е издържала натоварването с определената сила за определеното време; където е приложимо, заключващото устройство, което дава възможност на инвалидната количка да напусне ПС, да може да се задейства ръчно след преустановяване на задвижващата сила.
\n3.8.1.2.1. В посока към предната част на ПС при наличие на отделни системи за обездвижване на количка и обезопасяване на ползвател 3.8.1.2.1.1. За категория М 2 : а) 1110 daN ± 20 daN при използване на надбедрен колан; силата се прилага върху системата за обезопасяване на ползвателя на инвалидната количка в хоризонталната равнина на ПС в посока към предната му част, ако системата за обезопасяване не е закрепена за пода на ПС; ако системата за обезопасяване е закрепена за пода, силата се прилага под ъгъл 45° ± 10° спрямо хоризонталната равнина на ПС в посока към предната му част; б) 675 daN ± 20 daN в хоризонталната равнина на ПС, в посока към предната му част върху надбедрената част от колана и 675 daN ± 20 daN в хоризонталната равнина на ПС в посока към предната му част върху торсовата част от колана - в случай на триточков колан; в) 1715 daN ± 20 daN под ъгъл 45° ± 10° спрямо хоризонталната равнина на ПС в посока към предната му част, върху системата за обездвижване на инвалидната количка; г) силите се прилагат едновременно.
\n3.8.1.2.1.2. За категория М 3 : а) 740 daN ± 20 daN при използване на надбедрен колан; силата се прилага върху системата за обезопасяване на ползвателя на инвалидната количка в хоризонталната равнина на ПС в посока към предната му част, ако системата за обезопасяване не е закрепена за пода на ПС; ако системата за обезопасяване е закрепена за пода, силата се прилага под ъгъл 45° ± 10° спрямо хоризонталната равнина на ПС в посока към предната му част; б) 450 daN ± 20 daN в хоризонталната равнина на ПС в посока към предната му част върху надбедрената част от колана и 450 daN ± 20 daN в хоризонталната равнина на ПС в посока към предната му част върху торсовата част от колана - в случай на триточков колан; в) 1130 daN ± 20 daN под ъгъл 45° ± 10° спрямо хоризонталната равнина на ПС в посока към предната му част върху системата за обездвижване на инвалидната количка; г) силите се прилагат едновременно.
\n3.8.1.2.2. В посока към предната част на ПС при наличие на комбинирана система за обездвижване на инвалидната количката и обезопасяване на нейния ползвател 3.8.1.2.2.1. За категория М 2 : а) 1110 daN ± 20 daN под ъгъл 45° ± 10° спрямо хоризонталната равнина на ПС в посока към предната му част, върху системата за обезопасяване на ползвателя на инвалидната количка - при използване на надбедрен колан; б) 675 daN ± 20 daN под ъгъл 45° ± 10° спрямо хоризонталната равнина на ПС в посока към предната му част, върху надбедрената част от колана, и 675 daN ± 20ђdaN в хоризонталната равнина на ПС в посока към предната му част, върху торсовата част от колана - в случай на триточков колан; в) 1715 daN ± 20 daN под ъгъл 45° ± 10° спрямо хоризонталната равнина на ПС в посока към предната му част, върху системата за обездвижване на инвалидната количка; г) силите се прилагат едновременно.
\n3.8.1.2.2.2. За категория М 3 : а) 740 daN ± 20 daN под ъгъл 45° ± 10° спрямо хоризонталната равнина на ПС в посока към предната му част върху системата за обезопасяване на ползвателя на инвалидната количка - при използване на надбедрен колан; б) 450 daN ± 20 daN под ъгъл 45° ± 10° спрямо хоризонталната равнина на ПС в посока към предната му част върху надбедрената част от колана, и 450 daN ± 20 daN в хоризонталната равнина на ПС в посока към предната му част върху торсовата част от колана - в случай на триточков колан; в) 1130 daN ± 20 daN под ъгъл 45° ± 10° спрямо хоризонталната равнина на ПС в посока към предната му част върху системата за обездвижване на инвалидната количка; г) силите се прилагат едновременно.
\n3.8.1.2.3. В посока към задната част на ПС - 810 daN ± 20 daN под ъгъл 45° ± 10° спрямо хоризонталната равнина на ПС в посока към задната му част върху системата за обездвижване на инвалидната количка.
