{"html": "

Разпознаване на лица и предмети (чл. 143 - 145 НПК )

\n

Чл. 198

\n

Разпознаването на лица и предмети се предшества от подготовка, която обхваща: определяне на задачите, обекта и субекта на разпознаването, определяне на мястото за провеждане на разпознаването и неговата последователност в системата на другите следствени действия, осигуряване на подходящи обекти (не по-малко от три на брой) за предявяване заедно с обекта на разпознаването, осигуряване на необходимите научно-технически средства, две или повече поемни лица и др

\n

Чл. 199

\n

Разпитът преди разпознаването може и да не е проведен отделно, но задължително следва да съдържа данните по чл. 144 НПК, както и данни за евентуални допълнителни възприятия (например от публикации, предварителни разговори и пр.)

\n

Чл. 200

\n
(1)Когато разпознаването на лица или предмети трябва да се извърши от няколко обвиняеми, заподозрени или свидетели, те се показват поотделно на всеки от тях. Едновременно разпознаване от няколко лица е недопустимо
\n
(2)Изискването за сходство по външност се спазва и при разпознаването по снимки.
\n
(3)Родово определени вещи също могат да са предмет на разпознаване (например определена търговска марка или тип вещ).
\n
(4)“Когато не е възможно” по смисъла на чл. 145, ал. 3 НПК означава:
\n
1.разпознаваното лице не се намира в страната или е починало;
\n
2.разпознаваното лице не може да бъде намерено за извършване на разпознаването;
\n
3.при разпознаване от защитен свидетел по смисъла на чл. 97а, ал. 2, т. 1 НПК са взети съответните мерки за защита на самоличността на свидетеля (липса на стая за разпознаване, липса на възможност свидетелят да бъде изведен от сградата, без да бъде наблюдаван от разпознаващия, и др.).
\n
(5)При разпознаване по снимки се изготвя фотоалбум, който не дава възможност за въздействие върху отделните снимки/ламинира се, върху всяка на очната ставка. Определяне на лицата, между които ще се проведе очната ставка, уточняване на тактиката на очната ставка и др. Фотоалбумът е придружен от справка, която съдържа данни за самоличността на лицата (трите имена и ЕГН), чийто снимки са предявени за разпознаване. Справката е неразделна част от фотоалбума и протокола за разпознаване.
\n
(6)Справката не се предявява при разпознаването, а в протокола за предявяване се отразяват трите имена и ЕГН на разпознатото лице и номерът на снимката му.
\n
(7)Не се допуска разпознаване, когато разпознаващият посочва разпознавания с достатъчно установъчни данни (две или три имена, местоживеене, адрес и др.), както или ако преди разпознаването са извършвани други след­ствени действия, при които разпознаваният и разпознаващият са имали пряк контакт (на­пример очна ставка).
\n

Раздел ХХIХ Очна ставка (чл. 89 и чл. 98, ал. 6 НПК)

\n

Чл. 201

\n
(1)Провеждането на очна ставка се предшества от подготовка, която обхваща: определяне на фактите и обстоятелствата, за които са събрани противоречиви устни доказателства, и във връзка с това - задачата на очната ставка; определяне на лицата, между които ще се проведе очната ставка, уточняване на тактиката на очната ставка и др
\n
(2)В случаите, когато очната ставка е из­ключена поради защита на свидетел или с оглед тактиката на разследване е нецелесъобразна, съпоставката на обясненията и показанията се извършва чрез прочитане, като на обвиняемия се дава възможност да даде обяснения след прочитането.
\n

Раздел ХХХ Съставяне на протоколи (чл. 100 и 226 НПК)

\n

Чл. 202

\n
(1)Към протоколите за следствените действия се прилагат: фотоснимки, кино­снимки, планове, схеми, отливки от следи, магнетофонни записи, видеозаписи, компютърни разпечатки, изображения на видеопринтер и др., чието изготвяне изрично се отбелязва в протокола. Приложените фотоснимки се оформят във фотоалбум с текст и с пояснение какво илюстрират и се подпечатват
\n
(2)Между данните, отразени в протокола за следственото действие, и направените по време на същото фотоснимки и графически изображения трябва да има пълно съответствие и обвързаност. Всички приложения се подписват от участниците в следствените действия и следователя.
\n
(3)Към протоколите за разпит на обвиняеми и свидетели се прилагат и изготвените от тях по време на разпита графически изображения (скица, чертеж и др.) за онагледяване на собствените им обяснения и показания.
\n

Чл. 203(1) Всички протоколи за извършени следствени действия се прилагат към предварителното производство

\n
(2)Протоколите за следствените действия се изготвят в два екземпляра, а когато се подготвя и прокурорско дело - в три.
\n

Чл. 204

\n
(1)В протокола за претърсване и изземване се посочват: целта и обектът на претърсването, вещите и документите, които са иззети, като се индивидуализират с техните белези, свойства, качества и количества, дали намерените вещи са предадени доброволно и от кого, кой е посочил къде се намират или са иззети принудително, къде и при какви обстоятелства са били намерени, правен ли е опит да се скрият или унищожат, какви бележки са направили лицата, присъствали при извършване на претърсването и изземването, и др
\n
(2)В случай че се налага да се разруши или повреди врата, катинар, стена и др., в протокола се вписват обстоятелствата, които са наложили това. Отбелязват се и откритите тайници и вещите, укрити в тях, като се фотографират и се фиксират с чертежи, скици и др.
\n
(3)При претърсване на обширни местно­сти и големи помещения с голям брой участници в протокола може да се отрази само броят на участващите полицай или технически помощници, използваните технически средства. В този случай задължително се изготвя и план или скица, фиксиращи мястото на намиране на доказателствата.
\n
(4)За правилно описване на вещи могат да се използват специалисти - технически помощници (например при електронни или машинни части, нумизматични ценности и т.н.).
\n
(5)Когато при претърсването са открити и следва да се изземат голям брой документи или вещи, чието подробно описване създава извънредни затруднения, органът на предварителното производство може да организира те да бъдат опаковани и запечатани с подписите на участващите лица до детайлното им описване и изследване чрез оглед на дока­зателства.
\n

Чл. 205

\n

В протокола за следствен експеримент се вписват целта на експеримента, условията и ходът на неговото провеждане, какви варианти и колко пъти са проверени, какви технически средства са използвани, какви резултати са установени и други данни, които имат значение за конкретния случай

\n

Чл. 206

\n
(1)В протокола за разпознаване се посочва кои лица или предмети са били показани за разпознаване, какви поредни номера са си избрали разпознаваните лица или как поемното лице е номерирало представените за разпознаване снимки или вещи, на кого са били предявени за разпознаване и какво е неговото процесуално качество (обвиняем, заподозрян или свидетел), по какви признаци лицата и предметите са били разпознати, какви обяснения и показания са дадени при разпознаването и пр. Изчерпателно се отразява както положителното, така и отрицателното отношение на разпознаващия. Протоколът се подписва от следователя, поемните лица, разпознаващия, разпознавания и от предявените заедно с него други лица
\n
(2)При разпознаване от свидетел под защита чрез запазване на самоличността му в тайна в протокола не се вписват съответните данни за разпознаващия, а се посочва идентификационният му номер на свидетел под защита.
\n

Раздел ХХХI Предявяване на разследването (Чл. 213 - 217 НПК)

\n

Чл. 207

\n

Преценката по чл. 213, ал. 1 НПК, че са извършени всички необходими следствени действия, може да се направи от органите на предварителното производство само след като по делото са приобщени всички материали. Последващо приобщаване на материали по делото (например заключение на експерт, отговор на писмо и пр.) изисква ново пре­дявяване

\n

Чл. 208(1) Следователят е длъжен да призове само обвиняемия и неговия защитник

\n
(2)Когато делото се разследва в отсъствие на обвиняемия, материалите по него се предявяват на защитника на обвиняемия. В протокола се вписва обстоятелството, че делото се разследва в отсъствие на обвиняемия и материалите по делото се предоставят на защитника му за запознаване със същите.
\n
(3)Призоваването на пострадалия от престъплението не е задължително съобразно чл. 213, ал. 2 НПК, но органът на предварителното разследване съобразно чл. 211 НПК може да го призове за това действие.
\n

Чл. 209

\n

Призоваването за предявяване е изрично, писмено или устно, срещу подпис на лицата с отразяване на точното място и време за запознаването с материалите по делото. По изключение призоваването за предявяване може да се извърши по телефон, за което органът на предварителното производство съставя справка. Документите за призоваването се прилагат към предварителното производство

\n

Чл. 210

\n
(1)При предявяването на предварително производство органите на предварителното разследване отново разясняват правата на явилите се лица: да се запознаят с всички материали по делото в достатъчен срок, да правят необходимите извлечения, да правят искания за събиране на нови доказателства, бележки относно воденето на разследването и извършването на отделните следствени действия, както и възражения срещу действия, които накърняват правата им
\n
(2)В протокола за предявяване на предварителното производство всеки участник удостоверява изрично с подпис, че правата му са разяснени съобразно ал. 1.
\n

Чл. 211За запазване на важни веществени доказателства и оригинали от документи могат да се предявят техни копия (фотоалбуми), заверени по съответния ред

\n

Чл. 212Предварителното разследване се предявява поотделно за всяко от лицата и се изготвят отделни протоколи. Предявяват се всички материали, приложени към делото

\n

Чл. 213(1) Писмените искания, бележки и възражения се прилагат по делото, а устните се вписват в протокола

\n
(2)Ако уважи направените искания, бележки и възражения и извърши допълнителни следствени действия, органът на предварителното производство повторно насрочва предявяване и призовава само обвиняемия и лицата, които са ги направили.
\n
(3)Отказът да се уважат искания за извършване на допълнителни следствени действия се извършва с мотивирано постановление, което не подлежи на самостоятелно обжалване от страна на страните в процеса.
\n
(4)Органът на разследването не може да лишава лицата по чл. 217 НПК от правата им. При повторно предявяване се спазват правилата за първоначалното предявяване.
\n

Раздел ХХХII Заключително постановление (чл. 218 - 221 и 231 НПК) Форма и съдържание на заключителното постановление

\n

Чл. 214

\n

Всяко заключение по предварителното производство започва със заглавието “Заключително постановление”. Под него като подзаглавие се записва “Обвинително постановление”, “Постановление с мнение за прекратяване на наказателното производство” или “Постановление с мнение за спиране на наказателното производство”

\n

Чл. 215

\n
(1)Относно формата и съдържанието на обвинителното постановление и постановлението с мнение за прекратяване или спиране на предварителното производство се спазват изискванията по чл. 219 и 220 НПК
\n
(2)За всеки правен извод по установената фактическа обстановка органът на предварителното разследване посочва относимите доказателства, респективно тома и листа по делото, където са протоколите или документите.
\n
(3)При няколко обвинения срещу едно и също лице или срещу повече лица в заключителното постановление се взема отношение по всяко от тях.
\n

Чл. 216

\n

Когато предлага обвиняемият да бъде предаден на съд, органът на предварителното разследване попълва съответната част от картата на обвиняемо лице по образец, съгласуван с НСИ. Върнатата след решаване на делото карта на обвиняемо лице след съответното отразяване на данни в следствения регистър се изпраща на Националния статистически институт, както и във Върховната касационна прокуратура с оглед поддържане на регистър на обвиняеми и осъдени лица Раздел ХХХIII Подреждане и оформяне на делото

\n

Чл. 217(1) В делото се подреждат всички доказателствени и други материали, събрани на предварителното производство

\n
(2)Оригиналите на важни документи се съхраняват по реда, определен за документи, предадени или иззети от свидетел под защита. В този случай по делото се прилага заверено от следователя копие, а оригиналът се предоставя при искане на съда.
\n
(3)Веществените доказателства се изпращат заедно с делото с опис.
\n

Чл. 218(1) Документите по делото се подреждат в следната последователност

\n
1.опис на материалите към делото;
\n
2.постановлението за образуване на предварителното производство;
\n
3.постановленията за присъединяване, разделяне на производствата;
\n
4.писмата за продължаване на срока за разследване;
\n
5.първоначалните материали, въз основа на които е образувано производството;
\n
6.постановленията за привличане в качеството на обвиняем (заподозрян);
\n
7.пълномощно на защитник и протокол за предявяване на обвинение и разпит на обвиняем;
\n
8.протоколите от следствените действия по видове;
\n
9.постановленията за назначаване на експертиза и експертните заключения;
\n
10.събраните доказателствени материали, подредени систематично.
\n
(2)По сложни и многоепизодни дела или по дело с повече обвиняеми лица материалите се подреждат по факти, епизоди, по обвиняеми лица и др. Към делото се прилагат и всички документи за направените разноски за експертизи, фотоснимки, киноснимки, чертежи, схеми и др. При подреждането на материалите се изхожда от изискването за яснота, прегледност и удобство при ползването.
\n
(3)Номерирани и описани, всички материали към делото се подшиват и прошнуроват, а последната страница се подпечатва. В един том се подшиват до 120 страници.
\n
(4)При допълнително разследване и допълнително заключително постановление материалите се подреждат след първоначалното за­ключение и предписанието, въз основа на което е извършено доразследването. Те също се подшиват, номерират и описват, без да се разкъсва първоначалното прошнуроване.
\n

Чл. 219

\n
(1)При разделяне на производствата оригиналите на протоколите и материалите, касаещи обвиняемия или лицето, по отношение на което се разделя производството, се прилагат по новото производство, а по делото се подреждат заверени копия
\n
(2)При обединяване на производствата се запазва целостта на делата, които се при­съединяват.
\n

Глава четвърта ДЕЙСТВИЕ НА ПРОКУРОРА СЛЕД ЗАВЪРШВАНЕ НА ПРЕДВАРИТЕЛНОТО ПРОИЗВОДСТВО (чл. 234 - 239)

\n

Чл. 220

\n
(1)Работата на прокурора в тази фаза на предварителното разследване е от особена важност за последващото развитие на процеса. Това предполага задълбочено запознаване с извършените процесуални действия, събраните доказателства и използваните доказателствени средства. Въз основа на тази проверка той прави съответните констатации и правни изводи за решението, което трябва да вземе. Въпреки че тези разпоредби се отнасят за предварителното производство, те се прилагат и за полицейското производство, доколкото за него не са предвидени специални правила
\n
(2)При определени затруднения и недостатъчна съгласуваност с разследващите лица е желателно прокурорът да поиска определени пояснения от тях, а при нужда - доклад и допълнително обсъждане.
\n

Раздел I

\n

Въпроси, които прокурорът обсъжда след при­ключване на предварителното производство

\n

Чл. 221

\n
(1)Посочените в чл. 234 НПК въпроси, които прокурорът обсъжда до приключване на предварителното производство, до голяма степен обосновават решението му, поради което е задължително да се прави задълбочена преценка 1. дали деянието съставлява престъпление и правилна ли е квалификацията; това включва преценка относно наличие на обективните и субективните елементи на престъпния състав; специално се прави преценка налице ли са квалифициращите обстоятелства за всяко отделно престъпление;
\n
2.събрани ли са нужните и възможните доказателства за разкриване на обективната истина; освен относимостта към състава на престъплението те трябва да са годни за използване в процеса и да са приобщени по надлежния процесуален ред, който, ако не е спазен, доказателственото им значение отпада (чл. 84 и 85 НПК);
\n
3.подкрепят ли събраните доказателства извод за наличие на извършено престъпление; тази преценка е комплексна и трябва да води до изключване на съмнение относно извършеното престъпление и неговия извършител;
\n
4.допуснато ли е съществено нарушение на процесуалните правила при разследването; ако има такова, то може да доведе до прекратяване на съдебното производство и връщане на делото за допълнително разследване.
\n
(2)Освен въпросите по ал. 1 във всички случаи се прави преценка налага ли се изменение на мярката за неотклонение, както и взети ли са съответни мерки за отстраняване на причините и условията, способствали за извършване на престъплението, и ако има основание, се вземат съответни решения.
\n

Раздел II

\n

Решения (процесуални актове) на прокурора

\n

Чл. 222(1) Прокурорът обсъжда и постановява решенията си в следната последователност

\n
1.изпращане по компетентност;
\n
2.прекратяване на предварителното производство;
\n
3.спиране на предварителното производство;
\n
4.връщане за допълнително разследване;
\n
5.освобождаване от наказателна отговорност на непълнолетни (чл. 61 НК);
\n
6.внасяне на предложение за освобождаване от наказателна отговорност на основание чл. 78а НК;
\n
7.внасяне на предложение за прекратяване на наказателното производство със споразумение;
\n
8.внасяне на обвинителен акт.
\n
(2)При решаване на въпросите по ал. 1 прокуратурите следят по всички нововъведени в компетентност на окръжен съд престъпления да е проведено предварително производство, което е задължително.
\n
(3)Ако предварително производство не е проведено, дознанията се преобразуват, а по новопостъпилите материали, съдържащи достатъчно данни за извършени такива престъпления, се образуват предварителни производства. Наблюдателните производства, както и делата в районните прокуратури по тези дела във фаза действие на прокурора след завършване на предварителните производства се изпращат по компетентност на окръжните прокуратури.
\n

Чл. 223

\n

Когато делото е разделено на новопредвидено основание в чл. 31а - събрани данни за няколко престъпления, извършени от едно лице, прокурорът взема решение по всяко от отделните производства

\n

Чл. 224

\n

Съгласно чл. 234, ал. 2 НПК прокурорът взема решение в месечен срок от получаване на делото. Когато има основателни причини този срок да не бъде спазен, се прави мотивирано искане до главния прокурор за удължаването му и той може еднократно да го удължи с още два месеца

\n

Раздел III

\n

Прекратяване на наказателното производство (чл. 237 НПК)

\n

Чл. 225

\n
(1)Предварителното производство се прекратява от прокурора с постановление, в което се посочва основанието за прекратяване след отразяване на приетата фактическа обстановка и правни оценки и изводи
\n
(2)Основанията за прекратяване са недоказаност на обвинението и посочените в чл. 21 НПК.
\n
(3)Преценката за наличие на основанията и реда за прекратяване се съобразява с измененията на чл. 21 НПК, по-съществени от които са:
\n
1.не се прекратява назакателно производство при наличие на основание за прилагане на чл. 78а НК (чл. 21, ал. 1, т. 7 НПК); в тези случаи прокурорът внася делото с мотивирано постановление в съда с предложение за освобождаване на лицето съгласно глава двадесета, раздел IV НПК;
\n
2.образуваните производства от прокурора на основание чл. 46 НПК не се прекратяват на основание чл. 21, ал. 5 и 6 НПК; въпреки че са за престъпления от частен характер, те се движат по общия ред;
\n
3.не се прекратяват и се движат по общия ред и досъдебни производства, по които е установено, че извършеното престъпление се преследва по тъжба на пострадалия, но прокурорът приеме, че са налице условията на чл. 46 НПК - когато пострадалият не може да защити своите права и законни интереси поради безпомощно състояние или зависимост от извършителя на престъплението (чл. 46а НПК);
\n
4.съгласно новоприетата ал. 4 на чл. 21 НПК по предвидените в особената част на НК случаи назакателно производство от общ характер не се образува, а образуваното се прекратява, ако няма съответна тъжба на пострадалия по чл. 186, ал. 3 до прокурора; разпоредбата на чл. 21, ал. 4 се прилага и по започнатите наказателни производства по посочените текстове, ако в 30-дневен срок от влизане на ЗИДНПК в сила пострадалият не е подал тъжба до прокурора по реда на чл. 186, ал. 3 (§ 143 от преходните и заключителните разпоредби на ЗИДНПК);
\n
5.с изменението на ал. 2 на чл. 237 с постановлението прокурорът освен че се произнася по въпросите за веществените доказателства, отменя наложените на обвиняемия мерки за процесуална принуда, както и мярката по чл. 156, ако основанието за нейното налагане е отпаднало.
\n