\n3.8.2. Алтернативни системи за обездвижване на инвалидната количка 3.8.2.1. Пространството за инвалидни колички се оборудва със система за тяхното обездвижване, подходяща за инвалидни колички с общо предназначение. Тя трябва да позволява превоз на инвалидна количка и нейния ползвател, разположени по посока на движението на ПС.
\n3.8.2.2. Пространството за инвалидни колички се оборудва със система за обезопасяване на ползвателите им, която се състои най-малко от две точки на закрепване и ограничител на таза (надбедрен колан), проектиран и конструиран от компоненти, изпълняващи аналогични функции като компонентите на предпазния колан по смисъла на наредбата по чл. 138, ал. 4 ЗДвП.
\n3.8.2.3. Всяка система за обездвижване, монтирана в пространството за инвалидни колички, трябва да може лесно да се освобождава при аварийни ситуации.
\n3.8.2.4. Всяка система за обездвижване на инвалидна количка трябва:
\n3.8.2.4.1. да удовлетворява изискванията по отношение на динамичното изпитване по т. 3.8.2.8 и да е надеждно закрепена към предвидените за това елементи на ПС, като удовлетворява изискванията по отношение на статичното изпитване по т. 3.8.2.6;
\n3.8.2.4.2. да е надеждно закрепена към предвидените за това елементи на ПС, така че комбинацията от ограничаване и закрепване да удовлетворява изискванията по т. 3.8.2.8.
\n3.8.2.5. Всяка система за обезопасяване на ползвател на инвалидна количка трябва:
\n3.8.2.5.1. да удовлетворява изискванията по отношение на динамичното изпитване по т. 3.8.2.9 и да е надеждно закрепена към предвидените за това елементи на ПС, като удовлетворява изискванията по отношение на статичното изпитване по т. 3.8.2.6;
\n3.8.2.5.2. да е надеждно закрепена към предвидените за това елементи на ПС, така че комбинацията от ограничаване и закрепване да удовлетворява изискванията по отношение на динамичното изпитване по т. 3.8.2.9, когато закрепването към предвидените за това елементи съответства на т. 3.8.2.6.7.
\n3.8.2.6. Трябва да се проведе статично изпитване върху точките на закрепване както на системата за обездвижване на инвалидната количката, така и на системата за обезопасяване на ползвателя й в съответствие със следните изисквания:
\n3.8.2.6.1. силите, определени в т. 3.8.2.7.3, са приложени с помощта на устройство, което възпроизвежда геометричните характеристики на системата за обездвижване на инвалидната количка;
\n3.8.2.6.2. силите, определени в т. 3.8.2.7.3, са приложени с помощта на устройство, което възпроизвежда геометричните характеристики на системата за обезопасяване на ползвателя на инвалидната количка, и с помощта на теглително устройство от типа, описан в наредбата по чл. 138, ал. 4 ЗДвП;
\n3.8.2.6.3. силите по т. 3.8.2.6.1 и 3.8.2.6.2 са приложени едновременно в посока към предната част на ПС и под ъгъл 10° ± 5° над хоризонталната равнина;
\n3.8.2.6.4. силите по т. 3.8.2.6.1 са приложени в посока към задната част на ПС и под ъгъл 10° ± 5° над хоризонталната равнина;
\n3.8.2.6.5. силите са приложени възможно най-бързо през централната вертикална ос на пространството за инвалидни колички;
\n3.8.2.6.6. силите са приложени в продължение на най-малко 0,2 s;
\n3.8.2.6.7. изпитването се провежда върху представителен за конструкцията на ПС участък при наличие на всички конструктивни елементи на ПС, които биха допринесли за якостта и устойчивостта на неговата конструкция.