Чл. 226

\n
(1)Препис от постановлението за прекратяване се изпраща на обвиняемия и пострадалия с уведомление, че могат да го обжалват в 7-дневен срок пред съответния първоин­станционен съд. Прокурорът не съставя постановление за частично прекратяване на наказателното производство при изменение на обвинението срещу същото лице за същото деяние (чл. 237, ал. 6 НПК)
\n
(2)При прекратяване на наказателното производство следва да се съобразява съществено измененият ред за контрол над постановленията за прекратяване, регламентиран с новите ал. 4, 5 и 7 на чл. 237. Те могат да се обжалват пред съда и той в закрито заседание в седем­дневен срок се произнася с определение, което не подлежи на жалба и протест. С това определение съдът може да потвърди постановлението, да го измени или да го отмени, като може да даде задължителни указания относно прилагането на закона.
\n
(3)В ал. 7 на НПК е предвидена възможността по-горестоящият прокурор да отмени постановлението за прекратяване, ако не са били налице основанията по ал. 1, при положение че то не е било обжалвано пред съда.
\n

Чл. 227(1) Когато наказателното производство се прекратява по реда на чл. 239а НПК, срокът по чл. 239а, ал. 3 започва да тече от определението на съда

\n
(2)Когато по делото се налага да бъдат разпитани важни свидетели или обвиняеми, намиращи се извън пределите на страната, прокурорът в условията на неотложност предприема необходимото за извършване на разпит на тези лица.
\n
(3)След връщане делото от съда на прокурора той взема производството на специален отчет и го изпраща по куриер на органа на предварителното разследване с указание то да му бъде докладвано ежеседмично.
\n
(4)Органът на досъдебното разследване връща лично делото на прокурора. Прокурорът се произнася незабавно след получаване на делото.
\n

Раздел IV

\n

Спиране на наказателното производство (чл. 239 НПК)

\n

Чл. 228(1) Прокурорът спира наказателното производство в случаите на чл. 22, ал. 1, т. 1 и 2 и ал. 2 и чл. 22а НПК

\n
(2)Прокурорът спира наказателното производство и при продължително отсъствие на страната на единствен свидетел очевидец, когато неговият разпит е от изключително значение за разкриване на обективната истина (чл. 239, ал. 1, т. 3 НПК).
\n
(3)Разпоредбата по ал. 2 следва да се прилага и когато отсъства единствен свидетел - очевидец по един от пунктовете на обвинението.
\n
(4)В случаите по ал. 2 органът на предварителното разследване предлага, а прокурорът определя и срока за спиране на производството - не повече от една година (чл. 237, ал. 11 НПК).
\n

Чл. 229

\n
(1)Прокурорът изпраща препис от постановлението за спиране на наказателното производство на обвиняемия и пострадалия с указанието, че постановлението подлежи на обжалване след изтичане на три месеца от спиране на производството
\n
(2)Постановлението за спиране на наказателното производство подлежи на съдебен контрол по реда на чл. 239, ал. 7 - 10 НПК.
\n
(3)Прокурорът може да протестира определението на съда пред въззивния съд, чието решение е окончателно, поради което протестът трябва да бъде добре мотивиран и изготвен след подробно запознаване с определението на съда и материалите по делото.
\n

Чл. 230(1) При спиране на делото поради неоткриване на извършителя прокурорът го изпраща на следователя (чл. 239, ал. 4 НПК)

\n
(2)Следователят е длъжен да уведомява прокурора за резултатите от издирването и да му предоставя събраните материали (чл. 239, ал. 5 НПК).
\n
(3)Задължението на следователя по ал. 2 не освобождава прокурора от периодично изискване на информация за хода на издирването по спряното дело.
\n

Чл. 231

\n
(1)Наказателното производство се спира и когато събраните доказателства сочат, че извършител е лице, ползващо се с имунитет, поради което не може да бъде съставено постановление за привличане в качеството му на обвиняем до отпадане на имунитета (чл. 22, ал. 2 НПК - редакция 2003 г.)
\n
(2)Събраните доказателства по ал. 1 до момента на спиране на производството запазват своята валидност.
\n
(3)Наказателното производство се възобновява след отпадането на имунитета, ако не са налице други пречки за това (чл. 207, ал. 3 НПК).
\n

Раздел V

\n

Връщане на делото за допълнително разследване (чл. 236 НПК)

\n

Чл. 232

\n
(1)Прокурорът връща делото за допълнително разследване с постановление, като посочва основанието за връщане, допуснатите нарушения, обстоятелствата, които трябва да бъдат изяснени, и следствените действия, които трябва да бъдат извършени. Ако прокурорът прецени, може сам да извършва необходимите процесуални действия (чл. 236, ал. 6 НПК), без да връща делото за допълнително разследване
\n
(2)В постановлението за връщане ясно се указват конкретните действия, които следва да се извършат, и начинът на извършването им. При нужда те трябва да бъдат обсъдени с раз­следващия орган и ръководителя на съответната служба.
\n

Чл. 233

\n

Прокурорът не връща повторно делото за допълнително разследване, освен ако основанията за това са възникнали при допълнителното разследване или не са изпълнени дадените указания (чл. 236, ал. 5 НПК)

\n

Чл. 234

\n

Когато прокурорът раздели изпратеното му предварително производство, той може да върне всичките или само някои от новообразуваните дела за допълнително раз­следване (чл. 236, ал. 4 НПК)

\n

Чл. 235

\n

В постановлението прокурорът определя срок за допълнително разследване, който за предварителното производство не може да е по-дълъг от два месеца. За бързото производство и за дознанието той не може да е по-дълъг съответно от седем дни и две седмици

\n

Чл. 236

\n

При връщане делото за допълнително разследване прокурорът взема специални мерки за спазване определения срок от разследващия орган, както и за точно изпълнение на дадените указания

\n

Чл. 237При неизпълнение указанията за допълнително разследване прокурорът уведомява компетентните органи за възбуждане на дисциплинарно производство срещу следователя

\n

Раздел VI

\n

Обвинителен акт (чл. 235 НПК)

\n

Чл. 238

\n
(1)Прокурорът съставя обвинителен акт, когато установи, че обвинението е доказано, няма основание за прекратяване или спиране на наказателно производство, събрани са необходимите доказателства за разкриване на обективната истина и не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила
\n
(2)Определящо значение за решаване на въпроса е преценката дали са събрани необходимите доказателства за разкриване на обективната истина за конкретното(ите) престъпление(я), а не дали разследването е извършено обективно, всестранно и пълно.
\n
(3)Когато прокурорът е довършил следствието, съгласно чл. 235, ал. 5 НПК той може да внесе обвинителен акт и без заключително постановление.
\n

Чл. 239Прокурорът внася обвинителен акт и при проведено разследване в отсъствие на обвиняеми, ако прецени, че са налице условията по чл. 268, ал. 3 НПК

\n

Чл. 240В обвинителния акт прокурорът кратко и ясно посочва

\n
1.извършеното от обвиняемия престъпление: време, място, изпълнително деяние, стадии, форма на вината;
\n
2.форма на съучастие, ако има такова, форма на вината,специалната цел, смекчаващите и утежняващите вината обстоятелства за всеки обвиняем;
\n
3.пострадалите лица;
\n
4.размера на причинените вреди - възстановени, обезпечени; при внасяне на обвинителния акт прокурорът трябва да изпълни разпоредбата на чл. 61, ал. 3 НПК - когато вредите от престъплението са предмет на финансов начет, гражданският иск се смята за предявен с внасяне на обвинителния акт, което изрично трябва да се посочи;
\n
5.причините и условията за извършване на престъплението, взетите мерки за отстраняването им;
\n
6.наличието или липсата на основание за прилагане на чл. 53 НК;
\n
7.доказателствените материали, от които се установяват посочените обстоятелства.
\n

Чл. 241

\n

В обстоятелствената част на обвинителния акт задължително се посочват фактите, обуславящи съставомерността на деянието и участието на обвиняемия в него. Посочването на тези факти и обстоятелства само в диспозитива представлява съществено процесуално нарушение,тъй като липсата на конкретно, точно и ясно обвинение ограничава възможността на обвиняемия да осъществи в пълен обем правата си на защита

\n

Чл. 242Към обвинителния акт се прилагат материалите, посочени в чл. 235, ал. 4

\n

Раздел VII

\n

Прилагане на указанията и в специалните производства по прилагане на особени правила

\n

Чл. 243Дадените указания в тази глава се прилагат и за производствата по глава двадесета на НПК, доколкото в тях не са предвидени специални правила

\n

Глава пета ОСОБЕНИ ПРАВИЛА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ДЕЛА ЗА ПРЕСТЪПЛЕНИЯ, ИЗВЪРШЕНИ ОТ НЕПЪЛНОЛЕТНИ (чл. 377 - 387 НПК)

\n

Чл. 244

\n

Борбата с противообществените прояви и престъпленията на непълнолетните се осъществява в съответствие със Закона за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните, особените правила за непълнолетни по Наказателния кодекс и Наказателно-процесуалния кодекс, Конвенцията за правата на детето, Правилата на ООН относно минималните стандарти за осъществяване на правосъдие по отношение на непълнолетни лица, както и в съответствие с другите нормативни актове, отнасящи се до социалната защита и борбата срещу противообществените прояви на подрастващите лица

\n

Чл. 245

\n

Във всяка окръжна (Софийска градска) прокуратура и в по-големите районни прокуратури се определя прокурор, който образува наказателните производства за престъпления, извършени от непълнолетни лица, и упражнява ръководство и надзор върху дейността на органите на предварителното производство по тези дела

\n

Чл. 246За престъпления, извършени от непълнолетни, задължително се образува предварително производство

\n

Чл. 247

\n
(1)В постановлението за образуване на предварителното производство прокурорът дава указания за изясняване на специфичните въпроси, произтичащи от възрастта на непълнолетния: социална характеристика; физическо състояние; психически особености; влияние на пълнолетни лица; възпитание в семейството и упражняван контрол върху непълнолетни
\n
(2)Задължително се взема справка за личността на непълнолетния от детската педагогическа стая.
\n