\n3.8.2.7. Силите по т. 3.8.2.6 са:
\n3.8.2.7.1. в случай на елементи за закрепване, предназначени за системи за обездвижване на инвалидни колички, монтирани на ПС от категория М 2 :
\n3.8.2.7.1.1. 1110 daN, приложена в надлъжната равнина на ПС по посока към предната му част на височина не по-малка от 200 mm и не по-голяма от 300 mm, измерена вертикално от нивото на пода на пространството за инвалидни колички;
\n3.8.2.7.1.2. 550 daN, приложена в надлъжната равнина на ПС по посока към задната му част на височина не по-малка от 200 mm и не по-голяма от 300 mm, измерена вертикално от нивото на пода на пространството за инвалидни колички;
\n3.8.2.7.2. в случай на елементи за закрепване, предназначени за системи за обездвижване на инвалидни колички, монтирани на ПС от категория М 3 :
\n3.8.2.7.2.1. 740 daN, приложена в надлъжната равнина на ПС по посока към предната му част на височина не по-малка от 200 mm и не по-голяма от 300 mm, измерена вертикално от нивото на пода на пространството за инвалидни колички;
\n3.8.2.7.2.2. 370 daN, приложена в надлъжната равнина на ПС по посока към задната му част на височина не по-малка от 200 mm и не по-голяма от 300 mm, измерена вертикално от нивото на пода на пространството за инвалидни колички;
\n3.8.2.7.3. в случай на елементи за закрепване на системата за обезопасяване на ползвателя на инвалидната количка силите съответстват на изискванията на наредбата по чл. 138, ал. 4 ЗДвП.
\n3.8.2.8. Системата за обездвижване на инвалидната количка се подлага на динамично изпитване, провеждано в съответствие със следните изисквания:
\n3.8.2.8.1. изпитвателна количка с маса 85 kg, представителна за инвалидната количка, се подлага на въздействието на импулсно натоварване, съответстващо на забавяне от скорост между 48 и 50 km/h до състояние на покой:
\n3.8.2.8.1.1. с ускорение, превишаващо 20 g, по посока към предната част при обща продължителност най-малко 0,015 s;
\n3.8.2.8.1.2. с ускорение, превишаващо 15 g, по посока към предната част при обща продължителност най-малко 0,04 s;
\n3.8.2.8.1.3. с продължителност над 0,075 s;
\n3.8.2.8.1.4. с ускорение, непревишаващо 28 g, с продължителност не по-голяма от 0,08 s;
\n3.8.2.8.1.5. с продължителност не по-голяма от 0,12 s;
\n3.8.2.8.2. изпитвателна количка с маса 85 kg, представителна за инвалидната количка, се подлага на въздействието на импулсно натоварване, съответстващо на забавяне от скорост между 48 и 50 km/h до състояние на покой:
\n3.8.2.8.2.1. с ускорение, превишаващо 5 g, по посока към задната част при обща продължителност най-малко 0,015 s;
\n3.8.2.8.2.2. с ускорение, непревишаващо 8 g, по посока към задната част с продължителност не по-голяма от 0,02 s;
\n3.8.2.8.3. изпитването по т. 3.8.2.8.2 не се провежда, при условие че в двете посоки - напред и назад, се използват едни и същи ограничители или ако е било проведено еквивалентно изпитване;
\n3.8.2.8.4. за целите на описаното изпитване системата за обездвижване на инвалидната количка се закрепва или към:
\n3.8.2.8.4.1. елементите за закрепване, поставени на изпитвателния стенд, представителни за геометричните характеристики на елементите на закрепване в ПС, за което е предназначена системата за обездвижване, или 3.8.2.8.4.2. елементите за закрепване, съставляващи част от представителен за превозното средство участък, за който е предназначена системата за обездвижване, съответстващи на т. 3.8.2.6.7.
\n3.8.2.9. Системата за обезопасяване на ползвателя на инвалидната количка отговаря на изпитвателните изисквания, определени в наредба по чл. 138, ал. 4 ЗДвП, или на изпитвания, еквивалентни на изпитване с импулсно натоварване, съответстващо на забавяне по т. 3.8.2.8.1. Обезопасителният колан на седалките, одобрен и носещ маркировка за одобрение по наредба по чл. 138, ал. 4 ЗДвП, се счита за съответстващ на изискванията.
\n3.8.2.10. Изпитване по т. 3.8.2.6, 3.8.2.8 или 3.8.2.9 се счита за неудовлетворително, освен ако не са изпълнени изискванията, както следва:
\n3.8.2.10.1. никоя част от системата не се е повредила или не се е откачила от елементите за закрепване или от ПС по време на изпитването;
\n3.8.2.10.2. механизмите за освобождаване на инвалидната количка и нейният ползвател могат да функционират след завършване на изпитването;
\n3.8.2.10.3. при провеждане на изпитването по т. 3.8.2.8 инвалидната количка не трябва да се придвижва повече от 200 mm в надлъжното направление на ПС по време на изпитването;
\n3.8.2.10.4. след завършване на изпитването никоя част от системата не се деформира до такава степен, че да може да причини телесни повреди поради наличие на остри ръбове или други изпъкналости.