Чл. 248

\n
(1)Предварителното производство, образувано срещу непълнолетен, се възлага на следовател, определен да работи по дела срещу непълнолетни, със съответна подготовка и стаж не по-малко от 5 години
\n
(2)Списъкът на следователите, специализирани да разследват дела срещу непълнолетни, се утвърждава от директора на Националната следствена служба по предложение на директорите на окръжни следствени служби.
\n

Чл. 249

\n
(1)Мярката за неотклонение “задържане под стража” се взема в изключителни случаи, когато престъплението е с много голяма обществена опасност и има реална опасност обвиняемият да продължи престъпната си дейност или да се укрие
\n
(2)При приключване на предварителното производство задължително отново се обсъжда въпросът за взетата мярка “задържане под стража”. Ако е необходимо, прокурорът я заменя с по-лека мярка за неотклонение.
\n

Чл. 250

\n
(1)При определяне на друга мярка за неотклонение прокурорът и следователят вземат предвид доколко тя ще окаже върху непълнолетния необходимото възпитателно въздействие
\n
(2)При определяне на мярката за неотклонение спрямо непълнолетни обвиняеми следователят задължително съгласува това свое действие със специализирания прокурор.
\n

Чл. 251(1) Участието на защитник в наказателното производство срещу непълнолетен е задължително

\n
(2)В случаите, при които непълнолетният обвиняем или неговите близки не са ангажирали защитник, следователят е длъжен с постановление да назначи служебен защитник.
\n

Чл. 252Предварителните производства срещу непълнолетни се водят с предимство, като се вземат мерки за приключването им във възможно най-кратък срок

\n

Чл. 253(1) При разследването задължително се изяснява дали непълнолетният е могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си

\n
(2)При изясняване на субективната страна на престъплението и на въпроси, които имат значение за индивидуализацията на наказанието и превъзпитанието на обвиняемия, се установяват мотивите, целите, подбудите и психическото състояние на непълнолетния по време на извършване на престъплението. В този смисъл органът на предварително производство трябва да подходи задълбочено при събиране на данни за личността на обвиняемия - образование, среда, условия и т.н.
\n
(3)Участието на педагог или психолог при разпита на непълнолетния обвиняем е необходимо при наличието на данни за умствена недоразвитост, психическо заболяване, както и във всички други случаи, при които особеностите на психиката на непълнолетния изискват специален педагогически подход при задаване на въпросите и при правилното тълкуване на отговорите.
\n
(4)Психиатричната експертиза е задължителна, когато непълнолетният е регистриран в психиатричен диспансер или има данни за патологична наследственост, тежки заболявания и травми с изпадане в безсъзнание.
\n
(5)Следователят разпитва по възможност и двамата родители на непълнолетния независимо дали живеят заедно, или са разделени.
\n

Чл. 254

\n

Непълнолетният свидетел, включително и пострадалият от престъпление, се разпитват в присъствието на педагог или психолог по преценка на следователя или прокурора, а при необходимост - и в присъствието на родителя или попечителя

\n

Чл. 255

\n

Следователят, който разследва предварителното производство срещу непълнолетен, два пъти в месеца докладва материалите по делото на специализирания прокурор и съгласува с него предстоящите процесуални действия. Следствието се предявява в присъствието на родителите или попечителя

\n

Чл. 256

\n

Специализираният прокурор за работа с непълнолетни обвиняеми лица следва да извършва ежемесечно проверки на арестите за непълнолетни с оглед изискванията на чл. 378, ал. 4 НПК

\n

Чл. 257

\n
(1)Наличието на предпоставките по чл. 61 НК е въпрос, който се решава кон­кретно за всеки случай и поотделно за всеки непълнолетен с оглед на престъплението, което е извършено, данните за личността на непълнолетния и неговата обществена опасност, като се вземат предвид времетраенето на престъпната дейност, броят на деянията и т.н
\n
(2)Когато най-подходящата мярка е настаняване във възпитателно училище - интернат, прокурорът съставя постановление по чл. 61, ал. 3 НК, като уведомява Комисията за борба срещу противообществените прояви на малолетни и непълнолетни.
\n

Чл. 258

\n

Прокурорът внася обвинителен акт срещу непълнолетен обвиняем само след като изключи всяка възможност да го освободи от наказателна отговорност с прилагане на възпитателна мярка

\n

Чл. 259

\n

Прокурорът внася предложение в съответния първоинстанционен съд за прекратяване на наказателното производство със споразумение, в което се определя каква възпитателна мярка да се наложи на непълнолетния обвиняем в случаите по чл. 64 НК

\n

Чл. 260В едноличните районни прокуратури правомощията по тази глава се изпълняват от районните прокурори

\n

Глава шеста ОСОБЕНИ ПРАВИЛА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ДЕЛА, ПОДСЪДНИ НА ВОЕННИТЕ СЪДИЛИЩА

\n

Чл. 261

\n
(1)Военноокръжните прокуратури (ВОП) имат специална компетентност и осъществяват предварителното разследване по делата, подсъдни на военните съдилища съгласно чл. 388 НПК
\n
(2)При съучастие или съпричинителство с граждански лица подсъдността се определя за всеки конкретен случай по общите правила (чл. 28 - 38 НПК).
\n

Чл. 262

\n
(1)Предварителното разследване по делата, подсъдни на военните съдилища, се провежда съобразно разпоредбите на раздел II на глава двадесета от НПК (чл. 388 - 408)
\n
(2)Доколкото в тази глава няма особени правила, се прилагат правилата за предварителното производство и полицейското производство.
\n

Раздел I

\n

Дейност за установяване на достатъчно данни за образуване на предварително производство (чл. 190 НПК)

\n

Чл. 263

\n
(1)Военният прокурор (следовател) събира необходимите данни, въз основа на които обосновано се преценява налице ли са условията за образуване или отказ от образуване на предварително производство
\n
(2)Установяването на достатъчно данни и произнасянето по реда на чл. 180, 192, 193 и 194 НПК се извършва в най-кратък срок, но не по-дълъг от 30 дни.
\n
(3)В случаи, които изискват по-продължително време, срокът може да бъде удължен от военноокръжния прокурор или заместниците му след докладване на резултатите до момента.
\n

Чл. 264

\n
(1)Преписките на специален отчет се определят с резолюция на военнокръжния прокурор съобразно разпоредбите на указанията за делата на специален отчет. Тези преписки се приключват след съгласуване с военноокръжния прокурор
\n
(2)След решаване на преписката прокурорът задължително поставя сигнатурата съобразно вида надзор.
\n

Раздел II

\n

Предварително производство

\n

Чл. 265(1) Предварителното производство е задължително за престъпленията по чл. 171, ал. 1 и чл. 393, ал. 1 НПК

\n
(2)По нареждане на военния прокурор се провежда предварително производство и когато то не е задължително в случаи, представляващи фактическа и правна сложност, значителен обществен интерес и др.
\n

Действия на военния следовател след образуване на предварителното производство

\n

Чл. 266След образуването на предварителното производство следователят незабавно

\n
1.докладва на военноокръжния прокурор за започване на разследването с писмено донесение, а с копие от същото уведомява съответния началник, където служи лицето, срещу което е образувано производството, и изисква да се представят необходимите документи (длъжностни характеристики, характеристични данни, данни за поощрения и наказания и пр.);
\n
2.съобразно чл. 395 НПК приема с постановление следствените действия, извършени от невоенен орган при спазване на процесуалните изисквания;
\n

3.съставя план за разследване съобразно методиката за разследване на съответния вид престъпление и указанията на прокурора.

\n

Срочност на разследването

\n

Чл. 267Срокът за разследване по чл. 222 НПК започва от деня на образуване на предварителното производство

\n

Чл. 268Военноокръжният прокурор или съответният заместник разпределят делата съобразно квалификацията, специализацията и натовареността на следователите

\n

Чл. 269

\n
(1)Прокурорите, които упражняват ръководство и надзор върху предварителното производство, ежеседмично лично проверяват делата и дават указания по хода на разследването
\n
(2)При неоснователно просрочване на разследването наблюдаващият прокурор сигнализира военноокръжния прокурор.
\n

Чл. 270

\n

Ежемесечно в определен от военноокръжния прокурор ден се провежда съвещание с участието на всички следователи под ръководството на заместник военноокръжния прокурор по следствения надзор, на което се разглеждат въпроси, свързани с качеството и срочността на разследването Дела на специален отчет

\n

Чл. 271Във военноокръжните прокуратури се водят на специален отчет и делата

\n
1.за престъпления, осъществени от лица на длъжност командир на самостоятелен батальон, командир на полк, на по-горна длъжност и съответстващи на тях, както и на длъжност началник на РПУ и директор на РДВР, на по-горна и съответстващи на тях;
\n
2.за престъпления, касаещи извращения в поделенията (чл. 127, ал. 3, чл. 379а НПК) и полицейско насилие (чл. 131 вр. чл. 129 или вр. чл. 128, чл. 142а, др. НПК);
\n
3.за престъпления против собствеността с предмет взривни вещества, оръжие и боеприпаси, както и големи размери ГСМ и други материални средства на поделенията на МО, МВР и държавния резерв;
\n
4.за престъпления, свързани с наркотични вещества и техни аналози (чл. 242, 354а, 354б НПК);
\n
5.образувани по повод неестествена смърт на лица от категориите по чл. 388 НПК.
\n

Чл. 272Във военноапелативна прокуратура се водят на специален отчет делата

\n
1.за престъпления по глава втора, раздел I;
\n
2.за престъпления, осъществени от лица на длъжност командир на корпус, на по-горна длъжност и съответстващи на тях, на длъжност в Генералния щаб на БА, от лица на длъжност в национална служба на МВР, на по-горна длъжност и съответстващи на тях, на длъжност в съответните министерства;
\n
3.за престъпления, свързани с използването на специални разузнавателни средства и защитата на класифицираната информация.
\n

Чл. 273

\n

Разследването по дела на специален отчет се извършва в най-кратки срокове. За резултатите от проведените следствени действия и за предстоящите следствени действия следователят докладва ежеседмично на наблюдаващия прокурор Събиране и проверка на доказателствата