\n3.8.2.11. Инструкциите за използване на системата трябва да бъдат ясно обозначени в близост до нея.
\n3.8.3. Като алтернатива на изискванията по т. 3.8.1.1 пространството за инвалидни колички може да бъде конструирано по начин, който дава възможност за пътуване на ползвател в инвалидна количка, обърната назад срещу опора или облегалка, в съответствие със следните изисквания: а) една от надлъжните страни на пространството за инвалидни колички да стига до страна или стена на ПС; б) в предния край на пространството за инвалидни колички трябва да има опора или облегалка, перпендикулярна на надлъжната ос на ПС; в) опората или облегалката е конструирана така, че колелата или задната част на количката да стигат до опората или облегалката с цел предотвратяване преобръщането на инвалидната количка; г) опората или облегалката на разположения отпред ред от седалки издържа на сила 250 daN ± 20 daN за една инвалидна количка; силата се прилага в хоризонталната равнина на ПС в посока към предната му част, в средата на опората или облегалката; силата се прилага в продължение на най-малко 1,5 s; д) монтирано е перило или дръжка върху страната или стената на ПС по такъв начин, че ползвателят на инвалидната количка да може лесно да се хваща за него; е) монтирано е подвижно перило или друго подобно устройство на противоположната страна на пространството за инвалидни колички с цел ограничаване на всяко странично преместване на инвалидната количка и ползвателят й може лесно да се хваща за него; ж) повърхността на пода в специалния участък не трябва да бъде хлъзгава; з) в близост до участъка за инвалидни колички има обозначение със следния текст: “Пространството е предназначено за инвалидна количка. Инвалидната количка трябва да бъде ориентирана назад, да бъде опряна до опора или облегалка и да бъде със задействани спирачки.”
\n3.9. Механизми за управление на вратите 3.9.1. Всеки механизъм за отваряне в близост до врата по т. 3.6, независимо дали е разположен от външната или от вътрешната страна на ПС, не трябва да бъде на височина по-голяма от 1300 mm от земята или от пода.
\n3.10. Осветление 3.10.1. Трябва да се осигури подходящо осветление за осветяване на участъка вътре и непосредствено отвън на ПС, за да позволи на хората с намалена подвижност безопасното качване и слизане. Всяко осветление, което може да ограничи видимостта на водача, трябва да може да се включва единствено когато ПС не се движи.
\n3.11. Изисквания по отношение на приспособленията за подпомагане на качването 3.11.1. Общи изисквания 3.11.1.1. Механизмите за управление на приспособленията за подпомагане на качването трябва да бъдат ясно обозначени като такива. Предупредително сигнално устройство трябва да уведомява водача, че приспособлението за подпомагане на качването е в разгънато или спуснато положение.
\n3.11.1.2. В случай на неизправност на предпазно устройство подемниците, рампите и подпорните системи не трябва да могат да действат, освен ако ръчно не могат да бъдат безопасно управлявани. Типът и местоположението на механизма за действие в аварийни ситуации трябва да бъдат ясно обозначени. Подемниците и рампите трябва да могат да се задействат ръчно в случаите на прекъсване на силовото захранване.
\n3.11.1.3. Достъпът до една от обслужващите врати или аварийните врати на ПС може да бъде препречен от приспособление за подпомагане на качването, ако са изпълнени следните две условия както от вътрешната, така и от външната страна на ПС:
\n3.11.2. Подпорна система 3.11.2.1. Изисква се наличие на превключвател за задействане на подпорната система.
\n3.11.2.2. Всеки механизъм, който задейства спускането или вдигането на която и да е част или на цялата каросерия по отношение на пътното платно, трябва да бъде ясно обозначен и да бъде под пряко управление от водача.
\n3.11.2.3. Процесът на спускане или вдигане трябва да може да бъде преустановен и незабавно обърнат в обратна посока с помощта на устройство за управление, разположено в близост както до водача, когато той заема седящо положение в кабината на ПС, така и в близост до всички останали устройства за задействане, осигуряващи функционирането на подпорната система.
\n3.11.2.4. Всяка монтирана на превозно средство подпорна система не трябва да:
\n3.11.3. Подемник 3.11.3.1. Общи изисквания 3.11.3.1.1. Подемниците трябва да могат да бъдат задействани единствено когато ПС не се движи. При повдигането на платформата и преди началото на нейното спускане трябва автоматично да бъде задействано устройство, което предотвратява опасността от падане на инвалидната количка.
\n3.11.3.1.2. Широчината и дължината на платформата на подемника трябва да бъдат не по-малки съответно от 800 и 1200 mm, а товароподемността й - не по-малка от 300 kg.
\n3.11.3.2. Допълнителни технически изисквания по отношение на подемниците с механизирано задвижване.
\n3.11.3.2.1. Устройствата за управление са проектирани така, че при освобождаване да преминават автоматично в изключено положение. Същевременно те трябва да позволяват движението на подемника да бъде преустановено незабавно, както и възможност подемникът да бъде задвижен в която и да е посока.
\n3.11.3.2.2. Участъците, недостъпни за наблюдение от управляващото подемника лице, в които съществува риск от захващане или притискане от движещия се подемник, се снабдяват с предпазно устройство (реверсивен механизъм).
\n3.11.3.2.3. При задействане на някое от предпазните устройства движението на подемника се преустановяват незабавно и започва движение в обратна посока.
\n3.11.3.3. Действие на подемниците с механизирано задвижване 3.11.3.3.1. Когато подемникът е към обслужваща врата, разположена в полето на директна видимост на водача на ПС, подемникът може да се управлява от водача в седящо положение.
\n3.11.3.3.2. Във всички останали случаи механизмите за задвижване са в близост до подемника. Те могат да се задействат или изключват единствено от водача от неговото седящо положение.
\n3.11.3.4. Подемници с ръчно задвижване 3.11.3.4.1. Подемникът трябва да бъде конструиран така, че да може да се задейства от разположени в близост до него механизми за управление.
\n3.11.3.4.2. Подемникът се конструира така, че за неговото задействане не се налага прилагането на прекомерно големи усилия.
\n3.11.4. Рампа 3.11.4.1. Общи изисквания 3.11.4.1.1. Рампата трябва да може да бъде задействана единствено когато ПС не се движи.
\n3.11.4.1.2. Външните ръбове трябва да бъдат закръглени с радиус не по-малък от 2,5 mm. Външните ъгли трябва да бъдат закръглени с радиус не по-малък от 5 mm.
\n3.11.4.1.3. Широчината на рампата трябва да бъде най-малко 800 mm. Наклонът на рампата, когато тя е изнесена или опряна върху тротоар с височина 150 mm, не трябва да бъде по-голям от 12 %. За да се проведе това изпитване, може да се използва подпорната система.
\n3.11.4.1.4. Всяка рампа, която в положение на готовност за използване има дължина по-голяма от 1200 mm, трябва да бъде снабдена с приспособление, което предпазва инвалидната количка от странично падане.
\n3.11.4.1.5. Всяка рампа трябва да може да функционира безопасно при натоварване 300 kg.
\n3.11.4.2. Режими на работа 3.11.4.2.1. Изнасянето и прибирането на рампата може да се извършва или ръчно, или чрез механизирано задвижване.
\n3.11.4.3. Допълнителни технически изисквания към рампите с механизирано задвижване 3.11.4.3.1. Изнасянето и прибирането на рампата трябва да бъде показано от мигащи жълти светлини и звуков сигнал. Рампата трябва да има ясно видими червени и бели светлоотражателни обозначения за опасност по външните си ръбове.
\n3.11.4.3.2. Изнасянето на рампата в хоризонтална посока трябва да бъде защитено чрез предпазно устройство.
\n3.11.4.3.3. При задействане на което и да е предпазно устройство движението на рампата се преустановява незабавно.
\n3.11.4.3.4. Хоризонталното движение на рампата се преустановява, когато е натоварена с товар 15 kg.
\n3.11.4.4. Действие на рампите с механизирано задвижване 3.11.4.4.1. Когато рампата е пред обслужваща врата, която попада в полето на директна видимост на водача на ПС, тя трябва да може да бъде управлявана от водача от неговото седящо положение.
\n3.11.4.4.2. Във всички останали случаи механизмите за задвижване са в близост до рампата. Те трябва да могат да се задействат или изключват единствено от водача от неговото седящо положение.
\n3.11.4.5. Действие на рампите с ръчно задвижване 3.11.4.5.1. Рампата се конструира така, че за нейното задействане да не се налага прилагането на прекомерно големи усилия.
\n10166