\n

Чл. 274(1) Военноокръжният прокурор организира седмично дежурство на прокурорите и следователите, което започва и завършва в 12 ч. всеки петък от седмицата

\n
(2)Военноокръжният прокурор ежемесечно изпраща в оперативно-дежурната част на РДВР (СДВР) и териториалните поделения на служба “Сигурност - ВП и ВКР” информация за дежурните прокурори и следователи и телефоните за връзка.
\n

Чл. 275

\n

За всяко получено съобщение за престъпление от общ характер и посетено местопроизшествие дежурният следовател незабавно докладва на дежурния прокурор, който уведомява военноокръжния прокурор. Военноокръжният прокурор преценява дали местопроизшествието да бъде посетено и от прокурор

\n

Чл. 276

\n

В района на частта огледът и освидетелстването се извършават в присъствието на най-близкия началник или упълномощено от него лице, като за поемни лица се поканват военнослужещи. Военният следовател е независим от военните органи съгласно чл. 113, ал. 2 от Закона за съдебната власт

\n

Чл. 277

\n
(1)Спрямо лице от сержантския или редовия състав на наборна военна служба или спрямо лице от резерва при учебен, проверочен или практически сбор се взема мярка за неотклонение “поставяне под най-близко наблюдение в частта” или “задържане под стража” във войсковия арест или в общите места за лишаване от свобода
\n
(2)За взетата мярка за неотклонение незабавно се уведомява съответният началник чрез препис от постановлението.
\n
(3)За задържане под стража на офицери и граждански лица незабавно се съобщава на съответния министър съгласно чл. 391, ал. 3 НПК.
\n

Чл. 278

\n

Когато спрямо обвиняемия бъде взета мярка за неотклонение “задържане под стража” или “домашен арест”, военният следовател или военният прокурор, ако това не е сторено от съда, изпраща на съответния началник препис от постановлението или определението за временно отстраняване от длъжност съобразно Закона за отбраната и въоръжените сили или Закона за МВР, докато тези мерки за неотклонение бъдат заменени с по-леки

\n

Чл. 279След допълнително разследване се съставя заключително постановление съобразно изискванията на чл. 219 и 220 НПК

\n

Чл. 280

\n

Когато военният следовател е приключил следствието за най-тежкото престъпление и продължава разследването за по-леките престъпления в отделно следствено дело, следва да докладва на военноокръжния прокурор съгласно раздел I на тази глава

\n

Чл. 281

\n
(1)Следователят изготвя постановление с мнение за спиране, когато е извършил всички необходими и възможни следствени действия по делото в сроковете по чл. 222 НПК
\n
(2)При спряно предварително производ­ство следователят предприема действия по издирване на обвиняемия или свидетеля, като за целта изисква ежемесечно справки от съответните учреждения и от органите на МВР и служба “Сигурност - ВП и ВКР” за резултатите от издирването им, които прилага към делото.
\n
(3)При констатиране на неоснователно забавяне на мероприятията за работа по спряно предварително производство наблюдаващият прокурор докладва на военноокръжния прокурор.
\n

Раздел III

\n

Военно-полицейско производство (чл. 399 НПК)

\n

Чл. 282

\n

По писмено нареждане на командира на полка, на по-горния началник, съответстващите на тях по длъжност, командира на самостоятелен или временно отделно действащ батальон, на директора на РДВР, на началника на сектор в МВР, по-горните и съответстващи на тях започва военно-полицейско производство за престъпления по чл. 372, ал. 1, чл. 373 във връзка с чл. 372, ал. 1, чл. 374, 375, 378, 379, 380, чл. 387, ал. 1 и 3, предложение първо, чл. 388, ал. 1, чл. 389, ал. 1 и 2, чл. 390 във връзка с чл. 389, ал. 1 и 2, чл. 391, ал. 1 и 2, чл. 392, ал. 1 и чл. 395 НК. За започналото производство се уведомява военният прокурор с препис от нареждането

\n

Чл. 283При писмено предложение на военния прокурор началникът е длъжен да нареди извършване на военно-полицейско производство

\n

Раздел IV

\n

Призоваване (чл. 158 - 162 НПК)

\n

Чл. 284Връчването на призовки, съобщения и книжа на лицата по чл. 388 НПК се извършва чрез съответното поделение или учреждение

\n

Глава седма ОСОБЕНИ ПРАВИЛА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ДЕЛА ЗА ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ОТ ОБЩ ХАРАКТЕР, ПО КОИТО НЕ СЕ ПРОВЕЖДА ПРЕДВАРИТЕЛНО ПРОИЗВОДСТВО

\n

Раздел I

\n

Полицейско производство - общи положения

\n

Чл. 285

\n
(1)Разследването по дела за престъпления от общ характер, по които не се провежда предварително производство, се извършва съобразно правилата на глава двадесета, раздел III на Наказателно-процесуалния кодекс, озаглавена “Особени правила за разглеждане на дела за престъпления от общ характер, по които не се провежда предварително производство”. Регламентацията на правилата се съдържа в разпоредбите на чл. 408а - 414 НПК
\n
(2)Дейността по осъществяване на разследването с прилагане на нормите на чл. 408а - 410а НПК е законодателно уредена като “полицейско производство”, което се провежда под формата на дознание (чл. 408б, ал. 3 НПК) или бързо полицейско производство (чл. 408б, ал. 2 НПК).
\n
(3)За неуредените изрично въпроси в раздел III на глава двадесета на НПК се прилагат общите правила и правилата на предварителното производство.
\n

Раздел II

\n

Органи на полицейското производство

\n

Чл. 286(1) Органи на полицейското производство като разследващи органи са дознателите (чл. 48, ал. 1, пр. 2-ро и ал. 2 и чл. 408а НПК)

\n
(2)Дознатели в производството по наказателни дела са:
\n
1.съответните служители от МВР, определени със заповед на министъра на вътрешните работи, а за престъпления по чл. 242, 242а и 251 НК - и митническите служители, определени със заповед на министъра на финансите;
\n
2.дознателите, определени със заповед на министъра на отбраната, както и на ръководители на ведомства, към които са изградени формирования на въоръжените сили;
\n
3.капитаните на плаващи под български флаг кораби извън територията на Р България.
\n
(3)За определените със заповед дознатели своевременно се уведомява прокуратурата. Копие от заповедта се изпраща на съответния ръководител на прокуратура, който я довежда до знанието на всички прокурори от съответния район.
\n

Чл. 287Дознателите осъществяват раз­следването при спазване на всички изисквания на НК и НПК и свързаните с тях нормативни актове

\n

Раздел III

\n

Компетентност на дознателите за разследване на престъпления Видове полицейско производство - бързо полицейско производство и дознание

\n

Чл. 288

\n
(1)Полицейското производство се провежда под формата на бързо полицейско производство (БПП) в случаите на чл. 408б, ал. 2 НПК и на дознание във всички случаи по дела, по които предварителното производство не е задължително съгласно чл. 28, ал. 2 и чл. 171, ал. 1 НПК
\n
(2)Предметната компетентност на дознателите се определя от ръководителя на съответното министерство или ведомство.
\n

Чл. 289Полицейско производство се провежда в следните случаи

\n
1.за престъпления по чл.: 117, 120, 121, 125, 126, 127, 128, 129, 131, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 6 - т. 12, 131, ал. 2, т. 3, т. 4, 132, ал. 1, т. 1, 133, 135, 136 - 141, 144, ал. 2 и ал. 3, 149 - 151 (без 149, ал. 5), 153 - 159, 159а, 168, 169а-в, 170, ал. 2 и ал. 3, 171, ал. 1, т. 2 и т. 3, 171, ал. 2, 172, ал. 1, 172а, 174, 174а, 176 - 181, 182, ал. 1, 184 - 186, 187 - 193, 194 - 197 (без 196а), 198, 200, 206, ал. 1, 2, 3 и 5, 207, 208, 209 - 211, 212б, 213, 213а (без ал. 3 и 4), 214 (без ал. 2), 214а, 215, 216, 217, 225, 226, 227, 227а, 228 - 239, 242, 242а, 251, 269 - 280, 286 - 300 (без чл. 287а), 308 - 319, 322 - 329, 330 - 339 (без чл. 330, ал. 2 и 3, чл. 333 и чл. 334), 343, ал. 1, буква “а”, 343а - 348, 349, ал. 1, 350, ал. 1, 349а, 350, ал. 1, 351, 352 - 354, 354а, ал. 5, 354в, ал. 1, 355, 356, 356а-д, 356й, 361 - 368, 368а - 368ж, 369 - 379 НК;
\n
2.когато са налице основанията на чл. 408б, ал. 2 НПК, в т.ч. и в случаите, когато престъпленията са извършени от чужди граждани и лица с психически и физически недостатъци, които им пречат да се защитават сами и не са включени в категорията престъпления по чл. 171, ал. 1, т. 1 НПК, за които е задължително предварително производство (чл. 171, ал. 1, т. 2 НПК);
\n
3.когато деянията са извършени от непълнолетни и са налице условията по чл. 408б, ал. 2, т. 1 - 4 НПК, прилага се разпоредбата на чл. 377 НПК - задължително се образува предварително производство от следовател със специална подготовка за работа с непълнолетни.
\n

Чл. 290Не се извършва полицейско производство

\n
1.за престъпления от общ характер, подсъдни на окръжния (Софийския градски) съд като първа инстанция съгласно чл. 28, ал. 2 НПК;
\n
2.за някои престъпления от общ характер, които са подсъдни на районен съд като първа инстанция и за които е задължително провеждане на предварително производство, изрично посочени в чл. 171, ал. 1, т. 1 НПК;
\n
3.за престъпления, извършени в чужбина;
\n
4.за лица, извършили престъпления, ползващи се с имунитет, и членове на Министерския съвет;
\n
5.когато деецът е извършил с едно деяние две престъпления в идеална съвкупност, за едното от които е задължително провеждането на предварително производство;
\n
6.за престъпления, извършени от непълнолетни лица;
\n
7.за престъпления, извършени от лица с физически или психически недостатъци, които им пречат да се защитават сами, освен при условията на чл. 408б, ал. 2 НПК;
\n
8.за престъпления, извършени от чужди граждани.
\n

Чл. 291

\n

Изключения от принципа за задължително образуване на предварително производство, при които НПК допуска започване на полицейско производство, са: при наличие основанията по чл. 408б, ал. 2 НПК, когато престъпленията са извършени от чужди граждани и лица с физически и психически недостатъци, които им пречат да се защитават сами, и не са налице условията на чл. 171, ал. 1, т. 1 НПК, може да се образува бързо полицейско производство

\n

Чл. 292

\n

Когато още към момента на получаване на съобщението за извършено престъпление е ясно, че са налице основания за образуване на предварително производство или случаят представлява фактическа и правна сложност, незабавно следва да се уведоми прокурорът и материалите да се изпращат по компетентност

\n

Чл. 293(1) Бързо полицейско производство не може да се започва срещу неизвестен извършител

\n
(2)За престъпление срещу неизвестен извършител се образува дознание, когато престъплението е от категорията, за която формата на разследване е дознание.
\n

Чл. 294

\n

Не се започва полицейско производство за престъпления, за които наказателното производство се възбужда по тъжба на пострадалия (престъпления от частен характер), изрично посочени в особените разпоредби на НК - чл. 161, 175, 218в, 193а, 348а, както и за които са налице условията за налагане на глоба по административен ред - чл. 218б, ал. 1 по реда на чл. 424 НК

\n

Чл. 295

\n

Полицейското производство, макар и за деяния от частен характер, започнало по молба на пострадалия до прокуратурата, не може да се прекрати по негово искане, освен в случаите на чл. 21, ал. 1, т. 2,3 и 8 НПК

\n

Чл. 296

\n

В случаите, когато не се налага извършване на неотложни следствени действия, за да се направи извод за наличие на достатъчно данни за започване на дознание, се извършва проверка по реда на ЗМВР или със способите по чл. 119 от Закона за съдебната власт. Проверката по чл. 119 ЗСВ може да бъде разпоредена само от прокурора

\n

Раздел IV

\n

Основания за започване на полицейско производство

\n

Чл. 297(1) Бързо полицейско производство (чл. 408б, ал. 2 НПК) се извършва, когато

\n
1.лицето е заварено при извършване на престъплението или е заловено непосредствено след извършването му;
\n
2.непосредствено е залавянето на лицето на местопроизшествието или в близост до него кратко време след извършване на изпълнителното деяние; извършителят, респ. съизвършителят, може да бъде заловен от органи на МВР, митнически органи, военна полиция и други органи на държавната власт, длъжностни лица, както и от пострадалия или от граждани;
\n
3.върху тялото или дрехите на лицето има явни следи от престъплението, като явни са следите, които могат пряко да се установят при обикновен оглед и дават ясно указание за техния произход; наличието на явни следи подпомага дознателите при изграждане на убеждение относно авторството на престъплението;
\n
4.лицето се е явило лично пред съответните органи на Министерството на вътрешните работи, следователя или прокурора с признание за извършеното престъпление; за съобщеното от лицето престъпление е задължително съставяне на надлежен протокол, в който се записват неговите изявления; протоколът се подписва от органа, пред който е направено признанието, и лицето, което го е направило;
\n
5.очевидец посочи лицето, извършило престъплението, за това се оформя надлежен протокол и се осигурява незабавно разпит на лицето в качеството на свидетел, вкл. при условията на чл. 210а НПК.
\n
(2)Дознание се провежда във всички случаи, когато няма основание за образуване на предварително производство (чл. 171, ал. 3 НПК) и за започване на бързо полицейско производство (чл. 408б, ал. 2 НПК и чл. 171, ал. 1, т. 2, пр. първо и второ от НПК). При наличие на условията по чл. 408б, ал. 2 НПК дознание не се образува, когато престъплението е извършено от непълнолетно лице.
\n

Чл. 298

\n
(1)При започване на дознание важат общите изисквания за наличието на законен повод и достатъчно данни по смисъла на чл. 186 и 190 НПК (съобщения за извършено престъпление; статии, бележки и писма за извършено престъпление, публикувани в печата, вкл. електронните издания; лично явяване на дееца с признание за извършено престъпление; непосредствено разкриване от прокурора или разследващия орган на признаци за извършено престъпление)
\n
(2)Когато законният повод и наличието на фактическите основания, посочени в ал. 1, се установят от прокурора, той разпорежда започване на полицейско производство или изпраща преписката за започването му от дознателя.
\n
(3)В разпореждането за започване на полицейското производство прокурорът дава конкретни и пълни указания по разследването (с оглед известните към момента обстоятелства по случая). Тези указания не освобождават дознателя от задължението му да предприеме и всички други необходими действия за разкриването на обективната истина.
\n

Раздел V

\n

Провеждане на полицейско производство

\n

Чл. 299(1) При полицейското производство не се извършва проверка, не се съставя акт за образуване на производството, не се повдига обвинение по реда на чл. 207 НПК

\n
(2)Полицейското производство се счита за започнало със съставяне на акта за първото действие по разследването.
\n
(3)Първото действие по разследването може да бъде всяко от неотложните следствени дей­ствия, посочени в чл. 191, ал. 1 НПК - оглед на местопроизшествие и свързаните с него претърсване и изземване, разпит на очевидци, разпознаване на лица и предмети или съответния протокол, с който са удостоверени основанията и обстоятелствата по чл. 190, ал. 1 и чл. 408б, ал. 2 НПК и всеки друг акт на дознателя, прокурора или съда, издадени на някое от предвидените за това процесуални основания.
\n
(4)За започване на полицейско производство незабавно се уведомява прокурорът. Уведомяването е писмено - със съответно писмо, което се завежда в канцеларията на компетентната прокуратура, чийто ръководител определя наблюдаващ прокурор за осъществяване ръководство и надзор на разследването.
\n
(5)Ръководството и надзорът за законност върху дейността на дознателя по отделното полицейско производство се упражняват само от наблюдаващия прокурор или от съответния по-горен прокурор.
\n
(6)В празнични и почивни дни писменото уведомяване се извършва първия присъствен ден, когато се определя и наблюдаващият прокурор.
\n
(7)Уведомяване на прокурора не се извършва, когато производството е започнало по разпореждане на прокурора (чл. 409, ал. 2, изр. първо и второ НПК).
\n
(8)Задълженията на дознателя, неизпълнението на които съставлява съществено нарушение на процесуални правила и е основание за прекратяване и връщане на делото от прокурора и съда, са: а) да разясни на уличения в какво е уличен, предвидената наказателна отговорност, както и правото му да откаже да даде обяснения; тези разяснения се отбелязват в протокола преди разпита на уличено лице и се удостоверяват с неговия и на защитника подпис; за да не се допуска процесуално нарушение, в протокола се вписва точно съставът на престъплението, което е осъществено - както текстово, така и като цифрово обозначение - съответният член и алинея от НК; б) да осигури възможност на уличения да се свърже с адвокат или да му назначи такъв при условията на чл. 70 НПК, когато защитата е задължителна; в протокола за разпит на уличен изрично се вписва, че такава възможност е била осигурена, като това се удостоверява с подписа на уличения.
\n
(9)Докато не изпълни задълженията си, дознателят не може да извършва никакви действия по разследването (чл. 409, ал. 3 НПК).
\n

Чл. 300Прокурорите са длъжни да осигуряват изпълнението на задълженията по чл. 299 от дознателя с цел предотвратяване връщане на делата за доразследване

\n

Действия по разследването, извършвани от дознателите

\n

Чл. 301(1) При извършване на разследването дознателите са независими и се подчиняват само на закона и разпорежданията на прокурора

\n
(2)Дознателите вземат решенията си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, като се ръководят от закона.
\n
(3)Решенията си дознателите основават върху доказателствените материали, които събират и проверяват лично.
\n
(4)Дознателите са длъжни да прилагат законите точно и еднакво спрямо всички граждани и да вземат всички мерки по полицейското производство в рамките на своята компетентност за осигуряване разкриването на обективната истина.
\n
(5)Дознателите осъществяват разследването под ръководството и надзора на прокурора. Указанията на прокурора са задължителни за дознателите и не подлежат на възразяване.
\n
(6)Действията по разследването за събиране и проверка на доказателствата се извършват по реда на НПК по общите правила за предварителното производство.
\n

Чл. 302

\n

Изключение от общите правила е възможността разпит на свидетели да не се провежда от дознателя (чл. 409, ал. 4 НПК). Нормата е ограничителна и съдържа две предпоставки 1. прилага се само при бързото полицейско производство;

\n
2.изисква се изрично съгласие на прокурора.
\n

Мерки на процесуална принуда

\n

Чл. 303

\n

Спрямо уличени лица вземането на мярка за неотклонение не е задължително освен в случаите по чл. 153, ал. 1 НПК - когато уличеният не се яви пред съответния орган без уважителни причини или промени местоживеенето си, без да го е уведомил за това. Уведомяването може да е устно или писмено

\n

Чл. 304

\n

При наличие на основанията, предвидени в НПК за вземане на мярка за неотклонение “задържане под стража” или “домашен арест”, както и всяка друга мярка на процесуална принуда съгласно чл. 146 НПК, по искане на дознателя и решение на прокурора се предприемат действия за прилагане на общите правила, отнасящи се за обвиняемите лица

\n

Чл. 305

\n
(1)Делата, по които е взета мярка за неотклонение “задържане под стража”, се водят на специален отчет от органа на предварителното разследване и от наблюдаващата прокуратура по правилата на специалния отчет
\n
(2)Прокурорите следят във всички случаи да се изготвят искания до съда за вземане на мярка за неотклонение “задържане под стража” при реална опасност уличеният да се укрие или да извърши друго престъпление и при наличие на основанията по чл. 152 и сл. НПК.
\n

Чл. 306

\n

По полицейското производство са приложими и всички други мерки на процесуална принуда, уредени в глава десета на НПК - отстраняване на уличения от длъжност; настаняване за изследване в психиатрично заведение; мерки за обезпечаване на глобата, конфискацията и отнемането на вещи в полза на държавата; принудително довеждане - по аргумент от препращащата норма на чл. 414 НПК

\n

Чл. 307

\n
(1)Когато намери, че разследването е завършено, дознателят предявява полицейското производство, като предоставя материалите по делото за проучване на уличения и неговия защитник
\n
(2)Материалите от полицейското производство се предявяват с протокол по реда на чл. 414 във връзка с чл. 213 НПК.
\n
(3)На уличеното лице се предоставя възможност да направи искания, бележки и възражения по разследването, които дословно се изписват в протокола.
\n
(4)При неявяване на защитника на уличения, ако участието му е задължително или уличеният не е могъл да упълномощи своевременно такъв, се насрочва ново предявяване по чл. 213, ал. 3 във връзка с чл. 414 НПК.
\n

Раздел VI

\n

Изпращане на материалите от полицейското производство на прокурора

\n

Чл. 308

\n
(1)При бързо полицейско производство дознателят незабавно представя на прокурора събраните материали при достатъчно доказателства за съставяне на обвинителен акт (чл. 409, ал. 5 НПК)
\n
(2)Във всички случаи преценката и решението за наличие на достатъчно доказателства, обосноваващи внасяне на обвинителен акт срещу уличеното лице, се взема от прокурора.
\n
(3)Решението за внасяне на обвинителен акт по реда на чл. 411, ал. 1, т. 1 и ал. 2 НПК се взема от прокурора незабавно.
\n
(4)На основанието по ал. 3 и в същия срок прокурорът се произнася по съществото на делото и в случаите, когато следва да се постанови прокурорски акт по реда на чл. 411, ал. 1, т. 2 - 7 НПК (чл. 411, ал. 1, пр. 1-во НПК).
\n

Чл. 309

\n
(1)Дознанието приключва със съставяне на заключително постановление, в което органът на дознанието излага своето мнение по реда на чл. 410а, ал. 2 и чл. 218 - 221 във връзка с чл. 414 НПК
\n
(2)Заключителното постановление може да бъде за предаване уличения на съд, за спиране или за прекратяване на полицейското производство (съобразно основанията по чл. 234 и сл., чл. 237, 239, 414а във връзка с чл. 78а НК и чл. 414ж НПК).
\n
(3)Само прокурорът може да направи преценка и да вземе решение за преобразуване на бързото полицейско производство в дознание или полицейското производство (БПП и дознание) в предварително производство, когато това се налага от фактическата и правната сложност на случая или с това ще се улесни разкриването на обективната истина, като извършените до произнасянето от прокурора с постановление процесуално-следствени действия запазват процесуалната си стойност (чл. 409, ал. 2, пр. 2-ро, чл. 411, ал. 1, т. 6 и 7 НПК).
\n

Срок за приключване на полицейското производство

\n

Чл. 310

\n
(1)При бързото полицейско производство дознателят представя материалите на прокурора незабавно, ако са налице достатъчно доказателства за внасяне на обвинителен акт в съда
\n
(2)Преценката за наличие на достатъчно доказателства се прави от дознателя във всички случаи след съгласуване с прокурора.
\n
(3)В случай че не представи материалите незабавно на прокурора, дознателят е длъжен да приключи бързото полицейско производство в 7-дневен срок (чл. 410а, ал. 1 НПК).
\n

Чл. 311(1) Дознанието приключва в едномесечен срок

\n
(2)Делото се изпраща със заключително постановление и мнение на прокурора (чл. 410а, ал. 2, пр. първо НПК).
\n

Раздел VII

\n

Особени правила за произнасяне от прокурора след приключване на полицейското производство Връщане на полицейското производство на дознателя

\n

Чл. 312(1) Прокурорът постановява връщане делото на дознателя (на основание чл. 411, ал. 1, т. 3 НПК)

\n
1.за събиране на нови доказателства, когато намери, че разследването не е проведено обективно, всестранно и пълно;
\n
2.за отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуални правила, накърняващи правото на защита на уличения; за последните се спазват изисквания на закона, определящи случаите на нарушаване на процесуални правила, довели до ограничаване правото на защита на уличения и установената съдебна практика относно отстранимост на процесуалното нарушение чрез преповтаряне на съответното процесуално действие и неотстранимост, когато повторното му извършване е невъзможно.
\n
(2)Прокурорът определя срок за извършване на допълнителното разследване:
\n
1.за бързото полицейско производство - не по-дълъг от 7 дни;
\n
2.за дознанието - не по-дълъг от две седмици.
\n

Преобразуване на полицейско производство в предварително

\n

Чл. 313

\n

Прокурорът преобразува полицейското производство в предварително производство в случаите по чл. 171, ал.1, т. 1 и 2 НПК - чл. 411, ал. 1, т. 7, предложение първо НПК 1. за престъпления от общ характер, които са подсъдни като първа инстанция на окръжен (Софийски градски) съд - чл. 28, ал. 2 НПК;

\n
2.за престъпления, подсъдни като първа инстанция на районен съд по чл. 122, 134, 142, 142а, 143, 143а, 152, 162 - 167, 169, 201 - 205, 212, 212а, 220 - 223, 227б - 227е, 240, 282 - 285, 304 - 307, 320, 339а и чл. 343, ал. 1, буква “б” и ал. 3, буква “а” от Наказателния кодекс;
\n
3.за престъпления, извършени от: а) непълнолетни; б) чужди граждани и от лица с физически или психически недостатъци, които им пречат да се защитават сами, освен ако не са налице основанията по чл. 408б НПК за започване на бързо полицейско производство; в) за престъпления, извършени в чужбина, ако постоянното местоживеене на извършителя е от съответния съдебен регион (чл. 34, ал. 1, т. 1 НПК).
\n

Чл. 314

\n
(1)Прокурорът преобразува полицейско производство в предварително производство, когато с това ще се улесни разкриването на обективната истина (чл. 409, ал. 2, пр. 2-ро и чл. 411, т. 7, предложение второ от НПК)
\n
(2)Извършените до произнасянето от прокурора действия запазват процесуалната си стойност.
\n

Чл. 315

\n

Прокурорът изготвя мотивирано постановление за изпращане по компетентност полицейското производство на съответната окръжна (Софийска градска) прокуратура, когато това се налага с оглед приетата за установена фактическа обстановка, респ. обстоятелствата, които обективират правна квалификация за престъпления, подсъдни като първа инстанция на окръжен (Софийски градски) съд, респ. от компетентност на окръжна прокуратура (Софийска градска прокуратура), съгласно чл. 28, ал. 2 НПК - престъпления по чл. 95 - 110, 115, 116, 118, 119, 123, 124, 131, ал. 2, т. 1 и 2, 149, ал. 5, 152, ал. 4, 196а, 199, 203, 206, ал. 4, 212, ал. 5, 213а, ал. 3 и 4, 214, 224, 225б, 225в, 243 - 250, 252 - 260, 278 - 278в, 282 - 283б, 287а, 301 - 307а, 319а - 319е, 321, 321а, 330, ал. 2 и 3, 333, 334, 340 - 342, 343, ал. 1, буква “в” и ал. 2, буква “б”, 349, ал. 2 и 3, 350, ал. 2, 354а, ал. 1 и 2, 354б, 354в, ал. 2 - 4, 356е - 356и, 357 - 360 и 407 - 419 от Наказателния кодекс, и изпраща материалите по преписката на компетентната окръжна (Софийска градска) прокуратура

\n

Чл. 316

\n
(1)Прокурорът разпорежда извършване на дознание, когато не са налице основанията на чл. 408б, ал. 2 НПК за започване на полицейско производство или когато това се налага за разкриване на обективната истина
\n
(2)С постановление прокурорът може сам да разпореди започване на дознание с даване на конкретни указания по разследването.
\n

Раздел VIII

\n

Срок за произнасяне от прокурора

\n

Чл. 317(1) По бързото полицейско производство прокурорът се произнася незабавно след получаване на материалите по делото

\n
(2)По дознанието се произнася в срок един месец от получаване на делото.
\n

Раздел IХ Прилагане на общите правила

\n

Чл. 318

\n
(1)При липса на особени правила за полицейското производство съгласно чл. 414 НПК се прилагат общите правила и правилата за предварителното производство. Според същата норма разпоредбите, които се отнасят до обвиняемия, се прилагат и за уличения
\n
(2)Разпоредбата по ал. 1 следва да бъде взета предвид при провеждането на всички процесуално-следствени действия, които не са изрично уредени в раздел III, глава двадесета на НПК - разпити на свидетели, назначаване на експертизи, извършване на огледи, лични обиски, претърсвания и изземвания, следствени експерименти, връчване на призовки, съобщения и книжа и др. При извършването на всички тези действия дознателите прилагат стриктно разпоредбите от общата част на НПК и правилата за провеждане на предварително производство.
\n
(3)Разпоредбите, отнасящи се до обвиняемия, следва да бъдат прилагани и спрямо уличения с оглед недопускане нарушаване правото му на защита.
\n

Раздел Х Мерки за обезпечаване срочност и качество на разследването

\n

Чл. 319

\n
(1)Ръководителите на прокуратурите в страната съвместно с директорите на РДВР/СДВР и началниците на съответните РПУ, както и директорите на регионални митнически дирекции и началниците на митници за митническите дознания са длъжни да осигурят мерки за обезпечаване бързина, пълнота, обективност и законност при провеждане на полицейските производства
\n
(2)Ръководството и ефективната помощ спрямо органите на дознанието се изразяват чрез даване на изчерпателни указания с оглед известните към момента на образуването обстоятелства, когато прокурор е образувал дознанието, а при провеждане на разследването - по време на събиране и оценяване на доказателствата, и особено при определяне правната квалификация на деянието.
\n
(3)Органите на дознанието и прокуратурата упражняват контрол за спазване изискването да не започват полицейски производства, когато за деянието е задължително предварително производство.
\n
(4)Дознателите извършват разследването незабавно след извършване на първото действие по разследването, респ. след като приемат от прокуратурата започнатото дознание.
\n

Чл. 320

\n
(1)Ръководителите на прокуратурите и директорите на РДВР/СДВР са длъжни да следят и да не допускат случаи, при които бързината да е за сметка на качеството на разследването
\n
(2)За постигане целите на полицейското производство, за бърз и ефективен наказателен процес и максимално доближаване на наказанието към момента на извършване на престъплението органите на дознанието и прокуратурата следва да полагат максимални усилия за най-бързото разследване и решаване на делата, като по най-късия и ефективен път събират доказателствата и осъществяват пълна съгласуваност в дейността си.
\n

Глава осма ОСВОБОЖДАВАНЕ ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ С НАЛАГАНЕ НА АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ (чл. 78а НК и чл. 414а - 414е НПК)

\n

Чл. 321

\n

Освобождаването от наказателна отговорност по чл. 78а НК не се извършва с акт на прокурора. Ако той установи, че са налице обстоятелства по чл. 78а НК, е длъжен да внесе делото в съответния първоинстанционен съд с мотивирано постановление, с което прави предложение за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание

\n

Чл. 322(1) За освобождаване от наказателна отговорност по чл. 78а НК е необходимо да са налице едновременно следните материално-правни основания

\n
1.извършителят е пълнолетно лице;
\n
2.за престъплението се предвижда наказание до две години лишаване от свобода или по-леко, ако е умишлено, или до 3 години лишаване от свобода или по-леко, ако е непредпазливо;
\n
3.деецът не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по този раздел на НК;
\n
4.причинените от престъплението имуществени вреди са възстановени.
\n
(2)Дознателите, следователите и прокурорите на основание чл. 24, ал. 1, чл. 28, ал. 1 и чл. 32 от Наредба № 1 от 2000 г. за организация работата на бюрата за съдимост изискват и справка за съдимост. В справката се отразяват и наложените мерки по чл. 78а НК и реабилитациите. Ако не е изискана такава справка или е изтекъл продължителен период от време от издаването й, прокурорът изисква такава справка или нейното актуализиране, преди да внесе делото в съда по реда на чл. 414а НПК.
\n

Чл. 323При решаване на въпроса за освобождаване от наказателна отговорност на основание чл. 78а НК прокурорът се съобразява и със следното

\n
1.при наличие на обстоятелствата за такова освобождаване той е длъжен да внесе делото в първоинстанционния съд с мотивирано постановление за това;
\n
2.за освобождаване от наказателна отговорност на това основание не може да се прави споразумение между прокурора и обвиняемия и ако такова се направи, то не може да се утвърди от съда;
\n
3.при налагане на административното наказание се прилагат правилата на ЗАНН, поради което не може да се прави кумулация между този вид наказания с наказания за други осъждания.
\n

Чл. 324

\n

За гледане на делото се призовават обвиняемият и прокурорът. Въпреки че неявяването на прокурора не е пречка за гледане на делото, е необходимо участието му, като се има предвид разпоредбата на чл. 114а, ал. 2 НПК, съгласно която в съдебното производство могат да се събират нови доказателства

\n

Чл. 325

\n

Решението на съда подлежи на жалба и протест по реда на глава петнадесета от НПК, поради което прокурорът служебно следи за постановяването му и го протестира в петнадесетдневен срок от датата на постановяването му

\n

Чл. 326

\n

Съгласно чл. 414е НПК делото може да бъде възобновено по предложение на окръжния прокурор по реда и в сроковете, определени в ЗАНН, което правомощие при наличие на основание следва да се упражни Глава девета СПОРАЗУМЕНИЕ ЗА ПРЕКРАТЯВАНЕ НА НАКАЗАТЕЛНОТО ПРОИЗВОДСТВО (чл. 414ж - 414к НПК)

\n

Раздел I

\n

Обща характеристика

\n

Чл. 327

\n

Когато одобри постигнатото от прокурора и защитника споразумение, с което подсъдимият е съгласен, съдът прекратява наказателното производство. Последиците от прекратяването са както при прекратяване на наказателното производство в съдебно заседание при наличие на общите прекратителни основания по чл. 21, ал. 1, т. 2 - 8 НПК: прекратяват се процесуалните отношения, процесуалната среда, преустановява дейността си презумпцията за невиновност, субектите губят процесуалното си качество, слага се край на наказателно-процесуалната дейност

\n

Раздел II

\n

Законоустановени предпоставки за прекратяване със споразумение

\n

Чл. 328Материално-правни предпоставки за оформяне на споразумение са

\n
1.процесното деяние, за което се постига споразумение, да не е тежко умишлено престъпление (наказуемо по закон с повече от 5 години лишаване от свобода, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна - чл. 93, т. 7 НК) по глави първа, втора, осма, единадесета, дванадесета, тринадесета и четиринадесета от особената част на наказателния закон (престъпления против Републиката, против личността, против дейността на държавните органи и обществените организации, против отбранителната способност на Републиката, против мира и човечеството, както и общоопасни престъпления и военни престъпления), а също и за престъпления по чл. 199, 213а, 214 и чл. 242, ал. 2 и 3 НК (квалифициран състав на грабеж, изнудване, митническа контрабанда с наркотични вещества);
\n
2.обезщетяване в пълен размер на нанесените с престъплението имуществени вреди, за което се оформя споразумение, при което: а) размерът на вредите се определя към момента на произнасяне на съда с определението по чл. 414з, ал. 9 НПК; б) органите на предварителното разследване имат задължение да установят размера на вредите; в) при нужда за целта се назначава вещо лице, което се произнася в тази насока; г) възстановяването е налице, когато в патримониума на пострадалия са внесени отнетите имущества или тяхната парична равно­стойност; д) за обезщетяване могат да се използват всички възможни форми, като предаване на дадени имущества на отговорно пазене, внасяне на определени суми на депозит и т.н.
\n

Чл. 329Процесуални предпоставки за изготвяне на споразумение са

\n
1.изготвеното споразумение за прекратяване на наказателното производство; то следва да се състави в писмена форма и да съдържа съгласие по следните въпроси: има ли извършено деяние, извършено ли е то от обвиняемия и извършено ли е виновно, съставлява ли деянието престъпление и по кой наказателен закон; какъв да бъде видът и размерът на наказанието; какъв да бъде първоначалният режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, когато не се прилага чл. 66 НК; на кого да се възложи възпитателната работа в случаите на условно осъждане; каква възпитателна мярка да се наложи на непълнолетния обвиняем в случаите на чл. 64, ал. 1 НК; какво да стане с веществените доказателства, когато не са необходими за нуждите на наказателното производство по отношение на други лица или други престъпления, и на кого да се възложат разноските по делото;
\n
2.споразумението да е подписано от прокурора и защитника; обвиняемият или уличеният подписва споразумението, ако е съгласен с него, след като декларира, че се отказва от съдебно разглеждане на делото по общия ред;
\n
3.когато производството е срещу няколко лица или за няколко престъпления, споразумение може да бъде постигнато за някои от лицата или за някои от престъпленията;
\n
4.в заседанието на съда по чл. 414з, ал. 3 НПК правораздавателният орган може да изслуша пострадалия по свой почин, т.е. по свое усмотрение; изслушването в този момент не предполага разпит на пострадалия, в хода на който той да даде свидетелски показания в защита на свои права и законни интереси; в посочената хипотеза не се допуска първоначално конституиране на пострадалия като граждански ищец или частен обвинител;
\n
5.когато споразумението се одобрява в съдебното заседание по дело от общ характер, образувано по обвинителен акт на прокурор, е необходимо съгласието на всички страни;
\n
6.искане на прокурора до съответния първоинстанционен съд, отразено в постановление;
\n
7.споразумението се внася от прокурора в съответния първоинстанционен съд незабавно след изготвянето му, заедно с делото;
\n
8.производството по глава двадесета, раздел V от НПК предвижда задължително участие на защитник извън общата хипотеза на задължителна защита по чл. 70, ал. 1 НПК; ако обвиняемият няма защитник и не си упълномощи такъв, прокурорът може да иска от съда да му назначи; защитникът има особеното процесуално право да предложи на прокурора споразумение (да се състави споразумение или да се съгласува изготвен вече проект);
\n
9.когато споразумението е за деяние, извършено при условията на чл. 68, ал. 2 НК (извършено в изпитателния срок по чл. 66 НК непредпазливо престъпление), отложеното наказание не се изтърпява - за разлика от общото правило по чл. 68, ал. 2 НК, според което съдът преценява дали да не се изтърпи отложеното наказание, цялостно или частично.
\n

Чл. 330(1) Съдебното определение като процесуален акт

\n
1.утвърждава постигнатото споразумение и в този смисъл консолидира действието на оформената между обвинението и защитата сделка; без определение на съда в утвърдителен смисъл споразумението не може да прояви действие в процесуална насока - да придобие същностните белези на присъда, да формира изпълнителен титул, да доведе до прекратяване на наказателното производство;
\n
2.е окончателно; систематичното тълкуване на това правно положение сочи, че законодателят е имал предвид в чл. 414з, ал. 9 НПК невъзможността определението да се обжалва пред редовна контролна съдебна инстанция, т.е. става дума за проява на формална законна сила.
\n
(2)Когато съдът не одобри споразумението, той връща делото на прокурора. В този случай самопризнанието на обвиняемия или уличения, направено пред съда, няма доказателствена стойност. По този начин се обезсилват обясненията на обвиняемия, дадени под формата на негови самопризнания.
\n

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

\n

§ 1Тази инструкция се издава на основание чл. 111, ал. 3, чл. 122, ал. 5, т. 4 и 8 ЗСВ и чл. 23, т. 2 и 11 ЗМВР и чл. 35, ал. 1, т. 26 ЗОВСРБ

\n

§ 2Инструкцията се прилага и по всички заварени производства и отменя предишните окръжни, указания и др. на ВКП, НСлС и МВР, които й противоречат

\n

Главен прокурор: Н. Филчев Министър на вътрешните работи:

\n

Г. Петканов Директор на Националната следствена служба: А. Александров 16401

", "next": 0}